ивеем в постмодерния свят, където идеологиите са отстъпили място на прагматизма, традициите постепенно отмират, хората се отчуждават и се изолират. Основните ориентири на днешния човек са просперитет, богатство, власт (повече за постмодерното общество ще прочетете в статията на Тодор Велчев "Постмодерната ситуация").
ни, да ходатайстваме, да стоим в пролома пред Бога за тези, които не умеят или не искат да го правят (как да постигнем това, ще прочетете в статията на Светлана Еропкина "Да застанеш в пролома").
Като християни сме граждани на идващото Божие царство, но и на този свят. И като граждани на този свят не можем да не се интересуваме от положението му, защото сме отговорни за съдбата на света, в който Господ ни е поставил. Наш дълг е да се молим за спасението на обществото
За да чуят нашето благовестие хората, за които се молим, е нужно да се съобразим с техните търсения. Водещо за постмодерния човек е търсенето на неговата идентичност. По-подробно тази актуална тема във връзка и с присъединяването ни към Европейския съюз е разкрита в материала "Бъл-
гаринът на прага на Европа или да се завърнеш в бащината къща" от Калина Сотирова. В периода преди модерния човек няма индивидуално самосъзнание. Той се отъждествява с обществото, в което живее. Индивидуалното самосъзнание се поражда в периода на Реформацията, когато се набляга на личното спасение. Подхваната от хуманистите, идеята преминава в превъзвисяване на човека, който обаче все още остава вграден в обществото. По времето на постмодернизма човекът се откъсва от обществото, индивидуализмът го води дотам, че започва да се самообожествява, издига си сам идоли, на които се покланя. На този проблем е посветена статията на Калин Михайлов
"Култът към Ваал и нашата съвременност". Той избира отделни групи, с които се отъждествява. Нека да му помогнем да осъзнае, че без да се идентифицира с Христос, е невъзможно да осъществи всичко, вложено в него, той ще се самозалъгва и ще затъва в разочарование от поредните преходни идентификации, в които търси спасение.
îëêî ìúêà, ñúæàëåíèå, ãîð÷èâèíà è ïå÷àë èìà â òåçè äóìè íà Áîãà! Çâó÷è êàòî ñòîí, êîéòî ñå îòêúñâà îò Ñúçäàòåëÿ. Òîçè ñòèõ êàòî çâúí íà êàìáàíà íàïîìíÿ íà âñÿêî ïîêîëåíèå æåëàíèåòî íà Ãîñïîä. Íå, òîâà íå çíà÷è, ÷å Áîã å ñòàíàë áåçñèëåí, ÷å ìåòîäèòå, ñ êîèòî Òîé ðåøàâà ïðîáëåìèòå, âå÷å íå äåéñòâàò, ÷å ñå íóæäàå îò ïîìîù èëè ïîääðúæêà. Ñìèñúëúò å, ÷å Áîã èñêà äà îêàæå ãîëÿìà ÷åñò íà ÷îâåêà - äà ãî íàïðàâè Ñâîé ñúòðóäíèê, ñúó÷àñòíèê â îñúùåñòâÿâàíåòî íà íåáåñ-
íèÿ ïëàí. Ñ äðóãè äóìè, Áîã óäîñòîÿâà ÷îâåêà äà ñòîè â ïðîëîì ëèöå â ëèöå ñ Íåãî. Äà áúäå õîäàòàé çà íàðîäà ñè. Êîãàòî îáúðíàò ïîãëåä íàçàä, Áîæèèòå äåöà âèæäàò ñúáèòèÿ, êîèòî èì âäúõâàò íàäåæäà çà ìèëîñòòà íà Áîãà. Áîæèè ñëîâà, ïðîèçíåñåíè îò ïðîðîöè, ñà ñúáóæäàëè ñúçíàíèåòî íà ìíîçèíà èçáðàíè. Òàêà íåâåäíúæ å èìàëî "âçðèâ" îò ìèñèîíåðè, ìàñîâî áëàãîâåñòèòåëñòâî è áúðç ðàñòåæ íà öúðêâèòå, îñíîâàíè äàëå÷ íå ñàìî íà ëè÷åí åíòóñèàçúì.
Áîã å äåéñòâàë è äåéñòâà ïîñðåäñòâîì õîðà íà ìîëèòâàòà è âÿðàòà, êîèòî ñà "ñòîÿëè â ïðîëîìà". Èñòîðèÿòà ñå ïðîìåíÿ îò õîäàòàèòå - âÿðâàùè â Áîãà, êîèòî Òîé å íàäàðèë ñ ïðàâà è ïúëíîìîùèÿ äà âëèÿÿò ðåøèòåëíî âúðõó õîäà íà ñúáèòèÿòà ÷ðåç çàñòúïíè÷åñêà ìîëèòâà. Íî òîâà íå å íà÷èí çà ìàíèïóëèðàíå íà Áîãà, à å èíäèâèäóàëíî ïîçíàíèå íà Íåãîâàòà ëþáîâ è áëàãîäàò, íà öåëòà è ïëàíà Ìó, ÷èåòî îñúùåñòâÿâàíå çàâèñè ïî-÷åñòî, îòêîëêîòî ìèñëÿò íÿêîè, îò ìîëèòâàòà íà âÿðâàùèòå.
ŒÔ‰ÂÎÂÌË Äóìàòà "õîäàòàéñòâî" îçíà÷àâà çàñòúïíè÷åñòâî, ìîëáà çà íÿêîãî ïðåä íÿêîãî. Èçïîëçâà ñå íàé-âå÷å â ìîëèòâè. ßðêè ïðèìåðè çà õîäàòàéñòâåíè îáðúùåíèÿ êúì Áîãà â Ñòàðèÿ Çàâåò ìîæåì äà íàìåðèì â ìîëèòâèòå íà Àâðààì çà æèòåëèòå íà Ñîäîì è íà Ìîéñåé çà îïðîùàâàíå íà ãðåõà íà Èçðàèë.  Íîâèÿ Çàâåò ñå óïîòðåáÿâà ãëàãîëúò åíòþíõàíî - åäíî îò íåãîâèòå çíà÷åíèÿ å "ìîëÿ çà íÿêîãî". È òàêà õîäàòàéñòâîòî îçíà÷àâà "çàñòúïíè÷åñòâî, ìîëáà" îò ñòðàíà íà íÿêîãî, êîéòî èìà ïúëíîìîùèå èëè ïðàâî çà òîâà.
œËÏÂË ÓÚ ËÒÚÓˡڇ ̇ ÃÓÈÒÂÈ Àêî íÿêîé èñêà äà ñòàíå õîäàòàé, òðÿáâà äà ñå çàïîçíàå ñ áèîãðàôèÿòà íà Ìîéñåé, ÷èéòî æèâîò è îïèò ùå ìó ïîìîãíàò çà òîâà ñëóæåíèå. Áîã äàâà âèñîêà îöåíêà íà Ìîéñåé: "Òåá ïîçíàâàì ïî èìå, òè ñè ïðèäîáèë Ìîåòî áëàãîâîëåíèå" (Èçõ. 33:12). Ïðåç öåëèÿ ìó æèâîò Áîã ãî ó÷è äà áúäå ïðîâîäíèê íà Íåãîâàòà âîëÿ. Ìîéñåé å åäèí îò õîäàòàèòå, êîèòî Áîã å èçïîëçâàë ìàêñèìàëíî â Ñâîèòå ïëàíîâå. Êàòî ìèíàâà ïðåç äîáðà øêîëà íà ñìèðåíèå â ñðåäàòà íà íåîáóçäàíèÿ íàðîä, òîé ñòèãà äî åäèí ïðèíöèï, îò êîéòî çàâèñè óñïåõúò: "Áåç äà ñëóæèø íà Áîãà, íå ìîæåø äà óïðàâëÿâàø íàðîäà." (Èçõ. 4-40 ãë.). Åòî êà÷åñòâàòà, êîèòî õàðàêòåðèçèðàò Ìîéñåé êàòî õîäàòàé: ::: Ïîñëóøàíèå. Íå ñàìî íåïîñðåäñòâåíîòî ïîä÷èíåíèå íà Áîãà, íî è ðàçáèðàíåòî íà äàëå÷íèòå Áîæèè ïëàíîâå, è àêòèâíîòî ó÷àñòèå â ñïàñåíèåòî è îñâîáîæäåíèåòî íà Èçðàèë ïîìàãàò çà ôîðìèðàíåòî íà Ìîéñåé êàòî ìúäúð âîäà÷ è çàñòúïíèê çà ñâîÿ íàðîä, ñïîñîáåí äà ñòîè â ïðîëîìà ïðåä Áîãà. ::: Âÿðíîñò è ëþáîâ êúì ñâîÿ íàðîä ::: Òåçè êà÷åñòâà êàðàò Ìîéñåé äà îñòàâà â ïîçèöèÿòà íà çàñòúïíèê. Êîãàòî Áîã ðåøàâà äà óíèùîæè Èçðàèë è ïðåäëàãà íà Ìîéñåé äà ñå îòäåëè îò íàðîäà, òîé ïàäà ïî ëèöå, çàïî÷âà äà ïëà÷å è äà âèêà êúì Áîãà, äà Ãî óìîëÿâà çà ïðîøêà:
"Ãîñïîäè, çàùî ïëàìâà ãíåâúò Òè ïðîòèâ íàðîäà Òè, êîéòî ñè èçâåë îò åãèïåòñêàòà çåìÿ ñ ãîëÿìà ñèëà è ìîùíà ðúêà? Çàùî äà ãîâîðÿò åãèïòÿíèòå: "Çà çëî ãè èçâåäå, çà äà ãè èçìîðè â ïëàíèíèòå è äà ãè èçòðåáè îò ëèöåòî íà çåìÿòà?"... Ïðîñòè ãðåõà èì; íî àêî íå, ìîëÿ Òè ñå, çàëè÷è ìåí îò êíèãàòà, êîÿòî ñè íàïèñàë" (Èçõ. 32:11-12, 32). Ìîéñåé ìèñëè çà àâòîðèòåòà íà Áîãà: "Êàê ùå ãëåäàò íà Òåá îêîëíèòå íàðîäè? Ñïîìíè ñè, íàëè Ñè îáåùàë ñ êëåòâà, íèìà ùå ÿ íàðóøèø?" "Òîãàâà Ãîñïîä ñå âúçäúðæà îò çëîòî, êîåòî áåøå êàçàë, ÷å ùå íàïðàâè íà íàðîäà Ñè" (Èçõ. 32:14). ::: ×åñòíîñò ::: Ëþáîâòà íà Ìîéñåé êúì íåãîâèÿ íàðîä íå ãî çàñëåïÿâà, òîé íå îìàëîâàæàâà ãðåõà íà èçðàèëòÿíèòå. Ðåøèòåëíèòå ìó äåéñòâèÿ, íàñî÷åíè êúì èçêîðåíÿâàíå íà ãðåõà, ãîâîðÿò çà âåðíîñòòà ìó êúì äóõîâíèòå ïðèíöèïè: "Êîéòî å îòêúì Ãîñïîäà, íåêà äîéäå ïðè ìåí... Óáèéòå âñåêè... áëèæíèÿ ñè", àêî îòñòúïâà îò Ãîñïîäà (Èçõ. 32:26-27). Ìîéñåé íå ñå îïèòâà äà îïðàâäàå ãðåõà êàòî íåïðåäïàçëèâîñò èëè ñëàáîñò. ×åñòíîñòòà, ÷èÿòî ñúùíîñò å ïðåäàíîñò êúì èñòèíàòà, ìó äàâà äðúçíîâåíèå ñâîáîäíî äà ïðèñòúïâà â Áîæèåòî ïðèñúñòâèå. Áëàãîäàðåíèå íà âåðíîñòòà è ïîñëóøàíèåòî ñè êúì Áîãà, íà ñâîÿòà êðîòîñò, ñïðàâåäëèâîñò è îãðîìíà ëþáîâ êúì Áîãà Ìîéñåé èìà óäèâèòåëíîòî ïðàâî äà ñå çàñòúïâà çà Áîæèÿ íàðîä.
—‚¢ÂÌËÍ˙Ú Ïî-êúñíî Áîã ïðåäàâà õîäàòàéñòâåíîòî ñëóæåíèå íà îïðåäåëåíè õîðà - ñâåùåíèöè, - êîèòî ñà áëèçî äî Íåãî ÷ðåç îñâåùåíèåòî. Òîé èçáèðà çà ïîäîáíî ñëóæåíèå ìúæå, êîèòî ïðåäàâàò Íåãîâàòà âîëÿ íà íàðîäà è ñúùåâðåìåííî ñà ïðåäñòàâèòåëè íà òîçè íàðîä. Ñâåùåíèêúò å ïîñðåäíèê è õîäàòàé. Íî îñâåí ïðàâîòî äà ñòîÿò â ïðîëîìà ïðåä Áîãà, ñâåùåíèöèòå èìàò è èçâåñòíè îãðàíè÷åíèÿ. Åòî èçèñêâàíèÿòà êúì òÿõ: ::: äà íå ïèÿò âèíî (Ëåâ. 10:9); ::: äà íå ñå îñêâåðíÿâàò (Ëåâ. 21:1); ::: äà áúäàò ñâåòè, íåïîðî÷íè, ïîñâåòåíè íà Áîãà (Ëåâ. 21:6); ::: äà ó÷àò íàðîäà íà Çàêîíà (Ëåâ. 10:11); ::: äà îòêðèâàò íà õîðàòà Áîæèÿòà âîëÿ (Âò. 33:8); ::: äà ñå ãðèæàò çà ñêèíèÿòà (×èñë. 3:7-8). Òîâà ñëóæåíèå ñå èçïúëíÿâà ñ äúëáîêî ïîñëóøàíèå êúì Áîãà, æåðòâåíîñò, ïúëíî ñìèðåíèå. Ñâåùåíèêúò, êîéòî ñòîè â ïðîëîìà, âëèçà â Ñâåòàÿ ñâåòèõ, êàòî ïðèíàñÿ æåðòâè çà èçâúðøåíèòå ãðåõîâå, õîäàòàéñòâà, çàñòúïâà ñå çà íàðîäà, ìîëè Áîã äà ïðîñòè íà Èçðàèë, äà ãî ïîìèëâà è äà íå ãî èçòðåáâà çàðàäè íå÷åñòèåòî. Êîãàòî èçëèçà îò ñêèíèÿòà, ñâåùåíèêúò èçðàçÿâà ïðåä õîðàòà êàêâî èçïèòâà ñëåä ëè÷íàòà ñè ñðåùà ñ Áîãà, êàòî ãè áëàãîñëàâÿ èëè ïðîèçíàñÿ ïðèñúäà íàä òÿõ îò Íåãîâî èìå.
Ñëóæåíèåòî íà ñâåùåíèêà å ñõîäíî ñ ðàáîòàòà íà àäâîêàòà. Çà äà ñïå÷åëÿò äàäåí ñúäåáåí ïðîöåñ, õîðàòà íàåìàò àäâîêàòè, âúïðåêè ÷å êðàéíîòî ðåøåíèå âçåìà ñúäèÿòà. È ìàêàð ÷å ñúäáàòà íà ïîäñúäèìèÿ çàâèñè îò ñúäèÿòà, àäâîêàòúò èãðàå ìíîãî âàæíà ðîëÿ â ñúäà. Ïî ñúùèÿ íà÷èí è ñâåùåíèêúò ñå çàñòúïâà çà íàðîäà ïðåä Áîãà.  Áèáëèÿòà ñà äàäåíè óæàñÿâàùè ïðèìåðè çà èçîïà÷åí ïîäõîä êúì ñâåùåíè÷åñêîòî ñëóæåíèå. Íàäàâ è Àâèóä ïðèíàñÿò ÷óæä îãúí ïðåä Ãîñïîäà (Ëåâ. 10: 1-2), Îôíèé è Ôèíååñ íå èçïúëíÿâàò äúëãà íà ñâåùåíèêà è Áîã ãè íàêàçâà (I Öàð. 2:11-17; 4:11). Áîã èçðàçÿâà ÿñíî è êàòåãîðè÷íî Ñâîÿòà íåòúðïèìîñò, êîãàòî õîðàòà ñå îòíàñÿò íåõàéíî êúì òîâà ñëóæåíèå.
»ËÒÛÒ ’ËÒÚÓÒ Íà âúïðîñà íà Áîãà êîé ùå çàñòàíå â ïðîëîìà çà ÷îâå÷åñòâîòî, çà äà íå ïîãóáè Òîé òâîðåíèåòî Ñè, îêîí÷àòåëåí îòãîâîð äàâà Èèñóñ. Òîé èäâà íà çåìÿòà - çàñòàâà â ïðîëîìà è òàêà ñëàãà íà÷àëîòî íà ïðîöåñà, ïðè êîéòî ñâåòúò âúçâðúùà ïúðâîíà÷àëíîòî ñè ïîäàíñòâî. Èèñóñ óìèðà íà êðúñòà, êàòî ïîìèðÿâà ÷îâå÷åñòâîòî ñ Áîãà ÷ðåç ïîáåäà íàä Ñàòàíà, êíÿçà óçóðïàòîð. Áîæèÿò Ñèí èçêóïâà âñè÷êè õîðà îò öàðñòâîòî íà ãðåõà, êàòî ïîåìà âúðõó Ñåáå Ñè òåõíèÿ ãðÿõ è èì ïîäàðÿâà ñâÿòîñò. " êðàÿ íà âåêîâåòå ñå ÿâè âåäíúæ äà îòìàõíå ãðåõà, êàòî ïðèíåñå Ñåáå Ñè â æåðòâà... è ïðèäîáè çà íàñ âå÷íî èçêóïëåíèå" (Åâð. 9:26, 12). Áîã Îòåö Ìó äàâà òèòëàòà íà âå÷åí Ïúðâîñâåùåíèê - Çàñòúïíèê, - òúé êàòî Òîé îòãîâàðÿ íà íàéâèñîêèòå Áîæèè èçèñêâàíèÿ: ::: Êàòî Áîãî÷îâåê Õðèñòîñ ìîæå äà õîäàòàéñòâà çà õîðàòà ïðåä Áîãà (Åâð. 4:14-15); ::: Òîé å ñúâúðøåíî ñâÿò (Åâð. 7:26); ::: Òîé å Ïîñðåäíèê ( Éîàí 14:6).
Èèñóñ èçöÿëî ñå ïîñâåùàâà íà åäíà öåë: "Íèå òðÿáâà äà âúðøèì äåëàòà íà Òîçè, Êîéòî Ìå å ïðàòèë" (Éîàí 9:4). Òîé ïîáåæäàâà íà êðúñòà è ïðàâè âÿðâàùèòå â Íåãî ñúó÷àñòíèöè â òàçè ïîáåäà, êàòî èì äàâà ïðàâîòî äà áúäàò Áîæèè äåöà. È ãè óïúëíîìîùàâà äà áúäàò õîäàòàè ïðåä Áîãà çà õîðàòà, êîèòî íÿìàò ëè÷íè âçàèìîîòíîøåíèÿ ñ Íåãî è ñå íóæäàÿò îò òÿõíàòà ïîìîù çà òîâà.
œÓÎÓÊÂÌËÂÚÓ Ì‡ ıËÒÚˡÌË̇ "Âèå îáà÷å ñòå èçáðàí ðîä, öàðñêî ñâåùåíñòâî, ñâÿò íàðîä, íàðîä, êîéòî Áîã ïðèäîáè, çà äà âúçâåñòÿâà ïðåâúçõîäñòâàòà íà Òîçè, Êîéòî âè ïðèçîâà îò òúìíèíàòà â Ñâîÿòà ÷óäåñíà ñâåòëèíà" - êàçâà Áîã ÷ðåç àï. Ïåòúð, êàòî ñå îáðúùà êúì õîðàòà, ïðèåëè Õðèñòîñ (I Ïåò. 2:9). Áîã äàâà òîâà çâàíèå íà îíåçè, êîèòî ïðèçíàâàò, ÷å Èèñóñ å óìðÿë çà òÿõ. Íî è òå òðÿáâà äà ïîåìàò îòãîâîðíîñò, ñâúðçàíà ñ òîâà ïîëîæåíèå, ò.å. äà áúäàò Íåãîâè ñúòðóäíèöè, áëàãîäàðåíèå íà êîèòî Áîæèÿòà âîëÿ ùå ñå îñúùåñòâÿâà íà çåìÿòà. Ñëåä êàòî Èèñóñ Õðèñòîñ ñå âúçíàñÿ íà íåáåòî, ïîñëåäîâàòåëèòå Ìó ñòàâàò Íåãîâè ïðåäñòàâèòåëè íà çåìÿòà. Òàêàâà å ìèñèÿòà íà íåïîñðåäñòâåíèòå Ìó ó÷åíèöè, à äíåñ òîâà å è íàøàòà ìèñèÿ. Õðèñòèÿíèòå ñà äàðåíè ñ âëàñò è àâòîðèòåò îò Èèñóñ Õðèñòîñ, óïúëíîìîùåíè ñà äà äåéñòâàò îò Íåãîâî èìå: "Êàêâîòî âúðæåø íà çåìÿòà, ùå áúäå âúðçàíî íà íåáåñàòà, à êàêâîòî ðàçâúðæåø íà çåìÿòà, ùå áúäå ðàçâúðçàíî íà íåáåñàòà" (Ìàò. 16:19). Òåçè ïúëíîìîùèÿ òðÿáâà äà ñå èçïîëçâàò â ìîëèòâàòà, êîÿòî å íåîòäåëèìà ÷àñò îò æèâàòà âÿðà. Òÿ å åäèíñòâåíàòà íè âðúçêà ñ Áîãà. Áîã îñúùåñòâÿâà Ñâîèòå ïëàíîâå ñúâìåñòíî ñ Öúðêâàòà, êàòî ÿ îáó÷àâà äà èçïîëçâà òàçè âëàñò. Êîãàòî ïðèåìà ïúëíîìîùèÿòà äà äåéñòâà îò èìåòî íà Èèñóñ, õðèñòèÿíèíúò ïîåìà îòãîâîðíîñò çà çàîáèêàëÿùèÿ ãî ñâÿò è çàñòàâà â ïðîëîìà ïðåä Áîãà. Òîé íè ïðàâè Ñâîè "öàðå è ñâåùåíèöè" (Îòêð. 5:10), çà äà èçïúëíè çàìèñúëà Ñè ïî îòíîøåíèåòî íà Öúðêâàòà è íà öåëèÿ ñâÿò.  òîâà ñå ñúñòîè ñúòðóäíè÷åñòâîòî íè ñ Áîãà, â ðåçóëòàò íà êîåòî Íåãîâàòà âîëÿ ñå îñúùåñòâÿâà íà çåìÿòà. Íÿêîãà Èèñóñ å êàçàë íà ó÷åíèöèòå Ñè: "Àêî ïîèñêàòå íåùî â Ìîå èìå, ùå ãî íàïðàâÿ" (Éîàí 14:14). Ñ òîâà Òîé óòâúðæäàâà äåéñòâåíàòà âðúçêà íà ó÷åíèöèòå ñ Íåãî. Ïðèçîâàâà íè äà ñå ìîëèì è, íåùî ïîâå÷å, íàñòîÿâà çà òîâà, òúé êàòî îò ìîëèòâèòå â ãîëÿìà ñòåïåí çàâèñè ïîëîæåíèåòî íà Öúðêâàòà íà çåìÿòà è íå ñàìî íà Öúðêâàòà, íî è íà öåëèÿ ñâÿò. Äæîí Óåñëè ðàçãëåæäà äåéñòâèÿòà íà Áîãà èçîáùî êàòî îòãîâîð íà ìîëèòâè: "Âñè÷êî, êîåòî ïðàâè Áîã, å îòãîâîð íà ìîëèòâè". Áîã èñêà äà èìà "Ñâîè", ïîñâåòåíè ó÷àñòíèöè â Íåãîâèòå ïëàíîâå, çàùèòíèöè íà íàðîäà ñè. Áîã äåéñòâà, áëàãîñëàâÿ, ñúäè áëàãîäàðåíèå íà õðèñòèÿíèòå, êîèòî èçïîëçâàò ñâîèòå ïúëíîìîùèÿ. Âñåêè ÷îâåê èìà èçáîð: ÄÀ ÁÚÄÅ ÈËÈ ÄÀ ÍÅ ÁÚÄÅ ÕÐÈÑÒÈßÍÈÍ. Àêî ñå ñúãëàñè äà áúäå, òîé ïîëó÷àâà ïðàâà è ïúëíîìîùèÿ êàòî ïðåäñòàâèòåë íà Èèñóñ Õðèñòîñ è ïîåìà îòãîâîðíîñòòà â ñâåòà äà áúäå õîäàòàé, ïîñðåäíèê, ïðîâîäíèê íà Áîæèÿòà âîëÿ.
соф Платон не притежава пълната изчерпваща всичко истина, къде другаде мога да я намеря?" - пита се той. "Моли се" - звучи в ушите му отговорът на странния старец. Юстин започва старателно да изучава Библията. Често се пита: "Точно така ли е?" И не след дълго философът езичник става философ християнин. Когато познава евангелската истина и се убеждава в превъзходството й над всички философски системи, Юстин започва да я разпространява така усърдно, както преди я е търсил. Той носи светлината на благовестието в Мала Азия и Египет, а в Рим основава първата богословска школа. Докато пътува, не се разделя с тогата си - дреха, типична за философите по онова време, - а това привлича множество слушатели и придава на думите му огромен авторитет. По-късно в Ефес, града, в който се е обърнал към Бога, Юстин пише редица текстове, в които защитава християнското учение от нападките на неговите врагове, от юдейството, езичеството и гностицизма. Той разкрива пред читателите си новото учение, което "за елините е безумие", като пълно иманентно (достъпно за познанието чрез опит) откровение на трансцендентната разумност (недостъпна за човешкия разум извън благодатта). В апологиите си Юстин използва разпространеното по онова време учение за Логоса. За да направи християнските истини разбираеми и приемливи за просветените си съвременници, Юстин изразява идеите на християнството с езика на популярната философия. Смелият борец, апологет и философ християнин, който открито и горещо призовава към покаяние и вяра в Христос, заплаща с живота си за своята ревност по Бога. След донос на известния
илософът Юстин, умрял като мъченик, живее през II в., който е известен като век на апологетите - защитници на християнството. Един от блестящата плеяда учители и отци на Църквата като Аристид, Тациан, Клавдий Аполинарий, Атинагор, Теофил Антиохийски, Мелитон Сардийски, Ермий, Тертулиан и др. Юстин е роден около 100 г. в палестинската гръцка колония до самарийския град Сихар (древния Сихем). Родителите му са заможни хора, способни да осигурят на сина си не само добро образование, но и специализирани знания по философия. Отдал се на философските науки, младият Юстин неудържимо се стреми да открие "едината всеобхватна истина", "правдата и смисъла на живота", да разреши на всяка цена "проклетите въпроси" на своето време, да постигне "същността на божеството", "природата на космоса", „собствената си душа" и да прозре съдбата на човечеството. За съжаление науките, които изучава, не му дават изчерпателни отговори, нито вътрешно удовлетворение. Веднъж в Ефес, докато се разхожда, потопен в своите размисли, Юстин среща почтен на вид старец. Двамата се запознават и дълго разговарят, като беседата понякога прераства в спор. На раздяла старецът казва: "Моли се да ти се отвори вратата на истинската светлина, тъй като онова, което търсиш, никой не може да види с плътските си очи, още повече да разбере, ако Господ Иисус Христос не му даде нужното прозрение." Този разговор разтърсва младежа: "Ако любимият ми фило-
циник Кресцент той е арестуван и изправен пред съда на римския префект Рустика. Когато му предлагат да принесе жертва на римските богове, Юстин отговаря: - Нито един човек със здрав разсъдък няма да остави истинската религия заради заблудата и безбожието. - Ако се откажеш от жертвоприношението, ще бъдеш изтезаван безмилостно - заплашва го префектът. - За мен няма нещо по-добро от това, да страдам заради моя Господ Иисус Христос - отговаря той. Шестима приятели на Юстин, арестувани и съдени заедно с него, отвръщат на същата заплаха: - Ние сме християни и не можем да принасяме жертва на езическите богове. Когато вижда непреклонната воля на подсъдимите, префектът произнася присъдата: "Всеки, който отказва да принесе жертва на нашите богове и не се подчинява на императорския едикт, според закона трябва да бъде бичуван и обезглавен. Смърт на безбожниците!" Така през 165 г. в Рим умира един от първите апологети на християнството, заслужил неувяхващия венец на мъченика. Мъдрецът християнин завинаги се приобщава към вечната Божия премъдрост, към Пълнотата, изпълваща всичко във всичко.
îäåðíàòà è ïîñòìîäåðíàòà åïîõà ÖÚËÏÓÎÓ„ËflÚ‡ ̇ ÔÓÌflÚËÂÚÓ "ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌÓ"  ÔÓÒÚ‡: ÚÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ Ë‰‚‡ ÒΉ ÏÓ‰ÂÌÓÚÓ - ·ËÎÓ Í‡ÚÓ ËÒÚÓ˘ÂÒ͇ ÂÔÓı‡, ·ËÎÓ Í‡ÚÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌË ‚˙‚ ÙËÎÓÒÓÙËflÚ‡ ËÎË ‚ ÍÛÎÚÛ‡Ú‡. Ç Ô˙‚Ëfl ÒÏËÒ˙Î ‚Ò˘ÍË ÒÏ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌË ıÓ‡, ‡ ‚˙‚ ‚ÚÓËfl Ò‡ÏÓ ÌflÍÓË Ò‡ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËÒÚË. àÒÚÓˈËÚ ÓÔ‰ÂÎflÚ ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎÌÓÒÚÚ‡ ̇ "ÏÓ‰ÂÌÓÚÓ ‚ÂÏÂ" ÓÚ êÂÙÓχˆËflÚ‡ ‚ á‡Ô‡‰Ì‡ Ö‚ÓÔ‡ ‰Ó ͇fl ̇ ÇÚÓ‡Ú‡ Ò‚ÂÚӂ̇ ‚ÓÈ̇ (ïVI - Ò‰‡Ú‡ ̇ ïï ‚ÂÍ). éÚÔ‡‚̇ ÚӘ͇ ̇ ÏÓ‰Â̇ڇ ÂÔÓı‡  ‰ËÌ ÓÒÓ·ÂÌÓ ËÌÚÂÂÒÂÌ ËÒÚÓ˘ÂÒÍË ÔÂËÓ‰, ‰ÓÌÂÒ˙Π̇ ˜Ó‚˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÍÓÂÌÌË ÔÓÏÂÌË ‚ ̇˜Ë̇ ̇ ÊË‚ÓÚ, Á̇ÌËflÚ‡ Ë ÏËÒÎÂÌÂÚÓ. ÇÂÎËÍËÚ „ÂÓ„‡ÙÒÍË ÓÚÍËÚËfl ‡Á¯Ëfl‚‡Ú ÌÂËÏÓ‚ÂÌÓ ıÓËÁÓÌÚ‡ ̇ ‚ÓÔÂÈÒÍËfl ˜Ó‚ÂÍ Ë ÔÓÒÚ‡‚flÚ Ô‰ Ûχ Ë ‚˙Ó·‡ÊÂÌËÂÚÓ ÏÌÓÊÂÒÚ‚Ó Ô‰ËÁ‚Ë͇ÚÂÎÒÚ‚‡. êÂÙÓχˆËflÚ‡ Ò·„‡ Í‡È Ì‡ ı„ÂÏÓÌËflÚ‡ ̇ ä‡ÚÓ΢ÂÒ͇ڇ ˆ˙Í‚‡ ̇ á‡Ô‡‰ Ë Ì‡Ò˙˜‡‚‡ ‰ÛıÓ‚ÌËÚ Ú˙ÒÂÌËfl ÔË Ó·ËÍÌÓ‚ÂÌËÚ ıÓ‡. ë˙˘Â‚ÂÏÂÌÌÓ ÓÔÛÒÚÓ¯ËÚÂÎÌËÚ ÂÎË„ËÓÁÌË ‚ÓÈÌË Ë ·˙ÁÓÚÓ ‡ÁˆÂÔÎÂÌË Ò‰ Ò‡ÏËÚ ÂÙÓχÚÓË ÔÓÒfl‚‡Ú ‰˙ηÓÍÓ Ò˙ÏÌÂÌË ‚ ıËÒÚËflÌÒÍËÚ ËÒÚËÌË Ë Í‡‡Ú ‰ˈ‡ ÏËÒÎËÚÂÎË ‰‡ Ú˙ÒflÚ Ìfl͇Í˙‚ ÌÓ‚ ˉ‡Î, ÍÓÈÚÓ ‰‡ ӷ‰ËÌË ‰ÛıÓ‚ÌÓ ˜Ó‚˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ. íÓ„‡‚‡ Ò ÔÓÒÚ‡‚fl ̇˜‡ÎÓÚÓ Ë Ì‡ ÏÓ‰ÂÌËÚ ̇ۘÌË ËÁÒΉ‚‡ÌËfl, ÍÓËÚÓ ÒÍÓÓ ˘Â ‰Ó‚‰‡Ú ‰Ó ÒχȂ‡˘Ë ÓÚÍËÚËfl Ë ËÁÓ·ÂÚÂÌËfl Ë ˘Â ÔÓÏÂÌflÚ Ô‰ÒÚ‡‚ËÚ ̇ ıÓ‡Ú‡ Á‡ ÚÂıÌËÚ ÒÓ·ÒÚ‚ÂÌË ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚË. óӂ˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡‚ÎËÁ‡ ‚ ÏÓ‰ÂÌÓÚÓ ‚ÂÏÂ, ‚˙Ó˙ÊÂÌÓ Ò ÌÓ‚Ë Á̇ÌËfl, ÌÓ‚Ë
ÔÂÒÔÂÍÚË‚Ë, ÌÓ‚Ë ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚË Ë Ò Ì‡‡ÒÚ‚‡˘Ó ÓÚ˜ÛʉÂÌË ÓÚ ıËÒÚËflÌÒÚ‚ÓÚÓ, ÍÓÂÚÓ Â ÙÓÏˇÎÓ Ì„ӂËfl Ò‚ÂÚӄΉ Ë ÍÛÎÚÛ‡ ‚ ÔÓ‰˙ÎÊÂÌË ̇ ‰ÌÓ ıËÎfl‰ÓÎÂÚËÂ. éÚ ËÍÓÌÓÏ˘ÂÒ͇ Ë Ì‡Û˜ÌÓ-ÚÂıÌ˘ÂÒ͇ „Ή̇ ÚӘ͇ ÏÓ‰ÂÌÓÚÓ ‚ÂÏ  ‡ڇ ̇ χ¯Ë̇ڇ, ̇ ÚÂÊ͇ڇ Ë̉ÛÒÚËfl. ë˙Á‰‡Î ̇ۘÌË ÚÂÓËË Ë Ó·Ó„‡ÚÂÌ Ò ÌÓ‚Ë Ù‡ÍÚË Á‡ ÔËÓ‰‡Ú‡, ˜Ó‚ÂÍ˙Ú Á‡ÔÓ˜‚‡ ‰‡ fl ÔÓÏÂÌfl. éÒÌÓ‚ÂÌ ËÌÒÚÛÏÂÌÚ ‚˜ Ì ҇ ˙ˆÂÚ ÏÛ, ‡ ÍÓÌÒÚÛˇÌË ÓÚ ÌÂ„Ó ÒÎÓÊÌË Ï‡¯ËÌË. èÓfl‚fl‚‡Ú ÒÂ Ë ÌÓ‚Ë ËÁÚÓ˜ÌËˆË Ì‡ ÂÌ„Ëfl: ԇ̇ڇ χ¯Ë̇, ·ÂÌÁËÌÓ‚ËflÚ ‰‚Ë„‡ÚÂÎ Ë ‚ ÔÓ-ÌÓ‚Ó ‚ÂÏ ‡ÚÓÏ̇ڇ ÂÎÂÍÚÓˆÂÌڇ·. Ç ÂÁÛÎÚ‡Ú Ì‡˜ËÌ˙Ú Ì‡ ÊË‚ÓÚ ÌÂÔÂÍ˙Ò̇ÚÓ ÒÂÔÓÏÂÌfl. óÂÌÓ‡·ÓÚÌËÍ˙Ú, ÍÓÈÚÓ Ò ÚÛ‰Ë ÍÓÎÍÓÚÓ ‰‡ ÒË ËÁ͇‡ ÔÂı‡Ì‡Ú‡, Á‡ÔÓ˜‚‡ ‰‡ Ò Ô‚˙˘‡ ‚ χÒÓ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ËÚÂÎ. ÇÒÂÍˉÌ‚ÌÓ Ò ·˙΂‡ Ó„ÓÏ̇ ÔÓ‰Û͈Ëfl, Ô‰̇Á̇˜Â̇ ‰‡ Ôӂ˯‡‚‡ ÊËÁÌÂÌËfl Òڇ̉‡Ú Ë ‰‡ ÓÒË„Ûfl‚‡ ÔÓ-̇ڇÚ˙¯ÌËfl ̇Ô‰˙Í. ÑÛχڇ ̇Ô‰˙Í (ÔÓ„ÂÒ) ‰Ó·Ë‚‡ ÔÓ˜ÚË ÏËÒÚ˘ÌÓ Á‚Û˜ÂÌÂ. ë ÌÂfl Ò ҂˙Á‚‡ Ϙڇڇ, ˜Â ‰ËÌ ‰ÂÌ ˜Ó‚¯ÍË ÚÛ‰ ËÁÓ·˘Ó Ìflχ ‰‡  ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏ, ‚Ò˘ÍÓ ˘Â Ò ‚˙¯Ë ÓÚ Ï‡¯ËÌËÚÂ. ëΉ ÛʇÒËÚ ̇ ÇÚÓ‡Ú‡ Ò‚ÂÚӂ̇ ‚ÓÈ̇ Úfl  ̇ Ô˙Ú ‰‡ Ò ҷ˙‰ÌÂ. á‡Ô‡‰ÌËflÚ Ò‚flÚ Á‡„˙·‚‡ ˉÂÓÎӄ˘ÂÒÍÓÚÓ Ì‡ÒΉÒÚ‚Ó Ì‡ ÏË̇ÎÓÚÓ, ӷ‰ËÌfl‚‡ ÛÒËÎËflÚ‡ ÒË Ë ÒÍÓÓ ‰ÓÒÚË„‡ ‚ËÒÓÍÓ ÌË‚Ó Ì‡ ÚÂıÌÓÎӄ˘ÌÓ ‡Á‚ËÚËÂ. èÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÚ‡‚‡ ‡‚ÚÓχÚËÁˇÌÓ. çÓ Ó„‡ÌËÁ‡ˆËflÚ‡ ÏÛ ËÁËÒÍ‚‡ Ó·‡·ÓÚ͇ ̇ „ÓÎÂÏË ÔÓÚÓˆË ËÌÙÓχˆËfl. ç‡ ˜Ó‚Â͇  ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏ ÔÓÏÓ˘ÌËÍ Ò ÌÓ‚Ë ÙÛÌ͈ËË Ë ÚÓÈ ÒÍÓÓ „Ó ÍÓÌÒÚÛË-
‡. ç‡ÒÚ˙Ô‚‡˘‡Ú‡ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ ÂÔÓı‡ Ò ҉ӷ˂‡ Ò ÌÓ‚ ÒËÏ‚ÓÎ: ÍÓÏÔ˛Ú˙‡. Ç˙Ӊۯ‚ÎÂÌËÂÚÓ ÓÚ Ì„ӂËÚ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚË Â Ó„ÓÏÌÓ, ÔËÔËÒ‚‡Ú ÏÛ Ò ‰‚‡ ÎË Ì ˜Û‰ÓÚ‚ÓÌË ÒÔÓÒÓ·ÌÓÒÚË. åÌÓÁË̇, ËÁ„ÎÂʉ‡, ÒÏflÚ‡Ú, ˜Â ͇ÍÚÓ ÏÂı‡Ì˘ÌËÚ χ¯ËÌË Á‡ÏÂÒÚ‚‡Ú ˜Ó‚Â͇ ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ̇ ÙËÁ˘ÂÒÍËfl ÚÛ‰, ڇ͇ ‰ËÌ ‰ÂÌ ÍÓÏÔ˛ÚËÚ ˘Â „Ó Á‡ÏÂÌflÚ ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ̇ ÏËÒÎÂÌÂÚÓ. ÉÓÒÔÓ‰ Á̇ ‰‡ÎË ÚÓ‚‡ Ìflχ ‰‡ Ò Ó͇Ê ÒΉ‚‡˘‡Ú‡ „ÓÎflχ ÛÚÓÔËfl ̇ ˜Ó‚˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ: ‰‡ ̇ÒÚ˙ÔË ËÒÚÓ˘ÂÒÍË ÏÓÏÂÌÚ, ÍÓ„‡ÚÓ Ìflχ ‰‡  ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏÓ Ì ҇ÏÓ ‰‡ Ò ‡·ÓÚË, ÌÓ Ë ‰‡ Ò ÏËÒÎË. çÓ ÌÂ͇ ÓÚ·ÂÎÂÊËÏ, ˜Â ÍÓ„‡ÚÓ Ï‡¯Ë̇ڇ Á‡ÏÂÒÚ‚‡ ˜Ó‚¯ÍËfl ÚÛ‰, ÚÓ‚‡ Ì ̇χÎfl‚‡ ̇ÚÓ‚‡‚‡ÌÂÚÓ ÌË, ‡ ÔÂ̇ÒÓ˜‚‡ ÛÒËÎËflÚ‡ ÓÚ ÔflÍÓÚÓ Û˜‡ÒÚË ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Í˙Ï Ó·‡·ÓÚ͇ڇ ̇ ËÌÙÓχˆËfl - ÚÛ‰, ÍÓÈÚÓ Â‰‚‡ ÎË Â ÔÓ-ÎÂÍ ÓÚ ÙËÁ˘ÂÒÍËfl. ë ‰Û„Ë ‰ÛÏË, ‚ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ ÂÔÓı‡ ˜Ó‚ÂÍ˙Ú Ò Ô‚˙˘‡ ÓÚ ÔÓËÁ‚Ó‰ËÚÂÎ ‚ ‰ËÒÔÂ˜Â Ë ·ÂÏÂÚÓ, ÍÓÂÚÓ Â ÎÂʇÎÓ ‚˙ıÛ ÚflÎÓÚÓ, Ò„‡ Ò ÔÂı‚˙Îfl ‚˙ıÛ ÏÓÁ˙͇. 鄇Ì˙Ú ÓÚ "χÎÍË ÒË‚Ë ÍÎÂژˈË" Ò Ô‚˙˘‡ ‚ „Ë„‡ÌÚÒÍÓ ÔËÒÚ‡Ìˢ Á‡ ËÌÙÓχˆËfl, Í˙‰ÂÚÓ "ÒÚÓ͇ڇ" Úfl·‚‡ ‰‡ Ò ӷ‡·ÓÚ‚‡ ·˙ÁÓ, Á‡˘ÓÚÓ Ë̇˜Â Ò ‡Á‚‡Îfl, ‡ Ë ÒΉ ÌÂfl ÔËÒÚË„‡ ÌÓ‚‡. ÜË‚ÓÚ˙Ú ÌÂÛÒÂÚÌÓ Ò ҂Âʉ‡ ‰Ó ·flÒ̇ ̇‰Ô‚‡‡ Ò ‚ÂÏÂÚÓ Ë Ò ÚÂıÌÓÎÓ„ËËÚÂ.éÌÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ Â ÌÓ‚Ó ‰ÌÂÒ, ÛÚ  ·ÂÁ̇‰ÂʉÌÓ ÓÒÚ‡flÎÓ - Ìflχ ‚ÂÏ Á‡ ËÁÎ˯ÌË ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚË, Á‡ ÓÒÏËÒÎflÌ ̇ ‚ÒÂÍˉÌ‚ÌËfl ÓÔËÚ, ͇ÏÓ ÎË Á‡ ‡ÁÏËÒÎË ‚˙ıÛ ÒÏËÒ˙· ̇ ÊË‚ÓÚ‡. íÂ΂ËÁËÓÌÌËflÚ ÒÂË‡Î Ë Ôˈ‡Ú‡ ÔÓÎÛÙ‡·ËÍ‡Ú Á‡ÏÂÒÚ‚‡Ú ıÛ·‡‚‡Ú‡ ÍÌË„‡ Ë ‰Óχ¯ÌÓ Ò„ÓÚ‚ÂÌÓÚÓ fl‰ÂÌÂ. ífl·‚‡
‰‡ Ò ı‡ÌËÏ ·˙ÁÓ, Á‡ ‰‡ ÒÏ „ÓÚÓ‚Ë ÔÓÒÎÂ Ô‡Í ‰‡ Ò‰ÌÂÏ Ô‰ ÍÓÏÔ˛Ú˙‡.
Èäåéíèòå è ïîëèòè÷åñêèòå ïðîìåíè â ïîñòìîäåðíàòà åïîõà åÓ‰ÂÌËÒÚ˘̇ڇ Ϙڇ Á‡ ·ÂÁ͇ÈÌËfl ̇Ô‰˙Í Ò ‚ˉÓËÁÏÂÌfl ‚ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ ÒËÚÛ‡ˆËfl. èÓ„ÂÒ˙Ú ‚˜ Ì  ˉ‡Î̇ ˆÂÎ - ÚÓÈ Ò ÔÓ‰‡Á·Ë‡ ÓÚ Ò‡ÏÓ Ò· ÒË. çÓ Á‡ ‰‡ Ò ÓÒË„ÛË Ì„ӂËflÚ ÔÓ-·˙Á Ë Ôӷ‰ÂÌ ıÓ‰,  ÌÛÊ̇ Ô˙Î̇ ÒË„ÛÌÓÒÚ. ÉÎÓ·‡ÎÌËÚ ËÎË ÎÓ͇ÎÌËÚ Ò˙·ËÚËfl Ó·‡˜Â ˜ÂÒÚÓ Ò ËÁÔÎ˙Á‚‡Ú ÓÚ ÍÓÌÚÓÎ Ë ÌÓÒflÚ ÌÂÔËflÚÌË ËÁÌÂ̇‰Ë. Ä ËÁÌÂ̇‰Ë Ì ·Ë‚‡ ‰‡ Ò ‰ÓÔÛÒ͇Ú, Á‡˘ÓÚÓ ÏÓ„‡Ú ‰‡ Á‡ÒÚ‡¯‡Ú ÔÓÒÔÂËÚÂÚ‡ ̇ ‡Á‚ËÚËÚ ÒÚ‡ÌË. í‡Í‡ ÔÓÌflÚËflÚ‡ ÒË„ÛÌÓÒÚ Ë ÔÓÒÔÂËÚÂÚ ÒÚ‡‚‡Ú Íβ˜Ó‚Ë ‰ÛÏË ‚ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌÓÚÓ Ú˙ÎÍÛ‚‡Ì ̇ ˉ‡· Á‡ ÔÓ„ÂÒ‡. Ö‰‚‡ ÎË Ëχ ËÒÚÓ˘ÂÒÍË ÔÂËÓ‰, ÍÓ„‡ÚÓ Ó·˘ÂÒÚ‚ÓÚÓ Ë ‰˙ʇ‚‡Ú‡ ‰‡ Ò‡ ‡ÁÔÓ·„‡ÎË Ò ÚÓÎÍÓ‚‡ ÏÓ˘ÌË Ò‰ÒÚ‚‡ Á‡ „‡‡ÌÚˇÌ ̇ ÒË„ÛÌÓÒÚÚ‡ Ë Ò˙˘Â‚ÂÏÂÌÌÓ ‰‡ Ò‡ Ò ÒÚ‡ıÛ‚‡ÎË ÓÚ ‚ÒÂÍË ÍÓÌÙÎËÍÚ ËÎË ÔËÁÌ‡Í Ì‡ ÌÂÛÒÚÓȘ˂ÓÒÚ. ÑÓÒÚ‡Ú˙˜ÌÓ Â ‰‡ Ò Á‡ÏËÒÎËÏ ÍÓÎÍÓ ÔÓÎËÚ˘ÂÒÍË Ó„‡ÌË ‚ ÏÂÒÚÂÌ Ë ‚ Ò‚ÂÚÓ‚ÂÌ Ï‡˘‡· Ò˙‰˙Ê‡Ú ‚ ̇ËÏÂÌÓ‚‡ÌËÂÚÓ ÒË ‰Ûχڇ "ÒË„ÛÌÓÒÚ": ë˙‚ÂÚ Á‡ ÒË„ÛÌÓÒÚ ÔË ééç, 鄇ÌËÁ‡ˆËfl Á‡ ÒË„ÛÌÓÒÚ Ë Ò˙ÚÛ‰Ì˘ÂÒÚ‚Ó ‚ Ö‚ÓÔ‡, äÓÏËÒËfl ÔÓ Ì‡ˆËÓ̇Î̇ ÒË„ÛÌÓÒÚ Í˙Ï ç‡Ó‰ÌÓÚÓ Ò˙·‡ÌËÂ, äÓÌÒÛÎÚ‡ÚË‚ÂÌ Ò˙‚ÂÚ ÔÓ Ì‡ˆËÓ̇Î̇ ÒË„ÛÌÓÒÚ ÔË ÔÂÁˉÂÌÚ‡ Ë Ú.Ì. Ç˙‚ ‚ÒÂÍˉÌ‚ËÂÚÓ Ô˙Í ·ËflÚ Ì‡ Ó˜Ë Ô‰ÎÓÊÂÌËflÚ‡ Á‡ ‚Ò‚˙ÁÏÓÊÌË Á‡ÒÚ‡ıÓ‚ÍË, ÍÓËÚÓ ‡Ú‡ÍÛ‚‡Ú Ò˙Á̇ÌËÂÚÓ ÚÓ˜ÌÓ Ò Ú‡ÁË Ô‡Ó·. Ñ̯ÌËflÚ Ò‚flÚ Ò ‡‰‚‡ ̇ ÔÓ‚ÒÂ-
ÏÂÒÚ̇ ‰ÂÏÓ͇ÚËÁ‡ˆËfl. é·ËÍÌÓ‚ÂÌËÚ ıÓ‡ ÏÓ„‡Ú ‰‡ ÒΉflÚ ÛÔ‡‚ÎÂÌËÂÚÓ Ì‡ Ò‚ÓflÚ‡ Òڇ̇ Ë ‰‡ Û˜‡ÒÚ‚‡Ú ‚ Ì„Ó: ÔflÍÓ ËÎË ˜ÂÁ „·҇ ÒË Ì‡ ËÁ·ÓË. çflÍÓ„‡¯ÌËflÚ ‡ËÒÚÓ͇ÚËÁ˙Ï Ì‡ ‚·ÒÚÚ‡, ÍÓ„‡ÚÓ ‰Ó ÌÂfl Ò‡ ËχÎË ‰ÓÒÚ˙Ô Ò‡ÏÓ ıÓ‡ Ò ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏÓ Ó·‡ÁÓ‚‡ÌËÂ Ë ‚˙ÁÔËÚ‡ÌËÂ, ‚˜  ‰‡Î˜ÂÌ ÒÔÓÏÂÌ. íËÔ˘ÌËflÚ ‰Ì¯ÂÌ ÔÓÎËÚËÍ fl‰ÍÓ Â ÔËÏ Á‡ ‰Ó·Ë Ó·ÌÓÒÍË, fl‰ÍÓ ÒË ÒÎÛÊË Ô‡‚ËÎÌÓ Ò Ó‰Ì‡Ú‡ ˜ ËÎË ÓÚÒÚÓfl‚‡ ÌflÍ‡Í‚Ë ÔË̈ËÔË. ä‡ÍÚÓ Ë Á‡ ‰Û„ËÚ ̇¯Ë Ò˙‚ÂÏÂÌÌˈË, Á‡ ÌÂ„Ó Â Ì‡È-‚‡ÊÌÓ ‰‡ ËÁÔÓÎÁ‚‡ (ËÎË ‰‡ ÔËÍË‚‡) ËÌÙÓχˆËflÚ‡. ëΉ ͇ÚÓ ÏÓ‰ÂÌËÒÚ˘ÌËÚ ˉÂÓÎÓ„ËË Ò‡ ÓÚ˜ÂÌË, ‡ Ô‡‡‰Ë„χڇ Á‡ ÔÓÒÔÂËÚÂÚ‡  ‚˙ÁÔËÂÚ‡ ÓÚ ‚Ò˘ÍË, ÔÓÎËÚË͇ڇ ‚˜ Ò ‚Ó‰Ë ‚ Ô‰ËÏÌÓ Ô‡„χÚ˘ÂÌ ‰Ûı. ëÚ‡ËÚ flÓÒÚÌË Ë‰ÂÈÌË Ò·Î˙Ò˙ˆË (ÒӈˇÎËÁ˙Ï - ͇ÔËÚ‡ÎËÁ˙Ï; Î˷‡ÎËÁ˙Ï - ÍÓÌÒ‚‡ÚËÁ˙Ï) Á‡ÔÓ˜‚‡Ú ‰‡ ÓÚÒÚ˙Ô‚‡Ú ÏflÒÚÓ Ì‡ ‰Â·‡ÚË ÔÓ ÏÂÚÓ‰ËÚÂ Ë ÒÓÍÓ‚ÂÚ Á‡ ÔÓÒÚË„‡Ì ̇ Ó·˘‡Ú‡ ˆÂÎ. èÓÎËÚ˘ÂÒÍËÚ ÙÓÏËÓ‚‡ÌËfl ‚˜ Ì ËÁÔÓÎÁ‚‡Ú ÒÓ·ÒÚ‚ÂÌË Ô˜‡ÚÌË Ó„‡ÌË, Á‡ ‰‡ Û·Âʉ‡‚‡Ú ËÁ·Ë‡ÚÂÎËÚ - ÔÓ-ÒÍÓÓ Ú ËÁÎËÁ‡Ú ̇ Ó·˘ÂÒÚ‚Â̇ڇ ÒˆÂ̇ Ë ÚflıÌÓÚÓ ÔÓÒ·ÌË Ò ÔÂÔ‰‡‚‡ ÓÚ ËÌÙÓχˆËÓÌÌË ÔÓÒ‰ÌËˆË (ωËË). ïÓ‡Ú‡ „Ó Òı‚‡˘‡Ú ͇ÚÓ Ï‡ÌËÔÛ·ˆËfl Ò ˆÂÎ ÔÓ„ÓÎflχ ÔÓÔÛÎflÌÓÒÚ, ͇ÚÓ PR-‡ÍˆËfl (Ú.Â. Ô‰̇Á̇˜Â̇ Á‡ ÒÔ˜Â΂‡Ì ̇ Ó·˘ÂÒÚ‚ÂÌÓÚÓ ÏÌÂÌËÂ). ç  ˜Û‰ÌÓ, ˜Â ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËflÚ ˜Ó‚ÂÍ ÔÂÒÚ‡‚‡ ‰‡ „Ή‡ ̇ ‰˙ʇ‚ÌËÚ ËÌÒÚËÚÛˆËË Ò˙Ò ÒÚ‡ıÓÔÓ˜ËÚ‡ÌË ËÎË ÔÓÌÂ Ò ‰˙ηÓÍÓ Û‚‡ÊÂÌË ͇ÍÚÓ Ô‰Ë. ëΉ ͇ÚÓ ıËÒÚËflÌÒÚ‚ÓÚÓ Ë ËÁÓ·˘Ó ÂÎË„ËflÚ‡ Ò‡ ËÁÚË͇ÌË Ì‡ Á‡‰ÂÌ ÔÎ‡Ì Ó˘Â ‚ ÏÓ‰Â̇ڇ ÂÔÓı‡, Ò‚ÂÚÒ͇ڇ ‚·ÒÚ Ë Ó·˘ÂÒÚ‚ÂÌËÚ ËÌÒÚËÚÛˆËË Í‡ÚÓ
ˆflÎÓ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ò˙˘Ó „Û·flÚ Ò‚Ófl ‡‚ÚÓËÚÂÚ. íÓ‚‡  ‡Á·Ë‡ÂÏÓ ‚˙‚ ‚ÂÏÂ, ‚ ÍÓÂÚÓ ËÁÓ·ËÎÒÚ‚‡Ú ÔËÏÂËÚ Á‡ ÁÎÓÛÔÓÚ·‡ Ò ‚·ÒÚ - ͇ÚÓ Ò Á‡ÔӘ̠ÓÚ ÒÚ‡ÎËÌÒÍËÚ ·„ÂË Ë Ò ÒÚË„Ì ‰Ó ‚ÂÁ‰ÂÒ˙˘‡Ú‡ ÚÂχ Á‡ ÍÓÛÔˆËflÚ‡. çÓ „·‚̇ڇ Ô˘Ë̇ Á‡ ‡ÁÔ‡‰‡ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂÚËÚ ‚ Ó·˘ÂÒÚ‚ÓÚÓ Â ËÁ·Î‰Ìfl‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ıËÒÚËflÌÒÍÓÚÓ ‡Á·Ë‡Ì Á‡ ˜Ó‚Â͇, ÍÓÈÚÓ ÒÚÓË Á‡‰ ÚÂÁË ‡‚ÚÓËÚÂÚË. óÓ‚ÂÍ˙Ú, ÍÓÈÚÓ ÏÓÊ ‰‡ ‡Á·Ë‡ àÒÚË̇ڇ, ‰‡ ·˙‰Â ÌÓÒËÚÂΠ̇ àÒÚË̇ڇ Ë ‰‡ (ÔÂ)ÛÒÚÓÈ‚‡ ÊË‚ÓÚ‡ ‚ Ò˙„·ÒËÂ Ò ËÒÚËÌËÚÂ, ‰Ó ÍÓËÚÓ Â ÒÚ˄̇Î.
Êó ë ò ó ð í è ò å ï ð î ì å í è â ï î ñ ò ìîäåðíàòà åïîõà äÛÎÚÛ‡Ú‡  Ó̇ÁË ÒÙ‡ ÓÚ Ó·˘ÂÒÚ‚ÂÌËfl ÊË‚ÓÚ, Í˙‰ÂÚÓ ÒË ‰‡‚‡Ú Ò¢‡ ‡Á΢ÌË Ë‰ÂË Ë ‚Ëʉ‡ÌËfl Á‡ ˜Ó‚Â͇ Ë Á‡ Ò˙ÍÓ‚ÂÌÓÚÓ. èË ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ ÓÚÒ··‚‡˘ÓÚÓ ‰ÛıÓ‚ÌÓ ‚ÎËflÌË ̇ ıËÒÚËflÌÒÚ‚ÓÚÓ ‚ ÏÓ‰ÂÌËÚ ӷ˘ÂÒÚ‚‡ ÍÛÎÚÛ‡Ú‡ Ò Ó͇Á‚‡ ̇ÚÓ‚‡Â̇ Ò ÔÓ˜ÚË ÂÎË„ËÓÁÌË ÙÛÌ͈ËË. íËÔ˘ÌËflÚ ÏÓ‰ÂÌËÒÚ ‚ ËÁÍÛÒÚ‚ÓÚÓ ËÎË ÎËÚ‡ÚÛ‡Ú‡  ÌÂ˘Ó Í‡ÚÓ ÔÓÓÍ, ÍÓÈÚÓ Ô‰‡‚‡ ·ÓÊÂÒÚ‚ÂÌË ÔÓÒ·ÌËfl. á‡ÚÓ‚‡ ÍÛÎÚÛ‡Ú‡ ̇ ÏÓ‰Â̇ڇ ÂÔÓı‡  ÔÓ-ÒÍÓÓ ÂÎËڇ̇, Ô‰‚ˉÂ̇ Á‡ ÚÂÒÂÌ Í˙„ ÓÚ ÔÓÒ‚ÂÚÂÌË ıÓ‡. ÑÂÏÓ͇ÚËÁ‡ˆËflÚ‡ ̇ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËÚ ӷ˘ÂÒÚ‚‡, Ò˙˜Âڇ̇ Ò ÓÚı‚˙ÎflÌÂÚÓ Ì‡ ˉÂÓÎÓ„ËËÚÂ Ë Ì‡ ÏÓ‰ÂÌËÒÚ˘ÌËÚ ˉ‡ÎË,  Ô˘Ë̇ڇ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ ÍÛÎÚÛ‡ ‰‡ Òڇ̠χÒÓ‚‡ (Ú.̇. ÔÓÔ-ÍÛÎÚÛ‡). É·‰˙Ú Á‡ ÌÂÒÂÍ‚‡˘‡ ËÌÙÓχˆËfl Ë Ì‡‡Ò̇ÎÓÚÓ Ò‚Ó·Ó‰ÌÓ ‚ÂÏ ÔÓ ÂÒÚÂÒÚ‚ÂÌ Ì‡˜ËÌ Ì‡ÒÓ˜‚‡Ú χÒÓ‚Ëfl ËÌÚÂÂÒ Í˙Ï ËÁÍÛÒÚ‚ÓÚÓ, ÎËÚ‡ÚÛ‡Ú‡, ̇Û͇ڇ. é·ËÍÌÓ‚ÂÌËflÚ ˜Ó‚ÂÍ Â Î˛·ÓÔËÚÂÌ ‰‡
*
Ì‡Û˜Ë Í‡Í‚Ó ÒÚ‡‚‡ ‚ ··Ó‡ÚÓËËÚÂ, ‡ÚÂÎËÂÚ‡Ú‡, ͇·ËÌÂÚËÚÂ, ‡ Ë ËÁ‚˙Ì Úflı: Í‡Í Ê˂ ‰‡‰ÂÌ Ú‚Óˆ, Ò Í‡Í‚Ó Ò ÏËÂ Ë Ò ÍÓ„Ó ÒË ÔË ‡ÍËflÚ‡. éÚ ‰Ì¯ÌËfl ÍÛÎÚÛÂÌ ‰Âˆ Ò ËÁËÒÍ‚‡ ‰‡ ·˙‰Â ÌÂ˘Ó Í‡ÚÓ ÂÍÒı˷ˈËÓÌËÒÚ, ÍÓÈÚÓ Ò ‡Á„Ó΂‡ ÔÓ‰ Ó‰Ó·ËÚÂÎÌËÚ ‚˙Á„·ÒË Ì‡ Ú˙ÎÔ‡Ú‡ Ë ËÁÔ˙ÎÌfl‚‡ ÌÂÈÌËÚ Ê·ÌËfl. á‡ÚÓ‚‡ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ ÍÛÎÚÛ‡ ͇ÚÓ ˆflÎÓ Â ÍÓÏÂÒˇÎ̇ Ë ÍÓÌÒÛχÚ˂̇ - ‰ÌÓ‚ÂÏÂÌÌÓ ÙÓÏˇ χÒÓ‚Ëfl ‚ÍÛÒ Ë ÏÛ Û„‡Ê‰‡. çÂÈ̇ڇ ÙÛÌ͈Ëfl ÔÂ‰Ë ‚Ò˘ÍÓ Â ‰‡ Ò˙Á‰‡‰Â ÔËflÚÂÌ Ë ‡Á‚ÎÂ͇ÚÂÎÂÌ ÙÓÌ Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡ ‚˜ χΈË̇ Ó˜‡Í‚‡Ú ıÛ‰ÓÊÂÒÚ‚ÂÌÓÚÓ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË ‰‡ ͇Á‚‡ ÌÂ˘Ó ‰˙ηÓÍÓ ËÎË Ò˙Ò Ò˙‰·ÓÌÓÒÌÓ Á̇˜ÂÌËÂ. ê‡ÁÔ‡‰‡ÌÂÚÓ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂÚËÚÂ, Á‡ ÍÓÂÚÓ ‚˜ Òڇ̇ ‰Ûχ, ‚Ó‰Ë ‰Ó ‡ÁÏË‚‡Ì ̇ ͇˜ÂÒÚ‚ÂÌËÚ „‡ÌËˆË ÏÂÊ‰Û ÒÂËÓÁÌÓ Ë ÌÂÒÂËÓÁÌÓ, ÏÂÊ‰Û ÔÓÙÂÒËÓ̇ÎÌÓ Ë ÌÂÔÓÙÂÒËÓ̇ÎÌÓ. í‡Í‡ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËflÚ ˜Ó‚ÂÍ Ì ÏÓÊ ‰‡ ‡Á„‡ÌË˜Ë Ë Ó·ËÍÌÓ‚ÂÌÓ ÔÓÒÚ‡‚fl ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó ÒÂËÓÁÌËÚÂ Ú‚Ó·Ë Ë Í˘‡, ̇ۘÌÓÚÓ ÔÓÒÚËÊÂÌËÂ Ë ¯‡Î‡Ú‡ÌÒÚ‚ÓÚÓ, ÓÔÂÌËfl Ô‚ˆ Ë ‚Ӊ¢Ëfl ÚÂ΂ËÁËÓÌÌÓ ¯ÓÛ. ÇÒ˘ÍÓ Ò Á‡·˙Í‚‡ ‚ ‰̇ ‚ÂÁ‰ÂÒ˙˘‡ ·ÛÙÓ̇‰‡. Ç Ó‰ÌËfl ·˙΄‡ÒÍË ÍÓÌÚÂÍÒÚ ‚Ò˘ÍÓ Ò Ô‚˙˘‡ ‚ ˜‡Î„‡! ç‡Îˈ  ÔÓˆÂÒ, ÍÓÈÚÓ ÔÓÍÓÈÌËflÚ Ì‡¯ ÙËÎÓÒÓÙ ÄÒÂÌ à„̇ÚÓ‚ ÒÔÓÎÛ˜ÎË‚Ó Ì‡Ë˜‡ "‚Ò ÔÓ-ÓÔ‡ÒÌÓÚÓ ‰ÛıÓ‚ÌÓ ÔηÂËÁˇÌ ̇ Ò‚ÂÚ‡". èηÂËÁˇÌÂ, ÍÓÂÚÓ ÚÛ‰ÌÓ Ú˙ÔË ÒÂËÓÁÌËfl ÚÓÌ Ë ÒÂËÓÁÌËÚ ÚÂÏË, ‡ ÍÓ„‡ÚÓ ‚ÒÂ Ô‡Í „Ë ‰ÓÔÛÒ͇, ͇ÚÓ Ô‡‚ËÎÓ ËÏ Ò·„‡ ËÓÌ˘ÂÌ ÔÓ‰ÚÂÍÒÚ Ë Ú‡Í‡ „Ë ÓÔÓ¯Îfl‚‡. èÓ ÒÚÂÔÂÌ Ì‡ ‚ÓβˆËÓÌÌÓÒÚ ÔÓÏÂÌËÚ ‚ ̇˜Ë̇ ̇ ÊË‚ÓÚ Ë ÏËÒÎÂÌ ÔÂÁ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ ÂÔÓı‡ ÏÓ„‡Ú ‰‡
Ò ҇‚Ìfl‚‡Ú Ò‡ÏÓ Ò ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÏÓ‰ÂÌÓÚÓ ‚ÂÏÂ. é˜Â·ËÈ̇ڇ ‡ÁÎË͇ ‚ ‰ÛıÓ‚ÂÌ ÔÎ‡Ì Â ‚ Ô˙ÎÌÓÚÓ ËÁÚËÍ‚‡Ì ËÎË ÓÚÚ„ÎflÌ ̇ ÂÎË„ËÓÁÌÓÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ ̇ ˜‡ÒÚÌËfl ÊË‚ÓÚ Ë Î˘ÌËÚ Ô‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌËfl (ÒÂÍÛ·ËÁ‡ˆËfl). åÓ‰ÂÌÓÚÓ ‚ÂÏ Á‡ÔÓ˜‚‡ Ò Ó·˘ÓÔËÂÚË ıËÒÚËflÌÒÍË ÔÓÒÚÛ·ÚË Á‡ ‰ÓÒÚÓÈÌÒÚ‚ÓÚÓ, ÒÔÓÒÓ·ÌÓÒÚËÚÂ Ë ˆÂÌÌÓÒÚÚ‡ ̇ ˜Ó‚Â͇, ‰Ó͇ÚÓ ËÁıӉ̇ڇ ÚӘ͇ ̇ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌÓÚÓ Â ‡ÁÔ‡‰‡ÌÂÚÓ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂÚËÚÂ Ë ÓÚÏfl̇ڇ ̇ ‚˙ÔÓÒ‡ Á‡ ‡·ÒÓβÚ̇ڇ àÒÚË̇.
Ïîñòìîäåðíîòî ìèñëåíå è íåãîâèòå êëþ÷îâè äóìè ëӈˇÎÌËÚÂ Ë ÍÛÎÚÛÌËÚ ÔÓÏÂÌË ‚ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ ÂÔÓı‡ ‰Ó „ÓÎflχ ÒÚÂÔÂÌ ‚ÎËflflÚ ‚˙ıÛ ÏËÒÎÂÌÂÚÓ Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËfl ˜Ó‚ÂÍ (‚Íβ˜ËÚÂÎÌÓ Ì‡ ıËÒÚËflÌË̇, ‚Íβ˜ËÚÂÎÌÓ ÔÓ ‰ÛıÓ‚ÌËÚ ‚˙ÔÓÒË). çflÍÓÈ ÏÓÊ ‰‡ Á‡ÔËÚ‡ ‰‡ÎË ÚÓ‚‡ Ì ÔÓÚ‚˙ʉ‡‚‡ ÒÚ‡‡Ú‡ ÚÂÁ‡ ̇ χÍÒËÁχ, ˜Â ·ËÚËÂÚÓ ÓÔ‰ÂÎfl Ò˙Á̇ÌËÂÚÓ. äÓ„‡ÚÓ ‚ ‰̇ ÂÔÓı‡ Ëχ ˉ‡ÎË Ë ÏÓ˘ÌË ‰ÛıÓ‚ÌË Ë‰ÂË - ·ËÎË Ú ıËÒÚËflÌÒÍË ËÎË ÌÂ, - ̇¯ÂÚÓ ·ËÚËÂ Ë ·ËÚ ÌflÏ‡Ú Â¯‡‚‡˘Ó Á̇˜ÂÌË Á‡ ̇˜Ë̇ ̇ ÏËÒÎÂÌÂ. çÓ ÎËÔÒ‡Ú‡ ̇ ‚ÂÎËÍË Ë‰ÂË ‚Ë̇„Ë Â Ô‰‡‚‡Î‡ ˜Ó‚Â͇ ‚˙‚ ‚·ÒÚÚ‡ ̇ ÒÚ‡‚‡˘ÓÚÓ ÓÍÓÎÓ ÌÂ„Ó Ë „Ó Â Ô‚˙˘‡Î‡ ‡ÍÓ Ì ‚ ÓÒ˙ÁÌ‡Ú Ï‡Ú¡ÎËÒÚ, ÚÓ ‚ χÚ¡ÎËÒÚ Ì‡ Ô‡ÍÚË͇. Ä ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËÚ ‚ÂÏÂ̇ Á‡ÔÓ˜‚‡Ú Ò Ó˜Â‚Ë‰ÂÌ Ì‰ÓÒÚË„ ̇ ‰ÛıÓ‚ÌË Ë‰ÂË. çÂ˘Ó Ôӂ˜Â, ÓÚÍËÚÓ Ò ӷfl‚fl‚‡ ͇flÚ Ì‡ ‚Ò˘ÍË Ë‰ÂÓÎÓ„ËË, ÍÓËÚÓ ÔÂÚẨˇÚ, ˜Â ‡ÁÍË‚‡Ú ‡·ÒÓβÚ̇ڇ ËÒÚË̇. íÓ‚‡  ÔÎÓ‰ ̇ ËÒÚÓ˘ÂÒÍÓÚÓ ‡ÁÓ˜‡Ó‚‡ÌË ÓÚ ÏÓ‰ÂÌËÒÚ˘ÌËÚ ۘÂÌËfl, ̇ÏÂËÎÓ ËÁ‡Á ̇È-̇Ô‰ ‚ ÔÓfl‚‡Ú‡ ̇ ÂÍÁËÒÚÂ̈ˇ-
ÎËÁχ. çÓ ÂÍÁËÒÚÂ̈ˇÎËÁÏ˙Ú Â ÙËÎÓÒÓÙÒÍÓ Ú˜ÂÌËÂ, ‡ Á‡ Ó·ËÍÌÓ‚ÂÌËfl ˜Ó‚ÂÍ ÓÚ ËÌÙÓχˆËÓÌ̇ڇ ‡ ÙËÎÓÒÓÙËflÚ‡  ԇÁÌÓ Á‡ÌËχÌËÂ. íÓÈ Ëχ ‰ÓÒÚ˙Ô ‰Ó ‚Ò˘ÍÓ Ë ‚˜ Ì ‚fl‚‡ ̇ ÌËÍÓ„Ó, Á‡ÚÓ‚‡ Ô‚Âʉ‡ ‚ÒflÍÓ ËÁ͇Á‚‡ÌÂ Ò ÙËÎÓÒÓÙÒÍË ËÎË ÂÎË„ËÓÁÂÌ ı‡‡ÍÚ ̇ ÔÓÒÚËfl ÂÁËÍ Ì‡ ÒӈˇÎÌËÚ ‚Á‡ËÏÓÓÚÌÓ¯ÂÌËfl. è‰ÒÚ‡‚ÂÚ ÒË, ˜Â „Ó‚ÓËÚÂ Ò Ì‡¯ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÍ Ë Ò ÓÔËÚ‚‡Ú ‰‡ „Ó Û·Â‰ËÚ ‚ ËÒÚËÌËÚ ̇ ë‚¢ÂÌÓÚÓ èËÒ‡ÌËÂ. ô ‰ÓÔÛÒÌÂÚ „ÓÎflχ „¯͇, ‡ÍÓ Îӄ˘ÌÓ ÒÏÂÚÌÂÚÂ, ˜Â ÚÓÈ ËÒ͇ ‰‡ ‡Á·Â ‰‡ÎË ÒÚ ԇ‚. Ç˙ÔÓÒ˙Ú, ‰‡ÎË Í‡Á‡ÌÓÚÓ ÓÚ ‚‡Ò  ‚flÌÓ, Ì  ̇È-Ò˙˘ÂÒÚ‚ÂÌËflÚ Á‡ ÌÂ„Ó Ë Ì  Ô˙‚ËflÚ, ÍÓÈÚÓ ÏÛ Ë‰‚‡ ̇ÛÏ. èÓ-ÒÍÓÓ ÚÓÈ ˘Â Ò Á‡ÔËÚ‡ Í‡Í ÊË‚ÂÂÚÂ Ë ˜‡ÒÚ ÓÚ Í‡Í‚‡ ÒӈˇÎ̇ „ÛÔ‡ ÒÚÂ. çÂ͇ Ò ÓÔËڇϠ͇̇ÚÍÓ ‰‡ ‚˙ÁÔÓËÁ‚‰ÂÏ ‡ÁÒ˙ʉÂÌËflÚ‡ ÏÛ: "àÁ„ÎÂʉ‡¯ ÛÏÂÌ, Ô˙Í ÏË „Ó‚Ó˯ ÒÚ‡ÌÌË ‡·ÓÚË. çÓ Á‡ Ò· ÒË Ì‡‚flÌÓ ÒË Ô‡‚. àχΠÒË ÔÓ·ÎÂÏË, ·ËÎ ÒË Ò‡ÏÓÚÂÌ, ÔӘ̇ΠÒË ‰‡ ıӉ˯ ̇ ˆ˙Í‚‡, ̇ÏÂËÎ ÒË Ú‡Ï ÔËflÚÂÎË (ËÎË ÊÂ̇) Ë Ò„‡ ÒË ˘‡ÒÚÎË‚. íË ÔË̇‰ÎÂÊ˯ Í˙Ï Â‰Ì‡ „ÛÔ‡, ˜Û‚ÒÚ‚‡¯ Ò ÒË„ÛÂÌ ‚ ÌÂfl Ë ÔÓÒÚÓ Á‡˘ËÚ‡‚‡¯ Ò‚Ófl ̇˜ËÌ Ì‡ ÊË‚ÓÚ. åÂÌ Ó·‡˜Â Í‡Í‚Ó Ï Á‡Òfl„‡ ÚÓ‚‡? ëÏflÚ‡¯, ˜Â Úfl·‚‡ ‰‡ Ò ÔËÒ˙‰ËÌfl Í˙Ï Ú‚ÓflÚ‡ „ÛÔ‡, Á‡ ‰‡ ÏË Â ‰Ó·Â? ó ‡Á Ò˙Ï ÒË ‰Ó·Â ‚ ÏÓflÚ‡ Ò‰‡, Ò ‡Ô˙ËÚÂ." (ÇÏÂÒÚÓ ‡Ô˙ËÚ ÏÓÊÂÚ ‰‡ ÒÎÓÊËÚÂ: ıËÔËÚ‡Ú‡, ÒÍË̇ËÚÂ, ÙÂÌÓ‚ÂÚ ̇ "ã‚ÒÍË", ÚÂıÌÓχÌˇˆËÚÂ, β·ËÚÂÎËÚ ̇ ÂÎÂÍÚÓÌÌË Ë„Ë Ë Ú.Ì.) ÖÚÓ Í‡Í ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËflÚ ˜Ó‚ÂÍ Ò ÓÔËÚ‚‡ ‰‡ ‚Ë ÓÚ˙ʉÂÒÚ‚Ë Ò Ìfl͇͂‡ ÒӈˇÎ̇ „ÛÔ‡. ᇢÓÚÓ Á‡ ÌÂ„Ó ‚ÒÂÍË Ò ÒÚÂÏË ‰‡ ÓÚÍË ҂ÓflÚ‡ ˉÂÌÚ˘-
ÌÓÒÚ Ë ÒΉ ͇ÚÓ fl ̇ÏÂË, fl ·‡ÌË. í‡ÁË Ë‰ÂÌÚ˘ÌÓÒÚ Â „ÛÔÓ‚‡, ‡ Ì „ÎÓ·‡Î̇. ãÓÁÛÌ„Ë Í‡ÚÓ: "ÄÁ Ò˙Ï „‡Ê‰‡ÌËÌ Ì‡ Ò‚ÂÚ‡"; "èË̇‰ÎÂʇ Í˙Ï ‚ÂÎË͇ ̇ˆËfl Ò˙Ò Ò·‚ÌÓ ÏË̇ÎÓ", "óÎÂÌ Ò˙Ï Ì‡ ïËÒÚÓ‚ÓÚÓ ÚflÎÓ ÔÓ ˆfl·ڇ ÁÂÏfl" ‰ÌÂÒ Á‚Û˜‡Ú ÒϯÌÓ. Ö‰ËÌËˆË Ò ‚˙ÎÌÛ‚‡Ú ÓÚ Ú‡ÍË‚‡ ˉ‡ÎË. Ç Â‰ËÌ ÌÂÒË„ÛÂÌ Ò‚flÚ, Ô˙ÎÂÌ Ò Î˙ÊË Ë ËβÁËË, ‰ËÌÒÚ‚Â̇ڇ ‡ÁÛÏ̇ Ë ÓÒ˙˘ÂÒÚ‚Ëχ ˆÂÎ Â ‰‡ ÓÚÍ˯ Ò‚ÓflÚ‡ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ: ÒӈˇÎ̇ڇ „ÛÔ‡, ÍÓflÚÓ Ì‡ÈÚÓ˜ÌÓ Ô‡Ò‚‡ ̇ ËÌÚÂÂÒËÚ ÚË. çÂÒË„ÛÌÓÒÚÚ‡, ÍÓflÚÓ ËÁÔËÚ‚‡ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËflÚ ˜Ó‚ÂÍ, Ô‰ËÁ‚ËÍ‚‡ ̇Í˙Ò‚‡Ì ̇ Ó·˘ÂÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ÔÓ˜ÚË ËÁÓΡÌË „ÛÔË, ͇ÚÓ ‚ ÌflÍÓfl ÓÚ Úflı Úfl·‚‡ ‰‡ ̇ÏÂ˯ ‰Û¯Â‚ÂÌ Û˛Ú. à ˆ˙Í‚‡Ú‡ ‚ ̇È-‰Ó·Ëfl ÒÎÛ˜‡È  ‰̇ ÓÚ ÏÌÓ„ÓÚÓ ‡ÎÚÂ̇ÚË‚Ë. éÒÌÓ‚ÌÓ Ò‰ÒÚ‚Ó Á‡ ËÁ„‡Ê‰‡ÌÂ Ë Á‡˘ËÚ‡ ̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚÚ‡  ÂÁËÍ˙Ú. "ÖÁËÍ"  ‚ÚÓ‡Ú‡ Íβ˜Ó‚‡ ‰Ûχ Á‡ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌÓÚÓ ÏËÒÎÂÌÂ Ë ÌÂÈÌËflÚ ÒÏËÒ˙Î Â ÍÓÂÌÌÓ ‡Á΢ÂÌ ÓÚ Ú‡‰ËˆËÓÌ̇ڇ È ÛÔÓÚ·‡. èÂÁ ‚Ò˘ÍË ‚ÂÍӂ ̇ ıËÒÚËflÌÒ͇ڇ ˆË‚ËÎËÁ‡ˆËfl ÂÁËÍ˙Ú Ò  ‚˙ÁÔËÂχΠ͇ÚÓ Ò‰ÒÚ‚Ó Á‡ Ó·˘Û‚‡Ì - ‰‡‰ÂÌ ÓÚ ÅÓ„‡ ‰‡ ‰‡ ËÁ‡Áfl‚‡¯ Ò˙ÍÓ‚ÂÌË ÏËÒÎË, ‰‡ ̇ۘ‡‚‡¯ ËÒÚË̇ڇ Ë ‰‡ fl Ô‰‡‚‡¯ ̇ ‰Û„Ë. ÖÁËÍ˙Ú Ò  ҂˙Á‚‡Î Ò˙Ò ÒÎÓ‚ÓÚÓ - ÏËÒÎÂÌÂÚÓ ‚ ÔÓÌflÚËfl ‚˙ıÛ Ò˙˘ÌÓÒÚÚ‡ ̇ Ì¢‡Ú‡. ÑÌÂÒ ÒÎÓ‚ÓÚÓ Ë Ì„ӂËflÚ ÌÓÒËÚÂÎ, ÂÁËÍ˙Ú, Ò‡ Ô‚˙̇ÚË ‚ ·ÂÁ΢̇ ËÌÙÓχˆËfl, ‚ ÔÓÒÚ "ÚÂÍÒÚ", ÍÓÈÚÓ Á‚Û˜Ë ÔÓ ‡‰ËÓÚÓ ËÎË Ú˜ ÔÓ ËÌÚÂÌÂÚ ·ÂÁ ‚˙Ú¯ÂÌ Á‡fl‰ ËÎË ÔÂÔË̇ÚÂÎÌË Á̇ˆË. (çflχ Á̇˜ÂÌË ‰‡ÎË ˘Â Ò ËÁÔÓÎÁ‚‡Ú „·‚ÌË ·ÛÍ‚Ë Ë ÔÛÌÍÚÛ‡ˆËfl, ‰‡ÎË ˘Â Ò Ô˯ ̇ ÍËËÎˈ‡ ËÎË Ì‡ ·ÚËÌˈ‡, Ò
Ô‡‚ÓÔËÒÌË „¯ÍË ËÎË Ò „‡Ï‡Ú˘ÌË ÌÂÚÓ˜ÌÓÒÚË.) çÓ ÔÓ-‚‡ÊÌÓ Â Í‡Í Ò ÔÓÏÂÌfl Ô‰̇Á̇˜ÂÌËÂÚÓ Ì‡ ÂÁË͇ ‚ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ Ú‡ÍÚӂ͇. àÒÍÂÌÓÚÓ Ó·˘Û‚‡Ì ÏÂÊ‰Û ıÓ‡Ú‡ ‚˜  Ì¢Ó, ‚ ÍÓÂÚÓ Ï‡ÎˆË̇ ‚fl‚‡Ú. Ç Ó·˘ÂÒÚ‚Ó, Ò˙ÒÚ‡‚ÂÌÓ ÓÚ ËÁÓΡÌË „ÛÔË, ÂÁËÍ˙Ú Â ÔÂ‰Ë ‚Ò˘ÍÓ Ò‰ÒÚ‚Ó Á‡ χÌËÔÛ·ˆËfl, ˜ÂÁ ÍÓÂÚÓ ‚Òfl͇ „ÛÔ‡ Ò ҇ÏÓÓÔ‰ÂÎfl. ÑÛÏËÚÂ, ÍÓËÚÓ ËÁÔÓÎÁ‚‡ ‰Û„ËflÚ, Ò‡ ÔÓÒÚÓ ÍÓ‰, ËÌÒÚÛÏÂÌÚ Á‡ ÔÓÒÚË„‡Ì ̇ ÍÓÌÍÂÚÌË, Ô‡ÍÚ˘ÂÒÍË ˆÂÎË. ᇠ‰‡ Ì ‰ÓÔÛÒ̯ ‰‡ Ú χÌËÔÛΡÚ, Úfl·‚‡ ‰‡ ‡Á„‡‰‡Â¯ ÍÓ‰‡, ‰‡ Ò‡‚Ì˯ ˜ÛʉËfl "˜ÌËÍ" Ò Ú‚Ófl Ë ‰‡ ÓÚ·Î˙Ò̯ ‡Ú‡Í‡Ú‡ Ò ÂÁËÍÓ‚Ë Ò‰ÒÚ‚‡. ü͇ ËβÒÚ‡ˆËfl ̇ ÔÓ‰Ó·ÌÓ ÏËÒÎÂÌ (ÔË ÚÓ‚‡ Ò ıÛ‰ÓÊÂÒÚ‚ÂÌË Ò‰ÒÚ‚‡)  ̇¯ÛÏÂÎËflÚ ÙËÎÏ "å‡Úˈ‡Ú‡" - ıÓ‡Ú‡ ÊË‚ÂflÚ ‚ ËÁÏËÒÎÂÌ Ò‚flÚ, Ò˙Á‰‡‰ÂÌ ÓÚ ËÁÍÛÒÚ‚ÂÌ ËÌÚÂÎÂÍÚ Ò˙Ò ÒË·ڇ ̇ ÂÁË͇ Ë ‚ÌÛ¯ÂÌËflÚ‡, Ë Ì„ӂÓÚÓ ‡ÁÛ¯‡‚‡Ì ÒÚ‡‚‡, ÒΉ ͇ÚÓ „·‚ÌËflÚ „ÂÓÈ "‰Â¯ËÙˇ ÍÓ‰‡" Ë Ì‡Ì‡Òfl ÓÚ‚ÂÚÂÌ "ÂÁËÍÓ‚ Û‰‡". í‡Í‡ Á‡ ̇¯Ëfl Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÍ ÂÁËÍ˙Ú Â ÏÌÓ„Ó ÓÔ‡ÒÌÓ Ó˙ÊËÂ, ÍÓÂÚÓ (‡ÍÓ Ô‡‡Ù‡ÁË‡Ï ÔÓÓÍ àÒ‡fl) Ì ÏÓÊ ‰‡ ·˙‰Â ÔÂÚÓÔÂÌÓ Ë ËÁÍÓ‚‡ÌÓ Ì‡ ԇίÌËÍ. ᇉ ‰ÛÏËÚ ‚Ë ‰Û„ËflÚ ‚Ëʉ‡ ̇Ȃ˜ ÒÍËÚË ˆÂÎË Ë ÓÔ‰ÂÎÂ̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ Ë ÔÂÁ ÛÏ Ì ÏÛ ÏË̇‚‡ ‰‡ ÔÓÚ˙ÒË ÔÓ-‰˙ηÓÍ ÒÏËÒ˙Î. çÓ Í‡Í‚Ó ÏÓÊ ‰‡ ˆÂÎË ˜Ó‚ÂÍ, ÍÓÈÚÓ ·Ó‡‚Ë ÎÓ‚ÍÓ Ò ÂÁË͇? ë‡ÏÓ ÓÚÒÚÓfl‚‡Ì ̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚÚ‡ ÒË ÎË? ë‚ÂÚ˙Ú Ô‰·„‡ Ë ÔÓ-„ÓÎÂÏË ·Î‡„‡, Ò ÍÓËÚÓ ÏÓʯ ‰‡ Ò ҉ӷ˯ ‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ ‡ÍÓ Ëχ¯ ‚·ÒÚ. ëÚ˄̇ıÏ ‰Ó ÚÂÚ‡Ú‡ Íβ˜Ó‚‡ ‰Ûχ ̇ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌÓÚÓ ÏËÒÎÂÌÂ, ÍÓflÚÓ Ë„‡Â ÓÒÓ·ÂÌÓ ‚‡Ê̇ ÓÎfl Á‡ Ú‡‰ËˆËÓÌÌÓ Ì‰ӂ˜Ë-
* ÑÓÍ·‰ (Ò˙Ò Ò˙͇˘ÂÌËfl) Ô‰ XII ÒÂÏË̇ ̇ ÒÔËÒ‡ÌËÂÚÓ Á‡ ıËÒÚËflÌÒ͇ ‡ÔÓÎÓ„ÂÚË͇ harta-bg.info, äÓÔË‚˘Ëˆ‡, 26-28 Ï‡È 2006 „.
‚Ëfl ·˙΄‡ËÌ Ë ÏÛ Ì‡ÔÓÏÌfl ÒÚ‡ËÚÂ, ‰‡Î˜ Ì ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌË ÔË͇ÁÍË Í‡ÚÓ "‚Ò˘ÍÓ Â ·Ó·‡ Á‡ ÍÓ͇·" Ë "‚ÒÂÍË ËÒ͇ ‰‡ ·ԇ". äÓ„‡ÚÓ Ë‰Â Â˜ Á‡ ÔÓÎËÚË͇, Ú‡ÍË‚‡ Ó·flÒÌÂÌËfl Á‡ ͇È̇ڇ ˆÂÎ Ò‡ ‡Á·Ë‡ÂÏË Ë, Û‚Ë, ÔÓÌflÍÓ„‡ ‚ÂÌË, ÌÓ Ú‡„‰ËflÚ‡ ̇ ‰Ì¯ÌÓÚÓ ‚ÂÏ Â, ˜Â ıÓ‡Ú‡ „Ë ÓÚ̇ÒflÚ Ë Í˙Ï ‰Ûıӂ̇ڇ ÒÙ‡. í‡Í‡ ۷‰ËÚÂÎÌËflÚ ÔÓÔӂ‰ÌËÍ Ò ‚˙ÁÔËÂχ ͇ÚÓ ËÁ‡ÁËÚÂΠ̇ ÍÓÔÓ‡ÚË‚ÌË ËÌÚÂÂÒË, ÍÓÈÚÓ ËÒ͇ ‰‡ Ú Á‡Ë·Ë, ‰‡ Ú ‚ÔËÏ˜Ë ‚ Ìfl͇͂‡ ÒËÒÚÂχ Ë ‰‡ Ú ËÁÔÓÎÁ‚‡ Á‡ Ò‚Ófl Ô˜‡Î·‡. êÂÎË„ËÓÁ̇ڇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ò ‡Á„ÎÂʉ‡ ͇ÚÓ Â‰Ì‡ ÓÚ ÙÓÏËÚ ̇ ·Ó·‡Ú‡ Á‡ ‚·ÒÚ - Ô˙ÍÎÂÌÓ ‰ÂÎÓ Ì‡ ıÓ‡, ÍÓËÚÓ ËÒÍ‡Ú ‰‡ ‚Ë ÔÓÏËflÚ ÏÓÁ˙ˆËÚÂ, Á‡ ‰‡ ËÁÔÓÎÁ‚‡Ú Ô‡ËÚÂ Ë ËÏÓÚ‡ ‚Ë. ïÓ‡Ú‡, ÍÓËÚÓ „Ó‚ÓflÚ Á‡ ‚fl‡ ‚ ÅÓ„‡, ‚Ò ÔÓ-fl‰ÍÓ Ò‡ ÓÒÏË‚‡ÌË ‰ÌÂÒ Ò ÏÌÓ„Ó ÔÓ-„ÓÎflχ ‚ÂÓflÚÌÓÒÚ ˘Â ‚Ë ‚ÁÂÏ‡Ú Á‡ ‚·ÒÚÓβ·Ë‚ ıËÚˆ ËÎË Á‡ ˜Ó‚ÂÍ, ÍÓÈÚÓ ÂÍ·Ïˇ Ò‚Ófl ̇˜ËÌ Ì‡ ÊË‚ÓÚ, ÓÚÍÓÎÍÓÚÓ Á‡ Á‡·ÎÛ‰ÂÌ Ì‡Ë‚ÌËÍ. à ڇ͇, „ÛÔÓ‚‡Ú‡ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ, ÂÁËÍ˙Ú Ë ‚·ÒÚÚ‡ Ò‡ ÚË Íβ˜Ó‚Ë ÔÓÌflÚËfl ‚ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ڇ ÏËÒ˙Î, ÔÓÓ‰ÂÌË ÓÚ Ï‡ÒÓ‚‡Ú‡ Ϙڇ Á‡ ·Î‡„Ó‰ÂÌÒÚ‚ËÂ Ë ÒË„ÛÌÓÒÚ. í ӷ‡ÁÛ‚‡Ú ÔÓÓ˜ÂÌ Í˙„: „ÛÔÓ‚‡Ú‡ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ ‡Ê‰‡ ÓÔ‰ÂÎÂÌ ÂÁËÍ, ÂÁËÍ˙Ú Â ËÌÒÚÛÏÂÌÚ Á‡ χÌËÔÛ·ˆËfl Ë Á‡ Ò‰Ó·Ë‚‡ÌÂ Ò ‚·ÒÚ, ‚·ÒÚÚ‡ ÒÎÛÊË Ì‡ „ÛÔÓ‚Ë ËÌÚÂÂÒË. íÓÁË ÔÓÓ˜ÂÌ Í˙„ Û‰‡‚fl Ôӂ˜ÂÚÓ ÓÔËÚË ‰‡ Ó·˘Û‚‡ÏÂ Ò Ì‡¯Ëfl Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÍ Ì‡ ÔÓ-‰˙ηÓÍÓ ÌË‚Ó Ë ‰‡ ÏÛ ‡ÁÍËÂÏ ËÒÚË̇ڇ Á‡ ÅÓ„‡. íÓÈ ÊË‚ÂÂ Ò Ï˜ÚË Á‡ ·Î‡„Ó‰ÂÌÒÚ‚ËÂ Ë ÒË„ÛÌÓÒÚ, ÛÏÓÂÌ Â Ë Â ÔÓ‰ÓÁËÚÂÎÂÌ Í˙Ï ‚Ò˘ÍÓ, ÍÓÂÚÓ ÏÛ Á‡ÏË˯ ̇ "ˉÂÓÎÓ„Ëfl". ᇠÌÂ„Ó Â ·ÂÁÒÔÓÌÓ Ò‡ÏÓ, ˜Â "‚Ò˘ÍË ËχÏ ‰ËÌ ÍÓÂÏ" Ë Á‡ÚÓ‚‡ ÔÓ-‰Ó·Â ‰‡ ÒË Ì‡ÏÂËÏ Ò‚ÓflÚ‡ ÒӈˇÎ̇ Ò‰‡, ‰‡ ÒË ÔËÂÏ ·Ë‡Ú‡ Ë ‰‡ Ì Ú‚ÓÊËÏ Ûχ ÒË Ò ÂÎË„ËÓÁÌË ‚˙ÔÓÒË.
"Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за Независимо българско царство и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" àÁ‰‡‰ÂÌ ‚ ‰Â‚̇ڇ ÒÚÓÎˈ‡ ÇÂÎËÍÓ í˙ÌÓ‚Ó Ì‡ 22 ÒÂÔÚÂÏ‚ËÈ 1908 „., ‚ ‰‚‡‰ÂÒÂÚ Ë ‚ÚÓ‡Ú‡ „Ӊ˯ÌË̇ ÓÚ ç‡¯ÂÚÓ ˆ‡Û‚‡ÌÂ. ç‡ Ô˙‚ÓÓ·‡ÁÌËfl Ò˙Ò ÒÓ·ÒÚ‚Â̇ڇ ˙͇ ̇ çÂ„Ó‚Ó ‚Â΢ÂÒÚ‚Ó ÔÓ‰ÔËÒ‡ÌÓ: îÖêÑàçÄçÑ
"Днес на този ден не можем да не споделим вълнението си от предстоящото присъединяване към Европейския съюз, което ще преповтори първоначалната наша принадлежност към духовното семейство на Европа." ç‡ 22 ÒÂÔÚÂÏ‚Ë, ÍÓ„‡ÚÓ ‰Ó‚˙¯‚‡Ï ÚÓÁË ÚÂÍÒÚ, ·˙΄‡ËÚ ԇÁÌÛ‚‡ÏÂ Ë ‰ÛÏËÚ ̇ ÍÏÂÚ‡ ̇ LJ̇ ËÁ‡Áfl‚‡Ú Ú‡ÁË ‡‰ÓÒÚ. è‡ÁÌÛ‚‡Ï „Ӊ˯ÌË̇ ÓÚ Ò‚ÓÂÚÓ ‚ÚÓÓ ÔËÒ˙‰ËÌfl‚‡Ì Í˙Ï Ö‚ÓÔ‡ ÔÂÁ 1908 „., ‚ Ó˜‡Í‚‡Ì ̇ ÚÂÚÓÚÓ, ÔÂÁ 2007-χ. ê‡Á·Ë‡ ÒÂ, ÚËÚ ÔËÒ˙‰ËÌfl‚‡ÌËfl Ò‡ ‡Á΢ÌË, ͇ÍÚÓ Â ‡Á΢̇ Ë Ö‚ÓÔ‡, Ë Ì‡˜ËÌ˙Ú, ÔÓ ÍÓÈÚÓ Úfl Ò ‚˙ÁÔËÂχ ÔÂÁ IX, XX Ë XXI ‚ÂÍ. Ç˙ÔÂÍË ÂÌÚÛÒˇÁχ ̇ ÔÓÎËÚˈËÚ ̇·ÎËʇ‚‡˘ÓÚÓ ˜ÎÂÌÒÚ‚Ó Ì‡ Å˙΄‡Ëfl ‚ Ö‚ÓÔÂÈÒÍËfl Ò˙˛Á - ‰̇ ̇‰Ì‡ˆËÓ̇Î̇ ËÍÓÌÓÏ˘ÂÒ͇ Ó„‡ÌËÁ‡ˆËfl Ò˙Ò ÒÚ‡ÚÛÚ, ÌÂÔÓÁÌ‡Ú ‰ÓÚÓ„‡‚‡ Á‡ ÏÂʉÛ̇ӉÌÓÚÓ Ô‡‚Ó, - Ì Ò ÔËÂχ ‰ÌÓÁ̇˜ÌÓ ÓÚ ÒÍÂÔÚ˘ÌËfl ̇¯Â̈. ä‡Í‚Ó ÓÁ̇˜‡‚‡ ÑÄ ÅöÑÖå ÖÇêéèÖâñà? ä‡Í‚Ó ˘Â Á‡ÌÂÒÂÏ ‚ Ö‚ÓÔ‡, Í‡Í‚Ó ˘Â ÌË ‚ÁÂÏÂ Ë Í‡Í‚Ó ˘Â ÌË ‰‡‰Â Úfl? é˘Â ÄÎÂÍÓ Ò ÓÔËÚ‡ ‰‡ ÓÚ„Ó‚ÓË Ì‡ ÚÓÁË ‚˙ÔÓÒ ‚ Ò‚Ófl Å‡È É‡Ì¸Ó Ë ÓÚ ÚÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ ÚÓÈ ‡ÁÍË Ò ÏÌÓ„Ó ËÒÍÂÌÓÒÚ Ë ·ÓÎ͇, ·˙΄‡ËÚ ‰Ó·ËıÏ ÔÓ˜ÚË Ì‡ˆËÓ̇ÎÂÌ ÍÓÏÔÎÂÍÒ. çÓ ÄÎÂÍÓ, ÓÒ‚ÂÌ Á‡ ÌÛʉ‡Ú‡ ÓÚ ÔÓÒ‚ÂÚ‡, ÍÓflÚÓ Â ÓÒÌÓ‚ÂÌ ÔÓ·ÎÂÏ ÔË „‡Ì¸Ó‚˘Ë̇ڇ, „Ó‚ÓË Ë Á‡ ‰Û„‡ ·˙΄‡Ò͇ ˜ÂÚ‡, ÍÓflÚÓ ëÚÓflÌ åËı‡ÈÎÓ‚ÒÍË Ò˙˘Ó ÓÔËÒ‚‡: ÂÎË„ËÓÁÌÓÚÓ ˜Û‚ÒÚ‚Ó, ÒÚ‡ı‡ ÓÚ ÅÓ„‡ (‚ ÒÏËÒ˙Π̇
·Î‡„Ó„Ó‚ÂÌËÂ, ÒÚ‡ıÓÔÓ˜ËÚ‡ÌËÂ, ‡ Ì ÛʇÒ), Ò‚ÂÌÎË‚ÓÒÚÚ‡, ËÒÍÂÌÓÒÚÚ‡. чΘ Ò˙Ï ÓÚ ÏËÒ˙ÎÚ‡, ˜Â Å˙΄‡Ëfl  ÓÒÚÓ‚ ̇ ˜ËÒÚÓÚ‡ Ë ÌÂÔËÌÛ‰ÂÌÓÒÚ. Çfl‡Ú‡ Ë ÒÛ‚ÂËÂÚÓ ‚˙‚flÚ ˙͇ Á‡ ˙͇, ˜ËÒÚÓÚ‡Ú‡ ˜ÂÒÚÓ Â ÔËÁÌ‡Í Ì‡ ̇˂ÌÓÒÚ Ë Ò Ó͇Á‚‡ ÔÓ-ÒÍÓÓ ÔÓÒÚÓ‰Û¯ËÂ, ‡ ÒÚ‡ı‡ ÓÚ ÅÓ„‡ Ò ÙÂÌ ‰‡ „Ó Ú˙Ò˯. ч ·˙‰Â¯ ‚ÓÔˆ Ë ‰‡ ·˙‰Â¯ ·˙΄‡ËÌ - ‰ÓÔ˙΂‡Ú ÎË ÒÂ, ËÎË Ò ËÁÍβ˜‚‡Ú, Í‡Í‚Ó „Ë ÓÚ΢‡‚‡ Ë Í‡Í‚Ó „Ë Ò·ÎËʇ‚‡? Ç ÒΉ‚‡˘ËÚ ÒÚ‡ÌËˆË ˘Â Ò ÓÔËڇϠ‰‡ ÔÓÒÚ‡‚ËÏ Â‰ËÌ ÍÓÎÍÓÚÓ Â‡ÎÂÌ, ÚÓÎÍÓ‚‡ Ë ‚ËÚÛ‡ÎÂÌ Ô˙ÚÂÔÓ͇Á‡ÚÂΠ̇ ‚ÓÔÂÈÒ͇ڇ χ„ËÒڇ·, Á‡ ‰‡ ÒË ÓÚ„Ó‚ÓËÏ. è˙‚Ó, ͇ÚÓ Î˘ÌÓÒÚË, ‚ÚÓÓ, ͇ÚÓ ·˙΄‡Ë Ë, ÚÂÚÓ, ͇ÚÓ ‚Ò˘ÍÓ ÓÒڇ̇ÎÓ, ÍÓÂÚÓ ‰˙ʇ‚̇ڇ Ë Ò˙˛Á̇ڇ ‡‰ÏËÌËÒÚ‡ˆËfl ‚ Ö‚ÓÔ‡ Ú‚˙‰flÚ, ˜Â ÒÏÂ. àÑÖçíàóçéëí - ôé Ö íé? äβ˜Ó‚‡Ú‡ ‰Ûχ ̇ Ú‡ÁË ÒÚ‡ÚËfl ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ -  ͇ÚÓ ˜Â̇ ‰ÛÔ͇, ‚ ÍÓflÚÓ ÏÓÊ ‰‡ ÒÎÓÊ˯ ‚ÒflÍ‡Í‚Ó Á̇˜ÂÌËÂ Ë Úfl ˘Â „Ó ÔÓ„˙ÎÌÂ. ÑÛχڇ Òڇ̇ ÓÒÓ·ÂÌÓ ÔÓÔÛÎfl̇ ‚˙‚ ‚˙Á͇ Ò ÔË·„‡ÚÂÎÌÓÚÓ "‚ÓÔÂÈÒ͇" Ô‰ ÒÂ-
·Â ÒË. Ç ÚÓÁË ÚÂÍÒÚ ˘Â ‡Á„‡Ì˘ËÏ ÔÓÌ ÚË ÔÓÌflÚËfl Á‡ "Ö‚ÓÔ‡", Á‡ ‰‡ Ò ÓËÂÌÚˇÏ ‚ Ô˙Á· ÓÚ Ë‰ÂÌÚ˘ÌÓÒÚË, Ò ÍÓËÚÓ ‰ÌÂÒ Ò ·Ó‡‚Ë (̇ˆËÓ̇Î̇, „ËÓ̇Î̇, ÂÚÌ˘ÂÒ͇, ÍÛÎÚÛ̇, ÒÂÍÒÛ‡Î̇, ÔÓÎÓ‚‡, ‚ÓÔÂÈÒ͇, χΈËÌÒÚ‚Â̇, ÔÓÎËÚ˘ÂÒ͇, Ó·˘ÌÓÒÚ̇, Ë̉˂ˉۇÎ̇). í ҇: Ö‚ÓÔ‡ ‚ „ÂÓ„‡ÙÒÍË Ô·Ì, ͇ÚÓ ÔÓÎËÚ˘ÂÒ͇ ͇Ú„ÓËfl (‚Ò˘ÍË ‰˙ʇ‚Ë, ˜ËflÚÓ ÚÂËÚÓËfl  ‚ ‡ÏÍËÚ ̇ ÍÓÌÚËÌÂÌÚ‡) Ë ‚ËÚÛ‡Î̇ ‡ÎÌÓÒÚ, Ò‚˙Á‡Ì‡ Ò ÔÓÌflÚËfl ͇ÚÓ Ö‚ÓÔÂÈÒÍË Ò˙˛Á, ‚ÓÔÂÈÒ͇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ, ‚ÓÔÂÈÒÍÓ Ì‡ÒΉÒÚ‚Ó, ‚ÓÔÂÈÒÍÓ „‡Ê‰‡ÌÒÚ‚Ó Ë ËÌÚÂÌÂÚ. à‰ÂÌÚ˘ÌÓÒÚÚ‡ Ò ҂Âʉ‡ ‰Ó ÚÓ‚‡, Í‡Í ÓÚ‰ÂÎÌËflÚ ˜Ó‚ÂÍ ÓÔ‰ÂÎfl Ò· ÒË Í‡ÚÓ Î˘ÌÓÒÚ, ͇ÚÓ ˜ÎÂÌ Ì‡
‰‡‰ÂÌÓ Ó·˘ÂÒÚ‚Ó Ë Í‡Í Ò Ò˙ÓÚ̇Òfl Ò ‰Û„ËÚÂ. à‰ÂÌÚ˘ÌÓÒÚÚ‡ ÏÓÊ ‰‡ ·˙‰Â Ë̉˂ˉۇÎ̇ Ë Ó·˘ÌÓÒÚ̇, ÌÓ Ë ‚ ‰‚ÂÚ ÒË ËÁÏÂÂÌËfl Úfl  ‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓÚÓ, ÍÓÂÚÓ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËflÚ ˜Ó‚ÂÍ ÔËÁ̇‚‡ Á‡ Á̇˜ËÏÓ Ë ÒÏËÒÎÂÌÓ. ᇠ‰‡ Ì ̇‚ÎËÁ‡Ï ‚ ‰˙ηËÌËÚ ̇ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌÓÒÚÚ‡, ÌÂ͇ ‡Á·Ë‡Ï ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌËfl ·˙΄‡ËÌ Í‡ÚÓ ˜Ó‚ÂÍ, ÍÓÈÚÓ, ÓÚ Â‰Ì‡ Òڇ̇, ‚Ò Ӣ  ‰˙ηÓÍÓ Ò‚˙Á‡Ì Ò ÅÂΘÓ, ë˂ۯ͇ Ë ÒÚ‡‡Ú‡ Ô‡Úˇı‡Î̇ Ú‡‰ËˆËfl, ÓÔË҇̇ ÓÚ óÛ‰ÓÏË, ‡, ÓÚ ‰Û„‡, ÊË‚ÓÚ˙Ú ÏÛ Â ÔÓÌËÍÌ‡Ú Ò ÍÓÏÔ˛ÚË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË, ÍÓËÚÓ Ô‡‚flÚ ı‡Ì‡Ú‡ ÏÛ, ËÁ˜ËÒÎfl‚‡Ú Á‡Ô·ڇڇ ÏÛ, Ô·ÌË‡Ú ÔÓfl‚‡Ú‡ ̇ ‰Âˆ‡Ú‡ ÏÛ Ë
ü‚ÌÓ ˜‡ÒÚ ÓÚ Ò‚ÓflÚ‡ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ ÔÓÎÛ˜‡‚‡Ï ԇÒË‚ÌÓ - ÍÛÎÚÛÌÓ, ËÒÚÓ˘ÂÒÍÓ, ÒÂÏÂÈÌÓ Ì‡ÒΉÒÚ‚Ó, ‡ ‰Û„‡ ˜‡ÒÚ „‡‰ËÏ Ò‡ÏË - Ó·‡ÁÓ‚‡ÌËÂ, ‰ËÒˆËÔÎË̇, ‰ÛıÓ‚ÌÓ Ò‡ÏÓÓÔ‰ÂÎÂÌËÂ. Å˙΄‡ËÚ ‚Ë̇„Ë ÒÏ „‡‰ËÎË Ó·˘ÌÓÒÚÌÓÚÓ ÒË Ò‡ÏÓÒ˙Á̇ÌË ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ë ÔÓ‰ ‚ÎËflÌË ̇ êÛÒËfl, á‡Ô‡‰Ì‡ Ö‚ÓÔ‡ Ë éËÂÌÚ‡ (íÛˆËfl). íÓ‚‡  ̇¯ÂÚÓ ËÒÚÓ˘ÂÒÍÓ Ë ÍÛÎÚÛÌÓ Ì‡ÒΉÒÚ‚Ó. ÑÛıÓ‚ÌÓÚÓ ÌË Ì‡ÒΉÒÚ‚Ó Â è‡‚ÓÒ·‚ËÂÚÓ. Ñ˙ʇ‚ÌËÚ ÒËÏ‚ÓÎË Ì‡ ·˙΄‡Ò͇ڇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ Ò‡ „·˙Ú, Á̇ÏÂÚÓ Ë ıËÏÌ˙Ú Ì‡ êÂÔÛ·ÎË͇ Å˙΄‡Ëfl.
ÔÓ‰˙Îʇ‚‡Ú ‰‡ Ò ‡Á‚Ë‚‡Ú ÛÒÔ¯ÌÓ, ‰Ó͇ÚÓ ‚Ò˘ÍË ‡‚ÚÓËÚÂÚË Ò ‡ÁÔ‡‰‡Ú. ч Ò ̇ÏÂ˯ ÍÓÈ ÒË ‚ Ú‡ÁË ‰‚ÓÈ̇ Ó·‚˂͇  Á‡‰‡˜‡ Á‡ ˆflÎ ÊË‚ÓÚ. ᇉ‡˜‡ Á‡ ÓÚ‰ÂÎÌËfl ˜Ó‚ÂÍ, Á‡ Ú· - Ì Á‡ Ú‚ÓËÚ ӉËÚÂÎË, Ì Á‡ Ú‚ÓÂÚÓ Ô‡‚ËÚÂÎÒÚ‚Ó, Ì Á‡ Ú‚Ófl ¯ÂÙ. ᇠ‰‡ Ò ҇ÏÓÓÔ‰ÂÎ˯, ‚Ë̇„Ë Úfl·‚‡ ‰‡ Ò ҇‚Ì˯ Ò ‰Û„Ëfl Ë ‰‡ ÔÓÁ̇‚‡¯ Ò‚ÓÂÚÓ Ì‡ÒΉÒÚ‚Ó. ç‡ÔËÏÂ, ‰‡ ·˙‰Â¯ Ï˙Ê (Ì ÊÂ̇), ·˙΄‡ËÌ (Ì ‡Ì„΢‡ÌËÌ), ıÂÚÂÓÒÂÍÒÛ‡ÎÂÌ (Ì ıÓÏÓÒÂÍÒÛ‡ÎÂÌ), ıËÒÚËflÌËÌ (Ì ıË̉ÛËÒÚ), ̇ÒΉÌËÍ Ì‡ Ò‚ÓËÚ ӉËÚÂÎË Ë „‡Ê‰‡ÌËÌ Ì‡ Å˙΄‡Ëfl Ò ‚Ò˘ÍË Ô‡‚‡ Ë Á‡‰˙ÎÊÂÌËfl, ÔÓËÁÎËÁ‡˘Ë ÓÚ ÚÓ‚‡.
ÅöãÉÄêàü à ÖÇêéèÖâëäàüí ëöûá åËÌËÒÚ˙˙Ú ÔÓ Â‚ÓÔÂÈÒ͇ڇ ËÌÚ„‡ˆËfl, å„ÎÂ̇ äÛÌ‚‡, ‚ ‰ÌÓ Ò‚Ó ËÌÚ‚˛ ÔÓ ÔÓ‚Ó‰ Ô‰ÒÚÓfl˘ÓÚÓ ˜ÎÂÌÒÚ‚Ó Í‡Á‚‡: "éÚ‚‡flÌÂÚÓ ÌË Í˙Ï Ò‚ÂÚ‡ ˘Â Ô‰ËÁ‚Ë͇ Ôӂ˜ Á̇ÂÌÂ. çÓ Ì‡È-‚‡ÊÌÓÚÓ, ‡Á·Ë‡ ÒÂ,  ‰‡ ÛÏÂÂÏ ‰‡ „Ó‚ÓËÏ Ì‡ ‚ÓÔÂÈÒÍË. íÓÂÒÚ ‰‡ ͇Á‚‡Ï Á̇˜ËÏË Á‡ ‚ÓÔÂÈÒ͇ڇ ÔÓÎËÚË͇ Ì¢‡, ͇ÍÚÓ Ë ‰‡ ÏÓÊÂÏ ‰‡ ˜Û‚‡Ï ÓÌÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ ‰Û„ËÚ ͇Á‚‡Ú... ͇ÍÚÓ Í‡Á‚‡ı‡ ÓÚ ÍÓÏËÒËflÚ‡ - "‡·ÓÚËıÚ ÔÓ ‚Ò˘ÍË Ô‡‚Ë· ̇ ËÁÍÛÒÚ‚ÓÚÓ". á‡ÚÓ‚‡ Ë Ò ‡‰‚‡Ï, ˜Â ÔÓÎÛ˜ËıÏ ÔÓ͇̇ ÓÚ ÒΉ‚‡˘ËÚ ÒÚ‡ÌË Í‡Ì‰Ë‰‡ÚÍË ‰‡ ÔÓ‰Ô˯ÂÏ ÏÂÏӇ̉ÛÏË Á‡ Ò˙ÚÛ‰Ì˘ÂÒÚ‚Ó. íÓ‚‡  ‚Ò ˜‡ÒÚ ÓÚ ‰Ó·ÓÚÓ ËÏ ̇ Å˙΄‡Ëfl."
"ч „Ó‚ÓËÏ Ì‡ ‚ÓÔÂÈÒÍË... ÔÓ ‚Ò˘ÍË Ô‡‚Ë· ̇ ËÁÍÛÒÚ‚ÓÚÓ" - ÚÓ‚‡ Ô‰ÔÓ·„‡ ‰‚ÛÒÚ‡Ì̇ ˜Û‚‡ÂÏÓÒÚ. äÓflÚÓ Ì‡ËÒÚË̇ ÌË ÎËÔÒ‚‡. ÑÛ„ÓÚÓ ÌË Ò··Ó ÏflÒÚÓ ÍÛÎÚÛÓÎÓ„˙Ú ä‡ÎËÌ ü̇ÍË‚, ÌÂÓÒÓ·ÂÌÓ ÏËÎÓÒÚË‚Ó, ÓÔËÒ‚‡ ڇ͇: ... в България се лъже с опиянение и безнаказано. Лъже се така цинично, има такава липса на гражданско благообразие, свидетели сме на самозабравили се прояви на цинизма, ... които не знаят предели. У нас навлизат типични поскоро за западните общества пороци липсата на милосърдно усещане за човека, бягането на всеки човек по своя отделна писта, без да се оглежда за останалите, или ако го прави - само за да ги изпревари.... Аз не казвам, че тези пороци идват от това, че в нашата страна Църквата е слаба, тъй като те са присъщи изобщо на човешката природа. Но у нас те няма с какво да бъдат спрени. Няма базисно ужасяване от тях, защото човешката личност няма дълбоките корени на гражданските добродетели, тя не помни кои са всъщност тези добродетели. А това са църковните добродетели, като най-дълбоката от тях е страхът Божи. ÄÏÌÂÁËflÚ‡  ӷ˘Ó‚ÓÔÂÈÒ͇ ·ÓÎÂÒÚ. éÒÓ·ÂÌÓ ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ̇ ıËÒÚËflÌÒÍÓÚÓ Ì‡ÒΉÒÚ‚Ó, ‡Á·Ë‡ÌÓ Í‡ÚÓ ‚fl‡ ‚ ïËÒÚÓÒ, ‡ Ì ͇ÚÓ ËÚÛ‡ÎÌÓ ÔÓÒ¢ÂÌË ‚ ı‡ÏÓ‚Â ÔÓ Ô‡ÁÌˈË. èÂÁ ÔÓÒΉÌËfl ‚ÂÍ Ö‚ÓÔ‡ Ò Ó˜‡Í‚‡Ì ÔÓ„ÎÂʉ‡ ̇ àÁÚÓÍ - ·ËÎÓ ·ÎËÁÍËflÚ (ËÒÎflχ), ·ËÎÓ ‰‡Î˜ÌËflÚ (·Û‰ËÁχ) - ‚ Ú˙ÒÂÌ ̇ ÌÓ‚Ë ÔÂÊË‚fl‚‡ÌËfl Ë ÌÓ‚‡ ‰Ûıӂ̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ. àÁÚÓÍ˙Ú Ô‰·„‡ ‚Ëʉ‡Ì Á‡ Ò‚ÂÚ‡ Ë Î˘ÌÓÒÚÚ‡, ‚ ÓÒÌÓ‚‡Ú‡ ̇ ÍÓÂÚÓ Â Ò‡ÏÓˉÂÌÚËÙË͇ˆËflÚ‡ Ò ·Ó„‡, ÌÓ ·Ó„, ‡Á·Ë‡Ì ͇ÚÓ ‚Ò˘ÍÓ ‚˙‚ ‚ÒÂÍË - ‰ÌÓ ‡·ÒÚ‡ÍÚÌÓ Ì‡˜‡ÎÓ, ‚ ÍÓÂÚÓ ÔÓÚ˙‚‡¯. íÓ‚‡  ÔË̈ËÔÌÓ ‡Á΢̇ ÍÓ̈ÂÔˆËfl ÓÚ Î˘ÌÓÒÚÌËÚ ‚Á‡ËÏÓÓÚÌÓ¯ÂÌËfl ÅÓ„ - ˜Ó‚ÂÍ, ÔÓÔÓ‚fl‰‚‡ÌË ÓÚ ıËÒÚËflÌÒÍÓÚÓ Û˜ÂÌËÂ. àáÅéêöí ÑÄ ÅöÑÖò Ç ˛‰ÂÓ-ıËÒÚËflÌÒ͇ڇ Ú‡‰ËˆËfl, Ò ÍÓflÚÓ ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ ‰‡ Ò ˉÂÌÚËÙˈˇ ëÚ‡ËflÚ ÍÓÌÚËÌÂÌÚ, ÅÓ„ àáÅêÄ ‰‡ ·˙‰Â Ó‰ÂÌ Ì‡ ÁÂÏflÚ‡. üı‚Â, äÓÈÚÓ Â, ËÁ·‡ Ë ‚ÂÏÂÚÓ, Ë Ì‡˜Ë̇ ‰‡ Ò ӉË. èӄΉ̇ÚÓ ÓÚ ÚÓÁË ˙„˙Î,
˜ÂÚÂÌÂÚÓ Ì‡ ÅË·ÎËflÚ‡  ÓÚÍË‚‡Ì Ì ̇ ÅË·ÎËflÚ‡ ͇ÚÓ ÚÂÍÒÚ, ‡ ̇ Ò· ÒË Í‡ÚÓ ·Ó„Әӂ¯͇ Ò˙˘ÌÓÒÚ. íÓ ÏÓÊ ‰‡ ÚË ÔÓÏÓ„Ì ‰‡ Ò ÔӄΉ̯ ÔÂÁ Ó˜ËÚ ̇ ë˙Á‰‡ÚÂÎfl Ë ÔÂÁ Ò‚ÓËÚ ÒÓ·ÒÚ‚ÂÌË. ։̇ ÏÌÓ„ÓˆÂÌ̇ ÌÂÔÓ‚ÚÓËÏÓÒÚ, ÍÓflÚÓ çÖ ËÁ·Ë‡ ‰‡ÎË, ÍÓ„‡, Í˙‰Â ‰‡ Ò ӉË. çÓ ÏÓÊ ‰‡ ËÁ·Â ͇͂‡ ‰‡ ·˙‰Â. èÂ‰Ë ÏÌÓ„Ó ‚ÂÏ ïËÒÚÓÒ Á‡‰‡‰Â ÌflÍÓÎÍÓ Ô˙ÚË ‚‡ÊÂÌ Ë‰ÂÌÚËÙË͇ˆËÓÌÂÌ ‚˙ÔÓÒ: "äÓÈ Í‡Á‚‡ÚÂ, ˜Â Ò˙Ï?" ÄÍÓ ‰ÌÂÒ, ‚ Å˙΄‡Ëfl, ‚ XXI ‚ÂÍ, Ò ˆflÎÓÚÓ Á̇ÌËÂ, ÍÓÂÚÓ Ëχ¯, ̇ÚÛÔ‡ÌÓ ‚ ÔËÒÏÂ̇, ÌÂÔË҇̇ Ë ‰Ë„ËÚ‡Î̇ Ô‡ÏÂÚ, ïËÒÚÓÒ Á‡‰‡‰Â ̇ Ú· ÚÓÁË ‚˙ÔÓÒ, ͇Í˙‚ ˘Â  ڂÓflÚ ÓÚ„Ó‚Ó? ô ÔÓ̯҄ ÎË Í˙Ï ÅË·ÎËflÚ‡, Á‡ ‰‡ åÛ Í‡Ê¯ Í‡Í‚Ó è‡‚ÂÎ ËÎË èËÎ‡Ú Ò‡ ÓÚ„Ó‚ÓËÎË ÌflÍÓ„‡, ËÎË ˘Â ÓÚ‚Ó˯ ‰Û„‡ ÍÌË„‡? ô ÒË ‚Íβ˜Ë¯ ÎË ÍÓÏÔ˛Ú˙‡, ‰‡ ÔÓӂ˯ ‚ ËÌÚÂÌÂÚ ËÎË ˘Â Á‚˙Ì̯ ÔÓ ÏÓ·ËÎÌËfl ÚÂÎÂÙÓÌ Ì‡ ÔËflÚÂÎ Á‡ ÊÓÍÂ? Ö‰‚‡ ÎË ˘Â ÓÚˉ¯ ‰‡ Ú˙Ò˯ ‚ ÌflÍÓfl ·Ë·ÎËÓÚÂ͇, ‡ Ӣ ÔÓ-χÎÍÓ ‚ÂÓflÚÌÓ Â ‰‡ Ò ӷ˙̯ Á‡ ÓÚ„Ó‚Ó Í˙Ï Ò‚Â˘ÂÌËÍ ËÎË Û˜ËÚÂÎ. ä‡Í‚Ó ˘Â ̇ԇ‚˯? ÑìïéÇçÄ àÑÖçíàóçéëí çË ÒÏ ˆ‚ÂÚ̇ ‰˙ʇ‚‡, ‡ÁÌÓÓ·‡Á̇ ÂÚÌ˘ÂÒÍË Ë ÍÛÎÚÛÌÓ, ·Ó„‡Ú‡ ̇ ËÒÚÓËfl Ë ‚‡Ê‰Ë. Ç˙ÔÂÍË ÚÓ‚‡ ËÎË ÏÓÊ ·Ë ÚÓ˜ÌÓ Á‡‡‰Ë ÚÓ‚‡ ÒÏ ËÁ„‡‰ËÎË ÌÂ˘Ó ÒÔˆËÙ˘ÌÓ, ÍÓÂÚÓ Ó·flÒÌfl‚‡ Á‡˘Ó ÔË Ì‡Ò Ìflχ ‚ÓÈÌË Ì‡ ÂÚÌ˘ÂÒ͇ ÓÒÌÓ‚‡, ͇ÍÚÓ Â ÔË Ò˙Ò‰ËÚÂ. Å˙΄‡Ëfl  ‰ËÌÒÚ‚ÂÌËflÚ ÏËÂÌ ÓÒÚÓ‚ ̇ ŇÎ͇ÌËÚÂ. à ̇ Ô‡„‡ ̇ Ö‚ÓÔ‡ Úfl·‚‡ ‰‡ Á‡Ô‡ÁËÏ ÏËÌÓÚÓ, ˆ‚ÂÚÌÓ ‡ÁÌÓÓ·‡ÁËÂ, ÍÓÂ-
ÚÓ ÌË ÓÚ΢‡‚‡. íÓ‚‡ Ô‰ÔÓ·„‡ Ì ҇ÏÓ ‰Ó·Ë ÔÓÎËÚËˆË Ë ËÍÓÌÓÏËÒÚË, ÌÓ ÔÂ‰Ë ‚Ò˘ÍÓ ıÓ‡, ÍÓËÚÓ Ç˙Á‡Ê‰‡ÌÂÚÓ Ì‡Ë˜‡¯Â "·Û‰ËÚÂÎË", Û˜ËÚÂÎË Ò ÔËÁ‚‡ÌËÂ, ΢ÌÓÒÚË Ò ‰Ûıӂ̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ. ë‰ ËÌÙÓχˆËÓÌÌËfl ¯ÛÏ ‰Ûıӂ̇ڇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ ÒÚÓË ÌflÍ‡Í ÔËÍËÚ‡, Ì‚ˉËχ Ë ÌÂÔÓÔÛÎfl̇. ífl ‡Á„ÎÂʉ‡ ˜Ó‚Â͇ ͇ÚÓ ‰ÛıÓ‚ÌÓ Ò˙˘ÂÒÚ‚Ó Ë Ô‰ÔÓ·„‡ ‰‡ Ò ҇ÏÓÓÔ‰ÂÎ˯ ˜ÂÁ ÔË̇‰ÎÂÊÌÓÒÚ Í˙Ï ÍÓÌÍÂÚ̇ ‰Ûıӂ̇ Ó·˘ÌÓÒÚ. ÄÍÚ˂̇ڇ ÔË̇‰ÎÂÊÌÓÒÚ Í˙Ï ÔӉӷ̇ Ó·˘ÌÓÒÚ Ó·‡˜Â Ì  ̇ ÓÒÓ·Â̇ ÔÓ˜ËÚ ‚ ÔÓÒÚÏÓ‰ÂÌÓÚÓ Ó·˘ÂÒÚ‚Ó. Ç ÌÂ„Ó ‰‡ ‰ËÒˆËÔÎËÌˇ¯ Ò‚Ófl ‰Ûı, "‰‡ ÒÚÓ˯ ‚ ÔÓÎÓχ" (âÂÁ. 22:30) Ë ‰‡ ıÓ‰‡Ú‡ÈÒÚ‚‡¯ Ì Á‡ Ò· ÒË, ‡ Á‡ ‰Û„Ëfl,  ËÁÎ˯ÌÓ ÛÒËÎËÂ. åÌÓ„Ó ÔÓ-ÎÂÒÌÓ Â ‰‡ Ò Á‡‰Ó‚ÓÎ˯ Ò˙Ò Ò‚ÓflÚ‡ „ÎÓ·‡Î̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ Ì‡ ˜Ó‚ÂÍ Ë ÎÓ͇Î̇ - ̇ ·˙΄‡ËÌ. à ‰‚ÂÚÂ Ò Ô‡ÒË‚ÂÌ ı‡‡ÍÚÂ. èӂ˜ÂÚÓ Ï·‰Ë ıÓ‡ ‰ÌÂÒ ÓÒÚ‡‚‡Ú ‰ÛıÓ‚ÌÓ ·ÂÁ‡Á΢ÌË. ᇠÚflı, ˜ËflÚÓ ‰Û¯‡  ÔÓÒÏÛ͇̇ ÓÚ ÂÁË͇ ̇ Big Brother,  ÌÛÊÌÓ ÌÂ˘Ó Â‡ÎÌÓ, ÍÓÂÚÓ ‰‡ ‚ˉflÚ, ‰‡ ÔËÔ̇Ú, ‰‡ ÔÓÊ·flÚ ‰‡ Ò ˉÂÌÚËÙËˆË‡Ú Ò Ì„Ó. à ÚÓ‚‡  ÌÓχÎÌÓ, ͇ÚÓ Ò Ëχ Ô‰‚ˉ, ˜Â ‚Ò˘ÍËÚ ËÏ ÒÂÚË‚‡ Ò‡ ÔÂ̇ÒËÚÂÌË Ò Ó͇ÌË ËÁÎ˯̇ ËÌÙÓχˆËfl. ïËÒÚÓÒ Ë‰‚‡ ÔË Ú‡ÍË‚‡ ıÓ‡ ÔÂ‰Ë ‰‚ ıËÎfl‰Ë „Ó‰ËÌË. íÓÈ „Ë Ô˜ÂÎË Ì ͇ÚÓ ËÏ ˜ÂÚ ÓÚ „ÓÎÂÏËÚÂ Ë ‡‚ÚÓËÚÂÚÌË ÍÌË„Ë Ì‡ ë‚ÓÂÚÓ ‚ÂÏÂ, Ì ͇ÚÓ ˆËÚˇ ˜ÛÊ‰Ë ‰ÛÏË, ‡ ͇ÚÓ ËÏ ÔÓÚfl„‡ ˙͇ Ë „Ó‚ÓË àÒÚË̇ڇ Ò˙Ò Ë Ì‡ ÚÂıÌËfl ÂÁËÍ. Ö‚ÂË Ë ËÏÎflÌË ÉÓ ÒÎÛ¯‡Ú. çflÍÓË ÉÓ ‡Á·Ë‡Ú. ç ‚Ò˘ÍË. çÓ ‡ÍÓ Ì ÉÓ ‡Á·Ë‡Ú ‰ÌÂÒ, ‚ Å˙΄‡Ëfl, ÓÚ„Ó‚ÓÌÓÒÚÚ‡  ̇ ‚Ò˘ÍË ÚÂÁË, ÍÓËÚÓ Ò ̇ÁÓ‚‡‚‡Ú Ò ç„ӂÓÚÓ ËÏ - Ô‡‚ÓÒ·‚ÌË, ͇ÚÓÎËˆË Ë ÔÓÚÂÒÚ‡ÌÚË. éíÇéêÖçÄíÄ ÇêÄíÄ äÓÈ Â ïËÒÚÓÒ, Ò ˜ËÂÚÓ Û˜ÂÌË ւÓÔ‡ Ò ˉÂÌÚËÙˈˇ ÍÛÎÚÛÌÓ? àËÒÛÒ ·Â¯Â ˉÂÌÚËÙËˆË‡Ì ‚ ë‚ÓÂÚÓ ‚ÂÏÂ Ë Ò‰ ë‚ÓËÚ ͇ÚÓ ëËÌ Ì‡ âÓÒËÙ Ë å‡Ëfl, ‚ÂËÌ ÓÚ û‰Ó‚ÓÚÓ ÔÎÂÏÂ. Ö‚ÂË Ë Ï˛Ò˛ÎχÌË Ë ‰Ó ‰ÌÂÒ ÉÓ ÔËÂÏ‡Ú Ú‡Í‡. ë‡ÏËflÚ íÓÈ Ó·‡˜Â ˉÂÌÚËÙˈË-
‡ ë· ëË Ò éÚˆ, Ò Å‡˘‡Ú‡. ÅÓ„˙Ú Å‡˘‡, ÚÓ‚‡  ÓÒÌÓ‚ÌÓÚÓ ÔÓÒ·ÌË ̇ ıËÒÚËflÌÒÍÓÚÓ Û˜ÂÌËÂ. ч, àËÒÛÒ Ò ‡Ê‰‡ ‚ÂËÌ Ë, ͇Á‡ÌÓ Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÂÌ ÂÁËÍ Ëχ ‚ÂÈÒÍÓ Ò‡ÏÓÒ˙Á̇ÌËÂ Ë ˛‰ÂÈÒ͇ ÍÛÎÚÛ̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ. íÓÈ Ì Ò ÔÓÚË‚ÓÔÓÒÚ‡‚fl ̇ "á‡ÍÓ̇ (íÓ‡Ú‡) Ë ÔÓÓˆËÚÂ", ÍÓËÚÓ ‰Ó ‰ÌÂÒ Ú‡˜‡Ú Ë ÒÔ‡Á‚‡Ú ‚ÂËÚÂ. íÓÈ „Ë Ó·flÒÌfl‚‡, Ë Í‡Á‚‡: " ÄÁ Ë éÚˆ ÒÏ ‰ÌÓ... äÓÈÚÓ Â ‚ˉflÎ åÂÌÂ, ‚ˉflÎ Â éÚˆ‡" (âÓ‡Ì 10:30; 14:9). à Ú ÉÓ ‡ÁÔ˙‚‡Ú. ч ·˙‰Â¯ ËÒÚËÌÒÍË ıËÒÚËflÌËÌ, ÓÁ̇˜‡‚‡ ‰‡ Ò ˉÂÌÚËÙˈˇ¯ Ò ïËÒÚÓÒ. ÅÓ„˙Ú Å‡˘‡  ÓÚ‚ÓËÎ ‚‡Ú‡Ú‡ Á‡ ‚Ò˘ÍË, ‚Íβ˜ËÚÂÎÌÓ ·˙΄‡ËÚ ÏÌÓ„Ó ÓÚ‰‡‚̇, ÔË ÚÓ‚‡, ·ÂÁ ‰‡ ËÁËÒÍ‚‡ ÒÔ‡Á‚‡Ì ̇ ÒÔËÒ˙Í Ò Í·ÛÁË Ë ËÁËÒÍ‚‡ÌËfl Ë ·ÂÁ ‰‡ ̇Á̇˜‡‚‡ ÔÓÙÂÒËÓ̇ÎÌË Ì‡·Î˛‰‡ÚÂÎË, ÍÓËÚÓ ‰‡ ÓˆÂÌfl‚‡Ú ‚‡¯Ëfl ̇Ô‰˙Í. Ö‚ÓÔ‡ ÌËÚÓ Í‡ÚÓ ÍÓÌÚËÌÂÌÚ, ÌËÚÓ Í‡ÚÓ Ò˙˛Á, Ì ÏÓÊ ‰‡ Ô‰ÎÓÊË Î˘ÌÓÒÚ̇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ. ë˙˛Á˙Ú ÌË Ô‰ÓÒÚ‡‚fl - ÔË ÚÓ‚‡ ÛÒÎÓ‚ÌÓ ËÍÓÌÓÏ˘ÂÒÍË, ÔÓÎËÚ˘ÂÒÍË, Ô‡‚ÌË Ë ‰Û„Ë Â„Û·ˆËË, ÍÓËÚÓ ‰‡ ‰Ó·ÎËÊ‡Ú Ó·˘ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÌË ‰Ó Ó·˘ÓÔËÂÚËÚ Òڇ̉‡ÚË Á‡ ÛÒÔÂı. ífl Ìflχ ÔÂÚÂ̈ËË Ë Ì ·Ë Ïӄ· ‰‡ Ô‰ÎÓÊË ÌÂ˘Ó Ôӂ˜ ÓÚ ÚÓ‚‡. ífl ·Ó‡‚Ë Ò˙Ò Ë ‡Á˜ËÚ‡ ̇ ˜ÂÛÔ͇ڇ, ·ÂÁ ‰ÓË ‰‡ ‰ÓÍÓÒ‚‡ Ò˙ˆÂ‚Ë̇ڇ. Ä Ò˙ˆÂ‚Ë̇ڇ  ÚÓ˜ÌÓ ˜Ó‚¯ÍÓÚÓ Ò˙ˆÂ, ˜Ó‚¯ÍËflÚ ‰Ûı. èÓÌflÚËfl ͇ÚÓ "‚ÓÔÂÈÒ͇ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ", ̇ ÍÓÂÚÓ Ò ÓÒÌÓ‚‡‚‡ Ô‰ÎÓÊÂ̇ڇ äÓÌÒÚËÚÛˆËfl ̇ Öë, Ò‡ ÔÓ‰̇ڇ ÔÓÒÚÏÓ‰Â̇ "˜ÂÌÓ‰ÛÔÍÓ‚‡" Ù‡Á‡, ‰ÓÔ˙ÎÌËÚÂÎÌÓ Ôӂ˯‡‚‡˘‡ Ë ·ÂÁ ÚÓ‚‡ ‚ËÒÓÍÓÚÓ Ò‡ÏÓ˜Û‚ÒÚ‚Ë ̇ ‚ÓÔˆ‡, ÍÓÈÚÓ ‚Ë̇„Ë Â „Ή‡Î Ë ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ ‰‡ „Ή‡ ÓÚ‚ËÒÓÍÓ Ì‡ ‚Ò˘ÍË ÓÒڇ̇ÎË. Помня как след първия си воаяж в космоса преди 37 години Джон Глен разказваше, че се завърнал дълбоко религиозен на Земята, което доста ме озадачи, защото по същото време Хрушчов остроумничеше за съветските космонавти, които никъде сред звездите не съзрели дядо Господ, с което емпирично доказали несъществуването му. На споменатия 7 ноември 1998 година от люка на космическата совалка Джон Глен
отново съзерцаваше една лазурна полусфера с познатите ни от часовете по география очертания и по едно време промълви, че изобщо не можел да разбере какво толкова имало да делят хората там, долу, след като единственото важно е оцеляването на тази лазурна прелест. Вероятно ни цигани бе съзрял Джон Глен от орбитата си, ни евреи, ни българи, ни американци. Идентичност, дами и господа, идентитет. Bezrodnik äöÑÖ Ö ñöêäÇÄíÄ? çflχ fl. àÁ„ÎÂʉ‡ Ú‚˙‰Â Á‡ÂÚ‡. ë˙Ò Ò· ÒË. 퇉ˈËÓÌ̇ڇ Á‡ Å˙΄‡Ëfl ‰ÂÌÓÏË̇ˆËfl  Á‡ÂÚ‡ Ò ‡ÁÍÓ·. ä‡ÚÓÎˈËÁÏ˙Ú Ë ÔÓÚÂÒÚ‡ÌÚÒÚ‚ÓÚÓ Á‡ÂÏ‡Ú Ï‡ÎÍÓ ÔÓÒÚ‡ÌÒÚ‚Ó ‚ ÔÓˆÂÌÚÌÓ Ò˙ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ Ò Ô‡‚ÓÒ·‚ÌÓÚÓ ÏÌÓÁËÌÒÚ‚Ó Ë Ô‡‚flÚ ÓÔËÚË Ò ÔÓÏÂÌÎË‚ ÛÒÔÂı. ä‡ÎËÌ ü̇ÍË‚, Ó·flÒÌfl‚‡ Ú˙Ê̇ڇ ‰Ûıӂ̇ ÒËÚÛ‡ˆËfl ‚ Å˙΄‡Ëfl Ò ÎËÔÒ‡Ú‡ ̇ ËÒÚËÌÒÍË "‰ÛıÓ‚ÂÌ ‰ÓÏ" Á‡ ̇¯Ëfl Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÍ Ë ... "ÒÚ‡ı ÅÓÊË": ...Не бива да се заблуждаваме - поради трагичната ни история, още от времето на турското робство, ние, българите, нямаме навика на дълбока въцърковеност. Имаме... обичай за поведение в Църквата... българският народ е отвикнал да има духовна институция в лицето на Църквата, да има духовен дом. .. "страх Божи" означава да имаш някакъв базисен страх, независимо дали ще те открият или не, да имаш някаква мяра на безобразията си. Едно дълбоко метафизическо тайнство да те спира дори и да нямаш силите и капацитета да го наречеш Бог. Страх Божи - независимо дали вярваш в Бог, или не. Това е най-дълбокият корен на всички граждански добродетели. В България това липсва. Най-горчивият плод на слабата позиция на Църквата. Ç˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚÚ‡, Û‚‡Ê‡ÂÏË ‰‡ÏË Ë „ÓÒÔÓ‰‡ ‚ÓÔÂȈË,  ÔÂ‰Ë ‚Ò˘ÍÓ ‰ÛıÓ‚ÂÌ ‚˙ÔÓÒ. ë Í‡Í‚Ë Ó˜Ë „Ή‡ÏÂ, Í‡Í‚Ó ‚Ëʉ‡Ï ‚ Ò· ÒË, ‚ ‰˙ʇ‚‡Ú‡ Ë Í‡Í‚Ó Ô‡‚ËÏ Ú‡Ï, Í˙‰ÂÚÓ ÒÏÂ, ‡ÍÓ ‚ˉflÌÓÚÓ Ì ÌË ı‡ÂÒ‚‡? äÓ„‡ÚÓ Á‡ÔӘ̇ı ÚÓÁË ÚÂÍÒÚ, Ìflχı ̇ÏÂÂÌË ‰‡ ̇Ô˯‡ ÚÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ ˜ÂÚÂÚ ‚ ÏÓÏÂÌÚ‡. ÇÒÂ Ô‡Í ÚÂχڇ  ̇ˆËÓ̇Î̇ڇ Ë Î˘̇ڇ
ˉÂÌÚ˘ÌÓÒÚ Ì‡ ·˙΄‡Ë̇, ÍÓÈÚÓ ‚ ͇fl ̇ 2006 „. Á‡ ÚÂÚË Ô˙Ú Â Ì‡ Ô‡„‡ ̇ "Ö‚ÓÔ‡". íÂχ, ÍÓflÚÓ Ô‰ÔÓ·„‡ ÒÂËÓÁ̇ „‡Ê‰‡ÌÒ͇, ÔÓÎËÚ˘ÂÒÍË ÓÚ„Ó‚Ó̇ ÔÓÁˈËfl, Ì ‡ÁÒ˙ʉÂÌËfl Á‡ "Å‡È É‡Ì¸Ó, Î˙ʇڇ Ë ÒÚ‡ı‡ ÅÓÊË". Çfl‚‡Ï Ó·‡˜Â, ˜Â ·˙΄‡ËÌ˙Ú Ì Ò ÌÛʉ‡Â ÌflÍÓÈ ‰‡ ÏÛ Í‡Á‚‡ ÍÓÎÍÓ Â ıÛ·‡‚Ó ËÎË ÎÓ¯Ó ÔÓ‰ÌÓÚÓ Ô‡‚ËÚÂÎÒÚ‚ÂÌÓ Â¯ÂÌË Á‡ ÔÓ‰ÌÓÚÓ ÔËÒ˙‰ËÌfl‚‡Ì Í˙Ï ÔÓ‰ÌËfl Ò˙˛Á. íÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ Á‡ÔÓ˜‚‡Ï ‰‡ ÓÒ˙Á̇‚‡ÏÂ,  ÌÛʉ‡Ú‡ ÒË ÓÚ Â‰ÌÓ Á‡‚˙˘‡ÌÂ Ë Â‰ÌÓ ÔËÔÓÏÌflÌÂ. çË ÓÚ‰‡‚̇ ÒÏ ‚ Ö‚ÓÔ‡. à Úfl „Ó Á̇Â. çÓ Á̇ÂÏ ÎË „Ó ÌËÂ? ч Ò Á‡‚˙̯ ‚ ·‡˘Ë̇ڇ Í˙˘‡, ÍÓ„‡ÚÓ ‚˜ÂÚ‡ ÒÏËÂÌÓ „‡ÒÌÂ Ë ÚËıË Ô‡Á‚Ë ÚËı‡ ÌÓ˘ ‡Á„˙˘‡ ‰‡ ÔË·Ò͇ ÒÍ˙·ÌË Ë Ì¢‡ÒÚÌË. ... ч Ú ÔÂҢ̠ÒÚ‡‡Ú‡ ̇ Ô‡„‡ Ë ÒÎÓÊËÎ ˜ÂÎÓ Ì‡ ·ÂÁÒËÎÌÓ ‡ÏÓ, ‰‡ ˜ÂÁ̯ ‚ ÌÂÈ̇ڇ ÛÒÏ˂͇ ·Î‡„‡ Ë ‰˙Î„Ó ‰‡ ÔÓ‚Ú‡fl¯: χÏÓ, χÏÓ... ëÏËÂÌÓ ‚ÎflÁ˙Î ‚ ÒÚ‡flÚ‡ ÔÓÁ̇ڇ, ÔÓÒΉ̇ Ú‚Ófl ÔËÒÚ‡Ì Ë Á‡ÒÎÓ̇, ‰‡ ¯ÂÔ̯ ÚËıË ‰ÛÏË ‚ Ú˯Ë̇ڇ, ‚ÔËÎ ÏÓÂÌ ÔӄΉ ‚ ÒÚ‡‡Ú‡ ËÍÓ̇: ‡Á ‰ÓȉÓı ‰‡ ‰Ó˜‡Í‡Ï ÏËÂÌ Á‡ÌËÍ, ˜Â ÏÓÈÚÓ ÒÎ˙̈ ҂Ófl Ô˙Ú ËÁÏË̇... О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина! ÇÒÂÍË ˜Ó‚ÂÍ ÌÓÒË ÒÍËÚ ÍÓÔÌÂÊ Á‡ ÒË„ÛÌÓÒÚÚ‡ ̇ ÑÓχ - ÌÛʉ‡Â Ò ÓÚ Ò‡ÏÓÓÔ‰ÂÎÂÌËÂ, ÓÚ Ë‰ÂÌÚ˘ÌÓÒÚ, ÓÚ ÔËÔÓÏÌflÌ Á‡ ëÎÓ‚ÓÚÓ, ÓÚ ˜ËÂÚÓ ‰Ëı‡ÌË  ӉÂ̇ ‰Û¯‡Ú‡ ÏÛ. è˙ÚflÚ Í˙Ï Ö‚ÓÔ‡ ·ÂÁ ˉÂfl Á‡ ‰ÛıÓ‚ÌÓÒÚ ˘Â  ÓÒÂflÌ Ò Ú˙ÌË Ë ·Ó‰ËÎË Á‡ ·˙΄‡ËÚÂ. ᇂ˙˘‡ÌÂÚÓ Ì‡ Ñ·ÂÎflÌÓ‚ ÒËÎÌÓ Ì‡ÔÓÏÌfl ËÁ‚ÂÒÚ̇ڇ ·Ë·ÎÂÈÒ͇ ÔËÚ˜‡ Á‡ ·ÎÛ‰ÌËfl ÒËÌ. ÑÛ¯ËÚ ̇ ÏÌÓ„Ó ÓÚ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÚ ˜Û‰ÓÏËÓ‚Ë Ì‡¯ÂÌˆË ‚Ò Ӣ Ú˙ÒflÚ Ô˙Úfl Í˙Ï ‰Óχ. Да се завърнем при Бащата.
éÔËÚËÚ Á‡ ӷ‰ËÌÂÌË ̇ ‡Á΢ÌËÚ ‚ÓÔÂÈÒÍË Ì‡Ó‰Ë Ô‰ıÓʉ‡Ú Ò˙Á‰‡‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ Ò‡ÏËÚ ‰˙ʇ‚Ë. èÂ‰Ë 3 000 „Ó‰ËÌË Ò˙Ò ÒË·ڇ ̇ Ϙ‡ ̇‰ Ö‚ÓÔ‡ ‚·ÒÚ‚‡Ú ÍÂÎÚËÚÂ, ÔÓÒΠËÏÎflÌËÚÂ. èÂÁ Ò‰ÌÓ‚ÂÍÓ‚ËÂÚÓ - ËÏÔÂËflÚ‡ ̇ ä‡Î ÇÂÎËÍË Ë ë‚¢Â̇ڇ êËÏÒ͇ ËÏÔÂËfl. Ç ÔÓ-ÌÓ‚Ó ‚ÂÏ - ÏËÚÌ˘ÂÒÍËflÚ Ò˙˛Á ̇ ÚÂËÚÓËËÚ ÔÓ‰ ç‡ÔÓÎÂÓÌÓ‚‡ ‚·ÒÚ (XIX ‚.) Ë Ì‡ˆËÒÚ͇ ÉÂχÌËfl (XX ‚.). Ö‰ÌÓ ÓÚ Ô˙‚ËÚ Ô‰ÎÓÊÂÌËfl Á‡ ÏËÌÓ Ò˙˛Áfl‚‡Ì  ̇ԇ‚ÂÌÓ ÓÚ ÇËÍÚÓ û„Ó ÔÂÁ 1851 „. ëΉ è˙‚‡Ú‡ Ë ÇÚÓ‡Ú‡ Ò‚ÂÚӂ̇ ‚ÓÈ̇ ÑÂÍ·‡ˆËflÚ‡ ̇ ÙÂÌÒÍËfl ‚˙̯ÂÌ ÏËÌËÒÚ˙ êÓ·Â òÛÏ‡Ì (1951), ÔÓ‰ÔË҇̇ ÓÚ î‡ÌˆËfl, ÉÂχÌËfl, àÚ‡ÎËfl, çˉ·̉Ëfl, ã˛ÍÒÂÏ·Û„ Ë ÅÂ΄Ëfl ‰‡‚‡ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ Ö‚ÓÔÂÈÒ͇ Ó·˘ÌÓÒÚ Á‡ ‚˙„Îˢ‡ Ë ÒÚÓχ̇. íÓ‚‡  Ô˙‚‡Ú‡ ÓÚ ÚËÚ ւÓÔÂÈÒÍË Ó·˘ÌÓÒÚË. ÑÛ„ËÚ ҇ Ö‚ÓÔÂÈÒ͇ڇ ËÍÓÌÓÏ˘ÂÒ͇ Ó·˘ÌÓÒÚ Ë Ö‚ÓÔÂÈÒ͇ڇ Ó·˘ÌÓÒÚ Á‡ ‡ÚÓÏ̇ ÂÌ„Ëfl. èÂÁ 1992„., ‚ 凇ÒÚËıÚ Â ÔÓ‰ÔËÒ‡Ì ‰Ó„Ó‚Ó Á‡ Ò˙Á‰‡‚‡Ì ̇ ÔËÂÏÌËÍ Ì‡ Ó·˘ÌÓÒÚËÚ - Ö‚ÓÔÂÈÒÍËfl Ò˙˛Á (Öë). ÄÍÓ Öë ·Â¯Â ‰˙ʇ‚‡ Ò ÔÎÓ˘ 3 892 685 Í‚. ÍÏ Ë 460 ÏÎÌ. „‡Ê‰‡ÌË), Úfl ·Ë ·Ë· Ò‰χ ÔÓ ÚÂËÚÓËfl Ë ÚÂÚ‡ ÔÓ Ì‡ÒÂÎÂÌË (ÒΉ äËÚ‡È Ë à̉Ëfl) ‚ Ò‚ÂÚ‡. Öë Ì  ÍÓÌÙ‰‡ˆËfl, χ͇ ˜Â ÓÚ 1993 „. Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ ‚ÓÔÂÈÒÍÓ „‡Ê‰‡ÌÒÚ‚Ó, ‡ ÓÚ 2004 „. Ëχ ÔÓÂÍÚ Á‡ Ó·˘‡ ÍÓÌÒÚËÚÛˆËfl. Ç ÏÓÏÂÌÚ‡ Öë Ëχ 25 ÒÚ‡ÌË ˜ÎÂÌÍË. ëËÏ‚ÓÎË Ì‡ Öë Ò‡ ‰ÂÌflÚ Ì‡ Ö‚ÓÔ‡ (9 χÈ), ‚ÓÔÂÈÒÍËflÚ Ù·„ Ë Â‚ÓÔÂÈÒÍËflÚ ıËÏÌ ("鉇 ̇ ‡‰ÓÒÚÚ‡" ÓÚ ÅÂÚÓ‚ÂÌ). î·„˙Ú Â ËÁ·‡Ì ÓÚ ë˙‚ÂÚ‡ ̇ Ö‚ÓÔ‡ ÔÂÁ 1955 „. Ë Â Ô‰̇Á̇˜ÂÌ ‰‡ Ô‰ÒÚ‡‚fl Ö‚ÓÔ‡ ͇ÚÓ ˆflÎÓ. Öë ÔËÂχ Ù·„‡ ÔÂÁ 1992 „. ͇ÚÓ Ì‡ÒΉÌËÍ Ì‡ Ö‚ÓÔÂÈÒ͇ڇ Ó·˘ÌÓÒÚ. ëíéãàñÄ - Å˛ÍÒÂÎ. èÄêãÄåÖçí - ëÚ‡Ò·Û„ (Ò‰‡ÎˢÂ), Å˛ÍÒÂÎ (ËÁÔ˙ÎÌËÚÂÎÂÌ Ó„‡Ì), ã˛ÍÒÂÏ·Û„ (‡‰ÏËÌËÒÚ‡ˆËfl). àáèöãçàíÖãçÄ ÇãÄëí - Ö‚ÓÔÂÈÒÍË Ò˙‚ÂÚ, ë˙‚ÂÚ Ì‡ Ö‚ÓÔÂÈÒÍËfl Ò˙˛Á, Ö‚ÓÔÂÈÒ͇ äÓÏËÒËfl (Öä). èÄêàóçÄ ÖÑàçàñÄ - ÖÇêé http://bg.wikipedia.org
След испанските завоевателни походи все по-често срещаме съобщения за неидентифицирани летящи обекти. Найценни са наблюденията на астрономите. Така през 1757 г. един английски астроном съобщава за блуждаещи небесни обекти, които сменят цвета и направлението на полета по най-невероятен начин. Двама швейцарски астрономи, докато наблюдават небето независимо един от друг, виждат големи вретенообразни обекти, след които остава ярка светлина. Датата е 9 август 1729 г. Даже Йохан Волфганг Гьоте през 1768 г. наблюдава странно явление на небето. Нарича го "съобщество от светещи същества" - то му се струва толкова невероятно, че се страхува да повярва на очите си. През ХIХ в. в небето над такива големи градове като Чикаго и Сан Франциско се появяват НЛО, сякаш излезли от научнофантастичните книги на Жул Верн. Напомнят странните апарати, "по-леки от въздуха", с перки и мощни прожектори, които осветяват земята. Има много свидетелства за полета през 1879 г. над Америка на "огромния въздушен кораб", чийто екипаж пее песента "Бъди ми послушен". След това подобни случаи доста намаляват, докато по време на Втората световна война пилоти от различни страни не започнат да се сблъскват с НЛО. Летците на съюзниците толкова често виждат летящи обекти, че ги наричат "бойци от предната линия". Това название се среща дори и в протоколите на полетите. След войната настъпва кратко прекъсване и през 1947 г. * Първата част ще намерите и на http://www.prozoretz.bg/2006.html
"летящите чинии" се появяват пак, като предизвикват вълна от възторг и многобройни спорове в научните среди. Кен Арнолд лети с личния си самолет и когато минава над планината Рейниър близо до Вашингтон, вижда девет блестящи, вероятно метални "чинии", които го задминават с невероятна скорост. Когато описва полета им, Арнолд ги сравнява с "чинии, които подскачат по водна повърхност". Именно от това сравнение възниква терминът "летящи чинии". Описват се срещи с тях през 1954, 1965, 1967 и 1972-1973 г. Летящите обекти, описани от Арнолд, са обли и леко извити. Но могат да имат и друга форма - например на цигара, кълбо или цилиндър. Един изследовател, систематизирал най-разпространените форми на летящи обекти, наброява 32 различни вида. Обикновено излъчват светлина, изглеждат ефирни, често се създава впечатлението, че имат фарове и прожектори. В повечето случаи се движат без звук, понякога се чува бръмчене. Движенията и маневрите им са още по-загадъчни: могат например да изменят мигновено формата си. Понякога се появяват като че ли от нищото или внезапно се
разтварят във въздуха. И с невъоръжено око, и с помощта на радар може да се наблюдава следното явление: сменят посоката си на 90 градуса при скорост от няколко хиляди километра в час (веднъж е регистрирана скорост 40 000 км/час!). НЛО имат признаци, които не само не се поддават на обяснение, но и взаимно се изключват. През 1975 г. физикът Джеймс Маккамбъл в представянето си на конференция, посветена на НЛО, говори за проблемите, с които се сблъсква науката: "Следите, оставени от НЛО на мястото на тяхното кацане, свидетелстват, че това са много тежки обекти. Но неочакваните излитания и спирания, промяната на посоката под прав ъгъл говорят за противоположното - че те практически нямат маса." Маккамбъл изброява характерните особености на НЛО: Технически данни: левитация, пределно бързо ускорение и спиране при много голяма скорост, смяна на курса под прав ъгъл, липса на свистене, когато се преминава през звукова бариера. Визуални ефекти: имат цветен ореол (който се променя при ускорение), заслепяващо сияние, светеща опашка, след тях остават облаци. На мястото, където кацат, има остра миризма, земята е обгоряла, остават овъглени органични продукти.Eлектрическа интерференция: въздействие на двигателите с вътрешно горене, прожектори, радио- и телевизионни сигнали, електропроводимост.
конструирани като материални транспортни средства (тази истина дълго изглежда неопровержима) и едновременно като духовни устройства", чиито точни характеристики предстои да бъдат установени. Физикът Льомътр пише в статия, публикувана в престижното списание "Преглед на НЛО": "Стигнахме до извода, че не е възможно да се осмисли поведението на НЛО с помощта на понятията, приложими към материалните космически апарати. Не е възможно да си представим НЛО като конструирани самодвижещи се механизми, които съхраняват материалната си природа и механичната си структура и същевременно са способни да преминават от една звездна система в друга, като преодоляват разстоянията, разделящи тези системи в пространството, дефинирано от Айнщайн." Джон Кил, един от известните учени в тази област, отбелязва: "Свидетелите споделят, като при това снишават гласа си: "Знаете ли, мисля, че обектът, който видях, изобщо не е механичен, нещо повече, изглеждаше ми жив." Двама утвърдени учени, Вале и Алан Хинек, стигат до извода, че днес не можем да смятаме НЛО за "нечии космически кораби. Ако наистина бяха направени от винтчета и колелца, трябваше да обясним как този механизъм се "изхитрява" да променя напълно вида си пред очите ни или как може тайнствено да се материализира от нищото. Длъжни сме да изясним къде се крият НЛО, когато хората не ги виждат."
Êîñìè÷åñêè Óîòúðãåéò
Физиологични реакции при човека и животните: жужащи звуци, повишена температура, парализа, електрошок, слънчево изгаряне, възбудимост. Освен това Маккамбъл установява, че НЛО биха могли да проявяват подобни признаци само в случай, че са способни: а) да преодоляват силата на притеглянето, като използват минимално количество енергия; б) да редуцират масата си до нула, за да получат при минимално усилие голямо ускорение; в) да намаляват или да изключват напълно съпротивлението на въздуха. "Възможно е да се отнасят към такава система, която завинаги ще остане загадка за човека... От друга страна, невероятно много данни говорят за материалната природа на тези обекти." Други изтъкнати учени стигат до същите изводи. Един от тях, известният френски физик Жак Вале, твърди: "НЛО са
Ясно е, че всяко правителство изпада в паника при внезапното нахлуване на НЛО във въздушното пространство на страната му. Американските военно въздушни сили през 1947-1948 г. започват сериозни изследвания на този феномен, като наричат проекта си "Знак". В края на 1948 г. те стигат до извода, че НЛО съществуват наистина. Приемат ги за междупланетни кораби. Началникът на Американските военно въздушни сили X. Ванденберг е така вбесен, че в гнева си крещи на участниците в проекта: "Оставете научната фантастика, иначе ще загубите работата си!". Проектът "Знак" след това се преименува в "Злоба" и там се опровергават изводите, направени преди. В крайна сметка възниква проект под название "Фазата на Робъртсън". В разработката му участват прочути учени. Целта е да се отклони вниманието на обществеността от проблема с "летящите чинии". Когато предприема подобни действия, правителството на САЩ преди всичко се грижи за сигурността на държавата. Защото се предполага, че "противникът" може да блокира военната телефонна мрежа с хиляди съобщения за НЛО и да използва настъпилия хаос за нападение.
Îïðàâäàíè ëè ñà òåçè íàäåæäè? Ето защо правителството се стреми по всякакъв начин да заглуши интереса към НЛО. То финансира дори остроумни комикси, в които Мики Маус се присмива над НЛО. За съжаление така се постига противоположен ефект: публикациите във вестниците за това, че "Фазата на Робъртсън" се финансира от ЦРУ, засилват вниманието на хората към летящите чинии. Правителството обаче не си прави нужните изводи. Когато през 1956 г. летяща чиния се появява близо до автострада, на 70 километра от мястото на ядрените изпитания в Ню Мексико, виждат я десетки хора, включително двама полковници от авиацията, и явлението продължава десет минути, властта отново опитва да спре разпространението на всякаква информация за НЛО. Нежеланието на правителството да признае феномена НЛО и да разреши официалните изследвания води до организиране на множество граждански групи с такава цел. Някои от тях работят под ръководството на компетентни астрономи, физици и авиационни специалисти. Д-р Хинек, астроном, бивш експерт от ВВС, е представител на подобна група. Той твърди, че зад него стоят между петстотин и шестстотин професионални изследователи. Целта на тези групи е да засилят обществения интерес към проблема НЛО и да подтикнат правителствата на всички държави да започнат официални изследвания в тази област. Тук не можем да разгледаме подробно множеството проблеми, свързани с научните изследвания на НЛО. Съществува мнение, че НЛО са носители на извънземна цивилизация, но досега това не може да се докаже. Както констатира един от учените: "Извън слънчевата система не е открита нито една планета, която да прилича на Земята", т.е. да има подходящи условия на живот. Екзобиологията до този момент е наука "без каквито и да било данни, затова не може да се смята за наука".
Èìà ëè æèâîò â êîñìîñà? Проф. д-р Вернер Гит твърди, че в основата на повечето спекулативни идеи лежи предположението, което астрономът Лоуъл формулира така: "Там, където животът е възможен, непременно ще възникне с течение на времето." Понататък проф. Гит прогнозира вероятния брой слънца, подобни на нашето светило, които биха могли да бъдат център на други системи от планети. След това стига до предположението, че сред тези планети има няколко милиона, на които по еволюционен път би могъл да възникне живот. Във вестник от онези години може да се прочете информацията: "Генералният секретар на ООН Курт Валдхайм заедно с делегати от 14 страни е съставил послание, предназначено за разумните същества от вселената, които може би ще срещне американският космически кораб "вояджър 1". И посланието гласи: "Поздравявам ви от името на хората на нашата планета... Ние сме навлезли в междупланетното пространство и търсим само мир и дружба. Готови сме да обучаваме, ако ни помолят, както и да учим, ако ще имаме полза."
Изследователите са единодушни, че живот е възможен само там, където има вода в течно състояние, което обаче става само в много тесен температурен диапазон. А повечето планети се намират или прекалено близо до Слънцето, или прекалено далече. В нашата слънчева система само на Земята има подходящи условия. Каплан пише по този повод: "Размерът и масата на планетата също не трябва да бъдат прекалено малки... Но и голямата маса е неблагоприятна, тъй като високото атмосферно налягане превръща газа в течност, която ще покрие повърхността на планетата с водороден океан. Живот в такива условия е невъзможен поради голямата сила на притеглянето." Млечният път се състои от приблизително 200 милиона звезди и такива галактически системи са милиарди. Както виждате, цифрите са впечатляващи. И доскоро се смяташе, че има милиони планети, на които са възможни "по-развити цивилизации". Можем само да добавим, че досега нито един астроном не е видял планета извън пределите на нашата слънчева система. Но дори и тези спекулативни очаквания днес се подлагат на съмнение. Американският изследовател
М. Харт проучва вероятностите за възникване на живот в нашата слънчева система. Той стига до извода, че животът е възможен само на Земята. Ако разстоянието от Земята до Слънцето беше с 5% по-малко, в продължение на 3,7 милиарда години благодарение на "парниковия ефект" на повърхността на Земята щеше да се образува нажежена въглерододиоксидна атмосфера, подобна на онази, която съществува сега на Венера (температурата на почвата е 400 градуса). Ако Земята беше само с един процент по-далече от Слънцето, в продължение на 1,7 милиарда години атмосферата около нея щеше да стане студена като на Марс. Харт се опитва да изследва според тези принципи и другите планетни системи и стига до извода, че достатъчно добри условия за възникване на висшите форми на живота има само тогава, когато централната звезда в тези системи не е нито много по-голяма, нито много по-малка от Слънцето. Вероятността да съществуват живи същества донякъде нараства, ако тази звезда има маса, по-голяма от Слънцето. Но ако надвишава масата на Слънцето с 10%, животът там е възпрепятстван поради повишеното ултравиолетово излъчване. При малките слънца (например звезди от спектралния клас К-1) зоната, в която е възможно наличие на живи организми, клони към нула, ако масата на звездата е по-малко от 0,83 от масата на Слънцето.
Съгласно изчисленията на Харт развити форми на живот може да има само на звезди с маса от 0,8 до 1,2 от масата от Слънцето. Не е без значение и дали около тези звезди се движат планети, както и на какво разстояние се намират от тях. Към всичко това се добавя още едно затруднение: голямата част от неподвижните звезди са двойни звезди - отклоненията от орбитата им поради притегляне на други планети са много големи, така че стабилни орбити са възможни само при значимо разстояние от звездата. Но, от друга страна, голямото разстояние на планетите от звездата би направило невъзможен необходимия температурен диапазон от 1 до 100 градуса по Целзий. Изследванията на Харт показват, че от гледна точка на еволюционната теория шансовете за живот в космоса са прекалено малки. Първоначалното предположение, че съществуват планети с форми на живот, вече изглежда доста съмнително. Еволюционистът проф. Хайнц Хабер откровено признава: "С помощта на необосновани, дори недоказуеми хипотези се опитвахме да тълкуваме фундаменталните проблеми: да намерим границите на вселената, как е възникнала планетната система, как може да се появи живот на другите планети и как е възниквал животът изобщо."
Какво пише в Библията за съществуването на живот на други планети? Там изобщо не се споменава нищо подобно. Напротив, космосът е създаден за човека, който е длъжен да прославя своя Творец. Според библейското Откровение на другите планети няма нито хора, нито човекоподобни същества. Защото: "Небесата са небеса на Господа; а земята Той даде на човешките синове" (Пс. 115:24).
Äâèæåíèåòî íà ïðèâúðæåíèöèòå íà ÍËÎ През 1959 г. швейцарският психоаналитик Карл Юнг публикува спорна, но много важна книга "Летящите чинии съвременният мит за явленията, наблюдавани на небето". Той твърди, че НЛО не са материални обекти, а "визуални слухове" с психологическо и религиозно, а не "междупланетно" значение. Книгата на Юнг не защитава библейската гледна точка, но предлага напълно нов поглед върху нещата
благодарение на духовно-религиозното тълкуване на феномена "летящи чинии". Преди Юнг този аспект напълно се пренебрегва. И все пак е имало един опит "НЛО-логията" да се представи не като полусериозна научна фантастика, а като "митология в ембрион". Става дума за книгата на Дезмънд Лесли и Джордж Адамски, излязла през 1953 г., "Летящите чинии се приземяват". Адамски твърди, че е виждал летяща чиния в Калифорния. Историята е доста странна. Той описва как се среща с дългокос жител на Венера, облечен в ски-костюм, и осъществява телепатичен контакт с него. Всичко това напомня отчаяна пародия на сравнително прост сюжет от научната фантастика. Книгата обаче се радва на огромен успех и "опитът" на Адамски става образец за подражание. Литературата за НЛО изобилства с разкази за "срещи".
Неочаквани контакти с екипажите на летящите чинии обикновено се осъществяват в пустинно място, където те съобщават на хората по телепатичен път нещо важно от рода на: "Земята е заплашена от саморазрушение"; "Ние идваме да помогнем, но не можем да започнем без вашата помощ". Повечето от тези послания са обвързани с някои от най-известните мотиви в окултната литература: космическата еволюция, откровения, различни психически прояви и т. н. Понякога на човека, влязъл в контакт, се съобщава, че е избран да бъде ръководител и месия за всички, които по-късно ще му дадат за помощници. Обикновено той е избраният посредник за по-нататъшното общуване (което по принцип се осъществява телепатично), и е длъжен да предава информацията на всички, които "имат уши". Но това не е всичко. Около НЛО се създават няколко секти с религиозен и полурелигиозен характер, като "Общество на Ефира", "Общество на Слънцето", "Школа на мисълта", и множество малки тайни групи. На практика все повече хора твърдят, че са били в контакт с НЛО. Вероятно става дума за поне 50 хиляди такива срещи само в САЩ.
Ïîõèùåíèÿòà Най-драматичните и невероятни контакти са свързани с "похищенията". В тези случаи е ясно изразен окултният характер на всичко, което става. Особено голям шум се вдига около похищенията на Бети и Барни Хилами (Ню Хемпшир, 1961), Хиксън-Паркър (Мисисипи, 1973) и Брайън Скот (Аризона и Калифорния, пет пъти в периода 1971-1975). Похитените изпадат в дълбок транс и впоследствие страдат от тежки психически травми. Твърдят, че са били на космически кораб, че са ги изследвали хуманоиди и след това са ги пуснали на свобода.
Случаят с Брайън Скот може да се разглежда като образец за похищенията. Първият му контакт с НЛО се осъществява в Аризона през 1971 г. Докато пътува, Брайън неочаквано е взет на борда на НЛО с диаметър 70 м. Лекарят на Скот потвърждава, че той си спомня добре следното: "Събужда се в малка стая, парализиран е и не може да се съпротивлява. Неочаквано влизат двуметрови същества и започват да го събличат. Изглеждат ужасно - с ниски рамене, люспеста кожа, слонски крака, ръцете им имат по три пръста, а палецът е крив. Всичко е обвито в гъста мъгла или пара. Двама от тях застават до някакъв апарат, а третият стои до щанга, към която е прикрепена кутия с множество малки разноцветни огънчета. Похитеният усеща няколко неприятни, но безболезнени импулси, които го пронизват от главата до петите. Струва му се, че губи кръв и уринира. Усеща как от тялото му се лее пот, как отварят гръдния му кош и закратко изваждат сърцето му. Накрая усеща как му разцепват главата. Мирише на нещо много неприятно. И изведнъж от мъглата се появява фигура на почти триметрово чудовище, което прилича на другите. Гигантът влиза в телепатична връзка с него и му предава някаква информация. След това похитеният напуска тялото си за т. нар. "екскурзия на душата". Получената информация е смесица от доста абстрактни философски фрази и общи твърдения за произхода на извънземните и техните намерения. Следва обещание да дойдат на земята още веднъж..." Скот e похищаван четири пъти. Неведнъж той вижда "нажежени светещи кълба" около къщата си и вътре в нея. Изчезва тайнствено от дома си за 24 часа. Редовно изпада в транс, като в това състояние автоматично и с компютърна точност възпроизвежда текстове и чертежи. Няма покой - извънземните могат да нахлуят в живота му всяка секунда и да наводнят ума му с поток от математически данни, звездни карти и сложни планове на машини от бъдещето. Скот привлича вниманието на видни учени. Изследователите се надяват, че неговите текстове ще им помогнат да проникнат в определени области от генетиката и физиката. Последвалите съобщения от борда на НЛО подготвят Скот, че му предстои да получи информация за тайните на клонирането и на генното инженерство, които ще донесат полза на цялото човечество; за машината, която работи въз основа на квантовата физика и ще позволи на хората да се придвижват отвъд времето и пространството; и накрая - за проект на "машина за свободна психическа енергия", която ще позволи цялото човечество да мисли едновременно за едно и също нещо!
Óðè Ãåëåð è ÍËÎ Най-известен от хората, имали контакт с извънземни, очевидно е израелският медиум Ури Гелер. За психокинетичните му трикове с материята и духа се говори по целия свят. Той твърди, че получава приток на сили от "пришълците", с които установява контакт в градината на един арабин още като дете. Ури Гелер и неговият приятел спиритист д-р Андрия Пухарич твърдят, че имат контакт с "деветка" от планетата Хоова. "Деветката" уверява, че те са решили всички проблеми на битието. Идват, за да предадат на земните
жители "новата наука", която съдържа телепортация (преместване на материален предмет с усилие на мисълта), контрол над материята и биологичните системи, имплантация на усещания и знания в душата и разума на други хора. Разбира се, всичко това е не "нова наука", а старият окултизъм. Всички тези психо религиозни феномени са известни на окултистите и спиритистите още от древността. Манията за величие и мащабът на претенциите издават произхода на тази "деветка": "Запомни, всичко това е истинско божествено водителство! Бог е не някой друг, а самите ние - деветте принципа на Бога! Няма друг Бог освен нас! Вярвай, че казваме истината! Ако Бог някога е говорил с хората, ако някога е избрал човека за свой инструмент, то е именно сега. Запазете този миг като най-скъпоценното в живота си! Това са думи на Бога!" Но всъщност Божието Слово, т. е. Библията, говори за единствения Спасител Господ Иисус Христос, Който казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Пухарич и Гелер открояват важни особености в методите и намеренията на "извънземните" цивилизации, сочат присъствието на спиритуална технология, ясновидство и психически манипулации с материята. Техният опит, разбира се, не е изключение. Регистрирани са стотици съобщения за подобни срещи. Сред многобройните духове, посетили знаменитата Джейн Диксън, има много извънземни. Те й казват, че екипажите на техните НЛО се състоят от жени, които идват от досега неоткрита планета, разположена близо до Юпитер, и искат да обучат хората да използват Слънцето за разрешаване на всички енергетични проблеми на Земята. Джейн Диксън смята, че посещенията на извънземните "ще донесат на хората благословение".
Îêóëòíàòà âðúçêà Контактите с НЛО се класифицират така: 1. Близки контакти от първа степен. Обектът може да се види отблизо. 2. Близки контакти от втора степен. Вижда се не само обектът, но и следите от него: например обгоряла трева, на-
количество документирани факти. Проявите, описани в тази литература, много напомнят или дори направо съвпадат с това, което може се наблюдава при контактите с НЛО. Жертвите на демономанията имат същите медицински и емоционални симптоми, както хората при среща с НЛО".
Äåìîíèòå è ñïèðèòóàëíàòà òåõíîëîãèÿ
чупени клони, изплашени животни и т. н. 3. Близки контакти от трета степен. Вижда се "екипажът" вътре в НЛО или до него. Всичко, което хората наблюдават в тези случаи, изглежда не само странно, но и напълно необяснимо от гледна точка на науката и логиката. Ясно е също, че колкото по-близо сме до летящите обекти, толкова по-тайнствени са явленията, които виждаме. Елементът на странното и тайнственото събужда интереса ни и ни навежда на мисълта, че става дума за нещо неестествено. Като следваме свързаните с НЛО странности, стигаме до хипотеза, която позволява да съберем на пръв поглед отделните аспекти на този феномен в едно цяло. Тази хипотеза свежда явлението НЛО до действия на падналите и отхвърлени духове, които влизат в контакт с нашата планета. Трябва да отбележим, че такава представа за НЛО имат не само християните. Ето например до какви изводи стига Лин Катое, която не е християнка. Като библиограф в библиотеката на Американския конгрес тя проучва 1600 статии и книги, посветени на НЛО. Катое пише: "В множество напълно правдоподобни съобщения за НЛО, публикувани в печата, има ярко изразени признаци на спиритични явления и демонична обладаност. С тези понятия отдавна са запознати богословите и парапсихолозите". В сп. "Преглед на НЛО" четем: "Няма да цитираме съобщенията за десетки случаи, но симптомите на демонични действия могат да се проследят тук отново и отново." Агностикът Джон Кил се пита не е ли целият този шум около НЛО една "голяма шега. Невидимите същества намират удоволствие в това да плашат, смущават и съблазняват човешкия род". Дори такива известни учени като Хинек и Вале говорят за възможността да съществува "пета колона, състояща се от НЛО, колона, която е длъжна да отклони човечеството от правилния път". Кил обосновава мнението си с факта, че съобщенията, предавани от НЛО, твърде много напомнят информацията, която мистици медиуми смятат, че получават от отвъдния свят. Той пише: "Демонологията не е изобретение на неколцина луди. Това е стара наука за демоните, които съществуват заедно с хората в хода на цялата човешка история. На тази тема са написани хиляди книги. Авторите на много от тях са богослови, учени, естествоизпитатели. Всеки изследовател от тази сфера има възможност да използва голямо
Многобройните описания на НЛО ни подтикват да се запитаме не само за средствата, но и за целите на това явление. Окултните науки отдавна са запознати с левитацията, телепортацията, психокинезата, ясновидството, автоматичното писмо и "астралното" възникване на материя, привидно от нищото. Дори демони като падналите ангели са надарени с голяма сила. Демоните могат например да манипулират материята и да я възобновяват. Могат да влияят върху човешкото съзнание, да го обсебват и да пренасят в психиката на един човек преживявания на други хора. Те са способни да контролират човешкото съзнание. Напълно възможно е похищенията от НЛО да се числят към тази категория. В своята книга "Ури" Андрия Пухарич, без да си поставя за цел, подробно разкрива как демоните манипулират човешкото съзнание. Той си спомня поредица от събитията, станали с него, които, както се изяснява по-късно, просто са нереални. Пухарич признава смесените чувства, които почва да изпит-
ва по отношение на извънземните сили, наричащи се "ИС". "Събитията от онези два дни всяват в мен ужас. Сара и Ури изпитваха едно нещо, Ила и аз съвсем друго. Открих онова, което е било тайната на Ури, държах в ръката си пистолет, който изглеждаше истински, водих телефонен разговор, който не мога да забравя и днес. Повече от всичко ме порази това, че всичко беше само игра на нашето въображение, предизвикана от "ИС". Смятам, че вече няма да мога да различа истинските усещания от тези, които "ИС" ми предават непосредствено. Никога през живота си не съм изпитвал по-голям потрес от онзи, който преживях, когато разбрах каква власт имат "ИС"". Библията не задоволява празното любопитство на хората за демоните, но ни дава ясна представа за сферата на тяхното влияние и за тяхната власт. В Библейски разказ действията на египетските чародеи не са представени като фокуси. Те явно манипулират материята и енергията, магиите им раждат жаби и змии, но всичко това се възприема не като нещо извънредно, а като обичаен факт. Господ потвърждава, че властта и познанията на чародеите са напълно реални, но служат за съблазън. Разбира се, на тези окултни сили по Божията воля е сложен край (Изх. 8:18). Но в "края на вековете" човечеството отново ще се срещне с безпрецедентни явления и прояви на свръхестествени сили. Подоб-
но на чародействата те ще бъдат в най-висока степен реални, но в крайна сметка неистинни. Целта ще е да бъдат излъгани и съблазнени хората. Иисус казва за лъжливите пророци и месии: "Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24). Още по-конкретно предупреждава за това ап. Йоан, като говори за реалността на общуването с духовете и за силата на изкушенията от тяхна страна, които подготвят пътя за Антихриста (I Йоан 4:1-3). Ето какво пише Уелдън в своята книга "НЛО: какво се случва на земята?": "Лекомисленото отношение към НЛО може да се окаже също толкова опасно, както и интересът към черната магия. И двата феномена еднакво привличат вниманието на невротици, лековерни и духовно незрели хора. Като резултат се стига до параноидна шизофрения, демономания (обладаност), даже самоубийство. Можем да дадем редица примери. Повърхностното любопитство към НЛО може да прерасне в мания, която руши психиката". Създава се впечатление, че контактите с НЛО по-често се осъществяват с помощта на окултни средства. Тайнствените посетители много рядко реагират на опитите за естествено приближаване до тях, било то преследване със самолет или непосредствена среща на земята. Окултните методи в този план дават много по-добри резултати. Най-успешно в контакт с НЛО влизат спиритистите, които за пари могат, както самите те твърдят, да се свържат с духовете на умрелите. "Центърът на слънчевата светлина" твърди, че членовете му поддържат връзка с обитателите на много планети от нашата слънчева система. Ръководителката на центъра Мариана Франсис приема информацията от другите планети по същия начин както медиум, посредник за връзката при спиритичен сеанс.
Ïðåñè÷àùè ñå èçìåðåíèÿ - ìåõàíèçìè íà äåéñòâèå íà äóõîâíàòà ñèëà Сериозната дискусия по повод демоничната природа на НЛО би била непълна, ако не се опитаме да изясним какви механизми предизвикват подобни феномени. Джон Кил предлага теза, чрез която се опитва да обясни непостоянството и привидната здравина на летящите чинии: "Статистическите данни показват, че летящите чинии не са стабилни механизми, които се нуждаят от гориво, от техническо или математическо обезпечение. Най-вероятно те са просто форми на енергия и не съществуват в такъв вид, като например една книга. Те не са постоянни материални конструкции." Д-р Курт Вагнер, специалист по обща теория на относителността, е съгласен с Кил. В разговор с Дейвид Фечо той казва: "От това, което ни е известно, можем да направим извода, че свръхестествените сили са способни да манипулират материята и енергията. Например те извличат енергия
от атмосферата (което се проявява в локалното изменение на температурата), за да я преобразуват в материя, и по такъв начин сякаш се нарушава вторият закон на термодинамиката. Мисля, че в случая с НЛО става дума именно за свръхестествено явление. Не мога да кажа, че зная това със сигурност, но мисля така. НЛО нарушават втория закон на термодинамиката. Те преобразуват енергията така, че силовите полета изглеждат като нещо материално, въпреки че това е само концентрирана енергия. За същинска материя тук и дума не може да става." Ето как астрофизикът Жак Вале обяснява внезапната поява на НЛО, внезапното им изчезване и напълно неочакваната промяна на формата им: "Всичко изглежда така, като че ли тези, които са видели НЛО, са наблюдавали многобройните проекции на многоизмерни обекти в нашето триизмерно пространство". Понякога се твърди, че демоните (падналите ангели) и духовното пространство, което те обитават, имат по-голям брой измерения, отколкото "триизмерният" свят, където живеят хората. Какво се разбира под по-голям брой измерения? На човека са известни три измерения на пространството: дължина, широчина и височина (или дълбочина). Благодарение на тези три координати можем да определим положението на всеки предмет в пространството. За да посочим мястото на събитие с дадена продължителност, разполагаме с четвърта координата - времето. Затова времето често се определя като четвъртото "измерение". Ние можем да се придвижваме свободно в пределите на трите пространствени измерения, но не и в четвъртото, т.е. във времето. Ние сме "обусловени от времето" създания.
Íàìåðåíèÿòà íà ÍËÎ Ако предположим, че всичко това е реално, възниква трудният въпрос за намеренията, скрити зад всички тези феномени. И двата проблема - за пресичащите се измерения и причината НЛО да посещават земята - като цяло се допълват и се решават комплексно. Що се отнася до намеренията на Бога, едно от тях е да съди човека. В зависимост от своите разбирания част от хората стигат до покаяние, а другата част до съблазън и ожесточение. Целта на Сатана е да държи човека в незнание за същността на битието. Сатана иска да натрапи на човека такъв начин на мислене, който ще му позволи да го пороби и да го използва като строителен материал,
за да създаде своята психо духовна империя. Средствата за постигането на тази цел са много. Усилията на Сатана са насочени към това да разруши небесното царство и да построи свое собствено. Той се стреми да направи невъзможно познаването на Бога и поклонението пред Него, като сее разрушение, хаос и лъжа. Сатана разширява сферата на своето влияние, като поощрява едни и заплашва други. Жак Вале прави смело предположение за гениалните планове, скрити зад обърканите, противоречиви явления, и вероятно е много близо до истината: "Смятам, че не сме прави, когато виждаме в НЛО само пришълци от космоса. Мисля, че трябва да говорим не за поредица от техни посещения, а за система на контрол." Вале свързва своите размишления за НЛО с някои наблюдения от психологията на човешкото поведение. Той пише: "Най-добрият начин да обучиш някого на нещо е да приложиш "метода на повторението", съчетаващ в еднаква степен периодичността и неочакваността" Процесът на обучението в този случай протича бавно, но сигурно и води до най-висока степен на приспособяване. Трябва да кажем, че този процес е необратим. Затова Вале се пита не въздейства ли схемата на периодичните появи на НЛО върху човечеството също както "методът на повторението". Но ако Вале стига до същността на проблема, остават открити основните въпроси: на какво искат да ни обучат и кого или какво контролира тази "система на контрола"? "Термостатите контролират температурата, жироскопите - посоката на полета на ракетите. Какво могат да контролират тези паранормални явления? Мисля, че контролират човешкия светоглед и влияят върху него. Следователно НЛО са средство за пораждане на ново човешко мислене" - до такъв извод стига ученият. Подобни предположения изглеждат прекалено опасни за нашето "просветено" мислене. Но те напълно се съгласуват с Библията. Нека да разгледаме въпроса за намеренията на НЛО от съвсем друга страна. А именно какво влияние е оказал големият интерес към НЛО върху научната, културната и интелектуалната сфера? И тук стигаме до същите изводи. "...Всяка нова вълна от НЛО засилва интереса на обществото към тези явления. Все по-голям брой млади хора се възхищават от космоса, от различните психически феномени и новите възможности на човешкото съзнание. Появяват се все повече книги и статии за подобни явления, което също променя нашата култура". Вале не си представя съвсем ясно как трябва да оценява тези промени и скритите зад тях намерения. От една страна, той се опасява, че сблъсъкът с истинската същност на НЛО би разкрил или "убиващата духа простота на часовниковия механизъм, който работи от само себе си", или "една ужасна, нечовешка чудовищност, простото съзерцание на която би побъркало човека". От друга страна, той с отчаяние се опитва да види зад тази схема целта да се присади в нас "по-дълбоко разбиране на човека". Ученият като че ли вижда ясно в НЛО психологическа "уловка" и същевременно се надява, че "това е все пак добра, доброжелателна примамка". Разбира се, това е наивна надежда. Контролната система, която признава Вале, е само част от онова, което в
Библията е наречено "система на света", "царство от този свят", т.е. изтънчена мрежа от манипулации под ръководството на "княза на този свят" - Сатана. Механизмите на манипулациите и лъжите са се усъвършенствали много за последните десетилетия. Дори науката, докато преживява криза, попада в мрежите на парапсихологията. В края на краищата огромният брой "убедителни" психически доказателства и опити ще способства на пълното преобразуване или, по-точно, разрушаване на съвремената наука. Центърът на тежестта ще се измести от данните и фактите към чистата субективност или проникване в човешкото съзнание като метод за познаване на действителността. Психическите феномени и преди всичко НЛО ще получат признанието на науката. Изключителният успех на филма "Междузвездни войни" е сигурен показател за нарастващия интерес към научната фантастика, НЛО и извънземните съзнания. Джон Уелдън обяснява промяната в съзнанието, предизвикана от НЛО: "Ние смятаме, че многобройните случаи на въздействие на НЛО върху съзнанието на човека са само част от истинските им намерения. Те са включени в общия план да се подчинят важните сфери от нашето общество на въздействието на окултните явления. Така НЛО се стремят да изменят коренно колективния светоглед на човечеството. Всичко това трябва да ни подготови за идването на Антихриста." Едно от най-потресаващите пророчества намираме в II Сол 2: 9-12: "...този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата."
Много от хората, у които се е запазил усетът за нравственост, смятат, че ако не са убили човек, не са лъгали повече, отколкото се е налагало, и не са крали никога през живота си (или поне не големи суми), ако са си плащали редовно данъците, грижили са се всеотдайно за близките си и са проявявали понякога състрадание към хората около себе си, са изпълнили изцяло своя човешки дълг и няма какво повече да се очаква от тях. Нямам основания да се съмнявам в почтеността на повечето от тези хора, но имам сериозни основания да подозирам, че Бог ни преценява по друг начин. Много пъти съм мислил с какво може да се сравни Неговото отношение към нас.
Представял съм си например следната история: една жена дълго търсила мъжа на своите мечти, убедена, че това е най-важното нещо в живота - да го намери. И докато го търсила, се впускала в "романи" с най-различни мъже, но всеки от тях я разочаровал, защото не можел да отговори на съкровените й очаквания. От приятелството с всеки мъж запазвала по нещо за спомен - нещо, на което много държала като на част от нейната история, от нейния живот. Особено се пристрастила към колекционирането на портрети - порт-
ретите на мъжете, с които е била. Поръчвала красива рамка за всеки портрет и ги подреждала на нощното си шкафче. Когато някой нов приятел възразявал срещу тази колекция, неизменният й отговор бил, че или трябва да приеме този факт, или ще се разделят. И понеже самият той не смятал да й бъде верен до гроб, преглъщал съществуването на неприятните за него реликви. Но ето че един ден се появил Този, Който наистина можел да отговори на съкровените й очаквания - нейният же-
них. Той можел да я изтръгне от трескавия ритъм на търсенето и разочарованието, да й даде покоя на доверието и топлотата на нелицемерната загриженост. Тя била развълнувана и очарована от неизпитвано дотогава чувство, което я изпълвало до краен предел. Единственият проблем бил, че женихът й поставял категорично изискване - да избере между Него и скъпоценните реликви в нейната стая. Мнозина от нас, християните, които сме призовани да бъдем "сол на земята" и "светлина на света", все още сме в
положението на тази жена: намерили сме Христос, истинския възлюбен на нашата душа, и дори сме Му предали живота си, но какво да правим с онези скъпоценни реликви от миналото? Дали да не си запазим една малка, микроскопична стаичка в нашето сърце, от която само ние да имаме ключ и където да не пускаме никого? В тази мрачна и разхвърляна стаичка, с паяжини по стените и празни бутилки по масата, ще можем необезпокоявани от никого да се отдаваме на спомените и на болката от тях, ще можем да преживяваме несполуките и да оплакваме несбъднатите си мечти, с една дума: ще си прекарваме "страхотно" някой и друг час дневно в компанията на ония портрети, макар след това в сърцето ни да остава само горчилка, срам и чувство за вина. ГЕДЕОН И ИДОЛЪТ НА НЕГОВИЯ БАЩА1 Други вярващи се озовават в положението на библейския герой Гедеон човек, призован да бъде сол за израилската земя и светлина за израилския народ, угнетяван тогава от "многобройните като скакалци" мадиамци (виж Съд. 6 гл.). Когато четем как Господ изпраща Своя ангел и призовава Гедеон, за да избави чрез него Израил от ръцете на нашествениците, разбираме, че той има знание за чудните дела на Бога, има и страх от Бога
век, който още не е утвърден в своето призвание, - той изпълнява заповедта на Господа, макар и нощем (защото се страхува от "домашните на баща си и от градските жители") и резултатът от неговото послушание не закъснява: Господният Дух идва върху този човек, който е "най-малък в дома на баща си", дава му Своята сила и оттук насетне той може да поразява враговете на Израил "като един човек". Защо ние, които се наричаме християни, вярващи, Божии деца, често нямаме сили да противостоим на днешните "мадиамци" и да водим победна война с невидимите врагове на нашите души? Историята с Гедеон показва, че причината може да не е само в някакви наши идоли, които сме скътали на потайни места в сърцето си, а и в готовността ни да толерираме идолопоклонството, допуснато от предците ни бащи и майки, баби и дядовци. Мнозина от нас боледуват от разпространения сред вярващи и невярващи предразсъдък, че ако се откажем от идола на някой от нашите родители, ако се отграничим от него и всичко, свързано с него, ще посегнем на уважението към самия човек, а оттам - и на личността му2. Мисля си, че само хора, повлияни негативно от съвременната пропаганда за "толерантност", могат да слагат знак за равенство между убежденията на човека и самия човек.
в сърцето си, но Господ на неговите предци все още не е станал реалност в живота му и той не е облечен със сила от Него. За да може Гедеон да се превърне в "силния мъж", който ще надвива враговете с Божията мощ, той трябва да послуша Божия глас и да извърши решително дело: да унищожи жертвеника на бог Ваал в дома на баща си и да издигне олтар на истинския Бог - Бога, Който е извел с мощна ръка израилтяните от робството им Египет и ги е въвел в Обещаната земя. Независимо че първите действия на Гедеон са доста неуверени - като на чо-
Христос постъпва по друг начин: Той разделя греха от грешника, човека - от неговите убеждения. Затова християнинът, ако иска да бъде Христов последовател, дължи уважение на всеки човек, но не е длъжен да приема всички убеждения на хората като равностойни пред истината. Сигурно някой нетърпелив читател вече ме е апострофирал с възражението, че напразно хабя мисловна и словесна енергия: България отдавна е цивилизована християнска страна, а сега се е запътила и към люлката на християнската цивилизация Европа - за
какви древни ханаански божества и култове към тях може изобщо да става дума? Не е ли историята с Ваал безнадеждно остаряла и отдавна забравена? НЯКОИ ИЗМЕРЕНИЯ НА КУЛТА КЪМ ВААЛ ДНЕС Преди да отговоря на този въпрос, ще насоча вниманието към самия Ваал. Името му се споменава повече от 60 пъти в Свещеното Писание. Бил е почитан като божество от сирийци, филистимци и вавилонци, а някои учени намират следи от култа към него в Скандинавия и на Британските острови. Поклонението пред Ваал и неговата съпруга Астарта е свързано с култа към небесните светила (слънцето и луната), а също към плодородието и възпроизводителните способности на мъжа и жената. Самото поклонение е ставало на високи места, включително на някои планински върхове, и е било съпроводено със сексуални оргии, благоприятствани от традицията на сакралната проституция - освен жреци на Ваал е имало и специално подготвени за целта негови жрици. Така че той спокойно може да бъде наречен бог на разврата или на сексуалните оргии, а перверзният характер на сексуалните връзки, които съпътстват култа към него, е посочен сред основанията ханаанските народи да бъдат прогонени от земята, в която Бог въвежда Своя народ (виж напр. Вт. 9:4-7). В поклонението пред Ваал се вижда добре как действа един от принципите на всяко идолопоклонство: когато човек се отвърне от Твореца, той започва да се прекланя пред творението, пред нещо от онова, което Бог е сътворил. При култа към Ваал и Астарта изпъкват ясно последиците от извършената подмяна: когато почна да се прекланям пред възпроизводителните способности на мъжа и жената, постепенно стигам до поклонение пред самата сексуалност и пред органите, чрез които се осъществява.
Ако дадем малко повече свобода на въображението си и се опитаме да си представим какви биха били измеренията на този култ при бащата на един съвременен Гедеон, ще се убедим, че неговата история остава актуална и за нас днес. Бащата на днешния Гедеон може да няма допотопен жертвеник на Ваал във вилата си в Бояна, но би могъл да притежава модерна рекламна агенция, чиито продукти с "еротична" закваска, "еротичен" подтекст и надтекст украсяват всеки по-забележителен градски булевард. Той може да участва във фирма за производство на "еротични" филми или да оглавява екип от енергични плейбои, който движи издаването на луксозно списание. И основната идея по страниците му е, че няма нищо лошо в това, да се любуваш на прелестите на някоя "звезда", която алтруистично се е съгласила да ги сподели с жадните за идеал читатели. А дали не е собственик на местния сексшоп? Мога да си го представя и като притежател на елитна частна клиника за безболезнени аборти, където на разколебаните и разстроени млади жени се предлага адекватна психологическа помощ, за да се справят със стреса и неудобствата, съпътстващи тази рутинна манипулация. И това са само няколко от по-безобидните хипотези. Бащата на съвременния Гедеон може дори да не е отговорен фактор в някой от секторите на подобен бизнес, а да е само "потърпевш", повлиян и станал зависим от стоката, към която е посегнал, редовен потребител на "благата", които му се предлагат щедро под път, над път и на път, на всеки реп и на всяка бензиностанция
В едно от своите изказвания покойният папа Йоан-Павел II стига до сърцевината на проблема и със сексуализираната реклама, и с порнографията при двете лошото не е, че показват прекалено много неща, а че показват прекалено малко! Твърде малко от пълнотата на човешката личност, а също и от пълноценността на човешката сексуалност - такава, каквато е в очите на Бога, Който я е замислил и сътворил. Показателно е осакатяващото внушение на някои реклами за алкохолни питиета, а те "дефилират" всеки ден пред очите ни и пред очите на нашите деца. В тях не е пощадено нито женското, нито мъжкото достойнство:
Като всички богове само по име, но не и по същност (ср. I Кор. 8:5; Гал. 4:8), Ваал е лицемерен бог, който обича да прикрива истинския си лик под благовидна маска. Той винаги се опитва да представи своите действия, разрушителни за личността, семейството и обществото, като съзидателни и "оплодотворяващи". И както показа скорошният пример с нашумелия роман на Дан Браун "Шифърът на Леонардо", прави го доста успешно, със замах и "визия". Но Бог неслучайно е избрал и призовал определени хора за Свои пророци, като ги е натоварил с неблагодарната задача да прогласяват истината, каквото и да им струва това. Йеремия, който заема почетно място между тези мъже и жени, отдавна е
образът на жената присъства само като обект на неприкрита сексуална похот, а мъжът е приравнен с първосигнален консуматор на подсказаните от рекламата "прелестни" преживявания. Без да стават пуритани, в лошия смисъл на думата, т.е. хора, които отричат сексуалността и законното й място в човешкия живот, християните не могат да приемат за нормална и естествена една картина, създадена да събужда всекидневно най-примитивния сексуален "апетит", който всъщност води до пресищане на окото и убива истинския апетит - като при дъвченето на дъвка, когато се отделят стомашни сокове, но стомахът остава празен. В една непрекъснато еротизирана по изкуствен начин атмосфера почти не оцелява пространство за съкровеността на онези дълбоки и всеотдайни брачни взаимоотношения, благословени от Бога, при които сексуалната връзка между мъжа и жената добива прерасната цялостност, заложена в нея.
прозрял, че зад "съзидателното" лице на Ваал се крие разрушителният и кръвожаден Молох - друго ханаанско божество, с което той го отъждествява: "И построиха (става дума за "синовете Израилеви" и "синовете Юдини" - б. а.) високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огън за Молох - което не съм заповядал и не Ми е идвало наум да извършат тази мерзост и да въведат Юда в грях" (Йер. 32:35, Верен). Съвременните апологети на аборта и неговите "редови" привърженици едва ли биха използвали подобен език, за да опишат деянието, за което се застъпват, но всъщност съвсем не е трудно да си представим хилядите изтръгнати от утробата на майките си неродени деца като принесени в жертва на кръвожадния Молох, хвърлени безпощадно в
неговата ненаситна, огнена паст. В своя ярък роман "Плода на изкуплението" американската писателка Франсин Ривърс изобразява убедително целия ужас, през който трябва да премине една жена, за да се освободи от "излишния" и неудобен за нея или за обкръжението й плод, както и разрушителните последици от това за отношенията между съпрузите, между родителите и децата3. В какво ли състояние биха били мнозина, ако в Христовото име милостта и прошката на нашия небесен Баща не покриваше и това човешко престъпление, вдъхновено от преклонението пред ВаалМолох? ВААЛ И БОГЪТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА УТОПИЯ Интересен е въпросът защо култът към Ваал се разпространява особено лесно при нас, защо това древно ханаанско божество е прието така радушно в живота на мнозина от нашите сънародници? Моят отговор е, че територията за Ваал е освободена от друго божество, с което те действат в тандем - бога на комунистическата утопия (той няма собствено име). Сътрудничеството между двамата е продуктивно: единият създаде вакуум в душите, другият предлага да го запълни. В царството на тъмнината, което продължава да владее много области от живота на съвременния българин, единият проправяше пътеките на другия, вървеше пред него и подготвяше сърцата да го приемат. Единият държеше хората малки, но не като същества, смирени в съзнанието за собствената си ограниченост, а като неразгърнали се свободно личности, на чийто растеж е сложен "таван", другият стъпва върху комплексите на същите тези хора и на идващите след тях, за да им обещае, с помощта и на Мамон, че ще задоволи 1
Виж Payne, L. Vivre la presence de Dieu. Le MontPelerin, Raphael, 2002, 242-251. 2 За опасността да превръщаме своите близки в идоли си позволявам да препратя читателите към моята статия "В Христос съм, следователно съществувам" от "Прозорец", бр. 1/2006. 3 Ривърс, Фр. Плодът на изкуплението. Добрич: ИК "Менора Прес", 1999.
всичките им неосъществени желания и прищевки. А ако това се окаже невъзможно, подобни хора отново се връщат в прегръдките на първия бог, за да се отдадат носталгично на спомените по времето-безвремие на затвора-парник, в който са били обект на специално обгрижване. Резултатите от тези специални грижи са, че от сърцата и умовете на няколко български поколения бяха изличени понятията за святост и благочестие, умението да се различава добро от зло. Бе унищожена способността ни да изпитваме трепет в Божието присъствие, да благоговеем пред словото на живия Бог и пред Неговите чудни дела (нещо, което не липсва в живота на Гедеон). От историята на този библейски герой разбираме, че не му е било лесно да застане срещу идола на своя баща нужно е сам Бог да се намеси и да го насърчи в това дело, за да се изправи той срещу култа, който осквернява първо неговия дом, а сетне - и домовете на другите израилтяни. Забележително и насърчително е, че когато Гедеон чува Божието слово и го изпълнява, баща му Йоас застава зад своя син, а не зад Ваал и възмущението на съгражданите си. За немалко хора в България богът на комунистическата утопия е бог на родителите им, а може да бъде и на съпруга или съпругата. И защото при култа към това божество идолите са преди всичко в сърцето на човека, неговите близки най-често се опитват да оневинят заблужденията му с аргументи, че "в това няма нищо чак толкова лошо", че всъщност той дори вече влиза в църква, че не виждат какво общо има между вярата и политическите убеждения. Но каква тежест имат всички тези аргументи на Божиите везни? Бог знае, че отхвърлянето на култа към един фалшив бог не означава "зачертаване" на човека, който е участвал или продължава да участва в него, нито на нашата обич и уважение към този човек. Не означава и, че ние, покаяли се грешници, не искаме да имаме нищо общо с този човек - ако той е наш родител, продължаваме да бъдем негова
плът и кръв. Когато отхвърляме идола на нашите близки, всъщност ги приемаме истински, без техните грехове и заблуждения. Днешните политици покрай влизането ни в Европейския съюз много говорят, че е нужно да се прочете "страницата на миналото". Човек наистина трябва да прочете историята на своя народ и своята собствена история (а тя е история и на взаимоотношенията с предците му) през Божия поглед, за да може да затвори страниците й с мир и да върви напред. За нас като християни част от този прочит е в това, да се отречем от идолите, управлявали различни области на живота и личността ни, а също и от боговете, които стоят зад тези идоли. Тогава можем да предадем тези области под суверенната и блага власт на нашия Творец и да се превърнем в онези осветени съдове "за почетна употреба", за които говори така вдъхновено апостолът на езичниците Павел (виж IIТим. 2:1921, СИ).
àçâàì ñå Ðóñêà Ïåòðîâà, íî â ìîÿòà öúðêâà âñè÷êè ìå íàðè÷àò Ðîñèöà. Ïîâÿðâàõ â Áîãà ïðåç 1995 ã. Îò òîãàâà äî äíåñ â æèâîòà ìè ñòàâàò ìíîãî ÷óäåñà. Íàëè çíàåòå, ÷å íàøèÿò Áîã å Áîã íà ÷óäåñàòà. Ñèãóðíî è âúâ âàøèÿ æèâîò å òàêà. È òîâà å åñòåñòâåíî - Ãîñïîä Èèñóñ Õðèñòîñ å âåðåí. Îò ìèãà, â êîéòî Ãî ïðèçîâàâàìå çà íàø Ãîñïîä è Ñïàñèòåë, Òîé å âèíàãè ñ íàñ.  òðóäíîñòè è ðàäîñòè, â áîëåñòè, ñêúðáè è óñïåõè Òîé ïðåæèâÿâà âñè÷êî ñ íàñ. Íå áèõ ìîãëà äà ñè ïðåäñòàâÿ äîðè åäèí ìèã îò æèâîòà ñè áåç ìîÿ Áîã. Íÿêîëêî ïúòè Òîé ìå èçáàâè îò ñèãóðíà ñìúðò îùå ïðåäè äà Ãî ïîçíàâàì. Òîãàâà æèâîòúò ìè áåøå òîëêîâà óæàñåí, ÷å îïèòàõ äà ñå ñàìîóáèÿ. Ñëåä ïåò äíè ÷óõ áëàãàòà âåñò è ñå ïîêàÿõ. Òîãàâà îñúçíàõ ïúðâîòî ÷óäî,
êîåòî Áîã íàïðàâè çà ìåí. Òîé ìå ïðèå ñ âñè÷êèòå ìè ãðåõîâå è íå ñàìî ìè äàäå ôèçè÷åñêè æèâîò, íî âúïðåêè öÿëîòî çëî, êîåòî áÿõ èçâúðøèëà, Èèñóñ ìè ïðîñòè è ìè äàðè âå÷åí æèâîò. Ïî-êúñíî âñëåäñòâèå íà åäíà êàòàñòðîôà ìîÿò ñúïðóã ñúùî îòêðè Áîãà. Íî ñåãà èñêàì äà ðàçêàæà çà òðè ÷óäåñíè èçöåëåíèÿ â ìîÿ æèâîò. Ñëåä òÿõ çíàì, ÷å êîëêîòî è äà å ñòðàøíà äèàãíîçàòà íà ëåêàðèòå, âèíàãè ïîñëåäíàòà äóìà èìà Áîã. Èèñóñ íå íè å îáåùàâàë, ÷å íèêîãà íÿìà äà ñå ðàçáîëÿâàìå, íàïðîòèâ. Òîé êàçâà: " ñâåòà èìàòå ñêðúá, íî äåðçàéòå: Àç ïîáåäèõ ñâåòà" (Éîàí 16:33).  Èèñóñ Õðèñòîñ íèå íàèñòèíà èìàìå ïîáåäà. Íî îò ñîáñòâåí îïèò çíàÿ, ÷å êîãàòî ÷îâåê ïðåæèâÿâà èçïèòàíèå, òåçè äóìè ìó ñå ñòðóâàò âàëèäíè çà âñåêè äðóã, íå è çà íåãî.
Ïðåç 1998 ã. ñå ðàçáîëÿõ îò íåùî. Êàçâàì íåùî, çàùîòî íèêîé ëåêàð íå ìîæà äà äàäå òî÷íà äèàãíîçà. ×óâñòâàõ ñå ìíîãî ñëàáà è íå ìîæåõ äà ñå ïðèäâèæâàì ñàìà. Îòèäîõ íà ëåêàð è ìè íàçíà÷èõà èçñëåäâàíèÿ íà êðúâòà. Êîãàòî âçåõ ïúðâèòå ðåçóëòàòè, íèùî íå ðàçáðàõ, à è íèêîé íå ìè îáÿñíè êàêâî îçíà÷àâàò. Çàíåñîõ ãè íà ëåêàðÿ è òîãàâà çàïî÷íà åäíî ëóäî ïðåïðàùàíå îò ñïåöèàëèñò íà ñïåöèàëèñò. Âñè÷êè èñêàõà íîâè èçñëåäâàíèÿ íà êðúâòà, à êàòî âèäåõà ðåçóëòàòà, ñàìî ñâèâàõà ðàìåíå è íå ñìååõà äà ìå ïîãëåäíàò â î÷èòå. Íàñî÷âàõà ìå êúì ñëåäâàùèÿ ëåêàð. Òîâà ïðîäúëæè îêîëî äâå-òðè ñåäìèöè. Ñëåä ìíîãîòî èçñëåäâàíèÿ çàáåëÿçàõ, ÷å ëåâêîöèòèòå ìè íàìàëÿâàò. ßâíî òîâà ñòðÿñêàøå âñè÷êè, íî íèêîé íå çíàåøå êàêâî äà ïðåäïðèåìå. Íàêðàÿ ðåøèõ äà
îòèäà ïðè íÿêàêúâ ëåêàð íà ÷àñòåí ïðåãëåä. Áåøå âúçðàñòåí, ïåíñèîíåð. Òîé ñúùî ìè íàïðàâè èçñëåäâàíèÿ, äàæå äâà ïúòè, çà äà áúäå ñèãóðåí, ÷å íå å ñòàíàëà ãðåøêà. Ðåçóëòàòèòå áÿõà ñúùèòå, íî ïîíå ìè äàäå íÿêàêâî îáÿñíåíèå. Êàçà, ÷å íàé-âåðîÿòíî íÿêîé îò îðãàíèòå ìè áîëåäóâà è å íàé-äîáðå äà ìå âçåìàò â áîëíèöà, çà äà èçñëåäâàò âñè÷êî. Äåíÿò áåøå ïåòúê è â íèêîå îòäåëåíèå íÿìàøå ñâîáîäíè ëåãëà. Äîêòîðúò îáåùà ïðåç ïî÷èâíèòå äíè äà óðåäè íåùî è â ïîíåäåëíèê äà ïîñòúïÿ â áîëíèöà.  íåäåëÿ ìíîãî èñêàõ äà îòèäà íà áîãîñëóæåíèå. Ïîìîëèõ ìîÿòà ìàéêà äà ìå ïðèäðóæè (òîãàâà òÿ îùå íå áåøå âÿðâàùà). Êîãàòî ïàñòèðúò ïîïèòà
èìà ëè íóæäè, çà êîèòî äà ñå ìîëèì, àç êàçàõ çà ìîÿ ïðîáëåì. Ïîêàíèõà ìå äà èçëÿçà îòïðåä, ïàñòèðúò ïîëîæè ðúöå âúðõó ãëàâàòà ìè è çàåäíî ñ öÿëàòà öúðêâà ñå ìîëè çà ìåí. Íèêîãà íÿìà äà çàáðàâÿ òîçè äåí - áåøå 11 àïðèë. Òîãàâà â íàøàòà öúðêâà èìàøå îáè÷àé â íåäåëÿ ñëåäîáåä âñè÷êè çàåäíî äà õîäèì íà èçëåò. Óáåäèõà ìå äà îòèäà è àç. Íà äðóãàòà ñóòðèí îòíîâî áÿõ ïðåä ëàáîðàòîðèÿòà çà ïîðåäíèòå èçñëåäâàíèÿ, íî âå÷å áÿõ ñèãóðíà, ÷å ñúì èçöåëåíà, à è ñå ÷óâñòâàõ ïî-äîáðå. Ñëåäîáåä òðÿáâàøå äà ïîñòúïÿ â áîëíèöà. Êîãàòî îòèäîõ ïðè ìîÿ ëåêàð è ìó ïîêàçàõ ðåçóëòàòèòå, òîé ñå õâàíà çà ãëàâàòà. Ëåâêîöèòèòå ìè áÿõà êàòî íà íàïúëíî çäðàâ ÷îâåê. Ïîïèòàõ ãî êàêâà áåøå òàçè áîëåñò. Òîé ìè êàçà, ÷å êàêâàòî è äà å áèëà, âå÷å íÿìà è ïîìåí îò íåÿ. Òîëêîâà áåøå ùàñòëèâ, ÷å äîðè íå ìè âçå ïàðè çà ïðåãëåäà. Íå ñêðèõ, ÷å òîâà å Áîæèå äåëî, è òîé ñå ñúãëàñè ñ ìåí. Ñëåä âðåìå ðàçáðàõ êàêâî îçíà÷àâà ëåâêîöèòèòå äà
íàìàëÿâàò - èìóííàòà ñèñòåìà ñå ðàçïàäà. Íåùàòà ñà îòèâàëè êúì ÑÏÈÍ. Çàòîâà âñè÷êè ëåêàðè áÿõà òîëêîâà îáåçïîêîåíè. Íî áëàãîäàðÿ íà Áîãà, ÷å ïî ÷óäåñåí íà÷èí ìå èçáàâè îò óæàñíà è æåñòîêà ñìúðò. Íå ñëåä äúëãî ìàéêà ìè ñúùî ïîâÿðâà è ïðåäàäå æèâîòà ñè íà Èèñóñ. Âòîðîòî ãîëÿìî èçöåëåíèå ïðåæèâÿõ ïðåç íîåìâðè 2001 ã. Ñëó÷è ñå òàêà, ÷å çàáðåìåíÿõ íåïëàíèðàíî. Áÿõ ìíîãî ùàñòëèâà, âúïðåêè ïðèòåñíåíèåòî íà ìîÿ ñúïðóã, ÷å âå÷å å êúñíî äà èìàìå äåòå. Àç áÿõ íà 41 ã., à òîé íà 45. Íî òâúðäî âÿðâàõ, ÷å Ãîñïîä èìà ïëàí è çà íàñ, è çà äåòåòî.  íà÷àëîòî âñè÷êî âúðâåøå äîáðå. Õîäåõ íà ðàáîòà, èçïúëíÿâàõ ñè çàäúëæåíèÿòà âêúùè, ó÷àñòâàõ â ñëóæåíèÿòà â öúðêâàòà è ïðåç öÿëîòî âðåìå ñè ïðåäñòàâÿõ è äîðè ïðåæèâÿâàõ ïðåêðàñíèòå ìîìåíòè íà áúäåùîòî ìàé÷èíñòâî. Âå÷å áÿõ íàâëÿçëà â òðåòèÿ
ìåñåö íà áðåìåííîñòòà, êîãàòî ïîëó÷èõ êúðâåíå. Îòèäîõ íà ïðåãëåä è ñëåä èçñëåäâàíåòî íà âèäåîçîí ëåêàðêàòà ìå ïîïèòà â êîé ìåñåö ñúì. Êîãàòî êàçàõ, òÿ îòãîâîðè: "Íèùî ïîäîáíî, ïëîäúò å íà ïåò ñåäìèöè. Ïðîñòî å ñïðÿë äà ñå ðàçâèâà è ñòå íîñèëè ìúðòúâ ïëîä îêîëî åäèí ìåñåö. Èìàëè ñòå êúñìåò, ÷å íå Âè ñå å îòðîâèëà êðúâòà è âñå îùå ñòå æèâà." Áÿõ òîëêîâà øîêèðàíà, ÷å è äóìà íå ìîæåõ äà êàæà. Ðàçáèðà ñå, îñúçíàõ, ÷å ñúì æèâà íå çàùîòî èìàì êúñìåò, à ñàìî ïî Áîæèÿòà ìèëîñò. Òîãàâà ñå ñåòèõ
çà åäèí ñòèõ îò Ïñàëìèòå: "Ìúðòâèòå íå õâàëÿò Ãîñïîäà, íèòî îíåçè, êîèòî ñëèçàò â ìÿñòîòî íà ìúë÷àíèåòî" (115:17). È íàèñòèíà, Áîã èìàøå ïëàí äîðè çà òàçè ñèòóàöèÿ. Ìîÿò ñúïðóã ïðîãëåäíà äóõîâíî è âèäÿ Áîæèÿòà íàìåñà â æèâîòà ìè. Ñìèðè ñå è áëàãîäàðè íà Áîãà çà áåçêðàéíàòà Ìó ìèëîñò êúì ìåí è êúì íàñ êàòî ñåìåéñòâî. Çà ïîðåäåí ïúò Áîã ìè ïîäàðè æèâîò. Äðóãîòî Áîæèå ÷óäî ïðåæèâÿõ ïðåç 2005 ã. Îò øåñò ãîäèíè èìàõ ïðîáëåì ñ ÷åðíèÿ äðîá. Êëåòêèòå ìè óìèðàõà íÿêîëêî ïúòè ïî-áúðçî îò íîðìàëíîòî. Ãîäèíè íàðåä ìå ëåêóâàõà ñ ðàçëè÷íè ëåêàðñòâà. Íàé-íàïðåä ëåæàõ â áîëíèöàòà â Áóðãàñ. Óïëàøèõ ñå, êîãàòî ðàçáðàõ, ÷å ñà ìå ïðèåëè ñ äèàãíîçà öèðîçà íà ÷åðíèÿ äðîá. Òúé êàòî íå ïðåäïðèåõà íèêàêâî ëå÷åíèå, ðåøèõ äà îòèäà â Ñîôèÿ. Ïðåç ëÿòîòî íà 2004 ã. ïîñòúïèõ â Ìåäèöèíñêà àêàäåìèÿ. Òàì ìè íàïðàâè-
õà ïúðâàòà áèîïñèÿ - ñúìíÿâàõà ñå çà íÿêàêúâ âèä õåïàòèò. Òàêà è íå ñå óñòàíîâè òî÷íî êàêúâ. Âñå ïàê ìè ïðåäïèñàõà ëå÷åíèå è â ïðîäúëæåíèå íà ãîäèíà ïèõ åäíî ìíîãî ñêúïî ëåêàðñòâî (ñòðóâàøå 120 ëâ. íà ìåñåö), íî íÿìàøå âèäèìî ïîäîáðåíèå. Ïðåç öÿëîòî âðåìå Áîã ïî ÷óäåí íà÷èí áåøå ñ ìåí è ìè ïîìàãàøå. Òîé îñèãóðè ñïîíñîðè, êîèòî ìè êóïóâàõà ëåêàðñòâîòî Áÿõà õîðà îò ÷óæáèíà, äîðè íå ãè ïîçíàâàõ. Âúïðåêè âñè÷êî îáà÷å ñúñòîÿíèåòî ìè íå ñå ïîäîáðÿâàøå. Áÿõ òîëêîâà îò÷àÿíà, ÷å ðåøèõ äà ñå îòêàæà îò ëå÷åíèåòî. Òîãàâà Áîã îòíîâî ìè ïîìîãíà - ÷ðåç áðàòÿ è ñåñòðè îò Ñîôèÿ, êîèòî ìå ïîñúâåòâàõà äà ñå îáúðíà êúì äðóãà áîëíèöà è ìå ïîäêðåïèõà çà òîâà. Ïîñòúïèõ â Óíèâåðñèòåòñêàòà áîëíèöà "Ñâ. Èâàí Ðèëñêè". Çà äåñåò äíè ìè íàïðàâèõà èçñëåäâàíèÿ, êîëêîòî íå ñúì èìàëà ïðåç öåëèÿ ñè æèâîò. Èñêàõà äà óñòàíîâÿò çàùî óìèðàò êëåòêè â îðãàíèçìà ìè. Îáÿñíèõà ìè, ÷å ùå ðàáîòÿò ïî ìåòîäà íà èçêëþ÷âàíåòî. Ñëåä åäèí ìåñåö ïîëó÷èõ ïî ïîùàòà åïèêðèçàòà. Àêàäåìèöèòå, ïðîôåñîðèòå è äîöåíòèòå îò åêèïà é íå ìîæåõà äà ìè ïîñòàâÿò äèàãíîçà. Íÿìàøå çàáîëÿâàíå, íî êëåòêèòå ìè ïðîäúëæàâàõà äà óìèðàò áúðçî è
çàñòðàøèòåëíî. Çà äà ñå çàñòðàõîâàò, ÷å âçåìàò íÿêàêâè ìåðêè, ìè èçïèñàõà ëåêàðñòâî, êîåòî áåøå îùå ïî-ñêúïî îò ïðåäèøíîòî. Òîãàâà ñå îáúðíàõ êúì Áîãà â ñìèðåíà ìîëèòâà: "Ãîñïîäè, íå ìîãà äà ñè ïîçâîëÿ îòíîâî òîëêîâà ìíîãî ïàðè, à è íå çíàì äàëè ñè çàñëóæàâà. Àêî Òè èñêàø äà ìå èçöåëèø - äîáðå, àêî íå - äà áúäå Òâîÿòà âîëÿ." Îñòàâèõ âñè÷êî â Áîæèèòå ðúöå. Ñïðÿõ äà ñå ïðèòåñíÿâàì è äà ñå ñòðàõóâàì, ñïðÿõ äà ïðàâÿ èçñëåäâàíèÿ è èçîáùî äà ìèñëÿ çà áîëåñòòà. Áÿõ ñå ïðèìèðèëà. Ïðîñòî ÷àêàõ äà âèäÿ êàêâî ùå ñòàíå. È òîãàâà íÿêàê íåóñåòíî ñèëèòå ìè çàïî÷íàõà äà ñå âúçâðúùàò. Ìîæåõ äà âúðøà ìíîãî ïîâå÷å íåùà è ïî-ìàëêî ñå óìîðÿâàõ. Ïðåç àâãóñò 2005 ã. áÿõ ðúêîâîäèòåë íà äåòñêè ëàãåð â Þíäîëà. Åäèí äåí òðÿáâàøå äà îòèäåì ñ äåöàòà íà ïîõîä. Îáÿäúò èì áåøå ïðèãîòâåí â òîðáè÷êà ñ øèøå âîäà. Äåöàòà îò íàøàòà öúðêâà áÿõà ìàëêè è íå ìîæåõà ñàìè äà ñè íîñÿò òîðáè÷êèòå. Åäíî ïî åäíî
çàïî÷íàõà äà ìè ãè äàâàò äà ãè íîñÿ. Êîãàòî ñòèãíàõìå íà âúðõà - Ïàøîâè ñêàëè, - ðàçáðàõ, ÷å ñúì äîíåñëà 10 òîðáè÷êè ñ îáÿä è äîðè íå áÿõ ñå èçìîðèëà. Òîãàâà ïîëó÷èõ ïúëíà óâåðåíîñò çà ìîåòî èçöåëåíèå. Ñëåä îêîëî ìåñåö ñå ïðåñòðàøèõ äà ñè íàïðàâÿ èçñëåäâàíèÿ. Âÿðâàõ, ÷å Áîã å íàïðàâèë ÷óäîòî, íî èñêàõ äà ãî âèäÿ äîêàçàíî. Ðåçóëòàòèòå ïîòâúðäèõà - áîëåñòòà ñè áåøå îòèøëà, êëåòêèòå áÿõà ñïðåëè äà óìèðàò. Áåç íèêàêâà ÷îâåøêà íàìåñà, áåç ëåêàðñòâà. Îòäàâàì ñëàâàòà åäèíñòâåíî è èçöÿëî íà ìîÿ Áîã! Òîé îòíîâî ìè ïîäàðè æèâîò. Áëàãîäàðÿ íà ìîèòå áðàòÿ è ñåñòðè, êîèòî ïðåç âñè÷êèòå òåçè ãîäèíè ñå ìîëèõà çà ìåí. Íî êàêòî êàçâà àï. Ïàâåë: "...íå çàâèñè îò òîçè, êîéòî èñêà, íèòî îò òîçè, êîéòî òè÷à, à îò Áîãà, Êîéòî ïîêàçâà ìèëîñò" (Ðèìë. 9:16). Àêî â ìîìåíòà ïðåæèâÿâàòå ïîäîáíî èçïèòàíèå, íå ñå îò÷àéâàéòå! Õðèñòîñ ïîáåäè ñâåòà.  Íåãî è íèå èìàìå ïîáåäà íàä âñÿêî îò÷àÿíèå. Àêî ñòå Áîæèå äåòå,
àêî ñòå ñå ïîêàÿëè, àêî ñòå ñèãóðíè â ñïàñåíèåòî ñè, ñòå ïîáåäèòåëè â Õðèñòîñ. Àêî îáà÷å ñòå äàëå÷ îò Áîãà, íå ñå áàâåòå! Èèñóñ å îáåùàë, ÷å íèêîãî íÿìà äà îòáëúñíå. Ïîòúðñåòå Ãî ñ öÿëîòî ñè ñúðöå.  ñìèðåíà ìîëèòâà Ãî ïîêàíåòå â ñâîÿ æèâîò. "Àêî èçïîâÿäàìå ãðåõîâåòå ñè, Òîé å âåðåí è ïðàâåäåí äà íè ïðîñòè ãðåõîâåòå è äà íè î÷èñòè îò âñÿêà íåïðàâäà" (I Éîàí 1:9) - êàçâà àï. Éîàí. Íàøèÿò Áîã å Ãîñïîäàð íà âñåëåíàòà, Áîã íà ÷óäåñàòà. Íàé-ãîëÿìîòî ÷óäî å, ÷å Èèñóñ óìðÿ, çà äà ïëàòè çà íàøèòå ãðåõîâå, äà íè ïîìèðè ñ Áîãà è äà íè ïðèåìå â Ñâîåòî ñåìåéñòâî. Èèñóñ óìðÿ, íî ñëåä òîâà âúçêðúñíà è íè äàðè âå÷åí æèâîò è íàñëåäñòâî â íåáåòî. Íà âàñ è íà ìåí.
ПОД ТЕЖЕСТТА НА ГРЕХА В Манхайм са арестувани две момчета на четиринадесет и седемнадесет години и момиче на тринадесет, обвинени, че са изтезавали свой познат инвалид и са ограбили апартамента му. Престъпниците са преровили всички стаи, хвърлили са шестнадесетгодишния инвалид във ваната, пълна с вода, счупили са в главата му няколко бутилки и са го измъчвали с ток, като са пускали във водата включен електроуред. Откъде у тези млади хора такава жестокост? Библията ни дава отговор на този въпрос: нашата греховна природа е следствие от живота ни без Бога и, нещо повече, животът без Бога се е превърнал в наша същност. Хората се различават по думите и делата си. По природата си обаче всички са еднакви. Нашите дела са само резултат от греховността ни. ЛЮБОВТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА НА БОГА Бог не може да се примири, че ние живеем своеволно, а и за нас самите такъв живот не е сладък. Грехът води до наказание от Бога, защото Той е справедлив. А наказанието би трябвало да
бъде смърт за грешника. Най-лесно би било за Бога да постъпи така, а за нас? В едно от многобройните кавказки племена зачестили кражбите. Вождът дълго се чудил как да ги спре и издал указ: всеки, когото заловят да краде, получава двадесет удара с камшик на голо. Няколко дни всичко било спокойно. Но ето че слугата съобщил на вожда за нова кражба. "Двадесет удара с камшик!" - отсъдил той. Излязъл от палатката си, за да види крадеца, а пред него стояла собствената му майка. Всички замрели в очакване какво ще бъде решението му. Указът е издаден, отнася се за всички, но пред вожда стои неговата майка... Той обявил, че наказанието ще се изпълни вечерта. Събрало се цялото селище. Слугата замахнал с камшика и... изведнъж вождът се хвърлил напред, избутал майка си, оголил гърба си и заповядал да започват. Указът бил изпълнен, справедливото наказание - приложено. Но победила любовта! Бог е изпратил на земята Иисус, Който става наш Посредник и Застъпник, защото поема върху Себе Си нашата вина. В Библията пише, че всеки, който вярва в Иисус, няма да отиде на Божия съд. Който вярва в Иисус Христос, има вечен живот. Ние можем да общуваме с Бога само чрез Христос, защото Той е "пътят, истината и животът" за всички хора. Съществува едно-единствено условие - да приемем Иисус Христос, т.е. да повярваме в Него. НОВИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ По време на парад конят на Наполеон се хвърлил встрани. Редови войник, който бил наблизо, спасил генерала да не падне. Наполеон му казал: "Благодаря Ви, капитане." След това войникът вече не се върнал на своето място, а застанал до офицерите. Думата на императора го произвела в звание капитан. Разбира се, нужен му бил нов мундир, трябвало да се научи на офицерски обноски, но той вече бил офицер. Когато се опрощават нашите грехове, ние ставаме нови хора. Бог трябва да ни учи на "новите маниери", които ни се "присаждат" от Светия Дух. Това е дълъг процес и за него е нужен цял живот нещо, което за съжаление не всички християни разбират.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Ние сме грешници. Животът ни го доказва. Прошка можем да получим и да сложим ново начало само чрез Иисус Христос. Единствено този, който се покае за греховете си и повярва в Застъпника, ще се помири с Бога. Християнинът, т.е. човекът, приел Христос, стои пред нова задача - обновяване на живота си. Условие за това е прошката от Бога и Неговото обещание да ни възроди за Своето царство. Такива, каквито сме сега, там няма място за нас. Тъмното ни минало може да бъде осветено само чрез смъртта на Иисус Христос на кръста. Неговото възкресение ни гарантира чудесно бъдеще. Това, което трябва да направим е да приемем Бога от цялото си сърце, от цялата си душа, с целия си разум.
о време на лятната жега има ли нещо по-желано за децата от къпане в реката? Момчетата от нашия блок всеки ден пътуват с велосипеди до голямата бърза река, която минава край града. Валери плува много добре, Сашко - малко по-лошо от него, а Любчо едва се държи над водата и се осмелява да плува само покрай брега. Днес са дошли на реката много рано. Брегът е все още безлюден. - Е, ще направим ли сал? Вчера видях хубави трупи ето там. Хайде, елате по-бързо! подканва приятелите си Валери. Зад хълма намират няколко малки трупи от млади липи. Навсякъде около тях са разпръснати клони и листа. - Това е достатъчно - преценява Сашко.
- Тогава на работа! Любчо, донесе ли тел или връв? - Да, ето ги и двете. Момчетата се захващат усърдно за работа и не след дълго от трупите и клоните се получава малък сал. Съвсем като в приключенски филм. И как иначе, нали Валери преди няколко дни е прочел книгата за Робинзон Крузо. Момчетата и лодка биха си направили, но от какво? Е, и сал не е зле. Изтеглят сала по-близо до водата, приготвят прът и го спускат в реката. - А ще издържи ли? - пита Любчо притеснено. - Нали още не мога да плувам добре. - Да не би да се страхуваш? Пъзльо, ако те е страх от дълбокото, тичай след нас по брега. Ще бъдеш нашият Петкан. На Любчо съвсем не му се иска да бъде аборигенът Петкан и като се престрашава, стъпва върху сала. - Готово! Потегляме! - заповядва Валери.
Малкият сал бавно се понася край брега. Валери подсвирква щастливо, Сашко вика като вожд на червенокожите, а Любчо се е хванал здраво за клоните, трепери от страх и се насилва да се усмихне. Не иска да му викат "пъзльо". Отначало всичко върви гладко. Но изведнъж салът, отплавал малко по-навътре в реката, попада в по-бързото течение и се разлюлява. И тук незнайно откъде се появява огромен чепат дънер. Той не успява да се оттласне с пръта и салът се преобръща. Валери изплува веднага и се хваща за трупите. Сашко се подава от водата малко встрани и започва да се озърта тревожно. - Любчо, къде си, бе Любчо? - вика с цялата си сила Валери. Изведнъж някъде отзад се чува гласът на Любчо: - Господи, прости ми! Господи, спаси ме! затихва и пак вика с цялото си гърло: - Потъвам! Боже, помогни ми! Момчетата се опитват да доплуват до приятеля си, да доближат сала до него, за да може сам да се хване за него, но не става. Любчо е попаднал в бързей. Още
вика и призовава Бога на помощ, когато изведнъж му идва мисълта: "Плувай!" И започва да плува. Леко и уверено, като че ли някой невидим му помага. По-нататък реката прави завой. Течението е по-бавно и момчето излиза на брега. Приятелите вече тичат към него. - Видяхте ли как Бог ми помогна? - пита той радостно. - Видяхме - отговаря Валери. - Ти къде се научи да се молиш така? - От дядо ми. Той казва, че без Бога не може се живее нито в радост, нито в беда. И че Бог във всяка беда може да помогне. Разбрахте ли? - И още как. Ти, Любчо... ммм... препиши ми твоята молитва - казва Валери. - И на мен - присъединява се Сашко. - Е, препиши... Със свои думи, от сърце трябва да се молите! - Ааа! - сеща се Валери. Вкъщи се връщат пеш, всеки бута колелото си - когато караш, не можеш да разговаряш. А те имат какво да обсъдят. Не само пътуването със сала. Робинзоновците днес разговарят за Бога. Решават утре да отидат не на реката, а на гости при дядото на Любчо.
1.Син на Давид, който въстава срещу баща си, но е убит по време на битката (II Царе 13-18 гл.) 9.Филистимец, чийто дом е благословен, когато приема Ковчега на Завета под покрива си (II Царе 6 гл.) 11.Ираноезични племена от II век пр. Хр. 12.Месец от еврейски календар 14.Пристанищен град в Мала Азия, през който преминава ап. Павел по време на третото си пътешествие (Деян. 20:13-14) 15.Хълм, възвишение 17.Първенец 18.Род отровна трева от сем. картофови с приложение в медицина. 20.Престол 22.Парче плат, което се използва като част от облеклото за намятане, загръщане или забраждане. 23.Планина в Армения, където се установява Ноевият ковчег след потопа 26.Една стотна част от лева 28.Тропически плод 30.Учение, което одухотворява природните явления 33.Соли на оцетната киселина 34.Специалист по анатомия 36.Един от израилтяните, определени като настойници над даренията след завръщането 2.Кантон в от Вавилонския плен (Неем. 13:13) 37.БаШвейцария 3.Пърщата на Ревека (Бит. 24:15) 41.Човек, вата жена 4.Съработник който изнася лекции 42.Малоазина ап. Павел (Деян 15:40) атска богиня на плодородието 5.Другото име на Естир (Ест. 43.Част от облеклото на 2:7) 6.Мързел, безделие (Екл. 10: дякон в православното бо18) 7.Скандинавско божество 8.Мярка гослужение 44.Жеза електропроводимост 10.Арамейски на на Исав (Бит. израз, който означава "Господ наш иде" 13.Ре36:3-4) >> ка в България 16.Апологетичен труд на Чарлс Такстон и Нанси Пиърси ( изд. "Нов човек" 2000 г.) 18.Статуя без глава и крайници 19.Название на латинска азбука 21.Върховно египетско божество 24.Голяма река във Франция 25.Дума с тоническо ударение на последната сричка 27.Връхна дреха (II Тим. 4:13) 29.Място, по което се движат хора и превозни средства, улица 31.Разгърнатост, широта на действие 32.Състояние на покой, което е плод на Духа (Гал. 5:22) 35.Името на израилтянка, чийто син хули Господното име и е осъден от цялата общност (Лев.24:11) 38.Голям балкон, веранда 39.Бащата на Давидовия военачалник Амаса (II Царе 17:25) 40.Военен похват на причакване и внезапно нападение (Ис. Нав. 8:2-9) 42.Животинска мазнина 45.Название на древна Гърция 46.Голяма жилищна сграда 48.Одоламец, за чиято дъщеря се жени Юда (Бит. 38:1) 49.Пророк, който е бил и летописец в >> 47.МестностИзраил (II Лет. 13:22) 51.Първородният син та, през която прена Юда (Бит. 38:3) 52.Река в Европа, минава Саул, когато търприток на Дунав си ослиците на баща си (I Царе 9:4) 48.Река в Русия и Китай 50. Обозначаване времето на някое събитие или случка По Библията на ББД 51.Жената на Ирод, която е причина за смъртта на Йоан Кръстител (Марк 6: 17-28) 53.Митологично огнедишащо чудовище, почитано в страните на Далечния Изток РЕЧНИК: Алани, Анимизъм, Ацетати, Во, Ин, Один, Окситон, Орар, Мо
ВОДОРАВНО: 1.Ареопаг 7.Авел 8.Инам 10.Трофим 11.Ибис 13.Арарат 14.Аконит 15.Срам 16.Ахирам 18.Яван 20.Ирит 21.Дар 23."Робството на волята" 27.Египет 28.Омо 29.Акад 30.Орив 32.Аарон 35.ОН 36.Ерихон 38.Милион 40."Те" 41.Сол 42.Минс (Гардинер) 43.Раев (Александър) 45.Роне 46.Вселена
ОТВЕСНО: 1.Авор 2.Рефан 3.Елит 4.Пи 5.Аникита 6.Габор (Андор) 7.Арам 9.Минало 10.Транспорт 12.Сим 13.Араби 14.Ахиноам 15.Своге 16.Арома 17.Натан 18.Яре 19.Евтих 20.Ито (Сей) 21.Дякон 22.Рад 24.Териер 25.Виолина 26.Ла 31.восес 33.Римон 34.Нине 37.Нове 39.Ос 44.Ав 45.Ре