П
реди няколко десетилетия живял един богат човек, който заедно със сина си колекционирал редки произведения на изкуството - от Пикасо до Рафаело. Когато избухнала войната във Виетнам, синът му бил повикан в армията. Далеч от баща си, синът постоянно му изпращал писма. Един ден бащата получил телеграма, че синът е убит, докато се опитвал да спаси друг войник. Около шест месеца по-късно, на Бъдни вечер, някой почукал на вратата в дома на бащата. Бил млад войник с голям пакет в ръка. Той се представил: „Господине, вие не ме познавате, но аз съм човекът, когото синът ви спаси. Той бе прострелян, докато ме спасяваше. Със сина ви се сприятелихме по време на войната и той често ми говореше за вашата любов към изкуството.” Младежът протегнал пакета към бащата и продължил: „Не съм добър художник, но искам да ви подаря един портрет на сина ви, който нарисувах като последен спомен за него.” Когато бащата разкъсал опаковката и се вгледал в портрета на единствения си син, със сълзи на очи казал: „Тази картина е най-скъпа от всички, които притежавам.” Той я сложил на най-централното място и винаги насочвал вниманието на гостите си към нея, преди да покаже другите шедьоври. Когато бащата починал, тъй като нямал друг наследник, цялата колекция била обявена на търг. Събрали се колекционери и ценители на изкуството от цял свят. Първата изложена картина била скромният спомен за сина. Специалистите се изсмели и поискали
да бъдат показани Ван Гог или Рембранд. Водещият обаче продължил: „Кой ще наддава? 100 долара? 200? Кой ще вземе портрета на сина?” Никой не пожелал. Тогава отзад се изправил един беден човек бивш служител на богатия баща – и казал: „Аз не съм дошъл да купувам картини, но тъй като знам колко много ценеше този човек портрета на сина си, ще го взема. Мога да дам обаче само 10 долара.” Никой не предложил повече и човекът получил картината. Когато всички зачакали следващите картини, търгът бил обявен за закрит. Настроени враждебно, хората в залата започнали да викат и да искат обяснение. Тогава водещият казал: „Когато обявих търга, имаше една клауза в завещанието, която не можех да разкрия досега. По желание на починалия се продава само картината с портрета на сина му. Който вземе нея, получава всичко.” Бог всъщност действа както е постъпил този баща: „Онзи, Който не пожали Своя Син, а Го предаде за всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?” (Римляни 8:32). Ако приемеш в сърцето си Сина Му - Исус Христос, - получаваш всичко. Бог ще прости всичките ти грехове и ще задоволи най-дълбоките ти нужди. Той ще изпълни сърцето ти с радост, мир, любов и найвече - ще стане твой Баща. Ще бъде Твоя закрила и помощ. Ще е с теб навсякъде, дори когато ти е тежко, за да отговори на всичките ти молитви. Може да общуваш с Него в молитва и да четеш Библията – Неговото писмо до теб. Няма да бъде винаги лесно. Може някои дори да ти се присмиват, но не забравяй, че Бог няма да те остави. Той ще те държи здраво за ръка и в края на земния ти път ще те вземе там, където е Той – на небето, - за да си с Него цяла вечност!
К
огато се заговори за Исус, хората винаги се учудват. Защо има толкова голям интерес към Личност, родена преди две хиляди години? Защо е толкова важно да вярваме в Него?
Н
ие сме сътворени, за да живеем в общение с Бога. Това е водещото послание на християнството. Ето защо, докато не открием тези взаимоотношения, в живота ни винаги нещо ще липсва. Постоянно ще се сблъскваме с вътрешна духовна празнота. Великият френски учен и философ Блез Паскал вярвал, че всеки човек е създаден така, че да приеме Исус. Хората, които Го отхвърлят, се опитват да запълнят празнотата с различни неща. Едни използват парите, но това не им носи пълно удовлетворение. Други опитват с алкохол, дрога или разврат, но това им дава само моментна наслада, която оставя след себе си горчивина. Трети се отдават на кариера, музика, спорт и т.н. Всичко това обаче не може да даде трайно удовлетворение, нито да разреши проблема с духовната празнота във всеки от нас. Както ни показва Свещеното Писание, причината за празнотата е фактът, че хората са се отдалечили от Бога и са Му обърнали гръб. В Библията се казва: „Вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог” (Исая 59:2). Всички сме грешни. Грехът е всяко непослушание спрямо Бога. Понякога Сатана ни изкушава да излъжем, като ни уверява, че никой няма да разбере. Но Бог знае всичко. Библията учи, че наказанието за греха е смърт в ада: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете” (Йоан 8:24). Ето защо имаме нужда от Исус Христос. В живота без Него няма смисъл, бъдеще и надежда.
Б
ог ни обича и иска да имаме вечен живот: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот” (Йоан 3:16). Затова Исус Христос умира за нас и вместо нас. Той взема върху Себе Си всички наши грехове, за да не плащаме за всички злини, които сме извършили. Но Христос не само умира за нашите грехове, а и възкръсва! Чрез Своята смърт и възкресението Си Исус Христос ни избавя от греха, вината и страха от смъртта. Христос умира, за да ни даде възможност да познаем Бога и да се приближим до Него, както и да променим живота си. Рано или късно всеки се пита: „Каква е ролята ми на тази земя и какъв е смисълът на живота?” Христос ни помага да открием дълбокия смисъл и истин-
ската цел на живота. Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът...” (Йоан 14:6). Христос ни предлага прошка. Ако сме искрени, ще признаем, че всички вършим неща, за които знаем, че са лоши, и от които после се срамуваме. В Библията се казва: „Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога” (І Петър 3:18). Ние се нуждаем най-много от опрощение. Когато умира на кръста, Христос поема върху Себе Си нашата вина и прави възможно Бог да опрости греховете ни. Христос ни предлага вечен живот. На никого не му харесва да мисли за смъртта, но истината е, че един ден всички ще умрем. Този факт, съзнателно или не, ни кара да се борим със смъртта и, както казва руският писател Михаил Пришвин: „Животът е борба за безсмъртие.” Искаме да избегнем смъртта, защото още с раждането у всеки от нас е заложен стремеж към вечен живот. Мнозина копнеят и се надяват да бъдат спасени от смъртта. В Библията се казва, че вечен живот можем да намерим само в Исус Христос, като повярваме в Него: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт към живот” (Йоан 5:24).
К
огато някой ни предлага подарък, имаме избор. Можем да го приемем и да му се радваме или да кажем: „Не, благодаря.” Но най-безразсъдното би било, когато чуеш за великата Божия любов и чудната Христова жертва, да се отнесеш равнодушно. Така рискуваш да останеш непростен във вечността. Библията ни предупреждава: „Как ще избегнем ние [наказанието], ако пренебрегнем едно такова велико спасение?” (Евреи 2:3). Във вечността ще бъде твърде късно за подобно решение. Там човек само ще плаче и ще си спомня със съжаление за възможността да избере друго. Но не бива да се стига дотам. В Свещеното Писание се казва много ясно, че приемането на Христос е дело на вяра. Приеми Господ Исус като дар на Божията любов към теб и ще бъдеш спасен. Побързай да дойдеш при Христос такъв, какъвто си, повярвай в Него и веднага ще получиш
прошка и вечен живот: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римляни 10:9). Вземи решение още сега. Не разчитай на утрешния ден, тъй като нашето „утре” може никога да не дойде. Ще споделим с вас нещо лично. Преди време и ние повярвахме в Него. Преживяхме голяма радост, защото знаехме, че нашите очи няма да видят мъката и огъня на вечното осъждане. Всеки от нас прие Господ Исус Христос за свой Спасител и Той, когато се завърне в слава, няма да ни изостави. Ти също можеш да довериш живота си на Него. Той кани нас, теб и всеки друг: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). Затова започни нов живот с Христос, още днес и сега! Ето една молитва, с която можеш да се обърнеш към Него: „Господи Исусе, досега съм живял без Теб. Виновен съм пред Теб за това и за греховете, които съм вършил досега. Моля Те да ми простиш и да ме освободиш от всичко лошо, което съм правил в живота си (поискай прошка от Бога за всеки грях, който потиска съзнанието ти). Благодаря Ти, че си умрял на кръста вместо мен и така си ми подарил прошка и вечен живот. Моля Те да влезеш в моя живот чрез Твоя Свят Дух и да поемеш ръководството на живота ми. Направи ме такъв, какъвто искаш да бъда. Благодаря Ти, че чуваш молитвата ми. Амин.”