Първото, което ще помисли читателят на този брой, е, че троянският кон вероятно е компютърният вирус. А темата на броя със сигурност ще предизвика недоумение – по какъв начин може да се свърже троянският кон с поста? В зората на своята история гърците обсаждат град Троя в Мала Азия. След многогодишен престой под стените му успяват да го превземат с лъжа. Построяват огромен дървен кон, във вътрешността на който скриват най-добрите си войници, и го подаряват на троянците. През нощта гърците излизат, избиват стражите, отварят вратата на града за своите войски и го превземат. Оттогава съществува поговорката: „Бой се от данайците (гърците) дори когато носят подаръци!” Днес като троянски кон у нас навлиза идеологията на джендъра (т.е. социалния пол, който сам можеш да избереш), за която, сигурна съм, малцина от читателите знаят нещо. Тя не се обявява, не се обсъжда в медиите, а се прокарва подмолно. Целта й е да лиши мъжете от сила и мъжественост, а жените – от естественото желание да изпълнят предназначението си като майки и съпруги. За успешното навлизане на тази идеология у нас свидетелстват гей парадите, въвеждането на полово възпитание в
българските училища, а много скоро и в детските градини. Не чак толкова успешен беше опитът за прокарване на закона за безнаказаността на децата в България. Пред страната ни стои (и вече прониква в територията й) скъп подарък – равенство за хората с различна сексуална ориентация. И ние дори не можем да предположим, че е замислено те да станат „по-равни” от нас, ориентираните според биологичния си пол, т.е. просто жените и просто мъжете. За това си има лостове и най-важният е криминализацията на „хомофобията”. Всяко противопоставяне на хомосексуалистите, транссексуалистите, бисексуалистите (а след време и на педофилите) ще се квалифицира като „хомофобия”, която ще се приравнява с расизма, ксенофобията и ще подлежи на углавно наказание. Тъй като протестите, митингите, антигей парадите не могат да спрат навлизането на джендърната идеология, може би е крайно време да се прибегне към една по-радикална и по-ефективна мярка – поста. Зад идеологията на джендъра стои духовна сила (блудният дух), а тя се побеждава с пост и молитва. Ако не срещне духовно противопоставяне, тази сила ще помете найскъпото, което имаме, – децата. Неотдавна на парламентарна сесия в Канада психолози заявяват, че педофилията е „сексуална ориентация, точно както хомосексуализмът или хетеросексуализмът“1. Призовавам всички християни в България – православни, католици, протестанти – да застанем в пост и молитва пред Бога, за да изяви Той същността на джендър идеологията, да разкрие намеренията на тези, които я прокарват, и да спаси страната ни от унищожаване чрез разврат и извращения, които са мерзост пред Бога. 1
http://goo.gl/qVLuZ
на илюзията е безкрайно, безкрайно е и търсенето на врагове, които пречат тя да се осъществи. Така в последната четвърт от миналия век се изявиха поредните „врагове“ на световното щастие. *** Въпросът за равенството винаги е вълнувал хората. Вълнувал ги е дотам, че
Ч
овечеството нe познава покой. То постоянно търси щастието. Както и причините, които пречат за постигането му. Взехме всички мерки за стабилизиране на мира в целия свят, а ето че започва нов етап от надпреварата във въоръжаването. Живеем във време на високоразвита икономика, която неочаквано се разклати и е готова да рухне, въвличайки редица държави в поредна криза и фалит. Извоювахме желаната свобода за народите и за всяка отделна личност, а попаднахме всички заедно в страшно робство. И търсената цел: „Ще бъдете като богове“ е все така притегателна и все така далечна, както когато за първи път е прозвучала в човешки уши. Какво да правим сега? Разбира се, да продължаваме битката за своето „право на щастие“. Само че всяка нова победа носи все по-тежко поражение. Гоненето
е предизвиквал стиснати от злоба устни, пяна на устата, дори умопомрачение. Затова е породил множество революции, екзекуции, бунтове, войни и страдания. Какво да се прави, по друг начин няма да постигнеш равенство. Като се справи криво-ляво с политическото и социалното равноправие, но така и не го постигна, човек се огледа в търсене на това, което все още не е „изравнил”, и видя: мъжът и жената някак много се различават. Не е редно, нужна е борба за равноправие... Първи за това заговарят революционерите. Още идеалистите утописти в своите сладкогласни съчинения провъзгласяват правото на жената да работи наравно с мъжете, да се занимава с наука, да учи военно дело, да бъде свещенослужител. Например според първия комунистически проект, създаден от Томас Мор през 1516 г., на остров Утопия всички живеят равноправно и много щастливо, само физиологията определя разликата между мъжете и жените.
С времето расте и равенството. В написания през 1602 г. труд „Града на Слънцето“, чийто автор е Томазо Кампанела, живеещите при комунизма хора не само са абсолютно равни, но и имат общо имущество, също - общи жени и деца. Третият класик на утопическия социализъм, Франсоа Фурие, на границата между XVIII и XIX в. предлага да се строят фаланстери - специални дворци, в които хората да живеят като задружна комуна, а браковете да се сключват и разпадат в зависимост от това, „идва“ ли любовта, или „си отива“.
Не остават по-назад и основоположниците на марксизма-ленинизма. Фридрих Енгелс смята, че в началото на цивилизацията жените са били поробени от мъжете и това продължава векове наред: „Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.“ Съветската власт полага немалко усилия да вкара човечеството „с желязна ръка в щастливото бъдеще“ (само колко концлагери и затвори се наложи да се построят, за да се постигнат всеобщата свобода и равенство!). Тя, естествено, е загрижена и за проблемите на пола. Наравно с мъжете, жените получават достъп в университетски аудитории и заводски цехове, застават до струга, управляват самолет. По този начин се оказват с „пълна власт и извънредна за тях, пълна отговорност“. А феминизмът, който плахо си пробива път през закостенялостта на XIX век, получава идеологическа основа и е подкрепян на 1/6 част от сушата на земята. Западът не изостава в този процес: страни и народи дружно крачат под зна-
мената на свободните жени. Интересното е, че в зората на това течение неговите представителки обясняват преобладаващия брой на мъжете в политиката, науката, военното дело с мъжкото надмощие и шовинизъм: след като вкарва жените в кухнята и ги заключва вкъщи, силният пол не им дава да се развиват, да се образоват и да участват активно в живота на обществото. Но времената се променят. Стартовите позиции стават еднакви за всички: момичетата и момчетата започват да се възпитават заедно в детски ясли и градини, в училища и институти. Всички получават еднакви граждански права, всички са равни пред закона. И все пак, във всички активни обществени институции делът на мъжете остава по-голям. Защо? Феминистките организации отговарят: тайният заговор на мъжете не дава на слабия пол
Тогава вместо женствени манекенки по подиума тръгват тънички момичета или момчета - веднага не можеш да разбереш: плоскогръди, късо подстригани, с дрехи, които не само не определят пола, а и още повече го размиват. Модерна става думата „андрогин“, която в езическата древногръцка митология означава или двуполово същество (едновременно мъж и жена), или напълно лишено от всякакви полови признаци. Между другото, Платон описва андрогините като необикновено силни и нагли същества. Започва да се развива цяла индустрия, предназначена да сведе до минимум половите различия. Освен такива произведения на моделиерите, които в по-голямата си част са мъже хомосексуалисти, се появяват фризьорски салони, където липсва обичайното разделяне на дамски и мъжки фризьори (не се изисква
да пробие „стъкления таван“ (специален термин, измислен, за да обозначи дискриминацията на жените). Днес красивият пол в цивилизования Запад има равни права на изборите, но не бърза да избира свои представителки в органите на властта, като предпочита мъжете. Вече е в миналото мъжкото доминиране във всички сфери на човешката дейност, но, както и преди много години, повечето политици, бизнесмени, художници, инженери, учени и т.н. са мъже. А и да се спазва равноправието между половете в родилните домове или когато се копае руда под земята също е доста проблематично. Идеологията на феминизма дава на жените съмнителни права да работят наравно с мъжете и да се наричат самотни майки.
голямо майсторство, за да направиш нечия коса на рогчета, т.е. да стърчи нагоре като бодли на таралеж), модните къщи започват да произвеждат козметика и парфюмерия, която могат да използват всички представители на човечеството. Водещите аналитици непрекъснато говорят, че „унисекс“ е философията на бъдещето, утвърждаваща равенството на половете и тяхното унищожаване. Ето как са описани изразителите на този стил в една статия от интернет: „Ако е момиче, то е високо, късо подстригано, може да е обръснато или да е сплело косата си на африкански плитки или расти. Нашата хубавица е слаба до безобразие, така че костите й прозират: има хлътнали бузки, малък бюст, тънички ръчички. Ето дрехите й: мъжка риза, вратовръзка, панталон, сако, шапка, боти с нисък ток; изтъркани дънки, измачкана фланелка, широк пуловер с външни шевове, огромни войнишки боти; избира тъмни, неярки цветове. В гардероба й може да се видят кожен панталон и дори кожен потник. Тя предпочита козметика в тъмни тонове, например черно червило. Харесват й украшения от кожа, дърво, всякакви „отпадъци“, само да не
*** Феминизмът се развива бурно през 70-те години на XX в. И тук неочаквано изплува друга тъмна страна на това явление - феминизацията на мъжете. Към прословутия лозунг от онова време „Секс, наркотици и рокендрол“ може смело да се добави: „и хомосексуализъм“. През 60-те години на миналия век в модата се заражда стилът „унисекс“ като резултат от студентските вълнения, движенията на хипитата и пънк-културата.
са от скъпоценни камъни. Момичето не се страхува да продупчи пъпа си или, да речем, носа си, а може и татуировка да си направи. Смелостта е девиз на нашата минималистка. Мъжете пък носят жабо, всевъзможни волани, впити по тялото тениски и панталони, деколтета, дълга коса; дрехи в ярки и пастелни цветове. Засега още не слагат сутиени, рокли и поли (макар че вече ги въвеждат в мъжките колекции).“ Тези разсъждения са последвани от извода: „Но за да живееш в стила „унисекс“, не е достатъчно просто да носиш удобни дрехи, да бъдеш модерно подстриган, да ползваш неутрален парфюм. Цялата работа е в светоусещането, заради което са създадени всички елементи от този стил. Човек, който го предпочита, съзнателно се отказва от външните белези, сочещи половата му принадлежност. Той влиза в редиците на представителите на „обединения пол“ - unisex. Именно при отсъствието на визуални различия човек получава възможността да изяви по-пълно своята личност, да се отдели от тълпата не с вида си, а с поведението и начина си на мислене. В такъв смисъл „унисексът“ съвсем не нарушава индивидуалността на всеки човек, а, обратно, премахва тънкия слой от несъществените детайли.“ Ето как се нарича днес идентификацията на мъжете и жените - „тънък слой от несъществени детайли“.
Все повече хора с нетрадиционна ориентация се появяват в средите на творческата интелигенция - художници, артисти (балетът е начело в това съмнително първенство), сценаристи, режисьори, певци. Оттук идва и „пребоядисването“ на света на изкуството, призвано да възпитава. Пропагандата на джендърната идеология върви подмолно, като осакатява душите и на подрастващото поколение, и на по-възрастните. Напоследък все по-често в политическите игри главният коз на предизборните програми е не политическата или религиозната, а сексуалната толерантност. Явно това е нужно на някого. Нужни са мъжеподобни жени и женствено-слаби мъже. Целта е светът да стане „наркозависим” от хомосексуализма. Защото зависимите, изгубили нравствените си ориентири и собствената си самоличност хора по-лесно се управляват и се насочват в нужното русло.
А под прикритието на безформените дрехи, в грубите обувки с тежка платформа по подиума със змийска усмивка върви джендърната идеология... *** В разказа на Ани Пру „Планината Броукбек“, по който е заснет едноименен филм, се говори за еднополовата любов на двама американски каубои през 70-те години на миналия век. Това са непретенциозни труженици, живеещи в сурови условия. Те запазват през годините нежните си чувства и предаността един към друг. Всичко свършва зле. И, разбира се, за трагичната развръзка са виновни тесногръдите и злобни „натурали“ (т.е. хетеросексуални), както впрочем те са виновни и за това, че тези двама са станали не като всички. Проникновеният лиризъм, спокойното осъзнаване на обречеността е най-доброто обвинение и изобличение за хората, които се борят „жестоко” против сексуалните малцинства. Подобни герои се срещат все повече. Съвременната литература и киноиндустрия ги умножават и разкрасяват в розово-сини тонове, като ги декорират с душевната чувствителност и изтънченост на ранимите натури. Хванали се нежно за ръце, бившите аутсайдери се оказват удостоени с ордени, рицарски достойнства, престижни награди и височайше внимание.
*** В Уикипедия по интернет се дава следното определение: „Джендър (англ. gender, от лат. genus - род) - социален пол, определящ поведението на човека в обществото и начина, по който това поведение се възприема. Това е поведение на възприета сексуална роля, което определя отношенията с другите хора: приятели, колеги, съученици, родители, случайни минувачи и т.н. В психологията и сексологията понятието „джендър“ се употребява в по-широк смисъл, като обозначава всякакви психически или поведенчески свойства, за които се смята, че отличават мъжете от жените.” И така, терминът „джендър“ определя роли, норми, ценности, черти на характера, приписвани от обществото на жените и мъжете чрез системите на социализация, разделението на труда, културните ценности и символи. Съвсем скоро всичко това се основаваше на физиологичните особености и функционалните различия между мъжете и жените. Жената е майка, която се грижи за децата, за тяхното здраве и развитие. Тя създава и пази домашния уют, освен това е предана спътница и помощница на мъжа. Мъжът е глава на семейството, призован е да се грижи за него материално и духовно. И точно тук намират пролука борците за всеобщо равенство: ако джендърът - това са социални норми, т.е. които се предписват от обществото, значи те могат да бъдат променяни. Например мъжете да домакинстват, а жените да се занимават с
политика и бизнес. Но какво става тогава с основата - биологичния пол? И хората измислят: трябва да се промени също физиологичният пол. Вече говорят за това, че човек се ражда двуполов и сам може да избере какъв да бъде - мъж или жена. По-откровена, нагла и мощна атака срещу християнските принципи, обществен морал и непосредствено срещу семейството човешката история не познава. *** Вече много години звучи призивът: „Премахнете всички различия, престъпете границите, отречете ограниченията!“ Защо? „За да станете себе си!“ - отвръщат. Проблемът е там, че веднъж и два пъти престъпил рамките, ограниченията, забраните, „комплексите“, човекът после крачи, без да спира, престъпвайки всичко и всички. От забранения плод до убийството, както се оказва, има само няколко години. Сега хората са стигнали до поредната рамка, която трябва да бъде разчупена и отхвърлена - рамката на половата принадлежност. И някак си незабележимо „потисканото“ малцинство застава начело на морала, като настъпателно и неотвратимо притиска апатичното мнозинство. И онези, които много години са викали за търпимост и равенство, сега, злорадо усмихнати, пристъпват към планомерно прочистване. Толерантността на нашето време е агресивна и безпощадна. Всеки читател може да види и да чуе грозните й стъпки: тук довели до фалит собствениците на хотела, отказали да дадат стая за двама гейове; там политик платил с кариерата си, след като си позволил критична забележка по адрес на лесбийските общности. Всеки ден ни предоставя примери за придвижването на човечеството към „светлото бъдеще без рамки и комплекси“. Някои страни вече са се отказали от думите „майка” и „баща“, като са ги заменили с безличните „родител №1 и родител №2“. Толерантността забранява на хората да наричат черното черно, греха - грях. И ето че извратените хомосексуалисти, транссексуалисти и подобните на тях се превръщат в „просто други“. А тези „просто други“ имат право да пропагандират своя, „другия“ начин на живот - не само да заявяват нахално за себе си по улици и площади, като маршируват в гей паради, но и да диктуват политиката на цели държави, като подминават морала и преобразяват в своя полза юридическите норми. Те имат право да осиновяват деца,
като изобщо не се грижат за правото на детето да израсне „обикновено“, а не „друго“. И новата мода за смяна на пола умножава привържениците си... Разумното противопоставяне на сексуалния разврат днес наричат „хомофобия“, като го приравняват с шовинизма и геноцида. В редица страни негативното споменаване на еднополовата „любов“ вече се разглежда като престъпление. И тази революция протича тихо, незабележимо за мнозина. Властта постепенно се завзема от андрогините - мрачни създания на демоничното езичество. Кога започна това? Как не сме го забелязали? Хората винаги се подвеждат от фалшивия лозунг за равенство, като разбират под него тотално изравняване, което унищожава уникалността на Божието творение. И причината за подобен стремеж да се изравнят всички се крие в елементарната завист. А ненатрапчивото прокарване на тази идеология през ранните етапи от прехода в медиите сега е агресивно и напористо. Ние сякаш вече сме свикнали с нея и не ни е удобно да й се противопоставяме. При това нейните жертви - морално, психически и физически изкривени момчета и момичета - попълват редиците на защитниците и носителите й. *** Последните години са изпълнени с очакване на апокалипсиса. И въпреки че самата дума буквално съвсем не означава „катастрофа”, в съвременния език тя влиза като определение за „края на света“. Филми, романи, концерти на поп музиканти направо крещят за това. И макар че мнозинството се отнася към тази тема саркастично, като към поредното модно течение, тя продължава да привлича, т.е. нещо кара човечеството подсъзнателно отново и отново да поглежда към бездната, в която пада Земята. В своята история хората са престъпили много рамки и са нарушили не едно табу. Сега на ред са границите на пола, разрушавани с пълна сила от масирана пропаганда. При това разрушаването на половата идентичност, както споменахме, се осъществява от ранна възраст. Още един литературен пример е поредицата книги „Домът на нощта“ от П. и К. Каст, написани за тийнейджъри. Това е безкраен разказ за млади вампири (още една тема, превърнала се в хит на съвременността), обучавани в затворено специализирано училище. Между героите има и момче хомосексуалист, което дружи с „добрите“, а „лошите“ го малтретират. Ясно е, че и са-
мият той е верен, отзивчив приятел, способен ученик и просто прекрасен човек. *** Градовете на древните хомосексуалисти са влезли в историята и са станали нарицателни - Содом и Гомора. Те олицетворяват разврата в крайната му степен, достъпна за човека, порока в най-страшните му прояви, пълния хаос и липсата на здрав смисъл. А днес се опитват целия свят да заселят в тези градове. Всъщност какво ново, „разкрепостено“ може да предложи Сатана? Неудържимо блудство? Пиянски вакханалии? Сексуални оргии? Но това вече се е случвало във вековете преди нас. Най-новата история върви по стария, утъпкан път. По пътя на изгорените Содом и Гомора (ето къде още в зората на цивилизацията народът така е престъпил рамките на пола, че на съвременния Запад остава само тихо да плаче от завист - толерантността към гейовете там е процъфтявала, а „не-
традиционните малцинства“, в които са попадали всички нормални хора, са живеели съвсем нелеко, както са се убедили и гостите на Лот). По пътя на завоювания Вавилон, чиито стени са се рушали под ударите на неприятеля, а точно тогава всички в двореца са празнували и под предводителството на Валтасар са преодолявали религиозните табута - „На другите не е позволено да ядат и да пият от свещените съдове на Йерусалимския храм, а на нас, свободните от предразсъдъци и комплекси, е позволено!“ Мъртво море и руините на Вавилон са резултат от престъпването на Божиите закони, освобождаването от Неговите заповеди. Така и животът на отделния човек, на отделното семейство, на отделната държава и човечеството като цяло се обръща в прах и пепел, ако постановленията на Твореца не просто грубо се потъпкват, а и се подлагат на кощунствен присмех. Атаката на Сатана е насочена не само към институцията на брака, създадена от Господ. Не само към естествените, нормални отношения между мъжете и жените. Не само към унищожаването на здравото потомство. Атаката е насочена към самия Творец, към образите на Младоженеца и Невестата, към изопачаване, унищожаване на удивителния съюз между Христос и Църквата в съзнанието на хората. Светостта на брака, чистотата на сексуалните отношения многократно и по много начини са подчертани в Библията. Какво ли не е предприемал врагът, за да ги разруши и унищожи! Имало е сексуална революция. Сега на дневен ред е джендърната идеология. Съвременният свят насмешливо хвърля в лицето на християните упрека в еднообразие, обезличаване, липса на индивидуалност. А себе си смята за ярък, цветен, свободен и разкрепостен. Но това вече е било, през това вече сме минавали. Някога последователите на Христос са започнали да се наричат християни, но за да ги осмеят, им дали прякора „малки Христи“ - нещо като глупаци, безразсъдно имитиращи своя Учител. Светът обаче не знае, че Бог отдавна е нарекъл прекрачените рамки и преодолените задръжки „широка врата и пространен път“ (Мат. 7:13). А къде водят те, сами знаете.
От книгите на Стария и Новия Завет ни е известно, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Библията твърди, че целият човешки род е произлязъл от първите хора — Адам и Ева - и че всички хора по отношение един на друг са братя. Божествената воля е хората да живеят в мир и съгласие помежду си. Особено ярко е изразено това в Новия Завет. Главната заповед, която проповядва и утвърждава Иисус Христос, е:„Да възлюбиш ближния си както себе си” (Мат. 22:39). Хуманизмът, равенството на всички народи и съсловия, повсеместното уважение и братство — това далече не изчерпва главното послание на Евангелието. То провъзгласява като мерило на човешките отношения любовта! Но на всички етапи от историята дяволът се стреми да отврати сърцата на хората от Бога. Като резултат божествените истини, разкрити в Свещеното Писание, се заменят със сурогат от философски учения, оправдаващи убийството, потисничеството и разврата.
Съзнанието на хората, изкусно омаяни от дявола, изисква слава, власт, богатство и кръв. А Свещеното Писание с неговото „старомодно” проповядване на мир и любов, равенство и справедливост е отхвърляно и подигравано. По тази причина човечеството затъва в море от войни, революции и кръвопролития. Учените са пресметнали, че в човешката история е имало около 15 хиляди войни, в които са били убити повече от 4 милиарда души. Според далеч не пълните данни, с които разполагаме днес, Втората световна война е отнела 50 милиона живота! Кой е виновен за тези злодеяния? Още от училищната скамейка сме усвоили отговора: фашистите! А какво всъщност е фашизмът? За съвременното общество, което все още помни нашествието на хитлеристките войски, е свойствено да си представя фашистите - както редовите войници, така и нацистката върхушка, - като бандити, лишени от съвест и човешки чувства. Подобно мнение в самите си корени не
е правилно. Може ли страна с многомилионно население да се състои изключително от бандити и убийци? Разбира се, че не! А и фашистите са били грамотни, интелектуално развити хора, които са обичали своите майки и съпруги, познавали са добре световната философия, изкуство и музика. Самият Хитлер, въпреки представата на мнозина, се е увличал по живописта, бил е способен художник, обичал е музиката на Вагнер и книгите на Гьоте. Защо тогава чрез ръцете и по волята на тези хора са били разстреляни и изгорени в крематориуми милиони руснаци, евреи, поляци? Защо е имало Хатин, Треблинка, Дахау и Бухенвалд? Защо са се състояли тържествени нощни шествия с факли? Защо по времето, когато Хитлер е произнасял своите речи, вълна на екзалтация е завладявала милиони немци, а немалко жени са викали в екстаз: „Искам дете от фюрера!” Защо добродушният баварски селянин, който не е обидил никого през живота си, е хващал оръжието и на Източния фронт е стрелял по безза-
щитни жени и деца? Какво е покорявало и толкова силно е вдъхновявало слушателите на Хитлер? Логиката. Желязната логика. Ако Дарвин е бил прав, Хитлер е бил три пъти по-прав! Защо? При отговора на този въпрос стигаме до фашистката идеология. Преди всичко трябва да отбележим, че фашизмът съвсем не е продукт на съчиненията на Хитлер, който в идеологията е второстепенна фигура. Неговата заслуга е само в това, че е обединил националното движение на немците и фашизма точно както Ленин е свързал работническото движение в Русия с идеологията на марксизма. Нещо повече, фашизмът не е достояние изключително на немския народ, защото е имало италиански, испански фашизъм и изобщо той може да бъде всякакъв. Говорим за немския фашизъм само защото той е изразен най-ярко в Германия и ние ползваме като илюстрация, така да се каже, развития модел на фашизма.
всяко следващо стъпало е съпроводено с отчаяна борба. Слабите трябва да загинат, за да могат по-силните да се изкачат на по-високото стъпало. Това е естественият отбор, който Дарвин определя като движеща сила на еволюцията. Започнал от „водата” и завършил с „човека”, почтеният професор умира през 1882 г. Но преди да умре, „гениалният ясновидец на миналото” успява да види нещо и от бъдещето - до какви пагубни последици ще доведе неговата теория - и горчиво се разкайва за нея. За това има неоспорими документи. Дарвин се разкайва, но вече е късно. Неговите идеи развива немският философ Фридрих Ницше (1844–1900), който започва именно от това, с което приключва Дарвин, - от човека. В съчиненията си „Човешко, твърде човешко” (1878) и „Отвъд доброто и злото” (1886) Ницше, като се позовава на основоположника на теорията за еволюцията, пише: „Кой ви каза, че човекът е крайният продукт в тази верига?!”
умрат, за да оцелеят силните, така и днес за процъфтяването на свръхчовеците — центъра на световния интелект и познание — е необходимо да се извоюва жизнено пространство чрез планомерно и последователно унищожаване на недоразвитите.” Така мисли Ницше. И въпреки че краят на неговия живот е бил доста показателен (последните си 11 години той прекарва в психиатрична болница), идеите му се развиват със светкавични темпове.
Как е възникнала и на какво е основана фашистката идеология? Какво е послужило за нейна отправна точка? През 1859 г. излиза основният труд на английския естествоизпитател Чарлс Робърт Дарвин „Произход на видовете”. В него Дарвин се стреми да докаже, че видовете на животните и растенията не са постоянни, а се променят, че съвременните му видове са произлезли по естествен път от други видове, съществували по-рано, и наблюдаваната в живата природа целесъобразност се е формирала и се формира чрез естествен отбор. През 1871 г. Дарвин публикува още един труд по теория на еволюцията „Произход на човека и половият отбор”, в който защитава теорията за произхода на човека от животните чрез еволюцията. Разбирането на Дарвин за възникването на живота се свежда до следната схема: вода — топлина — белтък — инфузория (едноклетъчен организъм) — червей — гущер— котка — куче — маймуна — човек. При това завоюването на
„Точно както от стадото маймуни се отделя определена група, на които е съдено да станат хора, така и днес от стадото на човеците се отделя определена група свръхчовеци, в сравнение с които останалите хора не са нищо друго освен недоразвити екземпляри, които със съществуването си забавят възхода на висшата раса. И точно както в хода на естествения отбор според Дарвин слабите трябва да
В началото на 1919 г. в Италия се появяват първите фашистки организации. През октомври 1922 г. пак в Италия на поста премиер-министър е назначен лидерът на фашистите Бенито Мусолини. През 1925 г. Хитлер издава книгата си „Моята борба”, а през януари 1933 г. в Германия на власт идва фашистката партия. Когато тази партия става управляваща, се налага нейната идеология. Мили-
они немци слушат речите на Хитлер и Гьобелс, четат съчиненията на директора на Института по нацизма Алфред Розенберг и сляпо им вярват, дори се гордеят, че съдбата е благоволила да се родят арийци — т.е. от висшата раса на свръхчовеците. В книгата на Фридрих Ницше „Така рече Заратустра” ясно се вижда склонността към неограничена власт на силния човек — вожд на нацията, чиито решения са неотменни и непогрешими. Въз основа на това фашистката пропаганда усилено създава около името на Хитлер култ към неговата личност. Фюрерът се насочва на изток. През 1937 г. немските войски навлизат в Австрия, през 1938 г. — в Чехословакия, а през 1939 г. започва Втората световна война, погубила 50 000 000 живота. Реки от човешка кръв. Но не хора, не свои братя по кръв убиват фашистите в Украйна и Полша, изгарят в Бухенвалд и Треблинка — не хора, а „недоразвити човеци”, които
пречат за възхода на „свръхчовеците”. Фашистите изпълняват своя „исторически дълг” — помагат на природата, улесняват и ускоряват процеса на еволюцията. И нима Дарвиновото твърдение: „Естественият отбор е движеща сила на еволюцията” и Хитлеровото: „Войната е движеща сила на историята” — не са едно и също в основата си?! Разбира се, че са! Не, не хора убиват фашистите. Те извършват своите „акции”, както други народи биха убивали крави, ако някой успее да ги убеди, че кравите пречат за развитието на човечеството. Най-големите злодеяния, от които е потресен светът, в очите на фашистите са просто „биологическа необходимост”, изисквана от теорията на еволюцията. Кой е виновен за възникването на фашизма, за Втората световна война, за човешките страдания и жертви като резултат от нея? Триъгълникът на смъртта: Дарвин Ницше - Хитлер. Така заставаме пред следващата алтернатива: ако е прав Дарвин, безусловно е прав и Хитлер, т.е. трябва да се признае и да се приветства фашизмът, което е страшно и чудовищно. Но ако Хитлер не е прав, тогава не е прав и Дарвин. А ако не е прав Дарвин…?! Едновременно с признаването на този факт рухва теоретичната основа под сградата на атеизма и на всички става ясно, че научният атеизъм съвсем не е научен. Всички разбират, че фашизмът и атеизмът
са кръвни братя от една майка — дарвинизма. Всъщност Ницше, когато утвърждава идеите си, е принуден да води полемика с християнството и дори да напише книгата „Антихрист”. Това е безусловно необходимо: фашистката идеология по духа си е пряка противоположност на християнството, като се започне от нейната основа — Дарвиновата теория за еволюцията, противопоставена на библейската истина за създаването на света. Хранителна среда за фашистките настроения винаги е бил именно дарвинизмът, който убива вярата у човека и го отклонява от Бога. Днес, когато упадъкът на нравите и моралната разруха са достигнали небивали мащаби и продължават да се задълбочават, тъй като все повече се популяризират идеите на дарвинизма и атеизма, противопоставяни на Свещеното Писание, християнските критерии катастрофално избледняват в човешкото съзнание. И като следствие фашизмът се преориентира — възникват все нови и нови неофашистки партии, които се разрастват непрекъснато. Десетки издателства публикуват биографични съчинения и монографии за фюрера. Книгата на Йоахим Фест „Хитлер” с обем от 1200 страници излиза в огромен за Германия тираж — 240 хиляди екземпляра. Съзнанието на почти една четвърт от населението на земното кълбо е в мрачния плен на идеите на маоизма. Нима фашистката идеология не е присъща на разсъжденията на Мао Дзедун? Върху развалините на човечеството той е искал да строи „нова цивилизация”. А и само Мао ли има толкова ненормални идеи? Важно е да запомним едно: отстъплението от християнството е първата стъпка към фашизма и неговите разновидности. Дарвинизмът е замислен като удар по християнството. И… поражда фашизъм — защото това е явление, което неизбежно съпътства атеизма. Христос призовава хората да се обърнат от бушуващото море на вражди и кръвопролития, расизъм и насилие към Божия план за спасение, в който има равенство, братство и мир. Иисус Христос и само Той е нашият мир, мирът за цялото човечество.
Х
ората се раждат в този свят като момчета или момичета. Нищо и никога няма да промени разделянето на човечеството на мъже и жени. Но какво означава половото различие? Като наблюдаваме живите същества, откриваме, че всяко от тях има свой начин на живот, подходящ само за него. Това важи и за растителния свят. Например, палми и кактуси виреят само в топъл климат, а борове и ели - в по-студен. Полярната мечка блаженства в ледовете на Ледовития океан, а жирафите се чувстват добре под горещите лъчи на африканското слънце. Наистина, всички живи създания могат до някаква степен да се приспособяват към околната среда, но колкото по-далече са от благоприятните за тях условия, през толкова повече трудности и болести преминават. Съществуват идеални условия за отношенията между мъжа и жената и колкото повече те се отклоняват от тях, толкова повече проблеми имат. Трябва се признае наличието на основни разлики между мъжа и жената. Осезаеми са външните различия в строежа на тялото и половите органи. Действието на генетичния код прави телосложението на мъжа по-грубо и по-силно, отколкото
на жената. В Олимпийските игри при бягането на сто метра на мъжете се дават 9,9 секунди, а на жените - 11,0. И във всички други видове спорт се отчитат телосложението и физическата сила на двата пола. Защо мъжете са по-силни от жените? Защото са създадени с различно предназначение. Ролята им в живота рязко се различава от ролята на жената. Те вършат по-тежка работа. Прави ли това непълноценна жената? Нарежда ли я по-долу от мъжа? Нима дъбът превъзхожда розата? Всеки е ценен и съвършен на своето място. Но различието между мъжа и жената е дълбоко, фундаментално и учените ги разграничават, без
да виждат тялото им, само по няколко негови клетки, защото клетките от тялото на мъжа се различават от клетките на женското тяло. Физическата разлика във външния и вътрешния строеж на тялото е свързана с душевни, психически различия. Жените по принцип са по-нежни и по-меки от мъжете. Те са по-общителни, по-чувствителни и състрадателни. Често са потърпеливи в болестите и страданията. Защо жените притежават тези душевни качества? Защото имат друго предназначение в живота и Бог е предвидил това, когато е създавал жената. Жената трябва да бъде майка и нейното тяло притежава всичко, необходимо за тази роля. Тя е способна да износи и да роди дете, да го кърми и да го възпитава. Ролята на майката е незаменима. Къде щяхме да бъдем без нашите майки? „Както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога“ — казва ап. Павел в Първото послание към коринтяните (11:12). При развитието на малкото дете любовта на майката има по-важна роля от любовта на бащата. Наблюденията над деца, израснали в сиропиталища, показват, че вредата, на-
несена от възпитанието без майка, дори при много добри възпитатели, оставя неизличима следа за цял живот. Такива деца често израстват със сериозни емоционални, умствени и физически проблеми. Никой и нищо не може да замени нежното докосване на майката, нейния поглед. Гласът, усмивката й, смехът, песните й, дори нейната миризма — всичко това е изключително важно за нормалния растеж и развитието на детето в ранна възраст. Най-добрият баща не може да даде това. Ако жените можеха да осъзнаят значимостта на своето място в обществото, те щяха да бъдат безкрайно щастливи, вместо да се борят за „равноправие“ с мъжете. Бог е създал жената различна, но не по-малко ценна от мъжа. Колкото по-женствена е тя и по-посветено изпълнява ролята си на съпруга и майка, толкова по-мъжествен ще бъде нейният мъж и толкова по-лесно и приятно ще му бъде да изпълнява ролята си на съпруг и баща. Най-щастливите семейства са онези, където жената не се опитва да управлява, а мъжът не се отклонява от своите задължения като глава на семейството и
не очаква от съпругата си да поеме неговата роля в каквато и да било степен. За съжаление има мъже, които не знаят как да общуват с жените си, и жени, които не разбират своето място в обществото и в семейството, затова в тази статия бихме искали да уточним правилното предназначение на мъжа и на жената и да им помогнем да разберат този въпрос в светлината на Божието Слово. За отношението на мъжа към жената Бог, Който ги е сътворил и е благословил техния брак, казва: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създадем подходящ помощник“ (Бит. 2:18). Мъжът и жената са създадени така, че нуждата на единия се удовлетворява
от другия. Качествата им са балансирани толкова точно и се допълват толкова съвършено, че брачната двойка се смята за „една плът“. Библията потвърждава това: „И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро“ (Бит. 1:31). Жената не е създадена само да ражда деца. Забележете, че Бог казва за мъжа: „Ще му създадем подходящ помощник“, и това също е важна роля на жената в семейството. Но при раждането на децата мъжът и жената определено се допълват, защото нито той, нито тя биха могли да се справят с това сами, без помощта на другия. Бог възлага на мъжа отговорността за семейството, като го прави подобен на Себе Си. „Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов… и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него“ (I Йоан 4:8,16). Това се отнася еднакво за мъжете и жените. В Христос Бог отстранява всички различия и приема в Своето семейство жените, както и мъжете, като казва: „Всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Иисус“ (Гал. 3:27-28). Такова е отношението на Бога към нас, ако сме в Христос Иисус. А различието помежду ни е свързано с нашите земни отношения един към друг. За факта, че човекът е бил изгонен от Едемската градина, е прието да се обвинява жената, защото тя е послушала дявола, яла е от забранения плод и е дала на мъжа си да яде, но това заключение е погрешно. Първо е създаден мъжът и ролята му да бъде глава на семейството е предназначена за него от самото начало. Но Адам не я изпълнява и тъй като носи голяма отговорност, е виновен повече за станалото в Едемската градина. „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта“ (Римл. 5:12). Мъжът се отклонява от своите задължения, жената взема важно решение без съвета на мъжа си и на Бога, затова резултат е падение и грях, проникнали в цялото човечество!
В нашите семейства става същото, когато мъжът, вместо да се допита до Бога и мъдро да ръководи семейството, започва да слуша съветите на жената и сляпо им се подчинява, а жената, като забравя, че мъжът е нейната глава, започва да му казва как да постъпва. Така страда цялото семейство, децата престават да слушат, хармонията е нарушена и няма мир. „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата“ (Еф. 5:23). Това са думите на Библията. Бог определя за мъжа място и е лошо, ако мъжът не остава на своето място и се отказва да управлява семейството си под мъдрото водителство на Бога. Разбира се, мъжът не бива да ръководи своето семейство грубо или насилствено. Божието Слово ни казва как трябва да постъпва той: „Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло“ (Еф. 5:28-29). Мъжът и жената са едно тяло и любещият глава на семейството се грижи за цялото тяло. Ап. Петър пише: „Също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си като с по-слаб съсъд и им отдавайте почит като на сънаследници на дадения чрез благодат живот“ (I Пет. 3:7). В цялото Свещено Писание няма стих, където да се казва, че жената има право да управлява семейството или да командва мъжа си. Ролята на майка и жена е важна и безценна - тя се изпълнява по-лесно и по-приятно, ако мъжът заеме определеното му от Бога място в семейството. Мъж, който обича жена си и зачита нейното мнение, баща, който се грижи за материалното благополучие на семейството и за възпитанието на децата, няма да има трудности със своя авторитет. Всички в семейството ще го обичат, уважават и слушат. Затова Господ набляга така върху отговорната позиция, която самият Той е предназначил за мъжа. Мъжът никога не трябва да унижава жената или да омаловажава ролята й. Той е призован да се отнася към нея с уважение и любов. Тогава няма да остане без награда.
Какви са задълженията на жената по отношение на мъжа й? Библията има отговор и на този въпрос. Иисус се отнася към жените с уважение. Не ги смята за непълноценни, създадени само да раждат деца или да удовлетворяват потребностите на мъжа. В дома на Марта и Мария, когато Мария седи до Неговите крака, а Марта се грижи за угощението, Иисус, без да принизява значението на тази загриженост, все пак подчертава, че за жената има и по-важни занимания. Когато Марта Му се оплаква, че Мария не й помага, Той отвръща: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:41–42). Когато и двамата - мъжът и жената - се покоряват на Бога, за жената става лесно и приятно да се покорява на мъжа си. Всичките трудности идват, когато се отклоняваме от Божиите постановления за брачния живот. Истински вярващите мъже живеят съгласно Божието учение, а истински вярващите жени не се противят на такива мъже и не търсят освобождение, защото не се чувстват поробени. Такъв мъж обича и уважава жена си, гри-
жи се за нея във всички отношения. Те заедно се молят и четат Божието Слово, заедно търсят Бога за помощ при разрешаването на проблемите. Библията дава чудесна формула на семейното щастие: „Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господ, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както Църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:22–25). Ако мъжът и жената са Божии деца, при тях не възниква въпросът кой на кого трябва да се подчинява. Любовта не изисква подчинение, тя просто обича, а където има любов, там има мир и където има мир, там има радост. Бог е определил на всеки свое място в семейство. Тези места не са по-високи и по-ниски, а точни и са ценни в очите на Господ.
Един призрак поробва света и това е т.нар. идеология на „джендъра“. Почти никой не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Европейския съюз и повечето европейски правителства ще се втълпява в умовете на децата още от детската градина.
От 1999 г. джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: „Федералното правителство е утвърдило политика на равните възможности, основана върху политическата стратегия за актуализация на джендърното измерение като универсален ръководен принцип и постоянна задача. Федералното правителство участва по този начин в дейността, осъществявана в целия свят с цел по-ефективна политика на равните възможности.“ Фасадата на тази нова идеология е „равенството“ между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка
от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето. А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура. До 70-те години на миналия век терминът „джендър“ се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуалисти и лесбийки, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те
зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето. „Перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният подход потъпква и пренебрегва резултатите от неврологичните, медицинските, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение. Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 г.) Преломът в налагането на „джендърната перспектива“ е извършен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Тези хора съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата „пол“ в смисъл на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка. Организацията „Сдружение за семейството“ се опитва да се противопостави, но безуспешно. Тя протестира срещу заключителния документ, приет на конференцията: ”Пекинската платформа за действие” е пряка атака срещу ценностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от населението в света, както при развиващите се, така и при индустриално развитите страни... В този документ отсъства уважение към човешкото достойнство, той цели да разруши семейството, пренебрегва брака, обезценява майчиния инстинкт, поощрява съблазняващите сексуални действия, безразборния полов живот и разпространяването му сред юношите и младежите.“ Не след дълго „Пекинската платформа за действие“ е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския договор (1999) и Хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. Абортът автоматично влиза в глобалния дневен ред по утвърждаването на джендърната идеология. Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски
изменения, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 г., че в 47-те страни членки на общността трябва деюре и дефакто да съществува правото на аборт. Културната революция В немските университи днес има 29 института за джендърни изследвания - един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахе „патриархалното и хетеронормативното“ съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на „джендърната перспектива“ става фактор за успешното вземане на изпитите и израстване в кариерата. Освен академичните институти съществуват и безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския Съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология. В Германия центърът на политическия контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение - децата, юношите и младежите. Още няколко примера През 2008 г. Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета „сексуално разнообразие“ - от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява „хомофобията“ за „най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум“. Във Виена асоциацията „Забавление и грижа” провежда с деца „занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение“ и ги учи на „лексиката, свързана с джендърното измерение“. Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.
В Берлин организацията „Dissens e.V“, основана през 1989 г., има за цел развитие на „джендърна демокрация“ чрез преднамерено разрушаване на мъжката идентичност при момчетата. След няколко случая на сексуални посегателства от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария главният представител на международната католическа благотворителна организация „Каритас“ информира притеснените родители, че децата имат право на сексуалност, мастурбация, също и да „поиграят на чичо доктор“. Ако се опитат да извършат полов акт, това според него е нормално и трябва да бъде позволено. Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, е разпространил 650 хиляди екземпляра на брошура за родители, наречена „Пътеводител за сексуалното възпитание на децата“, в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация министерството е било принудено през юли 2007 г. да спре тази брошура.
Какво допринася джендърното измерение да се превърне в господстваща идеология За бързото преминаване на джендърната идеология в господстващ светоглед немалко допринася марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към равенство на всички хора. Новият тоталитаризъм действа с помощта на старата примамка за „равенство“, която винаги привлича хората, защото от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на човека. Всъщност ние добре знаем, че не сме „равни“. Безусловно всяка личност сама по себе си има равна ценност като дете на Бога, нашия Отец, но ние изобщо не сме еднакви. А революционерите социалисти постоянно свеждат смисъла на равенството до тъждественост, като забравят, че еднообразието разрушава нашата човешка същност, в основата на която е уникалността. Подобно на предишните утопични проекти, джендърната идеология се опитва да създаде „нов човек“, но като трансформира по-дълбоки пластове, отколкото онези, които изкушават предишните „творци“. Програмата е формулирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: „Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.“ Следователно, за да се отстрани предполагаемият класов конфликт между мъжа и жената, семейството трябва да бъде унищожено. Най-влиятелната феминистка от миналия век - Симон дьо Бовоар - призовава жените да се освободят от „робството на майчинството“ и обявява джендърната
революция чрез знаменития си израз: „Не се раждаш жена, а ставаш жена.“ Интелектуалните бащи на студентския бунт през 1968 г. Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх подкрепят този призив за борба чрез теорията за отхвърляне на „авторитарното семейство“, както и чрез активна пропаганда на отказа от юдео-християнския полов морал в полза на т.нар. „сексуално освобождаване“. Днес виждаме резултатите: джендърната идеология ни е довела до краен абсурд. Основният джендърен идеолог - Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни изследвания в Швейцария, - е член на ръководството на Международната комисия за защита на правата на гейовете и лесбийките. Тя обявява „биологичния пол“ за „нормативен фантазъм“, натрапен от „режима на хетеросексуалната хегемония“. Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес се нарича „деконструкция на джендъра“. Възпитаниците на институтите за джендърни изследвания имат много работа и те наистина правят много. На 3 септември 2008 г. Европейският парламент приема с 504 гласа „за“ и 110 „против“ „Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на проблема за равенството на мъжете и жените“ (A6-0199/2008). Парламентът цели по законодателен път да забрани да се използват „изображения, съдържащи сексуални стереотипи“, в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет „от първите години на социализация на децата“, с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад волана, вместо него да седи жена. Първо се променя езикът, сега - образите. Така Европейският парламент смята, че е упълномощен да разруши самата сърцевина на културата, а именно различието в самоличността на мъжа и жената. Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога
като мъже и жени, се смятат за християни „фундаменталисти“, които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени. Ех, ако можеше Европарламентът с подобни оперативни методи да ни защити от отровата на порнографията и сцените на насилие! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има печалба от 57 милиарда долара годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е причината за липсата на каквато и да било съпротива срещу нея. Защо жените не виждат, че тяхната свобода да са жени и майки всеки момент ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не разбират, че яростната битка на половете се води с цел да ги лишат от сила и мъжка идентичност? А тази битка вече е отвоювала значително пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието. Тоталитаризмът в нови одежди Идеологията - под това понятие разбирам измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, - разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Християните засега едва се пробуждат от съня на безкрайното благоденствие, демокрацията и религиозната свобода, а врагът вече е напреднал с няколко големи крачки. Благодарение на лъжливи етикети като „толерантност“, „свобода“ и „недискриминация“ хората го приемат. В резултат на тънко манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на социална изолация и е обвинена юридически, без изобщо да е успяла реално да се противопостави. Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на човека. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предупреждава за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, тъй като решенията на този европейски съд автоматично отменят законите на отделните държави. В действителност Европейският съд по правата на човека е силовият център на джендърната идеология. Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува.
Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх. При „хомофобията“ на практика се подразбира, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова трябва да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът. В документите на Европейския съюз „хомофобията“ се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията. В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и против разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Всяка дума против хомосексуализма в научно изследване или в библейски цитати се интерпретира като разпалване на ненавист. Тази лъжа, разпространявана все повече, създава емоционалната среда, при която у хората не предизвиква протест криминализацията на борбата против хомосексуализацията на обществото. С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да „изкорени“ хомофобията с помощта на „възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, закони и административни разпоредби“. „Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства, отделени за 2007 г.“ „Нужно е този процес да бъде следен много строго“ и „за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.“ Тук говори духът на тоталитаризма. Съпротива Досега практически не е имало никаква съпротива срещу тези тенденции. На повечето хора изобщо не е известен изразът „актуализация на джендърното измерение“. Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви деба-
ти в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците децата и юношите. Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия. Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция. Днес никой не отива в затвора задето е накърнил нечия репутация, ако това благоприятства за революцията. Онези, които ръководят медиите, не се страхуват, че ще останат без работа, ако преследват дисиденти, но със сигурност рискуват сериозно, ако опитат да се противопоставят на движението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните. Жертвите на джендърната идеология Идеологиите имат свои жертви. Миналият век показа убедително, че революционните опити да се създаде „нов човек“ водят до тоталитарен натиск, който разрушава човека. Така джендърната идеология се оказва противник на: • здравия смисъл, тъй като отрича биологическите, психологическите и социалните различия между мъжа и жената; • жените, тъй като натрапва „мъжкия” образ на жената, популяризиран от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството; • мъжете, тъй като жените и момичетата системно се поставят в привилегировано положение, докато авторитетът и влиянието на мъжете и момчетата намалява поради феминизацията на мъжа; • единството на мъжа и жената в брака и тяхното сътрудничество, необходимо за общото им бъдеще; • неродените деца, тъй като обявява аборта за „право на човека“; • децата, тъй като разрушава семейството, което е необходимо за формиране на здрава личност и за предаване на културата и вярата; • семейството, тъй като идеологически, социално и физически разрушава основите на неговото съществуване; • научния идеал - истината и разумността, тъй като превръща науката в помощник на идеологията и злоупотребява с нейните ресурси, за да й натрапи цели, които трансформират обществото в желаната насока;
• свободата на словото в средствата за масова информация и науката чрез потискане на мненията, различни от подкрепящите джендърната политика; • демокрацията, тъй като чрез властта на държавата общото благо става жертва на интересите на малцинството; • Бога и създадения от Него порядък в света. Идеологиите не служат за крайното благо на човешкото същество - те се стремят
да видоизменят човека, за да служи той на техните интереси. Но само Онзи, Който е създал човека, има право и власт да пресъздаде Своето творение отново, - и това е Бог. Днес се води битка със същността на човека. На първата страница на Библията пише: „И създаде Бог човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Бит. 1:27). Бог е сътворил човека с биполярна сексуалност, защото потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, за да срещнем друго човешко същество и по такъв начин да превъзмогнем своите предели. Като образ на триединния Бог ние сме призовани към любов и само когато обичаме, можем да изпитваме покой и радост.
редполагам не само аз, но и вие познавате семейства, които дълго време са се опитвали да имат деца и не са успели. Някои такива двойки решават да осиновят дете и това е чудесно. Интересно е обаче, че основните проблеми се въртят около оформянето на документите, отнемането на родителските права от биологичната майка и други юридически детайли, а рядко някой се замисля за името на детето. Наскоро чух за семейство, което години наред се борило да вземе сираче от дом и когато мечтата им най-сетне се сбъднала, те се стъписали от даденото му по рождение име. Веднага им се приискало да го сменят с аргумента, че детето е още малко и няма да си спомня, но опитната психоложка, с която се консултирали, твърдо ги отказала от тази идея: „В името на човека - казала тя - има кодирани енергийни вълни, които влияят на определен регион от неговия мозък. Смяната на името може да му се отрази много зле именно поради тези процеси.“ Колкото и да е учудващо, поради същата причина много млади момичета отказват да вземат фамилното име на съпруга си след сватбата, а някои не искат дори да го добавят след своята фамилия с тире. Разбира се, че ние, християните, не можем да приемем безрезервно тази подозрителна теория за закодираните в звуковете енергийни вълни, но акцентът тук е друг. Дори светските психолози, които не стоят зад християнския морал и стойности, изхождат от позицията, че щом в нас има нещо дадено, така да се каже програмирано от самото начало, то не бива да се сменя за наше добро. А за името даже бихме могли да поспорим доколко е част от нас - то не ни е закодирано по рожде-
ние, просто нашите близки ни кръщават както искат. Но щом според психолозите нещо, чиято промяна не ни се отразява външно, например името, може да даде такъв вътрешен резонанс, и то твърде непрепоръчителен, какво остава за смяната на действителна част от нас, която ни се отразява както външно, така и вътрешно, например пола? Нека започнем разсъжденията си с тъжната действителна история на едно канадско семейство1. В град Уинипег, провинция Манитоба, на 22.08.1965 г. в семейство Реймър се раждат синове, еднояйчни близнаци - Брус и Брайън. На шестмесечна възраст и двамата получават проблеми при уринирането и на родителите се препоръчва да обрежат момчетата. За съжаление урологът използва нов за тогава метод, който включва обгаряне на кожата и операцията на Брус е до такава степен неуспешна, че половият му член е необратимо обезобразен и трябва да бъде отстранен изцяло. Разтревожените родители веднага завеждат сина си при известния психолог Джон Мъни, привърженик на теорията, че не природата, а възпитанието определя пола на човека. Той ги убеждава, че е най-добре да отгледат Брус като момиче и целият им проблем
ще бъде забравен. В безизходицата си те се съгласяват, прекръстват момчето Бренда, купуват му рокли и кукли и започват да се държат към него като към дъщеря. В началото всичко изглежда успешно, сякаш Бренда наистина се развива като нормално момиченце, но се оказва, че от най-ранни години „тя“ е пълен аутсайдер – неприета и подигравана както от момичетата, така и от момчетата в училище. Бренда признава, че никога не се е чувствала като момиче, дори когато е трябвало да взима естрогени и външно все повече е заприличвала на същество от женски пол. На 13 години тя започнала да страда от тежка депресия, съпроводена от мисли за самоубийство. Накрая родителите не издържали и казали на близнаците цялата истина. Бренда веднага решила да заживее като момче, нарекла се Дейвид и през следващите години се подложила на множество операции с цел връщане към мъжкия пол. Дейвид дори се оженил и приел като баща трите деца на съпругата си от предишната й връзка, но вътрешно проблемите продължили. В крайна сметка, през 2004 г. той се предал и се самоубил. 1
http://en.wikipedia.org/wiki/David_Reimer
Днес тази история не е забравена, но джендър идеолозите със сигурност ще отрекат, че има нещо общо с тяхната теория – все пак Дейвид не е избрал сам да смени пола си, а това се е наложило поради лекарска грешка. Но дали чувствата на човека, доброволно пожелал и подложил се на операция, са коренно различни? А последствията от всичко това за него? Нека погледнем към самото начало. Нещата изглеждат така: на бял свят се ражда човешко същество, което уж започва живота си от нулата, но още в корема на майка си то не е празна кутия или бяла дъска, а притежава своите гени, в които е закодирана цялата информация – от външния му вид до заложените черти на характера му. Разбира се, много от тези неща търпят промяна – дължината на косата, цветът на очите, теглото. Всичко това може да варира в по-късна възраст „според желанието на клиента“. Дори трудният характер се смекчава след пост и молитва. Но полът е нещо различно – той е постоянна, основополагаща величина. Той е в основата на външния ни вид, определя структурата на тялото ни и бъдещите ни функции на родител. Ако поискаме
да променим пола си, това ще означава да променим коренно цялата си самоличност. Все едно до определена възраст да сме градили къщата си тухла по тухла върху квадратна основа и в един момент да ни хрумне, че би изглеждала по-хубаво, ако основата беше триъгълна. Наистина, с много труд можем да извадим квадратната основа, за да сложим на нейно място триъгълната, но изведнъж всички тухли ще рухнат и ще останат неизползваеми за
новия строеж, защото са с друга форма. Наистина ли искаме това? Какъв е в крайна сметка проблемът ни, свързан с пола? Още в самото начало Бог създава два различни пола. Всъщност, когато е видял, че Адам се нуждае от помощник, Той спокойно е можел да му даде просто друг мъж – негов син или приятел. Но Бог избира да му подари жената като съвършена помощница и така двамата да заживеят като една плът, взаимно допълващи се във всичко –
нещо, което според самия Създател явно не е възможно нито за двама мъже, нито за две жени. Следователно всеки от двата пола е замислен от Бога да бъде уникален и да притежава различни, характерни и ценни качества. Излиза, че нито мъжете, нито жените са лишени от потенциал и пред всеки човек се откриват огромни възможности за развитие. Защо на този фон един мъж може да поиска да се превърне в жена, или обратното? Хрумва ми една-единствена причина, която е водеща тенденция в нашето общество, - стремежът към свобода. Днес хората са станали алергични към думи като „трябва“, „началник“ и „авторитет“. Колкото си по-независим и разчиташ само
на себе си, толкова повече те търсят и ти се възхищават. Голяма част от хората днес притежаваме истинска свобода: обикновено сами определяме какво да учим, къде да работим, каква кола да караме, с кого да сключим брак. Но това отдавна не ни е достатъчно, старата ни природа е все по-ненаситна, тя ни кара да искаме или всичко, или нищо. Затова с времето започваме да смятаме за доста нахално от страна на „природата“ (всъщност на Бога), че не ни е оставила да изберем сами и пола си, и без да се замисляме за последствията, взимаме нещата в свои ръце. Смятам, че началната точка на целия този процес е самосъжалението. Живеем в едно модерно общество с все по-из-
кривен морал и ценностна система. Имаме много проблеми във всекидневието, чувстваме се неприети, притесняваме се за какво ли не и тогава започваме да търсим изходен път. Но го търсим от гледна точка на обществото и на света, в който живеем. Търсим го така, че да се почувстваме по-приети от другите или поне от самите себе си. И в един момент, в процеса на търсене, започваме да се чувстваме още по-нещастни – уж търсим спасение, а всъщност съсредоточаваме цялата си мисловна енергия върху това, колко ни е зле. Попадаме в капан – колкото по-лошо се чувстваме, толкова повече се самосъжаляваме, оттам ни става още по-зле и т. н. Следващата стъпка по този път е, че
неусетно започваме да говорим само за проблемите си и така правим точно това, което никак не искаме – отблъскваме хората още повече, защото ужасно им досаждаме с вечната си тема. Но не виждаме вината за това, че са ни обърнали гръб, у себе си, защото отдавна се възприемаме като невинни, нещастни и незаслужаващи съдбата си. Така чрез постоянното самосъжаление издигаме собственото си „аз“ в култ – възприемаме се като несправедливо отритната жертва, която е толкова добра и различна, че злите околни дори нямат сетива да я разберат, затова я тормозят. И тук ни идва мисълта за свободата – да бъдем свободни напук на другите, напук на света, за да покажем, че и ние
можем да бъдем нещо уникално. Решаваме да демонстрираме другата страна на образа си – хем сме неразбраната жертва, хем сме силният свръхчовек, дотолкова освободен от всякакви предразсъдъци, че е готов да посегне дори на половата си принадлежност и да я смени, ако не му е изгодна. Че днес можем да си сменим пола физически, е ясно. Въпросът е защо преди това не се питаме какво е истинското, независимо от собствените ни прищевки, добро за нас. Решението да сменим пола си напук на обществото показва единствено зависимостта ни от това общество, а не свободата ни. Добре, хората няма да останат напълно незасегнати от този наш „свободен избор“ – ще бъдем в центъра на вниманието (или по-скоро на клюките), ще ни сочат с пръст, някои с ненавист, други със страхотно одобрение... Но после ще свикнат и ще ни оставят намира. А ние ще трябва да носим последствията на собствените си плещи. И колкото и да твърдим, че след операцията се чувстваме по-добре в кожата си, най-странното е, че някъде дълбоко в себе си знаем, че се лъжем. Защото сме действали според собственото си или общественото определение за добро.
Но как така – оказва се, че ние самите не бива да определяме кое е най-добро за нас? По човешки най-логично е, ако някой е от мъжки пол, но от дете непрекъснато иска да играе с кукли, да облича рокли и да носи бижута, да заключи, че просто се е родил в грешното тяло. И ако, когато порасне, продължи да не се идентифицира по никакъв начин с мъжете, а да гледа с възхищение към жените и да желае да бъде една от тях, защо да не сбъдне желанието си и да се оперира? Колко егоистично, смятат съвременните хора, ако това му се забрани, откъде накъде, нали той сам знае какво изпитва и от какво има нужда? Освен това е свободен човек, има право да променя каквото иска в тялото си, щом е
за негово добро! Дотук спира мисловният ни процес. С последния аргумент като че ли всеки довод против смяната на пола се обезсмисля, защото излиза, че се противопоставяме на доброто на човека, а това ни прави сексисти, човекомразци, закоравели традиционалисти и изобщо зли хора. Нека разгледаме един кратък пример. Представете си малко невинно детенце, което играе на пода в стаята. Изведнъж то чува непознат шум и погледът му се устремява към широко отворения прозорец – обхваща го непреодолимо любопитство, става и се насочва натам. В момента за него няма по-важно от това, да види какъв е този шум и откъде идва, всичко друго изглежда скучно и не го влече. Бихме ли се
разсърдили на бащата, ако в този момент хване детето и го задържи? Разбира се, чрез действията си той ще ограничи значително детето, дори ще му спести вълнуващото преживяване на скок и полет от високо, но в крайна сметка ще го спаси от сигурна смърт. Не във всяка ситуация детето усеща кое е добро за него. Този, който разбира това, е родителят. Да, нашите родители тук, на земята, често грешат. Но всички ние, независимо от народност, възраст и пол, дори да сме израснали като сираци, имаме един Баща, Който винаги знае найдобре всичко за нас, защото ни е създал. Ние обаче не искаме да Го слушаме, отхвърляме авторитета Му и затова грешим. Простете, но не е никакво посегателство от страна на Бога да определи сам пола на всеки човек – Той има Своя предвечен план и отдавна е предвидил, че колкото и дадени родители да искат дъщеря, много по-добре ще бъде да им се роди син, или обратното. Бог има Своите
съвършени критерии и никога не допуска грешка – фактът, че си се родил като представител на единия от двата пола, не е случайност. Това означава, че именно така ще бъдеш най-щастлив, най-полезен и найпълноценно ще изживееш живота си. Да искаме свобода в този аспект, е равносилно на бунт срещу Бога, а всеки бунт срещу Него води до ужасяващи последствия – нека само си спомним за Адам и Ева. Смяната на пола е бунт и срещу самите нас - чрез това отхвърляме най-доброто, промислено от Създателя ни специално за нас, и се втурваме да следваме чувствата си, хорското мнение и какво ли още не. Каква гордост и самоувереност!
неувереността и безумният стремеж да бъдем интересни, като се превърнем в нещо, което не ни отива. Защото започваме да се виждаме през Божиите очи и намираме истинското си „аз“, а то включва и пола ни. Следователно да се откажеш от операцията и да приемеш дадения ти по рождение пол, не е проява на слабост, а обратното – приемане и запазване на истинското благословение от Бога. Само така наистина оставаш свободен. Най-странното е, че според джендър идеологията човек трябва да бъде приет в обществото такъв, какъвто е. Подкрепям този принцип! Чудя се само защо не го
внушава мисълта, че Бог (или за невярващите - природата) ги е ощетил и те трябва да вземат нещата в свои ръце, за да ги подобрят. Но както вече казахме, това не е възможно, защото единствено Божият план, в който влиза и биологично даденият ни пол, е съвършен за нас. Всяка промяна, свързана с роптание и отхвърляне от наша страна, може само да го развали. Спомнете си за Авраам, Исмаил и Исаак, за Давид, Витсавее и първородния им син, за Анания и Сапфира и още десетки библейски примери. Затова си заслужава човек да се замисли сериозно, ако е решил да се присъедини към джендър идеологията и да
Разбира се, може да се случи да имаме дълбоки проблеми по отношение на пола си, но защо не започнем разрешаването им с пост и молитва? Нима „Онзи, Който не пожали Своя Син, а Го предаде за всички ни, няма да ни подари заедно с Него и всичко?“ (Римл. 8:32). Само човек, който не познава Бога, би се усъмнил в тези думи. Да помислим още веднъж - дали, като определим сами пола си, в резултат получаваме желаната свобода. Свободата означава присъствие на мир и спокойствие, а след промяната на пола битките в човешкия живот тепърва започват. Всъщност Бог, а не ние, пръв заговаря за свобода, като съвсем незаслужено подарява на Своето творение – човека - свободна воля. Чрез нея сами контролираме действията и постъпките си, никой не ни налага какво да правим. Но защо не се замисляме, че истинската свобода е в близостта до Бога – колкото повече се приближаваме до Него, толкова по-сигурни се чувстваме. Единствено тогава изчезват страховете,
прилагаме – след смяната на пола искаме да бъдем приети от хората такива, каквито сме, но именно такива не сме. Защо не изпробваме това, преди да вземем решение за операция? Дотук говорихме дали даден човек „знае“ кое е по-доброто за него. Но найчесто при съвременните хора„знанието“ е свързано с чувства. „Не се чувствам добре в това тяло“ - казват някои и върху тази основа – на чувствата - започват да действат. А как се пораждат чувствата? От мислите. А кой поражда мисли, които не са угодни на Бога? Разбира се, богопротивникът Сатана - човекоубиец и баща на лъжата. Точно стремежът му към (фалшива) свобода далеч от Бога и завистта му спрямо Него го превръщат от светъл ангел в най-злото и най-омразното същество във вселената, обречено на вечна смърт в огненото езеро. Още при първите хора той е избрал да всява съмнение у тях към всичко, подарено им от Бога за добро. Непрекъснато се опитва да ги накара да страдат, като им
промени пола си. Ще издържиш ли на депресията и натрапчивите мисли? Ще можеш ли без проблеми да обединяваш две личности в себе си, защото старата никога няма да бъде изличена? Дори операцията да е толкова успешна и после да се преместиш в далечен град, където никой да не се досети какъв си бил преди, самият ти никога няма да се почувстваш автентичен в новия си образ, защото няма пластичен хирург, способен да промени гените ти и това, което Бог е закодирал в тях. Бих призовала всеки, който възнамерява сериозно да смени пола си: преди да направиш тази важна стъпка, допитай се до Бога, отдели време да помислиш над Неговия любещ, предвечен план за твоя живот и Му се помоли! А след това действай, ако можеш...
С
ред сериозните предизвикателства пред преводачите на Библията вероятно е да сложат ли главна буква на названието, с което фарисеите „удостояват“ Христос пред Пилат: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза:„След три дни ще възкръсна“ (Мат. 27:63). Никой преводач не е дръзвал да присъедини това название към останалите имена на Бога, които по правило се пишат с главна буква. Фарисеите обаче не са единствените, които го правят – смайващо е да открием, че през цялата история милиарди хора, съзнателно или не, са възприемали своя Създател като лъжец. Феноменът на лъжата е занимавал множество изследователи, а и всеки мислещ човек, но отговорът как се е породила и защо въобще съществува не може да даде никоя философска, социологическа, психологическа или друга наука. Е. У. Тоузър отбелязва: „Тъй като сме Божие творение, всички наши проблеми и техните решения са богословски.“1 Затова главно чрез инструментариума на „царицата на науките“ можем да разберем удивителния психо-духовен феномен на лъжата. Той е богословски проблем не само поради тясната му връзка с моралните норми, но и защото се появява в зората на човечеството – там, където всички освен библейските християни боравят само с догадки. Макар че повечето хора възприемат събитията, описани в началото на Библията, като приказни истории, всеки непредубеден неин читател е удивен и запленен от хармонията в цялото Свещено Писание. Още от първите глави става ясно, че желанието на Бога за първата човешка двойка е свободно да ядат от всички дървета в Едемската градина освен от онова, което по думите Му ще ги доведе до сигурна и незабавна смърт. След това категорично Божие повеление при Ева отива змията (от книгата Откровение става ясно, че това е въплътеният дявол) и първите й думи са: „Истина ли каза Бог?!“ След неособено уверения отговор на Ева Сатана авторитетно заявява: „О-о-о, никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото“. „И като видя жената...“ – в същия миг се отварят очите й, с които безгрижната дотогава Ева вече вижда проблемите, дошли в живота й. На практика Бог заявява нещо, появява се друга личност, казва противоположното и човекът е поставен пред избор. Първият реализиран свободен избор на човека е да повярва на съмнението, посято от думите на змията: „Истина ли каза Бог?!“
Щом Създателят не казва истината, е нужен някой, който да отвори очите на първите хора за Неговите потайни планове. Така дяволът „отваря очите“ на Адам и Ева, за да узнаят, че Бог лъже. И ги убеждава, че Той лъже, защото Го е страх, че творението ще Му отнеме властта. От този повратен момент човечеството е отделено от Бога и живее под владичеството на смъртния Му враг, измамил Адам и Ева за намеренията на техния Създател. Както ще разберем, взаимоотношенията между Светия Бог и отхвърлилото Неговите думи творение не могат да продължат – Адам, Ева и техните потомци умират за Бога, но стават твърде живи за Неговия враг, чиито думи безкритично приемат за истина. Под властта на змията, която през цялата история до днес изявява многоликата си същност, човечеството попада в безизходното положение да не може да се довери на никого
в пълнота. С порастването си всяко дете болезнено осъзнава, че едно нещо е лъжливо, друго е подвеждащо, трето е замаскирано зло, четвърто – отнето добро и т.н. Всички сме непрестанно атакувани или водим битки, породени от недоверието. Животворните взаимоотношения между Бога и човека са разтрогнати най-вече поради неверието, предизвикано от лъжата на дявола. Това е една от причините Сатана да бъде наречен човекоубиец. Да, той убива човека, като го отделя от източника на живота. Убива човечеството чрез първата лъжа, чута от човешко ухо, а през цялата история чрез безчет свои демони поддържа стабилна концентрация на лъжата във всяко сърце, с което държи хората в пълна или частична духовна
смърт и дезориентация по всички важни въпроси. Неслучайно основен образ на Сатана е змията – нейната отрова действа бавно, парализиращо, сигурно и смъртоносно. Съмнението в истината и вярата в лъжата, възприети от Ева и Адам, са отрова, която създава страшен дисбаланс у всеки техен потомък до ден-днешен. Тази отрова разяжда всеки от нас, затова човекът умира бавно, постепенно и сигурно – а страховитият краен резултат е вечната смърт. Може би наличието и разпростирането на тази отрова е едно от обясненията за разликата между детското доверие и отчайващата мнителност на най-възрастните. Лъжата става храна за човека без Бога в света. В буквалния смисъл той е закърмен с нея –
чрез първородния грях, а и още от люлката, когато повечето родители започват да лъжат децата си по най-различни поводи - „Още от рождението си нечестивите се отстраняват; заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят“ (Пс. 58:3). По-нататък в живота си колосален брой хора надават с неподправено удоволствие ухо към „жълтите“ новини, макар да знаят, че ги лъжат. По този повод Марк Твен казва: „Лъжата вече е обиколила света, докато истината още си връзва обувките.“2 Ето още един парадокс: „Хората са безутешни, когато ги лъжат врагове или ги предават приятели, но нерядко изпитват удоволствие, когато лъжат или предават сами себе си.“3 Тук Ларошфуко перифразира думите на цар Давид: „Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, зачева нечестие и ражда лъжа... Защото той се лъже в своите си очи, че беззаконието му няма да се открие и да се намрази“ (Пс. 7:14; 36:2).
Примерите, които доказват окаяното състояние на човека, приел лъжата като основа на живота си, са безброй, но има два особено показателни. Каква могъща сила е имала лъжата на Хитлер, за да поведе най-интелигентния и прогресивен народ по пътя, който води към бездната?! Като човек, добре познаващ „дълбините сатанински“, самият Хитлер казва: „Огромната и безсрамна лъжа винаги оставя следи след себе си, дори когато е опровергана. Този факт е познат на всички експерти в лъженето и на всички, които се задълбават в изкуството на лъжата. Те знаят много добре как да използват измамата за своите цели.”4 Очевидно той се възползва максимално от тази концепция. А ето и втория пример. Поради пълното й духовно заслепение пред богоотстъпилата Европа се изпълняват очевидните библейски пророчества за блудния Вавилон и никой от хората, които ги осъществяват, не осъзнава, че е в позицията на нечестивите, които ще бъдат съдени. За тях и за байрака на разврата, който развяват, Исая пророкува:„Измаменото му сърце го заблуждава и не може да отърве душата си, нито да каже: „Това нещо в ръката ми не е ли лъжа?“ (Ис. 44:20). Нечестивите винаги си позволяват дързостта да постановяват своите правила като истинни и да отхвърлят святото Божие Слово като лъжовно и неприложимо. Животът на всеки непомирен с Бога е лъжовен в самите си корени - „Нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив“ (Римл. 3:4, Верен). Всяка житейска основа, която не е поставена върху божествената истина, е лъжлива и ще рухне, както са рухвали всички империи, основани на безбожието и езичеството, както рухна империята на Хитлер и ще се случи с империите на съвременните безбожници. Разказват, че имало един брамин, който смятал за неморално да убива каквато и да било жива твар и да яде храна с животински произход. Според убежденията му това означавало да унищожи собствената си душа. Един мисионер християнин му казал, че в такъв случай не трябва да пие и вода, защото тя съдържа множество микроскопични живи организми. За да докаже твърдението си, мисионерът взел микроскоп и му показал как изглежда капка вода, увеличена многократно. Браминът бил ужасен, когато видял изобилстващите във водата живи организми. Но вместо да приеме фактите, той се разгневил и счупил микроскопа.5 По подобен начин реагират огромна част от хората, когато чуват чрез Божието Слово истина, която е неудобна за тях или разклаща лъжливите им убеждения. Повече-
то не биха си позволили да унищожат Божия „микроскоп“ – Библията, но чрез безразличието си показват, че не желаят да приемат за истина отправените към тях думи на Твореца. Толкова често чуваме под разни форми, че Словото Божие е недостоверно. Това рядко се изказва, но очевидно се вярва, защото ако някой действително е убеден, че Евангелието е истина и използва по предназначение мисловния си апарат, неминуемо би се съобразявал с него. Затова хората или не вярват, че е истина, или, макар да знаят, че е истина, не желаят да го приемат. По-често се случва второто - по правило хората недолюбват Истината, а обичат лъжата. Самият Христос пита удивен народа около Себе Си: „Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение. Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога“ (Йоан 8:43-47). Хората не вярват на Иисус не защото ги лъже, а ПОНЕЖЕ говори истината! Докъде е стигнало действието на змийската отрова сред човечеството, всеки сам да прецени. Несъмнено има хора с нагласата да се бунтуват срещу лъжовните представи на масите –
те или чрез смирение пред Бога ще открият Истината Христос, или ще бъдат преметнати и поругани от значително по-хитрите от тях демонични сили, които „събират пленници като пясък. Те се присмиват на царете и първенците са за тях подигравка; присмиват се на всяка крепост, защото, като издигат грамади от пръст, превземат я“ (Ав. 1:9-10). От думите на Христос става ясно, че дяволът и хората – невярващи или просто религиозни – с думи, мисли, действия и бездействия ведно крещят по адрес на Създателя: „Дръжте лъжеца! Докога ще ни мъчи със Своята истина, която не искаме да приемем?“ На земята изключение от този хор правят само твърде малката групичка на сърдечно покорните на Евангелието. Всъщност адът е крайният отговор от Бога на всекидневните „молитви“ на дявола и всичките му последователи: „Не щем Твоите истини. Имаме си свои. Не ни натрапвай правилата Си – нашите ни пасват повече. Остави ни намира – знаем как да живеем!“ На постоянството в това „молитвено служение“ в недрата на човешките сърца може да завиди всяка съвременна църква. Затова накрая по-умният ще отстъпи. И днес всеки християнин, които изявява благовестието пред невярващи или религиозни хора, забелязва странното им недоверие към Бога. Това става на фона на удивителното лековерие към всякакви лъжи, приети напълно безкритично - „А нечестиви човеци и измамници ще затъват все повече в злото, като мамят и бъдат мамени“ (II Тим. 3:13). Към прекрасното благовестие (помирението с Бога и
прошката, която е готов да даде на каещия се грешник) първоначално всеки човек подхожда с нагласата: „Ама истина ли казва...?!“ Думите, прозвучали в ушите на Ева, кънтят всеки път в умовете на непокорните към Христовото учение, когато някой споделя вярата си с тях. Почти всеки днес вярва в Бога, т.е. признава съществуването Му, но разликата между това, да вярваш ВЪВ Бога и да вярваш НА Бога, не е само в предлога, а е колосална – тя е между религиозния и вярващия човек, между духовно мъртвия и духовно живия, между ада и небето. В Своята премъдрост Бог решава да неутрализира отровата на лъжата и неверието със своеобразна антиотрова. Както има серуми, които спасяват след ухапване от змия, така и Бог прави възможното да спаси хората, като възвърне доверието им към Себе Си и най-вече – към Своето Слово. Така е, защото проблемът на Адам и Ева не е неверието, че Бог съществува, а съмнението в думите на Бога, в Словото Му. Огромният акцент, който библейските християни поставят върху Словото на Бога, никак не е случаен. В истините, записани покъсно в Библията, не са повярвали Адам, Ева и повечето от нас. Именно това са думите, които Бог и днес настоява да бъдат приети с вяра, за да се изцели всяка човешка душа. Тези думи са невидими, но имат страшна сила в сърцето, което им се довери. „Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот“ (Йоан 6:63).
Илюстрациите са на Аин Варес (Естония) и се публикуват с разрешение. http://www.ainvaresart.com/
Човек, който има базови познания за християнството, но не познава лично Христос, е добре да започне четенето на Библията с Евангелието от Йоан. Там по неповторим начин Бог изявява на читателя собственото му неверие, открива най-тайните му помисли и го лекува чрез истина. В Йоан 8:24 е записано предупреждението на Иисус Христос към юдеите, че ще умрат в греховете си, ако не повярват, че Той е Вечно съществуващият. През целия Си живот Той се изявява пред тях като въплътения Бог, дошъл да разкрие истината, а накрая говори недвусмислено на Пилат: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“ (Йоан 18:37). Светият Дух е представен като Онзи, Който ще дойде на земята, за да изобличи света за грях, за правда и за съд. За мнозина звучи странно, че Той ще изобличи света за греха да не вярва в Христос. Не за грехове, а за грях. На всеки е известно, че Светият Дух изобличава хората за греховете им - особено онези, които са склонни да приемат изобличение. Но найсериозният грях, който Духът Божи изобличава, е именно неверието в Божия Син. Иисус казва, че ако този грях не бъде превъзмогнат от хората, те ще умрат в греховете си – вовеки без Бога. Защо грехът на неверието е дотолкова сериозен, че е посочен като причина за всички грехове? Всъщност всичко, което правим против Божията воля, има своята дълбока основа в недоверието към Личността на Бога, към намеренията и обещанията Му спрямо нас. Както има източник и производно, извор и река, така има грях и грехове, изхождащи от него. Основополагащ грях се оказва неверието в Бога и по-специално – в Божия Син, дошъл да изяви истината и да ни върне отново при Себе Си. Всички човешки идеологии, религии и учения само слагат лепенки върху смъртоносната гангрена на човешката душа. Юдеите отиват при Иисус и Го питат: „Какво да направим, за да вършим Божиите дела?“ а Той им отговаря: „Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил“ (Йоан 6:28-29). Отговорът Му е изненадващ, защото хората очакват да чуят класическите лозунги - бъдете добри, обичайте се и т.н. Всъщност това е Божието дело – да повярват в Този, Когото Отец Тоузър, Е. У. Познаването на святия Бог. С., Нов човек, 1993. с. 36. http://goo.gl/Kpysw 3 http://goo.gl/TqJVp 4 http://bgsociety.nbu.bg/data/00006.pdf 5 Георгиев, Б. Мъдрост от вчера за днес. Т. 2. С., Нов човек, 2008, с. 36. 1 2
е пратил. Не поставим ли за основа вярата в Христос, изпратен от Бога, за да ни изцели от неверието, всичко друго ще е само лепенка. Ако е имало страшна сила в думите на лъжеца, за да изтреби духовно милиарди хора, колко по-голяма сила ще има противоотровата, ако се доверим на словата на Бога. Христос е въплътеното Божие Слово, последната дума на Бога към нас, а чрез писаното Си слово, Библията, Той ни говори и ни изцелява. Значението на четенето на Библията не е възможно да се надцени, защото хората, които искрено и задълбочено изучават Словото, неминуемо се променят по естествен и спонтанен начин, и то без да се напъват. Като че своеобразно лекарство се влива в сърцето, ума, живота и човек се превръща в истински разумно същество, като променя своето поведение в съгласие с истината. С времето и за околните става очевидно, че всяка област от живота му се лекува ден след ден чрез четене, изследване и най-вече – вяра и прилагане на Божиите думи. Вярата в Божиите истини и доверието в Господ е противоотровата, която премахва последствията от пораженията не на греховете ни, а на основния грях. Дори вярващи хора, които пренебрегват лекарството, дадено в Библията, а го имат на разположение, са твърде неразумни. Нека не забравяме, че неадекватните действия на евреите в пустинята са предобраз на неверието на плътския християнин, който вместо да приеме волята и водителството на Бога, непрестанно Му се противи, роптае и не Му се покорява от сърце. Д. Уилкерсън отбелязва, че тези хора разгневяват Бога не с някой от безбройните си грехове в пустинята, а именно с неверието си в Неговите доказано благи намерения и в обещанията Му да ги въведе в Обетованата земя. Бог не щади средства, за да ни научи да вярваме само на думите Му, без да дава твърде много външни доказателства в тяхна подкрепа, защото целта Му е да доизлекува тежко болните ни невярващи сърца. Когато Иисус пита учениците Си какво мислят за Него, те вече са започнали своето лечение чрез близки отношения с въплътеното Божие Слово и отговарят: „Ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Йоан 6:69, СИ). Точно така се разпространява лекарството в сърцата – повярвахме и познахме. „Ние повярвахме“ е първоначалното действие от човека, а следствието е „познахме (прозряхме, просветна ни), че Ти си Христос.“ Пророк Исая изяснява същия процес - целта на Господ е „да Ме познаете и да повярвате в Мен, и да разберете, че Аз Съм; преди Мен не е имало Бог и след Мен няма да има“ (Ис. 43:10, Верен).
Да познаеш Бога Такъв, Какъвто е, - това е решението на всичките ти проблеми. Когато според Неговите обещания всеки вярващ Го познае точно Какъвто е, т.е. във вечността, тогава ще намерим решение на проблемите си. На земята малко по малко опознаваме Бога и постепенно се изцеляваме от смъртоносната проказа на дяволската лъжа. Безусловната вяра в Словото Господно се изгражда с времето и това е задължителен процес при правилното духовно израстване. По този начин се връщаме към първоначалния Божи замисъл за човека. Елементът на доверието е неотменен, защото така човекът придобива все повече от достойнството, замислено за него от Твореца. И постига огромната удовлетвореност да може да се довери на своя Създател със спокойната увереност, че никога няма да го подведе, както никога не го е подвеждал. Базовата летва за влизане в Божието царство е доверието в Бога. В процеса на освещаването тази летва постепенно се вдига, за да може християнинът да израства и да израства. Авраам е повярвал НА Бога, на думите Му и Бог е приел това за негова правда. Така се е изграждало приятелството му с Бога. Не знаем дали Авраам е все още рекордьор в тази дисциплина, но ни е известно, че Бог не ограничава никого в стремежа му да постигне пълна хармония и максимално доверие в своя Създател. В Божието царство властва пълно доверие между блажените му обитатели. В рая има съвършено доверие между хората, ангелите и Бога. Недоверието е непознато. Точно за това копнее всяко човешко сърце – да изчезне необходимостта от подозрение и мнителност. Спокоен и уравновесен ли съм като духовно и душевно здрава личност? Изцелен ли съм от Словото, дошло до мен чрез християни, от здрава духовна литература и найвече – от кристално чистия извор, Библията? Серумът на Словото е достъпен за всеки. Библията е най-висш дар за човечеството – тя е живо слово, което действа в читателя си. Нека го четем, да му вярваме и да търсим от сърце Божиите откровения като целебен еликсир за душите ни. Чак тогава ще можем да наречем лъжец този, който е лъжец в действителност. И той ще си тръгне с подвита опашка. Аз съм уверен - моят Бог е съвършено достоен за доверие!
правилно да пребъдват в пост: „А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: те са получили вече своята награда. А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:16-18). Израилският народ обикновено прибягва към поста в критични моменти от своя живот: „Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тази страна в дома на Господ, вашия Бог, и викайте към Господ... нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: „Смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да не се подиграват с него народите! Защо да казват между народите: „Къде е техният Бог?” Тогава Господ ще възревнува за зе-
къпи читатели, искам да се обърна към вас с послание, което се надявам да приемете и то да помогне за разрешаване на нашите проблеми - лични и обществени, - особено когато няма към кого да се обърнем за помощ и няма институция, която да реагира правилно, а ако има - не иска или не може. Влязохме в една непозната фаза на свободата, превърнала се в свободия, в една демокрация, граничеща с анархия, най-вече в областта на духовността и нравствеността. След като вече са опитани различни методи на противостоене срещу разлагането на нашето постмодерно общество - митинги, призи-
ви, протести, - нека като един християнски народ да се обърнем към библейския метод, прилаган и от самия Христос: пост и молитва. Постът е съществена част от духовния живот на християнина. Правилното разбиране за поста ще научи вярващия да плаче с плачещите, да застава до тези, които носят непосилно бреме, да осъзнае как да помогне на себе си и на другите да се избавят от оковите и връзките на миналото, които им пречат да живеят пълноценен духовен и нравствен живот. Постът е практическо, реално свидетелство и доказателство за предаността към Бога, семейството, приятелите и народа ни, за които се молим. Ще се опитаме да отговорим на въпроса защо постът е наистина велико дело, водещо до реални промени в живота на тези, за които постим. В Евангелието четем обяснението на Иисус Христос към Неговите ученици как
мята Си и ще се смили над народа Си...” (Йоил 1:14; 2:17-18, СИ). Постът не е просто гладуване. Да постиш, не значи да не ядеш целия ден, а вечерта да благодариш на Бога, че ти е дал сили да издържиш. Постът е състояние, при което човекът се стреми да отстрани препятствията между себе си и Бога и като пребъдва в молитва, измолва отговор за издигнатите пред Бога нужди. Съществуват няколко разновидности на поста: 1. Човек се отстранява от земните суети и грижи, уединява се и се моли за разрешаването на определен проблем. Той не се лишава напълно от храна, но приема само продукти, необходими за поддържането на физическите му сили. Този пост като правило е доста продължителен. Даниил е в такъв пост три седмици, като се отказва от храната, която му се полага. Той е министър и обичайната му всекидневна храна е много различна от храната му в дните на поста: “В онова
време аз, Даниил, жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици“ (Дан. 10:2-3). Даниил си поставя цел - да получи от Бога тълкуване на видението за бъдещето на народа си. Бог чува молитвата му и отговаря. 2. Човек се отказва от всякаква храна и питие, както и от суета, работа, празни разговори, за да се уедини и да застане пред Бога (Мат. 6:17-18). 3. Човек има голяма нужда от пост, но е задължен да ходи на работа и няма възможност да се уедини. Отказвайки се напълно от храна и питие, той изпълнява своите служебни задължения, но молитвено пребъдва пред Бога. При такъв пост християнинът изпълнява само това, което е задължен да изпълни, без да се увлича в някакви свои користни интереси. Неговият дух е в молитвено състояние, душата му също е обърната към Бога, за да придобие благоволение в очите Му и да получи разрешение на проблемите си. Проблемите, за които постим, могат да бъдат: лични - здравословни, материални, вза-
духовно. Постът е колесница, която води към небето. Постът ражда пророцитe и умъртвява законодателите. Постът е добра защита на душата и надежден съжител на тялото. Той е оръжие за доблестните и училище за подвижниците. Постът отстранява изкушенията и поощрява за подвиг в благочестието. Той е съжител на трезвостта и виновник за целомъдрието. Постът е доблест в борбата. Той е угасявал сила огнена, затварял е устата на лъвове. Постът възвежда молитвата към небето. Той е майка на здравето, наставник на младостта, украса на старостта и добър спътник на пътешествениците. Тези, които постят, имат тяло честно и душа скъпоценна. Постът е успокоил Лазар в недрата на Авраам и затова нека и ние го възлюбим, за да бъдем приети в Авраамовото лоно!”1 Бих искал специално да се обърна към тези, които имат проблем с някаква зависимост: алкохолна, наркотична, хранителна или от блуден дух, особено ако сте попаднали в категорията на хората с т. нар. различна сексуална ориентация или постоянно ви привличат интернет и телевизионни канали, бълващи разврат
имоотношения с хората - и обществени - когато в църквата се реши да се пости за определено дело и християнинът се включва в този пост като част от нея. По време на поста в човешкия дух протича процес на освещение, тогава човек получава откровения от Бога. Те обикновено са по-обширни и дълбоки, тъй като и самият пост е дълбоко молитвено състояние. В душата също протича процес на освещение: Светият Дух изобличава християнина, показва му грешките и недостатъците. Човек се разкайва, изповядва се и се очиства. Той ограничава тялото си от удоволствия - така постът оказва благотворно влияние и върху него. Обуздава го и му поставя рамки. Ап. Павел казва, че той усмирява и поробва своето тяло (I Кор. 9:25-27), за да не остане недостоен. Това е необходимо, за да се освободи духът максимално от влиянието на плътта. Ефрем Сирин пише: „Възлюби нищетата Христова, за да се обогатиш чрез нея
и всякаква мерзост, които оскверняват духа ви и отравят душата ви. Христос се обръща към такива хора: „Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл“ (Мат. 18:8-9). Начинът на „отсичане“, който предлага Христос, не трябва да се възприема буквално. Духовното отсичане се постига чрез пост и молитва. Въпреки че днес има всевъзможни рехабилитационни центрове с различни методики, включително психологически, няма по-ефективно средство от онова, което Бог отдавна е предвидил за всеки искрено търсещ избавление, - поста. Постът притъпя1
Ефрем Сирин. За поста. - В: http://goo.gl/mFG28
ва жаждата и глада на тялото, очиства всяка клетка на организма, умъртвява, т.е. отсича порочните желания на ръката, крака или окото да посяга към греха. Постът закалява волята и просветлява съзнанието на човека, като го извежда от всяка зависимост и го прави победител. На пребъдващия в пост и молитва самият Бог съдейства чрез Своята благодат и му дава възможност бързо и безболезнено да премине всякакво пренастройване на организма, например абстиненцията. Ако човек вика към Бога със сълзи и разкаяние, той винаги получава изцеление на духа, душата и тялото, както четем в Псалм 34:18: „Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.“ Пророк Исая пише: „Така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, чието име е Светият: „Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се“ (57:15). Постът е голямо насърчение за тези, които имат близки хора с определена зависимост. Чрез нашия пост Бог оказва влияние върху тяхното съзнание и променя живота им. Човек пости тайно, а Бог въздейства на тези, за които той вика към Него. Ако християнинът разбере това, няма да се замисля колко често и колко време трябва да пости, а ще го прави колкото е необходимо - до момента на пълната победа. Като пример има-
ме поста на Иисус Христос в пустинята. Христос не се нуждае да бъде очистен от грехове и беззакония, защото е безгрешен. Неговият пост е застъпничество за хората. Виждайки нещастните, паднали грешници, притиснати от демоничния свят, неспособни да освободят волята си от сатани-нското влияние, Христос се отъждествява с тях, взема върху Себе Си товара им и като пости в продължение на 40 дни, противостои на волята на дявола, който не им дава да излязат от неговия плен. После, когато Христос проповядва, тези, у които се поражда дори малко вяра, получават изцеление и освобождение. Веднъж Той казва на Петър: ”Симоне, Симоне, ето Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра” (Лука 22:31-32). Христос знае, че Петър още няма достатъчно силна воля, така че във всичко да противостои на Сатана, и може да попадне под влиянието му, затова се моли за него. Образа на постещия за другите виждаме и при ап. Павел. От малкото новозаветни пасажи, в които той говори за себе си, разбираме, че постоянно е „в труд и мъка... често в пост, на студ и в голота... Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз не се
разпалвам?“ (II Кор. 11:27-29, СИ). Той е загрижен не само за отделни братя и сестри, а за всички църкви. Ап. Павел скърби задето галатяните, започнали пътя си в духа, с времето „се усъвършенстват“ по плът. Ако върху нас се стоварва бреме, когато някой се отклонява от истинския път, това е нормално. Така Бог ни показа, че е необходима нашата помощ, нужни са нашите молитви и пост. И когато вземем върху себе си товара на брата или сестрата, тяхното бреме става и наше. Ние носим тази тежест пред Бога в пост и молитва до момента, когато видим, че човекът се изправя и у него бликва живот. Ето още един образ: „Анна... не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва“ (Лука 2:36-39). Това е кратка, но много силна характеристика на жена, която се труди пред Бога. Постът в нейното служение не е краткосрочен, а - постоянен процес. Подобно на Йоан Кръстител, който подготвя пътя на Христос чрез проповеди, Анна подготвя пътя на Господ към Неговия народ, като принася в пост и молитва греховете и беззаконията на хората. Така прави в своето време и Неемия - застъпва се за израилтяните, които са в плен. Той осъзнава, че е част от своите сънародници, отъждествява се с тях, взема върху себе си тяхното общо бреме и моли Бога: “Дано ухото Ти сега бъде внимателно и очите Ти - отворени, за да слушаш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Теб ден и нощ за Твоите слуги, израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме съгрешили пред Теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили” (Неем. 1:6). Така се молят Ездра и Мойсей. Така се молят всички мъже на вярата, издигнали се до Божия път, който е по-високо от човешкия. Застъпническата молитва на Мойсей предотвратява унищожаването на народа. И ние можем да носим своите близки и роднини, своята църква, своя народ - по вертикала, към Бога. Като постим за тях,
изразяваме пред Бога своето желание да разпредeлим тежестта, натоварвайки себе си. Когато се молим: „Господи, искам част от товара, обременил брата или сестрата, да бъде възложен върху мен, за да им стане по-леко”, това е пост, угоден на Бога. Когато се съгласяваме да носим онова, което Бог е възложил, ние присъединяваме своята воля към волята на Бога и поставяме стена против волята на княза, господстващ над този свят. Написано е: „Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Гал. 6:2). Когато християнинът се включва в борбата за спасението на друга душа, той получава удари, може да изпадне в състояние на агония, в тежко страдание на душата и духа. Невъзможно е да изтръгнеш от царството на тъмнината страдащия грешник и да не получиш удари от демоничния свят по време на тази битка. Не всеки се решава на такава жертва - да посвети на някой друг част от живота си, която би могъл да има за собствено удоволствие. Неслучайно Христос казва: “Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13). За да обясним влиянието на поста върху демоничния свят, ще се обърнем към самото начало - сътворението на човека в Едем. Бог има план чрез човека да прояви Себе Си, да разкрие Своя образ. Сатана, поискал веднъж да бъде равен на Бога, отново поема ини-циативата, като желае и той да изяви своята същност, своя образ в човека. Като го подчинява чрез лъжа, Сатана вече му влияе и осъществява чрез него своя план, материализира своето зло - от най-„безобидното” до най-жестокото. Дяволът и неговите духове намират в това огромно удоволствие, както потвърждава и Христос: “Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.” И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там“ (Мат. 12:43-45). Именно в тялото на човека нечистият дух намира покой, там му е добре, чрез личността на човека той реализира себе си, своите способности. Както истинският музикант не може да не свири на любимия си инструмент, така и представителите на демоничния свят не могат да не разпространяват царството на злото чрез хората. Те изключително преуспяват в това през последното време: “А нечестиви човеци и измамници ще затъват все повече в злото“ (II Тим. 3:13-14). Ако у чо-
века е заложено желанието да влияе на другите, а за влияние в отделни региони и страни се организират партии и съюзи, сключват се договори, чрез които по-силните поставят в зависимост по-слабите, водят се даже войни, то и от страна на демоничния свят се върши сериозна работа за въздействие над хората и завоюване на все повече човешки души. Тук е разработена особена стратегия. В началото Сатана се опитва да навлезе в живота на човека съвсем „безобидно“, като му внушава вяра в суеверията, предизвиква интерес към гаданията. След това той увлича човека чрез желанието за свръхестествени способности и ако човекът продължи, постепенно го довежда до състояние на обладаване. Тактиката за завоюване на човешките души е различна на различните етапи - в началото е фина, но в процеса на поробването става напориста и груба. По същия сценарий се развива всяка зависимост - алкохолна, наркотична, сексуална извратеност, загуба на половата ориентация. Съществува ли някакво средство за защита, някаква възможност за противодействие на това зло? Да - постът. Подробно описание на значението, смисъла и условията на правилния пост виждаме в 58 глава от книгата на пророк Исая. Израилският народ пости, като избира за това свои начини и условия. Хората остават дълго в такъв пост, но виждат, че той не влияе нито на Бога, нито на самите тях, а всичко си остава както преди. Те разбират, че небето над тях е затворено и идват пред Господ с претенциите си: “Защо ние постим, а Ти не виждаш, смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Бог казва на Исая: “Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им” (ст. 1). За Бога са важни първо недостатъците на постещите, техните беззакония и грехове, необходимостта от поправлението им и едва след това започва да отговаря на поставените в поста въпроси. Всеки пост трябва да започва с очистване и освещаване на самия постещ. Бог иска народът Му да се издигне до Неговия път, но греховете и беззаконията на хората им пречат. ”Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища - като Моите пътища” - казва Господ (Ис. 55:8). Ако във всеки народ, град или село имаше такива мъже на вярата и застъпници пред Бога като Неемия, Даниил, Мойсей и Авраам, нашето общество щеше да се промени значително към по-добро, независимо къде живеем - на изток или на
запад. Нека си спомним какво казва Бог на Авраам, който се застъпва за Содом: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях... Заради десетте няма да го погубя“ (Бит. 18:26, 32). И още един пример - когато Бог се явява на Исаак, му казва: „Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата Ми Авраам“ (Бит. 26:24). Скъпи приятели, можем да бъдем напълно сигурни, че някога ще чуем на небето как сме били благославяни от Бога заради някой, който е стоял в пост и молитва за нас. Това е голяма Божия милост, както четем в Исая 37:35: „Ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.“ Един човек се изказа дръзко, че оцеляхме по време на последното земетресение поради доброто строителство в България. А може би заради поста и молитвите на определени християни не ни разтресе един бал по-силно, когато последиците щяха да са съвсем не само страхове, паника и тревожност. Несъмнено, днес Бог ни спасява заради възлюбения Си Син. И разбира се, Всевишният с радост приема онези, които застават в пролом за други. Бог казва чрез пророк Йезекиил: „Като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мене заради страната, за да не я разоря, не намерих“ (Йез. 22:26). Дано не се случи това с нас, с нашите семейства, църкви и народ, така че когато Бог отново изпита земята и народа ни, когато за пореден път ни претегли, да не ни намери прекалено леки. Обръщам се особено към младите хора. Помнете колко важно и необходимо е да се упражнявате в поста. Неслучайно ап. Йоан казва: „Пиша на вас, младежи, защото победихте лукавия” (I Йоан 2:13).
И по-нататък: „Писах на вас, младежи, защото сте силни и Божието Слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отец. Защото всичко, което е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, - не е от Отец, а от света; и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века. Дечица, последно време е” (ст. 14-18). Когато цар Саул обявява пост преди военните действия (I Цар. 14:24-31), на пръв поглед това изглежда безразсъдно решение, защото на войниците предстои тежка битка и повече от всеки друг път се нуждаят от изобилна храна. Но да не бързаме да осъждаме царя: нали тогава Саул още е богобоязлив и осъзнава, че победата се дава от Бога. Защото Бог е Онзи, Който укрепва силата на духа, прави войниците храбри и смели, освен това ги надарява и с физическа сила. Потвърждение намираме в книгата на мъдрия Соломон: „Конят се приготвя за деня на боя, но избавлението е от Господ“ (Пр. 21:31). Дори тези от вас, скъпи приятели, които се съмняват, че ще могат да издържат някой друг ден без храна, напитки или обичайните развлечения, получават надежда в този стих. Вие можете още днес да вземете пост, като се уповавате на Бога! Бъдете уверени - Той ще ви поддържа и укрепи. Ще почувствате несравнимо с нищо удовлетворение, че сте успели да победите света и всичко в него - похотта на очите, похотта на плътта и житейската гордост. Нека да застанем в пролом за семействата ни, за децата ни. Нека Бог посрами нашите врагове в лицето на всякакви извращенци, посягащи на най-святото, запазено все още на тази земя, - семейството, децата, църквата и остатъците от нравствените отношения между хората.
Господи, посрами враговете Си, които отхвърлят Твоя порядък, посрами содомитите, посрами всички, които стоят зад тази нечиста кампания, посрами ги заради Твоето свято име, защото Те хулят. А народа ни защити от нечистата лавина на всяка окултна и извратена мерзост. Господи, въздай на всеки според неговите дела - явни и подмолни, - и изяви тези дела, за да се убои народът и да познае, че Ти си Господ Бог. Господи, чуй и помилвай, чуй молитвата и приеми поста на всеки, който се решава да застане в пролом за народа ни, за България. Нека праведниците „да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост” (Пс. 67:4, СИ). Амин.
С
ъстраданието като Христова добродетел е присъщо на религиозния Вазов. С голяма загриженост към бедните, останали сираци и вдовици, поетът им е посветил няколко свои песни: Боже, чуй от Твоето небе скръбните сърца, тука молят се пред Тебе майка и деца. „Свири нощната фъртуна”
и некакви чудни нови слова из моето сърце извираха болно.
Поетът черпи вдъхновение от чистотата на храма. В неговото голямо сърце, наред с интимните чувства, има винаги място за състраданието към нещастието на хората. Неволно отбих се във Божия храм кат пътник отпаднал под сенчица хладна; свещена молитва възлизаше там и лейше мир сладък в душата ми страдна. Наведох смирено, покорно глава; смущение тайно обзе ме неволно
Аз молех се жежко към Бога велик за помощ, за утеха в живота ми тежки, за мене, за братя, за всеки клетник, за всичкия страждущи род человешки. И молех на кръста разпетий Христа да вдъхне мен Свойта любов и търпение... И дълго йощ шепнеха мойте уста, и леко и светло ставаше на мене. „В храма” С високата си религиозна нравственост Вазов чувства самота, защото вижда ширещото се зло в новия свят. Поетът има изострено съзнание за греха в хорските души – онова зло, което
ражда вражда, насилие, безчовечност, жестокост, мъки и закоравяване в престъпленията. С голяма болка той наблюдава грехопадението в душите на хората, които все повече се отдалечават от Господ. Търсих Го на небето – там Го няма, – от празнотата му смутен останах. Търсих Го в земния Му дом, но в храма аз ликът Му видях. Подирих Го в сърцата – срещнах тамо не Бога благи – други бог жесток. Дирих Го в разума – той каза само: „Не знам какво е Бог.” Потърсих Го в душата человешка – там името Му беше, а не Той. Дирих Го вред... и виках в мъка тежка: - Къде си, Боже мой? Не виждам Те в небето и в челякът, земята пуста е сега от Теб и пълна с кривди, зло, синджири звякът, цари Ваал свиреп. 1
Лазаров, В. Християнство и поезия. С., Огледало, 2012.
Заглъхна в бурен Твойто слово живо и Твоя благ завет за братство, мир. Теб химни пейм, а служим послушливо на други, лют кумир. Къде си, Бог на любовта, живота, на истината извор вечен, свят? И чух аз вик: „Търси Го на Голгота: Той пак е там разпнат!” „Де е Бог?” Стихотворението поставя съдбовни въпроси на битието, пречупени през духовния поглед на вярващия Вазов. Видимо е страданието на поета от факта, че тържествуващият демон на злото царува сред хората. А те, макар да се чувстват християни, да пеят химни за Бога и да отправят към Него молитвите си, не се разделят с греха и така превръщат вярата в една студена религия. Личното спасение не е едничката цел на Вазов.Той е духовен водач, който живее с успехите и провалите на обществото, за което страда, както добронамереният баща живее с радости-
те и грешките на детето си. Виждаме поета в ролята му на народен застъпник, който изповядва пред Бога всички хорски грехове. Не някакъв Негов грях, а хорската слепота и привързаност към злото пращат Христос на ново разпятие. И стихотворението се превръща в повик към покаяние – дълбоко и всеобхватно. Защото когато Христос не е сред хората, Той е на кръста... Сред многообразните прояви на Вазовата вяра в Бога едно стихотворение се отличава с непосредствена и откровена изповед за разбирането на поета за Бога. Дете бех и вервах в Бога. И знаех, че Той е в небето. Осанка Той имаше строга, както я виждаха с тревога на нашия храм на кубето. И знаех, че Той като нази от плът е, слуша и вижда, и „Дедо” му казвах тогази, че люби, гърми, ненавижда от Своя престол от елмази.
Днес стар съм и пак вервам в Бога. Но веч Му не зная лицето, ни де Му е трона, чертога: Той Дух е, разлян в ширинето, в душата, в света, в битието. „Той” Вярата в Бога не е напускала поета през целия му живот – от ранна младост до края на дните му. В песните на Вазов откриваме, както при никой друг български поет, призив към Христовите добродетели – смирение, миролюбие, кротост, състрадание и любов. Ценностната система на твореца е характерна за един истински християнин, а принципите на вярата той е осмислил, приел и съхранил като найвисше благо дълбоко в своето сърце и душа.
реди години мой близък приятел от училище в зората на своето шофьорство направи на едно софийско кръстовище смайващ подвиг. С една маневра сполучи да извърши три груби нарушения на правилника, за беда - пред очите на бдящите наблизо полицаи. На техния изумен въпрос: “Момче, момче... Ти ни шашна! Какво да те правим сега?” момъкът авторитетно отговорил: “Как какво? Ще ме пуснете!” Тази история изскочи в ума ми, когато прочетох за борбата на гей обществото да се бракосъчетава в църква. И се замислих... От една страна, това е виден и логичен стремеж към благословията на бащата в лицето на Бога, но, от друга, е в рязък контраст с друго тяхно тежнение - за сриването на „остарелите, средновековно-консервативни християнски устои, които нямат място в едно модерно, развиващо се общество на толерантността, търпимостта и “любовта”. Получава се парадокс, който всъщност отразява несъмнената силна обърканост на тези хора. Логичният въпрос е как хомо двойките желаят благоволението на Бог Отец за съюза си, при положение че Той
ясно и категорично е заявил Своята негативна позиция за това? Търсенето на Божието благоволение е похвален акт, но как стоят нещата в тази ситуация? Копнеж за Божието одобрение ли намираме при гей двойките, или по-скоро изискване то да им се даде? Смирение пред проблема и жажда за решаването му или натякване и категорично нагло настояване за промяна при пълното незачитане на Божиите и човешките закони? Замислям се над феномена, на който сме свидетели днес – едни хора (гей обществото) изискват от другите хора Божието одобрение, посредством документ. Все едно аз да позволя на съседа си слънцето да изгрее... Вцепеняващо е как модерното, толерантно общество осъжда всичко, което до днешния ден е пазило от разруха същото това общество. И всичко около нас е една палитра на пълната истерия пред вероятността да изникне етнически, религиозен, сексуален проблем. При нормалното обвинение и тревога от страна на здравото общество към все по-набиращите популярност паради на гордостта наглецът се обръща като пепелянка и изстрелва истерично: “Дръжте наглеца!” Весело! Но не съвсем... Който е имал детското щастие да прочете Вилхелм-Бушовите Макс и Мориц, си спомня завършека на всяка пакост (т.е. глава): “Шеста пакост е готова, то се знае, следва нова... ” В тона на тази юношеска класика хомо обществото не спи и досущ
като всяка уважаваща себе си мазна вадичка се опитва да се мушне под стената на крепостта, да рие и подрива колкото му стигат силите. И вадичката се превръща в мощна кална, мазутна река, отразила изкривено и размазано цветовете на дъгата, а вече недотам здравите крепостни стени на полухристиянското ни общество се клатят застрашително. Така със сигурност хората все по-рядко ще си спомнят, че в Библията дъгата е символ на обещанието на Бога да не унищожава цялото творение и човечеството в гнева Си чрез потоп. Една от основните точки в исканията на хомо-гордославския парад (както желаят да се нарича) е: “Включването в образователната система на актуална и полезна информация за ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) малцинствата, която насърчава културата на равно третиране.” Съгласно тази „актуална и полезна информация” скоро по училищата ще учат децата ни, че да си гей, е толкова нормално, колкото да си азиатец или със сини очи. Ще обръщат главите им в тази посока, ще ги принуждават да мислят за това, да го разберат и докато вкъщи опитваме да ги учим на точно обратното - на християнски, патриархални, “старомодни” ценности - представете си на какъв кръст ще бъдат разпъвани децата! Авторитетът на здравите родители срещу авторитета на учителите, принудени от системата да изкривяват... Като цяло целта е ясна - разрушаване на авторитетите! А от там
- несигурност, усещане за живот без категорични отговори. Меки правила, меки идеали, меки родители, в крайна сметка - упование на цяла амалгама от субективни, спорни действителности, съмнение във всичко и в себе си, най-вече отдалечаване от Бога. Последствията могат да са всякакви... При десетките периоди, през които преминава едно дете в училищните си години, и хилядите промени, предизвикателства и страхове, с които се сблъсква за това време, намесата на подобен “предмет на толерантността” може да се окаже еквивалент на
чаша вкиснало прясно мляко, добавена към обилната вечеря. Иронично е и знамето, под което се подвизават гей общностите - гордостта. Това е първата и най-черна характеристика на дявола, покровителя на всяко зло. Защото е лошо да тънеш в грехове, по-лошо е да го осъзнаваш и да продължаваш, а най-лошо е да се гордееш с това. Добре знаем, че човешката гордост е една от най-твърдите руди във вселената и всякакви опити чрез житейски обосновки или дипломации да бъде сломена обикновено се приемат като кюмюр в печка. Но срещу Божията съзи-
“Гумата е с квадратна форма и може да бъде монтирана на всеки автомобил - хвали се гордо изобретателят. - С нея той приема модерен облик, привлича, интригува! А стабилността му се повишава многократно! Това е своеобразен бунт срещу диктата и потисничеството на природната, отживяла кръгла форма!” На въпроса за скоростния индекс на революционната гума Якохомо троснато заявява, че такъв не съществува поради простата причина, че не се предвижда автомобилът да се движи. Но веднага допълва, че при неотложна необходимост от движение може да се използва автомобил с консервативни, расистки кръгли гуми, който да тегли по асфалта иновационната буца. Поради все по-нарастващата обществена отговорност към еволюционната демокрация правителствата вземат решение заводите за автомобилни гуми да се задължат да подчинят 50% от производството си на модерната квадратна форма. Популяризирането на изключителната новост ще става ежегодно на “Цирков парад на квадратната душевност”, ежедневно в новинарските емисии и сутрешните блокове и ежеминутно в интернет.
дателна сила никаква скала не може да устои. Най-острият меч в битката за тези души си остават Божието Слово и молитвата. И докато медиите кипят от истерия покрай освобождаващите се от оковите хомосексуалисти, светът на технологиите не спи нито за миг. Ренесансовият дух на съживление след деспотичното господство на нормалността се надига като цената на тока по време на реформа и започва да ражда зрели и сочни плодове! Бих искал накрая, за да разведря обстановката, да вметна една автомобилна новина, която ми направи силно впечатление.
1.Област в Горна Месопотамия,родно място на Лаван /Бит. 25:20/ 9.Голяма река в Сибир 11.Един от петте главни филистимски градове 12.Ивици в края на дрехата,напомнящи за Божиите заповеди /Числ. 15:38-39/ 14.Римски прокуратор,който предава Христос на разпятие 15.Малко небесно тяло,което навлиза в атмосферата на земята и изгаря 16.Обширна област на изток от Адриатическо море,посещавана от ап.Павел /Римл.15:19/18.Чичо на Саул,който е баща на военачалника Авенир /І Цар. 14:50/ 19.Просто съоръжение за оране на земята /мн.ч./ 20.Област в Синай /І Цар. 15:7/ 22.Древен град,в който ап. Павел проповядва благовестието,днес столица на Гърция 24.Мястото,където се състои битката между цар Ахав и сирийския цар Венадад /ІІІ Цар. 20:26/ 26.Нота 28.Пристанище на о. Кипър, където през І век има голяма еврейска общност /Деян.13:5/ 30.Син на Аарон,свещеник /Изх. 28 гл./ 33.Съработник на ап. Павел,който в един момент го изоставя, защото ”обикна сегашния свят”/ІІ Тим. 4:10/ 35.Евнух при цар Асуир, определен да служи на царица Естир /Ест. 4 гл./ 36.Българска вокална група от близкото минало 37.Масивен камък,символ на непоклатимост и сигурност /Пс. 18:2/ 38.Инициалите на бивша световна организация 39.Първородният син на Юда / Бит. 38 гл./ 40.Дъщеря на Давид /ІІ Цар. 13 гл./ 41.Река в Северна България, приток на р. Росица 44.Стихотворение от Федерико Гарсия Лорка 45.Алпийска провинция в Австрия 46.Стихотворение от П. К. Яворов 48.Вид върба 50.Юдейски цар,син на Ровоам /ІІ Лет. 12-13 гл./ 51.Офицерски чин.
1.Тропическо тръстиково растение, от което в древността са произвеждали материал за писане /мн.ч./ 2.Християнин от Коринт, който с жена си Прискила помага много на ап. Павел в служението му /Деян. 18 гл./ 3.Жената на Самсон 4.Планинска верига в Армения, на която спира ковчегът на Ной след потопа 5.Писмени знаци за отбелязване на музикални тонове 6.Модел руски самолети 7.Циркови площадки 8.Газ, най-простият амин, подобен на амоняка 9.Град на територията на Вениаминовото племе /І Лет. 8:12/ 10.Служител на римската власт, който събира данъци и налози в Израил, митар 13.Небесни славни същества, споменати в Ис. 6 гл. 17.Надлъжна ивица с друг цвят или от друга, по-плътна материя в платно 21.Машинен елемент 23.Деветият син на Яков, родоначалник на едно от израилевите племена 25.Потомък на исполински род в древността /Вт.1-2 гл./ 27.Островът на Одисей от „Одисея”на Омир 29.Соломонов служител, отговарящ за данъците и повинностите /ІІІ Цар. 4:6,5:14/ 31.Казашки военачалници 32.Последният старозаветен пророк 34.Син на асирийския цар Сенахирим, който участва в заговор срещу баща си /ІІІ Цар. 19:37/ 36.Неканонична книга от Синодалното издание на Библията 37.Отвесната част на постройка, преграда, зид 42.Нота 43.Свещеник в Сило, който е отхвърлен от Бога заради нечестието на синовете му /І Цар. 1-4 гл./ 45.Златен съд, използван за възлиянията в скинията /Изх. 25:29/ 47.Месец от еврейския календар 49.Кантон в Швейцария.