The Cool Issue by Premium Lifestyle

The

Cool Issue

THE COOL ISSUE

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg ®

PREMIUM Lifestyle използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. ®

MAXI Комплекс Секвоя  20 къщи разположени на 25 000м2  653 м2 обща квадратура на къща на цени от 1200€  62м2 покривна тераса с 360о панорамна гледка  Богато озеленени общи части и двор, с поливна система

 Панорамна гледка към Витоша, Бистрица и София  Мултифункционални спортни площадки и анимация на площ от 5000м2  Лесен достъп – на 1.5 км от IKEA и Ринг Мол по асфалтов път  Клубни карти за Макси Клуб София и Велинград

0888 454 410 www.maxisofia.com

ЖИВЕЙТЕ РАЗЛИЧНО!

София, ул. Хотнишки водопад, Малинова Долина 26 част

СЪ ЪД ДЪ ЪР РЖ ЖА АН НИ ИЕ Е С

68 20 От редактора 22 22.Най-готиният човек, когото познавам, е… 26 11-те coolest songs ever 29 29 Акценти Акценти от от Киномания Киномания 2017 2017 30 Да бъдеш Дейвид Линч 32 Осмината братя и златната Apple-ка 34 Print’s not dead 36 Етикетът е новата медия 38 Камерите не са това, което бяха

41 GoTини зубъри 44 Между медицината и изкуството 46 Най-важната диагностика за мъжа 48 Обичай формите си 50 Красотата Красотата вв капсула капсулахайвер хайвер 52 .ЧЧерната съставките на ерната роза и съставките на младостта младостта 54 Еликсир на естетиката 56 56.Професиите, за които завиждаме: барман 58 58.На каква температура да пием любимия си алкохол? 60 Вино, достойно за ангели 62 Стогодишни майстори 66 Време, отмервано от вятъра

TH E CO O L I S S U E

106

68 „Наздраве“ на спортсмените! 70 Готините Готинитеколеги колегипразнуват празнуват 72 Kilkenomics:изкуството изкуството на възможното възможното 72. Kilkenomics: 74 Архитектура на душата в „Диамант“

82 82 Стандарт ии професионализъм професионализъм ––говорим говорим зазапари пари Стандарт и професионализъм– говоримза пари 82.Стандарт o Бояна 84 360 84 360 Бояна 86 Оазисът, моят дом 90 Спортовете, от които ни втриса 94 94.Професиите, за които завиждаме: пилот 95 Пиратът на небето, Дан Купър

97 97 Танцът Танцът на на необикновените необикновените 100 Pink Floyd: картини от една изложба 104 Бъдещето на колите е днес 106 Магията Магията на Ориента, оценена в 5 звезди 108 Професиите, Професиите, за които завиждаме: журналист-пътешественик

109 Танзания… Asante! 112 Поглези се с Visa 113 113.Килиманджаро – сияйният великан 116 116.Килиманджаро – 7 урока и 2 срещи 120 Марихуаната: green is the new black

104

ОТ Р Е Д А К ТО РА

а започна с откровение, но не онова „разкриване на истината“ на св. Йоан: цял живот се занимавам с въпроса „какво и кое е cool в попкултурен смисъл“, и все още нямам отговор. Стигнах дотам, че липсата на еднозначен отговор съдържа самия отговор в себе си („сеаутон“, както би казал първият cool философ от Елейската школа, колегата Парменид): да обясняваш какво е cool не е cool. Ерго, ако следваме късната софистическа логика на някоя древна „рокзвезда“ като Тразимах, този текст трябва да свърши тук. (Древните „рокзвезди“ впрочем са досущ като съвременните – предимно пият и си губят времето, само че произвеждайки единствено думи, без да ги украсяват с музика или писане.) Обаче, сякаш следвайки някой упорит шотландски идиот като Хюм, този текст продължава, за да обясни, че досущ както хумора или красотата, coolness не търпи дефиниции. Ако Платон беше жив, щеше да потрива ръце в стил „ма аз казвах ли ви, че всичко е относително, а?“. Тук и Хераклит дори може „да хване ръка“, вметвайки нещо като „ама, колеги, то всичко, нали, тече и се променя, вчерашното cool днес вече не е cool“ – и ще бъде напълно прав (а с Хераклит, еле па с Емпедокъл, и без това се спори трудно, все едно да спориш с телевизора; те са по-непроходими и от еднопластов български политик). Cool не може да притежава калкулируеми измерения или реквизити в реалния, touchable свят, освен – забележете – като резултат от определени практики и/или „моди“. Cool обитава метабитието: то е напълно автономно понятие априори, и applicable единствено апостериори. По същество, cool (забележете как постепенно го персонализирам, сякаш е изначално, макар и неуловимо „нещо“, eдин вид фройдов Id!) означава следното: излаз, exodus от норми, които смятаме за излишни. Cool отрича наложеното. Следователно, отрича и колективистичната култура, „груповото“ (на което ние в България, най-общо, сме жертви). Ако, да речем, всички момичета са с choker, cool e да не си – и още по-добре, да намериш начин да се подиграеш с масовото. Cool в същността си (и ако приемем, че изобщо е дефинируемо) е насочено към освобождението на личността от оковите на обществените условности и на възприетата нравственост. В този смисъл cool e априори антиканонично (дори да приемем универсалисткия подход на Спиноза); накратко, cool, досущ сякаш романтиците, пренася бунта от сферата на нравствеността към чистата емоция. Пример: cool е да имаш татуировки, без да си ацтекски вожд, макар че и досега е приемливо единствено „във вътрешната група“; т.е. остава си субкултурно и обществено неприемливо. Но също така е cool да си Кристиано Роналдо и да нямаш татуировки; това неволно съдържа в себе си бунта на Джордж Бъркли, т.е. отказът да се подчиниш на масовото cool е cool per se. Някои random cool според горния опит за определение: Булит, Антъни Кийдис, The Go-Between, Фицджералд, Шаламов, Alien, Константин Павлов, адажиото от Моцартовия концерт в ла-мажор за кларинет (K622), Гец с онзи шлифер в „Прокурорът“ на Шарланджиев, Джеймc Ърл Джоунс, Боуи, Мишел Пфайфър в онази сцена пред огледалото в „Белязания“ (където си пудри носа с малка лъжичка), Ален Делон на снимката с Бардо, която виждате на корицата. Cool винаги е в детайлите. Нищо мащабно не е cool. Този брой на PREMIUM Lifestyle не е непременно cool per se – той само предлага някои виждания на екипа по безкрайната тема. Кръстихме го „The Cool Issue“ with a pinch of salt; но всъщност тайно вярваме, че ще ви хареса. Защото, докато го правихме, общувахме с cool people, а и се опитахме да ви накараме да мислите. Дори изначално киселият Дидро с неговата вечна идея за le bonheur de penser би кимнал, макар и едва забележимо.

TH E CO O L I S S U E

THE COOL ISSUE

НАЙ-ГОТИНИЯТ ЧОВЕК,

КОГОТО ПОЗНАВАМ, Е...

СРЕЩНАХМЕ СЕ С НЯКОИ ОТ НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ. ВСЕКИ ОТ ТЯХ НИ ДАДЕ ЛИЧНОТО СИ МНЕНИЕ КАКВО Е COOL. ПОНЕЖЕ ХАРЕСВАМЕ ФИЛОСОФИЯТА „ПРЕДАЙ НАТАТЪК“, ИМ ПОИСКАХМЕ И ПРЕПОРЪКА ЗА ДРУГИ ГОТИНИ ХОРА. ВИЖТЕ САМИ ЩО ЗА РАЗ“МИШ-МАШ“ЛЕНИЯ СЕ ПОЛУЧИХА НА WWW.PREMIUM.BG (ИЛИ СКАНИРАЙТЕ ТОЗИ QR КОД)

Екип PREMIUM Lifestyle

ИНЕС СУБАШКА, КОНДИЦИОНЕН ТРЕНЬОР

Инес е експерт по здравословно хранене и автор на „Генът IFS“, и на блога inspiredfitstrong.com. Тя помага на стотици хора, не само учейки ги как да влязат във форма, но и как да намерят баланса между физическото и психическото здраве. Защото както самата Инес казва, „това, което чувстваме, е отражение на това как изглеждаме“. Най-готиният човек, когото познавам, е моята сестра близначка. Тя е рехабилитатор. Срещнахме се в корема на майка ми, по обясними причини. Това, което ме вдъхновява, е начинът, по който се справя с всички предизвикателства в живота. Tе не са малко, а тя винаги ги посреща с достойнство и много сила. Научи ме, че човек не е това, което му се случва, а това как реагира на случващото се. Mакар че сме близначки, в голяма степен тя е моята противоположност, и това, което е тя, е това, което аз не съм. Така намирам баланс.

ПРОФ. БОГДАН ДРАГАНСКИ, НЕВРОЛОГ Проф. Драгански е топ невролог в Швейцария. Представител на рядък вид професионалисти, които се опитват да направят почти невъзможния баланс между клинична дейност и наука на високо ниво. Проф. Драгански задава и въпроса можем ли с минимална намеса в ранна възраст да предотвратим невродегенеративни болести като Алцхаймер и Паркинсон и пр. – труд, който има потенциала да промени съдбата на милиони. Освен с наука се занимава най-вече с плуване и ски. О, нечестен въпрос. Нямам класация за coolness. А и хората, които познавам и ми харесват, имат странното хоби да ме разочароват рано или късно. Но ето: една от най-мимолетните срещи с готин човек, който ме впечатли, беше с Джим Симънс, американски белокос математик над 80, основател на един от първите хедж фондове и в една от първите десетки на списъка на Forbes по богатство. Човекът влива огромни суми за научни изследвания с деца, страдащи от аутизъм. Кани учени от целия свят в Ню Йорк на невероятно стимулиращи дискусии в тесен кръг. Слуша разсъжденията им, дремейки, с димяща цигара в ъгъла на устата и обувки на бос крак, и задава остри въпроси, свързани със статистика и експериментален дизайн, които ни връщат на училищната скамейка.

TH E CO O L I S S U E

TH E COOL PEOPLE

NASIMO, ГРАФИТИ АРТИСТ

Със сигурност сте виждали, ако не на живо, то на снимка, панелния блок с изображението на дядо Добри и още поне няколко впечатляващи графити картини, които карат сивите тъжни сгради да оживеят, носейки добри послания. Представяме ви човека, който не може, не иска и не трябва да прави нищо друго, освен да рисува. С ума, душата и съзнанието, че има неща, които не можем да видим, но са важни за всички нас и не бива да ги забравяме. Единият е John The Dutchman. Той е холандец, но живее в Канада, и може би е най-голямата легенда на татус сцената. Работил е с Ед Харди, Джони Деп, Мелани Грифит. По време на фестивал за татуси в Канада той дойде да се запознае с мен и ме пита: „Ти ли си Насимо от България? Можеш ли да ми нарисуваш студиото?“. Съгласих се и така започна всичко, а аз впоследствие разбрах кой е той и защо е толкова готин. Всъщност той провокира интереса ми към източната философия. За втория все още не съм сигурен дали не свръхчовек. Казва се Теодор (Туласи), следва ведическия път. Винаги, когато го видя или чуя, настръхвам. Той е като божествено създание, което е оставено тук като ориентир за онези, които търсят. Всяка дума, която ти каже, те събужда от съня ти. Винаги ми е помагал, когато съм се чувствал объркан. Третият човек е Елиза Иванова. Тя е художничка, млада, уникален талант, работи в Pixar. Едни от най-големите съвременни художници в света я следват в социалните мрежи и много се радват на таланта �. Наскоро дойде в ателието ми, беше много мила и скромна. Бях попаднал на рисунките � и � писах, а тя ми отговори, че много се радва, че възстановяваме контакт. И всъщност така разбрах, че преди време сме се запознавали, но не съм � обърнал внимание тогава. Тя е страхотен човек и съм сигурен, че � предстоят големи неща.

ИВА РУСИНОВА, ДРИФТ ПИЛОТ

Ива има бензин в кръвта. Само това би обяснило как 27-годишно момиче има зад гърба си впечатляващите 10 години в автомобилния спорт. Утвърждава се като първата жена дрифт пилот в България, а в последно време започва да покорява и планинските ралита. Неотдавна завърши трета в планинското изкачване „Осогово-2017“. При думата cool се сещам за най-различни хора, познати и непознати. Но първата ми асоциация е Георги Крумов, собственик на фирмата, която ме спонсорира като автомобилист. Успява, започвайки от нулата – точно като мен, даде ми шанс да разгърна възможностите си. Повярва в мен, вдъхнови ме и го възприемам като личен пример. Повечето хора въобще нямаше да ми обърнат внимание и щяха да ме подценят, а той ми даде шанс и ме амбицира още повече да съм по-добра зад волана. Самият му характер и осанката те карат да изпитваш уважение. От 5 години се познаваме и сме се срещали единичен брой пъти, но това, което ми е казвал, следвам ежедневно във всичко, което правя. От него разбирам какво може да постигне човек, когато е целенасочен и когато действа. И още нещо – дори когато си направил нещо голямо, да не ставаш надменен. Да можеш да различиш потенциала у хора, които тепърва тръгват по пътя – да им дадеш шанс и подкрепа и да ги вдъхновиш.

ВИХРЕН ГЕОРГИЕВ, ФОТОГРАФ И СЪЗДАТЕЛ НА PEOPLE OF SOFIA

Снимката струвала колкото 1000 думи. За точната бройка на думите не сме сигурни, но в случая е равна на минимум две – Вихрен Георгиев. Това е човекът, който стои зад популярния проект – първо чрез Facebook, а после и чрез книгата със същото име – „Хората на София“. А по случайно стечение на обстоятелствата снимката на главния редактор на този брой е негово дело.

Виктор е първият българин, изкачил връх Серо Торе в Патагония, зад гърба си има десетки експедиции. Ръководи школа по алпинизъм, а също е и лицензиран парамедик при полети с хеликоптер. Някои от най-трудните маршрути за катерене в България са негово дело. Интересува се от западната окултна мъдрост и абсолютно няма идея защо сме го включили в списъка на готините млади хора на България, защото не се има за такъв. Обаче ние мислим другояче.

Моят пример е Ясен Згуровски. Запознахме се случайно, помолиха ме да го снимам. Аз не знаех кой е, от името не се сещах и като го видях един такъв спокоен, заспал, флегматичен, си помислих „Оооооф!....“ Обаче тази бавност на Ясен всъщност са неговите безкрайни доброта и спокойствие. Той е такава душичка, много е талантлив. Неговото изкуство ме вдъхновява. Ясен е страхотен, модерен е, мисленето му излиза далеч извън рамките на провинциалното, познато по нашите ширини. Същевременно е човек, който си знае цената, но пък е и скромен. Не сме общували чак толкова, но съм щастлив от късмета си да го срещна. Около себе си имам много готини хора, най-близките ми са страхотни характери. Трудно е да го определя, но усещането е, че познаваш качествена личност. И освен това успяваш да я задържиш в живота си. Това е един вид комплимент към самия теб. По-общо казано, готиният човек за мен е успешният, който полага целенасочени усилия и постоянно прави неща, които го карат да се чувства добре.

Не мога да категоризирам хората на готин, по-готин, най-готин, но ще ви разкажа за приятелката ми. Тя със сигурност е сред онези, които са между „по“ и „най“. Срещнах я на театър, въпреки всичките � упорства това да не се случи: по това време се бях върнал от последната си експедиция в Южните Анди, а тя тъкмо започваше да катери и се дразнеше на шума около мен. Намираше ме за самонадеян егоцентрик в публичните изяви след експедицията. Енергично е отказвала на всички предложения да запише курс по катерене при нас, само за да се озовем в обща компания на театър. После се оказа, че сме съседи, и се прибрахме заедно. Ледът явно се е пропукал и съм благодарен за това. От нея научих и уча много. Тя е умерена и смирена в ежедневието си, с усет повече към качествените промени на мъдростта, отколкото количествените натрупвания на интелектуалното. Присъствието � ме вдъхновява да бъда по-тих и наблюдателен, по-често да се спирам и да си правя равносметка за път и посока.

РАДОСЛАВ ПАРУШЕВ, ПИСАТЕЛ И АДВОКАТ Радослав Парушев е корпоративен адвокат, по призвание – артист на свободна практика. Множество негови кратки публицистични текстове са публикувани в „Егоист“, Playboy и др. Автор е на седем книги, носител на редица награди и това се случва редом с успешната му адвокатска кариера. А ние смятаме, че е cool, защото – кога успява да направи всичко това?!

ВИКТОР ВАРОШКИН, АЛПИНИСТ

TH E CO O L I S S U E

Да кажеш кой е готин, е много сложен въпрос, особено ако с отговора се стремиш да не обидиш никого. Познавам, слава богу, мнозина чудесни хора. Когото и конкретно да посоча – съпругата си, баща си, сестра си, зет си, Ървин Уелш – все някой ще се окаже пренебрегнат. Така че нека е първото, което ми идва наум – Сашо Жеков. Вдъхновява ме почти цялата му биография и личност. Научи ме да пия базисни шотландски уискита с вода от чешмата, до ръба на чашата. До припадък. И че винаги можеш да бъдеш още по-готин от себе си. Или че поне не бива никога да преставаш да се опитваш да бъдеш.

TH E COOL PEOPLE

ВЛАДИСЛАВ ЗЛАТИНОВ, ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР

За него се заговори след уникалната в световен мащаб операция, с която той направи бионични протези на котка. Това е само първата причина да присъства в списъка ни с готини личности, втората е непукизмът, който му позволява да слага истината пред лицемерието. Третата е, че е активен и положително настроен. Както е в реда на нещата, готин е, защото не се опитва да бъде. Най-много се изненадвам и ми харесва, когато срещна някого, който не е фалшив и не се прави на друг. Особено ми допада, когато това върви ръка за ръка с творчество и добронамереност от отсрещната страна. Има един италианец, когото страшно харесвам: Алесандро Пирас. Той е световно име, в средите ни е гуру. Много е артистичен и приятелски настроен, дава шанс на младите, включително и на българите, които още имаме малко останала лоша слава – много ме впечатли с това. От Сардиния е, а знаете как отворено го раздават италианците. Гони 60 години, но човек би казал, че е на 45, като го види със спортната яхта и любовта му към живота. Избрал съм си я и всъщност едва ли е изненадващо, че смятам приятелката си за един от най-готините хора, които познавам. Диаметрално противоположни сме, аз съм много прям и първичен, мога да бъда емоционален, а тя приема нещата спокойно. Голяма роля изигра и фактът, че години наред проявява търпение към работата, а и към характера ми, за което съм � безкрайно благодарен.

ИВАН, ВЕСЕЛА И АЛЕКО – СЕМ. БОГДАНОВИ, 2/3 АНИМАЦИЯ И 1/3 МУЗИКА

Весела и Иван са аниматори, художници, режисьори и продуценти на анимационни филми. Списъкът продължава, но в духа на кратко представяне – за тях сте чували покрай световно нашумелия им късометражен филм „Баща“, като двигателите на студиото за анимация ФинФилм и платформата Compote Collective. Алеко е техният 10-годишен син, който също е тръгнал по пътеката на изкуството, но неговата страст са барабаните – това, което той учи в Музикалното училище. Весела: Много зависи на какъв етап от живота си кого срещаш. В професионалния ни път имахме един учител в Холандия, анимационен режисьор – Ейвърт Байер, който за мен е бил силно вдъхновяващ и интересен. Той ни захрани с една любов и свобода към анимацията не като към занаят, а като разказване на истории. В България после се срещнахме с режисьора на анимационни филми Фил Мълой и успяхме да развием с него искрено приятелство. Сещам се още за Райна Кабаиванска. Силно озаряващ човек. Свети като сноп лъчи – тя е от хората, които успяват да запазят духа си светъл, да се обновяват, да са вдъхновяващи, да намират начин да общуват с младите хора и да им дават от себе си. Иначе, чисто житейски, аз харесвам много и се кефя на Иван и на Алеко. Алеко: Били Кобъм, барабанист. Впечатлява ме с това, колко е добър и как свири. Иван: В творенето е много важно да виждаш такива звезди, но не в смисъл на поп звезди, а хора, които са навътре и имат опит – имат съвсем друго излъчване. Били Кобъм, когото спомена Алеко, имаше майсторски клас заедно с Милчо Левиев в НБУ. И тези двама възрастни хора, които са с изключителен опит в тази музика – начинът, по който общуват, какво дават на тези млади хора – те са пролука в мрака на света.

-ТЕ

COOLEST SONGS EVER

И КАК СА СЪЗДАДЕНИ

Ивайло Цветков

“HEARTBREAK HOTEL”

Е, няма как без самия Крал. Композицията тук тъне в мистерия – била написана от някои си Томи Дърдън и Мей Боурън Акстън, които я предлагат на великия китарист на Елвис – Скоти Мур, пък той я изсвирил на прочутия полк. Том Паркър. Каквато и да е истината, “Heartbreak” е парчето, което прави Елвис звезда. В покъсни времена се намеси и името на някой си Алвин Кролик (ама не защото на руски това означава „зайче“). Който и да е написал песента, тя без съмнение – заедно с “Hound Dog” – превърна Елвис в нечовек.

“LAYLA”

Това е парчето, свързано с най-звездния възможен любовен триъгълник. Когато Ерик Клептън започва да сваля Пати Бойд в края на 60-те, тя не е просто „омъжена“ – а омъжена за най-добрия му приятел, „тихия Бийтъл“ Джордж Харисън. (Пати е тогавашният вариант на Джиджи Хадид или Кендъл Дженър – най-известната манекенка в света, ако не броим Туиги.) Харисън се запознава с Бойд на снимките на иначе трагично глупавия Бийтълс филм “A Hard Day’s Night”, но някъде след 1966-а (когато се женят) Джордж почва да � изневерява, не могат да заченат, партита, наркотици и т.н. Някъде по това време, когато Клептън твори рок история с Cream, той се влюбва в Пати и скоро след това (вече под идиотското име Derek and the Dominos) пише за нея песента, основана на

TH E CO O L I S S U E

средновековната поема на персийския поет Ниджами Ганджави за невъзможната любов между някоя си Лейла и Майнун. Джордж не се нервира особено, защото по същото време сваля успешно Морийн Старки, съпругата на колегата Ринго. Цялата тази „турскосериална“ драма приключва с това, че през 1974-та Клептън най-сетне официално е с Пати. Най-забавното е, че никой не се сърди никому – Ерик и Пати се женят през 1979-а, а Харисън свири на сватбата заедно с Ринго и Пол (Джон нещо е зает с Йоко и не може да се освести от хашиша). Младоженците се разделят през 1988-а, но Клептън и Харисън си остават приятели; дори след като Джордж умря от рак през 2001 г., Ерик организира онзи Concert For George.

ИКОНИ

“BRIDGE OVER TROUBLED WATER”

Пол Саймън и Арт Гарфънкъл, иначе съученици още от 6-и клас, са прочути с постоянните си разправии. Bridge, което всъщност е цял албум, е вид еманация на тежненията им – и е цяло чудо, че успяват да създадат подобна гениална песен. Основният проблем е с Арт, който посред записите отвява за Мексико, за да се снима като Йосарян в онзи филмов провал „Параграф 22“, който всички сме гледали. Но това, което прави парчето обичано в цял свят през 1969 г., е един документален филм на CBS за убийствата на братята Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Разбира се, песента е толкова велика, че скоро става любима на целия западен свят – и само година покъсно нейни кавърверсии налазват класациите (Джони Матис, Пеги Лий, Джим Нейбърс, Смоуки Робинсън и дори вече донякъде залязващият Елвис). Буквално дни след това Саймън и Гарфънкъл се разпадат. Но всички помним моментния им ренесанс през 1981-ва в Сентръл Парк, когато ги слушат над половин милион души. (Направо да ти се дослуша пак.)

“IMAGINE”

Imagine your head filled with pencil leads/Imagine one of them broken. Imagine your body spreading rapidly all over the world like a thin issue. Това не е моя импровизация, а записки на Ленън по текста – и част от обясненията в любов на Джон към Йоко през 1971 г. Без да поставям под съмнение гения на Beatles, да ви попитам, ако позволите – как ни пее “imagine no possessions”, а има пет апартамента само в Ню Йорк, специален Rolls-Royce и т.н.? И Елвис Костело не е ли прав, когато в “The Other Side Of Summer” изпя “was it a millionaire who said imagine no possessions”? Само питам.

“LUCY IN THE SKY WITH DIAMONDS”

The Beatles казват, имали поне 40 велики песни (и ще се съглася). Откъде да започна? Че „инициалите“ на парчето са LSD? Или че Ленън настояваше, че “Lucy” не е за ник‘ви наркотици, а невръстният Джулиън просто си рисувал нещо? Ето поне втората версия: малкият Джулиън носи вкъщи детска рисунка на съученичката си Люси О’Донъл, която нарича “Lucy In The Sky With Diamonds”. Фразата така допада на Ленън, че я предлага на Пол, като допълнително му дава да прочете внимателно „Алиса в Огледалния свят“. Но сред феновете започва сериозно да се разпространява първата версия, за LSD-то. BBC налива бензин в тази версия в коментар, според който фрази като “the girl with the kaleidoscope eyes” и “cellophane flowers” директно препращат към „добрите трипчета“ на Ленън. А за още посекси, оригиналните детски рисунки на Джулиън по повод “Lucy” бяха обявени на търг и купени от самия Дейвид Гилмор.

“EVERY BREATH YOU TAKE”

Безспорно най-епичният момент в историята на Стинг. Всички си мислят, че това е любовна песен, но той пее за нещо съвсем друго и мрачно – за обсесивен луд, който злорадо и заплашително казва: I’ll be watching you. А историята според самия него е следната: събудил се бил с фразата: every breath you take, every move you make, станал и написал останалия текст за половин час. Но говорим за 1983-та и тримата в The Police вече съвсем не се понасят – според техния продуцент Хю Паджъм, отчасти и заради мениджъра Майлс Коуплънд, брат на барабаниста Стюърт. Найвеликото: Стинг и до ден днешен получава около 2000 долара роялтизи от парчето. На ден.

“GOD SAVE THE QUEEN”

Химнът на чистия нихилизъм – и може би най-великият момент в „протестърството“ на рока. Джони Ротън и Глен Матлок тук – само веднъж и само тогава – посягат на недосегаемото, а именно кралско-парламентарния естаблишмънт в Англия. Дори го наричат, както помните, the fascist regime (обвързано, разбира се, със „сребърния“ юбилей на кралица Лизи, 25 години от интронацията). За нещастие, втора пънк-рок революция така и не се случи, Малкълм Макларън почина, а Джон Лайдън – ако позволите – е заприличал на възрастна жена, точно като онази, срещу която се бореше през 70-те.

ИКОНИ

“HOTEL CALIFORNIA”

Вие хубаво си го тананикате, но в Първия свят не на шега подозират Eagles в хероин и сатанизъм. Официално е така: певецът и барабанист Дон Хенли се разделил с някоя си Лорий Хедкин и т’ва станало в някакъв хотел в Бевърли Хилс, и така. Покойният вече Глен Фрай твърдеше, че няма такова нещо; а самият Хенли ни намига и казва, че „не си спомнят“. Истината вероятно е, че Фрай и Хенли просто са написали велика песен, а всичко останало са теории на конспирацията.

“SYMPATHY FOR THE DEVIL”

“SMELLS LIKE TEEN SPIRIT”

Това е напълно инстинктивна песен, нещо като тъжна шега. Анализаторите по-късно � придават смисъл – че била отхвърляне на зараждащата се селебрити култура, или пък че иронизира едно цяло поколение, изморено от юпитата и фалша на 80-те. Всички знаем за дезодоранта Teen Spirit, но никой не знае самата история, а тя е следната: през лятото на 1990-а Катлийн Хана от момичешката група Bikini Kill, тогава близка на фронтмена на Nirvana, надраскала на някакъв лист “Kurt smells like Teen Spirit”. (Докато той всъщност ходи с барабанистката на същата група, Тоби Вейл). После Кърт се събужда, взима китарата и останалото е история. Албумът Nevermind през 1991-ва дори катурна Dangerous на също така покойния Майкъл Джаксън, което си остава чудовищен подвиг.

TH E CO O L I S S U E

Т’ва е като адски (или „адов“) финал на 60-те, когато всички протестърски илюзии са заминали. Всичко започва от факта, че Джагър всъщност е интелектуалец – и цялата тази песен е плод на препратки към великия poète maudit Бодлер и, разбира се, към гения Булгаков. (Последното е особено осезаемо – Джагър се мисли за Воланд.) Оттам насетне е културна оргия – „Дяволът“ Джагър си признава, че е накарал Пилат Понтийски да си „измие ръцете“ и други култрурологични тъпотии, но „самбата“ на Кийт сякаш оправдава всичко.

“STAIRWAY TO HEAVEN”

Джими Пейдж и до днес твърди, че сглобяването на акустичното интро е почнало година преди това, още през 1970-а, докато се бил оттеглил в някаква вила в Уелс. Не знам какво да ви кажа повече – освен че това е най-добрият китарен епос изобщо, с всички видове свирене на китара. И че не съм чувал по-добър певец от Робърт Плант.

К УЛТ У РА

КИНОМАНИЯ ОТКРИВА С „БЕЗКРАЙНАТА ГРАДИНА“ НДК ПУСКА СОБСТВЕНА ОНЛАЙН СИСТЕМА ЗА ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ

Андреа Пунчева

ебютният игрален филм на режисьора Галин Стоев „Безкрайната градина“ е откриващата лента на 31-вото издание на Киномания, като така се спазва традицията премиерата да бъде български филм. Найутвърденият кинофорум в България се продуцира от НДК и ще продължи от 16 до 30 ноември. Филмът разказва за живота на Филип (Мартин Димитров), разпределен между приятелката му Соня (Глория Петкова), брат му Виктор (Димитър Николов) и работата му като PR специалист. Но всичко това се променя в деня, в който той среща Ема (Елица Матева) – странно момиче, затворено в свой собствен свят, в който най-важното нещо е една тайнствена градина. Режисьор е Галин Стоев – един от най-талантливите на своето поколение, а от 2018 г. и директор на Националния театър на Тулуза. „Получи се любовен филм, любовен четириъгълник, като амбицията ми беше в началото и в края на филма той да остане непроменен, но под повърхността му да се създават светове и да се срутват други. Цялата история показва процеса на

ЕМОЦИОНАЛНО ПРОБУЖДАНЕ

в един свят, който е анестезиран откъм чувстване“, сподели Галин Стоев, който допълва, че лентата е неговият опит да представи на любителите на седмото изкуство нещо различно от обичайните български филми през последните години. И тази година Киномания остава вярна на традицията да представя новия филм на Уди Алън в България. Този път това е „Въртележка“, в главните роли са Кейт Уинслет и Джъстин Тимбърлейк и разказва историята на служител в лунапарк и неговата странна съпруга, живеещи през 50-те години. Джордж Клуни също е сред „гостите“ на фестивала, но този път в ролята на режисьор на „Субурбикон“ – черна комедия за объркани хора, правещи много грешни избори в наглед идилична общност през 50-те години. Филмът е по оригинален сценарий на братя Коен. „Buena Vista Social Club: Adios“ е документална лента на номинирания за „Оскар“ режисьор Люси Уокър за филма му „Пустош“. Филмът проследява прощалното турне на легендарната кубинска група, за която Вим Вендeрс направи култовия си филм. Другото хитово заглавие е „Да обичаш Винсент“ – първият в историята на киното пълнометражен анимационен филм, рисуван с маслени бои. История за живота на едно от най-бележитите имена на нашето време – Винсент ван Гог. В екипа на 124-мата художници от целия свят, работили по филма, има и българско име – Елизабет Христова. Най-мащабната руска продукция за 2017 г. – „Матилда“, също е сред изненадите на Киномания. Филмът е за любовта между руския император Николай Втори и балерината Матилда Кшесинска и очаквано вече успя да разбуни духовете в Русия.

ОЩЕ НОВИНИ ОТ НДК Вече има възможност за изцяло закупуване на билети онлайн. По думите на председателя на Съвета на директорите на културната институция Борислав Велков нововъведението е в унисон с цялостната политика на ръководството да привлича по-млада аудитория. На сайта на НДК, както и на kinomania.bg може да се запазват билети за всички кина и зали от програмата на Киномания – „Люмиер Лидл“, зала 1, „Дом на киното“, „Одеон“, „Културен център G 8“, „Euro Cinema“ и „Френски институт“.

Нинко Кирилов

ветът на Дейвид Линч е черно-бял и червен едновременно, тих, с много алюзии и реминисценции, които предизвикват интелектуално всевиждащото око на зрителя. Филмите му до един предизвикват объркване, възхита, възмущение и милиони опити за тълкувание от страна на публиката – „Гумена глава“ (Eraser Head), „Човекът слон“ (Elephant Man) с Антъни Хопкинс, „Дюн“ (Dune) по едноименния роман на Франк Хърбърт, „Синьо кадифе“ (Blue Velvet), „Мълхоланд драйв“ (Mulholland Drive), „Изгубената магистрала“ (Lost Highway)... И, разбира се, трите сезона на сериала „Туин Пийкс“ (единият от които завърши съвсем скоро) и последвалият филм предистория „Туин Пийкс: Огън, следвай ме“. Изключително внимание към детайла, „кукички“ и многопластови, привидно неповествователни истории – това са само част от запазените марки на Линч, в комбинация с много, много истински ужас, шокиращи сцени и логика отвъд стандартния поток на съзнанието (което можем да отдадем на дългогодишните редовни занимания с трансцедентална медитация, а защо не и на музикалните му експерименти през последните години). Самият Линч винаги е бил различният режисьор – често неразбран гений, но безспорно cool. А за сп. PREMIUM Lifestyle е крайно недостатъчно да публикува просто насъбрани факти за такава личност и например да търси препратки към сънищата в творчеството на Хорхе Луис Борхес, Карлос Кастанеда или Самюъл Тейлър Колридж. Затова и почти сам тук се материализира този сценарий за късометражен филм в традициите на белокосия маг. И за да няма неясноти: 6 секунди близък план на парче черешов пай.

ДА БЪДЕШ

ДЕЙВИД

ЛИНЧ СЦЕНА 1

Закусвалня с 5–6 маси, всичките празни; червени диванчета, дървен плот на бара, звучи композиция на Йозеф ван Висем на лютня. Сервитьорка на 22–23 г. почиства пода с парцал. В устата � има цигара, близък план как пепел от цигарата пада на пода и тя го почиства безстрастно. През вратата влиза Възрастен мъж на около 60 г. с бял костюм в три части и цял Windsor възел на раираната си вратовръзка, ризата е черна, още с влизането сваля бялото си плетено борселино и бавно се запътва към предпоследната маса в дъното, сяда. Близък план за 11 секунди на лицето на Възрастния мъж – боядисано е в бяло и има тъмно червило на устните. Изважда от вътрешния си джоб джобен часовник – близък план на циферблата: при всяко движение на секундната стрелка се разнася грохот като в пещера, стрелката се движи напред, после се връща с няколко секунди назад и пак продължава напред. Възрастният мъж се засмива с глас за 4 секунди, после рязко спира и прибира часовника в джоба си. Близък план на правите му като кардиограма на мъртвец тъмни устни. Сервитьорката го забелязва и отива при него. Стои 3 секунди права до масата, не се поглеждат. Тя заговаря отегчено. – Какво ще желаете? Възрастният мъж вижда баджа с името � и я поглежда в очите. – Зелда, донесете ми парче черешов пай и чаша хубаво кафе. Близък план на лицето на Зелда, говори безизразно. – Няма черешов пай, а за кафето ще трябва да изчакате, защото филтърът на машината... Иглата на грамофона стърже по плочата 8 секунди: близък план на лицето на Възрастния мъж за 2 секунди, близък план на нейното лице за 2 секунди, общ план на двамата за 2 секунди, отново близък план на неговото лице, докато повдига показалеца на дясната си ръка рязко – ужасният звук моментално спира. – Харесвате ли Франсис Бейкън? – пита я той, докато вади от джоба на сакото си сгъваем нож и острието му проблясва. През това време наблюдава една от картините на стената срещу себе си – стъклена кутия, в която ясно се забелязва тъмен силует на човек. – Господине, нямаме черешов пай...

ИКОНИ

– Тогава искам един омлет – три яйца, червен пипер и хрупкав бекон. И филия хляб на тостер, но ако няма, не си режете вените! – казва с равен тон и поглежда към ножа. Близък план на нейното лице за 3 секунди. Близък план на неговото за 2 секунди – започва да се смее шумно, като дори удря с длан по масата. Тя също се засмива – в началото неуверено, но после с глас. Той рязко млъква и нейният смях увисва. – Зелда, освен омлета искам и царевично пюре. Имате четири консерви царевица в кухнята в дъното, на най-високия рафт, ще ви трябва стол, за да ги стигнете. Ако пасаторът още не работи, намачкайте ги на ръка, моля. Тя се обръща и отива към кухнята на заведението, а той започва да дълбае в масата пред себе си. След 11 секунди (през това време го наблюдаваме в гръб) вдига острието и виждаме, че е издълбал: „Тук съм“.

СЦЕНА 2

Около обяд. Червен буик модел 1965 г. На предния капак е седнала в лотус жена на 25–27 г. с тъмна права коса, по еротично бельо и медитира. Общ план на местността – малко отклонение от голяма магистрала. От радиото на буика се чува музика с цитри и глокеншпийл, върху която монотонен и плътен мъжки глас говори бавно. От дясната страна на жената се появява фигура на белокос мъж с изпито лице и съсредоточен поглед. – Всеки, който практикува редовно трансцедентална медитация, може да наблюдава положителни резултати в различни области от живота си. Две ежедневни медитации от 15–20 минути, сутрин и вечер, са достатъчни за постигане на оптимални резултати. Лицето на мъжа изчезва, а от лявата страна на жената се появява жена на неопределима възраст с бялоруса коса, подстригана на каре. – Цените на стоковата борса са променлива величина. Хераклит можеше да бъде велик банкер. Нека не правим компромиси с времето, нека убиваме хора с висша цел. Ще продаваме кожите им на търг, една Ханибал-Лектърова метафора за щастие – с чуждо лице върху вашето вие нямате лице, губите две лица и не печелите нито едно. Тишина за 5 секунди. Близък план на очите на медитиращата. Мъжкият и женският глас произнасят бавно: – Той е тук. Младата жена отваря очи. Далечен план на потеглящия буик, който се връща на магистралата.

СЦЕНА 3

Мъж на 33 години с големи очила, с русолява брада и пригладена назад оредяваща коса седи на същата маса, на която сме видели Възрастния господин с белия костюм. Седи на неговото място и отпива от кафето си. Поглежда издълбаните думи и ги прочита на глас: – Тук съм. В този момент срещу него сяда Белокосият мъж от медитативното видение на младата жена, косата му е в изрядна прическа, в черен костюм е, с бяла риза и черна вратовръзка с Half Windsor, без игла. – Да, тук съм. Извинявай, че закъснях. Младият мъж само кимва, поставя бавно чашата с кафе на масата. Кадърът се задържа за 3 секунди върху нея. Младият поставя до чашата вече включен архаичен касетов диктофон. – Винаги съм харесвал Франсис Бейкън – и сочи картината зад гърба си, без да поглежда. – Но какво ще кажеш за Магрит? – Белокосият едва сега разкопчава едноредното си сако с две копчета. Близък план за 4 секунди върху най-горното му копче. – Никога не съм обичал нито ябълки, нито бомбета. – Моето момче, отделяй по 20 минути сутрин и вечер – и се оглежда за сервитьорка, каквато обаче няма. – Няма ли на кого да си поръчам едно дяволско добро кафе? – А музиката? През последните години правите предимно това. А наскоро обявихте и че се отказвате от киното, пенсионирате се. – Никъде не съм казвал точно: „Пенсионирам се“. Но, да, точно това правя. – Това не е ли един прекалено Селинджъров подход към света – артистът в доброволна реклузивност, тотална алиенация с каква цел, ако наистина няма да се занимавате повече с кино? Отвън се чува шум от паркираща кола, но Белокосият и Младият наблюдават как Сервитьорката излиза от кухнята и се запътва към тяхната маса. От входната врата на закусвалнята влиза и друга млада дама (видели сме я да медитира на капака на автомобила си, сега вече е облечена в униформа на сервитьорка) и също се насочва натам. – Извинете за забавянето. Какво ще желаете? – обръща се Сервитьорката Зелда към мъжете и добавя към Другата сервитьорка: – Закъсня! – Кафе, силно, черно – започва Белокосият. – И пай, две големи парчета черешов пай! – допълва Младият. – Баба ми почина – казва с равен тон Другата. Всички замълчават. Тя се приближава и сяда до Младия. По издълбания надпис има няколко разсипани кристалчета захар. Тя прокарва показалеца на дясната си ръка, събира захарта, а после поднася пръста си към устата на Младия. Той облизва захарта, а след това тя на свой ред облизва пръста си. Близък план за 2 секунди на устните �. – Сега ще ви донеса поръчката – казва. Двете сервитьорки се отдалечават. – Горката жена – казва Белокосият. – Нищо � няма – обляга се назад с усмивка Младият. – Имах предвид баба � – уточнява Белокосият. От грамофона отзад започва да звучи британски трипхоп, като ясно можем да чуем пукането на винила. Камерата се отдалечава назад и „излиза“ през прозореца. Кадърът затъмнява до черно. Тръгват надписите. Музиката с пукането на плочата продължава да звучи, дори след като те свършат.

ДЖАДЖИ

ОСМИНАТА БРАТЯ И

ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

Андреа Пунчева

ЕСЕНТА НОСИ

огато разпитах хората около мен дали биха си купили новия iPhone, наистина се оказа, че почитателите на Apple са нещо като братство. Повечето не можеха да ми изброят повече от 2 характеристики, с които iPhone 8, 8 Plus или iPhone X се различават от актуалната им 7-ица, но това не ги спираше автоматично да приемат, че тази есен ще отбележат първия значим юбилей на бранда подобаващо – прехвърляйки се към някое от новите попълнения. Всъщност заглавието е недокрай точно: от 2007 г. досега са излезли 18 модела; макар и iPhone X да се чете като римска десетка (заради годишнината), а не като буква, обявените за пускане на пазара през есента варианти са осмо поколение за Apple. В България вече може да се поръчат през мрежата на Мтел (детайли в карето). Най-големият български телеком предлага всички възможни вариации: всеки от трите модела в космически сив, сребърен или златен цвят, с 64 или 256 GB. От 22 септември започнаха предварителните поръчки за iPhone 8 и 8 Plus, а за iPhone X – от 27 октомври.

TH E CO O L I S S U E

АРОМАТ НА

APPLE Повод за разгорещени дискусии (а и шеги в социалните мрежи) е новината, че устройството ще разпознава лицето на своя собственик и то ще играе ролята на парола за достъп. От Apple уверяват, че предвидливо са интегрирали изкуствен интелект, който се учи и развива във времето, отчитайки промени във външния вид на потребителя. Изключителните звук и картина, типични за всичките модели смартфони на Apple, разбира се, са надградени от последните модели iPhone 7, които излязоха миналата година по това време. Камерата е подобрена с акцент върху свойствата на предната, която да заснема по-ефектни селфита, заради което има и няколко нови режима на осветеност. От компанията производител коментират, че най-накрая са успели да изпълнят желанието си да създадат телефон с екран изцяло без копчета. Моделите са изработени от най-устойчивото стъкло, използвано някога при смартфони, така решавайки често срещания проблем с чупенето на дисплея, и предлагат невиждани възможности за добавена реалност – нещо, което досега не е правено в такива мащаби. С новообявените три модела iPhone Apple отпразнува десетата си годишнина подобаващо и затвърждава златната си репутация на лидер в технологичните иновации. Модел

Цена с абонаментен план Мтел без В брой граници 3XL с Екстра нет+

iPhone 8, 64 GB

49.99

1099.99

iPhone 8, 256 GB

66.99

1399.99

iPhone 8 Plus, 64 GB

59.99

1259.99

Phone 8 Plus, 256 GB

75.99

1599.98

iPhone X, 64 GB

79.99

1699.99

iPhone X, 256 GB

94.99

1999.99

COOL NEWS FROM KONICA MINOLTA

КАМЕРИТЕ

НЕ СА ТОВА, КОЕТО БЯХА MOBOTIX ПРЕДЛАГАТ ШИРОКА ГАМА ОТ ФУНКЦИИ, КОИТО СА НЕОБХОДИМИ НА ВСЯКА ЕДНА НАДЕЖДНА ОХРАНИТЕЛНА СИСТЕМА Антония Стоилова

ехнологиите се развиват стремглаво. Ако преди време ни се виждаше сюрреалистично автомобилите ни да се паркират сами, та дори и да се самоуправляват, да водим видеоразговори с другия край на света, то днес дори стъпването на човешки крак на Марс не би ни изненадало. Същото важи и за малките джаджи, които са тук, за да ни улеснят, каквито са охранителните системи Mobotix. В началото на 2016 г. Konica Minolta закупи мажоритарния дял в Mobotix Video Surveillance Systems. С тази инвестиция те се стремят да осигурят решения за мрежова сигурност от следващо поколение, базирана на сътрудничеството на патентованите технологии от двете компании. Накратко, Mobotix е компактно, многофункционално и самостоятелно устройство, което предлага широка гама от функции, необходими на всяка една надеждна охранителна система. Благодарение на вградения цифров сертификат X509 записите от камерите Mobotix са сред малкото в света, които се признават като доказателство в европейските съдилища.

А ЕТО И ПЕТ ПРИЧИНИ ДА СЕ ДОВЕРИТЕ ИМЕННО НА MOBOTIX. ПРИЧИНА 1:

КОНТРОЛ НА ДОСТЪПА ЗА ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ Mobotix е многофункционална охранителна система. Найотличителните � белези са високото качество на картината и безкомпромисната надеждност, независимо от атмосферните условия. Камерите са температурно стабилизирани от -30°С до +60°С без допълнителни кожуси, нагреватели, вентилатори и други елементи, необходими за стандартните камери. По този начин няма

запотяване и зацапване на обектива и винаги има ясна картина с много добър детайл. Контролът на достъп за паркинги и гаражи е много важна част от охраната на даден обект и още повече, ако паркирането в охраняемия периметър се заплаща. С помощта на разработените допълнителни модули на Mobotix, които се свързват посредсвом Мx-bus, камерите могат да се включат в система, която в конкретния случай разпознава регистрационните номера на автомобилите, за да се избегне вкарването на втори автомобил в паркинг зоната на един и същ собственик, без той да си е заплатил за него. Системата може автоматично да отваря бариери и по този начин да облекчи вашия персонал за наблюдение. Това улеснява организирането на процесите на производство, натоварване и/или паркиране във вашия район, може да съкрати времето за престой на превозвачите и да ограничи достъпа само до регистрирани превозни средства.

ПРИЧИНА 2:

АВТОМАТИЗАЦИЯ И ДИСТАНЦИОНЕН КОНТРОЛ Mobotix може да управлява процеси от разстояние, а ние – да получим обратна информация дали те са стартирани от различните сензори на камерата. Те разполагат с вграден светломер, който, веднъж настроен, би могъл да управлява осветлението на двора или в помещенията за отглеждане на различни видове животни. Ако е необходимо да имат светлина до определен час, камерата може да я включи, щом осветеността падне под определено ниво и обратно. Освен светломер Mobotix има вграден температурен датчик, който позволява контрол на температурата в помещенията. Ако тя падне или се покачи над предварително зададени градуси, камерата може да изпрати съобщение по мрежата на отоплителната/охладителната система и температурата да бъде регулирана. Mobotix може и да автоматизира храненето на животните, управлявайки хранилките също както при разпознаването на автомобилните номера. Камерите разполагат и с оповестителна система. Например в конкретния

ТЕ ХНОЛОГИИ

случай с осветлението, след като камерата включи светлината, тя може да ни извести, ако някоя от крушките е изгоряла или че температурата на въздуха в помещението на животните е паднала под определения минимум.

ПРИЧИНА 3:

MOBOTIX МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА И ЗА КОМУНИКАЦИЯ Камерата има вграден SIP сървър и SIP клиент. Това означава, че ако имаме смартфон, камерата може да ни се обади директно на него през интернет и да ни информира за различните параметри, които сме � задали предварително, или да ни изпрати имейл със съобщение за проблема и снимка от събитието. Освен това може директно да сигнализира към контролния център на охранителя или на персонал, намиращ се в обекта, както и да включи сирена за звуково оповестяване. Освен аудиосигнал SIP протоколът може да пренася и видео, което позволява да наблюдавате, слушате и да комуникирате в реално време. Това може да ви е много полезно, защото вече можете да общувате с вашия персонал през интернет от всяка точка на света, без да плащате скъпи разговори. Освен това може да наблюдавате как персоналът общува с клиенти и партньори.

ПРИЧИНА 4:

ВОДЕНЕ НА СТАТИСТИКА С ПОМОЩТА НА АНАЛИТИЧНИ ФУНКЦИИ Системите Mobotix притежават безплатен аналитичен софтуер, който може да преброява движението на обекти в различни посоки, както и да следи най-горещите точки в обхвата на камерата. Това позволява преброяването на

хора на входа и изхода от сградата, както и възможността да показва най-топлите зони в обхвата на камерата (там където най-много се движат хора и най-много се задържат). Данните от статистиката се събират и изпращат по имейл, а аналитичният софтуер на Mobotix позволява да изтеглим данните в CSV формат, като по този начин всички детайли биха могли да се подадат към друг софтуер, който да направи допълнителни изчисления, ако това е необходимо.

ПРИЧИНА 5:

MOBOTIX Е НАЙ-ДОБРАТА ОХРАНИТЕЛНА КАМЕРА В СВЕТА Това, че системите притежават функция за видеонаблюдение, не ги прави охранителни, защото то само по себе си е пасивно действие. Това, което ги прави охранителни, е изкуственият интелект, който можем да изградим, и оповестителната система, вградена в камерата. Както вече споменахме, Mobotix имат внедрен микрофон, говорител, видео, термометър и светломер. Така, ако в дома ви стане пожар или нахлуе крадец, системата може автоматично да изпрати сигнал до органите на реда. Нещо повече, можете дори сами да изплашите нарушителите, като им проговорите през микрофона, пуснете газ (неотровен) и сирена, която допълнително да ги стресне. Така може да реагирате адекватно, когато има настъпило събитие, а не след като всичко е свършило, да гледате на запис как ви ограбват или рушат вашето имущество. А и дори това да се получи, Mobotix са едни от малкото камери, на които записите биха могли да се признаят за доказателство в европейските съдилища.

PRINT’S

NOT DEAD

Емилия Колева

ногократно сме чували израза: „Опаковката няма значение, важно е съдържанието“. Вярно е, но само в един конкретен случай – когато опаковката превъзхожда съдържанието и подвежда за неговата същност. Във всички останали случаи обвивката е част, при това съществена, от преживяването и удоволствието, което ти носи онова, което се крие под нея. Обичам да пазя изящни шишенца от парфюми, дори когато вече са празни, или хубави кутии – от шалове, обувки, сервизи. Не изхвърлям качествените хартиени торбички, в които са поднесени продукти на любими брандове, нито красиво изработените каталози. И не, не съм плюшкин, който събира всевъзможни непотребни вещи. Просто харесвам вниманието, с което са поднесени и представени

T H E CO O L I S S U E

СЪДЪРЖАНИЕТО Е ВАЖНО, НО САМО КОГАТО Е ПОДНЕСЕНО ПО ПРАВИЛНИЯ НАЧИН специалните продукти, и твърдо вярвам, че именно то е едно от важните неща, които ги отличават. Като част от екипа на печатно издание често ми се случва да водя спор на тема умира ли принтът. Темата е дълга, но едно е сигурно: нищо не може да замени удоволствието от допира и разгръщането на красиво изработен, нетрадиционен, смел печатен материал, който дори не би ти хрумнало да изхвърлиш. Защото вложените усилия, време, внимание и творчество винаги, винаги водят до създаването на нещо специално. Именно това ни показаха и партньорите ни от Konica Minolta чрез новата система MGI JETVARNISH 3DS. С нея печатните произведения се превръщат във впечатляващи продукти, които не остават незабелязани. Системата позволява лесно да се обогатят цифровите отпечатъци, да се маркират дефинирани области или да се добави 3D обем, като им придава добавена стойност и ги превръща в много повече от хартиен отпечатък. Новата формула за UV лак пък, в комбинация с печатащите глави на Konica Minolta, дава възможност

ТЕ ХНОЛОГИИ

ДА СЕ СЪЗДАДЕ 3D ЕФЕКТ

върху ламинирани повърхности или тонер. Опцията за променливи данни добавя пълните възможности за персонализация, което, както знаем, е най-специалната проява на лично отношение. „Печатът не е мъртъв“, казва Ерик Холдo от Konica Minolta и пояснява, че често дава пример с директния мейлинг, който за момента е единственият канал за реклама, който не можете да блокирате (за разлика от блокираните списъци с телефони или имейли). Тук обаче идва въпросът как да се отличим сред множеството материали, изпращани на хартия. „Отговорът не е резолюцията на изображението, не е скоростта на печат на машината или пък дори съдържанието. В много случаи се свежда до това, което го кара да изскочи от опаковката. Помислете за средностатистическия потребител на вино, който отива в магазина и търси червено вино. Дали той наистина знае какъв избор ще направи, или етикетът е това, което го привлича? Може ли фолиото, специалните покрития и цветът да привлекат вниманието му? Абсолютно същото е с материалите за директния мейлинг“, обяснява Ерик Холдо. Дигитално направените специални ефекти, както и софтуерните решения, които ги поддържат, са необходимото средство за повишаването на ефективността от изработените печатни материали. С MGI JETVARNISH 3DS може да се положи 3D UV лак върху дигитални разпечатки директно. Резултатът са изключително впечатляващи и същевременно елегантни материали – визитни картички, корици, каталози, календари, ефектни лога, стикери, красиви покани или поздравителни картички. Всичко е въпрос на въображение, а

ВИЗИИТЕ ОЖИВЯВАТ ВЪРХУ ХАРТИЯТА

и буквално ти се иска да ги сграбчиш. Специално разработената формула за лакове, съчетана с възможността да бъде променяна дебелината на покритието на всеки лист, придава на цифровите отпечатъци индивидуален изглед и усещане на допир. В днешно време, когато потребителите са буквално залети от информация, най-голямото предизвикателство е да се намери онова нещо, което ще ни отличи от останалите, ще придаде уникалност, изключителност, разграничаване, завладяваща визия и допир с рекламните продукти, опаковки, покани за събитие и т.н. В ерата на експириънс маркетинга ключовият момент е в изграждането на емоционална връзка с потребителите – да се създаде преживяване, което да накара продуктът да оживее в ръцете на клиента. Допирът с марката трябва да е запомнящ се, да бъде интерактивен и да предизвиква положително усещане, което естествено води до увеличаване на продажбите и лоялността към марката. Точно за това допринася и JETVARNISH 3DS и то на достъпна цена в сравнение с досегашните познати технологии на пазара. Истината е, че колкото и да се развиват цифровите канали за комуникация, физическият контакт не може да бъде изместен, когато говорим за прецизна изработка от най-висок клас. Печатът не умира. Напротив, той оживява с нови форми, цветове и текстури, за да поддържа живи всичките ни 5 сетива.

ДИГИТАЛИЗИРАЙ ТОВА

Емилия Колева

нарастващия обем на съхраняваните данни задачата за управление на съдържанието се превръща в основно предизвикателство. Преди няколко години Konica Minolta разширява портфолиото си и включва цялостни бизнес решения и услуги за управление на документи. Компанията предлага опции за всеки етап от процеса на обработка на информацията, започвайки от сканиране, класификация, извличане на данни към външни системи, през автоматизирани работни процеси с възможност за управление на версиите, архивиране и решения за търсене на информация от различни корпоративни източници. Преведено на „човешки“ език – решенията улесняват корпоративния ни живот, пестят ни време, често нерви, и най-вече – средства.

T H E CO O L I S S U E

„ДИГИТАЛИЗАЦИЯ“ НА ХАРТИЯТА

В допълнение към интелигентните софтуерни решения, иновативните многофункционални устройства на Konica Minolta успешно преодоляват пропастта между хартиения и дигиталния свят. Работата се върши по-лесно и по-бързо чрез интеграцията на ефективни работни потоци, нужни на модерния бизнес. Безпроблемното конвертиране на документи в дигитален формат е критично за ежедневната офис работа, а благодарение на функцията за класификация, налична още на първоначалната фаза на сканиране, документите могат да бъдат изпращани директно за по-нататъшна обработка към съответния служител или отдел.

ТЕ ХНОЛОГИИ

САМО ЧАС ПРЕДИ ДА НАПИША ТОЗИ ТЕКСТ ПОЛУЧИХ ИМЕЙЛ ОТ IT ПОДДРЪЖКАТА НИ (С МНОГО УДИВИТЕЛНИ) СПЕШНО ДА РАЗЧИСТЯ ПОЩАТА СИ И ДА ОСВОБОДЯ МЯСТО. ПОЛУЧАВАМЕ И ИЗПРАЩАМЕ ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ИНФОРМАЦИЯ ЕЖЕДНЕВНО, А КАК ДА Я ПАЗИМ И ПОДРЕЖДАМЕ – KONICA MINOLTA СА ГО ИЗМИСЛИЛИ. С помощта на шаблони, създадени за съответните видове сканирани документи, приложението разпознава коя информация трябва да се извлича и записва в ERP, DMS, ECM системи, външни приложения или директно към базата данни.

ОПТИМИЗИРАЙ, АВТОМАТИЗИРАЙ

Автоматизацията на бизнес процесите и оптимизацията на документните работни процеси значително подобрява ефективността на цялата организация. Всички те могат лесно и бързо да бъдат организирани с решенията на Konica Minolta, рутинните дейности се случват сякаш сами. Базирани на Microsoft SharePoint, системите разполагат с интуитивен уеб интерфейс с функция "влачене и пускане" за по-лесно моделиране и оптимизиране на прости и сложни бизнес процеси. С корпоративните решения за управление на съдържанието (ECM), потребителите имат непрекъснат достъп до информацията си дори и през мобилни устройства.

ВЕЧНИТЕ АРХИВИ

Решенията за архивиране на документи правят работата в офиса по-ефективна, защото въпреки все по-дигитализирания ни свят пазарни проучвания доказват, че организациите съхраняват по-голямата част от своята бизнес информация на хартиен носител. Това обаче често означава по-бавно откриване на нужния документ. Електронният архив на Konica Minolta дава лесен и бърз достъп до корпоративната информация чрез уеб базирана система, която осигурява надеждно и сигурно съхранение. Разпознавайки информацията, съдържаща се в документ по време на сканиране, процесът на архивиране е по-ефективен. Освен това, електронният архив позволява да се изпълняват и проследяват всички действия, като например корекции и модификации. С възможността за едновременна работа на няколко потребители върху един и същ документ се гарантира, че те винаги ще разполагат с актуалната версия.

МАШИНИТЕ МОГАТ ДА ЧЕТАТ

Докато сканирате вашите офис документи, вие можете да обработвате дигитализираните данни със софтуер за оптично разпознаване на символи (OCR). Това ви осигурява интелигентно и точно извличане на данни, като по този начин се елиминира необходимостта от ръчно въвеждане и рискът на „човешката грешка“. OCR инструментите на Konica Minolta позволяват избирателно извличане на данни от всякакви типове документи: структурни (текстове, социологически проучвания, форми), полуструктурни (фактури, касови бележки, заявки за покупка) и неструктурни такива (договори, споразумения, писма). Системата автоматично разделя и групира документите съгласно предварително определени правила.

ДА НАМЕРИШ ИГЛА В КУПА СЕНО Е ЛЕСНО

Поради огромното количество информация, съхранявана в компаниите, служителите трябва да прекарват все повече време в търсене на конкретни данни. Това време е не само скъпо, но и отнема конкурентно предимство. Затова и осигуряването на бърз и лесен достъп на служителите до всички необходими корпоративни данни е предизвикателство. Решенията на Konica Minolta се основават на принципа на едно приложение с една точка за достъп, в която се индексират всички налични данни и файлове. По този начин резултатите при търсене се предоставят непосредствено, в зависимост от правата за достъп на потребителя. На първо място това опростява процеса на получаването на данни, но също така помага за бързото и ефективно търсене на всякаква корпоративна информация.

ЕТИКЕТЪТ Е НОВАТА МЕДИЯ ПЕРСОНАЛИЗИРАН, С КАЧЕСТВЕНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ, ЕФЕКТИ, ЦВЕТОВЕ И ДОБАВЕНА РЕАЛНОСТ – ЗВУЧИ КАТО СЛОЖНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО, НО ВСЪЩНОСТ Е ЕТИКЕТ, СЪЗДАДЕН ОТ МАШИНАТА НА KONICA MINOLTA

Ина Герджикова

ъобщенията святкат, звънят, вибрират денонощно. Думите пристигат до нас, облечени в найразлични опаковки. Като мейли, като SMS-и, намират ни в социални мрежи, понякога на жълти бележки, написани на ръка, или като поздравителни картички за празници. Говорим повече в писане, по-малко в жестове. А в ежедневието ни, в което всеки бранд твърди, че има лично отношение към своите клиенти, жестът говори по-силно от думите. В този ред на мисли опаковката е точно толкова важна, колкото съдържанието. Вече повече от 12 години PREMIUM Lifestyle се обръща по име към своите ценни читатели. Етикетът на персоналното ви копие е адресиран лично до вас. Този на вид дребен детайл носи твърдение: той означава, че за нас е важно да ви зарадваме. Да се почувствате лично познавани и оценени. И с тази мисия, в милионите формати да предадем именно това послание, с удоволствие разбираме за цифровата етикетна машина bizhub PRESS C71cf на Konica Minolta.

T H E CO O L I S S U E

Светът на етикетите е един от най-бързо развиващите се и променящи се сектори в печатната индустрия. Това със сигурност ще ви накара да се усмихнете изненадано – за последните 3 десетилетия годишният му ръст надхвърля темповете на растеж на брутния вътрешен продукт. Защо се развива така? До голяма степен това е благодарение на навлизането на самозалепващите се етикети. Причините за успеха на тази индустрия през последните години се дължат на няколко фактора: на глобалното разрастване на водещи международни компании, на въвеждането на собствени марки при някои супермаркети, на по-кратките срокове за изпълнение, както и на по-големия брой продукти. Изискванията за използване на поустойчиви технологии и материали при производството, за стремеж към по-малко бракувани и повече рециклируеми етикети или такива за многократна употреба също оказват голямо влияние. Тъй като първото впечатление идва от външния вид, е важно той

ДА Е КРАСИВ, ДА СЕ ОТКРОЯВА И ДА БЪДЕ ЗАПОМНЕН

Не е изненада, че производството на етикети представлява един от най-бързо развиващите се печатни сегменти наред с картонените опаковки. Иновациите в тази индустрия през последните години водят до въвеждането на нови етикети, които успешно се свързват с мобилни телефони. Това означава, че потребителят има достъп до уебстраници, получава обратна връзка от клиентите, участва в състезания и игри или се регистрира в социална мрежа чрез добавената реалност (augmented reality, или накратко AR) в етикетите. Така например, изработвайки етикет на вино, можете да го направите интерактивен – с включено видео със съвети за съхраняването му, да визуализирате 3D покана за събитие и дори да и изобразите хранителни факти за съдържанието му. Вълнуващо! Няма съмнение, че дигиталната технология ще бъде съществен и бързо развиващ се фактор, който ще определи ролята на етикетите не само в нашия бизнес, но и в цялото ни ежедневие. Затова не е смело да предположим, че успехът в тази сфера най-вероятно ще принадлежи на тези, които се вслушват в промените на пазара, не се страхуват да бъдат иновативни и инвестират с мисъл за бъдещето.

ПОП К УЛТ УРА

GoTИНИ ЗУБЪРИ ПРАВИЛНО ЛИ Е ДА ГОВОРИМ, ЧЕ НА МОДА СА УМНИТЕ ОЧИЛАТКОВЦИ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА? Андреа Пунчева

„Изчислих, че през годините съм платил около 15 000 лв. за карти за игра.“ „Очи като палачинки“ не е достатъчно мащабно определение за зяпването ми. Признанието идва от колегата Сашо, докато обсъждаме статията, която четете – за света на зубърите, попознати с английския термин nerd, и за това, как различни сериали и филми ги направиха популярни, поставяйки ги в главната роля. – Как така 15 000 лв. за карти? Ти луд ли си? – Е, дал съм ги в рамките на много време… Следва обяснение за игрите, в които точно тези са приложими. Е, да, щом има общо около 25 000 възможни карти за Magic: The Gathering, предполагам, че едва ли не е минал тънко... – И все пак… За тия пари можеше почти да си станал пилот! – Защо бих искал да стана пилот?! – Защото би било велико, как защо? Хоп, оказах се от другата страна на разговора за секунди. Въпрос на гледна точка е какво е готино и за какво бихме дали парите си. Както е въпрос на гледна точка какво правим с далеч по-ценния ресурс: времето си. Така напримeр една приятелка признава, че е прекарала 20 часа пред компютърна игра, a Сашо е луд по GoT (Game of Thrones за онези от нас, които не сме сред феновете на зомби драконите и техните човешки другари със сложни родствени смешения... пардон, взаимоотношения). Две различни гледни точки... но на един и същи феномен.

GEEKS VS. NERDS

През последните години може би доста по-често сте чували тези две думи, при това – в оригинал на английски. На български преводите са условни, но идеята е, че и двете групи не се славят като популярни (на кого му пука?!) в училище. Аз бих определила себе си като geek по отношение на авиация, готвене и миксология, т.е. силно зарибена и навътре в терминологиите. Сашо гордо се нарече nerd – принадлежащ към общата субкултура на интересуващите се от компютърни игри, фантастика и фентъзи, и склонни към интровертно създаване на собствени светове. Колко филми за супергерои видяхме по кината? Номер 1 професията по популярност сред тях е учен, ако можем да вярваме на ентусиастите в интернет, броили хиляди комикси и техните герои. Няма защо тогава да се чудим на успеха на тези филми сред истинските учени. Попаднах на интересна мисъл: не зубърите са станали готини сами по себе си, а техните хобита. Докато преди 10-ина години бихме отписали повечето почитатели на „Стар Трек“ като чудаци, напоследък големите продуценти, както и корпорации по цял свят търсят начини да капитализират от доскорошните непопулярни хобита. Не само разбрахме що е то Comic-con, но видяхме, че негов вариант има почва и в България. За такива като мен отне години и много изгледани епизоди на „Теория за големия взрив“, докато науча от четиримата социално несигурни физици в сериала, че става въпрос за най-голямата конференция за комикси, оригинални костюми на разни герои (cosplay) и всевъзможни други игри на фантазията. Всъщност събитието съществува от 1970 г. и се провежда в Сан Диего, САЩ, но поголямата част от това време е прекарало като по-скоро нишовo, докато сега дори и новаци като мен обмислят да навлязат в тази територия. Българската версия се казва Aniventure и макар и да е съвсем млада на фона на американския си събрат, важен е по-скоро фактът, че се

ЗУБЪР №1 Не стига че е гений. Не стига че откритията му наброяват стотици. Не стига че приносът му е толкова важен, че дори и американските власти и до ден днешен крият част от творенията му... а има и летище, и феноменален автомобил, които носят името му. Сърбинът Никола Тесла – не, не е хърватин, както човек може да се информира, кацайки в Белград – е от онези редки личности, които са от класата на Да Винчи. Учен и изобретател, инженер и творец едновременно. Бедността в живота му, за съжаление, не оставя много място на Тесла да се има за готин, а вманиаченото доизкусуряване на проектите отнема шансовете му за социализация или показност на статут. Въпреки слуховете за спечелена Нобелова награда и придобитите около 300 патента, много от работите му остават недовършени. Някои цели пък са си невъзможни, поне според съвременното и дори сегашното разбиране на физиката. Но засега ни остава утехата, че можем да надникнем поне малко в ума на сръбския изобретател чрез редица филми, най-грабващият от които безсъмнено трябва да е „Престиж“ с Крисчън Бейл и Хю Джакман. Черешката на тортата е, че ролята на Тесла е поверена на друга легенда на XX в., Дейвид Боуи.

провежда – има достатъчно публика и интерес. Дали този интерес е органичен, или по-скоро е плод на популярността на nerd културатa, която глобализацията донесе и у нас, не знам. „Теория за големия взрив“

НАСТОЛНИ ИГРИ... НА ТРОЛОВЕ*

Имаше време, при това не толкова отдавна, когато понятието настолни игри (или board games) предизвикваше асоциация с обикаляне по квадратчетата на Monopoly часове наред, докато се купят всички имоти или на участниците им прималее от изтощение – което дойде първо. Възраждащият се интерес към повече и различни игри се усети преди около 4 години, когато в София станаха популярни клубове, посветени на това хоби. Там посетителите имат на разположение 70–80 игри, от които да изберат колкото искат, плащайки малка сума на час, както и консумацията си, естествено. Търсенето определя предлагането, но в случая като че ли повече важеше обратната закономерност. Магазини – онлайн и офлайн, уебстраници и книжарници допълниха картинката за отрицателно време, създавайки усещане за общност. *Ако не разбирате препратката, потърсете „бар за настолни игри“ в интернет.

TH E CO O L I S S U E

ПОП К УЛТ УРА

Стив Джобс и Бил Гейтс

Що се отнася до Monopoly, от много време производителят Hasbro има политика за издаване на ограничени количества колекционерски версии (от които аз самата имам 4!), където игралното поле, картите, имотите и дори пионките са заменени с имена и герои от сериали, филми и книги. Има дори версии, издадени на името на университети. За да не се почувстват излъгани онези от вас, които харесаха подзаглавието на съседната страница и четат в очакване да споменем нещо ново за GoT, ще кажа, че, да, колекционерските версии включват и популярния сериал. Дори се продават в България.

TALK NERDY TO ME!

Един от ключовите фактори за готиност е да не ти пука какво другите мислят за теб. И понеже доскоро зубърите бяха свикнали да са на долната част на социалната хранителна верига, са естествено привикнали към изпълнението на горната задача. И до ден днешен, 6 години след смъртта на Стийв Джобс, мнозина използват аргумента: „Той винаги ходеше с дънки, маратонки и обикновено черно поло“, за да защитят убеждението си, че мултимилионерът е бил много земен и непретенциозен. Обяснете го на хората, работили с него. Не е съвпадение обаче, че и конкурентът му Бил Гейтс, и следващото поколение технологични световни лидери, каквито са Марк Зукърбърг и Илън Мъск, избират непретенциозни облекла. Обяснението ще го видите в редица книги с бизнес съвети: това са личности с много и важни решения да взимат всеки ден, и е безценно да не трябва да се занимават с такива тривиални неща като избор на гардероб. Те стават легенди по два параграфа: първо, сред онези в същата като тях сфера заради успехите и оригиналното си мислене, и второ, сред цивилните, които се впечатляваме от привидната достъпност, че са „точно като нас“. Ако съдим по външния вид, поне. Масово младоците в Силициевата долина, които диктуват настоящето и предвидимото ни бъдеще, в училище са били от очилатковците: добри по математика и компютри, но по-отдръпнати социално. Когато дойде време за порастване обаче (и в синхрон с уроците, преподадени ни от американските филми), натрупаните знания се оказват страшно печеливши. Изведнъж те стават желана компания, говорят новия модерен език на технологиите и от грозното пате се превръщат в лебед... с черно поло.

Марк Зукърбърг

СЪДОВАТА ХИРУРГИЯ

МЕЖДУ МЕДИЦИНА И ИЗКУСТВО ВСЕКИ ЧОВЕК НАД 55 Г. Е ДОБРЕ ДА СЕ ПРЕГЛЕЖДА ВЕДНЪЖ ГОДИШНО – ТОВА НЕ Е КЛИШЕ, ТОВА Е НУЖДА, КОЯТО В ПРАКТИКАТА МИ СЕ ЗАТВЪРЖДАВА ВСЕКИ ДЕН. ДА ИМА ПРЕДВИД РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ – ВИСОКО КРЪВНО И ХОЛЕСТЕРОЛ, ТЮТЮНОПУШЕНЕ, КРЪВНА ЗАХАР НАД 6, АКО ВСЕ ПАК СЕ СЪМНЯВА, НЕКА ДА СЕ ПРЕГЛЕДА.

ака завършва разговорът ни с д-р Стефан Стефанов, който е завеждащ отделение по Съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център, след като един час ми разказва за заболяванията, пред които е изправен българинът. Но докато говори за работата си, той по-скоро звучи като творец, отколкото като човек на точните науки. „Още докато следвах, съдовата хирургия ми беше мечта и тя се осъществи. Това е един от най-младите клонове на хирургията и за 27-годишния си стаж досега станах свидетел на много бурно развитие на областта. Както Леонардо да Винчи казва за рисуването, това е „cosa mentale“ – не го правиш с ръцете, а с ума си. Същото е и с моята работа.“

ОПЕРАЦИЯТА, КОЯТО СПАСЯВА ДИАБЕТНО СТЪПАЛО

Всеки от нас – от вас, които четете този текст – познава човек с диабет. В моя случай това беше дядо ми, когото безкрайно обичах и който всеки път, щом отидех на гости, ме зарадваше с вафла или шоколад от магазина. Нещо, което на него му беше абсолютно забранено. За щастие, и до последния си ден запази ходилата си, но за мнозина диабетното стъпало е проблем, водещ до загуба на крайник. Захарната болест засяга 8–10% от българите, а около 3000 от тях са случаите с критични показатели, т.е. опасност от ампутация. Д-р Стефанов е сред лекарите, въвели редица интервенции в България, с чиято помощ се спасяват краката на такива пациенти. Благодарение и на неговия принос вече 15 години у нас се извършва операция, която в основата си представлява байпас покрай запушения съд. Това е добрата новина. А още по-добрата е, че се случва със собствена вена на пациента. Дава ми пример: ако проблемната част е в подбедрицата, взима се вена над тази част, под коляното, лекарите я пренасочват така, че да заобиколи

TH E CO O L I S S U E

Д-Р СТЕФАН СТЕФАНОВ Е СРЕД ПИОНЕРИТЕ В ОБЛАСТТА У НАС. ОТ НЕГО НАУЧАВАМЕ ЗА НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ СЪДОВИ ПРОЦЕДУРИ, КОИТО СЕ ИЗВЪРШВАТ В АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК. Андреа Пунчева засегнатата зона и да продължи надолу, снабдявайки стъпалото и глезена с нужната за тях кръв. Съдовете са

ЕДВА МИЛИМЕТЪР ШИРОКИ

заради което се изискват специални умения, трудоемки са и в целия свят местата, където се извършват тези операции, са ограничени. Много малко са случаите на пациент, дошъл на етап твърде късен за намеса. Понеже диабетът е сред онези заболявания, които със себе си водят и други усложнения – в случая неврологични симптоми или влошено зрение, – много хора не забелязват навреме оформилите се по краката им рани, защото освен че имат намалена чувствителност, не виждат добре. Затова д-р Стефанов призовава близките на диабетно болни да наблюдават състоянието им, да следят крайниците да са топли и без наранявания, а и при наймалкото съмнение да идат на лекар, при това – съдов специалист. Всеки пациент с диагностициран отпреди 7 г. или повече диабет е редно поне веднъж годишно да ходи на такъв преглед, дори и да няма оплаквания. Най-доброто, което може да направи, е да се движи много.

НАЙ-СЛОЖНАТА ОПЕРАЦИЯ В ХИРУРГИЯТА ИЗОБЩО

След като говорихме за най-малките съдове в човешкото тяло, с д-р Стефанов продължаваме към най-голямата артерия – аортата. „Хората се изненадват, но намесата върху съдове, широки едва милиметър, и аневризмите на аортата, които могат да достигнат гигантски размери от порядъка на 14–15 см, имат много общо.“ „Обикновено интервенциите се извършват на аневризми под нивото на бъбрека, но в Аджибадем Сити Клиник можем да се похвалим, че сме

З Д РАВЕ

ПЪРВИТЕ В БЪЛГАРИЯ

направили успешна операция на нивото на бъбрека или дори над него“, горд е д-р Стефанов. Моля го да обясни в малко повече детайли каква е разликата. „Когато говорим за образувала се аневризма в коремната аорта, в 90% от случаите нужната намеса е под нивото на бъбрека, но 10% са над. Това, което прави тази 1/10 от операциите толкова трудни, е, че се работи в две кухини, и най-вече фактът, че от аортата излизат съдове, които отвеждат към черния дроб, жлъчката, бъбреците, червата; всички тези органи трябва да бъдат захранвани с кръв чрез специална машина по време на операцията. Това са интервенциите с най-висока сложност – не само в съдовата хирургия, а в хирургията изобщо.“ Макар и да е добра новина, че има лекари в България, които да могат да направят тази тежка операция, по-лесно би било, ако изобщо не се стигне дотам. Високо кръвно налягане, повишен холестерол, тютюнопушене – това са рискови фактори, заради които е редно пациентът да бъде насочен от личния си лекар поне веднъж годишно към специалист. Аджибадем Сити Клиник работи с НЗОК. Симптомите за евентуална аневризма не са особено характерни: тежест или дори пулсираща формация в коремната област, а ако се стигне и до болка, това е късен стадий на развитие и е спешно състояние.

1.7 МИЛИОНА ПРЕДОТВРАТИМИ УСЛОЖНЕНИЯ

1.7 милиона българи са засегнати в някаква степен от венозно заболяване, но само 117 хил. са подложени на лечение – далеч под 10%. Повечето се лекуват самостоятелно, а от онези, все пак отишли на личен лекар, само 1/5 са насочени към специалист. „Не е висока медицинската грамотност в българското общество и масово се подценява сериозността. Има една асоциация, че разширените вени например са безобидни. Вярно е, че в първите си стадии това е по-скоро козметичен проблем, но в по-нататъшните етапи е равно на инвалидизация, а при някои от усложненията води до сърдечна недостатъчност и дори смърт, предупреждава д-р Стефанов. За добро или не, това са абсолютно предотвратими състояния. Дори и да сте млад, активен човек с разширени вени, трябва да знаете, че това, което се вижда на повърхността, невинаги е пълната картина. Затова, информира ме лекарят, е добре да се изследвате с Доплерова диагностика, отчитаща цялостното състояние на съдовете в нашето тяло. С този апарат специалистите могат да очертаят как ще изглеждат нещата в перспектива и да ни предупредят навреме какво да очакваме и как да се грижим за себе си.

„Освен класическите оперативни методи съществуват и алтернативи – те са също толкова резултатни, но без някои от негативите. Предлагаме

НАЙ-СЪВРЕМЕННИЯ МЕТОД

той е почти безкръвен – радиофреквентна аблация. С него успяваме да постигнем двете цели на хирургията: да бъдем радикални и да бъдем козметични.“ Не без гордост отчита, че откакто Аджибадем Сити Клиник е започнала да извършва тези манипулации в България, досега нито един пациент не се е върнал с постоперативен рецидив или усложнение. „И понеже далеч не във всяка клиника се извършват такива процедури, опитът ни е оценен от колегите по света като успешен“, заключава д-р Стефанов.

НАЙ-ВАЖНАТА ДИАГНОСТИКА ЗА МЪЖА В HILL CLINIC MR-TRUS FUSION E ЕДИНСТВЕНАТА В БЪЛГАРИЯ АПАРАТУРА ЗА ПРЕЦИЗНА ДИАГНОСТИКА НА ЕДИН ОТ НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ ВИДОВЕ РАК СРЕД МЪЖЕТЕ Теодора Георгиева

олагаме отдадено грижа за здравето си – спортуваме, храним се здравословно, избягваме вредна среда, опитваме се да си почиваме качествено и да спим достатъчно. И въпреки това изпускаме нещо. Повечето от нас не намират време за профилактика. А тя може да се окаже най-съществената част от грижата за здравето, особено за важните мъже в живота на всеки от нас. На 27 септември e Европейският ден за осведоменост за рака на простатата. Страшната статистика сочи, че това заболяване е третата най-разпространена причина за смъртност при мъжете в Европа. Факт, който има сериозни последици за здравните системи и качеството на живот. Без съмнение,

НАВРЕМЕННАТА ДИАГНОСТИКА Е КЛЮЧОВА

за правилния избор на лечение, здравето и живота на пациента. Диагностиката на рака на простатата изисква определена експертиза и най-висок клас медицинска техника. Биопсията е стандартен и единствен засега метод да се докаже със сигурност злокачествен процес в жлезата. За съжаление, поради анатомичните особености на органа често лекарите получават поредица фалшиво негативни биопсии. Всички други симптоми говорят за карцином, но огнищата на заболяването са разположени така, че биопсичните проби не успяват да ги локализират. И пациентът, и урологът са изправени пред сериозна дилема. Решението за тази трудна ситуация е

3D БИОПСИЧНАТА СИСТЕМА

(позната като стереотектична таргетирана простатна биопсия), с която отскоро работят уролозите в Hill Clinic. MR-TRUS Fusion e единствената в България апаратура за това мултидисциплинарно изследване, което открива рака на простатата с безпрецедентна до този момент точност. Лекарят получава реален триизмерен модел на органа и зоните, за които има съмнение, че имат наличие на атипични клетки.

TH E CO O L I S S U E

З Д РА В Е

Иновативният метод MR-TRUS Fusion, с който оперират само наймодерните болници в Европа и САЩ, вече е на разположение на българските мъже, които се нуждаят от помощ. Досега пациентите трябваше да търсят болница в чужбина, където се прави това изследване. Извършването на Fusion в Hill Clinic е икономически оправдано заради стойността на самата биопсия, но и заради разноските по пътуването и престоя извън границите на страната. Качеството на биопсията е идентично. Нещо повече, при позитивен резултат в Hill Clinic се извършва лапароскопска радикална простатектомия под ръководството на проф. Щолценбург, световноизвестен хирург и ръководител на Урологично отделение в Лайпцигската университетска болница. Методът е максимално ефективен и в същото време щадящ за пациента. С помощта на многократно оптично увеличение и специализиран достъп лекарят отстранява проблемните клетки и, ако е нужно, простатната жлеза. За пациентите е особено важно, че операцията запазва нервните им окончания, а рискът от загуба на континенция или на сексуална функция е сведен до минималното. Смятано за високотехнологично и точно изследване, 3D Fusion биопсията е огромна крачка напред в навременното лечение на един от най-разпространените видове рак сред мъжете. Разбира се, всеки един от нас се надява да чудесно здраве. Пожелаваме ви никога да не ви се наложи да си спомните за възможностите за диагностика на рака на простатата, но в друг сценарий ще знаете как да постъпите в труден момент, но по-важното – че сте направили найдоброто за себе си или за любимите мъже.

WWW.HILLCLINIC.COM

К РА С О ТА

ОБИЧАЙ ФОРМИТЕ СИ БЪЛГАРСКАТА КЛИНИКА EVOLUTION МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ЕДИН ОТ НАЙ-ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИТЕ УРЕДИ НА 2017 Г. В СВЕТА НА ЕСТЕТИЧНАТА МЕДИЦИНА – ACCENT PRIME

Теодора Георгиева

инаги съм смятала, че излишното фокусиране върху всеки грам мазнина или несъвършенство е ненужно: имаме едно тяло и ще сме много по-щастливи, ако го обичаме и се грижим за него, отколкото ако го гледаме като враг. С това тяло разполагаме цял живот и от самите нас зависи да се чувстваме добре в кожата си. Правилното умерено хранене отдавна замести жестоките диети, а естетичната медицина предлага най-напредналите в технологично отношение процедури за извайване на контура и акцентиране върху онова, което природата вече генетично е заложила у нас. По отношение на нововъведенията Evolution Aesthetic & Laser Center е лидер. Клиниката редовно е първата в страната ни, която въвежда модерни уреди, които досега ги няма на българския пазар. Високотехнологичната платформа Accent Prime съчетава две технологии: високоинтензивни ултразвукови вълни и радиочестотна енергия с най-високата безопасна мощност. Те оформят тялото и му дават изваяни контури чрез ултразвуково стапяне на мастните клетки и радиочестотно стягане на кожата. Едно от основните преимущества на този вид терапия е приятното усещане по време на процедурите. За първи път се прилага изключително голям накрайник, което прави възможно ефективната терапия на обширна зона да приключи за изключителните 20 минути. По правилата на естетичната дерматология това може да бъде определено като

„УЛТРАСКОРОСТНО“ ОТСЛАБВАНЕ

Платформата Accent Prime е приложима не само за тяло, но и за лице. Процедурата стяга кожата, изглаждат се бръчките и видимо се подмладява лицевият контур. Благодарение и на специално проектиран ултразвуков модул можем да се разделим с така нежеланата двойна брадичка. Процедурите са безопасни, безболезнени и максимално ефективни. Не на последно място, иновативният уред е подходящ за всеки тип кожа и не изисква възстановителен период. Разработен е от световния лидер в производството на медицинска апаратура за естетични цели Alma Lasers от Израел. Напредъкът на естетичната медицина е повод да празнуваме себе си, като скулптираме една по-здрава, стегната и усмихната наша версия. Да запазим уникалността си и същевременно да бъдем в най-добрата си форма.

TH E CO O L I S S U E

КРАСОТАТА

В КАПСУЛА ХАЙВЕР

НЕПРЕХОДНАТА КРАСОТА С CAVIAR COLLECTION НА LA PRAIRIE Антония Стоилова

ред La Prairie винаги е стоял въпросът как да открият магията на вечната младост. С тази нелесна задача се захваща гениален лекар, чиито представи били нестандартни, но толкова ефективни, че се превърнали в реалност. След години на изследвания той намира начин да възстанови и удължи здравето и жизнеността на кожата и да направи своята мечта реалност. Така клиниката La Prairie се превръща в светилище на подмладяването. През годините специалистите на бранда не спират да търсят нови и по-ефективни методи, с които да спрат времето за всяка дама. Заинтригувани от способността на есетрата да живее в морето повече от 100 години, те се впускат в изучаване. Оказва се, че с помощта на напреднала клетъчна технология чистият хайверен екстракт се преобразува в едно от най-добрите оръжия за запазване на младостта. Екстрактът от хайвер е идеалната съставка в продуктите за грижа за кожата. Той стимулира регенерирането на клетките � благодарение на високото съдържание на протеини и аминокиселини, абсорбира се лесно и е особено ефективен в процеса на хидратиране. Така се ражда колекцията Skin Caviar, която и до днес е най-верен приятел и пръв помощник на дамите. Skin Caviar продължава своето развитие от създаването си и до днес, предлагайки изключителен лифтинг и стягащо кожата действие, съчетани във върховно постижение.

TH E CO O L I S S U E

К РА С О ТА

СЕГА LA PRAIRIE ДОПЪЛВА КОЛЕКЦИЯТА С CAVIAR ABSOLUTE Брандът използва тази технология за първи път в Skin Caviar Absolute Filler и притежава усъвършенстван процес, който улавя наймощните хранителни вещества, открити в хайвера. Чрез пресоване и центрофугиране на липидите и протеините на хайвера те се улавят в най-активната им и ефективна форма, като след това се комбинират отново. Резултатът от този иновативен процес на рафиниране е Caviar Absolute. Caviar Absolute съдържа висока концентрация на хайверени масла и хайверени протеини, които да повишат плътността и стегнатостта. Заедно те доставят богати хранителни вещества и влага на кожата и стимулират формирането на колаген на няколко нива. В съчетание с кафяви водорасли и корен от божур формулата спомага за изглаждане текстурата на кожата и увеличава еластичността �. В комбинация с ексклузивния клетъчен комплекс на La Prairie, използващ най-модерните биотехнологични изследвания, за да даде нов живот и да върне енергията обратно в клетката, Skin Caviar Absolute Filler възстановява хармонията и прави кожата на лицето, шията и деколтето видимо по-млада. A изящно изработеният диспенсър, с грациозното му заоблено вградено огледало, освобождава перфектната доза крем само с едно натискане. И тъй като La Prairie се ангажира да предлага на клиентите си конкретни решения за специфични нужди на кожата, Skin Caviar Absolute Filler е точното допълнение към колекцията Skin Caviar Collection. Той работи за възстановяването на обема и плътността на кожата, а Skin Caviar Luxe Cream и Luxe Cream Sheer ни предлагат предимствата на възвишен лифтинг и стягане в две различни текстури.

Създаден за кожа, загубила своя обем и жизненост, Skin Caviar Absolute Filler от La Prairie възвръща нейната плътност, като помага за прекрояването и усъвършенстването на контурите на лицето.

КОЛЕКЦИЯТА ОТ ЧЕРНА РОЗА НА MIRIAM QUEVEDO КОЗМЕТИКАТА BLACK BACCARA Е ТУК КАТО БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА ИЗЦЯЛО ПЕРСОНАЛИЗИРАНА ГРИЖА В ЗАЩИТА НА МЛАДОСТТА. В РАМКИТЕ НА 1 МЕСЕЦ ИНОВАТИВНИ БИОМИМЕТИЧНИ ПЕПТИДИ ЗАБАВЯТ СТАРЕЕНЕТО С 1.8 ГОДИНИ Теодора Георгиева

ачинът ни на живот и всекидневните ни навици определят в най-голяма степен как старее нашата кожа. Оказва се, че 70% от стареенето се определят от т.нар. епигенетични фактори като околна среда, стрес, диети, а не толкова от наследствеността на гените ни. Какво представлява адаптогенът? Този термин е измислен през 40-те години от руския лекар Николай Лазарев. Отнася се до всеки агент, който подобрява способността на организма да се предпазва от ситуации на стрес, независимо дали са причинени от биологично, физическо, психологическо или химическо естество. Адаптогените могат да бъдат описани като разнообразие от растения и билки, които помагат на тялото да постигне оптимален баланс и му осигуряват по-голяма устойчивост на стресови ситуации. Вземайки под внимание тези знания, изследователите в Miriam Quevedo създадоха

фактори, като в същото време неутрализира тяхното въздействие. Създадена в лабораториите на Miriam Quevedo, тази ексклузивна съставка е в сърцевината на всички продукти от серията. Концентратът съдържа екстракт от черна роза, екстракт от полярна роза и биоактивен ресинхронизатор. Извлеченият от кадифените венчелистчета на черната роза чудодеен екстракт осигурява защита на клетките от свободните радикали и предотвратява процеса на оксидация, който причинява клетъчната смърт. Екстрактът от живеещата в Арктика полярна роза укрепва естествените защитни сили на кожата и � помага да се адаптира към промените в климата. Биоадаптивният ресинхронизатор регулира клетъчния „часовник“ и възвръща неговия нормален ритъм. Гарантира, че клетките ни функционират правилно: защитават през деня и регенерират през нощта. С Black Baccara

УНИКАЛЕН БИОАДАПТИВЕН КОНЦЕНТРАТ

МОЖЕМ САМИ ДА СЪЧЕТАВАМЕ

Adaptogen System, който увеличава устойчивостта на кожата и способността � да се адаптира към негативните епигенетични

T H E CO O L I S S U E

и да направим най-подходящия за нас бленд за всеки ден и всеки сезон.

К РА С О ТА

СЪСТАВКИТЕ НА МЛАДОСТТА БУСТЕРИ BLACK BACCARA BLACK BACCARA ДИНАМИЧЕН УИКЕНД ПИЛИНГ БУСТЕР е нежен нощен пилинг серум за всeки тип кожа, който обновява в дълбочина кожата на лицето и шията. Изтрива натрупаните следи от стреса и замърсената околна среда. Използван 2 пъти седмично, той освежава и възвръща младежкия блясък. BLACK BACCARA ДИНАМИЧЕН КОМФОРТ БУСТЕР е богат серум, който при нанасяне моментално се превръща в сухо масло, за да осигури революционно силна хидратация, подхранване и обновяване. BLACK BACCARA ДИНАМИЧЕН ЗАЩИТЕН БУСТЕР е ежедневна защита срещу преждевременното стареене. Подходящ е за кожа, подложена на стрес, замърсена околна среда, сух климат и увреждане от UV лъчи.

BLACK BACCARA ДИНАМИЧЕН ЕНЕРГИЗИРАЩ БУСТЕР съдържа клетъчен респираторен фактор и активен кислород, които увеличават клетъчното дишане, за да постигнат здрава и енергизирана кожа. BLACK BACCARA ДИНАМИЧЕН ПОДМЛАДЯВАЩ БУСТЕР Уникалната формула осигурява тройна защита срещу въздействието на времето. Съдържа фракционирана хиалуронова киселина, тримолекулярен морски колаген и биомиметични пептиди, които стимулират клетъчното обновяване. В рамките на един месец забавя стареенето на кожата с 1.8 години. Всеки от бустерите можe да се използва по два начина: 1. Самостоятелно като серум преди дневния и нощния крем. 2. Смесен (2-3 капки) с малко количество с подходящия овлажнител Black Baccara.

ОВЛАЖНИТЕЛИ BLACK BACCARA BLACK BACCARA БИОАДАПТИВЕН ГЕЛ КРЕМ е ултралек и хидратиращ. Той съдържа органична елда, която е ключов компонент за възвръщане на младежкия блясък на кожата. Той ускорява обновяването на клетките, намалява несъвършенствата и има противовъзпалителни свойства. BLACK BACCARA БИОАДАПТИВЕН ЛЕК КРЕМ овлажнява в дълбочина и съдържа клетъчен липиден рефилър за максимален комфорт, блясък и действие против бръчки. BLACK BACCARA ОВЛАЖНЯВАЩ БИОАДАПТИВЕН КРЕМ е подходящ за всеки тип кожа, но най-вече за суха или зряла и такава на хора, живеещи в по-студен климат.

ГРИЖА ЗА ОЧИТЕ BLACK BACCARA БИОАКТИВЕН ЛИФТИНГ ГЕЛ за околоочния контур и клепачите е с незабавен лифтинг ефект. Деликатната формула, в основата на която е патентованият от Mirian Quevedo екстракт от копринено дърво, спира признаците на стареене, премахва бръчките, тъмните кръгове и подпухналостта. BLACK BACCARA БИОАКТИВЕН МОЛЕКУЛЯРЕН ОКОЛООЧЕН КРЕМ стяга и поддържа кожата на околоочния контур, като в същото време драстично намалява бръчките и „пачия крак“. Незабавен подмладяващ ефект за прекрасни очи.

КОЗМЕТИКАТА BLACK BACCARA МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ В NOTOSGALLERIES В SOFIA RING MALL И НА WWW.ABSTORE.BG

К РА С О ТА

EЛИКСИРЪТ НА МЛАДОСТТА В ЕСТЕТИЧЕН ЦЕНТЪР

PERSONA Теодора Георгиева

ладостта е концепция, която всеки от нас възприема по различен начин. За някои тя е време на проби-грешки, за други – свобода на изразяване и експерименти, за трети – период на безгрижна красота и минимални Д-р Олесия Велинова притеснения за бъдещето. С времето разбираме, че всъщност цифрите на възрастта КАКВО ПО-ДОБРО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ЗА КОЖАТА ни изобщо нямат значение, стига да СИ ОТ ТОВА ДА ПОДХРАНИМ НЕЙНАТА ЖИЗНЕНОСТ се чувстваме здрави и щастливи. Да се С ДОКОСВАНЕ БЕЗ КОНСЕРВАНТИ И ДОБАВКИ? погрижим за себе си, като започнем от кожата. Тайната на младостта се крие именно в тази грижа и съюзник като естетичен център Persona. БЪРЗО ДЕЙСТВИЕ Разбира се, там където е намесена природата, процесите Още 3-4 дни след първата процедура кожата става посе случват по-естествено и хармонично и затова може би не се хидратирана. Молекулите в хиалуроновата киселина моментално изненадвам от иновационния курс „Зелени инжекции“. И какво понормализират водния баланс и обменните процеси. Освен това, след добро можем да направим за кожата си от това да подхраним нейната курса по биоревитализация забелязваме, че тя видимо сияе, тонусът жизненост с докосване без консерванти и добавки. и тургорът са подобрени. Специалистите в Persona наблюдават „Биоревитализацията e не само моя лична любима процедура, но отлични резултати не само върху кожата и шията, а също и по кожата и на редица мои клиенти. Подходяща е за всеки тип кожа и възраст на тялото на тези места, където липсата на тонус се вижда на пръв и накратко представлява интрадермално насищане на кожата с поглед, а именно вътрешната страна на бедрата, кожата над коленете, витамини, аминокиселини, пептиди и хиалуронова киселина. лактите и в областта на деколтето. Продължителността на курса се Тя осигурява дълбоко възстановяване на клетките на кожата и определя индивидуално, но все пак са нужни средно 2-3 процедури извънклетъчния маткрис и позволява да се спрат процесите на с интервал две седмици между тях. биологичното остаряване на кожата“, разказва д-р Олесия Велинова, водещ специалист-дерматолог в естетичен център Persona. УВЕЛИЧЕТЕ РЕЗУЛТАТА Линиите на лицето са съхранени ясни, без неравности и гънки. Програмата е допълнена от препарата от ново поколение Ial„Зелените инжекции“ не просто създават необходимия резерв от System Duo, който се явява филър и биоревитализатор едновременно. хидратация в тъканта, те подобряват функцията на основните клетки Той не само се бори с бръчките, но и възстановява контура на лицето, на кожата – фибробластите, произвеждащи колаген и еластин. Това за сметка на увеличаване вътрешния обем на меките тъкани, а също спомага за поддържането на правилния обмен на веществата в способства за подобряване качеството на кожата. дермата и предотвратява появяването признаците на стареене. Биоревитализацията с препаратите Ial-System и Ial-System ACP чудесно се съчетава с химически пилинг, ботулинов токсин, поставяне на филъри, процедури с апаратна козметика, включително ЗЕЛЕНИТЕ ИНЖЕКЦИИ и с лазерно въздействие. Биоревитализиращите продукти от линията Ial-System са от найРезултатите са оформяне контура на лицето, увеличаване висок клас и съдържат природна биоинтерактивна хиалуронова плътността и еластичността на кожата, възстановяване и киселина за интензивна регенерация и ревитализация с биообновяване на клетките и намаляване появата на пъпки, свиване на стимулиращо действие. Ial-System, Ial-System ACP и Ial-System Duo порите, дълбока хидратация, равен тен, антиоксидантна защита от с хиалуронова киселина и са подходящи дори за пациенти под свободните радикали и изглаждане на бръчките. 30-годишна възраст, които желаят дълбоко овлажняване на кожата И най-ценният от всички резултати – вашата сияеща усмивка в и целят възстановяването � от въздействията на слънцето. отговор на всички комплименти за изключителния вид на кожата. Но какво се случва след биоревитализация и защо да изберем Значи все пак еликсирът на младостта не е мит. именно тази грижа? Д-р Олесия Велинова ни обяснява.

TH E CO O L I S S U E

ОТ 9 ДО 5

ПРОФЕСИИТЕ, ЗА КОИТО ЗАВИЖДАМЕ

ДАРКО АНГЕЛЕСКИ СОБСТВЕНИК НА БАР

Андреа Пунчева

апочва не като барман, а като „слáткар“, и тук ми отнема цялото самообладание, на което съм способна, за да не прерасне усмивката ми в искрен смях – защото македонецът Дарко Ангелески наистина говори на български много сладко. „Докато другите упражняваха балканския си манталитет с амбиции да стават лекари и адвокати, аз знаех, че никога не искам да виждам бумаги, а на душата ми е да работя с двете си ръце.“ Така 38-годишният собственик на успешен бар на централна софийска уличка започва разказа си за това, какво го е привлякло към една от най-тачените професии на всички времена. В литературата – от Джеймс Джойс до Хемингуей, във филмите, а дори да не започваме да говорим за музиката... хилядолетната култура на човечеството изглежда едва ли не посветена на алкохолното упояване. За щастие, картинката в живота на Дарко има далеч по-модерен и елегантен оттенък. На 20 и няколко е, когато сладкарството вече му е тясно и серия от правилно стекли се обстоятелства окончателно го вербуват за градусовата кауза. Закачам се с него, че хич не е скромен, когато ми казва, че второто му амплоа пó му отива заради естествената му харизма. Нескромен е, да, но е факт, че всеки път, докато слизам по стълбите на заведението му, веднага мога да кажа дали днес е на работа или не, без да съм го видяла. Присъствието му е топло и грижовно и се усеща отдалеч. Може наизуст да рецитира с рецептите – или още по-добре, да ви сервира –

ОКОЛО 200 КОКТЕЙЛА.

Още повече удоволствие обаче му доставя да си измисля нови. Постоянно е нащрек за вдъхновение и твърди, че може да го намери дори и от моменти като нашата среща за този материал. Понякога в търсенето си на съвършенство хваща 10 ракии (от роза, кайсия, дори малина) и пробва как стоят в различни видове коктейли. „Цялата индустрия днес е толкова голяма и изобретателна. Колкото и да работиш, винаги си начинаещ. Това ме кара да вървя напред. Искам да знам всичко.“ Това, последното, го повтаря няколко пъти по време на разговора. Да, но приказките станаха много сериозни – къде е лежерната

TH E CO O L I S S U E

КОЛКО СА КОКТЕЙЛИТЕ ПО СВЕТА? КОЛКОТО СА И РЪЦЕТЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО НЯКОГА СА ПРАВИЛИ КОКТЕЙЛ. НИТО ЕДИН НЕ СЕ ПОВТАРЯ страна на работата, която кара всеки от нас поне веднъж в живота си да въздъхне: „Ех, как искам да си отворя собствен бар!“ „Когато започнах, ми харесваше, че барманите бяха добре облечени, караха хубави коли и, изглежда, падаха добри пари от тази работа, живееха свободно. Но сега, когато съм тук, гледам две неща: хубавата атмосфера и какво се случва отзад, т.е.

ОНОВА, КОЕТО ГОСТИТЕ НЕ ВИЖДАТ.“

Очакванията ми за сочни разкази за големи гафове са сервирани охладени върху лед: „Случва се на всеки: да налееш някоя от съставките не както трябва, да объркаш рецептата, човешко е“. Тук е времето да спомена, че Дарко от 20 години се занимава с карате и желязната му вътрешна дисциплина значи, че почти никога не греши. Това, естествено, не важи за другите и от време на време все се намира някой, който да прекали с мярката. В напечени ситуации хладнокръвието тук е примесено с усмивка и приятелско потупване по рамото – по бармански, така да се каже: „На опиянените клиенти им казваме, че ги ценим като гости и се радваме, че си изкарват добре, но в случая притесняват останалите. Много е важно да им викнеш такси, да се увериш, че са в безопасност“. „Барманът е част от социалния живот на квартала, на улицата. Бар в превод значи бариера, преградата между мен и клиентите е само дъската. Иначе каква бариера има? Ние сме си толкова близки!“ Казва го и наистина му светват очите.

ГРАДУСЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ

КОЛКО ОХЛАДЕНИ ТРЯБВА ДА СА РАЗЛИЧНИТЕ АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ? Емилия Колева

рез есента консумацията се увеличава, защото става по-студено и ни трябва нещо, което да раздвижи кръвообращението. Свежите слабоалкохолни коктейли с много лед отстъпват на по-сгряващи, ароматни, аристократични питиета. Въпросът е нуждаят ли се от охлаждане и на каква температура се усещат най-добре качествата им.

БЯЛО ВИНО И РОЗЕ

„Когато името на месеца съдържа буквата „Р“, се пие само червено вино“ – въпреки подобни твърдения трудно бихме могли да си представим цели 8 месеца живот без бяло вино. В нашия екип понякога то е толкова необходимо, колкото кафето или шоколада. Затова не можем да си позволим да публикуваме този материал без негово величество. Леките бели вина от последната реколта, които не са престоявали в дъбови бъчви, се сервират с температура от около 8-10 градуса. С малко по-висока е тази на комплексните бели вина, които са ферментирали или отлежавали в дъбова бъчва – 10–12 градуса. На същата температура се сервира и розето, в това число и розовите пенливи вина. Любопитен въпрос, свързан с охлаждането им, е: да слагаме ли лед? Отговорът на експертите е категоричен: не, ледът разрежда виното и нарушава баланса на вкусовете. „Можеш да правиш каквото искаш с виното си, ако то те прави щастлив! В крайна сметка виното е за това“, казва Питър Ричардс, Master of Wine на The Institute of Masters of Wine във Великобритания. В много средиземноморски страни слагането на лед в бялото вино и розето е доста разпространено, вероятно заради по-високите температури. Ако все пак предпочитате да не нарушавате автентичния вкус на любимата си течност, но и да я запазите по-дълго охладена в чашата, то вашата опция е да замразите гроздови зрънца във фризера и да ги сложите в чашата си. Така те няма да променят вкуса на виното и ще го поддържат охладено по-дълго време.

TH E CO O L I S S U E

ЧЕРВЕНО ВИНО

Въпросът за температурата на сервиране на червените вина винаги е бил по-сложен. Специалистите са на мнение, че прекаленото изстудяване на червеното вино в хладилник потиска много от ароматите и прави стипчиво-горчивото усещане от танина по-силно. Най-разпространено е правилото за сервиране на „стайна температура“. Тук обаче има едно голямо „НО“. Стайната температура в днешно време не е същата, която се е поддържала в големите френски замъци с над 5-метрови тавани. Именно затова, когато говорим за „стайна температура“ при сервиране на червено вино, се има предвид 16–18 градуса. Разбира се, ако се задълбочим в темата, ще разберем, че градусите варират според сорта на виното, но най-общо правилото е: колкото по-леко е тялото (по-ниско съдържание на танин), толкова по-охладено може да е виното. Младите плодови вина може спокойно да бъдат консумирани и охладени до около 12 градуса, докато по-пищните и плътни вина, които разгръщат своите вкусове и аромати по-бавно, не би трябвало да се сервират под 15–16 градуса, но и в никакъв случай над 18–19 градуса. От голямо значение е и процесът на декантиране, за да може загадъчната течност да се разкрие в цялата си прелест.

ШАМПАНСКО И ПЕНЛИВИ ВИНА

Опитните експерти съветват пенливите вина да се сервират при 8 и 10°С. Ако шампанското е постудено от тази температура, ароматите по-трудно се усещат, а ако е по-топло, вкусът става по-тежък и не толкова ярък. Най-добрият начин за охлаждане на шампанско и пенливи вина е бутилката да се постави в съд с лед и вода за около половин час или на най-долния ред на хладилник

МИКСОЛОГИЯ

за около 4 часа. При никакви обстоятелства виното с палавите мехурчета не бива да бъде поставяно във фризер, защото това би унищожило качествата му. Не се изкушавайте и да го сервирате в предварително охладена чаша, защото отнема от блясъка му. Традиционно шампанското не се сервира с лед, но в последните години все повече от големите брандове започнаха да произвеждат и специални серии, които се консумират именно така.

КОНЯК

Приглушена светлина, светеща камина, удобно кожено кресло, чаша с ниско столче и кехлибарена течност в нея. Това е класическата картина, която си представям, когато стане дума за коняк. Всъщност това е едно от най-комплексните и изтънчени питиета, което изисква много внимание и отдаденост, за да бъдат усетени всичките му качества. Различните видове коняци предполагат и различни начини на консумация. Подобно на вината и при коняка има по-млади, които може да се пият в комбинация с безалкохолно или върху бучки лед. Такива са брендитата с обозначения VS (very special) и VSOP (very superior old pale), които може да бъдат забъркани и като коктейл. Тези кодове на етикета показват колко време е отлежавал конякът, като VS съответства на 2 години, а VSOP – най-малко на 4 години. Все по-често се среща и вариантът на леденостудения коняк до -18 градуса в комбинация с ябълков, боровинков сок или дори енергийна напитка. Букетът от аромати и вкусове на качествения коняк трае 2–3 пъти повече от този на уискито. XO (Extra Old отлежал минимум 6 години) е найпоглъщащият избор, ако искате да си подарите удоволствието от тази специална напитка. За целта е нужно да изберете правилната чаша, в която да налеете от кехлибарената течност на стайна температура. Тук топлината на дланите ви ще ви помогне да усетите множество аромати, вкусове и цели истории. Но не я подгрявайте: това е мит, който ще коства качествата и алкохола на питието. А на любопитните да научат повече за един от найвисококачествените коняци в света – Louis XIII, подаряваме страници 62-65 на вас.

УИСКИ

По какво можете да познаете истинския ценител на доброто уиски? По това, че ще си го поръча чисто, без лед. Въпреки че опцията on the rocks е може би най-популярният начин за

консумация. Той също не е „грешен“, но и тук има важен елемент – малкото уиски (40 или 50 мл) да бъде с не повече от 2 бучки лед, а голямото (80 или 100 мл) максимум с 3. В тази връзка трябва да отбележим още едно не толкова популярно правило относно леда: когато уискито се пие чисто или примесено със сода, ледът трябва да е на бучки (колкото по-големи, толкова по-добре), но когато уискито е съставка в коктейл, ледът задължително е натрошен. Начинът на консумация на уиски зависи и от това къде се намирате. Уиски с вода е традиционната комбинация в Шотландия, докато в Ирландия уискито се пие чисто. За да се извлече максимално удоволствието от малцовата напитка, експертите препоръчват да не се добавя нищо, а да се консумира в чист вид на стайна температура (18–21 градуса). За да се избегне рискът от затопляне над тази температура, но същевременно да се запази напитката неразредена, се използват специални камъни или метални ледчета за уиски. Те са изработени от безопасни материали, които не отделят вкус. Държат се във фризер и се поставят на дъното на чашата.

ВОДКА

Кралицата на спиртните напитки определено обича ниските температури. Колкото по-нисък е градусът на околната среда, толкова повече се увеличава плътността на течността и започва да се разлива като олио, което пък я прави по-приятна за консумация. Идеалната температура за съхранение и сервиране на качествената водка е между 5 и 8 градуса. Ако е по-охладена, шансът да се приглушат вкусовете и ароматите нараства, но пък при водката те така или иначе не са толкова силно изразени, както при уискито например. Именно затова тя е изключително подходяща основа за много коктейли, тъй като лесно се комбинира с други посилни вкусове.

ДИОНИСИЙ

ВИНО, ДОСТОЙНО ЗА

АНГЕЛИ Антония Стоилова

ще от древни времена се знае, че небесните ангели слизат всяка нощ на земята, за да вземат своя дял от бъчвите, пълни с божествената напитка – била тя вино или уиски. И понеже крилатите създания са безплътни и скромни, техният дял, наричан „ангелски“ (Angel’s Share), e само няколко процента от обема на бъчвите, които производителите после с радост допълват. По този начин те се надявали да умилостивят боговете и смятали, че тази амброзия ще се върне чрез небесните създания към растенията, от които зависел целият им труд. Разбира се, главното било, че по-голямата част от еликсирите, достойни за ангелите, оставала за хората. Вдъхновени от тази небесна история, тази есен „Мидалидаре Естейт“ споделят с винолюбителите част от своя Angel’s Share. Едноименното ново вино е сортово, изцяло Сира. „Идеята ни е да предложим на пазара продукт от най-високо качество, но на достъпна цена. Със сигурност това е предизвикателство, но досегашният ни опит показа, че можем да го постигнем“, споделя управителят на „Мидалидаре Естейт“ Александър Алексиев. Първоначалната серия от реколта 2016 е сравнително малка, но от следващата година ангелите обещават да ни оставят по-голям дял“, шегува се Алексиев. „Избрахме Сира, защото смеем да твърдим, че тя се развива изключително добре при нас и може би е най-силният ни червен сорт“, обяснява още управителят на винарната. Доказателство за това са

ДАЛИ С НОВИ ПРОДУКТИ, ИЛИ С НОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ, ПРИЯТНИТЕ ИЗНЕНАДИ ОТ „МИДАЛИДАРЕ ЕСТЕЙТ“ ТЕПЪРВА ЗАПОЧВАТ

МНОЖЕСТВОТО МЕДАЛИ

на бутилките от серията Grand Vintage, като последните награди за актуалната реколта Каберне Фран 2015 е със Златен медал от Mundus Vini, а Сира 2013 е със златен медал от Syrah du Monde и 92 т. от Wine Enthusiast. Лозето в местността Дабовец, откъдето идва гроздето за Angel’s Share, в момента е в процес на биосертификация и скоро от „Мидалидаре“ ще имат потвърждение, че гроздето се отглежда съгласно най-добрите практики за органично производство. Освен с качество и атрактивна цена Angel’s Share грабва и с модерна и атрактивна визия, различна от всичко на пазара. Неин автор е италианският дизайнер Романо Алберти, работещ за агенция Links Grafica, обслужваща най-популярните винопроизводители в областта Franciacorta и дизайнер на впечатляващата серия часовници Timechangers. Етикетът изобразява стилизиран ангел, който се наслаждава на своя „ангелски дял“ вино.

TH E CO O L I S S U E

За почитателите на „Мидалидаре Естейт“ това няма да е последната приятна изненада за тази година. Преди Коледа винарната ще представи на пазара и първото си пенливо вино, за което Александър Алексиев обещава да ни разкаже съвсем скоро. Специално за неговото производство предстои и изграждането на нова, трета изба с капацитет 50 000 бутилки годишно. Голяма част от нея ще бъде достъпна за винени туристи, които ще могат да видят традиционните методи за производство, съхранение и съзряване на пенливото вино.

ANGEL`S SHARE SYRAH 2016 THE ANGELS ENJOY THEIR PART. ENJOY YOURS.

Андреа Пунчева

оглеждам чашата, която държа в ръката си, и виждам времето в нея. Всичко, което течността в нея е видяла. 1917. Годината на Руската революция. От нея са минали точно 100 години в седмицата на излизане на този брой от печат. 1920. Започва Сухият режим в САЩ, а алкохол се предписва само с лекарска рецепта. 1932. Амелия Еърхарт става първата жена, прелетяла Атлантическия океан. Тя излита от Харбър Грейс, Нюфаундленд, и каца 14 часа и 56 минути по-късно в Кълмор, Северна Ирландия. 1953. Започва излъчването на цветна телевизия в САЩ, а много скоро след това – по целия свят. 1969. За първи път човек стъпва на Луната. Този момент е смятан за един от най-значимите в човешката история. 1984. Свръхзвуковият самолет „Конкорд“ прави възможно полетът Париж–Ню Йорк да бъде само 3 часа. Постижението е ознаменувано с коняка Louis XIII. 2000. Сменят се хилядолетията и 1 януари 2001 г. дава старт на третото хилядолетие от новата ера.

МАЙСТОРИ НА

ВРЕМЕТО

ЕДИН ДЕН ОТ ОНЕЗИ, КОИТО НИ СЕ СЛУЧВАТ ВЕДНЪЖ ИЛИ ДВА ПЪТИ В ЖИВОТА… АКО ИМАМЕ КЪСМЕТ. ЕДИН ДЕН В ДЕСТИЛЕРИЯТА НА 100-ГОДИШНИЯ КОНЯК LOUIS XIII 62

TH E CO O L I S S U E

Капчици 100-годишен коняк се стичат от вътрешната страна на чашата, образувайки следи като миниатюрни рисунки. Всяка молекула в тази чаша, представям си, има памет за различно събитие от последния век. А когато се сетя колко на шега случайността ме доведе тук… Няма никога да спра да съм благодарна на моя приятел Иван Димов, основателя на фондация SINGLE STEP, които помагат на ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални) хора в България, задето един ден спонтанно ме попита: „Искаш ли да отидем до Франция на гости на моята приятелка Мари в Remy Martin?“. Вярна на себе си, без дори да попитам за детайли, се съгласих на секундата. Трябва да знаете, че „моята приятелка Мари“ е Мари-Амели Жаке, наследница на фамилията, която управлява световния алкохолен бранд. Няколко седмици по-късно се озоваваме в долината Cognac, на час и малко от Париж с влак, на портата на имението, където се случва магията на Remy Martin и на най-изключителния им коняк, Louis XIII. Денят, който след няколко часа ще съм определила като един от най-стойностните в живота си до момента, започва с приветствие

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

от посланика на марката по света, Александър. Той ни развежда из различните зали и помещения, като, противно на очакванията, започва от бъдещето и завършва далеч в миналото. Сещате ли се за

100-ГОДИШНИЯ ФИЛМ, КОЙТО НИКОГА НЯМА ДА ГЛЕДАМЕ?

Тази гениална маркетинг идея от 2015 г. с участието на Джон Малкович живее в момента – както обещаха и преди две години в трите трейлъра – под формата на кинолента, заключена зад прозрачно непробиваемо стъкло с обратен брояч. И след 98 години ще се отвори автоматично, а филмът ще се прожектира на 18 ноември 2115 г. пред 1000 гости, наследили билетите си от важни личности по наше време. Тогава конякът, чието грозде е брано по времето, когато излезе най-новият филм за Джеймс Бонд, „Спектър“, ще е отлежавал един век. Разходката ни из десетилетията променя своята посока и от 2115 г. се озоваваме в 1724 г., която се смята за начална на Remy Martin. Не навсякъде е разрешено да снимаме, разбира се. Бутилката коняк от 1811 г., специалните издания на Louis XIII за различни престижни събития като филмовия фестивал в Кан например, или може би най-важната – репликата на бутилка, открита на фронта през XVI в., от която е вдъхновен дизайнът на Louis... Това са неща, които живеят в спомените ми и които оставям на вашето въображение. А с малко повече късмет можете да ги видите и на специалните разходки из дестилерията. Ако ще пътувате назад във времето, го правите с всички сетива, не само с вкусовите рецептори. Ароматът на избите, където тромаво са полегнали огромните бъчви, е толкова характерен, че мога да го извикам в ума си, докато пиша, и да го усетя в ноздрите си. Има го познатия на всички ни дъх на мазе, но примесен с леко сладката нотка на антикварен магазин. Всеки ден от бъчвите на Remy Martin се изпарява еквивалентът на 8000 бутилки коняк. Загуба, която тук поетично наричат

„АНГЕЛСКИЯТ ДЯЛ“

или Angel’s share. Нищо чудно, че в Рая е толкова хубаво и спокойно. Осмокрако космато неспокойствие обаче дебне зад всеки ъгъл: толкова големи паяци не съм виждала в живота си… Мари се смее, докато ни ги показва, и си спомня, че като малка я предупреждавали, че тази част от семейното имение не е подходяща за нея. „Нямаше нужда да ми го казват, аз така или иначе не си и помислях да влизам, защото ме беше страх. Сега обаче имам чувството, че вече ги познавам и си имат имена.“ Мога да я слушам цял ден да ми разказва какво е да израснеш в такова семейство, наследник не просто на бизнес империя, но найвече на традиция, каквато у нас, за съжаление, е непозната. Мари обаче споменава, че има неща, скрити дори и за нея. Така започва разговорът ни за Майстора на избите (cellar master – англ.). Това не е описание, а реалната длъжност на човека, който е над всички останали в производството на Louis XIII. След първоначалната дестилация на алкохола от вино той (или, както допреди няколко години, тя) отсява онези партиди, които са най-качествени и имат потенциала да се развият в годините и да станат част от Louis XIII. Eaux-de-vie са буквално „водите на живота“, т.е. спиртната напитка, която излиза идеално прозрачна и с лек плодово-цветен аромат от процеса на дестилация. Тя е като висококачествена tabula rasa, която след това се пренася в бъчвите и се оставя да надгради вкуса с всичко, което е успяла да попие от дългите години допир с дървото. Там придобива нотките си и махагоновия си цвят. Първо отделните партиди от дестилата отлежават в различни бъчви, след което

МАЙСТОРЪТ НА ИЗБИТЕ, ВОДЕН ОТ НОСА И ЕЗИКА СИ,

започва да смесва течностите. Те прекарват години в бъчвата, докато вкусовете им се „оженят“, както го наричат – т.е. свикнат един с друг и максимално изваждат точните нотки една от друга. В крайния етап на отлежаване на алкохола, на който му предстои да бъде бутилиран като Louis XIII, във всяка бъчва има оженени около 1200 eaux-de-vie. Най-младата е 40 г., а за най-старата всъщност няма горна граница. „Понякога е 100, понякога дори 120 г., но все някога трябва да спрем да броим“, обяснява Александър. Върху бъчвите ще видите написани с бял тебешир числа: това са кодовете, които майсторите си препредават един на друг през поколенията. Мари с усмивка казва, че нито тя, нито някой друг освен онзи, за когото са предназначени, знае какво точно показват. А различните производители на коняк си имат собствени кодове, т.е. дори и майсторът на друг производител на коняк не може да разбере значението им. Между другото, в онази зала, където не ни позволиха да снимаме архива с бутилки Louis XIII и Remy Martin, имаше една с автографи в златно на последните четири поколения майстори на избите, които и до ден-днешен са живи. Най-младият все още няма 40 г. – Батист Лоазо, а най-възрастният е на 93. След обиколката ни из официалната част Александър изрича фразата, на която вътрешно всеки от нас се надява от няколко часа, но за която не беше ставало дума досега. „След толкова история и обиколки,

НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ЗА ДЕГУСТАЦИЯ?“

О, да. Време е. Води ни от другата страна на тясната селска уличка, където се намира ресторантът на Remy Martin, чийто главен готвач е награждаван от Michelin. Без да сме подготвени какво ни очаква, Александър отваря врата пред нас – тук някъде Мари, знаейки какво ни очаква, сигурно ни се е подсмихнала – и пред нас изниква богато отрупана маса с всевъзможни аромати и храни. Това е аперитив към обяда ни и представлява обиколка на вкусове. Продуктите са или такива, чиито нотки можеш да доловиш в коняка, или много точно подбирани от шеф готвача на Remy Martin Club храни, които да допълват течността в чашата ти и да изваждат тези нотки на повърхността. В един ъгъл погледът ми е привлечен от съкровището в стаята – бутилка и четири празни чаши.

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

ЩЕ ПИТАТЕ ЗА ВКУСА

Първото впечатление е на абсолютна експлозия, която излиза от параметрите на езика и устата и изпълва отвътре целия ви череп. Вкусът е мощен, безкомпромисен, богат, за секунда причудлив, а след това изведнъж става благ. Като темпераментно диво животно, което надава вой, а след това свива глава в скута ви и започва да се умилква. Със силен характер, но същевременно дипломатичен и гъвкав. Ако го пробвате с канелени масленки, с каквито ние започнахме дегустацията си, влиза мазно. След това надграждате с хапка узряла смокиня и тя изважда на показ фините сатенени нотки. Захаросана портокалова кора – цитрус, подправка, леко нагарчане – за мен те бяха любимата компания на коняка и извадиха вкус, който мога да опиша като „вълнист cool“. Изненада беше какаовото зърно – иначе непоносимо горчиво и разочароващо само по себе си – тук партнираше със земни, дори мускусни нотки, които напомняха на аромата на тютюн. И тук, честно казано, ми е трудно да продължа да ви разказвам, защото не знам как да опиша емоцията, която последва. Продължихме след обяда с кратка разходка из семейното имение на фамилията на Мари, което сега е управлявано от компанията. Това е място, където обикновено е затворено за външни посетители. Накрая на пропитите с емоция разкази на Мари и Александър той елегантно ни спря пред – сякаш поредната – врата. „Бъчвите тук са много специални, защото… Е, сами ще разберете защо.“ Вратата се открехна и в иначе тъмната изба тънък лъч светлина деликатно огряваше една от бъчвите. Една бутилка и четири празни чаши. И стъклена пипета. „Майсторът ни Батист казва, че съдържанието на тази бъчва е почти „узряло“ и готово за бутилиране.“ Абсолютна тишина и усещането за парене в очите ми. Да пиеш коняк, изваден преди секунди от бъчвата, където е престоял с десетилетия; да знаеш, че в тялото ти минават капчици история, три, а може би дори четири пъти по-възрастни от теб. Историята на най-динамичния и бурен век на човечеството. Да знаеш, че оттук нататък всеки друг алкохол е безсмислен. Казвала съм го и преди, но едва ли скоро ще имам по-подходящ

TH E CO O L I S S U E

повод да се повторя: най-ценното нещо, с което всеки от нас разполага, е времето. То върви само напред и не може да се купи. Дни като този, в който усетих 100 години в едва 28-годишното си тяло, на всеки ни се полагат един или два за цял живот.

ВРЕМЕ, ОТМЕРВАНО

ОТ ВЯТЪРА

сента винаги идва с леко загадъчно и меланхолично настроение. Мирисът � напомня на дъжд, а коженото яке, което обличаш, излизайки сутрин за работа, ясно ти показва, че топлите дни вече са рядкост. Летните приключения са грижливо обвити в рамката на спомените и единственото, което ти остава, е да гониш последните лъчи след края на работния ден, за да запазиш още малко от топлината на лятото. Но понякога, само понякога, някой може да ти подари още малко морско вълнение. По френски. От 26 до 30 септември Кан се превърна в още по-привлекателно и очарователно място благодарение на над 90-те яхти от 20 държави, които взеха участие в 39-ата регата Régates Royales de Cannes, финалния етап от надпреварата Panerai Classic Yachts Challenge 2017. След състезанията в Антиб, Порто Санто Стефано и Махон идва ред и на известното градче на Лазурния бряг, където се извършва и раздаването на трофеите. Официален спонсор на тази невероятна надпревара е Officine Panerai. Яхтите, които участват, са разделени в 3 категории – Винтидж (изработени от дърво или метал преди 1950 г.), Класически (стартирали своя морски ход преди 1976 г.) и Големи лодки (дължината им надвишава 30 м). За да

TH E CO O L I S S U E

PANERAI CLASSIC YACHTS CHALLENGE 2017 Антония Стоилова

се състезава на равни начала, всяка лодка получава даден рейтинг – число, изчислено чрез формула от редица параметри като възраст, дължина, площ на платната. Още първия ден се качваме на борда на известната Винтидж лодка Eilean, управлявана от екипа на Panerai. Тя трябваше да вземе участие във финалния етап на регатата, но, за съжаление, в този ден на самия старт беше ударена и една от мачтите � беше разбита на две. Пострадали нямаше, но Eilean не разпери платна повече за този сезон. Въпреки лошите обстоятелства екипажът ни посрещна с широки усмивки и ни разведе, разказвайки ни историята на тази красавица. Главният изпълнителен директор на Officine Panerai г-н Анджело Бонати я открива преди време на Карибите, където била пред разпад. Въпреки лошото � състояние

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

ТОВА СЕ ОКАЗАЛО ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

и Бонати решава да я купи и транспортира до Италия. Пълното реставриране на построената от дърво през 1936 г. яхта Eilean отнема цели 4 години и няколко милиона евро. Името � всъщност произлиза от келтската дума за малък остров, а дизайнът е на Уилям Файф III. Емоцията наистина беше голяма – да се докоснеш до нещо с толкова история, с такава изящност в изработката, със забележителна красота на детайлите и с нестихващо желание на екипажа да води смело по вълните и с грация тази дама „на определена възраст“, както деликатно се изразяват французите. Винтидж яхтите имат особен кръг от почитатели, които знаят колко важен и забележителен е моментът на потегляне. Именно този миг на старт на регатите вдъхновява Panerai да създадат часовник, който да прикове погледите в капитаните, които познават отблизо напрежението на вълните и знаят как да управляват платната.

В кръга на класическото ветроходство се ражда един забележителен модел часовник с име Radiomir 1940 3 Days Automatic, който имах честта да нося на китката си по време на регатата. Той е символ на престиж в мореплаването, също толкова заявяващ солиден статус, колкото и луксозната яхта на неговия притежател. Хронографът е с титаниев корпус и съдържа P.4000 автоматичен калибър. Циферблатът с диаметър 42 мм съдържа и допълнителна стрелка за отмерване на секундите. За първи път колекцията Radiomir 1940 предлага модела с бял циферблат за поголяма яснота и четливост на дисплея. Всичко това служи вярно на управляващия яхтата да проследи времето отпреди старта до самия край на регатата. След пет състезания, проведени в много лек бриз, който сериозно подложи на тест нервите на екипажите, сезонните трофеи в Panerai Classic Yachts Challenge 2017 Mediterranean Circuit бяха спечелени от Hallowe'en в категория Големи лодки, Linnet в категория Винтидж и Ganbare в категория Класически яхти. Победата се оказа особено сладка за екипажа на Hallowe'en, който след цели 9 години състезания най-накрая стъпи на почетната стълбичка в Panerai Classic Yachts Challenge. Преживяването да наблюдаваш регатата не от брега, а в морето, буквално на метри от състезаващите се лодки, е неописуемо. Само така можеш да разбереш величеството на яхтите, всеотдайността и трудолюбието на екипажите. Виждаш как всеки член знае точното си място и как една дори минимална на пръв поглед грешка може да коства не само победата, но и да доведе до сериозни травми. Тази регата за мен беше едно пътуване през времето, отмервано от стрелките на вятъра. Оставих го да отнесе ежедневните ми грижи и позволих на слънчевите лъчи да ми подарят още един прекрасен късен летен спомен, който да обвия в рамка.

KATARZYNA КАЗВА

„НАЗДРАВЕ“ НА СПОРТСМЕНИТЕ! ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ, ЧИИТО ЗАРОДИШ И РЕАЛИЗАЦИЯ СА РАЗДЕЛЕНИ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ ВЪВ ВРЕМЕТО И МЕЖДУ ДВАТА ПРОТИВОПОЛОЖНИ КРАЯ НА ЕВРОПА

TH E CO O L I S S U E

Андреа Пунчева

уг, Швейцария. Тези две думи носят неподозираната сила на сбъдната мечта. Когато преди повече от десетилетие е създадена винарската изба Katarzyna Estate, хората зад името не знаят, че есента на 2017 г. ще бъде крайъгълен камък в календара на компанията. Един по-различен успех. Предвид факта, че вече години поред избата печели златни медали на състезания, е най-малкото парадоксално, че една от най-ценените награди в историята на Katarzyna дори не е нейна. Или поне не директно. Медалът, връчен накрая на поло турнира в гореспоменатото швейцарскo градче през септември т.г., обаче е реализиран с помощта на българската изба, както и с нейния официален дистрибутор в Швейцария, A. M. Import. По-наблюдателните са забелязали, че логото на Katarzyna представлява кон. Доскоро обаче малцина знаеха (а сега споделяме тайната заедно), че хората зад бранда винаги са харесвали конните спортове заради достолепието на тези животни, високо вдигнатата им глава, спортсменството в надпреварата и силната емоция в секундите около финиш линията. Есента носи и сбъдването на желанието, тляло вече повече от десетилетие: Katarzyna Estate да бъде партньор на турнир по поло.

С ЪБИТИЯ

Управляващият директор на компанията Цветелина Николова говори с усмивка за трите дни в Швейцария, където е направила десетки, ако не и стотици снимки. С гордост отбелязва, че логото на една от най-големите български винени изби е стояло на екипа на играчите по поло и наравно с няколко световни компании, които също са партнирали за реализацията на турнира. Съпътстващите състезанието няколко елегантни коктейла (Mezzek Sweet Pink) и официална вечеря (Contemplations Chardonnay и Encore Malbec) са дали възможност на избата да представи част от висококачествената си продукция. Финалният ден е ознаменуван с бяло вино и розе от новата серия Cheval и червеното Le Carre d’Or. „Представихме много наши вина и така направихме силна реклама и на България в ролята � на страна производител. Гостите останаха изненадани колко високо е качеството на нашата продукция. Разговаряхме дълго и когато похвалиха нашите вина, сравнявайки ги с дестинации като Франция, Италия, Австралия, Нова Зеландия или Чили, отбелязаха, че по нищо не им отстъпват. Много от тях

ОЩЕ НА МОМЕНТА СИ ПОРЪЧАХА БУТИЛКИ KATARZYNA“

Специално подбрани подаръци има и за участниците, разбира се: за отбора победител е Encore Malbec, останалите 22-ма играчи получават Cheval Mavrud 2015, а дамите в оспорваната игра си тръгват с Le Rose 2016.

Цветелина Николова си пожелава за избата това да е първото от много партньорства с подобни събития, тъй като това позволява на бранда да излезе извън пределите на България. „С най-голямо удоволствие бихме подкрепили турнира и догодина. Има и други подобни състезания, които ни представляват интерес, сред тях е и това в Сейнт Мориц, който е курорт от най-висок клас. Това би било чудесно“, пожелава си Николова. Тук споменаваме, че компанията вече години наред дава поводи за гордост по време на специализираните за бранша винени състезания, където силното � представяне спомага за положителната репутация на страната ни. На тазгодишното лятно издание на Mundus Vini в Германия, чиито резултати станаха официални в началото на септември, избата отбеляза рекорд в историята си с най-много бутилки, наградени със златен медал от журито – 4 от 6-те обявени за най-добри български червени вина са на Katarzyna Estate. Подобни успехи постига и извън Стария континент, но сега компанията си е поставила още по-висока цел: да излезе от сянката на западноевропейските държави и да превърне българското вино в ценèн продукт и посланик на гурме културата дори и сред средностатистическия потребител в чужбина. Имаме амбиции да се развиваме и да правим нови неща постоянно, да участваме в различни прояви и да предизвикваме себе си, изграждайки по-цялостен имидж на компанията ни – у нас и по света, казва още Цветелина Николова.

ПОЗДРАВ ЗА КОЛЕГИТЕ

ГОЛЕМИЯТ УРОК СЛЕД 2 ДЕСЕТИЛЕТИЯ В БИЗНЕСА:

НАЙ-ВАЖЕН Е ЧОВЕШКИЯТ КАПИТАЛ

Андреа Пунчева

омпанията му празнува юбилейната си 20-а годишнина, но основателят на кантора „Евролекс България“ Андрей Делчев говори не толкова за своите успехи, колкото за постиженията на колегите си. Първите думи, които те получават по свой адрес, са име на броя ни. „Много са готини. Екипът е целеустремен, приятелски, високоефективен, висококвалифициран, млад. Те са ми като деца, нищо че са на 40 г. Страхотни професионалисти, всеки от тях има разностранни хобита, много пътуват. Още на сравнително млади години имаха

TH E CO O L I S S U E

шанса покрай работата си в компанията да участват в знакови проекти“, довършва мисълта си адвокатът. Повод за равносметка е юбилеят на дружеството, а крайните резултати са отлични. „Имали сме късмета да работим по казуси и дела, които за България са били уникални за времето си. Дълго време консултирахме изграждането на метрото, сделки, свързани със значителна инфраструктура, язовири, проекта на световната банка – всички те са важни и казусът е предизвикателство само по себе си.“ Черешката на юридическата торта е, буквално, тортата, която разрязаха преди броени дни във Военния клуб. Събитието привлече дългогодишни партньори и приятели на „Евролекс“.

С ЪБИТИЯ

ТЪРЖЕСТВОТО Е ПОСВЕТЕНО НА КЛИЕНТИТЕ

с благодарност за доверието, и на служителите, повечето от които са дълги години във фирмата. „Голяма радост е празникът, вълнуват се колегите, аз също като основател на компанията, разбира се. Имаше градация: през лятото си подарихме круиз в Гърция, междувременно обновяваме офиса (прекрасна стара къща до Орлов мост – бел.авт.), а пък и финансово успяхме да поощрим служителите си. Но събитието във Военния клуб беше кулминацията, там усещането наистина беше за празник.“ Нещо, с което е горд Андрей Делчев, е обучението на екипа, който постоянно повишава квалификацията, за да бъде конкурентен не само на юристите в България, но и на тези по света. „Много усилие влагаме във всеки наш служител – моето разбиране е, че ако в тежки години освободиш човек, губиш капитал. Ти си го обучил, а след това той или ще отиде другаде, или ще си направи собствен бизнес. Щом отмине бурята и бизнесът ти се съживи, на теб пък ти се налага да обучаваш нов човек. За щастие, дори и в потежките периоди успяхме да не освободим никого.“ Прави ми впечатление, че говори за колегите си по-скоро бащински. И той не го отрича. „Да, в началото гледах на тях като на мои деца, не толкова заради разликата във възрастта, а заради тази в опита. От млади ги уча как да си изграждат високо самочувствие. Когато наш служител на 26–27 г. седне и срещу себе си на масата има юрист на 50 г., не искам да се чувства малък или безгласен, потиснат от авторитета и опита на другия, а да се усеща равен. Този етап с обучението мина, екипът ни знае и може. Имам ги за равни. И те са.“ За 20-те години, откакто съществува компанията, а и в годините преди това, когато е работил като съдия, Делчев е научил, че в правото правилата понякога са неясни и твърде променливи, но това е и причината да обича работата си толкова много. Този ентусиазъм и енергията си явно предава и на останалите, защото колективният живот във фирмата е добър, липсват интриги, а служителите са си близки и в извънработно време. На въпроса ми как си представя кантората, когато той реши да се пенсионира,

Партньорите в дружеството: Андрей Делчев, Магдалена Вълова, Северина Любенова и Стоян Бързаков

спокойно отбелязва, че няма намерение това да се случва скоро, но плановете са някой от талантливите съдружници да поеме компанията. „Повечето са започнали кариерата си тук, сред тях има водещи в областта си, има четирима или петима, които са по-старши. В юридическия бизнес е доста особено, защото за разлика от другите компании, където собственикът я оставя на децата си, когато се пенсионира, това при нас изобщо не работи. Възможностите, талантът и уменията са ключови. Идеята, че аз излизам, идва синът ми и всички го приемат с: „Браво, новият шеф е тук“, изобщо не е приемлива“, обяснява Делчев. Споменавам му за темата на броя ни и той допълва с личната си интерпретация. Започва с буквалното значение, след което се пренася към второто. „Като млад бях много по-темпераментен и лесно се палех, но с годините се научих да бъда по-хладнокръвен. На това уча и колегите си. Да си готин включва комбинация от добри човешки качества и здрав морал. Да бъдеш почтен и лоялен човек. Много държа на хора, които умеят да се забавляват пълноценно. Може да не са постигнали върха все още, но нека да имат мечтата да го направят. И не на последно място – да имат много висока социална ангажираност.“ Андрей Делчев, прокурист в дружеството

С ЪБИТИЯ

KILKENOMICS ИЗКУСТВОТО НА

ВЪЗМОЖНОТО ФЕСТИВАЛ В ИРЛАНДИЯ СМЕСВА ИКОНОМИКАТА И КОМЕДИЯТА. КАКТО КАЗАХМЕ, В ИРЛАНДИЯ Е, ТАКА ЧЕ ИМА И МНОГО, МНОГО БИРА

Андреа Пунчева

тдавна не се бяхме сещали за Янис Варуфакис, но сега имаме повод да го направим, защото бившият гръцки финансов министър е сред лекторите на първия в света забавен фестивал, посветен на икономиката и бизнеса. В рамките на 4 дни, от 9 до 12 ноември, Kilkenomics събира водещи икономисти, финансови анализатори и академици и ги слага на една сцена заедно със стендъп комици, а резултатите са зашеметяващи. Името на фестивала, който през 2017-а се провежда за осма поредна година, идва от смесването на английските думи за основната му тема и града-домакин Килкени. Под шапката на икономиката влизат най-разнообразни дискусии като все по-високите цени на имотите, прави ли ни училището глупави и какво всъщност е икономика на поничката (виж карето). Наричат събитието

евро за едночасова лекция? А да не говорим дори колко интересен може да бъде Варуфакис... Самият Килкени, макар и да е родното място на известното едноименно пиво, иначе е малко градче от едва двайсетина хиляди жители. Затова пък може да се похвали с богата история и редки забележителности, сред тях са замъкът на Килкени, старите крепостни стени, катедралата. Като цяло, отлично място да прекараме четири дни на Kilkenomics. PREMIUM Lifestyle ще отрази събитието, повече очаквайте в следващия ни брой. Един стар виц от тази част на планетата гласи: „Защо Господ измислил бирата? За да попречи на ирландците да управляват света!“ За света не знаем, но управляваш ли смеха и икономиката, това е практически същото.

„ДАВОС, НО С ШЕГИ“,

а „изкуството на онова, което е възможно“ е определение, давано за икономиката. Всъщност тя винаги е била интересна, но едва с този малко познат фестивал се дава платформа за достъпно обяснение на важни актуални теми. Неформалната обстановка е, вероятно, найпривлекателната част. Лекторите са от световна класа и иначе няма как и къде да ги видим. Как ви звучи да пиете бира с Насим Талеб (беше лектор през 2016-а), който иначе иска от порядъка на 50 000

АКЦЕНТИ В ПРОГРАМАТА*

ЛЕКТОРИ

0 години след кризата: можем ли да си отдъхнем? 1 Защо не можем да просперираме, ако общността ни страда Престъпленията от класа: марихуаната като новата „гореща“ стока Интервю с Реймънд Кроти: от Кенеди до Тръмп – икономиката на Белия дом Кога ще има следваща финансова криза, къде и защо? Bitcoin или боза: идва ли краят на парите? Икономиката на модерните новини Uber и Airbnb: иновация или изопачаване на пазара?

Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция Джилиан Тет, Financial Times Питър Антониони, съавтор на Economy for Dummies Харолд Малмгрен, старши съветник на четирима американски президенти Пипа Малмгрен, икономически съветник на президента Джордж У. Буш Рори Съдърланд, Ogilvy Advertising Кейт Рейуърт, автор на Doughnut Economics

TH E CO O L I S S U E

*Само част от най-интересните. Повече на www.kilkenomics.com

ПРЕДИМСТВАТА НА „ЧАСТНО БАНКИРАНЕ“

АРХИТЕКТУРА НА ДУШАТА В СГРАДА „ДИАМАНТ“ Ина Герджикова

TH E CO O L I S S U E

ДОМ

РАЗГОВАРЯМЕ С АРХ. ПЛАМЕН ПЛАМЕНОВ МИРЯНОВ КАК ВСЪЩНОСТ ИНТЕРИОРНИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА НОВАТА СГРАДА НА АРТЕКС ВЛИЯЯТ НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДУХА И ЗАЩО ТОВА Е ВАЖНО ЗА НАС

ие сме пространството, в което живеем. Неговите функции и естетика, същината на нашия дом са това, което ни пречиства и зарежда. То ни позволява да почиваме качествено, да прекарваме найсъкровените моменти на щастие, да останем сами, когато имаме нужда, да творим и най-вече да бъдем напълно неподправено и пълноценно себе си. С времето домът се превръща в част от душата ни, а тя започва да прилича на него – с благодарност към грижата, която полагаме за нея. Именно с тези мисли се срещам с арх. Пламен Пламенов Мирянов, за да надникнем заедно в душата на „Диамант“, новата сграда на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, която подобно на скъпоценния камък сияе над кв. „Изгрев“. И както отвън тя се откроява със своята изключителност, в интериорното пространство са заложени същата грижа, отдаденост и доброжелателност към всеки детайл, с които се характеризират творенията на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ. Разговорът ни прилича на една мислена разходка из сградата, а арх. Мирянов започва с това, че интериорът и екстериорът са неразривно свързани.

„Интериорът се осланя на концепцията на фасадата и са винаги в симбиоза. При „Диамант“ интериорното пространство е всъщност едно детайлно изграждане на идеята, която е вложена във фасадата. Заложили сме форми, които са присъщи на диамантената структура или по-скоро – на брилянта, какъвто е шлифованият диамант. Използваме триъгълници и ромбове, с които изграждаме една

ПО-НЕСТАНДАРТНА ВИЗИЯ НА ИНТЕРИОРИТЕ.“

В продължение на тази мисъл, същината им започва още от прекрасния парк на сграда „Диамант“. Вътрешната японска градина е идеална среда за разходка и игра на децата, както и за отдих и за връзка с природата. Спокойно можем да забравим, че се намираме в града. Преди да се разходим с думи между стените �, няма как да не спрем за миг и да се възхитим на фасадата. Тя е изградена от материал с огледална структура, от алуминиеви панели, която отразява движението на облаците, докосването на слънчевите лъчи и простора на синевата. Предната фасада, на юг и север, е притегателна

и различна със своя релеф на фасети. „Идеята е да не натоварва околната среда, а да създава гордост у жителите на квартала“, споделя арх. Мирянов. Едно от първите неща, които грабват погледа отвън, са цветовете. При диамантите варират от прозрачно през наситено червени и лилави нюанси, сградата е „облечена“ в синята гама, с оттенък на индиго. И тук отново идеята на твореца е свързана с човешката душа. „Цветът на фасадата, пречупен от отблясъка на небето, се превръща в дълбоко син цвят с нюанс към по-топло лилаво. Този цвят е свързан с човешките енергийни центрове, или чакри. Той ни зарежда. Белият цвят пък е символ на чистота, а синият индиго цвят изразява нашата воля“, разказва ми арх. Мирянов. Представям си как влизам във фоайето на сградата – усещането е на ефирност, светлина и енергия. Веднага правят впечатление материалите – иновативни и модерни, като например корианът. „Интересното в този материал е, че той може да бъде лесно формуван, лесно да се огъва, лесно да създава релеф и може да бъде прозрачен или полупрозрачен. В себе си има един специален пясък, който е от фосфор, и самият материал свети“, рисува образи в ума ми арх. Мирянов. За кориана, който се използва интензивно в строителството в Дубай – или неговата разновидност креон, се твърди, че облагородява и освежава въздуха в интериора. Интригуващия материал намираме още във фоайето, където колоните са релефни и облицовани с кориан. При отварянето на вратите на асансьора на всеки етаж прави впечатление паното, което ни посреща. Любопитен детайл е, че на него са изобразени множеството фасети на диаманта, подобно на фасадата, и всъщност на всяко отваряне на вратите светят

ТОЧНО ТОЛКОВА МАЛКИ ДИАМАНТA, КОЛКОТО Е НОМЕРЪТ НА ЕТАЖА.

Естественото осветление и материалите в интериорите придават усещане за топлина и благородност. Каменната облицовка в централното фоайе, масивните дървени облицовки в етажните

TH E CO O L I S S U E

КАТО АРХИТЕКТ ВИНАГИ СЕ ЗАМИСЛЯМ КАКВО ЩЕ ВИДИ ЧОВЕК СЛЕД 100 ГОДИНИ, КАТО ВЛЕЗЕ В СГРАДА, ПРОЕКТИРАНА ОТ МЕН. ЗАТОВА ВИНАГИ ИЗЛИЗАМ ИЗВЪН НОРМИТЕ, ИЗВЪН УСТАНОВЕНИТЕ КАЛЪПИ, КАФЕЗИ, РАМКИ, ЗАЩОТО ТЕ СЕ ПРОМЕНЯТ НЕПРЕКЪСНАТО

фоайета и ефирността на стъклото се обединяват в обща хармония, за да напомнят на бъдещите жители тяхната неразривна връзка с природата и да заредят духа им с благоприятна енергия. „Като цяло интериорът е практичен, много издръжлив във времето – избрали сме материали, които са устойчиви. Същевременно е изискан, елегантен и нестандартен за жилищна сграда, особено в България, а защо не и в чужбина“, споделя арх. Мирянов. Прави ми впечатление, че всеки детайл е насочен към това човекът, престъпващ прага на сграда „Диамант“, да се чувства в найдобрата форма на себе си. Интересно ми е да науча повече и питам арх. Мирянов как сградата влияе на здравето. „Ключът към здравето е в нас самите – то се създава с чисти мисли, с правилно хранене, движение и почивка. Една сграда може да ни даде условията да имаме качествен и здравословен живот. Именно това е заложено в концепцията на „Диамант“. Функционалното разпределение на пространството, естествената светлина и достатъчното свеж въздух в просторните дневни ни дават това психично здраве, от което се нуждаем. „Диамант“ има изключително голям коефициент на естествено осветление, а въздухът се опреснява постоянно, което е важно за психиката на хората. Не на последно място идват и

МТ У Р А А Р Х ИДТО ЕК

ФЕНОМЕНАЛНИТЕ ИЗГЛЕДИ КЪМ ВИТОША И ЛОВНИЯ ПАРК,

които могат да поставят душата в състояние на безвремие на съзерцанието. „Това за мен не само създава здраве, но и извисява човека и го окрилява да си върши работата по прекрасен начин, вдъхновява го да живее красиво. Един дом трябва да е спокоен, да има среда, в която ти можеш да се отпуснеш до такава степен, че да се обърнеш към висшия Вселенски разум. Домът трябва да е нашата крепост и нашият генератор, място, от което ние черпим своята вътрешна енергия и заряд – да създаваме, да бъдем полезни, да бъдем в добро настроение и вътрешно благоразположение“, обобщава арх. Мирянов. Не се сдържам да попитам, защо избраха концепцията и името „Диамант“? Талантливият архитект ми разказва, че подобно на скъпоценния камък, който винаги е впечатлявал хората със своя блясък, форма и цветове, АРТЕКС се стремят да направят нещо, което е по-различно и по-бляскаво в един специален квартал. При възникването на концепцията за сграда „Диамант“ пред арх. Мирянов и екипа на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ стои предизвикателството да придадат на геометричната и твърда форма на камъка едно меко и хармонично излъчване на линиите. „След много проучване на правилни форми за фасадата стигнахме до фасетираните ромбове по северната и южната фасада, които всъщност създават релефен силует и добро движение на тъй наречените торсионни полета, тоест – стената не е абсолютно права от горе до долу, което го виждаме масово в старите сгради. Никъде в природата не можем да видим подобно формообразуване – нито една скала, нито едно дърво, нито една земна маса не е абсолютно права от край до край. Сградата има своя релеф, за да бъде по-мека. Ние успяхме да вградим много адекватно диамантената форма във фасадата с релефните панели от бял алуминий с перлен ефект.“ И действително – отдалеч виждаме една наистина висока сграда, 60-70 метра, което обаче не натоварва погледа и гледката, напротив –

тя грациозно блести под слънцето. Всяка следваща подробност увеличава възхищението ми към архитектурата на АРТЕКС. Разбирам, че тя

ЗАРЕЖДА СЕТИВАТА НИ С ЕСТЕТИКА ПРЕЗ ПОГЛЕДА,

но всъщност ни изпълва с позитивната енергия, от която се нуждаем, и така стигам до прозрението, че архитектурата на „Диамант“ е архитектура на душата. Следващата идея, която ми споделя арх. Мирянов, потвърждава именно това. „Една от първоначалните ни концепции бе да поставим по един родопски кристал във всеки от 108-те апартамента – наредени един под друг. Тази идея ме накара да се замисля колко силно може да бъде това поле на жилищната сграда. Друго важно за нас е сградата да има смислена функция и дизайн, не само едно красиво име. Ясно показваме защо сградата е диамант.“ Първокласните жилища ще зареждат своите обитатели и през посланията, вложени в интериорите. Арх. Мирянов споделя, че има желание да се поставят светли думи, които да зареждат пространството и със слово, защото то има силата да ни защитава, да повдига вибрациите и да създава благоразположение. С дълбочината на посланията си, символите и позитивната енергия, вложени във всеки детайл на „Диамант“, накрая ме вълнува творческото вдъхновение и отправям този въпрос към арх. Мирянов. „Като архитект винаги се замислям какво ще види човек след 100 години, като влезе в сграда, проектирана от мен. Затова винаги излизам извън нормите, извън установените калъпи, кафези, рамки, защото те се променят непрекъснато. Тази философия вложихме и при „Диамант“. С това отношение сградата ще се запази в своя безупречен външен вид много дълго и ще бъде модерна дълго време. Да си творец е голяма привилегия и отговорност, защото се превръщаш в сътворец на Вселената. Винаги трябва да се обръщаме и към установените от нея закони, за да бъде творението хармонично, да дава живот, любов и благодат на хората.“

ARCHITECTURE OF THE SOUL IN “DIAMOND”

Ina Gerdjikova

e are functions of the living space we inhabit. Its structures and aesthetics – the essence of our home – are what help us recover and recharge. The home allows us to work or to rest, to spend private moments of happiness and love, to be on our own when we need to, but mostly just to be completely and genuinely ourselves. With time it becomes part of our soul and our soul starts to mirror our home, grateful for the care. Those are the thoughts that run through my mind just before I meet with architect Plamen Plamenov Miryanov as we decide to take a glimpse into the soul of “The Diamond” – the brand new development of ARTEKS ENGINEERING, which similarly to the precious stone shines over the Izgrev residential area of Sofia. On the outside it sparkles with its exceptional beauty. On the inside the interiors impress with care, dedication and attention to detail which is a trademark feature of ARTEKS ENGINEERING’s way of work. Our conversation begins with an imaginary tour around the building as architect Miryanov points out that the interior and the exterior are inextricably connected. “The interior is an integral part of the overall concept and both work in symbiosis. “The Diamond’s” interiors represent a detailed development of the idea that is ingrained in the façade. We have used shapes that are typical for the structure of the precious stone in its polished form. We utilise shapes like triangles and facets with which we create

ARCHITECT PLAMEN PLAMENOV MIRYANOV TALKS ABOUT HOW THE INTERIORS OF ARTEKS ENGINEERING’S NEW BUILDING CREATE A SPIRITUAL WELL-BEING AND WHY THIS IS SO IMPORTANT

A UNIQUE VISON OF THE INTERIORS.”

This vision is there to behold starting with the beautiful adjacent green areas. The Japanese garden in the courtyard is the ideal environment for walks or children’s play, it brings relaxation and close connection to nature. One easily forgets that he/she is in the middle of a busy city. Before we take our tour inside the walls of “The Diamond”, we can’t help but stop and marvel at its impressive façade. Made out of reflective material combined with aluminium panels, it mirrors the floating clouds. It sparkles in the sun and bathes in the vastness of the blue sky. The northern and southern façades are uniquely attractive with their faceted relief. “Our idea for the building was not to overwhelm the neighborhood, but to accentuate it and to invoke pride in the residents.” architect Miryanov adds. First my attention is on the colours. While diamonds normally vary from transparent to deep red with purple shades, “The Diamond” shines mostly in all shades of blue, including the indigo nuance. According to its designer this colour reflects the human soul. “The colour of the façade enhanced by the reflection of the sky transforms into a deep blue hue merging into the warm shade of purple. This colour represents our energy centers, or chakras. It helps us recover. The white colour symbolises purity, while the indigo is an expression of willpower”, says architect Miryanov.

TH E CO O L I S S U E

I imagine myself entering the foyer of the building. I feel light, brightness and energy. I am instantly impressed by a new material, called corian which is modern and innovative. “The interesting thing about this material is that it is easily shaped, bent or chiseled. It can be transparent or half-transparent. It contains a special type of phosphorous sand and so it shines”, smiles architect Miryanov as he describes it. Corian, most particularly its variety creon, is widely used in constructions in Dubai. It is known to improve and to freshen the air in the interior. The pillars in the foyer are all coated in chiselled corian. As the lift doors open on each floor we are met by a wall panel recreating the facets of the diamond. Ingrained in it and sparkling are

HOME

AS MANY SMALL DIAMONDS AS IS THE NUMBER OF THE FLOOR.

The natural light streaming through the windows combined with the dominant pale colours of the materials exude warmth and sophistication. The stone coating of the foyer, the massive wooden panels along the floor hallways and the ethereal qualities of the glass merge into perfect harmony as if to remind the future inhabitants about their inner connection with nature. “The interior is actually very practical – it will endure the wear and tear of time, because we have chosen these very durable materials. At the same time it is unique with its sophistication and elegance, so rare for a residential building, especially in Bulgaria, and even abroad”, architect Miryanov comments.

I notice that each and every detail of the décor exude serenity and make one feel the best version of oneself. I try to learn a bit more about how this building actually impacts our health, so I ask architect Miryanov. “The key to our health is within ourselves. We maintain good health with pure thoughts, good diet, normal exercise and sufficient rest. A building can create conditions for quality and healthy life. That was the main goal of our underlying concept.” Making the most of the given space, the natural light and the fresh air in the spacious lounge areas contribute to a peace of mind which we so crave. “The Diamond” offers very high percentage of natural light while the air is being constantly refreshed. And is very important for one’s mental wellbeing. Last but not least

THE PHENOMENAL PANORAMA TOWARDS THE VITOSHA MOUNTAIN AND THE HUNTING PARK

places the soul in a state of infinite reverie. “This atmosphere not only benefits health, it also elevates a person. It rejuvenates us and gives us energy to do our best at our work, inspires us to lead a beautiful life. A home should be peaceful, it should create an environment in which you can relax to such a degree that you are capable of turning to the Higher intelligence. The home should be our castle, but also our generator – a place where we recharge and where we nourish motivation to create, to be useful, to be cheerful and well-disposed”, concludes architect Miryanov. I can’t help but ask how they came up with the concept and the name of the building. The talented architect tells me that just like the precious stone, which has always impressed people with its glitter, shape and colours, ARTEKS ENGINEERING have been aspiring to create something different and glamourous in this special neighbourhood. When the idea of “The Diamond” development was born, the challenge was to render the hard geometrical shapes of the stone in a softer and more harmonious outlook of the lines. “After an in-depth research into what could be the right shapes for the façade, we decided on the faceted rhombuses on the northern and the southern walls, which create a relief silhouette and a good movement of the so-called axion fields – meaning that the wall is not perfectly straight from top to bottom, the way it normally is in most older buildings. Nowhere in nature can we see such formation – not one rock, cliff, tree or earth shape is absolutely straight from start to finish. The building has its own relief which makes it softer. We managed to engrave the diamond shape very successfully into the façade thanks to the relief panels made out of white aluminium with pearl effects”.

TH E CO O L I S S U E

HOME

Indeed from afar we see a tall building of about 60-70 metres, which surprisingly doesn’t obstruct the general view, but on the contrary – it graciously shimmers in the sun. The closer we get to observe its details, the greater my admiration of the architectural skills is. I realise that

IT FILLS OUR SENSES WITH BEAUTY THROUGH OUR EYES

But on a deeper level it fills us with the positive energy that we all need. I understand why “The Diamond”s architecture is an architecture of the soul. What architect Miryanov says next reconfirms my understanding. “One of our initial ideas was to place one crystal stone from the Rhodopi mountains in each of the 108 flats – and to align them vertically. This made me think about how strong in energy that particular field could become. Another thing of key importance to us was the sensible functions and design, not just the attractive name. Our goal was to demonstrate why we named this building “The Diamond”. The first-class homes will benefit their inhabitants even through

messages in-built in the interiors. Architect Miryanov shared his idea of engraved words of wisdom that would infuse the space with the energy of speech, which has the ability to protect, lift the vibrations and create a good disposition. The deeper meanings, the symbols and the positive energy that are ingrained into “The Diamond”s every little detail make me wonder about the creative inspiration, so I ask architect Miryanov. “As an architect I always think about what a person is going to see when they step into a building designed by me, a hundred years from now. That is why I always try to create something different – something out of the box, different from the mold or the established frames. Because things change all the time. This is the philosophy behind “The Diamond”. On this fundamental philosophy the building will preserve its perfect look for numerous decades, it will sustain its modern silhouette for a long time. Being a creative artist is a great privilege and responsibility, because you turn into a co-creator of the Universe. We should work following its laws so that our designs are in harmony with nature, life, love and prosperity.”

AS AN ARCHITECT I ALWAYS THINK ABOUT WHAT A PERSON IS GOING TO SEE WHEN THEY STEP INTO A BUILDING DESIGNED BY ME, A HUNDRED YEARS FROM NOW. THAT IS WHY I ALWAYS TRY TO CREATE SOMETHING DIFFERENT – SOMETHING OUT OF THE BOX, THE MOLD OR THE FRAMES

ПАРИ

СТАНДАРТ И ДОКАЗАН ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ Антония Стоилова

ерсоналното отношение и личната връзка са най-сигурният начин за спечелване на доверието на клиента. В Банка ДСК отлично знаят това и от години развиват дейността си в тази насока. Те се стремят да превърнат банковия чиновник в съветник, а защо не и довереник на хората, които са им поверили парите си, и на тези, на които гласуват доверие и отпускат кредити. За компанията е важно да отговори на нуждите на клиента и да му предложи индивидуално решение за всяка ситуация – с точния продукт или услуга, от които се нуждае. Затова и създава „Частно банкиране“, което през годините се развива и обогатява, печелейки все повече привърженици с отличните си резултати. С тази услуга клиентите може да разчитат на набор от банкови продукти и безплатни услуги: взаимни фондове, достъп до глобални финансови пазари за акции и облигации, специализирани застрахователни продукти, валутни сделки и индивидуално пенсионно осигуряване.

ЛИЧНИЯТ БАНКЕР Е НА ВАШЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕ

не само по телефона, той ще ви отдели достатъчно време, ако отидете в някой от офисите на ДСК, и дори ще ви посети във вашия, ако нямате възможност да се отбиете лично в банката. Той ще разработи за вас индивидуални схеми и планове за управление на финансите ви в съответствие с вашите възможности, ще се съобрази с постъпващите парични средства или ще ви посъветва какво да предприемете във всяка конкретна ситуация. Освен това ще получите високо ниво на обслужване и на предлаганите услуги, тъй като персоналният банкер работи съвместно с

TH E CO O L I S S U E

екипи от професионалисти в структурите на Банка ДСК и дъщерните дружества. А ако желаете, ще ви известява за изтичащи падежи, срокове, за нови възможности, промоции и атрактивни продукти на Банка ДСК и дъщерните дружества. Независимо дали се нуждаете само от банкиране, или имате инвестиционни интереси, услугата „Частно банкиране“ ви осигурява обслужване с висок стандарт и ви дава предимства, които всеки съвременен човек би оценил.

УСЛУГАТА „ЧАСТНО БАНКИРАНЕ“ НА БАНКА ДСК ВИ ДАВА ПРЕДИМСТВА, КОИТО ВСЕКИ СЪВРЕМЕНЕН ЧОВЕК БИ ОЦЕНИЛ: ИНДИВИДУАЛНА ГРИЖА ОТ ЛИЧЕН БАНКОВ КОНСУЛТАНТ, СПЕСТЕНО ВРЕМЕ И КАЧЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ

ПРЕДИМСТВАТА НА „ЧАСТНО БАНКИРАНЕ“ За да станете клиент на „Частно банкиране“, трябва да отговаряте на поне един от следните критерии: да имате вложения в Банка ДСК, включително и в дъщерните дружества „ДСК Управление на активи“ и ПОК „ДСК Родина“ (над 50 000 лв.); да имате кредитна експозиция в Банка ДСК (над 150 000 лв.) или да декларирате месечен доход над 2500 лева. А това, което получавате, е: • Доверен частен банкер, лична грижа и внимание, висок професионализъм и ниво на обслужване • Персонална стратегия за управление на финансовите средства, консултации за финансиране, помощ при банкови операции • Най-добрите продукти, специални условия, бонуси и преференции, индивидуални решения за всяка ситуация • Обслужване в приятна и спокойна обстановка, поверителност и персонални визити при необходимост.

360 БОЯНА O

Мариела Трендафилова, 360o Residence

сичко започна от един прекрасен терен на метри от резиденция „Бояна“ и може би последният останал в полите на Витоша, който създава чувството, че си избягал далеч от напрежението на града. Огрян от слънце естествен хълм, с 360-градусова панорама и естествена паркова среда. При тази даденост неизбежно заговаря предприемаческият интерес да се застроят максимално квадратни метри. Ще излъжа, ако кажа, че не се колебахме.

TH E CO O L I S S U E

11 ИНДИВИДУАЛНО ПРОЕКТИРАНИ КЪЩИ С ПЪРВОКЛАСНА ИНФРАСТРУКТУРА, ПРИЯТЕЛИ ВМЕСТО СЪСЕДИ И АБСОЛЮТНО НЕОПИСУЕМА ГЛЕДКА Накрая решихме да поемем по друг път и да заложим на други правила. Строителството да не наруши, а плавно да се слее с изключителните дадености на терена. Да се извърши минимално застрояване и да се изгради отлична инфраструктура, така че собствениците да повишават стойността на инвестицията си в годините. Да се осигури комфорт на живот, там където градът и планината се сливат сред естествена паркова среда с многогодишни дървета. Така се оформи и лицето на затворения комплекс „360o Residence“. На терен от 10 декара в момента се изграждат общо единадесет еднофамилни къщи. Проектирането беше усложнено от желанието ни на всяка цена да запазим дърветата. Мисля, че наистина се справихме добре. Къщите са с изключително съвременна визия и отлично вписани в естествените дадености на терена. Вярвам, че луксът на обитаването е комбинация от много компоненти. И най-уникалната къща, поставена на компромисен терен, не може да издържи проверката на времето. Красивото, извадено от контекста си, губи смисъл.

ИМОТИ

В „360o Residence“ архитектурата на къщите е в симбиоза с

ПЪРВОКЛАСЕН КВАРТАЛ

безкомпромисна инфраструктура, добра заобикаляща среда, чист въздух и връзка с природата, сигурност, възможност за отдих и организация на свободното време, бърз достъп до централната градска част, училища и магазини. Тази комбинация гарантира непреходната стойност на къщите в комплекса, повишава тяхната цена в годините и осигурява високия стандарт на обитаване на собствениците. С много внимание към детайла студио „Гауди“ проектира сградите, които впечатляват със съвременната си визия. Те следват естествения релеф на терена с чиста и логична архитектура. Трудно е да намериш перфектния терен, където да построиш къща, която да отговаря на всичките ни представи и изисквания, така че да усетиш, че това е твоят дом. Изхождайки от тази логика, дадохме възможност на клиентите ни да се включат в процеса на проектиране и да получат дом без компромиси. Единайсетте къщи са изключително разнообразни като външност и функция. Обединява ги модерната архитектура. Размерите на къщите са от 290 кв.м до 750 кв.м. Разполагат с всички удобства според съвременните стандарти за луксозно обитаване. Дворовете са между 700 кв.м и 2000 кв.м, което осигурява усещането за простор. Постигнахме една от основните ни цели – индивидуалност. Не вярвям, че еднаквостта е съвместима с лукса. Това, което ни отличава от другите затворени комплекси в София, е, че даваме на собствениците усещането за ексклузивност и себеизразяване. Бонусът, който клиентите оценяват, са удобствата на изградената инфраструктура и сигурността на затворения комплекс. Във времето „360o Residence“ ще остане един от най-престижните адреси на града.

ИМОТИ

Емилия Колева

преди сме казвали, че инвестицията в ексклузивен имот е сред най-мъдрите решения, когато става дума за пари. Впечатляващата резиденция „Лазурен бряг“ в Бургас е охраняван комплекс с отлично разположение и уютна атмосфера. Изумителната гледка се подразбира – към спокойните вълни, които стигат до хоризонта и нежно застиват там. За стойността, която се умножава във времето, разговаряме със Станислава Сачарова, мениджър проект на „Лазурен бряг“.

ОАЗИСЪТ, В КОЙТО НИЩО НЕ ВИ ЛИПСВА

ГОВОРИ ДАМАТА, КОЯТО Е ЕДНОВРЕМЕННО ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОЕКТ НА ЮЖНОТО ЧЕРНОМОРИЕ Г-жо Сачарова, как решихте да поемете управлението на този толкова сериозен и мащабен проект? Инвеститорите зад него са с изключително богат и доказан опит, имат успешен бизнес в сферата и това привлече вниманието ми. Работила съм дълги години в областта на недвижимите имоти, имах ясна визия какво се търси и какво се предлага във високия сегмент на пазара, но в нашия красив морски град просто липсваше емблематична сграда от този клас. Наясно съм, че инвестиция като „Лазурен бряг“ с непреходна стойност е нетипична за българския пазар на недвижими имоти. Поради тази причина, след като се запознах с концептуалната идея и плановете на инвеститорите, приех предизвикателството да бъда част от екипа. Постигнатото досега само може да ни радва. Какво ново се случи в „Лазурен бряг“ през последните няколко месеца? Те се оказаха доста динамичен и мотивиращ период за целия екип. Най-смелите от нас, които издържахме до края, имахме удоволствието и привилегията да нанесем финалните щрихи. Най-трудна се оказа задачата по премахване на 100-метровия строителен кран, закрепен на фасадата, което трябваше да се случи в последните часове на завършване на строителната дейност. Това изискваше специалисти от цялата страна, както и куп алпинисти. Погрижихме се за паркинги, зелени площи и алеи, обзаведохме и почистихме над 100 апартамента на наши клиенти паралелно с все още текущите основни строителни дейности. Ако бяхте собственик на имот в този комплекс, как бихте описали един ваш ден в него? Всъщност аз съм един от собствениците. Не се наложи да обмислям дълго това решение – като за всяка работеща жена и майка за мен семейната хармония, удобство и уют са от първостепенно значение при избора на нов дом. Имах възможността буквално да застана от страната на нашите клиенти и да обърна внимание на въпроси, които не бях си задавала досега относно проекта. Анализирах евентуални недостатъци, които да превърна във възможности при изпълнението на етапите.

TH E CO O L I S S U E

За да отговоря на въпроса ви: моят ден в резиденция „Лазурен бряг“ е изпълнен с удовлетворение и спокойствие. Малката ми дъщеря лудува в детския кът, а аз имам време, което да отделя за себе си – да тренирам в скуош залата и фитнеса или да се поглезя с разкрасителни процедури. Или пък в някой от делничните дни, в който след натоварения график с най-голямо удоволствие преди вечеря в ресторанта се отдавам на релаксиращ масаж, докато малката плува в басейна. Моят дом тук е, найпросто казано, моят оазис. В него нищо не ми липсва. А как бихте обзавели жилището си в него? Ще го обзаведа в тонална хармония със самата сграда, смесица от класика и модернизъм. Харесват ми стилът и тежестта на класицизма, пренесени в сегашно време. Това е The Cool Issue – кажете ни кое от всичките предимства на „Лазурен бряг“ бихте определили като най-cool? За мен абсолютно най-най-cool е уникалната гледка към синьозеления хоризонт, потънал в безвремие... Super cool са и нашите скъпи клиенти и мои съжители в луксозната сграда. Cool e и кадърът, запечатал PREMIUM Lifestyle в тази вълшебна атмосфера!

ПОПИТАЙТЕ НИ СЕГА

ASK US NOW

ДАНЪЧНИ КОНСУЛТАЦИИ

TAX CONSULTING

БИЗНЕС КОНСУЛТАЦИИ

MANAGEMENT CONSULTING

ОДИТ

AUDITING

СЧЕТОВОДСТВО

ACCOUNTING

ДЕЛОВОДСТВО

DOCUMENT MANAGEMENT

УПРАВЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО

ASSET MANAGEMENT

СПЕЦИАЛНИ УСЛУГИ

SPECIAL ACTIVITIES

WWW.WADSACK.CH

WADSACK TRUST COMPANY

СПОРТОВЕТЕ, ОТ КОИТО НИ ВТРИСА

Цветан Баяслиев, bTV

оже би сте от онези южни души, за които жаждата за живот се стопява с последните дни на лятото. Зимата иде и тази мисъл смразява мозъка на костите ви. Следващите няколко месеца ще прекарате с два чифта плетени чорапи и с най-киселата физиономия, за която сте тренирали лицевите си мускули. Замръзвате по-бързо от чаша вода на Плутон. Сигурно го знаете, но все пак – средната температура на най-студената вече бивша планета в Слънчевата система е -197 градуса. Но таргет групата на този текст сте вие, бели бродници, чиито вратове са вечно схванати от търпеливо вглеждане за първия сняг по склоновете. Вие, които обитавате съвсем различна и много позаскрежена вселена. Очакват ви дни на трескава радост, шеметни скорости и вледенени сополи. Отново ще предизвикате себе си и (пази боже) хирурзите в спешното отделение. За вас фрактура на тибията е съвсем приемлива цена за щастието, което ви носи плъзгането по ужасно студена повърхност. И все пак – традиционните зимни спортове са приятни и вдигат адреналина, но далеч не са замразената черешка върху сладоледената торта. Време е да опитате нещо различно. Да проведете нови смахнати експерименти в областта на физиката и биологията. Ще ви разкажем за няколко... нека ги наречем зимни активности. Не очаквайте да ги видите в програмата на олимпийските игри в Пьончанг след няколко месеца. Въпреки това те определено са COOL. Във всеки смисъл на думата.

TH E CO O L I S S U E

ТЕ СА ОПАСНИ, ТЕ СА СТУДЕНИ, ТЕ СА ПРЕКРАСНИ

МАРАТОН НА СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС

Името е достатъчно красноречиво. Едни странни хора тичат по 42 километра на Северния полюс и твърдят, че това им носи удоволствие. Както се досещате, освен с откровения студ, бегачите трябва да се справят и с неравната ледена повърхност. Понякога преспите са толкова дълбоки, че им се налага да тичат със снегоходки. Добрата новина е, че по маршрута са разположени палатки, в които участниците могат да се стоплят, както и лекари, които знаят как да третират измръзвания и са наясно с първите симптоми на бялата смърт. Най-готиното е, че всичко това се случва върху Атлантическия океан, което го прави единствения маратон на вода.

А Д РЕ НА Л ИН

СКИЙОРИНГ

Всъщност тази налудничава дисциплина е присъствала на Олимпиадата в Сен Мориц през 1928 г., макар и само с демонстрационен характер. Казано най-просто – куче или кон тегли човек върху ски. Всичко започва преди няколко века в Скандинавия и Аляска като средство за транспортиране из безкрайните снежни полета. Днес състезания се провеждат обикновено на две дистанции - 5 км и 20 км. За допълнително забавление и трудност се добавят рампи и различни препятствия по трасето. Освен това старомодният животински впряг понякога се заменя със снегомобил. Нещо като водни ски, но не съвсем. Майсторството се изразява в перфектния баланс между два движещи се обекта.

СИНХРОННО ПЪРЗАЛЯНЕ

Тук имаме фигурно пързаляне с изпълнение на сложни съчетания от голям брой състезатели. Първите демонстрации бяха направени на игрите в Солт Лейк Сити през 2002 г., но те очевидно не са впечатлили важните клечки от Международния олимпийски комитет. Във всички случаи, да се пързаляш синхронно не е полесно, отколкото да плуваш синхронно. Впрочем за място под северното слънце се бори още един естетически спорт – ски балет. Известен е още като акроски и е микс между ски и фигурно пързаляне. Включва превъртания, скокове и други елементи, които биват оценявани от съдийски екип.

БАНДИ

Това на практика е хокей, само че с топка вместо с шайба. И е доста подобен на футбола – във всеки отбор има по 11 играчи, двете полувремена са по 45 минути. Тук има повече „дрибъл“, а вратарят не разполага със стик и поради тази причина резултатността е далеч по-висока в сравнение с традиционния хокей. Банди се радва на солидна популярност в Скандинавия, Русия, Индия, Казахстан и дори Англия. Въпреки това не е сред сериозните кандидати за олимпийските игри.

А Д РЕ НА Л ИН

СКОРОСТНО СПУСКАНЕ СЪС СКИ

Звучи сякаш някой упорито си търси белята. Целта е да развиете максимална скорост по права линия надолу по склона. Първата мащабна изява на състезателите е по време на Олимпиадата в Албервил през 1992 г. Разбира се, дисциплината не е официална, тъй като опасността е прекалено висока. Световният рекорд принадлежи на италианеца Иван Оригоне – 254.958 км/ч през 2016 г. Той всъщност е и човекът, развил най-голяма скорост на сушата без използване на механична тяга.

ПЪРЗАЛЯНЕ С ЛОПАТА

Нещо неясно? Сядате върху лопата и започвате да се пързаляте. Важното е да е стръмно и да не си задавате никакви екзистенциални въпроси. Корените водят назад към 70-те години, когато операторите на скилифтовете използват оръдията на труда, за да се придвижат по-бързо. Сега вече се провеждат световен шампионат – всеки февруари в Ню Мексико. Състезателите развиват до 110 км/ч.

ПЪРЗАЛЯНЕ С УОК

Преди всичко, нека изясним какво е уок. Това е дълбок кръгъл китайски тиган с много малък диаметър на дъното, което позволява да се пържи с малко мазнина и на силен огън. Въпросът е защо това чудо не е на рафта в кухнята, а се плъзга върху заледено трасе… Спортът започва като шега, когато германски TV водещ го включва в шоуто си през 2003 г. Очевидно, ситуацията бързо излиза от контрол. На състезателите им се налага да носят защитна екипировка,

ДРОНБОРДИНГ – ТЕХНОЛОГИИ И СПОРТ В ЕДНО Ако живеете в заблудата, че за каране на сноуборд задължително е необходим наклон, време е да влезете в час с новите технологии. Оказва се, че дронът далеч не служи единствено за заснемане на ефектни снимки и видео. Всъщност летателната машина се използва и за… теглене на човек върху сноуборд. И макар че тази чисто нова дисциплина се практикува на равен терен, бъдете много внимателни – да контролираш тялото си върху дъската е достатъчно сложно и без да се налага същевременно да управляваш дрон.

TH E CO O L I S S U E

подобна на тази в хокея. И това е добре, защото скоростта често надхвърля 120 км/ч. За капак съществува и четворен уок – съдовете се прикачат един за друг с помощта на дървена рамка.

ЮКИГОСЕН

Вероятно сте застанали нащрек още докато сте сричали названието. Парадоксът е, че всички ние сме практикували този спорт. Да, точно така. Всъщност юкигосен представлява епична битка със снежни топки. Заслугата за прехода от невинна детска игра до сурова надпревара е на японците. Два отбора от по седем играчи се замерват здравата с предварително подготвени топки. За арена служи снежен корт с няколко укрития. Целта е да плениш флага на съперника, без да бъдеш уцелен. Естествено, сериозният снежен бой изисква солидна екипировка. Състезателите са оборудвани със специални каски, за да не се загуби окончателно елементът на забавление.

ОТ 9 ДО 5

ПРОФЕСИИТЕ, ЗА КОИТО ЗАВИЖДАМЕ

КАПИТАН ГЕОРГИ ИВАНОВ* ПИЛОТ В ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ

Андреа Пунчева

часа и половина. Ако готиността на една професия можеше да се мери в точни стойности, то това получава капитан на пътнически самолет. Толкова дълго продължава разговорът ни, за който му бях обещала уж да е 20-ина минути. В моите очи поне, от тази „оценка“ няма накъде по-високо. Буквално. Събеседникът ми е с над 30-годишен опит като пилот, работил е в няколко различни авиокомпании и за времето, в което можеше да прелети от София до Брюксел, той обиколи цялата планета няколко пъти, през спомените си. Най-много му завиждам за това, че гледа небето и света от първи ред. Второто са многото пътувания. Макар и капитанът да прави уточнението, че

ПОВЕЧЕТО ПЪТИ НЯМА ВРЕМЕ ДА РАЗГЛЕДА,

споделя, че е бил из цяла Европа, САЩ и Канада, някои точки на Африка, голяма част от Югоизточна Азия, има история и за страхотно изкарана седмица в Австралия. Тези е разгледал. Пистите, където се е приземявал, са далеч повече. Като най-хубавата част от работата си определя самото летене. Дори след толкова години в небето не му е доскучало, тръпка винаги има, но признава, че на моменти 4-те полета на ден му идват изморителни. За десетилетията си в кокпита не е имал истински авариен случай с пожар или изгасване на двигатели, но има няколко крайно неприятни ситуации, причинени от лошо време в комбинация с гориво на привършване. „Хладнокръвието невинаги е добър съветник в нашата професия. От гледна точка на пътниците по-добре е да имат леко страхлив пилот, отколкото твърде хладнокръвен, защото втората категория е по-вероятно да си навлече неприятности и да влезе в опасен CB например.“ (Сumulonimbus, т.е. купесто-дъждовен облак – бел.авт.) А когато ръкопляскате на края на полета, трябва да имате предвид, че

TH E CO O L I S S U E

В АВИАЦИЯТА ВИНАГИ СТАВА ВЪПРОС ЗА СИГУРНОСТ. ВЪРХУ ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ СЕ ГРАДИ ВСИЧКО ОСТАНАЛО МЕКОТО КАЦАНЕ НЕ Е НЕПРЕМЕННО ПО-БЕЗОПАСНО

от твърдото – факт, който малцина знаят.“ Работата не приключва, когато излезе от кабината: голяма част от дейността на пилота е на земята. Това включва задължително периодично отработване на всички възможни аварийни ситуации на симулатор и десетки теоретични и практически изпити всяка година. И разбира се, обсъждане с колеги на сериите от документалната поредица „Разследване на самолетни катастрофи“. С любопитство научавам и, че сред пилотите филмът „Съли“, където Том Ханкс изигра героя от приводняването в река Хъдсън, се слави като отлично издържан по отношение на авиационните детайли. Бил е командир на полети, с които са пътували интересни личности – президенти на държави (возещи се в първа класа, а не в собствен самолет) и международни суперзвезди и спортни величия. Моля го за един съвет, който би искал потенциалните авиопътешественици да чуят. Говори капитанът: „Уважаеми дами и господа, Никога не забравяйте че, когато пътувате със самолет, независимо от цената на билета ви, вие не се возите, а летите. Приятен полет!“ *Името е променено поради политиката на авиокомпанията, за която работи пилотът.

ПР О Ф ИЛ

ПИРАТЪТ

НА НЕБЕТО ДАН КУПЪР ЗА КОЛКО СЕ „ТЪРГУВА“ СТАТУТЪТ НА ЛЕГЕНДА ПРЕЗ 1971 Г.? ПОНЕ 200 000 ДОЛАРА

Андреа Пунчева

ного се надявам, че човекът, за когото ще ви разкажа, е жив. И колко символика има в това, че пиша историята му, докато летя на 10 000 метра над Земята – там, където започва всичко. Днес, 46 години след събитията, не е ясно как завършва съдбата на Дан Купър, а инцидентът е единственият в САЩ неразкрит случай на отвличане на самолет. 1971 г. В Деня на благодарността Америка се събужда с едно от най-мащабните издирвания в историята на страната. Десетки агенти на ФБР са прекарали безсънна нощ, невярвайки на това, което току-що се е случило (виж карето). Мъж е отвлякъл самолет с пътници, съобщавайки, че има бомба, пасажерите така и не са разбрали за опасността, защото са слезли безпроблемно на крайната си дестинация, там е получил исканите от него 200 000 долара и 4 парашута, отново е излетял, но този път само с екипажа. И черешката на тортата – по някое време на втория полет е скочил заедно с

торбата с пари от 3000 метра през задната врата на самолета Боинг 727 в нощта... Сега е време да бъде заловен и изправен пред съда, за да носи отговорност за безобразните си действия. Само че последната част така и никога не се случва. Купър и до ден-днешен не е открит, не се знае дали е оживял след скока с парашут и ще минат още 9 години преди на речен бряг на 20 км от предполагаемото място на падането му малко момче да открие зарити в пясъка една малка сума от маркираните банкноти. 5800 долара. Само това е намерено досега от парите на Купър, които днес биха се равнявали на 1.2 млн.долара. През тези десетилетия са интервюирани над 1000 заподозрени, сред тях и една жена. Разследването е отворено в продължение на 45 години, а десетки, ако не и стотици, цивилни ентусиасти поемат инициативата в собствените си ръце и се опитват да разберат как продължава историята на човека, влязъл в учебниците по криминалистика, но на когото

ДОРИ НЕ ЗНАЕМ ИМЕТО

Затова ще го видите и като Д. Б. Купър, объркването идва директно след събитията при различно изписване във вестниците. Той купува еднопосочния си билет под името Дан, но бързо се оказва, че това е псевдоним и няма общо с реалността. Макар и по никой начин да не мога да оправдая престъпник, камо ли да се съглася с издигането му в култ, е интересно да вземем предвид уникалните събития. В турбулентните години около Виетнамската война САЩ са в търсене на нови идоли, културните течения се сменят и бунтарите идват на мода. Хипарската ера е точната обстановка за историята на Д. Б. Купър, защото според една от основните версии за случилото се той отвлича самолета далеч не толкова заради паричния откуп, а за да докаже, че може да бъде направено. При последвалите дълги разпити стюардесата си спомня, че го пита дали има зъб на конкретната авиолиния, Northwest Orient, а той овръща, че не таи злоба към самата компания, но, да, таи злоба – без никога да уточни към кого. И това може би е единственият

ПР О Ф ИЛ

момент, който издава, че този човек е дори способен на гняв или силна емоция. При всички разговори с властите екипажът натъртва, че Купър е

МНОГО ВЪЗПИТАН, ДОРИ ГРИЖОВЕН,

създава впечатление на образован човек. Поръчва си бърбън и независимо от ситуацията плаща за него, а после предлага да плати и обяд на екипажа в разгара на отвличането, докато чакат презареждането с гориво в Сиатъл. Посочва важни елементи от терена, над който минава полетът, познава и самолета отлично – СЪБИТИЯТА ОТ 24 НОЕМВРИ 1971 Г. НАКРАТКО: По време на полета от Портланд до Сиатъл, излетятл в 14:50 ч, Дан Купър подава салфетка на стюардесата, която тя взима, но приема за опит за ухажване и дори не поглежда написаното. Купър любезно я моли да я прочете, като на нея пише, че носи бомба и ще е готов да я взриви. Иска 4 парашута и 200 000 долара. Случващото се достига само до екипажа и властите на земята, пътниците не подозират нищо. Самолетът каца по разписание в Сиатъл, пасажерите напускат, а на борда остават само капитанът, първият офицер и стюардесите. Изискванията на Купър са изпълнени. В 19:40 ч самолетът излита отново и се насочва към Рино, Невада, като лети с указаните от Купър параметри – на височина едва 3000 метра, със скорост около 190 км/ч и нехерметизиран. Не е спазено искането му Боинг 727 да излети с отворена задна врата (това е един от малкото самолети с изход на опашката), а Купър казва, че това не е проблем, защото знае как да я отвори и сам по време на полет. Той моли стюардесата да отиде в пилотската кабина и остава сам. Вървейки към кабината, тя го вижда, че завързва парите около тялото си. Около 20 ч в пилотската кабина светва лампичката, която индикира, че е задействан механизмът за спускане на стълбата на задния изход на самолета. В 20:10 се усеща рязка промяна на налягането и се смята, че тогава Купър скача от самолета с парашута. Никога повече не е видян.

TH E CO O L I S S U E

което си личи, докато дава инструкциите на капитана преди скока си. Всички тези детайли са важни, защото те описват личността на извършителя далеч по-добре, отколкото фактите. Неговото спокойствие, дори хладнокръвност, сочат, че полицията би следвало да издирва някой с добро познание в авиацията, педант, планирал в детайли отвличането, и не на последно място – високообразован. Какъв е мотивът му, това вероятно никога няма да разберем със сигурност, но като логична изплува версията, че е бил уволнен от армията и отвличането е акт на отмъщение, което освен всичко би изложило ФБР и ЦРУ, съответно държавния апарат. По съвременните ни критерии Купър би бил оценен като терорист. С право. Действията му заплашват сигурността на невинни жертви, макар че фактът, че има бомба (така и не разбираме дали е истинска), остава неизвестен за неподозиращите пътници на полета от Портланд до Ситаъл. След като през годините се появяват различни версии за самоличността и съдбата на извършителя, през 2016 г. ФБР обяви, че спира активно да разследва случая, но има готовност да продължи при наличието на убедителни доказателства. Затова можете да си представите изненадата ми, че именно докато пишех текста, който четете в момента, излезе

НОВА ИНФОРМАЦИЯ ПО СЛУЧАЯ

Самоорганизирала се група от ентусиасти по случая, водени от бивш агент на ФБР, твърдят, че в началото на август месец са открили лента от парашут от същия модел като този, избран от въздушния пират. Малко покъсно групата го е предала на американските власти, които до момента не коментират дали откритието е ценно. Остава и друг въпрос. През всичките години маркираните банкноти не са били вкарани в обращение – поне доколкото знае полицията. Или извършителят е загинал, преди да ги използва (но тогава как малка част от тях се озовава закопана в пясък на брега на реката, където през 1980 г. 8-годишно момче ги изравя, а другите остават неоткрити), или целта никога не са били парите. Ако наистина е бил воден от идеализъм в съдбовната нощ, то Купър е един от малкото модерни престъпници, които се приближават до образа на Робин Худ. Вярно, не дава на бедните, но не взима и за себе си. Макар че не можем да гледаме на действията му като на безкористни: статутът на легенда, който го сполита още на момента, е безценен. Нито 200 000, нито дори 1.2 милиона долара могат да го купят.

ПОП К УЛТ УРА

ТАНЦЪТ НА НЕОБИКНОВЕНИТЕ АКО COOL МОЖЕШЕ ДА ГОВОРИ, ТО ТАНЦЪТ ОПРЕДЕЛЕНО Е ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СЕ РАЗБИРАМЕ

машината на времето сме, гледайте внимателно: Край ритуалния огън прахта се надига ритмично от ударите на стъпалата. Молба за дъжд? Още 3300 преди Христа древните египтяни са си нахвърляли йероглифи на танцови стъпки по стените на гробниците. Роклите с кринолин почти се докосват в полета на валса във виенските дворци. В безкомпромисните руски балетни школи само тези, които не плачат след репетиция, излизат на сцената. Времето, което ще ви отнеме да изпълните всичките различни стъпки и стилове в тангото, надвишава един човешки живот. При това – без да повтаряте и едно движение. В кабарето Le Chat Noir в Париж само един крак трябва да полети във въздуха в кан-кан, за да превъзбуди публиката. Чарли Чаплин придава емблематичната си лекота на движение дори на две хлебчета, набучени на вилици. Годината е 1926-а, Харлем прелива от джаз и в същото време е забранено да се танцува. Джийн Кели пее в дъжда… танцувайки си. В средата на 70-те кварталните банди в Бронкс започват да разрешават враждите си с брейк, а не с бой. Каналът е MTV и е въпрос на чест да знаеш стъпките на любимото си парче – вярно за всеки тийнейджър. Интернет. Youtube. Днес. Пристигнахме. Ако COOL можеше да говори, то танцът определено е езикът, на който се разбираме.

Ина Герджикова

ЕЗИКЪТ НА НАРОДА Ина Герджикова

Неформални, непрофесионални, колективни: за обикновените хора танцът е една интересна социална монета. С него можеш да участваш в групата или пък да се откроиш с находчивост в движенията, а не на последно място – да разпуснеш и да се забавляваш с околните. Народите имат свои характерни традиции. У нас например всяка седянка, сватба или друго празненство неизбежно достига кулминацията си с хорото. Стъпките се предават от поколение на поколение и за зората на този фолклорен танц се счита приветстването на слънцето от траките, които го посрещали ритмично, хванати за ръце в кръг. Съществуват около 400 вида хора в различните области на България – но това, в скоба.

МОДЕРНО, ПО-МОДЕРНО, ТАНЦ!

Ето няколко интересни примера. „Fad“ танците, или тези, които набират широка популярност за кратко – умеем ги всички, без да се налага да притежаваме грация на балерини. Мазурката, менуетът и валсът са напуснали балните зали на европейските монарси (с танцова стъпка!), превръщайки се в общонародно удоволствие в рамките на десетилетие. Развитието на медиите – пресата, радиото, телевизията и дори киното – повлиява значително за изгряването и залязването на модните танцови движения. Така чарлстонът е дал път на тангото да покани своите презокеански приятели меренге, салса и ча-ча

ПОП К УЛТ УРА

за едни доста по-близки и страстни движения между участниците. А горните по-късно през годините се настаняват в нишата на спортните танци. Между 50-те и 70-те на XX век се случва нова треска и нови, още по-cool стъпки се появяват кажи-речи на всеки следващ купон. The Bunny Hop от 50-те дава основа на финландския леткис, познат още като Танца на пингвина. Елементите от полка на фона на музика за джинка се оформят във весела редица, без която днес практически не може да се проведе сватба. Имената стават все по-абсурдни и забавни, а към 1971 г. найзапалените dance машини сред нас са разполагали с близо 90 различни модерни стъпки, започвайки от туист, шейк, лимбо и Electric Slide. По това време Майкъл Джексън е още в зората на славата си и дори не подозира, че тепърва ще постави основата на модерната хореография. В разгара на 80-те, когато понятието 4G още не съществувало, начинът едно парче да стане viral е бил към песента да има и съпътстващ танц – хитът Locomotion, който чувате в момента в главата си, е писан с нарочното намерение да разпространи и „влакчето“ към себе си. Въпреки че за често споменаваните милениали много от тези стъпки днес не са никак COOL, добро количество се е запазило в танцовата памет и до днес. Например – все още хвърляме ръце нагоре в Y на YMCA на Village People. Няма неподготвени и на Макарена и The Ketchup Song.

В ЕРАТА НА ИНТЕРНЕТ

В глобалната мрежа всяко парче информация пламва и гасне много бързо. Gangnam Style съвсем доскоро беше най-популярното видео на всички времена, като към днешна дата наближава 3 милиарда гледания. Трудно е да не запомниш издокарания южнокорейски рапър Psy, който подскача, имитирайки езда на фона на прилепчивата K-поп мелодия. В интервюта той разказва, че

TH E CO O L I S S U E

специално е търсел запомнящи се и заразни движения, като преди ездата е отхвърлил танца на пандата. Каквото и да значи това. Изпълнителите след него все по-осъзнато откриват топлата вода и търсят жестове, които да се свързват с техните песни. През 2013-а, година след Psy, се появи удивителната глобална „зараза“ с името Harlem Shake. Той изобщо не е продукт на отегчени студенти с достъп до Youtube, макар че именно така завоюва популярност. Сценарият на милионите потребителски видеа е един и същ – започва с група привидно нищо-правещи хора, сред които един се откроява с лежерно поклащане. В следващата секунда, без никакво време за вас да се подготвите какво ще видите, тълпата вече е избухнала, облечена в откачени костюми и тресяща се в нещо подобно на гърч. Всъщност обаче се базира на етиопския танц ескиста. Манията по Harlem Shake се развихря до такава степен, че дори израелски войници на пост са изкушени да си спретнат едно такова забавление. Това съвсем съвпада с визията на създателя на хаотичното харлемско друсане, който описва танца като: „Така си представям, че се движат египетските мумии, целите увити в бинтове“.

А ЗАЩО ТАНЦУВАМЕ?

Танцуваме, за да се забавляваме. Танцуваме, за да сме готини. За да приличаме на онези там, от малките екранчета. Звездите танцуват – танцуват и хората. Пресъздаването на танца е начин да се поклониш на твореца, тайно надявайки се, че всъщност ще го направиш по-добре. И тогава? Ще получиш аплодисменти. Възхищение. Утвърждаване. Близост. Звезден прах. С танца се заявяваме, без да говорим. Комбинацията в движението е символ, последователността разказва история. С танца излизаме извън обичайния ритъм на тълпата. Извън рамките на програмираното ни движение, изненада, неочакван обрат. И колкото и да е противоречиво това твърдение, танците ни дават билет за част от общото.

К УЛТ У РА

КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА THE LUNATIC IS, ERM, OFF THE GRASS. YOURS TRULY @ PINK FLOYD: THEIR MORTAL REMAINS, V&A, LONDON Ивайло Цветков

Аз и Стената. Стената и аз. И обратно.

100

TH E CO O L I S S U E

ид Барет сто процента гледа някъде отгоре и явно е на моя страна, реванширайки се за дългогодишния ми квазикулт към него. 14 май сме, втори ден от изложбата на Pink Floyd в лондонския музей “Victoria & Albert” и посягам към наглед невъзможното – да вляза там без резервиран седмици преди това билет. След няколко благородни лъжи в стил „ама аз съм президентът на Общоизточноевропейския фенклуб на PF, имаме резервация и десетки хиляди членове, сигурно е станала някаква грешка“ и т.н. момичето на билетите скланя да ми продаде един, въпреки че подмята с усмивка: You don’t sound foreign. Поради масирания интерес и сериозните опашки има строга организация по колко души и през колко време да влизат. Вътре ме чака известно разочарование – цялата мултимедийна изложба (кръстена на “I’ve got a grand piano to prop up my mortal remains” на Уотърс от “Nobody Home”), с всичките � меандри през различните тематични зали според съответния период в историята на групата, е направена като за туристи, а не за трижди посветените като мен. Въпреки това е вълнуващо. Музикантът в мен се разтреперва основно пред инструментите артефакти – акустичната китара на Гилмор, с която е записана “Wish You Were Here”; хамънд-органа на покойния Рик, наследен от самия Рей Манзарек; баса на Уотърс, с който е записан целият “Dark Side”, и т.н. Разбира се, допускам, че може би това не са непременно оригиналните инструменти, но скоро след това насилствено потискам вътрешния си Аркезилай и вярвам ли, вярвам. Разбира се, извън ръкописите на Сид, китарите и всичко свързано с Уотърс (без когото не признавам и дори един-единствен звук под името Pink Floyd), изживяването си струваше. В крайна сметка говорим за една от трите най-велики групи в историята на попмузиката изобщо. Вие добавете за себе си останалите две.

3 Злият анимиран учител от „Стената“. 2 Bridges burning gladly/ Merging with the shadows/ Flickering between the lines. 3 Двамата метални „моаи“ в реалния размер на първообразите от Великденските о-ви – от корицата на “The Division Bell” (аз го наричам просто „втория и последен албум на проекта Гилмор/ Мейсън, който не заслужава името PF“).

102

TH E CO O L I S S U E

А Д РЕ НА Л ИН

4 We don’t really have much else than The Dark Side, right? 5 Gerald Scarfe IS STILL ALIVE! Просто, много просто, гениално. Пънкът и грънджът мразят PF. Punk Floyd, anyone? 7 Care for THE original Pink Floyd? 8 Първият руски „афиш“. 9 Част от китарите, с които е записан албумът “Wish You Were Here”.

103

дно от нещата, които най-много ме въодушевяват за света, в който живеем, е, че ставаме свидетели на събития, идеи и иновации, които ще останат в историята. Казват, че следващата голяма технологична революция ще бъде в света на автомобилите. Но тя не предстои. Вече е тук. И в това се убедих при срещата си с обновената S-класа на Mercedes-Benz. В разгара на лятото немският автомобилен гигант покани журналисти от целия свят в Цюрих, Швейцария, за да покаже не само безупречния фейслифт на своя емблематичен модел, но и да „надигне“ капака за новите брилянтни двигатели и всички новости по интелигентното управление, сигурността и комфорта. „Това, което си бяхме поставили за цел с новата S-класа, е просто да създадем най-добрия автомобил в света“, с тези думи и с усмивка Аким-Дитрих Бадщюбнер, отговорен за външния дизайн на S-класата, започва представянето. Запалените почитатели на Mercedes веднага ще забележат обновената радиаторна решетка, както и Multibeam LED фаровете с три отличителни лъча. Дори не толкова вещите в автомобилните факти ще се впечатлят от числото 6500: броя на новите компоненти в обновения флагман.

МАГИЯТА ОБАЧЕ СЕ КРИЕ ПОД КАПАКА

S-класата изпъква с три нови редови 6-цилиндрови двигателя, в бензинов и дизелов вариант, както и нов V8 битурбо двигател. Новина е и plug-in хибридът с пробег на ток от около 50 километра. Моделът е световна премиера и за революционни технологии,

Ина Герджикова

БЪДЕЩЕТО Е

ДНЕС ЗНАЕТЕ ЛИ ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗА S В ИМЕТО НА ЕМБЛЕМАТИЧНИЯ МОДЕЛ НА MERCEDES? ОТ „СПЕЦИАЛЕН“

какъвто е 48-волтовият интегриран стартер генератор и електрически турбокомпресор. Вече е вълнуващо, а даже още не сме започнали да шофираме! Нововъведенията по отношение на комфорта и сигурността тепърва ще изпитаме на тестдрайв. Утрото обещава един променлив летен ден. Маршрутите до летище Neuhausen ob Eck в Германия са няколко, а ние избираме този през бъбривите завои на Шварцвалд в съчетание с кратка магистрална отсечка – приблизително около 200 километра. На летището пък следва да видим тестове за безопасност, а също и да разберем какво водещият модел на Mercedes-Benz предлага при интелигентните системи за управление. В първата отсечка съм пасажер и това ми дава време с огромно любопитство да разглеждам системата ENERGIZING comfort, която също е новост от автомобилния производител. Технологията съчетава по интелигентен начин различните системи за удобство на пътниците – климатичната инсталация (включително ароматите), осветлението в купето, настройката на седалките (отопление, вентилация, масаж), както и музикалния фон. Така автомобилът се превръща в

ПРОСТРАНСТВО ЗА ПОЧИВКА И ДОБРО НАСТРОЕНИЕ

като всеки може да запамети своите предпочитания и при следващо качване в колата тя да създаде оптималните условия за пътуване. Програмите са седем и с най-голямата усмивка на света изпробвам Свежест, Топлина, Енергичност, Радост, Комфорт, Упражнения и Релаксация. Пристигаме на пистата на летището и започват поредица тестове. Системата Active Braking Assist с функция за кръстосан трафик например се включва в помощ на водача, за да избегне предстоящи сблъсъци, стационарни или пресичащи превозни средства, както и с хора, ако шофьорът не предприеме каквото и да било действие, за да обезвреди опасната ситуация. Evasive Steering Assist пък е на помощ

104

TH E CO O L I S S U E

Н А П ЪТ

при аварийно завъртане на волана, когато са засечени пешеходци в опасната зона пред автомобила. Системата прилага допълнителен въртящ момент на кормилното управление в посоката, в която водачът извършва завъртането. Системата Active Parking Assist пък ще зарадва всички шофьори, за които паркирането е тежест. S-класата се паркира сама, благодарение на 360-градусова камера, и това далеч не е образно казано. С изненада ставам свидетел, седейки на шофьорското място, как автомобилът сам сканира за свободни места, осъществява успоредно паркиране и разпаркиране.

НАЙ-МНОГО МЕ ИЗУМИ

следващият тест обаче. Един от експертите, работили по системата Intelligent Drive, ни вози по маршрут и си говорим. След всички вълнуващи факти и преживявания до този момент първоначално не съм впечатлена – докато не установих, че в увлекателния разговор той е отдръпнал краката си от педалите, а приятното и безопасно пътуване дължим на интелигентните системи на S-класата. Уау! Системите Active Distance Control DISTRONIC и Active Steering Assist се грижат за дистанцията и внимателното управление. Тук списъкът

е дълъг – в този режим автомобилът може да смени лента (Active Lane Changing Assist), да предприеме безопасно задминаване, да разпознае сам знаците и на тази база да определи скоростта си. Не ме разбирайте погрешно – участието и вниманието на шофьора все още се изискват. Когато автомобилът засече, че няма движение във волана, се активира звуков сигнал, а при липса на реакция, S-класата самостоятелно отбива в аварийна отбивка, след което се свързва с 112 и ако шофьорът не се включи на нито една от тези стъпки, се изпраща Спешна помощ. Това е благодарение на системата Active Emergency Stop Assist. Време е да потегляме към летището в Цюрих и сегa ни се пада величествен бял AMG по същия живописен път, съчетан с по-дълга магистрална отсечка. Мощният двигател огласява свежата след летен дъжд гора, доверявам се на системите и се оставям S-класата да води, с вълнението, че е много вероятно да станем свидетели на деня, в който шофьорът ще е пълноправен пасажер. Системата ENERGIZING comfort глези доброто настроение, но за емоциите, които изпитвам в момента, няма копче – възхищение от срещата с бъдещето в настоящия ден и усмихнато любопитство какво е следващото, което предстои за Mercedes-Benz.

105

МАГИЯТА НА ОРИЕНТА

ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДВОРЕЦА НА МЕЧТИТЕ

Божена Панделиева

КРАЛСКО БЯГСТВО В БЕЗВРЕМИЕТО С ÇIRAĞAN PALACE KEMPINSKI

вно желанията, отправени във водите на Босфора, се сбъдват. Когато преди повече от 10 години за пръв път посетих Истанбул, екскурзоводът насочи вниманието на пътниците към „двореца на мечтите“ – Çırağan Palace, който в момента е част от веригата на Кемпински. Хотелът е една от най-красивите и внушителни сгради на брега на метрополиса, сякаш излязъл от приказките за 1001 нощ. Досещате се какво си пожелах и макар и досега да съм била много пъти в този уникален, разположен на два континента град, мечтата ми се сбъдва едва сега – при това, за рождения ми ден. Още при качването ни в таксито шофьорът, който не знае и дума английски, не спира да повтаря „Чъраан – машалла, Алла, Алла, гюзел сарай, ашколсун!“ Разбирам, че това е правилното произношение на Çırağan и че одобрява избора ни, а в момента, в който спира пред внушителните порти на двореца, осъзнавам, че така или иначе украсените ми през годините очаквания вече са надминати още от входа. Защото колкото и да са луксозни 5-звездните хотели в Лондон, Париж, Ню Йорк, те са просто много внушителни и скъпи. В Истанбул попаднах в друго измерение. Всички – от пиколото до любезната рецепционистка, ми честитят рождения ден в момента, в който ме видят, сякаш цял живот са очаквали точно моето появяване. Тъй като стаята не е готова, Мариам, нашата Lady in red, предлага да ни разведе из старата част на двореца. Изкачваме стълбище след стълбище, а пред нас се разкриват гледки,

106

TH E CO O L I S S U E

които речникът ми е беден да опише. Огромни кристални полилеи, мраморни мозайки, произведения на изкуството, разкошни килими… Всичко това допълнено от гледката на величествения Босфор, който сякаш все още помни султанските тайни и ги нашепва късно вечер. Тайните ги помни сигурно и султанският апартамент: срещу 30 000 евро на вечер той е обявен за

ЕДИН ОТ НАЙ-ЛУКСОЗНИTЕ АПАРТАМЕНТИ В ХОТЕЛ НА СВЕТА

от сп. Forbes за 2016 г. След вълнуващата разходка стаята ни е готова и още с влизането ме кара да се усмихвам – очакват ме бутилка шампанско, плодове, турска баклава и най-голямата изненада – разкошна торта! Това е жестът на хотела по повод празника ми – жест, който е щедро оценен и завинаги запомнен. Най-важното, което съм предвидила в Истанбул за рождения си ден, е преживяването The Royal Escape at the Çırağan Palace Kempinski. Ще имам рядката възможност да се потопя в атмосферата на Истанбул, придружена от личен консиерж, да се науча как да приготвям турско кафе и да бъда снимана от професионален фотограф из най-красивите кътчета на любимия ми град. Обличам любимата си дълга жълта рокля,

5 З ВЕ З Д И

а приключението започва от хеликоптерната площадка на хотела… Гледката към града от птичи поглед е величествена – античност, средновековие и модерност се смесват по изумителен начин. Когато пилотът на шега предлага да пробвам да управлявам хеликоптера, решавам, че фактът, че нямам дори шофьорска книжка, говори достатъчно и е по-добре да съхраня живота си, за да се порадвам на красотите на Долмабахче и Бейлербей. Най-красивият дворец в азиатската част на Истанбул, Бейлербей буквално означава „господар на господарите“, а аз бих добавила „дворец на дворците“. Изключително съм впечатлена от харема в двореца, който сякаш те кара да вярваш, че да си девета наложница не е било чак толкова лоша съдба. „Свитата“ ми от Çırağan угажда на празничния ми график – шопинг по булевард „Багдад“, разходка из артистичния квартал покрай Кулата Галата, посещение на Девичата кула – едно от любимите ми места в Истанбул. Винаги ме вълнува легендата за влюбения младеж Леандър, който преплува всяка вечер Босфора, за да зърне дори за миг любимата си, затворена в кулата. Истанбул за мен винаги ще остане град на любовта, но и на носталгията –

ГРАД, ВИДЯЛ МНОГО УСПЕХИ

носещ гордо следите от тях. Град на сбъднатите и несбъднати мечти, на големите очаквания, на безвремието и мъдростта, на големите контрасти и малките радости, като чаша горещо турско кафе. След богат късен обяд на брега на Босфора и безброй снимки из множеството прелестни места в Истанбул, придружена от пилот, шофьор, фотограф, консиерж и капитан, се отправям към ексклузивно нощно посещение на „Света София“, или Църквата на светата Премъдрост Божия. Там ме очаква личен гид, Бату, който ме развежда из всички кътчета на някогашната гордост на Византийската, а покъсно и на Османската империя. Днес сградата функционира като музей, но вековете на борба за власт и надмощие сякаш завинаги са запечатани във величествените � куполи. Усещането да се разхождаш сам в утихналата някога църква, по-късно джамия, да имаш възможността да разгледаш всеки детайл, без да чуваш други

стъпки освен своите е несравнимо. Бату не се уморява да отговаря на безспирните ми въпроси и след няколко вълшебни часа е време да се връщам в моя дворец. Не е трудно да го почувствам като свой, особено след като се връщам с разкошна яхта, от която влизам направо в Tugra – един от прекрасните ресторанти в Çırağan. Приятелите ми вече ме очакват за вечеря и когато виждат превозното ми средство, питат дали случайно не съм се сближила с Роман Абрамович. Разказвам им в детайли за неповторимото преживяване, наречено Royal Escape, което всеки, който иска да се почувства като османски благородник за няколко дни, трябва да преживее поне веднъж в живота. Аз вече си пожелах това да бъде първият от много royal escapes, а както вече установих, желанията, отправени от Босфора, винаги се сбъдват.

107

ОТ 9 ДО 5

ПРОФЕСИИТЕ, ЗА КОИТО ЗАВИЖДАМЕ

МАГДАЛЕНА ГИГОВА ЖУРНАЛИСТПЪТЕШЕСТВЕНИК

Андреа Пунчева

риятно ми е, Магдалена Гигова! Лачена лелка на средна възраст. Любопитна като 3-годишна, която иска да види какво има в контакта.“ Така се представя винаги ведрата журналистка с дългогодишен опит, когато � казвам, че от редовен автор в PREMIUM Lifestyle ще трябва за малко да се преквалифицира и да мине от страната на интервюираните. „Виновна“ е и няма да � се размине – работата � е твърде готина, ама наистина готина, без преувеличение. Плащат �, за да пътува, и засега е била в 86 държави. Честно казано, реакцията ми по повод това число граничи с изненада, че не са повече, а нейната собствена реакция е откровено разочарование. Обещава да се поправи в най-скоро време. Дейността на хора като Маги е забулена в митове, но безспорно най-големият е, че – както казах по-горе – � плащат, за да пътува по целия свят, а единственият � ангажимент е след това да опише предполагаемите неповторими преживявания в единдва материала… както го е правила толкова пъти в списанието. Завистта ми намира минута покой, когато казва, че това не е съвсем така. „Някъде може и да ти плащат да пътуваш по света и да пишеш, но у нас най-често си плащаш, за да го правиш. Обаче, както е казал шопът: „Кеф цена нема“. Предпочитам да мисля за себе си като за човек, който инвестира в спомени“, обяснява журналистката и продължава: „Имам най-хубавата работа на света – всеки ден е различен, среща ме със стойностни хора, води ме до приказни места, запознава ме с личности, за които другите могат само да мечтаят или да гледат по телевизора.“ Описва работата си не като професия, а като икебана за душата. Налага се бързо да прогоня неканената мелодия, нахлула в мозъка ми заради споменаването на тази дума, защото продължението на мисълта на Маги ме отвежда към съвсем различно кътче на човешкото творчество – към самия Конфуций. Неговата мисъл: „Избери си работа, която обичаш, и до края на живота си няма да работиш“, идеално пасва на кариерния � избор, отбелязва събеседничката ми. Оставайки на вълна любими цитати, вторият, който чувам в хода на разговора ни, е повод за честа вербална злоупотреба. Но не и сега. „Все още не съм достигнала до етапа „чукча не читатель,

108

TH E CO O L I S S U E

ПЪТЕШЕСТВИЕТО Е ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО ТЕ ПРАВИ ПО-БОГАТ, СЛЕД КАТО СИ ПЛАТИЛ ЗА НЕГО

чукча писатель“ – написала съм 8 книги, прочела съм доста повечко, но все още, когато някой ме нарече „писателка“, се обръщам да видя къде е Дора Габе“, смее се Маги. Добре, но cool има и друго значение. Колко хладнокръвен може да е човек, който пътува почти само до горещи дестинации... „Когато съм на път, благоразумието ме напуска, но над мен сякаш бди ангелът на авантюристите и хладнокръвието е неизменният ми аксесоар. Когато се занимавах с журналистически разследвания, „крадох“ с български джебчийки в Амстердам, „работих“ с наши компаньонки в Тоскана, „уволних“ френския консул след разкрита далавера с визи за 3 млн. евро… При пътешествията – гепард ме близа по ръката в Южна Африка, кацнах в Тайван 2 дни след тайфуна Сауделор. В крайна сметка се оказа, че единственото стихийно бедствие там съм аз.“ Както питаше един български сериал не толкова отдавна, къде е Маги? С нейния непредсказуем начин на живот, кой знае!

МИСИЯ

ТАНЗАНИЯ… ASANTE! Текст и снимки: Биляна Богданова

КАК ЕДИН ДРУГ СВЯТ МОЖЕ ДА НИ ПОМОГНЕ ДА СТАНЕМ ТЪРПЕЛИВИ, ГЪВКАВИ И ПРИЕМАЩИ

фрика винаги е резонирала в сърцето ми, но някак все не стигах до този континент. Чаках години, докато животът най-накрая ме отведе там. Заминах с малко багаж, много ентусиазъм и никакви очаквания. Върнах се обратно в България с уважение и огромна благодарност. Основната причина за пътуването ми до Африка беше доброволческата ми инициатива към фондация, базирана в град Аруша, Танзания. Twende (в превод „Да вървим“) е център за социални иновации и подкрепа на местния бизнес, а работата ми беше да бъда ментор на местни предприемачи, да им помогна да бъдат по-устойчиви и да подобрят живота си. Аз самата имах нужда от помощ при това пътуване и тя ми беше дадена от Qatar

Airways, които ме отведоха до този цветен континент и направиха времето ми във въздуха комфортно. Подкрепяйки мен, те подкрепиха и каузата ми, за което с десетките ми нови познати в Танзания

сме им благодарни. Африка е суров континент и това усетих веднага с пристигането си. Нищо не идва лесно и наготово. Но в същото време това място е някак „топло“, странно приветливо и вълшебно. Е, понякога ми се е искало поне за кратко целият хаос да е малко по-подреден. Да знам как и кога ще стигна там, накъдето съм тръгнала. Да не се налага да се пазаря за всичко. Но знам, че тогава цялата магия ще изчезне. Всяка монета си има две страни. И „хаосът“ е втората страна на „очарованието“ на Африка.

Точно такива, каквито са те – та те

ДОРИ НЯМАТ ДУМА ЗА „СЕРИОЗЕН“ НА SWAHILI.

Всичко се измерва „на око“, случва се някак на магия и на всяка крачка дебне изненада. Отидох на фризьор с идеята да си върна естествения кафяв цвят на сериозно изрусялата ми от слънцето коса, но си тръгнах… почти оранжева?! Oh, mistake – каза тя… Можеш просто да въздъхнеш с облекчение, че поне косата все още си е там, и да � кажеш Asante – благодаря! Почти никога не получаваш точно това, което си очаквал, но нямаш полезен ход за действие… Взимаш, каквото са ти дали, и си тръгваш. С усмивка. С времето се научих да нямам конкретни очаквания за каквото и да е, а просто с детско нетърпение да очаквам следващата изненада. Различните култури, вярвания и религии винаги са ме вълнували и вдъхновявали. А Танзания е толкова богата на

Да започнем оттам, че всичко, свързано с фиксиран час на Черния континент, са всъщност едни плаващи пясъци, в които колкото повече опитваш да се хванеш за нещо стабилно, толкова повече потъваш. Те самите

ИЗПОЛЗВАТ ТЕРМИНА AFRICAN TIME,

който разтяга всичко във времето с около два часа. Цялата ми работа се затрудняваше още повече от езиковата бариера и необходимостта да работя с преводач – младо местно момиче, което също трябваше да преведа през менторската програма, за да съм поне малко сигурна, че това, което превежда, е вярно. За първи път се почувствах наистина „изгубена в превода“. Отне ми известно време, за да установя, че трябва да оставя собствената си резултатна ориентираност в Европа. В менторството всичко опира до другите – как те мислят, как те виждат ситуациите и какви са техните желания. Не можех да им наложа нито нашия начин на работа, нито „правилните“ за нас решения, защото те работят и живеят в различна среда. Аз трябваше да погледна през техните очи и да ги разбера, а това означаваше да подходя с повече лекота и игривост.

110

TH E CO O L I S S U E

МИСИЯ

възможности за преживявания, културно разнообразие и изключителна природна красота, че за три месеца тук едва успях да разчопкам повърхността �. Придвижването с публичния транспорт си беше приключение, което винаги ме е разсмивало. Градското средство – dala dala – е нещо като нашата маршрутка, в която дори аз не мога да стоя изправена, без да ми се наложи да си наведа главата. В нея обаче винаги има място. Винаги. Дори когато мога да се закълна, че вътре не може да се побере дори и един човек повече, шофьорът спира… и се качват двама! С куфари… Понеже правите често се подпират на едно пръстче, на седналите се полага да се грижат за багажа. Съответно не се учудвайте, ако непознати хора ви дадат да им държите каквото си носят –

ДАМСКА ЧАНТА, КОШНИЦА, БЕБЕ ИЛИ ЖИВОТНО

Е как да ги замениш с такси или кола под наем?! Най-забавните ситуации са ми се случвали в местния транспорт, найнеобикновените срещи са тези с обикновените хора, а найинтересните и красиви места са тези, до които се стига трудно и се пътува дълго. Поназнайването на основен swahili си е направо необходимост по селата, а дори и вътре в града. Дори няколко думи отварят много врати, а правилният поздрав (понеже те имат пет различни в зависимост от това към кого се обръщаш) води до широки усмивки и помощ по пътя. Предприемането на сафари в Африка е едно от найневероятните изживявания, които съм имала в живота си. Усещането е все едно си влезнал в научнопопулярен филм и наблюдаваш всичко отстрани, без никой да забелязва теб. В саваната цари пълно безвремие и тотално спокойствие, а животните просто си живеят на един метър от теб и правят всичко онова, което биха правили, ако те нямаше – ловуват, хранят се, бият се, обичат се... Джипът бавно върви по черния път

покрай стада от зебри, антилопи гну и слонове, които спокойно пресичат пътя пред колата. Има неща, които не се забравят. Този залез в саваната през дърветата баобаб, чиито клони приличат на корени. Жирафът, толкова безумно смешен и грациозен едновременно, който се обръща и те поглежда в очите, а наоколо е толкова тихо, че можеш да го чуеш как си преживя тревичката… тази среща е среща със самия живот. Взех със себе си и други спомени. Отдалечените бели плажове по източния бряг с мангрови дървета и изгревите над Индийския океан, когато водата е спокойна като езеро, а ти си единственият човек в океана, докъдето стига погледът. Труднодостъпните села на масаите, които всички смятат за страшни и агресивни, но там те споделиха с мен къщите, храната и водата си, която влачат с магарета от километри.

ДЕЦАТА, КОИТО МЕ РАЗГЛЕЖДАХА КАТО МАЙМУНКА,

бурният смях на жените при вида на спалния ми чувал, възможността да участвам в ежедневието им… дълбочината на тази емоция е неизмерима. Цветовете и шарените дрехи в града; музиката и изкуството, които заливат отвсякъде; бебетата в шалове върху гърбовете на жените и огромните кошници по главите им, чието балансиране противоречи на всякакви физически закони; африканските mamas (всяка по-възрастна жена), които готвят на огън на улицата; върховете на Килиманджаро и Меру и зелените хълмове на планината Усамбара… Всичко това омагьосва, ако отвориш сетивата си за него. Но има три много важни неща, с които трябва винаги да пътуваш и живееш в Африка – търпение, гъвкавост и чувство за хумор. Ако забравиш някое от тях по пътя – цялата красота изчезва. Аз лично намерих в Африка втори дом, взех оттам много повече, отколкото предполагах, и оставих част от сърцето си.

ПАРИ

ПОГЛЕЗИ СЕ С

VISA

FORLLE’D/JAPAN

Искате да осигурите дълбока хидратация, да възстановите минералния баланс и имунитета на кожата си, като съществено подобрите тена на лицето си? Всичко това е леснопостижимо благодарение на продуктите на Forlle'd, наситени с антиоксиданти. Това е единствената лаборатория, патентовала производството на нискомолекулна хиалуронова киселина. Като картодържатели на Visa Gold, Platinum или Infinite до края на август 2018 г. можете да се възползвате от специалнa офертa – при покупка на продукти Forlle’d на стойност над 200 лв. получавате подарък – олио за тяло с водорасли.

НЯКОЛКО ИДЕИ КАК ДА НАПРАВИШ СИВОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ПО-ЦВЕТНО И АРОМАТНО

Теодора Георгиева

ивотът има склонност и неоспорим талант да ни улавя във вихрушка от безкрайни задължения и ангажименти. Съществуват обаче и онези моменти, които посвещаваме на самите себе си. Нова рокля, костюм, масаж или прическа. Именно малките промени и отделеното внимание и грижа ни карат да се чувстваме пълнокръвни и цветни. С неспиращата кампания на Visa за картодържателите на Premium продукти всеки притежател на Visa Gold, Platinum или Infinite може да си подари един малък жест на внимание и да се възползва от преференциални цени за първокласно обслужване и безупречен външен вид.

Повече идеи за първокласната грижа за външния вид, както и информация за преференциите, които дават кредитните карти Visa Premium, можете да намерите на www.visabg.com.

112

PRANAROM

Българското представителство на световноизвестната белгийска компания, която развива ароматерапията с научна тежест и подход, предлага активно лечение с природни продукти, а именно терапия с етерични масла. Активните им молекули са в много висока концентрация и това ги превръща в най-мощния природен антибиотик. До края на август 2018 г. притежателите на Visa Gold, Platinum или Infinite могат да си купят „здраве от природата“ на стойност над 100 лв. и да получат специален подарък – био хидратиращо масло MONOI, съчетаващо екзотичните съставки тиаре и кокосово масло.

ARLET STARS

Притежателите на Visa Premium могат да се възползват от звездна процедура и комплимент чаша вино на специална цена от 100 лв., при плащане с картата в салоните на Arlet Stars. Салонът разполага с обособено пространство за релакс с масажни измивни колони, а всеки картодържател на Visa Premium може да посети зоните за маникюр, педикюр и грим, търговския кът за продукти за домашна употреба, както и изложбената част за бижута, дрехи, свещи и аксесоари. Промоцията важи до края на 2017 г.

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

КИЛИМАНДЖАРО СИЯЙНИЯТ ВЕЛИКАН

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СПОРТНИЯ ЖУРНАЛИСТ

Текст и снимки: Цветан Баяслиев, bTV

КИЛИМАНДЖАРО Е ПОКРИТ СЪС СНЯГ ПЛАНИНСКИ МАСИВ, ВИСОК 6000 M, И МИНАВА ЗА НАЙ-ВИСОКАТА ПЛАНИНА В АФРИКА. ПЛЕМЕТО МАСАИ НАРИЧА ЗАПАДНИЯ ВРЪХ „ИГАЕ НГАЙ“, КОЕТО ЗНАЧИ „ДОМ НА БОГА“. ПОЧТИ НА САМИЯ ВРЪХ ЛЕЖИ ИЗСЪХНАЛ И ЗАМРЪЗНАЛ ТРУП НА ЛЕОПАРД. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ОБЯСНИ КАКВО Е ТЪРСИЛ ЛЕОПАРДЪТ НА ТАКАВА ВИСОЧИНА

ака Ърнест Хемингуей започва своя разказ „Снеговете на Килиманджаро“. Великият писател никога не е изкачвал планината, но избира да я превърне в красива метафора на смъртта. Историята се развива някъде долу, в саваната. Провален писател бавно гасне от гангрена по време на лов. В последните си мигове сънува, че е спасен със самолет. Машината обаче неочаквано се насочва към квадратния връх – „необятен като света, грамаден, висок и неимоверно бял на слънцето“. Вдъхновението на Хемингуей е съвсем разбираемо. Килиманджаро се намира само на 300 километра южно от Екватора. Образувана е от три угаснали вулкана насред полетата на Африка, а ледената � шапка е като сюрреалистичен мираж под жаркото слънце. Разказът е завършен през 1936 г. – едва половин век след първата успешна експедиция. Някога непристъпната и мистична планина

постепенно се превръща в машина за пари. Днес тя привлича по 25 000 туристи годишно, които плащат средно по 1300 долара. Половината от тях прибира правителството, останалите са за агенциите. Общият годишен приход е в размер на 50 милиона долара. Разбира се, този процъфтяващ бизнес неизменно нанася щети върху величествената природа. Но далеч не колкото друг ефект от човешката дейност. Глобалното затопляне изяжда 80% от ледовете само през ХХ в., а специалистите прогнозират, че до 2024 г. шапката ще изчезне напълно. Това ще обезсмисли и името на древната планина, което на местния език означава „светеща от белота“. И за финал – нали помните замръзналия труп на леопард от разказа? Той не е измислица на Ърнест – през 1926 г. британски монах попада на останките. Хищникът вероятно е преследвал заблудена коза почти до самия връх. По някое време трупът изчезва. А Хемингуей го превръща в легенда.

113

мануел е енергичен млад мъж с излъчване по-скоро на банкер, отколкото на планински водач. Тонът му е приятелски, усмивката – сърдечна. Пресметливите му очи обаче сканират педантично екипировката ни, подредена по конец в хотелските стаи. Непромокаеми дрехи. Топли обувки. Спален чувал. Таблетки за пречистване на водата. Челник с резервни батерии. Термос. Списъкът е внушителен, но някак сме успели да домъкнем цялото оборудване в туристическите си раници 5000 км, чак от България… Опитът ни в алпинизма клони към абсолютната нула. Единствената ни утеха е, че вече сме се сблъсквали с големите надморски височини, макар и при съвсем различни условия – в Андите. „Всичко ще бъде наред, приятели. Потегляме утре“, успокоява ни Емануел. И ни припомня да пием огромни количества вода – най-ефективното лекарство срещу височинната болест. Отправната ни точка е град Аруша. Там са базирани повечето агенции, които организират експедиции до първенеца на континента, и на тези хора ще поверим не само парите, но и живота си. На следващата сутрин бусът неумолимо ни доближава към чудовищния масив. Гледаме невярващо към белия му купол, забулен от облаците – там ли отиваме наистина?

НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ ЗА НИЩО. ИЗКАЧВАЛ СЪМ КИЛИМАНДЖАРО ПОВЕЧЕ ОТ СТО ПЪТИ. МОЯТА МИСИЯ Е ДА СТЪПИТЕ ВЪРХУ ПОКРИВА НА АФРИКА И ДА ПРЕЖИВЕЕТЕ НЕЗАБРАВИМО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

ПЪРВИЯТ ПРЕХОД Е БУКВАЛНО КАТО РАЗХОДКА В ПАРКА –

4 приятни часа и 9 линейни километра, които ни изкачват от 1900 до 2700 метра над морското равнище. Пътеката се вие сред тропическа растителност, гората гъмжи от живот. Около нас скачат маймуни, прекосяваме стичащи се от върха потоци. Въпреки предупрежденията за неизбежен проливен дъжд не пада нито капка. Неусетно стигаме до хижа „Мандара“ – първа от общо трите по маршрута. Даваме си сметка за нещо изумително – носачите са стигнали много преди нас, въпреки че натовариха върху главите си (!) внушителния ни багаж, както и цялата храна и оборудване, необходими през следващите 5 дни. А за нас остава да се глезим с малки раници, в които носим само дъждобран, слънцезащитен крем и вода... В столовата вече ни очаква обилна вечеря с типичното меню „Кили“ – супа от краставица, пилешко месо и – бляк! – оризова

114

TH E CO O L I S S U E

каша. Отдаваме се на сладки приказки с ентусиасти от цял свят, от 10-годишни деца до старци на преклонна възраст. Събуждат ни твърде рано и скоро крачим уверено към следващата хижа – „Хоромбо“. За целта преодоляваме денивелация от 1000 метра. Но пътеката отново не е никак стръмна и когато стигаме, имаме сили за още. „Поле, поле“, подвиква ни Емануел. Достатъчно дълго сме в Танзания и знаем какво значи това – бавно, полека. Следващият ден ни изглежда пропилян: спим втора нощ на 3700 метра, за да се адаптират телата ни към понижената концентрация

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

на кислород. На върха тя е около 50% от стойността, на която сме свикнали. Мъж и жена, атлет или бохем – пред височинната болест всички са равни. Всичко е до генетика и късмет, но ние се стараем да не мислим за симптомите. Най-напред главоболие и гадене, минава се през халюцинации, а накрая дебнат белодробен и мозъчен оток. Започне ли се веднъж, има само едно спасение – да слезеш надолу възможно най-бързо. Вече сме видели няколко безпомощни туристи,

ПРОСНАТИ ВЪРХУ „ТАКСИ КИЛИМАНДЖАРО“ –

така наричат носилката с едно-единствено колело по средата. Статистиката е красноречива – всеки трети не успява да стигне до Ухуру и „хваща“ таксито. Ние обаче нямаме такова намерение и се отправяме към последната хижа, която любителите-алпинисти наричат базов лагер – „Кибо“. Тя е на 4700 метра, а пейзажът край нас се променя осезаемо. От гъстата гора няма и помен, изчезнали са и причудливите храсти – носим се из лунен пейзаж. И това не е единствената промяна. Разговаряме все по-рядко, задъхваме се на всяка крачка. Настаняват ни в помещение с 6 двойни легла. Същински Ноев ковчег на човечеството – замаяни корейци, ухилен румънец, огромен като мечка руснак... Тук е невъзможно да се спи, но няма и смисъл – вече е късен следобед, а финалният щурм на върха започва в полунощ. След десетина метра до тоалетната се чувстваш като след 400-метров спринт. Това е моментът, който осмисля мъкненето на целия багаж.

Няколко слоя специални материи трябва да ни предпазят от студа, който в определени нощи стига до -30 градуса. Включваме челниците и тръгваме. Следващите часове са адски трудни за описване. И не защото изобилстват от мисли и събития. А именно заради пълната им липса. Сякаш някой изтрива съзнанието ти с гигантска гъба. Поставяш левия крак пред десния. После обратно. Ето до това се свежда всичко. А когато вдигнеш поглед, главата ти се замайва – в индийска нишка напред и нагоре блещука рояк светулки. Осъзнаваш, че това са челниците на потеглилите по-рано групи. Настигаме някои от тях. Хора повръщат зад скалите. Други поемат надолу. Ние само сме задъхани и ни се спи. „Вие сте благословени. Такава нощ... Дори вятър няма“, сияе Емануел. Скоро крачим по самия ледник, върху снеговете на Килиманджаро. Небето просветлява и ражда най-чудовищно красивия изгрев. Ослепителна ивица над цял един континент.

СЯКАШ БОГ Е ЗАПАЛИЛ ГИГАНТСКА КЛЕЧКА КИБРИТ,

за да ни разгледа по-добре Ето защо било всичко! Издигане в смисъл на извисяване. Такова, което се измерва не в линейни метри, а в красота и умиротворение. Слизането ни отнема само два дни. Планината си е същата, ние – не. Сбогуваме се с Емануел и останалите момчета, а те ни възнаграждават с песен. На тях оставяме бакшиши и дрехи. А на сияйния великан Килиманджаро – по малко от себе си.

115

КИЛИМАНДЖАРО:

7 УРОКА И 2 СРЕЩИ С НАЙ-ОПАСНОТО ЖИВОТНО НА АФРИКА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА БИЗНЕСДАМАТА ОТ НЮ ЙОРК

а галено го наричат Кили. Звучи лежерно, приятелско, почти романтично. Все пак Килиманджаро може да изплаши потенциалните катерачи. И до ден днешен спомените от изкачването изникват кристално ясни в ума ми. Това е нещо, което не се забравя. Преди да се пробваме с Кили, най-многото, с което можехме да се похвалим, беше някое и друго „покорено“ дърво. Разбира се, като аматьори предпочетохме по-краткия и по-бързия от двата пътя – 5 дни по т.нар. маршрут Марангу. Избрахме го по две причини:

116

TH E CO O L I S S U E

Текст и снимки: Биляна Костов първо, защото бяхме недостатъчно информирани, и второ, защото бидейки заети банкери, наивно бяхме решили да оптимизираме максимално двете си седмици отпуск – 14 дни, в които да включим сафари, Килиманджаро и Занзибар, плюс самото пътуване от и до Ню Йорк. Всичко това значи, че имахме точно 5 дни и не повече за найвисоката точка на Африка… по маршрут, оценен като много труден.

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

Нека започна историята си с два важни съвета. Урок 1: Проучете възможно най-добре с какво се захващате и се заредете с много информация, преди да започнете голямото си приключение. Урок 2: Не бързайте. Това важи както за предварителната физическа подготовка, така и за самото изкачване. Казват, че хубавите неща отнемат време, и е така, защото хората тренират година, понякога даже повече, за да изкачат Кили. Упражняват се, катерят се, тичат, плуват, влизат във форма и се научават на издръжливост и търпение. Липсата на адекватна подготовка означаваше, че се бяхме „упражнявали“ на близкия 1000-метров хълм с чанти, пълни с готварски книги, които играеха роля на тежка екипировка – нулева прилика с онова, което ни очакваше на Кили. Подгответе се добре физически, а след това

ИЗБЕРЕТЕ ПО-ДЪЛГИЯ МАРШРУТ,

защото той е по-лесен и така ще имате време да свикнете с намаляващия кислород, увеличавайки шанса си да стигнете до върха. За разлика от повечето отпуски, когато си опаковаме бански и слънцезащитен крем, тук на дневен ред бяха лекарства против диария, против височинна болест, против мигрена, опаковахме и десетки енергийни блокчета, суха смес, от която се прави напитка за заместване на електролити, сух шампоан, челник с LED осветление (ключово, ако не искате през нощта да се окаже, че пишкате върху главата на лъв!), джобно ножче, балаклава (с която приличате на обирджия) и много, много удобни планинарски обувки. Това далеч не е окончателният списък, но дори и непълен, пак звучи внушително. И ето ни в подножието на Килиманджаро, готови да покорим планината за 5 дни. Планът е измамно прост: ходим между 6 и 10 часа всеки ден, ядем, бързо заспиваме в палатката. И утре пак същото. Още на първия ден ни предупредиха за най-опасното животно в Африка – не е лъв или леопард, а водният бивол: приличащо на крава същество с големи спираловидни рога. Има злощастната слава на толкова страшно, защото не вижда добре, заради което се впуска в безумен опустошителен щурм към всичко, което мръдне по неясна и неодобрена от животното причина. И убива – о, как убива, със силните си рога и 500-килограмовата си маса! Негови жертви стават дори и гореспоменатите лъвове и леопарди. Та след като приключихме с изкачването за първия ден, направихме кратка разходка след вечеря (вярвайте ми, на втория ден никой нямаше такива нелепи щения). Свежото ни настроение беше рязко пресечено, когато видяхме стадо водни биволи. Следвайки дадените ни инструкции, отстъпихме бавно назад, с лице към опасността, без да издаваме паниката си външно (вътрешно сърцата ни туптяха с бързината и силата, с които си представяхме, че биха били дарени копитата на дивите животни, ако решат да препускат към нас). Измъкнахме се. Дотук добре. След което дойде нощта. Докато спях в тънката като лист палатка, сънувайки как покорявам заветния връх, усетих, че някой ме сръчква в ръката. Сънят ми беше приятен, затова отговорих с отчетлив лакът, който също така отчетливо удари нещо. И ноздрите на това нещо издадоха ясен звук на несъгласие с моя аргумент. Проумявайки на кого съм била смел шут, с тишината на човек в парализиран ужас потупах мъжа ми и му прошепнах с тон, толкова тих, че само буболечка да чуе:

„ТОКУ-ЩО УДАРИХ БИВОЛ В МУЦУНАТА!“

Съпругът ми, в също толкова парализирано вцепенение, само каза: „Шшшшт!“ . След това – нищо. Тишина и тъмнина. А след това дойде сутринта… Гидовете ни потвърдиха, че, да, действително среднощният ни гост е бил сбъдване именно на най-големите ни кошмари, а ни е спасила нищо и никаквата ни палатка: тя плаши животните, защото не знаят какво има в нея. Всъщност в малко вероятния случай, в който се окажете в близост до лъв, бивол или друг представител на тежката категория, приберете се (бавно!) в палатката си, където спокойно можете да си направите ракия със салата – те никога няма да се осмелят да влязат при вас, защото се страхуват от непознатото. Урок 3: Вървете бавно и пийте много вода – това е универсалната рецепта, с която гидовете ви изпращат към върховете. Известните из Черния континент думи са: „Поле-поле“, т.е. „бавно, бавно“. Аклиматизирането към височините е ключово, защото човеците не сме естествено предразположени към върховете. Височинната болест всъщност е причина номер 1 за смъртните случаи в подножието на Еверест. Ако си спомняте началото на разказа ми, знаете, че избрахме най-краткия маршрут, така че имахме наймалко време да свикнем с оредяващия кислород. На втория ден катерачите в групата ни започнаха да отпадат един по един. Двама се почувстваха много зле и трябваше да поемат обратно надолу. С увеличаването на надморската височина се увеличиха и онези, които се отказаха, а крайният резултат беше красноречив:

80% ОТ ГРУПАТА НИ ОТПАДНАХА

преди заветния Ухуру. Симптомите не са шега работа. Един от другарите ни беше в олимпийския отбор по каяк на САЩ, беше тренирал една година в името на тези 5 дни по склоновете на африканския гигант, но се наложи да се върне обратно, защото самоувереността и насилствено бързото изкачване му изиграха лоша игра. Следвах съвета „поле-поле“, хранех се с калоричната храна, която ни даваха, и пиех много вода, затова и с времето се чувствах дори все по-добре, похапвах си от недоядената вечеря на другите от групата, омитах 3-5 порции наведнъж. Или вземете за пример гида ни – той се качва на Кили веднъж-два пъти седмично, пуши цигара след цигара независимо от вертикалната посока на движение, яде и пие вода постоянно и ходи много бавно.

117

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

Би изпреварил и дива коза по пътя към върха, нищо че от устата му виси фас. Ето ги и уроците 4, 5 и 6 – ходете внимателно, нека много вода минава през организма ви и яжте като кралска особа.

РЕШИХМЕ ДА ИЗКАЧИМ ВЪРХА НА НОВА ГОДИНА

с идеята, че ще е много специално преживяване – и наистина се оказа такова. Легнахме си в палатката около 6 вечерта, покрити с 9 ката дрехи на температура -20 градуса. Половин час преди полунощ всички бяха будни и в готовност. Проверихме екипировката. В 23:50 остатъкът от групата ни, т.е. четирима катерачи плюс гидовете, се събрахме в кръг, отправихме молитва за успешно изкачване и щастлива Нова година. Последните няколкостотин метра бяха угнетяващи. Виждахме далечни светлинки нагоре: челниците на катерачите, тръгнали преди нас. Изтощително 5-часово катерене под 30 до 45-градусов наклон. Стъпка по стъпка. В редица по един. Под звука на военни песни, с благодарности към нашия гид. Виждайки онези, на които им се налага да ги носят надолу по планината – много болни от липсата на кислород, плачещи, някои в безсъзнание. Достигнахме Gilman’s Point (Точката на Гилман), смятана за официалното начало на върха,

118

TH E CO O L I S S U E

където ни дадоха гореща вода, която да утоли жаждата и да ни стопли. Имахме още 4 часа до горе. Бавно, с мъка продължавахме, изумени от красотата на ледниците и от издръжливостта на групичката ни. Държахме се за ръце, помагахме си и се окуражавахме да направим още една стъпка и после още една.

НАЙ-НАКРАЯ ДОСТИГАШ УХУРУ, НО ИМАШ 30-ИНА СЕКУНДИ

да си направиш снимка за спомен, преди да погледнеш безкрайния път обратно надолу и да поемеш по него. Удължиш ли егоистично триумфа си над умората, рискът за здравето заради бедния на кислород въздух е огромен. Очакват те още 4 часа слизане, преди да дойде почивката за тази нощ. Затова пестиш енергия и въздух. Никога не съм имала по-хубави 30 секунди в живота си! Урок 7: Постоянство, отборен дух и надежда – истинската тайна, когато изкачвате върхове. Те надмогват всяка физическа слабост. Това е краят на изкачването ни на Килиманджаро. Да кажа, че е било невероятно, е крайно неточно и недостатъчно. Беше достойно за легенда. Уроците, спомените, гледките и приятелите не се сравняват с нищо. Успех, ако се решите да пробвате. И помнете – поле, поле!

В търсене на нови преживявания С карти Visa Premium получавате специални отстъпки от избрани лайфстайл партньори. Научете повече на visabg.com

Офертите се отнасят единствено до карти Visa Gold, Visa Platinum и Visa Infinite, издадени от банки или финансови институции на територията на България. Възползването от оферта може да е обвързано с плащане или изпълнение на други изисквания. Подробна информация за срока на валидност и условията на всяка от офертите може да откриете на www.visabg.com/visa-offers/

СУБК УЛТ УРА

GREEN IS THE NEW BLACK WEED IS COOL – ТОВА Е ЯСНО. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС ДНЕС Е ДАЛИ НАИСТИНА ЛЕКУВА Екип PREMIUM Lifestyle

120

TH E CO O L I S S U E

края на XIX век достъпът до марихуана в САЩ е бил сравнително лесен – досущ както и до кокаина, който тогава се предлага в течна форма във всяка аптека (всички знаем за добрите доктори Фройд и Юнг в Европа). Също така в повечето американски аптеки се е продавал и хашиш. Проблемът тогава, както и днес, е бил по-скоро в трудното дефиниране на разликата между „лечебните“ свойства на канабиса и неговата, хм, употреба с други цели. Съответно, макар и познат като лекарство, канабисът не е бил точно cool и тогава никой не е пушил марихуана в свити цигари или лули. Тази „мода“ идва с първите мексикански имигранти в началото на XX век. И изведнъж

ДЖАЗ МУЗИКАНТИТЕ Я ПРАВЯТ В НЕЩО „КУУЛ“ –

започват да я ползват само и единствено за удоволствие. Reeferпесните стават хитове в света на джаза, а специални клубове за марихуана (tea apartments, хаха!) се появяват във всеки голям град. Известно време всички толерират тази култура, защото марихуаната не е незаконна, а и хората в клубовете не създават никакви проблеми. Но след Първата световна 26 щата забраняват растението по една простичка причина: натискът на общности, проповядващи пуритански нрави и въздържание. (Същите тези групи, които успешно лобират за въвеждането на Сухия режим между 1919 и 1933 г.) След забраната на алкохола въпросните Bible Belt-лобисти започват борба с опиатите и кокаина, който тогава е съставка дори в Coca-Cola. И поради липсата на образование относно наркотиците дори сред елитите бързо прибавят и марихуаната в кюпа с „опасната“ дрога.

МНЕ НИЕ

Цялата тази кампания е силно подпомогната от вестниците на Хърст, които постоянно търсят сензации – и бързо ги намират в новия „наркотик-убиец“. И така до 60-те, когато университетските кампуси се изпълват с колежани, които обичат да се напушват всекидневно. (Само бърза илюстрация: Холдън Колфийлд абсолютно не подозира за никаква трева.) През 50-те амфетамините и барбитуратите превземат почти всеки сегмент на американското общество, че и Западна Европа, но изведнъж в началото на 60-те журналистите разбират, че синовете и дъщерите на надрусаните с предписани лекарства американци от средната класа упорито свиват джойнтове. И така се ражда нов попкултурен феномен, породен от студентите бунтари, които се обръщат срещу всичко, което предишните поколения тачат. Намират новите си идоли сред бийт поетите като Гинсбърг, които възхваляват свободата над всичко. Подреденият охолен живот на 50-те е отречен – и измежду протестите срещу войната във Виетнам и управлявания от пуритански норми начин на живот се появяват първите хипита и новата култура на свободата, предречена от Хайдегер и довела и до сексуалната революция. Алън Гинсбърг

ДЕКРИМИНАЛИЗАЦИЯТА В НЯКОИ ДЪРЖАВИ ПО СВЕТА – ДОКЪДЕ СМЕ СТИГНАЛИ? ржентина – в момента се работи върху закон, който да А декриминализира притежанието на наркотици. Белгия – декриминализирана от 2003 г. Германия – частична декриминализация от средата на 90-те. Испания – официално декриминализира притежанието за лично ползване на малки количества наркотици през 1982 г. Италия – притежанието на наркотици е декриминализирано за първи път през 1975 г. В годините след това наказанията за притежание варират от тежки до леки и обратно в зависимост от политическия климат. Мексико – декриминализация за малки дози. Наказанията за по-големи обаче включват препоръки за лечение и задължително такова за хора с повече от едно провинение. Полша – от 2011 г. прокурорите могат сами да преценяват дали искат да наказват за притежание на малки дози. Киргизстан – декриминализирана за индивидуално ползване от 1998 г. Русия – уж декриминализирано за малки дози, но обемът на дозите варира. Холандия – де факто декриминализация от 1976 г. Притежанието до 5 грама канабис и една доза твърд наркотик не се наказва.

121

За повечето младежи през 60-те марихуаната е чудесно забранено удоволствие, към което те посягат не само за да се забавляват, но и

ЗА ДА ПОКАЖАТ СРЕДЕН ПРЪСТ НА СИСТЕМАТА.

Бързо обаче разбират и че влиянието на марихуната е толкова меко, че нейната забрана е извън всякаква логика. Свободата властва до 1968-а, когато идва Никсън и започва борба с бунтарството на всички нива. Започват редица кампании срещу наркотиците и дори Елвис Пресли (който е на хапчета, милият) е поканен да участва, което води и до онази легендарна снимка с Никсън. Елвис, разбира се, в крайна сметка не става лице на кампанията. Но към края на 70-те нещата се успокояват – дори редица организации и влиятелни медии обявяват, че са за декриминализацията на марихуаната. През 1977-a президентът Картър също публично подкрепя тази теза с мотива, че законите срещу растението вредят повече, отколкото самото растение. И така до добрия стар и любим Роналд Рейгън (и най-вече

122

TH E CO O L I S S U E

жена му Нанси), които започват т. нар. war on drugs, най-вече с колумбийския кокаин, но и с тревата; през 1982 г. се ражда един от най-сатиризираните слогани в историята: Just Say No. Тогава започва и най-тежката попкултурна офанзива срещу растението, например в клипа “Stop the Madness” участват New Edition, Ла Тоя Джаксън и Уитни Хюстън. Целият този шум обаче просто вади марихуаната на дневен ред и за пореден път младежите проявяват любопитство – и тя отново става cool. Значително влияние има и новата ърбън култура на хип-хопа, която се превръща в „новите хипита“ за марихуаната и възхвалява растението още в началото на 80-те. Спомнете си: през 90-те няма рапър, който да не сипе рими за доброто зелено растение, а младите го преоткриват. Т.е. имаме нова попкултурна лавина, която популяризира растението в глобален мащаб, а „зеленото“ лоби набира сили (неслучайно говорим предимно за тревата в западния свят; в Русия например предпочитат да се самоубиват бавно със „самогон“, а от комбинацията зелено-и-водка просто те боли глава, или, както беше шегата на българо-латински в Класическата гимназия, magna glava me cepit).

СУБК УЛТ УРА

КОЕ Е МЕДИЦИНСКОТО НА МАРИХУАНАТА? Ето някои болести и състояния, при които се смята, че тревата помага (вече са над 600): акне, зависимости, СПИН, Алцхаймер, епилепсия, хронични болки от всякакъв вид, посттравматични разстройства, анорексия, артрит, подагра, ревматизъм, астма, стрес, морска болест, шизофрения, рак, мигрени, инсулт, множествена склероза. Ако позволите шега и препратка към стария Джером и неговите трима в една лодка, без да броят кучето, марихуаната не помага единствено при възпаление на капачката на коляното.

В по-нови времена, вместо да обясняват, че марихуаната не е опасен наркотик, лобистите започват да наблягат на нейните медицински свойства. В САЩ вече има 20 щата плюс District of Columbia (т.е. столицата Вашингтон), където е позволено да се продава марихуана за медицински нужди. При най-свободните юрисдикции закупуването изисква единствено проформа визита до лицензиран лекар, или pot doc, който диагностицира поне една от над 600 болести и състояния, за които се вярва, че марихуаната им влияе благоприятно. Добрият доктор издава рецепта – и така всеки с предписание може да си закупи желания вид марихуана в определен магазин или от доставчици, които предлагат двата основни сорта: Cannabis Indica и Cannabis Sativa (както и различни помади, кексчета и сладкиши, изработени от екстрактите им).

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИСТОРИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД,

първата директна препратка към продукт, произведен от канабис като психоактивно вещество, е от 2737 пр. Хр. в бележките на китайския император Шен Нун, който описва лекарствените свойства на канабиса срещу ревматоидни болежки. Освен в Китай и Египет, където също се ползва като лекарство, канабисът е бил разпространен и в Индия, но там е бил популярен продукт за развлечение. Древните гърци пък ползват канабиса срещу възпаления – дори Платон намеква за това във „Федон“. Мюсюлманите също го ползват за развлечение – понеже алкохолът им е забранен. Именно те въвеждат и хашиша, който става изключително популярен още през XII век в Персия и Северна Африка. През 1545 г. пък испанците носят марихуаната в Новия свят. Накратко: конопът е едно от най-разпространените влакна на планетата и почти три хиляди години е основна суровина за въжета. Китайците го ползват поне от 1000 г. пр. Хр. Най-старото парче хартия в света е от 500 г. пр. Хр. и също е от коноп. Самите китайци не ползват памук чак до 900 г. сл. Хр., съответно конопът е бил изключително важен. Римляните и викингите също го употребяват, като го купуват основно от Сицилия, където е донесен от арабите – и спираме дотук, защото всичко се превръща в едно текстово „влакче на ужасите“.

МАРИХУАНАТА КАТО НОВАТА „ГОРЕЩА“ СТОКА Така е озаглавена лекция на фестивала за икономика и стендъп комедия Kilkenomics (първият в света с такава тясна насоченост), който се провежда за осма година в Килкени, Ирландия. Легализацията на тревата във все повече американски щати означава, че индустрията тепърва ще се разраства и развива, а след водещата световна икономика и други държави ще повлекат крак да разхлабят регулациите. От това, разбира се, ще капитализират найсъобразителните предприемачи. Очаквайте стартъпи, посветени изцяло на пациентите – и консуматорите – на марихуаната. Ще се превърнат ли за нула време бившите играчи извън закона в големи босове, сходни на гигантите в тютюневата индустрия? Това е история с продължение: PREMIUM Lifestyle е гост на конференцията и в следващия ни брой, The Dream Issue, ще си говорим пак за „зелените“ мечти. Поне веднъж тази фраза да няма предвид долари…

123

У К А З АТ Е Л 360° RESIDENCE Бояна Хил ЕАД 1142 София, бул. „Васил Левски“ 31, ет. 1 Тел. +359 888 773 266 www.360residence.bg ACIBADEM CITY CLINIC 1704 София, ул. „Околовръстен път“ 127 Тел. +359 700 13 127 www.cityclinic.bg ADLER www.adler.ch ACQUA DELL`ELBA ЗоМа ООД 1164 София, бул. „Джеймс Баучер” 23 Тел. +359 884 191 711 www.acquadellelba-bg.com

LA PRAIRIE Сарантис България 1517 София, бул. „Ботевградско шосе“ 247 Тел: +359 2 969 0966 www.sarantis.bg LOUIS XIII Селектед Брандс Ко ООД 1113 София, ул. „Алфред Нобел“, бл. 2, вх. Г, ет. 2 Тел. +359 2 872 7708 www.selectedbrands-co.com

ARTEKS ENGINEERING AD 1000 София, ул. „Неофит Рилски“ 46 Тел. +359 886 000 500 www.arteks.net

MAGNIFLEX 1404 София, бул. „България“ 111, Ембаси Суитс А, ет. 2 Тел. +359 700 11 117 www.magniflex.bg

BlACK BACCARA Амбасад Боте ООД Тел. +359 886 881 188 www.abstore.bg

MARINA LONDON @marinalondon www.marinalondon.com

CIRAGAN PALACE KEMPINSKI ISTANBUL 34349 Istanbul, Ciragan Caddesi 32 Тел. +90 212 326 4646 www.kempinski.com DOMKO 1700 София, кв. Витоша, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел. +359 2 879 1215 www.domko.com DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво -1 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg HILL CLINIC 1616 София, бул. „Ал. Пушкин“ 71 Тел. +359 2 439 3131 www.hillclinic.com KATARZYNA 6500 Свиленград, oбл. Хасково Тел. +359 2 491 1732 www.katarzyna.bg KILKENOMICS www.kilkenomics.com

124

KONICA MINOLTA BUSINESS SOLUTIONS BULGARIA 1756 София, ул. „Витошки камбани“, Бизнес сграда „Kambanite Green Offices“ Тел. +359 700 420 22 www.konicaminolta.bg

МARTINELI 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 110 Б Тел. +359 2 860 1670 www.martineli.com MERCEDES-BENZ Силвър Стар Ритейл ЕАД 1510 София, ул. „Резбарска“ 5 Тел. +359 2 4082 888 www.mercedes-benz.bg MIDALIDARE ESTATE 6239 с. Могилово, община Чирпан Тел. +359 889 217 413 www.midalidare.bg MIELE 1408 София, ул. „Бяла черква“ 24 Тел. +359 2 426 0089 www.miele.bg MTEL 1309 София, ул. „Кукуш“ 1 www.mtel.bg OFFICINE PANERAI Тел. +01 877 726 3724 www.panerai.com

QATAR AIRWAYS www.qatarairways.com RUHOUSE 1421 София, ул. „Никола Козлев“ 6, партер, офис 1 Тел. +359 886 770 047 www.ruhouse.eu TEDXVITOSHA www.tedxvitosha.com VILLA VICTORIA 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 1 Тел. +359 889 800 099 www.villa.victoria.bg VISA EUROPE 1606 София, бул. „Цар Освободител“ 14, ет. 5 Тел. +359 2 805 7057 www.visabg.com WADSACK TRUST COMPANY 1504 София, ул. „Дунав“ 2 Тел. +359 2 989 9131 www.wadsack.ch ЕВРОЛЕКС БЪЛГАРИЯ 1124 София, ул. „Николай Гогол“ 7 +359 2 401 9160 www.eurolex.bg КОЛАГЕН ПРО-АКТИВ Аксон България АД 1387 София, ул. „Георги Караславов“ 14А Тел. +359 2 819 1000 www.axxon.bg ЛАЗУРЕН БРЯГ Офис адрес: 8000 Бургас, бул. „Ал. Батенберг“ 2, Гранд Хотел „Приморец“ Тел. +359 878 81 00 18 www.burgasresidences.com ЛУКС ИМОТИ 1164 София, ул. „Якубица“ 23, партер Тел. +359 2 91155 www.luximoti.bg МАГАЗИН ЗА БИЖУТА IYI 1463 София, бул. „Витоша“ 64

ORGACHIM 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел. +359 82 886 222 www.orgachim.bg

МАКСИ КОМПЛЕКС СЕКВОЯ 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 110 Тел. +359 888 454 410 www.maxisofia.com

PERSONA 1408 София, жк „Южен парк“, бл. 124 (до посолството на САЩ) Тел. +359 822 1067 www.persona.bg

НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА 1463 София, пл. „България“ 1 Тел. +359 2 916 6300 www.ndk.bg

tedxvitosha.com

Силвър Стар Моторс ЕАД – Генерален дистрибутор на Mercedes-Benz в България Оторизирани дилъри: Силвър Стар Ритейл ЕАД, София, тел: (02) 4082 888; Силвър Стар Ритейл ЕАД, Пловдив, тел: (032) 800 600; Силвър Стар Ритейл, Варна, тел: (052) 502 282; Евро Старс ООД, Русе, тел: (082) 813 343, Дарс Ауто ЕООД, Бургас, тел: (056) 840 502. www.mercedes-benz.bg