Събор “Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават” (Пс. 89:7). Един от първите събори на Църквата е съборът на апостолите. На българска земя нашият събор далеч не е първи. През 343-344 г., скоро след Вселенския събор в Никея през 325 г., в Сердика се провежда Сердикийският събор. Присъстват 318 епископи от цялата римска империя. Сред авторитетните участници ще споменем Протоген Сердикийски, Атанасий Александрийски и Осий Кордовски. Съборът се провежда в манастира “Триадица”. Сердикийският събор утвърждава учението за Светата Троица и Символа на вярата, приети на Първия вселенски събор. На 5 май 2007 г. след дълги молитви и разисквания по много въпроси ръководителите на няколко църкви се събират в София, не в “Триадица” , а в офиса на фондацията “Светлина на Балканите” и в пълно единодушие решават да учредят ново вероизповедание Българска християнска баптистка църква със свой устав и стратегия. Но църквата не се роди тогава, тя вече съществуваше. В последно време все повече се говори, че ако някоя църква е нова, тя е секта и не трябва да й се обръща внимание. Но аз държа да изразя несъгласието си с това мнение, което всъщност е светско. Нормално е всяка християнска деноминация да се стреми да се отъждестви с първоапостолската и ранната Църква. Някои намират основание да твърдят, че са най-верните, защото са наследили приемственост чрез традиции или обреди. И често не обръщат внимание на елементите, по които се разминават с ранната църква. Правото на съпричастност и отъждествяване се определя от каноничността и от духовната същност на дадена църква. Мотото на нашия събор е: “Пази себе си чист.” Ако анализираме битките, които са водили апостолите - как да опазят чистотата на Църквата (за това са се събирали на събор), - нашият християнски живот ни дава право да твърдим, че Бог и в последните дни възкресява духа на Протоген Сердикийски, Атанасий Александрийски и Осий Кордовски. Според духа на живота в Българска християнска баптистка църква, според стратегията ни, виждането ни и битките ни, които водим с лъжеучения и измами, имаме право да се отъждествим с първоапостолската Църква. В основата е това, което сме положили в сърцата си - да пазим Божиите заповеди. Не традициите и обредите, а заповедите на апостолите. Приемствеността не се предава чрез подписи, нито чрез ръкополагане. Тя идва чрез вяра - в Словото, в Неговите заповеди. Тук участва самият Бог и Той изисква чистотата на Църквата. Нека днес да се натоварим с тази отговорност - да пазим себе си чисти като Христовата Църква.
Корени Началото на баптизма в България е свързано с имената на Яков Клюнт, Мартин Херингер и Херболд - преселници от южната част на Русия, Николаевска околия, с. Рорбах и с. Нов Данцинг. През 1866 г. те са изселени в Сибир заради вярата си. Докато пътуват натам, пишат молба за помилване до император Александър II, която е удовлетворена. Връщат се на село, но кметът не ги приема. Тогава се обръщат към турското правителство и получават разрешение да се заселят близо до Тулча в с. Каталуй. Пет години по-късно, през 1871г., Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език. Британското и Американското библейско дружество назначават хора, които да разпространяват новото издание: Яков Клюнт за Скопие, Херболд за Русе и Мартин Херингер за Лом. Следват години на развитиe. От 9 септември 1944 г. започват репресии. Близо 30 000 души са убити без съд и присъда през първите четири месеца. Над 250 000 са жертвите в
Брат Иван Вълков сравни моето идване тук с действията на мисионерите, дошли преди два века в България, за да основат Българска баптистка църква. Това е голяма чест, но аз искам да се върна още малко назад. Като пастир на лутеранска църква в Южна Германия всъщност съм представител на църква, която има вина, че истински вярващите е трябвало да бъдат прогонени от Вюртенберг. Моята църква през ХVII-ХVIII в. е заплетена в рационализъм, много хора по това време се отказват от църквата, от Библията, въвежда се радикална библейска критика, голяма част от пастирите вече не вярват в Иисус Христос. И тогава започва едно възродително движение, което ние наричаме пиетизъм. Мнозина вярващи се изселват в Америка, в Южна Русия, в Украйна, защото съществуващата църква е силно свързана с държавата - тогава не можеш да живееш във Вюртенберг, без да си член на тази църква. И който не е способен да търпи това духовно състояние, е принуден да напусне града и страната. Най-добрите, най-верните членове на църквата се изселват. Днес казвам всичко това с голямо съжаление. За радост в нашата църква се промениха много неща и ние се покайваме за мъката, която сме причинили на много хора. Сега мога да кажа на наследниците на онези, които са били изгонени от Германия - а това сте вие, - божествена милост е, че тогава Бог е действал така в нашата църква. Днес с радост виждам, че злото, което направи моята църква, Бог е превърнал в добро и благословение за Южна Русия, за Украйна и за България.
българските концентрационни лагери и затвори, сред които има християни от всички вероизповедания в България, в това число и баптисти. Политическите промени след 1989 г. осигуряват религиозна свобода, постепенно се увеличава и броят на членовете на църквите, създават се и нови църкви. История Българската християнска баптистка църква е регистрирана на 21 август 2007 г. В нея влизат църкви от София, Костинброд, Нови Искър, Своге, Банкя, Бургас, Камено, Ямбол, Русе. Те са създадени в периода 1994-2007 г. Първа е Бургаската, която води началото си от малка домашна група в дома на Иван Вълков, преселил се в България през май 1994 г. През 1996 г., докато живеят в Бургас, семейство Вълкови организират нова църква в с. Маринка, където през 1995 г. купуват недостроена къща и я довършват със собствени сили. Църквата е регистрирана към Методисткия съюз на 08.04.1998 г. Нова църква се създава и в Камено, където Йово Андреев с благословията на презвитер Вълков започва домашна група в дома на Янка Андонова, член на църквата в Бургас. На 21.03.2000 г. в Столична община е регистрирана Втора методистка епископална църква с председател Иван Вълков и седалище в жк “Люлин”, бл. 343. През 2001 г. Бургаската и Софийската църква излизат от Методисткия съюз. В Бургас решението за напускане поради доктринални различия е взето на 15 юли 2001 г. От Киев пристига председателят на Украинския баптистки съюз Г. И. Комендант и на 23. 09. 2001 г. заедно с презвитер Вълков в присъствието на пастир Георги Тодоров от Варна ръкополагат нови служители: Йово Андреев за пастир, Владимир Чайковски, Василий Манчев и Николай Ужаков за дякони на Бургаската църква, а Иван Спасов за дякон в Ямбол, където той се премества от София през 2001 г. и организира домашна група в апартамента си. В София ръкополагат за дякони Емануил Вълков, Александър Калтакчи и Олег Михов - и тримата са студенти във ВЕБИ, като вторите двама идват от Молдова през 1999 г. с помощта на Иван Вълков. Църквата в София се събира в дома на семейство Вълкови в жк “Люлин-3”. През 2001 г., когато хората вече се побират трудно в апартамента, църквата наема за няколко часа в неделя заведение наблизо, което е и клуб на БСП. Там започва да работи социална кухня, организирана благодарение на мисията “Светлина на Изток” (“Licht im Osten”). На 22.01.2002 г. в Столична община е регистрирана Пета баптистка църква на адреса на семейство Вълкови в София. Председател е Иван Вълков, секретар е Йордан Пеянски. Презвитер Вълков е председател на фондация “Светлина на Балканите” от 2000 г., когато в София идва Валдемар Цорн с предложение да започне работа по издаването на сп. “Вера и жизнь” на български език. От 2000 г. студентите от Молдова се преместват в градовете около София - Костинброд, Нови Искър, Своге и Божурище - с цел да се създадат нови църкви. През 2003 г. презвитер Вълков е избран за член на настоятелството на Баптисткия съюз - като отговорник за мисионерския отдел. Той внася многократно предложения за развитието на мисионерската работа, но съюзното ръководство започва всяка поредна година с нулев бюджет за тази дейност и тя не може да се развие. Онова, което Вълков все пак успява да направи, е със съдействието на мисия “Светлина на Изток”. Другите църкви вършат мисионерска работа със свои пари, без съдействието на съюза. Презвитер Вълков повдига въпроси за моралното състояние на някои пастири, за управленската структура на съюза, но ръководството няма желание за промяна. Поради тези различия и ред други сериозни причини през 2007 г. църквите в София, Костинброд, Нови Искър, Своге, Банкя, Бургас, Камено и Ямбол излизат от Баптисткия съюз. Техните ръководители не виждат перспектива за развитието им в рамките на тази организация. В Русе по това време се образува нова църква. Всички те влизат в състава на новата деноминация Българска християнска баптистка църква (БХБЦ).
В Кавказ живее един народ, който има общи корени с вас - балкарците. Те са мюсюлмани - 400 хил. души. Там имаме един мисионер - Алим Кулбаев. Той е единственият презвитер на църквата сред този народ - първата балкарска църква в историята на Църквата. Седях в едно малко селце и заедно с балкарците пях техните песни. Днес пях с вас на български. Бог е дал на нашата мисия, „Светлина на Изток”, служение на подпомагане. Ние помагаме на хората да служат - да благовестват в своите родни места. Алим проповядва в църквата - те са 5 души. След това пеят, а после се молят. Когато се молят, се обръщат към Бога много емоционално и с жестикулации. Имам чувството, че участвам в събитията от книгата Деяния на апостолите. Бог прави тук Своя Църква. Това са първите християни сред балкарците. И ние им помагаме. Помагаме също на марийците и чувашите - народи, които изповядват езичеството. Имат 100 богове и им принасят жертви в горите. Аз присъствам на събранието на тяхната църква и пея заедно с тях. На едно място в Свещеното Писание се казва: „Иисус спря.” Божият Син е дошъл от небето да спаси човечеството, върви по пътя за Йерусалим, където Го очаква кръст. Изведнъж чува вика на един сляп човек край пътя: „Иисусе, Давидов сине, смили се над мен”. Иисус спира. Спира заради един-единствен човек. Желая ви да живеете с този дух- духа на Христос.
Известният мисионер Иван Рябошапка е работил в България, починал е тук и е погребан тук. Но не знаем къде точно е неговият гроб. Ако някой ни помогне да го намерим, ще бъдем много благодарни. Рябошапка е символ на мисионера, който проповядва на улицата. В Евангелието от Матей Христос казва на своите ученици: “Вие сте солта на земята.” А те са съвсем обикновени хора. Хора, които Той непрекъснато учи. Учи ги да не се възгордяват, а те все спорят кой помежду им е най-голям. Напътства ги: “Бъдете като децата.” Всъщност ги възпитава да бъдат солта на земята. И те наистина стават такива. Тръгват из целия свят да проповядват благовестието. И проповедта им има сила. Днес ние с вас сме солта на земята.
Така, както Иван Вълков ме покани на събора, никой не ме е канил досега. Обажда се и казва: “Александър, ти трябва да бъдеш на събора”. Отговарям: “Ваньо, нямам време”. “Не знам, намери време!” “Всичко отдавна е планирано!” “Промени плана.” “Става дума за важни срещи!” “Най-важната среща е на събора в България.” И после казва: “Има още нещо важно - билета трябва да си купиш сам.” Е, купих билет и дойдох!
Моят поздрав за вас е от 30 църкви от нашето северозападно обединение - общо 8 000 души. И от нашата църква - още 1 000 души. И от други три обединения на християни в Америка. Всички ви поздравяват: “Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно!” (Пс. 132:1 СИ) Можем да живеем в Америка, Германия, България, Русия и сърцата ни да бъдат заедно. А когато сме заедно, можем да направим повече, да се грижим един за друг, да си помагаме, да разпространяваме благовестието.
Ние сме щастливи, че “Мисия без граници” е представена и в нашата страна. От октомври 2004 г. работим с църквата на презвитер Вълков и сега тя прерасна в отделна деноминация. От името на ръководството на мисията искам да поздравя новата организация БХБЦ, лично презвитер Вълков и сътрудниците му от Бургас, Ямбол, Русе, Костинброд, Нови Искър, София. Благодаря за добрата съвместна работа и за резултатите, които постигаме заедно.
Проф. Д. Георгиев, председател на инвалидно дружество “Средец-2”: Столичното сдружение на инвалидите преди наброяваше над 4500 членове с около 35 първични организации. По-късно то се раздроби, но и сега продължава да бъде една от големите организации на хората с увреждания в нашата страна. Това са хора без социална перспектива, които изнемогват с ниски пенсии. Те се нуждаят и от духовна, и от материална помощ. В управителния съвет на сдружението се стараем да изпълняваме мисия, която е близка до вашата. И сме много доволни от това вече двегодишно сътрудничество с представители на вашата фондация “Светлина на Балканите”. Имам лични наблюдения: когато те изнасят своите беседи, когато изпълняват музикалната си програма, нашите инвалиди се вълнуват, озарение се появява на лицата им. Тези хора са преминали по-голямата част от живота си и много от тях, които не са вярвали въобще в Бога, които не са хващали Евангелие и Библия, сега вече се обръщат към Него. В тези мигове на просветление, когато слушат вашата музика, те се свързват с Бога. Ето това е големият резултат, голямата духовна помощ, която получават нашите хора и ние в бъдеще ще бъдем благодарни тази помощ - и духовна, и материална да се увеличава все повече. Благодарим ви! Стефка Миланова, председател на инвалидно дружество “Възраждане-1”: Аз съм представител на едно от столичните дружества на инвалидите, което обхваща централната част на София и наброява 100 души, от които 31 са с придружители, неподвижни, с колички. Господин Вълков, служителите от фондация “Светлина на Балканите” идват при нас и ни даряват радост. Нашите хора са с потиснати чувства, с тежки мисли, но като слушат вашите песни и библейските слова, казват: “Недейте да си тръгвате”. Казват, че трябва да се помага, когато човек е в нужда. Те всички се нуждаят от вашата вяра, от вашата любов към тях и когато си тръгнат, помнят това. Вълнуваща беше срещата с чуждестранните гости на Събора, които са тук. Моля да приемете поздравленията на нашите членове, и когато се върнете по вашите домове, да не забравяте, че има българи, които ви обичат. Които са болни и страдат, но въпреки всичко се борят да съществуват. Благодаря ви много на всички, че сте с нас, че ще бъдем заедно и ще работим. Пожелавам на всички много здраве и успех и най-важното - да сме винаги заедно.
Скъпи братя и сестри, вашият Събор има един прекрасен девиз: “Да опазим чисти душите си!”. И вашата е такава - призовани сте да разпръсквате тази чистота, тази светлина. Въпреки че това е трудно и изисква много сили, много вяра, аз разбирам, че вие успявате. Всичко, което чух и което видях, е доказателство, че вие имате тази сила да убеждавате и да дарявате Словото, наймъдрото и най-святото Слово на хората. Защото Словото е сила, както много пъти тук се спомена. Словото лекува, Словото дава надежда, Словото дава вяра.
Няма нищо случайно в този живот - не е случайно, че отворих страниците на списание “Прозорец” и този “прозорец” отвори пред мен един нов свят, изпълнен с много вяра и надежда. Изключително съм радостен, че имате силата и вдъхновението да издавате таково красиво списание, с толкова мъдрост и просветление. Защото, повярвайте ми, то стига до много хора, много хора го четат. Тук чух, че ще започне и едно ново издание за деца, което също е особено важно. Желая ви успех и в това списание, защото вие имате тези сили, притежавате тази вяра. И аз лично вярвам, че то ще бъде озарено от чистота и светлина и ще донесе много упование на хората. Сърдечно ви благодаря за вашата вяра, за вашата убеденост и ви желая да не спирате по пътя, по който сте поели, защото това е благословен и верен път.