БЕЛ 5. кл. с украински език на обучение В. М. Терзи /5. klas bolgarska mova terzi 2018

В. М. Терзи

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК за общообразователни училища с украински език на обучение 5. клас Учебник за институциите за общообразователно средно образование

В. М. Терзі

БОЛГАРСЬКА МОВА для закладів загальної середньої освіти з навчанням українською мовою 5 клас Підручник для закладів загальної середньої освіти

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України

Чернівці „Букрек" 2018

УДК 811.163(075.3) Т 35

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України (наказ від 10.01.2018№ 22) Видано за рахунок державних коштів. Продаж заборонено

Торзі В. М. Т 35

Болгарська мова для закладів загальної середньої освіти з навчанням українською м овою . 5 клас : підручник для закладів загальної середньої освіти / В. М . Терзі. - Ч ер н ів ц і: Букрек, 2018. - 208 с. : іл. УДК 811.163(075.3)

Терзи В. М. Т 35

Български език за общ ообразователни училища с украински език на обучение. 5. клас : учебник за институциите за общ ообразователно средно образование / В. М . Терзи. - Черновци : Букрек, 2018. - 208 с. : ил. УДК 811.163(075.3)

© Терзі В. М „ 2018 © Видавничий дім .Букрек” , 2018

ЗНАЦИ, С КОИТО СИ СЛУЖИМ □ \ • — -

• - точка

о• - въпросителна ! - удивителна 9 - запетайка Дума (например, с две срички): --

•

--

--

Текст (със заглавие):

•

Схема на изречение: .

1_ ►

Р

Задача Речник За домашно

сричка ударение гласна съгласна

|_ 1_ 1_

? !

! Запомни! ? Отговори на въпроса!

11 Припомни си!

3

Мили приятели! Честит Първи септември! Вече сте петокласници. Тази година ще продължите да учите кни­ жовния български език. За да имате добри резултати, трябва да си при­ помните това, което сте научили в начални класове. През новата учебна година ще придобиете много нови знания за родния си език. Защо ли трябва да изучавате книжовния език? Българският език има многовековно развитие. Като го изучавате, вие овладявате цялото му богатство, по-добре разбирате историческото минало на своя народ и културата му. А най-важното е, че изучаването на родния език определя речева­ та култура на човека, тясно свързана с общата му култура. Културата на речта изисква от всеки човек спазване на граматически, правоговорни, правописни и пунктуационни правила, подпомага с използване на разнообразни езикови средства правилно да изразяваме мислите и чувствата си. Вече добре знаете разликата между книжовния език и диалекти­ те. Родният говор е способствал за запазването на българската култу­ ра даже извън пределите на прародината, това е език на дядовците и родителите ви, затова винаги трябва да го уважавате. Овладяването на книжовния език ще разшири възможностите ви за общуване с носите­ лите на българските говори в други страни по света, както и с българи­ те, които говорят книжовно. Изучаването на който и да е език подпомага развитието на ли­ чността, дисциплинира не само ума, а и мисленето ви, независимо от професията, която ще изберете в бъдещето. От все сърце ви пожелаваме много успехи! Вероника Терзи

4

Моята учителка Когато за пръв път страхливо аз в класната стая надникнах, тъй ласкаво ти ме погали, че в същия миг те обикнах. Научи ме ти да обичам от ранните си детски години горите, полята - и всичко, което наричам „родина". Аз много неща ще забравя, но теб ще забравя ли? - Няма. В сърцето си твоето име до името пазя на мама. Леда Милева

5

НАЧАЛЕН

б

сТРОЕЖ НА ЕЗИКА припомни • • • • •

си!

Думата се състои от звукове. Всяка дума има собствено значение. Изречението се състои от думи. Думите в изречението са свързани по смисъл. Текстът се състои от свързаните по смисъл изречения.

Упражнение 1 ► Подреди думите в изречения, изреченията - в текст, за да си спомниш приказката „Човек и змия".

1) имал, лозар, един, лозе, хубаво; 2) продължило, години, това, дълги; 3) млякото, змия, старата, изпила; 4) канче, другия, мляко, с, занесъл, ден, прясно, на, едно, го, лозето; 5) да, лозарят, направи, й, намислил, добро; 6) имало, в, му, лозето, грамада, една, камъни; 7) лозарят, грамадата, един, ден, голяма, видял, в змия, една; 8) оставила, канчето, в, жълтица, змията, една; 9) стара, змията, много, била. ?

Отговори на въпросите: 1. Защо трябваше да подредиш думите в изреченията по друг начин?

2. Каква е поуката на приказката?

припомни •

си!

Словоред - редът, по който думите се свързват и подреждат, за да образуват изречение.

Упражнение 2 ► Състави няколко изречения, като запишеш в различен ред думи­ те: късно, аз, от училище, вчера, се върнах. ?

Отговори на въпросите: 1. Колко изречения са съставени?

2. Има ли разлика в смисъла на съставените изречения?

7

Упражнение З ► Прочети текста.Редактирай текста, като опишеш селото с прости изречения. М оето родно село Това лято прекарах в село, моето хубаво село, вечно огряно от слънцето, кацнало върху живописна рътлина, от която се открива, за­ градена в широки рамки от далечни планини, безкрайна картина от хълмове и равнини, светнали под небето, постлана с големи знамена от черни угари, зелени посеви и цветни ливади. Селските нощи, напо­ ени с лекия дъх на полски билки, ме люлееха в сладък сън. Елин Пелин

Упражнение 4 ► Прочети пословиците. Обясни смисъла им.

1. Блага реч железни врати отваря.

2. Всяка работа плаче за майстора си.

3. Голям залък глътни, голяма дума не казвай.

4. Гарван гарвану око не вади. ?

8

Отговори на въпросите: 1. Защо казват, че пословиците и поговорките, създадени от на­ рода, свидетелстват за неговата мъдрост?

2. Има ли в текста диалектни отклонения?

сТРОЕЖ НА ДУМАТА ■ МОРФЕМЕН СЪСТАВ НА ДУМИТЕ ПРИПОМНИ с и !

• • • • • •

•

•

Има няколко вида морфеми. Морфемите се различават по значението и по мястото, което заемат в думата. Всяка дума има корен, морфемата, която носи основното значе­ ние на думата. Думите, които съдържат един и същ корен, се наричат сродни думи. Морфемите, които се прибавят към корена и служат за образу­ ване на нови думи, са представките и наставките. Корените, представките и наставките се наричат словообразувателни морфеми, защото се използват за образуване на нови думи. Морфемите, които служат за образуване на различни форми на една и съща дума, се наричат формообразуващи морфеми. Това са окончанията. При имената се използва и членната морфема.

Упражнение 1 ► Направи морфемен разбор на подчертаните думи. Използвай таблицата. Представка

Корен

Наставка

-

стар-

-еЧ

Окончание Определителен член -

-ът

1.

2.

3.

4.

Косата на жената побеляла за една нош. И все разпитва как е ученикът и заляга ли над уроците. Дядо Йордан попита имат ли за продан черни свилени забрадки. Веднъж живите очи на Жак забелязаха, че от джоба на палтото на младия учител се подаваше същата книжка с шарените ко­ рички. която бе видял наскоро в книжарницата.

5. Наведе се старецът, взе хартийката, разгъна я с благоговение.

9

Упражнение 2 ► Извади в колона подчертаните думи и срещу всяка дума напиши морфемния й състав. Родното училищ е Училището родно, бяло в лъчите слънчеви гори в прегръдките си призовало децата от зори. Сред сенчести дървета в двора то свети като чист дворец, на всеки заблестял прозорец цветя изплитат свеж венец. Стоят сребристите тополи покрай оградата на пост и в нова къщичка на пролет пристига славейчето гост. Асен Босев Упражнение 3 ► Посочи още по три думи, които са изградени от следните мор­ феми: корен + окончание: царе, ... корен+наставка+ окончание:ученици, ... представка+корен: изход, ... представка+корен+наставка+окончание: изпращачи, ... корен+определителен член:учителят, ... корен+окончание+определителен член:куршумите, ... Упражнение 4 Подреди думите по класове (части на речта) и установи морфем­ ния състав на всяка от тях: жадувам народен възрастен изпращам перо предсмъртен поздрав играчка направя каменен кожен очаквам народ изслушам описвам преведа светлина безпомощен български светлина жилест ю

Упражнение 5 ► Посочи по три сродни думи. Работи по модела: шия - шиене, ушит, ушия Режа, говоря, топлина, казвам, страшен, нетър пелив, родина, пиша, нов. Упражнение б ► Попълни празните места със сродни думи. лекар - лекувам, лекарство,... смел - осмелявам се, смелчак,... дом - домашен, домакин,... движа се - подвижен, раздвижа с е , ... земя - подземен, землищ е,... лесен - улеснявам, лесн о ,... нов - новак, новости,... дърпам - дръпна, издърпам...

■ ПРАВОПИС НА ДУМИ С ПРЕДСТАВКИ припомни • •

• • •

Как да си служим с правописния речник Вече умееш да се ползваш с правописния речник. Когато не си сигурен за правилното писане на някоя дума, трябва да провериш правописа й в речника. В речника думите са подредени по азбучен ред. Във всеки дял подреждането на думите е направено според азбучния ред на вторите им букви. Ако и вторите букви са еднакви, трябва се спазва азбучният ред на третите букви и т.н.

припомни • •

си!

си !

Представките раз-, из-, без- се пишат винаги съсз. Представките под-, над-, пред- се пишат винаги с д.

запомни !

•

В думите искам, искра, искрен, истина, растение няма пред­ ставки, затова сричките ис- и рас- се пишат със с.

11

Упражнение 1 ► Образувай нови думи със следните представки и съществителни имена. раз - мир - ... без - край - ... из - рана - ... без - сила - ... без - радост - ... из - сеч Упражнение 2 ► Намери думите с представки. Обясни как се чуват и как се пишат представките.

1.

2.

3.

4.

5.

Ние безстрашно се хвърлихме в атака. Те се изплашиха и се разпръснаха без ред към гората. Безспирно стреляха пушки. Широко се разстилаше безкрайната равнина. Отдавна живеем на тази улица.

Упражнение 3 ► Отдадените глаголи образувай други глаголи с различни пред­ ставки. Работи по модела: пиша - подпиша, препиша, допиша и др. Купя, хвърля, крия, кова, мисля, пиша, смея се, строя, работя, гледам. Упражнение 4 ► Напиши сродни думи с противоположно значение, с еднакъв ко­ рен, но с различни представки. Работи по модела: влизам - излизам подписвам се - ... вход завързвам обувам се - . . . подземен 12

завързвам заключвам сглобен запушен надлез - . . .

Упражнение 5 ► Препиши думите, които нямат представка. сбор резултат наблюдение скок захлупак изгода следа изба растение спомен народ искам влечуго услуга поискам изба донос истина Упражнение б ► Открий думите с погрешно написани представки: у- вместо оили о- вместо у-. а) умивам, удобрявам, усуквам, укичвам, увековечавам, уковам, услепявам, учудвам; б) одумвам, окраса, омеквам, опаковка, очудено, опазвам, омръзва ми, ограда. Упражнение 7 Посочи думите, които се употребяват и с представката о-, и с представката у-. украсявам - украсявам оглеждам се - углеждам се указвам оказвам омалявам умолявам оглаждам углаждам углупявам оглупявам Упражнение 8 ► Обясни разликата в значението на двойките думи. преписвам - приписвам превързвам - привързвам престъпвам - пристъпвам превеждам - привеждам претеглям - притеглям Упражнение 9 ► Докажи, че дадените думи са написани правилно. Възпитание, сбирка, безпощаден, безчет, възпоменание, възстано­ вяване, сговор, въстаник, сграда, сдружение.

13

■ ПРАВОПИС НА НАСТАВКИТЕ запомни ! С наставки се образуват нови думи, като се прибавят към: • съществителни имена: планина - планински, бор - боров; • глаголи: ловя - ловец, сея - сеитба; • прилагателни имена: жълт - жълтеникав, болен, болна - болнав. Упражнение 1 ► Подреди в групи съществителните имена с еднакви наставки. Бъчвар, косач, летец, скривалище, учител, крадец, предател, ста­ рец, читалище, продавач, мелничар, шивач, основател, вестникар. Упражнение 2 ► Подчертай наставките, с които са образувани дадените прила­ гателни имена. Състави с тях словосъчетания (прилагателно + съществително). Лигав, зеленикав, тревист, зъбат, ревлив, априлски, огнен, селски, плувен, глуповат, копринен. Упражнение 3 ► Посочи глаголните наставки. Отговарям, получавам, намирам, събарям, изгарям, донасям, наби­ рам, ритвам, развалям.

14

Упражнение 4 ► Подчертай наставките. Обущарница, преводачка, пчеларник, шивачница, братче, издател­ ство, готвачка, часовникарство. Упражнение 5 ► Образувай прилагателни имена с наставка -ен. Срещу всяко прилагателно напиши формите за женски, среден род и за мно­ жествено число. Колектив, обувки, земя, автобус, лято, река, жилище, сезон, учили­ ще, захар, камбана, есен. Упражнение б ► Провери няма ли правописни грешки в дадените прилагателни. Писменни упражнения, тристранни треуголници, камена ограда, пламени поздрави, особенни хора, странно поведение, художествена самодейност, собственно жилище, безлуна нощ. Упражнение 7 ► От дадените глаголи образувай други глаголи с представки и наставки. Работи по модела: пиша - напиша - написвам Дам, чета, шия, плета, бия, мия, пея, летя, чупя. Упражнение 8 ► От дадените прилагателни имена образувай глаголи с представки и наставки. Работи по модела: топъл - отоплявам Чист, слаб, стар, нов, кръгъл, жълт, лесен, дебел.

■ ФОРМООБРАЗУВАЩИ МОРФЕМИ ПРИПОМНИ с и !

• •

Формообразуващите морфеми са окончанието и определи­ телният член. Тези морфеми се прибавят към основата или направо към ко­ рена на думата.

15

• •

Определителният член е характерен за имената и някои раз­ реди местоимения. Окончанието се променя, когато се образуват формите на ду­ мата.

Упражнение 1 ► Определи значението на всяко от окончанията. Работи по модела: столове - -ове - мн.число на същ. от м.р. Клещи, пътища, братя, нови, тръгвам, учите­ ли, крила, бера, мечтаят, макарони, берачи, песничка, училище, първа, студове, храсти.

Упражнение 2 ► Напиши членуваната форма на следните съществителни. Кост, нощ, площад, куче, момичета, власт, сутрин, овце, моливи, приятел, ден, музей, чичо, чичовци, съдия, жури, линия, песен, деца. Упражнение 3 ► Извади в колона подчертаните съществителни. Направи им пълната граматическа характеристика. Определи на всяко от тях основната форма. Тя иска да хване пътечката, по която винаги отива на лов, ала за­ тъва в дълбокия сняг. Тя решава да промени своя път и тръгва нагоре през гората, където снегът беше най-плитък. От време на време тя се спира и слуша. Емилиян Станев 16

АСТИ НА РЕЧТА ■ СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ припомни • • • •

си !

Думи, които означават имена на хора или предмети, се наричат съществителни имена. Основна форма на съществителните имена е нечленуваната форма за единствено число. Съществителните имена биват собствени и нарицателни. Собствените имена винаги се пишат с голяма буква. Упражнение 1

► Състави 5 изречения с някои отдадените думи и словосъчетания. Украйна, България, Киев, София, Стара планина, Карпатите, Черно море, Днепър, Днестър, Дунав, Рила, Варна, Одеса. Упражнение 2 ► Препиши текста. Отидохме на екскурзия в Пирин. Изкачихме се на един висок връх. Пред очите ни се разкри с цялата си красота Беломорска Тракия. На­ всякъде имаше много хора. Всички очакваха да започне фестивалът „Пирин пее". Стоянка Димитрова, наша съученичка, каза, че взима участие в концерта, защото отдавна пее в градския народен хор заед­ но с майка си. И ето зазвуча „Мила Родина", а след това и „Моя Бълга­ рия",„Пътнико свиден" и много народни песни.

17

?

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста съществителните собствени имена?

2. Защо в словосъчетанието Беломорска Тракия и двете думи са написани с голяма буква, а в словосъчетанията Черно море, Стара планина втората дума трябва да пишеш с малка буква? Упражнение 3

^-Задачи: 1. Разкажи за съборния празник в родното си село.

2. Разкажи за най-любимата песен на семейството си. Упражнение 4 ► Прочети текста. Извади подчертаните думи в две колонки Собствени съществителни имена и Нарицателни съществи­ телни имена. Обясни правописа н съществителните. Х ипопотам Чуден беше тоя Хипо, моят нов приятел млад, нищо, че бе страшно чипо същество от остров ЧАД. Грееше го слънце - фурна. А той, сякаш облак чер мамеше ме да се гмурна във водите на Нигер. Хипо не търпи обиди. Учи. Помни като слон. Знае где каквото види от Гвинея до Габон... Йордан Милев Упражнение 5 ► Напиши кратко разказче на тема „Лято", като използваш някои от следните съществителни имена: Почивка, разходка, море, гора, планина, риболов, въдица, прохла­ да, пътувам, влак, самолет, параход, Витоша, Карпатите, Варна, Одеса, София, Киев, Днепър, Дунав и др.

18

а

РОД И ЧИСЛО НА СЪ Щ ЕСТВИТЕЛНИ ТЕ и м е н а

припомни си • • • •

!

В българския език има три рода: мъжки, женски и среден. В българския език има две числа: единствено и множествено. Съществителните имена притежават род, но не се променят по род. Всяко съществително принадлежи към един от трите рода, който се определя с помощта на думите един, една, едно.

Упражнение 1 ► Подреди съществителните имена в три колони в зависимост от рода им. Старица, богаташ, ъгъл, братче, стая, котка, момиче, трапеза, ястие, супа, чорба, площад, сутрин, вечер, момче, чушка, хлапе, семейство, прозорец, куче, летопис, печат, маса, шоколад, килим, ухо, училище, молив, таван, блок, къща. Упражнение 2 ► Определи рода на следните съществителни имена, като използ­ ваш думите един, една, едно. Баща, случай, чичо, съдия, вуйчо, дядо, вечер, захар, такси, жури, славей, ос, болест, гвоздей, радост, пролет, медал, детайл. Упражнение 3 ► Извади в колона съществителните имена в основната им форма. Определи рода им. И тъй тръгна Лъжата през гори и планини и де кого л срещнеше из пътя, пошепваше му на ухото разни изг*о__ж мислици за Търпелан. Скоро тя стигна и в самия град, където живееше Търпелан, и с още по-голямо усърдие започна да одумва и дори направо да клевети не­ винния човек. От сутрин до вечер Лъжата сновеше из градските улици и площади, влизаше в къщите, сядаше край чуждите трапези и караше всички да я зяпат и да я слушат с любопитство. Лека-полека хората не само повярваха на Лъжата, но и сами започ­ наха да съчиняват нови клевети. Светослав Минков 19

Упражнение 4 ► Напиши в множествено число съществителните имена. Работи по модела: врата - врапЩ око море - . събрание път младеж- ... село - . . ч а й н и к - ... монах нощ - . . . влак - . . сняг съд - ... ножица нож - .., поле - . . . лист - . . ?

Отговори на въпросите: 1. Има ли фонетични промени?

2. Има ли дублетни форми?

Упражнение 5 ► Подреди съществителните имена по род и срещу всяко от тях напиши формата му за множествено число. Момче, синигирче, гора, вълк, таралеж, момче, кокиче, град, свят, облак, земя, училище, доказателство, неволя. Упражнение б ► От дадените едносрични съществителни от мъжки род образу­ вай формата за множествено число. Групирай получените фор­ ми според окончанието им. Вълк, мъж, вид, крак, ключ, цар, стол, влак, кос, път, храст, зъб, край, кран, ден, сок, дъжд, блок, гост, княз, цирк, смях. ?

Отговори на въпросите: 1. Имали фонетични промени в групата на-ове,-еве?

2. Има ли фонетични промени в други групи?

Упражнение 7 ► Обясни звуковите промени при образуване на формите за мно­ жествено число. а) хирург - хирурзи, геолог - . . . , подвиг - . . . , подлог - ; б) войник - войници,учебник - . . . , чайник - . . , ученик - . . . ; в) стомах - стомаси, монах - . . . , кожух - . . . , плесник - . . . ; г) крадец - крадци, орел - . . . , плувец - . . . , петел - . . . ; д) вятър - ветрове, център - . . . , министър - . . . , тигър 20

а

ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪ Щ ЕСТВИТЕЛНИ ТЕ ИМЕНА

припомни •

• •

си!

Когато пишеш или говориш за познат предмет, трябва да се добави към името му особена част на думата, която се нарича член, тоест думата се членува. Формата на името, която не е членувана, се нарича обща или неопределена. Членуваната форма се нарича определена или членна.

Упражнение 1 ► Извади членуваните съществителни имена в единствено число и ги групирай според членната морфема.

1. Пътят от Царевец до градските порти беше претъпкан с народ.

2. Той плесна с ръка челото си.

3. Късно през нощта Мария излезе на терасата пред спалнята си.

4. Ръцете им бяха развързани за нова дейност.

5. Есента беше дала обилен плод.

6. Извън крепостта блъсканицата и навалицата беше още по-голяма.

7. Сърпът блестеше в ръцете й и краищата на пребрадката й още трептяха като крилца.

8. Зад селото се ширеше надалече узрялото поле, позлатено от слънцето. Упражнение 2 ► Извади членуваните съществителни имена в множествено чис­ ло, определи окончанието им и ги групирай според членната им морфема. Работи по модела: конете - конЩ те момчетата - момч-\ета[та събранията - съ браният а 1. Дрехите им бяха везани с тънка сърма и бисери.

2. Пазачите вдигнаха една от решетките.

3. Той не поиска да се подчинява на решенията на кмета.

4. Лицата н пратениците не бяха весели.

5. Стените на стаята тънеха в сянка.

6. Сълзите обливаха лицето му.

7. Очите му се проясниха.

21

?

Отговори на въпросите: 1. Коя членна морфема се употребява в образуваните форми след окончанията -а или -я?

2. Коя членна морфема се употребява, ако общата форма за мно­ жествено число завършва с окончанието -и?

Упражнение 3 ► Членувай дадените съществителни от мъжки род с пълния и краткия вариант на члена. а) бой, музей, кравай, славей, червей, трамвай, тролей, злодей; б) учител, писател, основател, високоговорител, предател, усилител, пожарогасител, двигател, укротител, кръводарител; в) мускетар, градинар, аптекар, библиотекар, рицар, юбиляр, ле­ кар, огняр, грънчар, леяр; г) ден, зет, кон, крал, цар, нокът, лакът, огън, сън, път. ?

Отговори на въпросите: 1. Кога се използва членът -ят, -я?

2. Как се членуват съществителните имена от мъжки род, които не могат да се членуват с -ят, -я? Упражнение 4

► Членувай с -ът, -а или с -ят, -я. Бряг, век, ден, път, сън, герой, пожар, пазар, зъболекар, тротоар, слушател, лъв, княз, нектар, пчелар. ?

Отговори на въпросите: 1. Има ли при членуването фонетични промени в корена на ду­ мите?

2. Има ли членни форми, в които членът е под ударение?

припомни • • •

22

си!

Ако съществителното от мъжки род е подлог, то се членува с пълния вариант. Ако съществителното от мъжки род е допълнение, трябва да се членува с краткия вариант. Ако съществителното може да се замести с местоимението той, значи е подлог и трябва да се членува с пълния вариант, във всички други случаи - с краткия.

Упражнение 5 ► Попълни празните места.

1. Напразно цар... се мъчеше всякак да му угоди.

2. Живот... наоколо не изглеждаше променен.

3. И цар..., и съдиите се почесаха по нос... и не посмяха да кажат нищо, защото се уплашиха от гнев... народен.

4. За разлика от родителите син... не се отличаваше нито с вроде­ ни дарби, нито с особено прилежание.

5. Старец... почти забравяше, че на свет... съществуват някакви негови братовчеди. ? Отговори на въпросите: 1. Винаги ли се членуват допълнения?

2. Винаги ли се членуват подлозите?

■ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИПОМ НИ СИ !

• • • •

Дума, която означава признак на предмет, се нарича прилага­ телно име. Прилагателното име в изречението се свързва със съществи­ телно име. Прилагателните имена се откриват с въпросите какъв? каква? какво?какви? Прилагателните имена, които показват качество на предмета, имат степени за сравнение, които се образуват с помощта на частиците по- и най-, н а п р и м е р : висок - положителна степен; по-висок- сравнителна степен; най-висок- превъзходна степен.

Упражнение 1 ► Състави словосъчетания с дадените съществителни, като ги по­ ясниш с прилагателни. Къща, учител, ученик, път, болка, дете, село, мост. Упражнение 2 ► Извади съществителните, които са образувани от прилагателни. Работи по модела: плахост - плах Глухар, бръснар, височина, летец, смелост, планина, блато, новина, слабост, двойник, столар, старец, билкар.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

23

Упражнение З ► Препиши текста. Постави пропуснатите прилагателни, като ги съгласуваш със съществителните, използвайки въпросите. Думи за попълване: лунен, струнен, приятен, сънен, ранен, копри­ нен, утринен. Варна ... (каква?) нощ. Прибирам се у дома, но не ми се спи. В градината свири ... (какъв?) оркестър. ... (какви?) звуци се носят над ... (какво?) море. Захласнат аз стоя до ... (какви?) зори. Като ... (какъв?) плюш ме погалва ... (какъв?) ветрец. Пелин Велков за п о м н и

•

•

•

!

Прилагателните имена, които не са образувани от други думи, се наричат непроизводни, например: нов, бос, лек, млад, смел, син, див и др. Прилагателните имена, които са образувани с наставки от дру­ ги думи, се наричат производни, наприме : хремав, татков, силен, мързелив, ревлив, чудат, лъчист, жилест и др. Прилагателните имена, които са образувани от различни видо­ ве думи, се наричат сложни, например: тъмносин, небесносин, снежнобял и др. (от две прилага­ телни); белобрад,русокос и др. (от прилагателно и съществително)

Упражнение 4 ► Образувай прилагателни имена от следните съществителни. Работи по модела: дърво - дървен Планина, домат, дърво, ум, море, човек, село, вода, есен, стена, сън, район, град, време. Упражнение 5 ► Препиши текста. Открий сложните прилагателни имена. Обясни от кои думи са образувани.

1. Дългокраки водни кончета трептяха с дългите си крилца.

2. Широките черно-кафяви крила на орела се размахваха над нас.

3. Водният плъх беше жесток и коравосърдечен. Емилиян Станев

?

Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата в правописа на дадените сложни прилага­ телни.

2. Защо думата черно-кафяви е написано с чертичка?

3. Можеш ли да формулираш правило за правописа на сложните прилагателни?

Упражнение 5 ► Извади степенуваните прилагателни. Състави с тях 5 изречения. С п о р ти ст Аз искам да спя под пиринските мури, да удрям с весла черноморските бури, да стана по-пъргав от горска сърна, да бъда по-силен от морска вълна, по-зорък от ястреб, от струна по-прав, по-волен от вятър, от камъка по-здрав! Цветан Ангелов

Упражнение б ► Препиши изреченията, като поставиш прилагателните имена в сравнителна или превъзходна степен.

1. Дунавската равнина е (голяма) от Пловдивското поле.

2. Рила е (висока) планина в България, Стара планина (дълга), а Родопите (широки).

3. (Висока) планина в Балканския полуостров е Рила планина.

4. Река Марица е (дълга) от река Тунджа, но е (къса) от Дунав.

5. Рила планина е (висока) от Витоша.

25

0

РОД И ЧИСЛО НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

припомни • • • •

си!

Прилагателните имена се променят по род и число. Прилагателните имена имат форми за мъжки, женски, среден род. Прилагателните имена имат форми за единствено и множест­ вено число. Основната форма на прилагателно име е форма за мъжки род единствено число.

Упражнение 1 ► Срещу всяко прилагателно напиши формите за женски, среден род и множествено число. Голям, малък, близък, син, зелен, черен, семеен, беден, бял, пла­ нински, червен, висок, кафяв,зеленикав. ?

Отговори на въпросите: 1. Какви звукови промени има при формообразуването?

2. Във всички ли образувани от тебе прилагателни се отбелязват фонетични промени?

Упражнение 2 ► Извади прилагателните имена, посочи род и число и основната им форма. Научи стихотворението наизуст. На мама Мила мамо, в този ясен, в този слънчев и прекрасен ден, на тебе посветен, приеми цветята свежи с моя поздрав, мил и нежен, дар от твоето дете в знак на обичта към тебе. Елисавета Багряна

Упражнение З ► Образувай прилагателни имена от мъжки род от следните съ­ ществителни. Село, море, желязо, поле, дърво, вода, домат, река, книга, дом, рав­ нина. Упражнение 4 ► Препиши текста. Подчертай прилагателните имена. П алавница

(откъс) Катеричката Кики подаде черното си носле от хралупата и поглед­ на навън. Гледа и се чуди. Снощи в гората валеше студен дъжд. Духаше мразовит вятър. Всичко беше мокро и черно. А сега дърветата са заси­ пани с мек, пърхав сняг. Клоните им са приведени до земята. И цялата гора е бяла, тиха, сякаш не е гора, а сън. Емилиян Станев

Упражнение 5 ► Отгатни гатанките. Препиши прилагателните имена. Определи рода и числото им.

1. Пъстър или черен, но приятел верен скоква отведнъж, щом заплиска дъжд. Що е то? Мария Георгиева 27

2. Работлива ръчица везе с тънка иглица. Величко е платното, тъмносиньо - везмото. Що е то? Борис Е. Босяк

С 0

З. Яхнал конче момък млад, полетял като крилат по сребриста стръмнина.

Що е кончето? Асен Боеве

ЧЛЕНУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

припомни

• • •

• •

си!

Прилагателните имена се членуват в зависимост от рода и чис­ лото им. Основната форма (м.р., ед.ч.) има пълна (на -ят) и кратка членна форма (на -я). Ако прилагателното от мъжки род завършва на съгласна, при членуването основата се разширява със съгласна -и. Например: зелен - зеленИят, зеленИя Прилагателните имена от женски род се членуват с член -та, от среден род - с член -то, от множествено число - с член -те. Прилагателните във форма за сравнителна и превъзходна сте­ пен се членува както и в положителната форма, например: по-зелен - по-зеленият, по-зеления; най-зелен - най-зеленият, най-зеления.

Упражнение 1 ► Редактирай текста. Съгласувай и членувай прилагателните име­ на в текста. През май в добрудж а

(откъс) Тогава нивите са в (най-буйното) си растеж. (Благодатната) плод зрее. (Трудолюбивите) селянин е доволен и весел, защото вижда (буйния) ниви отпреде си. А обърне ли поглед към (сивите) небе, вижда (малкото тъмно) облак, от който ще излее (благодатна) дъжд над (голямото плодородно) поля. Такава е Добруджа през месец май. Йордан Йовков 28

?

Отговори на въпросите: 1. Какви фонетични промени можем да наблюдаваме при члену­ ването, ако основната форма на прилагателното завършва на -ен или -ък!

2. Отбеляза ли други фонетични промени при съгласуването? Упражнение 2

► Определи основната форма на прилагателните имена отупр.1. Упражнение 3 ► Групирай прилагателните имена по род и число. Членувай ги. Меден кавал, овче сирене, остри върхове, планински орел, сини скали, малко облаче, моминска песен, скрита въздишка, хубаво моми­ че, планинско село, дивна легенда, кокошо яйце, смело сърце, стар ло­ вец, тъмна сянка, бял облак, червен лист. Упражнение 4 ► Извади членуваните прилагателни, определи рода и числото им, подчертай членната морфема. Огнянов се упъти на север. Той отиваше към балканското гърло. Свечеря ваше се. Слънцето беше залязло тихо и величествено. Последните му зари, които позлатяваха високите бърда на Стара планина, изчезнаха... Бе­ лите сипеи на запад потъваха във вечерната дрезгавина, която засти­ лаше все повече и повече манастирските ливади. Крилатият народ, който веселеше денем долината, сега се гушеше мълчаливо в гнездата си. Скоро блесна и месечината. Златна ведрина заля и ливадата, и дър­ ветата, които хвърляха на земята чудновати сенки. Иван Вазов

29

Упражнение 5 ► Попълни празните места.

1.

2.

3.

4.

Остана най-малки... му син, Милен. На други ден Ванчо наистина не си отиде. Ето кой беше най-драги... ми гост Глухи... старец се засмя така весело, че лулата падна от устата му.

5. Христина играеше лудо, като че ли на шега. И насмешливо по­ глеждаше млади... воденичар.

■ ЧИСЛИТЕЛНОИМЕ припомни

си !

•

Числителното име е част на речта, която назовава число, брой или поредност.

•

Числителните имена се делят на бройни и редни.

Упражнение 1 ► Прочети текста. Извади числителните имена. Чудно нещ о

(откъс) Чудно нещо! Как се случи Тошко двойка да получи (втора двойка този срок), при това на стар урок. „Нищо чудно - ще речете щом лениво е момчето, щом не учи по програма и до днес режим си няма." Тошко всички изпревари: пръв направи си наесен дневния режим. Чудесен! В точки - първо, второ, трето, всичко е написал - ето на стената окачен строг режим за всеки ден... Сутрин в седем не пропуска

30

Тошо топлата закуска, сети ли отново глад, знае - време за обяд. Но едно е само лошо: сложил е в режима Тошо точка - шестата поред „учене от три до пет"!... Леда Милева о

Отговори на въпросите: 1. Към кои видове се отнасят извадените числител ни?

2. Има ли в текста съществителни имена, образувани от числителни?

3. А ти имаш ли дневен режим? Окачен ли е на стената в стаята ти? Какво е посочено в дневния ти режим?

0

ЧИСЛИТЕЛНО БРОЙНО ИМЕ

припомни

си!

•

Дума, която означава броя на предметите или на лицата, се на­ рича числително бройно име.

•

Числителното бройно име отговаря на въпроса колко. Напри­ мер: Колко села? -Д в е села. Колко молива? - Петнайсет молива? Числителните бройни имена нямат и не се изменят по род и число: десет мъже / десет жени / десет деца Изключение: един, една, едно, едни (има форми за три рода и мн.ч.); два (форма за м.р.), две (форма за ж. и ср.р.). Числителните бройни имена могат да се членуват с член -те или -та. Например: седем чудеса - седемте чудеса триста книги - тристата книги Изключение: един - единИят, единИя, една - едната, едно - едното, едни - едните, два - двата, но: две - двете.

•

•

31

Внимавай! Ако бройното числително завършва на -т, в член­ ната му форма се пише удвоено т, например: десет момичета - десетте момичета единайсет села - единайсетте села •

Ако числителните бройни от две до шест се отнасят до лица от мъжки род, те се употребяват във форми, образувани с на­ ставка -ма или -има, например: два - два ма ученици три - три ма студенти четири - четирима учители пет - петима лекари шест - шестима мъже Упражнение 1

► Открий числителните имена в текста. Какво за песента е нужно

(откъс)

Тъй става песента любима на двама, после и на трима със теб сме вече четирима, със теб - петима, с теб - шестима. Без песничка човек е беден ела при нас да станем седем. А ти защо си тъй ядосан? Ела при нас да станем осем. Ела и ти с гласа си весел да станем девет, после десет ... Никола Йорданов

?

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста особени числител ни имена?

2. Какво обозначават?

3. Как са образувани?

запомни !

•

• •

Числителните бройни имена, които завършват на -десет, могат да се употребяват в пълна и съкратена форма. Например: двадесет и двайсет, дванадесет и дванайсет, шестдесет и шейсет. Изключение: петдесет, седемдесет, осемдесет, деветдесет. И при изговор, и при писане се предпочитат съкратените форми. При изговора на тези форми не трябва да се изпуска крайна съ­ гласна т.

Упражнение 2 ► Членувай дадените числителни бройни имена в пълна съкрате­ на форма. Напиши по едно изречение с тях. Двадесет, пет, девет, единайсет, двама, двеста. ?

Отговори на въпросите: 1. В обща или членна форма са употребени дадените числителни в съставените от тебе изречения?

2. Защо някои числителни са членувани?

Упражнение 3 ► Напиши по едно изречение с дадените числителни. Един, една, едно, два, две, трети. Упражнение 4 ► Препиши от учебника си по математика една задача. Числител­ ните бройни напиши с думи. Упражнение 5 ► Открий числителните имена в текста на гатанката. Ние сме девет момчета, девет чудни братлета и едничка сестричка, кръгла като паричка. Ние за думи сме неми, но сме бройци големи, но сме чудни сметачи -

0

2

33

само дай ни задачи. Що е то? Потъркайте си челата и отвърнете:.... Асен Разцветников Упражнение б ► Прочети изреченията. Открий числителните бройни.

1. Петима Петко не чакат.

2. С един камък зид не става.

3. Две дини под една мишница не се носят.

4. Две ръце едно лице мият.

5. Десет пъти мери, веднъж режи. ?

Отговори на въпросите: 1. Знаеш ли други пословици и поговорки, в които се използват числителни бройни имена?

2. Знаеш ли гатанки, броилки и скоропоговорки, в които са упо­ требени числителни бройни имена?

Упражнение 7 ► Препиши текста. Подчертай съществителните имена, образува­ ни от числителни.

1. Виж! Идва седмицата!

2. Вестникът е седмичник, а не всекидневник.

3. Как се наричат дните на седмицата?

4. Този текст прочетете на двойки.

5. Разкрита ли е тайната на Бермудския триъгълник?

34

?

Отговори на въпросите: Как се наричат дните на седмицата? Кои от тях са образувани от числителни имена?

Упражнение 8 ► Извади числителните имена. Постави въпрос към всяко от тях. Аз - едно, а с тебе - две, три нататък ме зове. Следват четири и пет, шест и седем са напред. После осем, девет, десет, десет ми успех донесе. А нататък вече знай се: единайсет чак до двайсет. Е, кажете ми защо да не стигна и до сто? Асен Босев ?

Отговори на въпросите: 1. Кои от извадените числителни при членуване се пишат с двой­ но тт!

2. Как се изговарят тези числителни?

3. Можеш ли да броиш до сто ?.. .до хиляда?

Упражнение 9 ► Прочети изреченията на глас.

За най-любознателните 1. Всички насекоми имат по 6 крака, а паяците - 8.

2. Гъсениците вдигат 25 пъти поОголям товар от теглото си, мрав­ ките - 100 пъти, а пиявиците 1500 пъти.

3. Най-едрият африкански слон тежи около 6 тона, а китовата аку­ ла - 30 тона.

4. Най-големите бозайници на Земя­ та са сините китове - 150 тона и 33 метра дължина.

35

5. Най-високото животно е жирафът - 5 метра, а най-дългото червеят-паразит, живеещ в стомаха на кита - около 40 метра.

6. Най-бързо тича гепардът - 100 километра в час, най-бързо лети иглоопашатата лястовица - 160-170 километра в час. Елена Коларова ?

Отговори на въпросите: 1. Какъв вид са числителните имена в текста?

2. С каква цел са употребени тези числителни?

0

ЧИСЛИТЕЛНО РЕДНО ИМЕ

припомни •

си!

Числителното редно име обозначава поредността на пред­ метите (одушевени и неодушевени) и отговаря на въпрос кой поред? Например: трети март, пети клас, Първи септември.

•

Основната форма на числителните редни е форма за мъжки род единствено число.

•

Редните числителни имена се менят по род и число, като се съгласуват със съществителните имена, към които се отна­ сят, например: първи ден, първа стъпка, първо място, първи преселници.

•

Редните числителни имена се членуват като прилагателни. Например: първи ден - първият (първия) ден, първа стъпка - първата стъпка, първо място - първото място, първи преселници първите преселници.

•

36

Редните числителни имена могат да се пишат с арабски и римски цифри. Внимавай! Ако редното числително е написано с арабска цифра, след цифра­ та трябва да се сложи точка, например: пети клас - 5. клас

запомни !

•

При писане на дата след цифрата на деня и след цифрата на ме­ сеца трябва да се постави точка, например: 3.3.1878 г . - 3.111.1878 г. Внимавай! Когато името на месеца е написано с дума, точката не се поставя: 3 март 1878г.

Упражнение 1 ► Замени следните числителни бройни с редни. Състави по едно изречение с тях.

2,103, 7, 24,12, 77. Упражнение 2 ► Напиши с цифри датите на рождения ден на всеки член на се­ мейството ви. ?

Отговори на въпросите: 1. С какви цифри може да се пишат датите?

2. Кога не се поставя точка при написване на дата?

37

Упражнение З ► Членувай с пълен и кратък член следните числителни редни имена. Състави с тях по едно изречение. Работи по модела: пети - петият - петия. Шести, двайсет и осми, петдесети, четвърти. Упражнение 4 ► Прочети текста. Извади в колонки числителните бройни и редни имена.

Майчина слава На полето дъб кръстат с три зелени ствола. В моя майчин дом растат лични три сокола. Първият - монтьор в завод, бди на двайсет стана, та за целия народ да тъкат премяна. Вторият пък - звеновод, сей, оре с другари Да пращят от златен плод ракли и хамбари. Третият сокол - пилот, с мляко съм кърмила, Пази слънчевия свод, дом и майка мила... На света от мен едва ли по-щастлива има. Нейде син един и два, а у мене трима\ Иван Кръстев ?

Отговори на въпросите: 1. Какво означават подчертаните думи?

2. Каква е разликата между употребата на думите три и трима?

Упражнение 5 ► Припомни си приказката. Обясни поуката. ► Открий в текста числителните имена. ► Преразкажи приказката, като употребяваш числителните имена.

Най-скъпият плод Един баща имал трима синове. Веднъж той казал на синовете си: - Ето ви по една кесия с жълтици. Върве­ те по света и търсете най-скъпоценния плод. Който ми донесе този плод, ще му дам половината от богатството си. Взели синовете кесиите и тръгнали на три страни. След три години се върнали при баща си.

38

Първият казал: - Аз купих свесло грозде, татко. То е най-скъпоценният плод.

- Аз купих два портокала, три фурми и много банани. Те са най-скъпоценните плодове - рекъл вторият. Третият казал: - Аз учих три години. Плодовете, които набрах, не се виждат. Те са в сърцето и в ума ми. Мисля, че са скъпоценни плодове. Бащата го прегърнал и казал: -Ти си донесъл най-скъпоценните плодове, синко. Най-скъпи са тези плодове, които знанието дава на човека. ?

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста бройни числителни?

2. Има ли в текста редни числителни?

3. Каква е общата форма на членуваните числителни?

4. Как би трябвало да се членуват числителните имена, които са употребени в обща форма?

Упражнение б ► Определи вида на използваните числителни.

Десет джоба Днес при шивача бях на проба и казах да ми сложи десет джоба да мога, както аз си ща, да слагам всякакви неща: във първия - най-дребните стотинки, във втория - пакетчето с гризинки, във третия - бонбоните дъвката, в четвъртия - флумастера с калъфката, във петия - пергела с транспортира, във шестия - шест цветни тебешира, във седмия пък - стъклените топчета, във осмия... Да! - скъсаните копчета. В деветия... Хей, да не сторя грешка! В десетия - една бележка: какво съм сложил в новата си дрешка. Георги Ивчев ?

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста членувани числителни? Как и защо?

2. На колко места в текста е нарушено правило за удвояване на предлога? Защо?

39

Упражнение 7 ► Определи от кои числителни са образувани следните думи и към кои части на речта се отнасят: единица двойка четворка шестица седмица петокласник стоножка

петмилионену стократен двоен троен еднократен единствен еднокрак

двоя удвоявам повторя

дваж първо второ трето

■ МЕСТОИМЕНИЕ ПРИПОМНИ СИ !

•

Думите, които заместват имената (съществително, прилагател­ но, числително), се наричат местоимения.

•

Според значението и службата си в изречението местоименията се делят на групи: лични (аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те); притежателни (мой, твой, негов, неин, наш, ваш, техен); показателни (този, онзи, такъв, толкова); въпросителни (кой, какъв, чий, колко) и др.

•

От въпросителните местоимения се образуват няколко вида местоимения: неопределителни (някой, някакъв, нещо, нечий, няколко); отрицателни (никой, никакъв, нищо, ничий, николко); обобщителни (всеки, всякакъв, всичко); относителни (който, какъвто, чийто, колкото).

Упражнение 1 ► Използвай дадените местоимения, за да съставиш изречения. Аз, наш, негов, какъв, техен, този, чий. ?

40

Отговори на въпросите: 1. Кои от местоименията имат пълна и кратка форма?

2. Кога се употребяват пълните форми?

3. Кога се употребяват кратките форми?

Упражнение 2 ► Извади местоименията и думите, които заместват те в текста. Една събота същата учителка събра учениците от нейния и от на­ шия клас да ни прочете приказки. Аз седнах на първия чин и зачаках със затаен дух. След малко учителката взе новата книжка и ни прочете приказката„Чудната кутийка". Кой не знае тази приказка за доброто момиченце, което помага на котенце, кученце и и на жабче? Те го обикват и от сърце му се отплащат. Подаряват му кутийка, от която бедното дете получава всичко, каквото пожелае. Познавах и аз тази приказка от по-рано.Но сега учителката проче­ те приказката тъй хубаво, че тя ми се стори по-сладка и по-увлекателна. Всички герои оживяха пред мене чрез гласа на учителката. Ран Босилек

?

Отговори на въпросите: 1. Каква е ролята на местоименията?

2. Какви са основните признаци на извадените местоимения?

Упражнение 3 ► Редактирай изреченията, за да се избегне двусмислицата.

1. Овенът отишъл при овчаря. Той му казал, че овцете са недовол­ ни от него.

2. Христо рядко пише писма на родителите си, но и те постепенно намаляват и стават по-сухи.

41

Упражнение 4 ► Извади местоименията от текста.

Елин пелин

(откъс) „Аз раснах в една къща, в която има­ ше образовани хора, каквито по това вре­ ме бяха рядкост. Братята ми бяха твърде ученолюбиви и любознателни. В нашата къща се получаваха различни списания и книги. У дома се намираха „Рибният бук­ вар", съчиненията на Любен Каравелов и Христо Ботев, които аз разглеждах и четях с жив интерес. Баща ми имаше варница. Той често ходеше на пазара и продаде ли варта, все ще ни донесе по някоя книжка. Аз четях безразборно, каквото ми попаднеше. Домашните често ме ка­ раха да им чета. Понякога четях и на селяните." Иван Сестримски ?

Отговори на въпросите: 1. Какво заместват местоименията?

2. Какви са основните признаци на местоименията?

Упражнение 5 ► Прочети откъса от народната приказка. Извади местоименията. Вълкът срещнал стар вол. Той кротко пасял. Вълкът го попитал: Защо не се криеш от мене?Не знаеш ли, че ще те изям? Аз съм стар и моето месо е жилаво - отвърнал волът. Нищо, моите зъби са остри. Не можеш да ме уплашиш, защото не ми се живее. Господарят ми не иска да ме храни и вчера ме изгони. Той не ме иска, защото не мога да му работя вече. Чий вол си ти? Кой е твоят господар? Ще му отмъстя за неблагодарността му - заканил се вълкът. Виждаш ли онези тополи? Зад тях е нашето село. Неговата къща е най-голяма. Тя е насред селото. ?

42

Отговори на въпросите: 1. Какви са по вид местоименията в текста на приказката?

2. По какво се различават местоименията в подчертаното изрече­ ние?

запомни !

•

В българския език активно се употребяват възвратни местоимения - възвратни лични и възвратни притежателни. На­ пример: От тоз бряг, преди да си замине, събра си всеки пъстри раковини. Тъга по лятото ли ни обзема, ще спрем пред своите раковини неми. Николай Зидаров Внимавай! Спазвай книжовната норма в речта си: моите, а не моите, своите - своите и под

0

ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ

припомни

си!

•

Личните местоимения заместват имена на лица и предмети.

•

Личните местоимения имат лице, число (две лица, две числа), а в трето лице единствено число - род, например: той (м.р.), тя (ж.р.), то (ср.р.).

•

Личните местоимения имат именителен, винителен и дате­ лен падеж, например: аз / мене, ме / на мене, ми.

•

Личните местоимения в именителен падеж в изречението из­ пълняват служба на подлог.

•

Други падежни форми на личните местоимения се използват като допълнения.

•

С предлозите се употребяват пълните форми на лични местои­ мения. Смисълът зависи от значението на предлога. Сравни: Говоря

на тебе. за тебе. стебе.

•

Кратките форми а личните местоимения са енклитични думи, нямат собствено ударение и се произнасят заедно с предход­ ната дума, но се пишат разделно.

43

Внимавай! Ако в изречението две кратки лични местоимения се отнасят към един и същ глагол, едното е от дателен падеж и стои на първо място, а другото е от винителен падеж и стои след първото.

Упражнение 1 ► Състави 5 изречения, в които личните местоимения да изпълня­ ват служба на подлог.

Упражнение 2 ► Състави 5 изречения, в които личните местоимения да изпълня­ ват служба на допълнение. ?

Отговори на въпросите: 1. Кои падежни форми се употребяват като допълнение?

2. Кои падежни форми се употребяват по-често - пълни или крат­ ки? Защо?

Упражнение 3 ► Замени с местоимения подчертаните думи.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7. ?

Искаш ли да прочетеш книгата? Кога ще напишеш писмо на майка си? Ядем от сладкишите. Не познавам тази старица. Лекарката дава на Стоян два рецепта. Трябва да предам това писмо на сестра ти. Цветан обяснява правилата на Георги.

Отговори на въпросите: 1. Към кой вид се отнасят използваните местоимения?

2. Променя ли се словоредът при използване на кратките лични форми? Как?

Упражнение 4 ► Прочети. Посочи книжовните форми на подчертаните местоиме­ ния.

1. Правдата нам е защита, левът ни е вожд. (Ив. Вазов) 2. Нови юнаци пак да въстават и вместо нази бой да зафанат. (Ив. Ва­ зов) 44

3. И тям на душата ставаше по-ясно. (Ив. Вазов) 4. Вижте Търново, Преслава - тия жални съсипани: на преминала­ та слава паметници са они. (Ив. Вазов) 5. Ази възпявах наште поляни, земля ни родна, с хубост по­ крита. (Ив. Вазов) 6. Добро ли сме, зло ли правили, потомството назе ще съди. (Хр. Ботев) ?

Отговори на въпросите: 1. Кои местоимения са остарели?

2. Кои от тях и днес се срещат в родния ти говор?

припомни •

си!

При удвояване на личното местоимение формите му трябва да са от един и същ падеж. Сравни: Правилно:

На мене (дат. пад.) ми (дат. пад.) се пие. Мене (вин.пад.) не ме (вин.пад.) е страх. Неправилно: Аз (им.пад.) на мене (дат. пад.) се пие. Аз (им.пад.) не ме (вин.пад.) е страх.

•

При общуване с един събеседник (устно или писмено) могат да се употребяват учтивите форми (2 лице мн. ч.), които се пи­ шат винаги сглавна буква. Сравни: А Вие не сте ли от Украйна? - Момчета! А вие не сте ли от Одеса? Мога ли да Ви помогна с нещо? - Деца! Мога ли да ви поканя на гости? Много ми е приятно да се запозная с Вас\ - Деца! Утре ще се видим с вас!

Упражнение 5 ► Редактирай текста, ако е необходимо, като използваш учтиви форми.

1. Госпожо, вие учителка ли сте?

2. Госпожице, а вас мога ли да Ви помоля за услуга?

3. Господин Стоянов, на Вас мога ли да ви помогна?

4. На Вас много ли ви се спи?

5. А вие изглеждате много уморени.

6. Госпожа Иванова, а Вие кога сте родени?

45

?

Отговори на въпросите: 1. Как с учтивата форма Вие се съгласува сказуемото, изразено с глагол?

2. Как с учтивата форма Вие се съгласува сказуемото, изразено със спомагателния глагол съм и прилагателно?

Упражнение б ► Попълни празните места в таблицата.

?

Отговори на въпросите: 1. Винаги ли пълната форма с предлог на съответства на кратките дателни форми?

2. Пълните форми, употребени с други предлози имат ли кратка форма?

запомни !

•

46

•

В българския език активно се употребяват не само лични, а и възвратни лични местоимения. Сравни: Той говори на теб е. Той ти говори. Той говори на себе си. Той си говори. Възвратните лични местоимения не се изменят по род и число.

•

Те имат пълни (себе си; предлог + себе си) и кратки (се, си) форми.

Именителен падеж •

Винителен падеж

Дателен падеж

пълна форма

кратка форма

пълна форма

кратка форма

себе си

се

на себе си

си

Възвратните лични местоимения, за разлика от личните, нямат именителен падеж, а в изречението изпълняват само ролята на допълнение. Например: Ти познаваш себе си най-добре. Ти се познаваш найдобре. Вярваш на себе си. Вярваш си. Често разказват за себе си. Трябва да дойдеш на себе си.

Упражнение 7 ► Препиши текста. Подчертай възвратните лични местоимения. С помощта на таблицата посочи в скоби граматическите признаци на подчертаните местоимения.

1. И сега отново той виждаше себе си, облегнал гръб на влажния цимент.

2. Едва сега старият дойде на себе си.

3. Сърдя се по-скоро на себе си.

4. Той дойде на себе си едва през другата нощ.

5. Тогава всеки бързаше да извини себе си и да си припомни грешките на другите. Павел Вежинов а

ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

припомни •

• •

си!

Притежателните местоимения обозначават на кого принад­ лежи нещо. Например: Украйна е нашата родина. Книгата му не е много интересна. Най-добрите ми приятели са моите съученици. Притежателните местоимения отговарят на въпросите чий? чия?чие?чии? Притежателните местоимения имат пълна и кратка форма.

47

•

Пълните форми на притежателните местоимения се изменят по род и число и могат да се членуват в зависимост от ролята им в изречението.

•

Кратките форми на притежателните местоимения са енклитични думи, нямат собствено ударение и се произнасят заед­ но с думата, към която се отнасят, но се пишат разделно. Внимавай! Кратките притежателни местоимения съвпадат с кратките дателни форми на личните местоимения. Упражнение 1

► Прочети изразително текста. Открий в текста притежателните местоимения, обясни значението им и посочи каква форма имат пълна или кратка. Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божест­ вената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величест­ вен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави... Бъди благословено отечество мое; бъди честит балкански райо! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее гробът ми. Иван Вазов ?

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста думи, които днес не се употребяват в книжо­ вния език?

2. Според тебе, защо не са членувани подчертаните съществителни? Упражнение 2

► Открий пълните и кратките форми на притежателните местои­ мения в текста на гатанката. Обясни употребата им. Имам аз другарка малка. Ни е Галка, ни е Палка. Тя умница като мене е, може с моето умение. Нейде аз ако сгреша с мене ще сгреши и тя. Щом задачата реша с мене ще сгреши и тя. Моята другарка малка се нарича как?

48

о

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста местоимения от други видове?

2. Има ли в текста членувани местоименни форми? зап о м н и

!

•

Възвратните притежателни местоимения, имат пълни (свой, своя, свое, свои) и кратка (си) форми.

•

Пълните форми се менят по род и число. Например: свой (м.р.), своя (ж.р.), свое (ср.р.), свои (мн.ч.)

•

Пълните форми могат да се членуват. Например: Той се грижи за своите роднини, а не за твоите.

Упражнение 3 ► Извади възвратните местоимения. Слон Слонът тонове ще вдигне без окото да му мигне. Би ни служил цял живот на строежите с хобот. Но на хоризонта прашен пред товарите безстрашен изпълнява своя план вместо слона кулокран. А пък слонът си живее и като върви, люлее свойта мургава снага, в пълно здраве досега. Дълги зъби той подава и пазачът пребледнява ужасен на своя стол: страда ли от зъбобол? Николай Кънчев ?

Отговори на въпросите: 1. Кои местоимения са възвратни притежателни?

2. Защо подчертаното местоимение не е книжовна форма?

3. Има ли в текста местоимения от друг вид?

49

Упражнение 4 ► Прочети текста. Определи вида на подчертаните местоимения. Сами

(откъс) Черното като смола зверче лежеше върху тясната площадка като коте, свило крачка под коремчето си. Тънкото му тяло изглеждаше в тъмнината още по-дълго и приличаше на чепат клон. Само очите му, които светеха като фосфорни зърна, го издаваха. Те гледаха надолу в пропастта, където плискаше реката. Натам беше извърната и неговата глава. Но изведнъж то (зверчето) трепна и дългата му опашка удари тре­ вата. Емилиян Станев

?

Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата между двойките изречения?

2. Защо има такава разлика в смисъла на изреченията?

0

ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

припомни •

50

си!

Показателните местоимения посочват лица, предмети (този онзи, тази - онази, това - онова, тези - онези), признаци (та­ къв - онакъв) и количество (толкова).

• • •

Показателните местоимения за лица и предмети се делят на две групи: означаващи близост и означаващи отдалеченост. Показателните местоимения за предмети и признаци имат форми за род и число (виж таблицата). Показателното местоимение за количество толкова не се мени по род и число: толкова хляб, толкова часове. Единствено число м.р.

ж.р.

ср.р.

Множествено число

За близки лица и предмети

този (тоя)

тази (тая)

това (туй)

тези (тия)

За по-далечни лица и предмети

онзи (оня)

онази (оная)

онова (онуй)

онези (ония)

За признаци

такъв

такава

такова

такива

За количество

толкова (за ед. и мн.число) Упражнение 1

► Извади показателните местоимения от пословиците. Обясни за какво служат местоименията.

1. Богати са онези, които имат много приятели.

2. Не е живял безполезно онзи, който е посадил през живота си поне едно дръвче.

3. Сънят е като богатството: колкото повече спиш, толкова повече ти се спи.

4. Каквото е повикало, такова се обадило.

5. Най-хубавата храна е онази, която вече е готова.

51

Упражнение 2 ► Образувай двойки изречения с показателни местоимения за близки и далечни предмети: този (тоя) - онзи (оня); тази (тая) - онази (оная); това (туй) - онова (онуй); тези (тия) - онези (ония). Упражнение 3 ► Напиши диалог на тема „Семейният ни албум" (до десет репли­ ки), в който да отговориш на въпросите на приятеля си, показ­ вайки му снимките на роднините ти.

Упражнение 4 ► Прочети откъса от народната приказка. Извади местоименията.

1. Комарите били толкова много, че видимостта рязко се влошила.

2. Ние сме много в този град.

3. Какво си претеглих аз през оная дълга нощ в онзи затвор, един Господ знае.

4. Това е история на двама старци,мъж и жена, живеели по тези места.

5. Семената на тия растения приличаха на кафяви лъскави копчета.

52

Упражнение 5 ► Подчертай показателните местоимения. На уста ми сладка дума ще да бъде този кът, дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат. Дор на небо ясно слънце, дор на очи свят, живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ. Петко Р. Славейков

?

Отговори на въпросите: 1. Защо поетът използва и съкратените форми на показателните местоимения?

2. Защо не са използвани формите тая и тоя?

3. Знаеш ли други съкратени форми на показателните местоиме­ ния, които се използват в стихотворната реч?

4. Има ли в текста думи, които не са книжовни?

53

а

ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

припомни

си!

•

Въпросителните местоимения се употребяват вместо назва­ ния на неизвестни предмети (одушевени и неодушевени) и при­ знаци (качество, количество, притежание), когато питаме за тях.

•

Местоимението кой, обозначаващо лица, има форми за винителен и дателен падеж: кой (им. п.), кого (винит. п.), на кого (дат. п.).

•

С предлози се употребява само формата кого. Например: При кого искаш да отидеш? С кого трябва да се видят? За кого се вълнуваш най-много? Упражнение 1

► Включи думата момче в три изречения. В първото думата да е подлог, във второто - допълнение без предлог, в третото - до­ пълнение с предлог. ► Замести с въпросителни местоимения думата момче в трите изречения.

54

Упражнение 2 ► Препиши изреченията. Подчертай въпросителните местоимения.

1. Попитай мене на коя врата да почукаш. - Попитай мене на чия врата да почукаш.

2. Кой ден е днес?-Какъв ден е днес?

3. Не мога да реша каква рокля да облека. - Не мога да реша коя рокля да облека.

4. Те мислят какво цвете да изберат. - Те мислят кое цвете да избе­ рат.

5. Какво решение да взема? - Какво интересно решение!

?

Отговори на въпросите: 1. Има ли разлика в смисъла на двойките изречения (1 -4).

2. Еднакво ли е значението на думата какво в изреченията (5)?

Упражнение 3 ► На мястото на многоточията попълни необходимите местоимения. ► Определи устно вида, рода и числото им.

1. През ... година е роден баща ти.

2. В ... град е родена майка ти? А 3. ... син с и? ... дъщеря си? С ///Д 4. ... са по професия родителите ти?

7 //д Т 5. ... са по народност баба и дядо ти?

6. В ... клас си?

7. ... е твоята мечта?

55

припомни •

си!

От въпросителни местоимения са образувани относителни, отрицателни и неопределителни местоимения. Упражнение 4

► Разгледай таблицата.

О

56

Относителни местоимения

Отрицателни местоимения

Неопределителни местоимения

който (за лица) когото предпог+когото

никой (за лица) никого предлог+никого

някой (за лица) някого предлог+някого

който

никой

някой

коя то

никоя

някоя

което

никое

някое

кои то

никои

някои

щото

нищо

нещо

какъв то

никакъв

някакъв

каква то

никаква

някаква

какво то

ни какво

някакво

какви то

никакви

някакви

чийто

ничий

нечий

чия то

ни чия

нечия

чието

ни чие

нечие

чиито

ничии

нечии

колко то

николко

няколко

Отговори на въпросите: 1. От кой вид местоимения са образувани местоименията в таб­ лицата?

2. Как са образувани?

Упражнение 5 ► Сравни употребата на въпросителните и относителните местоимения.

1. Коя блузка да облека? - Облечи блузката, която ти харесва наймного.

2. Какви зеленчуци посадихте тази година? - Посадихме зеленчу­ ци, каквито бяхме посадили и миналата година.

3. Колко ябълки да ти купя? - Колкото искаш.

4. Кого чакаш? - Новия ми съученик, на когото трябва да покажа нашите учебници.

5. Какво търсиш? - Търся червения си флумастер, с който трябва да подчертая грешките в съчинението ми. ?

Отговори на въпросите: 1. Кои относителни местоимения имат падежни форми?

2. Кои форми на относителните местоимения се употребяват с предлози?

Упражнение б ► Състави пет изречения с отрицателните местоимения, като упо­ требиш и падежните форми. Упражнение 7 ► Състави пет изречения с неопределителните местоимения, като употребиш и формите с предлози. Упражнение 8 ► Състави пет изречения с относителни местоимения, като ги упо­ требиш с предлог и без него.

57

Упражнение 9 ► Попълни липсващите букви.

1. Кажи на сво..та сестричка, че искам да й разкажа за летните си пътувания, а тя да ми разкаже за сво..те.

2. Може да се вярва само на онези хора, чи..то дела не се раз­ личават от т..хнитє думи, ЧИ..ТО идеал е да видят сво..те братя щастливи.

3. Баща му, к..к..вто е строг, ще го накаже яката.

4. Трябва да се пазиш от човек, който непрекъснато ти говори, че поставя тво..те интереси над сво..те.

5. Родителите му сигурно ще се огорчат от т..ва.

■ ГЛАГОЛ припомни

си!

•

Глаголът е дума, която означава действие или състояние, свър­ зано с глаголно лице.

•

Глаголът е самостойна и изменяема част на речта.

•

В съвременния български книжовен език глаголът има три лица (първо, второ, трето) и две числа (единствено и множествено).

•

Основна форма на глагола е формата за 1 л., ед.ч., сег.вр.

•

Изменението на глаголните форми по лице, число и време се нарича спрежение.

•

Българският глагол има три спрежения - първо (основната глас­ на -е), второ (основната гласна -и), трето (основната гласна -и).

•

Основната гласна най-лесно се открива във формата за 3 л., ед.ч., сег.вр., например: (той, тя, то) пишЕ - първо спрежение (той, тя, то) правИ - второ спрежение (той, тя, то) давА, стрелЯ - трето спрежение

запомни !

•

58

Спомагателният глагол съм не се отнася към никое от спреженията.

Упражнение 1 ► Извади глаголите от текста и попълни таблицата.

Глагол

Лице

Число

Основна форма

Основна гласна

Спрежение

Еленът съ с сед еф ени те рога

(откъс) Над горите се лееше лунна светлина, обвиваше ги в унило, прозрач­ но було. Тук-там се белееха стъблата из вековните букаци, някъде меко лъщяха върховете им, другаде светлината проникваше във вътрешност­ та на леса и осветяваше някоя полянка. Струваше ми се, че духа топъл вятър от тия сухи ветрове, които идат от африканските пустини, но вя­ тър нямаше. Задухата стоеше неподвижно. Гръмко и често се обаждаха улулиците, пронизливо пищеше кукумявката от покрива на хижата, ня­ как необикновено горяха звездите и сияеше зенитът. Емилиян Станев

?

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста непознати думи?

2. С кой речник трябва да се ползваш, за да определиш значение­ то им?

59

Упражнение 2 ► Образувай глаголи от дадените съществителни. Състави с тях 5 изречения. Обич, мил, бял, нощ, залез, бунт, белег, сапун, сън, заливка. ?

Отговори на въпросите: 1. С помощта на кои морфеми са образувани глаголите?

2. Има ли някакви звукови промени?

Упражнение 3 ► Обясни от кои думи и как са образувани дадените глаголи. Вечерям, работя, хубавея, играя, мириша, обядвам, чертая, шумя, умувам. Упражнение 4 ► Образувай, ако е възможно, нови глаголи от дадените. Работи по модела: чертая (I спр.) - подчертая (I спр.) подчертавам (III спр.) Пиша, шия, строя, пия, будя, грея, бера, ям. О Отговори на въпросите: 1. Как са образувани новите глаголи?

2. По кой признак се определя спрежението на глаголите? Упражнение 5 ► Препиши текста. Подчертай глаголите. Посочи лицето и числото на глаголите.

Трудът Аз браздя обширните поля, по които сноват безбройни стада и шу­ мят златокоси ниви. Моето сърце тупти в ударите на косата, в звъна на сърпа, в грохота на воденичните камъни. Моята душа се долавя в прото­ чената песен на жетварката и в топлия глас на кавала.

60

Аз хвърлям мостове над реките и свързвам села и градове с пъти­ ща, по които се точат милиони коли, натоварени със снопи и с узрели плодове. Аз строя железни пътища, по които се бучат чудовища с огне­ ни очи... Моето име е Труд! Ангел Каралийчев а

ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

припомни • • • •

си!

Основните глаголни времена са сегашно време, минало свър­ шено време и бъдеще време. Сегашното време се използва за означаване на събития, едно­ временни с момента на говоренето. Миналото свършено време означава събитие, завършило пре­ ди момента на говоренето. Бъдещето време означава действие, което предстои да се из­ върши след момента на говорене.

Упражнение 1 ► Препиши текста. Подчертай глаголите. Посочи основната форма и спрежението им. От Дунав до Стара планина и Черно море се разстила хълмистата Дунавска равнина. През нея протичат много реки. Тя е особено красива, когато цъфтят слънчогледите, зреят пшеницата и царевицата. Почти през средата на България се простира дългата верига на Ста­ ра планина. Вековни широколистни гори покриват северните склонове на планината. На юг от Стара планина се издигат редица планини.

61

?

Отговори на въпросите: 1. На какъв въпрос отговарят подчертаните глаголи?

2. В кое време са глаголите?

Упражнение 2 ► Открий глаголите във форма за бъдеще време. Ш офьор когато стана Реших: шофьор когато стана, ще спазвам всеки пътен знак. Ще питат:„Кой е на волана?" Ще си рекат:„Един юнак". Е, да, юнак, защото искам да съм умерен в скоростта и не обичам да натискам докрай педала на газта. Регулировчикът едва ли на кръстопътя ще ме спре. И да ме спре, ще ме похвали, че карам толкова добре! Цветан Ангелов

?

Отговори на въпросите: 1. Как са образувани формите за бъдеще време?

2. Как да се образуват от тях отрицателните форми на бъдещето време?

62

Упражнение З ► Прочети изразително. Открий глаголите. Обясни употребата им. Ж албата на др ъвчето Аз съм малко скършено дръвче, счупи ме с ръка едно момче. Иде пролет в тоя хубав свят, но не ще ме тя накити с цвят. Няма да примамя рой пчели, скоро ще изсъхна аз, нали? Няма даразпъпя и листа, нищо, че се връща пролетта. Няма аз да раждам плодове, няма да ме радват гласове на приседнали край мене деца, нито кос ще кацне - сбрал крилца.

?

Отговори на въпросите: 1. Как са образувани подчертаните форми и какво обозначават те?

1. Има ли в текста, освен подчертаните, други отрицателни форми за бъдеще време? Книжовни ли са те?

63

Упражнение 4 ► Извади от диалога глаголите в бъдеще време и попълни табли­ цата. Форма

Извадените глаголи

Лице, число

Положителна Въпросителна Отрицателна Въпросителноотрицателна - Какво ще правиш утре?

- От осем до дванайсет ще бъда в училището. Към дванайсет и по­ ловина ще обядвам в училищния стол.

- А следобед?

- Ще отида в читалнята, защото утре в час по български език ще пишем съчинение.

- А довечера зает ли си? Няма ли да дойдеш на гости у нас?

- Няма да имам свободно време. Заедно с родителите си ще отида на гости у леля.

- А утре ще имаш ли свободно време?

?

64

Отговори на въпросите: 1. Как са образувани положителната и въпросителната форми?

2. Как са образувани отрицателните форми?

Упражнение 5 ► Препиши стихотворението. Подчертай глаголите.

Къщичка за птичките Батко къ щ и чка н а п р ав и о т д ъ с к и зе л е н и , зд р ав и . З ак о в а х м е я на д в о р а м еж д у к л о н и те на б о р а . И п о си п а х м е тр о ш и ч ки за д о б р и т е глад ни пти чки , д а по хап нат, д а се сгр ея т, цяло л я то д а ни пеят.

Леда Милева

?

Отговори на въпросите: 1.

2.

В кои гл а го л н и в р е м е н а са у п о т р е б е н и гл а го л и те ? З ащ о им а гл а го л и в с е г а ш н о в р ем е , в ъ п р е к и че с е р а з к а з в а за м инали съ б и ти я ?

зап о м н и •

Д е й с т в и я та в м и н а л о то м о га т д а с е и з р а з я т с и

•

! минало свършено

минало несвършено време.

Сравни: С л ъ нц ето С л ъ нц ето

изгря. М о м ч е та та се събудиха, (м ин. св . вр ем е) грееше. М о м ч е та та се събуждаха, (м ин. н е св . вр ем е) 65

Минало несвършено време

•

и зр а зя в а м и н а л о д е й с т в и е , за к о ето

не с е з н а е д ал и е з а в ъ р ш е н о или п р о д ъ л ж а в а в м о м е н та на го ­ в о р е н е то .

•

Глаголи те о т III сп р е ж е н и е о б р а з у в а т ф о р м и те за м и н ал о н е с в ъ р ­ ш ен о в р ем е на

•

-ах или -ях: д ав а м

- д а в а х , стр е л я м - стр е л я х .

Гл аго л и те о т I и II с п р е ж е н и е о б р а з у в а т ф о р м и те за м и н а л о н е с в ъ р ш е н о в р е м е на -е х или -ях. И зб о р ъ т з а в и си о т у д а р е н и е ­ то в и зх о д н ата ф о р м а. Гл аго л и те, ч и и то о к о н ч а н и я са п о д у д а р е ­ н и е, о б р а з у в а т ф о р м и те на - я х (н а

-ах с л е д ж, ч). Н а п р и м е р :

х о д я - х о д ех , х о д е ш е ... въ р вя - в ъ р в я х , в ъ р в е ш е ... д ъ р ж а - д ъ р ж а х , д ъ р ж е ш е ... м ъ лча - м ъ л ч а х , м ъ л ч е ш е ...

Упражнение б ► Разгледай дадената таблица. ► Състави таблица на личните окончания на глаголите в минало свършено и минало несвършено време. Минало свършено време

Минало несвършено време

аз ходи®

ниеходцхмеI

аз ходеН

ние ходерле!

ти ходип

вие ходихте]

ти ходещщ

вие ходе|хТе|

той ходип тя ходип то ходип

те ходир]

той ходеішеї тя ходеЩе] то ходеЩеП

те ХОДЄІХІ

?

Отговори на въпросите: 1.

Р а з л и ч а в а т ли с е о к о н ч а н и я т а на гл а го л и те в м и н а л о с в ъ р ш е н о и м инало н есв ъ р ш ен о врем е?

2.

В кои ф орм и (лице, число) на м и н ало св ъ р ш е н о и м и н ало н е св ъ р ­ ш ено вр ем е о к о н ч ан и ята са ед н ак ви и в кои се р азл и ч ав ат?

Упражнение 7 ► Спрегни дадените глаголи в минало свършено време. П р о ч е та , у ш и я , в ъ р н а се , д а в а м , п р о д а м .

Упражнение 8 ► Спрегни дадените глаголи в минало несвършено време. М ъ л ч а, к уп ув ам , д а в а м , гр и ж а се , ям .

бб

Упражнение 9 ► Прочети текста. Открий глаголите.

Празник на ябълковото дърво

(откъс) Я б ъ л к о в о то д ъ р в о и м аш е голям п р о л е те н п р а зн и к . О щ е о т с у т р и н т а с в и ти те м у ц в етч ета с е о б л як о х а в р о з о в о -к о п р и ­ н ен и р о кл и ч ки и чаках а го сти .. У х а н и е то им с е н о с е ш е по цялата гр а д и ­ на. Те п р и л и ч ах а на б а л е р и н и , го то ви за тан ц . В я тъ р ъ т д о й д е пр ъ в . Вси чки го о б и ч а х а , за щ о то б е ш е м н о го в есел . Той в л езе б ез п р е д у п р е ж д е н и е . Танц ъ т з а п о ч н а . В си чки с е р а з в е се л и х а . Той и зд у х в аш е п р а ш е ц а о т ед н и ц в ето в е в ъ р ху гл ав и те на д р у ги . П р и с ти гн а х а и п ч ел и те. В е се л и е то ста н а о щ е п о -ш ум н о . Но п ч е л и те не м ож еха д а се весел ят, те м и сл ех а и за р аб о та та. Гледаха д а н а тъ п ч а т то р б и ч к и те на к р ач ката си с п р а ш ец . Л ак о м о с е н а гъ л та х а и с н е к та р . В е се л и е то п р о дъ л ж и тр и д н и , но св ъ р ш и . И я б ъ л к о в о то д ъ р в о се з а ­ л о в и д а се гриж и за б ъ д е щ и те п л о д о в е.

Петя Василева

?

Отговори на въпросите: 1.

Кои гл а го л н и в р е м е н а са у п о т р е б е н и ?

2.

З ащ о са у п о т р е б е н и ?

67

зап о м н и •

Гл аго л и те, к о и то о т г о в а р я т на в ъ п р о с „К ак в о д а н а п р а в я ?" с е наричат

•

!

свършени

или

глаголи от свършен вид.

Гл аго л и те, к о и то о т г о в а р я т на в ъ п р о с „К ак в о д а п р а в я ?" с е н а ­

несвършени или глаголи от несвършен вид. С р а в н и : заспя (св.вид) - заспивам (нсв.вид). Н а п р и м е р : В и н а ги заспивам м н о го р ан о . У т р е щ е заспя п о -р а н о . И в ч е р а заспах п о -р а н о . Внимавай! К о га то т е к с т с гл а го л и в с е г а ш н о в р е м е т р а н с ф о р ­

ричат •

м и р а ш в м и н ал или б ъ д е щ п л ан , не з а б р а в я й за в и д о в а та д в о й ­ ка на д а д е н и я гл а го л . Н а п р и м е р :

излизам (нсв.вид) н а в ъ н . И у т р е в 9 ч а са щ е изляза (св.вид) н а в ъ н , (б ъ д е щ план) И в ч е р а в 9 ч а са излязох (св.вид) н а в ъ н , (м и н ал план) В 9 ч а са

Упражнение 10 ► Преразкажи текста в минало време. Започни преразказа с думи­ те „Вчера сутринта..." Запиши видовите двойки. Работи по модела: събуждаме се —» събуждам се (нсв., 110 —» събудя се (св., 10 —» събудихме се

Първият сняг

(откъс) С ъ б уж д ам е се р ан о . Ти ч ам е д о п р о з о ­ р ец а. Н авъ н вси чко е б яло . О п и р а м е чела о с т у д е н и т е ст ъ к л а и д ъ л го гл ед ам е с н е га . Бели п е п ер уд к и в е се л о хв ъ р ч ат. Те и дват о тв и с о к о , го н я т се, н а д п р е в а р в а т се. Б е з­ ш ум но к ац в ат по д ъ р в е та та , по с т о б о р а , по ко м и н и те, по д в о р а . О б л и ч а м е с е б ъ р зо и и зл и за м е н авъ н . Ти ч ам е р а д о стн о и гл е д а м е как под к р а к а ­ та ни о с т а в а т стъ п к и .

?

Отговори на въпросите: 1.

Кой гл аго л ням а в и д о в а д в о й к а ?

2.

Кой гл аго л н е е и з м е н е н ?

ЗРЕЧЕНИЕ

І

припомни

си!

I

•

И з р е ч е н и е т о е н а й -м ал к ата ч а с т на те к с т а .

•

Ед н а или п о в е ч е д ум и , с к о и то с е и зк а зв а з а в ъ р ш е н а м и съ л , н а ­ ричам е изр еч ен и е.

•

В п и с м е н а та р еч н а ч а л о то на и з р е ч е н и е т о с е б ел еж и с

буква,

• •

•

главна

а в края на и з р е ч е н и е т о с е п о с та в я е д и н о т п р е п и н а т е л ­

н и те з н а ц и : точка, въпросителен знак, удивителен знак или многоточие. С п о р е д св о я с т р о е ж и з р е ч е н и я т а с е д е л я т на прости и сложни. И з р е ч е н и е с е д и н гл аго л с е н а р и ч а просто. Сложно изречение - с ъ с т о и с е о т д в е и п о в е ч е п р о с т и и з р е ч е ­ ния.

Упражнение 1 ► Прочети изреченията. Обясни поуката на всяка от тези народни мъдрости.

1.

Ум и р азум с п ар и н е с е куп ув ат.

2.

К о й то има в е р е н п р и я те л , има о щ е е д н а гл ав а.

3.

Д о б р а та к н и га на зл о не у ч и . Л о ш а р а н а о з д р а в я в а , л о ш а д ум а не с е з а б р а в я .

?

4.

П р и я те л в н уж д а с е п о з н а в а .

5.

С к а к ъ в то с е сд р у ж и ш , та к ъ в щ е с та н е ш .;

Отговори на въпросите: 1.

2.

Кои и з р е ч е н и я са п р о с ти и кои са сл о ж н и ? По кои п р и зн а ц и о п р е д е л я ш сл о ж н о ли е и з р е ч е н и е т о или е п р о сто ?

Упражнение 2 ► Прочети текста. Посочи сложните изречения.

В гората Б о р я н к а о ти ш л а в го р а та за гъ б и . В и д ял а к а те р и ч к а и я п о д го н и л а . К а те р и ч к а та с е с к р и л а , а Б о р я н к а з а гу б и л а п ъ те к а та . Д ъ л го с е л у та л а , но не я н а м е р и л а . И зв а д и л а н о с н а та си к ъ р п и ч к а и и зтр и л а и з п о т е н о ­ то си л и ц е . Н ещ о п а д н а л о о т к ъ р п и ч к а та и т у п н а л о на зе м я та .

69

К о м п а сч е то ! - р е к л а з а р а д в а н а Б о р я н к а . - М и л и ч к о то ! То щ е м е спаси! Б о р я н к а з н а е л а , че с е л о т о е на юг о т го р а та . Тя с е о п р а в и л а по к о м ­ п а са и т р ъ г н а л а . М р ъ к н а л о . С л е д п о л о в и н ч а с тя с ъ гл е д а л а с в е т л и н а ­ та на к р а й н и т е къщ и .

?

Отговори на въпросите: 1.

О т кои п р о сти и зр е ч е н и я е с ъ с т а в е н о вся к о сл о ж н о и з р е ч е н и е ?

2.

Кои д ум и с в ъ р з в а т п р о с т и т е и з р е ч е н и я в сл о ж н о то ?

зап о м н и •

!

П р о с т и те и з р е ч е н и я , о т к о и то е о б р а з у в а н о с л о ж н о то и з р е ч е ­

съюзи. но н ям ах с в о б о д н о в р е м е . Щ е д о й д а на го с ти , за да с е видим . съ ю зи има и съюзни думи, к о и то за р а з л и к а о т с ъ ю з и те

н и е, м о га т д а с е с в ъ р з в а т с д у м и те , к о и то с е н а р и ч а т И сках д а д о й д а на го сти у вас,

•

О свен

са ч а с т на и з р е ч е н и е т о . С р а в н и : О бичам бонбони, •

които са

ш околадови.

П р о с т и те и з р е ч е н и я в с ъ с т а в а на сл о ж н о то и з р е ч е н и е м о га т да с е и зр е ж д а т е д н о с л е д д р у го лят съ с

запетая.

без съюзна връзка,

к ато с е о т д е ­

Н априм ер:

Л а с то в и ц а т а п р е л и та л а д о р е к а та , д о н а с я л а кал, л е п я л а гн е з д о т о си .

•

П р е д съ ю з а

и се

п и ш е з а п е т а я са м о к о га то с е п о в та р я . С р а в н и :

Л а с то в и ц а т а о тл е тя л а Тя и ск а д а д о й д е

70

и да

и

не с е в ъ р н а л а .

с е види с ъ с с и н а с и ,

и да

го п р е г ъ р н е .

Упражнение З ► Образувай сложни изречения от дадените прости изречения.

1.

2.

А з н а у ч и х у р о ц и т е си . Н а п и с а х д о м а ш н и т е си . О т и д о х на к и н о . С то я н ч о ч е те у р о к а си по б ъ л га р с к и е з и к . С а ш о р е ш а в а за д а ч и . Д о н к а ш и е.

3.

4.

Р и б ата е о щ е в м о р е то . Н и е с л а га м е т и га н а на о гъ н я . Я р е б и ц а т а си св и гн е з д о в е д н а н и в а. С н е с е я й ц а . И зм ъти п и ­ ленца.

5.

У ч и те л к а та е у в е р е н а . В си ч ки у ч е н и ц и щ е п р е м и н а т в ш е сти кл ас.

?

6.

М а ш и н и с тъ т д а д е с и гн а л . В л акъ т т р ъ гн а .

7.

Ти ни к аза . Н е в о л я та щ е ни п о м о гн е .

Отговори на въпросите: 1.

К ак са с в ъ р з а н и п р о с т и т е и з р е ч е н и я ?

2.

Има ли и з р е ч е н и я с б е з с ъ ю з н а в р ъ зк а ?

зап о м н и

ПУНКТУАЦИЯ Не се пиш е запетая

Съчинителни съюзи пр ед

и, или,

Подчинителни съюзи п р ед д а,

у п о тр е б е н и

у п о тр е б е н

е д н о к р а тн о

ед н о к р атн о

а, но, па, та, ала, ама, обаче, ту-ту, нито-нито и др.

п р ед че, за да, без да, макар че, въпреки че и др.

п р ед

Пиш е се

!•

запетая п р ед

•

и, или,

п р ед д а,

у п о тр е б е н и

у п о тр е б е н

м н о го кр атн о

м н о го к р атн о

Съчинителните съюзи

Съюзни думи как, къде, защо, кога и

п р ед

ДР-

който, чийто, когато, където, какъвто и др. п р ед

с в ъ р з в а т е д н а к в и ч а сти в и з р е ч е н и е т о

или с а м о с то й н и п р о с ти и з р е ч е н и я в с л о ж н о то .

•

Подчинителните съюзи

с е у п о тр е б я в а т, за д а се о б я сн и , че

е д н о то п р о сто и з р е ч е н и е в сл о ж н о то е п о д ч и н е н о на д р у го п р о сто и зр е ч е н и е .

71

Упражнение 4 ► Препиши изреченията. Постави запетая, където трябва.

1.

Н а с т а н е в е ч е р м е с е ц и з гр е е з в е з д и о б с и п я т св о д а н е б е с е н . Гора заш ум и в я тъ р п о в е е Б а л к а н ъ т п е е х а й д у ш к а п е се н .

2.

Н а с та н а с у т р и н го р и н е б е то ц ветя м и р и ш а т ех ти п о л ето .

3.

К уч ето н а о с т р и у ш и , но Н и ко л а го х в а н а за с и н д ж и р а .

Упражнение 5 ► Състави изречения с дадените словосъчетания. Д е ц а та на с е с т р а му, и зл и за м о т с т а я т а , и дв а п р е з д е к е м в р и , въ р вя по у л и ц а та , го в о р я за н е го .

?

Отговори на въпросите: 1.

2.

Коя ч а ст на р еч та сл уж и за в р ъ зк а на д у м и те в с л о в о с ъ ч е т а н и е ? По какво си п р и л и ч а т и по как в о с е р а з л и ч а в а т съ ю з и те и п р е д ­ л о зи те?

Упражнение б ► Редактирай текста.

72

1.

Тази б о л е с т с е с р е щ а в н яко и ж и в о тн и .

2.

М о м и ч е то т р ъ г н а п р е з д ъ ж д а и л а п а в и ц а та .

3.

То ва н а л о ж и л о з н а ч и те л н и п р о м е н и на п л а н о в е т е на р а б о та на стр о и тел и те.

4.

С те ф ч о св а л и п а л то то си в ф о а й е то , к о е то б е ш е м о к р о о т д ъ ­ ж да.

5.

?

М и н а х кр ай д в о р а п р е з у ч и л и щ е то , ч и й то д ъ р в е т а цъф тят.

Отговори на въпросите: 1.

К акви гр е ш к и са д о п у с н а ти в и з р е ч е н и я т а ?

2.

К аква е р о л я та на п р е д л о з и те в б ъ л га р с к и е з и к ?

Упражнение 7 ► Прочети приказката. Разгледай изреченията, които имат повече от едно сказуемо.

Вълк и овца Ед н а о в ц а с е о тд е л и л а о т с т а д о т о и п о т ъ н а л а в х р а с т а л а к а . П р е д н ея и зск о ч и л в ъ л к и в и к н а л : Д о б ъ р в е ч е р , са м о тн а д у ш и ц е ! Ей с е га щ е те изям . З н а я , кум е, че щ е м е и зя д е ш . А з съ м х о р о в о д к а т а на с т а д о то . П о ­ пей н а й -н а п р е д , а п ъ к аз щ е п о и гр а я . С л е д то в а м е яж! В ъ л къ т с е с ъ гл а с и л и п о ч н ал д а ръм ж и с д е б е л и я си гл а с. Чули го о в ч а р с к и т е к уч ета и го п о д го н и л и . В ъ л къ т б я га л и си д у м а л :„ Т р я б в а ш е д а и зя м о в ц а та , че с е т н е д а п ея. В си ч ко ми е на м я с то , но са м о гл ав ата м и е глупава."

Ангел Каралийчев

73

?

Отговори на въпросите: 1.

К акв о е и зп о л з в а н о за в р ъ зк а на п р о с т и т е и з р е ч е н и я ?

2.

З ащ о са сл о ж ен и з а п е т а и т е ?

Упражнение 8 ► Допълни изреченията, за да станат сложни.

1.

Д ъ ж дъ т за в а л я и .............

2.

А з д ъ л го я ч а к ах , н о .............

3.

У ч и те л к а та ни к аза, ч е .............

4.

По т е л е в и з и я т а с ъ о б щ и х а , ч е .............

5.

П о в и к а х п р и я т е л и т е си , за д а .............

6.

Ч акам б р а т си , к о г о т о .............

7.

Д ух н а с т у д е н в я тъ р и .............

■ СТРОЕЖ НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ припомни

си !

ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО Главни П одлог

С казуем о

Второстепенни О п р е д е л ен и е

о I

03

СО >ч

и

03 |_

и

?

Д о п ъ л н ен и е

О б сто я те л ств е н о п о я сн е н и е

о I

03

СО >ч

и 03 |_

гЯ

и

о

о; о.

1=

о_

о 1— и о;

03

03

о

си

о; о_

си

п. си

=с

СО 00

00

I

т 03

I

03

00

си

п=

Отговори на въпросите: 1.

Кои ч а сти на и з р е ч е н и е т о с е н а р и ч а т гл а в н и ?

2.

Коя ч а ст на и з р е ч е н и е т о с е н а р и ч а о п р е д е л е н и е ?

3.

Коя ч а ст на и з р е ч е н и е т о с е н а р и ч а д о п ъ л н е н и е ?

4.

Коя ч а ст на и з р е ч е н и е т о с е н ар и ч а о б с т о я т е л с т в е н о п о я с н е н и е ?

зап о м н и

!

•

Д о п ъ л н е н и е т о , к о е то с е с в ъ р з в а с ъ с с к а з у е м о б е з п р е д л о г, се

•

пряко допълнение. Непрякото допълнение м о ж е д а с е с в ъ р з в а с ъ с п р е д л о г (казах на него) и б е з п р е д л о г (казах му).

•

Вид о п р е д е л е н и е , к о е то с е и з р а з я в а с д ум и , и зм е н я щ и с е и

нарича

по р о д , и по ч и сл о , с е н а р и ч а

сказуем о то с

съгласувано определение.

С то и

п р е д о п р е д е л я е м а т а д ум а . Н а п р и м е р :

Малкият В а н ь о м н о го о б и ч а б о н б о н и . Малката В е р к а н а й -м н о го о б и ч а с л а д о л е д . Малкото м о м и ч е п и е ко ла и я д е п а ста . Малките д е ц а т р я б в а д а си л я га т н а в р е м е .

•

Н е с ъ г л а с у в а н о т о о п р е д е л е н и е не с е с ъ г л а с у в а с п о я с н я в а н о то с ъ щ е с т в и т е л н о по р о д и ч и сл о . О б и к н о в е н о сто и с л е д о п р е д е ­ л я е м а та д ум а. Н а п р и м е р : М а й к а та

на Стоян

Колко х л я б

ни п о к а н и на го сти .

д а к уп я ?

Т р я б в а д а с е о б а д я на п р и я т е л и т е си .

•

Обстоятелственото пояснение (обстоятелството) з а н о с ъ с с к а з у е м о т о и о т го в а р я на в ъ п р о с и т е как ? (за кога ? (за в р ем е ), къде ? (за м я сто ).

е свъ р­ н ачи н ),

Упражнение 1 ► Направи разбор на изреченията.

1.

С а м о го л я м о то м а х а л о на с т е н н и я ч а с о в н и к в с а л о н а м ек о т р а ­ каш е по д с т ъ к л о т о .

(Ем. Станев) 75

2.

М и р и в е д р и н а п о в е я о т д ъ л б о к о т о з в е з д н о н е б е . (Ел и н П ел и н )

3.

Т о га в а с ъ гл е д а х а в д ъ н о т о на д в о р а в е хта, п р и х л у п е н а къщ а с д в е ст а и ч к и .

4.

5.

(Иван Вазов)

Гу сл а р и с в и р е х а с т а р и ю наш ки п е сн и . В п е с е н т а на в я тъ р а А та н а с чу гл а са

(Иван Вазов) на р о д н и я к р а й .

(Ем. Кора­

лов)

Упражнение 2 ► Открий подлозите. Попълни таблицата според това с каква част на речта са изразени.

Съществително Местоимение Прилагателно

1.

Числително Друго

Н яко и д ъ р ж а х а с в е щ и , д р у ги т р а к а х а с т е н е к и е н и к а п ац и , т р е т и р е в я х а като гл ад н и м еч ки .

2.

М ам а п е р е , а аз й п о м агам .

3.

Д е ц а та д о н е с о х а д ъ с к и и гр е д и , п и р о н и и ч у к о в е , т р и о н и и т е ­ сл и .

4.

Л а з а р н и к а и Е н ч о с е и зм о р и х а , но н а п р а в и х а п р е к р а с н а г р а д и ­ на.

76

5.

Б о л н и я т п о м о л и л е к а р я д а м у р а з р е ш и д а и з л е з е о т ст а я т а .

6.

Ч ичо П етко е б и б л и о те к а р .

о

Отговори на въпросите: 1.

Има л и в те к ста и з р е ч е н и я б е з п о д л о г?

2.

Кои и зр е ч е н и я са сл о ж н и ?

Упражнение 3 ► Препиши текста. Постави запетая, където трябва.

Баба Ирина

(откъс) Б аб а И р и н а с л и з а б а в н о по д ъ р в е н а т а с т ъ л б а и си м и сл и че тр я б в а д а и д е за во д а за м л я ко за зе л е н ч у ц и и п л о д о в е . Б л и зко са и ч е ш м а та и м л е к а р н и ц а т а и м а га з и н ъ т но к р а к а та в е ч е не д ъ р ж ат. И д ъ р в а т а т р я б ­ ва д а н а ц е п и и д в о р а о тк о га н е е м ел а. В р ъ щ а с е и с е чуди . Не е м ел а б аб а И р и н а а д в о р ъ т й е ч и с т и с п р е тн а т . Д ъ р в а та са н а р е д е н и д в а та б а к ъ р а и с то м н а та са п ъ л н и с п р я с н а в о д а. А д о с то м н а та е с л о ж е н о ш и ш е с м л я ко . Кой ли й п о м а га ?

Леда Милева

О Отговори на въпросите: 1.

Как м ож е да се пр о д ъ л ж и р а з к а з ч е то ?

2.

Има ли в те к ста сл о ж н и и з р е ч е н и я ?

77

припомни • •

П о д л о гъ т с е п о д ч е р та в а с е д н а п р а в а л и н и я ( ---------- ). С к а з у е м о т о с е п о д ч е р та в а с д в е у с п о р е д н и п р а в и л и н и и

( •

)

Д о п ъ л н е н и е т о с е п о д ч е р та в а с д в е п р а в и ч е р ти , п р е с е ч е н и стр ета (

•

•

си!

).

О п р е д е л е н и е т о с е п о д ч е р та в а с в ъ л н о о б р а з н а л и н и я

О б с т о я т е л с т в е н о т о п о я с н е н и е с е п о д ч е р та в а с д в е п р а в и ч е р ­ ти , п р е с е ч е н и с д р у ги д в е п р а в и ч е р ти ч к и , н а к л о н е н и в д я сн о

Упражнение 4 ► Състави схемите на дадените изречения.

1.

С л е д д в а ч а са с т и гн а х м е на м я с то то .

2.

И ц я л ата п л а н и н а ся к а ш ти с е у с м и х в а п р и я т е л с к и .

3.

Б о н е п о гл е д н а Б ел ч о , к о й то к р о тк о п а с е ш е на с л о га .

припомни •

си!

Е д н о р о д н и т е ч а с ти на и з р е ч е н и е т о са: - д в а или п о в е ч е п о д л о зи ; - д в е или п о в е ч е д о п ъ л н е н и я ; - д в е или п о в е ч е о п р е д е л е н и я ; - д в е или п о в е ч е о б с т о я т е л с т в а .

•

Е д н о р о д н и т е ч а сти на и з р е ч е н и е т о п р и п и с а н е о б и к н о в е н о с е о тд е л я т с ъ с з а п е та я .

•

А ко при е д н о р о д н и т е ч а сти са у п о т р е б е н и н я к о л к о съ ю з а

и,

са м о п р е д п ъ р в и я съ ю з н е с е п и ш е з а п е т а я . Н а п р и м е р : Тази го д и н а ми куп и х а р о к л я , б л у зк а , б о ту ш к и Тази го д и н а ми куп и ха

и

рокля,

и

б л у зк а ,

и

и

ш ал че.

б о ту ш к и ,

и

ш ал ч е.

Упражнение 5 ► Открий еднородните части в изреченията. Обясни как са свързани. Обоснови пунктуацията.

1.

78

Том и Х ъ к са д в е м о м ч ета , к о и то о б и ч а т св о б о д а и п ъ те ш е с тв и я .

2.

3.

И к о н е те , и к а р у ц а р я т им с е ви ж д ах а д р ъ з к и и н а д м е н н и . Б ащ а ми щ е с е о б ад и или с п и см о , или с т е л е гр а м а , или по т е л е ­ ф о н а.

4.

П р е з л я то то щ е о ти д е м на е к с к у р з и я в К и ев или в С о ф и я .

5.

Д у х а ш е т у с и л е н , т у п о -сл а б в я тъ р .

6.

О р л и т е си п р а в я т гн е з д а о или в с к а л и те , или по в и с о к и т е д ъ р ­ вета.

?

Отговори на въпросите: 1.

С кои ч а сти на р ечта са и з р а з е н и е д н о р о д н и т е ч а сти на и з р е ч е ­ н и е то ?

2.

0

Към коя ч а с т на и з р е ч е н и е т о с е о т н а с я т е д н о р о д н и т е ч а сти ?

ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО ЦЕЛ НА ИЗКАЗВАНЕ

припомни •

•

си!

С п о р е д ц ел та на и з к а з в а н е т о и з р е ч е н и я т а с е д е л я т на съобщи­ телни, въпросителни, заповедни (или подбудителни) и възклицателни. Съобщителното и з р е ч е н и е с е и зк а зв а с цел д а с е съ о б щ и н ещ о .

• •

Въпросителното Подбудителното

и з р е ч е н и е - с цел д а с е з а п и та за н е щ о . и з р е ч е н и е - с цел д а с е и з р а з и п о д б уд а за

д е й с т в и е (з а п о в е д , з а б р а н а , съ в е т, м о л б а и д р.).

•

Възклицателното

и з р е ч е н и е с е и зк а зв а с цел

д а с е и зр а зи

н я к а к в о ч у в с тв о (р а д о ст, у ч у д в а н е , т р е в о г а , б о л к а , с ъ ж а л е н и е и ДР-).

Упражнение 1 ► Определи вида на изреченията по цел на изказване.

Чудната кутийка

(откъс) Имало едно време една бедна вдовица.

Тя си и м ала е д н о -е д н и ч к о

м ом ченце. Р а зб о л я л а с е в д о в и ц а та . Т р ъ гн а л о м о м ч е то д а р а б о ти , та п р е х р а н ­ ва б о л н а та си м а й ка . Ед н а в е ч е р м о м ч ето с е в р ъ щ а л о о т р а б о та . По пътя з а с т и гн а л о д в е д е ц а , к о и то б и е л и к у ч е н ц е .

- Защо биете кученцето? -

п о п и та л о м о м ч е то .

79

- Защото ни се бие! - Дайте ми го!

о т в ъ р н а л и д е ц а та .

- А ти какво щ е ни д а д е ш ? Д ай ни п а р и ч к и те за да си купим хал ви ц а!

- М о м ч е н ц е то д а л о п а р и те , к о и то с п е ч е л и л о п р е з д е н я , и с е п р и ­ б р а л о пр и м а й ка си .

- М ам о - р е к л о то , - к а к в о то с п е ч е л и х п р е з д е н я , д а д о х го д а о т ъ р ­ ва о т б о й то в а к у ч е н ц е . Н и щ и ч ко не к уп и х за я д е н е .

- Д о б р е си н а п р а в и л , с и н к о - о т го в о р и л а м а й к а та . - Тази в е ч е р м о ­ ж ем и гл а д н и д а си л е гн е м . О б а ч е п о гл е д н и к ак с е р ад в а к у ч е н ц е то .

Ран Босилек

?

Отговори на въпросите: 1.

К акви са по цел на и з к а з в а н е то п о д ч е р та н и те и з р е ч е н и я ?

2.

К акъ в п р е п и н а те л е н зн а к е п о с та в е н в края на те з и и з р е ч е н и я ?

за п о м н и

•

•

во

!

Въпросителните изречения о б и к н о в е н о с е о б р а з у в а т с въпро­ сителни думи (защо, къде, кой, какъв, чий, на кого и др.) или с въпросителни частици (ли, дали, нима, нали и д р . ) . Н а п р и м е р : Нали щ е д о й д е ш на го сти у н а с? Н ям а д а о ти д е ш на ки н о б е з м е н е , нали? Кога щ е п р и с т и г н а т т е ? Дали щ е п р и с т и г н а т н а в р е м е ? Чий е то зи у ч е б н и к ? На кого е то зи у ч е б н и к ? Чия е та зи т е т р а д к а ? Тази т е т р а д к а чия е ? Подбудителните изречения с е о б р а з у в а т о т р а з л и ч н и ф о р м и на гл а го л а (пиши, лягайте си, прочетете и д р .), към к о и то м о ­

гат д а с е п р и б а в я т ч а сти ц и за у с и л в а н е на п о д б у д а та

хайде да, нека да, дано да

(да,хайде,

и д р .). Н а п р и м е р :

Хайде т р ъ гв а й ! Я т р ъ гв а й ! Хайде да о ти д е м ! Да о ти д е м ! Нека се д н е ! Нека да се д н е м ! Дано д а с е качим! Възклицателните изречения с е о б р а зув а т, к о гато с ъ с с ъ о б ­ щ е н и ето , в ъ п р о са , п о д б уд ата с е и зр а зя в а н я к а к в о ч у в с тв о (ра­ дост, учудване, страх, тревога, съмнение, болка и под.). С р а в н и : Т р ъ гв а й ! И зл е зте!

•

З а м и н а в а м е за О д е с а .

З а м и н а в а м е за О д е с а !

Упражнение 2 ► Напиши изречения, адресирани към съучениците ти, в които: 1) д а с е съ д ъ р ж а м о л б а или з а п о в е д ; 2) д а с е с ъ о б щ а в а за н ещ о ; 3) д а с е п о с та в я в ъ п р о с; 4) д а с е и з р а з я в а н я к а к в о ч у в с тв о .

Упражнение 3 ► Напиши по две подбудителни изречения, които да изразяват: 1) з а п о в е д ; 2) м о л б а.

Упражнение 4 ► Прочети на глас изречението Не знаеш урока си така, че да изразиш: 1) с ъ о б щ е н и е ; 2) у ч у д в а н е ; 3) в ъ п р о с.

О

Отговори на въпросите: 1.

2.

З ащ о с л у ш а щ и я т р азб и р а целта на и з к а з в а н е то ти ? Кои п р е п и н а те л н и зн ац и щ е сл о ж и ш в к р ая на и з р е ч е н и я та , ако за д а ч а та и зп ъ л н и ш п и см е н о ?

Упражнение 5 ► Определи какви са по цел на изказването дадените изречения.

1.

З ащ о о б и ч а ш у р о ц и т е по б ъ л га р с к и е з и к ?

2.

Т р е ти м а р т е н а ц и о н а л н и я т п р а з н и к на Р е п у б л и к а Б ъ л га р и я .

3.

Х а й д е д а р а б о ти м и ж и в е е м за д р у ж н о !

4.

П о зн а в аш ли св о я гр а д ?

5.

З д р а в е й , р о д н о то у ч и л и щ е !

81

вИДОВЕ РЕДАКТИРАНЕ НА ТЕКСТ припомни •

Редактирам

си!

- п о п р а в я м п р а в о п и с н и гр е ш к и , н е то ч н о у п о т р е ­

б е н и д ум и и и з р а з и , н е д о б р е с ъ с т а в е н и и з р е ч е н и я .

•

?

Редактирам

- п р о м е н я м т е к с т с цел д а го п о д о б р я .

Отговори на въпросите: 1.

Как м о ж е да с е р е д а к ти р а т е к с т ?

2.

Кои н ач и н и на р е д а к т и р а н е м ож еш да и зп о л з в а ш ?

3.

К акви т и п о в е гр е ш к и з н а е ш ?

припомни • •

си!

Правописни грешки - н а р у ш е н и са п р а в и л а та на п р а в о п и с а . Пунктуационни грешки - н а р у ш е н и са п р а в и л а та за у п о т р е б а на п р е п и н а т е л н и зн а ц и .

•

Синтактични грешки

- н е са с п а з е н и п р а в и л а та за с ъ с т а в я н е

на и з р е ч е н и я .

•

Морфологични грешки

- н а р у ш е н и са п р а в и л а та п р и и з п о л з в а ­

не на м о р ф ем и .

•

Лексикални грешки

- при у п о т р е б а не с е о тч и та з н а ч е н и е на

д ум а.

припомни •

Редактиране чрез съкращаване

си!

- з а ч е р к в а т с е и зл и ш н о у п о ­

т р е б е н и д ум и ; •

Редактиране чрез прибавяне

- и з р е ч е н и е т о с е д о п ъ л в а с н уж ­

н и те д ум и ; •

Редактиране чрез заместване

- п о в т о р е н и т е д ум и , д у м и те с

н е то ч н о з н а ч е н и е с е з а м е н я т с д р у ги д ум и ; •

Редактиране чрез разместване и зр еч ен и ето .

82

п р о м е н я с е р е д ъ т на д у м и те в

Упражнение 1 ► Редактирай чрез съкращаване.

1.

Цял д е н то й ч е те о т с у т р и н д о в е ч е р .

2 . Б о р я н к а е п о -м а л к о то с е с т р и ч е на Ц ветан .

3.

Те с и л н о с е за с и л и х а .

4.

На у ч и л и щ е о ти в а м е р а н о п р е з д е н я с у т р и н .

5.

Ние б ъ р зо се заб ъ р захм е.

6.

Ц ял о то л я то н и е р а б о ти х м е о т ю ни д о с е п те м в р и .

7.

Ц яла но щ то й с ъ н у в а ш е то зи с ъ н о т в е ч е р д о с у т р и н .

Упражнение 2 ► Редактирай чрез разместване.

1.

З а гу б и х к н и га та си в б о л н и ц а та , к о я то к уп и х в ч е р а.

2 . С у т р и н т а в и д я х с е с т р а си , к о я то б е ш е м н о го с л ъ н ч е в а .

3.

4.

Т е м ен у ж ка в о д е ш е в н у ч к а та си за р ъ к а , к о ято б е ш е като к ук л а. П о кр а й т р ъ с т и к и т е п л ув ах а д и в и п а ти ц и , к о и то б яха п о ж ъ л те ­ ли о т сл ъ н ц е т о .

5.

З а р а д и с п о р т а С то я н

п р е н е б р е г н а у ч е н и е т о , за щ о то м у е в с е ­

ц яло о тд а д е н .

Упражнение 3 ► Редактирай чрез прибавяне.

1.

Б аб а ми ми д а д е .

2 . К а за х м е на п р и я т е л и т е си и т е с е за с м я х а .

3.

В ъ р вя по к о р и д о р а .

4.

А з съ м о б и ч а н а д ъ щ е р я .

5.

З а с п и в а м тр у д н о .

Упражнение 4 ► Редактирай чрез заместване.

1.

Бях на го сти в д я д о си .

2 . Той о б и ч а д а к ар а ск и , но ч е с то х о д и на п л а н и н а та .

3.

Ч е сто не с е сл у ч в а д а с е гл е д а и н т е р е с е н ф илм .

4.

И зп и тв а м р а д о с т н и ч у в с тв а към к а р ти н а та .

5.

К уч ето с е не о тд е л я о т м ен е .

83

Упражнение 5 ► Прочети текста. Препиши, като редактираш текста.

Как селянин разделил гъските На е д и н с е л я н и н м у с в ъ р ш и л о ж и то то . Р еш и л д а п о и с к а о т го сп о д а р а си , но за д а не о ти д е с п р а зн и р ъ ц е о п е к ъ л е д н а гъ с к а . Го с п о д а р я т п р и е л гъ с к а т а , но не зн а е л к ак д а я р а з д е л и

по р а в н о ,

за щ о то то й им ал ж е н а , д в е м о м ч ета и д в е м о м и ч е та . С е л я н и н ъ т взел е д и н нож и д ал на го с п о д а р я гл а в ата , за щ о то то й бил гл ав а на с е м е й ­ с т в о то .

На го с п о д а р к а т а д ал тр ъ тк а та за д а ш ета в к ъ щ ата . С л е д то в а

о тр я з ъ л к р а к а та и ги по д ал на м о м ч е та та за д а в ъ р в я т по б а щ и н и те п ъ тек и . А на кр ая о тр я з ъ л к р и л а та и ги п о д ал на м о м и ч е та та за щ о то с к о р о щ яли д а о т л е т я т о т б а щ и н а та к ъ щ а. О с т а н а л о т о взел за с е б е си . Г о сп о д а р ъ т с е за см я л и в ъ з н а гр а д и л с е л я н и н ъ т с ж и то и п ар и . Чул за н а гр а д а та е д и н б о га т с е л я н и н о п е к а л п е т гъ ск и и о т н е с ъ л ги на г о с п о д а р а . Г о сп о д а р ъ т п о м о л и л д а р а з д е л и по р а в н о . З а м и с л и л се б о га т и я т с е л я н и н , но ни щ о не и зм и сл и л . Т о га в а го с п о д а р а т и зв и к а л б е д н я к ъ т и м у к азал д а р а з д е л и г ъ с к и ­ те . Б е д н я к ъ т д ал на г о с п о д а р а и ж ен а м у е д н а о т гъ с к и те . На с и н о в е т е д ал в то р а та , на д ъ щ е р и т е д ал т р е т а т а . Д р у ги т е д в е взел за с е б е си . Ето - к аза л , - и в си ч ки н и е с та в а м е тр и м а с гъ с к и те , в си ч к о е п о ­ равно. Г о сп о д а р ъ т с е р а з см я л и д ал на с е л я н и н а о щ е п а р и и ж и то и и з го ­ нил б о га т и я с е л я н и н .

?

Отговори на въпросите: 1.

Кои ти п о в е гр е ш к и и м аш е в н ач ал н и я т е к с т ?

2.

Кои ви д о ве р е д а к ти р а н е са и зп о л зв ан и при п о п р а в я н е на те к ста ?

Упражнение б ► Обясни знаците, които се използват при редактиране. ?

Отговори на въпросите: 1.

Как тр я б в а да о тб е л е ж и ш в те к с т а , к о й то р е д а к ти р а ш , и зл и ш н а б уква (д у м а ,и зр а з, и зр е ч е н и е ).

2.

3.

С кой зн а к тр я б в а да о тб е л е ж и ш п р о п у с к - за д о п ъ л н е н и е ? Кой з н а к се п о ста в я за р а з м е с тв а н е на н е п р а в и л н о п о д р е д е н и б укви или д ум и ?

84

4.

С кой зн а к с е о б о зн а ч а в а но в р ед ?

5.

С кой зн а к с е о б о зн а ч а в а и зл и ш е н но в р ед ?

6.

Как с е о б о зн а ч а в а за м я н а на м алка б ук ва с гл а в н а ?

7.

Как с е о б о зн а ч а в а за м я н а на глав н а б ук ва с м а л к а ?

С тр ад ател н и те глаголни констр укц и и се п о л учават от д еятел н и те по два начина: а) с помощ та на в ъ звратно то м есто и м е н и е

се,

то е с т като се образува

въ звратна ф орма с ъ с стр ад ател н о зн ач ен и е; б) с пом ощ та на стр ад ател н о п р и ч асти е на см и сло ви я глагол и съ о т­

съм.

ветна ф орма на сп о м агател ни я глагол

Въз вратн о-страдател на форма

Причастно-страдателна форма

сегашно

Там се провеждат опити сживотни и растения.

Там са провеждани опити с животни и растения.

мин. свършено

Станцията се изведе в орбитата.

Станцията бе изведена в орбитата.

мин. несвършено

Измерваха се параметрите на траекторията.

Бяха измервани параметрите на траекторията.

мин. неопределено

Връзката се е прекъснала.

Връзката е прекъсната.

Време

мин. Беше се проявил интерес Интерес бе проявен към предварително към спътниците. спътниците. бъдеще

То ще се извърши някога.

зап о м н и

То ще бъде извършено някога.

!

В стр а д а тел ен зал о г въ рш ител на д е й ств и е то се и зр азя ва с п о ­

от, н а п р и м е р : Обелискът е построен от космонавтите. Обелискът се построява от космонавтите.

м ощ та на п р ед ло га

Упражнение 2 ► Трансформирай изреченията, като употребиш страдателни конструкции вместо деятелните.

1.

К о см и ч е ск и те и зс л е д о в а те л и и зу ч а в а т З е м я та и о к о л о з е м н о то п р о стр ан ств о .

2.

Косм онавтите изгр ади ха м алък пам етен обелиск.

3.

Георги И ванов и Н иколай Р укавиш ников пилотираха„Съю з-33".

4.

М еж д унаро д ни ят екипаж пр о веж д аш е о пити с р астен и я и ж ивот­ ни.

5.

У чени те ще и зсл ед в ат не сам о Венер а, но и други планети о т С л ъ н ­ чевата си стем а.

85

Упражнение З ► Трансформирай изреченията, като употребиш причастно-страдателни конструкции вместо възвратно-страдателните.

1.

В новия план се пр ед ви ж да п о в е ч е то п р о м и ш л е н и п р е д п р и я ти я да б ъд ат пр ем естен и извън град.

2.

Този завод се п о стр о и преди няколко години.

3.

Ср ещ ата няма да се отложи в ни какъ в случай.

4.

В ъ пр о съ т се зад ад е о т учителя.

? Отговори на въпросите: 1.

2.

Как се о б р азув а стр а д а те л н и я т зал о г в б ъ л гар ски я ези к? По какво се р азл и ч ав ат д ея тел н и я т и стр а д а те л н и я т зал о г на бъл­ гарски я глагол?

Упражнение 4 ► Редактирай изреченията. Препиши текста, като го трансформираш в страдателен залог. С л ъ н ц ето о гр я ва м рам о р ни я площ ад. М алките р и су в а т Снеж анки и дж удж ета, чудновати ж и вотни . У в е р е н и те ръце на по -го лем и те съ зд а в а т стр а н н и роботи , косм ически кораби. Ч удният св ят на въ о б р аж ен и е то по­ глъщ а м алките худож ници.

Упражнение 5 ► Определи в кой залог са употребени възвратните глаголи в текста. Д ец ата се р ад ват на учи ли щ ната си гр ад и н к а. Тук ал е н и те рози, кич ести те карам ф или, ж ъ л ти те л ал ета се о тглеж д ат о т тях. Ц ветята трябва да се по л и ват всяка вечер. Градинката все се р азш и р ява. Ей там се копаят н о ви те лехи. Кой ли ко пае? Н аш ите сед м о к л асн и ц и се с та р а я т да п р е в ъ р ­ н ат гр ад и н ката в ед на голям а и м но го хуб ава град и н а.

? Отговори на въпросите: 1.

Как о п р ед ел яш зал о га на глагола?

2.

А ко по д л о гъ т е въ рш ител на д е й ств и е то , можем ли да кажем че съ о тв е тн и я т глагол е в д ея тел ен зал о г?

86

рМЕНТ НА ГОВОРЕНЕТО И НА ГЛАГОЛНОТО ДЕЙСТВИЕ За р азл ика о т съ щ е ств и тел н и те, п р и л агател н и те , чи сл и тел н и те и м есто и м ен и я та глаголът има

форми за време. Защ о

л и ? Защ ото в

ж ивота ни, а и в п р и р о д ата, п о сто я н н о се и зв ъ р ш в ат д ей ств и я . Гла­ го ли те не сам о н а зо в а в а т д ей ств и я та , а и у то ч н я в ат вр ем ето , в кое­ то те се извърш ват.

Упражнение 1 ► Като отговаряш на въпроса на майка ти „Научи ли си?, можеш да употребиш следните варианти отговори:

?

1.

Н аучих си.

2.

Уча.

3.

Ще уча.

4.

Учех, когато ти се въ рна о т работа.

Отговори на въпросите: 1.

В кое вр ем е са гл аго л и те в о тго в о р и те : м инало, се гаш н о или б ъ д е­ ще?

2.

Спр ям о кой м о м ент о п р ед ел яш вр ем ето на глаго л а?

3.

Какво значи,, м о м ент на го в о р ен ето " или „м ом ент на речта"? М ом ентът, в който прави м нещ о, нап р и м ер , р азго в ар я м е, то е с т

съ зд ав ам е те к с т (устно, пи см ен о , м и сл ен о ), се н ар и ча „м ом ент на говоренето". С ам и я т м о м ент е св ъ р зан с ъ с се гаш н о врем е.

4.

Кое гр ам ати ч еско глаго л но вр ем е е св ъ р зан о с м ом ента на го во ­

5.

М оже ли м о м ентъ т на го в о р ен е то да бъде св ъ р зан с д ал еч н о ми­

р ен ето ? нало или д ал еч н о б ъд ещ е? Ние можем да го во р и м за д ей ств и я , и зв ъ р ш ен и в различни м о­ м енти - м инали, се гаш н и , бъдещ и - сп р ям о м ом ента на го в о р е н е ­ то, в съ щ о то вр ем е който и да е минал или бъдещ м о м ен т може да бъде м о м ент на го в о р ен е то на д ей ств а щ и те лица. Д ей ств и я та можем да св ъ р зв ам е с ъ с се гаш е н мом ент, минал м о м ен т и бъдещ м о м ент (р азгл ед ай схем ата).

87

Минал м ом ент Сегашен м о м ен т ---------•----------------- ----------------- • ----------------направих правех

правя

М ом ент на го в о р ен е то -

Бъдещ м ом ент ще направя ще правя

МГ.

М омент, за който се го во р и -

сегашен, минал, бъдещ.

----------- свършено

(-----------►! '

----------- несвършено

(-----------► )

Глаголното действие ►

Глаголното д е й ств и е може да се и звър ш ва в м инал, се гаш ен или бъдещ м о м ент сп р ям о м ом ента на го в о р ен е то . О сн о в н и я т момент, по който се о п р ед ел я вр ем ето на глагола, е м о м ентъ т на го в о р ен ето .

■ БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ Сегашно вр ем е

е о сн о в н о то глаго л но вр ем е за п р е д а в а н е на о тдел ­

ставащи в момента на го­ воренето пред очите на говорещия (пиш ещ ия). ни д ей ств и я или по р ед и ц а о т съ б и ти я ,

Бъдеще

вр ем е е о сн о в н о то глаго л но врем е за п р е д а в а н е на о тдел ­

ни д ей ств и я или п о р ед и ц а о т съ б и ти я ,

ставащи след момента на

говоренето. сложни глаголни форми, в кои­ смисловият глагол във форма за сегашно

Бъдещ ето вр ем е се и зр азя ва ч р ез то зад ъ лж и телн о се вклю чва

време, н а п р и м е р : Аз ще отида в магазина да си купя нова риза. Нямали да изпееш тази хубава песен? Ще изпереш ли дрехите ми? Няма да ти пиша писма, ще се обаждам по телефона.

запомни !

I

сегашно ще, н а п р и м е р :

П олож ителните и в ъ п р о си тел н и те форм и за вр ем е се р азл и ч ав ат сам о по части ц ата

и

бъдеще

аз ходя - аз ще ходя; аз ходя ли?-аз ще ходя ли ?

припомни

си!

О сн о в н и гласни и лични око нчани я на глаго л и те в се гаш н о врем е

Число Лице

Първо спрежение

Единствено число

1 2

-Щ или -Ш -Е-Ш

Трето спрежение -А-Ш или -Я-Ш

-

и-ш

-А-Ш или -Я-Ш

-Е

-□

- И -□

-А-п или -Я-п

-Е

-□

- И -□

-А-п или -Я-п

-Е

-□

- и -□

-А-п или -Я-п

1

- Е -Ш

- И -ш

-А-МИ или -Я -Ш !

2

- Е -[те]

- И -[щ]

-А-Гте] или -Я-Ітеї

3

Множествено число

Второ спрежение

3

-ІаП или -|ят]

-А-Ш или -Я-Ш

запомни ! О тр и ц а тел н и те форм и за бъдещ е вр ем е се о б р а зув а т с пом ощ та на б езл и чната ф орм а на глагола та

да и

нямам (няма -

3 л., ед. ч.), ч а сти ц а ­

см и сло ви я глагол в се гаш н о врем е.

Във в ъ п р о си тел н о -о тр и ц ате л н а та ф орм а за бъдещ е вр ем е ч ас­ ти ц ата

ли,

необходим а за о ф о р м ян е на в ъ п р о са , стои сл ед б езл и ч ­

няма. С р авн и : Аз не лишали? (сег.

ната форма

вр.)

-Аз нямали да пиша? (бъд.

вр.)

89

Положителна форма

Множествено число

Единствено число

Число

Лице

несвършен вид

свършен ВИД

Въпросителна форма несвършен ВИД

свършен ВИД

1

ще пиша

ще купя

ще пиша ли?

ще купя ли?

2

ще пишеш

ще купиш

ще пишеш ли?

ще купиш ли?

ще пише

ще купи

ще пише ли?

ще купи ли?

ще пише

ще купи

ще пише ли?

ще купи ли?

ще пише

ще купи

ще пише ли?

ще купи ли?

1

ще пишем

ще купим

ще пишем ли?

ще купим ли?

2

ще пишете ще купите

ще пишете ли? ще купите ли?

3

ще пишат

ще пишатли?

3

ще купят

ще купят ли?

Отрицателна форма Число

Лице

Множествено число

Единствено число

несвършен вид

90

свършен вид

1

няма да пиша

няма да купя

2

няма да пишеш

няма да купиш

няма да пише

няма да купи

няма да пише

няма да купи

няма да пише

няма да купи

1

няма да пишем

няма да купим

2

няма да пишете

няма да купите

3

няма да пишат

няма да купят

3

Въпросително-отрицателна форма Число

Лице

Единствено число

несвършен вид 1

няма ли да пиш а?

няма ли да купя?

2

няма ли да пиш еш ?

няма ли да купиш ?

няма ли да пиш е?

няма ли да купи?

няма ли да пиш е?

няма ли да купи?

няма ли да пиш е?

няма ли да купи?

1

няма ли да пиш ем ?

няма ли да купим?

2

няма ли да пи ш ете?

няма ли да куп ите?

3

няма ли да пиш ат?

няма ли да купят?

3

Множествено число

свършен вид

► Разгледай таблиците. Анализирай образуването на четирите форми на бъдещето време. Направи изводи. ?

Отговори на въпросите: 1.

Коя части ц а е необходим а за о б р а зув а н е на в ъ п р о си те л н и те ф о р ­

2.

С какво се о тл и ч ав ат о тр и ц а те л н и те ф орми на бъд ещ ето врем е от

ми? п о л о ж и тел ни те?

3.

Има ли във ф орм и те за б ъдещ е вр ем е ен кл и ти ч н и и п р о кл и ти чн и дум и?

4.

Коя гр ам ати ч еска катего р и я на глагола ще ти п о м о гн е да п р евеж ­ даш п р а в и л н о ф орм и за б ъ д ещ е вр ем е о т у к р а и н ск и или руски ези к? С р ав н и и обясни :

я буду пи сати (нсв. в .)^ > = я буду пи сать (нсв. в.) я пи сати м у (нсв. в.) я н апи ш у (св. в.)

= ще пиш а (нсв. в.)

У = я н ап и ш у (св. в.)

= ще напиш а (св. в.)

91

Упражнение 1 ► Открий формите за бъдеще време. Препиши ги. Преведи на украински (руски)език. Ще вляза тихо, кротко ще п р и сед н а, ще вперя по гл ед в м рака да те видя, когато се наситя да те гледам , ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров ?

Отговори на въпросите: 1.

Към кой вид, св ъ р ш ен или н е св ъ р ш е н , се о тн а ся т и зв ад е н и те гла­ голи?

2.

Има ли в б ъ л гар ски я ези к слож ни и съ ста в н и форм и за бъдещ е вр ем е, х а р а к те р н и за у кр а и н ск и я ези к?

Упражнение 2 ► Трансформирай текста в сегашно време. Запиши видовите двойки. Работи по модела: мръкна —> ■мръквам. С к о р о ще м р ъ к н е ... М ъж дива св етли н а ще п р о в р е ум о р е н о око п р ез п аяж и нясал п р о зо р ец , край б ур ен я сал п лет ще изп ъш ка ум о р е н а б аб и ч ­ ка. . . В еко в ете на Трявна ще се съ б е р а т под о нази стар а часо в н и ко в а кула, ще пом ълчат, д о д ето о тго р е ги п р и ко тк ат звуц и те на „С тр о й н а се Калина вие", и н ер азд ел н и ще си тр ъ гн а т да нощ уват. Всеки в своя полог.

М. Семов ?

Отговори на въпроса: Към кой вид, св ъ р ш ен или н е св ъ р ш е н , се о тн а ся т гл аго л и те в новия в а р и а н т на тек ста ?

Упражнение 3 ► Извади глаголите в бъдеще време. Определи основната им форма и спрежението. Н ощ ес ще пасем ко нете си на Белия камък. Цяла нощ ще п р и казвам е и ще гледам е кога з а и гр а я т ге р гь о в ск и те о гн ь о в е , кога з а и гр а е ге р гь о в ­ ско то им ане.

Ангел Каралийчев ?

Отговори на въпросите: 1.

Кога се п р азн ува Гер гьовден?

2.

Как оф и ц и ал но се нарича този п р а зн и к в Република Б ългари я?

3.

П разнува ли се Гергьовден в р о дн о то ти се л о ?

92 -----------------------------------------------------------------------------------------

Упражнение 4 ► Спрегни глагола грижа се в бъдеще време (положителни и отрицателни форми). ?

Отговори на въпросите: 1.

Каква о с о б е н о с т имат в ъ зв р атн и те глаголи в б ъ л гар ски я ези к?

2.

Към кои малки думи се о тн ася м есто и м е н и ето

3.

Къде стои м есто и м е н и ето

се във

се?

ф ор м и те за бъ д ещ е вр ем е?

Упражнение 5 ► Препиши текста, като замениш допълненията с кратки лични местоимения, където е възможно. Подчертай формите за бъдеще време.

1. Няма да пиш а писмо на сестра ти.

2. Кога ще д о н есе ш книги на сина ми?

3. А з ще науча стихотворението наизуст.

4. Няма ли да и зп рати ш колета на братята си?

5. Ще се гриж иш ли за нас? ?

Отговори на въпроса: На кое м ясто във ф ор м и те за бъдещ е вр ем е се п р о я в я в ат кратки те

лични м есто и м ен и я ?

Упражнение б ► Има ли грешки в изреченията? Редактирай текста. Препиши поправения вариант.

?

1.

Д о в еч ер а ке д о й д ете ли у нас?

2.

Какво ще правиш у т р е су тр и н та ?

3.

Няма ли ми д о н есе ш малко водичка?

4.

М илена ще бъди до во лн а.

5.

А з не ще пея с вас.

Отговори на въпроса: Как звучи части ц ата ще в

родния ти го во р ?

93

ТЕКСТ. СТИЛ • О сн о в н ата ф ункция на ези ка е да служи за общ уване.

• Н аш ата реч м ож е да б ъ д е м о н о л о ги ч н а или д и а л о ги ч н а , у с тн а или пи см ена.

• О б щ ув ан ето ни зав и си от у с л о в и я т а , в които общ увам е.

• Едно о т у сл о в и я та е о б ус л о в е н о с тта о т о б щ е ств е н а та сф ера.

припомни

си!

В историческото развитие на всеки народ се различават: • битова сфера, свързана с всекидневието ни; • научна сфера; • административна сфера; • официално-делова сфера; • обществено-политическа сфера; • културна сфера. Във всяка обществена сфера се утвърждава определен стил на изразяване: • разговорен; • научен; • официално-делови; • публицистичен; • художествен. За всеки стил са х а р а к те р н и о п р ед ел е н и ези ко ви ср е д ств а (думи, сл о ­ во съ ч етан и я , си н такти ч н и ко н стр укц и и , а в у стн о то о б щ уван е - начин на п р о и зн а с я н е и и н то н и р ан е). Тези ези ко ви ср е д ств а о б усл ав я т р а з гр а н и ­ ч аване на сти л о вете.

94 --------------------------------------------------------------------------------------------------

Упражнение 1 ► Прочети текста. Характеризирай езиковите средства, използвани в изказването. Сутринта майка ми каза: „Въпросът за подреждането на стаята ти е много важен за мене и цялото ни семейство. Предпочитам твоите дейст­ вия в този план да отговарят на изискванията от съвременната обстанов­ ка в нашето семейство. След обсъждането на този проблем по време на семейния съвет беше взето решение да те принудим редовно да подреж­ даш стаята си." ?

Отговори на въпросите: 1. Възможно ли е подобно изказване във всекидневието ни, най-ста­ рата обществена сфера в живота на народа?

2. Кои езикови средства подчертават неестествеността на изказва­ нето?

3. Как ще звучи изказването, ако сменим стила му? Езиковите средства, които използваме в общуването, трябва да се съобразяват с условията на общуването, тоест трябва да бъдат стилово уместни.

|

■ ПУБЛИЦИСТИЧЕН СТИЛ Публицистичният стил е един от най-разпространените стило­ ве на българския книжовен език. Това е стилът на вестници и спи­ сания, радио- и телевизионни предавания и др. средства за масо­ ва комуникация. Този стил е характерен за изказвания по време на официални мероприятия и събрания. Особености на речевите ситуации, характерни за публицистичния стил: • тип общуване: официално; • събеседници: един говорещ - неограничен брой слушащи; • форма на речта: писмена и устна; • тема: важна, актуална за обществото; • цел: да информира и да въздейства.

95

Функции

Езикови средства Синтактични

Морфологични

Лексикални

Информиране

1) прости разширени изречения; 2) еднородни и обособени части на изречението.

1) съществи­ телни собствени имена; 2) числителни имена.

1) думи в основното им значение; 2) общественополитическа лексика, термини; 3) познати стандартни словосъчетания (клишета).

Въздействие

1) възклицателни и подбудителни изречения; 2) вметнати думи и изрази.

1) подбудителни (повелителни) глаголни форми за 1 и 2 л. ед. ч. сег. време.

1) думи в преносно значение; 2) метафорични думи.

Публицистичният стил е едновременно официално-документален и емоционално-образен:

I

информира въздействайки <4=^- въздейства информирайки

Упражнение 2 ► Отрази в съобщението си (информационна бележка) за училищния вестник как е протекъл първият ви урок на 1 септември.

?

Отговори на въпросите: 1. Ако разказваш вкъщи за първия урок, ще има ли стилови отличия от бележката?

2. Кои езикови средства ще използваш в бележката? в разказа си?

3. Ще използваш ли интонирането в устния си разказ? Защо?

■ ЖАНРОВЕ НА ПУБЛИЦИСТИЧНИЯ СТИЛ Всеки публицистичен материал: • има собствена тема, понякога - няколко теми, което е отразено в заглавието или в рубриката; 96

• съобщава определени от темата факти: събития от живота на обще­ ството, обществено-политически факти, научни открития, битови неуредици или придобивки; • съдържа оценка на изложените факти, тоест в материала се анали­ зират фактите, коментират се и се обобщават. Публицистичните материали се оформят в различни жанрове. Жанрът зависи от темата и се определя от целта и задачите, които си по­ ставя авторът: • публицистична статия; • политически коментар; • информационна бележка; • репортаж; • новина; • хроника.

Упражнение 3 ► Напиши информационна бележка за училищния вестник „Денят на славянската писменост и култура". О

Отговори на въпросите: 1. Ако пишеш репортаж за празнуването на 24 май в родното ти село, дали ще прилича на информационната ти бележка? Защо?

2. Кои илюстрации ще използваш за информационната си бележ­ ка и кои - за репортажа?

Кирил и Методий

Георги Победоносец 97

Хан Амуртах

Княз Борис 98

Климент Орхидски

Цар Симеон I

Използвана снимка от сайта Ш р://Ьпг.ЬдЛд/роз(/Ю0411690

Празнуване на Деня на славянската писменост и култура

Използвана снимка от сайта Шр://твсІіасаІ:в .Ьд/поуіпі/тІасІвіка-іопа/24-таі-в-2079

Упражнение 4 ► Сравни определенията на жанровете. Информационната бележка е кратко съобщение за конкретни събития. Нейното предназначе­ ние е да насочи вниманието към нещо ново, като запознае читате­ лите най-общо с фактите. ?

Репортажът е публицистичен жанр, в който авторът разказва за значими събития в живота на обществото като непосред­ ствен наблюдател.

Отговори на въпросите: 1. По какво се различават тези два жанра?

2. Кои средства за масова информация по-често използват репорта­ жи?

3. Кой вид текст се използва в информационни бележки: описание, повествование или разсъждение?

99

Упражнение 5 ► Напиши информационна бележка по една от темите.

1. Денят на народните будители.

2. Трябва да пазим здравето си.

3. История на нашето семейство. ► Избери някой от съучениците ти и му дай бележката си за редактиране. ?

Отговори на въпросите: 1. Можеш ли да се съгласиш с предложеното редактиране на бележ­ ката си?

2. Защо?

Упражнение б ► Прочети следния публицистичен материал. Определи неговия жанр.

От чистия извор на фолклора На поляните на „Войводенец" в Копривщица се ширна пъстрилото на дългоочаквания и дълго подготвян национален събор на народното творчество. Сега, в тези часове, тече петият. И той като предходниците си е тъкмен цели пет години. В Копривщица се наблюдава и процесът на приемственост. По-млади жени се учат от майки и баби. Децата желаят да им подражават. Петият събор се превръща в тържество на духа народен. Тази година има най-много участници. Ще рече - интересът расте, традицията е жива. Ценностите на Събора ще продължават да намират достойното си място в националната ни култура. ?

Отговори на въпросите: 1. Защо смяташ,че жанрът на този текст е ... ?

2. Как ще коментираш твърдението: „Репортажът - това са очите и ушите на читателя"?

Упражнение 7 ► Организирай в своя клас конкурс на информационни бележки. Предложи темата „Най-важното събитие в живота на нашия клас". ► Бележките, спечелили конкурса, да се публикуват в училищния ви вестник.

100

СЛОВНОТО БОГАТСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Всички думи в даден език образуват неговия речник или словното богатство.

I ?

Отговори на въпросите: 1. Колко думи има в българския книжовен език?

2. Съществува ли начин да се провери верен ли е отговорът ти?

► Прочети текста. Съпостави своите разсъждения с разсъжденията от текста. Колко са думите? Нито един учен няма да отговаря на този коварен въпрос, имайки пред вид определено число. С точни сведения за речниковия запас на живия език науката не разполага и никога няма да ги има, тъй като езикът се намира във вечно обновление и развитие. Количеството на думите не е постоянна величина. К. Горбачевич ?

Отговори на въпросите: 1. Можеш ли да се съгласиш с разсъжденията?

2. Може ли човек да овладее цялото словно богатство на родния си език?

3. От какво зависи обема на речника на отделния човек?

4. Можеш ли да обясниш разликата между активния и пасивния речник на един отделен човек?

Упражнение 1 ^-Домашно: Напиши съчинение „Как се е обогатявал речникът на бъл­ гарския книжовен език?" Използвай твърдението: „Три начина за изграждането на речника на всеки един език: образуване на нови думи; развитие на многозначността на думите; заемане на думи от чужд език".

101

Упражнение 2 ► Обясни разликата в значението на глагола взема в отделните изречения.

1.

2.

3.

4.

5. ?

Нападнали ме разбойници. Взели ми всичко. Ще взема хляба от съседната фурна. Днес баба ми ще вземе пенсията и ще си уреди сметките. Наведох се, взех си багажа и тръгнах подир момчето. Къде е чантата? - Взе я сестра ти.

Отговори на въпроса: Може ли да се говори за многозначността на глагола взема?

Упражнение 3 ► Препиши думите, заети от други езици. Министър, република, култура, център, конгрес (отлатински); хора, тетрадка, харесвам, история, демокрация (от гръцки); палто, блуза, компот, група, пиеса (от френски); партия, вагон, мач, футбол, спорт, релси (от английски). ?

Отговори на въпросите: 1. Защо тези думи не ги възприемаме като чужди?

2. Кои от тези думи са многозначни?

3. Можеш ли да обясниш разликата между думите заемка и чужди­ ца, употребени в разговора за българския език?

102

Щеч н и ц и т е н а б ъ л га р с к и я ез и к Една от най-важните задачи на езиковедите, които определят книжовната норма на националния език, е да се разработят различ­ ни речници, тоест справочници, необходими за носителите на да­ дения език. Още по време на Възраждането и Освобождението много дейци с го­ лям ентусиазъм разработвали речници на българския език, защото рече­ вата практика по онова време прилича на едно одеяло от съшити парче­ та с едноцветна обратна страна - 104 български говора с обща езикова основа. Найден ГЕРОВ Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Ав­ тор е на „Речник на българский язик с тълкувание речити на български и руски" (1895-1904). Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 го­ дина в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добрович - Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо вре­ ме". Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834-1836 година, отново в Копривщица от 1836 година - при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 година заминава за Оде­ са, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. По онова време издава книгите „Няколко думи за превода на математическата гео­ графия" (1842) и „Начала на християнското учение" (1843), както и поема­ та „Стоян и Рада" (1845). Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846-1850 година е преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено„Св. Св. Кирил и Методий". По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив се организи­ ра празник на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбе­ лязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българ­ ските национални интереси. По време на Кримската война от 1853-1856 година подпомага национално-освободителното движение и полага гри-------------------------------------------------------------------------------------------------- 103

жи за учебното дело. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника„Писма от България". Назначен е за вицеконсул на Русия в Пловдив през 1857 година, кое­ то му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност. По време на Априлското въстание през 1876 година развива дейност в защи­ та на българския народ. Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на 77годишна възраст. Неофит РИЛСКИ е български монах, учител и ху­ дожник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на български­ те учители и книжовници". Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, но според други сведения това става през 1790 година в село Баня (Гулийна баня), Разложко. Светското му име е Ни­ кола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски. Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто баща е зографът Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконо­ писец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 годи­ на и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист, а след това - и във Велес. През 1858 година идва предложение оттърновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява сили­ те си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език", а през 1879 годи­ на - „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго". Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.

104

Иван Андреев БОГОРОВ (Богоев) е виден българ­ ски енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с про­ мишленост, икономика, стопански въпроси, транс­ порт, география, журналистика и езикознание. Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Але­ ко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-1843) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845— 1847), завършва медицина в Париж (1855-1858). Живее в Цариград, Пло­ вдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852— 1853). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз") от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди бъл­ гарите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара оста­ ва само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името„Първичка българска граматика" (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник„Българский орел" (1846 г. - две години след първото българско списание„Любословие" на Константин Фотинов). Връ­ ща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник". След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив къ­ дето е лекар и издател на списание„Журнал за наука, занаяти и търговия". По-късно в Букурещ издава вестник„Народност" и подготвя „Академичен български речник". В Цариград сътрудничи на вестник „Турция". В Пло­ вдив издава „Книговище за прочитание" и „Селски лекар". Написва „Упът­ ване за български език" и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство". По време на Руско-турската война служи като преводач. Петко Рачов СЛАВЕЙКОВ е български поет, публи­ цист, фолклорист и политик. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и ми­ нистър в няколко кабинета (1880-1881,1884-1885). Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Тър­ ново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя, е от Бан­ 105

ско или Якоруда. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се пресел­ ва в Търново. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолко­ ва, че променя фамилията си на Славейков. През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Става председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880-1881) в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881-1883) заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в Бъл­ гария отново е вътрешен министър (1884-1885) в новия кабинет на Кара­ велов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България. Петко Славейков умира в София на 1 юли 1895 г. Сава Константинов ЧУКАЛОВ (1889-1971) е бъл­ гарски писател, езиковед и преводач. Издава първия пълен руско-български речник, който е в употреба много десетилетия. Сава Чукалов е роден на 16 юли 1889 година. Завършва Духовната академия в Петербург. Бил е гимназиален учител, началник на Културния отдел, главен инспектор на професионалното образо­ вание при Министерство на народната просвета; старши научен сътрудник в Института за български език при БАН; преводач от руски език. Издавал е списание „Книгопис" и вестник „Нива". Умира на 26 януари 1971 година. Проф. Любомир Димитров АНДРЕЙЧИН е българ­ ски езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език. Любомир Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика, занимава се ос­ новно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния българския език, ревностно отстоявайки употребата на правилни­ те форми в писмената и говорната реч. Любомир Андрейчин е роден на 22 март 1910 г. в Габрово в семейството на Димитър Андрейчин, лесовъд, и Ангелина Андрейчина, има сестра Мар106

та. Учи лесовъдство по настояване на баща си, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, която завършва през 1934 г., тъй като родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце". Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931-1936) и става доктор по философия на Ягелонския университет (1936). Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор. Асистент в СУ от 1941. Става доцент през 1946 г., а през 1950 г. - профе­ сор по съвременен български език в Катедрата по история на българския език на СУ. От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 - и директор на Института за български език при БАН. Създава служба „Езикови справки" към БАН, чрез която езиковеди да­ ват консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч" по Българското национално радио. Бил е против правописната реформа от 1945 г. за премахването на буквите „ят" (Ъ) и„ът" (ж).

припомни

си!

Думата речник в българския език има две значения: 1. Книга, в която се дават сведения за думи или - по-рядко изрази, фрази от някакъв друг език или се посочват техните съответ­ ствия в друг език. Речникът обикновено има уводна част, в която се обяснява как да си служим с речника. Думите в речника - на­ ричани заглавки - са дадени обикновено в основната им форма и обикновено са подредени по азбучен ред. Съставът на словни­ ка (списък на заглавките) се определя от вида на речника.

2. Дума като синоним на словно богатство. Говорим ли за речник на българския език - имаме пред вид словното богатство на бъл­ гарския език. Казват ли за някого, че има беден или богат реч­ ник - значи служи си зле или добре с думите и изразите на един език.

Най-разпространеният начин за подреждане на думите е аз­ бучният ред.

|

Списък от думи, подредени по определен начин и с определена цел, се нарича речник.

107

вИДОВЕ РЕЧНИЦИ

Упражнение 1 ► Разгледай таблицата. Довърши изреченията.

1. Според целта си речниците се делят н а ___ 2. Енциклопедичните речници за разлика от филологическите не да­ ват езикова характеристика н а ___ 3. Филологическите речници се делят на. . . .

4. Едноезичните речници се делят на . . . .

5. Тълковните речници с а ___ 6. Нетълковните речници с а ___ ?

108

Отговори на въпросите: 1. Кое място в таблицата трябва да заеме „Речник на редки, остаре­ ли и диалектни думи"?

2. Кое място в таблицата трябва да заеме „Речник на нови и най-но­ ви думи"?

3. Кои от посочените речници използваш в учебните си дейности?

І Н Ш А И ИЗКУСТВО

БЪ ЛГАРСКА АКАДЄМ ИЯ НА НАГНИТЕ

**+-•. Ч-н

■ -

а

на

БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

НА

СЪВРЕМЕННИЯ БЪ Л ГАРСК И

КНИЖОВЕН ЕЗИК 1 и

1

7

м *М_-ЩЧИЧ1Н1 ц - ш п «ТИ П

Л р«фи Уарвн ЛриоК-

109

запомни

!

Правописният речник съдържа указания за правилното изписване на думите, за дублетите и различни форми на думите, за мястото на ударението. Правоговорният речник на българския език посочва как е правил­ но да се изговарят думите и техните форми, особено когато има раз­ лика между правопис и изговор (например, потъмняване на гласни звукове или озвончаване/оглушаване на съгласни звукове и под.). Тълковните речници обясняват (тълкуват) значението на думите и посочват най-разпространената им употреба в речта (отначало - ос­ новното значение, след това - останалите, подредени по степента на отдалеченост). Етимологическите речници осведомяват за произхода на думите и за техните звукови и смислови промени. Фразеологичните речници дава фразеологизми с техните точни тълкувания. Синонимните речници съдържат синонимното богатство на езика, подреждайки думите в синонимни гнезда. Речниците на чуждите думи обясняват значението на включените чужди думи, произхода и правописа им, както и правилния им изговор. Има и много специални речници и речникови справочници, напри­ мер: Римен речник, Словообразувателен речник, Речник на ли­ тературните термини, Речник на езика на Иван Вазов, Речник на личните и фамилните имена у българите и др.

110

Упражнение 2 ► Прочети твърдението. Обясни го. „Речникът - тази книга на книгите - е цялата вселена в азбучен ред!" ?

Отговори на въпросите 1. Приемаш ли това твърдение? Защо?

2. Кои видове речници използваш активно?

3. Кои речници имаш вкъщи и кои - вземаш от училищната библио­ тека?

4. Твоите речничета по български, украински и др. езици помагат ли ти в ученето?

Упражнение 3 ► Прочети текста. Озаглави го. Сега, след като бурята вече беше отшумяла, след като мирът е израв­ нил окопите и е засял върху изтерзаната земя трева и пшеница на забра­ вата, все пак е останало и нещо веществено от войната - освен паметта на кръвта и на разума. Останало е словото, паметник за всички идващи времена. Николай Христозов ?

Отговори на въпроса: Защо авторът смята, че словото е паметник за идващите времена?

Упражнение 4 ► Направи странички на тълковен, синонимен и правописен речник, като използваш дадените думи. Слово, буря, забрава, памет, засявам, засея, мир.

111

ф РАЗЕОЛОГИЗМИ Фразеологизмите са част от словното богатство на българския език. За назоваване на предмети, признаци и действия всеки език използ­ ва не само думи, но и готови словосъчетания, които се наричат фразеологизми, които могат да се заменят със синоними и синонимни конструк­ ции.

Упражнение 1 ► Сравни фразеологизмите със синонимните думи. развей прах прахосник тъп като галош глупав Марко Тотев човек, на когото не върви изскочи ми от ума забравих от дъжд на вятър рядко бабини девитини измислици, глупости обирай си крушите махай се през куп за гроши небрежно взе на босия цървулите нищо ?

Отговори на въпросите: 1. От колко думи се състоят фразеологизмите?

2. По-изразителни ли са фразеологизмите в сравнение с техните си­ ноними?

3. Как се получава значението на фразеологизмите: от значението на всяка отделна дума или въз основа на някакъв образ? Фразеологизмите са словосъчетания от две и повече думи, кои­ то се употребяват в речта в готов вид. Значението на фразеологизмите не е е равно на сбора от значе­ нията на думите, които влизат в тях.

Упражнение 2 ► Препиши изреченията с фразеологизми.

1. Не чете, а лапа мухите.

2. Кучето цял ден лежи на сянка и лапа мухите.

3. Детето държи здраво лъжицата и само си сърба попарата.

4. Момчето сглупи и сега само си сърба попарата.

5. Вълчето се приближи до открехнатата врата, пъхна носа си и по­ чна да души.

6. Той пъха носа си, където не му е работа.

?

Отговори на въпросите: 1. Можеш ли да използваш тези фразеологизми в разговора с непо­ знати хора?

2. Защо фразеологизмите са богатство на езика?

3. Можеш ли да кажеш, че някой твой познат владее български пер­ фектно, ако той не разбира значението на българските фразеоло­ гизми? Защо?

Упражнение 3 ► Обясни фразеологизми ли са дадените устойчиви словосъчетания. Момина сълза, носна кърпа, високо призвание, син камък, висок гост.

Упражнение 4 ► Домашно: Прочети. Обясни значението на фразеологизмите. Избери един от тях и го използвай като заглавие за домашното си съчинение. Всяко чудо - за три дни. На зла круша зъл прът. От трън та на глог. Котка му мина път. Ще изплюя камъчето.

Упражнение 5 ► Запиши фразеологизмите, които употребяват твоите близки и познати. ► Инициирай създаването на речник на местните фразеологизми в училището ви. !

Диалектните фразеологизми записвай така, както се произнасят в родното ти село.

113

пАРОНИМИ запомни ! По форма

Омонимия

Тъждество По съдържание Синонимия По съдържание Близост По форма

Паронимия

По съдържание

Антонимия

Противоположност

припомни

си!

Думи или изрази, чиято взаимна замяна в определен текст не променя съществено значението на текста се наричат синоними: враг - противник; приятел - другар Думи, по-рядко изрази, с противоположно значение, се наричат антоними: живот - смърт; черен - бял Думи, които звучат и се пишат еднакво, но означават различни неща, се наричат омоними: град (селище) - град (градушка)

запомни !

I

Паронимите са думи, които имат различни значения, но сходен звуков състав и затова говорещият или пишещият ги обърква, като употребява едната вместо другата или ги уеднаквява: царски - царствен; компания - кампания Паронимите могат да бъдат различни части на речта. Н а п р и м е р : СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА военна (1812 година) Кампания

изборна по прибиране на реколта

114

весела компания Компания

сърдечна компания търговска компания

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА

І

лиричен поглед

поетична картина

лирическа творба

поетическа творба

Паронимите назовават различни понятия и не могат да се заме­ нят взаимно. Неправилната им употреба довежда до двусмислица, например:

Вече съм се помирила със съдбата си. (трябва: примирила) Всички са в недоразумение, (трябва: недоумение)

3а да избегнеш грешки с паронимите, Упражнение 1 трябва да проверяваш значението на думата в тълковния речник. ► Сравни двойките пароними. Критичен - критически; практичен - практически; икономичен - ико­ номически; драматичен - драматически.

1 ?

Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата в лексикалното им значение?

2. Към кой вид прилагателни имена - качествени или относителни се отнасят дадените прилагателни?

Упражнение 2 ► Попълни таблицата, като обясняваш приликите и разликите между пароними, антоними и синоними. Видове думи Синоними

Звукова форма

Лексикално значение

различна близка еднаква различно близко еднакво +

-

-

-

+

+

Омоними Пароними ?

Отговори на въпроса: Защо според тебе някои езиковеди наричат паронимите лъжеомоними и лъжесиноними?

115

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР

нЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА: 1. Какво изучава морфологията?

2. Според кой признак частите на речта се делят на изменяеми и неизменяеми?

3. По какво се различават самостойните и служебните думи?

4. Коя дума е неизменяема по форма част на речта, и в същото вре­ ме е самостойна по значение и синтактична служба?

5. Коя от служебните части на речта има много важно значение за българското изречение? Защо?

6. Каква дума е междуметието в изречението?

7. Какви видове биват наречията?

8. Какви видове биват предлозите?

9. За какво служат съюзите? Какви са по произход, състав и значе10. Каква е службата на частиците?

11. Какво се изразява с междуметието?

Упражнение 1 ► Препиши стиховете. Подчертай с лъкатушна черта изменяемите, а с права - неизменяемите части на речта. Извади думите в таблицата. О, в тебе най-ярко свети всяко зрънце, най-нежно ветровете розовеят, най-звънко в мрака славеите пеят и изгревът е с най-неделно слънце! Николай Зидаров

117

Изменяеми части на речта С ам о сто й н и дум и С ъ щ ествително име

Прилагателно име

Числително име

М е стои м е н и е

Глагол

Неизменяеми части на речта С ам остойни

Н аречи е

С транична

Служ ебни дум и

дум и П редл ог

Съю з

дум а Частица

М еж дум етие

Упражнение 2 ► Препиши откъса. Подчертай неизменяемите части на речта. Определи устно вида им. Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо беше пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в кло­ ните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река.

?

Отговори на въпросите: 1. Кои глаголи се поясняват от наречията?

2. Какво свързват съюзите?

3. Към кои думи се отнасят предлозите?

1 18 -------------------------------------------------------------

Упражнение З ► Разграничи наречията от прилагателните имена, когато са еднакви по форма.

1.

2.

3.

4.

5.

6. ?

Пристъпвала безшумно, леко и в тъмно виждала далеко. В пещерата е тъмно и страшно. По тъмно влязоха в селото. Над нас бе тъмно небе. Чу се леко шумолене зад тях. Приземяването на самолета беше леко.

Отговори на въпросите: 1. Какво поясняват наречията и прилагателните имена в изречението?

2. Как разграничаваш наречията от прилагателните имена?

Упражнение 4 ► Обясни смисловото значение на съюзите в дадените изречения. Вътре е топло и приятно. Вътре е топло, но приятно. Вътре е топло, ала приятно. Вътре е топло и затова е приятно. Вътре е топло, за да е приятно. Нито вали, нито духа. И вали, и духа. Па вали, па духа.

Упражнение 5 ► Състави изречения с думите по, да, а, ей. Употреби

?

по:

като предлог и като частица;

да:

като съюз, като частица за подтвърждаване и като частица за образуване на повелително на­ клонение;

а:

като съюз и като междуметие;

ей:

като частици и като междуметия.

Отговори на въпроса: По какво се различават предлогът, съюзът и частицата?

Упражнение б ► Състави изречения: а) с частиците ли, дали, не, да, ето; б) със съществителното река, употребено с предлозите до, в, край, през, към; в) със съществителните Иван и Петър, като ги свържеш със съюзите по следния начин: Иван и Петър; Иван, но Петър; Иван, че Петър; Иван или Петър; нито Иван, нито Петър; ту Иван, ту Петър.

119

Упражнение 7 ► Извади междуметията от стихотворението „Жабешка песен".

Крък, крък, крък!... Молим ти се, шарен щърк! Вряк, вряк, вряк!... Хубавецо дългокрак! Кер, кер, кер, бял и чер с дълга гага като тояга, ще ни гълта без пощада___ Елин Пелин ?

Отговори на въпросите: 1. Какви междуметия е използвал авторът?

2. С каква цел?

Упражнение 8 ► Редактирай изреченията. Открий неизменяемите части на речта.

1. Не гледай мома на хорото, а на нивата.

2. Присъствието ми е тук е не желателно.

3. По-пътя се зададе конник.

4. Обещавай бавно, испълнявай бързо.

5. Гулямата река тече спукойно, умният чоляк не повишава глас.

6. Не гради свойто щастие варху нищастието на другите.

120

Упражнение 9 ► Прочети внимателно текста и постави пропуснатите предлози.

Съдбата ... крепостта изглежда решена. Калоян е дал вече много до­ казателства , че владее ... съвършенство обсадното изкуство. Но предателската ръка ... Манастър отнема живота ... големия пълководец и про­ валя едно ... най-големите му военни начинания. Покрусените войски вдигат тялото ... своя вожд и го понасят ... Търновград. Борис Чолпанов

Упражнение 10 ► Препиши откъса. Подчертай неизменяемите части на речта. Земята остана долу. Около нас трептят звездите. Ние плуваме в нощта все по-далеч и по-далеч. Там, в другия край на небето, се издига бавно го­ лемият жълт месец и лъщи като медена пита. Константин Константинов ?

Отговори на въпроса: Каква е синтактичната служба на неизменяемите части на речта в този текст?

121

з АЛОГ НА ГЛАГОЛА КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА: 1. Колко залога има българският глагол?

2. По какво се различават деятелният и страдателният залог в кни­ жовния български език?

3. Кои глаголи се наричат преходни?

4. Кои глаголи имат деятелен залог?

5. Кои глаголи имат страдателен залог?

6. От кои глаголи се образуват страдателните причастия?

7. Как се образуват формите за страдателен залог?

8. Каква функция в изречението могат да изпълняват страдателни­ те причастия?

9. Каква е разликата между възвратно-страдателния и причастно-страдателния залог?

10. Как ще обясниш значението на термините деятелен и страдателен?

Упражнение 1 ► Извади глаголите и определи залога им. Учителката по български език Станчовска се разхождаше бавно из стаята на шести „г". Преподаваше поредния урок. Говореше с чувство. Спираше между редиците и пак тръгваше. Стараеше се да задържи вни­ манието върху урока.

122

Само Маляка не внимаваше.

- Маляков, какво ти е? - попита Станчовска. Вместо него се изправи Пантата.

- Него му е лошо, другарке Станчовска. Станчовска погледна с едва забележима ирония към Пантата. Братя Мормареви ?

Отговори на въпросите: 1. Как ще редактираш репликата на Пантата? Запиши.

2. Кои от извадените глаголи могат да образуват страдателни при­ частия?

Упражнение 2 ► Извади причастията от текста. Определи граматическата им характеристика.

В 1литър кипяща вода се слагат сол, олио и нарязан предварително лук. След няколко минути се прибавят изчистеният и измит ориз и на­ стърганите домати. Оставят се да врат 10 минути. След това се пус­ кат на кръгчета нарязани кренвирши. Вари се още десетина минути. Преди да се свали от огъня, се нарязва магданоз. При сервирането се подкиселява с лимон. ?

Отговори на въпросите: 1. Как са образувани формите за страдателен залог?

2. Как можеш да обясниш пунктуацията и словореда на подчертано­ то изречение?

123

Упражнение З ► Редактирай изреченията така, че глаголът да бъде в страдателен залог.

1. По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед.

2. Кучето я изненада. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднъж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденица­ та. (Е. Пелин) 3. Леля Поли целуна Том с такава нежност, че мрачното му настрое­ ние изведнъж изчезна. (М. Твен) 4. Тревога изпълни старата му душа.

5. Първият есенен лист зачертава последната страница на лятото. (Ст. Поптонев)

Упражнение 4 ► Промени залога на глаголите, използвайки и двата начина.

1. Никой не спечели жълтата фланелка.

2. Модната къща„Евридика" открива пролетния сезон.

3. Нозете му се подкосиха и той приседна на земята.

4. Майка ми се върна от работа доволна.

5. Сестра ми спечели първо място за най-добро публицистично из­ казване. ?

Отговори на въпросите: 1. Какво трябва да направиш страдателните форми да са в бъдеще време?

2. По какво се различават възвратните глаголи и възвратно-страдателните форми?

Упражнение 5 ► Отдели в колонки причастията и прилагателните имена. Състави по пет изречения в деятелен и страдателен залог. Сит, даровит, речовит, мит, родовит, гласовит, лековит, шит, вит, бит. Отговори на въпроса: Каква служба в изречението могат да изпълняват дадените думи?

124

нАПИШИ СЪЧИНЕНИЕ ■ І. ТЕМ А НА СЪЧИНЕНИЕТО: „Д В Е ГИ М Н А ЗИ И "

?

Отговори на въпросите: 1. Какво знаеш за създаването на Болградската гимназия?

2. Какво значи„хрисовул"?

3. Как е свързан този документ с историята на Болградската гимна­ зия?

4. Защо е била създадена Априловската гимназия?

5. Защо тук са представени портретите на Георги Раковски и Васил Априлов?

6. Не ти ли се струва, че създаването на тези гимназии е много ва­ жно за българитеи и у нас, и по света?

125

■ II. Т Е М А НА С Ъ Ч И Н ЕН И Е Т О :

„ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ"

Софроний Врачански

Паисий Хилендарски 126

Стефан Караджа

Хаджи Димитър

Христо Ботев

Васил Левски ?

Отговори на въпросите: 1. Какво знаеш за Възраждането на България?

2. Кои народни будители са свързани с периода на Възраждането?

3. Кога е избухнало Априлското въстание?

4. Как е било потъпкано Априлското въстание?

5. Какво знаеш за четата на Христо Ботев и за самия той?

6. Какво споменават българите на 2 юни всяка година и как назова­ ват този ден?

7. Знаеш ли Химна на Освобождението? Откъс от кое стихотворение е този химн?

127

■ III. Т Е М А НА С Ъ Ч И Н ЕН И Е Т О :

"БЪЛГАРСКОТО МИ ПОТЕКЛО"

128

?

Отговори на въпросите: 1. Кога се появяват българите в буджакските степи?

2. Едновременно ли пристигат българите преселници или на ня­ колко вълни?

3. С кои събития са свързани вълните на преселването на българите?

4. Какво знаеш за генерал Инзов и за историята на живота му?

5. Какво знаеш за Болградската катедрала?

6. Как и кога е основано родното ти село?

7. От кои места на България са дошли твоите предци?

129

■ IV. ТЕМ А НА СЪЧИНЕНИЕТО:

„НАШИЯТ КРАЙ В ТВОРЧЕСТВОТО НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ И ЛИТЕРАТОРИ"

Иван Шишман. Дърво в очакване на пролетния звън

Иван Шишман. Пролетен звън 130

Иван Шишман. Вечна мелодия

Димитър Пейчев. Църквата в Чимишла

1. Кои български художници и литератори от Украйна познаваш?

2. В твоето родно село живеят ли такива творчески хора, които ги познават украинските българи?

3. Можеш ли да разкажеш за картините, представени тук?

4. Какво знаеш за техните автори?

5. Ти поет ли си или художник?

131

■ V. ТЕМА НА СЪЧИНЕНИЕТО:

„НА КАКВО НИ УЧАТ НАРОДНИТЕ МЪДРОСТИ?"

Илюстрации за приказката "Лисичка и Журавел" (Худ. Нурия Равилова)

132--------------------------------------------------------------------------

Чекмарев П.Б. Илюстрация за баснята на І. Крилов "Врана и Лисица"

? Отговори на въпросите: 1. Знаеш ли приказката„Щъркел и лисица?"

2. Кога за пръв път чу приказката?

3. Разбираш ли защо на малките разказват много приказки?

4. Има ли таен смисъл в приказката? Какъв е той?

5. А в други приказки, както и басни, няма ли нещо такова, което трябва да обмислиш, а после да направиш извод?

6. Не ти ли се струва, че народните мъдрости са нужни на децата, за да станат умни, вежливи и добри хора?

7. Тази приказка на какво ни учи?

8. Според тебе кои приказки и басни, които знаеш от детските си го­ дини, ни учат на добро?

133

ПОЗНАВАШ ЛИ БЪЛГАРИЯ?

кАРТАТА НА БЪЛГАРИЯ Китни градове, край тях природа най-красива в двете полушария. Малък райски кът под небосвода, назован със името България!

Коиазе Русе

51«11пл] Уеііко Т и п н я Н Велико Търново

В1.АСК 5ЕА

‘ЗВІЙ

КНап/Киг ІАІІІароІ/Д)

ИН

.1,

► Разгледай картата на България. ? Отговори на въпросите: 1.

2.

3.

4.

Ходил/-а ли си в България? Кои краища на България познаваш? Кои градове, села, планини и реки знаеш? Знаеш ли къде са родени поетите и писателите, авторите на найлюбимите ти литературни творби?

5. Познаваш ли литераторите, народните будители, обществени дей­ ци, литературни герои, споменати в гатанките на Дядо Пънч?

135

ЧЕРНО МОРЕ

о.

В СЪРЦЕТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ алканският полуостров е получил името си от Стара планина, наричана още Балкан. България се намира в източната част на полуострова. По площ България заема четвърто място на полуострова, след Турция, Ру­ мъния и Гърция, обаче трябва да отбележим, че Турция и Румъния не са изця­ ло балкански страни. Природата на България е много разнообразна. В нея се простират обшир­ ни равнини и низини, превърнати днес в плодородни ниви и градини. Изви­ сяват се високи планини. По склоновете им се спускат буйни потоци и реки. Дългата верига на Стара планина дели България на две части - Северна България и Южна България. Северна България е предимно равнинна. В нея се простира обширната Дунавска равнина, заключена между река Д унав и Стара планина. По Д унав­ ската р авнина протичат много притоци на р. Дунав. Най-големи са О госта, Искър и Янтра. Водите им се използват за напояване на плодородните почви в равнината. Източната част на Дунавската равнина, Добрудж а, е известна като житница на страната. Стара планина, дълга планинска верига, се простира от р. Тимок на запад до Черно м оре на изток. В миналото планината е носила имената Хем ус и Балкан. Полегатите северни склонове на планината плавно преминават към Предбалкана.

Б

136

П редбалканът се състои от различни по височина ридове, простиращи­ те се успоредно на главната Старопланинска верига. Към Дунавската равнина тяхната височина постепенно намалява. Ридовете са пресечени от речни про­ ломи, през които са прокарани пътища. На юг старопланинските склонове се спускат стръмно към китните Задбалкански котловини, предпазвайки ги от студените северни ветрове. Стара планина е източник на разнообразни полезни изкопаеми (въглища, медни и железни руди), богата е с широколистни гори, обширни пасища, води. Южна България има много разнообразна природа. От Задбалканските котловини най-известни са Карловската и Казанлъш ката, където се отглеж­ дат топлолюбиви култури и овощни дървета. Двете котловини са известни под името Розовата долина заради прочутата балканска маслодайна роза. На юг Задбалканските котловини се ограждат от Средна гора, която е по-ниска и по-безлесна от Стара планина, обаче има много пасища. Богата е с полезни изкопаеми и минерални извори. Реките Тополница и Стрям а прорязват планината и я разделят на три части: западна, средна и източна. В средната част се издига средногорският първенец - връх Богдан (1604 м). На юг от Средна гора чак до северните склонове на Родопите и Рила се простира Горнотракийската низина. Тук плодородните почви се напояват от р. М арица и нейните притоци.

137

Най-високата планина в България и на Балканския полуостров е Рила с връх Мусала (2925 м), следвана от Пирин с връх Вихрен (2914 м). На изток от Рила и Пирин се разполагат Родопите. Рила и Пирин са покрити с вековни иглолистни гори, много реки и потоци се спускат стремглаво, блестят водите на десетки езера, тучни планински пасища заемат високите части на планини­ те. От високопланинските езера, остатъци от заледяването, водят началото си много реки - М арица, Искър, М еста и други. На запад долината на р. Струма отделя Пирин и Рила от съседните земи. За разлика от Рила и Пирин Родопите не са били заледявани. Родопските склонове са полегати, а върховете са за­ облени и не надминават 2200 м. Най-висок е връх Голям П ерелик - 2191 м. Най-големите градове са Соф ия, Пловдив и Варна. София е столица на България. Разполага се в полите на Витош а. Най-високият връх на тази пла­ нина е Черни връх (2290 м). Най-голямото пристанище на р. Дунав е гр. Русе. Най-големият град в Дунавската равнина е Плевен. Недалеч от гр. Ш умен са най-интересните туристически обекти - първите столици на България. Сто­ лицата на Второто българско царство Велико Търново е разположена жи­ вописно по стръмните брегове на р. Я нтр а. По склоновете на Западна Стара планина сред красива местност е разположен гр. Враца, в околностите на който има много пещери. Габрово е старо занаятчийско и индустриално се­ лище. През Възраждането градът е играл важна роля в развитието на образо­ ванието и културата. Недалеч от Габрово се намира прочутият етнографски музей Етър.

138

Черноморските курорти са Златни пясъци, А лбена, Слънчев б р яг и много други. Известни са и такива ски-курорти, като П ам порово и Борово. Минералните води е едно от богатствата на България. Балнеологичните ку­ рорти на България са прочути из целия свят, например Х исаря недалеч от Кю стендил. Най-малкият град в България е Мелник. ► Покажи на картата го р еп о со ч ен и те геогр аф ски об екти . ► Покажи на картата гр ад о вете Видин, К опривщ ица, П анагю рищ е, Кърдж али, Калоф ер, Сли вен, К азанл ъ к, Козлодуй, Стара Загор а. ► Покажи дър ж авната граница на България.

?

О тго во ри на въ пр о си те:

1. С кои държави граничи България?

2. От къде водят началото си реките Янтра, Марица, Струма?

3. С кой от българските градове е побратимена Одеса?

139

ОТГАТНИ ГРАДОВЕТЕ

Илюстрациите ще ти помогнат да отговориш на стихотворните гатанки от Дядо Пънч (Панчо Панчев)

1. Някогашен Сердика или Средец, столица сега е този хубавец. И не е голяма философия да познаеш, че се казва !

2. Градът край вечните тепета един е в цялата планета. Той смесва в чудна атмосфера красивото от днес и вчера. Дори да си груб, зъл, суров, див, очовечаваш се във !

141

3. И стар и нов голям крайморски град с култура и промишленост богат. А лятно време - слънчева пекарна за живи хора. Ей това е В . . . .

4 . Морето в този хубав град до плаж със черен пясък плиска. Огромен нефтокомбинат лежи във равнината близка. И гларуси с човешки глас цял ден крещят над нас: 142

5. Някога по плочниците стари се разхождали царе, боляри. Времето в легенда е превърнало този стръмен град Е Я И Д И И !!

, До нова къща дреме къща стара. Дворец-музей за нас врати отваря. А белокаменен на тротоара приседнал е артист велик... В морето се оглежда град !

143

7. Подбалкански град е този с гробница от векове преди Христа. Хората отглеждат рози и залива аромат околността. Ще добавя най-подире: град на хумориста Чудомир е, в разкази превърнал всеки наш недъг. Сигурно познахте

8 . Там, където има атомна централа, сабята на Христо Ботев е блестяла. Ехото на воеводските команди чуй, днешно българче, дошло във 144

9 . С гръм на първа пушка туй градче е дало на Априлското въстание начало. А от Бога и за родно място е избрано то за Каравелов, Димчо Дебелянов, Каблешков, Бенковски... Всеки - нищ и цар посещава стрепет днес

10. Реката Тунджа в този град минава и върти завои и роден кът на френския художник Жорж Папазов той е. Във древността из близката гора, наречена „Ормана", на лов е шетала със лък в ръка богинята Диана. И само този, който е с култура и по ум голям вол веднага няма да отгатне,че градът се казва !

145

11. В този град - за Бозвели, Берон, Раковски роден и под робство веел възрожденски лъх свободен. Като деен килимарски център работел, а сега музеен и курортен град е !

12. Певицата ни Лили Иванова е родена и раснала е в малък лудогорски град. Ала градчето с друго име е удостоено: на аспаруховия татко - хан !

146

13. Една река към Дунава тече. Там стига едноименно градче, известно още от години стари с читалищни прояви и рибари, мечтаещи да хванат едър сом. Реката и градът се казват І Т И !

14. Малък град между Пловдив и Стара Загора, ала всички лирично настроени хора той привлича магически като капан, че на Яворов родно място е !

147

15. На всеки българин сърцето тупти и като конче припка, когато наближи градчето със името епично - Ш . . . .

16. Античен град със минерални бани с богатства всякакви на куп събрани: мек климат, ябълки, череши, сливи, голям брой живописци талантливи. И Пауталия, и Велбъжд той е бил, К 148

17. Посещаван от туристи китен малък град, скромен по благополучие стопанско. Родно място на един монах велик и свят, тръгнал към безсмъртието си от !

18. Кайлъка днес е парк, Сторгозия - квартал, но там и в стари времена живот кипял. И не забравяйки произхода си древен, с музейни ценности се слави 149

19. От камък хора и животни. И замъци... И пирамиди... Възторжено се удивява туристът, щом като ги види. Скалисти причудливи форми, необясним природен трик съвсем наблизо до градчето със името М И Ш И Я !

20 . Тук над реката Осъм мост покрит минава, строен от Колю Фичето. Тогава едва ли ще са нужни данни повече да разберете, че това град Г ^ Я е!

150

21 . Високо, недалеч от манастира „Свети Иван ..." град малък се намира. А планината му е подарила и името си, та се казва Г Ї^ Я !

22 . За към Букурещ под моста параходна свирка чу се. Гатанката ми е проста. Отговорът е град Г Ї^ Я !

151

23. Тук бащата на Бай Ганю е роден. С това прочут е градът и още със стопанския си институт. Дунава брега докосва - кани ви на риболов, а читалището спомня възрожденския

24. Град на праскови, войводи и поети. Град, където се кръстосват ветровете. И синее каменен Балкана дивен. Кой отгатна, че това е ?

152

25. В древността й казвали Берое и Верея. Има минерални бани недалеч от нея. Град на Гео Милев, на поети още други и на дълъг списък важни люде със заслуги. В цехове, градини, служби цял ден без умора 3 тук работят нови хора от С V * Ф Ф Ф Ф мР ф ф ф ф ф

26. „Земята наоколо скъпа за нас е и близка със конника Мадарски, и със Преслав, и със Плиска!" така се провикна един сладкодумен игумен, застанал изправен пред мемориала в град ш. . . .

153

27. Където равна Добруджа докосва синя, от слънце позлатена водна необят, там с име на литературна героиня простира се курорт луксозен и богат. По цяло лято от чужбински говор огласена, това е морската красавица !

28 . Тука още от Априлското въстание чува се стрелба и конски тропот. Спомен от „Под игото" това ние, че на Вазов роден град е С . . . .

154

29 . Курорт във местност с красотата си позната, на Смолян и Широка лъка по средата. В зеленина потъва лете, а пък зиме еснежнобял и за скиори кът любим е. Защо не кажем отговора хорово? Това е българският рай !

30 . Втора наша столица след Плиска в нея Симеон царувал пръв. Днес е гаричка до Шумен близка, а и за археолозите е стръв. Древно и сегашно са споили тука здраво вековете в сплав. Затова за нас ще бъдат мили вечно руините на 155

31. Градче през вековете оцеляло със името старинно Анхиало. Тук лете курортисти са събрани на морски плаж, но и на кални бани. И все така до морските простори е стаило дъх, със вкус на сол І Ї ^ М !

ОТГОВОРИ: і/ и У н а їа с н »

аисіоіл/ои •[£ аеюасіи '0£ оаосюиїл/еи '61

іо иоз -вг енаді/у наїл/Лт есіозед есіеїд нааиіг) аоіїїиаз ^ 6

ТІ '91

'£1

Т І

еі/Исі -Ц нааоцхинУесІзоі/ад наааі/у охонед

156

неибин 1Л/0Ц-

іесІдЛ» ^ о> | ігаділ/у еГшіїїаисІио» и ЛУоі / єо »

'£ і

’о і ‘61 ‘81 у і

’ді

е х и и т ‘51

хчі/неєе» хині/ед оаонбчіохиі/ад оезсІЛд енбед аиУаої/и кифод

■£[

ті •11 -оі -б -8

у -9 > ■£ у ч

ВАРНА тара като морето и нова като изгре­ ва, Варна израства върху две пре­ ливащи една в друга синеви - мор­ ската и небесната. Тя е родена преди 26 века. Тъкмо тогава е създадена ионийската колония Одесос. През 342 година преди нашата ера, когато римляните завладяват Мизия, Одесос загубва своята политическа неза­ висимост, но съхранява военното си зна­ чение, а също така икономическо и кул­ турно. В края на VI век и през VII век ком­ пактни славянски маси заселват Балканския полуостров. Етническият облик на края се променя. Славяните дават на града името Варна. През 680 година прабългарите разгромяват ромейската армия и в съюз със седемте славян­ ски племена образуват славянобългарската държава, призната официално през 681 година от Византия. През VIII век Варна се превръща в непристъпна крепост, която на два пъти осуетява амбициите на византийския император Константин V Копроним да разгроми младата българска държава.

С

157

През годините на византийското иго Варна запада, но е освободена през 1201 година. Варна бързо става един от най-големите центрове на Второто българско царство. През 1391 година Варна пада под ятагана на османлиите. Битката край Варна през 1444 година е последна искрица на надежда. Но кръстоносната армия, съставена от полски и унгарски рицари, чехи, власи, сърби, загубва това сражение. В началото на XIX век пробудилото се национално съзнание на българи­ те поражда бурен патриотичен подем. Учредява се българска община. На 25 юли 1862 година в града е открито първо българско училище.

Тук му е мястото да се спомене, че половин век преди Освобождението на България Варна се радва на свободата, макар и само за 25 месеца. През 1828 година руска ескадра, командвана от адмирал Грейг, блокира кре­ постта, която пада след двумесечна обсада. Началникът на турския гарнизон предава ключовете от града на руския император Николай I. В съзнанието на варненци живее и споменът за сражението при Калиакра през 1791 година, в което руският адмирал Ушаков разгромява османския флот. След победонос­ ното завършване на руско-турската освободителна война през 1877-1878 го­ дина настъпва и за варненци дългоочакваният ден на свободата... Варна и Одеса са побратимени градове. Градовете поддържат яки връз­ ки, обменят се с делегации, професионални и културни. В Одеса има улица „Варненска". ► Разкажете за Варна, София, Габрово. Съставете диалог. ► Разкажете за Киев, Одеса, Ужгород. Съставете диалог.

158

иСТОРИЛ НА БЪЛГАРИЯ СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ъздаването на българската държава е едно от най-важните събития в историята на балканските народи. То е тясно свързано с„Великото пре­ селение на народите", оказало голямо влияние върху тяхното развитие. Българският етнос се образува от три народностни групи - траки, славя­ ни и прабългари.

С

Тракийски конник

Казанлъшката гробница

Траките са най-старото население по българските земи, чието име знаем от древните летописи. Свободолюбивите и трудолюбиви траки са най-първите обитатели на днешните български земи, образували държавата си пре­ ди повече от 2500 години. Древногръцкият поет Омир описвал Тракия като плодородна земя. Според летописите траките познавали метала, със своето жито и вино били прочути из Стария свят, отглеждали различни домашни животни, а пък конете им предизвиквали завист у древните гърци, защото били чудни, невиждани, по-бели от снега и по-бързи от вятъра. Траките като повечето древни народи почитали много богове, но осо­ бено се прекланяли пред силата на „Тракийски конник". Траките вярвали, че хората продължават да живеят и след смъртта си. Затова те строили жилища за мъртвите - гробници. И до днес е запазена Казанлъшката гробница, про­ чута из целия свят със своите стенописи. Но след дълги борби през I век от новата ера траките са покорени от римляните, а по-късно постепенно се претапят сред многобройните славя­ ни. Славяните населяват Средна Европа, докато нападенията от други пле­ мена ги принуждават да търсят по-спокоен живот. В края на VI век и начало­ то на VII век славяните започват да се заселват трайно в балканските области на Византия, населяват Мизия, Тракия и Македония. Живеят по родове. Жи­ вотът в рода се направлява от най-стария мъж, когото почтително наричат старейшина. За да станат по-силни, съседните родове се обединяват в пле­ мена. По време на войната племето избира княз, който да води войската.

159

Както и при славяните, историята на прабългарите, едно от тюркските племена, е тясно свързана с „Великото преселение на народите". Преди тринайсет столетия държавата на хан Кубрат заемала обширни територии в полите на Кавказ. Българите вярвали в един бог - Тангра („Небе"). И те като много други народи смятали, че животът продължава и след смъртта. Дър­ жавата на хан Кубрат се наричала Велика България. Даже византийският император се стараел да спечели хан Кубрат като съюзник и приятел. След смъртта на хан Кубрат държавата се разпаднала. Петимата му синове били принудени да напуснат Велика България и да търсят нови земи.

Мадарски конник

Развалините на град Плиска

Единият от тях, Аспарух, достига устието на Дунав и решава да остане тук. В местността Онгъл българите построяват огромен лагер с дълбоки ровове и високи насипи. Хан Аспарух сключва договор със седемте славянски племена от десния бряг на Дунав. Когато Византия поискала да си върне тези земи, тя понесла страшно поражение. Императорът бил принуден да плаща данък на българите, тоест признал, че на Балканския полуостров има нова държава. Това станало през 681 година. В ханство България под властта на Аспарух жи­ веели славяни и българи. Столица на държавата станало селището Плиска. Още от самото начало държавата се оформя като добре организирана поли­ тическа и военна сила. По това време в Европа освен Византия съществува само държавата на франките. Прабългарите и славяните постепенно се обе­ диняват в един народ, техните битови, религиозни и езикови различия изчез­ ват. Общата борба против враговете, общият държавен, икономически, тру­ дов и културен живот създават силно народностно съзнание, което успява да запази българския народ цели 13 века въпреки многобройните нещастия и петвековното османско робство.

160

Балада за хан Аспарух Нощ п о кр и ел и древната Плиска, ние чуваме тропота глух: прекосява земята мизийска с бърза конница хан Аспарух. Вее вятърът конските гриви, святкат копия - лес разлюлян. Византийските орди разбива непокорният български хан. И изпълнен със мъдрост и слава, съ с славяните братски се слял, една българска силна държава на потомството си завещал.

Младен Исаев ? Отговори на въпросите: 1.

Какво знаеш за траките? за славяните? за прабългарите?

2.

Кой, кога и как полага основи на българската държава?

3.

Какво знаеш за М адарския конник?

4.

Какво знаеш за първата столица на България?

► Преразкажи текста. ► Научи стихотворението наизуст.

ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО О снована от хан Аспарух, укрепена от хан Кардам, младата българска държава се разш ирява и се засилва при хан Крум. Успеш ните войни на Крум укрепват значително положението на държавата и спират за много години завоевателните планове на Византия спрямо България. По време на хан Крум се издава и първото законодателство в младата държава. Крумовите закони отразяват настъпилите промени в общ естве­ но-икономическото положение на българския народ през VIII—IX вв. Строги наказания очакват наруш ителите на законите. През 863 година двамата братя Кирил и М етодий създават първа славян­ ска азбука - глаголицата. Те са поканени в М оравия като духовници, говоре­ щи на славянски език. Преди да заминат за М оравското княжество, двамата братя превеждат на славянски език редица църковни книги, а в М оравия подготвят ученици и учат славяните да четат и да пишат. Така те правят от го­

161

воримия славянски език четвърти книжовен език в Европа и слагат начало на една нова култура - славянската. През 863 година хан Борис приема християн ство заедно с целия хански двор. Християнското му име е Михаил и оттогава държавата се управлява от княз. Сложено е началото на едно трудно и важно дело - покръстването на българите. През 870 година, на специален църковен събор в Константино­ пол, Българската църква е обявена за самостоятелна архиепископия. Седа­ лищ ето на българския архиепископ става столицата на държавата - Плиска. За българите, силно привързани към старите си богове, не било л есно да прием ат новата вяра, обаче Борис заживява с грижата вярата да достигне до всеки от поданиците му. Българската държава след по кръ стван ето се нуждае от писменост. В първите десетилетия след покръстването проповядват на гръцки език. Ето защо след смъртта на Кирил и М етодий през 886 година България с ра­ дост приема техните ученици - Климент, Наум, Ангеларий и др. По нареж ­ дане на Борис I Климент се изпраща в ю гозападните краища на България. Там той развива широка просветна дей но ст и подготвя за кратко време по­ вече от 3500 ученици за свещ еници и учители. О свен това Климент се зае­ ма с опростяване на сложните графични знаци на глаголицата. Така прави славянската азбука по-лека за изписване, а и по-близка до говоримия език на българите. Азбуката е наречена кирилица в чест на свети Кирил. Кирили­ цата става официална писм еност на българската държава. През 893 година Климент бива назначен за епископ на областта с център Охрид. В историята на българската държава е известен под името Климент Охридски. Неговото име носи Соф ийският университет.

5 . Гюдженов. „Княз Борис посреща учениците на Кирил и Методий"

162

Наум остава в столицата, създава нова книжовна школа, то ест образува кръг от книжовници. Когато Климент става епископ, Наум го замества като учител и проповедник. Благодарение на делото на Кирил и М етодий и техните ученици Бълга­ рия става средищ е на славянската писм еност и култура. Княз Борис управлява България близо 40 години. Той има късмет да види завърш ени двете най-важни начинания на своя живот: превръщ ането на България в християнска държава и съхраняването на славянската писм еност и култура. През първата четвърт на X век при сина на Борис - Симеон (893-927) българската държава достига върха на своята политическа мощ. Времето на цар Симеон е известно като „златен век" на българската култура. Столицата на Първото българско царство става Преслав. Развива се търговията, както и най-различни занаяти. Наред с материалната култура голямо развитие по­ лучава и литературата. В книжовния кръг на столицата влизат Йоан Екзарх, епископ Константин, Черноризец Храбър и др., подкрепяни от самия Сим е­ он. Л итературата, създадена през X век, официална и апокрифна, допринася за окончателно налагане на славянския език. Утвърж даването на феодалния строй влошава положението на селското население. О т година на година се засилва недоволството на селячеството срещ у феодалните им господари - цар, боляри, виеше духовенство. В резул­ тат на това през първата половина на X век се появява социално-религиоз­ ното учение и движение, наречено богомилство по името на първия пропо­ ведник Богомил. По форма учението е ерес, то ест религиозно учение, което се обявява против официалната църква. Отрича и феодалния гнет. Ф еодали­ змът е твърде силен, за да може да бъде унищожен, но богомилството под­ готвя неговото унищ ож ение, създава условия за селското въстание на Ивай­ ло, което избухва през XIII век. Богомилството е рожба на своята епоха и умира заедно с нея. Но то е първата звезда в тъмната средновековна нощ, която предш ества събуж дане­ то на човечеството. След голямото териториално разш ирение, постигнато при цар Симеон, българската държава започва да упада. Населението е изтощ ено вследствие продължителните войни и усилващ ия натиск от страна на феодалната ар и ­ стокрация. Ф еодалите се стрем ят към все по-голяма сам остоятелност, не се подчиняват на централната власт. М еждуособните конфликти са продължи­ телни и агресивни. През 1018 година България пада под византийско робство, което ще продължи до 1185 година.

? Отговори на въпросите: 1.

Кога са създадени първите български закони?

2.

Кога и защо България става средищ е на славянската култура и писм е­ ност?

163

3

.

4.

5

.

Защо България пада под византийското робство? Какво значи„апокриф на литература"? Какво знаеш за богомилите?

ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА ЦАР СИМЕОН

„ Цар Симеон и писателите" (А. Муха, 1923р.) След Борис I българите имали друг славен владетел - неговия син Сим е­ он. Както и св. Кирил, Симеон се учи в М агнаурската школа в К онстантино­ пол. Кирил го наричат Философ, пък Симеон го наричат„полугрък". По онова време най-образованите хора ги наричали „гърци". През 893 година Симеон се възкачва на престола след драматични за българите събития. През 889 година Борис решава да се оттегли от властта, отстъпва престола на първородния си син Владимир Расате и се настанява в един от манастирите край столицата. След 4 години, когато научава, че княз Владимир се опитва да заличи делото на баща си и да върне езическата рели­ гия, Борис е принуден да се върне, за да свали непокорния си син от престола. В Преслав, град в сърцето на държавата, се събират видни боляри, ду­ ховници и обикновени хора. Вземат се важни реш ения. Първо, приема се во­ лята на Борис на българския престол да се възкачи по-малкият му син Сим е­ он. Второ, за нова столица на държавата се определя Преслав. Трето, отсега

164

нататък държавните документи и проповедите в църквите да бъдат само на славянски език. След Преславския събор много бързо се влошават отнош енията с Ви­ зантия. Военните действия между държавите започват, когато императорът премества пазара на българските стоки от Константинопол в Солун, това на­ малява печалбите на българските търговци. През 894 година Симеон, обиден от реш ението на императора, настъпва с войските си в Източна Тракия. След две години победените ромеи се задължили да плащат ежегоден данък на българите, както и да възстановят старото положение на пазара.

„Цар Симеон разбива византийската армия" (Йоан Скилица, XI век) Почти д есет години двете държави постоянно водят битки помежду си. В двубоя надделели българите. През 904 година Византия сключва мир със Симеон и му отстъпва всички завладени територии. Така в границите на Бъл­ гария се включват големи територии от М акедония и Албания, населени със славяни. По примера на баща си княз Симеон I посвещ ава много време на грижи за книжнината. Под покровителството на Симеон българските книжовни­ ци усилено работят: превеждат най-важните книги съ с закони, необходими за управление на държавата и църквата. Новият писмен език се обогатява с думи от еж едневната реч. Самият Симеон взема активно участие в книжов­ ната дейност. По време на царуването му творят видни книжовници: Кон­ стантин Преславски създава стихове на говорим език, разбрани за обик­ новени хора (в Западна Европа се използва латински език, който владеят малцина хора); Йоан Екзарх пише великолепни книги за устройството на св е­ та. Трябва да се спомене и за прочутия Ч ерноризец Храбър и неговото съчи­ н е н и е ,^ буквите", в което блестящ о защ итава славянската писменост. П остигнатите военни успехи и богатата култура на България дава с а ­ м очувствие на Сим еон да пожелае престола на византийския им ператор. Н аистина, в хри сти ян ски я свят по онова време няма по-изтъкнат владетел от него. Но ромеите отказват да признаят това. Симеон реш ава да докаж е правото си съ с силата на меча. Реш ителното сраж ение става на 20 август 917 година на река Ахелой край Н есебър. Византийската войска е унищ о-

--------------------------------------------------------------------------------------------------- 165

жена. Падат убити не само много воини, но и повечето от най-см елите ром ейски военачалници. След тази победа Симеон сам се провъзгласява за „цар на всички бълга­ ри и ромеи". Титлата му е равна на императорската. Цар Симеон I умира на 27 май 927 година. По това време границите на България опират в бреговете на три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. Благодарение на усилията на цар Симеон I и тези на българските книжовни­ ци „златният век" обуславя възможността славянството да черпи от богат­ ствата на християнската цивилизация.

Петър Георгиев ? Отговори на въпросите: 1.

С какво е прочут П реславският събор през 893 година?

2.

Какви важни реш ения за съдбата на България били взети там?

3.

Защо времето на цар Симеон е наречено„златен век"?

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ПРЕЗ VII—XI в. ИСТОРИЧЕСКИ ДАТИ И СЪБИТИЯ (УІІ-ХІ в.)

30-60 г. на VII в. Стара Велика България начело схан Кубрат.

680 г.

Прабългарите начело с хан Аспарух разгромяват при Онгъла византийската войска, водена от император Константин IV, и се заселват в Североизточна България.

680-681 г.

Създаване и признаване на славянобългарската държава от Византия.

680-701 г.

Хан Аспарух е държавен глава на България.

718 г.

Българската войска начело с хан Тервел разгромява арабската войска, обсадила Константинопол, столицата на Византия.

805 г.

Българите разгромяват аварския хаганат.

809 г.

Хан Крум превзема Средец (София).

26 юли 811 г.

Разгром на византийската армия при Върбишкия проход, където загива император Никифор 1.

814-831 г.

Управление на хан Омуртаг.

166

815 г.

838 г.

Д о го в о р за 3 0-го ди ш ен м ир с Византия. Към България са п р и съ ед и н е н и Р одопите и по-голяма ч а ст о т М акедони я.

852-889 г.

Н ачело на б ъ л гар ската държ ава застав а хан (княз) Б о р и с 1 К ръ сти тел.

855 г.

Кирил и М етодий съ зд а в а т сл а в я н ск ата азбука глаголи ц а и п р евеж д ат на ста р о б ъ л га р ск и ези к б о го сл уж еб н ата л и те р а ту р а .

865 г.

П о кр ъ ств ан ето на България.

870 г.

У ч р е д я в а н е на авто кеф ал н а (независим а) б ъ л гар ска църква.

886 г.

У ч ен и ц и те на Кирил и М етодий идват в България.

893 г.

П р е сл а в ск и я т съ б о р . Сто л и ц ата се п р е м е ств а от П лиска в П ресл ав. И зго н ван е на в и зан ти й ско то д ух о в ен ств о . О б я в я в а н е на сл а в я н о б ъ л га р ск и я е зи к за д ъ р ж ав ен ези к вм есто гръ ц кия.

893-927 г.

У п р а в л е н и е на княз С и м ео н Велики - вр ем е на н а й голям о м о гъ щ еств о на България п р ез ср е д н и те векове.

917 г.

Р азгро м ъ т на в и зан ти й ската войска при река А хелой (край Н есебър).

971 г.

П о ко р яв ан е на С е в ер о и зто ч н а България с ъ с столи ц а П р есл ав о т в и зантий ц и те.

В края на IX и началото на X в.

К ли м ент О хр ид ски съ зд ав а О х р и д ск ата ш кола. Наум съ зд ав а П р есл авската ш кола.

В края на IX и началото на X в.

«Зл атни ят век» на б ъ л гар ск ата култура: тв о р я т

17 август 986 г.

Б о ляр и те Сам уил и А р о н р азгр о м я в ат ви зан ти й ска

1014 г.

книж овниц ите Йоан Екзарх, К о н стан ти н П р е сл авск и , Ч ер н о р и зец Х р аб ъ р - тво р ц и от е в р о п е й ск а величина.

арм ия при Тр о ян о ва врата. Битката при п л ани ната Беласиц а (Ключ). П ленени са 14 000 б ъ л гар ски войниц и. По за п о в е д на в и зан ти й ски я и м п ер ато р Василий II Бъл гаро уб и ец те са о сл еп е н и . Сам о на всеки сто тен чо век му о ставяли ед н о око.

1018 г.

О ко н ч ател н о п ад ан е на България под ви зан ти й ско р о бств о .

167

БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ПРЕДИ ВИЗАНТИЙСКОТО РОБСТВО Владетел Хан Аспарух

Години на управлението 6 8 1 -7 0 0

Допълнения О сн о в а те л я т на б ъ л гар ската държ ава.

Хан Тервел

700-721

Склю чил м ир и приел д ар о в е под сте н и те на Ц ариград.

Хан Кормисош

7 2 1 -7 3 8

Хан Севар

7 3 8 -7 5 3

Хан Винех

7 5 3 -7 6 0

Хан Телец

7 6 0 -7 6 3

Хан Сабин

7 6 3 -7 6 6

Хан Умар

ав г.-сеп т.7 6 6

Хан Токму

7 6 6 -7 6 7

Хан Паган

7 6 7 -7 6 8

Хан Телериг

7 6 8 -7 7 7

Хан Кардам

7 7 7 -8 0 3

Хан Крум

8 0 3 -8 1 4

Н ачало на д во р ц о ви м еж дуособиц и.

Край на м еж дуособи ц и те.

Зако н о д ате л и о сн о в ател на нова силна д и н асти я . Разгром ил и м п ер ато р Никиф ор.

Хан Омуртаг

8 14-831

Хан стр о и тел . Склю чил 30-го ди ш ен м ир с Византия.

Хан Маламир

8 3 1 -8 3 6

Гонител на х р и сти я н и те .

Хан Персиян

8 3 6 -8 5 2

Хан ве р о тъ р п и м е ц . Разш ирил гр а н и ц и те на България на ю гозапад.

Княз Борис 1

8 5 2 -8 8 9

П риел х р и сти я н ств о то като държ авна р ел иги я. Поканил у ч ен и ц и те на Кирил и М етодий в България.

Княз Владимир

8 8 9 -8 9 3

Цар Симеон

8 9 3 -9 2 7

О п и тал се да в ъ р н е ези ч еств о то . Създал Велика България. Столиц а е Велики П реслав.

168

Цар Петър 1

9 2 7 -9 7 0

Цар Борис II

9 70 -9 71

Цар Роман

9 77 -9 91

Цар Самуил

9 9 7 -1 0 1 4

О сн о в ател на нова д и н асти я. Водил д ъл ги , и зтощ ителни войни с и м п ер ато р Василий

Цар ГавраилРадомир

II Б ългароуби ец .

1 0 1 4 -1 0 1 5

169

3 БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА Щ ^

ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ (1827-1895) ървият български поет Петко Рачев Славейков е роден в град Търново.

П

Баща му, работлив казанджия, рано изпраща умното си момченце на

училищ е. Но какво може да се научи в килийно училищ е, където учи ­

телят само показва буквите, учениците ги пишат с пръст на тавичка с пясък, после четат църковни книги и ги учат наизуст. Под влияние на тези книги че­ тиринадесетгодиш ният Славейков намисля да се покалугери. Тъкмо тогава му попада Паисиевата „История славянобългарска". Три дена Славейков се крие в лозята, чете „Историята", радва се на славното минало на своя народ, плаче за робството му и мисли за неговото спасение. Разбира, че българският народ трябва да се просвещ ава, и то на свой роден език. Славейков постъпва да се учи в българското светско училищ е в Свищов. На ш естнадесетгодиш на възраст Славейков става учител в Търново, оба­ че владиката Неофит го изгонва за негови песни, насочени срещ у гръцкото духовенство. Славейков напуска Търново, но продължава да работи като

учител. Учи народа и сам се учи от народа: записва песни и пословици, слу­ ша народни разказвачи и се учи да пише на жив български език. По онова време българският книжовен език още не е обработен, съ ­ държа много чуждици, а също така църковнославянски думи и изрази. Като пише на чист говорим език, Славейков помага много за обработката на бъл­ гарския книжовен език. Когато борбата за просвета и независима българска църква обхваща всички български земи, Славейков се установява на работа в Цариград. О т­ там съ с статии и дописки в своите вестници „Гайда" и „Македония" той участ­ ва в борбата за българската църква, за българските училища и читалища. На­ всякъде той е познат, с почит и обич го наричат „дядо Славейков". Славейков е един от най-изтъкнатите български просветители. Той см я­ та, че просветата е единствен път за напредък:„Н епросветеният е роб, дето и да бъде; ако ще би и в най-свободната държава да живее, той пак е роб".

170

След Освобож дението Славейков горещ о се бори за демократичната уредба на младата свободна държава, застъпва се за участие на народа в управлението. Дядо Славейков умира в София през 1895 година, обаче той оставя голя­ мо литературно наследство. Измежду най-хубавите му творби е „Изворът на Б ел о н о гата "- битова патриотична поема. Петко Рачев Славейков пръв започва да пише за деца. Той основава първото детско сп и сан и е „Пчелица" и е един от най-добрите събирачи и и зследователи на българското народно тво р чество . Той съ бира повече от 17000 народни пословици и поговорки, издадени в два тома „Български притчи". Най-голямата заслуга на Петко Рачев Славейков е, че той поставя на пра­ вилна основа развитието на българския книжовен език.

Татковина (откъс) Хубава си, татковино,

Мили ми са планините

име сладко, земя рай,

и на север, и на юг,

сърце младо и невинно

драги ми са равнините,

за теб трепка и играй.

набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -

Дор на небо ясно слънце,

ще да бъде този кът,

дор на очи свят живот,

дето Дунав, Вардар, Струма

Ще обичам аз от сърце

и М арица си текат.

таз земя и тоз народ.

171

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ ( 1822 - 1886 ) обри Чинтулов е първият значителен поет в историята

Д

на новобъл­

гарската поезия. Роден е през 1822 година в Сливен, град с будно, бо р ­

ческо население. Баща му е беден занаятчия. О тначало Д. Чинтулов се учи в родния си град, а през 1840 година отива да се учи в Одеса, където се подготвя за учител.

Още от малък той е закърмен с любов към народа. В О деса учи в уездно то училищ е, а след това - в духовната сем инария. През 1843 година, в литературн и я кръжок, той деклам ира първата си песен „Стани, стани, юнак балкански", която сп раведливо наричат „българската М арсилеза". В О деса под влияние на пр о греси вн ата българска младеж, под руското културно и политическо влияние Добри Чинтулов се оформя като п атриот и като поет. Тъкмо тук той написва най-забележ ителните си тв о р ­ би. През 1850 година той започва да работи в Сливен. Уредените от него училища имат светска програма. Вместо гръцкия се въвежда български език. Добри Чинтулов е поет с високо граж данско патриотично съзнание. Той поставя поезията си в служба на народа. Стихотворенията му са реалистични и са наситени с революционна романтика и оптимизъм. Стихотворенията на Чинтулов са близки на народните хайдушки песни. Много от неговите стихове се пеят като народни песни. Може би затова, че езикът на стихотворенията е говорим новобългарски. Дори в романа „Под игото" от Иван Вазов се споменават тези песни-стихотворения. Вазов показ­ ва колко любими са били и какво въздействие са оказвали върху народните маси преди Освобож дението. В своите стихотворения, изпълнени с вяра в освобож дение на народа от османско иго, Добри Чинтулов отразява теглото от робството и дава израз на родолюбието и стремеж а на народа към свобода. Именно затова поезия­ та му не е изгубила и до д нес своята сила и значение. Добри Чинтулов доживява до Освобож дението на България. Обаче бе­ ден, почти забравен от властите, поетът умира през 1886 година.

172

Къде си, вярна ти любов народна Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра лю бородна? Я силен пламък ти пламни, та буен огън разпали на младите в сърцата да тръ гнат по гората. Пламни, пламни ти в нас, любов гореща! Противо турци да стоим насреща! Да викнем всинца с глас голям по всичкия Коджа балкан: Голямо, мало, ставай, оръжие запасвай!

Стара майка се прощава със сина си (откъс) Прощавай, синко, много здраве, едничка рожба на светът; така съдбата нам направи, сина съ с майка да се разделят. Това ли чаках аз от тебе, откак си още малък бил, та сега в мойто старо време в път дълъг да си наредил?

173

В страни ти чужди ще да идеш, къде ти сочи съвестта, света и хората да видиш и да си търсиш там честта. Но мислиш ли ти, рожбо мила, че ще да имам аз покой, кога от стар о ст и без сила любезний образ спомня твой? Ако да видя буря страш на съ с силен дъжд да завали, то моята душа нещ астна от страх ще скоро затрепти. Ако трескавицата слушам и страш ен гърмел да гърми, то аз от страх голям ще думам: „Ах, сега де ли е син ми?" Когато овците заблеят, играят, тичат по поле, когато птичките запеят под синьо-ясното небе, ще думам аз:„Ах, птички, овци, и вий си имате деца, при вас играят ваште рожби, а мойта в чужда е страна!" Кога се вече ти находиш по чуж дестранни градове и в тази къща пак си додеш, кой ще ти помощ подаде? Къде е мойта майка мила, роднините ще питаш ти, но само нейната могила тогаз ще ти покажат тий. Душата ти не ще забрави това, що ти хортувах аз. Върви, носи си много здраве и споменувай пак за нас.

? Отговори на въпросите: 1.

Какви чувства изразява поетът в поетичните си творби?

2.

Има ли в текста на стихотворенията думи, които се употребяват в твоя

3.

Коментирай думите

роден говор?

174

мойто, ваште, додеш, тогаз, де,хортувах, тий.

ПЕНЧО ПЕТКОВ СЛАВЕЙКОВ (1866-1912) енчо Славейков е роден в Трявна през 1866 година. Той е най-малкият

П

син на поета Петко Рачев Славейков. Още в ранно детство Пенчо Сла­ вейков често пътува с баща си из родния Балкан, по села и паланки и

обиква родната природа и българския бит. Борческият тем перам ент на бащ ата оказва силно влияние върху ми­ рогледа на Пенчо Славейков. Той става свидетел на упоритата борба, която неговият баща води с фанариотите и чорбаджиите преди Освобож дението, после - с консервативните и реакционните среди, които се стрем ят да нало­

жат своите схващ ания при изработване на конституцията. Ученическите години на Пенчо Славейков са свързани съ с спомени за освободителните борби. Той дълбоко изживява възторга при посрещ ането на руските освободителни войски и разочарованието и ужаса при опож аря­ ване на Стара Загора, където изгарят и много от ръкописите на баща му. Пенчо Славейков продължава образованието си в Сливен, Търново, С о ­ фия, Пловдив. Като ученик в Пловдив, Славейков прекарва мъчителна и теж­ ка болест, последвана от парализа на нервите. Този придобит недъг слага отпечатък върху целия му живот. Той трябва да се учи отново да говори, да ходи, да пише. Страш ните страдания го правят извънредно чувствителен и наблюдателен. През годините, прекарани на легло, Славейков чете извън­ редно много. Запознава се и с руските писатели и поети: Пушкин, Лєрмонтов, Гогол, Тургенев, Толстой, Короленко. О т ранна възраст Славейков проявява интерес към българското народно творчество. Закърмен с възрож денските демократични идеи на своя баща и негови­ те съидейници, Славейков застава на позициите на прогресивната българска интелигенция. През 1892-1898 година Славейков следва философия и литература в Лайпциг. След като се завръщ а от Германия, Славейков е назначен за учител в София и командирован в Народната библиотека. През 1901 година той е неин поддиректор, а по-късно директор и като такъв постоянно обогатява книжните й фондове. За кратък период от време той е директор на Народния театър. Най-обичан негов другар през този период - Алеко Константинов. Пенчо Славейков високо цени поетичния му талант.

175

Пенчо Славейков изобличава реакционната политика на буржоазията, чрез редица свои стихотворения той изразява протеста си против произво­ ла и несправедливостите. Господстващата класа жестоко наказва поета зара­ ди гражданската му дързост. Той е уволнен от поста директор на Национал­ ната библиотека. Дълбоко огорчен, поетът напуска родния си край. Животът на Пенчо Славейков в чужбина протича при голяма оскъдица. Забравен от всички, Славейков изживява мъчителни дни в Италия. На 10 юни 1912 година Пенчо Славейков умира. Девет години след неговата смърт костите му бяха пренесени в България.

Сто двадесет души Сто двадесет души те бяха на брой. И паднаха всички при първия бой! Със залп ги посрещна на родния бряг в засада отрано приготвений враг. Умряха те всички за родния край! Къде им е гроба, днес никой не знай днес никой не знай! И тъмна мълва се мълви зарад тях, аз чувах я още дете като бях, че тука извел ги млад дивен юнак. Над робска земя се свободен байрак развял. И зачул се високо гласа на младий войвода далеч в небеса далеч в небеса! «Свобода в гори и поля прогърмя! И в бащината свидна и свята земя въстанал е вече гнетений народ! Възкръсна за нов и свободен живот! Ний идеме помощ на теб да дадем! Ний дойдохме тука за теб да умрем за теб да умрем!» На техния възклик бе залпа ответ. Изпълниха своя свещени завет, и воля, и клетва изпълниха те. То време се мина и ново дойде свободата грее над родния край ... Но гроба юнашки днес никой не знай днес никой не знай!

176

?

О тго во ри на въ пр о си те:

1. Знаеш ли за кое историческо събитие напомня стихотворението „Сто двадесет души"?

2. Кой е героят на това стихотворение, когото наричат„младий войво­ да"?

3. Кое стихотворение на Иван Вазов разказва за същото събитие?

4. Обяснете последните редове на стихотворението: „Но гроба юнашки днес никой не знай - днес никой не знай!"

Тихо в е е ... Тихо вее вечерна прохлада и полека мрака нощен пада. Всичко веч прибира се за сън, Трепнаха звездици в небесата, Из полето нейде из чердата се зачувахтих, залутан звън.

Пъпчиците към земя привеждат, морни, росно чело й изглежда. Как се мило милва лист със лист... Дневна скръб в душа се притаява и сърцето с кротост упоява аромата нощен благ и чист.

Във стаичката пръска аром ат Във стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете, тоз аромат душата ми в мечти при теб унася, свидно мое дете.

И виждам те унесена в мечти за мен, подпряла чело на ръцете... Във стаичката пръска аромат от теб оставената китка цвете.

Ни лъх не дъхва Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист на дървеса, оглежда ведър лик небето в море от бисерна роса. В зори ранил на път, аз дишам на лятно утро свежестта и милва ми душата бодра за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха през ясна вечер в родний кът, където ме с милувка чака на мойто щастие сънят. Спи езерото; белостволи буки над него свеждат вити гранки, и в тихите му тъмни глъбини преплитат отразени сенки...

► Н ам ери д и ал ектн и дум и в текста на д ад ен и те сти хо тв о р ен и я.

177

ЙОРДАН ЙОВКОВ (1880-1937) ордан Йовков е един от най-големите майстори на българската ли­ тература. Роден е на 9 ноември 1880 година в с. Жеравна, Котленско. Произхожда от предприемчиво семейство. Бащата, по професия абад­ жия, купува много земя и добитък в Добруджа в село Чифут Кьой, което сега се нарича Йовково. През 1897 година прибира при себе си и своето семей­ ство. Първоначално училище и прогимназия бъдещият писател завършва в родното си село, а след това се учи в Котел. Жеравна и Котел са селища със славно историческо минало, спомените от което не така лесно могат да за­ гаснат. Тук бъдещият писател слуша легендарни разкази и предания от миналото, а планинската околност дава богата храна на въображението. През 1897 година Й. Йовков за­ минава за София, където се записва в Първата софийска мъжка гимназия, която завършва през 1900 година. Съ­ щата есен Йовков става народен учи­ тел в Добруджа. През времето, когато учителства, Йовков написва някои стихотворения и първите си разкази, които си оста­ ват само несмели младежки опити. Учителската дейност на Й. Йовков се прекъсва от Балканската война, в която той участва като офицер. След войната мъчно може да си намери работа, докато най-после постъпва в списание„Народ и армия". През време на Първата световна война Йовков служи в различни час­ ти, а също и в редакцията на „Военни известия".

Й

Индже войвода (Илия Петров) 178

Плод на неговото участие във войните са новите му наблюдения, наме­ рили място в редица произведения, в които Йовков се показва като един от най-големите майстори на военния разказ. При изобразяването на войната, както и в цялото си творчество, той се колебае между реалистичното изо­ бражение на живота и романтичната идеализация на народния бит. Основното у Йовков е да търси теми в своята съвременност. Изключение в това отношение прави книгата му „Старопланински легенди", в която е из­ образена историческата действителност от времето, когато из българските гори са бродили непокорни хайдути. Особено вълнуващ и с твърде интересно съдържание е разказът „Индже", в който Йовков с майсторското перо на голям художник оживява една тежка, но героична за българския народ историческа епоха. Героят на разказа е известният герой на народни песни Индже-войвода, който от во­ дач на кърджалийска банда, опустошавала села и избивала хората, става закрилник на народа. Той прогонва разбойниците и насилниците. В края на разказа виждаме един народен герой, от когото никой не се плаши, на кого­ то вярват хората. Трагичната му смърт предизвиква още по-голяма симпатия на читателя. Основната идея на автора - да разкрие вярата в силите на народа. Й. Йовков се оформя като писател след Първата световна война, за да се наложи като един от най-изтъкнатите представители на българската бе­ летристика. Освен това до края на живота си той работи в Дирекцията на пе­ чата. Трябва да се отбележи, че Йовков през цялото това време живее в оскъ­ дица, въпреки че работи и е един от най-активните и най-много четени бъл­ гарски писатели. Освен тежкото материално положение големи грижи му създава и разклатеното здраве. Йордан Йовков умира на 15 октомври 1937 година. ► Разкаж и б и о гр аф и ята на Й. Йовков. ► П рочети тек ста, извади онези и зр еч ен и я, които н о сят най-м ного и най-важ на инф орм ация. ► Съ стави план на тек ста, като се опираш на и зв ад ен и те и зр еч ени я. ► Н апиш и био гр аф и ята на Йордан Йовков по съ став ен и я план. ► П ровери н апи сано то . Всички ли дум и във ваш ата писм ена работа са книж овни?

179

СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА

ТАРАС ШЕВЧЕНКО (1814-1861) арас Шевченко е роден на 9 март 1814 година в Киевска губерния (с. Моринци, Звенигородско) в семейството на крепостния селянин Григорий Шевченко. В повестта „Княгиня" Шевченко описва детските си впечатления от родното си село и неговите красиви околности. Единадесетгодишен сирак, Тарас пасе чуждите стада по безкрайните сте­ пи и с парченца от молив рисува високите могили - символи на отминалата казашка слава, в захлас слуша разказите на дядо си, песните на бродещите народни певци - кобзарите. За парче хляб и за „наука" той ратайства у един дякон, учи се при друг - „бояджия", скита се немил-недраг. А когато става на 15 години, зачисляват го в домашна прислуга на неговия господар, помешчи­ ка Енгелхард. Винаги, когато помешчикът пътува нанякъде, до Вилно и Киев, че чак до Петербург, след него пеши се мъкнат и слугите му. Богатите впечат­ ления от тези пътешествия развиват и укрепват страстта на Шевченко към рисуването. Господарят му „оценява" неговия талант и решава да има и той свой „придворен" крепостен художник. Така Шевченко се озовава в Петер­ бург на обучение. И така започва нов период в живота на талантливото и любознателно крепостно селяче. Един ден, когато Шевченко рисува в Лятната градина статуята на Сатурн, към него се приближава украинският художник Сошенко. Сошенко веднага вижда, че пред него стои талантлив художник. Той взема присърце съдбата му, въвежда го в средата на прогресивната руска интелигенция, запознава го с големия художник Брюлов и със знаменития поет Жуковски. Брюлов ри­ сува портрет на Жуковски, разиграва портрета на лотария и със събраните 2500 рубли Тарас Шевченко е откупен и става свободен човек. Това се случва на 22 април 1838 година. През 1859 година, вече тежко болен, Тарас Шевченко посещава за после­ ден път своята родна Украйна, гостува у своите близки. Полицията следи вся­

Т

180

ка негова стъпка и накрая го арестува. В полицейското донесение се цити­ рат неговите думи: „Не са ни нужни нито цар, ни попове, ни панове". С голям труд се измъква от ръцете на полицията, но в Украйна не му позволяват да живее и го връщат в Петербург. В Петербург, на 10 март 1861 година, Тарас Григоревич Шевченко умира на 47-годишна възраст. В студения мартенски ден около зиналия гроб се събират многобройните му приятели и почитатели. Много сърдечни речи на руски, полски, на род­ ния украински език звучат в тоя тъжен ден. Некрасов написва прочувствено стихотворение. Херцен помества в революционния „Колокол" некролог, пъ­ лен с болка. След 40 дни властите дават разрешение тялото на поета да бъде пренесено в Украйна и, както мечтал той, да бъде погребано над Днепър, край град Канев. Пренасянето на тялото на Шевченко от Петербург до Канев се превръща в манифестация на народната любов. Групи селяни посрещат колата с кончета, разпрягат конете и сами се впрягат. Огромни тълпи се дви­ жат заедно с тялото. И възниква сред народа чудна легенда: селяните гово­ рят, че в гроба на Шевченко е заровено оръжие, което - когато удари часът те ще изровят и с него ще тръгнат против царя и помешчиците. Тарас Шевченко умира, но неговата поезия остава неподвластна на смъртта. Валентина Колесник

Завет Щом умра , ме погребете нейде на могила посред степите широки на Украйна мила, та скалите над водата, Днепър и полята да се виждат, да се чува как реве реката. Щом помъкне от Украйна Днепър към морето кърви вражи - аз тогава планини,полета

ще оставя, ще отида чак при бога в рая да се моля. Дотогава господ аз не зная. Погребете ме, станете, прангите счупете, с вражи кърви свободата щедро наръсете. И в семейството велико, свободно и ново, не забравяйте, спомнете и мен с добро слово!

► П реразкаж и б и о гр аф и ята на Тар ас Ш евченко. ► Научи сти х о тв о р ен и ето наизуст.

181

ПУШКИН В ОДЕСА мето на великия руски поет Александър Пушкин е тясно свързано с ис­ торията на Одеса, защото тъкмо в нашия град поетът е прекарал поч­ ти тринайсет месеца (от 3 юли 1823 година до 1 август 1824 година) по време на южното си заточение. На една от най-красивите одески улици - някога тя се е наричала „Итали­ анска", днес се нарича „Пушкинска" - се намира музеят на великия поет. Екс­ понатите на музея разказват за одеския период от творчеството на Пушкин. В старата част на града и досега са запазени някои сгради, които ни напомнят за изтъкнатия поет, които разказват за неговия живот. Тук му е мястото да се спомене за това, че южното заточение на поета започва през 1820 година. Царското правителство го изпраща в Кишинев за свободолюбивите му стихове. Пушкин работи при генерал Инзов, който оси­ гурява настаняване в Южна Русия на колонисти, между които има много бъл­ гари. През есента 1820 г. по пътя от Крим за Бесарабия Пушкин минава през Херсон, Николаев и Одеса. По-късно поетът идва в нашия град през март 1821 година и през май 1823 година. По това време става известно, че за ге­ нерал-губернатор на Новорусийския край е назначен граф Воронцов. Друга­ рите на Пушкин ходатайстват за него пред Воронцов. И в края на краищата Пушкин получава разрешение да се премести в Одеса. След пристигането му в Одеса Пушкин работи като архивар в канцелари­ ята на генерал-губернатора. Но между Пушкин и Воронцов се създават мно­ го лоши отношения. Една от причините за това са политическите стихове на Пушкин, които са написани в Одеса. Освен това и в Одеса, и в Кишинев Пуш­ кин поддържа връзки с декабристите от „Южното дружество" и не крие въз­ торженото си отношение към борците против деспотизма. Пушкин осмива царедворците, между които и самият генерал-губернатор. Воронцов го гледа високомерно, виждайки в Пушкин само един чиновник от канцеларията си. Вследствие настъпилите обтегнати отношения Пушкин подава оставка, обаче тя не бива приета. По донесения на Воронцов, който залавя писмо на Пушкин

И

182

с атеистично съдържание, поетът бива изпратен на заточение в родовото имение на баща си (с. Михайловское) под надзор на местните власти. Одеският период от творчеството на Александър Пушкин е извънредно плодотворен. Тук той завършва поемата си„Бахчисарайски фонтан", започва да пише„Цигани", написва две глави и половина от„Евгений Онегин", създава над 30 стихотворения. Пушкин прекарва едва една година в Одеса, но спо­ менът за него продължава да живее в сърцата на одесчаните, които тачат па­ метта на изтъкнатия поет. На булевард„Приморски" стои паметникът на Пуш­ кин, създаден от скулпторката Жана Полонская. Средствата за паметника са били събрани от жители на града. Одесчаните са искали паметникът да бъде издигнат през 1887 година във връзка с петдесетгодишнината от смъртта на поета, но парите не са били достатъчно, затова паметникът е издигнат с една година по-късно - през 1888 година (първият паметник е бил открит през 1887 година в Москва на булевард „Тверской"). На паметника на Пушкин, който се намира в началото на булевард „При­ морски", е написано „На Пушкин от гражданите на Одеса".

Към морето (откъс) За сетен път, стихийо бурна, дойдох аз тук да се простя със синевата ти лазурна и с гордата ти красота. Страна любима и желана, край тебе често ден след ден как бродех тих, как бродех странен, в кроежите си углъбен! Като другарски зов прощален, с тъга изпълнил моя дух, за сетен път шума печален от твоите простори чух. Обичах аз, пред теб изправен, дълбокия ти безднен глас и твоя тих вечерен час, и порива ти своенравен... ...Прости, море! Не ще забравя разкошната ти красота. Шума ти дълго ще долавям, когато пада вечерта... (превел Никола Фурнаджиев) 183

Евгений Онегин (откъс) И прашната Одеса помня... Там грее ясна ведрина, там търговията огромна издига своите платна; там нещо европейско вее, там югът бляска и пъстрее разнообразен всеки миг. Италианският език се лее там от всеки ъгъл, върви славянин горделив, французин, грък, арменец жив, молдавец бял, испанец смугъл и с тях египтянин или корсар в оставка - Морали. Тумански в стихове прекрасни описа южния ни град, но гледал той с очи пристрастни Одеса нашият познат. Като поет с лорнет в ръката той бродил сам с възторг в душата покрай брега и на ангро с очарователно перо възпявал градските градини. Отлично, драги, но все пак наоколо е пущинак; растат от няколко години фиданки млади тук и там, но сенчести да са - не знам. Къде ли аз така се бавя? В Одеса прашна, казах аз. В Одеса кална, ще добавя и няма да сгреша пред вас. В годината пет-шест недели, намръщеният Зевс рече ли, градът от дъжд прогизва цял, потъва в гъста, мръсна кал. Калта достига до стрехите, с кокили градският народ 184

през улиците търси брод, затъват хората, колите и в неподвижния файтон запрягат вол наместо кон. Чукът по камък ще забие и скоро броня от гранит тук улиците ще покрие, градът ще стане друг на вид. Но друго на градеца влажен е недостатък твърде важен; какво ли? Няма тук вода! Вода му липсва, за беда... Все някак ще се преживее, щом виното без мито тук докарват с кораби от юг... Море се плиска, слънце грее... Приятели, та тук е рай! Благословен е този край! Понякога, щом топът гръмне от кораба в предутрен час, пешком по бреговете стръмни се спущам към вълните аз. След туй, окъпал се в морето, присядам аз до наргилето и мюсюлманин в рая свой кафенце сърбам на покой. Разхождам се. След туй отварят казиното; отекне звън на чаши; на балкона вън излезе недоспал маркьорът с метла в ръка; търговци два се срещат, кимват си с глава. Изпълва се с тълпа шумлива площадът пъстър; там и тук един по работа отива, без работа се шляе друг. Запътват се търговци смели към корабите, флаг развели:

Самокиш-Судковская Е. "Среща Онегина Татяна топка в Санкт Петербург", 1908

дали небето тоя път им праща чакан морски съд? Какви ли стоки са от вчера под карантина? И дали вината в бъчви са дошли? И няма ли пожар? Холера? И глад, и кражба, и война или пък друга новина? А ние, млади, буйни хора, сред строгия търговски свят, за пресни миди от Босфора мечтаехме във този град. Дошли са мидите? О, радост! ?

И хуква веселата младост да гълта - винаги с лимон! при знамения Отон затворничките тлъсти, живи... И от мазето с хлад и мрак бутилки с вино пак и пак слугите носят, услужливи... А часовете - бягат те и сметката расте, расте. А вечер, в часовете сини, пак Операта ни зове: там властва дивният Росини, Орфей на нови векове. (превел Димитър Петричев)

О тго во ри на въ проси те:

1. Знаеш ли от кое стихотворение са тези редове: Дорде за свобода горим и има чест в сърцата страстни, на края роден да дарим ний поривите си прекрасни... Оковите ще се строшат и заедно със свободата ще ви посрещнат ваште братя и меча ще ви предадат.

2. Какво иска да каже поетът с тези редове: И паметта за мен в народа ще е свята че с лирата си светли чувства будех аз, че в моя век жесток възхвалих свободата, за падналия дигнах глас.

185

Ти родена ли си късно ли, рано ли, моя гиздава родна реч! И кога са словата ти станали дивна песен и страшен меч аз не зня. Но дълго са ресали твойте къдри и расла си ти и в душата народна са везали твоя накит крилати мечти. Колко болки са с тебе изстенати, колко радост и колко тъга за да станеш така вдъхновена ти и красива, и мощна сега, да вплетеш толкоз багри в живота ни, толкоз тонове да уловиш, да блестиш в стиховете на Ботева, в димитровската реч да гориш!

Многострадната наша история без духа ти какво би била? Ти велика,™ прелестна стори я, ти й даде могъщи крила. Нима няма да бъдеше ничия нашта чудна земя сред света, ако ти не дадеше величие на нестройната й красота! С мъдростта на вековно страдание, с ведростта на невинно дете нека в трудното ни съзидание твоят порив красив се вплете. Виж: не плашат ни труд, нито смърт тия полетели младежки крила. Увенчавай със свойто безсмъртие всекидневните наши дела! Христо Радевски

Хей, Балкан ти роден наш! (Народна песен) Хей, поле широко, широко, зелено, хей! Хей, Балкан ти роден, хей, Балкан ти наш! Колко мъки знаеш, колко тайни криеш, хей, Балкан ти роден наш!

186

Във полята равни славен момък се явил от Балкана слязъл с пушка във ръка, командир на отред, славен, партизански, хей, Балкан ти роден наш!

След него момците със развети знамена, завземат полята, градове, села... Песен за свобода пее днес народа, хей, Балкан ти роден наш!

Радецки Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и „Радецки" гордо плува по златни вълни.

Но кога се там съзира козлодуйски бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байрак.

187

Млади български юнаци явяват сетам, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд, па си дума капитану с гол в ръката нож:

„Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да леем днес! Ний летиме в България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем!" Иван Вазов

Обич

Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми!

Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, с цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена и с дъга, на златен сърп извита.

Ти ли, моя майчице, направи тая обич толкова голяма, че света във нея се побира, че в света на нея равна няма?

Че ми греят право във сърцето: златно слънце, ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Дора Габе

188

Сякаш вчера б еш е... Сякаш вчера беше, всичко помня аз; малката ни стая, дядовия глас.

О, вий песни дивни, вик на таз страна, за дедите бяхте вечна светлина.

Ту печален много, ту сърдечен, благ, той народни песни пееше във мрак.

Раждали се дълго под надвиснал свод, във сърцата буйни връзвахте вий плод.

Пееше ми дядо, галеше ме с длан... Аз седях унесен с вяра и със блян.

И дълбоко в мене като че бразди песни се вдълбаха дядови следи. Петър Бурлак-Вълканов

189

Мой роден град (откъс) Пък по значение, по мое мнение, Белградската мъжка гимназия на първи план стоеше.

Шега ли е? Още во време онопри крепостния строй когато всъде бе таквоз явление, че рядко-рядко дори уезден град да имаше гимназия, лицей, където срещу такса за учение и належащи суми от разходи да учат можеха сал синчета на богатей, кога неграмотност, невежество се считало нормално и законно, а за живот духовен никакъв развой, кога не мислили му много-много и са живели по принципа си свой: „День прошел и слава Богу!" Още тогава нашите предци, не знам доколко грамотни били, но умни, разсъдливи бяха те и доста смели, три благородни порива ги бяха завладели: пленителна фантазия, идея гениална 190

и жажда творческа, неукротима да открият в своя град Болград Централно училище - гимназия. И бързо таз фантазия осъществиха, и не каква да е, а уникум по своя род, тоест на собствено, не на държавно иждивение, със общежитие и интернат, където идеше да учи и плахият бедняк, и даже кръглият сирак. На този факел примамлив във непросветния Буджак довтасваха за ум и разум, зажаднели за просвета, не само тукашните момчета, българи и молдовани, по-рядко руси, украинци, а идеха от близките Карпати, от по-далечните Балкани. Така Белградската мъжка гимназия от своя първи ден първи ход - тя беше станала първо, пълно средно учебно заведение ковачница на кадри за целия български род. Как иначе - без таз гимназия?.. Щом прародината се освободи от петвековното турско тегло двеста и петдесет души мъже, високообразовани люде, преди да преминат Дунава стария, да положат държавни основи на родна майка България, таз родолюбива плеяда, тоз патриотичен отряд преди институти да свърши, преминал класове лицейски тука, в Болград, в Белградската мъжка гимназия. Иван Арнаутов 191

Утро над родното село Зората гори като пламък, събужда се новият ден над нашето село голямо, където и аз съм роден. И вдига се бяла мъглица, люлее ветрецът листца и бързат моми за водица, а майките будят деца. А слънцето буди и гали напъпили нежни цветя, ту бели, ту жълти, ту алени те кичат с венци пролетта; с полята зелени, широки, с ветреца, що тихо шуми, със кладенци бистри, дълбоки, където се сбират моми; със стари салкъми клонасти през май побелели от цвят. Знам, няма от родното място по-мило на белия свят. Михаил Бъчваров

192

АРОДНИ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ ЗДРАВА, ЗДРАВА, ГОДИНЧИЦЕ! ака благославяли хората в нощта срещу Нова година и вярвали, че това е пределът, зад който остава всичко лошо, че ги чакат нови сполуки. „Нова година, нов живот!." В наше време, когато пожеланията стават по-ле­ ко сбъдната мечта, тези думи звучат още по-убедително! Но думата ни е за стари­ те, традиционните обичаи - тях искаме да си припомним сега. Те ни връщат в детството на майките, дедите и праде­ дите ни. Всяка Нова година споменът ни отнася в атмосферата на нещо топло и свидно. Така по-добре чувстваме настоя­ щето и по-светло ни е бъдещето. Нашето съвремие върви все ръка за ръка с вечно младата неувяхваща хубост на традиция­ та, защото тя е вътъкът на потеклото ни. Натежала от мъдрост и благосло­ вии за берекет и здраве по хора и добитък, Новата година е развихряла въ­ ображението на хората и те създавали неповторимо изкуство, ненадминати символи от дърво, плодове, вълна, тесто... Този род изкуство е свързан с корените и историята на живота на народа, с онези времена, когато човек и природа са били в единство. Изтекли векове, човек се отдалечавал от приро­ дата. Така митовете, фолклорът, народното изкуство, запечатали своите об­ разци, потвърждават, че човек и природа са единни и вечни. В този смисъл са и думите на Гьоте:„Всички изкуства започват от необходимото". Хайде да спазим народната традиция и да се подготвим за Нова година така, както се е правело доскоро в българската къща. Да направим сурвачка! Работа има за всички. Дядо или батко е донесъл от гората дрянова клон­ ка. Тя е внесла дъх на свежест и набъбналите й пъпки като че ли ще се пук­ нат. Ти си нанизал вече гердани от пуканки, сушени плодове - сини сливи, ябълки, круши, стафиди, орехи, царевица (зърна), тиквени семки, прежда, жива вълна (цветна), всичко, което ражда земята на твоя роден край. Не си забравил и конци за завързване на клончетата, остро ножче и всичко, което е нужно, за да измайсториш своята сурвачка. Без нея не може. Тя утвърждава пожеланията за здраве на всичко живо хора, добитък, на ниви и градини. Затова и нейната „премяна" е стъкмена от плодовете на селскостопанския труд.

Т

193

Сурвакат децата от 6 до 14-годишна възраст. А сурвачката, тази вълшеб­ на благоспавица, е от гиздава по-гиздава. Как да я направиш ли? Седни по-близо до дядо, завърнал се от работа, донеси своите материали и инструменти и той ще те въведе в романтич­ ния свят на новогодишната нощ. Ще ти разкаже за бъдната трапеза, на коя­ то трябва да има всичко, което е произвела ръка на стопанина; за бъдника в огнището, който пръска искри и поддържа огъня три дни и три нощи; за сурвакарите, тръгнали в полунощ, за да благословят труда на стопаните и да пожелаят„сурва, здрава, весела година". Той ще ти покаже как се е правила сурвачката, а може и приказка за дряна знае... Как да направиш сурвачката, ако няма кой да ти разкаже за това изку­ ство? Избери чаталеста пръчка - може да не е дрянова, а от друго плодово дърво. Почисти я от разклонения, изглади я, без да я белиш, и с остро ножче я украси. Как още да я украсиш? Чаталестата пръчка се украсява с няколко раз­ ноцветни панделки. По-рано такива сурвачки са се украсявали с два-три реда парички, нанизани на тел, а панделките са се връзвали под чатала. Пан­ делките може да са направени от оцветена жива вълна или царевична шума. Такива сурвачки имат старинен произход и са се носели от най-уважавания сурвакар - водач на сурвакарската дружина. Във всеки дом той почуквал с нея край огнището, пожелавайки на дома здраве и плодна година. Или пък можеш да направиш сурвачката си от гладка, сочна пръчка. На­ режи я като пера да прилича на разперена длан, а между „пръстите" трябва да са нанизани шарени конци, боб, царевица, орехи, оцветена жива вълна и тъй нататък. Много са красиви сурвачките, украсени с пуканки и житни класове.

194

Ако сурвачката има клонки, можеш да ги извиеш като буква „ф", а след това да я увиеш с низи царевица и боб, китка червени чушки в средата на буквата. Която сурвачка и да избереш, запомни едно - важно е да знаеш какви са елементите на украсата. Низите пуканки да са увити или спуснати като наме­ тало, герданите от плодове да са сложени така, че да разхубавяват дръвчето, а не да го покриват безразборно. Не събирай шарени станиоли и цветни хар­ тийки за новогодишната си сурвачка. Народната сурвачка трябва да е преме­ нена с плодове, трябва да задъхти на българско. Радостта, която ще изпиташ, че сам си подготвил новогодишния празник, за да стане той весел и смислен, е голяма. (По Лозинка Йорданова) ► Разпитай свои те въ зр астн и роднини как те са правили сур вачка, като бяха м алки. ► Н аправи сур вачка и я покаж и на съ учен и ц и те си в час по български език. ► Разкаж и писм ено за но во го д и ш ни те трад и ц и и и обичаи в родното ти село.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО - ВЕЛИКДЕН еликден се празнува на различни дати, 49 дена след Заговезни, ви­ наги в неделя. Ето какво ни раз­ казва преданието за последните дни от живота на Христос преди Възкресение­ то: Докато Христос и учениците му вървели към Йерусалим, за да участват в празнуването на еврейската Пасха, Йоан и Петър вече били там. Отишли по-рано, за да приготвят мястото, където да празнуват. Един човек, който носел стомна с вода, както им казал Христос, ги завел в къщата, в която се състояла вечерята. Там Христос измил краката на учениците си с думите: „Няма слуга по-голям от своя господар, нито пък пратеник по-горен от този, който го е изпратил". Като седнали да вечерят, той им казал: „Един от вас ще ме предаде,

В

195

един от вас, който се храни заедно с мен на същата тази трапеза и дори заедно с мен от същото блюдо!" Иисус потопил залък и го подал на Юда, а той тихо по­ питал: „Да не съм аз, Господи?" Христос кимнал с глава: „Ти!" Като започнал да се сбогува с учениците си, Петър обявил, че е готов да даде живота си за него, но Христос му рекъл: „Не, Петре, преди пе­ телът да пропее три пъти тази нощ, ти ще се отречеш три пъти от мене!" Учени­ кът му Тома попитал: „Но, Господи, ние не знаем къде отиваш, как тогава ще на­ мерим пътя?" Христос казал: „Аз съм и пътят, и истината, и животът". През това време Юда незабелязано се скрил в гра­ дината, а Иисус добавил, сбогувайки се с останалите: „Тази нощ всеки от вас ще се отрече от мене, защото писано е: „Ще поразя пастира и овцете ще се пръснат". Когато в Гетсиманската градина нахлули войниците, Юда им казал: „Тряб­ ва да заловите този, когото целуна!" Излязъл от тъмното, протегнал ръце, це­ лунал Христос по бузата и рекъл:„Здравей, учителю!" Иисус отвърнал:„Защо си дошъл, приятелю? С целувка ли предаваш?" После попитал войниците: „Кого търсите?" Войниците отговорили: „Иисус от Назарет"„Аз съм! Оставете другите да си вървят!" След отвеждането на Христос, той е подложен на страшни мъчения, съ­ ден е и е осъден да бъде разпънат на кръст. Носил сам кръста си към вър­ ха на Голгота. Разпънали го между двама разбойници. Това станало в петък. След смъртта си бил свален от кръста и погребан в събота сутринта. Когато в неделя, на третия ден, майка му и Мария Магдалена отишли да прелеят гро­ ба му, видели, че е празен. Синът Човешки и Божий бил възкръснал... В българските народни обичаи, посветени на Великден, яйцата се боя­ дисват в четвъртък преди Възкресение, рано преди слънце. Домакинята ос­ тавяла едно яйце пред иконостаса, друго - за обредния великденски хляб, с третото правела кръстен знак на децата си за здраве и го заравяла в житото, в лозето, в градината за плодородие и за защита против житоберници и уро­ ки. В съботния ден се месят козунаци, обреден хляб, кукли - обредни хлеб­ чета с червено яйце в средата, които се подаряват на роднински деца, които идват на гости, носят се на кръстник и роднини. Някои домакини в събота приготвят и печеното агне, за да са свободни на самия празник. Обредната погача се меси и се украсява със сурови бели яйца - поста­ вя се яйце за всеки член на семейството, а червеното, боядисано на Велики 196

Четвъртък, се оставя в средата. Когато се сяда на празничната трапеза, сто­ панката разрязва погачата така, че да се падне всекиму яйце. Червеното взи­ ма тя, олюпва го и го разделя между всички за здраве. На Великден след църковната служба, когато се каже великденския поз­ драв, хората се чукат с червено яйце и после със запалена свещ се прибират вкъщи. (По Елена Огнянова) ?

О тго во ри на въ пр о си те:

1. Какво знаеш за поздравите „Христос възкресе!" - „Наистина възкре­ се!"?

2. Знаеш ли кого наричат Неверни Тома? Защо?

3. Какво представлява от себе си борак яйце?

4. Какво знаеш за Велики пост и Страстна седмица?

5. Вашето семейство спазва ли великденски традиции? Разкажи за тях.

ГЕРГЬОВДЕН а 6 май църквата празнува Деня на свети Георги. Смята се, че све­ тецът е покровител на земедели­ ето и скотовъдството. В началото на XX век 6 май е обявен за Ден на българска­ та войска и храбростта. Тъкмо на 6 май 1877 година прате­ ниците от руския град Самара - кметът Е. Т. Кожевников и членът на градския съвет П. В. Алабин - поднасят на бъл­ гарското опълчение скъпоценен дар Самарското знаме, ушито и бродирано от сама реките жени още по време на Априлското въстание през 1876 година. Българският народ е украсил жи­ вота на светеца с много песни, преда­ ния и легенди. В този ден всеки дом прави жертвоприношение - агне на чест на св. Георги. Агнето винаги се избира мъжко, обикновено то е първо­ то, родено през новата година. Рано на празника моми, невести и ергени отиват в полето, берат цветя и вият венци: за жертвеното агне, за овцата, която първа ще излезе да я издоят, за ведрото, в което се дои млякото и за шапките на овчарите. Огромен венец във вид на арка се поставя на врата­ та на кошарата, за да минат под него овците за доене.

Н

197

Самарското знаме на 3-та дружина (лице)

Преди да заколят гергьовското агне, четат му молитва. То е със запалени свещи на рогата, а на шията е окачен венец. Заколването става на опреде­ лено място срещу стена на къщата, за да бъде напръскана тя с кръв - по нея гадаят дали ще бъде здрава и плодородна годината. Тази кръв, след като се направи кръстен знак на вратите и на челото на децата, се заравя или излива в реката. Агнето се приготвя и пече както великденско. Обикновено на Гер­ гьовден цялото село се събирало на едно място за празничния обяд, като всяко семейство е заемало свое място и е носело печено агне, обредна по­ гача, прясно сирене, овче кисело мляко, ракия и вино. След богатата трапе­ за се развихрят буйни хора, където стари и млади показват своето изкуство. Люлеят се за здраве и стари, и млади. За свети Георги се разказва следната легенда: Една деветглава ламя запирала водите и не разрешавала да има нито животински, нито растителен свят. За да пусне водата, тя искала човешка жертва. В двубой с нея свети Георги я победил. Заради тази победа над чудо­ вището и за издържаните тежки мъчения, за да се откаже от вярата си, наро­ дът го нарекъл Победоносец. Той бил обезглавен и погребан до град Бейрут, при планината Ливан. В българската иконография свети великомъченик Георги Победоносец се изобразява като млад, силен, възседнал бял кон и с дълго копие в дясната ръка, забито в устата на страшен змей. За свети Георги съществуват много песни. Една от тях е песента „Свети Иван и свети Георги в рая". На Гергьовден имат имен ден Гергин, Герго, Гергана, Георги, Георгина, Гюрга, Гюргелена, Гюрица, Гюро и т.н. Елена Огнянова 198

СВЕТИ ИВАН И СВЕТИ ГЕОРГИ В РАЯ Слугувал е свети Иван, слуга му бе свети Герги. Ютговаря свети Иван: Ой та тебе, свети Герги, толкоз ми се бре слугувал, слугувай ми още малко, дорде додат двата дена Водокръщи, Ивановден, че ще идем с тебе двама, с тебе двама в рая Божи! Слугувал му свети Георги, дорде додат двата дена Водокръщи, Ивановден. Тръгнали са двама светци да си идат в рая Божи; че отишли на рай Божи, рая Божи затворена, затворена, заключена. Облегна се свети Иван, та извади златни ключи, та отключи рая Божи, та си влезли в рая Божи, че минали през рай Божи. Ютговаря свети Иван: Ой та тебе, свети Герги, като мина през рай Божи, какво беше най-хубаво? Ютговаря свети Герги:

Ой та тебе, свет Иване, сичко беше се хубаво; едно беше твърде страшно, твърде страшно, твърде грозно: сред рай Божи огън гори, до три млади в огън горят. Ютговаря свети Иван: Ой та тебе, свети Герги, дето младо с очим гори, не почело свет Неделя; дето младо с краком гори, не почело кръстника си, не почело, път минало; дето младо съвсем гори, не почело майка, баща! (Софийско)

► Разпитай свои те роднини и съ сед и как по-рано са пр азнували Гергьовден. ► Какво зн аеш за свети Георги? Разкаж и на съ учен и ц и те си. А ко и д н е с в родното ти село п р азн ув ат Гергьовден, напиш и р а з­ каз за пр азни ка.

199

1

^ДИАЛОЗИ

Четем на глас, зап и свам е н е п о зн ати те думи в р ечни чето си, съ став ям е тем ати чни д иал ози сам о сто ятелн о.

ОДЕСА ■ ДИАЛОГ 1 - Като гледаш стълбата и памет­ ника, прави впечатление, че всичко това е като че ли вход в града.

- Това е естествено. И стълбата, и полукръглите сгради, и паметникът - всичко това е единен архитектурен ансамбъл.

- Ансамбъл ли е?

- Самата идея за създаване на параден вход в града принадлежи на петербургския архитект Мелников.

- И стълбата е създадена по негов проект, нали така?

- Не, стълбата е създадена по проект на Бофо.

- Разкажи ми за стълбата, моля.

- Какво да ти разкажа... Стълбата е много интересна. Като я гледаш отдолу, виждаш само стъпалата, отгоре - само площадките. Има и още една архитектурна особеност. Краищата на стълбата изглеждат успоред­ ни въпреки законите на перспективата, тоест това е оптическа измама. Работата е там, че горе стълбата е широка 12,5 метра, а долу - 21,5.

- Как се нарича стълбата?

- „Потьомкинската стълба".

■ ДИАЛОГ 2 - Колко паметника има на буле­ вард „Приморски"?

- Три. В центъра на булеварда, до Потьомкинската стълба е паметникът на херцог Ришельо, първия градона­ чалник на Одеса.

- Защо е поставен паметникът? Кой е този херцог?

- Той много е способствал за раз­ витието на града. Той е въвел режима „порто-франко" - търговия без мито. Затова младият град много бързо е израсъл.

- Кой е авторът на паметника?

- Прочутият архитект Иван Мартос.

201

- Оттук се виждат още два паметника. На кого са паметниците?

- Паметникът, посветен на Александър Пушкин, е създаден от скулп­ торката Полонская. Поставен е през 1888 година. Паметниците на Пуш­ кин и Ришельо са създадени с парите, събрани от жителите на града.

■ ДИАЛОГ 3 - Коя от одеските улици най-мно­ го харесваш ?

- Най-много ми харесва буле­ вард „Приморски".

- Да, това е една от най-красиви­ те улици на града и една от най-ста­ рите.

- Зная, че булевард „Приморски" е създаден като архитектурен ансам­ бъл още през първата половина на XIX век.

- Мога да ти кажа по-точно - през 1820 година.

- Имаш грешка. През 1820 година създават плана на бъдещия буле­ вард, прокарват алеи, тогава са засадени и първите дървета. А архите­ ктурният ансамбъл се създава в продължение на няколко десетки годи­ ни.

- Според мене някои сгради на булеварда някак си приличат.

- Те са различни, но тъй като няколко сгради на този булевард са по­ строени от един и същ архитект, прави впечатление, че са еднакви.

- Кой е този архитект?

- Франс Бофо. Той е създал над 50 обществени и жилищни сгради. Две от тях се намират на булеварда: дворецът на граф Воронцов и Град­ ският съвет. Но ако ги сравним със сградите, построени от Мелников, веднага ще видим разликата.

- Кои сгради имаш предвид?

- Ето тези, в централната част на булеварда. Те са построени в стила на руския ампир, а сградите, строени по проект на архитект Бофо, са в стила на класицизъм.

■ Д И А Л О Г4 - Каква е тази сграда?

- Това е Одеският академичен театър за опера и балет.

- Зданието е много красиво.

- Това е естествено. То е построено по проект на много прочути през XIX век архитекти Хелмер и Фелнер. Тогава е бил обявен конкурс, в който са взели участие 40 проекта, но нито един не е спечелил конкурса, защо202

то одесчаните искали техният театър да не е по-лош от прочутата "Гранд опера"в Париж.

- Сигурно, такава фасада е плате­ на много скъпо.

- Да, обаче интериорът е още по-скъп. Строителството на сграда­ та е струвало 1 милион и 300 хиляди рубли в злато.

- Кога е построена сградата?

- През 1887 година.

- Реставрирали ли са я вече?

- Да, през 1967 година - Как се е провеждала реставрацията?

- Много сложна работа. През 50-те години зданието е заплашено от хлътване, в стените се появяват пукнатини: под фундамента проникват подземни води. През 1956 година бяха взети защитни мерки: от трите страни на зданието пробиват 2300 сондажни дупки, в който под наляга­ не заливат 6 милиона литра течно стъкло. През 1967 г. беше проведена реставрацията.

НА СЕЛО ■ ДИАЛОГ 1 - Вашето село е много красиво. Отдавна исках да се запозная с живо­ та на селските жители.

- Виждаш ли онези ниви?

- Да. Можем ли да ги видим от­ близо?

- Разбира се.

- Колко са големи житните бло­ кове! Не им се вижда краят!

- Сега е жътва. Житото е натежа­ ло от зърно. Узряло е.

- Изглежда, че тази година е из­ вънредно плодородна.

- Пролетта беше много хубава. Паднаха хубави дъждове и имаше достатъчно влага в почвата.

- Какви зърнени храни се отглеждат във вашето стопанство?

- Ръж, ечемик, овес, царевица. Освен това - слънчоглед и грозде.

203

- Това комбайни ли са?

- Да. С тях комбайнерите едновременно жънат, вършеят и балират сламата.

- Тук обаче работят и трактористи.

- След комбайнерите трактористите орат нивите.

- Защо?

- Тук след орачите ще дойдат сеячите с редосеялки. Тези земи ще бъ­ дат засети с нова царевица за фураж на добитъка.

- Баба ми разказваше за миналото на селяните. Тогава са орели, са се­ ели, са жънели, са копаели, без да имат механизация, машини. Всичко се е вършело на ръка.

- Сега всичко е механизирано.

■ Д И А Л О Г2 - Всички са тук. Можем да тръг­ ваме.

- Далече ли е това?

- Стопанският двор не е далече, но аз ще ходя и на полето. Отначало ще минем през съседното село, където е управлението на аграрно-про­ мишления комплекс.

- Ще минем ли край птицефер­ мата?

- Да. На излизане от селото ще я видим.

- Тези зеленчукови и овощни градини по-рано ги нямаше, нали така?

- Вярно е. Тук са прасковите, а горе са ябълките. От лявата страна са доматите, зелето, морковите.

- Колко са едри ябълките! Дори оттук се виждат. Пък и доматите са червени вече. Гледам и тук има механизация.

- Да, напояването става с дъждовални машини, а водата се взема от язовира.

- Идват ли при вас бригадири да помагат?

- Да, идват. Но обикновено ги каним - и студентите, и учениците, едва тогава, когато узрее гроздето.

- Ето я фермата. Та това е цял птицекомбинат! Всичко е на съвремен­ но ниво. И науката ви подпомага.

■ ДИАЛОГ 3 - Какви домашни животни знаете?

- Крава, кон, магаре, овца, свиня...

- Вие отглеждате ли някакви животни вкъщи?

204

- Да, отглеждаме две прасенца.

- А крава имате ли?

- Не, кравите и конете ги отглеж­ дат фермерските стопанства.

- Защо се отглеждат домашните животни?

- Защото принасят голяма полза на хората.

- Каква полза? Дайте пример!

- Например, овцете дават вълна, месо, а също така мляко, от което се прави сирене.

- А кравите?

- Те дават мляко, кожа. От краве мляко се прави масло.

- А конете?

- Конете са помощници на човека. Един впряг конете може да изоре нива, да откара тежък товар, където трябва.

- А каква полза принасят котките и кучетата?

- Котките ловят мишки, а кучетата пазят нашите къщи.

- А какви диви животни познавате?

- Мечка, лисица, вълк, слон, лъв, тигър, маймуна, камила, сърна, елен и др.

- Защо са нужни дивите животни?

- За да се спазва биологическото равновесие в природата.

- А какво е „Червената книга"?

- В тази книга се записват видове диви животни и растения, които са застрашени от пълно изчезване.

- И растенията ли?

- За растителността това важи още повече, отколкото за животните.

СЕМЕЙСТВОТО НИ ■ ДИАЛОГ 1 - Заета ли си днес?

- Да, много съм заета. Започнали сме новогодишно чистене. Трябва да подредим апартамента. Наближава Новата година.

- Това е най-любимият ми праз­ ник.

- Къде ще прекараш празника?

205

- С близките си. Това е традиция на нашето семейство: всички да са вкъщи в този празник. Обикновено имаме много гости.

- Аз съм си ушила нова рокля. Много ми отива, кройката е много спо­ лучлива.

- Завиждам ти - можеш да си шиеш каквото искаш.

- Научи се да шиеш и ти.

- И да се старая, нищо няма да се получи. Ръцете ми не са сръчни.

- Трябва да повярваш в силите си и всичко ще се получи. Пък аз за­ виждам на тебе. Знаеш да готвиш!

- Също като тебе.

- Не е вярно. Твоите ястия като че ли са същите, но не са. Те са много по-вкусни от моите, въпреки че се ползваме от едни и същи рецепти. Ти имаш дарба.

- Обичам да готвя, може би затова се получава добре...

- Пък аз обичам да шия...

- Знаеш ли какво ми дойде на ум. Научи ме да шия, пък аз ще те науча да готвиш. Ще ти разкажа всичките си тайни.

- Съгласна съм. Щастлива съм, че имам такава приятелка като тебе. Честита Нова година! Пожелавам ти много радост, щастие, здраве!

- Благодаря ти много! Честит празник! Много поздрави на твоите близки!

■ ДИАЛОГ 2 - Заминаваш ли вече?

- Целият ни клас в събота тръгва на поход. Приготвям раницата си.

- Какво ще вземеш?

- Най-необходимите неща. Само че не знам как се стяга раницата. По­ могни ми, майко!

- Искаш ли да ти обясня?

- Разбира се.

- До гърба се слага нещо меко, например, топли дрехи. Какво взе­ маш със себе си?

- Ще взема черната плетена жи­ летка.

- По-добре е да вземеш някое пуловерче.

- Ето го. Може би трябва да взема и анцуг? През нощта е студено.

- Вземи го. Ще го обличаш вечерно време. Винтягата ще я облечеш, нали?

- Да. С нея ще пътувам. Може би трябва да взема бански костюм?

206

СЪДЪРЖАНИЕ НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР СТРО ЕЖ НА ЕЗИ К А ................................................................................. СТРО ЕЖ НА ДУМ АТА.............................................................................

МОРФЕМЕН СЪСТАВ НА ДУМИТЕ................................................ ПРАВОПИС НА ДУМИ С ПРЕДСТАВКИ......................................... ПРАВОПИС НА НАСТАВКИТЕ.......................................................... ФОРМООБРАЗУВАЩИ МОРФЕМИ................................................ ЧАСТИ НА РЕЧ ТА....................................................................................

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ.................................................................... РОД И ЧИСЛО НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА............... ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА.................. ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ......................................................................... РОД И ЧИСЛО НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА.................. ЧЛЕНУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА....................... ЧИСЛИТЕЛНОИМЕ............................................................................. ЧИСЛИТЕЛНО БРОЙНО ИМЕ................................................... ЧИСЛИТЕЛНО РЕДНО ИМЕ....................................................... МЕСТОИМЕНИЕ................................................................................... ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ............................................................. ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.......................................... ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ............................................. ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.......................................... ГЛАГОЛ..................................................................................................... ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА...................................................................... И ЗРЕЧ ЕН И Е...............................................................................................

СТРОЕЖ НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ........................................... ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО ЦЕЛ НА ИЗКАЗВАНЕТО............. ВИДОВЕ РЕДАКТИРАНЕ НА Т Е К С Т .................................................

НОВ УЧЕБЕН МАТЕРИАЛ ГОДИШЕН ПРЕГОВОР ЧЕТЕМ, ПРЕРАЗКАЗВАМЕ, НАУЧАВАМЕ НАИЗУСТ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ТРАДИЦИИ

Навчальне видання

Т Е Р ЗІ В ерон іка М еч еславівна

БОЛГАРСЬКА МОВА для закладів загальної середн ьої освіти з навчанням українською м овою 5 клас П ід ручн и к для закл ад ів загальної середньої освіти

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України Видано за рахунок державних коштів. Продаж заборонено

Ілюстративний матеріал, використаний на сторінках 97, 98, 173, 187, 196 взято з відкритих інтернет-джерел Редактор X. Ніколовсі Коректор М. Ніколов Технічний редактор С. Максимець

Формат 70x100/16. Ум.-друк. арк. 20,08. Обл.-вид. арк. 17,00.

В и д а в е ц ь і виготовлю вач видавн ичий дім “Букр ек”, вул. Р а д и щ е в а , 10, м. Чернівці, 58 0 0 0 .

іллллллЬикгек.пей С в ід о ц тв о про в н е сен н я до Д ерж авного р е єстр у с у б ’єк та ви давн и ч о ї справи ЧЦ № 1 від 1 0 .0 7 .2 0 0 0 р.