голяма палатка. Като я наближили, прочели над входа надпис с разкривени, зловещи главни букви: „КЪЩА НА УЖАСИТЕ“. Като се върнали у дома, Марио разказал на Алианка къде са се разхождали с Руменчо, а тя го попитала тайнствено: – В „Къщата на ужасите“ влизахте ли? Така историята започнала да се разплита. Алианка най-сетне разказала на брат си, че и двете съботи майката на Веселка сядала с приятелки в кафенето и давала на момиченцата пари да се забавляват на люлките. А те само чакали да се скрият от погледа й и тичали в „Къщата на ужасите“. На входа ги питали нямат ли възрастен придружител,
чера майката на Марио ми се оплака, че Алианка вече втора седмица през нощта в събота срещу неделя се събужда призори, плаче и крещи ужасена: – Чудовищата идват! Всички вкъщи скачат. Майката, бащата и двете момчета – Марио и Руменчо – тичат при Алианка и се опитват да я успокоят, а тя се захласва от плач и ужас. На сутринта и родителите, и братята й я разпитват какво точно се е случило, но тя им отговаря само, че е сънувала страшен сън. С Ина, майката на децата, се питахме каква може да е истинската причина за този ужасяващ страх. На всичко отгоре и Руменчо споделил, че докато бил в дома за сираци, по-големите деца им разказвали страшни случки и ги плашели нощем. Като си спомнил сега, и той взел да спи неспокойно и да се стряска насън. Докато се връщахме назад, към събити-
ята през изминалите дни, с Ина сe сетихме, че в тези две съботи Алианка гостува на Веселка – любимата си приятелка от детската градина. Ина знаеше, че момичетата и двата дни са се разхождали в парка заедно с майката на Веселка. В понеделник Ина се обадила на тази жена, за да я пита как прекарват съботите, а тя й казала, че в Борисовата градина се срещат с нейни приятелки – майките сядат на кафе, а децата играят в лунапарка точно зад кафенето. Когато Ина споделила с нея за кошмарите на Алианка, майката на Веселка отговорила: – А, тя и мойта се вълнуваше нещо, ама какво да ги правиш – детски му работи! На този етап от издирването се включи Марио. Във вторник след училище двамата с Руменчо минали през градината и стигнали до лунапарка. Разгледали всички люлки и въртележки. Точно щели да си тръгват, когато видели опашка от деца пред някаква
но Веселка подавала авторитетно парите за билетите и казвала небрежно: – Ей сега идва мама. После влизали и... ставало страшно. Втория път Алианка не искала, защото се страхувала много, но Веселка я предизвикала – да покажат, че са големи момичета, страшно смели. Уговорили се да не казват и дума на родителите си. В неделя след богослужението заедно със семейството на Марио отидохме при презвитера на църквата и той се помоли Бог да премахне уплахата от сърцето и ума на Алианка и Руменчо. В молитвата си презвитерът благодари на Бога, че ни е обикнал и ако вярваме в Него, ще ни научи ние също да Го обичаме, а в любовта няма страх.
заедно с Ако скачаш а кръгчетат Даринка по ера ните ном според тех ите ш от букв и състави еи, ще проч в тях дум л есна мисъ теш интер о кв ереш за ка и ще разб ой на в този бр се говори о. списаниет
Д
жипът едва се придвижваше по пасищата и поляните. Герхард избърса потта от челото си. Той се изпоти не само защото беше много горещо, а и защото се страхуваше. Четиримата етиопци, които го съпровождаха, също не изглеждаха като смели герои. Те седяха, сякаш бяха залепени за седалките на джипа. Герхард Бьослер беше мисионер. На път за мисионерската станция със спътниците му трябваше да минат през опасната територия на гуджите. Това е полуномадско племе животновъди от народа оромо в Южна Етиопия – Източна Африка. Те притежават големи стада от едър рогат добитък, овце и кози, с които преминават от едно пасище към друго. Когато намерят място, където има достатъчно храна за добитъка им, гуджите разпъват там своите бедни колиби от кожа. Хранят се почти изключително с месото на собствените си животни. Днес все по-често могат да се видят постоянни селища на гуджи. Но тези хора продължават да бъдат опасни както преди. В доста местности при тях и досега е в сила законът за кръвната мъст. Ако убият някого, за неговата смърт трябва да се отмъсти. Роднините на убития се успокояват едва когато
убият убиеца или човек от семейството му. Доскоро никое момиче от племето гуджи не се е омъжвало за младеж, който не може да докаже, че е убил поне един човек. Войнствените гуджи не позволяват чужди хора да остават на тяхната територия. Неотдавна един мисионер поиска да спечели приятелството им. Но не се върна. Дори полицията се страхуваше от тях, тъй като често копията на гуджите се оказваха по-бързи от полицейските изстрели. И ето сега Герхард минаваше с джипа си през тяхната територия. Неочаквано някой изскочи от храстите. Изплашеният мисионер мигновено отклони колата и спря. Като видя, че беше само газела, която с дълги скокове побърза да се отдалечи, той въздъхна облекчено. Малко след това пътят им пресече майка павиан с малкото си на гърба. Следваха я други маймуни с децата си. Гледката беше забавна. Но на Герхард днес не му беше до тях. На спътниците му – също. Искаха само да минат колкото може по-бързо опасния участък. Струваше им се, че отвсякъде ги наблюдават множество очи. И действително беше така. От острия поглед на гуджите не можеше да се скрие нищо. „Всъщност би трябвало да ме е срам – си мислеше Герхард Бьослер, докато клатеше укорително глава. – Наричам себе си мисионер, а заради няколко гуджи сърцето ми отиде в петите.“ Но той си спомни за учениците на Иисус, когато са на Генисаретското езеро. Те също са обхванати от страх – плашат ги воят на вятъра и вълните, които се разбиват в лодката, боят се да не попаднат в ръцете на римляните. Да, случва се и християните да бъдат обзети от страх. Но вярващият човек може да каже за страха си на Този, Който ни разбира най-добре, – Господ Иисус. Герхард знаеше това и започна да се моли. В крайна сметка джипът напусна територията на гуджите. И всички отново разговаряха оживено, дори запяха една след друга хвалебни песни.
Герхард Бьослер служеше в район, разположен до земите на гуджите. И колкото по-често му се налагаше да минава през територията им, толкова по-силно ставаше неговото желание да занесе и на тях вестта за Иисус Христос. Но как? Ще успее ли да каже поне една дума, преди копията им да го пронижат? Веднъж до него стигна ужасна новина: гуджите гладуват, защото стадата им са поразени от мор. Животните умират и животът на гуджите е в опасност. Герхард и жена му започнаха да мислят как да помогнат на тези хора. – Сетих се! – възкликна изведнъж той. – Ще им закараме зърно и олио и ще опитаме да се сприятелим с тях. Но за тази цел ни трябва път. След като се посъветваха, решиха Герхард да обиколи с хеликоптер земите на гуджите и да проучи къде е най-добре да се прокара път. „Само да не беше толкова голям страхът, който лишава от мъжество... Трябва да се уповавам повече на Господ“ – си мислеше той. Неведнъж Герхард и жена му се молеха: „Господи, ако искаш да ни пратиш при гуджите, избави ни от страха! Отвори ни път към тях!“ Колко е хубаво, че можеш да разговаряш с Бога – винаги и навсякъде, особено когато те е страх и нещата никак не са лесни! Това, което Герхард и жена му не знаеха, беше, че Бог отдавна бе проправил път към сърцата на гуджите. И то по един необикновен начин. Веднъж през нощта, около 50 години преди това, старият вожд на племето се събуди от странен сън. На сутринта той събра старейшините. Подпрян на тоягата си, вождът започна да разказва: – Днес през нощта сънувах мъж, който сочеше към небето и каза: „Един ден ще видите път в небето. Тогава знайте, че скоро при вас ще дойде кон, който не яде трева. Той ще докара човек с книга – това е Книгата за истината. Изслушайте го и му повярвайте!“ След тези думи мъжът изчезна. Всички бяха поразени от чутото. – Това наистина е странен сън! Какво може да означава? – недоумяваха старейшините.
През следващите седмици и месеци хората говореха само за това. Но нищо не се случваше. Нито за пътя към небето, нито за коня, който не яде трева, не се чу и не се видя нищо. Така с времето гуджите забравиха за съня на вожда. А сега в земята им настъпи глад. Нуждата беше голяма. Ден и нощ се молеха на своите богове, но нищо не се променяше. Дори Вака, великият незнаен бог, мълчеше. И ето, веднъж те видяха на небето светли ивици. Всички гуджи изскочиха от колибите си и загледаха нагоре. – На небето има път! – предаваха си един на друг новината. Откъде можеха да знаят, че светлите ивици са кондензационна следа от самолетите, които вече всеки ден летяха над тяхната територия?! За гуджите това означаваше: сега сънят на стария вожд ще се изпълни! И всички отново заговориха за него: – Това е пътят. Но къде е конят, който не яде трева? И кога ще дойде човекът с Книгата за истината? След известно време те видяха прелитащ над тяхната територия хеликоптер. Изплашени, се разбягаха кой накъдето види. Скриха се в храстите край брега на реката. А хеликоптерът се приземи. От него излезе Герхард Бьослер със силно разтуптяно сърце. Гуджите също бяха обхванати от безпокойство. Един от тях прошепна на друг: – Виждаш ли? Това е конят, който не яде трева! Тогава това е човекът, който трябва да ни донесе Книгата за истината. Хората започнаха да излизат плахо от скривалищата си и да се приближават към Герхард. Техните тъмни очи светеха от радост. Той отстъпи неуверено назад. Лицето му изразяваше страх. Защо гуджите са толкова приветливи? Може би това е засада? Тяхното добро разположение към него обаче не изглеждаше неискрено. Те дори го поканиха в своите колиби. И едва вечерта, докато седяха край огъня, Герхард разбра тайната. – Донесе ли ни Книгата за истината? – попитаха го гуджите. Герхард кимна. Очите му заблестяха от радост. Той им показа Библията. Смъртоносните копия на гуджите бяха напълно забравени. Страхът изчезна като дим! Герхард можеше само да се учудва на необикновените пътища, чрез които Бог достига човешките сърца. Например съня за пътя към небето, за коня, който не яде трева, и за човека, който носи Книгата за истината. Мисионерът беше сигурен, че тази Книга ще промени сърцата на гуджите. И това го радваше неимоверно!
С
игурно си чувал разкази за безстрашни моряци и техните удивителни приключения. Може би някой от вас дори мечтае да стане мореплавател, когато порасне. Но спиращите дъха приключения винаги са съпроводени с опасности, нали така? В морето това са бури и урагани, чиято сила не се покорява на никого по земята. Сега обаче ще чуеш история за чудото, което Иисус извършил веднъж по време на буря. Преди много години Той обикалял Палестина и учел хората на правда, разказвал им за Божията любов. Около него винаги се събирали слушатели, които с голям интерес следели проповедите Му. Иисус никога не отказвал на никого помощ, понякога дори нямал време да се нахрани и да си почине, защото тълпи от хора постоянно Го наобикаляли. И ето, веднъж Той решил заедно с учениците Си да прекоси Галилейското езеро с лодка. Преди това Иисус цял ден поучавал хората, разказвал им притчи, затова онази вечер бил особено изморен. И най-сетне успял да поспи малко в лодката. През това време учениците обсъждали събитията от изминалия ден и чертаели планове за бъдещето. Повечето от тях били рибари, затова пътешествието в лодката не ги изморявало, напротив, дори ги успокоявало. Но внезапно задухал много силен вятър. Учениците се разтревожили. „Колко странно – мислели си те, – нищо не предвещаваше буря.“ Черни облаци покрили ясно-
то дотогава вечерно небе. Започнала свирепа буря… Вятърът духал все по-силно, вълните се вдигали все по-високо и по-високо. Удряли безпощадно лодката с такава сила, че тя се напълнила с вода. Дори учениците на Иисус – опитни рибари – се изплашили силно. Заели се с всички сили да изгребват водата от лодката, но това не помагало много. Малката им лодка, която била мятана във всички посоки от неистовия вятър, била заплашена да потъне. Интересно, как би се почувствал ти на тяхно място? А Иисус по това време спял безметежно. Учениците възкликнали с изумление и страх: – Учителю, нима не те е грижа, че загиваме? Иисус се събудил, чул техния упрек и... Представете си, Той не хванал ведрото, за да изгребва водата заедно с изплашените ученици. Просто забранил на вятъра да духа, а на морето заповядал: – Млъкни, престани! И в същия миг – о, чудо! – вятърът утихнал и повърхността на морето станала гладка като огледало! Настъпила пълна тишина. Мисля, че учениците не повярвали веднага на очите си, защото преди им се струвало, че непременно ще загинат. Сърцата им все още треперели от страх, но въпреки това били щастливи, че са останали живи и сега са в безопасност. В този момент чули добрия глас на Учителя: – Защо се изплашихте толкова? Къде е вярата ви? Учениците не могли да отговорят. Засрамили се, че позволили на страха да завладее сърцата им. По време на бурята те забравили за всички чудеса на Иисус, които били видели със собствените си очи. А нали през цялото това време били в една лодка със самия Господ! Учениците се питали един друг шепнешком: – Кой е Той, че дори вятърът и морето Му се подчиняват? Отговор на този въпрос получили по-късно. А ти знаеш ли кой е Иисус Христос?
КАК МИСЛИШ? 1. Какво е изплашило учениците? 2. Защо са се засрамили от думите на Иисус? 3. Какво трябва да пра-
виш, ако те завладява страх?
чува е , като 1. Кой под, с с о на Г ива р а к с с а л г се шва и изпла ? го от Не
а) Адам б) Каин в) Йона
3. Ка к с който е казва в елика хули нът, името под и срещ на Го у ког осме со лява да из то не се един лезе войн нито ик от войс израи ка? лскат а) Енак а
б) Голи ат в) Лахм ий
6. Кой от упра вителит уплашв е се а, кога то чува те на П думиавел за правда бъдещи та и я съд?
а) Феликс б) Агрипа в) Фест
ще 4. Кой се бои, че кради ра бъде убит за ? на же сивата си
а) Яков б) Исаак в) Исмаил
спод 7. Кой казва: ,,Го мое и на ли ет св я е мо ще го спасение; от ко се боя“?
а) Мойсей б) Иисус Навин в) Давид
чо а рата в з ка о хо добе т с да цето го к Ка , ко ват е ли . т 2 у то ато къ ах ве стр ащо д к га? е з сл с Бо се ат, е, ж ли сия рял а му гов з ра й
о м а) Н враа й А б) ойсе в) М
ма е и е ч с р ака ога, ши з у й, м от Б р з о пре К ед да ра Ваал ез 5. в о р зап хува а на ва п а к о р и т ст твен ави р р же я и п ден та? щ но уил
ам а) С мсон а б) С деон Г в) е
на чите а а з а в ат п толко ижд т и в а б в о о а ог я гр че ,,ст и 8. К в усо шват, Иис ла изп ртви“? се исус ъ м на И о е т кат и иц
ен а) уч ел г н б) а ните е в) ж
трахът е много неприятно състояние. Наистина, Бог ни е създал така, че не можем да избягаме от страха. Всички хора някога от нещо се страхуват. Ако човек изобщо не изпитва страх, това означава, че не е съвсем здрав психически. Страшно е да пресичаш улица, по която се движат поток коли. Да се изкатериш на самия връх на дървото, е страшно. Много е полезно да се страхуваш от това: може да паднеш, да се осакатиш непоправимо или да си счупиш гръбнака и после цял живот не само по дърветата няма как да се катериш, а и изобщо – да ходиш, тъй като ще бъдеш прикован на инвалидна количка. Но съществува страх, който не бива да изпитваме. И ако го чувстваме, трябва да се избавим от него, за да не се измъч-
ваме. Имам предвид например страха да влезеш в тъмна стая, страха от чувството, че някой се крие под леглото… Ето такива страхове са напълно излишни. Нали така? Но понякога се появяват и причиняват големи страдания. Не само децата са преследвани от такива страхове, а и възрастните. Така се случва също с учениците на Иисус Христос, когато ги застига буря в езерото. Те са много изплашени, дори викат от страх. И какво правят? Събуждат спящия Иисус и Го молят да се намеси, да им помогне. Как отговаря Иисус? Забранява на вятъра да вилнее и казва на морето: „Млъкни, престани!“ Вятърът утихва и настъпва тишина. После Иисус напомня на учениците Си, че се страхуват, защото вярата им е недостатъчна, защото са забравили за Него.
На какво можем да се научим ние от тази история, която Бог ненапразно заповядва да бъде записана в Библията? Първо. Ако се страхуваме от нещо, от което не трябва да се страхуваме, това означава – забравили сме, че Иисус Христос е с нас. Той винаги е с тези, които Го обичат и Му вярват. Ако ти вярваш в Него, ако напълно Му се доверяваш, Той е с тебе. А ако Иисус – Онзи, Който може да каже дума на морето и то да Му се покори, – е с тебе, от какво да се страхуваш? Не е ли така? Второ. Трябва точно както учениците да се обърнем към Иисус с молба за помощ, да Му кажем: „Иисусе! Ти си мой Защитник! Помогни ми да не се страхувам. Колко е хубаво, че си с мене! Благодаря Ти! С Теб не ме е страх от нищо.“ За да не се страхуваш, трябва да се научиш да говориш с Иисус. В Библията пише: „Непрестанно се молете“ (I Сол. 5:17). Ако постъпваме така, скоро ще забележим, че сме спрели да се страхуваме вечер, не се боим от тъмното, нито когато сме сами в стаята. Знаем, че Иисус винаги е с нас. Всъщност никога не оставаме сами. Той ни вижда, чува, обича ни и ни пази.
Лежи уморена нощта на хладната, черна земя, но лъч като ярка звезда проби непрогледния мрак. Красив като ценен елмаз, във ранния утринен час посланик небесен за нас ни каза със прелестен глас: „Не се бойте, хора, от мен! Дойдох, от вестта ободрен, да кажа на вас, че в тоз ден Иисус Христос бе възкресен! Идете по всички страни със тези добри новини, кажете на всички в света, че Бог ви спаси от греха. Той днес победил е смъртта и тя няма повече власт. Ще възкреси Господ и вас в заветния, последен час.“ О, Господи, радост безкрайна! Заветът Ти нов ще прославим, защото сме с нови сърца и вече сме Твои деца!
Христос възкръсна и с това смъртта Той победи. Повярваш ли във туй сега, спасен ще бъдеш ти. Той всички нам дари живот чрез възкресение, на целия човешки род от смърт спасение. Христос възкръсна, не тъжи, Той жив е тук със нас. И в твоето сърце дори Той шепне в този час. Христос възкръсна, радвай се на тази новина, защото Той с любов пое и твоята вина. Иисус възкръсна от смъртта и избор дава ни. Повярваш ли сега в Христа, блажен ще си и ти.
Във Новия Завет му писал Павел и смятал го за собствено дете. А може би ти вече си представи – разбира се, добрия ...............
Тръгвали те към ............., но в душите им царувал хаос, а по пътя там Христос им задал добър въпрос.
Бил той хвърлен, но напразно в рова с лъвове ужасни. С вяра в Бога победил праведният ................
Той пророк на Бога бил, Нееман също изцелил. Ходил винаги с елей ревностният ...............
и: рибар, а следните дум ат иц бл та в и ер Нам тос, съ, тръстика, Хрис ие ъж ор н, ио др Сине , исоп, ъгъл, ва, Синай, елей ра Ва , он др Ке първите дия, н. Като подредиш ео Ел , на ра , са заве елност, ще илна последоват ав пр в и кв бу им битие. но радостно съ разбереш за ед
Ю
лия влезе разплакана в спалнята при родителите си. Като се надигна от леглото, майката попита съ-
нено: – Какво се е случило, Юлия? Защо плачеш? – Боли ме коремът – хлипайки, отговори Юлия. – Ела да легнеш до мене – повика я майката. Тя прегърна дъщеря си и започна внимателно да масажира корема й. Майката на Юлия се досещаше каква е причината за тези болки. Сутринта тя каза на мъжа си:
– Така повече не може да продължава. Трябва да направим нещо. Откакто това момче, Павел, дойде в класа на Юлия, тя се страхува да ходи на училище. Вчера се върна разплакана, защото Павел я наплюл в лицето. Дори я ударил. Майката беше много разстроена. Бащата я посъветва: – Най-добре ще бъде да поговориш с това момче след училище. И също – да кажеш на майка му как се държи в училище.
– Прав си, така е най-добре – съгласи се майката и целуна мъжа си на тръгване. Работният ден на бащата започваше много рано. После майката събуди Юлия: – Време е да ставаш, миличка! Момичето се протегна сладко. Но изведнъж се сети за училището и за Павел. – Не искам да ставам! Никога вече няма да отида на училище! – се заинати то. Майката седна в края на леглото. – За съжаление не мога да те освободя от часовете – каза тя меко. – Всички деца трябва да ходят на училище.
– Но Павел се държи лошо с мен – възрази Юлия. – Знам, че се страхуваш от това момче – отговори майка й. – Затова днес искам да си поговоря с него. Ще поговоря и с майка му… А сега дай да се помолим коремът да не те боли повече, съгласна ли си? Юлия кимна. Минаха няколко дни. Майката говори с Павел и родителите му. И всяка вечер двете с Юлия се молеха за нейната тревога. За Павел също се молеха – да не причинява зло на другите деца. И удивителното беше, че коремът на Юлия спря да я боли!
МОЛИТВА Скъпи Господи Иисусе! Моля Те, помогни на децата, които се страхуват от училището или от съучениците си. Помогни им да преодолеят този страх. Дай им радост в учението. Амин.
О, Господи, прости ми, моля. Прости на грешниче кат’ мен за туй, че Твойта свята воля не следвам аз във всеки ден. Ах, няма за какво да споря – направен съм от земна прах и може би все тъй ще сторя и утре някой тъмен грях. Но привечер пред Теб застанал, от все сърце аз моля Те – Ти дай ми утре, вече станал, след Теб да тръгна, о, Христе! А в сънищата ми нощес Те моля да дадеш покой. Сърцето ми суетно днес ме хвърли в грижи пак безброй. О, Господи, прости ми, моля. Прости на грешниче кат’ мен и помогни ми Твойта воля да следвам в утрешния ден.
Родителите на Марк и Ани ги заведоха през зимната ваканция при баба им и дядо им. Техният дядо беше лесничей и на тях като градски деца тук всичко им бе интересно. Помагаха в грижата за ранената сърничка...
Н
а следващата сутрин снегът спря да вали. Гората наоколо изглеждаше приказно! Като че ли някой беше покрил дърветата с дебел слой захарна глазура – така блестяха на слънцето. Ани гледаше през прозореца и тихо се наслаждаваше на страхотната гледка. – Бог е създал гората толкова прекрасна! – замислено каза тя. – Колко е велик Господ, щом може да направи такова нещо!
Марк, застанал до нея пред прозореца, потвърди: – И аз си мислех наскоро за това. В клас учителят ни разказа, че всяка снежинка има своя особена форма и нито една не прилича на другата. Можеш ли да си представиш? Страхотно, нали?! Онзи, Който може да измисли толкова различни форми, действително е всемогъщ... Изведнъж отвън се чу силен шум. Децата се втурнаха към другия прозорец, откъдето се виждаше горският
път, по който вчера дойдоха. Там се придвижваше снегорин. – Сега мама и татко ще могат да се приберат, а после да отидат на почивка – разсъждаваше на глас Марк. – Ще ида да им кажа – с тези думи Ани изскочи от стаята. Марк я последва. Когато влязоха в кухнята, децата видяха, че родителите им, вече готови да отпътуват, закусваха и разговаряха с баба им и дядо им. Те чакаха само снегоринът да разчисти пътя, защото иначе беше невъзможно да излязат от къщата на лесничея. След закуската майката и бащата се сбогуваха с децата. По миглите на Ани заблестяха сълзички. Това не остана незабелязано за дядо й и той се опита да разсее внучката си. – Деца – каза дядото, – облечете се по-топло, защото ще отидем в гората. Там ще нахраним дивите животни. Нали искате да дойдете с мене? Тъгата от раздялата мигновено отлетя. Ани и Марк възкликнаха радостно:
– Разбира се! Страхотно! Идваме! Лесничеят, жена му и внуците им помахаха за довиждане на бащата и майката, докато те се скриха зад завоя. После дядото извади шейната от хамбара, а бабата изнесе купчина сено и няколко репи. – Къде са кестените, които събирахме с Ани есента? Добре е да вземем и тях – напомни Марк. – О, да – съгласи се бабата. – Сега ще отидем на тавана и ще сложим кестените в една торба. Ани, ела и ти с нас – така ще се справим по-бързо. Когато излязоха на двора с торбата, пълна с кестени, дядото подреждаше в шейната приготвената храна за животните. Баба им отиде до хамбара и на децата им стана интересно какво прави там. – Искам да дам сено на козите и на болната сърничка. И те са гладни! – обясни баба им. – О! Съвсем забравих за сърничката! – си призна Марк.
– И аз! – ужасена, възкликна Ани. – Как ли се чувства нашето мъниче? – попита Марк. – Ела да го видиш – каза баба му. – Имаме още малко време, докато дядо ви подготви шейната. Децата веднага се втурнаха към обора, но при това толкова изплашиха козите, че те едва не скочиха в коритото. А още повече от тях се изплаши, разбира се, сърничката. Въпреки счупения си крак, тя се изправи и искаше да прескочи дървената преграда на своята ясла. Но не успя и с жален вик увисна с предните си крака върху дъските. Децата също се уплашиха и искаха да избягат, но баба им ги спря. – Не, останете тук, докато не оправим положението. Този, който внася безпорядък, трябва да помогне всичко да се възстанови. Марк и Ани останаха в обора и се опитаха да покажат на сърничката, че няма от какво да се страхува. Но тя не
им даде да я погалят. Допусна до себе си само баба им и позволи тя да й помогне да слезе от преградата. Децата се натъжиха много. – Не тъгувайте – каза баба им. – Запомнете, че животните не трябва да се плашат. Те страдат не по-малко от хората. Ако разберете това, днешният урок ще ви бъде полезен. През това време дядото беше натоварил шейната и можеха да тръгнат на път. Ани и Марк бяха вместо кончета – с цялата си сила задърпаха шейната по снега. Дядо им едва успяваше да ги настигне. След около половин час излязоха на открито пространство сред гора с високи дървета. Там имаше хранилка за животните. Под дълбокия сняг тя изобщо не се виждаше. Дядо им разчисти с лопата снега от покрива на хранилката, както и около нея. – А защо не са скрили хранилката в гъсталака? – попита Марк.
– Заради сърните – обясни дядо им. – Докато се хранят, те искат да виждат всичко наоколо, за да избягат навреме, щом усетят опасност. – Ясно – кимна Марк. Като разчисти снега, лесничеят изсипа храната в хранилката. Децата му помагаха усърдно. Накрая лесничеят огледа изпитателно мястото на храненето и каза удовлетворено: – А сега нека отидем до онези високи дървета край пътеката и да се скрием. От там ще можем да виждаме всичко. – После посочи с ръка наляво и добави: – Ето, погледнете, вече ни чакат двама гладни гости! Марк и Ани видяха край гората две сърни. Децата последваха дядо си и се скриха зад големите дървета, като се притиснаха към стволовете им. Не се наложи да чакат дълго: двете сърни се огледаха на всички страни и
се приближиха към хранилката. Скоро тяхната компания се увеличи: от горичката отсреща изскочиха още шест сърни и жадно се нахвърлиха върху гощавката. Марк стоеше съвсем тихо и наблюдаваше внимателно животните. На Ани й беше много трудно да запази спокойствие. Искаше й се да вика от радост и само съзнанието, че животните ще се изплашат и ще избягат, я удържаше да не изрази открито чувствата си. С протегнати шии сърните издърпваха бързо сеното между прътовете на хранилката. При това постоянно се оглеждаха и се ослушваха дали не ги грози някаква опасност. От гората дойдоха и няколко заека. Докато гризяха ряпата, и техните дълги уши бяха нащрек. – Дядо, защо животните са толкова страхливи? – попита тихо Марк. – Защо се боят от нас? Нима не разбират,
че ги обичаме? Та ние им носим храна! – Животните не могат да различат това – прошепна дядото. – Те не виждат веднага кой им желае добро, а кой – не. В началото се отнасят към хората много недоверчиво. – Защо? – учуди се Марк. – Това е следствие на грехопадението – обясни лесничеят. – В началото не е било така. До грехопадението в света не е имало страх. Първите хора – Адам и Ева –живеели мирно в съседство с животните. След като човекът съгрешил, като постъпил против Божията воля, в света навлезли страхът и смъртта. – Сърните не трябва да се страхуват от мене – прошепна Ани. – Аз обичам Господ Иисус, признах Му греховете си и Той ми прости. Как да покажа на сърните, че... Тя не успя да довърши. Мъжкият престана да яде, изви шия, наостри уши и започна да души, обърнал глава надясно. Другите животни също вдиг-
наха глава и се заслушаха. Изведнъж всички се разтревожиха. – Какво става с тях? – попита шепнешком Марк. – Не знам точно, но усетиха някаква опасност – отговори загрижено дядото. – Може да са разбрали, че ние ги гледаме? – предположи Марк. – Не, не! – поклати глава дядото. – Не могат да ни усетят, ние стоим срещу вятъра и миризмата ни отива встрани от тях. А и не гледат в нашата посока. Опасността идва от другаде... Изведнъж животните се разбягаха като по команда. Зайците се скриха в гъстата млада горичка, сърните се втурнаха към високата гора. Враните, които участваха в трапезата с викове, излетяха и кацнаха на дърветата. Децата започнаха да се оглеждат уплашени. – Дядо, какво стана? – попита тревожно Ани.
Лесничеят се огледа недоумяващо. Най-сетне разбраха защо бягат животните. Между дърветата се появи голямо черно куче – овчарка. Като подуши земята, то оголи зъби. Когато приближи хранилката, жадно я огледа. Дядото изскочи иззад дървото и извика: – Цезар, нагло куче! Марш от тук! Той познаваше това зло куче, което беше на мелничаря и често ловуваше в гората. Цезар обаче не слушаше лесничея. Той вече беше хванал следата и като обсебен се втурна през гората. – Жалко, че не си взех оръжието – съжали дядото. – Бих стрелял във въздуха, за да запомни какво значи да ловуваш в чужда собственост. Цезар продължаваше да преследва бягащите животни. След няколко минути само 50 метра го деляха от една сърна, която почти беше стигнала реката, разделяща гората. – Сърната сигурно иска да прекоси реката и да стигне голямата горска
поляна от другата страна – предположи дядото, който заедно с внуците си наблюдаваше напрегнато гонитбата. Като гледаха колко стремително кучето наближаваше сърната, Марк и Ани не бяха на себе си от вълнение. – Иисусе! – помоли се Ани. – Направи нещо, така че злото куче да не стигне горката сърничка! Между кучето и сърната оставаха вече около 30 метра. Лесничеят каза: – На този бракониер му е лесно в снега. Цезар получава всеки ден хубава храна, спи в топла колиба. А горките сърни губят сили в борбата с глада и студа. Нищо чудно, че толкова бързо се изморяват и отслабват. Срам и позор е да пускаш такова куче на лов по това време на годината. Още днес ще отида при мелничаря и ще поговоря с него. – Дано Цезар не я стигне! – повтаряше Марк, като тропаше с крака.
1. Кой плава почти година на кораб без план и определен курс (Бит. 7:1-8:19)? 2. Кой живее богоугодно и е взет жив на небето (Бит. 5:24)? 3. Кой е продаден от братята си в Египет (Бит. 37:23-28)? 4. Пророк, който е хвърлен в ров с лъвове, защото се моли на Бога (Дан. 6:3-23). 5. Кой от израилските царе е написал 3000 притчи и 1005 песни (III Цар. 4:30-32)? 6. Как се нарича човекът, чиято вяра в Бога му се вменява за праведност (Як. 2:23)? 7. Кой побеждава лъв и мечка, докато е още юноша (I Цар. 17:34-36)? 8. Евангелист, лекар (Кол. 4:14). 9. Кой живее в развратен град, но остава верен на Бога и затова Той запазва живота му (Бит. 19:29)? 10. Пророк, който вижда как неговият предшественик е взет на небето в огнена колесница (IV Цар. 2:11-12). 11. Съдия на Израил, който е призован да избавя народа си от филистимците (Съд. 13:5, 24-25; 15:20). 12. Как се казва бащата на Иисус, който наследява Мойсей (Вт. 34:9)? 13. Пророк по времето, когато управлява цар Давид (II Цар. 12:1). 14. Брат на Йосиф, който спира останалите му братя в желанието им да го убият (Бит. 37:13-22). 15. Син на Манасия и внук на Йосиф (Числ. 26:28-29). 16. Кой е най-кроткият човек на земята (Числ. 12:3)? 17. Кой знае, че няма да умре, докато не види Христос (Лука 2:25-32)? 18. Цар на Израил, според чиято молитва Бог удължава живота му с 15 години (IV Цар. 20:1-7). 19. Кой е основата на нашата вяра, нашето упование (I Кор. 3:11)?
ОТВЕСНО
ВОДОРАВНО
4. Мястото, където се моли Иисус след Тайната вечеря (Мат. 26:36-44). 8. Кой от апостолите се отрича от Иисус (Мат. 26:69-75)? 9. Господ Иисус Христос е ............................ в пустинята 40 дни и 40 нощи (Мат. 4:2). 10. Кой кани на обед тримата Божии вестители (Бит. 18:1-8)? 12. На кого Бог заповядва да владее земята (Бит. 1:28; 3:8)? 13. Кой е хвърлен в ров с лъвове (Дан. 6:3-27)? 15. Какво е направил Бог на Корей, Датан и Авирон (Числ. 16:23-33)? 16. Кого изгонва Иисус от храма (Йоан 2:13-16)?
1. Любимият син на патриарха Яков (Бит. 37:1-3). 2. Жената на Мойсей (Изх. 2:16-21). 3. Един от плодовете на духа (Гал. 5:22). 5. Великанът, когото Давид побеждава (I Цар. 17:1-7, 32-51). 6. Първият мъченик за вярата (Деян. 6:2-15; 7:55-59). 7. Фарисеят, който идва при Иисус през нощта (Йоан 3:1-2). 8. Кой римски управител е трябвало да съди Иисус (Мат. 27:1-30)? 10. Кой се явява в храма, докато Захария служи там (Лука 1:5-20)? 11. Кой идва отдалече, за да се поклони на Младенеца Иисус (Мат. 2:1)? 14. Кой спасява израилските съгледвачи (Иис. Нав. 2:1-5)?
1. Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
3. подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
2. Той ме настанява на злачни пасища и ме води при тихи води,
4. Дори ако тръгна по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга ме успокояват.
5. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6. Така благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
Леко аз заспивам вече в моето креватче. Мама тихо с глас унесен пее чудна песен.
В тъмната, мрачна квартира тихичко спинка си Ира. Не се бои от тъма, защото вярва тя в Христа!
„Нищо, чедо, ти не бой се, спинкай, успокой се. Сам Христос до теб стои и над теб ще бди.“ Нямам страх ни нощ, ни ден, щом Иисус е с мен.
Е втория час в коридора се появи някакъв чодин ден, когато бях на училище, по време на
век. Изведнъж той започна да крещи на учителите. Дойде охраната. Аз усетих, че ме е страх, но се помолих на Бога – да се погрижи за нас и да извикат полицията. В голямото междучасие цялото училище беше пълно с полицаи. Когато госпожата ни изпращаше да си тръгваме, видях как полицаите сложиха човека в полицейската кола и тръгнаха към участъка. Бог наистина се погрижи. Вече знам, че ако имам нужда от помощ, ще се помоля и Бог ще отговори. Няма от какво да се страхувам!
во“, което получавам под формата на нектар от цветята. Придобивам го с тънкия си, дълъг клюн, който наподобява игла. За един ден успявам да обиколя около 1500 цветя, като се храня с нектар на всеки 10 минути. Свиваме гнездата си по клоните на дърветата или върху храсти. Те са също толкова мънички, каквито сме и ние. Направени са от найнежни материали - паяжинка, козинка и малки парченца кора от дърво. Женската мъти две дребнички яйчица, които тежат само 0,2 г, около 2-3 седмици. После около един месец тя храни и топли малките. Докато мъти пилетата, „младата майка“ е толкова смела, че е способна да нападне дори змия, като забива своя дълъг и остър клюн в носа или в окото на противника. Ние принадлежим към семейство, което наброява 350 вида и обитава Америка, при това не само тропиците и субтропиците, а и другите климатични зони, включително Аляска. Но нашият вид може да се срещне единствено в Куба, на остров Хувентуд, и в Южна Флорида. Някои наричат представителите на нашето семейство „изумрудена шийка“ или „летящ аметист“, или „огнен топаз“, тъй като на слънце блестящите ни перца се преливат и сменят окраската си, затова приличаме на мъничък скъпоценен камък. Всъщност аз се казвам (Mellisuga helenae). колибри пчела
Здравей, приятелю! Днес те очаква ново запознанство с природата около нас. Не само твоето, а и моето присъствие в нея е добър пример, който свидетелства, че е създадена от Бога Творец! За мене казват, че съм безстрашна, енергична и бърза като мълния. Но няма да повярваш! Ако вземеш в ръце два кламера, ще получиш моето тегло, а ръстът ми достига само 6 см. Мнозина мислят, че ако си малък, значи си слаб. Прочети за мене и ще се убедиш, че не е така. Макар да ме смятат за най-малката птичка на Земята, мога да махам с крила 80 пъти в секунда и да летя по права линия със скорост 50 км/ч (това е средната скорост на кола, която се движи в града). Във въздуха съм като хеликоптер - правя фигури от висшия пилотаж, движа се напред и назад, нагоре и надолу, замирам неподвижна, излитам и се приземявам вертикално. Затова съм неуязвима. В спокойно състояние сърцето ми бие с честота до 500 удара в минута, а по време на полет - до 1000! За поддържането на този активен живот ми е необходимо изключително ефективно „гори-
Учените спорят дълго как да класифицират голямата панда, или бамбуковата мечка (Ailuropoda melanoleuca): като мечка или като енот. През 1936 г. специалистът по сравнителна анатомия на животните проф. Уилям Грегъри (от САЩ) намира при голямата панда много анатомични признаци, които са свойствени на американските еноти. Налага се изводът, че голямата панда е гигантски енот. След генетични изследвания обаче учените доказват, че голямата панда в действителност е мечка. За най-близък неин роднина се смята „очилатата“ мечка, която живее в Южна Америка. И така, пандата е бозайник от семейство Мечкови със своеобразна чернобяла окраска на козината, която има някои признаци, типични за енотите. Голямата панда е открита сравнително скоро - през 1869 г., а първата панда е хваната едва през 1937 г. Тя била млада женска, която нарекли Сулин.
Дължината на възрастната панда достига почти два метра, а теглото й - до 150 кг! Големите панди обитават планинските райони в Централен Китай. Пространството, където живеят, не е голямо: от север на юг то се простира само на 300 км. От втората половина на XX в. пандата става национален символ на Китай. По произход пандите са хищни животни, но ядат почти само растителна храна, най-вече - млади бамбукови растения. Животното хваща ловко стъблото на бамбука с дебелите си лапи и го гризе. Как става това? Благодарение на „шестия“ му пръст - удължена кост на китката, която напомня палеца на човешка ръка. „Шестият“ пръст притиска плътно дори най-тънките стъбла на бамбука към останали-
те нокти на лапите. На ден възрастната панда изяжда до 30 кг зелена растителност! Бамбуковата мечка е изчезващ вид. Нейната популация постоянно намалява заради ниското ниво на раждаемост - както сред дивата природа, така и в изкуствена среда. Учените предполагат, че сред природата са останали около 1600 екземпляра. Изображението на голямата панда е символ на Световния фонд за дивата природа (World Wildlife Fund - WWF).
К
ирил – мургаво пълничко момченце – се въртеше в леглото си. Минаваше единадесет и той отдавна трябваше да е заспал. Притесняваше се – на другия ден имаше контролно по математика, а той не я обичаше много. Предпочиташе да чете увлекателните истории в христоматията по литература или в детското сисание, което кака му му беше подарила. За съжаление обаче му предстоеше да решава дроби. Последния път Петя – отличничката на класа – му се подиграваше, задето беше получил четворка. Тогава му се искаше да избяга от училището и да пропусне следващите часове, но знаеше, че трябва да остане. После положи доста усилия да схване трудните дроби. Тази вечер обаче безпокойството му не спираше. Кирил стана за чаша вода. В кухнята светеше. Момчето се стъписа – баща му не разрешаваше да се разхожда из къщата посред нощ. Докато се чудеше какво да прави, вратата на кухнята се отвори. Беше сестра му. За разлика от него, тя имаше светла коса, която падаше на къдрици върху раменете й. Щом видя Кирил, нейното приветливо и открито лице се разтегна в широка усмивка.
– Защо не спиш? – попита го тя. – Жаден съм – отвърна Кирил и грабна една чаша, за да я напълни с вода. – Само това ли? – продължи с въпросите кака му. – Не мога да заспя – оплака се той. – Утре имам контролно и не знам дали ще се справя с тези дроби. Мария, така се казваше сестра му, го погали по косата. – Хайде, ще дойда с тебе. Двамата прекосиха коридора и влязоха в детската стая. Кирил се мушна бързо в леглото, а Мария остана, за да го завие. – Не можеш да заспиш, защото се страхуваш, че няма да успееш – започна тя, щом завивката беше опъната чак до брадичката му. – Ще ти кажа нещо интересно: дори и големите хора ги е страх, например да не загубят работата си, жилището си или нещо друго, на което много държат. – И тебе ли те е страх? – Не – засмя се кака му. – Всъщност – понякога. Но веднага си спомням за една история от Библията. Къде е списанието, което ти подарих? Там я има разказана. След като Кирил посочи към детското списание, Мария се настани на легло-
то до него и започна да чете. Това беше историята за Петър, който заедно с другите Христови ученици вижда Божия Син да ходи по водата на едно голямо езеро. Петър пожелава да тръгне към своя Учител, но след като се вглежда в огромните вълни и усеща силния вятър, започва да потъва в бурните води. Тогава Иисус протяга ръка и го хваща здраво, като не му позволява да потъне. – Ако Го поканиш да бъде твой Приятел, Иисус няма да те остави да „потънеш“ на това контролно – завърши историята Мария, пожела му лека нощ, загаси лампата и излезе от стаята. Кирил затвори очи и не след дълго заспа – спокоен, защото знаеше, че Иисус винаги е готов да му подаде ръка.
Христос наистина възкръсна! Аз имам възкресение! Аз имам радост тъй чудесна чрез славното спасение. Христос наистина възкръсна, без никакво съмнение. Разбира туй ширта небесна, трепти с благоговение!
Христос наистина възкръсна! О, вижте - пролетта дойде и новината благовестна към Бога нас ще отведе!