Прозорец 3/2019

огато писах до известен български всекидневник с молба да препечатаме чудесната им новина, че българинът е най-нетолерантен в Европейския съюз, получихме отказ. Всъщност това беше очаквана реакция, защото техният сайт е сред найактивните пропагандатори на „новата толерантност“ и оценката им за нетолерантността на нашенеца беше силно негативна. Днес пропагандата на „новата толерантност“ е толкова хитра и агресивна, че някой може да се учуди защо възнамерявахме да публикуваме новината като един от малкото добри показатели за съвременното българско общество. Ето оригиналното значение на думата „толерантност“, която иначе звучи доста демократично: „Имунологично състояние на организма, при което той не е способен да изработва антитела“. Тоест това е отсъствие в организма (при нашия случай – в обществото) на реакция спрямо заобикалящата го среда. Съвсем закономерно такъв организъм не е способен да оцелее.

1

http://www.interfax-religion.ru/?act=news&div=28789

Нека припомним какво значи и страшната дума „СПИН“ (болест, която е пряко следствие от биологичната толерантност): „Синдром на придобитата имунна недостатъчност“. Тази болест неизменно е смъртоносна. Определението, което цитирахме, предрича какво се случва там, където любовта и приемането на другия се заменят с доста размития принцип на обществената толерантност.

Не е чудно, че мнозина определят тази все по-налагаща се обществена нагласа като „нравствен нихилизъм, индиферентност към всякакви пороци, към Христовата истина и към онези ценности, въз основа на които векове наред се е формирала съвременната цивилизация“1. Божите пророци са се противопоставяли пламенно на всяка проява на подобна толерантност, защото чрез нея враговете на Бога са целели да преиначават Словото Му и да подтикват хората към компромиси с Неговите закони. Списание „Прозорец“ неведнъж е влизало в ролята на такъв пророк, като е предупреждавало за опасностите пред Църквата и обществото. И сега на следващите страници правим точно това. Благодатно време с новия брой!

начин сатана прави сладък всеки грях. И както Ева в рая била прелъстена от „захаросания“ грях, така и сега извън рая всеки, който се съгласява с нещо нечисто, се отравя. Следващата стъпка е убеждаването, че в греха няма нищо освен добро, както е казано: „Пожеланото е приятно…“ (Бит. 3:6). Достойно е да пожелаеш, достойно е да вземеш. Така учителят наставлява Ева и в предвкусването тя вече вижда изпълнение на неговите думи. Тогава у нея възниква въпросът: „Защо да не се възползвам от прекрасния съвет? Не бива да има нищо забранено, забраненото трябва да се отстрани“. Чрез разглеждане и разсъждение се зачева похот, похотта ражда грях, а извършеният грях ражда смърт (Як. 1:15). Когато похотта е заченала в нас, остава последната крачка. Тя е преход към действие. И веднага се казва: „Взе от плодовете му и яде...“ (Бит. 3:6). Нищо не се споменава за това, Ева

СЪДБОВНОТО ПАДЕНИЕ НА ЧОВЕКА Съдбовното падение на човека в Едем не било случайно. Изкушението на Адам и Ева от страна на сатана било тактически обмислено. При първата стъпка той предложил на Ева да види: „Видя жената…“ (Бит. 3:6). Така се престъпва прагът на вратата, отворена от сатана. „Погледни, разгледай какво е това, което Бог забранява“ – внушава й той.

Колко е важно да бъдем внимателни и да не се докосваме с мислите си до онова, което Бог забранява. Причините, поради които много хора отпадат от вярата, често са неизвестни. Но когато изследваш отблизо отпадналия член на църквата и провериш мисленето му, се оказва, че преди да съгреши, той се е докосвал до греха с мислите си. Втората стъпка е осъществяване на предложеното удоволствие: „Видя жената, че дървото е добро за ядене...“ (Бит. 3:6). Това означава, че преди Ева изобщо не си го е представяла като толкова „добро“. Ето как се познава злото! По този

да е изпитвала някакъв страх или трепет. Страх от Бога може да има само в началото на изкушението, но когато му се поддадем, вече няма страх. Който греши, не се страхува. И Ева губи двете велики цели, които е имала преди в Бога. Сега тя има друга цел. Жената още не знае какво ще излезе от това, но не се страхува. Дадените на човека от Господ свобода, власт да избира каквото иска, в което и се състои бъдещето на цялото човечество, са били унизени, употребени за едно ядене, за задоволяване на вкуса, похотта, желанието на плътта.

Ще разгледаме това действие по-внимателно и ще видим как човек избира доброто или злото, Бога или сатана. Жената е избрала сатана, неговото предложение – той е победил. Такова е било нейното падение. Но все пак това още не е било падението на Адам. Главата, родоначалникът още не е бил повален, а все пак той е бил основната цел на сатана. Дяволът само започнал чрез жената, за да атакува внезапно Адам. Сатана винаги действа така. Веднага след като жената паднала, той получил най-доброто оръдие, което съществувало на този свят. Не казвайте, че жената е найбезпомощното, най-слабото същество. Да, тя наистина е слаба, що се отнася до физическите сили, но е най-силното оръдие по отношение на влиянието. Тя е слаба да противостои, но е силна да прелъстява. Сатана знаел добре, че ще спечели веднага след като жената падне. И ние виждаме неговата голяма победа. Казва се: „Даде и на мъжа си…“ (Бит. 3:6). Никакви трикове не са нужни повече на сатана, за да накара Адам да съгреши. Виждаме, че Адам без всякаква съпротива взима плода и яде от него. Забраненият плод в ръката на жената, който й е подарил наслада, веднага доставя наслада и на мъжа. Та тя не умира, а се наслаждава, защо и той да не вкуси? Поради вкуса на плода Ева лекомислено си въобразява, че ще получи нещо добро, а Адам го опитва с отворени очи заради жената. Нима не е било достатъчно всичко, приготвено в рая за душите им? Как е могъл Адам с такава лекота да вземе и да яде? Причината е в приятелството между двамата. И днес много грехове се вършат заради приятелство. Какво жалко приятелство! Така Адам заради жена си поглъща отрова. Ако тя е съгрешила

пред Бога, той е съгрешил спрямо Бога и спрямо жена си. Неговият грях е много по-долен от нейния. Адам се е поддал без каквато и да било борба и съпротива. Бил е поразен преди царят, идващ срещу него, да го приближи (Лука 14:3132). Ако в I Тим. 2:14 като че ли вината се приписва на Ева, все пак във всички други пасажи от Свещеното Писание, където се говори за греха, навлязъл в света, това се вменява на Адам. Ева е прелъстена, но той би могъл да устои (Римл. 5:12-14; I Кор.

15:22).

брали, че са били излъгани от сатана. И днес очите на хората се отварят, след като съгрешат. Те се обръщат назад, но напразно, поглеждат напред, но там няма надежда. Отворените очи са покрити със срам, съвестта на тези хора започва да ги гризе. Страхът от осъзнаването на вината пада върху съвестта. Адам и Ева не са били способни да гледат самите себе си и един друг, без да се срамуват. А дали са можели да гледат Твореца? Съзнанието им било отвратено от самите тях (Тит 1:15). И днес е така.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ПЪРВИТЕ ХОРА

Срамът у съгрешилия човек е толкова мъчителен, но все пак това е искра на надеждата. У когото няма срам, няма и надежда. Има само две състояния, при които човек не изпитва срам. Първото е, когато съгреши, а второто, когато грехът напълно го е завладял. Тогава той вече не търси изход. Но не е било така с Адам и Ева. Те веднага започнали да търсят изход от своето нещастно положение. Първо се хванали за смокиновите листа, като се стараели да прикрият голотата си, после се криели зад дърветата. А какво е станало с душите им, голи пред Господ?

Първото последствие е: „Тогава се отвориха очите на двамата“ (Бит.

3:7). Адам и Ева познали злото, като го извършили, и познали доброто, в което са били, като го изгубили. Как са се отворили очите им, когато видели от каква висота в каква бездна са паднали! В каква кал са затънали, отровени до най-дълбоката си същност, паднали под робството на сатана! И какво са изгубили? Мнозина четат и не разбират. Те са се лишили от Божията слава (Римл. 3:23). Тъкмо тогава осъзнали своята голота. Раз-

Завладели ги страх и трепет. В момента, в който чули Божия глас, побегнали. В такива души все още има надежда. Второто последствие от грехопадението е тясно свързано с първото: то е отделянето от самия Бог, за което много години по-късно говори пророк Исая (Ис. 59:2). Ние толкова сме свикнали с това състояние, че за нас то не представлява нищо особено. Връзката на любовта, общуването, единението с Господ – всичко било прекъснато и никой не можел да го възстанови. В рая това се е проявило в дивото бягство на първите хора от дърво към дърво, за да намерят убежище, за да не се срещнат с Бога. Ето какво прави грехът у човека и досега! Той започва да бяга от Бога, от децата Му, защото вижда, че те се приближават към Него. Това отвръщане от Бога до днес е неоспоримо доказателство за ужасяващото грехопадение на човека. Но чрез разделянето от Бога Адам и Ева били отделени от своя живот. Бог бил техният живот, а от деня на грехопадението те вече пребъдвали в смъртта според думите на Господ, които са „да“ и „амин“: „В който ден вкусиш от дървото за познаване на доброто и злото, непременно ще умреш“ (Бит. 2:17). Чрез престъплението на греха те започнали да блуждаят из рая. Много хора, затънали в грехове, блуждаят в този свят като мъртъвци. Третото последствие е Божията присъда. Бог не ги е оставил да чакат дълго. Присъдата следвала Адам и Ева по петите им. От нея виждаме, че първият грях не е бил само вкусване на плода, а пренебрегване на Бога, преминаване към

врага, отдаване на този противник, неблагодарност към скъпоценния Благодетел, непослушание, превъзнасяне на себе си над Господ. За присъдата на Адам четем в Битие 3:17-19. В нейната основа е проклятието, произнесено от Господ, и накрая идва смъртта. В тази присъда между проклятието и смъртта има тъга, мъка, болест и безкрайни скърби. Физическата смърт не последвала веднага след разрива с Бога, но животът на Бога бил отнет и от тялото на Адам и Ева. Техните тела претърпели промени, при които намалели физическите и нравствените им сили. И това ги до-

вело до гибел. Присъдата на Адам преминала и към Ева, защото те са една плът – след като тя е негова помощница, присъдата се отнася и за нея. Освен онази мярка на страданията, която била известена на Ева по-рано, настъпило и четвърто последствие – изгонване от рая. Както дяволът бил прогонен от Божието присъствие, така Адам и Ева били изгонени от рая. След като съгрешили, те мигновено се лишили от рая. Това показва, че грехът и близостта до Господ, нечистотата и блаженството по никакъв начин не могат да съжителстват. Както тога-

ва, така и сега Божите деца не са в състояние да живеят в единение с децата на този свят. Ако си Божие чедо и грешиш, това те прогонва от Божието присъствие. Когато се отворили очите на Адам и Ева, те разбрали, че са излъгани. Затова безкрайни сълзи и мъка съпровождали всички техни потомци. Грехът се оказал неразривно свързан с човека – нe можел да бъде отстранен от него. Ето защо святото място трябвало да бъде освободено от греха на Адам и херувим с огнен меч бил поставен, за да пази рая, така че човекът в своето греховно състояние да не доближава там. Грехът не се отделя от човека и го води към гибел. Но не можем да спрем дотук, без да посочим чудното обещание, скъпоценната перла, която Господ е вложил в горчивината на присъдата над хората – Той им казва, че Потомъкът на жената ще поразява змията в главата. Този чуден Потомък е поел върху себе си нашето проклятие: „Праведен за неправедните“ (I Пет.

3:18). И сега Той, извършил изкуплението, търси погиналите и като ги намери, води всяка душа в рая, за да не излезе никога вече оттам. „Семето на жената“, нашият Спасител и Господ Иисус Христос, не само е осъществил нашето спасение, а и ни е дал Своите скъпоценни обещания да доведе спасената душа до вечния град, където вече няма да я грози никаква опасност да изгуби своето блажено състояние.

1. КАКВО Е ТОЛЕРАНТНОСТ? „Толерантност (лат.) – търпимост, допускане на чужди и твърде различни възгледи, нрави и обичаи“ (Философски речник. С., УнИ, 1997). Тук се говори за търпимост и допускане. Тълковният речник добавя думата „зачитане“ (Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 2002). С други думи, толерантността е напълно библейска концепция. Апостол Павел казва: „Винаги проявявайте смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един друг с любов“ (Еф. 4:2). Но това е традиционното разбиране на думата „толерантност“. В съвременното общество тя вече е променила значението си. Например в „Речника на чуждите думи в българския език“ при описанието на „толерантност“ се добавя и „уважаване“ на чуждите възгледи, нрави, религиозни убеждения и т.н. (С., Атлантис, 1999). В своята книга „Новата толерантност“ Джош Макдауъл (в съавторство с Боб Хостетлър – С., ОМ, 2004) разглежда промяната в значението на тази дума в световен мащаб. Испанският философ Фернандо Саватер пише за толерантността в книгата си „Националистическия мит“, издадена през 1996 г.: „Модерната доктрина гласи, че всички мнения са равни. Всеки има право на мнение и всички те трябва да бъдат уважавани и хвалени. С други думи, няма начин да ги преценим“. Ето защо днес, когато вярващ родител критикува пред детето си гей парадите или съжителството без брак, то често отговаря: „Мамо (татко), нищо не разбираш! Моето поколение е по-толерантно. Принципът е: „Остави хората да живеят така, както искат“. Ние решаваме кое е правилно и неп-

равилно за нас и оставяме другите на мира“. Една от основните причини за разликата в значението на думата „толерантност“ е съвременното разбиране, че това, „кой съм аз“, е равносилно на това, „какво правя, мисля и вярвам“. Ето защо, ако изразяваш някакво несъгласие с моите възгледи, ти унижаваш мене! Ако кажеш, че поведението ми е нередно, осъждаш мене! Ако критикуваш културата ми, критикуваш мене! Мене като личност! Един пастир, който приветствал хомосексуалисти, казал: „Хомосексуалистите и лесбийките, както и семействата им страдат два пъти повече, когато чуват, че Бог ги мрази“.

На забележката, че християните трябва да обичат грешника, но да мразят греха, той отговорил: „За хомосексуалистите това е все едно да кажеш на един чернокож: „Обичам душата ти, но мразя цвета на кожата ти“ или за една жена: „Обичам жената, но мразя пола й“. Очевидно този пастир не прави разлика между човека хомосексуалист и хомосексуалното поведение. В Римл. 5:8 четем: „Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас още когато бяхме грешни“. Грехът рядко е само мисъл, обикновено е и действие. Ако нашите грешни постъпки са толкова противни в Божите очи, че заслужават смъртно наказание, единственият начин Бог да

ни обикне дотолкова, че да понесе сам наказанието, е като прави ясно разграничение между това, кой съм аз, и това, какво правя.

2. КАКВО Е НЕТОЛЕРАНТНОСТ? В съвременното общество, където всички възгледи, ценности, начини на живот и идеи се разглеждат като равностойни, може да има само една универсална добродетел: толерантността. И ако тя е крайната добродетел и единственият нравствен абсолют, може да има само една злина: нетолерантността. Уесли Армър, професор по философия в университета в Отава, твърди: „Според нас да бъдеш добродетелен гражданин, означава да си толерантен към всичко освен към нетолерантността“. Какво е обаче нетолерантност? Според „Декларацията за принципите на толерантността“, приета през 1995 г. от Организацията на обединените нации, „толерантността… включва отхвърляне на догматизма и абсолютизма“. С други думи, всеки човек, който вярва догматично в нещо, особено в абсолютната истина, по дефиниция е обвинен в нетолерантност. А ако си нетолерантен, ти си и достоен обект за нетолерантност. Така защитниците на новата толерантност без проблем проявяват нетолерантност към християните, християнството и християнската нравственост, защото те отправят предизвикателства към тяхната идеология в четири основни области: а) Библейската истина. Вярата на християните, че техният Бог е „Богът на истината“ (Ис. 65:16) и Неговото Слово е „Писанието на истината“ (Дан.

10:21), не може да бъде толерирана от защитниците на новата толерантност, за които това разбиране е арогантно. б) Иисус и кръстът. Иисус казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отец освен чрез Мене“ (Йоан 14:6). В Сан Хосе, Мексико, е издигната статуя на Кетцалко-

атъл, бог на ацтеките, за 500 000 долара, а на по-малко от 50 км 31-метров християнски кръст е обявен за неконституционен и е съборен. в) Грехът. В Библията се казва: „всички съгрешиха“ (Римл. 3:23) и поради това всички се нуждаят от Спасител. Но според новите идеолози това е нетолерантно твърдение, защото грехът в най-добрия случай е културна концепция и не може да се прилага към всеки. г) Мисията на Църквата. Иисус заповядва: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отец и Сина, и Светия Дух“ (Мат. 28:19). Новата толерантност определя това като фанатично усилие за налагане и доминиране над другите култури и мирогледи. Бразилия и Гватемала са обявили за незаконно споделянето на благовестието с местните индианци – това става с подкрепата и одобрението на Обединените нации! Още на

25 ноември 1981 г. Генералната асамблея на ООН приема „Декларация за елиминиране на всички форми на дискриминация въз основа на религия или възгледи“.

3. НЯКОИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ НОВАТА ТОЛЕРАНТНОСТ а) Загуба на убежденията. Християнският писател Гилбърт Кийт Честъртън заявява: „Толерантността е добродетел на човека без убеждения“. Ако възприемам възгледите на всички като равностойни на моите (даже и да им противоречат), вече не мога да имам истинска убеденост в своите собствени възгледи. Ето защо всяко християнско верую, молитва и подобни символи на вярата се определят от новата толерантност като дискриминационни.

б) Изолиране на вярата. В западните общества има все по-голяма враждебност към публичното изявяване на вярата. Новата толерантност обаче не се отнася така към всяка вяра. Хората, които нямат убеждения за истината и нравствеността, както и хората с незападна вяра, са насърчавани да говорят. Целта е да се осъдят на изолация само онези убеждения, които прогласяват вяра в абсолютната истина – найвече християнството и ортодоксалният юдаизъм. в) Тирания на индивида. На церемонията за връчване на дипломите от Уест хай скул в Солт лейк сити в

две от традиционните за случая песни, любими на училището, се споменавали думите „Бог“ и „Господ“. Но една ученичка заявила, че те са „агресивни“ и „нарушават гражданските й права“. Така тя осъдила училището и тези песни били забранени за тържествената церемония. Това показва как един човек е способен да блокира правата на мнозинството – ученичката можела спокойно да не присъства на дипломирането и после да получи документите си. г) Разпадане на човешките права. За да се определи човешкото право, основополагащо е обективното разбиране за добро и зло. Когато обаче новата толерантност се приложи

към различни културни ценности, тя обикновено се въвежда с понятието „мултикултурализъм“ – т.е. всички културни ценности, начини на живот и т.н. са равностойни. Добър пример за това е клитородектомията (принудително осакатяване на гениталиите на млади момичета – отрязване на клитора, което се прилага в много ислямски страни, за да не получава жената сексуално удоволствие и да не изневерява). Една журналистка феминистка пише: „Как мога да споря с култура, която не съм се опитала да разбера?!

Уместно ли е аз, един външен човек, да смятам тази практика за жестока? Колкото и да ми е трудно да го призная, отговорът е „не“. д) Доминиране на чувствата. Все по-често чуваме хора да казват: „чувствам, че…“, когато имат предвид какво мислят. Това навлиза масово и сред вярващите – когато решиш да ги поправиш за някаква доктрина или практика в Църквата, ти отговарят: „Не съм съгласен/на, аз го чувствам по друг начин“. Често спорът приключва, защото те се обиждат и не възприемат различното от онова, което сами чувстват.

4. ТОЛЕРАНТНОСТТА И ЦЪРКВАТА Според статистическо изследване в САЩ: - 57% от младежите в църквите не вярват, че съществува обективен стандарт за истината; - 53% от хората, които вярват в Библията – консервативни християни, не вярват в съществуването на абсолютна истина; - 84% от християните първокурсници в колеж не могат интелигентно да защитят или обяснят в какво вярват; - 2/3 от 70-те процента американци, които твърдят, че е важно да следваш учението на Библията, отхвърлят нравствените абсолюти. Говорим за САЩ, за да знаем какво се очаква да дойде и в нашите църкви. По думите на Сьорен Киркегор: „В момента, в който Христовото царство сключи мир със света, настъпва краят на християнството“.

5. КАК ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ НА НОВАТА ТОЛЕРАНТНОСТ? Има множество начини, но основната насока е една – като различаваме добре християнската любов от новата толерантност и като прилагаме тази любов. Много пастири и църкви вече смятат, че е проява на съчувствие и любов да се дават пълни църковни права на хомосексуалистите. Проблемът е точно в това, че бъркат новата толерантност с любовта. Любовта и новата толерантност са противоположни: Толерантността казва: „Трябва да си съгласен с мене“. Любовта отговаря: „Трябва да направя нещо по-трудно – ще ти кажа истината, за да те направи свободен“. Толерантността казва: „Трябва да ми позволиш да постъпвам както искам“. Любовта отговаря: „Трябва да направя нещо по-трудно – ще те моля да ме последваш в правилния път“.

Толерантността се опитва да бъде ненападателна. Любовта поема рискове. Толерантността е безразлична. Любовта е активна. Толерантността не изисква нищо от човека. Любовта му струва всичко. Затова Иисус е върховният пример за любов. Неговата любов Го довежда до жестоката смърт на кръста. Вместо да бъде безразличен към „житейския избор“ на другите, Той плаща цената на този избор с живота Си, за да може да каже на всеки от нас: „Иди си и повече не съгрешавай“ (Йоан 8:11).

6. ОБОБЩЕНИЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ Новата толерантност е напълно различна от традиционната. При новата толерантност личността на човека се приравнява с постъпките, действията и убежденията му. Понеже всички ценности са равностойни, има само един нравствен абсолют – толерантността – и само една злина – нетолерантността. Отношението към нетолерантните е нетолерантност, а такива сме всички църкви и християни с библейски възгледи. Причината е, че вярваме в абсолюти като библейската истина, Иисус и кръста, греха и мисията на Църквата. Сред последствията от новата толерантност са загубата на убежденията, приватизацията на вярата, тиранията на индивида, разпадането на човешките права и доминирането на чувствата. Покрай обществото, в което живеем, несъзнателно приемаме новата толерантност и в Църквата. Основният начин да се противопоставим на новата толерантност е като различаваме добре християнската любов от новата толерантност и като прилагаме тази любов.

Ц

ялата история на човечеството, представена в библейското повествование, е изпълнена с удивителни примери на вярност и преданост към Бога от страна на много хора. И тази вярност буди у нас вълнение и възхищение. Осъзнаваме, че хората, които са я проявявали, са живели не с временното, а с определени непреходни ценности. Изглежда на тях им е била открита някаква тайна, имали са опит, който ние нямаме. Какво се е оказало за тези хора по-ценно от живота им, така че да останат непреклонни като скала? Не преставам да се възхищавам на трите млади момчета във Вавилон, които се изправят срещу цялата

империя, срещу най-силния монарх и неговите слуги. Те са били много умни и са разбирали добре какви ще бъдат последствията от техния избор. Живели са доста време в двореца и са знаели, че отиват на смърт. Когато мисля за тях, си спомням един стих от Писанието: „Праведникът е смел като лъв“ (Пр. 28:1). Верността към Бога дава на хората удивителна мъжественост и храброст. Но все пак, какво прави тримата младежи толкова непоколебими, че пренебрегват всички перспективи, които им предлага животът пред тях? Мога да предположа, че и за тримата Бог е бил не просто

завладяваща Личност от урока в неделното училище. Те не просто са разбирали, че Той е Творец, Господ над цялото творение, макар и това знание да е много важно. Когато отвръщат на Навуходоносор, младежите говорят за „нашия Бог“. Те са имали личен опит в отношенията с Него. Тук не става въпрос за миналите чудеса и славната история на Божия народ. Когато казваме: „моят Бог“, имаме предвид не Бога, Който е някъде там, далече, а Бога, Когото познаваме лично. „Нашият Бог е силен да ни спаси“ (Дан. 3:17) – това са думи, които говорят за преживян опит и вяра.

твърдения винаги се проверяват в живота. Не е изненадващо, че вярата на тримата младежи толкова скоро е била подложена на жестоко изпитание. И за голяма тяхна, а и наша радост се е оказала силна и действена. Оказала се е истинската вяра, за която Христос говори: „Имайте вяра в Бога“ (Марк 11:23). Нима нашият Бог не е същият Бог? Нима Той не е все така непостижим във величието, светостта и силата Си? Навуходоносор и всички вавилонци падат по лице пред Бога на Седрах, Мисах и Авденаго. Пред такъв Бог е невъзможно да стоиш на крака – когато Той явява дори малка

част от Своята слава, всички се покланят пред Него. Знанието за Бога, по-скоро познанието на Бога – това не е просто знание на Неговото учение, а прекрасен, преобразен от Него живот, в който се виждат действията Му и Неговият характер. Този живот е божествен въпреки натиска на целия свят, на не една империя и на отделни хора. Поразява фактът, че Старият Завет показва такива велики подвизи на вярата, такава вярност, такова дълбоко разбиране, че Бог е достоен за безпрекословно подчинение и почитане, без всякакви въпроси и условия. При това праведниците от Стария Завет са знаели много малко за небето, за тайните, открити на апостолите по отношение Църквата, състояща се от всички народи, за нейната бъдеща слава. Всички апостоли, посветени, научени от Христос, очевидци на Неговото величие, без най-малко колебание са пожертвали живота си заради благовестието и за тях и било чест да приемат мъченическа смърт заради верността си към Иисус Христос. Единствено Йоан умира в дълбока старост. Апостолите не просто знаели за небето и за бъдещата вечна слава, те живеели с небето. Тяхното сърце било там, защото там било очакваното от тях съкровище. В Евангелието от Матей четем: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (6:21). Тези вяра и надежда, които са твърдо основани на Иисус Христос, извисявали много силно апостолите над всичко тленно, временно и земно. Апостол Павел бил толкова възхитен, че Бог му е доверил да възвестява благодатта на Иисус Христос, която спасява и въвежда във вечната

слава всички повярвали в Неговото спасение, че заявява: „Но мене не ме е грижа за нищо, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат“ (Деян. 20:24). Онзи, на когото е открито вечното, святото, небесното, не се съблазнява от преходното и земното, тъй като то е нищо в сравнение с вечната слава. Животът, чиято цел е небето, не е някакъв порив, а е целеустремен живот на преданост и вярност към Онзи, на Когото си се посветил съзнателно. Това не е романтично пътешествие, наситено с възторжени въздишки, а е твърдо противопоставяне на всеки натиск от ада, света и собствената ти плът. Светът винаги ще мрази Църквата, защото тя не живее според неговата философия. Така тя неизменно ще бъде подлагана на нападки, клевети, лъжливи обвинения, включително на опити за физическото й унищожаване. Цялата история на новозаветната Църква е изпълнена с примери на мъченици, пожертвали временното заради вечното. Хиляди и хиляди християни са дали живота си, за да останат верни на своя Спасител, Който ги е направил съпричастни на вечната Си слава. И това е било придобивка, а не загуба. Така се изпълняват думите на Господ: „Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и благовестието, ще я спаси“ (Марк 8:35). И е вярно предупреждението: „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16:26). Да жертваш временното, е разумно само когато виждаш вечното и го имаш в сърцето си.

Кои са тези щастливци, тези герои, които застават срещу целия свят и войската на сатана? Кои са тези хора, които реално още тук притежават богатството и славата на небето? Кои са тези, при които това е плод на дълбока, смирена увереност, потвърждавана от свидетелството на Светия Дух? Това са обикновени хора, повярвали по Божията благодат в изкуплението, което извършва Иисус Христос. Те са дошли в молитва на покаяние при Него, за да поискат прошка и нов живот. И Бог е приел тяхното покаяние милостиво, с любов. Той им е простил, както прощава на всеки, който се покайва, сваля бремето от него и го освобождава от властта на греха. Само след истинското покаяние измъченото сърце придобива мир, от него се отнема вината и у човека, простен и приет от Бога, се появява огромно желание по някакъв начин да Му благодари за това огромно щастие.

От този момент започва животът, ръководен от Бога и ориентиран не към временното, а към вечното. Както е писано: „А на всички онези, които Го приеха – на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат Божи чеда; те се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, а от Бога“ (Йоан 1:12-13). По замисъла на Твореца, Който ни е сътворил, ние сме създадени за вечността със Бога и във Бога. Никоя друга цел не може да даде удовлетворение на човешката душа. Лъжата на дявола и грехът са направили всичко, за да бъде унищожен човекът като Божие подобие и да стане подобен на дявола – за вечни мъки и вечно отхвърляне. Но всемогъщият, непостижим в любовта и мъдростта Си Бог е предал на мъчения и смърт Своя Син и така е разрушил делата на дявола. Той създава с Духа Си новия човек и превръща всеки, който приема извършеното от Него, в ново творение.

За да ни въведе Бог в славното, свято Небесно царство, не е достатъчно просто да ни прости, да отнеме вината ни, да унищожи нашите грехове. Има нужда човекът да стане съвместим по своята природа, съответстващ на небесната обител. „Защото чрез само едно принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги“ (Евр. 10:14). Ето я непостижимата тайна на изкуплението, извършено от Бога чрез Иисус Христос! Когато очиства греховете ни, Бог веднага ни облича в Своята святост. Той прави нашия дух такъв, че Светият Дух, съединен с него, да може да обитава сърцето ни. „А който се съединява с Господ, е един дух с Него“ (I Кор. 6:17). Ето откъде идват подвизите на вярата: не защото ние сме някакви, а защото Той е такъв. Нашият предан на Бога живот е следствие от реалността на изкуплението. Затова всички, призовани и спасени от Бога, живеят божествен живот, който започва още тук и никога не завършва, продължава във вечността. Как може човек да изрази на практика своята благодарност към Бога? Давид, поразен от Неговата милост, казва: „Какво да въздам на Господ за всичките Му благодеяния към мене? Чашата на спасението ще приема и името Господно ще призова“ (Пс. 115:3-4). Не е възможно да се отблагодариш на Бога достойно, тъй като Неговата благодат и доброта са безкрайни. Нашето мислене е ограничено. Неспособни сме да разберем цялата пълнота и величието на изкуплението и спасението. Можем само смирено, от цялото си сърце да кажем: „Слава на благодатта, премъдростта и благостта на Бога! Само на Него за всичко слава!“. Амин!

омпромисите често се прилагат в политиката и при разрешаването на конфликти. По време на стачки, когато работниците искат увеличаване на заплатата, двете страни обикновено постигат компромис, който приемат за добра сделка. Въпреки че нито една от тях не е напълно удовлетворена от такъв резултат, те разбират, че това е най-доброто, което са можели да направят при дадените обстоятелства. Възможно ли е ние да използваме този принцип в нашия християнски живот, в нашите отношения с Бога, в отношението ни към света и греховете? По определение компромисът е съгласие между противоположни или различни мнения, постигнато по пътя на взаимни отстъпки. Компромисът включва отстъпки и жертване на своите принципи, това е частично загърбване на собствената позиция.

В живота си християните често правят компромис със своите врагове – сатана и неговите зли ангели. До компромис стигнал Иисус Навин, на когото Бог заповядал да унищожи жителите на Ханаан (Иис. Нав. 9:24), но гаваонците го излъгали и го принудили да ги направи слуги на израилтяните. А после съседните народи развратили Божия народ. Компромис допуснал и Саул, на когото Бог заповядал да унищожи напълно амаличаните и цялото им имущество (I Цар. 15:3). Но Саул скрил нещо, което искал да принесе в жертва на Бога (ст. 15). За тази нечестива постъпка той бил изобличен строго от Бога и по-късно – лишен от своето царство. Бог казва, че за Него послушанието е много по-важно от всички жертви (ст. 22). В последно време вярващите правят компромис, като приемат убеждението, че само Библията не е достатъчна за спасение и удовлетворен християнски живот. Също така може да има компромиси между истините на Библията и последните съмнителни „открития“ на учените. Немалко вярващи приемат компромис между християнския живот за Бога и живота, в който се допуска „малко“ грях. Често Църквата прави компромис със света, за да постигне различни цели.

Ще разгледаме четири компромиса, предложени от египетския фараон на Мойсей, с които той не се съгласява, а изпълнява своята мисия, като извежда Божия народ от Египет. ПЪРВИ КОМПРОМИС: „НИКЪДЕ НЕ ХОДЕТЕ“ „Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Идете, принесете в тази земя жертва на Господ, вашия Бог“ (Изх. 8:25). Божията заповед е категорична: „Пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господ, нашия Бог“ (Изх. 5:3), а в

7:16 се потвърждава: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“. Божите повеления се отнасят дори за дребните неща. Бог изисква Неговите заповеди да се спазват до най-дребните детайли. В този случай Божията заповед била конкретна: Израил да се отдели на три дни път от Египет и да принесе жертва в пустинята. А компромисът на фараона предлагал частично изпълнение на Божията воля и принасяне на жертва в египетската земя. Защо три дни път? Вероятно това било предобраз на факта, че Иисус е умрял и след три дни е възкръснал. Така и ние при кръщението умираме за стария живот и възкръсваме за нов (Римл. 6:1-12). Бог иска да се отдалечим толкова много от светския начин живот, че да нямаме шанс да се върнем към него. При покаянието си ние се обръщаме

към Бога и е необходимо да продължим пътя си напред, без да се оглеждаме назад (Лука 17:32). Едно малко момче паднало от креватчето си. Когато го попитали защо е паднало, то отговорило, че лежало на края на леглото. Така и ние можем да паднем духовно, ако стоим близо до границата с греха. Когато ставаме християни, Иисус ни призовава да излезем от света и да оставим всичко заради Него (Лука 9:23-26). Апостол Павел пише да не се подчиняваме на чуждо иго и да не правим компромис с невярващите (II Кор. 6:14-18). Когато приемаме компромис със света, се отдалечаваме от Бога. ВТОРИ КОМПРОМИС: „НЕ ОТИВАЙТЕ ДАЛЕЧЕ“ „Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господ, вашия Бог, само не отивайте далече; помолете се за мене на Господ“ (Изх. 8:28). Вместо да ходите цели три дни из пустинята, излезте и идете на недалечно разстояние, за да ви виждаме. Фараонът се страхува, че напуснат ли Египет, израилтяните веднага ще се опитат да отидат в Ханаан. Ето защо иска да ги вижда, за да ги върне, ако се наложи. Мойсей отказва да се съгласи с това условие заради прекомерната близост до Египет, която то предполага – до египетските ястия и съблазни, до египетското робство. В Евангелието от Лука (5:4) Иисус казва на Петър: „Отплувай към дълбокото“. Когато дойдем при Христос, веднага трябва да отплуваме към дълбокото, да не правим компромиси и да изгорим всички мостове, които водят към света. В Троянската война, за да нямат шанс да се върнат назад, гърците запалвали своите кораби. Дмитрий Донски, когато през нощта на 8 септември 1380 г. прекосил с войската си река Дон, разрушил всичко, с което хората му можели да се върнат, за да знаят, че няма път назад. Ако излизаме от света, трябва да бягаме, без да се оглеждаме, да взимаме решения, които ще ни помогнат да се отдалечим колкото е възможно повече от греховете си, за да остане между нас и миналото ни непреодолима пропаст. Иисус Христос учи Своите ученици да се борят с греховете си още на етапа на изкушенията: да изповядват злите мисли, похотите си, да контролират думите си. Колкото по-далече избягаме от греха, толкова по-трудно ще бъде на дявола да ни стигне. Но когато спрем да бягаме от греха, веднага се отдалечаваме от Бога.

ТРЕТИ КОМПРОМИС: „ВЪРВЕТЕ БЕЗ ДЕЦАТА“ „И върнаха Мойсей и Аарон при фараона, и той им каза: „Идете, извършете служба на Господ, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?“. Мойсей отговори: „Ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овцете и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господ, нашия Бог“. Фараонът им каза: „Нека бъде така; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, лошо намерение имате! Не, идете само мъжете и извършете служба на Господ, защото това искахте“. И ги изпъдиха от фараона“ (Изх. 10:8-11).

Фараонът и сатана знаели, че ако мъжете отидат сами в пустинята на разстояние тридневен път, много скоро ще се върнат при жените си, при семействата и робството си. Дяволът може да ни позволи да ходим на църква, ако след това се връщаме при него и продължаваме да му служим, т.е. ако един час в седмицата посвещаваме на Бога, а 167 часа от времето си даваме на сатана. Това е незабележим, но много коварен компромис. В Иисус Навин 24:15 се казва, че Бог иска да Му служим с цялото си семейство, а не да пращаме отделни „делегати“. За Бога не е угодно, когато мъжът отива на църква, а жената остава вкъщи с децата или мъжът и жената отиват да славят Бога, а поверяват децата на своите невярващи родители. Какво благословение е това, че в църква-

та има „детско царство“ и програми за деца от различни възрасти! Неслучайно в Първото послание на ап. Петър (2:9) е написано, че всички ученици на Христос са свещеници в Неговата Църква. Бог иска всички християни да бъдат единни в своето поклонение. Когато не призоваваме цялото си семейство и другите братя и сестри да се покланяме заедно на Бога, ние правим няколко крачки в посока, противоположна на Него. ЧЕТВЪРТИ КОМПРОМИС: „ИДЕТЕ БЕЗ ЖИВОТНИТЕ“ „Фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Идете, извършете служба на Господ, вашия Бог; само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас“ (Изх. 10:24). Фараонът разрешил на израилтяните да отидат за поклонение в пустинята на разстояние тридневен път с целите си семейства, но им забранил да вземат своето имущество. Как обаче хората да принесат жертви без животни? Когато повярваме, Бог ни призовава да отдадем цялото си сърце, но в християнския живот понякога възникват различни зависимости от материални „ценности“. В Битие 9:1 Бог заповядва на Ной и неговото семейство да се размножава и да изпълва земята. Но още в Битие 11:1-6 виждаме, че хората са решили да си спечелят име, да си построят град и кула, т.е. да си осигурят много удобства. В ст. 4 фразата: „преди да се пръснем по лицето на цялата земя“ се превежда по-точно от еврейски като: „да не би да бъдем разпръснати по лицето на цялата земя“ (сравнете съвременните преводи на Библията). Очевидно материалните ценности така са завладели сърцата на хората, че те вече не желаят да изпълняват Божията воля. Иисус иска ние да Му дадем абсолютно всичко, което ни принадлежи. Нека Му дадем своя ум, силите си, сърцето си, своята душа, тялото и имуществото си! Когато оставяме нещо за себе си, обръщаме гръб на Бога. Фараонът и сатана първо се опитали да удържат израилтяните в Египет. После се съгласили да ги пуснат, но не далече. След това се опитали да разделят народа на Израил и да го пуснат с празни ръце, без възможност да послужи на Бога. Но когато Мойсей не приел предложените компромиси, Бог сам, по невероятен и чуден начин извел Своя народ от робството и го въвел в Обещаната земя.

огава Йоан Му отговори: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му забранихме, защото не ходи след нас“. А Иисус каза: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, няма да може скоро да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас“ (Марк 9:38-40). Краткият разказ на евангелист Марк предава ярко и съдържателно проблемите, в които вече две хиляди години лесно се препъват учениците на Иисус Христос. Първият е свързан със зараждането на новата „корпоративна“ етика сред бъдещите апостоли. Йоан докладва на своя Началник: „НИЕ видяхме един човек, който… не ходи след нас“. Принципът „свой-чужд“ автоматично разделя момчетата от различни райони или улици, съседите, а още повече представителите на разнородни етнически и религиозни групи. Верността към „своите“ най-често се проявява във вражда към „чуждите“. Въпреки че в многократните горещи спорове по въпроса кой е по-значим учениците лесно успяват да се скарат и помежду си. Често под патриотичния блясък на корпоративната етика се крие банална и подла завист. А онзи човек, за когото говорят учениците, е творил чудеса, по отношение на които самите те понякога изпитвали досадни затруднения. Повторението на израза: „не ходи след нас“ издава напълно състоянието на учениците. Нито един Божи избраник няма право да приватизира Истината. Нелепи са опитите да затвориш Божия Дух, Който подобно на вятъра „духа където иска“, в стените на своя молитвен дом. „Властта на ключовете“ или, с други думи, „правото да вържеш и да решиш“ наред с привилегиите дава на Божия народ огромна отговор-

ност. Монопол над спасението има само триединният Бог. Ето защо търпеливият и толерантен отговор на Христос е много ценен за Неговите последователи. Иисусовият кратък урок по търпимост фактически се състои от три главни тези. Първо, с думите: „Не му забранявайте“ Господ изпреварва идеите за свободата на съвестта и на словото. Тук Той не произнася изпълнени с патос афоризми по маниера на Волтер: „Мразя онова, което говориш, но ще умра за правото ти да го говориш“. Освен това Иисус осъжда отчетливо духовната конкуренция между онези, които са призовани да разширяват пределите не на своите феодални княжества, а на Небесното царство. Второ, Иисус пояснява, че силата на Всевишния Бог е несъвместима с богохулството. Да сътвориш чудо, като се възползваш от силата и името на Христос, и веднага след това да се отдадеш на светотатство, е невъзможно. Иисус казва, че НИКОЙ не може да постъпи така. По-късно същата идея ще потвърди и апостол Павел (I Кор. 12:3). Третата мисъл е: не трябва да търсиш врагове. Те сами ще се намерят. Всеки инквизиторски жар се охлажда от простата фраза: „Който не е против вас, той е за вас“. Тук не се има предвид, че не е нужно да следваш учениците на Иисус, а че глав-

ното е да бъдеш с Христос. Защото Той е предупредил: „Който не е с Мене, е против Мене“ (Мат. 12:30). И така, изводът е: преди всичко се грижи Христос да действа чрез тебе. Инквизиторът обаче е прекалено зает с другите, за да мисли за Бога и в същото време – за себе си. Ако не разберем тази важна истина, може да разпилеем найискрено целия си живот в псевдохристиянско самозалъгване и шарлатанство. Защото ако такъв вярващ влезе в реалното поле на духовната битка, го чака плачевната участ на седемте синове на първосвещеника Скева (Деян. 19:13-16). В невидимия свят се знае ясно кой на чия страна е. И така, на въпроса: „Бил ли е толерантен Христос?“ отговарям – в известен смисъл да. Той никога не е допускал компромис с греха, но при това е създал единна и съборна Църква, като в нейните предели е премахнал всички социални бариери и предразсъдъци. Значи не си струва да се занимаваме с тяхната реставрация. В Христос вече няма чужди хора и Той еднозначно се противопоставя на духовната конкуренция.

„…Обяснете ми как стана така, че днес виждаме толкова много езическа пищност и обредност в християнството? Съответстват ли на Писанието богатите одежди на свещенослужителите със златни накити и скъпоценни камъни? Нещо тук не се ли разминава с Христовия Дух?“

Н

а Вашия въпрос трябва да отговорят онези, за които пишете. Очевидно е, че за някои религии традициите са по-скъпи от истината. А тези традиции са дошли донякъде от езичеството, донякъде от Стария Завет, който е наситен със символи. Когато езичниците не искали да се откажат от своите обреди и тайнства, се намерили такива отци на Църквата, които им разрешили да се кръстят, като запазят обичаите си. С това, разбира се, е била нарушена великата апостолска заповед: „Не се впрягайте заедно с неверните“ (II Кор. 6:14). Компромисът с тази заблуда е нанесъл на Църквата невероятни щети и я е направил на практика отстъпница. Но трябва да благодарим на Бога, че истинската Църква, която се е крила в катакомбите, е останала вярна на истината.

Както свидетелстват историческите документи, по времето на император Константин много езически обреди са навлезли в християнската Църква, за да може с това евтино средство да се привлекат маса езичници. Тези хора продължавали да се прекланят пред своите истукани, а после влизали в християнския молитвен дом, за да се поклонят на Иисус Христос, Когото много малко разбирали и още по-малко обичали. Покръстеното езичество е черна страница в историята на официалното християнство, която не може да бъде изчистена. Против подобно християнство, както тогава, така и сега, дяволът

За съжаление разгулната пищност откриваме и при някои съвременни (псевдо)християнски деноминации. Особено характерна е тя за онези, които изповядват „евангелието на просперитета“. При него основното послание е: „Искаме небесните богатства тук и сега!“. И макар да се проповядва, че чрез вяра те стават достояние на всеки християнин,

няма нищо против. Той го използва много успешно в борбата си срещу Бога. Съчетанието „християнство плюс езичество“ не е можело и днес не може да приближи човека до Бога. Ако го приеме, той остава неспасен грешник, независимо от привидната си религиозност. Само чистото, непримесено с нищо благовестие на Иисус Христос може да прогони мрака и да утвърди истината: „Бог е светлина и у Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Както виждате, не трябва да слагаме всички християни под общ знаменател. И Христос не постъпва така. Той казва: „Моите овце слушат гласа Ми“ (Йоан 10:27).

на богатство се радват само проповедниците. Тяхното имане обаче не изглежда да се спуска от небето, а идва от джобовете на лековерните им последователи. И така, езическият неистов стремеж за „здраве и благоденствие“ е характерен за религиозните, но неновородени хора. От редакцията

ПАДАНЕ: пропадане, сгромолясване, проваляне, срутване, упадък, залез, разгромяване, несполука, провал. ПАДЕНИЕ: упадък, поквара, развала, корупция, низост, подлост, позор, отклонение, прегрешение, отстъпничество, прелъстяване, обезчестяване.

ВТОРА СТЪПКА – ПАДАНЕ

Д

а паднеш в очите на някого, например на съпруга или съпругата си, децата, приятелите и колегите си, рода и църквата си, е ужасно, но най-страшното е да паднеш в очите на Бога. Тук ще разгледаме смисъла на падението, разбирано като състояние на християни, които са се предали в битката с плътта. Състоянието на падналия човек в библейския смисъл е начално – може да продължи, ако той не реагира навреме, за да се изправи: „Седем пъти ще падне праведникът – и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел“ (Пр. 24:16). Падналият християнин в своя личен, църковен и обществен живот е предал главнокомандването на плътта, т.е. на греховната си природа. Резултатът е разделяне на вътрешния човек, както Израил се разделя на две царства, с две столици и две места за поклонение: Йерусалим в Юдея и Самария в Израил. „Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душата и духа, на ставите и мозъка и преценява помисли и намерения сърдечни“ (Евр. 4:12). Както Самария се покланя на езическите богове, така плътта издига в култ аз-а, той поема инициативата

и превръща християнина в религиозен човек, който спазва определени правила и норми на поведение, без да има особена потребност от живот в Христос, т.е. от живота, вдъхнат при новораждането. Падението е едно от проклятията, за които говори Бог, когато предупреждава израилтяните да не отстъпват от Неговите заповеди: „Ще обърна лицето Си против вас и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви и ще бягате, когато никой не ви гони“ (Лев. 26:17). Християнинът всеки ден избира дали да слуша своя дух, или своята душа, но съзнанието му не се раздвоява, това не е шизофренно състояние. Изборът е или поклонение в дух и истина, за което Христос казва: „Бог е дух и тези, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Йоан 4:24), или издигане на грешното его, стария Адам. По пътя на падението дяволът предлага съблазни и изкушения, на които човек трудно устоява. Бог също поставя камъни за препъване с цел да спре отстъплението: изпитания, наказания, скърби. КАК ЗАПОЧВА ПАДЕНИЕТО? Падението не е случайно събитие, то винаги е следствие от някакви причини: надигане срещу Бога, срещу

Неговото Слово и авторитет, неоправдано самочувствие, гордост.

1. Падението на сатана. Сценарият започва с падението на сатана в духовния свят. В небето не се намира място за двама и сатана казва: „Или аз, или Той!“. „Беше свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бяха свалени и ангелите му“ (Откр. 12:7–10). Пророк Исая пише: „Как падна ти от небето, денице, сине на зората!“ (Ис. 14:12).

2. Падението на избрания от Бога народ. От славен народ при Соломон Израил стига до плен във Вавилон, до разрушаване на Йерусалим и храма. След като Христос е предаден и разпънат, този народ е разпръснат по цялата планета и едва в средата на XX в. е възстановен със собствена държава.

3. Падение на отделната личност. С времето Саул става подозрителен към цялото си обкръжение, включително към собствения си син Йонатан (I Цар. 22:8). Параноята го преследва до последните му дни. Виждаме това и в историята на други царе, водачи и генерали, които избиват своите съратници и единомишленици.

За новородените християни падението е процес с два възможни изхода: 1) зараждане, развитие, спиране, възстановяване или 2) зараждане, развитие, задълбочаване на кризата – ожесточаване, духовна смърт. Между тези два изхода трябва да избират отделният човек, цели църкви, дори деноминации. В крайна сметка или се издига авторитетът на Бога и Неговото Слово в нашите очи, в личния ни живот, в семейството и сред народа ни, или на Него се противопоставя друг авторитет. ПАДЕНИЕТО НА АМАН Писанието показва надигането срещу Бога и Неговия народ чрез образа на един властен човек – Аман, който е втори в йерархията след цар Артаксеркс (Ест. 6:13). Откъде започва неговото падение? От самоувереността и завишената му самооценка. Аман се издига в собствените си очи, разказва за голямото

си богатство, за многото си синове, за това, как царят го е поставил над князете и слугите си (Ест. 5:11). Историята потвърждава, че такъв тип хора не се задоволяват с постигнатото и въпреки че живеят в охолство и непрестанни развлечения, нямат мир. Мардохей и целият юдейски народ са препъникамък за пълното щастие на Аман, който убеждава царя да издаде закон за избиването на евреите, подготвя бесило, предвкусва победа. „Но всичко това ме не задоволява, докато виждам юдеина Мардохей да седи при царските врати“ (Ест. 5:13). В крайна сметка злият замисъл на Аман е разкрит, той е наказан, а народът на Естир е спасен (Ест. 7:9–10). „Който копае яма, ще падне в нея и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне“ (Пр. 26:27). В подобен модел на мислене и поведение участват и духовни същества,

заинтересовани да работят за своята кауза: пълното падение на човека. Трябва да знаем и да помним, че демоните ни мразят с люта омраза, защото заемаме тяхното място – там, откъдето те са били прогонени. Тези демони действат както пряко, чрез натрапчиви мисли и подбуди, чрез ситуации и обстоятелства, така и чрез хора, които първо заслепяват, лъжат, подчиняват и поробват, а след това използват като свои оръдия за нечестие. НОВОЗАВЕТНИЯТ ОБРАЗ. ЛОЗАТА Ако в лицето на Аман виждаме моралното падение на една горда личност, в Новия Завет имаме примери за психо–духовно падение на новоро-

дени християни. Духовното падение не е случайно спъване и препъване, а е съзнателен акт на отделяне от Лозата Христос чрез разграничаване от Словото, от молитвения живот, от освещението, от служението, от пребъдването в Бога. „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, я чисти, за да дава повече плод... Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят“ (Йоан 15:1-2, 6).

Ако не се окастря, лозовата пръчка изсъхва, не дава плод и се налага да се изреже – близо до корена. По същия начин животът по плът води към смърт. Такъв християнин съхне бавно, у него липсва благодат. Дори ако върши нещо добро и полезно, той го прави без съдействието на Светия Дух. За това предупреждава ап. Павел: „Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот“ (Гал. 6:8). Ако в началото грешникът избира Христос като камък за спасение, стъпва твърдо на Него, расте и не потъва в блатото на греха, то веднъж тръгнал по пътя на отстъплението, християнинът се приспособява към греховния живот и започва да го обича. В този момент и за такъв вярващ Христос, Неговите заповеди и думи стават препъникамък. Отстъпилият християнин не е като обикновения грешник, той постоянно се сблъсква с истините, оставили отпечатък в неговата съвест, в съзнанието, дълготрайната и краткотрайната му памет. Макар да знае как трябва да

постъпва и какви решения да взема, той умишлено прави обратното. Логичният резултат от това е не просто вътрешен дискомфорт, а и липса на благословение, благодат и съдействие от страна на Христос. Мирът и радостта, придобити чрез Божия Син, се изпаряват и християнинът се сблъсква със сериозни препятствия, които Бог праща с цел да го спре. „Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господ и да не ти е тежко от Неговото изобличение; защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволява, както баща към сина си“ (Пр. 3:11-12). Ако в такъв момент християнинът не види, че сам Христос го спира както е спрял Савел, както е спрял учениците, които вървят към Емаус, процесът на отстъпление ще продължи. Този човек все по-активно включва своята логика в анализа на живота си и отговаря на всичко, което става, по свой начин. Той не търси истината, изявявана от Бога, както е правел веднага, след като е повярвал, а се стреми към своя истина, към свое „разумно“ обяснение, за да оправдае състоянието и действията си. Естествено, не всички в църквата го разбират, затова започва да общува избирателно и повечето хора са му досадни. Но не спира да търси подкрепа, като често сее съмнения и подозрения спрямо служителите и делото, което се върши в църквата. Подобно изопачено критикарско мислене, за разлика от здравото критично мислене на духовните християни, кара този човек да се изолира, а с времето да се саморазграничи и оттегли от църквата. Обяснението винаги е: „Всички са виновни, там няма любов, никой не ме разбира“. „Благослови ги Симеон и каза на Мария, майка Му: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия...“

(Лука 2:34). Иисус „лежи за ставане“ на онези, които „се спасяват и стъпват върху Него като върху канара“. И същевременно „лежи за падане“ на онези, които са религиозни, но нямат живот в себе си и са тръгнали по пътя на отстъплението. Когато се сблъскат с Него, вместо да прогледнат и да станат, те се препъват и падат. Защо? Защото религията като обредност и самоправедността не издържат пред Христовата правда. ПСИХО–ДУХОВНИ СИМПТОМИ НА ДУХОВНОТО ПАДЕНИЕ „Нека се постараем да влезем в онова покоище, че да не би някой да падне в подобно непокорство“ (Евр.

4:11). Симптомите, които посочваме тук, са характерни за човек в състояние на падение, независимо от неговата култура, възраст, пол, националност, социална принадлежност, образование. Те са формулирани популярно с цел да послужат като лакмус за всеки християнин.

1. Разочарование от нечути молитви.

2. Огорчение от Бога поради неоправдани очаквания.

3. Преминаване от живот по дух към живот по плът, което води до религиозно възгордяване и самоувереност.

4. Стремеж към спорове с тенденциозно налагане на собственото мнение.

5. Непреклонност по отношение на субективни убеждения и себеправедност.

6. Непризнаване на авторитети, човекът е авторитет сам за себе си, смята, че няма среда, достойна за него. Вижда себе си като специален сорт „златна превъзходна“ ябълка, без да осъзнава, че тази ябълка е отхапана от греха, осквернена е от съблазните в света, а отвътре гние в гордост и голямо самочувствие.

7. Огорчения, обиди, подозрения, предразсъдъци, недоверие към дру-

гите и разочарование от тях, затвореност в себе си.

8. Липса на смирение, търпение, въздържание, липса на духовен мир и радост.

9. Раздразнителност, бързо избухване, постоянно търсене на оправдания.

10. При развит интелект, природни способности, обхватен ум, който може да разсъждава за всичко, се наблюдава липса на разсъдителност поради недостиг на божествена мъдрост. „А мъдростта, която идва отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна“ (Як. 3:17).

11. Духовна слепота. Липса на Христова светлина, на божествени откровения чрез Словото и Светия Дух. Такъв християнин вече е в духовен полумрак.

12. Липса на любов към Бога и ближните – според първата и втората заповед. Не бива да подценяваме тези симптоми, които показват опасно духовно състояние. Според медицината и клиничната психология са достатъчни пет постоянно повтарящи се симптоми, за да се постави конкретна диагноза. „Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне“ (I Кор. 10:12). Псалмопевецът се моли за хората от Божия народ „да не паднат отново в безразсъдност“ (Пс. 84:8-14). Резултат от развитието на тези симптоми е споменатата вече адаптация към съблазните, които ни препъват, т.е. спираме да се борим до победа, а съгрешаваме и се примиряваме с греха, започваме да вярваме, че плътта е много силна и няма смисъл да ѝ се противопоставяме с духа. Оправдаваме се, че сме се изморили да търсим решение на проблемите, и се съгласяваме с най-опасното твърдение: „Така правят всички“ – щом другите могат да допускат компромиси, няма смисъл точно аз да ставам Дон Кихот. „Затова трябва да бъдем особено внимателни

към онова, което сме чули, да не би някак да отпаднем“ (Евр. 2:1). Причините за появата на тези симптоми са комплексни: • Липса на жажда за изучаване на Писанието с цел освещение.

• Липса на жажда за лична молитва, молитва заедно с църквата и с приятели.

• Липса на пребъдване в истинския пост според Исая 58 гл.

• Липса на жажда за участие в църковния живот.

• Равнодушие към ближните, безразличие към служенията.

• Пасивност и прехвърляне на отговорности към другите.

• Молитва за прозрение и премахване на всяка самозаблуда и измама.

• Искрено покаяние чрез дълбоко съкрушение.

• Подновяване на завета с Христос.

• Пост и молитва за обновяване на духа (Пс. 50:12).

• Възвръщане на тесния път за съразпятие и съвъзкресение. Без тези стъпки християните няма да възстановят мира и радостта в Светия Дух, които са имали. Няма да преживеят изливането на Божията любов, която превъзхожда всичко. Ако това възстановяване не се осъществи, Бог предупреждава: „За нечестивците няма мир!“ (Ис. 48:22).

• Злоупотреба с духовни дарби и възгордяване.

• Злоупотреба с лични качества с цел изтъкване на собственото превъзходство над другите. Списъкът може да се продължи. И всичко това спира лозовата пръчка да дава плодове на духа.

ТРЕТА СТЪПКА – ЗАКОРАВЯВАНЕ

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Възстановяването винаги е свързано с осъзнаване, че човекът е излязъл от духовния обсег на Божието царство и то се е оттеглило от него (Римл.

14:17–19). „Така казва Господ: Спрете се в своите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, къде е добрият път. Вървете по него и ще намерите покой за душите си“ (Йер. 6:16). Осъзнаването на падналия християнин минава през следните стъпки:

„Който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие“ (Пр. 28:14, Ревизирано издание). Упоритото непокорство на Божите истини води до по-тежка форма на отстъпление – закоравяване. По пътя на отстъплението няма фаза, при която човек да не преживее духовно–нравствен регрес. Разбира се, темпото на този регрес може да бъде забавено или ускорено. Всичко зависи от човека и причинно-следствените връзки около неговото падение. „Сърцето на тези хора е закоравяло и с ушите си тежко чуват, и са затворили очите си, да не би някога да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, така че да се обърнат и Аз да ги изцеля“ (Мат. 13:15). Този стих често се отнася към невярващи хора, той обаче важи

и за онези, които са били в Божието присъствие, познават Божията благодат, но чрез отдалечаване от Божия престол са започнали да съхнат. „Ето, онези, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребваш всеки, който отстъпва от Тебе“ (Пс. 72:27). Египетският фараон тръгва по този път, независимо от всички знамения, които Бог дава, за да го смири. От една страна, Бог му праща наказания, но от друга, ги отменя според неговата молба към Мойсей. Така фараонът винаги може да избира злото или доброто. По същия начин нашият небесен Баща постъпва с всеки от нас, защото ни обича. Историята на различните

библейски герои показва, че за едни наказанието от Бога е благословение, а при други води до закоравяване. Така и израилтяните въпреки големите чудеса, знамения и чудното избавление от Египет се смиряват временно, емоционално, докато виждат свръхестествените дела на Бога, но в съзнанието си остават упорити и се закоравяват в своето непослушание спрямо Божите заповеди (Изх. 32:9). Изминават стотици години, но както високият стандарт на живот не променя греховната природа на избрания народ, така и съвременната цивилизация, издигната за сметка на християнското учение, не се оказва гаранция за опазване на нравствеността и смирението пред Бога. Религията без духовен живот, без присъствието на реалния Христос във всекидневието на вярващия човек неизменно води до

затъване в грях. По тази причина Бог издига пророци и ги праща от Свое име, за да изобличават Неговия народ. „А домът Израилев няма да иска да те слуша, защото те не искат да слушат Мене, понеже целият Израилев дом е с твърд лоб и с жестоко сърце" (Йез.

3:7-12). СИМПТОМИ НА ЗАКОРАВЯВАНЕТО 1. Заслепение относно собственото духовно състояние.

2. Живот в духовна тъмнина и мрак.

3. Невъзприемчивост към светлината и истината, опониране на здравото учение и служение.

3. Противопоставяне на почти всяко предложение за промяна или действие от страна на служителите и църквата. Човекът не приема увещания и изобличения, още по-малко наставления и назидание.

4. Винаги, по всеки въпрос има свое мнение.

5. Затваря се в себе си или общува с тесен кръг от поддръжници. В сърцето му става все по-тясно за другите, с лекота ги отстранява от обхвата на своето лично пространство. За всеки има определение, характеристика, личностен профил.

6. Изказва недоволство, чувства се обиден и огорчен, изисква справедливост от другите, но не търси вина у себе си.

7. Обича да се самоизтъква, да подчертава своето превъзходство по отношение на външност, интелект, кариера. Другите не са достойни за неговото внимание. Ето как Христос определя такива хора: „Защото казваш: „Богат съм, забогатях и от нищо не се нуждая“, а не знаеш, че си злочест и клет, сиромах, сляп и гол“ (Откр. 3:17). Закоравелият човек почти напълно е загубил радостта от спасението, божествения мир, духовния покой. Пред очите ми много такива хора

обикнаха света и отидоха в него, както пише ап. Павел: „Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун“ (II Тим. 4:10). Но по пътя на отстъплението те преживяха катастрофи, болести, нервни кризи, психични разстройства, семействата им се разбиха и някои от тях починаха преждевременно. Едни успяха да се смирят, подобно на Ахав: „Виждаш ли как се смири Ахав пред Мене?“ (III Цар. 21:29), но други преживяха големи изпитания, като цар Седекия: „Тогава хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и извършиха съд над него; заклаха синовете на Седекия пред очите му, а на самия Седекия избодоха очите, оковаха го в окови и го отведоха във Вавилон“ (IV Цар. 25:6-8). ДЕЙСТВИЯ НА ЦЪРКВАТА И НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК ПРИ ЗАКОРАВЯВАНЕ Църквата е призована да пости и да се моли заедно с близките на закоравелия човек, да го увещава и да прилага дисциплиниращи мерки като забележка, строга забележка, а след време, ако няма покаяние, дори отлъчване. Закоравелият трябва да осъзнае своето реално състояние, да се види в Божието огледало, подобно на Езекия, да пребъдва в пост и молитва, в дълбоко съкрушение и плач пред Бога, като остави греха, прекрати бунта и противенето спрямо Христос. Ако се налага, трябва да се отрече от конкретни обвързващи грехове. А Бог обича да прощава. „Докато мълчах, костите ми се изтощиха от всекидневното ми охкане, защото денем и нощем Твоята ръка тежеше върху мене, свежестта ми изчезна като през лятна суша. Но аз ти открих греха си и не скрих беззаконието си; казах: „Ще изповядам пред Господ своите престъпления“ и Ти сне от мене вината на греха ми“ (Пс. 31:3-5). Скъпи християни, не бива да се отпускаме и да стигаме до закора-

вяване, защото това състояние е много опасно. В бунта си срещу Бога, църквата, хората мнозина умират без възможност за изповед и покаяние – пред престола на вечния съд те ще отговарят за своята опърничавост. За тях Бог казва чрез псалмопевеца Давид: „Не бъдете като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват“ (Пс. 31:9). Алтернативата на падението и закоравяването е укрепване на новородения дух. В този смисъл Йосиф е пример за подражание. Неговият път е предобраз на Христовия – тесен път с тесни врати, които водят към вечното. „Йосиф е издънка на плодоносно дърво… огорчаваха го, стреляха и враждуваха срещу него стрелци; но лъкът му остана твърд и мишците на ръцете му са силни чрез ръцете на силния Яковов Бог“ (Бит. 49:22-27). Животът на Йосиф е изпълнен с изпитания още от юношеството. Намразен, продаден, несправедливо осъден, хвърлен в затвор, чрез упованието си на Бога и Неговото Слово той става твърд духом, приготвен за почетна употреба (II Тим. 2:20). Бог го издига на позиция втори след фараона и така Йосиф спасява не само Египет, а и целия свой род и народ. Във всяко време Бог си има такива съдове, които употребява за славни победи. Той ги изгражда в трудности и изпитания, наставлява ги, назидава ги, увещава ги, изобличава ги – всички те минават през Небесното училище. Условието за постигане на такива резултати е твърдост на духа. Давид също познава тези духовни закони, през целия си живот той разбира колко много се нуждае от твърд дух. Пред себе си Давид има осъзната, осмислена цел и я постига. Бог чува молитвите му и сътворява у него твърд дух, затова и враговете му падат пред него. Скъпи читатели, бих желал това да присъства постоянно в нашите молитви. „От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо,

като се уповава на Господ“ (Пс. 111:7). Затова нека се запитаме кой модел на мислене и поведение избираме ние. Друг образ за подражание е ап. Павел. За него Господ Иисус казва: „Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име“ (Деян. 9:16). Но това не само не уплашва, нито спира апостола, а напротив, мотивира го така, че няма равен на него сред Христовите ученици. Само твърдият дух му дава възможност да успее във всички мисионерски пътешествия, да преживее изпитанията, за които пише. Той успява, а ние?

ят божествен мир обаче е съвършен, свят и непорочен, изпълнен със смирение и благост. Човек идва на себе си, като прави обективен анализ на състоянието на своя дух, изяснява си под чий контрол са неговите чувства, емоции, интелект, какви мисли се възпроизвеждат и реализират в съзнанието му, дали те се възприемат от неговата църква, от служителите в нея, от близките му. Много важно е да изпитва доколко неговите мисли и чувства са в съгласие с Божията воля според Писанието. Ако те, заедно с интелекта му, водят към дистанциране и разделение, това е сериозен признак и тревожен сигнал

Ето какво е неговото пожелание: „На вас Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас, за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при идването на нашия Господ Иисус Христос с всичките Му светии“ (I Сол. 3:12-13).

за нужда от бърза промяна. Постът и молитвата могат да отворят очите на всеки – да види къде е сбъркал, къде се е препънал и е паднал, кога и във връзка с какво е спрял духовният му растеж. Алтернативното състояние на твърд дух изисква усилие. За да се постигне то, Бог изработва у човека желание и воля за участие в тези процеси, което е най-голямото духовно богатство, гаранция за пълноценен, плодоносен, победоносен, благословен и благодатен живот на християнина. „Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава“ (Ис. 26:3).

ИЗВОД Закоравяването на сърцето и затвърждаването на духа не са едно и също явление в психо-духовния свят. Едното явление има негативен характер, води към ожесточаване (следващата стъпка по пътя на отстъплението) и има свои симптоми и последствия. При закоравяването има имитация на мир и радост, а всъщност всичко е подчинено на равнодушието и апатията. Истински-

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

зраснах в нормално семейство, с нормално детство. Изпитвах едно чисто, наивно любопитство към света около менe. Отрано ме привлякоха книгите. Много ми харесваха енциклопедиите. Понякога четях дори някакви сложни, почти неразбираеми книги – от чисто любопитство. В тях откривах различни светове и приключения, добивах все повече знания за света около мене. Постепенно ме привлече и историята на света. Като всеки младеж преминах през нормалните за възрастта игри, забавления и безгрижието на ученическите години. След като завърших училище, ме приеха да следвам в университет. Започнах своето голямо пътешествие в живота и търсех къде е мястото ми под слънцето. Знаех, че учебниците в университета няма да ме научат как да живея добре и ще трябва сам да стигна до правилните отговори, след като си задам правилните въпроси. Разговарях с хората, с които ме срещаше животът, опитвах се да науча от всекиго по нещо, да видя гледната точка на човека срещу мене. Така започнах да търся смисъла на живота за самия мене. Исках да разбера истината за всичко, което ме заобикаля – за света, за обществото, за себе си. Чистото, детско, наивно любопитство се пре-

върна в целенасочено, осъзнато. Покрай университета започнах да чета книги по история, философия, за международни отношения, политика, тайни общества, конспиративни теории, за личностно развитие и какво ли още не. Поглъщах жадно всяка нова информация. След няколко години сериозно четене и разсъждаване вече виждах по-голямата „картина“. В училище и в университета учех всеки предмет отделно, независимо от другите. Но сега се опитвах да свържа всичко в едно цяло. Намирах се в материален свят, където всичко се купува и продава и огромното мнозинство хора мислят преди всичко как да задоволят най-елементарните си нужди. Нещо не беше наред с този свят. Сякаш човечеството бе изгубило някъде там, във времето, някакъв

непознат идеал. По-късно Божието слово ми показа какво точно съм виждал: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу управниците на тъмнината от този век, срещу поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Същевременно търсех и своето място в живота. Беше трудно. Лутах се твърде много във всекидневието си, но бях наистина гладен за дълбоките истини и това ми даваше някаква неугасваща надежда за утрешния ден, че ще се случи нещо хубаво. Опитвах се да избягам от тълпите и от градския шум, като оставах сам, за да чета или да размишлявам. Опитвах се да разбера всичко. Постоянно търсех нещо ново. Започнах да чета и литература за всякакви духовни лъжеучения. Слава на Бога, че ме опази от капана на окултните практики. Терзаех се много, че почти няма с кого да си поприказвам дори на най-елементарна тема, свързана с нематериалното. А и имах все повече въпроси без отговори. Ставах все по-объркан и натрупвах вътрешни противоречия в ума и сърцето си. Имах нормален социален живот, но все по-често се чувствах самотен. Хората около мене не разбираха търсенията ми. Усещах се като вълк единак,

да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; защото в голямата мъдрост има голямо страдание и който трупа познание, трупа тъга“ (Екл. 1:17-18). Истинската ми осъзнатост дойде в момента, в който започнах да се пробуждам за Божието слово – да разбирам греха, своята паднала природа, спасителното дело на Иисус Христос на кръста. Помня как една пролетна вечер бях с моите приятели в парка и после останахме със Стефан. Той отговаряше на въпросите ми с голяма любов и търпение. Стефан беше единственият човек, с когото можех да водя задълбочени дискусии за духовното. И двамата от много време търсехме истината за живота. Тогава обаче не знаех, че той вече я беше открил и ми я изявяваше.

странник на този свят. Непрекъснато се връщах назад, в миналото си, като преосмислях и анализирах всякакви неща. През някои нощи не можех да спя от такива мисли. Времето летеше и се чувствах все по-зле вътрешно. Виждах слабостите си и много исках да се променя. Години наред копнеех за това, знаех какво трябва да променя, но нямах сили да го направя. Опитвах се да започна всичко отначало, но уви, се въртях в кръг. А и светът ме притискаше, като ми налагаше определени стандарти, които също ме правеха все по-неудовлетворен. Тогава си мислех, че като разговарям с някого на каквато и да било духовна тема (разбира се, обикновено ставаше дума за някакъв вид окултизъм), човекът срещу мене е духовен, осъзнат. Всъщност това е огромна лъжа! Плътското знание, което имах в онези години, не е било духовност. Ако беше истинска духовност, нямаше да ме кара да се чувствам все по-празен и все по-зле. Най-мъдрият човек, живял някога на земята, казва: „И насочих сърцето си

Господ дойде в точния момент в живота ми – когато времето сякаш беше спряло, чувствах се ужасно и нещата, които вършех, започнаха да губят всякакъв смисъл. Намирах се в голям житейски и най-вече духовен вакуум. Но това явно беше необходимо според превъзходния план на Бога за мене, за да ме подготви за нещо ново, което да дойде на мястото на старото. Помня как една вечер в миг осъзнах съвършеното безсмислие на живота си. Не ме напускаше мисълта, че животът ми не е просто раждане, детство, училище, университет, работа, семейство, плащане на данъци и сметки, пенсиониране,

смърт. Впоследствие разбрах от Божието слово какво съм изпитал: „Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър“ (Екл. 1:14). Бог започна осезаемо да ме привлича към Себе Си. През следващите седмици попаднах случайно на едно християнско видео, в което младо момиче каза следните думи: „Всеки човек има една огромна празнота в сърцето си. Различните хора се опитват да я запълнят по различни начини – с пари, власт, секс, алкохол, цигари, наркотици. Но единственото, което може да запълни тази празнота, е Иисус Христос“. Това ме накара да се замисля, защото наистина не разбирах какво има предвид момичето. Онази вечер реших по някакъв начин да потърся кой е Христос. Нямах никаква представа как. Бог не закъсня – още на другия ден изпрати Свое дете! С Ники се срещнахме случайно, а не се бяхме виждали от

години. Вече знаех, че двамата със Стефан ходят в една и съща църква. Реших и аз да посетя неделното богослужение. Когато влязох в залата, наистина усетих Божия мир. Не просто атмосферата ми направи впечатление, а и самите хора. За първи път през живота си виждах хора без задни мисли – бях свикнал да ги разпознавам в света. Във всяка нова общност, където отивах, ме гледаха от главата до петите и се опитваха да ме преценяват. Тук обаче нямаше фалш. Имаше искрени сърца. След църквата отидох и на служение в дом за възрастни хора. В този майски ден сърцето ми изля много сълзи. През следващите месеци Христос започна да променя моя живот из основи. Купих си Библия. Три дни след това имах непрестанни натрапчиви мисли, които мога да опиша най-добре

с тези стихове: „Като Го изведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на света в един миг време. И Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и славата им, защото тя е предадена на мене и аз я давам на когото искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое“ (Лука 4:5-7). У мене протичаше един болезнен процес на пречупване на множество погрешни разбирания, вярвания и стереотипи. Започнах да посещавам и група за изучаване на Божието слово. Разбрах, че в Библията има нещо различно. Това не бяха просто думи. През годините бях изчел десетки хиляди страници на всякаква тематика, но за първи път сега виждах нещо друго. Това не беше човешка реч. Тук имаше безупречна логика, дълбочина, завършеност. Един ден получих откровение от Божието слово: „Господ ще те порази с лудост, слепота и вцепеняване на сърцето. И ще вървиш пипнешком по пладне, както слепец ходи пипнешком в тъмнината, няма да имаш сполука в пътищата си, ще бъдеш всеки ден притесняван и ограбван и няма да има кой да те защити“ (Вт. 28:28-29). Това представляваше моят живот дотогава – лудост на ума, духовна слепота, смутено, лутащо се сърце, както и страх, който постоянно ме потискаше и ограбваше. Преминавах постепенно през своите лични духовни битки. Сега разбирам колко много благодат Бог изсипа над мене тогава. През този труден период спрях да ходя на църква. Два пъти бях на крачка да се върна в света, но Господ вече ме беше променил – знаех, че ако се върна, ще изживея остатъка от живота си в една гигантска лъжа. Въпреки това няколко месеца про-

дължавах да снова между света и църквата, без да съзнавам в каква опасност се намирам. Но Божията милост беше голяма, защото нещата се подредиха по уникален начин. Моят приятел Стефан ме покани на своята сватба. За първи път отивах на християнска сватба. През този ден всичко беше толкова прекрасно! Господ отново ме привлече към Себе Си с голяма любов. Реших да се върна на богослуженията и да постоянствам в четенето на Божието слово и в молитвата. Една неделна сутрин чрез проповедта, която слушах, Светият Дух ме съкруши. Осъзнах дълбоката си нужда от Христос и призовах Неговото име в молитва на покаяние. Слава на Бога! Още на следващия ден сутринта, когато се помолих и отворих Библията, разбрах, че нещо се е променило коренно. Запитах се какво става. И веднага получих отговор от Бога – чрез първите думи на пасажа, който четях: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който според голямата Си милост чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите ни новороди за жива надежда, за нетленно наследство, чисто, което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последното време“ (I Пет. 1:3-5). Имах ново сърце! Възроденият ми дух свидетелстваше, че съм роден свише и съм спасен. „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново!“ (II Кор. 5:17). С радост мога да потвърдя, че чудесата на Бога в живота ми не спират! Видях Божията ръка в не един и два момента и целият този духовен опит ме укрепи в пътя на

вярата. Слава на Бога, че Той се разкрива по такъв невероятен начин на всеки човек, за да го привлече към Себе Си! Сега съм свободен от тежестта на греха, която носех. Иисус Христос ми подари свобода от всякакво съжаление за миналото. Спрях да се тревожа и за утрешния ден, за бъдещето, защото вярвам, че Господ има чуден план за мене. Свободен съм от страховете и заблудите си: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Като осъзнавам все повече колко много е направил за мене Христос на Голгота, имам все по-голямо желание да Му служа, да предавам живота си под Неговото върховно господство. Живея смислен, радостен и изобилен живот. Така ми се иска всеки да изпита това, за което говоря! Защото Иисус Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат в изобилие“ (Йоан 10:10). Амин!

• Възможност за осиновяване без знанието и съгласието на родителите (изменение на чл. 93 от Семейния кодекс).

• Няма отговорност: Отговорност за фалшиви сигнали, неправомерно отнемане на деца, неверни доклади и т.н. в закона не се предвижда!

• Частни фирми/неправителствени организации изземват държавни функции: Могат да ви наложат задължителни социални услуги, извършвани от частни лица, „доставчици на социални услуги“, дори и чужди или чуждестранно финансирани. Тези частни лица ще избират и контролират приемните семейства, ще дават становища пред съда дали сте годни да бъдете родители (нов чл. 138а от Семейния кодекс), ще ви налагат задължителни предписания, ще се намесват при спорове между двамата родители, ще получават лична информация от лекари и институции и т.н. За дейността

Не е нужно да си юрист, за да съзреш сериозните опасности, които крие новият Закон за социалните услуги. Той е радикално антисоциален и антихристиянски по своята същност и за съжаление е само етап от настъпващите законодателни промени, в които ние като християни разпознаваме редица от белезите на последното време. Публикуваме някои от множеството проблемни текстове в този закон и 29-те други закони, променени заради него. Новият Закон за социалните услуги, обнародван в ДВ бр. 24/2019 г. и засега отложен за следващите шест месеца променя съществено Закона за закрила на детето, Семейния кодекс и много други важни закони. Ето как: • Отнемане на дете по сигнал: Само по сигнал (включително анонимен) могат да отнемат детето ви в рамките на 24 часа без съдебна заповед – чл. 36г и чл.

36д във връзка с чл. 27(1) от Закона за закрила на детето.

• Родителите са виновни: Едва след един месец ще трябва да доказвате пред съда, че сте невинен (ако можете и имате пари за адвокати) – чл. 27(2) от ЗЗД.

• Домът ви не е защитен: Социален работник ще може да влезе в дома ви по сигнал, без съдебна заповед и да съста-

ви доклад с огромно количество лична информация, както и да претърси дома ви (например какво имате в хладилника, в шкафовете, с какви дрехи разполагате, какви кабели ползвате и т.н. ) – чл. 10(1) и приложение 1 от Наредбата, изменени с постановление на МС №104/02.05.2019 г.

• Въз основа на мнението на социален работник ще се оценява вашата родителска компетентност, ще ви се дават задължителни предписания как да си гледате децата (чл. 11 от Наредбата) или ще ви се наложат „мерки за закрила“, включително отнемане на детето (чл. 14(3) и чл. 20(2) от Наредбата). А може изобщо да не се предприемат „мерки за реинтеграция“ (чл.17(2) от Наредбата) и детето направо да се даде за осиновяване (чл. 93(2) и (3) от Семейния кодекс), включително в чужбина.

си доставчиците на социални услуги ще получават пари от бюджета, от такси, взети от гражданите (каквито сами си определят), и от чуждестранните си спонсори.

• Всяко дете е в риск: например на самотен родител, в многодетно семейство, при недостатъчна жилищна площ или недостатъчни доходи, при увреждания/ болест в семейството, при направени отсъствия от училище и т.н., както и при редица „други обстоятелства“ по преценка на социалния работник – §1 от Закона за закрила на детето, §1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето , чл. 4-6 от Наредбата на Министерския съвет.

• „Телефонът на доверието“ 116 111 е даден на частна неправителствена организация с чуждестранно финансиране и съмнителен морал. На този номер може да звънне вашето дете или всеки друг човек и да подаде „сигнал“ срещу вас.

• Частни фирми/неправителствени организации = „доставчици на социални услуги“ (чл. 30 от Закона за социалните услуги) могат да бъдат както чуждес-

транни лица (т. 2), така и чуждестранно финансирани организации – чл. 41, ал. 2 от Закона за социалните услуги.

• Чуждестранните доставчици в някои случаи няма да имат нужда дори от лиценз по българските закони: чл. 31, ал. 3 от Закона за социалните услуги.

• Доставчиците имат основно участие в приемната грижа: нов чл. 34а от Закона за закрила на детето.

• Доставчиците имат достъп до всичките ви лични данни: чл. 81, ал. 1 от Закона за социалните услуги.

• Мерки за „закрила на детето“ се предоставят като социални услуги, включително задължителни: чл. 88, ал. 2 и чл.

74, ал. 1 от Закона за социалните услуги, чл. 36д, ал. 3, чл. 4, ал.1, т. 1, 4 и 5, чл. 20, ал. 2 и чл. 23, т. 2 от Закона за закрила на детето.

• Доставчикът е член и на мултидисциплинарния силов екип за извеждане на дете от семейството само по сигнал (чл. 36 г, ал. 3 от Закона за закрила на детето). Има още много държавни правомощия, предоставени в ръцете на частните доставчици – вижте целия Закон за социалните услуги на: https://www.lex.bg/bg/ laws/ldoc/2137191914 ПРЕДСТОЯТ ОЩЕ: • Задължително сексуално обучение от 4-годишна възраст.

• Задължителни посещения – „патронаж“ във вашия дом за наблюдение на деца от 0 до 3 г.

• „Детски съд“: Детето ви ще може да ви съди, ако например сте му се скарали или не сте му осигурили някакви условия, включително пред международен съд (ако се ратифицира Третият факулЕто страховитата статистика за Норвегия! Нашият нов ЗСУ повтаря техните закони. (Източник: bTV)

ВСЕ ОЩЕ Е ТАКА

ПРЕЗ 2020 Г. СЕ ВЪВЕЖДА

Нашето семейство. Нашето дете. Нашият свят.

Държавата има право да инспектира всяко семейство и да отнеме което и да е дете от родителите му по преценка на държавни служители, без съд.

Имаме много деца. Това е хубаво.

По-големият брой на децата в семейството снижава качеството на живота на всяко дете и може да е повод то да бъде отнето.

В семейството ни се вземат решения как да се хранят и обличат, как да се учат и възпитават децата ни.

Държавни служители оценяват и диктуват на родителите задължителни методи на възпитание и грижа за децата.

Ние като родители възпитаваме децата си. Предпазваме ги от лошо поведение. Когато е необходимо, прилагаме методи за поощряване на доброто поведение и наказване на лошото.

Всякакви забранителни възпитателни мерки в семейството се смятат за насилие и нарушаване на правата на детето.

Ние сами разрешаваме конфликтите в нашето семейство.

При всеки случай на конфликт в семейството децата се инструктират да се оплакват на учителя, психолога, детския омбудсман. Въвежда се „Телефон на доверието“, на който се приемат всякакви сигнали – и от анонимни източници.

Родителите и децата са граждани на България и имат равни права.

Правата на детето са по-висши от правата на родителите. Към родителя се подхожда с „презумпция за виновност“.

Ако някой посегне върху целостта на нашето семейство, ние ще се обърнем към съдебните власти.

Изграждат се специализирани институции и инстанции, които не подлежат на контрол от български и международен съд.

тативен протокол на ООН за правата на детето). Всичко изброено дотук се прилага отдавна в скандинавските страни и Западна Европа и резултатите са ужасяващи! РЕЗЮМЕ от Становището на Светия Синод на Българската православна църква по повод ЗСУ Изводите, които могат да се направят при ценностния и юридическия анализ на Закона за социалните услуги, са следните: • Чрез някои от разпоредбите в този закон по същество се отрича духовната връзка на детето с неговите родители!

• Нормативното регламентиране на множество нови предпоставки за ограничаване на родителските права поставя родителите в невъзможност да възпитават собствените си деца, тъй като процесът на възпитание включва в себе си поощрителни, обучителни, но и ограничителни мерки, които трябва да се прилагат комплексно.

• Създават се предпоставки за един модел на намеса на чиновници и неправителствени организации в семейното огнище, които могат да доведат до разрушаване на семейството, до увеличаване на броя на социалните сираци при живи родители, до опустошени детски съдби.

• „Овластяването“ на детето се пропагандира винаги с идеите за репродуктивно здраве и права на децата, но зад тази терминология се крие поход срещу детската чистота и невинност и опит за демографски контрол в семейните отношения. Светият Синод на Българската православна църква с тревога констатира, че т. нар. нови „семейни политики“, в основата на които е разбирането за детето като субект на самостоятелни юридически права и за родителството като социална роля, вече са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията на България.

Владимир Шейтанов е дипломат от кариерата, специализирал в Харвардския институт по международно развитие, Вашингтонския институт по международно право, Световната търговска организация със седалище в Женева. Работил е с УНКТАД, ИКАО, Комитета на ООН за мирно използване на космоса. Шейтанов е единственият чуждестранен адвокат, допуснат да защитава петте български медицински сестри по СПИН процеса в Либия през 2000-2002 г. Председател на сдружение „Родители, обединени за децата“ (РОД).

Интервю с адвокат Владимир Шейтанов

1

Г

-н Шейтанов, има подозрения, че някои текстове в Закона за социалните услуги, в Закона за закрила на детето и в Правилника са лобистки?

– Това не са само подозрения и го казвам с почти пълна убеденост, тъй като целият текст на Закона за социалните услуги е изработен в интерес на грантаджийски неправителствени организации (НПО), които ще действат в бъдеще като доставчици на социални услуги. Има очевиден конфликт на интереси при съставянето на закона. Интересно е, след като Социалното министерство няма сили и професионален капацитет да изработи дори собствения си Закон за социалните услуги, какъв ще бъде неговият капацитет да контролира изпълнението на този закон, който без съмнение е доста сложен за прилагане? Шейтанов, Вл. Европейският съд осъди Норвегия и ние ще плащаме огромни глоби. – 168 часа, 7.12.2019. Публикува се с разрешение.

1

– Какво мислите за формулировката „дете в риск“? Наистина ли това може да е всяко българско дете и защо?

– Преди да отговоря на въпроса Ви, като юрист, който се занимава с международно право няколко десетилетия, искам да Ви информирам, че в последните 1-2 седмици потокът от български граждани, живеещи в чужбина и разтревожени от този закон, е изключително интензивен. Не е имало друг закон, по който българите в чужбина да са толкова активни в коментарите си. Принцип в законодателството и в нормотворческата практика е законовите термини да бъдат ясни, конкретни и прецизни, за да няма противоречиво тълкуване и противоречива съдебна практика. Понятията в Закона за социалните услуги (ЗСУ) обаче са толкова широки и неясни, че обхващат цялата вселена. Трябва да уточня, че Законът за социалните услуги ще се прилага не само за деца, а и за нашите родители, които са в надтрудоспособна възраст. При това неговото прилагане трябва да се предшества

от създаване на Национална карта за социалните услуги (с нея се идентифицират лицата в риск – бел. ред.). В българските училища, детски градини и ясли се събират доста подробни данни по инструкция на Министерството на образованието и науката, а може би и на Министерството на труда и социалната политика, включително за това, какви са отношенията в семейството, какво работят майката и бащата, в България или в чужбина работят, колко пъти са се карали родителите през последния месец, има ли спорни въпроси между тях и детето, удовлетворени ли са всички негови желания. Родителите са, меко казано, разтревожени и непрекъснато питат дали да дават информация на директори и класни ръководители. Това се прави независимо от правовия ред, установен в Конституцията, Семейния кодекс, Закона за лицата и семейството, Международната конвенция за правата на детето. В тази конвенция, между другото, преди 30 години никой не си е поставял за цел да събира толкова подробна информация за семейните отношения на гражданите.

Дори с невъоръжено око виждаме едно престараване от „бащите“ на Закона за социалните услуги, както винаги се престарава незнаещият и неможещият. Той държи да бъде похвален от по-горното ниво и на тази база гради своето самочувствие на всезнаещ и всеможещ чиновник, без да се съобразява със социалните последици от своето законотворчество.

– Насилието не е ли прекалено широко понятие в закона – от изнасилване до причиняване на болка без увреждане на здравето, например дърпане на ухо, пляскане по дупето?

– В Закона за закрила на детето, Закона срещу домашното насилие, Закона за социалните услуги и други нормативни и поднормативни актове границите

между насилие и нормално поведение на човек и родител са така размити, че всяко действие, дори да е позволено по Закона за лицата и семейството, може да се тълкува като насилие. Наказателният кодекс е надминат няколко пъти. Тук имаме не само насилие, с което се причинява дребна, средна и тежка телесна повреда, но дори и „опасност за социалното развитие на лицето“. Очевидно ни поставят на изпитание дали можем да живеем с отнети деца, доколко ще издържим, какво ще бъде поведението ни. И като капак на всичко – това ще се финансира от нашите собствени средства, от собствения ни държавен и общински бюджет.

– Какви са правата на мултидисциплинарните екипи?

– В закона е предвидено създаване на мултидисциплинарни екипи под ръководството на социален работник, който ще разпорежда на прокурора, на полицая и на останалите членове. И по този абсурден начин, със силата на държавната принуда, с

парите на данъкоплатците ще се разрушава семейството – тъканта на обществото.

– Полицаят и прокурорът няма ли да се противопоставят, ако сигналът е абсурден?

– За съжаление това е правоприлагащ орган, който има правомощия само да изпълнява закона. Освен това по закон те са подчинени на социалния работник. С часове мога да изброявам имена на българи, които тези дни ми се обаждат от страни, където е въведено подобно законодателство – на хора с различни съдби, изпаднали в дълбока депресия, а някои направо загубили разсъдъка си, защото са им отнели децата. На този фон ме учудва поведението на представители на Социалното министерство, които публично изричат

неистини, като защитават на всяка цена този закон, чиято порочност и вредоносност за населението са толкова очевадни. Трудно ми е да преценя дали парите, властта, или служебното положение са мотив за подобни деяния. Питам се докога ще мамят родителите, докога ще провеждат социална политика чрез измама!

– Законодателството гарантира ли, че частните фирми и НПО-тата като доставчици на социални услуги ще бъдат почтени?

– Внасянето на стоково-парични отношения в социалната сфера ще я превърне в това, което днес представлява здравната ни система. Тоест в една огромна черна дупка, където се изливат милиарди левове, а пациентите са все по-болни. Същото ще стане и с платените социални услуги. „Пазарът“ е несъвместим със социалната помощ.

– От министерството казват, че досега не се е спекулирало и че НПО-тата не работят с цел печалба.

– А парите под масата? А корупцията? А българските бебета за международно осиновяване? Защо тогава България е сред първите шест страни по брой на международните осиновявания след държави като Китай, Русия, Индия, Турция и др.? Една от огромните слабости на Закона за социалните услуги и съпътстващите го 29 законови и подзаконови актове е, че с тях може да се спекулира. Те много лесно могат да бъдат опорочени и няма гаранции срещу това. До момента никой не е успял да издигне стена пред корупцията. Наивно е да се мисли, че ще успеем да изградим такава стена именно в социалната сфера.

– Има ли нещо вярно в опасенията, че законодателството ни копира норвежкото, а Норвегия губи делата за отнемане на деца в Европейския съд?

– Да, верни са тези опасения. Към момента от 34 дела Норвегия е осъдена по две. Другите се чакат през тази година. В рамките на месец и половина норвежката система за закрила на детето бе осъдена от Европейския съд, като голямото жури излезе с решение за преосмисляне и реформиране на цялостната им система за защита на правата на детето. Тоест всеки един български казус оттук нататък в Европейския съд ще бъде отсъждан на базата на тези прецеденти. И ако „бащите“ на нашия Закон за социалните услуги не го оттеглят, България ще плаща стотици хиляди евро глоби, защото на базата на тези прецеденти всички български дела ще бъдат загубени от държавата. Санкциите са неминуеми. Много по– разумно би било тези средства да се дадат на българските семейства. https://www.168chasa.bg/article/7940984

„РОДИТЕЛИ, ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА“ е общонационално движение, което се бори срещу въвеждането в нашето законодателство на правната система „Juvenile justice“ (Детско правосъдие).

13 13. БИБЛИЯТА

Тази пречудна книга ме учи да бъда християнин. Като християнин аз притежавам, изучавам и обичам това безценно Слово на Бога.

Откривам в този скъп небесен подарък извори на радост и удовлетворение. Библията е стара като човечеството и млада като човешкото сърце. Преследвана и търсена, мразена и обичана, презирана и усърдно четена, тя остава вечно актуална. Надживяла е много царства, държави и епохи. Видяла е десетки хиляди книги да изчезват. За тях можем да кажем: „Суета на суетите. Всичко е суета“. За нея признаваме: „Истина на истините“. Всичко в нея е истина. Никак не се забравя. Пътят й е непрестанно изкачване. Краят й не е гроб, а небесен престол. В Библията има нещо поразително. Тя е писана в продължение на 15 века. Началото й е 1400 години преди Христос. Последните й редове са написани 100

>>

Продължение от брой 2/2019

години след Христос. Нейните автори са около 50. Между тях има царе, юристи, съдии, генерали, рибари, овчари, говедари, свещеници, пророци, лекари. Някои са писали в пустинята, други на морския бряг, трети в царски палат, четвърти в овчарска колиба, пети на заточение, шести в затвора. И въпреки това Библията не е конгломерат, в нея има чудно единство. Тя е цяла библиотека. Съдържа история, поезия, проза, философия, красноречие, хумор и сатира, трагедия, любовни разкази, военни доклади, право, проповеди, пророчества, летописи. Започва с думите: „Да бъде светлина!“. Завършва с думите: „Да бъде живот!“. Единството й е в личността на Иисус Христос. Той е нейното истинско съдържание, което е безкрайно богато. Библията и грехът взаимно се отричат. Който обича Словото на Бога, мрази греха. Който обича греха, страни от Божието слово. Пренебрегването на Библията е начало на отдалечаването от Бога. Както е надписана една стара Биб-

лия: „Тази книга ще те отдалечава от греха или грехът ще те отдалечава от нея“. Тя говори за Бога и ние Го виждаме като строг, но справедлив и любещ Баща. Чрез нея разбираме по-добре и Бога, и ближния, и себе си. Тя ни представя Божия Син и пречудното Му дело за нашето спасение. Разкрива ни величието и значимостта на Неговото дело. Уверява ни, че Бог ни обича. Библията е истина – тя ни посочва греха и го осъжда. Изобличава ни: „Ти си грешник!“. А отплатата за греха е смърт! „Библията е книга, в която в продължение на хиляди години човешкият дух е намирал светлина и отговор на всичко най-съкровено в сърцето си“ (Томас Карлайл). Тя прогласява, че човек живее във време, което започва със Сътворението и завършва с Божия съд. Вярата в тази истина винаги е била извор на утеха и радостна надежда за човешкия род. Днес някои учени твърдят, че човечеството живее във време, което започва с маймуната и завършва с атомната война. Това убеждение води мнозина до неизразимо отчаяние.

Библията се разделя на две основни части: Стар и Нов Завет. Старият Завет е сборник от Свещените Писания преди Христос. Тук се описват повеленията на Бога към Неговия народ и удивителното Му търпение. Тук се дава обещание за идването на Христос. В Новия Завет се рисува ликът на Богочовека, Който изпълнява Божието обещание за нашето спасение. Логично е такава свята Книга, наситена с любов и грижа към човека, да бъде уважавана и обичана. Но става точно обратното. Никоя армия не е преминала през такива тежки сражения. Никоя крепост не е била така яростно атакувана. Никоя морска скала не е била така блъскана. Хората събирали Библии и ги изгаряли. Избивали нейните читатели. Враговете на Божието слово го мразят не защото са убедени, че то е измамно, а защото се боят от неговата истинност. При това страшна истинност. Ако то беше лъжливо като приказките от „1001 нощи“, никой нямаше да го ненавижда. Щеше да бъде забравено. Кой престъпник се радва, когато го хванат? Тъкмо това прави Словото, като изобличава нашето зло. Но всички усилия да се унищожи Библията са били напразни. Поразителен е случаят с Волтер. Той се хвалел, че това, което Иисус и Неговите апостоли са изградили за 18 века, той ще унищожи за няколко десетилетия. „След 100 години Библията ще бъде забравена“ – заявил Волтер. Но какво става? Домът на Волтер бил купен от едно Библейско дружество и сега е най-големият склад за Библии във Франция. Бог не е за подиграване. Днес Библията е най-превежданата и най-разпространяваната книга в света. През 1500 г. тя е била преведена на 15 езика. През 1800 г. – на 71 езика. През 1969 г. цялата Библия и части от нея са били преведени на 1300 езика. В наши дни този брой възлиза на 1907 и постоянно се прибавят нови преводи. Нека помним нещо много важно: трябва да изучаваме Библията, така че да схванем нейните основни истини, както и да опознаем по-добре Бога. Ако това желание липсва, нейното изучаване е безполезно, дори вредно.

Драги читатели, имате ли Библия? Четете ли я, и то всеки ден? Изучавате ли я? Обогатявайте сърцата си с нейните чудни, спасителни истини. Старайте се да я прилагате във вашето всекидневие.

14 14. НЕБЕТО

Като християнин вярвам, че има небе.

За него знам много малко. Оскъдните сведения черпим само от Библията. Могат да ни помогнат и разсъжденията на боговдъхновени хора, които намираме за правдоподобни. В труда си „Великата дидактика” педагогът Ян Амос Коменски обяснява: „Човек преминава през три фази на живота:

1. В майчината утроба. Там той се готви за земния живот. Преминаването към втората фаза е критично – това е раждането. То е болезнено както за майката, така и за детето. Тогава детето оставя обвивката си – плацентата – и преминава в земния живот.

2. Земният живот. Тук човек подготвя душата си за вечността. Преминаването отвъд също е критично – това е смъртта. Тогава човек оставя тялото си и навлиза във вечността.

3. Вечният живот. Какво представлява той, твърде малко знаем. Библията ни казва: „Окото не е виждало, ухото не е чувало и на човека на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат“ (I Кор. 2:9). Небето ни се описва като царство, като наследство, като град, като дом за Божите чеда. Знаем, че този дом е мяс-

тото, където човек се чувства най-добре, отдъхва и се радва на вечна радост и чиста любов. Там Бог живее в непристъпна светлина. Там е взето решението да се сътворят светът и човекът. Преди да се възнесе от земята, Господ Иисус обещава: „Ще ви взема при Себе Си“ (Йоан 14:3). Това е непонятно за човешкия ум. Не са ли достатъчни на Бога множествата чисти и светли ангели, че е тръгнал да търси по земята грешници, които да станат Негови съжители? Не разбираме това, но го приемаме с вяра и радост. Какви са тези небесни жилища? Земните са човешко дело и имат много недостатъци. Питайте хората, които влизат в нови апартаменти. Но небесните са неръкотворни. Съвършени са. Земните

се изграждат с много труд. Струват маса пари. Небесните ни се подаряват. Земните са арена на много страдания, караници, недоразумения и малко радост и щастие. Небесните са богати с чиста радост и блаженство, защото там се изпълнява Божията воля и няма грях, болести и смърт. Казва ни се, че небесните улици са постлани със злато. Колко чисти трябва да бъдат нозете на небесните жители! И не само нозете, а и сърцата! Затова копнея за небето. Невярващите хора живеят, за да умрат. Ние, християните, умираме, за да живеем. Продължава в следващия брой >>

1.Вавилонски цар (Ис. 39:1) 13.Съпругата на Авраам 16.Сътрудник на ап. Павел от Александрия (Деян. 18:24-28) 17.Лирическо произведение за възхвала 18.Загуба, щета 19.Васански цар от исполински род (Вт. 1:4) 20.Основно служение на Христос в Новия Завет като застъпник и посредник между Бога и хората 21.Първият цар на Юдея след разделянето на Северно и Южно царство 23.Математически знак, синоним на нищо 25.Син на Вениамин (Числ. 26:38) 26.Цев за навиване на прежда, в преносен смисъл – вид къдрица на женска коса 27.Нечифтокопитен бозайник от семейство Коне 29.Цилин-

1.Мястото, където Самсон усеща силата на Божия Дух в себе си (Съд.

13:25) 2.Голям период от време (мн.ч.)3.Общото название на бащата и майката 4.Френски историк (1849-1928) 5.Плодородна долина между Самария и Кармил (Бит. 37:17) 6.Индийски щат 7.Кантон в Швейцария 8.Пристанище в Мизия, откъдето тръгва корабът, на който е качен ап. Павел под надзора на стотника Юлий (Деян. 27:2) 9.Държава в Азия 10.Палат, чертог 11.Род папагали 12.Герой на Жул Верн от едноименен роман 13.Един от противниците на Неемия при възстановяването крепостната стена в Йерусалим (Неем. 2-6 гл.) 14.Вид ястие с месо 15.Племе на изток от Галаад, победено от Израил (I Лет.

дричен метален елемент за свързване на плоскости 30.Подправка 31.Гора, дъбрава 33.Вид върба 34.Езеро в Австралия 36.Сирийски цар (IV Цар. 15:37) 38.Владетел, монарх 40.Брат на Авраам и баща на Лот (Бит. 11:28 и сл.) 42.Жена на Самсон 45.Пръстеновиден остров 47.Лек прозрачен плат 49.Нота 50.Син на Гедеон, който се провъзгласява за цар (Съд. 9 гл.) 52.Съобщение по телеграф (мн.ч.) 55.Древен японски театър 56.Монах, отшелник 57.Град в Гърция, познат в новозаветно време като Неаполис 58.Препинателен знак.

5:10,19 и сл.) 22.Месец от еврейския календар (III Царе 6:38) 24.Изорана и изоставено нива 26.Вавилонското име на един от спътниците на Даниил (Дан.1 гл.) 28.Корейска мярка за дължина 30.Модел руски хеликоптери 32.Първоначалното име на ап.Павел 35.Съзвучие в поезията (мн. ч.) 36.Земеделско пособие за оране 37.Писмено обозначение на музикален тон 39.Твърди израстъци на главите на някои тревопасни животни 41.Осмият син на Яков, родоначалник на племе 43.Марка немски мотоциклети 44.Влакнодайно растение с приложение в текстилната и др. промишлености 46.Паричната единица у нас 48.Мярка за повърхнина 51.Ехо, отзвук 53.Нота 54.Нота.