Редактор Светлана Вълкова Стилистичен редактор Люба Никифорова Дизайн и предпечат Йордан Пеянски
ISBN 978-954-92968-1-5 2012, Издателство „СВЕТЛИНА НА БАЛКАНИТЕ”, София
АВТОРИ Ангелина АЛЕКСАНДРОВА живее в Русе. Омъжена е, майка на три деца. По образование е химик-лаборант. Весела СПАСОВА живее в Ямбол. Омъжена е, майка на две деца. Магистър по право към СУ „Св. Климент Охридски”. Даниела МИНКОВА живее в Бургас. Омъжена е, майка на две деца. Магистър по българска филология към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”. Магдалена ГОСПОДИНОВА живее в гр. Камено, Бургаско. Омъжена е, майка на две деца. Магистър по руска филология към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”. Светлана ВЪЛКОВА живее в София. Омъжена е, майка на пет деца. Магистър по антична култура и литература към СУ „Св. Климент Охридски”, магистър по богословие към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”, магистър по икономика към кишиневския селскостопански институт „М. В. Фрунзе“. Стоянка ЯНАКИЕВА живее в Бургас. Омъжена е, майка на две деца. Работи като управител на магазин.
4
ъдържание С ПРЕДГОВОР .............................................................................................................. 6 I ТЕМА Жената - покорна на мъжа си ............................................................. 12 II ТЕМА Блага, разбрана, цъломъдрена, къщовница ................................... 46 III ТЕМА Жената да обича мъжа си ................................................................... 68 IV ТЕМА Младите жени да обичат децата си .................................................. 85 V ТЕМА Външно или вътрешно украшение ................................................. 105 VI ТЕМА Освещаване на невярващия съпруг и на децата чрез вярващата жена ........................................................................................................................... 116
VII ТЕМА Цената на думите ............................................................................... 123 VIII ТЕМА Конфликти ........................................................................................ 143 IX ТЕМА Отношенията снаха - свекърва ....................................................... 157
5
ПРЕДГОВОР СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ И СВЕТА СЛЕД НАВЛИЗАНЕТО НА ДЖЕНДЪРНАТА ИДЕОЛОГИЯ През последните няколко години у нас се случват събития, които на пръв поглед не са свързани помежду си: 1. В българските училища се въвежда полово възпитание. Значително се увеличават програмите и проектите, които под различна форма и наименования дават знания на българските ученици в областта на т.нар. репродуктивно здраве, като част от глобалната стратегия за здравно образование. Всяка година по повод 1 декември - Деня на борбата против СПИН, 14 февруари - Деня на влюбените и 17 май - Деня в памет на жертвите на СПИН във всички големи български градове се провеждат концерти, хепънинги, викторини, дискотеки под егидата на Българската асоциация за семейно планиране (БАСП) и ХЕИ. Издигат се лозунги като: „Важно е какво правиш, а не кой си“, „Прави го безопасно“, „Всичко, от което се нуждаеш, е любов“ (по едноименната песен на Джон Ленън). Обикновено накрая се раздават брошури, реклами за контрацептивни средства и... презервативи. Тези прояви са доста масови и обикновено протичат стихийно, без особена предварителна организация. Отделно се финансират образователни програми с различна продължителност, които обхващат предимно учениците от горния курс, т.е. между 14 и 19 години. Най-често водещ при тях е принципът: „Връстници обучават връстници.“1 2. От пет години в столицата се провеждат гей паради. „София прайд“ се нарича ежегодното шествие за равни права на хомосексуалните и транссексуални хора в България. Участниците в него призовават българското общество за толерантност, приемане и равни права за хомо-, би- и транссексуалните у нас. Прайдът се провежда всяка година, през месец юни, от 2008 г. насам. Всички гей паради в България са официално подкрепени от редица чуждестранни посолства. През последните години това са посолствата на Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Норвегия, САЩ, Словения, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция. 3. През 2012 г. в София, Варна и Пазарджик се организират протести против Проектозакона за детето. Според организаторите на протеста в София под предлог, че е нужно да се защитават правата на детето, този проектозакон отнема правата на родителите, на практика дава права на държавата за контрол над децата и семейството като цяло. По начина, по който правата на детето се извеж1 Бонева, М. Половото възпитание в българските училища. – Прозорец, 2008, №3, с. 4. http:// www.prozoretz.bg/833.pdf
6
дат в категорията „специални“ права, всъщност те се противопоставят на други основни човешки права: свободата и неприкосновеността на личния живот и на семейството, неприкосновеността на жилището и т.н. Правата на родителите са застрашени. Под предлог да се отстояват „най-добре интересите на детето” социалните работници и всички, които ще боравят с този закон, имат прекалено много права да се намесват в семейната клетка. Найстрашното в законопроекта е, че се въвежда системата на анонимните доноси. Т.е. всеки съсед, който не ви харесва или с когото не се разбирате, може да подаде анонимен донос, въз основа на който социалните работници ще влязат във вашия дом, като нарушават Конституцията на България, постановяваща неприкосновеност на жилището и семейството. По тяхна преценка за доброто на детето то може да бъде изведено от семейната среда и да попадне под полицейска закрила. В чл. 49 се казва, че ако възникне несъгласие между детето (над 14 г.) и родителите, то може да се обърне за подкрепа към агенцията „Закрила на детето”. Тогава социалните имат право да дойдат в дома и да започнат да работят с детето. Ако е над 14 г., то може дори да съди родителите си. Министерството на социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето пишат в своя сайт, че това е иновативен закон и детето има нужда от самостоятелни права. В чл. 23 в Проектозакона четем: „Държавата може да закриля всяко дете, което е въвлечено в синдикална, политическа или религиозна дейност. С други думи, те не искат да закрилят децата в риск, те искат да закрилят всички деца. Така държавата в лицето на социалните служби предявява една нова претенция – родителите са некомпетентни. По презумпция родителите са виновни за всяка ситуация поради тяхната некомпетентност. Държавата налага „правилния“ начин за отглеждане и възпитание на децата2. Причините за отнемане на децата от семействата могат да бъдат всякакви, както показва практиката в страни, където подобен закон вече действа. Всички тези събития са практически израз на една идеология, наречена джендърна. Тя планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свои свободи и свободата да избере собствения си пол (джендър) и сексуалната си ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро-, хомо-, би- или транссексуален3. Всички тези „джендъри” трябва да бъдат приети от обществото. Фасадата на новата идеология е „равенството” между мъжа и жената. А зад това се крие една всеобща атака към нравствените норми, която тръгва от западната култура. http://bibliata.tv/watch_video.php?v=31SA9G3M8M64 Куби, Г. Призрак броди по света – джендърната идеология. – Прозорец, 2012, № 2, с. 14. http:// www.prozoretz.bg/2012.html 2 3
7
Теорията за джендъра възниква през 60-те години на миналия век. Тогава започват да различават биологическия пол – женски или мъжки - от „социалния“ пол, който човек може да избере сам. Тоест „джендър” е съвкупността от психически и социални качества, поведения и отношения, които се формират под влиянието на културата и обществото. „Джендърната идентичност е осъзнаване от индивида на половата му принадлежност, субективна преценка на половата му роля, която се проявява в единството на неговото полово съзнание и поведение.”4 Според тази теория хората в обществото трябва да се различават не според биологичния си пол, а според социалния. Джендърните идеолози твърдят, че биологичният пол може да не съвпада със социалния. Биологичният пол, т.е. мъжки или женски, не трябва вече да бъде разпознавателен критерий, тъй като това би било дискриминация по отношение на сексуалната ориентация и джендърната идентичност5. „Джендърната перспектива” се налага безапелационно от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Присъстващите на този форум съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата „пол”, в смисъл на полова характеристика, с „джендър”. Не след дълго „Пекинската платформа за действие”, приета тогава, е преобразувана в закон. Скоро след като влиза в сила Амстердамският договор (1999) и Хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахне „патриархалното и хетеронормативното” съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на „джендърната перспектива” става фактор, за да вземат успешно изпитите си и да израстват в кариерата. Освен академичните институти съществуват безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология. В Германия центърът за политически контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация на джендърното измерение и Центъра за междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко Лазар, I. Гендерна полiтика: поняття. Визначення. Управлiнськи пiдходи. Львiв, Лiга-прес. 2005, с. 13. 5 Гендер без прикрас. Киев, 2011, с. 9. http://goo.gl/QOxkN 4
8
това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите6. Новият човек не възниква сам по себе си, той трябва да бъде възпитан. Именно тази задача си поставят членът на Градския съвет във Виена Рената Браунър и ръководителят на проекта Даниела Орнър, когато през 1999 г. създават асоциацията „Забавление и грижа”. Там се провеждат с деца „занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение”7. Момчетата получават кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила. За да разберем в какъв вид се поднася джендърното възпитание на учениците, можем да се обърнем към „Методическото ръководство за учители по биология, немски, латински и английски език, етика, история, обществознание и психология в средните училища и гимназиите в Берлин”. Пособието е наречено „Лесбийски и педерастки начини на живот”. То е издадено от Института за училища и медии в областта Берлин-Бранденбург под ръководството на Берлинския Сенат по образование, наука и изследвания и Сената по интеграция, труд и социални дела през 2006 и 2008 г. От това пособие (172 страници) става ясно как се прокарва стратегията по объркването на половете. Освен теоретичен и информационен материал в него се предлага да се търсят връзки с местни организации на хомосексуалисти, да се канят техни представители на уроците, както и да се играят ролеви игри, в които момчетата и момичетата си разменят ролите8. Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, разпространява 650 хиляди екземпляра от брошура за родители, наречена „Пътеводител за сексуалното възпитание на децата”, в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация през юли 2007 г. министерството е принудено да спре тази брошура9. Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от социалния живот не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка такава сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес е известен като „деконструкция на джендъра”. Куби, Г. Цит. съч. Гендер без прикрас, с. 20. http://goo.gl/QOxkN Пак там, 20-21. 9 Куби, Г. Цит. съч. 6 7 8
9
Джендър идеологията, или измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне, който се противопоставя на джендърната идеология, на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува. Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх. При „хомофобията” на практика се внушава, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова е логично да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът. В документите на Европейския съюз „хомофобията” се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията. В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Със своята резолюция B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да „изкорени” хомофобията с помощта на „възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, чрез закони и административни разпоредби… Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства… Нужно е този процес да бъде следен много строго… за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.” Тук говори духът на тоталитаризма. Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите. Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия. Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.
10
За да бъде картината по-пълна, трябва да добавим, че неотдавна на парламентарна сесия в Канада психолози заявяват, че педофилията е „сексуална ориентация, точно както хомосексуализмът или хетеросексуализмът”10. Виждаме, че ситуацията, в която трябва да се възпитават децата днес, е много сложна. В обществото се налага тенденцията сексуалните извращения да се признаят за норма. Хомосексуалистите се борят за (а в някои страни вече притежават) правото да сключват еднополови бракове и да осиновяват деца. Тези деца трябва да дойдат отнякъде, затова са нужни закони за тяхното отнемане от биологичните им родители. Педофилията се признава за сексуална ориентация – нали и за педофилите ще е нужна свежа плът и това ще бъдат същите деца. Самите деца се развращават чрез половото възпитание в училищата, а скоро и в детските градини, за да не им прави впечатление, че някой се гаври с тях. За улесняване на процедурата по отнемане на децата ще се използват самите деца, които, научени, че не бива да допускат насилие над себе си във вид на родителски шамар или забрана (ако се приеме новият Закон за детето), ще донасят за своите бащи и майки в съответните органи, а сами ще бъдат прибирани в приюти, където съвсем не е изключено жестоко насилие и издевателство над тях. Как трябва да реагираме в тази ситуация, за да спасим децата си, които очевидно са застрашени? Как да отхвърлим развращаването на децата ни, размиването на женската или мъжката им идентичност, което ги прави потенциални жертви на педофили и намалява съпротивата им при посегателства върху тях на лесбийки и хомосексуалисти? Как да ги „имунизираме”, така че да се противопоставят и на най-тънкото съблазняване от страна на хора, които искат да ги развратят? Първо, нека възстановим патриархалността на семейството, т.е. главата му да бъде бащата, майката да е негова помощница, децата да се възпитават по начин, който ще ги накара да признават авторитета на родителите си. Второ, да възпитаваме мъжественост у момчетата и женственост у момичетата. Тази книга има за цел да помогне на нежната половина на човечеството да се включи в процеса на връщане към патриархалното семейство. Темите, изложени тук, учат жената не само тя да се формира по библейския образец, но и да възпитава дъщерите си в този дух.
10
http://www.lifesitenews.com/news/pedophilia-a-sexual-orientation-experts-tell-parliament
11
Светлана ВЪЛКОВА От всички препоръки, които ап. Павел дава на жените християнки в Посланията си (да бъдат целомъдрени, къщовници, да обичат мъжете и децата си, да се покоряват на мъжете си) покорството на съпрузите предизвиква най-голяма съпротива и несъгласие у съвременните жени. За да разберем какво точно определя поведението на жените днес, нека сравним тяхното положение в семейството и в обществото в периода преди християнството, по време на християнското развитие - до началото на феминистичното движение през ХVІІ в. и днес. Първо ще разгледаме как християнството променя положението на жената в семейството. Жените, които приемат християнската вяра, имат езически или еврейски произход. Езичниците са елинки, римлянки или представителки на други народи, подчинени от тези култури. Затова ще разгледаме какво е отношението към жената в тези два вида култури, а после ще обърнем внимание на положението на еврейката, тъй като евреите никога не са се сливали с културите, в които са живеели.
12
В Гърция се цени много високо спокойният разсъдък, присъщ на мъжете. Женската емоционалност и отсъствието на логика, характерно за женската душевност, предизвикват мъжете да възприемат жената като същество от по-нисък порядък. Тя се смята за един вид преходно звено между човека и животните. В Гърция обект на любовта на мъжете често са юноши. Педерастията е много разпространено явление там. Бракът между мъжа и жената се смята за необходим само като средство за продължаване на рода. Жената не избира сама бъдещия си съпруг, баща й прави това вместо нея. Понякога тя не познава мъжа си до сватбата. Мъжът се жени, за да има законни деца. За да бъде жената законна съпруга, е нужно да е дъщеря на гражданин. Тя се възпитава под закрилата на бащата в гинекеята – женската половина на къщата. Когато се омъжи, жената заживява в гинекеята в дома на мъжа си. Тя наглежда работата на робите и сама работи. Има право да излезе от гинекеята само за да отиде на баня, но винаги под надзора на робиня. Когато се роди дете, майката го показва на бащата. Той може да се откаже от бащинството си и тогава оставят детето да умре. Майката възпитава децата: синовете – до седемгодишна възраст, след което започва тяхното обучение, а дъщерите – до петнадесетгодишна възраст, когато те се омъжват. Техните съпрузи обикновено са два пъти по-възрастни. Мъжете по правило имат любовници - както мъже, така и жени, - а могат да посещават и проститутки. Това е в реда на нещата. В много градове съществува официална проституция. Между проституцията и брака е формата на съжителството. Съжителките хетери са най-свободните жени в гръцкото общество. Известно е името на съжителката на атинския политик Перикъл (V в. пр. Хр.) – Аспазия. Той се отказва от законната си съпруга от знатен род и живее с Аспазия в дома си, където кани приятели, за да покаже нейната красота, ум и ученост. Държавата се опитва да регулира личния живот на гражданите. В Атина съществуват закони против прелюбодеянието. Мъжът може да убие любовника на жена си и да се разведе с нея, а тя от този момент нататък няма право да участва в обществени събития – празници и жертвоприношения. Освен такива жени в общите празници нямат право да участват хетери и робини. Ролята на свободната елинка в обществения живот е много ограничена. Нейният статут зависи от мъжа и роднините й. Тя не може да купува вещи с по-голяма стойност от определената от държавата, няма право да се защитава в съда и не получава наследство. Не й е позволено да преустанови неуспешния си брак. А мъжът, за да се отърве от жена си, трябва само да обяви пред обществото, че не иска да живее с нея. Това е достатъчно за прекратяването на брака.
13
В Рим бракът не е „основаване на домашно огнище”, не е оста, около която се върти животът, както пише Пол Вейн1, а - едно от задълженията на гражданина, едно от многобройните решения, които младият човек ще трябва да вземе по отношение на своя род. Съпругата е не толкова приятелка, колкото обект на един от неговите избори. Тя би могла да бъде и предмет, който двама господари си разменят: Катон от Утика дава жена си назаем на един от своите приятели и по-късно се оженва отново за нея, като междувременно прибира огромно наследство. Тиберий Клавдий Нерон отстъпва на бъдещия император Август съпругата си Ливия, бременна с второто им дете. Август се влюбва в нея и се развежда с жена си Скрибония в същия ден, когато тя му ражда дъщеря (Юлия). Цицерон и тези, към които са адресирани писмата му, обсъждат капризите на жените, които се възползват от отсъствието на съпруга си, отпътувал да управлява далечна провинция, развеждат се с него и се омъжват за друг. Ювенал (І в. пр. Хр.) пише за една жена от народа, която се обръща към пътуващ гадател с въпроса дали да напусне мъжа си, който е кръчмар, за да се омъжи за продавач на дрехи втора употреба. Женитбата не е един от важните актове в живота на мъжа. Жената е пореден елемент на домакинството, което включва още синове, освободени роби, клиенти2 и роби. Господарите обсъждат проблемите помежду си и ако някой трябва да вземе важно решение, той по-скоро ще свика съвета на приятелите си, отколкото да сподели с жена си. Жената за римлянина е едно голямо дете, което човек трябва да пази заради зестрата й и знатния й баща. Темата за изневярата е непозната в римското общество. Ако не беше така, Катон, Цезар и Помпей щяха да бъдат известни рогоносци. Един мъж е господар на жена си, както и на своите дъщери и домашни прислужници. Ако неговата жена не му е вярна, това не е повод за смях. То е също такова нещастие, както ако дъщеря му забременее или робът му не изпълнява задълженията си. Бащата или мъжът трябва пръв да оповести публично лошото поведение на близките си и така да покаже, че не проявява „търпимост” към порока. Резултат на изневярата са честите разводи сред висшата класа (Цезар, Цицерон, Овидий и Клавдий се женят по три пъти). Тъй като бракът е гражданско задължение и наследствено предимство, всичко, което изисква тогавашният морал, е да изпълниш определена задача: да имаш деца и да поддържаш домакинство. Следователно моралът включва два пласта: от една страна, този строг дълг – деца и домакинство, от друга, нещо незадължително – да се създаде семейна двойка. Съпружеската любов е щастлива случайност, тя не е основа на брака. Жената често има собствено богатство, което не преминава към мъжа й. Тя е равна на съпруга си в наследственото право и в правото си да Вейн, П. История на частния живот в римската империя. С., Лик, 2001. Клиентът в древния Рим има определени договорни взаимоотношения с даден патриций, наричан негов патрон, и е под негова закрила. 1 2
14
свидетелства. Някои богати жени отхвърлят властта на мъжа си и играят важна политическа роля, тъй като заедно с имотите получават като наследство и всички клиенти на баща си. Част от населението на Рим се състои от роби. Те са собственост на господарите си. Техният брой се попълва от децата, родени от роби, от продажбите на свободни хора в робство и от победените народи. Нежеланите деца се оставят до светилища и на сметища - те също стават роби. Децата, родени от робиня, са собственост на господаря й. Той решава дали да остави детето на майка му, или да го удави. Робите нямат съпруги, нито робините – съпрузи. Живеят като животни в стадо и господарят се радва, когато вижда, че стадото му се увеличава. Неуместно е да се говори за любов между робите. В една от комедиите на Плавт четем следните думи: „Нима днес в тази държава робите се влюбват?” Склонността към любов, религиозният фанатизъм, неумереният интерес към зрелища – това са недостатъци, които продавачът на роби е длъжен да обяви на купувача при продажбата на даден роб. При евреите, както разбираме от Библията, жената е подвластна на волята на баща си, докато се омъжи, а след това – на волята на мъжа си: „Ако някоя жена направи оброк на Господ, и обвърже себе си със задължение в младостта си, в бащиния си дом, и баща й чуе оброка й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й оброци си остават в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, остава в сила. Но ако й забрани баща й в деня, когато чуе, то никой от оброците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости, понеже й е забранил баща й. Но ако се омъжи, като има на себе си оброка си или нещо необмислено, изговорено с устните й, с което е обвързала душата си, и мъжът й, като чуе, не й каже нищо в деня, когато чуе, тогава оброците й си остават в сила и задълженията, с които е обвързала душата си, остават в сила. Но ако й забрани мъжът й в деня, когато чуе, тогава той ще унищожи оброка, който е взела върху себе си, и онова, което необмислено е изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости” (Числ. 30:3-8). Библията свидетелства, че еврейската жена се ползва с голяма свобода и уважение. Жената е представена в Библията не само като майка, съпруга и домакиня, но и като пророчица (Мариам, Олда - IV Цар. 22:14), съдия (Дебора), мъдра съветница (II Цар. 20:16–22), въплъщение на смелостта и дръзновението (Естир, Юдит). Библията разглежда брака като най-желателния статут на човека и вижда в него социална институция, създадена от Бога при сътворението. Целта на брака е взаимопомощта между мъжа и жената: „И Господ Бог каза: „Не е добре за
15