2
4
© 2007, Иван Вълков, автор © 2007, Светлана Вълкова, автор Редактор: Светлана Вълкова Стилистичен редактор: Люба Никифорова Коректор: Уляна Василева Дизайн и предпечат: Йордан Пеянски ISBN 978-954-91394-2-6 2008, Издателство “Светлина на Балканите”, София
ПРЕДГОВОР Книгата “Божият избор за спасение чрез вяра и любов” обединява две изследвания, мотивирани от несъгласието на авторите с разпространеното учение за индивидуалния Божи избор и предопределение за спасение, чиято същност до голяма степен е изразена с думите на Калвин от неговата книга “Институти на християнската религия”: “Не всички притежават вяра, тъй като избраността, от която тя произлиза, обхваща не всички.” В книгата “Аспекти на новозаветната вяра в живота и личността на патриарха Авраам” чрез богословски анализ се разкрива същността на библейската вяра. Според бл. Августин, на чието учение се основава Калвин, и първоначалната вяра в живия Бог и вярата в спасението се дават от Бога само на избраните за спасение. В изследването авторът си поставя за цел въз основа на Писанието да разграничи разновидностите на вярата, като разглежда развитието й от първоначалната вяра в съществуването на истинния Бог като дълг на всеки човек, до вяра, която Бог дава на човека, като очаква израстването му в нея. Учението на бл. Августин възниква поради необходимостта да се опровергае съществуващата в ІV в. пелагианска ерес, която ограничава значението на Божията благодат за спасението на човека. В желанието си да докаже, че без Божията благодат спасението не е възможно, бл. Августин преминава в другата крайност и твърди, че спасението е само по благодат и от човека не зависи нищо. И тъй като трябва да се обясни фактът, че не всички се спасяват, той създава учението за Божието предопределение за спасение – спасени са само избраните от Бога. Бог дава вяра единствено на тях. Особено ярко този възглед е изразен в съчинението му “За предопределението на светиите”. След около хиляда години Калвин открива за себе си бл. Августин и като променя донякъде учението му, го прави популярно. Арминий се противопоставя на праволинейността в Калвиновите възгледи и създава свое учение, по-меко. Повтаря се ситуацията отпреди десет века: едната крайност преминава в друга. През ІV в. това са Пелагий и Августин, през ХVІ в. – Калвин и Арминий. Причината за възобновяването на интереса към учението на бл. Августин за предопределението е в това, че когато призовават за връщане към първоизточниците (”ad fontes”), реформаторите разбират под това не само Божието Слово, но и съчиненията на отците на Църквата. Ако в погледа си назад към историята те не бяха спрели на ІV, а бяха стигнали до І век, днес християнските църкви нямаше да са разделени на калвинистки и арминиански. Авторът на книгата “Божи избор и предопределение за спасение в Новия За5
6
вет” разкрива какво се казва в самата Библия за този избор. И двамата изследователи работят с новозаветните текстове на старогръцки, на който те са написани първоначално, тъй като всеки превод в по-малка или по-голяма степен способства за промяна на мислите, вложени в конкретните думи от писателите на Евангелията и Посланията. Надяваме се, че този труд ще насочи читателя към правилно разбиране на неговия избор за спасение и за израстване във вярата. Иван и Светлана Вълкови
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ Съкращения на книгите от Библията Бит. .................................................. Битие Изх. ................................................. Изход Лев. ................................................. Левит Вт. ...................................... Второзаконие ІІІ Цар. ......................................... ІІІ Царе И.Н. .................................... Иисус Навиев Ис. ........................ Книга на пророк Исая Йез. ............. Книга на пророк Йезекиил Мат. ......................... Евангелие от Матей Марк ......................... Евангелие от Марк Лука ........................... Евангелие от Лука Йоан .......................... Евангелие от Йоан ДА .................... Деянията на апостолите Як. ......................... Послание на ап. Яков І Пет. ................ І Послание на ап. Петър ІІ Пет. ............. ІІ Послание на ап. Петър І Йоан ................ І Послание на ап. Йоан Римл. ................ Послание към римляни І Кор. .......... І Послание към коринтяни ІІ Кор. ........ ІІ Послание към коринтяни Гал. ................... Послание към галатяни Еф. ..................... Послание към ефесяни Фил. ................ Послание към филипяни Кол. .................. Послание към колосяни І Сол. ............... І Послание към солунци ІІ Сол. ............. ІІ Послание към солунци І Тим. .............. І Послание към Тимотей ІІ Тим. ........... ІІ Послание към Тимотей Тит ............................. Послание към Тит Евр. ........................ Послание към Евреи Откр. ..................................... Откровение
Общи съкращения сл. Хр .................................... след Христос пр. Хр. ................................ преди Христос гл. ........................................................ глава ст. ......................................................... стих р. ........................................................... река г. ....................................................... година с. .................................................. страница ап. .................................................. апостол aor. ................................................... аорист ind. ............................................ индикатив act. ....................................... активен залог praes. .................................. сегашно време part. ............................................ причастие Plat. ................................................. Платон Thuc. ............................................. Тукидид Just. І apol. ................... Юстин І апология НЗ ............................................... Нов Завет СЗ .............................................. Стар Завет СИ ....... Синодално издание на Библията LXX ........................................ Септуагинта coni. .......................................... конюнктив nom. ............................ именителен падеж gen. ................................. родителен падеж dat. ...................................... дателен падеж acc. ................................. винителен падеж sing. .............................. единствено число pl. ............................... множествено число б. м., С. В. ......... бележка моя, С. Вълкова вмчк. ................................ Великомъченик Бл. ................................................ Блажени Св. ..................................................... Свети Св. книги ......................... Свещени книги pass. .............................. страдателен залог athemat. ................................... атематичен
7
И
ван
10
В
ълков
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор ……………………..……………………….............................................….… 11 Увод …………………………….............……......………............……….….....................… 12 ПЪРВА ГЛАВА За вярата …………………….……..............…………...........…………............................. 16 Истинска и спекулативна вяра ……….........……...........……………...................… 19 ВТОРА ГЛАВА Мъртва вяра - вяра без дела ………..............…..........…………..................….….... 21 ТРЕТА ГЛАВА Дръзновението – основа на вярата ……............….........……….......................... 27 ЧЕТВЪРТА ГЛАВА Вяра в живия и истинния Бог ……………….............…………............................... 29 1. Вяра в истинния Бог .……………................................……………….................. 29 2. Вяра в спасението ….……………...................…...........……….................…....... 31 3. Вяра в съразпятието ….......………………….................................................... 35 4. Вярата като дарба на Светия Дух ..…………............................................ 45 5. Жертвена вяра за жертвоготовен живот .......................................….. 59 6. Вяра, въвеждаща в Божията слава ….……................................................ 63 Библиография ………………………………...........……………….............................. 67 Приложения ………………………………............….……………............................…. 69
ПРЕДГОВОР
Настоящият текст представлява анализ на новозаветната вяра, основан на библейското определение за нея (Евр. 11 гл.) и на примера за осъществяването й в живота и личността на старозаветния патриарх Авраам. Избрахме Авраам поради сходството в Божието водителство към него и към новозаветните християни – неговите наследници по вяра. При направения богословско-етичен анализ на последователните етапи в развитието на вярата се открояват правилното дефиниране, както и точно определеното значение и влияние на всеки от тях в практическия живот на християните. При теоретичния аспект на изследването се придържаме към един основен източник и първоизвор на идеи – Божието Слово. Като второстепенни извори ще посочим текстовете върху понятието вяра на М. Олесницки, П. Свешников, К. Барт, В. Гит и др. Поради ограничения характер на изследването част от подтемите в него ще бъдат подробно анализирани, а други само маркирани. Ще използваме метода на систематичното богословие, основан на придобити познания в областта на библейската херменевтика, екзегетика, историята на християнството, християнската етика, старогръцкия език и т.н. Практическият аспект на изследването се основава върху духовния опит на Авраам, историческия опит на Църквата, както и личния опит на автора. Този текст не цели просто да призове новозаветните християни да израстват в своята вяра, а и да ги подтикне във всекидневния си живот да преодоляват изпитанията, като се уповават с дръзновение на Божието обещание, че тези изпитания никога няма да надвишат силата им. Излизането от долината на плача и преодоляването на скърбите е възможно в пълнота само чрез дръзновено изкачване по стъпалата на вярата, което издига и Авраам до истинската слава, дадена му от Бога. Дръзновението като практически израз на живата вяра се разглежда в третата глава на изложението. Подобно на Мойсей, който възстановява във видимия свят с голяма точност образа на небесната скиния, даден му в откровение, и ние, естествено в други мащаби, се опитваме да пренесем идеята за стъпаловидното израстване във вярата в схеми, които да систематизират познанията ни (виж Приложения). Този несъвършен модел подлежи на допълване и задълбочаване в бъдещо изследване на базата, на която е създаден – цялостния контекст на Свещеното Писание. Божието Слово е основният критерий за истинност както в схемите, така и в богословските концепции, развити в този текст. В това Слово не намерихме противоречие и несъвместимост, което ни даде и основанията за направените в заключението изводи. АСПЕКТИ НА НОВОЗАВЕТНАТА ВЯРА...
11
И
ван
12
УВОД
В
ълков
Вярата е необходимост за човека. Тази аксиома е приета не само от религията, но и от науката. От нея изхождаме и в настоящото изследване, чиято цел е едно връщане към образеца за вяра, даден от Твореца на вселената. В по-общ смисъл вярата може да се разглежда като културно и исторически обусловена духовно-нравствена категория. Homo sapiens (разумният човек) като единствен неин субект от зората на своята история се е интересувал и е изучавал същността на обекта на вярата, която е приемал или избирал за своя. Историята на християнската вяра свидетелства за наличието на богат опит и много плодове в това отношение. Трябва да признаем обаче, че през последните десетилетия сме свидетели на сериозна криза в прилагането на новозаветната вяра, породена от липсата на здрава основа за същата тази вяра и погрешно виждане за модела на нейното развитие. Стремежът у съвременните християни бързо да станат “духовни” и прочути чрез т.нар. “дела на вяра” по същността си е отклонение от истинската вяра, както и от библейските принципи за нейното правилно приложение. В опит да запълни тази липса настоящото изследване има за цел да анализира задълбочено “оригинала” на вярата, описан в Библията. Подобен избор е предизвикан от широкото разпространение на редица измами и заблуди, за чиято поява сме предупредени от самия Христос. Със Своя въпрос: “Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8), Той предрича пророчески негативното развитие на новозаветната вяра от христоцентрична към спекулативна, “търсеща полза”. Тази съвременна “вяра” действа на принципа: “Вярвам в собствената си вяра.” Съвременните лъжеучители, антихристи и лъжепророци, които свидетелстват за измамни знамения и чудеса, се появяват вследствие от насочването на вярата към обект или обекти, различни от Иисус Христос. Вярата сама по себе си обаче не е гаранция, че човек ще получи непременно и веднага това, за което се моли (Евр. 11:39). Често искрената ревност и желанието за посвещение водят до немъдро следване на описаните в Библията герои на вярата с цел бързо постигане на техните резултати. Такава цел сама по себе си е добра, но не и когато се пропускат условията и реда за нейното постигане, поставени от самия Бог.
Огромната нужда от връщане към първоизточника и автентичния образец на вярата – Sola Scriptura! - провокира автора, със скромен опит на душегрижител, да поеме предизвикателството и да се опита да систематизира натрупаните си знания и познания в тази област. Само здравата библейска основа ще позволи да се приближим до тези, чиято вяра граничи с безумие - вярата на апостолите и на старозаветните праведници, сред които Авраам е най-велик. Целта на този текст не да бъде поредното изследване на тема новозаветна вяра, а да разкрие тази вяра въз основа на библейското определение за нея (Евр. 11:1), да анализира последователното й развитие у Авраам до достигането на желаната кулминация, както и да обобщи личните наблюдения на автора за тези процеси при други хора. Материалът в изложението е разпределен в четири глави. Първата глава разглежда основните аспекти на понятието новозаветна вяра – нейния единствен обект Иисус Христос, нейния личностен характер и начина на проявлението й, посочен от Бога. За целта ще се позовем на богословски изследвания за личната вяра с теоретична и практическа насоченост. Ще започнем от общата и ще преминем към християнската вяра, разглеждана като отношение между субект и обект – нещо, което и науката приема безусловно като основна характеристика на вярата. Според богословието обектът е Божият Син, Който не се нуждае от промяна и не подлежи на промяна – Той е образецът, към който се стреми субектът, т.е. човекът. Субектът е този, който се нуждае от промяна и подлежи на промяна. За науката обаче субектът и обектът са равностойни в това отношение – те се изменят и развиват. В заключение анализът на личната новозаветна вяра, който ще направим, цели да разграничи спекулативната от истинската вяра, да даде определение на второто понятие и да определи обхвата му. Втората глава представя екзегетичен анализ на понятието “мъртва вяра”, която е противопоставена на живата вяра според втората глава от Посланието на ап. Яков. Новозаветната жива вяра, която поражда живи дела, е алтернатива на мъртвата вяра у жителите на Ур Халдейски, откъдето излиза Авраам. От това негово отделяне започва израстването на вярата му. Същностен от гледна точка на нашето изследване не е въпросът дали Авраам е имал в Ур езическа вяра, а фактът, че нито вярата, нито делата му го спасяват, нито са зачетени от Бога. Едва след личната си среща с Господ Авраам наистина започва да вярва, неговата вяра се ражда и той извършва ДЕЛО на вяра - именно него Бог му зачита за правда. Така е и с новозаветния вярващ – преди новораждането си той е имал добри дела и някаква вяра, но и двете са недостатъчни за спасението му. Първото дело на вярата е: “Но първо търсете Неговото царство”(Мат. АСПЕКТИ НА НОВОЗАВЕТНАТА ВЯРА...
13
14
И
ван
В
ълков
6:33). Безусловното приемане на Христос е второто дело на спасяващата вяра, което слага край на мъртвата вяра и мъртвите дела и с която започват живата вяра и духовните дела (на тях ще се спрем подробно в четвъртата глава от изследването). Третото дело е съразпятието, което далеч не означава просто израстване в нравствеността. Това е трудният и дълъг процес на освещение и приближаване до сърцето на Бога. Четвъртото дело е свръхестествено - на дарбата вяра. Петото е жертвената вяра, която води Авраам към хълма Мория. Шестото осъзнато дело на вяра е приемането на слава от Единствения, на Когото тя принадлежи и пребъдване в нея. И последното седмо дело е чрез вяра да бъдеш грабнат от тази земя и отведен при небесния Отец. Третата глава от изложението е посветена на дръзновението като практически израз на вярата. Дръзновението тълкуваме като едно от средствата, които човешката свободна воля трябва да използва, за да изкачва стъпалата на вярата. В четвъртата глава са представени отделните етапи (стъпала) от развитието на новозаветната вяра. Това е основната част от изследването. Отделните стъпала се разглеждат според истините за вярата, вложени в цялостния контекст на Свещеното Писание. В своето изкачване отдадените ученици са подкрепяни и водени от ходатая Иисус Христос, както и от небесните ангели (Бит. 28:12; Евр. 1:17). Представяме това изкачване чрез стъпаловидна схема (виж в Приложенията схема № 1), за която използваме библейския модел на стълбатавяра от видението на Яков. Тази стълба, съединяваща земята и небето, е образ на духовната стълба, по която старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков (Евр. 11:9) чрез живот на вяра и послушание спрямо Божието водителство се изкачват към небесната слава. Обстоятелствата, които Бог допуска в живота на Авраам, променят коренно неговата вяра и взаимоотношенията му с Бога. Крайният резултат е постигането на пълно доверие и изграждането на взаимно приятелство между Бога и Авраам: “…и беше наречен Божи приятел” (Як. 2:23). Кръстът присъства в схемата като онова, което Авраам най-много иска да види - изпълненото Божие обещание. Обещание, което е валидно за всички Авраамови деца по вяра. Стълбата на вярата е пътят на Авраам, Исаак и Яков, но това е и пътят на всички, които Бог призовава да се приближават към Него. Първото стъпало на вярата е “вяра в истинния Бог”. То се разглежда като естествена част от човешката нравственост, която всеки разумен човек може да притежава, като приеме общото откровение за Бога. За хората на това стъпало Иисус казва: “Не си далеч от Божието царство” (Марк 12:34). Второто стъпало - “вяра в спасението” - е за тези, които търсят Бога и на чиято вяра в Иисус Христос Бог отговаря, като им дарява спасение. Човек придобива вяра
в своето лично спасение не чрез дела и заслуги, а по благодат и посредством лично откровение от Отец. Тук е началото на израстването във вярата, която сега преминава от интелектуално-нравствено в духовно измерение. Третото стъпало - “вяра в съразпятието” - е за тези, които не спират развитието си на ниво “простени и оправдани”, а тръгват по тесния път на освещението. Тук старата природа се приковава на кръста, за да придобие човек истинска свобода от своето Аз. Четвъртото стъпало - “Божия вяра” - е за позналите силата на съразпятието и истинската свобода: живот по дух. Само те могат да бъдат използвани като съдове за почтена употреба от Бога, Който чрез Светия Дух ги дарява с дарбата вяра. Петото стъпало – “жертвена вяра” - очаква тези, които, след като са придобили опит във взаимоотношенията си с Бога, са готови да положат на олтара всичко, придобито от Него и чрез Него. На шестото стъпало - “вяра, която въвежда в Божията слава” - Бог споделя Своята слава с истинските Си ученици, преминали през петте предходни стъпки. Авраам придобива вечна слава от Бог Отец само след като отдава своя син на жертвеника с вяра в Неговите обещания. Според същия духовен принцип Христос споделя Своята слава с новозаветните християни, посветили и отдали себе си изцяло на Него. Седмото стъпало е финалът по стълбата на позитивната вяра - то въвежда в небето. Там пребъдва само Любовта и няма да има нужда от вяра. В тази глава паралелно с позитивната вяра се споменава и негативната – мъртва, бесовска или езическа вяра. Надеждата за нейните носители, ако се покаят и се обърнат към Иисусовия Кръст, е основана върху милостта на Бога, Който не иска да погине нито една човешка душа. В частта Приложения са представени авторски схеми, които илюстрират развитието на вярата.
АСПЕКТИ НА НОВОЗАВЕТНАТА ВЯРА...
15
И
ван
16
В
ълков
ПЪРВА ГЛАВА За вярата Като социално и нравствено същество човек изгражда своето отношение към околните съобразно нравствените критерии и културата на своята среда и епоха. Гръцката античност (най-вече Платон) поставя в основата на нравственото отношение на човека към околните четири главни добродетели - благоразумие, мъжество, въздържание, справедливост. Средновековието - в лицето на светите отци на църквата Климент Александрийски, блажени Йероним и блажени Августин - добавя други три определящи добродетели: вярата, надеждата и любовта. Те се наричат “богословски”, тъй като в християнски контекст (Тома Аквински) изразяват отношението на човека към Бога. Любовта е най-важната от тях, но тя наред с надеждата е основана на вярата. Вярата е в основата на познавателния процес при човека, на неговата мисъл, действия и взаимоотношения. “Да вярваме в Бога - казва Соловьов в своето етическо съчинение - е наше нравствено задължение. Човек може да не изпълни своите нравствени задължения, но тогава губи нравственото си достойнство.”1 Нравственият аспект на вярата обаче не изчерпва нейната същност и цел. Същността на християнското богословие е разбиране на обективното Божие саморазкриване в Иисус Христос, което е възможно единствено чрез вяра и по благодат. Богословието определя вярата като свободен отклик на човека спрямо божественото откровение. Ако при разбирането за вярата се набляга най-вече върху умозаключенията, усещанията и преживяванията на човека, което е особено характерно за съвременното либерално богословие, не се взема предвид най-важната предпоставка, а именно посветеният живот на вяра – “чисто сърце, отворени към Бога очи, детско послушание, живот в Духа и постоянно изучаване на Божието Слово”2. Подобно на К. Барт и ние се противопоставяме на омаловажаването на Библията като Божие Слово и единствен авторитет и основа на християнското богословие. Вярата при човека има две различни измерения: емпирично (експериментално) и духовно. Науката обаче не разглежда като свой обект под каквато и да 1 Barth, K. Anselm: Fides Quarens Intellectum. London, 1960. 2 Barth, K. Anselm: Fides Quarens Intellectum. London, 1960.
било формулировка понятия като дух и абсолют, които не подлежат на експериментално доказване. Научният подход и инструментариум са неприложими при търсенето на християнската истина. В природата на човешкия разсъдък е да разделя и анализира, макар и неспособен да примири и съгласува всичко, до което стига, докато в природата на вярата е да съединява, примирява и съгласува. Науката може да даде доказателства за съществуването на Бога въз основа на фактите от природата и историята, но тя не е в състояние чрез логическия си апарат, наблюденията и експериментите, които използва, да предизвика у човека убеждение, че Бог съществува. Религиозната вяра не е удостоверяване или предположение, а пълно убеждение в истинността на това, което е дадено на човека. Александър Мен пише, че вярата идва от чуване и следователно е основана на вътрешен, духовен опит, който е коренно различен от научния експеримент. Мен посочва като пример самарянката, която в началото чува, след това разгласява чутото и в отговор на това сънародниците й казват: “Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.” “Това е научен подход, чисто научен. Науката не може да напредва без опит. В дадения случай опитът играе голяма роля, но това е вътрешен, духовен опит. Това е реалност, с която човек трябва да се срещне. Ако той иска да разсъждава за подобно преживяване, без да опита да се срещне с тази реалност и да се докосне до нея, тя ще му се изплъзне. Можеш да видиш Христос само със сърцето си. Научно (чисто, така да се каже, по външен път) можеш да разбереш други неща: че Той действително е съществувал, каква е била Неговата среда и т.н. Това са важни въпроси, но те са вторични за вярата.”3 Като разсъждава върху критериите за научност на даден текст, Умберто Еко стига до следните изводи, с които можем да се съгласим: “Изследването трябва да се отнася за обект, който е познаваем и дефиниран така, че да бъде познаваем и за другите... да дефинираме обекта, означава да дефинираме условията, при които можем да говорим за него, базирайки се върху правила, които ние ще определим или които някой преди нас е съставил... Изследването трябва да каже това, което още не е казано относно неговия обект, или да погледне от друг ъгъл това, което вече е казано... трябва да бъде полезно за другите...да посочи основните материали за проверка на тезата, която защитава, както и да осигури материалите, за да могат и другите да продължат изследването.”4 Настоящото изследване на новозаветната вяра изхожда от цитираните изисквания на У. Еко за научност на текста, като при това основен извор на всич3 Мень, Ал., Быть христианином. с. 7. 4 Еко, У. Как се пише дипломна работа. С., 1999, с. 45-49. АСПЕКТИ НА НОВОЗАВЕТНАТА ВЯРА...
17
18
И
ван
В
ълков
ки посочени и развити идеи е Библията. Писаното Божие Слово се разглежда като “текстова основа на разкрития обект на вярата”.5 Към принципа Sola Scriptura се добавя още един, задължителен за всяко богословско изследване и определен от Анселм Кентърберийски и цитиран от Барт като Fides quarens intellectum (“Вяра, търсеща разбиране”). Единственият път да се задоволи потребността на човека от пряко съприкосновение с божествената реалност е откровението от Бога, а то не може да се манипулира. Истината, разбирана като духовна реалност, не като философска категория, не може да бъде открита вследствие на човешко преживяване или разсъждение, а единствено в резултат от послушанието на човешкия разум и по Божие откровение. В Своето откровение Бог сам “проговаря” на човека и го кани да влезе в трайни взаимоотношения с Него: взаимоотношения на пълно приемане и пълно отдаване. Обектът на християнската вяра Иисус Христос не подлежи на промяна и развитие за разлика от субекта. И това е процесът на освещение и съразпятие. В този процес субектът и неговата вяра се променят. Ако трябва да използваме научна терминология, Иисус може да бъде разгледан като “идеалния модел”, който Бог е дал на човечеството: съвършен образ, чрез който можем да познаем Бога, и образец на пълноценно общуване с Него. Този модел не подлежи на усъвършенстване, а само на подражание. Човек не може да види Христос по пътя на експеримента, т.е. с научни средства, а само със своето сърце. Това е правилният и единственият път за взаимоотношения с Бога. Центърът в съдържанието на новозаветната вяра и на християнския живот е Личността и мисията на Богочовека Иисус. Ако евангелското учение се отдели от нея, то би се превърнало в религиозно-нравствена система без спасителна сила. Новозаветната вяра е сърцевината на вътрешния живот у човека. Библейската вяра е пълно доверяване на Божия авторитет. Тя не е светоглед, тя променя светогледа. “Вярата се проявява като вътрешна, непосредствена увереност в наличието на нещо, което душата търси, което я привлича и без приближаването и усвояването на което тя изпитва мъката на лишението, на непълнотата на живота. Това е жажда за близост, за създаване на условия за израз и изказ на насъбрани в душата чувства, мисли и пориви, свързани с обекта на търсенето, на жаждата.”6 При такова търсене на човешката душа обектът на вярата може да бъде само Бог. Човек започва да вярва в Бога, когато открива в Него източник на живот и сила, вижда Го като любещ и грижлив Баща. Само благодарение на вярата можем да открием Божията любов. Богът на Библията е Личност и затова има лични нравствени взаимоотношения с хората. 5 Еко, У. Как се пише дипломна работа. С., 1999, с. 45-49. 6 Пашев, Г. Основни начала на християнското семейство. – Духовна култура, 1976, № 5.
Истинска и спекулативна вяра За да изясним разграничаването, ще разгледаме определението за вярата от Послание към евреите: “А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (11:1, СИ). В най-използваните български преводи има някои различия. На първо място: - “жива представа на онова” (СИ) - “даване същественост на ония неща” (РИ, 1924) - “твърда увереност в неща” (РИВ). Ето и друга важна разлика: - “разкриване на онова” (СИ) - “имаме убеждение за неща” (РИ, 1924) - “убеденост в неща” (РИВ). Нека се обърнем и към старогръцкия текст: Estin de. pi,stij evlpizome,nwn u`po,stasij( pragma,twn e;legcoj ouv blepome,nwn Ще разгледаме значението на няколко думи, от които ще се опитаме да извлечем същността на даденото в Евреи определение на вярата: u`po,stasij – увереност. Тази дума има няколко значения: същност, действителност, основа; увереност, надежда; гаранция, удостоверяване, както в документи, свидетелстващи за притежание. 7 e;legcoj – свидетелство, доказателство. В папирусите тази дума означава доказателство в съда, което подкрепя обвинението. Като използваме този превод на отделните думи, ще предложим следното определение за вярата: вярата е действителност на нещата, които очакваме, увереност в дела, които не се виждат. Според това тълкуване вярата не е осъществяване на човешко желание. Тя е твърда увереност в невидимото –от една страна, в неща, които могат да станат видими скоро или след време според Божията воля, но, от друга, и в неща, които могат да се осъществят само във вечността. Следователно вярата действа едновременно в две измерения. Когато човек се ограничава само в земното, видимото й измерение, той я разбира като изпълнение на собствените си очаквания: “да видя и да получа”. Това е спекулативна вяра, която търси ползата и в 7 Клеон, Л. Новый лингвистический и экзегетический ключ к греческому тексту Нового завета. Санкт-Петербург, 2001, с. 828. АСПЕКТИ НА НОВОЗАВЕТНАТА ВЯРА...
19