ча. Настъпи тягостна тишина. Неочаквано промърмори: – Съжалявам, не виждам нищо! – и тръгна да слиза от подиума. Не разбирахме какво става и защо Найденчо се отказа. Марио пръв се сети и почти извика: – Няма му очилата! Найденчо вървеше бавно към изхода, отпуснал ръце с цигулката. Беше без очила. Марио се втурна след него. Наградата получи Дамян. Той беше на върха на щастието, опиянен от победата. Найденчо ни разказа, че преди последното изпълнение отишъл да си изплакне лицето. Оставил си очилата на масата – в стаята, където двамата с Дамян си почивали и се преобличали. Върнал се след минута и заварил очилата на земята, разтроше-
айденчо, приятелят на Марио, беше загубил зрението си в тежка катастрофа. Баща му шофирал пиян и загинал на място. После Бог помогна по чуден начин да се оперира едното око на Найденчо и макар че лекарите не даваха надежда, се намериха пари и екип от добри специалисти, така че момчето започна да вижда. Зрението му не беше силно, но предстояха още операции и вярвахме, че Бог ще го изцели. Марио се изненада, когато разбра, че приятелят му от съвсем малък свири на цигулка и е удивително талантлив. Когато зрението на Найденчо започна да се оправя, той се върна с радост към цигулката. Упражняваше се с часове и не му тежеше. Марио се чудеше на ентусиазма и упоритостта му. Една вечер той ми се обади развълнуван: – Найден ще участва в конкурс по цигулка. От цяла България са допуснали десет деца и той е сред тях, представяш ли си?! Наградата е но-
ва цигулка. Найден казва – страхотен инструмент! Знаехме колко важна би била тази награда за Найденчо – майка му нямаше висока заплата. За нова цигулка можеха само да мечтаят. Кръговете на конкурса минаха бързо. Накрая останаха двама – Найденчо и Дамян. Дамян беше с няколко години по-голям, доста уверен и свиреше прекрасно. На последния кръг всяко момче можеше да покани свои гости – отидохме с майката на Найденчо и семейството на Марио. Не само Марио, всички се вълнувахме. Двамата цигулари се справяха великолепно. Последното предизвикателство беше да свирят по ноти, които не познават – получиха ги в момента. Първи излезе Дамян – трябваше му малко време, за да разчете нотите и да ги изсвири почти виртуозно. Публиката изригна в аплодисменти. След него на подиума се качи Найденчо. Пристъпваше несигурно, спъна се по стъпалата. Застана пред пулта с нотите и се умъл-
ни на парченца, сякаш някой бил скачал върху тях. Дамян вече излизал на сцената и Найденчо не могъл да го пита какво е станало. – Знам, че е Дамян! – ядосваше се Марио. – Завидял му е! Ако очилата бяха паднали сами, нямаше да са разфасовани. Някой ги е стъпкал. Разбра ли какво му казал Дамян, докато го „поздравявал“ накрая? „Кьорчо, много си дребен да се състезаваш с мен!“ Защо Бог допусна Дамян да вземе наградата с измама? – Ако е Дамян – казах аз – и завистта се е загнездила в сърцето му, тя няма да го остави намира и дори скъпата цигулка няма да го успокои. Бог ни учи да не завиждаме, защото това чувство може да погуби и най-щастливия живот.
То е влечуго познато – страшно, зелено, зъбато. Знаем, живее по Нил хищният звяр █ █ █ █ █ █ █ █ . Гледа край себе си той отвисоко, с дългите крайници ходи широко. За снимка го търси навред фотографа – толкова гордо държи се █ █ █ █ █ █ . Движи се с тежък, величествен ход, носът му е дълъг, подвижен хобот, достигащ дори и високия клон. Познахте ли тук добродушния █ █ █ █ ? Много иглички гърба му покриват, когато се свие, е топка бодлива. И все си е малък, няма растеж за този известен навред █ █ █ █ █ █ █ .
Тромава, рунтава, с криви крака, всява уплаха във всяка гора. И никой пред нея не ще да се пречка, защото това е опасната █ █ █ █ █ .
Дребно животно, но явно – могъщо, щом носи на гръбчето своята къща. Някои дават му прякора „бохлюв“. Познахте ли бавно пълзящия █ █ █ █ █ ?
какво, каза ли на Митко да си признае, че е счупил прозореца? – попита Мими, докато отваряше вратата на Петьо. – Да, но той ми се присмя, когато му разказах за Бога. А после ме заплаши, че ако го издам, ще ми го върне тъпкано... – Нищо, ще изчакаме малко, може би все пак ще се реши – успокои Мими своя натъ-
жен гост. – Заповядай, днес е специален ден. – Да, стигнахме до финала! Днес е последната, десета заповед! – тържествено каза Петьо, като отвори Библията на двадесета глава от книгата Изход. – „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти.” – И как ще запишем съкратено тази заповед? – попита Мими. Петьо се замисли: – Мими, бих искал да уточним нещо. Виж, вие имате много хубав и добре поддър-
жан апартамент. Ти имаш собствена стая, разполагате с голям хол, три тераси, просторна кухня... На мен много ми харесва да ти идвам на гости. А ние живеем в малък апартамент в стар блок. Със Сашко и баба ми спим в преходна
стая. Дори хладилникът ни е в коридора. И аз, честно казано, бих искал да имаме апартамент като вашия. Това грях ли е? – Струва ми се, че е нормално желание – да имаш хубав, уютен дом и необходими неща за живота. Но когато започнем да сравняваме кой какво има, можем да съгрешим – започваме да завиждаме на някого, който има неща, каквито ние не притежаваме. А когато завиждаме, като че ли казваме на Бога: „Господи, Ти си разделил несправедливо това, което е Твое. На мен си дал по-малко, отколкото на съседа ми. Може би ме обичаш по-малко?” – Излиза, че желанието да имаш нещо може да се превърне в завист, и тогава грешим. А как да определим къде е границата между нормалното желание и завистта? – попита Петьо. Мими се замисли, а Петьо сам си отговори: – Сигурно когато желанието да имаме нещо, което е на другия, предизвиква у нас раздразнение. Вашият апартамент ми харесва, но това не ме дразни, защото знам, че баща ти е добър специалист и работи много, така е ус-
пял да купи този апартамент. Това е ясно. Но какво да се прави, когато човек притежава нещо незаслужено? Ако той по нечестен начин получава много пари, живее в разкош, а хората наоколо не могат да си купят дори парче хляб? – Петьо, Бог знае какво, колко и на кого да даде – това е Негово право. За Бога е важно състоянието на нашето сърце, а бедността или богатството са условия, в които Бог ни изпитва. Изпитанието с богатство не е от най-леките. Когато човек е беден, по-бързо ще се сети за Бога, а богатството по-често отдалеча-
ва от Господ. Разбира се, има богати хора с добри сърца, които помагат на мнозина, даряват в църквата. Но те се срещат рядко. Парите внушават на човека измамна надежда: можеш да купиш всичко, изпитанията в живота не са страшни за теб – ти си могъщ! За какво ти е Бог? Но земните богатства са временни, те могат да осигурят удобства на земята. Парите обаче никога няма да ти дадат истински мир в сърцето, нито надежда за бъдеще във вечността. – Да, ние знаем, че има други съкровища – небесни: любов, справедливост, милосърдие. По-добре е да се погрижим да имаме тях в нашия живот, а не големи къщи и пълни портмонета. Нека напишем на нашите скрижали просто: „Не завиждай“ – предложи Петьо. – Много е трудно да се изпълни тази заповед. Защото за доста неща можем да завиждаме, например за здравето, ума, красотата на другия – добави Мими. – О, Мими, ти си застрашена! – каза Петьо, докато нарочно се любуваше на отражението си в огледалото. (Следва продължение)
аскоро посетих едно селище в Казахстан, където преди много години за първи път тръгнах на училище, където се научих да плувам, да карам кънки, където премина моето детство. Беше ми ин-
ка, нито калници, и отпраши по калната улица. То беше доволно от това, което имаше. А какво щеше да стане, ако не беше доволно? Ако например би искало да има колело, каквото карат по-богатите деца? Дали щеше
тересно да видя всичко с очите на възрастен. Докато шофирах, вниманието ми беше привлечено от момче, което караше колело по прашната улица. Спрях колата и отидох при него. Исках да разбера как се чувства едно момче в днешно време в своето почти опустяло село. Поздравих го и го попитах: „Щастлив ли си?” „Да, разбира се!” – отговори то и усмивка озари лицето му. Момчето отново скочи на колелото, което нямаше нито седал-
да е щастливо? Не, разбира се! Бог знае какви сме ние, хората, затова ни е дал заповедта: „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти” (Изх. 20:17). Най-голямото щастие е да бъдеш благочестив и доволен – казва Библията. Най-богат е човекът, който е доволен от то-
ва, което има, а не онзи, който вижда нещо ново и красиво, подобро от неговото, веднага губи радостта си и престава да бъде благодарен на Бога. Бог иска ние да бъдем радостни, щастливи и доволни, затова ни е заповядал: „Не пожелавай.” Той иска да ни предпази от завист и кавги, кражби и всякакви други грехове, в които можем да изпаднем, ако непрекъснато сравняваме своето с чуждото, като желаем онова, което не е наше. Но с тази заповед Бог иска да ни предпази и от склонността да завиждаме за способностите или успеха на другите. Колко често си мислим: ето, ако бях силен
като този! Или: ако бях красива като онази! Мислите ли, че щяхме да бъдем по-щастливи тогава? Не. Щастлив е само този, който е доволен от даровете, подарени му от Бога. Винаги проверявай сърцето, мислите и желанията си. Бог неслучайно е казал: „Не пожелавай нищо, което е на ближния ти.“ Искаш да бъдеш щастлив? Бъди доволен от това, което имаш, и благодари на Бога за него.
Към коя заповед се отнася всяка картинка? Напиши номера на картинката в кръгчето, което й съответства. 6
3
дру ги
в ла же по Не
бог ове
й! О, Б... мо
ете д и
Да
о от жд
прав
св же ъ ел
и кум
ир
Н
8
НЕ!
й ася
й
лю
10
ай
й де о б
бив
ва ст
Не у
Не
е пр
…И аз искам!
Не к
ради
изн о р п Не разно ога Б нап то на е им
1
ням
чу
аш
ай
Не си
й
а тв лс
7
Той го направи!
ДА!
Освещавай съботния ден Почитай баща си и майка си 2
Измий чиниите! Не е вярно!
5
9
Ей сега! 4
лед като Стефан, първият мъченик за Христос, бил погребан от благочестиви хора, започнало силно гонение срещу вярващите. Савел (бъдещият апостол Павел) задържал хора, мъже и жени, и ги хвърлял в затвора. Мнозина християни напуснали Йерусалим и проповядвали благовестието за Иисус Христос навсякъде, където отивали. Филип, един от дяконите на Йерусалимската църква, влязъл в град, където живеели самаряни, и проповядвал там за Иисус. Хората приемали с радост вестта за Спасителя, много от тях повярвали и се кръстили. В този град живеел човек на име Симон. Преди идването на Филип хората го смятали за велик, защото се занимавал с магии и изумявал мнозина със своите фокуси. Симон слушал внимателно Филип. Той също повярвал и се кръстил. Апостолите в Йерусалим разбрали за голямото пробуждане в Самария и пратили Петър и Йоан да благословят
С
новопокръстените. Когато дошли в града, двамата апостоли събрали всички самаряни, повярвали в Иисус Христос, разяснили им вярата и се помолили на Бога да приемат Светия Дух, тъй като Той все още не бил слязъл върху тях. Така и тези хора, подобно на първите ученици в Йерусалим, станали членове на Христовата Църква, защото и те получили Светия Дух. Когато Симон видял, че съгражданите му получават Светия Дух, щом апостолите положат на тях ръце, пожелал да има това, което прави единствено самият Бог. Поискал и той да има тази власт. Симон предложил пари на Петър и Йоан: – Вземете пари и дайте и на мене тази власт, за да може на когото положа ръце, да приема Светия Дух. – Среброто ти да погине заедно с тебе. Сърцето ти не е право пред Бога, Симоне – отговорил Петър. – Покай се за това свое зломислие, докато не е късно. Помоли се на Бога: може би ще ти се простят мислите на сърцето ти. Симон смятал, че молитвите на апостолите са посилни от неговите, затова отговорил: – Помолете се вие на Господ за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте... Апостолите започнали да поучават самаряните и да им проповядват Божието Слово. После тръгнали за Йерусалим, като споделяли навсякъде благовестието за Иисус Христос. А ангел Господен казал на Филип: – Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим към Газа и който е пуст. Филип послушал и тръгнал. Там с него станало нещо удивително.
История та рийския за пробуждане то в сам град и з аа ника мо же да пр Симон Магьосочетеш Деяния в на апос толите 8 книгата ще разб г лав ер лип на п еш какво е стан а. Там устия пъ ало с Ф ит, който Йерусал води от им към Газа.
В нашето училище има бюфет. Там продават сладки, сладолед и много други неща в красиви опаковки, в които има и награди. Но моите родители ми даваха съвсем малко пари, така че ми стигаха само или за нещо сладко, или за сладолед, или за лакомство в красива опаковка, но не за всичко наведнъж. А толкова исках да имам всичко!
През междучасието ходех до бюфета, купувах си кифла и наблюдавах как моите съученици освен кифли си купуваха още нещо вкусно в цветна опаковка. Разбира се, баща ми ни беше чел заповедта: „Не пожелавай... нищо, което е на ближния ти”, а по-просто казано: „Не завиждай”, но аз завиждах. И още как! Мечтаех да намеря или да спечеля един милион. Когато се връщах от училище, разглеждах витрините на магазините, където се продават разни вкусотии, и винаги се взирах в краката си, докато вървях. Исках да намеря изпуснати от някого пари! Една моя позната веднъж намери 100 долара. Но все не ми вървеше... Намирах само хартийки. Макар че не е вярно, веднъж намерих мъртва мишка. Само ако можете да си представите как писнаха Мишо и Андрейчо, като я видяха!
Дори баща ми и майка ми се изплашиха, когато я донесох вкъщи – държах я за опашката. Баща ми извика: – Митко, веднага изхвърли мишката! По нея има микроби! Баща ми е фармацевт. Виждал е микроби под микроскоп, когато е учил в университета. Микробите са много малки и въпреки това той се страхува от тях! Но аз го послушах. Мишката със сигурност не ми трябваше. „Ех, ако бях намерил пари!” – все си мечтаех и неочаквано... намерих. И то не просто някъде, а на бюрото на баща ми. Толкова много! Сигурно татко беше получил заплата. „Той дори няма да забележи, ако взема една банкнота” – си
помислих аз и ръката ми сама се протегна към банкнотата. И знаете ли, баща ми наистина нищо не забеляза! А аз на следващия ден си купих толкова много вкусотийки! В красиви опаковки и с награди вътре! Дори почерпих съучениците си и ми остана още. На Мишо нищо не дадох, иначе веднага щеше да ме пита: „Откъде взе пари?” Какво щях да му отговоря? Че съм завидял на децата и съм взел пари от татко? Но въпроса: „Откъде взе пари?” ми зададе вечерта майка ми. Тя забеляза, че от джоба ми падат бонбони. Изчервих се и отговорих:
– Намерих ги. Не знам защо мама не ми повярва и извика баща ми. Той ми зададе същия въпрос. Аз се изчервих още повече, но не си признах. Мишо минаваше покрай мен и ме попита: – Защо си толкова червен? Да не си ял нещо, което не трябва? Аз се изплаших и си помислих: „Откъде знае, че днес ядох нещо, което не трябваше да ям?!” Тогава дотича Андрейчо и без да казва нищо, вдигна бонбона от земята, изяде го и пак избяга. Започнах да си приготвям чантата за училище, сякаш нищо не се е случило. Вечерта, преди да си легнем, баща ми ни събра с Мишо и Андрейчо, за да почетем от Библията и да се помолим. Той прочете от Първото послание към Тимотей, 6 глава,
10 стих: „Корен на всички злини е сребролюбието, на което, предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.” А аз му казах: – Разбира се, че е лошо богатите да са сребролюбиви. Те няма да вземат на небето парите си, затова биха могли да ги споделят с бедните.
Но баща ми каза: – И бедният може да бъде сребролюбив. Той няма пари, но обича парите и мечтае да има колкото може повече от тях. А после ще започне да завижда и ще открадне пари. Така че независимо дали човек е богат, или беден, ако обича парите и ги смята за по-голяма ценност от чистото сърце, непременно ще съгреши и ще наруши заповедите: „Не пожелавай”, „Не кради”, „Не лъжесвидетелствай”, а при някои и: „Не убивай.” Мишо се оживи и се сети, че е гледал филм за това, как млади момчета с маски са ограбили банка. – Накрая ги хванаха! – добави брат ми. – А откъде взе пари за бонбоните?! – попита изведнъж Андрейчо.
Да, изрече това толкова ясно. Веднага пролича, че с него се занимава логопед. Тук съвестта ми пламна и аз разбрах, че мен също са ме хванали или всеки момент ще ме хванат, и чистосърдечно си признах, покаях се: – Аз наруших и заповедта: „Почитай баща си и майка си.” Взех парите от татко. Родителите ми се спогледаха, а татко стана и преброи парите на бюрото си. Какво се случи по-нататък, няма да описвам. Беше неприятен разговор. Повече никога, дори и да завиждах на съучениците си, не съм взимал пари от татко. Започнах да работя. Баща ми предложи да кося трева – по градинките на съседите, разбира се, след училище. Парите вече ми стигаха и за сладки
неща, дори си купих колело със скорости – не ново, но в добро състояние. Сега Мишо започна да ми завижда, но аз му напомних: – Не пожелавай нищо, което е на ближния ти, а започни да работиш, за да си купиш колело. Мишо въздъхна, защото не обичаше да работи, а аз взех косачката и тръгнах към двора на възрастната ни съседка. Не от сребролюбие, а безплатно. Така реших, когато разбрах колко е тежък нейният живот. Да завиждаш, е грях. Това аз, Митко, не пожелавам на никого: нито на чуждите хора, нито на братята си, нито... на себе си.
Отговори на въпросите и напиши отговорите в пчелната пита около цифрите, като започнеш от флагчето до всяка цифра и се движиш по посока на часовниковата стрелка.
1. На коя планина се спира ковчегът на Ной (Бит. 8:4)? 2. Как се нарича жената, която е известна с добрите си дела (Деян. 9:36)? 3. Докато е в Ефес, ап. Павел всеки ден проповядва в училището на ________ (Деян. 19:9). 4. „В десницата й [на мъдростта] е дългоденствие, а в ________ й – богатство и слава“ (Пр. 3:16). 5. Как се обръща Христос към човека, когото възкресява (Йоан 11:43)? 6. Как се нарича юдейският цар, който върши дела, угодни на Бога, подобно на своя баща Амасия (ІV Цар. 15:1-3)? 7. Един от цветовете на дъгата. 8. Как се нарича човекът, който възвестява на народа Божията воля (Ам. 3:7)? 9. Звателната форма (като обръщение) на известен плод (Йоил 1:12).
Дешифрирай стиха от Библията и ще разбереш какво пожелава в края на живота си Мойсей на израилския народ.
...нито нещо друго, което е на ближния ти (Вт. 5:21) Знаем, че всичко започна в Едем, където Бог беше създал за човека нещата, потребни да бъде блажен, на всяко добро да се радва довека. Но там се промъкна коварно змията, така промени се прекрасният рай. Едничкият плод, забранен на земята, донесе на хората скърби безкрай. И всичко започна тогава в Едем. След първия грях дойде и смъртта, защото бе явен основен проблем човек иска още и още неща. И лесно поглежда към чуждата вещ: „С какво съм по-лош? Защо не на мен?“ Така завистта го въвлича във пещ, в която душата гори всеки ден. Бъди благодарен - това е решение, което ни води към Бога, защото така ще формираме ценно умение да бъдем доволни от всичко в живота. Не трупай обида, не влизай във грях, само доброто в сърцето пази. Недей да завиждаш за нечий успех, за никакви чужди неща не мисли.
Обичаш ли ближния с цяло сърце, ще искаш да бъде добре. Когато подлагаш на някого крак, не си му приятел, а враг. Щом се поражда в душата ти завист, пази се - ще дойде ненавист. Или си загрижен за някого ти? За него сега се моли. Когато на ближния с радост помагам, така от дълга си не бягам. И нека в сърцето добро се вселява, Господ това одобрява. Желая ли днес да се трудя в дома? Ще бъде полезно това за мама, за тате, за всеки от нас, ще бъда доволен и аз. А има ли обич - няма раздори и всеки любезно говори. И дава в сърцата ни Бог светлина. Това ли избираш ти? Да!
Като използваш ключа, ще разбереш кой стих от Библията е скрит тук. _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
Напиши до всяк а буква в листат а предишната бу ква от азбуката . Така ще прочетеш ва жен стих от Биб лията.
_ _ 51 52
На брега на неголямо езеро, в чиято огледална повърхност често надничаше слънцето, растеше тръстика, щедро напоена с вода и сгрята от слънчевите лъчи. Между острите й листа играеше весело вятърът, а в краката й често се гмуркаха рибки.
Тръстиката се радваше на живота и със задоволство протягаше главичката си към безкрайното синьо небе. По небето често плуваха белоснежни облаци, понякога и ята птици, които зовяха тръстиката да полети с тях.
Но тя само гледаше как приветливо й махат с крила, защото беше доволна от мястото, където Създателят грижливо я бе поставил. Какво друго й трябваше в живота?! До нея беше гладката вода, а горе – синьото небе, слънцето и вятърът.
Понякога на гости й идваше водното конче, но на тръстиката не й харесваше особено неговата компания. Тя предпочиташе да изтърпи досадното врабче, което кацаше на върха на главата й и започваше болезнено да го кълве.
Врабчето си търсеше храна. То не разбираше, че тръстиката няма какво да му предложи. Но тази болка можеше да се търпи. С водното конче обаче беше полошо.
Като се сети за водното конче, тръстиката се огледа и изведнъж съвсем наблизо чу шумоленето на крилата му. „Мога ли да кацна на вашата глава?” – кокетно попита то, като седна на самия връх на главичката й.
„Защо искаш разрешение, след като вече си седнало? - си помисли тръстиката, а на глас попита: - Как си днес, приятелче?” „Приятелче?! – повтори недоволно водното конче. - Какъв приятел съм ти аз?
Виж ме – имам тънко телце, перлени крилца. А крачката ми колко са изящни само! Какъв красавец съм! А ти?“ И то погледна пренебрежително тръстиката.
После каза с престорено съжаление: „А в тебе няма нищо особено! Само заемаш място на брега на красивото езеро!” Водното конче вдигна важно глава и със задоволство затвори очи, като се наслаждаваше на себе си.
Над него се простираше лазурното небе, което гледаше в очите му със затаена тъга. Дори слънцето не му пращаше никакво приветствие, а после съвсем се скри зад едно облаче.
Но водното конче не забелязваше това, то беше заето със себе си! Струваше му се, че в света няма нищо по-красиво от него: крилете му бяха оцветени с найпрекрасните шарки, движенията му бяха грациозни. Просто красавец!
На тръстиката й се искаше да се възмути. „Недружелюбен горделивец! Фукльо!” – бушуваха страстите у нея, но тя мълчеше. Само си пожела силният вятър да отнесе водното конче далече и то повече да не й причинява болка.
Какво от това, че крачето й е дебело и плътно? Така я е създал Творецът! Той я напоява с влага, Той й праща топлината на слънцето и милувките на рибките.
Тук слънцето й се усмихна и като й намигна с топлия си лъч, прошепна: „Не му се сърди! Продължавай да го обичаш! Всеки от нас е специален в чудната планета на Създателя!“
Тръстиката се ободри и уверено, но с лека тъга вдигна глава към небето. И слънцето й се усмихна още по-весело! Водното конче, въпреки че не чу шепота, разбра, че усмивката не е предназначена за него.
Изведнъж го досрамя за думите му и отлетя. Имаше нужда да размисли. Тръстиката пък продължи да се радва. Тя знаеше как да живее със своите приятели, а на водното конче предстоеше да се научи на това.
Водещият. „Иисус им говори много с притчи, като казваше: „Ето, излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици, и ги изкълваха.“ Първи (говори по телефона). Ало! Здравей! Слушам с внимание! Моля, какво? Каниш ме с теб? Тази неделя на ваше събрание? Дали съм свободен, или съм зает? Нека помисля... всъщност сега трябва за малко навън да изляза. С мойте приятели днес ще реша и после ще звънна у вас да ти кажа. Втори. Недей се поддава! Той се старае свои познати там да привлича. Слушай внимателно! Трябва да знаеш, че влезеш ли там, трудно излизаш. Трети. Всъщност защо ти е нужно това? Защо си създаваш излишна тревога? Там ще напълнят твойта глава, ще почнеш и ти да говориш за Бога.
Водещият. „Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бяха попарени и понеже нямаха корен, изсъхнаха.“ Четвърти (говори по телефона). Ало! Привет! Аз съм, кажи! В църква да ходим? Няма проблем. Аз съм свободен в близките дни. Мисля да дойда, разчитай на мен. Дадено! Само кажи ми къде, а също и времето трябва да знам. В девет и трийсет пред мола. Добре! Знай, че ще дойда! Чакай ме там. Водещият. В понеделник... Четвърти. Ало! Здравей! Моля, прощавай! Някак си просто така се получи... За тази неделя ти аз обещавах, но вкъщи наопаки всичко се случи. Тръгнах и вече бях стъпил на прага, но гледам, че ключът го няма. Тогава през процепа нашата котка избяга и скри се на двора. Какво да направя? Хукнах по нея, а в същото време смрачи се, започна и дъжд да вали. Отново се върнах чадъра да взема, така си изпуснах трамвая, уви. Всъщност да знаеш, че аз съм решен в бъдеще всичко да върша по-точно. Вярвай ми, много съм днес притеснен, защото нещата не бяха нарочно.
Водещият. „Други паднаха в тръни и израснаха тръните, и ги заглушиха.“ Пети (говори по телефона). Ало! А, ти ли си? Здрасти! Кажи! Каниш ме в църквата, тази неделя? Много зает съм, не мога дори в близките дни и час да отделя. Днес ще очакваме гост у дома, той ще пристигне с вечерния влак. Утре ще правя пазар из града, а после очаква ме работа пак. И други неща ми тежат на главата, знаеш, задачи си имаме много и искаме разни неща на земята. Така че сега не ми е до Бога.
Водещият. „Други паднаха на добра земя и започнаха да дават плод: едно – сто, друго – шейсет, а друго – трийсет.“ Шести (говори по телефона). Ало! Най-после! Колко се радвам! Минаха вече години, човече! Помниш ли, ти ме покани тогава да идем на църква? Позна ли ме вече? С приятели лоши тогава дружах и нямах към вярата жив интерес. Но ето, моментът дойде и разбрах: от Бога най-много нуждая се днес. Поканата в сила остава ли? Да? И пак ще ме чакаш? Давам ти дума, ще дойда в неделя и чакам деня. А срещата? В девет пред ЦУМ-а.
Водещият. Винаги сейте в своя живот и с вяра поливайте сятото семе. Даже когато не виждате плод, просто помнете, че нужно е време. Семето сейте, сейте в света, пръскайте всякъде – щедро и много. Вярвайте – има такава душа, в която ще цъфне, за слава на Бога.
В събота Стефчо отиде на гости у Олег, чиито родители скоро се бяха върнали от пътуване в Израел. Стефчо искаше да научи повече за тази страна. Майката на Олег не беше вкъщи – бе заминала при своята болна майка. Но бащата на Олег с радост сподели с момчетата впечатленията си от пътуването до Святата земя. – Онзи ден с мама говорихме за Кедронската долина, която граничи с Еномовата долина – каза Олег. – Сега искаме да научим повече за Еномовата долина. Защо е наречена така, татко? – Предполагам, че долината е получила името си от Еном, чийто син е живял тук – започна разказа си бащата. – Еномовата долина или долината на Еномовите синове се намира до Стария град – част от Йерусалим, разположен между планината Сион и района Абу Тор. Сионските врати на Йерусалим са известни и като порти на долината. Еномовата долината има формата на тясно, дълбоко дере със стръмни брегове от-
към южната и западната страна на Йерусалим. Малка река, която в дъждовния сезон тече през долината, се влива в потока Кедрон. Еномовата долина е плодородна. В югоизточната си част, до Силоамския язовир, тя е покрита с градини и горички. В древността там е било мястото, наречено Тофет, където още по времето на Соломон са били построени капища на Астарта, Хамос и Молох. Царете Ахаз и Манасия са кадили там на идоли. А идолопоклонниците са принасяли в жертва на Молох деца. Благочестивият цар Йосия, когато унищожава идолите, заповядва там да се съберат боклукът и скверните предмети от целия Йерусалим и да се изгорят. С времето израилтяните започват да гледат с отвращение на това място. На еврейски Еномовата долина се нарича ГеХином, което на гръцки се произнася Геена. Затова, когато Христос използва тази дума, на всички е ясно за какво говори. Геена става символ на вечните мъки на осъдените. На юг от Еномовата долина вероятно се е намирала Акелдама („кръвната нива”) – мястото, където се е обесил Юда и където са погребвали чужденците. – Колко е страшна тази долина! – каза Стефчо. – Там има много пещери гробници с изсечени в отвесните скали входове – продължи да разказва бащата на Олег. – Никъде в околностите на Йерусалим те не са запазени толкова добре. Всъщност така се потвърждава пророчеството на Йеремия, който казва, че тази земя няма повече да се нарича Тофет или долина на Еномовите синове, а – „долина на убийство“. Ние не пожелахме да отидем там – завърши разказа си бащата на Олег.
като „покривало”. Той Името му се превежда наан и Египет. Засъпровожда Авраам в Ха долина, след като се селва се в Йорданската спасява при разруотделя от Авраам. Бог го ето живее. А жена му, шаването на Содом, къд по време на бягството когато се обръща назад на стълб от сол. от Содом, се превръща
Отговор: Бит. 11:27-19:26
Името й на староеврейски означава „княгиня”. Единственият й син се ражда, когато е навършила 90 години, и тя повече не се надява да има деца. Заедно със съпруга си са родоначалници на израилския народ. Умира на 127 години.
Отговор: Бит. 11:29; 17:1-18:14; 21:1-4
Името му означава „бял”. Баща му се казва Ватуил, а дядо му - Нахор (брат на Авраам). Той има ня колко синове и две дъщери. Притежава големи стада от овце и кози, които се увел ичават още повече, защото Бог го благо славя заради Яков, когато той му служи 20 години.
Отговор: Бит. 28:1-5;
29:4-14; 30:25-43
жът й - Исаак. казва Ватуил, а мъ Нейният баща се моли и т деца, но Исаак се Дълго време няма -малкия ци. Тя помага на по Бог им дава близна вението на с хитрост благосло си син да получи лемия й син. се полага на по-го о ет ко , ща ба оя св завинаги постъпка тя остава Заради тази своя на си. разделена със си
Отговор: Бит. 25:20-28; 27:1-28:5
Реши кръстословицата и в отделените квадратчета ще прочетеш названието на един християнски празник.
1. Кой става цар на Израил след Саул (II Цар. 5:3)? 2. Как се нарича свекървата на Рут (Рут 1:3-5)? 3. Кой построява ковчега преди потопа (Бит. 6:13-22)? 4. Коя е последната дума в Библията? 5. Вторият син на Адам и Ева (Бит. 4:1-2). 6. Как се нарича Книгата на книгите? 7. Мястото, където е разпънат Иисус (Мат. 27:33-37). 8. Христос отива да бъде разпънат „като _____ на клане“ (Деян. 8:32). 9. Ангелът, който казва на Мария, че ще роди Божия Син (Лука 1:26-27). 10. Животното, което Иисус е възседнал, когато влиза в Йерусалим (Лука 19:35). 11. До кой град Лот разпъва своите шатри (Бит. 13:12)? 12. Кой е първият убиец на земята (Бит. 4:8)? 13. Как се нарича първият син на Яков (Бит. 46:8)? 14. В кой град Бог изпраща Йона да проповядва (Йона 1:1-2)? 15. „Той бе _______ за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония“ (Ис. 53:5). 16. Христос е нашият ________ (Йоан 4:42). 17. Колко заповеди дава Бог на израилския народ на планината Синай (Изх. 34:28)? 18. Един от най-близките ученици на Христос (Мат. 16:18). 19. Син на Яков (Изх. 1:4).
Алилуя. Ще те славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
Велики са делата на Господ, многожелани за всички, които ги обичат.
Неговото дело е слава и красота и Неговата правда пребъдва вечно.
Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
Храна дава на онези, които се боят от Него; вечно помни Своя Завет.
Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследство.
Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни, твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя Завет. Свято и страшно е Неговото име!
Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.
рило. Така десетките „очички” се оказват насочени към хищника и го объркват. Обичам да разтварям „опашката” си и за да се харесам на женската. Тя няма удължени пера като шлейф над своята опашка. Нито като цяло е с такава ярка окраска. В древността гърците и римляните са ме смятали за свещена птица. И въпреки това са ме използвали за храна. През средновековието рицарите са украсявали с моите пера шлемовете и шапките си. Момичетата също са се кичели с перата ми. Ранните християни са ме почитали като символ на Христовото възкресение. Ние отдавна сме опитомени. Днес ни отглеждат основно като декоративни птици. Мисля, че вече разбра кой съм аз. Правилно, аз съм мъжкият обикновен, или индийски, (Pavo cristatus). паун
Аз спадам към екзотичните птици. И макар Творецът да ме е създал с по-великолепни цветове от всяка друга птица и мнозина да ме смятат за особена, имам доста общи черти с обикновената кокошка и се отнасям към семейство Фазанови. Освен това аз съм наземна птица, много добре тичам и се провирам през гъсталаци. Родина са ми Индия и Югоизточна Азия. В Индия ни смятат за един от националните символи. Живеем в джунглите и в гористи местности, също така близо до селата, като предпочитаме гъсти храсталаци, горски сечища и бреговете на реки. Гнездата си правим на земята и ги застиламе със суха трева и листа. Живеем на ята. Предпочитаме растителна храна – особено обичаме оризови зърна. Но ядем и насекоми, мекотели, дребни гръбначни животни. Средно живеем около 20 години. Сред всички птици аз имам най-силен глас. Моите викове се чуват на няколко километра! Изглеждам така: главата, шията и гърдите ми имат синя окраска. Гребенът на главата ми има 24 пера с побледи оттенъци. Гърбът ми е зелен, а крилата ми са с меден отблясък. Красивите ми крила се споменават в Библията. Дължината на тялото ми е 100-120 см, а на опашката ми – 40-50 см. Но възхищението на хората предизвиква не моята опашка с обикновен сив цвят, а шлейфът от пера над нея с дължина 120160 см, чийто цвят е съчетание от синьо, зелено и златно. Те са украсени с „очички”, които имат важна роля в живота ми, защото ме предпазват от хищници. При опасност разтварям „опашката” си като вет-
В Едемската градина змията съблазнява Ева, като й предлага двамата с Адам да опитат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. На Ева й се иска да вкуси от тези приятни за очите плодове. Тя откъсва няколко, сама опитва от тях и дава на Адам. Той също яде от плодовете на дървото, които Бог им е забранил да вкусват (Бит. 3:13).
ИЗПЪЛНЕНИЕ 1. Изрежи от голям картон рамка за скрижалите и десет по-малки картончета за самите заповеди, както е показано.
2. Залепи към двата края на всяко картонче кибритени клечки или други пръчици. Напиши на картончетата Десетте заповеди – на всяко картонче по една заповед.
3. Прикрепи към рамката двата реда картончета, съединени помежду си с конец (от 1 до 5 и от 6 до 10). Окачи скрижалите на прозореца или над леглото си.
Главоблъсканица
на
н
ре
ба
р к е грозд
о
д
а
уш
о ад
м
ок
ва т а
к ти
ша
д
и
н
я
рут та йпф е р г я ас р бъ к н лк съ а е ч ва сли ах вишна р г ав
Н М О Р О С А В Г О С Ч Е Р Е Ш А Я В О Л П О М И Д О М А Т Е П И Г В К И Ш О Н П Н Я Р С Л И К У С Л И В А Ш И М Ъ О С Т Е Н О К Л Т И Ъ О Р Л Н С П Г Р Е Й П Ф Р У Т А Л Т Н К Г А Е Р И Р С И Н И К К Р И Л Е Р К П Ш А Л А В А С Ш Г Д И Н Е К У С Е Н Д Р У А Е С Х Р Д И Н Я Р Ш В Р А Б Я Б Ъ Л К А О Х Г У О Е А Н С А Т А Ф У Ш Т Л З О Л Е К К Л А И Т С П Н О З Е Н Д Р Л И У А В О К А Д О Н А М Т О Е К Р А С Т А В И Ц А Р С П Н
а
ц ви
лук
че
В таблицата по хоризонтал, вертикал и диагонал са написани 17 думи. Намери всички названия на плодовете и зеленчуците, дадени отдясно.
ш
пе
пъ