дойдат с костюми и да изглеждат колкото може по-страшни, за да направят номер на Марио и Алианка, които, ако знаели, че ще има такова празненство, не само нямало да се маскират, а изобщо не биха дошли. Още от миналата година Марио спорел с децата за Хелоуин – твърдял, че е дяволски празник, в който хората игриво се правят на демони, а сатана им се присмива и страшно се забавлява – за тяхна сметка. Та сега момчетата решили да покажат на Марио колко е заблуден, като го накарат сам да се посмее от сърце и да признае, че първо се е уплашил, а после е съжалил, че не се е включил в „якия“ маскарад.
айката на Марио ме помоли да гледам сестричката му Алианка. Работя вкъщи и не е проблем да я взема, но се изненадах защо не е на детска градина. Когато баща й я доведе, Алианка ми каза, че много я е страх. В събота един приятел на Марио – Ники – имал рожден ден. На празненството поканили и Алианка. Щом звъннали двамата с Марио, външната врата на апартамента се отворила, но никой не ги посрещнал. Вътре било съвсем тъмно. Някакъв странен дебел глас ги поканил да влязат. Децата се поколебали, но Марио успокоил Алианка, че това със сигурност е някой от номерата на Ники, и няма страшно. Вътре всички пердета били спуснати. Нямало никой, само дебелият глас ги упътвал накъде да вървят. Стигнали в една от вътрешните стаи и там гласът им заповядал да седнат и да се наслаждават на невижданото шоу. Докато чакали да започне, Марио уверявал Алианка, че ще се забавляват
страхотно и ей сега ще светнат лампите. Но вместо това изневиделица се отворила вратата зад гърба им и оттам нахлули ужасяващи същества. Едни имали островърхи шапки като на вещици, носели маски с черепи, били облечени в дълги черни мантии. От огромните им ръкави се подавали ръце на скелети, от които капело нещо червено, което приличало на кръв. Други, също облечени в черно, с маски на зловеща усмивка, държали остри мечове, с които нападнали обърканите деца. Всички крещели невъобразимо и хвърляли нещо по Алианка и Марио, от което те не можели да се ориентират къде да се скрият. Алианка започнала да вика истерично и изпаднала в нервен шок – притискала се в брат си, цялата треперела и плачела неудържимо от ужас. Накрая ми каза: – Беше като в ада. Вечерта дойдоха да я вземат майка й и Марио. От тях разбрах какво се оказало. Ники решил да си празнува рождения ден на Хелоуин със специално парти. Всички деца били предупредени да
Купонът съвсем не свършил тук. Когато светнали лампата и видели, че не могат да успокоят Алианка, момчетата ги зарязали с Марио и се втурнали със същите крясъци да звънят на хората от блока и да ги заплашват: – Сладко или пакост! Чичо Стойчо от партера се уплашил и не им отворил да ги почерпи. Затова счупили патерицата му, която често оставял пред вратата, докато си прибере торбата с продукти. Леля Венетка от втория етаж не разбрала кой звъни и отворила. Като ги видяла, се стреснала и понечила да затвори, но момчетата решили да я уплашат по-качествено. В ужаса си жената паднала назад и си ударила главата. – Не мога да разбера – чудеше се Марио – защо злото изглежда толкова забавно. Хората уж го имитират, за да го преборят, а всъщност му служат с цяло сърце.
Животът е път с изпитания и дните неспирно летят. Поврати и много страдания ни срещат в реалния свят. Понякога в миг неочакван се сблъскваме с някой проблем или пък тревога разплаква сърцата ни в трудния ден. Но как да избегнем опасност и как да не стъпим накриво? Защото грешим ежечасно и охкаме после горчиво. Житейският път не е гладък, а с ями навред е осеян. И в нашия свят без порядък да ходим сами не умеем. Но има ли изход тогава, когато те смазват беди? Да, има! Победа Бог дава, към Него се ти обърни. Повярвай, че Той е любящ. Единствено с Негова сила ще имаш живот възходящ, утеха, покой и закрила. А болката Бог ще отнеме и с Него ще бъдеш блажен. Ще можеш през цялото време да ходиш по път осветен.
Ж
ителите на африканското село Йороко се събраха под големия навес от трева, за да проведат своето богослужение. Местният проповедник току-що беше прочел текст от Библията. Но дали някой го беше разбрал? Там се говореше за това, че Бог не изпраща изкушения, обаче ги допуска, за да ни изпита. Ако ни се иска да направим нещо лошо, това е изкушение. Проповедникът Йоил обясни много добре това място от Писанието на своите слушатели и им даде пример с доста странна история.
Един човек имал котка. Той започнал да я учи да ходи на задните си лапи. Когато тя се справила с тази задача, взел да я учи да носи табла. И това й се удало. Тогава човекът поканил приятелите си, за да им покаже способностите на своята котка. Когато всички се събрали около масата, изведнъж вратата се отворила и в стаята влязла котката, изправена на задните си лапи, а с предните носела покорно табла с плодове. Гостите били поразени: котката изпълнявала ролята на прислуга! Къде се е чуло и видяло такова чудо? Вестта за него бързо обиколила хората в селото.
Веднъж при стопанина на котката дошъл един от неговите гости и попитал: – Съгласен ли си да изпитам необичайната ти слугиня? Ти ще й дадеш да носи нещо и ще видим дали ще продължи да го носи, след като аз се появя пред нея. – Добре, да видим.
В уречения час гостите отново се събрали. Те искали да присъстват на този опит. И ето, в стаята влязла котката, изправена на задните си лапи, като държала табла, отрупана с плодове, в предните. Тогава човекът, пожелал да я изпита, пуснал мишката, която бил донесъл със себе си. Чул се звън и трясък. Котката изпуснала таблата и с един скок настигнала мишката. Стопанинът й разбрал, че не може да разчита на нея, ако тя срещне изкушение. Това го огорчило.
– Как ще постъпим, ако Господ поиска да ни изпита? – попита проповедникът. – Ще издържим ли проверката? Жителите на Йороко се разотидоха в глинените си къщи, дълбоко замислени над казаното.
Помогни на пчеличката да събере нектара и да го разпредели в точните гърненца. Така ще разбереш кой стих от Библията е зашифриран тук.
лници чки триъгъ Оцвети вси ейски еш кой библ и ще разбер ен тук. сюжет е дад
говори на нките и от у с и р и т е в Оц елите е изот строит й а ко а с о р п въ о, където д но мястот л и в а р п л )? а 9 бр :46-4 дом (Лука 6 си издигне
Н
ямало в град Йерихон друг човек, толкова мразен от всички, колкото Закхей. Той работел за ненавистните езичници римляните, които завладели страната. Не само събирал данъци от народа за поробителите, а и наел за тази цел помощници. Затова Лука в своето Евангелие го нарича началник на бирниците. Родителите му обаче, когато давали името на детето си, възложили на него всичките си надежди – Закхей в превод от еврейски означава „достоен, чист”. Но жителите на Йерихон не го смятали нито за достоен, нито за чист. Иначе биха се държали по друг начин, когато на път за Йерусалим Иисус минал през техния град. Хората наизлезли, за да видят Иисус. Всички знаели, че Той изцелява слепите и прокажените, храни с няколко питки хиляди и дори възкресява мъртви. Всеки искал да види този велик Човек. Всички, от малък до найвъзрастен, стоели край прашния път и чакали кога неповторимият Пророк ще мине оттам. Закхей също искал да види Иисус. Но тъй като бил нисък на ръст, а хората не му давали да си пробие път през тълпата, изтичал напред и без да мисли дълго, се качил на едно дърво. Библията казва, че това било смокиня. Закхей много искал да види Човека, Който не се гнусял да общува с такива като него. И ето, Иисус се приближавал! До Него вървели учениците Му, апостолите. Когато Иисус стигнал дървото, на което седял Закхей, се случило нещо, което развълнувало Закхей до дъното на душата му: Иисус се обърнал към него. При това по име! Той казал: – Закхей! Слез по-бързо, защото днес трябва да дойда в дома ти. Извън себе си от радост, Закхей слязъл от дървото и повел Иисус и Неговите ученици към дома си. А народът наоколо започнал да роптае:
– Вижте при кого отива на обед Иисус от Назарет! Нима в нашия град няма по-достойни хора?! Намерил при кого да отиде – при такъв грешник! Не мисля, че хората си шепнели, затова и апостолите, и Закхей, а и Иисус чували за какво говорят. В онези времена и по онези места не обядвали в стаите, а – на двора, под сянката на лозовите клонки, или – на покрива на къщата, под навес. Съпругата на Закхей бързо сложила масата. Децата му с любопитство надничали зад завесата, която закривала входа за вътрешните помещения на дома... Учениците били изморени и гладни след дългия път. Започнали да ядат с благодарност и радост. Изведнъж Закхей станал и казал на Иисус: – Господи! Половината от имота си ще дам на бедните и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще го върна четворно. Можем да си представим как всички замълчали от изненада. И в тази тишина прозвучал мекият и силен глас на Иисус, Който казал на Закхей: – Днес стана спасение на този дом, защото и този е син на Авраам, понеже Човешкият Син дойде да подири и да спаси погиналото. Тези забележителни думи, казани от Иисус на Закхей, се повтарят вече две хиляди години на хилядите езици на народите по цялата земя, тъй като тук Господ обяснява, че е дошъл да спаси не само Закхей, а и всички нас. Според преданието Закхей станал първият епископ в Кесария, разположена на брега на Средиземно море. Но това вече е друга история.
Историята за Закхей можеш да намериш в Евангелието от Лука, в началото на 19 глава.
ар Соломон – един от наймъдрите хора в древността – казва, че който владее себе си, е по-добър от завоевател на град. С други думи, по-лесно е да завоюваш град, отколкото да победиш греха в собственото си сърце. Мисля, че знаеш за какво говоря. Много хора разбират, че това, което правят, е нередно, но не могат да спрат да грешат. Знаят, че е лошо да лъжеш, но не могат да се контролират. Знаят, че не е добре да нагрубяваш, но го правят. Особено
жавали. Той завиждал на високите, силните и красивите. Затова решил да докаже на всички, че той, както се казва, не е вчерашен. Станал един от най-богатите хора в града, при това по нечестен начин. Налагало му се да прави компромиси със съвестта си и да работи за враговете. Но уважението на хората така и не заслужил. И ето, този обиден на всички, алчен и отхвърлен грешник седи на една маса с Иисус. А Господ не се гнуси от него. Той като че ли казва: „Няма
опасни са обаче греховете, които не се проявяват веднага и не се забелязват от всички. Например завистта, алчността, гордостта, нечистите мисли... Не ти ли се е налагало да се бориш с тези грехове? Със сигурност се е случвало. Но невинаги си ги побеждавал, нали така? Историята за това, как Иисус посетил големия грешник в Йерихон, може да ни помогне. Нека помислим заедно. Закхей бил нисък на ръст. Най-вероятно приятелите му не го уважавали и го уни-
да победиш завистта, Закхей, като станеш по-богат от всички. Няма да заслужиш уважение, като станеш голям началник. Твоята гордост не те е довела и няма да те доведе до нищо добро.” Но Закхей разбира Иисус без думи. Само присъствието на Господ, Неговата дружелюбност и любов са достатъчни сърцето на Закхей да се разтопи. И той осъзнава: за да се освободи от алчността, трябва да раздаде на бедните всичко, което е натрупал нечестно. Става му ясно, че не е нужно да завижда на другите – Иисус е в него-
вия дом. Иисус е негов приятел, седи с него на една маса. Какво може да бъде по-добро, по-прекрасно и по-интересно от това? Толкова му се иска да зарадва своя висок Гост и той казва: – Половината от имота си ще дам на бедните и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще го върна четворно. Закхей се радва. Не само на това, което казва Иисус, но и на факта, че чувства как се освобождава от завистта, гордостта и алчността. От завистта – той раздава почти всичко, което има. От гордостта – признава пред всички, че събраното от него не му принадлежи. От алчността – спира да трепери за парите. Какво помага на Закхей да вземе такива важни решения? Общуването с Иисус Христос! Искаш ли да бъдеш победител над изкушенията и греховете? Живей в общение с Иисус Христос: моли се и се съветвай с Него, когато имаш въпроси или проблеми, чети Евангелието, благодари на Иисус за това, че винаги е с теб, че е твой Приятел, Който ти помага да бъдеш наистина достоен и честен. Желая ти смелост да живееш така, както учи Евангелието, както е угодно на Иисус Христос, както Той е завещал в Своето Слово. Животът с Него е светъл, радостен, с мир в сърцето и е много интересен!
Дауди, помощникът на доктора в джунглата, се наведе, за да откъсне една странна на вид жълта гъба. Изведнъж зад баобаба се чу вик: – Не пипай! Тази гъба е отровна! Дауди се изправи и отстъпи назад: – Откъде знаеш, Кали? – Веднъж пипнах една такава – тъжно отговори момчето. – Само веднъж? – Че на кого му се иска да пострада втори път? – отговори вместо брат си близнакът му Тали. – Разумно – кимна Дауди. – Трябва да се пазим от отровата. Щом заговорихме за отровни гъби...
Един ден маймунката Тото минаваше под палмите чадърчета с неголям чувал, преметнат през рамо. Маймунката спря, когато видя до реката хипопотама Буху, който дъвчеше бавно корените на водните лилии.
Буху хлъцна. „Колко вкусно! – с удовлетворение измърмори той, докато се вглеждаше в Тото и прикриваше с крак огромната си уста. – Извинявай, хлъцнах случайно.”
Хълцането мина и Буху с облекчение се усмихна: „От онзи ужасен ден, когато изядох...” В очите му блесна мълния.
Той отиде бързо в края на блатото и тропна силно с крак на едно определено място. После с цялото си тяло се опря на тази педя земя и погледна Тото:
Та тя е толкова малка” – каза маймунката. „Защо изобщо трябва да я тъпчеш? – се раздаде грубият глас на носорога Фару откъм езерото. – Какво те е грижа за другите?“
„Не бих искал някой друг да пострада като мен – каза, примигвайки, Буху. – Беше ужасно.” „Нима си помислил, че ще умреш?” – развълнувано попита Тото.
Тото се засмя, а Буху продължи: „Това хълцане, разбираш ли... Измъчвам се така от ужасния ден, когато...” – в очакване на ново хълцане той пак закри устата си с крак.
„... Откакто изядох тази отровна гъба.” Буху вдигна крака си и показа онова, което беше останало от жълтата отровна гъба. „Защо я тъпчеш с такава сила?
„Да, а после се изплаших, че няма да умра, – толкова ми беше лошо. Мразя гъбите и отровата – отговори Буху и отново хлъцна. – А-а, ето още една гъба.” И той отново тропна с крак.
„И още една.” Отново – ТРОП! Хипопотамът спокойно се усмихваше: „Виждате ли, аз съм зает с това, да предотвратявам беди.” Той отиде малко встрани и отново - ТРОП!
Маймунката се качи на един камък: „А в какво е бедата?”„В гъбите... – Буху направи пауза и кракът му замръзна във въздуха. – Нали ти казах, че са отровни.
„Да, разбира се – кимна Буху. – Аз така... по приятелски. И все пак, къде намери този чувал?” Маймунката притисна чувала към себе си: „Даде ми го змията Нцока.
„Разбери, така трябва да постъпваш с отровата. А какво носиш в чувала, Тото?” „Там всичко е мое – каза маймунката, – не е нужно непременно да знаеш.”
Той вдигна важно глава и се отдалечи. Очите на Буху светнаха от любопитство. „Змията ли казваш? – заговори той, като се втренчи в чувала. – Значи фъстъци казваш, така ли?
Никога не съм чувал фъстъците да издават такъв звук.” Маймунката се засмя: „Познавам фъстъците по миризмата. Носът ми може да е по-малък от твоя, но усеща по-добре.”
„А как е възможно фъстъкът... Хм, за първи път виждам фъстък с глава...” Тото се усмихна презрително: „Не се подигравай с мен.”
Буху въздъхна с облекчение, когато видя жирафа да идва към тях: „Твига, помагай. Тук има нещо опасно.” „Какво става?” – попита Твига.
Мразя отровата.” Тото наблюдаваше как огромният крак на хипопотама се стовари тежко върху още една гъба. „Получи си заслуженото” – засмя се Тото.
Тя ми каза, че вътре има фъстъци и някаква специална изненада за мен.” Към тях се приближи носорогът, опръскан с кал. „Змии – изръмжа той, – само за змии и отрова си говорите. Пу!“
Буху присви очи: „А какво наднича от дупката на чувала?” Маймунката метна чувала на гърба си: „Спри да се шегуваш. В чувала ми няма дупка.”
Тото се засмя: „Ами старият хипопотам се страхува от моите фъстъци в чувала. Струва му се, че нещо наднича от несъществуващи дупки.”
Твига наведе шията си: „Тото, в чувала ти наистина има дупка и една малка змия вече си подава главата оттам.” „Много смешно” – обиди се Тото.
Но когато се обърна, с ужас изпусна чувала и се покатери мигновено на близката палма. Жирафът внимателно огледа чувала.
„Смачкай ги, Буху, моля те!” – извика Тото. Хипопотамът погледна маймунката и каза: „Това вече е разумно от твоя страна.
Има само един начин за борба със змиите и отровата. Жалко, че носорогът Фару не го разбира. А сега гледай.” Огромният му крак се стовари тежко върху чувала.
Дауди стана и с пета смачка в прахта жълтата гъба. Всички присъстващи закимаха одобрително и започнаха тихо да си говорят. След малко Дауди каза: – Бъдете внимателни, ако нещо съдържа отрова. Грехът е отрова за душата. Мразете го и се пазете от него. – Но всеки знае, че не трябва да мразим хората – едновременно изрекоха Тали и Кали. Дауди кимна: – Слушайте ме внимателно. Бог обича грешниците, но мрази греха. В Библията се казва: „Страх Господен ще рече да мразиш злото” (Пр. 8:13). Само в този случай омразата е нужна. – А какво значи „страх Господен“? – попита Кали. – Страхът Господен не означава да се боиш от Бога. Когато Го обичаш, постъпваш така, че да Му угодиш. С други думи, правиш това, което Той ти заповядва да правиш, и не правиш онова, което Той ти забранява.
„Движението вътре показва, че там има много змии – каза Твига. – В зъбите им има достатъчно отрова да убият цяло стадо маймуни.”
Той смачка чувала и цялото му съдържание в прахта и погледна маймунката: „Тото, би било много неразумно да носиш този чувал, като знаеш какво има в него.”
Пазете се защото т от греха, о към гибе й води л.
Нанеси названията на изобразените животни според съответната им номерация в клетките на спиралата, като последната буква на всяка дума е първа на следващата дума. В отделените клетки ще можеш да прочетеш стих от Библията.
но рисунката Разгледай внимател . та и попълни табличка
Кой? Какво? Бели гъби Мухоморки Горски жители Цветчета
Деца под чадъра
Колко?
П
омогни на човека да стигне до една от кулите. Сред всички математически знаци по пътя отдели буквите от азбуката и ще прочетеш важен стих от Библията.
Дешифрирай стихотворението.
Реши кръстословицата, като попълниш квадратчетата с названията на нарисуваните плодове и зеленчуци според дадения им номер.
На сцената има автомат за газирана вода. Върху него се чете надпис: „ГРЯХ”. Появява се Пътешественика. Пътешественика: Непоносима жега! Толкова съм жаден! (Изтърсва запасите си от торбата.) Изглежда нищо не е останало. (Забелязва автомата за вода.) Какво е това? Не е ли вода? Прилича на минерална вода. Само надписът е странен. Кой е измислил такова нещо? ГРЯХ... Да не би да е ОРЕХ? Обаче не съм чувал да има орехова вода. Нищо, ще пийна малко. Не ми се умира от жажда по пътя за Небесната страна! Глас отгоре: Не го прави! Пътешественика: Кой е? Може би ми се е сторило... Сигурно e от умората... (Пие вода от автомата. Става, иска да продължи пътя си, но го спира Мързела.) Мързела държи в ръцете си одеяло, прозява се и се протяга. Пътешественика: Кой си ти? Не те познавам. Мързела: Аз съм твоят Мързел, братче. Какво, не ме ли позна? Спри, драги, къде си се разбързал? Седни да си починеш, трябва добре да поспиш (дава му одеялото). Постели одеялото, че мен ме мързи. Пътешественика: Остави ме, бързам и изобщо не съм изморен. Отивам в Небесната страна. Пътищата ни с теб не са в една посока. И изобщо откъде се взе? Мързела: Как така откъде? Оттам (посочва автомата за вода). Пътешественика: Ох, какво е това? Нима съм отпил от греха? Те сядат на одеялото и Мързела слага окови на своите ръце и на ръцете на Пътешественика. Пътешественика не спира да се прозява шумно. Мързела му предлага пуканки, после слага табелка: „Не ни безпокойте” и затваря очи. Появява се Алчността, която дрънка с монети в торбичка и дъвче хляб. Окичена е с много дрънкулки. Алчността: Здравейте, приятели! Добре сте се подредили. Отместете се. (Сяда.) Такова хубаво одеяло все ще потрябва
за нещо (опитва се да вземе одеялото от Пътешественика, но Мързела я отпъжда). Мързела: Не ми пречи да спя... Нямам сили да се боря с алчните! Алчността (обръща се към Пътешественика): Какъв хубав часовник! И шапка! А телефонът!!! Искам всичко това (започва да му ги взима едно по едно). Пътешественика: Ей, върни ми го! Това не е твое! Коя си ти и откъде се взе? Алчността: Все едно не знаеш! Оттам! (Посочва автомата за вода.) Аз съм твоята Алчност. Пътешественика: Тъкмо си мислех: къде съм те виждал? Добре, сядай с нас. Алчността: Е, това вече е друга работа (заковава Пътешественика с верига). Пътешественика: А какво дрънчи в торбата ти? Алчността: Пари. Но няма да ти ги дам. Трябват ми. Пътешественика: Как така?! И аз имам нужда от пари! Хайде, давай! Алчността: Ама че си алчен! Пътешественика: А, и ще ме обиждаш на всичко отгоре! Влиза Обидата, обляна в сълзи. Изстисква мократа си кърпичка така, че от нея потича вода. Пътешественика: Ей, стига си плакала! Какво ти се е случило? Обидата: Всички ме обиждат (говори през сълзи и се бърше с кърпичката). Пътешественика: Коя си ти? Обидата: Аз съм твоята Обида! Идвам оттам (посочва автомата за вода). Пътешественика: Хайде, недей да плачеш, ела при нас (подава й пакетче кърпички). Обидата: Не мога да не плача. Обидиха ме, ох, колко ме обидиха... Мързела: Стига си хленчила! Писна ми! Не мога да спя! Алчността: Да, наистина! Обидата: Нали ви казах, че всички ме обиждат! (Горчиво плаче. После заковава Пътешественика с верига.) С високо вдигната глава, облечена в рокля на принцеса, влиза Гордостта. Тя пуска сапунени мехури. Алчността: Ах, какви хубави мехури! Искам и аз! Дай ми ги! Гордостта: Още нещо да искаш?! Дръпни се, правиш ми сянка! Моите сапунени мехури се преливат толкова красиво на слънцето! Пътешественика: Красавице, коя си ти? Гордостта: Аз съм нейно величество Гордостта!
Пътешественика: Моите почитания... Само че нашата компания не ти подхожда. Аз, разбира се, съм малко мързелив (прозява се, Мързела го потупва радостно по рамото), по-точно изморен и малко алчен (опитва се да измъкне торбичката от ръцете на Алчността, но тя не му я дава), тоест пестелив. Е, и малко обидчив (през това време Обидата не спира да плаче), по-точно лесно раним (избърсва една сълза от очите си). Но изобщо не съм горд. Гордостта: А аз според теб защо дойдох тук? Пътешественика: Да, защо дойде? Гордостта: Аз съм твоята Гордост! Не ме ли позна? Пътешественика (много учуден): Моята?! Това е някаква грешка! Гордостта: Забрави ли как наскоро се хвалеше пред всички, че най-добре познаваш Библията, че най-много се молиш, че не си толкова мързелив, не си толкова алчен и обидчив като другите? Така станах твоя сестра. Ти какво, срамуваш ли се от мен? Пътешественика: А, н-н-н-е... Сядай, сестричке... Гордостта: Още нещо! Тук няма никакви условия! Забрави ли коя съм аз? Аз съм нейно величество! Аз съм принцеса! Къде е тронът ми? Пътешественика (обръща съм към Алчността): Да не би ти да си го отмъкнала? Алчността: Не-е-е... Обидата: И аз искам да седна на трона (плаче). Мързела (събужда се): Какво? Коронация ли?! Нещо важно ли проспах? Пътешественика намира трона и кани Гордостта да седне там. Тя сяда и го приковава с верига към трона. Идва приятелят на Пътешественика – неговият брат по вяра. Вярващия брат: Какво е това? Какво е станало с теб, братко? Откъде са се взели тези тук? Те са те оковали с вериги! Пътешественика: Така ли? Благодаря ти, че ми каза. Не бях ги забелязал (опитва се да свали веригите, но не може). Мързела (обръща се към Вярващия брат): Ей, братле, ела при нас! Алчността и Гордостта: Остани при нас, тук е весело! Обидата: Не на всички им е весело (хленчи). Вярващия брат (обръща се към Пътешественика): Братко, да не би случайно да си пил от онази ужасна отвара (посочва автомата за вода)? Помниш ли, в Библията е казано, че хората пият беззаконието като вода? Пътешественика: Разбира се, че помня! (Горделиво.) Кой не знае това?! (Гордостта надува мехури и се смее.) Напи-
сано е в книгата Йов. (Тъжно.) Да, братко, ти си прав. Бях много жаден, но не пих от правилния извор... Помогни ми да се измъкна оттук! Аз нямам сили... Всички грехове в един глас протестират. Мързела: Не си тръгвай! Алчността: Искаш ли да ти дам всичките си монети? Обидата: Ако си отидеш, още повече ще се обидя! Гордостта (шепне): Ти си много по-добър от този Вярващ брат. Остани верен на себе си! Твоето „аз” никога няма да те подведе. Вярващия брат: Не ги слушай. Ти знаеш в Кого е нашата сила. Спомни си думите на Давид за Господ: „Един път каза Бог и два пъти аз чух това, че силата е у Бога”, „Бог е за нас прибежище и сила...” (Пътешественика продължава заедно с Вярващият брат) „...бърз помощник в беди.” Пътешественика: „Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.” Мързела: Ох, така не ми се иска, но ще се наложи да си тръгна (вдига табелката с надписа: „Не ни безпокойте”, взима своята верига и си отива). Алчността: Време е да си прибера всичките скъпоценности (пъха всичко в торбата, върви след Мързела и по пътя се опитва да му вземе одеялото). Обидата: Няма никаква справедливост! (Тропа с крак и като си бърше сълзите с кърпичка, излиза.) Гордостта: Аз няма да си тръгна толкова лесно! Иска ви се! (Обръща се към Пътешественика.) Ти нали каза, че имаш достатъчно сили да се справиш с всеки грях. Вярващия брат: „Господи, нали е в Твоята сила да помагаш на силни и на слаби? Тогава помогни и на нас, Господи, Боже наш, защото ние на Тебе се уповаваме.” Пътешественика: Да, прав е Соломон, когато казва: „Ако в злочест ден си се показал слаб, оскъдна ти е силата.” Гордостта (обръща се към Пътешественика): Ама че си слабак! Тръгвам си. Довиждане! (Излиза с гордо вдигната глава.) Вярващия брат и Пътешественика (молят се заедно): “Господи, Боже на силите!... Блажен е онзи човек, който се уповава на Тебе!... Блажени са тези, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят! Блажен е човекът, чиято сила е в Тебе и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе!” Пътешественика закача на автомата за вода табелка: „Не работи” и излиза заедно с Вярващия брат. Алчността идва да си купи вода, но когато вижда надписа, разочаровано махва с ръка и си тръгва.
Защо в света освен църкви и храмове има много секти? Защо всяка секта има свое тълкуване на Библията? Разрешил ли е Господ да се „плодят” сектите и различните вярвания, според вкуса на всеки човек? Юлия Ч., Украйна Господ не създава секти и не строи отделни храмове. Той обединява Своя народ – онези, които вярват в Неговото Слово, в радостната вест за Иисус Христос, дошъл на земята да спаси грешниците. Фактът, че в света има толкова различни представи за Бога и дори сред християните има много различни църкви и възгледи, е още едно потвърждение на това, че сме грешници. Можем само да се учудваме, че Господ въпреки всичко продължава да ни обича, да ни учи на истината и да спасява. А какво да правим с многото различия около нас? Учениците на Христос веднъж Му се оплакали: „Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.” Иисус им отговорил: „Не забранявайте, защото който не е против вас, той е за вас” (Лука 9:49-50).
В книгата Битие е казано: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И настана светлина” (1:3). Светлината идва от слънцето. Но се появява преди слънцето. Обяснете, моля, защо е така. Оля Д., Украйна Светлината е едно от чудесата на Божието творение. Учените досега се опитват да разберат какво всъщност представлява тя. Ние знаем, че източник на цялото творение е Бог. Той е сътворил светлината като явление и слънцето – като небесно тяло, излъчващо светлина. В нашия свят сме свикнали, че светлината идва от някакъв материален източник: слънцето, лампата, свещта... Така е определил Бог. Но това не е задължително. В книгата Откровение четем, че в бъдещето Господ ще сътвори нов свят и прекрасен град, в който хората ще живеят с Него. И този град „няма нужда нито от слънце, нито от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила и светило му е Агнецът” (Откр. 21:23). Когато хората чуят за нещо необичайно, казват: „Не може да бъде!” А когато видят нещо необичайно, възкликват: „Това е чудо!” Да, нашият Бог е Творец на чудеса, само че с някои от тези чудеса вече сме свикнали.
нуждаем от поНие всеки ден се Хрис тос. Пренеси мощта на Иисус а горе върху съдумите от листат а им празни лист ответс тващите зв еш какво ка а долу и ще прочет б и на мен. Господ Иисус на те
Ч
ели ли сте историята за Робинзон Крузо? Когато бях малък, това ми беше любимата книга. Четях за приключенията на този смел човек и сънувах океана, палмите, диваците с техните копия. Какво е привличало Робинзон към непознатите земи? Вероятно просто жаждата за пътешествия. И на мен ми се искаше да пътешествам, да се запознавам с нови хора и страни, но тогава не съм се замислял над въпроса за какво ми е нужно това. Разбира се, винаги е приятно да пътешестваш, но да прекараш живота си като пеперуда, пърхаща от цвят на цвят, и да угаснеш някъде в ъгъла, е недостойно за човека. Историята познава пътешественици, които са имали висша цел. Те са тръгвали към далечните страни не за да видят някаква екзотика и да се полюбуват на океана, а за да разкажат на хората, които живеят там, за Христос, да им занесат благата вест за спасението. Такива хора се наричат мисионери, т.е. пратеници от името на Иисус Христос.
Един от тях е Уилям Кери (1761-1834), млад баптистки пастир от Англия. Той работи като обущар и всеки път, когато забива поредния пирон в токовете на обувките, се моли: „Господи, доведи още един човек при Себе Си.” И Господ го призовава в Индия, която тогава е британска колония. Кери решава да замине в Калкута, въпреки че по това време сред християните е разпространено убеждението, че ако на Господ му е угодно да призове туземците, ще го направи и без благовестители.
Уилям Кери пристига в Индия през 1793 г. и веднага се сблъсква с неимоверни трудности. Срещу него се опълчват ръководителите на Остиндийската компания, която контролира цялата търговска дейност в страната и се отнася крайно враждебно към идеята за мисионерство сред местните жители. Тъй като се опасява да не го изселят принудително, Кери се премества със семейството си във вътрешността на Индия, където въпреки изключително тежките обстоятелства (синът му умира, жена му боледува продължително, самият той е принуден да започне изтощителна работа в местната фабрика) превежда Библията и благовества за Христос. През 1800 г. Кери се установява със семейството си в колонията Серампур, която по-късно става център на мисионерската дейност в Индия. Кери превежда Биб-
лията на три езика: бенгалски, санскрит и маратхски. Преводите му не се отличават с добро качество, но чрез тях местните жители успяват да чуят благовестието на своя роден език и така да повярват в Христос. През 1811 г. вече има 600 кръстени индийци и няколко хиляди души посещават богослуженията. Уилям Кери остава 40 години в Индия, като преодолява враждебното отношение на английските чиновници и трудностите в своето семейство. Въпреки всички конфликти и проблеми в сърцето му царува мир, той е искрено посветен на желанието си да служи на Господ. През 1812 г. при пожар изгарят огромен многоезичен речник, съставен от Кери, две граматики и почти завършеният му превод на Библията с всички помощни материали. Едва ли може да се намери човек, който би се заел отново с такава работа, но смелият мисионер приема пожара като Божие действие и започва целия труд отначало, с още по-голямо дръзновение. Кери оказва огромно влияние върху мисионерското движение. Благодарение на неговия пример хиляди мисионери се отправят към Азия и Африка.
Един от най-известните мисионери в Африка е Дейвид Ливингстън (1813-1873), у когото по удивителен начин се съчетават талантите на учен първооткривател и благовестител. Той пръв изследва вътрешните области на Черния континент (Африка) и открива прочутия водопад Виктория, за който пише: „Никой не е способен да сравни красотата на водопада с нещо, което може да се види в Англия. Очите на европейците никога не са виждали подобно нещо. Към такива прекрасни места сигурно са гледали ангелите, докато са летели.” Дълги години Дейвид Ливингстън общува само с африканците. Те обикват мисионера, който постоянно им разказва за своя Спасител. Когато го намират мъртъв в неговата палатка (той умира на 1 май 1873 г., коленичил в молитва), погребват сърцето му под дървото мпунду, а тялото му пренасят до пристанището, на около 2000 километра. В Англия тялото на Ливингстън е погребано с почести в Уестминстърското абатство в Лондон. Тези смели мисионери се отказват от удобствата, уюта и спокойния живот, за да изпълнят заповедта на Иисус Христос и да занесат вестта за спасението „до края на земята” (Деян. 1:8).
Ние се храним само със сок от растения, който изсмукваме с помощта на хоботчето си. Живеем по всички части на света, но предпочитаме топлите страни, защото чрез горещината си набавяме енергията, която изразходваме за цвърчене. За тази цел използваме звукова мембрана, която се задвижва от мускулите ни. Получава се металически звук, който резонира в специални кухини в нашето тяло, като достига голяма сила. Южноамериканските видове издават звук, който прилича на свистенето на парен влак. Още древните гърци са ценели нашите песни, а поетът Анакреонт дори е написал ода в наша чест! Сред насекомите сме известни не само с мощното си пеене, а и с дълголетието си. Жизненият ни цикъл продължава от 2 до 5 години, но някои видове живеят много повече – до 17 години. Това е необичайно за насекомите, затова в Китай ни смятат за символ на дълголетието, вечната младост и дори безсмъртието. Женската снася яйцата си под кората на тънките клонки или в основата на листата. От яйцата се излюпват личинки, които падат на земята и потъват в нея, понякога до метър дълбочина. Първите няколко години от живота си те остават под земята, после излизат навън и се превръщат в зрели насекоми. Това излизане, все едно от гроб, е било забелязано от древните китайци, които виждат в него символ на възкресението. Обикновено порастваме на дължина от 1 до 5 см, но някои тропически видове достигат 15 см. Сигурно мнозина от вас си мислят, че съм скакалец или щурец. Но това не е вярно, защото се казвам (Cicadidae). Беше ми приятно да прекараме известно време заедно! цикада
Мисля, че ще трябва доста да се помъчите, докато познаете кой съм аз. Но който от вас разбере за кого става въпрос, като стигне до средата на текста, може да се смята за познавач в областта на насекомите. Ако някой ме е виждал поне веднъж на снимка, ще каже, че приличам на муха. Не мога да се съглася с това, но е вярно, че съм насекомо. Отстрани на главата си имам две големи изпъкнали очи и три малки между тях, затова мога да разбера кога се приближават врагове. Освен това имам два чифта крачета и крила. Предните ми крила са по-дълги от задните. Като цяло крилата ми са прозрачни, но понякога са ярко оцветени или черни. Разперени достигат до 10 см, а в тропиците има видове с крила до 18 см!
Морските краставици, или холотурии, не са екзотични морски растения, а – безгръбначни животни. Те се придвижват, легнали на една страна, по дъното на океана и с помощта на пипалата около устата си, разположена в единия край на тялото, хващат храната – планктон и органични остатъци. В другия край на тялото им има анален отвор, през който при силно дразнене изхвърлят задната част на червото си заедно с водните си бели дробове, като по този начин подплашват или отклоняват вниманието на нападателите си. Изгубените им органи бързо се възстановяват.
Морските кученца са неголеми рибки с твърди, насочени назад бодили в основата на гръдните и коремните си перки. Те се облягат с бодилите си на дъното и като ту се сгъват на две, ту се разгъват, се придвижват, подобно на гъсеници.
Морската звезда спада към безгръбначните животни. Това са малко подвижни звездообразни или петоъгълни иглокожи с размер от 2 см до 1 м (най-често – 12-25 см). Когато я нападне враг, морската звезда може да се лиши от един или дори от няколко лъча с цел, докато нападателят яде откъснатото парче, тя да успее да се скрие. А лъчите й постепенно израстват отново.
Морските кончета са малки рибки с размери от 2 до 20 см, които напомнят шахматната фигурка на коня. Те живеят в тропическите и субтропическите морета. Слабо подвижни са – прикрепят се с гъвкавите си опашки към стъблата на растенията под водата. Морските кончета се защитават от хищниците и се прикриват, когато си търсят храна, като сменят окраската на тялото си и се сливат напълно с фона. На устата си имат близалце с формата на тръбичка, което действа като гутатор, – чрез него всмукват малките рачета и скариди заедно с водата.
Морските таралежи са иглокожи животни. Наречени са така, защото наистина приличат на таралежи. Тялото им е покрито със своеобразна броня от варовикови пластинки – към тях са подвижно прикрепени иглите, които им служат за придвижване, хранене и защита. Броят на тези игли (крачета) със силни смукала може да надхвърли хиляда! Затова морските таралежи се качват ловко по отвесни скали и се държат здраво за дъното дори при вълните на силен прибой.
Всред тучни ливади се вие, всред склонове стръмни се крие подобно на синя змия. Тя носи за всеки вода.
Над теб и над мен, над земята, над нашия дом и гората, от всичко в света ни по-горе синее покривка в простора.
Стоят като братя в редици, подобно на много войници, но имат зелени доспехи – листата са техните дрехи.
Когато дъждът преминава, понякога тя се явява подобно на приказен лък – обагрен красив полукръг.
Сякаш е златно петле в лазурното синьо небе – то с гребенче огнено грее и всеки под него живее.
Пух от небето вали и приказни гледки твори. Покрива това одеяло наоколо всичко във бяло.
Оцвети кръгчето до всеки плод, зеленчук или растение: ако се отглежда в овощната градина, кръгчето трябва да е червено; ако се среща в гората – зелено; ако е в зеленчуковата градина или на полето – синьо.
За да разбереш кои думи са пропуснати в библейския стих, трябва да отговориш на въпросите. Буквите пред правилните отговори съставят думите, които търсиш.
Нека се отклонява от ___ и да прави _____, нека търси ____ и да се стреми към него. 1. Как се казва бащата на Давид?
1. Как се казва жената на Артаксеркс?
м) Яков г) Мойсей з) Йесей
1. Как се казва първата жена на Авраам?
в) Авигея д) Естир я) Анна
2. Кой човек живее най-дълго на земята?
2. Как се казва жената на Давид?
м) Сара н) Мария г) Авигея
2. Как се казва мъжът на Мария, майката на Иисус
е) Мардохей о) Матусал г) Нееман
м) Мариам л) Мелхола н) Елисавета
о) Йонатан б) Елисей в) Самсон
о) Матусал и) Йосиф з) Давид
3. Как се казва чичото на Естир?
г) Езекия б) Мардохей в) Самуил
3. Как се казва приятелят на Давид?
4. За кое цвете се говори в Библията, че Бог го облича по-добре, отколкото цар Соломон?
л) Роза в) Маргаритка р) Лилия
5. Кой пръв вкусва от забранения плод?
о) Ева е) Адам ж) Змията
3. Кой извежда израилтяните от Египет?
з) Михей ж) Аарон р) Мойсей
Приятелю малък, послушай, но също помни: Създателят всичко специално за теб сътвори – и пойните птици, които летят в небесата, и многото риби, които лудуват в реката. Природата слави негласно Твореца, тогава ти също отдай Му дължимата почит и слава. Как дивно и с много любов е устроен света. В гората животните лесно намират храна. Мечокът обича малини, но също и мед, глиганът все рови и корени търси навред. И гъби понася на свойте бодли таралежа, а зайчето хрупка с наслада тревичката свежа. И всичко това е дарено от святия Бог. Навсякъде виждаме ценен за всеки урок: ти си поставен сред многото чудни творения и всички те имат за Бога голямо значение. Разгледай земята! Прекрасна е тя. Но помни: Христос те обича! О, колко прекрасно звучи!