Прозорец 2/2020

абелязали ли сте, че през десетина години в световен или локален мащаб се наблюдават най-разнообразни форми на криза? На мене обаче те ми приличат по-скоро на пикови стойности от хилядолетната криза, която преживяваме още от зората на човечеството (или по-скоро – от неговия залез, след като сме напуснали рая, за който сме били предназначени). Тъкмо, тъкмо започва бунтовният човек да се успокоява, че положението му не е чак толкова зле… и отново става зле. Тогава той пак си спомня за дома на своя Отец. Но това освестяване най-често трае само докато отмине кризата и на човека отново му стане широко около врата. И така до следващата криза… Помня колко религиозен стана българинът през пролетта на 2012 г. цели няколко дни след земетресението. Точно тогава един мой познат направо ме удиви – след като години наред се отнасяше с пълно равнодушие към Бога, сам ми зададе въпроса: „Дали пък Господ не ни намеква нещо?“. И в изплашения му поглед се четеше, че наистина предполага това. За цял живот запомних същите изплашени очи на моите родители, когато през зимата на 1997 г. доларът у нас стана няколко хиляди лева. Едва по-късно разбрах кога за първи път в човешката история хората са гледали така, със силно безпокойство за бъдещето си: „И чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше из рая по дневната хладина, и се скриха Адам и жена му от лицето на Господ Бог между райските дървета. И извика Господ Бог на Адам, и му каза: „Адаме, къде си?“ (Бит. 3:8-9).

Мисля, че ако сме по-внимателни, днес ще можем да чуем същия глас и същия въпрос на Господ Бог, защото от доста време сме в състояние на световна пандемия. А тя за пореден път дава щедро всякакви поводи за безпокойство в човешките сърца. Ако е вярно наблюдението, с което започнах, значи през краткия си живот всеки от нас ще преживее поне пет глобални кризи (освен множеството лични). Затова трябва да е много актуален въпросът как да преминаваме с мир и спокойствие в сърцето през всяка от тях.

Изкушавам се още сега да дам рецептата (защото я практикувам и знам, че действа), но вместо това горещо ще препоръчам цялостен прочит на броя. И нека го анонсирам с удивителното съчетание от два библейски стиха: „Голям е мирът у онези, които обичат Твоя Закон, и за тях няма препъване“ (Пс.

118:165). „А за нечестивите няма мир“ – казва Господ“ (Ис. 48:22). Благодатно време с новия брой!

А сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас! (II Сол. 3:16) нтересно е, че ап. Павел винаги завършва своите Послания с най-топли и найважни пожелания. Когато помислих какво аз самият бих искал да пожелая на всички вас, се вгледах в живота си, в онова, което става наоколо – в нашия град, в нашата страна, по целия свят, и реших да ви пожелая това, което най-много бих желал и аз: божествения мир. Ето защо бих искал да ви поздравя всички с прекрасното еврейско приветствие – ШАЛОМ! В края на своето кратко Послание към солунците ап. Павел отправя последните си пожелания и благославя вярващите в Солун. В тези заключителни думи той се моли страдащите светии да усещат Господния мир винаги и във всичко и пожелава този божествен покой неизменно да бъде утеха и насърчение за тях. Интересно е, че Павел започва своето Послание с пожелание за „благодат и мир“ (1:2) и го завършва със същите думи, като пожелава отново „мир“ (3:16) и „благодат“ (ст. 18). В тези две понятия се състои същността на цялото благовестие за нашето спасение.

И тъй, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господ, възлюбени.

2 Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господ; 3 моля и тебе, искрени сътруднико, помагай на тях, които се подвизаваха в благовестието заедно с мене 1

И така първото, което апостолът иска да пожелае на своите духовни деца, е мир (II Сол. 3:16). Нека поразсъждаваме за този мир. От другите Послания на Павел виждаме колко често той желае на вярващите именно мир. Например: „И тъй, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас“ (II Кор. 13:11) или „Мир на братята и любов с вяра от Бог Отец и от Господ Иисус Христос“ (Еф.

6:23). Мисля, че е ясно защо това пожелание се появява в самия край на Посланията. Какво е мирът за нас? Кое е онова, което ни дава или ни гарантира мира? Навярно това са спокойствието, безопасността, тишината, задоволяването на материалните нужди, удовлетворението, общото благосъстояние, здравето. С други думи, имаме мир, когато нещата в живота ни се подреждат добре. Но всички изброени фактори за житейския мир, откровено казано, са много ограничени и повърхностни. Защо? Защото такъв мир може

и с Климент, и с другите ми сътрудници, чиито имена са в Книгата на живота.

4 Радвайте се винаги в Господ, и пак ще кажа: радвайте се.

5 Вашата кротост да бъде известна на всички хора. Господ е близо.

6 Не се грижете за нищо, а във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби –

да настъпи като резултат от елементарна лъжа, самоизмама, някакъв неочакван за човека обрат на съдбата – спечелен джакпот и т.н. Някои постигат спокойно този мир с помощта на автотренинг, психология, наркотици, алкохол. За други възможността просто да поспят в събота до дванадесет на обед е своеобразен път към покоя и мира. Подобен мир обаче изчезва със същата лекота и внезапност, с която се е появил. Нима Свещеното Писание ни говори за такъв мир? Разбира се, че не. Истинският, духовният мир е абсолютно различен от този повърхностен, мимолетен и крехък житейски мир. Божественият мир е дълбоко и твърдо упование, че всичко ще бъде наред в отношенията между Бога и човешката душа, защото гаранция за този мир е самият Бог. И това положение е в сила не само за нашия живот на земята, а и за цялата вечност. Подобна абсолютна увереност се постига поради знание-

и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христос Иисус.

8 И така, братя мои, за това, което е истинно, което е честно, което е справедливо, което е чисто, което е любезно, което е достославно, за това, което е добродетел, което е похвала, само за него мислете.

9 Което научихте, приехте, чухте и видяхте у мене, това вършете – и Бог на мира ще бъде с вас.

7

то, че Господ ни е простил греховете, че ни благославя, дава ни блага дори в нашите изпитания и най-главното, че занапред ни очакват прославените небеса! Мирът, който Бог дарява на Своите възлюбени деца, е наше достояние и наша привилегия, които не зависят от никакви обстоятелства в живота ни! И така, първата характеристика на нашия мир се изразява в това, че той е божествен. Тоест източник на този мир е самият Бог. Виждаме как в стиха, с който започнахме, се поставя ударение върху това: „Сам Господ на мира да ви дава мир...“. Единствено Бог може да ни даде мир, и то „винаги и всякак“ (II Сол. 3:16). Бог на мира е

способен да даде мир на хората. Мирът е същността на Неговата божествена природа. Бог не е подвластен на никакви вълнения, тревоги или безпокойства. Дори когато проявява Своя праведен гняв, Господ запазва абсолютен мир и покой. Колко често ние се опитваме да придобием мир и покой от различни източници? Струва ни се, че приличните спестявания в банката са гаранция за нашия покой. А може би – собственият, при това изплатен дом, новата кола, стабилната работа… Но нима Господ не доказва отново и отново, че всичко това е мимолетно и празно? То никога няма да замени истинския и вечния мир, защото този мир е божествен!

Втората характеристика на мира от Бога е, че той е безвъзмезден. С други думи, духовният мир е Божи дар. По страниците на Писанието Господ неведнъж обещава мир на Своите деца: „Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!“ (Числ.

6:26); „Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ“ (Пс. 28:11); „Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, така че чрез силата на Светия Дух да се преумножава вашата надежда“ (Римл. 15:13). В този свят покоят и мирът се постигат с оръжие в ръка. Това е парадоксът на съвременната цивилизация. Хората са готови да воюват, за да при-

добият мир. Мирът не само се постига с война, но и се опазва с оръжия. Така е прието на тази земя – в света, където управлява князът, който господства във въздуха. На нас като святи и изкупени не ни се налага да завоюваме божествения мир. Нашият Господ Иисус Христос е дошъл на този свят, за да ни даде Своя божествен мир – безвъзмездно. Третата характеристика на истинския мир е, че той е постоянен. В стиха, който разглеждаме, се казва: „Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак“ (II Сол. 3:16). Ако Господ дари Своя мир на вярващия, Той го прави веднъж и завинаги. Този мир няма да напусне човека никога, при никакви обстоятелства. Бог го дава „винаги и във всичко“. С други думи, божественият мир пребъдва в нас дори въпреки обстоятелствата. Спомнете си за Павел и Сила, които са бити, задържани, а после хвърлени в тъмница заради служението си. И какво правят те? През нощта „се молят и славят Бога…“ (Деян. 16:25). Апостол Павел неведнъж преживява гонения и лишения, побои и унижения, клевети и оскърбления. Срещу него се надигат всички: и враговете, и приятелите му; и силите, и началствата (както юдейските, така и римските власти). Самият дявол си-

гурно е смятал Павел за враг номер едно! Откъде при такива обстоятелства апостолът може да има мир, покой, увереност? Нима е възможно? Не само е възможно, а и тъкмо в това се състои същността на нашия християнски живот и пребъдването ни в божествения мир. Неслучайно ап. Павел, който е преминал през всички тези изпитания и изкушения, пише, воден от Светия Дух: „Знаем, че на онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля, всичко съдейства за добро“ (Римл.

8:28). Павел знае и е абсолютно сигурен, че: „Този, Който започна у вас доброто дело, ще го завърши до деня на Иисус Христос“ (Фил. 1:6). И последната, четвърта характеристика на духовния мир, за която четем във II Сол. 3:16, е, че той е гарантиран. Какво означава „гарантиран“? Нека видим последните думи от този стих: „Господ да бъде с всички вас!“. Кой застава като гарант за нашия мир? Самият Господ на мира, Който винаги е с нас. В Евангелието от Матей е написано: „…Аз съм с вас през всички дни до края на света“ (28:20). В Посланието към галатяните Павел казва: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (2:20). Удивително е, но Господ не просто ни предлага Своя божест-

вен мир вместо нашия житейски мир, не просто ни го дарява абсолютно безвъзмездно, не просто ни го дава така, че да е постоянен за нас, а и сам желае да бъде гарант за този мир. „Аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито настоящето, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, нито някое друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов в Христос Иисус, нашия Господ“ (Римл.

8:38-39). Християнският живот е удивителен. На пръв поглед е трудно да видиш по какво животът на вярващия човек се различава от живота на останалите. Околните забелязват, че такива хора не псуват, не пушат, не пият. Но това далече не е истинското различие на новородения човек. Доброто поведение е само резултат от неговия променен живот. Същностната разлика е вътре в нас. Когато отдаваме живота си на Бога, Той ни дарява Своя мир. Именно мирът, който заедно с благодатта е в основата на благовестието за нашето спасение, отличава новородения от загиващия. Ако човек вярва в Бога, той има всичко, дори в живота си да е лишен от нещо. Но ако човек не вярва в Бога, той няма нищо, дори да му се струва, че има всичко. Затова днес, когато можеш да пожелаеш на хората всичко, което ти дойде наум, аз бих искал да пожелая на всички мир. Но не просто мира, за който мнозина говорят и към който мнозина се стремят. Искам да ви пожелая мира, за който прочетохме в Свещеното Писание: „Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак“. Искам заедно с ап. Павел да пожелая на всички божествения мир, който е безвъзмезден, постоянен и гарантиран от самия Бог!

Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете – и Бог на мира ще бъде с вас. Фил. 4:9 акова е било заветното желание на ап. Павел. Кой не би искал да има увереност, че Богът на мира пребъдва у него? В света, където човечеството се раздира от остри конфликти, не се нуждаем от нищо друго така, както от Неговата помощ. Единствен Бог утвърждава мира. Той дава този мир чрез жертвата на Своя Син Иисус Христос. Ако човек се помири с Бога, той не може да не разпространява Божия мир около себе си.

Миротворческото служение на ап. Павел и Сила във Филипи предизвиква вражда срещу тях, която в крайна сметка ги отвежда в затвора. Но Бог на мира и там е с тях. Това не ги обезсърчава и ожесточава. Напротив, дори оковани, те се молят и прославят Бога. А техните молитви и славословия разтърсват не само тъмницата, а и сърцата на затворниците,

както и сърцето на началника на затвора. Той намира мир чрез вярата в Иисус Христос (Деян. 16:23-34). Миротворците разпространяват Божия мир сред хората около тях. Филипяните виждат това чрез примера на ап. Павел и Сила. Приятелю, ако си християнин, ти също можеш и трябва да постъпваш така. Мирът е заветното желание не само на апостолите, а и на всеки християнин. През лятото на 1944 г. пастир Лудвиг Щайл бил поканен в едно градче да проповядва на няколко благовестителски събрания. С всеки изминал ден слушателите се увеличавали. Но скоро той бил арестуван и след тримесечен престой в затвора бил изпратен в лагера в Дахау. Неговата съпруга разказва: - След като беше лежал три седмици в затвора, посетих Лудвиг и когато го видях, се изплаших. Той вървеше така, все едно дълго време не е използвал краката си. На свиждането присъстваше геста-

повецът, който беше наредил да арестуват мъжа ми. Той слушаше внимателно нашия разговор. Попитах съпруга си: „Как си, Лудвиг?“. Той насочи погледа си към гестаповеца и със спокоен, уверен глас произнесе: „Слава на Бога, всичко е много добре“. В този момент почувствах с треперещо сърце, че тук се срещнаха два противоположни свята: светът на бруталната сила и Божият мир на вярата и надеждата. Безправният затворник показа с погледа си и отговора си на представителя на властта своята свобода и своя мир, каквито гестаповецът нямаше и не познаваше. Божият мир е бил и остава заветното желание на всеки вярващ – не защото вярващият не го притежава, а защото пълнотата и дълбочината му са безкрайни, както е безкраен Бог.

О,

Господи, Всемогъщи Боже, Ти не си Бог на философите и мъдреците, а на пророците и апостолите, още по-точно – Бог Отец на нашия Господ Иисус Христос! Мога ли да изразя същността Ти, без при това да изкривя Твоя образ? Може би онези, които не Те познават, се покланят не на Тебе, а на нещо, породено от собствената им фантазия? Просвети нашите умове, за да Те познаем такъв, какъвто си, така че да Те обичаме със съвършена любов и да Ти въздаваме достойна прослава. В името на Иисус Христос, нашия Господ, амин.

Ако човек е в състояние достатъчно ясно да определи какво му идва наум, когато мисли за Бога, бихме могли с увереност да предвидим духовното бъдеще на този човек. Ако знаехме със сигурност какво мислят за Бога днес нашите найвлиятелни духовни водачи, бихме могли сравнително точно да предвидим къде ще бъде Църквата утре.

ашата представа за Бога в много отношения характеризира самите нас. Историята на света показва, че нито един народ не е успял да се издигне по-високо от своята религия, а духовната история на човечеството свидетелства, че не е съществувала нито една религия, чието величие да превишава величието на проповядваната от нея представа за Бога. Поклонението на Бога може да бъде чисто и непорочно или, обратно, принизено в зависимост от това, какви са мислите на вярващия човек за Бога: възвишени или принизени. Затова най-важното за Църквата е Богът и най-забележителното у човека не са неговите думи и дела, а представата му за Бога. Тайният закон на нашата душа ни влече към онзи образ на Бога, който е създаден в мислите ни. Това се отнася не само за всеки конкретен християнин поотделно, а и за групи християнски общности, или църкви. Най-цялостно можем да съдим за една църква по нейната представа за Бога. По същия начин в църквата най-важно е онова, което тя говори за Бога, или онова, което предпочита да не говори за Бога, тъй като нейното мълчание често се оказва по-красноречиво от думите й. Църквата не може да скрие своето отношение към Бога.

Несъмнено най-величествената мисъл, която е възможно да възникне в нашия ум, е мисълта за Бога, а най-значимата дума на всеки език е думата „Бог“. Мислите и речта – това са дарове от Бога, които Той е дал на съществата, създадени по Негов образ и подобие. Мислите и речта са тясно свързани с Бога и не могат да бъдат отделени от Него. Много голямо значение има фактът, че първата дума е била „Слово“. „И Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1). Ние можем да говорим, защото Бог говори. У Него словото и мисълта са неделими. Особено важно е нашата представа за Бога да съответства колкото е възможно повече на Неговата истинска същност. Формулировката на нашата вяра има по-малко значение от мислите ни за Бога. Нашата истинска представа за Него може да бъде погребана под купчина боклук от общоприетите религиозни понятия и вероятно ще е нужно осмислено и настойчиво търсене, преди да успеем да осъзнаем своето действително виждане за Бога. Едва след такъв щателен самоанализ ще можем да разберем какво всъщност мислим за Бога. Правилната представа за Бога е основа не само на систематичното богословие, а и на практическия християнски

живот. За нашето поколение това има същото значение, както основата – за храма: ако основата е заложена неправилно, целият храм рано или късно ще рухне. Мисля, че едва ли ще се намери такова отклонение от учението на Църквата или такова нарушение на нормите в християнската етика, което да не може да бъде обяснено като резултат от несъвършени или недостойни мисли за Бога. Според мене господстващата сега представа за Бога е изцяло недостойна за Всевишния, а за онези, които наричат себе си вярващи, тя е нещо като морално бедствие. Дори ако всички небесни и земни проблеми се стоварят едновременно върху нас, това би било нищо в сравнение с онзи огромен проблем, пред който се изправяме, когато мислим за Бога: съществува ли Той? Какъв е? И как ние като същества, на които е даден морал, трябва да се държим с Него? Човек, който стига до правилно разбиране за Бога, се освобождава от хиляди преходни проблеми, защото веднага разбира, че макар и те да го вълнуват, това няма да е задълго. Но дори когато отхвърли от себе си товара на многобройните всекидневни проблеми, тежкото бреме на вечността ще започне да го притиска по-силно, отколкото всички бедствия на този свят, взети заедно. Отговорността на човека пред Бога е тежък товар: всяка минута, до самия край на живота си да Го обичаме с цялата сила на своя ум и своята душа, да Му се покоряваме напълно, да Му служим достойно. И когато събудената съвест на човека му говори, че той не е правил нищо от това, дори напротив, още от детството си е въставал срещу величието на небесата, тежестта на вътрешното самоосъждане може да се окаже непоносима. Благовестието е способно да снеме от нас това тежко бреме, да ни даде красота в замяна на калта, ликуване в замяна на скръбта. Но ако човек не усеща това бреме, благовестието няма да значи нищо за него. И докато той не види Бога високо в небето, за него няма да има нито скръб, нито тежко бреме. Тези, които имат принизен поглед към Бога, са лишени от благовестието. Сред греховете, към които е склонно човешкото сърце, едва ли ще се намери нечестие, което да е по-омразно за Бога от идолопоклонството, защото то е клевета срещу Неговата Личност. Идолопоклонникът изкривява същността на Бога (а това само по себе си е ужасен грях) и заменя истинския Бог със същество, което прилича на самия идолопоклонник. Такъв бог винаги ще съответства на образа на своя „създател“ – той може да бъде принизен или възвишен, жесток или добър, в зависимост от моралното състояние на ума на този, който го е създал. Напълно естествено е, че богът, породен в мрака на падналото сърце, няма да прилича на истинския Бог. „Ти върши това и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм какъвто си ти. Ще те

изоблича и ще представя пред очите ти твоите грехове“ (Пс.

49:21). Разбира се, това е сериозно оскърбление на Всевишния, пред Когото херувимите и серафимите постоянно възклицават: „Свят, свят, свят е Господ Саваот!“ (Ис. 6:3). Нека да не мислим в своята гордост, че идолопоклонството е преклонение само пред някакви видими обекти и следователно цивилизованите хора са свободни от този грях. Същността на идолопоклонството се изразява в мисли за Бога, които Го оскърбяват. То се заражда в ума на човека и може да съществува без каквито и да било открити проявления. „Понеже те, като познаха Бога – пише ап. Павел, – не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи“ (Римл. 1:21). После вече идва поклонението пред идоли, създадени по образ и подобие на хора, пред птици, животни и влечуги. Неверните мисли за Бога са не само извор, от който тече мръсната вода на идолопоклонството. Самите тези мисли по своята същност са идолопоклонство. Идолопоклонникът първо измисля нещо за Бога, а после се държи така, все едно тези измислици са истина. Изкривените мисли за Бога предизвикват гниене на онази религия, в която се проявяват. Дългата история на Израил достатъчно ясно показва това, а историята на Църквата го потвърждава. Възвишената представа за Бога до такава степен е необходима на Църквата, че ако тази представа започне дори и в най-малка степен да се принизява, Църквата заедно със своето богослужение и моралните си норми също ще бъде принизена. Всяка църква може да направи своята първа крачка по този път, като се откаже от възвишената представа за Бога. Преди християнската Църква да премине към упадък, непременно ще започне разпад в основите на нейното учение. Тя ще отговори неправилно на въпроса: „Какъв е Бог?“ и после ще настъпи всичко останало. Въпреки че е възможно и тогава Църквата да се старае да доказва, че в нея нищо не се е променило, това ще бъде измамно. Хората в такива църкви ще започнат да вярват в бог, който не прилича на истинския. А това вече е много коварна и смъртноопасна ерес. Да направи своята представа за Бога чиста и възвишена, достойна за Него и Църквата Му, е първостепенна задача на съвременната местна християнска църква. Във всички молитви и всички дела това трябва да бъде на първо място. Ние ще направим изключително голяма услуга на следващото поколение християни, ако им предадем неопетнената, необезценена и благородна представа за Бога, която сме получили от нашите предци – юдеи и християни. За идващото поколение това ще бъде много поценно от всичко, което може да му оставят в наследство изкуството и науката.

П

иша във времето, когато се разраства глобалната пандемия от коронавирус или COVID-19. Вирусът поразява дробовете, а в по-тежките случаи хората умират от задушаване. Първата смърт от този вирус е регистрирана в Китай на 11 януари 2020 г. Днес, когато пиша, по целия свят стотици хиляди хора са заразени и десетки хиляди са починали от коронавируса. Средства за лечение на тази болест няма – засега. В момента, в който четете моята статия, вие ще знаете много повече от мене как се развива всичко. Не е необходимо да пиша подробно какви мерки се предприемат, за да се забави разпространението на вируса или да се намалят причинените икономически щети. Това не е първи такъв случай в глобален мащаб. По време на епидемията от грип през 1918 г. са починали петдесет милиона души по целия свят. Сутрин се появявали симптомите, а до вечерта хората били мъртви. Оставяли телата на външните стълби пред къщите и оттам с каруци ги откарвали в изровени от булдозери общи гробове. Разбира се, миналото ни предупреждава, а не определя нашата съдба. Но в такива времена се усеща колко е крехък този свят. Основите, които са ни изглеждали здрави, се разколебават. Трябва да си зададем въпроса: „Имаме ли под краката си Скала? Скала, която никога няма да се поклати?“.

БОГ, КОЙТО ЦАРУВА НАД КОРОНАВИРУСА Имам подтик да пиша, защото пресмятането на шансовете да не се разболееш е прекалено несигурна основа, за да се опреш на нея. Три процента или десет? Млад или възрастен? Крехко или безупречно здраве? Село или град? Самоизолиран или вкъщи с приятели? Всичко това дава малко надежда. Но има нещо по-добро – място, на което можеш

да стоиш твърдо: Скала на определеността, а не пясък на вероятностите. Ето какво ми каза Бог в кабинета на уролога, докато преди няколко години чаках за биопсия, която щеше да потвърди диагнозата рак: „Джон Пайпър, това не е Моят гняв към тебе. Независимо дали ще живееш, или ще умреш, ще бъдеш с Мене“. Това е моята перифраза. Нека чуем какво всъщност казва Той: „Защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос, Който умря за нас, така че ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него“ (I Сол. 5:9-10). Бодърствам ли, или спя, т.е. живея ли, или ще умра, ще бъда заедно с Бога. Как може да стане това? Аз съм грешник. През целия си живот не съм прекарал

нито един ден, без да наруша Божите стандарти за любов и святост. Но Бог, без да чака да стигна до този въпрос, вече е отговорил на него. Това е възможно благодарение на Иисус. Благодарение на Неговата смърт няма да има никакъв гняв към мене. Не заради моята безупречност, а защото моят Спасител Иисус Христос е поел върху Себе Си моята вина и моето наказание. Той е „умрял за нас“. Така говори Неговото Слово. Заради Него аз съм свободен от вината и от наказанието. Мога да се радвам на Божието благоволение. Това е нещо много различно от ситуацията, когато пресмяташ шансовете си по отношение на рака или коронавируса. Това е твърда Скала под краката, не е нещо крехко, нито просто пясък. Бих

искал и под вашите крака да я има тази Скала. Ето защо пиша. Там, където живея, има пандемия от коронавирус. Тя е навсякъде. И ако не е коронавирус, ще бъде рак, който може отново да се прояви. Или непровокирана тромбоемболия на белодробната артерия от 2014 г., когато остава само тромбът да се откъсне, да попадне в мозъка и да ме лиши от разума ми, така че не бих могъл да напиша нито едно изречение. Или стотици други непредвидени бедствия, които биха могли да ме постигнат – мене и вас – във всеки един момент. Скалата, за която говоря, е под моите крака сега. Бих могъл да твърдя това, защото надеждата за отвъдния живот е надежда в настоящето. Да, обектът на надеждата е в бъдещето. Но самото пре-

живяване на надеждата е в настоящето. И този опит в настоящето означава много. Надеждата е сила, и то точно в този момент. Тя опазва хората от самоубийство – сега. Помага им да станат от леглото и да тръгнат на работа – сега. Освобождава ги от егоизма, страха и алчността – сега. Дава им сила да обичат, да рискуват и да жертват – сега.

ВИРУСИТЕ СА НЕГОВО ДЕЛО Тук някой ще се възмути: „Чакайте! Това вече е прекалено за участието на Бога тук и сега. Вместо за Бог, Който дава светло бъдеще, вие вече говорите за Бог, чието дело са вирусите!“. Преди да ми поставят диагнозата рак, често ме питаха: „Как сте със здравето?“.

И аз отговарях: „Добре, благодаря“. Сега вече казвам: „Благодаря, чувствам се добре“. Ден преди да отида на годишния преглед за простатата, се чувствах добре. На следващия ден ми казаха, че имам рак. С други думи, при мене не всичко е било добре. Дори сега, когато пиша тези редове, не знам дали при мене всичко е наред. В момента се чувствам прекрасно. Много по-добре, отколкото заслужавам. Но откъде да знам, може и сега да имам рак. Или може би тромб. Или коронавирус. Първопричината да не казваме: „Всичко ми е наред“ е в това, че само Бог знае и решава действително ли всичко при нас е наред – сега. Ако твърдим това самонадеяно, все едно казваме: „Утре отивам в Чикаго и там ще се заема с конкретен бизнес“, когато дори нямаме понятие дали утре ще бъдем живи, да не говорим за бизнеса в Чикаго. Ето какво четем в Библията за подобни изказвания: „Чуйте сега вие, които казвате: „Днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще живеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“, вие, които не знаете какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? Пàра, която се явява за малко и после изчезва. Вместо да казвате: „Ако иска Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ (Як. 4:13-15). Така Бог, Който участва само в „някога после“, веднага се изпарява. Именно по този начин действа яркият слънчев лъч на библейската истина върху ефимерната мъгла на нашите мнения. Скалата, на която стоя (и бих искал вие също да стоите), е Скалата на Божието действие в света сега и винаги. „Ако иска Господ – казва Библията – и бъдем живи…“ Това е толкова пълно участие в случващото се сега, колкото изобщо е възможно. Не просто: „Независимо дали ще живееш, или ще умреш, ти ще бъдеш с Бога“, а и: „Бог ще реши дали ще живееш, или ще умреш – сега“. Всъщност Неговото участие дори е повече от това. „Ако бъде

угодно на Господ… ще направим това или онова.“ „Това или онова“ означава всичко без изключение. Той участва в абсолютно всичко. В здравето и във всяка болест. В икономическия спад или подем. Във вдишването или неговия край. Ето моята Скала – днес, утре, през цялата вечност. Моята цел тук е да покажа защо в Христос Бог е Скала в този момент от историята – по време на пандемията от коронавирус – и какво означава да стоиш, основан здраво на Неговата могъща любов.

ТВЪРДА ОСНОВА Не е толкова важно какво мисля аз за коронавируса, а и за каквото и да било друго. Но е безкрайно важно какво мисли Бог. И Той не мълчи. Едва ли ще се намери страница в Библията, която да няма никакво отношение към днешната криза. Моят глас е трева. Божият глас е гранит: „…изсъхна тревата и цветът й окапа; но словото Господно пребъдва довеки“ (I Пет. 1:24-25). Иисус казва, че Божието слово в Писанието „не може да се наруши“ (Йоан 10:35). Изречените от Бога думи са „истина – всички са праведни“ (Пс. 18:10). Затова Неговото Слово е здрава основа за живота. „Отдавна узнах за Твоите откровения, които Ти си утвърдил навеки“ (Пс.

118:152). Да слушаш Бога и да Му вярваш – това е като да строиш своя дом върху скала, а не на пясъка (Мат. 7:24). Божието слово е съвет, в който си струва да се вслушаш: „Чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!“ (Ис. 28:29); „…разумът Му е неизмерим“ (Пс. 146:5). Когато Той дава съвет за коронавируса, този съвет е надежден, непоклатим, непоколебим: „Решението на Господ пребъдва навеки“ (Пс. 32:11). Затова и в най-добрите, и в най-лошите времена Божите слова носят непоклатим мир и радост. Моля се всички, които ще прочетат тази статия, да изпитат същото, което чувства пророк Йеремия: „Твоето слово ми беше за радост и веселие на сърцето“ (Йер. 15:16). И обърнете внимание: Божието слово не е загубило своята сладост в това време на горчив промисъл, но само при

условие че ни се е открила тази тайна: „Огорчават ни, а ние винаги сме радостни“ (II Кор. 6:10). По-нататък ще разгледаме по-подробно каква е тази тайна. Засега ще кажем, че висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го е направила, е същата онази власт, която при това подкрепя душата. И не просто подкрепя, а услажда. Услажда с надеждата, че всички замисли на Бога са благи, дори в смъртта, за тези, които се уповават на Него. Според Библията вярата не е скок в мрака. Тя е оправдана и обоснована. Нарича се вяра не защото няма основа, а защото изисква доверие. Иисус не определя вярващите като слепи, Той характеризира така невярващите (Мат.

13:13; 15:14). Спасителната вяра в Божието слово е основана върху истинското виждане. Виждането на какво? Библията отговаря така: сатана прави всичко възможно да ослепи невярващите, „за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на невидимия Бог“ (II Кор. 4:4). С други думи, има някаква духовна светлина, която сияе чрез библейската вест за спасението. Това е светлината на „славата на Христос, Който е образ на Бога“. Той не е вълшебен или мистичен образ. Иисус Христос е такъв Богочовек, че Неговата нравствена, духовна и свръхестествена слава – Неговата красота, достойнството и величието Му – сияят чрез Божието слово. Неговата слава гарантира истинността на Писанието. Възможно е да осъзнаем пълнотата на Божията истина дори пред лицето на коронавируса. Тя носи несравнима с нищо утеха: „Когато се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми“ (Пс. 93:19); „Близо е Господ до сломените по сърце и смирените по дух ще спаси. Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави“ (Пс. 33:19-20). Нито един човек не може да утеши нашите души по време на тази пандемия така, както ги утешава Бог. Неговата утеха е непоклатима. Тя е огромна висока Скала в бушуващото море. И нейният източник е Божието слово, Библията.

ПРАВЕДНАТА СКАЛА За да бъде Бог наша Скала, Той трябва да е праведен. Неправедната Скала е мираж. Заради тази глобална пандемия се разколебава именно увереността на хората, че Бог е праведен, свят и благ. Защото ако сред всичко това се окаже, че Бог не е праведен, ние оставаме без Скала, на която да стъпим. Затова трябва да се запитаме каква е същността на Божията святост, праведност и благост. Ако не знаем какво представляват те, как можем да бъдем сигурни дали не са се разклатили при този натиск на пандемията? Или, обратно, как можем да знаем действително ли това са вечните основи на Скалата, която ни спасява? Ще видим, че Библията представя светостта, праведноста и благостта на Бога като преплитащи се понятия. Старозаветната дума, която означава „святост“, предава идеята на отделеност: който се отличава, отделен е от обичайното. И по отношение на Бога тази отделеност означава, че Той е подобен на единствен по рода си, извънредно ценен диамант. За такава божествена отделеност може да се използва думата „трансцендентен“. Той е дотолкова уникално отделен, че превъзхожда всяка друга реалност. В Книгата на пророк Исая Бог казва: „…и не се бойте от онова, от което той [този народ] се бои, и не се страхувайте.

Господ Саваот – Него почитайте свято и Той да е ваш страх, и Той – ваш трепет!“ (8:12-13). С други думи, внимавайте Бог да не се окаже в същия куп, в който се трупат и обичайните ви страхове и ужаси. Нека Той да бъде за вас нещо съвършено особено и неповторимо – трансцендентно, страх и трепет. А това означава, че Неговото съществуване не зависи от нищо друго. Той съществува сам по Себе Си, от нищо не се нуждае, от нищо не зависи. Затова е съвършен и следователно има най-голяма ценност като източник на всяка реалност. Светостта – трансцендентната ценност и величие на Бога – не означава, че Той е самотен и е лишен от любов заради това, че е безкрайно възвисен. Бог Отец познава и обича Сина Си съвършено, абсолютно, безкрайно (Марк 1:11; 9:7; Кол. 1:13). Бог Син познава и обича Своя Отец съвършено, абсолютно, безкрайно (Йоан 14:31). Светият Дух е съвършеният, пълен, безкраен израз на взаимното познание и любовта между Отец и Сина. Това е толкова важно за пълнотата, съвършенството и завършеността на Бога. То е неотменна част от Неговата святост. Но в подобно описание на Божията святост нещо не достига. Библията говори за светостта на Бога от гледна точка не само на трансцендентността, а и на нравствеността. Да бъдеш свят, означава не само да си отделен и трансцендентен, а и да си праведен.

Това повдига един въпрос с големи последствия за начина, по който възприемаме коронавируса по отношение на Бога: тъй като праведността подразбира правилни постъпки, а правилните постъпки предполагат съответствие на някакъв стандарт, на какъв стандарт съответства Божията праведност? Стандартът за Божията праведност е самият Бог. Ето го основополагащия библейски принцип: „Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си“ (II Тим. 2:13). Бог не може да действа така, че да се отрече от Своята безкрайна ценност, красота и величие. Този стандарт определя кое е правилното за Бога. Това означава, че нравственият аспект на светостта на Бога – Неговата праведност – е непоколебимата Му решимост да действа в съответствие със Своята ценност, красота и величие. Всяко чувство, мисъл, дума и действие на Бога винаги ще съответстват на безкрайната ценност и красота на Неговата трансцендентна пълнота. Ако Бог се беше отрекъл от тази ценност, красота или величие, най-висшият стандарт би бил нарушен. И Той би се оказал неправеден. Благостта на Бога не e идентична с Неговата святост и праведност. Но тя се преплита с тях и намира израз в това, че Неговата святост изобилства с благост, а Неговата праведност направлява нейното приложение. Те никога не си противоречат.

Благостта на Бога е Неговото благоволение да бъде щедър, да прави това, което носи на хората благословение. Трансцендентната пълнота и съвършенство на Бога – Неговата святост – е подобна на препълнен извор. Именно затова на Бога е угодно да бъде щедър. Той не се нуждае от нищо. Затова никога не използва другите, така че да си набави нещо, което не Му достига. Напротив, по природа за Него е свойствено да дава, а не да получава. Бог „не приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а сам дава на всички живот и дишане, и всичко“ (Деян. 17:25). Тези прозрения ще ни предпазят от прибързания извод, че ако коронавирусът е дело на Бога, това ще опетни Неговата святост, праведност или благост. Няма да бъдем толкова наивни, че да приравняваме страданията на хората с някаква неправедност на Бога. Или да заключваме, че Бог е престанал да бъде свят или благ, докато управлява Своята Вселена. Всички ние сме грешници. Няма изключения. Всички сме заменили славата на Божията ценност, красота и величие с онова, на което повече се наслаждаваме (Римл. 1:23; 3:23). Това е срамно и оскърбява Бога, независимо дали го усещаме, или не. Ето защо заслужаваме наказание. Ние позорим славата на Бога, затова сме достойни за Неговия свят гняв. Библията ни нарича „по естество… чеда на гнева“ (Еф. 2:3). А това значи, че Бог ще бъде свят и праведен дори ако ни откаже нещо в Своята благост. Ето защо коронавирусът не показва, че на Бога не Му достига святост, праведност или благост. В тези тревожни дни нашата Скала не се е оказала неправедна. „Никой не е свят като Господ... и няма канара като нашия Бог“ (I Цар. 2:2).

ВЛАСТ НАД ВСИЧКО Коронавирусът е „горчив промисъл“. Да характеризираш някои Божи дела като горчиви, не е богохулство. Ноемин, свекървата на Рут, която изгубила мъжа си, двамата си синове и една от снахите си заради глада и живота в чужбина, казва: „Вседържителят ми прати голяма горчи-

вина; аз излязох оттук заможна, а Господ ме върна с празни ръце... и Вседържителят ми прати нещастие“ (Рут 1:20-21). Тя не лъже, не преувеличава и не обвинява. Това са страшните факти. Да определиш нещо като „горчив промисъл“, не е презрение към Божите пътища. Божието слово не губи своята сладост по време на горчивия промисъл. Но това е възможно само в случаите, когато ни се е открила тайната: „Огорчават ни, а ние винаги сме радостни“ (II Кор.

6:10). Тази тайна се изразява в истината, че висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го е направила, е същата онази власт, която при това подкрепя душата ни. Това знание променя всичко. А вярно ли е то? Бог е всевластен и премъдър. Той има власт над коронавируса. Искам да покажа, че това е добра вест и тук се крие тайната как можем да изпитваме сладостта на Бога в Неговия горчив промисъл. Когато твърдим, че Бог е всевластен, всъщност казваме, че Той е суверенен. Неговата суверенност означава, че Той може да прави и действително прави всичко, което желае и решава да извърши. Нека разгледаме например Плача на Йеремия 3:32-33: „Пратил ли е неволя, Той и ще помилва по великата Си благост. Защото Той не по волята на сърцето Си наказва и огорчава човешките синове“. Бог ни праща неволя, но не по волята на сърцето Си. Аз разбирам това така: в някои аспекти от Своя характер (от Своето сърце) Бог е склонен да не ни огорчава, но в други Неговата святост и праведност изискват Той да ни праща неволи. Бог не е двуличен. В това, че всички Негови качества си взаимодействат, има съвършена красота и съгласуваност. Неговият характер е многостранен. Той прилича повече на симфония, отколкото на солово изпълнение. Затова, когато казвам, че суверенността на Бога означава, че Той може да прави и действително прави всичко, което пожелае и реши да извърши, имам предвид, че няма никаква външна сила, способна да попречи на Неговата воля. С други думи, всичко става, защото е угодно на Бога да се случи така. Исая пише, че това е самата същност на Божието естество:

„Аз съм Бог и няма друг бог, и няма подобен на Мене. Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: „Моят съвет ще се сбъдне и всичко, което Ми е угодно, ще сторя“ (Ис.

46:9-10). Същността на Бога означава, че Неговият собствен замисъл винаги се изпълнява. Бог не просто обявява какви събития ще станат в бъдещето, а и прави така, че да се осъществят. Несъмнено суверенността на Бога е всеобхватна и всепроникваща. Той има абсолютна власт над целия свят. Следователно коронавирусът е пратен от Бога. Сега не е време за сантиментални представи за Бога. Сега е горчиво време. Бог го е приготвил. Бог го управлява. Бог ще го спре. Никоя част от този план не е извън пределите на Неговата власт. Животът и смъртта са в Неговите ръце. Всеки наш дъх е дар на Неговата благодат. Всеки удар на сърцето ни е незаслужен. „Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и няма Бог освен Мене: Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз ранявам и Аз изцелявам, и няма кой да избавя от ръката Ми“ (Вт. 32:39). Затова, когато мислим за нашето бъдеще с коронавируса – или с каквато и да било друга опасна за живота ситуация, ап. Яков ни учи как да мислим и да говорим: „Вместо това казвайте: „Ако иска Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ (Як. 4:15).

Напълно възможно е да не доживея публикацията на тази статия. Един мой роднина вече се е заразил с коронавирус. Аз съм на седемдесет и четири години и белите ми дробове са отслабени от тромб и от сезонния бронхит. Но тези фактори нямат решаващо значение. Решава Бог. Блага вест ли е това? Да. Ще се постарая да покажа защо е така.

СЛАДОСТТА НА НЕГОВАТА ВЛАСТ Както вече казах, тайната е да разбираме, че висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го прави, е същата власт, която при това подкрепя душата ни. С други думи, ако опитаме да лишим Бога от висшата власт над страданията, ще трябва да пожертваме и Неговата власт да обръща всичко за наше добро. Онази висша власт, която управлява болестите, е именно властта, която ни поддържа при загуба. Онази власт, която отнема живота, е същата власт, която е победила смъртта и довежда вярващите у дома, на небето при Христос. Няма сладост в това, да мисля, че последната дума в живота ми остава за сатана, болестите, съдбата или шанса. Бог царува – това е добра вест. Защото Бог е свят, праведен и благ. И безкрайно мъдър. „У Него има мъдрост и сила, Негови са решението и разумът“ (Йов 12:13). Нищо не Го заварва неподготвен, не Го смущава, не Го обърква. Неговата

безкрайна сила произтича от безкрайната Му святост, праведност, благост и мъдрост. А всичко това е достъпно за онези, които се уповават на Неговия Син, Иисус Христос. Всичко, което Бог е направил, като е изпратил Иисус да умре за грешниците, е свързано пряко с коронавируса. В Посланието към римляните 8:32 четем: „Онзи, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички нас, как няма да ни подари с Него и всичко?“. Готовността на Бога да изпрати Своя Син да бъде разпънат за нас провъзгласява и гарантира, че Той ще използва цялата Си върховна власт, за да „ни подари с Него и всичко“. Кръвта на Божия Син гарантира това. А „всичко“ е всичко необходимо, за да изпълним Неговата воля, да прославим Неговото име и да влезем в Неговото блажено присъствие. Три стиха по-надолу ап. Павел обяснява как това функционира в реалния живот – при коронавируса например. Какво се получава, когато безкрайната, потвърдената с кръвта на Иисус решимост на Бога да ни даде „всичко“ се сблъска с коронавируса? Ето какво пише апостолът: „Кой ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голота, опасност ли, или меч [или коронавирусът]? Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Онзи, Който ни възлюби“ (Римл. 8:35-37).

Не пропускайте тези скръбни и поразителни думи: „умъртвяват ни всеки ден…“. Това означава, че сред „всичко“, което Бог ни дава, когато не е пожалил Сина Си, е и нашето безопасно преминаване през смъртта. Или, както продължава ап. Павел: „Защото съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, нито височина, нито дълбочина, нито някое друго създание ще могат да ни отлъчат от Божията любов в Христос Иисус, нашия Господ“ (ст. 38-39). Дори ако сатана, когото Бог държи вързан като на синджир, има принос за нашите страдания и смърт, той не е главен в това. Дяволът не може да ни навреди без Божието позволение и контрол (Йов 1:12; Лука 22:31; II Кор. 12:7). И в крайна сметка за нас ще бъде найдобре да кажем на сатана това, което Йосиф казва на своите братя, след като го продават в робство в Египет: „Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро“ (Бит. 50:20). Бъдете внимателни, не размивайте това послание! Тук не се казва: „Бог използва това за добро“ или „Бог го обърна в добро“. Буквалният превод е: „Бог замисли това за добро“. Братята на Йосиф замислили нещо зло. Бог замислил нещо добро. Той не започнал да въвежда ред, когато греховното им дело било наполовина извършено. Бог от самото начало имал Свой замисъл. Това е ключът към утехата, когато злото на хората и злото на сатана ни причиняват страдания. В Христос имаме пълно право да кажем на сатана (или на злите хора): „Ти замисли това за зло. Но Бог го замисли за добро“. Нито сатана, нито болестта, нито грешният човек имат висша власт. Тя принадлежи само на Бога. И Той е благ, също така мъдър и суверенен. Иисус говори на Своите ученици за сладостта на Божието всевластие така ярко, както никой друг: „Не се ли продават две врабчета за един асарий? И нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а на вас и космите на главата са всички преброени. И така, не се бойте: вие сте по-ценни от много врабчета“ (Мат. 10:2931). Нито един вирус няма да се разпространи без Божията воля. Всевластието на Бога – дали живеем, или умираме – служи, за да

се проявят Неговата святост, праведност, благост и мъдрост. В Христос ние не сме пешки, които лесно могат да бъдат пожертвани. Ние сме Негови скъпоценни деца. В това се състои споменатата тайна: висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го е направила, е същата власт, която при всички тези обстоятелства подкрепя душата. И не само я подкрепя, а и се грижи всичко – и горчивото, и сладкото – да съдейства за доброто на онези, които обичат Бога и са призовани в Христос (Римл. 8:28-30). Тази непоклатима увереност пред лицето на смъртта в продължение на две хиляди години е насърчавала Христовите ученици. Истината за Божието премъдро и благо всевластие е била укрепващата сила за хиляди християни, които са се жертвали от любов. Хенри Мартин, мисионер в Индия и Персия, починал на 16 октомври 1812 г. от чума (подобна на коронавируса), когато бил на тридесет и една години. А през януари 1812 г. той пише в своя дневник: „По всичко личи, че тази година ще бъде по-опасна от всички, през които съм преминал. Но ако живея достатъчно, за да завърша персийския превод на Новия Завет, след това животът ми ще има по-малко значение. Чрез живота ми или чрез смъртта ми, нека в мене се възвеличи Христос! Ако Той има за мене още работа, не мога да умра“. Често това се перифразира така: „Аз съм безсмъртен, докато не довърша определения ми от Христос труд“. Това е дълбока истина. И тя е здраво вкоренена във факта, че животът и смъртта са в ръцете на нашия суверенен Бог. Действително, цялото дело на Христос е в Неговите ръце. Седем години преди това, когато е на двадесет и четири, Мартин пише: „Ако Бог не беше всевластен Владетел на Вселената, колко нещастен щях да бъда! Но Господ царува, нека се радва Земята. И делото на Христос ще възтържествува. О, душо моя, радвай се в надеждата!“.

ки на населението. При това папата живеел на територията на Франция, с която Английското кралство имало да урежда вековни сметки, и монарсите в Англия не смятали да хранят своите врагове. Парламентът дал на главата на всички християни да разбере ясно, че пари няма, и предложил да се оправят някак, без да разчитат на помощта от мъгливия Албион. Папата (в този момент Григорий XI) обаче не смятал да търси изход сам и през лятото на 1374 г. в град Брюге, център на европейската търговия по онова време (къде освен на това място да се говори за пари?), се състояла срещата на папския нунций с представителите на английското

акто винаги, всичко започнало заради пари. Английските крале задлъжнели на Рим с ежегодния данък за тридесет години. Папите, които се сменяли един след друг на светия престол, периодично напомняли за своя недоимък, а през 1366 г. Урбан V вече настоявал, дори с несъвсем възпитан тон, дългът да бъде изплатен. Е, какво, имал е оправдание: криза! Самите папи по това време били във френски плен, в Европа бушувала „черната смърт“ (най-вероятно бубонна чума), „Божите помазаници“ – кралете на християнските държави – се сражавали неуморно. Доходите на Римската църква падали, а апетитите на прелатите си оставали същите. Затова се наложило да пораздрусат длъжниците. Английският крал Едуард III нямал свободни средства. Кралството губело всекидневно стотици свои поданици. Градовете и селата опустявали пред

очите на хората, като се превръщали в гробища за жертвите на чумата. По пътищата на кралството бродели със знамена и камшици в ръце флагеланти, които се самобичували за греховете си с надеждата, че доброволните страдания ще привлекат вниманието на Господ и Той ще отвърне заразата от тях. В средата на XIV в. населението на Англия намаляло от 4 до 2,5 милиона души. Работната ръка не достигала, затова се засилила борбата на селяните и занаятчиите за техните права: те искали отмяна на крепостното право и увеличение на заплащането за труда им. Благородниците и началниците на занаятчийските цехове, съвсем логично, не желаели да отстъпват, но и без работна ръка не можели да останат. С две думи, всеки търсел компромис, за да се оправят проблемите вътре в страната, затова претенциите отвън предизвиквали раздразнение у всички прослой-

правителство. Тя нямала резултат – не успели да се разберат. Но това събитие влязло в историята заради факта, че английският двор бил представляван освен от другите пратеници и от доктора по богословие към Оксфордския университет Джон Уиклиф. Първите четири десетилетия от живота на учения не били кой знае колко интересни. Той се родил през 1330 г. близо до град Йорк в небогато благородническо семейство. Целият си съзнателен живот посветил на книгите и лекциите. Като типичен представител на ранното Възраждане изучавал всичко наведнъж: физика, математика, логика, астрономия, богословие. Последното направление в неговата научна дейност съответствало напълно на схоластическите представи в средновековното богословие. Може би до края на живота си докторът щял да изчислява „могат ли няколко ангели да се намират

на едно и също място едновременно“, ако не бил проблемът с парите. Участието в кралската делегация предполагало щателно изследване на въпроса в основата на предстоящата дискусия: да се плаща или да не се плаща. Разбира се, отговорът бил известен предварително, но трябвало да бъде защитен. За тази цел групата на английските представители била укрепена с богослова Уиклиф. Той разбирал, че опитните в диспутите папски легати могат да бъдат победени само с Библията, тъй като единствено думите на Твореца са способни да накарат високопарните църковни служители да замълчат. Джон се готвел старателно да оправдае кралското доверие, затова изучавал

си на своята решимост да проповядва благовестието. Джон Уиклиф пишел и говорел за това, че единственото основание за вярата е Свещеното Писание. Той провъзгласявал, че Църквата се нуждае от обновяване, като пример за това е животът на Христос и Неговите апостоли: те били бедни, смирени и дълготърпеливи. Манастирите, съборите, ордените трябвало да раздадат своите земи и богатства и да започнат да се грижат за хората, да опазват вечните ценности и да ги предават на паствата си. Колкото повече Уиклиф се задълбочавал в своето изследване на Писанието, до толкова по-сериозни изводи стигал. Той осъзнал, че ранната Църква

задълбочено Свещеното Писание в продължение на много седмици. Не можем да кажем, че дотогава той не е държал Библията в ръцете си. Държал я е, разбира се, и дори я е чел, но сякаш през мътното стъкло на многовековни наслоения от чужди тълкувания. И както често се случва, от чистото Божие слово дошла вяра. Вяра не на богослов, не на религиозен човек, а на грешник, който изведнъж осъзнава и своето гибелно състояние, и Божията милост. Наред с това Уиклиф започнал да възприема и целия свят по друг начин. Неочаквано той видял две църкви: земната и небесната. Първата била потънала в поквара и насилие, стремяла се към власт, богатство и наслади. Втората сияела с чистотата на белите дрехи и живеела в очакване на своя небесен Жених. Контрастът бил толкова поразителен, че накарал оксфордския учен да посвети втората половина от живота

не познавала учението за преосъществяването, т.е. за превръщането при Евхаристията на хляба и виното непосредствено в тяло и кръв на Христос. И отхвърлил това учение на католицизма. Поклонението пред мощите на светците, съдът на Инквизицията, прощаването на греховете от свещениците – всичко това не съответствало на Библията. Уиклиф първи, но както ние знаем, не последен, посегнал на „святото“ – учението за чистилището и индулгенциите, с други думи, отново застрашил източниците на пари. Реакцията на клира спрямо такива проповеди тогава, а след петдесет години – по времето на Ян Хус и след сто и петдесет – по времето на Мартин Лутер била еднаква: към папата една след друга полетели жалби. В отговор били издадени заплашителни були, също една след друга. Григорий XI изрекъл „анатема“ над съчиненията на Уиклиф и поканил проповедника еретик на разговор. Но Уиклиф не се заблуждавал относно папското гостоприемство и

не приел поканата. По това време той имал покровителството на кралската династия. Властите побързали да се възползват от някои постулати на Джон Уиклиф, за да решат своите финансови проблеми, като окончателно се освободят от римския данък. Уиклиф разбирал прекрасно, че промяната в живота си дължи на Библията, и правел всичко възможно тя да стане достъпна за всеки англичанин. Заедно с учениците си той превел Свещеното Писание на своя роден език. Неговите идеи се разпространили далече отвъд пределите на Английското кралство: пътуващите проповедници, лолардите, разнесли семената на бъдещата Реформация по всички кътчета на Европа. В Англия обаче отношението към реформатора ставало все по-лошо. Тъй като, за разлика от него, кралският дом не четял Библията, а безкрайните изобличения за грехове и призивите да се смирят пред Христос изключително им дотегнали, проповедникът скоро бил подложен на гонения от страна на католиците под предводителството на кентърберийския архиепископ. Уиклиф бил принуден да напусне Оксфорд, а неголяма група негови последователи, които се поддали на натиска, се отрекли от възгледите на своя учител. Той умрял от инсулт на 31 декември 1384 г. в неголямата селска община Литъруърт. Борбата обаче продължила, при това не само с книгите и ученията му, а и със самия него. Четиридесет години след погребението на Уиклиф останките му били изровени от земята и според присъдата на събора в Констанц (същия, който осъдил на смърт Ян Хус) били изгорени. Всъщност Джон Уиклиф станал член на небесната Църква и придобил нетленно богатство. А на другите оставало само да се ровят в праха и пепелта с напразната надежда да открият в тях съкровища.

ивотът е пътешествие, в което всички ние участваме. Едва ли има на света човек, който знае категорично какво го очаква на следващия ден, след час или дори след следващия завой. В старозаветната книга Еклисиаст мъдрият Соломон казва, че злополука и благоденствие Бог е поставил едно до друго: „за да не може човек да каже нищо против Него“ (7:14). Колко ли пъти сме си казвали: „Само ако знаех какво ме чака, щях да постъпя по друг начин...“. И изобщо в живота понякога ни връхлитат бури и корабокрушения, след които настъпва или би трябвало да настъпи някаква значителна промяна у нас. Книгата Деяния на апостолите ни разказва една изключително ярка история за човек, който, за разлика от нас, знае много добре какво ще се случи в близкото бъдеще – това е ап. Павел. Словото ни връща в I век, когато Павел, обвинен лъжливо от юдейските водачи, че размирява народа, е натоварен от властите на един кораб, за да стигне до Рим и там

да се срещне с цезаря. „Когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк“ (Деян. 27:1). Пътуването е трудно и в продължение на много дни поради насрещния вятър корабът едва напредва. Борейки се със силните ветрове, екипажът с мъка успява да акостира на място, наречено Добри пристанища – по южния бряг на остров Крит. Поради неблагоприятните условия вече е загубено много време, а зимата наближава и по-нататъшното плаване става още по-опасно. Тогава апостол Павел получава откровение от Бога и предупреждава екипажа: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с беди и голяма щета не само за товара и за кораба, а и за живота ни“ (ст. 10). Но стотникът, въпреки своето „човеколюбиво“ отношение към Павел, не му се доверява и по съвета на кормчията и на собственика на кораба решава да отпътуват при първа възможност към критското пристанище Феникс, което би било по-удобно за презимуване. Всичко изглежда напълно логично. Стотникът и екипажът са невярващи, не познават Бога и в техните очи Божието откровение не значи нищо. Но виж, познанието и опитът вече са нещо истинско и ценно. На тях можеш спокойно да разчиташ. И ето, скоро след като отхвърлят предупреждението на ап. Павел, сякаш всичко тръгва по план: „Но подухна южен вятър и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плаваха покрай Крит. Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон. Корабът беше грабнат така, че не можеше да устои на вятъра,

и ние се оставихме да ни носят вълните“ (Деян. 27:13-15). „Подухна вятър“ – казва текстът.... Неслучайно е употребен този глагол, вместо, да речем: „задуха мощно“. Ние, хората, често страдаме от тази слабост – когато желаем нещо силно и сме на кръстопът какво да изберем, ни е нужно съвсем малко, за да ни убеди да направим онова, за което сами копнеем. Това леко „подухване“ на южния вятър е достатъчна мотивация за екипажа, жадуващ навременния успех на пътуването, да пренебрегне Божието пророчество и да вдигне котва. Южният вятър е приятен. Той дава надежда и добро настроение. Вдъхва увереност, че ще успеем в „целта“ си. Но нека бъдем честни! Мисля, че у всеки от нас живее тази склонност – съвсем леки аргументи в полза на силното ни желание да преборват много по-сериозни аргументи против него. Стотникът и моряците разчитат на своята мъдрост и субективната си преценка. Човешката мъдрост и опит са нещо добро и често са много полезни, но в определени ситуации тази мъдрост е сляпа, защото не може да види онова, което само Бог вижда – какво има зад следващия завой. Подухването на южния вятър намира добра почва в греховното човешко естество, на което е нужно изключително малко, за да повярва, че е на прав път и ще успее. Южният вятър в нашия живот може да има различно лице – дали приятел, който ни

съветва: „Давай, давай! Ще успееш!“, или определено събитие, или обстоятелства. В Деяния южният вятър обобщава лицето на измамата за стотника, кормчията и собственика на кораба, който превозва Павел и другите затворници. Колко малко ни е нужно, за да „вдигнем котва“ към някое начинание, което изведнъж ни хрумва! Особено когато сме предупредени ясно от Бога, че ще претърпим поражение. Или дори, че това дело е греховно и Той не благоволява в него. Историята продължава доста минорно: „Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон...“ (Деян. 27:14). Ключови тук са думите: „Скоро обаче“. Корабът едва е отплавал, а обстоятелствата вече са различни. Обикновено човек се заблуждава в миг, когато е на кръстопът и трябва да вземе някакво решение. И бързо прави избор, подмамен от южния вятър, от добрите условия в момента – ето, сега сме здрави, сега има мир в България, всичко е наред и няма никакви проблеми. Защо да не се надигна? Защо да не успея и преуспея? Защо да не презра това, което Бог говори чрез Словото Си или чрез някой Божи човек? Нали сега съм в пълната си сила? Но мигът на избора бързо отминава и „скоро обаче“ приятният южен ветрец е заменен от оголил зъби ураганен вятър. Така или иначе, решението вече е взето и няма връщане назад. Тази история ни разкрива един сблъсък на авторитети – Божието откровение, получено чрез ап. Павел, срещу водачите на този свят, въплътили човешката мъдрост. Кормчията е опитен моряк, преживял вероятно стотици мореплавания, а за собственика се предполага, че знае в най-голяма пълнота кое е добро за кораба и екипажа. В живота често се налага да правим подобен избор, който е труден, защото Божието слово понякога е в пълен разрез с човешката хладна логика и мъдрост. Но докато Бог вижда и знае невидимото за нас, както и какво би било най-добро, човешката мъдрост претърпява жестоко корабокрушение в думите:

„Скоро обаче“. А след това настава горчивата реалност – човек губи контрол, понесен от сили и събития, над които няма власт: „Корабът беше грабнат така, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните“ (ст. 15). Корабът е „грабнат“ или „настигнат“ неслучайно. „Настигнат“ е само онзи, който е преследван и бяга от нещо. И тук виждаме как едно грешно решение, а най-вече грешно решение, което е следствие от пренебрегване на Божието откровение, е „настигнато“ от агресивен и зъл вятър, като резултатът е загуба на всяка власт над собствения живот и съдба. Сполетелите ни лоши обстоятелства започват да ни въртят и подмятат – като автомобил, летящ с висока скорост безконтролно по леда... Тогава остава да се надяваме единствено онова дърво там да се окаже по-меко. За човека без Бога такива обстоятелства често са пагубни. Знаем добре, че хора, премазани вътрешно

реплаватели те се превръщат в хора, които се борят да оцелеят. След като изхвърлят първо товара, а после дори и корабното оборудване, те вече имат нова цел. В мигове на криза и утеснение човек добива по-истинска представа за цената на нещата и разбира, че вещите, бизнесът, кариерата не са най-важното в живота, въпреки че докато живеем в благоденствие и изобилие, често се подмамваме подсъзнателно да вярваме в точно обратното. И ето – след всички човешки усилия стихията си остава неумолима и „изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени“. Как се отразява това положение върху екипажа и пътниците? Те изпадат в отчаяние и безнадеждност, със свити сърца и помръкнали души. Никой не вкусва и хапка храна почти две седмици, защото всички очакват скорошната смърт. Но на борда има един човек, запазил не просто самообладание, а пълен вътрешен мир и надежда – това е ап. Павел. Ако за безбожния човек, когато свършат логичните средства за избавление, не остава нищо друго, то за онзи, който се уповава и се доверява на Бога, няма отчаяние дори и пред отворената паст на лъва. Защото всеки, който познава Бога и Му е отдал живота си, знае, че за Него няма нищо невъзможно – и в последния, и след последния момент. Апостол Павел се доверява на Божието водителство и макар в ролята си на най-нисш на борда – затворник под стража, той е овластен от Бога да изпълни една от най-важните мисии на вярващия човек: да носи Христовата светлина и Съвсем леки аргументи в полза на надеждата за живот там, където тя е вече изгубена. Като взема авторитетно думата, апостолът силното ни желание преборват много повежда тези около 300 души по един нов път по-сериозни аргументи против него.

– пътя на познаването на Бога и спасението на живота и вечната душа. „И защото не бяха яли дълго време, Павел от свои грешки или от някакво злополучно застана между тях и каза: „Мъже, братя, трябваше да ме посстечение на обстоятелства, нерядко стигат лушате да не тръгваме от Крит и щяхме да избегнем тези беди до депресия и пълно отчаяние. Днес светът и щети. А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото нито една е пълен с такива примери – мъже и жени, душа от вас няма да погине, а само корабът. Защото през нощта яхнали мимолетния южен вятър в своя жи- ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото слувот, но стигнали до тотално корабокруше- жа, и каза: „Не се бой, Павле, ти трябва да излезеш пред цезаря; ние и безизходица. Мнозина от тях дори и ето, Господ ти подари всички тези, които плават с тебе“. Затодръзват да сложат край на живота си. Тази ва, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че ще стане вътрешна криза не подминава и екипажа на така, както ми беше казано“ (ст. 21-25). Павел им припомня, че към тях вече е имало слово Господблъскания от вълните кораб, с който пътува но. Това е кроткият Божи глас, който не обвинява, но изоблиап. Павел: „На другия ден, понеже бяхме силно чава, за да се събуди човек, да осъзнае добротата и любовта на тласкани от бурята, започнаха да изхвърлят Бога и да се обърне към Него за спасение. Апостолът сам е ботовара; а на третия ден ние сами с ръцете дър и наставлява хората на кораба също да се ободрят. Но отси изхвърлихме корабните принадлежнос- къде е тази сила у Павел? Откъде идва тази могъща вътрешна ти. Но понеже през много дни не се виждаха крепост, която го държи силен за себе си и за целия кораб? Той нито слънце, нито звезди, а и немалка буря отговаря на този въпрос в своето Послание към римляните: „Ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живърлуваше, изчезваше вече всяка надежда вее във вас, то Същият, Който възкреси Христос от мъртвите, да бъдем спасени“ (ст. 18-20). Моряците променят напълно своите ще оживотвори и вашите смъртни тела чрез живеещия във вас приоритети – от успешни търговци и мо- Негов Дух“ (8:11).

Дизайн на статията Никифор Иванов

Божият Дух, Който живее у Павел и носи силата на възкресението, е Този, чрез Когото апостолът се издига над отчаянието и опасността. Божият Дух, Когото Бог дава даром като потвърждение за истинността на благата вест, че Христос е дошъл на Земята, свидетелства, че Синът на Бога е разпънат, за да поеме вината за нашите грехове, и е възкресен за наше оправдание. Това е тайната, това е силата на Павел и на всеки посветен новороден човек. И наистина, чрез апостола Божията сила привдига страдалците: „Преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто вие сте в очакване и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. Затова ви моля, похапнете си; това ще запази живота ви, защото на нито един от вас няма да падне и косъм от главата“. Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде. Тогава се ободриха всички и така ядоха и те“ (Деян.

27:33-36). Давайки сам пример за вяра, ап. Павел свидетелства по-силно за Христос, отколко-

то ако беше проповядвал с безброй думи. И много скоро след това идва обещаното от Бога спасение: „И след като се спасиха тези, които бяха с Павел, познаха, че островът се казва Малта. А туземците показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън“ (Деян. 28:1-2). Божието спасение осенява тези 300 обречени мъже. Макар и първоначално Бог да изявява на Павел, че ги очаква корабокрушение и смърт, ако вдигнат котва от пристанището, където се намират, заради молитвите на апостола („Господ ти подари всички тези, които плават с тебе“ – Деян. 27:24) Бог проявява милост и избавя хората на кораба до един. За пореден път Той изявява важна черта от Своя характер – милостта. И така, ако следваме библейския принцип: „Всичко съдейства за добро на онези, обичат Бога“ (Римл. 8:28), бихме се одързостили да вярваме, че Бог подарява не само физическия, а и вечния живот на корабокрушенците чрез вярата им, добита във времето на изпитание и скръб. Такива времена идват и днес. Бурите в човешката история никога не са спирали да се надигат. И тук е въпросът – как ще посрещнем изпитанието: с ръце, посягащи жадно да хванат измамния южен вятър или протегнати с вяра към лицето на живия и верен Бог.

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ОКУЛТНИТЕ ПРАКТИКИ?

на суеверие са например: астрологията

Нашето общество е достигнало не-

нието на звездите, зодиакалните знаци);

Много хора попадат под окултно

бивало ниво на просвещение и образо-

вярата във вещици (Валпургиевата нощ,

влияние чрез музиката и компютърните

вание. Как тогава да обясним толкова

окултните традиции по време на Сир-

игри, защото те обикновено са свързани

силното проникване на суеверието и

ната неделя и карнавалите); вярата в

със сатанизма и имат антихристиянско

окултизма в живота на мнозина наши съв-

друиди (празникът Хелоуин и т.н); сата-

съдържание. Немалко рокзвезди са се

ременници?

низмът (черните меси); магьосничество-

посветили съзнателно да служат на са-

В особена опасност са нищо непо-

то (черната и бялата магия); спиритизмът

тана. Например известният рокмузикант

дозиращите деца и тийнейджъри. Окулт-

(вярата в духове, общуването с души на

Алис Купър казва: „На един спиритически

ните въздействия им се поднасят като

мъртви); вярата в амулети и талисмани;

сеанс духът ми обеща слава, световно

нещо напълно нормално и общоприето,

вярата в числа (магически, щастливи и

господство и богатство в изобилие чрез

под формата на наглед безобидни книги

носещи нещастие); гаданието с махало,

рокмузиката. Единственото, което той

и филми с красиво оформление. Широ-

радиестезията, баенето, хиромантията,

искаше от мене, беше моето тяло. Иска-

коразпространеното мнение, че това е

гадаенето на карти, включително кар-

ше да го владее“.

само развлечение, е съдбоносна грешка.

тите Таро; вуду магиите, ритуалните

Хевиметъл групи като „Блек Сабат“

заклинания; ясновидството, предсказ-

(„Black Sabbath“) открито демонстрират

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СУЕВЕРИЕТО?

ването на бъдещето; окултните методи

своята връзка с култа към сатана. Музи-

за лечение с помощта на „енергетични

кантите от тази група изцяло са се от-

Суеверието е всякакъв вид религиоз-

потоци“, „силови цен-

ност, насочена не към Бога. В по-широк

трове“ и т.н.; лече-

смисъл това е доверие към всичко, кое-

нието на болести въз

то пречи на човека по пътя му към Бога.

основа на религиозни

Например елементи на суеверие се от-

учения и свръхсетив-

криват в господстващия днес материали-

ни въздействия като

зъм, във „вярата“ в земното, в човешкото

йога, автогенна тре-

тщеславие, в атеизма и т.н.

нировка, хомеопатия,

(хороскопите въз основа на разположе-

СУЕВЕРИЕТО И РАЗВЛЕКАТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ

В тесния смисъл на думата суевери-

хипноза, трансцендентална медитация,

дали на дявола, като са приели

ето обобщава определени практики от

Бахова терапия, лечение със скъпоцен-

окултно кръщение в Бирмингам,

окултен и езотеричен характер. Всички

ни камъни; окултни книги, филми и ком-

където гледали филм на ужасите. В тех-

те са свързани с нещо тайно и свръх-

пютърни игри с магьосници, магически

ните песни се срещат такива думи: „Взе-

естествено, с невидимия свят. Проява

формули и предмети.

ми живот, той ще бъде евтин! Убий някого, никой няма да плаче. Трябва ни само твоята душа“. На корицата на музикалния диск „Reflection – Black Sabbath“ е написано: „А ти, нещастни глупако, който държиш тази плоча в ръцете си, знай: заедно с нея ще продадеш своята душа, защото тя ще попадне бързо в плен на адския ритъм, на дяволската сила на музиката. И това музикално ухапване от тарантула ще те принуди да танцуваш безкрайно и непрестанно“. Алистър Кроули, най-известният сатанист на XX век, който оказва силно влияние върху рокмузикантите, казва: „Човек, който живее магически живот, се опитва да подчини на себе си и да из-

ползва висшите сили, които усеща наоколо“. За да изпаднат слушателите в екстаз, той предлага следните методи: ритмична повтаряща се музика, наркотици и особена форма на сексуална магия. Известно е, че мнозина музиканти пишат своите песни под въздействието на наркотици. Някои от тях признават, че вдъхновение за съчиненията си получават от някаква контролираща ги сила. Така китаристът Джон Маклафлин, който е приел индуизма, признава, че зад музиката на неговата група „Оркистра“ („Orchestra“) стои някакъв дух. Маклафлин разказва: „Една вечер свирехме с групата и изведнъж у мене влезе дух. Продължих да държа китарата в ръцете си, но вече не свирех аз!“. Компютърните игри днес са неделима част от развлекателната индустрия. За съжаление нерядко те съдържат елементи на насилие, кръвопролитие, а също магии, мистика и окултизъм. Човекът, който играе, наблюдава събитията на екрана като нещо реално и се потапя

им. Сигурни в себе си, „новите вещици“

фантастичен свят. При това често се из-

СУЕВЕРИЕТО И КУЛТЪТ КЪМ ВЕЩИЦИТЕ

ползва окултна символика – различни

„Тъмните сили отбелязват своя праз-

сферата на езотериката.

в магически средновековен или неземен

предоставят различни услуги, особено в

ник“ – с тези думи в района на Гарц, Гер-

От историческа гледна точка „съвре-

Благодарение на постоянно подоб-

мания, рекламират Валпургиевата нощ.

менните вещици“ имат своите източници

ряващото се графично изпълнение ви-

Но може ли култът към дявола и вещици-

във феминизма, неоезичеството, езоте-

деоигрите стават все по-търсени. Много

те да се нарече безобидно развлечение?

риката, екологичното движение. Тези

тийнейджъри и дори възрастни прекар-

Понятието „вещица“ се появява през

хора не познават нито личния Бог, нито

ват всекидневно часове наред пред ком-

Средновековието и на немски означава

Неговите откровения. Те отхвърлят хрис-

пютъра и нямат сили да се откъснат от

буквално „оградна баба“ – демонично

тиянската нравственост и правилата на

игрите, които ги завладяват все повече и

същество, което прониква през оградата

вярата. В култа към вещиците няма ясно

всъщност продължават безкрайно. Дос-

на нечий дом. От 70-те години на ХХ век в

разделение между земния и задгробния

та хора харчат огромни суми за такова

Европа се наблюдава ренесанс на вещи-

свят. Някаква богиня уж живее у човека

„хоби“. Нерядко чрез подобни игри се

ците. Много списания предлагат инфор-

и в природата, като при това притежава

поражда зависимост от окултните сили,

мация (най-вече в позитивен план), като

неограничена космическа сила. Вещици-

което води до противопоставяне на

рекламират магии и чародейства, които

те използват многообразно тази тема по

християнската вяра.

уж помагат на хората във всекидневието

време на своите магически ритуали.

предмети с магически смисъл.

Основанието за това е първата заповед (Изх. 20:3 и Вт. 5:7) – Бог казва: „Да нямаш други богове освен Мене“. Звездите, талисманите, вещиците, вълшебниците и духовете – всичко това са други богове. Но още по-лошо е, че в своя неукротим стремеж да разбере бъдещето човек започва да иска сам да стане бог. Първата заповед е последвана от забрана да се покланяш на кумири и на изображения: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, което е горе на небето, което е долу на земята и което е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи!“ (Изх. 20:4-5). Това означава, че не трябва да се Култът към вещиците открито проти-

Голяма грешка е да смяташ магията за

кланяме на никакво създание. Бог в

воречи на основополагащите християн-

обикновена шега и развлечение. Занима-

Своето величие стои неизмеримо по-

ски убеждения:

нието с окултизъм никога не остава без

високо от всяко творение. Сътворени-

- Християните разбират добре разли-

последствия. Резултатите могат да бъдат

те същества и предмети (в това число

ката между Бога и човека (природата), а

особено тежки, като се стига включител-

и иконите) са недостойни за истинско

вещиците обожествяват човека и очове-

но и до демонично обсебване.

поклонение. Всяко поклонение на творението вместо на Твореца Библията

чават Бога.

- Християните имат лични взаимоотношения с Бога, а вещиците се обръщат към неясни космически енергии, зад кои-

КАКВО ПРИВЛИЧА ХОРАТА КЪМ СУЕВЕРИЯТА?

нарича идолопоклонство и суеверие. „Не бива да се намира у тебе човек, кой-

Човекът иска да знае повече и да

то прекарва сина си или дъщеря си през

постигне повече, отколкото е възможно

огън, предсказвач, гадател, врачуващ,

- Християните осъзнават дълбоката

с помощта на обичайните чувства. И тъй

магьосник, омайник, нито който извиква

поквара на човека, която може да бъде

като не може да „дочака“ от Бога всичко,

духове, нито вълшебник, нито който пита

преодоляна само от изкупителния подвиг

което му се иска, той отива при вещица-

мъртви; защото всеки, който върши това,

на любещия ни Иисус Христос. Вещици-

та, гадателката, астролога, ясновидеца,

е гнусен пред Господ“ (Вт. 18:10-12). Тук

те разчитат на ритуално „спасение“ със

екстрасенса. И е убеден, че след като

виждаме недвусмислено осъждане на

собствени сили, като изхождат от това,

получи мнима възможност да надникне в

всякакъв вид окултизъм.

че човек (особено жената) е добър по

бъдещето, в света на духовете и да раз-

природа.

бере своето особено предназначение,

то стоят демонични сили.

Бог в Своето Слово осъжда вся-

ще стане по-щастлив.

ЗАЩО БОГ ИСКА ДА НИ ПРЕДПАЗИ ОТ ТОВА?

ка магия. Човекът, който се занимава

А всъщност се получава точно об-

Много мошеници се обогатяват за

с подобни чародейства, се излага на

ратното. Много радост ли има в това, чо-

сметка на суеверните хора, като не спи-

опасността да бъде излъган от различ-

век да разбере от гледачката за своята

рат да ги лъжат. Човек плаща за своите

ни шарлатани. Нещо повече, при такива

уж близка смърт или за някакво набли-

суеверия немалко пари. Проблемът тук

действия хората стават все по-несво-

жаващо нещастие? Така се случва нап-

обаче не е само в лъжата. Библията го-

бодни вътрешно и за свръхестестве-

ример с цар Саул, чийто живот завършва

вори за сатана или дявола като за реална

ните демонични сили е все по-лесно

печално.

личност. Той господства над войнството на демоните, злите духове, паднали-

да ги завладеят духовно. Това се проявява както в мисли за самоубийство, депресии, различни страхове, така и в негативни физически явления и общо неприемане на християнските идеи.

БИБЛИЯТА И СУЕВЕРИЯТА Божието слово заема принципна позиция, като отхвърля всякакви суеверия.

те ангели и над цялото богопротивно царство. Дяволът обвинява хората пред Бога, изкушава ги, затова го наричат лукавия.

Сатана има сила, но не е всемогъщ.

не отвориш вратата за вярата, суеверие-

днес. Разбира се, много болести могат

Бог му дава ограничена свобода на

то ще се промъкне при тебе през прозо-

да бъдат обяснени от медицинска глед-

действие и дяволът я използва, за да вли-

реца. Ако не послушаш Иисус, при тебе

на точка, но това не изключва демонично

яе върху хората. Нашите слабости увели-

ще дойдат злите духове“.

обладаване, особено в случаите, когато

чават неговите шансове. Ако го пуснем в сърцето си, т.е. ако заобикаляме Бога в своето търсене на щастие, признание,

хората са се занимавали с окултизъм,

КАКВА ЖЕРТВА ИЗИСКВАТ ТЪМНИТЕ СИЛИ?

общували са с вещици, магьосници, зли духове и сатана.

авторитет, изцеление от болести, сатана

Слугите на злото са способни да

Зад всички окултни прояви (вклю-

веднага ще започне да действа и заедно

оказват на хората някаква помощ, да из-

чително т. нар. бяла магия, чудотворно

с демоничното си войнство ще придобие

вършват чудеса и дори да използват при

изцеление, злоупотреба с християнски-

власт над нашия живот.

това името на Бога. Но за награда те ис-

те понятия и със стихове от Библията) в

В това се състои голямата опасност

кат от човека неговата душа. Библията

крайна сметка се крият същите сатанин-

на суеверията: който не вярва в Иисус

говори за демонично обладаване. Тези

ски сили. Дяволът иска да отклони хора-

Христос, единствения истинен Бог, и не

описания в Божието слово са толкова

та от спасителната вяра в Иисус Христос,

е под Неговата защита, попада в зоната

точни и конкретни, че не е възможно

Божия Син.

на влияние на сатана. А ако и съзнателно

обладаването да се квалифицира само

се подлага на опасност, непременно ще

като „антично описание на психосома-

загине. Ето едно вярно наблюдение: „Ако

тични нарушения“, както се прави често

А

ко сте се оказали в пряка за-

та на сатана. Застанете осъзнато под

висимост от силите на мрака,

защитата на пролятата за вас Христова

ако вашите на пръв поглед

кръв и признайте над себе си властта на

безобидни увлечения по окултните

Светия Дух, Който живее във вас. Поко-

практики са ви вкарали в задънена ули-

рявайте се само на Словото на Господ,

ца и не виждате как ще се измъкнете, не

всеки ден благодарете за спасението и

се отчайвайте, има изход. Изповядай-

защитата, които Той ви дава. Общувайте

те на Бога, най-добре в присъствието

с посветени на Бога хора. Четете все-

на опитен душегрижител, всичките си

кидневно Библията, молете се често на

мерзки грехове и се отречете от власт-

Господ и ще придобиете Божия мир.

М

ълчанието на Бога е един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме в живота си, но също и един от въпросите, които се разглеждат в Божието слово. Няма нито един проблем, обсъждан от Министерството на здравеопазването, ЦРУ, ЮНЕСКО или ООН, който би могъл да се сравни по важност с този. В крайна сметка основният въпрос пред човечеството е: „Защо праведният страда?“. Ако някой реши да изследва този проблем, пред него ще възникне друг значим въпрос: „Ако Бог е на небето и е любещ Отец, защо мълчи?“. Защо Бог позволява да се случи това или онова? Защо Той не попречи на греха да вилнее в света, ако е способен да го направи? Сигурен съм, че неведнъж сте чували подобни въпроси. Тъкмо те са допринесли за появата на по-голям брой агностици, атеисти и хуманисти на квадратен метър, отколкото които и да било други въпроси, произтичащи от порочната природа на човека.

Ако не сте спасен човек, не можете да намерите отговори на тези питания и не е нужно да си губите времето. Американската асоциация за научни постижения инвестира време за обсъждането на твърде опростени задачи. Неврофизиологията, психосоматиката, генното инженерство, космическите кораби, трансмедитацията, психотерапията и екстрасенсното възприятие са само „жалки трошички“ в сравнение с въпроса: „Защо Бог позволява някои събития да се случат, ако би могъл да ги предотврати?“. В Библията този проблем се разглежда в книгата Йов, най-старата от всички книги в Стария Завет. Великият страдалец Йов откровено признава: „О, да знаех къде да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му! Бих изложил пред Него моето дело и бих напълнил устата си с оправдание“ (Йов 23:3-4). Въпросът: „Ако Бог може да направи нещо, защо не прави нищо, когато праведният страда?“, е класически, фундаментален

проблем и дори по рафтовете на Харвардската библиотека не е възможно да се намери отговор за него. Неспасеният учен, който седи до леглото на умиращ човек, е способен да го утеши не по-добре, отколкото синапени лапи с трийсетгодишна давност. Всичко, което ученият е в състояние да каже на умиращия грешник, се изчерпва с това, че след като тялото му изгние в земята, той ще се превърне в тор и някои животни ще го ядат. А след няколко стотици милиони години Слънчевата система ще остарее, ще изстине, ще се взриви, ще се свие и ще се превърне в нещо друго – ето какви са типичните велики думи на утешение, изказвани от неспасения човек. Защо Бог позволява хората да се връщат от война с ампутирани ръце и крака, абсолютно безпомощни? Защо допуска да се раждат деца със синдрома на Даун? Ако има Бог, защо не направи всичко съвършено, така че да няма повече проблеми? Много е трудно за човек,

който от три години се намира в единична килия и знае, че ще прекара там още осем, да мисли, че Бог винаги е прав. Ако вие се бяхте оказали сред такива обстоятелства, това би било толкова трудно и за вас. Йов – изпаднал в отчаяние човек, изгубил всичко, което имал, седял на земята седем дни и седем нощи в мълчание. Но нека ви кажа, че когато в края на краищата започнал да говори, той обвинявал Бога във всичко освен в убийство. Вие ще попитате: „Било ли е редно да постъпи така?“. Аз не бих седнал да съдя Йов, тъй като никога не съм се намирал в неговото положение. А ето как днешните социалисти по целия свят се отнасят към подобни проблеми. Те се оглеждат наоколо, питат и предлагат: „Ами какво ще кажете за всички тези болести, бедност, смърт и глад? Нека всеки да внесе своята лепта и да направи света по-добро място за живеене. Нека се избавим от безчовечното отношение към човека и да подготвим света за демокрацията, когато всички хора ще говорят свободно всичко, което искат“. Всъщност те предполагат, че всичко може да се устрои с помощта на науката и образованието, без необходимост от обръщане към Бога. Но с изгонването на Бога от живота цялата тази дяволщина продължава и човек си задава въпроса: „Защо?“. А отговорът се крие в това, че Бог не може да ви каже защо. Вие ще попитате отново: „Ами тези невинни хора, които страдат, без да са направили нищо лошо?“. Това е основният проблем на човечеството. Защо Бог не предотвратява разрушителните взривове, приливните вълни, катастрофите с коли и самолети, тайфуните, земетресенията и войните? Безбожникът, който няма вяра в съществуването на Бога, спори по въпроса за Неговото мълчание. Подобно на Йов, той казва: „О, да знаех къде да Го намеря и да можех да

се приближа към престола Му!“. Йов е съвършен пример за човек, който се опитва да получи отговор от Бога за своето наказание и не го получава. По човешката логика той очевидно страда несправедливо. И наистина, Йов изпитва най-мъчителното изтезание, което човек може да преживее: губи децата си, цялото си имущество, здравето си, жена му се отвръща от него и като заключение, за да се добави малко сярна киселина в оцета, от него се отказват приятелите му. Вие не можете да обясните причината за човешките страдания, без да включите проблема за греха, въпреки че грешниците са измислили няколко отговора тук. Деистите казват, че Бог е добър, но няма време да обръща внимание на всички детайли в живота. Той е само наблюдател на този живот, нещо като енергийно поле в задния двор на Вселената. Всъщност сам е дал начало на всичко, но след това е оставил нещата на самотек. Понякога наричат хората с тези възгледи теистични еволюционисти. Материалистите пък твърдят, че светът се управлява от случайни закони, без да се намесва Личността на Бога. Това означава, че ние ставаме зависими от волята на слепия случай. Тук е същността на ситуационната етика на екзистенциалиста Джоузеф Флетчър – кукувица, която ходи и мисли, че тъй като вие не можете да предсказвате точно, а миналото, настоящето и бъдещето не значат нищо, защото времето, движението и разстоянието са относителни, следователно ИСТИНАТА също е относителна. А от това следва, че цялата Вселена, приятелю мой, се управлява от закона на Дарвин: от слепия случай и случайната еволюция. Трябва да си безразсъден, за да приемеш подобно мнение. Повечето хора, които завършват колежите, постъпват точно така – преглъщат подобна глупост. Имам предвид, че вие трябва да витаете в облаците, за да вярвате във Вселена, управлявана от слепия случай, при положение че тя е толкова точно и добре организирана, че по нея можеш да си сверяваш часовника. Вие говори-

те за сляп фанатизъм, за радикален екстремизъм. Кой луд ще повярва на това и ще си сверява часовника по Вселена, управлявана на случаен принцип? И тъй като тези луди отхвърлят Библията, те се потапят в тъмнината. След като угасихте светлината на Библията, вие всъщност унищожихте последната светлина на народа и се оказахте в непрогледен мрак, без да знаете накъде отивате, без дори да имате увереност в това, къде стоите. В такъв случай имате добра перспектива, която се изразява в употребата на наркотици и търговията с тях. Не се учудвам, че благодарение на вас наркотрафикантите печелят немалко пари. Защо тогава Бог мълчи? Като отговор на този въпрос съществуват няколко измамни теории: 1. Бог е безразличен. Докато страда на кръста, Христос извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат.

27:46). „В тези думи не прозира ли Божието равнодушие?“ – питат хората. Но истината е друга: Бог проявява толкова силна грижа към хората, също както Христос, че продължава да излива Своя гняв върху Сина Си, и Библията говори за това: „Той беше наранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония...“ (Ис. 53:5); „На Господ беше угодно да Го съкруши...“ (Ис. 53:10). Божите действия над Иисус Христос се основават на особен божествен промисъл. Нещата невинаги са такива, каквито ни се струват.

2. Бог е ненаблюдателен. Хората смятат, че Бог мълчи, защото не вижда. Това няма нищо общо с истината. В Пр.

15:3 се казва: „Господните очи са на всяко място: те виждат лошите и добрите“. Ако Бог съществува, Той е вездесъщ, всезнаещ, всевиждащ и всеобхващащ.

3. Бог не е любещ. Според хората именно това е причината за мълчанието на Бога. Но всъщност съвсем не е така. Добрите родители, които обичат децата си, понякога ги наказват. В Евреи 12:5-6 четем: „Сине мой, не презирай наказанието на Господ и не отпадай духом, когато те изобличава. Защото Господ наказва този, когото обича; бие всеки син, когото приема“. Един човек признал: „Вярвам в слънцето дори когато не свети. Вярвам в Бога дори когато мълчи. Вярвам в любовта дори когато съм сам“.

4. Бог не желае да ни помогне. Той планира нашия живот, вижда края му още в самото начало. Неговата воля е съвършена. В Библията четем, че Господ „дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние“ (II Пет. 3:9). Господ казва на Йезекиил: „Не искам смъртта на грешника, а да се отвърне грешникът от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; защо да умирате вие, доме Израилев?“ (Йез. 33:11). Според вас е угодно на Бога хората да отиват в ада? Това не е библейско учение. Според вас Бог получава огромно удовлетворение, някакво садистично удоволствие, когато вижда хората да горят в огненото езеро? Това не е библейско учение, а извращение на Библията – дело на онези, които вървят по пътя към ада и биха искали да ви убедят, че адът не съществува. Според вас адът е създаден за човека? В Библията се казва, че адът е бил „приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Затова, ако вие попаднете там, ще бъдете по-скоро чужденец и ще се намирате в ужасна среда. Бог не е сътворил човека с намерението да го прокълне и да го обрече на живот в огненото езеро. Това е ваша идея. Вие искате да противопоставите вашата праведност на Божията. Желаете да влезете в битка с Всемогъщия, като се преструвате, че Той не съществува или че и вие сте толкова добри, колкото е Той. Вероятно ще възразите: „О, никога не бих казал подобно нещо!“. Тогава защо не вярвате в Божията праведност вместо в своята собствена? Това е ваша идея – че можете да платите за собствените си грехове, като страдате в продължение на някакви си 20, 30, 100 години. Тази идея не принадлежи на Бога. В Библията Бог не се наслаждава на смъртта на нечестивите, а заповядва на хората да се покаят, да станат праведни. Той очаква това от тях и прави всичко, за да стане то възможно. След като обсъдихме теориите, които се опитват да обяснят мълчанието на Бога, нека сега да потърсим някои библейски отговори на тези въпроси. Обърнете внимание, че за разлика от атеистите, ние подхождаме към този проблем непредубедено, честно и открито. Всъщност всички атеисти и повечето

скептици имат предубедено мнение. Освен това хората, които се правят на най-широкомислещи и непредубедени, обикновено се оказват най-тесногръдата и нетърпелива група фанатици на тази земя, когато ги притиснете към стената с библейски отговори на основните жизнени въпроси. Ще посочим няколко библейски отговора, свързани с мълчанието на Бога. На първо място, от гледна точка на здравия разум много от неприятностите, които вие наричате „случайности“, са резултат на преднамерен грях, извършван вследствие на вашата небрежност, пренебрежително отношение и глупост. В Галатяни 6:7 е казано: „Каквото посее човек, това и ще пожъне“. Спомням си думите на един знаменит проповедник: „Много хора отначало сеят, а през остатъка от живота си се молят посятото да не пониква“. Ако Бог не предприема нищо по отношение на онова, което сте посели, какво доказва това? Щом сте посели, трябва и да жънете, не е ли така? Съществува библейска гледна точка по този въпрос. Правилно ли е това, че моят нищожен разум поставя под въпрос действията на Всемогъщия Бог? Моят разум е ограничен, а божественият е безкраен. В Исая 55:8-9 четем: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища – казва Господ. – Но както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високо от вашите пътища и мислите Ми – по-високо от вашите мисли“. Няма никакво съмнение, че Божият генерален план за моя живот трябва да включва скръб, страдания, изпитания,

проверки и болка. Има ли изобщо човек, чийто живот да е изключение в това отношение? Ако нямате церебрална парализа, може би имате левкемия? Ако нямате левкемия, може би сте на инвалидна количка? Ако ходите на двата си крака, може би имате язва? Ако нямате язва, нима нямате редовно главоболие? Ако нямате язва и болки в главата, нима нямате сметки, които не можете да платите? Ако нямате сметки за плащане, нима някои от вас нямат осакатени от развод семейства? Ако сте успели да запазите брака си, нима нямате деца със синдром на Даун или страдащи от церебрална парализа? Ако децата ви имат добро здраве, нима някои от тях не са въвлечени в търговия с наркотици? Бог е изпратил един безгрешен Човек на този свят, но Той е бил „Мъж на скърби и изпитал недъзи“ (Ис. 53:3). „Мъж на скърби“ – това е определението за Божия Син, Който дошъл и изобличил грешниците, за да провъзгласи: „Алилуя!“. Ето това е Спасител! Защо аз трябва да бъда изключение? И има ли изобщо изключения? Освен това съществува философска гледна точка. Човек притежава свободна воля, затова понася последствията на своите действия. Наличието на свободна воля води до по-голяма отговорност за извършеното. Например прелюбодейството често предизвиква болести. В Америка за последните двайсет години заболеваемостта от СПИН и други венерически болести е нараснала с 800%. Ще попитате: „А какво прави Бог?“. Но защо мислите, че Той е длъжен да прави нещо, след като вие се отнасяте към прелюбо-

действото и блудството като към „нов морал“ и смятате, че при тях няма проблем, ако се извършват „по взаимно съгласие на възрастни хора“, при положение че Бог вече е изразил мнението Си по този въпрос? Според вас какво възнамерява да направи Бог? Да ви дойде на помощ? Мисля, че трябва да гледате на това пофилософски. Свободата е морална отговорност. Ако желаете вашите сънародници да ви поддържат материално със своите данъци и да ви „освободят“, за да правите каквото си поискате, нека Бог да ви благослови – вие поемате върху себе си отговорността за своите постъпки. Ако отхвърляте отговорността, по-добре не искайте милостиня, а се задоволявайте с това, което имате, и благодарете на Бога. Щом не желаете да носите морална отговорност за своята свобода, се гответе да жънете онова, което сте посели, защото във всички случаи ще пожънете плодове, независимо дали сте поели върху себе си отговорност, или не. В Изх. 20:5 Господ казва: „Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив“. Той винаги се опитва да защити вярващия от всичко светско и да го приближи към Себе Си. Господ иска повече внимание от Своите. Той желае тяхната любов. Ако в Библията четем: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, така че всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16) и „В това се състои любовта, че не ние обикнахме Бога, а Той ни обикна...“ (I Йоан 4:10), нима не предполагате, че Бог иска ответна любов от вярващия? Знаете ли, че Господ се безпокои, когато вижда как

вярващият обича всички тези светски помии, вместо да обича Него? Нима не знаете, че първата заповед се заключава в следните думи: „Възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“ (Мат. 22:37)? Но ако вие обичате филмите повече от Господ, рокендрола повече от Господ, баскетбола и футбола повече от Господ, жената, децата, семейството, къщата и колата повече от Господ, своя бизнес или служението си повече от Господ, неделното училище повече от Господ, ще бъдете просто идолопоклонник от двадесет и първи век. Защо да не наречем нещата с истинските им имена? Знаете ли какво ще направи Бог тогава? Той ще накара такива хора да търпят страдания и нещастия, ще се отдалечи от тях, докато те сами не Го потърсят. А и това не е всичко. Сега вие живеете в „дните на човека“, в „дните на греха“, в „дните на благодатта“, във времето, когато Бог кани хората да се върнат у дома. Но това мълчание на Бога в един момент ще бъде нарушено от гръмко проклятие. Бог ще въздаде на всеки според отношенията му с Всевишния. Това означава, че в Книгата на Господ все още не са налице всички сметки. Когато говорим за мълчанието на Бога, ние разсъждаваме от гледна точка на нашето съвремие. Вие ще попитате: „Защо Бог не предприема нищо?“. Той се подготвя. „Защо Бог не прави нищо?“ Той се подготвя. Ще попитате отново: „Кога?“. И ще разберете отговора по-бързо, отколкото искате. Библията казва: „Горко на онези, които желаят Господния ден!“ (Ам. 5:18), и „Понеже не се върши скоро съд над лошите дела, затова и не се плаши сърцето на човешките чеда да прави зло“ (Екл. 8:11). Един фермер написал писмо на проповедник, в което имало такива думи: „Аз сея и в неделя, прибирам реколтата и в неделя, работя и в неделя. Сега е октомври и в сравнение с другите стопани аз имам най-голяма сметка в банката. Как ще ми обясните това?“. Проповедникът му отговорил: „Бог не разчиства сметки през октомври. Той ще се разплати с неспасените при Белия престол в Съдния ден. Тогава ще видите какво ще излезе от Вашата работа“.

Ако сте страдали през целия си живот и сте смятали, че това е безполезно и безцелно, когато попаднете вкъщи, пред Христовия престол в Съдния ден, ще разберете причината за своите скърби. В Йоан 13:7 е написано: „Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, а после ще разбереш“. Нашият основен проблем е нетърпението. В I Петър 1:7 се казва: „[За да може] изпитаната ваша вяра да излезе по-скъпоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест, и слава, когато се яви Иисус Христос“. На тази земя съществуват страдания и изпитания, през които ще минете, без да знаете защо са ви изпратени, докато не стигнете у дома, на небесата, в слава. Най-ужасната трагедия, която може да се случи с всеки човек на земята, без изключение, е да има живот, прекаран в бедност, болести, страдания, мъки, а накрая – смърт без Христос и вечна участ в огненото езеро. Ад тук и ад там, след смъртта – това е най-страшното, което може да сполети човека. Един велик проповедник казва: „Небесата са предназначени за разбиране, а Земята – за вяра“. Това са най-великите думи, произнасяни някога от смъртен човек. Това е истина. Иисус обобщава за слепородения човек: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, а това стана, за да се явят в него Божите дела“ (Йоан 9:3). Във вашия живот също може да се изсипят страдания и всичко това да не е заради вашите грехове, а за да бъдете благословение за някой друг, за да станете способни да утешавате другите в скърбите и нещастията им, за да бъде Небето все по-реално за вас, за да мислите повече за небесното, не за земното. Като праведен и добър човек вие може да страдате, преминавайки през различни изпитания, проверки, нещастия, и причина за всичко това да не са вашите грехове, а целта да е да научите, че Божите думи и Божите обещания са верни, че Божията благодат ви е достатъчна и посредством страданията можете да станете съучастник в светостта на Бога.

21

21. БЛАГОДАРНОСТТА

Наистина, ние имаме за какво да благодарим на Бога. А какво правим? Бог ни е обсипал с благодеяния и благословения. Трябва ли да оставаме студени и безразлични? Добре ли е да приемаме всичко с глупаво равнодушие? Какво е ехото в душите ни от даровете на Бога? Нашият отговор към Него може да бъде само благодарност. Бог очаква това от нас. Една приказка разказва, че на небето се събрали добродетелите. Те общували помежду си с голяма радост. Истината и любовта, мирът и простителността, търпението и верността разговаряли щастливо. Обаче две добродетели не се познавали, защото много рядко имали възможност да се срещат. Кои били те? Благодеянието и благодарността. Учителката запитала децата от неделното училище: – Кое е по-трудно – да молим Бога за нещо или да Му благодарим?

>>

прозореца. В някои езици думата „благодарност“ има общ произход с думата „мисля“. Сродни са. Какво сме донесли на земята, когато сме се родили? Нищо. Какво ще отнесем, когато умрем? Пак нищо. Всичко приемаме като незаслужен дар. Трябва да благодарим, и то преди всичко на небесния Дарител. Ние обичаме красотата. Хубавото ни радва. Красивото жилище ни възхищава. Искрените думи ни трогват. Така и благодарният човек има красив характер и ни привлича. Благодарният е приятен. Притежава благородство и култура. Дивакът не познава благодарността. Чували сме израза: „черна неблагодарност“ и знаем, че тя е присъща на черните души, на злите и подлите хора. Благодарният е щастлив. Той умее да се радва на живота. Ако благодарим на Бога за всичко, няма да имаме време да роптаем. Благодарният е спасен. Живее в близка връзка с Бога. Който моли Бога за нещо, мисли за онова, което очаква, и гледа Дарителя в ръцете. Който благодари, Го гледа в сърцето. За-

това апостолът ни увещава: „За всичко благодарете!“ (I Сол. 5:18).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ Християнин съм и зная защо. Всеки разумен човек трябва да знае защо живее, каква е житейската му цел. Ако вярва в Бога, защо вярва? Ако е християнин, защо е такъв? Ако не е християнин, защо не е? Ако не вярва в Бога, защо не вярва? Драги читателю, предполагам, че и Вие вярвате в нещо. Но в какво? Ако вярвате в Бога като ревностен християнин, Вие сте блажен, Вашата съвест е спокойна, мир изпълва душата Ви и радост – сърцето Ви. Живеете в един свят, който отрича Бога, но побеждавате именно чрез вярата си. Така очаквате спокойно или явяването на Господ Иисус във въздуха, за да Ви отведе на небето, или смъртния си час, който за Вас е печалба. Знаем, че краят увенчава живота.

Продължение от брой 1/2020

Едно дете отговорило: – Десет пъти по-трудно е да благодарим.

– Защо пък точно десет пъти? По какво съдиш? – попитала отново учителката.

– Ето, десет прокажени се молят на Иисус да ги изцели, но само един идва да Му благодари. На пътя на благодарността застава гордостта и я спира. Щом гордостта влезе през вратата, благодарността бяга през

Не съм засегнал всички теми, които заслужават да се разгледат, но вярвам, че съм събудил у Вас желание и ревност сами да изяснявате някои вечни истини. Така давате на вътрешния си човек възможност да расте.

КРАЙ

<<

Д

окато хората по цялото земно кълбо се вълнуват дали не са се заразили с коронавирус, известен като COVID-19, бих искал да обърна вашето внимание на още една смъртоносна болест, много по-опасна и страшна. Няма да я намерите в диаграми по интернет, където се отчи-

та колко хора са починали от нея. Мнозина дори не подозират, че страдат от това заболяване. За щастие с помощта на тестовете, които предлагаме тук, ще можете сами да определите дали сте болни, или не.

1. ПРОВЕРЕТЕ УСТАТА И ЕЗИКА СИ Отворете широко уста и погледнете в огледалото. А още по-добре, помолете съпруга или съпругата си, или ваш близък приятел да погледне. Важно е този човек да ви познава лично достатъчно добре и дълго, което е необходимо за установяване на точната диагноза. Помолете го да запише на хартия някои „секрети“, които отделя вашата уста. Обърнете внимание на следните симптоми: - думи, в които има лъжа и неправда - остри думи, които причиняват болка - злонамерени думи, които разнасят клюки. Вж. Ис. 6:6-7; Мат. 12:36-37.

2. ПРОВЕРЕТЕ ОЧИТЕ СИ Сега трябва да проверите очите си. Този тест можете да направите само вие, затова тук не разчитайте на изказванията на другите за вас. За да проведете теста, ще са ви нужни тефтер и химикалка. Вземете ги и седнете някъде на уединено и спокойно място. Ще трябва да съставите списък. Задайте си следните въпроси и се постарайте да отговорите максимално честно: - Гледал ли съм някога на другите отвисоко, гордо и високомерно?

- Гледал ли съм някого със страстно желание (не своята съпруга или своя съпруг)?

- Гледал ли съм някога преднамерено порнографски списания или материали със сексуално съдържание? Вж. Мат. 5:28-29.

3. ПРОВЕРЕТЕ РЪЦЕТЕ СИ Сега ръцете. Прегледайте внимателно всеки квадратен сантиметър от кожата на ръцете си, за да видите дали има зачервяване, раздразнение или следи от кръв. Кръвта по ръцете е един от явните признаци за заразяване с вируса на греха. Понякога е трудно да се забележат проявите на болестта по ръцете, затова те трябва да се прегледат на добра светлина. Някои експерти препоръчват да се възползвате от лампата модел „Исая-59“ или „Римляни-1-3“. И двете лампи са достатъчно ярки, за да ви помогнат да видите симптомите на смъртоносния вирус на греха. Докато разглеждате ръцете си под светлината на Божието слово, не пропускайте следните симптоми: - Следи, останали, когато сте причинили вреда на друг човек.

- Следи, останали, когато сте извършили кражба.

- Всякакви следи, останали, когато сте престъпили закона. Вж. Ис. 1:15; 59:3.

4. ПРОВЕРЕТЕ СЪРЦЕТО СИ Този тест не е лесен и тук отново ще ви трябва помощ. За да бъдат точни резултатите от теста, трябва да си направите изследване с ЕКГ. ЕКГ е Ексклузивният Кодекс на Господ. Можете да се запознаете с този Кодекс в Библията, в текстовете от Изход 20 глава и Второзаконие 5 глава. Десетте заповеди от Кодекса ще ви дадат изчерпателна информация за здравния статус на вашето сърце. Трябва много задълбочено да ги изучавате, да ги анализирате и да ги следвате. Прочетете внимателно инструкцията и после включете всеки от десетте датчика към сърцето си. Имайте предвид, че процедурата не е бърза, затова се запасете с достатъчно свободно време, така че да се концентрирате върху изследването. Освен това ви препоръчваме да си правите това изследване редовно, тъй като не всички сигнали стигат до датчика на апарата от първия път. Също така помнете, че дори ако само един от датчиците ви изпраща предупредителни тревожни сигнали, можете да бъдете сигурни, че сте инфектирани с вируса на греха. Вж. Бит. 6:5; Изх. 20 гл.

5. ПРОВЕРЕТЕ КРАКАТА СИ И накрая трябва да проверите краката си. Събуйте обувките си и вдигнете стъпалата на краката си до нивото на сърцето. Забелязвате ли някакъв оток на гордост? Забелязвате ли драскотини или ожулвания, предизвикани от конфликти с вашите ближни? Дали вследствие на своите вредни навици не сте вкарали някаква инфекция в напуканите си нокти? Краката ви преуморени ли са да носят тежкото бреме на вината, страха и тревогите? За съжаление трябва да направим заключението, че ако сте забелязали който и да било от изброените симптоми, може със сигурност да говорим за инфектиране с вируса на греха! Вж. Пр. 1:16; Ис. 59:7.

КАКВО ДА ПРАВИТЕ, АКО СТЕ ЗАРАЗЕНИ? Ако сте заразени с вируса на греха, незабавно се обърнете с вяра към великия Лекар Иисус Христос. Само Той може да ви излекува напълно от всички последствия, предизвикани от вируса на греха. „Той беше наранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5).

А

ко откривате у себе си поне един от признаците на вируса на греха, можете да бъдете абсолютно сигурен, че сте заразен. Бедата е в това, че нашата имунна система не е достатъчно силна, за да се справи с вируса. За мнозина инкубационният период може да се проточи до 80 и повече години, затова хората често пренебрегват първите прояви на болестта. Но ние Ви препоръчваме настоятелно да не игнорирате тази инфекция. Вирусът на греха винаги води до смъртта на болния. Основният проблем обаче е, че той е толкова коварен, че не се задоволява с постигнатото. Този вирус прониква в човека до самата му душа. Ето защо неговото най-разрушително действие настъпва след физическата смърт на човека – той обрича душата му на вечни страдания. Но за щастие съществува едно средство, което е напълно способно да ви излекува от вируса на греха, като изкорени неговото действие в душата и дори в тялото ви. Това единствено по рода си и пълно изцеление може да се намери само в Иисус Христос, нашия велик Лекар. Пророк Исая описва подробно как Иисус Месия ще дойде и ще ни предложи лекарство за греха в нашето сърце. „Но Той взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше наранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме.“ Ис. 53:4-5 Иисус е въплътилият се Бог, затова единствен Той е чист и не е заразен със смъртоносния вирус на греха. „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отец.“ Йоан 1:14

Иисус страда и умира вместо нас, за да поеме нашето наказание за нашия грях върху Себе Си и да ни предостави възможност да се изцелим от последствията на греха. „Той сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, така че, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „Чрез Неговата рана се изцелихте“.“ I Пет. 2:24 „Понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, като беше умъртвен по плът, но оживял по дух.“ I Пет. 3:18 Иисус подарява изцеление, прошка и нов живот на всеки, който се обръща към Него с вяра и надежда. „Защото Бог толкова обикна света, че даде Своя единороден Син, така че всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. Защото Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на единородния Божи Син.“ Йоан 3:16-18 Скъпи приятелю, надявам се, че ти ще се възползваш от възможността да получиш изцеление за своето болно сърце и ще се обърнеш към Иисус с вяра!

1.Жена на Исав (Бит. 36:3-4) 9.Син на Аарон, свещеник, който ръководи изграждането на скинията (Изх. 38:21) 10.Еврейска мярка за тегло (IV Цар. 6:25) 12.Представител на заселниците в Израил от Ава, който учи евреите на идолопоклонство (IV Цар. 17:31) 13.Дялан камък за пътна настилка 14.Южен плод 16.Война, бран 17.Анимационен филм на Стоян Дуков 18.Въртяща се част на електромотор (мн. ч.) 20.Град, разположен на пътя Виа Игнация, през който минават ап. Павел и Сила на път от Филипи за Солун (Деян. 17:1) 22.Висш законодателен орган в древния Рим, както и в някои съвременни държави 24.Правнук на Сим и баща на Фалек, от чието име произлиза названието „евреи“ 25.Третият син на Адам и Ева, роден след смъртта на Авел (Бит.

4:25) 28.Сирийско божество (IV Цар. 5:18) 29.Бащата на Авраам (Бит.

11:31-32) 31.Вид поземлена собственост при феодализма в Западна Европа 33.Строителен материал 34.Син на Яков и Вала, родоначалник на едно от племената в Израил (Бит. 30:6) 35.Място в Кадис, където потича вода от канарата (Числ. 20:13, 24) 37.Жената на Йосиф (Бит.

41:45) 39.Хубав и силен кон 41.Еврейското име на Естир (Ест. 2:7) 43.Най-младият от апостолите на Христос, автор на Евангелие, на три Послания и на Откровението 45.Нота 46.Вид карамелени бонбони 47.Бивш Генерален секретар на ООН (1909 – 1974) 48.Пристанищен град на Средиземно море, където пророк Йона се качва на кораб, за да избяга от Божието присъствие (Йона 1:3) 50.Древна държава в земята Хус, Долна Месопотамия, чиито жители са потомци на Сим (Бит. 10:22) 52.Вид жилещо насекомо 53.Мъдрец от времето на Соломон, автор на Псалм 89 55.Място, на което се установяват пътници и разпъват палатки, шатри (Числ. 33:10-20) 56.Надпис върху стока, обозначаващ съдържанието и цената 57.Важно събитие, от което започва летоброенето.

1.Едно от наставленията на ап. Павел към солунските вярващи (I Сол.

5:16) 2.Древен град, посещаван от ап. Павел, столица на съвременна Гърция 3.Река в Сърбия, приток на Дунав 4.Потомък на Каат, певец в храма (I Лет. 6:33) 5.Съзвездие, което Бог споменава, когато разкрива Своите дела на Йов (Йов 38:32) 6.Марка за повърхнина 7.Един от петте главни филистимски градове (I Цар. 5:10) 8.Християнин, който се е посветил на свят живот 11.Планинска верига на изток от Мъртво море, където е бил разположен последният стан на Израил (Числ. 33:47-48) 15.Подправка за храна (натриев хлорид), с която Господ сравнява Своите ученици 19.Название на неканонична книга, включена в Синодалното издание на Библията 20.Тревисто растение с бели, жълти или розови цветове 21.В древногръцкия театър – встъпителна песен на хор 23.Потомък на Яфет, син на Хус (Бит.10:7) 26.Благочестива жена от Йопия, която умира внезапно, но е възкресена от ап. Петър (Деян. 9 гл.) 27.Жената на Авраам 30.Столицата на древната държава Амон 32.Име на трима сирийски царе (III Цар. 15:18 и сл.) 35.Сладък продукт, произвеждан от пчелите 36.Метална пружина , която служи за олекотяване на движението на превозно средство 38.Звание, чин 40.Общо название на горното дамско облекло 42.Неканонично допълнение към книгата на пр. Даниил, в което се разказва историята на добродетелна еврейка 44.Годишна вноска за папата 46.Хълм, близо до планината Ермон, на север от Израил, споменат в Псалм 42:6 49.Вид ястие с месо 51.Полско цвете 54.Стихотворение на Димчо Дебелянов.

За всичко, Господи, благодаря:

В страданията, що изпращаш Ти,

за вечерите кротки и чудесни,

растат крилете ми за бъдещ полет.

за пурпурната утринна зора,

Без зимата, която ни гнети,

за тихий плач, за хубавите песни!

кой би почувствал Твойта дивна пролет?

Премъдрост крият всичките неща.

Непостижимий! Работи над мен

Чрез Твоя промисъл расте душата.

с ръка, която сваля и въздига!

Денят е драг. Но трябва и нощта!

О, дай ми да съм верен и смирен!

Без мрака кой ценил би светлината?

Аз знам, че ме обичаш. Туй ми стига!