2 2010 Пътят към успеха by Yordan Peyanski

обърнете внимание, е вашият автопортрет от бъдещето. Какъв човек искате да станете? Самият въпрос подсказва, че е необходима промяна: да станеш повъзрастен, по-мъдър, по-добър... А кой не иска това? Но има ли вашето желаниe шанс да се осъществи в живота ви? Готови ли сте наистина да започнете сериозно да работите върху себе си, като изразходвате за това душевна енергия и време? Аз съм оптимист, затова се надявам, че поне един от стотина мои читатели е готов за сериозни вътрешни промени. Психолозите, които изследват способността и желанието на човека да се променя, предлагат доста мрачни цифри. А и просто се огледайте наоколо: често ли хората стават по-добри с годините? Именно затова християнството говори настойчиво

Всички се предаваме на своите мечти. Веднъж ме накараха да анализирам мечтите си – много полезно занимание! Под акомпанимента на Пушкиновите стихове позволете и аз да ви задам този въпрос: „За какво мечтаете?” По-точно: „Какво искате да постигнете? Какво бихте нарекли истински успех лично за себе си?” В стихотворението на Пушкин мечтата е свързана със смъртта. Смърт и мечта – две понятия на пръв поглед трудно съвместими, макар че e възможно истинската мечта да е мислената картина на равносметката в края на живота.

Как ви изглежда равносметката на собствения ви живот, на следващото десетилетие от него, на следващата година? Мислите ли за това изобщо и ако отговорът е да, то как мислите? С мъгляви разбъркани представи или с ясно разбиране за това, към което се стремите? Ако никога не сте излагали жизнените си цели на хартия, непременно го направете. Специалистите твърдят, че хората, които формулират ясно плановете си, ги реализират много по-успешно. Впрочем нужно ли е да си специалист, за да разбереш това?

И все пак много малко хора излагат своето виждане за бъдещето в писмен вид, макар че лист хартия и химикалка се намират във всяка къща. Няма да загубите нищо, ако станете член на целеустременото малцинство и се опитате да определите жизнените си цели. Постарайте се да дадете отговор на три обикновени въпроса: * Какво искам да постигна в живота си? * Какъв човек искам да стана? * Какви стъпки ще предприема за постигането на тези цели? АВТОПОРТРЕТ ОТ БЪДЕЩЕТО Винаги е полезно да прочетете записките си няколко дни по-късно. Най-интересното, на което си струва да

за смъртта и за новото раждане – и не само във връзка със спасението на душата, а и във връзка с духовния растеж. Ап. Павел често пише, че за лошите желания трябва да умираме. Той не само пише, а и наистина умира за тях. За да се оъществи някаква промяна, трябва да умрат определени лоши желания, тогава на това място ще израсне желание за добро. Забележете, ап. Павел гледа в дълбочината на нашето „Аз”, говори за сърцето - източника на желанията, - а не просто за постъпките. Не е тайна, че „ умирането на сърцето”, т.е. на старото в него е болезнен процес, но това е гориво за двигателя на живота. Искате ли да проверите жизнената активност на душата си? Сравнете себе си, какъвто сте сега и какъвто сте били в миналото. Какъв бяхте преди година? В характера ви има ли изменения в добра посока, дори и съвсем незначителни? Ако е така, значи, слава на Бога, сте жив. И още един въпрос: нали не съжалявате за това? Не само не съжалявате, а и със сигурност никак не искате да се върнете към предишното си състояние, когато сте желали да вършите гнусни дела. Скоро се проведе мащабно изслед-

ване сред ръководители на големи компании, в резултат на което съвсем неочаквано се изясни, че щом ръководителят започне да се занимава с въпросите на вътрешното си израстване, дори без да отделя за това много сили и време, нещата в компанията тръгват нагоре. Обикновено това става във връзка с някаква криза в личния му живот, а понякога просто заради желанието на човека да се заеме със себе си. Изследователите останаха потресени от резултата. Оказва се, че трудът на душата, макар и незначителен, има найпряко отношение към успеха. При това се откроява един интересен детайл: най-малките положителни изменения във вътрешния свят на човека водят до значителен напредък по пътя му към успеха.

СИНТЕЗ НА ВЯРА И ДЕЙСТВИЕ Духовният ръст е процес не само на вътрешно очистване, а и на растяща вяра. И един от показателите за вярата ви е същият лист хартия, на който сте изложили целите си. Те са смели и необичайни, нали? Достойни ли са вашите цели да бъдат подкрепени с вяра? Наистина ли мислите за себе си така, както съветва ап. Павел, т.е. според вярата, която ви е дал Бог? Оценете целите си обективно: те са по-скоро насърчени от Светия Дух или отразяват виждането ви, сведено от неверието до програма минимум? Надявам се, че сега плани-

рате по-дръзновено, отколкото през миналите години, че сте способни да мечтаете и не сте се превърнали в пресметлив реалист. Защото реалистът е човек, на когото не е нужна вяра. Значимостта на плановете и усилията на човека във връзка с неговото бъдеще се оценява различно. От една страна, както отбелязва цинично Булгаковият Воланд, можеш ли да управляваш живота си, щом съществува реална възможност днес да те бутне трамвай? От друга, както нашепва най-хитрият от зверовете в книгата Битие, човекът, познал доброто и злото, може всичко – нали е „като Бог”. Общоизвестно е, че във всички думи на бащата на лъжата се срещат само късчета истина. Но на мен като на практик повече ми харесват думите на блажени Августин: „Моли се така, сякаш всичко зависи от Бога; труди се така, сякаш всичко зависи от теб.” И чудото сигурно става не когато разделяме тези два вида труд - молитвата и активното действие, - а когато между тях има синтез в живота ни. С други думи, към планирането на бъдещето си по-добре да подхождаме инициативно, но с молитва. А това значи с вяра в Бога и в обещанието, че Той възнаграждава онези, които Го търсят ревностно, както

пише в Посланието към евреите. Нужно е да вярваме в огромния успех на онова, към което сме призовани от Бога: било то възпитаване на дете, развиване на бизнес или проповядване на благовестието пред приятели. „Само ако знаех към какво съм призован …” – това оплакване е старо като света. А днес, когато има толкова варианти да се реализираш, този проблем става все по-актуален. В съвременната теория на личностното развитие са популярни идеите, изразени от Серафим Саровски в беседа с един посетител, който се интересува от целта на християнския живот: „Трябва да правиш това, което ти се отдава лесно, към което душата ти е склонна.” Тук не става дума за Диогеновия възглед, че всичко е позволено, не говорим за угаждане на плътта, а за реализация на духовния потенциал, вложен от Бога във всеки от нас. Помните ли какво казва на Пушкин неговият преподавател по математика, когато той след дълги мъки обявява на класа, че хикс е равно на нула? „При Вас, Пушкин, в моя час всичко свършва с нулата. Сядайте на мястото си и пишете своите стихове.” Днес се говори много за призвание, но същината е проста: пишете своите стихове.

ВЗАИМНО ОБОГАТЯВАНЕ И последният въпрос от вашия лист: как планирате да се приближавате към поставените цели? Надявам се, че сте изброили поне няколко конкретни стъпки. Тук трябва да отбележим едно общо правило: ако планирате да вървите самостоятелно, обричате се на неуспех. За да постигнете успех, ви трябват други хора. Далас Вилард, един от найвлиятелните съвременни християнски мислители, смята, че следващата реформация в християнството е развитието на духовното наставничество. При наставничеството ние помагаме на другите да израстват, а някой помага на нас. Когато човек с опит се среща с човек с потенциал, между тях настъпва взаимно обогатяване. Сигурно най-ценното, което един човек може да направи, както казва Марина Цветаева, е „да види човека такъв, какъвто го е замислил Бог и не са го осъществили родителите му”, и да му помогне да реализира вътрешния си потенциал. Не са много хората, които постъпват така, но в основата си всички са съгласни с тази мисъл. Много по-сложно е да признаем, че на нас самите също ни е нужна нечия помощ. Готови ли сте да търсите помощ от другите? Това е едно от условията за успеха.

НАЧАЛО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Говорихме за значимостта на умирането. Но умирането е важно, доколкото дава място на нов живот. А щом е така, когато говорим за плановете за бъдещето, може би трябва да започнем не от Пушкиновите мисли за смъртта, а от усещането за новия живот в Христос? Прегледайте още веднъж написаните от вас цели, този път, като мислите за възкръсналия Христос. (Колко е добре, че нашите планове за бъдещето не са издълбани върху каменни скрижали и лесно можем да ги напишем отново.) Наистина ли сте готови за сериозна вътрешна промяна? Ако е така, очаква ви истински, пълноценен успех не само в сферата на духовното израстване, а и във всички области на живота. Христос непременно ще ви помага. Той е заинтересован от вашето израстване. След като се помолите, прочетете целите си още веднъж и помислете дали те се нуждаят от вяра? Достойни ли са за вярващ, целеустремен човек, или са дотолкова приземени, че Христос просто няма къде да се прояви във вашето бъдеще? Ако във вашия план не се е намерило място за другите, можете смело да го изхвърлите, нали е чернова. В жизнените планове на самия Иисус Христос винаги се е падало значително място на други хора, сред които и на вас. И главното: по-добре е да започнете всичко отначало, ако усетите, че във вашата картина на бъдещето Христос се е оказал на втори план. Преди да се захванете да пишете нещо отново, помислете защо е станало така. Всъщност не се разстройвайте: да започнеш отначало, е просто още един шанс. И е грях да не се възползваш от него: да вземеш чист лист хартия и да нарисуваш картината на своето бъдеще, в центъра на което си ти, а в дълбочината на твоето естество живее и твори Христос. С други думи, както съветва великият апостол, не мечтайте за себе си. Мечтайте за Него.

ето, един момък се доближи и Му рече: „Учителю благи, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” А Той му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.” Казва Му: „Кои?” А Иисус рече: „Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, обичай

Христос очаква целия ни живот да бъде посветен на Него. Не го удовлетворява посвещение наполовина. Не очаква да делим с някого любовта си към Него. А иска да влезем в небесното царство, да имаме живот, при това изобилен. Нека да видим няколко от грешките на младежа, който пренебрегва пълното посвещение, като остава само със своята религиозност, а тя не удовлетворява самия него и не

ците през 90% от времето си спомнят за събития от миналото. Механикът чудак Хенри Форд, на когото се присмивали съседите му, докато гледали как се опитва да майстори нещо с купчина желязо, мечтаел за автомобил. И купчината желязо станала автомобил! Маргарет Тачър от дете мечтаела да бъде политик, а Майка Тереза да помага на всички нуждаещи се…

ближния си като себе си.” Момъкът Му казва: „Всичко това съм опазил от младини. Какво още ми не достига?” Иисус му рече: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; тогава ела и върви след Мене.” Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот” (Мат.

радва Христос. Важно е да извлечем оттук истини за своя живот, за да не завърши той печално, както става с богатия младеж.

Вие имате ли мечта? Всеки човек мечтае за нещо различно - моят дом, моята лимузина, моят аквариум, моят басейн, моят компютър, моята вила, дървото на моето щастие, мир, покой, блаженство. В тълковните речници най-често определят мечтата като въображаема картина, игра на мисълта, нереална измислица, видение за бъдещето.

19:16-22, СИ).

1. Посветеният човек има мечта: “Какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” Мечта за цял живот! Психолози твърдят, че успелите хора през повече от 70% от времето си мислят за бъдещето. Неудачни-

19:16-22, СИ).

Но не е ли свързана с нея вярата, която е “жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда”? (Евр. 11:1). Авраам отначало не вижда Обещаната земя, но живее с мисълта за нея. Не вижда и потомците си, но като гледа звездното небе, си ги представя. По-късно, когато вече живее в Обещаната земя като в чужда, той „очаква града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (Евр.11:10). Мойсей води избрания Божи народ към земя, която не е виждал. Давид живее с мечтата да укрепи царството на Израил и да усмири всичките му врагове. Пророците в най-тежките периоди от историята живеят с мечтата да възстановят царството на Израил и поклонението пред Бога – дори да Му се покланят и всичките езически народи (Мал. 1:16). Народът от времето на Иисус живее с мечтата за Месия, Спасител. Църквата живее с мечтата за пришествието на Спасителя си… С какво е свързана вашата мечта? Със земните представи за щастие?! Представи, които формира безбожният свят чрез телевизионни

сериали, реклама, примери за успели хора, които не издигат човека по-високо от комфорта на тялото. Такава е мечтата на нестабилна основа - както и всичко земно, - която може да се разруши всеки момент, особено точно когато мислиш, че си я постигнал. А мечтата на изброените в Послание към евреите герои има непоклатима основа - Словото на Бога, при Когото не остава безсилна дума. Мечтата на младежа от Евангелието на Матей вероятно е свързана предимно със земното, тъй като той не приема думите на Иисус. Имате ли мечта, с какво е свързана тя и на какво е основана? За мечтата си трябва да се бориш! Младежът има мечта, но се бори за нея до определен момент! А Авраам, Мойсей, Иисус Навин, Давид и другите се сражават за осъществяването на своята мечта, тъй като винаги има препятствия по пътя към осъществяването на една мечта. Ще ви разкажа историята за момчето Монти. Когато той е на 16, учителят му дава задача да напише съчинение за това, какво иска да има, когато порасне. Монти отделя много часове, за да опише мечтата си. Той иска, когато порасне, да стане собственик на ранчо. И написва седем страници, като представя до

най-дребни подробности ранчото с площ 200 акра, чертае план на всички постройки, конюшни и пътища. Прави дори план на къщата, която ще построи на площ 360 кв. м. На следващия ден предава съчинението си на учителя. След два дни учителят връща съчинението на Монти с една дебела червена двойка, под която пише: “Остани след часовете.” След часовете момчето отива при учителя и пита защо е получил двойка за съчинението си. Учителят отговаря: - Защото такава мечта е неосъществима за момче като теб. Трябват ти много, прекалено много пари, за да имаш такова ранчо. А какви пари имаш ти? Никакви. Ти си от много бедно семейство. Нямаш никаква възможност да осъществиш мечтата си. Тя е неосъществима. Ето какво ще ти кажа. Отивай вкъщи и напиши друго съчинение за друга, по-реалистична мечта и аз ще ти пиша друга оценка. Монти се връща вкъщи и иска съвет от баща си. Ето какво чува: - Сине, тук не мога да ти помогна. Мисля, че това трябва да бъде твое решение и имам чувството, че то ще бъде наистина важно за теб. Момчето обмисля думите на баща си цяла седмица. Накрая връща на учителя същото съчинение и казва: - Вие не променяйте двойката, а аз няма да променя мечтата си. Минават години. Монти отдавна е завършил училище, станал е зрял човек. Той разказва тази история и като се обръща към слушателите си, казва: - Сега вие седите в моята къща с площ 360 кв. м, която е в средата на моето ранчо с площ 200 акра. А онова съчинение виси в рамка над камината. Но най-удивителната част от тази история е, че преди две години същият учител доведе тук 30 свои ученици и те лагеруваха цяла

седмица в моето ранчо. Преди да отпътува, учителят каза: “Слушай, Монти, мога да споделя с теб нещо сега. Когато ти учеше при мен, бях нещо като крадец на мечти. Страшно съжалявам, че тогава откраднах доста детски мечти. Но много се радвам, че ти си събрал смелост да отстояваш своята мечта.” Трябва да се борим за мечтите си!!! Това е невъзможно - казва причината. Това е безразсъдно - казва опитът. Това е болезнено - казва гордостта. Пробвай - казва мечтата. Необходима е вяра, за да живееш със своята мечта. Господ казва: „Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш” (Йер. 33:3). 2. “Отиде си натъжен, защото имаше много имот.” Посветеният човек има правилни приоритети в живота. Посветеността е дълбоко осмислено разбиране на жизнените приоритети. Това е не просто да ходиш на църква, не просто да се молиш навреме, не просто да вършиш определени правилни неща. Посветеността е да знаеш точно какво е за теб първостепенно важно, а какво е по-малко значимо. Имате ли приоритети в живота си? Когато ни питат за нашите приоритети, често започваме да изброяваме: благовестие, поклонение, лични отношения с Бога, семейство, приятели, неделно училище, пари и т.н. Но ако един човек има толкова много приоритети, значи всъщност няма приоритети! А ако ги няма, няма посветеност, значи сърцето му се разкъсва между много неща, както и целият му живот. Приоритетите определят живота ни, “защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Мат. 6:21). Правилни ли са вашите приоритети? Богатият младеж има приоритети, но те са неправилно

подредени. Трябва да отделим главните неща от второстепенните и никога да не бъркаме мястото им. Свързани ли са вашите приоритети с Христос? Или материалното е погълнало всичко, засенчило е пътя на Христос? Нека Бог да даде на всеки от нас ясно разбиране за тази истина: да търсим преди всичко ценностите на Божието царство. 3. “Раздай... ела и върви след Мене!” Посветеният човек разбира различните моменти в живота си! Времето е четвъртото измерение. И ако първите три все някак зависят

от теб, четвъртото не зависи. Как тогава да се отнасяме към него? Времето на живота отминава толкова бързо. Човек прекарва 25 % от живота в сън, 20 % в работа, 5 % в хранене, 5 % в ремонт, 5 % не прави нищо, 10% за път, 5% за хигиена, за разговори - 10%, за лечение 10%, за изпълнение на съпружеските задължения 5%. ЖИВЕЙ ВИНАГИ 100%! Повечето хора живеят така, сякаш никога няма да умрат, а умират така, все едно никога не са живели. Периодите на живота. Богатият младеж не разбира своето време. Еклисиаст казва: “Има време за…”. При младежа е дошло време да дава, а той не разбира това. Бог му е дал възможност да натрупа богатство! А с каква цел? Бог е дал много на всеки от нас: здраве, мъдрост, възможности… Ние сме богати! А как ще се разпоредим с това богатство? Но за всичко има време. Мъдростта е в това, да вършиш правилните неща в правилното време и на правилното място. “Значимостта

на всяко дело се определя от това, в какъв контекст се извършва то.” Когато се появяват възможности, е късно да се подготвяш за тях. Вече трябва да бъдеш готов, за да използваш шанса. Късно е да строиш ковчег, когато дъждът вече вали. Изпуснал си времето. И така Господ очаква хората, които Го следват, да бъдат посветени, да имат мечта, свързана с небето, да се борят за осъществяването й, да имат правилни приоритети и добре да разбират времето и контекста на живота си. Помнете, че вашите желания са единственият локомотив, който ще ви отведе във вашето бъдеще, при това на онази гара, която е необходима точно на вас, а не на някой друг.

зората на съществуването си човечеството е създало множество идоли. Всички те са били „специализирани” богове, отговаряли са за различни сфери от живота и за различни дейности: лов, животновъдство, управление на царството на мъртвите, покровителство на поети и музиканти, здраве, семейно огнище и т.н. Тези Зевсове и Юпитери, Изиди и Озириси понякога толкова плътно са окупирали земята, че е било невъзможно да направиш и крачка, без да се натъкнеш на някое капище. Но когато в Проповедта на планината Христос казва, че човек не може да служи на двама господари, противопоставя на Господ не някой от тези „специалисти”, а мамона. Божият Син би могъл да произнесе израза, известен от времето на древните пророци: „Не можете да служите на Бога и Ваал.” Той обаче обединява всички „тясно специализирани” кумири в един образ,

чието име е „богатство”. Точно то е способно да се конкурира с Господ в душата на човека. С пари, както казват, може да се придобие и здраве, и семейство, и служение на музите, и достойно място в царството на мъртвите. Религиите разделят човечеството на враждуващи групировки, течения, общества. А стремежът към разкош е разбираем за всички, познат на всички, той е абсолютно надденоминационен и интернационален. Този бог обединява хора от различни вероизповедания, от всички възрасти и социални слоеве. От притегателната му сила не спасяват нито образованието, нито възпитанието, нито културата. Докато мислех върху темата за парите, зададох на много хора, вярващи и невярващи, един и същ въпрос: - Какво означават за вас парите?

Почти осемдесет на сто отвърнаха: - Свобода. Още по-висок е този процент при богатите и известните. Едно списание в Русия в продължение на няколко години задава един и същ въпрос на звезди от естрадата и киното, политици и бизнесмени, спортисти и писатели, композитори и поети: - Обичате ли парите? Какво значат те за вас? Деветдесет и девет процента отговарят: - Не, не ги обичам, но те ми дават свобода. - Каква свобода? И хората с охота изброяват: свобода за творчество (не мисля за насъщния, мога да работя по проекти, които не са комерсиални и масови), свобода за пътуване по света, сво-

бода за придобиване на материални, културни и духовни ценности (от прословутите мерцедеси S-класа и брилянти до билети за премиери на оперите в “Ла Скала” и възможността да летиш до друг континент, за да гледаш световното по футбол), свобода за избор на образование, свобода за опазване на здравето и т.н. Думите звучат убедително и пределно откровено. Ето един широко тиражиран и ползващ се с огромен успех пример от интернет, на който всъщност никой не може да възрази категорично, макар мнозина да се опитват. Всеки опит обаче изглежда слаб и жалък. „Парите са свобода. Те са нужни, за да се чувстваш уверен. Да разговаряш със сервитьора като със сервитьор, а не благодетел, с таксиметровия шофьор - като с такъв, а не като с шеф. Парите са нужни, за да не се буташ на пазара, като се опитваш да пробваш избрания панталон, докато стоиш на един крак върху мръсен картон, а другия свиваш виновно. Нужни са, за да не ти се налага два пъти дневно да бъдеш притиснат в тролея между дебел чичко и врътлива бабичка, от чиято чанта капе размразена риба. Нужни са, за да не си задаваш на бензиностанцията смешния въпрос: „Колко литра нафта да сипя - пет или десет?” Парите са нужни, за да не охка майка ти цяло лято, докато копае картофи, а после да лекува до следващата пролет кръвното и кръста си в районната поликлиника. Нужни са, когато жена ти попадне в родилното през нощта, да не й кажат: „Сега се сменяме, чакайте другата смяна.” За да учат сина ти в училище не на начална военна подготовка, а на езици, литература, физика, за да не пита той какво е ананас и къде се намира Париж. Парите са нужни на всеки, за да постигне своите цели. Например някой ги харчи за собственото си здраве, т.е. влага ги в екологично чиста храна, подмладяващи процедури, целебна кал от Мъртво море, минерална вода от Карлови Вари и т.н. Парите най-накрая са нужни, за да не се страхуваш за парите си. За роднините си. За себе си. Изобщо за нищо да не се страхуваш.” Много прилича на предизвикателство. Не от автора на тези разсъж-

дения, а от „конкурента” на Бога, за когото говори Иисус. Това е предизвикателството на богатството. Не на онова, което започва с малка буква и е присъщо на новобогаташа, нито на онова, което притежава мегамагнатът, легендарният Крез или приказният халиф. Надутото самохвалство, горделивост и презрение към по-бедните днес се заменят от спокойната, сита сигурност, че парите са материалът, от който се гради животът. Потребностите, които се оказват задължителни за съвременния човек, растат с всяка година. За това спомагат и развититето на техниката, променящите се норми на поведение в обществото, а и самото икономическо равнище на развитите страни. И ние трябва да се приспособяваме, да печелим все повече. Всички трябва да бъдат обезпечени. Границите между социалните слоеве постепенно се избледняват както между града и селото. Разбира се, трудно е да си представим съвременния европеец или американец да принася жертви на славянското божество на скотовъдството Велес или на „великия дух” на индианците Маниту. Но многобройните магазинчета и сергии, където се продават ритуалните предмети фън-шуй се разпространиха толкова, че древните божества могат да ридаят от завист. В офиси и магазини, банки и кантори, болници и полицейски управления, над бюра с компютри и рентгенови апарати, над плотове с бира и копирни машини висят камбанки, ключодържатели и всякакви играчки, които носят късмет. А от рафтовете със счетоводни документи към посетителите гледат керамични жабчета, които държат монетка в устата си - талисмани за богатство. Разбира се, можем да оборим (и още как!) твърденията на текста от интернет, че ако имаш пари, нищо не е страшно, но признайте, че в две-три от описаните ситуации видяхте себе

си. Наистина, ни се иска да получим качествена медицинска помощ, да запишем детето в елитна гимназия, когато дойде време за пенсия, да не се мъчим с нелепия въпрос какво да купим - хляб или лекарства. Да, но след като стигне до едни разумни граници, човек не може да спре желанията си. И следващият „смешен” въпрос, който ще го терзае жестоко, е: „Да купя ли още една яхта или да участвам в търговете на аукциона „Christie’s”?” Всеки се стреми към стабилност, безопасност, сигурност, свобода. И човечеството е взело твърд курс към такава прагматична цел - всички да живеят добре. Формира се нова световна идеология - икономическо благоденствие за всеки. Нима е лошо? Разработват се мерки против бедността, за осигуряване на световната безопасност, за всеобщо застраховане. Не можем да си представим съвременните политически програми без тезиси за защита на дет-

ството и старостта, поддържане на безработните и помощ за страните от Третия свят. Е, не живеем във времето на някакъв си Нерон, когато основната задача е била да убедят жителите на империята, че нейният владетел е въплътено божество. Хората се опитват за пореден път да построят на земята царство на щастието без Бога. За разлика от предишния модел - „общество на равенство и справедливост” , където движеща сила бяха националните идеи или комунистическите теории сега като гарант за стабилност се изтъкват материалните ценности. И въпреки че от времето на построяването на Вавилонската кула всички подобни напъни са претърпявали провал, те продължават и ще продължат до окончателното падение на последния Вавилон: „И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и пурпур, коприна и червен плат; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост; и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор; и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и елей; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души” (Откр. 18:11-13). Ето че дори и души ще се продават наред със стадата едър добитък и чувалите пшеница. А прословутият „белег на звяра”? Нали без него „не може никой да купува или да продава” (Откр. 13:17).

Тоест не може да участва в процесите, свързани с богатството. И това е принципно нова идеология, която е ярка и мощна алтернатива на християнството. Христос обещава на Своите последователи свобода от греха, мир с Бога, покой в сърцето, засищане на духовния глад и помощ в земния път. Той говори каква ценност е всеки, сътворен по Божи образ и подобие. Христос дава на хората талант и възможност да го развиват и да служат на Господ, задоволява нуждите им. Богатството обещава свобода от всичко, въвежда в света на разкоша, дава покой зад висока ограда, осигурява безопасност зад гърбовете на телохранители, опитва се да гарантира здраве, дава интелектуално развитие, предлага засищане на физическия и духовния глад, повишава самочувствието, предоставя възможност за реализация, ден и нощ задоволява всички потребности. Всичко се свежда само до точната сума пари. Такава е алтернативата - почти огледална спрямо това, което дава Иисус Христос. Спасителят сам е платил за това, което ни предоставя. Платил е с кръвта Си. Той дава на човека живот, при това вечен. За това, което предлага богатството, всеки трябва да плаща сам, и то тук, на Земята, която се върти около богатия. Но работата не е в това. По-точно, не е само в това. Мнозина не схващат принципната разлика между тези два пътя. Те усещат много поостро болката, породена от „смешните” въпроси, отколкото от загиващата душа. И какво да говорим за света, който не чете Библията, не е запознат със Спасителя, отрича Твореца, не вярва във вечността на битието, когато огромният брой от тези, които се смятат за Божии чеда, заемат активно-агресивна позиция в защита на новата теория. „Християните трябва да бъдат богати!” - това е доказателство за твърдата им вяра. „Християните трябва да бъдат здрави!”

„Християните трябва да успяват!” „Християните трябва да стоят начело на земните държави, а не да раболепстват пред чиновници безбожници!” (Тоест да разговарят със сервитьорите като със сервитьори, с таксиметровите шофьори като с такива... Нали се сещате?) „Християните трябва да водят диалог със силните на деня като властимащи, а не като презрени сектанти!” (Много напомня мантрата: „Ние не сме роби, роби ние не сме.”) Скоро имах среща с един свещеник от Православна църква в Калининград. Зададох му въпроса: - Отче, кога ще дойде краят на света? - Когато престанат ето такива срещи, защото не са интересни за никого. -? - Вие дойдохте, защото ви вълнуват въпросите за душата, вечността, нравствеността. Когато не останат хора, които да задават подобни въпроси, тогава ще дойде краят. Когато светът потъне в своя комфорт и се задави в материалните си блага, тогава светлината ще помръкне за него.

скам да ви разкажа една история от моя живот. Това е изповед на човек, който се е сблъскал реално с пролема за сребролюбието. За съжаление често недооценяваме този грях, а „сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби” (I Тим. 6:10). Така казва Божието Слово, а само то е истина. Колкото и да се опитвах да оборя това, слава на Бога, не ми се отдаде. Всичко започна от желанието ми да докажа, че Бог не е прав: може да се служи на двама господари – на Него и на мамона (Мат. 6:24). Просто преди мен никой не го е разбрал. Господи, прости ми този грях! Само Ти, Иисусе, си истинен! В Евангелието от Лука 10 глава се разказва за един законник, който изкушава Иисус Христос. Там се разкрива същността на този човек и на всичките му действия – желанието да се оправдае. Моят характер (за съжаление

В историята на Израил, излязъл от Египет, има едно събитие, споменато от Мойсей, което днес е особено актуално. Това е поклонението на освободения от робство народ пред златното теле, символ на богатство и благоденствие. Самият Господ свидетелства за израилтяните: „Скоро се отклониха от пътя, който съм им заповядал да ходят; изляха си телец от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: „Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя!” (Изх. 32:8). С други думи, човек смята, че богатството може да му помогне, да го спаси, а Бог казва, че това не е верният път, че това е отклонение. Отклонение от вярата! Приятели, аз бях на този път, нищо добро няма там! Господи! Ти си всичко, от което се нуждая. Всичко е в Теб и само в Теб! Ти не се задоволяваш с 10, 20, 99 процента, аз Ти трябвам целия, без остатък, за да бъдеш с мен, да ме водиш, да ме оби-

не само моят) е същият като на законника, само че в друга сфера - бизнеса. Когато се заех с предприемаческа дейност, виждах огромна полза от нея: колко добро може да се направи, на колко хора може да се помогне, още повече, че и на Христос някои са служели с имота си, а и самият Той е помагал на бедните. Затова с радост се хванах за тази работа. Не един милион мина през ръцете ми. В началото се стараех да спазвам християнските принципи, но колкото повече напредвах в работата си, толкова по-дълбоко се спусках в пропастта. И тогава започнах да си търся оправдание, като се стараех да намеря в Божието Слово насърчение за моята глупост: „Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши” (Екл. 7:20). Да, исках да върша добро, но всеки ден се сблъсквах със зло. Все повече отстъпвах от истинското и се отклонявах към лъжовното. Желанието да помагам на ближния се смени с друго – да обогатя себе си - и вече не виждах нуждаещия се до мен. „А кой ми е ближен?” – питах се и си отговарях: „Аз. За мен.” Постепенно това стана смисъл на живота ми. Поисках да взема Бога като съучастник, като престъпник. Реших, че ще му давам част от своята печалба. Но злото, което вършех, не беше угодно на моя Спасител. Успехът се превърна в провал. Обаче след като се оказах на дъното, потънал в заеми и неизплатени кредити, продължавах да съм убеден, че това са временни трудности, че става дума за изпитание на вярата ми (само че каква вяра и в какво?). Реших, че просто трябва да давам на Бога повече, да увелича процента Му. Колко сляп бях! Копнежът за печалба свърши своята работа: фалирах и, което е по-страшно, фалирах и духовно.

чаш. Наистина Ти си Бог човеколюбив. Аз не го разбирах... Мили приятели, бъдете внимателни! Някой беше казал, че да бъдеш богат е така трудно, както да носиш препълнена чаша, без да разлееш съдържанието й. Аз не успях. И нека днес тази изповед ви помогне да избегнете примките на лукавия и да помните какви опасности може да ви дебнат по пътя към небесното отечество. Господ да ви благослови!

сме немощни и нищо не можем без Бога. Да бъдеш благоразумен и реалистичен, означава да разбираш, че не можеш нищо сам. И именно през това последно време трябва да се отнасяме към себе си реалистично. Същевременно трябва да осъзнаем какъв Бог имаме, какво може Той. Той може всичко. Както четем в края на този пасаж, Неговото владичество е вечно. Да бъдеш благоразумен, означава да очакваш много именно от Господ. Но как е изразено тук това, че очакваме всичко от Бога? „Бодърствайте в молитви” - именно чрез молитва ние се насочваме към Бога. Свещеното Писание ни призовава към това – всички свои нужди да принасяме пред Него. В последното време е изключително важно да се обръщаме към Бога и именно в това да бодърстваме –

всичко да очакваме от Него, а не от себе си. По този начин ще избегнем разочарованието и отчаянието от самите себе си. И така, да бодърстваш, значи винаги да бъдеш насочен към Бога, а не към себе си. Тази дума „бодърствайте” е много важна, защото Господ Иисус Христос казва, че най-яркият признак на последното време е измамата. Учениците Му Го питат: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?” (Мат. 24:3 СИ). Тогава Иисус Христос назовава първия признак: „Пазете се да не ви прелъсти някой” (24:4). Трябва да бдим, защо-

то признакът на последното време е измамата. Да бъдем бодри, като се намираме в тясно общение с Бога, за да може Той да ни отваря очите къде врагът се опитва да ни измами и прелъсти. И ние чрез молитва да останем много близо до Него, до Неговото Слово и от Него да получим правилната насока. Затова е толкова решаващо нашият поглед да бъде обърнат към Бога. Още един признак на последното време е, че все повече този свят се отнася враждебно към християните. От тази гледна точка също е важно да се уповаваме на Бога, а не на хората. Затова ап. Петър изтъква още един момент, че трябва да бъдем в общение един с друг. Той го подчертава три пъти: „А най-вече имайте усърдна любов един към друг, защото „любовта покрива много грехове”. Бъдете страннолюбиви един към друг без

общението и всеки трябва да служи със своя дар, който Господ му е дал. Но е изключително важно да бъдем заедно в една подвързия. Тогава сме защитени. Когато се събираме заедно и се молим един за друг, много по-лесно издържаме нападения и натиск. Но когато сме сами, бързо можем да се сринем. Има и друга причина да бъдем в общение един с друг. Ако имам само отделна страница от Библията, казвам: „Ето това е моята Библия, това е Божията истина, според която искам да живея.” Чета там например I Йоан 3:9: „Всеки, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в Него; и

ропот. Служете един другиму...” Ние трябва да бъдем внимателни един към друг и да се грижим един за друг. Ако имам тук една отделна страница от Библията и искам да я запазя, тя, отделена от другите, е доста застрашена. Ако искам да я взема със себе си, ще я сложа в джоба си и когато я извадя, тя ще бъде доста измачкана. Някога, когато бързам, мога да я скъсам. Ако сме сами и не поддържаме отношения помежду си, сме беззащитни и много бързо нашата вяра, нашето отношение с Бога се рушат, също както и животът ни. Ние всички сме отделни страници. Нито една не е еднаква с другите. Всеки от нас има свой принос за

не може да греши, защото е роден от Бога” (СИ). И ако реша да живея според тази истина, че не мога да греша, докъде ще стигна? Ако това е моят абсолют, защото имам само тази страница, тя ще ме доведе до отчаяние. Тук пише, че не греша, но аз все пак продължавам да греша, значи не съм роден от Бога, т.е. не съм спасен. Това може да ме вкара в много дълбока депресия. Или да ме направи нечестен. Казвам, че не греша, въпреки че греша. Отричам, че грехът присъства в живота ми. Тук има голяма опасност. Слава на Бога, че имаме цялото Свещено Писание, а не само отделна негова страница. Защото в същото Послание ап. Йоан пише: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим и истината не е в нас” (1:8, СИ). Апостолът се обръща към християните и казва,

Ако Той ми е простил, кой съм аз, че не мога да простя на себе си? Така се поставям над Всевишния. Какво означава тогава, че любовта покрива много грехове? Става дума за това, че любовта изцелява от последиците на греха. Мнозина са ранени в душите си. В Германия сега върви един процес. Изявяват се много сексуални грехове, които са извършвани в семействата или в сиропиталищата върху непълнолетни. Колко рани са нанесени в тази област! И ако ние се обичаме един друг и усещаме защитата на любовта ни един към друг, ставаме открити, за да получим чрез Божията любов изцелението на нашите душевни рани. По този начин любовта покрива много грехове: изцелява раните, които са ми нанесли различни хора. И колкото повече знам, че ме обичат моите братя и сестри и самият Господ, толкова по-лесно мога да простя на другите. Защото съм защитен в Божията любов, която получавам и от моите братя и сестри. Освен това любовта покрива много грехове, които са вътре в мен. Ако съм отдаден да обичам другите, греховните склонности у мен не могат да се развиват. Тогава мога да кажа на греха: „Скъпи грях, нямам време да те следвам. Извинявай, зает съм! Зает съм с това, да обичам другите. Мисля върху това как да обичам повече моите братя и сестри. Извинявай, зает съм, затова си отивай!” Ако съм зает с това, да обичам другите, нямам време да влизам в сайтове, в които не е добре да влизам, или да се занимавам с неща, които ще ми навредят. Именно на развитието на тази любов трябва да наблегне Църквата в последното време. И накрая ап. Петър подчертава, че ние трябва да бъдем насочени към Божията слава. В служението си е нужно да търся не своята, а Божията слава. Защото и това е

признак на последното време, че хората все повече и повече търсят слава за себе си. Не знам как е в България, но в Германия има такава тенденция - всеки иска да се появи по страниците на вестниците или по телевизията под рубриката „Най-красивото момиче в града” или нещо от този род. Има и християнска форма на тази тенденция: „Аз имам специална дарба и с нея искам да служа на Бога, но така, че всички да виждат как аз служа на Бога.” Човешкото сърце е лукаво. И тук е много важно да чуем думите на ап. Петър, че трябва да търсим Божията слава: „Служете един другиму, всеки с

онази дарба, каквато е приел.” Да служиш, да бъдеш полезен на другите, да се стремиш на другите да е добре, без значение какво означава това за теб. Дори да си готов да правиш неща, които може би са унизителни. Апостолът добавя: „Като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.” Ние сме получили своята дарба, за да строим Божия дом, а не собствената си слава. Това също е голяма измама в последното време: обещават ни особени дарби и свръхестествени явления. Когато си мислим: „Аз също бих искал да имам такава дарба”, нека спрем и се запитаме: „Защо? Какво искам – да бъда слуга на другите или да имам специална дарба и хората да ме възприемат по един специален начин?” Ап. Петър ни учи, че трябва да бъдем разпоредници на многоразличната Божия благодат. С как-

во можем да служим на другите? Чрез благодатта. Тя е дар, незаслужен подарък от Бога. Затова няма с какво да прославяме себе си. Ако Господ ми е дал дарбата, за да служа на другите, значи тази дарба на благодатта е от Него. И в крайна сметка към какво трябва да води този дар? „За да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, чиято слава и владичество е вовеки веков.” Само Господ Иисус Христос заслужава слава. И единствено ако сме насочени към Неговата слава, а не към себе си, можем да бъдем обилно благословение за другите. Тогава Господ ще ни благослови в нашето служение, за да бъде Той прославен вовеки.

- Компанията ви навърши шест години. Кои факти от историята й смятате за най-впечатляващи? - Най-важното е, че компанията беше създадена. Според статистиката мисля, че влизаме в тройката на лидерите в Украйна. Въпреки че компанията започна от нулата и отначало в нея работеха всъщност „нулеви” специалисти. Това бяха вярващи хора, които искаха да работят и да печелят, но не умееха нищо. Така че случилото се с нас е истинско чудо, което свидетелства, че има Бог, че Той е жив и действа в живота ни. - Как изобщо възникна идеята да създадете такъв бизнес? - Синът ми настоя. Той дълго предлагаше, а аз се молех почти година - чаках отговор от Бога. Господ отговори и започна да извършва чудеса. - По какъв начин разбрахте, че все пак трябва да започнете? В началото имах съмнения. Но

- Здравейте, Олег Иванович! Благодаря Ви, че се съгласихте да разговаряме на такава деликатна тема като парите. - Няма защо. Само че не искам да говоря за себе си. Предпочитам читателите ви да разберат повече за това, какво направи Бог за компанията, защото всичко, което постигнахме, е Негова заслуга.

решението дойде съвсем просто и естествено - колебанието изчезна и се появи твърда увереност, че трябва да се работи. За мен прозвучаха ясно думите: „Бъди силен и смел... защото Господ е с теб, където и да идеш” (ИН 1:9). Тогава бях убеден, че в компанията трябва да работят християни. За учудване започнаха да идват вярващи, които не разбираха нищо от PR, но вярваха в Бога и искаха да работят. - Вашата компания сигурно е единствената, която познавам, в която всеки ден започва с молитва. Защо решихте така?

- Това е моята принципна позиция. Създавахме компания за Бога. Нашето мото е: „Ако Бог е с нас, кой е против нас?” От самото начало реших, че ако правим това за Бога, трябва да разговаряме с Него всяка сутрин. С Бога трябва да се общува през целия ден. Той е основният ни Консултант.

- Съществуват два основни възгледа за бизнеса. Според единия бизнесът е неизбежно зло, което позволява да печелиш. Според другия бизнесът е начин да управляваш това, което ти е дал Господ. Вие към кой възглед се придържате? - Господ казва да се трудим. Трудът е наше задължение не само към

- Сега не е популярно да натрапваш мнението си, още повече религиозните си убеждения. Вашите служители не се ли възмущават на това? - Не караме никого насила. Хората идват сами, понякога дори невярващи (те са 10-15 души от 35 сътрудници). И се включват в молитвата - например искат да се помолим за успеха на някой сложен проект. Правят го, защото виждат действието на Бога в нашия живот, а и в техния живот, когато за тях се молят вярващите ни сътрудници.

- А конфликти на религиозна основа не възникват ли? - О, не. Всички разбират, че догматиката е второстепенното, основното е Христос. Бог е любов. Любовта, която Той ни е подарил, никой друг не може да ни подари. И аз искам да „присадя” тази проява на любов, която е в Него. По принцип съм против стадното мислене. Приемам всеки да живее с Бога, така че това да се вижда в постъпките, във взаимоотношенията му с другите.

- Интересите трябва да се отстояват. Когато Господ е влязъл в храма и е видял търговците, не им е дал бузата Си, а ги е изгонил всички. И им е развалил така наречения бизнес. Не ми харесва образа на баптистите и православните, който беше натрапила съветската власт, като внушаваше, че те са изтривалка за обувки. Християните са хора, които могат да отстояват вярата си. Те са отивали да умрат на кръста. Страдали са за своето семейство. Много християни днес страдат не само на благовестителското поле, като работят в мисии и църкви, а и в бизнеса, като участват в обществения, социалния и политическия живот. Нерядко ги подлагат на гонения. Нужно им е мъжество, за да устоят! - Какво точно дава християнството на бизнеса? - В компанията то позволява да се формират отношения, при които не трябва да се страхуваш, че някой непрекъснато те дебне. Тук хората имат възможност да се развиват, да усещат рамото на другия. Те знаят, че колегите им няма да ги „изядат”.

- При Вас работят хора от различни деноминации?

- Да. Православни, католици, петдесятни, баптисти.

лявата, май не е много добра практика в деловите отношения?

Бога, а и към семейството и близките ни. Важни са плодовете от труда и към какво са насочени те. Не всеки труд дава добри резултати. На Бога не е угодно производството на порнографски материали или алкохол. Трябва да кажем, че нашият бизнес връзки с обществеността се намира на ръба. Той е много труден от гледна точка на християнската нравственост, защото понякога се налага да участваме в антикризисни мероприятия. - Християнските принципи не ви ли пречат да работите? Да си дадеш дясната буза, когато те ударят по

Прието е и на началника да се прави забележка, но никой никого не плюе. Професионални спорове, разбира се, има. Най-важното обаче е, че хората разбират - тук те не само получават заплата за труда си, а и усещат Божията ръка. - Как човек може да постигне успех в бизнеса? - Не смятам себе си за успял, защото всичко, което имам, съм постигнал, не аз, а Господ. Той просто върши чудеса с мен, един обикновен човек, с други обикновени християни като мен, които работят в компания-

- При Вас работят хора от различни деноминации?

- Да. Православни, католици, петдесятни, баптисти.

лявата, май не е много добра практика в деловите отношения?

богатството, със стремежа към постоянно удовлетворяване на потребностите? - Нямам подобни изкушения. Това не е било проблем в живота ми никога, дори преди да дойда при Бога. Сега Господ е между нас и мога найискрено да кажа, че за мен е важно да видя очите на човека отсреща, който разбира, че не си му дал пари ти, а Бог му ги е пратил чрез теб. Така хората разбират, че Господ е жив и вярата им расте. Повечето имат вяра, но благословението им помага да видят, че тя действа. та ни. Трябва да се държиш за Бога. Ето, благословеният Божи народ преуспява в бизнеса. - Евреите ли? - Да. И аз за щастие познавам сериозни бизнесмени, истински християни, които изповядват същите принципи като евреите. Тези принципи действат по същия начин и при християните. - Кои са тези принципи? - Вярата. Те вярват, че Бог ще им даде. За тях вярата е взаимоотношение с живия Бог, а не езически култ, подобен на поклонението пред каменните идоли или пред слънцето. - Интересно е, че западните бизнесмени обикновено не подчертават това. Те наблягат върху честността, справедливостта и други подобни качества. - Сигурно съм прекалено практичен. Бог дотолкова действа в моя бизнес, че това вече не е някакво академично знание, а реалност. Ако греша, ако правя нещо неправилно, получавам си заслуженото. Разбира се, християнинът трябва да се старае да предостави такива услуги, каквито сам би искал да получава. Той отговаря за дадената дума не само пред хората, но и пред Бога. И накрая, важно е и как разпределяш печалбата

- Разбрах, че давате на служителите си значителна част от доходите на компанията. и общуваш със сътрудниците си. Не бива да забравяш да се покайваш за грешките си. - В Библията пише, че сребролюбието е коренът на всички злини. А основната цел на бизнеса е печалбата. Тук няма ли противоречие? - Според мен противоречието е изкуствено създадено. Вероятно защото преди не ни позволяваха да живеем заможно, ние свикнахме с това и решихме, че непременно трябва да сме бедни. Важно е как се отнасяш към парите. Нали се казва: „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!” (Екл. 11:1). Да се отнасяш към парите като към средство, което ти позволява да живееш разкошно, няма смисъл. Имаш кола - достатъчно е. Може да имаш и две, и три. Въпросът не е в бройката, а за какво ти служат. Мога ли аз да имам три апартамента, когато петнайсет души от компанията ми нямат нито един? Аз съм човек, когото Бог е поставил на това място. Той благославя не мен, а моята компания, моите хора. И ако благословенията се насочат към задоволяване само на моите нужди, горко ми! - Каква е рецептата Ви за борба с изкушенията, които съпътстват

- Какво е PR-компания? Тя струва точно толкова, колкото струват мозъците, уменията и контактите на специалистите в нея. Преди една година можех да я продам за 3,5 млн долара. Но ако след това си бях тръгнал и бях взел със себе си петима души, цената на компанията би станала равна на нула. Когато компании като нашата се купуват, задължителното условие е запазване на ключовите мениджъри за срок от 3 до 5 години. Затова инвестираме в хората. - Как се отнасяте към десятъка? - Като към Божи закон. Десятък трябва да се дава, две мнения по въпроса няма. Давам десятък за себе си, освен това даваме десятък и от печалбата на компанията. При това внимателно обмисляме къде да го дадем. Подпомагаме хора и църкви, финансираме проекти, които познаваме добре. - Защо смятате, че трябва да се дава десятък не само от заплатата, а и от печалбата на компанията? - Защото тази компания работи за Бога. За Христос. - Библията не го изисква.

- Аз разбирам нещата така: ако Господ ме е сложил тук, във всичко трябва да се спазват Божиите принципи. Това не значи, че при нас няма кавги и всичко е иделно. Тук е като във всяко семейство, дори и вярващо. Съществува принципът за десятъка. Искам да го следвам, за да процъфтява компанията. Молитва, десятък, изучаване на Божието Слово - всичко това спомага за успеха на компанията. Знам, че много хора по църквите се молят за „Мейнстрийм”. Как бих могъл да не поддържам църквите, на които дължим успеха си?

- Не виждам смисъл в учението, че ако човек страда и живее в нищета, той е невярващ или недобър вярващ. Това са го измислили неопетдесятни хора, но не съм видял нито една тяхна църква, където да дойдат бедни хора и след пет години да станат милионери. Значи нещо тук не е в ред. Спомням си за Давид, който има

обещание от Бога, че ще стане цар, а колко дълго се крие от Саул в гори и планини. Законът за успеха за мен е в това, че виждам потвърждение на Божиите думи. Когато започвахме бизнеса, имахме много тежък период. Започнахме не от началото на годината, а през април. Тогава на пазара излязоха пет фирми като нашата. Към края на годината останахме две. През септември разбрахме, че имаме пари само да изплатим месечните заплати - имахме седем или осем сътрудници. Какво трябваше да правим? Вярвахме твърдо и се молехме. И Господ ни отговори.

не я напуска. Развежда се със съпруга си. Сигурна в това, че заслужава много повече, тя се омъжва за особено богат човек. Живее в прекрасна къща, има собствен самолет, скъпи тоалети и украшения. Външно всичко изглежда добре, а чувството на празнота, неудовлетвореност и страх не я напуска. Ето какво разказва за миналото: “Вътрешно бях напълно празна. Животът ми се струваше съвсем безсмислен. Не можех да направя нищо със себе си и станах нетърпелива към хората около мен”.

В търсене на изход от създалото се положение Йори започва усилено да се занимава с окултизъм, всякакви предсказания и гадания. Това обаче не й носи облекчение. Страхът я завладява напълно. Все по-често тя прибягва до помощта на лекарствата. В отчаянието си се опитва да се самоубие. И вторият й брак се оказва неуспешен. Йори се премества със сина си в друг град, но и там се чувства чужда и никому ненужна. Струва й се, че е станала безнадеждна, вечна пленница на безсмислието и отчаянието. Не знае какво да прави по-нататък. Тогава се

- Как се отнасяте към учението за просперитета?

ктрисата Йори Хасин-Тейлър е родена във Франция в атеистично семейство. Още в ранното й детство се проявява ярко нейната всестранна надареност. Без особени усилия тя наистина постига всяка поставена пред нея цел. Когато става актриса, Йори се омъжва за известен актьор и ражда две деца. Много пътува, обикаля почти цялото земно кълбо. Има всичко, за което мнозина могат само да мечтаят. И въпреки привидно благополучния си живот Йори постоянно изпитва дълбока вътрешна неудовлетвореност и безуспешно се бори със страха, който

- Как се отнасяте към учението за просперитета?

запознава с една своя съседка. Ето как френската актриса разказва историята на живота си. “Съседката ми беше човек, към когото не изпитвах никаква симпатия. Бяхме съвсем различни хора. Обаче у нея имаше нещо привлекателно. И колкото по-често се срещахме, толкова повече забелязвах, че тя притежава именно това, към което винаги съм се стремяла. Постоянно излъчваше любов, радост и мир. А аз така и не можех да разбера как може да бъде щастлива, като живее в толкова скромни условия. Нали аз, която имах всичко, бях дълбоко нещастна. Съседката ми имаше нещо, което е невъзможно да придобиеш с пари. Веднъж не можах да сдържа любопитството си и я попитах: - Защо си винаги толкова щастлива? - Това не е моя заслуга - усмихна се тя. – Причината е, че Иисус живее в моето сърце. Засмях се и заявих твърдо: - Не вярвам в Бога и те моля повече да не ми говориш за Него! Въпреки това съседката ми оставаше все така приветлива и радостна, както и преди.

С течение на времето тя ме запозна с приятелите си, също християни, които живееха в нашия квартал. И у тях забелязах същите качества, затова не можех да се избавя от въпросите, които ме преследваха: “Какво все пак ги прави съвсем различни хора? Как мога да стана като тях?” И през ум не ми минаваше тогава, че всичко, което притежават тези хора, им е дал единствено Бог. Една вечер съседката ми разказа как Иисус Христос е променил живота й. Тя ми обясни причината за моята трагедия - че съм извършила голямо зло и това зло е преграда между мен и Бога. Но Иисус със смъртта Си на Голготския кръст е избавил хората, включително и мен от греха и последиците му. В Неговите очи аз представлявам такава огромна ценност, че Той иска да ми помогне и да бъде с мен винаги. Самият Иисус Христос, Божият Син. И единствено Той може да ми даде мир, покой и пълен отговор на всички жизнени въпроси. По пътя за вкъщи се замислих. Именно тогава, за първи път в моя живот, за мен се появи лъч на надежда. Толкова неща бях опитвала, защо сега да не се обърна с проблемите си към Иисус? С месеци се борех със себе си, докато

веднъж се реших и Го помолих да влезе в живота ми. Тогава не разбирах много, но вече знаех твърдо, че съм взела най-важното решение за мен. И чудото стана: след една седмица страхът, който ме измъчваше много години, изчезна напълно! Без особени усилия от моя страна настъпи в мен коренна промяна. Ценностите ми, възгледите и дори интересите ми се промениха основно. Бог ми подари това, което виждах в приятелите си християни: любов, радост и мир. Преди не отварях Библията, а сега, като започнах да я чета, усетих огромната промяна у себе си, която, както и у всички Свои деца, Господ извърши у мен. В Библията пише: “Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново” (II Кор. 5:17). В това се състои голямата надежда за всички хора. И за мен също. Бог ми върна самоуважението, освободи ме от привързаността ми към богатството, измени изцяло моето отношение към децата. Станах наистина нов човек! Семейният живот, парите, децата и успехът не ми донесоха истинското щастие. Само Господ ми подари онова, за което не можех и да мечтая. За първи път в живота си разбрах какво е истинско щастие. Промяната у мен беше толкова ярка, че Бог можеше да ме използва като свидетелство за нов живот пред цялото ми семейство. Скоро моята майка, дъщеря ми и синът ми се обърнаха към Иисус. А как започна всичко? С това, че някой беше сметнал за необходимо да говори с мен за Христос. Понякога се питам: “Какво щеше да стане с мен, ако съседката ми не ми беше казала нищо за Спасителя?” Сега заради спасението на другите се чувствам задължена да отивам смело при тях и да свидетелствам за спасяващата Христова любов. Бог иска Неговите деца да носят вестта за спасението на другите. И аз го правя с радост, нали дължа всичко на Него!”

ивеем в свят, където от всички трибуни се предлагат методи и начини за постигане на успех. И всеки човек, възприел тези принципи, си мисли, че като ги спази, наистина ще има успех. Това е доста лесно - вървиш по пътя, който някой е очертал за теб. Така сме свикнали друг да ни казва какво да правим и ние само го изпълняваме. Почти всички средства за масова информация тръбят как да станеш успешен бизнесмен, успешна съпруга, успешен родител. Днес дори стана модерно да се говори как да станеш успешен християнин. Всеки човек, дошъл в църквата, все по-често задава въпроса: „Какво да правя, за да се запиша във вашата църква? Ако трябва да взема кръщение, ще го направя, ако трябва да чета Библията, ще го направя, каквото кажете, ще го сторя.” За голямо съжаление днес успехът се свързва главно с парите. Но дали наистина всички хора, които разполагат с тях в достатъчно голямо количество, са успеш-

ни? Ако погледнем малко по-надълбоко в техния живот, ще видим, че далеч не е така. Някои хора са така устремени към успеха, че сякаш са забравили, че не са вечни на земята. Има една друга вечност – за техните души, - но те изобщо не се интересуват от това. В днешния свят, все по-модерни начини за постигане на успех стават трансценденталната медитация, ходенето по врачки, гледачки, екстрасенси. В телевизионните предавания с участието на гадателки се чуват гласове по телефона: „Ще успея ли? Синът ми ще завърши ли? Дъщеря ми ще се омъжи ли?“ И от екрана се леят сладки думи: „Ами, виждам, че следващата година, в третия месец нещата започват да се оправят при вас и ще постигнете успех.” Зрителят доволно отговаря: „Благодаря ви много!” Но наистина ли в третия месец от следващата година нещата при него ще се оправят, никой не знае. На практика най-често се оказва, че проблемите още повече са се задълбочили.

Думата „успех“ буквално означава да достигнеш желаното. Но наистина ли, като постигнем това, което желаем, можем да се наречем успешни хора? Трудността е там, че нашите желания никога не свършват. Тогава реално не можем да постигнем успех, докато сме живи. Защото в своите желания човекът е стигнал дотам, че дори е поискал да стане като Бога. Но нека се опитаме да видим кога един човек може да бъде наречен успешен. След Мойсей ръководството над Израил поема младият Иисус Навин. Представете си какво значи да управляваш такъв многоброен народ. На Иисус Навин не му е било лесно. Може би дори отначало не е искал да поеме този отговорен пост. Но той става успешен ръководител

и въвежда израилския народ в обещаната земя Ханаан. И преди да поеме тази длъжност, Бог му казва думи, които не приличат на думите на телевизионната врачка – следващата година на третия месец ще успееш. Ето Божието слово към него: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия Закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Тази книга на Закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш” (Ис. Нав. 1:7-9). И така, успехът е от Господ, а не от хората. Бог ни е създъл творчески личности, за да можем да успеем в този живот, но в крайна сметка успехът идва от Него. Затова Господ казва – постъпвай внимателно според Закона на Мойсей, не се отклонявай и ще имаш добър успех навсякъде, където идеш. Тези думи не означават - следвай определени инструкции и ще успееш. Техният смисъл е - слушай постоянно Божия глас, за да сполучиш в живота. Не питай врачките за успеха в живота си, питай Господ. Може да ви звучи доста дръзко. Как аз да питам Господ, нали Той е Господ?! Да, това е възможно - попитайте Господ как да успеете в този живот, не само тук, на земята, но и във вечността. Самият Творец на земята ни е дал правото да Го питаме. Колко жалко, че често не знаем как да се възползваме от тази възможност.

Бог ни е дал прекрасна книга, наречена Библия. В нея има отговори на основните въпроси, които задава човекът, и на въпроса – как да успея? Бог дава на Иисус Навин съвет – размишлявай денем и нощем върху тази книга. Размишлявай над своя живот, над словото Божие, за да видиш какво значи истинският успех. След това Бог казва – постъпвай внимателно според написаното в нея. Не просто размишлявай, а и действай според нея. Резултатът от това е, че тогава ще напредваш в пътя си и ще имаш успех. И така, първото нещо, което ни е необходимо, е Словото Божие. От него можем да разберем какво всъщност означава да си успешен и как да станеш успешен. Словото Божие е първата крачка към истинския успех. Втората крачка е да се запитаме: „Какво е моето отношение към Отец? Дали с живота си не Му се противопоставям? Дали не се противя на Този, Който ме е създал и иска да ми даде успех?” Нека си спомним една библейска история. Във II Цар. 15 гл. се разказва за Авесалом, сина на цар Давид: „След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.” Той застава пред портата на царския дворец и говори на хората, които идват при царя, че там

няма кой да ги изслуша. Неслучайно първото, което Авесалом прави, е да си набави колесници и хора. Така другите ще бъдат подмамени да си помислят, че той вече е силният на деня. Има сила, значи ще има успех. Побеждават по-силните. В един от своите Псалми цар Давид казва: „Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух – че силата принадлежи на Бога” (62:11). Ако силата принадлежи на Бога, без Неговото съдействие и помощ успехът е невъзможен. Авесалом смята, че като се противопостави на баща си, който е цар на Израил, ще постигне голям успех в живота. Но може ли успехът да дойде чрез убийства, измами и подмолни действия срещу висшестоящите? Повечето от нас мислят, че е възможно. Затова с живота си се противопоставяме на Царя на царете – Бог. Той контролира света и всичко около нас и ние искаме да постигнем успех, като съборим Неговата власт. Точно така е от самото начало. Адам и Ева са подмамени в Едемската градина от предложението на Сатана: „Ще станете като Бога.“ Решението на първите хора да построят Вавилонската кула също е продиктувано от стремежа им да се противопоставят на Някой, Който е по-висш от тях, да стигнат до Него и да Го свалят от престола Му. Те може би си мислят, че Бог не вижда тяхното дело и тайничко ще осъществят плана си. Но той вижда сърцата им още преди да са започнали да строят кулата. Затова Бог обърква езиците им. Може би и ние често си въобразяваме, че Бог не ни вижда, и в името на успеха сме готови на всичко – лъжа, убийство, кражба. Но краят на такъв човек е жалък. Авесалом умира с жестока смърт – косата му се заплита в клоните на едно дърво и той увисва там. Красивата му коса, за която може би е слушал много комплименти, го погубва. Няма да постигнем успех в този живот, ако се опитваме да се противопоставяме на волята на небесния Баща. Отдалечаването от Отец също няма да ни донесе успех. В Евангелието от Лука 15 гл. нашият Господ Иисус Христос разказва притчата за блудния син. Един човек имал двама синове. Единият от тях до-

шъл при баща си и казал: „Татко, дай ми моя дял, който ми се пада от имота.” Този млад човек си мисли, че като придобие богатството на баща си, ще има успех. Той взима дела си и отива да търси своето щастие. Проблемът на младежа не е, че взима наследството си, преди да почине баща му. Материалните блага не са от голямо значение за бащата. За него са важни взаимоотношенията с децата му. Но успехът не е възможен далеч от дома на Отец. Макар отначало всичко да изглежда наред, накрая блудният син остава сам, да пасе свине в чужда земя. Тогава решава да се върне при баща си. И баща му го приема, защото за него са важни взаимоотношенията със сина му. Бащата го чака на пътя всеки ден. И ето, той го вижда отдалеч и се затичва към него. Не синът вижда пръв баща си, а бащата вижда него. Библията казва, че Бог пръв ни е възлюбил, когато сме били още грешници. Като четем за блудния син, може би си мислим, че не става дума за нас. Но често ние постъпваме точно по този начин, като поставяме материалните блага, които можем да получим от нашия небесен Отец, преди взаимоотношенията с Него. Затова всички наши молитви към Бога са свързани с думите: „дай, помогни, пази и благослови“. За нашия небесен Отец обаче е различно. Той сам идва на тази земя, става човек и умира за нас, за да бъдат възстановени нашите взаимоотношения с Него. А за успеха от първостепенно значение са взаимоотношенията с Бога и хората. Познавам един човек, който излъга доста свои близки хора и приятели, като взе пари от тях и не ги върна. Накрая стана така, че парите си отидоха, а заедно с тях и взаимоотношенията. Този човек днес няма нито един верен приятел, а и от материалните блага е лишен. Без взаимоотношения с Бога няма начин да постигнем успех, защото успехът не е в материалните блага, които Бог и без това ни дава. Ако загубим общуването си с Бога,

неуспехът е неизбежен. Така става с Адам и Ева, със строителите на Вавилонската кула, с блудния син, така ще стане и с нас. Но слава на Бога, че Неговата любов няма граници, затова винаги можем да се върнем при своя Отец. В Посланието на Яков са описани група от хора, които планират как да постигнат успех. „Слушайте сега вие, които казвате: „Днес или утре ще отидем в едикой-си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим“, когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва. Вместо това, вие трябва да казвате: „Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова“ (4:13-15).

Хората, описани тук, искат да имат успех в търговията. Те правят всичко, за да бъдат успешни. Имат добър план, добра стратегия, работят добре, но успехът не идва. Това става по простата причина, че Бог не е включен в техните идеи и планове. Животът ни е подарен от Бога, той не принадлежи на нас. Ние не идваме по своя воля на земята, както и не си тръгваме по свое желание. Успехът не е възможен без Бога, защото утрешният ден не е в нашите ръце. „Какво е животът ви?“ – пита Яков своите читатели. Нашият отговор може да съдържа много неща. Но отговорът, който ни дава самият Бог чрез автора на Посланието, е: „Животът ви е пáра, която се явява и после изчезва.“ Нашият живот е пáра? Да, защото няма да успеем да премигнем с око и той вече ще е отминал. Като погледнем назад в своя живот, можем да кажем, че сме успели – имаме добра работа, добро семейство, добра къща, добра кола. Какво още може да ни се иска?! Но всичко това е свързано с нашия живот на земята. А какво ще стане с моята душа после, във вечността? Ще мога ли да кажа, че тя е постигнала

успех? Ако нашият успех е свързан само с живота ни на земята, той не е толкова труден и невъзможен. Но има още нещо важно, без което няма истински успех. Когато началникът на тъмничарите пита ап. Павел: „Какво трябва да направя, за да се спася?”, той му отговаря: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасиш ти и домът ти.” Ето без това не можем да имаме успех – без взаимоотношенията с Господ. Пътят към успеха ни води към истински взаимоотношения с Отец. А ние се отдалечаваме от Него. За да сме успешни не само на тази земя, но и във вечността, трябва да сме близо до Отец. А ние бягаме от Него. Постигането на успех е свързано с готовността ни да слушаме Божия глас, а ние Му се противопоставяме. Словото Божие ни е дадено като наръчник за постигане на истински успех. А ние толкова рядко размишляваме над него. Но думите на Бога са категорични: „Само тогава ще имаш успех.“

Религии мира. Всеобъемлющее справочное издание. БЕЛФАКС, с. 172. 2 Пак там, с. 173. 3 Горшенина, О. Ситуация в мире с позиции современной науки и аюрведы. - В: http://newhumanity.ru/ nauchnaya_mysl/gorshenina/gorshenina_situacia_v_ mire.htm от 01.06.2010. 4 http://bibliotekar.ru/vostok/50.htm от 01. 06. 2010. 5 Пак там. 6 Страшна болест. 7 Име на бога на огъня. 8 Религии мира, с. 180. 9 Пачова, Д. Пътят към здравето или холистичният подход в медицината. - В: http://lox.hit.bg/books/homeo/ new_page_3.htm от 31. 05. 2010 10 Кураев, А. Дары и анафемы. Что христианство принесло в мир. - В: http://azbyka.ru/hristianstvo/sut/Kuraev_ Dary_05-all.shtml от 01.06.2010. 11 Анселмо, П., Д. Брукс. „Тайните на аюрведа за здраве и дълголетие. С, Аратрон, 1998, с. 20. 12 Блек, Д. Апокрифната история на света. С., НСМ Медиа, 2009, с. 64. 13 Лад, В. Травы и специи. Москва, Сатва, 2006. 14 Чопра, Д. Безграничната енергия. С., БАРД, 2000. 15 Вълков, И. Молитва или трансцендентална медитация. - Прозорец, 2007, N4, с. 18. 1

М о л и т в ата к ъ м небесния Отец Христовата молитва “Отче наш” ни е дадена като образец за молитва. И както Десетте заповеди се делят на две части (първите четири отразяват нашето отношение към Бога, а следващите шест – отношението ни към ближния), така и Господната молитва има две страни: първите четири стиха ни насочват към правилното прославяне на Бога и само на тази основа са възможни следващите молби, както и нашите взаимоотношения с ближните ни. Понякога е трудно да се молиш със свои думи. Причините за това са различни - суета, грях, умора, объркани мисли. Стоиш пред Бога неподреден, сякаш разчорлен и неизмит. Но започваш да произнасяш първите думи от молитвата “Отче наш” и усещаш как се успокояваш, мислите ти се

подреждат, някаква хармония и уравновесеност проникват в сърцето ти. На тази молитва Михаил Лермонтов посвещава стихотворението си “Молитва”. То свършва така: “И ми се вярва, и ми се плаче, и ми е толкова леко, леко”. Ето това “леко, леко” е свръхестественият отклик, който носи мир и блаженство. Радостта е в това, че Отец протяга ръце към Своето дете и там се чувстваш в безопасност. В тази молитва е отразена същността на всички желания на бедната ни душа – спокойствие и блаженство. А блаженството е повече от щастие. Да кажеш “блаженият Августин” и “щастливият Августин”, не е едно и също. Та това блаженство душата изпитва само в прославянето на Твореца, в смирението, в прошката, в очакването на Божието царство и, нещо много важно, в обикновения скромен живот (затова се говори за “насъщния хляб”).

М о л и т в ата в исляма В Корана също има напътствия как да се молим. Самата дума “Аллах” буквално означава “Този, на когото се покланям”. Немската дума “Gott” и английската “God” (Бог) имат значение “Този, при срещата с Когото хората падат по лице”. В нашето поклонение е изразена същността на вярата ни и отношението ни към Бога. При християните Бог (нашият Отец) е Този, Който дава милост и прошка, дарява благодат незаслужено, при мюсюлманите Бог (Аллахю екбер) е велик и справедлив, даващ според заслугите. Поклонението на мюсюлманите изразява страх и трепет пред Всевишния (оттук идва позата при молитвата). В повечето случаи мюсюлманинът не знае за какво се моли, тъй като молитвата се чете на арабски.

Това става в точно определени часове. Ако молитвата се произнесе преди или след определеното време, тя се смята за пропусната и не се зачита. Помня от детството си как горката ми майка трябваше да става в четири часа сутринта по време на ураза (мюсюлманския пост), за да приготови за баща ми храна, тъй като след молитвата той закусваше. Но майка ми страшно се изморяваше (бяхме десет деца!) и се случваше да не чуе будилника. Тогава беше принудена да връща часовника назад, за да не разбере баща ми, че сега няма да бъде чут от Бога. Баща ми беше голям молитвеник, но ние, децата, не разбирахме за какво се моли, а и самият той не знаеше. Мюсюлманите се молят пет пъти дневно и правят седемнадесет молитвени кръга. Всекидневно мюсюлманинът, ако извършва всички установени молитви, пада по лице пред Аллах тридесет и четири пъти. При това произнася: “Всехвален е моят Господ най-висш” – сто и два пъти; “Аллах е велик” – шестдесет и осем пъти; “Всехвален е моят могъщ Господ” – петдесет и един пъти; “Аллах чува онзи, който Го слави” – седемнадесет пъти; сурата “Ал Фатиха” или друга сура – седемнадесет пъти; ислямския “символ на вярата” “Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед

е Негов пратеник” –пет пъти; “Поздрав на мира към всички мюсюлмани” – пет пъти. Всички тези молитвени думи мюсюлманинът повтаря толкова често, че те се вкореняват дълбоко в неговото подсъзнание. Това трябва да се има предвид, когато разговаряме с религиозни мюсюлмани. Още рано сутрин от минаретата на джамиите се разнася глас, обикновено подсилен от репродуктори. И всеки мюсюлманин чува призива: “На молитва! Постигайте успех! Молитвата е по-добра от съня!” По такъв начин молитвата в исляма носи възнаграждение (“Постигайте успех!”). Благословение ч р е з П и с а н и я та Аллах благославя молещия се със земни и небесни блага. Едно от най-висшите блага е знанието на Писанията, от които за свещени се признават четири: Теврат (Петокнижието на Мойсей), Зебур (Псалмите на Давид), Инджил (Евангелието) и Коран. Мюсюлманите обичат да слушат за Бога, особено ако за пример се дава текст от Корана. Аз обикновено говоря за раждането на Спасителя. В Корана ангелът Джебраил (Гавриил) предава на Мария “радостната вест” от Бога, че тя ще роди Син, Който ще бъде

“Рух” – Дух от Бога, “келам” – Слово от Бога, и “айет” – знак от Бога, “знамение за всички светове” (сура 3, 19). Какъв е този знак, който Бог изпраща на хората? В сура 19 Иса Масих (Иисус Месия) казва на народа: “И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в деня, когато ще бъда възкресен!” (33). В тези думи са отразени три уникални събития от живота на Спасителя – Рождество, Голгота и Възкресение. Нито един човек в Корана не се е родил така и нито един не е извършил такива чудеса, каквито е извършил Иса, защото ангели са казали за Него: “О, Мария, Бог ти е дал добри вести на думата от него. Неговото име ще бъде Исус Христос, синът на Мария, поддържан в чест на този свят и на оня и в [компанията на] онези, най-близки до Бога” (3:45). Но сигурно най-силният аргумент се съдържа в сура 3:55:”О, Иисусе. Аз също ще те взема и издигна до Мене и ще те изчистя от [фалша] на онези, които богохулстват. Аз ще направя онези, които те следват, изключителни пред онези, които отхвърлят вярата в деня на възкресението. Тогава вие всички ще се върнете при мен и аз ще съдя помежду вас за въпросите, по които спорите. Що се касае до онези, които отхвърлят вярата, ще ги накажа с ужасна агония в този свят и отвъдния, нито ще имат някой да им помогне.” Тук се говори за смъртта и възнесението на Христос, за благословението на тези, които са Го последвали, както и за тежкото наказание в земния и вечния живот на всички, които не са повярвали в Него. Тези аргументи действат, но е важно да

се има предвид, че никога не трябва да се противопоставят Иисус и Мохамед. Самият Коран не прави това. Всеки от тях има своя определена мисия: Иисус да прости греховете, да даде спасение и вечен живот, а Мохамед да прогласи на хората, които вярват в много богове, че Бог е само един. Помня как веднъж в самолета разговарях с един сириец почти три часа. Когато взех в ръце Библията, той веднага извади от вътрешния джоб на сакото си Корана, като го целуна. В края на разговора му казах: - Аз не ви отнемам Мохамед, трябва да му отдадем дължимото, тъй като той е извършил велико дело за езичниците от Арабския полуостров, като им е прогласил вярата в единствения Бог. Но ако искате да получите прошка за греховете си и да живеете вечно в рая, ви е нужен само Иса Масих. Готов ли сте да Го приемете? Искрено, от цялото си сърце той отвърна: - Какъв глупак трябва да бъдеш, за да не Го приемеш! След призива за молитва от минаретата на джамиите звучат думи към

всички мюсюлмани: “Бързайте към спасението!” Този призив дава повод да им разкажем за Спасителя Христос. За съжаление, мюсюлманите Го почитат само като най-великия пророк. Мохамед проповядва в началото на VII в. сл. Хр. Тогава вече съществуват много лъжеучения за Христос. Едно от тях е обожествяването на “троицата”: Бог, Неговата “жена” Мария, с която Той има физическа връзка, и синът им Иисус. А тъй като основната задача на Мохамед е борбата с многобожието, той категорично отрича такъв “божествен съюз”. Когато разговарям с мюсюлмани, им казвам, че ние, християните, също не вярваме в такава “троица”. И въпреки че те често обвиняват християните във фалшифициране на Библията, самият Мохамед никога не я е критикувал, а само се е борил срещу такива “притежатели на Писанието” (юдеи и християни), които го доизмислят и тълкуват лъжливо. Сурата “Се-

мейството на Имран” (3:6-7) гласи: “Той е, който изпрати долу при теб Книгата. В нея има стихове основни [с установено значение]. Те са основата на Книгата. Други са алегорични. Но онези, в чието сърце е своенравие, следват частта, търсейки кавги и изследвайки скритите им значения, но никой не ги знае, освен Бог.” Мохамед се е възмущавал точно от това, че различни измислици са се представяли като Божие Слово. Голяма трагедия е, че Библията на арабски се е

появила сто години по-късно от Корана и Мохамед лично не е я чел, а е слушал такива “проповедници”. Ра з г о в о р м е ж д у гл у х и я и с л е п и я Важно е да се отбележи, че в исляма има две разбирания за сина на Бога: 1) Валад Аллах, т.е. земният Божи Син; 2) Ибн Аллах, т.е. Божият Син в духовен смисъл. Например думите “ибн асабил” (пътник), буквално означават “синът на пътя”. Обаче не ги разбираме в смисъл, че пътят е родил някого. Този израз се отнася за човек, който пътува постоянно. Затова, когато благовестваме, трябва да имаме предвид, че ако кажем “син”, мюсюлманинът автоматично ще разбере това като”Валад Аллах”, т.е. роден както са всички хора. По-правилно е да наричаме Иисус “Иса Масих – ибн Аллах”. Нерядко, за голямо съжаление, на-

шето свидетелство пред мюсюлманите прилича на разговор между глух и сляп поради това, че не се познаваме едни други. Зад произнасяните думи стоят различни понятия: те не знаят, че за нас Мария не е Бог, а ние не разбираме защо те отхвърлят израза “Божи Син”. Необходим е диалог, който да се гради на взаимна любов, защото “любовта покрива всичко”. И ако на фона на днешната ислямофобия – панически страх пред исляма, свързан със заплахата от тероризъм, която се подклажда основно от средствата на масова информация - ние проявим към мюсюлманите искренна любов, непременно ще спечелим тези души за Христос. Лев Толстой има едни забележителни думи: “За да живееш по-лесно с човека, мисли не за това, което те разделя от него, а за това, което ви обединява.” Или, както казва руската императрица Екатерина Втора: “Ако искате да имате приятел, намерете в човека нещо добро и му кажете това.” Нека да търсим един в друг доброто, като оставаме верни на библейския принцип: “Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си” (Фил. 2:3). В днешното бушуващо море от ненавист и вражда ние, християните, можем да предложим на хората истински мир, “бъдеще и надежда” (Йер. 29:11). И нека нашият Отец, Който е на небесата, ни помогне за това.

Преди две години завърших училище. Въпросът за кандидатстването във ВУЗ ме вълнуваше доста преди дванайсети клас. Често разговарях с хора от различни среди, с различни професии. От осми–девети клас започнах да мисля по въпроса за избора на професия съвсем сериозно. Дотогава бях имал различни детски и тийнейджърски мечти, например да стана моряк (което в първи клас бях решил съвсем сериозно) или космонавт, после футболист, боксьор и какво ли още не. Но времето никога не си почива – беше настанал моментът да избирам реално. По каква причина точно в самото начало се ориентирах към юридическото русло, не знам – един от аргументите ми беше, че не ми е нужна математика за кандидатстването, и освен това се имах за добър защитник на права – било то мои или чужди. Защитавах права наляво и надясно – още от пети–шести клас, след караница с батко ми, когато идваше моментът да ми бъде загрят вратът за умните речи, аз заставах в „боксьорска стойка” и виках с цял глас: „Имам право на свободно слово!” Това наскоро ми го припомни моят по–малък брат. И така, чувството за справедливост от малък ми е близко... Възможно е и някой филм да ме е впечатлил – да съм си се представил на мястото на убедителния адвокат, който защитава лъжливо обвинен подсъдим, или на мястото на съдията, който отсъжда справедливо и мъдро. Не знам, но в 9 клас вече бях сигурен, че искам да уча право. Безспорно моят Господ, на Когото съм предал съдбата си, е подреждал така обстоятелствата – вътрешни и външни, - че накрая е оставало само да кажа: „Да” на волята Му. И досега тази убеденост не е изгубила силата си. Дори когато в размисли за изконните неща в живота ме посещава съмнение – на своето място ли съм, или не, - Бог веднага ми припомня това, през което ме преведе, когато трябваше да направя един от важните избори в живота си.

Започнах отрано да се моля за Божията воля по повод кандидатстването ми. Желанието ми беше да уча там, където Господ иска да ме види, защото и тогава осъзнавах, че за живота ми, за живота на едно Божие дете, не може да няма план, а единствено планът на моя небесен Отец е съвършен за мен. Само като следвам предложения от Него път, бих могъл да се реализирам в този живот, да бъда полезен за царството Му и да върша неща, значими не само тук, но и за вечността, защото във Второто послание на ап. Петър е писано, че в Господния ден земята и делата по нея ще изгорят. А дори самият факт, че съм изпълнил Неговата воля, сигурен съм, ще се има предвид, „когато се изпълни времето”. Семейството и църквата се молеха за мен – подкрепяха ме в решителния момент. В цялата предизпитна епопея имаше ситуации, в които явно виждах намесата на Бога. Например матурата по руски, без успешното взимане на която не можех да кандидатствам в университета.

Тогава особено негативна роля изигра моята самоувереност – в себе си бях решил, че всъщност нямам нужда нито от сериозни молитви, нито от подкрепата на Бога в този момент. Разбира се, всичко това се дължеше на покварената същност на човека. И Господ реши да ме научи на нещо полезно за цял живот. Самият зрелостен изпит по руски не ме притесняваше никак, а матурата по български бях минал с отличен. Сигурен в знанията си по руски, а не в Божията помощ, очаквах лесното за мен „предизвикателство”. Онази сутрин трябваше да се явя в определеното училище, но не успях да предвидя, че ще ми отнеме повече от час път с кола дотам – а то се оказа до другия край на града. Трафикът в София, задръстванията, фактът, че не знаех къде точно се намира училищната сграда, си казаха своето. Когато най-сетне пристигнах, заварих трима недопуснати ученици, закъснели като мен. Отказали се да предприемат каквото и да било повече след всичките си неуспешни опити да влязат, те изглеждаха доста умърлушени. Аз не бях съгласен със ситуацията – отидох при входната врата, където охраната започна да ми обяснява, че е късно за действия. Помолих да извикат директора на училището или някой друг, отговорен за провеждането на изпита. След известно време на преговори охранителката се обърна и закрачи нанякъде по дългия коридор. Сега беше моментът да извикам към Бога – горещо се молех тогава... Никак не ми се искаше да загубя ей така една година от живота си. Момчетата зад мен гледаха с надежда към края на „тунела”, откъдето се очакваше да се появи съдия–изпълнителят с присъдата... А добрата женица след малко просто доближи вратата, отключи и ни пусна да си караме матурата по руски. Минаха и матури, и кандидатстудентски изпити, всичко вече е в историята – в моята лична биография. Сега други проблеми са ми на главата – вече съм втори курс и карам четвъртата си сесия. Бог не спира да ме учи и да премахва от сърцето ми всичко, което ми пречи да Му се доверявам напълно. Максималист по гени, изкарах трудно първи курс, когато огромните ми усилия, които се изразяваха в непрестанно учене, никак не се увенчаваха с очаквания успех. Много

тройки преглътнах тогава, а за капак на всичко на най–важния изпит ме скъсаха. Трудно минах през всичко това, но съм щастлив, че го минах. Защо? Защото всяка оценка в края на краищата не беше случайна – това беше оценка от моя Господ, оценка на духовното ми стоене пред Него. На тези изпити Той оценяваше моята готовност да се смиря пред Него и да предам всичко в ръцете Му – дори изпитите. А успехът ми с времето полека-лека се покачва. Днес беше първият ми изпит от тази сесия – по конституционно право. Сутринта тръгнах с молитва, бях учил в рамките на разумното и предадох изпита в Божиите ръце. Прибрах се с радост, благодарност и оценка много добър. Е, винаги може да се желае повече... смирение и доверие.

2.Градът на свещениците, където бяга Давид (I Цар. 22 гл.) 4.Дворец 6.Син на Енох и дядо на Ной, който е живял 969 години 8.Плодородна област на изток от р. Йордан, която, преди да бъде завладяна от Израил, е била под властта на цар Ог (Вт. 3 гл.) 9.Племенник на Авраам, който се заселва в Содом, а после Господ го избавя преди разоряването на града 11.Ръководител на факултет в университет 12.Древен финикийски град, край който Христос изцелява едно момиче (Марк 7:24-30)14.Съвкупност от природни явления и форми, резултат от химически процеси в лесноразтворими скали 15.Управител на Самария, който е един от противниците на Зоровавел по време на възстановяването на Йерусалим (Ездр. 5-6 гл.) 17.Семейство чифтокопитни преживни бозайници, които са особено ценни за жителите на пустинните области 18.Пророк, предсказал глада по времето на император Клавдий, по-късно предрекъл и участта на ап. Павел (Деян. 17, 21 гл.) 19.Египетски фараон (ок. 726 г. пр. Хр.), с когото цар Осия прави договор (IV Цар. 17:4) 22.Вид ястие с месо и зеленчуци 23.Бодлив храст, символ на запустение (Ис. 55:13) 24.Правнук на Сим и баща на Фалек, от когото произлиза названието евреи (Бит.11 гл.) 26.Мъжка котка 28.Върховно египетско божество 29.Отделна учебна единица, която обикновено е около един час 31.Титла на етиопски княз 33.В миналото писалка от тръстика - за плоча 34.Третият цар на независимото царство Юдея, който управлява 41 години (III Цар. 15 гл.) 36.Мярка за ел. съпротивление 37.Продълговато преходно помещение в жилище 40.Италиански астроном, физик и механик, изобретател (1564-1642) 41.Стопанинът на един дом 44.Древна гръцка република и главен град на о. Лесбос, където спира корабът на ап. Павел на път за Рим (Деян. 20:14) 46.Горната разширена част на колона (виж Йер. 52:22) 47.Скитнически племена 48.Син на Рут и Вооз, дядо на Давид 49.Юдейски цар, син на Йосафат (848-841 г. пр. Хр).

1.Главен град на римската провинция Македония, в който ап. Павел основава църква и пише две Послания към нея 2.Пророкът, който изобличава цар Давид за двойния му грях (II Цар. 12 гл.) 3.Мъжки певчески глас 4.Сухи тропически ветрове с постоянна посока 5.Думите, които Христос казва на дъщерята на Яир, когато я възкресява (Марк 5:41) 6.Съвременен американски християнски писател („Когато Бог прошепне твойто име”) 7.Градът на Мемфивостей (II Цар. 9:4) 8.Низ от захванати една за друга метални брънки, синджир (вж. Деян. 28:20) 10.Мярка за тежина 11.Името на жена, повярвала след проповедта на ап. Павел в Атина (Деян. 17:34) 12.Народно сказание в древната скандинавска поезия 13.Клас членестоноги безгръбначни видове, от които Бог използва при напастите над Египет 14.Прегоряла захар, използвана в сладкарството 15.Бащата на Авраам 16.Старозаветна книга, носеща името на Божи угодник, преминал през тежки изпитания и богато благословен от Бога 20.Сихемско божество (Съд. 9:46) 21.Възпаление на лигавицата на дебелото черво 23.Един от основните литературни родове 25.Радиоактивен химически елемент, сребристобял метал 26.В хиндуизма - богиня майка, олицетворяваща раждането и смъртта 27.Малкото на кравата 30.Част от каруца 32.Самостоятелно изпълнение на музикално произведение 33.Нос (геогр.) 35.Сладководна шаранова риба 36.Стара мярка за тегло (мн.ч.) 38.Възвишение, хълм 39.Френски хумористичен вестник 40.Анимационен филм на Стоян Дуков 42.Преизподня, шеол, 43.Японски театрален жанр 45.Произведение на А. Мицкевич.