сп. е-Обр@зов@ние_бр.42 (2010/2011 - май) by Rumyana Proykova

Роля на екипите за ефективно управление на училището Кукленият театър и детето Детската речева агресия и култура на речево поведение Педагогическа технология за двигателно развитие

Управление на обучението на пазара на труда в условията на учене през целия живот

ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: (02) 954 10 30 вътр. 127, 088 954 10 30 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-жа Виолета Дряновска, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Мария Баракова, г-жа Надежда Николчева, доц. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 250 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 400 лв./година – до 1 страница

За въпроси: СИЕЛА, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 02/954 10 30 вътр. 127 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански

Управление на обучението на пазара на труда в условията на учене през целия живот........... 4

Милена Гошева

Роля на екипите за ефективно управление на училището............................................................ 12 2. ДЕТСКА ГРАДИНА Даниела Георгиева Митова - старши учител в ОДЗ №83, гр. София

Кукленият театър и детето.................................................................................................................20 Лиляна Симеонова Николова - учител в ОДЗ № 11 „Знаме на мира” гр. Перник

Детската речева агресия и култура на речево поведение.........................................................28 Анка Николова Йовчева - главен учител в ЦДГ „Здравец” , с. Първомайци, област Велико Търновo

Педагогическа технология за двигателно развитие.........................................................................34 3. ПРОЧЕТОХМЕ ЗА ВАС $4 млрд. изсипа Клубът на богатите в US образованието... И?........................................... 40 4. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ........................................................................................................ 44 5. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите.................................................................................... 70

Учене през целия живот

Управление на обучението на пазара на труда в условията на учене през целия живот Пазарът на труда е сравнително ново обществено явление в България. Неговото зараждане съвпадна с началото на социално-икономическия преход на нашата страна през 1989/90г. и с постепенното установяване на пазарни принципи и механизми във всички области на социалната практика. Този пазар сега е вече конкретна реалност и неразделна част от пазарната икономика в България. (виж подробно Katansky,Ch. Blick auf den Arbeitsmarkt und Weiterbildung inBulgarien, Wirtschaftsblatt № 8, 1999) Пазарното търсене и предлагане на труд е възникнало исторически с разделението на труда и установяването на стоково-паричните отношения, респективно с развитие на стоковите, фондовите и финансовите пазари. Този пазар на който се извършва покупко-продажба на една по-особенна стока – т.нар. жив труд, съществува още през робовладелското общество. В тогавашната си примитивна, от съвременен аспект, форма пазарът на роби задоволява потребностите на робовладелците от жив труд, който те купуват заедно с хората и тяхната цялостна работна сила, т.е. способност за труд. През епохата на феодализма също съществува система за реализиране на търсенето и предлагането на труд, която няма ясно изразен пазарен характер. Феодалите са абсолютни собственици на своите територии и разполагат с живеещите на тези територии хора, респективно с тяхната работна сила и част от продукцията на труда им. В замяна те предоставят военна защита и подържат обществения ред. С наченките на промишленото производство и възникването на буржоазията се възстановяват пазарните отношения и в сферата на труда. Оформят се двата пазарни субекта-работодател (купувач на труд) и работник (продавач на труд), а пазарът на труда и неговите институции стават мястото, където те се срещат, договарят цената и реализират покупко-продажбата тази по-особенна стока – човешкия труд. При социално-икономически условия на социализма официално не съществуваше пазар на труда, тъй като беше възприета идеята, че човешкият труд не е и не може да бъде стока и респективно да бъде предмет на покупко-продажба. Той е право на човека и негово задължение. Вместо пазар съществуваше т.нар. планова система за балансиране на търсенето и предлагането на труд, чрез която централизирано се осигуряваха и разпределяха необходимите за народното стопанство ръководители, специалисти и работници. Неофициално в някои стопански сектори - строителство, услуги и други съществуваше нерегламентиран

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 (черен) пазар на труда. В съвременното общество пазарът на труда е достигнал такава висока степен на развитие, която позволява той да изпълнява ефективно своята социална мисия - балансиране на търсенето и предлагането на труд на местно, регионално, национално и наднационално ниво и предоставяне на възможности за обучение на хората в контекстта на ученето през целия живот.

Същност на обучението на пазара на труда Проблемите на управлението на обучението на пазара на труда са изключително актуални и значими за нашето социално-икономическо развитие. Тяхната актуалност и значимост се определя от острата икономическа криза, относително високото ниво на безработицата и невъзможността да се поддържа устойчив пазарен баланс, включително и поради несъответствията между изискванията за заемане на свободните работни места и характеристиките на предлаганата работна сила. Обучението на пазара на труда е предназначено точно за преодоляване на тези несъответствия, за постигане на баланс и развитие на заетостта. Разбира се, неговите възможности в това отношение не бива да се надценяват, защото само по себе си, и най-доброто обучение има един съществен недостатък – то не създава работни места и не осигурява автоматично трудова заетост за безработните. Ето защо, от управленски аспект, обучението на пазара на труда се разглежда като част от цялостен комплекс активни мерки за ограничаване безработицата и насърчаване на развитието на трудовата заетост. Разглеждано от тези позиции обучението, което се организира и провежда на пазара на труда представлява своеобразно продължение на учебно-възпитателния, образователен и квалификационен процес, осъществяван в училищата, колежите и университетите. Следователно, в основната си част то е важен сектор на т. нар. продължаващото професионално обучение, но включва също така и елементи на началното професионално обучение, ограмотяване и повишаване на образованието, тренинги от различен характер и др. В съвременните социално-икономически условия продължаването на образованието и обучението в по-късна възраст и до края на човешкия живот представлява всеобщ императив. Той е валиден, както за безработните, така и за заетите лица (възрастни) и отразява обективната необходимост от непрекъснато развитие на човешките ресурси в условията на учене през целия живот. Потребностите тези хора, които налагат да се организира обучение на пазара на труда могат да се представят, както следва: а/ Потребност от преодоляване на стресовото състояние в което

Учене през целия живот са изпаднали, вследствие загубването на работата, както и от възстановяване на мотивацията за обучение и за труд. б/ Потребност от възстановяване на трудовите навици и изграждане на умения за ориентиране и ефективни действия на пазара на труда. в/ Потребност от ориентиране към определена професия и от информация за възможностите да се обучават, да намерят работа и да осъществят трудово-професионалната си реализация. г/ Потребност от придобиване на съвременни основни умения, професионална квалификация и компетенции, които са необходими за придобиване или възстановяване на трудовата заетост. С оглед изброените потребности може да се посочи, че обучението на пазара на труда е важно средство за подобряване на положението на безработните лица и на техните възможности да постигнат нова трудова заетост.

Основни видове обучение на пазара на труда Основните видове обучение, които се предлагат за задоволяване на тези потребности и създаване на необходими предпоставки за постигане на заетост са следните: n Професионално обучение, което и се предоставя в следните основни разновидности: - Обучение за начална професионална квалификация. То е предназначено за лица без квалификация, които по тази причина не могат да заемат свободни работни места и се намират в неравностойно положение на пазара на труда. - Обучение за допълнителна професионална квалификация. Обслужва потребностите на лица при които, за да се постигне заетост или да се подобри тяхната пригодност за заетост, е необходимо притежаваната от тях квалификация да се надгради и допълни с нови знания и умения. - Обучение за професионална преквалификация. Това професионално обучение е предназначено за лица, чиято квалификация не се търси на пазара на труда. За да се включат по-успешно в трудовия пазар и да заемат свободните работни места е необходимо тези хора да придобият друга, търсена на пазара и съответстваща на възможностите им, професионална квалификация. n Мотивационно обучение, което обикновенно предхожда профе-сионалното обучение. То служи като средство за рехабилитация и създаване на позитивна нагласа у хората за участие в учебно-квалификационния процес, както и за овладяване на познания и умения, необходими при активното търсене и успешното започване на работа.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 n Други видове обучение, които са насочени към развитие на основните умения. В зависимост от индивидуалните потребности се предлага обучение за: придобиване на компютърни умения, обучение за развиване на умения за работа в екип, чуждоезиково обучение и други. Все повече се използва и начално и функционално ограмотяване за възрастни, които са напълно неграмотни или недостатъчно грамотни за да се справят с изискванията на трудовия пазар. Разгледаните видове обучение на безработни лица са все още частично регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и Правилника за неговото прилагане. Ето защо е необходимо тяхното още по-прецизно разграничаване и систематизиране в относително завършена структура от форми, съответстваща на реалните потребности от обучение на трудовия пазар в България.

Законово-нормативна рамка на обучението В България няма специален закон за обучението на безработни. Законово-нормативната рамка на обучението се изгражда от: Закона за насърчаване на заетостта и правилника за неговото прилагане, Закона за народната просвета (ЗНП) и Правилника за неговото прилагане, Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), както и от други, подзаконови нормативни документи - решения, инструкции и др., издаване от различни министерства и агенции. Следва да се отбележи обстоятелството, че в годините преди присъединаването на България към Европейския съюз беше отбелязан видим напредък по отношение законово-нормативното регулиране на трудовия пазар и на обучението, което се осъществява на този пазар. С приетите тогава нови закони и съответните подзаконови документи се направи голяма крачка към хармонизиране на българското законодателство със съвременните достижения на правото на Европейския съюз, т.нар. Acquis Communautaire. След присъединяването обаче, настъпи неоправдано успокоение и иновирането на законово-нормативната база е вече сравинителна ограничено. Съществува и един проблем, който не беше решен успешно още в пред-присъединителния период. Той се изразява в недостатъчно прецизираната и уеднаквена терминология с която се борави в нашите закони и в подзаконовите нормативни документи по отношение на образованието и обучение в условията на учененто през целия живот, вкл. по отношетие на обучението на пазара на труда. За решаване на този проблем е необходимо изготвяне и приемане на единна терминология и на тази основа да се коригират и прецизират законовите и нормативните текстове от съответните министерства, агенции и други отговорни институции.

Учене през целия живот Институционална рамка Политиката на национално ниво, направляваща развитието на обучението на пазара на труда се осъществява основно от МТСП и МОМН. Още през 1998 г. между двете министерства беше подписано Споразумение за сътрудничество в областта на политиката по заетостта и квалификацията, а в периода, преди присъединяването на страната ни към ЕС, с анекси към споразумението периодично се осъществяваше конкретизация на техните съвместни действия. Сега обаче този процес също не е така интензивен. В него сладва да участва и НАПОО, която беше създадена в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение Безспорно обаче най-важната роля в управлението на обучението на пазара на труда изпълнява и изпълнителната Агенцията по заетостта към МТСП. Тази роля включва следните дейности: n Участие в създаването на нормативни и методически условия за организиране и провеждане на обучението, както и за неговото развитие в съответствие с потребностите. n Осигуряване на необходимите за обучението организационни структури и процедури. n Проучване на потребностите от обучение на пазара на труда. n Провеждане на професионално информиране и консултиране на безработните лица, както и тяхното насочване към подходящо обучение. n Организиране на обучението като активна мярка или свързано с програми за професионална квалификация и заетост (самостоятелно или съвместно с други правителствени и неправителствени институции и организации). n Финансиране, контрол и иновация на обучението. За ефективно изпълнение на тези дейности се прилага децентрализиран подход, който позволява да се реагира на конкретните условия и на потребностите от обучение на регионалните и местни трудови пазари – свързани с търсенето и предлагането на труд, както и с качеството на свободната (незаета) работна сила. В критичен дух следва да се отбележи, че е необходимо институционалната рамка на обучението на пазара на труда да продължи да се подобрява. Проведеното от автора изследване по темата за управлението на обучението през 2007 г. разкри необходимостта от по-нататъшно развитие на институционалните и организационни структури и връзки и потвърди изводите на предишното изследване. (Виж подробно Katansky, Active policy at the labour market, BNO,”Reports Articles Views,5-63,”10,1999) Основните институции, които са отговорни за активната политика на пазара на труда, вкл. за обучението, следва да про-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 дължат подобряването на взаимодействието си на различни нива и посредством разнообразни форми. Независимо, че децентрализирането на структурите и на управле-нието е постигнало значителен напредък е необходимо да се продължи систематичното създаване на условия и предпоставки за делегиране на още права и отговорности на по-ниските нива. Постигането на търсената (и реално необходима) синергия на институциите е свързано с успешното развитие на социалното партньорство в областта обучението на пазара на труда. Нужно е още по-активно включване на социалните партньори в разработването на политиката по обучението на пазара на труда и на конкретните активни мерки и програми, както и в контрола на дейностите за тяхното осъществяване и финансиране. Специално внимание следва да се обърне на създаването на необходимите условия и предпоставки за активно сътрудничество на регионално и местно ниво, вкл. подобряване на капацитета на тези нива. Развитието на трудовия пазар в България през през периода 20002010г. потвърди коректността на направените изводи и препоръки, както и необходимостта от по-нататъшно развитие в указаните насоки доц. д-р Чавдар Катански

КУРСОВЕ ЗА ПОДГОТОВКА ЗА ИЗПИТИТЕ ЗА V И ІV ПКС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Предназначени са за директори и пом. директори на училища, професионални гимназии, детски градини и обслужващите звена, както и за друг ръководен персонал по смисъла на Наредба № 5 на МОМН, които следва да положат устен (за V ПКС) и писмен (за ІV ПКС) изпит по новите изпитни програми на Департамента за информация и усъвърщенстване на учители (ДИУУ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изпитните програми се получават от кандидатите призаписване за участие в изпитите за съответното ПКС в ДИУУ в периода 01 06 -30 07 2011г. В обучението обаче, могат да се включат и други педагогически специалисти, имащи интереси в областта на образователния и училищен мениджмънт. Обучението ще се проведе също в ДИУУ на следните дати: Два курса за ІV ПКС - от 17 до 19 и от 27 до 29 юни 2011г. Два курса за V ПКС - от 24 до 26 юни и от 01 до 03 юли 2011г. Стойността на обучението е 60.00 лв.

За допълнителна информация и записване: Чавдар Катански моб: 0887 33 61 05, e-mail: chavdar_katansky@abv.bg

Учене през целия живот АНДРАГОГИЧЕСКА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТ Съвместен проект на Американския университет в България (Център за европейски програми) и СУ «Св. Климент Охридски» (Департамент за информация и усъвършенстване на учители)

Курсът е предназначен за възрастни – заети и временно безработни лица - директори, пом. директори на училища, професионални колежи, детски градини и центрове за професионално обучение, както и друг педагогически персонал от основни и обслужващи звена в системата на образованието и обучението. Той е насочен към задоволяване на бързо нарастващите потребности от познания и умения за успешно образование, трудова дейност и живот в интеркултурна социална среда, които са необходими на тази целева група в условията на засилващата се глобализация, образователна и трудова мобилност. В условията на нарастваща интеркултурност на съвременните общества и на започващия преход на образованието към система за учене през целия живот ще се развиват нов тип учебни заведения – т.нар. учещи организации. Те се основават на формирането на нов тип андрагогическа култура и потребности на служителите от познания, умения и развитие на специфична компетентност - за работа, обучение и успешен живот в интеркултурна социална среда. Необходимостта от тази ключова компетентност вече се чувства от управленския и педагогически персонал на българските училища, детски градини, центрове за професионално обучение и др., вкл. при участието в проекти по националните и европейските програми. Работата по тези проекти изисква познания и умения, позволяващи успешно ориентиране в други култури и ценностни системи, свободно общуване и съвместни действия за постигане на проектните цели. Квалификационният курс е предназначен да отговори на тези актуални потребности. Целта на курся е повишаване, разширяване и усъвършенстване на познанията, уменията и компетентността на обучаваните, развитие на тяхната мотивация да живеят, работят и да учат в контекстта на интеркултурно андрагогическо общуване и взаимодействие. Програмата включва четири модула с адекватна на целта тематика. Първите три модула разглеждат последователно различните аспекти на интеркултурната комуникация - в ежедневието, в образователните дейности, в професиите и трудовия пазар. Четвъртият модул цели да подобри управленските умения на участниците като част от тяхната компе-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 тентност за интеркултурна комуникация, както и да подпомогне подготовката на курсовите им проекти с които завършва учебната програма. Обучението се провежда в Център «Илиев» на Американския университет в България (ул. «Университетски парк» 1, Студентски град, София 1700) в удобно за обучаваните време, чрез гъвкави форми на присъствено и дистанционно обучение. На успешно завършилите обучението се издават два сертификата, както следва: 1) Сертификат – образец на АУБ (на английски език) за проведено обучение за интеркултурна комуникация и подготовка за участие в международни екипи по проекти програми и други инициативи. 2) Удостоверение – образец на СУ „Св. Климент Охридски” (на български език) за проведено обучение по андрагогика и придобита андрагогическа компетентност с академични кредити.

Контакти: Иван Иванов - Директор «Център Илиев», Американски университет в България – София, тел.(+359 2) 960 79 12, факс.(+359 2) 961 60 10, E-mail: ivanov@aubg.bg Чавдар Катански - Доцент по управление на образованието, СУ »Св. Климент Охридски», тел. (+359 2) 86 86 314, 0887 33 61 05, E-mail: chavdar_katansky@abv.bg

Учене през целия живот

Роля на екипите за ефективно управление на училището Резюме: В статията се представят резултати от проучване на проблема за организиране на екипи и управление на екипната работа в училищата в условията на преход на образованието към система за учене през целия живот. Този проблем е актуален и значим за теорията и практиката на управлението на образованието, но не е достатъчно изследван у нас. Авторът насочва своето проучване към разкриване на същностните характеристики на екипа, видовете екипи и екипна дейност, които могат да се организират в българскито училище. В този контекст се изследва и ролята на делегирането за насърчаване на екипната работа и развитието на училището като учеща организация. Очертани са и някои благоприятни ефекти от прилагането на екипната работа – за промяна на традиционната образователна среда по посока на диалога и сътрудничеството, за съвместното търсене и пълноценното общуване, създаване на ангажираност, добра комуникация и споделяне на отговорности.

Увод Работата в екип се цени високо във всички сфери на съвременния живот. Все повече икономически, социални и други организации отделят сериозно внимание и създават необходимите условия, вкл. чрез специализирано обучение и тренинги, за развитие на екипните умения на различните категории персонал и за тяхното сплотяване в екипи. Това явление е особенно характерно за сектори, където конкурентноспособността на организациите е ясно дефиниран фактор за тяхната успешност и за устойчивото им развитие. В този контекст екипните умения вече се определят като основна, ключова компетентност, която следва да притежава всеки съвременен човек, независимо от възрастта, социалното положение и други фактори. С основание тематиката за екипността започва да се залага в обучението и възпитанието на подрастващите с цел основни познания и умения за дейности в екип се придобиват още в детската градина. На тази основа екипната компетентност ще се доразвива в училището, колежа и университета като важен елемент на формираща се зрялост (възрастност). На по-късен етап тя ще може успешно да се пренася и прилага за осъществяване на всякакви дейности - професионални и непрофесионални, образователни, спортни и т.н. Екипната компетентност и работата в екип са важни и за управлението на образованието, вкл. на ниво училище. Съвременното социално-икономическо развитие поставя училищата в ситуация на конкурен-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 ция, изисква постигане на ефективност и качество в тяхната дейност. В условията на прехода на образованието към система на учене през целия живот все повече се осъзнава необходимостта от промяна и от трансформиране на традиционните училищни институции в организации от нов тип – самоуправляващи се и саморазвиващи се, определяни и като учещи. В тези организации ученето ще се интегрира в основната дейност на педагогическия и управленски персонал. То ще бъде насочено към съвместно (екипно) проучване, разработване и решаване на различни проблеми, вкл. проблемите на качеството и ефективността на учебно-възпитателния процес. Именно в такива условия може да се развива нова управленска култура, насърчаваща сплотяването на хората и работата в екип. Целта е училищата, детските градини, обслужващите звена и други организации в системата на образованието да разполагат не само с високо-квалифицирани директори и учители, а със сплотени екипи от специалисти, готови да отговорят успешно на всякакви предизвикателства. За осъществяване на прехода от институции към учещи органицации ще са необходими нови подходи в управлението на образованието, основани на споделяне на властта и делегиране на пълномощия. Безспорно, с оглед казаното до тук, създаването на екипи и екипната работа в училището е интегративна част на тези подходи. Екипната работа ще създава ангажираност, по-добра комуникация, успешно делегиране и други възможности за ефективно управление на училищата. 1. Обект, предмет, цел и задачи, методи на изследването Обект на изследването е актуалното трансформиране на управлението на образованието на ниво училище чрез работата в екипи и успешното им управление. В рамките на този обект, като предмет се определя екипната работа в училище като елемент от практическото прилагане на модерен училищен мениджмънт. Целта е да се разработи оригинален подход за подпомагане на управлението на екипната работа в училищата. За постигане на тази цел се определиха основните задачи на изследването по темата, които обхващат: проучване на проблема в специализираната литература, анализ на основните аспекти, открояване на принципните положения и изисквания като основа за разработване на относително цялостен управленски подход. Предвидено е и провеждане на емпирично проучване на създаването на успешни екипи и управлението на екипната работа в училище. Изследването на екипите и тяхната роля за повишаване на ефективността на управлението включва тестване в конкретни училищни условия и последващо осмисляне и систематизиране на опит (добра

Учене през целия живот практика), спомагаща за качествено и ефективно управление на училището. 2. Същност на екипа и на екипната работа В специализираната литература съществуват различни определения за екип. Според някои автори (Флеминг, Рос, Билингтън и др.), това е комбинация от действия, които се извършват от двама или повече души, или група, чрез които всеки човек допринася със своите уникални умения, способности, мнение и индивидуалност за единството и ефективността на екипа, с оглед постигането на общи цели. Според други „екипът е малка група от хора, която възниква по специален повод, нейните участници са еднакво силно съпричастни към постигането на обща цел и работят заедно в постоянна взаимна зависимост помежду си,...” [8, 59], „.... обединени от обща задача или цел: реализация на проект, който сами са избрали” [4,143] Според Ян Флеминг разликите между екип и група са трудно доловими, но много съществени. Хората прекарват по-голямата част от времето си в групи – на работа, вкъщи, на различни места, но повечето от тези групи не могат да се нарекат екипи в истинския смисъл на думата. В групата те работят заедно, но доверието и откритостта са привидни, конфликтите се потушават или разгарят, задачите и целите са или лични, или неясни. За да прерастне групата в екип е нужно осигуряване на основни характеристики - взаимозависимост и споделяне на целите. Това, което отличава екипите от другите групи може да се сведе до следното: n мисия; n визия; n цел и задачи; n лидер; n ясно разпределение на ролите, правата и задълженията; n специалисти, които взаимно се допълват; n взаимоотношения на партньорство и сътрудничество;“екипен дух” [3, c.32]. Обикновено към създаването на екипи се пристъпва, когато е налице потребност от екипна работа и по-конкретно: n когато трябва да се разреши сложен проблем; n при бързи промени, които са свързани с нововъведения; n при доказана необходимост от сътрудничество по конкретна задача; n при несигурност относно изпълнението на задачата [3, c.31] Работата в екип подобрява чувствително социалните и управленски умения, повишава самоконтрола, самооценката и самочувствието от успешно свършената работа.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 3. Видове екипи и екипна работа в училище Според някои автори (Хекман, Робинс) [3, 35] екипите могат да се разграничават според степента им на автономност, като: n екипи, ръководени от мениджъри; n самоуправляващи се екипи; n управленски екипи; n екипи, които се самосформират и самонаправляват. Всеки екип има своя специфична структура, с определени изисквания към своите членове, както по отношение на тяхната компетентност, така и на екипните им роли. Поведението на членовете в екипа се определя от ценностите и правилата на екипа. Работата в екип не е просто сбор от индивидуалната работа на всеки негов член, а съвместна дейност, в която всеки изпълнява определени функции и има принос в постигането на общата цел. Затова изграждането на подходящи екипи в една организация, каквато е училището е ключов момент за успешното му функиониране. Екипите в училище се характеризират с : n численост между 4 и 9 човека n обвързване със специфични цели; n вземане на решения в непостоянна среда; n автономност и разпределение на задачите между членовете на екипа. Част от екипите в училище се създават чрез делегиране и са предназначени да подпомогнат управленските функции на директора и да създадат условия за качествено управление на училището. За целите на управленската и педагогическата дейност в училище могат да се изградят следните видове екипи:

Управленски екип Екипът на директора (дирекционният екип) е постоянен и действа през цялата година. В него влизат: директорът, като негов ръководител и помощник-директорите, а в зависимост от вида на училището може да се разшири с главния счетоводител, специалистът по управление на човешките ресурси и техническия секретар. Екипът на директора се състои от 3-7 души. Има за цел да управлява ресурсите, бюджета, стратегията на организацията и бизнес процесите като подобри чувствително ефективността й. Извършва оперативно управление и разрешава проблеми от жизнено значение за училището. Съставът на управленския екип е ключов фактор за екипни постижения. От една страна е задължително участниците да са силни в някои от екипните роли, а от друга страна значение имат формалните, служебните позиции. Според класификацията на Белбин негов „председател” е ди-

Учене през целия живот ректорът на училището, а помощник-директорите обикновено влизат в ролята на „двигател”, „работник в компанията”, „завършител”, „работник в екипа” и „съветник-оценител”[3, 92]. Този орган служи за оперативно ръководство на цялостната дейност на училището.

Методическите обединения като екипи

Методическите обединения са важни за всяко училище. Те също са постоянни екипи, защото се създават по предметни области и действат през цялата учебна година. Състоят се от председател на обединението и няколко учители. Обикновено са от 4 до 7 човека, като всеки има определена роля в екипа. В началото на учебната година се прави план за дейността на обединението. През учебната година се изпълняват поставените задачи, както и предвидените мероприятия, като подпомагане на млади учители, обмяна на опит между членовете, осъществяване на междупредметни връзки с представяне на нови интерактивни методи при обучение. Работата в тези обединения е екипна, като всеки учител има определена задача свързана с постигането на общата цел, а именно - по-добро обучение и възпитание на подрастващите.

Педагогическият съвет

Поради своята многочисленост, недагогическият съвет не може да се причисли към ефективно действащите екипи. [3, 68]. Той е колективен педагогически орган, чрез който се осъществява „оперативна самостоятелност” на отделното учебно заведение. Според чл.38, ал.(1) от ЗНП „Педагогическият съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси”. [5], вкл. обсъжда, приема или отхвърля работата на временните или постоянни екипи.

Училищно настоятелство

Училищното настоятелство е независимо сдружение за подпомагане на развитието и материалното осигуряване на училището. Създава се като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване или за извършване на обществено полезна дейност в образованието по ред, установен със закона за юридически лица с нестопанска цел. Училищното настоятелство също може да се разглежда като работен екип, нееднороден, обикновено постоянно действащ. В състава му се включват родители, учители и представители на външни институции. Ролята на учителите е да са катализатор на работата на училищното настоятелство. Броят им би могъл да бъде различен (оптимален вариант 5-7 души), в зависимост от обхвата на работата, която им се възлага.[3, 68] Безспорно, настоятелството може да допринесе в значителна степен за по-ефективно управление на училището и осигуряване на ка-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 чествена образователна дейност.

Експертни екипи

Експертните екипи са временни и се създават като състав от 3-5 човека с решение на педагогическия съвет. Те са особенно полезни когато е необходимо бързо и компетентно мнение - при въвеждането на иновация в обучението, решаването на специфичен финансов или психологически проблем избор на стратегия и приоритети за развитието на училището; повишаване ефективността на възпитателния процес; работа по проекти; превенция и борба с противообществените прояви на учениците и др.

Екип за изработване на стратегия за развитие

Тези екипи са също временни. Обикновено се създават в началото на учебната година, когато е необходимо актуализирането на стратегията в случаи на значителни промени в организацията на работа в училището или на нормативната база на средното образование.

Консултативни екипи

В училищата съществуват и консултативни екипи, които могат да са както временни, така и постоянно действащи екип за оценка на нивото на грамотност и образователна потребност на детето, екип за подобряване на материалната база и др.). Тяхната дейност подпомага ефективността на управлението, както и учебно-възпитателния процес. Ръководството може да се нуждае от консултации по разширяване на сграден фонд, благоустройство, обзавеждане, интериор и др. Броят на членовете на консултативни екипи е от 3-5 човека - експерти, които съдействат на ръководството за решаването на конкретен проблем.

Екипи за работа по проекти

Проектите и работата по проекти е важна част от успешното функциониране и управление на дадена институция. В училищата се създават временни екипи, за работа по различни проекти. След приключване на проекта екипът се разформирова. Независимо от това че са временни, проектните екипи имат нужда от институционализиране, което означава ясно очертани граници, точно определен състав, спазване на срокове, бюджет, цели и задачи, които ще се изпълняват.

Екип за разработване на план за квалификацията

Това е временен екип, който разработва план или програма за квалификацията, свързана с иновационна, експериментална, изследователска и опитна дейности за усъвършенстване на учебния процес и професионалното развитие на учителите. При изпълнение на тази задача

Учене през целия живот екипът проучва интересите и потребностите на учителите; разработва варианти на участие на учителите в различни форми за повишаване на квалификацията – специализации, курсове, тренинги, участия в периодически форуми (конференции, семинари, дискусии и др.), работа по проекти на общинско, регионално, национално и международно равнище; търси възможности за ресурсно осигуряване на квалификационната дейност на учителите (научно, материално-техническо и финансово).

Екип за подготовка на предстоящо събитие

Временен, паралелен екип в училището може да се сформира по повод на предстояща професионална, музикална, театрална, езикова и друг вид мащабна изява на училището, например: подготовка за откриване на учебната година или честване на празника на училището и др. Обикновено в екипа се включват учители с новаторско мислене и с организационни способности, чиито отговорности са делегирани от директора.

Обобщения и изводи

В съвременното училище дирекционният съвет, методическите обединения, комисиите, които се създават по различни поводи, са постоянни или временни екипи. Необходимо е само да се осъзнае, че те работят като такива и ако всеки знае ролята си в екипа, просто работата ще е по-ефективна и пълноценна, в резултат на което ще се постигат повишаване на качеството на образованието. Участниците в екипа следва да се в постоянна взаимна зависимост, добро сътрудничество и да се допълват. В този смисъл работата в екип може да се нарече истинска школа за социални умения, качества, нагласи, тренинг за емоциите, развиване на чувства, каляване на волята. Това създава благоприятна среда за развиване на педагогическите и социалните умения на учителите. Това би могло да бъде постигнато, ако работата в екип стане част от педагогическото ежедневие. По този начин всички участници в образователният процес ще се взаимно допълват, обогатяват и развиват, което е цел на училището като институция, защото обществото ни се нуждае от знаещи, можещи и социално активни и комуникативни граждани. В своето развитие всеки екип преминава от една фаза в друга, при което се наблюдава съответна еволюция в неговата структура. Участниците в екипа постоянно приемат роли, а понякога няколко роли, за да има успех работата на екипа. Това изисква устойчиви взаимоотношения. Лидерът на екипа, в т.ч. директорът на училището, осигурява организацията на работата, определянето на конкретните задачи, взаимодействието между членовете му, сътрудничеството в процеса на работа и съблюдаване на принципите и характеристиките на екипната дейност.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 Утвърждава стил на уважение и доверие в мненията и оценките на експертите, създава делова атмосфера за работа, целенасоченост и ориентация към позитивни действия. Съвместната дейност в управленския екип трябва да се организира в контекста на организационна култура и микроклимат, който се характеризира с взаимно уважение, доверие и зачитане на мненията, оценките и работата на всеки участник, с изслушване, насърчаване, подпомагане, окуражаване за активно участие и изява, но и със свобода в критиката на слабостите, с отстояване на свободното мнение, с правото да се защитава, обосновава, аргументира друго, различно мнение. Работата на екипите в училище създава възможност за проучване на проблемите, за анализ на учебното заведение, за предлагане на компетентни решения, съобразени с всички участници в учебния процес. Тя рефлектира върху процеса на управление и изпълнението на мениджърските функции създава основни фактори за ефективно управление като спомага за изработването на стратегия за развитие на училището, на различне планове и програми за работа, за организиране на извънучебните дейности, разработване на важни материали и документи, системи от критерии за оценка и др. Екипната работа придобива реален смисъл тогава, когато чрез нея се постига високо ниво на ефективност на училището. Ефективен е този екип, който постига предварително определени цели, приковава вниманието с впечатляващи и същевременно реални резултати от съвместната работа на членовете му, които са активни, способни, енергични, оперативни, гъвкави и продуктивни. Предварителните ми проучвания показват, че екипната работата в училищата все още не е особено ефективна, което означава, че не се оползотворява пълноценно нейния капацитет. Литература: 1. Амстронг, М., Управление на човешките ресурси. Бургас, Делфин-прес, 1993. 2. Бланчард, К., Джонсън, Сп., Едноминутният мениджър. С., 1998г. 3. Гюрова, В., В. Божилова., Магията на екипната работа. С., Европрес, 2006. 4. Десев, Л., Речник по психология, С., 1999. 5. Закон за народната просвета 6. Идеалният екип, който работи като часовников механизъм. „Locus”,С., 2005 7. Флеминг, Ян., Работа в екип: джобен наръчник. С., 1996. 8. Христови, Т.,Т.,С., 10-те златни правила за работа в екип, Сиела, 2006.

Милена Гошева

Детска градина

Кукленият театър и детето 1. Същност и особености на кукления театър „Изкуството е колкото високо, толкова и близко до природата.” М. С. Щепкин Кукленият театър е особен вид театрално изкуство, което се отличава с начина за създаване на сценичния образ. Той се реализира чрез един художествен инструмент - театралната кукла. Пред зрителите действат кукли - хора, животни, предмети, ръце. Като всеки театър и кукленият театър е изкуство на синтетичното обобщение. Най-ярката му особеност обаче откриваме в неговия художествен инструмент - куклата. Тя е лишена от мимика, но чрез пластичното и словесното действие, придадено й от актьора, оживява на сцената. Между вътрешната логика на актьора и външната логика на кукленото поведение се явява физическото действие, което е подчинено не на законите на човешкото поведение, а на изискванията на кукленото изкуство. В ръцете на актьора куклата оживява, той създава сценичния образ. Трудно може да се отговори точно на въпроса кога, къде и как се е появил този вид изкуство. Кукленият театър е възникнал едновременно в различни страни на древността преди около три хиляди години и е свързан с богатата фантазия на народното творчество. За това свидетелстват легенди и предания на древни летописци, поети, а така също и материали, намерени при археологически разкопки. В древността това изкуство е било особено развито в Китай, Индия, Бирма и др. То е съществувало и в античния свят - Египет, Гърция, Рим. В Европа кукленият театър е пренесен през средните векове, вероятно по време на кръстоносните походи. В България кукленият театър има кратка история. През 1946 г. артистката Мара Пенкова слага началото на Софийския куклен театър, който по-късно става Централен куклен театър. През учебната 1962/63 г. към ВИТИЗ „Кр. Сарафов” се открива отдел „Куклен театър” за подготовка на актьори-кукловоди и режисьори на куклени театри. 2. Детето и професионалният куклен театър „...Хората трябва да се научат чрез театъра да бъдат свободни, силни и щедри.” Виторио Алфиери Куклено-театралното изкуство въздейства силно върху децата от

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 предучилищна възраст. То съдейства за многостранното им развитие. Чрез него резултатно се осъществяват задачите на естетическото и нравственото възпитание. Кукленият театър обединява изразните средства на няколко изкуства - литература, изобразително изкуство, актьорско майсторство и режисура, музика, танц и неусетно ги насочва към детето – зрител. Този вид изкуство въздейства силно и върху емоционалната сфера като открива света на прекрасното в неговото разнообразие и дълбочина, и получава първите си уроци по художествено мислене. Кукленият театър помага на децата да опознаят света на възрастните, на човешките взаимоотношения, чрез вълшебния и забавен свят на изкуството. Предучилищното детство е период на игрите, ето защо средствата с нагледно-действен характер са особено необходими за децата, а именно те са същностните характеристики на кукленото театрално изкуство. Чрез кукления театър се възпитават добри навици, искрени чувства, етически и естетически понятия у децата, т.е. чувство за добро и зло, красиво и грозно, истина и лъжа, справедливост и несправедливост, колкото и трудно да е да се уточнят тези понятия, особено в съвременния живот. Извършва се ориентация в следните основни проблеми: - терапия - преодоляване на страхове, стрес; - самостоятелност, собствено достойнство, удовлетвореност; - преодоляване на лоши навици, създаване на нови; - развиване на сръчност и духовни способности; - социализация; - разкрепостяване в творческия процес. Понятията на децата често се разминават с това, което става в реалния живот и показаното на сцената или на екрана. И все пак, точно предучилищната възраст емомента, когато детето трябва да разграничи тези понятия. То трябва да се научи да търси доброто навсякъде, дори и в отрицателните герои. Може би не само те са виновни, за да бъдат зли, или пък просто природата ги е създала такива, за да оцелеят. У всекиго наред с лошото има и нещо добро, което другият трябва да открие и да му помогне да преодолее негативното в себе си, за да се промени, да се развие към по-добро. Възпитателят (учителят), артистът трябва да използват предучилищната възраст (до седем години), защото след това вече ще е късно. След тази възраст може да се въздейства само частично. Детската душа до седем години е крехка, мека, може да се моделира, но тя е и силна, и трудно може да бъде излъгана, трудно може да й се налага нещо, което не одобрява, сякаш в нея е закодирано чувството за добро, за справедливост, за истина. Детето не се интересува от материалната страна на живота, която по-късно, волю или неволю му се налага. То реагира спонтанно, шумно

Детска градина срещу лошия герой, който иска да нарани добрия и обратно - помага, съпреживява, съчувства на добрия, на слабия, на този, който се нуждае от помощ. Децата са много впечатлителни, върху тях може да се въздейства много лесно по емоционален път. Те развълнувано следят съдбата на героите, често сами се намесват в представлението. Впечатленията от същото оставят дълбоки следи в съзнанието на децата и те ги претворяват в разкази, рисунки, творчески игри (сюжетно-ролеви, драматизации), в своите ежедневни отношения, като подражават на положителните герои. Добрата пиеса, емоционално възприета, неминуемо се претворява в ежедневието на децата. Кукленият театър привлича детския интерес и с динамичното си сценично действие, с ярките художествени образи, реализирани чрез оживелите кукли и въплътени в несложен сюжет, с подчертаното си емоционално въздействие, камерност и краткотрайност. Когато наблюдава театралния спектакъл, детето получава зрителни и слухови представи, които в логическа връзка продължават в останалите психически процеси и състояния (въображение, чувства, мислене, памет, воля и др.). Кукленият театър може да се използва и за модел за комуникация, при който се възпроизвеждат социални взаимоотношения от действителността в достъпна за детето форма. Чрез възприемането на художествените образи, детето достига по естествен път до елементарни естетически и нравствени оценки, т.е. до нов източник на знания чрез въздействие върху чувствата (там, където детето се затруднява, това става с помощта на учителката). Разглеждайки темата за детето и кукления театър, трябва задължително да обърнем внимание на начина, по който детето възприема света. То първо вижда, а по-късно чува, т.е. реагира по-бързо на показаното, отколкото на разказаното, защото неговата мисъл е нагледнодействена и по-късно - нагледно-образна. Кукленият спектакъл има нагледно-образен характер и по този начин спомага за усъвършенстване на възприятията, усещанията, способства за формиране на умствените способности на детето чрез развитие на паметта, речта и мисленето. Съдейства за появата на по-сложни мисловни операции като анализ, синтез и др.; разширява наблюдателността, изостря вниманието и развива навици за елементарно обобщение. Чрез силното си емоционално въздействие кукленият театър способства и за изграждане на естетически вкус - детето се впечатлява от прекрасното; реагира на красивото и грозното. При възприемането на куклено-театралния спектакъл детето съпреживява активно (въпреки че не взема участие) събитията и постъпките на героите и по този начин осъзнава и осмисля мотивите им за действие. Най-често, с помощта на въображението, детето се идентифицира с положителните сценични герои и по този начин усвоява мотивите за

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 положително поведение. В заключение на темата за влиянието върху детето на професионалния куклен театър трябва да подчертая, че освен сетивното възприемане на спектакъла е особено важно да се обърне внимание и на емоционалните реакции и интелектуалното му осмисляне от страна на детето. По този начин постепенно и неусетно се поставят основите на ценни личностни качества като изграждане на естетически вкус и способност за естетическа оценка, както и цялостна естетическа ценностна ориентация. вие

3. Кукленият театър - средство за педагогическо взаимодейст-

При педагогическото взаимодействие между децата и детската учителка по-подходящо е дадена кукла - вече предварително направена, подобно на театралните (мече, зайче, петле и т.н.), да излиза от време на време (водена естествено от учителката) и в ролята на „зорко око” да бди за дисциплината и да прави забележки на децата, когато се налага, а не това да прави учителката директно. В този смисъл е подходящо да подчертая, че е по-добре самата кукла или предмет (които децата одухотворяват и смятат за живи), да направят забележка или да изкажат недоволство от лошото отношение на децата към тях (късане, чупене, небрежно отношение) - това ще има по-голям възпитателен ефект (чувство за вина и състрадание), отколкото директното порицание. В този случай куклата влиза в ролята на най-подходящия помощник на детската учителка при изпълнение на педагогическите й задачи. В учебния процес въздействието е пряко и върху отделното дете, и върху цялата група. Характерна особеност на кукления театър е това, че на пътя между прякото въ-действие на учителката стои кукленият герой, от чието име тя поставя дидактическите задачи. Така ръководството като че ли става опосредствено, както при детската игра. Детето действува от позициите на героя, от името на героя, а учителката дава съответните словесни инструкции и прави необходимия показ. Същественото при такъв начин на работа е, че без да се накърняват характерните черти на учебния процес, педагогическите въздействия носят „скрит” характер. Детето се учи, но непринудено, забавлява се, но наред с това приема като задължителна предложената от кукления герой учебна задача. Както изтъква Е. Петрова, „благодарение на съвместимостта на игровата и познавателната дейност у детето се създават благоприятни условия за активно усвояване на знанията”. 3. 1. Характерни особености на кукления театър в детската градина

Детска градина - Близостта на кукленото театрално изкуство до детската градина Детската учителка играе с открита кукла или зад параван в занималнята, т.е. в естествената ежедневна среда на децата. Всичко, което заобикаля децата, им е близко и безкрайно познато и затова появата на куклата веднага грабва вниманието, става чудесен помощник на учителката, способен на превърне трудната педагогическа задача в занимателна, но целенасочена дейност. В големия професионален театър обстановката за децата е по-необичайна. Тук привличат вниманието им много странични неща, които ги разсейват и уморяват. В детската градина детето има чувството, че учителката играе лично за него. Това, че децата познават своята учителка и знаят, че тя е изпълнителка на куклената сценка, не разрушава театралната илюзия (ако сценката е поднесена достатъчно артистично). Напротив, поражда по-близък и непринуден контакт между учителката и децата. - Твърде различни са възприемателните възможности на децата от различните възрастови групи в детската градина и това налага кукленият спектакъл да има точно определен „адрес”. Възрастовият диапазон на детската публика в театъра е от три до дванадесет години. Малкото дете няма жизнения опит, мисленето и възприемчивостта на двойно по-голямото дете. Именно това затруднява творческия колектив на театъра в създаването на спектакли със строго диференциран адрес към възрастта на децата. Изхождайки от задачите на Програмата за възпитателна работа в детската градина, учителката често сама създава драматургичния материал или адаптира готов и може да играе различни миниатюри за децата от отделните възрастови групи, т.е. постига се точен „адрес” не само по отношение на възрастта, но и на конкретната възпитателна цел. - Кукленият театър може с еднакъв успех да се използва и като развлечение, и като форма и средство за възпитание и обучение. Активното възприемане на кукления театър е сложен психически процес. Той губи силата на своето въздействие, когато грубо се подчинява само на дидактически съображения. Съвременните изисквания във възпитанието и обучението на децата предполагат такава организация на възпитателната работа и използването на такива форми и методи, с които се създават условия за емоционална удовлетвореност на децата, за осигуряване на педагогическо общуване, което да развива тяхната самостоятелност и психо-физическа активност. Колкото по-сложни са задачите, толкова повече се налага да се развива т. нар. „педагогика на радостта”. Поведението на детето повече се регулира от емоциите, отколкото от разсъжденията. - Движението, по-голямата динамика на действието (изразена във външната раздвиженост, богатите и ярки събития) е друга характерна особеност на кукленото изкуство, която го доближава до децата. Из-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 вестен е стремежът на малкото дете към движение и интересът му към всичко, което се движи. А куклите на сцената неуморно тичат,скачат, пеят, играят. И това именно трябва да приковава вниманието на децата и удовлетворява техния изследователски рефлекс („Какво е това?”). Тези своеобразия на детската психика дават основание кукленият театър да се определи не само като игрово, но и като специфично действено средство. - Връзката между кукления театър и детската игра. Още от първите дни на своя живот детето е свързано с куклите, с играчките, с игрите. Детето опознава света, играейки и чрез играта. Затова предпочита играчки, на които може да вдъхне живот, да ги одухотвори с фантазията си. Процесът на оживяване на играчките, на превръщането им в живи, действащи, говорещи, твърде много занимава, интересува детето. И настъпва един момент, когато за него куклите действително оживяват на сцената или в ръцете на учителката. Тази метаморфоза на предметния свят напълно завладява детето, а това помага на педагога лесно и неусетно да поднесе определена познавателна информация или пък да възпита умение или навик. Родството на кукления театър с детската игра е основна причина за интереса и предпочитанията на подрастващите към този жанр. Близостта на този жанр с основната дейност на децата от предучилищна възраст, богатата палитра от изразни средства и голямата му сила на въздействие трябва да се използуват не стихийно, случайно и недостатъчно осъзнато, а като част в системата за въздействия, определящи цялостното формиране на детската личност. Инсценировки на деца от гр. „Детелина”, ОДЗ №83, с импровизирани кукли по нонсенсовите приказки на Доналд Бисет: „Бръмбарът и Булдозерът” и „Локвата и кифличката”:

Детска градина 3.2. От игра към творчество Общото в играта и изкуството е това, че тези два вида дейности се осъществяват свободно, без принуда, като основна подбуда е удоволствието, удовлетворението, извикано от самия процес на дейностите. Кукленият театър привлича детския интерес с динамичното си сценично действие, с ярките си художествени образи, реализирани чрез „оживелите” кукли и въплътени в несложен сюжет, с подчертаното си емоционално въздействие, метафоричност, зрелищно проявяване на конфликта. Като всяко изкуство, така и кукленото има развлекателна функция. А тази функция е резултат от играта. Обучението чрез развлечение, осигурено от играта, намира в кукленото изкуство един от най-добрите образци. Увлечението на децата към играчките, разнообразните форми на общуване с тях, лесно ги приобщава към света на изкуството на куклите. Стъпката от играчката до куклата, движена от актьора, е малка. Затова детето лесно я прави. И при двата вида дейности се извършва социализация на индиви-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 да, опознаване на света, развитие на въображението и евристичните способности. Театралното (кукленото) изкуство не може да съществува без играта, която при него задължително се осъществява в условията на художествената измислица, в определена пространствено-временна детерминираност, чрез изкуството на актьора. Очевидна е необходимостта да се познава спецификата както на театралното изкуство, така и на играта, научно да се обоснове значението, което има играта в историята на културата. Многоаспектното понятие игра, изучаването на феномена на игровата дейност, изисква да не се пренебрегва условието, че съществува определена общност на игрите с психологическите процеси, които се извършват през периода на художественото творчество и художественото възприемане. ЛИТЕРАТУРА: 1. Георгиева Н., „Детето и кукленият театър“ сп. ПВ 1983/кн. 12 2. Лукова В., „Театърът в детската градина. Ежедневие наситено с много емоции”, сп. „Дом, дете, детска градина”, бр.2/2008 г. 3. Петрова Е., „Единство на основните дейности”, издателство „Народна просвета”, София, 1967 г. 4. Петрунова С., «За педагогическите възможности на кукления театър» сп. ПВ 1983/кн.12 5. Синигерска Д., „Куклено изкуство”, Юбилеен сборник, София, 1993 г. 6. Фиданова-Коларова В., „Гласът на куклата като средство за художествени внушения в детския театър”, сп. „Предучилищно възпитание”, бр.2/2009 г.

Даниела Георгиева Митова, старши учител в ОДЗ №83, гр. София

Детска градина

Детската речева агресия и култура на речево поведение На днешния етап на развитие на човешкото общество отговорността и мисията ни е да изграждаме и развиваме новото модерно подрастващо поколение като личности с добре развита обща култура, богата реч, адекватно поведение и разгръщане на собствения потенциал и възможности. Но именно в днешни дни сме свидетели на високо присъствие на отрицателните емоции - гняв, страх, вина, омраза, ужас, ревност, т.е. доминира негативния вот на личността, а именно агресията. Събуждаме се с новини за грубо насилие, престъпления и убийства, а през деня изпитваме на гърба си агресията на работното място , по пътищата, у дома. Свидетели сме на масова агресивност сред децата и младежите , на безмилостни побоища и брутално насилие. Агресията се поражда още в люлката, развива се в семейството, усъвършенства се в училището и на улицата и става неизменен спътник за цял живот. Но не е възможно да се вникне в нейната същност, без да се разберат мотивите, които я предизвикват и факторите, които могат да я провокират. Агресията винаги е отговор на специфични обстоятелства. Почти всяка проява на агресия е свързана с фрустрацията и обратно, възникването на фрустрацията е логична предпоставка, за да се прояви някаква форма на агресия. Колкото по социализиран е един индивид чрез обвързване с традиции, етнос, семейство, професия, религия, толкова повече е предразположен към агресивни прояви. Социализацията е свързана с активно общуване , което води до възприемане на общи принципи на поведение. Те могат да бъдат с различен знак- от творческо свободомислие, през дълбока религиозност до изявена простащина, завист или отмъстителност. Агресията намира добра среда за широко разпространение в общества с политическа и икономическа нестабилност, несъвършенно законодателство в условията на корупция, закононарушения, нестройно държавно управление, изявено социално неравенство и нездрав обществен ред. По своята същност агресията е сложен психоемоционален процес с многостранни изяви и изразява стремеж към настъпателни или насилствени действия, насочени към нанасянето на вреда на другите или на самия себе си. Всеки човек с лекота открива чуждата агресия и се възприема като жертва, но много трудно осъзнава и още по - трудно признава собствените си агресивни прояви. Средата, в която се отглежда едно дете, играе решаваща роля за предотвратяване на агресивното поведение и насилническите прояви. В детската градина и училището трябва да се осигури неагресивна сре-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 да, децата да се обучават да преодоляват фрустрацията и да могат да общуват без насилие. Културата на общуването има решаваща роля за ограничаване на агресията и насилието в междуличностните отношения. Речевата агресивност представлява използуване на обидни, разрушителни думи, отправени към събеседника в общуването с цел нанасяне на вреда върху него, което понякога оставя болезнен отпечатък в съзнанието. За съжаление, в последно време речевата агресивност е предпочитано средство за разправа или нападение върху околните с цел разрешаване на междуличностни конфликти. Тъжен е фактът, че тя присъства и в речта на децата. Значително и решаващо влияние върху детската речева агресия оказват семейната среда, родителския модел на поведение, обществото на приятелите, връстниците и възрастните и не на последно място медиите и новите информационни технологии. Това изисква повишено внимание от страна на родители и педагози, върху които пада отговорността да предотвратят агресивните форми на поведение и да работят върху формирането на умение за използуване на по - конструктивни поведенчески начини за постигане на желаните цели от децата. Овладяването на култура на поведение, предполага развитието на езиковата култура, като на преден план изпъква глобалният въпрос за взаимоотношението дете – култура. Детството е период на търсене на информация, обхващаща познанието, изкуството, морала, обичаите и всичко друго, свързано с положението на човека като член на обществото. Детето се научава, какво да очаква от света и какво светът очаква от него. Израждането на култура и в частност на култура на речево поведение у децата, предполага не само преодоляването на детската речева агресивност, но и в глобален план преодоляване на детската агресия. Целта на настоящата статия е да се изясни има ли агресивно поведение при четири-петгодишните деца и как то да бъде преодоляно. Задачи : 1. Да се установят проявите на агресивно поведение у четири-петгодишните деца. 2. Да се анализират получените резултати. 3. Да се посочат начини за преодоляване на детската речева агресия и изграждане култура на речево поведение. За установяване проявите на агресивно поведение у четири-петгодишните деца са използувани 3 теста : 1. „Рисуване с пръсти” 2. Модифициран вариант на методиката на Рене Жил 3. Проективен словесен тест „Биещи се деца”

Детска градина 1. Тест „Рисуване с пръсти” Целта е да се установи има ли агресивни нагласи при четири-петгодишните деца. Материали: голям лист хартия формат А4, темперни бои 4 цвята ( жълт, червен, син и зелен) и вода. Инструкции: Казва се на децата , че имат 4 цвята и трябва да нарисуват с тях нещо без помоща на четка ( с пръсти ). След това се навлажнява хартията и се дават боичките на децата. Когато рисуването приключи питаме всяко дете как ще се нарича рисунката му и ако може да разкаже някаква история за нея. Тук може да наблюдаваме две противоположни тенденции в поведението на детето- дистанцирано и привлечено от самата дейност поведение. Дистанцираното се проявява във внимателно боравене с боичките. Детето се старае да се държи по- далече от тях или да държи едната си ръка зад гърба или да си топва само един пръст. То задава много въпроси, опитва се да изкопчи някаква информация, инструкции или указания, извършва неловки движения и рисува преимуществено геометрични фигури или нещо стереотипно. В тази ситуация видимо се проявява инфантилност, негативизъм, враждебност или неудовлетвореност. В ситуацията „ привлечено” към картината, детето може да задейства в процеса на рисуването не само пръстите си и цялата длан, но и движение на цялото тяло. На лицето ясно са изразени бързо сменящи се емоции и движения. Детето може и видимо иска да се изцапа, колкото се може повече. Това поведение показва, че то получава удоволствие от контакта с боите, но може да изрази агресия и враждебност. Ако детето заема цялото свободно пространство на листа и дори излиза от него, това говори за невъздържаност, слаб емоционален контрол и свръхагресивност. Такива деца не признават авторитети и изпитват наслада от импулсивните, често деструктивни действия. В друг случай, когато детето заема твърде малка част от листа се интерпретира както в другите рисувателни тестове : сдържаност, затвореност, тревожност, самота. Резултатите се обобщават в 3 критерия : 1. Силни агресивни нагласи 2. Слаби агресивни нагласи 3. Няма агресивни нагласи 2. Тест: Модифициран вариант на методиката на Рене Жил Целта на този тест е да се регистрира наличието, респективно отсъствието на агресивни тенденции в детското речево поведение, както и отношението на децата към конфликтни ситуации.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 Материали: лист хартия и химикал. Инструкция: „Ще ти разкажа една случка. След това ще ти задам въпрос и четири отговора към него. Ти можеш да избереш онзи отговор, който според теб е най - правилен.” Във всяка от предложените ситуации е заложен явен провокатор за агресивност у детето. На всяко дете се прочита и ако е необходимо се разяснява всеки въпрос. Уточнява се, че трябва да си избере само един отговор. Възможните алтернативни отговори са подредени по степен на сложност и натовареност с агресивни вербални и физически реакции. Един от отговорите задължително включва реакция, натоварена с голяма доза физическа агресия. Има вариант, при който детето може да разреши конфликта с помощта на учителя. Има и отговор, при който детето реагира преднамерено неагресивно на предложената конфликтна ситуация. Класифицират се условно 3 типа поведение : 1. Силно агресивно 2. Слабо агресивно 3. Неагресивно поведение 3. Тест: Проективен словесен тест „Биещи се деца” Цел: Да се установи присъствието или отсъствието на нагласи за речева агресивност в конфликтни ситуации и установяване наличието на думи от детския жаргон. Материали: Лист с изобразени две фигури на момчета, които се бият. Инструкция: „Разгледайте внимателно момчетата, които са нарисувани на листа. Какво правят те ? ( Бият се) Как мислиш, дали си говорят нещо, какво? Как според теб ще продължи боят – ще се ожесточи или момчетата ще се помирят? Разкажи!” При започване на теста се показва първо, предварително подготвения лист с фигурите на биещите се деца и се проверява дали детето разбира нарисуваната ситуация чрез задаване на въпрос: „ Какво правят те?”. След това се задават и следващите въпроси, като всеки един се казва веднъж и след това се записва детския отговор. В зависимост от реакцията на детето, от предложените думи за комуникация и действия за разрешаване на конфликта се преценява кои нагласи преобладават у детето, което отговаря. Класифицират се 3 вида агресивни нагласи: Силно изразени агресивни нагласи Слабо изразени агресивни нагласи Няма агресивни нагласи Проведен бе педагогически експеримент. На констатиращия етап на експеримента получените резултати бяха стряскащи, но при контрол-

Детска градина ния етап се установиха по-добри резултати. При констатиращия етап и в трите теста се наблюдаваше високо ниво на речева агресивност, което за съжаление показва, че агресивността в речта на четири-петгодишните деца е предпочитано средство за разправа или нападение върху околните при разрешаване на междуличностни конфликти. Периодът на тази възраст е сензитивен за формиране на самосъзнанието, а това изисква повишено внимание. Работата беше насочена към формиране на умения за конструктивни решения и речево- поведенчески начини за постигане на желаните цели от децата. Трябваше да се осигури и гарантира добър микроклимат в детския колектив и да се използува енергията на децата по посока на творчеството към по- продуктивни и стойностни занимания. Имайки предвид причините , пораждащи агресивно поведение обособих няколко правила за работа с деца: Създаване емоционален комфорт на децата в групата. Спазване на правилата от всички деца в групата. Възлагане на изпълними задачи. Поощряване на всяко усилие и дозиране на забраните и ограниченията. Справедливи наказания, според конкрентата проява или постъпка. Недопускане на унижение и етикиране. Изразяване на любов и уважение към личноста на всяко дете. Възможност за алтернативни решения, а не налагане на универсален модел. Стимулиране на децата да подражават на любими положителни герои от приказките, анимационни герои и герои от телевизионния екран. Мотивиране на децата да се занимават със спорт и изкуство. Спазвайки тези правила в обучаващия етап на експеримента приложих педагогическа технология за преодоляване на детската агресия чрез художествена литература, музика и компютърни анимации. На контролния етап, резултатите бяха твърде различни. Силните прояви на речева агресия в началото бяха значително намалени, слабите прояви на речева агресия също. Беше увеличен броя на децата, непроявяващи речева агресия и нямащи агресивни нагласи. Тези резултати дойдоха като отговор на необходимостта от намаляване на стреса и агресивното поведение у четири-петгодишните деца. С приложената педагогическа технология се създадоха благоприятни условия за възприемане на специално подбрани художествени и музикални произведения. Обогатена и разширена бе езиковата култура на децата. Компютърните анимации също бяха твърде важен фактор за преодоляване на агресивните нагласи и изграждане на речево поведение у децата.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 Редуцирането на детската речева агресия и развитие на култура на речево поведение изискват особено внимание, както от страна на педагозите, така и от страна на родителите, и на цялото общество. Отговорността пада върху всички ни, така че трябва да работим и общуваме заедно с децата като партньори и приятели, за да формираме културата, речта и поведението на съвременното, подрастващо дете. литература: 1. Д. Чавдаров., Агресията- от двигател на прогреса до бруталното насилие. Академично издателство” Проф. Марин Дринов” –София 2008 г. 2. М. Дилова, Г. Никова, Б. Ценова., Речник по психология. Издателство „Наука и изкуство” – София 1989 г. 3. М. Виденов., Езиковата култура на българина. Издателство” Анубис” – София 1995 г. 4. К. Чичикова. Т. Делчева., Тестове и тестови задачи за диагностика на детската реч. Издателство” Сема-2001” Пловдив 2003 г. 5. К. Тейлър., Психологически тестове и упражнения за деца. Издателство „Ексмо”- Москва 2002 г. 6. Списание ”Дом, дете, детска градина”- бр. 3/2007 г. Съвременното дете и „ новата” деска градина. Р. Петрова - Василева 7. Списание ”Предучилищно възпитание” – бр.3/ 2007г. Аспекти на художествената и масова комуникация в предучилищна възраст. Л. Ангелова 8. Е. Тополска, К. Гетова., Лекционни курсове. 2009/2010 г. 9. http://univan.blog.bg 10. http://vbox7.com/play

Лиляна Симеонова Николова ОДЗ № 11 „Знаме на мира” гр. Перник

Детска градина

Педагогическа технология за двигателно развитие (върху примера на фината двигателна дейност) 1. Психолого – педагогически аспекти на проблема България като член на Европейския съюз се стреми да заеме своето място в Европейската общност със своите национални и духовни ценности. Възпитанието и обучението в детската градина е нужно да намерят своето място при изграждане на утрешния гражданин на България и Европа с неговия модел на поведение, отношение и култура. В детската градина е необходимо да се използват подходящи средства на Физическата култура, провокиращи развиването на психомоториката, на фината двигателна дейност, спомагащи овладяването на техническия и графичния компонент на писането. Бързината, с която протичат социалните и политически промени, промените в околната среда, в науката и технологиите, налагат необходимостта да се създаде и поддържа у децата желанието за непрекъснато учене през целия им живот. Усъвършенстването на двигателните умения и навици на детето е по посока на развитие на моториката: от една страна свързана с движения с по - голяма амплитуда и изискващи участието на цялото тяло; от друга страна се развива фината моторика на ръката и пръстите, подпомагаща точните движения с по - малка амплитуда. Въпросът, който ме интересува, а именно двигателното развитие на детето, ме подтикна да потърся научна литература, за да установя и анализирам различни виждания по проблема в науките - педагогическа психология, педагогика, теория и методика на физическата култура. Множество са научните изследвания и публикации по проблемите на двигателното развитие на децата през последното десетилетие. Сред многообразието от методи и подходи може да бъдат откроени наши и чужди концепции за двигателно развитие. Всички тези концепции почиват на схващането, че двигателната дейност при децата от предучилищна възраст е сложна форма на поведение, зависи от многообразните фактори на външната среда и отразява възрастовите особености на детския организъм. Мнението на специалистите сочи, че основните форми и средства по Физическа култура въздействат трайно върху функционалното усъвършенстване на организма и физическите качества, допринасят за подобряването на физическото развитие и съдействат за развитие на фината двигателна дейност на децата. Както се посочва в специализираната литература със средствата на Физическата култура в условията на детската градина се постига целенасочено влияние върху морфологичното, функционалното и психическото развитие на детето. Тези изменения са във връзка и зависимост с

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 развитието на познавателната, емоционално - волева, социално - нравствена и мотивационна сфери. Разнообразието от двигателни задачи, възрастово ориентирани предизвиква физическа, вербална и умствена активност, необходима за постигане на осъзнат резултат. Според Р. Алексиев „Важно е да се разкрият всички възможности на двигателната дейност, като намерят условия и пътища за реализацията им в социалния живот на детето. Това може да се постигне чрез максимално полезен ефект от всички форми на организация и оптимизация на двигателната дейност.” /Р. Алексиев, Шумен, 2006/ Михайлова, Попов смятат, че “Овладяването на движенията е сложен, многостранен процес, създаден и свързан с обществено – икономическото развитие на човека. Още от най – ранна възраст трябва да се създаде обстановка и условие за изследване развитието на моториката на децата. Тя е в непрекъснато развитие и е свързана с психиката.” / Попов, Михайлова, Глушкова, Пловдив, 1990, с.20/ Фината двигателна дейност - в същността си това са движенията в които участват малките мускули. Тъй като тези движения не са безусловни, те изискват специално развитие. /Чичикова, С., 2004, с. 134/ . Редица руски психолози като Кольцова, физиолози и специалисти като Аркин, Чулицка и др. разглеждат моториката като способността на индивида да премества тялото си или части от него в пространството. Тя позволява срещата с външния свят и адаптацията към него. 2. Методически аспекти на проблема В Програмата за Подготвителна група на МОН от 2003г за направление “Физическа култура” освен в основния си вид двигателните действия са представени и в разновидности, в комбинация със сродни и разнородни двигателни действия и това е възможност за повишаване на приложния им характер. Съдържанието на Програмната система “Ръка за ръка“, Програмна система „Анубис”, Програма “Стъпка по стъпка”, Програмна система “Моливко“ и др. по Образователно направление “Физическа култура” предвижда познавателни задачи за развиване на фината моторика чрез хвърляне, търкаляне на топка и други упражнения с цел подготовка на ръката за извършване на координирани действия, свързани с писането. Подготовката на фините движения на ръката, осигуряващи двигателния акт на писането е свързана с формиране на психомоторна готовност за писане. Това понятие е въведено от Д. Батоева, която обяснява същността му с понятията ”моторика”, „сензорика” и „готовност”. Тя изследва връзката между показателите: графични умения, координация на движенията, учебни умения, зрително узнаване, слухово узнаване, моторна памет, устойчивост на вниманието и обобщеност като способност на мисленето, за да изясни структурно – функционалния модел на

Детска градина понятието. Въз основа на експериментални проучвания установява, че координацията на движенията и сензорните процеси са основни показатели в психомоторната готовност. /Д. Батоева, Колева. И., С., 1997, с.29/ Според Иванова „Готовността за училище отразява достигнатото ниво в общото развитие на детето и обезпечава по - безболезнен преход от една водеща дейност към друга при заемане на нова социална позиция. В структурата на готовността за училище могат да се разгледат различни компоненти, които са взаимосвързани помежду си и се съчетават в разнообразни отношения. В нея са включени – интелектуалната, мотивационната, емоционално - волевата, степен на готовност, степен на развитие на тези процеси, учебни умения, графични умения и самостоятелност.” /Иванова, Пловдив, 1994, с. 104/ Както се посочва в специализираната литература много от извършваните действия се контролират от съзнанието при което детето ги подбира, организира, регулирайки тяхната сила, контролира и съгласува. Според Никитин, М. Монтесори: “Развитието на фините координации на ръцете и тяхната сръчност предполага известна степен на зрелост на структурите на главния мозък, от които зависи управленията на движенията на ръцете”. 2.1. Пръстовата гимнастика като средство на Физическата култура, оказващо влияние върху развиването на фините двигателни действия Психолозите Пирьов, Манева – Томова сочат, че „Игрите с пръсти спомагат за постигане на елективна ирадиация в кората на полукълбата и за активизиране речедвигателните центрове в кората на мозъка. Те имат значителна физиологическа и психологическа основа, затова при упражняване на пръстите се ускорява процесът на съзряване и развитие на речевите области в мозъка, като импулсите от пръстите на ръката оказват голямо влияние върху тях.”/Пирьов, Г. , С., 2000/ Е. Тополска смята, че „фината моторика се развива чрез упражнения включващи: единична поза на ръката: повторение на единична поза на ръката; жест и повтарящи се движения: на едната ръка; на двете ръце. За развитие на фината моторика е целесъобразно използване на пръстова гимнастика. Упражненията са особено полезни с това, че освобождават от напрежение мускулатурата на пръстите на китката.” /Тополска, С., 2008, с. 14, 15/ Според В. Паунов „Игрите с пръсти и ръце обогатяват живота на детето с положителни емоции, развиват моториката и спомагат за речевото развитие на децата. Усъвършенстват се движенията и правилната артикулация.” /В. Паунов, С., 1998/

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 2.2. Музикално - ритмични упражнения и игри като средство на Физическата култура, оказващо влияние върху развиването на фините двигателни действия Според специалисти като Алипиева и Николова при обучението по физическа култура се провеждат подготвителни упражнения за сръчностите на ръката, която е необходима за писането. Използването на музикално - ритмични упражнения и игри в ситуациите по Физическа култура спомагат за развиване движенията на ръцете, упражняват китката на ръката и съдействат за развиване мускулите на пръстите, а от там се спомага активизирането на речедвигателните центрове в кората на мозъка. Според руската педагожка Ветлугина между музика и движение при тяхното едновременно изпълнение се установява тясна взаимна връзка. Движението помага по - пълно да се възприеме музикалното произведение, което от своя страна предава на движението особена изразителност. 2.3. Туристическите сръчности като средство на Физическата култура, оказващо влияние върху развиването на фините двигателни действия Според Денчева, Кожухаров туристическият излет е източник на много познания, а подготовката за него е предпоставка за развитие на сръчности. Според руски специалисти като Метлов, Михайлова и др. децата с желание преодоляват трудностите и различните препятствия по време на излет и се съдейства за развиване на фините двигателни умения в естествена среда.Туристическите сръчности като: усвоените навици за приготвяне на закуска, раница; обличане за излет; връзване, отвързване на възли; почистване на площадка; направа на снежни топки и други допринасят за непосредствено развиване на фината двигателна дейност. Според немските специалисти Г. Ленерт и И. Лахман туристическите сръчности като упражненията сред природата с хвърляне и ловене на балон, ринг и др., хвърляне на шишарки над клони, намиращи се на височината на хвата, хвърляне в цел към стъблата на дървета, скачането нависоко към клони и листа, за да се достигнат с ръка развиват фината моторика на децата и трябва да им отделим особено внимание. 2.4. Манипулацията с клечки, природни материали и предмети като средство за развиване на фината двигателна дейност на децата Според Десев развиването на фините двигателни действия включва различни видове задачи за манипулации с предмети и др. За разви-

Детска градина ването на фината двигателна дейност са важни упражнения включващи единични повтарящи се движения: движения с едната или с двете ръце, манипулации с предмети, манипулации с реални предмети, пантомимично използване на обектите, показване чрез пантомима използването на предмет, който му се показва. Според Е. Тополска „фината моторика се развива чрез упражнения, включващи манипулативни движения: - манипулация с реални предмети / кубчета, мозайки, конструиране/; - манипулация без предмети ” / Тополска, С., 2008 , с. 14, 15/ Леонтиев счита, че подготвителните упражнения за сръчностите на ръката – докосването и опипването на различни уреди и предмети, манипулирането с тях, насърчават развитието на подвижността на ръцете и изграждат образци на движение в мозъка. 2.5. Сензомоторни упражнения като средство на Физическата култура за развиване на фината двигателна дейност на децата Според Гълъбова и психолози като Пирьов при провеждането на сензомоторни игри се цели да се дадат на детето нови чувствени усещания: зрителни; слухови; тактилни (това, което се усеща посредством допир); двигателни (усещания от движението на телата в пространството и ритъма на движение); обонятелни; вкусови. Сензомоторните игри са възможност за установяване на контакти, тъй като светът на предметите и техните свойства са значими за детето. В моменти на получаване на сензорни усещания то изпитва удоволствие, което се проявява в целия му облик, а така също в степента на целеустременост. Според А. Валон двигателната активност на детето е център на ранното му развитие. Той изследва връзката на двигателна функция - емоция - социална интеграция в ранното детство. 2.6. Движения, разработени в Програмата, като средство на Физическата култура за развиване на фината двигателна дейност на децата Според Христов, Баева, Тимчев и др. двигателната дейност осигурява подобряване на моториката в резултат от развитието на моторната сфера, съдейства за повишаване на физическата дееспособност, спомага за развитие на емоционално – волевата сфера при спазването на конкретни условия, правила и преодоляване на трудности. Според Николова, Алипиева и др. за развиване на фината двигателна дейност се използват разработените в програмата движения: - Водене, подаване и ловене на хандбална, волейболна, баскетболна топки, топче за тенис на маса, перце за бадмингтон; - Подаване на партньор и ловене на баскетболна топка с две ръце;от гърди срещу стена; с бавно ходене напред по двойки;

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 - Удряне на топка в земята с една ръка и ловене с двете ръце; -Търкаляне на различни видове топки, обръч в права посока, между препятствия, по пейка; носене на плътна топка 1кг. по пейка; - Хвърляне на различни топки в далечина; хвърляне в хоризонтална и вертикална цел. Заключение От теоретичното проучване на проблема за развиване на фината двигателна дейност става ясно, че: 1. Необходимостта от оптимизиране на двигателната активност и развиване на двигателните умения на децата в предучилищна възраст налага съвместна работа на педагози, психолози, методисти и специалисти по физическа култура. 2. Умелото подбиране на нови съчетания от методи, средства и похвати, създава благоприятни предпоставки за оптимално развиване на фината моторика на децата и води до внедряване на иновационни програми и педагогически модели от страна на учители и в тази насока. Разработването на адаптирана система от средства на физическата култура като: пръстова гимнастика, туристически сръчности, музикално – ритмични игри и упражнения, сензомоторни, манипулативни игри и движения, включени в Програмата за подготвителна група ще съдейства за естественото развиване на фината двигателна дейност на децата. 3. Проучването на различни научно-теоретични схващания по изследователския проблем, съчетано с прилагането на съвременни подходи и технологии при възпитателната дейност от учителя, създава нови възможности за творческо прогнозиране и проектиране на развитието на фината моторика. ЛИТЕРАТУРА: 1. Банова, В., Психомоторно развитие и психомоторни практики, „Словото” С., 2003 2. Книга за учителя на ПГ в ДГ и в училище.Поредица “Моливко”.В.Т.,Слово,2003 3. Ленерт, Г, Ингрид Л., Спорт и игри за най-малките, С., 1989г. 4. Тополска, Е., Превенция на трудностите в ограмотяването,С., „Амадеус` с. Къмпани“ ООД, 2008 5. Тимчев, М., Двигателната активност на детето.ПУВ, 2000, №5 - 6 6. Чичикова, К., Развитие на фината моторика у децата в ПГ сп. „ПУВ” , С. ,2004, 3бр.

Анка Николова Йовчева главен учител в ЦДГ „Здравец” с. Първомайци, област Велико Търново

Прочетохме за вас

$4 млрд. изсипа Клубът на богатите в US образованието... И?

Ситуацията в американското образование е направо позорна, заяви преди 6 години Бил Гейтс, който дари $2 млрд. собствени средства за подобряването му... Най-богатият американец стъпи на подиума и обяви война на националните образователни системи. Според него гимназиите са се превърнали в отживелица и “ограничават” и дори “съсипват” животите на милиони американци всяка година. Ситуацията е направо “позорна”. С тези думи Бил Гейтс, който дори не е завършил колеж, се изправи пред Националната асоциация на щатските губернатори, за да търси реализация на своя план, който при това е подкрепен със солидните 2 милиарда долара от собствените му средства.

Образованието няма да се подобри само с пари Речта на Гейтс от февруари 2005 e ключов момент от инициатива, която по-късно прераства в дългосрочна кампания за подобряване на качеството на образованието, стартирана от богаташи без значим опит в образователните политики. Факт, който кара много критици да ги определят като “клуба на милионерчетата”. Техният принос към градските училища е толкова голям, колкото и егото им - и банковите им сметки. Председателят на борда на Microsoft

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 - Гейтс, компютърният магнат Майкъл Дел, инвеститорът Илай Броуд и семейство Уолтън - собственици на веригата Walmart, съвместно са вложили около 4.4 милиарда долара в образователната реформа чрез частните си благотворителни фондове. Въпросът е дали тази огромна сума е постигнала целта, на която те, наравно с учителите, администраторите и учениците са се надявали? В първия по рода си анализ на усилията на тези милиардери, Центърът за обществен интегритет разкрива процента на завършилите ученици и изпитните резултати в 10 от най-населените градски райони на САЩ, активно подпомагани от четиримата богати филантропи. Резултатите, макар и смесени, представляват обезкуражаващо доказателство, че сами по себе си парите не могат да подобрят отчаяното състояние на градското образование. След всички милиони, похарчени за реформи, се оказва, че 9 от 10-те разгледани училищни района не съответстват на най-доброто ниво, а процентът на завършилите ученици е с 10 пункта по нисък от средния за съответния щат. Което не означава, че градските райони не са реализирали никакви съществени ползи благодарение на дарените им средства.

Реална полза от повече пари има - но не в очакваната насока Добрите новини са, че много училища действително са подобрили състоянието си, и то с по-бързи темпове от останалите, които не са получили помощ. Това само по себе си е доказателство, че милиардерите са вложили парите основателно. Но тези постижения не са достатъчни, за да запълнят празнината между бедните училища в централните градски райони на САЩ, в които се е изсипала по-голямата част от парите, и тези в селата и предградията. “Много неща, които правим, не се получават”, признава Броуд, завършил държавно училище в Детройт и държавния университет на Мичиган. Той е забогатял от изграждане на домове и финансови услуги, но признава, че не могат да се справят с критиките, отправени към тях. Въпреки парите, процентът на завършили ученици в повечето американски градове бележи спад - в Оуклънд той е паднал с шест единици, в Хюстън се наблюдават същите равнища на спад, макар че като цяло за Тексас завършилите ученици са намалели само с 2%. Нивото на оценките във Вашингтон също е ниско, въпреки че се наблюдава общо подобрение в езиковите и математическите познания на учениците. Лос Анджелис, който години наред е надвишавал средната за САЩ успеваемост, сега стои стабилно на едно и също ниво, без никакви знаци за прогрес.

Прочетохме за вас

Милиардерите вече не са толкова уверени, че такива програми работят Увереността, с която е била подплатена гореспоменатата реч на Бил Гейтс през 2005-а, започва лека-полека да се изпарява. Но милиардерите не се оттеглят от сцената - те единствено сменят своите инструменти, след като са усвоили ценния урок за своите ограничения. “Много е трудно да разпространиш добрите образователни практики. Когато започвахме да финансираме училищата, се надявахме на побърз ефект”, споделя Вики Филипс, директор на отдела за образование във фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. “Това, което научихме обаче, е, че единственото нещо, което се разпространява бързо в училищата, са вирусите сред децата.” Гейтс вече се е отказал от двумилиардната си кампания за гимназиите и се е съсредоточил предимно върху намаляването на размерите и числеността на училищата за сметка на по-ефективното образование. Броуд пък е натиснал бутона “пауза” на програмата си за обучение на училищни директори и се е преориентирал към началните училища, обучението на администратори и подобряването на изпълнението на преподавателите. На свой ред, в избраните от милиардерите райони за подпомагане

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 ентусиазмът за получаване на финансова помощ се замества постепенно от намаляващи очаквания. “Фондациите очакват рязко развитие, но това просто не е реалистично” твърди Хей-Син Томъс, бивш директор, взел участие в разпределянето на предоставените от Гейтс средства за щата Оуклънд, преди магнатът да се откаже от кампанията.

Дори и с наличие на пари, спънките изникват от неочаквани места От друга страна, бизнес-титаните, навлезли в сферата на образованието, са успели да убедят американските училища по някакъв начин, че ще имат огромна полза от направените дарения. Целта на милиардерите е била да се създаде инициатива за подобряване на състоянието на училищната среда чрез навлизането на иновации. На някои места идеите им са проработили, но заедно с тях са се появили и непредвидени усложнения.

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ По-добро образование, повече пари Монитор/30.05.2011

Едва ли има нещо по-логично от това за доброто обучение в едно висше училище държавата да дава повече пари. Логиката освен че е пазарна, определено е стимул за преподавателите във вузовете. До дни просветното министерство ще определи 10 критерия, с които ще се откроят по-добрите висши учебни заведения. Но освен че ще получават повече държавни средства, тези университети ще станат и притегателен център за чуждестранни студенти. А както знаем, с тях идват и повече субсидии, и то – което съвсем не е маловажно – не от държавната хазна. Освен това критериите за качество в образованието ще бъдат по-обективни от сегашната рейтингова система. Сред най-важните показатели ще бъдат изискванията за вход, резултатите на студентите и тяхната реализация на пазара на труда. Тя ще може да се провери според регистрите на Националния осигурителен институт за доходите на току-що дипломираните висшисти. А това съвсем не е маловажно, нали.

Изкуството в училище, бащата - приятел Труд/28.05.2011

Неотдавна бях с 8-годишната си дъщеря на кукленото представление „Писмото“ по пиесата „Меко казано“ на Валери Петров. Ането седеше на скута ми, за да следи по-добре перипетиите на въпросното писмо, в което Светлето лъже, че не е получила едно друго писмо. Изведнъж усетих как раменцата на детето ми потреперват, да, уверих я, че всичко ще бъде наред и тя поклати утвърдително брадичка. Не след дълго Ането обаче се разтърси в плач: ‚‘Аз те излъгах, тате. Казахти, че нямаме никакви домашни упражнения през

ваканцията, но имаме да допишем това и това за утре...“ Когато на връщане от Театър 199 я попитах какво я е подтикнало към това много мило, малко смешно за мен признание, Анна заяви: „Ами представлението беше толкова красиво, че ме накара да кажа истината.“ И тук вече се стреснах. Защото дъщеря ми далеч попроницателно от мен самия обясни какво действително значи Аристотелевото понятие за катарзис - нещо, което ми е било трудно да направя пред студентите си: да опиша онова пречистване чрез съпреживяване и страх, пречистване тъкмо чрез изкуство. И ако Ането не се срамува да признае за своя катарзис, то моите студенти се срамуват и страхуват от него, правят всички необходими ходове да го избегнат. Тази случка ме накара да се замисля кога дъщеря ми ще се промени и ще премине в „противниковия лагер“. Всяка година на два пъти проверявам кандидатстудентски работи по журналистика. Влизам в аудитория със 100 кандидати, за да обявя темата, и виждам 100 различни лица от различни места, от различни училища, с различни финансови възможности... После обаче чета, кажи-речи, един и същи скучен текст, лишен от всякакво любопитство текст; текст, който единствено иска да ми се хареса. Когато провалените кандидати идват да научат мотивите за своята оценка, те, разбира се, чуват, че работите им не притежават оригинална теза и последователна аргументация. Тези момчета и момичета са ужасени: ,Ама това е моето собствено мнение...“ И въобще не подозират, че са възпроизвели несъзнателно и послушно всички онези прикриващи истината медийни стереотипи, в чиято гореща риалити супа плуваме. Възпроизвели са не семейните разговори, а тъкмо телевизиите. По-късно, в часовете по художествена критика, примерно, моите умни и объркани момчета и момичета смаяно откриват, че действителността не приключва с каноничния списък от

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 творци, населяващи техните учебници по литература, музика, изобразително изкуство, че и отвъд него може да има смислени послания, които не се самообявяват шумно за смислени. Затова няма да забравя как един третокурсник прочете за пръв път цяла сти хосбирка, при това от може би един от големите живи днес световни поети: полската нобелистка Вислава Шимборска, за да напише по-късно в час опит за нейната вестникарска рецензия. Хикси, такъв е прякорът на това момче, обича да издевателства върху консерватизма на своите преподаватели - класическа илюстрация на тезите на Доналд Уиникът за антисоциалната тенденция, при която правиш всевъзможни безобразия, за да може овластеният човек най-после да ти обърне внимание, да се опита да те предпази от самия теб, да те научи да учиш. И ето го Хикси, който чете на третия чин книжката на Шимборска, изведнъж открива, че тази умна, хаплива и заядлива писателка, наша съвременничка, му помага, представете си, той самият да постигне по-плътно съгласие със самия себе си, да се почувства по-добре в самия себе си, да се заобича. Нещо, за което, сигурен съм, не са му помогнали нашите певци на селската мъка и неволя, които са напъхани в учебниците му. Не му е помогнал и Христо Ботев, който му е представен достатъчно обеззаразен като улично куче, напъхано в приют за бездомни животни от моите колеги литератори. Открива, че светът няма за полюси Ивана, от една страна, а Недялко Йорданов, от другата. Тук по дефиниция вече съм обвинил училищното образование, което отказва да се скачи със съвременността. Иде ми да обвиня и родителите на Хикси, но знам, че когато той се е раждал в зората на българския преход, майка му и баща му са били стъписани от изненадващата промяна, мъчили са се да свържат двата края на своя живот и не им е било многомного до изкуство, камо ли до съвременно изкуство. Не, няма да ги обвиня. Но знам, че и Ането, точно толкова, колкото и Хикси се нуждаят не от показалеца ми, не от юмрука ми, а отворената длан на моята практическа мъдрост, която с търсена сантименталност ще нарека „изповед“. Забелязвам през студентите си, че

българското училище „скачва“ своите ученици преди всичко с помпозните и компенсаторни официоз! ни версии на историческото ни минало. Ако въобще го прави, разбира се. Литературата, музиката, изобразителното изкуство са пренаселени от патриотични внушения, които обезценяват реалността, в която съществуват нашите деца. Това се случва било по популистки политически причини, било от обикновено невежество. Училището отказва да обсъжда честно съвременността, в която са потопени нашите ученичета, тъкмо с тях самите и предотвратява осмислянето отвъд медийните стереотипи. Още помалко е склонно да обсъжда нашето всекидневие през призмата на неясното, противоречиво и тревожно съвременно изкуство. Защото за повечето наши деца изкуството свършва до последния матуритетен писател или до края на митологизираното национално Възраждане. Нататък е дупка, пълна със страх, недоверие и търсена тъпота. Мисия на семейството, струва ми се, е да компенсира този образователен недостиг и да свърже нашите момчета и момичета със съвременността, решавана като уравнение в изкуството, за да не изпитват те страх от нея, за да усетят богатствата от изразност, която може да им помогне да се разберат и да бъдат по-разбрани. Съвременното изкуство може да бъде пълноценен посредник за едно ново приятелство между нас и децата ни и чрез него да сподел име тях безпокойствата си, недоуменията си и надеждите си. В крайна сметка да им разкажем себе си. Предпочитаните от мен Арво Пярт или Франсис Бейкън ще заявят повече на моето дете за мен от мен самия, ще ме изправят пред нуждата да направя тяхната сложност внятна, да му обясня защо те са важни за мен сега... И на мен ми се е налагало в Брюксел да обясня на Ането защо така смазан стоя пред прочутия портрет на Франсис Бейкън, на който папата нямо крещи, окован в невидима клетка. И тогава детето ми е виждало, че собственият му баща, собственият му крал е гол, гол в пресекулките на собствената си вяра. Но го обича. Под съвременно изкуство имам предвид всяка художествена творба, която ни прави по-живи и пообщителни с другите около нас тъкмо

От брой в брой чрез тревожните загадки, които тя ни предоставя. Затова нека разкажем на децата си кои нови книги обичаме и защо. Кои филми са ни помогнали да изградим себе си и защо. На кои персонажи сме подражавали и защо. Изкуството е мостът, по който можем да минем към брега на децата си. То е бинтът, с който да превържем собствените си рани от миналото, за да не ги боли тях самите днес. То е маската, която да си сложим, за да се разкрием по-добре пред своите деца. Знам, че за един мъж е далеч потрудно да споделя себе си. Но защо да не се пробвам да изтърбуша отвътре социалното си господство на баща. И да споделя своята собствена чувствителност с дъщеря си, използвайки като посредник за трудноизразимото тъкмо изкуството. Мъжът трябва да се обезвласти, за да изпита щастие с децата си, а освобождението винаги започва на терена на творчеството. Това освобождение носи даровете на обратната връзка с децата ни. Бях завел Ането на поредната юбилейна изложба на Светлин Русев. И когато, неразбирайки смисъла на новите му картини, я попитах какви са тези прекатурени върху платната огромни лица, тя веднага ми каза: „Хора, които чакат да умрат.“ Не съм срещал по-завладяващо определение на неговото творчество. И, разбира се, понеконвертируемо на обществената сцена определение. Липсата на размишление какви сме като родители и какво ще ни осмисли чрез щастие действително ни превръща в хора, които чакат да умрат. Затова вярвам, че да общуваме пречистващо с децата си чрез изкуството е един от нашите шансове. Един непознат за мен баща скоро ми каза: „Знаете ли колко повече бащи забелязвам с децата си в Южния парк, повече откогато и да било.“ И аз забелязвам всяка сутрин пред 38-о училище „Васил Априлов“ повече откогато и да било бащи, отговорих му аз. Явно сме част от определена промяна. Може би емифираме в бащинството, уплашени от ставащото около нас, напускайки привичните си социални роли. И може би ще преодолеем страха си от новия свят, напускайки териториите на патриархата, защо не и с паспорта на изкуството,

Децата на прехода Стандарт/27.05.2011

Те са точно децата на царевицата. В дните, когато хората у нас спряха да ходят на нивата,те направиха деца, които никога не отидоха на училище. Това започна преди 15 години. Днес берем плодовете. Абитуриенти, които никога не са ходили на училище. Ако са се мярнали зад чиновете, това е заради статистиката. Абитуриенти, които не просто не мога да пишат, а не могат да говорят. Дотук имаме половин милион бройки. След десет години ще имаме още четвърт милион. И то в страна, в която работят само два милиона и нещо. Как ще ги познаете ? Едва ли по лошите дрехи - у нас повечето хора се обличат зле, за да могат да гледат лошо. Ще ги познаете по това, че не могат да работят нищо. Добрите ви намерения да им дадете работа ще се разбият в стената на неграмотната безработица На друго място човек, ако е безработен, то е защото в момента никой не търси хора с неговата професия. У нас, когато си безработен, то е защото не можеш да правиш нищо. Още как ще ги познаете? По това, че са болни. Пият и пушат от деца. Мозъкът им работи на ниски обороти, с тенденция да загасне. Нямат мечти. Можеше да имат училище, родители и църква, която да им каже какво е мечти. Но ги нямат тези три неща. Трите неща в живота на тези пораснали деца са храната, питието и копулацията. Деца, които се издържат като раждат деца. Това е стара тенденция, необяснима за хората, които живеят отвъд Калотина. Те са деца на празниците. Докато живяхме в прехода, непрекъснато празнувахме нещо - стара победа, бивша гордост, отживяла държавност. Те са деца на хората, които много обичат да почиват, без да са изморени. Същите имат желязна философия - трябва да им се осигури късно ставане, безплатен интернет, четири часа работа на ден (тип далавера) и после - купон. И това е интелигенцията на децата на прехода. Другите спят пияни и чакат да дойде репортер, за да му кажат, че няма работа. А трябва да му кажат: „Нямам образование! Не мога да правя нищо! Помощ!“ Деца на манталитета са тези рожби на прехода. Докато още бяхме извън Евросъюза, те бяха 20% от

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 всички деца (отпадащите от училище). После процентът стана 15. После отново започва да расте. Това е метафора на децата на прехода - всяко едно от тях е правено с добро намерение. Но после нещо се е случило. Или по-точно нищо не се е случило. Те са децата бумеранг. Захвърлени от политиката и обществото после същите се връщат в скъпата къща на политиците и обществото - и открадват часовника. Нещо, което не им трябва. Те са децата безвремие, които не знаят цената на времето, но знаят цената на часовника. Синдикалният лидер Константин Тренчев говори как скоро към тях ще се присъединят също толкова неуки бежанци от най-бедните райони на света. Заради влизането ни в Шенген. Нарича тази бъдеща компания „сган“. И предрича, че след известен брой години по пътя София - Пловдив трябва да се движим бързо и с охрана. Тренчев е добър пророк - той просто иска да ни каже, че след като не ги пратихте на училище, ще се наложи да ги пращате в затвора. Но неговият твърд намек идва в деня, когато статистиката показва, че шестмесечните присъди са най-често ползваните от съда в България. Иначе казано - и така няма да стане. Това е мачът на прехода - с резултат 2:2:2. Два милиона работят, за да платят пенсиите на два милиона болни, бедни и стари. И за да платят съществуването и безсмислието на още два милиона болни, бедни и млади. Остава още едно малко парче от статистиката - неопределен брой хора, които правят политика и трябва да решат какво да се прави. А можеше да е четири на два. Но според много съдии мачът свърша някъде тук.

Образованието определя бъдещето на цялото общество Дневник/26.05.2011

Как оценявате направените досега реформи в образованието? Очевидно за всички образователната система не работи както трябва и има нужда от сериозна реформа. Но досега промените са се извършвали, без да има ясно определени обществени изисквания към системата, а без това всяка реформа е самоцелна. Както се казва в „Алиса в Страната на чудесата“, ако не знаеш къде отиваш, всеки път е добър.

Основната идея на „Диалог за бъдещото“ е да създаде този процес, който за еднадве години да определи обществените изисквания. Те могат да се разглеждат в три области икономическата, където участват бизнесите, които имат различни изисквания за образованието. От друга страна е социалната и третият поглед е културният, който е свързан с нашата идентичност и как разбираме това „да живеем добре“. Визията за образованието е тясно свързана с визията какво общество искаме. Защото обществото ни ще бъде такова, каквото научим децата си сега. Ако ги научим на съревнование, конкуренция и успех за сметка на другите, ако ги научим на ценности, които унищожават околната среда, ако ги научим на фалшива демокрация, но всъщност налагайки дисциплина и учене чрез насилие, обществото ни ще бъде такова в бъдеще. За съжаление по този път сме тръгнали. Но ако научим децата на сътрудничество, да се радват на успехите на другия, на това, че колективната мисъл е по-силна и дълбока, че ресурсите в природата са ограничени, обществото ни ще бъде друго. Освен че липсват изисквания, реформите се правят от всеки. Всяко ново правителство заявява, че ще прави нещо и действително някой и друг министър успява да направи нещо само по-себе си разумно. Но най-важното е, че реформите се правят в обвивката на системата, в нейната административна структура, а не в сърцевината на учебния процес. А тя е отношението между учителя, ученика и колектива, в който те са, както и с родителите. Там нещата са оставени на самотек. Оставени са да се управляват по тоталитарен принцип. Невероятен контрол се упражнява върху учителите - чрез вездесъщите инспекторати и от това, че те трябва като администратори да изписват тонове планове, които трябва да спазват, без значение дали децата са научили нещо. Принципът е: материалът трябва да се усвоява в определено време и да се пишат оценки. Когато се получат слаби оценки, това е двойка за системата - че не е успяла да ги научи. Споменахте, че връзката между общността и училището е прекъснатаи това води до големи проблеми. Как може да бъде възстановена?

От брой в брой - Не е прост отговорът. Да, трябва да има промени отгоре - въпросните инспекторати трябва да бъдат премахнати радикално. Ако се запазят офисните сгради, в които те се помещават в момента, могат да бъдат превърнати в клубове на учителите за професионално развитие. Получават се истински абсурди - ние робуваме на график за овладяване на материала. И благодарение на това материалът всъщност не се овладява. Цялата система е изградена на този принцип. И после се чудим защо децата не били мотивирани да учат. Ние не им даваме възможност за това. Нещата трябва да се случат и от двете страни отгоре чрез промяна в нормативна база и отдолу - чрез активиране на родителите и общностите. Училищата в малките градове и в селата са в много по-добро състояние не като база, а като грижа за децата, като интерес на общността това училище да просъществува. Предложенията за по-голямо участие на училищните настоятелства не са крачка в тази посока? - Да, така е. Реформата обаче не може да се делегира на правителството, достатъчно е доказано вече, че системата за делегиране на отговорност не работи. Този въпрос е прекаленоважен, за да бъде оставен на правителството. Правителствата трябва да се състезават с това дали се справят с изпълнение на изискванията, които обществото им е поставило. Образованието е може би найважният въпрос в обществото ни, защото той определя бъдещето. На практика от образованието зависи дали ще останем страната с най-ниска добавена стойност и с най-нещастните хора. Найважният въпрос е какъв е националният приоритет. България в момента отделя най-малко средства за образование. Ако парите за системата бъдат увеличени, къде би било най-полезно да се вложат? В ремонти, пренаписване на учебниците, нови планове? - Има необходимост и от сгради, защото доста училища, особено в големите градове, работят на две смени. Това е безумие. Първо, така децата не учат достатъчно. Второ, обединението на

множество възрастови групи на едно място - т.нар. СОУ, е поредното безумие на системата. Има си ясно определени възрастови групи, които не е добре да се смесват, защото това има много негативни влияния. В големите училища ученикът е бройка, не е личност. Другият абсурд е, че учителите се числят към държавните чиновници. Те не трябва да са на централизирана издръжка, както са полицаите. Неправилно се възприема, че по-доброто заплащане ще мотивира учителите. На първо място, човек не може да бъде мотивиран от външни фактори, това е вътрешен процес. И със сигурност, ако започнем да плащаме повече на учителите, това няма да доведе до по-добро качество. Парите трябва да са достатъчни, така че да осигурят комфортно съществуване. Учителят не трябва да мисли как да свързва двата края или колко частни урока трябва да проведе, за да може да живее. Това е другата извратеност на системата ние не искаме да плащаме за финансиране на държавната система, но пък ние плащаме два пъти повече за частни уроци и допълнителни занимания. Това струва адски много пари, много повече, отколкото ако системата се финансира, така че да осигури целодневно образование. Така ни е направена системата, че ние не се грижим децата да разбират, а материалът да е минат в определения срок. Защо сте против оценките? - Оценките са механизъм за насилие. Едната страна е негативната, или т.нар. тояга, а другата е уж положителната с т.нар подкупи с отлични оценки и награди. С тях се опитваме да насочим децата в правия път. А така не се получава и това може да се докаже с много изследвания и практически примери. Това е вредно за един добър учебен процес. Има разделение на слаби, средни и деца с високи постижения, което е резултат от педагогическите практики. И ние прилагаме два пъти по-голямо насилие върху „умните“ деца, за да ги накараме да ходят на олимпиади, да се състезават помежду си, което разрушава съобществото. Не трябва ли все пак да има някаква конкуренция между децата? - Аз съм завършил математическа гимназия, като едно време приемът

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 беше много труден и с много голяма конкуренция. Сега вече не е така по демографски причини. От тези подбрани деца, които в сравнение с другата маса са много понапред, изпъкваха единици. В класа имаше дваматрима човека максимум, които бяха водещи. И действително се създаваше съревнование между децата, но това беше за сметка на другите. Масата ми съученици бяха смазани от тази система, защото това са подбрани деца. Истинското учене се получи в извънкласните дейности, където нямаше график, конкуренция и оценки. Там не трябваше да се усвоява материал за определено време. Трябва да се създаде безопасна за детето среда, в която то да може да изяви ентусиазма си за учене. Как ще коментирате резултатите от международното изследване за грамотността на учениците PISA, в което българчетата се представят все по-лошо? - Фокусирането на вниманието върху това на кое място е България в класацията и дали се е преместила малко нагоре или надолу всъщност заобикаля главните въпроси и пречи за смислено обществено обсъждане на истинските проблеми. Гордеем се с успехите на елитните училища по олимпиади, но не знаем колко деца от всички реално въобще не придобиват необходимите способности за реализация и къде се намират те. Изследването на PISA търси причините за успеха или неуспеха на образователните политики. Нещо, за което българските изследвания са слепи. Основният извод, който се налага, е, че елитарният модел на образование (на избрано малцинство от деца, които разполагат с непропорционални ресурси и подкрепа) не води до добри резултати. Най-добре се представят страни, в които фокусът е добро образование за всички деца независимо от техния социалноикономически статус. Това са и страни, които осигуряват на учителите си висок обществен престиж с добро заплащане и възможности за развитие.

Половин милион деца са напуснали училище Дума/26.05.2011

Над половин милион деца са напуснали образователната система от

началото на 1990 г. и са останалисъс средно или само с основно образование. За това алармира вчера председателят на Икономическия и социален съвет проф. Лалко Дулевски. Само за 10 години до 2009 г. бройката на отпадналите от училище е над 240 000. Децата зарязали училищните скамейки заради нежелание да посещават часовете или поради семейни причини. Две трети от тях не са завършили дори основно образование, твърдят от ИСС. Ранното напускане на училище е загуба на публични средства, които бюджетът е изразходил, без да постигне някакъв траен резултат, заявиха от съвета. ИСС отново призова управляващите да предотвратят прогнозираните до 2020 г. 11% ранно отпадащи от училище. През 2009 г. попадащите в зоната на бедност с основно и ниско образование в Българияса 2 пъти повече от средното равнище в ЕС, изтъкнаха експертите. По информация на Евростат през 2010 г. равнището на заетост на висшистите между 20 и 64 г. е 83,3% при средно за ЕС 82,4%. По този показател страната е преди Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Унгария, Словакия, Румъния и др. Заетите лица със средно и поотрицателния прираст на населението през последното десетилетие се дължи на емиграцията от България, твърдят експертите на ИСС. Те изтъкват, че според оценка на Европейската комисия в дългосрочен аспект демографското развитие ще изисква допълнителни разходи от около 4,5 процента от БВП.

Толерантността е от нашите деди, носим я генетично Дума/26.05.2011

Докъде стигна инициативата ви, г-н Емин, за възобновяване на делото по възродителния процес? Още е в парламента, няколко пъти с декларации подкрепяхме инициативата на Синята коалиция, защото възобновяването е търсене на истината, която не беше казана през последните 21 години. И това вече може да стане само с решение на Народното събрание, защото има давност.

От брой в брой Какво “постигна” преименуването? - Широк въпрос. Скоро разговаряхме с изследователи от Софийския университет, които написаха единствената книга за насилственото преименуване, тя е по автентични документи на БКП. Оказва се, че при различните възродителни процеси, особено в 50-те години, е имало организирана съпротива срещу Живков и неговата клика за предприетото в Западните Родопи. Тогава имало смяна на “провалили се” местни партийни ръководители в Благоевградско, Гоцеделчевско и пр. и случаите били между унгарските и чешките събития. Та, ако историците извадят истината наяве, ще се окаже, че и в България е имало съпротивителни процеси. Историята вярва на факти и ще обвиняват един ден нас, съвременниците, че не сме показали истината. Къде в годините се дяна естествената етническа и верска толерантност у нас? - С този въпрос се спекулира през прехода, а той е основен за възродителните процеси в България. Българският народ е строго толерантен, защото е миграционен и е търсел толерантност на всяка територия, на която е отсядал. Четирите държави преди Дунавска България са пример за това, а Волжска България е пример за толерантност в Средновековна Европа - половината й народ приема християнството, а другата част исляма, и оттогава живеят в религиозно многообразие. Много племена са намерили място в групата при придвижването на българите насам, защото толерантността е била в основата на отношенията. Толерантността започва от Атила, както от него започва именникът на българските канове. .. Къде е сега тази толерантност? - Вътре в нас, но чрез политиката някои хора се помъчиха през годините да покажат, че от нетолерантността може да се извлекат дивиденти. В зората на демокрацията се направиха десетки граждански и политически формации, модели за нетолерантност, няма да ги изброявам, но българският народ ги пребори, те не успяха политически. Толерантността идва от нашите деди и ние я носим генетично. .. Вие сте интегриран в християнското общество мюсюлманин, но къде са братята ви по вяра?

- Това е процес и крайъгълен камък, в него е истината за насилственото преименуване. На една маса преди 22 години се реши, че върху раните на възродителния процес ще сеизгради етнически модел, който, според мен, е митологизиран. Не малко политици го повтаряха през прехода като мантра и изтъкваха заслугите му за мирното преминаване от тоталитарен към демократичен ред. А Източните Балкани не са като Западните и в основата на това е българското племе, основало Първата българска държава и носило в себе си толерантността. На базата на този съюз България е просъществувала и в рамките на Османската империя, изградена от етнически общности, защото е сътрудничила в начините на управление. Това е даденост. А разбирането за “етническия модел” в началото на 90-те години ни беше наложен - и той беше за една партия, работеща за един човек. И той пак си показа рогата в Джебел и Демир баба теке, казвайки, че без него не може да се избере българският президент, говорейки за нов възродителен процес. Това е нахалство! Провокациите продължиха и “Атака” “отговори” както можа. Дали духът е изпуснат от бутилката, времето ще покаже. Как вие попаднахте в СДС, а мнозинството от българските турци се “вля” в ДПС? - Моят прадядо е бил кмет на Кубрат 1932-1934 г. от Демократическия сговор. Бил свален от цар Борис III със Закона за защита на държавата, защото е избран партийно. Та оттогава “съм” в политиката, но от страх или по други причини по време на тоталитаризма в семейството нямаше дори говорене по тази тема. В началото на прехода разбирах и обяснявах, че мястото на жертвите от възродителните процеси е в СДС. Тогава се създаде изкуственият етнически модел, за който говорих - всички етноси да са в една партия и тя да играе като съюзник или “балансьор” по време на политическите търговии. А според вас етническа партия ли е и до днес ДПС? - По регионите се представя като етническа неправителствена организация, а в центъра като партия. Когато го прави в Европа, е либерална,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 а за да върви това, трябва да не е етническа - затова в нея има достатъчно предатели на бившите си партии. Кои мюсюлмани не подкрепят сега ДПС и защо? - Около 200 000, според последното преброяване, живият в градовете и в голямата си част не подкрепят Движението за права и свободи. В градовете са се преселили при социализма и, урбанизирайки се, част от тях подкрепят левицата, интегрираните - демократите. Голяма част от “градските” български турци членуват и в гражданското сдружение ЕВЕТ и виждам различни хора. Когато една етническа общност се събира в неправителствения сектор, за да съхрани бита, културата и нравите си, а членовете й подкрепят различни български партии, ставаме европейска държава. Кой попречи това да е факт? Онзи, който използва услужливо ДПС във властта 10 години - с мандата на ДПС се избра правителството на Любен Беров, 4 години с НДСВ управляваха страната, с техния мандат бе избрано и правителството на Станишев. Г-н Доган пи доста кафета и с Иван Костов, ако си спомняте? - В по-ранни години той пиеше кафе и с Тодор Живков... Но не може да се твърди, че една личност олицетворява цялата етническа група, а става така, че през тези 22 години каквото каже тази личност, това става в партията й, създадена по модел, писан на масата на Петър Младенов и Андрей Луканов. И все пак българските турци рядко членуват в родните политически сили, преобладаващата част са в ДПС. Къде са останалите? - За това вина имат всички български партии на прехода, защото не правят политики в 33-те общини, които се владеят от ДПС. Цели територии от България по време на Тройната коалиция бяха оставени в тях да се прави каквото си искат и да говорят каквото си щат от тази политическа сила и от този лидер. България е разделенена в говоренето на едно място по един начин, на друго - по друг, имам предвид по телевизията и пред хората. С всяко свое изказване въпросният лидер преструктурира политическото пространство у нас преди избори, показват го и резултатите - сега в ръцете му е бъдещият президент, преди две години бяха парите от

ЕС, по-рано “обръчите” стегнаха вота... И ужасното е, че когато той и обкръжението му говорят, е от името на всички български турци. Лидерите съвсем съзнателно манипулират не само своя електорат. Защото подкрепящите ДПС не се интересуват от новините. Не четат вестници, гледат от 60 до 120 турски канала и дори когато там тръгват новините, превключват. Затова всички ние в София сме виновни, че не правим политика в тези региони, защото този народ е откъснат от обществените процеси в България. Трябва да има повече НПО у нас, които да обединяват интеграционните процеси на българските турци в обществото. А това става чрез различни регионални телевизионни и радиопрограми, щом има радиотеатър на турси език в Гърция, защо да няма примерно в Разград, в Кърджали. То и сега има подобни кратки излъчвания, но са по време, в което хората не гледат, само харчим парите на данъкоплатците. Ако има една 24-часова програма за съответния регион, тя ще се слуша повече от чуждите. Ние не можем да бием турските програми, но можем да излъчваме новини на т.нар. майчин език на всички етноси, живеещи на дадена територия. Това ще допринесе за интегрирането на хората в тези 33 общини. Достъп до интернет няма, а виждате какво прави фейсбук в арабските държави. Има ли млади хора по селата, г-н Емин? - Работят в селското стопанство, ходят на гурбет в чужбина. Връщат се и купуват къщи и ги боядисват, особено в Североизточна България. Вече вдигат втори етаж. Има села с ученици над 700-800 души, с по две детски градини. Трябва да кажа, че гражданското сдружение ЕВЕТ измина своя път и сме готови да подпомогнем други, които на регионален принцип да свършат същото и да излъчат лидери, които по свой си начин да влязат в българските политически формации, и то във всички, даже в “Атака”. Защото сред българите от турски произход също има различно виждащи политическия свят в България и е нормално да са в съответните партии. Когато отидат там, постоянно етносът ще е на власт, казвам им. Все пак за кого ще гласуват

От брой в брой наесен българските турци, които не симпатизират на ДПС? - Знам ли, не се появи политическа сила извън ДПС, която да заяви през последните две години претенции за 33-те общини. Кметовете в 18 села са членове на ЕВЕТ, имаме и 88 общински съветници в цялата страна, членуващи в различни партии, и те водят битки с местните велможи на ДПС - дали се справят, ще се види на изборите. Обществените организации трябва да мотивират тези хора да гласуват за партийни коалиции с конктерни програми в регионите. След спечелване на изборите да се разделят по политическите сили, на които симпатизират, и по този начин да започнем от а, бе-то на европейската политика. Другото пак е ДПС, което продава и купува, превръщайки действителността в политпазар.

Георги Кадиев: През 2012 г. може да няма нови детски градини в столицата Класа/26.05.2011

Тази година не се планира нищо за строителството през следващата и затова 2012 година може да бъде нулева за строителството на детските градини в София. Това заяви вчера кандидатът за кмет на София от БСП и общински съветник Георги Кадиев. Той коментира, че над 3000 места липсват в детските градини и около 6000 в детските ясли. Кадиев цитира проучване, според което 70% от децата не ползват училищните тоалетни. Той обеща да открие до две години 5 хил. места в детските градини, ако стане кмет на София. Според Кадиев общината трябва да поема финансирането на училищната охрана, както и да бъдат създадени лекарски кабинети в училищата. Александър Грозданов от федерация „Образование и наука“ коментира, че за последните 20 години процентът на непостъпили или напуснали училище се е увеличил 30 пъти. Той обяви, че подборът на качествени кадри за учителски позиции става все по-труден, макар че има много желаещи за местата. Според Валентина Богданова от БСП в София ще има проблеми с обхвата на 5-годишните.

500 000 българи без диплома за средно Монитор/26.05.2011

През годините на прехода над половин милион деца са напуснали школото, преди да дочакат диплома за средно образование и после реализацията им на трудовия пазар става почти невъзможна. Това обявиха вчера от Икономическия и социален съвет (ИСС). Шефът му проф. Лалко Дулевски и заместникът му д-р Константин Тренчев представиха специална резолюция по демографските проблеми и отражението им върху развитието на нацията. Освен застаряването на населението, основен проблем пред българите е образователният, твърдят те. Според професора две трети от хлапетата са се сбогували с чина преди да завършат и основното си образование. В резултат на това в страната се е появила огромна неграмотна и неквалифицирана маса от хора, които не умеят нищо и трудно биха си намерили каквато и да е работа. В момента над 930 000 човека са изхвърлени от пазара на труда. Европейският съюз обаче си е поставил амбициозната цел след 10 г. поне 75% от хората в работоспособна възраст да се трудят Това няма как да стане, ако не предприемем сериозни мерки в образованието, предупреждават от ИСС. Заради липсата на квалификация и дори грамотност все повече хора ще остават на улицата. В момента от българите между 18 и 24 г с основно и по-ниско образование са близо 15% . Европейската комисия е поставила като цел всяка страна в ЕС да свали процента на рано отпадащите от училище на 10 процента България е декларирала, че може да го намали най-много до 11%. В същото време за двете години на предприсъединителните преговори сме уверили Брюксел, че от 20% сме ги свели на 14,7%. В Чехия и Австрия са постигнали подобен темп за 10-12 г. Не е лошо образователното министерство да проучи как точно сме направили това, за да продължим в същия дух, иронизира проф. Дулевски. Въпреки тези стратегически задачи у нас с всяка изминала година отпадат все повече деца.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 През учебната 2009-2010 година.19 600 ученици са се отказали безвъзвратно от уроците, като 13 500 от тях са го направили, преди да завършат VIII клас. Това е и най-големият брой деца, които не ходят на училище за последните 3 г. Според ИСС след 2 000 година над 240 000 деца са напуснали училище. Децата на гурбетчиите са 22%. Заради емигрирането на млади и образовани българи страната е загубила над 40 млрд. от пари, похарчени за образованието им и от непроизведен БВП, коментира и лидерът на КТ „Подкрепа“ и зам.-шеф на ИСС д-р Тренчев. Средно на всеки 100 човека с основно образование бедните у нас са два пъти повече, отколкото са в ЕС, коментират от съвета.

До 2020 г. без азбест в стените на забавачките в София Новинар/26.05.2011

До 2020 г. трябва да бъдат премахнати канцерогенните азбестови облицовки от столичните детски градини. Това съобщи шефът на дирекция „Жилищно и обществено строителство” на Столичната община инж. Анна Мутафчиева. В момента на територията на София има 14 детски градини, изградени от етернитови панели, съдържащи азбест, обясни тя. Започва се поетапното им реновиране, допълни Мутафчиева. Първата детска градина, която ще бъде изцяло обновена е ОДЗ 19 в район „Младост”, а след нея напълно ще бъде реновирана ОДЗ 18 в район „Средец”, посочи тя. Въпросът за опасните детски градини предизвика оживена дискусия сред съветниците от комисията по образование и култура на Столичната община. „Не мога да приема такъв отговор”, бе категорична Грети Стефанова от ДСБ. Тя подчерта, че е по-добре децата да стоят вкъщи при майка си, отколкото да ходят на градина в такива опасни сгради. По тази логика трябва да престанем да пием вода, понеже половината от тръбите в София са от азбест, контрира я Константин Тилев от ГЕРБ. Според председателя на комисията Малина Едрева средствата са крайно ограничени и проблемът не може да се реши за 2-3 години.

500 000 неграмотни българи обричат пазара на труда на катастрофа Сега/26.05.2011

Трагичното състояние на пазара на труда не само няма да бъде преодоляно, но и ще се задълбочава. В следващите 10-15 години на него ще излязат още 250 000 българи без образование, без квалификация и с изключително лош здравен статус. „За 20-те години на прехода половин милион деца са напуснали преждевременно училище, а 1/3 от тях не са завършили дори основно образование,“ предупреди вчера председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски, позовавайки се на ново изследване на демографската ситуация на България. 250 000 от тези деца вече са във възраст за работа и кризата показа абсолютната им невъзможност да намерят място на пазара на труда. Останалите 250 000 ще стъпят на пазара в период до 10-15 години. В данните не влизат учениците, напуснали страната с родителите си. Бизнесът непрекъснато се оплаква от липса на подготвени кадри. Това е особено видно в строителството и големите инфраструктурни проекти. Заетостта сред хората без образование у нас е значително пониска, отколкото в ЕС. По-малко от половината неграмотни българи между 20 и 64 г. работят, докато за съюза този показател е с 13.4% по-висок. В същото време висшистите у нас си намират работа по-лесно от тези в общността, защото заетостта сред тях е 83.3% при средна за Евросъюза 82.4%. Многобройните стратегии за решаване на проблема не лекуват заболяването, а само дават хапчета за облекчаване на симптомите, коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев, който е член на съвета заедно с работодатели, учени и представители на правителството. „На едно дете, като му дадеш кифла, то ще отиде да я изяде и след това ще изчезне от училище. Така няма да го задържиш“, предупреди синдикалният лидер. В същото време не се взимат никакви мерки срещу лошото родителство. 40 млрд. лв. инвестиции в образование са си отишли от България с емиграцията, обяви още Тренчев, позовавайки се на изследване на наши

От брой в брой учени. До 2005 г. делът на отпадащите от училище деца беше 20%, но след приемането ни в ЕС през 2007 г. рязко падна на 14.6%. Впоследствие обаче отново започна да расте. Последните данни са особено тревожни - през учебната 2009/2010 г. напусналите класните стаи са се увеличили до 19 600 - най-високият брой от 3 години насам. Основните причини са семейните - за половината от децата. Останалите си тръгват поради емиграция или нежелание да учат. Проблемът с отпадащите ученици е ключов за ЕС. Според стратегията „Европа 2020“ България трябва да свали дела им на 11% при средна цел за общността 10%. „Не е толкова важно, че населението след време ще бъде с 1 млн. души по-малко. По-важното е качествената страна на структурата му - да е добре образовано, да е здраво“, смята Лалко Дулевски. У нас обаче се наливат най-много пари за лечението на тежки болести, вместо да се дават за превенция, които да ги предотвратят. Всеки излекуван инфаркт например води след себе си допълнителни разходи за обезщетения, инвалидизация, загубени работни дни за икономиката и т.н.

1,7 милиона не искат да работят Стандарт/26.05.2011

Един работещ у нас издържа трима, които не се трудят. Това показват последните данни на НСИ за работната сила. 1,727 българи са икономически неактивни. Това са близо 35% от населението на страната на възраст между 15 и 64 г. Наричат се икономически неактивни и не се причисляват към групата на безработните, защото изобщо не търсят работа. Част от тях все още учат, други отглеждат малки деца, трети имат достатъчно средства, за да преживяват. Четвърти са т.нар. обезкуражени, които от години не си търсят работа, защото смятат, че не могат да намерят. Ако към тези българи се прибавят отчетените от НСИ за първите три месеца на година 395 хил. безработни, излиза, че в България броят на хората, които не се трудят, е 2,122 милиона. В същото време заетите са 2,890 млн. и броят им в сравнение с първото тримесечие на 2010 г. е намалял

със 120 хил. За пореден път данните на НСИ се разминават с тези на Агенцията по заетостта. Безработицата в страната през първото тримесечие на годината е 12%, съобщава НСИ. Това е с над 2 процентни пункта повече от обявеното от Агенцията по заетостта ниво за същия период. Социалното министерство обяснява разминаването с различните начини на събиране на информация. Данните на Агенцията по заетостта са на база на регистрираните в бюрата по труда безработни, докато статистиката събира информацията с анкети. Това показва, че част от безработните по една или друга причина не търсят услугите на бюрата по труда. Според НСИ безработните у нас се увеличават - през първите три месеца на годината те са с 54,5 хил. повече отпреди година. В бюрата по труда обаче се отчита обратната тенденция -безработицата е паднала с 1%. Повече мъже отколкото жени губят работата си от началото на кризата. При мъжете безработицата за една година е нараснала с 2,4%, докато при жените - с 1,3%, сочат данните на НСИ. Рязко се е увеличила безработицата сред младежите - тя вече надхвърля 29%, докато преди година е била 24%. Расте и броят на продължително безработните и обезкуражените. От Икономическия и социален съвет (ИСС) алармираха, че основна причина хората да отпадат от пазара на труда е липсата на образование. Над 930 хил. българи, които през м. г. са били без работа, са с основно и по-ниско образование. За последните 10 г. 240 хил. деца са напуснали училище поради нежелание или семейни причини. Две трети от тях не са завършили дори осми клас. За две десетилетия пък над половин милион българчета са се отказали от школото и днес в поголямата си част са без работа.

500 000 отпаднали от училище за 20 г. Телеграф/26.05.2011

500 000 деца са отпаднали от училище от началото на прехода досега. Данните изнесе председателят на Икономическия и социален съвет Лалко

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 Дулевски, който представи резолюция по демографските проблеми. В тази цифра не влизат българчетата, чиито родители са емигрирали, допълни той. Всички отпаднали са посочили семейни причини или нежелание да продължат образованието си. На практика 14.6% от младежите между 18 и 24 г. са без средно образование. „Този проблем води до спад в заетостта и увеличаване на безработицата“, каза още Дулевски. Той цитира данни на НСИ, според които 930 хил. българи между 15 и 64 г. никога не са работили. Сред причините е и липса на основно или средно образование. Това коства и големи загуби за държавата - над 40 млрд. лв., посочи лидерът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев.

1 милион неуки и без работа Труд/26.05.2011

Големият демографски проблем на България е не само намаляването на населението, а и качеството на хората в активна възраст. Българите с основно и по-ниско образование, които не могат да намерят работа, вече са 930 000 души. По този показател страната е далеч над средното за ЕС, което означава, че образованието до 8-и клас не дава добра подготовка за професионална реализация. Данните, изнесени от Икономическия и социален съвет в сряда, показват, че от 1999 до 2009 г. над 240 000 деца са напуснали училище по различни причини. Две трети от тях не са успели да стигнат и до 8-и клас. „За две десетилетия от началото на 1990 г. над половин милион деца са напуснали училище и днес те са неуки, без професия и не могат да се реализират на трудовия пазар“, каза шефът на съвета Лалко Дулевски.

930 хиляди българи са неуки, не работят Труд/26.05.2011

Населението у нас е намаляло с 1597 415 души от 1985 г. до сега През 2025 г. пенсионерите ще станат повече от работещите в България Още 4,5 процента от брутния продукт ще отиват за възрастните.

930 000 души на възраст от 15 до 64 г., които са с основно и по-ниско образование, през миналата година са били извън пазара на труда, т.е. не работят. Този нерадостен факт съобщи в сряда председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) проф. Палко Дулевски. Анализът на съвета се опира на данни на националната статистика и Евростат и е послужил да се подготви резолюция по „Демографските предизвикателства пред България в контекста на Стратегия „Европа 2020“. Документът ще бъде изпратен на всички институции у нас и на Европейския икономически и социален комитет. В него се отбелязва още, че равнището на заетост на хора от 20 до 64 години с висше образование е 83,3% при средно 82,4% за ЕС. По този показател сме преди Естония, Ирландия, Гърция, Испания и още 4 държави. В същото време обаче заетостта на хората от тази възрастова група, но с основно и по-ниско образование, през м. г. е 40,9%, което е по-ниско с 13,4 процентни пункта от средното за ЕС. Една от причините вероятно се крие в качеството на образователната ни система до осми клас и в подготовката за труд, която тя дава. Много други европейски страни осигуряват по-добра професионална реализация на хората с по-ниско образование, коментира Дулевски. Застаряването на работната сила е едно от основните демографски предизвикателства, се казва в резолюцията на ИСС. Изисква се друг подход към повъзрастното население - мерки за неговия здравен статус и възможности то да се труди повече от определената за пенсия възраст. Населението на страната ни е едно от най-бързо намаляващите в ЕС, като за четвърт век (от 1985 до 2011 г.) то е нама-лялос1 597415 души, или 17,9%, пише в резолюцията на ИСС. Затова на демографските проблеми трябва да се погледне не като на тревожни данни на статистиката, а по съвсем нов начин - от гледна точка на качеството на живот. Според оценка на Европейската комисия в дългосрочен план демографското развитие ще изисква допълнителни разходи от около 4,5% от брутния вътрешен продукт. За

От брой в брой България обаче този процент ще е по-висок, натискът върху публичните финанси по-голям поради очакваните драматични съотношения работещи -пенсионери. Очаква се около 2025 г. пенсионерите да станат повече от работещите. Тенденцията е валидна и за други държави на ЕС, които вече предприемат мерки за увеличаване на възрастта за пенсиониране. Застаряването на хората изисква много повече разходи за откриване на социални услуги за възрастните, повече средства за инвалидни и други пенсии, за лечение и лекарства, смятат от ИСС. И хранят надежда, че днешните и бъдещите управляващи ще са достатъчно разумни, за да натрупат достатъчно средства в Сребърния фонд, които да послужат в такъв тежък момент.

Идат изпити, а училището е между другото 24 часа/21.05.2011

Май е най-късият учебен месец. Освен почивните „дни за 1 май, Гергьовден и 24 май децата са наградени и с множество други неучебни дни - заради изпращане на абитуриентите, матурите на зрелостниците, „малките“ матури (външното оценяване) на четвъртокласниците и седмокласниците. Я им се съберат 10 дни учене, я не. Хлапетата са доволни от това - като няма даскало, е шапка на тояга. Обаче така не им помагаме. Тези от средния курс точно сега не трябва да забавят темпото, защото им предстои да поправят оценки - 15 юни наближава. Прекалено многото неучебни дни са особено вредни за седмокласниците. В края на месеца освен на външно оценяване ще се явят и на изпити за т.нар, елитни гимназии. Трябва да използват времето максимално - за консултации с преподавателите, за допълинтелни изпитвания, с които да „напомпат“ успех, който им е нужен за добър бал. Вярно е, че използват времето, в което не ходят на училище, за да тичат по частни уроци. Което е още едно доказателство, че те успешно изземват функциите на държавното образование.

Все повече семейства избират международно средно образование в България 24 часа/19.05.2011

Все повече ученици на възраст 14-18 години и техните родители се насочват към международните образователни програми International Baccalaureate (IB), IGCSE и A Levels в България заради отличната академична репутация, разнообразните учебни програми и най-вече заради възможностите, които се отварят при кандидатстване в топ университети във Великобритания. Международна гимназия „Проф. д-р Васил Златарски“ обучава учениците си по международни образователни програми, интегрирани в единен курс на обучение на английска езикова гимназия - британските Рге-IGCSE (8 клас), IGCSE (9 и ю клас), International Baccalaureate / A Levels (n и 12 клас). Завършилите получават две дипломи: българска за средно образование и международни -IB или A Levels. Международна гимназия Златарски е с дългогодишен опит, високи резултати в IB Diploma Programme и доказан прием в топ университети. Успехите на училището са резултат от обучението по първокласни международни програми, мотивацията на учениците и квалифицираните наши и чужди преподаватели. Принос има и отличната работа на UCAS центъра за кандидатстване във Великобритания. По този начин училището е в британската училищна система и подготвя учениците си съобразно изискванията на университетите. Дипломантите на гимназията продължават обучението си в топ университети - Oxford University, Cambridge University, University College London, London School of Economics, King‘s College London, St Andrews University, Durham University, Warwick University, Imperial College, Queen Mary, Exeter University в най-желаните специалности - икономика и финанси, бизнес и мениджмънт, архитектура, право, инженерни науки, медицина. Нора Карагеоргиева, завършила програмата International Baccalaureate в гимназията с отличните 40 точки, е вече студентка в King‘s College London, специалност „Бизнес мениджмънт“. Тя споделя: „Голяма част от успеха си дължа на преподавателите, които бяха много добре подготвени, много мотивирани

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 и успяха да предадат тази мотивация и на нас - учениците. Кандидатствах през UCAS центъра на Златарски, където освен че ми помогнаха в процеса на кандидатстване, ме насочиха и кои университети и коя специалност да избера.“ Опитът, който Гимназия Златарски има вече шестнадесет години като първото международно училище в България, допринася за високите резултати на учениците, съизмерими с тези от Великобритания. Учителите биват сертифицирани в чужбина, а учебниците и учебните материали се поръчват от Великобритания. Към момента Гимназия Златарски е найутвърденото, с най-висока резултатност училище на Международния Бакалауреат в България. Училището е оторизирано да провежда и приемните изпити за Оксфорд и Кеймбридж в държавата ни. От 2011/2О12 учебна година гимназията започва специализирана подготовка за желаещите да изучават медицина, фармация и биотехнологии в Обединеното кралство.

Ученичка взе сребърен медал по счетоводство Твоят ден – Варна/19.05.2011

Марина Милчева от Финансовостопанска гимназия „Васил Левски“ - Добрич, се класира на второ място в националното състезание по счетоводство, което се проведе във Варна. В него взеха участие школници от цялата страна, представители на всички 20 професионални гимназии, в които се изучава специалността „Счетоводител“. Единадесетокласничката от Добрич спечели призовото място в изключителна конкуренция с победителите от регионалните състезания по счетоводство и бе наградена със сребърен медал. Успеха си младата кандидатфинансистка дължи и на преподавателката по публични и корпоративни финанси и счетоводство Галина Павлова.Състезанието се проведе в рамките на Третата панорама на професионалното образование и обучение. Финансово-стопанската гимназия посреща наближаващия 24 май с редица успехи, похвалиха се от учебното заведение. 12 ученици са класирани на областни

кръгове на олимпиадите по български език, философия, химия и биология. През декември 2010 г. дванадесетокласничката Велислава Иванова спечели приза „Блогър на годината“ на немската програма „Европейци за мир“ и получи стипендия за едномесечна лятна академия във Фрайбург, Германия.

11 718 750 комбинации за матурата по български език 24 часа/18.05.2011

11 718 750 бяха комбинациите от въпроси на матурата по български език и литература вчера, пресметна авторитетният проф. Сава Гроздев от Института по математика и информатика на БАН. По настояване на „24 часа“ той провери твърдението на министъра на образованието проф. Сергей Игнатов за 12 милиона различни конфигурации. Могат да го ревизират и родителите. В „задачата“ е дадено, че: модулите в теста са 8, всеки от тях с по 5 варианта, а броят на въпросите - 40 плюс 1 (създаване на текст). Последният, свързан с автор от литературата, е бил избран между 30 варианта. Падна се №20 - темата „Животът и книгите“. Абитуриентите писаха интерпретативно съчинение или есе по стихотворението на Атанас Далчев „Книгите“. Този начин -с генерирането на варианта в деня на изпита, е по-сигурен, по-модерен и дава възможност да се натрупва база данни с въпроси, смята министърът. Само петима души са знаели темата за Далчев между 6 и 8 часа, увериха от министерството. Това са били зам.министърът Милена Дамянова и четирима експерти. Бяха затворени в кабинета ми, където няма интернет, твърди Сергей Игнатов.Не, не съм тук да ме изпитвате, реагира по-късно министърът на въпрос дали може да цитира Далчев. Той не се ангажира с прогноза колко ще се двойките, за да не се стресират отсега родители и деца. Обясни, че е изключена възможността хакери да са достигнали до темите. Зрелостник от Балчик бе заловен от квесторите да преписва с помощта на джиесем, съобщиха от инспектората по образование в Добрич. Момчето е ученик в Професионалната гимназия за кадри в обслужващата сфера в Балчик.

От брой в брой Лесната матура на трудното образование Труд/17.05.2011 Днес над 67 000 зрелостници ще се явят на матура по български език и литература. Със сигурност обстановката няма да е толкова тържествена, колкото в училището в Бяла Черква преди десетилетия, нито пък ще има Радини вълнения. Но смисълът е същият поредният випуск ще се отчете пред обществото какво е научил за 12 години в училище. И какво са свършили учителите. Отдавна вече никой не си спомня за бунтовете срещу държавните зрелостни изпити и ученическите стачки. Матурата се превърна в школска рутина и въпросът дали темите от нея изтичат преди изпита предизвиква най-вече вълнения в медиите. Тя обаче продължава да буни духовете. Не толкова заради броя на двойките и шестиците, нито дори заради това в колко университета тя е призната. А защото все още не е ясен отговорът на въпроса какво е мястото й в образователната система. Каква тежест носи? Напротив, в момента на матурите се гледа като на неизбежно стъпалце преди вземането на дипломата за средно образование. Дискутира се не дали да ги има, а колко лесни или трудни са те. Според просветните експерти угодия няма - или са много трудни и децата не се справят, или са много лесни и от тях няма смисъл. Всъщност екипът на министър Сергей Игнатов се готви да направи следващата крачка към утвърждаването на зрелостните изпити. Идеятадаима два задължителни изпита по български език и по профила на училището, както и два по желание на ученика, е много добра. Особено за онези ученици, които в последните гимназиални години не учат определени предмети, но са принудени да държат изпити по тях.Учениците още от VII клас ще са наясно какво ги чака в XII и как ще завършат. А това сега е една от най-големите слабости на системата: никой не знае какво го чака, докато приключи с обучението си. Ще се спестят много време, нерви, човешка енергия и пари. Защото сега се организират по 15 зрелостни изпита дори само за стотина деца - когато учениците избират четвърта, пета и т. н. матура по желание,

и то по предмети, изучавани само в отделни училища. Но тези промени не решават въпроса със смисъла на държавните изпити. Публична тайна е, че в момента тестовете са направени така, че учениците просто да изкарат изпита. Просто за да не се окаже, че половината випуск не може да се дипломира. Има и още една причина - мату-рата е лесна, за да може обществото да свикне с нея и да я преглътне. А и няма нужда да се показва публично колко работа са свършили учителите. Не защото са лоши професионалисти, а защото години наред работеха без подкрепата на същата тази държава, която сега иска от тях да произвеждат отличници. Времето на свикването с мату-рата обаче отдавна отмина. И лесният изпит вече носи негативи на цялата просветна система, факт е, че висшите училища приемат резултатите от зрелостните изпити. Но не защото им вярват, а защото иначе биха останали без достатъчно студенти. Матурата е национална и това би трябвало да означава, че шестицата на ученик от едно училище тежи точно колкото шестица-тата на ученик от друго. Но това не е така. И не защото проверяващите знаят кого проверяват напротив, софийски проверители могат да четат работите на деца в Смолянско, а смолянските - на ученици от Видинско. А защото оценяването на изпитите е направено така, че мери не знанията, които ученикът трябва задължително да е усвоил, а намества оценките според това, което учениците като съвкупност са показали, че знаят. Или - шестицата не е за това, че отлично познаваш материала. А е шестица за това, че знаеш повече от съучениците си, изпитвани през тази година. Въпросът не е в това матурата да е трудна или само за отличници, а да мери реални знания. И то точно тези, които дават право на диплома. Нали затова има държавни образователни стандарти по отделните предмети. И онези, които не успеят да покрият критериите, да не излизат от училище на равно основание с тези, които са се справили. А справилите се най-добре трябва да имат претенциите и правото да продължат обучението сивуниверситет. И то без държат тежки приемни изпити, които в повечето случаи само оправдават частните уроци. Тогава

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 доста по-бързо ще се промени и самото висше образование, което няма да се занимава с доограмотяване и пресяване на младежите, а на свой ред ще има за задача да оцени тези, коието са способни да получат университетска диплома. България вече е част от европейския трудов и образователен пазар. Затова е много важно за всеки, който завършва училище у нас, да има не само призната зад граница диплома, но и адекватни на нея знания и умения, с които да може да си намери работа. Учениците още от VII клас ще са наясно какво ги чака в XII и как ще завършат. А това сега е една от найголемите слабости на системата: никой не знае какво го чака, докато приключи с обучението си. Ще се спестят много време, нерви, човешка енергия и пари. Защото сега се организират по 15 зрелостни изпита дори само за стотина деца - когато учениците избират четвърта, пета и т. н. матура по желание, и то по предмети, изучавани само в отделни училища. Но тези промени не решават въпроса със смисъла на държавните изпити. Публична тайна е, че в момента тестовете са направени така, че учениците просто да изкарат изпита. Просто за да не се окаже, че половината випуск не може да се дипломира. Има и още една причина - мату-рата е лесна, за да може обществото да свикне с нея и да я преглътне. А и няма нужда да се показва публично колко работа са свършили учителите. Не защото са лоши професионалисти, а защото години наред работеха без подкрепата на същата тази държава, която сега иска от тях да произвеждат отличници. Времето на свикването с мату-рата обаче отдавна отмина. И лесният изпит вече носи негативи на цялата просветна система, факт е, че висшите училища приемат резултатите от зрелостните изпити. Но не защото им вярват, а защото иначе биха останали без достатъчно студенти. Матурата е национална и това би трябвало да означава, че шестицата на ученик от едно училище тежи точно колкото шестица-тата на ученик от друго. Но това не е така. И не защото проверяващите знаят кого проверяват напротив, софийски проверители могат да четат работите на деца в Смолянско, а смолянските - на ученици от Видинско.

А защото оценяването на изпитите е направено така, че мери не знанията, които ученикът трябва задължително да е усвоил, а намества оценките според това, което учениците като съвкупност са показали, че знаят. Или - шестицата не е за това, че отлично познаваш материала. А е шестица за това, че знаеш повече от съучениците си, изпитвани през тази година. Въпросът не е в това матурата да е трудна или само за отличници, а да мери реални знания. И то точно тези, които дават право на диплома. Нали затова има държавни образователни стандарти по отделните предмети. И онези, които не успеят да покрият критериите, да не излизат от училище на равно основание с тези, които са се справили. А справилите се най-добре трябва да имат претенциите и правото да продължат обучението сивуниверситет. И то без държат тежки приемни изпити, които в повечето случаи само оправдават частните уроци. Тогава доста по-бързо ще се промени и самото висше образование, което няма да се занимава с доограмотяване и пресяване на младежите, а на свой ред ще има за задача да оцени тези, коието са способни да получат университетска диплома. България вече е част от европейския трудов и образователен пазар. Затова е много важно за всеки, който завършва училище у нас, да има не само призната зад граница диплома, но и адекватни на нея знания и умения, с които да може да си намери работа.

До 4 матури, две по желание на ученика Труд/16.05.2011

И догодина абитуриентите ще държат две задължителни матури, но няма да могат да избират едната от тях. Допълнителните изпити по тяхно желание ще се ограничат само до два предмета и няма да са безчет. Таванът от 4 матури максимум за зрелостниците ще бъде записан в новия закон за училищното образование. Промяната се налага заради сегашната ситуация, в която зрелостниците държат изпит по предмети, които не са учили през последните 3 години на гимназията. Например в Музикалното училище в столицата няма часове по история в

От брой в брой горния курс. Но тази сряда половината от учениците са се записали да държат такъв изпит. Защото няма матура по техния профил. По същата причина голяма част от абитуриентите от професионалните и профилираните училища избират географията. А после образователната статистика брои купищата двойки. „Практиката на двата типа матури я има в много от държавите на Европа и не е нещо ново, обясни зам.министърката на средното образование Милена Дамянова. И добави: „Тук не става въпрос за една по-лесна и една по-трудна матура. А даваме възможност да се положи изпит по два вида подготовка.“ Каква е идеята? Както и досега, всички зрелостници ще държат изпит по български език и литература. Той ще е върху общообразователната подготовка, която е еднаква за всички типове училища. Промяната е за втората задължителна матура и за следващите две. Вторият държавен изпит ще е по един от предметите, които се изучават в профилираните паралелки и професионалните гимназии. „Профилираната подготовка не напразно сме я нарекли „предуниверситетска“. В нея ще се дават надграждащи знания по определен предмет“, обясниха от образователното ведомство. Тя ще е за онези тийнейджъри, които искат след училище да продължат да се развиват в избраната в училище сфера. Така децата от музикалното училище например няма да държат история на втора матура, а по основния предмет на профила си. Ако ученикът обаче внезапно реши, че иска да се занимава с нещо различно след 12-ти клас, ще има още две матури. Те са по избор на гимназиста. На тях той може да „изрепетира“ знанията си по биология, химия,история, математика, чужд език, философия, география и т. н. „ Не искаме да затваряме възможността на децата да кандидатстват с предмет, който не са избрали за профилиращ“, обясни Дамянова. Имало много ученици от професионалните училища, които след това искали да се реализират в съвсем различни области. Новият закон за училищното образование трябва да влезе в пленарната зала до края на годината.

60% от часовете по избор на училището Труд/16.05.2011

Близо шестдесет на сто от учебното време в 11 -и и 12-и клас ще бъдат посветени на профилираната или професионалната подготовка, предвижда още образователната реформа. В последните два класа на гимназията ще се учат задължително само български език и литература, математика, чужд език, гражданско образование и спорт. На тях ще са посветени 40 процента от часовете. Обучението по тези предмети ще е едно и също за всички видове училища и няма да зависи от типа им. Накрая всички зрелостници трябва да покрият съответния мининум от знания на матурата по български език. Предметите за останалите 60% часове ще се определят от всяко училище според профила му. Така още преди да влезе в гимназията, ученикът ще знае, че в последните два класа ще учи например биология, но на по-високо ниво, ако е в природо-научен профил. И ще държи матура по този предмет. Точният брой на часовете, количеството знания и тежеста на подготовката ще бъдат разписани в държавни стандарти. В момента те се изработват по предмети. Ще има и часове, които ученикът сам ще избира. Те ще са по онези предмети, по които той има най-голям интерес или е решил, че ще му помогнат при кандидатстване във вуз. Заниманията по избираемите предмети могат да послужат за избор на третия или четвъртия изпит. Например ученик от математическа гимназия ще държи задължително матури по литература и по математика и, ако иска, трета по английски език. След което може да кандидатства бизнес администрация с английски език.

Малките в английското училище Дума/13.05.2011

Началното образование във Великобритания и българското начално образование - ей, богу, такива разлики, че свят да ви се завие. Първо, в Обединеното кралство то започва на 5 години, дори на 4. Съответно образованието е безплатно. И

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 задължително. Ако не пращате детето си да се учи, ви чакат солени глоби. Не се спи следобед, затова и децата не мразят училището. Питайте малките от детските градини в България, и ще видите колко много се оплакват от досадното и никому ненужно спане следобед. 6-7-годишни деца у нас скучаят, правят “прозорчета” в леглата си, защото не могат да заспят. Второ, на Острова не им дават време да скучаят, непрекъснато им обновяват знанията, стремят се да им е интересно. Дъщеря ми (на 8 години) ми обясняваше колко скучно й било в забавачката (предучилищната) в България, когато за пореден път им говорили за кокичето, шапчицата му и т.н. Ами децата знаят това сигурно от 4годишна възраст. На Острова се учи много имат три срока с кратки едноседмични ваканции помежду им. Лятната ваканция не е разтеглена цели три месеца, а е само 6 седмици. Тук баби и дядовци не се включват в отглеждането на поколението така масово. Българската система трябва да се модернизира, тя определено е твърде остаряла. Не казвам, че трябва да се копира английската, но да се види кое е добро в английски, френски, скандинавски училища има смисъл. Всяка образователна система има плюсове и минуси. Защо да не се съберат мнения на родители, чиито деца учат в чужбина, и да се пие от извора. Това може да се направи от служители на Агенцията за българите в чужбина, които разполагат с огромна база данни. Иначе у нас, в България, реформите никога не са спирали и нищо сериозно не са реформирали. Училищата на Острова в повечето случаи са на един етаж, просторни, а около тях има ливадка с окосена трева, а не асфалт, на която се тича в часовете по физическо. Има и детска площадка, но не с инфантилни люлки, а с най-различни почти алпинистки стени за катерене и други интересни катерушки. Задължително има опитно поле, където децата садят растения и проследяват растежа им. Сегашните българчета май изобщо не знаят какво е опитно поле. Родителите непрекъснато са информирани какво се случва всеки

ден ученикът носи вести от училище в книжка за контакт Обратно, родителите могат чрез същата тази “Contact book” да задават въпроси на учителите. Всякакви брошурки за курсове и занимания извън училище, за празници с различни игри се появяват всеки ден в чантата на ученика. Те са особено полезни по време на ваканциите и уикендите. Прекалено многото книжнина е въпрос на избор - в училища за възрастовите групи от 7 до 11 г. учителите чрез имейлкореспонденция се опитват да запазят връзката с родителите на ниво, но без да се хаби толкова хартия. Това се нарича интерактивност, особено важна и за двете страни. Когато учениците сменят училището от Infant (5-7 г.) в Primary (7-11), смяната става постепенно. След като детето “кандидатства” за място в бъдещото си религиозно, а просто учат най-важното за основните религии Например за религията на сикхите или на юдеите. Не се забиват в теософски теми за бога, а обясняват на децата как се наричат храмовете на различните религии, какво ядат и какво е забранено, какви са основните им религиозни знаци. Учителите държат децата да бъдат с добри обноски, така наречените у нас вълшебни думички тук са всекидневие при малки и при големи. По физическо са с екипи - бели тениски и черни шорти, но при поголемите ги разделят на отбори в самите класове по цветове и съответно тениските са в цвета на отбора им - например англи, сакси, нормани и датчани. Просто си представям как в България могат да ги разделят на траки, славяни и прабългари. С различен цвят тениски. При добро желание. В Англия имат занимания по наука, любими за много ученици, тъй като са свързани с експерименти. Те са пригодени към различната възраст и опитите по химия например са представяни по интересен начин пред децата. Униформите са много важни, те са гордостта на училището, същевременно се продават в различни магазини на ниски цени, за да могат всички слоеве да си ги купуват без проблеми. Родителите от различни националности са толерирани от управата на училището да разкажат на

От брой в брой съответните езици приказки на децата, за да чуят те в оригинал как звучат различните езици. Други пък призовават родителите чужденци да дават на децата уроци по съответните езици. Всяка година учениците в началното училище учат нов чужд език. И заедно с него по нещо от културата и историята на народа. Така например в година трета, което съответства на нашия първи клас, децата имаха проект за Германия, тъй като учат немски. Детето можеше да нарисува съответното знаме, да научи коя е столицата на държавата, да се поинтересува от любопитни факти за страната. Тъй като училището не е на смени като в България а от 9 до 15 ч., логично е, че децата обядват там. Обядът варира, има опция за топъл обяд, който или се плаща от родителите, или е безплатен, ако те са на социални помощи. Повечето деца предпочитат суха храна от къщи, packed lunch. В специална красива кутия - lunch box. Британска традиция от време оно е да се произвеждат такива кутии и специални храни, подходящи за обяда на учениците. Това са силно развити индустрии. Децата предпочитат тези обеди, защото, ако времето го позволява, са на ливадката, “на полето” като на пикник. Учениците не се “точат” сутрин, защото часът започва на минутата. Учителите не висят до 17-18 ч., докато ги вземат родителите, както е в нашата детска градина. В България децата могат да бъдат вземани от градина от 16 до 19 ч., но учителите с основание се мусят, ако някой чака последния момент, а не е взел детето до 17.30 ч. Изобщо в България родителите повече мислят за собственото си положение, отколкото за образованието на децата си. Родителите в България се интересуват най-вече детето им да ходи на английски, в което няма лошо, но какво изобщо учат в градината не ги интересува. За тях е важно детето да е някъде на сигурно, докато те работят. Във Великобритания децата се взимат в 15 ч. с визуален контакт - учителката ги пуска, когато види, че родителите на детето чакат в двора. Директорът лично всеки ден изпраща децата в двора на училището. Ако работещи родители не могат да ги вземат в 15 ч., винаги има варианти за интересни занимания и игри след училище в самата сграда. Но на

Острова работното време е рядко от 9 до 17. То е много гъвкаво, често се работи на половин работен ден, почасово или при други форми, което позволява на родителите да си вземат децата навреме. И накрая за училищните празници. Поне с три различни събития се отбелязва краят на учебната година. Годишен празник на училището, на който има томболи, разнообразни игри за децата срещу нищожно заплащане, танци, състезания, конкурси за найхубаво направени шапки например. Събраните средства от игрите и томболите отиват за училището. В друг специален ден родителите са поканени да гледат физкултурния празник, на който момчета и момичета играят футбол, щафети с тичане и хвърляне. Накрая всички обядват заедно на пикник в училищния двор. Кулминацията за края на годината е концерт, при който няма отделни стихчета, песнички или пък пиеска, а цялостен мюзикъл с доста сложни мелодии, с елементи на пиеса и т.н. На вечерно парти завършилите годината танцуват, хапват сладкиши и гледат фокуси. Учителите не получават цветя от родителите, както е прието в България. Само класната получава дребни подаръчета за края на годината и ги разопакова пред всички деца. Директорката пък лично дава подаръци на най-заслужилите майки, помагали на училището.

Образование в ъгъла Стандарт/12.05.2011

От известно време българското училище мълчи. След драматичните протести и бурни стачни действия преди няколко години ситуацията в школата сякаш се уталожи, заплатите леко живнаха, делегираните бюджети уж найсетне работят. Но само уж. Оказва се, че в момента средното ни образование е завряно на практика в ъгъла. Докато върху него се упражняват експерти с все по-нови концепции, които трябва да превърнат гимназията в колеж от европейски тип, една трета от школата се оказаха във финансов колапс. По простата причина, че след септември те няма да имат пари не само за ток и парно, но дори и за заплати на учителите. Ако приемем, че същите тези учители се съгласят да преподават

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 на тъмно и студено, въвеждайки иновативни методи и използвайки древна алхимия, за да накарат учениците да им обърнат минутка внимание насред полярните студове. 700 родни училища са похарчили делегираните си бюджети предсрочно и то едва ли е само защото директорите им са лоши мениджъри. Да бяха едно, две, десет и дори сто, щяхме да търсим причината в лошия управленски опит на школските шефове и в неспособността им да харчат правилно отпуснатите им средства. Едва ли обаче една трета от директорите трябва да бъдат върнати в първи клас заради неумение да менажират поверените им гимназии. По простата причина, че надхвърлените лимити са били харчени най-вече за ток и парно, като в някои от гимназиите те са поскъпнали три пъти. А при това положение никакъв вид мениджърски умения няма да помогне на училищните директори, освен ако не са завършили за фокусници. Непрестанно се говори за реформа на образованието, за въвеждане на мултимедии и куп други промени, които трябва да свалят консервативните одежди на образованието и да го накарат да формира нови ценности. Призивите за реформа обаче просто няма как да хванат място, след като в много училища се говори за оцеляване. След като директорите режат учителски заплати и карат преподавателите си да подписват разни декларации за „доброволно“ отказване от бонуси, за да покрият сметките за радиатора, трудно може да става дума за каквито и да било радикални промени. То е като да комбинираш интернет с пернишка печка и не е тайна, че много от училищата правят именно това, за да икономисат от отопление. Особено по селата. Не може да караме премръзнали, отрудени и незнаещи дали ще получат заплатите си хора да въвеждат интерактивни методи на преподаване, дори и само за да придадат европейско лустро на родното училище. Още по-малко - да ги накараме да говорят за чест, съвест и гражданско достойнство, докато изнемогват с плащанията на съвсем елементарни битови разходи. Лайтмотивът „Ученикът в центъра на образованието“ напоследък се лансира толкова много, че заприлича на лозунг от времето на развития социализъм. Повтаряме думата

„реформи“ като мантра, но от това образованието не става по-реформирано, по-европейско или по-притегателно за децата. А след като дръпнем шалтера и на топлото, първо ще отпаднат онези, които стъпват в училището с основната цел да пестят от отопление вкъщи и да се доберат до заветната кифла в голямото междучасие. Реформи не се правят, стъпвайки на мизерията. А ако някой се опита да ги направи, те по-скоро ще заприличат на дребните хитринки на Хитър Петър, с които хем вълкът да остане сит, хем агнето цяло. Хем началството да бъде доволно, хем да не правим радикални промени, защото ще трябва да поемем отговорност за последиците от тях. Мизерията ни кара да мислим единствено за оцеляване. И да преподаваме само неговите правила. Децата вероятно ще завършат тези уроци с отличен. Но след това ще се чудим защо ни липсват граждани. Или може би няма да се чудим...

Всичко за приема след 7 и 8 клас на училищна борса Твоят ден – Бургас/12.05.2011

Всички училища, които осъществяват прием след 7 и 8 клас ще се включат в Седмица на средното образование, съобщиха от регионалния инспекторат по образование. Училищната борса ще бъде наредена в актовата зала на ОУ „Бр. Миладинови“. Всяко училище ще открие щанд, на който ще предлага информация за профили, професии и специалности, по които ще се провежда обучение през следващата учебна година. Борсата ще се открие официално на 16 май и ще може да бъде посетена от ученици и родители до 20 май. Посещения ще има и на 17 и 19 май, въпреки че тези два дни са обявени от министъра на образованието за неучебни заради държавните зрелостни изпити.

Всяко трето училище пред фалит 24 часа/11.05.2011

Една трета от училищата у нас почти са изчерпали парите от делегираните бюджети и са пред фалит, предупреди Янка Такева, лидер на Синдиката на

От брой в брой българските учители към КНСБ. Става дума за 700 учебни заведения. Ако спешно не се вземат мерки, до септември няма да имат пари нито за заплати, нито за вода, нито за ток, каза Такева. 25-о училище в столичния квартал Красно село например вече било изхарчило 95% от отпуснатите му средства. Повечето школа вече са усвоили между 40 и 70% от предвидените средства. От всички 2067 училища в страната само 400 нямали финансови проблеми. Такева поиска правителството да отпусне 140 млн. лв. допълнително за тази година. Само софийските училища се нуждаели от 700 хил. лв. допълнително, за да приключат нормално. Средствата за средно образование през 2012 г. трябва да бъдат увеличени с 544 млн. лв., призова Такева. 210 млн. лв. били нужни за увеличение на разходните стандарти, 8,8 млн. - за целодневната организация на учебния процес, 17,1 - за подобряване на материално-техническата база. 23,3 млн. лв. трябвали за целодневното обучение на втори и трети клас, 25 - за храна на децата в предучилищна възраст, 30 - за увеличаване на местата в училища и детски градини. За извънкласни дейности били нужни 10 млн., а за финансиране на извънучилищните звена - 7. Такева настоява и за 3 млн. за логопедичните кабинети. Още 20 млн. иска СБУ за увеличаване на ученическите стипендии, както и 3,5 - за ученически транспорт.

733 училища фалират до лятото Дума/11.05.2011

От всички 2096 училища в България 35 на сто (733) свършват парите в делегираните си бюджети до септември. Други около 900 ще изчерпят средствата си преди края на годината и само 400 нямат проблеми със средствата за 2011 г. Някои училища дори в София, са похарчили вече 95% от делегираните си бюджети. Това съобщиха вче-ра лидерът на КНСБ Пламен Димитров и председателката на Синдиката на българските учители (СБУ) в КНСБ Янка Такева. Причината за предстоящия фалит на образователната система са нарасналите цени на горивата и на издръжката на учебните заведения като

цяло. Освен това много общини карали училищата в нарушение на закона да плащат такса смет и данък сгради. За допълнителни 140 млн. лв. настоява КНСБ. Субсидиите за образование обаче се замразяват чак до 2014 г. (на ниво 3,4% от БВП) според решение 246 на МС от 15 април за бюджетните разходи в близките три години, алармира още Пламен Димитров. КНСБ и “Подкрепа” обжалват решението пред Върховния адмнистративен съд, тъй като то не е обсъдено в тристранката, както изисква законът. СБУ настоява в бюджет 2012 да се заложат 544 млн. лв. в повече от тазгодишните, като единните стандарти за издръжката на ученик се увеличат с 5% и се изплащат на 100%, а не на 90 като сега.

Фалира образованието Дума/11.05.2011

Уплашени сме, заявиха вчера лидерите на КНСБ Пламен Димитров и на Синдиката на българските учители в КНСБ Янка Такева. От общо 2096училища в страната 35% (733) свършват парите от делегираните си бюджети до края на лятото и няма да могат да работят, други 900 ще изчерпят делегираните си бюджети преди края на годината, едва 400 няма да се затруднят. Причината е, че единствено в средното образование делегираните бюджети се изплащат от 2009 г. насам на 90 на сто, а цените на горивата и издръжката на училищата изобщо са скочили два или три пъти. Много от общините пък карали учи-лищата да плащат такса смет и данък сгради, което е в нарушение на Закона за местните данъци и такси. Платените суми следва да се възстановят. Дори в София училища с по 300-700 деца в “Младост” вече са изчерпили от 43 до 78% от бюджетите си, а 25-о училище в Красно село е свършило 95 на сто от издръжката си за годината. КНСБ настоява МС да отпусне още 140 млн. лв. за 2011 г., иначе училищата не могат да платят заплатите и да се издържат. Синдикатът настоява общините да дофинансират училищата, за да изкарат те годината. Столичната община например трябва да даде около 700 хил. лв. Повечето училища не издължават задължителните по закон социални

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 плащания - СБКО. СБУ иска от МОМН справка на колко места ще могат да платят допълнителната брутна заплата, която се дава на учителите на три пъти в годината. Разходните стандарти за един ученик не са променяни от миналата година и за делегираните бюджети се дават общо 1,4 млрд. лв. КНСБ и “Подкрепа” оспорват пред Върховния административен съд решение 246, прието от МС на 15 април т.г. без обсъждане в тристранката, както е по закон. То определя бюджетните разходи за 2012-2014 г. и тавана на субсидиите за всички бюджетни организации. В идните три години парите за образование се замразяват на сегашното ниво (3,4% от БВП при 4,4% за 2009 г.), гласят решение 246 и другото прието ден преди това от кабинета, за Конвергентната ни програма, което вече е пратено в Брюксел. В бюджет 2012 за образование да се дадат 544 млн. лв.над сегашните, като единният разходен стандарт за ученик се вдигне с 5 на сто и се плаща на 100%, защото само в училищата от две години при делегиран бюджет стандартът се дава на 90 на сто. В разпределението на допълнителните пари Такева акцентира върху 3 млн. лв., необходими за трите логопедични центъра в страната. Според изследване в София от 352 деца до VI клас 238 се оказали извън нормата за усвояване на българската фонетика. Администрацията на МОМН не е готова за усвояването на 580 млн. лв. от еврофондовете за образование и то не е започнало, каза още Такева.лищата да плащат такса смет и данък сгради, което е в нарушение на Закона за местните данъци и такси. Платените суми следва да се възстановят. Дори в София училища с по 300-700 деца в “Младост” вече са изчерпили от 43 до 78% от бюджетите си, а 25-о училище в Красно село е свършило 95 на сто от издръжката си за годината. КНСБ настоява МС да отпусне още 140 млн. лв. за 2011 г., иначе училищата не могат да платят заплатите и да се издържат. Синдикатът настоява общините да дофинансират училищата, за да изкарат те годината. Столичната община например трябва да даде около 700 хил. лв. Повечето училища не издължават задължителните по закон социални плащания - СБКО. СБУ иска от МОМН справка на колко места ще могат да платят допълнителната брутна заплата, която се дава на учителите на три пъти в годината.

Разходните стандарти за един ученик не са променяни от миналата година и за делегираните бюджети се дават общо 1,4 млрд. лв. КНСБ и “Подкрепа” оспорват пред Върховния административен съд решение 246, прието от МС на 15 април т.г. без обсъждане в тристранката, както е по закон. То определя бюджетните разходи за 2012-2014 г. и тавана на субсидиите за всички бюджетни организации. В идните три години парите за образование се замразяват на сегашното ниво (3,4% от БВП при 4,4% за 2009 г.), гласят решение 246 и другото прието ден преди това от кабинета, за Конвергентната ни програма, което вече е пратено в Брюксел. В бюджет 2012 за образование да се дадат 544 млн. лв. над сегашните, като единният разходен стандарт за ученик се вдигне с 5 на сто и се плаща на 100%, защото само в училищата от две години при делегиран бюджет стандартът се дава на 90 на сто. В разпределението на допълнителните пари Такева акцентира върху 3 млн. лв., необходими за трите логопедични центъра в страната. Според изследване в София от 352 деца до VI клас 238 се оказали извън нормата за усвояване на българската фонетика. Администрацията на МОМН не е готова за усвояването на 580 млн. лв. от еврофондовете за образование и то не е започнало, каза още Такева.

Учебниците са написани нечовеколюбиво Класа/11.05.2011

Учебниците са написани в един строг академичен стил и нечовеколюбиво - в буквалния смисъл на думата. Това каза вчера министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов по време на среща с учители в Търговище. Срещата-дискусия беше за концепцията за нов закон за предучилищното и училищно образование. „Ако не отчетем предизвикателствата на бързо развиващите се страни в сферата на образованието, ние рискуваме някъде към 2020-2030 г. върху нашите деца да се стовари нова вълна от безнадеждност, нещо подобно както се случи след промените“, заяви в началото на срещата министърът. Според него по отношение на законите, свързани с образованието,

От брой в брой изостава не само България, но и Европа. „35% от училищата до септември ще са изхарчили парите по единните разходни стандарти“, съобщи председателят на Синдиката на учителите Янка Такева.

1/3 от училищата са пред фалит Новинар/11.05.2011

1/3 от училищата в България ще свършат парите от бюджетите си до септември, съобщи председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според нея училищата се нуждаят от спешна „финансова инжекция” от просветното министерство. В противен случай те няма да имат пари за заплати, социални плащания и издръжка. От синдиката настояват министерството да отпусне 140 млн. лв., с които да се гарантира нормалното приключване на финансовата 2011 г. за училищата. Те смятат, че следващата година средното ни образование трябва да получи с 544 млн. лв. повече в сравнение с настоящата. Сумата ще покрие разходи, свързани с подобряване на материалната база, храна на децата в предучилищна възраст, увеличаване броя на местата в училища и детски градини, и ще помогне за по-нормалното функциониране на образователната система.

Има и достъпно британско образование Монитор/09.05.2011

Висшето образование във Великобритания става все по-търсено и предпочитано поради високото си качество и стабилната практическа и академична подготовката, с която завършват студентите. От следващата академична година цената за обучение в Обединеното кралство ще достига 9000 паунда годишно. През 2009 година британският University of Wales Institute, Cardiff, избра за свой стратегически партньор за цяла Източна Европа българскотоВисше училище Международен колеж (ВУМК). По тази съвместна програма, във Варна, София и Добрич се обучават стотици студенти от 15 държави, включително и от Великобритания.

Много организации и фирми предоставят стипендии от 2 до 5 хил. лв. годишно на почти всеки кандидатстудент и учащ се. Без да се налага да ходят до Кардиф в Уелс, студентите се обучават у нас на английски език от преподаватели със световен опит, а изпитите им се оценяват и в Кардиф. Всеки втори студент учи в европейски университет поне 1 семестър , с финансовата подкрепа на програма „Еразъм“. След края на всяка академична година, студентите стажуват в чужбина или у нас, като стажовете им се уреждат от висшето училище, което предлага и собствена програма Work&Travel за работа в САЩ и други в Европа така младежите си подпомагат финансово обучението. Високото качество и британската акредитация дават възможност на студентите да се прехвърлят в почти всеки европейски университет след 1-та или 2-та година на обучение във ВУМК. След три години, студентите, учили по програмите на University of Wales Institute, Cardiff в България завършват с престижната бакалавърска диплома от University of Wales, както и с българска бакалавърска диплома.

Второкласниците цял ден в школото Монитор/06.05.2011

Цял ден на училище ще ходят второкласниците от следващата учебна година. Това съобщи вчера депутатът от ГЕРБ Ирена Соколова. Мярката ще бъде въведена поетапно само в общините, в които училищата имат готовност да приемат едновременно и първи и втори клас на занималия след редовните часове. „Голяма част от родителите, а и директорите на училища, изявяват желание децата да посещават занимални и да бъдат ангажирани и след училищното си време“, смята Соколова. Според нея семействата избирали целодневното обучение вместо да броят пари за частни школи за занималия на децата до края на работния ден. Соколова подчерта, че самата идея на целодневното обучение е да бъдат равнопоставени всички семейства и да се подобри достъпът до образование.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 Предучилищната стартира с помагала и нови кабинети Монитор/04.05.2011

Безплатни помагала за всички деца на 5 години и нови кабинети за предучилищно образование в големите градове ще осигури министерството на образованието. Това съобщи пред „Монитор” зам.-министърът на просветата Милена Дамянова. 1,9 млн. лв. за учебни помагала на всяко дете в предучилищна възраст са заделени в бюджета за 2011 година.11 млн. лв. за общата издръжка на 5-годишните предвижда за цялата 2011 година държавата. По закон предучилищното образование е задължително от навършване на 5 годинки. Кметствата на големите градове обаче имат 2 години гратисен период, за да снабдят детските градини и училищата с достатъчно стаи за малчуганите. В момента разсрочката ползват общините София, Варна и Бургас Догодина обаче най-големите градове трябва да са готови за пълен обхват на децата в предучилищна възраст, определена по закон, подчерта Милена Дамянова. Зам.-министърът е получил уверението от кметовете на големите градове, че до следващата година достатъчен брой забавачки и школа ще изпълнят задължението си за предучилищна подготовка. За да се ускори този процес, над 1 млн. лв. е заделило просветното министерство целево за изграждане на нови допълнителни подготвителни стаи за 5-годишните в София, Варна и Бургас. Междувременно в просветното министерство уреждат и целодневната организация на учебния ден за 1-ви и 2-ри клас За най-малките ученици вече са заделени 22,5 млн. лв. Родители от София са притеснени, че заради големия интерес в целодневното обучение директори на училища закриват традиционните си предучилищните групи. Такъв е случаят в 138 СОУ „Проф. Васил Златарски”, където от тази учебна година няма подготвителни класове. „Всеки педагогически съвет има право да определя своя ред за прием, защото и целодневното обучение е важно. Нормално е приемът да бъде съобразен с материалната база на конкретното училище”, коментира казуса Милена Дамянова.

От 2013 г. всяко дете с място в градината Телеграф/02.05.2011

Г-жо Минчева, в петък излезе първото класиране за детските градини. По какви критерии бяха селектирани децата? - Класирането за детските градини се извършва съгласно приетите от Столичния общински съвет правила. Критериите са общи и социални. Към социалните критерии спадат децата, които са в риск, деца на многодетни семейства, сираци и полусираци. Всеки от тези социални критерии носи различен брой точки. С най-голям брой съответно са децата сираци, които получават 6 точки. Останалите критерии носят между 2 и 3 точки. Освен социалните има и общи критерии. Това са постоянен или настоящ адрес на родителите. Към тази група критерии спада и това дали родителите работят, или майката е в майчинство. Редовните студенти също получа ват определен брой точки. Понапред в класирането излизат децата, чиито родители работят в общинска детска градина. Тук броят на точките варира между 3 и 1. - Ако детето има братче или сестриче в същата забавачка, то ще се ползва ли с привилегии? - Има допълнителни критерии, като педагогическият съвет на всяка детска градина има право да приема различни критерии. В много от забавачките педагогическите съвети са избрали „брат и сестра“ като допълнителен критерий. Ако местоработата или местоживеенето на родителя е в съответния административен район, в който се намира детското заведение, също се дава бонус. Същото важи и за деца, които имат разлика 24 месеца. Това са найчесто избираните от педагогическите съвети критерии. При кандидатстване те носят допълнително по 0,1 точки. - 3,2 хил. децата остават под чертата. Какво трябва да предприемат техни-т е родители, ако искат отрочетата им все пак да посещават забавачка? - Недостиг има и той се генерира от децата, родени прeз 2008 година. Тогава е регистрирана и висока раждаемост. За пример мога да посоча, че тази година кандидатите са със 7000 повече в сравнение с 2008 г., когато стартира информационната ни система. Въпреки това недостигът е около 2500 места

От брой в брой по-малко, отколкото е бил тогава. За последните три години имаме разкрити допълнително над 5000 места в детските градини. През тази година очакваме да се разкрият около 1500 нови места. Голяма част от децата, които не са били приети на първо класиране, ще бъдат приети до края на годината. Дори в момента има около 300 свободни места за деца от 3 до 5 години. - Говорите за друго класиране, кога ще бъде обявено то? - Всяка събота от тази седмица до 1 юли ще се извършва класиране на деца в детските градини. Процесът е много динамичен. Родителите в момента имат двуседмичен срок за записване, но ако някой не запише детето си в този срок, той ще освободи място за останалите чакащи на опашката деца. - Въпреки свободните и новоразкриващите се места пак ще останат около 1400 деца без забавачка... - Така е. Но обхватът, който е постигнат за децата в момента, е около 82%. Дори в другите европейски столици няма 100-процентов обхват. В доклада на хилядолетието на ЕС е записано, че средният процент на обхвата в цяла Европа е 85%. Мисля, че на този етап независимо от недостига сме осигурили много добър обхват за тези деца. - Къде по райони и в коя възрастова група е най-голям недостигът? - Свободни места има в определени райони на София за децата, които са на 5 г. Чакащите на тази възраст за места в определени забавачки са около 800. Съгласно Закона за народната просвета в рамките на 2 г. трябва да им осигурим задължително обучение. Още от тази есен за децата, които няма да бъдат приети в детските градини, ще намерим начин да осигурим необходимите условия, за да бъдат отглеждани и обучавани в училищата. Районът, който е на първо място по недостиг на места в яслени групи, е Люлин. В същото време в този район има свободни места за 5-годишни. Същото е положението с 4-годишните. Там също има недостиг около 1200 места, но има и свободни места, защото родителите чакат за определени детски градини. Проблемът е най-сериозен при 3-го-дишните, но 2008 г. е с най-високата раждаемост. Едва през 2010 г. раждаемостта бележи спад. - Какви стъпки ще бъдат предприети за заличаване на недостига в следващите години? - Смятаме, че ако продължим

да работим със същите темпове, ще успеем до две години да преодолеем този недостиг. В момента информационната система ни дава възможност да взимаме управленски решения по отношения на това къде има най-голяма нужда от разкриване на нови места и да се търсят възможности. В централната част найтрудно се осигуряват терени. В много детски градини има възможност за разширяване на съществуващите сгради. До две седмици предстои да открием 2 нови групи в район „Изгрев“, като едната е ясленска. В „Младост“ до края на годината ще бъде построена нова детска градина. Усилията ще бъдат насочени към максимално преодоляване на недостига на децата от 3 до 6-годишна възраст. За децата в ясленските групи няма закон, който да задължава да бъдат обхванати. Там в момента има недостигът от 5000 места, но има деца, които не са навършили 1 г. и също са на опашката. Тоест реалният недостиг е много помалък. За тях обаче са осигурени около 1000 места за две години. - Предвиждате ли да се открият нови места в яслите? - Да, но основният ни ангажимент остават градинските групи, защото трябва да отговорим на изискванията на ЕС за равен достъп до образование. То започва именно от детската градина. В ясленските групи има повече отглеждане на децата и няма толкова педагогически персонал. Но въпреки това ние ще мислим за увеличаване на техния брой. - А повече групи за предучилищна подготовка в училищата? - В момента в много голяма част от училищата има подготовителни групи „за 6-годишните. Има и училища, които по желание на родителите са приели и 5-годишни. Броят на по-малките за София е едва 700. Децата, които няма да имат възможност да бъдат приети в детските градини, ще бъдат приети в групи в училищата. Общината е намерила над половин милион лева за ремонтни дейности и закупуване на необходимото обзавеждане, така че да бъдат осигурени условия за нормалното им обучение. В колко училища ще се направи ремонт, ще стане ясно, след като бъде уточнен броят на неприетите деца на 5-го-дишна възраст. - След първото класиране имате ли сигнали за нерегламентиран прием? Първото класиране беше в петък

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 в присъствието на работодателски и родителски организации. Всичко беше публично и прозрачно обявено. Самото записване започва от днес. Родителите трябва да знаят, че всяко едно използвано от тях предимство трябва да се докаже на място в детската градина с документ. Те трябва да подготвят всички необходими документи, защото ако не представят някой от тях, директорът има право да откаже записване на детето. Част от градините ще затворят през лятото. Знае ли се вече кои ще продължат да функционират? Буквално преди няколко часа (б.а: в събота) беше изготвен график на дежурните детски градини, но той ще бъде оповестен утре. Всеки родител може да ги види на сайта на информационната система и на сайта на дирекция „Образование“. При затварянето на част от детските градини в дадени райони осигуряваме прием на нуждаещите се деца в други райони. Забавачките трябва да бъдат затворени за извършването на ремонтни дейности и за хигиенизиране.

Училищата ни по света искат узаконяване Труд/02.05.2011

Министерството на образованието да узакони училищата ни в чужбина. За това настояха в събота участниците във форума на Българските училища, който сесъстоявколежа“Оуктън”в Чикаго. Събитието бе организирано от училище “Джон Атанасов” в ЧикагоиАсоциацията на българските училища в чужбина. Над 100 представители на родните учебни заведения в САЩ и по света участваха в срещата с министъра на образованието Сергей Игнатов и зам.председателя на НС Георги Пирински. Представителите на образователните ни центрове зад границанастояхапредгостите отБългариявнормативните документи ясно да се формулират критериите, по които училищата ни в странство ще се лицензират в бъдеще. “В момента има около 200300хил. българчета,докоито не достига

държавното финансиране за обучението им по програма “Родна реч и култура”, каза пред “Труд” председателката на Асоциация “Български език език европейски” в Париж Камелия Конакчиева.Подумите є в момента едва 9400 наши децазадграницасаобхванати от програмата. “Издръжката за дете зад граница - да учи български език, литература, роднаисторияигеография, не надхвърля единния разходен стандарт за България, което не е повече от 1000 лв.”, уточни тя. На форума стана ясно, че училищата ни извън България функционират в правен парадокс. От една страна ги има,ноотдруга,споредзаконовата разпоредба на страната ни, ги няма. В момента издръжката им в чужбина е платена и се крепи на доброволен труд и частна инициатива. “Не искаме да вземем от държавата, а искаме да дадем нови, грамотни български граждани”, допълни Конакчиева“За нас България е там, където има българска общност или училище”, каза за “Труд” министърът на образованието Сергей Игнатов. “Съществуването на българските училища в чужбина е изключително важно, защото те запазват българщината по света и са мост, по който се осъществява съвременната мобилност”, подчерта той. Игнатов сподели, че желанието му е статут на българско училище да получат всички, които отговарят на критериите, заложени в програмата за роден език. Така, ако децата, завършили ги в странство, решат да се завърнат, ще могат да продължат без проблеми своето образование в родината си. В момента финансирането на училищата ни навън е на конкурсен принцип по програмата “Роден език и култура”, обясни Игнатов. Ако се стигне до добра, прецизна формулировка на критериите, по които те ще работят, някои от тях ще получат статут на защитени и процент от бюджета на държавата ще отиде за поддържането им. Министърът не скри, че е положително настроен от резултатитенасрещатавЧикаго.

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 42-2011 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: