The Spirit Issue by Premium Lifestyle

THE SPIRIT ISSUE

THE SPIRIT ISSUE JULY | AUGUST 2018

Има нещо безпардонно и егоистично в човешкия порив. Той хедонистично търси сбъдването на своята визия за света, не спира да изчака останалите да го настигнат; не повтаря, за да го разберат

нечулите от първия път.

Коректор | Copy Editor Милена Евтимова | Milena Evtimova

Непокорният дух, който се радва

Печат | Print House:

на живота, без да го интересува

Издател | Publisher

кой гледа. Такива са творбите на руския фотограф Сергей Борисов и с негово позволение пренасяме малко здравословно непокорство и във вашия живот чрез кориците на летния ни The Spirit Issue.

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg ®

PREMIUM Lifestyle използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. ®

THE FIRST LEED PLATINUM CERTIFIED BUILDING IN BULGARIA

office park

A PROJECT OF

www.expo-2000.net Bulgaria, Sofia 1407, 55, Nikola Vaptsarov blvd.

speakers from:

2018 19-20 октомври варна

innowavesummit.com

С ЪДЪРЖ АНИЕ

14 От редактора

64 500 души в името на чаша вино

16 Забраненото е позволено в духа на времето

66 Високите градуси си отиват

20 Всичко започва с „А“

68 BACKSTAGE: Една нощ… зад бара

22 Hey, Future!

70 BACKSTAGE: Един ден… по лютите хълмове

26 Редакторска му работа

74 Интервю със Супер Марио

30 Облечени за антиутопия 34 BACKSTAGE: Един ден… в театъра 37 Ретро танци в НДК 38 PREMIUM Lifestyle препоръчва 40 Забързаното ежедневие на креативната личност 42 BACKSTAGE: Един ден… в цирка 44 BACKSTAGE: Една нощ… в спешното отделение 46 Слушане с разбиране 52 Няма заместител на опита 54 5-звездно почистване 56 BACKSTAGE: Един ден… в цеха за мебели

100

79 Пълна хармония – мисия възможна 80 Летни предложения от Visa 72 Подарък от мен за мен 84 Живот точно по мярка 86 Искам да не искам 88 Време да освежим духа си 94 Team spirit! 98 Босабол, октопуш и още спортни странности 100 Гръцка храна за душата 102 4 елемента + 2-ри дом = 5 звезди 106 Делфини в Босфора

110 Деветката на Токио

58 В духа на лятото

114 Грац, градът в сянка

60 Предлагането определя търсенето

118 Денят се познава от сутринта – 5 идеи за хубаво начало

62 Синята ароматна капка, без която не можем

121 По-силен от смъртта

114 T H E S P I R IT I S S U E

ОТ Р Е Д А К ТО РА

„УСЕЩАМ, ЗНАЧИ СЪМ.“

а един купон преди Spirit като удоволствие с градус. не толкова много Духовността не върви на години, за да докажа с сухо. Затова ви правим коктейли, атеистична сигурност предлагаме ви рецепти как и вие да убеждението си, че си ги правите, и извървяваме пътя от душата не съществува, почти бях лозето до чашата вино на масата. продала своята на приятел, страшен особняк. Той се беше зарекъл да я Spirit като същност. пази, щом аз толкова не съм вярвала Защо да имаме една статия като в нея и очевидно не полагам грижи тема на броя, ако можем да имаме за благоденствието �, и сделката много? Прочетете, разпръснати почти беше сключена…, но за общо из цялото списание, нашите съжаление установихме, че той интерпретации какво се крие зад няма какво да ми даде в замяна. Все кулисите на света, в който живеем. пак душа е, не върви да я продадеш Нещо като жизнерадостна версия на за 4 лв., а пък и етично погледнато, „Матрицата“, нарекохме рубриката не ми харесваше идеята да взема Backstage. пари за нещо невидимо; трябваше да я разменя за нещо негово; той, Spirit като споделеност. естествено, предложи своята, а аз, Създадохме и Клуб на естествено, отказах. Та, стигнали редакторите, за да видим за какво до задънена улица, прекратихме си говорят журналистите от сделката преждевременно и качествените медии у нас. И подобно продължихме над чаша вино с други на Томас Джеферсън открихме съждения за живота. истината в споделеното, не в Не всичко невидимо обаче индивидуалното. Андреа Пунчева изисква да вярваш в него насляпо. Нарицателно за онова, което усещаме, но не можем да докоснем, Spirit като характер. е латинската spiritus, а тя има свой близък еквивалент в много Здрави нерви, много работа и онова ефимерно понятие, което съвременни езици, най-познат от тях вероятно е английският spirit. можем да наречем и хъс, и характер, и решителност – така, накратко, Красотата на думата идва не само от многото й значения, но и от изглежда първото Световно първенство по футбол през 1930 г. Тази гъвкавата интерпретация на всяко от тях. и още истории ще накарат дори скептиците да играят в отбора на ценителите. За един месец планетата диша футбол и има защо. Spirit като духовност. Да отделиш време само за себе си и да подариш на тялото си Spirit като настроение. тишина. На страниците ни ще научите за какво помагат ранното Пътешествията са не просто дестинации, а емоция със собствена ставане и топлата вода сутрин; ще се докоснем и до най-честата симфония от звуци, аромати и легенди. В този брой отключваме асоциация за духовност – йогата, и ще ви подскажем как да я мултикултурното настроение на Истанбул, извънземното на Токио поканите в живота си. и неочакваното на Грац. Spirit като порив. Вярно е, че „в началото бе словото“ – още на корицата пише The Spirit Issue, а снимката на руския фотограф Сергей Борисов е въздействаща илюстрация на това значение на духа. Човешкият порив е налудничав, смел, дори егоистичен в безумието си. С такава дързост започваме, ще ви трогне и на последните ни страници с история, извадена от Ада, но завършила високо, сред божествената милост.

T H E S P I R IT I S S U E

Spirit като смелост. Неслучайно има отделна фраза за „непокорния дух“. Лятото е горещо и активно – в това ще ви убедят лютият репортаж от фермата и дефилето от малко познати спортове. На непокорността и многообразието на думата spirit кръстихме летния ни брой. На всичко невидимо, но осезаемо. Надяваме се, че Декарт ще позволи тази лека корекция.

Sony Center София Мол Сердика Бул. Ситняково 48 +359 889 991 299

Sony Center София Ул. Солунска 4 +359 888 351 893

Сергей Борисов, Северен вятър, отпечатък върху черно-бяла фотохартия, 1995

T H E S P I R IT I S S U E

ОТ КОРИЦ АТА

ЗАБРАНЕНОТО Е ПОЗВОЛЕНО В ДУХА НА ВРЕМЕТО РУСКИЯТ ФОТОГРАФ СЕРГЕЙ БОРИСОВ С ПЪРВА САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА У НАС

Евелин Цанева

аричат го „летописецът на московските и санктпетербургските ъндърграуд сцени“. И с право, защото Сергей Александрович Борисов прославя московската бохема и заслужено се превръща в един от найтърсените фотографи от края на XX и началото на XXI век. Създаденото от него през 1979 г. „Студио 50А“, където той снима всевъзможни интересни лица от артисти до дипломати, бързо става

СРЕДИЩЕ НА БОХЕМИТЕ В РУСКАТА СТОЛИЦА

и по-важното: пространство, свободно от ограничения и задръжки за творческите търсения на Борисов и останалите артисти. Там своята роля имат ъндърграунд музиканти, знаменитости и колекционери, ексцентрични художници и артисти. Легендарното студио и до днес е работно пространство за фотографа, чиито творби обикалят по целия цвят, в това число вече и в България. Главен виновник за изложбата на Борисов в Националната художествена галерия „Квадрат 500“ e Стефан Стоянов от Art Agency. Идеята идва, след като посещава Сергей Борисов, Близо до МДУ (Московски държавен университет), отпечатък върху черно-бяла фотохартия, 2005

Сергей Борисов, Барабанист, отпечатък върху черно-бяла фотохартия, 2003 в Москва изложбата Zeitgeist, или „Духът на времето“ в буквален превод от немски. Срещата ми със Стефан определено не е в духа на интервютата, които съм правила до момента. Съвсем по бохемски двамата пушим тютюн, донесен от Русия, на място, където пушенето е забранено. Говорим си за паралелите между руското и българското общество,

T H E S P I R IT I S S U E

за изкуството на Сергей Борисов и целия спектър от човешки емоции, уловени в Zeitgeist. Тя не е ретроспективна изложба в тесния смисъл, а напротив – фокусира се върху действителността във всичките � аспекти. „Не съм от типа хора, които се задоволяват само с показаното в изложбената зала – разказва ми Стефан за първия си досег с

ОТ КОРИЦ АТА Сергей Борисов, Ще бъде нова фреска, отпечатък върху черно-бяла фотохартия, 2014

работата на Борисов. – Напротив, аз съм човек, който се втурва в склада и започва да рови. Така попаднах на негова фотография, на която гола дама е подскочила във въздуха на фона на обесен човек, наподобяващ карикатура. Този контраст силно ме привлече и продължих да ровя в тази кутия с фотографии, на която бях попаднал.

КАЗАХ СИ: „ТОЗИ ЧОВЕК Е ВЕЛИК“.

Така открих Сергей Борисов.“ И наистина не е нужно да познаваш творчеството на руския фотограф в детайли, за да усетиш веднага притегателната сила на забраните и табутата, които далеч не липсват в кадрите, уловени през обектива му. Никога документални и винаги свръхчувствителни, снимките на Борисов поставят в центъра човека, „героя на времето“, и духа, който заобикалящата го среда неизменно носи със себе си. Сергей Александрович не остава безразличен към процесите, протичащи в руското общество, и обективът му много често е насочен към тях: от разпадането на СССР, през появата на т.нар. „Pepsi поколение“, до модерната селфи култура през последните години, отразена в „Селфи с Путин“, 2014. Борисов обича да си играе с пейзажа и често героите му се „извисяват“ над панорамите на Москва, сякаш за да се издигнат високо над собствените си житейски терзания. Такава е и „Маша на комина“ (2003), която избрахме за корица на настоящия The Spirit Issue, защото няма по-бърз начин да извисиш духа си от срещата с изкуството.

Сергей Борисов, Вдъхновение, отпечатък върху черно-бяла фотохартия,1989

Изложбата Zeitgeist може да бъде видяна в Националната художествена галерия „Квадрат 500“ до 22 юли. Организатори са Националната галерия, съвместно с Art Agency, RuArts Foundation и фондация „Пловдив 2019“.

ВСИЧКО

ЗАПОЧВА С

Евелин Цанева

а станеш популярен за часове във време, когато все още интернет не е масово достъпна мрежа – в главната роля на тази история е баща ми, когато купи първия си мобилен телефон. В средата на 90-те да притежаваш подобно устройство беше рядкост, затова мълвата, че на нашата улица вече има такъв човек, доведе у дома много съседи. Дори и от по-старото поколение бяха жадни да се докоснат до последния писък на технологията… колкото и забавно да звучи днес подобно определение за устройствата по онова време. Добре помним, че не бяха особено красиви, още по-малко компактни, а единственото общо между тях и смартфоните днес е възможността за провеждане на разговор. Още тогава, докато посрещахме съседите, любопитни да видят новата придобивка, баща ми твърдеше, че технологиите скоро ще променят изцяло начина, по който се свързваме с хората около нас, а с това и цялото ни всекидневие.

T H E S P I R IT I S S U E

ЗА ПЪТЯ НА ПЪРВИЯ МОБИЛЕН ОПЕРАТОР В БЪЛГАРИЯ И КАК А1 ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА „УМНИТЕ“ ТЕЛЕКОМИ

БИЗ НЕС

Убедена съм, че всеки от това поколение, живял в България, има поне една такава история. Общото между тези хора е, че първият им досег с мобилния телефон е бил благодарение именно на единствения тогава оператор в страната, който все още може да се похвали и с първенството по брой абонати – 4.5 милиона към днешна дата.

ЗА МНОЗИНА ВСИЧКО ЗАПОЧНА С МОБИЛТЕЛ

дори и само защото просто нямаше друго. Затова и съвсем логично звучи новото име на компанията да е А1, където А идва от alles или „всичко“ в превод от немски. За 1 няма нужда да уточняваме, нали? Цифрата идва не само заради амбициите телекомът да е лидер в сегмента, но и заради стъпките, които правят в посока на това да предлагат всички услуги на едно място: от телефон и интернет, до телевизионни канали и дори финансови услуги. Това, което в англоезичния свят наричат 1-stop-shop. От покупката на първия мобилен телефон в семейството ни технологиите до такава степен трайно се настаниха в живота ни, че вече трудно можем да си го представим без тях. А те непрекъснато се развиват, за да ни дават повече. Развиват се, разбира се, и тези, които ги предлагат. През годините Мобилтел стана Мтел и извървя дълъг път, преди да се присъедини към семейството на четвъртия по големина телекомуникационен гигант в света, América Móvil. В Европа компанията оперира чрез дъщерната си А1, а ребрандирането на Мтел е част от стратегията на групата през следващите години да увеличи и затвърди значително присъствието си в страните от Източна Европа. Прави впечатление, че през първите няколко седмици този

иначе дълъг процес на ребрандиране мина леко и без затруднения или турбуленции за клиентите. Като пример за сложността споменаваме само, че новото лого има 70 различни варианта в зависимост от фона и употребата. Но за А1 в България, където има вече установени традиции на местния пазар, логото е най-дребният детайл. По-важно – както за потребителите, така и за компанията, е, че промяната поставя начало на нов етап от развитието �. От предлагането на нови и по-добри условия за клиентите до постигането на

СВЪРЗАНОСТ МЕЖДУ ВСИЧКО И ВСИЧКИ

навсякъде, каквато е концепцията на т.нар. умни градове. Там автомобили, осветление, системи за сигурност и т.н. са свързани помежду си. За да се случи това, е необходима възможно найдобрата и качествена мрежа. От А1 гарантират, че могат да осигурят такава на своите клиенти през 99.9% от времето. Именно отношението към тях е приоритет и затова от компанията залагат на подобрено обслужване. Например всяка ваша информация за качеството на мрежата сега се възнаграждава с бонус, а А1 има грижата да се свърже лично с клиента, за да го информира как се е развил казусът, за който е сигнализирал. Телекомът запазва познатия номер за връзка с оператор *88 и гарантира, че приемането на обаждане ще става до 60 секунди. И ако има нещо, което вече е не обещание, а факт, то е, че технологиите днес са леснодостъпни и полезни за всички. В зората на мобилните комуникации в България да притежаваш мобилен телефон беше въпрос на престиж и говореше, че си успял. Сега те дотолкова са част от нас, че представляват самият път към успеха.

HEY, FUTURE!

ДИГИТАЛНИТЕ ПОМОЩНИЦИ ВЛЯЗОХА В ЖИВОТА НИ И НЕ СПИРАТ ДА СЕ РАЗВИВАТ, ЗА ДА ГО НАПРАВЯТ ПО-ЛЕСЕН И УДОБЕН

Биляна Константинова

1% от притежателите на смартфони в света са използвали гласово активирани услуги поне веднъж седмично през 2017 г. Това сочат данните за миналата година от официално проучване, публикувано от Statista (https:// www.statista.com/statistics/787382/worldwide-voice-technologyutilization/). Очаквано, гласовите асистенти се радват на поголяма популярност в САЩ, тъй като новите функции винаги се тестват първо там и първо на английски. Може би и заради това анализаторите забелязват, че този пазар се развива с по-бавни темпове от очакваното. Но дори предубедените ще признаят, че изкуственият интелект е част настоящето ни – носим го в джоба си и се обръщаме към него по име – Siri, Google, Cortana, Alexa. Конкуренцията между технологичните компании поставя в ръцете на потребителя нови и нови възможности – ето какви са те.

T H E S P I R IT I S S U E

HEY, CORTANA!

Cortana е гласовият асистент на Microsoft. Вграден е в Windows 10, но е достъпен и за устройства с iOS и Android. Разбира се, възможностите � при Windows са най-големи. Cortana разпознава нормална реч, без да се налага въвеждане на текст с клавиатура, и връща отговор на запитванията, използвайки информацията от търсачката Bing (прогноза за времето, автомобилен трафик, спортни резултати, биографични данни за известни личности, факти от ежедневието). Освен това помага в планирането на срещи и подреждането на ангажиментите за деня, напомня задачи от календара, може да изпрати съобщение на някого от контактите ви. Може да поискате от нея маршрут, по който да стигнете от точка А до точка Б, да ви препоръча ресторант или филм. Тя може да превежда фрази на 40 езика, включително и на български. Миналата есен Microsoft я интегрира в Skype, където тя се появява като постоянен контакт. Гласовият асистент подсказва отговори по време на чат, от които потребителят може да избере

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

ALEXA!

и да изпрати към събеседника си. Прави дори прогнози за резултата от спортни състезания. Cortana събира и съхранява личните данни на потребителя и ги синхронизира между всичките му Windows устройства. Разработена е така, че да се адаптира към навиците на своя „собственик“, за да му бъде максимално полезна. Това означава, че колкото повече ползвате гласовия асистент, толкова повече той научава за вас и толкова поинтуитивен става. Всичко това звучи чудесно, но има едно малко неудобство. Cortana се поддържа в ограничени райони по света и на ограничени езици. От предимствата на гласовия асистент могат да се възползват потребителите в Австралия, Китай, Япония, Индия, Канада, САЩ, Бразилия, Мексико, а от европейските държави – във Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания. Езиците са съответно английски, португалски, френски, опростен китайски, немски, италиански, японски, испански. Създателите � обещават с течение на времето да я допълнят с още езици и да разширят географския � обхват.

Представете си, че влизате вечер вкъщи и ръцете ви са заети с покупки. Вместо да оставяте всичко на земята и да търсите ключа за осветлението в тъмното, казвате просто: “Alexa, turn on the lights!”, и лампите се включват. Това е Amazon Alexa – интелигентната система с гласово управление, интегрирана в продуктите Echo, Dot и Tap. Alexa е най-разпространеният гласов асистент от ново поколение. Това се дължи на факта, че Amazon го направи отворен за трети страни, с което възможностите му се увеличиха драстично. Благодарение на това сега тя разполага с над 40 000 допълнителни умения, разработени от различни външни експерти. Всеки, който притежава достатъчно опит в програмирането, може да създаде свои умения и да ги ползва за себе си. Освен това, за разлика от Cortana например, Alexa е достъпна на по-голяма територия, включително и у нас. Оперира обаче само на английски, немски и японски. Освен стандартните задачи (възпроизвеждане на музика, създаване на списъци със задачи, настройка на аларми и напомняния, информация за времето и трафика в реално време, спортни резултати, новини и т.н.), поддържа текстообработка и възможност за обаждания и може да контролира няколко смарт устройства, функционирайки като система за интелигентна автоматизация на дома. Можете дори с една дума да управлявате различни групи от уреди или цялата къща. Особено полезна е в съвременните „умни“ жилища, защото контролира устройствата, без да е зависима от смартфона ви. Благодарение на микрофоните с широк обхват тя може да ви чуе от всяка част на помещението. Основният недостатък на Alexa е, че можете да � говорите, но все още не можете наистина да разговаряте с нея. Амбицията на създателите � е един ден потребителите не просто да адресират задачи към нея, но и да могат да проведат 20-минутен разговор с личния си асистент.

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

HEY, SIRI!

Siri е гласовият асистент на Apple, който обаче е достъпен единствено и само за устройствата с iOS. Всички функции, които поддържа, се управляват с естествени гласови команди. Освен задължителните за всеки такъв асистент възможности (провеждане на телефонни разговори, изпращане на съобщения, отваряне на приложения, управление на календара, търсене и съобщаване на информация, навигиране, правене на резервация и т.н.) Siri поддържа и търсене за книги в iBooks, на музика, филми и телевизионни предавания в iTunes, изпълнение, пауза, връщане или прескачане със секунди и търсене на подкастове в Podcasts, разпознаване на музика благодарение на вградения Shazam. Има и режим за шофьори (през CarPlay), който позволява изпълняване на задачи на смартфона, без да се налага на шофьора да отделя поглед от случващото се на пътя. Гласовият асистент може да преведе дума или фраза на френски, немски, испански, италиански и китайски, но само от английски. Това означава, че ако искате да разберете как се превежда някоя дума, трябва да зададете въпроса си на английски. Превод в обратната посока все още не е възможен. След миналогодишната актуализация на iOS Siri вече прави връзка между последователни изречения. Ако я попитате коя е Мадона и на колко години е, гласовият асистент ще разбере, че второто питане също се отнася за певицата и ще изведе съответната информация. Функцията Type to Siri пък дава възможност да зададете своя въпрос писмено, когато дискретността го налага или пък когато сте в шумна обстановка и асистентът не може да разпознае вашия глас. Непрекъснато събира информация за вас и вашите потребителски навици от сайтовете, които посещавате, музиката, която слушате, обичайното време, в което си лягате и ставате и т.н., за да подобри своята интуитивност и да предугажда от какво точно имате нужда в конкретен момент.

T H E S P I R IT I S S U E

OK, GOOGLE!

Най-краткото определение за гласовия асистент на Google е, че с негова помощ можете да намирате информация и да изпълнявате задачи – можете да му задавате въпроси и да му казвате да прави различни неща. Той е вграден не само в смартфоните и таблетите, които ползват Android, но и в устройството Google Home. Може обаче да се използва и на устройства, които не работят под Android. Поддържа английски, индонезийски, испански, италиански, корейски, немски, португалски, френски, хинди и японски. Без проблем можете да го използвате в България, но на английски език. Компанията заяви официално амбицията си до края на тази година гласовият асистент да оперира на повече от 30 езика, което означава 95% обхват на устройствата с Android. Google Assistant дължи успеха си на факта, че ползва всички ресурси и възможности на най-популярната търсачка. Можете да поискате за информация – времето, работното време на институция, която ви интересува, за маршрут, по който да стигнете до желано място. С негова помощ можете да планирате деня си и да подредите календара си, да направите резервация за ресторант, да го помолите да се обади или да изпрати съобщение до някой от контактите ви. Можете да управлявате телефона си и своя „умен“ дом. Google Assistant дава възможност да създадете свои собствени команди, базирани на платформата IFTTT (If this, then that). А найзабавното е, че, вместо да гадаете какви са възможностите му, можете просто да го попитате какво може да прави и той ще ви отговори. С Google Assistant можете да разговаряте – да го накарате да ви разкаже виц, да играете заедно и дори да му задавате въпроси, с които да го опознаете, като например за любимия му цвят и дали сънува. Ако след всичко това вече няма съмнения, че бъдещето е тук, в ръцете ни, най-сигурната заявка в технологичния сектор е, че найдоброто все пак тепърва предстои.

Ана Клисарска

Ина Георгиева

РЕДАКТОРСКА МУ РАБОТА

Андреа Пунчева

а какво си говорят журналистите у нас? Ако търсите телеграфния подход на вестникарството – за разликите между поколенията, за европейската Хавана и, разбира се, отдавна предвещаната смърт на печатните медии. Но ако сте тук за друго освен за заглавия, хубавите истории са в детайлите. Четете надолу.

Ах, да му се не види! Никога досега не ми се беше случвало, но ако ще става, естествено че сега е моментът. Мърфи е пропуснал това в законите си за всемирната гадост: точно когато се съберем на една маса журналисти, дългогодишно калявани в ползването на диктофон – точно тогава 35-минутен запис за първи и последен път да прояви самоинициатива за сепуко. Затова, простете, част от разговора ще е по памет – но нали затова са коктейлите – за да оправят всякакви несгоди. Идеята за Клуб на редакторите се зароди бавно, но ясно: да

T H E S P I R IT I S S U E

видим за какво си говорят журналистите, оглавяващи стойностните медии в България. На първото издание на Jeffersonian After-work Cocktails (повече за концепцията на следващите страници) компания ми правят

АНА КЛИСАРСКА ОТ „ЖЕНАТА ДНЕС“, ИНА ГЕОРГИЕВА ОТ „ТВОЯТ БИЗНЕС“ И ЦВЕТАНА КУЛИНСКА ОТ GOGUIDE.BG. Срещата започва със задъханата положителност на Ина, която, както беше предупредила, позакъснява с 10–15 минути, защото е пътувала от Околовръстното: „Ей сега идвам от среща на рубриката ни „Мениджърите споделят“. Момче и момиче на 25–26 години ми направиха такова страхотно впечатление! Производители на крафт бири са, до Пазарджик. Не че всичко им върви безоблачно, обаче на младите морето им е до колене – та те са толкова оптимистично настроени! Много се вдъхновявам от такива хора, които са светли и положително настроени, не мрънкат, не им е виновна държавата за всичко“. И като че ли с това кратко обобщение на междупоколенческите различия и крайпътно споменаване на Държавата с голямо „Д“ вече

СРЕ Щ И

Цветана Кулинска

Андреа Пунчева

срещата съвсем официално е открита. Интересно, забелязвам – на нас, младите, възрастта на каките и батковците не ни прави впечатление; тя се усеща само когато погледнеш надолу и очите ти срещнат някой по-млад: тогава разликите се превръщат в различия. В обратната посока ги отдаваме на междуличностни особености. В дебютния си вид клубът ни може да се раздели на двойки: Цветана и аз сме малко под 30, а Ани и Ина ни водят с около десетилетие и половина. Преди срещата, предвид Jeffersonian формата, имахме задача да помислим над най-хубавата история, която всеки от нас е разказвал, с уточнението, че

- Абе, ти сигурен ли си, че можеш да летиш? Виж какво, имам брой да затварям, неща да правя. Ти как се казваш? - Весо. - Кой Весо? - Овчаров. И после като проверих името в интернет, направо срам ме хвана.“ След кратка справка в мрежата се оказва, че в парапланеризма да питаш „Кой Весо“ е като да идеш на наградите „Грами“ и да питаш „Коя Шер?“. „За мен историята е „най“, защото преодоляваш страха – виждаш си границите, след това ги прескачаш и ги разширяваш. Ако преодолееш проблема със страха, значи нямаш проблем“, обобщава Ина. „Върлува митология, че само пътуваме, ядем по събития и получаваме подаръци.“ Цвети заковава в десятката мнението на близките за журналистическата професия, а от нас получава бурен смях от три страни. Повърхностно и привидно погрешното впечатление не отчита безкрайните часове извънреден труд, съобразяването с чужди графици, безумните крайни срокове и писане посред нощите. Повод за наблюдението на Цвети е нейната собствена „най-хубава история“. „Върнах се миналата седмица от Лисабон. Наскоро имах рожден ден и получих двупосочен билет – започва тя, а аз подскачам на стола си с 5 сантиметра, защото от поне две години португалската столица ми е начело на списъка. – Приключението започна още на летището, когато щях

ЗАДАНИЕТО Е САМО ПРИВИДНО ЛЕСНО.

„Ама как така най-хубава? Много ме затрудни. Относително е. Преди 20 г. съм имала една история, онзи ден имах друго „най“ – Ана бързо разплита заблудите, че въпросът е лесен. Бъбривата Ина има прясна история на два дни, която нетърпеливо направо подскача на езика � и иска да бъде разказана. Нищо по-хубаво няма от това да преодолееш страховете, започва тя. „Бяхме на тест-драйв на нова електрическа кола, отведоха ни през Балкана, близо до Сопот, където е зелено, ама толкова зелено! Всичко с изключение на маковете. По едно време спираме колите и ни казват, че имат изненада за нас. Ще летим с парапланери. На Беклемето сме, на арката, и хем искам да скоча, хем ме е шубе. Мен ме е страх от високото – кого не го е? – ама пък искам и да не изпусна. И така, хем боли, хем сърби. Викам му на инструктора:

СРЕ Щ И

ЗА МАЛКО ДА ОТИДА ВЪВ ФРАНКФУРТ.

Получи се объркване и почти се бях качила, когато дамата на изхода все пак ме спря.“ За Цвети това се оказва първо пътуване в Европа сама, на излитане компания � прави само раницата на гърба. „Случи се точно онова, за което говореше Ина: да преодолееш страха. На работа до последно беше хаос, имах да разпределя задачите в редакцията, междувременно приятелите ми ме натовариха с очаквания „да видиш Кашкаиш, да отидеш в Порто, да пробваш това, да снимаш онова“, но всичко се случи толкова в последния момент, че нямах време да подготвя себе си или дори да си запазя Airbnb, затова спах в хостел.... с шест други души в стая!“ Потресът ми от идеята, която на старата ми душа звучи като Ад на Земята, подходящ за американци на не повече от 21 г., обикалящи Европа, взема превес над добрите обноски. Прекъсвам Цветана с любопитство: „За това не може да няма статия?“. „Ох, има, писах я една седмица... – тук отново всички кимаме утвърдително, знаейки точно какво има предвид – защото, макар и Лисабон да е лесен да се влюбиш в него, e труден да го разкажеш. Все пак аз живея сама от много години, свикнала съм със собствения си ритъм, да си дойда у дома и да си се разхождам гола, както се казва. И ето, че се озовавам в ситуация с толкова много хора в една стая, а хостелът се оказа нещо като споделен офис за хора от цял свят: две шантави канадки, с които обиколихме баровете, един французин, който се оказа грък, един азиатец, който твърдеше, че е от Ню Йорк. Събудих се с махмурлук в друга държава, след това се отърсих от очакванията на приятелите ми за

това къде да ида. За мен Лисабон е европейската Хавана – хората са щастливи и положителни, както никъде другаде, испанската архитектура, топлите улички и музиката... Приличат си. И този път си позволих да се загубя.“ „Яж, моли се и обичай... в Лисабон“, подхвърля Ана. Толкова точна, че всички замлъкваме в съгласие. Но тишината не продължава дълго: журналисти сме се събрали и имаме хубави истории да споделяме. Ана разказва своята след неуспешен опит да прескочи реда си. „Нали съм старо куче, трябваше да се пробвам!“, смее се откровено редакторката на първото списание у нас. „Докато говорим за летища, преди много години имахме някакво безумно пътуване. Връщаме се от Щатите, ама то е някакво безкрайно прекачване, 5 дена път с камили: от Чикаго до Ню Йорк, до Лондон... естествено, там някъде изпускаме полета и ни пренасочват през Виена. Там на летището, крайно уморена, виждам аз една физиономия и си казвам:

„ТОЗИ ГО ПОЗНАВАМ ОТНЯКЪДЕ“.

Но не мога да се сетя къде сме се срещали. Прехвърлям през ума си, мислейки си, че може би е съсед, може и да живее в квартала. В един момент ми просветва, че това е Джеръми Айрънс, който определено не живее до нас. Усмихвам се вътрешно, но нищо повече. Престоят е неприлично дълъг, по едно време отивам до тоалетната, с мен и едно малко дете. Аз нещо се суетя на мивката, свалям гривната и въобще забравям за нея; после, естествено, отивам обратно да чакам на седалките. Идва след секунди самият Джеръми и казва: „Мисля, че това е ваше?“.

PL @ 5L – JEFFERSONIAN АFTER-WORK COCKTAILS Събитието се роди от желанието за повече диалог между медиите у нас. Подобно на непреводимия на български формат Jeffersonian Dinner, където на една маса се събират разни личности – някои се познават, други – не, и споделят виждания по предварително зададена тема всички заедно, нашият новосформиран Клуб на редакторите се събра, вдъхновен от Джеферсън. Подлъгващо лесната тема „Най-хубавата история, която съм разказвал“ намери разнообразни отговори в компанията на питие (или две! – но което е off-the-record, си остава off-the-record).

Домакини на срещата бяха 5L Speakeasy Bar на ул. „Цар Шишман" 15, на които изказваме специална благодарност.

Заедно с Петра Димитрова, съсобственик на 5L

За много от младите името на британския актьор не е така познато, както на онези от нас, израснали с него като със злодея Скар от „Царят лъв“, опознали го в „Лолита“ или „Мъжът с желязната маска“. Всъщност времето – отминаването му бързо или плавно – то играе важна роля във всичките истории. Моята е позната на нашите редовни читатели и е доказателство във висша форма за стойността на годините. Неотдавна имах много редкия шанс да дегустирам 100-годишния изключителен коняк Louis XIII. Съдбата през октомври 2017 г. ме отведе в малко село във Франция, където обиколихме имението на Remy Martin, а в края на деня заради близкото си познанство с наследниците се озовахме в избата. Майсторът на дестилерията беше преценил, че сместа в една бъчва (която всъщност събира 1200 реколти, най-младата е на 40 г., а най-зрялата клони към 120!) е готова за бутилиране. Отнякъде нашият домакин извади пипета, отвори бъчвата и внимателно сипа току-що извадената скъпоценна течност в чашки. Вълнението предизвика и сълзи. Знаех, както и сега знам, че такива моменти човек има няколко в живота си. Ето това беше един от онези дни, които оправдават митологията за лесната ни работа. В този брой сме събрали още няколко такива. „В хубавите истории най-важното е контекстът: ако го нямаш него, то конякът просто е питие. Ако го имаш обаче, разказваш така“, заключава Ина. Леко засрамено споделям, че в момента, в който разбрах какво ще извадят с пипетата, през ума ми, макар и за секунда, мина задължителната в наши дни мисъл: дали да не направя Facebook Live?! Събеседничките ми от Клуба на редакторите са видимо потресени от идеята, затова ги питам в прав текст. С настъпващата навсякъде дигитализация

УМИРА ЛИ ПРИНТЪТ?

В печатните медии, каквито сме се събрали днес с изключение на Цвети от GoGuide, темата за смъртта на хартията е основа за шеги и подигравки. Както казва нашият арт директор: „От 20 години го работя това и все се намира някой да каже, че принтът умира; ако беше така, нямаше да съм тук, нали?“. По всичко личи, че и в чуждите редакции обикалят същите шегички, защото реакцията е не просто смях, ами кимащ, разбиращ смях. „Обожавам тази миризма“, замечтава се Цвети, докато помирисва списанието, което съм � донесла. Останалите също го прокарват през ръцете си, докато мислят по темата. „Не, принтът не умира, а става луксозна част от живота. Както е модерно сега да се връщаме към бавната храна, бавния живот, така е и с хартията. Тя е аналогово място за истории“, елегантно описва възгледите си Ана и допълва, че поради факта, че „Жената днес“ се продава, купуването му е акт на ангажиране на читателя със съдържанието. А когато си платил пари, си дори по-склонен да цениш покупката. Ина дава пример с преживяното, за което четете в този текст: „Да, естествено, че повече хора ще го видят онлайн. Обаче там ще разгледат повече картинките, а на страниците на списанието ще се зачетат в историята. Не можеш да я преживееш по същия начин от екрана, както можеш, разлиствайки.“ Така го разбирам и аз. Печатът омагьосва не едно, а поне три сетива. Докосваш го, помирисваш хартията, четеш го. И така найхубавите истории – каквото и да означава това – се пазят подълго. А пък ние ще го качим материала и онлайн... ей така, за всеки случай. Важното е историите да си струват, не къде ги четем.

ОБЛЕЧЕНИ ЗА

АНТИ УТОПИЯ УНИФОРМАТА СТАНА СОЦИАЛЕН ПРОТЕСТ, А КОСТЮМНИТЕ ДИЗАЙНЕРИ – ХОРА С ВЛИЯНИЕ

T H E S P I R IT I S S U E

Vaquera

огато дизайнерката Ан Крабтрий получава предложение да създаде костюмите за сериала The Handmaid’s Tale, тя се хвърля в начинанието с главата напред, както е правила винаги досега в работата си. Крабтрий е работохоличка и перфекционистка, а подписът � стои под гардеробите на популярни телевизионни продукции като първия сезон на Westworld, The Sopranos, амбициозните Pan Am, Masters оf Sex, Rectify и много други. В тях американката вече се е сблъсквала със сложната задача чрез дрехи да участва в изграждането на характери, атмосфера, топографии и исторически периоди – от Дивия запад, през Америка от 60-те до роботизирания свят на близкото бъдеще. Никой от проектите � досега обаче не я подготвя напълно за предизвикателствата, пред които ще я изправи антиутопията от романа на канадската писателка Маргарет Атууд. Нито пък за отзвука и влиянието, което червените наметала и белите бонета на героините от мрачния свят на Гилеад ще предизвикват месеци наред след началото на сериала. За тях, разбира се, има много причини. Найсъществената обаче като че ли е навременността. The Handmaid’s Tale се появи в годините на #TimesUp и

Preen by Thornton Bregazzi

Емил Христов

Vera Wang

МОД А

#MeToo, Доналд Тръмп, мигрантска криза, засилващо се усещане за диктатура в различни краища на света, национализъм, борба за репродуктивни права в уж напредничави държави... И макар да е трудно да правим прогнози каква би била съдбата на сериала в друго време и при други изборни резултати в САЩ, струва си да отбележим, че романът на Атууд е от 1985 г. и оттогава не е преставал да вълнува и да звучи някак застрашително познат. The Handmaid’s Tale разказва за антиутопията Гилеад, където в съвсем недалечното бъдеще, във време на безплодие, радикално ултраконсервативно движение завзема властта в Америка и лишава жените от всичките им права, като подчинява малцината със съхранени репродуктивни способности да раждат бебета за страната и семействата на командирите си. Всичко това, след като са били ритуално забременени в ужасяваща церемония на легитимирано изнасилване. Мрачният сюжет оживява в сериите на Hulu по изключително красив и увлекателен начин. Огромна роля за това изиграват всички зад камерата и в много голяма степен заслугата е на костюмния отдел. Тази антиутопия има собствена палитра и силуети, които изграждат света �. Откакто The Handmaid’s Tale дебютира през миналата година, сериалът вдъхновява

СВОЕОБРАЗНА ПРОТЕСТНА ЕСТЕТИКА.

Или може би напротив – антиестетика. Тя сякаш говори универсален език, щом хиляди жени от Дъблин до Охайо и Тексас избират точно тези червени наметала и бели бонета като представителен символ на борбата за женски и най-вече за репродуктивни права. Видяхме ги и на Златните глобуси, където „холивудски прислужници“ от различни нива на киноиндустрията протестираха срещу двойните стандарти и маргинализацията на жените в нея. Поемайки ангажимента по сериала, Ан Крабтрий точно приключва работа по първия сезон на Westworld, друг полуфантастичен-полуреален свят от близкото бъдеще. И двете продукции са мащабни и изискват от костюмния дизайнер продължителни и много задълбочени предварителни проучвания, голям екип и използването едновременно на супермодерни технологии като 3D принтиране на текстил, но и архаични като

Vaquera

например ръчното тъкане на платовете за някои от историческите костюми – всичко в името на реализма и достоверността. Подходът � към двата проекта обаче е съвсем различен. Цветовете, както самата Крабтрий споделя, я обсебват. В опростения свят на Гилеад всички хора са разделени на контролирани групи в зависимост от ролята, която изпълняват. Всяка каста се нуждае от униформа, чрез която да бъде лишена от индивидуалност, и цветовата схема е най-органичният начин да бъде постигнато това внушение. Дизайнерката облича командирите в черно – „мистериозен не-цвят, който поглъща всички други цветове“. „Прислужниците“, които се използват като детеродни машини, са облечени в червено, униформите им са вдъхновени от плетени рокли от 80-те, които дизайнерката помни от училищните си години. Костюмите на съпругите на командирите пък препращат към 30-те, 40-те, към жените на Ваймарската република, годините преди Втората световна война. „Лелите“, които превъзпитават и контролират фертилните жени, са облечени в униформи, вдъхновени от тези на армията на Мао Дзедун и нацистите. На работните табла на Ан Крабтрий за сериала има снимки на амиши и ортодоксални евреи от началото на миналия век,

от Златните години, на руски работнички от колхозите. Тя открива творчество в много различни десетилетия и манипулира повече от познати силуети и цветове, като ги рафинира точно толкова, че да изглеждат, сякаш принадлежат на някаква реалност от близкото бъдеще, без да са по никакъв начин фантастични. Затова героите, облечени в тези дрехи, успяват с лекота да ни накарат да им вярваме и да заживеем с историите им, докато същевременно имаме постоянното натрапчиво чувство, че тази измислена реалност не е съвсем измислена. В телевизионни продукции рядко имаш лукса на дълги или многократни проби с актьорите, затова Крабтрий често пробва дрехите върху себе си. Опитва всякакви варианти, докато стигне до правилната форма и големина на характерните бонета на „прислужниците“ – повлияни от ренесансови картини, от традиционни костюми, от кучешки постоперативни яки... Бонетата я поставят пред различни трудности – те трябва едновременно да създават усещането за анонимност, да крият, но и да ни дават възможност да виждаме лицата на героините, после идват и банални кинематографски въпроси като как да събереш повече от три бонета в близък план или как актрисите да водят диалог, ако изобщо не се виждат в определени ракурси.

T H E S P I R IT I S S U E

Preen by Thornton Bregazzi

НА ХОЛАНДСКИ СЕЛЯНИ, НА ХОЛИВУДСКИ ЗВЕЗДИ

Предварителната работа и създаването на дизайна за костюмите обаче са по-леката работа за Крабтрий и екипа �. Телевизионните сериали се снимат със съвсем различно темпо oт филмите за голям екран и понякога за подготовката на епизод имаш буквално дни. Като добавиш сцени с масовки, в които трябва да облечеш понякога стотици актьори, работата се умножава многократно, а ние, зрителите, да си признаем, от любимите си сериали всяка седмица

Vera Wang

МОД А

ОЧАКВАМЕ ЕПИЗОДИ С КАЧЕСТВО НА КИНОПРОДУКЦИЯ.

The Handmaid’s Tale и дизайнерският му екип не разочароват и вече втори сезон ни дават точно това. Телевизионните сериали и бюджетите им все повече започват да приличат на голямото кино. Дори и тези от нас, които отдавна сме се отказали от телевизорите си, се хващаме да поглъщаме накуп цели сезони. Интернет промени телевизията, а с това и начина, по който потребяваме истории. В осем или десет епизода можеш да разкажеш много повече, отколкото във филм от час и половина, а в природата ни на хора най-естественото нещо е да искаме да знаем повече. Същевременно дължината на епизодите е по-неангажираща спрямо киното и ни позволява да контролираме по-добре темпото, с което следим историята. Така постепенно започнахме да свикваме да виждаме в сериали холивудски лица като Антъни Хопкинс, Ед Харис, Джесика Ланг и Дрю Баримор, но и да научаваме имената на хората от другата страна на камерата. Включително и на някои от невъзпетите герои на телевизионната продукция като костюмните дизайнери, на които в случая на The Handmaid’s Tale дължим голямата част от удоволствието от гледането. Огромната аудитория пък превърна Ан Крабтрий в дизайнер с влияние. Освен награда на гилдията на костюмните дизайнери и номинация за Emmy за костюми, тази видимост даде на нея и на останалите професионалисти зад кулисите достатъчно самочувствие най-накрая да попитат защо на същите тези награди Emmy призовете за костюми са „втора категория“ и се връчват седмица предварително извън официалната церемония. МОДАТА НА БОНЕТАТА Светът на модата, разбира се, не остава безразличен към неприветливата мрачна красота на The Handmaid’s Tale. Референции към червените наметала, бонетата, паравоенните униформи и антиутопичната палитра на Гилеад виждаме в колекциите за пролет-лято на Preen by Thornton Bregazzi, Vera Wang, Paul and Joe, Emilia Wickstead. Вера Уанг залага на по-тъмна цветова гама, но приликите в силуетите са очевидни. Дизайнерката признава, че е била напълно погълната от книгата, когато я прочита за първи път, и изглежда сериала наведнъж. „Загубата на всякаква лична свобода, страхът от възмездие, жестокостта да принуждаваш жените да бъдат стратифицирани и категоризирани, да заличаваш миналото и идентичността им, са неща, които дълбоко тревожат и изглеждат твърде познати“, казва Уанг за вдъхновението зад колекцията си. Според Джъстин Тортън от Preen пък живеем в анархично време, в което „жените трябва да деконструират собствената си женственост и да я построят отново такава, че да бъдат каквито те самите желаят“.

По време на репетиция

ЕДИН ДЕН... ЗАД КУЛИСИТЕ НАЙ-БУКВАЛНОТО ТЪЛКУВАНИЕ НА РУБРИКАТА ГОСТУВА НА КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР ЗА ВЪЗРАСТНИ „АВЕНЮ Q“

Андреа Пунчева

първите минути сценичните работници подхождат с леко недоверие. „А... ти какво правиш при нас?“ Денят преди предпоследното представление за сезона е и „Авеню Q“ току-що се е върнал от Благоевград, където гостува за кратко. Затова днес строят масивния декор от нулата, а някаква журналистка – която по случайни обстоятелства познава половината актьори – идва със съмнителна дейност. Разказвам надве-натри за рубриката ни и споменавам, че наскоро съм била на Бродуей и още ми държи влага от изумителния начин, по който правят мюзикълите там... и искам да видя лично как се поставя такова чудо и у нас. Изглежда, че откровеността си личи, защото недоверието се изпарява, а и токов удар, който спира работата за

T H E S P I R IT I S S U E

час, ни сближава допълнително покрай „почетното“ споменаване на близки кръвни роднини на всичко живо. Лекото недоверие не ми пречи, но е показателно. Както си говорим със старшия сценичен работник, Слави който е баща на един от главните актьори – Камен Асенов, тук екипът не е свикнал на много и реакцията им идва от изненадата, че някой проявява истински непринуден интерес към работата им. Мюзикълът е познат с водещите си лица – Венцислава Асенова, съпруга на Камен, певецът Рафи Бохосян, дрезгавото „чудовище“ Цветелин Павлов, фаталната Лили Гелева в ролята на „Люси-парцала“, Павлета Семова, която играе японката „Бъдниче“, Георги ГеоргиевАнтика като нехайния Браян и Мила Люцканова като налудничаво „Мече-провокатор“. Но, отбелязва Слави, малцина се интересуват как се случват нещата зад кулисите и искат да се запознават със сценичните работници. Разделението, което на други места съществува между актьори и екип, тук е само проформа. Всички се познават, пият бира заедно на задния вход и се чувстват като семейство – бозавото определение, държа да отбележа, не е тяхно, а е плод на моето наблюдение. Не са хич случайни приказките за

BACKSTAG E

НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО РАБОТНО ВРЕМЕ В ТЕАТЪРА –

не че не работят, напротив, но нито идват в 9 сутринта, нито си тръгват в 18 ч. Строежът на сцената започна около 15 ч., беше любезно прекъснат от токовия удар за около час, след което приключи около 17:30. Спектакълът се играе на следващата вечер. Около 16 ч. актьорите се събират в Кукления театър за разпявка заедно с музикалния си ръководител Роберта, където около половин час стоплят гласа си и разтягат лицевите мускули за по-добра дикция с музикални стълбици, имитиращи разнообразни животни и транспортни средства - „На-на-на-на-на-на-на-на-нааа“. После поне още един час къдравите тананикания ми отекват в главата , че и аз самата си припявам по тесните коридори на старата сграда. Атмосферата е като балансирано ястие и разните елементи са в хармонична пропорция: хем творческа и леко приповдигната, предвид 2-та оставащи часа до вдигане на завесата, хем спокойна с дъх на овладян професионализъм, хем с аромат на прашен аристокатизъм предвид историята на сградата и значението й за културата у нас от създаването си през 40-те години на XX в. Дамите отиват в гримьорната, а мъжете слизат долу на сцената (защото разпявката и гримьорната са на наземно ниво), за да продължат с репетициите. В акомпанимента на Ангел Николов, който по време на целия мюзикъл свири на пиано, Рафи, Камен, Цецо и Георги маркират някои от песните (няма време за всички), минават през евентуални специфични моменти – вокално или игрално, обикалят по сцената, припомнят си кога от къде излизат и къде си оставят куклите, пак тананикайки. Не е хаотично, макар че изглежда така. Странно е да видиш как никой не си пести гласа на този етап, въпреки че залата е абсолютно празна, дори и странната журналистка (с която вече свикнаха и гледат като на „наш човек“) е някъде зад сцената, а не на седалките. Едно време мой учител по драма ни казваше за актьорската игра: „Ако не се чувстваш глупаво, докато го правиш, значи не го правиш правилно.“ Сещам се за него, защото виждам, че на момчетата определено не им пука, че си пеят сами, без публика, но звучат

ВСЕ ЕДНО ИЗНАСЯТ РОК КОНЦЕРТ.

След малко идват Венци, Мила, Лили и Павлета, а мъжката част на екипа се качва обратно горе за грим. Няма определен ред – понякога жените слизат долу първи, но днес имаме казус с измиване и изсъхване на дълга коса, така че графикът се повлиява и от това. Разделението по полове е функционално обвързано с тоналността на песните, но когато след малко мъжете се връщат на сцената и всички изпълняват общите песни, се долавя пълната енергия на мюзикъла. Високи и ниски, фалцет и бас се смесват. 15 минути преди началото животът на сцената затихва, завесите са спуснати, а иззад тях чуваме боботенето на публиката из коридорите и в залата. Винаги съм си представяла, че преди да излязат на сцената, изпълнителите са уединени, концентрирани, дори нервни; че набързо си преглеждат текста. Сигурно някъде това е така, но не и тук, не и днес. Докато зрителите си изключват (надявам се!) звука на телефона и се чудят защо не си оставиха връхните дрехи на гардероба, на метри от тях актьорите се кикотят за нещо, сноват напред-назад, говорят си, преглеждат дали масите с реквизит са правилно подредени. В последните секунди се събират в кръг и се нахъсват с добре подбран цитат от световната литература, с елемент на лично творчество „Един за всички, всички за един.

Певецът и актьор Рафи със специално участие в ролята на Гари Колман

Докато сценичните работници строят декора, куклите си почиват

BACKSTAG E

„ИКАР“ ЗА БРОДУЕЙ

Финален поклон

И който не ни харесва, да си... гледа работата!“ (правилно се сещате, не бяха това думите). Зад завесата е тъмно. И вече е тихо. В 30-ината секунди преди тя да се вдигне, се усеща нагнетено вълшебство във въздуха; чиста наелектризираща енергия. От момента, в който мюзикълът започва, до антракта един час по-късно изобщо не знам как минава времето. От дясната страна на сцената се вижда всичко, а онова, което очите не улавят, го чувам – смеха, аплодисментите, трогнатото „Ооо!“. За втори път ме изненадват актьорите – не само че не са скрити и сериозни преди началото, но и по време на пиесата безобразничат: две, по една от всяка страна на завесата, си се плезят взаимно, други са скрити някъде в декора и тихичко си разказват нещо... изобщо,

ЗАБАВЛЯВАТ СЕ ИСКРЕНО.

Което се вижда и когато дойде ред за реплики и песни. Няма голяма разлика между сцената и извън нея – думите, излизащи от устата им, може и да зависят от контекста, но страстта на тези хора към живота и игривостта им е постоянна, а пък работата просто е част от същото. Времето след антракта прекарвам в апаратната. Оттам контролират двата големи лъча прожектори, както и микрофоните. За всеки актьор има отделна писта, т.е. звукът му се регулира самостоятелно. За улеснение има обща за мъжките и за женските гласове, както и една, включваща всички. В апаратната са

T H E S P I R IT I S S U E

„Авеню Q“ е американски мюзикъл, който дебютира през 2003 г. и е сред 25-те най-дълго играни на Бродуей с над 2500 представления. Някои от знаковите песни, „ОК е да си гей“, „Интернетът е за порно“ и „Всички сме малко расисти“, дават представа защо е познат като „куклен театър за възрастни“. Спектакълът е забележителен заради факта, че повечето герои са кукли, играни от видими актьори, и те живеят в една реалност с останалите персонажи, изиграни от актьори в стандартно облекло. След забележителния си успех на Бродуей „Авеню Q“ пътува по света и е поставен в лондонския Уест енд, в Лас Вегас, в Швеция, Израел, Бразилия, Аржентина и още къде ли не – от Париж до Ванкувър, от Полша до Австралия. През 2017 г. пиесата получи своя дебют и в София, в Столичен куклен театър, където се радва на изключителен успех и пълна зала. След добрите отзиви на публиката мюзикълът обиколи и няколко града в страната. Режисьор е Петър Кауков. За поставянето му в България у нас специално пристигна американският режисьор Уест Хайлър, работил със Cirque du Soleil, който работи продължително с екипа и актьорите. Оригиналният мюзикъл има три награди „Тони“, а в началото на годината спектакълът беше отличен с найголямата награда в сферата на театъра и киното – призът ИКАР – за „постижение в кукленото изкуство“.

гостоприемни към любопитните очи, а пък самите очи са доволни, че оттук се вижда цялата зала фронтално пред нас – и публиката, и сцената. Погледът ми, разбира се, е откъслечен. За ден имаш чувството, че ги познаваш и че разбираш работата не само на актьорите, но и на целия задсценичен екип. Което едва ли е така, но няма и нужда да бъде. Важно е само да усетиш желанието, с което я вършат.

К УЛТ УРА

Андрей Петров

est of Swing на Swing Dance Orchestra ще открие с танци 32-рото издание на Новогодишния музикален фестивал в НДК. Изборът на немските изпълнители с диригент Андрей Хермлин е леко нетрадиционен на фона на по-класически изпълнения, традиционно избирани за начало на знаковия за Двореца зимен културен фестивал, но промяната е за добро: какъв по-добър начин да стоплим тялото и настроението си на 5 декември от това да се забавляваме със суинг? Изпълнителите от Swing Dance Orchestra отвеждат зрителите на ретро пътуване към времето в Америка от 30-те години на миналия век – едно преживяване на музиката, която по забележителен начин възражда суинга. На сцената ще звучат

ПЕСНИ НА ФРАНК СИНАТРА, ЕЛА ФИЦДЖЕРАЛД,

Бени Гудман, Глен Милър, Луис Армстронг, Пол Уайтман, Каб Калоуей, Джими Лансфорд, Томи Дорси и др. Swing Dance Orchestra от Берлин е създаден през 1995 година като многонационален оркестър в бигбенд формат. Музикантите са се представяли в най-престижните концертни зали в Германия и по света. Под марката Sony/BMG оркестърът издава албумите Live in New York и „Концерт 1938 на Бени Гудман” – доказателство за невероятното им развитие. И тази година традиционният Новогодишен музикален фестивал, организиран от НДК, залага на високо качество на музикалната програма и известни имена на солисти, инструменталисти, певци, камерни ансамбли и диригенти, които да зарадват отново почитателите на класическата музика. Билети за концерта можете да закупите от касите на Билетен център и онлайн на tickets.ndk.bg. на цени от 25 до 80 лв., а до 15 юли с 20% отстъпка от всички ценови пояси. 5 декември, зала 1 на НДК

РЕТРО ТАНЦИ

В НДК

ДО 15 ЮЛИ ВСИЧКИ БИЛЕТИ ЗА „НАЙ-ДОБРОТО ОТ СУИНГА“ ЩЕ СА С 20% ОТСТЪПКА

PREMIUM LIFESTYLE ПРЕПОРЪЧВА

LА NOTTE DI ANDREA BOCELLI – НОЩ С МУЗИКАТА НА БОЧЕЛИ

8 СЕПТЕМВРИ 2018 Какво по-хубаво от това да чуеш един от наи-красивите гласове на планетата във вечния град на любовта? Оперният певец Андреа Бочели ще плени сърцата на зрителите в Арена ди Верона на 8 септември 2018. Разбира се, пътуването до Верона е чудесен повод сам по себе си, за да опознаете Северна Италия, а краят на лятото е най-подходящото време.

T H E S P I R IT I S S U E

CIRQUE DU SOLEIL – CRYSTAL: ЛЕДЕНО ВЪЛШЕБСТВО

ЮЛИ-ДЕКЕМВРИ 2018 Това не е просто шоу, а първото ледено преживяване, подготвено от Cirque du Soleil. Възхитете се на световноизвестни акробати, които оспорват законите на гравитацията. Усетете адреналина и си подарете тази емоция от юли до декември в различни градове на САЩ.

MONTE-CARLO JAZZ FESTIVAL – ВЪРХЪТ НА МУЗИКАЛНОТО УДОВОЛСТВИЕ

НОЕМВРИ 2018 Всеки ноември фестивалът в Монте Карло ни отвежда на пътешествие през миналото, настоящето и бъдещето на джаза. Фестивалът се провежда под патронажа на принц Албер II и събира легендарни изпълнители в престижния Salle Garnier Opéra de Monte-Carlo. Хиляди меломани идват от различни краища на света, за да се докоснат до магията.

К А ЛЕНД АР

LOI KRATHONG – ФЕСТИВАЛ НА СВЕТЛИНИТЕ

23 НОЕМВРИ 2018 Фестивалът е смятан от мнозина за най-романтичното и красиво събитие. Според традиционния тайландски календар на 23 ноември тази година се пада нощта на дванадесетото пълнолуние, когато празнуващите ще се отправят към реките, езерата и каналите, за да уважат вековната традиция в Тайланд. Фестивалът е създаден в чест на богинята на водата Пра Мае Конгка и дава възможност на хората да я почетат и да й благодарят за изобилието през изминалата година. Във въздуха се реят и множество летящи фенери от оризова хартия. Фестивалът се провежда в цял Тайланд, но най-големи са празненствата в Банкок и Чианг Май.

REGATTA STORICA – ИСТОРИЧЕСКА РЕГАТА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

2 СЕПТЕМВРИ 2018 Всяка година през първата неделя от септември се провежда Regatta Storica във Венеция. Сред събитията във вълшебния град това е сред тези с най-дълга традиция, а за първи път се провежда

MEVLANA WHIRLING DERVISHES – ТАНЦЪТ НА ДЕРВИШИТЕ

17 ДЕКЕМВРИ 2018 Преди 8 века Руми (наричан още Мевляна) – вдъхновител на братството на въртящите се дервиши, си отива от видимия свят. Часове преди това заръчва на близките си да не тъгуват, а да празнуват, защото предстои сватбата му с Възлюбения, сватбата му с Вечността. Оттогава до днес последователите на Мевляна отбелязват този ден като символ на вярата им в безсмъртието на човешката душа и прераждането й от живот в живот. Изключително впечатляващия с красотата си религиозен танц „сема“ на въртящите се дервиши може да видите на 17 декември в Коня, Турция.

на 10 януари 1315 г. под управлението на дож Джовани Соранцо. С костюми от миналите векове по спокойните води на града преминават стотици гондоли, корабчета и лодки, образци от XVI век, които преобразяват Големия канал в сцена на грандиозни театрални спектакли. Великолепното събитие тази година ще се състои на 2 септември и включва исторически парад и гребни състезания.

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

ЗАБЪРЗАНОТО

ЕЖЕДНЕВИЕ НА КРЕАТИВНАТА ЛИЧНОСТ 40

T H E S P I R IT I S S U E

КЛИШЕТАТА, КОИТО НЕ ПОМАГАТ ДА СИ ПО-ДОБЪР ПРОФЕСИОНАЛИСТ

Евелин Цанева

ърси се креативна и динамична личност, която да умее да взема самостоятелно решения и да е емоционално интелигентна.“ Всеки е виждал тези паразитни словосъчетания, осеяни с чуждици, като част от обява за работа, независимо дали в софтуерна компания, маркетинг агенция или кол център. Защо тогава се сблъскваме непрекъснато с подобни клишета и по-лошото: защо самите ние често включваме подобни изрази в представянето си? По всяка вероятност, за да удовлетворят желанията на трудовия пазар. И двете страни не си дават сметка, че изглеждат

ПОВЕЧЕ НЕЛЕПО, ОТКОЛКОТО ПРОФЕСИОНАЛНО.

Преди време мой познат ме потърси с молба за помощ да напиша мотивационното му писмо за позиция на програмист, за която кандидатстваше. „Моля те, вярвам, че като журналист ще се справиш по-добре от мен, знаеш, че нямам дар слово и изобщо не ми се получава“. Обясних му, че не мога да помогна, защото не разбирам от естеството на работата му, а той ми отвърна, че това е негова грижа и че моята задача ще бъде да напиша по „подходящ начин“, че е… креативен (правилната дума е „изобретателен“ или „творчески“, в зависимост от контекста), може да работи в екип, да взема решения под натиск в забързаното ежедневие (за което точната българска дума е „всекидневие“) и още клишета. Изброените били сред качествата, необходими, за да одобрят кандидатурата му, обърна ми внимание той. На въпроса ми кой според него е подходящият начин, отвърна, че е добре „да е с по-сложни думи, да се разбира, че е сериозен човек“. Тук не издържах и се разсмях. Какво печелиш, ако прибягваш до заучени фрази, които иначе не използваш често в други ситуации? И как се открояваш от останалите, ако всички по подразбиране са креативни, емоционално интелигентни и умеят да работят в екип? И като споменаваме екип, тук е моментът да кажем, че ефективният такъв се изгражда от хора с понякога съвършено различни по същество умения, които събрани заедно могат да постигнат най-добрия резултат. Добрите специалисти не са експерти по всичко. Те отлично разбират от работата си, познавят я в детайли и умеят да надграждат знанията и уменията си във времето. Затова и не е нужно да си приписват качества, които не притежават или просто не са необходими, за да вършат служебните си задължения, произлизащи от професиите, които упражняват. Със същите аргументи убедих приятеля, който ме молеше за помощ в писането на мотивационното писмо, че може да изглежда достатъчно сериозен с опита, натрупан до момента, и че не е необходимо да се поставя в нечии шаблон с единствената цел да се хареса на евентуалния си нов началник. Крайният резултат е писмо в близък до неговия стил на изразяване, без излишна помпозност и като изтъкнем силните му страни, които го правят подходящ за точно тази конкретна длъжност. След около седмица ми се похвали, че е получил покана за интервю, а малко по-късно – и работата. По стечение на обстоятелствата днес моят познат отговаря за попълването на свободни позиции. Често се шегуваме, че е крайно време да започне да подбира кандидатите по „универсалните“ критерии, с които беше обявено неговото място. Питала съм го какво задължително търси в новите кадри, а той ми е отговарял много просто:

„ИСКРАТА. ТЯ ПРОЗИРА У ЧОВЕКА ВЕДНАГА,

още в първите няколко минути на разговора. Такива хора искам при себе си – да я имат и да могат да запалят двигателя на работата ни. Случвало се е да се спра на кандидат с помалко опит, но пък с огромна мотивация. И не съм сбъркал“. Всъщност, ако наистина има универсално правило за добро професионално представяне, то е само едно: да заявим откровено какво можем и какво искаме да постигнем. Това винаги работи.

ЕДИН ДЕН… В ЦИРКА

КАК, ПРОТИВНО НА ОЧАКВАНИЯТА, АРТИСТИТЕ ОТ МАНЕЖА НЕ ЖИВЕЯТ КАТО РОК ЗВЕЗДИ

Евелин Цанева, снимки: Юлиян Донов

детско вълнение прекрачвам прага на цирк „Балкански“, където ще прекарам следващите часове с артистичния директор Александър Балкански-син. Първата ми асоциация с него, естествено, е „Колелото на смъртта“: един от емблематичните номера на трупата, първоначално изпълняван именно от него и от брат му Николай Балкански. Гледала съм го като малка: две огромни колела, с по един брой Балкански във всяко, се въртят със 70 км/ч. Можете да видите номера и днес по време на представленията им, но сега се изпълнява от Николай и съпругата му Велизара. Много преди бащата на моя домакин Александър Балканскистарши да създаде легендарната трупа през 1980 г., съдбата на фамилията е неразривно свързана с цирковото изкуство. Семейството има италианско потекло и преди 200 години прадядото на Балкански-старши навлиза в бранша…, затова успехите, с които свързваме фамилията, са почти обреченост, но със сигурност не и случайност. Освен с многото награди през годините „Балкански“ могат да се похвалят и с

РЕКОРДИ, ВПИСАНИ В КНИГАТА НА ГИНЕС:

за тройно салто на кварта и двойно салто с 2 пируета на кварта и тройно салто на четворна колона. Как обаче се постига това и защо изглежда толкова лесно, когато артистите го правят? Предстои да разбера в следващите

T H E S P I R IT I S S U E

BACKSTAG E

публика. Дългият срок не е изключение, а правило, защото процесът по усъвършенстване е дълъг и труден. Дебюта на колко ли още други изпълнения предстои да видим в цирка през идните месеци? Поредното доказателство не закъснява – само след минути друго също толкова умело момиче тренира сложни елементи около обръч, висящ на няколко метра от земята със споменатата в началото лекота, кара всичко да изглежда лесно,

ДАЖЕ ПРЕКАЛЕНО ЛЕСНО.

Това усещане обаче е измамно, защото въпреки цялата магия на цирка, той има и не съвсем романтична страна. Извън тежкия физически труд на артистите нерядко се налага също да търпят и несгодите от постоянните пътувания, както и липсата на време за близките си, разказва ми Александър-младши. Той признава, че като дете имало момент, в който недолюбвал занятието на знаменитата си фамилия. Причината – прозрението още тогава, че циркът те поглъща и не позволява време за друго. Затова и, парадоксално, мечтаел да стане... хирург. Днес обаче е категоричен, че ако трябва да повтори живота си, включително да избира професия, не би променил абсолютно нищо. След макар и няколко часа започвам да разбирам защо.

Александър и Николай Балкански часове. И докато с Александър вървим към манежа, където всеки момент ще започне репетиция, ми прави впечатление колко различна е атмосферата тук и как с нищо не напомня на работата, с която сме свикнали. Поне повечето от нас. В главата си винаги съм възприемала цирковите артисти като рок звезди – каравани, постоянни турнета и, съдейки по тишината, която цари малко след 10 сутринта, спят до късно. Минута по-късно обаче разбирам, че греша. Програмата е много стриктна, денят е започнал отдавна, а няколко акробати и дресьори вече тренират усърдно и ще правят това през следващите часове. Заедно с моя гид днес се настаняваме в една от ложите съвсем близо до трупата, за да наблюдаваме подготовката и от време на време да „даваме акъл“. Въпреки липсата на сценични костюми и публика, дисциплината е първото нещо, което забелязвам. Всички се изчакват и излизат на манежа един по един, за да не си пречат. Естествено, има и по-нетърпеливи, които репетират първи – в случая, два пудела, които днес се разсейват при вида на непознат човек на репетицията. Правилата обаче са си правила и

ДОРИ ЖИВОТНИТЕ ТУК СА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ,

които усещат, че трябва да подхождат отговорно към служебните си задължения. Така, въпреки първоначалното настроение и след немалко повторения, номерът е добре изпълнен, ако съдим по задоволството на дресьорите и кратката почивка, която дават. Само връзката между човека и животното не стига, изисква се много работа и дисциплина. Същото важи с пълна сила и за моята лична любима дисциплина – акробатиката. Следващият номер комбинира нея и танц върху пилон, а Александър ми издава, че това, което виждам, е лесната част – сложните съчетания тя ще изпълнява не на земята, както я виждам днес, а провесена във въздуха. Дотогава обаче има 2 години, защото номерът тепърва ще се усложнява, а артистката трябва да го умее на 1000% – и чак тогава излиза да го играе пред

Андреа Пунчева, В.Х.*

3 ч спиш и се отваря вратата – тялото усеща дори смяната на налягането, и те будят с думите: „Викайте реаниматор!“. Изтръпваш целият. Това е тежък случай, защото реаниматорите са някои от най-добрите лекари, могат да те върнат от Оня свят няколко пъти. Събуждаш се на секундата, обаждаш се. Пациентката беше шокова, интубирахме я, обдишвахме я, наложи се да изкараме и дефибрилатор, а през това време правим сърдечен масаж. Но не успяхме да възстановим нито дишане, нито сърдечен ритъм. Всичко приключи за половин час.“ Историята е от съвсем скоро и така преминава третото нощно дежурство на събеседника ми като медицинска сестра. За краткия стаж това е втори загубен пациент – всъщност изненадващо висока и крайно нетипична статистика за спешното в тази болница, където други сестри споделят, че за 5 години по време на нощна са имали общо петима починали. Как изглежда човек

НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА?

Въпросът в този контекст не се усеща жълт, когато го задавам, макар и да осъзнавам, че може да прозвучи така, докато го четете. Уверявам ви, не беше. „Страх. Наистина се вижда много ясно. Четем го в учебниците и за студентите по медицина това е изтъркана фраза, защото пишат, че пациентът често е студен, че има ледена пот и че е уплашен. Казваш си: „Какво пък толкова е изплашен?“. Докато не го видиш, не го разбираш. Чисто визуално това са много разширени зеници, които не реагират на светлина. И уплах. Човекът усеща, че нещо много сериозно се случва с него. И не знае дали ще може да прескочи.“ Не всичко е толкова драматично, макар че човешкият живот, казва ми, наистина е много крехък понякога. „Но пък организмът има уникални механизми, които тялото си е изградило и до които прибягва, за да се самосъхрани. Прекрасното в нашата работа

T H E S P I R IT I S S U E

ЕДНА НОЩ... В СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НАЙ-ЦЕННОТО, КОЕТО ПРИТЕЖАВАМЕ, Е ВСЪЩНОСТ И ЕДИНСТВЕНОТО – ЖИВОТА СИ е да виждаш абсолютно всеки един от тях.“ Доколкото проумявам, нощните смени носят лек биполярен характер: или много динамично, или много спокойно. Около полунощ спират да идват пациенти, които сами са се усъмнили, че нещо не е наред, намалява работата и екипът ляга да спи, ако има такава възможност. При нужда ги будят, когато дойде линейка, понякога по 4–5 пъти, а понякога самите медици се събуждат към 6:30. „Усещането, когато започваш да работиш в болница, е много странно. Поне за мен беше така. Осъзнаваш с цялото си тяло и го проумяваш по нов начин, че от теб зависят нещата. Дали ще се погрижиш за пациента, дали ще успееш да се справиш. Може да се изсипят десет линейки. И всеки е спешен.“ „Днес беше такъв ден – разказва ми за току-що привършилата дневна смяна. – В рамките на 5–10 минути дойдоха три линейки, като едната беше с пациент, който в момента получаваше инсулт, а втората – с инфаркт. А отвън в коридора чакат други пациенти, но с нетолкова спешни показатели. Лекарката беше като разпределител: „Ти прави ЕКГ, ти слагай абокат, ти вземи кръв, ти прави еди-какво си“. Получи се като

BACKSTAG E

танц – с другата медицинска сестра неусетно си приехме различните задължения, без дори да се разбираме на глас, всеки се пресягаше в своя си посока и нито за секунда не си пречехме. Влизаш в ритъм, имаш две крачки от станцията до шкафа, и две крачки към лекаря.“ Представям си

ВАЛС СЪС СПРИНЦОВКИ,

докато говори. Елегантно, без видимо усилие и изключително ефективно. Вероятно това са последните думи, ползвани някога в контекста на българското здравеопазване. „От адреналина изтръпваш целият, съсредоточаваш се и знаеш, че трябва да действаш хем бързо, хем внимателно, да не бъркаш. Да наблюдаваш и останалите в стаята, за да предугадиш евентуално следващата стъпка.“ В някои аспекти пък работата е като всички останали и започва с това да си подредиш работното място. В техния случай това включва

проверка дали всички абокати, спринцовки и т.н. са заредени на „станцията“, както я наричат. „Ако не, отваряш шкафа и се подготвяш. Това ти трябва, за да можеш да реагираш бързо, когато дойде спешен пациент.“ Тук е важно да обясним разликата между спешен и неотложен: ако състоянието е животозастрашаващо или има опасност в идните минути или 2–3 часа рязко да се влоши качеството на живот на човека, се причислява към първата категория; неотложно е всичко останало. Това обяснява и защо счупена ръка например не е спешно състояние и отстъпва пред пациент с инфаркт. „Днес имахме много динамични случаи: майка на няколкоседмично бебе, за която имахме съмнения за прееклампсия – това е спешно състояние, свързвано с бременни, и много рядко се проявява при вече родили жени; имахме пациент, който нахлу в кабинета с думите: „Получавам анафилактичен шок“, но се оказа, че редовно приема наркотици и с годините е забелязал, че задухът, който получава, е същият симптом и у онези с тежка алергична реакция... т.е. лъже, за да му обърнат внимание и да си няма проблеми.“ Всъщност, прекъсвам аз, в болницата сте там, за да помагате на пациента, не да го съдите. „Да,

НИЕ НЕ СМЕ ТАМ ДА ГИ СЪДИМ.

Какво хората правят с тялото си, дори и ако са нарушили закона – защото наркотиците все пак са нелегални – това не е наша работа. Единствено ако имаме подозрение, че има друг пострадал, че става въпрос за вина, тогава се намесва полицията.“ Научавам, че в „Пирогов“ има четирима униформени отпред и те обикалят по стаите, за да търсят такива случаи. В кардиологичната болница мнозинството от пациентите са с друга насоченост обаче. Интересна е невидимата йерархия. На първия етаж, където е входът за линейките, е спешното. Ако пациент е за хоспитализация, той отива в интензивното или в клиниката. Затова се води, че лекарите в интензивното не обичат спешното, а тези в клиниката пък се дразнят на интензивното – защото всеки предишен етап докарва повече работа на съответния екип. „Какво, оказва се, че никой не обича да работи?“, питам хем саркастично, хем предвкусвам отговора. „Е, не че не обича,

но си е още допълнителен стрес. Аз съм още новак и сигурно ме мислят за идеалист, но нали затова сме там? Защото искаме да лекуваме хора, защото медицината ни е интересна. За съжаление, забелязвам сред възрастните колеги, че губят връзката с пациента. Но не са били такива винаги, системата ги прави безразлични. А виждам и ужасно арогантни пациенти, които отправят заплахи. Трябва да има повече взаимно търпение и уважение.“ Смее се на въпроса ми, който и преди съм задавала на медици: доколко професията е наука и доколко – изкуство. „Срещам различни подходи. Иска се и от двете по много. И все пак, за да бъде изкуство медицината, трябва да минат ужасно много години. Трябва лекарят да има здравата основа, която идва с десетилетия практика, за да открива личен подход към пациента и да го превърне в изкуство.“ *Поради естеството на животоспасяващата професия нямаше възможност член на нашия екип да работи в болница за един ден. Затова ни помага медицинска сестра в голяма кардиологична болница в София.

СЛУШАНЕ С РАЗБИРАНЕ ЗАЩО СТОМАТОЛОГЪТ ОСВЕН ДОБЪР ЛЕКАР

ТРЯБВА ДА Е И ДОБЪР СЛУШАТЕЛ?

Евелин Цанева, снимки: Юлиян Донов

ое е най-важното за един зъболекар – да е доказан специалист, да провежда правилното лечение, да има признанието на пациентите си? Всичко това, но не само. Добрият стоматолог трябва да умее да се вслуша в пациента и да бъде съпричастен с проблема му, казва д-р Бранимир Кирилов, имплантолог и орален хирург с над 20-годишен опит. И ако в училище децата често получават задача „четене с разбиране“, то в ръководената от него клиника Medical Dent „слушането с разбиране“ е първата и най-важна крачка, с която започва лечението. „Това, което ни отличава от останалите, е, че акцентираме много върху изясняването на проблема и създаването на лечебния план. Водени сме от принципа, че когато лекуваме човек, трябва да му дадем най-доброто“, казва д-р Кирилов. От създаването на клиниката до момента през нея са преминали над 12 000 пациенти, а всеки разговор с тях е бил ценен урок за стоматолозите в екипа, които непрекъснато се усъвършенстват, за да могат да приложат най-добрите световни практики и да са в крак

T H E S P I R IT I S S U E

с последните тенденции и технологии в денталната медицина. Именно новите технологии в съвременната стоматология занапред ще играят все по-важна роля, убеден е д-р Бранимир Кирилов, по чиято инициатива в Medical Dent вече работи

ПЪРВИЯТ ПО РОДА СИ „ДИГИТАЛЕН ЕТАЖ“,

с който цикълът на лечението се затваря на едно място. Така с помощта на последно поколение високотехнологично оборудване много от дейностите, извършвани предимно на ръка, вече са дигитализирани. Първите резултати в клиниката са налице: подобро планиране, по-кратко лечение и не на последно място – по-голяма точност и контрол върху целия процес. „Ако трябва да направя сравнение, то би било с промяната при въвеждането на компютъра на мястото на пишещата машина. Така например планирането, за което говорим, досега се правеше на базата на гипсови модели, а вече имаме специален софтуер – вземането на отпечатък от устата на пациента се извършва с камера, а моделирането на зъба, което правехме с помощта на восък, също вече е дигитално“, коментира д-р Кирилов.

З Д РАВЕ

Наблюденията му показват, че лечение, което до момента е отнемало седмици, вече може да бъде извършено и в рамките на едно посещение. А това със сигурност е добра новина за пациентите, особено за онези, при които посещението на зъболекарския кабинет е повод за страх заради очакваната болка. Проблем, който в Medical Dent не подценяват и за който също имат решение, е обезболяването. То дълго време беше отричано, но според д-р Бранимир Кирилов именно неупотребата му е причината да има цяло поколение пациенти, които се страхуват от стоматологичните процедури. Той обаче уверява, че обезболяването е нещо напълно приемливо и необходимо. Опитът сочи, че дори и при най-боязливите пациенти след няколко процедури с упойка страхът постепенно изчезва. Тук д-р Кирилов обръща внимание на

ОЩЕ ЕДИН МИТ ЗА БОЛКАТА –

че тя е неизбежна част от поставянето на зъбни импланти и че процедурата крие риск от усложнения. За опитния лекар подобно безпокойство е неоснователно. Какво обаче поражда страхове у пациентите? „При поставянето на имплант няма никаква

болка и е по-безобидно от ваденето на зъб. Може да се стигне до усложнения, когато проблемът не е решен дълго след изваждането на зъба, което би могло да доведе до загуба на тъкани като кост или венец. Тогава се налагат серия операции за възстановяване на тъканите, за да може накрая да имаме здрав зъб, който изглежда и естетически добре“, разяснява д-р Кирилов. И отбелязва, че усмивката е не по-малко важна и пациентите все по-често се възползват от популярния напоследък smile design. Има ли обаче универсална формула за красота, подходяща за всеки?

„НЯМА ФОРМУЛА. ВСИЧКО КРАСИВО Е ВЪПРОС НА ПРОПОРЦИИ“,

казва той и допълва, че идеалните такива могат да бъдат постигнати отново благодарение на технологиите. С помощта на специален софтуер пациентът може да види как ще изглежда усмивката му спрямо пропорциите на лицето още преди работата на стоматолога да започне. И все пак има едно универсално правило за хубавата усмивка, си мисля. Добре е тя да се случва по-често и по всякакви поводи, както съветва д-р Кирилов.

ПРИ ПОСТАВЯНЕТО НА ИМПЛАНТ НЯМА НИКАКВА БОЛКА И Е ПО-БЕЗОБИДНО ОТ ВАДЕНЕТО НА ЗЪБ.

НЯМА ЗАМЕСТИТЕЛ НА ОПИТА ЗЕЛЕНОТО БЪДЕЩЕ ВЕЧЕ ЗАПОЧНА

Емилия Колева

етният брой на PREMIUM Lifestyle обикновено се чете на плажа, на някоя тераса на шарена сянка с ледено просеко в ръка, на борда на дълъг полет до екзотичен остров или пък на палубата на яхта, плаваща покрай живописния Лазурен бряг. Затова и голяма част от статиите на нашите страници ще допълват прекрасно горните преживявания. Има обаче и такива теми, за които времето и мястото са без значение. Защото са важни – за нас, за децата ни и за децата на децата ни, които ей сега ще се появят (нищо, че сме на 30+). Именно такава е темата за отговорното отношение към енергийните ресурси и към съзнателния избор да живеем „зелено“. Защо една от най-големите чуждестранни компании, инвестиращи в строителство на офис сгради у нас, избира да увеличи разхода си с до 30%, за да спести средства на наемателите си?

T H E S P I R IT I S S U E

Питаме изпълнителния директор на Raiffeisen Property Management Bulgaria Адина Уелш и мениджърa на проекта Expo 2000 Office Park Бернд Щайнгрубер. „През 2004 г. с Raiffeisen Property Holding International решихме да строим сгради единствено със специално „зелено“ сертифициране. Изборът беше между три системи: LEED, BREEAM и DGNB. BREEAM е британската методология, но смятам, че тя е по-приложима за по-мащабни обекти. При нея се обръща особено внимание на рециклирането. Затова, намирайки се в една от найоживените части на столицата, трябва да се съобразяваме със съществуващата инфраструктура и типа строителство, което вече е било определено от управата на града. DGNB също е чудесна

СГРА Д И

система, но тя е насочена повече към скандинавските страни“, започва обяснението си Адина Уелш. Как се спират точно на LEED сертифицирането? Отговорът се крие в разпределението на критериите и тежестта между тях. При LEED най-значима е степента на спестяването на енергия – 35%. Според г-жа Уелш това е особено важно в страна като България, която има най-ниските цени на енергия в Европа, защото в дългосрочен план тенденцията би могла да бъде само в една посока – нагоре. 15% е тежестта на критерия „качество на офис средата“, а именно това е и онова, което нашите наематели виждат и ползват. „С последното допълнение към Expo 2000 Office Park, Phase 4, успяхме да постигнем 92 от общо 102 точки, което ни квалифицира за LEED Platinum сертификат. За последните 12 месеца са присъдени само 2 такива в Югоизточна Европа – на нашата сграда и на още една в Букурещ“, казва изпълнителният директор на Raiffeisen Property Management Bulgaria. Тя пояснява, че „това е нещо голямо, защото увеличава разхода ни за строителство с поне 20-30 процента. Нашата цел обаче е да инвестираме дългосрочно, защото вярваме, че в бъдеще ще продължава да

ДОБАВЯ СТОЙНОСТ КЪМ НАШИТЕ СГРАДИ.

Това всъщност е независимо сертифициране на качеството на материалите и на нашите усилия в посока спестяване на енергия.“ В края на краищата от този подход са облагодетелствани наемателите на сградата чрез по-ниските разходи за режийни, преимущество е и за техните служители, които работят в по-добра офис среда. Последното допълнение към Expo 2000 Office Park, Phase 4, чиято красива фасада вероятно сте забелязали на столичния булевард „Никола Вапцаров“, е единствената сграда в София, която използва охлаждащи тавани – това означава, че неприятното течение на традиционните вентилационни системи го няма. „Фасадата ни също е иновативна – съставена от 3 слоя стъкло, а при отварянето на един прозорец климатичната система спира, както при хотелите. Това е доста скъпа система за офис сграда, а ние сме единствените, които я ползват, тъй като наистина искаме да избегнем ненужното потребление на енергийни ресурси. Стараем се да съхраним тези ресурси, като изолираме сградата от външната среда“, обяснява мениджърът на проекта, Бернд Щайнгрубер. „От друга страна, наша цел – донякъде може би мисия – е да привлечем наемателите като наши съмишленици и те самите да образоват и да възпитат у своите служители отношение към темите, свързани с енергийна ефективност. Надяваме се, че ще предадат нататък към своите семейства и приятели.

LEED Sustainable sites 26% Water efficiency Energy and atmosphere Materials and resources Indoor environmental quality

10% 35% 14% 15%

BREEAM Management Health and well-being Energy Transport Water Materials Waste Land use and ecology Pollution

12% 15% 19% 8% 6% 12% 8% 10% 10%

DGNB Denmark Environmental quality Economic quality Sociocultural and functional quality Technical quality Process quality

22.5% 22.5% 22.5% 22.5% 10%

LEED, BREEAM и DGNB са трите системи за зелено сертифициране на сгради

е най-доброто решение, особено в страна, в която има четири сезона. „Тук няма слънце постоянно, няма вятър постоянно, а понякога пък има прекалено много от всичко“, смее се Адина. Когато започва строежът на метрото до столичния бул. „Черни връх“, подводните води изчезват напълно. Затова при Phase 4 от компанията решават да направят огромен воден резервоар, който използват отчасти за подобен тип охлаждане и отопление. „Докато работеше системата във Phase 3, спестените енергия и газови емисии се равняват на това да засадиш гора с размерите на парка на НДК. Толкова успяхме да спестим и това е ефектът, който зелените технологии биха могли да имат върху града“, разсъждават Адина и Бернд, докато показват схеми, чертежи и снимки от целия процес. „Научихме уроците си от Phase 3 и затова във Phase 4 използваме смесена система. Опитът няма заместител – затова продължаваме да се усъвършенстваме и да се стремим да сме отговорни за бъдещето, защото то зависи от нас“, завършва Адина и ме оставя с усещането, че съм заразена. От енергията � и от философията за това, че си струва да инвестираш в доброто на децата си. Ефектът от това не е моментален, но е важно да държим светната „зелената лампа“ в съзнанието си – с малки стъпки, всеки ден.

ПРОМЯНАТА ЗАПОЧВА ОТ САМИТЕ НАС“,

допълва философията на компанията г-жа Уелш. „При предишната ни сграда, Phase 3, използвахме супериновативна технология за охлаждане и отопление чрез подземните води. Наложи се да проучваме в продължение на 3 години, за да се сдобием с всички разрешителни. Използвахме факта, че подземните води са с постоянна температура и има разлика с тази на околната среда. През зимата тя се ползва за отопление, а през лятото – за охлаждане. Много добре измислен механизъм“, ентусиазирано разказва г-н Щайнгрубер. Системата работи чудесно за около година, през която са постигнати много добри резултати по отношение на спестяването. Подземните води обаче изведнъж изчезват, и то напълно. Това е всъщност и рискът при използването на природни ресурси – понякога ги има, понякога ги няма. Тогава ръководният екип разбира, че да заложиш изцяло на зелени технологии също не

5-ЗВЕЗДНО ПОЧИСТВАНЕ

Андреа Пунчева, снимки: Иван Матев

ече бизнесът беше потръгнал и вървеше успешно, когато един ден ми се обади жена и още с представянето си ме стъписа: „Добър ден, аз съм дъщеря на ваш клиент. Нали с Александър Александров говоря – онзи с 5-звездното почистване?!“ Всъщност фирмата си има съвсем друго име, Клийнинг Сървис Тийм, но Александър отбелязва, че бизнесът му идва покрай неговата добра репутация в сферата и покрай препоръка от доволни настоящи клиенти като случая по-горе, а не заради реклами, каквито и досега – вече 4 години след създаването на фирмата – не е правил. Историята му определено е чудата. В продължение на 15 г. Александър, който е роден близо до Луковит, се занимава професионално с борба. Взима трудното решение да прекрати заради неуважителното отношение на държавата ни към спортистите. Фактът, че е разговорлив, първичен, сърдечен и дарен със забележителна природна интелигентност, лесно го прави един от най-интересните събеседници, които съм имала. Необичайните обстоятелства около това как започва компанията си са друг бонус на общуването. Преди години решава да помогне на свой приятел, който търси хигиенистка за офис, но понеже не успява да намери навреме, свършва работата сам. Не му казва и продължава да го

T H E S P I R IT I S S U E

НЕВИННО НЕДОРАЗУМЕНИЕ И ЕДИН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР ИМАТ СИЛАТА ДА СЪТВОРЯТ ЧУДЕСА прави, докато една вечер служителка в офиса го пита дали е от почистващата фирма. Александър не разбира въпроса правилно, а и фирма всъщност няма – само един човек със съвестен подход към работата. Оказва се, че жената познава още хора, чиито офиси имат нужда от обгрижване, а Александър си казва: „Защо пък не? Вместо да се прибера, защо да не свърша още малко работа?“. Тази работливост на фона на естественото човешко желание да се върнеш у дома след дълъг ден откровено ме смайва. Малцина виждат работата като шанс да се усъвършенстват, да открият какво им харесва, камо ли като благо. Но него го води и движи напред. Усетил от опит, че на пазара липсват качествени компании за чистота, започва собствен бизнес и създава Клийнинг Сървис Тийм. 4 години по-късно равносметката е, че макар и секторът да се разширява, единици са добрите фирми. А с времето добавят и нови услуги:

ПОДРЕЖДАТ ГАРДЕРОБА, НОСЯТ ДРЕХИ НА ХИМИЧЕСКО,

гладят ги или пък отменят клиента в други дребни задачи. За да се увери в „5-звездната“ услуга, Александър лично обучава всички нови служители. Първите два пъти ходи с тях на обекта, показва им как се прави, след което им го поверява. „Мисля, че съм си намерил мястото. Харесва ми, за мен е терапия животът да е чист и подреден. А и всеки ден научавам нещо ново.“ Парирам го с очевидния въпрос,

УСЛУГИ

за да избегнем клишета. „Как всеки ден? Какво научи вчера?“ „Вчера – сеща се, почти без да се замисля – трябваше да се кача на асансьор и да го почистя отгоре. Е, аз не знаех как, но се обърнах към асансьорния техник и с негова помощ стигнах до шахтата. Научих, че с правилния човек можеш да стигнеш навсякъде.“ Буквален урок, който е приложим и метафорично и който много напомня на израза „Няма „не мога“, има „не искам“. Малко след като откриват фирмата, получават огромна задача, която ги смайва: да почистят стадион „Васил Левски“ след Rammstein. „Трябваха ни 70 чистачи и 22 камиона с боклук. Това беше първата ми голяма поръчка след малките офиси. Сега гледам назад и виждам, че не съм бил готов за нея, но влязох с 200 км/ч и се справихме. Както казва баба ми: „По-добре да скочиш, отколкото да те бутнат“. За Александър работата е въпрос на чест:

НИЕ ТРЯБВА ДА СМЕ НЕВИДИМИ – ДА ВЛЕЗЕМ, ДА СВЪРШИМ РАБОТАТА СИ И ДА ИЗЛЕЗЕМ, БЕЗ ДА НИ ЗАБЕЛЕЖИ КЛИЕНТЪТ

50-ИЯ РОЖДЕН ДЕН НА ХРИСТО СТОИЧКОВ

преди 2 години го поема безвъзмездно. С усмивка си спомня този момент: „Бях до големите. Стремя се към това – не фирмата ни да е голяма като брой хора, но да правим нещата качествено“. Безкрайно интересен ми е неговият бизнес заради смесването на два свята: влиза в домовете и в офисите на някои от най-заможните хора у нас, същевременно обществото ни е свикнало да подценява този вид труд. „Истината е, че почистването не е просто почистване, но хората рядко си дават сметка. Обикновено правим асоциация с жените, които метат улиците. Всъщност, когато е добро, почистването е магия – всичко да е на правилното място. Ние трябва да сме невидими – да влезем, да свършим работата си и да излезем, без да ни забележи клиентът. Това не е просто бизнес, все пак ние сме в домовете на хората – няма по-скъпо от това. Човек влиза вкъщи след дълъг ден и това е един вид терапия: сяда на дивана, всичко около него е чисто, той се чувства спокойно, почива си и има повече време да прави онова, което иска.“ В сърцевината си услугата, която Клийнинг Сървис Тийм и вече 30-ината му колеги предлагат, е време. Свършвайки досадните задължения вместо нас, те ни подаряват часове за себе си, за семейството и приятелите ни, за нови хобита и развиване на умения. Или просто за почивка и сън. Кой казва, че чистенето не може да направи света малко по-добър?

ЕДИН ДЕН…

В ЦЕХА ЗА

МЕБЕЛИ

Евелин Цанева,

снимки: Юлиян Донов

алко преди 10 часа сутринта пътувам към фабриката на Ester SPS, която днес ще оглавя. В добро настроение съм, а по радиото звучи любимото ми сутрешно предаване. „Броени минути остават до края на днешното издание, приятели. Сигурно вече сте на работа отдавна, а ако в момента отивате натам, то вие сте щастливци, защото вероятно сте шефовете. Следващата песен е за вас“, казва водещият. Подсмихвам се, без да знам, че тези думи ще намерят своето продължение съвсем скоро. Пристигам на работното си място, където вече ме очакват новите колеги. Поздравявам ги и не пропускам да отбележа, че днес съм шефката, нали така? „Шефка си, а сега си облечи работното облекло“, отвръща ми основателят на компанията Никола Петров, когото всички тук наричат просто Коко. Под работно облекло разбирайте престилка, която ще ми е необходима, докато режа плоскости за мебелите. Тук всички работят рамо до рамо, думата „шеф“ е забранена, а хората от колектива са като семейство – с всичките невидими уточнения, идващи от това определение. Първата работа за деня е разпределението на задачите. То се прави от Никола – традиционния пръв в офиса.

ДЕНЯТ МУ ЗАПОЧВА В 5 СУТРИНТА

„Сигурно никога не си ставала толкова рано?“, сръчква ме. Връщам му топката с уточнение, че до неотдавна моят ден на радиоводещ в сутрешен блок започваше по същото време. Вече откриваме общо помежду ни въпреки иначе коренно различните ни занаяти: и двамата с Никола знаем, че когато обичаш работата си, тя не е тежка. Подходящо екипирана със съответното облекло и неподходящо

T H E S P I R IT I S S U E

ТУК ДУМАТА ШЕФ Е ЗАБРАНЕНА, А РАБОТАТА Е ОТГОВОРНОСТ НА ВСИЧКИ високи обувки, влизам в цеха, където бързо осъзнавам, че да конструирам дори малък шкаф не е лесно. Даже с помощ от професионалистите и стриктно спазване на чертежа. Започвам с рязането на плоскостите, което неминуемо води до закачки да внимавам с пръстите. Дали заради късмета на начинаещия или заради неосъзнати заложби, след няколко парчета бракуван материал вече имам необходимия брой плоскости и пълен набор пръсти. Следва поставяне на кант, пръскане с боя, сглобяване, проверка и контрол по качеството… и малка доза срам – след цял ден работа резултатът е малък шкаф. Когато нямат чирак за компания, екипът тук се справя с далеч по-сложни предизвикателства за същото време. От реализацията на изцяло индивидуални интериорни решения, през мебелите за едни от най-взискателните хотели в Белгия и Франция, до обзавеждането на студиото на риалити формат, който се излъчи за пръв път в България. Предизвикателствата си струват, след като видиш резултата от труда си и той ти носи удовлетворение, каквото аз самата изпитах. След деня, прекаран в Ester SPS, се уверих, че основната съставка на успеха е именно екипът.

BACKSTAG E

„ДОРИ КОГАТО НЯКОЙ СГРЕШИ, НЕ СЕ КАРАМ.

Напротив, показвам как трябва да се правят нещата, давам пример и работя наравно с останалите“, споделя философията си за изграждането на екипа Никола. Убеден е, че доброто отношение към хората се връща във времето: „Имаме колега, който всеки ден идва от Радомир и не е закъснял нито веднъж; имахме колега, на

Коко и Виолета – партньори в живота и в бизнеса, заедно с екипа

когото му предстоеше операция и всички заедно го подкрепихме. Ние сме едно цяло. В компанията сме отговорни на първо място за хората и техните семейства и едва тогава за всичко останало“, казва Коко. Съвсем случайно, докато разговаряме, доволен клиент му изпраща благодарност и споделя отлични отзиви в социалните мрежи. Едва ли е нужно друго доказателство, че управляваш екипа си добре.

ПАРИ

В ДУХА НА

ЛЯТОТО ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ НА БАНКА ДСК СЪС СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ

Теодора Георгиева

ятото е сезон на безгрижие, вълнуващи пътувания и повече време за нас и семейството. През този период от годината сякаш ни вълнува само позитивното, а някои (понякога досадни) задължения остават настрана. От Банка ДСК знаят това и помагат лятото ни да е още по-безгрижно и да се отдадем на удоволствията, които вървят ръка за ръка с него. Затова през летните месеци „Стандартен потребителски кредит“ идва

T H E S P I R IT I S S U E

С ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ УСЛОВИЯ И МНОГО ИЗНЕНАДИ.

Като доверен партньор във всяко начинание Банка ДСК предоставя правото на допълнителна лихвена отстъпка при включване в програма за обвързани продажби „ДСК Партньори плюс“ при превод на работна заплата по сметка в банката. Това от своя страна носи допълнително предимство, като не е необходимо да се предоставя удостоверение за доходите. Освен правото на допълнителна лихвена отстъпка сега има и възможност за договаряне на гратисен период до 3 месеца. Така за нас остава само да се отпуснем и да изживеем летните дни необезпокоявано.

ПРЕДЛАГАНЕТО

ОПРЕДЕЛЯ ТЪРСЕНЕТО

КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ „БАБА ПЕНКА“ ЗА ХАЗАРТА И МЕДИИТЕ?

Андреа Пунчева

ъв времето, когато работех в телевизионните новини, в нюзрума постоянно витаеше духът на „баба Пенка“. Химера, която обаче ние всички си представяхме много ясно, сякаш лично я познавахме. „Правим новините така, че да ни разбере и баба Пенка от някое дълбоко село, която няма интернет, не е прочела за станалото по-рано някъде по сайтовете и не говори чужди езици.“ С други думи – в 60 секунди да дадем контекст, да не използваме сложен език, да начертаем основните щрихи, да покажем две-три различни гледни точки. Цяла България пише за „баба Пенка“. Говоря за медиите у нас, но се чувствайте свободни всеки път да добавяте мислено в началото на изречението „и по света“. Медиите у нас търсят най-малкото общо кратно на интелекта и вниманието. Защото, както продуцентите обичат да обясняват, никой не се интересува от международни новини и никой няма търпението да вникне в детайлите. И ми се наложи като международен редактор да обяснявам на продуцента си защо не може да покажем кадър, в който журналист е прострелян – притеснението на прекия ми началник тогава беше, че

„ВСИЧКИ ДРУГИ ЩЕ ГО ПОКАЖАТ, САМО НИЕ ЛИ НЯМА?!“.

Убедих я в правотата си, че убийство не се показва по национална телевизия, независимо от рейтинга. И естествено никоя друга телевизия не показа тези кадри. Медиите у нас се подчиняват гласно и негласно (с минимални изключения – благодаря ви, колеги!) на разбирането, че търсенето определя предлагането. Вярват, че ситуацията е аксиоматична и не могат да я променят – затова се съобразяват. Медиите у нас не осъзнават, че публиката търси кратки новини и кликва на „Скандал!“ и „Шокиращо“, защото това им се предлага

T H E S P I R IT I S S U E

и така е оформено поведението им. Ако всички медии заедно вземат решение, че ще предлагат качествен продукт, който да е аналитичен, а не търсещ сензация, и публиката ще започне да го търси. Могат да водят вкуса, не да го следват. Медиите у нас трябва да осъзнаят отговорността си да проявяват морален филтър и той да е с по-голяма тежест от филтъра какво харесва публиката. Ще кажете – това е идеалистично и води до производството на медиен продукт, който не е интересен и грабващ за публиката. Да, ама не. Търсенето определя предлагането, но и предлагането определя търсенето. „Баба Пенка“ е главен герой отново: търси се най-малкото общо кратно в рекламите на националната лотария, показват се „обикновени“ хора, често от провинцията, печелещи огромни суми. Забелязвате ли колко от тях също са пенсионери или безработни? Съжалявам, ако разочаровам някого, но пари не се изкарват

ИЗ БРАНО ОТ УСЛУГИ PR E M I U M . BG

бързо и лесно, така както не се прави и хубаво тяло бързо и лесно. Българинът твърди, че живее бедно, но често не прави нищо, за да излезе от ситуацията, и остава пасивен получател на живота. Каквото му поднесе – това. Хазартът е болест, а рекламирането му като източник на надежда е пошло и лицемерно. Хората търкат билетчета до припадък не само заради краткото удоволствие и адреналина, но и заради толкова лесния достъп до билетчетата: те са в почти всички магазини, на касите заедно с шоколадчета и цигари. Ако питате маркетолозите, ще ви обяснят, че до касите съвсем нарочно се поставят т.нар. impulse purchases – продукти за удоволствие (не от първа необходимост) с ниска цена и малък обем. Разчитат на елементарния човешки импулс: „Какво толкова, два лева? Нека се наградя с нещо дребно“. Тези два лева ядат от пенсиите, от заплатите, но най-вече от интелекта на обществото. Правят го по-елементарно и поподатливо на манипулация.

Редно е и магазините да използват гореспоменатия

МОРАЛЕН ФИЛТЪР ПРЕДИ ФИНАНСОВИЯ,

отхвърляйки партньорство с лотарията. Същото важи и за други бизнеси, при това не само за билетчетата. Всеки един от нас живее в това общество и би следвало да участва в повишаването на качеството му на живот. За съжаление, масово се мисли не дългосрочно, а за утре и за идната седмица. Затова толкова популярен, но и пагубен, е лесният път. Вярно е за новините и рейтингите им, важи и за лотарията. Но ако предишните поколения бяха мислили дългосрочно, то „баба Пенка“ нямаше да има нужда от смлени и предварително сдъвкани новини. И нямаше да живее толкова зле, че да търси надежда в билетчета. Пенка не е била цял живот баба. Сега е времето да я отгледаме да порасне мислеща, активна, за да може един ден „баба Пенка“ да движи зрителя на бъдещето напред – а не да бъде най-малко общо кратно.

*Или както нашега възкликна един приятел, след като прочете текста, „Предлагането определя търкането“

Г УРМЕ

СИНЯТА АРОМАТНА КАПКА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

Антония Стоилова

асът е 7:30 сутринта, а алармата на будилника безпощадно звъни, без да я интересува, че съм легнала едва преди няколко часа. С леко притворени очи отивам до кухнята и някак машинално развъртам „Кубинката“, слагам вода и я пълня с необходимата доза от най-ароматното кафе MOGI. Нетърпеливо изчаквам то да стане и да го сипя ритуално в синята си чаша. Отпивам първата глътка и като че ли чак тогава всичките ми сетива се пробуждат от съня и започват да ми служат вярно. Сигурна съм, че при много от вас е така. В крайна сметка кафето е втората най-консумирана напитка в света и за това си има причина. То е радост и почивка, повод за размисъл, вдъхновение и споделеност, прекрасен ритуал, време за приятелски разговор, за усмивка или просто едно от нещата, без които не можем във всекидневието си. Това е и причината да поговорим с Моника Форчела, създателката на MOGI Cafe, което наскоро стъпи на българския пазар и безкомпромисно си спечели симпатиите не само на обикновения потребител, а и на истинските ценители на напитката.

Моника, опишете се с няколко думи. Млад италиански предприемач. Обичам живота и притежавам набито око за мода и дизайн. Как се роди идеята за MOGI? Семейството ми е в бизнеса с разпространение на кафе от 35 години. Реално съм израснала в тази среда, аз съм част от него и то е част от мен. Благодарение на родителите си винаги съм прекарвала време в света на кафето, но с годините поисках да направя нещо повече от това просто да го разпространявам, исках да създам нещо различно – марка, която да отразява моята идея за света, а именно причудливо откритие на това, което е красотата за мен.

T H E S P I R IT I S S U E

ДОРИ КАФЕТО МОЖЕ ДА Е ШИК Значи всичко започва с красотата. А каква е ролята на името? То идва от моето и това на брат ми – MОnica и GIanluigi. Той е другата част от MOGI, без която не мога. Освен с него имам щастието да работя и с прекрасен екип от професионалисти, без които компанията нямаше да е същата: енергичният ни мениджър по износ Мануела, творческият ни директор Елоиз, който вдъхва живот на най-прекрасните дизайнерски визии и проекти, пиарът ни Мирча, която може да убеди човек във всичко, и не на последно място Кристиан и Фабио, двамата техници, които могат да поправят всяка машина, без изключение. Какво представлява процесът – от подбирането на зърната до поставянето им в разкошните дизайнерски опаковки? Имам бакалавърска степен по агрономия, така че сама подбирам зърната. Те пристигат от Латинска Америка в Женева, където имаме специално място за съхранение. Оттам с помощта на специалист по изпичането на кафето решаваме как да изпечем всяка отделна партида, смиламе го, пакетираме… et voilà! Какви са трудностите, с които се сблъсква индустрията? Търсенето е голямо, почти няма човек, който да не се събужда с чаша ароматно кафе. Но малко от нас се изправят пред голата истина, че кафените зърна са продукт, който идва от природата и всички ние трябва да зачитаме естествения им цикъл на производство. В кои страни се изнася? Вече в България, в много страни от Северна Европа, но преди всичко в Тайван, Тайланд, Австралия, САЩ, Хонконг, Китай. В Шанхай открихме и кафене. Там еспресото все още е екзотичен продукт, но смятаме да променим това.

За кафето разбрах покрай събитие, където участвахте. Каква е ролята на тези партньорства? Така е, за нас събитията са важни, MOGI си сътрудничи с много марки. Истината е, че те ни избират, защото ние сме дискретни, уважавани и смея да твърдя – шик. С високо позиционираните брандове споделяме едни и същи ценности и едно и също отношение: елегантността не се крие в парите, тя е въпрос на стил и образование. В общо сътрудничество ние успяваме да задоволим дори изключително взискателните клиенти. Част от събитията, на които MOGI присъства, са свързани с дизайн и мода, с елитни колоездачни състезания, яхтинг събития и приеми, галавечери, ТЕDx събития и още. Списъкът продължава да расте и това ни радва.

На фона на вече силното начало за компанията, какви са приоритетите ви за бизнеса, какви са следващите стъпки? Очевидно, да завладеем света! Но нека оставим шегата настрана. Ние сме малък бизнес и искаме да действаме плавно, стъпка по стъпка, фокусирайки се върху онези пазари, които се разрастват, и там, където хората тепърва започват да откриват найдоброто от италианския стил. Кое е най-впечатляващото място, където сте пили чаша ароматно кафе – на някоя красива яхта или кокетно кафене на брега на морето? Oh là là! – труден въпрос. Моят избор е да пия еспресото си рано сутринта, докато наблюдавам Средиземно море от някое живописно местенце в Чирчео, природен парк в района на Лацио, близо до Рим. Това е едно от любимите ми места. Ако някой ме попита как си представям Рая, то това е той. Ако пък попитате нашия пиар, тя без колебание ще избере да се любува на дълго кафе, направено от Lady Blue, от последния етаж на Prince's Building, където се намира ресторант SEVVA. Това е едно от топместата в Хонконг и MOGI се предлага там. Творческият ни директор Елоиз ще предпочете английската провинция, а мениджърът по износа Мануела със сигурност ще избере Параджи, в близост до Женева. Представям си я да отпива капучино, седяща на палубата на някоя яхта. Предполагам, за всеки е различно, затова най-доброто място, където да се наслаждавате на нашето кафе, е там, където се чувствате добре.

500 ДУШИ

РАЗХОДКА ОТ ЛОЗЕТО ДО МАСАТА

В ИМЕТО НА ЧАША ВИНО

Андреа Пунчева

ма две големи удоволствия, когато говорим за вино. Да го пиеш, разбира се, и да пишеш за него. В този брой отделяме специална емоция и място на алкохолните изкушения и затова помолихме една от водещите изби у нас да ни позволи да надникнем – макар само за един ден – в процеса на произвеждане на дионисиевата напитка. На магистралата към Свиленград получавам обаждане, че Katarzyna Estate, накъдето сме се запътили, току-що се е наредила в топ 10 в света за най-добра сира на конкурса Syrah du Monde (повече в карето): чудесна новина за българската репутация и потвърждение, че онова, което предстои да видим, е специално. Сред напечените от майското слънце лозя и красиво оцветените бъчви на избата ни посрещат близнаците Свилен и Иван Кисьови. Те са технолозите на винарната и са вторите най-разпознаваеми лица на Katarzyna след управляващия директор Цветелина Николова. Те създават над 50-те вина на марката и работата им включва всичко: от наглеждане на лозята до безкрайна дегустация на продукцията. Както те казват, тероарът е всичко или нищо: той е почвата,

T H E S P I R IT I S S U E

климатът, лозето... но е нищо, защото без усилията на екипа не може да бъде изразен. Ако говорим за „всичко“, това са 7000 декара лозя на ничия земя – на метри от ГКПП Капитан Андреево, мястото до 1989 г. не е било смятано за собственост на никоя от трите държави. Така близо до Турция и Гърция, тук слънцето е силно и ярко, почвата е изключително плодородна и готова да се отблагодари на ръката, която я обгрижва. 70% от лозята са за сортове за червено вино, останалите са бяло. 1000 декара са със сертификат за

БИО ПРОДУКЦИЯ, КОЯТО ТЕПЪРВА ЩЕ РАСТЕ,

казват ми близнаците. Те постоянно се допълват и си довършват изреченията, но всъщност дори и визуално се различават след кратко време в компанията им. Освен това Свилен е левичар, предпочита поизявени вина и според Иван е малко по-спокоен. Иван пък предпочита по-пивки вина и се определя с по-късия фитил от двамата. Освен на лозята те са бащи и на две малки деца, момиче на Свилен и момче на Иван, родени… през 5 дена един от друг. По случайност, казват ми. „Разбира се, че се караме понякога, нали сме братя! Всеки има различно мнение, но не правим нещата еднолично. В спора се ражда истината. Търсим междинния момент, пък се оказва, че така се получава

Д ИОНИСИЙ

и най-хомогенният продукт. Тук не казваме: „Аз направих нещо“. Не. Екипът го прави, всички заедно.“ Магията на виното започва с качествено лозе, разбира се. Десетки хиляди часове човешки труд отиват в отглеждането на плодовете, а най-очакваният и същевременно натоварен момент е гроздоберът – от август до октомври, когато екипът на избата наброява над 500 души. „Лозовият масив е голям и всеки парцел си има точен момент на бране. Ето пример: когато дойде моментът да правим 11th Harvest мерло, което ще излезе на пазара скоро, започваме с 4-5 малки парцела, които сме наблюдавали през последните 12 години и знаем какво търсим от купажа от тези няколко лозя мерло. Изчакваме, за да го оберем възможно най-късно, за да бъде плодът най-зрял и с най-силни вкусови качества. Гроздето се приема на каси по 12–14 кг, сортира се, махат се недостатъците. Темперира се в хладилни камери за 24 ч. на около 12 градуса. И това се случва с всички бъдещи вина – общо по

2,5 МЛН. КГ ГРОЗДЕ ГОДИШНО.“

Съдовете за ферментация

Изронва се така, че на края на поточната линия да останат само зрънца грозде, което се бута в съд за ферментация с обем 10–15 кубични метра. Има общо 130 такива съда. „Можехме да имаме 65 двойно по-големи съда, но използваме метода на микровинификация, защото така се обработва продукцията в по-малки обеми; отделят се различните партиди и можем да ги управляваме по-добре“, обясняват Иван и Свилен. Продължавайки с примера за очакваното по-късно тази година вино 11th Harvest, двамата през усмивка разказват как работата им понякога изглежда като игра: „По 8 часа на ден смесваме няколкото вида мерло в различни пропорции, докато не ни хареса. Дегустираме, но в лабораторни условия“. Когато открият най-благородния вариант, го пращат към 400-литровите бъчви от изцяло френски дъб. В зависимост от сорта и качеството на гроздето там течността отлежава Скоро ще видим тези вина и на пазара Технолозите Свилен и Иван минимум 8–9 месеца, а за най-високия клас червени вина, какъвто е случаят с 11th Harvest – между 18 до 24 месеца. Това пък придава и поизразения му характер. „Най-евтините вина на всяка изба са много важни: те определят основното ниво, което бутилките в средния и високия ценови клас трябва да надхвърлят. Колкото по-хубаво е по-евтиното вино, толкова по-хубаво е скъпото. А малко хора осъзнават, че bag-in-box продуктите ни не се различават като качество от бутилираните. Просто трябва да се консумират по-бързо“, разказват главните технолози. Иван и Свилен Кисьови са в Katarzyna от първия ден на избата, дошли са тук едва 21-годишни. Макар и да са много видима част от марката, те подчертават, че трудът е общ. „Целият екип е млад, повечето са тук от началото. Виното носи почерка на хората, които го правят. И така, както бутилките ни – от тези за 9 лв. до резервата за 100 лв. – имат общи качества, които ги свързват, така всеки член на нашия екип е ключов за успеха на цялата изба. Всички заедно стоим зад продукта в чашата ви.“ НАЙ-НОВИЯТ ОТ 300 МЕДАЛА – SYRAH DU MONDE Огромен успех за България отбеляза Katarzyna Estate с позиция в Топ 10 на конкурса Syrah du Monde. Признанието е за втора поредна година, а отличената бутилка е Encore Syrah 2012, която получи и златен медал за 2018 г. Така България се нарежда сред най-добрите производители на вино в света, като доказва себе си като винена дестинация с качествена продукция, коментират от избата.

РЕ Ц Е ПТИ

ВИСОКИТЕ

ГРАДУСИ

СИ ОТИВАТ

По препоръка на носителя на Рекорд на Гинес Пенчо Пенчев

ай-добрата компания на горещото лято са спиртните напитки… стига да са съставка на умело приготвен коктейл. Оставете Мохитото да си почине тази година – ето четири предложения от нас за новата ви любима напитка .

SNOBAR

BOURBON KING

Украсете със стрък мента и голям резен прясна краставица.

Украсете с резен портокал.

50 мл джин 5 мл сироп краставица 150 мл тоник Schweppes

50 мл бърбън 10 мл фреш от портокал 4 даша Ангостура битер 150 мл Coca-Cola

PALOMA

50 мл текила 25 мл фреш розов грейпфрут 10 мл фреш лайм сок 10 мл сироп агаве 150 мл сода Schweppes

RUM-BA

30 мл тъмен ром 40 мл ликьор банан 10 мл фреш сок от лайм 5 мл захарен сироп

Украсете с кора от лайм и резен банан. Украсете с резен грейпфрут.

Метод: прави се директно в чаша за червено вино.

T H E S P I R IT I S S U E

Метод: прави се директно в чаша за уиски/Old Fashioned.

Метод: прави се директно във висока чаша за вода или в чаша за червено вино.

Метод: в шейкър с лед се смесват съставките за 6-7 секунди и се наливат свободно, без прецеждане, в чаша за мартини.

ЕДНА НОЩ…

ЗАД БАРА

Андреа Пунчева

сичко вървеше по план: успешно бях навила собствениците да ме пуснат за една вечер зад бара, приятели имаха покана да дойдат и да ми гледат сеира, бях взела менюто вкъщи и имах два дни да го науча, съответно чинно си правех „домашното“, зазубряйки рецепти вкъщи в течно състояние... и 24 часа преди смяната настъпи паниката. И настъпи здраво. Аз луда ли бях, че да реша, че мога да правя професионални коктейли там, където съставките са „домашно пюре от юзу“ и ракии по 80 лв. бутилката?! Очевидно бях отхапала по-голяма хапка. Не заради себе си – аз нямах какво да губя, но ако поставя бара и бизнеса им в неприятна ситуация, могат да загубят клиенти. И досега собствениците не знаят, че почти се бях отказала.

T H E S P I R IT I S S U E

ПОСВЕТЕН НА ВСЕКИ, ПОМИСЛИЛ СИ ПОНЕ ВЕДНЪЖ „ЗАЩО ПЪК ДА НЕ СИ ОТВОРЯ ЗАВЕДЕНИЕ?“ Първи урок: не можеш да запомниш 25 коктейла за два дни, дори и да си професионалист. Но казана дума, хвърлен камък. Втори урок: работният ден на бармана има три части, само средната от които е обаятелна. Предшествана е от чистене и заготовки. После купон и бакшиши. А накрая, когато краката едвам те държат – още чистене. Не помня последния път, когато адреналинът ми е бил толкова висок, колкото когато влязоха първите клиенти за деня. „Тяхната поръчка ти я правиш“, казва ми Пламен и спокойно показва бутилките, които ми трябват:

BACKSTAG E

„50/30/15/. И БОСИЛЕК.“

Знам достатъчно, за да продължа оттук нататък сама. Пропорциите са логични, изливам ги в по-малката чаша на шейкъра, напълвам по-голямата с лед почти догоре. Отривист удар с длан, за да се получи вакуум между двете, и след това... shake! Ледчетата се почукват по метала, а от звука по-късно ще започне да ме боли глава. Леко утешение е, че ми се удава. Двойна цедка и ето го в чашата – първия ми професионален коктейл. Трети урок: смесването на напитката обикновено отнема точно толкова време, колкото пръстите ви да измръзнат от леда в металния шейкър. Ето кой дава уроците: Пламен е един от двамата главни бармани днес, има завиден опит и се състезава в международни надпревари по миксология, последната – в Ирландия. Иван е вторият ми ментор – македонец, чиито умения допреди година и половина, когато започва тук, са стигали горе-долу до отварачка и бира. И изведнъж поръчките заваляват. А с тях – и пропорции и инструкции. Момчетата ми напомнят за „напляскването“ на ментата, докато те самите творят по един-два коктейла в дадения момент. Четвърти урок, а може би и най-сладък от всички за вечерта: несравнимо е удоволствието от това

Един от първите ми коктейли

ДА ВИДИШ НА СЕКУНДАТА ПЛОДОВЕТЕ ОТ ТРУДА СИ.

С първата глътка на човека срещу теб разбираш дали си си свършил работата добре – така различно от моята работа, където след месец или година може би (и това е голяяяямо „може би“) някой ще каже добра дума за статията. Създавам с ръцете си продукт, за който хората искат да плащат и се връщат за него отново и отново; равносметката е опияняващо хубава. Добре описва защо толкова много хора по цял свят харесват барманската професия. В някои отношения обаче професията е като всяка друга: на първите два коктейла усещах приятно изтръпване, когато чувах думите: „Това го правиш ти“. Но след това се гмуркаш в процеса и забравяш, че всъщност не работиш това. Бъркаш, смесваш, говориш си с клиентите, препоръчваш им и неусетно ги насочваш към наличните в момента алкохоли, виждаш къде някой от колегите изостава и му подаваш листо босилек или резен портокал. На четвъртия час мислех, че съм тук вече от месец. И един урок, който мога да предам и като съвет на вас: барманите имат предпочитани клиенти. Усмихнатите и възпитаните винаги печелят пред арогантни типове, които се опитват да изпъкват пред приятелите си със смешни поръчки. Бакшишът и да си редовен клиент също помагат, но бледнеят пред доброто отношение. И две думи за бакшиша. Наслада, но и отговорност: и утре да оправдаеш доверието, оставено днес заедно със сметката. Все пак всичко в бара се прави, за да си изкара добре клиентът и да продължи да се връща, дарявайки ти още от времето и изкараните си с труд пари. Но когато първият ти ден е последен, предполагам, че тази отговорност отпада и остава само чистото удоволствие. Под формата на 20 лв. от бакшиши. Ще ида в бара след няколко дни и ще ги върна обратно там, откъдето са дошли, разбира се. Но този път като клиент.

ЕДИН ДЕН… ПО ЛЮТИТЕ

ХЪЛМОВЕ КОГАТО СЕТИВАТА ТИ СА ЕДНОВРЕМЕННО ВЪВ ВЪЗТОРГ И АГОНИЯ

Антония Стоилова

ъбуждам се с усмивка, защото знам, че днес ще е различен ден. Колкото и да обичаш работата си, малко лютиво разнообразие винаги е добре дошло. В дадената юнска сряда то идва с влизането в ролята на Александър Кюркиев, основател на Chilli Hills. Като един истински фен на чушките – ама ония, дето ти запалват главата! – нямам търпение да се сблъскам с тях и да разбера как се създават най-лютите сосове в света. Част от деня ще прекарам във фермата на Александър в Кокаляне, ще мина и през лабораторията в Бояна и най-накрая в новооткрития магазин на столичната ул. „Солунска“ 29. Пристъпвам в стъкления офис във фермата. Денят на Сандо отдавна е започнал, защото едногодишната му дъщеричка е изиграла ролята на будилник. Вече е успял да организира графика си, да разпрати около 20-ина мейла и да направи заявките за деня. Посреща ме радушно и ми предлага чаша горещо кафе. Пикантният аромат се усеща дори във въздуха около нас. Огромният му двор е засят с над 70 вида чушки от цял свят, в това число Индия, Тайланд, Мексико и Индонезия, коя от коя по-нависоко в скалата на Сковил. Докато ме развежда наоколо, Александър ми разказва как всичко е започнало просто като експеримент и от любов към пиперливата за езика азиатска кухня.

T H E S P I R IT I S S U E

Снимки: Михаил Новаков

BACKSTAG E

От всяка точка на света, която е посещавал, си е носил лют сос или семена. Сега

СЕМЕТО Е ПРЕРАСНАЛО В КУЛТУРА

във всеки един смисъл на тази дума. След като сме се убедили, че всяко растение е получило нужната грижа – „те са като децата“, обръща се към мен Сандо, „сами си казват от какво имат нужда, стига да си достатъчно наблюдателен, за да го видиш“, – двамата се отправяме към цеха в Бояна. Там запретваме ръкави, слагаме необходимите престилки, ръкавици и маска и започваме с варенето на продуктите. Оказва се, че не са нужни само чушки, а и много други компоненти: морков, лайм, портокал, лук, печен чесън. За всеки сос си има рецепта, чието разработване се е получавало на принципа проба–грешка. Сандо уточнява, че всяка от тях е авторска и абсолютно умишлено е избягвал вече наложените стереотипи. Така например в новия им сос с Carolina Reaper (най-лютата чушка в света) вместо с традиционното манго той я смесва с българска черница и портокал. За него е важно да подчертае плодовия вкус на чушката и да придаде лека тръпчивост. След като вече сме готови с първата варка за деня, естественият ход на нещата е да я пробваме и ако е необходимо, да нанесем нужните корекции. Слагам миниатюрна капчица на върха на езика си. Малко преди да „подпаля“, долавям гладкостта на черницата и изтънчената тръпчивост на портокала, а след тях трайно се намества негово величество Лютото. С тази рецепта всичко минава по план. Проверили сме не само вкуса на готовия продукт лично, но и цвета. Изглежда, че тук компромис с качеството не се прави. Ако нещо не отговаря на най-високия стандарт, то е бракувано. Не се слагат оцветители и консерванти. Част от съставките са

ЕСТЕСТВЕН КОНСЕРВАНТ,

който помага на соса да се съхрани за по-дълго време. Такъв например е лаймът. Цветът пък идва от цвеклото, моркова и чушката. Докато чакаме сосът да изстине, със Сандо започваме подготовката на друг по нова рецепта, която да изпробваме, този път в съвсем малко

BACKSTAG E

количество. Не издавам съставките, отправяме към Chilli Hills Farm Shop – първия защото се надявам скоро да можете да го специализиран магазин за люти продукти. опитате сами – просто питайте кой е найРазбира се, взимаме и току-що направения сос новият им продукт. Пресипваме течността с нас. в 2 малки колби. Подавайки ми едната, След специализиран инструктаж Сандо ми разказва, че обича да носи експеримента със себе си. Причините: ЗАСТАВАМ ЗАД ТЕЗГЯХА. не можеш да опитваш повече от два или Тук може да се намерят не само подправки, три пъти на ден, защото вкусовите ти сухи маринати, сосове и различни видове салца рецептори се притъпяват. Ако го сложиш и сол, мед и шоколади, лимитирани серии от в джоба си, ще можеш да го пробваш върху новите продукти в партньорство с брандове различни храни, където и да си. като Blek Pine, „Бял щърк“ или Karabunar Winery, Дойде време да пресипем нашето но и разсад, който да си занесете вкъщи. тълкуване на най-лютия сос в света Дойде време да затворим и всеки да се в стерилизираните шишенца, да ги отправи към заслужената почивка. Сандо вакуумираме, затворим и да им сложим ме изпраща със семена от сорта „Български етикет. Това, което не спираше да ме морков“, който e единственият сорт българска Съвършената форма на лютото е учудва, е, че всеки един от процесите люта чушка, позната извън пределите на кристалът – 16 млн. сковила. Това е най-чистата форма на капсаицина. се извършваше лично от шефа на страната. Историята му е богата. Произлиза малката компания. Той има едва няколко от България, където е позната под името безценни помощници, а в цялата фирма Румънка, а по време на Студената война е са общо 7 души. В цеха няма много скъпоструващи машини, пренесена отвъд Желязната завеса и култивирана като сортова люта производството е малко, но именно тук се крие и магията. Когато чушка. Различава се от всички други, отглеждани в България, защото правиш всичко с двете си ръце и когато обичта към лютото ти притежава непроменливи генетични параметри – цвят, размер и, найе призвание, то последната капка в шишенцето е най-ценната важното, сила на лютивост. Мисията на Chilli Hills е да разпространи съставка – любов. Фразата е клише, защото е вярна. сорта отново на родна земя и аз съм щастлива, че имам своя принос Вече е към шест вечерта и макар и малко уморени, се към това с разказа за моето люто приключение.

T H E S P I R IT I S S U E

Андреа Пунчева

мето на Марио Бакалов стана популярно у нас преди 2 години, когато пилотът на Lufthansa приземи на летище София най-големия пътнически самолет, Airbus A380. Ентусиастите на тема авиация като мен знаят, че това е първата и единствена машина на 2 етажа – така „изпреварвайки“ доскорошния титуляр Boeing 747, известен като Jumbo Jet, чиято гърбица идва от факта, че има втори полуетаж. Марио Бакалов е старши първи офицер и е единственият български пилот в Lufthansa, лицензиран да пилотира А380. Поводът да се срещнем е инициатива на германската авиолиния и негов работодател в подкрепа на световния Ден на бащата в средата на юни. Той изнася презентация за живота си като пилот и за любимите си дестинации пред пълна зала: деца, родители, журналисти, всички искат да го питат нещо или поне да са близо до него. След това в продължение на час той позира за снимки, отговаря на въпроси, раздава автографи и не спира да се усмихва. Баща със син прекъсва разговора ни с молба да се снима с малкия, а Марио му обещава, че след като приключим, ще му обърне внимание. Сякаш в България е кацнал самият Супермен...

Марио, не са ли изморителни тези постоянни срещи? О, не! Доволен съм, ако мога да ентусиазирам околните. Това ме прави щастлив. Колко често ви спират непознати извън събития като днешното, когато всички знаят кой сте? Случва се. (Смее се.) От време на време ме разпознават, но, разбира се, това е най-вече на летището. А понеже се старая да си идвам често в България и имам връзка с родината си, та тук по улиците понякога ме спират младежи или деца. Дойдохте си у нас специално за Деня на бащата, с какво ви проговори празникът? Имам доведен син, сега ще стане на 6 години, и той вече иска да стане пилот. Освен това, понеже искам да остана свързан с корените си, когато мога, се ангажирам с такива мероприятия, особено ако са свързани с младите и с децата в България. Каква е ролята на бащите в днешно време и каква е тя за вас? Моят доведен син е едно чудесно, много будно дете с различни интереси. За мен като негов баща главната цел е да му помогна да открие нещо, което го интригува и му носи удоволствие. Иска ми се сам да желае да научава повече, а не да вижда ученето като мъчение. Сам да пита. Като родител това е главното, което мога да направя за него. А иначе го насърчавам да бъде възпитан човек, да уважава хората, да проявява състрадание и да помага, където срещне някого в нужда – тези типични морални неща, които трябва се възпитават във всяко семейство. По отношение на ролята на родителите днес разказвам и на другите татковци: възрастните имат собствени мечти за малчуганите, но трябва да внимават да не поставят децата си в рамки, искайки от тях да изживяват техните мечти, а не своите. Говорите за мечти, кои са вашите любими дестинации, към които обичате да се завръщате? Трудно ми е да посоча само няколко. В момента съм

T H E S P I R IT I S S U E

СУПЕР

МАРИО ПТИЦА ЛИ Е, САМОЛЕТ ЛИ Е? ПОЧТИ! РАЗГОВАРЯМЕ С НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯ ПИЛОТ НА БЪЛГАРИЯ

ИНТЕ РВЮ

се установил във Франкфурт, там винаги обичам да се връщам, защото се чувствам у дома, макар че ние, летците, се опитваме навсякъде да се чувстваме добре. Завръщането тук в България също е силна емоция за мен, тук съм живял до 9-годишна възраст. Друго място, където се чувствам вкъщи, е Кейптаун, ЮАР, първо защото ми е много любимо, и второ, защото прекарвам много време там, имам и приятели. Имам специална връзка с този град, чувствам се сигурно и комфортно. Имате ли ритуали или суеверия преди полет, както имат спортистите например? С риск да ви разочаровам, ще споделя, че нямам. Не съм като футболистите, да кажем, които целуват тревата, преди да започнат да играят на терена. За мен преди полет е важно да си събера мислите и да се съсредоточа. Когато вече съм на летището, поглеждам самолетите от коя страна кацат, за да преценя какъв е вятърът. Това ми дава силата и самочувствието да вярвам, че всичко ще бъде наред и че ми предстои успешен ден.

T H E S P I R IT I S S U E

Какво е усещането офисът да има толкова впечатляваща гледка? Или сте свикнали? Разбира се, има някаква рутина, но хубавото в моя случай е, че летя само до далечни дестинации и гледката е разнообразна. A380 е огромен самолет и летя не само над Европа, която отгоре е що-годе една и съща, с изключение на Алпите. При различните маршрути виждаме все нови и нови картинки, пътниците и екипажът са нови. Винаги това съм искал в работата си – да не е всеки ден една и съща, и за радост ми се сбъдва това желание. Колко важна е авиокомпанията за това полетът ви да е успешен? Много е важна. Все пак в нашата професия повечето са обвързани с работодателя си за почти цял живот; не е като други индустрии, където сменяш работа след 2-3 години. Затова е важно човек да може да разпознае себе си в авиолинията. Другото важно е компанията да ни даде възможност да летим сигурно – т.е. да няма икономически натиск, да пестим гориво и т.н.

ИНТЕ РВЮ

Безопасността не може да е просто рекламна дума, задължително е да е начин на живот в авиацията. Накратко, по въпроса ви: рамката как ние работим я слага авиокомпанията и за мое щастие, аз имам перфектни условия да си върша работата. Говорим за работа, но как си почивате при положение, че пътуването, което за повечето от нас е повод за ваканция, за вас е натоварване? Пътешествате ли, докато не сте на смяна? Много е важно човек да си почива, защото натовареността и отговорността натежават, дори когато работата е сбъдната мечта. Почивам си в добра компания: приятелите ми са в други сфери и не сме изкушени да си говорим на авиационни теми, имам и разбиращо семейство. Старая се да спортувам, да спя. Хубавото на нашата професия е – за разлика от други, които си носят работа вкъщи или шефът им се обажда в извънработно време – че полетът за мен привършва с успешното кацане и излизане на пътниците. Тогава аз мога да изключа. Понякога си оставам вкъщи по време на отпуск, само и само да не се налага да летя (смее се). Но аз се чувствам отлично и като пасажер, защото знам как са обучени моите колеги. Може и да не знам по физиономия кой точно ме пилотира, но познавам стандартите. Не си мислите какво бихте направили, ако вие бяхте в пилотската кабина? Не, не си представям, че аз пилотирам, даже напротив – спя спокойно в самолета. От гледна точка на пътниците, а вероятно и на служителите в сферата, ограниченията в авиацията драстично се увеличиха. Не станаха ли твърде много? Ако се водим от числата, преди 20 г., много трудно се влизаше в тази среда, но сега тя се развива бързо, особено в азиатския свят. Прогнозата е, че до 2035 г. секторът ще се удвои спрямо днес. И за вас, и за нас изборът е по-богат измежду авиокомпаниите – low-cost-ъри, чартърни, държавни, частни, с прекачване, директно... Разбира се, трябва да говорим и за стандартите – колкото повече трафик, толкова е по-висока е вероятността за инцидент. Т.е. в авиацията ще трябват даже повече регулации. С повече

ХУБАВОТО НА ПРОФЕСИЯТА НИ Е – ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУГИ, КОИТО СИ НОСЯТ РАБОТА ВКЪЩИ – ЧЕ ПОЛЕТЪТ ЗА МЕН ПРИВЪРШВА С УСПЕШНОТО КАЦАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ НА ПЪТНИЦИТЕ. ТОГАВА АЗ МОГА ДА ИЗКЛЮЧА. 78

T H E S P I R IT I S S U E

правила и с помощта на новите технологии, разбира се, сферата ще бъде още по-сигурна. Споменавате low-cost модела. Какво е личното ви отношение към този сегмент, предвид факта, че работите за един от пионерите на авиацията? Различните компании имат различни философии и при low-cost-ърите се вижда, че са успешни. Факт е, че помагат на повече хора да летят и че са отворили допълнителен пазар. Това предизвика компаниите като нашата да реагират и да излязат с много добри предложения, които понякога са по-евтини. От гледна точка на пътниците, полезно е да обърнат внимание не само на цената, но да разгледат какво включва тя. И двата бизнес модела функционират, но важното е да няма икономически натиск, да се залага на сигурност, а не на спестяване, и да се инвестира в обучението на екипа – и стюарди, и пилоти. А това не става за 9,99, то струва пари. Какво бихте искали да знаят пътниците? Добър въпрос, не се бях замислял. Едно нещо, което ми хрумва, е, че повече хора летят, но не наблюдават себе си как се чувстват – дали са здрави. Имаме медицински случаи на борда с хора, които са с нас на дълги разстояния, а това е по-изпитателно за организма. Но пък има и нещо положително, което бих им казал: да се наслаждават на полета. Да достигнем небесата е човешка мечта от хилядолетия, а от близо 100 години вече я сбъдваме. Някой път наблюдавам бизнесмени, които се възползват от интернета ни на борда. Страхотно е, че го имаме, но те си изкарват цял работен ден на дългите полети, пишат мейли... Мисля си, не е ли добре да си няколко часа извън мрежата и да се порадваш на гледката отгоре? Когато някой се страхува от летене, му казвам, макар че лесно ми звучи на мен, може би на него – не: „Погледнете през прозореца и просто се наслаждавайте. Забравете за вашите грижи и притеснения, тях ги оставете на земята.“ Всъщност, турбуленцията за мен е нещо хубаво, защото припомня на пасажерите, че се намират в самолет. Полетите станаха толкова достъпни и толкова рутинни, че понякога забравяме: движим се с 1000 км/ч и сме на 10 км във въздуха. Дори и днес това е специално постижение на човечеството.

З Д РАВЕ

Теодора Георгиева

твътре навън – така трябва да започва грижата, която полагаме за себе си. Връзката между душевното и физическото ни състояние е неразривна и по-силна, отколкото предполагаме. Затова и синхронът помежду им е толкова важен, а заетият ни график не е оправдание. Ето как може да постигнем пълното спокойствие:

ПЪЛНА ХАРМОНИЯ: МИСИЯ ВЪЗМОЖНА На първо място да помислим за душевното си състояние и

ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА ДУХА С АЮРВЕДА –

медицината, позната от хилядолетия, лекува духа и тялото едновременно, и то без познатите в съвремието ни медикаменти. Водена от принципа, че повечето болести са следствие именно на нарушената връзка между ума и тялото ни, тази наука се стреми да работи върху първопричината. Възстановяването на крехкия

НЕКА ДУХЪТ И ТЯЛОТО РАБОТЯТ ЗАЕДНО

баланс е напълно постижимо, убеден е д-р Машех Гардже, главен лекар в Ayurveda Clinic Sofia – център за природосъобразно лечение. Според него е важно на първо място да получаваме напътствия за това как да живеем здравословно и да не се разболяваме, като препоръчва да се обръщаме към древните аюрведични практики като метод за профилактика. А здравото и добре изглеждащо тяло е едно от условията да се чувстваме уверени и щастливи. Мисия, която подобно на грижата за духа е напълно възможна с

ПРЕОБРАЗЯВАЩАТА ПРОГРАМА „ЛЪКИФИТ ПЪЛЕН ДЕТОКС“.

Насочена към силно пречистване на целия организъм или на отделни органи и системи, тя дава възможност да се погрижим за себе си комплексно. Така същевременно балансираме душевното си състояние и забравяме за напрежението, казва създателят на програмата д-р Даниел Димитров (познат като д-р Дани), един от водещите диетолози в България. Подходът по време на трите етапа на програмата е изцяло съобразен с хранителните ни навици, здравословното състояние и предпочитанията ни. След седмица предварителна подготовка вкъщи, една седмица интензивен детокс в апартхотел „Лъки Банско СПА & Релакс“ и още една седмица детокс плюс захранване тялото е преобразено. Комплексът очаква гостите си с нов модерен СПА център, ледена стая, водно легло и други изкушения. И след като вече имаме здрав дух в здраво тяло и двете са в хармония – мисията е завършена и сме готови за нови изживявания.

И Д ЕИ

ЛЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО ВИ Е НУЖНО, Е КРАСИВА УСМИВКА, БОЖЕСТВЕНО ОТПУСКАНЕ И ПРАКТИЧЕН ОРГАНАЙЗЕР Теодора Георгиева

VISA МАЛКИ ГЛЕЗОТИИ ПРЕДИ ПЪТ

От Visa вярват, и ние напълно споделяме това, че пътуването надхвърля географските граници. То е състояние на духа, израз на постоянния човешки стремеж към нови висини. За да направи пътуването на българските Premium и Business Credit картодържатели наистина незабравимо, компанията създаде зоната за почивка в салон „Преслав“. Достъпна напълно безплатно за собствениците на тези две карти, тя ви предлага тишина, уют и комфорт, безплатен интернет и бизнес зона далеч от суматохата на Терминал 2. Настанете се в удобните масажни кресла, забравете за напрежението и се заредете с енергия за предстоящото пътешествие!

ВИНАГИ ПОДРЪКА

Никога не откривате очилата си, търсите ги в чантата си, но там е пълен хаос? Поставяте ги на деколтето на дрехата си, но се навеждате и те падат? Сложете край на това с магнитните клипсове ReadeREST. Практични и елегантни, в различни модели и цветове, те са неотменим аксесоар към вашия тоалет и най-големият ви помощник. На ризата, на сакото, на блузата, роклята или чантата, винаги стилно и удобно. Когато спортувате и/или слушате музика, фиксирайте слушалките си; когато сте на плажа, спокойно „закачете“ слънчевите си очила… на банските. За бизнеса или свободното време магнитните клипсове са вашият задължителен аксесоар, а притежателите на карти VISA Gold, Platinum и Infinite ще получат 1 бр. подарък при покупка на 6 бр.

ПОВЕЧЕ ЗА ПЪРВОКЛАСНОТО ОБСЛУЖВАНЕ, КОЕТО ДАВАТ КРЕДИТНИТЕ КАРТИ VISA PREMIUM, МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ НА WWW.VISABG.COM/VISA-OFFERS/

ЗА КРАСИВАТА УСМИВКА

Слънчевите емоции са допълнителен повод усмивката ни да е безупречна. Затова обаче са нужни профилактика и редовни грижи от професионалисти, каквито са ЕО Дент. Найголямата верига дентални клиники у нас и заслужени носители на редица престижни награди от България и чужбина разполага с имплантно-хирургична и ортодонтска клиника, специализирана детска дентална клиника и два мобилни кабинета. А за притежателите на Visa Gold, Platinum или Infinite веригата има привлекателни предложения. При професионално избелване на зъбите с американската система ZOOM2 получавате като комплимент почистване на зъбен камък и полиране. При поставяне на над 5 импланта имате безплатна 3D диагностика, а при при възстановявания с фасети и циркониеви конструкции получавате Тscan – дигитален анализ на захапката или 10% отстъпка при всякакъв вид дентално лечение.

И ОЩЕ ЗА КРАСИВАТА УСМИВКА

При посещение в дентален кабинет „Дар“ дори за една манипулация (обтурация, пломба, вадене, полиране или др.) картодържателите на Visa Premium, Gold, Platinum и Infinite получават като безплатен жест обстоен преглед за установяване на стоматологично здраве и ... още нещо, което пазят като изненада за специалните си пациенти. Кабинетът разполага с дигитален рентген, ниско- и високочестотен лазер, като това е само част от модерната апаратура, която ще ви посрещне там.

ПОДАРЪЦИ ОТ МЕН ЗА МЕН

ДА ПОД АРЯВАШ Е ИЗКУСТВО И ВИСША ФОРМА НА ЕГОИЗЪМ

Емилия Колева

броя имени дни. 22 броя рождени дни, последният от които беше точно вчера. Това е равносметката само за първите 6 месеца от годината: 27 подаръка за много специални за мен и семейството ми хора, които се надявам да сме зарадвали поне наполовина на удоволствието, което аз самата получавам от измислянето, избирането, търсенето, намирането и връчването на всеки един от тях. Това са средно по 4–5 подаръка на месец, или приблизително по 1 на седмица. 27 повода да се вълнувам, 27 начина да зарадвам себе си от процеса на подаряването. Егоистично, нали? Забелязвам, че в последните години ставам все по-организирана, вероятно защото имам все по-малко време да обикалям. Започвам да мисля от рано и не чакам последния ден, част от нещата поръчвам онлайн (благодаря на Джеф Безос и компания), защото въпреки вътрешно заложения ми афинитет към пазаруването се оказа, че с времето развивам своеобразна непоносимост към молове и прилежащите им тълпи от хора. Именно за да ги избегна, се опитвам да начертая стратегия. Имам няколко любими подхода, които ще ви споделя с идеята да ви вдъхновя за следващия подарък, който ще ви се наложи да направите.

ТОЧНО В ДЕСЕТКАТА

Има случаи, в които нещата се случват от раз. Попадам на нещо, набелязвам го и само чакам човекът да има подходящ повод. Много често това са неща, които са свързани с нечие хоби или професия. Ако партньорът ви например е фен на някой европейски футболен отбор до такава степен, че да не може да спи няколко нощи след загубен мач, то е повече от сигурно, че няма нищо, което да го зарадва повече от артикул на любимия клуб. Ако пък искате да стигнете още по-далеч, организираното посещение на футболна среща с няколко дни престой в съответния град ще ви осигури първото място в класацията на най-добрите подаръци. Интерпретации на тази тема има безброй и е почти невъзможно да сбъркате.

ДА ЗАЛОЖИШ НА СИГУРНО

Някои хора не успяват да скрият разочарованието си при получаването на несполучлив подарък – сестра ми е един от тях. Има си свои специфични предпочитания и в повечето случаи е трудно да я уцелиш. Още от дете не е успявала да се прикрие,

T H E S P I R IT I S S U E

когато нещо не � хареса, а когато порасна, просто каза на всички ни: „Не ми подарявайте неща, без да сте ме питали, защото само си давате парите на вятъра“. А за някой като мен това е равносилно на тотален провал. За да си спестим взаимното разочарование, подходът ми с нея е винаги да я попитам дали си е харесала нещо напоследък. Тя ми казва какво е, купувам го и така съм сигурна, че всичко ще е наред. И понеже някак си не мога да се примиря с абсолютната липса на елемент на изненада, винаги добавям нещо дребно, за което тя не е предупредена. Всички са доволни, а аз отново съм си направила кефа.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Понякога обаче не е толкова лесно. Чудя се със седмици какво да избера. Това обикновено се случва за хората, на които съм подарявала десетки неща вече, а не искам да се повтарям. Тук обикновено дилемата е между нещо практично, което ще влезе веднага в употреба, или нещо по-нестандартно. Признавам, че найголямо удоволствие ми доставят персонализираните подаръци, онези със специално намигване към празнуващия, с чувство за хумор и сантимент. Това са особени моменти на вдъхновение, когато идеята пристига, без много да си я търсил. И когато дойде, о, тогава настъпва истинската радост! Започва търсенето на начини да се реализира и е задължително в началото някой да ти каже: „Това няма как да стане“. Е, в почти 100% от случаите се оказва, че начин има, стига да не ви мързи. Искам да подаря черни безлимитни кредитни карти, издадени от банка, носеща името на рожденичката. Пътят от „О, това няма кой да ви го направи“, „Ще ви излезе много скъпо“, „Няма време, срокът за изработка е 6 месеца“ и други подобни до смеха по време на празника е предизвикателството, което всъщност прави процеса на подаряване толкова вълнуващ. И колкото по-сложно е, толкова по-удовлетворяващ е крайният резултат. Разбира се, никой не може постоянно да измисля нови и нови оригинални идеи за подаръци. Затова и няма как 27 от 27 да са такива, но се надявам адресатът на всеки един от тях да е усетил желанието ми да покажа, че е важен за нас. И че сме благодарни да бъдем част от неговия празник. Прекрасно е да имаме толкова много хора, на които да подаряваме, а в оставащите 6 месеца до края на годината ще има още поне толкова. Сред тях са двама особено специални рожденици – един, който ще стане на 6, и един – на 36. Какво ще им забъркам? Вече се готви нещо вълнуващо…

ИЗ БРАНО ГЛ Е ДОТ НА PR ТОЧ EM КIА U M . BG

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

ЖИВОТ ТОЧНО ПО МЯРКА ОТ КНИГИ ДО ТЕХНОЛОГИИ – ПЕРСОНАЛИЗИРАНИТЕ РЕШЕНИЯ СА НОВОТО 20 В СВЕТА НА УСЛУГИТЕ Биляна Константинова

омните ли специалната програма на Levi Strauss & Co., която даваше възможност на всеки клиент да избере стил, материя и цвят от каталога на компанията, след което да му бъдат взети мерки и да получи дънки по свой вкус и според собствените му изисквания? Тя стартира през далечната вече 1995 г. и приключи през 2004 г., когато Levi Strauss & Co. изнесе производството си извън САЩ. 12 години след края �, през 2016 г. 75% от компаниите в света заявяват като своя основна цел подобряването на потребителското изживяване. Това означава целенасочени усилия и нововъведения, така че клиентите да получат точно това, което искат и от което имат нужда, бързо и лесно. При това не всички заедно като единица, обединена от някакви общи критерии, а всеки поотделно, съобразно собствените си потребности и желания. В последните години персонализацията се оказа най-добрата инвестиция и задължително условие за развитие на всяка по-малка или по-голяма компания с дългосрочни амбиции на пазара.

ЗА ТОВА ВСЕКИ Е ГОТОВ ДА ПЛАТИ.

Бизнесът все по-смело я интегрира в своите практики, защото това означава винаги доволни клиенти. Много първоначално дребни предприемачески инициативи изникват и се позиционират стабилно на пазара именно защото съществуването им се основава на индивидуалния подход към всеки клиент. Точно така например преди десетина години се появява компанията U Star Novels, чиито приходи към днешна дата възлизат на стотици хиляди долари годишно. Тя предлага персонализирани романи, в които прототипи на главните герои са посочени от клиентите хора, на които те искат да направят наистина уникален подарък. В най-простия вариант персонализацията се изразява в това да дадеш на клиента възможността сам да конфигурира онова, което иска да получи. Вече го виждаме всеки ден и във все повече аспекти на живота ни – от устройствата, които можем да настроим съобразно собствените си нужди, през това сами да „приготвим“ пица или салата с предложените на витрината/в менюто продукти, до индивидуалните бизнес решения, които успешно изместват предварително разработените оферти и пакети.

T H E S P I R IT I S S U E

Бързо, удобно и лично е новата мантра, чийто ритъм компаниите с дългосрочни амбиции на пазара са задължени да следват. В противен случай рискуват да се поставят в ситуация „или-или“: или се приспособяваш към тенденцията за поперсонализирани услуги, или си изхвърлен от пазара. Факт, приложим към всяка тенденция. Sephora е сред компаниите, които вече са избрали по-успешното „или“. Преди да поръчате продукт от техния онлайн магазин, можете да го „пробвате“ с помощта на опцията Visual Artist. С добавената реалност можете да проверите как ще ви стои конкретен цвят червило, сенки, руж и дори изкуствени мигли. Когато намерите подходящия продукт, просто поръчвате с няколко клика и готово… без дори да сте стъпвали в магазина. Бързо, удобно и лично!

КЛЮЧОВАТА ДУМА Е „ВРЕМЕ“.

Съвременният ритъм на живот ни кара да сме пестеливи и внимателни по отношение на всичко, което би отнело от него. Това означава, че не можем и не желаем да си позволим експерименти с решения, които не работят за нас. Персонализирането има една основна цел – да направи живота ни по-лесен и удобен, като ни предлага стоки и услуги, създадени за нас. В идеалния случай това е ситуация, от която всички страни печелят.

T H E S P I R IT I S S U E

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

ИСКАМ

ДА НЕ ИСКАМ

КОЛКО ЛЕСНО Е ДА СЕ ПОДДАДЕМ НА АЛЧНОСТТА ЗА НЕНУЖНИ ПРИТЕЖАНИЯ? Емилия Колева

реди да влезем в магазина, казвам на 5-годишното ми хлапе: „Сега влизаме, за да купим зеленчуци, плодове и нещо, за да си сготвим за вечеря. Няма да спираме на щанда с количките и няма да ти купувам шоколадово яйце. Разбрали сме се нещо за подаръците – ще изчакаш до рождения ти ден.“ Детето кима разочаровано и 10 минути по-късно се е залепил именно за забранения щанд. „Моля те, само тази количка, нямам точно такава, моля те, моля те…“ Неодобрителният ми поглед го спира за момент и сякаш гениална идея го е сполетяла: „Извинявай, мамо, аз не те питах – имаш ли пари?“. Бам! За секунди трябва да реша по кой път да тръгна: трудният, който изисква дълъг диалог и обяснения (по времето на които вечерята все още ще чака да бъде напазарувана и сготвена), че казус в случая не са парите, а необходимостта от купуването на 14789-ата количка, или лесният – отговорът „Не“. Ами, признавам си, невинаги взимам най-добрите решения като родител. Понякога просто избирам лесния път и знам, че вероятно някога това ще ми изиграе лоша шега, но искрено се надявам добрите решения да са повече и да неутрализират лошите, доколкото е възможно. Но думата ми тук не е за родителството. А за неосъзнатото (може би) консуматорско мислене и усещане за живота, на което е толкова лесно да се поддадем. „Трябва ми нова рокля за това събитие“, „Нямам сандали за онази пола, трябва да си купя“, „Банският от миналата година вече не ми харесва, трябва ми нов“. Познато ли ви е? В съзнанието ни тези фрази (и особено наличието на думата „трябва“) създават

УСЕЩАНЕ ЗА КРАЙНА НЕОБХОДИМОСТ,

нещо, без което светът ни няма да е достатъчно пълноценен. От време на време ми се случва да успея да погледна подобни ситуации отстрани и да видя колко нелепо и лъжливо, а понякога и много натрапчиво, е чувството, че имаш нужда от тези неща. „Трябва“ всъщност е замаскираното „искам“, което, както всички знаем, движи световната икономика. Няма да скрия, че често

придобиването на вещи ми доставя моментно удоволствие, донякъде дори самочувствие – всички искаме от време на време да погалим суетата си. И това не е престъпление, стига да умеем да осъзнаваме и да управляваме желанията си. Да не сме зависими от тях. В PREMIUM Lifestyle често показваме продукти, които биха били привилегия за притежателя си. За много от тях определението „ужасно скъпи“ може да бъде използвано само от някой, който не познава какво стои зад изработката на всеки един детайл от тях. „Ужасно ценни“ обаче е определението, което ще отличи ценителя от консуматора. Именно тогава онова „искам“ ще придобие съвсем друго значение. Защото когато желанието да притежаваш дадена вещ произлиза от искреното възхищение към нея и онова, което се крие за нея, то тогова отношението към нея е различно. Тя се превръща в нещо, за което да се грижиш, да пазиш и да ти носи радост, независимо дали и как околните я разбират. Ще я подариш на сина си и ще го научиш да я уважава, ще му разкажеш защо е толкова ценна и ще му обясниш, че за теб е важно той също да я пази. Именно тогава притежателят на тази вещ всъщност става притежател на духа �, на историята �, на енергията, с която е била създадена, изработена,

НОСЕНА, ПАЗЕНА И ПРЕДАДЕНА НАТАТЪК.

Старая се да възпитавам у себе си това отношение към предметите, независимо от тяхната стойност. Ясно е, че светът, в който живеем, много лесно ни подхлъзва и често, вместо да поръчам един чифт обувки, съм добавила още два в кошницата с идеята да избера онези, които ми харесват най-много и да върна останалите. Понякога ги връщам. Но се опитвам, макар и трудно, да контролирам това „искам“, да го спирам и да го превръщам в другото „искам“ – онова, което ще носи удовлетворение и след време. И докато възпитавам себе си, опитвам се и се надявам да успея да възпитам и 5-годишния от първото изречение. Защото е повече от ясно, че по лесния път няма да стане.

ЛЯТОТО

Е ВРЕМЕ ДА

ОСВЕЖИМ 88

T H E S P I R IT I S S U E

ДУХА СИ

ДУ Х И ТЯ ЛО

ЩЕ ПРОМЕНИТЕ ПРЕДСТАВАТА СИ ЗА ЛЕТЕН ОТДИХ, ДОКАТО ЛЕКУВАТЕ ТЯЛОТО И СЪЗНАНИЕТО СИ

Габриела Беличовска

женифър Анистън е филмова звезда, която всички добре познаваме от сериала „Приятели“. Неговият последен сезон е излъчен през 2004 година, когато Дженифър е на 35, но днес, 14 години по-късно, младостта и красотата � са сякаш непокътнати от времето. Самата тя разкрива, че тайната е в медитацията, която практикува всекидневно. Йогата ни позволява да освободим душата и тялото си – цел, към която всички се стремим целогодишно, а летният отпуск е подходящият момент да обърнем внимание на себе си и да започнем да я практикуваме. Веднъж започнали, вероятността да продължите за дълъг период от време е голяма. За разлика от състезанията, които водят до психическо изтощение, практикуването на йога е терапия, която подмладява тялото и изчиства съзнанието от негативизма и напрежението. Нейните лечебни свойства са подкрепени от редица примери – доказано е, че има лечебни свойства или поне облекчава неприятните симптоми при сколиоза, дискова херния, астма, диабет, поликистозни яйчници, депресия. От 15–20 август за трета поредна година се провежда фестивалът Udaya Live Yoga & Music Retreat. Програмата на

ФЕСТИВАЛА, ОРГАНИЗИРАН СРЕД ЗЕЛЕНИНА

на половин час път от София, е изпълнена с разнообразни йога и холистични активности, като паралелно се провеждат класове с различни нива на трудност. Още с изгрева на слънцето започва медитацията, която подготвя тялото и съзнанието на всеки участник за предстоящия ден. Продължаваме според настроението и предпочитанията си – с интензивни практики и повече физическо натоварване, класове по Бхакти йога с песни и танци или по-спокойни и отпускащи занимания, с аромат на етерични масла. Уникалното на Udaya Live е, че практиките се провеждат с хармоничен акомпанимент на живо. А всяка вечер талантливите музиканти се събират заедно на сцената под звездите и предлагат на публиката виртуозните си импровизации, заредени с много настроение за танци и забава.

В тазгодишното си издание Udaya Live концентрира на едно място

НАД 60 УЧИТЕЛИ И МУЗИКАНТИ,

а Сиана Шърман, Руди Метия, Дан Уорд, Даниел Скот, както и българките Теди Деви и Нели Насева са част от тази група професионалисти. Домакинът с удобно разположение в полите на планината – RIU Pravets Resort, ви предлага своите фитнес и басейни, а огромният СПА център, който се простира на 3000 кв. м площ, се гордее с разкошни услуги. Тази година организаторите от Udaya Entertainment и Boyana Events – компанията за специални събития към филмово студио Nu Boyana, са се погрижили изживяването да надхвърля добрите спомени от миналите две издания, затова несъмнено впечатляваща е сцената, разположена в езерото, където е построен хотелският комплекс. Многообразието от учители на фестивала дава възможност на всеки участник да получи нещо ценно за себе си от преживяването. Едно нещо обаче е гарантирано за всички – вълнуващите срещи с много нови приятели и слънчевата усмивка, която ще продължи да грее на лицата ни дълги месеци след фестивала.

T H E S P I R IT I S S U E

ДУ Х И ТЯ ЛО

БИЛЕТИ И НАСТАНЯВАНЕ Фестивалът е съобразен с ангажираността на гостите и финансовите им възможности – в продажба са билети на цени от 150 до 1250 евро. Разнообразните варианти включват всичко – от билет без настаняване в хотелския комплекс, за два или за всичките пет дни, до all inclusive пакет с настаняване. В зависимост от това дали ще присъствате сами, с близък или компания от добри приятели, можете да отседнете в единична, двойна или

T H E S P I R IT I S S U E

стая за група от шестима. Всеки all inclusive билет включва нощувки на база медитация, използване на удобствата на хотела, жива музика и летищен трансфер при необходимост. Можете да видите пълната програма на фестивала и да резервирате билети на www.udayalive.com Клиенти от България ползват 50% отстъпка с промо код Udaya в системата за билети.

ДУ Х И ТЯ ЛО

5 ПРИЧИНИ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА UDAYA LIVE: 1. Посветете се на абсолютна почивка – едва ли има поподходящ фестивал, на който да се отпуснете и да се отдадете изцяло на себе си 2. Научете нещо ново – над 60 професионалисти ще ви запознаят с дълбините на йога и холистичните практики 3. Усетете своя ритъм – буквално и преносно, този фестивал е посветен на ритмите: на тялото, а и на музиката, която е навсякъде около вас 4. Поглезете се – удобствата на RIU Pravets Resort включват СПА център, фитнес, тенис корт и плувен басейн 5. Създайте приятели за цял живот – срещнете единомислещи хора, с които да продължите заедно страстта си към йогата и към живота дори и след фестивала

„Чудото от Берн“, увековечено в Музея на футбола в Германия

TEAM SPIRIT!

В РАЗГАРА НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО СИ ПРИПОМНЯМЕ НЯКОЛКО ВДЪХНОВЯВАЩИ ИСТОРИИ ОТ ФУТБОЛНИТЕ МОНДИАЛИ

Методи Шуманов

аква е границата на човешките възможности? Ще дойде ли момент, в който потенциалът ни ще достигне тавана си, или силата на духа ни ще продължи да ни тласка отвъд собствените ни граници? На Олимпиадата в Берлин през 1936 г. светът гледа със затаен дъх как пред погледа на Адолф Хитлер тъмнокожият американски лекоатлет Джеси Оуенс спира хронометрите в спринта на 100 метра на 10.3 секунди. Седем десетилетия по-късно Юсейн Болт става най-бързият човек в историята, записвайки време от 9.58 секунди в същата дисциплина на Световното първенство по лека атлетика, което по ирония на съдбата също се провежда в Берлин. Психологическата и физическата граница от 9.60 секунди е преодоляна. Спортът винаги е бил най-емоционалното олицетворение на човешкия дух и възможности. А футболът – като негов найизвестен посланик – изобилства от вдъхновяващи истории, особено на мондиали. Представяме ви три от тях...

T H E S P I R IT I S S U E

Уругвай, 1930 г. След 3-седмично пътешествие по вода белгийският футболен отбор се радва да стъпи отново на сушата, на плажа в Монтевидео

СПОР Т

Ференц Пушкаш (вляво) и Фриц Валтер преди финала през 1954 г.

ПРЕЗОКЕАНСКА АВАНТЮРА

Идеята за създаването на мондиала принадлежи на президента на ФИФА Жул Риме, който използва за образец футболните турнири, провеждащи се в рамките на летните олимпийски игри. За домакин на дебютния форум през 1930 г. е избран Уругвай, чиято селекция току-що е спечелила втората си олимпийска титла по футбол. Формалният повод е стогодишният юбилей от извоюване на независимостта на страната. Пътуването с кораб до Южна Америка обаче се струва твърде екстравагантна идея на представителите на Швеция, Испания, Италия и Холандия, които отказват да участват. Така на първото световно играят страните, чиито футболни ръководители демонстрират най-авантюристичен дух. Такъв определено притежава румънският крал Карол II, който селектира лично футболистите в националния отбор на своята родина и убеждава работодателите им да им пазят местата, макар че ще отсъстват цели три месеца... На 21 юни 1930 г. румънският тим отплава за Уругвай от пристанището в Генуа. По пътя си корабът „Конте Верде“, който е построен в Глазгоу, а през Втората световна война ще спаси хиляди бежанци от нацистката окупация, спира във Франция, за да качи френската селекция, трима съдии и президента на ФИФА Жул Риме. Последният носи световната купа в куфарчето си. Впоследствие корабът акостира и в Барселона, за да може белгийският отбор

Финалът на първото световно първенство: капитаните на Уругвай и Аржентина извеждат двата отбора

също да се присъедини към пътуването до Монтевидео, което продължава две седмици. През тях всички футболисти се готвят за форума, като... тичат по палубата всекидневно. Единственият представител на Африка – Египет, трябва да отплава с круизен кораб от Марсилия, но докато пътува към френското пристанище, тимът е сполетян от буря и се налага да прекрати воаяжа. Така първото световно се провежда с 13 отбора. Във финала домакините от Уругвай побеждават Аржентина с 4:2, а след мача всеки един от шампионите получава къща като подарък за успеха. За отборите от Европа предстои ново епично пътуване с кораб, по време на което румънецът Алфред Ферару се разболява от пневмония. При завръщането на делегациите в Генуа играчът е настанен в местна болница, за да се лекува. Съотборниците му отпътуват за Букурещ без него и когато пристигат в румънската столица, сред тълпата от очакващи ги фенове плъзва слух, че Ферару е починал в Южна Америка. Покрусена, майка му организира погребението му, но точно в същия ден Алфред се завръща у дома. При вида на сина си горката жена припада. Така първото световно първенство остава в историята, белязано от редица куриозни случки с участието на шепа авантюристи, заразени с младежки ентусиазъм.

ЧУДОТО ОТ БЕРН

Когато Унгария и Западна Германия се срещат във финала на Световното първенство през 1954 г. в Берн, Швейцария, малцина са тези, които вярват в успеха на бундестима. И как да е иначе, след като само две седмици по-рано двата отбора са се изправили един срещу друг в мач от груповата фаза на турнира, който маджарите печелят със смазващото 8:3. Легендата гласи, че селекционерът на маншафта Сеп Хербергер пуска нарочно резерви, за да заблуди великия Ференц Пушкаш и съотборниците му за истинския потенциал на германския отбор. Тази версия обаче изглежда малко вероятна. Просто унгарците са твърде добри – между юни 1950 и началото на мондиала през 1954 г. те изиграват общо 30 мача и не губят нито един от тях. Германия е на обратния полюс. Страната все още се възстановява от ужасите на Втората световна война, живеейки с изгарящото чувство за вина. За капитана на бундестима Фритц Валтер самият факт, че е между живите, е същинско чудо. След капитулацията на Германия той е пленен от руската армия и изпратен в Сибир заедно с още 40 хил. свои сънародници. По пътя към лагерите Валтер нощува в затворнически лагер в Украйна. Германецът наблюдава мач между надзирателите и когато топката случайно отива към него, я връща с такава забележителна техника, че е поканен да се включи. Един от надзирателите го разпознава от приятелска среща на бундестима, която самият той е наблюдавал в Будапеща през 1942 г., и на следващия ден Валтер е изпратен обратно за родината си. Във финала на Мондиал ’54 унгарците повеждат с 2:0 до осмата минута и по всичко личи, че ще постигнат нова разгромна победа. В оставащото време обаче се случва немислимото – силата на несломимия германски дух позволява на бундестима да стигне до пълен обрат от 3:2 и да спечели титлата. След този исторически мач, наричан и до днес Чудото от Берн, се ражда новата германска нация. „За всички нас, които израснахме в мизерията на следвоенните години, триумфът в Берн бе най-голямото ни вдъхновение. Изведнъж Германия отново възвърна идентичността си“, категоричен е легендарният Франц Бекенбауер.

СПОР Т

Франсоа Омам-Биик отбелязва във вратата на Аржентина

„НЕУКРОТИМИТЕ ЛЪВОВЕ“ И МАРАДОНА

„Ненавиждаме въпросите на европейските журналисти дали ядем маймуни и колко магьосници и вещери пътуват с нас на мондиала.“ Тези думи принадлежат на Франсоа Омам-Биик, чието попадение току-що е донесло шокиращата победа на Камерун с 1:0 над действащия световен шампион Аржентина в първи мач от груповата фаза на световните финали през 1990 г. Преди началото на турнира селекционерът на южноамериканците Карлос Билардо изобщо не брои камерунците за съперник. „Няма да имаме никакви проблеми срещу тях“, високомерно отсича Билардо. Начело на Камерун е руснакът Валери Непомнящий, който не знае думичка френски или английски. За негов преводач по време на световното е ангажиран шофьорът на камерунското посолство в Москва, който пък си няма и понятие от футбол... И макар че са сред аутсайдерите на турнира, чиито шансове за титла са оценени от букмейкърите с 500 към 1, камерунците са безкрайно мотивирани от болезнените предразсъдъци и обидни

T H E S P I R IT I S S U E

подмятания по техен адрес в пресата и в лагерите на съперниците. „Този гол е не само за моята родина, но и за целия африкански континент. Днес показахме на света, че ние, африканците, също можем да играем футбол, и то срещу Диего Марадона и съотборниците му“, споделя щастливият Омам-Биик след мача. След завръщането си от мондиала Неукротимите лъвове, както е прякорът на камерунския национален отбор, са посрещнати в родината си като национални герои от хиляди свои сънародници. Местното правителство обявява деня за национален празник, за да може всички да се радват на тържествата. След неочакваната загуба на аржентинския селекционер Билардо съвсем не му е до празнуване. Още в съблекалнята го чака разговор с президента на страната Карлос Менем, който му дава тактически съвети за следващия мач. „Това беше най-лошият ден в кариерата ми – спомня си Билардо. – Наложи се да говоря последователно с президента, двама негови предшественици на поста, както и с опозиционния лидер. Всички те ми казваха как да играем в турнира занапред.“

БОСАБОЛ, ОКТУПУШ И ОЩЕ СТРАННОСТИ ЗА ЛЯТОТО ГОРЕЩИТЕ СПОРТОВЕ СА НЕ САМО ЗАБАВНИ И ЗАРЕЖДАТ С ЕНЕРГИЯ, НО И СА ПОВОД ДА ПОДИШАМЕ ЧИСТ ВЪЗДУХ И ДА СИ НАБАВИМ ЦЕННА ДОЗА ВИТАМИН D Антония Стоилова

авън отново е близо 30 градуса, а на мен ми се струват като 330. Асфалтът като че ли го прави още пострашно. Вятър все липсва, когато ти трябва за малко свеж полъх, и единствената ми възможност да се разхладя остава будката за сладолед. В такова време мнозина не смеят и да помислят за спорт, но следващите няколко дисциплини са създадени за слънчевите дни. Просто ги вижте – сигурно е, че ще ни донесат удовлетворение и са най-приятният начин да се погрижим за тялото си.

ВЕЛО-ПОЛО

Както се досещате, играта наподобява обикновено поло, но вместо коне, играчите използват велосипеди. Това, което може би ще ви учуди, е, че този вид спорт съвсем не е нов. Първият вело-поло мач се е изиграл през 1891 г. в Ирландия, а оттам само за няколко години играта добива популярност във Великобритания, Франция и САЩ, като днес се играе официално в 26 държави. Правилата са прости. Отборите се надпреварват за малката топка с дълги дървени чукове, а целта е да се отбележи гол в противниковата врата. И това в рамките на 30 мин. Спортът вече се практикува по много паркинги, тенис кортове, площади, че даже и по малки градски улички. Ако просто ви липсва зимната хладина, ще ви хареса

T H E S P I R IT I S S U E

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

СКИ И СНОУБОРД НА ЗАКРИТО

Вече не е нужно да отскачате до Дубай, за да можете да покарате ски през лятото. Ако сте нетърпеливи да се завърнете на пистата, вземете доброто си настроение, изтупайте прахта от екипировката си и се отправете към мястото, където сезонът никога не свършва. София се сдоби с 9-метрова инсталация от типа „безкрайно спускане“, подходяща за начинаещи и напреднали. Макар и не в планината, това е идеалният начин да поддържате форма с любимия си зимен спорт. Сега обаче ще се отдалечим от уморителната жега на града и ще се отправим към плажа, където можем да поиграем на нещо, наречено

БОСАБОЛ

Създаден в Испания от Филип Айкманс през 2004 година, спортът е смесица от волейбол, футбол, гимнастика и бойни изкуства. Игрището е разделено от мрежа също както при волейбола, но в двете полета има вграден батут, който позволява на играчите от двата отбора да скачат достатъчно високо и да отиграват топката по възможно най-впечатляващ начин. Съоръжението за босабол много наподобява детските надуваеми къщички за скачане, но е идеалното забавление за възрастни. Позволените докосвания преди топката да мине в противниковото поле са 8 на брой и могат да се отиграват с всяка част на тялото включително и краката. Ако пък това не ви се струва достатъчно нестандартно и щуро, то за вас е

ОКТОПУШ

Да, правилно сте прочели – има такъв спорт и е по-труден, отколкото предполагате. Да се движиш светкавично, преодолявайки защитата на противника, докато не отбележиш гол със стика и шайбата, звучи като хокей, но като допълним описанието с изразите „под вода“ и „без дишане“, положението доста се променя, нали? Целта е шайбата да влезе във вратата на противника, но

интересното е, че състезателите играят буквално на един дъх. Дори на пръв поглед да ви изглежда ексцентричен, факт е, че хокеят под вода е оцелял от 1954 г. досега и набира популярност из цял свят. Създаден е от британския водолаз Алан Блейк. На последно място оставих нещо, което дори най-заклетият неспортист ще намери за интересно и със сигурност ще се изкуши да опита това лято, а именно

ФЛАЙБОРД

Той е изобретен през 2012 г. от французина Франки Запата и има няколко основни части. Дъска, подобна на тази за уейкборд, към която са прикрепени чифт специални обувки с накрайници с дюзи, от които излиза водата, за да може да ви издигне нависоко. Флайбордът се движи благодарение на водна тяга, която идва по дълъг маркуч, а водата се задвижва с моторите на джет. За повече стабилност на ръцете също могат да се слагат накрайници, които ви помагат да запазите баланс, когато се издигнете на повече от 10 м височина. За щастие на всички се оказва, че повечето хора се научават да управляват устройството изключително бързо – за 5-10 минути и само с няколко синини.

Г УРМЕ

ХРАНА ЗА ДУШАТА Емилия Колева

В НАЙ-БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ИЗРАЗА

а истинската почивка красивата стая с изглед към морето, удобното легло и отличното обслужване са важни. Но не са достатъчни. Нужно е всички сетива да я преживеят, а от 5-те предимство има вкусът. Именно затова в този брой ви запознаваме с шеф Панос Пападопулос, който ръководи ресторанта на Avaton Luxury Villas Resort, част от семейството на Relais & Châteaux. Вече ви разказахме за приказния комплекс, намиращ се на третия ръкав на полуостров Халкидики, а сега вижте какво разказва той за пътя си към професионалната кухня и за това защо в края на интервюто ще пожелаете да опитате неговите миди от Олимпиада.

100

Шеф Пападолупос (в средата) с част от своя екип Шеф Пападолупос, как навлязохте в света на 5-звездната кулинария? Винаги съм имал страст към хубавата храна, но никога не съм и помислял, че мога да стана шеф-готвач, докато един от моите добри приятели не влезе в кулинарно училище. По някакъв начин той ми посочи пътя и само след няколко дни се озовах в професионална кухня, учейки всичко отначало. Как бихте описали вашата кухня? Семпла, откровена и натурална, основана на местни сезонни продукти. Искам да създавам у гостите си усещането за домашно приготвена храна и да ги накарам да открият красотата на моята родина чрез ястията, които им поднасям. Кои са любимите ви продукти и по какви критерии ги избирате? Високото качество на съставките е ключово за кухнята. Морските дарове, сиренето, сезонните зеленчуци са обилно използвани в моите менюта. Затова и съм успял да изградя дългосрочни отношения с местните доставчици – с тях споделяме едни и същи ценности, етичност и отдаденост към съвършенството. Кое ваше ястие гостите харесват и търсят най-често? Местни миди от Олимпиада. Доставят ни ги пресни всеки ден от ферма много близо до нашия комплекс. Много са деликатни, а нежната им текстура оставя прекрасен послевкус. Съвършена простота в най-висшата си форма. Ясно е, че работата в 5-звезден комплекс включва много високи изисквания към вас и към ястията, които излизат от кухнята. Как общувате с екипа си и как успявате да се сработите? Във всяка професионална кухня ролята на главния готвач е ключова. Неговият професионализъм и отдадеността му на гастрономията трябва да бъдат видни за екипа, за да го мотивират непрекъснато. Усилията на всички трябва да отразяват виждането и страстта на главния готвач към храната. Вярвам, че успявам да показвам всичко това и на моите колеги.

Какъв съвет бихте споделили за мързелива неделна храна? Неделя винаги е била много специален ден за мен, защото именно тогава цялото ми семейство се събира около масата. Подозирам, че това важи за много хора. Онова, което обикновено приготвяме за неделен обяд, е цяла риба, печена в морска сол или с пресни билки – мащерка и розмарин. Често правя и ръчно приготвен пита хляб, който, както знаете, е традиционен в гръцката ни кухня. Обожавам пита! Може ли всеки да си я приготви вкъщи? Ами да. Всъщност никак не е трудно. Смесват се 2 чаши брашно, ½ чаша вода, ½ лъжица суха мая, щипка сол и щипка захар. Омесва се тестото и се оставя да почине за 30 минути. След това се разточват кръгчета с диаметър около 10 см и дебелина около 1 см. Пекат се, докато получат златист загар. Вкусът им е чудесен и можете да ги ползвате като обвивка след това, ако ви е останало нещо от обяда.

101

102

T H E S P I R IT I S S U E

Д ЕС ТИНАЦ ИИ

4 ЕЛЕМЕНТА + 2-РИ ДОМ

= 5 ЗВЕЗДИ

СПА ПОЧИВКАТА Е ВРЕМЕ ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕ, НЕ ЗА МАТЕМАТИКА

Андреа Пунчева

е се сещам за нищо по-отпускащо от това да се завърне човек във втория си дом – за едни това е поредното издание на любим фестивал, за други е заведението, което посещават почти всяка седмица, за трети тълкуванието е по-буквално и за тях е вилата на село. Във втория дом си почиваме най-добре, защото хем се чувстваме уютно, хем нямаме постоянен ангажимент към него и можем да останем, колкото ни е приятно. В своя списък имам няколко такива близки на сърцето ми места, затова беше и огромно удоволствие да се завърна в едно от тях: малко преди официалното му откриване за сезона хващам добре познатия път по живописните завои към единствения в България хотел от веригата Kempinski в Банско.

103

КОЙ КАЗВА, ЧЕ ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ ХОТЕЛ В БЪЛГАРИЯ? Пътуването ни е съчетано с очаквана новост около хотела: ремонтът на СПА центъра. Признавам, че ентусиазмът ми, когато в началото на 2018-а разбрах какво предстои, беше допълнен от лек скептицизъм: хотелът вече достатъчно е печелил наградата „Найдобър СПА хотел на България“, та какво още може да се подобри? Вероятно промяната ще е козметична, помислих си. Пътят от София до раззелененото и почти лятно Банско отнема по-малко от два часа и завършва със сладък ритуал, ако дори мога да го нарека така: на влизане в курорта минавам винаги по един и същи маршрут, а черешката на тортата е отбивката от дългата улица „Пирин“ вдясно, по павирания път на хотела, завършващ директно пред вратите му. На рецепцията любезно ни посрещат вече познати лица. Емилия, която познавам покрай мейлите ни и PR дейността �, Милка, спортният им консиерж, и, за моя приятна изненада – и самият генерален мениджър на хотела Наталия Каширская. Приети сме топло, разпитват ни за деня и за дъжда по пътя. Аз пък искам да знам за новостите тук и имат ли специални активности около започващото на същия ден Световно по футбол. За феновете са предвидени вкусни предложения, а с едно от тях – комбо с 2 бири, маслини и брускети, се запознаваме отблизо покъсно следобеда. В стаята ни посрещат с бутилка просеко, френски макарони и няколко топли думи, семпло и лично подписани с „Наталия“. Посрещнати сме като у дома си и се чувстваме така. Споменавам тези детайли, защото в сферата на високия сегмент, на който са посветени и списанието ни, и Kempinski, най-значителни са именно те. Качествените материали в изработката на хотела или в кухнята на ресторанта са задължителни, но класата и петата звезда си проличават в обслужването и личното отношение към всеки гост.

104

T H E S P I R IT I S S U E

The World Travel Awards го казват. Преди дни Kempinski Hotel Grand Arena Bansko получи официалното признание на раздаването на едни от най-престижните призове в сферата на туризма. Категориите са десетки и включват всичко от дестинации за младоженци до хотели в лунапаркове. 5-звездният ни представител за Банско изпревари останалите претенденти за категорията „Най-добър хотел в България“, а гласуването е от гостите, не от жури. По този повод Наталия Каширская, генерален мениджър на Kempinski в курорта, с усмивка отбелязва: „Това е огромна чест и за нас е втора поредна година, в която печелим отличието. То поставя Банско на световната карта и го откроява като дестинация на много високо международно ниво. Много съм щастлива, а и е чудесно признание за екипа. Безкрайно благодарна съм и на нашите гости за високата оценка“.

Така както ние понякога персонализираме кориците си с името на получателите, така хотелът познава вкусовете, празниците и навиците на всеки, прекрачил входа им повече от веднъж. Минава ми през ум дали не прекрачвам границата на „втория дом“, изминавайки пътя от стаята към СПА центъра по халат. Но преходът е кратък и любопитството измества битовите ми въпросителни. Промяната след ремонта си личи още от вратите и е,

МЕКО КАЗАНО, ВПЕЧАТЛЯВАЩА:

интериорен дизайн, въображение и технологични иновации хармонично са претворили добре познатото ми пространство до неузнаваемост. Снимките говорят повече от думите тук, но както после ми разказва директорът на СПА центъра Вайс Дракела: „Да,

Д ЕС ТИНАЦ ИИ

малко е тривиално, но това, което сътворихме, аз го наричам „Приказка за огън и лед“ (името на популярната поредица „Игра на тронове“ – бел.ред.). От него научавам, че концепцията е плод на български архитекти, а 90% от използваните материали за първи път се внасят в България. Ясно си личат влиянията в интериора. Усеща се японският минимализъм и преклонение пред изваяното от природата, но също и европейското усещане за уют. Крайният резултат, поне за мен, е изненадваща хармония – пространството се вписва в алпийския стил на хотела и го надгражда. Нещо като 2.0. Подобрена и модернизирана версия. Единствените, запазили предишния си вид, са Финландската сауна и Снежната стая. Всичко останало е ново: внедрена е последно поколение инфрачервена сауна, измерваща биометрични данни като температура на кожата и пулс, има невероятна парна баня, която изглежда като ръчно правен порцелан (дотолкова иновативна технология, че тук е първата инсталирана изобщо на германския производител). Създадена е и т.нар Зона за дълбок дигитален релакс, където оставяте на прага всякакви телефони, таблети и други джаджи. По-козметични са промените около големия вътрешен басейн и джакузито; те също се вписват в стила на СПА зоната. Усещането е за свързаност между 4-те елемента:

ВОДА, ОГЪН, КАМЪК, ДЪРВО.

Сутринта се познава по закуската, мисля си, докато се опитвам да си избера сред над 100-те компонента, предлагани

от хотела. Угаждам си днес с няколко вида сирене с уклон към козето и синьото, сьомга, поширани яйца, чиято вътрешност се разтапя върху препечен тост, и палачинки със сладко от боровинки. След това имаме записан час за тайландския масаж. Избрах именно него, защото тук той се прави от професионалистка, учила в Кралския колеж в страната. Наистина не мога да опиша какво прави Кейти! Нещо между бойно изкуство, танц и масаж. Обикаля масата, върху която аз в този миг забравям за всякакви грижи, мисли или идеи, сменя пози, ръце, а на няколко пъти усещам върху гърба си поне три точки на натиск. Сами сме, друг в терапевтичния кабинет няма, но уменията (и ръцете!) на Кейти са като за поне двама души. Отпускам се и едновременно с това се чувствам центрирана и с избистрено съзнание.

ХАКУНА МАСАЖА!

Пътят минава неусетно, за един ден съм се възстановила повече, отколкото ако имах цяла седмица отпуск в София. Влизам в офиса, току-що завърнала се от Банско, и първите думи, които колегите изобщо отронват към мен след обичайното „Ооооо!“ с къдрава интонация вместо „Добре дошла“, са: „А защо изглеждаш толкова спокойна?“. Явно вътрешното благоденствие след половинчасовия масаж си личи и отвън. Какво ли щеше да бъде, ако имахме още половин час на разположение?... Споменавала съм го и преди, но ще го направя пак – KempinSKI, но за мен завинаги е KempinSPA.

ДЕЛФИНИ В БОСФОРА КОЛКО УДОВОЛСТВИЯ МОЖЕМ ДА ИЗБРОИМ ЗА 60 ЧАСА В ИСТАНБУЛ?

ерхаба, бир баклава, бир чай, тешекюр едерим, шерефе. Речникът ми на турски може и да е доста ограничен, но ми позволява основните удоволствия и дори съдържа елементи на възпитание – „привет“, „благодаря“, „наздраве“… А в Истанбул удоволствията са приблизително колкото и населението – всеки дава различно предположение, но около 18, а може би дори над 20 милиона. И докато радости като пазарлък сутрин още с отварянето на сергиите на Капалъ чарши и несметни количества черен турски чай повтарям при всяко посещение до града на два континента, то на това поредно пътуване за едва 2 дена и половина прибавих към списъка и нови.

РАЗХОДКА ИЗ МЕЧТИТЕ НА МЛАДИТЕ

Ако попиташ градската младеж на юг от България как определя успеха, много вероятно е да чуеш две неща. Първо е образованието – в Турция това остава основна мерна единица за човека в обществото: висшист би търсил партньор почти и само с поне университетско ниво. Второто нещо е мечтата да живеят в затворен комплекс. В България такива места също са показателни за успеха на живущите там, но докато у нас са населени обикновено с хора с повече опит и над 50 г., в Истанбул младежите се стремят към тях, защото те са

106

T H E S P I R IT I S S U E

Андреа Пунчева

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

новото модерно. Не им липсват градският живот, шумът, купоните и удобствата, защото тук имат всичко. Затворените комплекси са като малки собствени градове, населени от хора със сходни виждания, на близка възраст и с подобни интереси. Концепцията съчетава елементи, които сме свикнали да принадлежат на двата отделни свята – оживлението на градския апартамент и спокойствието на къщата в покрайнините. Разходката ни из Koza Park беше показателна – строителната компания довършва изграждането на огромен комплекс в многомилионния град със 7 жилищни сгради от по 40-50 етажа, като те имат около 1000 апартамента всяка. Причината тези места да привличат млади професионалисти, а не по-улегнали хора, е, че щом излезеш

от сградата, на 100-200 метра имаш голям отворен мол (без „климатизирания дъх“ на моловете у нас) с търговска улица от първокласни брандове, кина, химическо чистене и каквото друго ви хрумне, а и голямо езеро, приканващо към водни спортове. Разбира се, мястото далеч не е за всеки, но реалността е, че напливът на истанбулци към такива комплекси от нов тип не е уникален или специален. Такъв интерес вече има и у нас. Питаме и ни разказват, че първият комплекс от двата, които Garanti Koza строи в София, е почти изкупен. Предвид близостта му до Бизнес парка, едва ли се чудим защо или от кого. Макетите оставят впечатление за размах и мащаб. Ако приемем, че проектът и на живо се усеща толкова голям, то би следвало

107

животът в тези комплекси да носи полъх на иновативност и качество, а не на изкуствено създадена среда. В София сградите все пак ще бъдат малко по-ниски от големите им братя в Истанбул, но идеята остава същата. И в крайна сметка на всички е ясно, че гледката от 4-ия етаж не е същата като тази от 34-ия.

ХИПСТАНБУЛ

Грехота е да идеш до Истанбул и да останеш само в Европа – все пак тук получаваме 2 континента „на цената“ на един… За същите 2 лв., с които в София се возим с нощен транспорт, тук взимаме билет за Азия под формата на воден бус, който прекосява Босфора за четвърт час. Това е стандартният транспорт, избран и от местните, но, разбира се, ще видите и чужденци, чиито селфита на секундата издават за краткия им престой в града. Азиатската част допреди няколко години беше видимо по-неугледна, но субкултурните влияния сега � придават ароматен чар и се превръщат в задължителна причина да изпитате от първа ръка случващото се на изток от Босфора. Макар и да е визуално по-сподавена от европейската част, която е лесно разпознаваема със силуетите на Синята джамия и „Ая София“ (Света София), азиатската половина на Истанбул е по-автентична, а напоследък – и много цветна. Безброй кафенета с неизмазани тухли, книжарници, арт магазини и такива за вехтошарски прахосъбиралки ви посрещат на вашата разходка. Това беше и причината след час в ума ми да се избистри каламбурът „Хипстанбул“. Кадъкьой е новият квартал на хипстърите, които искат да избягат от туристическия наплив на левия бряг и търсят оригинално място за изява. Не същите, които избират да живеят в затворени комплекси, естествено – тук говорим за политически и граждански активните, с лека носталгия по романтиката

108

T H E S P I R IT I S S U E

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

на отминалите времена. Туристи в Азия има в пъти по-малко, но иначе населението на града е почти равно разделено между двата бряга. Както разбираме няколко часа по-късно, бившият Константинопол е 120 км широк от изток на запад и 42 км висок от север на юг. 20-ина милиона население с всевъзможни култури, живеещи мирно... с малки, но винаги влизащи в новините, изключения. Виждаме града спокоен, но кипящ от живот. Дори и там, където не очакваш да намериш такъв...

БОСФОРЪТ: ДОМ НА ДЕЛФИНИ И НА ДВЕ ПРОТИВОПОЛОЖНИ ТЕЧЕНИЯ

В такива дни е ужасно лесно да кажа, че си обичам работата. Но я обичам и в 4 през нощта, преди краен срок и когато е пълно с напрежение и във въздуха, и в мейлите. А понякога си мисля, че дните от първия тип ми се спускат свише като награда за дните от втория. 7-степенна вечеря на яхта по Босфора. Колкото и пъти да си го кажа, все звучи божествено. И независимо че прясно уловените морски изкушения в чиниите ни бяха именно такива, плаването през вълните ще остане като един от най-скъпите ми спомени изобщо. Босфорът, нижещ се като течен конец по шева между Европа и Азия, е напълно способен да ти изкара въздуха, ей така, за „Здравей“. Просто „полегнал“ между континентите, нищо неправещ, но безупречно красив. Тук си на ничия земя, но всевишен, извисен. Протокът наистина не се води част от Турция, а международните води априори обричат всеки да бъде единствено техен гост, но никога господар. От нашия гид научаваме безкрайно много любопитни детайли за града. Например „Ая София“, изписвана Hagia Sophia, всъщност неточно бива преведена като „Света София“. От гръцки правилното � тълкувание е Божествената мъдрост.

Тук на островче във водата се намира Кулата на девицата. Вече много поколения разказват легендата за двама млади влюбени – той живял на брега и се влюбил в нея, но били разделени от протока, където живеела тя. Всяка нощ той плувал до острова, а тя запалвала фар, за да го насочва светлината. Любовта им пламнала през лятото, а смяната на сезоните донесла със себе си буря, в чиито вълни момъкът се опитал да стигне до любимата. По средата на пътя му силният вятър изгасил фара на кулата и той трагично се удавил. Погълната от мъката си, тя се хвърлила във вълните и последвала съдбата му… Понякога яхтата гладко се плъзга по водата, а понякога вълните я надигат и си играят с нас – но ако това е игра, не ми се иска да изпитвам лошото настроение на Босфора. Нашият гид е толкова опитен, че често пъти предвижда кога отново ще има течения – тъкмо навреме, за да вдигнем чашите си с вино от масите, за да не се разлеят, и да ги вземем в ръка. В протока има две противоположни течения: понеже Черно море е с 45 см по-високо от Мраморно, водата „пада“ от север на юг, същевременно Мраморно е по-солено и затова солта се „разтваря“ от юг на север към по-сладкото Черно. Тези две течения са едно върху друго и постоянното движение на водата я пази толкова чиста. Хем изумрудена на цвят, хем ярка, хем прозрачна. Докато гидовете биха имали причина да доукрасяват истината за чистотата на водата, живото доказателство за твърденията им скочи грациозно на метри от нас. Делфини. Видяхме ги два пъти в един ден: докато се возихме във водния бус между Европа и Азия и докато плавахме с яхтата. Светлината вече се изплъзваше от деня, напевните звуци на вечерната молитва украсяваха залеза и неочаквано видяхме гръбче на делфин да излиза от водите. И после още едно, и още едно. Може би Босфорът не е съвсем ничия земя. Може би все пак е дом на делфини. И на някои от най-хубавите ни спомени.

109

С ТОКИО ДЕВЕТКАТА НА

НЕЩАТА, КОИТО ЩЕ ВИ ВПЕЧАТЛЯТ, НЕЗАВИСИМО КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА ТЯХ ПРЕДВАРИТЕЛНО

110

T H E S P I R IT I S S U E

Мартина Захариева, снимки: авторът и Aman

лушала бях много за Япония, гледала бях редица снимки и филми, докосвала се бях частично до културата и храната �. Дивях се на минималистичния дизайн и технологичния � напредък. И нещо все ме дърпаше натам – на изток, много на изток. Оставих � се за седмица да ме обгърне напълно. Изпитах всичко, което си бях представила, но действителността надмина очакванията. Като турист имаш желанието да провериш всички клишета и традиционни елементи за Япония, но когато се докоснеш до тях, разбираш, че не само са верни, но със сигурност ще има с какво истински да те развълнуват. На честия въпрос: „Какво те впечатли най-силно?“, ми хрумва първосигнално само един отговор: „Всичко“. Защото си дадох сметка – за Страната на изгряващото слънце е трудно да използваш някакво степенуване, не можеш да отговориш еднозначно или да се фокусираш върху само един елемент. В главата ми напират думи като всеобхватност, лудост, светлини, любезност. Искам толкова много да разкажа. Затова ето поне 9 неща, които не мога да пропусна.

П ЪТЕШ ЕС ТВИЯ

Сред зеленината на Токио

ГЛЕДКИТЕ НАД ГРАДА

Първото нещо, което правя, когато посещавам нов град, е да се кача някъде нависоко. Така той сякаш е на длан пред теб, добиваш представа за мащабите, пространството, подредбата, динамиката, а също и светлините. Моята силно романтична душа намери точното място, откъдето да се „запозная“ с Токио. В повечето гидове за този многообразен град ще ви препоръчат да видите светлините от бара на хотел Park Hyatt, станал известен покрай филма „Изгубени в превода“, но за себе си открих, че гледката и атмосферата в Aman Tokyo е по-въздействаща. Асансьорът в небостъргача „Отемачи“ ме качи на 33-ия етаж, където с огромните си панорамни прозорци до земята барът The Aman Lounge се превърна в мое любимо място. Съвсем в близост до сградата първо видях градините на Императорския дворец – зелени и подредени по конец. По-напред погледът ми срещна небостъргачите, прорязващи с различни форми небето. Те се редуваха с по-ниски сгради с изчистени прави линии и паркове. Погледът стигна чак до хоризонта, а там, вляво... нещо божествено красиво. Величественият връх с бяла „шапка“ – Фуджи. Най-високият на Япония често се крие в облаци и мъгли. Някои туристи си тръгват разочаровани, че времето не е позволило да го видят. Аз обаче имах късмета да зърна красивата му осанка. Слънцето бавно се скриваше и небето започна своята игра на

цветове. Нюансите на жълто, оранжево и розово отстъпваха място на проблясващите светлини на върховете на небостъргачите. Гледката ми напомни на първата ми среща със светлините на Манхатън. Но тук имаше нещо още по-вълшебно и можех да остана така с часове, общувайки с града през големия прозорец, отпивайки от вълшебния коктейл с малини и пяна от шампанско.

ЗЕЛЕНИНАТА НА ПАРКОВЕТЕ

Съвсем заслужена е славата на японските градини. Като всичко останало те са съвършено красиви и изпипани до най-малкия детайл. Стоят като нарисувани, но в тях кипи живот. Спокойствието и хармонията тук те откъсват напълно от динамиката и съвсем забравяш, че си в центъра на космополитен град. Сутрешната разходка в парк Йойоги ни отведе през зелени поляни, езерца, градина с ириси и кичести дървета до един от най-красивите шинтоистки храмове в Токио – „Мейджи“. Той е посветен на император Мейджи и императрица Шокен и е разположен в гора с площ от 70 хектара. Над 120 000 дървета от 365 вида са дарени от хората от цяла Япония, за да бъдат засадени тук. Преди влизане във вътрешната част на комплекса всички подготвят духа си, като измиват ръцете и устата си ритуално с вода. И ако имате късмет, в храма често може да видите младоженци в прекрасните традиционни сватбени одежди.

111

Най-известното кръстовище на Токио в квартал „Шибуя“

ЧИСТОТАТА, ПОДРЕДЕНОСТТА И СИГУРНОСТТА

За разлика от всички други мегаполиси, в които съм била, в Токио наистина е несравнимо чисто. Не видях прашинка, не усетих неприятна миризма, не забелязах нищо неподдържано. Тук чистота е издигната в култ, белият цвят – също. Да започнем от задължителните бели ръкавици (които просто няма от какво да се нацапат) на шофьорите на такситата или на регулировчиците. Чистотата в метрото и влаковете – невероятна, и то предвид броя на пътуващите над 13 милиона жители на града и значителен брой туристи. Удивих се, като видях монасите в храма как вадят малка кърпа от ръкава и почистват в секундата, в която се е появила някоя прашинка. В Токио много рядко ще срещнете кошчета за боклук, но няма и да видите никакви отпадъци по улиците. Просто всеки е достатъчно отговорен да прибере опаковката си и да я носи, докато не стигне до място, където да я изхвърли. Няма да забележите и фасове – за пушачите са отделени специални кътчета. Стриктни правила за ред и чистота – по японски. И не на последно място, Токио е изключително сигурна столица. Нивото на престъпност е рекордно ниско, a ако загубите нещо, най-вероятно съвсем скоро то ще е обратно при вас. По сведения на полицията 3.67 млрд. йени (близо 30 млн.евро), загубени от свои притежатели в рамките на година, са върнати обратно. И това само в Токио.

ТЪЛПИТЕ ПО УЛИЦИТЕ

Токио е най-гъсто населеният град на света. Тълпите са точно толкова многобройни, колкото сме ги виждали във филмите, но се разминават съвсем плавно, без блъскане, без пречкане, сякаш благодарение на невидим регулировчик. Точно това наблюдавах на известното кръстовище в квартал „Шибуя“, на метри от едноименната спирка на метрото. Зебрите са разположени освен по традиционния

112

T H E S P I R IT I S S U E

начин, и диагонално през средата на кръстовището. При зеления сигнал виждате как огромна маса от хора тръгва към средата, но няма хаос, няма напрежение. А когато светофарът светне червено, всичко застива за няколко минути. Само светлините от огромните екрани по сградите наоколо не престават да привличат вниманието с неонови знаци и реклами.

ОБЩЕСТВЕНИЯТ ТРАНСПОРТ

За японците да си навреме е от изключителна важност: неотдавна влязоха в любопитните новини заради извинение, че влак е тръгнал половин минута по-рано от графика. Спазването на разписанието е абсолютно до секунда. А опциите за придвижване наистина са безкрайни и в началото дори е доста объркващо какво да избереш от всички възможни линии на метрото, влакове и автобуси. Невероятно е колко души работят в градския транспорт на Токио само за да правят живота на пътуващите по-лесен и те да се придвижват ефективно в мегаполиса: винаги някой от служителите любезно ще ви помогне какъв билет да закупите, как да планирате маршрута си и кои спирки да избегнете, ако случайно има ремонтни дейности. Пътуването ви с влак ще е освен бързо (особено ако изберете влаковете стрела, наречени шинкансен) и спокойно, защото поставени табелки учтиво напомнят на пътниците, че говоренето по мобилния телефон е добре да бъде избягвано или да се случва в пространството между отделните вагони.

УДОБСТВАТА ЗА ТУРИСТИТЕ

Още преди да пристигна в Токио, знаех, че градът е на първо място в класацията на TripAdvisor за „Най-добро цялостно преживяване“. И немалка част от това се дължи на шопинга. Работното време на повечето молове и бутици е от сутрин до вечер, а редица малки супермаркети с всичко необходимо са

П ЪТЕШ ЕС ТВИЯ

денонощни. Ако се впуснете в пазаруване (а повярвайте ми, тук не е трудно да откриете страхотни находки с несравнимото качество Made in Japan), ще откриете още едно удобство за туриста: щом покажете паспорта си, не ви начисляват ДДС. Това улеснение е въведено през 2014 г. и така не е необходимо да се занимавате с излишни документи и формуляри на летището при заминаване от страната. Намаления също винаги може да намерите, така че тръгнете с празен куфар към Токио. А дори и да нямате желание за покупки, сградите на големите брандове на улица „Омотесандо“ са сами по себе си архитектурни забележителности.

АТРАКЦИИТЕ ДЕН И НОЩ

Скуката съвсем не е позната в тази страна, винаги има какво да правите. Не само че градът никога не спи (да, това определение важи колкото за Ню Йорк, толкова и за Токио), но и разнообразието на атракции е безкрайно и през деня, и през нощта. Не може да не опитате певческите си способности в някой от караоке клубовете. Или пък да посетите сумо мач. Може да се запишете на клас по подреждане на икебана или да се впуснете в обикаляне на невероятните музеи, сред които този на валутите, на татуировките, на паразитите, на рамена или дори на любовните кукли. В малките барчета из уличките на Шибуя или Шинджуко има място точно колкото да се поберете на бара и да изпиете чаша висококачествено саке.

УДОБСТВАТА И АТРАКЦИИТЕ ЗА ДЕЦАТА

Идеята да посетя Токио с бебе в началото ми се струваше леко налудничава, но се оказа, че градът прави живота на родителите и децата доста лесен. На всички спирки на метрото или влаковете има асансьори и лесен достъп за бебешката количка, заведенията посрещат, готови с детско столче, а в големите магазини, гари или забележителности има стаи за кърмене и повиване с всички удобства. Японците са една от най-застаряващите нации и затова всячески се опитват да стимулират раждаемостта и да предоставят удобства за млади родители. Попаднах дори на специален гид Tokyo Urban Baby с полезни съвети и локации, когато си с бебе в космополитния град. По-порасналите деца също няма да скучаят – за тях има разнообразни атракции, много детски площадки и, разбира се, Disneyland.

Не забравяйте да купите и един сладък сувенир от Токио – известните кексчета с формата на банан и пълнеж от млечен бананов крем Tokyo Banana. Няма по-забавно декорирано и опаковано до съвършенство десертче. Бих го определила най-точно със специалната за целта дума на японски „кауай“ (нещо като английското cute, включващо прилагателни като очарователен, сладък, по детски красив и предизвикващ усмивка). Благодарна съм за това трансформиращо преживяване, за тоталното откъсване от света и всички малки детайли, които ме караха да казвам по хиляди пъти на ден: „Ех, тези японци!“. Благодаря за обзелата ме хармония, спокойствие и вдъхновение. И аз като японците ще се поклоня и ще кажа: „Аригатооу гоцаймас!“.

ХРАНАТА

„Храната, о, храната!“, би възкликнал всеки, вкусил Токио. От найобикновената изакая (типичната японска кръчма) до най-изискания суши ресторант със звезда Michelin, играта със сетивата е навсякъде. Когато сте в Токио, със сигурност ще опитате невероятно суши – много различно от това, което сте яли досега, с непознати риби и морски деликатеси, поднесено по семпъл начин и без да се изисква да топите хапката в соев сос. Колкото по-малко на брой са местата в даден суши ресторант, толкова по-добре. Запомнящо се преживяване беше Tsuta – първият рамен ресторант, който получава звезда Michelin. И казвам запомнящо се не само заради супата с нудълси, трюфел, свинско и страхотно вкусен бульон, но и заради още сума детайли: редиш се на опашка само за да вземеш билетче, което ти дава право да се наредиш на друга опашка за влизане в ресторанта в уречения час; поръчката си правиш не на сервитьор, а на машина; местата са само на бара пред шеф-готвача и са точно 7; сметката не плащаш накрая, а в началото, като поставяш банкнотите в същата тази машина. Накрая – чакането си заслужаваше напълно. Това беше най-вкусният рамен, който съм опитвала.

113

МАЛКО ПОЗНАТОТО АВСТРИЙСКО БИЖУ КРИЕ МНОЖЕСТВО ПРИЯТНИ ИЗНЕНАДИ

ГРАЦ – ГРАДЪТ В СЯНКА 114

T H E S P I R IT I S S U E

МЕС ТА

Цветелина Лилова

бичам да пътувам. Много. И всъщност пътувам почти всеки ден. От дивана, от фотьойла, от леглото – вечер, малко преди заспиване. Така и така приятелите ми са ме нарочили, че имам пребогато въображение, поне да ми е полезно за нещо – да пътувам. Обичам пътешествията и предпочитам те да бъдат с кола. Самолетът, разбира се, е много удобен начин за придвижване, но само ако бързаш… A аз не обичам да бързам. Преди всяко действително пътуване, предприемам фотьойлното такова. Представям си как ще изглеждат улиците, сградите, ще има ли вода наблизо, в този сезон тревата какъв цвят ще е, а как ли пък ще са облечени хората там? Преди години, когато учех в немска гимназия, много исках да отида във Виена. По едно или друго стечение на обстоятелствата стигнах дотам 2 десетилетия по-късно. През това време доста попътувах наистина, а с опита ми из други държави представите ми за Виена ставаха все по-идеалистични. И когато наистина щях да я посетя, малко се уплаших – толкова бях мечтала, желала, че се притесних очакванията ми да не се разминат драстично с реалността. Е, не се разминаха. Много добре се почувствах. Тази година пътуването ми до Виена беше с кола и с няколко спирки дотам и обратно. Вече тръгнали обратно към София, решихме да спрем в Грац и да останем една вечер. Сигурна съм, че ако има друг фотьойлен турист като мен, при задаването на дестинация Австрия асоциацията е Виена, евентуално Залцбург. Но чак пък Грац – едва ли? Преди истинските ми пътувания предпочитам да не се подготвям много подробно. Особено ако ще съм за малко. И сега така – представях си имперски сгради, виенски шницел, по немски (извинете, по австрийски) изглеждащи хора... Общо взето, нищо интересно. Без да знам, предстоеше ми да се убедя колко съм грешала в очакванията си. Оказа се, че Грац всъщност е вторият по големина град в Австрия с над 200 000 жители. Изключително красив. С архитектурата си, с природата си, със събитията си, с многото млади хора. Грац е и университетски град, Европейска столица на културата, а старата част принадлежи към историческото и културно наследство на ЮНЕСКО. Тук има всичко за всеки. Ако искаш история – имаш я.

850-ГОДИШНАТА СГРАДА „ЛАНДХАУС“,

Музеят на изкуствата

където се помещава Оръжейният музей с може би най-богатата в исторически аспект експозиция, дворецът Егенберг, Старият град с часовниковата кула и всъщност повечето сгради в централната част. Ако си любител на изкуството – има Музей на изкуството, който се помещава в изключително особена сграда: прилича на космически кораб, а вечер се осветява в различни цветове и надписи. През Грац тече река, в средата на която има изкуствен остров в стилистиката на Музея на изкуствата – там можеш да седнеш да изпиеш едно кафе или чаша вино... Като казах вино, в Австрия през последните 10-15 години е засилена държавната грижа за селското стопанство и най-вече производството на дионисиевата течност. И ако във Франция има страхотни сортове за червено вино, то в Австрия се справят по-добре с белите вина. Досега фаворит ми беше ризлинг,

115

Сградата на 850 години отблизо – „Ландхаус“

Грацатлон с допълнителни „тежести“ но в Грац много се залюбихме с Weissburgunder – бяло бургундско. Вкуснотия. Ако обичаш да спортуваш, пак Грац е твоят град. Оказа се, че всяка година в началото на юни се провежда Грацатлон. По причудливо стечение на обстоятелствата – точно в деня, в който аз бях там. Гледаме опънати ленти за очертаване на трасе, мощни уредби, от които ечи надъхваща музика, казваме си – минава някакъв маратон. По едно време идват тичащи момчета,

АМА КАЛНИ, ЗАПЪХТЕНИ,

след тях още тичащи – и те кални. А по улиците кал няма. Каква кал, то прах няма – за четири дни в Австрия веднъж не си избърсах обувките и не заради мързел. Грацатлон, както научих впоследствие, е трасе от 10 километра и 18 препятствия в рамките на града. Записването започвало месеци предварително. Може да се участва индивидуално, по двойки и като цял отбор. Наградите са абсолютно символични и явно не са цел на участниците. Част от препятствията са направени от сламени бали, наклонени стълби, дървени трупи, кален канал, а има и естествени препятствия – като 260-те стъпала до Замъка на хълма. Там участниците ги чака маса с чаши вода и младеж, който ги полива за разхлаждане. Не знам колко точно са били маратонците, но бяха наистина много – възрастни двойки, състезатели с балетни пачки, девойки с намазани лица като рейнджърите по филмите – изобщо голямо забавление. Както вече отбелязах – Грац е наистина красив град. Централната част е пешеходна и само тук-там преминават трамваи. С изключение на замъка Егенберг, който е малко встрани от идеалния център, всички останали забележителности са на пешеходно разстояние. А който не иска да гледа история и изкуство, няма проблем, заведенията са едно до друго. В Грац можете да вечеряте в

116

T H E S P I R IT I S S U E

МЕС ТА

Замъкът Егенберг

СУПЕРГУРМЕ РЕСТОРАНТ

като La Perla например, чийто главен готвач Фарук Незири е носител на много кулинарни отличия. Можете да пиете бира в пъб и изобщо имате огромен избор, и то само на стотина квадратни метра. Обслужването навсякъде е отлично. Силно препоръчвам заведението, на което ние попаднахме – Gasthaus Stainzerbauer. Там ни посрещна типично австрийска обстановка, но с модерна кухня. А като попитах сервитьорката дали не могат да ми сервират ребра, нищо че ги няма в менюто, тя каза – „Ще попитам.“ След 2 минути се

върна с идея: „Защо не си поръчате джоланче – то също е с кокал?“. И познайте дали не направих точно това. Горещо препоръчвам: ако сте с кола в Австрия, минете през Грац. Останете за една-две вечери – гарантирам, че няма да съжалявате. Поседнете или се подпрете на някоя маса, сложете си чаша вино в ръката и попивайте от местната атмосфера... А и да не говорим, че от Грац за България минавате през Словения, а в Марибор каква изба с какви страхотни вина има... Но за това – друг път. Засега: Prost! Ресторант La Perla

117

5 ИДЕИ ЗА ВДЪХНОВЯВАЩО НАЧАЛО

ЕТО ЗАЩО ДЕНЯТ СЕ ПОЗНАВА ПО СУТРИНТА

118

T H E S P I R IT I S S U E

ПО ИЗ ГРЕ В

Борислава Костова

поред системата Human Design профилът ми предполага, че имам много енергия, която непременно трябва да оползотворявам в рамките на деня, типът ми – че се уча по метода „проба-грешка“, а племенните ми канали – че обичам да се грижа за моите хора и да им споделям опита си. Затова днес пиша само за неща, които съм била мотивирана или любопитна да изпитам върху себе си, падайки, изтърсвайки обелените си колене, намествайки короната си и започвайки отначало. Преди да продължите с четенето, ви моля да подходите към идеите ми спонтанно, без насилие върху себе си, както и да мислите за тях като за възможност за еволюция, а не за революция. Когато искам да променя нещо в живота си, вярвам, че мисията е възможна, но не се надявам на мълниеносен успех (макар в семейството ми да ме смятат за дисциплиниран член с пруска школовка след години, прекарани в германоезични държави). С течение на времето се научих да бъда толерантна към себе си, да не се вземам твърде насериозно и просто да си припомням, че искам да продължа. Защото промяната винаги е път, който трябва да извървим, а не място, на което се намираме. И така, ако съм събудила любопитството ви, сипете си чаша вода, скрийте се на тихо място и да започваме...

НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПОСРЕЩАТЕ ИЗГРЕВА

Цял живот съм обичала да спя по много – в семейството ми заради професиите на родителите ми се лягаше късно и се ставаше късно. Светът ми се преобърна по време на едно пътуване до Индия. На покрива на един ашрам, в 5 часа сутринта, заедно с други жени и учителката ми по йога посрещнахме изгрева. Беше на свещено за индусите място – там, където Ганга ма (майка Ганг) се среща с още две реки. Денят ни възнагради с великолепен изгрев: слънцето изскочи бързо и се отразяваше в реката, а в нея се къпеха хора и също благодаряха за чудото, което споделяхме заедно. Помня само вълнението си и как в гърдите ми сякаш се отвори една голяма фуния: уникален заряд енергия. Това е най-силното време от деня, най-съзерцателното, времето, в което да притихнеш, да се свържеш с природата около себе си, да благодариш, че си тук и сега. Повторих този опит по време на същото пътуване, само че в Хималаите: наричат върховете „срамежливите“, защото пред тях често пъти има облаци и те просто не се виждат. Няма да ви казвам в какъв криминално ранен час станахме, за да стигнем навреме до планинската площадка, от която да можем да посрещнем изгрева и да видим върховете: когато мигът настъпи, облаците се отдръпнаха като завеса, видяхме срамежливците и после завесата се спусна. Тези две преживявания ме преобърнаха: сега посрещам началото на деня при всяка удобна възможност. Скандализирам околните с моя будилник точно в 4:44 ч. Но усилието си заслужава. Как да го направите? Постепенно. Аз започнах през зимата, когато се съмва късно, и бавно измествах часа на ставане. Винаги ли ми се получава? Не. Ако съм си легнала късно, да стана рано граничи с абсурда. Случвало ми се е също да се събудя, да посрещна слънцето и пак да си легна (срам!). Важното е да не се отказвате и да опитвате отново. Навикът неизбежно ще се оформи и ще се събуждате преди птиците да са се разпели. Те, между другото, също посрещат cлънцето.

119

ПО ИЗ ГРЕ В

НАУЧЕТЕ СЕ ДА СПАЗВАТЕ ЦИРКАДНИТЕ РИТМИ

Част от природата сме, не можем да избягаме от същността си. Понякога губим синхрон, ала това само ни кара да изглеждаме като вироглави деца, които искат да пипнат горещия котлон въпреки предупрежденията на по-опитните. Тялото ни си почива или се възстановява на цикли от по два часа. Няма да ви изнасям пространна лекция по въпроса. Ще насоча вниманието ви само към два момента: между 5:00 и 7:00 ч. интензивно работи дебелото ни черво, а между 7:00 и 9:00 ч. работи стомахът ни. Какво означава това? Добре е да сме будни и да съдействаме на тялото да се почисти, както и да го подкрепим със закуска. Как да го направите? Постепенно. Закуска е дори да изядете един банан, няколко бадема или лъжица кисело мляко. Важното е тялото да знае, че има островче, наречено „закуска“. Аз от години съм заклет кафеджия и обожавам аромата на сутрешното си кафе. Сега претърпях трансформация и си „заслужавам“ кафето: първо спазвам ритуалите около събуждането и закуската.

ЗАПОЧВАЙТЕ ДЕНЯ С ВОДА

Тялото ни неизбежно е ожадняло през нощта. Сутрин обикновено взимаме душ и измиваме очите си. А измиваме ли тялото отвътре? Водата дава сигнал на организма ни, че се събуждаме, че денят започва. Тя задвижва метаболизма ни. Как да го направите? С чаша вода. За напредналите: може да е топла, може да е с лимон, може да е в по-обилно количество. Ще усетите разликата: прилив на енергия, свежест. Ако ви се допие нещо друго, си задайте контролния въпрос дали с него можете да си измиете очите. Така няма опасност да сгрешите.

ОСТАВАЙТЕ ИЗВЪН МРЕЖАТА ПОНЕ ЕДИН ЧАС СЛЕД СТАВАНЕ

Умът ни не успява да си почива, трудно се „чуваме“, очите ни страдат от преумора, забравяме какво ни е важно..., защото често пъти още не сме се разсънили и вече започваме да се „пълним“ с каква ли не плява! Душата ни обича тишината, а умът ни – да правим по едно нещо едновременно. Подарявайте си тихо време, преди светът около вас да е започнал да шуми. Оставайте извън мрежата възможно най-дълго. И се учете да умеете да се посвещавате само на едно нещо едновременно. Как да го направите? Още преди лягане поставяйте мобилния си телефон на режим „полет“. Започнах да го практикувам преди година, когато благодарение на работата си научих, че повечето от нас не могат да се почистват от електромагнитно натоварване. Беше ми изключително трудно, защото бях развила зависимост. Криех си телефона, оставях го без батерия – само и само да не ми е лесно на разположение сутрин. Отвикнах, но преминах през период на абстиненция. Сега често захвърлям телефона си настрани и сутрин съм откриваема едва след 8:00 ч. – а нали помните колко рано се опитвам да ставам?

ЗАПОЧНЕТЕ РАБОТА ВЪРХУ НОВ НАВИК

В това най-тихо и енергийно време на денонощието, когато сме себе си и можем да си принадлежим, е подходящо да стартираме нещо, което иначе отлагаме: да учим нов език, да четем, да започнем да спортуваме... Как да го направите? Решете с какво искате да започнете. Подгответе се – кога и къде сред сутрешните ритуали ще му отделите време и пространство. Аз съм луда на тема чужди езици. За мен например това е времето, в което изучавам италиански. Може да са 20 минути, но с натрупване резултатът ще ви изненада много скоро. Сигурно вече сте си изпили водата, а и някой ви вика, защото има нужда от вас. Преди да ви пусна, имам една последна молба: да притихнете и да си вземете поне една идея, с която да започнете. И не забравяйте: важното е да се връщаме обратно на пътя.

120

T H E S P I R IT I S S U E

ПОБЕ Д ИТЕ Л И

СЛЕД ГИБЕЛТА НА ТОЛКОВА ХОРА, СЛЕД КАТО САМИЯТ ТОЙ – НЕ ВЕДНЪЖ, А ТРИ ПЪТИ – БЕ ОБЯВЕН ЗА МЪРТЪВ, НРАВСТВЕНАТА СИЛА НА ТОЗИ ЧОВЕК СЕ ИЗВИСЯВАШЕ НАД ВСИЧКО ПОЗНАТО… ТОЙ БЕ ПРЕЖИВЯЛ УЖАСА, БЕЗ ДА ЗАГУБИ И ЧАСТИЦА ОТ ОСТРОУМИЕТО И ЧОВЕЧНОСТТА СИ. ДЕЙВИД БРАШИЪРС

ПО-СИЛЕН ОТ

СМЪРТТА

Атанас Настрадинов

огато Бек Уедърс достига Терасата, характерно заравнение на височина 8412 м по билото на югоизточния хребет на Еверест, слънцето вече е над хоризонта повече от час. Попадайки под лъчите му за първи път този ден, Бек осъзнава, че положението е наистина сериозно. Преди година е претърпял хирургическа намеса за коригиране на зрението. В течение на експедицията бе разбрал, че в резултат на операцията и ниското атмосферно налягане на по-голяма височина вижда все по-лошо и по-лошо. Независимо от това, се катери добре, чувства се все по-силен и не иска да се предава предварително. Вчера нещата се бяха влошили съвсем: виждаше само на около метър пред себе си, но превъзмогна и това: приближи се до предния катерач, слагаше крак в стъпката му веднага щом той го отмести, и стигна до лагер 4 на Южното седло. Приложи същата тактика и когато в 23:30 се отправи към върха. През нощта катери с добро темпо, но слънчевата светлина промени всичко: зрението му е по-лошо от всякога, тъй като при честото разтъркване на очите ледените кристалчета, попаднали в тях, разкъсват и двете

му роговици. Едното му око е напълно замъглено, а с другото едвам вижда, и то без чувство за перспектива. Разбира, че ако продължи нагоре, излага на опасност не само своя живот, но и този на другите катерачи. Въпреки това още не е склонен да се раздели с надеждата за изкачване на върха. Ако изчака половин час, вероятно зрението му ще се подобри, след като слънцето се вдигне и зениците му се свият. И тази надежда умира, макар и последна. Цената � обаче е обещанието да не мърда от Терасата, докато Роб Хол, водачът на експедицията, не слезе да го вземе на връщане от върха. Цена, която ще се окаже прекалено висока. Но засега може само да чака. Часът е около 7:30. Роб вероятно няма да се върне преди 16 ч. В Зоната на смъртта (над 8000 м), където количеството кислород е недостатъчно за поддържане на човешкия живот, борбата за оцеляване е преди всичко

НАДПРЕВАРА С ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ.

Бек тръгва от щурмовия лагер с две кислородни бутилки, всяка от които при икономична употреба би стигнала за около 5–6 часа, т.е. докъм обяд. В конкретния случай навярно и подълго, тъй като Бек не се движи и може още да намали притока на кислород. Липсата на движение обаче не е по-малък проблем. На тази височина силите на катерача не се възстановяват дори когато седи и диша кислород. Неподвижността го прави още по-уязвим от студа, а студът изпива силите. Затова стоенето на едно място по каквито и да било причини е нежелателно, но Бек продължава да чака Роб, макар че съекипниците му, които са се отказали от изкачването поради напредналото време, минават покрай него по обяд и му предлагат да слезе с тях. Не тръгва и с Джон Кракауер, който го намира на Терасата в 16:45 ч. по пътя си към последния лагер, въпреки че времето очевидно се влошава. Едва след около половин час поема надолу, теглен с късо въже от един от помощниците на Роб.

121

Водачът Майк Грум намира Бек толкова покрит със сняг, че го разпознава едва когато Бек го поздравява. Бек е практически сляп и постоянно стъпва в пропастта. Единствено въжето, свързващо го с Грум, го задържа да не полети в нея. Но трудното тепърва предстои. Макар и да слизат бавно, те стигат далеч – на едва 60 м от лагера. Катерачът Джон Кракауер е достигнал благополучно лагера само петнадесет минути по-рано, но през тези петнадесет минути бурята, която се е надигнала над Еверест, преминава в ураган и видимостта се влошава до няколко метра. Минава 19 ч., кислородът на всички

122

T H E S P I R IT I S S U E

е изчерпан, настъпва нощта. Водачите знаят, че лагерът е на запад, точно срещу вятъра, но да вървиш срещу ураган, не е лесна работа и групата загубва посока. Лута се из Южното седло чак до полунощ, когато небето се прояснява за кратко и тези, които все още имат сили да се движат, тръгват към лагера, за да повикат помощ. Бек и още четирима катерачи остават да лежат на леда зад неголям камък и да чакат на източния край на седлото само на 300 м от лагера – разстояние, което при тези условия, ако можеха да вървят, би им отнело половин час. Всички са в състояние на крайно изтощение.

ПОБЕ Д ИТЕ Л И

„МУМИЯ ОТ ЕВТИН ФИЛМ НА УЖАСИТЕ“.

АКО БЕШЕ ТРЪГНАЛ В ОБРАТНА ПОСОКА, САМО СЛЕД 20 М ЩЕШЕ ДА ПАДНЕ ПО 2100-МЕТРОВАТА ИЗТОЧНА СТЕНА НА ЕВЕРЕСТ

Помощта идва, но състоянието на петимата катерачи е толкова лошо, че спасителят Анатолий Букреев може да води само по един. Докато останалите чакат да се върне, Бек се раздвижва, изправя се срещу вятъра, разперва ръце и извиква: „Разбрах всичко!“. Секунди покъсно е отвят от вятъра извън обсега на светлината от челниците на групата. Анатолий се връща, взема още двама от бедстващите катерачи и към 4:30 сутринта се прибира с тях в лагера. Остават Бек и Ясуко Намба – втората японка, покорила Седемте върха. Тя е оставена безжизнена на мястото, където групата прекарва нощта. Считат, че за Бек няма надежда. Независимо от това, около 9 ч. спасителна група тръгва към Бек и Ясуко. Намират двете тела частично затрупани и макар че и двамата все още дишат, спасителите преценяват, че не е възможно да оживеят – мнение, потвърдено по-късно и от останалите членове на експедицията.

ЗА ВТОРИ ПЪТ БЕК Е ОТПИСАН ОТ ЖИВИТЕ.

Късно същата сутрин в лагера пристигат Тед Бърлисън и Пийт Атанс, световноизвестни алпинисти и водачи, които са прекратили изкачването на своята експедиция, за да се притекат на помощ на пострадалите. Помощ идва и от екипа на IMAX, който снима филм за Еверест: ръководителят и режисьор Дейвид Брашиърс, чиито думи виждате в началото на този разказ, без колебание предлага на оцелелите и спасителите всички запаси на екипа си. Неговите кислород, храна, радиостанция и медикаменти са складирани на Южното седло, а предлагайки ги, режисьорът застрашава собствения си проект на стойност 5.5 милиона долара. За съжаление, не всички са склонни да помагат. Докато Дейвид се опитва да предаде съобщението до лагера на Южното седло, батериите на радиостанцията на оцелелите се изтощават и връзката е прекъсната. Дейвид се свързва с южноафриканската експедиция, чиито палатки са на няколко метра встрани от пострадалите и която има работещо радио, с молба да го дадат временно на Джон Кракауер. Ръководителят на южноафриканците Ян Удъл отказва. Брашиърс е бесен: „Не искахме от него да напусне спалния си чувал или да излезе от палатката си, просто да даде радиостанцията, но той отказа.“ Докато част от оцелелите катерачи поемат към по-ниските лагери, шерпите и Анатолий се опитват да достигнат бедстващите високо по хребета. За съжаление, усилията им са безуспешни – четирима, сред които двамата ръководители на експедициите и един водач, остават завинаги в прегръдките на планината. Но към 16:30 ч. се случва невероятното: Бек Уедърс достига лагера сам, макар и да изглежда като

Той е лежал на леда, изложен на безмилостния вятър в продължение на повече от дванадесет часа, но не се е предал. Малко по-рано този следобед Бек е излязъл от безсъзнание и халюцинирайки е „видял“ цялото си семейство. Не си спомнял нищо от предното денонощие, но след като осъзнал къде е и в какво състояние е, решил, че ако сам не си помогне, няма кой да го стори. Изправил се и почти сляп тръгнал право срещу вятъра. По чиста случайност двадесетина минути по-късно се натъква на лагера. Ако беше тръгнал в обратна посока, само след 20 м щеше да падне по 2100-метровата източна стена на Еверест. Бек е посрещнат, прегледан от лекар и настанен в празна палатка. Завиват го с два спални чувала, поставят в тях няколко бутилки гореща вода и му дават да диша кислород. Пулсът в сънната му артерия, последният пулс преди човек да умре, едва се долавя и никой не очаква той да преживее нощта. На другата сутрин, малко преди за започне слизане към пониските лагери, Джон Кракауер се отбива до палатката на Бек с очакване да намери труп. Вратите на палатката са разтворени и тя е съборена от вятъра, но когато надниква вътре, открива, че Бек е още жив. Лицето му е подуто, а верижката на часовника е прекъснала притока на кръв към дясната му китка. Виковете му за помощ са отнесени от вятъра, но макар да е бил непростимо изоставен сам, Бек отново бе отказал да се предаде. Дават му чай и му поставят инжекция дексаметазон, стероид с чудодейно действие срещу височинна болест, и за всеобщо удивление той не само се изправя, но и може да върви сам. Обличат го, затягат осигуровката му и започват да се спускат с него по 1200-метровата западна стена на връх Лотце. На около 7500 м височина ги посрещат други двама елитни алпинисти, членове на екипа на IMAX, американецът Ед Вистърс и австриецът Роберт Шауър, и поемат Бек от изтощените спасители. В лагер 3 към тях се присъединява Дейвид Брашиърс, тъй като състоянието на Бек е много лошо, а предстои много стръмно спускане. Самият факт, че Бек е оцелял три пъти, е невероятен, но той тепърва ще изуми спасителите си със силата на своя дух. Докато тримата алпинисти буквално местят краката му по стената на Лотце, той възкликва: „Не е за вярване! Аз катеря с мегазвездите в алпинизма!“. Ед е изумен от силата на духа му и когато му го казва, чува: „Ед,

СЛЕД КАТО УМРЕШ, ВСИЧКО ДРУГО Е НА АВАНТА“.

Но и това не е всичко. Малко след началото на спускането той споделя: „Знаеш ли, Дейвид, платих 65 000 долара, за да бъда тук. Когато тръгвах от Далас, казах на жена си: „Пийч, 65 000, за да изкача Еверест. Толкова струват един крак и една ръка“. И добавя: „Но предполагам, че спазарих ниска цена“. Спасителите не могат да повярват, че този едва жив човек, три пъти изоставян като мъртъв, им разказва вицове. Бек е патолог и много добре съзнава в какво състояние се намира, но не престава с шегите и дори иска да изпее „Колона глупци“. Не се оплаква, не обвинява, не крие благодарността си, проявява разбиране, че друг човек ще бъде взет от първия спасителен полет на хеликоптера, макар да няма гаранция, че ще има втори. Колко нравствена сила е необходима, за да можеш да направиш всичко това? Стресът от изкачване на най-високите планини в света наистина разкрива истинската ти същност. Високо по зъберите на тези върхове не остават сили да играеш роля. Маските падат и оставаш такъв, какъвто си. Затова Дейвид Брашиърс не крие възхищението си: „Ако мога да бъда и една десета от това, което Бек беше през този ден, щях да бъда достоен човек“.

123

У К А З АТ Е Л 5L SPEAKEASY BAR 1000, София, ул. „Цар Шишман“ 15 Тел: +359 888 000 008 А1 1345 София, ул. „Кукуш“ 1 Тел. +359 888 088 088 www.A1.bg ADLER www.adler.ch AVATON LUXURY VILLAS RESORT Komitsa Bay, Nea Roda, 63075 – Halkidiki, Greece Тел. +30 693 2390252 www.avaton.com ART AGENCY 1680 София, бул. „България“ 58, офис С 16 Тел. +359 884 716 350 stephanluxe@gmail.com AYURVEDA CLINIC SOFIA 1504 София, бул. „Янко Сакъзов” 30 Тел. +359 999 222 555 www.ayurvedasofia.bg COMO 1766 София, ул. „Околовръстен път“ 267 Тел. +359 2 976 7070 www.como.bg COSTA NAVARINO Тел: +353 21 4930492 www.romanoscostanavarino.com DOMKO 1700 София, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел. +359 2 879 1215 www.domko.com DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg ESTER SPS 1345 София, ул. „Билянини извори“ Тел. +359 876 900 177 www.estersps.net EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво -1 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg INNOWAVE www.innowavesummit.com KATARZYNA ESTATE 6500 Свиленград, обл. Хасково Тел. +359 2 491 1732 www.katarzyna.bg KEMPINSKI HOTEL GRAND ARENA BANSKO 2770 Банско, ул. „Пирин“ 76 Тел. +359 74 988 888 www.kempinski.com

124

THE S MPAIK RE ITOV I SESR UE ISSUE

LUCKY FIT 2770 Банско, ул. „Кир Благо Тодев” 8 Апартхотел Лъки Банско – СПА и Релакс Тел. +359 806 61 78 www.luckyfit.eu LUXIMMO 1164 София, ул. „Якубица“ 23, партер Тел. +359 2 91155 www.luximoti.bg MEDICAL DENT 1407 София, бул. „Джеймс Баучер“ 114 Тел. +359 2 963 07 37 www.medicaldent.bg MOGI СофСток ЛТД ООД 1582, София, бул. „Цветан Лазаров“ 46 Тел. +359 2 904 5800 www.sofstok.com ORGACHIM 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел. +359 82 886 222 www.orgachim.bg RPHI - RAIFFEISEN PROPERTY MANAGEMENT BULGARIA 1407 София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ 55 Тел. +359 2 933 1888 www.rphinternational.com SCHWEPPES www.coca-cola.bg SONY CENTER 1505 София, бул. „Ситняково“ 48, Serdika Center Тел. +359 889 991 299 1000 София, ул. „Солунска“ 4 Тел. +359 888 351 893 TURKISH AIRLINES 1000 София, бул. „Цар Освободител“ 14, офис 01-14, Бизнес Център Лендмарк Тел. +359 2 987 4220 www.turkishairlines.com UDAYA LIVE www.udayalive.com VISA EUROPE 1606 София, бул. „Цар Освободител“ 14, ет. 5 Тел. +359 2 805 7057 www.visabg.com VITRA 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 120, магазин The Project Тел. +359 888 401 518 www.vitra.com КЛИЙНИНГ СЪРВИС ТИЙМ 1164, София, ул. „Якубица“ 7Б, офис 5 Тел. +359 894 352 449; +359 896 200 445 www.cleaningservice.eu КРУИЗИ С ЛУКСОЗНИ МОТОРНИ ЯХТИ Тел. +359 882 606 408; +359 887 001 201 НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА 1463 София, пл. „България“ 1 Тел. +359 2 916 6300 www.ndk.bg

FLY M O R E WITH THE AIRLINE THAT FLIES TO MORE COUNTRIES THAN ANY OTHER