THE SPEED ISSUE by Premium Lifestyle

THE SPEED ISSUE

THE SPEED ISUUE

JULY | SEPTEMBER 2017

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg ®

PREMIUM Lifestyle използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. ®

ПОПИТАЙТЕ НИ СЕГА

ASK US NOW

ДАНЪЧНИ КОНСУЛТАЦИИ

TAX CONSULTING

БИЗНЕС КОНСУЛТАЦИИ

MANAGEMENT CONSULTING

ОДИТ

AUDITING

СЧЕТОВОДСТВО

ACCOUNTING

ДЕЛОВОДСТВО

DOCUMENT MANAGEMENT

УПРАВЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО

ASSET MANAGEMENT

СПЕЦИАЛНИ УСЛУГИ

SPECIAL ACTIVITIES

WWW.WADSACK.CH

WADSACK TRUST COMPANY

ИСТИНСКИ COCA-COLA ВКУС БЕЗ ЗАХАР

С ЪДЪРЖ АНИЕ 22 От редактора 24 Скоростта не му отива 28 Лятото е за мечтателите 30 Кой иска да бъде Billionaire? 32 Всички харесват Philipp Plein 36 Аксесоарите говорят 38 .Балансът като произведение на изкуството

112 42 80.Превенцията като инвестиция в качеството на живот 82.Бързото лечение – гордост за майстора 84 Супергерои с бели престилки

40 Rolex=V.t

86 Слънцето, нашият приятел?

42 Tudor предизвиква Дейвид Бекъм

88 .Е дна неочаквана среща. Глава I: Париж

44 Цената на времето

90.Една неочаквана среща. Глава II: София

48 Пилотирай въображението с Ричард Брансън

92 Пристрастяващо вкусно

54 Поглед към небето

94 Fast vs. Slow food

56 Няма по-добър начин да летиш

96 Еверест в чаша

60 Bon voyage!

100.Теофана Стоянова: Обичам скоростта в живота

64.Как да намерим идеалния ексклузивен имот?

104.Тези ученици се справят навсякъде по света

68 Акостирай в Blu Bay

106 #Covfefe: легендарни гафове

70 20-годишни костюмари

109 Банка ДСК е в бъдещето

72 Спортно лято

110 Как да избегнете лихвите

73.Закопчайте коланите и поемете въздух

112 Във форма с Visa

76 Скоростен топ 15

113 И най-бързият спорт е…

116 Udaya Live: Подари си време за теб 120.Първият в бавната игра, наречена голф 122 Най-бързите в България 124 Луксът вече не е само лукс 130.Германецът, който създава британски дизайн 132 Империя за удовлетворяване на желания 134 Зала 42: Между „Пилоните“ и Вселената 135 .Пинокио от ул. „Гогол“: Изчезналият свят на детството 136 Бързащите мегаградове 138.Азия – висока скорост за бавен живот 141 .Пътеводител на лунапарковия стопаджия

TH E S P E E D I S S U E

ОТ Р Е Д А К ТО РА

БЪРЗ КАТО

ова беше първата ми мисъл, която ми хрумна, когато Ирена Комитова ме покани да бъда гост-редактор на този брой на PREMIUM Lifestyle, наречен The Speed Issue. Точно така е. Всеки ден, всеки час започваме да правим нещо по-бързо от предишния път. Дори и да се съпротивляваме в началото, неусетно бързината ни хваща за гушите и установяваме, че бавно-бавно се учим да бъдем бързи. Втората ми мисъл, няма как иначе, беше споменът за Сена. Документалният филм, на който плаках. Много плаках. Стотиците пъти, когато съм гледал кадрите от фаталната катастрофа. Споменът от желанието на Сена всеки ден да бъде по-бърз от предходния. И онези думи на лекаря му часове преди сблъсъка. „Бъди внимателен, имаш толкова много неща да свършиш още.“ Думите отекват в съзнанието. „Бъди внимателен, имаш толкова много неща да свършиш още.“ На 1 май 1994 година Айртон Сена си спомня тези думи, изрича ги на глас. Думи на доктора му Сид Уоткинс. Предният ден, 30 април, на пистата Имола до Болоня е загинал пилотът Роланд Раценбергер. Той е на 33 години, врязва се челно в предпазната ограда на пистата, колосална трагедия. На 30 април са квалификациите, за да се определи кой е най-бърз. На 1 май е самото състезание, пак за да се определи същото. Нищо ново всъщност. На всяко състезание се определя кой е най-бърз, то затова се нарича състезание.

СЕНА

ВСЕКИ ДЕН СЕ УЧИМ БАВНО ДА БЪДЕМ ПО-БЪРЗИ

„КАРАНЕТО, СЪСТЕЗАНИЯТА, ТЕ СА В КРЪВТА МИ. ТЕ СА ЧАСТ ОТ МЕН, ОТ ЖИВОТА МИ. ПРАВЯ ТОЧНО ТОВА ЦЯЛ ЖИВОТ И ТО Е НАД ВСИЧКО ОСТАНАЛО.“ — СЕНА.

На 1 май 1994 година, ден след като пистата е отнела живота на Раценбергер, катастрофира и Айртон Сена. Завоят „Тамбурело“, скоростта от над 200 км/ч, хеликоптерът с тялото на Сена, тишината, абсолютната тишина, забавените кадри. От бързината изведнъж всичко става бавно. Бързият живот, Сена на 34, всичко изведнъж спира. Обичан и боготворен, обожаван и уважаван, Сена губи контрол над болида си и катастрофира фатално. И това е.

Константин Вълков

„НЕ СИ ПРЕДСТАВЯМ, ЧЕ МОГА ДА ШОФИРАМ ПО НАЧИН, КОЙТО НЕ Е РИСКОВ. ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА. ВСЕКИ ПИЛОТ ИМА СВОЯ ПРЕДЕЛ. МОЯТ ОБАЧЕ ОТИВА МАЛКО ПОНАПРЕД ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ.“ — СЕНА

Шофирането на ръба на нормалното му позволявало да докосне Бог. Или Бог да докосне него. Нищо че Ален Прост-Професора се надсмивал на непрестанните връзки на Сена с отвъдното. Прост, вечният му съперник, просто не харесвал маниакалното желание на Сена да бъде винаги първи, единствен, ако може. Независимо дали до това място се стига със свръхрисково изпреварване, изопване на нервите, поредица от спиращи дишането ситуации. Опасност след опасност. Бързината невинаги е свързана с опасности. Бързината е изпреварваща, бързината движи света напред. Редица са примерите в този брой, които ще ви убедят в това. Но точно онзи предел на бързината, когато започваш да губиш контрол, увлича те, забравяш всичко, тогава бързината се сблъсква с бавността и всичко спира.

„ДА БЪДЕШ ВТОРИ - ТОВА ЗНАЧИ ДА СИ ПЪРВИ ОТ ВСИЧКИ ЗАГУБИЛИ.“ — СЕНА.

Сена е добър, желае да бъде най-бърз, изтощаващо добър за останалите, които го гледат и които се състезават с него. Спомням си някакво инквизиращо добро изпреварване на два болида пред него, миг след като е взел рискован завой. Спомням си танцуването на колата на пистата, на права отсечка, докато коментаторите мърморят, че това е невъзможно. Но всичко е възможно, когато живееш за онова твърде особено чувство, което се появява рядко, ала го търсиш непрекъснато, чувството, което поражда само стремглавата бързина:

„...НИКОГА НЯМА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ЧУВСТВОТО НА ПИЛОТА, КОГАТО ПЕЧЕЛИ СЪСТЕЗАНИЕ. КАСКАТА ПРИКРИВА ЧУВСТВАТА, КОИТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ.“ — СЕНА.

Шофирането на Сена и пламенното приплъзване по острието, което дели живота от смъртта, е като да предприемеш рисковано пътешествие на опънато въже между две високи сгради. Можеш да паднеш всеки момент, но ако преминеш, ще знаеш каква е гледката от другата страна, а има ли по-хубаво от това? Приятно четене.

СКОРОСТТА

НЕ МУ ОТИВА

КАРЛ ОНОРЕ, ПОСЛАНИКЪТ НА БАВНОСТТА, ОБЯСНЯВА КАК ДА ЗАБАВЯШ ТЕМПОТО

Константин Вълков

арл Оноре е световният адвокат на бавното. Живей бавно, не бързай. Работи бавно. Храни се бавно. Комуникирай бавно. Ей такива неща. Шотландецът Карл Оноре обаче говори бързо, много бързо, чак на моменти е стряскащо. Подготвен си за бавността, а срещу теб е картечница от думи. Колкото и да е забързан, той е онзи, който непрекъснато натиска спирачката. И ви съветва да правите същото. Книгата му “In Praise of Slow” е като неофициална библия на т.нар. Slow Movement – множество хора по света, които са вдъхновени от бавния ритъм на живот. Спомням си за един страхотен телевизионен момент. Той не е момент, цяла вечност е всъщност. Има едно норвежко телевизионно шоу, нарича се Bergensbanen: minutt for minutt. Концепцията му е феноменална и може да изнерви до крайност

TH E S P E E D I S S U E

всеки нормален човек, който живее в нормален град с що-годе нормално ежедневие. Представете си излъчване в реално време на пътуването на влака от Берген до Осло. Да, вярно, гледките са впечатляващи, красота, природа, HD качество, но всичко се случва в реално време. Метър след метър, километър след километър, пейзаж след пейзаж. Няколко часа един влак и какво се случва около него. Нищо друго. Само това на екрана. Добре дошли в страната на бавността. Slow Movement – хората, които пропагандират, че е добре да се живее бавно. Те се увеличават и това може би е хубаво. Карл Оноре е прокурист на всичко, което се движи на първа скорост, сякаш е режисьор на норвежката сапунка. Той има решение за справяне с бързината. Той помага да усвоите бавността. Автор е на няколко бестселъра (вижте вдясно), по ирония на съдбата книгите му се продават бързо. Възможно е да сте попадали на TED лекцията му или някое телевизионно предаване с негово участие. Попитах го как и ние да забавим походката, той взе нещата насериозно и ето какво се получи:

ТЕМА НА БРОЯ

Сканирайте QR кода, за да гледате TED лекцията на Карл Оноре

In Praise of Slow излиза през вече далечната 2004 г. Казваме „далечната“, защото това беше още преди смартфоните и 3 години преди първия iPhone. Още тогава обаче все по-изморителните темпове на живот са били проблем, на който Оноре открива на пръв поглед лесен отговор: просто спрете да бързате. В книгата той анализира култа към скоростта, за който твърди, че се е превърнал в обществен стандарт по цял свят. Обсъжда и новосъздадените (тогава) движения в различни кътчета на планетата, всички обединени от вярването, че животът си струва чакането. През 2008 г. излиза втората книга на Оноре Under Pressure. Тук погледът на автора е насочен към детските ни години. Сравнявайки начина, по който са отглеждани днешните малчугани, с израстването на техните родители и баби и дядовци, той дава някои идеи за възпитанието. Критиките му са към всеки задоволен каприз, постоянното стимулиране на малките от екраните на смарт устройства и твърде протективното и дундуркащо отношение. Затова той предлага свои идеи, които да ни спасят от поколение на „депресирани, мързеливи и дебели“ вече пораснали деца. The Slow Fix идва през 2013 г. е смятана за продължение на темите, разглеждани десетилетие по-рано в първата книга на шотландеца. През това време, което е изминало, в западните общества е настъпила забележима промяна към още по-голямо ускоряване, а Оноре припомня основния си аргумент: лекарството за т.нар. burnout, т.е. прегаряне, е забавянето. То става постепенно, но лекува изморения съвременен човек. Бестселърът включва как да подхождаме към проблемите си и да работим по-умно… в крайна сметка живеейки по-добре.

Кога беше последният път, когато наистина бързахте? (Смее се.) Труден въпрос, защото аз наистина не бързам вече. Имам много ясна граница „преди“ и „след“. Преди препусках непрекъснато. Сега не усещам да е така. Правя доста неща и водя вълнуващ живот, но не бързам. Няма го онова чувство за надбягване с часовника. Но някои ще кажат, че именно заради бързането светът постигна доста неща – напредна технологично, здравеопазването се развива и т.н. Този начин на живот доведе и до положителни промени. Да, вижте, първо не бих направил разграничение между живот и работа. Работата е част от живота. Аз не съм екстремист или фундаменталист по отношение на забавяне ритъма на живот. Понякога бързото е по-доброто нещо и всички знаем това. Дори и в личния ни живот е така, има случаи, в които е добре да действаме веднага. Но когато говоря за бавно с главно „Б“, имам предвид нещата да се правят с правилната, разумна

ТЕМА НА БРОЯ

скорост. Защото в момента живеем в култура, в която вирусът на бързането е заразил всяка част от живота ни. Нашата настройка е такава, че по презумпция включваме на пета предавка. В това се състои проблемът. Хората работят прекалено много, не могат да се съсредоточат, нямат време да бъдат изобретателни, правят повече грешки. Ще кажете, че бързането е враг на удоволствието, но ако днес сутрин мога да бъда в София, на обяд да карам ски в Австрия, а вечерта да съм на ресторант с вас в Лондон, а това ми доставя удоволствие, какво да кажем тогава за този тип възможности, които създава бързането? Ще бъде приятно веднъж или два пъти, но ако целият ви живот се превърне в това, ден след ден да се опитвате да вмъкнете повече неща в графика си, ще влезете в стадий на бавно изтощение.

TH E S P E E D I S S U E

Става въпрос за определено равновесие, баланс. Понякога и аз имам дни, в които правя доста неща. Ако някой гледа отстрани, би могъл да каже, че въобще не съм бавен. Но всъщност усещам, че този ден незадължително е натоварен, пък и на следващия ден ще планирам нещата си така, че да намаля темпото. Нещо като смяна на скоростите. Проблемите идват, когато караме само на една скорост. Да предположим, че наблюдаваме човек около 40-те, семейство, работа и т.н. И той решава да намали темпото. Как става това? Като диета ли да се действа – изведнъж решаваш и спираш или трябва определен режим? Не мисля, че е добра идея бързо да забавите темпото. (Смее се.) Това е иронията всъщност. Виждате ли – живеем в толкова динамичен свят, че дори се опитваме да намалим темпото бързо. Това е контрапродуктивно. Необходими са бебешки стъпки. Това е бавен процес. Това е макроотговорът на въпроса ви. Микроотговорът е как точно да го направите. Добро начало за това е място, което е далеч от работата ви. Когато сте на работа, имате по-малък контрол върху това, как да управлявате живота си. Започнете на място, където имате повече възможности за контрол. Например у вас. Когато се прибирате от работа, със сигурност поглеждате телефона си – през деня е бил с вас, сега и вечерта. Гледате го по време на вечеря, в тоалетната. Започнете така – през първия час от връщането у дома няма да гледате телефона си. Ако задължително трябва да свършите нещо, да работите, отделете си час само за това. През останалото време забавете темпото, бъдете с тези около вас. Що се отнася до работното място, ако забавяте темпото и там, трябва да говорите за това и с останалите хора. Няма как да пристигнете един ден на работното място и да декларирате за настъпването на повсеместно забавяне. Трябва да го направите заедно с останалите колеги. Затова започнете диалог с тях. Например в Amazon, когато топшефовете се срещат, те не започват от вратата с темите, които трябва да бъдат обсъждани. Срещите им започват с период на тишина. Момент, в който могат да помислят. След това срещата е по-ефикасна. Това е вкусният елемент на забавянето, за който говоря. Че когато забавите нещата в точния момент, всъщност забързвате изпълнението на задачите си. Още нещо – в моменти на забавяне човек остава с впечатлението, че губи времето си. Прахосва важни моменти. В началото е така. Това е и част от проблема, поради тази причина ние се движим толкова бързо. На английски наричаме това “fomo – fear of missing out”, страх, че пропускаш нещо. Имаме много нефункционална връзка с времето. Времето е пари, трябва да се движим, да правим повече неща. Животът е това, което се случва сега. Ако препускате, прескачате важните моменти, всъщност не живеете пълноценно. Ако бързането наистина е вирус, който ни заразява, коя е универсалната ваксина – семейството, любовта, пътуването… Едно от решенията, не знам до каква степен е развито в България, е медитацията. Големи компании, училища, отделни хора откриват медитацията като начин за справяне с „вируса“. Научавате тялото си да диша дълбоко, да си почива, да се съсредоточавате полесно. Друга възможност е да отделяте повече време за неща, които са извън нормалната ви програма, да се откъсвате от рутината. Така ще постигнете спокойствие и плавно ще преминете към по-бавен начин на живот.

ЛЯТОТО Е ЗА МЕЧТАТЕЛИТЕ

POLO RALPH LAUREN И УНИФОРМИТЕ ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

TH E S P E E D I S S U E

Емил Иванов

два ли има бранд, който да разбира ваканцията точно както Polo Ralph Lauren. Облеклата на Polo разкриват истински характера си, когато ги срещнеш с изпитанията на различни ситуации, на различни места и преживявания. Когато предизвикаш и себе си, и гардероба си за нови емоции. В колекцията за лятото на 2017-а има по нещо за всеки и за всяка част на денонощието – за работните часове, ако преминават в неформална среда, но най-вече за времето за отмора, за часовете, които прекарваме със семейството или приятелите си и в които търсим преди всичко комфорт, споделяне, преживяване. Затова и с лекота можем да си ги представим както в лежерната безтегловност на двуседмичeн ол инклузив около басейна, така и на сафари в Серенгети или пък на сити тур в някой ароматен европейски град. Polo Ralph Lauren дискретно надгражда върху класически силуети, върху собствените си традиции в кежуъл облеклото и найразпознаваемата си линия – на симбиозата между непретенциозен, бърз и „лесен“ стил и луксозни материали. Това са дрехи, в които първо разпознаваш стремежа към удобство – и в избора на кройки, и в качествения текстил. Те провокират внимание, без да са нарочно провокативни, и точно това е и най-силното им качество – да допълват и подсилват индивидуалното излъчване, но да са ненатрапчиви и да се вписват естествено във всеки момент на почивка. С това Polo Ralph Lauren задава нов дрескод за ваканцията – изберете дрехи за преживявания, за мечтатели! А поводи и ситуации има много.

МОДА

СЕМЕЙНИ АФЕРИ

ИНДИВИДУАЛЕН СТИЛ, НО ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО Polo Ralph Lauren залага на лоялност и чувство за принадлежност, затова не е никак учудващо, че с дрехите си за свободното време обгрижва цялото семейство и облича най-малките му членове със същото внимание, с което и майките и татковците. В колекцията за лятото на 2017-а правят впечатление разнообразните силуети и традиционното за Polo внимание към малките детайли. Палитрата е свежа и семпла – бяло и различни нюанси на синьо, розово, виолетово.

ЯХТИ, ПАЛМИ, МОРЕ

ЕСТЕСТВЕН ТЕКСТИЛ ЗА ГОРЕЩОТО ВРЕМЕ Polo среща предизвикателствата на жаркото слънце, солените пръски морска вода и студените коктейли по палубите на яхти от Палау до Приморско по един начин – със стил. Традиционно брандът залага на прецизни кройки и лек автентичен текстил като лен, фин памук и деним, но търси всяка възможност за иновация. В денима това е най-видно – той е обилно украсен с декоративни прорези, кръпки, пръски боя.

ГОЛФ, ЕЗДА, ПЛАНИНИ

КОМФОРТЪТ ПРЕДИ ВСИЧКО За лятото на 2017 г. Polo Ralph Lauren търси вдъхновение в емблематичния американски ежедневен стил, като го адаптира към предизвикателствата пред модерните градски хора, които харесват да експериментират както със заниманията в свободното си време, така и с личния си имидж. Класическата Polo риза от оксфордски памук и колежанските шорти са осъвременени с неочаквани детайли. Луксът е в усещането за удобство, постигнато чрез висококачествен текстил и силуети, които се напасват към фигурата и индивидуалния стил. Ключовата дума тук е игра. Това са дрехи за хора, които могат да редуват скайдайвинг с йога, пикник в парка с изкачване на петхилядник, лежерна разходка с безкрайно парти.

САФАРИ ИЛИ ПЪК БАРБЕКЮ НА ДВОРА

ДРЕХИ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЯ Както винаги с Polo Ralph Lauren палитрата е разнообразна, но ненатрапчива, и предлага по нещо за всеки почитател на марката – има ги и костюмите от памук в цвят каки, и ленените в индиго. Цветовата гама е вдъхновена от природата и сякаш е комплимент към нея. Затова и тези облекла изглеждат на мястото си на плажа или сред пустинни пясъчни дюни, точно колкото и сред зеленината на задния двор в приятна компания около барбекюто.

КОЙ ИСКА ДА БЪДЕ

BILLIONAIRE? НАЙ-НОВОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ФИЛИП ПЛЕЙН Е ЗА МЪЖЕ, КОИТО САМИ УПРАВЛЯВАТ СВЕТА СИ Емил Иванов

TH E S P E E D I S S U E

МОДА

рез миналата година дизайнерът Филип Плейн откупи от добрия си приятел Флавио Бриаторе модния му бранд Billionaire. Въпросите какво ще прави германецът с италианската къща за суперлуксозни мъжки облекла и дали има с какво още да ни изненада, получиха своя отговор по-бързо, отколкото сме очаквали. И този отговор беше съвсем в стила на Филип Плейн – максимализъм на ръба на приемливото, екстремни провокации и мода, която е повече шоу и карнавал на суетата, отколкото облекло. Тези, които все още могат, повдигаха вежди в чудене кому Плейн ще повери творческия контрол върху дизайна. И той, разбира се, не закъсня да ни запознае с арт директора на най-новата си придобивка преди ревюто за пролет-лято 2017. На сцената човеко-робот в сребърна маска и безупречен черен костюм беше представен като новия главен дизайнер Mr. Plutos. Името на явно вдъхновения от научнофантастичната класика Metropolis герой казва всичко за амбициите на Плейн за Billionaire – все пак Плутос в старогръцката митология е бог на богатството. В ръцете на германеца Billionaire ще правят буквално това, което обещават – дрехи за милиардери и за такива, които искат да бъдат или да изглеждат като такива. Billionaire обещава облекла за мъже, които сами създават и управляват своя свят и не познават чужди правила за имидж или поведение. Шоуто, на което Плейн представи визията си за мъжете на Billionaire Couture, напълно отразява тази философия на разкош и удоволствия. Дворецът на Корсо Венеция в Милано, избран за презентацията на колекцията, е трансформиран във фантастично пространство, напомнящо мрачен сексклуб от „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик, където се оказваш заобиколен от голи тела, готически свещници и маскирани лица. Гостите също са предизвикани да сложат маски и „да забравят кои са, да се поддадат на изживяването“. А изживяването е хедонистично пътешествие между стаи, в които срещаш модели със соколи в ръце, други, които се дуелират пред голо момиче, осветени от прожектори, гол мъж, който получава татуировка на живо пред публиката. Еклектика и арогантна самоувереност внушават и дрехите от колекцията – вечерни сака и фракове от бляскав жакард с леопардов принт и ексцентрични декорации, рокерски якета от екзотични кожи, костюми с къси панталони в камуфлажни разцветки. Според Плейн колекцията е тържество на успеха и напереността.

МЪЖЕТЕ, КОИТО ЗНАЯТ КАКВО ИСКАТ

Billionaire представя екстравагантен гардероб за зрелите мъже, които не се страхуват от това, което са и което искат да бъдат. За модната къща наследствеността и традициите, както и прецизната ръчна работа на италианските майстори са изключително важен ресурс, върху който надграждат визията си за неконвенционален и съвременен лукс – такъв, който дава възможност да следваш и изразяваш собствения си стил като истински лидер. Това са дрехи за господа, пристрастени към удоволствията от живота, за тези, които обичат провокацията, адреналина и изискват винаги най-доброто. С Billionaire бързо се превръщаш в център на вниманието. От палта от крокодилска кожа до саката от метализиран жакард – това са дрехи, които сякаш искат да изкрещят „Лукс!“ и настояват да бъдеш забелязан. Изборът на скъпи, неочаквани и най-вече блестящи материали създава и декадентския дух на колекцията – ярко оцветените екзотични кожи, лъскавата коприна, пайетите. Та, кой иска да бъде Billionaire?

ВСИЧКИ

ХАРЕСВАТ

PHILIPP

PLEIN

ДИЗАЙНЕРЪТ ПРЕДСТАВИ RESORT 2018 В СОБСТВЕНИЯ СИ ДОМ

Емил Иванов

рудно е да отвлечеш вниманието от червения килим и от безбройните звездни филмови премиери по време на фестивала в Кан, но точно това се случи с ревюто на Philipp Plein Resort 2018, което събра погледите върху… ами, розовия килим. За представянето на курортната си колекция дизайнерът отвори вратите на собственото си имение на Френската Ривиера, където пред отбрана публика от 250 гости показа поредната си екстраваганца, забъркваща по-различна ежедневна мода и познати лица като Парис Хилтън и боксьора Флойд Мейуедър.

TH E S P E E D I S S U E

МОДА

Актрисата Ева Лонгория

Филип Плейн обикновено прави каквото, когато и където си поиска и не може да му се отрече големият талант да създава карнавали като никой друг. Това е първата колекция, която той показва в La Jungle du Roi – Джунглата на краля. Вилата си в стилистика Belle Epoque дизайнерът ползва и за вдъхновение за облеклата и събира целия творчески екип на мъжката и женската линия на трите си бранда Philipp Plein, Philipp Plein Sport и Billionaire в единайсетте � стаи, за да сътворят дизайните. „Не опитвайте това у дома“, пошегува се след ревюто, което навежда на мисълта, че това

Бившият главен редактор на френския Vogue Карин Ройтфелд

е може би и последното шоу, което ще видим сред еклектичния пейзаж от палмови и бананови дървета, неокласически басейн, скулптури на зебри, пластмасови барокови столове и десетки огледала. Сред гостите са „приятели, клиенти и редактори“ – разпознаваме лица като бившия главен редактор на френския Vogue Карин Ройтфелд, актрисата Ева Лонгория, певицата, модел и дизайнер Бела Торн. Менюто е от шампанско и гумени мечета и е добър комплимент към духа на облеклата – на свобода, безгрижие, пищност.

ДЕНИМ, КОЖА, БРОДЕРИЯ

Парис Хилтън дефилира по розовия килим

Филип Плейн прави това, което прави най-добре – колаж от улична мода и луксозни материали, протрит деним и пачуърк, пайети, дантела и апликации. „Уличен котюр“ или не, тези облекла говорят езика на съвременните Instagram принцеси. А те харесват противоположностите – романтичните флорални мотиви, но и агресивната женственост – суичъри, кожени бомбъри, тежко декорирани винтидж военни якета със слогани като He offered her the world… She said she had her own! Жената на Philipp Plein се извисява върху високи ботуши от змийска кожа, облича дълги черни рокли, украсени с копринена дантела, но е достатъчно смела, за да избере и бикини от избелен деним и кецове, пижама от златна верига или пък покрити с кристали къси панталони. Дънковият плат доминира и в мъжката част – разкъсан, раздърпан, с капси, нашивки, бродерии. Plein го превръща в 24-часова униформа и го предлага във всевъзможни варианти – скини джинси, ризи, якета от деним. Има ги, разбира се, и детайлите от змийска кожа, принтовете на черепи и другите отличителни знаци на марката – това са дрехи за решителни мъже, за непукисти и експериментатори. Моделите на малиновия килим в Кан също са такива – боксьорът Флойд Мейуедър в бяло моторджийско яке от змийска кожа, американският бивш затворник и настоящ модел, застигнат от невиждана интернет слава, Джеръми Мийкс, известен още и като Синеокия бандит. „Трябваше да се преборим с посолството, за да го доведем тук“, сподели дизайнерът преди ревюто.

Синеокият бандит Джеръми Мийкс

TH E S P E E D I S S U E

МОДА

КАПСУЛНАТА КОЛЕКЦИЯ

Заедно с Resort 2018 Philipp Plein представи и част от капсулна колекция, създадена заедно с известния графити артист Алек Монополи – блузи, якета и тениски, оцветени със спрей с характерния за него доларов знак, заедно с персонализирани уникални дрехи и кецове, ръчно рисувани специално за това събитие. В края на шоуто под звуците на Welcome to the Jungle на Guns N’ Roses графити артистът дефилира на подиума заедно с модела Уини Харлоу и оцвети пред погледа на всички тениската и дългата � пола от бял деним с фосфоресциращ спрей. И всичко това – преди да се хвърли в басейна.

МОДА

АКСЕСОАРИТЕ ГОВОРЯТ ОБУВКИ ЗА МЕЧТАТЕЛИ, ДЖЕНТЪЛМЕНИ И АРТИСТИ

Емил Иванов

оказали сме емпирично хипотезата, че по дрехите ни посрещат, но също толкова убедено можем да твърдим, че аксесоарите много често са причината да бъдем запомнени. От Bally добре знаят това и за лятото на 2017 ни предлагат аксесоари, с които няма как да бъдем забравени. Колекцията отправя предизвикателство към мъжете да експериментират още по-смело със собствения си стил, да изпробват различни роли и да прекрачат някои граници, от които доскоро може би са се страхували. Е, Bally има подходяща роля за всеки – за мечтателя, за артиста, за джентълмена, а сценарият е оставен в нашите ръце… или по-скоро крака. Няколко неща са сигурни – оригиналният дизайн, майсторската изработка, типичните за Bally непукизъм и въображение.

МЕЧТАТЕЛЯТ

Bally създават обувки за мъже с въображение и смелчаци, които не се страхуват от ярки цветове и принт.

НЕУМОРНИЯТ

Ежедневните спортни обувки на Bally са предизвикателни за погледа.

ДЖЕНТЪЛМЕНЪТ

Формалните обувки на Bally са отвъд тенденции, сезони и географски положения, защото акцентират върху личния стил на мъжете, които ги носят.

АРТИСТЪТ

За тези, които винаги се превръщат в център на внимание, за експериментаторите, които искат да бъдат оригинални на всяка цена.

TH E S P E E D I S S U E

БАЛАНСЪТ Е ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО

Антония Стоилова

ПЪРВИЯТ SUV В ИСТОРИЯТА НА ALFA ROMEO Е ВЕЧЕ ТУК. ИМЕТО МУ Е STELVIO, А СЪВЪРШЕНАТА МУ ИЗРАБОТКА ГО ПРЕВРЪЩА В СКУЛПТУРА НА ЧЕТИРИ КОЛЕЛА Антония Стоилова

ще навремето Хенри Форд казва, че всеки път, когато види покрай него да минава Alfa Romeo, си сваля шапката в знак на уважение. Това е едно от безспорните доказателства, че от компанията винаги са създавали уникални автомобили, които поставят водача и елегантното шофиране в центъра на дизайна. Това е формулата зад поредица от модели, превърнали се в емблематични за индустрията. Днес Alfa Romeo пише нова глава в 107-годишната си история със Stelvio: високопроходим спортен автомобил, почерпил вдъхновение от легендарния италиански планински проход, известен с многобройните си (75!) остри завои един след друг и смятан за един от най-красивите и атрактивни пътища на планетата. Защото истинската същност на автомобила се крие в извивките, а в тази област Alfa Romeo са ненадминати. Те не създават коли, те създават изкуство.

TH E S P E E D I S S U E

АВТОМОБИЛИ

ТЕХНОЛОГИИТЕ

Трудно е човек да остане безразличен пред лицето на толкова много технологии. В сърцето на Stelvio е двигателят – бензинов с 280 конски сили или дизелов с 210 конски сили, с изцяло алуминиев картер. Резултатът е ниско тегло, добра производителност и не на последно място – уважение към околната среда. И двата двигателя са комбинирани с Q4 система и 8-степенна автоматична скоростна кутия. Системата Q4 включва активна трансмисия и преден диференциал, създадени да посрещнат конкретните технически изисквания на Alfa Romeo и да се справят с високите нива на въртящия момент с компактна и лека настройка. Q4 постоянно следи пътните условия и стила на шофиране на водача, за да оптимизира разпределението на въртящия момент между предната и задната ос. При нормална настройка Stelvio се движи като автомобил със задно задвижване, но засече ли приплъзване на задните колела, автоматично предава 50% от въртящия момент към предната ос. Така, без значение от пътните условия, винаги може да сте сигурни в стабилността на возилото.

НАСОЧЕТЕ СЕ БЕЗОПАСНО КЪМ НОВИ ХОРИЗОНТИ

В Stelvio дори системите за активна безопасност са от най-високо ниво и допринасят за интуитивното управление с широк диапазон от нива за предотвратяване на рискови ситуации. Автомобилът следи мъртвата зона на видимост и внимава водачът да не излиза от пътното платно, предупреждава за опасност от сблъсък и за внезапно изскочили пешеходци. При необходимост ще се намеси, за да избегне злополука.

ДОКОСВА ВСИЧКИ СЕТИВА

Stelvio се грижи за вас с изящно завършен интериор, където пространството и физическата хармония са първите неща, които усещате. Запазвайки най-добрите традиции на Alfa Romeo, водачът заема централна позиция и има пълно командване над контролите и пътя от увеличената обгръщаща позиция на водача, която безпроблемно интегрира човек и машина. Гостоприемството на Stelvio се простира и до пътниците, за да може всички на борда да усетят най-високите нива безопасност и комфорт, независимо къде ги заведе пътуването. Багажникът е една от другите силни страни на Stelvio. С електрическо отваряне и до 525 литра напълно използваемо пространство, което може да стане дори още по-гъвкаво чрез независимо сгъващи се задни седалки, това е една от забележителните черти на автомобила. Но онова, което ще ви накара да се чувствате истински специални, са просторните повърхности, луксозната кожа и дървесината от орех и сив дъб, които са завършени чрез уникалната изработка на италианското know-how. Така както всеки един от 75-те завоя на италианския проход Стелвио разкрива на шофьора нова гледка към впечатляващите Алпи, така и всеки детайл от Alfa Romeo Stelvio му подарява нови и нови удоволствия от това произведение на инженерното изкуство.

ВНИМАНИЕ КЪМ ВСЯКА ИЗВИВКА

Всяка една линия на Stelvio е свидетелство, че Alfa Romeo безкомпромисно търси функционалност, съчетана с безупречна красота и форма. Затова солидните и значителни пропорции на SUV автомобила създават поразяваща нова хармония с определящите характеристики на марката: контурите на предния край дават коефициент на съпротивление от първа класа въпреки обема и без да се жертва отличителната за Alfa Romeo триделна форма. Досега никой автомобил от този клас не е имал такава спортна динамика. Гъвкавата мускулатура на фланговете изглежда сякаш изстрелва автомобила напред, дори когато е неподвижен.

Емилия Колева

езависимо че в PREMIUM Lifestyle обичаме да пишем, не по-малко ни харесва и математиката. Особено онази вдъхновяваща математика, в която всичко изглежда на пръв поглед лесно, но отзад се крие много труд, упоритост, издръжливост, внимание към детайла и страст да постигнеш невъзможното. Именно тази математика обединява легендарния часовникарски бранд Rolex с моторните спортове. Могъщата комбинация от скорост, устойчивост и елегантност намира израз във върховно изпитание за представянето на човек и машина. Именно това е нещо повече от естествено за Rolex. Подкрепяйки водещи серии на Formula 1, емблематични състезания по издръжливост като 24 Hours Le Mans и Rolex 24 At Daytona или исторически събития с ретро автомобили като Pebble Beach Concours d’Elegance®, компанията е изградила специална връзка със „света на високите скорости“. Тя датира още от 30-те години на миналия век, когато сър Малкълм Кембъл чупи рекорда от 300 мили в час (около 480 км/ч) на колелата на своя Bluebird с Rolex на китката си. От този момент присъствието на бранда в моторните спортове се увеличава значително благодарение на споделената страст към изключително представяне и иновации.

ENDURANCE

В духа на страстта си към високите скорости и желанието да премества границите на възможното Rolex партнира на найпрестижните световни състезания по издръжливост (endurance) – FIA World Endurance Championship, Rolex 24 At Daytona, 24 Hours of Le Mans, 12 Hours of Sebring. Скорост и надеждност на двигателя в комбинация с устойчивостта на пилота и неговия екип са в центъра на тези изключително предизвикателни надпревари, изискващи непоклатима концентрация, сила и умения. През 1959 г. Rolex е

TH E S P E E D I S S U E

S = V.t

ОТ ТОЧКА А ТРЪГВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ПО ОПРЕДЕЛЕН МАРШРУТ С ПРИБЛИЗИТЕЛНА СРЕДНА СКОРОСТ V = 250 КМ/Ч. ДЪЛЖИНАТА НА ТРАСЕТО (S) Е 3.34 КМ, КАТО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ НАПРАВЯТ 78 ОБИКОЛКИ. НАЙ-КРАТКОТО ВЪЗМОЖНО ВРЕМЕ (T) ЗА ЕДНА ОБИКОЛКА Е 1:14.439 МИНУТИ. НАМЕРЕТЕ КОЙ Е ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НАЙ-ТОЧНО Е ИЗМЕРИЛ ТОВА ВРЕМЕ И КЪДЕ.

Ч АСОВНИЦ И

партньор на Daytona International Speedway® в САЩ, а през 1963 г. лансира легендарния Oyster Perpetual Cosmograph. Няколко години по-късно швейцарският бранд добавя и името Daytona върху циферблата на забележителния хронограф, създаден за състезателите в този спорт. През 1992 г. Rolex обявява спонсорство на Rolex 24 At Daytona – едно от най-тежките състезания, при което пилотите правят близо 700 обиколки, половината от които са през нощта. Дългият, гладък и много твърд плаж Дейтона е бил терен за 14 рекорда за скорост през първата половина на ХХ век, 5 от които са дело на сър Малкълм Кембъл с неговия верен спътник – часовника Rolex. От 2001 г. швейцарският бранд става официален партньор и времеизмервател на 24 Hours of Le Mans. То е най-старото и найпрестижно автомобилно състезание по издръжливост в света, обединяващо основните ценности на моторния спорт, споделени и от Rolex – страст, престиж и прецизност. Още от създаването си през 1923 г. 24 Hours of Le Mans предизвиква пилотите постоянно да усъвършенстват уменията си на пистата. Отборът, който успее да измине най-голяма дистанция, печели, а това означава, че скоростта и надеждността на всеки автомобил и устойчивостта на пилота и екипа са тествани до краен предел. Едно от най-големите имена в автомобилните спортове, 9-кратен шампион на 24 Hours of Le Mans, Том Кристенсен, става част от семейството на Rolex през 2010 г.

FORMULA 1

През 1968 г. Rolex установява тясна връзка с една от емблематичните фигури в спорта – трикратният световен шампион и пионер на безопасността, сър Джеки Стюарт. Това е връзка, която продължава и до днес. Formula 1 е един от най-мощните символи на специфичното партньорство между спорта и технологиите. Носи духа на историческите си корени, но е винаги с поглед към предизвикателствата на бъдещето, за да запази позицията си на върха на моторните спортове. От 2013 г. Rolex е и глобален партньор и официален времеизмервател на Formula 1. Швейцарският бранд безспорно е в свои води, тъй като престижът, прецизността и елегантността на часовниците, както и страстта към моторните спортове са гаранцията за успешно и дълготрайно партньорство. Тази година пък австралиецът Марк Уебър, състезавал се за Formula 1 в продължение на 12 години и наскоро „пенсионирал“ се от надпреварите по издръжливост, също се присъедини към семейството посланици на Rolex. И ако след всичко дотук все още не сте открили решението на задачата в началото, ето: S = път, изминат в продължение на над 110 години, в които основен принцип е бил стремежът към съвършенство. V = скоростта на изработка на всеки един от стотиците микроскопични елементи, от които се състои крайният продукт. t = времето, посветено на непрекъснатото подобряване и постигане на безапелационна прецизност. => S = V . t = Rolex = Formula 1, Monaco Grand Prix

Сър Джеки Стюарт

Rolex има дългогодишна традиция да награждава шампионите от състезанията със специално гравиран часовник, за да почетат впечатляващия им принос и постижения в моторния спорт. Победителите на Rolex 24 At Daytona и 24 Hours of Le Mans получават гравиран Cosmograph Daytona, превърнал се в емблема за почитателите на високите скорости. Забележителният модел неслучайно е извоювал своето място като неделима част от света на моторните спортове.

TUDOR ПРЕДИЗВИКВА ДЕЙВИД БЕКЪМ

Емилия Колева

orn To Dare (роден, за да предизвиква – бел. р.) е мотото на кампанията, която Tudor лансира тази година. Посланието отразява едновременно историята на марката и това, което представлява тя днес. Дръзките личности отдавна избират Tudor при достигането на невъзможното на земя, лед, във въздуха и под водата. Кампанията следва и визията, завещана от създателя на бранда Ханс Уилсдорф, който произвежда часовниците така, че да издържат и при най-екстремните условия. Ето и част от манифеста на кампанията: „Отдаден на класиката. Но отхвърля статуквото. Пази найдоброто от миналото. Най-добрите практики, най-добрият дизайн. И разширява границите на новото. Роден с цел. Изпробван до краен предел. За онези, които са готови на всичко. Онези, които се изправят срещу страховете си. Онези, които преоткриват себе си всеки ден. Tudor e #BornToDare.“ За свои посланици часовникарската къща избра емблематични имена от света на спорта, чиито житейски постижения са резултат от „предизвикващото“ и смело отношение към живота. Дейвид Бекъм и новозеландският отбор по ръгби All Blacks, известен с изпълнението на haka танц преди всеки мач, въплъщават цялостната философия на кампанията Born To Dare. Отдавнашен ценител на хубавите часовници,

ДЕЙВИД БЕКЪМ

опознава Tudor покрай неговия „поголям брат“ Rolex, притежавайки няколко модела. Легендарният англичанин е известен с отношението си към стила, затова и „отдаден на класиката“ звучи като определение именно за него. „Бях привлечен от Tudor и вниманието към детайла, което няма как да не забележиш. Впоследствие научих историята на бранда – приключения, смели гмуркания и дръзки експедиции. Бях моментално запленен“, споделя той, а неговите модели са часовникът за гмуркане с винтидж щрих от стомана и злато, Black Bay S&G и сертифицираният хронограф Black Bay Chrono.

TH E S P E E D I S S U E

ИНТРИГУВАЩАТА КАМПАНИЯ НА ТЕМПЕРАМЕНТНИЯ ЧАСОВНИКАРСКИ БРАНД ВДЪХНОВЯВА С НОВИТЕ СИ ПОСЛАНИЦИ

Ч АСОВНИЦ И

Още от дете Дейвид Бекъм е мечтаел да стане футболист. Желанието и увереността да извърви целия път докрай го превръщат в един от най-успешните и обичани играчи, независимо че не е бил нито найдобрият гол-майстор, нито най-бързият на игрището. Онова, което го отличава обаче, е уникалният му стил – едновременно прецизен и зрелищен. Перфектни подавания, изключителни удари и съвършена точност, които се оказват решаващи на терена. Той е един от състезателите, полагащи най-много усилия в историята на футбола. Неприемайки нищо за даденост, Дейвид Бекъм е тренирал повече от останалите, за да преоткрива себе си като играч всеки ден. И дори когато професионалната му кариера в спорта приключва, той продължава да вдъхновява с благотворителните инициативи, в които участва, основно в подкрепа на децата по света. Икона за стил, модел и пример за милионите си почитатели, Дейвид Бекъм безспорно е #BornToDare. Непоклатими, подложени на екстремно натоварване, излъчващи сила и мощ са и

ALL BLACKS,

легендарният новозеландски отбор по ръгби, който също припознава философията на Born To Dare. Те са готови на всичко, защото всеки мач е тест за физиката, уменията, издръжливостта и психическата способност да покажеш най-доброто от себе си, когато си под напрежение. Демонстрират решителността си с изпълнението на т.нар. haka танц, чрез който предизвикват страхопочитанието на противника преди мача. С история на повече от век All Blacks са не само най-добрият международен отбор по ръгби, но и един от най-забележителните тимове в спорта с рекордните 77% успеваемост. Тренировки на световно ниво от най-ранна възраст, смела визия за спорта и устойчиви ценности за скромност и отборен дух, за тях групата стои над индивидуалното представяне. Като екип те тласкат играта към нови висини. Тимът съхранява най-доброто от миналото – традициите и ценността на черната фланелка (откъдето идва и името им). Те не възприемат себе си като нейни притежатели, а като нейни пазители, които се придържат стриктно към мантрата да я оставят в подобро състояние, отколкото са я намерили. Едва ли ще ви изненада и моделът, който All Blacks са избрали – Black Bay Dark, изцяло черен часовник за гмуркане от стомана, носещ винтидж дух и излъчване на непоклатим устрем за постигане на крайната цел.

ЦЕНАТА НА ВРЕМЕТО

ОБИКОЛКА ИЗ ФАБРИКАТА НА PANERAI: ШВЕЙЦАРСКИТЕ ЧАСОВНИЦИ С ИТАЛИАНСКИ ДИЗАЙН

Виктор Папазов

ероятно повечето читатели на сп. PREMIUM Lifestyle познават марката Panerai. Това са онези впечатляващи спортни часовници с мъжествено излъчване, които щяха да изчезнат и да бъдат забравени, ако не беше щастливото съвпадение на ситуации, в което Силвестър Сталоун се захласва по тях. По онова време манифактурата все още е собственост на семейството-основател, но се намира в незавидно положение. Следва случайна среща с

TH E S P E E D I S S U E

милиардера и собственик на Richemont Group Йохан Руперт, който е приятел на Сталоун и който не само ги харесва, но съзира големия им потенциал. И инвестира в тях. Днес Panerai е световноизвестна луксозна марка часовници, лидер в иновациите. Човек може да разбере какво е струвало това единствено след като посети фабриката им в Нюшател. А това всъщност не е никак просто. Още на вратата разбираш, че хората тук се отнасят към сигурността сериозно. Големите стъклени двойни врати се отварят една по една и докато не се затвори и заключи едната двойка, другата не се задейства. Достъпът до манифактурата им

Е КСК ЛУЗ И В НО

НАПОМНЯ ВЛИЗАНЕ В ТРЕЗОР НА БАНКА.

Просторното фоайе е декорирано с огромен часовник и витрини с най-известните модели. Любезните домакини ни чакат с приготвени пропуски. След един час представяне на бранда и най-новите модели часовници започва най-любопитната част – обиколка на фабриката. Развеждат ни навсякъде, но условието е ясно – никакво снимане без изрично разрешение. Можеш да гледаш всичко и да питаш всичко. Разбира се, не всички въпроси получават отговор. Обиколката започва от отдела за разработка на нови продукти. Както може да се очаква, тук има компютри с много екрани, а човек се чувства почти като в трейдинг залата на някоя банка, с тази разлика, че няма шум и крясъци, а хората съсредоточено работят върху новите модели часовници с помощта на системи за компютърно проектиране. Независимо че уж сме специални гости, не горят от желание да показват какво има на екраните им. Времената на ръчните макети явно отдавна са отминали. На една маса са оставени няколко макета в голям мащаб, но те са само за посетители и журналисти, както и няколкото витрини с мостри на различни корпуси, материали и механизми. Веднъж направени на компютър, макетите отиват за „печат“ на 3D принтери. После

всеки модел часовник се изпраща в лабораторията за изпитания. Удивително е на какво биват подлагани часовниците – студ, жега, влага, вода, агресивна химическа среда, сътресение, вибрации, магнитни полета, ниско и високо налягане, изпускане или падане от определена височина, триене и какво ли още не. Следва обиколка в същинската производствена част. Голямото хале е пълно със свръхсложни фрези с цифрово управление, които превръщат парчетата метал в прецизни детайли. Следват безупречно чистите помещения, където детайлите претърпяват финална обработка и започва сглобяването на часовника. Една част е

ПОВЕРЕНА НА РОБОТИ –

особено монотонните процедури, които изискват изключителна прецизност. Една такава операция е подлагането на механизма на часовниците на натоварвания в различни плоскости, за да се провери надеждната работа на хронографа. Човек може дълго да съзерцава как една роботизирана ръка се движи в голяма камера и мести механизмите от един уред за изпитване към друг, без умора и без прекъсване за хранене или сън.

Е КСК ЛУЗ И В НО

По подобен начин се процедира и с нанасянето на смазка на различните лагери и въртящи се части. Не бях виждал преди в никоя от другите часовникарски манифактури поточна линия, която придвижва механизмите от едно работно място на друго. Всеки механизъм е поставен в специална рамка, която има чип, и в централния компютър се запаметява кой, какво и как е вършил върху съответния часовник. Специална зала е отделена за големите компликации. Там почти всички процедури по сглобяването са ръчни, защото

TH E S P E E D I S S U E

е трудно да бъдат автоматизирани. При тези изделия, които са ограничени като бройка, се държи на това, един майсторчасовникар да сглоби изделието. Преди финалното почистване и монтиране на каишката се правят още няколко „последни“ проверки – за херметичност, за която трябва специална камера за високо и ниско налягане. Уредите се потапят в съдове, където се симулира налягане от воден стълб с дълбочина 100-300 метра. Следва още един вид проверка за херметичност и наличие на остатъчна влага в корпуса на часовника. А после – изпитание на специални стендове за точност при отмерване на времето. Едва след всичко това часовниците отиват за финално почистване и полиране и тръгват към щастливите си нови собственици. След един ден обиколка човек осъзнава, че производството на подобни аксесоари е изключително сложен, високотехнологичен и скъп процес. Затова и цените на Panerai са доста солени, но пък очевидно няма как да не е така. Ето защо този часовник не е за всеки. Както казва самият г-н Руперт: „Когато отида на някое светско събитие, искам да видя много хора с часовници Cartier и IWC, но само един с Panerai.“

B търсене на нови преживявания С Premium карти Visa получавате специални отстъпки от избрани лайфстайл партньори. Научете повече на visabg.com

Офертите се отнасят единствено до карти Visa Gold, Visa Platinum и Visa Infinite, издадени от банки или финансови институции на територията на България. Възползването от оферта може да е обвързано с плащане или изпълнение на други изисквания. Подробна информация за срока на валидност и условията на всяка от офертите можете да откриете на visabg.com

ПИЛОТИ

НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО АРХИТЕКТИТЕ ВЕСЕЛА И ПЛАМЕН ПЛАМЕНОВ МИРЯНОВИ РАЗКАЗВАТ ЗА СРЕЩАТА СИ С РИЧАРД БРАНСЪН И ЗА ПОЛЕТИТЕ С БАЛОНИ НАД ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ. ЕНТУСИАЗЪМ... ПО СКАЛАТА НА БРАНСЪН.

Андреа Пунчева, снимки: личен архив АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ

али Ричард Брансън би се качил на топловъздушния балон на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ? На въпроса на младия арх. Пламен Пламенов Мирянов той отговаря със... скок от сцената. После прекосява публиката и минути по-късно балонът се издига пред НДК на фона на стотици хора, които отдалеч си правят селфи с предприемача. На 19 май в Националния дворец на културата всички присъстващи на срещата с Ричард Брансън, който специално долетя

Арх. Пламен Мирянов със сър Ричард Брансън

от Сан Франциско, видяха човек, който не пропуска приключение, не пилее и минута. У нас мнозина гледат по същия начин на семейство Мирянови – архитектите зад АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, които облагородяват облика на София с интересни проекти из столицата. Те също така бяха и главни спонсори на лекцията на британския предприемач у нас. Разговарям с изпълнителния директор на българската фирма арх. Весела Мирянова и сина � Пламен Пламенов Мирянов, арт директор на повечето от сградите на АРТЕКС.

В ДЪХНОВЕНИЕ

Каква беше основната емоция зад подкрепата ви към лекцията на Ричард Брансън? Арх. Весела Мирянова: С ентусиазъм приехме да бъдем генерален спонсор. Искаме да участваме в създаването на жива платформа за идеи за бизнеса у нас, в която да има многообразие на гледни точки. Присъствието на толкова млади хора в залата за пореден път доказа, че Ричард Брансън е една от найхаризматичните личности в деловия свят. Именно младите се нуждаят от жив пример, от провокация, от различни визии за успеха. Неговото бунтарство и това съчетаване на прагматизъм и фантазия в проектите променят самото мислене за бизнеса. Във Virgin има и забавление, и ексцентризъм, а най-вдъхновяващ за нас е примерът за уважавана и обичана компания, създадена на основата на ценности и предлагаща продукти, които стимулират самата индустрия да бъде по-близка до клиента. Virgin е бранд на доверието. Това е подход, който ние самите в АРТЕКС сме възприели. Доволна съм, че допринесохме за срещата с личност, която събира в себе си толкова заразителен ентусиазъм и далновидност. Арх. Пламен Пламенов Мирянов: Основната ни мотивация беше да

развием бизнеса в България. Идвайки у нас, Брансън служи за пример и дава кураж на много хора със започващи компании. Разбира се, той мотивира и самите нас с някои от нещата, които каза на лекцията. България може и да е под шапката на ЕС, но ни липсват иновация и дисциплина в това, което правим. Tолкова успял човек като него може да ни даде идея – това е най-ценното – и ние да си я доразвием. Пристигането на Брансън у нас стана повод за надежди, че ще вложи в България – макар че, както той сам каза, „най-добрите инвеститори за една страна са хората, които живеят в нея“. Дали това ще се случи? Арх. Мирянова: Успяхме да се срещнем с него преди лекцията и му споделихме идеи за инвестиция. Поканихме го да застане с името си зад наш нов проект и все още общуваме с неговия екип по мейл. Арх. Мирянов: Времето ще покаже докъде ще стигнем заедно, но идеята, която сме му предложили, е обвързана с имиджа на България и ако успеем да работим заедно, това ще е добре за страната като цяло – не само за нас като компания. Арх. Мирянова: Онези, които бяха на събитието, ще си спомнят дипломатичния тон, с който Брансън допусна, че и в България, TH E S P E E D I S S U E

Арх. Пламен Пламенов Мирянов

както и във Великобритания, има липси, които могат да се запълнят от предприемачите. Известно е, че във Virgin разглеждат над 50 бизнес оферти на седмица. Само някои от тях са златни, но никой не възприема старателното анализиране на останалите като на загуба на време. Какво ще ви остане като ярък спомен от лекцията на Брансън в София? Арх. Мирянов: Онова, което споделих и с приятели след това, е колко добросърдечен е той. И което е по-любопитно: неговата добросърдечност води до големи успехи. По време на лекцията например той посъветва работодателите да бъдат гъвкави и да позволят на служителите да работят от дома си или пък на половин ден, ако служителят прояви такава нужда. Това за повечето директори у нас сигурно звучи странно, но Брансън потвърди, че винаги, когато е било възможно, е удовлетворявал такива молби, а резултатът – включително финансово – е налице. Харесвам неговата иновативност, отношението му към благотворителните инициативи и социалната му дейност. А съм горд, че откривам и общи неща, включително факта, че и двамата имаме страст към полетите с въздушни балони. Организирам такива над Седемте рилски езера, направихме и кратък филм за това. Предложих на сър Ричард Брансън да помогне за популяризирането на нашите полети, като сподели know-how, който той има, предвид опита си начело на компания, която извършва такива полети. Е, разбира се, няма да му се разсърдим, ако дари и един-два балона! Арх. Мирянова: Честно казано, Ричард Брансън в топловъздушен балон на АРТЕКС – това вече беше окриляваща гледка! Разбира

TH E S P E E D I S S U E

се, това ще си остане ярък спомен. Но както каза той: „Небесата вече не са границата“ – знаете, на английски фразата се използва, за да покаже, че всичко е възможно, но англичанинът всъщност даде за пример усвояването на Космоса и бизнес авантюрите си в тази насока. Грабна ме дързостта му да се опита да покори и последната граница на човешкото въображение и желанието му да „демократизира“ свръхлуксозното – космическия туризъм. От миналата година вашето семейство, и особено Пламен, станахте познати с полетите с балон, които осъществявате над знакови места от България. Продължават ли те и това лято? Арх. Мирянов: Да, планирам нещо, което ми се иска да стане известно у нас, а дори и в световен аспект в някой бъдещ момент. Организирам нощен полет над Белоградчишките скали и това вече е факт. Всичко започна, след като балонистите не спряха да ми казват, че през лятото не можело да се лети по пладне или през деня, защото е твърде горещо тогава – а трябва да е хладно. Казах им: „Добре. Ще летим вечер!“. „Ама как така вечер??“ Не ми повярваха първоначално. Полетите ги правим точно на залез-слънце, когато небето е теменужено лилаво и е уникално красиво. Сценично осветление огрява скалите. Добре, аз искам да дойда на такъв полет. Какво трябва да направя? Арх. Мирянов: Влизате на Facebook страницата на фондацията „Нашият дом е България“ и ни пишете, за да запазите места, или можете да дойдете директно на място, където става и плащането. Цената е символична за такъв тип атракция. Има музика и хапване на крепостта, има огън и танци, страхотен купон. Преживяването е уникално и е несравнимо по-хубаво от това да се заврем в някоя кръчма в града. Лято е и повечето хора искат да са навън.

В ВТ ЕУ НР ИА Е АД РЪ ХХ ИН ТО ЕК

И като говорим за издигане нависоко, нека да се върнем към основната ви дейност: архитектурата. Как гледате на споровете около построяването на небостъргач на бул. „Черни връх“? Темата засяга и вас: сградите на АРТЕКС са високи и привличат вниманието отдалеч. Арх. Мирянов: Винаги ще го има и негативното мнение. Хората се притесняват, че ще бъдат засенчени, че ще се увеличи трафикът... Негодуванието срещу високите постройки идва донякъде заради страха от новото: много по-лесно е да продължим на нивото на същото ниско строителство, останало като наследство от минали епохи, и нищо да не се промени. Нереалистично е европейски град, столица при това, разположена на толкова малко площ, както е София, да си остане на 7-8 етажа, при положение че населението нараства значително. Трябва да приемем, че друга опция няма. Панелните жилища в „Младост“ и „Дружба“ са по 90-100 метра – почти толкова високи, колкото и нашите сгради. С тях ли искаме да останем? Но затова пък се противим на новото, по-качествено високо строителство.... Арх. Мирянова: Що се отнася до нашите проекти, надявам се, че жителите и гостите на столицата ще оценят, че искаме да изградим нещо красиво и да допринесем за облагородяването на средата, в която всички ние живеем. Затова предвиждаме и нещо ново, за което имаме планове наистина да впечатли софиянци. За нова сграда ли става въпрос? Арх. Мирянов: Да, започваме нова сграда. Вярвам, че ще се превърне в истинска емблема на града. Стараем се да допринесем за перфектното излъчване на всеки наш проект, а тук дори си мисля, че минувачите ще искат да си правят селфи на фона на сградата. Досега пазехме в тайна детайлите, но вече можем да разкрием, че ще се намира на уникално за столицата ни място: в Лозенец, срещу

бившия хотел Kempinski, откъдето се разкрива невероятна гледка едновременно към сърцето на града и към планината. Вдъхновена е от цар Симеон Велики и е посветена на най-успешния период на България. Апартаментите в сградата няма да се продават на свободния пазар. Покупката на уникалните имоти става само чрез покана от създадения клуб с името на тази сграда. Доколко ще бъде различна от досегашните ви проекти? Арх. Мирянов: Подобно на „Летера“, сградата ни с буквите, ще включва символика и това ще си личи още във фасадата. Това определено няма да е поредният остъклен обем, каквито сме свикнали да виждаме да изникват в новото строителство. За мен архитектурата има възможността да пренася послания през времето, да увековечава историята, а на мен лично ми вдъхва и надежда. Затова като арт директор на този проект моето пожелание е чрез творението си да създам една нова емблема на София, която да е гордост за жителите и гостите на нашия европейски град. Ще бъде на 34 етажа и приблизително висока 120 м. На повечето етажи имаме по 4 апартамента, а на последните ексклузивни клубни етажи са по 1 или 2 апартамента на цяла плоча. Това са много бързи темпове – още не сте завършили напълно една сграда и вече проектирате следващата... Арх. Мирянов: Взели сме проекта много насериозно, не се тупаме по гърдите и не казваме: „Ние всичко си знаем“. Ако се сещате, на мястото на Световния търговски център в Ню Йорк на метри оттам, където бяха кулите-близнаци, построиха т.нар. Freedom Tower. Тя е дело на студио Libeskind. Работим с тях, провеждаме консултации също със студио COOP HIMMELB(L)AU и с един български архитект, който живее в Калифорния. Много голяма и хубава идея имаме, затова търсим помощта на светила в нашата област.

Andrea Pountcheva Photos: ARTEKS ENGINEERING, personal archive

ould Richard Branson like to board ARTEKS ENGINEERING’s hot air balloon? Upon being asked this by the young architect Plamen Plamenov Miryanov the British entrepreneur answers with…an immediate jump from the stage. He passes right through the audience and just minutes later Branson is flying above the hundreds of people who are taking a selfie with him in the background. ARTEKS was the main sponsor of Branson’s lecture in the country. I’m meeting the CEO of the Bulgarian company, arch. Vesela Miryanova, and her son, Plamen Plamenov Miryanov, who is the art director of most of ARTEKS’s latest buildings.

Why did you decide to support Richard Branson’s lecture? Arch. Vesela Miryanova: We wanted to be a part of the creation of a real platform for business ideas here in Bulgaria. The fact that there were so many young people in the audience proves that sir Branson is among the most charismatic leaders. His rebellious attitude and the mixture between pragmatism and imagination that you can see in his projects have changed business itself. I’m glad we helped make his visit to Bulgaria possible.

Arch. Plamen Plamenov Miryanov: Our main goal was to develop business in the country. Coming to Bulgaria, Branson can set an example and can be the push for many people who are just starting up their business. The country is part of the EU but we lack innovation and discipline in what we do. A man as successful as him can give us an idea – and that’s the most important part – and we can develop it further. Branson’s arrival here was the cause for cautions hopes that he will invest in Bulgaria – although, as he put it, the best investors in a country are the people who live in it. Do you think it will happen? Arch. Miryanova: We met with him before the lecture and we shared our ideas for investment. We asked him to stand with his name behind a new project of ours and we’re still in communication with his team via e-mail. Arch. Miryanov: Time will show how far we’ll come together but the idea which we shared with him will benefit Bulgaria as a whole, not just our company. So if we do end up collaborating, it’ll be a win for the country. Which moment from Branson’s lecture in Sofia will stay with you? Arch. Miryanov: It was something I shared with friends afterwards: it’s how kind he is. And what’s more curious: his kindness is the root of so much of his success. During the lecture, for example, he urged bosses to allow their staff to work half-day or from home, if they so wish. For most managers here this probably sounds ludicrous but Branson was adamant that whenever possible he has indulged such requests and the result was

PILOTING IMAGINATION ARCHITECTS VESELA AND PLAMEN PLAMENOV MIRYANOV TALK ABOUT MEETING SIR RICHARD BRANSON AND ABOUT THEIR BALLOON FLIGHTS OVER BULGARIA’S BEAUTIFUL NATURE. ENTHUSIASM... ON THE SCALE OF BRANSON

TH E S P E E D I S S U E

I N S P I R AT I O N

a success for the company, including financially. I feel very honored that I find some similarities between us, most notably the fact that we’re both hot air balloon aficionados. Arch. Miryanova: Honestly, Richard Branson in ARTEKS’s hot air balloon – that’s something I’ll never forget! But as he put it the sky is no longer the limit. Of course, he was referencing his current efforts to conquer Space. I was impressed by his audacity to reach human imagination’s final frontier –tourism among the stars. Since last year your family and especially Plamen have become known for the hot air balloon flights which you carry out over symbolic for our country places. Are they still on for this summer? Arch. Miryanov: Yes, I’m planning something that I hope will become famous not only here but globally someday. I’m organizing a night flight over the Belogradchik Rocks just in time for sunset when the sky is most beautiful. The rocks are specifically lit, there is some music, food and drinks at the fortress nearby and it will be a lot of fun. To sign up you can either message us on the Facebook page for our foundation “Our home is Bulgaria” or you can just turn up at Belogradchik itself and pay there. The price is very modest for this type of activity. Talking about flying high, let’s go back to what you know best – architecture. What’s your take on the widely discussed topic of a skyscaper on Cherni Vrah blvd? The topic is one you’re familiar with, ARTEKS’s buildings are tall and even from a distance they attract attention. Arch. Miryanov: There will always be people who criticize. They worry that they’ll be taken over by the building or that increased traffic will lead to congestion…. It’s unrealistic to expect that a European city, a capital no less, on an a relatively small area like Sofia is, will remain a 7-8-storey city, especially considering the growing population. The panel flats which were leftover from communism in Mladost and Druzhba are as tall as 90-100 meters. That’s nearly as much as our buildings. They are what we want our children to inherit? But we oppose new high-quality buildings…

Arch. Miryanova: As far as our own projects I hope that the city’s residents and guests will appreciate that we’re working to create something beautiful and to add to the well-being of the capital. This is why we’re starting a project which will really impress Sofia. Are you talking about a new building? Arch. Miryanov: Yes, we’re starting a new building. It will hopefully become truly emblematic for the city. I even think that passers-by will take selfies with it. We’ve been keeping it under wraps until now but we can finally say that it will be located on a very special for our capital place: in Lozenets, opposite the former hotel Kempinski where the view of both the city center and the mountains is breathtaking. The building is inspired by tsar Simeon The Great and is dedicated to the most successful period of Bulgaria. Just like our Letera building, this one will also have the symbolism embedded in the façade. As the art director for the project my aim is to create a symbol of Sofia with which to make the residents and guests of city proud. The apartments in our building will not be freely for sale, they can only be bought upon receiving an invitation from the club we’ve created, carrying the name of the building. It’s planned as a 34-storey 120 m tall edifice. While most floors have 4 apartments, the exclusive top floors will have either one or two apartments. At what stage of the design are you and when do we expect to see it in reality? Arch. Miryanova: It’s planned as a 36-storey 130 m tall edifice. Most floors have 4 apartments and we expect to have it nearly, if not entirely sold out by the end of the year. That’s very fast – you haven’t yet finalized one building and the next one is already in the making… Arch. Miryanov: We’ve taken this project very seriously, we’re not flattering ourselves that we know everything which is why we’ve contacted Studio Libeskind, who are the people behind the so-called Freedom Tower next to where the twin towers in New York were. We’re consulting with them, with studio COOP HIMMELB(L)AU and a Bulgarian architect in California. Our idea is great and we really want to assemble the best possible team working on it.

ПОГЛЕД КЪМ НЕБЕТО

Антония Стоилова

наете ли какво е общото между Бурдж Халифа, Емпайър Стейт Билдинг, Тайпе и Операта в Сидни? Освен че са едни от най-високите и красиви сгради в света, те омагьосват с величието си. Гледат те гордо, когато слънцето ги облива в лъчи, и начумерено се мръщят, отразявайки бурята във величествените си фасади. Но някога питали ли сте се чий гениален ум стои зад проектирането им и кои са професионалистите, издигнали зданията в небето? На 21 октомври ще ви срещнем с хора, участвали в създаването на сгради от подобен ранг и оставили своя отпечатък в историята. Тогава за пореден път ЕТЕМ организира Международна конференция за фасаден инженеринг. На всеки две години форумът събира световно признати имена в областта, които да представят новости, идеи и концепции в областта на архитектурата, устойчивото развитие на градската среда и съвременните строителни технологии. Събитието на ЕТЕМ бързо успява да се превърне в глобален форум за професионалисти от всички точки на света. Организаторите са поканили и водещи имена от българския архитектурен бранш. Сред тях се откроява арх. Ангел Захариев, който е основател на водещото студио „А и А архитекти“ и един от основателите на фондация ГРУПА ГРАД. „А и А архитекти“ работят по едни от най-значимите в пространствено и архитектурно отношение проекти в София и България като Capital Fort, Sky Fort и др.

Sky Fort

Снимка: Doublespace Photograpy

ПРЕДСТОИ ЧЕТВЪРТАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ФАСАДЕН ИНЖЕНЕРИНГ НА ЕТЕМ

Absolute Towers Инж. Матю Мейър, технически директор в студио DP Architects в Сингапур, ще представи тенденции във фасадния инженеринг в контекста на устойчивото проектиране. Той участва в работата по изграждането на Dubai Mall, който е най-големият търговски център в света и един от значимите за DP Architects. Студиото е лидер в дизайна на мегапроекти с устойчива архитектура и изключително внимание към заобикалящата среда. Последните сгради на фирмата са едни от най-големите по рода си в света, като сред тях е и комплексът Resorts World, състоящ се от пет хотела и няколко развлекателни центъра. Resorts World Sentosa

TH E S P E E D I S S U E

Арх. Андреа д�Антраси ще представи своя опит от работата си в китайския архитектурен гигант MAD Architects. Основанo от китаеца Ма Янсон през 2004 г., MAD Architects е глобално студио, което развива футуристични, органични и технологично напреднали дизайни. Eдин от най-запомнящите им се проекти е Absolute Towers в Мисасауа, Канада. През 2014 г. MAD е избрана да проектира „Музея на разказвача Лукас“ в Чикаго, като по този начин се превръща в първата китайска архитектурна фирма, която създава голяма културна сграда в чужбина.

Изключително ценна е експертизата на международните лектори, които представят своята работа и демонстрират концептуални и инженерни решения, предавайки своето вдъхновение и заряд на аудиторията. През годините са присъствали гости като арх. инж. Абдулмаджид Каранух, директор Фасади в Ramboll Group Middle East, арх. Кас Остерхуис, съосновател на Oosterhuis_Lénárd студио, арх. Тобиас Валисер, основател на LAVA, и инж. Торстен Хелбиг от Knnipers Helbig Advanced Engineering. За тазгодишната конференция организаторите са подготвили динамична програма с вдъхновяващи сесии, на които ще присъстват световноизвестни експерти от различни индустрии. Те ще дадат нова перспектива на последните тенденции и иновации в дизайна. Вижте една малка част от тях в каретата. Тази година в събитието като партньори ще се включат компаниите Elval Colour, BMW България, Inver и Ursa, а от ЕТЕМ обещават динамична програма и иновативни идеи, които да вдъхновят аудиторията. Можете да следите актуална информация за събитието и лекторите, които ще вземат участие, на сайта на форума – facadeconference.com. Участие във форума ще вземе и Росица Браткова, съосновател на Aedes Studio. Един от значимите проекти на студиото е жилищната сграда Jaclyn, която е и единственият български проект, станал част от подбора на Mies van der Rohe през 2009 година. Red Apple е дело на Aedes Studio

Концертна зала и конферентен център Harpa

Своето участие в конференцията е потвърдил и фасадният инженер и архитект Стеен Андерсен от Henning Larsen Architects, който има богата техническа експертиза в стъклените сградни структури и сложните фасадни решения. Той е проектирал уникалните фасади от квазитухли на Концертна зала и конферентен център Harpa в Рейкявик. А архитектите от Henning Larsen са известни със своите културни и образователни проекти. Освен Концертна зала Harpa в Рейкявик екипът на студиото проектира и Копенхагенската опера. Към момента Henning Larsen работи по нови значими културни проекти като Националния музей в Остерзунд, Швеция, и Операта в Хангжоу, Китай. Офис сграда Biovet

Арх. Радомир Серафимов от Atelier Serafimov Architects, доказан професионалист с 20-годишна практика в архитектурното проектиране, е другият представител на българската архитектурна гилдия, който ще се присъедини като водещ лектор на форума. Един от последните му проекти – многофункционалната сграда Blue offices, се откроява в София с изчистените си форми, огледалната плоскост на фасадите и фина пластика на детайла.

НЯМА ПО-ДОБЪР НАЧИН ДА ЛЕТИШ...*

*ЗНАМ, ЧЕ ТОВА БЕШЕ СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ РЕКЛАМЕН ДЕВИЗ НА LUFTHANSA, НО ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е ЗА ТЯХ. ЗАЩОТО НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ С ТОВА ДА ЛЕТИШ... БЕЗПЛАТНО НА БОРДА НА ЧАСТЕН САМОЛЕТ. А ПОНЕЖЕ БЕЗПЛАТНОТО НЕ СЕ СЛУЧВА ВСЕКИ ДЕН, ЕТО КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, КОГАТО ТЪРСИТЕ VIP УСЛУГА С ЧАСТЕН САМОЛЕТ – TЯ МОЖЕ ДА СТРУВА 25 МИЛИОНА ЕВРО ИЛИ 500 ЕВРО...

Ирена Комитова

етяла съм няколко пъти с частен самолет, все като гост на собствениците – световни компании или истински богати магнати – глобални граждани. Преди години даже бях част от делегация на борда на българския правителствен самолет, без никой от бизнес пасажерите да трябва да заплати билета си, и коментарът на всички ни беше: „Е, поне веднъж да видим къде наистина отиват парите от данъците ни“. И понеже е много вероятно 95% от българите, които са летели „частно“, да имат моя опит, а той, разбира се, е безкрайно разглезващ, те със сигурност често са се питали: „Как мога да си позволя това? Кои са компаниите, които го правят? Ще има ли и кога споделени пътувания с частните самолети?“ Безценно е, ако един или няколко пъти годишно, особено за труднодостъпните дестинации, можем да спестим време, да прескочим досадните опашки и точещите се до безкрайност проверки за сигурност по световните летища и сами да определим кога и къде да летим.

TH E S P E E D I S S U E

ЧАСТНИ ПОЛЕТИ ИМАТ 2500 ЧАРТЪРНИ ОПЕРАТОРА,

които ползват поне 80 модела самолети. Дори високата бариера за влизане в този бизнес не спира роенето на стартъпи, обещаващи различна, по-сигурна и по-евтина услуга. Вероятно познавате имена като NetJets и VistaJet, разглеждали сте с възхита салоните на Gulfstream G650 (с цена $65 млн.) или Cessna Citation Mustang ($2.7 млн.) и сте се питали как лети Доналд Тръмп сега – със своя частен самолет или с Air Force One (и кой от тях е покомфортен)? Милиардери като него (без да са президенти) притежават собствени самолети от последните 30-40 години. Но през 1998 г. играта се промени изцяло, когато Уорън Бъфет придоби NetJets. Сделката направи доста популярна възможността за частична собственост на самолет, което означава, че вече можете да притежавате 1/16 от Embraer Phenom 300 за около 400 000 евро, или 1/4 от Gulfstream G450 за около 10 млн. евро. Следващата иновация, която промени пазара, бе т.нар. Jet Card, лансирана с дебюта на Marquis Jet през 2001 г. Това беше предплатена дебитна карта (която „изгаря“, ако не я ползвате) с начална цена около $100 000 и 25 летателни часа годишно. Оттук нататък възможностите започнаха да се роят неимоверно – в индустрията навлязоха чартърни оператори, брокери, круизни и консиерж компании, а изненадата днес е, че на jetsuite.com може да си купите еднопосочен частен полет, който за 6 души струва… 536 долара! И ако тази екзотика, която вече е реалност в Калифорния, ви се струва далечна – скоро това ще се случи и в Европа. Опитайте например privejets.com и taxijet.com – може да прекарате часове в разглеждане на интериори, изучаване на маршрути и сравняване на цени.

ДВИЖЕНИЕ

8 КОМПАНИИ, ЗА КОИТО Е ДОБРЕ ДА ЗНАЕТЕ

Опциите са разнообразни и е много вероятно престижните травъл агенции скоро да обогатят портфолиото си и с подобни оферти. Ако не са го направили, подарявам им тази идея безплатно, защото със сигурност ще получат конкурентно предимство и ще могат да завоюват лоялността на високоплатежните си клиенти.

NETJETS (1964 г.)

Услуги: предлага предимно частична собственост, а също лизинг и джет карти. Именно това рекламираха те преди няколко години и в сп. PREMIUM Lifestyle в България. Спечелиха и няколко клиента, чиито имена са добре известни. Струва си, защото: са безспорен лидер в индустрията. Флота: 700 самолета, което е най-голямата частна флота. Цена: Jet картата за 25 летателни часа на средно голям самолет започва от $155 000. Време за резервация: 4 часа за вътрешни полети в САЩ, 48 часа за международни. Голямо име зад бранда: Уорън Бъфет, който става член през 1995 г., но впоследствие купува компанията. Глезотии: на полетите от Вашингтон световноизвестният шеф Хосе Андрес готви за вас по ваше желание; всеки член има индивидуален телефонен номер за идентификация и най-добро обслужване. www.netjets.com

LUFTHANSA PRIVATE JET (2005 г.)

Услуги: над 1000 световни дестинации, които се предлагат в допълнение към полетите първа класа в Европа, Русия, Северна Америка и Северна Африка. Струва си, защото: има възможност за натрупване и ползване на бонус мили, осигурява достъп до първокласните салони на авиокомпанията по целия свят, включително наземен VIP транспорт. Флота: за да запази своите лоялни клиенти във високия сегмент, компанията поднови 5-годишното си споразумение с NetJets – тези полети се изпълняват с техните самолети. Цена: чрез специална телефонна линия или онлайн форма може да поискате конкретна оферта за конкретна дестинация. Време за резервация: 10 часа преди полета. Голямо име зад бранда: безупречната репутация на германските авиолинии безспорно им помага да задържат своята премиум аудитория и да � предложат услуги, които доскоро нямаха в портфолиото си. www.lufthansa.com

WHEELS UP (2013 г.)

Услуги: частен клуб с два вида членство – индивидуално/ семейно ($17 000 начална вноска, $8500 за всяка следваща година) и корпоративно – съответно $29 500 начална вноска и $14 500 от втората година. Струва си, защото: членовете имат достъп до цялата флота

и заплащат фиксирана сума/час; или пък могат да предплатят определена сума – от $50 000 до $400 000, която да ползват като кредит срещу бъдещи полети. Флота: Притежават 54 турбо пропелъри Beechcraft King Air 350i и 15 Citation Excel/XLS машини. Цена: часовата ставка започва от $3 950. Време за резервация: 24 часа. www.wheelsup.com

VISTAJET (2004 г.)

Услуги: членство заедно с джет-карти, както и чартъри по поръчка. Струва си, защото: базираната в Лондон компания с право се гордее, че през 2016 г. за пръв път САЩ стават неин пазар №1 по отношение на летателни часове и обслужвани дестинации. Флота: имат 70 самолета за ултрадълги разстояния Bombardier Global, както и луксозни средноразмерни Challenger. Преди няколко години направиха проучване и поредица от директни срещи в България за спечелване на клиенти. Цена: средната цена за година варира от $ 1.4 млн до $1.9 млн. за летателно време от 120 часа, в зависимост от използвания самолет. Време за резервация: 24 часа, в името на по-бързото обслужване отскоро са достъпни за клиентите си от Китай и през мобилното приложение на най-многолюдната държава, WeChat. www.vistajet.com

XOJET (2006 г.)

Услуги: джет карта. Струва си, защото: освен че притежава свои самолети, компанията също чартира и чужди машини, а в партньорство предлага мечтани дестинации като Тоскана и Прованс за дълги, луксозни и специално планирани активни пътувания. Любими дестинации за специални събития са US Masters (голф), Super Bowl и Art Basel. Флота: притежават 41 луксозни средноразмерни Challenger 300s и Citation Xs за дълги разстояния, чартират 1000 самолета във всички категории. Цена: $2000 депозит и $8500 фиксирана цена за летателен час. Време за резервация: 12 часа. www.xojet.com

JETSMARTER (2013 г.)

Услуги: членство, включващо частни и споделени чартъри, както и Jet Shuttles полети между най-популярните градове в света; достъп до самолети, в които има свободни места – Jet Deals. Струва си, защото: получавате неограничен брой безплатни полети, когато станете член. Флота: повече от 800 партньори с 4000 самолета във всички категории. Цена: $11 500 годишна такса и еднократна начална вноска от $3500. Време за резервация: 6 часа. Голямо име зад бранда: Jay Z е персонален инвеститор в компанията с над 110 млн. долара, като я нарича UBER на частните полети. Ситен шрифт: при полети над 3 часа клиентите не могат да резервират връщане, докато самолетът не е кацнал; при празните полети самолетът може да бъде „дръпнат“ всеки момент, преди да отлети, което може да ви остави без превоз. www.jetsmarter.com

ДВИЖЕНИЕ

V2 JETS (2015 г.)

Услуги: основно чартъри, но също продажба на самолети и джет карти. Струва си, защото: имат супер премиум услуги за най-капризните, включително вида на спалното бельо и хавлиите, които са същите като у дома ви. Флота: чартират над 10 000 самолета. Цени: започват от $4000 - $4750/час за среден самолет като Cessna Citation X, $7000-$10 000/час за тежки джетове като Challenger 605. Време за резервация: 4 часа. Глезотии: клиент от Маями поискал по време на полет да му сервират ястие от известния ресторант Rao в Ню Йорк и V2 доставили ястието с друг частен самолет, който пресрещнал клиента точно преди да излети. www.v2jets.com

CRYSTAL SKYE (2017 г.)

Услуги: предстоящият празничен сезон е вдъхновение за 7-звездния оператор Crystal Cruises да направи дебют на програмата си Elevated Luxury (Лукс нависоко). От 22 декември 2017 до 6 януари 2018 г. може да летим с частния им и напълно персонализиран самолет от сините лагуни на Лос Анджелис до бедуинските лагери, от безбрежната зеленина на Нова Зеландия до фойерверките навръх Нова година в Сидни, от розовите палати на Джайпур до Тадж Махал Струва си, защото: предлагат единствения частен самолет със собствена винарска изба, Crystal Skyе Cellar, както и гурме кухня на борда от готвач с Michelin рейтинг. Флота: най-големият и най-нов частен самолет на пазара – напълно персонализиран Boeing 777-200LR. Цена: $78 600/човек. Време за резервация: онлайн, докато свършат местата. Голямо име зад бранда: Crystal Cruises с техния ненадминат опит в обгрижването и забавленията за богати пасажери. www.crystalcruises.com

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ Как се изчислява ценовата оферта за частен полет? За да го направите в реално време, трябва да вземете предвид 248 променливи, включително цена на приземяване (тя варира в зависимост от часа и деня от седмицата), цена за паркиране, летищни такси и др. Някои сложни алгоритми предлагат моментално изчисление на цената – например Stratajets сравнява опции между 500 самолета и може да ви даде ценова оферта в рамките на минути. Как да избера компания за частен полет? Верният отговор е: на база на политиката ù за сигурност на полетите. През 2008 г. имаше само две независими компании за одит на сигурността на частните полети,

TH E S P E E D I S S U E

днес вече има 4 или 5 такива, с различни нива на одита. А това облекчава както клиентите, така и предоставящите услугата. Какви са новостите при частните полети? В края на април т.г. Lilium Jet, първият вертикално излитащ електрически двуместен самолет, успешно извърши серия от тестови полети в небесата на Бавария. Машината излита и се приземява вертикално като хеликоптер, но достигнала височина, започва да се движи успоредно на земята; в момента тя има пробег от 300 км с едно зареждане на батериите. Следва проектиране на 5-местен самолет, който да изпълнява функциите на въздушно такси – при повикване

и за споделени полети. Голямото име зад бранда като инвеститор е съоснователят на Skype Никлас Зенстрьом. Полетите с Lilium ще са в пъти по-бързи от нормалния транспорт, като разстоянието от Манхатън до международното летище JFK на Ню Йорк ще се прелита за 5 минути (55 минути с кола сега). А от юли 2017 г. в небето над Дубай се очакват първите автономни летящи апарати (AAV – autonomous aerial vehicles), които всички галено сега наричат „летящи коли“. Едноместната машина тежи 250 кг, може да пренесе товар до 100 кг и е проектирана да лети до половин час при максимална скорост от 160 км/ч. Безпилотна е, направлява се и се насочва от команден център. Търсят се първите храбреци да литнат с нея.

BON

VOYAGE! ПЪТУВАНЕТО Е НАЙ-ЯРКИЯТ НАЧИН ДА ОТКРИВАШ ЖИВОТА. СТИГА ДА СПАЗВАШ ЕДИНСТВЕНОТО УСЛОВИЕ – ДА ГО ПРАВИШ ПРАВИЛНО

Андреа Пунчева

етиридесет държави, четири континента. Това сочи личната ми статистика, макар че много по-вълнуващата част от историите се крие не в числата, а в обясненията как съм се научила на по-долните правила за безпроблемни пътешествия. В Мароко окончателно затвърдих убеждението си, че уличната храна е за предпочитане пред тази в ресторантите, а в Кипър за първи и единствен път празнувах Нова година в хотел. Летището във Виена ме открехна колко голяма стойност имат VIP салоните, а на полета до Кения осъзнах важността на шаловете. И понеже за разказите няма да стигне и цяло списание, а все отнякъде трябва да започнем, представям ви личния си списък:

THE SPEED ISSUE

КАК ДА ПЪТУВАМЕ ЛЕСНО

Моето златно правило, с което се съобразявам във всеки етап: поддържането на добро настроение през цялото пътуване е приоритет номер 1. Това включва сигурност, лекота, бързина на придвижването, вкусно хапване и всичко друго, което прави живота приятен. Помните ли стария трик с набутването на сгънати на топка чорапи в обувките, за да спестите място в куфара? Безпроблемното прекарване започва от вкъщи: опаковайте само нужното и го направете ефикасно. По-леките дрехи от тънки материи отиват в куфара, по-тежките или дебели връхни дрехи обличате на момента. Помага, ако имате предварителен списък, но не е задължително.

С ЪВЕТИ

Носете в себе си обезболяващо и лепенки. Никога не знаете кога ще ви заболи глава или любимите ви удобни обувки изведнъж ще проявят самоинициатива. Когато резервирате билета си, изберете опцията за вегетарианско или друго специфично ястие. Обикновено това са първите, които получават храна. Освен това... защо пък не? Когато се чекирате на летището и пътувате само с ръчен багаж, използвайте следния трик: щом дойде вашият ред и от гишето ви повикат, вдигнете ръчния си куфар с една ръка, вместо да го плъзгате на колела. Независимо колко тежък е, несъзнателно се възприема от служителя като по-лек. Шансът да ви помолят да го качите на кантара, за да премерят дали отговаря на изискванията на авиокомпанията (обикновено 10 кг за ръчен багаж), е по-малък. Съответно си спестявате време и усилия, а ако сте като мен и често превишавате с килограм или два, няма да доплащате. На летището е дошло време за проверка по сигурността и имате избор на коя опашка да се наредите? Избягвайте родители с малки деца, хора в трета възраст или големи групи (особено за ергенска вечер). Основното правило гласи: следвайте онези, които пътуват по бизнес. Извадете лаптопа или таблета от ръчната чанта, докато сте на опашката, а не едва когато дойде редът ви. Същото важи за всичко метално и за течностите, които се предполага, че са сложени в прозрачни пластмасови торбички. Как да не „пищите“, докато минавате през скенерите: облечете се правилно и сте наполовина готови: обувки без връзки и без платформи, панталони, пуловер и сако. Без колан. Сложете сгънатия билет и документа за самоличност в джоба на сакото, където имате най-лесен достъп. Без шалове и излишни аксесоари.

И един съвет, който заслужава отделна подточка: подредете дрехите си, като ги навивате на руло, а не сгънати на купчина. Или пък ги разстелете по цялата дължина на куфара. Никога няма да спра да съм благодарна на майка ми, че ме отучи от ненужните и неефикасни купчини! Обменете пари предварително и разполагайте с поне една от световните валути по всяко време. Препоръчително е освен левове да имате аварийни долари и евро на скришно място, както и валутата на съответната държава, ако е различна. Носете си слушалки или тапи за уши. Със сигурност ще спести нерви, когато се окажете затворени в тясно пространство с малки деца или шумни купонджии – нещо, което неминуемо ще се случи.

С ЪВЕТИ

Шалът обаче е много полезен спътник през останалото време. Функциите варират от възглавница в самолета, влака или автобуса до топло одеяло, до постелка върху пейка с несигурна чистота, до отличен завършек на тоалета (след като е поизтупан от пейката). Сигурна съм, че има и официални проучвания по темата, но в случая ще се позова на опита си: значително по-вероятно е да ви спрат за допълнителни проверки на летището, ако носите тъмни цветове. Облечете се в светли или разноцветни дрехи и наблюдавайте с интерес как проверката минава по-безболезнено. Осведомете се дали случайно не ви се полага глезотия, благодарение на карта за лоялност към дадена авиокомпания или друго. При достатъчно натрупани точки можете да получите подобро място в самолета или отстъпка в магазините на летището, а някои кредитни карти осигуряват отстъпки в заведения, магазини, хотели, СПА центрове по целия свят. Пътувайте в добро настроение: ако има салон (по-познато с английската дума lounge) и имате достъп, възползвайте се. Да, ако нямате членска карта, ще трябва да платите, но обикновено си струва: храната там е с повече от отлично качество, а да хапнете в някое от другите заведения няма да е много по-евтино. Тук имате първокласно обслужване, интернет, вкуснотии и спокойствие. Тази точка важи с 5 пъти по-голяма сила, когато пътувате на дълги разстояния. От ключова важност е до кого сядате. Ако предварително избирате мястото си в самолет, влак или автобус, заложете на пътека – пошироко е, а и освен ако не пътувате за първи път, гледката от прозореца едва ли се е променила. Ако избирате мястото си на момента, когато вече сте в превозното средство (какъвто е случаят с нискотарифните компании), избягвайте малки деца и големи и шумни групи. Възрастните хора, отделно пътуващите или бизнесмените са добър избор. А нтискука терапия, заради която, ако ме хванат, повечето авиолинии биха ме помолили вежливо никога повече да не избирам тяхната компания: ако нямате какво друго да правите, вземете списанието, което ви дават, и сгънете страниците му една по една в триъгълна форма. Започвате с горния ъгъл към център (т.е. към сгъвката), после с долния. По-забавно е, отколкото предполагате. Видях го на път от Киев и винаги ме кара да се усмихвам, когато попадна на такава шега в самолета: „клубът“ ни става все по-голям! Освен да изключите телефона си или да го сложите на Airplane mode, уверете се, че сте премахнали автоматичното свързване с интернет. Основно правило: в чужбина разчитате само на безжичен интернет – освен ако не сте абсолютно сигурни, че в мобилния ви план са включени и мегабайти в роуминг.

THE SPEED ISSUE

А ко сте сменили часова зона, нагодете се според новото време. Лягате си и ставате с местните. Местенето на запад е много по-лесно. Пътуването на изток обикновено отнема повече свикване. Не носете много пари в брой. Независимо дали по невнимание изгубите портфейла си, или ви го откраднат, обидата е по-малка, ако вътре е имало само 40 евро, а не 200. Разбира се, веднага се обадете на банката си и на полицията. В САЩ все още ограбват посред бял ден, обикновено с вежливи инструкции да си дадете парите (и на други места се случва, за съжаление). Просто го направете, не упорствайте и всичко ще мине за секунди и без жертви. После сигнализирате навсякъде. Първата ви работа при пристигане в хотел е да вземете тяхната визитна картичка от рецепцията и да я съхранявате на удобно място. Ако се загубите, сте с един ход напред. Научете поне 5 изречения на чуждия език, както и основните думи: „Да“, „Не“, „Моля“, „Благодаря“, „Къде е...?“, „Колко струва?“, както и да броите до 10. Скрийте (или още по-добре: не ползвайте) картата на новото място, винаги когато е възможно. За джебчиите сте лесна плячка, ако видимо сте турист, а за местните просто сте повод за лека усмивка под мустак. Избягвам да обобщавам с абсолютни стойности, но тук ще си го позволя: никога, никога не посрещайте Нова година в хотел. Няма нищо по-скучно от задоволителна храна, ценообразувана по амбициите за звезди Michelin, сервирана от фалшиво усмихнат персонал в обстановка на съмнителна „празнична програма“. Разходете се в града, яжте китайско във Венеция, ако трябва (реален случай!)... иначе рискувате в 00:45 да сте отново в хотелската си стая и да се молите за повторение на „Сам вкъщи“ по някой от 20-те канала на телевизията. За чувствителните стомаси сигурното място за хапване започва с „М“ и е познато в цял свят като символ на бързата храна и безплатните тоалетни. За всички останали препоръчвам да пробват това, което ядат местните. Храната от улицата е най-вкусна. Но имайте предвид, че ви го казва човек със здрав стомах!

СПА, ДЖАЗ И ГУРМЕ СРЕД ЗЕЛЕНАТА МАГИЯ НА ПИРИН +359 749 88888 | reservations.grandarena@kempinski.com | kempinski.com/bansko

ИМОТИ

КАК ДА НАМЕРИМ ИДЕАЛНИЯ

ЕКСКЛУЗИВЕН ИМОТ? ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН И ОЩЕ ПО-ВАЖНОТО – СПОКОЕН, ЗАЩОТО ИНВЕСТИЦИЯТА В ПОДОБЕН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ИМОТ МИ ПОЗВОЛЯВА ДА ПРАВЯ СМЕЛО ПЛАНОВЕТЕ СИ ЗА БЪДЕЩЕТО

Ина Герджикова

збори, решения, въпроси – всеки ден жужат около главите ни. Бъзкат от смартфоните, мигат на съобщения – заливат ни с информация и настояват да отговорим веднага. Не само живеем бързо, но искаме и решенията да са верните. Няма време за други варианти – бързаме. И докато пръстите ми изсипят тези мисли по клавиатурата, се питам – как да вземем бавни и сигурни решения в свят, в който няма нищо постоянно? Как да бъдем спокойни, че средствата, които сме предвидили за бъдещето, не са подвластни на настроенията на лихвите и динамичните промени във финансовия свят? Ето го и отговора – инвестиция в ексклузивен недвижим имот. В изобилието от предложения на пазара е сравнително лесно да го отличиш. Той е специален, защото

СТОЙНОСТТА МУ НЕ СЕ ГУБИ В БЪРЗАЩОТО ВРЕМЕ,

събития и среда. Възможни инвестиции са къщи и вили, парцели и апартаменти – подходящи кандидати има и сред новото, и сред старото строителство. И ако все още се чудите как точно да го разпознаете, затворете очи, отворете въображението си и ме оставете да ви разкажа: В края на особено дълъг ден паркирам автомобила пред дома си. Светло е, охраняемо е, а мястото ми е гарантирано – една тревога помалко и една минута повече време за мен. Още с влизането във входа се отпускам – атмосферата е приветлива, благодарение на безупречната поддръжка от професионална външна компания. Home sweet home.

TH E S P E E D I S S U E

Ако трябва да ви ориентирам как да ми дойдете на гости – лесно е: пътува се бързо и безпроблемно, но в същото време и съвсем далеч от шумотевицата на града. В настроение сте за една изключителна гледка, нека ви поканя да излезем на терасата с по чаша вино. И развълнуван джаз, отекващ под нежния поглед на звездите. Не, няма проблем, няма да се оплачат съседите. Достатъчно далеч са и музиката ни няма да им пречи – това е още един от важните бонуси на първокласния имот. Изумителната гледка и деликатният полъх на морския въздух действат по-енергизиращо и от ароматното кафе сутрин, с първите лъчи на слънцето. В спокойната атмосфера и модерно обзавеждане, в уюта и притихналите детайли, всеки е на мястото си. Но ако съм в настроение за приключения, винаги мога да планирам спонтанно пътешествие до близките планина или море. Възможностите за активности са изобилни – спорт или разходка, да напазаруваме бързо или да хапнем в близкия ресторант (фантастичен е!). Можем и да се възползваме от SPA център, сауна, басейн или фитнес. Животът е прекрасен и още по-важното – спокоен, защото инвестицията в подобен изключителен имот ми позволява да правя без притеснение планове за вълнуващи преживявания. Единственият подобен проект в Бургас е резиденция „Лазурен Бряг“ – пристан, допълнен с гама изключителни услуги и изграден с мисъл за устойчива инвестиция с непреходна стойност. Така динамичните промени около нас затихват в шума на морето и остава само щастливата усмивка, че сме взели добро решение.

ПОЧИВК А

АКОСТИРАЙ В

BLU BAY

Антония Стоилова

lu Bay е построен на самото яхтено пристанище, окъпан от цветовете на вълните и прегърнат от морския бриз. До него може да стигнете буквално с яхтата си и да акостирате в тихия залив на Созопол, докато хоризонтът не ви подмами отново. Blu Bay е хотел за ценители. Той е сътворен от човешки ръце, но изцяло вдъхновен от природата. Гостът е приютен в безвремието на пълна релаксация, заобиколен от една истински петзвездна почивка. Ръчно дялани камъни и дърво, вдъхновени от архитектурата на Стария град, обсипват фасадата, която от своя страна крие зад себе си вълшебен свят с дъх на море. Хотелът разполага с

УДИВИТЕЛНИ ДИЗАЙНЕРСКИ СТАИ,

апартаменти и студиа, в които можете да постигнете оглушителна тишина и да избягате от всички нежелани шумове на всекидневието. А каква ще е продължителността на нощта, решавате сами. Всяка стая е обзаведена със 100% плътни завеси, които не пропускат светлина, и ефирни ленени пердета, за да подсилят максимално удоволствието от пълноценната почивка и сън. Леглото ви примамва с чаршафи от изящен египетски памук, които галят кожата и сетивата като полъх на вятъра в слънчев летен ден. Всичко това се допълва от завивките и възглавниците от естествен пух, които пренасят тялото в друго измерение и оставят приятното усещане, че спите върху облак. Ако към всичко това добавите и събуждане в стаята от вълшебния аромат на току-що направено кафе и домашни сладки, то вече знаете как се чувстват боговете. Разбира се, на ваше разположение през цялото време са изобилието на мини бара и рум сервиза, за да не ви липсва

TH E S P E E D I S S U E

ПЪРВИЯТ У НАС ДИЗАЙНЕРСКИ ХОТЕЛ, СЪЗДАДЕН ИЗЦЯЛО ОТ ЕСТЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ, ТОКУ-ЩО ОТВОРИ ВРАТИ нищо, докато разпускате на канапето с книжка в ръка или сте се отнесли в примамливия свят на филм, който дават по някой от многобройните сателитни канали. А в случай че искате да разпуснете в приятната компания на близки и приятели с чаша вино или да ви поднесат ястие, сготвено с внимание към вас, споменаваме, че Blu Bay разполага с испански ресторант Azahar, BLU bar & dinner и наргиле бар. В крайна сметка една 5-звездна почивка няма как да е съвършена, ако не е придружена с лежерни тренировки, които да тонизират тялото ви и да ви поддържат в кондиция. Затова фитнесът на Blu Bay е оборудван с последно поколение Technogym уреди, които ви гарантират лесна употреба и качество от световен ранг. Но все пак, ако не сте фитнес маниаци и предпочитате поплавни спортове, то вие можете да поплувате в инфинити басейна под приятното съзвучие на морските вълни. Като последен щрих и грижа към детайла Blu Bay ви осигурява денонощни консиержни услуги, за да се докоснете до историята, красотата и културата на Созопол, както и да откриете модерния дух на древния град, възползвайки се от десетките възможности за незабравима почивка…

www.blu-bay.com

EVERYTHING.RIGHT WHERE YOU NEED IT. ENJOYING THE SUN AND SEA HAS NEVER BEEN SO EASY. 15 Kraybrezhna str. 8130 Sozopol, +359 550 45 000, +359 87 747 0000 reservations@blu-bay.com

20-ГОДИШНИ КОСТЮМАРИ

Андреа Пунчева

е иска да обяснява излишно за снимката си с Джордж Буш, но покрай тази история все пак разбирам, че Андрей Делчев освен адвокат, изпълнителен директор на БПГА и почитател на някои екстремни спортове е и член на Борда на директорите на Американския университет в Благоевград. У нас два пъти са идвали президенти на САЩ и винаги почитат учебното заведение. Оттам е и снимката. Повод за срещата ни – макар че сме разговаряли и преди – е 20-ият юбилей на адвокатското дружество „Евролекс България“, на което Делчев е основател. Трудно е да опиша уютния офис на метри от Орлов мост, декориран по начин, който единствено мога да нарека „топъл“ – в контраст с дистанцираната сериозност, очаквана от юристите. Може би съм пристрастна, защото сградата се намира на улицата, на която самата аз съм живяла и пораснала, но фактът, че в петък екипът обикновено излиза да работи на двора, ме кара да мисля, че в този офис наистина има нещо „по-така“. Същото е вярно и за събеседника ми, но тук вече мога да ви оставя да го разберете от самия него.

ТИМБИЛДИНГ ПО ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ, СТРАСТ КЪМ МОТОРИ И ГМУРКАНЕ И ПЕТЪК СЛЕДОБЕД, ПРЕКАРАН В ДВОР ДО ОРЛОВ МОСТ. ДА, ЩЕ ГОВОРИМ ЗА СЕРИОЗНИ ЮРИСТИ. Г-н Делчев, честит юбилей! 20 години много или малко са? Благодаря. За нашата сфера 20 години са много – през тях имаше много фирми, които се появиха, но не оцеляха. Ние основахме кантората през 1997 г. точно по сегашното време на годината – юни, юли. Юбилея обаче ще го отпразнуваме, след като мине лятото. Сигурно сте отбелязали повода поне вътрешно с колегите? Да, с екипа отидохме на тимбилдинг по гръцките острови. Качихме се на един кораб и си прекарахме много добре. Повечето от колегите не бяха се качвали, много им хареса. През годините как се оформиха ценностите на компанията, какво ви отличава? Високо качество на екипа и на продуктите ни, стабилност, покриване на доверието на клиента, отговорност за предоставените от нас услуги. Звучи банално, но в нашата област има много занаятчии, които произвеждат неща, от които аз се срамувам. Защо го правят? Защото някой се обръща към тях и им предлага пари. И в нашата професия има много такива, за съжаление. Със сигурност. И когато говорим за високо качество, в нашата сфера това е от огромно значение, защото те ни поверяват парите си, бизнеса си, семейството си – огромна част от важните неща в живота.

TH E S P E E D I S S U E

ЛИЧНОСТИ

За разлика от повечето други адвокати, които са правили само това през целия си живот, аз минах през съдийство, през високата администрация и след това станах адвокат. Минавайки по този път, съвсем естествено избрах дейност, свързана с големи проекти, с администрация, с публични и частни партньорства, концесии и т.н. Макар че е жалко, че „концесия“ стана мръсна дума напоследък, това далеч не трябва да е така. Някои от клиентите ни са с нас вече 20 години. Затова просперираме. Работим интересни неща, развихме се бързо, минахме през няколко офиса. Първият отесня, преместихме се; вторият също ни стана малък в един момент, трети... От 8 години сме тук и когато първо се настанихме, ни се струваше много голямо мястото. В момента пак леко ни стяга в раменете. Как изглежда екипът ви? От първия ден стратегията ни беше да наемем много млади хора с възможно най-високи резултати в образованието си, учили както в чужбина, така и в България. И сега подбирам екипа си толкова внимателно: правя конкурси и взимам най-добрите от университетите, пращам служителите си и на допълнителни обучения. Всички са умни, деца ги наричам аз, но те вече пораснаха. Екипът ни е от около 30-ина души, което за България е много добре – все пак ние не сме САЩ, тук няма кантори с по 1000 човека, както ги виждаме по филмите. С тази бройка сме едни от най-големите в страната, в топ 5 сме. В някои неща дори сме първи, в други сме в първата петица и по тази причина почти няма текучество на служителите при нас. Ако някой иска да ги открадне, може да се опита, но не поддават: предлагаме много добри условия, интересна работа, високо заплащане, редовни тимбилдинги, пращам ги на обучения в чужбина. Не се караме, нямаме вътрешни скандали във фирмата, нищо не „делим“. Винаги така съм подхождал – изграждам стабилен екип, което пък ми носи удоволствие от работата.

Какво ви отличава от конкуренцията? Стараем се да правим неща, които да ни открояват. Така например заради сравнително големия брой служители успяваме да ги специализираме в конкретен аспект на правото. Повечето кантори у нас нямат ресурса за това и се получава, че всеки разбира от всичко. При нас това не е така. Отличаваме се и с други аспекти от грижата за клиента. По стечение на обстоятелствата станахме част от бутиково адвокатско сдружение, наречено Interlaw, и там обикновено имат по един член на държава, ние сме единствени за България. Създава се уникална верига, с която обменяме знание, опит, клиенти. Така успяваме на нашите клиенти да им дадем допълнителна услуга, без значение къде се намират по света. Винаги има фирма, за която доказано знаем, че предоставя отлично обслужване. Събираме се често, много персонални са контактите и когато мой клиент отиде в дружеството в Англия например, знам на кого точно ще попадне. В живота си как действате – по-скоро бързо или по-скоро предпазливо? Ако търся апартамент, оглеждам два, на третия ми омръзва и решавам. Същото е с колата, същото е и с мотора. Обикновено действам бързо, а и трябва да призная, че съдбата е била на моя страна. Когато се колебая между А и Б, нещата сами се подреждат и някак ми подсказват правилния избор. Когато дойде като министърпредседател Симеон Сакскобургготски, той наложи мисленето, че нещо ще се случи, „като му дойде времето“. Тогава аз внимателно следих политиката му и установих, че има редица проблеми, които, оставени да узреят 4-5 дена, или сами се разрешават, или стават по-лесни. Тогава оцених Царя като мъдър човек и съм прилагал съзнателно този подход, научих се на търпение. Какъв съвет бихте дали сам на себе си, ако можехте да се върнете назад с 20 г.? Интересен въпрос. Трябва да помисля. Честно казано, не ми хрумва нищо, защото в есенцията си вие ме питате какво бих променил, а може и да звучи самохвално, но нищо не бих променил значително. За мое щастие компанията се движи добре и това е било така от първия ден. Може би все пак бих се посъветвал да прекарвам повече време със семейството си, защото в продължение на години личният живот беше на заден план след бизнеса. Намерих старо ваше интервю за PREMIUM Lifestyle от 2006 г., в което казвате, че работите по 10-12 ч, това все още ли е така? Да, не са се променили нещата много, не успявам да се вместя в 8 ч. Едно време и по повече съм работил. Не ми тежи, харесвам си работата, идвам с удоволствие. Вие имате едни по-екстремни хобита, как се свързват с иначе сериозното право? Да, гмуркане, мотори, ей такива работи. Това е въпрос на характер и няма връзка с бизнеса. Да кажа, че избивам нерви заради работата в кантората – ами, не, не е такъв случаят. Просто си правя живота интересен. Като бях по-млад, нямах такава възможност, имах и деца, сега вече те пораснаха и мога да отделя време за себе си: пътувам, гмуркам се, карам мотор. Точно като за The Speed Issue. Коя е последната далечна дестинация, на която бяхте? Шри Ланка и Малдивите. Приятно се изненадах от Шри Ланка, а Малдивите, макар и да са доста скъпи, са прекрасни за гмуркане. Всяка година спестявам пари и отивам на една такава по-далечна дестинация, та през годините се натрупаха. Е, има още няколко останали, които си пожелавам: фиордите, Аляска, Филипините. Живот и здраве, скоро ще посетя и тях.

T V П Р О Г РА М А

СПОРТНО ЛЯТО

е е вярно широко разпространеното схващане, че що се отнася до спорта, интересът на българина стига единствено за футбол, волейбол, Ивет и Гришо. Дори и самият факт, че сме свикнали да говорим за тях на първо име, свидетелства за емоцията, която зрителят влага в това, да подкрепи любимия си състезател. И във време, толкова богато на досег до най-разнообразни дисциплини, вечното „’Айде, наш’те“ се чува още по-звучно и още по-често. В началото на годината Мтел направи заявка да се превърне в посланик на адреналина, като представи на пазара канала Mtel Sport 1. В рамките на последвалите няколко месеца се появиха също и Mtel Sport 2 и EDGEsport. Всеки от тях има различна насоченост, като от оператора обаче правят уговорката, че проектът тепърва ще набира скорост и ще включва все повече и по-интересно съдържание (виж карето). Акцент през лятото са моторните спортове, като сезонът продължава чак до ноември и всички 18 кръга на Moto GP са достъпни за абонатите на Мтел. Както знаят почитателите, MTEL SPORT 1 Тук влизат титулярите: футбол, баскетбол, тенис и моторни спортове. Най-популярните дисциплини, актуални шампионати от цял свят, последни новини и преки предавания с разнообразни коментари. MTEL SPORT 2 Най-често тук ще откриете волейбол, бойни спортове, лека атлетика, голф и хокей на лед, както и гореспоменатите предавания и коментари. Разделението на дисциплините е условно, предупреждават от оператора. EDGESPORT Доверете се на името: третият канал е запазена територия за екстремни спортове. Още отсега се знае, че никой списък не е окончателен – ново и интересно съдържание се добавя постоянно.

TH E S P E E D I S S U E

Андреа Пунчева

24 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО, 3 РАЗЛИЧНИ КАНАЛА, 18 000 ЧАСА ЗА ВСИЧКИ ДИСЦИПЛИНИ, КОИТО ВИ ХРУМНАТ, И 8000 ЧАСА ПРЕДАВАНИЯ И КОМЕНТАРИ НА ЖИВО В ЕФИР – ЩО Е ТО? основната надпревара е между титуляря Валентино Роси и младока Марк Маркес. Черешката на тортата за зрителите с бензин в кръвта е американският NASCAR. Смятан за любимия моторен спорт на САЩ, той ще влезе в дома на българските фенове единствено по каналите на Мтел. Като цяло мобилният оператор с бързи темпове се превръща и в голям играч по отношение на спортните страсти и добрата новина за потребителя е, че богатото разнообразие от дисциплини – от най-напечените до най-елегантните – със сигурност няма да ви остави безучастни.

АДРЕНАЛИН

ЗАКОПЧАЙТЕ КОЛАНИТЕ

И ПОЕМЕТЕ ВЪЗДУХ

ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ПОГЛЕД НАД СЪСТЕЗАНИЯТА И ТРЪПКАТА ПРИ ВИСОКИТЕ СКОРОСТИ

ятото е времето, когато се случват повечето състезания с автомобили в Европа. Топло, интригуващо, зареждащо. С много адреналин. В началото на май следяхме с интерес поредния кръг от Formula 1 в Каталуния, когато победи Люис Хамилтън, гледахме и вълнуващата надпревара в Монако, в която пилотът на Ferrari Себастиан Фетел взе първото място. Емоцията в този спорт наистина е голяма, а наскоро интересът ми в областта ме доведе на световноизвестната писта в Малайзия – Sepang International Circuit, където се провеждат F1 и MotoGP. Тук един майски уикенд се състоя интересно състезание с още по-интересни за мен коли – Caterham Motorsport Championship. Тръпката беше по-силна и от факта, че в надпреварата победи българинът Иван Петев. Вдъхновена да науча повече за високите скорости, острите завои и звука на тези автомобили, се срещам с професионалния инструктор Микко Насси. Той започва да се състезава във Финландия преди около 20 години, като за вдъхновение му служи известният финландски шампион във Formula 1 Кеке Розберг, и по-конкретно неговият изключителен стил на шофиране. Бащата на Микко също играе ключова роля – като механик и като финансова и морална подкрепа. По-късно цялото семейство се мести в Азия и той продължава да развива уменията си там. Благодарение на подкрепата на няколко местни клуба успява да навлезе още повече в скоростното приключение и да се включи в няколко регионални и национални шампионата, като се състезава с болиди, GT коли и дори с мотори.

Мартина Захариева, снимки: Мартина Захариева и Удо Краус

Микко, как стана професионален инструктор на автомобилни състезатели? Първоначално започнах да тренирам и да давам насоки на моите съотборници в картинг състезанията. Това се разчу и постепенно и други ме потърсиха. Дадох си сметка, че това е нещо, което правя с удоволствие и бих развивал. Така постепенно ме намериха редица клиенти от целия свят в различни състезания, сред които картинг на високо ниво в Европа, спортни автомобилни серии като Ferrari Challenge, R8 LMS Cup и Porsche Carrera Cup, а също и млади пилоти с болиди. Какви са предизвикателствата в професията ти и какво те мотивира? Главното предизвикателство е да можеш да се напаснеш към състезателя. Работата е много лична и специфична, защото всеки учи по уникален начин, има различни цели и мотивация, различно ниво на подготовка и най-вече различни области,

в които е необходимо усъвършенстване. Трудно е понякога да се справиш с вече наложени „лоши“ навици при някои от техниките и влагам много усилия в това. А също взимам под внимание различното време, с което състезателите разполагат за тренировки. Тези фактори определят моя подход, за да работим добре заедно и да постигаме желания прогрес. Изисква се гъвкавост и ако не се получава по един начин, опитвам с друг метод. И това отговаря на въпроса какво ме мотивира – всеки ден е уникален и обичам да виждам прогреса на състезателя и неговото удовлетворение от напредъка. Тренираш няколко състезатели в Caterham Motorsport Championship в Малайзия. Какво е специфичното при този шампионат и тези коли? Работя и с други шампионати, но при надпреварите с Caterham има много тръпка и интересни моменти. Тренирам ИСТОРИЯТА НА CATERHAM Caterham Cars е британски производител, специализирал в областта на леките състезателни коли: истинска класика на четири колела с типичния чар от Острова. Историята започва от световноизвестния основател и дизайнер на Lotus Колин Чапман. През 50-те години развили модела Lotus Seven – двуместен, много лек, отворен и опростен автомобил, но през 70-те продават правата за производството му на Caterham Cars. Уникално е, че инженерният гений на Колин Чапман се е запазил през годините, а моделът Caterham Seven държи своеобразен рекорд за колата, участвала в най-много състезания по целия свят. Някъде прочетох и каква била мантрата на легендарния Чапман, когато се раждала идеята за Seven: „Опрости, а след това олекоти“. Всъщност теглото на тези автомобили е само 500 кг, а различните модели се представят с мощност от 140 до 310 конски сили. Хареса ми и друг факт – че Caterham 7 е принципно достъпна за всеки, който иска да се докосне до тръпката на този високоскоростен спорт. Е, разбира се, изисква се определено свидетелство за управление, но това е само подробност.

TH E S P E E D I S S U E

няколко състезатели, сред които от тази година е и българинът Иван Петев. Със сигурност той има повече какво да сподели от първо лице за Caterham и тези състезания, но за мен ключовото е, че има стриктни правила за това всички да имат равен старт и колите да са напълно идентични. Така важното остава в ръцете на шофьорите и само техните умения на пистата имат значение. Атмосферата сред състезателите е много приятелска – повечето са относително нови в този спорт и са там за забавление. В това състезание, за разлика от много други, не зависи кой е успял да вложи повече пари в подобрения по колата. При шампионата Caterham инвестираш средства и време, за да тренираш на пистата по-често. Самото участие в състезанията е финансово достъпно в сравнение с включването в други надпревари по света. Може да попитате и Иван за този аспект. Какви са стъпките един добър шофьор да се превърне в професионален състезател? Това е въпрос, за който може да се напише цяла книга (разбира се, няколко са написани вече, като например Drive to Win на Карол Смит). Краткият отговор е – време, финансов ресурс и професионален подход във всичко, което правиш. Тренировки на пистата, тренировки с компютърни симулатори, работа с визуализации и други аспекти. Реалността е, че се изисква много повече от това да караш бързо. Изведнъж се сблъскваш с работа със спонсори, говорене пред публика, установяване на добри връзки с различни компании в сферата, маркетинг умения и техники да представяш себе си. Самото шофиране може да е само около 5% от целия път да станеш професионален състезател. Кой е първият съвет, който даваш на състезателите, които обучаваш? Както споменах по-горе, всеки състезател е уникален, това важи и за съветите ми. При някои в началото мога да започна с насоки за специфични техники със спирачките, а при други първите ми думи може да са просто: „Отпусни се“. На всички обаче казвам, че е необходимо да задават много въпроси и да са подготвени да получават обратна връзка за всеки елемент от шофирането. Затова и използвам много видеотехника, закрепена към колите, за да наблюдавам ситуацията от всеки ъгъл. Това е едно пътешествие между инструктора и състезателя.

АДРЕНАЛИН

С какво се различава шофирането на писта от това по пътищата? Когато си на пътя, едно от най-важните неща е да следиш внимателно обстановката – да си подготвен за непредвидени пречки, изскачащи изневиделица пешеходци или неумели шофьори. От голямо значение е да спазваш ограниченията на скоростта и дистанцията с колите пред теб и до теб. Сигурността на всички участници в движението е приоритет №1. При състезанията обстановката е далеч по-предсказуема, а основната ти цел е да изпревариш конкурентите. Също тук не спазваш необходимата дистанция с колата пред теб, а обратното – максимално се приближаваш зад нея. С високите обороти идват и по-големите рискове. Затова и състезателите са облечени със специално незапалимо облекло и здраво оборудване, което предпазва врата и основата на главата.

Кое е по-важно за изграждането на успешен автомобилен състезател – талантът или усилената работа? „Упоритата работа побеждава таланта, когато талантът не успее да проработи упорито“ – това е цитат, станал известен покрай NBA играча Кевин Дюрант и неговия ментор Тарас Браун. Попадал съм на разни случаи. Има шофьори, които никога преди това не са се качвали в истинска спортна кола, идват на пистата, сядат в болида и веднага правят по-бърза обиколка от опитните състезатели-шампиони с тези коли. Ще кажете, че просто е талантлив, но реалността е, че това момче имаше стотици състезания зад гърба си – във виртуалната кола на симулатор. Талантът вероятно се крие в това да успееш да бъдеш осъзнат и да поддържаш високо ниво в тренировките. Ако успееш да видиш грешката си и да я анализираш незабавно, на следващия завой вече няма да я допуснеш и ще се представиш много по-добре в състезанието. Така е и в живота, нали?

СЪСТЕЗАТЕЛЯТ ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ – ИВАН ПЕТЕВ „Отдавна съм запален по високите скорости и съм карал на редица писти, но участието в състезания е съвсем различно преживяване. При него се изисква, освен да караш бързо и прецизно, да можеш и да се съревноваваш с конкурентите. Затова тази година реших, че е време да опитам. Избрах да се включа в Caterham Motorsport Championship тук, в Малайзия, защото колата е невероятна за шофиране – лека, пъргава и създадена именно за състезания на писта. Няма подпомагащи устройства, няма електроника и всеки състезател участва в надпреварата с абсолютно еднаква с другите кола. Това, което наистина се измерва, са твоите умения, концентрация и ментална издръжливост. Участието в този шампионат е относително финансово достъпно, а и има индивидуални пакети за гост-състезатели само за един уикенд. Преживяването на пистата лично на мен ми помага да се откъсна от всекидневието и умът ми е изцяло фокусиран върху представянето ми с колата. Едновременно е вълнуващо и освобождаващо – това е моята форма на медитация.

РЕ КОРД И

ТОП 15

ГЕПАРДЪТ УСКОРЯВА КАТО СПОРТНА КОЛА, А РАПЪР ВЛЕЗЕ В „ГИНЕС“ СЪС 723 СРИЧКИ ЗА 51.27 СЕКУНДИ

НА БЪРЗАЦИТЕ ПО СВЕТА Магдалена Гигова

НАЙ-БЪРЗИЯТ ЧОВЕК

Роденият на 21 август 1968 г. ямайски спринтьор Юсейн Сейнт Лео Болт държи световния рекорд на 100 м (9.58 секунди), на 200 м (19.19 секунди) и на 4х100 м (36.84 секунди). Той е и първият човек след 1984 година, когато това направи Карл Люис, спечелил в три дисциплини на една олимпиада, и първият в света, поставил световни рекорди в три категории. На 17 май 2009 г. Юсейн Болт разви скорост от 41.38 км/час по време на бягане на 150 метра. Международната федерация по лека атлетика обаче не признава тази дистанция. Официалният световен рекорд за 100 метра също принадлежи на Юсейн Болт и е 9.58 секунди. Постиженията му в спринта накараха медиите да го кръстят Светкавицата Болт.

НАЙ-БЪРЗИЯТ СЕРИЕН АВТОМОБИЛ

След безкрайни доизкусурявания Barabus официално представи TKR: суперкола с 1005 конски сили. Производителят се хвали, че машината вдига 100 км/ч за 1.67 секунди. Освен това максималната � скорост е 432 км/ч . Цялата тази сила е съсредоточена в 6-литров V8 двоен турбодвигател. Текат спорове обаче, защото Hennessey Venom GT успя да развие 270.49 мили, или 435.31 км/ч. Каросерията на колата е изцяло изработена от карбон, турбодвигателят е с 16 цилиндъра, а мощността на този модел е 1200 к.с. От 0 до 300 км/ч вдига за 13.63 сек.

TH E S P E E D I S S U E

Пилотът на NASA Бил Дейна е последният човек, летял на X-15 на 24 октомври 1968 г.

НАЙ-БЪРЗИЯТ ПИЛОТИРАН САМОЛЕТ

Американският самолет с ракетен двигател X-15 бил част от серия Х – експериментални летателни апарати, конструирани за военновъздушните и военноморските сили на САЩ и НАСА. Скоростта и височината на полета му са били рекордни за 60-те години на ХХ век, доколкото на самолета се отдало да достигне края на космическото пространство и да се върне с ценни данни. Той и до днес държи световния рекорд за най-висока скорост, достигната от пилотиран самолет. По време на програмата Х-15 тринадесет от полетите му били оценени от ВВС на САЩ като космически, защото преминали височината от 80 км в стратосферата. По този начин пилотите придобили статуса на астронавти. Най-високата скорост била фиксирана при полета на летеца Пит Найт – 7273 км/ч.

НАЙ-БЪРЗИЯТ КОМПЮТЪР

Най-бързият компютър в света извършва 124.5 петафлопа (квадрилиона операции с плаваща запетая или милион милиона в секунда). Компютърът Sunway TaihuLight е разработен през 2016 г. и е направен само с китайски микрочипове, без никакво участие на американски такива. Супермашината струва 273 милиона щатски долара.

НАЙ-БЪРЗОТО ЖИВОТНО НА СУШАТА

Най-бързото сухоземно животно в света е чудото на еволюцията, наречено гепард. Способен да развива скорост до 120 км в час, този строен и дългоног представител на семейство котки просто е създаден да лети. Спринтът му е около 500 метра, като ускорява от 0 до 100 км/час за 3 секунди. Освен това се опитомява лесно и е склонен да се привързва към хората при подходящо възпитание и отглеждане.

НАЙ-БЪРЗАТА РИБА

Марлинът е вид риба, която живее в топлите води на всички световни океани и морета. Цветовете му варират от син до сив. Характерният плавник на гърба му помага да пори водата с голяма скорост, а по носа лесно можете да го объркате с риба-меч. Марлинът развива 110 км/ч, което се смята за най-голямата бързина, с която е способна да се придвижва която и да е риба. Ако можеше да се носи по сушата, тя с лекота би задминала кола по магистралата.

НАЙ-БЪРЗАТА ТЕМПЕРАТУРНА ПРОМЯНА

Най-бързата температурна промяна е с покачване с 27 градуса Целзий за две минути. На 22 януари 1943 г. около 7:30 сутринта град Спиърфиш, Южна Дакота, температурата е минус 20 градуса. Заради топли ветрове обаче, познати като местния феномен Чинуук, температурата се вдига до +7 градуса за две минути. Когато ветровете утихват, температурата спада пак до -20 градуса. Понижението е станало само за 27 минути.

НАЙ-БЪРЗАТА ПЪРЗАЛКА В СВЕТА

Insano – това е най-високата водна пързалка в света. Със своите 41 метра (еквивалент на 14-етажна сграда) е вписана в Книгата на рекордите „Гинес“. Заради височината си пързалката осигурява най-бързото спускане на планетата – 4-5 секунди със скорост около 105 км/ч, като в края ви чака гмуркане в басейн. Заради тези характеристики увеселителното съоръжение се смята за найекстремното в света. Намира се във Форталеца, Бразилия.

РЕ КОРД И

НАЙ-БЪРЗАТА ПТИЦА

Соколът-скитник е хищна птица с размерите на сива врана, но със страхотно красива синьо-сива окраска на гърба, пъстър светъл корем и черна глава, често пъти с ярко изразени „черни мустаци“. Смятана е за най-бързата в света, защото може да развие при пикиращ полет над 322 км /ч.

НАЙ-БЪРЗОТО УСТАНОВЕНО НЕЩО

НАЙ-БЪРЗАТА ЛИНЕЙКА

Развива 300 км/ч и се намира в Дубай. Този Lotus Evora въпреки спортния си аеродинамичен вид има дефибрилатор и куфарче за първа помощ. Линейката е двуместна и всяка такава кола струва по 160 000 долара. Едва ли е изненада, че шофьорите на бързата помощ в Дубай е трябвало да преминат специален курс за управление на този автомобил.

НАЙ-БЪРЗИЯТ РАПЪР

През януари 2005 г. рапърът NoClue бе вписан в Рекордите на Гинес, след като рапира общо 723 срички за 51.27 секунди в парчето си New West. От сметката излиза, че е изпял 14.1 срички в секунда. Записът е направен в Seattle's B&G, а видеоклипът е свободно достъпен в интернет, така че ви пожелаваме приятно (и изумено) слушане.

В съвременната физика светлината си остава най-бързото явление във Вселената. Нейната скорост в празно пространство е фундаментална константа. Скоростта � във вакуум е равна на 299 792 245.8 м/с. Това е най-високата скорост на каквото и да било, която човекът е успял да установи. Ако можехте да пътешествате по линията на Екватора със скоростта на светлината, щяхте да обиколите цялата планета за една секунда почти осем пъти.

НАЙ-БЪРЗИТЕ ЧАСТИЦИ

Тахионите са предполагаем клас частици, които са по-бързи от светлината. За първи път идеята за съществуването им е хрумнала на физика Арнолд Зомерфелд. Думата тахион идва от гръцкото , което означава бърз. Частиците имат едно странно свойство: когато губят енергия, започват да набират скорост. И съответно, когато придобият енергия, забавят своя ход. За най-бавна скорост на движение на тахионите се смята… скоростта на светлината.

НАЙ-БЪРЗИЯТ ВЛАК

В Япония преминаха тестовите демонстрации на влака JR-Maglev MLX01, който вдига 603 км/ч, доста повече от който и да е друг. Новата машина използва свръхпроводящи магнити и е създадена от японската железопътна компания JR Central и Kawasaki Heavy Industries. Вече няколко години е доказано най-бързият влак в света, като през това време е претърпял някои подобрения.

НАЙ-БЪРЗИЯТ ВЯТЪР

На 3 май 1999 г., когато торнадо връхлита американския щат Оклахома, учените измерили най-високите показатели за скорост на вятъра –около 509 км/ч. При набега си природната стихия убила 4-ма души и разрушила 250 къщи. До онзи момент за най-бърз вятър се е смятало торнадото, вилняло отново в Оклахома, но през 1991 година. Тогава неговата скорост е била 458 км/ч. По скалата на Фуджита (F0-F6) на торнадото от 1999-а не достигнали по-малко от 2 км, за да бъде класифицирано като F6. Нито едно природно бедствие в света до ден днешен не е имало такова ниво.

TH E S P E E D I S S U E

ПРЕВЕНЦИЯТА КАТО ИНВЕСТИЦИЯ В КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ

Андреа Пунчева, снимки: Румяна Тонева

Когато преди половин година мой близък роднина прекара инфаркт, първото, което изрече, щом се почувства по-добре, беше: „Всичко е наред. Важното е, че не беше инсулт“. При положение че водещата причина за смъртност в България са именно проблемите на сърдечносъдовата система, си струва да поговорим какво се прави или може да се направи за намаляване на рисковете. Един на всеки 25 души над 60-годишна възраст у нас страда от предсърдно мъждене – вид ритъмно-проводно нарушение на сърцето, а 1/3 от инсултите са причинени именно от това. Ако диагнозата не ви говори много, уточнявам, че става въпрос за излизането от ритъм, което е трудно да се опише, но всеки от нас веднага би го разпознал, ако му се случи: „прескачане“ на сърцето, по-слаб или по-силен пулс, водещи до физически дискомфорт и напрежение. За съжаление, повечето от прекаралите инсулт пациенти разбират едва постфактум, че онова, което един ден неочаквано е понижило качеството им на живот, е било предотвратимо. Добрата новина е, че има възможности за действие.

TH E S P E E D I S S U E

АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК ДОКАЗВАТ ЛИДЕРСКАТА СИ ПОЗИЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА ХИРУРГИЯ С УНИКАЛНИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ПРОЦЕДУРИ, ПРЕДОТВРАТЯВАЩИ ИНСУЛТ „Смело твърдя, че в Аджибадем Сити Клиник вече сме се срещали с достатъчно случаи и сме си изготвили утвърден алгоритъм за действие, когато при нас дойде пациент с каквото и да било ритъмно-проводно нарушение, в това число и с предсърдно мъждене. Откакто стартирахме програмата преди година, имаме около 25 такива случая, като всички са с успешно възстановяване.“ Думите са на д-р Цанко Гълъбов, с когото имаме повод за втора среща тази година, включително и заради много рядка за България операция, извършена от екипи на Аджибадем Сити Клиник и АГ болница „Надежда“ (вижте повече в карето). Лекарят е началник на Клиниката по кардиохирургия и като такъв прави по няколко операции на ден. Превърнал е в своя лична кауза популяризирането на хирургичното лечение на ритъмнопроводните нарушения като част от превенцията на инсулт и сърдечното здраве.

З Д РАВЕ

ЗА ВАЖНОСТТА ОТ КОМПЛЕКСНИЯ ПОДХОД КЪМ ВСЕКИ ПАЦИЕНТ. Животът на 74-годишна пациентка беше спасен именно заради политиката в Аджибадем Сити Клиник човекът да се разглежда като едно цяло. През май месец дамата е дошла с оплаквания от сърцето, като впоследствие ù е поставена диагноза порок на митрална и аортна клапа – т.е. има патология на две от четирите клапи на сърцето. Назначена е операция и при последвалите задължителни пълни изследвания лекарите откриват и голям тумор в яйчника. Макар и да се избягват интервенции след определена възраст, казусът не оставя друг избор. Операцията е отнела над 6 часа и е извършена от два екипа: трима кардиохирурзи, начело с д-р Гълъбов, и двама гинеколози – д-р Еленчев и д-р Атанасова от АГ болница „Надежда“. „Рутинният преглед, който се извършва винаги преди операция, и възприемането на пациента като цялостна система, а не като съвкупност от изолирани системи, на първо място спасява животи, какъвто е и случаят. Освен това спомага за запазването на качеството на този спасен живот независимо от възрастта“, коментира д-р Гълъбов. От клиниката подхождат сериозно и интердисциплинарно,

ГЛЕДА СЕ НА ПАЦИЕНТА КАТО ЕДНА ЦЯЛОСТ,

„Ние сме

НАЙ-УСПЕШНИТЕ, А И ЕДИНСТВЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ,

които предлагат две процедури за отстраняване на проблема в зародиш. Първият е криоаблацията, което означава замразяване на част от сърдечната тъкан с азотен оксид. По този начин се прекъсват патологичните вериги, водещи до нарушения на нормалния сърдечен ритъм. Ползва се и радиофреквентна аблация. Тя е по-скъпа и по-ефективна в някои случаи“, отбелязва д-р Гълъбов. На въпроса ми какво би препоръчал (подплатен с надежда, че отговорът няма да ме засяга лично още дълги години) той отговаря, че най-добрият резултат се получава при комбиниране на двата метода. Тогава успеваемостта е 85-90%. Периодът на възстановяване е стандартният за кардиохирургична намеса и не надвишава 5-10 дни. Времето за връщане към нормален начин на живот може да бъде съкратено допълнително с помощта на минимално инвазивните операции (и за които говорихме с д-р Гълъбов миналия път), които намаляват болничния престой и дискомфорта на пациента след операцията. „Предлагаме сигурна и успешна превенция на 1/3 от инсултите чрез тази методика. Знаете, в най-добрия случай мозъчният удар ще нанесе минимални поражения и ще отнеме няколко месеца за възстановяване. Спираме уточненията дотук, знаейки колко точно безмилостен може да бъде инсултът към тялото. С тези превантивни интервенции си спестяваме значителни притеснения – не само, защото мъжденето е повод за инсулт, но и само по себе си то носи сериозно намалено и ограничено качество на живот.“

лекарите от различните отделения си общуват едни с други за състоянието на пациентите. Нищо ново под слънцето всъщност. Или поне не в повечето страни на планетата, където съответните институции поемат грижата за болния и имат конкретна държавна политика по превенция на сърдечносъдовите проблеми. Макар и крио- и радиофреквентната аблация да са сериозни хирургични интервенции, в действителност са рутинни в чужбина, но в България не са разпространени поради тривиалната и предвидима причина. Пациентът трябва да си доплати, защото консумативите не се поемат от Здравната каса. „Има липса на воля за решаване на този проблем, който засяга много от българите. И е жалко, защото методите, които ползваме, са страхотна опция за предотвратяване на по-нататъшни проблеми и осигуряване на покачествен живот. Само че у нас не всеки може да си позволи да доплати за нещо, което навсякъде по света е рутина“, отбелязва началникът на Клиниката по кардиохирургия. Добрата новина е, че

НАШИТЕ ЛЕКАРИ СА УВАЖАВАНИ В ЦЯЛ СВЯТ,

защото медицинското образование в България е на много високо ниво. Понякога, какъвто е случаят с Аджибадем Сити Клиник, отварят и здравно заведение, където лекарите поемат инициативата да разрешат пропуските на НЗОК. Терапията не е евтина, но всеки може да си направи сметка за значението от превенцията, като имаме предвид числата по-горе: един на 25 души над 60-годишна възраст е засегнат от ритъмнопроводни нарушения, в това число и предсърдно мъждене. „Все още се надявам, че ще дойде момент на осъзнаване на проблема и на изграждане на цялостна държавна политика, за да бъдат достъпни такива процедури за абсолютно всеки. Затова наша кауза е да направим достъпен факта в обществото, че начини за запазване качеството на живота има и че се борим те да бъдат налични за всеки“, отбелязва д-р Гълъбов. Като човек под 30 се замислям за грешката, присъща на младите – да живеем, сякаш сме безсмъртни. При всеки обаче идва момент, когато животът ни подсказва, че това не е така. Виждаме го по родителите си, после и по самите себе си. И когато съдбата все пак ни даде онзи знак, най-важното е да знаем кой може да ни окаже помощ.

БЪРЗОТО ЛЕЧЕНИЕ

ГОРДОСТ ЗА МАЙСТОРА ОБИКНОВЕНО ДА СЛАГАМЕ „БЪРЗА“ И „МЕДИЦИНА“ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ НЕ Е ДОБРА ИДЕЯ. КЛИНИКА „ПЕТЪР ДУЧЕВ“ ОБАЧЕ НЕ Е СЪВСЕМ ОБИКНОВЕНА ВЕНЕЦА ОКОЛО ВСЕКИ ЗЪБ СИ ГО ПРЕДСТАВИ КАТО ЯКАТА НА МОЯТА РИЗА. КОГАТО СИ НА 20, ТЯ Е ЗАКОПЧАНА ДОГОРЕ, ПЛЪТНО И БЕЗ ОТСТОЯНИЕ ОТ ШИЯТА. ТОЛКОВА Е СТЕГНАТА И ПРИЛЕПВА ИДЕАЛНО КЪМ КОЖАТА, ЧЕ ЕДВАМ МОГА ДА НАМЕСТЯ ЕДИН ПРЪСТ МЕЖДУ ЯКАТА И ВРАТА МИ. НА МОЯТА ВЪЗРАСТ (42-45 Г.) ВЕЧЕ СЪМ СИ РАЗКОПЧАЛ ЕДНОТО КОПЧЕ: ТУК-ТАМЕ ИМА ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО, ИМА ЛЕКО ОТПУСКАНЕ НА ТЪКАНИТЕ. НА 60-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ СА РАЗКОПЧАНИ ВСИЧКИ КОПЧЕТА: ЕЛАСТИЧНОСТТА НА ЛИГАВИЦАТА Е РАЗЛИЧНА. В ЕДИН МОМЕНТ ВСИЧКО СЕ РАЗКЛАЩА, ГУБИ СЕ СТАБИЛНОСТ И ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ПАДНЕ. ТОГАВА ТИ ТРЯБВА НОВА РИЗА.“

Андреа Пунчева

ем ми е смешно да го гледам как разтяга ризата си, хем съм впечатлена от точното сравнение, което д-р Петър Дучев успява да намери, за да илюстрира промените в човешкото тяло. Повод за живописната лекция по дентална физиология е специфична процедура, която предлагат от имплантологичната клиника, носеща името на моя събеседник, клиника „Петър Дучев“. И което също е интересно – интервенцията се съчетава отлично с темата на този брой, тъй като е

THE SPEED ISSUE

БЪРЗО И ЕФИКАСНО ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕЗНЕН ПРОБЛЕМ,

чието решение иначе отнема двойно повече време. Пародонтозата е второто най-често срещано дентално заболяване след кариеса в световен мащаб. То уврежда не само венците и подлежащата кост, но има негативен ефект дори върху кръвоносните съдове, сърцето, ендокринната система, пероралните бактерии могат да отключат сърдечносъдови заболявания, ревматизъм, заболявания на храносмилателната система и т.н. Статистиката сочи, че 72% от населението имат видима с просто око плака по зъбите, 73% имат сериозно отлагане на зъбен камък, а 60% от хората над 45 г. имат и начален или по-задълбочен пародонтит – пародонтоза, защото тя до голяма степен се причинява от лошата устна хигиена. Правя си мислена отметка да си мия зъбите късно вечер, независимо колко ми се спи, докато д-р Дучев ми разказва повече за уникалната процедура, която предлага имплантологичната клиника, хванала окото на всеки, озовал се на столичната ул. „Раковски“. „Решението е изключително бързо и ефективно, а това е и основното предимство. В един и същи ден след щателно изследване и планиране изваждаме всички зъби от горната или долната челюст (когато се касае за генерализиран проблем в едната или двете челюсти) и поставяме 4 метални импланта на строго предопределени точки в костта, под определен ъгъл. Върху тях в рамките на няколко часа ще закачим временните зъби.“ Имплантите, за които говори лекарят, най-условно казано, напомнят на винтове, които се вграждат в костта, а към тях се фиксира конструкцията на принципа на тиктакови копчета. „След като отстраним болните зъби и поставим имплантите, завършва хирургичната част от лечението и започва работата на зъботехника, който изработва временни зъби в рамките на същия ден. Идеята ни е пациентът да не остава дори и един ден без зъби. Понеже в България няма такъв техник, който да може да го направи за толкова кратък срок, при нас идва специалист от Италия. Тук в нашата клиника той има собствена лаборатория, където създава временните

З Д РА В Е

ми става ясно, че стандартното лечение е остарял метод, обричащ пациента на чакане и месеци без собствени зъби – само неудобна протеза. „Допреди да се появи в медицината този нов и бърз метод, повечето пациенти избягваха да се обръщат към зъболекар, защото това означаваше да са без никакви стабилни зъби в продължение на 4-6 месеца.“ 16 етажа. Така изглежда най-голямата клиника в света за този тип импланти и неин собственик е човекът, който ги е измислил: Пауло Мало. Той е португалец, смятан за светило в областта, а основната му клиника се намира в Лисабон, където дневно правят средно по 25 такива процедури. Още над 30 здравни заведения с неговото име лекуват пациенти по целия свят, а д-р Дучев говори за него с непринудено уважение. Както само един професионалист може да оцени приноса на друг професионалист. Методът, разработен от Мало, е брилянтен от гледна точка на технологията на прилагане, защото поне привидно звучи елементарен: 4 винта, на които се закача цялата конструкция, а при нужда може да се свали лесно, да се коригира и да се прикрепи обратно. Шансът да се наложи корекция обаче е отвъд минимален, а когато имаме предвид, че импланти се налагат обикновено на пациенти над 50 г., то гаранцията граничи с доживотна:

зъби, които са, меко казано, малки шедьоври, подмладяващи пациентите с десетилетия“, уточнява лекарят. Действително, ако разгледате клиниката (което е само по себе си интересно начинание, ако имате свободни 20-ина минути), ще ви покажат лабораторията и ще ви разкажат как работи италианският зъботехник, снимайки пациента от всички ъгли със специална апаратура, за да изглеждат зъбите естествени. Очевидно, правят се ръчно и индивидуално за всеки, за да пасват на лицето и усмивката. С временната конструкция, направена на деня, пациентът си тръгва веднага и е готов да се завърне обратно в живота си, все едно не е имало хирургична интервенция. Когато напусне клиниката ни, изглежда една идея (да не кажа две) по-добре, отколкото е бил същата сутрин, заключава д-р Дучев. Почти 100% от тези операции ги правят по медицински сън, защото така пациентът няма и спомен от болка или дискомфорт. Възстановяването е бързо и лесно, тъй като анестезиологичният протокол включва щателно следене и контрол. Междувременно започва работа по постоянните зъби, които заради спецификата си – да бъдат в правилния цвят, форма, размер, за да отиват на лицето на пациента – отнемат седмици работа. Успешната развръзка и финалът на лечението идват 6 месеца след поставянето на имплантите и временните зъби: тогава се поставя окончателната конструкция. Гореспоменатата процедура

ОТНЕМА ОБЩО ПОЛОВИН ГОДИНА

от началото до края, а т.нар. стандартен път за пациенти с такива нужди отнема 12-14 месеца и няколко последователни операции. Обяснението преди малко ми се струва толкова логично, елегантно и семпло. „Обикновено при класическото лечение с импланти найнапред се изваждат зъбите, след което се чака да зарасне венецът и да се възстанови мястото. След което няколко месеца по-късно се поставят и самите метални импланти и се изчаква дълго време да се вкостят и интегрират. Едва тогава се закачат зъбите на тях, а на по-късен етап се слагат и окончателните.“ От думите на д-р Дучев

20 Г. ПО-КЪСНО УСПЕВАЕМОСТТА Е 94%.

И още нещо: много по-щадящо е за пациента, защото многобройните зъболекарски намеси, включени в „стандартната“ пътека, първо оскъпяват лечението, а второ допълнително го натоварват чисто психически. Говорим откровено за финансовия аспект и д-р Дучев е наясно, че средностатистическият възрастен човек у нас не може да си позволи качествена грижа за зъбите. Тогава помощта на децата им, които са в активна възраст, идва на дневен ред. „Когато в клиниката дойдат хора с възрастните си родители и плащат за тяхното лечение, това е единственият случай, в който правим отстъпка – винаги предлагаме, дори и да не ни попитат: 15%“, уточнява д-р Дучев. Сещам се отново за примера с ризата на д-р Дучев. Тъканите, независимо дали ги носим върху себе си като дреха, или са анатомична част от тялото ни, имат нужда от грижа. Ако знаем, че за цял живот ни се полага само една риза, как бихме се отнасяли с нея?

К РА С О ТА

СУПЕРГЕРОИ

С БЕЛИ ПРЕСТИЛКИ

ДОКАТО ЗРИТЕЛИТЕ СЕ РЕДЯТ НА ОПАШКИ В КИНОТО ДА ГЛЕДАТ „ЖЕНАТА ЧУДО”, В РЕАЛНОСТТА ПОНЯКОГА ЗАБРАВЯМЕ ДА ЗАБЕЛЕЖИМ ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ ОКОЛО СЕБЕ СИ. СРЕД ТЯХ СА И ЛЕКАРИТЕ, КОИТО ОСТАВАТ В БЪЛГАРИЯ И СПОМАГАТ ЗА НАВЛИЗАНЕТО НА МОДЕРНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ТЕХНОЛОГИИ У НАС

Теодора Георгиева

игурно сте чели статии или сте клиент на Evolution Aesthetic & Laser Center и очарователната д-р Сепиде Делфоруз – доскоро може би едно от най-познатите лица в естетичната дерматология у нас. В последните няколко месеца обаче клиниката ни запознава и с втори член на лекарския си състав, при това с не по-малко необичайно име – д-р Камелия Присадашка. Дерматолог с доказан клиничен опит и посланик на добрите практики. В буквален прочит на вярването, че супергероите са на първо място индивидуалисти, с д-р Присадашка обсъждаме как се променят тенденциите в нейната сфера. Допреди няколко години фокусът на естетичната медицина бе увеличаване обема на устните и попълване на назолабиалните гънки. Днес тя изучава откъде всъщност е започнало стареенето на кожата, за да предложи

ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД.

Перфектната симетрична визия, напомняща за восъчни фигури, отстъпва мястото си на персоналната програма, насочена към различните нужди и начин на живот при всеки клиент. Това съчетава най-качествените продукти, предлагани на пазара, и подобрените технологии като лифтинга, който следва контурите и мимиките на лицето. Клиниката е позната като най-иновативната у нас както заради самата апаратура, така и поради постоянните обучения и конференции, които екипът посещава. В края на април д-р Присадашка бе поканена в Истанбул на експертен форум, който завърши с изпит. „Удовлетворението след него бе огромно. Наистина е страхотно да бъдеш оценен от инжектори, доказали се в световен мащаб. Горда съм, че най-голямата компания за производство на

TH E S P E E D I S S U E

филъри в света, Galderma, избра мен за техен локален трейнър. Развойната � дейност в областта на дермалните филъри надхвърля 20 години, през които за марката Restylane са произведени най-много клинични проучвания в глобален мащаб и с нея са извършени над 30 милиона процедури по целия свят.“ Въпреки че медицината е една от най-тежките специалности, д-р Присадашка приема пациентите с усмивка още от момента, когато прекрачат прага на естетичната клиника, защото „за да станеш добър лекар, е необходимо да имаш желание да работиш в полза на хората. Всеки пациент идва с надежда и вяра, че ще му помогнем“. Замислям се, че нетрадиционните имена на двете най-известни лица на клиниката може би са метафора и за нейния подход: специален, различен. Дерматологът разказва, че към настоящата � работа са я привлекли отношението на Evolution към медицината и естетиката и фактът, че „тук не се прави какъвто и да било компромис с качеството“.

К РА С О ТА

СЛЪНЦЕТО

Е НАШ ПРИЯТЕЛ? Антония Стоилова

наете ли, че слънцето е от малкото естествени източници, които помагат на организма ни да се снабди с витамин D? Неговата основна функция е да регулира усвояването на калций и фосфор от костите и да подпомага междуклетъчните процеси в организма. Освен това учените са доказали, че при липсата на витамин D лесно можем да изпаднем в тревожно и депресивно състояние. Затова се и препоръчва всекидневно да излагаме кожата си на нежните слънчеви лъчи, които ни доставят така необходимата доза щастие. Истината обаче е, че както слънцето е наш приятел, то с времето се превръща и във враг. Всъщност 63% от пигментните петна се дължат на UV лъчите. През годините и под влиянието на различни фактори като генетични предразположения, хормонални дисбаланси или външни фактори на околната среда процесът на пигментния синтез се нарушава, което води до появата на петна и неравномерен тен на кожата. А това от своя страна е сигурен признак за загуба на еластичността на стените на клетките, както и забавяне на процеса на тяхното обновяване. Тук на помощ се притичва революционното решение на Biologique Recherche - Lotion P50 PIGM 400. През 1970 г. Иван Аллуш създава първата серия от ексфолиращи лосиони P50 за ежедневна козметична грижа. Тази серия ускорява естествения процес на ексфолиране на епидермиса и реконструкцията на епидермалния щит. Така укрепеният горен слой на кожата след това може пълноценно да изпълнява своята защитна функция, подобрявайки потенциала на клетките сами да се възобновяват.

P50 Е НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ И ПРЕСТИЖЕН ПРОДУКТ

на Biologique Recherche и крайъгълен камък във всяка козметична процедура на марката. А сега след 40 години на изследвания и опит Biologique Recherche обновява и допълва емблематичната линия Lotion P50 с нов Lotion P50 PIGM 400, за да осигури персонализирано решение за кожа с пигментации и/или сив тен. Lotion P50 PIGM 400 е ексфолиращ и изсветляващ лосион, който спомага за преустройството на епидермиса и за регулирането на синтеза на меланин, като едновременно с това защитава кожата и � осигурява цялостно решение за разкриване на равномерен и светъл тен. Lotion P50 PIGM 400 удвоява ползите от Lotion P50 и едновременно с това озарява лицето. Biologique Recherche винаги се стреми към съвършенство. Това е и причината никога да не спира да търси начини да подобри своите продукти. Дамите могат да бъдат спокойни, че компанията е техен сигурен съюзник в поддържането на здравето и красотата.

TH E S P E E D I S S U E

ДА, КОГАТО НА ПОМОЩ НИ СЕ ПРИТЕЧЕ РЕВОЛЮЦИОННИЯТ LOTION P50 PIGM 400 НА BIOLOGIQUE RECHERCHE.

За повече от 40 години уникалната методология на Biologique Recherche изгражда солидна репутация за поразителна ефективност въз основа на клиничен подход за грижа за кожата с незабавни и дълготрайни резултати. Комбинирана с високо персонализирани протоколи и прецизни процедури, които възстановяват епидермиса, широката гама от козметични продукти на Biologique Recherche е с най-висока концентрация на растителни, морски и биологични активни съставки, студено формулирани в собствена лаборатория в Париж. Biologique Recherche има представителства в повече от 70 страни и се предлага в ексклузивни медицински и дневни СПА центрове, в салони, клиники, и в СПА центровете на най-луксозните хотелски вериги по света, като Four Seasons, Mandarin Oriental, Peninsula и Ritz Carlton.

Официален представител за България: Фортуна 22 ЕООД 9015 Варна, ул. Ян Палах 10, ет. 2 Тел.: 089 331 5475 E-mail: info@fortunaspa.net Web site: biologique-recherche.com

I ГЛАВА

EДНА НЕОЧАКВАНА СРЕЩА В... ПАРИЖ ПЪРВАТА ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ LEADE.RS ВЪВ ФРЕНСКАТА СТОЛИЦА НОСИ ЗАПОЗНАНСТВО С ОГЛАВЯВАЩИЯ PERNOD RICARD АЛЕКСАНДЪР РИКАР. ЗАПОЗНАНСТВО, КОЕТО МИНАВА ПРЕЗ ЦЯЛА ЕВРОПА И ПРОДЪЛЖАВА НА СЛЕДВАЩИТЕ СТРАНИЦИ

Ирена Комитова

ази година модната тенденция в събитийния мениджмънт са технологично-футуристичните конференции. Само за 6 месеца съм посетила 6 подобни събития – Dentsu Digital Camp, Герд Леонард на годишнината на EY, TED2017: The future you на киноекрана в София, Webit Festival, Leade.rs Paris и програмата 4th Industrial Revolution на World Economic Forum! Темите са мечтателно-запленяващи (а описанието им е невъзможно без онази непреводима смесица от български думи

TH E S P E E D I S S U E

и английски термини): от безпилотни автомобили и изкуствен интелект, big data и дигитална трансформация на бизнеса, до изследвания на човешкия мозък и постигането на здравословно дълголетие. В подобен контекст за мен бе абсолютно неочаквано, но същевременно и много любопитно да чуя като keynote speaker Александър Рикар, председател и главен изпълнителен директор на Pernod Ricard – водещата международна компания за вина и алкохолни напитки. Алекс става CEO през 2015 г., когато компанията има 18 500 служители и оборот от близо 9 млрд. евро. Ето неговия разказ за двугодишния му опит начело на Pernod Ricard:

ЛИЧНОСТИ

МОЯТА РАБОТА Е ДА ОБИКАЛЯМ ЗАВЕДЕНИЯТА ПО СВЕТА,

казва с усмивка Алекс. „Влизаш в някой бар като обикновен клиент и питаш за водка. Веднага научаваш какво и как се предлага, чуваш мнението на бармана, виждаш какво реноме има твоят продукт. А защо решихме да влезем в бизнеса с вина? Нали знаете френската дума communauté? Виждам, че и технологичните компании все повече я употребяват и започват да я разбират. Е, общността при нас се създава по време на обеди и вечери – а те вървят с доброто вино.“ Вярва ли наследникът на фамилията Рикар на хората си? „Винаги започвам с доверие. Следва делегиране на отговорности и овластяване. А технологиите днес – те ни дават възможност да завоюваме хиляди нови приятели всеки ден. Разполагаме с огромна база данни от последователи, благодарение на която сме в интерактивна връзка с тях всекидневно. Наблюдаваме десетки събития по целия свят. Ето – половин милион души всяка година пътуват до Дъблин, за да открият за себе си историята на Jameson. После се връщат по домовете си и разказват с вдъхновение какво са научили и така влизат в ролята на посланици на бранда.“ Дигиталната трансформация се е превърнала в лайтмотив на всичките тези конференции, за които ви споменах в началото на текста. Тя е нещо като универсална рецепта за бизнес успехи и щастие, панацея и надежда едновременно. По тази тема Александър Рикар отбеляза, че дигитализацията вече е факт в компанията. „Ние имаме своя вътрешна социална мрежа. А какво ще кажете за „свързани“ бутилки –

ОТВАРЯШ, ОПИТВАШ, СЛУШАШ МУЗИКА.“

„НИЕ СМЕ ПРЕКРАСНА МАЛКА КОМПАНИЯ – ЕДНО СЕМЕЙСТВО, РАЗПИЛЯНО ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ.

Вярвам, че отделните брандове в портфолиото ни (измежду които най-известните са Chivas Regal, Jameson, Absolut , Havana Club, Mumm, Beefeater – бел.авт.) трябва да се развиват на родна земя. Всеки от тях споделя ценностите на групата – предприемачество, откритост за новостите, взаимно уважение и доверие. С придобиването на нова компания или марка каня основателя � да остане акционер, за да може да се възползва от първокласната ни световна мрежа за дистрибуция.“ В контекста на конференцията за технологични пробиви, 44-годишният CEO с усмивка споделя последните специализирани иновации, които именно Pernod Ricard лансира. Например, новата им водка, „инжектирана“ с екстракт от хайвер, както и първият домашен connected бар (свързан дигитално със система за поръчки).

Говори с плам за силата и уважението, което получават служителите в компанията. „Най-добрият начин да ги посрещнем са нашите програми за приобщаване. Всички задължително посещават домовете на брандовете, научават историята им и се връщат вдъхновени от срещите си. Всяка година 1000 мениджъри на Pernod Ricard се събираме заедно за една седмица на един малък остров. Обсъждаме, задаваме въпроси. Водка? Текила? Кое ще е найякото питие през следващия сезон? Какво харесват новите клиенти, и по-специално millennials? Те избират различни марки в зависимост от конкретния случай и нашата цел е да бъдем винаги в сърцето на всички техни красиви специални събития. Може ли Pernod Ricard да бъде uber-изиран? Идеята е интересна за 44-годишния изпълнителен директор. Ами да, шампанското ни вече е в UBER-автомобилите!, казва той и се усмихва. Сещам се за преждевременното прекратяване на услугата у нас – ето още една причина, поради която българският потребител загуби. „Ние имаме фрагментация на брандовете и така всички новости, които възникват ежедневно, могат да се превърнат за нас във възможности. Включително и в партньорството с UBER.“ Александър Рикар прави 44 пътувания годишно – за всеки един от брандовете в групата. „Вижте моя профил в Instagram – надявам се някои от снимките там да ви харесат и да ви дадат представа. Стрес има в работата ми, да. Страх – няма как, защото аз силно вярвам, че в Pernod Ricard имаме 18 500 фантастични служители, а те знаят кое е важно – проби и грешки, разширяване на мащабa и така, докато не постигнем успех.“

II ГЛАВА

EДНА НЕОЧАКВАНА ДА ПРАВИШ УСПЕШЕН БИЗНЕС СРЕЩА В... И ДА ПОМАГАШ НА ДРУГИТЕ: НАУЧЕНИТЕ ОТ АЛЕКСАНДЪР СОФИЯ РИКАР УРОЦИ, СПОДЕЛЕНИ

Георги Тошев, снимки: Юлия Тончева

ного е важно човек да познава себе си – кои са силните и слабите му страни. Но аз мисля, че се уча на това постоянно, всеки ден – казва при запознанството ни в София един от най-богатите хора в света Александър Рикар, най-младият висш мениджър сред 40-те найголеми компании на Парижката фондова борса. Той получава солидно образование в Ecole Supérieure de Commerce de Paris и продължава в Wharton School of Business в University of Pennsylvania. Александър е човекът, който днес движи една от най-влиятелните компании за алкохолни напитки в света. Поема Pernod Ricard след внезапната смърт на Патрик Рикар и успява не само да запази финансовата стабилност на компанията, но и да удвои печалбите. Александър продължава да помага на талантливи млади артисти, а от няколко години стимулира служителите си да участват в глобалната инициатива на групата Pernod Ricard – Ден за социална отговорност (Responsib’All Day), посветена на мотото „Да живеем по-добре заедно“. През май 2017 г. се проведе 7-ото � издание, в рамките на което 18 500 служители от всички филиали на компанията по света в рамките на един ден посветиха работното си време в подкрепа на своите местни общности чрез повече от 100 инициативи. Благодарение на кампанията тази година бе обновено Ателие 1 на Националната художествена академия.

TH E S P E E D I S S U E

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО МУ ДО НАШАТА СТОЛИЦА

Александър Рикар и авторът

ЛИЧНОСТИ

За първи път в София Фондация „Рикар“ представя изложба, която включва носителите на наградата на фондацията, както и артисти, номинирани за нея. Творбите могат да бъдат видени до 20 август. Всяка събота от 16:00 има организирани турове, водени от студенти в Национална художествена академия. Изложбата се реализира заедно с Pernod Ricard България, Националната художествена галерия и с подкрепата на Френския институт.

Г-н Рикар, какво провокира у вас интерес към изкуството? Изкуството е част от това, което сме. То е част от живота ми, откакто съм се родил. Моят дядо, който основа тази френска компания, беше бизнесмен, но и артист по душа. Винаги е искал да рисува. Но е трябвало да изкарва прехраната си, затова е решил да стане предприемач и да създаде собствена компания. Като бях малък, често съм го виждал да рисува. Моята леля също е артист, тя е пианистка и съм израснал с мелодиите, които тя свиреше. Изкуството беше част от цялото ми израстване. Кога започнахте да колекционирате съвременно изкуство? Немного отдавна, защото, за да станеш колекционер, трябва да имаш известни средства. Започнах преди по-малко от 10 години. Имате ли български артист в колекцията си? Да, имам. Името му е Стефан Николаев. Притежавам неговото произведение, което се нарича „Пепелник Рикар“. Разкажете каква е идеята на тази уникална инсталация в Националната художествена галерия, в която се представят артисти на вашата фондация? Това е резултат от добрите отношения между нашата компания, Българската национална художествена галерия и Фондация „Рикар“, която се фокусира върху съвременно изкуство вече повече от 20 години. Имайки предвид, че основателят на нашата компания е Пол Рикар, може да се каже, че това е част от нашата ДНК. Една от основните идеи зад този проект е да дадем шанс на младите артисти. Да се върнем в детството ви. За какво мечтаехте като малък – да бъдете успешен бизнесмен или да бъдете част от света на изкуството? От дете мечтата ми е била да правя всичко възможно, за да бъда щастлив. Това звучи простичко, но невинаги е лесно. Какво е определението за щастие? Дали е успешна кариера? Дали е щастлив

семеен живот? Според мен е важно да се намери балансът, който при всички е различен. В моя случай това е да съчетая семейството, което е изключително важно, и професионалната ми кариера в компанията, основана от моя дядо. Как минава един ваш ден? За мен типичен ден е да хвана самолета и да посетя всеки един офис, който имаме, или да се срещам с клиенти. За нас хората, с които работим, са много важни. През последната година съм бил в 44 града по целия свят, което значи, че съм пътувал всяка седмица – както сега съм тук в София. Така минава един типичен мой ден. Какво е най-важно, за да бъдеш успешен днес? Естествено, важно е какво показват индексите на фондовия пазар, цените на акциите, както и печалбите. Но аз все повече вярвам, че успешна е тази компания, в която хората са щастливи. Ако служителите са отдадени на бизнеса, ако са горди, че са част от него, те ще са по-успешни в работата си. Клиентите също го усещат. Вашата компания организира един много специален ден. Да. „Денят за социална отговорност“ е инициатива, която започнахме преди 7 години. Роди се от хората, които работят в компанията. На тях им хрумна тази страхотна идея да има един ден в годината, в който всички 18 500 колеги от целия свят забравят за ежедневните си задължения, за да подкрепят своите местни общности. Имаме повече от 100 различни инициативи по целия свят и всичките ни служители наистина се отдават на тях. Защо това е важно за вас и за вашия екип? По ред причини. Първо, това е част от нашата същина. Бизнесите трябва да са социално отговорни и да постигат дългогодишна устойчивост. Между другото, нашият бизнес е роден от тези общности. Всяка марка, която имаме в портфолиото си, е основана от предприемач, който е бил социално отговорен. Точно това се опитваме да правим и днес. Втората причина е, че новото поколение консуматори се интересуват дали даден продукт, бранд или компания прави нещо за общността си. Такъв тип инициативи са фактор и ако искате да привлечете и задържите талантливи служители. Кой е най-големият урок, който сте научили от семейството си? Не знам дали е бил от моя дядо, от баща ми, от чичо ми или от някой друг член на семейството. Но има един израз на френски, който казва „по-големият успех идва с повече работа“. Има и друг, който означава просто „здрав разум“. Според мен това са важните неща, за да бъдеш успешен и най-вече за да си щастлив.

ПРИСТРАСТЯВАЩО ВКУСНО

Ирена Комитова Снимки: Флорентин Цачев

наете ли, че британската кралица Елизабет II празнува два пъти рождения си ден? Първият път на 21 април, защото това е датата, на която действително е родена. Вторият е „официалният“ й рожден ден, който се отбелязва като национален празник през юни на дата, която всяка година се мени. Традицията датира от 1748 г. – тогавашният монарх Джордж II, роден през ноември, решил да отбележи през лятото рождения си ден, за да не бъде разочарован от променливото английско време. С име, което очевидно има много общо с британския кралски двор, на 15 юни 2017 г. верига ресторанти Victoria избраха вярната дата за своята 20-годишнина. Времето бе прекрасно за вечерно лятно тържество, а неповторимата зеленина и прекрасният въздух на тяхната Villa Victoria в Ловния парк – истинска благодат за всички поканени. Пристигаме с Tesla Model S, а паркингът вече е препълнен от автомобилите на други гости. Свалям прозореца на колата и питам с невинна усмивка: „Тази вечер къде паркират електрическите автомобили?“ Момчето първоначално се стъписва: „Нямаме предвидено такова място“. След което мигновено се усмихва и ми посочва с ръка най-близкото до входа: „Днес може да паркирате тук“. Мисля си – това е наистина впечатляващо и говори много за фирмената култура на ресторанти Victoria. Прекрасни млади момичета в елегантни дълги рокли ни посрещат и насочват навътре в градината. Двамата собственици, Георги Илиев и Красимир Младенов, радушно посрещат и се снимат с всички свои „приятели по вкус“. Тези снимки ще им бъдат толкова мили след години, когато ще си спомнят кой е дошъл, какво

TH E S P E E D I S S U E

СРЕД ЗЕЛЕНИНАТА НА ЛОВНИЯ ПАРК ОТКРИВАМЕ НАСТОЯЩИ И НОВИ „ПРИЯТЕЛИ ПО ВКУС“, С КОИТО ТЪРЖЕСТВЕНО ОТБЕЛЯЗВАМЕ 20-ТА ГОДИШНИНА НА ВЕРИГА РЕСТОРАНТИ VICTORIA

ЮБИЛЕЙ

е пожелал, как са били облечени гостите. Забелязвам тържествено оформената сцена и знам, че юбилеят ще е наситен с музика и празнична атмосфера с аромат на гора и вкуснотии. Официалната част на вечерта е едно обръщение на Георги Илиев към гостите, много искрено и топло. Думите му са към всеки един от нас, лично послание и за трудните, и за хубавите изминали дни: „Искам да благодаря на многото ни приятели, които през дългите години ни подаваха ръка и ни вдигаха на крака, когато наймного имахме нужда. Те ни отваряха врати, които други заключваха.“ Тук онези приятели на веригата се усмихват вътрешно, а някои от тях не само, отчитайки партньорството като основополагащо за всеки бизнес. Аплодисментите тук са наполовина на онези, които ще последват след минута. „И искам да обещая едно пред всички вас – че това са само първите 20 на Victoria! Надявам се дълги години да бъдем заедно и тези малки прекрасни ваши деца, които са тук на купона тази вечер, да пораснат с Victoria, а и ние с тях. Нека сега всички да се веселим и да отпразнуваме това ново приятелство – приятелството по вкус!“

Очевидно вдъхновени от речта му, бюфетите в градината нагледно демонстрират какво означава истински добрият вкус – великолепие от салати, сотирани зеленчуци и предястия, плата със суши, фантастични меса и сосове, главозамайващи десерти. Веднага след фойерверките в 22 часа, музикалните изпълнения на Любо Киров и музикантите от Camino напълват дансинга с жизнерадостни танцьори, които независимо от биологичната си възраст се чувстват точно на 20. След вечер на декадентско удоволствие в компанията на приятели и приятели, които още не познаваме, но пък с които споделяме усет за живота, се завръщаме вкъщи в приповдигнато настроение. Развеселени, хапнали отлично и обгрижени като кралски особи. В ума ми продължава да се върти въпросът за аристократичната връзка в името на веригата. И дали 15 юни е „действителният“ рожден ден на приключението, което Георги и Краси са нарекли Victoria? Какъвто и да е отговорът, официалният 20-и рожден ден на веригата ще се запомни като пристрастяващо вкусно празненство на победата.

ГУРМЕ

СЬОМГА СЪС СПАНАК И СМЕТАНА ТАРТАР

1 2

Затоплете олиото в тигана, сложете щипка сол и пипер на сьомгата, след което я запържете за 4 минути от всяка страна, докато стане златиста на цвят. Оставете го настрана.

Сложете листата спанак в горещия тиган, овкусете богато със сол, след което покрийте с капак и оставете да се готвят за минута. Разбъркайте един или два пъти. Спанакът ще намали обема си значително през това време. Сервирайте го в чиниите, а отгоре му сложете по едно филе сьомга.

На среден огън в тиган излейте сметаната и добавете лимоновия сок, каперсите и магданоза, като внимавате да не кипне сметаната. Можете да добавите и сол и пипер на вкус. Залейте сьомгата и спанака със соса. Сервирайте с декорацията от лимонови парченца.

ПРОДУКТИ: 1 ч.л. олио 2 филета сьомга 250 грама спанак 2 с.л. течна сметана Сок от ½ лимон

1 ч.л. каперси 2 с.л. ситно нарязан магданоз Лимон на парченца – за декорация Сол и пипер – на вкус

5 мин за подготовка и 10 мин за готвене 2 порции Поднесете със сухо бяло вино (Chardonnay или Sauvignon Blanc) или с леко червено вино (Merlot, Cabernet, Sangiovese)

FAST FOOD VS. SLOW FOOD ТЕЛЕШКО ПЕЧЕНО ПО РЕЦЕПТА НА МАРТА СТЮАРТ

1 2 3

В тенджера под налягане или в огнеупорна тенджера разбъркайте царевичното нишесте и 2 с.л. студена вода, докато не получите хомогенна смес. Добавете морковите и лука. Овкусете със солта и пипера и разбъркайте. Поръсете месото с 1 ч.л. сол и ½ ч.л. пипер. Положете го върху зеленчуците и разнесете соса Уорчестър. Покрийте с капак и гответе на силен огън 6 часа (или 10 ч на слаб огън) Пренесете сготвеното печено на голяма дъска за рязане и го нарежете на тънки парчета. Украсете в чинията със зеленчуци и залейте със соса от месото.

Бележка: Ако използвате фурната, загрейте я предварително до 1750 C. Като първа стъпка сложете продуктите в огнеупорна тенджера с плътно прилепващ капак. Добавете 2 чаши вода. Покрийте и печете, докато месото стане крехко (3½ – 4 часа). Продължете с трета стъпка. ПРОДУКТИ: 1. 350 кг телешко без сланина 1 ч.л. царевично нишесте 8 средни моркова, нарязани на третини

TH E S P E E D I S S U E

2 средни глави лук, нарязани на 8 парчета Едра сол и прясно смлян пипер 2 ч.л. сос Уорчестър

15 мин за подготовка и 6 ч и 25 мин за готвене 8 порции Поднесете с червено вино със среден или плътен вкус, нека да бъде с достатъчно характер, но без силни танини (Pinot Noir, Syrah, Cabernet Sauvignon, Cuvée)

ЕВЕРЕСТ В ЧАША ВЪРХОВЕТЕ ВИНАГИ СА ДАЛЕЧНИ, ВИСОКИ И ТРУДНИ ЗА ПОКОРЯВАНЕ. НО С МАЛКО КЪСМЕТ СА И ВКУСНИ

Андреа Пунчева

иплома, Дионисий, декантер – така най-кратко мога да опиша следващите редове. И макар че бутилката на Katarzyna Estate “10th Harvest”, която имах удоволствието да дегустирам преди половин година, да беше отличена наскоро с единствения за България златен медал на Decanter World Wine Awards 2017 (с дегустация на сляпо), не за такъв декантер ми е думата. По-любопитно ми е да слушам как в свободното си време изпълнителният директор на Katarzyna Estate Цветелина Николова забавлява семейните приятели с всевъзможните уреди, тирбушони и да, декантери, които колекционират със съпруга си. Повод за срещата ни обаче е първата дума – диплома. Преди дни Цветелина Николова стана българката с най-високо отличие по винен мениджмънт, след като получи степента Магистър на науките от смятаната за най-престижна институция в сферата, OIV (International Organisation of Vine and Wine). Така тя покори Еверест. Или поне еквивалента му в света на Дионисий.

Г-жо Николова, кога си поставихте дипломата за цел и защо? След като родих дъщеря си, реших, че искам да направя нещо изключително за себе си. Програмата включваше всичко: винено производство, отглеждане на лозя, сортиране на почви и терени, маркетинг, продажби, финанси, икономически аспекти. Разглеждайки в интернет, прецених, че OIV е най-доброто. Годишно приемат 13-16 човека и за мен беше изключителен момент, когато потвърдиха, че аз съм сред тях. Това беше преди 3 години. Не беше лесно – когато кандидатствах, дъщеря ми беше на 6 месеца. Само аз си знам колко трудно ми е било да бъда толкова далеч от нея – обиколих над 30 държави в рамките на обучението. Някъде оставах по 3 седмици и накрая имаше моменти, когато бях изтощена, но пък от всички пътувания се връщах и много заредена с емоция.

TH E S P E E D I S S U E

Сред тези десетки държави, през които минава пътят на виното и съответно дипломата, беше ли и България? Какво знаят за нея от OIV? Първоначално България не беше сред тези десетки винени дестинации. На наше място стоеше Румъния. Страната ни е била част от програмата им последно преди около 13-14 години и ми отне доста време и усилия да ги убедя, че си струва да се изучава и онова, което ние предлагаме на света. Подходиха с известно недоверие, но щом дойдоха в България, останаха изумени. Признаха си, че изобщо не са очаквали виненият бизнес и държавата като цяло да са толкова напред. Вече три випуска са минали през страната ни. Нивото на храната, на обслужването и на хотелите – естествено и на виното – са на светлинни години напред в сравнение с онова, което е било, когато за последно тези хора са идвали в България.

Така или иначе сте на много висока позиция, дипломата може ли да бъде нова стъпка в кариерата ви? Аз не я взех, за да я показвам, това по-скоро беше мой подарък към самата себе си. Важно е да си експерт в това, което правиш, да си придобил възможно най-добрите знания и да работиш с тях. Щастлива съм в работата си и желанието ми е оттук нататък да продължавам да работя за успеха на Katarzyna Estate, както и да спомагам за повишаването на винената култура у нас. Това обучение ми е полезно най-вече с това, че имам повече знания. Идват ми повече идеи на ум – ежедневно, а понякога дори ежечасно (смее се). Обичам да съм добра в това, което правя, за да се чувствам сигурна, удовлетворена, а най-вече да имам резултати. На Балканския винен фестивал в началото на юни пробвах вашето био червено вино, действително се оказа различно от обикновеното. Свежо и вкусно – така бих го описала. Какви са плановете ви за развитие на този сегмент? Тепърва ще обогатяваме асортимента си: и като ценови сектори, и като гама, и като вкусове. От съвсем скоро на пазара е нашето био розе и то се прие изключително добре, много по-успешно от очакванията ми. Хората започват да го предпочитат пред другите, което означава, че био продуктите имат пазар и у нас. Искаме тепърва да работим по тях. При традиционните вина за лятото пускаме две нови бели: Pivert, което е чисто шардоне, без дъб, и Hirondelle, което е чист совиньон блан. Ще направите ли от Katarzyna някакъв курс за почитателите на виното? Липсват места у нас, където ентусиастите да могат да научат повече от проверен източник в бранша. Интересна идея. Ние и сега работим по повишаване на винената култура и се стремим чрез нашите презентации да говорим като цяло за виното, и то не само за нашите бутилки. Мисля, че успяваме, и

постоянно увеличаваме хората, с които работим и които ни познават – съответно имат възможност да чуят тези презентации. Но за ентусиастите винаги бих препоръчала да ни дойдете на гости в избата. Там за един ден ще разгледате лозята, ще ви разкажем за сортовете и съм сигурна, че ще научите страшно много неща, които не знаете. Наблюдавам през последните 2-3 г. видимо по-голям интерес в обществото към културата на хранене и пиене. Споменавам и приноса на вашия съпруг тук: човекът, популяризирал т.нар. гурме бургери в София. Съветвате ли се един друг? Гледаме да не се бъркаме в бизнеса на другия, избягваме да смесваме семейството и работата. Може да се случи да си обменим идеи, но по-скоро от гледната точка на клиент. От нас двамата храната е изцяло неговата сфера. А когато пътуваме в чужбина, за нас забележителност са ресторантите, доставя ни голямо удоволствие да си обогатяваме хранителната култура. У дома винаги готви той. Понеже сме заедно от 20 г., пред очите ми израстна като голям кулинар. Сега си има всякакви уреди вкъщи и обича да се заиграва – понякога се прибира по-рано от работа, решен да ме изненада с нещо хубаво. Вади машинката за паста, меси тесто, ако нещо не се е получило, преправя го, само и само да стане както трябва. И накрая се прибирам и изяждаме всичко за 5 минути (смее се). И тогава идва вашият ред: вадите подходящото вино от голямата ви колекция – правилно ли си го представям? Да, разбира се, и аз се включвам. Много се допълваме. Даваме си идеи. Веднъж като е влязла „гурме мухата“, край. Зарибени сме завинаги. Сигурно у дома имате всевъзможни тирбушони,уреди за вино, приспособления... О, да, имаме много. Като отидем някъде в чужбина, аз задължително купувам всички подобни аксесоари и инструменти, които ги нямаме вкъщи. Но вече май не останаха много. (смее се)

ТЕОФАНА СТОЯНОВА:

ОБИЧАМ СКОРОСТТА

ПРИ ПОСТИГАНЕ НА НЕЩАТА

овечето я помним като малкото усмихнато момиченце, което заедно с баща си, президента Петър Стоянов (1997–2002), се мяркаше на снимки по времето на неговия мандат. После замина заедно с майка си за Женева, където Антонина Стоянова бе част от юридическия екип на Световната организация за интелектуална собственост. После изчезна от общественото полезрение. Случи се така, че интелигентното и весело момиченце Фани се превърна в екзотичната и образована красавица Теофана Стоянова, горда, че носи името на прабаба си, сестра на Мария Сутич, четничка от Хвърковатата чета на Бенковски.

Магдалена Гигова разговаря с дъщерята на президента Петър Стоянов специално за PREMIUM Lifestyle, снимки: Тони Тончев и личен архив Фани, какво се случи с теб през последните 15 години, откакто не присъстваш в медиите като „детето на президента Петър Стоянов“? Това е доста дълъг период… Кратката версия, моля. Кратката версия е, че докато мама работеше в Световната организация за интелектуална собственост в Женева, аз завърших там международното училище. В Англия учих в London School of Economics. Бакалавърската ми степен бе по международни отношения, а магистърската – по право, социология и антропология. Бяха ме приели и в Оксфорд, но аз предпочетох този курс в London School of Economics, защото се интересувах от правните системи на различните държави, дори от племенни обичаи. Мечтаех да работя в международни хуманитарни или неправителствени организации, но… се оказах в банка „Ротшилд“. Вече две години съм там и съм доволна.

100

TH E S P E E D I S S U E

Интересно ли ти е, защото банка в Швейцария звучи много скучно? Не се занимавам само с финанси, а имам личен контакт с клиентите и ми е доста интересно. Научавам как са създали фирмите си, откъде е дошло богатството им. Състоятелните хора, с които работиш, не са ли малко трудни и претенциозни? Истински богатите хора са най-малко претенциозни. Те са спечелили състоянието си с труд или по наследство. Т.нар. nouveaux riches, тоест новобогаташите, са друго нещо. Обучението по антропология и социология помага ли ти в известна степен при общуването с по-капризните? Помага ми по-скоро фактът, че съм завършила международно училище и съм общувала от малка с различни хора, религии и култури, защото всеки човек си има някакви предразсъдъци и разбирания.

ЛИЧНОСТИ

не обяснявам кой е баща ми, макар много да се гордея с него и да го Ти си гражданин на света – не може да се каже, че си обичам. С една моя приятелка (която е българка, но се запознахме израснала някъде… в Лондон) разглеждахме снимки от рождения ми ден и от тях тя Аз съм българка! Днес е модерно понятието third culture kids – разбра, че баща ми е президентът Петър Стоянов. Разчу се. Едно деца, които са израснали на много места с различни култури, момиче дойде и ме попита: „Вярно ли е, че баща ти е президент на учили са в много училища по света, говорят различни езици, не BVLGARI?“. Спомням си, че бяхме с родителите ми на почивка през принадлежат към никоя култура конкретно, но се чувстват добре 2000 г. и едно момиче, с което си играех на плажа, ме попита какво навсякъде. За мен България е мястото, където се чувствам у дома. работи баща ми. Аз му отговорих: „Той е президент“, а тя каза: „И Тук има някаква специална енергия, която ме зарежда, когато се моят е президент на фирма“. прибера вкъщи. Значи едва ли си се радвала на специално отношение в Не си идваш много често, можеш ли да усетиш онази училище? разлика, която ние някак си пропускаме? О, там учех с децата на много известни хора, даже с Имаш предвид последните 15 години? Според мен София е една племенницата на Саддам Хюсейн. Когато започна войната с Ирак, нормална европейска столица. Няма никаква разлика с останалите. ни събраха да ни обяснят как всички ученици сме еднакви и Е, сигурно има различия с Париж и Лондон, но всичко, което ще трябва да се отнасяме с уважение един към друг. Международното намерим там, го има и при нас. И онези, които твърдят, че сме училище в Женева, наред с академичната си известност, даде много европейска провинция, не са прави. за нашето възпитание. Има хора с по-интересен произход от моя. Не се ли чувстваш малко странно в емоционално Но аз съм горда, че завърших с отлични оценки. На тържеството отношение, защото приятелите ти от детството са по завършването ни дойде Майкъл Дъглас като почетен гост и пораснали, ти също? произнесе реч, защото беше кръстник на една моя съученичка. Имам приятелки от Италианския лицей в София, с които не Никога ли не ти се е искало да станеш адвокат като спирам да поддържам връзка. Всички се променяме, порастваме, майка си и баща си? но това е животът. Няма значение дали сме в Швейцария, България Да. Много исках да се занимавам с международно право, и или Франция. В днешно време контактите са повече виртуални, по-специално с правата на човека. И в началото точно такава отколкото физически, което размива понятието за пространство. работа си търсех. В „Ротшилд“ попаднах случайно, но много ми Брат ти Стефан също завърши London School of харесва, защото е динамично, Economics, но предпочете докато международните да живее в Пловдив. организации са малко поИмате ли различия във ВЪЗПИТАНИЕТО НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ мудни и бюрократични. Във възгледите? Спорите ли финансовия сектор всичко е за нещо? МИ ВНУШИ ДА НЕ МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ на бързи обороти. С брат ми имаме Дойдохме си на думата НЕЩО СПЕЦИАЛНО. ЩАСТЛИВА разлика от 11 години, така – бързо, защото темата на че отношението му към мен СЪМ НЕ ЗАЩОТО СЪМ ОБЩУВАЛА това издание на PREMIUM е по-скоро бащинско. Но Lifestyle e скоростта. нямаме различия, разбираме С БИЛ КЛИНТЪН, А ПОНЕЖЕ СЪМ Да, бързината ми допада. се. Той се грижи за мен. На ЗДРАВА, ИМАМ РОДИТЕЛИ, КОИТО Нашето поколение иска много брат ми животът му е тук, бързо всичко да се случва, израснал е в България, тук МЕ ОБИЧАТ, И МОГА ДА ПЪТУВАМ. по възможност веднага. Във са приятелите му. Докато финансовия сектор бързо се моят живот по стечение на учиш, бързо усвояваш нови обстоятелствата се оказа в неща, ако се справяш, можеш да растеш в компанията… Швейцария. Растеш ли вече? Нали се сещаш какво ще си кажат хората: „Фани баща и  Още съм само за втора година, но да. Е, все още не съм станала я е наредил на работа в банка „Ротшилд“. директор, но пък на 27 години съм най-младата в банката и когато Ако попиташ баща ми къде работя, едва ли ще може да ти каже говорят за нещо, случило се преди години, с усмивка ме питат дали в кой отдел съм. Когато завърших, няколко месеца усилено си съм била родена. Аз съм представител на „бързото“ поколение и за търсех работа като всеки млад човек с диплома. Беше много трудно. тях, по-точно за нас, правим специални мобилни приложения. Навсякъде искаха да имам опит, а можех да го придобия само ако Тази бързина в действията не пречи ли на чувствата на работя някъде – традиционният омагьосан кръг. Първоначално си вашето поколение? намерих работа в един тръст, който се занимава с инвестиции, и Не знам. При нас е въпрос на енергия – когато я имаш, трябва да прекарах там около една година. После обявиха конкурс в банка я изразходваш. Ние не обичаме да стоим на едно място. Аз също като „Ротшилд“, извикаха ме на интервю и го спечелих. Просто късмет, връстниците си обичам да постигам нещата и да ги правя бързо. съдба може би. Баща ми не ми е отварял врати и съм много горда, че Точно в забързания финансов сектор ли си представяш сама си пробих пътя. живота си по-нататък? В банката знаят ли, че баща ти е бил президент на Не съм сигурна. Харесва ми засега, но въпросът е прекалено България? мащабен. Ще видим какво ще е бъдещето на тази сфера. Допада ми Едва ли, щом колегите, преди да тръгна сега за България, ме да работя с клиенти, да имам всекидневен контакт с „живи хора“. попитаха: „Кога летиш за Букурещ?“. В училище мислеха, че е крал Бюрокрацията в международните организации би ме изморила. на Молдова, че е премиер на Румъния и какво ли не друго. Аз никога

101

ЛИЧНОСТИ

Ако получиш предложение да работиш за благотворителна организация, но не на бюро, а да ходиш на мисии в Африка, би ли се върнала към първоначалната си мечта? Да, с удоволствие. Имаше време, когато мечтаех за това. Но засега ми харесва да работя в банката и да раста в нея. О, сигурна съм, че шефовете ти ще прочетат това интервю. (Смее се.) Ще им изпратя специален брой на PREMIUM Lifestyle с превод. Кое е най-бързото решение, което си взимала в живота си? Когато приех работата в банка „Ротшилд“ – единия ден имах интервю, а на следващия трябваше да си подам оставката от старото място и да постъпя на новото, пак в същия ден. Това ми беше за първи път и ми се стори хем бързо, хем страшно. А кое е решението, което не би взела бързо? Може би когато трябва да създам семейство. Това е важно решение, въпреки че в днешно време и да не го сториш, не е голям проблем. Но аз съм възпитана в семейни ценности и вярвам, че това решение трябва да се вземе премерено. Как си представяш не кариерното, а душевното си развитие? Надявам се да съм много щастлива и благодарна. Да оценявам късмета, който съм имала в живота си. Това е важното, защото може да имаш много и да не го оценяваш и да не си щастлив, и обратно – да нямаш нищо и да си невероятно щастлив. Щастието е вътрешна нагласа. В живота всеки има от какво да се оплаче, но е въпрос на гледна точка и начин на мислене. Баща ми ми е разказвал за едно посещение в Индия. Тогава отишъл на гости на един от най-богатите хора там, който бил страшно стресиран и изнервен. След това баща ми излязъл на улицата и видял хора, които спят на тротоара, нямат нищо, но греeли с усмивка. Смяташ ли се за щастливка, защото покрай родителите си в детството си имала възможност да общуваш с хора, които другите деца гледат само по телевизията? Има такива случки. Когато бях на 6 г. и баща ми бе току-що избран за президент, някой звънна по телефона у дома. Вдигнах аз и един човек попита за татко на английски. Аз му казах, че след малко

С Челси Клинтън

102

TH E S P E E D I S S U E

ЗА МЕН БЪЛГАРИЯ Е МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ ЧУВСТВАМ У ДОМА. ТУК ИМА НЯКАКВА СПЕЦИАЛНА ЕНЕРГИЯ, КОЯТО МЕ ЗАРЕЖДА, КОГАТО СЕ ПРИБЕРА ВКЪЩИ

ще го извикам. Поговорихме си. После разбрах, че съм си бъбрила с действащия президент на Турция Сюлейман Демирел. Бил Клинтън при посещението си в България например ми каза, че якето ми е много хубаво, и аз не го свалих цяла година. Действително съм общувала с много известни хора, но много ценен спомен ми е познанството с Челси Клинтън, когато беше в София заедно с баща си. Дълго си говорихме и аз � се оплаках за трудностите, които срещах в училище, защото баща ми е президент. Тя ми каза: „Това е най-ценното качество в живота – да си силен, да знаеш кой си и да не обръщаш внимание на негативните неща. И тази сила ще ти послужи за абсолютно всичко занапред. Винаги ще има някой, който да ти каже нещо неприятно, но когато си си създал твърд характер, това ще ти помага в живота.“ Говорихме цял час и тя като по-голяма сестра ме съветваше. Аз тогава бях на 8 години, а тя на 18. Може би това ти помага сега да общуваш и с найважните клиенти на банката, без да им се плашиш. Възпитанието на моите родители ми внуши да не мисля, че съм нещо специално. Никога не съм смятала, че се различавам от другите. Но съм убедена, че съм щастлива в живота си, не защото съм се срещала с Бил Клинтън или други забележителни хора, а понеже съм здрава, имам родители и приятели, които ме обичат, имам възможности да пътувам. Това, че съдбата ми е поднесла общуване с тези личности, е обогатяващ шанс, който няма да забравя никога. Не мисля обаче, че ме прави по-щастлива от другите. Късметът ми е, че имам хубаво семейство, на което да се опра при нужда.

С папа Йоан Павел II

ДЖЪСТИН КИЛКЪЛЪН-НИКЪЛС:

УЧЕНИЦИТЕ НИ СЕ СПРАВЯТ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА, ЗАЩОТО ИМ ДАВАМЕ ПРАВИЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ЗА УСПЕХ ЗЕЛЕНИТЕ ГОРИ НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА РАЗКРИВАТ СВОЯТА ТАЙНА: МЕЖДУ ДЪРВЕТАТА ИМ СЕ ПОМЕЩАВА УЧИЛИЩЕ, КОЕТО ДАВА ОБРАЗОВАНИЕ НА СВЕТОВНО НИВО – ПРИ ТОВА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ.

Андреа Пунчева

енят, в който се запознавам с директора на училище „Свети Георги“ Джъстин Килкълън-Никълс, се оказва празничен за екипа. Разбирам това още преди да вляза в сградата: докато едни деца си играят весели и потни от забавления, други седят на пейка под дърветата и пишат. Не домашни, а пожелания. След това ги закачат на балони и ги пускат в небесата с инструкции към евентуалния им получател да им пише обратно. Това е традиция, спазвана веднъж годишно, и по случайност уцелвам точно този майски ден. Гледката е идилична, в тон с края на учебната година. Разпитвам англичанина Джъстин обаче как стоят нещата в училището през останалата част на срока.

Г-н Килкълън-Никълс, на сайтовете на училищата винаги има снимки с усмихнати деца, „Свети Георги“ е отличен пример. Според вас, какво прави малчуганите щастливи? Ако детето обича да научава нови неща, обича и да ходи на училище. Тук класовете са малки, до 15 ученици, и това прави обстановката такава, че всички трябва да се спогаждаме, има усещане за общност, близки сме си. Няма го онзи манталитет от американските филми, където виждаме групички на популярните, на спортистите, на „зубърите“ и т.н. Там пропадат през процепите на системата точно онези, които имат най-голяма нужда от помощ. Тук всяко по-специфично поведение от когото и да било се забелязва веднага, така че имаме кратко време за реакция и справяне със ситуацията. С какво е по-различен начинът на преподаване? Английският се учи като роден, а освен него наблягаме на науките и на много силна математика. Имаме научни лаборатории, където децата да опознават света по интересен начин. Сигурно са ви попадали тези статии с твърдения от типа „Най-популярните професии днес не са съществували преди 15 г. и затова сега най-важни са т.нар. меки умения – комуникация, емоционална интелигентност, творчество“ и т.н. Не съм склонен да се съглася. Да, това са важни неща, но те трябва да стъпват на конкретни знания и на функционална грамотност.

104

TH E S P E E D I S S U E

Защо родителите да изберат „Свети Георги“ пред останалите подобни училища? Кои подобни училища? Няма такива. Ние сме единственото място, където при напускане децата получават едновременно две дипломи – българска от Министерството на образованието и британска – GCSE и A-levels, в зависимост от възрастта на детето. За разлика от повечето, акцентът не е върху американския или международния модел на образование, а върху британския. Същевременно повечето ни ученици са българчета и ние възпитаваме у тях такова самосъзнание. Не подменяме идентичността им. Затова и таксите са насочени по-скоро към възможностите на успешните българи, а не към чужденците, които идват у нас на много високи заплати. Повечето родители са предприемачи или професионалисти от средната класа, ако трябва така да го опишем. Те познават цената и стойността на образованието, което пък се пренася и към децата. Таксите са драстично по-ниски от други училища в София с международна насоченост, но пак са над възможностите на някои българи. Имате ли стипендии? Да. Имаме две такива програми: редовна и ексклузивна. Една от основните ценности на училището е да подкрепя и развива индивидуалните възможности на учениците и затова и имаме тези стипендии: те помагат на деца с изявени таланти и успехи, но за които таксите в училището са непосилни. От тази година сме стартирали и съвместна дейност с Фондация „Българчета“, именно с цел да дадем възможност за реализация на повече талантливи и успешни деца. За да не изброявам отделните критерии за двата вида стипендии, можете да се запознаете в детайли на сайта ни: www.stgeorgeschool.eu. Колко голямо е училището? Учениците в момента са около 200 от около десетина народности, като работим по разширяване и в близкото бъдеще очакваме да достигнем до около 600 деца – но не повече, защото идеята остава класовете да бъдат малки. Що се отнася до базата ни, сега сме в процес на изграждане на огромен спортен център, който ще е готов през есента. Той ще е наистина изключителен и не го казвам, защото съм директорът – това ще най-доброто такова съоръжение в центъра на София.

О Б РА З О В А Н И Е

Това са силни думи. Какво ще включва спортният комплекс? Ще имаме голяма спортна зала, в която освен учебни занятия можем да провеждаме състезания и турнири на международно ниво. Има също няколко по-малки зали, подходящи за танци, тенис на маса, спортна и художествена гимнастика или други спортове, има отделна зала и за сценични изкуства. По-специфичното, което може би ще ви изненада, са пистата за бягане и двата плувни басейна – отделно за малки и големи деца. В момента разполагаме с кабинети по музика, изящни изкуства, технологии, но лично аз особено се гордея с научните ни лаборатории, защото са найдобрите в което и да било училище в страната, доколкото знам. Много средства отиват в тях, а и аз съм директор, който е и учител по науки – лично гарантирам, че лабораториите са направени точно както трябва за нуждите на класа. Работим със съвременни интерактивни образователни ресурси. Вие преподавате химия и биология – два предмета, които така и не заобичах, защото не попаднах на добър учител навреме. Как задържате интереса на децата по тези материи, които обикновено са по-сухи?

Наистина е въпрос на преподаване, не са задължително толкова трудни! Малко се колебая да използвам тази дума, защото напоследък придоби много значения, невинаги в добрия смисъл, но според мен трябва да умееш да забавляваш. Не да се правиш на клоун, но да поднесеш информацията по актуален, грабващ начин. Аз например обичам да предизвиквам децата, особено когато приемат някое понятие абсолютно, без да се замислят дали е вярно. Давам ви пример: витамин C лекува настинка. После ползвам повода за урок по стойностите на храните и витамините, а те го запомнят, защото става въпрос за неща, които са им близки и имат в дома си, с помощта на които обаче научават нови и полезни неща за обкръжаващия ги свят. „Споря“ с учениците, давам им домашно, с което да проверят фактите и да разберат какъв е механизмът на работа. Важно е да научат защо нещо е така, а не просто да го приемат на сляпо. Разбира се, този подход е важен не само в класната стая по биология и химия. Кой е най-ценният урок, който бихте искали всички деца да научат, докато са в училището, и да запомнят след това за цял живот? Нашите ученици и самите ние сме привилегировани. Имаме покрив над главата си, храна на масата, здраве, а и страхотна среда, в която да бъдем подкрепяни, оценявани според възможностите си, насърчавани да постигнем най-доброто. През годините съм срещал деца на мултимилиардери, които знам, че след време вероятно ще наследят бизнеса на родителите си и ще имат огромна власт. За тях искам да запомнят основния урок: че с тази власт и пари, които имат, могат да направят много – и много добро, и много лошо. Идеята е да използват огромната си привилегия в живота отговорно. Най-вдъхновяващите ученици, които съм срещал, не са онези, които се справят на всяка цена, а онези, които идват от по-трудна среда и успяват въпреки обстоятелствата, завършвайки с амбиция. За тях, а и за всички останали деца, си пожелавам да излязат от училище жадни за знания, със себеуважение и с гордост. Те ще се справят навсякъде по света, защото са им дадени правилните инструменти.

105

#COVFEFE

ързането, ще се съгласите, се случва по две причини: или закъсняваме ужасно, или се стремим да бъдем първи. Скоростта обаче е коварен помощник, защото в замяна на подареното време тя ни отнема нещо важно – способността да забележим къде грешим. Сигурна съм, че милиони моменти в историята са се развили чудесно благодарение на бързината. Но този текст не е за тях. Той е за онези гафове, които дори години по-късно оставят у авторите си едно такова особено чувство на неудобство.

ФАЛСТАРТ

Милиони очи, камери и високотехнологични сензори следят за дори неволно намерение на състезателя да стартира преди сигнала на арбитрите. И докато в много спортове е допустимо да се повтори след преждевременно начало, то от 2010 година в леката атлетика въвеждат драконово правило: фалстартът води до окончателна и незабавна дисквалификация от състезанието. Без изключение, без частни случаи – високочувствителните електронни степенки засичат дори трепване на мускул. Жертви на безкомпромисното правило за точност моментално стават най-впечатляващите спортисти, като започнем от „светкавичния“ Юсейн Болт. И докато на пистата никой не толерира гаф от бързане, то има един известен случай на фалстарт, получил опрощение. Това е китайският плувец Сун Янг на Олимпиадата в Лондон през 2012. На финала на 1500 метра той възприел думите 'Stand please', призоваващи за подготовка, като знак за старт и… цоп!

НАЙ-СКЪПОТО ТИРЕ В ИСТОРИЯТА

Така писателят Артър Кларк нарича незначителната на пръв поглед грешка, която се оказва фатална за мисията на Mariner I през 1962 година. Планът бил космическият кораб да достави първи данни от Венера – можем да си представим мащаба на вълненията и напрежението. В амбициозния си стремеж да изпреварят руснаците

106

TH E S P E E D I S S U E

ГАФОВЕ, КОИТО ОСТАВАТ ДОБРЕ ЗАПОМНЕНИ, ПОЧТИ БЕЗСМЪРТНИ И ПОНЯКОГА НАПРАВО ЛЕГЕНДАРНИ Ина Герджикова

ИСТОРИИ

в това постижение, НАСА не проверяват изчисленията докрай. Ракетата излита, без никой да подозира, че 300 секунди по-късно ще се наложи да бъде взривена. Причината? Едно тире на грешно място в математическия код довежда до загуба на контрол в управлението на Mariner I и нанася финансови щети в размер от 600 милиона долара в съвременни пари на НАСА. Eдна десетична запетая пък превръща спанака в супергерой. Митът става легенда, благодарение на популярната анимация „Попай моряка“. Консумацията на спанак в Щатите се увеличава в пъти и зеленчукът разполага със своята случайно придобита слава и до днес. През 1870 година немският учен Ерих фон Волф допуска грешка при записването на съдържанието на желязо в спанака и го увеличава десетократно (почти както порастват и мускулите на Попай, когато изяде консерва от зеленото „чудо“). Сбърканата десетична запетая остава незабелязана в продължение на десетилетия преди някой да се усъмни и да провери фактите.

НЯМА ГУМИЧКА ЗА ПЕЧАТНАТА ГРЕШКА

Съвременният свят на неспящи злопаметни социални мрежи не прощава никому и с особен хъс следи за пропуски и гафове на журналистите. Пред всеки колега стои предизвикателството да бъде пръв в отразяването на събитията. Именно неистовото желание да съобщят новината преди всички превръща следизборния специален брой на Newsweek в колекционерска находка. На корицата е кандидат-президентът Хилъри Клинтън, а заглавието е „Madam President“… но събитията не се развиха точно така. Какво се прави в такъв момент? Засрамената медия изтегли тиража от 125 000 бройки с лика на г-жа Клинтън, извини се и с половин уста обяви, че едва 17 броя от него са фактически продадени (проклинайки наум Facebook и Twitter). Първата страница на британския вестник Evening Standard се превръща в далеч по-злощастен пример за „бързата работа, срам за майстора“. През 2013 година един от журналистите публикува tweet с корицата на изданието, разкриваща детайли за държавния бюджет… 20 минути преди финансовият министър да го представи пред парламента. Драма има, има и уволнени, а обяснението е, разбира се, че постът е направен от млад и неопитен журналист.

ПРЕДАВАНЕ НА ЖИВО

Публика в смокинги и вечерни рокли, прожектори, телевизионни камери, милиони зрители и едно малко листче с новина за съобщаване – това е още една безотказна рецепта за световен гаф. А после взимате короната от главата на погрешно обявената Мис Вселена и я слагате на правилната. В тази злощастна ситуация изпадна телевизионният водещ Стийв Харви през 2015-а, когато в бързината и вълнението си оповести „Мис Колумбия“ Ариадна Гутиерес за Мис Вселена 2015. Минута по-късно, осъзнал грешката си, Харви се поправи и така шокираната и невярваща Пиа Вурцбах, представителката на Филипините, изведнъж се оказа найкрасивата жена на планетата.

107

ИСТОРИИ

По-малко от година и половина по-късно холивудските ветерани Уорън Бийти и Фей Дънауей участваха в повторение на същия гаф. В тазгодишните Оскари La La Land беше обявен за най-добър филм и екипът дори беше преполовил благодарствените си речи, когато на сцената настана суматоха. В бързината грешен плик бил подаден на Уорън Бийти и Фей Дънауей, а в крайна сметка отличеният с найвисокия приз в седмото изкуство за 2017 г. бе филмът Moonlight. Сниманият гаф е вечен гаф – няма такава сентенция, но би било подходящо да има.

ЧЕТЕТЕ ПРЕДИ ДА ПОСТВАТЕ, БЕ, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ

„Ще го прочета още един път и тогава ще го публикувам“ – ето това не си е казал наум Доналд Тръмп момент преди забавния „Covfefe“ гаф. Какво се случи: президентът недоволства срещу медийното отразяване на действията му и го прави, както най-обича – след полунощ в Twitter. В бързината и по невнимание публикува своя tweet, преди да забележи, че вместо coverage (отразяване) е изписал несъществуващата дума „covfefe“. Тръмп изтрива поста си от социалната мрежа, но не може да изтрие забавата и объркването, които грешката му предизвика. И докато държавният глава вероятно още се гневи вътрешно за смеха на свой гръб, то модният дизайнер Марк Джейкъбс прие доста философски собствения си скоростен гаф. През 2015 година за няколко минути на страницата му в Instagram излезе провокативно селфи. След като го изтри, дизайнерът коментира кратко: „Да, инцидентно публикувах голия си задник и го изтрих. Флиртувах с някой онлайн и това бе предназначено за лично съобщение. Упс, моя грешка. Аз съм гей – понякога флиртувам и си чатя с мъже онлайн. Голяма работа!“. Адмирации за реакцията! Друга случайно публикувана снимка пък зарадва феновете на Серина Уилямс по-рано тази година. Легендарната тенисистка сподели, че възнамерявала да прати снимката на непогрешимо закръгленото си коремче на близки, но вместо това я споделила с феновете си в Snapchat… те така стават тези неща. При Доналд Тръмп сякаш няма съмнение, че гафът е грешка, но

108

TH E S P E E D I S S U E

Серина Уилямс погрешка обяви бременността си пред целия свят за „инцидентните“ постове на звездите винаги очакваме, че може и да са добре изчислен PR ход. И всъщност това е едновременно добрата и лошата новина за грандиозните гафове, случили се поради бързане – може да отшумят, без да се задържат във времето, а може и да останат в историята.

ПАРИ

БЪДЕЩЕТО ВЕЧЕ Е ТУК

В ИЗЦЯЛО ОБНОВЕНИЯ ФУТУРИСТИЧЕН КЛОН НА БАНКА ДСК В СЕРДИКА ЦЕНТЪР ЩЕ ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОПЪТУВАТЕ ПОНЕ 10 ГОДИНИ НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО

Теодора Георгиева

арите трябва да се управляват, а не да им се слугува – казал Сенека преди много, многo години. Дали е подозирал, че думите му ще пропътуват десетки векове, за да достигнат до нас днес, не знаем. Но сме сигурни, че няма как да си представим живота без помощник в това „управление“. У нас има една финансова институция, която предоставя неотменна подкрепа на българите повече от половин век – Банка ДСК. Ако сте посещавали наскоро Сердика Център, със сигурност сте забелязали зелено-бялото пространство с иновативен дизайн: обновения клон на банката, оборудван с дигитализирани възможности за извършване на основните услуги. Цифровизацията е част от цялостната политика и стремежа на институцията да бъде поне една крачка напред във времето. Именно тази философия се е превърнала в еталон за модерно и компетентно обслужване, особено за младите банкови клиенти, свикнали да не се разделят с телефона и лаптопа си. Нещо повече – те могат да получат насоки и съдействие, за да опознаят възможностите за онлайн банкиране, с което да улеснят извършването на транзакции от всяка точка на света. Идеята е този дигитален клон да работи реално като хибридно пространство между онлайн и офлайн обслужването. На тези, които са запознати с IT новостите в сектора, се дава възможност за пълно самообслужване. „Живеем в епоха на дигитализация, която променя стремглаво бизнес моделите и работната среда. Ето защо ние предоставяме на нашите клиенти

ОБСЛУЖВАНЕ, КОЕТО ИЗПРЕВАРВА ПРОМЕНИТЕ“,

коментира г-жа Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Кратката разходка из новия дигитален оазис на финансовата институция се превръща в красноречиво доказателство за това. Още на входа два екрана запознават клиентите с подробна информация за предлаганите продукти и услуги. Във вътрешността е инсталирана специална конзола с възможност за интернет банкиране. На нея ще откриете виртуална папка, съдържаща всички необходими документи и с описание на стъпките за изчисляване на разходите при кандидатстване за кредит. Папката съдържа и друга полезна информация – в нея е представена тарифата за услугите, лихвен бюлетин и др. Директно от екрана клиентът може да заяви и да калкулира сам кредита си, въвеждайки размера на вноските и научавайки всичко важно, преди да премине към кандидатстване. В обособена зона са предоставени и таблети за работа със специализирани мобилни приложения за тези, които са свикнали да вършат делата си от разстояние. В зоната за посрещане има банкомати за вноски, теглене и бързи плащания, като всички операции клиентите могат да направят напълно самостоятелно. Посещението на дигиталния клон на Банка ДСК в Сердика Център носи усещането за наближаването на края на хартията. Новите технологии са напът да ограничат максимално броя на документите чрез прилагане на съвременен процес за подписването им с електронна писалка на специализирани устройства и изпращане по електронен път към клиентите. Обслужването е по-бързо заради автоматизиран процес на регистрация и актуализация на данните на клиентите в банковата система. Още ли се съмнявате дали живеем в бъдещето? Банка ДСК със сигурност вече е там.

109

ПАРИ

ИЗБЕГНЕТЕ ЛИХВИТЕ С БАНКА ДСК OТCТЪПКИТE И БOНУCИТE ИМAТ ВCE ПO-ГOЛЯМO ЗНAЧEНИE ЗА ПOТPEБИТEЛИТE

Теодора Георгиева

ко преди години пълнехме портфейлите си само с кеш и това беше единственият начин за разплащане, то кредитните карти навлязоха бързо, защото имаше силна необходимост от тях като средство, което да улесни живота ни в много аспекти. Популярността им нарасна значително и сега ги използваме навсякъде: от плащане за важни и добре премислени покупки до седмичното пазаруване в кварталния магазин. Въпреки това доста българи все още продължават да се въздържат от плащания с такава карта, тъй като я приемат като скъп, сложен и обвързан с лихвени задължения продукт. Истината обаче е, че лихвата може да се избегне, стига картата да се използва по предназначение. Ако пазарувате на ПОС терминал при търговец или в интернет и погасите цялата усвоена сума в рамките на гратисния период, то вие не дължите лихва. Когато обаче клиентът ползва кредитната си карта, за да тегли суми в брой, освен че веднага започва да се начислява лихва, то той дължи и такса за самото теглене. В желанието си да насърчи ползването на кредитни карти Банка ДСК предоставя атрактивни и изгодни продукти и условия на своите клиенти. Например, от началото на годината банката предлага безконтактни кредитни карти, които осигуряват допълнително удобство и сигурност на своя притежател, защото плащането

110

TH E S P E E D I S S U E

се извършва само с едно докосване до ПОС терминала, като през цялото време пластиката остава в ръцете на своя собственик. Освен това Банка ДСК предлага на своите потребители различни стимули за насърчаване използването на кредитната карта за ежедневни разплащания. При активната й употреба клиентите получават обратно до 1.5% от стойността на направените от тях покупки. А на своите първокласни бизнес клиенти с безупречна финансова репутация, за които

ЛУКСОЗНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ,

Банка ДСК предлага златна и платинена кредитна карта MasterCard или Visa. За да отговори на очакванията на техните притежатели, Банка ДСК предлага възможност за ползването им с висок лимит навсякъде по света. Освен това при активно използване на картите MasterCard Platinum, MasterCard Platinum-Private Banking или Visa Platinum и плащане на суми на обща стойност над 2 000 лв. месечно, не се начислява лихва за периода. Като бонус към всяка платинена карта се издава безплатно и Priority Pass карта, която осигурява достъп до над 850 VIP салона по летищата в целия свят. И това не е всичко. Притежателите на картата ползват значителни отстъпки при покупки в определени търговски обекти, в елитни хотели и курорти, rent-a-car услуги и др. и получават допълнително безплатна застраховка „Помощ при пътуване в чужбина”.

Кредитни карти на Банка ДСК:

МаsterCard Galaxy Visa Galaxy

Галактика от възможности

З Д РА В Е

TOTAL BODY WORK Това е отлична комбинация от всички стилове класическа аеробика, в съчетание с елементи от бойните изкуства, кик бокс, тае бо и др. Total body work обединява кардио упражнения и движения, които работят върху основните мускулни групи. Този клас спомага за оформяне на мускулатурата, подобрява дишането и кръвообращението и въздейства тонизиращо върху цялото тяло, като събужда процесите на изгаряне на енергия под формата на мазнини и въглехидрати. ПИЛАТЕС Нашумялата система от упражнения за разтягане и сила е разработена преди повече от деветдесет години от Джоузеф Пилатес, но стана по-известна преди 10-ина години като причината за неподражаемото тяло на Мадона. Укрепва и тонизира мускулите, подобрява стойката, развива гъвкавост и равновесие в тялото и прави фигурата постройна. Методът разглежда човека като едно цяло, вместо да изолира група мускули и да работи само върху опредена област. ЙОГАЛАТЕС Както издава името, става въпрос за съчетание на йога и пилатес. Успехът му се основава на най-новите медицински изследвания за това как функционира тялото ни, докато се движим. Чрез йогалатес се постига укрепване на мускулатурата без създаване на излишен обем, както при силовите тренировки. КАНГО ДЖЪМПС Кенгуру подскоците са едно от новите фитнес увлечения, като проучванията показват, че 5 минути със специалните обувки с пружини води до изгаряне на двойно повече калории от нормална кардиотренировка, а ставите и сухожилията са поставени под много по-малък стрес. Подскоците натоварват цялото тяло и мобилизират всички мускулни групи на краката, гърба и гръбначния стълб, а също подобряват и стойката. ZUMBA Нашумялото преди няколко години занятие е идеалното съчетание между танц и аеробика. Съществува статистика, която показва, че за 10 тренировки под звуците на латино ритми като меренге, салса, кумбия или регетон отиват толкова калории, колкото бихте изразходили за 3 пъти повече посещения във фитнес залите.

ВЪВ ФОРМА С VISA Антония Стоилова

КАК ДА ПРЕВЪРНЕТЕ ТРЕНИРОВКИТЕ В ЗАБАВЛЕНИЕ, А ЗАБАВЛЕНИЕТО В ЗДРАВЕ

есно е! Като начало спрете да отлагате за понеделник и започнете от днес. Отидете в магазина и си купете подходяща екипировка, за да се чувствате комфортно, докато тренирате. После изберете най-подходящия за вас спорт и си запишете час в Inergy Fitness & Spa, където на разположение са висококвалифицирани инструктори, които ще се грижат не само за добрата Ви физическа форма, но ще предложат и много забавно настроение в една различна атмосфера. Да, началото винаги е трудно, но резултатите определено си заслужават. Ако фитнес заниманията Ви се струват скучни, по-добре изберете някои от груповите тренировки. Така може да следите напредъка си спрямо останалите участници и да размените опит, a упражненията се превръщат в истински весело преживяване. Подбрахме за Вас няколко групови занятия, които ще Ви вкарат във форма за отрицателно време и ще Ви заредят с нужната енергия. Ако сте притежател на Visa Gold, Platinum или Infinite, получавате 10% отстъпка от всички абонаментни карти за фитнес, басейн и релакс зона в Inergy Fitness & Spa. Научете повече на: www.visabg.com

112

ХРОНОМЕТ ЪР

И НАЙБЪРЗИЯТ СПОРТ Е...

НЕ Е ТЕНИСЪТ. НЕ Е ДОРИ FORMULA 1. ПОДГОТВЕТЕ СЕ ЗА ИЗНЕНАДА Цветан Баяслиев

ПО-БЪРЗО, ПО-ВИСОКО, ПО-СИЛНО.

звестното олимпийско мото е въведено от маркиз Пиер дьо Кубертен на игрите в Антверпен през 1920 г. Вече близо век то е символ на огромните усилия и трескавите стремежи на участниците в найголемия спортен форум. Сега погледнете горната фраза отново. Точно така – „по-бързо“ е в самото начало. И това не е никак случайно – именно скоростта е онази величина, без която е трудно да си представим спорта като такъв. Дисциплините, в които бързината няма ключово значение, са наистина съвсем малко. Ако въобще съществуват. Да вземем за пример шахмата. На пръв поглед скоростта не е фактор в древната игра, защото съперниците са почти напълно неподвижни и единствената кинетична енергия в цялата система идва от епизодичното преместване на фигурите. Но кое всъщност печели битката, ако не бързината на мисълта? Мисъл, която се устремява напред във времето, подобно на светлината, и изпреварва събитията с 5 или дори с 10 хода... Най-популярните спортове в световен мащаб на практика са олицетворение на скоростта. Във футбола тя се съдържа в два компонента – колко бърз е играчът и колко бързо се движи изританата топка. Същото важи за баскетбола, тениса, волейбола... За плуването и леката атлетика е излишно дори да споменаваме – това е скорост в най-чист вид, макар и в две различни среди. Дори в секторите за скок на дължина, скок на височина и овчарски скок, където всичко се измерва в сантиметри, решаващият фактор е... бързината при засилката, разбира се.

113

И все пак – кой е най-бързият спорт, създаден от човека? Хм... Дори самото дефиниране е трудна задача, какво остава за същинското измерване. При подобна съпоставка може да бъде взет предвид единединствен показател. А именно кой е най-бързият движещ се обект в света на спорта, където наред с обичайните физични закони важат и тези на емоциите, мръсните номера и неприлично многото пари?

ГОСПОДА, ЗАПАЛЕТЕ ДВИГАТЕЛИТЕ!

Логично е да започнем с моторните спортове. Все пак при тях скоростта се постига чрез свръхмощни двигатели и аеродинамични тунели от най-ново поколение. Разработката на един болид във Formula 1 отнема хиляди часове работа на водещите инженери в автомобилната индустрия и струва десетки и дори стотици милиони долари. Как ви звучат 369.9 км/ч? Именно това е официалният рекорд за цялата история на F1. Поставя го бразилският пилот Антонио Пицония през 2004 г. на италианската писта „Монца“. И ако тези близо 370 км/ч не ви респектират достатъчно, само почакайте. В легендарното състезание 24 Hours of Le Mans имаме невероятните 407 км/ч, постигнати от Роже Дорши с WM P88 – Peugeot през 1988 г. На две колела стойностите са по-ниски, но не и колкото бихме очаквали. В кралския клас при мотоциклетизма на писта – Moto GP – короната за най-бърз състезател е притежание на Дани Педроса.

114

TH E S P E E D I S S U E

Испанецът развива 349.288 км/ч по време на Grand Prix на Италия през 2009 г. Не успява да завърши, след като губи контрол върху машината. За щастие, без фатални последици. И понеже разглеждаме спортове с високи обороти и рев на двигатели, не бива да пропускаме Red Bull Air Race World Championship – състезание със самолети и истинско зрелище. Пилотите трябва да преминат за възможно най-кратко време през трасе, обозначено чрез въздушни пилони. Тук най-високата измерена скорост е 426 км/ч. Запомнете тази стойност. Защото дори тя ще бъде засенчена. При това от спорт, който едва ли ще отгатнете.

НЯКОЙ ВИДЯ ЛИ ТОПКАТА?

Както вече стана дума, в тази своеобразна класация ще вземем предвид всеки движещ се обект в съответната дисциплина. Само за протокола – най-бързият човек върху ски е италианецът Симоне Оригоне (254.9 км/ч), а на велосипед – австриецът Маркус Щокъл (210 км/ч). Стара футболна аксиома гласи, че е най-добре топката да се подава, защото тя е по-бърза от всеки играч. Абсолютен факт. Но нека започнем с тениса на маса. Познатото като пинг-понг топче е съвсем леко, но когато бъде ударено от майстор на хилката, полита с впечатляващите 112.5 км/ч. Резултатът е съвсем официален и принадлежи на новозеландеца Ларк Брандт. Продължаваме с крикета – спорт с огромна популярност в

ХРОНОМЕТ ЪР

планетарен мащаб. Рекордьор за най-бързо хвърляне на топката е пакистанецът Шоаиб Актар – 161.3 км/ч през 2003 г. Подобни са стойностите и в любимия на американците бейзбол. Макар че през 1974 г. измервателните технологии са далеч от сегашното поколение, именно оттогава датира и върховото постижение на Нолан Райън – 174 км/ч. Вече няколко пъти споменахме футбола, а играчът с най-силен шут без съмнение заслужава място в залата на славата редом до Пеле и Марадона. Ако не сте чували името Рони, не се упреквайте. Този 31-годишен бразилец в никакъв случай не е сред големите звезди. Постът му е ляв защитник, а понастоящем носи екипа на родния си клуб „Форталеза“. Като млад минава за голяма надежда и дори подписва с португалския „Спортинг“, но кариерата му в Европа се оказва разочароваща и включва още „Лейрия“ и „Херта“. Съдбата обаче отреди Рони да остане в летописите на футбола с найзверския шут, регистриран някога. През 2006 г. с екипа на „Спортинг“ той почти къса мрежата от пряк свободен удар, а според експертите топката е развила скорост от 210.8 км/ч.

И ПОБЕДИТЕЛЯТ Е... ЕДНО ПЕРЦЕ

Това е спорт, практикуван предимно в Далечния изток. Найизтъкнатите български състезатели в него са Петя Неделчева и сестри Стоеви. Веднъж ненадминатият Димитър Пенев го нарече бабинтон. А истинското му название е бадминтон. Да, точно така – онази игра с хилките и перцето, която често практикуваме на излети в парка. И как точно бадминтонът е най-бързият спорт в света? Много просто. През 2013 г. така нареченото перце се превръща в истински снаряд, който пори въздуха с 493 км/ч. Заслугата е на малайзиеца Тан Боон Хоенг, който изпробва нов модел ракета. А рекордът в състезателна обстановка е на китаеца Фу Хайфенг – 332 км/ч през 2005 г. Още ли не ви се вярва? Пуснете си някое тематично видео в мрежата и се вгледайте наистина внимателно...

ХВАНИ ГО, АКО МОЖЕШ

Сервисът е сред най-мощните оръжия в тениса. Защо са ти изящен форхенд и бекхенд с една ръка, ако нижеш ас след ас в полето на слисания съперник? Лидер по този показател е австралиецът Самуел Грот с изумителните 263.4 км/ч през 2012 г. За негово нещастие обаче постижението е поставено на турнир от сериите Challenger и не е официално признато от Асоциацията на професионалните тенисисти. Затова призът се държи от хърватина Иво Карлович – 251 км/ч за купа „Дейвис“ през 2011 г. Братовчедът на тениса – скуошът, вдига летвата още по-високо. Австралиецът Камерън Пили запраща топката с 281.6 км/ч. Говори ли ви нещо терминът пелота? Наричат я най-бързата игра в света и е измислена в страната на баските. Топката е по-малка от бейзболната и е по-твърда от тази за голф. С помощта на специална ръкавица състезателите я изстрелват с над 300 км/ч. Правилата са малко сложни, но най-важното гласи: не стойте на пътя на топката. Мнозина имат предразсъдъци към голфа и смятат, че това е запазена територия за затлъстели богаташи. Всъщност с помощта на правилна техника и подходящ стик топката развива стряскаща скорост. Рекордът се държи от американеца Морис Алън – 339.6 км/ч през 2002 г.

КОЛКО КМ/Ч ВДИГА HOMO SAPIENS? Ние отдавна господстваме сред биологичните видове на планетата и дори излетяхме в Космоса. С развитието на технологиите разстоянията все повече губят ограничаващата си роля. Самолетите чупят звуковата бариера, а влаковете-стрели ни транспортират от точка А до точка Б по-бързо, отколкото учениците пресмятат задачата. И все пак – каква е максималната скорост, която може да развие Homo Sapiens без научните

постижения? Тоест когато разчита единствено и само на една човешка сила? За отправна точка вземаме световния рекорд на 100 метра. Юсейн Болт измина дистанцията за 9.58 секунди, или със средна скорост 37.58 км/ч (10.44 м/сек). Бързината му обаче варира в различните фази на бягането. В интервала между 60-ия и 80-ия метър Светкавицата от Ямайка развива 44.72 км/ч (12.42 м/сек).

Къде ни нарежда това постижение в надбягването между видовете? Болт наистина е бърз, но би изглеждал направо нелепо до гепарда, който преследва плячката си със 118 км/ч. Марлинът пори водата със 110 км/ч, а соколът-скитник лети с около 100 км/ч.

115

UDAYA LIVE: ПОДАРИ СИ ВРЕМЕ ЗА ТЕБ

ЙОГА ПРАКТИКИ, МЕДИТАЦИИ, ТАНЦИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ УЪРКШОПИ, КОНЦЕРТИ НА ЖИВО, НАД 50 ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ. ВСИЧКО ТОВА – ПРЕЗ АВГУСТ, САМО НА 30 МИНУТИ ОТ СОФИЯ

Теодора Гергова

а втора поредна година от 16 до 21 август в сърцето на Стара планина в Riu Pravets Resort ще се проведе фестивалът за йога и музика Udaya Live. За преживяването на философията на древното изкуство, посветено на начина на живот в хармония и баланс, се грижат някои от най-популярните учители и артисти от цял свят. Сиана Шърман, Ани Карпентър, Джейсън Андерсън, Даниел Скот и Ема Хенри са малка част от имената, които водят участниците в пътуването им към опознаване и откриване на себе си. Изборът на водещи съвременни личности от йога общностите от цял свят е сърцето на фестивала. Целта е всеки да получи достъп и възможност да преживее знанието и усещането за йога, съобразено с индивидуалните потребности и съвремието днес, тук и сега. Концепцията йога е процес на развитие и пробуждане. Разнообразието от активности започва от рано сутрин и продължава до късно вечер. Програмата на фестивала е построена така, че да предложи всички нива на трудност. Паралелно се провеждат няколко различни класа, което позволява ДНЕВНИ ЙОГА ПАКЕТИ: 2 дни: йога, музика на живо, медитации, киртан, общуване – цена 300 евро 5 дни: йога, музика на живо, медитации, киртан, общуване – цена 600 евро ALL INCLUSIVE ПАКЕТИ ЗА 5 ДНИ: Настаняване в самостоятелна стая, закуска, обяд, вечеря, йога, музика на живо, медитации, киртан, общуване, трансфер, СПА, фитнес – цена 1397 евро на човек Настаняване в двойна стая, закуска, обяд, вечеря, йога, музика на живо, медитации, киртан, общуване, трансфер, СПА, фитнес – цена 997 евро на човек Настаняване в къща в двойна стая, закуска, обяд, вечеря, йога, музика на живо, медитации, киртан, общуване, трансфер, СПА, фитнес – цена 997 евро на човек Повече информация и билети ще намерите на www.udayalive.com

116

TH E S P E E D I S S U E

ДУ Х И ТЯ ЛО

117

участие както на напреднали, така и на начинаещи. Udaya Live е достъпен за всеки –добре дошли в това пространство, посветено на преживяването и свободата на избор, съобразени с личността. Фестивалът се радва на много голям интерес от участници от цял свят. Миналогодишното издание събра 800 последователи. Йога учи на себеуважение и грижа към твоето „аз“, като същевременно създава

ЕМОЦИЯ НА СПОДЕЛЕНОСТ И СЪПРИЧАСТНОСТ.

Това е основата, на която се градят дълбоко емоционални връзки, постигнати по време на вътрешното пътуване към самия себе си. Udaya Live е възможност за обмяна и споделяне на преживяване и опит във философията на йога.

Човек е това, с което се храни, а храната е основен източник на енергия и е важно не само да има добър естетически вид, но и да дава емоция. Ето защо, за да е вкусна, тя трябв да да се приготвя с любов. За достигане до всички сетива по време на ретрийта ще се грижи екип от известни майстори, които ще приготвят специално меню от добре подбрани здравословни и чисти храни. Повечето от практиките се водят сред природата. Тази година темата на събитието е водата, поради което и част от класовете ще се проведат именно до езерото в Riu Pravets Resort. Освен с близкото си разположение до София, Правец е известен с изключително чистия въздух. Всеки, посетил града, знае, че нощното небе е незабравимо. Тази година фестивалът съвпада с дъжд от падащи звезди, което ще направи преживяването още по-мистично и вълнуващо.

КАКВО КАЗВАТ УЧИТЕЛИТЕ: Сиана Шърман: „Йога е среща лице в лице с всяка частица от себе си.“ Витас Баскаускас „Умът е труден за управление. Но може да бъде трениран чрез постоянна практика и освобождаване от желанието.“ Брет Моран: „Превърни живота си в легендарно приключение.“ Мишлен Бери: „Йога е обединяващото изкуство да

118

TH E S P E E D I S S U E

трансформираш дхарма в действие. Било чрез вдъхновяваща мисъл, да храниш правилно децата си, картина, мил жест или проява на мир, която движи човечеството напред.“ Кристи Кристенсен: „Вдъхнови живота си!“ Майкъл Джеймс Уонг: „Някои мъже мислят, че йога те прави по-малко мъж – истината е, че те прави по-добър такъв.“ Емили-Клеър Хил: „Прави планове... но ги приеми, ако те се променят. Пусни се по течението.“

ДУ Х И ТЯ ЛО

Джейсън Андресън: „Йога е одисея през големия океан на съзнанието, която ми позволява да наблюдавам чувствата, емоциите, усещанията, мислите и паметта си, вместо да се превръщам в тях.“ Ема Хенри: „Концентрирайки се дълбоко и насочвайки вниманието си навътре, ще можеш да се свържеш не само с твоето физическо, но и с енергийното и емоционалното си тяло.“

Андреа Маркъм: Актрисата Хедър Греъм казва за нея: „Комбинацията от предизвикателство и хумор в класа на Андреа е уникална, умна и ме кара винаги да се чувствам подобре, след като си тръгна. Тя е великолепен учител и обожавам класа ѝ“, казва актрисата Хедър Греъм за Андреа Маркъм Селест Болин: „Хвърчаща коса, притворени очи и отворено сърце. Танцът не изглежда като нещо, а се усеща като нещо. Намери своята радост и й се предай!“

119

ЛЮБОМИР КОСТОВ – ПЪРВИ В БАВНАТА ИГРА, НАРЕЧЕНА ГОЛФ

НАЙ-ГОЛЯМАТА БИТКА В СПОРТА, А И В ЖИВОТА, НЕ Е СЪСТЕЗАНИЕТО С ОСТАНАЛИТЕ, А НАДПРЕВАРАТА СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ

Андреа Пунчева

азват, че голфът е една от най-мудните игри – затова и подхождал на заможни пенсионери. Само че двукратният републикански шампион на България в този спорт, 20-годишният Любомир Костов не е съгласен. Всъщност, очаква се той да се преквалифицира от аматьор като професионалист дни след излизането на този брой от печат. „Това не е вярно, но незапознатите с голфа хора масово го вярват. Важно е да се промени разбирането за играта, че е мързелива и скучна. Моите приятели съм ги взимал с мен на игрището и след 2-3 часа там те си променят мнението изцяло.“ Разбирам Любо, защото аз съм по същия начин със снукъра. Мога с часове да обяснявам красотата му пред хора, за които той е лишен от всякаква тръпка. Тактическото мислене с 4-5 хода напред, прецизността, изобретателните ходове, интелектуалното предизвикателство – снукърът за един е голф за друг! Преквалифицирайки се Любомир вече ще има право да получава приходи от състезания. Тук правим уточнението, че макар и вече да имаме няколко професионалисти в България, те са се насочили към треньорска, а не съм състезателна кариера. Затова и Любо ще е първият такъв професионалист.

120

TH E S P E E D I S S U E

Спортът работи с натрупване, защото

ОСНОВАТА НА ГОЛФА Е В ЗРЕЛОСТТА,

в мозъка, не е толкова физически. Затова 20-годишният ни играч очаква да развие стила си напълно, когато е поне на 24-25 г. Както ми го обяснява, в първата година от преквалификацията в професионалист играчът предизвиква „Уау“ ефект, това е дебютът му на световната сцена, така да се каже. Следват активно развитие и едва на по-късен етап играта му придобива по-оформен вид. Голфът е огледало на живота: случва се бавно и ти се порастваш заедно с него, казва Любомир. Какво да кажем тогава за порастването, което го очаква в университета – без заобикалки го питам доколко купоните и студентският живот имат шанс да развалят дисциплината му. Отговорът е разочароващ, но не по същата причина, по която бихте предположили: и в момента разчита основно на себе си и семейството си. Тъй като няма цял екип, който да седи зад него, Любо е свикнал да бъде отговорен и затова не смята, че университетът ще развали дисциплината. „Голфът е култура и като всяка друга, понякога привлича почитатели, за които е важен само социалният статус, свързан със спорта.“ Това ми звучи като британските клубове в елитните университети и в много отношения е – ако избереш да се подчиниш на тези правила. За Любо обаче голфът би могъл да е по-далеч от

тези определения. „На някого може да му е интересно да прави бизнес на игрището, на втори – да се усамоти за няколко часа и да излезе от офиса; трети го влече състезателният елемент. Хубавото е, че човек може да открие себе си в играта. Голфът е голяма част от живота ми и съм приел, че ще посветя бъдещето си на него.“, обобщава 20-годишният спортист. Каквото и да говорим, все се завъртаме около схващането за голфа като елитарно, скъпо удоволствие, непознато за масите, отдалечено както финансово, така и културно от реалността им. „Изобщо не е толкова недостъпен, колкото се опитват да го изкарат. Както и със ските, така и тук, можеш да си купиш екипировка за 1000 лв. Или такава за 100. Можеш и да си вземеш под наем.“ Казва го, но е наясно, че у нас има проблем и той се корени в липсата на изградена стратегия. „Щом голфът не е спорт с дълги традиции, за да бъдат привлечени повече почитатели,

ПОВЕЧЕ ГЪВКАВОСТ ОТКЪМ ЦЕНИ

и възможности би била решаваща. В Словакия, Словения и Чехия, например, хората играят нонстоп, защото там има правилна политика, а не защото игрищата им са по-добри и по-красиви от нашите. Има и друго: цената варира според часа и натовареността. Искаш да играеш 9 дупки днес, защото за толкова ти стигат времето, парите или настроението в момента: плащаш 1/3 от цената и го правиш с удоволствие. Или идваш в 14 ч., вместо сутринта, и пак цената е наполовина или поне драстично по-ниска”, синтезира Любомир. 20-годишният ми събеседник насочва вниманието си към Западна Европа, Америка или Азия, където стратегиите за мениджмънт и популяризация на спорта са отдавна измислени. „У нас нещата куцат, защото се опитваме да измислим топлата вода. Импровизира се по отношение на тренировки, knowhow, организация и т.н. Когато се състезаваме на турнири извън

страната, виждаме, че сме изправени срещу друга система: обикновено отборите на други държави създават усещане за нация, действат стратегически, разполагат с армия от треньори, екипирани и облечени като едно цяло. При нас често се случва всяко дете или състезател да е единствено със свой родител, който е в ролята и на мениджър, и на треньор, а със сигурност не на последно място и на спонсор. Горди си носят българското знаме по света, доволни, че пътуват и се състезават. Но това е импровизация, която има големи психологически и технически последствия върху резултатите.“ Пренасям разговора към по-оптимистична насока, тъй като и за двама ни е ясно, че както с всичко друго, и развитието на голфа в България е въпрос на съзряване и ще отнеме време.

ЛЮБОМИР ДЪРЖИ РЕКОРДА

на игрището в Правец за изиграване с най-малко удари – нещо, което малцина знаят. Поставен е на официален турнир, на европейски шампионат за подрастващи европейски държави – European Team Shield, когато изиграва игра на -7 (използва 7 удара по-малко от предвидените, за да стигне до финала). Другият претендент за рекорд в Правец е професионалистът Уго Сантош, който е отбелязал същия резултат, но в дъждовно време, когато е позволено топката бъде местена. „Надявам се с моите знания да съм полезен на младите, които идват след мен. У нас често хората пазят наученото за себе си и не го споделят. Това е проблемът. Без обмен на знания няма развитие. А у нас, за съжаление няма школа, систематизирана по някакъв начин. Слава Богу, започват да се появяват повече почитатели на този спорт. Понеже те са второ поколение (след моето), имат от кого да се учат или най-малкото да се мотивират. Всяка генерация трябва да оставя нещо зад себе си. След няколко години, надявам се, почвата ще бъде добре утъпкана и България ще се прослави като една отлична школа за голф състезатели.“

121

БИЗНЕС

ulpros Consulting е технологична компания с най-голям ръст (а вероятно и изобщо) у нас и когато ни се удаде шанс да разговаряме с изпълнителния � директор Ивайло Славов, отговорът беше едно особено скорострелно „Да!“. Началото е сложено през 2010 г., а 7 г. по-късно над 1000 служители в 19 офиса и 7 държави работят в сферата на IT, консултантски услуги, Интернет на нещата, облачна инфраструктура и други термини, които по-често ползваме, отколкото разбираме какво значат.

Андреа Пунчева

КОГАТО ГОВОРИМ ЗА СПОРТ, МОЖЕ БИ ЩЕ ИМА НЯКОЛКО ПРЕТЕНДЕНТА ЗА ТАЗИ ТИТЛА. ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО БИЗНЕС ОБАЧЕ, НЯМА МЯСТО ЗА СПОР 122

TH E S P E E D I S S U E

НАЙ-БЪРЗИТЕ

В БЪЛГАРИЯ

Г-н Славов, при тези темпове на растеж успявате ли да запомните имената на всички нови служители? Ако трябва да съм честен, на около 200250 съм засега, а софийският офис е около 500 души. Уча се, но затова пък помня лицата на всички, поздравяваме се. Попаднах на обявата ви във Facebook, или по-скоро тя попадна на мен: търсите нови служители и обещавате да изплатите обезщетението им към настоящия работодател. Какви качества неизменно търсите – независимо от позицията?

Добре е да имат някакви умения, които да съответстват на насоките на компанията ни. Извън кръга на шегата: за консултантите например по-подходящи са общителни хора, открити към работа с клиента, докато за R&D (Research & Development – изследователска и развойна дейност, бел.авт.) са нужни хора, вглъбени в работата, която има да се прави по продукта, обикновено това са интроверти. Има и общи черти, които не зависят от позицията: нека да са приветливи мислещи хора, да имат желание да се развиват. Средата при нас е мултикултурна, така че всеки добавя своя отпечатък.

ЛИЧНОСТИ

Когато говорим за международни корпорации, един термин, който често чуваме, е glocal – смесица от глобален подход и локално съдържание. Кое при вас е „глокално“? Голяма част от портфолиото ни с услуги е глобално: може да се предлага на всеки един пазар по всяко едно време. Локален е начинът, по който работим. Искаме да бъдем близо до клиентите във всеки от офисите ни в 7-те държави и да отговаряме на потребностите им в съответната страна. Това е нашата рецепта и може би тук се отличаваме от повечето български компании: ние винаги сме били смели в инвестициите си. Идеята е да сме поблизо до клиентите, дори и с цената на по-малка печалба. Кои решения в бизнеса взимате бързо и кои – бавно? Бавно се взимат всички решения, свързани по някакъв начин със сантимент. Такива са решенията за хора – особено когато се отнася до уволнение. За тях човек преценява „за“ и „против“ дали да предприеме тази крачка или не. В тази категория са и спестяванията и стратегическите решения: там е добре да се обмисли, да чуем колкото се може повече гледни точки. Бързо се взимат оперативни решения, защото иначе няма да оцелееш. Особено в компания с нашия ръст нямаш друг избор освен да действаш веднага. Дори понякога взимаш бързо грешното решение, но това не е толкова голям проблем, ако след това бързо вземеш правилното. Експедитивно действаме и когато става въпрос за клиентски очаквания, тогава трябва да си много бърз по простата причина, че скоростта обикновено печели. Всеки от нас е бил клиент на дадена компания и е предпочел да му върнат отговор бързо, а не да го бавят, нали? Стремглавият растеж на една компания понякога води след себе си „прегаряне“. Има ли шанс след голямото изкупуване на фирми да станете жертва на собствения си успех? Ами, да, ние придобихме доста чужди компании напоследък. В момента сме във фаза на консолидиране, за да структурираме правилно онова, което имаме. В следващата година и половина може би няма да купуваме други компании, или поне прецизно ще избираме. Достатъчно пораснахме, сега е време да оправим редиците, да насочим портфолиото към пазара. Естествено, с отворени очи сме, ако нещо интересно изникне. Ако човек надникне във вашия R&D отдел, какво ще види? Развиваме нова собствена облачна технология и това е нещо, за което ще чувате повече през есента. Тук уточнявам, че не става дума да конкурираме Microsoft Azure, Google или Amazon с техните публично достъпни услуги за съхранение на файлове, снимки и данни, а за затворена система, която да обслужва конкретния наш клиент. Отделно развиваме компетенцията си в областта на сигурността на личните данни, там имаме дългогодишен опит. На трето място за нас е важно общуването между отделните технологии, които предоставяме – работим в посока интегрирането и свързването им една с друга.

Стартъпите са тема №1 за корпоративната сфера у нас, те рязко започнаха да никнат навсякъде, много западни компании също откриват потенциал в България. Кога Силициевата долина спря да бъде единственото място за нови технологии? Ние имаме голям ръст от гледна точка на иновации, но огромното количество от тях продължава да се случва в Силициевата долина. Има 4 фактора, които трябва да работят съвместно, и Калифорния е единственото място, където всички те са налице. Първият е образованието: в Долината са Станфорд и Бъркли – университетите, които всяка година бълват качествени студенти. Второто е т. нар. venture capital, който финансира добрите идеи. Трето, има предприемачи, които вливат идеи и капитал. И четвърто: там пазарът е богат на клиенти и индустрии, готови да потребяват създаденото от предишните три стъпки. Много малко места по света предлагат симбиоза от тези четири фактора. Южна Корея например има големи конгломерати, има предприемачество и финансиране – т.е. 3 от 4-те фактора, да кажем. В България сме на около 2 от 4. Образованието върви в тази посока, но има още какво да се очаква. Парите – много са от Европейски фондове и в този смисъл не са устойчива величина. Първото наливане на частни капитали започва едва сега. При предприемачите нещата се развиват добре, там като че ли сме най-напред: има много хора, жадни и будни за успех. За жалост, повечето клиенти в България са чуждестранни компании с офиси у нас, които потребяват иновациите и ги закупуват от държавите, където се намират централните им офиси, а не тук, където просто имат клон. Имаме шанс с малко време и усилия да се озовем на 3 от 4, което си е на ниво Берлин и Лондон. Това би било чудесно. Каква е добавената стойност за икономиката от компания като вашата? Мисля, че тя е доста ясна. На първо място ние сме пример, че ако човек има идеи и желание, може да се развива. Далеч не сме единствените, разбира се, има много други такива компании. Естествено, най-видимият принос са създадените от нас работни места. При това те са висококвалифицирани, добре платени и развиват качеството на кадрите в страната. В комбинация с други компании смятам, че ние спомагаме за създаването на тази среда, за която говорихме преди малко – което в един момент да ни помогне да доведем България на ниво 3 от 4 точки като подходящ хъб за развитие на технологии и иновации като цяло.

ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ БЛИЗО ДО КЛИЕНТИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ОТ ОФИСИТЕ НИ В 7-ТЕ ДЪРЖАВИ И ДА ОТГОВАРЯМЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ ИМ В СЪОТВЕТНАТА СТРАНА

BULPROS е българска компания с офиси у нас, в Германия, Полша, Македония, Сърбия, Великобритания, Канада и САЩ. Тя е международен доставчик на IT решения, услуги и продукти, специализира в облачни услуги, Big Data, интернет на нещата, сигурност и др. Нейни клиенти са фирми в сферата на технологиите и телекомуникациите, финансовите услуги, застраховането, здравеопазването и др.

123

ЛУКСЪТ

ВЕЧЕ НЕ Е

САМО ЛУКС Емилия Колева, специален пратеник на PREMIUM Lifestyle в Лисабон снимки: Financial Times Live

PREMIUM Lifestyle имаме неписано правило: да избягваме, доколкото е възможно, употребата на думaтa „лукс“ , независимо че пишем основно по теми, свързани именно с това. Защото вярваме, че прекомерното използване на която и да е дума води до нейното изхабяване и постепенна загуба на смисъл. В този материал обаче това правило няма да важи. На годишната конференция FT Business of Luxury Summit, която се проведе през май в Лисабон и където нашето списание беше единствената медия от България, намерихме ново съдържание на тези понятия. Те сякаш оживяват по съвременен начин, правейки света ни по-вълнуващ и вдъхновяващ – блясъкът просто вече не е достатъчен. Вижте какво още е необходимо според някои от найзапомнящите се лектори на конференцията.

124

TH E S P E E D I S S U E

КАКВО Е НОВОТО ГУРМЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ, БАВНО ЛИ СЕ СЪЗДАВАТ КАЧЕСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ, ЗАЩО HERMÈS НЯМА МАРКЕТИНГ ОТДЕЛ, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ СЪЗДАДЕ ТЕКСТИЛ ОТ ПОРТОКАЛОВА КОРА, КАК СЕ ПОРЪЧВА ОНЛАЙН ЧАСОВНИК ЗА 133 000 ЕВРО И ОЩЕ МНОГО ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ НА FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT В ЛИСАБОН Авторът с Щефан Зийлаф, дизайн директор на Bentley

Е КСК ЛУЗ И В НО

„Лукс означава да се чувстваш удобно, да не се тревожиш какво мислят другите. Лукс е да бъдеш уверен в себе си, да се освободиш от притеснението дали правиш нещо „правилно“, дали си облечен „правилно“, дали изглеждаш „правилно“... Най-високият клас съвременни ресторанти са такива, защото карат хората да се чувстват истински.“ Чух тези думи от Марша Килгор, обявена от Time Magazine за представител на новото поколение млади предприемачи, след като продава създадената от нея компания на LVMH. В съвсем друг контекст, но със същото послание се включи

НУНО МЕНДЕС, ЕДИН ОТ ТОП ШЕФ-ГОТВАЧИТЕ

на световно ниво с дългогодишен опит, натрупан из целия свят, но най-вече в САЩ, Великобритания и Португалия. „Концепцията за лукс се променя – това важи и за храната. В сферата на ресторантьорството луксът се свързваше с една „задушлива“ безупречност. Имаше за цел да привлече богатите, носещи пищни рокли и скъпоценни камъни. В тези храмове на храната въпросите за устойчивост и етика не стояха на дневен ред – всичко се свеждаше до статуса. Луксът в храненето днес е свързан с възможността за диалог с майсторите, с преживявания, които не може да се купят. Гурме ценителите вече не търсят места, където да сервират хора с бели

Нуно Мендес

Никола Гескиер ръкавици и черни костюми. Има промяна и във връзката между главния готвач и доставчиците и начина, по който работят заедно, за да създадат незабравимо преживяване за посетителите. Елегантната храна и качественото вино са даденост, необходимо условие, но то не е достатъчно. Фокусът се премести върху личното преживяване, което можеш да споделиш с приятни за теб хора. Важна част от него е историята за това, как и най-скромната подправка стига до красивата чиния. Луксът се превръща в нещо много по-лично и интимно“, сподели шеф Мендес. За „освобождаването“ на лукса говори и

НИКОЛА ГЕСКИЕР, ТВОРЧЕСКИ ДИРЕКТОР НА ДАМСКИТЕ КОЛЕКЦИИ НА LOUIS VUITTON:

„Съвременната смесица между спорт и лукс беше създадена от самите жени – дизайнерите просто реагират на нея. Свободата, която

имат дамите да смесват различни стилове, определя днешния силует. Модата се върти около движението и осъзнаването на собственото тяло. Жените продължават да се обличат за мъжете, но повече от всичко сега се обличат заради самите себе си. Това означава повече желание за мода и повече смелост да рискуваш. Например преди години модата на червения килим беше малко консервативна, а актрисите предпочитаха да залагат на сигурно. Това се промени и е чудесно, че червеният килим отразява истинската мода, а не показва само рокли тип „русалка“. Това, което аз правя, е да създам един цялостен гардероб. Всеки дизайнер търси точния момент, в който хората да кажат „точно това искам, и то точно сега“. Но истинската цел е също да търсиш неподвластна на времето визия. Всеки от нас мечтае да създаде нещо, което ще трае вечно. Louis Vuitton ми дава свободата да се изразявам, но същевременно знам къде се намирам. Къщата има дългогодишни традиции в качествената и майсторска изработка,

125

но брандът има нужда от иновации. Ролята на дизайнера е да бъде различен, да има гледна точка и да оформя идеите. Трябва да бъде смел и да се опита да си представи какво ще се харесва след три или шест месеца. Времето в създаването на висок клас продукти е ключов фактор. Колкото по-често правиш нови неща, толкова по-малко изключителни са те. Луксът изисква време, за да се развие и да се създаде. Затова в днешния дигитален свят, в който хората са свикнали всичко да се случва веднага, повече от всякога трябва да са наясно, че лукс означава и да не бързаш, да бъдеш търпелив, за да изчакаш най-доброто.“ Темата за адаптацията към дигиталния свят засегна също

ЖАН-ФРАНСОА ПАЛУС, УПРАВЛЯВАЩ ДИРЕКТОР НА KERING –

групата, която притежава брандове като Gucci, Bottega Veneta, Saint Laurent, Alexander McQueen, Balenciaga, Boucheron, GirardPerregaux, Ulysse Nardin. „При луксозните марки понякога имаме по-аристократичен поглед“, каза той и обясни, че „сега е нужно да бъдем по-отворени към случващото се около нас. Дигиталното пространство е именно такава област. Трябва да предприемем комплексен подход, който да е в духа на имиджа на бранда. Социалните мрежи дават възможност да създадем по-неформална връзка с клиентите си. Това ни носи данни, а те ни позволяват да познаваме почитателите си още по-добре. А това на свой ред води до по-успешни продажби. Индустрията ни трябва да премести фокуса от продукта към клиента.“ Г-н Палус сподели още как Алесандро Микеле, дизайнерът, който пое Gucci преди 2 години, обживява бранда със смелите си идеи. „Той диша с Gucci. Представи ни визия, в която всичко пасваше идеално, а ние просто му дадохме ключа, за да я създаде. Всеки сезон е отделна глава от книга. Това създава стил.“

„СТИЛЪТ Е ОНОВА, КОЕТО ОСТАВА“, КАЗВА АКСЕЛ ДЮМА,

шесто поколение наследник на фамилията Hermès и настоящ CEO на компанията. Той също потвърди, че времето е от ключово значение, за да можеш да създадеш емоция за клиента. Може би сте чували (а ако не сте, ще ви е интересно да научите), че Hermès нямат отдел маркетинг. Причината: „Нашата цел не е да задоволяваме нуждите на клиента, а да създаваме желанията на бъдещето, в противен случай винаги ще сме в догонваща позиция“, обясни г-н Дюма. Философията на бранда е, че свободата създава конкуренция. Компанията залага на повече творчески кадри, които работят с минимален надзор от ръководството, а всички управители на магазини решават кои продукти да предлагат в обектите си, така че да няма два еднакви бутика. На въпроса защо за 70% от моделите чанти се произвеждат по-малко от 10 бройки г-н Дюма отговори, че това не е умишлена маркетинг стратегия за създаване на усещане за недостиг, въпреки че т.нар. списък на чакащите е измислен именно от Hermès.

126

TH E S P E E D I S S U E

„Когато бяхме малка компания, бяхме доволни винаги, когато можехме да продадем някой продукт. Когато за първи път произведохме чантата Birkin, тя просто си седеше на рафта в продължение на няколко години. А после изведнъж всички я искаха, но ние не можехме да произведем достатъчно. Решихме, че няма да променяме нищо и ще се опитаме да произведем толкова, колкото позволява капацитетът ни, и да оставим на бутиците да се справят – някои от тях имаха списък на чакащите за 6 години напред. Колкото до цените, тъй като нямаме отдел маркетинг, всичко се базира на производствените разходи“, обясни Аксел Дюма, като допълни, че негов приоритет е да запази основната ценност на Hermès – майсторската изработка. Затова компанията се стреми да наема по 250 нови служители всяка година, които преминават 2-годишно обучение, а след това са им нужни 7 години, за да увеличат броя на моделите и типовете кожа, с които могат да работят. А за да могат тези майстори да бъдат добре заплатени за специфичния си труд, компанията трябва да расте. Това е балансът, който е важно да бъде запазен. Другата основна насока за развитие е дигиталното пространство. Всъщност би могло да се каже, че Hermès е един от първите луксозни брандове, които започват да предлагат вратовръзки чрез онлайн магазин още през 2001 г. Това е и част от урока, който компанията се налага да научи, когато пренасочва бизнеса от производство на седла за езда към производство на чанти – „фината изработка и вниманието към детайла са ключови, но времената се променят и е важно да бъдеш адекватен на момента“, сподели г-н Дюма. Именно за съвременната „технологична“ революция в модата и как новите технологии ще повлияят на пазара във високия сегмент разказа

МИРОСЛАВА ДУМА, СЪЗДАТЕЛ НА КОМПАНИЯ BURO 24/7 И ПЛАТФОРМАТА ЗА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ BURO247.COM

На въпроса как се става технологичен революционер 32-годишната рускиня, родена в Сибир, отговори: „Като мечтаеш за невъзможното“. Благодарение на нейните усилия компанията �

Е КСК ЛУЗ И В НО

Аксел Дюма успява да набере капитал от 50 млн. британски лири, за да подкрепи 50 избрани проекта, сред които: Тайна лаборатория в Сан Франциско, която разработва технология за „отглеждане“ на кожа (за изработка на кожени изделия) от стволови клетки. Лаборатория, която „култивира“ диаманти с помощта на слънчева енергия. Съществува само една машина, която може да различи диамантите, създадени по този начин, от истинските. Прогнозите за добив на естествени диаманти показват, че до около 2030 г. те ще бъдат изчерпани, поради което големите бижутерийни компании като De Beers например се ориентират към алтернативни методи. Леонарди ди Каприо пък е сред

инвеститорите в този проект по природосъобразни и етични причини. Италиански учен от две години разработва технология за производство на текстил от портокалова кора – самата Мирослава сподели, че е имала възможност да пипне материята, която се усеща точно толкова фина, колкото е истинската коприна. В Германия пък е измислен метод за влагане на сребърни нишки в текстил, което води до антимикробен ефект, а материите не поемат никакви миризми. Самият изследовател, разработил тази технология, експериментирал, като носел една и съща тениска в продължение на 15 дни, а тя останала напълно чиста, без никаква миризма. Друга лаборатория работи по обработка на материите със специални вещества, които правят текстила напълно устойчив на петна и течности – тази технология би могла да се прилага при производството на дрехи, мебели, килими и всякакви други продукти от текстил. Микроимпланти в чорапите пък могат да следят нивата на кръвната захар на хора, страдащи от диабет, и ако показателите са под нормата, да изпращат съобщение до мобилния телефон. Примерите звучат повече от впечатляващо и са свидетелство, че живеем в интересно време, в което „невъзможно“ звучи като още една причина да постигнеш целта си. Как компаниите във високия сегмент реагират на тези проекти? Според Мирослава повечето са много отворени – част от тях вярват искрено в проектите и искат да инвестират, а други гледат от маркетинг и PR гледна точка основно около темата за опазването на околната среда. В крайна сметка е без значение какви са подбудите, след като застават зад идеята – това е важно, защото именно големите брандове създават тенденциите и имат ресурса да инвестират. „Новата индустриална революция се случва сега“, твърди Мирослава Дума. Едно от големите имена, подкрепящи отговорното отношение към природата особено в областта на бижутерийното изкуство, е Cartier.

Мирослава Дума

127

Федерико Маркетти

СИРИЛ ВИНЬЕРОН, ПРЕЗИДЕНТ И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА КОМПАНИЯТА,

която е част от организация Responsible Jewellery Council, също сподели, че новото поколение все повече се интересува как се създава определен продукт. Изящният дизайн, прецизната изработка и блясъкът вече не са достатъчни, за да могат т.нар. millennials да решат да си купят дадено бижу. За тях е важно кой и как го е изработил, откъде идват материалите и доколко целият процес спазва всички етични и екологични норми. „Те са специфична аудитория и е много важно да подхождаш към тях по нов начин. Преди години лъскавите списания и хубавите събития бяха важни. Днес всичко се случва много по-бързо, визуалното представяне е от голямо значение, а речникът е съвсем различен. Но ние се стремим да се адаптираме бързо и да бъдем достатъчно изобретателни. Дамите например вече са много по-активни, живеят по-динамично и затова избират бижута, които могат да носят често – да са подходящи както в ежедневието, така и за по-специални случаи. Всички пътуват, съчетават бизнеса с посещението на елегантни събития. Ето защо бижутата трябва да бъдат „гъвкави“, а не да стоят в красивите си кутии, прибрани в скрина и да чакат своя специален момент“, разказа г-н Виньерон. Относно мъжката част той сподели, че силният пол все по-рядко слага вратовръзка, но за сметка на това носи часовници и бижута като израз на своята идентичност. Забелязва се нарастване от 5 до 10% като дял на мъжете, носещи бижута и аксесоари, а каква ще е тенденцията в бъдеще, зависи до голяма степен от това, как ще се развие идеята за мъжественост. В стремежа си да бъде актуална на времето само преди няколко месеца компанията влезе в сътрудничество с най-големия онлайн магазин за луксозни стоки – net-a-porter.com, откъдето всеки потребител може да поръча някои от емблематичните модели на Cartier. Мислите, че е невъзможно някой да похарчи над 100 000 евро в онлайн магазин?

128

TH E S P E E D I S S U E

ФЕДЕРИКО МАРКЕТТИ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА YOOX NET-A-PORTER GROUP,

ще ви убеди в противното. На конференцията той разказа, че когато е започнал да се занимава с онлайн търговия на модни артикули през 1999 г., всички са го питали дали не е луд. Но след първата продажба на рокля Versace за 88 000 италиански лири вече е бил напълно убеден, че това е началото на дълга история. 18 години покъсно и точно ден преди г-н Маркетти да се появи на трибуната на FT Business of Luxury Summit, през net-a-porter.com е извършена продажба на часовник за 133 000 евро. „Това е възможно, защото познавам Сирил Виньерон

Е КСК ЛУЗ И В НО

клиента си“, казва той. Обяснява, че има три прости неща в подхода на компанията, които я правят по-силна от останалите. Първото е, че трудната работа е свършена и купувачът на луксозни стоки вече е онлайн. „Имаме страхотна база от 3 милиона активни потребители – онези, които са направили поръчка през последните 12 месеца. Но поважното е, че имаме много качествени клиенти. Само 2% от клиентите ни представляват 40% от нашите продажби. Имаме клиенти, които харчат над 1 милион евро за година, или такива, които купуват рокля за 35 000 евро онлайн или пък поръчват по 20 костюма наведнъж. На второ място, мобилният телефон е новият луксозен търговски център. Регистрирали сме 1 млрд. евро продажби през мобилни устройства от общо 2 млрд. евро. До 2020 г. повечето поръчки ще бъдат направени през смартфон. Третото много важно нещо е иновациите да са от полза за потребителя. Ние даваме възможност на клиентите си да пробват продуктите. Чрез услугата You Try, We Wait ние чакаме търпеливо клиентът да вземе решение и да прецени дали да върне продукта, или да го запази. Отношението към клиента, независимо че при онлайн търговията прекият контакт е минимален, е от ключово значение“, обясни г-н Маркетти. При въпроса какво е мястото на изкуствения интелект в онлайн пазаруването, той сподели, че събирането и обработването на данни е важно, за да се осигури по-добро обслужване. „Събираме информация от 17 години, а в първата четвърт на 2017-а регистрирахме 200 милиона посещения. Въпреки това обаче не вярвам в пълната автоматизация на процесите. Индивидуалните особености все още са изключително важни, затова се стремим да слеем технологиите с истинската човешка връзка. Часовникът за 133 000 евро например беше поръчан чрез личен shopping асистент. Човешката природа все още е по-силна от технологиите и аз съм щастлив, защото имам късмета да работя с най-добрия възможен екип“, разказа създателят на луксозното онлайн пазаруване. И тъй като темата на броя ни е свързана неизменно със скоростта, не можем да пропуснем най-буквалното � проявление в лицето на два легендарни автомобилни бранда –

MCLAREN И BENTLEY,

представени на конференцията от хората, виновни за впечатляващия начин, по който изглеждат моделите на двете компании. Дан Пери-

Уилямс, главен дизайнер на McLaren Automotive, и Щефан Зийлаф, дизайн директор на Bentley, споделиха своите възгледи за бъдещето на луксозните автомобили, автономното шофиране и опазването на околната среда от вредните емисии. McLaren е първата компания, която създава хибриден скоростен автомобил – P1. „Всъщност хибридната система, която интегрирахме, направи колата по-бърза. Прегърнахме хибридната технология“, разказва г-н Пери-Уилямс. Моделът BP23, хибриден hyper-GT, от който ще бъдат произведени 107 бройки, е вече разпродаден, въпреки че все още няма официално обявена цена. Очаква се тя да бъде около 2 милиона евро. „При нас шофьорът винаги е в центъра на всяка концепция. Винаги започваме от основната функция на колата, а тя е – да бъде шофирана. Завършеният продукт притежава всички функции, които искаме да постигнем, изразени и чрез начина, по който изглежда. Ние дълбоко вярваме в израза „формата следва функцията“, казва дизайнерът на McLaren Automotive. Както при всеки продукт от толкова висок клас, не липсват и куриозни поръчки като тази на клиент от Швейцария, който пожелал неговият автомобил да бъде с абсолютно същия цвят като този на снега в 6 часа сутринта. Подобни заявки получават и в Bentley – клиентка поискала цветът на колата � да бъде съвсем същият като лак за нокти, произведен специално за нея. За да може това да бъде постигнато, тя лакирала пръста на представителя на компанията, тъй като не можела да предостави шишенцето. Помолен да даде своето определение за лукс, Щефан Зийлаф сподели, че в Bentley има перфектното сливане на функционалност и дизайн, и цитира Оскар Уайлд: „Имам най-обикновен вкус. Задоволявам се само с най-доброто“. „Това е Bentley“, каза г-н Зийлаф. Той обясни, че екипът му работи по продуктите, които ще бъдат на пазара през 2022 г., и затова задачата им е да мислят за клиентите, които сега идват на пазара, а именно millennials. Те се вълнуват от произхода и начина на производство на продуктите и именно заради това се разработват специални покрития, които не включват използването на кожата на млади бикове, като същевременно се запазва усещането за високо качество и комфорт. Какво още разказа г-н Зийлаф в интервю специално за PREMIUM Lifestyle – четете на следващите страници. Дан Пери-Уилиямс и Щефан Зийлаф

129

ГЕРМАНЕЦЪТ, КОЙТО СЪЗДАВА

БРИТАНСКИ ДИЗАЙН

ПО ВРЕМЕ НА FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT ИМАХ УДОВОЛСТВИЕТО ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ И ПОГОВОРЯ С ЩЕФАН ЗИЙЛАФ, ДИЗАЙН ДИРЕКТОР НА ЛЕГЕНДАРНИТЕ БРИТАНСКИ АВТОМОБИЛИ С МАРКАТА BENTLEY. ЕТО КАКВО РАЗКАЗА ТОЙ ЗА ЛЮБОВТА КЪМ КОЛИТЕ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПО ПЪТЯ КЪМ BENTLEY, БЪДЕЩЕТО НА БРАНДА И ЗА СВОИТЕ ЛИЧНИ УВЛЕЧЕНИЯ ИЗВЪН АВТОМОБИЛИТЕ

Емилия Колева Г-н Зийлаф, разкажете ни за себе си – как колите се превърнаха във ваша страст? Като дете мечтаехте ли да станете дизайнер на автомобили? Израснах в Бавария, Мюнхен, през 60-те и 70-те години и по това време колите все още бяха напълно „аналогови“ механични. Както повечето момчета се интересувах от тях още от малък, а полюбопитното е, че харесвах особено британски автомобили. Това увлечение продължи и когато пораснах. Освен това винаги съм обичал да рисувам и постепенно разбрах, че има начин да съчетая тези две неща – страстта към колите и тази към изкуството. Започнах да уча дизайн, след като завърших гимназия и всъщност превърнах хобито си в професия. Звучи като много гладка пътека, която сте следвали – имали ли сте все пак някакви неравности по нея? Естествено, това е най-нормалното нещо за всеки човек – да преодолява препятствия, за да се развива и да върви напред. Моето семейство например имаше семеен бизнес от няколко поколения. Той беше свързан с тютюневи изделия и всички очакваха от мен аз също да се включа в него. Наложи се да отстоявам позицията си пред родителите ми и да ги убедя, че моят път е друг. В крайна сметка, за щастие, успях да ги накарам да се съгласят с мен, което се оказа и правилното решение. Може да се каже, че това е първото по-значително

130

TH E S P E E D I S S U E

ефан Зийлаф се присъединява към Bentley Motors през юли 2015, отстъпвайки ролята си на дизайн директор във Volkswagen Design Center, Потсдам. Част е от екипа на Volkswagen Group от 1990 г., когато започва като интериорен дизайнер на Audi, след което застава начело на интериорния дизайн в VW Group Design Center за Европа в Барселона. Между 1997 и 2003 г. г-н Зийлаф се връща в Audi като ръководител на интериорния дизайн. След кратка афера с DaimlerChrysler той се връща като дизайн директор на Audi през 2006 г. начело на екип от 350 експерти дизайнери, отговарящи за екстериора, интериора и цветовете на цялата гама на Audi, включително концептуалните модели. Освен настоящата си роля в Bentley г-н Зийлаф е начело на Стратегията за интериорен дизайн на групата Volkswagen AG.

препятствие, което трябваше да преодолея, за да постигна онова, за което мечтаех. Израствайки в Мюнхен, очевидно възможностите за мен бяха BMW или Audi. Имах късмета да спечеля стажантско място в Audi, а по-късно и да получа стипендия от Audi за Royal College of Art в Лондон. Сега, като ви разказвам за тези неща, си давам сметка, че до голяма степен се е получило щастливо стечение на обстоятелствата. Но то няма да е достатъчно без упорития труд, за да осъществиш мечтата си и да постигнеш добри резултати. Истината е, че невинаги нещата се случват от първия път, понякога дори не и от втория. Но когато желаеш нещо много силно, просто трябва да продължиш да опитваш. А може би е нужно и онова, с което се занимаваш, да те прави щастлив, за да си истински добър в него? Определено. Точно това казвам много често и на студентите – ако харесваш това, което правиш, то не те натоварва. Не мога да си представя всяка сутрин да отиваш на работното си място с нежелание. Затова е важно да се бориш за мечтата си и за онова, в което вярваш. Не казвам нещо, което никога не сте чували, но е важно всички да си го напомняме от време на време, за да знаем докъде можем да направим компромис със себе си и собственото си удовлетворение. Дълги години сте били дизайн директор на Audi. С какво е различна работата за екслузивен бранд като Bentley? В рамките на Volkswagen Group съм работил за различни брандове –

Е КСК ЛУЗ И В НО

Audi, Seat, Volkswagen, освен това в продължение на 3 години съм бил част от Mercedes, така че имам известен опит с немски автомобили. Очевидно Bentley е съвсем различно нещо – традиционен британски бранд с почти 100-годишна история. Обичам сегашната си работа, защото компанията въплъщава истинския британски дух в интериора и в екстериора на автомобила. Трябва да си истински почитател, какъвто съм аз самият, на британския начин на живот и култура – литература, изкуство, мода, за да можеш да вникнеш във философията на бранда. Естествено, за мен като германец е по-скоро екзотично преживяване да работя в чужда страна с друга култура, но аз съм учил във Великобритания, живял съм тук, както и моята съпруга, и двамата много харесваме британския начин на живот. По време на конференцията казахте, че Bentley все повече гледа към новите поколения и millennials. По какъв начин ще направите марката по-отворена към младите хора? На конференцията показах видеото за EXP 12 Speed 6E, което представихме преди седмици на Shanghai Motor Show – това е първата стъпка на територията на електрическите автомобили. Проучваме и експериментираме в тази посока. Този въпрос стои пред всяка автомобилна компания и ние не правим изключение. Лично аз

смятам, че имаме поле за „игра“ с тази идея и трябва да се възползваме по най-умния начин. Освен това, за да отговорим на изискванията на младото поколение, е важно какво се случва и в интериора на колата – преживяването, което получава потребителят. Знаете колко динамично се променят и развиват технологиите и всички ние сме зависими от малките компютри, от които не се отделяме. Т.нар. смартфони са устройствата, чрез които вършим много голям процент от ежедневните си лични и професионални задачи. Така че интериорът на автомобила трябва да отговаря на тези потребности и да бъде част от живота на нашия клиент. Не можем да игнорираме новите елементи от съвремието и сме длъжни да ги интегрираме в автомобилите, за да бъдем адекватни на модерната динамика. Някога изкушавала ли ви е идеята да създадете друг вид дизайн извън автомобилен? Всъщност би могло да се каже, че до голяма степен това изкушение е част от ангажиментите ми в Bentley. Ние произвеждаме много различни аксесоари, които се продават в мрежата на нашите дилъри. И разбира се, техният дизайн е част от работата на екипа под мое ръководство. Освен това имаме сътрудничество с италианския производител на мебели Bentley Furniture. Експериментираме и с различни партньорства – с компания за производство на яхти и такава за хеликоптери. Това е много интересно за нас, защото обикновено работим със силни

брандове. Например от много време имаме партньорство с Breitling – от една страна, часовниците вътре в автомобила са произведени от тях, а също има и специална линия ръчни часовници Breitling for Bentley, които се продават в отделна витрина в бутиците за луксозни швейцарски часовници. Направихме и специален турбийон часовник за Bentayga модела. Интегриран в централната конзола на автомобила и е изцяло механичен – движи се на всеки 5 минути, за да се самонавива. Любопитно ми е каква е цената на тази опция? 130 000 лири. Звучи като цена за истински ценители на часовникарското и автомобилното изкуство. Споменахте Bentayga – един, можем да кажем, революционен модел за Bentley. Как се представя той до момента? Оправдава ли очакванията ви? В Bentley обичаме да обогатяваме портфолиото си. Преди 18 години, когато създадохме Continental GT, това беше изцяло нова посока, която впоследствие се оказа и много успешна. През есента предстои да излезе третото поколение на модела на Frankfurt Motor Show. Относно Bentayga съм напълно убеден, че това също ще бъде една от успешните истории на Bentley. Представихме модела миналата година, следвайки тенденцията на SUV автомобилите, и сме първият производител на луксозни автомобили, който предоставя SUV на своите клиенти. Миналата година продадохме 3500 Bentayga модела и това е над нашите очаквания, така че можем да кажем, че първата година беше много успешна за нас. Бихте ли споделили какъв е вашият личен автомобил в момента? Когато съм във Великобритания, естествено, карам Bentley – важно е да познаваш продукта, който създаваш, да имаш реалистична представа за него. Имам привилегията и възможността да шофирам всички модели от портфолиото на бранда. А като лично хоби имам няколко ретро автомобила, които също шофирам от време на време – това ми доставя огромно удоволствие и дори мога да кажа, че по този начин се зареждам и релаксирам, когато имам нужда. Освен автомобилите, имате ли някаква друга страст и любими брандове? Обичам качествените и произведени с внимание обувки, костюми и часовници. За костюми, естествено, много харесвам марката, с която Bentley има партньорство – Gieves & Hawkes. Централата им се намира в Лондон и произвеждат наистина страхотни мъжки облекла. Харесва ми начинът, по който създават моделите си, как подбират материите – изобщо философията им е много близка до нашата в Bentley: много внимание към детайла и майстоската изработка. По отношение на обувките изключително много ми допадат традиционните британски модели на Church’s. За часовници, вероятно няма да ви изненадам, като ви кажа, че съм истински почитател на Breitling. Затова е и голямо удоволствие за мен да работим заедно и професионално. Също така много харесвам и един много специфичен италиански бранд Officine Panerai. Освен това съм фен и на Chopard заради обвързаността с много автомобилни състезания, особено чрез модела Mille Miglia, от който всяка година излиза ново издание. Споделяйки всичко това, оставам с впечатлението, че в Bentley сте на своето място. Всичко около вас звучи напълно хармонично, излъчвайки класа, елегантност и много фино отношение към детайла. Да, така е. Чувствам се на мястото си и съм много щастлив от възможността да бъда част от творческия процес на един бранд с много история, традиции и същевременно отворен към бъдещето и новостите.

131

ИМПЕРИЯ ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА ЖЕЛАНИЯ QUINTESSENTIALLY СА ВЕРНИЯТ ПАРТНЬОР ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВСЯКА ВАША ПРИЩЯВКА

Антония Стоилова

ма ли нещо, което винаги сте искали, но все нямате време, за да го организирате перфектно? А друг път ви се струва прекалено невероятно, за да може да се случи? Може би бленувате да присъствате на най-горещите модни, артистични или светски събития в която и да е точка на света? Или пък имате нужда от ложа половин час преди старта на Formula 1, когато всички билети са разпродадени от месеци? Вероятно в такъв момент се усмихвате и си казвате: „Това е уникално, но е невъзможно”. И грешите. През 2000 година Аарън Симпсън, Пол Дръмънд и Бен Елиът (племенник на херцогинята на Корнуол Камила Паркър) разпознават необходимостта от услуга, която да съчетава изобретателността с неограничените възможности за изпълнението на всяка нужда на клиента. Те създават компанията Quintessentially, която вече има над 60 офиса по света, включително в България, и може да се похвали с множество осъществени ексклузивни желания.

132

TH E S P E E D I S S U E

КЛУБ „ELITE“

В денонощен контакт с лайфстайл мениджърите и глобална мрежа от доверени и надеждни партньори във всяка точка на земното кълбо Quintessentially осигурява приоритетен достъп на своите елитни членове до ексклузивни VIP частни и социални събития, седмици на модата, филмови фестивали, най-известните ресторанти, нощни и частни клубове, личен шопинг асистент, желан круиз или пътешествие. И ако си мислите, че това е всичко, oтново грешите. За членовете на клуб „Elite“ от компанията организират редовни срещи, на които участниците могат да обменят професионален опит и контакти, които да им послужат в бъдеще. Членството е само с покана и приемът е ограничен, като желаещите да бъдат част от тази общност постоянно се увеличават. Изискванията на клиентите нарастват, а от Quintessentially с удоволствие ще предоставят изключително персонално обслужване. От компанията споделят, че фокусът на лукса все повече се измества към ексклузивни и специални преживявания.

ЕЛИТ

Така например наскоро собственик на един от отборите във Formula 1 изпрати лична покана до всеки един от тях, и то не само да гледат състезанието на живо, но и да се присъединят на афтърпартито на личната му яхта. А в името на once-in-a-lifetime момента за член на клуба от Quintessentially дори успяват да намерят изключително редките розови делфини в Амазонка и да отведат с хеликоптер почитателя на забележителните животни, за да ги види отблизо. За невероятното си преживяване в Йордания може да разкаже друг клиент на услугите на членството „Elite“, който преминава и преживява истинските приключения на Индиана Джоунс след обучение при бивши агенти на MI6. Трябва да знаете, че за Quintessentially няма невъзможни неща, а вашето желание е заповед за тях. Те осъзнават важността от това да създавате изключителни спомени, без да се сблъсквате с всички организационни спънки, които могат да ви изкарат от релси. А как да се присъедините към елитното общество на компанията и да се възползвате от ексклузивните им услуги и контакти от найвисоко ниво, може да разберете на: www.quintessentially.com/bulgaria-concierge-services

133

К УЛТ У РА

ЗАЛА 42

МЕЖДУ „ПИЛОНИТЕ“ И ВСЕЛЕНАТА „ЧАКАМЕ СЕ НА ОБИЧАЙНОТО МЯСТО.“

Андреа Пунчева

е „Пилоните“ са любими за срещи в столицата, е абсолютен факт. Че това няма да се промени скоро – също. На метри оттам, където в ученическите си години се уговаряхме да се видим с най-добрата ми приятелка, за да ходим на кино, отвори врати новото културно пространство на София. Зала 42 се появи тъкмо навреме за 24 май на мястото на бившия пиано бар, вдясно от главния вход на НДК. Засега ще работи само по време на събитията, които ще се провеждат там: концерти, литературни четения и премиери, изложби и всичко друго, което ви хрумне. Заведението е смесица от зала, бар, кафене, библиотека и ирландски пъб. Тези определения се отнасят колкото до функциите, толкова и до самия дизайн. Впрочем тук споменавам и дамата, която няколко дни преди откриването ми прави нещо като обиколка, докато отвън тъкмо пред мен закачат табелата с името – или по-скоро числата – на залата. Деница Аргиропулос е сценограф по образование и опит, но отскоро е директор на „Перото“ и 42. Затова и тук е толкова уютно, мисля си. Книги по полиците, тъмнозелени стени, дървено дюшеме и усещане за история, която чака да бъде случена. Името идва точно оттам, откъдето предполагате – класиката на Дъглас Адамс.

134

TH E S P E E D I S S U E

Затова и

ЗАЛА 42 Е МЪДРИЯТ БРАТ

на първата денонощна книжарница у нас, „Перото“. По мои груби сметки двете пространства се намират на около 40 метра по права линия и това е част от стратегията на директора на НДК Мирослав Боршош да превърне Двореца в пространство №1 за култура у нас. До откриването на второ подобно заведение се стига, след като от първия момент денонощната книжарница се пука по шевовете, разказва ми Деница. И наистина: в средата на работния ден в „Перото“ е пълно и едвам намираме свободна маса. Повечето са студенти, които учат или пък са тук, за да изпият чаша чай между лекции. Затова предполагам, че зала 42 ще привлича същия контингент –

активни, четящи млади хора – но може би малко по-порасналата им версия. „Някои се стряскат, когато дойдат в „Перото“ и видят, че има хора с различен цвят на кожата или със забрадка“, казва ми Деница. Мненията ни се припокриват: и на двете ни това ни харесва. „Интересно ми е да срещам други гледни точки, това е моето място, в което да се откъсна от всекидневието. Зала 42 е продължение на същото усещане за живота: пространство, в което да се отделиш от стандартните български проблеми. Зарежда ме.“ Замислям се над думите �. Заради проекти като този „Пилоните“ ще си останат любимо място за среща. Само че вместо кино и пуканки, леко помъдрели, на чаша вино ще разискваме въпроси за Вселената.

PREMIUM ПРЕПОР ЪЧВА

ПИНОКИО ОТ УЛИЦА „ГОГОЛ“: ИЗЧЕЗНАЛИЯТ СВЯТ НА ДЕТСТВОТО ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ВИЕ СТЕ ТУК“ НА ПЕТЪР ПУНЧЕВ, КОЯТО ОТ 1 ЮЛИ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ В ДОБРИТЕ КНИЖАРНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

собен спомен пазя от улицата на моето детство. В един ден в началото на лятото, нейде в средата на 60-те, на улицата спря Москвич. Като всички други, но в рядко виждана комбинация – червен отгоре, бял отдолу. Тъкмо разпределяхме отборите, беше важно кой с кого ще играе, и цялото ни внимание беше там. Човекът от Москвича ни подмина, почти незабелязан. Но колата остана. Непозната, чужда. Там беше и на следващия ден. Тогава по цялата улица, от Перловска река та чак до павирания булевард „Ленин“, имаше едва 5 коли... Знаехме коя на кого е, кога е там и кога я няма. Това определяше разполагането на футболните врати и ни осигуряваше продължителна игра без прекъсване. Времето минаваше, колата не помръдваше. Тичахме с топката около нея, нерядко лягахме под автомобила, за да я извадим, заклещена под кардана. Лятото набираше скорост, нажежаваше се, а край колата се появи мирис, който с всеки ден ставаше все понетърпим. Една вечер, в края на юни, тъкмо се бяхме прибрали, Сънчо правеше вокални упражнения по телевизията, нашите слагаха масата. Необичайно раздвижване на улицата и в миг навън стана светло, сякаш бяха изгрeли хиляди слънца. Изтичах до прозореца и не бях единствен. От всички кооперации наоколо гледаха любопитни лица. Улицата беше завардена от двата края, а огромни прожектори осветяваха всяко паве. „Какво става?“, провикна се някой неадресирано. „Намерили са убита жена, в колата под дървото“ – отговори друг. Още не беше отшумял диалогът, а аз вече се тресях неудържимо, сякаш бях изоставен сaм на хълма в зимна виелица. Страх, ужас, тъга... Всичко се сливаше в едно. Убитата се казваше Роза. Вестниците поместиха пресметливо петнайсетина реда, от които ставаше ясно, че убиецът, мъжът ù, е бил заловен от Народната милиция при опит за бягство в Югославия. Никога до този ден смъртта не беше си позволявала нахалството да се разхожда по нашата улица. Светът май наистина вече никога нямаше да бъде същият.

135

Ина Герджикова

БЪРЗАЩИТЕ

МЕГА

ГРАДОВЕ

НЕОБЯТНИТЕ МЕГАПОЛИСИ ДНЕС СЕ РАЗРАСТВАТ С ДЕСЕТКИ КИЛОМЕТРИ, ГУБЯТ ОЧЕРТАНИЯ И ЦЕНТЪР, ЗА ДА НИ УГОДЯТ В ЖЕЛАНИЕТО ДА ЖИВЕЕМ НА ВИСОКИ ОБОРОТИ

малките градчета и селца навсякъде по света хората се поздравяват. Дори и да не се познават лично, етикетът на мащаба някак си го изисква. Колкото по-голямо става населеното място, а човечетата в него – точици, толкова повече се усеща културата на бързащите градски непознати. Неоглеждащи се, прецизни в това да не задържат погледа си върху чужд – капсулирани в малки, докосващи се, но несливащи се сферички на лично пространство. Слушалки, слънчеви очила, телефони, таблети, книги и най-важното – бързането: всички инструменти на самотното съществуване в несъразмерните мащаби на скоростно развиващите се градове. Необятните пространства днес се разрастват с десетки километри, губят очертания и център, превземайки лакомо пространството около себе си, подобно на футуристични механични чудовища. Към 2017 година мегаполисите са 37 на брой, като се очаква до 2030 г. да станат 41, според прогнозите на ООН. Градовете придобиват мащабната си титла, когато тяхното население надхвърли 10 милиона души от една разширяваща се или няколко обединени развиващи се области. Последният, присъединил се към редиците на гигантите, е Ченай, Индия – четвъртият мегаград в страната след Делхи, Мумбай и Калкута.

КРАЛЯТ НА МЕГАГРАДОВЕТЕ Е ТОКИО Ако попадате в японската столица за пръв път, вероятно си мислите, че постоянно държите картата наопаки. Около 22 часа ще са ви необходими да прекосите Токио пеша, от най-западната до най-източната точка – приблизително 100 километра. Токио формално не е град, а „метрополитна префектура“, която като

136

TH E S P E E D I S S U E

структура съчетава елементи от градското и префектурното управление. Главозамайващите 38 милиона души наричат Токио и околните свързани райони свой дом и задвижват колелата на една от най-успешните икономики в световен мащаб. Кой би предположил, че този великан някога е бил селце на име Едо…

ИСТОРИИ

СВЕТОФАРЪТ СВЕТИ В ЦВЯТ „ЗАДРЪСТВАНЕ“

Великанското сърце на Индонезия, Джакарта, също фактически не е град, а провинция, но носи специален статут на столица. Tъй наречената агломерация на име Джабодетабек (от имената на слелите се градове Джакарта, Богор, Депок, Тангерак и Бекаси) е втората по големина в света. Индонезийската столица заема челно място в класацията за най-тежък трафик, а новелистът Сено Гумира Ажидарма пише, че жителите й прекарват 10 години от живота си в трафика на мегаграда. Поетиката в случая може да е вярна, защото средностатистическият шофьор в Джакарта тръгва и спира над 33 хиляди пъти годишно. Друга интересна подробност е, че индонезийците са много запалени почитатели на пазаруването и не е необичайно моловете там да работят денонощно.

БЪДЕЩИТЕ ГИГАНТИ НА АФРИКА

Африка е темпераментен континент на много истории, лица, пейзажи и… бъдеще. В последните 35 години населението в градските райони се покачва от 27% на 40%, а между 2020 и 2050-а Африка ще бъде най-бързо урбанизиращата се част на света, според ООН. Навлизането на технологиите, развитието на икономиките, новите възможности и подобрението на живота са основни фактори за градовете на Черния континент да започнат да се разгръщат. Трите гиганта под африканското слънце – Кайро, Лагос и Киншаса, ще бъдат последвани от още трима в близкото десетилетие. Най-бързо развиващият се мегаград Лагос в Нигерия се простира на 1171 кв. км с население над 21 милиона. Именно там се намира Ноливуд – една от най-големите филмови индустрии в света, заедно с Холивуд и индийския Боливуд. Нигерийското кино произвежда по 2000 филма на година. С най-съвременните технологии в ръцете и изобилие от млади режисьори, Ноливуд тепърва ще се разгръща в творческо отношение, привличайки стотици хора към грандиозния Лагос.

многочислена държава управниците предвиждат преместването на над 300 милиона души от селските райони в градовете. Призрачните градове на Китай надхвърлят 100 на брой и си имат всичко – модерни небостъргачи, луксозни комплекси, площади, изградена инфраструктура и транспортна мрежа, магазини, паркове, молове, стадиони… но нямат население. Най-големият призрачен град, Ордос Кангбаши, днес вече е почти пълен с хора. За него започва за пръв път да се говори през 2009 година, след като репортери от Time и Al Jazeera публикуват историята на „провалената утопия“ – градът без жители. Няма да мине много време, преди тези бъдещи гиганти да се запълнят с живот.

ГРАД, НАПРАВЕН ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ

Един не чак толкова фантастичен ден мегаполисите ще покрият повърхността на планетата в едно общо планетарно цяло, тъй начерения Екуменополис. Концепцията се споменава за пръв път от майстора на научната фантастика Айзък Азимов, който описва Трантор в поредицата си от книги, посветени на Империята и Фондацията. Самия термин „екуменополис“ въвежда гръцкият архитект Константинос Доксиадис през 1967 г., за да опише идеята на сливане на гигантските градове в един цял свързан свят. Преди да бъдем свидетели на това, арх. Доксиадис предвижда да видим първия еперополис – междуконтинентален град – между Лондон, Париж, региона Рейн-Рур и Амстердам. Изпреварили физическото сливане на света в един град, ние вече живеем в него. И той се нарича интернет.

ПРИЗРАЧНИТЕ ГРАДОВЕ НА КИТАЙ

В обичайния ход на историята досега идват хора, установяват се заедно в село, то пораства и става град. Но бързащите китайски градове изпреварват своите хора. В бурно развиващата се и най-

137

АЗИЯ – ВИСОКА СКОРОСТ ЗА БАВЕН ЖИВОТ ОТ ЕДИНИЯ ДО ДРУГИЯ КРАЙ НА ЯПОНИЯ С ВЛАКА СТРЕЛА SHINKANSEN СЕ СТИГА ЗА ЧАС И ПОЛОВИНА. ЕДНА ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ ОБАЧЕ МОЖЕ ДА ОТНЕМЕ ДО ПЕТ ЧАСА. ПРИОРИТЕТИ? ХОРАТА В АЗИЯ СА УСВОИЛИ ДО СЪВЪРШЕНСТВО УМЕНИЕТО ДА „СТИГАТ” БЪРЗО ДО БАВНИЯ ЖИВОТ. ОСАКА, ЯПОНИЯ

Откривам Осака в най-красивия � период от годината, когато прекрасните вишневи дървета са достигнали пълен цъфтеж. Думите не са достатъчни да опишат пиршеството на цветове и ухания, което се носи из този сякаш докоснат от фея приказен розов град. Чудя се дали местните са привикнали със заобикалящата ги красота, или успяват да я преоткрият всяка година. Отговорът се крие още в езика – японците имат специална дума за съзерцаване и възхищение на изумителните дръвчета. Вечер след работа стотици японци се стичат в големите паркове в града и наблюдават заобикалящата ги красота. Парковете са острови на спокойствие в забързания град, прераждаща се красота, която винаги ще се завръща. Култът към вишневото дръвче се наблюдава и в местните продукти. Имах удоволствието да изпробвам изделия с екстракт от череша като желиран сапун (който наистина прави кожата на лицето невероятно мека), етерично масло, сладолед и чай. Всичко надмина очакванията ми. Японците, които виждам – по улиците, в ресторанти, в метрото – са в отлична форма; няма нито един човек с наднормено тегло. Според Ясу, мой състудент, родом от Токио, тайната се крие в уважението към

138

TH E S P E E D I S S U E

Текст и снимки: Божена Панделиева процеса на хранене и спокойствието, което го съпътства. Замислям се колко често в Лондон, където живея, забелязвам в метрото забързани пътници да се тъпчат с парчета суши с ръце и да изсипват уасаби соса директно в устата си. Такава сцена би могла единствено да потресе един японец. Освен че храненето в метрото е забранено със закон и глобите са огромни, в Страната на изгряващото слънце храната е церемония – независимо дали е вкъщи или в изискан ресторант. Традиционната трапеза тук предлага изобилие от малки порции,

П ЪТ Е Ш Е С Т В ИЯ

които да задоволят сетивата с разнообразни вкусове, без да се допусне прекаляване. Подобно е отношението към алкохола – пие се бавно, с уважение и винаги умерено.

КИОТО, ЯПОНИЯ

Между Осака и Киото се намира остров на покоя и хармонията, наречен Нара. Това е природен парк със сърни и елени, които се разхождат спокойно и всеки посетител може да прекара време с тях. Животът тук отново е на забавена скорост. Ако наблюдавате достатъчно дълго безметежното съществуване на нежните животни, суетата и бързането започват да изглеждат странно глупави. Елените са доверчиви – с радост хрупат бисквитите, щедро раздавани от стотиците посетители, и безстрашно се приближават до всеки около тях. Замислям се дали пък в това не се крие тайната на щастието, или то е валидно само в животинския свят – да оставяме с открито сърце околните да се доближават и да се радваме на всеки малък жест. Киото е съзерцаване назад във времената на храбрите самураи и мистичните гейши. Архитектурата на града отпреди векове е напълно съхранена. Обмислям концепцията за бавното живеене на Изток, докато обличам пъстрото си кимоно – единственото налично, защото се оказва, че посетители с ръст 176 см са рядкост, и намирането на дреха, която да не е твърде къса, е истинско предизвикателство. Обута в традиционните за всяка истинска гейша чорапи и джапанки („гета“), бавното живеене буквално изкристализира пред мен – ходенето е възможно единствено на малки крачки, така че искам или не, ми се налага да забележа позадълбочено от обикновено обкръжаващата ме среда. Дали пък това не е една от тайните на осъзнатия живот – докато всички тичат, ходенето бавно дава възможност да се забележат неща, които другите подминават. Киото изумява с вълшебни храмове на всеки ъгъл. Приятелката ми Джесика, родом от Тайван, ме съветва да отидем в един от найпопулярните храмове в Киото – Кийомидзу-дера, и да изтеглим късмет, чрез който боговете ще предскажат съдбата ни. Макар че съм далеч от даоизма и будизма, идеята да разбера съдбата си от лист хартия ми се струва леко плашеща. Въпреки всичко се престрашавам и след изпълнение на цялата предшестваща церемония се осмелявам да видя какво ми е отредил Буда. Изненадващо, Буда ми казва, че трябва да се науча да бъда по-търпелива и да не искам всичко да се случи днес и сега. На късмета ми е написано, че пришпорвайки събитията, губя от красотата на днешния ден. Буда твърди, че съм

здрава и успешна в това, което правя, но за истинската любов ще трябва да почакам малко повече, отколкото ми се иска. Угрижена дали това не е евфемизъм на стара мома, решавам да посетя и друг храм, посветен на бога на любовта. За щастие се оказва, че любов ще има и за мен и даже срещу скромна сума мога да напиша името на избраника си, така че боговете да изпълнят желанието ми. След кратко колебание решавам да се оставя в ръцете на съдбата – нали именно това ме учи Буда, че красотата е в пътя, а не в крайната цел.

ТАЙПЕ, ТАЙВАН

Смирена и одухотворена от посещението си в приказната Япония, с интерес се насочвам към Тайван – страна с просперираща икономика и цени на имотите, надскачащи тези в Лондон. Дали икономическото развитие и бавното живеене са съвместими? Оказва се, че да. Ако трябва да опиша с една дума хората на Тайван, тя ще бъде „добри“. Тайванците са най-внимателните и мили хора, които съм срещала при всичките си пътувания по света. Не говорят английски, но ще използват преводача на Google, за да ме упътят. Ще ме помолят за снимка, защото съм висока и изглеждам по-различно от тях, след което искрено ще ме прегърнат. Тайванците са ведри хора с отворени сърца, които знаят как да се радват на живота. Природата тук е изумително красива и може да бъде съзерцавана в пълна мяра от някоя от заобикалящите столицата планини. Джиуфен е приказно малко градче на час път от Тайпе, където ме завежда Хауърд – тайванец, съученик на приятелката ми Джесика, която споменах по-рано. Повечето тайванци имат местни и европейски имена, така че да е по-лесно на хората на Запад да ги произнасят. Джесика всъщност се казва Ча, а името Джесика � е дадено от учителката � по английски. Замислям се, че въпреки вариациите на произнасянето на Божена в Англия не бих искала да се прекръстя на Джулия например; за тайванците обаче европейските имена са нещо

139

П ЪТ Е Ш Е С Т В ИЯ

напълно нормално. Десетки магазинчета предлагат традиционни лакомства, а навсякъде се носи най-специфичната за Азия миризма – смесица между канела и други подправки, която допълва аромата на свежия влажен планински въздух. След обилни дози сладолед в оризова хартия и местна нуга халва е време да се отправяме обратно към Тайпе, защото ни предстои любимото вечерно забавление на местните – караоке. На паркинга обаче забелязваме, че чисто новата кола на Хауърд е одраскана. След кратък спор с охраната на паркинга и няколко телефонни разговора се отправяме към Тайпе. Хауърд ме информира, че първо ще трябва да оправим въпроса с колата, и точно когато мисля, че отиваме при застрахователя му, се оказва, че сме потеглили към храма на бога, най-подходящ за подобни случаи. Хауърд купува подаръци за бога и се моли за по-добър късмет на пътя. След това е време за караоке. Аз все още съм без думи – това утилитарно упование във вярата ми се струва едновременно странно и мило. Иска ми се да взема със себе си частица от спокойствието и хармонията на Тайван, частица от тази непоколебима вяра в справедливостта и доброто. За жалост, успявам да пренеса само килограми вълшебен зелен чай, оризови кексчета и пикантно телешко – докато продължавам да търся вътрешен мир, мога да си подсигуря поне добро угощение.

ХОНКОНГ, КИТАЙ

Представям си Хонконг като смесица между Манхатън, Дубай и лондонския Канари Уорф с азиатски мотиви. Оказва се, че е много повече, отколкото съм допускала. Съчетанието на впечатляващ бизнес център, живописни планини и изключителни плажове прави града неповторим и различен от всеки друг световен мегаполис. Животът се движи бясно бързо в центъра на града и намалява скорост в унисон с криволичещите улички, които водят до приказните плажове. Repulse Bay е скритото съкровище на Хонконг и една от найскъпите зони за живот. Мисля си, че всяка цена е оправдана, стига да имаш разкошен плаж на минути от къщата, която пък се намира на планински склон и е недалеч от центъра на града. Партито на Repulse Bay е денонощно – шампанско се лее от сутрин до вечер; плажуващите се местят от казани с гореща минерална вода в морето и обратно. Прекрасно място за размисъл е и Victoria Peak. Планинският връх, от който се разкрива изумителна гледка към Хонконг, е популярна дестинация за местни и чужденци. Наблюдава се еклектика на реакциите и възприятията от страна на припрените туристи, най-вече от континентален Китай, които правят десетки опити за перфектното селфи. За местните пък гледката е на един ретро влак разстояние и те имат лукса да я приемат за даденост. Замислям се дали тази разлика във възприятията не е подобна на разликата

140

TH E S P E E D I S S U E

между влюбването и обичта – при първата среща с величествения Хонконг от върха новопристигналите се влюбват в него и бързат да му се насладят максимално, докато редовните посетители са го обикнали, виждали са го хиляди пъти и могат спокойно да му се любуват, знаейки, че ще е винаги там за тях. Въпреки забързания ритъм на живот Хонконг носи усещане за безвремие и спокойствие. В древен храм, будистки манастир, планински връх, живописен плаж, кораб по Южнокитайско море или бар на върха на небостъргач, жителите на Хонконг намират време да забавят темпото и да се насладят на живота в пълна мяра. Защото, както е казал прочутият китайски мислител Конфуций: „Покоят е благоденствие“. За Азия може да се разказва много, но тя се възприема истински само при лична среща. „Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах“ , казва още великият Конфуций.

С Т РАС Т

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА

ЛУНАПАРКОВИЯ

СТОПАДЖИЯ 248 РАЗЛИЧНИ ВЛАКЧЕТА В 8 ДЪРЖАВИ. НАД 50 УВЕСЕЛИТЕЛНИ ПАРКА НА 2 КОНТИНЕНТА.

Матю Съмърс

огато пристигнах в София, един от първите ми въпроси към моята близка приятелка, на която гостувах, беше „Имате ли някакви лунапаркове?“. Тя се засмя, защото ме познава добре. За всеки друг обаче въпросът би бил най-малкото странен, при положение че един англичанин може да разглежда много други неща на ново място, особено в страна толкова интересна като България. Аз обаче съм страхотен ентусиаст. Обикалям държави, само за да се кача на някое ново скоростно влакче – по-добро и по-бързо от предишните. Бил съм на най-високото – Kingda Ka в Ню Джърси, САЩ, със своите 130 метра височина, и на това с най-много завъртулки (14!) – The Smiler в родната ми Англия. Обожавам въртележките: ускорението и след това стремглавото спускане надолу; възхищавам се на инженерните изобретения на архитектите, но най-вече се радвам на забавлението

141

ДА СЕ ОТКЪСНЕШ ОТ РЕАЛНОСТТА ЗА 60 СЕКУНДИ.

Страстта ми към скоростните влакчета започна близо до родния ми дом в Шефилд. Преди 24 години швейцарска компания построява уникално за времето си забавление в найизвестния лунапарк във Великобритания – Alton Towers. Nemesis е обърнато влакче, чиито релси не са отдолу, а отгоре, т.е. краката ти буквално висят във въздуха! Вкопано е в хълм и минава толкова близо до земята, че постоянно имаш чувството, че ще я докоснеш. Усещането е изключително силно и безкомпромисно към вестибуларния апарат. С 80 км/ч минаваш през 4 завъртулки с главата надолу, усещайки до 4 пъти силата на гравитацията. Съоръжението е построено така, че да напомня на извънземно, омотано в окови от увъртяно желязо… но всичко това се превръща в мъгла, докато се возиш. Въпреки че комплексът Alton Towers има много влакчета и някои от тях дори държат световни рекордьори, в Nemesis откривам нещо специално. Няма нищо изненадващо в страстта ми към увеселителните паркове – самото им название издава, че са забавни. Пулсът ти се покачва, после се спускаш бясно надолу, а еуфорията всеки път, когато тялото ти се усеща сякаш лети, или пък когато си с главата надолу, кара сърцето да бие бясно. Щом влакчето паркира обратно там, откъдето е започнало препускането си из стоманените спирали, ни остава смесеното чувство на

„ДОБРЕ, ЧЕ СВЪРШИ“ И „ХАЙДЕ ПАК!“.

Така знаем, че сме преборили страховете си. И все пак популярността на този тип забавление се е променяла през годините. Първата златна ера е в началото на XX в. Лунапаркове с вълшебни влакчета върху дървени и колосални за времето си съоръжения се появяват по морските курорти, където в съботите и неделите забавляват умислените хора по време на Първата световна война. Най-известният пример за скоростно влакче, строено

142

TH E S P E E D I S S U E

в този период, е Coney Island Cyclone в Бруклин, Ню Йорк. Европа също си има своите представители на Златната ера. Blackpool Pleasure Beach в Североизточна Англия е точно такова, каквото звучи: жив музей на увеселителните съоръжения. В Блекпул най-старото влакче е т.нар. Flying Machines (Летящи машини), построено през 1904 г., а най-новото в момента се строи и ще е готово догодина. Градчето е известно като център на забавленията във Великобритания и има всичко, тук е и любимият ми Grand National. Построен през 1935 г., той е дървено състезателно влакче. Да – става дума за две релси, по които влакчетата тръгват успоредно и вървят заедно... докато не стигнат завоя. Тогава изглежда, че едното взима превес, защото е от вътрешната страна, но само секунди по-късно се оказва във външна и изоставаща позиция. Към края на трасето набират даже още скорост, а пътниците им се вълнуват и си „дават пет“ със съседите по влакче. Втората златна ера идва през 70-те години на миналия век. Възобновяването на интереса към дървените съоръжения и замяната им впоследствие със стоманени такива води до нов бум, който се усеща и до днес. Конструкциите вече не се правят на ръка, возенето по тях е осезаемо по-гладко, а издръжливостта на метала предразполага към изобретяването на по-сложни и вълнуващи въртележки за нас, ентусиастите. Абсолютната звезда на Стария континент се намира в немския Holiday Park. Едно от влакчетата в този лунапарк, Expedition GeForce, беше излъчено да представлява Европа в голямата надпревара в началото на новото хилядолетие, когато различните вериги увеселителни паркове се състезаваха кой ще извади нещо по-голямо и ускоряващо адреналина. Инженерите тогава надминаха себе си с конструкция с височина 130 м и скорост от 200 км/ч. Що се отнася до Expedition GeForce, това е усукана маса от железа, която ентусиасти от цял свят идват, за да посетят специално. Многократно усещаш, че

С Т РАС Т

бих избрал? В моя случай всъщност отговорът и на двата въпроса е един и същ. В началото на XXI в. в средата на нищото на щата Индиана, в един закътан и зелен град с вълшебното име Санта Клаус (наистина така се казва) лунапарк, собственост на малка семейна компания, построи модерно влакче, което смая света: The Voyage. Това е любимото ми скоростно удоволствие, а въпросният парк – Holiday World & Splashin‘ Safari, пък е любимият ми. Става дума за превъзходно творение на инженерната мисъл. Извисява се над заобикалящата го гора, чиито хълмове са внушителни и, докато се возиш по релсите, летиш над природата и се носиш във височините. Изведнъж пропадаш до земята, а близостта с листата на близките дървета умножава усещането за страшната скорост. Тук сякаш

ЗАКОНИТЕ НА ФИЗИКАТА НЕ ВАЖАТ.

ЩЕ ИЗСКОЧИШ ОТ СЕДАЛКАТА,

сякаш машината се опитва да те изстреля в орбита. Ето защо доста години точно това влакче не излиза от класацията с 10-те найдобри в света. Един приятел веднъж ме попита, ако оттук нататък мога да посетя само един лунапарк и да се возя само на едно влакче, какво

The Voyage е неописуемо удоволствие, особено в комбинация с останалите по-малки дървени трасета, плюс най-усмихнатия персонал, който съм срещал. Не само че пътуването от 6400 км дотук си струва усилията, но малко след като се прибрах обратно в Англия, започнах планирането за следващото си посещение в Индиана. Тази година пропътувах Германия и САЩ в утоляване на жаждата си за адреналин, срещнах и други запалени фенове на скоростните влакчета и добавих нови места в тефтерчето си. Дори си водя статистика в онлайн база данни, като там мога да обменям снимки и опит с единомислещи почитатели. Вярвам, че любимото ми влакче е това, на което се возя в момента. Препоръчвам ви го с цялото си сърце. Идете с приятели, отпуснете му края и се забавлявайте. Вече съм на 248 и ми предстои да увелича бройката в София. Хванете ме, ако можете!

143

У К А З АТ Е Л

ACIBADEM CITY CLINIC 1704 София, ул. „Околовръстен път“ 127 Тел. +359 700 13 127 www.cityclinic.bg

DIRK BIKKEMBERGS 1407 София, бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, ниво 1 Тел. +359 89 755 5592

MIELE 1408 София, ул. „Бяла черква“ 24 Тел. +359 2 426 0089 www.miele.bg

VILLA VICTORIA 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 1 Тел. +359 889 800 099 www.villa.victoria.bg

ADLER www.adler.ch

DOMKO 1700 София, кв. Витоша, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел. +359 2 879 1215 www.domko.com

MTEL 1309 София, ул. „Кукуш“ 1 www.mtel.bg

VISA EUROPE 1606 София, бул. „Цар Освободител“ 14, ет. 5 Тел. +359 2 805 7057 www.visabg.com

ALFA ROMEO Ауто Италия ЕАД 1592 София, бул. „Христофор Колумб“ 43 Тел. +359 2 462 1111 www.alfaromeo.bg ARTEKS ENGINEERING AD 1000 София, ул. „Неофит Рилски“ 46 Тел. +359 886 000 500 www.arteks.net BALLY Global Brands, бутик Gentleman 1000 София, ул. „Княз Александър I“ 4 Тел. +359 894 422 239 www.globalbrands.bg/bg/store/ gentleman BIGLA DETAIL 1303 София, ул. „Опълченска“ 46-48 Тел. +359 2 868 8005 www.bigladetail.com BILLIONAIRE Букурещ, JW Marriott Bucharest Grand Hotel, Calea 13 Septembre, 90 Тел. +40 773 862 094 E-mail: bucharest@billionaire.ch BIOLOGIQUE RECHERCHE 9002 Варна, ул. „Ян Палах“ 10, ет. 2, Палах център www.biologique-recherche.com

144

DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg ETEM BULGARIA 1220 София, бул. „Илиянци“ 119 Тел. +359 2 921 91 11 www.etem.com EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво -1 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg HOGAN 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Тел. +359 700 100 50 www.paradise-center.com INFINITI BULGARIA 1138 София, бул. „Цариградско шосе“ 166 Тел. +359 2 879 0088 www.infinitibg.bg KATARZYNA 6500 Свиленград, oбл. Хасково Тел. +359 2 491 1732 www.katarzyna.bg KEMPINSKI HOTEL GRAND ARENA BANSKO 2770 Банско, ул. „Пирин“ 96 Тел: +359 749 88 888 www.kempinski.com

BLU BAY HOTEL 8130 Созопол, ул. „Крайбрежна“ 15 Тел. +359 877 470 000 www.blu-bay.com

МARTINELI 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 110 Б Тел. +359 2 860 1670 www.martineli.com

COCA-COLA BULGARIA 1766 София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ 8, ет. 6 Тел. +359 2 930 0040 www.coca-cola.bg

MASERATI Ауто Италия ЕАД 1592 София, бул. „Христофор Колумб“ 43 Тел. +359 2 462 1160 www.maserati.bg

TH E S P E E D I S S U E

ORGACHIM 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел. +359 82 886 222 www.orgachim.bg

UDAYA LIVE www.udayalive.com

PARADISE CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Тел. +359 700 100 50 www.paradise-center.com

WADSACK TRUST COMPANY 1504 София, ул. „Дунав“ 2 Тел. +359 2 989 9131 www.wadsack.ch

PERNOD RICARD BULGARIA 1766 София, Бизнес Парк София, сграда 12, вх. А Тел. +359 2 976 1101 www.pernod-ricard-bulgaria.com

ДЕНТАЛНА КЛИНИКА „ПЕТЪР ДУЧЕВ“ 1000 София, ул. „Георги С. Раковски“ 124 Тел: +359 878 803 099 www.profidentalstudio.com

PHILIPP PLEIN Global Brands 1000 София, ул. „Съборна“ 4 Тел. +359 877 878 877 www.globalbrands.bg/bg/store/ philipp-plein

ЕВРОЛЕКС БЪЛГАРИЯ 1124 София, ул. „Николай Гогол“ 7 +359 2 401 9160 www.eurolex.bg

POLO RALPH LAUREN Global Brands 1000 София, ул. „Цар Калоян“ 7 Тел. +359 878 728 080 www.globalbrands.bg/bg/store/ polo-ralph-lauren

ЛАЗУРЕН БРЯГ Офис адрес: 8000 Бургас, бул. „Ал. Батенберг“ 2, Гранд Хотел „Приморец“ Тел. +359 878 81 00 18 www.burgasresidences.com

QUINTESSENTIALLY BULGARIA 1680 София, бул. „България“ 58, вх. Б, ет. 4, офис 22, сграда „Жаклин“ Тел. +359 2 411 42 46 www.quintessentially.com

ЛУКС ИМОТИ 1164 София, ул. „Якубица“ 23, партер Тел. +359 2 91155 www.luximoti.bg

ROLEX Besha 1000 София, бул. „Витоша“ 34 Тел. +359 2 981 3870 www.besha.bg

МАКСИ КОМПЛЕКС СЕКВОЯ 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 110 Тел. +359 888 454 410 www.maxisofia.com

ТUDOR Besha 1000 София, бул. „Витоша“ 34 Тел. +359 2 981 3870 www.besha.bg

НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА 1463 София, пл. „България“ 1 Тел. +359 2 916 6300 www.ndk.bg

VALKANOV DESIGN 1421 София, ул. „Крум Попов“ 64 +359 888 777 240 www.valkanovdesign.com

УЧИЛИЩЕ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ 1407 София, бул. „Никола Вапцаров“ 47 Тел. +359 2 414 4414 www.stgeorgeschool.bg

PL@PREMIUM.BG