сп. е-Обр@зов@ние_бр.41 (2010/2011 - март) by Rumyana Proykova

Интерпретация на художествен текст в урока по литература в началния етап на основната образователна степен Новата роля на учителя и ученика в процеса на обучение. някои идеи за усъвършенстването му Общуването като основа за духовно нравственото израстване на малкия ученик Емоционалната компетентност фактор за справяне със стреса в първите дни на детето в училище Стимулиране на познавателния опит на детето чрез туристическа дейност в условията на детската градина Психологически проблеми на детския егоцентризъм като фактор за рискова комуникация между учител и ученик в начална училищна възраст Преодоляване на детската речева агресия

Обучението и квалификацията на обучаващите в контекста на ученето през целия живот

ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: (02) 954 10 30 вътр. 127, 088 954 10 30 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Надежда Николчева, доц. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 250 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 400 лв./година – до 1 страница

За въпроси: СИЕЛА, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 02/954 10 30 вътр. 127 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански

Обучението и квалификацията на обучаващите в контекста на ученето през целия живот.................................................................................................................... 4 2. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ

Доц. дпн Нели Иванова – СУ „Св. Кл. Охридски”

Интерпретация на художествен текст в урока по литература в началния етап на основната образователна степен.............................................................................. 24 Йорданка Стойнова Николова, ОУ „Кочо Честеменски”, гр. Пловдив

Новата роля на учителя и ученика в процеса на обучение. някои идеи за усъвършенстването му.................................................................................................... 28 Йорданка Стойнова Николова, ОУ „Кочо Честеменски”, гр. Пловдив

Общуването като основа за духовно - нравственото израстване на малкия ученик. 35 3. ДЕТСКА ГРАДИНА Румяна Нешкова - докторант СУ „Св.Кл.Охридски”, гр. София

Емоционалната компетентност - фактор за справяне със стреса в първите дни на детето в училище.................................................................................................... 42 Маргарита Бакрачева - ЦДГ „Изворче”, с. Генерал Тодоров, община Петрич

Стимулиране на познавателния опит на детето чрез туристическа дейност в условията на детската градина............................................................................................. 46 д-р Владимир Илиев - Педагогически колеж, гр. Плевен

Психологически проблеми на детския егоцентризъм като фактор за рискова комуникация между учител и ученик в начална училищна възраст..................................... 50 Лиляна Симеонова Николова - ОДЗ № 11 „Знаме на мира”, гр. Перник

Преодоляване на детската речева агресия.......................................................... 58 4. ПРОЧЕТОХМЕ ЗА ВАС Александър Съботинов - студент в НБУ, Когнитивна наука

Работещият студент.............................................................................................. 64 5. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ........................................................................................................ 70 6. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Росица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Последни промени в режима за ползване на платения годишен отпуск............. 100 7. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите.................................................................................. 102

Учене през целия живот

Обучението и квалификацията на обучаващите в контекста на ученето през целия живот Както много други професии и професията на обучаващия не може да бъде овладяна единствено в рамките колежа и университета и с провежданото в тези учебни заведения начално, по своя характер, професионално обучение. Предназначението на това обучение е да създава само необходимата основа от професионални знания, значими за професията основни умения и нагласи на бъдещия обучаващ. На тази основа може да се осъществява същинското овладяване на професията и постигането на съответни нива на професионализъм, което е продължителен и сложен процес. Той започва още след назначаването на завършилия образованието си млад специалист на съответна преподава-телска длъжност и включва в себе си неформално обучение (с помощ на по-опитен колега), самостоятелно учене в процеса на работата, натрупване на необходимия опит в практиката, както и повишаване, разширяване и надграждане на знанията, уменията и на професионалната компетентност чрез т.нар. продължаващо професионално обучение. В такъв смисъл, продължаващото обучение може да се разглежда като много важен фактор за професионалното развитие и усъвършенствуване на всички педагогически и андрагогически кадри. С двете понятия се обозначават и разграничават обучаващите, които работят в основните сфери на образователната практика, както следва: А) Понятието “Педагогически кадри” включва различните категории персонал в широката сфера на педагогическият процес, т.е. занимаващите се пряко или непряко с обучението и възпитанието на деца и на подрастващи в общообразователните и професионалните сектори на образователната система. Водещо място имат учителите, тъй като те са най-много на брой и изпълняват основни функции и задачи за реализацията на педагогическия процес. Б) Другото понятие - “Андрагогически кадри” обединява в себе си всички категории персонал, занимаващ се с образованието и обучението на възрастни, респективно с тяхното общокултурно, образователно и професионално развитие и усъвършенствуване. Важна роля за развитие на тези процеси играят хората, които преподават и подпомагат обучаваните - т.нар. андрагози или учители за възрастни. Те изпълняват основни функции в тази вече относително обособена система на образованието и обучението в България. В процеса на изложението ще се акцентира върху продължаващото професионално обучение на тези основни категории обучаващи в педагогическата и андрагогическите сфери на образованието. Уни-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 версалната значимост на продължаващото образование и обучение на обучаващите е изразена много точно в древната латинска максима “Dum docemus, discimus”, т.е. докато обучаваме се учим. Тя визира реалните възможности за професионално развитие на обучаващите непосредствено в процеса на тяхната преподавателска работа, т.е. чрез неформално образование и информалното (самостоятелно) учене. Съвременните условия на преподавателския труд обаче изискват за усъвършенстване и повишаване на квалификацията на обучаващите да се използва и формално (институциализирано по своя характер) обучение, което да се организира и провежда като естествено и логично продължение на началното професионално обучение. Следователно повишаването на квалификацията на обучаващите е комплексен процес, протичащ в разнообразни форми, дейности и практики за разширяване на познанията, подобряване на уменията, както и за развитие на компетенциите и професионално значимите качества на работещите вече педагози и андрагози. С продължаващото професионално обучение на обучаващите се създават част от обективно необходимите условия за практическа реализация и на концепцията за учене през целия живот в България. В страните, които като България осъществяват социално-ико-номически преход, продължаващото обучение подпомага учителите и инструкторите да се освобождават от догматичното мислене и от вече неадекватни на променящите се условия стратегии и стереотипи на поведение, характерни за образованието в отмитналата вече тотали-тарна епоха.В този смисъл,продължаващото обучение е призвано да изиграе своебразна терапевтична роля,като запознава обучаващите с нови за тях методи на обучение и възпитание в условията на демокрация и гражданско общество. Именно в тази основна насока беше насочено продължаващото обучение на учителите и инструкторите в България в първите години на социално-икономическия преход. Започналите през следващите години проекти за развитие на различни сектори от образователната система насочиха продължаващото обучение към допълване и развитие на компетенциите на учителите и инструкторите с оглед те да могат да участват успешно в тези проекти и да допринесат за иновационното развитие в областта на образованието. Това се отнася и за проекта, финансиран със заем от Световната банка в България за модернизиране на образованието чрез последователно въвеждане на нови държавни образователни изисквания, нови учебни планове и програми, нови учебници и други мерки. Същевременно се предвижда и провеждане на цялостен иновационен процес, свързан с въвеждането на съвременни дидактически и информационни технологии, нови, по-гъвкави организационни форми и процедури, вкл. за оценяване на постиженията на учениците, провеждане на изпити и

Учене през целия живот сертификация. Успехът на тези мерки за модернизиране на образованието зависи в значителна степен от успешното задоволяване на значителните потребности от обучение на учителите, инструкторите и другите видове персонал в образователната система.Това е така, тъй като точно тези хора трябва да реализират практически иновационните проекти и програми, като осигурят нормално провеждане на обучението и неговото устойчиво развитие. В тази връзка учителите и инструктурите трябва да бъдат запознати своевременно с новостите, които предстои да се въвеждат в образователната практика, да бъдат мотивирани и обучени за активно и съзнателно участие в иновационния процес. На тях ще се разчита и за обратна връзка, свързана с оценката на ефектите от иновациите и внасяне на необходимите корекции. Тези обстоятелства определят обективно нарастващата актуалност и социалната значимост на продължаващото обучение на педагогическите и андрагогическите кадри в България. В тази връзка ще се разгледат някой основни аспекти, проблеми и тенденции в генезиса и развитието на това обучение, както и потребностите за неговото реформиране и усъвършенстване в обозримо бъдеще.

Възникване и развитие на обучението на обучаващи.

Търсенето на началото на обучението на обучаващи ни отвежда далеч назад в миналото на българския народ и неговата държава. Историческият контекст в който,възниква това обучение е Първото българско царство през ІХ век, създаването на славянската писменост и нейното въвеждане в България, успоредно с възприемането на християнството като официална религия. Историческите източници свидетелствуват, че през 886г. в България идват учениците на създателите на славянската азбука – братята св. св. Кирил и Методий. С подкрепата на българският цар Борис I те основават първите учебни заведения в Средновековна България - съответно в столицата Плиска (преместена по-късно в Преслав) и в гр. Охрид, който по това време се намира в пределите на българската държава. В тези школи се подготвят основно свещеници и учители, които са били необходими за развитието на християнската просвета и култура. Наред с богословието обаче, в школите се изучавали и познания от областта на медицината, етиката, земеделието и други области. Запазени са исторически сведения, че за седем години в просветната школа в Охрид са обучени над 3500 ученици като е използвана система при която всеки обучен ученик започва да обучава други нови ученици. По такъв начин броят на обучаваните в школата ученици всяка година нараствал значително.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 Такава дейност развива и другата школа (Плиска – Преслав) където са създадени най-забележителните произведения на българската средновековна литература от края на ІХ и Х век.[ Виж подробно История на България,том 2,БАН,София,1981г.,с.255] Като съдържание и методика обучението в тези школи е забележително явление за този исторически период – векове преди да се появят университетите и Ян Амос Коменски в Западна Европа. Двете просветни школи изиграват важна роля за формиране на българската народност и за разпространението на славянската писменост и християнството в България. В частност те могат да се определят и като исторически предшественици на началното професионално обучение на учители в България. Превратната история на българската държава обаче, в която се редуват периоди на възход и подем с периоди на упадък и чуждо владичество (византийско и османско) не е позволила да се създаде устойчива традиция, както в образованието, така и в частност в обучението на учители. Независимо от трудните исторически периоди (най-тежкият от които е османското владичество, което продължава пет века до 1878 г.) трябва да се посочи, че стремежът на българите към образованието е бил винаги силен. Образователните им потребности първоначално са задо-волявали т.нар. “килийни училища” на големите български манастири, които са успели да съберат и запазят българската книжовност и култура до началото на Българското Възраждане през ХІХ век. През тази нова ренесансова епоха започва възстановяването на българското самосъзнание и подготовка на необходимите исторически условия, довели до възстановяването на независима българска държава. Активна роля в този процес играят българските учители, които разпространяват писмеността и просветата сред хората, участват активно в борбата за църковна независимост и във въоръжената борба за възстановяване на българската дьржавнаст. Тези обстоятелства обясняват защо учителите в България са се ползвали с безспорен авторитет и уважение всред всички социални слоеве. През епохата на Възраждането в България се създават първите светски класни училища, както и читалищата. Тези нови за тогавашната действителност образователно-културни центрове устройват библиотеки, организират театрални и музикални представления, провеждат сказки и дискусии по различни актуални проблеми на хората. В тях учителите имат водеща роля като лектори, ръководители и режисьори на самодейните групи за възрастни и др. Те са се изявявали и като андрагози като това им позволява същевременно да развиват и обогатяват преподавателските си умения. Следователно читалищата са представлявали, до известна степен и своеобразни андрагогически школи за усъвършенствуване на учителите. Това обстоятелство ни

Учене през целия живот позволява да изтъкнем, че дори през тежките години на националното подтисничество в България учителите са са усъвършенствали под различни форми своята преподавалстка подготовка. В тази връзка не е маловажен фактът, че и висшето образование след освобождението на България първоначално се създава със задачата да отговори на потребностите на държавата от учители. Десетилетия след създаването си университетът в новата столица София, който с основание се счита за Alma mater на българското висше образование, подготвя преди всичко учители. Ето защо преобладаващата част от българският интелектуален елит от края на ХІХ и първата половина на ХХ век се е формирал първоначално в учителската професия и след това се е насочвал към науката, политика-та, културата и другите области на обществения живот. Наред с подготовката на учители с висше и полувисше образование се е осъществявало и ограничено продължаващо обучение за тяхното професионално развитие и усъвършенствуване. Системно и организирано провеждане на продължаващо професио-нално обучение на учители и инструктори в България обаче започва в края на 40-те години на ХХ век. То е свързано с общия подем в образованието и полаганите усилия за повишаване на културното, образователното и професионално-квалификационно ниво на българския народ. От началото на 50-те години започва и масова подготовка на учители за общообразователните и професионалните училища, както и за създаваните към предприятията т.нар. заводски училища, професионално-учебните центрове, школи и др. Статистическите данни показват стремително нарастване на броя на учителите в България – съответно от 29 850 през 1945 г. на 170 000 през 1983 г.Това нарастване продължава и през следващите години, но с по- слаби темпове. Постепенно учителската професия се масовизира. В нея влизат вече много хора с различно базисно образование и професионална подготовка, особено в новите за България андрагогически области - заводското образование, повишаването на професионалната квалификация и др. Интересът към преподателската професия се запазва и след настъ-пилите през периода 1989 г. радикални политически и социалноикономически промени. Нарастващата безработица принуждава все повече хора с различно образование да търсят възможности за придоби-ване на учителска правоспособност, с която да кандидатстват за преподавателски работни места. Същевременно голяма част от практикуващите преподаватели също желаят да повишават квалифика-цията си за да запазят работните си места, да заемат по-високи длъжности и да повишат трудовото си възнаграждение.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 В условията на социално-икономическия преход в България се разви нова по своя характер личностно значима мотивация за участие в продължаващото образование, която засяга и преподавателите. В нея доминира стремежът на хората да гарантират заетостта си в учителската професия или да придобият учителска квалификация за допълнителна работа и допълнителни доходи. Същевременно се засилва и желанието за обновяване на знанията и запознаване с новостите, разширяване на преподавателския профил, кариерно развитие и др. Тези разнообразни видове потребности на хората следва да се задоволяват от продължаващото обучение и сега посредством системно организирано и целенасочено допълване, повишаване и разширяване на учителските квалификации и компетенции.

Специализирани структури за усъвършенствуване на учителите

Характерна особеност на продължаващото обучение на учителите и в България е, че още от началото на 50-те години на миналия век съществуват специализирани структури, в които се включват на първо място т.нар. институти за усъвършенстване на учителите. Най-големият от тези институти е създаден през 1953 г. в София, а други два института са разкрити съответно през 1955 г. във Варна и през 1959 г. в Стара Загора. По-късно (през 70-те години) в Габрово е създаден и друг институт за повишаване на квалификацията на преподавателите (инструкторите) от професионално-квалификационните центрове за възрастни. Софийският институт е определен като централен, в смисъл на отговорен за методическото ръководство и развитие на специализираните структури за квалификация на обучаващите (основно на учителите). Освен институтите в тези структури се включват и многобройни други регио-нални квалификационни центрове – Домове за професионалнотворческо развитие и усъвършенстване, Педагогически кабинети, Домове за лите-ратура и изкуство за деца и юноши.Тези институции координират своята дейност и работят в сътрудничество с Регионалните инспекторати на МОН. Постепенно през 70-те години с продължаващо обучение на учите-лите и инструкторите започват да се занимават активно и голяма част от българските висши училища, които създават специални звена за следдипломна квалификация на специалисти с висше образование. Тези звена провеждат разнообразни видове обучение с различна продължител-ност и предназначение, вкл. за повишаване на педагогическата квалифи-кация. През този исторически период, както вече се каза, се създадават многобройни центрове, школи и други форми за обучение и професионална квалификация на възрастни, които са базирани основно в пред-

Учене през целия живот приятията и общините на България. В началото на 80-те години те вече обхващат всички области и нива на професиите и специалностите и се обединяват в национална система за повишаване на квалификацията. В тази система се провежда продължаващото обучение на изпълнителски и ръководни кадри, на специалисти със средно, полувисше и висше образование, научно-изследователски и други кадри, вкл. препо-даватели. До нейното разпадане през 1992г. голям брой обучаващи (учители, инструктори и др.) преминават през различни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни форми на обучение. В средата на 90-те години специализираните структури за обучение на учители и инструктори се включиха във формиралия се пазар на обучение, професионално-квалификационни и консултантски услуги. Те започнаха да се трансформират постепенно в пазарно ориентирани организации и да осъществяват дейността си по нови начини, съобразени с условията и изискванията на пазара. Дългосрочното петгодишно планиране на обучението беше заменено с едногодишно, а продължителността на провежданите курсове намаля. Значителна част от обучението вече се изнася и се провежда на място, при потребителите в съответните региони на страната. Трансформирането на институтите за усъвършенствуване на учителите и инструкторите се осъществи и в друг аспект. Съгласно Закона за висшето образование (ЗВО от 1995г.) те се преобразуваха в звена (департаменти) и факултети на висши училища – София, Стара Загора и др.

Степени на професионална квалификация.

От 1997 г. в България е установена система от пет професионално-квалификационни степени, които педагогическите кадри придобиват в съответствие с достигнатото ниво на професионална компетентност, както следва: А) Пета професионално-квалификационна степен – Това е найниската степен присъждана на лица, които имат най-малко четири години непрекъснат педагогически стаж и издържат успешно – с успех наймалко мн. добър 4.50 (по шестобалната система за оценяване) устен изпит по конспект. Предвидена е и възможността при постигането на високи професионални резултати тази квалификация да се присъжда и без изпит на учителите – например, когато техни ученици се представят успешно на национални и международни състезания. Б) Четвърта професионално-квалификационна степен – тази степен могат да придобият учители и други педагогически кадри, които вече притежават пета степен и издържат с успех най-малко 4.50 писмен изпит по проблем от професионалната област в която работят, включен в конспект.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 В) Трета професионално-квалификационна степен – присъжда се на лица, които имат вече присъдена четвърта степен и завършат професионално-педагогическа специализация с продължителност 1 година и не по-малко от 200 учебни часа присъствени занятия. Изискването за успех е същото както при четвърта и пета степени - мн.добър 4,50. Същевременно 50% от часовете в учебния план трябва да включват педагогическа, психологическа ,методическа подготовка или подготовка по управление на образованието. При определени условия се признава завършването на такава специализация и в чуждестранни висши училища. Г) Втора професионално-квалификационна степен – придобива се от лица, които имат присъдена трета степен и успешно защитят, най-малко с успех много добър 4.50, писмена разработка, включваща диагностична процедура с анализ на проблеми и резултати в тяхната професионална дейност. Д) Първа професионално-квалификационна степен – могат да придобият лица, които вече притежават втора степен, успешно защитят свързана с професионалната им дейност писмена разработка с изследователски и иновационен характер и представят свой публикации по темата на разработката, направени в специализирани педагогически издания. Процедурите за придобиване на професионално-квалифика-ционните степени се организират и провеждат от специализираните институции за усъвършенствуване на учителите. За тази цел се формират изпитни комисии, които се председателствуват от хабили-тирани преподаватели или преподаватели с научна степен в съответната проблемна област – методика на обучението, теория на възпитанието, дидактика, възрастова и педагогическа психология, специална педагогика и управление на образованието. Следва да се подчертае, че в тази система формално организираното обучение е основание за придобиването само на третата професионално-квалификационна степен. Във всички останали случаи няма изискване кандидатите за присъждане на квалификационна степен да са участвали в институционализирано обучение. Тяхната подготовка за изпита може да включва разнообразни форми на самостоятелна учебно-изследователска, практическа и творческа дейност, както и участие в курсове, семинари, конференции и други прояви. Това обстоятелство допринася за осигуряване на по-широк достъп до квалификационните процедури и за по-голяма гъвкавост при тяхното провеждане. Установените критерии за придобиване на професионално-ква-лификационна степен обезпечават също така прозрачността на квали-фикационните процедури, което безспорно е обективно съвременно изискване. Кандидатите за съответните степени заявяват желанието си да уча-

Учене през целия живот ствуват в процедурите за тяхното присъждане, тогава, когато се чувстват готови да покрият критерийните показатели и изисквания. Изхожда се от презумпцията, че вече постигнатото по-високо равнище на професионална компетентност е основата (и основанието) за придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен. Кандидатите трябва да представят необходимите документални доказателства, че отговарят на условията за да бъдат допуснати до съответната изпитна процедура и по време на прозедурата да демонстрират знания, умения и компетентност за да им бъде присъдена съответната професионално-квалификационната степен. Присъждането на степен се оформя със специален документ – свидетелство за придобиване на професионално-квалификационна степен, който се издава от специализираните институции за усъвършенствуване на учителите, провеждащи съответните изпити. Притежаването на такъв документ дава определени права и е свързано с повишаване на трудовите възнаграждения на педагогическите кадри. Правата и възнагражденията са част от стимулите за участие в квалификационните процедури, още повече, че таксите за провеждане на процедурите се заплащат от самите кандидати. Присъдените професионално-квалификационни степени могат да бъдат отнемани при лишаване на съответното лице от правото да упражнява на учителската професия (при влязла в сила съдебна присъда), доказано плагиатство или подправени резултати от изследванията и разработките, както и в някои други специални случаи. Отнемането на степента се извършва от институцията, която я е присъдила,като се позовава на заключението на експертна комисия, назначавана специална за разследване на всеки конкретен случай.

Регламентиране на обучението

Законите, регламентиращи образователно-квалификационните дейности в България не отделят достатъчно внимание на продължаващото образование и обучение на учителите и инструкторите. Законът за народната просвета (ЗНП от 1991 г.), например само посочва, че учителите имат право да повишават своята квалификация (чл. 39 ал. 4), но не доразвива свързаните с практическата реализация на това право въпроси. Законът за професионално образование и обучение (ЗПОО от 1999 г.) също не обособява и не регламентира конкретно обучението на учителите и инструкторите. В него обаче се регламентира изрично съществуването на т.нар. центрове за квалификация на обучаващите като част от институциите в системата на Професионалното образование и обучение. Сравнително по-пълно обучението на обучаващите е обхванато

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 със Закона за висшето образование (ДВ,извънреден бр. 112 от 27,12, 1995 г). В чл. 43 на този закон е посочено, че учителите (респективно педагогичес-ките кадри) могат да повишават квалификацията си във висшите училища по специално подготвени учебни планове и програми и със съответните изпитни процедури. Определен е и статутът на това обучение, което не води до придобиване на образователно-квалификационна степен, а издаваните документи след успешното му завършване удостоверяват различни частични професионални квалификации на учителите и другите категории обучаващи. Липсата на добре развита законова рамка се компенсира до известна степен с под-законови нормативни документи на МОН като вече споменатата Наредба № 5, Правилника, свързан с нейното практическа прилагане и др.

Цели и принципи на обучението

Официално са регламентирани две основни цели на обучението за повишаване на квалификацията и усъвършенствуване на педагогическите кадри, както следва: - Първата цел се изразява в осигуряване на съответствие на потребностите и изискванията на образователната система с равнището на професионална компетентност на педагогическите кадри. - Втората цел е свързана със задоволяване индивидуалните потребности на педагогическите кадри и осигуряване на професионалноквалификационното им развитие. В зависимост от характеристиките на задоволяваните потребности могат да се откроят три основни групи от подцели, както следва: Първа група - задоволяване на потребностите от професионално адаптиране, актуализиране на знанията и уменията, развитие на екипните и на други основни за професията умения, както и ориентиране и насочване на учителите към подходящо за тях друго обучение. Втора група - подпомагане на кариерното развитие на учителите чрез допълване и разширяване на компетенциите, които са необходими за заемане на по-високи длъжности в образователната йерархия и за повишаване на професионално-квалификационната степен. Трета група - насърчаване и подпомагане на изследователската и иновационната дейности на учителите и развитие на техните възможности и подготовка в тази насока. Анализът и тълкуването на тези цели позволява да се посочат редица положителни за образованието ефекти, които се постигат с обучението на педагогическите кадри - запознаване на учителите с европейските образователни стратегии, подобряване качеството на образованието и обучението чрез усъвършенствуване на учителите, създаване на субективна готовност и нагласа за подпомагане на реформите и въ-

Учене през целия живот веждане на иновации в образованието, подготовка за трансформиране на образованието в система за учене през целия живот и други. Практическата реализация на учебно-квалификационната дейност с учителите и инструкторите се основава на четири основни принципи, както следва: А) Включване на обучаващите в различните форми за обучение и квалификация се осъществява на основата на договарянето. Този принцип е регламентиран с Кодекса на труда и Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Съобразно принципа на договаряне педагогичес-ките кадри и техните работодатели уточняват конкретни трудово правни, финансови и други условия – респективно своите права и задължения относно обучението и професионалната квалификация. Б) Друг важен принцип е доброволното участие в обучението и свободният избор на мястото за неговото провеждане на формите на обучение. В) Децентрализацията в планирането и организацията на учебноквалификационната дейност е трети основен принцип, който все още, обаче, не е получил своето пълно развитие и прилагане в практиката. Г) Четвъртият основен принцип е свързан с диференциацията и индивидуалния подход към обучението с оглед постигане на неговото съответствие с конкретните условия и изисквания на различните катего-рии педагогически персонал, както и с индивидуалните потребности, възможности и интереси на учителите и инструкторите.

Достъп до обучението

Както вече се отбеляза, съгласно Конституцията на страната от 1991г. държавата е задължена да създава необходимите условия за професионалното обучение и квалификация (ал. 6), както и да осигурява възможности за равен достъп до обучението без привилегии или ограничения, основани на етническа принадлежност, политически убеждения, лично и обществено положение, имуществено състояние или на полов признак. Тези права се препотвърждават и в законовата рамка на образованието и професионалната квалификация, вкл. Кодекса на труда, както и от нормативните документи, регламентиращи обучението на учителите. Следователно, от законодателен аспект няма ограничаване на достъпа до обучението. Педагогическите и андрагогическите кадри могат да участват в обучението по собствено желание,както и по препоръка и с одобрение на работодателите си или на РИ на МОН. Регламентирани са дори и приоритетни случаи за включване в обучението, както следва: а/ За лица, преподаващи по учебни предмети или направления за които са въведени нови държавни образователни изисквания. б/ За лица, които трябва да заемат нова за системата на Народната

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 просвета педагогически длъжности или преминават на нова за самите тях длъжности. в/ За лица, които се завръщат на работа след прекъсване на учителският си стаж за повече от три учебни години. Практическите затруднения обаче и ограничаването достъпа до обучението и квалификацията произтичат от таксите, които вече трябва да заплащат самите обучавани за доминиращата част от курсовете и другите квалификационни форми, организирани от департаментите и факултетита на висшите училища.

Формално, неформално и информално обучение

Продължаващото професионално обучение на педагогическите и андрагогическите кадри в България сега се организира и провежда от български висши училища, университети и колежи – респективно от техните педагогическите факултети и катедри, центрове за продължаващо (следдипломно) обучение и други специализирани звена, вкл. преобразу-ваните бивши институти за усъвършенствуване на учители. (Виж схема-1).Тяхната дейност се регулира основно със ЗВО, но също така и от подзаконовите нормативни документи на МОН. Съгласно Закона за професионалното образование и обучение квалификация на учители и инструктори се извършва и от Центровете за квалификация на обучаващите. Засега обаче, тези центрове са само три, каито са създадени с пилотни проекти на програма “ФАР”. Тези учебни заведения осъществяват т.нар. формално образование и обучение на учителите и инструкторите . Същевременно повишаването на квалификацията и развитието на професионалните компетенции на обучаващите се осъществява и посредством неформално и информално обучение и самообучение. Тези видове обучение не са свързани със строго определен административен ред и организация, предлагат се свободно на пазара на учебно-квалифика-ционните услуги и обикновено не завършват с изпити и издаване на документи (Виж схема-2). От първата половина на 90-те години в България се реализират проекти за усъвършенствуване и развитие на различни сектори на образованието. В процеса на тяхното прилагане се осъществяват разно-образни информационни, консултантски и обучаващи дейности с различни категории персонал от обхванатите учебни заведения, които могат да се обособят като специфично неформално обучение на обучава-щите. Визираните проекти се реализират основно по програмите на Европейския съюз, както и в рамките на двустранното сътрудничество между България и Ф. Р. Германия, Великобритания, Австрия, Дания и други страни – членки на общността. Все още, обаче в България не са създадени необходимите условия за пълноценно развитие на нефор-

Учене през целия живот малното и информалното обучение и самообучение на обучаващите. Продължаващото професионално обучение на учителите, инструкторите и другите видове персонал от системата на образованието се провежда на три нива, както следва: Схема 1:Формално продължаващо обучение на учителите и инструкторите. 1. Институции, функциониращи по 2. Институции, функциониращи по Закона за висшето образование (ЗВО) Закона за професионално образование и обучение (ЗПОО) 2.1.Центрове за квалификация на обуУниверситети Базово образование и начално про-чаващите. фесионално обучение на учители. Продължаващо обучение на учители и Алтернативно обучение за придо-биване на квалификация и учителска правос-инструктури от сферата на профе-сионалното образование и обучение. пособност. Продължаващо обучение за специализации и придобиване на частични квалификации. Колежи Начално образование и обучение на учители по практика. Специализирани департаменти (бивши институти за усъвършенст-ване на учители) Продължаващо образование и обучение на учители. Присъждане на професионално-квалификационна степен.

а/ Училищно ниво на повишаване на квалификацията – с обучението на това ниво се цели усъвършенствуване на професионалните умения и развитието на професионалните нагласи и ценности на учителите. Обучението се провежда в съответните учебни заведения (училища, детски градини и др.) без откъсване от работа. Организатори и координатори на учебните дейности са директорите на училищата, детските градини и обслужващите звена. Схема-2: Неформално и информално продължаващо обучение Обучение без откъсване от работа в учебните заведения училища, детски градини и др.

Обучение предлагано от неправителствени организации, синдикати, фондации, асоциации и др.

Обучение в рамките на национални и международни програми и проекти

Самообучение на педагогически и андрагогически кадри – учители, инструктори и др.

В много случаи те се обръщат за съдействие и подпомагане към висшите училища, специализираните департаменти за усъвършен-ствуване на учителите и Регионалните инспекторати на МОН /РИО на МОН/.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 б/ Регионално ниво на повишаване на квалификацията – Всички дейности на това ниво се организират и координират от РИО на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и Домовете за професионално-творческо развитие на учителите. За целта се разработват специални годишни програми за обучението и квалифи-кацията на педагогическите кадри от съответните региони. в/ Национално ниво на повишаване на квалификацията - Основни организатори и координатори на дейностите на това ниво би следвало да е МОМН. До преди няколко години това инистерство подпомагаше специа-лизираните департаменти за усъвършенствуване на учителите при разра-ботване на годишни планове за организиране и провеждане на финанси-раното от държавния бюджет обучение за повишаване на квалификацията. Сега обаче такава системна практика липсва независимо че официално обучението и квалификацията на учителите са обявени като приоритет на образователната политика.

Основни форми за организиране на обучението.

В подзаконовите нормативни документи са регламентирани следните основни форми за организиране и провеждане на продължаващо обучение: А) Комплексен курс - неговата учебна програма е с продължителност не по-малко от три седмици присъствени занятия. Тя обхваща актуални проблеми на работата, което се изпълнява в рамките на съответните педа-гогически длъжности. Б) Тематичен курс – продължителността на учебната програма е до две седмици, като включва теоретична и практическа подготовка по конкретен професионално-педагогически проблем. В) Инструктивен курс – продължителността на учебната програма е до една седмица и включва подготовката по въведено в практиката ново учебно съдържание, овладяване на специфични професионални функции и други актуални проблеми. Г) Професионално- педагогическа специализация – нейната продъл-жителност е една година. Учебната програма трябва да включва не по-малко то 200 учебни часа присъствени занятия. Това е основна форма за повишаване на професионално-педагогическото майсторство на обуча-ваните в съответствие със заеманата от тях длъжност. При определени условия, след успешно завършване на обучението, на учителите се присъжда трета професионално квалификационна степен. Д/ Други форми – специализация в конкретна научна област, тренинг за усвояване и усъвършенствуване на професионално-педагогическите умения, семинари и конференции, насочени към задоволяване на различни видове потребности от обучение на педагогическите кадри и др.

Учене през целия живот Финансиране на обучението. Финансовото осигуряване на ПОО на учителите и инструкторите в България се осъществява чрез следните основни източници: Държавен бюджет, фондове и програми на Европейският съюз в които България вече участва – всяка година от определените общо за образованието средства се финансира и планирано за годината (силно ограничено като размер) продължаващо обучение на учителите за което те не плащат такси. Такси за обучение – основната част от курсовете, семинарите и други форми на продължаващо обучение се заплащат непосредствено от учителите. Платени са също процедурите за провеждане на изпити и присъждане на професионално-квалификационните степени. Чуждестранни и български не-правителствени организации – различни фондации, сдружения, синдикати и други неправителствени организации непосредствено провеждат или финансират със свои средства обучение и тренинг за учители и инструктури. Разгледаните аспекти на продължаващото професионално обучение на учителите и инструкторите в България позволяват да бъдат направени някои заключителни изводи във връзка с очертаните проблеми, тенденции и перспективи за развитие, както следва: Първо - обучението на педагогическите и андрагогическите кадри в България има установени традиции, които оказват положително влияние и върху неговото съвременно развитие. Изградените специализирани структури за организиране и провеждане на обучението, установените професионално-квалификационни степени, както и относително добре развитите процедури за тяхното присъждане са положителни резултати. Същевременно, обаче, бързо променящите се със социално-икономическия условия, потребности и изисквания налагат цялостно преосмисляне и реформиране на този важен сектор на образованието на възрастни. Реформите следва да обхванат комплексно базисното образова-ние, началното и продължаващото професионално обучение на учителите и инструкторите и да осигурят качествено обучение, получаване на въз-можност за най-пълна начална професионална подготовка на бъдещите преподаватели, хармонична връзка между началното и продължаващото професионално обучение и гъвкава организация на учебно-квалифика-ционните процедури . Второ - повишаващите се изисквания към образованието в България и в частност тези, касаещи пряко заемането на учителска длъжност определят необходимостта от преосмисляне и промяна на установените стандарти и въвеждане на нови. Този въпрос вече е на дневен ред като новото Държавно образователно изискване за учителската правос-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 пособ-ност ще включи наред със задължително висше образование и изисквания за владеене на чужд език, умения за използване на новите информационни технологии, социални умения и др. Този нов стандарт за учителската правоспособност и квалификация следва да отрази по-пълно компонентите на съвременната подготовка на учителите. Тази подготовка ще се разширява и ще обхване знания, умения и компетенции, позволяващи на съвременния учител да осъществява обучаващата роля по нови начини, включително като консултант на учениците, насърчител и организатор на тяхната учебнопознавателната дейност. Друг важен компонент на подготовката следва да бъде овладяването на т.нар. социална компетентност, разглеждана като способност и готовност на учителя за екипна дейност и ефективно взаимодействие с другите учители, с ръководството на училището, с родителите и др. Акцент на подготвката на учителите и инструкторите ще бъде изграждането на компетентност и на мотивация за успешна работа в условията на децентрализация на образованието и свързаните с този процес нови задъл-жения и отговорности , вкл. отговорността за планиране и организиране и на собственото професионално и кариерно развитие в тясна връзка с повишаване на квалификацията. Трето - специално внимание следва да се отдели на обучението по училищен мениджмънт. В условията на т.нар. планова икономика на социализма и силно централизираното и бюрократично управление на образованието липсата на специално подготвени ръководители (особено на регионално и на местно ниво) не се чувстваше толкова силно, колкото сега. Създалите се вече нови условия, потребности и изисквания в образо-вателната сфера (децентрализацията, новата социална среда, новите условия за финансиране и др.) налагат осигуряването на добре подгот-вени и специално обучени управленски кадри в образованието, както на национално, така и на регионално и местно ниво. Законодателството в Българи, обаче,все още не изисква категорично специална подготовка по образователен мениджмънт за заемане на различни ръководни длъжности в образованието - например “Директор на училище”. В конкурсните процедури за избор на директори обаче, вече са включени елементи, които предполагат такава подготовка на кандидатите. По-специално се изисква представяне на управленско виждане за развитие на училището, решаване на казуси, свързани с управлението на фондове, финанси, персонал и др. По такъв начин се получава противоречие между нормативните изисквания (които явно не отговарят на настъпилите промени и на новите условия) и обективната необходимост от специална подготовка по управление на ръководните кадри в образованието. Все още обучението на педагогическите и андрагогическите кадри

Учене през целия живот в България не осигурява системна подготовка по образователен менидж-мънт. Това може да се определи като сериозен дефицит и проблем, който трябва да намери бързо своето решение. Още повече, че тази подготовка е необходими не само на ръководните кадри в системите на образованието и обучението, но и на всички съвременни учители и инструктори, на които ще се делегират все повече права и отговорности. Четвърто - друг важен извод, който може да бъде направен е, че в близко бъдеще постепенно продължаващото обучение на учителите и инструкторите ще започне да доминира над тяхното начално професионално обучение. Основание за този извод дават бързо променящите се сега условия на труда на обучаващите и свързаните с тях професионални изисквания. По тази причина вече е много трудно да се отговори на въпроса: Как трябва да се подготвят студентите днес за да отговоря тяхната подготовка и на бъдещите условия и изисквания за препо-даването? Трудността произтича от обстоятелството, че днешните студенти ще работят като обучаващи в перспективата 2020-2040г., а потребностите на това бъдеще сега са известни само в най-общи линии. Следователно и най-доброто начална професионално обучение на бъде-щите обучаващи не е в състояние да осигури толкова голям ресурс и да гарантира валидността на придобитата подготовка и компетентност до края на професионалната им кариера. Успешното решаване на този проблем е свързано с отделяне на повече средства и усилия за развитие на продължаващото обучение и използване на неговите възможности за ефективно допълване, разширя-ване и надграждане на подготовката и компетентноста на практикуващите обучаващи – учители, инструктори, преподаватели, възпитатели и др.. Направените до тук разсъждения водят логично до извода, че продължаващото образование и обучение на обучаващите следва да се превърне в един от приоритетите на държавната политика в областта на образованието и на пазара на труда. Следва да се има предвид, че като цяло пазарът на труда в България ще се определя от бързи структурни промени, вкл. и тези негови сегменти, които са свързани с образованието, квалификациите и препода-вателските професии. За учителите и инструкторите това означава, че те трябва да притежават професионална гъвкавост и способност за мобилност, като участвуват много по-активно от колкото до сега в продължа-ващото професионално обучение. По този начин те ще дадат позитивен личен пример и своя реален принос за практическото осъществяване на ученето през целия живот и развитие на новата култура на знанието. доц. д-р Чавдар Катански

литература: 1. Дни на ученето през целия живот-учене за всеки. IIZDVV, София, 2001.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 2. Дни на ученето през целия живот. IIZDVV, София, 2003. 3. Национални политики за учителите. Регионален международен семинар. ЮНЕСКО-ИО, С., 2003. 4. Наредба № 5. Относно условията за повишаване квалификацията напедагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационните степени. МОН, С., 29.12.1996. 5. A Memorandum on Lifelong Learning. Commission Staff Warking Paper, Brussels, 2000. 6. Council Resolution of 27 June 2002 on lifelong learning. Official Journal of the European Communities, C 163, 2002. 7. Council Decision Establishing an Action Programme for the Implementation of EC Vocational Training Policy. Official Journal of the European Communities, 340/8, 1994. 8. Council Decision Establishing an Action Programme for the Implementation of EC Vocational Training Policy. Official Journal of the European Communities, L 146/33, 1999. 9. Katansky, Ch. Continuing education and training in Bulgaria. Europahandbuch Weiterbildung, Koeln, 2001. 10. Lebenslanges Lernen: bald Wirklichkeit fuer alle. Europaesche Kommission, 2002. 11. Lifelong learning and training - a bridge to the future. UNESCO, Seul, 1999. 12. Response to the european commission memorandum on lifelong learning. EAEA, 2002. 13. Making a European Area of Lifelong Learning a Reality. COM (2001) 687, Brussels, 2001. 14. Nomura,Y. Lifelong Integrated Education as a Creator of the Future, Mitsimura Educational C0.,Tokyo,1996 15. Social Agenda. Employment and Social Affairs. Issue 5, European Commission, 2003.

АНДРАГОГИЧЕСКА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТ Съвместен проект на Американския университет в България (Център за европейски програми) и СУ «Св. Климент Охридски» (Департамент за информация и усъвършенстване на учители) Уважаеми читатели, Представяме на Вашето внимание междууниверситетска квалификационна програма (курс за продължаващо професионално обучение), разработена от съответните звена на Американския университет в България (Център за европейски програми) и СУ«Св. Климент Охридски» (Департамент за информация и усъвършенстване на учители). Курсът е предназначен за възрастни – заети и временно безработни лица - директори, пом. директори на училища, професионални колежи, детски градини и центрове за професионално обучение, както и друг педагогически персонал от основни и обслужващи звена в системата на образованието и обучението. Той е насочен към задоволяване на бързо нарастващите потребности от познания и умения за успешно образование, трудова дейност и живот в интеркултурна социална среда, които са необходими на тази целева група в условията на засилващата се глобализация, образователна и трудова мобилност. Курс с такъв андрагогически профил ще се проведе за първи път у нас, като придобитите от курсистите андрагогически интеркултурни познания, умения и компетентност ще се идентифицират с изпитна процедура и ще се признаят чрез издаване на официални документи на двата университета. Предвижда се през м. май т.г. да се проведе пилотното издание и след това да се осъществи серия от регулярни курсове. В тази връзка от 22 –ри март започна набирането на курсисти на дадените по-долу телефони, факс и имел - адреси.

Учене през целия живот Обосновка на програмата. В условията на нарастваща интеркултурност на съвременните общества и на започващия преход на образованието към система за учене през целия живот ще се развиват нов тип учебни заведения – т.нар. учещи организации. Те се основават на формирането на нов тип андрагогическа култура и потребности на служителите от познания, умения и развитие на специфична компетентност - за работа, обучение и успешен живот в интеркултурна социална среда. Необходимостта от тази ключова компетентност вече се чувства от управленския и педагогически персонал на българските училища, детски градини, центрове за професионално обучение и др., вкл. при участието в проекти по националните и европейските програми. Работата по тези проекти изисква познания и умения, позволяващи успешно ориентиране в други култури и ценностни системи, свободно общуване и съвместни действия за постигане на проектните цели. Квалификационният курс е предназначен да отговори на тези актуални потребности. Цел на програмата – повишаване, разширяване и усъвършенстване на познанията, уменията и компетентността на обучаваните, развитие на тяхната мотивация да живеят, работят и да учат в контекстта на интеркултурно андрагогическо общуване и взаимодействие. Съдържание на програмата. Програмата на курса включва четири модула с адекватна на целта тематика. Първите три модула разглеждат последователно различните аспекти на интеркултурната комуникация - в ежедневието, в образователните дейности, в професиите и трудовия пазар. Четвъртият модул цели да подобри управленските умения на участниците като част от тяхната компетентност за интеркултурна комуникация, както и да подпомогне подготовката на курсовите им проекти с които завършва учебната програма. Организация, методика и сертифекация. Обучението е с продължителност 50 учебни часа и при състав на групите от 20 курсиста. В основната си част се предвижда да се проведе в Център «Илиев» на Американския университет в България (ул. «Университет-ски парк» 1, Студентски град, София 1700) в удобно за обучаваните време, чрез гъвкави форми на присъствено и дистанционно обучение. На успешно завършилите обучението (със защита на курсови проекти с практическа насоченост пред изпитна комисия), ще бъдат издадени два сертификата, както следва: 1) Сертификат – образец на АУБ (на английски език) за проведено обучение за интеркултурна комуникация и подготовка за участие в международни екипи по проекти програми и други инициативи. 2) Удостоверение – образец на СУ „Св. Климент Охридски” (на български език) за проведено обучение по андрагогика и придобита андрагогическа компетентност с кредити за ПКС и за кариерно развитие в системата на образованието. Индивидуална цена 400 лв., вкл. преподаването и логистиката на курса, закуски и напитки в почивките за дните на присъствени занятия, изпитните процедури, както и издаването на сертификатите. Контакти: Иван Иванов, Директор,«Център Илиев», Американски университет в България – София, тел.(+359 2) 960 79 12, факс.(+359 2) 961 60 10, E-mail: ivanov@aubg.bg Чавдар Катански, Доцент по управление на образованието, ДИУУ, СУ »Св. Климент Охридски», тел. (+359 2) 86 86 314, 0887 33 61 05, E-mail: chavdar_katansky@abv.bg

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 КУРСОВЕ И СЕМИНАРИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА МЕНИДЖЪРСКАТА КОМПЕТЕНТНОСТ Курсовете и консултационните семинари са предназначени за подготовка на директори и пом.-директори на СОУ, професионални гимназии, детски градини и обслужващите звена по смисъла на Наредба № 5. Курсовете и семинарите се реализират с гъвкава организация и в присъствени, дистанционни и комбинирани форми на обучение и консултиране. Стойността на обучението за един участник за еднодневно обучение (8 учебни часа) е 24.00 лв. ДИУУ предлага на желаещите нощувка в хостела на преференциална цена от 10.80 лв. За допълнителна информация и записване: Чавдар Катански моб: 0887 33 61 05, e-mail: chavdar_katansky@abv.bg

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ Включете се в квалификационни курсове и консултационни семинари за придобиване на познания, умения и цялостна компетентност за успешно преподаване и обучение на възрасти. Обучението е подходящо за директори и пом.-директори на училища и детски градини, на учители и други специалисти, които работят или желаят да работят като мениджъри, преподаватели по теория и практика, консултанти и други в лицензирани центрове, в школи и семинари за ограмотяване, образование, професионално обучение на възрастни, както и по съотвестващи дейности от национални и европейски проекти. Програмите на курсовете и семинарите се реализират с гъвкава организация и в дистанционни форми на обучение и консултиране. На успешно завършилите се издава официален документ – удостоверение, образец на ДИУУ - СУ „Св. Климент Охридски”, за придобитата андрагогическа компетентност със съответен брой кредити. За допълнителна информация и записване: моб: 0887 33 61 05 e-mail: chavdar_katansky@abv.bg

Начално училище

Интерпретация на художествен текст в урока по литература в началния етап на основната образователна степен Интерпретацията на художествен текст - като произведение на литературата като вид изкуство - в урока по литература в началния етап на образование предполага както много добра психологическа, педагогическа и методическа подготовка, така и необходимата литературоведска подготовка. Художествената образност е израз на авторовите интенции, на светогледа му и е своеобразно отражение на обществените нагласи и читателските предпочитания на съвременниците на автора. Доброто познаване както на епохата, в която е създадено дадено литературно произведение, така и на творческата му история, на творческия замисъл на автора, на своеобразието на езика и стила му са предпоставка за адекватната интерпретация на художествената образност. Изборът на адекватни на художествената образност методически похвати от методическия инструментариум, с който си служи учителят в обучението по литература, е необходимото условие за възприемането и осмислянето на художествен текст от учениците в начална училищна възраст. В зависимост от типа текст в конкретното литературно произведение учителят избира даден методически похват, за да се възприеме, осмисли и интерпретира художественият текст на изучаваното литературно произведение. Например: при възприемане и осмисляне на описание на портрет на герой, на природна картина или описание на обстановка е уместно учителят да използва похвата устно словесно обрисуване на картината, изградена от автора. С думи ученикът рисува авторовата картина, като използва думи и изрази от художествения текст и пресъздава авторовото описание, като се придържа близко до текста. Това съдейства за по-задълбочено възприемане и осмисляне на художествената образност, на авторовия език и естетическите, и нравствените послания, отправени към читателя чрез създадените от писателя художествени образи; при възприемане и осмисляне на психологическата характеристика на герой от изучаваното литературно произведение е подходящо приложението на методическия похват дообрисуване. Ученикът описва преживяванията на героя, като пресъздава психологическата му характеристика, без да вмъква нови детайли, без да допуска извънконтекстови асоциации. Това улеснява читателското възприемане на ученика в начална училищна възраст, за когото психологизмът в художествения

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 текст е труден за осмисляне. Същевременно детето съпреживява чувствата и настроенията на героя, което улеснява възприемането и осмислянето на нравствените и естетическите послания на автора; при възприемане и осмисляне на диалога в изучаваното литературно произведение е подходящо да се използва методическият похват четене по роли. Малкият читател интерпретира диалога в художествения текст, като се „превъплъщава” в образа на даден герой и чете репликите му, изразява неговата позиция, която е различна от тази на автора. Това съдейства за възприемане и осмисляне на авторовото отношение към героя, на мястото на героя в образната система на изучаваното литературно произведение. Същевременно в практически план детето осмисля мястото на диалога като компонент на композицията на литературната творба. За възприемане и осмисляне на диалога в литературното произведение съдейства и драматизацията, и сценичното представяне на художествения текст. Трансформацията на текста и подготовката за сценичното му представяне чрез уточняване на костюмите и сценичното поведение на героите, декорите, и пр., съдейства за по-задълбоченото възприемане и осмисляне на художествената образност в литературното произведение и на авторовата идея; Илюстрирането е методически похват, който широко се използва в урока по литература с цел – онагледяване на читателските представи и улесняване на детското възприемане и осмисляне на художествената образност в изучаваното литературно произведение. Със средствата на изобразителното изкуство се интерпретира богатството и изобразителната и изразителната сила на художествената образност, създадена от автора. Така – чрез средствата на две изкуства – литература и изобразително изкуство, авторовите картини оживяват във въображението на ученика читател. Макар да си служи с несъвършена изобразителна техника, детето с удоволствие интерпретира авторовия текст, като създава илюстрация към него. Независимо какви изобразителни техники и материали, с какви конкретни изразни средства ще си послужи ученикът, той изобразява и изразява авторовите картини и послания, като по този начин задълбочава читателските си представи; За интерпретация на авторовите разсъждения и преките характеристики на героите обикновено учителят избира методическия похват изразително четене. Чрез постигане на вярна интонация и открояване на логическите акценти, които авторът е поставил в художествения текст, по време на изразителното четене ученикът изразява отношението на автора към изобразеното, авторовата идея. Това съдейства за по-задълбочено възприемане на подтекста на литературното произведение. Освен тези, широко използвани в обучението по литература в началния етап на образование методически похвати, учителят прилага

Начално училище и интерактивни техники и методи, които предполагат въздействие и взаимодействие в процеса на възприемане и осмисляне на художествен текст. Работата в малки групи и в екип също създава предпоставки за взаимодействие, за обсъждане в хода на изпълнението на конкретни задачи във връзка с интерпретацията на текста на изучаваното литературно произведение. Мястото на компютъра в урока по литература е обсъждано от педагози и психолози в рамките на много форуми контекста на различни проблеми, свързани с образованието. Компютърът като средство в процеса на обучението по литература съдейства за улесняване на читателското възприемане, за задълбочаване на възприемането и осмислянето на художествен текст. В този контекст интерактивната образователна мултимедия, представена чрез съвременните компютърни технологии – с помощта на компютър и мултимедиен проектор, намира все по-широко място в обучението по литература. Мултимедийните презентации, съчетаващи движеща се картина, звук и текст, съдействат за привличане на вниманието на малките читатели при интерпретацията на художествения текст. В мултимедийните презентации учителят с педагогическо майсторство и такт интерпретира умело както художествената образност на изучаваното литературно произведение, така и информация за творческата история на литературната творба, за житейската и творческата биография на автора – поднесена лаконично, в контекста на нравствените и естетическите послания на автора на конкретното литературно произведение, което учениците възприемат и осмислят в урока по литература. Чрез мултимедийните презентации в урока по литература интеракцията - като компонент на педагогическото общуване, улеснява възприемането и осмислянето на художествения текст и приближава децата читатели до художествената образност. Познаването на своеобразието на читателското възприемане на децата в начална училищна възраст, на закономерностите в читателската еволюция, на читателските предпочитания и затрудненията при възприемане и осмисляне на художествен текст е предпоставка за диференциация и индивидуализация на обучението по литература в началния етап на основната образователна степен. Учителят работи в хода на урока, като отчита потребностите и интересите на учениците, и затрудненията им при възприемане и осмисляне на художествената образност, създадена от автора на изучаваното литературно произведение. Познаването на психофизиологическите особености на децата предполага избор на адекватни на предпочитанията и интересите им, на равнището на читателското им възприемане методически похвати за интерпретация на художествения текст в урока по литература началния етап на образование. Личностноориентираният образователен процес в литературното обучение, насочен към литературното развитие на децата в начална

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 училищна възраст, е предпоставка за постигане на очакваните резултати от обучението. Урокът по литература в началния етап на основната образователна степен е урок, в който се интерпретират произведенията на литературата като изкуство. Богатата метафорична образна реч на автора достига до малкия читател с умелото педагогическо посредничество на учителя. От неговото педагогическото майсторство и такт, от равнището на научната му подготовка и от осведомеността му за новите идеи и постижения в областта на образованието зависят резултатността, ефективността на образователния процес, насочени към литературното и психофизиологическото развитие на учениците. Доц. дпн Нели Иванова – СУ „Св. Кл. Охридски”

Начално училище

Новата роля на учителя и ученика в процеса на обучение. някои идеи за усъвършенстването му Животът на децата принадлежи на бъдещето, а голяма част от съдържанието на обучението е свързана с миналото. Българските учители осъзнават, че въпреки постигнатите добри резултати, все повече нараства необходимостта от промяна – учениците да са активни, способни, енергични, гъвкави и продуктивни; училищата да предлагат адекватни на потребностите на съвременния човек учебни планове, програми и методи на обучение. Но тя – промяната, от своя страна създава и поставя нови условия и изисквания, на които трябва да се отговори. По какъв начин обаче да стане това, за да има развитие и усъвършенстване? Какъв резултат се очаква и кой отговор е адекватен? Подобни въпроси се разискват и продължават да се разискват в непрекъснатото търсене на правилното решение на различните поставени проблеми, които произтичат от промените в нашето общество през последните години. Промяната означава и цялостност, а тя предполага включването както на успеха, така и на неуспеха. Само когато сме достатъчно зрели да го приемем (неуспеха), само тогава ще постигнем и успеха. Оттук и следващата крачка - така необходимите качества за прогресивното развитие - гъвкавостта и консерватизма [6]. Да приемем, че училището и обучението са система, която не може да се изолира от процесите, протичащи и случващи се в обществото. Те, заедно с тенденциите, които се наблюдават в него, могат да се разпознаят в различните негови образувания, групи, общности. Обществото е в преход, училището също. Новата организация на обучението изисква системно анализиране на всички елементи. В конкретното ръководство акцентът пада върху учителя и неговата нова роля в образователния процес. Не е лек пътят, който той трябва да извърви от позицията на дългогодишната му традиционна роля на ръководен и недвусмислен авторитет, съдия и експерт до тази на умел водещ на група и консултант. Учителят трябва да отстъпи от познатата активна позиция към тази на по-пасивния и подпомагащ консултант, чиято цел е да направлява обучаемия сам до достигне до желаните резултати на дадения етап. Познанието като цел е осъществимо само ако то представлява съществена част от личността. А личността е предмет, част и цел на психологическата наука. Така и постиженията на психологията трябва да спомогнат за осигуряване ефективността на обучението. Учителят трябва да притежава знанията и уменията на водещ, психологически да е подготвен да наблюдава и да анализира на няколко нива и да умее да направлява както процеса на обучение в групи, така

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 и да отчита индивидуалните различия и собствен темп на развитие на всеки един участник. От полза биха били познанията за малки и големи групи, да се следи груповата динамика и едновременно с това работата да е насочена към конкретния индивид и неговите потребности на всеки един от етапите на развитие - както на групата като цяло, така и на индивида. Познанието на водещия се преобразува през нивата на групата, подгрупите и чрез емоционалния и собствен опит - става достояние на индивида. Рамката е една и съща, но една немалка част от темата, подтемите, техниките, поставените задачи, ситуациите и индивидуалното включване не се планира. И именно тук е ролята на водещия – само да трасира пътя, а неговото изграждане е работа на учениците - разбира се, с помощта на учителя [6]. Учебният процес приема нова форма, ново съдържание и това естествено поражда и нови въпроси и страхове, но и ново мислене, подходи, техники и не на последно място и успехи. Учебното съдържание се налага да бъде преструктурирано в зависимост от новите изисквания. Въвеждат се нови учебни единици, обединени в модули. Сменя се и обичайната социална среда с нова, по-непривична обстановка за обучение в непринудена атмосфера, в която учениците се чувстват свободни и вече партньори и желаят да експериментират, без да са застрашени от провал [1]. Желателно е училището да се превърне в отворена система както за осигуряване на възможност за достъп на специалисти, които да провеждат занимания с учениците, така и за възможност учениците да се обучават сред природата, в музеи, лаборатории и т.н. Водещият – учителят активизира учебния процес като формира у учениците умения за учене, чийто резултат е повишаването на тяхната самостоятелност. Той трябва да притежава уменията да осигури и обезпечи получаването на необходимото ниво познания, без да се повлиява негативно собственият темп на усвояване, да отчита микроклимата и особеностите на класа. За целта е необходимо наличието на познания за умело сформиране на различни видове групи, обезпечаващи нелеката задача да се получат едни и същи познания, но в различни ситуации при различните групи и едновременно с това да не влияят негативно върху поведението на учениците и тяхната спонтанност. По същество педагогическата работа е творческа и изисква творческа нагласа от партньорите в учебния процес – учител и ученици. Осъзнавайки възможността да бъдат творци в класната стая, учителите ще преодолеят страха си от ограниченията на учебното съдържание и конкретната предметна методика. Едва ли ще се постигнат желаните резултати, ако не се ангажират и активно включат всички заинтересувани страни. Родителите често са поставяни извън връзката учител – ученик. Желателно е тяхното участие в процеса на обучение да се активизира, като се използва помощта им както в учебния процес като лектори или помощници на групите при

Начално училище решаване на зададени проблеми, така и като организатори и ръководители на групи по интереси: туризъм, журналистика, театрално майсторство, народни танци, готварство, волейбол и други, които осъществяват своята дейност в извън учебно време. Естественото любопитство на децата трябва да се поддържа, да се развива творческото им мислене, да се преодолее скуката в училище, ученето по задължение, липсата на мотивация за учене и да се използват съвременните технологии за развитие и усъвършенстване на всички компоненти на образователната система. Интересът към използването на информационните технологии в обучението възниква още със създаването на компютрите като възможност за организиране на диалога между учител и ученик, която принципно се различава от традиционните средства. На тази основа възникват нови взаимодействия между обучавани, обучаващи и средства на обучение, функциониращи на основата на средствата на ИКТ - притежаващи интерактивност, възможност за обезпечаване на незабавна обратна връзка и възможности за предоставяне на огромен обем аудиовизуална информация, адекватна на потребностите и интересите на учениците [5]. Те могат да се използват на всички етапи на процеса на обучение: при въвеждане на новия материал, задълбочаване на познанията, осъществяване на контрол и диагностика. Наличието на съвременни компютри и средства за връзка в училище не гарантира тяхното позитивно влияние на функционирането на всички компоненти на образователния процес, нито на развитието на личността на ученика. Необходимо е да се обучат преподавателите да използват богатите възможности на ИКТ и да ги прилагат през призмата на своята педагогическа и психолгическа подготовка, така че съчетани с интерактивни методи действително да превърнат ученика от обект в субект на собственото им обучение и развитие. Именно чрез използването на ИКТ учителят може да се превърне в партньор на ученика. Използването на ИКТ в обучението ще способства за подобряване нагледността; разширяване обема на представяната информация; възможност за практическото й приложение, както и ученикът сам да определи вида на исканата от него помощ; пести се време, което може да бъде използвано за изпълнение на задачи от творчески тип; по-големи възможности за интердисциплинарно обучение - пример за това са разработените уроци и проекти под ръководството на доцент Папанчева; включването на учениците в игрови ситуации; индивидуализация на обучението; осъществяване на диагностика и мониторинг; създаване на програми-тренажори за обучение по роден език, както и тестове за установяване нивото на познаването му, които са лишени от субективност; осъществяване на бърза връзка между различните училища, изработване на електронно съдържание по предметите и изграждане на банка от материали, които могат лесно да бъдат открити и използвани; еже-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 дневна връзка с родителите чрез изграждане на електронни дневници и сайтове на класовете. Компютърът не може да замени учителя, той е средство, а не субект; помощник, който спестява време на преподавателя и му помага да направи урока по-интересен, увлекателен и достъпен, но и същевременно изисква добра подготовка и познаване на ИКТ [4]. И точно тук се появява големият проблем – обучението на учителите и използването на компютъра само там, където има конкретна методическа функция и смисъл. Прекалената му употреба също може да доведе до пренасищане с информация и загуба на интерес у обучаваните. Необходимо е да се съчетават традиционни с иновативните методи. Фронталният начин на преподаване е най-често използваният начин на преподаване в българското училище. Той е функционален, когато става дума за формиране на нови понятия или представяне на ново учебно съдържание на учениците. При тази стратегия на преподаване съществуват ограничени възможности за активизиране на учениците. Равнището на концентрация на вниманието им често е ниско и задържането му в продължение на 40-45 минути е трудна задача за учителя. Самият учител е основен източник на информация, а учениците са реципиенти, нещо като “съд”, в който непрекъснато поставят учебно съдържание. Общуването обикновено е словеснo и еднопосочнo, насочено към получаване и предаване на информация. Взаимодействията в процеса на обучение са много малко [6]. Самостоятелна работа. При нея работата може да бъде изпълнявана индивидуално, по двойки или в групи. Основното е, че учениците работят самостоятелно по време на часа. Учебните задачи не са пригодени към индивидуалните нужди на отделните ученици и всички изпълняват една и съща задача. Индивидуалните различия и способностите на учениците не се взимат под внимание при избора на учебните задачи. Конструктивизмът в педагогиката - учене чрез сътрудничество, индивидуализация и диференциация, проблемно обучение, дискусия. Конструктивизмът е едно от сравнително новите направления в съвременната психология и педагогика. Той не е свързан с отделен аспект на обучението, например методите или учебното съдържание, а е цялостен подход, основан на разбирането, че в процеса на познавателната дейност новите знания се свързват с предишния опит на индивида [6]. Това означава, че ученето не е просто процес на получаване, натрупване и преработване на информация, а активен процес, при който личността конструира индивидуален познавателен образ на действителността. От тази гледна точка целта на обучението не е само да се даде на учениците повече информация, а да се подпомогне процесът на когнитивното им развитие, т.е. изграждането и преструктурирането на познавателните структури. Това не може да се постигне чрез опростено учебно съдържание, а като се изгради комплексна учебна среда, изградена

Начално училище върху реалните ситуации, чрез която ученикът да придобие нов социален опит. Учениците трябва да имат възможност да търсят решения на познавателни задачи в ситуации, максимално близки до реалния живот, използвайки разнообразни начини на работа. Конструктивистката педагогика изисква специални условия за обучение, където на учениците се дава възможност да си сътрудничат и помагат. Те могат да използуват редица инструменти и информационни източници, за да решават учебни задачи и да достигнат поставените цели. Ако класната стая е оборудвана с компютри, това позволява да се използват различни педагогически похвати и техники за обучение, като методът на проектите или проблемното обучение. Такава учебна среда, снабдена с електронна техника, е много по-подходяща за прилагане на съвременни начини за преподаване, дори ако няма отделен компютър за всеки ученик. При правилна организация на учебната среда един или два компютъра са достатъчни за провеждане на ефективен процес на обучение. Типичните компютърни зали с ограничено пространство и липса на възможности за гъвкаво преструктуриране на пространството не създават условия за интеграцията на модерните информационни и комуникационни технологии в процеса на обучение. Етапи на обучението, организирано съобразно идеите на конструктивизма: v Стимулиране на интерес: Изборът на тема, която предизвиква интереса на учениците и създава условия за оформяне на противоречащи си мнения в класа. v Формиране на групите: Създаване на разнообразие вътре в групата (способности, пол, етически произход). v Развитие на отношенията в групата: Намиране на общи черти и споделени възгледи укрепва сплотеността на групата. v Изборът на тема: Дадената тема се разделя на малки части от класа, като всяка група има собствена подтема, така работата на всеки е нужна за постигане на крайния резултат. v По-нататъшно деление на зададената тема: Подтемата се разделя от групата на още по-малки подтеми, така че всеки член на групата да има собствена задача, за чието изпълнение е отговорен. v Разработка на подтемата. Учениците събират и разработват материал за техните собствени задачи самостоятелно. Те са насърчавани да си помагат един на друг, така че да получат чувство за успех. v Членовете на групата дискутират своята подтема в групата. v Подготовка на съвместен отчет: Членовете на групите спорят, убеждаватсе и се подкрепят един друг по време на тяхната съвместна работа. v Доклад на групата относно подтемите: Групите докладват резултатите от своята работа пред класа.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 Оценяване: Процедура: v Групите оценяват индивидуалните доклади относно подтемите v Класът оценява доклада на групата. v Учителят оценява докладите и проектите на групата. Критерии за оценка: v Цялостен преглед на резултатите от работата. v Доколко отделният ученик е допринесъл за работата на групата. При какви дидактически задачи е целесъобразно да се използва този начин на обучение: v разработване и усвояване на нови знания v формиране на умения и навици v обобщаване и систематизиране на знанията v проверка и оценка на знанията Какви видове учебни задачи са подходящи при този начин на обучение: v проблемни ситуации v творчески задачи v наблюдение и/или изследване на действителността v обсъждане, дискусия v проверка и оценка Обучението от гледна точка на учителя - Съществено е учителят да разбира важността на сътрудничеството и диференциацията. Използването на разнообразни, съвременни методи на обучение изисква от учителите да познават съответните теории, дидактическите правила за използването им, техните предимства и възможните ограничения, и да са подготвени да се справят с проблемите, които могат да възникнат по време на преподаване. Основната отговорност на учителя е внимателно да подготви и да ръководи урока, както и да избере темата и подходящите методи на обучение. Той трябва да осъществява индиректен контрол и да оказва индивидуална помощ [1]. Учителят трябва по всяко време да може да отдели внимание на тези ученици, които имат наймного нужда в този момент от него. В същото време ученици, работещи по двойки или на групи, постоянно имат възможност да оценяват и анализират своята собствена работа и работата на техните съученици [6]. Обучението от гледна точка на ученика – Освен че усвояват в процеса на обучение знания, учениците имат възможност да формират личностни качества като симпатия, самостоятелно мислене, търпение, толерантност, готовност за отговорно и подкрепящо поведение. Така те подобряват комуникативните си умения, уменията си да работят в екип и да си сътрудничат, организационните си умения и креативност. На база на извършената работа се изработва портфолио - включва

Начално училище всичко, което е полезно и необходимо, за да се разкрие уникалността и индивидуалността в развитието на ученика. В портфолиото могат да се включат материали, които носят информация за: учебни постижения; специфични трудности при ученето; интелектуално развитие; емоционално развитие; поведенческо развитие; социално развитие; способности и интереси; особености на физическото израстване, заболеваемост и др.; семейна среда; адаптираност към училището; приятели, игри, и др. социални умения; извънучилищни дейности и интереси. Изводите, които могат да бъдат направени, са: 1. Учителите трябва да приемат новата си роля в процеса на обучение и да полагат непрекъснати усилия за повишаване на квалификацията си , както и да следят иновационните идеи и да умеят да ги прилагат според условията, в които работят. Да избягват монотонните уроци, уморителните упражнения, дългите и сложни домашни работи. Същевременно е необходимо да се следва известен алгоритъм в протичането на урока, който улеснява обучаваните. 2. Учениците постепенно да бъдат приучени не само да поемат, но и да търсят отговорност, да са активен участник в собственото си обучение, да приемат оценките на другите, да оценяват и се самооценяват, да умеят да работят в група и да намират пътища за разрешаването на конкретно зададен проблем. 3. Да се изгради активна и интерактивна образователна среда. Споменатите методи са част от многото идеи за промени в обучението, които биха могли да допринесат за качествени изменения в българското училище и за преодоляване на натрупаните в него проблеми. ЛИТЕРАТУРА: Гюрова, В., В. Вълканова, В. Божилова, Г. Дерменджиева Интерактивността в учебния процес. С, Агенция ЕВРОПРЕС, 2006. Захарова, И.Г. Информационые технологии в образовании, М., АCADEMA, 2003. Павлов, Д., Образователни информационни технологии, С., Даниела Убенова, 2001. Роберт, И. В., С. В. Панюкова, А.А. Кузнецов, А. Ю. Кравцова Информационные и коммуникационые технологии в образование, М., ДРОФА, 2008. Селевко Г. К., Педагогические технологии на основе информационно-коммуникационых средств, М., НИИ школьных технологий, 2005. Интернет сайтове:http://teacher.bg/cs/files/folders/101ideas/default.aspx

Йорданка Стойнова Николова, ОУ „Кочо Честеменски”, гр. Пловдив, тел: 0889601127, е-mail: iosnikolova@abv.bg

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011

Общуването като основа за духовно нравственото израстване на малкия ученик Общуването има изключително важна роля и решаващо значение за формирането на младата личност, за усвояването нормите на социално поведение и за овладяването на социален опит, за емоционалното й развитие, за духовно-нравственото й израстване. „При общуването се предава ценна информация, което представлява първият етап от самовъзпитанието. Овладяват се определени социални форми на отношения и поведение, избират се социокултурни модели в обществото, от които личността се ръководи при самовъзпитанието. Общуването е процес на взаимодействие между индивидите, информационен процес, отношение на хората един към друг, но и процес на взаимно влияние и взаимно разбиране един друг.” (Димитров 2005:156) „Още в най-ранна детска възраст децата са склонни да проявяват съпричастност към болките, радостите и нуждите на околните, ако възприятията им биват смислено насочвани, а чувствата им подхранвани и обогатявани. Чрез пълноценното общуване с възрастните, природата и изкуството, чрез съприкосновение с тайнствата на религиозното и вярата, децата могат да оползотворят широк кръг от възможности за осмислено насочване на позитивните преживявания и създаване на конструктивни нагласи за възприемане на света в неговото многобразие, за поставяне на ясни граници между доброто и злото, красивото и грозното”.(Василева 2009:57) Духовното общуване на детето с родителите, учителите, съучениците, приятелите, природата, изкуството, религиозната общност е форма на социално общуване, при която се осъществява обмяна на чувства, представи, идеи, информация, взаимно опознаване и разбиране; осъществяване на влияние, въздействие и взаимодействие за овладяване на личностно и обществено значими ценности и ориентации, норми и начини на поведение, духовни ценности. Общуването има изключително важно влияние за социалното утвърждаване на личността на детето. В него се роявяват личностните му качества. Детето се приучава към регулиране и саморегулиране на поведението си, към самоконтрол и самооценка в отношенията си с хората, с които общува; формира реакциите си на определен тип поведение. (Вж. по-подробно: Димитров 2005:157). Още от ранно детство при общуването си с родителите, детето поставя началото на изграждането на ориентири за своето поведение. Непрекъснато сверява това, което прави, с това, което очакват от него и

Начално училище се съобразява или не с техните мнения, оценки, чувства, изисквания. В семейството се формират трайни правила и норми, които почти не се променят през годините и се възпроизвеждат несъзнателно при социалната реализация на човека. Основните задачи, които стоят пред близките (родители и роднини) на детето при тяхното общуване с детето, са свързани с това - да подпомогнат духовно-нравственото му развитие още от най-ранна възраст. Чрез общуването с близките, на първо място, детето има възможност да усвои човешката реч. Речта е специфичен феномен на човешката психика, носител на отличителни признаци, които поставят човека над останалите животински видове. Тя е висша форма на осъществяване на взаимоотношенията между хората. Усвояването на речта става в процеса на играта и другите форми на общуване в живота на детето. Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Необходимо е да му се предостави възможност то само да показва, че разбира грешките и трудностите, както и успехите си, да се научи да поема отговорност за тях. Тази „роля” не би трябвало да бъде превземана от родителите, които много често се превръщат в „адвокати” на децата си. Много често родителското поведение е продиктувано от мнението им, че детето им е неспособно да се справи само – например, с по-натрапчивото поведение на приятелчето му, и родителите взимат страна в отношенията между двете деца. В други случаи тяхното поведение е резултат от чувство на неудоволетвореност от същността на самото им дете и неговите поведенчески прояви. Тук добре познати са реплики от типа „От теб няма да излезе нищо.” Подобни действия от страна на родителите са последното, от което се нуждае детето, за да изгради положителна самоувереност. Задоволяването само на материалните потребности на детето не е достатъчно. Необходимо е и духовно присъствие на майката и бащата, братята и сестрите в емоционалния живот на тяхното дете. От най-ранна детска възраст общуването с детето предоставя редица възможности за обогатяване на въображението на детето, възпитанието му в моралните устои, приети за съответното общество, преодоляване на пречките пред междуличностните отношения. Семейството е мястото, където се съхраняват религиозните традиции и се предава високият християнски морал на децата. Религиозната култура отново трябва да намери своето място в духовния живот на обществото ни, защото вярата е духовната опора на човека и чрез нея той създава мост между видимото и невидимото, дава му кураж и сила, удовлетвореност и психическа стабилност. Друга задача при общуването с детето е свързана с изграждане на елементарни понятия за природните и социалните явления, за съдър-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 жанието на понятията „добро” и „зло”. Поначало децата са любопитни. Те са извор на безброй въпроси, които много често изненадват възрастните, така че когато тяхното любопитство се задоволява, децата трупат опит, събират информация и опознават най-близката заобикаляща ги действителност. На практика, чрез общуването си с близките, децата получават отговори на основни въпроси, които ги засягат. И въпреки противоречивите и кризисни икономически и социални явления тясната връзка родител – дете не бива да се прекъсва, защото може да предизвика тревожни отрицателни явления и деформации в духовния облик на младото поколение – криза в духовността и морала, възникнала поради загуба на духовни ценности и нравствени принципи. Повечето родители имат трудности в определени периоди от отглеждането на децата си. С напрежението и преумората, които всеки ден присъстват в българското семейство, лесно е да дойдат и объркването, и обезсърчението. Единствено, ако взаимоотношенията са основани на безусловната любов, можем да бъдем сигурни, че детето е възпитавано правилно. Без тази основа е невъзможно да разберем детската личност, нейното поведение, нито да се справим с непослушанието му. „Хуманното педагогическо общуване изисква свобода в процеса на саморазгръщане на духовния потенциал на подрастващия, стимулиране на неговите духовни и нравствени потребности и ориентации, съобразяване с конкретните нужди и възможности за пълноценна личностна изява на всяко отделно дете, мъдрост и търпение при оценяването на резултатите в различните етапи на развитието, вяра в градивното начало”.(Василева 2009: 70). Общуването ученик – учител (възпитател) има няколко особености. „То има съзнателно организиран характер, но и често положителни или отрицателни неформални междуличностни отношения. Чрез педагогическото общуване се изграждат благоприятни предпоставки за изграждането на личността, създава се модел и опит за общуване между възрастни и подрастващи, осъществява се активна размяна на активна размяна на ценности, нюансира се от субектно – субектните отношения и то може да играе ролята на скрит регулатор в човешкото поведение и взаимоотношения и в по-късните възрасти”.(Димитров 2005:158). Педагогическото общуване е основен механизъм при организиране на възпитателните взаимодействия. Същевременно то има и субективен характер. При него всеки от общуващите се изявява като пълноправен партньор. Той може да проявява избирателно отношение, като е активен, пасивен или се противопоставя на опитите за контакт и взаимодействие. Крайният ефект на общуването вътрешно се проявява съобразно ценностните ориентации и индивидуалните особености на личността и семейната среда на ученика, и на личността и педагогиче-

Начално училище ските умения на учителя. Ако се отнеме общуването ученик–учител, възпитателните взаимодействия са невъзможни, а следователно ще стане немислим и процесът на обучение. В процеса на педагогическо общуване се осъществяват влияния на различни ценности, цели и критерии, развива се чувство за дълг и отговорност, съпричастност, толерантност, вежливост, стремеж към себепознание, към обогатяване на духовния живот, съзидателност, интерес към религиите, патриотизъм и национална принадлежност. Приучава се малкият ученик да спазва определени правила и норми, но и да създава свои. Това дава отражение върху възпитанието и самовъзпитанието на личността. По такъв начин детето може да открие, че някои оценки не отговарят или противоречат на образа „Аз”, вследствие на което се формира и изменя отношението на личността към себе си. „Равнопоставеността в отношенията дава възможност на детето да бъде самото себе си, да изгражда критичен поглед към поведението на другите, но и да изгражда рефлекс за самооценка и корекция на собственото си поведение и се стреми бързо да преодолее допуснатите слабости, а не да се страхува от допускането на грешки. Доверието в собствените сили и чувството за собствена значимост са основните двигатели на творческата продуктивност на учениците, а песимизмът и недоверието са негови най-страшни саботьори в процеса на нравствено осъществяване. За целта е особено важно да се открие най-верният път за общуване с учениците, да се поощряват, но и критикуват”. (Василева 2009: 114). Семейството и педагозите предават на детето „моралния кодекс на поколенията, формират и изграждат нравствени представи, понятия, норми, ценности, чувства и убеждения, стремеж да се твори добро и да се зачита личността на другия. Те формират отношенията на детето с природата, изкуството. Общуването с природата носи на детските възприятия и емоции неподражаемо по своята сила облагородяващо влияние, поражда отношения на хармония и сътрудничество с нея, желание да бъде съхранена нейната красота и опазена нейната цялост. Отношението към земята, растителния и животинския свят, събуждането на грижовно отношение към тях са в противовес на налагащите се отношения на жестокост, бруталност и егоизъм сред учениците. Красотата на природата поражда естетическа наслада, обвързва я с близък по съдържание опит, пробужда положителни емоции и въздига духа. Съприкосновението на малките ученици с природата може да ги зареди с много трайни и живи представи и преживявания, които да очертават познавателни, емоционални и естетически сфери на проникване и да проектират очаквани модели на духовно-нравствено поведение; до

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 натрупване на живи и ярки образи и впечатления, които да разпалват тяхното въображение и творчески импулс. (Вж. по – подробно Василева 2009) „Изкуството е могъщо средство за общуване. Чрез него детето опознава типични проявления в природата и човешките взаимоотношения. Представите и възприятията, които се изграждат в процеса на художествено възприемане, са емоционално наситени, те стимулират порива и мисълта на фантазията, помагат на възприемащия съвсем непринудено, но целенасочено, подвластно на дълбоки чувства, да осъзнае всеобхватните истини за редица нравствени и естетически ценности. Така изкуството се превръща не само в средство за емоционално обогатяване на личността, но и като активизиращ фактор за осъществяване на конкретни мотивирани действия и постъпки, спомага за формиране на нравствени убеждения и идеал. Пак чрез общуване с изкуството човек се приобщава към естетическия и нравствен опит на поколенията, като прониква в тяхното духовно богатство и непреходна мъдрост; получава се удовлетворение на висши духовни потребности, а също така се оптимизира пътят на сложния и твърде противоречив процес на изграждане на личностни качества и убеждения”. (Василева 2009: 90). Когато в процеса на общуването с природата и изкуството се установява синхрон между разума и чувствата, се обогатяват емоциите на детето, повишава се чувствителността му към всичко, което го заобикаля, то се научава не само да гледа, но и да вижда. Ученикът започва да разбира своята принадлежност към огромния свят на хората, зарежда се със сили за нравствено усъвършенстване. При дефицит в общуването или неправилно общуване се получават негативни резултати, може да се създадат предпоставки за примирение, ниска самооценка на ученика, за стресови състояния, чувства на страх, неприязън и тези чувства да прераснат в жестокост и безсърдечност, в прояви на агресивност и насилие. За да се преодолеят завладяващите ежедневието ни бездуховност и нравственост, е необходимо: 1. Религиозното възпитание да заеме подобаващо място в ежедневието и образованието ни. 2. Възпитателните задачи в урока да не се поставят формално. 3. Художествените текстове, които се интерпретират в процеса на обучение, да носят нравствени послания, съобразени с възрастовите особености и възможности на децата. 4. Да се увеличи обемът на темите, в които се разглеждат традициите и обичаите, националните и религиозните празници. 5. Родителите да се включат активно в живота на децата и училището. 6. Да се осъществи по-тясна връзка между детето и природата; де-

Начално училище тето и изкуството, чрез провеждане на уроци извън училище - „на открито”, в художествени галерии, музеи, библиотеки и др. 7. Да се създадат предпоставки за по-широко приложение на проектно базираното обучение. 8. Заниманията на групите по интереси да уплътнят пълноценно свободното време на учениците и да развиват не само познавателните им, но и нравствените потребности и интереси. Общуването дава възможността на личността: - да разполага със свой уникален набор от ценности и същевременно да познава и признава онези на общността си и на различните култури; - да проявява жив интерес към рода, културата и земята си; - да се чувства добре, дори когато е самичък; - да създава стабилни връзки, разбирайки динамиката на човешките отношения; - да създава нови неща, да търси и открива нови преживявания; - да размишлява върху себе си, да търси, наблюдава, анализира и стига до истината, без да се осланя прекалено много на мнението на другите; - да предпочита любовта, любознателността, уважението и съпричастността пред материалното богатство; - да избира професия, която да допринася за общото благо; - да се радва на разнообразието на непознатите места и преживявания, но да се идентифицира и грижи за място, което нарича свой дом; - да изразява уверено собственото си мнение; - да прибавя стойност към всяка среща и във всяка група, в която участва; - да не спира да се пита: „Кой съм аз всъщност? Кои са моите граници? Какви са истинските ми възможности?” ЛИТЕРАТУРА: 1. Василева, Е., Духовно –нравственото израстване на малкия ученик, С., Издателство „Фараго”, 2009. 2. Василева, Е., Урокът в началното училище, С., Издателство „Свят 2001”, 2004. 3. Димитров, Л., Теория на възпитанието”, С., Веда Словена – ЖГ, 2005. 4. Мерджанова, Я. Р., Педагогически есета, С., УИ”Св. Климент Охридски”, 2007 http://bglog.net/blog/Pavel_Lazarov/site/posts/?bid=38072

Йорданка Стойнова Николова, ОУ „Кочо Честеменски”, гр. Пловдив, тел: 0889601127, е-mail: iosnikolova@abv.bg

Начално училище

Емоционалната компетентност фактор за справяне със стреса в първите дни на детето в училище Статията се фокусира върху формирането на емоционална компетентност у малкия ученик с цел успешно справяне в стресови ситуации по време на първите му дни в училище. Анализират се двата основни конструкта - емоционална компетентност и стрес. Посочени са причините, които предизвикват стреса у децата. Предложена е програма за разбиране и изразяване на собствените чувства, на чувствата на другите и се защитава тезата, че емоционално по-компетентните хора се справят по-успешно в стресови ситуации. В съвременното училище често сме свидетели на увеличаване на дефицитите от емоционално общуване, които преминават в емоционално безличие и водят до невъзможност за справяне в стресови ситуации. Смяната на обстановката при постъпване в първи клас, многото изисквания пред малкия ученик, новите роли, които трябва да изпълнява, срещата с различни деца и учители водят до стресови ситуации. Общуването в периферията на училището – през междучасията, в автобуса, в дома на приятел понякога също стряскат детето. Ако то не може да овладее чувствата си, да ги сподели, да разбере другия, различния, преживява стрес. Този стрес прераства в проблеми, които децата често запазват за себе си, но от които са обсебени нощем, а няма с кого да споделят. Училището и семейството трябва да подпомогнат малкия ученик при усвояването на емоционални умения, което ще доведе до успешно справяне в стресови ситуации и до адекватно реагиране в зависимост от особеностите на средата, в която се намира. Необходимо е формирането на емоционална компетентност, за да могат подрастващите да контролират постъпките си, да преодоляват по-лесно „токсичните” емоции - депресия, насилие, агресия и да прилагат редуциращи стреса стратегии. Под емоционална компетентност се разбира способността да се изразяват и управляват собствените емоции, да се разбират емоциите на другите, да се проявява емпатия. „Като човешки същества ние сме способни да изразим стотици нюанси на емоции и все пак не точно емоциите ни различават от животните. По-скоро това е способността ни да ги разпознаваме и да ги осмисляме, което ни поставя на върха на еволюционната стълбица.” (2, с.258) Никой не може да постигне успех без да е преминал през различни емоционални състояния, насочени към самия него или към околните; без

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 да му се е наложило да се справя в състояния на стрес с преживявания и чувства – позитивни или негативни. Децата не трябва да живеят и в „стерилна” среда, т.е. да се предпазват на всяка цена от трудностите и тревожните ситуации. Това намалява тяхната устойчивост и води до липса на способност за разпознаване на част от емоциите. От друга страна непрекъснатото потискане на чувствата, невъзможността за тяхната изява също има отрицателен ефект. И в двата случая би могла да се увеличи неспособността да се справят в стресови ситуации. Според изследване (май, 2007) на влиянието на емоционалната компетентност върху управлението на стреса, направено от преподаватели от Техническия университет в Мюнхен, е установено позитивното влияние на емоционалната компетентност върху прилагането на ефективни, редуциращи стреса стратегии. (Вж. поподробно: 3) В периода на адаптация към училищния начин на живот децата преживяват стрес. Selye, бащата на изследвания на стреса, вижда стреса като” неспецифична реакция на тялото”; стресът не е непременно негативен. Той прави разлика между „добър” стрес и „лош” стрес. (3) В училищни условия превес взема „лошият” стрес. Любознателното и будно дете като че ли става по-притеснено, бързо се обижда, плаче при всеки неуспех. Наред с противоречивите чувства, с които се сблъсква и които не знае как да реши, се въвеждат и двете абстрактни дейности четенето и писането, за които детето толкова е мечтало, че ще го направят голям, а сега се оказват неизпълнима задача. Големият обем домашна работа съвсем обезсърчава малкия ученик. Родителят все повече загубва вяра в детето си, като вижда, че то се справя трудно. Детето, което се чувства отхвърлено от съучениците си също преживява стрес. Понякога той се изразява с недобро физическото състояние. Срещат се случаи, когато децата се оплакват от болки в корема, главата или често ползване на тоалетна по време на час. Всичко това е резултат от преживян стрес. В последните години прави впечатление, че децата компенсират напрежението и дефицитите в емоционалното си състояние с поглъщане на голямо количество храна. Има различни пътища за преодоляване на стреса, но една добре разработена програма за опознаване и изразяване на чувсвата би спомогнала за намаляването му. Целта на програмата е да се формира емоционална компетентност у малкия ученик, която включва назоваване и разпознаване на чувствата, самоконтрол, емпатия. Заниманията се провеждат 1 час седмично. Разчита се на подходящо подбраните художествени текстове и на различните изкуства-изобразително, приложно, музика, танци, както и на виртуални игри. Задачите са свързани със: l Формиране на правилен езиков изказ-откриване на точните думи

Начално училище за изразяване на мислите и чувствата, подходящи изразни средства думи, готови изрази, обръщения; l Създаване на диалогови изказвания, като се държи на вежливостта и сътрудничеството; l Възможности за продуциране на реч - ролеви игри, драматизации; l Вербализиране на чувствата и преживяванията, възможност за споделяне и съпреживяване; Ето част от темите, които може да се включат: Тема Цели Дейности Да се опознаем СебепредстаРабота в групи и представяне чрез рисуване; вяне и взаимно представяне на любими игри, хора, любими ястия; опознаване танц. Игра: Назови 5 думи, с които описваш себе си. Да помогнем Формиране С помощта на интерактивна дъска децата (виртуални игри) на съпричаст- участват в игра за гасене на пожар, оказване на ност, състрада- помощ на пострадал велосипедист, на паднало дете ние, емпатия. от детска площадка. Споделят се случки от ежедневието, при които е проявена съпричастност. вам

Аз

чувст-

ИдентифиНа децата се показват карти с изображения на циране и назова- лица, които трябва да се съотнесат към съответното ване на чувства. чувство. Обсъждат се варианти как ще разговарят с човек, който изпитва някои от предложените чувства (мъка, тъга, щастие и др.). Игра с „кубчето на чувствата”, върху чиито страни са изписани думи като „тъжен”, „развълнуван” и др. Децата описват моментите, когато са ги изпитвали.

Усмивката ОсъзнаваПоставя се задача да открият свои снимки с (Невербално не на безсловес- различни емоции - като ги описват кога и по какъв общуване) ното поведение повод са ги изпитали; обсъждат се емоциите на хора на другите (же- от вестници, назовават се чувствата, които вероятно стове, пози, по- преживявят. глед, изражение Игра „Познай чувството” (болка, щастие, гняв на лицето и гла- и др.) Един ученик изиграва чувството с подходящи са). Формиране мимики, а останалите ученици се опитват да го отна невербално крият. Започва се с познати чувства и постепенно се етикетно култур- включват техни нюанси. но поведение. Игра „Маската”- детето си слага маска и започва да описва случка или ситуация, като останалите трябва да познаят какво чувства, без да видят изражението на лицето му. Различни, Формиране Драматизация на приказки от различни етноси, но не безлични на етнокултурна представяне на танци, описание на битов празник близост, уваже- подготовка, обредна дейност, преживявания и др. ние, толерантност

Ако научим децата да изказват и познават собствените си чувства,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 да изслушват и разбират чувствата на другите, да проявяват съпричастност и да съпреживяват, те ще израстват като емоционално компетентни личности, които се справят успешно в стресови ситуации. Литература: 1. Голман, Д. Емоционална интелигентност / Д. Голман - С.: Кибеа, 2000.- 527с. Шапиро, Л. Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент / Л. Шапиро - С.: Жар, 1999. - 320с. 2. http://www.lrz.de/~muellerpublikationen/pdf/Emotionale%20Kompetenz%20als%20 Pr%E4diktor%20f%FCr%20effektive%20Stressverarbeitung_Internetversion.pdf

Румяна Нешкова, докторант гр. София, СУ „Св.Кл.Охридски” Научен ръководител: доц. дпн Нели Иванова

Детска градина

Стимулиране на познавателния опит на детето чрез туристическа дейност в условията на детската градина Физическото възпитание в предучилищна възраст е насочено към формиране на двигателни умения и навици, развитие на физически качества и координационни способности. Движението и физическите упражнения са едни от факторите, които допринасят за развитието на детския организъм. Основните двигателни качества, които се формират в организма на детето под влияние на физическите упражнения са: бързина, сила, ловкост, издръжливост, гъвкавост. Напоследък се наблюдава т. нар. „хипокинезия” или дефицит от движения, който съпътства съвременния човек. Хиподинамията е дефицит от движения, който води до комплексни изменения във функциите на човешкия организъм. В съвременната цивилизация се наблюдава дисбаланс между психосоциалното и двигателно пространство на човек. Хиподинамията съществува като тенденция в детските градини. Затова разбира се има редица предпоставки и причини. Една от тях е извършването на малък брой крачки, както в дневния режим, така и в някои от формите на двигателно-сетивната активност. Затова е необходимо да се оптимизира двигателната активност на децата, за да се компенсира двигателния дефицит. Едно от средствата за физическо възпитание в детската градина е туризмът. Туризмът е особен вид двигателна дейност с богати възможности за комплексно въздействие върху личността на човек /респ. на детето/. Туристическата дейност сред природата има здравословен ефект. Освен това туристическата дейност е съпътствана от приятни преживявания, които премахват нервно-психическото напрежение и повишават адаптационната възможност на човек и природосъобразен начин на живот. Основни видове туризъм са: l пешеходен, l ски туризъм, l воден колотуризъм, l авиотуризъм. Основни форми за осъществяване на туристическата дейност са: l разходки, l излет , l екскурзия, l туристически лагер,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 l спортно-туристически празник, l състезание по ориентиране в местността. Съдържанието на туристическите прояви с децата включва три основни групи дейности: l Първа група - специфични туристически дейности; l Втора група - допълнителни двигателни дейности; l Трета група -познавателна и екологична дейност. Тук ще разгледаме ролята на туристическите прояви за развитието на познавателната дейност. Развитието на познавателната дейност се проявява не само в увеличаване на обема от знания за обкръжаващата действителност, но и изменението в дълбочина на познанието. Налице са необходимите предпоставки за разширяване и обогатяване на знанията им за природата и закономерностите в нея чрез туристическите дейности. Използват се наблюдение и разговор. От значение е приложението на принципите за всеобща връзка и взаимна обусловеност в природата, както и дидактическите принципи за научност, достъпност, системност, последователност, индивидуален подход и диференциация на знанията. Необходимо е също да се използват ефективни средства и похвати, с помощта на които да се развива детската наблюдателност, като се знае, че вниманието е неразривно свързано с нея. Развитието на наблюдателност се постига чрез умело насочване на вниманието към същественото, постоянното, особеното в наблюдаваните обекти и явления, разкриване на връзки и зависимости между тях, извеждането на достъпни закономерности. От голямо значение е да се работи и върху точността на възприятията. Сетивното познание е първото запознаване с предмета или природното явление. Колкото повече сетивни органи участват в запознаването с предмета, толкова по-пълен, ярък и жив е неговия образ. По време на разходки, екскурзии и излети децата имат възможност да се запознаят с много представители на природния и животинския свят. За уточняване възприятията на децата подходящи методи са беседата и разказите. Така децата не само се научават да възприемат точно наблюдавания обект с неговите особености, но и на базата на своите знания да търсят причинно-следствена връзка т.е. да направят трансфер на знанията при нови условия. Изследователската дейност на децата от предучилищна възраст за опознаване на природната среда е с практико-преобразуваща и проучвателна насоченост. Чрез екскурзиите се стимулира нагледно-образното мислене. Събираните природни материали от децата /шишарки, листа с различна форма и цветове, сухи клончета, разноцветни камъчета и др./ могат да се използват в сюжетни, подвижни и дидактически игри. В природата детето извършва дейност, свързана с потребността и въз-

Детска градина можностите му за ориентиране в природата. Знанията на детето за природата стимулират личностното и познавателно развитие на детето. Запознаването с природата, с взаимовръзките и взаимозависимостите между обектите в нея системно въздействат върху развитието на познавателните интереси на детето и стимулират положителни емоции. За детето природата е вълшебство, което му подарява интересни и радостни преживявания. Туризмът в детската градина позволява да се удовлетворяват естествено - биологичните потребности на децата от двигателна активност и да се използва здравословното въздействие на природните фактори. Усвояват се умения за екологичен контакт с природата и се въздейства положително върху издръжливостта. Участието в разходки и екскурзии, съчетани с упражнения и игри на местността при различни климатични условия не само закаляват детския организъм, но е и добра основа за формиране на здравословен начин на живот и любов към природата. Туризмът е средство за придобиване на житейски знания, умения и навици за общуване с природата и за целесъобразно използване времето за отдих. Непосредственото общуване с природата, с културното наследство и със съвременната действителност водят до интелектуализация и интензификация на учебния процес. От значение при провеждане на екскурзии, разходки и други туристически дейности е желателно да се обърне внимание на: l даване на конкретна познавателна информация за околната действителност в непосредствена ситуация, l стимулиране на умения за търсене и разбиране на причинноследствени връзки и зависимости и определяне на съществени признаци върху основата на конкретно действие, l стимулиране на положително отношение към природата и хората, грижещи се за нея съобразно с емоционално възприемане и осмисляне на знанията. При целесъобразна организация на туристическите прояви, включваща наблюдение на обекти, търсене на причини за промени в тях и разбиране на взаимната връзка между явленията подходящи за децата са елементарни експерименти с предмети от природата и подвижни игри като /”Катерички”, „Пролетни и зимуващи”, „Вълци и зайци”, „ Мечки и пчели” и др/. Така децата могат да достигнат до обобщени знания за заобикалящата ги действителност. Чрез система от игри се затвърдяват познанията за животни и растения/ характер на движения и начин на живот/ формира се положително отношение към тях. По време на разходки и излети децата се научават да разпознават природните забележителности/ реки, блата, гори и др./ образувани по естествен път, както създадените от хората язовири, тунели, мостове и др.; да различават растителни и животински видове. Децата осмислят:

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 необходимостта от опазване на тревни площи и дървесни видове; ползата от съхраняване на природните дадености. В подходяща и достъпна туристическа дейност децата затвърдяват усвоените знания, умения и навици. Туристическата дейност е неизчерпаем източник на форми, методи и средства, които допринасят за възприемане на обектите и явленията в природата. Разходките, излетите и екскурзиите дават възможност на децата да възприемат и почувстват голямото разнообразие от форми и, цветове и звуци, характеризиращи природната среда, да развиват наблюдателността си. Познавателният ефект от общуването на децата с природата чрез туристическите форми и средства изисква подбиране на подходящ маршрут. Някои специфични за туризма правила и изисквания не само внасят разнообразие в заниманията, но и обогатяват преживяванията на децата и стимулират въображението, естетическите преживявания. Съобразно със сезони се използват различни средства за развитие на познавателните и екологичните способности. Ето някои от тях: - наблюдение на промените в природата през различните сезони, - наблюдение на животни и птици и на техните следи, - наблюдение на дървета и храсти, - разпознаване на лечебни билки и диворастящи плодове, - наблюдение и заграждане на мравуняци, - грижи за птици и животни/хранилки/, - опазване на гората от пожари, - опазване и поддържане на исторически, културни и природни паметници. Интеграцията между обучението по природен свят и туристическите дейности обогатява познавателния опит на децата като обобщава знанията им, формира умения за откриване на връзки и зависимости, стимулира положително отношение към природата. Литература: 1. Глушкова, М., Двигателна обучаемост на децата от предучилищна възраст, УИ, Благоевград, 2004 2. Колева, М., Педагогическа технология за опознаване на околната действителност от децата от предучилищна възраст, УИ, Благоевград, 2004 3. Костов, К., Колев, Й., Интегративност и физическо възпитание, УИ, Благоевград, 2006 4. Книга за учителя, изд. Анубис, 20105. Книга за учителя, Моливко,изд.Слово, 2007 6. Маринов, Б., Туризмът в детската градина, С., 1991 7. Тимчев, М., Двигателно и интелектуално пространство в развитието на детето, УИ, С., 20001 8. Тимчев, М., Двигателната активност на детето, сп. Предучилищно възпитание, бр. 5-6, 2000

Маргарита Бакрачева ЦДГ „Изворче”, с. Генерал Тодоров, община Петрич

Детска градина

Психологически проблеми на детския егоцентризъм като фактор за рискова комуникация между учител и ученик в начална училищна възраст Комуникацията между хората, и разбира се тази между учител и ученик, крие определени рискове. Постулирането на проблема обаче не решава автоматично въпроса какви практически действия трябва да предприема учителя, за да минимилизира отрицателните ефекти върху цялостния обучителен и възпитателен процес. Феноменалното или основаното само на опита комуникативно познание предлага “силови” решения към случаите, които понякога ги решават, но не могат да дадат едно трайно разбиране у учителя за явлението комуникативен риск при работа с ученици и неговите психологически измерения. Настоящата статия разглежда един от вариантите за поява на този риск- детската егоцентричност, и посочва някои достъпни и работещи подходи за справяне с този вид комуникативни ситуации. В периода, в който детето постъпва на училище и е в първите години на обучението си, се наблюдават три основни промени в неговата социализация, а оттам, обяснимо, и в характера на комуникативната му активност. Първата, и най-важна, промяна е, че играта постепенно се замества от друга водеща дейност- ученето. Ако за едни деца това преминава леко и без затруднения, то при други е сериозно препятствие в по-нататъшното развитие. Това безспорно е не проста сума от индивидуални особености, а комплексен резултат на индивидуални възможности и на конкретна педагогическа среда. Навлизайки в новата социална среда в училище, детето отива с “предварително подготвения багаж” от психологически умения за комуникация. Не е учудващо, че тази базисна комуникативна ерудиция по интуитивен път детето пази, доверява и` се и се опира на нея. Като че ли в тези първоначални контакти в училище то запазва качеството си на комуникативен егоцентрик, без което се чувства психологически неуверено в новите си социални връзки. Комуникацията му трябва да бъде защитена и детето го прави с възможностите, с които разполага. Сред тях е и егоцентризма. В начална училищна възраст детето преминава от период на развитие в семейна среда в период на обучение в училище, което е втората основна промяна. Разбира се това е след пребиваването в детската градина, където започват да се формират умения за пребиваване в среда със социални изисквания и правила, но все пак те не са така категорични, както в училищната. В този смисъл в училище се появяват

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 нови културни /и комуникативни територии/, а домашния хоризонт се стеснява. За детето се появява нов стратегически комуникативен пейзаж- училището. То трябва да намери равновесие между собствените комуникативни представи и изискванията на съжителство с по-широк кръг хора. Пред очите на учителя детето постепенно психологически израства и се социализира. Третата значима промяна в този период е, че детето излиза от среда на психологически комфорт /в повечето случаи семейна/, и се сблъсква индивидуално с тревожни и напрегнати ситуации. До този момент семейството е било щит пред стреса в различните му социални измерения. Оттук насетне детето все повече само` трябва да се научи да се справя с подобни ситуации. Съществуващият светогледен нарцисизъм у него трябва да премине през практическото изпитание на сблъсък с трудността / и най-вече породената в обучителни ситуации/. То започва да се научава да преодолява ситуациите и себе си, да се научава да акумулира енергия за справяне. Детето започва да става ефективно чрез собствените си възможности, като формира на по-висока степен психологическа саморегулация. Посочените три основни промени в процеса на социализация на детето в начална училищна възраст недвусмислено показват какви са детските изисквания и психологически очаквания пред комуникацията - тя да бъде защитена /т.е. възможна/, да е адаптирана към новите изисквания на средата и да бъде ефективна /дори в трудни ситуации/. Комуникативните средства за това детето намира в арсенала на собствената си егоцентричност. Още Жан Пиаже многократно обръща внимание на факта, че мисленето на децата се отличава с “познавателен егоцентризъм”. Това е господство на собствената непосредствена позиция в мисленето му. Ключ на това е “невъзможността да заеме друга позиция и да признае съществуването на други гледни точки” /Елконин, с.302/. Това за непосредствената комуникация е сериозно препятствие. Комуникацията не е независима и отделена от цялостната личност. Напротив. Тя е вид надстройка над познавателните функции и чрез нея се реализират основните контакти на детето със заобикалящия социален свят. И ако тя е обременена от тежестите на егоцентризъм, то и познанието за света, неговото разбиране, е затруднено. В условията на комуникация между учител и ученик се предават знание и компетентности. Всяко препятствие, каквото например се поражда от детския егоцентризъм, затруднява цялостния педагогически процес. Настоящият ръст на знанията за риска е нещо характерно за съвременното общество. Обаче до неотдавна хората считаха риска в комуникацията за толкова естествен, че не го забелязваха. Отдаваха го

Детска градина на “естественото развитие” на комуникативния процес, което при повнимателно вглеждане е невярно. Както и във всяка друга човешка дейност, при комуникацията при определени условия се пораждат рискове. Те не са задължителни, не са и неизбежни. Известният изследовател на риска Н.Луман /Luhmann, с.49/ подчертава, че той се характеризира с неравномерно пространствено-времево разпределение на случайни фактори, влияещи на процеса на вземане на решение, на преимуществата и недостатъците на едно или друго действие, на вероятността или невероятността на настъпване на вреда в резултат от взетото решение. При това оценката на възможната вреда, вероятността за настъпване на негативни или позитивни последици се оказва в голяма степен зависима от субекта и способа за анализа на риска. В рамките на комуникацията имат място синергически нелинейни взаимодействия, както и инверсията на едни рискове в други. Тук съществува една много интересна особеност. Колкото повече е знанието ни за света, толкова повече рискове виждаме и идентифицираме. Този, който не познава и не се интересува от комуникативни рискове, ще разпознае единици от тях. Обратно, онзи, който има знание за тях и за социалната среда, ще види повече рискове. Малкият кръг на знанието е ограден от малък кръг незнание, следователно и от познаване на рискове. По-големият кръг знание ни разширява погледа и за по-голяма степен на незнание, а оттам и за нови рискове. Науката, посочвайки определени рискове, не ни прави по-защитени. Тя в същия момент проправя път на познанието ни за нови, неизвестни досега рискове. И става така, че вместо само да се акумулират, рисковете се мултиплицират. Типичен пример за това е комуникацията. Всеки риск не е сам, а води и други рискове. Те действат едновременно. Когато обаче се мултиплицират, те взаимно усилват своята сила и въздействие. Съществуват обясними причини за нарастване на интереса към риска и свързаните с него психологически проблеми. В образованието това е на първо място поради достатъчно добре осъзнатата потребност на преподавателите от комуникативни подходи и модели за справяне с рискови ситуации при комуникация с учениците. В това отношение изучаването на психологическите им закономерности и анализа на рискови комуникативни ситуации от психологическа гледна точка повишават непрекъснато професионалната компетентност. Втората причина е, че преподавателите непрекъснато се сблъскват с кризи от комуникативен характер, и се затрудняват в достигането на благоприятен изход от тях. Очевидно съществува една трайна потребност в “ръста на разбирането” за комуникативния риск. В учебната дейност се поставят разнообразни педагогически цели. Комуникативните пречки към това /в случая комуникативния детски его-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 центризъм/ пораждат рискове, защото крайният резултат е в голяма степен неопределен. При такива взаимодействия се повишава “рисковата комуникативна температура” на психологическата връзка “учител-ученик”. Това е съпроводено с динамична промяна на психологическите комуникативни роли. Всяка рискова комуникативна ситуация поражда и остатъчен риск след изхода от нея. Може да бъде негативно отношение на учителя към ученика, може да бъде и неуважение от страна на ученика. Вариантите са в изобилие. Тук е и едно от основанията на нарастващия интерес на преподавателите към риска. До скоро необходимостта от ограничаване на риска се считаше като излишна тежест в хуманистичното образование. Днес нещата са променени и все повече ангажирани в педагогическия процес лица се интересуват и работят в указаното направление. Съществуват два типа психологически въздействия върху рисковите комуникативни ситуации- външен психологически натиск и вътрешни психологически фактори. Външният натиск се проявява в реакцията на заинтересованите страни /родители, колеги, ръководители/ на ситуациите на комуникативен риск. Естествен е въпросът как те го идентифицират, какво развитие предвиждат, доколко са ангажирани. Впрочем известно е, че рискът е субективна интерпретация на условията на неопределеност.Тази субективна интерпретация непрекъснато се настройва към обективните, социални разбирания за риска. Психологическият натиск на външната среда е субективно разбран, но обективно обусловен от културната среда, в която се развива рисковата ситуация. Той основно е насочен към “Аз-образа” на преподавателя. Друг психологически външен натиск са съществуващите стандарти в образованието. Те са важен и коригиращ ориентир в дейността на всеки учител. Те обаче са и специфична форма на “договорен натиск” за неговото професионално поведение. В стремежа си да изпълнява педагогическите изисквания преподавателят изпитва психическо напрежение, в някои случаи неувереност и тревожност. Това се отразява на начина, по-който комуникира с децата. И ако насреща има детски егоцентризъм, затруднена комуникация, то това допълнително усложнява цялостната комуникативна ситуация. Вътрешните психологически фактори за натиск върху рисковата комуникативна ситуация са групирани около няколко обстоятелства. Сред тях водещо е желанието на учителя да подобрява непрекъснато разбирането си за комуникативния риск/вкл. неговите психологически измерения/. Това именно желание непрекъснато му оказва психически натиск, когато трябва правилно да разбере комуникативната ситуация. Знаем, че човек трудно игнорира предишен личен опит. Натрупаният комуникативен опит на учителя в известна степен блокира възможност-

Детска градина та за ново, ситуативно, реалистично разбиране на конкретното рисково взаимодействие. Учителят едновременно рационално желае нов опит, но и неосъзнато вътрешно отхвърля нов опит, защото е свързан с преживяване на трудност, а в някои случаи и на психическа болка. В своята дейност учителят несъмнено се стреми да обвързва комуникативния риск с процеса на вземане на основни педагогически решения. Това е негово право и задължение. Контекстуализирането на риска в тази плоскост го приравнява с другите “задължителни компоненти” на педагогическия процес. Известно е, че вземането на решение е когнитивен механизъм, при който се поставят повишени изисквания към личността и цялостната психика. Поради това се поражда вътрешен психически натиск върху преподавателя и в резултат той навлиза в комуникативната ситуация с по-голямо вътрешно напрежение. От психологическа гледна точка съществуват различни видове рискови комуникативни ситуации /Илиев, с.53-59/. По наше мнение с практическа полза е разграничаването на три вида такива ситуации породени от детската егоцентричност: - ситуации на неискреност - ситуации на неразбиране - ситуации на агресия Когато детето комуникира с преподавателя и проявява неискреност, в повечето случаи това е с цел да избегне неблагоприятни последици за себе си. По-малък е броят на случаите, когато се проявява неискреност под формата на лъжа, от която биха настъпили неблагоприятни последици за други лица-съученици, родители, преподавателя и т.н. Както казахме по-рано при комуникация детето в този период основно се стреми да защити собственото си поведение. От психологическа гледна точка то е ранимо, до известна степен беззащитно. Не е трудно да бъде манипулирано при комуникация и поради това неговата неискреност е форма на защитно поведение. Изходът на егоцентризма в посока на неискреност може да бъде предварително обмислен или спонтанен. Важно за преподавателя е непрекъснато да наблюдава комуникативното поведение на ученика и при получаване на сигнали за неискреност да предприема своевременни мерки за ограничаване и неутрализиране на този риск. Съществено също така е и да отделя необходимото педагогическо внимание на децата, които често проявяват неискреност. Ситуациите, когато детето комуникира по начин, който не позволява на преподавателя да го разбере /ситуации на неразбиране/, са във връзка с обстоятелството, че комуникативния процес включва редица етапи: създаване на съобщението, изпращането му и неговото получаване. На всеки от тези етапи детето може да създаде комуникативни бариери пред разбирането от страна на преподавателя. Това може да

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 е както неясно формулиране на това, което иска да каже, така и неправилно изпращане на съобщението напр. много тихо да говори, или пречки пред това преподавателя да го получи. От гледна точка на егоцентризма неразбирането се поражда от психическата нагласа у детето за “самодостатъчност”. То е центрирано върху себе си и не се интересува от това дали комуникацията му е приета и разбрана от събеседника. За него това все още не е ценност. Детето има недоизградена комуникативна ерудиция и за него комуникацията все още е “комуникация за себе си”, отколкото “комуникация с другия”. В ситуации на агресия детската егоцентричност се изразява в това, че детето иска да доминира над събеседника си противно на неговите интереси. От психологическа гледна точка желанието за доминиране е свързано с периода, в който се намира. То търси своето място сред другите хора и има все още запазена представа, че трябва да е “център на света”. Проблемът не е в това, че учителят трябва да подкрепя развитието у детето на самоуважение и увереност в собствените сили. Това е важна страна на педагогическия процес. Проблемът се поражда от желанието на детето да се налага над другите агресивно, без да се съобразява с тях. Очевидно това е сериозен въпрос и от отговора, който дава учителя зависи в значителна степен дали агресивната комуникация ще стане в бъдеще трайна характеристика на ученика. Всяка ситуация на комуникация е съвместна дейност между учителя и ученика. Както казва Г.П.Щедровицки в тази дейност се формира особена връзка между тях- те рефлексивно се поглъщат един друг. От една страна ученикът рефлексивно поглъща дейността на учителя, който се превръща в актьор, излизащ на сцена. Учителят при това се явява не обучаващ, а демонстриращ определени образци на дейност или излагащ определен материал. От друга страна учителят рефлексивно поглъща дейността на ученика, той го обучава. При това анализира дейността на ученето, организацията на учебната и комуникативна ситуация, ръководи учебната дейност, управлява развитието на учещия се и т.н. Ето защо учителят се нуждае от различни видове знание-логическо, психологическо, социологическо, което му позволява да организира учебната и комуникативна дейност. Съобразно управлението на комуникативния риск преподавателят се придържа към един от двата вида поведение- поведение «А» основано на «знание за риска», и поведение «Б» основано на «регулация на риска». Характерно за поведение «А» е, че преподавателят се отнася към комуникативния риск като към нещо пречещо за формиране на знания, умения и навици у ученика. Интегралната психологическа характеристика на риска тук е в познавателните пречки, които поставя пред памет-

Детска градина та на обучаемия. Учителят възприема при комуникация ученика като обект на комуникативни въздействия, държи се авторитарно, използва монолози и е затворен спрямо обратните въздействия от страна на ученика. Често илюстрира, обяснява, информира, изисква от ученика да учи по алгоритъм. Неговата комуникативна роля се изпълва със съдържание като носител на информация, пазител на нормите и традициите. При този вид поведение на преподавателя ученика в перспектива става пасивен, губи интерес към учебния процес, намалява неговия мотив за личностен ръст. При поведение «Б» преподавателят възприема комуникативния риск като пречка в развитието на цялостната личност на ученика. Рискът става препятствие пред възможностите на ученика самостоятелно да поставя и решава задачи, да създава нови продукти в дейността си. Когато се придържа към такова поведение преподавателят дори в рискови ситуации поддържа с ученика субект-субектни отношения на равнопоставеност и партньорство. Неговото взаимодействие е демократично, диалогично, открито и рефлексивно. Вместо само да илюстрира знанието, той създава проблемни развиващи ситуации и така стимулира евристичния ресурс на ученика. Цел на преподавателят не е само елементарното заучаване на нови знания, но и развитие на търсеща мисловна дейност. В комуникативните ситуации той става инициатор и организира сътрудничеството с ученика, като управлява неговата цялостна дейност. Като резултат на това дори и рисковите комуникативни ситуации са повод за развитие на активността на ученика, за формиране на устойчив мотив към самоусъвършенстване и непрекъснат интерес към учебната дейност. Разбира се в практиката преподавателите се придържат в повечето случаи към един хибриден вариант на поведение, в който има черти и на двата посочени по-горе вида. Считаме за препоръчително обаче все повече да се избира поведение «Б», поради преимуществата му в ситуации на комуникативен риск. При рискова комуникация с източник на риск егоцентризма на детето са възможни и някои преподавателски грешки. Сред тях разпространени са липсата на стратегия за решаване на рисковия комуникативен проблем, недооценка комуникативната роля на детето, нерешителност, неадекватност на вземаните решения, излишна агресивност или преминаване в позиция на «глуха защита» и т.н. Отстраняването им прави педагогическата практика «по-чувствителна» и ефективна в рискови ситуации. Детската егоцентричност е сложен и многостранен проблем. Той значимо се отнася към проблема за комуникативния риск и определя една от възможните посоки на изследвания за адаптирането на учителската професия съобразно съвременните изисквания. Насочването на

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 интереса в посоченото направление е оправдано и носи значими практически ползи. ЛИТЕРАТУРА: 1. Елконин, Д., /1984/ Психология на играта, С., Народна просвета 2. Илиев, В., /2004/ Риск и общуване, П., Леге Артис 3. Пиаже, Ж., /1969/ Психология интелекта- В кн.: Жан Пиаже. Избранные труды 4. Щедровицкий, Г., Заметки о структуре ситуаций «учения-обучения», http://www.fondgp.ru/lib/ chteniya/xiv/texts/6 5. Luhmann, N.,/1991/ Soziologie des Risikos, B.N.Y.: de Gruyter

д-р Владимир Илиев Педагогически колеж гр. Плевен

Детска градина

Преодоляване на детската речева агресия „Няма лоши деца, има лоши условия!” Януш Корчак Детството е период на непрекъснато търсене на информация, обхващаща познанието, изкуството, морала, обичаите и всичко друго, свързано с положението на човека като член на обществото. Детето се научава какво да очаква от света и какво светът очаква от него. То трябва да овладее система от общокултурни представи, умения и отношения чрез усвояване на всеобщото съдържание на основните форми на човешкия опит единствено и само чрез общуването. За да осъществи общуването, детето трябва да има добре развита обща култура, речева компетентност, социално ориентирано поведение и разгръщане на собствения потенциал и възможности. В този процес обаче се проявява и отрицателната реакция на социалните условия, а именно агресията. Знаем, че тя е насочена към нанасяне на вреда, насилствени действия, често и на груба сила спрямо даден обект. Речевата агресивност често е предпочитано средство за разправа и нападение върху околните с цел разрешаване на междуличностни конфликти. Най - тъжното е, че тя присъства и в речта на децата. Затова мисията ни като педагози, родители и най - вече като членове на човешкото общество е да дадем правото и възможността на децата да развиват и усъвършенстват своята личност, като им гарантираме общуване без агресия, действайки като равноправни партньори в съвременното общество . Целта на настоящата статия е да се изясни има ли агресивно поведение у децата и да се посочат начини за неговото преодоляване.

Задачи:

1. Да се установят проявите на агресивно поведение у децата от предучилищна възраст. 2. Да се изтъкнат причините за детското агресивно поведение. 3. Преодоляване на детската агресия в предучилищна възраст. За генезиса на агресивността съществуват много теории. Според З. Фройд „човекът е агресивен по природа”. В него има вграден биологичен механизъм, който поражда агресивно поведение. Американските психолози Джон Долард и Нийл Милър казват, че причината за агресията у децата могат да бъдат различни нежелани ситуации – болка, гняв, обида, досада, ревност, нетърпимост и т.н. Основно място сред тях заема фрустрацията. Тя е зависимостта на агресивното поведение от предшествуващите го или очаквани препятствия или неуспехи.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 Изследванията на американският психолог Алберт Бандура показват, че у децата до 6 години е достатъчно да видят друг, който се държи агресивно за да започнат и те да се държат така. Психолозите Шулц и Хенке разглеждат необходимостта, детето да овладее способността за конфронтация, за да не се развие като „ човек със задръжки”. Според психоанализата „ агресията е специфична форма на поведение, демонстрираща неприязън или груба сила спрямо другите, целяща да навреди”. Темата за агресивността на децата в предучилищна възраст е изключително актуална през последните години. В нашето общество е прието да се смята, че семейството, детската градина, а по – късно и училището формират социалните представи на детето. Но днес все по – мощен регулатор в детския свят стават медиите, включително и интернет. Според най- новите изследвания 6-7 годишните деца в България прекарват по 3 часа дневно пред телевизора или компютъра. Много по- малко време остава на децата за общуване с родители и учители. За тях все по - лесно става да приемат информацията директно от масмедиите, в които изобилстват агресия и насилие. Дори в голяма част от детските филми, добрият герой побеждава, но със същите средства, с които и лошият- чрез насилие. „Предавания, свързани с наводнения, пожари, улични стълкновения, ежедневни убийства с ”кървави гледки” са агресивен модел за решаване на проблемите” пише доц. д-р Анастасия Пашова в своята студия „Детската агресивност”. Агресивните модели се допълват и от филмите. В много от тях физическото насилие се представя като единственото средство за победа на доброто над злото. Това води съответно до идентифициране с агресивния модел. Източници за такова идентифициране могат да бъдат и вестниците, списанията, детските комикси, детските видео и компютърни игри. Чрез тях агресивността се приема като обикновенно поведение, а това изменя представите за действителността. Светът започва да се възприема като враждебен, а животът с другите като изпълнен със заплахи и насилие. Освен това ненаказаната агресивност у другите създава впечатление за ненаказуемост и стимулира собствената агресивност. Какво е бъдещето на децата ни? Това е най - тревожния въпрос за чието благоприятно решаване можем да повлияем всички – иституции, медии, родители, учители, деца, т.е. цялото ни общество! В повечето специализирани източници за децата от предучилищна възраст се говори по - скоро за форми на агресивно поведение, отколкото за агресия. Причините за прояви на форми на агресивно поведение в предучилищна възраст са: трудната адаптация в непознати ситуации, бързата смяна на дейностите в детската градина, трудното задържане на волевите процеси и концентрацията на вниманието, кризисните периоди на 5-7 годишната възраст. Необходимостта от храна, сън и почивка,

Детска градина чувството на самостоятелност, самочувствието, светът на „А-за” и неспособността на детето да предвиди резултатите от конкретно действие са също причини за проява на агресивно поведение. Подражаването на негативния лидер, на агресивен модел на поведение в семейството или детската градина и трудността при изпълнение на конкретни задачи в дневния режим са също причини за агресивно поведение. И не на последно място, а по-скоро първостепенно значение имат телевизията, киното, книгите и интернет пространството. ( Гл. ас. д-р Катя Гетова ) Изтъкнатите причини за агресивно поведение у децата в предучилищна възраст могат да се систематизират в следните видове агресия, характерна и проявявана в тази възраст – вербална и физическа или реактивна. Физическата агресия се изразява, когато детето защитава своите притежания като използува сила (удряне, блъскане, хапане, ритане, щипане, силен плач и т.н). Вербалната агресия се изразява в използването на речеви критики, обиди, присмех, унижение, поставяне на етикети, подигравки и т.н. Именно речевата агресия преобладава в тази възраст и е необходимо да се намерят средства за нейното преодоляване. Опитът показва, че деца, които не могат да се изразяват словесно са склонни в по- голяма степен от останалите към агресивни изблици. Изследванията доказват, че напредъка в речевото развитие намалява агресията. На децата, които разполагат с богат речников запас не им се налага да преминават към други форми на изразяване на волята и стремежа да се наложат. Те умеят да вербализират желанията и потребностите си, усещанията и чувствата си и с това по- ясно и целенасочено да общуват. Тестовете, използувани за установяване на прояви на речева агресия са : 1. Тест „ Рисуване с пръсти” 2. Модифициран вариант по методиката на Рене Жил 3. Проективен словесен тест „ Биещи се деца” Проведените тестове установиха, че има наличие на агресивно поведение при децата от предучилищна възраст. Речевата агресивност е с най- големи проценти при децата на 4-5 години. Тя е предпочитано средство за разправа или нападение върху околните . До този момент няма единствен и сигурен подход за справяне с агресията у децата . Всяко дете се поддава по различен начин на отделни възпитателни похвати и не на всеки родител или учител прилягат различните възпитателни методи. Право на всеки е да намери верния път към детето, като се съобразява с някои принципи и правила за работа с деца: 1. Еднакви стратегии на възпитание в семейството и детската градина. 2. Създаване на обстановка на разбирателство и уважение с цел

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 емоционален комфорт на детето. 3. Спазване на правилата на групата от всички деца. 4. Дисциплиниране на детето в позитивен аспект. 5. Възлагане на изпълними задачи, съобразени с възраста и индивидуалното развитие на всяко дете. 6. Поощряване на всяко вложено от детето усилие и дозиране на забраните и ограниченията. 7. Даване на възможност за алтернативни решения, а не налагате на универсален модел. 8. Стимулиране на децата да подражават на любими герои . 9. Справедливи наказания и налагане на санкции веднага след конкретната проява или постъпка. 10. Недопускане на унижение или етикиране на децата . 11. Различни начини на изразяване на любов и уважение към личността на детето . 12. Мотивиране на детето да се занимава със спорт и изкуство. За преодоляване на агресията у децата на 4-5 годишна възраст използувам в практическата си работа следните педагагически средства: художествена литература, музика и детски компютърни анимации. Чрез тях е разработена педагогическа технология за превенция на речевата агресия на децата от същата възрастова група. Педагогическите средсва са включени в цялостния режим на децата и по конкретно в планирани и непланирани ситуации, както и в игровата дейност, празниците и развлеченията. Литературните произведения, които се възприемат, пресъздават и интерпретират по различни начини редуцират агресивните нагласи и поведение у децата. Това от своя страна обогатява и разширява езиковата им култура. Използувала съм следните литературни произведения : 1. „Как да поздравя” – Васил Стоянов – стихотворение 2. „Една кошничка усмивки”- Радой Киров – разказ 3. „Защо казват „ Благодаря ” – Василий Сухомлински – разказ 4. „Вълшебните думи”- Илияна Велева – разказ 5. „Дружба в гората” – Кинка Константинова- разказ 6. „Дружба в гората” – театрализирана игра 7. „Вълшебните думички”- книжка със 10 стихотворения и картинки за оцветяване и лепене на издателство „ Фют” Музикалните произведения, съобразени с възрастовите особености на децата имат положително влияние върху преодоляването на агресивните нагласи. Чрез тях се намалява стреса и агресията, и се улеснява общуването. Музиката се явява като посредник между детето, педагога и другите деца от групата – посредник, който създава емоционален контакт. В своята работа съм използувала следните музикални произведе-

Детска градина ния : 1. „Здравей, какъв прекрасен ден” – песен 2. „ Три думички чудесни” – песен 3. „ Когато ми е тъжно” – песен и музикално – ритмични движения 4. „ Моето семейство”- песен и музикално- ритмични движения 5. „ Момиче и момче”- песен и музикално- ритмични движения 6. „ Пеперудена магия”- музикална пиеса В ерата на компютърните технологии, използването на детските компютърни анимации има огромно и важно значение за преодоляването на агресивните нагласи. Анимациите за костенурчето „Франклин” силно впечатляват децата, тъй като те всъщност са отражение на техния собствен свят – свят, в който приятелите не винаги се държат като такива, където всяко първо нещо плаши, където малките трудности изглеждат непреодолими, а всяка победа е наистина голяма. Използувани са следните компютърни анимации: 1. „Франклин играе футбол” 2. „Франклин бързай” 3. „Франклин иска да командва в игрите” 4. „Франклин има нов прятел” 5. „Франклин има лош ден” 6. „Франклин прощава” 7. „Франклин се хвали” 8. „Франклин се извинява” 9. „Франклин иска да е голям” 10. „Франклин тръгва на училище” Редуцирането на детската речева агресия и развитие на култура на речево поведение изисква особенно внимание, както от страна на педагозите, така и от страна на родителите и цялото ни общество. Тъй като всяко дете е уникално съчетание от темперамент, емоции, действия и взаимоотношения, поведението трудно се променя и за да се извърши промяна е нужно време, търпение и постоянство. Отговорността пада върху всички ни. За да формираме културата, речта и поведението на съвременното, подрастващо, модерно дете, трябва да работим и общуваме заедно с тях като партньори и приятели, като равен с равен! Литература: 1. М. Дилова, Г. Никова, Б. Ценова. Речник по психология. Издателство „Наука и изкуство”, София, 1989г. 2. Л. Ангелова, Б. Ангелов. Основи на педагогическата компетентност. Университетско издателство „ Св. Климент Охридски”,София, 2006г. 3. К. Чичикова, Т. Делчева. Тестове и тестови задачи за диагностика на детската реч. Издателство” Сема – 2001”, Пловдив, 2003г. 4. К. Тейлър. Психологически тестове и упражнения за деца. Издателство „ Ексмо”, Москва, 2002г. 5. Д. Гюров, И. Колева, Л. Витанов, В. Гюрова. Ръка за ръка - Програмна система и книга за учителя. Издателство” Просвета”, София, 2003г.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 6. Е. Тополска. Превенции на трудностите в ограмотяването - теоретични и практически аспекти. Издателство„Амадеус - Къмпани” ООД-София 2008г. 7. Д. Чавдаров. Агресията – от двигател на прогреса до бруталното насилие. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2008г. ДОИ на МОН – 2005Г. 8. Е. Тополска, К. Гетова. Лекционни курсове. 2009 /2010г.

Лиляна Симеонова Николова ОДЗ № 11 „Знаме на мира” гр. Перник

Прочетохме за вас

Работещият студент Разказ спечелил втора награда в конкурс на клуб „Любословие“ към НБУ Малка софтуерна фирма в края на работния ден, осми декември, 18 часа, телефона на Петър звъни. - Ало, Пешо ще празнуваме ли довечера, ще се събираме при Мими, искаш ли да дойдеш? - Не знам, ще помисля, дай ми 10 минути. Да иде, или не, замисли се Петър. Отпусна се в стола и притвори очи, които цял ден се опитваха да се затворят. Бяха минали две седмици откакто изтече крайният срок за пускане на софтуера, който пишеше. Работеше по повече от 16 часа на ден и все не му се виждаше края, тъй както когато вървиш към върха на планина. Изкачваш един хълм, но зад него се показва втори. Когато го изкачиш, зад него се показва трети, а върха на планината стои все така подмамващо близо, като че ли е на една ръка разстояние. Очите му се затваряха, но знаеше, че трябва да продължи да пише код още няколко часа, за да довърши модула, който беше започнал сутринта. Петър често мислеше за това, от какво зависи неговата продуктивност на работното място. Беше установил, че развлеченията вечер, след работа, увеличаваха продуктивността му на следващия ден, успяваше да се концентрира по добре. Това разбира се, беше вярно само за случаите, когато не прекаляваше с алкохола, и когато успяваше да поспи поне 5-6 часа преди да иде на работа. Така се намаляваше стреса от работното ежедневие. Положителните емоции, някак отпушваха интелекта му. Имаше случаи, когато с дни мислеше по някой проблем, без да намира решение. После докато се обличаше, или докато чакаше на светофара, идеята за решението на проблема идваше в главата му. Странно нещо е човешкото съзнание. Когато усилено търсиш отговор на проблем, не успяваш. Ако отпуснеш юздата на мисълта и я оставиш да се рее, тя, хоп, и намира решение на това което търсиш. Петър си спомни за миналата година, когато в продължение на пет дни се чуди как да ускори бавния обмен на данни между неговата програма и централния сървър. Скоростта беше страшно ниска, и не се виждаше никакво решение на проблема. Клиентите не харесваха това и проектът беше заплашен от провал. И ето една сутрин, когато Петър се беше вече предал, докато се обличаше за работа, в главата му просвет-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 на идея за изход от проблема. Ей, така изведнъж. Сякаш във Вселената имаше някъде готови решения и отговори на всички възможни въпроси, и той просто беше видял отговора на неговия. Спомни си как нахлузваше черния, леко протъркан чорап, през който прозираше кожата на крака му, когато му дойде идеята. В следващите два дни Петър промени програмата. Клиентите вече бяха доволни, проекта спасен. Трите месеца къртовски труд положен за написването на програмата, без малко щяха да отидат на вятъра. Направо щеше да си запази тези чорапи за спомен, дано и друг му просветва така... Петър беше студент вече почти 15 години и тази вечер беше поредният осми декември. Беше учил за две бакалавърски степени, едната неизкарана докрай, и за две магистърски - пак недовършени, всичките в различни университети и специалности. Студентите във всяка специалност имаха свой облик, някак си различните области на науката, които изучаваха, сякаш се отразяваха и на начина, по който общуваха. Пак се замисли, да излезе ли тази вечер, или не? Какво щеше да спечели, и какво да загуби? След повече от 10 години работа като програмист, разглеждаше себе си, като някаква био машина, като компютър. Беше му ясно, че само да седи пред компютъра и да пише код, няма да е достатъчно продуктивно, ще намалее въображението му. От друга страна му бяха омръзнали шумните заведения. Имаше слаб глас и там трудно можеше да надвика шума, и да си каже две приказки с някой. С алкохола също не искаше да прекалява, за да не натоварва черния си дроб. От две години имаше болки в жлъчката. Тогава работеше като поддръжка, и разговаряше с много крайни клиенти за техните проблеми със системата, което го изнервяше. Гневът, който не можеше да излее на работното място, явно беше навредил на организма му. На Петър клиентите му изглеждаха страшно глупави, и той се дразнеше, че трябва да отговаря на въпросите им. На повечето от тях, биха могли и сами да си отговорят, ако помислят малко повече, или прочетат малко в Интернет. Сега болката вдясно се появяваше само при нервно напрежение. Лекарите го успокояваха, че това е просто пясък в жлъчката, за сега нищо сериозно. Върна се назад през годините, и взе да си спомня как е прекарал осми декември. Най-напред учеше в УНСС. Тогава обикновено празнуваше в някоя дискотека, бясно танцувайки без почивка цялата нощ. Сега сякаш бе остарял, като станеше да танцува се чувстваше скован, все едно е глътнал бастун. Движенията му някак си не можеха да следват ритъма, като че ли танцуваше по свой си вътрешен ритъм. В Софийския университет пък, не успя да се сближи с другите студенти, не помнеше да е празнувал 8-ми. От мечтите му преди 15 години, не беше останало нищо. Беше спрял да мечтае. Живота му се бе отразил като студен душ. Не му вър-

Прочетохме за вас веше нито в спорта, нито в университета, а и в работата имаше доста критици. Не се виждаше в бъдещето нито като успял каратист, нито като добър програмист. За сметка на това, че не мечтаеше, сега имаше поточна представа за способностите си. Вече не се опитваше да мечтае, а да планира осъществяването на макар и дребни неща. Може би философията му се подчиняваше на принципа „искам едно цвете, но днес“. Радваше се на дребните успехи и удоволствия. Как си минаваха годините. Опита се да направи равносметка, колко от нещата, които бе учил е използвал в работата си. Толкова труд бе хвърлил в четене, дали ще даде някога плод? Засега в работата си, не ползваше нищо от наученото в университетите, освен малко неща от последната магистратура. В къщи, на рафта до леглото, бяха наредени учебниците и лекциите по които бе учил. За всеки от предметите си спомняше как и кога е ходил на изпит. Спомни си за притесненията, за разправията с шефовете за отпуските за учене, за купоните след изпитите. Какво бе останало у него след всичките тези години четене? От време на време прелистваше някой учебник от рафта. Някой текстове бяха познати, други сякаш ги четеше за първи път. Почти всичко сякаш се беше изпарило от главата му. Ех, да можеше да се помни, без да се забравя! Естественият процес на забравяне беше обезсмислил голяма част от усилията му. Можеше тези повече от десет години изкарани в учене и работа да ги прекара на спокойствие в някой ашрам в Индия. Земята пак щеше да продължи да се върти и без неговите усилия да се образова и да пише софтуер, който никой не ползва. Колко блажено спокойни изглеждаха монасите в азиатските манастири! Нямаше го това неспокойствие, забързаност, непременното желание дейността ти да има някакъв резултат! Техните цели в живота бяха абстрактни, недостижими, и поради това монасите бяха напълно спокойни, защото просто се стремяха към недостижимото! Замисли се къде е неговото място в обществото, какво трябва да учи, за да може да е полезен на останалите, и да има добра реализация. Обаче “полезен за обществото” и “добра реализация” са ужасно относителни. Някой твърдяха, че критерии за успех в живота са финансовото благополучие, властта, популярността. Същите смятаха, че когато си по-полезен за обществото, последното те възнаграждава с по-големи доходи. На Петър му се искаше да има повече пари на разположение за харчене, но не споделяше тази теория. Имаше нещо вярно в нея, но нито един талант не би могъл да бъде развит, ако човек се цели само в парите. Някак си се почувства уморен. Да излезе сега, да си лафят с колегите му се видя абсолютно безсмислено. Имаше работа за довършване на закъснелия проект. Във всеки един момент, можеше шефа да му вдигне скандал за закъснението. Не му се започваше работа на ново

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 място, макар вече да имаше няколко нелоши оферти. Имаше комфортно работно място в собствена стая с климатик и хладилник. Работеше с краката на масата, и идваше на работа често с повече от час закъснение, без да му направят забележка. Реши, че е по-добре да остане в офиса, да си поръчва да му доставят вечеря, и да продължи да програмира до полунощ. Самото писане на код му носеше удоволствие. През годините работа като програмист успя да установи, че правилото „Ако за един проект се казва, че е на 90% готов, значи 50% от работата предстои“ е напълно вярно. В последния момент винаги се оказваше, че има повече неща за свършване, отколкото се предполага. Ако работещите по проекта не се понапънат малко, със сигурност крайните срокове се пропускат. Тези финални 10% бяха като спринтова отсечка, когато трябваше да дадеш всичко от себе си. Беше се наблюдавал в множество такива „спринтове“ и открил какви ли не трикове, с които да изстиска максималното от себе си. Беше забелязал, че му е по-лесно да работи 3-4 дни, през които да спи по 3-4 часа, и после да почива събота и неделя, отколкото да работи цяла седмица с нормална продължителност на съня. Когато спеше по няколко часа се наспиваше по-добре, като си пусне музика. Упражненията по йога, както и не много тежките физически натоварвания също увеличаваха способностите му на работното място. Класическите стимуланти като кафе, кола обаче не действаха. От тях му ставаше някак напрегнато и работата не вървеше. От друга страна му беше ясно, че работата няма край, и че всички софтуерни проекти обикновено закъсняват. Това не бива да означава, че цял живот ще програмира по 16 часа на ден. Опита се да прецени доколко един купон тази вечер би му помогнал да бъде по креативен на другия ден. Сякаш мереше на везна, беше станал наистина като машина. Машина, която има емоции, която има нужда от общуване за да ги задоволи. За момент се уплаши - “Ами къде остана моето аз, щом всичко е така математически изчислено “. Отпусна се безсилен на стола. Не бе в състояние да реши нито задачата за софтуера, нито да си отговори дали има смисъл да излезе тази вечер. За миг като видение през ума му проблесна картината как пише софтуер през новогодишната нощ, докато приятелите му купонясват някъде. За какво му беше толкова работа, като нямаше време кога да си похарчи заплатата и да си почине. Замисли се философски за това как хората обичат да празнуват. Най-често празненството беше свързано с алкохол, шумни заведения, цигарен дим. За алкохола пишеше по книгите, че над една чашка е вреден, защото не може да се преработи от черния дроб. За цигарения дим няма спор, че е вреден. От шума пък после ушите му сами шумяха. Странно, хората се отпускаха и веселяха, в такава вредна обстановка.

Прочетохме за вас Дали пък не можеше да се веселят докато вършат нещо полезно, то да им носи същото удоволствие както алкохола и цигарения дим. Може би ако някой можеше да разреши този въпрос, това щеше да е най-голямата теория за мотивация на персонала. Замисли се доколко имаше право да смята 8-ми декември свой празник. Не ходеше на всички лекции. Имаше някой предмети, по които беше стъпвал само един два пъти. Когато срещнеше преподавателите по коридора, им се усмихваше виновно, гледайки изпод вежди, някак нащрек да не го смъмрят. Имаше такива бели полета в познанията, че в час го беше страх да се обади, да не изтърси някоя глупост. Опитваше се да намери обща логика между различните предмети, която да му позволи с по-малко четене да навлезе по-надълбоко в изучаваната материя. Винаги отлагаше четенето за някакъв илюзорен ден в бъдещето, когато ще може на спокойствие да седне и да чете, но този ден така и не идваше. Правеше курсовите работи, когато му писваше да пише софтуер. Понякога, когато му дойдеше музата пишеше малки стихове. Да напише нещо целенасочено, обаче му беше трудно. За имен ден или друг празник, обикновено използваше един и същ класически поздрав. Със софтуера беше същото. Имаше дни в които отхвърляше работа залежавала с месеци, и други дни, когато не можеше да напише и един ред код. Без музата работата му изискваше огромни усилия, за да се концентрира, което го правеше раздразнителен. В такива моменти предпочиташе да се помотае, да прочете домашното си за университета, или да иде на лекции вместо да работи. За съжаление началниците му не разбираха тази негова променлива работоспособност, и ставаха гневни, когато той подаваше молба за отпуска в последния момент. Телефонът звънна и го стресна, сякаш събуждайки го от дрямка. - Ало – промълви с все още затворени очи. - Пешо, какво реши, идваш ли? - Идвам. След петнайсет минути ще мина да те взема с колата. Думите се изплъзнаха от устата му още преди да е взел окончателно решение, но вече беше късно за отказ. Александър Съботинов, студент в НБУ, когнитивна наука

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Най-сетне открили защо децата не знаят Труд/11.03.2011

Знанията на българските ученици са твърдо в „златната среда на четворката”, показва последният анализ на резултатите от националните изпити. На международно ниво обаче сме още позле -средният успех е около тройка. Досега от Министерството на образованието само съобщаваха подобни факти и с това се изчерплаше резултатът в битката срещу тях. Ще сложим край на тази практика, заричат се обаче вече от ведомството. За първи път екипът на министър Сергей Игнатов е направил анализ защо знанията на учениците са на притеснителния минимум. Изводите са на база на резултатите от т. нар. малки матури (в 4-и, 5-и и 7-и клас), както и на зрелостните изпити за абитуриентите. В четвърти клас например учениците общо покриват около 70 на сто от материала на средно ниво. Ако обаче на национален изпит им се дадат по-трудни задачи, успехът на випуска пада с почти 7 на сто (виж стр. 3). От зрелостниците пък 80 на сто имат под 5 точки от 35 възможни за писане на текст по български език. В момента образователното министерство изработва механизъм за преодоляване на проблемите по класове и по предмети. Част от промените са заложени в концепция за бъдещия закон за училищата, с която „Труд” разполага. Какви са общите причини да пада нивото на знания сред учениците? Първо. Има огромна разлика между оценките, които пишат учителите, и това, което децата изкарват на националните изпити. Второ. Учителите не могат да работят добре с тестовата система. Трето. Пазарът е залят с грешни и подвеждащи тестове, които обаче учениците решават при самоподготовката си. В същото време педагозите не правят нищо, за да им посочат как да се ориентират в потока от информация.

Четвърто. Изпитите се провеждат формално, а на матурите продължава да се гледа като на нещо излишно. Пето. Педагозите нямат мотивация да изискват достатъчно познания от учениците. Шесто. Учебните програми са претоварени. Липсва баланс между брой часове по даден предмет и по учебно съдържание. Седмо. В училището се върти един порочен кръг: диктуване- записванеоценяване и възпроизвеждане на записаното. „В част от проверените училища се установи, че причината за ниските резултати е и в лошото преподаване и в не добрата дисциплина”, подчерта зам.минис-тьрката. Най-големият проблем остава фактът, че сегашните изисквания към децата не предвиждат те да бъдат научени да мислят. Педагозите си карали постарата схема, в която четат урока и на следващия час изпитват по него. Много малко са учебните заведения, в които се използват съвременни методи на преподаване като задаване на домашни под формата на правене на проекти или пък правенето на дискусии в часовете. Според експертите обаче единственият начин това да се промени е да се преквалифицират масово педагозите и да се стимулират да работят. На този етап обаче Министерството на образованието продължава да връща парите, предвидени за обучението на учителите в хазната.

Събират идеи от ученици за по-добро образование Дума/09.03.2011

Всеки български ученик може да даде своята идея за това как да се подобри образованието. Целта е да се изработи Национална ученическа харта, която ще е част от концепцията на ООН за развитие на хилядолетието. Децата могат да гласуват по интернет

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 за идеи на свои връстници или да предлагат собствени. Кампанията е в рамките на проекта “От бедност към благоденствие”, финансирана от ЕС. В нея участват над 30 училища от цялата страна. От предложенията на над 1000 ученици са формулирани около 280 идеи. Преди това бяха организирани дискусии, в които участваха освен децата и техните учители. Десетте най-добри български ученически идеи, които ще влязат в Националната харта, ще бъдат определени чрез електронно гласуване на сайта на проекта: http:// bg.poverty2prosperity.eu/bg. Крайният срок за гласуване е 8 април 2011 г. Националната училищна харта ще бъде официално представен на ученическа конференция на 20 април в София.

Смисленият начин за подкрепа е чрез обучение и квалификация Пари/09.03.2011

Господин Попов, какъв е бюджетът за програмите за временна заетост тази година? - Средствата от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда са в размер на 73 млн. лв. Те се разходват по Националния план за действие по заетостта. Това е портфолиото с източник държавния бюджет. По отношение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОП РЧР) имаме голямо количество съществуващи мерки и в същото време нови мерки, които са одобрени през декември от комитета за наблюдение на оперативната програма. Там разполагаме по първите два приоритета със средства, които ни дадоха възможност да развием мащабни програми. Мога да ви дам примербеше гласувано продължение на „Аз мога”, което го нарекохме „Аз мога повече”, където имахме възможност да осигурим участие за 25 000 души в квалификационни курсове и за 41 000 души в курсове за ключови компетентности- това са езикови обучения, дигитални компетентности и т.н. Тоест онези, които се търсят у заетите лица и които биха ги направили по-ценни за техните работодатели. Сигурно сте правили анализи- от

всички тези десетки хиляди хора на колко от тях програмите помагат да си запазят работните места или да си намерят постоянна работа, или да ги стимулират да търсят повече? - Ако трябва да сме съвсем обективни, за да може едно лице да заеме работно място с висока добавена стойност, т.е. с достойно възнаграждение, то трябва да притежава нужните умения за това. Всяка инвестиция в квалификация, в ключови компетентности води допоголеми шансове за запазване на работното място и за намиране на такова. Така че, ако говорим за мерки, свързани с осигуряване на дългосрочна заетост, основните мерки за това са инвестициите в образованието и в обучението през целия живот. Говоря за мерки от наша страна. Защото друг вид мерки са насърчаването на развитието на бизнес с висока добавена стойност. Което пък е другата страна на процеса. Кой вид програми са поефективни? - Може би трябва да се изходи оттам- какви са плюсовете и какви са минусите от реализиране на програми за временна заетост. Първо, вие сигурно сте забелязали, че финансовото портфолио за такъв .тип програми в сравнение с предходните години не е много голямо. Защо? Защото ние вярваме повече в подхода за обучение чрез последваща заетост. Рисковете при чистите програми за временна заетост са възможното „застояване” на участниците в тези програми, в такава форма на заетост. Т.е. хипотезата те да останат неактивни в търсенето на по-качествена и подобра заетост, разчитайки единствено на възможностите да бъдат предоставени под субсидирана форма на заетост. Поради тази причина сега приоритет за включване в програмите за субсидирана заетост беше даден на лица, които до момента не са участвали в такива. Т.е. има такива хора, които на това разчитат. - Има и това са основно хората, които нямат дори завършено средно образование. Голяма част от тях са неграмотни. Разбирате, че в момента около 75% от работните места, които се откриват, са за специалисти от някакъв вид, за хора поне с професионална квалификация. Има и нещо друго ако изходим от състоянието на пазара

От брой в брой на труда, се вижда, че в резултат на икономическата криза всъщност основните работни места, които бяха съкратени, бяха за нискоквалифицирани работници. Аз мога да ви уверя, че след излизането от икономическата криза такъв тип работни места няма да бъдат разкрити в същия обем. Следователно логичната инвестиция и логичната подкрепа от страна на държавата за тези хора би следвало да е подкрепа в ограмотяване, в придобиване на професионална квалификация и на умения, които да им дадат възможност за заетост съобразно променящия се пазар на труда. Според нас това е смисленият начин за подкрепа. Субсидираната заетост е до голяма степен временна мярка. Тя дава възможност на хората да запазят трудовите си навици, защото, ако един човек остане безработен за дълго време, и колкото по-дълго е това време, толкова поголям е рискът, този човек започва да се обезкуражава и съответно престава да си търси работа, затваря се в себе си и е изключително трудно да бъде върнат на пазара на труда. Към момента програмите за заетост включват ли и квалификация? - Тези, които са под оперативната програма, където е основното портфолио, с което разполагаме финансово, на практика нямаме чисти форми на субсидирана заетост. Т.е. ако има подкрепа за последваща заетост, тя е обикновено след придобиване на квалификация. В националния план имаме мерки за субсидирана заетост като програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”. През 2011 г. тя е за 9100 лица от регионите с найвисока безработица с бюджет 18 млн. лв. Тя е в чиста форма. - Тя е добре позната, но когато се говори за хората в усложнено положение на пазара на труда, трябва винаги да се изхожда от презумпцията, че е много трудно да се генерализира. Защо? Защото причините, поради които те са в уязвено положение, се дължат на различни фактори. Този тип чисто пасивни мерки са създадени за онези хора, които имат най-ниско образователно равнище и за които е необходимо да бъдат запазени трудовите навици и едновременно с това да се работи за тяхното ограмотяване и включване в курсове за професионална

квалификация. Т.е. трябва да има баланс на мерките според нуждите на хората. Става въпрос за едно доста голямо разнообразие от мерки. Причината да са толкова много е, че те адресират уязвими групи от различен характер, с различни причини за уязвимост.Но тенденцията е да се залага повече на обучение и квалификация. - Абсолютно вярно.

Гимназии ще дават дипломи за бизнесмени Стандарт/09.03.2011

Ваня Кастрева, началник на регионалния инспекторат по образование- София- Г-жо Кастрева, готови ли са вече училищата в София със заявките колко паралелки ще приемат след седми клас тази година? - Готови сме с предложението си, чакаме заповед от министъра. Надяваме се това, което сме заложили като прием, да бъде одобрено. Предложението ни е в профилираните гимназии да бъдат приети общо 192 паралелки, а в професионалните- 96. Ако трябва да правим сравнение с миналата година, тогава профилираните паралелки бяха 201, а професионалните- 82. Тази година сме заложили малко по-висок прием в професионалните гимназии, като идеята е да стимулираме конкуренцията между училищата. В същото време предложенията на повече специалности дават и възможности на децата да изберат най-доброто образование. Предвид това, че профилираните гимназии разчитат изцяло на активността си при приема, решихме да дадем по-голям шанс на професионалните училища. Още повече че и в програмата “Европа 2020” се дава силен превес на професионалното образование. Затова и бе направена лека корекция в държавната политика, която да даде преимущество на професионалните училища. Надяваме се, че по този начин те ще излязат от кризата, в която бяха изпаднали в последно време. - Предлагат ли се нови паралелки? - Много от професионалните училища се постараха да бъдат максимално атрактивни в привличането на нови ученици, като предлагат нови професии, които гимназистите да усвояват. Те сякаш най-сетне излязоха от пасивното

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 очакване учениците и родителите сами да ги потърсят и започнаха да търсят начини за оздравяване на училището. Напълно нова е например специалността предприемачество и бизнес, която ще се учи в 8 паралелки на територията на столицата. Ще има и паралелка “Технология на театъра”. Освен това в инспектората сме получили и 16 заявки за нови за училището специалности, които до този момент то не е преподавало. Някои от тях са нови дори за територията на София. Една от тях например е административно обслужване, която ще се преподава в Професионалната гимназия по механоелектротехника. Същото училище предлага и специалността възобновяеми енергийни източници. Друга много атрактивна специалност е недвижими имоти, която е предложена от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия. Гимназията по текстил предлага обучение по маркетингови проучвания и пространствен дизайн. Сред другите нови предложения са графичен дизайн и кетъринг. - Някои професионални училища приемат “на магия” само по една паралелка. Има ли такива, които са пред закриване? - Има училища, които са изключително затруднени да си направят приема. Направили сме жест към тях, като сме разрешили прием, който е по-голям от реализирания миналата година. Правим го, защото повечето от тях предлагат специалности, които не са толкова атрактивни, но пък са стратегически за развитието на държавата. Ето училището по жп транспорт например има затруднения при приема, но педагогическият персонал прави и невъзможното, за да закрепи гимназията. - В определени централни училища продължава да има струпване на желаещи да запишат децата си в първи клас, които надхвърлят обявения прием. - Вече има разпратено писмо от министъра на образованието Сергей Игнатов, в което той препоръчва педагогическите съвети да приемат критерии за прием в училищата, където кандидатите са повече от местата. Тези критерии трябва да акцентират повече на социалните елементи. Някои от тях са близост до училището по местоживеене, братя или сестри в същото училище, дали

детето е завършило подготвителна група в същото училище. На някои места може да се приложи и критерият близост до местоработата на родителите, особено при училища, които са в близост до много административни сгради. Това са само препоръчителни критерии и всяко училище може да добави и други. Важно е родителите да знаят, че тази година документи се подават до края на май, а записването става от 1 до 15 юни. Те могат да подадат молби в повече от едно училище, но тъй като кандидатстването е децентрализирано, трябва да проверят поотделно във всяко от тях какви са критериите. Записването става само с оригинала на удостоверението, което детето е получило за завършен подготвителен клас.

Пишат нови учебници до 2 години Монитор/08.03.2011

Нови учебни програми за всички класове ще въведе просветното министерство до 2 години. Това съобщиха от Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) вчера. Целта е по новите програми да се напишат помодерни, достъпни и леки учебници. Просветното министерство планира да включи в експертните групи за написването им учители и родители. Парите за реформата ще дойдат по линия на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, в която 18 млн. лв. са заделени за различни дейности по „повишаване на качеството на средното и висшето образование”. От МОМН ще използват част от парите за нови държавни образователни изисквания и стандарти в средното образование. Някои образователни експерти обаче определят поставения срок от максимум 2 години за твърде кратък. Мотивът е, че за толкова време може само да се напише един учебник, но отделно трябва да се предвидят дълги срокове за продължителните процедури по изготвяне на самите програми и след това за оценяване на учебниците. Предвидени са и пари за обучението на учителите по новите учебници, съобщиха от МОМН. До момента найнапреднала е работата за гимназиалния етап и ако времето не стигне, вместо конкурси за учебници можело да се обявят конкурси за учебни помагала.

От брой в брой Образованието е над политиката Дума/07.03.2011

Нека да съберем не 12, а 100 идеи за училището и да се избере най- доброто, казва експертката от администрацията на президента Вие сте сред авторите на статията, известна като “12 идеи за средното образование” с участието на Георги Първанов, която бе публикувана от движението АБВ. - По темата за средното образование работим сериозно от началото на миналата година, преди това президентът имаше редица инициативи за срещи и дискусии по тази тематика. Реформата в средното образование не започва днес, тя продължава от години, през 2006 г. бе приета национална стратегия за училищното образование, случиха се различни променипреструктурирането на училищната мрежа, въвеждането на делегираните бюджети, квалификацията на учителите и т.н. Миналата година Европейската комисия предложи стратегията “Европа 2020”, в която много сериозно внимание е отделено на образователните показатели. Едно от изискванията е всяка държава да разработи национални политики, за да покаже как ще постигне заложените показатели. В тази посока подготвихме една експертна дискусия, която се проведе под егидата на президента през юни 2010 г. в Благоевград. От друга страна, много е притеснително това, което показаха международните сравнителни анализи за знанията на българските ученици. Те са на едно от последните места по грамотност, по разбиране на материала. Една от основните идеи на ЕС е ученето през целия живот и ако човек загуби основата, която се получава в средното училище, цялото му по-нататъшно развитие е провалено. В едно общество не може да се градят икономика, култура, отношения, ако няма стабилно образование, което да бъде основата на тези процеси. Всичко това ни накара да се интересуваме сериозно от темата. - Статията се появи в момент, когато МОМН обещава нова концепция за средното образование... - Всички чакахме обещания нов закон за училищното образование, но стана ясно, че проектът е оттеглен, ще се

прави нова концепция, ще се пренаписва законът, изобщо започва цялата работа отначало. Работната група в министерството оттегли изведнъж всичко, явно те не знаят къде са, имат някакъв проблем или не са сигурни в това, което предлагат. Което е малко странно, при положение че вече има начертани посоки и параметри, направени са промени, които трябва да продължат. За съжаление винаги от образованието се прави политика. А то трябва да е над политиката. Досега имаше като че ли някаква приемственост, не може нещата в образованието да се променят непрекъснато според това кой е министър в даден момент. - Не се ли опасявате, че влизате в състезание с управляващите кой да изпревари с идеите? - Да се говори за някакво състезание в неща, които са важни за всички, за цялото общество, е нелепо. Ние работим по тази тема повече от година, дискусията в Благоевград бе публикувана с всичките направени предложения. Там участваха широк кръг учители, директори, представители на социологически агенции, университетски преподаватели, експерти, имаше дори ученици. Ние искахме да съберем повече становища, които да послужат на всекиго. Сегашната статия просто обобщава дискусията и предложенията, които бяха публично оповестени в една книжка от близо 300 страници. В статията се извеждат ключови неща, които ние като граждани смятаме, че могат да бъдат полезни за всеки, който седне да прави концепция или закон, да продължи с реформата. - През 90-те години също имаше международни изследвания и тогава нашите ученици по природните науки бяха в челните места, сега са на опашката. Защо се случи този безпрецедентен срив- поради ценностния срив в обществото или заради постояните реформи? - През тези 20 години ставаха промени във всичко, сменяше се една система с друга, протекоха негативни процеси. А образованието някак остана на заден план. Ако учениците в 90-те години са показвали добри резултати, това в голяма степен се е дължало на образователната система до това време.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 Тя може да си е имала минуси, но определено имаше високо ниво, което се поддържаше. Спомням си от моите ученически години в началото на прехода, че имахме обмен с ученици от Швеция и когато те разгръщаха нашите тетрадки по математика, казваха, че такъв материал при тях се учи в университета. При нас образованието винаги е залагало на трупането на много знания по всички предмети. В момента обаче с развитието на процесите в обществото и в икономиката се случи така, че образованието ни куца точно в това, което Европа определя като най-важно: усвояването на ключови компетенции и умения. Чистата фактология днес с едно кликване в интернет можеш да я извадиш. Въпросът обаче е да знаеш какво търсиш в интернет, как да го разбереш, как да го анализираш и как да го използваш. - Според мен масовият ученик у нас в момента не мисли, и по-лошо- не иска да мисли. - Така е. Но се получава, че недобре подготвени ученици излизат от училище, влизат в университета, там наваксват някакво ниво, не достигат много високо. И после се връщат в училище като учители. Да познавате кандидатстудент, който на първо место е посочил педагогика? В същото време доста хора в крайна сметка записват педагогикас идеята, че във втори курс ще се прехвърлят в право. Има страни, в които най-добрите студенти в дадена специалност се канят да станат учители, като им се предлага по-високо заплащане. Разбира се, не може да се обобщава, имаме чудесни учители и сред младите. При това наблюденията ми са, че в провинцията учителите са по-ентусиазирани, в някои села съм срещала екипи, които имат огромно желание да работят, включително по международни проекти. - В статията ви към края има изискване финансирането за образование да се увеличи поне до 5% от БВП. Не е ли основен проблем, че сме на опашката в Европа по инвестиции за училището? - Аз съм от хората, които смятат, че не всичко е въпрос на пари. Безспорно без пари не може. Предложили сме например да има безплатен транспорт за учениците, осигурени в училищата

спортни съоръжения и дейности, извънкласни занимания, както е отдавна в много страни в ЕС, а това без пари не става. Но има и други неща, за които пари не са необходими. В момента, като се пишат учебници, плаща ли държавата за тях- плаща. Ами добре, дайте да вдигнем малко критерия за подготовката на учебниците. Учителите и сега ходят на квалификации, но те не са ефективни. Нека да се види какви са конкретно нуждите им, а не курсовете за тях да са проформа по един-два дни. Нека да има национален квалификационен курс, поне да сме сигурни, че учителите придобиват различни умения- дори как да се справят с агресията в училище. Освен това квалификацията на учителите трябва да се върне в университетите. В момента кой квалифицира педагозите хора от министерството или агенциите, които печелят конкурси за това. Т.е. има неща, които може да се започнат и без повече средства. Предлагаме например електронно досие на всеки ученик, за такава система само в началото ще трябват пари, но след това тя ще работи и ще се знае какъв е пътят на всяко дете през образованието, ще се намалят отпадащите ученици. - Немалко деца изобщо не тръгват на училище. - Седем процента не влизат дори в първи клас. Спомням си навремето, когато трябваше да тръгна на училище, вкъщи дойде инспекторка и каза: това дете трябва да тръгне в първи клас, записано ли е вече и в кое училище. Това не е полицейщина, образованието до 16 години е и право, и задължение по конституция. Целта е и училището, и институциите, и родителите да помагат на детето да получи образование и впоследствие да се реализира в професия. В момента някой знае ли колко са извинените и неизвинените отсъствия, кои деца имат нужда от помощ поради пропуснат материал? Дали всички директори се интересуват едно дете защо е отсъствало и как ще завърши годината? -Родителите и учителите настояват по всеки предмет да има един учебник, а МОМН обратно възнамерява да пусне неограничен брой учебници. - Очевидно- в полза на издателите. - Веднага се казва, че имаме свободен пазар и конкуренция.

От брой в брой - Конкуренцията не се нарушава, ако в конкурса просто се избере найдобрият от всички кандидатстващи учебници. - Според опонентите на тази идея в такъв конкурс може да се създадат корупционни схеми. Аз като гражданин и родител предлагам друго- да се въведе един национален учебник, който да покрива минималните стандарти, които държавата изисква. Държавата трябва да се ангажира с отговорността да гарантира, че с този учебник ще се постигне резултатът, който тя желае. А нека да има и други лицензирани учебници, учителите да решат по националния учебник ли ще преподават или по друг. - Предлагате също органът, който прави външното оценяване, да се извади от министерството. - Това е практика, която в света се използва от много години. Това предложение бе дадено в Благоевград от хора, които се занимават с оценяване на матурите и с външното оценяване изобщо. Не може структура на министерството да оценява фактически работата на министерството. Когато се появи законът на МОМН, ще вземете ли отношение по него като група, която се е занимавала задълбочено с проблема? - Мисля, че това е нещо, по което всеки един гражданин битрябвало да вземе отношение, не само отделна група. Ако всеки един от нас не се интересува какво се случва с нашите деца, закъде сме тръгнали изобщо? За съжаление нивото на гражданската култура в България тепърва трябва да се развива. Дали е народопсихология, лош навик или нещо друго, но всеки у нас е вглъбен в собствените си проблеми и общото не го интересува. Гледаме дървото и не вижда-ме гората. Хубаво е не само АБВ, а и други групи, неправителствени организации, да вземат отношение по въпроса. - Важно е хора, които имат какво да кажат, да имат възможността да го кажат и то да се обсъди. Нека на една маса да съберем не 12, а 100 идеи. И нека тези идеи да помогнат на управляващите, които и да са те. За образованието като наистина национален приоритет, трябва да има национален консенсус. Не можем да правим експерименти с децата, защото после ще теглим последиците

Започва образователна реформа в безпрецедентно къси срокове Сега/07.03.2011

Просветното министерство планира да смени всички учебни програми и учебници до 2013 г. Просветното министерство намери нов стимул да бърза с ключови промени в средното образование, които ще засегнат стотици хиляди ученици и може да се стигне до поредния срив в системата. Ведомството е твърдо решено за една година да пренапише всички учебни програми за I-XII клас и да обяви конкурси за нови учебници по всички предмети и за всички класове. До 2013 година учебниците за I-XII клас трябва да бъдат сменени, а всички учители- обучени да работят по тях, обяви в интервю за “Сега” зам.-министър Милена Дамянова. Мотивът за бързането е финансов- 18 млн. лв. по оперативна програма “Човешки ресурси”, а размахът на намеренията е безпрецедентен за образователната система. Учебните програми са едни от найпроблемните документи в средното образование. Те стъпват на държавните образователни изисквания, които определят какво трябва да умеят децата в края на IV, VIII и XII клас. Те ще бъдат пренаписани. Именно от учебните програми зависи какво ще съдържат учебниците, колко натоварен ще е материалът и по какъв начин ще се развиват уменията на децата. От сайта на МОМН става ясно, че учебните програми са общо 300. Сега съществуващите програми бяха изготвени по времето на министър Владимир Атанасов, отново ударно и без широко обсъждане. И тогава парите за целта бяха осигурени накуп- от провалилия се заем по проекта “Модернизация на образованието”, финансиран от Световната банка. Още не е ясно как ще се разпределят по дейности отпуснатите нови 198 млн., но вероятно част от тях ще отидат за външни експерти, както и за заплащане на ангажираните в подготовката на програмата чиновници. Нито едно правителство досега обаче не се е нагърбвало да подмени накуп учебниците за всички класове. Според издатели нито авторите, нито министерството има капацитет за целта. Внезапното въвеждане на нови учебни програми и учебници за всички ученици

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 може да доведе и до липса на връзка с ученото по старите програми. Самото обявяване на конкурсите не може да стане преди приемането на новия закон за училищното образование, който се очаква да влезе в сила най-рано за учебната 2012-2013 г. “Това, което обявява просветното министерство като намерения, е невъзможно и може да бъде обяснено само с политическо говорене преди изборите. Ние нямаме капацитета за една година да изготвим толкова много проекти на учебници, само по себе си такова задание е безумно. Не случайно новите учебни програми за основното образование бяха въвеждани поетапно, като всяка година се обявяваха отделни конкурси за учебници за всеки клас”, коментира експерт от голямо издателство, пожелал анонимност. Според зам.-министър Милена Дамянова заложените цели са реалистични. “Сега разписваме конкретните дейности по тази оперативна програма, нещата стават постепенно и поетапно. Актуализирането на държавните образователни изисквания за учебно съдържание, целият инструментариум към тяхучебната програма и учебниците, са заложени в оперативната програма и крайният срок за изпълнение е 2013-а, включително за обучението на учителите по новите учебници”, обясни Дамянова. Тя уточни, че най-напреднала е работата за гимназиалния етап, а ако времето не стигне, вместо конкурси за учебници можело да се обявят конкурси за учебни помагала.

До 2013 г. ще има нови учебници за всички класове по всички предмети Сега/07.03.2011

Зам.-министър Милена Дамянова е оптимистка, че ще може да подмени десетки нормативни документи в средното образование - Г-жо Дамянова, политически провал ли е замразяването на проекта за нов закон за училищното образование и новината, че тепърва ще се пише концепция. Това е проект на ГЕРБ, който стоя близо година на сайта на министерството за обсъждане. - Това не е провал- напротив.

Първо, това не беше законопроект, а предложение за обсъждане. То бе публикувано на сайта на министерството именно с такава цел- да събере мнения от всички заинтересовани страниучители, директори, социални партньори, родители, обществеността. Този текст си свърши работата- той събра над 3500 критики и предложения, дори по въпроси, които не са засегнати в него и касаят общата визия за закона. През лятото бе сформирана работна група, която да започне да систематизира тези предложения, да ги анализира и съпостави с текстовете в предложението и още през октомври тази работна група започна да обобщава основните принципи и мерки, които би следвало да залегнат в един нов законопроект. Нещо повече- когато кажем, че тръгваме да правим нов закон, той наистина трябва да бъде нов, трябва да има достатъчно нови моменти в него, трябва да даде друга визия, друг дух на българското училище. След като получените мнения показват, че не се движим в посоката, в която сме заявили, би било безотговорно да продължим да вървим в нея. - Кога ще имаме готов законопроект? Такъв отсъства от законодателната програма на правителството до лятото. - В средата на март ние ще представим това, което сме обобщили като концепция с новите елементи, защото наистина има много нови неща, които възникнаха като идеи. Трябва да се има предвид и друго. Ние не пишем просто един закон за средното образование. Задачата, която сме си поставили, е да преформулираме цялата нормативна уредба, която касае предучилищното и училищното образование. Това са два закона, правилника за прилагане на закона за народната просвета, над 40 наредби към него, инструкции, така че това не е никак лека задача. Говорим за цял пакет нормативни уредби, изработката на които трябва да върви паралелно, за да не възникват противоречия и да не се налагат постоянно законодателни изменения. Аз в никакъв случай не мисля, че това е невъзможно, и вярвам, че можем да започнем учебната 20122013 г. с нова нормативна уредба, защото за цялата тази година имаме аналитичната част, видели сме какво трябва да оправим. Паралелно с подготвянето на нова нормативна

От брой в брой уредба искаме да оптимизираме и сега действащата подзаконова уредба преди началото на новата учебна година. Регионалните инспекторати в момента правят такъв анализ и противоречията ще бъдат изчистени преди септември. - Това са огромно количество документи. Министърът също тръгна с много обещания за учебните програми и учебниците. Има ли някаква яснота кога ще са готови новите учебни програми за I-IV клас, за V-VIII клас и за гимназиалния етап? - В момента работим по новите държавни образователни изисквания, които трябва да се префокусират изцяло към ключови компетентности, за да можем да получим резултатите, които искаме. Но наистина по-проблемни са учебните програми, които задават съдържание и обем. Оттам идват учебниците, които следват плътно учебните програми. Тези промени изискват огромен ресурс, а средствата за целия процес са осигурени по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Крайният срок по тази програма, включително за обучение на учителите по новите учебни програми и по новите учебници, е 2013 г. - До 2013 г. трябва да има нови учебни програми за I-ХII клас? - И нови учебници, това е заложено в оперативната програма. - Това какво означава- че догодина трябва да правите конкурси за нови учебници ли? - В краен случай може да се спрем и върху учебни помагала. Това зависи от темпа, с който ще се движат съответните комисии, които работят по изработването на държавните образователни изисквания и после по учебните програми. Най-напреднала е работата в гимназиалния етап. И в гимназиалния етап обаче нещата трябва да се погледнат още веднъж, защото колегите работиха малко набързо. - Струва ми се невъзможно да има нови учебници до 2013 година за цялата образователна система. Издателствата надали ще могат да подготвят толкова много учебници наведнъж. Кога точно ще са конкурсите и за кои класове? - Това е предвидено като цялостен процес. Актуализиране на държавните образователни изисквания за учебно съдържание, целият инструментариум към тях- учебната програма и

учебниците, са заложени в оперативната програма и крайният срок за изпълнение е 2013-а. Сега разписваме конкретните дейности по тази оперативна програма, нещата стават постепенно и поетапно. - Мислите ли как ще се отрази евентуалното премахване на ограничението за броя на алтернативните учебници върху процедурата по безплатното им осигуряване от държавата? Ако ще има електронни варианти на учебници по всички предмети, трябва ли да се купуват от държавата безплатни хартиени учебници? - Безспорно трябва да вървим и към електронни учебници, няма как да не дадем тази възможност. Що се отнася до броя им, няма проблем алтернативните варианти да са повече от 3 и пак да се осигуряват от държавата. Не е тайна моето лично мнение за броя на учебниците, които би следвало да се одобряват. Считам, че трябва да дадем възможност на всеки един учител правото да избере подходящ учебник за децата, с които работи. Ако аз работя в “А” клас с един учебник, защо в “Б” да не работя по друг? Децата не са еднакви и не се развиват по еднакъв начин. - Международното изследване PISA, което се провежда на 3 години, показа лоши резултати за 15-годишните ученици. Възнамерява ли министерството да си постави ясни цели какви резултати иска да постигне при бъдещи изследвания? - При всички положения се стремим към подобряване. Не мога да се ангажирам с конкретни резултати в бъдеще, защото това изисква време. Още повече че тези деца, които ще бъдат включени в следващия тур на PISA през 2012 г., ще бъдат деца, които сега са VII клас. Т.е. ние ще имаме деца, които са учили по стари програми, по други варианти. Резултатите до момента в никакъв случай не са успокоителни, картината е лоша и от трите изследвания до момента. Но някой направи ли си труда да направи професионален анализ защо децата в България имат такива резултати, защо могат да рецитират прекрасно едно стихотворение, но не могат да направят разказ по картина. - Това е упрек и към самите вас. - Резултатите от 2009-а излязоха през декември, така че сме задали като задача към Центъра за контрол и оценка

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 на качеството да подготвят такъв анализ. Без това не става. Когато се предприема каквото и да е било, трябва да знаем защо тази промяна се налага и на какво стъпва. - Не е ли редно за най-слабите училища да бъде заделен допълнителен ресурс, като им се поставят конкретни цели, които да постигнат? - В края на октомври започнахме три анализа- единият на външното оценяване в IV клас от въвеждането му досега, анализ на резултатите от държавните зрелостни изпити 2008-2010 година и анализ на интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности. В момента резултатите се обобщават, включително и мерките, които трябва да се предприемат. Но ние в никакъв случай не можем да направим класация на училищата, защото ни липсва инспектирането на цялостната среда, което съществува навсякъде. В момента подготвяме стандарт за инспектирането, който обхваща всеки елемент, като започнеш от средата в училището, и стигнеш до оценка на различните резултати и самооценка. Трябва много да инвестираме и в квалификацията на учителите. Голям успех е отпускането на 60 млн. лв. от оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” за квалификация и още 15 млн. лв. за заместващи учители. - Има ли вече яснота за разделянето на гимназиалното образование на два етапа? На какво ще прилича профилираното обучение в ХI-ХII клас, ще могат ли ученици да сменят училището след Х клас и ще имат ли трудови права, ако решат да спрат да учат на 16 години? - Идеята на тази нова структура наистина е преди всичко да осигури мобилност и да даде възможност за преориентация на учениците. Това ще бъде осигурено като преход. В професионалните училища няма да има никакъв проблем след първата гимназиална степен учениците да започнат да работят, защото в края на Х клас те ще са получили първа професионална квалификация. Въпросът е какво се случва с другите училищас гимназиите, общообразователните училища. Какво ти дава този Х клас и какво ти дава това удостоверение, освен че ти дава право да продължиш в ХI клас? Този въпрос още не е изчистен.

Кой печели от „високо” средно образование? 24 часа/05.03.2011

За бързащите да започнат работа то е излишно. За продължаващите във ВУЗ му трябва съдържание НОВИЯТ проект за закон за училищното образование предвижда началното да приключва в IV клас, основното- в VII клас, а средното да бъде “двуетапно”- VIII-X клас и XI-XII клас. Завършилите първия етап ще се дипломират с изпит. За “продължаващите “ гимназисти следва профилирано обучение по един основен предмет и още няколко други, а за учениците в средните професионални и технически училища- обучение по специализирани ‘ предмети. Завършилите втория етап на средното образование след положен зрелостен изпит(матура) имат право да кандидатстват във ВУЗ. В този смисъл задължителното образование става десеткласно. Училища за завършване на първата степен се предвижда да има в малките населени места, което е резонно с оглед на местните ресурси, след което децата могат да продължат двегодишно обучение (XI-XII клас) в най-близкия голям град. Официалната статистика твърди, че всяка година у нас около 75 000 ученици завършват средно образование, че 25% от тях продължават обучението си в чужбина (според мен процентът е занижен) и че общият брой места за постъпване в българските университети е малко над 68 000. И тук стигаме до същинския проблемако горните данни са верни, тогава какъв е смисълът на това “ниско” средно и “високо” средно образование? Очевидно в настоящия момент непродължаващите образованието си в университети не са твърде много, но дори да е така, получаването на диплома ще ги удовлетвори. ( Колко въобще не стигат дотам, е друг въпрос.) За децата в професионалните училища специализираната подготовка чак в XI-XII клас ще е ненужно “проточена”, защото целта на повечето от тях е максимално бързо да започнат работа. В чуждестранните университети пък приемат само със сертификат за владеене на езика и с диплома, следователно “профилираното” обучение

От брой в брой на тези деца цели 2 години става безпредметно. Остава групата на учениците, които ще продължат образованието си в български университети, следователно вторият им етап- XI-XII клас -трябва да бъде съдържателно и целево много добре организиран. Финландия, държавата с найдобро образование в света, също има двегодишно “високо” средно образование и смята, че в него “ образователният идеал са търсенето на истината, хуманността и справедливостта... Преподаването трябва да взема под внимание факта, че човешките същества наблюдават и анализират реалността, използвайки всичките си сетива...” Затова финландските ученици избират между 69 специализирани курса, като 51 са задължителните и всеки един продължава по 38 учебни часа. Каквато и реформа в структурата на образованието у нас да правим, трябва да си даваме сметка за многото обстоятелства, фактори, подробности, детайли и най-вече за целта на обучението в България. Иначе с носталгия ще си спомняме времето, когато имаше три типа училища -гимназии, професионални училища и техникуми, и нещата вървяха нелошо. У нас винаги е имало разминаване между това, което мислим за себе си, и това, което мислят другите за нас. И когато истината лъсне, се хвърляме към реформи със съмнителен резултат, рушейки десетилетни традиции. Наскоро Европейската комисия информира, че “почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и че 41 % от българските ученици са в някаква степен неграмотни “. Това само по себе си е ужасяваща оценка за образованието ни. Данните шокират, но ние от години говорим, че образованието запада, че в училището се правят какви ли не експерименти, осъществяват се какви ли не проекти, иновации, компютризации и т.н., и т.н. Ефектът очевидно е нулев. От Освобождението до 1944 година у нас се провеждат три образователни реформи, като едната е правописна. А реформата, която в момента се предлага чрез проекта за закон за училищното образование, е 33-а или 34-а от 1944 година насам. Всеки знае, че образованието е

консервативна система, в която каквато и реформа да се прави, формата (структурата на образованието) и съдържанието (учебният материал) трябва да са в хармонично единство. * Авторката е преподавател по български език и литература, работи в международната фондация “Св. св. Кирил и Методий “.

Нов вид училище до 10-и клас 24 часа/04.03.2011

Ще се нарича средно, с документ от него не може да се кандидатства във ВУЗ Нов вид училище- до 10-и клас, ще бъде създадено с бъдещия закон за предучилищното и училищното образование. Това обявиха участници от работната група, в която освен експерти от министерството на образованието участват и педагози, и представители на родителските организации. Концепцията, която ще оформя бъдещия закон, ще бъде представена до дни от министерството. Новият тип школа ще се наричат средни и ще надграждат основното образование, което според документа вече ще завършва в 7-и, а не както сега в 8-и клас. Училищата ще обхващат както основното, така и първия гимназиален етап, след който се взема документ. Той обаче не дава право да се кандидатства в университет Във висше училище се пробват само тези, които изкарат задължителните матури след 12-и клас. Целта на средните училища всъщност е да обхванат 7-класници от по-малките селища, които предпочитат да си останат вкъщи до завършването на първия гимназиален етап и да пътуват в училище в по-големия град по-късно. Така основните школа в малките населени места могат да добавят още 3 класа и да се превърнат в средни, за да обхвават децата до 16 години- задължителната образователна възраст. Средните училища ще са или от 1-и до 10-и клас, или от 5-и до 10-и, казаха още експертите. Според етапите останалите видове училища са начални (от 1-и до 4-и клас), гимназии (от 8-и до 12-и клас) и средно общообразователни училища (от 5-и до

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 12-и или от 1-и до 12 клас). Директори на математически гимназии се притесниха в последните дни, че ще спрат конкурсните им изпити след 4-и клас заради новата структура. С ранния прием те всъщност противоречат на определението за гимназия, обясниха експертите. Наименованието им вероятно ще се трансформира в „училище с профилирана подготовка по...”. Държавни, общински и частни остават училищата и в новия документ, които ще регулира средното образование. По съдържанието на подготовката те ще са общообразователни, профилирани, професионални, спортни, по изкуство и култура и духовни. Българските училища в чужбина са държавни и са към дипломатическите и консулските представителства Новият закон предвижда да се създават и центрове за работа с деца, които вече задължително трябва да са лицензирани. Това означава образователното министерство да стандартизира работата им. В момента и по търговския закон се създават различни центрове, появяват се дори групи за отглеждане, възпитание и обучение на деца в предучилищна възраст. Външно оценяване ще има след 4-и, 7-и, 10-и и 12-и клас Задължителните матури са 2- по български език и литература и по предмет по избор. Следващите зрелостни изпити, които учениците могат да държат, ако желаят, ще бъдат ограничени до 2. Досега нямаше такова ограничение и ако искаха, абитуриентите можеха да се явят и на 10 изпита. В миниматурата след 7-и клас още тази година ще има 2-3 въпроса от типа на международното изследване за грамотност PISA. Задачите ще са за разбиране на текст. Това се прави, за да се научат децата да анализират и да вземат решения, обясниха от министерството на образованието. Резултатите от последното изследване не бяха особено добри за българчетата. От 1-и до 4-и клас няма да се повтаря. ще бъде записано още в новия закон. От 1-и до 3-и клас няма да се пишат оценки. Няма да се пишат и бележки за поведение. Мярката „преместване в друго училище” ще се прилага само

в из-.ключително тежки случаи. При провинение ученикът първо ще проведе разговор с класния ръководител. Сред предвидените санкции ще са отстраняване от учебния час и полезни дейности в полза на класа и училището.

Седмокласниците ще се борят за 300 паралелки Монитор/04.03.2011

Родителите да бъдат спокойни за приема на първолаците - Г-жо Кастрева, децата, родени през 2003 г., препълниха детските градини в София. Тази година те ще станат първокласници. Ще има ли места за тях в училищата? - Родителите би трябвало да бъдат спокойни, защото в София-град има достатъчни места за първокласниците. Ще ви направя една малка статистика, за да кажа, че столицата е готова да приеме тези деца. Преди 2 години випускът, който напусна средното училище, наброяваше 13 000. Това са ученици, които са преминали през цялата система, включително и през 1 клас. Първокласниците тази учебна година са 9900. Тоест капацитетът на града предполага увеличаване броя на учениците в класовете ни. Все още сме твърде далеч от онзи обем, за който говорим преди години. Но радващото за нас е, че в последните години наистина се забелязва положителна тенденция в демографската картина. Настоящите второкласници са около 9600, първи клас са 9900, което означава около 300 деца повече. А за следващата учебна година при запазване на тези тенденции и на настоящата картина на 6-годишните деца в София очакваме да бъдат около 10 500 деца, което означава двойно повече в сравнение с предишните 2 години. Но определено има места за всички, които пожелаят, и дано да няма такива, които да забравят да запишат децата си в първи клас. - В някои училища традиционно интересът е много по-голям и желаещите са повече от местата. Там често възникват вълнения около критериите за прием. Как ще решите този проблем? - В повечето случаи става въпрос за централни столични училища, но невинаги това е критерият за големия наплив. Дейностите около записване

От брой в брой на първокласниците в годините бяха регламентирани през 2007 г. Тази година на 9 февруари министър Сергей Игнатов издаде писмо, в което още по-конкретно зададе параметрите за приема в първи клас. В изпълнение на разпоредбата на министъра всеки педагогически съвет е длъжен да определи своите критерии за прием, отчитайки спецификата на училището и обективните обстоятелства. Обикновено критериите, които прилагат педагогическите съвети, са основно в социалната сфера и са ориентирани към интересите на детето. Най-широко прилаганият критерий е близост по местоживеене. Също критерии за прием на деца със специални образователни потребности, когато в училището е изградена достъпна архитектурна среда. Друг критерий е, когато в училището се обучават по-големи братя и сестри на първокласниците, когато децата са завършили подготвителен клас на конкретното училище. Разбира се, педагогическият съвет може да приеме и други критерии извън тези, като нашата препоръка е определено те да бъдат много прецизни и измерими. Не би трябвало да има значение кога един родител е подал своето заявление. Майките и бащите имат право да подадат своите молби за записване в няколко училища. Също да следят графиците на дейностите. Всяко училище след 15 юни ще изнесе списъците с класираните ученици по критериите, които вече е заявило. Тогава родителят вече може да се запише с оригиналното удостоверение за завършен подготвителен клас или група само в едно училище. Това гарантира равния достъп на всички. - Един от критериите обезпокоява родителите – син или дъщеря на учител. Това не е ли дискриминация? - Това е все пак един от социалните критерии, защото отново според мен е ориентиран към улесняване на родителя и на детето. Много от училищата например са в зона около много административни сгради, което е удобство за родителите – затова един от критериите е местоработата на родителя. В този случай зависи от гледната точка на коментара на критерия. Ако коментарът на критерия е месторабота на родителите, всички останали ще бъдат равнопоставени, защото е важно едно дете да бъде обгрижено, когато е в начален етап. Дали това ще бъде

близо до местоживеенето, или близост до работа на родителя, и в двата случая мисля, че то определено е ориентирано по-скоро към интереса на детето, а не като привилегия на родителя. Въпрос на тълкуване на гледна точка. Естествено, не е препоръчително колегата да преподава на своето дете. Но винаги моят призив към директорите е да бъдат коректни. - За целодневното обучение осигурени ли са средства за 1-ви и 2-ри клас? - Министерството на образованието и науката декларира готовност. Средствата са заложени за целодневна организация на учебния процес в училище. През тази учебна година с удовлетворение установих, че 73% от първокласниците в София са обхванати в тази система, което е добър процент при нейното стартиране. Това предполага, че надали процентът ще бъде намален и за следващата учебна година. При гарантирането на тези средства, което министър Игнатов направи, мисля, че процентът ще се запази и може би ще се увеличи. В интерес на тази организация писмото на министъра от началото на месеца, което вече цитирах, препраща към нашата наредба за пълняемост на паралелките. Паралелките в 1-ви клас да бъдат до 24 деца, което е добре, за да се съчетават лесно и с целодневната организация. Естествено, всичко това е свързано с желание на родителите, защото този процент говори, че някои семейства не го избират като приоритет. Абсолютно уважавам тяхното мнение, защото е важно да се съобразим със състоянието на детето, интересите, нагласите на семейството. Но целодневната организация е една форма, която облекчава родителите и в същото време дава възможност за развитие на потенциала на детето в една естествена за него среда. - В демографската картина виждаме увеличение на броя на първокласниците, но на другия полюс са седмокласниците, чийто брой става все по-малък. Как това ще се отрази на столичните училища при управлението на средствата? - Според демографска картина сега точно навлизаме в периода, в който гимназиите ще чувстват недостига на деца. Наистина в последните години при малките скалата започва да се качва нагоре, докато в гимназиален

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 етап е обратното. Тази година трябва да закрепим системата основно на гимназиите, защото в условията на делегиран бюджет по-сложното е в издръжката на училището. Комисията, която заседава в министерството на образованието, обсъждаше общо гимназиалния прием в страната. Приоритетно даде възможност на гимназиите да заявят прием, който да закрепи гимназията като институция. Също приоритетна е възможността да се развива професионалното образование, защото при нас в гимназиален етап превесът е на общообразователното обучение над професионалното, докато в страните от Европейския съюз е обратното. В работните срещи между нас, директорите на училищата, и социалните партньори се старахме да предложим на родителите и на учениците интересни професии. София е градът, който предлага наймного възможности за изучаване на чужди езици: минавайки през класическите варианти на английски, испански, немски и руски, към тях добавяме италиански, интензивно изучаване на китайски, японски, арабски, корейски. Като втори чужди езици София предлага изучаването на иврит, шведски, португалски. Много богати са учебните планове и с природоматематическа насоченост, хуманитарна, технологични профили в областта на предприемачеството и бизнеса. Продължава приемът в профил технологичен „Информационни технологии” и на профил „Стопански мениджмънт”. Изключително голямо е богатството по отношение на професионалните направления. Около 49 професионални направления предлага приемът за следващата учебна година. Също сме се постарали да предложим възможности за прием след 7-и клас във всеки един от районите, за да няма струпвания в града, макар че децата често търсят центъра. Важно е училището да бъде леснодостъпно, ученикът да не губи много време в пътуване. - При миналогодишния прием доста от училищата с традиционно силен интерес към тях не можаха да запълнят до последния момент паралелките си. Ще се намалят ли в новия план- прием паралелките в профилираните гимназии? - В план-приема в сравнение с миналата година броят на

профилираните паралелки е запазен в броя на реализираните миналата година. За профилираните миналата година са реализирани 174, а тази година 192 са дадени за тях. Допълнителни са паралелките, които са утвърдени преди месец от министър Игнатов, защото са нови за системата и им даваме шанс да бъдат реализирани. Те отново са свързани с ключовата компетентност за изграждане на предприемачески дух- профил технологичен„Предприемачество и бизнес” с прием след 7-и клас, и съвсем новият профил „Технология на театъра”. Също добавени са няколко паралелки в профил „Изкуства”. Това е изключително специфичен прием, не можем да предвидим колко ще бъдат децата с дарбата да рисуват, пеят и танцуват. Още две изключения: за район „Искър” и район „Красна поляна” миналата учебна година нямаше реализирана нито една паралелка прием след 7-и клас. Затова сме дали възможност в двата района отново да има по една паралелка за прием след завършен 7-и клас, за да могат децата да са в близост до мястото, в което живеят. Приемът е в интерес на професионалните училища – в сравнение с реализирания планприем през миналата година, сега е даден по-голям шанс – 75 паралелки са реализирани миналата година при заявени 82. Тази година 96 паралелки ще бъдат на образователния пазар. Точно заради демографския проблем в средното образование е даден шансът на професионалните училища да се конкурират достатъчно активно помежду си.

Стипендии и за учениците в частните гимназии Монитор/04.03.2011

Държавни стипендии за отличници ще има и в частните училища. Това обяви министърът на образованието проф. Сергей Игнатов, след като на 20 януари трима от възпитаниците на Американския колеж спечелиха дело пред Комисията за защита от дискриминация по този казус. В момента пари за успех се дават на учениците след VIII клас в държавните и общинските школа. Условията за отпускането им са разписани в постановление №207 на

От брой в брой Министерския съвет от 1994 г. Новите правила ще залегнат в подготвяния закон за предучилищното възпитание и училищното образование. Йоана Борисова от Враца, Гани Петелов от София и Емма Петрова от София от Американския колеж твърдят пред комисията, че отличниците в частните училища са дискриминирани заради липсата на стипендии. На 20 януари 2010 г. съставът отсъжда в тяхна полза. От КЗД са категорични, че е налице пряка дискриминация по признак „лично положение“. Просветното министерство обжалва пред ВАС и делото е на 30 май 2011 г.

Днешните учебници служат само на учителите Телеграф/04.03.2011

Вкарваме учениците в шаблониказваме кой герой е добър и кой лош - Проф. Вълчев, обявихте, че изучаването на граматиката трябва да се изтегли в горните гимназиални класове, а не да се учи само в 5-7 клас, както е в момента, защото децата са малки, за да разберат абстрактните и сложни термини. Какво тогава да се учи по български в по-малките класове? - От 5 до 7 клас децата учат термини и граматически описания. Те не могат да им помогнат с нищо в живота. Всеки ще попита какво тогава да им преподаваме. Трябва да сме наясно, че преподаването на описателна граматика (каквото се прави сега) не е едно и също с обучение по роден език. Едното означава придобиване на знания, а другото- оформяне на умения и навици. Разбира се, едното и другото са свързани, но това не значи, че трябва да се съсредоточим само в преподаване и заучаване на граматически знания. Според мене обучението по роден език трябва да присъства поне по 5 часа седмично от първия до последния клас. Ето един дребен пример: Кога учим учениците как се води дискусия? Ако слушате как водят дискусия депутатите или водещите на сутрешните блокове по телевизията, ще разберете, че те не са научени дисциплинирано да изслушват събеседника си, да му отговарят точно на въпроса, да аргументират и контрааргументират. Самият начин

на водене на комуникацията е въпрос на дълго възпитание, което е част от образованието. По роден език ние преподаваме тъй наречената описателна граматика, която представлява терминология. Всъщност в тези три години децата получават университетско знание. Трудно е да си представи човек какво точно ще учат, когато дойдат в университета. На студентската скамейка ще им бъде представено съвсем същото с малки разширения и с насищането с модерни теории, които рядко имат връзка с практиката и почти винаги не отговарят на спецификата на нашия език. Какво според вас трябва да залегне в новия закон за училищно образование? - Една от най-съществените промени трябва да бъде по отношение на предмета български език. На този предмет трябва да се гледа като на суперпредмета в нашето училище. Крайно време е предметът български език да стане самостоятелен и да бъде отделен от литературата. Той ще даде възможност да бъдат изградени преподаватели именно по роден език, които да могат да формират бъдещи граждани с утвърдени книжовно езикови речеви умения. Важното е не да тъпчем децата с практически малко приложими знания, а да изграждаме у тях умения. Изобщо българското училище трябва да редуцира характерните за академичната наука знания и да се съсредоточи в овладяването на трайни речеви умения, свързани със съвременния етап от развитието на обществото и с реалността, която заобикаля всички ни. Важно е да наблегнем на факта, че училището е призвано да подготвя децата за живота. Сегашните държавни образователни изисквания наблягат на знанията, сякаш всички ученици ще стават филолози. С тази практика трябва да се скъса. Състоянието на писмената и устната езикова култура на българското общество и специално на младите хора показва ясно, че моделът е принципно погрешен и напълно изчерпан. - Какво е мнението ви за обучението по литература в училище? - Литературата е онова изкуство, което най-силно развива фантазията. Разказаното човек си представя найдобре в собствената си фантазия. Всеки човек го възприема различно. Какво прави нашето училище в това отношение? То слага релси и казва-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 тази книга, този герой вие трябва да възприемате точно така. Този е добър, а този- лош. Всъщност литературата е онова нещо, което е безгранично и дава размах на крилата на нашата фантазия. Докато в киното не е така. В него виждате конкретни герои, конкретни действия и всичко остава на равнище видяно и чуто. Литературата обаче дава един огромен хоризонт и може да си представите героите така, както вие искате да си ги представите. Това е един от дефектите на нашето образование. Ние шаблонизираме представите за литературните произведения и отблъскваме децата от четене на българска литература. Винаги съм се питал защо в училището децата не се подготвят за контакта и общуването им с днешните действени медии -киното и телевизията. Но докато се стигне до реализация на подобно виждане, ще мине много време. - Необходимо ли е учебното съдържание да се обнови? -Българската литературна класика е литература на патриархалното село. Сегашната ни култура е градска. Чрез литературното обучение ние вкарваме децата в една напълно чужда за тях действителност. Световната литература отдавна е градска литература. Днес са малко децата, които растат в селската действителност. Преобладаващата част от тях са много далече от онази патриархална литература, която ние имаме като найголяма ценност от нашето Възраждане и от десетилетията след това. В никакъв случай не искам това да прозвучи нихилистично, но днес трябва да се обърне поглед повече към съвременната и специално към световната литература в глобализиращия се свят. - Какво мислите за матурите? - Всъщност най-големите противници на матурата не са учениците и родителите, а някои университетски преподаватели и редица учители, които години наред култивират една специфична бизнес атмосфера, от която са лично заинтересовани. Всяка промяна би преоформила това бизнес поле и те биха загубили влиянието и печалбите. По отношение на самата матура трябва да се изрази недоволство от примитивното оформяне на изпитните задачи, които отново са насочени главно към знанията, а не и към уменията. Найважната част трябва да е писането на

текст, но не на литературна тема, а на тема от всекидневието и живота, тема, по която да не може да има конкретна предварителна подготовка, свързана със сегашните частни уроци, пълнещи главите на учениците с шаблони и заучени мисли. Текст, какъвто човек ще създава многократно през живота си. Текст на литературна тема не създава никой след гимназията(ако, разбира се, не стане филолог). Според мене създаденият център, в чиито задачи влиза създаването на изпитните задачи, досега се справя зле. Мисля, че там трябват много сериозни промени. - Сигурно някой ще каже, че като представител на езиковедската общност дърпате чергата към себе си. - Това би било крайно невярно. Смятам, че ние не можем да подготвим истински учители по роден език. Това се дължи на формулираните предмети в университетските програми и преди всичко- на плановете и програмите на училището, които са предпоставката за оформянето и на университетските дисциплини и програми. В този смисъл критиката ми е насочена особено към нас самите, защото от години търпим това положение. Бил съм член на най-разнообразни комисии на различни равнища (включително и на министерско ниво) и знам колко трудно се пробива инерцията и конформизма на администрацията и колко невъзможно е да се преодолее съпротивата на споменатата преподавателска прослойка. Затова сега гледам с надежда към предстоящите промени, които може би ще проправят пътя към поставяне на нещата по местата им. - Какво ще кажете за учебниците? - Сега те не приличат на учебници за ученици, а по-скоро на онези помагала, които са предназначени за учителите. Нужни са учебници, написани на разбираем език и подготвящи децата за живота, а не превръщащи ги в кратковременни складове за ненужни знания, които много бързо напускат главите им. Важно е учебниците да се създават от учителите.

Образованието: идеи и заклинания Дневник/02.03.2011

Двамата политици с най-висок рейтинг през последните години

От брой в брой сякаш са си поделили наследството на Тодор Живков. Бойко Борисов взе простодушното излъчване и недодялания хумор, а Георги Първанов – страстта по стратегии, тезиси и концепции. След като преди няма и месец 4 Първанов обяви своите „17 алтернативни идеи за енергетиката“ сега дойде ред на образованието. На сайта на президентското АБВ се появи статия, подписана от него и екип сътрудници, със смелото заглавие „Новият модел на училищно образование – ключ към икономиката и общество на знанието. Дванадесет идеи за развитие на българското училище“. Като изключим някои смехории като това, че синдикатите били помогнали за положителните процеси в образованието, статията пожелава да се постигнат едни неща, за които всеки здравомислещ българин би гласувал с две ръце. Разбира се, че е добре да се намали процентът деца, отпаднали или необхванати от образователната система. (т.е. бъдещите обитатели на гетата). Какво по-хубаво от ефикасна система за квалификация, която да осигурява кариерното развитие на учителите. И най-важното – кой би възразил да има „повишаване на качеството [на образованието] като предпоставка за бъдещото развитие не само на всеки български гражданин, но и на обществото като цяло, на икономиката и пазара на труда“. Само дето 4не е ясно по какъв начин ще се постигнат тези светли цели Първият проблем е финансовото обезпечаване. Неща като „целодневно обучение“, „вечерни училища“ и „стимулиращи мерки като отпускане на стипендии, поемане на разходи на учениците за транспорт, храна, облекло, учебници, училищни принадлежности“, за които се пледира в статията на Първанов, изискват сериозни бюджетни средства. Да не говорим за планираното „издигане на социалния статус на българския учител“. Първанов не казва откъде ще дойдат парите. Едва към края плахо се подхвърля за необходимостта от „широк обществен и политически консенсус“ и съответно достигане до заветните 5% дял за образование в бюджета, което трябвало да стане към 2020 г. Чудесно. Президентът обаче, както винаги, пропуска да каже от кои сектори би

посъветвал да се вземе. Защото думи като намаляване и съкращаване носят негативи. Ясно е, че Първанов се опитва да наложи АБВ като силата, която ще внася „идеи“ в заблатеното от популизъм и компромати, 4изпразнено от политика политическо пространство Тези „идеи“ обаче всъщност само накисват реалните проблеми в захарния сироп на едно безпоследствено, пожелателно говорене. Сякаш за решаването на проблемите са достатъчни само добро желание и свежи хрумвания като електронен паспорт на всички учащи. Удивително е как при толкова много „идеи“ за образованието Първанов успява да избяга от всички спорни въпроси, по които трябва да се вземе страна и да се направи избор. Например: .. Какви трябва да са отношенията между държавен и частен сектор в образователната сфера? Ако се запази принципът „парите следват ученика“, ще го следват ли те и в частните училища и университети? .. Как при системата на „делегирани бюджети“ и „парите следват ученика“ ще се стимулира поддържането на качество в образованието? Пазарните механизми карат директори (и ректори) да се държат пазарно, което ще рече да се стремят да произвеждат „продукт“ с възможно най-малък разход на средства. Това означава, че не им трябват преподаватели с научна степен или по-голям стаж (струват повече), че е подобре в една паралелка да има повече деца, отколкото по-малко, и най-важното – че двойките са забранени, защото ученикът/студентът ще отиде другаде заедно със субсидията, която държавата отпуска за него. .. Какво трябва да съдържат образователните минимуми, които държавата поставя като изискване пред училищата? „Идеите“ на Първанов за образованието остават на равнище „Подобре да си здрав и богат, отколкото беден и болен“. Да, съгласни сме. Какво правим оттук нататък?! Жалкото е, че президентът- лидер на движение, воден от желанието да се хареса на всички, пропуска възможността да заяви една действително лява концепция за развитието на образованието. Статията намеква, че новият модел трябва да се опре на една всесилна и всезнаеща държава.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 Да се върнат 80-те. Само че авторите ги е страх да го кажат направо. Неолибералният модел, който половинчато беше следван през последните 10-15 години, вече показва дефекти. Част от тях се дължат на това, че той беше прокарван като безалтернативен, а критиката към него идваше не толкова от ляво, колкото от привържениците на статуквото. От позициите на накърнените групови интереси. Но то, българското „ляво“, си е такова. И Първанов продължава на старата струна – „национален консенсус“, „Висш учебен съвет, в който да участват видни просветни и обществени дейци...“ и т.н. Неговите „идеи“ не формулират проблеми и пътища за решаванетоим, а търсят одобрението на консервативната част от обществото, уморена от „реформи“. И така 3от идеи се превръщат в популистки заклинания Най-лошото е, че от другия наследник на Живков също идват само заклинания. Законът за развитие на академичния състав, гордостта на Сергей Игнатов, беше орязан веднъж в парламента и втори път от Конституционния съд, така че максимално да пасне на статуквото. Нов Закон за висшето образование, обещаван за миналия март, се оказа, че няма да има. Законопроектът за БАН пък беше оттеглен от Борисов преди месец и даден в ръцете на компромисно съставена комисия, която сведе бъдещото настоятелство до чисто украшение и практически връща стария централизиран, съветски модел на управление на академията. Борисов тръгна на договорки с лобитата на статуквото за съжаление не само в образованието. И отляво, и отдясно надежда за ефективни политики се не виждат

До 2-3 години матурите изместват кандидатстудентските изпити Класа/02.03.2011

До 2-3 години е възможно матурите да изместят кандидатстудентските изпити. Това заяви вчера министърът на образованието Сергей Игнатов. Той обясни, че в законопроекта за училищно образование се обмисля учениците от професионалните гимназии да

могат да избират за втори държавен зрелостен изпит предмет, по който са специализирали през целия срок на обучение. Обсъжда се и вариантът да отпадне идеята от предишното ръководство на министерството за оценка на поведение, а за децата с лоша дисциплина ще се прилагат варианти като работа в полза на училището. Игнатов обяви още, че в стратегия на образователното министерство за електронизация на българското образование се предвижда уроците да се провеждат през интернет, вместо учениците да влизат в клас по време на грипна епидемия. “Ако въведем електронно обучение, няма да съществуват проблемите около грипната ваканция”, добави министърът. Той обясни, че сега децата живеят в компютърната ера и когато отидат в първи клас, се стресират от тебешира и черната дъска, като бързо губят интерес. Затова е добре електронното обучение да залегне повече в уроците. Игнатов определи като добра и идеята на президента Георги Първанов да има електронен регистър на децата още от първи клас. С помощта на регистър ще можело от ранна възраст да се следи потенциалът на децата.

Интернет уроци по време на грип Монитор/02.03.2011

Уроците да се провеждат през интернет, вместо учениците да влизат в клас по време на грипна епидемия. Това предвижда стратегия на просветното министерство за електронизация на българското образование, съобщи вчера просветният министър Сергей Игнатов. „Ако въведем електронно обучение, няма да съществуват проблемите около грипната ваканция”, мотивира се Игнатов. Според него всички учители, които със собствени идеи използват новите технологии в образованието, заслужават само похвала. „Децата влизат в училище, след като вече си играят в компютърна среда. Ако им противопоставим черната дъска и тебешира, естествено че тяхното внимание се отклонява в друга посока”, заключи просветният министър. „До две години електронните уроци ще станат неизменна част от образованието”, прогнозира съветникът

От брой в брой на министъра Асен Александров, който по професия е информатик. Той смята, че процесът може да започне, като в електронен вариант се развият определени ключови уроци по математика и физика. „При всички положения електронизацията на учебното съдържание трябва да следва разумен баланс с живия контакт между учител и ученик”, смята Александров.

Два свята в класната стая Стандарт/02.03.2011

На децата им трябва авторитет, а не оценка за поведение Още една възпитателна санкция в българското училище изчезна в небитието, преди да бъде въведена. Експертите, пишещи закона за училищното образование, се отказаха от оценката за поведение, която заплашваше да възроди един тоталитарен модел на оценяване 20 години по-късно. А впрочем щеше ли да успее? Подобна оценка може да бъде инструмент за дисциплиниране там, където цари поне някакъв ред. В българското училище подобно нещо няма. Там властва хаосът- в класната стая, в учебниците, в умовете на учители и ученици, изтормозени от жонглирането с идеи какво трябва да бъде образованието. В разградения двор на българското школо децата виждат противоречиви модели за поведение. Само на крачки от действителния такъв ги чакат дилъри, които предлагат минутки бягство от света на достъпни цени От другата страна на двора е класната стая, където властва не редът, а скуката. От трета страна е интернетнай-удобното място да се спасиш от реалността, непредлагаща никакви алтернативи. Какво да предпочетат? Има ли пред тях авторитет, който би могъл да им помогне да направят правилния избор? В училищната йерархия очевидно не може да се намери такъв. Кой тогава ще оценява поведението им и защо неговата оценка трябва да значи нещо за тях? Тя няма да им послужи нито пред обществото, нито пред университета, а дори и пред родителите, които отдавна не зачитат мнението на даскала и обикновено в критични ситуации първо обвиняват него във всички земни

грехове. Сред децата, които тотално не почитат авторитетите и им е трудно да се трогнат от двойките си дори по другите общообразователни предмети, това е поредната приумица на възрастните, която само затвърждава убеждението им, че училището няма нищо общо с реалността. И то наистина няма. Прекрачвайки в него, децата попадат в един друг век, където тебеширът и черната дъска, по която учителите още пишат отегчителни планове, са синоними на тоталитарния модел и йерархия В него все повече няма място за тях. Те не проумяват (а вече и учителите не проумяват) защо са нужни много от нещата, които им се налага да правят. Например да преписват план на урока в тетрадки като възкресяване на позабравен древен ритуал. Или да не могат да бъдат изпитани по електронен път, когато са болни. Има неща, които може да направят класната стая привлекателна, целият проблем е, че дори и хората, които пишат просветните закони, май не ги знаят. Просто защото произлизат от същата образователна среда, която се опитваме да избегнем. Вероятно ще трябва да минат още няколко випуска, преди да приемем за нормално въвеждането на повсеместна електронизация в уроците и демонтирането (и детронирането) на черната дъска от образователния процес. Защото, преди да я демонтираме от класната стая, трябва да го направим първо в главите си. Лошото е, че в писането на образователни закони пропуснахме достатъчно много випуски от нерешителност, колебание, липса на воля за промени или липса на представа какви трябва да бъдат те. А с всяка година, която ни отдалечава от нов и модерен закон, завършват абитуриенти, които напускат училището без грам готовност за реалния живот Твърди се, че те имали много теоретични знания, но нито грам практическа подготовка. Тъжната истина е, че голяма част от тях нямат и теоретични знания благодарение на умението ни да лъжем себе си, че им преподаваме и ги оценяваме качествено. Докато училището си затваря очите пред навлизането на новите технологии, децата успешно имитират подготовка, като свалят с копи-пейст онова, което учителите им искат от тях. Някои учители не го и подозират, други го знаят, но си затварят очите. Възпитаваме невежи,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 но компютърно грамотни невежи, което прави компютъра доста по-страшно оръжие в техните ръце. Те знаят всички правила на писането на “шльоковица” и не могат да напишат страница без правописна или пунктуационна грешка. Защото в света, който са избрали, правописът е друг и грамотността е друга. И училището, което иска да ги спечели на своя страна, трябва да се промени доста бързо. Не като въвежда остарели и отречени модели, опитвайки се нежно да ги отърси от праха и да ги назове с ново име. Защото в такъв случай би могло да преподава само уроци по безвремие.

Новият модел на училищно образование Дума/01.03.2011

12 идеи за развитие на българското училище като ключ към икономика и общество на знанието Тези позиции и идеи на Гражданското движение “Алтернатива за българско възраждане” са обобщение и продължение на вижданията по основни проблеми на българското училище, залегнали в дейността на екипа на Георги Първанов досега и в организираните по тази тема срещи и дискусионни форуми. Нужно е продължаване на започнатото досега, извеждане на промяната на ново равнище, постигане на качествено нови резултати. Какво означава това? Новият Закон за училищното образование, който се подготвя, да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище. Реформата да навлезе в дълбочина- въвеждане на новата образователна структура и на новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници); оптимизиране на връзките между началното, основното и гимназиалното образование (с неговите две степени: 8-10 и 11-12 клас); решаването на проблемите на входа и на изхода на системата- преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда. В тази връзка могат да се формулират следните три основни цели:-

Подобряване на обхвата, така че да се сведе до минимум броят на отпадащите и приключващите със своето образование на твърде ранен етап. - Повишаване на качеството като предпоставка за бъдещото развитие не само на всеки български гражданин, но и на обществото като цяло, на икономиката и пазара на труда. - Развитие на системата на образование в посока, която осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация. По отношение на обхвата 1. Задължителен характер на предучилищното образование след 5 годишна възраст. По данни на НСИ от 2010 г., обхватът на предучилищното образование понастоящем е 74.3%. Общото мнение от дискусията в Благоевград през юни м.г. е, че следва да се стремим към постигане на стопроцентов обхват на децата в детски градини. Тази цел е ключово важна. Възниква въпросът за материалната база. Решението е отделянето на целеви средства за пригаждането на наличната материална база (училища, пансиони и пр.) към възрастовите и образователните потребности на децата. Компетентните органи и местните власти следва да направят точни времеви разчети на необходимата база, финансови средства и кадрови ресурси. Въвеждането на целодневното обучение е необходимо условие за осигуряване на равен достъп до качествено възпитание и образование в училище. Това също изисква създаването на необходимите материални и кадрови предпоставки. 2. Обхващане на всички подлежащи на обучение и изпреварващи мерки, предотвратяващи отпадането от образователната система. Една от целите, произтичащи от стратегията “Европа 2020”, е делът на преждевременно напусналите училище да бъде сведен под 10%. Необходимо е да се анализират специфичните причини за отпадането на ученици от образователната система и да се разработят механизми за преодоляването им. Ключово значение за максималното обхващане на децата от системата на образованието е създаването на механизъм, който да осигури всяко дете,

От брой в брой навършило 7 години, да постъпи в 1-ви клас. Възможна мярка, която предлагаме да се обсъди, е въвеждането на електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца и младежи от 5-годишна възраст до 12 клас с оглед осигуряването на актуална информация за образователното и здравословното състояние, както и миграцията на учениците в училища в страната и извън страната. Отпадането от училище може да бъде ефективно ограничено чрез реализирането на стратегия и програма за работа със семейството, включваща както стимулиращи мерки, така и санкциониращи мерки. 3. Нужно е да се осигури поголяма гъвкавост на системата чрез въвеждане на форми на обучение, които ще позволяват на отпадналите да се завръщат и да получат съответната образователна степен и професионална квалификация. Освен часовете за наваксване на пропуснат материал, знания и компетенции, такава роля може да играят вечерните училища. Върху основата на практиките и опита на някои европейски страни заслужава да се обмисли и идеята за разкриването на нов тип училище -училищата “Втори шанс”. По отношение на качеството 4. Сред най-важните мерки, гарантиращи качеството, са достъпността на учебното съдържание като език и материал, съобразен с възрастта на децата и възможността им за усвояване на знанията. Не помалко важни са учебният план и програма, както и учебниците. Всичко това изисква и налага радикално нови подходи при съставянето на учебните планове и програми, при подготовката на учебниците, в начина на преподаване. Става дума не просто за механично “разтоварване” на учебно съдържание, а за коренна промяна на самия учебен процес чрез засилване на неговия активен, творчески характер, мотивирането на ученика като активен субект в учебния процес. Промените в учебното съдържание трябва да се основават на непрекъснатата актуализация на минимума от знания и умения, които всеки ученик следва да придобие при завършване на съответна образователна степен. Същевременно, подходът за

постигането на този минимум трябва да бъде индивидуализиран. Което означава да се положат сериозни усилия за диференциация на учебното съдържание за отделните ученици. Претовареността на учебните програми и учебниците е проблем, който се дискутира от години. Решението може да бъде намерено от експерти, които да балансират учебния процес както по отношение на съдържанието по отделните предмети, така и в организацията на учебния ден и програма. Необходимо е да се потърси нова методика, чрез която да се преодолее установената структура на редуване на множество предмети без видима връзка помежду им. 5. Необходима е дългосрочна програма за издигане на социалния статус и авторитета на българския учител: .. Създаване на интегрирана система за непрекъсната квалификация, предвиждаща периодично усъвършенстване на професионалната, чуждоезиковата и компютърна подготовка. Основна роля в нея би следвало да се отреди на висшите училища; Усъвършенстване на механизмите на атестиране, кариерно развитие и заплащане на педагогическите кадри според постигнатото качество и резултати; Актуализиране на учебните програми на висшите училища, подготвящи учители; Осигуряване на социални пакети за млади учители в малките и отдалечени селища- за жилище, транспорт, храна и др. 6. Подобряване на външната и вътрешната системи за оценяване. Нужно е да се преразгледат държавните стандарти и образователни изисквания, да се подобри значително тестовото оценяване, като то се ориентира към целите и съдържанието на учебния процес, поставящи акцент върху компетентностите, а не върху обема от знания. Необходим е Държавен стандарт за българското училище. Въвеждането на оценяването като стандарт за зрелост предполага залагането на съответни процедури при завършването на дадена образователна степен- и особено при постигането на общообразователния минимум. Националните външни

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 оценявания трябва да са обвързани само със завършване на образователен етап4-ти, 7-ми, 10-ти клас. Оценката на образователната система като цяло и на отделните нейни елементи трябва да се извършва от институция, независима от изпълнителната власт, със собствен бюджет. Това предполага създаването на независима агенция за външно оценяване, която да не бъде част от структурата на образователното министерство. Остра е необходимостта и от създаването на Научноизследователски институт в областта на училищно образование. 7. Развитие на общественото начало, публично-частните партньорства и ролята на училищните настоятелства. Институционализирането на участието и формите на обществена ангажираност и контрол върху процесите в училищното образование и резултатите, които системата постига, е предпоставка за превръщането на училището в “обществена институция”, реален ангажимент и отговорности към която имат всички заинтересовани страни. Откъсването на родителите от учебновъзпитателния процес и проблемите на училището не може да има позитивен ефект върху системата. Напротив. В тази връзка трябва да нарасне ролята на училищните настоятелства при вземането на решенията и контрола на тяхното изпълнение. Нужно е да се създадат законови и нормативни предпоставки и стимули за разширяване периметъра на публичночастните партньорства, особено в полето на професионалното образование и подготовка, извънкласната и извънучилищната дейност, в отварянето към висшето образование, научните институти и фирмите. Предлагаме да се обмисли и идеята за създаване към министерството на образованието на Висш учебен съвет, в който да участват видни просветни и обществени дейци, учени и експерти. Той да обсъжда стратегически въпроси на развитие на просветното дело и училищното образование, и да дава предложения при формирането на конкретни политики. По отношение на реализацията 8. Обвързване на средното образование с изискванията на висшето образование и пазара на труда .. Училищното образование трябва да осигурява

постигането на периодично актуализиран минимум от знания и умения, който да се надгражда в рамките на следващата образователна степен. В осигуряването на връзката между образователните степени и потребностите на практиката ключова роля могат да играят и центровете за професионална ориентация. За да се осигури плавен преход и приемственост между средното и висшето образование, нужно е да се разшири модулното обучение в 11-ти и 12-ти клас, което да води към признаването на кредити във висшите училища по същата професия или профил. Наложително е също да се изпълни изискването за формализиране на завършването на първата гимназиална степен, което да удостоверява покриването на задължителния общообразователен минимум или изискванията за придобиване на 1-ва квалификационна степен при професионалната подготовка. Матурите следва да се превърнат в реален вход във висшето образование. 9. Реорганизация на системата за професионално обучение и по региони. Системата на средното професионално образование в България има нужда от преоценка и ново структуриране. Цялостният преглед и адекватното развитие на мрежата на професионалните училища може да стане само на основата на една ясно очертана стратегия за икономическо развитие на страната и в съответствие със специфичните национални и регионални потребности. 10. Развитие на системите за обучение през целия живот Система за учене през целия живот в България на практика все още липсва. Същевременно липсват гъвкави механизми, които да позволят на едно заето лице, усъвършенствало своите умения в процеса на работа, да получи официално признание за постигнатото ниво в професионален план. Изграждането на система за валидиране на неформалното и информалното образованиее важен елемент от системата на учене през целия живот, но и необходимо изискване за създаването на гъвкав пазар на труда, за подпомагане на социалното включване и борбата с бедността. 11. Стратегически важен приоритет

От брой в брой е подкрепата на способните и талантливите ученици. Изграждането на система за ранното им откриване, за ускореното им израстване и реализация, обезпечена от държавата и бизнеса с необходимия финансов ресурс. На практика става дума за изграждане на устойчива мрежа от партньорства между всички заинтересовани страниучилищата, висшето образование, научните институти, бизнеса, фондации и неправителствени организации, подкрепена нормативно и финансово от държавата чрез национален фонд (подобен на този за научни изследвания), който ежегодно да обявява конкурси за грантове. 12. Намирането на комплексни решения на проблемите с физическата дееспособност, здравето и възпитанието на учениците. По данни на министерството на образованието един от факторите, допринасящ за влошаването на здравословното им състояние е липсата в близо 30% от училищата на условия за провеждане на заложената по програма учебна спортна дейност или на извънкласни занимания по спорт. В 1200 училища спортната база и съоръжения са негодни. Голям процент от допълнителния (3-ти) час по физическо възпитание се провежда не от специалисти, а от учители по други предмети, допълващи норматива си. Предприетите в последните години мерки за активизиране на извънкласната и извънучилищната дейност са само първи стъпки в правилната посока. Нужно е цялостно да се реабилитира възпитателната роля и отговорност на българското училище. Широко да се развият ритуалите и инициативите, свързани с националните и училищните празници, символи и ритуали, доброволчеството, патриотичното възпитание, опазването на културното и историческото наследство. В заключение: Най-важното условие за постигане на качествено нов растеж, основан на знанието, е определянето на образованието като реален първостепенен национален приоритет. Нужен е широк обществен и политически консенсус на първо място по този въпрос. Част от този консенсус трябва да стане отделяните средства за образование. Бюджетът за образование да се стреми към средно европейските нива на финансиране, като достигне до 2020 г.,

поне 5%. От това доколко ще можем да реализираме тези цели, зависи съдбата на България- демографската ситуация, типа икономика, който ще се развива, ценностното и културно възпроизводство на нацията. (С големи съкращения)

3700 места в градините, в София чакат над 12 000 деца Дума/01.03.2011

Промяната на критериите за прием е всъщност легитимиране на недостига, заявиха от левицата Кандидатстването за места в детските градини чрез електронната система на Столичната община започна вчера. Съревновават се децата, родени през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. От дирекция “Образование” обявиха още през миналата седмица 3700 свободни места в градините. 2700 са местата в яслените групи на обединените детски заведения, за които също се кандидатства през информационната система. Крайният срок е 28 април, а на 29 април ще е първото класиране. Близо 12 000 са чакащите за прием, сочи официална справка от октомври м. г., поискана от съветника от БСП Калоян Паргов. Той разясни, че от всичките 11 800 за 6-7 хиляди чакащи деца няма места в яслите. Паргов обясни, че само за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. новородените в София са 30 000. Точно те сега се борят за място в градините. Съветникът бе категоричен, че новопостроените градини определено не са 40, както се похвалиха от ощинската администрация. Новите сгради са най-много 15, заяви Паргов и допълни, че останалото са пристройки. Именно ударното строителство е решението на проблема, бе категоричен социалистът. Той обаче коментира, че не може за 2 години общината да строи една градина, и то за 3-4 млн. лв. Твърдя и мога да го докажа, че една градина излиза най-много милион и половина, заяви Паргов. “Как предприемач вдига хотел на морето и го пуска в експлоатация за месеци, чуди се съветникът. Решението не е в промяната на правилата за прием, а в осигуряването

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 на сгради, заяви Паргов. Той бе категоричен, че промяната на критериите през година-две всъщност е легитимиране на недостига на места. Паргов не се нае с прогнози дали ще има технически проблеми на електронната система. Той обаче бе категоричен, че отново няма да има места за всички деца. Отново ще имаме недоволни родители и отново Столичната община е в огромно задължение и прегрешение към софиянци, заключи Паргов. Миналата седмица критериите за кандидатстване в детските градини в София отново бяха променени. Основните са, че самоосигуряващите се родители вече ще трябва да предоставят копие за платени здравни и социални осигуровки. Достатъчно е само единият от родителите да е с постоянен или настоящ адрес в София, а не както досега- задължително и двамата. Другата промяна е свързана с родителите и роднините, работещи в общинска градина- детето ще има предимство при приема, само ако те имат поне 6 месеца трудов стаж там.

Георги Първанов представи 12 идеи за развитие на образованието у нас Класа/01.03.2011

Президентът иска делът на преждевременно напусналите ученици да бъде сведен под 10% Президентът Георги Първанов предложи вчера 12 идеи за българското училищно образование, които съчетават приемственост в реформите и същевременно постигането на качествено нови резултати. Идеите са изложени в обширна статия, написана в съавторство с експерти и членове на екипа му и публикувана на интернет страницата на гражданското движение АБВ. Разработката е озаглавена “Новият модел на училищно образование- ключ към икономиката и общество на знанието. 12 идеи за развитие на българското училище”. Задължителен характер на предучилищното образование след 5-годишна възраст е първата от предлаганите 12 идеи. Така ще се способства за социализацията на децата и достатъчно ранното овладяване на

българския език. На второ място се предлага обхващане на всички подлежащи на обучение и изпреварващи мерки, предотвратяващи отпадането от образователната система. Една от целите в стратегията “Европа 2020” е делът на преждевременно напусналите училище да бъде сведен под 10%. Третата идея е свързана с ограничаване на негативните ефекти на отпадането от училище върху професионалната и жизнената реализация на младите хора. Препоръчват се г ъ в к а в и форми на обучение, които ще позволяват на отпадналите да се завръщат и да получат съответната образователна степен и професионална квалификация. По-нататък в статията се изтъква, че сред най-важните мерки, гарантиращи качеството, са достъпността на учебното съдържание като език и материал, учебния план и програма, както и учебниците. Необходима е дългосрочна програма за издигане на социалния статус на българския учител, гласи петата идея. Настоява се също така за подобряване на външната и вътрешната системи за оценяване, както и за приемането на държавен стандарт за българското училище. На 7о място Георги Първанов се застъпва за развитие на общественото начало, публично-частните партньорства и ролята на училищните настоятелства в образователната система. Реализацията на младите би била улеснена от обвързване на средното образование с изискванията на висшето образование и пазара на труда и плавен преход между образователните степени. Деветата идея е свързана с реорганизация на системата за професионално обучение и съобразяването й с потребностите на отделните региони. По-нататък се констатира, че в България все още липсва система за учене през целия живот и се препоръчва въвеждането й. На 11-о и 12-о място се изтъква, че стратегически важен приоритет е подкрепата на способните и талантливите ученици, както и намирането на комплексни решения на проблемите с физическата дееспособност, здравето и възпитанието на учениците. В заключение президентът отбелязва, че образованието трябва да стане първостепенен национален приоритет,

От брой в брой а бюджетът за образование да се стреми към средноевропейските нива на финансиране, като достигне до 2020 г. поне 5% от БВП.

Президентът Първанов предлага да има държавен стандарт и в образованието Пари/1.03.2011

Държавният глава има 12 идеи за развитие на българското училище Президентът Георги Първанов предлага да се създаде стандарт в образованието като част от 12-те си идеи за развитието на българското училище. Съавтори на предложението са бившият зам. просветен министър Кирчо Атанасов, Зора Попова, Мариана Тодорова, Костадин Паскалев, Андрей Бунджулов. Електронен регистър Държавният глава предлага и създаване на електронен регистър и електронен образователен паспорт за деца от 5 години до завършване на средно образование. Целта е да се осигури точна информация за образователното и здравословното състояние на децата, както и да се знае кои от тях колко и какви училища са сменили и дали са емигрирали в чужбина. Задължения и бонуси Една от мерките срещу предотвратяването на отпадането на децата от училище е задължителна целодневна забавачка за 5-годишните българчета. Освен това трябва да се отпускат стипендии, да се поемат разходите за храна, транспорт, дрехи, учебници и помагала. Президентът Първанов подкрепя съществуващите глоби за родители, чиито деца не посещават редовно училище, както и лишаването от детски добавки и социални помощи. „Разтоварване” на обучението Учебният процес трябва да бъде „разтоварен”, но не механично чрез намаляване на съдържанието в учебниците. „Трябва да има коренна промяна в учебния процес чрез засилване на творческия характер и мотивиране на учениците да участват активно в обучението си. Освен това в статията президентът лансира идеята, че трябва да се подобри социалният статус на учителите, да има заплащане според постигнатите резултати и т.н. И пак анализи и стратегии Друга

от идеите в статията е създаване на независима агенция за външно оценяване и научноизследователски институт за анализи за методическо осигуряване на новия училищен модел. Първанов предлага и създаване на висш учебен съвет към образователното министерство. В него трябва да участват просветни и обществени дейци, учени и експерти, които трябва да обсъждат стратегиите за развитието на образованието.

Президентът се намеси с отлежали идеи и в образованието Сега/01.03.2011

Президентът Георги Първанов излезе с 12 идеи за развитието на училищното образование в тематична статия, публикувана на сайта на гражданското сдружение “Алтернатива за българско възраждане”. Тя е в съавторство с бившия зам.-министър на образованието Кирчо Атанасов, кмета на Благоевград Костадин Паскалев, експерта в президентската администрация Мариана Тодорова, Зора Попова и секретаря за връзки с гражданското общество Андрей Буджулов. Много от предлаганите идеи вече реализирани и не е ясно какво е новото в тях. Екипът на Първанов предлага да бъде изработен държавен стандарт за оценяването в българското училище, промяна на училищния модел така, че да съответства на поставените от Европа цели за общество на знанието. Учебниците да се разтоварят от излишния материал, да се наблегне на изучаването на математика, компютри и езици, както и повече спорт в училище. Според експертите външната оценка на образователната система трябва да се извършва от независима институция. Предлага се въвеждането на електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички от 5-годишна възраст до ХII клас, който да удостоверява образователното и здравословното им състояние. Задължително предучилищно образование след 5-годишна възраст и създаването на механизъм, по който всяко дете, навършило 7 г., да постъпи в I клас, са други идеи на президентското движение. За да спре отпадането на деца от училище, експертите предлагат

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 гъвкави форми на обучение- вечерни училища или школа от типа “Втори шанс”, каквито има в Европа. И в момента има държавни образователни изисквания какво трябва да умеят учениците в края на всеки етап, известни като стандарти. Спрямо тях би следвало да се съставят и изпитните материали за външното оценяване. Задължителното обучение на 5-годишните вече бе въведено, макар и засега да тече преходен период за осигуряването му във всички общини. Акцентът върху математика, компютри и езици заедно с усвояването на майчиния език е общоевропейско изискване и е част от рамката с 8-те ключови компетентности, които трябва да се преследват в ученето през целия живот. Облекчаването на учебния материал е заложено в намеренията на ГЕРБ. От предложените идеи за момента не се обсъжда създаването на училища от типа “Втори шанс”. Нова е и идеята центърът за оценяване на качеството на образование да е независима от министерството структура, както и предложението за създаване на електронен образователен паспорт.

Първанов иска електронен образователен паспорт за ученици Труд/01.03.2011

Електронен образователен паспорт, в който има данни за просветния и здравен статус на учениците от предучилищна група до 12-и клас, предлага президентът Георги Първанов. В съавторство с още пет експерти от движение АБВ държавният глава вчера публикува статия за просветата. Електронният паспорт е само идея за обсъждане, подчертава в статията Първанов. Целта на паспорта е да се следи във всеки един момент съдбата наученика. Вероятният мотив е, че всяка година около 20 000 до 30 000 деца напускат класните стаи. Президентът предлага 12 идеи за подобряване на училищното образование. Интересното е, че всички те фигурират под различна форма и в сегашните проекти за промяна на системата’. Сред мерките са пълен обхват на децата в градините (сега в тях ходят 74,3% от малчуганите). Задържане на учениците в клас чрез система от глоби

и стипендии. Възможнорт за по-късно завършване научилище, нови учебници и програми с приоритет на математика, чужди езици и компютри. Съвременно оценяване на системата и създаването на национален институт за изработване на модерни методики за обучение. Голям проблем според него е застаряването на учителите: до 2-3 години ще се пенсионират около 6000 от педагозите. Първанов предлага да се обърне повече внимание на училищния спорт.

2 години в училище се подготвяш за вуз Труд/01.03.2011

Последните две години от гимназията -11 -и и 12-и клас- да са подготовка за кандидатстване във висше училище. Това е една от идеите, която е предложена в проектоконцепцията за новия закон за средното образование. Подготовката ще зависи от типа училище и интересите на зрелостниците. Ако гимназията е професионална, учениците ще използват времето си за овладяване на занаят срещу съответния документ към дипломата за средно образование. Според проектоконцепцията обучението по отделните предмети се дели на три части, кръстени условно „А”, „Б” и „В”. Първата е за задължителните знания по съответната дисциплина, които са еднакви за всички типове учебни заведения. В част „Б” се разширява изучаваното по предметите и се въвеждат часове по интереси. Тези два типа обучение вървят от 1 -ви до 10-и клас. В гимназиалните 11 -и и 12-и клас влиза третата част „В”- обучението е основно по избор наученика.

Пак отсвириха закона за просветата Дума/25.02.2011

Кому е нужно МОМН да пише нова концепция при наличието на Национална стратегия за училището? След повече от година и половина управление на екипа на ГЕРБ, след многобройни обещания за нов Закон за средното образование, след месеци обсъждане на някакъв вариант, който висеше доскоро в сайта на МОМН,

От брой в брой просветното министерство ненадейно “изтри” всичко свършено и обяви, че закон не се пише току-така и че то първо ще представи нова концепция. А именно средното образование бе секторът, който предишното правителство остави на приемниците си в почти готов за промените вид. Новата система за финансиране чрез делегирани бюджети бе въведена вече във всички училища, мрежата от училища бе подредена и каквото имаше да се закрива, вече бе закрито, учителските заплати бяха вдигнати. Месеци наред обществото истерично обсъждаше дали дисциплината в училище ще се подобри, ако учителят има право да гони немирния ученик от час и да го кара да полага труд в полза на училището, или ако родителят плаща солени глоби. Сега и това се нищи наново от нулата. В Народното събрание през 2006 г. бе приета Национална стратегия за развитие на училищното образование до 2015 г. с ясно разписана нова структура на прогимназията и гимназията. За новото правителство оставаше да “облече” тази стратегия в закон. Защо му е на МОМН сега да хаби сили, работни групи, време и пари да пудри нова концепция връз стратегията, пък после- неизвестно кога, да прави закон? Тази концепция щяла да бъде основа за съвършено нов и модерен закон. И, когато се появи, тя ще бъде “широко обсъдена”. Интересно, досега в сайта на МОМН няколко месеца какво се обсъждаше- стар и демодиран проектозакон? Въпросната концепция ни я обещават за месец март, но понеже миналата година на няколко пъти ни обещаваха закон за училището и той все беше пред завършване, кой ли вярва сега? На час по лъжичка в медиите се просмукват откъслечни идеи за бъдещи намерения, които следват познатия принцип “всяка метла мете по своему”. Щели например да премахват ма-тематическите гимназии, понеже приемали след V клас, а такъв вид училище според новия екип на МОМН не се предвижда. Естествено директорите на математическите гимназии скочиха, защото става дума за едни от най-успешните гимназии в системата на българското образование (все още незатрити) и с никакви нови схеми не може да се оправдае идеята да бъдат “трансформирани”. В МОМН

замисляли също да правят настоятелства към всяко училище, които щели да разпределят и бюджета- бога ми, нали са въведени делегирани бюджети и правото, и отговорността за това разпределяне по закон са изцяло на директора! Освен това часовете по специалните предмети в техникумите щели да се признават като кредити в техническите висши училища. Нерде Ямбол, нерде Стамбул! Или МОМН смята, че техническите вузове са паднали на нивото на гимназиалните знания, или иска да ги накара да паднат до него. Естествено може да се очаква съпротива на ректорите, защото все пак средната и висшата образователна степен са две твърде различни неща. А всъщност многото неизяснени проблеми около структурата на училището, приета преди 5 години от парламента със Стратегията за училищното образование, които трябваше да се конкретизират в нов закон, така си и висят, обрасли с въпроси без отговор. Прогимназията например трябва да завърши в VII клас, но така и не е изяснено какво ще учат децата в VIII клас- чужди езици ли, компютри ли, или ще имат нормални занимания по предмети. Да не говорим, че проблемът с езиковите гимназии и подготвителните класове тип “двойната Лотхен” в тях “виси” от епохата наексминитър Веселин Методиев. Мнозина вече не помнят кога е било това. Гимназията пък трябва да се раздели на две, като до Х клас във всички видове училища трябва да се вмести целият учебен материал от ощообразователния минимум по всички предмети за целия гимназиален курс- как точно може да стане това и до денднешен не е ясно. И не означава ли това, че младите хора, които не продълават обучението си след Х клас, остават на нивото на минимума знания? Как ще се разместват учителите от досегашния прогимназиален VIII клас в новия гимназиален- също е тайна. Кога най-сетне ще бъде въведена истинска и постоянна квалификация за тях? Как ще се вместят профилираните предмети само в ХI и ХII клас и какво ще се случи с техникумите, които трябва да ограничат изучаването на професия в тези две години, вместо в досегашните 4-5? Това са все проблеми от жизненоважно значение

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 за българското образование. Те се породиха от “реформите” още по време на правителството на НДСВ, но не са в центъра на вниманието на сегашното МОМН. Сега кусур са му математическите гимназии! Твърде вероятно е, когато насочваш масовото образование само към нивото на общообразователния минимум, качеството на обучението и на знанията да падне още. Не ни стига досегашният резил с нивото на знанията и резултатите на българските ученици, които отчете международното изследване PISA. Става нещо като при матурите- там тестовете са върху задължителния материал, сиреч върху минимума, а това неизбежно дърпа нивото на обучението надолу до въпросния минимум. Това са все важни въпроси, на които трябваше отдавна да е отговорил един нов закон за училищното образование. Можеше вече да са направени нови учебни програми и учебни планове и най-важното- да е започнало пренаписването на “псевдонаучните абракадабри”, наречени учебници. Да, ама не. Сега чакаме нова концепция! В нея МОМН щяло да използва и някои досегашни идеи, но щяло да има и нови. Може би в следващата петилетка... Но тогава очевидно някое следващо правителство ще прави “съвършено нов и модерен закон”.

Всяко училище със списък за наказания на ученици Труд/23.02.2011

Всяко училище ще има свой списък за наказания при провинения на ученици, научи вчера „Труд”. Образователното ведомство се е отказало да въвежда оценка за поведение. В бъдещия законопроект за средното образование ще бъде дадено правото на педагогическите съвети да измислят „дисциплиниращи мерки” (боядисване на огради, почистване на коридори, гонене от час и т.н.) и да ги опишат в правилника си. Той пък се дава на родителите на 15 септември. В момента част от директорите на училищата в София изучавали опита на Американския колеж, за да го приложат. Най-много се харесвала системата за двойките. При нея,

ако ученикът получи слаба оценка, преподавателят му дава 24 часа да уведоми сам родителите си. След това те получават SMS c неприятната новина. По този начин хем се дава шанс на детето да поговори със семейството си, хем контролът на училището е гарантиран.

Скандал с двойките за първолаци Монитор/19.02.2011

Шефът на парламентарната комисия по образование, младежта и спорта Огнян Стоичков се обяви против идеята “двойкаджиите” между първи и четвърти клас да повтарят учебната година, след като екипът на просветното министерство лансира промяна в концепцията за национална стратегия в областта на основното и средно образоване. Той призна, че това е една от широко дискутираните теми, но според него идеята в сегашния й вариант е доста проблематична и изрази съмнения в ползите от такава мярка, наложена върху толкова малки деца. До началото на учебната 2012-2013 г., когато предучилищната подготовка ще бъде задължителна, държавата ще трябва да е осигурила необходимите условия, свързани с достатъчен финансов ресурс, материална база, адаптирана физическа среда и квалифицирани учители, категоричен бе Стоичков. Според него тази промяна ще спомогне за решаването на проблема с ранното отпадане на деца от малцинствата от образованието.

До 24 ученици в клас Телеграф/19.02.2011

Това обсъждат работни групи в образователното министерство, подготвящи новия закон за средно образование. Сега 24 е максималният брой деца само за началния курс- I-IV клас. За следващите минимумът е 18 ученици, а максимумът- 26. По наредба децата може да са и с до 10% над норматива по решение на училището. Между V и XII клас те могат да стигнат и 29. Планира се новият закон да влезе в сила още тази есен. Самият проект

От брой в брой обаче още не е готов. Тепърва след утвърждаване на окончателния вариант в МОМН документът трябва да бъде утвърден от правителството и парламента. Заложените в него промените на училищната система могат да бъдат направени тази есен, само ако законът бъде обнародван преди 15 септември.

Прием от пети клас в елитните гимназии Монитор/18.02.2011

Сдружението на директорите на математическите гимназии настоя ръководените от тях училища и езиковите училища да бъдат със специален статут в бъдещия закон за училищното образование. Във всички проекти на този закон, както и в концепцията за него, която се подготвя, не се предвижда да има училища от V до XII клас, каквото представляват в момента математическите гимназии, каза Марияна Тодорова- директор на Софийската математическа гимназия (СМГ) и секретар на Сдружението на директорите на математическите гимназии.От сдружението съобщиха, че в страната има 31 математически гимназии, като повечето от тях са създадени преди 40 години, вече имат сериозни традиции и са се доказали чрез постиженията на техните възпитаници 1. Математическите гимназии трябва да бъдат законово уредени като вид училище, за да могат да издават държавен документ, посочи Тодорова.Директорът на СМГ призова в бъдещия закон за училищното образование да не се ограничава съществуването на различните видове училища и попита защо да няма малки ученици и в езиковите гимназии. Математическите гимназии в момента приемат ученици след IV и след VII клас, но обучението от V клас не е регламентирано. В V клас в СМГ за следващата учебна година ще бъдат приети 100 ученици от 984 кандидати които “ще бъдат отсети след редица математически състезания”, съобщи Мариана Тодорова. По думите й целта е да бъдат приети “само деца с талант и с желание за математика, а не с родителски амбиции”.

В математическите гимназии искат изпити за 5-и клас Труд/18.02.2011

Директорите на математическите гимназии от страната се разбунтуваха вчера срещу образователното ведомство. Поводът -в новия проект за концепция за средното образование се забранява приемът в 5-и клас на тези училища. Ако те искат да го правят, ще получат статут на средно учебно заведение, а не на гимназия. Това ще ограничи подбора на талантливите деца, категорични бяха директорите. Те обаче признаха, че след като учат в 5-и и 6-и клас, половината от избраните с изпит за бъдещи математически гении се отказват от гимназията. От четири паралелки две отиват в езиковите училища, каза Мариана Тодорова, директор на Софийската математическа гимназия. Но уточни, че завършилите училището на 90% се реализират в областта на математиката. Тя и нейните колеги настояват в бъдещия закон за училищното образование те да получат отделен статут. Според експерти на образователното ведомство обаче приемът в пети клас е излишен. Защото до четвърти клас няма реален механизъм, който да отсява талантите на децата. След това приемът в гимназиите е в 7-и клас(виж долу), в който участват и тези, държали конкурса от 5-и клас. Надяваме се да убедим образователното министерство, че има нужда от предварително отсяване, каза Тодорова. Директорите на гимназиите не коментираха обвинения на родители, че двата конкурса в 5-и и 7-и клас са допълнителен доход (чрез задължителни курсове и частни уроци) за гимназиите и колегите им.

Приемът в детска градина се оказа в нарушение Сега/16.02.2011

Два от критериите за прием в детска градина в София са дискриминационни, постанови Комисията за защита от дискриминация. Оттам настояват да отпадне предимството за децата, които посещават самостоятелна общинска детска ясла поне 6 месеца преди да кандидатстват в забавачката. Този

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 критерий носи 1 точка. Другото дискриминационно изискване е това поне единият от родителите да работи или да е в отпуск по майчинство и да е социално осигурен. Това също носи 1 т. “Ще обжалваме, категорични сме, че тези критерии трябва да останат, защото са предложени от самите родители”, заяви пред “Сега” шефката на дирекцията по образование Мария Минчева. Тя обясни, че около 2200 деца в момента посещават детски ясли и ще бъдат засегнати, ако се променят правилата за прием. Комисията е постановила по 1 т. да получават и децата, чиито родители са безработни, но активно търсят работа. “Всеки критерий се доказва с документ. Как ще докажем този?”, коментира Минчева. Според нея, ако се наложи да отпаднат тези предимства, ще има голямо недоволство сред родителите. Юристите на “Московска” 33 ще умуват до края на седмицата дали докато се обжалва, решението на комисията трябва да се изпълни. В момента няма прием на деца. Свободните места ще бъдат обявени на 28 февруари, а класирането е на 28 април. “Ако се наложи да променяме правилата за прием, ще има достатъчно време да внесем промените в общинския съвет и класирането да се извърши според тях”, заявиха експертите. Решението на КЗД дойде след след жалба на Весела А. срещу кмета Йорданка Фандъкова и срещу общинския съвет. В жалбата майката пита защо дъщеря й е ощетена веднъж, като не е била приета в ясла, и после заради процедурата, като е принудена да се състезава за по-малко места поради автоматичното прехвърляне на малчуганите от яслите.

Двойки от 2-ри до 4-ти класповтаряш цялата година Труд/15.02.2011

Малчуганите от 2-ри до 4-ти клас, които не успеят да се справят с уроците и получат двойки, ще повтарят учебната година. Това е записано в проекта за концепция за училищното образование, който се разработва от екипи на образователното ведомство. Вариантът за промяната все още се обсъждал, защото имало много „за” и „против”. Повечето от експертите в началното училище били за въвеждането на наказателната мярка. Според тях само така децата щели да се стараят през годината. Също така в прогимназията нямало да отидат недобре ограмотени малчугани, което е една от основните причини за ранното отпадане на ученици от системата (всяка година около 20 хил. души). Повтарянето на класовете в началното училище всъщност гарантира отпадане от класните стаи е обратното мнение. А и според други просветни програми като тази за целодневното обучение не би трябвало да има изоставащи ученици. За училищата дори има програми за работа с несправящи се деца, за което педагозите получават и допълнителни възнаграждения. За малчуганите от 1-ви до 4-ти клас се предлага премахването на бележките по отделните предмети. Целта- децата „да не се превръщат в бележкари”. Вместо оценка от „Слаб 2” до „Отличен 6” учителите ще описват с думи постиженията на малчуганите. Или се въвежда пак т. нар. оценяване с „качествен показател”.

Въпроси и отговори

Последни промени в режима за ползване на платения годишен отпуск Въпрос: Последни промени в режима за ползване на платения годишен отпуск. Наредба за работното време почивките и отпуските/НРВПО/ (изм. и доп. с ПМС №56/10.03.2011 г., обн. ДВ бр.21/15.03.2011 г. Отговор: През 2011 г. бяха направени нови промени, свързани с реда за ползване на платения годишен отпуск. Със Закона за изменение и допълнение на КТ бе предвидено, че до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ. С последните изменения на Наредбата за работното време почивките и отпуските от 15.03.2011 г. се създават нови чл.37а-37д от посочената наредба. Съгласно посочените разпоредби, работодателите са длъжни да отправят покана (не е посочено писмено или устно, но за предпочитане е писмено) до всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платнения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. Въведени са промени и относно самото съдържание на графика за ползване на отпуските. Съгласно чл.37а, ал. 3 от НРВПО, графикът следва да съдържа трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът и други данни, свързани с ползването му. Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения графики да държи на тяхно разположение екземпляр от същия. Препоръчвам запознаването с графика за отпуските да става писмено срещу подпис. (чл.37а, ал.4) В графика за отпуските може да не се включват работниците и служителите, наети за изпълнение на временни и сезонни дейности. (чл.37б, ал.3) В графика за текущата календарна година може да се включва и платения годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползвания до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск от минали години. Работодателите допълват графика за отпуските за работници и

100

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за тези, които са постъпили на работа след утвърждаването му. (чл.37в, ал.1) При възникване на конкретни икономически, технологически, финансови и други обективни причини, графикът може да се изменя от работодателя по реда на чл.173, ал.1 от КТ. (чл.37в,ал.2) Съгласно разпоредбата на чл.43а от НРВПО за работодателите е въведено задължението да водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл.177 от КТ и за изплатените обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

101

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

102

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

103

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

104

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 41-2011 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка:

105