едмата заповед е една от строгите заповеди на Бога за народа Му Израил. Целта й е народът да стане по-силен, здрав физически, устойчив и балансиран психологически, извисен духовно. Да бъде образец за всички народи, защото познава своя Творец, създал небето и земята, както и човека по образа и подобието Си. За съжаление историята на човешкия род показва как хората отстъпват от заповедите на Бога и с това се наказват сами. Една от ярките прояви на това отстъпление е блудството, което все повече се засилва на всички възрастови нива. Според Библията блудството е всяко сексуално действие преди брака, докато прелюбодейството е изневяра на брачния партньор. Повсеместното блудство е един от белезите, че живеем в последните времена - преди Христос да вземе Своята Църква на небето, а на земята да започне голямата скръб, за която Той предупреждава: „Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята. Ето, ида скоро” (Откр. 3:10-11, СИ). Другаде Христос казва: „Дадох й време да се покае за блудството си, но тя не се покая. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействащите с нея - в голяма скръб, ако не се покаят за делата си... Аз съм, Който из-
питва сърца и вътрешност; и на всеки от вас ще въздам според делата му“ (Откр. 2:21-24, СИ). Днес духът на блудството буквално триумфира по цялата земя. Свидетели сме на апогея на хедонизма. Джендър идеологията започва да развращава децата още от детската градина, от предучилищна възраст и чрез медиите залива обществото, а то е като пияно - хората мислят, говорят, четат и гледат само за телесни наслаждения. Пророк Осия пише: „Блудство, вино и питиета завладяха сърцата им” (Ос. 4:11, СИ). Двехилядната ни християнска история не помни такъв всеобщ разврат, а това значи, че действително идва Антихриста, който подмамва хората да приемат първо неговата „храна“, удоволствието, а след това - и самия него. Според моите наблюдения именно по време на християнски празници като Рождество и Великден обществото повече от всякога се залива с окултни мерзости, подсладени с духа на сладострастието, и тогава най-много се говори за секс. Окултистите се надпреварват да описват магиите на любовта - как да съблазниш този или онази. Медиите с охота разпространяват разврата в най-светлите за християните дни, което е
мерзост пред Бога. Христос казва: „Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете” (Йоан 5:43). Вече се приемат тези дела на Антихриста - всякакъв вид престъпления пред Бога - и няма гласове, които да кажат: „Стига!“ Не говорим за цензура, защото Антихриста се е погрижил тя да бъде премахната чрез закрилата на хуманизма, свободата на словото и т.н. Говорим за нещо по-сериозно: обществото ни не реагира и се адаптира към това грозно явление – светотатството с християнските празници. През тези дни по медиите говорят не свещенослужители, презвитери, дякони, а окултисти, които в началото на годината предсказаха края на света според езичниците (календара на маите) и вместо да се извинят публично, както публично и безочливо лъгаха народа ни, сега го обучават да прави магии. Тези мерзости пред Бога са духовно блудство на един народ, който се нарича християнски, а всъщност загърбва Бога и Неговите заповеди и слуша врачки, гледачки, астролози, магьосници, екстрасенси и други служители на дявола. Затова ще подчертая с цялата си отговорност - ако не спрем, следващото земетресение може да се окаже с няколко бала повече от това, което преживяхме неотдавна. Бог ни помилва, като ни предупреди, но ние не си взехме поука и народът продължава съзнателно да греши.
Последствия от блудството Физиологичен проблем Ще разгледаме накратко какво става с нашето общество, особено с децата, след културното разкрепостяване и натрапената джендър идеология. Това е целта на дявола, за когото Христос казва, че е човекоубиец. Като предлага сексуално удоволствие още от предучилищна възраст, Сатана иска да изсмуче енергията на човека, докато е дете, когато не разбира нищо и има само някакви физически усещания. Детето се оказва експлоатирано, а то мисли, че му е добре. Онзи, който консумира алкохол, също отначало се чувства добре и пушачът първо смята така. Действието на хормона на удоволствието може да се предизвика и чрез медикаменти и организмът да бъде доведен до състоя-
имал храна и вода? Три дни са му били достатъчни, за да се изтощи и да умре. Ето защо съвременната сексуална индустрия влияе чрез медиите върху този център и цели да го задейства от предучилищна възраст. Така дяволът иска да лиши човека от възможността в перспектива да стане истински мъж – баща или истинска жена – майка. Подобни хора по последни данни от научните изследвания не желаят да имат никакви интимни реални, физически взаимоотношения с другия пол, защото са свикнали да получават удоволствие чрез виртуален секс, обаждане на секс телефони, по най-краткия и лесния път – самозадоволяването. Естествено, последствие от това е неумението и нежеланието за общуване в реалния свят, защото то обременява и ангажира.
ние, в което изпитва постоянен глад за този хормон, както наркоманите – за наркотик, а алкохолиците – за алкохол. Така е и със сексуалната потребност. При децата няма истински взаимоотношения и не може да се говори за сексуална потребност, а само за „изблик” на хормони - ендорфин, допамин, окситоцин, норадреналин и др. Предизвиква се „изблик” и човек получава краткотрайно удоволствие. Учените откриват, че либидото (половото влечение) възниква в главния мозък и оттам се разлива по тялото с помощта на невротрансмитери – химически вещества, участващи в предаването на информация между невроните. В хипоталамуса - малка жлеза в мозъка – са установени седем центъра, свързани с половото влечение. Когато те се активизират, човек изпитва силна сексуална възбуда. Изследователите правят експеримент с плъх. Въздействат с електрически импулси върху зоната в неговия мозък, която е свързана с отделяне на хормона на удоволствието. Обучават плъха къде да натисне, за да се повтори усещането. Как мислите, колко дълго е оцелял плъхът, при положение че е
Психологичен проблем Работя с хора, които са били жертва на подобно насилие в детството си. Обикновено, когато надхвърлят 20 години, те са вече депресирани. Лишени са от покой, не могат да си намерят място в живота, да работят пълноценно, да си почиват, не са способни да обичат истински, защото са само консуматори. Всичко това се отразява на психиката, води до субдепресия, после и до депресия. Депресията е едно от състоянията, при които липсва енергия за живот. Тези хора са изтощени, нямат стимул, не виждат смисъла на живота. Когато човек попадне в ямата на депресията, у него се появяват натрапчиви мисли за самоубийство. Несъмнено тук е заложен страшен механизъм за унищожаване на човешкия род. Бог е създал така организма на човека, че да получава всичко с времето си, при това по реда, предвиден в Свещеното Писание, който предполага взаимна любов, чистота, святост, блаженство и отсъствие на чувство за вина. Но когато редът от Бога се отрича и се нарушават установените от Него граници, още повече при децата, всичко върви към
едно – психична болест. Ето защо ап. Павел предупреждава: „Избягвайте блудството; всеки грях, който прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши” (I Кор. 6:18, СИ). Това обаче е само психо-физиологичен проблем. А има и духовен, който Свещеното Писание разкрива. Психо-духовен проблем Хората, които се отдават на разврат, попадат под контрола на окултен дух – дух на блудство и всякакво извращение. Ако „наградата“ за блудството на телесно ниво са най-често венерическите болести, които увреждат потомството (и затова се раждат все повече недъгави, хилави деца, дори – инвалиди), има още един вид поражение – психо-духовно. При случайните сексуални връзки духът на блудството преминава от единия партньор към другия и тогава човек не може да се отърве от него - остава изцяло под властта му. Между проститутките и развратените хора все повече се срещат обладани от блуден дух. Ап. Павел напомня:
ебесният ни Баща, Който ни обича, ни е дал Своите заповеди с цел да защити подарения ни скъпоценен живот от разрушение, ненужна скръб и беда. И ако ние със своите мисли, думи и действия се отклоняваме от истинния път, Неговите заповеди като в огледало отразяват нашето греховно състояние и показват, че се нуждаем от вяра, покаяние, опрощение и очистване. Бог прави това, за да ни пази от разрушителната сила на греха и да насочва живота ни към благословения път. Така с цел нашето благо Той дава прекрасната заповед: „Не прелюбодействай.“ Сигурно не е трудно да си представим как бихме се чувствали, ако половинката ни извърши прелюбодейство, т.е. има сексуални взаимоотношения с друг човек. Това е такова оскърбление, унижение, обезценяване, дълбоко нараняване, че доверието ни към нея мигновено би рухнало. Прелюбодейството е винаги тайно. Този факт потвърждава, че самият прелюбодеец прекрасно осъзнава колко пагубни ще бъдат действията му за онзи, срещу когото са насочени. Но и за самия прелюбодеец това е много разрушително. Заради краткото „приключение“ (или „приключения“) взаимоотношенията му със спътника в неговия живот, който постоянно е до него, се развалят. Ако другият още не е разбрал за това, колко тежко ще му бъде да го гледа в очите, като знае, че го лъже. Колко трудно ще му бъде да го вижда постоянно, да живее с него. А ако другият знае за изневярата, дълбокото нараняване ще се отрази във всекидневното общуване между двамата. Освен всичко това прелюбодеецът е заплашен със страшно бъдеще: вечна гибел, както Свещеното Писание изрично предупреждава: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците,
нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство“ (I Кор. 6:9-10; виж също Гал. 5:1921; Откр. 22:15). Ето защо трябва да претеглим и оценим както своя живот като цяло, така и сексуалните си потребности. Каква стойност им придаваме? Толкова ценни ли са, колкото прекрасното наследство на небесното царство, колкото вечния живот? При това сравнение трябва да вземем едно принципно решение, което крие в себе си велика сила за успешното противопоставяне на всякакви изкушения: „Осъзнато решавам да остана верен на своя брачен партньор, каквото и да ми струва това.” Всъщност това е обещанието, което даваме публично в деня на нашата сватба. Но проблемът е, че с течение на времето и поради различни обстоятелства нашите обещания могат да
избледнеят и да се забравят. Затова е добре, ако осъзнато вземем такова решение повторно и по този начин вътре в себе си, в сърцето си укрепим обещанието, дадено веднъж, - да останем верни на своя брачен партньор дори когато не всичко е идеално. И така, нека направим равносметка: краткият миг радост, който доставя еротичното приключение, прилича на удоволствието от вкусната храна. Иска ни се още, но колкото повече ядем, толкова по-зле се чувстваме. И при всичко това усещаме постоянен горчив привкус, пълната наслада не идва, защото едновременно трябва да полагаме усилия да заглушим съвестта си. Нещо повече, сексуалните взаимоотношения и преживявания са повърхностни и не носят удовлетворение, ако няма дълбока привързаност, доверие и взаимно разбиране, ако я няма за-
щитната рамка на взаимоотношенията, осигурена от брака с взаимното обещание за вярност. Краткотрайните връзки не притежават онази дълбочина, която любещият ни Творец е вложил в нашата сексуалност и която Той иска да ни подари, за да й се наслаждаваме. Доста важно е да поддържаме взаимоотношенията си със своя брачен партньор. Колко прекрасно е, ако съпругата ми е моят най-добър приятел, с когото мога да споделя всичко, пред когото мога да излея душата си, с когото мога да се съветвам! Господ недвусмислено и ясно ни е дал правото да поддържаме отношения на любов със своя брачен партньор. Това не е излишен разкош, забранен на истинския християнин: „Мъже, обичайте жените си както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25). Това означава, че мъжете
трябва да дадат на съпругата си такова място в своето сърце, каквото Христос дава на Църквата, и да бъдат готови да се жертват, за да й бъде добре във физически, душевен и духовен план. Ако между мъжа и жената има такава дълбока привързаност, интимните им отношения ще бъдат прекрасни, изпълнени с удовлетворение, защото по този начин, наред с продължаването на рода, те могат да осъществят своето истинско предназначение, дадено им изначално от нашия Създател. Това е пътят да покажем реално горещата си любов и единение (виж Бит. 2:24 „една плът“). Подобни дълбоки интимни взаимоотношения на свой ред са най-
ефективната защита срещу прелюбодейството. Ако сте несемейни, в никакъв случай не „нахлувайте“ в чуждия брак. Ще донесете на това семейство страшно бедствие, а и самите вие никога няма да бъдете щастливи. Постъпвайте според думите на Господ: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, и вие правете на тях“ (Мат. 7:12). Оставете човека, който ви харесва. Така ще помогнете да се спасят неговото семейство и вашата душа! Сигурен съм, Господ ще ви благослови изобилно за това. И няма да затворите пред себе си пътя към собствения ви щастлив брак, нито към вечната радост с Христос. Нека не забравяме, че всички сме изложени на опасността от изкушение да извършим прелюбодеяние, дори ако имаме добри съпружески взаимоотношения. Нашият Господ прекрасно знае това. И ни е дал много полезни наставления в Словото Си. Например ключова роля в привличането играят очите. За похотта на очите говорят немалко стихове в Библията. И Йов, като осъзнава това, взема решение: „Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?“ (Йов 31:1). В Стария Завет има едно забележително Божие наставление: мъжът не трябва да вижда гола друга жена освен своята съпруга (ср. Лев. 18, 20 гл.). Това и днес е прекрасен практически ориентир за нас, християните. Навсякъде се сблъскваме с порнографията: по витрините, по телевизията, в интернет. А полуголи виждаме във всяка реклама или просто на улицата. Аз съм решил: за мен има една-единствена жена - моята. Не разрешавайте на душата си да се храни с изкусителни фантазии! Иисус ни разкрива дълбока истина: „Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа
жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:28). Основният извод, който следва от думите на нашия Господ, е, че трябва да се противопоставяме на прелюбодеянието още от първия миг! Например гледате някаква жена и имате усещането, че ви напомня ваша позната. Не сте сигурен коя точно, опитвате се да се сетите. Отново поглеждате жената и виждате, че като цяло изглежда добре. В мислите си вече сте увлечен по нея. Освен това я смущавате, защото тя забелязва, че я поглеждате няколко пъти.
В сърцето ви може да възникне и такава „хитрост“: гледате красива жена и искате да се убедите, че въпреки красотата й смятате своята съпруга за попривлекателна. При това сравняване обаче попадате под влиянието на нейната красота, което може да доведе до нечисти мисли. Контролирайте очите си! Следващият съвет е, ако забелязвате, че човек от другия пол много ви харесва, практическата стъпка за защита от изкушението (за да запазите вътрешна дистанция) може да е да погледнете към неговата ръка. Ако виждате халка, всичко е просто и ясно: той или тя принадлежи на друг. Ако няма халка, погледнете своята ръка, своята
халка и тогава пак всичко е просто и ясно: вие принадлежите на друг човек. Нищо повече не е нужно. Много внимателни трябва да бъдем при интензивно сътрудничество или служение с човек от другия пол. Когато е необходимо да се общува много, да се осъществяват съвместно някои проекти, естествено, взаимоотношенията се задълбочават. Такива преживени заедно трудности и радости от успехите сближават. Много опасна като изкушение за прелюбодеяние на посветени християни може да се окаже душегрижителската работа с човек от другия пол. Той ви открива душата си, вие се стараете да го разберете и да вникнете в неговата трудна ситуация, участвате в живота му. И тъй като му помагате, той ви е благодарен. Всичко това сближава силно и не е изключено постепенно да възникнат еротични чувства. Ненапразно Светият Дух чрез ап. Павел дава на Тимотей наставлението: „Увещавай... младите жени като сестри, със съвършена чистота“ (I Тим. 5:1-2).
Опасността да бъдем изкушени от прелюбодеяние се увеличава, ако взаимоотношенията с брачния ни партньор са напрегнати. Когато в семейството ситуацията е трудна, а общуването с човек извън дома, свързано със служение, осъществяване на някакви проекти, дори душегрижителство, е приятно, това може да ни накара да се увлечем по този човек. Очевидно е колко е важно да се поддържат добри взаимоотношения с брачния партньор. Може да се случи образът на някой човек от другия пол да се върти в главата ни, постоянно да се появява пред вътрешните ни очи, и, дай Боже, да страдаме от това, да искаме да се избавим. Тогава ще бъде особено полезно да научим наизуст Христовите думи в Евангелието от Матей (5:28), които цитирахме тук, осъзнато да си ги пов-
таряме и да се молим: „Господи, искам да стоя на Твоята страна, напълно съм съгласен с думите Ти и искам да бъда чист в мислите, чувствата и мечтите си. Затова нека нямам никакви нередни взаимоотношения с този човек. Господи, изгради вътрешна стена между нас.“ Господ благославя такава позиция към изкушението и въз основа на запомнените думи от Писанието, върху които човек изгражда отношението си, Той развива у него голяма сила. Благодарение на нея може да бъде победено изкушението. Мартин Лутер казва: „Ние не можем да забраним на птиците да летят над главата ни, но можем да не им позволим да кацнат на главата ни и да си направят там гнездо.“ А ако най-ужасното вече е станало: ако сте претърпели поражение, попаднали сте в капана на прелюбодеянието и сте съкрушени от това, единственият ви шанс е да се обърнете към Спасителя Иисус Христос, да изповядате пред Него тежкия си грях, да приемете Него-
вата жертва на кръста и прошката Му за вашия грях. Писано е: „Такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог“ (I Кор 6:11). Изповядайте този грях и пред своя брачен партньор и го помолете за прошка. Тогава, като се уповавате на Господ, направете всичко възможно, за да възстановите разрушеното доверие. Не забравяйте, че не е просто да се изцели такава мъчителна рана у вашия спътник в живота, но е възможно с Божията помощ. Онзи, Който прощава напълно, дава и на човека способността да прощава на ближния си напълно.
оказва на другите, той деградира духовно. Когато ближният им е в беда, у хората по-често възниква тайно чувство за удовлетворение, желание да му се причини още зло. Това става в съкровените кътчета на сърцето, за които никой не знае, но съблазънта да отмъстиш или да се докажеш, е голяма. Малцина намират сили да й се противопоставят. Друга убиваща сила е жаждата за власт или стремежът на всяка цена да бъдеш господар на някого. Ако тази цел не се постигне бързо, човек прибягва до шантаж, манипулация, заплашване... Непростителният дух също развива греховни желания. Оттук идват жестоките думи и откровените клевети. Сеят се раздори и разцепления. Сплетните и проклятията стават норма във взаимоотношенията. И макар невинаги да се стига до погубване, се нарушават не само християнските, но и човешките нравствени норми. Човекът е унищожен като личност. Тъпчат го и го хвърлят в калта. В затворите има достатъчно хора, които никога преди не са приличали на убийци. Но законът им е отредил сурова присъда. „Син дигнал ръка на баща си“ или „мъж убил зверски жена си“ - такъв е нашият свят.
вот? Отговор трябва да търсим в Библията. Ние не можем да бъдем по-милостиви от Бога. Но и не бива да сме „по-справедливи“ от Него. Бог прощава и на убийци. Важното е в живота им да настъпи прелом. Да се спрат и да признаят вината си пред Бога. Това довежда и рецидивисти до изповед, покаяние за греховете и опрощаване от Бога. Дори хората да не могат да простят, Господ прощава на грешника.
Има ли изход? Кой ще прости на тези, които, веднъж поели пътя на престъпленията, са извършили убийство? От човешка гледна точка как може да се оправдае някой, който преднамерено е отнел жи-
Христос е разпънат между двама разбойници. Те получават заслуженото за това, което са сторили (Лука 23:41). Видимо няма надежда за опрощаването им. Но единият от тях моли: „Господи Иисусе, спомни
си за мене, когато дойдеш в царството Си“ (Лука 23:42). И Христос приема този, който заслужено е наказан от хората. Спасителят на света му отговаря: „Истина ти казвам - днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Такава прошка изглежда нелогична и несправедлива. Но Бог прощава на грешника, ако изповяда греха си, разкае се и се отврати от беззаконията си. В нашия жесток свят Бог дава шанс дори на най-големите грешници. Заповедта: „Не убивай“ остава авторитетно Божие слово. Злото не се побеждава със зло. Важно е да бъдем хора, които, като изпълняват волята на Бога, „не убиват“.
очти всичките Десет Божии заповеди са с възпиращ характер: „Не... Не... Не...“ - Бог казва какво да не се прави. Явно грешният, паднал човек е изключителен инициатор на злото: „Видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло“ (Бит. 6:5). Неведнъж в човешката история Бог стига до този извод (например при потопа, унищожаването на Содом
и Гомора). В тези случаи Той, Който е свят и справедлив, унищожава човека заедно с греха му. Целта на Закона обаче не е да унищожи Израил заедно с греха му, въпреки неговата категоричност: „Око за око, зъб за зъб“ (Изх. 21:24). Чрез Закона Бог подготвя Израил за идването на Месия. Законът не спасява, той е платформата, на която се разгръща спасителният план за цялото човечество. Ап. Павел казва: „Така Законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра“ (Гал. 3:24).
Десетте заповеди се делят най-общо на две групи: религиозни (свързани с Бога) и граждански (засягащи хората). Разделението е условно, защото гражданските също произтичат от отношенията с Бога. Прекрачването на първите девет заповеди се наказва при наличието на двама или трима свидетели. Неизпълнението на десетата заповед: „Не пожелавай...“ на пръв поглед остава безнаказано, защото никой не знае какво става в сърцето на човека.
Можем да я наречем невидимата заповед - спазването й не е явно. В еврейския оригинал тук е използван глаголът хамад - „жадувам, копнея“, т.е. това е страстното желание да притежаваш нещо, което имат другите. Този глагол се употребява повече в отрицателен аспект, отколкото в положителен. Първият въпрос, който възниква по отношение на заповедта: „Не пожелавай!“, е защо тя е на последно място. Нали реално това е една от първите граници, които Бог поставя между гре-
ха и Себе Си, между живота и смъртта. Престъпвайки нея, човек престъпва много лесно всички останали заповеди. Дори бих казал, че престъпването е неизбежно. Кое е първичното - пожелаването или убийството? Убийството е следствие, първопричината е пожелаването. Но защо Бог обяснява най-напред последствията, а накрая - първопричината? Човекът, заслепен от греха, не е способен да види последствията. И дори първопричината да е ясна за него, тя не е проблем. Той винаги си казва: „Какво от това? Пожелал съм жената на ближния, обаче съм си добър човек, нито съм прелюбодействал, нито съм убил, нито съм крал.“
Ап. Павел пише: „Понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без Закон грехът е мъртъв“ (Римл. 7:8). Тук Павел говори за себе си - човек, обучен и посветен да спазва Закона. Много производства бяха закрити в България през последните 20 години, но едно със сигурност се развива сериозно. И това е грехът, който „произвежда“ всеки българин. Понякога се питаме как може един човек да „произвежда“ неуморно толкова нечестие. Явно има откъде. Както видяхме от думите на ап. Павел, Законът не премахва желанието на човека да греши, точно обратното - още повече го засилва. Основната задача на Закона е да разкрие на човека, че той не може да се бори сам срещу греха. Най-голямото чудо, което Бог прави в живота на един новороден христия-
нин, е, че премахва у него желанието за грях. Това не означава, че новороденият не греши. Но той се противопоставя на греха. Ап. Павел говори на ефесяните за времето, когато „бяхте мъртви чрез вашите престъпления“ (Еф. 2:1-5). Мъртвият не може да се съпротивлява на греховните си желания, той е влачен от страстите си както лъв влачи убитата си плячка. Оставил се е на течението. Но апостолът учи ефесяните, че дори когато сме били мъртви чрез престъпленията си, Бог „ни е съживил заедно с Христос“ (ст. 5). След новораждането си - съживяването в Христос - човек има силата и властта да се бори с греха. Така Бог не само посочва първопри-
чината за греха - пожелаването, а и ни дава сила и власт да се борим с него. Нека разгледаме един пример. Всеки човек е като кораб в открито море. Има две изключително важни неща за такъв кораб - навигационната му система и неговата тяга. Когато има навигация (както разума при човека) и тяга (сила), той може да се придвижва в избраната посока и има сигурност. Така в момента, в който човек пожелае нещо чуждо, той става като кораб, изгубил навигацията и тягата си, - смъртта му е неизбежна. Той започва да се мята като сламка сред вълните. Бог никъде не обещава на тези, които повярват в Него, че ще акостират в спокойно пристанище и ще останат там до края на живота си. Пристанището е за временен престой, корабът е създаден за открито море. „Ако Мен гониха и вас ще гонят“ - казва Христос. До своето новорождение човек се бори срещу Бога, а след
това с Божията помощ - срещу греха. Ето защо навигационната система и тягата, които Бог ни подарява, са безценни за нас. Пророк Исая предава Божиите думи: „Народът Ми не разсъждава“. Първото, което прави Сатана, е да блокира мисленето на човека, на второ място той блокира волята му. Тогава имаме кораб без навигация и платна (Ис. 1:3-4). Пророкът добавя: „Тези, които се отделиха от Бога, се върнаха назад.“ Човекът, пожелал чуждото, е готов „да се върне назад“, да разруши, унищожи, да пожертва всичко до този
момент, за да придобие пожеланото. Колко много са хората около нас, готови да унищожат жена си, децата си, служението си, кариерата си, но не и да оставят своята страст. Прекрачването на невидимата заповед остава невидимо... само в началото. Христос казва: „Няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве“ (Лука 8:17). Човек рано или късно посяга към онова, което е пожелал. Главният герой от разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе“, пожелал жената на ближния си, казва:
„Оградата, дето е от дъбово дърво, взе, че изгни, а дертовете наши не изгниха.“ И добавя: „Да става каквото ще, деца, жена, внуци ще прекрача.“1 Във Второзаконие 5 гл., в заповедта „Не пожелавай“ Бог посочва първо „жената на ближния си“ (ст. 21). Защо изброяването не започва от осела на ближния, а от жена му? Нищо не се е променило през хилядолетията. Прелюбодейството остава най-големият грях, от който последствията са най-пагубни. Една от често дискутираните теми по форумите в интернет е „сладостта“ от престъпването точно на десетата заповед. Там участниците твърдят, че човек се ражда свободен и свободата да греши е негово свещено, изконно право!
Страшно много държим на свободата да правим каквото искаме, но когато дойде време да понесем последствията, обвиняваме Бога - как е възможно да се случи такова зло на толкова добри хора като нас. И мнозина живеят с мотото: моето си е мое, чуждото - общо. Единственото, за което съжаляват, е, че не са изневерили толкова, колкото им се е искало, защото където не са опитали, после друг е посягал... Вместо да благодарим на Бога, че ни отваря очите да видим ясно ръба на пропастта, ние постоянно тълкуваме Неговите думи, така че да оправдаем собствения си грях. И в поезията често се описва колко сладко е да пожелаеш и да полетиш надолу към бездната. Харесва ни да страдаме така и да се самосъжаляваме. Когато човек пожелае, много малка е крачката до това, да посегне, да взе1
Хайтов, Н. Диви разкази. Велико Търново, Слово, 2001.
ме нещо, което не му принадлежи. Той може да има свое, но непременно иска да притежава и това, което е на ближния му. Хората понасят много по-лесно чуждата скръб, отколкото чуждата радост и щастие. В греховното ни естество е заложено убеждението, че това, което не е наше, е по-добро. „Чуждата кокошка е пуйка“ - казва народът. Много жени споделят, че намират приятелите на партньора си за по-привлекателни от самия него. За греховния човек е характерно постоянно неудовлетворение. Но пожелаването не е потенциален, а реален грях. В момента, в който си пожелал, вече си вътре в греха. Нека се върнем към грехопадението в Битие 3:1-5. За да привлече вниманието, Сатана посяга на най-съкровеното - отношенията между Бога и Адам: „Истина ли каза Бог?” Най-хубавото в Едемската градина не са уютът и изобилието, а общуването между Твореца и човека като част от Божието творение. Когато Адам и Ева общуват с Бога лице в лице, те нямат нужда от Десетте заповеди, за да регулират отношенията им. Колкото по-далече един от друг се намират двама души, от толкова повече правила се нуждаят в общуването си. Ето защо Законът, който Бог дава, показва, че народът, наречен с Неговото име, не Го познава. Рекламата играе особена роля при пожелаването. Тя действа на принци-
па на внушението - целта е човек да отъждестви себе си с рекламирания продукт и да го възприеме като своя потребност, която иска да удовлетвори. Например да усети на момента вкуса на шоколада. Ева вече си представя себе си като Бога. Крайната цел на рекламата е да предизвика действие. Всъщност и Ева прави това - посяга и яде от забранения плод. Планът на Сатана се оказва успешен. Разказват една измислена история - на два екрана се прожектирали снимки от рая и от ада. Един от отишлите в ада се възмутил, че онова, което е видял на екрана, няма нищо общо с действителността. Отговорили му, че това е било само реклама. Такъв е механизмът - обещава се едно, но реално е друго. И Сатана обещава на Адам и Ева, че ще бъдат „като Бога“, но в крайна сметка се открива голотата им. Вместо слава те преживяват срам. Каква гавра с човека! Колко от нас сме се хващали на рекламите и сме вярвали, че това е уредът, козметиката, колата, които ще променят живота ни. А голяма част от широко рекламираните вещи събират прах, захвърлени някъде след неоправданото очакване. Скот Адамс казва, че си струва много повече да се вложи един долар в промиването на мозъци, отколкото в подобряването на произвеждания продукт. Голяма част от печалбата си фирмите отделят за реклама. Затова постоянно ни бомбардират с толкова реклами. Основата им задача е да пожелаем... оттам нататък всичко става много лесно. Христос твърди: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28). Явно прелюбодейството е съзнателен акт. Не става дума за неволно поглеждане към будката за вестници, билбордовете или рекламите, докато си проверяваме пощата. Имало е послание към нас и ние сме взели решение да го приемем. Един от най-често срещаните капани при този процес е: „Това не може да ми повлияе или да ме съблазни.“ По-
добно на Самсон, който е бил изключително силен духовно и физически, ние също сме способни да се подхлъзнем. Христос обаче казва много категорично: „Ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл“ (Мат. 18:9). Точно очите на Самсон са инструментът за неговото съблазняване, затова Бог допуска те да бъдат извадени. Бог възвръща силата на Самсон, но не и очите му. Да внушиш на някого да пожелае нещо, означава да запалиш фитила на взривното вещество вътре в него. Ако избухне, този взрив нанася неимоверни поражения у човека. Ето го истинския голям взрив, само че при него човечеството е било унищожено духовно в Едем и продължава да погива днес.
Хората, които са пожелали нещо и са го отнели от някого, си мислят, че това е голямата им победа, но всъщност това е тяхното голямо поражение. Дойдох, видях и... бях победен. В крайна сметка грях ли е изобщо да пожелаваме нещо? Отговорът е да, ако източникът са нашите плътски страсти. Самото желание за нещо може да бъде дар от Бога. Ап. Петър много ясно ни казва какво и как да пожелаваме: „Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение” (I Пет. 2:2).
„Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тяло с нея? Защото казва: „Двамата ще бъдат една плът“ (I Кор. 6:16). Такива хора остават на подсъзнателно ниво зависими един от друг и това е една от причините да не могат да се привържат към съпруга или съпругата си. Те винаги са привличани като хипнотизирани от тези, с които са имали сношения като животни, безразборно, а ако са получили и нечист, блуден дух, става много трагично за тях. Ето защо българинът не идва при живия Бог, за да живее чисто и непорочно съобразно небесния си Баща. Блудният дух у него не му дава да се обърне към Господ: „Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре в тях и те не познаха Господ” (Ос. 5:4, СИ). По-голямата част от моите пациенти са млади. Когато правя анамнеза, т.е. пълна картина на състоянието на болния, се оказва, че всички тези хора са нарушили Божиите граници. Днес порнографската продукция, игрите с различни перверзии заливат интернет пространството, предлагат се безплатно. В подсъзнанието на увлечените по порнографията става наслояване, възниква сякаш матрица, която започва да контролира живота им. Познавам тийнейджъри – и момчета, и момичета, - които както онзи плъх по десет пъти на ден издевателстват над своя организъм, за да изпитат удоволствие. Бих казал, че това е самоубийство. Всъщност така се изсмуква, унищожава се заложеното у човека и той остава като изстискан лимон. Идеолозите на „удоволствията” посягат на човешкия род, като в началото предлагат удоволствия подобно на наркотик, а после изтребват хората. Ранната експлоатация на заложеното от Бога у човека, за да бъде той мъж или жена, за да получава наслаждение от интимните отношения, го унищожава. Бог казва: „Не допускай дъщеря си да се оскверни с блудство, за да не изпадне земята в блудство и да не се напълни земята с разврат” (Лев. 19:29, СИ). Само когато използва възможностите си според зададеното от Бога развитие, когато участват духът, душата и тялото, животът на човека продължава и той остава активен и щастлив на 70, на 80 и повече години. Всичко, което се прави извън Божиите закони, винаги завършва с ранна смърт.
При скромните ми изследвания върху сексуалната зависимост откривам една закономерност. Почти няма човек, който да е прекрачил заповедта да не прелюбодейства или да не блудства и след като е посегнал към един забранен плод, дяволът да не му открие друг, много по-привлекателен. Така семеен млад мъж, изневерил веднъж на жена си чрез случайна връзка, вече търси друга, обещаваща по-силни усещания. След като си е поръчал проститутка, една и втора, това не го задоволява, той копнее
за други начини да задоволи либидото си, както при наркотиците има остра необходимост или да се увеличи дозата, или да се премине към по-силна дрога и накрая се стига до фатален изход. Колко семейства се разрушиха, колко деца плачат, колко жени и мъже се оказаха самотни, защото търсачите на специални усещания така и не намират кой да задоволи техните безкрайно извратени представи за обещаното удоволствие. Наскоро, при поредното ми посещение в САЩ, на срещите с такива жертви постоянно прозираше един и същ сценарий с една и съща последователност. Порнография, еротични филми, блудство с партньори, които така и не стават техни съпрузи или съпруги, а ако това се случи, не са верни един на друг и продължават своето търсене с поръчка на проститутки, после посещение на различни клубове, след това групов секс, по-нататък - интерес към същия пол, към травестити и вече стигат до съвокупление с деца, което
се нарича педофилия. Но и с това не свършват, защото има по-голяма яма – сношение с животни, а някои правят и следваща крачка - към некрофилията. На първо време за тях това е просто разглеждане на снимки и забранени видеозаписи. Като че ли тук всички имат спирачка и не биха си позволили дори мисълта да посегнат на дете. Но кога този интерес ще се трансформира изведнъж в желание, и то толкова силно, че да стане страст, човекът не знае - той продължава да крачи, насърчаван от дявола, и да извършва едно престъпление след друго. Ап. Яков пише: „Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт” (Як. 1:14-16, СИ). По време на тези рождествени и новогодишни празници пожелавам на всички българи да преразгледат живота, греховете, престъпленията си, нарушаващи Божиите заповеди, и най-вече да видят резултатите от това. Знам, че не обичаме някой да ни показва грешките, но защо да не си ги разгледаме сами, и то с молитва към Бога - Той да ни ги изяви в пълнота, та да можем да се разкаем и не само да променим собствения си живот, а и да спрем проклятието, надвиснало върху децата и внуците ни. Неведнъж съм питал родителите: “Бихте ли желали децата ви да имат разпътен живот като вашия?” Засега нито един не отговори положително. Ако и вие смятате така, направете всичко възможно да спрете проклятието, което тегне върху вашето семейство и вашия род. Можете да го направите, като се разкаете пред Бога и призовете Христос, Който идва на земята и се въплъщава, за да ни избави от примката на дявола. Той доказва на дело, че има власт над нечистите сили, - спомнете си как изгонва седем блудни духа от Мария Магдалена, която според Закона трябва да бъде убита с камъни. Нека се вслушаме в думите на ап. Павел: „Никой блудник или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христос и Бога” (Еф. 5:5, СИ).