сп. е-Обр@зов@ние_бр.39 (2010/2011 - ноември) by Rumyana Proykova

Развитието на човешките ресурси и ученето през целия живот в България – статистика, стратегия и перспективи Иновационни тенденции в музикално-образователния процес Диференцираното заплащане на учителския труд в детската градина и отговорността на директора Как следва да се ползва платеният годишен отпуск след влизане в сила на ЗИДКТ?

Образованието на новия век – виртуално и информално

ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: (02) 954 10 30 вътр. 127, 088 954 10 30 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Надежда Николчева, доц. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 250 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 400 лв./година – до 1 страница

За въпроси: СИЕЛА, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 02/954 10 30 вътр. 127 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ доц. д-р Чавдар Катански

Развитието на човешките ресурси и ученето през целия живот в България – статистика, стратегия и перспективи.................................................................................... 4 д-р Таня Желязкова – Тея, Член на Съюза на учените в България

Образованието на новия век – виртуално и информално...................................... 18 2. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ Владимир Михайлов, СУ „Св. Климент Охридски” – ФНПП

Иновационни тенденции в музикално-образователния процес............................... 34 3. ДЕТСКА ГРАДИНА Цеца Георгиева, директор на ОДЗ № 2 „Звънче”, София

Диференцираното заплащане на учителския труд в детската градина и отговорността на директора....................................................................................................... 38 4. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ........................................................................................................ 48 5. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Росица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Как следва да се ползва платеният годишен отпуск след влизане в сила на ЗИДКТ?........................................................................................58 6. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите.................................................................................... 60

Учене през целия живот

Развитието на човешките ресурси и ученето през целия живот в България – статистика, стратегия и перспективи Юбилейно издание на глобалния доклад за човешкото развитие – къде е България? От 1990г. до сега Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН-UNDP) изготвя и представя редовно ( с изключение на 2007г.) годишни доклади за човешкото развитие в света. Тазгодишният доклад е юбилеен (20-ти) и в него освен представената актуална информация се прави анализ на опита на различни страни през изминалите две десетилетия. Чрез този анализ се открояват основни проблеми, тенденции и модели, които съдържат ценни поуки и идеи за настоящето и бъдещето, засягащи и ученето през целия живот. Този допълнителен ретроспективен нюанс на доклада се изразява още в неговото мото – „Реалното богатство на нациите: пътища за развитие на човека”. Както винаги към годишния доклад се прилага класация на страните, отразяваща постигнатата степен на развитие на техните човешки ресурси, която се изчислява по т.нар. индекс на човешкото развитие. Миналата година България зае 61-во място в класацията, включваща 182 държави. Коментирайки това класиране тогава [Виж подробно Катански 2009] авторът прогнозира, че е много вероятно през следващите години страната ни да отбележи тенденция на спад, като е възможно дори доближаване до стойностите на индекса, който е притежавала в средата на 90-те години на ХХ век. Ето защо в статията ще се отговори на логичния въпрос: Какво показа класацията в новия глобален доклад, какви изводи могат да се направят за състоянието на човешките ресурси в България и за образованието, вкл. за ученето през целия живот? Даването на прогноза в този случай беше доста рисковано, тъй като индексът на човешкото развитие, който се използва за класацията от ПРООН се свързва с множество фактори, които могат да променят основата на измерването на този специфичен процес на човешко развитие. В доклада на организацията за 2010г., който беше представен на 4-ти ноември България е класирана на 58 –мо място, т.е. с три места по-напред от миналата година. Това обстоятелство като че ли опровергава дадената прогноза. Независимо от това обаче, аз продължавам да поддържам тезата си и в следващите страници ще се опитам да се ар-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010

гументирам. Така или иначе класацията е факт и в контекстта на изложените съображения следва да се изясни как се определя развитието на човешките ресурси в докладите на ПРООН с използвания индекс. Осъществените дългогодишни наблюдения и проучвания на годишните доклади за човешкото развитие ми позволиха (при коментарите миналата година) да посоча някои основни положения, които ще припомня, тъй като те напълно се потвърдиха с излизането на юбилейния доклад. Те се свеждат най-общо до следното: Първо - Идейната основа на глобалния индекс е концепцията за устойчивото развитие на човешките ресурси. Според тази концепция всеки човек се нуждае в еднаква степен от добри доходи, добро здраве и добро образование. Трите индикатора са взаимно обвързани и независимо че за водещи са възприети доходите е очевидно, че сами по себе си те съвсем не са достатъчни за постигане на устойчиво и хармонично развитие на човека. Човешкото развитие зависи също и от нивото на образоваността и от възможността за водене на дълъг и здравословен живот. Могат да се посочат и други зависимости – доброто здраве на хората е предпоставка за подобряване нивото на тяхното образо-

Учене през целия живот вание, за постигане на по-качествена трудова заетост и за получаване на по-високи доходи. Високите доходи могат да допринесат за поддържане на добро здраве и за повишаване на нивото на образоваността и т.н. С въвеждането на индекса за човешкото развитие ПРООН създаде удобно средство за оценяване на постиженията на всяка страна. Така, в досегашната практика, докладите на ПРООН се подготвяха на основата на специално събрани и анализирани данни, които се оценяваха в трите групи – размер на брутния вътрешен продукт (БВТ) на глава от населението, очаквана продължителност на живота и ниво на участие в образованието във всяка от наблюдаваните страни. Авторите на докладите обаче съзнаваха, че концепцията за човешкото развитие е много по-широка от използваната от тях рамка за оценяване по трите основни показателя. Затова в концепцията постепенно се включваха и други компоненти, следващи отделните нива на пирамидата на човешките потребности на Маслоу, както и фактори на социалната среда от най-различен характер – управленски, политически, екологични и т.н. Става дума за задоволяването на основните потребности на човека от храна, жилище, от сигурност и други, за равнопоставено участие в икономическия живот и в управлението, за живот в екологично чиста и благоприятна за възпроизводството на хората среда и др. Ето защо методиката, използвана от ПРООН се усъвършенстваше и развиваше като постепенно в нея продължават да се включват нови насоки и показатели. В сега публикувания доклад се посочва изрично че тази практика ще продължи. При създаването на юбилейният доклад например, индексът е иновиран, като са използвани три нови допълващи показателя - за подобро отчитане на неравенствата, на половата неравнопоставеност и на многоизмеримостта на бедността в различния в отделните държави социално-икономически контекст. С него от една страна се утвърждава разбирането, че икономическият просперитет, доброто здраве и образоваността са най-важните индикатори на човешкото развитие. Същевременно се признава, че връзката и зависимостите между тези индикатори все още не са добре проучени и разкрити. Необходимо е изследванията на многообразните практики в различни държави да продължат за да се установи с повече сигурност какво (освен доходите) реално е важно за успешното и устойчиво човешко развитие. Необходима е и нова икономическа теория за икономическото развитие, която да се основава на неговата многоизмерност. Второ - От 1990 г. насам, годишните доклади за развитието на човека са изследвали различни актуални предизвикателства, включително: бедността, равнопоставеността, демокрацията, човешките права, културните свободи, глобализацията, недостига на вода и климатичните промени и др. Миналогодишният доклад например, даде насока

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 за разширяване на базиса при формирането на оценката на човешкото развитие с показател, отразяващ мобилността на хората. С основание авторите на този доклад застъпваха тезата, че след като ресурсите и възможностите за развитието са разпределени твърде неравномерно по света, то на мобилността и на процесите на миграция следва да се гледа като на естествена човешка реакция. Те трябва да се възприемат като реализация на основни човешки права и свободи, като необходимо условие за човешкото развитие през ХХІ век. При тези обективни условия и процеси се утвърждава разбирането, че всички хора имат правото да направят свободен избор къде да живеят, да учат, да работят, да ползват гражданските и социалните си права и т.н. Мобилността се дефинира като способност на индивидите, семействата и на групи от хора да могат да избират своето местопребиваване. Самото придвижване (миграцията) се разглежда като акт на промяната на местопребиваването. Да можеш да решаваш свободно къде да живееш, да учиш, да работиш и да ползваш своите граждански и социални права – това е ключов елемент на човешките права и свободи. Мобилността и миграцията обаче, не винаги са израз на свободна воля. Няма типичен профил на мигрантите, човешката мобилност има много форми на проявление. Много често хората са принудени да мигрират по различни причини. Профилът на мигрантите е твърде различен – от икономическа (трудова) мобилност до бежанци и политически мигранти. Целите на мобилността са също разнообразни - прдобиване на по-добри доходи, ползване на по-благоприятни възможности за образование, за здравеопазване, оцеляване и търсене на защита и т.н. За да се обезпечи социално-икономически растеж, стабилност и надеждно демократично управление е необходимо политиките, които отчитат различието и насърчават миграцията да бъдат интегрирани за постигане на цялостно развитие на човека. Актуалният и тази година аспект на проблема е че такова развитие е възможно, единствено ако се противодейства ефективно на ксенофобското противопоставяне се предприемат конкретни действия за неговото преодоляване. Преди три години, в навечерието на световната финансова и икономическа криза, привежданите от статистиката данни сочеха, че в Европа хората остават на едно и също работно място приблизително 10,6 години, т.е без да им се налага да променят работодателя, професията, местоживеенето и т.н.. Тогава тези данни не изглеждаха обезпокоителни - точно обратно, приемаха се и като белег за стабилност и условие за устойчиво развитие в личен, семеен и обществен план. И какво от това, че в САЩ оставането на хората на една и съща работа средно обхваща 6,7 години и че за повечето американци промяната на работата, мястото на живеене и дори на професията е нещо нормално и се възприема от тях без излишен драматизъм. Може да се приеме, че това е въпрос на

Учене през целия живот манталитет, свързано е с обществените условия, с традицийте и американската социално-икономическа култура. Междувременно обаче, този въпрос стана по-актуален за Европейския съюз, вкл. и за нас в България. Той е значим и за нашето общество, в което се развиват сложни вътрешни и външни миграционни процеси, имащи както отрицателни, така и положителни страни. Те са свързани с намаляването на селското население и обезлюдяването на по-малки и трудно достъпни населени места, с ясно изразена демографска и икономическа асиметрия, със значителна за мащабите на България емиграция - около 16%, но и с вливането на свежи пари (по данни на Световната банка около 1,5 млрд. долара годишно), развитие на потреблението, ограничен трансфер на техника и технологии, подобряване на уменията и опита както на работниците, така и на работодателите, разширяване на техните възможности, професионални и социални компетенции и др. Ето защо са необходими ефективни подходи за регулиране и насърчаване на мобилността, които да се прилагат в контекстта на цялостната политика за социално включване, интеграция, развитие на човешките ресурси, за икономическо, социално и териториално сближаване. В съвременните условия мобилността следва да се разглежда като важно качество на работната ръка, тъй като динамиката на трудовите пазари и създаването на единен европейски пазар на труда изискват хората в трудоспособна възраст да могат да преминават лесно от отпадащи професии в други, търсени професии, както и да мигрират в страни и региони, където са налице по-благоприятни условия за тяхната трудова реализация. Друг пример за промяна в допълващите показатели на човешкото развитие (преди пет-шест години) беше въвеждането на показател, измерващ степента на равнопоставеност на двата пола в икономическия и политическия живот на съответните страни. Независимо от обстоятелството, че тогава в България липсваха пълни статистически данни по този показател, както и ясно обостнована негова значимост, свързана с преките последици от изкуствено саздаденото по-широко участие на жени в държавното управление, той допринесе за подобряване на общото класиране. Могат да се посочат и други примери в тази насока. В тази връзка следва да се посочи, че използването на допълнителни показатели в методиката на ПРООН несъмнено оказва влияние при класирането на страните като завишава или понижава стойността на техния индекс. Следователно, изводът е че класирането се постига не само по основните, най-съществени за развитието на човешките ресурси в съответната страна показатели, но и по допълнително въведени и не винаги разграничаващи същественото от несъщественото. Трето - Следва да се има предвид и обстоятелството, че набраните статистически данни за индикаторите по които се определя мястото

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010

2004

2003

2002

2001

2000

1999

1998

1997

1996

1992

1991

на нашата страна в класацията на ПРООН, отразяват състоянието на човешките ресурси не за годината на класирането, а за две години порано. Това е така, тъй като е необходимо техническо време за да бъдат събрани, верифицирани, анализирани и оценени съответните данни. През този доста дълъг период от време могат да се случат и действително се случват събития, които променят ситуацията в страната. Следователно, класацията отразява относително актуалната степен на развитие на човешките ресурси у нас. В ретроспективен план следва да се отчете и обстоятелството че България е (за съжаление) всред тези 22 държави в света, които са претърпели регресивен обрат в развитието на човешките си ресурси след 1990г. В началото на социално-икономическия преход. страната ни заемаше далеч по-престижното 34-то място, т.е. тя беше в групата на развитите индустриални страни. До 1997г. обаче, се регистрира рязък спад и България вече се намираше на 69-та позиция. През следващите години се забелязваше развитие на леко изразена тенденция за подобряване на класирането, което продължи до 2001 г., когато нашата страна заемаше същото това 58-мо място. През 2002 г., постигнатата стойност на глобалния индекс я отведе на 62-ра позиция с което развитието на положителна тенденция на развитие беше прекъснато. През годините до присъединяването към ЕС класирането ни бележеше леко повишаване, последвано през 2007-2009г. от нов чувствителен спад. [виж графиката]

Графика: Класиране на България в докладите на ПРООН за човешкото развитие през периода 1991 – 2010 г.

Учене през целия живот Четвърто - По-добро класиране България може да постигне и в резултат от влошаване на показателите на други страни, породено от военни кризи, природни бедствия, епидемии други, както и от увеличаването или намаляване на броя на страните, включени в доклада за съответната година - т.е. по-доброто класиране не означава непременно, че състоянието на човешките ресурси в нашата страна реално се подобрява. Традиционно първите 10 места в класацията на ПРООН се заемат от скандинавски страни като Норвегия, Исландия, Швеция, както и от някои високо индустриализирани държави като Канада, Австралия и други. Също така, по традиция, на опашката в класирането се намират изостанали страни (предимно африкански) като Чад, Бурунди, Нигер и т.н. Всички участници в класацията тази година са разпределени в четири основни групи – респективно с много високо степен на човешко развитие (от 1-во до 42-ро място), с висока степен на развитие на човека (от 43-то до 85-то място), със средна степен на развитие (от 86-то до 127-мо място и с ниска степен (от 128-мо до169-то място). В първата група са държави със стойност на индекса от 0. 938 (Норвегия) до 0.788 (Барбадос), което се квалифицира като ниво на много високо човешко развитие. Втората група е разпределена в интервала 0.784 (Бахами) - 0.677 (Тонга), третата е от 0.669 (Фиджи) до 0.488 (Сан Томе) и четвъртата е със стойности на индекса 0.470 (Кения) до 0.140 (Зимбабве). Независимо от обстоятелството, че при сегашната доста променена методика на ПРООН трудно могат да се правят сравнения с миналото, следва да се посочи че стойността на постигнатия индекс за класиране на България е по-нисък (0.743) от миналогодишния който беше 0.840. Той я поставя отново във втората група - на страните с висока степен на човешко развитие. На пръв поглед класирането изглежда добро, но (както посочих и миналата година) следва да се отчита обстоятелството, че страната ни е вече редовен член на Европейския съюз, а неговите представители са се разпределили основно в първата и началото на втората групи. При това сме далеч по-назад и от съпоставими като територия и население страни като: Австрия (25–то място), Белгия (18-то), Гърция (22-ро), както и от другите т.нар. нови членове на Европейския съюз като Словения (29-то), Чехия (28-мо), Словакия (31-во), Унгария (36-то) и др. Може да се посочи също, че заеманото от нашата страна място в класацията на ПРООН е по-добро от това на Македония (71-во) и Сърбия (60) и др. Следва да се отчете и факта, че тази година докладът анализира състоянието на човешкия потенциал в 169 страни, т.е с 13 по-малко от миналата година. Допълнително, към анализа са приведени непълни данни за т.нар. „други страни”, за които няма из-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 числен индекс и по тази причина те не са включени в класацията. Същевременно се пояснява, че са направени промени и в показателите по които се изчислява постигнатото, което вече означава че основата за сравнение вече не е една и съща. Ето защо, както вече се каза, не могат да се правят и съвсем коректни съпоставки за класирането на България. Сега е логично да се каже, че класирането отразява относително вярно действителното състояние на развитието на човешките ресурси у нас. Логиката на изследването сочи че това класиране зависи както от собствените резултати, така и от постиженията на другите участници в класацията, а конкретното място се определя от условията на създалата се още преди 2-3 години ситуация която междувременно продължава да се развива – за съжаление в обратна на желаната от обикновените хора посока. Логично е да се предположи също, че сега България, след като може да ползва финансовите инструменти на ЕС ще възстанови позициите си, заемани през 2001г. Както се посочва в юбилейния доклад обаче, целта за всички държави трябва да бъде много по-висока от възвръщането на стари позиции. В конкратния случай това означава възвръщането на 34-то място, което беше постигнато преди социалноикономическия преход и на което в тази година е Естония следва да се разглежда само като временна цел. След нейното постигане трябва да се стремим и към още по-добро класиране, което обаче в сегашните условия изглежда трудно постижимо. Само така, обаче, България ще даде необходимото, както във вътрешно-политически, така и във външно-политически план доказателство, че се развива добре като пазарна икономика и като европейска демокрация. Актуалната трактовка на въпроса за реалната приоритетност на образованието е свързана и с осигуряване на необходимите условия за неговото успешно трансформиране в система за учене през целия живот. Развитието на такъв преход е пряко свързано със създаването и развитието на широко партньорство между всички заинтересовани от успешното решаване на този проблем организации – правителствени и неправителствени, на университетите като научно-изследователски и учебните заведения и други. Партньорството е абсолютно необходимо за разработване и прилагане различни национални, регионални и местни стратегии и програми в тази насока. Те следва да се съобразят с европейското измерение и да обхванат цялостно българския контекст, нашите конкретни условия и потребности, да насочат националното развитие към постепенно възприемане на нормите на съвременната образователна и трудова култура. Възприемането на културата на образователната и трудова мобилност е проблем, чието решаване включва прилагане на цялостен подход за въздействие на хората от всички възрасти. Това положение сега няма алтернатива и по тази причина

Учене през целия живот следва да се положат усилия за създаване на административен капацитет и на други необходими условия и предпоставки за изпълнение на националната стратегия за учене през целия живот. Как се прилага националната стратегия за учене през целия живот? Разгледаните въпроси за развитието на човека могат да се свържат с темата за националната стратегия за ученето през целия живот чрез кратък коментар на две конкретни събития от м. октомври и ноември т.г., както следва: 1. На 25-ти октомври в СУ „Св. Климент Охридски” се проведе информационен ден „Продължаващо обучение – учене през целия живот в Софийския университет” Целта на проявата беше да се представят програми, курсове и проекти на факултетите, департаментите и центровете на университета в областта на продължаващото образование и обучение, свързани с националната стратегия за учене през целия живот, както и с едноименната голяма образователна програма на Европейския съюз. Тези информации бяха предназначени за обществеността, държавните организации, бизнеса и социалните партньори, както и за студенти и преподаватели. За съжаление, с оглед неблагоприятната обстановка с финансовата криза на университета и поради недостатъчното разгласяване на проявата тази цел не беше постигната. Посещаемостта и представителството на целевите групи бяха ограничени

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 и не се осъществиха иначе добрите намерения на организаторите. Не се стигна и до широка и всеобхватна дискусия по основните проблеми, предизвикателства и перспективи в тази област, с което този форум можеше да допринесе за преосмисляне на ситуацията и за конкретни нови иниацитиви.

2. Втората проява бяха празниците на ученето през целия живот, проведени в София и в някои други градове на страната. Проявите в София бяха разпределени в периода 4 - 7 ноември, като в централно (по мое мнение) събитие можеше да се превърне проведения през втория ден в Информационния център на Европейския съюз семинар по проблемите на ученето през целия живот. Проблематиката на семинара беще изразена сполучливо във въпроса: Как да превърнем стратегията в практика и ученето в удоволствие? Стара слабост на българста администрация е да произвежда разнообразни стратегии, планове, програми и други документи, които остават недостатъчно популяризирани и практически осъществени в живота. Такава е съдбата и на Националната

Учене през целия живот стратегия за учене през целия живот, която беше разработена още в края на 2007г. но се утвърди от МС чак на 30.10.2008 г. Така че въпросът беше формулиран съвсем резонно, но по различни причини – ниво на участието, липса и представителност на основните държавни организации и на социалните партньори, организация и др. той не получи своя отговор. Беше пропусната отново добра възможност за анализи, за обсъждане на проблемите и причините, както и за даване на конкретни предложения, свързани с прилагането на Националната стратегия за учене през целия живот в различните нива на образователната система, в социалната сфера, на пазара на труда и др. Като участник в подготовката на тази стратегия считам че обсъждането на промени в стратегията е необходимо и ще споделя своето мнение. Основната цел на одобрената стратегия е да се създава условия на всеки гражданин да развива своите личностни и професионални знания, умения и способности за подобряване на собственото благосъстояние и на конкурентно-способността на националната икономика чрез участие в процеса на учене през целия живот. Към тази цел са дадени и някои измерими показатели – например през 2013 г. 5% от хората над 25 г. трябва да участват в процеса на учене през целия живот. Сега по данни на НСИ това правят едва 1,3% от населението в България, което е повече от 7 пъти по-малко, отколкото в страните от ЕС – 9,7 на сто. Други показатели са: делът на отпадащите по различни причини от образователната система да намалее от 16,6% през 2007 г. на 12%, а завършилите средно образование до 24-тата си година да станат 85% при 83% сега и т.н. Развитието на условия за постигане на целите на стратегията следва да се насочи в поне четири нива (степени) на трансформиращата се сега образователна система – предучилищно, училищно, висше и продължаващо образование и обучение. В степените на предучилищното и на училищното образование се придобиват основните умения и компетентности, които са необходими за успешна дейност на децата и на младите хора след постигане на зрелостта и преминаването им в света на труда и на професиите. В условията на преход към учене през целия живот е необходимо тези степени да се интегрират по-тясно – особенно в областта на задължителната подготовка за училище, която постепенно да обхване шест и петгодишните деца. Снижаването на долната граница за организирани образователни въздействия трябва да продължи в разумни и реалистични граници. Също така се приема че вече не е възможно съвременното училище да осигури подготовка, достатъчна за целия активен живот на хората. Необходима е промяна в стратегията и по-специално насочване към подготовка и мотивиране на обучаваните за продължаване на образованието (умения за учене не само във формалното образование,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 но и в неформалното и самостоятелното учене) вкл. след напускане на училището, колежа и университета. Същевременно следва да се насърчават извънкласните, извънучилищните и други алтернативни учебни дейности като възможности за увеличаване на привлекателността на училищата, овладяването на заложените в училищното образование ключови компетентности като ИКТ, чужди езици, предприемачество, засилване на обмена на информация посредством активно участие в националния образователен портал, осигуряване на високоскоростен интернет във всяко училище, разработване на електронни учебни курсове, мултимедийно обучение, разширяване на интегрираното чуждоезиково обучение и много други инициативи. За повечето вече са приети и национални програми, които обаче се изпълняват доста колебливо и недостатъчно последователно. Назряла е необходимостта от ново законодателство, както и от по ясна политическа визия и компетентно управление на образованието. Заслужено специално внимание в националната стратегия се отделя на висшето образование, на развитето на висшите училища, на тяхното интегриране със средното образование и свързването на тяхната дейност с тенденциите и потребностите на пазара на труда. Традиционно се отбелязва необходимостта от осигуряване на качеството на образованието и на научните изследвания, за създаване на условия за достатъчна проходимост между степените бакалавър, магистър и доктор, за трансфера на кредити и за по-висока национална, европейска и световна мобилност на студентите и на академичния състав и др. Предвидено беше включване на проблематиката за ученето през целия живот в Стратегия за развитие, както и в нов Закон за висшето образование, разработване на национална квалификационна рамка за висше образование, хармонизирана с Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот, приемане на нов класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, осигуряване и поддържане на качеството и обучението (развитието) на академичния състав при спазване на установени процедури за следакредитационно наблюдение и контрол на качеството и др. Свидетели сме на «изпълнението» на стратегията в тази нейна част от сегашното правителство и на резултатите от които (поне за сега) има потърпевши, но не и печеливши институции, преподаватели и студенти. Специфична насока на прилагане на стратегията е развитието на т.нар. продължаващо образование и обучение (за възрастни) и на андрагогиката. В стратегията като „възрастни”се дефинират всички граждани над 16 г., което разбира се от само себе си, не е съвсем прецизно (макар и законосъобразно) и не съответства на андрагогическите критерии и постановки. В стратегията, макар и насочена към всички, се обособяват отделни целеви групи – заетите лица, безработните, младежите над 16г.

Учене през целия живот без завършено средно образование и без придобита специалност, хората в напреднала възраст, както и групите в риск: социално слаби, живеещи в географска и социална изолация, със специални потребности, лишени от свобода, неграмотни, лица със зависимости и др. За повишаване на участието в продължаващото образование и обучение на възрастните се предвижда предприемане на действия за установяване на потребностите им от обучение и разработване на стратегии за задоволяване на тези потребности; идентифициране на специфичните групи с ниска степен на образование и без квалификация с цел включването им в различни форми на учене, осигуряване на алтернативни образователни програми за рано отпадащите от училище, подобряване на институционалната рамка за учене през целия живот чрез разширяване на възможностите за учене в клубове, библиотеки, читалища, младежки информационно-консултантски центрове, регионални и местни центрове на общността, разработване на програми и проекти, съобразени със специфичните потребности и възможности на хората с увреждания, на програми за придобиване на ключови компетентности, необходими за увеличаване на пригодността за заетост и на конкурентноспособността на пазара на труда и др. Специфична и недостатъчно развита в България насока е и създаването на необходимите условия, структури и процедури за признаване (оценяване и сертифициране) на резултатите от т.нар. предишно учене на хората, осъществявано извън формалното и неформално образование и обучение. Става въпрос предимно за осъществявано самостоятелно учене (т.нар. learning by doing), което в условията на прехода към нова система на учене през целия живот ще разширява непрекъснато своя периметър. В тази насока и Европейската комисия препоръчва да се изучава и прилага опита на Великобритания, създаден с успешно осъществените реформи в образованието. Изпълнението на стратегията ще се отчита по няколко индикатора. Това са: участие в предучилищната подготовка (дял в % на записаните в детски градини спрямо броя на децата на същата възраст), нивото на грамотност, брой на преждевременно напусналите училище, брой на завършилите средно образование, на завършилите висше образование по-специално в областите математика, природни и технически науки, степен на международната мобилност на студентите и докторантите, дял на лицата на възраст над 25г., участващи в процеса на учене през целия живот, образователна структура на населението, размер на инвестициите в образованието и обучението, дял от БВП на разходите за образование и наука, съотношението между броя на обучаваните и броя на компютрите в средното образование и др. Постигането на стратегическите цели изисква активно включване на всеки гражданин и на всяка една институция – държавна, общинс-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 ка, работодателска, синдикална, неправителствена и следва да бъде подкрепено от добре обмислен и съгласуван комплекс от мерки в регионалните планове за икономическо развитие, плановете за развитие на общините за периода 2007-2013г., оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“, „Конкурентоспособност“ и „Регионално развитие“ и др. Литература: 1. България. Индекс на човешкото развитие, ПРООН, София, 2002г. 2. България. Цели на хилядолетието, ПРООН, София, 2003г. 3. България. Национален доклад за развитие на човека, ПРООН, София, 2004г. 4. Human Development Report - Overcoming barriers: human mobility and development, UNDP, New York, 2009 5. Human Development Report –The real wealth of nations: pathways to human development, UNDP, New York, 2010 6. Катански, Ч. Състояние и развитие на човешките ресурси в България, Труд и право, №12, 2009

доц. д-р Чавдар Катански (Подбрани от автора моменти от проведените в София празнични дни на ученето през целия живот)

УПРАВЛЕНСКА И АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ Включете се в водените от автора квалификационни курсове и консултационни семинари за придобиване на V – I ПКС, за кариерно развитие на директори и пом.-директори на училища и детски градини, на учители и други специалисти, които работят или желаят да работят като мениджъри, преподаватели по теория и практика, консултанти и други в лицензирани центрове, в школи и семинари за професионално обучение на възрастни, както и по национални и европейски проекти. Програмите се реализират с гъвкава организация и в дистанционни форми на обучение и консултиране. На успешно завършилите се издава официален документ – удостоверение, образец на СУ „Св. Климент Охридски”, за придобитата компетентност със съответен брой кредити. За допълнителна информация и записване: моб: 0887 33 61 05 e-mail: chavdar_katansky@abv.bg

Учене през целия живот

Образованието на новия век – виртуално и информално І. Предизвикателствата на новия век Предизвикателството за разсъжденията по темата дойде от един разговор в чата между философ на попрището жизнено в средата и инженер по микроелектроника (microfabrication), почтително по-млад от Христовата възраст. Философът както обикновено задаваше въпроси: „Чувствам се като първолак с този Google - тепърва трябва да уча азбуката на технологиите, методите за сърфиране (учене), средствата за постигане на възнаграждаващи резултати. Чудя се, как ли ще изглежда всичко това след още десетина години? Човешкият разум дали ще бъде в състояние да се разбира с машинния? Четенето дали ще продължи да бъде удоволствие? Чатенето дали ще замени комуникацията? Часовете без компютър вероятно ще бъдат единствената свобода на личността. Човек няма ли да се самоотрече чрез собственото си творение изкуствения разум?” Инженерът търсеше отговорите от позицията на авангардния си технологичен опит: „Начинът на прогрес, който е избрало човечеството, се мотивира до голяма степен от не особено привлекателните му свойства мързел и страх. Последните могат да се дефинират още като стремеж към състояние с най-ниска енергия, покой и това е добре познат принцип в неодушевената природа, а ние все пак душа носим и ни плаши идеята да я загубим. Нашият подход на технологично превъплъщение, и по този начин усилване на отделни наши способности или липсата на такива, неизменно оставят човешкото развитие, в буквалния смисъл на думата, на заден план. Обективно погледнато, технологичната ни структура става все по-мощна и надеждна, а ние не. С други думи, постепенно загърбваме собствения си потенциал, забравяйки, че човекът е прототип на всичките си творения. Зараждането на нито една технология не е минало без тя да е била мислен модел в нечие съзнание, но това, което остава, е физическото превъплъщение, а мисловният процес си заминава като кокошката, коя-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 то снася златни яйца, а истинският смисъл е в кокошката.” Вероятно навсякъде по света се водят подобни разговори и се задават подобни екзистенциални въпроси. Защото човечеството се изправи пред неочаквани предизвикателства. „Радикалните промени във всички области на социален живот, свързани с преход към постоянни иновации, основани на научното познание, комуникационната революция, превръщаща планетата в единно информационно и културно пространство, глобализацията, водеща до своеобразна компресия на времето и пространството” (Проданов, В. 2005, с. 86) променят не само философията, но и смисловия фон на съществуващото. «Превръщането на интернет в масов и всекидневен жизнен инструмент» води до необходимостта «да се поеме и преработи, осмисли и операционализира» постоянно нарастващата информация и екзистенциализиране на «знанието като творчески рефлекс и иманентна черта на начина на живот» (Петрова, Е. 2008, с. 49-50) Въпреки че идеята за виртуалността се поражда още в разсъжденията на немския философ Имануел Кант (1724 – 1804), едва ли някой е предполагал, че само за петнадесетина години на границата между две хилядолетия няма вече да можем да живеем без аудио-визуалните технологии, които започнаха да създават свят от виртуални реалности, конкуриращи почти всичко, с което сме свикнали да живеем. Битието просто се виртуализира – стремително и безвъзвратно. А „Всяка технология си има философия, която се изразява в това, доколко технологията кара хората да използват умовете си, какво ги кара да правят с телата си, как кодифицира света, на кои наши сетива набляга и кои от нашите емоционални и интелектуални тенденции пренебрегва.” (Postman, Neil, 1998) Каква трансформация претърпяват езиците (в широк смисъл) в глобализиращия се свят при бурно развиващи се информационни технологии? От една страна, налице е мощна тенденция за унифициране на езика при интернет комуникацията, особено в чата, където се сработва общ език От друга страна, глобалната мрежа дава възможност за създаване на личен свят чрез личен сайт и сътворяване на множество от житейски светове. И в единия, и в другия случай става въпрос за създаване на текстове. Много често животът на текста е функция на контекста, но значимия текст сам си генерира контекста. Наситената с изключително много допълнителни виртуални ефекти днешна текстовост влияе върху разбирането на съдържанието й чрез атакуването на по-голям брой от петте сетива. Това в по-голяма степен биха могли експериментално да установят читателите, възпитани в епохата на печатното слово, познаващи удоволствието „да хванеш в ръце” текста. Изследванията върху дейността на мозъка от 80-те години на ми-

Учене през целия живот налия век и първото десетилетие на ХХІ век недвусмислено доказват значението на различните ключови функции на двете хемисфери. Нобеловият лауреат по медицина за 1981 г. твърди, че «всяка мозъчна хемисфера има свои собствени усещания, възприятия, мисли, възгледи, които са откъснати от опита на другата хемисфера... В много отношения всяка отделена хемисфера изглежда има свой собствен разсъдък (Картър Филип, Кевин Ръсел, 2009, с. 8). В Китай изповядват този възглед от хиляди години, наричайки двете основни противоположни линии в китайския начин на мислене ин и ян, свързвайки го не само с женското и мъжкото начало, но и с различните функции, които осъществяват двете полукълба на човешкия мозък. Дори се предлагат упражнения, пъзели и игри за трениране на баланса между тях. Различните занимания, свързани с приемане, обработка и предаване на информация, активират различни мозъчни центрове, които по различен начин отговарят на поднесената информация. Например, четенето провокира абстрактната мисъл, въображението, логиката и размишлението, докато телевизията постоянно активира т. нар. „ориентировъчен рефлекс”. Интернет като иновативна комбинация между четенето и телевизията съчетава ефектите им, но все още не може да предостави масово предлагане на аудио и видеоинформация в реално време. Ползвайки повече канали за получаване на информация, често не си даваме сметка за промените, които настъпват в нашите възприятия и когнитивни способности. Доказано е, че виртуалното четене не само прекъсва връзката между мозъка и ръката, която е от изключителна важност при ученето, но и променя взаимодействието между двете хемисфери на мозъка, които имат различни функции – дясната „да мисли по визуален начин”, а лявата „да комуникира с външния свят на основата на логически анализ”. Експерименти показват, че изследваните лица не могат да кажат с думи какво виждат на екрана, не могат да го назоват с име докато чрез ръката предметът не бъде изваден и видян от лявата хемисфера. „Лявата учи съзнателно, методологично. Дясната учи по подсъзнателен, творчески, интуитивен начин.” (Картър, Ф., К. Ръсел, 2009, с. 16-17) От което следва нашата хипотеза, че разбирането на виртуалното е различно от разбирането на реалното. Но доказването на тази хипотеза не е предмет на настоящата публикация. Всъщност тайната на виртуалното въздействие се крие в характера на „визуалните образи (които) предават информация...на едно по-дълбоко ниво, отколкото могат да го сторят думите” (Гор, Ал. 2009, с. 46) или по-конкретно: „телевизионните образи могат да активират емоционалните центрове на мозъка така, както четенето по същата тема не може да го стори.” (Пак там, с. 44). Обяснението се корени в откритието на

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 „нов клас нервни клетки, наречени „огледални неврони”, които създават физическите предпоставки да изпитваме съпричастност”. (Пак там, с. 41) Принципът на действието им е „виртуална симулация на процесите в мозъка на другия човек”. „тези клетки ...не разграничават собственото „аз” от другите”, което означава, че такива състояния на съзнанието като емпатията, съ-страданието, „съпричастието и съчувствието са „заложени” в човешкия мозък”. (Пак там.) Към списъка можем да добавим и съ-причастността, свързана с разбирането на другия. Философската значимост и смисъл да се отдели толкова място на тези съвременни феномени, атакуващи информално човека на новото хилядолетие, е че „Всяка нова доминираща среда за комуникации води до нова информационна обстановка в обществото, която винаги променя разпределението на идеите, чувствата, богатството, властта и влиянието, както и начина, по който се вземат колективни решения.” (Пак там, с. 30) Защото свободният достъп до знания генерира няколко съществени проблема: 1) за водача в информационния поток; 2) за метода на изследователско търсене; 3) за способността да се разбира; 4) за селекцията на източниците и тяхното съдържание; 5) за трансформирането на виртуалното в реално; 6) за критериите за оценка на резултатите. В този смисъл философското мислене на настоящето трябва: • да даде ключа за разбирането на битието такова, каквото то е; • да осмисли жизнения свят на човека като висша цел; • да стимулира непрекъснатата потребност от познание като начин на бъдене, което се постига чрез т. нар. информално образование.

ІІ. Понятието „информално образование” Информалното образование е третата, неотменима част от образователната триада – формално неформално, информално образование. Обосновката на теоретичното поле, дефинирането на формалното, неформалното и информалното образование, както и теоретичният модел на информалното образование и неговите приложни аспекти са предмет на самостоятелна наша публикация (Желязкова, Т., 2010, бр. 2, с. 164-180). Тук ще обърнем внимание на обстоятелството, че официалните дефиниции на трите вида образование – формално, неформално и информално са дадени още през 1972 г. от Международната комисия за развитие на образованието към ЮНЕСКО в доклад за образованието днес и утре. По-късно в Меморандум за непрекъснатото образование на

Учене през целия живот Европейската комисия по образованието (Брюксел, 2000 г.) са дадени кратки определения на трите „основни категории целенасочена образователна дейност”. За целите на осъществявания тук анализ ще приемем следните работни определения на трите елемента от образователната триада: Формално е всяко образование, което се организира, реализира и контролира в съответствие с интересите на обществените институти и държавата за предоставяне на образователни услуги (училища, университети, академии). Осъществява се структурирано в системата на основното, средното и висшето образование. То е задължително до определена степен и възраст и завършва с придобиване на квалификационна степен и общопризнат документ за постигнати резултати.

Неформално е структурирано образованието, което се организира и провежда извън рамките на формалната система в институти на гражданското общество (неправителствени организации) или частни образователни центрове и школи, цели развитието на умения на хора от различни възрасти и не се съпровожда с документ за квалификационна степен. Информалното образование е неорганизирано, неструктурирано и несистематизирано натрупване на знания, умения и навици в процеса на живеене на хора от различни възрасти. Протича извън рамките на „конвенционална” образователна среда като самоподготовка. „...образованието е процес на живеене, а не подготовка за бъдещ живот” (Дюи, Дж., 2005, с. 113). То е центрирано около придобиването на собствен житейски опит, което се случва преднамерено или непреднамерено по уникален за личността път. Спонтанността на информалното образование може да бъде стимулирана отвън, ако това представлява интерес или потребност за личността и за обществото. И въпреки, че част от базовите характеристики на информалното образование като начин на съществуване са свързани с индивидуалното, самостоятелно или своеволно учене, самообучението, самоподготовката, саморазвитието и самовъзпитанието, опитът то да се превежда на български език като „самостоятелно учене” съществено намалява обема на понятието и го прави дори заблуждаващ с езиковата си форма. Защото натрупването на информален образователен опит не е просто самостоятелно учене, а резултат от начина на съществуване и научаване чрез правене и преживяване. «Днес образованието е тясно свързано с понятието за култура и обозначава преди всичко собствено човешкия начин да се дооформят природните дадености и способности» (Гадамер, Х.-Г., 1997, с. 26) Нашето виждане за съотношението между елементите на образователната триада ще илюстрираме чрез създадения от нас нагледен модел, наречен Образователна пирамида (Фигура 1 и Таблици 1, 2 и 3).

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 9

Фигура 1. Образователна пирамида

Интерпретация на модела Таблица 1 Нива (институционална интерпретация) Първо ниво

информално

1,2,3,4,5

образование

Второ ниво

неформално

6,7,8

образование

навици, опит

отделни личности

умения/знания

професионални и граждански общности

Трето ниво

формално

образование

знания/умения

държавни институции

Таблица 2 Колони (съдържателна интерпретация) Централна колона (синя)

формално

познавателно

3,7,9

образование

израстване

Странични колони (жълти)

неформално

професионално

2-6, 4-8

образование

развитие

Крайни колони (червени)

информално

житейски опит

1,5

образование

Учене през целия живот Таблица 3 Карета (процесуална интерпретация) Червени карета

автентично информално образование, придобито в

1, 5

процеса на живеене, без взаимодействие с другите две форми на образование

Оранжеви карета основа на неформалното образование, вградено в - 2,4

информалното образование

Жълти карета

автентично неформално образование, надградено над

6,8

информалното образование

Лилаво каре

основа на формалното образование, вградена в

информалното образование, взаимодействие между формалното и информалното образование

Зелено каре

взаимодействие на формално и неформално образование

7 Синьо каре

автентично формално образование, надградено над

информално образование (първо ниво) и неформалното образование (второ ниво)

Дължините на хоризонталите илюстрират продължителността на всеки вид образование, когато то се интерпретира в рамките на един човешки живот. Височините на вертикалите илюстрират степените на образователно надграждане. Всяко квадратче подлежи на самостоятелна интерпретация, ако го възприемаме като част от житейска стълбица, която позволява на всеки индивид сам да избира комбинациите от форми и степени на образование. Цветовете се получават от наслагването на трите основни цвята (червено – информално образование; жълто – неформално образование; синьо – формално образование), което илюстрира взаимната преплетеност на трите форми на образование. По-подробно Образователната пирамида е разгледана в друга наша публикация (Желязкова, Т., 2010, бр. 1 и на CD). В перспективен план анализът на структурната Образователна пирамида може да се насочи към нейното динамизиране. За това ще ни помогне съпоставката между трите форми на образование, която сме оформили в таблица (Таблица 4). За изготвянето

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 на таблицата е използван паралела между формалното и неформалното образование в първите две колони на таблицата, осъществен от Рене Кларийс в обзорната му студия към сборника „Свободното време и неформалното образование” (Clarijs, R., 2008, р. 33-32). Третата колона е авторска и чрез нея се завършва системността на логическата триада на образователните форми, а характеристиките им са структурирани в четири раздела. Таблица 4 Съпоставителна таблица между трите форми на образование ФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

НЕФОРМАЛНО

ИНФОРМАЛНО

ОБРАЗОВАНИЕ

Организация 1

Държавата решава за

Избор на участниците

Личен избор

Еднакво практически във

Различно от град до град,

Строго

всички страни

от регион до регион

индивидуално

В специални образователни

На различни места

Навсякъде

Обединено с ежедневния

Самият живот

обучението 2

институции 4

Отделено от живота

живот 5

Ограниченост във времето,

Част от обучението през

Съществува-

завършеност

целия живот

нето (бъденето) е обучението

Задължително

Доброволно

Своеволно

Пълна заетост

Частична заетост

Постоянна заетост (бъдене)

Субординационни

Открити и приятелски

Житейски

отношения

Учене през целия живот 9

Самоутвърждаваща се

Качеството се определя от

Качеството е

система: качеството се

участниците

резултат на

определя от самата система

самооценка

(професионалистите, а не обществото) 10

Скъпо

По-евтино

Безценно

Недемократично

Ново измерение на

Властта произтича

демокрацията

от субекта

В центъра е обучаващия се

В центъра е Аз-ът

Един ръководител на 30

Един ръководител на 15

Ръководител сам на

деца

себе си

Голямо количество

Мотивация от участниците,

Лична мотивация

немотивирани обучаващи се

защото е свободно (весело)

(забавно)

В центъра е преподавателя и учебното заведение

(скучно)

Образователен процес 15

Строга задължителна

Гъвкава система

система

Строго и сериозно

Без система (не винаги)

Приятно и без напрежение

На принципа на удоволствието

Предварително планувана

Отворен финал

цел

Непредсказуем резултат

Предписан учебен план

Лична включеност

Без план

Цел: изпълнение на учебния

Цел: възпитание на

Цел: саморазвитие

план + висок процент

отговорни граждани

и самовъзпитание Не е система, а

успешни учащи се 20

Стресова система

Системата създава предохранителен ефект

персона

Обучение чрез умствена

Обучение чрез практиката

Обучение чрез

дейност

опита

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 22

Опитомяване + дисциплина

Свобода+

Избор +

+ повторение

самоактуализация +

изява +

социална трансформация

изключителност

Образование - участие

Образование -

Образование – послушание

бъдене 24

Управлява се чрез

наказания

любопитство

удовлетвореност

Принцип на червения молив

Принцип на поощрение

Принцип на

Образованието – това е

Образованието –

повторение на правилни

търсене на отговори

това е поставяне на

удовлетвореността

отговори 27

въпроси

Един тип образование за

Разнообразие от типове

Избран личен тип

Използва различни

Всяко нещо може

всички участници 28

Основано предимно на писмени материали

материали

да бъде материал

Избирателност

Възможност за изява на

Лична изява

всеки

Индивидуален подход

Връзка със семейството

Личностен подход

Индивидуална

Колективно развитие и

Саморазвитие

съревнователност

отдих

Насоченост към резултата

Насоченост към процеса

Насоченост към същността

Оценка от преподавател/

Оценка от връстниците

Самооценка

учител

Съдържание на образованието

Традиционализъм: адаптация към обществени

Насоченост към развитие

Насоченост към лични ценности

ценности

Учене през целия живот 35

Насоченост към бъдещето:

Фокусираност към днешния

Научаване тук и

„научи днес – използвай

ден

сега

Съвкупност от подходи

Възможност за

утре” 36

Ориентирано само към когнитивния подход

всякакви подходи

Обучение чрез факти и

Придобиване на навици и

Използване на

цифри

компетенции

знания, умения и навици

Стандартни задачи

Възможност за избор

Всякакви задачи

Резултати от образователния процес

Същност: да знаеш и да

Същност: значимост

Същност: да бъдеш

Професионално

Образование, ориентирано

Образование,

ориентирано образование

към развитие на личността

ориентирано към

Ориентация на средното

Индивидуален подход: от

Аз-ът е критерия

ниво

инвалида до надарения

Вас ви развиват

Вие се развивате сами

умееш да възпроизведеш 40

успешно живеене

Вие сте развитието

Разделение

Обединение

Цялостност

При завършване се издава

Понякога се издава

Няма писмен

социално значим документ

сертификат

документ

Посочените в третата колона характеристики на информалното образование илюстрират значението на индивидуализацията в съвременния образователен процес. „Индивидуализацията, което е една от основните характеристики на модернизацията, започва с елиминирането на посредниците между човека и Бога.” (Христова, Ст., 2007, с. 67). Затова и най-съществените характеристики на информалното образование могат да се обобщят като: • научаване чрез правене (learning by doing) и преживяване; • постоянен поток от персонални иновации; • ориентирано към развитие на т. нар. меки умения; • резултати, насочени към: избор на посока в живота; разширяване

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 на познавателните хоризонти; развиване на социални умения; активно гражданство; интеграция в обществото.

ІІІ. Поглед към перспективите Авторът на „четирите култури на образованието” (експертна, инженерна, пророческа и комуникативна) Вартер Леерман прави опит да синтезира мненията за съдържанието на понятието „образование” като „средство за изграждане на ценности и убеждения”, „фактор за развитие на рационалното мислене и солидни познания”, „осигуряващ професионални умения” или „активатор на задрямали потенциални възможности”, след което го дефинира като „производство на разнообразни културни стоки, които човек придобива вкъщи и особено в училище и които позволяват на „образованите” да се справят с личните си и социални проблеми” (Леерман, В. 1993, с. 7-8, курсивът е на автора). Преди края на първото десетилетие на ХХІ век човечеството осъмна в глобална криза – финансова, след това и икономическа. Оказа се, че неочаквано “дневният ред” на света може да бъде променен бързо и безвъзвратно. Ражда се нова парадигма, според която “ред, безредие и организация трябва да се мислят заедно” (Морен, Е. 2000, с. 99). Културният шок, който обхвана света, все още няма свой аналог в човешката история, но говори за криза на разбирането и в този смисъл е гореща точка за анализ, насочен повече към прогностични, отколкото към реалистични резултати. Необходимостта от нова мисловна конструкция ще намери своята основа в информалното образование като начин на съществуване, защото всеки по различен начин „преживява” кризата и я осмисля. Докато специалистите изчакват развитието на процеса, за да го интерпретират като нещо външно на себе си, неспециалистите са вътре, в осъществяването на процеса и оцеляването им е форма на постигане на разбирането за онази същност на битието, която е най добра за тях като трансформиран уникален житейски опит чрез „самопроблематизирането на всекидневния живот” (Коев, К., 2003, с. 49 – курсив на автора). В „Речник на ХХІ век” на Жак Атали няма думата „разбиране”, но има „развлечение”, от чието тълкуване става ясно, че „никой вече няма да приема да полага усилие, без да бъде възнаграден, ...без да бъде съблазнен” (Атали Ж., 2000, с. 195). Защото живеем в „Епохата на достъпа. Новата култура на хиперкапитализма, в която целия живот е платено преживяване” (Рифкин, Дж., 2001) и главната цел е купуване на достъп до самата същност на човека, но не в неговата антропологическа същност (виж Динев В., 2000 и 2002), а в модуса му на

Учене през целия живот човешки капитал. Поради тази причина в новия модел на цивилизация информалното образование като начин на съществуване ще засилва своята роля като неотменно право на индивидуалността да бъде себе си. „Образованието трябва да бъде схващано като продължителна реконструкция на опита; процесът и целта на образованието са едно и също нещо” (Дюи, Дж., 2005, с. 116) На базата на сравнителен анализ между действащата „капиталова икономика” и новопоявяващата се „икономика на знанието” проф. Уилям Халал (William Halal) от американския университет “Джордж Вашингтон” предлага единадесет принципа за начина, по който новото знание функционира, част от които са: 1. Знанието може да се създава от всеки. То „отваря широко вратите за таланта на всеки, който може да направи принос и да увеличи общия фонд на знанието в света” (например Wikipedia). 2. Знанието се разпространява евтино. 3. Знанието нараства, когато е споделено. То е „невидим материален актив, който нараства, колкото повече се употребява”. 4. Знанието е неизчерпаем ресурс. То не познава монопола, практически е свободно и неограничено. „Резултатът е виртуален цикъл, при който знанието стимулира иновациите, които стимулират знанието, ... и така до безкрай.” (Лозев, К., П. Лозев., 2003, с. 55-56 – курсивът е на авторите) Тази нова образователна парадигма неизбежно води до пречки пред разбирането, които се коренят в насажданите чрез формалното образование сценарии и стереотипи на социалните и хуманитарните науки. Гарднър смята, че «погрешното разбиране ще е неизбежно дотогава, докато преподавателите демонстрират амбицията да «обхванат всичко» и предлага подходи за окуражаване на разбирането, като наблюдение в научни музеи, чиракуването, конфронтация със стереотипното мислене чрез запаметени алгоритми. Автентичният опит в различни по вид контексти води до мониториране на «собствените интуитивни теории» и култивиране «навици за разбирането» в зависимост от две образователни цели: постигане на «определени, ценени роли, присъщи на зрелия човек» и «да станат добри граждани» (Гарднър, Х., 2004, с. 160-163). А да си добър гражданин днес означава да можеш да намериш своето място в пазара на труда, в местната общност, в интелектуалната надпревара за отстояване на най-доброто от собственото «Аз». Екип на Майкъл Дюренфур, световно известен американски професор, работещ за структура на ЮНЕСКО, осъществява в началото на 90-те години на ХХ век спектрален анализ на потребностите на американските работодатели от актуално подготвени работници. Екипът диференцира седем основни фактора и 61 компетенции. В списъка

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 влизат: 1) знаене и владеене на определена технология; 2) основни умения за работа с компютър; 3) знание къде да се намери, как да се извлече и оформи в подходящ вид необходимата информация; 4) умения за ефективна работа в екип 5) умения за систематично откриване и решаване на проблеми; 6) демонстриране на развити умения за слушане и конструктивна обратна връзка при общуване; 7) демонстриране на подходящ облик; 8) етично поведение (честност, заслужаване на доверието); 9) постоянство, отговорност; 10) инициативност. (Георгиева, В., 2005, с. 218-219) Докато „в страните от ЕС се дефинират следните осем ключови компетенции: • комуникация на роден език; • комуникация на чужди езици; • математическа компетентност и основни познания в областта на природните науки и технологиите; • дигитална компетентност (информационни и комуникационни технологии); • умения за учене; • социални и граждански компетенции; • инициативност и предприемачески умения; • компетенции в областта на културата и на творческите изяви.”( Национална стратегия за учене през целия живот (уцж) за периода 2008 – 2013 година, с. 6) И всички тези компетенции все по-трудно ще се формират само и единствено в структурите, призвани да осигуряват формалното образование. Няма да са достатъчни и усилията на многобройните предприемчиви организации да предоставят неформално образование с професионална насоченост. Ако личността не осъзнае уникалността на собствените си потребности и не се убеди, че образованието не е рамкиран пространствено и времево „насилствен” процес, а начин на съществуване и учене през целия живот, нейният успех винаги ще стои под въпрос. Животът е най-голямото училище и отличниците в него са тези, които максимално добре се възползват от възможностите, които в различни етапи от жизнения път им дава образователната триада – формално, неформално и информално образование. д-р Таня Желязкова – Тея Член на Съюза на учените в България

Учене през целия живот Литература: 1. Атали, Ж. Речник на ХХІ век. С., 2000. 2. Гадамер Х. Г. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен, ЕА, 1997. 3. Гарднър, Хауард. Нова теориа за множествените интелитентности на 21. век. С., 2004. 4. Геогиева, Ваня. Образователен маркетинг. Благоевград, 2005. 5. Гор, Ал. Атака срещу разума. С., 2009. 6. Динев, Валери. Философска антропология. Първа част. С., 2000. 7. Динев, Валери. Философска антропология. Втора част. С., 2002. 8. Дюи, Джон. Моето педагогическо кредо. - Философски алтернативи, 2005, кн. 1. 9. Желязкова, Таня. Информалното образование като значим елемент от образователната триада. - Стратегии на образователната и научната политика, 2010, бр. 2, 164-180. 10. Желязкова, Таня. Образователната пирамида. - Иновации в обучението и познавателното развитие. Образование и технологии, 2010, бр. 1 и на CD. 11. Картър Филип, Кевин Ръсел. Как да балансираме дейностите на мозъка. С., 2009. 12. Коев, Кольо. Елементарин форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалноноучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век. С., 2003. 13. Леерман, Валтер. Четирите култури на образованието. С., 1993. 14. Лозев, Камен. Петър Лозев. Знанието като ценност в съвременния свят. В: Европейски ценности. Сборник на ЮЗУ, Благоевград, 2003. 15. Морен Е. Мислещата глава. Преосмисляне на реформата. Реформиране на мисленето. С., Полис, 2000. 16. Национална стратегия за учене през целия живот (уцж) за периода 2008 – 2013 година. Република България, 2008. http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/ documents/strategies/LLL_strategy_01-10-2008.pdf - 101109 17. Петрова, Елена. Европеизацията и знанието. В: Философия и евроинтеграция. Общество на знанието. С., 2008. 18. Проданов, Васил. Бъдещето на философията. С., 2005. 19. Рифкин, Джереми. Епохата на достъпа. Новата култура на хиперкапитализма, в която целия живот е платено преживяване. С., 2001. 20. Христова, Станка. Стопанският етос на юдаизма и „духът на кипитализма”. В: Траектории на етиката. Сборник в чест на проф. дфн Кирил Нешев. С., 2007. 21. Clarijs, Rene (ed.). Leisure and Non-Formal Education. Prague, 2008. 22. Postman, Neil. Five Things We Need to Know About Technological Change. – Proceeding of the New Tech, March 27, 1998. (Цит. по Гор, Ал. Атака срещу разума. С., 2009, с. 29)

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010

Начално училище

Иновационни тенденции в музикално-образователния процес В края на XX век и началото на XXI, в световното обществото настъпиха значителни промени, свързани с навлизането на информационните и комуникационни технологии в ежедневието на хората. „Прогнозите за « Третата вълна « в нейното развитие - идването на ерата на информационното общество - се сбъднаха неочаквана бързо. Именно 90-те години ще останат в културната история поне с две неща: всеобщото проникване на компютърната мултимедия в бита и също - всеобщото влияние на глобалната мрежа Интернет” [Л. Кавалджиев, 1994, с. 3-22]. Навлизането на новите технологии предполага тяхното използване във всички сфери на обществения живот и в частност – в образователната система. В своето историческо развитие образованието изминава дълъг път, отразявайки нуждите на обществото в различните етапи от неговото развитие. Според Л. Милков и З. Марков водеща роля за еволюцията му имат откриването на печатното слово от Йохан Гутенберг (1453 г.) и дидактическата система на Ян Коменски (1632 г.). След появата им и промените в Европа XVI – XVII век образованието се запазва относително непроменено до края на XX век. Новите аудио-визуални средства не изместват традиционния хартиен учебник, те само го допълват. Пасивната форма на обучение, в която учителя използва лекционен подход, а ученикът е до голяма степен пасивен участник, господства до края на двадесети век. „Колкото по-точно и по-пълно се възпроизвеждаше съдържанието на учебника, толкова за по-успешен се считаше ученикът. Останалата информация, която беше вън от учебника, се считаше за ненужна или невярна. В много случаи тази информация биваше недостъпна за учениците и студентите по ред причини – големи разстояния и недостатъчно по обем разпространение, езикови бариери, високи цени на научната литература, списанията и книгите“ [Л. Милков и З. Марков, 2002, с. 51]. С навлизането на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието ситуацията се промени. „Достъпът до ин-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 формация се осъществява чрез посредничеството на компютъра, чрез изграждането на различни електронни мрежи, чрез осигуряването на софтуерни продукти, гарантиращи по-голям достъп до информацията и предлагащи много повече алтернативи, от който и да е учебник. Чрез ИКТ обучаемите могат и получават достъп до огромен брой информационни източници, до електронни библиотеки, книги или списания от целия свят по всяко време на денонощието“ [Л. Милков и З. Марков, 2002, с. 52]. По отношение на музикалното изкуство никога досега в развитието на съвременния свят не е имало достъп до толкова много информационни и образователни източници. Например сайтът http:// www.youtube.com, с огромното количество видеоматериали в него – уроци, изпълнения, коментари – се превръща в учебно помагало на музикалните педагози и учащите. Там те могат да видят и сравнят различни изпълнители, жанрове и стилове, да обогатят културата си с музика от цял свят. В своята статия „Информационните и комуникационни технологии в образованието”, Л. Милков и З. Марков правят анализ на очертаващите се тенденции в педагогическата област в европейски и световен мащаб, като формулират и прогнози за наложителните промени и в нашата образователна система. Те казват: „С новия век започва нов етап в развитието на обществото – етап, в който информационните и комуникационни технологии ще играят все по-значителна роля в живота ни”. И още: „Все по-дълбокото навлизане на високите технологии в различните сфери на човешката дейност изисква наличието на добре подготвени кадри, владеещи уменията да работят с новостите” [2002, с. 49]. Образователните стратегии, разработвани от Европейската комисия, съдават предпоставки за изследване и внедряване на информационните технологии в обучението. И тук не става въпрос за изучаването им в отделен предмет – “Информационни технологии”, както е в момента реалността у нас, а за цялостното им интегриране в обучението по различните предмети, чрез изпозване на мултимедия, хипермедия и съвременни технически средства. Поради своята специфика предмета „Музика” дава възможност за използване на мултимедията при различните музикални дейности в условията както на формалното, така и при неформалното обучение по музика. Специализиран софтуер позволява да се слуша музика, да се създават плейбеци в MIDI формат, които могат да бъдат представени в различни темпа (забързани, забавяни) или транспонирани в зависимост от учебните нужди. Чрез използване на Интернет търсачки учащите могат да достигнат до информация относно различни музикални явления, да получат достъп до богати база данни. А. Георгиев смята, че използването на световната комуникационна мрежа предоставя невиждани до преди съществува-

Начално училище нето ú възможности за достъп до музикално-информационни източници [2002, с.7]. Според Т. Пломп [1997, с. 394-413] съществуват три фази на разпространение на технологиите в обществото като цяло и в образованието в частност:  Във фазата на заменяне технологията автоматизира съществуващите практики на преподаване. Тя служи за вече установени дейности в образованието. В сферата на музикалното образование пример е замяната на аудионосителите – плоча – касета – диск – Интернет; замяната на хартиен носител на текст с електронен; аналоговият видео и аудио запис се заменя с цифров такъв. Тази употреба обаче не внася действителна промяна и и следователно не може да задоволи истинските нужди на образованието в информационното общество.  Нови методи на преподаване започват да се появяват във фазата на преход. Те могат да бъдат например контакт с преподавателя и останалите учащи във виртуалното пространство, размяна на музикални файлове чрез електронна поща и други. В тази фаза технологията служи на дейности, за които тя не е била специално предназначена, и поставя под въпрос старата практика.  При последната фаза - трансформация, технологията поражда ситуации на преподаване, които са напълно нови и старите навици могат да се превърнат в отживелици. Лекционния подход се заменя с интерактивен такъв, като мултимедията, въздействаща върху повече рецептори, заема водещо място в обучението по музика. Навлизат новите форми на дистанционно и електронно, на модулно обучение, работата по проект и в екип, свързани с развитие на творческото мислене в решаване на конкретен проблем, изместват подходите, свързани с наизустяване на факти. Ситуацията в България ни поставя във фазата на преход. За трансформацията на образованието педагози и методисти разработват иновационни решения в различни сфери на педагогиката. Те са главно в две направления – разработване на дидактически мултимедийни помагала и подготовка на кадри за работа с тях. „Училището и университетът трябва да са първите институции, които подготвят обществото за нова информационна вълна, за масовото навлизане на техники и технологии във всички области на човешкия живот” [Милков, Л. 2005, с. 3-15]. Разработките на музикални педагози от Софийския, Пловдив-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 ския, Шуменския университети са необходимите крачки, които да отведат музикално-образователната ни система до ниво, съответстващо на европейските ни стремежи. За да заемем своето достойно място в информационното общество! литература: 1. Георгиев, А. MIDI-технологии и приложение на програми секуенсъри. -С., Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2002. 2. Кавалджиев Л. Съвременната музикална терминология като информационна система. -В: «Българско музикознание», 1994, № 2, 3-22. 3. Милков, Л. Иновационна дейност и информатизация на образованието, -В: «Педагогика», 2005, № 8, с. 3-15. 4. Милков, Л., Марков, З. Информационните и комуникационни технологии в образованието, -В: «Педагогика», 2002, № 5, с. 48-60. 5. Пломп, Т. Нови походи в преподаването, ученето и използването на информационните и комуникационните технологии в образованието. -В: «Перспективи», том XXVII, №2/3, 1997, с. 394-413.

Владимир Михайлов СУ „Св. Климент Охридски” – ФНПП

Детска градина

Диференцираното заплащане на учителския труд в детската градина и отговорността на директора Националната програма „Диференцирано заплащане”, приета с решение на МС № 339 от 26.05.2008 г. се реализира като елемент на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищно възпитание за периода 2006-2015 г. и цели обективно оценяване на постигнатите резултати от труда на учителите и съответно заплащане. Наблюдаваме няколко новости: 1. Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити разпределя получените средства за диференцираното заплащане между детските градини, училищата и обслужващите звена пропорционално на броя на децата /учениците/. Този механизъм е положителен и обективен, тъй като за първи път се дава възможност да се отчете реално и да се възнагради труда на учителите, които работят със завишен брой деца. 2. Въведено е изискване участниците в процеса на диференцираното заплащане да са в трудово правоотношение със същия работодател към момента на определяне на допълнителното трудово възнаграждение. 3. Комисията за определяне на резултатите от труда на учителите се избира от педагогическия съвет, без предложение на директора. По отношение цифровите измерения на програмите за 2006/2007 г. и 2007/2008 г. се наблюдават съществени разлики в полза на настоящата програма: 2006/2007г. 15,1 млн. лв

2007/2008г. 44 млн. лв.

Педагогически специалисти, участващи в програмата Бенефициенти Първи модул - учители

102 389 души

98 914 души

96 733 души 13,1 млн.лв.

93 330 души 39 млн.лв.

Втори модул - директори

5 656 души 2 млн.лв.

5 584 души 5 млн.лв.

Общ бюджет на програмата

Един от акцентите на системата „Диференцирано заплащане” е първостепенната значимост на педагогическите кадри в националната образователна политика за качествено образование. Образованието и

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 училището на 21 век притежават знака на индивидуалността, диференциацията, качеството и плурализма, които изискват всеки учител, всеки ученик и всяко училище да се обозначават със свой облик, да формулират и осъществяват своя мисия, цели, задачи. Респективно, успехите и постиженията на образователната организация и личният принос на всеки един учител за престижа на заведението и на децата /учениците/ следва да намери израз и в заплащането на положения труд и усилия, да се отчете и оцени професионално-кариерния и квалификационен статус на учителя, като завършено образование, системно повишаване на квалификацията, притежавани сертификати, допълнителни дипломи извън изискуемото образование, публикации и пр. Трудът на учителя е преди всичко педагогически. Същевременно учителят е и служител в образователна организация, в която се изпълнява законоустановения ред в държавата. Оттук следва учителят да се оцени и в по-широк аспект, от гледна точка не само на педагогическата, а и на административната дейност, свързана с изпълнението на законите, нормативните разпоредби и административни актове, въведените допълнителни правила относно съдържащите се в закона правни норми: трудова дисциплина, спазване на вътрешния правилник за дейността на заведението, изпълнението на длъжностната характеристика и пр. В цялостната оценка на труда на учителя следва да залегнат и констатациите от прекия и косвен педагогически контрол, изразяващ се в непосредствените наблюдения върху работата на учителя и воденето от него на задължителната училищна документация, свързана и с дейността на детското заведение /училището/ и персоналната педагогическа дейност. Чрез картата за оценка на труда на учителя, в която се имплицира индивидуалната оценка на всеки учител ще се представи реалната картина на процеса на обучение и възпитание и на базата на това ще се направят конткретни изводи за цялостната дейност на отделното заведение. Изключителната отговорност е на директора – председател на комисията, тъй като той организира цялостната дейност по определяне на допълнителното трудово възнаграждение на педагогическите специалисти. Комисията ще го подпомага при определянето на резултатите от труда на учителите. Отговорността лично на директора включва той да предложи критерии по заложените в програмата показатели, които да отговарят на спецификата на детското заведение. Това е най- сложният момент, защото от показателите и критериите ще зависи доколко ще бъдат отчетени всички страни на цялостната дейност на заведението, всички силни страни на отделния учител. Диференцираното заплащане не би следвало да се схваща като един пореден финансов акт. Учителят винаги се е

Детска градина интересувал най-вече за своя престиж, за постиженията, които отбелязва, за оценката на потребителите /и партньори/ в неговата професионална дейност - деца, родители. Ето защо той ще бъде удовлетворен не толкова от допълнителното трудово възнаграждение само по себе си, а от оценката на неговия труд, която да бъде преди всичко обективна, комплексна и всеобхватна, да отчита приноса му за развитието на организацията като цяло, както и напредъка по отношение на неговия професионално-квалификационен статус. В ППЗНП са дефинирани основните задължения на учителя: 1. Изпълнява задълженията си, определени в КТ, в нормативните актове в системата на образованието и длъжностната характеристика. 2. Изпълнява нормата за задължителна преподавателска работа, определена с наредба на министъра на образованието и науката. 3. Изпълнява решенията на педагогическия съвет, както и препоръките на контролните органи на регионалния инспекторат. 4. Опазва здравето и живота на учениците и децата по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от детската градина. 5. Учителят повишава професионалната си квалификация. 6. Учителят не може да нарушава правата на детето, да прилага форми на насилие и пр. Критериите, които директорът ще предложи, следва да са обвързани пряко с посочените по-горе законови задължения на учителя. Основни принцип при оценката, която директорът, подпомаган от комисията ще даде на всеки учител, са ОБЕКТИВНОСТ и СПРАВЕДЛИВОСТ. Оценката, която ще получи учителят, може да го удовлетвори, може положително да го мотивира, но може и да донесе разочарование, ако тя е необективна и несправедлива. Това би рефлектирало негативно в бъдещото развитие на учителя и на организацията, вкл. на педагогическия екип. Твърде сложна е задачата на директора в този случай, поради това, че липсва практически опит за такъв вид оценка. За първи път се прави допълнително възнаграждение, основано на диференциация в зависимост от знанията, уменията, компетентностите и обвързани с резултатите от труда. За първи път чрез националната програма се дава възможност на образователните организации сами да определят критериите за оценка, за да се откроят спецификите, отликите, предимствата пред другите от системата. И това е най- силният аргумент тя да бъде възприета като демократичен механизъм за диференциация. И не на последно място - да не забравяме основната цел и послание на програмата - първостепенната роля на учителя и постигане на по-висока ефективност, по- високо качество на образованието и на педагогическата практика. В процеса на оценяването да търсим и открием всичко

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 положително, позитивно и резултатно. Предоставям Картата за определяне на допълнително трудово възнаграждение на детските учители в ОДЗ № 2 „Звънче”, София с надеждата това да е скромен принос към опита на директорите в толкова сложната и отговорна тяхна мисия за диференцирано оценяване на труда на /детския/ учител. Основателно може да се твърди, че в условията на нарастваща конкуренция ОДЗ № 2 „Звънче”, София завоюва свой „запазен знак”, авторитет и имидж на качествено детско заведение. От съществено значение е няколкогодишният допълнителен ангажимент на педагогическия екип с учредения към детското заведение Родителски алианс. За целта всеки учител отделя време, енергия, усилия и отговорност. Инвестирайки по този начин, учителят очаква напълно заслужена оценка. Ето защо в т.3.3. и 6.1. от картата е отделено специално място за оценка на подобна дейност на учителя. Това е само един пример за управленско насърчаване на педагогическия екип и за това как в картата може да се отразява спецификата на работата в детското заведение.

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ”ДИФЕРЕНЦИРАНО ЗАПЛАЩАНЕ” ОДЗ №2 „Звънче”, гр. София КАРТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ 2007/2008г. НА.............................................................................................................................................. УЧИТЕЛ В...............................................ГРУПА................УЧЕБНА ГОДИНА....................... ................................................................................................................................................... /град, община, област, район/......

Детска градина

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010

Детска градина

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010

Детска градина

КОМИСИЯ:

1……………………. 2………………….... 3……………………. 4…………………….. Цеца Георгиева, директор на ОДЗ № 2 „Звънче”, София

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Фалшиви дипломи на килограм 24 часа/30.11.2010

Бизнесмени, мутри и любовниците им масово си купуват документи за висше ПРОБЛЕМЪТ с т.нар., фалшиви дипломи има две страни международна и национална. Не познавам въпросната чиновничка, обвинена във фалшификация. Не се и мазня на баща й, защото бил колега на премиера. Само като дядо на трима внуци й пожелавам да й е живо и здраво бебенцето. В качеството си на дългогодишен преподавател и 3 години и.д. шеф на комисията по исторически науки на ВАК обаче познавам методологията на признаване на чуждестранни дипломи. Представя се справка за съответните дисциплини и - много важно - учебните часове, в които са изучавани. И ако имаш над 80% съвпадение и на двете с нашите изисквания, ти се признават. Ако не - сбогом. От тази гледна точка има две хипотези. Първата е, че съответният чиновник от Министерството на образованието не си е свършил работата както трябва. Сиреч, не е направил необходимите проверки. Или, какъвто е по-честият случай, е дал легализация на доверие срещу пари. Втората хипотеза е, че във „фалшификацията“ на дипломата е участвала и германската страна. А тъй като ние, българите, сме дълбоко привикнали с немската пунктуалност, сме се предоверили. Т.е., забравили сме, че от 20 години в Германия живеят достатъчно много нашенци, които да развалят и иначе прекрасната немска нация... И ако ще става дипломатически скандал, да не забравяме, че в основата му сме пак ние. Толкова по този въпрос. Защото, ако става дума за една чуждестранна фалшива диплома, у нас

тази стока наистина върви на килограм. Защо се откриха несметно количество частни университети? Ами много просто - за да издават дипломи на всякакви новопоявили се „бизнесмени“, мутри и техните държанки, висши държавници и т.н. Отворете сивитата им и ще разберете. Тридневен курс и те вече са „магистър по...“, петдневен -„юрист с...“ Направо ме ужасява мисълта, ако вземе да ме оперира металург с 10-дневен курс по хирургия... Пак като човек от занаята знам поне 6 университета (4 в Северна България и 2 в Южна), които наистина са си печатници на дипломи за висше образование. Знам и защо. Първо, защото заплащането на един добър професионалист университетски преподавател е толкова смешно, че той е принуден на всякакви компромиси, за да оцелее. Второ, защото т.нар, нови бизнесмени видяха и в образованието ниша, от която да се печели. Трето, защото поради криворазбрания местен патриотизъм на депутатите от различните региони вече СПТУ означава не „Сульо и Пульо тръгват на училище“, ами направо -на университет. Изход, разбира се, има. Или нов закон за висшето образование, или връщане към стария от 1995 г. Или ревизия на всички новооткрити „висши училища“ със съмнително потекло, или закриване на Националната агенция за акредитацията им, щом не може да отсее зърното от плявата. Или университети в истинския смисъл на тази дума (да преподават в 4-те направления на знанието, т.е. хуманитарно, техническо, медицинско и природно), или висши „бакалии“ по печеливши професии. Или държава с няколко наистина елитни висши училища, или дипломи на килограм срещу заплащане. Това е.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 Никой не проверява за фалшиви чужди диплом Дневник/30.11.2010

Комисията за легализиране на чуждите дипломи не проверява тяхната автентичност. Това се разбра от думите на министъра на образованието Сергей Игнатов, към чието ведомство е структурата, единствено оторизирана за тази дейност. Така излиза, че на практика всеки може безпроблемно да завери в нея сравнително добър фалшификат от което и да било учебно заведение извън България. Поводът за това изяснение е скандалът с бившия директор на Държавен фонд „Земеделие“ Калина Илиева, заела поста с фалшива диплома от Висшия институт по техника и икономика в Берлин. От института публично обявиха, че печатът и подписът на ректора в представения от нея документ са фалшифицирани, а българската и германската прокуратура започнаха паралелни разследвания. Процедурата, по която комисията работи, „не включва проверка дали дипломата е фалшива или не“, тя се прави само „ако се появят съмнения“ и „тогава се прави запитване до съответния университет“, каза в понеделник Игнатов пред БНТ. По думите му при легализация се проверява само „дали има такова висше училище, дали то е легитимно и дали изискванията за конкретната специалност съответстват в известна степен на тези в България“. Бившият зам.-министър на образованието Ваня Добрева(подписала злополучната диплома през 20о8 г.) разказа друго пред „Дневник“. Тя посочи, че комисията по принцип е длъжна да направи насрещно запитване до университета дали оттам е издадена дипломата. „Ако дипломата има апостил - знак за достоверност, това за нашите експерти означава оригинална диплома, но въпреки това те са длъжни да си направят запитване и да проверят дали съответното училище е издало дипломата“, каза Добрева. Обясненията на Игнатов влизат в противоречие и с наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование в чужбина, по която работи комисията. Според чл. ю първата

стъпка в процедурата е„проверка на автентичността на документите“, а според чл. 12 дипломата може да не бъде призната, ако „след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование“. Министерството обясни, че при „проверката за автентичност“ се разчита, че документите за дипломата са легализирани и имат т.нар, апостил. И само ако са налице „основателни съмнения“, се прави изрична проверка. В случая с Илиева явно не е имало съмнения. „Нашата агенция е проверила има ли такъв университет, дали всички знаци по тази диплома му съответстват“, каза още Игнатов, изпадайки в поредно противоречие, тъй като според берлинския институт са фалшифицирани именно основните„знаци“-печатът и подписът на ректора. „Оригиналният ни печат не е клеймо, а специален печат“, каза за в. „Труд» пресаташето на университета Гизела Хютингер. Което означава, че ако наистина е била направена проверка за съответствие на знаците, разликата в дипломата на Илиева е щяла да бъде забелязана. На въпрос спокоен ли е, че другите дипломи, легализирани от министерството, са редовни, Игнатов отговори: „Аз мога да бъда спокоен единствено дали е спазена процедурата. Досега процедурата не включва проверка дали дипломата е фалшива или не.“ По думите му отговорността за фалшивата диплома е единствено на Калина Илиева. Описаната крайно облекчена процедура за легализация на дипломите породи и друг въпрос - на какво тогава се дължи обичайното й бавене с з до 8 месеца, въпреки че по закон трябва да приключи в едномесечен срок.

80% от фирмите не искат да инвестират в наука Монитор/29.11.2010

Около 80% от фирмите в страната нямат никакъв интерес да инвестират в български научни разработки. Това сочат резултатите от изследване на

От брой в брой “Алфа рисърч”. Според експертите причините за липсата на интерес са ниската информираност за българските научни постижения, слабото развитие на българските фирми и недостатъчните капитали за подобни инвестиции. Публикуваме мнения по темата от интернет форумите. Редакцията на „Монитор” не се ангажира с позиция. Използван е форумът на dir.bg. M: Заради ограничените средства би било възможно да се инвестира само в дребни разработки, а конкуренцията със страни, където инвестирането в наука и въвеждането на нови технологии е с традиция, е убийствена. Остава и фактът, че и голяма част от българските учени не се занимават с наука, а с междуособици и сплетни помежду си. Друга голяма част от тях просто са съгласни нищо да не правят и нищо да не им се плаща.Та единственото, за което мога да се сетя за българската наука, е коопериране с чужди научни екипи с бюджети и работа като «подизпълнител». ЦЦ: „50% от желаещите да инвестират в наука биха заделили суми до 25 хиляди лева.“ И какво точно искат да получат за тия суми. Че това е само заплатата на 1 (хайде в БГ двама) учени за една година. А материали, а консумативи, да не говорим за оборудване. Но пък искат революционни нововъведения. Един: В България понятието „бизнес“ е много изкривено. Тук реален бизнесмен няма. Търговец или прекупвач - да. Заграбил държавно предприятие с измама и то на безценица - да. Ама „бизнесмен“ това понятие е доста далеч от реалността. Особено ме дразни като кажат за някой, че бил бизнесмен, после се окаже, че има павилион за банички. Това ще ме извинявате, ама не е бизнесмен! Та да попитам кой бизнес точно се интересува от науката? Светата Троица: Образование, наука и бизнес някак си са в естествена последователност и връзка, за да живее и успее човек. Политиката е странична спасителна резервна пътека, ако нищо не става по главния друм. Nostradamus: Науката трябва да отговори на реалните нужди на бизнеса. Ако сега някой химик измисли как да се правят колбаси само от дърво

и съвсем без месо, то ще има сериозен интерес. Сигурен съм. 2405: И това е заблуждение. Кой бизнес се интересува от техническите специалности. Къде са заводите, за да може младите хора, които завършват образованието си в техническите университети, да започнат работа. КАКВО инвестира бизнесът в образованието, когато не желаят да дават пари за него. За да покажат научните среди какви ще са ползите от бизнеса, самият бизнес трябва да се обърне към тях и да им постави искания за разработки на определени теми, които могат да се ползват. Караулкин: Бизнесът искал!? А не би ли могла същият въпрос науката да зададе на бизнеса? Какво реално създаде бизнесът за българската наука и българското общество? Далавера? Латиноамерикански модел? С какво право имат претенции и що за наглост е да се правят на очакващи нещо? Интересно какво? Може би още попълни лични джобове сред море от изхранващи се в кофите за боклук...

Родителите избират школския директор Монитор/29.11.2010

Родителите ще участват в конкурса за назначаване на нов директор в училищата на децата си. Новият принцип за назначаване на ръководство е записан в концепцията за закон на училищното образование, която ще бъде представена официално в началото на декември. Директорът ще се назначава след конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда, като конкурсната комисия включва на паритетен принцип представители на общината, регионалното управление по образование и представители на настоятелството, пише в новия законопроект. Според документа най-малко 50% от настоятелството трябва да е съставено от родители. След като на майките и бащите се даде право на глас, ще се гарантира качеството на управлението на образователните институции, пише в

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 мотивите на законопроекта. Освен това директорът задължително ще трябва да премине квалификационен курс, преди да заеме длъжността. След това всяка година просветното министерство ще атестира директорите пред погледа на родителите. Лошото представяне на изпита ще означава отстраняване от длъжност, посочват от просветното министерство. Друга промяна в закона за училищното образование е отпадането на външното оценяване на учениците в 5-и и 6-и клас. Мярката ще бъде въведена още тази година с мотива, че образователната система и учениците излишно се натоварват от множеството изпити през месец май. Нова структура на училищното образование предвижда още законът. Диплома за основно образование ще се взема година по-рано - след 7-и клас вместо след осми. От 1-ви до 4-ти клас е началният етап, а годините от 5-и до 7-и клас - прогимназия. Средното образование ще включва периода от 8-и до 12-и клас, като последните 2 училищни години са предвидени за конкретно профилиране и подготовка за университет. Затова законът предоставя възможност в селата и малките градчета да функционират гимназии само до 10-и клас. Експертите в просветното министерство са заложили и специален текст, който ще блокира промените „на парче” в училищните правила. Идеята е да се въведе мандат на промени в училищните закони. Общият принцип е, че в нормативната рамка на образованието няма да се правят промени по-често от веднъж на 4 години. Задължително всякакви нововъведения в матурите и изпитите ще се правят поне една година предварително, по време на която ще се извършва национална кампания за запознаване на учениците с новите правила, се посочва в концепцията за нов закон за училищното образование.

Дават още пари за образование и култура Телеграф/26.11.2010

Депутатите от бюджетната

комисия гласуваха допълнителни пари за няколко сфери в бюджета за следващата година при второто четене на закона. Те ще дойдат от допълнителни приходи, най-вече от ДДС. За образование се дават още 40 млн. лв. От тях за висшите училища отиват 22 млн. лв. За министерството на образованието са предназначени допълнителни 10 милиона. Бюджетът на Комисията за финансов надзор набъбва с допълнителни 4 млн. лв. На Министерството на културата пък се дават още 10 млн. лв. Депутатите гласуваха и трансфера на 340 милиона от здравната каса към здравното министерство. Тютюнопроизводителите няма да получат допълнителни пари, стана ясно още на заседанието на комисията.

По швейцарски Дума/24.11.2010

Вчера научаваме от швейцарския вестник Le Temps (“Време”) за сериозни социални неравенства. Изследвания върху парите, с които живеят студентите, показват, че финансовата помощ от родителите зависи от социалния произход. Тя варира от 61% при родителите висшисти до 44% при родителите, които имат само задължителното образование. Не, няма грешка. Социалният произход се извежда пряко от нивото на образованост. Изправени пред това неравенство, Съюзът на швейцарските студенти искат референдум за гарантиране на “минимален стандарт”. До януари 2012 г. трябва да съберат 100 хил. подписа. Тревогите идват и от друго. Кризата е ударила доходите на студентите. Днес един швейцарски студент, който е на квартира, разполага средно с по 1400 евро на месец, а ако живее при родителите си - с 900 евро. И забележете, и в двата случая доходите им са паднали със 74 евро в сравнение с 2005 г. Три четвърти от студентите работят и учат. Наш министър, който преброи точно престъпните босове - 223, твърди, че общественото внимание се отклонява

От брой в брой с разни дребни проблеми от борбата с престъпността. Бих желал по един абсолютно дребнав начин да знам: каква е връзката между образование и доходи у нас; как расте имането на 10-те процента най-богати в сравнение с имането на 10-те процента най-бедни; с колко намаля сивата икономика, откакто данък печалба е 10%; каква част от стотиците милиони, оставени при работодателя, са отишли за подобряване на условията на труд и квалификация и каква - за луксозно потребление. И докато не получа отговор на тези въпроси, да не ми отклоняват вниманието с безплодни екшъни и прецизно броене на босове.

Бунтът на учениците - кауза или просто бягство от час Сега/24.11.2010

3 януари 2011 г. бе обявен за ден на национално бягство от училище в социалната мрежа Facebook от протестиращи срещу “орязаната” зимна ваканция ученици (http://www.facebook.com/ event.php?eid=143232965723599). Инициативата с лого „даскалото забранено“ довчера бе подкрепена виртуално от 48 153 души, които са заявили, че възнамеряват в този ден да не ходят на училище. Ученици от различни градове излязоха на протестни демонстрации в събота и засвидетелстваха, че възнамеряват да бранят това си право. Проявената гражданска активност от младите породи диаметрално противоположни реакции. Самите ученици се разделиха на мързеливи и отличници - едните - предполагаемо нежелаещи да учат, другите предполагаемо доволни, че ще ходят на училище. Някои са доволни от събуждането на младите, други са категорично против формата на протестите, трети недоволстват срещу сформираната работна група с участие на тийнейджъри в просветното министерство. Така аргументите зад протеста се изгубиха, а и те не са достатъчно убедителни. Учениците се опитват да компенсират това с обяснения

от рода на „ние сме бъдещето на нацията“ и „на никого не му пука за нас“, но тези фрази са също толкова дразнещи, колкото и навикът на възрастните да гледат на тинейджърите като на девиантни същества - или гениално добри, или необратимо пропаднали. Къде се къса нишката на „справедливите“ ученически искания? Поводът за протеста е „орязването на зимната ваканция“ Учениците недоволстват, че тази година ще почиват от 24 декември до 2 януари включително. Това е с 1 ден по-малко спрямо зимната ваканция през 20092010 г. и с 2 дни по-малко спрямо ваканцията през учебната 2008-2009 г., продължила до 4 януари. „Може да е един ден, но си го искаме“, гласи едно от мненията в разразилата се дискусия. Всъщност орязване на ваканцията няма. Броят на почивните дни в българската образователна система не е регламентиран, а само са посочени видовете ваканция, която учениците имат право да ползват - коледна, междусрочна, пролетна (която понякога съвпада с великденската) и лятна. Ритъмът на ваканциите зависи както от графика на учебния процес, така и от празниците. От графика на учебното време - минимален брой учебни седмици за първия и втория учебен срок, и от началото и края на учебната година зависи и продължителността на почивките. И зимната, и пролетната ваканция са се утвърдили като 10-дневни почивки, а дали ще продължат един ден повече или по-малко зависи от това кога точно изтича този срок. Тази година 10-ият ден изтича в неделя и на 11-ия ден, понеделник, учениците са на училище. През 2009 г. десетият ден се е паднал в събота, а през 2008 г. - в петък. Да се твърди, че ваканцията е орязана, е равносилно на това всички работещи в момента да протестират, че тази година и Коледа, и Нова година се падат „гадно“ през уикенда и правото им да отбележат официалните празници е нарушено. Възмущението от орязаната ваканцията върви ръка за ръка с друго невярно твърдение ваканцията в България е най-къса Наистина - в много образователни системи зимната ваканция продължава две седмици, подобно на пролетната. Това обаче

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 следва да се коментира в рамките на цялостната организацията на учебното време, включително минимален брой учебни дни, продължителност на лятната ваканция, начало на учебната година. Ако у нас има проблем с ваканциите, той е именно в много дългата лятна ваканция и късното започване на учебната година едва в средата на септември. С максимум от 180 учебни дни при учениците в гимназиалния етап България в никакъв случай не се отличава със свръхнатоварване спрямо останалите европейски страни и даже има нехарактерно малък брой учебни дни при по-малките ученици. Този дебат вече е воден - при министър Даниел Вълчев, като идеята за преместване на началото на учебната година на 1 септември бе отхвърлено в полза на традиционния 15 септември. Нищо не пречи разговорът отново да бъде воден, включително и по настояване на учениците. След като те не ни разбират, ние сме в правото си да избягаме Изкушението на учениците да подменят безсилието на аргументите с хроничното обвинение, че възрастните и като цяло лошата държавата не ги чува, е разбираемо. „Taka ili ina4e nqma da ni dadat po golqma vaknciq, no vse pak na 3-ti nikoi da ne hodi zada vidat 4e Bulgarskite deca sa silni i 6te otstoqvame na tova koeto iskame !!!“, пише един от участниците във форума. Зад подобни изказвания личи чистото удоволствие от това да участваш в публичния живот, но активната позиция не означава задължително убедителна кауза. И все пак желанието за участие е хубаво нещо - най-малкото заради разговора, който поражда и опита, който се трупа. На фона на това желание за участие избраната форма по ирония се оказва национално бягство. Това по същество е форма на гражданско неподчинение, защото учениците ще откажат да изпълнят задължението си да бъдат на училище на 3 януари, считайки го за несправедливо. Тук основният въпрос е доколко ненавършили 18 години деца имат правото на подобна форма на неподчинение и кой ще носи отговорността за тях в деня, обявен за национално бягство. Освен това много от учениците заявяват, че не смятат да понесат последиците от това

съзнателно нарушение, изтъквайки, че ще си „купят“ фалшиви бележки и припомняйки многото загубени дни по време на учителската стачка. Първото направо унищожава каузата им, а аналогията с учителите не е съвсем коректна - те протестираха, неполучавайки заплати и присъствайки задължително в училище. Във връзка с избраната форма на протест просветният министър Сергей Игнатов с право припомни, че демокрация е различно от анархия и ходенето на училище освен право е и задължение, поне до 16-годишна възраст. Дали учениците ще реализират заплахите си, предстои да видим. Но радостта, че младите хора се събудиха, не може да е безусловна. Те самите подозират това, опитвайки се да представят протеста като протест срещу зациклилото като цяло образование. „Тази наша демонстрация е продиктувана от желанието на ученици и учители ЗА ПРОМЕНИ в Образователната система на БЪЛГАРИЯ,която очевидно НЕ ДЕЙСТВА ! НО за да има някакво наистина общонационално „БЯГСТВО“ от ЗАЦИКЛИЛОТО ни ОБРАЗОВАНИЕ, трябва всеки един ученик ДА се включи и да не отиде ТОЗИ ДЕН на училище“, пише в info-то за инициативата. Надали и самите те вярват на тези нищо неказващи думи, приши към съмнителна инициатива.

Правят регистър на дипломите за висше образование Класа/22.11.2010

Ще въведем регистър на дипломите за висше образование. Това заяви пред „Класа“ министърът на образованието Сергей Игнатов. Той обясни, че ще предложи да се премахнат холограмните стикери, които в момента се слагат на дипломите, за да не се фалшифицират. Според Игнатов те не са толкова ефективни, защото всичко, което се печата, може да се фалшифицира. Той коментира, че тази година за последен път ще се слагат стикери на дипломите. „Аз исках да стане още сега от есента, но някои университети казаха, че ще

От брой в брой трябва да се назначат повече хора, за да се сканират всички дипломи, и го запазихме до края на годината, за да намерим решение“, обясни Игнатов. Той добави, че в момента няма оплакване за стикерите за дипломите, каквито имаше за завършилите в някои университети миналата година, което попречи на кандидатстването им за работа. Над 140 магистри от Философския факултет на Софийския университет получиха дипломите си със закъснение тази година заради забавянето на холограмните стикери. Проблем със стикерите имаше и за висшистите от УНСС. Холограмните стикери с индивидуален номер бяха въведени през септември 2008 г., когато министър на образованието бе Даниел Вълчев.

Предприемачество става предмет в училище Монитор/22.11.2010

Предметът предприемачество да влезе в учебната програма на българските училища, предвижда стратегията на просветното министерство за реформи в училищното образование. „Предприемачеството трябва да залегне в образованието още от училище. Това е една от целите на управленската програма на ГЕРБ в сферата на образованието, където можем да се похвалим с успех”, заяви зам. просветният министър Милена Дамянова. С подкрепата на просветното министерство вече 100 учители от цялата страна участват в обучение как да адаптират лекциите по бизнес, за да са интересни на учениците. Обучението ще приключи през пролетта, след което към подготовка за предмет предприемачество ще преминат и други преподаватели. Идеята се радвала на голям интерес сред педагозите, като двойно повече кандидати искали да се вредят за обявените 100 места. „Учителите трябва да научат децата, че предприемачеството не е само предмет, а е умение да развиваме качествен личностен живот”, заключи зам. просветният министър.

За държавата образованието е стока Дума/20.11.2010

Асфалтът е приоритет за ГЕРБ, не интелектът, обявиха младите социалисти Управляващите днес говорят за образованието като за стока, то отдавна не е ценност. А това е много обидно. С тези думи депутатът от Коалиция за България Валентина Богданова отговори на въпроса защо образованието не е сред приоритетите на държавата. Тя участва в кръгламаса, организирана от Младежкото обединение на БСП. Повече от два часа депутати, млади социалисти, студенти, представители на неправителствени организации и студентски съвети разискваха проблемите на висшето образование и отправиха конкретни въпроси и предложения към управляващите. Всички участници се обединиха, че по никакъв начин днешната власт не показва, че образованието е важно, че от него зависи бъдещето на държавата. Отношението на ГЕРБ към науката личи не само от обидно малкото пари, които се заделят за тази сфера. Отношението им се вижда и от хаоса, който цари в контрола над университетите, тяхното финансиране и най-вече качеството на образование, което предлагат, бе заключението на една от участничките. Богданова със съжаление отбеляза, че България в момента прави найевтиното висше образование. Въпреки това продължаваме да претендираме за качество и самочувствие, а научните ни постижения са световно признати, продължи депутатката, която е член на образователната комисия в парламента. Тя бе категорична, че не може да има дискусия за утрешния ден на България, ако не се грижим за състоянието днес на образованието и науката. Приоритетът на тези управляващи е асфалтът, не интелектът, коментира Тренда-фил Величков, зам.-председател на Младежкото обединение. Той подчерта на няколко пъти, че задължение на държавата е да контролира и планира развитието на определени сектори. В момента обаче

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 се планират единствено магистралите и полицейските операции. Това ясно показва какво е отношението на ГЕРБ към образованието и науката, обобщи социалистът.

Европейският облик на родното училище Монитор/20.11.2010

Проблемът с нехигиеничните тоалетни в училище не е решен с години. Децата предпочитат да се стискат, вместо да отидат до мястото с двете нули по време на час. Това показа и проучване, според което 60% от учениците отказват да посещават школските тоалетни заради лошите условия в тях. Факт е, че в повечето липсват дори топла вода и сапун. Според специалистите това води до здравословни проблеми по-късно. За съжаление много хора пренебрегват темата и се отнасят дори с насмешка към нея. Само че проблемът е сериозен. Неудобните за поставяне въпроси пред обществото доведоха до остра реакция на родителските организации. Те дадоха публичност и изразиха недоволство от това, че училищната управа изобщо не се сеща за хигиената в тоалетните. А сервизните помещения са пример за качественото управление във всяко училище, фирма или организация. Неслучайно се развихри скандалът с творението на Давид Черни, който представи България като сбор от клекала. В този ред на мисли е жалко, че точно училищата имат проблем със стаичките с табелка 00. Все пак живеем в XXI век. Възпитанието на децата преминава през вкуса към естетика, който най-добре може да се долови в тоалетната и банята на всеки дом. А и все пак децата трябва да се чувстват комфортно, когато са на училище, защото там прекарват по-голямата част от деня си. Тук идва отговорната роля на директора, защото отдавна школската администрация трябва да

е наясно, че училището в България вече е независимо. Отговорът е в делегираните бюджети. Учебните заведения разполагат с достатъчно гъвкави финансови механизми, за да изгладят всеки детайл в облика си. Делегираните бюджети отвориха много възможности за осъществяването на идеи за развитие на училището и непростим пропуск е да не се погрижат за здравето на децата и изграждането на учениците като личности. Затова и извинения от типа, че парите не са достатъчни, не са никакъв аргумент. А и все пак говорим за елементарна хигиена. Проблемът с училищните тоалетни повдига друг съществен въпрос този за отношението на родителите към възпитанието на собствените им деца. Защо едва сега родителските организации обърнаха внимание на този наболял проблем? Не можем да обвиняваме децата, че вкъщи не споделят тревогите си с родителите. Бащите и майките са хората, които трябва да се погрижат у дома открито да се говори за всички несгоди около класната стая. Разбира се, министерството на образованието не трябва да остава встрани от проблема. Европейският съюз вече дава предостатъчно възможности чрез оперативните програми, за да направим училищната среда много по-приятно място. Средствата по европроектите са чудесен инструмент за придаване на европейски облик на всяко школско кътче. Така че целият път за справяне с проблема е открит пред институциите и участниците в образователната система. Оттук нататък обликът на родните училища трябва да следва единствено европейския модел. Като крайната цел е да станем достойни участници в европейското образование, а децата ни да се чувстват напълно равностойни със своите връстници в Европа. Едва когато заедно изгладим всички пропуски в българското образование, можем да се гордеем, че просветната реформа вече е факт и да се съсредоточим върху спазването на всички правила за качествено образование.

От брой в брой Дават още 40 млн. лв. за образованието Монитор/19.11.2010

Допълнителни 40 млн. лв. ще бъдат отпуснати за образованието догодина. От финансовото министерство вчера обявиха готовност да осигурят сумата. Така бюджетът, с който ще разполага просветното министерство през 2011 година, ще набъбне до 444 млн. лв., достигайки нивото отпреди актуализацията на тазгодишния бюджет, който бе орязан с над 80 млн. лв. Увеличението на парите за сектора предстои да бъде обсъдено при дебатите за държавния бюджет за идната година, преди приемането му на второ четене, увериха от МФ. От там посочиха още, че с намерението си да подсигури просветата с още 40 млн. лв. ведомството „отговаря на завишените обществени очаквания и потвърждава трайния ангажимент на правителството по отношение на неговите ясно заявени приоритети”, сред които е създаването на нормални условия за функциониране и реформиране на системата. Няколко часа преди МФ да разпространи добрата новина, от „Атака” съобщиха, че настояват за увеличение на бюджета за образование именно с 40 млн. лв., като за предложението си вече имали осигурена принципна подкрепа от управляващите от ГЕРБ. От партията информираха, че вече са внесли в НС необходимата поправка в бюджета, а дебатите как ще се разпределят допълнителните средства тепърва предстоят.

Спипаха фалшификатори на дипломи за VIII клас Твоят ден – Варна/18.11.2010

Група, изготвяла фалшиви свидетелства за завършено основно образование, които служели за издаване на шофьорски книжки, разкриха добричките полицаи, фалшификаторите са спипани при специализирана операция, извършена на 16 ноември, уточниха от ОД на МВР.

Криминалисти са претърсили домовете на трима мъже - А. А. (60 г.), Ю. В. (45 г.) и И. С. (59 г.). Там били открити и иззети дипломите менте за завършен VIII клас. Малко по-късно бил установен и човекът, който е фалшифицирал документите. Той е с инициали С. И., на 55 г., от Добрич.При обиск в дома му е била иззета компютърна конфигурация. фалшивите документи са служели за придобиване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, поясниха от полицията. По случая се води досъдебно производство по чл.308 от НК за документно престъпление. Предстоят действия по установяване на хората, използвали менте бумагите, за да им бъдат отнети неправомерно издадените шофьорски книжки.

Евродепутат от ГЕРБ води ученици в Брюксел Твоят ден – Варна/17.11.2010

Петима ученици от Варна, които спечелиха дискусионното състезание „Европейска и национална идентичност. Гражданско образование по ЕС“ проведено във Варна, ще посетят Европейския парламент 6 столицата на Белгия - Брюксел. Това е наградата за доброто им „представяне. Групата ще бъде водела от Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ, съобщи вчера координаторът на Младежката организация на ГЕРБ Във‚ Варна, Павел Христов, който бе сред инициаторите на дискусията. Тя бе проведена съвместно с школата „Европейски мост“ с ръководител Долорес Коева и Общинския детски комплекс в морската столица. Веселин Русев, Инна Николова, Любомира Пешева, Марина Атанасова и Петя Ангелова ще отпътуват за Брюксел през пролетта. Инна, Веселин и Любомира са ученици от IV Езикова гимназия „Фр. Ж. Кюри“, Марина е от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“, а Петя учи в Хуманитарната гимназия „Константин Преславски“.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 Искат нов закон за училищното образование Дума/15.11.2010

Приемането на изцяло нов закон за училищното образование и разработването на стратегия за развитието му на общинско ниво поискаха в декларация участниците в кръгла маса, организирана от БСП в Стара Загора. Управляващите стопират политиката в сферата на средното образование и изобщо нямат стратегия за развитието му, констатираха участниците. Вече повече от година е стопиран законопроектът за училищното образование, разработен от екип на МОМН.Текстът дори е свален от официалния сайт на ведомството, а едно от предположенията за причините е обслужване на частни интереси. За съжаление, не се прави политика за образованието, аполитика от него, коментира народният представител д-р Евгений Желев. Ивелин Николов предупреди, че загърбването на проблемите всъщност обслужва по-нататъшната чалгализация на обществото. Доц. д-р Ваня Добрева, член на ИБ на БСП, напомни, че втора година не се изпълнява изискването парламентът да приема доклад за изпълнението на приетата през 2006 г. програма за развитие на образованието до 2015 г. Законопроектът за младежта предстои да бъде внесен до две седмици в НС, а законопроектът за държавната политика в образованието най-вероятно

ще бъде готов през януари. ПГ на Коалиция за България ще внесе законопроекти за държавната политика в работата с младите хора и за образованието.

Родители проверяват ученически столове Твоят ден – Бургас/15.11.2010

Внезапни проверки на ученическите столове започват тази седмица. В тях, освен инспектори от РИОКОЗ и експерти на общината, ще се включат и родители. «Ще имаме акция, като тази за храната в детските градини, в тях ще участват и доброволци родители», потвърди зам. кметът по образование Йорданка Ананиева. Резултатите от инспекциите ще бъдат качени на сайта на общината. В момента текат търгове за отдаване под наем на няколко ученически столове 8 Бургас. „Общо те са 37, но за 3-4 се получи забавяне, тъй като течаха ремонти, нямаше и желаещи фирми да участват в надпреварата“, поясни Ананиева. Като условие за конкурсите е посочено, че храната в тези заведения трябва да е съобразена с наредбата за здравословно хранене на учениците, а качеството й трябва да се гарантира със съответните сертификати. Останалите столове вече са взети под наем за срок от 5 години. Избраните фирми доставят топло обедно меню, което е под контрола на специалист технолог.

Въпроси и отговори

Как следва да се ползва платеният годишен отпуск след влизане в сила на ЗИДКТ? Въпрос: Как следва да се ползва платеният годишен отпуск след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда? Как следва да се отлага за следваща календарна година? Отговор: След влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ) от 30.07.2010 г. се въведе нов ред да ползване на платения годишен отпуск – чл.172 и чл.173 от КТ. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график, през календарната година, за която се полага. Въвеждането на график за ползването на платения годишен отпуск е нов момент в правната уредба за ползване на платения годишен отпуск. Разпоредбата на чл.173, ал.1 и ал.2 от КТ предвижда, че в началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползване на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултиране с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В случаите, в които работник или служител ползва друг вид законоустановен отпуск или неотложни служебни ангажименти, налагат планувания в графика платен годишен отпуск да не може да се ползва, лицето посочва друг период, в който да ползва отпуска до края на календарната година. Когато се ползва продължителен отпуск за временна неработоспособност или отпуска за отглеждане на дете, ползването на платения годишен отпуск за календарната година, може да се отложи при условията на чл.176, ал.2 от КТ и да се ползва след отпадане на причината за неползването му. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той го поиска за периода, посочен в графика. Съгласно изменения чл.176, ал.1 от КТ, планувания в графика платен годишен отпуск може да се отложи от работодателя за следващата календарна година, поради важни производствени причини, но в размер не повече от 10 работни дни. В системата на образованието не е ясно приложното поле на понятието „важни производствени причини”, затова всеки работодател трябва да преценява всяка причина за отлагане на платения отпуск самостоятелно.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 В ЗИДКТ не е предвидено отлагане на платения годишен отпуск „по искане на работника” т.е. във всички случаи отлагането на ползването на платения годишен отпуск е инициатива на работодателя. Законодателят не е предвидил в каква форма да става отлагането на платения годишен отпуск, нито акта, с който да се отложи. Необходимо е обаче да има писмено удостоверяване, че отпуска е отложен за следващата календарна година. Това налага платеният отпуск да бъде поискан писмено от работника или служителя и отново в писмена форма да бъде отложен до 10 дни за следващата календарна година. Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 39-2010 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: