я върнали в дома. Вторите доста пиели и оставали без работа, случвало се да гладуват. Накрая сами й предложили да се върне в дома. – Сигурно много те е яд на тия хора? – прекъсна я Марио. – Не. Станало каквото станало. Сега в Плевен е много добре – лелките не се карат толкова и не бият, децата повечето са разбрани. В неделя отидохме на църква. Приветливата и спокойна усмивка на Ивета накара хората да разговарят с нея и да я поканят на гости. Но още следобеда бащата на Марио трябваше да ги закара в Плевен.
а деня на детето семейството на Марио решиха да вземат Руменчо. Руменчо живееше с майка си в Плевен до блока на бабата на Марио. Но майка му се разболя и почина, а той отиде в дом за сираци. Родителите на Марио гледаха да взимат момчето винаги когато можеха. Руменчо обаче стоеше сърдит, странеше от Марио и сестричката му и на моменти проявяваше злоба към всички. Марио не можеше да се примири с неговата неблагодарност и не се радваше, когато го взимаха. Двамата с баща му тръгнаха с колата за Плевен в петък следобед. Върнаха се късно вечерта. За всеобща изненада освен Руменчо доведоха и едно момиченце. Марио ми разказа: – Запъна се тоя Румен като магаре на мост: „Не тръгвам никъде! А без Ивета съвсем не тръгвам!“ Ивета е с две години по-голяма от Румен, значи е колкото мен. Била отскоро
в дома и, представи си, станала като сестра на Румен. Не мога да повярвам, че има човек, на когото той не се цупи. В събота поканих на вечеря у дома цялото семейство. Ивета се оказа дребничко и бледичко момиченце. Беше боледувала от детски паралич и краката и ръцете й се движеха по-странно. Но беше пъргава, все искаше да помага и не спираше да се усмихва. Грижеше се за Руменчо като по-голяма сестра, без да се натрапва. След като вечеряхме, четирите деца отидоха да си играят в другата стая и все чувахме тънкото гласче на Ивета, която беше миротворец в сблъсъците между Марио и Руменчо. Преди да си тръгнат, тя ни разказа за живота си. Не знае коя е майка й – предполага, че я е оставила заради болестта. После не й потръгнало – осиновили я едно след друго две семейства. Но се държали грубо с нея. Първите искали да чисти цялата къща, пък тя била слаба, не издържала и често падала. Ядосали се и
На връщане от църквата Марио ми каза: – Няма да пътувам с тях до Плевен. – Защо? – изненадах се аз. – Защото ме дразнят и двамата. Единият те гледа на кръв, все едно му желаеш най-лошото. Другата пък се грижи за всички и никой не може да я ядоса. На всичкото отгоре Румен я има като сестра. – Да, има хора, които се преструват, че нищо не може да ги уязви, и манипулират другите. Но мисля, че при Ивета става дума за кротост. Тя не се гневи, не изисква, а дава… Бог със сигурност иска да бъдем кротки и Той ще употреби това в живота на Ивета. И когато ти поискаш, Бог ще изцели и твоя гняв!
тчислата съотве Напиши вместо и кви от азбуката стващите им бу рия д ъ м от един съвет ще прочетеш цар Соломон.
Напиши отговорите на въпросите в балончетата, разположени около числата, като започнеш от балончето, в което има стрелка.
1. Земята, в която Мойсей бяга от Египет, преди Господ да го призове (Изх. 4:19). 2. „Душата ми ще се развесели в моя Бог; защото Той ме облече в спасителна _________“ (Ис. 61:10). 3. Поток близо до Елеонския хълм (Йоан 18:1).
4. Название на долина в Израил – на ________ син (Иис. Нав. 15:8). 5. Кой взима по един дял от дрехите на разпънатия Иисус (Йоан 19:23)? 6. Какъв е по произход ап. Павел (Фил. 3:5)?
В
едно най-обикновено училище учеше едно най-обикновено момче, което се казваше Максим. Утрото беше сиво, ръмеше дъжд. Максим се измъкна неохотно от топлото легло, почти не се докосна до закуската, приготвена от майка му, прескочи ленивата котка и забърза с колелото си към училище. Там той нямаше приятели. Семейството му скоро се беше преместило в този град и Максим още се чувстваше чужд. В предишното училище имаше приятел, участваше във футболния отбор, където го смятаха за най-добрия вратар, а сега – нищо. Около училището видя момчетата от новия си клас, които се смееха весело. На висок глас обсъждаха училищните новини. – Ей, момчета, почакайте ме! – извика Максим. Един от тях се обърна и каза на останалите: – А-а, това е новото момче, което вчера счупи прозореца в стола. Да бягаме! Друго момче добави: – Завчера пък ми стъпка тетрадката. На Максим му стана мъчно. Струваше му се, че това ще продължава вечно. Той си спомни за счупения прозорец и за тетрадката... Прозореца счупи, без да иска – бутна го с лакътя си, а върху тетрадката стъпи случайно, просто не я видя на пода. Но го обвиниха, написаха му забележка в бележника и извикаха родителите му в училище. И вместо мъка в сърцето на Максим изведнъж се появи желание да отмъсти на съучениците си за несправедливото им отношение. Той спря, пъхна ръка в джоба на дънките си и като намери капачка от кокакола, се прицели в тях. – Ох-ох! – извика едно от момчетата, като се хвана за окото, в което го удари капачката.
– Дръжте го! – извика друго момче. Максим седна бързо на колелото и се втурна напред. Караше с такава скорост, че не забелязваше почти нищо наоколо. Сърцето му щеше да се пръсне. През главата му мина мисълта: „Само да не ме стигнат.” И изведнъж – удар, някакъв трясък... болка в крака... Притъмня му пред очите... Максим отвори очи с усилие и се огледа. Лежеше на земята пред един пътен знак. Все така ръмеше дъжд. Наоколо се търкаляха късовете желязо, които преди няколко минути представляваха новото му колело. Над него стояха съучениците му, единият от тях – с насинено око. Максим погледна крака си и видя, че се беше заклещил в счупеното колело. Опита се да го извади, но силна болка прониза крака му и той извика: – Много ме боли, помогнете ми! Момчетата не помръдваха. Максим ги погледна умоляващо и... заплака. Сърцето му бе изпълнено с горчилка, жалост към себе си, съжаление за лошата постъпка. Момчето с насиненото око гледаше стенещия от болка Максим и не знаеше как да постъпи. Пред него лежеше този, който го бе обидил, и молеше за помощ. Искаше му се да каже: „Бог те наказа!” и да го остави да лежи безпомощен, с крак, заклещен в счупеното колело. Но изведнъж в съзнанието му прозвучаха ясно думите от Библията, които скоро беше научил: „Не се радвай, когато врагът ти падне, и сърцето ти да не се весели, когато той се препъне” (Пр. 24:17). – Ще ти помогна – решително каза момчето и се зае да освобождава крака на Максим от счупеното колело. – Благодаря ти! Прости ми, че хвърлих капачката в окото ти. Не исках да те заболи, просто ми стана обидно, че никой не дружи с мен... – Искаш ли да бъдем приятели? – попита момчето с насиненото око. – Разбира се! – радостно се съгласи Максим и му се усмихна през сълзи.
И
саак, синът на Авраам, имал двама синове. Единият се казвал Исав, другият – Яков. Те били близнаци, но пръв се родил Исав, а втори – Яков. По онова време да бъдеш първият син в семейството, имало особено значение. При Исаак и Ревека станало така, че по-големият син бил любимец на баща си, а по-малкият – на майка си. Исав имал гъста рижа коса. Обичал полето, бил силен и ловък, прекрасен ловец. Често ходел на лов и прекарвал много време далеч от дома. Яков обичал да слуша разказите на родителите си за миналото и, за разлика от своя брат, предпочитал да си стои вкъщи. Исаак бил вече много възрастен, рядко излизал навън, отслабнал и бил почти сляп. Веднъж той извикал по-големия си син и му казал: – Сине мой, вземи колчана със стрелите и лъка и иди на лов. Донеси дивеч и ми приготви нещо вкусно за ядене. Искам да те благословя. – Добре, татко. Ще се постарая да не се бавя – радостно отговорил Исав. Той знаел, че благословението на баща му ще го направи най-важен в техния род. Ревека обаче подслушала разговора на Исаак с Исав и взела друго решение. – Баща ти Исаак – казала тя на Яков – иска да даде благословението си на Исав,
твоя брат. Но това няма да стане! Иди и ми донеси две козлета от стадото. Ще приготвя на баща ти любимото му ястие и той ще благослови теб, а не Исав. – Но татко ще ме познае! – се изплашил Яков. – Няма да те познае. Ето, ще облечеш дрехите на Исав, а ръцете ти ще покрием с кожа от козле, така че на пипане да напомнят косматите ръце на твоя брат. Когато вкусният обяд бил приготвен, Яков със силно разтуптяно сърце влязъл в шатрата на баща си. Ръцете му били покрити с кожа от козле, бил облечен с празничните дрехи на Исав. Шатрата се изпълнила с аромата на вкусното ястие. – Ела тук, сине мой. Ти ли си Исав, моят първи син? – попитал Исаак. – Да, аз съм твоят син – отговорил Яков. – Гласът е на Яков, а миризмата е на Исав – казал бащата. – Дай да пипна ръцете ти. Щом докоснал косматите ръце, Исаак се успокоил и като се нахранил, положил ръце над Яков, благословил го, дал му правото да бъде начело на техния род и да получи двоен дял от наследството на семейството. През това време Исав приготвял за баща си дивеча, който убил, докато ловувал. Когато сготвил ястието, влязъл в шатрата и предложил на Исаак да го опита... Можем да си представим какво станало по-нататък! И плача на Исав, и молбата му бащата да благослови все пак и него, и огорчението на Исаак... Със зачервени от сълзи очи и изкривено от гняв лице Исав излязъл от шатрата на баща си. Стиснал юмруци, той казал: – Баща ми е доста стар. Когато умре, ще убия този лъжец брат ми! Исав забравил, че е продал своето първородство на брат си за една чорба от леща. Когато видяла разгневения Исав и чула неговите заплахи, Ревека решила да изпрати Яков в далечната страна Месопотамия, в град Харан – при своя брат Лаван. Тя не видяла повече Яков. След двадесет години той се върнал в родината си, но майка му вече не била жива.
Можеш да прочетеш тази история в книгата Битие, 25 глава, от стих 19 нататък.
е ти ли се е случвало да съжаляваш, че в яда си си казал на някого обидни думи? Например, когато си спорил с приятеля си. Спорът е преминал в караница. Думите ти изведнъж са станали резки, жестоки... Много ти се е искало другият да го заболи от тях.
мисли, които напомнят пословици и поговорки, но изразяват Божията воля. В Библията те са събрани в книгата Притчи Соломонови. Там в първия стих на 15 глава четем: „Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.”
А когато си се прибрал вкъщи, гневът ти се е уталожил и си помислил: „За какво спорихме?! Струваше ли си да се караме за такава дреболия?!” И си разбрал, че си загубил своя приятел. Може би завинаги. Бог е дал мъдрост на Соломон да управлява народ, който обича да спори и да се кара, народ своеволен и упорит в своите заблуди. През живота си Соломон пише мъдри
Писанието ни учи, че само безразсъдните търсят караници и само неразумните губят приятели поради гнева си. Мисля, че си напълно съгласен с това. Но сигурно си казваш: „Как да победя гнева си? Той идва толкова неочаквано!” Така е. Сами не можем да се справим с това. Според Библията в такива случаи има само един начин да постъпим правилно: да обичаме Бога и хората. Иисус каз-
ва, че в тази заповед се съдържат всички наставления на пророците и цялата воля на Бога. Ако усетиш, че възникват разногласия между теб и друг човек, спомни си, че Бог в този момент е с теб. Той иска да ти помогне да не се гневиш. И ти дава онова, което противостои на гнева, – кротостта. Ако замълчиш или отговориш кротко, спокойно, обмислено, без да оскърбиш с нещо другия, караницата изведнъж ще затихне, още преди да се е разгоряла. Според учението на Господ Иисус да обичаш другия като себе си, е много просто. Той казва: „Както искате да постъпват с вас хората, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). Нали не искаш някой да ти вика или да те обижда? Тогава и ти недей да правиш така. Съвсем логично е. Соломон съветва: „Който желае да има приятели, трябва и сам да ги обича“ (Пр. 18:25). Соломон е бил мъдър цар и добър поет. Искам да завърша с неговите прекрасни думи: „Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа“ (Пр. 15:4).
еркни д зач е р и сек то Във в е, кои т и в к ето бу звани а н в т то в влиза увано с и р а тно. на н живо о т о начал букви лите а н а т ми. Ос ат ду в у з а , ще обр четеш о р п т ги тих о Като жен с а в ш научи ията. Библ
Наистина Божи Син е бил този Човек! 1
Наближават дните, когато ще оплакваме баща си. 2
Нека те сами отиват да си събират плява.
Но аз знам, Изкупителят ми е жив.
Сине Давидов, Иисусе, помилвай ме! 4
3
5
Твоята вяра те спаси. 6
Аз и домът ми ще служим на Господ. 7
Той взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите недъзи.
8
я а) Исаи
б) Исав
в) ст
отни
г) Иисус кът Христос
д) Йов н е) фараонът ави Н с ису ж) И
ей
тим
ар з) В
Неговото име се превежда от еврейски като „човек”. Той става венец на Божието творение. Бог му поверява да се грижи за Едемската градина и да даде имена на всички животни. Заедно с жена си е първият, който нарушава Божия Закон и по този начин в света идват болката, грехът и неизбежната смърт за всички живи същества. Живее 930 години.
Отговор: Бит. 3:15, 19-20; 5:5
Пророк от Месопотамия. Моавският цар Валак го моли да прокълне израилския народ. Но по пътя Божи ангел спира пророка и неговата ослица и му заповядва да говори само това, което Бог ще му каже. Така той три пъти благославя израилския народ.
Отговор: Числ. 22-23 гл.
Пророк Ахия му предрича, че ще царува над десет от израилевите племена. След разделянето на Израил и Юда той оглавява Северното царство. Огромен грях в неговото управление е поставянето на златни телци във Ветил и Дан. Вследствие на това Северното царство е победено и целият народ е поробен. Царува от 931 до 910 г. пр. Хр.
Отговор: III Цар. 11:31; 12:26-32; 13:34
За тази жена пишат ева нгелистите Матей и Лука. Елисавета, нейнат а сродница, казва, че тя е „благосло вена между жените”. В характера й им а черти като смирение, покорност, любо в и преданост. Тя е жена на дърводелец. Ангел Гавриил й възвестява раждането на Сина.
Отговор: Лука 1:26-27, 41-
42
Ю
ли е във втори клас, но ходи на училище без желание, просто защото така трябва. И какво желание да има, когато всеки, стига да не го мързи, бърза да го обиди? Причината за всичко това е, че Юли е много нисък. В него няма нищо солидно. Момчетата го спъват, перват го по челото, а момичетата му викат „лилипут“ или просто „дребен“. Е, какво да прави той, как да живее? Ето, в техния клас всички се страхуват от Дамян. Нищо, че е слаб и кокалест, но пък как се движи: поклаща се бавно, с ръце в джобовете. Думите процежда през зъби и може да плюе като големите момчета. Даже се говори,
че Дамян вече пуши. А не може ли и Юли да изглежда така внушително като Дамян? Поне за малко, докато децата забравят, че преди са му се подигравали?! Юли размишляваше за всичко това, докато се прибираше вкъщи. Тези мисли не го напускаха и когато си учеше уроците. Вечерта родителите му взеха неговото помалко братче и отидоха на гости при своите приятели – чичо Вили и леля Наташа. Учудиха се, че Юли пожела да остане сам вкъщи. Той имаше свои, много по-важни житейски планове. Щом тримата затвориха вратата, Юли бързо застана пред голямото огледало в антрето. Пъхна ръце в джобовете на късите си домашни панталонки, така че палците му останаха навън, и като се отдалечи до стената
срещу огледалото, се опита да ходи важно, както Дамян. Отначало не се получаваше нищо, но след изтощителни репетиции момчето осъзна какво не му достига. Разбира се, трябва да вирне по-високо глава, сякаш гледа на всички отвисоко. Опита пак и пак. Ето че се получи! Точно като при Дамян. Но това не беше най-сложното. Трябваше да се научи да процежда думите през зъби. Това е толкова по-зряло, толкова по-независимо! Оказа се, че е много по-трудно да овладее начина, по който Дамян разговаря, отколкото да се научи да върви с поклащане като него. На Юли му се стори, че никога досега не е разговарял толкова, при това сам със себе си. Ако вкъщи имаха папагал, той сигурно би научил десетки думи тази вечер. Когато се прибраха родителите му, Юли беше много уморен. Той разбра, че само отделеното време и упоритите упражнения ще му помогнат да постигне желаните резултати. Затова реши да продължи на другия ден. Когато чуха Юли на вечерната семейна молитва, родителите се спогледаха. Момчето говореше някак странно – дали от преумора в училище езикът му беше започнал да се заплита, или просто му се спеше? Дни наред Юли репетираше образа, който му беше така нужен, за да има авторитет в класа. Накрая той сам си постави „отличен“ и за по-
ходката с поклащане, и за бърборенето през зъби, и дори за това, колко надалече плюеше. Край! Сега можеше да покаже всичко на съучениците си. Вечерта за последен път застана пред огледалото. Чудесно! Какво смело и гордо момче го гледаше от там. Да, нека всички деца паднат от учудване! Сутринта, както винаги, се молиха с майка си на глас, а Юли помоли тайно Иисус да му помогне да докаже на съучениците си колко струва той – момчето от ІІ „а“. Всички вече бяха в класната стая. Всеки момент щеше да звънне звънецът. Юли специално беше изчислил времето, когато трябваше да влезе в стаята. Учителката още не беше дошла. Той отвори вратата и я трасна силно след себе си, за да му обърнат внимание. После с новата си походка мина покрай дъската и отиде до прозореца, сякаш трябваше да погледне през него. Някои деца побутнаха тези, които не го бяха забелязали. С крайчеца на окото си Юли видя, че сега вниманието на всички е приковано към него. Аха, значи подейства! Всичко вървеше според плана. По същия начин Юли стигна до другия край на стаята. Там седеше Маги, която живееше в съседния блок. Когато я приближи, той процеди през зъби: – Дай ми да препиша по математика, бързо! Мърдай! В този момент Юли плю надалече. Плюнката му стигна чак до стената.
Маги замига уплашено с дългите си мигли. В стаята цареше мъртва тишина. Изведнъж едно от момичетата каза: – Я го вижте лилипута! Може би има температура? Стаята се взриви от смях. Смееха се и Маги, и Калоян, който седеше на един чин с нея, и всички, всички. Тогава, превит от кикот, към него се приближи Дамян: – Да ти дадем и да запушиш, а, задръстеняк?! Ама че цирк ни устрои! Учениците зашумяха още по-силно. Дори звънеца не чуха. Учителката не можеше да разбере какво се случва в нейния клас. След часа Юли се оплака, че го боли главата, и под подигравателните погледи на съучениците си помоли учителката да го пусне да се прибере. „Добре че на света има вярващи родители“ – си помисли Юли, след като разказа всичко на майка си. Тя дори не се скара на своя помръкнал син за това, че е мечтал да прилича на грубия побойник Дамян. Не, майка му просто го прегърна силно и му каза, че той е най-доброто момче на света. И че главното в живота съвсем не е ръстът, а – голямото сърце, което обича Иисус Христос. Тя му прочете от Книгата на пророк Исая, че Спасителят не е имал „нито изглед, нито величие“, с които да привлича погледите на хората. Но със Своята огромна любов Той е победил греха и смъртта.
– Съвсем не е бил този пътят да спечелиш сърцата на съучениците си, Юли. А и нима би искал да не те обичат и да се страхуват от теб, както е с Дамян? Само любовта и добротата раждат приятели. Текстът от Книгата на пророк Исая, който майката прочете на Юли, много го утеши. Сега Иисус му стана още по-близък и роден. Момчето поиска от Него прошка за това, че за малко не тръгна по друг път в живота. И за себе си реши, че е най-добре да вложи всичките си сили и цялото си старание в стремежа да прилича на Иисус. Юли вече гледа често в огледалото, което му подари неговата баба, – Новия Завет.
От историята, разказана в Лука 2:41-51, подбери стиха, подходящ за всяка картинка.
1. След като намериш подходящия стих за всяка картинка и напишеш под нея номера му, избери четирите най-големи числа и ги нанеси в лявата колонка, а четирите най-малки числа нанеси в дясната колонка. Събери числата от всяка колонка. 2. Пренеси отговорите в квадратчетата, както е показано, и пресметни разликата между тези числа. 3. От получения резултат извади числото 7. 4. Отговора напиши в най-вътрешното кръгче на картината.
Напиши номера на стиха под картинката, свързана с него (ст. 41, 48 и 50 се изключват).
След като Бог призовава Аврам да излезе от Ур и да отиде в Ханаан, той става номад. Номадите са хора, които постоянно се преселват от едно място на друго. Аврам се придвижва заедно със своите стада от един воден извор към друг. Той и семейството му живеят в шатри. Когато израилтяните се заселват в Ханаан, тяхното най-голямо богатство са стадата. Овцете и козите дават мляко, месо и вълна, от която се правят дрехи. Кожата им преработват, а роговете им използват като духови музикални инструменти и съдове за масло. ПРИНАДЛЕЖНОСТИТЕ НА ПАСТИРА
ЖИВОТЪТ НА ПАСТИРА
Ето най-важното за пастира: - Тежка тояга с парчета камъни в дебелия край (по-късно вместо камъни се използват гвоздеи) за защита от нападателите. - Прашка, с която хвърля камъни по дивите зверове, нападнали стадото. - Малка кожена торба с камъни за прашката. - Тояга – дълга пръчка, извита в единия край, за да насочва овцете. - Пастирски рог. С него пастирите често викат овцете – надуват го, така че да издаде няколко звука.
В онези далечни времена животът на пастира е тежък. Могат да го нападнат диви зверове, разбойници, вражески войници. Ако някоя овца е ранена или е отслабнала, пастирът я носи на раменете си. Днес пастирът върви след стадото и го насочва с помощта на кучета. В библейските времена той върви отпред, а овцете го следват. Пастирът често дава име на всяка овца или коза и когато ги вика така, те отиват при него.
Пастир
КОШАРАТА ЗА ОВЦЕТЕ През зимата прибират овцете в селото и ги държат в заградена кошара. През лятото те остават на пасищата под открито небе. Ако пастирът не намери някаква пещера за нощуване, той строи за стадото кошара от камъни, която покрива с клони. А самият пастир спи пред входа на кошарата.
Пастир, който спи пред входа на кошарата
ПСАЛМ ЗА ДОБРИЯ ПАСТИР Псалм 22 възпява грижата на пастира за неговото стадо. Тук Бог е сравнен с добър пастир. По-късно Иисус нарича Себе Си добрия Пастир.
Тръба, направена от рог
ВОДОРАВНО 1. Мястото, където ще се състои битката във великия Ден Господен (Откр. 16:16). 4. Богобоязлив цар на Юда, правнук на Соломон (ІІІ Цар. 15:8-14). 5. По думите на Господ Иисус колко са основополагащите заповеди в целия Закон (Мат. 22:36-40)? 6. „Ние познахме любовта, която Бог има ____ нас, и повярвахме в това“ (І Йоан 4:16). 8. Буква от еврейската азбука (Пс. 118:105-112). 10. Името на човека, чиято жена е превърната в стълб от сол (Бит. 19:26). 11. Главният град на Римската империя. 12. Човек, който води аскетичен начин на живот. ОТВЕСНО 1. Внук на Исав (Бит. 36:12). 2. Съдията, чрез когото Бог избавя Израил от мадиамците (Съд. 6:11). 3. Свекървата на Рут (Рут 3:1). 7. Начин на общуване с Бога (Йона 2:8). 8. Градът, в който преминава детството на Иисус (Лука 4:16). 9. Човекът, който се съгласява по заповед на Саул да избие израилевите свещеници в Номва (І Цар. 22:18-19).
Сирийският военачалник Нееман страдал от тежка болест – проказа (инфекция, която поразява кожата и вътрешните органи). Малкото момиче от Израил – пленница в неговия дом – му казало, че пророкът от Самария може да го изцели. Но когато пророк Елисей чрез слугата си предал на Нееман, че за да изчезне проказата му, трябва седем пъти да се потопи в р. Йордан, военачалникът се разгневил. Слугите на Нееман обаче го убедили да прояви кротост и да изпълни тази лесна препоръка. Нееман послушал и се изцелил (IV Цар. 5 гл.)!
Историците нямат единно мнение къде е роден. Някои смятат, че родното му място е Тифлис (сега Тбилиси, Грузия), други говорят за България. Сведения за ранните години на проповедника не са стигнали до нас, но точно този период е особено важен и значим: тогава той приема Христос в сърцето си и посвещава на своя Спасител целия си живот.
Каргел се кръщава на 20 години, а след това учи за мисионер в Хамбург, Германия. Когато завършва, отива във Волин, Украйна, където става пастир на малка църква от немски колонисти. По-късно се премества в Санкт Петербург. През 1874 г. в столицата на Руската империя идва лорд Редсток – ревностен благовестител и проповедник. Тогава в дома на полковник Пашков започват да се събират аристократи, за да слушат Евангелието. Скоро се оформя кръжок от вярващи. Там често ходи и Каргел. Неговите проповеди привличат много слушатели. Веднъж в имението го слушат 700 души! Надареността и ревността в служението на Каргел не остават незабелязани: често го канят на различни места, за да помогне в организирането на нови църкви. Така пътуванията стават обичайни за него, целият му живот преминава в постоянна смяна на градове и държави. Той посещава България, Финландия, Естония. През 1887 г. Каргел се връща в Санкт Петербург и се настанява с жена си и трите си дъщери в дома на княгиня Ливен. След година се ражда четвъртата му дъщеря – Анна. Но раждането е помрачено от смъртта на майката. Иван Каргел остава вдовец с четири малки деца. Когато в Москва идва д-р Фридрих Бедекер да проповядва Евангелието на затворниците и каторжниците, негов спътник и преводач става Каргел.
През 1889-1891 г. те предприемат продължително и опасно мисионерско пътуване от Петербург до Сахалин (руски остров в Далечния изток), като посещават всички затвори, през които минават. Това пътуване Каргел описва в своята книга „От единия до другия край на земята”. Но през 1894 г. на руския престол се възкачва нов император – Николай II. Той започва своето управление с гонение на евангелските християни. Началото на XX в. е сложно и трагично. В Русия се засилват антиправителствените настроения, през 1905 г. избухва революцията, после – Първата световна война, а в 1917 г. е началото на новата революция, донесла хаос, кръвопролитна гражданска война и глад. В страната се разгръща безпощаден терор срещу вярващите. Възниква организацията Съюз на войнстващите безбожници. Християните са арестувани, разстрелвани, изпращани в лагери. Властите затварят църквите, забраняват да се провеждат богослужения. Но вярата на Иван Каргел не се разклаща, а упованието му на Господ е толкова силно, че неговите съвременници ни предават удивителни свидетелства. Веднъж по време на лекция Каргел забелязва млад мъж, който явно е потиснат от нещо и не го слуша. – Случило ли се е нещо при вас? – го пита Каргел, като прекъсва лекцията си. – Синът ми е тежко болен. Нито лекарите, нито молитвите помагат... – Нека всички заедно да помолим Господ за изцеление – се обръща Иван Каргел към присъстващите. – А вие, млади човече, се молете с твърда вяра, като помните, че Бог и днес чува молитвите точно както в библейските времена. Всички се помолили на Бога. – Идете си вкъщи и не се съмнявайте! Вашият син е здрав – казва проповедникът. Развълнуваният баща си тръгва. Още отдалеч вижда, че жена му го чака на входната врата. Той не може да издържи и извиква:
– Как е детето ни? – Напълно здраво е! – отговаря жена му. През 1929 г. Каргел е арестуван и изселен от Ленинград (тогава Санкт Петербург е преименуван така). А три години по-късно той е лишен от правото да гласува. Такива хора са наричани „лишенци”, т.е. лишени от граждански права. Освен това на Каргел не се дават и купони за храна – обричат го на гладна смърт. През 1937 г. отново е арестуван, но здравос-
ловното му състояние е толкова тежко, че го освобождават. Той се премества в град Лебедин, Украйна. През последните години от живота си Каргел боледува много. Големи усилия му коства не само да ходи, а дори да седи. Живее сам, тъй като дъщерите му са арестувани. Но вечер прозорците на неговата къща винаги светят – там се събират онези, които въпреки тежките и мрачни времена на гонения и страх искат да чуят Божието Слово. Преди смъртта си Каргел оставя такова завещание: „Когато дъщерите ми разберат, че съм починал, кажете им, че съм жив повече отвсякога!”
Герарска долина
Долина на благословението
Долина Ахор
ъни Ахан В тази долина е убит с кам е си от обрезаради това, че взима за себ бедствия на а лич ченото на Бога и така нав 4-25). 7:2 в. На с. (Ии израилтяните
Цефатска долина
и омощ а за п еда над г о Б ца моли у поб р Аса ойската м на етиопе а ц к о в Ту в а т ава н ойнс 2). Той д ойното в т. 14:10-1 р е б Л о мног Зарай (ІІ
Към г вя е раниц дин ата цит н е от от а та с из по вре рядит зи дол е и раи ме на на ф на с л от ц тянит сраж илис е отпр (І Ц ар С е, во ени тим аар. ден ята 13: аул и 18) .
Долина Сидим
Вт а тим зи до ск ли той ият ц на се фи е за ар А засе ли бо ви лв сти гат ме а И мц ял лех саа ит и е , к к, ра е, го м стан огато защо р( В таблицата по хоризонтала и по Би оли ал по раз то фи т. 2 да -с бир ли 6:1 на иле а, вертикала са скрити названията 7). пус н о че сне т на дадените тук долини. Намери ги. ГеМястото, където цар Йосафат и неговата войска благославят Господ за удържаната победа над моавците и амонците (ІІ Лет. 20:18-26).
С И Д И М А Г О В С Е Г И К П В Г О Е Г Е Р А Р С К А Я Р У О Г К Ц Й Х З Л В Е К Е О Ч Р Ц А А Х О Р И П Д К Л А К Г Е П Г У У П Ц А Р А О П Е Л Ф В Р Е Ц Н Е К О В Н Р Б Л А Г О С Л О В Е Н И Е Е О Б Т К Н Х В О О В С Я Л Д Р Ь С Е Е О Ч Л И Ц К П Ь Л О Т К У П Л С Ь М В А Р Д С И Д А И М А А Б Г С Я О О Е Л Л Р М И Е Я Т Р Ч С Т Е
Долина Цевоим
В тази долина има много смолни ями. Докато бягат от еламския цар и неговите съюзници, содомският и гоморският цар падат в тези ями (Бит. 14:10).
Долина Есхол
в ени от Мойсей гледвачите, прат съ че о д, ст оз мя гр м ва ля то На толкова го ат св къ от , мя . зе 4) а (Числ. 13:2 Ханаанската носят на върлин двама души го
Кедронска долина Тук по заповед на цар Йосия първосвещеникът Хелкия изнася от храма и изгаря всички вещи, които се използват за идолопоклонство (ІV Цар. 23:4).
Таня и Ирина бяха приятелки, живееха на една улица, учеха в един клас, и двете участваха в юношеската група към тяхната църква. В навечерието на Нова година момичетата решиха през следващата година да прочетат Библията. Направиха си план, към който да се придържат. Така двете можеха да четат един и същ текст от Библията и да разсъждават върху него. Много от историите им бяха познати от неделното училище. Но и немалко от тях научаваха едва сега, докато четяха Библията. Например прочетоха за победата на Давид над идумейците (едомците) в Солната долина. Когато се запознаха с тези събития, момичетата поискаха да разберат къде се намира Солната долина и дали съществува днес. Предполагаха, че трябва да е някъде близо до Мъртво море. След училище отидоха в дома на Ирина. Там си написаха заедно домашните, а после започнаха да търсят информация за тази долина в библейските енциклопедии и други справочници. Ето какво откриха двете приятелки. Солната долина е разположена в Южна Юдея. Почвата на тази голяма и доста дълга долина е толкова наситена със сол, че там няма никаква растителност. През нея преминава планина, която се състои от твърда маса сол, на места покрита с варовик.
В миналото в тази долина неведнъж е имало сражения между Израил и Идумея (Едом). Не само Давид, а по-късно и цар Амасия побеждава тук идумейците. Вероятно в книгата Битие се говори за същата долина – там тя е наречена долината Сидим. За местоположението на Солната долина съществуват две предположения. Според едни учени това е горната част на долината Беер Шева (на около половината път между Беер Шева и Мъртво море), по-рано наричана Вади ел-Милх. Арабската дума „милх” означава „сол“. Други предполагат, че Солната долина се намира в югоизточния край на Мъртво море. Трудно бихме си представили, че сражението между Давид и идумейците не се е състояло на тяхна територия, след като Давидовата войска е настъпвала срещу тях. Това обаче не може да се потвърди със сигурност. Момичетата останаха доволни, че можаха да научат нещо за израилската долина с такова необичайно название.
Произхождам от субекваториалните райони на Южна Америка, но днес живея навсякъде – в тропиците на двете полукълба. Причината е в моите семена, които хората използват в медицината и в сладкарската промишленост. На височина стигам до 12 м. Клоните и листата ми са разположени по периферията на короната, където има повече светлина. Цветовете и плодовете ми висят направо от ствола на дървото. В бялата мека част на плода се намират до 50 много хранителни семена: в тях се съдържат 20% белтъци, 50% мазнини и 2% - алкалоидът теобромин (в малки дози той премахва умората и е подобен на кофеина). Хората събират плодовете ми на купчини и ги подлагат за една седмица на ферментация. Така меката част на плодовете изчезва, а семената придобиват „шоколадов” цвят и губят горчивината си. После те се натрошават и стриват, докато се превърнат в еднородна маса. От нея може да се добие масло, което също е ценен продукт. Остатъкът от семената се стрива още и от него се получава ситен прах. По съвсем различен начин се прави познатият на всички шоколад. От натрошените семена не се изстисква маслото, а, обратно, добавят се захар, ванилия и сметана... Маслото от моите семена се топи при температура 33-36 градуса. Затова твърдият шоколад се топи в устата така приятно! М-м-м... Отпи ли една глътка? Вкусно е, нали? Именно заради възхитителния вкус на тази напитка шведският учен и природоизследовател Карл Линей ми дава име, което се превежда като „храна на боговете” (Theobroma cacao). Ти, разбира се, вече се досети, че аз съм , или шоколадово дърво! какао
Ех!... Ама че работа! Времето навън е лошо, нали? Иска ти се да се приютиш някъде уютно? Тогава ще ти препоръчам напитка от моите семена. Тя не само ще те ободри, а и ще ти повдигне настроението! Не вярваш ли? Приготви си чаша! Ацтеките смятали, че на земята някога е растяла цяла градина от вълшебни дървета. Градината обаче била унищожена и случайно оцеляло само едно дърво – „какауатъл”, т.е. аз. Напитката, която ацтеките приготвяли от моите семена, била на почит. Семената ми дори се използвали като разменна монета, вместо пари! За десет семена можело да се сдобиеш със заек, а за стотина – с роб. В онези далечни времена се срещали „фалшификатори на пари”, които подменяли семената ми с празни обвивки, запълнени с пръст.
С
игурно на всяко момиче му се иска да бъде красива принцеса в дълга дантелена рокля, а на всяко момче – да е доб-
лестен рицар, препасан с меч или копие, който се носи на бърз кон. Тези образи идват от средновековието. Тъжно е да гледаш как съвременните юноши не могат да изразяват мислите си красиво и ясно, нито да се държат по достоен начин. Често не им стигат думите, затова използват нецензурни изрази. Просто не са научени на добри обноски и правилна реч. А в древните книги е описан животът през средновековието – обикновен, но изпълнен със страх от Бога и възвишени идеали. В училище епохата на средновековието често се определя като „тъмните векове” – време на клади, изтезания, безкрайни кръвопролитни войни. И наистина е било така. Но в просветените XX-XXI век изтезанията, кръвопролитията и насилието са много повече.
Достатъчно е да пуснем телевизора или да отворим вестника, за да станем свидетели на ужасите, които заливат днес различните части на планетата. По данни на ООН в наши дни от глад умират всекидневно не по-малко от 25 хиляди души. Всяка година повече от 250 хиляди християни загиват, преследвани заради вярата си. Средновековието не е познавало такива мащаби на смъртта. Най-жестоката инквизиция – испанската – за всички години на своето съществуване е изгорила на кладите около 32 хиляди души. Според историците през Втората световна война за пет години и половина фашистите са изтезавали и убили около 11 милиона души. Някои факти говорят дори за по-голямо
число. Затова би било по-вярно да наречем „тъмни“ нашите векове, средновековието е време на по-приемливи ценности. През онази епоха, когато епидемиите от чума и холера отнемат живота на десетки и стотици хиляди хора, само Църквата остава извор на мир и милосърдие. Монасите и монахините са единствените помощници по време на епидемиите, а църквите – единствените приюти на милосърдието в жестокия свят.
Под въздействието на християнството дивите войници се превръщат в рицари. Рицарят не е просто войник на кон с доспехи и копие. Рицарството е преди всичко благородство, всеотдайност, великодушие и уважение към противника. Рицарите се сражават само в открит бой. Те смятат убийството на възрастни хора, жени и деца за най-голям позор. Честта и достойнството са по-важни за рицарите от златото и власт-
та. Например никога не охраняват пленените рицари. Ако рицарят попадне в плен, той не може позорно да избяга. Ето част от кодекса на рицарската чест:
Разбира се, средновековието е времето на кръстоносните походи, когато се вършат много безобразия. Най-често в основата на тези походи е продажната, завоевателска политика. В тях се включват и много измамници, но целта на повечето участници е религиозна – да достигнат Йерусалим и да освободят светите места. Тази цел обаче никак не се вписва в евангелските принципи на нашия учител Иисус Христос. Той не
позволява да насаждаме истината с военни методи. В действителност средновековното християнство отдавна е забравило много заповеди, спазвани в ранната Църква. Кръстоносните походи оставят позорно петно в историята на Църквата. Още по-страшно петно е инквизицията. Нейната цел е да се очисти Църквата от хората, смятани за еретици, а на практика – от всички, които са неудобни на църковните властници и политици. Господ обаче е силен да очисти и изцели Своята Църква, така че да я върне към високите идеали от Проповедта на планината.
Домашните овце се делят според формата на опашката си на четири групи. Към късоопашатите спадат широко разпространените романовски овце. От тяхната вълна се правят шуби и кожуси. Дългоопашатите овце са месни и мериносови породи, които дават годишно до десет килограма вълна. Преди 5 хиляди години богатите жени в Египет и Вавилон са предпочитали дрехи от тънки вълнени материи. Към тлъстоопашатите овце се отнасят каракулските. „Каракул“ („кара гюл”) в превод означава „черна роза”, въпреки че вълната на тези овце може да е не само черна, а и бяла. Те спадат към млечните и месните породи. Освен това има и курдючни овце. „Курдюк“ – това са мастни натрупвания под формата на големи торбички от двете страни на опашката. От тях могат да се получат до 16 кг мас!
Овцете имат добър слух и реагират дори на незначителен шум. Очите им са разположени странично, а зениците им са издължени, което увеличава зрителния им ъгъл до 270-320 градуса. Това им позволява да виждат назад, без да обръщат глава! Овцете не познават добре своя двор. Не могат да се върнат сами от пасището: не помнят накъде да вървят. Те са беззащитни животни. Когато един вълк се промъкне в кошарата, може да убие всички овце! За разлика от конете и кравите, които се защитават храбро от хищника.
Овцете са прославили Грузия из целия свят, а Англия са направили богата страна. Ненапразно председателят на една от камарите в Английския парламент традиционно води заседанията седнал на чувал с овча вълна. Древните израилски патриарси са се занимавали най-вече с развъждане на овце и друг дребен добитък. Стадата са били тяхното основно богатство. Днес овцевъдството е най-разпространено в Австралия, Китай, Великобритания и Нова Зеландия.
В Русия говорят за „бяла врана”, а в Европа – за „черна овца”. Съществуват множество поговорки за овцете: „Краставата овца разваля цялото стадо”, „Където има много овчари, там овцете се губят”, „Която овца се дели от стадото, вълкът я изяжда.” Приказки, легенди и песни са посветени на това очарователно животно. Дори Христос разказва за овцата в една от най-трогателните Си притчи (Мат. 18:12-14; Йоан 10:1-18).
Г
оляма радост изпълва сърцето на едно дете, когато неговият празник, 1 юни, наближава. Ние, от фондацията, също започнахме да се подготвяме – знаем колко е важно децата да слушат за Бога, докато още са склонни лесно да възприемат и запомнят. Молихме се усърдно и решихме да представим програма на открито – пиеска, игри, музика и ръчен труд. Докато приготвяхме сцената, наоколо имаше главно възрастни хора, но младежите ни започнаха да канят родители с деца. Когато зазвуча детска песен, се стекоха много момчета и момичета с майките и бащите си. Кукленият театър грабна вниманието на децата и те се затичаха да заемат първите редици. Гледаха много внимателно и удивително тихо. Следяха какво ще стане с момчето, което завижда на животните в зоопарка, че могат да плуват, имат хобот, висят по клоните на дърветата само на опашките си. Но накрая разбира колко чудно е създадено от Бога самото то: „Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела и душата ми напълно съзнава това“ (Пс. 138:14). Децата разбраха посланието – това стана ясно от интервюто, което взе от тях нашият „репортер“ и беше заснето с набързо измайсторената видеокамера на „оператора“. След това спортните игри предизвикаха много усмивки и състезателен хъс. Победителите бяха щастливи да получат наградите си, след като дадоха всичко от себе си. Някои деца предпочетоха да се включат в ръчния труд – сами да направят нещо, което да им остане за спомен. Докато прикрепяха към
молива си сърчице или животно, им разказвах за черното сърце, което не е угодно на Бога, и за бялото, което Го радва. Едно момиченце грабна молив със сърце от ръцете на жената до него, която го беше направила за своето дете. Повиках момиченцето и го помолих да върне откраднатото. Известно време то ме гледаше упорито и не помръдваше. Тогава му обясних, че да се краде, е грях. Детето изтича до братчето си и се върна с откраднатия молив, за да го даде на майката. Накрая подарихме на децата „Пътечка“ – единственото детско християнско списание в България днес. В него децата се запознават с Божието Слово и чрез разказчета, сценки и игри откриват колко близко и живо е то за тях.
П
оследната седмица на подготовката за детския празник бе белязана от немалко проблеми. Колата и бусът, на които разчитахме, се повредиха. Няколко дни времето бе хладно и дъждовно. Имаше и други спънки, свързани с организацията. В деня на празника обаче утрото ни посрещна със слънце и ясно небе. Започнахме да подреждаме техниката. За озвучаването се отзова наш приятел, професионалист в тази област, въпреки че беше работил нощна смяна. До обявеното начало оставаха десетина минути. Дойдоха само няколко от десетките поканени. Малко преди единадесет обаче започнаха да идват семейства с деца. Някои от младежите ни, заедно с по-малки членове на клуб „Пътечка“ тръгнали из центъра на града и където срещали родители с деца, ги канели на нашето празненство. Когато деца канят деца, успехът е по-голям. По същото време имало джаз концерт за деца на площада. Но като чували за нашата интересна покана, те започвали да дърпат родители, баби, дядовци и викали: „Хайде да отидем!“ На входа бяхме сложили маса с голям кадастрон, където очертавахме с молив ръчичката на всяко дете. Те получаваха предварително изработен цветен медальон от картон с връвчица за врата. На масата имаше много списания „Пътечка“ и покани за неделното училище. Започнахме програмата с поздрав и куклен театър. После всеки от екипа представи своя клуб и децата се разпределиха според интересите си. В единия клуб ги учехме да правят гигантски сапунени мехури. Всички много се забавляваха. Слава на Бога, че успяхме да уцелим течността, която се оказа много капризна, за да се задържи балонът и да полети нагоре, без да се спука. Следващото интересно занимание, което никой досега не бе представял пред децата в Русе, беше печене на гумени бонбони. Сместа се размеква като целувка на газов котлон и, сложена между шоколад и бисквитка, става много вкусен десерт. Не само децата, но и родителите похапнаха. Други деца изработваха театрални кукли. Най-малките се учеха да правят хартиени кученца. Някои плетяха от цветни ластичета или майсторяха красиви цветя от салфетки. В продължение на 2 часа деца и родители обикаляха от клуб на клуб. Похапваха, сапунисваха се, оцветяваха, плетяха, изрязваха… Много ценно беше личното ни общуване с родителите. Слушаха ни с интерес. Нямаше нито един недоволен или ядосан. Накрая изпратихме децата с подаръци, списания „Пътечка“ и покани за лагерите ни. Целият екип сме дълбоко удовлетворени, че Бог оживи служението ни.
1. На лист цветна или бяла хартия сложи ръката на майка си, баща си, баба си, дядо си или своята. 2. Очертай я с молив. 3. Изрежи я по контура. 4. Нарисувай или залепи от цветна хартия очи, нос, уста, бузки. 5. На обратната страна залепи пръчица или тръбичка.
АКТЬОРЪТ Е ГОТОВ!
Прояви творчество! Като сгъваш някои от пръстите, можеш да направиш заек, коте или дори слон.
А сега измисли история, разкажи я и я изиграй пред семейството си или пред вашите гости.