сп. е-Обр@зов@ние_бр.37 (2009/2010 - май) by Rumyana Proykova

Характеристика на образователната система в предучилищното пространство Функции на директора на детската градина Древното китайско учение Фън Шуй като превенция срещу агресията в детската градина Изискванията на съвременното общество към обучението по математика Съвременни измерения на партньорството между община и детска градина

2009

година на иновациите в българското училище

ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: (02) 954 10 30 вътр. 127, 088 954 10 30 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, доц. д-р Ирина Колева, г-жа Надежда Николчева, доц. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 250 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 400 лв./година – до 1 страница

За въпроси: СИЕЛА, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 02/954 10 30 вътр. 127 – Г. Пройков

Съдържание: 1. ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ... Сдружение знам и мога

Развиващи интелектуални програми. Часове по мислене......................................... 4 2. ДЕТСКА ГРАДИНА Петя Янкова - ОДЗ № 76 , София

Характеристика на образователната система в предучилищното пространство......... 8 Петя Янкова - ОДЗ № 76, гр. София

Функции на директора на детската градина......................................................... 13 Славка Брайкова Велева - детска учителка в ЦДГ № 104, гр. София

Древното китайско учение Фън Шуй като превенция срещу агресията в детската градина.................................................................................................................... 18 Митка Димчева

Познавателно развитие на децата в предучилищна възраст.................................. 24 3. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ Кдоц. Кирил Георгиев Банков - Факултет по математика и информатика, СУ „Св. Кл. Охридски”, гр. София

Изискванията на съвременното общество към обучението по математика............... 30 Ваня Борисова Божилова - СУ „Св. Климент Охридски”, факултет по Педагогика, гр. София

Учителите и учениците – партньори в глобалната мрежа...................................... 38 Милена Иванова Гошева - СПГЕ ”Джон Атанасов”, гр. София

Социониката като инструмент в консултирането на учениците от гимназиален етап на образование........................................................................................................ 47 Д-р Пенка Марчева - Учител в Гимназия с преподаване на чужди езици, гр. Плевен

Възможности на музикалното възпитание за преодоляване на агресията сред подрастващитe............................................................................................................. 56 4. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Виолета Йорданова Иванова

Съвременни измерения на партньорството между община и детска градина........... 64 5. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ........................................................................................................ 70 6. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Росица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Какви условия трябва да се изпълнят при издаване на заповед?......................84 7. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите.................................................................................... 86

Представяме ви... Уважаеми читатели 2009 година беше обявена за година на иновациите в българското училище. На 11.12.2009 г. в София – НДК, сдружение “Професионален форум за образованието”, съвместно с МОМН, СУ “Св. Кл. Охридски” и Столична община организира заключителен семинар-дискусия на тема: “Трансфер на модерни и иновационни образователни технологии в българското училище – постижения, проблеми, перспективи” Поради значимостта на темата, списанието ще публикува в няколко последователни броя материали, като организаторите сами избраха начина по който да се представи събитието и публикациите. От издателите

Сдружение знам и мога

Развиващи интелектуални програми Часове по мислене Основна цел на сдружението l да разработва и прилага специализирани програми за развитие на способностите и интелекта на деца, младежи и възрастни чрез методите на неформалното образование Основни дейности l Разработване и управление на собствени проекти и програми в сферата на неформалното образование l Участие в национални и международни проекти и програми Развиващи интелектуални програми за деца и младежи l причини за създаването l причини за създаването l основни цели на програмите l основни ползи от програмите Развиваща интелектуална програма ‘аз научавам’ за деца от първи до четвърти клас Програма ‘аз научавам’ Програмата позволява без никакво напрежение в игрова фор-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 ма:

l да се усвояват сложни понятия и предмети от околния свят l да се развиват фантазията и творческите способности на децата l да се развиват внимание, координация, търпение и пространствено виждане

и така наречената “вътрешна спирачка” Програма ‘аз научавам’ П р о гр а ма та позволява в игрова форма: l да се подобряват способностите на детето към спокойно общуване с други деца l да започне изграждането на социални навици при децата l да се развиват речевите способности на децата език

За трети и четвърти клас програмата се предлага и на английски

Развиваща интелектуална програма ‘аз съм’ за деца от пети до осми клас Програма ‘аз съм’ Програмата се предлага в две направления - хуманитарно и математическо, които позволяват:

Представяме ви... l комплексно развитие на внимание, памет, реч, наблюдателност l развитие на нестандартно мислене чрез решаване на различни умствени пъзели, главоблъсканици и логически задачи l развитие на организационни способности

Програма ‘аз съм’ Програмата позволява: l формиране на рационални начини на мислене, които ще подпомагат усвояването на съдържанието на предметите от учебната програма l работа с различни интелектуални игри, с които се усъвършенства креативното мислене и се засилват познавателните процеси Програмата за пети клас се предлага и на английски език Пазвиваща интелектуална програма ‘аз мога’ за младежи от осми до единадесети клас Програма ‘аз мога’ Програмата се предлага в четири направления: l комуникативни умения и невербална комуникация l умения за водене на дебати, дискутиране и отстояване на пози-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 ция (предлага се и на английски език) l подобряване силата и гъвкавостта на ума и развитие на творческите способности, решаване на казуси и вземане на оптимални решения l професионално ориентиране

Детска градина

Характеристика на образователната система в предучилищното пространство Съвременните изисквания диктуват промени в образователната система. Изграждането на конкурентноспособна и динамично развиваща се икономика основана на знанието, е една от основните цели на Европейския съюз, заложена в Лисабонската стратегия. Реформата обхваща всички звена на системата – предучилищно, начално, средно и висше образование. Динамичните промени в общественото развитие изискват творчески подход, бързо и адекватно реагиране и използване на нови методи на управление от страна на ръководителите на всички нива. Българското образование има за цел да подготви и формира подрастващото поколение в духа на национални и общочовешки ценности. Условията на пазарна икономика и конкуренция налагат и ново отношение към образованието. Като член на Европейския съюз, България е насочила усилията си към преструктуриране на икономиката от гледна точка на факторите, които са в основата на съвременния икономически растеж. Ролята на образованието в този процес е решаваща. През последните години бе постигнат напредък в осъществяваните икономически реформи, забелязва се определена макроикономическа стабилизация. Въпреки относително добрите постижения в областта на образованието спрямо доходите на страната, налице е значително изоставяне в сравнение с другите страни членки на ЕС. Една от основните причини за това са все още ниските нива на инвестиране в образованието, в перспективни научни изследвания и в информационните технологии.

Българската образователна система утвърждава и продължава да следва като основополагащи принципите:

l право на достъп до образование на всички деца; l право на непрекъснато образование и професионална квалификация; l право на безплатно образование; l задължително и безплатно училищно обучение до 16-годишна възраст; l равен достъп до образование и професионална квалификация, като не се допускат ограничения и привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение; През последното десетилетие една от целите на предучилищното образование е подготовката на децата за училище и осигуряване

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 на равен старт за учене на всички деца. Тази цел постави задачата пред предучилищния сектор, да си разшири материалната база и се осигури 100% обхват на децата през последната година преди постъпването им в първи клас. Освен това предучилищното образование е поставено в системата на задължителното образование, което гарантира приемственост между детската градина и началното училище. Тази приемственост се търси както по посока на готовността на децата за училище, така и по посока образователно съдържание, образователните програми, учебните планове и образователните технологии. Според Закона за народната просвета предучилищното възпитание в България е предназначено за всички деца от 3-годишна възраст до постъпването им в училище/официално определената възраст е 7 години/. През последните няколко години се забелязва тенденция на значително нарастване броя на децата, кандидатстващи за прием в детските градини, който се осъществява от Информационна система за обслужване на детските градини / ИСОДГ/. Местата са ограничени, групите недостатъчни и претоварени. Голяма част от децата – за яслена и първа възрастови групи остават неприети, въпреки реконструкцията / разширяването/ на някои детски градини и новото строителството на други. Училищата разкриха подготвителни класове, с оглед пълното обхващане на 6 годишните децата. Основната цел на предучилищното образование в България е насочено към създаване на възможност за всяко дете да развива своите способности и да се подготвя за училищно обучение чрез въвеждането му в предметната и материалната среда, ориентирането му в общочовешки ценности и формиране на определени умения и навици за адаптиране към новата среда и към ученето. Наред с това детската градина си поставя за цел да съхранява и насърчава детската индивидуалност към самоизява. Важна задача на предучилищното възпитание е да създава условия за формиране на положително отношение към училището и позитивна мотивация за учене, които са важни фактори за успех в училище.

Реализирането на идеята за образование за всички и учене през целия живот предполага актуализиране на целите и задачите на предучилищното образование. За осигуряване на приемственост, интегриране с училище и синхронизиране на целите с изискванията на новото столетие усилията в предучилищния сектор следва да се насочат към:

l Основните компетентности, които децата трябва да придобият преди постъпване в училище е да се работи върху обогатяване и усъвършенстване на устните езикови заложби на децата; l Въвеждане на информационните технологии в детската

Детска градина градина – мултимедиа, компютърни и дидактични игри и др.; l

Повишаване ефективността от ранното чуждоезиково

обучение – познаването на собствената култура и майчиния език не е достатъчно условие за просперитет в новите реалности;

Преходът към икономика, базирана на знанието, поставя нови предизвикателства пред развитието на човешките ресурси и определя ключова роля на учителите. Те са най-важният фактор за състоянието и потенциала за развитие на една образователна система. За да поемат тези предизвикателства, учителите се нуждаят от подкрепа и уважение от страна на държавата и обществото. На този етап са налице сериозни усилия за постигане на консенсус по отношение на политиката за учителите, която да се нареди сред важните обществени приоритети. Професията на детския учител има особен статут. По своя характер и специфика работа му е сложна и многоаспектна, насочена към задоволяване на такива неотменни човешки потребности като обучение, възпитание и цялостно личностно развитие, социализация на децата от предучилищна възраст. Това определя неговата висока социална отговорност. Професията на детския учител има подчертано социален характер, обуславен от нейния обект, предмети и средства на труда, дефинирани крайни цели в държавните документи и изисквания за протичане на педагогическия процес. Като професия извън сферата на материалното производство, чрез нея се реализира интелектуален продукт, който е резултат от т.н.”духовно производство”. При реформи както в самата образователна система, така и извън нея, учителите са едни от най-засегнатите в обществения сектор, засягат се подготовката и квалификацията им, техният подбор, заплащането на труда. В този смисъл успехът на всички образователни промени зависи до голяма степен от характера на националната политика за учителите. По отношение на нея са изведени и се следват два основни приоритета: l повишаване на икономическая и социалния статус на учителите и на преподавателите във ВУЗ; l развитие на системата за квалификация, преквалификация и продължаващо обучение на учителите Необходимо е да се върне авторитетът на учителската и преподавателската професия, да се повишат изискванията към работата им, към резултатите, да се осъществи промяна в системата на заплащането на учителския и преподавателския труд. Изискванията и резултатите задължително трябва да следват системата на заплащане. Анализът на състоянието на педагогическите кадри извежда на преден план проблема с недостига на учители. Процесът на реализация е съпроводен от промяна на учебните планове и програми, което определя политиката на МОНМ за осигуряване на правоспособни учители и целенасочена

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 квалификация. Налице е стремеж да се подобри дейността по квалификацията на учителите, където усилията са насочени към: l промяна в нормативната база и философията на квалификацията; l динамизиране и синхронизиране на квалификациите с потребностите на провежданата реформа и нуждите на пазара; l създаване на нова система за квалификация и преквалификация на специалисти с висше образование; l изграждане на основите на пазар на квалификацията на учителите; l изграждане на програма и мрежа за продължаващо обучение и обучение за възрастни; МОНМ разработи съвременна гъвкава система за квалификация и продължаващо обучение на педагогическия персонал, обвързана с неговото професионално и кариерно развитие, стимулира се участието в процесите на реформиране и модернизиране на българското образование . Детските градини в условията на обществото на знанията са изправени пред непрекъснати предизвикателства. Те осъзнават, че традиционните структури вече не им осигуряват необходимата гъвкавост. За да бъдат по-конкурентноспособни, за да доставят по-високо качество на пазара на образавателните услуги и да бъдат по-отговорни пред родителите и обществото, много от тях се ориентират към нови организационни структури. Все по-голям брой детски заведения откриват, че начина да постигнат организационни си цели и да запазят стратегически предимства пред останалите конкуренти е да формират екипи. Целите и задачите, изпълнявани от един екип, не могат да бъдат реализирани от отделни личности самостоятелно поради ограниченото време с ресурси и поради факта, че не съществува отделен човек, които да притежава всички необходими знания, умения и компетентности. Възможността на учителите да се включват в процеса на участие в управлението на образователните дейности в детската градина през последните 10-15 години се утвърждава като мощен фактор за промяната на предучилищната система на образованието. Наличието на многообразни концепции и възгледи по този въпрос е свидетелство за голямата сложност на проблемите за мотивация на личността. От друга страна е огромно значение на този проблем, както за отделния индивид и организация, така и за обществото като цяло. Системата за оценяване на учителския труд и Нацианалната програма за кариерно развитие на учителите, трябва да се използва като основа за по-висока мотивация при изпълнението на трудовите задължения на учителите, за справидливо формиране на тяхното заплащане и планиране на индивидуалното им развитие. Качеството на учителски-

Детска градина те постижения трябва да се приеме като основен критерий за възнаграждението на учителския труд. Съвременният период от развитието на човечеството се характеризира с нарастване на зваимните зависимости и влияния в целия свят. Процесите на глобализация, обхващат икономиката на културата, информирането на обществото, оказват влияние върху образованието. Изискват се отговори на въпросите: какво трябва да бъде образованието през ХХІ век? Кое от постигнатото в миналото може да се приложи в бъдещето и от кое е по-добре да се откажем? Това са въпроси на които бъдещето ще даде отговор, а какъв ще бъде той зависи от потенциала на кадрите и въвеждането на финансови стимули за ефективно управление и по-високо качество на образователния процес, както и въвеждането на единен стандарт за финансиране на обучението на дете/ученик. Литература: 1. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка / 2006-2015 г./ 2. Програма за действие в областта на образованието 2006/2007 – национален доклад, С., 2007 г. 3. Генев К. и колектив, „Организация и управление на образованието”,Образование –ООД,С., 1993г. 4. Терзиев Н., „Образованието и животът” - световните тенденции, български реалности, „Евромодел ХХІ”, С.,2006г. 5. Крумов В., „Организационни структури и управленски модели в образователната система”, Образование –ООД, С., 1993г. 6. Образование за всички /състояние и проблеми/– научен доклад на МОН и НИО, С., 2002г.

Петя Янкова ОДЗ № 76 , София

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010

Функции на директора на детската градина С настъпването на 21 век, в условията на бързи темпове на технологична промяна във всички звена и аспекти на организационния живот и променящи се ценности в обществото, е необходимо образованието да се преориентира и да осъвремени основните си приоритети.

Очертават се няколко организационни тенденции, които определяме като важни промени в областта управление на образованието, а именно:

щи

Авторитарните управленски стилове стават све по-неподходя-

l Засилва се процесът на прехвърляне отговорност върху учителите l Заплащането ще бъде по-директно свързано с изпълнение на работата и крайните резултатите l Ръководителите възприемат принципа на продължаващо обучение за сметка на традиционната подготовка Управлението на детската градина по своята същност е ръководство, насочено към реализиране на определени дейности. То е синхронизиране действията на хората за осъществяване на целите на институцията. Управляват се не хора въобще, а хора, извършващи определена дейност, заради постигане целите на тази дейност. Детската градина като управляема система се състои от две подсистеми: управляващи и управлявани. При системния подход, успеха на управлението зависи от планирането, поставените цели, разпределението на задълженията и контролирането им, информационната система, наличието на благоприятен социално-психологически климат, квалификацията и опита на ръководителя на детската градина и на учителите. Директорът се занимава с управлениено на детската градина, влиза в пряк контакт с учители, родители, деца, помощно-обслужващ персонал и изпълнява различни функции. Функцията е дейност или система от дейности, които са обусловени от вътрешната структура на организацията и от взаимодействието и със средата. Съществуват различни класификации на функциите на управление, но функциите на директора на детската градина са специфични, свързани с водещата дейност – учебно-възпитателната. Имайки предвид това бихме могли да посочим четири функции на управление в детската градина, а именно: - планиране - организиране - мотивиране - контрол

Детска градина Детската градина като първо звено на образователната система реализира всички нейни функции, а те от своя страна произтичат от целите, осигуряващи единство между елементите и външните прояви на детската градина /връзките със средата/. ПЛАНИРАНЕ – функция, която очертава времевите граници на изпълнение на основните дейности. Свързано е с взимането на стратегически решения за бъдещото развитие на организацията, а така също и с ресурсното осигуряване на взетите решения. Планирането е подготвителен етап на всеки управленски цикъл. Обоснованият и конкретен план е показател за организацията на труда в детската градина. Планът трябва да бъде кратък, точен, и ясен, може да бъде текстови, графически или смесен. Всяка детска градина планира съобразно своята специфика, условия и възможности. Основната цел на планирането е ефективното управление на бъдещето. Планът по своята същност е управленско решение, определящо функционирането и развитието на детската градина. Плановете трябва да са гъвкави, реални, научно обосновани и да дават възможност на системата да реагира съобразно динамичните промени на обществото. От формата и съдържанието на различните видове планове и от тяхното реално изпълнение зависи степента на демократизиране на управлението. Функциите планиране и организиране са много тясно свързани. Планирането определя това, което трябва да бъде направено, а организацията създава условия за реализиране на плановете. От умението на директора да прогнозира зависи адекватността и ефективността на планираните дейности. ОРГАНИЗИРАНЕ – свързано е със създаване на структура, в която екипът или работната група да могат да изпълняват задачите си поефективно. Организирането е функция на управлението, която обхваща система от дейности, насочена към структурирането на институцията, формирането на взаимоотношенията между елементите и установяване на динамично равновесие със средата. Директорът на детската градина трябва да изгради мрежа от формални взаимоотношения, която е най-подходяща за целите на организацията. Възлагането на задачи на екипите или колегията като цяло трябва да бъде съобразено с интересите и квалификацията им, като се определят и отговорностите на всеки един от членовете на екипа. Основно задължение на директора е да организира педагогически процес, да ръководи решаването на проблемите, да организира осъществяването на целите и задачите на детската градина. Той трябва да е добър организатор и да ръководи умело работата. Организаторската роля на директора на детската градина в условията на пазарна икономика, демократизация и децентрализация е решаваща. Функцията на директор-мениджър и неизбежна и отговор-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 на.

Питър Дръкър, представител на „емпиричната” школа в управлението, определя функциите на мениджъра, а именно: - определя целите на организацията, средствата за постигането им и конкретните дейности на специалистите; - организира, класифицира работата, разпределя я, създава необходимите организационни структури, подбира ръководния състав на звената; - мотивира, осигурява „подбудителни мотиви” чрез разнообразие от средства - премии, награди, издигане; постига необходимата съгласуваност в действията на колегията чрез постоянна връзка, както от себе си към подчинените, така и в обратното направление; - анализира, проучва дейността на организацията, определя нормирането на труда, оценява дейността на тези, които работят в организацията; - осигурява растежа на специалистите. В зависимост от това, как осъщедтвява функциите си, директорът-мениджър или съдейства за растежа на хората, или напротив затруднява тяхното израстване; или укрепва „единството”, или го разрушава; Доброто организиране на работата в колектива на детската градина повишава нивото и качеството на управлението. Професионалната активност на учителите се активира чрез стимулирането и мотивирането. МОТИВИРАНЕ – мотивирането обхваща системата от дейности, свързани с използване на икономически, социално-педагогически, психологически и др. лостове чрез които се стимулира професионалната активност на членовете на педагогическия екип. Ако сведем управленската дейност до управление на поведението на хората в процеса на труда, то това е управление на мотивацията. Мотивацията е система от мотиви и стимули, подбудители на човешкото поведение и дейност. В качествата на стимули се явяват идеи, чувства, преживявания, духовни и материални потребности на човека.Особено важно значение имат нравствените мотиви на поведение. При всеки човек съществува относително постоянна устойчива система от мотиви. Мотивацията зависи от това, какво очаква да получи работещият срещу своя труд. Основната мотивационна технология, прилагана от всяко ръководство, е възнаграждение за желано поведение и резултана дейност. Ръководствата на детските градини у нас не разполагат с възможността да поощряват персонала си материално. Това, което ръководителят на предучилищното заведение може да направи с цел мотивиране на труда е така да организира работата в екипа, че оценката на отделния индивид да оказва емоционално въздействие върху личността му, да го подтиква към творчество, взискателност и самокритичност. За ефективната орга-

Детска градина низация и ръководство на управленската дейност голямо значение има умението да се различават мотивите на поведение. Неотменна функция на всяка система на управление е контролът. КОНТРОЛИРАНЕ – контролът осигурява необходимата информация за фактическото състояние на системата. Чрез контролната функция в детската градина се осъществява обратната връзка относно резултатата от реализацията на основните видове дейности. Чрез контрола системата се регулира и саморегулира.

Контролната функция на управленито е във функционална връзка и зависимост с останалите три управленски функции: планирането, мотивирането и организирането се контролират, а самия контрол се планира, организира и мотивира.

Контролът като управленска функция представлява верига от действия, насочени към установяване на съответствието между целите, програмите, стратегиите и реалното състояние на организацията, произтичащо от изпълнението на взетите решения, отразени в постигнатите резултати. Контролирането означава определяне на стандарти, сторед които се измерва изпълнението на плана. Обективността и навременната информация, осигурена чрез системен контрол, дава възможност на директора на детската градина бързо да се ориентира в реалната обстановка, да направи преценка на негативните явления и да вземе правилни управленски решения за своевременното им отстраняване. При реализацията на контролната функция директорът влиза в особени отношения с останалите управленски функции - планиране, организиране и мотивиране. Когато ръководителят осъществява контрол, той трябва да е обективен в своята оценка. Обективната оценка стимулира членовете на екипа, предразполага ги към творчество и самоусъвършенстване. От качеството на управлението на детската градина зависи ефективността на учителския екип и творческата атмосфера в него. Всеки директор е длъжен да бъде подготвен за успешното ръководене на сложния и многостранен учебно-възпитателен процес. В новите пазарни условия на детската градина се налага да се самоуправлява. Повишава се ролята на научната организация на информацията и на електронната техника за издигане равнището на управлението. Накратко анализът, който ни доведе до функциите на управление, може да се представи така: директорът на детската градина осъществява пет основни групи дейности, една от които е административноуправленската; тя от своя страна обслужва останалите четири, които

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 по отношение на нея изпълняват ролята на аргумент. Административноуправленската дейност от своя страна е структурирана на четири функции - планиране, организиране, мотивиране и контрол. ЛИТЕРАТУРА: 1. Генев, К. и колектив. Организация и управление на образованието. С. 1992г. 2. Крумов, В., Петрова, Р. Контролът в образователната система.С.2004г. 3. Крумов, В. Организационни структури и управленски модели в образователната система. „Образование”- ООД, С. 1993г. 4. Митрополитски, М. Директорът мениджър. – Управление на образованието, С. 1991г. 5. Новев, З. Контролът-основна регулативна функция, ИК „Образоване”,С. 1992г. 6. Донали, Дж. и колектив. Основи на мениджмънта.С.,Отворено общество, 1997г.

Петя Янкова ОДЗ № 76, гр. София

Детска градина

Древното китайско учение Фън Шуй като превенция срещу агресията в детската градина Напоследък все по‑често средствата за масова информация ни заливат със съобщения свързани с агресията в детска възраст. Аз съм учителка в детска градина близо две десетилетия и съм пряк свидетел на промените, които настъпват в детската душевност и пораждат агресия. Непрекъснато организираме семинари, практикуми и какви ли не още квалификационни форми за борба с агресията, но те винаги завършват с пожеланията всеки един от нас да намери индивидуално пътя към проблема. Това ме накара да потърся индивидуалния път, съчетан с програмата „Стъпка по стъпка”, по която работя и да споделя своето виждане по въпроса. Ще започна от определението за агресия1 – „Всяка форма на поведение, вследствие на която е налице оскърбление, обида или нанесена вреда на друго лице”. „Специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и груба сила спрямо другите с намерение да им се причини вреда, болка или и двете едновременно”. Изводът от тези твърдения е, че агресията е поведение, което води до посегателство върху личността. В света, който ни заобикаля все по‑често се сблъскваме с най‑различни форми на агресия. Агресията може да бъде пряка (физическа) и непряка (вербална), насочена към себе си и околните. Съществуват различни теории на агресивността. Първият тип са инстинктните теории. Те разглеждат човека като агресивен по природа, т.е агресията като вроден биологичен механизъм, който определя постъпките и цялостното поведение на индивида (според Фройд)2. Вторият тип е теорията за фрустрацията3. Тя обяснява агресивността като следствие от разминаването на субективно изградените очаквания у човека и реалности от обективната действителност, което води до невъзможността да се постигне силно желаната цел.

Третият тип е теорията за научаване на агресивност. Според нея агресивността може да се осъществи по пътя на подражанието и да стане модел на поведение. Формите на проявление са обида, присмех, ирония, изграждане на комплекс за малоценност (така наречената вербална агресия) и опити за самоубийство, (автоагресия). Най‑тежката ̀и проява е физическата 1 http://www.icp-bg.com/agresion.php 2 Сава Джонев, Социална психология, том II, изд. “Софи-Р”, София, 1996 3 Заимов, К., Афективни параадаптивни реакции на личността, Медицина и Физкултура, С., Второ преработено издание, 1985

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010

разправа и дори убийство.

Статистик ата сочи, че в последните години значително се увеличават агресивните прояви при децата. Като източници на тази агресивност специалистите сочат семейството, приятелския кръг, света, който ни заобикаля. Семейството е един от основните фактори, които оказват най‑силно влияние върху психиката на детето. Когато родителите прилагат неправилни методи на въздействие като: свръх изисквания, авторитарен модел на възпитание, това оказва отрицателно влияние върху поведението на детето. Според американския психолог Алберт Бандура� чрез експериментални изследвания е установено, че конфликтните деца се възпитават от родители, които са склонни към физически наказания и насилие. Когато подрастващите гледат филм с демонстрирана вербална агресия, те са склонни да подражават на героите. Друг фактор, оказващ влияние върху агресивното поведение е приятелският кръг и взаимодействието със връстници. Децата се влияят изключително от приятелите си и често това обкръжение провокира отново насилие и агресия. Обикновено агресивните деца се присъединяват към други такива, образуват групи и отхвърлят традиционните норми. При някои от тях причините са, че искат да изглеждат големи и да правят впечатление, при други, да всеят страх с подчинение, при трети заради необходимост от внимание. Без значение какви са причините – резултатът е един и същ – агресия. Важна роля в предотвратяването на конфликтите има духовността като усвояване на нравствени и духовни ценности, както и дисциплината като съвкупност от правила и спазване на общоприети норми на поведение. Особено голямо влияние върху подрастващите оказва средата в

Детска градина която те живеят и учат. Създаването на уют, спокойствие и хармонични взаимоотношения е гаранция за нормалното протичане на учебния процес и за израстването на детето като личност, на която са чужди агресивните прояви и склонност към насилие. Има много методи за противодействие на агресията, които са познати и изпитани, някои от тях успешни – други не толкова. Запознавайки се с философията на древното китайско учение Фън Шуй стигнах до извода, че то може да се приложи и в детската градина като превенция срещу агресията. Фън Шуй датира от преди пет хиляди години. Нарича се още Фенг Шуй и буквално преведено означава „вятър и вода”�. С течение на годините, от древността до днес, китайските учени непрекъснато описват живота на хората като начин на живот, условия, климат. Постепенно установяват закономерности, чието спазване води до по‑добър живот на всички социални слоеве: от най‑богатите до най‑бедните. Отначало развитието на Фън Шуй се свързва с описание на влиянието на климата и релефа върху човешката дейност. Това дава началото на Сан Хъ (Три Хармонии) или първата класическа школа на формата, която отчита триединството (земя‑човек‑небе). Взаимствайки постиженията на астрономията, астрологията, както и откриването на магнитната стрелка, впоследствие компаса, във Фън Шуй започва да се отчита влиянието на планетите, времето и посоките върху човешката дейност. Именно така възниква друга класическа школа, наречена Сан Юан (Три Цикъла).

Фън Шуй векове наред се предава като тайно знание, предназначено да обслужва интересите на императорите. Много от тайните знания не се споделят от учителите, защото те очакват учениците им да стигнат до тях самостоятелно. Има написани и много фалшиви книги по Фън Шуй. По времето на някои от китайските императори са изгаряни важни научни трудове, като се обявяват за вражески. Дори първият император на обединен Китай Цин Шъхуанди заповядва да се изгорят всички книги, освен „Историята на Цин” и да се заровят живи над четиристотин и петдесет учени.

Въпреки тези жестоки владетели, основните трудове по Фън Шуй достигат до нас през вековете. Китайската нация цени трудовете на своите предшественици и не дръзва да променя доказани учения, което дава гаранция, че вековният китайски опит и мъдрост могат да бъдат в полза на хората и в бъдеще. В началото на ХХ век, след падането на династията Цин, учението

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 Фън Шуй се забранява в Китай. Учените започват да го разпространяват в други държави като Хонг Конг, Тайван, Австралия, Малайзия, САЩ, Япония. В края на века, след устремното развитие на китайската икономика и на други континенти, Фън Шуй започва да се цени все повече и това става предпоставка да се създаде Китайски институт по Фън Шуй и култура, който разпространява учението, за да върне старата му слава. Същността на философията Фън Шуй е проста. Тя съчетава в себе си наука и изкуство за хармоничен и здравословен начин на живот. Състои се от правила и закономерности, които осигуряват най‑здравословната среда навсякъде около нас. Именно околната среда определя здравето на хората и късмета. Добивайки знания от Фън Шуй ние започваме да променяме средата около нас, като създаваме благоприятна атмосфера, използвайки положителната енергия (Ци или Чи). Тя е тази, която създава живота и го пренася в различни форми. Не е случайна древната китайска поговорка: ”Човек може да преживее 30 дни без храна, 3 дни без вода, 3 минути без въздух, но 1 секунда не може без Ци”. Проучвайки тази китайска философия и проблемите свързани с агресията забелязах, че с помощта на едното може да противодействам на другото. Въпросът е как? В основата на Фън Шуй лежат принципите на китайската философия: „Взаимодействието между Ин и Ян”, „Балансът на петте елемента”, „Цикълът на пораждането” и „Цикълът на разрушението”4. Най-важният компонент на енергията – Шън Ци се създава и наслагва там, където е най‑благоприятното място за живот. Откриването на тези места е главната задача на Фън Шуй. В същото време трябва да се следи за баланса на разрушителния компонент на енергията Ша Ци и нейната противоположност Ин-Ян. Тези енергии не могат една без друга и взаимно се съдържат и преливат. Активната енергия Ян е бяла, а пасивната Ин е черна. Никоя от двете части не може да съществува самостоятелно. Истината е в това да съумееш да ги ориентираш правилно и да се научиш да ги управляваш. Ян се свързва със светлината, слънцето, силата, мъжете, топлината и звуците. Ин се проявява с тъмнината, луната, слабостта, жените, студа и тишината. Проявлението на положителната енергия Ци китайците съпоставяли с 5-те енергийни трансформации, които заобикалят хората, наречени 5-те елемента. Те са: вода, която символизира промяна, разтворимост, неопределеност; метал – олицетворява здравина и твърдост; огън – символизира горене, достигане до целта; земя – осигурява стабилност 4 Bandura, A., & Walters. Richard H., Adolescent aggression; a study of the influence of childtraining practices and family interrelationships. New York: Ronald Press, 1959

Детска градина и непреходност; дърво – свързва се с растеж, издигане. Според Фън Шуй съществува закономерност между елементите и тяхното взаимодействие. При съзидателния цикъл всеки един елемент поражда другия. В състава на този цикъл е изтощителния, при който пораждащият елемент отдава своята енергия на новия и така изтощава своята собствена. В разрушителния цикъл елементите се контролират взаимно и се проявяват когато липсват всички елементи, необходими за съзидателния цикъл, напр.(огънят разтопява метала, а земята отклонява водата). С развитието на радиестезията като наука, се създават така наречените торсионни полета при въртене и усукване на телата или пространството, които имат свойството да акумулират и пренасят информация. Човешкият мозък има способност да реагира на торсионните взаимодействия и така става част от космическия разум – едно от проявленията на всемирната енергия Ци. Днес у нас се налага мнението,че анализът на Фън Шуй е недостатъчен без радиестезичното изследване. Съвременните хора са загубили до голяма степен това свое качество и по този начин са затворили сетивата си за „невидимия свят” на енергиите и лъченията, които ни заобикалят отвсякъде. Не са малко съвременните учебни заведения, в които по един или друг начин се изучават радиестезичните методи. Геолози, геодезисти, архитекти, конструктори, хидроинженери често преминават специално обучение по геопатология и излъчвания на земните недра. В повечето източни страни нищо не се строи, преди да е взето мнението на водещ специалист по Фън Шуй. Радиестезията е силна в установяване именно на причините за отклоненията от нашето здраве, повечето от които са „невидими” за традиционните медицински диагностични методи, а хората, които упражняват тази професия могат да помогнат за това да се заживее в здравословна среда и да се избавим от вредни за здравето лъчения. Положителните енергии са почитани още от прабългарите. Затова изкуството Фън Шуй се възприема като нещо познато и близко от нас. Древните суеверия се предавали от поколение на поколение и са достигнали до нас като изрази: „Не сядай на ъгъл”, „Не подавай през прага” и др. Според някои учени прабългарският календар, изграден от цикъла на 12-те животни, е много близък с Китайския. Някои изследователи смятат, че китайците са го взаимствали от прабългарите. През вековете хората започват да използват различни техники на строителство, подредба и пречистване на енергиите около себе си. Според учението Фън Шуй се смята, че три вида късмет съпровождат човека през живота му. Първият късмет е небесният – той ни дава по рождение това, с което идваме на този свят. Вторият късмет е човеш-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 кият – той ни дава възнаграждението за нашите действия и постъпки, т.е това, което зависи от нас. Третият късмет е земният – това, което ни дава пространството около нас. Когато децата са шумни и разсеяни, когато крещят и отказват да се подчиняват на правилата в детското заведение, привържениците на Фън Шуй имат готов съвет. Те считат, че правилно подбраните цветове в стаята и подходящото подреждане на мебелите могат значително да подобрят климата в помещенията. Основа на подредбата са правилата, които трябва да гарантират свободния поток на енергията Ци в сградата�. Хората, предметите и формите се причисляват според китайската философия към един от елементите вода, дърво, земя, огън и метал и ако тяхното разположение е правилно, то нивото на напрежение ще спадне. Проучвайки различните теоретични източници стигнах до извода, че има пътища за превенция на агресията в детска възраст. Въпросът е всеки един от нас да го открие и разработи. Тъй като досега не съм срещнала подобни иновационни разработки, смятам да се спра на тази тема и да проуча въздействието на древното китайско учение Фън Шуй върху детското емоционално състояние. Славка Брайкова Велева, детска учителка в ЦДГ № 104, гр. София

Детска градина

Познавателно развитие на децата в предучилищна възраст Човек/респективно детето/ е биосоциална система и в нея той проявява своята уникалност. Затова обяснението на развитието на психиката се търси в реалната човешка дейност. Психичното развитие се осъществява в процес на активно приспособяване на детето към изискванията на средата – към предметите и хората, сред които то живее. И в най-ранните стадии на своето развитие детето приема въздействията на средата не пасивно, а реагира, отговаря на тези влияния по съответния присъщ за него начин. На едни въздействия то реагира по-силно, на други по-слабо, а на трети изобщо не реагира. Типично за развитието на всеки психиката конструкт е, че е в тясна взаимовръзка между организма и средата. Характеристики на развитие на познавателните психични процеси в предучилищна възраст. Известно е, че усещането и възприятието при човека са висши познавателни функции, посредством които се изграждат образи, определени като първични. Първичността се обуславя от обстоятелството, че те се пораждат при непосредствено въздействие на предметите върху сетивните органи. Всеки човешки индивид носи потенциала си, включително и начините на проява на своята сензорна система(1). Той е концентриран в силата, уравновесеността, подвижността на висшата нервна дейност, в специфичния строеж на нервните клетки в един или друг мозъчен дял. Така зададени, посочените предпоставки очертават границите на долните и различните абсолютни прагове, които са както индивидуално, така и възраството детерминирани. Индивидуалното развитие на усещанията не се предопределя в абсолютен смисъл от природните дадености. Съществено влияние върху динамиката на усещанията оказват условията на живот и различните дейности, в които се включва детето. Възможно е сенсибилизацията на всеки сетивен орган да се развие стихийно. Установено е обаче, че подобна стихийност се повлиява динамично в посока организираност, когато средата се структурира по определен начин. Известно е, че чрез първия познавателен процес – усещането, детето получава знания за отделните свойства на предметите. Процесът на изображение на обединените в цяло свойства /части/ на предмета, съставя функцията на възприятието. Колкото по-богат е информационният поток на възможности за образи на усещанията, толкова повече нараства възможността възприятният образ на предмета да е по-пълен. Чрез перцептивните процеси детето се ориентира в за-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 обикалящата го действителност. Синтезът на сетивните данни създава възможности за сравнение на един предмет с друг. Водеща и финална задача на възприятието е възприеманият предмет да бъде отнесен към по-обща група предмети. Изследователите са единодушни, че развитието на сетивните процеси е взаимно съответно с развитието на мисловните процеси. Колкото по-добре са развити възприятията, толкова по-качествено се развиват вниманието, паметта, мисленето, въображението и обратно. Мисловните операции сравнение, синтез, конкретизация се повлияват положително от възприятния масив от образи. От своя страна, колкото по-развити са тези операции, толкова по-ефективно се развиват по-нататък и перцептивните образи като се уточняват , задълбочават и обобщават. Възприеманият предмет придобива значимост и смисъл за индивида, когато се отнесе към даден клас. При това е установено, че включването към даден клас става както на осъзнато, така и на неосъзнато равнище. Редица изследвания(2) разкриват, че всяко дете се ражда с диспозиции за категоризация. Натрупвайки опит, детето постепенно се научава да класифицира предметите и явленията. Благодарение на това у него се развива готовност за начин на действие с определен предмет, включен в съответна група/клас. Това, което е важно от педагогическа гледна точка е, че отнасянето на предмет към даден клас дава възможност на детето да прогнозира съществуването на свойства, които не е успяло да възприеме непосредствено. Така се разширяват възможностите за адаптиране към околната среда, за разширяване на познавателния потенциал на детето. Доказана е т.нар. вътрешна активност, която се изразява в прогнозиране, перцептивно сравняване и пр.(3) Тя именно съдейства за намиране на изход от познавателен проблем. Следователно дефиираната вътрешна активност и нейните функции се влияят от педагогическа подкрепа. В специализираната психологическата и педагогическа литература са изведени следните особености(4) на възприятната /перцептивна/ дейност: Константност Тази особеност на възприятието се описва като код за промяна в сетивните данни за даден предмет поради промяна в условията като разстояние, степен на осветеност и пр. Определени са няколко вида на константността: - Константност на величината - представлява възприятие на габаритния размер на предметите в тяхната реалност, независимо дали изглеждат големи или малки; - Константност на формата – проявява се при възприемане под различен ъгъл на зрение и с нееднаква отдалеченост от окото; - Константност с цвета на предмета – цветът остава непроменен,

Детска градина дори когато се променя степента на неговото осветяване. Счита се, че константността на перцептивните процеси достига своето сравнително пълно оформяне към 10-годишна възраст. Това означава, че дотогава, особено в най-сензитивния период – 3-7-годишна възраст, педагогическата среда има решаваща роля за осигуряване на адекватни условия за стимулиране развитието на възприятието. Аперцепция С тази особеност в научната литература се означава зависимостта на възприятието от опита на човека. Представители на руската школа като В. П. Зинченко, А. В. Запорожец, Л. М. Векер и др. по отношение изясняват механизма и значението на аперцептивните функции. Перцептивните действия могат да бъдат разделении в две групи: - Първата група включва действия, насочени към търсене на предмет в пространството, към подготовка и адаптиране главно на окото и ръката за осъществяване на възприятния процесс; - Втората група действия са тези, които са насочени към събиране на сетивни данни, към построяване на образа на възприемания обект и неговото съотнасяне към определено множество предмети. От педагогическа гледна точка са изведени взаимосвързани операции за регулиране на познавателно-възприятната активност на детето: - Откриване: когато то може да отдели фигурата от фона и да определи контура на обекта - Открояване: в резултат на натрупване на необходимите данни се изгражда образа на предмета. В образа са представени едновременно главните и второстепенните перцептивни елементи – цвят и форма, време и пространство, вкус и мирис... Образът е обобщено изображение. - Опознаване: изграденият образ на предмета е съвкупност от главните и второстепенните признаци, която се съотнася с пазени в паметта стари образи, обозначавани като еталони(5). В тях се пазят отличителни и постоянни признаци на клас обекти/предмети. Може да се обобщи, че: до 7-годишна възраст възприятието се отличава със синкретизъм на познанието. Образните продукти на перцептивните процеси се явяват основа за развитие на следващите психично-познавателни образувания – т.нар. вторични образи, основно чрез представата, мисленето, паметта и въображението. В психологическата литература представата се определя като познавателен процес и продукт, при който се пресъздава образ за предмет или негови свойства. В представния образ се включват не само предмети, които са били в зрителното поле, но и извън него. Тази панорамност е от значение за ориентиране на детето в околната среда. Обобщеността на представата се изразява в групиране на повтарящи се основни и значими външни признаци на предмети от един клас. Създаването на външен „портрет” на обединение от предмети е сложен и продължителен процес. Движението към обобщеност се извършва чрез мисловната операция конкретизация, за която е установено, че е най-сложната от всички мисловни

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 операции. Възможно е представните образи да се развиват стихийно и обратно – организирано, преднамерено. Последното е приоритет в работата в детската градина и има приблизително следния педагогически алгоритъм(6): а/ създаване на начален, неразчленен, пределно общ образ /начален еталон/; б/ обогатяване на общия образ с допълнителни зрителни образи – преход към диференциация на представния образ по посока на детайлизация на неговите части, на обогатяването му /обогатен еталон/; в/ обобщен образ – той съхранява в себе си отделни части и има потенциал те да бъдат „извикани” в съзнанието и да проявят своята регулираща и разширяваща познанието функция. Вниманието и паметта оказват структуриращо влияние върху динамиката и съдържанието на всички останали психично-познавателни процеси. Вниманието осигурява активност /”будност”/, трайност, стройност и последователност на другите психични процеси. Приема се(7), че вниманието е необходимо условие за успешно осъществяване на всяка дейност. То придава избирателен характер на възприятията и представите, а с това се насочва и контролира / регулира познавателната дейност на детето. Основните изменения, които се извършват в развитието на вниманието в предучилищна възраст са подчинени на разширяване обема на вниманието. Детето на 5-6-годишна възраст вече може да възприема и последователно да разглежда 2 или 3 обекта, всеки от тях достатъчно ясно. С възрастта нараства качеството и на друго свойство на вниманието – неговата устойчивост. Съществен показател за развитието у децата на способността да се съсредоточават са началните форми на преднамерено внимание, което възниква у 5-6-годишните. При преднамереното внимание е характерно полагането на усилия: физическа активност /предполага се непосредствено манипулиране с предмета, ангажиране на мускулатурата на сетивни органи и пр./; мобилизационна готовност за умствено напрежение. Същевременно е важно да се знае от педагогическа гледна точка, че продължителното упражняване на преднамереното внимание при децата от предучилищна възраст води до намаляване на ефективността на представната /и друга познавателна/ дейност. Следователно за педагога е от значение да знае, да открива и поддържа индивидуалния и възрастово обусловен праг на преднамереното внимание. В качеството на общо условие за ефикасно и ефективно поддържане на преднамереното внимание у децата изпъква придаването на даден предмет или дейност на привлекателен, атрактивен характер. Това е приоритетно педагогическа функция на работата с децата в детска градина. Паметта е е „хранилище” на опита, който се натрупва в резултат на познавателни усилия или емоционални продукти. Същевременно паметовите процеси са участници в познавателния опит. Има автори(8), които утвърждават, че обект на непосредствено изучаване на паметта следва да станат процесите на запомняне и възпроизвеждане. Когато

Детска градина човек решава дадена познавателна задача, от паметта се извлича определен образ или понятие. Паметовият продукт посредничи при намиране на решение. Полученият резултат от реализирания познавателен акт от своя страна обогатява съответния образ или понятие и той се връща в паметта, готов за включване в нови познавателни ситуации, но вече с уточнено, обогатено и задълбочено съдържание. Установено е, че паметта е динамичен процес, в резултат на който се преустройва запомнения материал. Към края на предучилищна възраст децата усвояват началните форми/техники на управление на своята памет. Процесът на преднамереното запомняне и припомняне се стимулира чрез използване на нагледни или други опори, с които да се свързват обектите и явленията, подлежащи на опознаване. Преднамереното запомняне се реализира чрез логическа обработка на материала. Извършва се своеобразно кодиране чрез класификация, сравнение, систематизация и пр. Запомнянето е по-фективно, когато материалът се актуализира с паралелното участие на два или три анализатора. Установено е, че най-голяма роля в човешката познавателна дейност има мисленето. То придава специфичния характер на човешката психика. Осигурява възможност за проникване в същността на обектите, процесите и явленията, сравнявайки ги, абстрахирайки, обобщавайки, синтезирайки, конкретизирайки... Мисленето осигурява разкриване на връзките, отношенята и закономерностите в света. Мисленето се определя(9) като сложен психичен процес, който у децата най-често се явява при решаване на ситуации, възникнали въз основа на непосредствени възприятия и съхранени образи-знания. Мисленето се интерпретира като самопроизволен, закономерно извършващ се преход от външни действия към вътрешни операции, като движение от синкретични представи към логически понятия(10). Обособени са няколко стадия в развитието на мисленето. - Нагледно-действеното мислене се явява първи стадий в найранна детска възраст – около 3-годишната възраст. Детето манипулира непосредствено с предметите, при което се изграждат образи за отделните страни на цялостния предмет, за неговите пространствени отношения. Манипулирайки с различни предмети, малкото дете достига до определени „заключения” за състава, крехкостта, формата на обектите. Усещанията и възприятията предхождат мисловните образи, влияейки върху неговата точност, бързина, широта, дълбочина. - Нагледно-образното мислене е характерно за 3-5-годишните. Под влияние на поставена задача се актуализират определени образи. Те се анализират, сравняват, класифицират, в резултат на което се достига до ново знание, най-често с помощта на представите без участие на практическо действие. Създаването на представни или фантазни образи предшества създаването на понятия, съждения, умозаключения като форми на логическото мислене. - Абстрактно /словесно-логическо/ мислене. Това е мисленето,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 което се реализира с понятия и започва да се проявява към 6-7-годишна възраст. Детето се откъсва от сензорните свойства на предмета или явлението. Според някои автори(11) понятийната мисъл може да се построи по индуктивно-дедуктивен път /движение на мисловния образ от частното към общото/ и дедуктивно-индуктивен път /от общото към частното/. Докато според други автори, като Ж. Пиаже, В. Щерн и др.(12) децата не могат да изграждат индуктивни и дедуктивни разсъждения. Детските разсъждения според посочените автори са трансдуктивни – разбирането на дадено единично се основава на друго единично. Малките деца могат да достигнат до точен резултат, но не могат да дадат обяснение, да формулират общо твърдение, което след това да използват за обяснение на единичното. При 7-8-годишното дете разсъжденията вече започват да придобиват дедуктивен характер. Стават вътрешно свързани.(13) Познаването на етапите на развитие на детското мислене позволява организирането на подходящи педагогически стратегии и взаимодействие с децата с оглед усъвършенстване на тяхното мислене. Относно развитието на въображението в предучилищния период е характерно появата на фантазните образи. Постепенно с натрупването на познавателен опит въображението придобива репродуктивен характер и към края на предучилищния период се регистрират елементи на творческо въображение. Развитието се представя като сума от действие на множество фактори, всеки с различно доминиращо влияние. Тук попадат: културно-историческите,бихивиористки, когнитивни и дейностни теории за развитие на човека. За всички тях развитието е нещо като вектор, в който се сумира едно множество от фактори. Концепцията за познанието е широко обединяема – включва биологичните фактори, факторите на околната среда и личния когнитивен и социален опит , социални фактори, емоции и мотивации. Всички те имат ”движеща” роля в развитието на познавателното развитие на детето. Митка Димчева литература: 1. Б. Минчев, Проблеми на общата психология, С., 1998 2. А. В. Запорожец, И. Зинченко, Восприятия и действия, М., 1967 3. Ж. Пиаже, Психология интеллекта, М., 1992 4. Г. Пирьов, Ст. Желев, Детска и педагогическа психология, С., 1992 5. А. В. Запорожец, И. Зинченко, Восприятия и действия, М., 1967 6. Р. Стаматов, Детска психология, П-в, 2000 7. Г. Пирьов, Ст. Жекова, Детска и педагогическа психология, С., 1992 8. Ж. Пиаже, П. Фресс, Экспериментальная психология, Т. 4, М., 1973 9. Г. Пирьов, Ст. Желев, Детска и педагогическа психология, С., 1992 10. Ж. Пиаже, П. Фресс, Экспериментальная психология, Т. 4, М., 1973 11. В. Мадолев, Когнитивна психология, Бл., 2000 12. Ж. Пиаже, Психология интеллекта, М., 1992 13. Ж. Пиаже, Роль действия в формировании мышления, Вопросы психологии, 1965

Начално училище

Изискванията на съвременното общество към обучението по математика 1

Повече от две хилядолетия известно познаване на математиката се счита задължително за всеки културен човек. Безспорно е значението на математиката за развитието на природните и инженерните науки, технологиите и икономиката. Последните десетилетия ни убеждават, че без математика не са възможни съвременните постижения в медицината, селското стопанство, психологията, социалните науки, търговското дело, индустрията, бизнеса. Дори такива области като юридически науки, право, изкуства, развлекателна индустрия също се нуждаят от математика. Компютрите значително улесниха извършването на дълги и уморителни пресмятания и намалиха потребността от механични изчислителни умения. Те, обаче не само че не премахнаха нуждата от математическа компетентност, но дори изискват още по-голяма такава. Нарастващата нужда от специалисти с математическа подготовка е в противоречие с намаляване на броя на хората, които имат такава. Много правителства по света вече обръщат сериозно внимание на този проблем. Първият въпрос е каква е причината, че все по-малко хора желаят да учат математика. Най-разпространените отговори обикновено не отиват по-далеч от отбелязване на факта, че математиката е трудна наука и изисква специални наклонности. Но това е само част от истината. Основният страх от математиката най-често се дължи на пълното неразбиране на нейната същност. За разбиране на същността на математиката често е полезно да се проучат някои основни моменти в историческото развитие на предмета. Всеки такъв поглед назад ни убеждава, че основните движещи сили за напредъка на математиката са две: (1) практическите нужди на все посложно организираните общества; и (2) човешката любознателност. Математиката се е родила, когато първобитният човек е почувствал нужда да брои. След това практическите нужди са стимулирали развитието на много математически идеи и теории. Липсата на такива нужди не е стимул за развитие на науката. Ето един пример. Ако се върнем сравнително „скоро” във времето ще си спомним, че само преди около 200 години е съществувало малобройно затворено общество от около 5000 души, в което математиката не се е придвижила и крачка напред. През 1803 година английски колонисти се заселили на остров Тасмания. Британците с учудване установили, че математическият език на

1 Тази работа е частично спонсорирана от фонд “Научни изследвания” на СУ “Св. Кл. Охридски”.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 местните аборигени се състои от три думи, които съответстват на нашите „едно”, „две” и „много”. Ето един прекрасен пример за това, че развитието на математиката от средство за броене до могъща наука е силно мотивирано от практическите нужди на обществото. Аборигените са живели примитивен живот. Техните „едно”, „две” и „много” са били напълно достатъчни за нуждите на живота им: да преброят вещите си и да разделят плячката от лова. Друг пример ни отвежда 2000 години назад в древна Гърция, където Евклид изучавал простите числа, т.е. числата, които се делят само на себе си и на 1. Какво ли го е вдъхновило да докаже, че простите числа са безкрайно много? Нищо друго, освен човешката любознателност. Едва в наше време откритието на Евклид, че има прости числа с огромно количество цифри е в основата на много системи за сигурност, като например при покупки по интернет с кредитни карти. В обучението по математика се правят големи усилия, за да станат учебните планове и методи на преподаване адекватни на нуждите на обществото. Световен проблем е, че това не се получава в нужната степен. Най-често срещаните причини са три: или промените стават прекалено бавно, или няма достатъчно воля те да се извършат, или времето за изучаване на математика е толкова малко, че промените не могат да се реализират. В наши дни сериозно е застрашено традиционно основното място на математиката в образованието. За да не престанем да изучаваме математика в училище в нужния за обществото обем и вид е нужно противодействие. За целта са нужни конструктивни реформи, и те трябва да дойдат от онези, които разбират и ценят стойността на математиката. Затова, колкото повече такива хора има, толкова по-добре. Математиката в училище е предмет, който изисква най-вече умствено напрежение. В съответствие с това в българските ДОИ (Държавни образователни изисквания) за учебно съдържание по математика се казва, че: „Изучаването на основните й области: аритметика, алгебра, геометрия, логика, вероятности и статистика, анализ, позволява на учениците да развият умения да мислят и подреждат правилно мислите си, да излагат логически аргументи и да правят верни изводи.” Като оставим настрана планове за бъдещо кариерно развитие на учениците, мотивация да учат математика остава тяхната любознателност. И така, ако искаме учениците да учат математика, трябва да стимулираме любознателността им. Това става основно чрез: (1) непрекъснато засилване на интереса към предмета с подходящи учебни материали и увлекателен начин на преподаване; и (2) непрекъснато предлагане на подходящи за възрастта умствени предизвикателства. Няма да се спирам на това до колко в обучението по математика у нас се стимулира любознателността на учениците. Всеки учител прави,

Начално училище каквото може в това отношение. Освен това, липсват емпирични данни, за да се коментират такива резултати. Затова пък има данни, които показват до каква степен учениците са получили „умения да мислят и подреждат правилно мислите си, да излагат логически аргументи и да правят верни изводи”. Ще разгледам няколко примера, взети от международното изследване TIMSS� (6), в което България участва. Оценяването е направено върху ученици от 8 клас през май 2007. 1. Колко е периметърът на квадрат, чието лице е 100 квадратни метра? Отговор: _______________________

Процентът на правилните отговори за учениците от България е 37,2. 2. Диана прави кекс, който е един и половина пъти по-голям от рецептата, която има. В рецептата пише, че трябва да се сложи

3 чаша захар. 4

Колко чаши захар трябва да сложи Диана за кекса, който прави? А)

3 (24,2%) 8

B)* 1

1 1 (29,0%) C) 1 (16,2%) 8 4

Без отговор – 7,2%.

D) 1

3 (7,2%) 8

Правилният отговор е отбелязан със звездичка. В скоби са дадени процентите от българските ученици, отговорили по всеки от възможностите за отговор. 3. В торбата на Соня има 16 топчета: 8 червени и 8 черни. Соня извадила 2 черни топчета. Ако Соня извади трето топче от останалите 14, какво може да се твърди за вероятния му цвят? А)* По-вероятно е то да е червено, отколкото черно. (36,2%) B) По-вероятно е то да е черно, отколкото червено. (14,2%) C) Еднакво вероятно е то да е червено или да е черно. (19,7%) D) Не можа да се каже, кое е по-вероятно, червено или черно. (21,6%) Без отговор – 8,3%.

4. Една стока струва 120 лв. По време на разпродажба тя струва 84 лв. С колко процента е намалена цената на стоката по време на разпродажбата? А) 25 (12,89%) B)* 30 (25,1%) Без отговор – 9,5%.

C) 35 (6,5%)

D) 36 (46,0%)

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 Да отбележим, че четирите цитирани задачи изискват минимално количество знания, лесни за изпълнение логически стъпки, и са близки до „здравия разум” в смисъл, че са тясно свързани с ежедневния практически опит. В първата задача се иска познаване на понятията периметър и лице. Втората е нещо, което всяка домакиня трябва да може да прави. Третата задача използва разбирането на проста вероятност. Четвъртата е свързана с ежедневното вариране на цените на стоките в магазините. Може ли да се примирим с факта, че само около една-трета от българските осмокласници се справят с такива задачи? Читателят може би ще възрази, че учениците развиват „умения да мислят и подреждат правилно мислите си, да излагат логически аргументи и да правят верни изводи” в класовете след осми, до завършване на средно образование. Едно изследване (2, 3, 5) на знанията по математика на студенти, които учат за учители по математика, показва, че 5. Хората, изглежда, имат различни подходи към решаване на задачи с деление на дроби, като, например, задачата 1 3 ÷ 1 = . За да направят това по-разбрано за децата, много учители се 4

опитват да го свържат със ситуации от реалния свят или със задачи с думи. За всяка една от задачите с думи преценете поотделно дали тя е адекватна или не? Отбележете едно квадратче на всеки ред. 1.

Двама души имат една цяла торта и

Адекватна

Неадекватна

Без отговор

3 от друга торта. Как да разделят 4

тортите по равно на всеки?. .................................................................................. 63.4 29.3* 2.

7.3

Знаем, че лицето на един правоъгълник е равно на произведението от неговата дължина и широчината му. Нека лицето на една правоъгълна дъска е 3 1 кв.м., а нейната широчина е 4

1 м. Каква е нейната дължина? .......................................................................... 2 48.8* 40.2

11.0

Вчера карах велосипед от град А до 1 град В. За 1 3 часа изминах от 2 4 пътя си. За колко време съм изминал целия път?

8.5

47.6*

43.9

Имате едно цяло и три четвърти литра течност в кана. Искате да я разделите наполовина, за да може всеки от вас да изпие половината. ....................................................................... 47.6 45.1*

7.3

Начално училище това не е така. Изследването е направено през април и май 2006 година в рамките на международен проект, в който участват шест държави, между които и България. Следните примери са от теста за постижения, даден на бъдещите учители по математика. В колонките от таблицата вместо квадратчета за отговор са поставени процентите на студентите, отговорили по съответните възможности за отговор. Правилните отговори са отбелязани със звездичка. Последната колонка показва процента на неотговорилите за всяка от задачите. Представянето на българските бъдещи учители по математика отново не е добро. Особено фрапиращо е то за първия ред, откъдето ясно личи, че се бърка действието деление на 2 с деление на 1/2. 6. Графиката изразява зависимост между скоростта и времето на колоездач.

Кой от посочените разкази е илюстриран на графиката? Отбележете едно квадратче на всеки ред.

Да

Не

Не съм сигурен

Без отговор

Колоездачът се е изкачил по някакъв хълм, а след това по второ възвишение, по-високо от първото.

23.2

39.0*

9.8

28.0

Колоездачът е тръгнал по равен път, изкачил се е на хълм, слязъл е от него, карал е по равно и е спрял.

19.5*

47.6

6.1

26.8

Колоездачът се е движил известно време, след което е спрял, после отново е тръгнал, спрял е за втори път и е слязъл от велосипеда.

4.9

47.6*

19.5

28.0

Колоездачът се е движил по път, а графиката представлява извивките на пътя.

29.3

34.1*

8.5

28.0

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 Резултатите ясно говорят за масова неграмотност сред студенти в математически факултети (в тези места се подготвят бъдещите учители по математика) с разчитане на графики. Дори правилният разказ за дадената графика е отбелязан като неверен от почти половината участвали в изследването. Представените примери от международни изследвания показват още една стана от изискванията към обучението по математика. Освен, че е нужно умение да се мисли правилно и да се правят верни изводи, задачите са свързани с практиката и ежедневните нужди на хората. Дългите и скучни пресмятания все по-често остават като дейност на изчислителната техника. Сложните абстрактни идеи и теореми са приоритет предимно на специалистите. На обществото масово е нужен практицизъм в обучението по математика. Разбира се, не за сметка на безпочвени компромиси с намаляване на съдържанието и изискванията за точност и прецизност в разсъжденията при обосноваване на твърдения. Какво се случва с обучението по математика в България? С всяко появяване на данни от изследване на знанията на учениците по математика нараства безпокойството от лошата математическата подготовка на българските ученици. Резултатите от TIMSS показват непрекъснат спад на ученическите постижения по математика в VIII клас в България (1). Подобни резултати се отчитат на националните изпити по математика за прием в профилирани училища след завършен VII клас, както и на кандидат студентските изпити. До преди около десетина години все още се опитвахме да твърдим, че имаме една от добрите образователни системи в света. Но, вече не е тайна, че образованието в България, и в частност обучението по математика, е в дълбока криза (4). Трябва не само да погледнем в очи тази печалната действителност за обучението по математика (и по други предмети), но и да потърсим истинските причини за нея. Погледът върху официалната документация на обучението по математика ни убеждава, че българските ученици би трябвало да придобиват не по-малко знания от техните съученици в други държави. Следователно основните причини не се крият тук. На документи образованието не изглежда зле. Но това, което се случва в училище, е далеч от написаното в документите. Специално по математика, масовият ученик не научава заложеното в учебните планове. Вече не е тайна, че не е възможно да се вземе който и да е изпит по математика, ако се разчита само на получените знания в масовото училище. Всеки, който иска да се представи сравнително добре на някакъв изпит по математика, трябва да ходи на частни уроци. Възпитателната роля на българското училище е съвсем занемарена. В училище учениците не придобиват дори елементарни навици за труд. Като преподавател в Софийския университет съм свидетел как

Начално училище студенти по математика масово изпадат в паника от това, че трябва да се напънат, за да направят няколко елементарни алгебрични преобразования. А как възпитаваме учениците, като им даваме да преписват на изпити? Добра информация за купчини с еднакви писмени работи могат да дадат проверяващите, например на националните изпити и проверки. Фактор, който влияе отрицателно върху качеството на образованието у нас, е липсата на мотивация на учениците да учат и на учителите да преподават. Ученето изисква време, средства и много усилия, особено това по математика. Как да мотивираме един млад човек да вложи толкова труд, за нещо, което, според него, не си заслужава? Защото ежедневно се сблъскваме с факти как хора с не особено висок образователен статус разполагат със завидна власт, пари и сила. Изглежда това е черта не само на българското общество. Американският сатирик Скот Адамс е автор на следната теорема на Дилберт� за заплатите, сатирата в която е разбираема дори от учениците, които не са добре по математика. За това какво учениците научават значение имат формите, начиТеорема: Колкото по-малко знаем, толкова повече печелим. Доказателство: Започваме с добре известното уравнение от механиката, че

силата =

работата . времето

Понеже „знанието е сила” и „времето е пари”, получаваме

знанието = От последното равенство следва

парите =

работата . парите

работата . знанието

И така, когато знаменателят на дробта (знанието) намалява, стойността на дробта (парите) расте. Следователно, колкото по-малко знаем, толкова повече пари печелим.

ните, и най-вече задачите, които се дават, на националните оценявания на постиженията на учениците. Като се оставят настрана изпитите за профилирани гимназии и кандидатстудентските изпити, останалите оценявания са сравнително нова дейност в нашето образование. Около тях има много въпроси, които чакат решение. Важни за този материал са въпроси като „Оценяваме ли важни и съществени за обучението неща?”; „Стимулираме ли умения за разсъждаване, правилно подреждане на мисли и логическа аргументация, или стимулиране механично заучаване на правила, процедури, теореми...?” Отговорите на тези въпроси съществено влияят върху качеството на обучението по матема-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 тика, защото учителите обръщат внимание най-вече на онова, което се изпитва в национален мащаб. Освен това, те са склонни да го преподават така, както то се поднася в изпитните материали. Ще се опитам да резюмирам казаното като се върна на противоречието, отбелязано в началото на този материал. Общественото развитие изисква все повече на брой специалисти с все по-добра подготовка по математика. Обучението по математика, обаче не е готово да изпълни тази задача. Училището като институция действа неадекватно. Не се вземат мерки срещу очевидния спад на постиженията на учениците по математика, нито срещу намаляване на мотивацията им за учене по този предмет. Това дава отражение върху обучението по математика и в университетите. В математическия факултет на Софийския университет, например, нивото на постъпващите първокурсници от година на година става все по-ниско. То вече е толкова ниско, че не могат да се водят нормални занятия на университетско ниво, а е нужно първите няколко месеца да се навакса материал, който учениците е трябвало да научат в училище, но не са го направили. Това на практика намалява времето за истинското академично обучение, а оттам се намаляват и знанията на завършващите специалисти. Ясно е, че в непрестанните реформи, които се правят в образованието, трябва да намери място и реформа, свързана с обучението по математика. Тя би трябвало да изхожда от изискванията на съвременното общество. Казано накратко те са, че е важно не само какво знаем, но как го знаем и до колко то е полезно в живота ни. Това е здравата основа за всяка дискусия по въпросите на такава реформа. Литература. 1. БАНКОВ, К., Подготвя ли българското училище математически грамотни хора? (Един урок от TIMSS-2003). Математика и информатика, 2, 2006. 2. БАНКОВ, К. Ефективна ли е подготовката на учители по математика в България? Математика и информатика, 6, 2007. 3. БАНКОВ, К. Сравнително изследване на подготовката на учители по математика в шест държави. Математика и информатика, 1, 2008. 4. БАНКОВ, К. До кога ще затъваме по математика? В. „Сега”, 23 февруари 2009. 5. SCHMIDT, W. et al. The Preparation Gap: Teacher Education for Middle School Mathematics in Six Countries (MT21 Report), MSU, 2007. 6. http://timssandpirls.bc.edu/

доц. Кирил Георгиев Банков Факултет по математика и информатика Софийски университет „Св. Кл. Охридски” 1164 София бул. Джеймс Баучер 5 тел. (02) 8161-537 e-mail: kbankov@fmi.uni-sofia.bg

Начално училище

Учителите и учениците – партньори в глобалната мрежа Да се говори днес за партньорство между учители и ученици е колкото модерно, толкова и нещо традиционно. Модернистичният уклон към разбирането на партньорските взаимоотношения произтича от повишаващата се взаимозависимост между хората в глобален аспект и от потребността от оказване на взаимопомощ и сътрудничество в ситуация на постигане на общи цели. А нима можем да мислим извън пределите на партньорството, когато училището съществува за учениците и учителите, а не извън тях. То е онази среда, в която ако няма пълноценно сътрудничество, то не би могло да има и пълноценни взаимоотношения и резултат. Повечето от учителите днес изобщо не поставят под съмнение, че за да могат да постигнат заложените педагогически цели – образователни и възпитателни те се нуждаят не само от висока квалификация и отлична педагогическа подготовка, а и от среда, в която мотивираният за работа учител среща мотивиран за учене ученик. Проблемът за мотивацията днес като че ли се превръща в крайъгълният камък на партньорството. Невъзможно е да има партньорски взаимоотношения ако партниращите си страни не желаят да си сътрудничат, да работят заедно, ако липсва двустранност, отзивчивост, доверителни отношения, споделяне на общи идеи и ценности. Партньорството като че ли предполага мотивацията за работа като иманентно условие, то да се реализира. Дали обаче това е достатъчно условие? Съдържанието на партньорството като взаимоотношение се разбира по различен начин. Нека погледнем към някои от най-разпространените разбирания. В електронният Български тълковен речник не е определено съдържанието на понятието партньорство, а на понятието партньор, който е „1. Човек, който взема участие в игра заедно с друг.. 2. Човек, който участва в някакви действия или дейност с друг.” (по: 1). Речникът на английския език определя партньорството като „1. Състояние на партньорите; 2. Юридически договор, сключен от две или повече лица, в които всеки се съгласява да представи част от капитала и труда за стопанско предприятие. 3. Връзката между отделни лица или групи, които се характеризират с взаимно сътрудничество и отговорност за постигането на определена цел” (по: 9). Според Collins English Dictionary партньорството е право на: - „договорни отношения между две или повече лица, които извършват съвместно предприятие, бизнес с оглед на печалба, като всеки пое-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 ма отговорност за загубите и правото на дял от печалбите; - акт на създаване на такава връзка; - лица, свързани в такива отношения” (по: 8). В посочените източници вижданията варират от тълкуване на понятието като контакти между две или повече страни с намерение за установяване на каквато и да е форма на сътрудничество, до договорни отношения с точно определени права и задължения на страните. В повечето случаи партньорството се свързва със сферата на икономиката, финансите, бизнеса и търговията. В сферата на образованието (и в социалната област като цяло) партньорството е връзката между отделни лица или групи, между които се изграждат отношения на взаимно сътрудничество и споделена отговорност за постигането на определена цел. Обикновено за партниране се говори тогава, когато контактите между страните са насочени към конструктивни взаимоотношения, а не към конфронтация. Партньорството може да се реализира на различни нива. В рамките на училището то може да е между учениците от една паралелка, един клас или между различни паралелки / класове. Партньорски взаимоотношения могат да се изградят между учители и ученици, както и между самите учители и между учители, ученици и училищно ръководство. Незабравяйки, че училището не е затворена институция, то партньорски взаимоотношения могат да се изградят и с родителите на учениците, с представители на училищното настоятелство, със заинтересовани граждани, с представители на общността, на населеното място, където се намира училището и др. Партньорството, връзката между учителите и учениците днес се осъществява и изпълва със съдържание не само в прякото им, непосредствено общуване. Реални възможности за осъществяване на пълноценни партньорски взаимоотношения между учители и ученици има и чрез използването на Интернет мрежата. Интернет е най-голямата и най-известната засега глобална мрежа. С развитието на информационните технологии тя се превърна в място за търсене на информация и съмишленици, за споделяне на идеи и за учене. Днешните учители осъзнават, че учащите получават информация от два равностойни източника – действителността, в която живеят, учат и общуват (част от която е училището) и компютърния екран с виртуалните му модели. Затова и интернет постепенно се превръща в средство за връзка между учителите и учениците. Той е среда, която притежава ресурси за повишаване на мотивацията на учащите за учене, среда, която е привлекателна и интересна, и стимулира към по-голяма самостоятелност и творчество. Осъзнаването на този потенциал на глобалната мрежа помага на всеки учител да разбере и използва интернет не като заместител на традиционните за учебния процес учебни ресур-

Начално училище си, а като допълващо средство, което може да подпомогне учебната работа и да превърне училището в място, където се срещат традицията и иновациите. Глобалната мрежа като средство предлага много добри възможности за осъществяване на партньорски взаимоотношения между учители и ученици чрез: - използване на интернет-базирани ресурси за учителите, за учениците и партньорството им в прекия учебен процес, в рамките на обучението по различните учебни предмети; - партньорство при използването на интернет учебни платформи; - партньорство в дейности „извън класната стая”. По-надолу в текста ще се спрем накратко на тези три възможности. В глобалната мрежа съществуват много педагогически портали (интернет сайтове), предназначени както за деца, ученици, родители, така и пряко ориентирани в помощ на учителите. Някои от специализираните сайтове за учители имат опосредстваща, партньорството учители – ученици, роля. Те съдържат много полезна информация, която подпомага учителите при планирането на учебно-възпитателната работа и методическото разработване на учебното съдържание, при преподаването на учебния материал, когато учителят е в пряк контакт с учениците, както и при оценяването на постиженията на учащите. Например: - достъп до източници на информация, разпространявана чрез интернет мрежата; - допълнително ресурсно осигуряване на учебните дейности – осигуряване на нова и актуална информация по учебни теми и проблеми, информация за нови подходи на преподаване, достъп до разработени учебни материали в помощ на обучението – информационни листовки, методически инструментариум, в т.ч. тестови материали в помощ на оценяването на постиженията на учащите и др.; - идеи за усъвършенстване използването на традиционните методи за обучение; - иновационни методи за обучение; - уеб-базирани генератори за конструиране на онлайн тестове за ученици; - създаване на компютърни симулации за ученици; - задаване на онлайн учебни проекти за учениците; - използване на компютърна анимация за обучение; - образователни сайтове за използване на технологиите в обучението и др. Други сайтове са ориентирани в по-голяма степен към партньорството между учителите, което се реализира чрез:

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 - обмен на информация, споделяне на идеи между учителите; - изграждане на мрежи за сътрудничество между учители от различни училища, градове, държави и възможности за партниране в рамките на различни проекти; - онлайн дискусии и конференции; - онлайн размяна на документи и учебни помагала; - осигуряване на помощ за учителите да създадат учебен сайт и да го популяризират, да създадат групова електронна поща на класа, да обработват и публикуват снимки в интернет, да създават wiki места1 в интернет и др. Пример за такъв сайт е www.teacher.bg – мрежата на учителите новатори. Целта на тази мрежа е създаване на интерактивна платформа за онлайн комуникация между учителите, представяне и споделяне на добри практики, интегриране на новите информационни и комуникационни технологии в класните стаи (по: 4). На този сайт всеки от регистрираните учители може да: √ споделя създадено от него електронно учебно съдържание; √ дава информация за добри практики, които е реализирал в учебния процес; √ участва във форум за комуникация с всички членове на мрежата, както по теми, свързани с учебната работа, така и по теми в специфични области на интерес; √ създава свой блог�, където да представи себе си, проект, по който работи и др. √ заяви участие и да участва в обучителни дейности, осъществявани чрез виртуалното училище (пак там). Не са малко и сайтовете, които съдържат уеб-базирани ресурси, в помощ на пряката работа и взаимодействието между учители и ученици в хода на учебния процес: √ „сайтове с виртуални разходки в музеи (по изкуства, исторически, археологически, етнографски и пр.) (Association of Children’s Museums – http://www.childrensmuseums.org/conferences/inter_2006.htm; √ общи и специализирани енциклопедии, предоставящи комплексен тип информация за света, в който живеем (www.britannica.com). √ онлайн библиотеки с пълнотекстови книги и списания; една от найшироко посещаваните електронни библиотеки е QUESTIA The World’s Largest Online Library www.questia.com). 1 Wiki места - “уики” местата в Интернет са за лесно и съвместно създаване на уебстраници с други хора. “Wiki“означава част от софтуер, който позволява на потребителите (без да е необходимо да са компютърни специалисти) да създават и редактират съдържание на уебстраница с произволен браузър. Тя е специален механизъм за групова комуникация. “Уики” местата са предназначени за изграждане на страници на семейства, училищни класове, спортни отбори, клубове по интереси и др. Фокусът им е върху изграждането на общност и колективно създаване и поддържане на общо информационно пространство (2, с.127).

Начално училище √ онлайн образователно радио и телевизия (Interactive children’s television http://www.physorg.com/news2628.html; Interactive TV Play http:// www.aplaceofourown.org/activity.php?id=300; www.bbc.co.uk) √ образователни сайтове за използване на технологиите в обучението − разучаване на продукти за мултимедия, уебдизайн, анимация и др. (The Time Zone Game - Interactive Multimedia Package for Children http://www.adolos.com/case-time_zone.html (по: 2, с. 125 - 126). С цел създаване на интересна, провокираща мисленето и творчеството учебна среда, която стимулира самостоятелността на учениците и подкрепя учителите в използването на новаторски образователни подходи през последните години се създадоха различни Интернет базирани учебни платформи: √ сайтове за интерактивно изучаване на езици, съдържащи граматика, речници, литература и множество упражнения. √ сайтове за интерактивно изучаване на природо-математически науки (математика, физика, химия, астрономия), с визуално онагледяване на функции, химични и физични експерименти, мултимедийно представяне на Слънчевата система, планетите, лунните фази, зараждане на звезди и галактики, виртуални разходки в космоса, интерактивна таблица на периодичните елементи, молекули и др. √ сайтове за знания и умения в изобразителното изкуство − с интерактивни уроци по рисуване, използване на художествени техники и средства, запознаване с школи, художници и пр. √ сайтове за знания и умения в областта на музиката − с текстова, визуална и звукова информация за музикални стилове, композитори и произведения, изучаване на солфеж и теория, примери за звучене на различни музикални инструменти, възможност за композиране на музика под формата на игра, и др. √ сайтове за знания в областта на социалните науки по въпроси на междукултурната комуникация, раси, религии, войни (пак там); √ сайтове за знания и умения в областта на финансовото образование. Успешен пример в това отношение е платформата DOLCETA – www. dolceta.eu. Тя съдържа информационни материали, които подпомагат изграждането на финансова грамотност у всички хора като потребители. Отделни нейни модули (Модул 4 и Модул 7) са пряко ориентирани към учителите и учениците. Разработването на тази интернет платформа е сред водещите инициативи на Европейската комисия от 2000 година насам, когато на европейско равнище обект на широка дискусия става проблемът за финансовата грамотност на европейските граждани – готовността им да разбират и използват различни финансови услуги т.е. да бъдат грамотни финансови потребители. Финансовото образование се приема като особено значимо за подрастващите, за младите хора,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 които растат и се развиват в условията на глобална икономическа, финансова среда. Инициативата за разработването на такива уеббазирани учебни материали в областта на финансовото обучение е подета от Европейската университетска мрежа за продължаващо образование и обучение, която от началото на 2008 г. започва разработването на модул за подпомагане на преподавателите при осъществяването на финансово обучение – модул „Финансова грамотност”. Уебсайтът се предлага в 27 различни версии, по една за всяка страна – член на Европейския съюз и на 21 европейски езика. Модулът предоставя на учителите от началните и средни училища готови за използване учебни материали (учебни комплекти), включващи: √ обща базова информация за значението на финансовото образование за съвременните хора и по-конкретно за учениците и ползите от неговото въвеждане в училищна среда; √ информация за основни (базисни) понятия, необходими за учителите и учениците, да разберат по-добре икономическите и финансовите явления и категории; √ разработени планове на уроци – всеки урок съдържа кратка, основна и логически подредена информация по дадена тема, с възможности за запознаване с допълнителна информация в текстови или мултимедийни файлове; √ методически указания и методически материали, които учителят може да използва в пряката си работа с учениците – казуси, ролеви игри, проектни задачи и други;; √ тестове за проверка на знанията и обратна връзка за учебния прогрес на всеки учащ; √ речник с основни термини, улесняващ разбирането на урочното съдържание и обогатяващ финансовата култура на учениците (по: 10). При използването на ресурсите на интернет учебната платформа и учителите, и учениците са в активна позиция и в постоянен диалог. Те имат възможност за пряко взаимодействие при изпълнението на конкретните учебни задачи като учителят подпомага и напътства учениците. Интернет учебните платформи подпомагат и развиват аналитичното и критичното мислене и въображение на учениците. От друга страна, чрез тях учителите допълват, улесняват и визуализират уроците, стимулират самостоятелната подготовка на учениците и автоматизират проверката на знанията и уменията. По този начин учебният процес става привлекателен и желан, учащите придобиват разнообразни възможности за получаване на много и разностранна информация и за мотивирано учене, а учителите осъзнават, че не са сами в благородната им

Начално училище професионална мисия. Използването на Интернет ресурси в процеса на обучението подпомага не само учебния процес, но и комуникацията между участниците в него. „Уебтехнологията съчетава търсене в бази данни, категоризирана информация в хипертекстова среда� и мултимедийни приложения и е необходимо допълнение към традиционното взаимодействие “учителученик” (2, с. 121). Интернет учебните платформи създават условия и за динамично взаимодействие между участниците в обучението и информационните и комуникационните технологии. С тяхна помощ могат да се пресъздават различни обекти, процеси, явления и учебни ситуации в симулационна среда, която от една страна подпомага аналитичното мислене на учащите, развива тяхното творчество и въображение, а от друга учителите имат възможности да допълват и визуализират уроците, да стимулират самостоятелната работа на учениците и да формират у тях умения за взаимодействие с другите ученици, за изпълнение на съвместни учебни задачи. Развитието на информационните и комуникационните технологии доведе и до създаване на условия за партньорство между учители и ученици „извън стените на класните стаи”. Това са партньорски взаимоотношения, които могат да бъдат или да не бъдат свързани с прекия учебен процес. Сред най-разпространените начини за такова взаимодействие учител-ученик са: √ създаване на блог на учителя, на ученика и/или на класа и използването им като средство за обмен на информация и сътрудничество между учителите и учениците; √ партньорство между учители и ученици при работа по проекти на европейско и международно ниво. Блогът се определя като „унивесална образователна медия”, чието приложение „не зависи от изучавания предмет и има широк обхват на употреба” (2, с. 130). Блогът на един учител може да осигурява допълнителна информация и задания за затвърждаване на взет учебен материал, задания за самостоятелна работа или работа в екип на учащите; да съдържа линкове към други, интересни и полезни за учениците сайтове и файлове – текстови, аудио и видео файлове; да стимулира обмен на коментари и идеи на учениците по зададена тема. Взаимодействието между учителя и учениците в блога е по-непосредствено в сравнение с това в прекия учебен процес в класната стая. Учителят е в ролята на наставник, съветник, посредник, подпомагащ ученето на учениците, повишаването на техните знания и личен опит,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 изграждане на стратегия за учене и развитие на езиковата им компетентност и култура. Блог може да си създаде всеки учащ, както и отделен клас. На тези блогове най-често се поместват различни съобщения, снимки, полезни линкове, форуми за дискусии и др. „С помощта на блоговете учениците имат лично пространство извън класните стаи, в което да обменят идеи, въпроси, отговори и да развиват социална организация”. Те „могат да се използват от учителите като ефективно средство за ежедневни дискусии, за отговори на ученически въпроси и съвети за подготовка за изпити, като ръководство за курсови работи, за съхраняване на знания, за ефективна комуникация, за създаване на институционална биография. Те са идеална среда за учене, неограничавана от класни стаи и време. Блогосферата нараства и с това и значението на блоговете не само като специфичен контекст на комуникацията посредством компютри, но и като образователно поле, подходящо за учащи от всички възрасти, характерно с индивидуалния подход към обучението” (пак там, с. 132). Друга възможност за изграждане на партньорски взаимоотношения между учителите и учениците осигурява съвместната им работа по проекти на европейско и международно ниво. Като пример за това можем да посочим стартиралата в началото на 2007 година програма на ЕК „Учене през целия живот”, с която се създават възможности за обмен на знания и партньорство, сътрудничество между системите на образование и обучение на страните-членки на Европейската общност. Секторна програма „Коменски” като част от програма „Учене през целия живот” е насочена изцяло към учениците, учителите, ръководните и административни кадри, както и представители на образователната власт, родителски асоциации, неправителствени организации и всички, развиващи дейност в сферата на средното образование (по: 5). Част от тази програма е eTwinning�– европейска програма за работа на учители и ученици през граница, която предоставя възможност за сътрудничество между учители и ученици от различни европейски страни чрез реализация на партньорски проекти посредством Интернет. Съвместното участие на учители и ученици в проекти в изключително голяма степен подпомага партньорството и сътрудничеството между тях, развитието на взаимоотношения на доверие и уважение. Работата по проекти в глобалната мрежа предполага и формирането на важни умения у учащите да договарят ясни правила за работа, да разпределят права и отговорности, да работят в екип, да планират задачи и дейности, да участват в управлението на процеса по постигане на желаните резултати, да използват съвременни технологии, да общуват онлайн, да използват различни интернет ресурси. В съвместната, с участието на учители и ученици, проектна дейност на практика могат да се преоткри-

Начално училище ят основните характеристики на сътрудничеството в учебния процес: √ споделени знания между учителя и учениците; √ споделена власт между учителя и учениците; √ учителят е в ролята на посредник и партньор; √ интерактивно взаимодействие (по: 2, с. 89-91). В заключение можем да кажем, че глобалната мрежа съдържа различни възможности за стимулиране на партньорството учители – ученици. Много от тези възможности все още не се използват пълноценно – вероятно, защото не се познават добре и/или защото липсва опит, конкретна практика, която да убеди партньорите в учебния процес в предимствата им както за учебната работа, така и за изграждането на отношения на доверие и уважение, които са в основата на доброто сътрудничество. литература: 1. Български тълковен речник. – http://www.t-rechnik.info/search.php?search=%D0%BF%D0%B0%D1%80 2. Гюрова В., Божилова, В., Г. Дерменджиева, В. Вълканова, Интерактивността в учебния процес или за рибаря, рибките и риболова, С., 2006. 3. Енциклопедия Британика. – www.britannica.com 4. Мрежа на учителите – новатори. – http://www.teacher.bg/story.aspx?id=24 5. Програма „Учене през целия живот”. Център за развитие на човешките ресурси. – http://www.hrdc.bg/plugins/content/content.php?content.26# 6. Програма еTwinning. Център за развитие на човешките ресурси. – http://etwinning.hrdc.bg. 7. Association of Children’s Museums. – http://www.childrensmuseums.org/conferences/inter_2006.html 8. Collins English Dictionary – Complete and Unabridged 6th Edition 2003. 9. Dictionary of the English Language, Fourth Edition copyright 2000 by Houghton Mifflin Company. Updated in 2009. 10. DOLCETA, Модул 7 „Финансова грамотност”. – http://www.dolceta.eu/Bulgaria/Mod7. 11. Interactive children's television. – http://www.physorg.com/news2628.html. 12. Interactive TV Play. – http://www.aplaceofourown.org/activity.php?id=300 13. The Time Zone Game - Interactive Multimedia Package for Children. – http://www.adolos.com/case-time_zone.html 14. QUESTIA The World’s Largest Online Library. – www.questia.com

Ваня Борисова Божилова СУ „Св. Климент Охридски”, факултет по Педагогика 1504 София, бул. „Цар Освободител” 15, тел. 0887 10 40 09, e-mail: vania_krasi@abv.bg

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010

Социониката като инструмент в консултирането на учениците от гимназиален етап на образование „Какъв приятел е по-добре да имам – този, с когото най-много си приличам, или този, с когото най-много се различавам”* На фона на всеобщата социална криза, в която се намира нашето общество, юношеската криза представлява сериозно предизвикателство не само за децата, но и за техните родители. Известно е, че емоциите в пубертета са изключително интензивни, често негативни и понякога дори разрушителни. Оказва се, че и родителите и юношите не са подготвени за този сблъсък. Липсата на умения за общуване в тази възраст често провокират междуличностни конфликти, разрушителни прояви и неприемливо социално поведение. Рискът от дезинтеграция е различен в зависимост от възрастта, конкретните социални условия и потенциала на личността за справяне. Във всички случаи обаче промените на социално-психологическите условия на живот затрудняват позитивното разрешение на конкретната криза. Промените в нагласите на учениците, в тяхното поведение и превръщането им в социално и личностно отговорни граждани е дългогодишен процес, изискващ разбирането и подкрепата, както на училищното ръководство, така и на училищната общност, родителите и обществото като цяло. В колектив, какъвто е класа, в която и да е организация е много важно да има синхрон между членовете, да бъдат от една страна различни личности, всеки изпъкващ със своята индивидуалност, както и да могат да работят заедно за изграждане на класа като цяло. В училище децата не само се обучават в определена научна област, но и те се формират като самостоятелни личности. За тяхната съвместна, екипна работа, както и за справянето с евентуални конфликти е необходимо да знаем какви типове са и как да подходим при работата си с тях. Индивидуализацията и диференциацията в обучението се основава на индивидуалните и типологическите различия между децата. Възрастта 16-19 години обхваща края на пубертета, където наред с биологичните промени, настъпват и емоционални. Водещи са стремежът за самоутвърждаване и изява, нерядко съпроводен с негативизъм и крайно отричане на който и да било авторитет. Но пред учениците стоят много неразрешени проблеми, разрешаването на много спорове в които има нужда от съветник, както и потребност от такъв при тяхното развитие. Възпитателната работа както на преподавателите, така и на педа-

Начално училище гогическите съветници би била улеснена, ако предварително се знаят *Сократ в диалога на Платон „Лисид” не успява да даде отговор кое е по-важно в приятелството – сходството или различието. психологичните типове на учениците в училището. Съветването е процес, който помага на хората да преодоляват препятствия в личностното израстване и да осъществява оптимално развитие на своите персонални ресурси. Съветването може да бъде инструмент за превенция на нормалните проблеми на учениците, на училищните неуспехи и емоционалните разочарования, които могат да се превърнат в по-сериозни. То може да бъде метод за създаване на здравословна околна среда, може да партнира на детето при справяне със стресове и конфликти в неговото израстване и развитие. Социониката, като сравнително млада наука се оказва подходящ инструмент за подпомагане на консултациите в образователната ни система. Консултирането в образованието Консултацията в образованието навлиза все с по-големи темпове. Днес то се използва най-широко в смисъл на съветване със специалисти, на делово допитване до авторитети, до хора с опит и възможности да решават определен тип проблеми в конкретни области на живота. Консултирането като съветване е основен модел за оказване на помощ, който е все по-широко разпространен днес. Ролята на консултанта като съветник на други специалисти, които работят с хора - учители, възпитатели, а също и в бизнеса и в промишлеността, бързо нараства. А. Уилиям и Д. Хол (1996) обобщават мнението на повечето специалисти по отношение на перспективите на консултирането в общинските училища. Това са консултанти в началната, средната и горната степен на този тип учебни заведения, училищни психолози и социални работници, възпитатели и ресурсни учители. Всички те са единодушни в това, че работата им трябва да засяга колкото се може повече ученици. (2) Консултирането и съветването са до известна степен различни процеси, които изискват общи умения. За провеждане на успешна консултация, съветникът трябва да е наясно, както с личностните особености на ученика, неговите интереси и предпочитания, така и с възможностите за тяхното реализиране чрез разнообразни образователни и професионални форми. При консултирането съветникът информира учениците за различните възможности да изберат един или друг образователен път или професия, съобразно техните личностни особености. Изборът на конкретен вид обучение или професия е работа на самия ученик, проява на достигната от него зрялост, лична и социална отговорност. При осъществяването на информационната и консултационна дейност в областта на професионалното ориентиране, съветникът може да

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 използва: - индивидуални и групови беседи; - доклади; - лекции; - филмови прожекции; - срещи с представители на различни професии; - дискусии; - наблюдение върху изпълнението на професионалните роли и условията на труд при определени професии.(4) В теорията на професионалното консултиране стоят: - теорията за вземане на решение; - теорията за психологизиране на професионалното консултиране; - теорията за развитието. Значението на консултирането като фактор за интегриране на личността в конкретната социално - икономическа среда се свързва с теорията за вземане на решение. Съвременното състояние на професионалното консултиране се свързва с теорията за психологизиране на професионалното консултиране. Теорията за развитието препоръчва гъвкав стил на професионално консултиране, който да е съобразен с динамиката на развитие на всеки клиент, а консултирането е известно като развиващо професионално консултиране. Независимо дали консултирането е индивидуално, групово или програмно, то разчита на оценката и информацията получена от анализа, на оценката за личностните качества, както и на умелото хармонизиране на отношенията между консултант и клиент.(3) Работата на педагогическият съветник с класните ръководители е съвместна, за усвояване на умения от учениците за саморегулация и самовъзпитание за създаване на положителна самооценка и самостоятелен избор на жизнена позиция. Заедно да преодоляват възникнали проблеми и съвместно да разработват индивидуалните корекционни програми за ученици застрашени от отпадане. Чрез беседи, консултации и други форми съветникът се информира за намалената успеваемост на отделните ученици по съответни учебни предмети и съвместно с учителите се търсят причините за това. Съветникът работи целенасочено с такива ученици, като им помага да преодолеят тези причини. Съветникът работи с учителите и по разкриване на деца с особено големи наклонности в дадена област на науката, изкуството или спорта. Социониката като наука „Откакто човек мисли, той неминуемо – по принуждение и от любо-

Начално училище питство – размишлява и за себе си, а една от първоосновите, които опитва да разбере, е има ли макар и относително единство, някаква поне приблизителна устойчивост в човешкият свят, който на пръв поглед изглежда безкрайно разнообразен, пъстро несхождащ се и при пълната си индивидуалност, неподлежащ на никаква унифицираща типология. Затова няма да е преувеличено, ако се каже, че темата за човешките типове, за тяхната класификация е вечна и че в самата нея се крие вечна привлекателност.” (8) Социониката е наука, изучаваща обмен на информация между човека и външния свят, т.е по какъв начин хората възприемат, преработват и изнасят информация. „По своята същност социониката е един нов подход към личността и анализ на отношенията между хората; тя е една възможност цялостно и всестранно да разбираш другите и себе си, да приемаш другите и себе си, а също така и умението за създаване и установяване на нужното взаимодействие с различни хора” (1) Взаимоотношенията между хората могат да бъдат прогнозирани. Така смятат последователите на социониката – сравнително нова психологическа теория. Тези взаимоотношения възникват между 16 типа личности, отнасящи се за всички хора. Типът личност или още наречен социотип не се променя нито за един ден, нито за година. В социониката се смята, че взаимоотношенията зависят по-силно от типа личност, отколкото от възпитанието. В психологическите науки съществуват различни теории за междуличностните взаимоотношения. Много психолози твърдят, че характерът не влияе на взаимоотношенията – всичко зависи единствено от културните и социални фактори, възпитанието, професията и т. н. Но и сред тези, които не пренебрегват връзката между характера на хората и техните взаимоотношения, гледните точки се различават. Психологическите типове В основата на социониката стоят психологическите типове. Психологическият тип е нещо различно от възпитанието на човека, неговата култура, професията – това е начин на обмен на информация и поведения с обкръжаващата среда. Всеки тип се отличава не само със силни, но и със слаби страни – за съвършенството в едно се заплаща с несъвършенство в друго. Понякога представителите на един тип изглеждат като близнаци, макар да не са дори роднини. Затова се предполага че типът е „програмиран” генетично. (11) Някои индивиди ориентират вниманието си към обектите и хората от външната среда, а други към своя собствен, уединен, вътрешен свят. Първите предпочитат шумните, весели компании, разнообразни контакти, общуването с нови хора, а другите спокойните тихи вечери прекарани в къщи с книга в ръка или с нежна релаксираща музика. Тези две крайности в характерите привличат учените още през 17 век. В

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 своите трудове те отнасят едната крайност до “обръщане на мислите към външни обекти”, а другата до “обръщане на мислите навътре към психиката, душата или духовната реалност”. Така възникват понятията екстраверсия и интроверсия. Съществуват няколко психологии, но найстарата е тази на Юнг. Неговата философия се изразява в постулатите на живота, а именно, че философът философства не само с разума си, но и с волята, с чувствата, с цялостната си душевна настройка и с цялостния си живот. Той е убеден, че светът не може да бъде разбран единствено чрез интелекта - в същата степен той може да бъде разбран и чрез чувствата. Следователно екстраверсията е насочване на интереса към обектите в средата, т.е. в екстравертирано състояние човек действа, мисли, чувства, възприема, преживява по отношение на обекта. Личност с подобна нагласа, е склонна да реагира незабавно и пряко на външни стимули. Интроверсията, респективно, е оттегляне на интереса от обекта и насочването му към субекта. В интровертирано състояние възприятията, мислите, действията, чувствата, преживяванията са детерминирани от субективни фактори. Тук вече индивида реагира със по-забавени реакции и действа на основата на субективни съображения, които следват външната стимулация. Противоположността на типовете като универсално психологическо явление има биологична основа. Типичните нагласи са адаптивни процеси, като пример за това Юнг изтъква особеностите на екстраверта, който непрекъснато се раздава на околните и интроверта, който постоянно се стреми да се защитава от външните изисквания. „Интерeса на индивида – екстраверт е естествено насочен навън към заобикалящата го действителност, към обектите, без значение дали са от конкретно или абстрактно естество и независимо по какви канали са достигнали до него. Интровертирания човек е насочен към вътрешния си живот, вътрешните си реакции и всичко, което преживява и се случва вътре в него, т.е. едната насоченост е белязана от позитивно, а другата от негативно отношение спрямо обекта. Двете нагласи обуславят “склонността към определена реакция по отношение на обектите на външния и вътрешния свят, с която се детерминират начинът на действие, видът на субективния опит и дори начинът на компенсация от страна на несъзнаването.”(8) Мисленето е функция, чрез която логическите отношения се свързват с идеите. Посредством понятийни взаимовръзки и логически следствие тази функция цели адаптиране към света и разбиране на явленията в него. Противоположна на мисленето е функцията чувство. Чрез нея светът бива разбран въз основа но оценките от индивида. Процесът на решенията му се базират на личностните и груповите ценности. Усещането е функция, чрез която нещата се възприемат такива ка-

Начално училище квито са. То се отнася до наблюдаване и възприемане на дадена ситуация, поведение и прочее чрез сетивата. Тази функция служи за превръщането на даден физически дразнител във възприятие. Интуицията също както мисленето и чувството е противоположна функция на усещането. Тя включва възприемане на възможности, значения, взаимовръзки, позволява на възприятието да прескочи рамките на очевидното и да се насочи към възможното бъдеще. Тя е вид инстинктивно разбиране, независимо от природата на съдържанията. Интуитивното познание се отличава от останалите познания с надежност и несъмненост. (6) Първите две функции Юнг определя като рационални, тъй като обхващат оценки и съждения. Мисленето включва класифициране на нещата според основни логически принципи и организирането им в система. Чувстването определя нещата в рамките на приемани - неприемани, харесвани- нехаресвани факти и идеи. Това е функция, свързана с емоциите, но тя подрежда съдържанието на съзнанието в идеи съобразно оценката за тях, а те от своя страна се съобразяват със законите на разума. Вторите две функции са ирационални. Те боравят с прости възприятия, без преценка и осмисляне. Постигат своите функционални цели чрез абсолютното възприемане на случайности. .(6,с.104) Човек разполага и с четирите функции, но те не са разкрити в еднаква степен у него. Една от тях се издига над останалите три и играе в съзнанието доминираща роля. Тази функция се нарича висша. Ако нещо попречи на действието й, нейното място се заема от друга, спомагателна или допълнителна функция. (7) Съществуват и други типологии като типологичният индикатор MBTI, който е разработен на основата на теорията на Юнг за психологичния тип от американките Катрин Бригс и Изабел Бригс Майерс. Катрин Бригс работи дълги години върху класификация на хората в зависимост от начина им на живот още в началото на миналия век. В годините на Втората световна война заедно с дъщеря си Изабел правят множество проучвания в стремежа си да изработят научен метод за измерване на индивидуалните особености. Тогава се полагат основите на инструмента MBTI (Myers-Briggs Type Indicator). Близо двайсет години продължават изследванията, целящи разработването на единен модел на личността. MBTI е самооценъчен въпросник, който насърчава хората да разберат сами себе си и личностите на другите. Той трудно си пробива път, но след въвеждането му през 1975г. в САЩ става най-широко използваният психологически инструмент. Намира приложение в най-разнообразни сфери на социалния живот. Катрин Бригс и Изабел Майерс обогатяват теорията на Юнг като към трите добавят четвърта линия на противо-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 положните предпочитания. Това са нагласите съждение и възприятие. По този начин индикаторът MBTI изследва предпочитанията по четири дихотомни скали: Екстраверсия E– Интроверсия I Усещане S – Интуиция N Мислене T – Чувство F Съждение J – Възприятие P ST, NT, SF, NF – тези типове са ориентирани към кариера ES, EN, IS, IN – типове ориентирани към използване на информация EJ, IJ, TP, FP – типове,реагиращи на промените TJ, FJ, TP, FP – типове ориентирани към лидерство и подчинение В резултат на взаимното комбиниране се получават 16 личностни типа. Социониката е науката, изучаваща процеса на психическа преработка на информацията, постъпваща от заобикалящата ни среда. Според нея хората се разделят на 16 основни типа според начина, по който преработват информацията. Индивидите, отнасящи към даден тип демонстрират достатъчно характерно поведение в едни или други условия и при вземането на решения. Определянето на конкретния типаж се извършва посредством тестови процедури или „соционическо типизиране”. Как възниква социониката? През 60-те години в Литовската съветска социалистическа република социологът Аушра Аугустинавичюте - Аугуста изучава щастието в брака. Идеологически порядъчните фактори, които трябва да засича, са как всички извън семейството могат да влияят на двамата млади. Очакваната изненада е, че някои напълно „нормални” – от класова, икономическа, образователна и всякакви подобни гледни точки - бракове далеч не се отличават с извънредно щастие. Аугуста започва да чете психоанализа. Което е почти или направо невъзможно занимание за повечето съветски хора, но не и за литовците, които преди 1940 година са успели да преведат достатъчно много. И така, Аугуста, първокурсник по психология започва с Фройд. Скоро обаче се натъква на типологията на Юнг и заради нейната систематичност я избира пред останалите, с които се е запознала, за да я приложи по отношение на брачните взаимоотношения. По този начин се ражда цялостен модел. Неговото ядро е твърдението, че „хората могат да се класифицират по вродени личностни типове, взаимодействията между които са точно определени”.(8) Точно тази теория Аугуста нарича соционика. Социониката, като наука придобива вид на обхватна теория със свои методи, опитваща се да обясни разнообразни явления – от структу-

Начално училище рата на личността до взаимоотношения на работните колективи. Трибуна намира в научно-популярната преса (тогавашните съветски списания „Инсайт”), чрез която Аугуста успешно прочува своите типове, представяйки ги в образа на поп-културни персонажи (Дон Кихот, Штирлиц, Жан Габен, Джек Лондон и в този дух, вместо сложно звучащите формулировки от сорта на „логико-интуитивен екстраверт, рационален”). Едва 1985 година соционистите разбират, че на Запад типологията на Юнг автономно е била развивана по сходен маниер. Установяват обаче, че никой друг не е стигнал от типовете до взаимоотношенията между тях. Известен пример е типология на учителката Изабел Майерс и нейната майка, ученичка на Юнг, Катарина Бригс: лека, разбираема и бързо приложима теория, придружена с тест – MBTI. От 90те години до днес, социониката, която вече е широко популярна в Русия и Украйна, започва да се приобщава обратно към официалната, научна психология. Социониката е инструмент, който дава възможност консултирането да бъде успешно, защото като се знае психологическият портрет на всеки член от колектива могат да се разрешават възможни конфликти. На базата на това може да се направи заключение, че един ръководител често се сблъсква с различни проблеми при сформиране на екип и се налага да влезне в ролята на консултант. Най-често срещаните това са проблеми възникващи между учители и родители, между учители и ученици, както между самите ученици помежду си. За разрешаване на такива проблеми важно да се използва както индивидуалното, така и груповото консултиране. За консултирането според конкретният случай необходимо да се проведат следните мероприятия: - Определяне на среща, време на срещата; - Схема на беседата или разговора в каква насока ще бъде; - Очаквания след таза среща. По този начин самите участници ще насочат усилията си към самоанализ на случилото се, както и да успеят да вникнат в противоречията помежду си, както и да успеят да намерят алтернативен вариант за разрешаване на конфликта. Може да се използва и външен консултант, какъвто е например педагогическият съветник в училището, но за целта той трябва да има психологическият портрет на всеки един ученик, за да може да подходи с лекота и необходимото разбиране при разрешаване на каквито и да е спорове или проблеми. За успешната работа на училищните психолози или педагогически съветници е необходимо те да бъдат на разположение на учениците, когато те ги търсят за съвет, както и да бъде популяризирана ролята на консултанта в училище. Съществуват много фактори, които им пречат

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 да бъдат пълноценно отдадени на своята работа. Според Уолъс и Хол професионалните консултанти, работещи в училищата са една от движещите сили и трябва да са готови за преодоляване на многочислени трудности. Съществуват и ограничения, обусловени от ролевите характеристики и съществуващите стереотипи и норми в училище. „Съществуват редица причини за съпротива от страна на преподавателите към консултациите. Някои от тях са следните: 1. Класната стая е изцяло „владение” на преподавателя и всички други са странични и неканени. в т. ч. педагогическите съветници, консултанти и психолози, които се разглеждат като „помощен” персонал. 2. Компетентният преподавател не се нуждае от помощ и може да се справи с целия клас, да реши всички проблеми с поведението и без помощ отстрани. 3. Сътрудничеството с консултанта се разглежда като признак на слабост и преподавателят може да бъде сметнат за неспособен от своите колеги или директора, ако се обърне за помощ към него. 4. С родителите трябва да се отнасяш снизходително и да не им обръщащ много внимание, независимо от обстоятелствата. 5. Подобно на класната стая, в която учителят е пълновластен господар, времето на преподавателя също е ..свещено”, той е прекалено натоварен с отговорности и учебни задължения и няма време за срещи и разговори с консултантите извън занятията. 6. Даже минимален процент неудачи са недопустими за ад министрацията, която смята, че в училището не може да има неуспехи. 7. Всяко отрицателно изказване за системата, включително и на външните консултанти, се интерпретира от администрацията, управлението на училището и някои преподаватели като нелоялност, която намира отражение в характеристиката.” (2) Важен момент в консултирането е прогнозата, която трябва да се направи за да се фокусира точната професионална намеса. Много са факторите, които оказват влияние при даден конфликт, както и при неговото разрешаване. Задълбоченото познаване на методите и средствата на социониката могат да помогнат в различните педагогически дейности, при решаване на разнообразни педагогически и възпитателни проблеми. Описанието на типовете хора дава едно задълбочено разбиране на стила на мислене, мотивацията и действията на конкретния човек, на силните и слабите страни на неговата психика. Типовете темперамент се явяват някакви универсални регулатори, които приспособяват свойствата на възприемащия организъм към характера на външното въздействие. Социониката подсказва формата на обучение, както и особеностите на преподаване за различните типове хора, а също така и целесъо-

Начално училище бразността на едни или други предмети. Социониката е натрупала опит в развитието и описанието на ефективни модели за структурата на човешката психика. литература: 1. Александрова. Н., Бояджиева. Н., Сапунджиева. Кл., Коларова. Ц. Социониката в социалната сфера, УИ”Климент Охридски” София, 2004. 2. Бояджиева, Н. „Проблеми и тенденциите на консултирането в училището”, годишник на СУ ”Климент Охридски”, том 98 3. Божинова. Д, Въведение в консултативната психология, Фенея, София, 2001. 4. В. Чолакова Консултиране и супервизия в образованието МОМ 258 5. Литов Д., Янев К. Хората като типове и техните взаимоотношения “Инсайт”, София, 2006, № 12. 6. Юнг К. Г. Избрано, книга първа, Плевен 1993г 7. Юнг К. Г. Избрано, книга втора, Плевен 1993г. 8. Юнг, К. Г. Психологически типове, УИ „Климент Охридски”, София, 2005г 9. Якоби, Й. Психология на К.Г. Юнг, Плевен, 2000г. http://www.socionika.info/test.html http://www.socioniko.net/bg/1.begin/index-begin.html

Милена Иванова Гошева, СПГЕ”Джон Атанасов”, София – 1113, ж.к. „Изгрев” ул.”Райко Алексиев”№ 48, 8720047, e-mail: SPGElektron@yahoo.co.uk

Възможности на музикалното възпитание за преодоляване на агресията сред подрастващитe Abstract: An object of theoretically and practical-applied research in the present publication is the musical symbol and its opportunities of overcoming children’s aggression at early school age under conditions of musical education. Key words: musical symbol, aggression. Динамичните процеси в обществото оказват влияние и върху учебно- възпитателната дейност. Социално- икономическите проблеми, съпътстващи прехода, се отразяват особено осезателно върху децата. Драстично нарастват негативни явления като употреба на алкохол, наркомания, тютюнопушене, сектантство, насилие и т. н. Наблюдава се упадък на морално - етични и естетически ценности. Резултат от този процес е нарастване на насилието и агресията между подрастващите.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 Родителите са ангажирани с ежедневните си проблеми и не успяват да упражнят достатъчен родителски контрол, а пред подрастващите няма алтернативи за свободното им време. Пред училището се поставя задачата да търси стратегии за преодоляване на агресията. Един от пътищата за педагогическо въздействие в тази насока е общуването с изкуство. Възпитателната му роля е проблем, вълнувал още древните гърци. Според К. Горанов «Художествената култура не внушава готови истини, тя помага на всеки да открие истината за себе си, да намери своето място в живота и своята отговорност. Изкуството е велик възпитател именно поради своята незадължителност, непринуденост, свободна интимност, поради нежеланието да ни налага отвън образи и идеи, поради способността му да убеждава отвътре…”(Горанов, К., 1983, с.12) Смятаме, че незадължителността и непринудеността в процеса на общуване с изкуство са особено ценни при търсене на възможности за преодоляване на детската агресия. Това е начин да се изразят свободата на духа или поне да се отключи енергията към нея. В настоящата публикация ще се спрем на един от пътищата за работа в тази насока – музикалното съдържание, разгледано в конкретен негов аспект. Основната ни теза се свежда до твърдението, че музикалната символика, присъстваща в учебно-възпитателния процес, създава предпоставки за реално педагогическо въздействие, насочено към преодоляване на детската агресия. В този смисъл основни понятия са музикален символ и агресия. По въпроса за агресията съществуват множество публикации. Ние няма да се спираме конкретно на това понятие, тъй като то е приоритет на психолозите. Ще приемем мнението на Л. Берковиц, че „агресията като форма на поведение е насочена към това, да се причини на някого физическа или психологически вреда.” (Берковиц, Л., 2002, с.24) Другото основно понятие, което е обект на настоящата публикация, е музикален символ. Въпросът за неговата същност е разработван в други наши публикации. (5,6) В настоящата публикация ще маркираме само някои основни положения, които са от съществено значение за неговото присъствие в нея. Изходно е понятието символ. Тук бихме искали да подчертаем още веднъж, че символът притежава три основни характеристики: - живо отражение на действителността; - подлага се на една или друга мислена обработка; - става действено средство за преработка на действителността.” (По Лосев, А., 1989, с. 62) Въпросът за символа неминуемо засяга проблема за неговата интерпретация.Класическата теория за субективната насоченост в упо-

Начално училище требата на символа е в трудовете на Юнг, който въвежда понятието символна нагласа. (Юнг, К.,1993) Проблематиката за музикалния символ присъства в трудовете на редица учени- Асафиев, Арановски, Медушевски. Днес, когато съвременнното общество се променя с бурни темпове и се наблюдава непрекъснато разширяваща се глобализиция, интересът към начините за съхранение на идентичността дават нов тласък в изследванията по този въпрос. Определянето на музикалната интонация като символ присъства в трудовете на В. Холопова, О. Ефремова, Е.Бочарова, В.Суханцева. В България по този проблем е разработван от Г.Стоянова, а М.БулеваПетрова въвежда от езикознанието термина „интонема” като непосредствен семантичен източник на музикалната интонация във вокалните жанрове.В обобщен вид съдържанието, което ще влагаме в това понятие е: 1. Музикалната интонация е знак; 2. Музикалната интонация е средство за кодиране и пренасяне на информация; 3. Музикалната интонация се превръща в знак от вида символ, когато информацията в нея бъде осмислена като такава, т. е. когато стане достояние на личност или колектив; 4. Музикалната интонация означава само, когато звучи, и това я превръща в знак от вида символ; 5. Музикалният символ (интонация) е носител на информация, свързана с културата и опита на дадено общество.(Марчева, П., 2008, с.46) Към тези изводи бихме искали да добавим, че: 1. Процесът на символизация е проява на съзнанието. 2. Той протича на основата на активно взаимодействие между личностното и колективното начало, което го превръща път (начин ) за съхранение на обществена информация, пречупена през призмата на личен опит и светоглед. 3. Може да се каже, че символът е структура, във взаймодействие, с която формите на познание се издигат на по-висока степен на развитие. (Марчева, П., 2009, с.48) Известни са различни класификации на символите, а и според тях различни видове символи. В условията на музикална дейност при децата в ранна училищна възраст съществено значение имат изобразителните (звукоподражателни) и изразителните символи. Логично тук може да бъде поставен въпроса по какъв начин музикалната символика би могла да съдейства за преодоляване на детската агресия? В настоящето изложение ние нямаме за цел да разкрием музикално-терапевтични техники, тъй като смятаме, че те са приоритет на пси-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 холозите. Нашата задача е да разгледаме някои музикално-педагогически техники, които притежават коригиращ - възпитателен характер, като евентуалния ефект ще оставим на психолозите. Няма да се спираме върху теорията на музикотерапията, но ще обърнем внимание на някои факти. Още в най-дълбоки времена музиката се използва за предизвикване на екстаз и ентусиазъм, за подбуждане на агресивност, за водене на бой, за успокояване или изразяване на чувства, за подпомагане на общуването, за лекуване и т. н. Първите писмени сведения за прилагане на музиката с лечебна цел се намират в стари египетски папируси, в които се съобщава за опити за повлияване на плодовитостта на жените с помощта на заклинателна музика. Магическо-митологичните представи за лечебното въздействие на музиката са отразени и във епоса на Омир /”Одисея” и “Илиада” / в съчиненията на Овидий, Стария завет и др. Според Питагор музиката съдържа в себе си принципите на всемирния ред /хармонията и числата/ и притежава възможности за въдействие върху човека. Платон разглежда музиката като средство за възпитание на душата. Според Аристотел ритъмът и мелодията имат трайно въздействие върху характера и душата. В древния Рим ца познавали успокояващото и възбуждащото въздействие на музиката за оздравяване на лошото и потиснато настроение и за овладяване на гнева и омразата. (11) Eдин от начините за преодоляване на агресията е да се изразяват емоциите. (Берковиц, Л., 2002) Особена роля, според нас в тази насока, може да се отреди на изразителната и изобразителната музикална символика. За целта сме използвали използвали проективна техника. Музикалното послание в творбата, която слушат, децата пречупват през собствената си емоция, изразена чрез използване на цветни петна. Методиката на нейното провеждане е следната: Необходими материали са рисувателен лист и цветни моливи или водни бои. Избират се две контрастни като послание музикални творби – например „Нощ на голия връх” от М. Мусоргски и „Пролет” из „Годишните времена” на А. Вивалди. Рисувателният лист се разделя на две части. На децата се дават следните инструкции: „Чуй музикалната творба (А. Вивалди - „Пролет”), помисли и нарисувай нейното настроение, отговаря ли то на твоето. Затвори очи и помисли в цветове за това, което чуваш. Когато си готов преброй до 3 и отворите очи. Избери цветни моливи или бои. Нарисувай с цетни петна, това което „видя”, върху едната половина на листа. В този етап от техниката намират приложение музикални творби със светъл характер , с консонасно звучене, както с полифонична, така

Начално училище и с хомофонна фактура – образци на предкласицизма, класицизма, романтизма. Втората част от тази техника продължава със същите инструкции, които се дават на децата. Музикалният материал включва творбата на М. Мусоргски „Нощ на голия връх” . Следващ етап в тази техника е коментарът : „Как се почувства, докато рисува? Какви настроения те обземат по-често – светли , радостни, като при рисуването на първата част от рисунката или по-скоро гняв, като при втората? Защо използва този цвят? Означава ли нещо за теб ? ” Педагогическото въздействие в тази ситуация протича на следните нива: - по отношение на музикалната символика – нейното осмисляне стимулира развитието на музикалната интелигентност, тъй като според Гарднър, един от факторите за изявата на всеки вид интелигентност е наличието на адекватна символна система; - по отношение на емоционалното себеизразяване в случая с изразните средства на музикалното и изобразителното изкуство като път за преодоляване на детската агресия. Възможно е учителят да направи за себе си последваща интепретация на основата на цветните петна на децата , по посока символиката на цветовете. (Вж. (Речник на символите, 2000.) или Интерпретацията на Игор Соломнин на цветовете в Теста на Люшер (Анисимов, В, 2003,)) Тази проблематика бихме искали да разширим и в музиковедски аспект. Налице са редица проучвания за асоциативната връзка между цветовете и музиката. Като разглежда проблема за посланията на Баховите токати за клавир, В.Гюлева пише: „ Различните тоналности могат да събуждат представи не само за определени емоционални състояния, но и да предизвикват усещане за цвят, светлина или мрак. Според Х. Келер до-мажор – тоналността без диези и бемоли - е цветово натурална. Прибавянето на диези отвежда към топлите тоналности (жълто, червено), към излъчване на светлина и блясък, а на бемоли – към студената гама цветовата палитра, към цветовете, достигащи през сумрак до мрак.” (Гюлева, 2008, с.19-23) Използваме това мнение само, за да разкрием богатството на музикалната символика в случая по отношение на музикалната тоналност. Даваме си сметка, че тоналното определяне на практика трудно би изграло роля при подбора на музикалните творби. Бихме искали да изразим констатацията от наблюденията си, че цветните петна в листовете на повечето деца наистина бяха в светли и топли цветове и това до голяма степен най-вероятно се дължи на характера на музикалното послание в творбата на Вивалди, на ярката звукоподражателна символика в нея. Но ще Ви обърнем внимание

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 върху факта, че това кончерто гроссо наистина е в мажорна – диезна тоналност – Ми мажор. Друга възможност за изразяване на емоцията като път за преодоляване на агресията и като проява на музикална интелигентност е танцът. Музикално-ритмичните движения върху основата на определена творба е разпространена техника да осмисляне на музкикални жанрове, и достъпен начин за педагогическо овладяване на агресията, известен в психологията и психиатрията. Една от съвременните тенденции за овладяване на агресията е изместването й към творческа дейност. Според епигенетичния подход на Ерик Ериксон тази възраст се определя като латентен период /6 – 12 г/. Тя се характеризира със стремежа на детето да учи бързо и страстно. Основни достижения на тази възраст са : 1/ Поема задължения; 2/ Учи се на дисциплина; 3/ Усвоява технологии на правене на нещата; 4/ Взаимодейства с други хора; 5/ Конструира и планира; 6/ Наблюдава и имитира работата на другите. В този възрастов период детето усвоява способността да бъде деятел и да се научава да печели признание, когато произвежда нещо.( Хьелл, Л., Питер, 1999) Опасността на този етап е създаването на чувство за некомпетентност, водещо до чувство за малоценност. Децата, които са пренебрегвани, системно обиждани са по-често склонни да проявяват агресия към другите. Зад гнева се крие несигурно поведение, обида, незачитане, липса на оценка на проявената активност от страна на детето. Цел на родителите и учителите е да работят за изграждане на добра самооценка. Децата, които се чувстват ценени и вярват в способностите си, имат високо самочувствие и точно творческата дейност е един от пътищата по посока преодоляване на агресията. Креативността на децата от тази възраст е още една предпоставка за поставянето на малкия ученик в активна позиция в образователния процес. Творческата дейност в часовете по музика не бива да се отъждествява със съчиняването на музика, което изисква наличие на специфични способности. Учебно възпитателния процес по музика предполага емоционално приповдигната и творчески наситена атмосфера, която създава реални условия за артистични изяви на детето. Съществува един немалък кръг от активности, които дават възможност за участие на всички деца, независимо от това дали са с изявени музикални способности. Една от тях е импровизирането на танцови движения. Творческа дейност е опитът за музикално осмисляне на литературен символ, чрез използване на похват за изграждане на музикална характеристика. Музикалният материал включва творбите „Нощ на голия връх” от Модест Мусоргски, „Тройка” – П.Й. Чайковски,

Начално училище както и „Пролет” из „Годишните времена” от А. Вивалди. Тази дейност предполага взаимодействие между музикална и езикова интелигентност. Литературна основа е разказът на Г. Райчев „Две сестри”, който се изучава в трети клас. В него Старата година си тръгва с бухал, а Новата пристига с елени. Еленът и бухалът са достъпни за децата литературни символи. Общата интерпретация на бухала като символ е тъга, мрак, оттегляне в самота. В Египет образът на тази птица навява студ, нощ, смърт. (Шевалие Ж.,2000,) В цитираната по-горе диагностика са включени и двете интерпретации, което обогатява неговата съдържателност. По отношение на символиката на елена също са избрани две от неговите интерпретации. Резултатите от направената диагностика доказват, че и те са близки до светогледа на децата. Еленът символизира плодовитостта, ритъма на растежа, преражданията. Той е архаичен образ на цикличното обновление. Символ е и на бързина, ала и на боязън. (Шевалие, Ж.,2000 , с.330-331) При опита за осмисляне на литературен символ чрез изграждане на музикална характеристика може да се обобщи, че предложената възможност за взаимодействие между средствата на две различни изкуства – музика и литература е достъпна творческа дейност за децата, т.е. възможен начин за преодоляване на негативна енергия. Подбраните два символа – бухал и елен, са достъпни за интерпретация чрез средствата на тоновото изкуство. Според 38 (91%) от учениците подходяща музикална характеристика за бухала, като символ на тъга, мрак и оттегляне в самота, е симфоничната поема „ Нощ на голия връх” от М. Мусоргски. Ярката колоритност, мощната звучност на оркестъра, изграждаща фантастична страховита нощна картина, се свързва от учениците с музикалната характеристика на бухала. Само 4 ученика (9%) определят за този символ като музикална характеристика коренно различните по своя характер музикални творби – „ Пролет” на А. Вивалди и „Тройка” на П. Й. Чайковски. По подобен начин изглеждат и резултатите от дейността, в която същите три музикални творби са предложени за музикална характеристика на елена. За 36 от децата (86%) пиесата на Чайковски „означава” може би бързина, обновление, растеж, каквато е интерпретацията му. Само 6 ученика (14%) свързват елена с останалите две творби – на Вивалди и на Мусоргски, което не може да бъде отчетено като грешка, защото нееднократно бе подчертано, че процесът на символизация е обусловен от „символната нагласа”, опита, светогледа на личността. Казаното до тук за творческата дейност е още едно доказателство към възгледите на Ериксон, според който основна характеристика на детството е творчеството и съзиданието. Това е възрастта, в която де-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 тето се учи да твори. По този начин то получава възможност за себеизразяване, то гради самочувствие, опознава себе си, разбира, че може. Отрицателната енергия, изразяваща се в агресия, се преобразува в положителна творческа енергия. Д-р Пенка Марчева Учител в Гимназия с преподаване на чужди езици – гр. Плевен Хоноруван преподавател в Педагогически колеж – гр. Плевен ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” e-mail: penka_mar4eva@abv.bg

Литература: 1. Берковиц, Л., Агресия, Санкт-Петербург,”прайм-ЕВРОЗНАК”,”Издательский дом НЕВА”, Москва,”ОЛМА-ПРЕСС”, 2002. 2. Борисова, В., Арнаудова, Р., “Възрастова динамика и диагностика на психичното развитие”, Издателство на СУ, 1999 3. Горанов, К. Съвременникът и изкуството- към социология и психология на художествената култура. “Наука и изкуство”, С., 1983. 4. Гюлева, В., За явните и тайните послания в токатите за клавир от Й.С.Бах, Ролята на тоналността – мит или реалност?, „Музикални хоризонти”, бр.2, 2008, с.19-23. 5. Лосев А. Проблемът за символа и реалистичното изкуство, С., 1989. 6. Марчева, П., Символът през погледа на педагога (практически аспекти), С., 2009. 7. Марчева, П. Теоретични аспекти на нотното ограмотяване като проява на музикална интелигентност в условията на солфежна дейност, С., 2008. 8. Хьелл, Л., Д. Зиглер, “Теории личности”, Питер, 1999 9. Шевалие Ж. Въведение. Речник на символите. Т. I. “Петриков”. С., 2000. 10. Шевалие, Ж., А. Геербрант, Речник на символите. Ред. Б. Георгиев.Изд.Къща „Петриков”. С., 2000. 11. Юнг К. Избрано. Книга втора, Евразия-Абагар,Плевен,1993. 11. Психотерапевтично влияние и музикотерапия amartbg.com/component/option

Учене през целия живот

Съвременни измерения на партньорството между община и детска градина В статията се разглежда актуалния проблем за партньорството на общината с детската градина в съвременните социално-икономически условия. Авторът анализира основни положения по тази проблематика, отразени в официални документи на МОМН и други източници, както и резултати от свои наблюдения и проучвания при осъществеянето на това взаимодействие. Обърнато е особено внимание на функциите и задачите на общината, задълженията на експерта в общината, целите и показателите за осъщественото успешно партньорство. Очертано е мястото и ролята на директорите, разглеждани като мениджъри на детските заведения. Основният извод е, че доброто партньорството на общината с детската градина се осъществява на база на синергият, на споделената отговорност, позитивизма в общуването, хуманизма във взаимоотношенията, взаимното доверие и разбиране по въпросите, свързани с обучението и възпитанието на децата. Ключови думи: партньорство, детска градина, община, директори на предучилищни заведения, детски учители, учаща организация, синергия, учене през целия живот Увод: Присъединяването на България към Европейския съюз и привеждането на българското образование към европейските стандарти, налага перманентен процес на иновация, усъвършенстване и оптимизация в съответствие с водещите тенденции в развитието на икономиката, демокрацията и обществото. Една от новите тенденции в управлението на образованието е свързана с децентрализацията, която се свързва с делегиране на права и отговорности от по- високите към по-ниските етажи на управлението, а именно държава – области – общини - учебни заведения. Това налага детската градина да се превърне постепенно, по пътя на своето иновационно развитие в самоуправляваща се организация, на която са делегирани значителни отговорности и права за управление на ресурси, хора и процеси. Самооправляващата се организация е и саморазвиваща, водеща до повишаване на професионалните компетенции на педагозите, чрез учене през целия живот – тя е учеща организация. Като учеща организация детската градина способства за непрекъснато развитие способностите на учителите, за колективен стремеж за действие, за свободно общуване и насърчаване на инициативността и предприемчивостта при постигане на своите цели. Една от основните характеристики на учещата организация е партньорството с

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 други организации (Катански, 2005) . Ето защо детските градини които започват иновационно развитие в тази посока се стремят да развиват партньорства с подходящи институции, вкл. с общината.

1. Същностна характеристика на партньорството Днес партньорството между общината и детската градина е реална потребност. Тази съвместна, системна, целенасочена дейност е насочена към осигуряване на цялостното развитие на детето и подготовката му за училище. В нея се включват всички педагози, деца, родители, служители от различни държавни, обществени институции и организации, а това означава, че се осъществява взаимодействие между поколения, професии, социални групи. От тук целите на ваимодействие между общината и детска градина се осъществяват с: а) училището, приемник на децата от подготвителна група на детската градина, която се явява един преходен период, през който у него се формира нагласа за предстоящата му социална роля като ученик, за отговорностите, произтищащи от нея. Тази приемственост в детските градини в община Луковит се осъществява по – безболезнено благодарение на семейството - чрез по – големите сестри и братя, откритите практики пред бъдещите учители, чрез посещението на децата в приемното училище. Посредник за осъществяване на тази дейност е Общината. б) родителите, които са другата възпитаваща среда. Отношенията между родители, учители и общиата трябва да се градят на основата на разбирателство, единомислие и непрекъснато общуване и взаимодействие в името на детето. Това взаимодействие се изразява в организиране и провеждане от страна на детската градина и общината на система от дейности, насочени към обогатяване и усъвършенстване на психолого-педагогическата култура на родителите и хуманизиране на възпитателните нагласи към детето. Подтвърждение на това са проведените родителски срещи, ежемесечните открити практики пред тях, празниците на християнското семейство, спортните празници с участието на родителите и състезанията по безопастност на движението (съвместно с РПУ гр. Луковит). в) други общини с които имаме вече добри съвместни практики. Педагози от община Ябланица участват в проведени курсове и открити практики в детските учебни заведения от община Луковит. Директори и детски учители от Общината посещават открити практики при проведени обучения в община Ловеч, община Троян и община Велико Търново. г) социално-педагогически заведения и по-специално с Дневен център за деца с физически увреждания при ДДФУ гр. Луковит. Осъщест-

Учене през целия живот вяват се взаимни посещения, съвместно провеждане на празници и тържества; д) местни структури на държавни институции, осъществяващи политиката по заетостта, социалното подпомагане и др. Съществуват проблеми, свързани със законодателството в страната ни, а именно необвързване на детските надбавки и социалните помощи с посещаването на децата в подготвителната група. Да се надяваме, че тези пропуски ще бъдат отстранени и по този начин ще се усъвършенстват механизмите за контрол. Това от своя страна ще съдейства за по – пълно обхващане на децата в задължителна училищна възраст. е) читалището, чрез което се съхраняват културните традиции в региона и България. Подтвърждение на това е участието на детските градини в общински тържества, конкурси и изложби за: 3-ти март, 6-ти май – празник на града, Коледа, Великден и 1- ви юни и др.

2. Функции и задачи на общината Несъмнено мястото и ролята на общината е особено важно за състоянието и развитието на цялостната дейност в детската градина. На територията на община Луковит има шест общински детски градини. Според чл. 36 от ЗНП Общината изпълнява своите функции и задачи във връзка с осигуряване и контролиране на посещаването от децата на подготвителната група. В тази насока се осъществявават следните дейности: > ежегодно се изготвя списък на децата, които следва да постъпят в подготвителна група, който се изпраща до детските градини; > ежемесечно се контролира присъствието, като се представят поименни справки от директорите на детските градини на територията на общината за движението на децата през изминалия месец; > представители на Общината съвместно с директорите на детските градини, неведнъж са посещавали домовете и разговаряли с родителите на децата, подлежащи на задължително обучение в подготвителна група. Общината осигурява и средствата за финансова издръжка на общинските детски градини, както и за изграждане, обзавеждане и основен ремонт на сградите. Освен това обаче, тя изпълнява и друти контролно – методически и обучителни функции като: - изпълнението на ДОИ , които може да се осъществят само с правоспособни педагогически кадри в детските градини / работят на 100% правоспособни детски учители /; - организицията по провеждане на конкурсите за назначаване на директори в детските градини; - квалификационната дейност на ръководния и педагогическия пер-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 сонал. Този процес се осъществя в контекста на европейската интеграция на България ,с най-добрите специалисти в съответната област, а именно: > Община Луковит, съвместно с проф. д–р Ирина Колева СУ „Св. Климент Охридски” Курсовете, които проведе /от 2007 до 2009 година/, са свързани с обучение и подготовка за придобиване на професионално- квалификационни степени; > Общината организира курс с директорите на детките градини през м.февруари 2010 г.под ръководството на доц. д-р Чавдар Катански от СУ „Св. Климент Охридски”, чието обучение бе свързано с управление на прехода към учене през целия живот и въвеждане на новите длъжности за учителите; > Общината през 2007 г. съвместно с експерти от НПО проведе обучение с директори и учители от детските градини, относно разработване и управление на проекти по европейските структурни фондове; > Община Луковит през 2007г. съвместно с РИО на МОМН Ловеч организира и проведе курс с лектори и автори на учебни помагала за подготвителна група, в който участваха учители от подготвителните групи. Обучението завърши с открита практика - семинар в ЦДГ”Звънче” гр. Луковит в две направлениея “Математика “ и “Природен свят”, на тема ”Моето най-добро постижение в подготвителна група”; > организира и проведе общински конференции “Водим бъдещето за ръка “ и докладите с най-добрите споделени практики се включват в Националната конференция, която ще се проведе през м.април 2010г. в гр. Ловеч. > през 2008г.проведе обучение с директорите на предучилищните заведения за придобиване на компютърна грамотност. Община Луковит активно работи и с регионални структури като Бюро по труда, служба “Социално подпомагане “ и ”Закрила на детето”. Стреми се да синхронизира работата им свързана с възпитанието на децата. подлежащи на задължително обучение, за да се постигне максимален обхват на децата в детските градини.

3. Задължения на експерта по образованието в общината Длъжностната характеристика на експерта определя и неговите основни задължения : - да организира и подпомага цялостната дейност на просветните институции в Общината; - да познава и прилага норматавните документи и стандарти , тенденциите в развитието на образованието в национален и световен мащаб, състоянието и проблемите на общинските учебни заведения и техните потребности;

Учене през целия живот - да оказва съдействие и методическо подпомагане на ръководителите на детски заведения за изпълнение на основните им функции и задачи; - да осъществява контакти с министерства, университети и институти , с цел научно осигуряване управлението , квалификацията е дейността на просветните кадри в Общината; - да осъществява контакти с ръководители и специалисти от други администрации,организации, държавни институции и фирми по въпроси, свързани с областта на образованието; - да организира и провежда конкурси за директори на ЦДГ и участва при оценяване на цялостната им дейност.

4. Показатели за успешност на партньорството между Общината и детската градина На основа проведените от автора наблюдения и от специалното анкетно проучване по темата могат да се изведат следните показатели: 4.1. Постигнат е максимален обхват на децата в детките градини, спрямо капацитета им. Тук отчитаме и присъствието на 6 – годишните деца в подготвителните групи, които са на задължителната обучение / съгласно чл.20 от ЗНП /.Обсъжда се и новото задължение за обхват на 5- годишните, което се очаква да бъде записано в новия закон за училищното и предучилищното образование. В общината от 239 деца подлежащи на задължително обучение, през учебната 2009/2010 година в подготвителна група са обхванати 163 деца. Причините, поради които има необхванати деца в подготвителна група са сложното социално положение на семействата (18 деца), отсъствието на родители, които работят и пребивават в друго населено място (24 деца) или в чужбина (26 деца), липса семействата като цяло от обявения постоянен дрес (8 деца) и др. 4.2. Съществува успешно сътрудничество между експерта по образованието в Общината и директорите на детските градини, които са ръководят в своята дейност от принципите на демокрация, интелектуализация, хуманизация и партньорство. На този основа се осъществява ръководство, организиране и координиране на всички видове дейности и взаимодействия за цялостното функциониране на детската градина. 4.3. Както е известно директорите са отговорни и за реализирането (от 01.10.2009 г.) на първи стълб “Кариерно развитие на учителите и възпитателите”, модул “Кариерно развитие на учителите и възпитателите” от Националната програма “Диференцирано заплащане“. В рамките на своето проучване установих че директорите на детските градини са на мнение, че в така представените минималните изисквания за

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 заемане на длъжностите : “младши учител”, “учител”, “старши учител”, “главен учител”, а за в бъдеще и за “учител-методик” съществуват пропуски, които създават проблеми при осъществяването на процедурата, описана в т.10 на Технологията на Националната програма “Диференцирано заплащане”. Според тях те трябва да се променят, като на преден план да излезе придобитата ПКС, а не необходимия педагогически стаж. В тази връзка в Общината се провеждат курсове за придобиване на ПКС. От общо 6 директори и 44 учители в детските градини с ПКС са, както следва: директори – 1 – І ПКС; 3 – ІV ПКС; 1 – V ПКС ; учители – 26 – ІV ПКС; 8 – V ПКС.

Заключение Базова предпоставка за доброто партньорство между Общината и детските градини са синергията, споделената отговорност, позитивизма в общуването, хуманизма във взаимоотношенията, взаимното доверие и разбиране по въпросите, свързани с обучението и възпитанието на децата. Налице е интерес и желание и от двете страни, да бъдат истински партньори и гарант за осъществянане на успешни реформи в българското образование. литература: 1. Закон за народната просвета – обн. ДВбр.86/1991. 2. Правилник за прилагане на Закон за народната просвета – обн.ДВбр.68/1999. 3. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка ( 2006 – 2015) 4. Националната програма “Диференцирано заплащане “ 5. Закон за семейните помощи – обн. ДВбр.32/2002. 6. Катански, Ч. Европейски приоритети в български контекст – перманентно образование и учене през целия живот, С., 2005.

Виолета Йорданова Иванова

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ За повелителното наклонение на глагола „чета“ (По Даниел Пенак) Дневник/30.04.2010

Глаголът „чета“ не търпи повелително наклонение. Същото отвращение към заповедната форма проявяват още някои глаголи „обичам“, „мечтая“. Така започва великолепната книга „Като роман“ на съвременния френски писател Даниел Пенак, издадена на български език от „Колибри“. Поводът да го цитирам са данните от националното представително проучване на „Алфа рисърч“ „Читателски практики в България днес“. Сухите факти от него са: .. 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година .. 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература .. 31% са активни читатели, между 10 и 15% са периферните, а останалите четат спорадично или изобщо не четат .. 20% никога не са си купували книга .. броят на българите, които изобщо не посягат към книга, се увеличава през последните три години с близо 4% .. редовните читатели, които отварят книга всеки ден, се топят - за 2009 г. те са 9.5% .. книги на компютър четат 4-5%. За да не затънем в баналности по темата, още веднъж да се опрем на Пенак. „Трябва да се чете“ логическа грешка Любопитството не се насилва, то се събужда, пише французинът и едва ли някой би тръгнал да го оспорва. Резултатите за българското образование по отношение на „запалването на искрата“ за четене са катастрофални, по думите на доц. Александър Кьосев, ръководител на катедра „История и теория на културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и участник в проучването, цитиран от в. „Сега“. Само 1% от учениците четат книга по препоръка на учителите си. Всъщност този процент е нормална величина, ако в повечето случаи от останалите 99 на сто четенето се проповядва като догма. „Твърдо установено е - казва Пенак

- че в училищните програми няма място за удоволствие, защото в удоволствието има нещо безполезно, а училището е фабрика за знания, които изискват усилия.“ Удоволствието е забранена дума в българското образование и учениците рядко възприемат литературата като изкуство. А между шести и 12-и клас три пъти ти преподават дидактично едни и същи български класици, по-вероятно е в резултат да не искаш да чуеш за тях. Сигурно не са много онези, чиито сърца т.нар. задължителна литература е успяла да докосне, ако са я чели по принуда. Школската догматика освен това се оказва спасителен пояс за онези, които не четат. Така например миналогодишната SMS кампания „Голямото четене“ излъчи като най-четена книга в България „Под игото“ на Иван Вазов. Че Вазов е ако не най-четеният, то най-популярният автор в България, няма съмнение, доколкото всички сме минали поне през средното образование. Но за качеството му еднозначно говори парадоксът, че мнозинството от анкетираните от „Алфа рисърч“ го смятат за съвременен автор, а съвременната българска литература им е напълно непозната. Явно, защото не е задължителна и защото й се налага да се конкурира с цялата световна литература в книжарницата. „В книгите има ужасно много думи“ Разривът с книгата дори при детето, на което от малко родителите му четат приказки, е описан детайлно в книгата на Пенак „Като роман“ и изводът е, че вината не е негова. Българското проучване веднага ни помага с факти 44% от децата, на които родителите са чели книжки, като пораснат, също четат. Докато при децата, които не са отгледани с приказки, четат едва 16%. А като цяло след 15ата си година младежите почти не посягат към литературата. Като оставим настрана всички съвременни електронни изкушения, които без съмнение имат голямо значение за увеличаване на „отбора на нечетящите“, трябва да си дадем сметка, че днешните млади

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 хора са доста „изгубени в превода“ на житейските ценности и стойности и лутането им в „гората на литературата“ често приключва с нейното напускане, защото там има „ужасно много думи“. А те изпитват отегчение, а вероятно и страх от тях, внушен им често от схоластиката в училище или у дома. Така малцина стигат до истината, че „времето за четене, както и времето за любов удължава времето за живот. Освен това и двете са откраднати“, както пише Пенак. И следователно много сладки. „Читателският кодекс“ на Пенак За успокоение на всички, които ще възразят, че са отлично образовани, добре информирани, културни и възпитани и без да четат книги - ще им признаем това, както и пълното им право да не четат. На финала на романа си Даниел Пенак изброява следните правила от „читателския си кодекс“, които дават пълна свобода на всеки: да не чете, да прескача страници, да не дочете книгата, да препрочита, да чете какво да е, да чете къде да е, да кълве оттук-оттам, да чете на глас, да мълчи за прочетеното. В „кодекса“ няма нито едно задължение и в това се състои абсолютната свобода на литературата, а и на изкуството изобщо - да събаря стени, вместо да ги издига. Да изкушава, вместо да заповядва. Останалото е въпрос на избор, но все пак - какъв избор правиш доста зависи и от четенето.

Компютър пуска SMS за двойка в училище Монитор/30.04.2010

Компютър, управляван от специализирания софтуер “Звънче”, пуска SMS до родителите за оценките на децата им в училище. Новото софтуерно решение за комуникация между учители, родители и ученици вече се използва в 11 български училища. Това съобщиха от Министерството на образованието, младежта и науката. Програмата е уеббазиран инструмент за разпращане на текстови съобщения до мобилни телефони, който е оптимизиран за работа в образователни институции. От края на миналата година до сега с нея са изпратени над 81 000 съобщения отчитат от софтуерната компания «Сирма

Мобайл», която е създала програмата в партньорство с министерството на образованието и науката. Комуникационната система прави по-лесно общуването между родители и преподаватели във връзка със събития, извънредни ситуации, отсъствия и оценки на учениците. До момента в системата има над 17 000 регистрирани получатели на съобщения и 448 учители, сочи статистиката. Проектът във всяко от училищата е реализиран за помалко от седмица след събирането на необходимите данни. “Инвестициите в образование са инвестиции в бъдещето на едно общество и аз съм убеден, че създаването на нов, ефективен комуникационен канал между педагози, ученици и родители увеличава шансовете на страната ни да заеме своето място в бъдещата икономика на познанието”, заявява Антон Гавраилов, ръководител на фирмата. Програмата “Звънче” има лесен и удобен интерфейс и работят безпроблемно с него, коментираха преподаватели за “Монитор”. Същевременно се спестяват и разходи, тъй като преди ни се налагаше да използваме личните си мобилни телефони, казват преподаватели. Родителите също са доволни, защото получават информация навреме за всичко важно от училищния живот на техните деца, директно на мобилния си телефон. Сега се избягва и неудобството и унижението за децата да се коментират оценките им пред всички.

250 лeва за бягство от час Стандарт/30.04.2010

БУРГАС. Солени глоби ще налага община Бургас на родители, чиито деца бягат системно от час. Санкциите са от 50 до 250 лв. според броя отсъствия. Решението за глобите на зам.-кмета по образование Йорданка Ананиева. 50 лв. е глобата за 10 до 17 неизвинени. От 18 до 30 часа тя е 70 лева, а над 30 - 100 стотачка. При повторно натрупване на нови неизвинени глобите ще тръгват от 150 лева, а за над 30 отсъствия родителите ще трябва да се бръкнат с по 250 лева.

От брой в брой Педагози на бунт за смъртта на уволнен колега Монитор/29.04.2010

Учители от основното училище „Н. Й. Вапцаров” в град Бяла се бунтуваха вчера заради смъртта на уволнен техен колега. Те поискаха директорката на школото Калина Петрова да си сложи надпис „Убиец” на челото. Според преподавателите колегата им Иван Иванов, на когото предстояло пенсиониране през септември т.г., не е могъл да преживее уволнението. Те смятат, че в резултат на това е получил заболяване, от което починал в понеделник. Някои от преподавателите коментирали случилото се и пред децата в часовете, разкриха ученици. „Уволних Иванов през февруари т.г., защото имаше системни нарушения. Не спазваше работното време, закъсняваше почти всяка сутрин. Тръгваше си веднага щом му свършат часовете, а ние имаме задължения и след учебния процес. При проверка установих, че не е нанасял текущите оценки на учениците в бележниците. Наказах го първоначално със забележка, но той не се промени, и тогава го уволних”, обяснява директорката на школото. Когато пристигнала вчера на работа, 15-те преподаватели и помощен персонал я повикали в учителската стая и и съобщили, че колегата им е починал и тя е виновна за това. Според тях уволнението било тенденциозно и колективът не е трябвало да губи такъв добър преподавател по български език и литература. Освен това имал и ръководен опит като дългогодишен заместник-директор на училище. „Чух за броженията тази сутрин в училището, а това със сигурност не е добре за децата. Очаквам писмения доклад на директорката, и тогава ще коментирам”, отговори началникът на регионалния инспекторат по образование в Русе Димитър Райнов.

Ну погоди за ученици Стандарт/29.04.2010

Стела Стоянова Държавата ще плаща на частните училища. Тази идея на просветното министерство бе посрещната на нож от радетелите

на социалната правда: ама как така да плаща и за децата на богатите? В страна, където средната класа все още се брои на пръсти, а покрай кризата мнозина започнаха да припознават в нея несъществуващи богаташи, подобно решение поставя на изпитание устоите на справедливостта. В действителност обаче то не е нищо друго освен въздаване на справедливост със задна дата за нещо, което трябваше да се случи много по-рано. Държавата да започне да плаща равна издръжка на децата на всички данъкоплатци, все едно къде учат. Въпрос на лично решение оттук нататък е дали родителите ще решат да си доплатят за частно образование, поемайки разликата в цените, или ще предпочетат държавно училище. В страни като Холандия и Дания например отдавна е така и именно по тази причина децата в частните училища са много по-висок процент, отколкото у нас. При това заради различния стандарт държавата дава на частните ученици много повече, а семействата покриват една доста по-малка разлика в цените. Ако у нас се достигне до този модел, много повече родители ще могат да си позволят да изберат без притеснения училище за своето дете. Оттук ще намалеят и паралелките в държавните и общинските школа, които сега са толкова големи, че правят невъзможна индивидуалната работа с всяко дете. Ще отпаднат двете смени, в които първолаци и абитуриенти се тъпчат в една и съща сграда, и най-сетне ще се даде възможност целодневното обучение да бъде не просто добро пожелание, а нещо напълно нормално. На практика даването на родителя на възможност да избира ще подобри качеството на образованието, което не може да бъде оправено с цял куп други административни мерки. Колкото до плащането на децата на богатите, повечето от тях отдавна учат в чужбина. Мит е, че именно отрочетата на баровците пълнят родните частни училища - както се видя в разгара на кризата, това в много случаи са деца на родители, които трудно посрещат високия разход за образование и все повече настояват за разсрочено плащане и банкови заеми, за да насмогнат с таксите. Съвсем друг е въпросът, че ако

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 държавата започне да плаща на частните школа, трябва да поиска от тях и съответния стандарт, за който прибират пари от родителите. Защото и сега има частни школа, особено гимназии, които се приютяват под наем в сградите на държавни училища, плащат жълти стотинки, съпоставено с размера на таксите си, и нямат нито един квадратен метър собствена материална база. Държавата трябва да започне да изисква от тях именно това, за да има яснота за какво дава парите си. В крайна сметка целта не е държавният бюджет да напълни джоба на собственика на частното школо, нали? Всъщност въпросът със социалната справедливост касае един друг сегмент от българското училище - този със смесените и средищни училища в селата и малките градчета. Там със сигурност програмата за равен достъп на децата до образованието не работи. За разлика от родителите в големите градове, които доплащат за равния достъп с пари за частни уроци, езикови школи и други екстри, в цели региони въпросният достъп секва още в момента, когато стане време да се сади тютюнът. Десетки деца заменят класната стая с нивите под благосклонния взор на държавата, която просто не е в състояние да направи нещо, за да осигури на децата същите възможности, които получават връстниците им в града. А това става все по-страшно, защото цели поколения по този начин се маргинализират, още преди да са се научили да четат. А научат ли буквите - вече друго не им и трябва. Учители от Черноочене неотдавна се оплакваха, че в момента, в който времето се затопли и децата излязат на къра, те забравят всичко научено, включително и говоренето на български. Започне ли новата година, пишат турски думи на кирилица - например “таушанчето /зайчето/ си подскачало из гората”. На тях държавата е дори по-голям длъжник, отколкото на децата в частните училища. Разликата е в това, че родителите им не настояват тя да плати дълга си. А неговото разсрочване все повече ни отдалечава от това, което се има предвид под европейско образование. Това, че парите ще вървят след ученика, е добре. Въпросът е дали /и кога/ ще го догонят.

Бейби бум препълни забавачките Труд/29.04.2010

Във Виена частна забавачка струва 280 евро на месец, а в no-бедната София - около 600 лева Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова ударно режат ленти, но не могат да насмогнат В Пловдив се хвалят, че са решили проблема -даже имало и свободни места Бейби бумът през последното десетилетие препълни детските градини в повечето градове в страната. Столицата е сред първенците по недостиг на места. И обяснимо. През последните Юг. раждаемостта в София се е увеличила почти с40%. През 2001 г. в града са проплакали 13 306 бебета, а през 2009 г. -18 639. Плавното нарастване на пеленачетата обаче заварва столицата с намален брой детски градини. Защото в периода 1992 - 2000 г. са били закрити или приватизирани 44 забавачки. А нови започнаха да се строят през 2007 г. Бойко Борисов и кметицата Йорданка Фандъкова откриват почти всеки месец нова забавачка, но не могат да насмогнат. И тази година близо 12 000 столичанчета няма да се класират за детска градина. „Все по-често и двамата родители избират да работят и да дадат децата си на градина, за да осигурят по-добра финансова издръжка за семейството”, коментира проблема шефката на дирекция „Образование” в кметството Мария Минчева. С това тя обяснява невиждания наплив към детските заведения. В яслите е най-големият недостиг. Тази година след първо класиране под чертата останаха близо 6000 хлапета под 3 години от общо регистрирали се за класирането над 9000 малчугани в тази възрастова група. Затова от общината планират да формират яслени групи в ОДЗ-тата и да разширяват съществуващи с помещения за хлапета от 10 месеца до 3 г. Експертите на кметството отчитат спад на недостига на места за първа, втора и трета група. Обясняват го със строителството на нови сгради за градини. От 2007 г. досега били открити 30 забавачки, а до края на годината се очаква да бъдат довършени още 16, рапортуват бодро от общината. 4500 малчугани са изпаднали от

От брой в брой класацията за прием в първа група през 2007 година, а т. г. без място са останали 2000. За втора група сега чакат 1000, а за трета -200 деца. „189 свободни места останаха след първо класиране, но те ще бъдат запълнени на второ”, обясни Минчева. Най-малко деца чакат в районите „Кремиковци», „Нови Искър», „Панчарево» и „Подуяне». Най-тежко било положението в „Люлин».

Децата цял ден в клас? Но да няма скука и агресия 24 часа/28.04.2010

Вече идват десетки читателски идеи за училищните реформи ИДЕИТЕ ВИ ОТ ДЕНЯ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ: Учебниците - тънки и здрави Какви уроци: - Избираеми след 10-и клас - Повече чужди езици - Даващи знание за живота - С повече практическа насоченост - Повече история - Повече география и музика - Допълнителни уроци по български език и литература Повече уроци по математика и български език - Трябва да има уроци по социално поведение, нещо, което на учениците им липсва - Повече трябва да са часовете за движение по пътищата - Всеки ден спорт Какви учебници и колко: - По-малко По-достъпни, по-разбираеми - сега са като за научни работници - Да не се променят всяка година - Едни за всички - С по-малко грешки и по-подредени Тънки и здрави Какво преподаване: - Да се набляга на практиката - Спокойно, без бързане - Компетентно и разнообразно - Възможност и за дистанционно преподаване - Максимум затвърждаване на материала - По-атрактивно Матурите: • От тях да се освобождават ученици с успех над 5,50 - По литература и една избираема - По желание или заради нисък успех - Да махнат матурите - Да са по-лесни Дисциплината - как Интересно преподаване, без задържания на учениците в междучасията - Оценка и за нея - Желязна - Чрез униформи и ред - Да глобяват родители, които не осигуряват присъствие на децата в клас - Родителски бордове в училищата - Да се реши дали учителите могат да стачкуват - Намаляване на поведение Строга, за да има уважение между учител и ученик Друго: - Униформа и вечерен час - По-активна връзка с родителите -

Повече кръжоци по интереси в училище - компютри, музикални състави, хорове, театрални кръжоци. Така децата няма да се шляят безцелно по улиците - В закон да се допуска полагането на почасов труд от деца над 14 г. Това например го има в Австралия. Така децата ще имат реална представа как се изкарва прехрана и какво е да ходиш на работа. Възможността да се трудиш час-два срещу заплащане ще има и възпитателен ефект. Чудя се защо у нас законът категорично забранява тийнейджъри да се трудят. Има много случаи на кражба на семейно имущество и разпродажбата му, когато родители отказват да дадат достатъчно пари на деца Най-големият проблем в училище: - Дисциплината Агресията - Арогантността на учениците - Нежеланието на децата да ходят на училище - Материалната база да оправят сградите на училищата - Учителите трябва да имат повисоки заплати за да са по-спокойни - Некомпетентни учители - Трудни часове ОТ 24CHASA.BG Родителят да решава иска ли предучилищна Поли Христова: Най-много ме притеснява задължителното предучилищно обучение от 5 г. възраст. Според мен родителите трябва да имат избор - който иска, да праща децата си на предучилищна от 5 г, който не иска - да си продължава по стария начин. Аз съм много против детето ми да ходи на училище от 6-йшна възраст. I за целодневното обучение родителите грабва да имат избор. Аз бих се възползвала от него до 3-и клас, но след това не. Защото учителите в заниманията са различни след 3-и клас. Те не могат да овладеят дисциплината и затова децата не могат да се подготвят спокойно. Само минете по коридорите да чуете какъв шум се носи от класните стаи по време на занималия. Ужасно е! Филипов: През 2010 г. изпращам трето) си дете в първи клас. Съгласен съм да е чилище цял ден. Разбира се, ще следя какво учат и какво знаят. Дано този път да не бъда тормозен да плащам, както беше примерно през 2001 г.~ vania: Съгласна съм да има целодневно обучение за децата от първи клас. Моето дете ще е първолак и понеже ние със съпруга ми работим редовни смени няма кой да се грижи за него ако приключват занятията си на обяд. Чудесна идея. Иванов: Нека децата ни да имат и

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 детство все пак. Аман от експерименти! Ако не изживеят детството си като деца, ще се опитат да го изживеят, когато станат възрастни! Божидар Иванов: Съгласен съм децата да са на целодневна форма, но само до IV клас. Стресиращо е да са на смени още от малки, особено първите смени и ранното ставане са доста трудни за малките. След това обаче трябва да си е старата система - първа и втора смяна - по този начин децата ще се научат да боравят по-добре с времето си. Колев: Това дете няма ли нужда от игри, почивка? А родителите, които работят и харесват това предложение, нека да не са егоисти и да мислят само за своето удобство. Иванова: Целодневното обучение на първокласниците не е в интерес на децата, а само на родители, на които не им се занимава с децата им. От много учебници по един предмет няма смисъл. Има нужда от един, но качествен. 5-годишни деца в подготвителна група?! Защо задължително всички деца? Ако аз не искам детето ми да постъпи в училище на 6 г., защо 2 г. да се подготвя за училище. И един парадокс - нормата учебни часове за първи клас е 22 учебни часа седмично, по 35 мин. всеки, а за подготвителна та група - 24 ситуации по 30 минути. Силвия Петкова: Аз съм против да заставиш едно дете цял ден да седи в училище, едва ли ще научи нещо повече, като се има предвид, че сегашното училище е едно «опасно» място, пълно с агресия и незаинтересованост от страна на учителите. Първо от правителството да оправят дисциплината, уважението и респекта към учителите и училището като институция, тогава да затварят децата по цял ден заедно. Аман от експерименти. Андреева: Уважаеми господа от МОМН, и в този проектозакон сте пропуснали да споменете, пък да не говорим да узаконите съществуването и функционирането на училищната библиотека. Ще има ли библиотечно и информационно обслужване на учениците? Кой ще го извършва? Как ще функционира училищната библиотека, ако има такава? Ще има ли финансиране и от кого? Или отново всичко е оставено в ръцете на училищния директор? На •фона на делегирания бюджет познайте колко е заинтересован той да поддържа

такава библиотека, която е вид разход... И това на фона на крещящо неграмотни тийнейджъри и все по-малко четящи деца Възмутена: Що за хора сте да обвинявате родителите в егоизъм и незаинтересованост? Хайде да помислим какво правят всички те с работно време до 18 ч. - напускат работа, намират си такава до обяд или си наемат детегледачка? Иванова: Докато не се появи закон, който да постави в центъра интересите на детето, нищо няма да се промени. Не желая категорично моето дете да бъде цял ден в училище. Ако финансово пък чак толкова закъсаме, ще помисля за надомна работа. На този етап за мен няма нищо по-важно от детето ми. Не желая да бъде част от пореден експеримент в образованието.

Държавата ще плаща и за частно училище. Падат цени 24 часа/28.04.2010

И психолози ще оценяват учениците. След 9-и клас - документ за компютърни умения. Децата от частните училища ще получават пълния стандарт за издръжка, както връстниците си от другите школа. Това обяви вчера образователният министър доц. Сергей Игнатов на кръгла маса с родителски асоциации за проекта за нов закон за училищното образование. Ставало въпрос за 1000-1300 лв. за дете на година. Общо за учениците от частните школа излизало 10-12 млн. лв. „Парите, получени от държавата, автоматично ще . намаляват таксите в частните училища. Ако например размерът е 5000 лв., родителите ще плащат по 4000 лв. или малко по-малко според стандарта”, обясни шефката на асоциацията на частните училища Милка Славчева. Според нея това ще улесни достъпа до частното образование. „Тези деца са български, имат равни права с всички други. Те не могат да бъдат изолирани и сочени с пръст.” Така министърът коментира решението за новия текст в закона. Според него вече не живеем в общество, в което в частното училище учат децата на богаташите. Богатите деца отдавна не учели в България. И психолози ще оценяват учениците, пише още в проекта за обсъждане.

От брой в брой В ключовите етапи от училищното развитие децата ще минават през т.нар, диагностика на потенциала. Психологическите бележки ще се пишат преди 1-и клас, след 4-и, 7-и, 10-и и 12-и клас. Подобни характеристики учениците ще получават и при преместване от едно в друго училище. Така новите педагози ще са наясно за силните страни и дефицитите на ученика и ще могат по-лесно да работят, обясни Анелия Андреева, която е един от авторите на проекта за закон. Това бил един от начините отпадащите ученици да намалеят. След 9-и клас ще се издава удостоверение за компютърни умения, каза зам.-министърът Милка Коджабашиева. Тогава приключва обучението по иформатика и информационни технологии. Идеята била още в училище да се издава международно признат документ, а не след това младежите да се чудят какви курсове да завършат, за да сертифицират знанията си. Освен задължителните 2 матури абитуриентите ще имат право само на още 2 по желание, пише в проекта. В самия старт на зрелостните изпити имало и по 9 посочени предмета за матура. Стигаше се до ситуации, в които 12 души трябва да обслужат един зрелостник, а той даже не се е явил, обясни Милка Коджабашиева.

Държавата ще финансира и частните училища Дневник/28.04.2010

Частните училища и детски градини ще получават същата държавна субсидия като държавните. Това ще бъде заложено в новия закон за училищното образование, написан от просветното министерство. Работният му вариант беше обсъден вчера с родителски и други организации. В момента стандартът за издръжката на един ученик е 1300 лв. годишно, които държавата плаща на училищата. Между 10 млн. и 12 млн. лв. ще бъдат заделени от бюджета, за да могат частните училища също да получат субсидия, заяви образователният министър Сергей Игнатов. Принципът ще бъде „парите следват ученика“ независимо къде учи. Според министъра

няма проблем парите да бъдат заделени, защото са „твърде малка сума на фона на бюджета за образование“. Той обясни предложението с това, че в частните училища „също са български деца, имат равни права с останалите и не трябва да бъдат сочени с пръст“. „Вече не живеем в общество, в което в частните училища учат само децата на богаташите. Богатите деца отдавна не учат в България. Учениците в частните училища пак ще плащат повече“, каза Игнатов и добави, че не се страхува от негативна обществена реакция. В момента таксите в частните гимназии са между 1900 и 2400 евро годишно, а в детските градини и училищата от първи до седми клас са между 3200 и 3600 евро. Ако промяната бъде приета, пак ще има такси, но те значително ще намалеят, заяви Милка Славчева, председател на асоциацията на частните училища. Тя обясни, че държавната субсидия автоматично ще се приспадне от таксата, която няма да се променя. Това означава, че обучението в частните институции ще поевтинее средно със 700 евро. Към момента частните училища са 145, като в тях има около 7500 деца, съобщи Славчева. От асоциацията настояваха за тази промяна още докато екипът на предишния министър на образованието Даниел Вълчев пишеше проектозакона. Той обаче не беше приет от парламента. „Предлаганата промяна не е много целесъобразна, защото на частните училища ще бъде дадено голямо предимство“, заяви Ана Калчева, директор на общинското 35-о СОУ „Добри Войников“ в София. Министерството на образованието контролира частните училища, като одобрява учебните планове и заверява броя на учениците.

12 млн. лева ще даде държавата за частните училища Класа/28.04.2010

Около 12 млн. лева ще бъдат отпуснати от държавата за частните училища. Това заяви вчера в МОМН министърът на образованието Сергей Игнатов. Той допълни, че това е твърде малка сума на фона на бюджета за образование.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 Игнатов обясни, че тази субсидия е необходима, за да се осигури стандартът за издръжка на учениците в частните училища. Към момента държавата плаща на ученик около 1300 лева. Игнатов обясни, че идеята да се плаща субсидия на частните училища ще залегне в проектозакона за училищното образование. “Децата в частните училища също са български деца и имат равни права с останалите”, коментира министърът. В момента частните училища в страната са общо 145, като в тях учат около 7500 ученици. Председателят на Асоциацията на частните училища Милка Славчева обясни, че таксите в частните училища ще се запазят, но те ще намалеят, понеже издръжката, която се дава от държавата, ще се приспада от тях.

Ветото на Закона няма сериозни мотиви Монитор/28.04.2010

Просветният министър Сергей Игнатов и неговия екип вчера представиха идеите си за проектозакона за училищното образование. Не се притеснявам от ветото на президента Георги Първанов върху Закона за развитието на академичния състав, защото не виждам никакви сериозни мотиви. Това каза вчера министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Държавният глава върна за ново обсъждане текстове от Закона за развитието на академичния състав, след като се срещна по тяхна молба с представители на сдруженията на младите учени “Когито” и “Ирион”. Мотив за ветото на президента е, че липсват ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени за заемане на академични длъжности. Според държавния глава размити са критериите между длъжностите “главен асистент”, “доцент” и “професор”, заемането на които ще става с наличието единствено на научната степен “доктор”. Това са организации, главно на учени от БАН, като “част от тези млади учени са на моята възраст”, коментира министър Игнатов. По думите му същите млади учени са искали съвсем други неща преди около седмица-две. Сега мотивите им са съвършено други, което показва,

че техният прочит е незадълбочен. Попитан кой стои зад тези млади учени, Сергей Игнатов каза, че “някакви кръгове с президента са свързани с тези две организации”.

Частните школа свалят таксите Монитор/28.04.2010

Частните училища ще намалят таксите си с 1400 лева, след като просветното министерство започне да им привежда субсидията, която сега се отпуска за обучение на учениците в държавните гимназии. Това стана ясно вчера по време на обсъждане на проекта за Закон за училищното образование. Възпитаниците на частните училища също са български деца и имат равни права с останалите, каза министърът на образованието младежта и науката Сергей Игнатов. Той добави, че вече не живеем в общество, в което в частните гимназии се образоват дъщерите и синовете на богаташите, а по думите му деца на заможните отдавна не учат в България. Родителите на възпитаниците на частните училища пак ще плащат повече, тъй като цената на издръжката там е много по-висока от държавния стандарт за обучение, обясни образователният министър. В момента средната сума за издръжка за един ученик е в размер на 1400 лева. Средствата служат за покриване на разходите за образователния минимум в обществените училища, заяви вчера Милка Славчева, която е председател на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ). По думите на просветния министър Сергей Игнатов общата сума, която ще трябва да се задели от държавния бюджет, е в размер между 10-12 млн. лева. Сега частните училища в България са общо 145 и в тях учат около 7500 ученици, заяви Славчева. Според нея таксите в частните училища и детски градини ще се запазят, но «значително ще намалеят при положение, че за всяко дете се получи издръжка от държавния бюджет». Автоматично тази сума се приспада от таксата, категорична бе тя. В гимназиите в момента таксите се движат между 1900 и 2400 евро годишно, сочат данни от БАЧУ. Целодневното

От брой в брой обучение в основните училища пък налага по-висока тарифа, която варира от 3200 до 3600 евро. Първата крачка за равнопоставеност на децата от частните и обществените училища бе направена от бившия министър на образованието и науката Даниел Вълчев, който въведе безплатните учебници до 7 клас за всички български ученици.

Психооценка в дипломата за средно образование Новинар/28.04.2010

Психологическа оценка, която ще е неразделна част от свидетелството за завършено основно образование и дипломата за средно, ще бъде въведена с новия закон за училищното образование. Министър Сергей Игнатов обясни, че оценката ще включва обобщен доклад от класния ръководител. Учители и психолози също ще участват в оценяването. Найвероятно ще се стигне и до попълване на психотестове. В своеобразно досие ще бъде описано развитието на ученика в целия образователен процес, участието му в училищния живот, спазването на дисциплината. В същия доклад ще има препоръки и мерки за дисциплиниране на подрастващия. Игнатов обаче уточни, че основната цел е да се установи в коя област е силен ученикът. Психологическата оценка ще се вписва в дипломата, а дали ще се взима предвид при кандидатстване в университет, ще решава академичният състав на съответното висше училище. Частните ученици също ще получават в пълен размер държавната издръжка за един обучаващ се. Това съобщи вчера министър Игнатов по време на дискусия с родителски и училищни асоциации по повод готвените поправки в Закона за училищното образование. В момента годишната държавна издръжка за един ученик е между 1000 и 1300 лв., съобщи министърът.Сумата ще бъде приспадана от таксата за частни училища и детски градини. Милка Славчева от Асоциацията на частните училища уточни, че в България има 145 частни училища, в които се обучават 7500 деца. Таксата е различна за основното образование и за гимназията. До осми клас родителите плащат годишно между

3200-3600 евро. Славчева обясни, че сумата е висока, тъй като обучението е целодневно, има осигурен транспорт и храна. Родителите на гимназистите плащат между 1900 и 2400 евро годишно. Министър Игнатов не се притеснява от негативна обществена реакция срещу промяната. «Тези деца има равни права с всички други. Те не могат да бъдат изолирани, сочени с пръст, още повече че вече не живеем в общество, в което в частното училище учат децата на богаташите. Всъщност богатите деца отдавна не учат в България», коментира той. Според него за издръжката на частните ученици ще са необходими между 10 и 12 милиона лева годишно.

Бой за забавачка още от родилното Стандарт/28.04.2010

Битка за забавачка още от родилното водят родителите в София. Притеснени да не останат без място в детската градина, майки и татковци регистрират пеленачетата си още преди да са навършили и месец. Веднага щом получат акта за раждане на рожбата си, родителите влизат в сайта за записване за ясла и детска градина и регистрират детето с ЕГН-то му. Тази година амбициозните родители на пеленачета надхвърлят 1500, съобщи столичният кмет Йорданка Фандъкова. В момента системата за детска градина отчита, че 12 хиляди хлапета си търсят забавачка. «От тях поне 1500 са новородени и те не участват в класиранията, така че цифрата намалява сериозно», коментира Фандъкова. Тя допълни, че родителите могат да регистрират децата си, но те нямат право да посещават забавачки до 10-месечна възраст. От общината допълниха още, че дългият списък с чакащи не трябва да стряска родителите. Той се увеличава допълнително, тъй като едно дете кандидатства за няколко градини едновременно. Системата за прием обаче класира хлапето само на едно място и тогава останалите бройки се освобождават автоматично. Така реално хлапетата, които нямат да успеят и тази година да се вредят за забавачка, няма да надхвърлят 2000, обясниха от

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 столичното кметство. При яслите в София проблемът е по-голям, тъй като там местата са ограничени, а желаещите - два пъти повече. Най-вероятно при баба и тази година ще останат над 7500 малчугани. За да бъдат записани в детска градина, хлапетата задължително трябва да са минали всички необходими имунизации, подчерта Фандъкова. «Ние сме длъжни да запазим живота и здравето на децата. Ако някой родител има друго виждане, той трябва да се грижи сам за рожбата си», категорична бе кметицата. Тя допълни, че преференции за прием ползват децата, чиито брат или сестра са записани в детска градина и не предстои да тръгват на училище. Сред допълнителните критерии е още семейството да живее в района на забавачката. Като бонус ще се отчете и ако хлапето е посещавало ясла преди забавачката. Многодетните семейства в София са с най-големи привилегии. Фамилия с три рожби плаща с 50% по малко за първото дете, със 75 на сто за второто, а за третото не дължи нищо. От такса са освободени още кръглите сираци, децата на загинал родител при бедствие, както и хлапетата със сериозно заболяване. Рожбите на редовните студенти също получават 50% отстъпка от таксата. Заради огромния наплив от деца в столицата само за няколко месеца бяха регистрирани 10 нови частни детски градини. Таксите за тях варират от 200 до 1000 лева в зависимост от условията, които предлагат. Най-търсени в момента обаче са детските центрове, които гледат целодневно деца. Таксата при тях е 15 лева за 12 часа гледане. В сумата обаче не влиза храната на хлапето, която всеки родител трябва до осигури.

„Елитното“ обществено училище е парадокс, и то лош Сега/27.04.2010

Ясно си спомням, че в едно от първите си телевизионни интервюта като министър Сергей Игнатов разказа как момиченце го помолило да сложи край на истерията с изпитите за гимназия след 7 клас, които изтощават деца и родители до предела на емоционалните, интелектуалните и финансовите им сили. И той обещал. Няколко месеца по-късно

все още за “елитните” училища се говори като за нещо справедливо и естествено, което винаги е било така и винаги ще бъде. А какво означава в една обществена образователна система да има училища, които са елитни, и такива, които не са? Най-очевидният смисъл е, че държавата признава неспособността си да осигури образование със съизмеримо качество на всички деца. Но понеже образователната система се финансира от данъците на всички данъкоплатци и те би трябвало да имат равен достъп до нейните услуги, нужен е някакъв критерий за селекция на децата, който да бъде такъв, че да може “да мине” пред обществото. Тук на помощ идва инерцията от тоталитарното минало, когато достъп до изучаване на чужди езици, компютри и въобще до прилично образование имаха само шепа хора, избрани да възпроизведат «елита» на държавата и партията. Тогава на повечето родители не им оставаше кой знае каква друга възможна амбиция, освен да се надяват детето им да се промъкне сред този бъдещ елит. Сега обаче обществото, в което живеем, би трябвало уж да се базира на по-различно мислене и ценности и качественото образование не би трябвало да е достъпно само за избрани. Вероятно «елитните» училища все още успяват да минат за нещо нормално, защото хората, от които зависят решенията в областта на образованието, и досега нямат проблеми да запишат децата си в тях. «Елитните» училища сега наистина са повече и предлагат повече места, а и с условията си за прием са достъпни именно за деца на родители от оформящата се средна класа. Тоест за деца, които живеят в градовете, родителите им са с прилично социално положение, информирани са и могат да си позволят таксите за частни уроци, както и да отделят необходимото време за проучване на възможностите за подготовка, за техническа и емоционална подкрепа по време на кампанията. Съвсем не всички родители могат да направят тези неща. Не всички деца имат една и съща стартова позиция - някои са от бедни семейства, други са в малки и отдалечени населени места, трети са отглеждани от баби и дядовци, защото родителите им са на работа в чужбина,

От брой в брой четвърти са с един родител или без родители, пети са с увреждания, шести имат трудности в ученето. Всички те имат капацитет, който трябва да може да бъде развит, и е тяхно право да получат еднакво качество в образованието, което се финансира по солидарен начин от цялото общество. Затова в развитите демократични общества образователните системи целенасочено се стремят качеството на отделните училища да бъде равностойно. Не е случайно, че Финландия, която има най-добри резултати в международните класации за качество на образованието, има и най-малката разлика в средните оценки от матурите между най-силно и най-слабо представящите се училища. Често се цитират думите на Пирьо Синко, която е член на Националния съвет по образование във Финландия: «Нашата образователна система може да гарантира, че децата в столицата и в най-далечните северни райони получават еднакво добро образование, затова не говорим за добри и лоши училища. Ние нямаме елитни училища и образованието е безплатно. Но дори и в общества, много по-нехомогенни в социално отношение, като в САЩ например, има целенасочен стремеж да се свиват разликите в качеството на образованието в училищата в по-бедните и в по-богатите квартали. Годините в прогимназията са формираща част от живота. Това е време, в което децата трябва не само да ходят на частни уроци и да се стягат за гладиаторска битка със съучениците си, а да четат за удоволствие, да играят, да общуват, да се движат, да придобиват социални компетентности, да откриват себе си. Да учат от любознателност и интерес, а не само заради представянето си на един изпит, който да им даде достъп до добро училище. Затова и една от препоръките на The Good Childhood Inquiry - голямото британско изследване на детството, чиито резултати излязоха миналата година, беше «да не се оповестяват данни за отделни училища, въз основа на които те могат да бъдат класирани по престиж». Остава ми да се надявам, че министърът на образованието ще изпълни обещанието си пред момиченцето, за да може и в България децата да си избират училището, а не училището да си избира децата, поне когато училището е обществено. Но за

да се случи това, предполагам, първо повече хора трябва да си дадат сметка колко зле всъщност звучи изразът «елитно училище».

Училището ни е като лелка в дрехи втора употреба 24 часа/26.04.2010

Нашето образование отдавна ми прилича на позастаряла, по-закръглена от годините учителка, облечена в дрехи втора употреба. Най-плаши погледът й - отчаян, без искрица надежда. И къде отиде пламъкът на възрожденското ни образование? Кога забравихме онази прекрасна дума будители, която някога беше синоним на любимите ни учители. Защо днес в съзнанието ни не изгряват образите на Райна Княгиня или Базовата Рада Госпожина? Българското образование днес не е добро, нито модерно, то просто е извън времето. Една зациклила в затихващ режим машина, за която единствено възможна е генерална промяна в кратки срокове. Затова моля, господа и госпожи критици, нека дадем шанс на хората, които втори управленски мандат залагат главите си, за да променят образователната ни система. Чест прави на предишния министър - Даниел Вълчев, че имаше куража и волята да започне реформите. Настоящият Сергей Игнатов, не страда от мания за величие, призна свършеното и реши да гради нагоре. Къде са проблемите? Те започват още от входа на образователната система. През 20те години преход се оформи пропаст между икономическите възможности на родителите. За едни проблемите са гувернантките с чужд език, за други хлябът и топлото. Цели социални групи с високо демографско възпроизводство въобще не стигат до въпроса да купуват или не учебници. За тях децата от 4-5- годишна възраст са работна сила. Едно малко дете може много неща - да проси, да краде, да копае на нивата или просто да отглежда по-малките. За тези подрастващи единственият начин да влязат в образователната система е грижа отрано, отдалече. Припомням си онзи знаменателен случай, когато в моето собствено основно училище „К. Арабаджиев” във Варна закарали за първия им ден в подготвителния клас

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 децата от Максуда - ромската махала на града. Оставяйки ги за минути, учителите ги заварили върху секциите в класните стаи - толкова страшно се сторило училището на горките дечица, че решили да се изкатерят възможно най-високо. Похвално е, че страната ни въведе подготвителен клас, още по-добре е, че това ще се случва вече, от 5- годишна възраст. Н^ критиците ще кажа - спрете да мислите за собствените си деца или внучета. Те получават достатъчно подготовка от 2-3-го-дишна възраст. Рано научават какво е училище, започват да държат молива или флумастера, знаят, че учителката ще се грижи за тях и че тя ще ги научи на много нови и интересни неща. Впрочем на френски детската градина се нарича „майчино училище” - много хубав израз. Цялата базисна култура на повисокостатусните, образовани слоеве на обществото подкрепя детето до влизането му в училище. Но не е така при бедните и необразованите. Подготвителният клас от 5-годишна възраст е шанс за онези деца, за които е проблем да тръгнат на детска градина, чиито родители са неуки и не могат да им помагат в първи клас. Така едно дете на пет години ще има по-добри възможности от тази да се мотае по улиците, да проси или дундурка по-малките, а един ден вместо клиент на правосъдието или социалните служби ще стане свободен, достоен гражданин на обществото ни. Проучване на МБМД за отпадането от училище на деца от 4-и до 12-и клас, по поръчка на Министерството на образованието през 2006 г., показва, че причините преобладаващо са в семейната среда - липсата на родителски контрол, неграмотност, честа смяна на местоживеенето и училището. Също скучен, труден за възприемане учебен материал, липса на предразполагаща атмосфера, лошо и недостатъчно развити извънкласни дейности и полуинтернатна форма до 4-и клас. Едва на трето място идват някои социокултурни фактори - различното отношение към образованието на момчетата и момичетата, ангажирането на децата с изкарването на прехраната и ранните бракове. И трите групи фактори определят като най-рискова за отпадане от училище групата на ромските деца. Основните изводи от това проучване до голяма степен съвпадат със

заключенията на новото ръководство на МОМН. Няма спор, че дисциплината в училище трябва да се засили, че полуинтернатната форма на обучение трябва да получи развитие и най-вече - че учебното съдържание трябва да се опрости, за да не се оказват изключени от образователния процес децата, произхождащи от по-ниско образовани слоеве, да не се оказват изключени от образователния процес. Добрата атмосфера в училището е ключов фактор, а сред най-тревожните проблеми днес се оказва агресията. Две стъпки тук са изключително важни. Ако искаме да намалим агресията в обществото, спортът, който сега скандално отсъства, трябва да се върне в училищата. Също и организираните летни лагери, а защо не и бригадите с учебна цел. Другата линия - психологическата подкрепа, е не по-малко важна за подрастващите и за учителите. Затова присъствието на квалифицирани психолози в училище е задължително. На учителите дължим и огромно извинение за униженията, на които бяха подложени в прехода. Нека не забравяме, че даваме в ръцете им най-скъпото - бъдещето ни.

Сергей Игнатов: Учениците ни до 4-ти клас са сред най-добрите в света Класа/26.04.2010

Децата до 4-ти клас са образовани на нивото на първите 5 - 6 страни от цял свят. Изведнъж в 8-и отиват в графата необразовани, защото вече не се изисква от тях да четат текстове, а да проявят интерпретация и разбиране. Това обяви министърът на образованието Сергей Игнатов по БНР вчера. По думите му учениците трябва да се разтоварят от обема на учебен материал и да се акцентира на интерактивното, диалогично образование. Подобна била и идеята на подготвения законопроект за училищното образование. Министърът повтори основните идеи в него основното образование да е до 7-и клас, гимназиалното да е на два етапа първият ще включва 8-и и 9-и клас, а след това ще е профилирано. Другата промяна е въвеждането на целодневно обучение за децата от 1-ви до 4-ти клас, като в перспектива е то

От брой в брой да бъде до 7и. «Всичко това води до промяна на учебните планове, учебното съдържание», обясни Игнатов и добави, че след 3-4 години ще се появят и първите нови учебници. Според него след въвеждането на делегираните бюджети в училищата е нормално да отпадне онази част в проектозакона, която забранява училищните стачки. «Този текст трябва да отпадне, защото не е актуален при наличие на делегирани бюджети. В момента диалогът не е между министерството и учителите, а между директор и учители», обясни министърът.

Детайлите могат да спънат поредната реформа в училищата Сега/26.04.2010

В училищата е на път да се случи историческа промяна - реално удължаване на задължителното образование с 3 години. Задължителната подготовка на 5-годишните и изискването за завършен X клас се обсъждат от няколко години и вече се приемат като подразбиращи се, но това крие сериозна опасност. И двете решения са насочени преди всичко към децата от образователните периферии - тези, за които всички предпочитаме да не говорим, и точно тук могат да се провалят. 4 години след приемането на програмата за развитие на училищното образование основният въпрос - за обхващането на най-уязвимите групи деца и гарантирането на равен достъп до образование - продължава да стои без отговор. В липсата на яснота за детайлите се губят и други нововъведения като идеята за облекчаване на учебното съдържание, броя и качеството на учебниците, обещаната целодневна грижа за наймалките. Това означава поне две неща тежък дебат по изготвения законопроект за училищно образование и опасност от приемане на непълна законова уредба, която да прехвърли ключови решения към десетките наредби на образованието. Просветният министър Сергей Игнатов изтъква краткия рамков закон като предимство, което ще развърже ръцете на министерството да е по-гъвкаво на ниво наредби, но това може да означава и точно обратното - слаб закон, дописван по важни въпроси от непрекъснато

изменяни поднормативни актове. Къде са основните пролуки в представения за обсъждане проектозакон? Гарантирани права или хубави пожелания Още отсега е ясно, че гарантирането на достъп до градините за 5-годишните ще е затруднено в големите градове поради липсата на места. По-големият проблем тук обаче е друг - финансов. Детските градини събират такси, като общините масово не правят разлика между групите на помалките и задължителната предучилищна група. Просветното министерство не предлага решение на този проблем, макар да обеща. За нещастие найнуждаещите се от предварителна подготовка деца - тези, които не знаят български език, обикновено са от социално онеправдани групи. Решението е едно - след като задължава общини и родители да осигурят присъствието на децата, държавата следва да поеме изцяло финансовата тежест и таксите за 5- и 6-годишните в градините да бъдат отменени. Това е справедливо на фона на въвеждането на целодневно безплатно обучение в първи клас и ще облекчи местните управи, които така или иначе изнемогват с издръжката на детските градини. Допълнителна трудност носи и липсата на достатъчно време за организация на задължителната детска градина и целодневното обучение в първи клас. Проектозаконът вероятно ще се забави и ще влезе в сила едва от учебната 2011-2012 г., но подготовката за 5-годишните и целодневните занимания за първолаците ще влязат в сила с изменения в съществуващия закон още тази година. Пожелателни са и текстовете, които би следвало да гарантират, че децата няма да отпадат от училище в периода I-IV клас. Децата без свидетелство за училищна готовност, както и децата, които не успяват да покриват минимума, няма да повтарят, а би следвало да получават допълнителна подготовка в училище. На въпроса как точно ще се осигурява това право е посветено точно едно изречение, а грижата да реши как и кога да го организира е прехвърлена на директорите. Няма предвидено изрично допълнително финансиране за обучението през ваканциите, тоест директорите ще трябва да гарантират това през делегираните бюджети. За отпадащите в периода V-VII клас - 9219

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 деца по данни на НСИ, мерки не са предвидени. Показателна за трудностите около задължителното образование до X клас е необходимостта от създаване на нов вид училища. Този въпрос стои отпреди години и продължава да е без отговор. В България има 1428 училища до VIII клас, като част от тях трябва да бъдат трансформирани в училища до X клас, за да се подсигури задължителното обучение. Това означава необходимост от нови учители, както и съкращения в основните училища, които няма да се трансформират, защото основното образование става до VII вместо до VIII клас. Вероятно при осигуряването на това обучение ще е нужен и транспорт. Поправителен за учебните програми С новия закон образованието отива на поправителен по най-съществения въпрос - какво, колко и как трябва да се учи в училище. В училищата предстои поредната промяна на учебните програми, от които зависи какво се учи във всеки един клас и какво да има в учебниците. Тук въпросителните на ниво проектозакон са много, а обещанията, които министър и експерти правят, не са гарантирани нормативно. От просветното министерство обещават, че учебните програми ще бъдат сериозно облекчени като материал и за усвояването на нови знания в училище ще отиват само 60% от учебното време. Останалите 40% ще са за затвърждаване на наученото и връзки с преподаваното по останалите предмети, уверяват експертите. Подобен текст в законопроекта няма, а въпросът е ключов. Изцяло липсва и регламентация на времето, което се заделя за задължителните и избираеми дисциплини. Сега този въпрос е уреден в закона за общообразователния минимум, но той ще бъде инкорпориран в бъдещия закон за училищното образование. Липсва ясна позиция на просветното министерство и по наболялата тема за броя на учебниците. Проектът мълчи за броя на алтернативните учебници по един предмет, но загатва, че ще има повече от 1 вариант, защото е предвидено учителите да продължат да имат право на избор. Непълно е уреден и проблемът кой и как ще одобрява учебниците. За целта се предвижда създаване на отделна администрация - център, но с какво това ще подобри

процедурата и кой има право да участва в комисиите, все още не се знае. Изцяло за бъдещите наредби е оставен и ключовият въпрос кой участва в изработването и как се одобряват учебните програми, както и при какви случаи и с чие участие могат да се променят учебните планове. Наистина дори и да се въведе такава регламентация, тя ще е постфактум, защото работата по нови учебни програми в гимназиите вече тече, но липсата на правила и анонимността на този процес са сериозен пропуск. Това е една от причините изработването на новите учебни програми за I-VIII клас от времето на Владимир Атанасов да тече встрани от обществото, с неясни комисии. В тази връзка в проектозакона липсва достатъчно плътност и на новия втори гимназиален етап - от X до XII клас. От него не става ясно защо това обучение се отделя, освен очевидната причина задължително обучение до X клас. Тук законът може само да спечели от повече яснота за предвиденото профилиране в XI и XII клас. Абсурдите Не липсват и абсурди. Такова безспорно е правото на учениците да продължат в горен клас при окончателна двойка, непоправена на поправителен изпит, по един предмет. Тук се поставя условие до декември на следващата година ученикът да е взел поправителния, но е наивно да си мислим, че училището ще упорства при това положение в средата на годината да праща детето в долен клас. Това на практика е зелена светлина ученикът да не научи нищичко по някой от задължителните предмети, защото всяка година може да си позволи да има слаб 2 по него. Обяснението, че това се прави, защото ученикът вече ще е в центъра на образователната система, е нелепо. Надали ще сработи и вездесъщата оценка за поведение по всеки един предмет. Идеята е в края на всеки срок всеки учител да дава оценка на поведението на всеки ученик в класа му, но оценката ще служи само за информиране на родител, класен ръководител, директор. По всяка вероятност това ще се прилага само формално. Няма достатъчно гаранции и че училищата ще успеят да озаптяват отстранените от училище или час деца, които по закон не следва да напускат територията на училището.

Въпроси и отговори

Какви условия трябва да се изпълнят при издаване на заповед? Въпрос: Какви условия трябва да се изпълнят при издаване на заповед? Отговор: Всеки ръководител на институция при изпълнение на административната си дейност издава заповеди. По смисъла на закона заповедта е административен акт, с която се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси. В качеството си на административен акт, заповедта трябва да има определено законово съдържание, което е определено в чл. 59, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а именно: 1. Трябва да се посочи органа, който издава акта (т.нар. „шапка”); 2. Посочва се наименованието на акта – „Заповед”; 3. Адресат на акта; 4. Посочват се основанията за издаване на акта, които са правни и фактически. 4.1. Правно основание – това е нормативната разпоредба въз основа, на която се издава акта. Тя може да се съдържа в закон, наредба или друг нормативен акт. Когато правното основание се съдържа в няколко нормативни акта те се посочват в следния ред: кодекс, закон, правилник за прилагане на закона, наредба или друг подзаконов нормативен акт. 4.2. Фактическо основание – това е факта/обстоятелството, предизвикали издаването на заповедта. Например: Заповед за разрешаване на платен годишен отпуск – правното основание е чл. 173, ал.1 и чл.155, ал. 4 (5) от Кодекса на труда, а фактическото молбата/заявлението на съответния работник/ служител. Не винаги при издаването на заповед може да се посочи фактическо основание, тъй като някои заповеди се издават в изпълнение на определени нормативни изисквания, без да е необходимо изявление на определено лице/лица. В случаите обаче, когато имаме фактическо основание, то следва да бъде посочено. 5. В административния акт задължително се посочва разпоредителната част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Разпоредителната част трябва да бъде ясно посочена – „Нареждам”, „Разрешавам”, „Определям” и т.н. В тази част освен начин и срок на изпълнение може да се определи и длъжностното лице/лица, които следва да осъществят контрол върху начина на изпълнение на задължението.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 6. Разпореждане относно разноските – в случаите, в които се държат такива; 7. Пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. Задължително се посочват дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът, издал акта е колективен се подписва от председателя или негов заместник. Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ (УМЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ)

Съгласувано със СУ „Св. Климент Охридски” и с Националната агенция за професионално образование и обучение се организират курсове по професионална андрагогика. Те са предназначени за учители и други специалисти от София и от страната, които работят или желаят да работят като щатни и нещатни преподаватели по теория и практика в центрове за професионално обучение, школи, семинари и проекти по програми на бюрата по труда с възрастни – заети и безработни лица над 16 г. С обучението се овладяват и развиват изискваните вече от националните и европейските институции професионални андрагогически умения за преподаване и обучение на възрастни Програмата на курсовете е гъвкава и адаптивна, насочена е към практическите потребности, провежда се в удобно за обучаваните време и място. Реализира се с активни и интерактивни форми и методи, чрез присъствено и дистанционно обучевие. Завършва с подготовка и защита на индивидуален проект за бъдещата работа и с издаване на удостоверение – образец на СУ „Св. Климент Охридски” за придобита андрагогическа компетентност. Курсовете са двуседмични с общ хорариум от 80 учебни часа се провеждат в университета или (по договаряне) в друга, отговаряща на съвременните изисквания учебна база. Приeмат се индивидуални, групови и институционални заявки. Цената на обучението за един курсист е 189 лв. и се заплаща в университета.

За информация и подаване на заявки: chavdar_katansky@abv. bг Тел: 0887 33 61 05

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: