Меги се оказа Оги – може би защото беше с милостиво сърце, а и той самият беше пренебрегван от момчетата в класа заради склонността си да отстъпва. В онзи час на класния Меги се разплака и не отрече, че крадлата е тя. Децата тържествуваха, че са разрешили загадката. После питах Марио как е Меги. – Като увехнала е – отвърна той. Тогава майката на Калоян разказа на класния какво е разбрала. Господин Бойчев събра класа. Марио се върна от този час на класния потресен: – Няма да се сетиш кой е истинският крадец! Представяш ли си? Оги!!! Крадял е, за да накаже момичетата, че са толкова зли към Меги. И за да зарадва своя беден и болен приятел от квартала. Оги
айката на Калоян, съученика на Марио, е детска лекарка. Миналата седмица я повикали на адрес. Там отскоро живеели Борко и майка му. Като малък Борко боледувал от детски паралич. Ходел на училище, но се придвижвал трудно и останал болнав. Когато си тръгвала, майката на Калоян забелязала на закачалката якето на момчето, което й се сторило познато. – Моят син имаше такова яке – припомнила си тя. Докато си обличала палтото, погледът й бил привлечен от ръкава на якето. Разпознала там кръпката, която самата тя била зашила преди месец, когато Калоян раздрал ръкава на новото си яке на ски. – Интересно – казала лекарката, – откъде купихте това яке? – А, не сме го купували, подариха ни го. Страшно е удобно, Борко не е имал по-топло яке – похвалила се жената.
– Кой ви направи този подарък? – продължила да пита все по-изненаданата лекарка. – Едно момче. Живее на съседната улица. Сприятелиха се с Борко на детската площадка и оттогава той ни помага. Момчето е богато, може да си позволи и току носи по нещо – точно от каквото имаме нужда. Наскоро донесе чудна книга с рецепти. Винаги съм мечтала да я имам, а не можех да си я позволя. – Как се казва това дете? Преди месец якето на Калоян беше изчезнало от училище. И доста други неща на децата в класа на Марио потънаха вдън земя. Последното беше скъпата книга с готварски рецепти на Цвета. Момичетата решиха, че краде Меги – дете, което мразеха, защото беше по-бавно и не така блестящо като тях. Сложиха й капани да видят дали ще открадне разни привлекателни неща и я обвиниха в часа на класния. Марио ми разказа с вълнение за това. Единственият приятел на
каза: „Вие имате в излишък, а той няма най-необходимото и страда. Не съм ви ощетил кой знае колко. Родителите ви веднага ще ви купят три пъти по толкова.“ – А Меги знаела ли е, че е той? – недоумявах аз. – Да, тя призна, че го виждала да краде, но не искала да загуби приятеля си и предпочела да поеме вината. Вярваш ли, че има „благородна“ кражба? – Не може да има нищо „благородно“ нито в кражбата, нито в лъжесвидетелството. Човек се заблуждава, че върши геройство, а всъщност затъва в грях, като въвлича в него и хората, които уж защитава. Единственият лек тук е покаянието пред Бога и прошката от Него.
планина 1. На коя есетте Д Бог дава и? заповед а) Сион б) Синай в) Кармил
4. Колко съгледвачи изпраща Иисус ? Навин в Ханаан
та же дина я о м та о ой ж в г Све К 2. днъ е в ве влез? да етих кът св оро икът ът р п а) ен щеник щ е в б) с рвосве ъ п в)
ни и д я го се во о а с лк й п а Ко се е н . 3 ой ет М вц т? о ъс 39 т а) 40 б) 42 в)
о,
ава д ж е т? побГолиа й о 5. К икана вел вид а) Да л у б) Са иил н а Д в)
от отте яст ой ци м се К о а 6. ор чв ще с? р п со то ису по де И я къ ди хи ла й а ро М а) Михе ия б) ахар З в)
а) 2 б) 12 в) 20
7. Колко напасти изпраща Бог върху Египет? а) 5 б) 10 в) 15
ал по алмите? с и п с а П й е н т от 8. Ко ата час м голя д а) Дави й се б) Мой ф а в) Ас
някои растения ухаят приятно, други имат зловонен мирис, а трети нямат никаква миризма. Най-вече тропическите и субтропическите растения имат силен и устойчив аромат. За едни растения това е средство да привличат насекомите, които ги опрашват, а за други – да плашат враговете си.
дафиновият (лавровият) лист е не само ценна подправка, чиято ароматна горчивина способства за храносмилането и подобрява апетита, а и отлично медицинско средство с успокоително и други специфични действия.
мирата или смирната, която има приятен аромат и остър вкус и която мъдреците подаряват на Младенеца Иисус, е смола, получавана от африканските и арабските дървета комифора от семейство Бурзерови. В древността се е използвала като благовонно средство, а днес се употребява в медицината и парфюмерията.
ливанът или тамянът, който мъдреците поднасят на новородения Иисус, е едно от най-древните благовония. От смолата, която отделя растящият в Южна Арабия храст босвели картери, се произвеждат етерични масла. Тамянът се използва в богослужебните обреди, както и в парфюмерията. Той символизира светостта и благоуханието на живота, когато Бог очиства сърцето на човека.
етьо се радваше, че работата над скрижалите наближава своя край. Получаваше се много хубаво – Мими го научи да пише буквите така, че да изглеждат големи, сякаш са изсечени от камък. Но най-много му харесваше, че те не просто изработват нещо, а се опитват да разберат по-добре какво е искал да каже Господ на хората, когато е дал Десетте заповеди.
– И така, Петьо – каза Мими, докато отваряше Библията. – Днес сме на деветата заповед. Чети. – „Не лъжесвидетелствай против ближния си“ – прочете Петьо. – Какво означава това, Мими? Че Бог не иска да говорим лъжи за някого? – Бог не иска ние изобщо да лъжем. Аз бих написала на скрижалите: „Не лъжи“ – отговори Мими. – Но тук пише само за лъжесвидетелството – възрази Петьо. – Например, ако излъжа, като кажа, че ти си счупила прозореца в кабинета по биология миналия петък... – Така, така, Петьо. За това нещо разкажи по-подробно – се заинтересува Мими. – Ти какво знаеш – кой всъщност го е счупил? Петьо се изчерви: – Е, разбираш ли... Не, не мога да ти кажа, дадох дума. – Знаеш ли, като прикриваш този, който го е направил, лъжеш заедно с него и нарушаваш Божията заповед!
– Ако издам кой е счупил прозореца, ще бъда доносник – смутено каза Петьо. Мими продължи мълчаливо да оцветява буквите. Петьо не издържа: – Добре... Митко Андреев го счупи. Случайно. Влязохме в класната стая преди другите, той взе показалката, започна да имитира, че е на лов за бизони... и метна показалката като копие. Избягахме и аз му дадох дума, че няма да го издам. – И когато госпожа Алексеева питаше кой го е направил, ти си мълчеше. И когато тя каза, че най-вероятно отново е Васко Попов, тъй като той вече три пъти чупи прозорците, ти пак мълчеше. И когато Васко се опита да се оправдае и се разплака, ти също мълчеше. Как мислиш, какво означаваше в този момент твоето мълчание? – Мълчах, но това е било лъжесвидетелство против ближния – промърмори под носа си Петьо. – Какво да правя сега? – Кажи на Митко да си признае, че е счупил прозореца. Кажи му, че не можеш да го прикриваш повече и ако не го направи сам, ще бъдеш принуден да говориш с госпожа Алексеева. – На думи е лесно... – Истината невинаги се изрича лесно – каза Мими. – Но лъжата има едно свойство, тя винаги излиза наяве. – Така е! – потвърди Петьо. – Сто пъти вече съм се убеждавал в това. – Аз също – каза Мими, – понякога обичам да доукрасявам. Разказвам нещо и не забелязвам как лъжата сама се изплъзва от езика ми. Уж дреболия, а е лъжа. Уж нещо хубаво, а не е вярно! Но има една закономерност: много скоро става ясно, че съм излъгала. И толкова ме е срам!
– Да, и при мен се е случвало. Сигурно Бог се грижи лъжата да не ни стане навик, затова я изявява. Тази заповед е много полезна: „Не лъжи.” Петьо и Мими започнаха мълчаливо да оцветяват буквите на скрижалите. Като свърши, Петьо каза: – Ще помоля Митко да си признае, защото така е заповядал Бог. Ако той не поиска, по-добре всички да ме смятат за доносник, отколкото Бог да ме смята за лъжец...
– Петьо, помниш ли, като ти казах, че на лагера спечелих първото място по плуване? – попита Мими, като се изчерви. – Това лъжа ли беше? – Не точно. Просто нямаше такова състезание, защото освен мен никой не можеше да плува... Уж първо място... а всъщност е лъжа.
Вече помолих Бога да ми прости. А сега моля и теб да ми простиш, че те излъгах. – Добре, Мими – с усмивка каза Петьо. – Предлагам ти в събота да отидем до басейна. Ще видим кой ще спечели първото място. (Следва продължение)
нес ще поговорим за нещо, с което всички сме свикнали. За лъжата. Бог е заповядал: „Не лъжесвидетелствай против ближния си” (Изх. 20:16). Заповедта е ясна и разбираема. Или все пак е нужно малко да я поясним? Тази заповед означава да не крием, да не преувеличаваме, да не лъжем... Може би и ти като другите хора си мислиш: „Е, лъжа-
Помниш ли как постъпват първите хора в Едем? Бог забранява на Адам и Ева да ядат плодовете само на едно дърво в Едемската градина, като казва, че ще умрат, ако не Го послушат. А Сатана се обръща към Ева: „Не, няма да умрете... а ще бъдете като богове.“ И Ева му вярва. Сатана обаче я лъже. Иисус казва за Сатана: „Той си
та не е чак толкова страшна. Това не е кражба или убийство, нито прелюбодейство!” Но една от Десетте заповеди Бог посвещава именно на нея: забранява ни да говорим неистини, особено да клеветим другите хора. Защо понякога лъжем? Например, направили сме нещо лошо и се страхуваме да си признаем. Смятаме, че да кажем истината, е по-страшно, отколкото да излъжем. А понякога, и това е изключително лошо, прехвърляме вината на друг. Познато ли ти е?
беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44). Какво отговарят хората на Бога, когато Той ги пита дали не са яли плодове от забраненото дърво? Адам казва: „Жената, която ми даде Ти, тя ми даде от дървото и аз ядох.” А какво казва Ева? „Змията ме прелъсти (излъга) и аз ядох.” Виждаш ли, всеки от тях се опитва да прехвърли вината на другия.
В книгата Деяния на апостолите е записана една история, която показва опасността от лъжата. Анания и Сапфира решават да излъжат апостолите. Но веднага щом постъпват така, умират. Разбира се, това е изключение. Има обаче над какво да помислим, нали? Ако искаме да живеем с Бога, винаги трябва да казваме истината. Този, който изрича лъжи, говори от Сатана, а този, който казва истината, е угоден на Бога. Иисус казва за Себе Си: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отец освен чрез Мене” (Йоан 14:6). „А как да определим полуистината?” – ще попиташ ти. Ще ти дам пример от Библията. Авраам два пъти (в Египет и в Герар) каз-
ва за жена си Сара (от страх да не загуби живота си заради нея), че е негова сестра. В резултат на това той едва не загубва жена си, която наистина е негова доведена сестра. Лъжата и полуистината са едно и също. Бог не търпи лъжата. Той ни е дал прости и разбираеми заповеди. Нека молим Господ да ни помага винаги да бъдем честни и за никого да не говорим лошо, още повече – лъжи.
Със заповед правдата Господ облича и дава защита на хора невинни: „Лъжливо свидетелство ти не изричай, защото навреждаш на своите ближни!“ Тази повеля остава и днес: когато дочуеш различни мълви, недей ги предава. Това е процес, насочен против уязвими души. По пътя житейски недей унижава човека безсилен, с ранено сърце. Лъжата и вредния слух различавай, по-малко приказвай, но слушай добре.
Бях седнал в тролея до млада жена, която държеше момиченце тъжно. Със сълзи в очите то вдигна глава и каза печално: „Мен всички ме лъжат.“ Как става така, че от ранното детство лъжата невинни души опетнява? Уви, ние носим горчиво наследство, което живота към грях направлява. Години по-късно лъжата се всажда. Растейки, детето към нея привиква и даже смехът си към нея пригажда, защото човекът лъжата обиква. Измамата тегне над мрачния свят, но истина светла гори в тъмнината. Щом Господ в дома е на всички познат, на правда и честност се учат децата. ...За болка разказваха тези сълзи и в мойто сърце се загнезди печал. Плаках в молитва за детските души в света ни измамлив. За тях ми е жал.
И тази божествена заповед свети през хиляди дни като ярка звезда. Словата Му нека да бъдат приети от теб като верен свидетел в света.
ри управлението на Артаксеркс властта на персите се разпространила по целия познат тогава свят. Много малко израилтяни останали в родината си, те били разпръснати по най-различни краища. Защо станало така, знаем от Библията: вместо да служат на Бога, те се покланяли на идоли, вярвали на магьосници, обръщали се към заклинатели. И Бог ги разпръснал по цялата земя. Но там те започнали да Го търсят и се отказали от идолите. Израилтяните решили да се покланят само на Бога и на никой друг. По това време в столицата на Персийската империя – град Суза – живеел човек на име Мардохей. Веднъж той направил на царя безценна услуга: разкрил заговор против него, за което трябвало да получи определена награда. Освен това неговата братовчедка и възпитаница Естир станала жена на Артаксеркс, т.е. царица. В Персия най-важният човек след царя бил Аман. Хората му оказвали огромни почести. Когато влизал през портите, всички падали по лице. Всички освен... Мардохей. Защото бил юдеин и не се покланял на хора, а единствено – на Бога. Когато слугите на царя казали на Аман за това, той се разсърдил много на Мардохей. Аман би могъл, разбира се, да накаже Мардохей, но за злото му сърце не било достатъчно да накаже само един човек. Аман разбрал, че Мардохей е израилтянин. И решил да унищожи целия израилски народ. Веднъж Аман отишъл при царя и му казал:
– Царю, има един народ, разпръснат по всички земи на владенията ти. Тези хора имат свои обичаи и закони. А на твоите закони не се подчиняват. – Какво предлагаш? – попитал го цар Артаксеркс. – Дай ми право да се обърна към управителите в цялото царство със заповед в един ден по всички села и градове да бъдат унищожени всички израилтяни. Мъже, жени и деца! Царят повярвал на Аман и му дал своя пръстен: – Ето ти моя печат. Прави каквото смяташ за необходимо! Аман написал указ от името на царя до всички управители на царството израилтяните по всички градове да бъдат унищожени в един ден. На указа сложил царския печат. Така Аман оклеветил целия народ, а за своя враг Мардохей той приготвил голяма бесилка. Но когато чрез царица Естир Бог осуетил плановете на Аман, самият той бил обесен на нея. Бог се застъпил за Своя народ и клеветата имала страшни последствия за Аман.
В книгат а Естир м прочетеш ожеш да цялата и стория з бавянето а изна израи лтяните бел и въ от гивеждане то на пра Пурим в зника чест на т ова съби тие.
Бащата на Митко чу как синът му разказва на приятелите си, че Георги – новият в квартала – хитрува при играта на народна топка. Но бащата, който наблюдаваше играта, видя, че Георги играе честно. Същата вечер той проведе мъжки разговор с Митко. Момчето обаче явно не беше особено обезпокоено от това, че е наклеветило Георги. – Добре, може и да не е хитрувал. Вземам си думите назад – каза Митко с лекота. – Наистина ли? – учуди се баща му. – А знаеш ли, че това съвсем не е толкова лесно – да си вземеш думите назад? Ела с мен. И той заведе Митко в банята. Там му подаде пастата за зъби. – Изстискай малко паста в мивката – каза бащата.
На Митко му се стори странно, но изпълни заповедта на баща си. – А сега, сине, опитай да върнеш пастата обратно в тубичката. Митко се опита. Първо с помощта на четката за зъби, после – с клечки за зъби и накрая – с мамината пиличка за нокти. Нищо не излезе. – Виждаш ли, Митко – започна да обяснява бащата. – Ти излъга. Не знаеш колко хора са чули твоята история. И както не можеш да върнеш пастата обратно в тубата, така не можеш да върнеш думите си назад. Митко наведе глава. – Какво да правя сега? – попита той. – Можеш да кажеш на Бога, че съжаляваш за тази постъпка, да Го помолиш за прошка и после да се извиниш на Георги. – Добре – каза Митко замислено. – Смятам, че наистина е по-добре да не разказвам за нещо, което не се е случило.
Прочети думите, записани в Притчите на Соломон.
– Знаеш ли, че родителите ми ходиха в Израел? – попита Олег Стефчо, докато отиваха на училище сутринта, и му подаде няколко фурми. – Вчера се върнаха. Тези фурми са от Израел. Много ги обичам! Там има доста плантации с фурми. Израелтяните правят мед от тях. Оказва се, че когато Бог обещава на израилския народ да му даде земя, където текат мляко и мед, Той има предвид именно този мед, а не пчелния. Родителите ми разказаха много интересни неща за пътуването си. Ако искаш, заповядай у нас следобед. Ще ти покажа снимките, които е направил баща ми. – Добре, ще дойда – зарадва се Стефчо. – И аз мечтая някога да отида в Израел. Може би ще отида като мисионер. Едно семейство от нашата църква заминаха преди две години, за да бъдат мисионери там. След училище Стефчо обядва вкъщи, написа си домашните и отиде при Олег. Докато седяха пред компютъра, те „пътешестваха“ заедно с родителите на Олег по израелските градове и видяха много забележителности
от цялата страна. Олег сподели това, което беше запомнил от разказите на баща си и майка си. А когато разглеждаха снимките от царските гробници в Кедронската долина, при тях дойде майката на Олег. – Това е паметникът на Авесалом, който той си издига приживе – каза Олег, като посочи снимката на гробница с покрив под формата на конус. – По време на Авесаломовия бунт цар Давид бяга от Йерусалим през Кедронската долина. А тази гробница, чийто покрив е с формата на пирамида, като че ли е на пророк Захария, нали така, мамо? Майка му кимна в знак на съгласие. – Татко разказа доста за тази долина. Тук ще бъде Страшният съд. Мамо, кажи, моля те, какво научихте от вашия екскурзовод за нея? – Олег се обърна към майка си. – Кедронската е една от двете долини до Йерусалим (втората е Еномовата) – започна да разказва майка му. – Тя е разположена на изток от стария град, между Храмовия и Елеонския хълм. Нарича се така, защото през нея тече Кедрон, в който само през зимата след дъждовете се събира вода и се образува
поток. Тази долина е известна още като долината на Йосафат, което означава „мястото на съда на Яхве“. Като се основават на текст от книгата на пророк Йоил, някои изследователи смятат, че именно тук ще прозвучи тръбата на архангела и мъртвите ще възкръснат, за да дойдат на Божия съд. Затова по склоновете на долината има много гробища. Някои са отпреди три хиляди години. – Тези гробища изобщо не приличат на нашите – забеляза Стефчо. – Да, навсякъде има жълто-бял пясък. Юдейските гробници, както виждате, представляват
паралелепипеди от бял камък. Още в периода на първия храм (ок. 960 г. пр. Хр.) в скалите са били изсечени гробници. През 1842 г. в гробницата на Йосафат са намерили древния текст на Мойсеевото Петокнижие. През тази долина са минавали пътищата към Витания и Йерихон. Иисус Христос я е прекосявал, когато е отивал от Витания към Йерусалим и обратно. След Тайната вечеря Той е минал оттам, когато с учениците Си е вървял към Гетсиманската градина. С тази долина се отъждествява и Царската долина, която се споменава в книгата Битие (14:17), – там содомският цар посреща Авраам. Но това не е доказано. В Кедронската долина се намира изворът Гион, където Соломон е помазан за цар на Израил. Чистата вода на този извор, който никога не пресъхва, минава през тунела на цар Езекия и се влива в Силоамския канал. На юг Кедронската долина се слива с Еномовата долина, за която също научихме доста интересни неща. – Много ми се иска да послушам за това, но е време да се прибирам – със съжаление каза Стефчо, като погледна часовника. – Може би друг път ще продължим? Благодаря ви много! Все едно съм бил там с вас!
Денят обещаваше да бъде горещ. А в горещите дни няма нищо по-хубаво от това, да се плискаш във водата. Катеричката Катерушка и нейните приятели взеха своите надуваеми топки, лопатки и хавлии и тръгнаха към езерото.
„Колко е топла водата!” – възкликна Зайко и със засилка скочи в езерото. „Да, като млякото, което мама ни дава всяка вечер преди лягане” – добави Ежко.
Загребвайки водата с лапите си, Ежко се насочи към Зайко, като буташе пред себе си огромна топка. А Катерушка се качи на борчето, весело подскочи и, свила пухкавата си опашка, се хвърли във водата.
На Мечо много му хареса скока на Катерушка и той също реши да скочи във водата. Но неговият скок образува такива вълни, че животните едва се удържаха на повърхността.
Приятелите плуваха, гмуркаха се, подхвърляха си топката и един след друг скачаха във водата от раменете на Мечо. Изведнъж Зайко спря и каза: „Чакайте! Тихо!
Знаете ли, че ако водата се успокои, можем да видим отражението си в нея?” Приятелите послушаха съвета на Зайко и се спряха като вкаменени.
Когато водата се успокои, всеки видя на гладката повърхност своята муцунка. Известно време приятелите разглеждаха своите „водни портрети”.
Тишината прекъсна Катерушка. „Ха-хаха! – избухна тя. – По-рано не бях забелязала! Вижте само колко дълги уши има Зайко. Ха-ха-ха!
А Ежко! Защо си е пуснал толкова дълги бодли? Отдавна трябваше да се подстрижеш!” Зайко, Ежко и Мечо стояха и мълчаливо разглеждаха своите отражения.
Само Катерушка се превиваше от смях и не спираше: „Мечо! Не трябва да ядеш толкова много мед! Виж, твоето отражение заема почти половината езеро! Ха-ха-ха!”
Катерушка се смееше, а нейните приятели съвсем помръкнаха. Навели глави, те продължаваха да мълчат.
„Е, а ти? – Ежко попита сериозно Катерушка. – За себе си няма ли да кажеш нещо?” „Какво аз? Вижте само каква красива опашка имам! Никой няма такава опашка!”
Приятелите стояха мълчаливо още няколко секунди, после Мечо натъжено вдигна глава и каза: „Трябва да тръгвам. Мама сигурно вече ме чака у дома.”
След него от водата излезе Зайко, а после с думите: „Почакайте! Идвам с вас!” – към брега тръгна и Ежко. Във водата остана само Катерушка, без още да осъзнава докрай какво е направила.
Когато Катерушка се прибра, майка й много се учуди: „Мислех, че ще се върнеш чак вечерта! Случило ли се е нещо?” И Катерушка разказа на майка си точно какво стана.
„Не разбирам защо се обидиха – добави тя. – Нали им казах истината? Не ги излъгах!” Майка й се доближи до нея.
„Скъпа – каза тя, – това наистина е много важно – да казваш винаги истината. Но някои думи могат да наранят силно приятелите ти.
Например, Зайко наистина има дълги уши, но това не е недостатък, а напротив, негово достойнство. Така той може да чуе дали го дебне вълк!
Игличките на Ежко са страхотна защита, каквато никой освен стария дядо Бодливец няма.
Ако лисица нападне Ежко, тя веднага ще избяга, като се набоде на неговите остри бодлички. А това, че Мечо е толкова голям, му придава сила и му помага да се справя с неприятелите.”
Катерушка слушаше толкова внимателно майка си, че дори беше отворила леко уста и на слънцето заблестяха нейните два големи бели зъба.
Майка й продължи: „Много опасности дебнат животните в гората. Затова всяко от тях има нужда от надеждни средства за защита.
Представи си Мечо слаб, Ежко без бодлички и Зайко без уши.” Катерушка се подсмихна, въпреки че изобщо не й беше до смях.
Тя разбра колко много е обидила найдобрите си приятели. Сега си мислеше как да поправи грешката, която е направила.
„А освен това, мила моя – майката сви вежди и изразът на очите й стана построг, – моля те никога да не се хвалиш с нещо, което имаш.”
Катерушка я досрамя и наведе глава. „Дори ако имаш нещо, което другите нямат, или можеш да правиш нещо подобре от тях” – добави майката.
„Например да скачам?”– прекъсна я нетърпеливо Катерушка. „Да, например да скачаш. Но това не значи, че си по-добра от другите.
Старай се винаги да забелязваш доброто у другите, а не у себе си. Тогава ще имаш много приятели и ще бъдеш истински щастлива.”
Очите на Катерушка засияха и тя се затича по стъблото на дървото към хралупата, като забрави да благодари на майка си за мъдрия съвет.
Но майката не се обиди – тя разбра, че момичето й е измислило как да поправи грешката си и бърза да осъществи своята идея.
В хралупата Катерушка извади от горния рафт на шкафа три чисти листа и кутийка с цветни пастели и започна да рисува.
„Ще се опитам да нарисувам такива портрети на моите приятели, с които да ги убедя, че ги смятам за най-красивите!” – си мислеше тя.
И започна да рисува внимателно първо дългите уши на Зайко, после многобройните бодлички на Ежко, накрая Мечо, който едва се побра на листа.
Но Катерушка не можеше да рисува много хубаво, затова реши за всеки случай да надпише своите портрети. „На моя приятел Ежко, които има най-красивите бодлички”,
„На най-силния ми приятел Мечо” и „На най-отзивчивия Зайко с най-красивите уши”. Когато всичко беше готово, тя грабна рисунките и заподскача надолу по стъблото.
Катерушка намери приятелите си на голямата поляна сред гората. Те винаги се криеха там от палещите лъчи на слънцето. Животните не изглеждаха много весели.
И когато Катерушка влетя на поляната, това кой знае защо не ги зарадва особено. „Приятели! Простете ми! Постъпих много глупаво!
Вие сте най-красивите приятели, които може да се намерят – извика силно Катерушка и като си пое малко въздух, добави:
– Ще се старая повече никога да не ви обиждам... Моля ви, простете ми!“ Тук тя се сети за приготвените рисунки и ги връчи на всеки от приятелите си.
Мечо, Ежко и Зайко се заеха да разглеждат своите портрети и видимо се оживиха. „Защо имам толкова голям нос?” – засмя се Мечо.
„А моето ляво краче е по-късо от дясното” – се засмя Зайко. „Ти май си забравила моите уши?! – се пошегува Ежко. – Защо ги няма на рисунката?”
Катерушка се смути и отговори: „Просто все още не мога да рисувам добре... Като се науча, ей такива големи портрети ще ви нарисувам!“
Всички дружно се разсмяха – и от това, че портретите им бяха много смешни, и от това, че слънцето през короните на дърветата гъделичкаше с лъчите си техните малки нослета.
Но най-много се радваха на това, че отново бяха заедно.
Аз съм многогодишен храст с височина от 30 до 180 см и пълзящи грапави коренища. Цъфтя от май до октомври. Цветовете ми са лилави, рядко – бели или розови. Плодовете ми са сочни, яркочервени и се появяват в началото на август. Името на моя вид е свързано с плодовете ми. В началото те са горчиви, а в процеса на узряване стават сладки. Явно заради моите вкусови качества хората ме възприемат като символ на истината, верността и постоянството в изпитанията при постигането на целта. Най-древните ми изображения са от 1340 г. пр. Хр. – годината, когато умира египетският фараон Тутанкамон, в чиято гробница бях намерен. Не са редки моите изображения в средновековните произведения на изкуството. Разпространен съм също в европейската част на Русия, в Западен и Източен Сибир, Украйна, Молдова, Беларус, Средна Азия, Северна Америка и Северна Африка. Предпочитам влажни места с гъсти храсти, бреговете на вирове и езера. Издържам на сянка. Всички мои части са отровни, затова ме сушат и ме пазят отделно – в касетки, постлани с хартия, – като отровно растение. Използват ме за лекарства и като декоративно растение. Моите едри и ярки цветове прекрасно се вписват в различни съчетания от цветя. При аранжирането на великолепни букети аз съм просто незаменим! Надявам се, че не си забравил какво означавам на езика на цветята. Да, аз съм (Solanum dulcamara) – цветето на истината! Моля да не ме бъркаш с черното кучешко грозде – едногодишно растение, което мнозина познават.
кучешко грозде или разваличе
Хей, почакай! Къде си се разбързал? Към магазина за цветя ли? Ясно. Трябва ти специален букет! Какво? Още не си решил какво послание искаш да предадеш със своите цветя?! Нима не знаеш, че ние, цветята, имаме свой език? Не вярваш ли? Попитай всеки флорист! Да, да, всички ние, цветята, можем да говорим! И още как! Умеем деликатно и символично да изразяваме своите чувства, идеи, настроения. Хората наричат нашия език с умната дума „флорографика”. Ето например, ако някой е решил с букета си да изрази любов, може да подари червена роза, защото тя е символ на истинската любов. Ако някой иска да потвърди своето приятелство, нека подари жълта роза, защото тя е символ на приятелството. Маслиновата клонка означава мир, а клонката на бъза – съчувствие. Маргаритката говори за скромност, момината сълза – за надеждност, а глухарчето – за кокетство. Защо разказвам всичко това? Ами просто аз съм необикновено цвете! Цветето на истината! Да подариш мен, означава „да подариш истината” във всичките й проявления. От една страна, да се съгласиш с правотата на този, на когото подаряваш, от друга, да изразиш собствената си искреност. Сигурен съм, че вече си заинтригуван и искаш да разбереш кой съм аз.
Йоан Златоуст. Мозайка от Софийския събор в Киев, XI в.
ДЕТСТВО Антиохия е голям търговски град в древна Сирия. От ранна утрин по уличките и площадите там сноват пъргави носачи, търговците отварят своите магазинчета, гръмогласно хвалят стоката си и канят купувачите. Без да бързат, към странноприемниците се движат величествени камили, водени от изморени търговци. През шумната тълпа си проправя път едно момче на име Йоан. То бърза за училище. Ако закъснее, неговият учител Либаний ще бъде много недоволен. Сцена от живота на древна Антиохия. Мозайка, 450-475 г.
Доста трудно е да станеш ученик на такъв известен философ и ритор (учител по ораторска реч), още повече, ако си сирак. Момчето не помни баща си – той умира, когато Йоан е съвсем малък. Възпитава го майка му, която посвещава целия си живот на своя единствен син. Затова Йоан много се старае. Първо, той не иска да огорчи майка си и, второ, обучението му харесва, особено изучаването на Свещеното Писание. ЮНОШЕСТВО Годините минават бързо, момчето става юноша, но любовта към учението и Божието Слово не угасва. На 20 г. Йоан взема решение да посвети живота си на Господ и става член на Антиохийската църква. Той участва активно в живота на църквата, служенията му са многобройни и
разнообразни. Младият християнин чете Свещеното Писание и го обяснява, проповядва, обучава децата и възрастните, които също искат да се присъединят към християнската Църква, занимава се с благотворителност и пее в църковния хор. БОРБА ЗА ЧИСТОТА НА ХРИСТИЯНСКОТО УЧЕНИЕ Йоан продължава своето богословско образование при знаменития Диодор Тарсийски – защитник на християнството в трудните години, когато управлява император Юлиан II, наречен Отстъпник. Юлиан възстановява езическите капища, започва да разпространява в империята идолопоклонството и обещава огромни изгоди на онези християни, които се отрекат от Иисус. Мнозина се разколебават във вярата, отричат се от Църквата или се увличат по еретически учения. Под ръководството на своя наставник Йоан се включва в борбата за чистота на християн-
ското учение и пише първите си богословски трактати. Неговите способности и трудовете му са оценени по достойнство – решават да изберат младия човек за епископ. Но тук и за него настъпва време за скръб и изпитания – умира майка му Антуса. Мъката променя силно Йоан. Той губи единствения си близък човек. До този момент активен служител на Църквата, Йоан напуска града и се заселва в пещера, където прекарва четири години в уединение, пост и молитва. Но трудният живот на отшелник подкопава неговото здраве и той е принуден да се върне в Антиохия. Постепенно животът му на християнски служител влиза в обичайния си ритъм: той отново започва да благовества, да обучава, да наставлява онези, които Йоан Златоуст. Мозайка от църквата „Света София“ в Истанбул, X в.
търсят истината и я намират при Твореца. Именно през тези години са написани неговите основни богословски трудове: „За провидението”, „Слово за блажения Вавила, против Юлиан и езичниците”, „Към младата вдовица” и т.н. ПРЕЗВИТЕРСКО СЛУЖЕНИЕ
Гравюра с изображение на Антиохия, 1581 г.
На 40 години Йоан е ръкоположен като презвитер и неговото основно задължение става проповядването на Божието Слово. Обикновено презвитерът проповядва два пъти в седмицата. Но проповедническата дарба на Йоан се оказва толкова необикновена, а и прилежното учене в детството не отминава напразно, затова тълпи от хора се стичат да го слушат от все по-отдалечени места и той се обръща с Божие Слово към вярващите всеки ден. Известността на Йоан расте, започват да го наричат „Златоуст”, т.е. човек със „златни уста”. С това име той влиза в историята на християнската Църква, а служението му продължава 12 години. Много от проповедите на Йоан Златоуст са тълкувания на текстове от
Свещеното Писание и коментари към тях. През 397 г. константинополският патриарх умира и на негово място е избран презвитерът на Антиохийската църква Йоан. Когато отива в Константинопол, духовния център на Източната църква, Йоан открива, че много от свещениците са забравили своя пастирски дълг и прекарват живота си в леност, охолство и трупане на материални богатства. Златоуст започва своето ново служение с очистване на свещенослужителите. Своето собствено парично възнаграждение, което му се полага като патриарх, той дава за строителството на няколко болници и странноприемници. ИЗГНАНИЕ И ЗАТОЧЕНИЕ Столицата и особено дворът на император Аркадий, който управлява по това време, поразяват проповедника на Евангелието със своя разврат, жестокост, интриги, користолюбие и завист. Йоан не може да мълчи и въз основа на Божието Слово изобличава високопоставените сановници и
Монети с изображения на император Юлиан II и императрица Евдоксия
велможи, които наричат себе си християни, а на практика са много далеч от библейското учение. Разбира се, приближените на императора започват да мразят новия патриарх, а императрица Евдоксия, жената на Аркадий, го обвинява, че е оскърбил царската власт, и иска да бъде убит. Но авторитетът на патриарха е толкова голям, че Аркадий не се осмелява да го убие и го изпраща в изгнание. Същата нощ в столицата
Църквата „Света София“ в Константинопол. Художник Едуард Хилдебрант, 1852 г.
става силно земетресение, което плаши Евдоксия. Тя веднага пише писмо на Йоан, с което го моли да се върне. Но да живее в един град
Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия. Художник Жан-Пол Лоран, 1880 г.
с такъв проповедник изобличител, императрицата не е способна и много скоро тя замисля ново изгнание за него. Йоан Златоуст е изпратен в Армения, откъдето пише многобройни писма, в които поддържа, ободрява и наставлява своите ученици и приятели. Това дразни неговите врагове. Ето защо излиза заповед да бъде заточен в далечния малък град Питиунт (днес град Пицунда в Абхазия). Гоненията и заточението изострят старите болести на проповедника. Той е много слаб и не успява да понесе трудностите на дългия път. Независимо от това, конвой го съпровожда три дълги месеца до новото място на заточение. Но Йоан не стига дотам. Той умира в село Комана на 14 септември 407 г. Последните му думи са: „Слава на Бога за всичко!”
Д
о IV век хрис-
то за природата на Бога – Неговата
събори, където участват епископите
тиянството
се
троичност и единство, а също така
от цялата империя, понякога остават
занимава малко
разбирането за природата на Иисус
неясни за обикновения християнин.
с богословие. Но щом ук-
Христос – кой е Той: Бог или Човек,
По това време под водителството
репва позициите си, то на-
или едното и другото едновременно?
на Светия Дух се формира канонът
сочва своите усилия към
Интересно е, че самият Христос
на Свещеното Писание – истинския
формулирането на Хрис-
не оставя философски или богослов-
пример за християнски живот и ос-
товото учение. Започва
ски формулировки. Неговите пропо-
новата на учението на Христовата
епохата на вселенските
веди и проповедите на апостолите
Църква. Въпреки че тогава се во-
събори. Основен предмет на споро-
винаги са били практически и поу-
дят не една църковно-политическа
вете през това време е разбиране-
чителни, а споровете на вселенските
и богословска битка, това не засяга
ва, в което вярват навсякъде, винаги библейския канон. Самият избор на
и всички християни.” Истинското
боговдъхновените книги (които със-
християнство се проявява в живота
тавляват канона) става естествено и
според Христовата любов.
просто. Църковните общини в про-
Тази епоха е важна за християн-
дължение на три столетия приемат
ството и дава на света такива изяве-
речен на мъченическа смърт заради
онези книги, които съответстват на
ни богослови като Василий Велики,
своите изобличителни проповеди.
тяхната вяра и на Божия Дух, като от-
Йоан Златоуст, Атанасий Алексан-
Атанасий, епископът на Алексан-
хвърлят лъжливите. Книгите, които
дрийски и т.н. Почти всеки от тях по-
дрия, пет пъти е прогонен в изгнание,
се смятат за боговдъхновени, са при-
нася много изпитания заради своите
където прекарва общо 15 г. Понякога
ети като библейски канон.
възгледи. Например Йоан Златоуст,
служители на Църквата обричат на
Един от служителите на Църква-
въпреки че заема почетно място като
изгнание или на смърт онези, кои-
та характеризира библейския канон
константинополски патриарх, е из-
то мислят различно от властващото
много точно и ярко: „Канонът е оно-
пратен в изгнание и фактически об-
мнозинство.
На нашия балкон се заселиха косове – особено им харесаха моите саксии с мушкато.
През май се появи старателно направено гнездо, а в него – пет яйчица.
Преди косовете са били горски птици, но човекът силно е ограничил жизнената им среда. Черният кос се среща из цяла Европа, както и в европейската част на Русия. В Кавказ той живее в гористата част на планините. Косовете, които живеят в Германия, през зимата отлитат на юг - във Франция и Италия, а косовете от Северна Европа отлитат да зимуват в Германия.
След две седмици от яйцата се излюпиха очарователни пиленца. Но пилетата в гнездото се оказаха само четири, едно от тях така и не се излюпи...
Както ми обясниха биолозите, косовете отнасят черупките от яйцата на излюпените пиленца по-далеч от гнездото, за да не привличат вниманието на враговете си.
Майката кос седеше самоотвержено над яйцата, топлеше ги непрекъснато, а после хранеше малките с всякакви личинки и буболечки.
имаше жълт клюн , Той а телцет о му беше черно.
Косчетата растяха като гъбки.
След две седмици пилетата трябваше да излетят от гнездото. Но те прекараха на нашия балкон може би три седмици. След това изведнъж отлетяха всички заедно.
Бащата кос също й помагаше.
а от сивата женска. За разлик
И в гнездото им стана тясно.
Родителите косове много се вълнуваха и ги учеха да летят в нашия двор, на тревата под боровете. Малките пърхаха с криле и падаха на тревата, но после отново излитаха. А вие чували ли сте как пеят косовете? Това не може да се опише с думи. „И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, където да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!“ (Пс. 83:4).
Напиши отговорите на въпросите в колонка А. Зачеркни в думите от колонка А всички букви от колонка Б. Останалите букви напиши в колонка В. Тези букви, ако ги прочетеш отгоре надолу, дават стих от Библията – една от Десетте заповеди, на която е посветен този брой на списание „Пътечка“.
1. Градът, в ко йто преминав а детствот 2. Очевидец, о на Иисус (Л който дава лъ ука 4:16). жливи показа 3. Музикален ни я (Пр. 6:19). инструмент (Ис. 5:12). 4. Броят на пр окажените, които Иисус (Лука 17:12-14 изцелява в ед ). но село 5. Един от се демте дякони на църквата когото убив в Йерусалим ат с камъни, , защото проп (Деян. 6:8-7:60 овядва за Хр ис ). тос 6. Едра прелет на птица с дъ лги крака (Йер 7. Какво пож . 8:7). елава ап. Йоа н на вярващит (ІІ Йоан 1:3)? е, до които пи ше 8. „________ се на Господ от все сърце и не твоя разум“ се осланяй на (Пр. 3:5).