SOintoFOOD Magazine n° 10 by SOintoFOOD Magazine

SO FOOD into

Брой 10 / ноември 2017

От близо и далеч

Преди да започнат приготовленията покрай коледно-новогодишните празници, ви приканваме да се разходите с нас. Подготвили сме вкусно пътешествие до близки и далечни страни. Какво е необходимо – желание за нови преживявания. Какво е задължително – добър апетит. Пожелаваме ви ги и двете. :) Вдъхновено странстване и... до нови срещи! От екипа на SOintoFOOD

Съдържание Сладки приказки

... за цветовете на есента

Вдъхновения Историята на Искрен Хвърчилков

Близък и Среден Изток

Грузия, Русия, Израел

Спомен от миналото Торта „Ленинград“

Стъпка по стъпка Пирог с елда и гъби

Обяд по естонски

34 4 SO

FOOD

into

3 рецепти

Уют от Севера

Финландия

The Sweet Why

Шведски шафранови хлебчета

Специален гост на броя

Росица Гърджелийска

Моето меню

Австрия

Европа и Турция

7 рецепти

Една лъжичка думи 1001 приказки

Далечен Изток 2 рецепти

75 78

Индекс SOintoFOOD

Сладки приказки

* * * Днешната приказка е за цветовете на есента, видени през моите очи и сервирани в нашите чинии. Нашият дом в момента се намира в планината Хунсрюк в Германия. Казват, че Германия е най-красива през есента. А Хунсрюк е едно райско кътче. Със своите 111 туристически пътеки е много търсена дестинация, особено през есента, от туристи от цял свят. Туристи, влюбени в гората, красотата, чистата природа. Тук няма индустрия, но има национални паркове със запазена природа и защитени видове растения и животни.

На 25 км от тази величествена природа е Мозел – голяма плавателна река, покрай която могат да се видят най-големите лозови насаждения, растящи на баир. Старите хора казват, че лозе на баир не вирее, но тук това е нещо нормално. Тук лозето вирее само на баир и нещо повече, тук се произвежда най-добрият ризлинг – световноизвестен сорт грозде и много търсено бяло вино.

И точно когато започне гроздоберът, когато целият район се изпълни с тези малки мушички, наречени винарки, точно тогава започват големите кулинарни преживявания. Във всеки дом и във всяка типично немска кръчма започва голямото печене на Zwiebelkuchen и Flammkuchen. Предлагат се винаги с прясно вино – Federweißer. Тези деликатеси можете да похапнете по цялото поречие на Мозел – Германия, Люксембург и Франция. Няма как днес да ви запозная поподробно с тях, защото вече съм ги публикувала в блога ми „Ухае на...“ Хората, живеещи в този район, ми напомнят българите, населяващи Родопите. Кротки, добри и много гостоприемни. Храната също напомня типичната родопска кухня, но с малки изменения. Основният участник във всяко блюдо е картофът. Има го дори в приготвянето на сладкиши. От немските баби научих много за местната кухня, местните традиции и диалект. Опознала съм тази типична за Хунсрюк кухня до наймалките подробности и много можете да прочетете за нея в моя блог. Точно в този период на годината започва и подготовката на дома, градината, квартала за зимата и коледните празници. Лека-полека в сладкишите се добавя марципан, основна съставка за зимните празници. И понеже стана дума за картофи, сладкиши и Германия, съм ви приготвила марципанови картофи. Вкусни бонбонки, типични за Хунсрюк и сегашния сезон. Те ще бъдат нашия неутрален кафяв цвят с име „топло кафяво“ от есенната палитра на днешната приказка.

Сладки приказки

Немски марципанови картофки

Необходими продукти: 200 г марципаново тесто* 75 г пудра захар 1/2 ч. л. какао 50 г кристална захар

*за домашно марципаново тесто: 250 г пудра захар 250 г белени и ситно смлени бадеми 1 белтък 1 ч. л. розова вода 1 ч. л. ром 1 есенция за горчив бадем Ако не искате да използвате суров белтък за направата на тези бонбони, можете да сварите сироп от 1 и 1/4 ч. ч. захар и 1/2 ч. ч. вода . Варите сиропа, докато капка от сместа, пусната в студена вода, остане цяла. Добавяте и сока от половин лимон. Варите още 2 минути.

Начин на приготвяне За домашно марципаново тесто се пресява пудрата захар и се смесва с бадемите. Белтъкът леко се разбърква. Розовата вода, ромът, есенцията и белтъкът се смесват и добавят по малко към бадемовата смес – или докато се получи тесто, от което може да се оформят бонбони. Ако много лепи, се добавя пудра захар. Пудрата захар се ползва и при оформянето на бонбони от готов марципан. Така приготвеното марципаново тесто се поръсва с пудра захар и се оформя на руло. От рулото се режат парчета колкото череши. Парчетата се оформят като топчета или яйчица. Не е важно формите да са правилни. С помощта на дървено шишче леко се надупчват на няколко места. В купичка се смесват какаото и кристалната захар. Всяко марципаново картофче се овалва в тази смес, а излишното количество се изтръсква. Подреждат се в хартиена фуния или купа за бонбони.

SOintoFOOD

Сладки приказки

Но сега искам да ви разкажа за нашите есенни уикенди. Те са свързани с посещения на съседните на Германия държави и моите кулинарни преживявания там. Ще започна с Белгия и най-вече – необятното белгийско крайбрежие. Тези есенни разходки ме научиха, че да посетиш морето, не е нужно да е горещо лято. Очарована съм от Северно море, огромната плажна ивица, всекидневните приливи и отливи, непокътнатите с километри дюни, огромния избор на бира, двойно фритираните пържени картофки и най-вече – миризмата на риба. Точно покрай тази плажна ивица е и найдългата трамвайна линия в света – цели 67 км. Тя върви по цялото протежение на белгийското крайбрежие, тръгва от границата на Белгия с Франция и свършва на границата с Холандия.

Разхождайки се по крайбрежната улица на Остенде – перлата на белгийското крайбрежие, и спирайки се при всеки един търговец на риба, нямаше как да не се изкуша да опитам невероятната рибена чорба. Споделям с вас тази лесна и много ароматна, подходяща за хладните есенни дни, рибена чорба. И нека се насладим на прекрасния „слънчево жълт“ цвят на есента.

8 SO

FOOD

into

Сладки приказки

Рибена чорба от Остенде

Необходими продукти: 500 г филе от бяла риба 2 моркова 1/2 глава целина 2 глави кромид лук 1 стрък праз лук 1 стрък селъри 3 стръка пресен лук 500 мл рибен или зеленчуков бульон 2 с. л. къри черен пипер и сол на вкус 1 връзка пресен магданоз 2-3 стръка листа от целина 200 г заквасена сметана

Начин на приготвяне Всички зеленчуци – морков, лук, праз лук, зелен лук и целина, се обелват и нарязват на много тънки лентички или кубчета. Ако все пак сте в Белгия, просто си купете от свежите щандове плик с всички тези зеленчуци, но предварително нарязани като за тази супа. В дълбока тенджера се загрява мазнината и под капак за кратко се задушават зеленчуците. Добавя се кърито, разбърква се и се залива с рибния бульон. Добавя се и 1 литър вода. Овкусява се със сол и черен пипер. Супата се оставя да къкри на слаб огън за около 10 минути, докато омекнат зеленчуците. Рибата се нарязва на лентички и заедно с всички нарязани на едро зелени подправки се добавя към супата. Вари се още около 5 минути. Малко преди да се сервира, се застройва със заквасената сметана.

сушен естрагон царевично олио (или мазнина по избор)

SOintoFOOD

10 SO

FOOD

into

Сладки приказки

На път за това прекрасно крайбрежие, нямаше как да не спрем да видим Брюксел и най-вече – „Пишльото“ (знаете за кого пиша), а също така Гент (това е градът с най-много българи в Белгия) и Брюж – град приказка. Общото и в трите града е ароматът на белгийски вафли. Той е навсякъде! И, разбира се, днес ще си направим едни белгийски вафли, но с брашно от спелта за разнообразие и за да сме в крак с модата на здравословното хранене. Цветът тук съм избрала да е „тоуст“. Този цвят показва топлината и комфортната страна на студените сезони.

Белгийски вафли със спелта, сервирани с есенни подове и кисело мляко

Необходими продукти: 125 г масло или маргарин на стайна температура 1 пакетче бурбонска ванилия 1 щипка сол 3 яйца 250 г спелта (брашно от динкел) 1 ч. л. бакпулвер 150 г кисело мляко

олио за намазване на гофретника за соса: 100 г черен шоколад 125 мл течна сметаната за гарнитура: 1-2 круши 3-4

сини сливи

1 банан 250 г кисело мляко

125 мл прясно мляко 50 г захар

SOintoFOOD

Сладки приказки

Начин на приготвяне За гофретите маслото, захарта, ваниловата захар и солта се разбиват до пухкав крем с помощта на миксер. Едно по едно се добавят яйцата и 50 г от спелтата. Останалото брашно от спелта се смесва с бакпулвера. Редувайки с киселото мляко и при непрекъснато бъркане, се прибавя брашното. Гофретникът се загрява и с помощта на четка се намазва с олио. Готовите вафли се изпичат и се изваждат върху решетка, докато се охладят.

Розова холандска торта Необходими продукти: 400 г многолистно тесто 1 буркан компот от череши (без костилки) 3 с. л. царевично нишесте 3 с. л. черешово или друго желе 250 г пудра захар 800 мл течна сметана за разбиване 4 с. л. захар

*Моят гофретник е с два големи правоъгълника – точно като брюкселските вафли. Поради тази причина слагам по три супени лъжици във всеки правоъгълник. Ако обаче вашият гофретник е под формата на сърца, е нужно да сипете само 3 с. л. в средата му. Нужни са около 3 минути печене на затворен гофретник или до златистокафяв цвят. За шоколадовия сос е нужно първо се да се загрее сметаната. После се начупва шоколадът и се прибавя към сметаната. Бърка се до пълното му разтопяване. Готовите вафли се сервират по две в чиния. Около и върху тях се подреждат нарязаните на едро плодове. По средата на всяка вафла се слага и по топка гъсто кисело мляко. Всичко се залива с шоколадов сос и се сервира веднага. Кой казва, че в есента няма розов цвят? Невинаги есента е обагрена в жълто, оранжево, кафяво и тъмночервено. Ето един пример как есента може да бъде и „розова иглика“. Когато през есента посетихме Амстердам, се запознах с най-розовата торта. Холандската розова торта. Оказа се много нежна, много ефирна и много розова. Така че смело добавям към есенните цветове и розовото. Ние свързваме Холандия и с типичните холандски палачинки – Poffertjes, но за тях просто попитайте „Ухае на...“

2 пакетчета ванилова захар 7 листа желатин 100 г белени филирани бадеми брашно за поръсване

Начин на приготвяне Ако многолистното тесто е замразено, се оставя да се размрази на стайна температура. Върху набрашнена повърхност се разточва на три кръга с диаметър 26 см. Всеки кръг се набожда с вилица и се прехвърля в тава, покрита с хартия за печене. Оставят се за половин час, след което всеки блат се изпича за около 15 минути в предварително загрята на 200° С фурна, докато стане златист. Изпечените блатове се вадят от фурната и се оставят да се охладят. От компота се отделят 12 череши и 3-4 с. л. сок за декорация на тортата. Останалият сок се сгъстява и сварява с царевичното нишесте. Готовият черешов крем се охлажда. Отделно се смесват пудрата захар и заделеният за декорацията черешов сок. Разбъркват се и се получава розова глазура. Най-гладкият блат от многолистно тесто се намазва с черешовото желе, а след това – и с розовата глазура. Оставя се настрана, докато глазурата стегне.

Сладки приказки

Сметаната се разбива със захарта и ваниловата захар. Желатинът се накисва за около 10 минути в студена вода и после се загрява за кратко на горещ котлон, докато се разтопи (не бива да завира). Към разтопения желатин се добавят 2 лъжици от битата сметана, за да се изравнят температурите, след което желатинът се прибавя към останалата сметана и отново се бърка. Част от сметаната се заделя за декорация.

върху които се слагат заделените 12 череши от компота. Подреждат се и 12-те триъгълника от блата. *Тортата на снимката е с по-малък размер от тази в рецептата и затова е с 8 парчета.

Първият блат се поставя в ринг за торта и върху него се изсипва охладеният черешов крем. Заглажда се и следват 2/3 от сметаната. Поставя се вторият блат и леко се притиска. Слага се останалото количество сметана и се заглажда. Тортата се прибира за около час в хладилник, за да стегне. В сух тиган бадемовите люспи се запичат до златист цвят. Заделеният в началото розов блат, вече добре засъхнал, се нарязва с остър нож на 12 триъгълника. Охладената торта се декорира с 12 сметанови розички,

SOintoFOOD

Сладки приказки

От приказка на приказка дойде време за следващия ни есенен уикенд. Той също ще бъде само на 500 км от нашия дом. Това е романтичен уикенд в града на любовта – Париж. Страхотно е в това есенно време да можеш да се разходиш по Champs-Élysées или с лодка по река Сена. Там за първи път опитах един невероятно вкусен сос за месо – Café de Paris. Приготвих въпросния сос в комбинация със свински котлети, но може да бъде сервиран и със сочен телешки стек. За гарнитура се спрях на любимия ни есенен зеленчук – негово величество картофа. Тук избирам есенният цвят да бъде „лимонено къри“. Цвят, подходящ за топлите и уютни есенни дни.

Котлети с пържени картофени кубчета и сос Cafe de Paris

14 SO

FOOD

into

Сладки приказки

Необходими продукти:

Начин на приготвяне

500 г свински котлети 500 г картофи масло или олио за пържене сол и черен пипер на вкус

за соса*: 50 г пушен бекон, ситно нарязан 1 малка глава лук 1 скилидка чесън 1 лимон 6 стръка пресен риган 3 стръка прясна мащерка 2 стръка магданоз 2 стръка розмарин 1 стрък естрагон 100 г меко масло 1 ч. л. доматено пюре 1 ч. л. горчица 1 с. л. сос уорчестър 1 с. л. коняк 1 ч. л. червен пипер

За соса беконът, ситно нарязаните кромид лук и чесън се запържват в 1 с. л. масло или олио, след което се свалят от огъня и се оставят да се охладят.Кората на лимона се настъргва, а сокът се изстисква. Всички зелени подправки се нарязват на ситно и се смесват с мекото масло, охладените бекон, лук и чесън, с доматеното пюре, горчицата, соса уочестер, коняка, червения пипер и кърито. С помощта на миксер се разбиват до пухкав крем. Овкусяват се със сол и черен пипер. Картофите се белят и нарязват на кубчета с размер 1,5 см. В тиган се загряват 4 с. л. мазнина и картофите се пържат за около 20 минути, като от време на време се бъркат. Котлетите се измиват, подсушават и овкусяват със сол и черен пипер. В тиган се загряват 2 с. л. мазнина и месото се пържи за около 8 минути от двете страни. За соса Café de Paris цялото количество подправено масло или 4 с. л. от него се загряват в тенджерка и щом маслото се разтопи, се залива съответно с цялото количество сметана или с 8 с. л. от нея. Оставя се да ври около 2 минути на слаб огън. В затоплена чиния се сервират котлет, полят със соса, и пържени картофени кубчета за гарнитура.

1 ч. л. къри сол и черен пипер на вкус 200 мл течна сметана

*Всички пресни подправки могат да бъдат заменени със сушени или да се използва готовата подправка за соса. Освен това така подправеното масло за този сос може да се съхранява в хладилник или фризер, ако не се използва цялото количество наведнъж.

SOintoFOOD

Сладки приказки

Бих искала да ви разкажа накратко и за „меден загар“, символизиращ оранжевия цвят, който свързвам с планината Шварцвалд или там, откъдето извира река Дунав. Би трябвало да пиша за известната в цял свят торта Шварцвалд, но тя присъства вече в блога ми. Затова споделям с вас най-вкусната печена тиква. Не е типично за немците да ядат тиквата за десерт, но пък на мен много ми хареса да похапвам тиквата като гарнитура, както правят те. Невероятно вкусна и ароматна е. Преди да опиша рецептата за нея, искам да споделя колко бях изненадана, когато разбрах за двата извора на Дунав. Има един извор, много посещаван и сниман, официален.

Но има и един извор, до който се стига трудно с кола и който никой не снима. Около него вече беше дошла зимата, доста високо в Шварцвалд се намира. Но да се върнем на нашите есенни цветове и тиквата като гарнитура.

16 SO

FOOD

into

Сладки приказки

Тиква на фурна за гарнитура

Необходими продукти: 1 тиква хокайдо 3 малки глави кромид лук 5 скилидки чесън 3 стръка мащерка 3 стръка розмарин 100 мл олио или зехтин

Начин на приготвяне Тиквата се почиства (не се бели) и се реже на тънки парчета. Резените се подреждат в тавичка, покрита с хартия за печене. Около тиквата се поставят обеленият и нарязан на четири лук и обелените скилидки чесън. Подправя се обилно с едра сол, едро смлян черен пипер и едро смлян лют червен пипер. Добавят се стръкчетата мащерка и розмарин и се полива с мазнината.

сол, черен и лют червен пипер на вкус

Тиквата се пече в предварително загрята до 190° С фурна за 45 минути, след което се сервира.

SOintoFOOD

Сладки приказки

Мислех, че съм приключила с палитрата от есенни цветове, но се оказа, че съм забравила найнаситения от всички. Забравила съм „ален пламък“ – цвят на силата и устремеността. Точно червения цвят свързвам с най-малкия регион в Италия, който се намира на границата с Швейцария и Франция. Това е Valle d'Aosta. Там опитах невероятните говежди руладини, приготвени в доматен сос и пълнени с моцарела и сушени домати. Сервират се с паста.

Говежди руладини Valle d'Aosta

Необходими продукти: 400 г говежди мини стекове 12 парчета прошуто, много тънко нарязани 4 с. л. доматено песто 125 г моцарела 8 сушени домата 3 с. л. олио или зехтин 100 мл сухо бяло вино 200 мл зеленчуков бульон 500 мл готов доматен сос 200 г паста фусили черен пипер на вкус

18 SO

FOOD

into

Начин на приготвяне Говеждите стекове се овкусяват с черен пипер. Подреждат се по 3 резена прошуто и върху тях се слага по 1 стек. Всеки стек се намазва с доматено песто и отгоре се подреждат по две тънки филийки от моцарелата. Върху моцарелата се слагат сушени домати, които преди това са попарени с вряла вода, за да омекнат. Навиват, така че прошутото да затвори говеждите рула от всички страни. Закрепват се с клечка за зъби. В тенджера под налягане се загрява мазнината и руладините се изпържват за кратко, колкото да добият златисто оцветяване от всички страни. След това се заливат с виното и бульона. Щом сосът заври, се добавя доматеният сос и тенджерата се затваря. Нужни са 15 минути, за да са готови руладините. Готовите руладини се сервират върху предварително сварени фусили и се поливат с получения доматен сос.

Сладки приказки Обичам есента с наситените ѝ цветове. Обичам този преход от лятото към студените и уютни месеци на зимата. Обичам пукота на дървата в камината и невероятните ухания на предстоящите коледни празници. Нека се насладим на този богат на цветове сезон и се подготвим за семейните вечери през зимата. Нека не спираме да мечтаем и опознаваме другите народи. Винаги има какво да научим от чуждата кухня. Все пак живеем в Европа без граници.

Текст, рецепти и снимки: Петя Аргирова Блог: Ухае на ...

SOintoFOOD

Вдъхновения

20 SO

FOOD

into

Историята на Искрен Хвърчилков

Вдъхновения

сичко започна преди 3-4 години, когато ми щукна, че искам да пиша приказки. С моята любима половинка (вече съпруга) много пътешествахме и явно исках да изразя преживяванията си. Защо исках под формата на приказка? Може би защото вече съм бил готов да станa татко. И така започнах да пиша. Трябва да отбележа, че аз никога не съм бил от артистичните личности – от малък се занимавам с математика и информатика. Работата ми дълги години беше в софтуерната индустрия, така че навлизането в литературата беше новост за мен. Но както се очерта малко по-късно – не беше единствената новост. :) Написах няколко кратки истории от света на Пепония, в който главните действащи лица са един леко непохватен мечок на име Хитрушко, една пухкава и интригуваща овчица – Игрушка, и верният приятел на Хитрушко – Зеленото прасе. Първата цел на героите е да достигнат до едно тайно езерце. Докато пишех историите, си представях как те ще влязат в една книга с хубави цветни илюстрации. Отбелязвах си с думи как си представям рисунките, за да може всичко накрая да се получи като едно цяло. И в даден момент се замислих – защо трябва някой друг да нарисува историята? Защо не аз?

SOintoFOOD

Вдъхновения

ака, на 28-29 години, без никакъв опит в литература и в рисуване, реших, че сам ще правя всичко. Подариха ми моливчета и скицник, поразпитах за книги за рисуване и почнах да чета. Всичко ми беше изключително трудно. Не се получаваше. Не можех да нарисувам нищо, което си представях в главата си. Изоставих проекта.

И така до февруари 2015 г. Една много близка приятелка имаше рожден ден и се чудих какво да ѝ подаря. Точно в този ден бях оставил колата на ремонт и трябваше да изчакам 1 час, за да ми я ремонтират. За мое щастие, с мен беше таблетът ми, на който бях инсталирал програми за рисуване – ако случайно някой път се реша да рисувам. Тази приятелка обича изключително много морски кончета, та реших – защо да не ѝ нарисувам едно морско конче. Взех от интернет един силует на морско конче и започнах да слагам цветове и да ги размазвам. За 10 минути пред мен стоеше нещо, което много ми хареса. След известно колебание как да се подпиша, сложих псевдонима, който бях измислил за книжката с приказки и който бях изоставил от няколко месеца. Взех колата, отидох да принтирам рисунката на картичка и я подарих. Да видиш как твой близък се радва толкова на една рисунка, е неописуемо.

22 SO

FOOD

into

Вдъхновения

ъздадох една Фейсбук страничка: https://www.facebook.com/iskren.hvarchilkov/

и започнах да споделям винаги, когато нарисувах нещо. Имах желанието да споделям нещата независимо дали някой ще ги гледа. За мен моментът на споделяне действаше много мотивиращо, защото знаех, че съм завършил нещо. Започнах да гледам онлайн уроци за дигитално рисуване, продължих да се влюбвам в програмата, която използвах на таблета. И така рисувах, споделях, рисувах, споделях. В един момент станах татко и като много хора, които стават родители за първи път – започнах да генерирам „бебешки идеи“. Със съпругата ми бяхме харесали много едни бодита от органичен памук и попитахме производителя дали има вариант да се сложат други рисунки. Имаше възможност и така се появиха бебешките бодита и бандани на Искрен Хвърчилков. В момента единственото място, където можете да ги намерите, са в едно магазинче в София. Там могат да се намерят и много от рисунките ми, под формата на картички. В последните месеци рисувам рядко, защото освен всичко друго започнах и собствен бизнес, върху който съм насочил голяма част от усилията си. Рисувам главно за себе си, когато искам да отпочина или съм се вдъхновил от нещо. Но „Историите от Пепония“ не са напуснали ума ми – просто чакат подходящия момент, в който да се появят.

SOintoFOOD

Вдъхновения

От какво се вдъхновявам? Едно от нещата, които се опитвам да правя, като си сложа шапката на Искрен Хвърчилков, е да забелязвам малките неща и да им се радвам. Всяка рисунка, която пускам във Фейсбук страницата, има и някаква история/послание, с което изразявам това, което ме е вдъхновило. Много често се вдъхновявам от нещо, поблизко до природата. В последно време се вдъхновявам и от художници, и от фотографи. Така например фениксът, който нарисувах, има само черно и червено като цветове, което ме впечатли като комбинация в една дигитална рисунка. Често разглеждам и снимки, които съм правил, и си казвам, че искам да ги видя нарисувани – така е с гларусът от Рим и костенурката от Малдивите.

Как майсторя? В началото започнах, като намирам силует на нещо, обикновено животно, слагам цветове върху него и ги размазвам. Първите ми няколко рисунки са именно в този стил. После започнах да експериментирам – да рисувам от абсолютно нищо, да се опитам да направя нещо пореалистично, да изпробвам различни стилове на рисуване, различни дигитални четки. Сега, а и занапред, мисля да майсторя точно по този начин – с експерименти.

24 SO

FOOD

into

Вдъхновения

Защо и за кого го правя? Преди изобщо да се появи Искрен Хвърчилков, бях почнал да разказвам на съпругата си как е минал денят ми като приказка за лека нощ. Тези истории ги разказвах за нея. Първата рисунка беше с повод и за изключително близък човек. Бодитата се появиха заради сина ми. И все пак мисля, че първо го правя за себе си – да се опозная и да се изразявам. Разбира се, правя го и с друга цел – да усмихна някого някъде. Например имах един несполучлив опит с магазин, в който продавах картичките си навсякъде в чужбина. Срещнах големи затруднения с изпращането по „Български пощи“ и накрая се отказах. Но това някой да зарадва семейството си по празниците с подходяща рисунка, ми дава изключително много.

Какво ми носи всичко това? Когато рисувам, се чувствам в един друг свят. Свят, в който всичко е позволено и с всичко може да се експериментира. Именно защото си позволих да рисувам, както ми идва отвътре, а не по някакъв заучен начин, считам, че се развих изключително много и в други дейности. В професионалния си живот пренесох творчеството си и в момента не мога да си представя да направя презентация, без тя да е ръчно нарисувана от мен. Няколко пъти съм правил презентации по този начин и публиката остава изключително очарована и вдъхновена. Това е така, защото визуализацията и думите, които говоря, са едно цяло – точно това, което исках да се случи и с книгата с приказки.

Освен това чрез рисуването мога да изразявам себе си – нещо, което не съм разпознал, че имам в мен. Започнах да съм много по-отворен към живота. Да забелязвам много повече детайли, които преди са ми убягвали. Започнах да се чувствам по-шарен. :)

SOintoFOOD

Близък и Среден Изток

Стожки „Богата рецепта с кайма от руската кухня – насладите се на невероятните стожки.“ Необходими продукти: 2 глави лук 500 г кайма 1 с. л. заквасена сметана универсална подправка и черен пипер на вкус 2 картофа 4 яйца, твърдо сварени 1-2 с. л. майонеза кашкавал

Начин на приготвяне Лукът се реже на ситно и се запържва в малко мазнина. През това време се разбъркват каймата, заквасената сметана и подправките. Картофите се рендосват на едро ренде и оставят, за да се отцедят. Яйцата се режат на дребни кубчета (могат и да се намачкат) и се разбъркват с майонезата. Щом отделните състави са подготвени, стожките се сглобяват. Каймата се разделя на осем топки, от които се оформят кюфтета. Слагат се в тава, покрита с хартия за печене, и леко се притискат (трябва да са по-дебели от шницел, но потънки от кюфте). Върху каймата се разпределя лукът, яйцата с майонезата, настърганите картофи и накрая се поръсва с рендосан кашкавал. Получават се осем стожки. Пекат се в предварително загрята на 190° С фурна за 35 – 40 минути.

26 SO

FOOD

into

Близък и Среден Изток

Чихиртма или грузинска супа с пилешко „Чихиртма е гъста грузинска супа, за чието приготвяне се използват две застройки брашнена и яйчена. По правило в Грузия приготвят тази супа основно от домашно пиле, много рядко с друго месо. Предлагам ви да си я сготвите и да ѝ се насладите и вие....“ Необходими продукти: 500 – 600 г пилешко месо (3 бутчета) 3 глави лук 30 г масло 2 с. л. брашно 2-3 скилидки чесън 4-5 жълтъка 1/2 с. л. оцет или лимонов сок сол и черен пипер на вкус магданоз

Начин на приготвяне Бутчетата се измиват и се сваряват. Щом са готови, се изваждат от бульона и се оставят да се охладят. Бульонът се прецежда няколко пъти през много ситна цедка. В тиган наситненият лук се задушава с маслото. Когато лукът омекне, малко по малко се добавя брашното, за да се запържи и то, и се слага 1 ч. ч. от бульона ( за по-лесно може брашното да се разбие с бульона и да се прибавят към лука). Бърка се непрекъснато, за да не стане на бучки брашното. Брашнената смес се сипва в тенджерата с бульона и се добавят отделеното от костите месо и наситненият чесън. Посолява се и се оставя на котлона. Жълтъците се разбиват с малко черен пипер, оцета или лимоновия сок и преди да е завряла супата, се добавят на тънка струйка. Супата се разбърква и се оставя да заври. Поднася се топла и обилно поръсена със зеленина.

SOintoFOOD

Близък и Среден Изток

Кугел с макарони „Кугел е традиционно ястие от еврейската кухня. Най-популярни са картофен кугел и сладък кугел с макарони. Представям ви сладкия вариант.“

Необходими продукти: 500 г яйчени макарони 80 г масло 5 яйца 250 г захар 500 – 600 г извара 400 г заквасена сметана 1 ванилия 1 ч. ч. корнфлейкс 1 ч.л. канела

Начин на приготвяне Макароните се сваряват, отцеждат се от врялата вода и се поливат със студена, за да се охладят. Маслото се разтопява. Яйцата се разбиват и към тях се прибавят 200 г захар, изварата, сметаната и ванилията. Тази смес се добавя към макароните, разбърква се добре и се сипва в тава. Корнфлейксът се смесва с останалите 50 г захар и канелата, поръсва се равномерно върху макароните. Кугелът се пече в предварително загрята фурна на 190° до 200° C за 45 – 50 минути. *Кугелът от снимките е половин доза.

28 SO

FOOD

into

Рецепти и снимки: Борислава Борисова Блог: 2bechef – готвя с удоволствие за любими хора

Торта „Ленинград“ „Представям ви торта „Ленинград”, чието оригинално име е торт „Ленинградский”. Попаднах на рецептата преди време в YouTube канала на една дама от Русия. Нямам лична история, свързана с десерта. Изборът ми е продиктуван от най-голямата ми слабост – тортите, и търсенето на нови и стари рецепти за торти. Създадена е през 60-те години на миналия век от ленинградски сладкари на основата на пясъчно тесто. В руските форуми, на които попаднах, огромна част от потребителите си спомнят с носталгия за нея като част от тяхното детство. В оригинал тортата е квадрат 18 см х 18 см, с изписан върху нея надпис „Ленинграский”, но аз реших да я направя кръгла и с есенна тематика. И така – торта „Ленинград”, рецепта от бившия СССР. Вкусът и видът наподобяват чаени бисквитки. Опитайте :-)“

SOintoFOOD

Необходими продукти: за блатовете: 130 г пудра захар 190 г меко краве масло 1/2 ампула течна ванилова есенция 1 яйце 1/4 ч. л. сол 1/4 ч. л. хлебна сода* 1/4 ч. л. амонячна сода* 320 г брашно *Горещо препоръчвам да направите блатовете с амонячна сода, но ако не разполагате с такава, сложете 1 ч. л. бакпулвер вместо хлебна и амонячна сода.

30 SO

FOOD

into

за крема: 180 г захар 1/2 ампула течна ванилова есенция 120 мл прясно мляко 1 яйце 200 г краве масло 1 пълна ч. л. пресято какао 1 с. л. коняк, по желание за глазурата: 50 г тъмен шоколад 30 г краве масло допълнително: сладко от праскови запечени смлени орехи

Начин на приготвяне: За блатовете разбъркайте до еднородна смес захарта и кравето масло. Добавете ванилията. Разбийте яйцето с вилица и в него прибавете солта и двата вида сода (ако ползвате бакпулвер, смесете го с брашното). Прибавете го към маслената смес и бъркайте с миксер. Последно прибавете брашното наведнъж и омесете тесто. Не месете прекалено дълго, тъй като тестото може да стане жилаво. Дори и да ви се стори меко и лепкаво, не добавяйте още брашно. Съберете тестото на топка и го оставете в хладилник за 15 – 20 минути. Разделете го на приблизително 4 еднакви по големина части. Парчетата, с които не работите в момента, продължавайте да държите в хладилник. Вземете първото парче тесто и разточете кора с дебелина около 3-4 мм. Най-лесно би било да се точи директно върху лист хартия за печене. Точилката и повърхността на тестото съвсем леко може да се набрашнят по време на точене. С помощта на ринг или друго (капак/чиния + нож) изрежете блат с диаметър 20 см. Набодете го с вилица по цялата повърхност и печете на 210° – 220° C за 6 – 8 минути. Блатът трябва да порозовее. След като се изпече, го оставете да изстине напълно. Постъпете така и с останалите 3 блата. Изрязаното тесто от четирите блата може да съберете на топка, да разточите и да направите различни фигурки за украса. Или да изпечете блат, който да направите на трохи, с които да панирате (облепите) тортата отстрани. За крема смесете захарта, ванилията и прясното мляко. Сложете ги да се сгорещят. Когато захарта се стопи, отдръпнете от котлона. Разбийте яйцето с миксер. Много бавно започнете да прибавяте горещото сладко мляко към яйцето, като не спирате да разбивате с миксера. Върнете сместа на котлона и

бъркайте, докато консистенцията стане като на кондензирано мляко (бръкнете с лъжица в сместа и прокарайте пръст по дължината ѝ, трябва да остане ясна следа). Тогава кремът е готов. Оставете го да изстине до стайна температура. За да не хване коричка, може да поставите директно върху него лист фолио за свежо съхранение. Разбийте мекото краве масло с миксер. Постепенно, лъжица по лъжица, прибавете и яйченият крем. Следват какаото и конякът. Разбийте до еднородна смес. Подредете тортата, като редувате блат и крем. Най-отгоре намажете не крем, а тънък пласт сладко от праскови или кайсии, или друг плод. Измажете леко тортата отстрани с крем. За глазурата разтопете кравето маслото и шоколада. Залейте с топла глазура тортата и разпределете с палетен нож. Облепете тортата отстрани с млени орехи и трохи от изрезките на блатовете. Оставете тортата за една нощ в хладилник. Нарежете я и сервирайте, след като е постояла на стайна температура.

Рецепта и снимки: Станислава Петрова Блог: Трохичка не остана

SOintoFOOD

Стъпка по стъпка

Стара манастирска рецепта от руската кухня

Необходими продукти: за плънката: 500 г елда 1 с. л. олио 3 глави лук 400 г гъби сол на вкус за тестото: 50 г прясна мая 2 ч. ч. вода 1 ч. ч. олио 1 с. л. сол 1 кг брашно

Начин на приготвяне: Елдата се залива с вода (трябва да е два пръста над елдата). Прибавят се 1 с. л. олио и малко сол. Вари се отначало на силен огън, след това на слаб до изпаряване на водата. Отстранява се от огъня и се покрива с капак и кърпа, за да се задуши за около час.

Запържва се дребно нарязаният лук. Отделно се запържват и нарязаните на ивички гъби. Прибавят се към елдата, посоляват се и плънката е готова. Оставя се да изстине.

32 SO

FOOD

into

Стъпка по стъпка

За тестото маята се разтваря във водата, прибавят се останалите продукти и се замесва меко и гладко тесто. Оставя се да втаса и се разделя на две части, като едната е по-голяма. Тя се разточва с диаметър, по-голям от тавата, в която ще се пече пирогът.

По-голямата кора се слага върху хартия за печене или в намазнена тава. Разпределя се равномерно плънката и се покрива с втората кора, която трябва да е с диаметъра на тавата. Краищата на корите се прищипват добре. Тестото се набучва на няколко места.

Така приготвеният пирог се оставя да втаса, след което се намазва с жълтък (в оригинал – със силен черен чай) и се пече в загрята на 180° C фурна. Поднася се топъл с чай, гъбен бульон или щи (руска супа).

Рецепта и снимки: Светлана Трънкарова Блог: Добре дошли в кухнята на Джемма

SOintoFOOD

Обяд по естонски

Естонски хляб

Необходими продукти: 9 с. л. меласа 600 мл топла вода 15 г суха мая 250 г пълнозърнесто брашно 250 г ръжено брашно 190 г бяло пшенично брашно 1 с. л. инстантно кафе 1 с. л. какао 1 с. л. сол 1 белтък

Начин на приготвяне Меласата се разтваря в топлата вода и с тази смес се залива маята. Разбъркват се и се оставят, докато маята втаса. В голяма купа се смесват трите вида брашно, кафето, какаото и солта. В средата се оформя кладенче и в него се изсипва втасалата мая. С помощта на вилица се объркват брашното и течността, докато се получи гладко тесто. Готовото тесто се пренася върху набрашнена повърхност и се меси още около десетина минути. След това се поставя в купа и се покрива с фолио. Оставя се на топло за час и половина или докато удвой обема си. Когато е добре втасало, тестото се премесва отново, разделя се на две равни части и се оформя на топки. Така оформените два хляба се слагат върху тава, покрита с хартия за печене, поръсват се с брашно и се оставят да втасат за още час или докато /продължава на следващата страница/

SOintoFOOD

Обяд по естонски

/продължение/ се удвоят (трябва да има пространство около тях, за да се надигнат). Когато двата хляба са добре втасали, се намазват с разбития белтък и с остър нож се правят няколко разреза върху горната им страна. Пекат се в предварително загрята фурна на 200° C за 3540 минути, като може да се пръсне с пулверизатор във фурната, за да се образува пара. Щом са готови, се изваждат и се оставят да изстинат върху решетка.

Салата с херинга и сьомга Необходими продукти: листа китайско зеле (или салата айсберг) листа спанак 50 г студено пушена херинга 2 с. л. котидж сирене 50 г топло пушена сьомга сол зехтин балсамико

36 SO

FOOD

into

Начин на приготвяне Листата китайско зеле и спанак се почистват и накъсват, овкусяват се със сол, зехтин и балсамико. Добавя се накъсаната на парчета пушена херинга и съставките се разбъркват. Салатата се изсипва в съда, в които ще бъде сервирана. В средата ѝ се добавя котидж сиренето и върху него се накъсва пушената сьомга.

Обяд по естонски

Сьомга с лимонова трева и лайм

Необходими продукти: 1 лайм пресен копър 1 стрък лимонова трева

Начин на приготвяне Кората на лайма се настъргва на ситно. Копърът също се наситнява. Половината стрък лимонова трева се реже на дребно, а другата половина – на поголеми парчета.

2 котлета сьомга сол черен пипер 200 мл сметана за готвене

Рецепти и снимки: Жана Савова Блог: Zhana's kitchen

Котлетите сьомга се овкусяват със сол и черен пипер и се подреждат в малка тавичка. Върху тях се посипват настърганата кора от лайм, копърът и лимоновата трева. Котлетите се заливат със сметаната и се пекат до готовност в загрята на 200° C фурна. След готвенето големите парченца лимонова трева се отделят и ястието се сервира.

SOintoFOOD

Уют от Севера

Финландски плосък картофен хляб

Необходими продукти:

Начин на приготвяне

за тестото:

Загрейте фурната на 200-210° С.

400 г сварени, охладени и намачкани картофи

Смесете в купа картофите, солта, черния пипер и яйцето. Разбъркайте всичко и започнете да добавяте брашното, като количеството му зависи от сорта картофи, които използвате. При нужда може да се добави или отнеме малко от количеството му, като в резултат трябва да се получи меко, но нелепнещо тесто.

1 голямо яйце 120-150 г брашно сол на вкус щипка черен пипер за гарниране: масло пушена сьомга пресен копър

Разделете полученото тесто на 6 -8 топчета и с набрашнени ръце ги сплескайте, за да се оформят малки плоски хлебчета. Подредете ги върху хартия за печене, надупчете ги с вилица и ги изпечете докато се зачервят. Сервирайте ги топли, намазани с масло и гарнирани с пушена сьомга и стръкчета пресен копър.

38 SO

FOOD

into

Уют от Севера

Финландски ябълков кейк с лешници

Необходими продукти: 3 яйца 140 г захар 120 г масло 140 г брашно 8 г бакпулвер 1 ванилия 1 ч. л. канела щипка сол 2 големи или 3 по-малки ябълки допълнително: 2 с. л. кафява захар 100 г печени безсолни лешници

Рецепти и снимки: Мария Янева Блог: Fait Maison

Начин на приготвяне Разбийте маслото и захарта до побеляване. Прибавете яйцата и разбъркайте енергично до пълното им интегриране в сместа. Смесете заедно брашното, бакпулвера, ванилията, канелата и солта и ги прибавете към масленояйчената смес. Разбъркайте всичко до хомогенно тесто. Обелете и почистете ябълките от семките. Половината нарежете на малки кубчета и прибавете към кейковото тесто, а другата част нарежете на тънки филийки и подредете плътно на дъното на намазана с масло и поръсена с малко кафява захар тавичка. Изсипете върху тях горната смес и изпечете кейка в предварително загрята на 180° С фурна за около 50 минути. Изпечения кейк оставете да се охлади 5-6 мин. и обърнете внимателно върху поднос. Поръсете отгоре с нарязани на едро лешници.

SOintoFOOD

Здравейте! Казвам се Александрина и съм сръчкото зад рубриката „The Sweet Why“. Сладкарството е моята голяма страст. Открих това през годините, прекарани в прекрасната Италия. Сладкарството бе една от причините да започна своя блог „Tales of Chocolate ~ Приказки от шоколад“ и впоследствие да изоставя модата, която изучавах в Италия. И не само. По-късно завърших професионална академия и станах дипломиран сладкар. Животът ме отведе в Стокхолм, Швеция, където продължавам усъвършенстването си, занимавайки се по-задълбочено с химията в сладкарството и по-конкретно – какво точно се случва, докато ние смесваме, разбиваме, печем. Надявам се да ви е сладко и приятно при мен! А ако имате въпроси по темата или друго, което да споделите, ще се радвам да ви отговоря.

*** *** ***

Lussekatter шведски шафранови хлебчета *** *** ***

SOintoFOOD

Лусия е неповторим празник в Швеция, изпълнен с песни, свещи, момичета в красиви бели одежди и с венци в косите и шафранови хлебчета. Отбелязването на деня на Света Лусия произхожда от Италия, но през Х век празникът се разпространява в Франция, Германия, Англия и Скандинавието. Официално празникът датира в Швеция от 1470 г., но чак през 20-те години на ХХ век се превръща във феномен из цялата страна. Лусия и до днес се отбелязва на 13 декември, но шафрановите сладки хлебчета започват да се приготвят и консумират още от първия ден на ноември. Рецептата е лесна и като изключим двойното втасване на хлебчетата, се приготвя бързо. Единствената спънка може да е намирането на шафран. В днешно време, поради високата цена на шафрана, голяма част от хлебчетата, които се продават, съдържат минимално количество от подправката, а цветът се получава чрез добавянето на жълта сладкарска боя. Ако и вие искате да опитате тези сладки хлебчета, но нямате шафран, може да приготвите вариация, като го заместите с канела и други коледни подправки.

42 SO

FOOD

into

Шведски шафранови хлебчета Необходими продукти за около 15 – 20 броя: 100 г масло 0,5 г шафран 200 мл прясно мляко 50 мл течна сметана 25 г прясна мая

което се добавя натрошената мая. Към млечната смес се прибавят захарта и яйцето и се разбъркват до хомогенизиране. Последна стъпка е постепенното добавяне на брашното. За омесването на тестото аз използвах ръчен миксер. Плюс е, ако притежавате стоящ миксер, но ръчен също върши работа, просто процесът е малко по-трудоемък. Брашното се добавя с непрестанно разбъркване, докато тестото не започне да се отделя от стените на купата.

150 г захар 1 яйце 450 – 500 г брашно

Начин на приготвяне Маслото, заедно с шафрана, се слагат в касерола или малка тенджера на котлон, докато маслото се разтопи и започне да къкри.

Защо? Целта е шафранът да се разтвори добре в топлото масло, за да може тестото да получи ярък и хомогенен жълт цвят. Друг вариант е шафранът да се накисне в прясното мляко за няколко часа. Ако се използва фино смлян шафран на прах, тази стъпка може да се пропусне и подправката да се добави просто на по-късен етап.

Разтопеното масло се сваля от котлона и към него се прибавят млякото и сметаната. Сместа се оставя да се поохлади и да достигне температура около 37° С, след

Защо? Брашното е изградено от различни вещества, сред които – и протеини. 80% от количеството протеини са глутенин и глиадин, които образуват глутена. Ползите от глутена са получаването на гладко и силно тесто. При добавянето на брашното и последващото бъркане на тестото глутенът в брашното се развива благодарение на присъствието на вода. Гладкото и отделящо се тесто ще позволи последващото лесно оформяне и изпичане на рулата.

Така приготвеното тесто се оставя да втасва в купа, покрито с кухненска кърпа, за около един час. След изминалия час тестото се прехвърля на набрашнена повърхност и ако е необходимо, се доомесва с малко брашно. Разделя се на малки равни части (между 15 и 20 бройки) и от тях се оформят хлебчетата.

SOintoFOOD

Има няколко различни варианта за оформяне на шафрановите хлебчета – на английска буква S (който е най-характерният за Швеция вариант), на осмица, плитка или просто на руло. За да се оформи на типичната форма S, тестото се разделя на малки равни части и всяка се оформя на фитил, който се навива от двата края навътре. Оформените хлебчета се поставят в тава и се покриват с кухненска кърпа, за да втасват още един час. След второто втасване хлебчетата се намазват със смес от 1 разбито яйце и 1 с. л. течна сметана. В центъра на всяка „врътка“ се слага по една стафида. Така приготвените шафранови хлебчета се пекат в предварително загрята на 200° С фурна за около 10 минути – до красив златист цвят. Готовите хлебчета изсъхват бързо, така че след като изстинат до стайна температура, се препоръчва да се приберат в кутия с плътно затваряне. Традиционно шафрановите хлебчета се консумират с шведската зимна напитка glögg или греяно вино с подправки. Вървят чудесно също със сутрешното кафе или чаша топло мляко. Да ви е сладко!

Текст, рецепта и снимки: Александрина Карабашева Блог: Tales of Chocolate

SOintoFOOD

Отблизо

Росица Гърджелийска: Най-близка до мен самата ще е кухнята на държавата, която аз бих основала Коя съм аз ... любов, магия, вкусотия. Работя като 3D Modeller & Texturing Artist и съм много щастлива от работата си. Занимавам се с изкуство, но ми харесва да доставям удоволствие на хората чрез вкусотии. Освен това готвенето ме успокоява и ме вкарва в ритъм, много подобен на този при рисуването. Готвенето за мен, също като изкуството, е неразделна част от живота.

Какво правя ... работя в киноцентър, но в живота си няколко пъти съм имала щастието да се отдам професионално и на готварството. Например по едно време бях главен готвач в английски пъб. Там се научих на много неща и се влюбих в паниката на комерсиалната кухня. Специалитетите ми винаги бяха по мои безглутенови рецепти и всъщност така разбрах, че те се харесват на всички хора независимо от хранителните им режими. Днес редовно нося вкусотийки на колегите си и по този начин

33 SO 46

FOOD

into

задоволявам малка част от нуждата да готвя за други хора. Може би някой ден, когато порасна, ще си отворя малко кафене на уютно ъгълче в центъра на София. Аз самата ще стоя зад бара и ще предлагам различни лакомства като допълнение към ароматни кафета и чайове от различни краища на света.

Отблизо

Спомням си... ... как като малка седях на масата при баба. Тя все задушаваше лук за някоя гозба и ми даваше малко от него на залче хляб. Това ухание още си го спомням, но колкото и да се старая, никога не мирише така, когато аз задушавам лук. Помня как около Коледа правихме с мама винени сладки със свинска мас. После се промъквах до купата в холния шкаф и си крадях от тях. Или как дядо ми си правеше попара с чай, захар, сирене и масло и аз се отвращавах от гледката. Животът ми винаги е бил обвързан с кулинарните изкуства, заложено е в гените ми и това е важна част от детските ми спомени.

„Primal Yum & Venture” Идеята за сайта се появи по времето на магистратурата ми в Англия през далечната 2012 г., когато за пореден път имах проблеми със стомаха. След дълго лутане и ходене по лекари елиминирах глутена и нещата се успокоиха. Впоследствие пазаруването ми, готвенето и храненето се промениха и открих колко е интересно да създаваш нови рецепти. Така възникна идеята за сайта, който в момента е насочен главно към българската публика. Искам да покажа на хората тук, особено на тези с цьолиакия, че липсата на глутен не означава липса на прекрасни лакомства.

За мен е важно да се използват истински продукти и всъщност голяма част от съставките в рецептите ми са домашни.

Трудно ми е... ... да отида на италиански ресторант и да не хапвам друго друго освен салата. Но досега не съм попадала на място, където да няма опция за мен. Вече не ми се струва толкова непосилно, а и в чантата ми винаги има нещо за хапване, за всеки случай.

Няма да забравя... ... как във Виетнам опитах желе от тапиока със скариди и свинско, запечатано в бананов лист. Обичам тапиока, обичам скариди, обичам свинско. Но това беше наистина ужасно. Може би единственото нещо, което съм опитвала, но наистина не искам да опитам отново. Беше зелено, солено, сладко и същевременно – напълно безвкусно, въпреки смесицата от свинско и скариди. Това остана като най-запомнящото се ястие поради шока, който вкусовите ми рецептори преживяха.

Хапвам... ... неща, от които се чувствам прекрасно. По принцип въздъхвам влюбено по бухтички, банички, мекици, тутманици, козунаци и всичко, което не мога да ям. Но същевременно вече и не ги обичам,

SOintoFOOD

Отблизо

дори не ме изкушават поради негативната асоциация с болката. В момента любимите ми неща, които някак изведнъж преоткрих, са пъстърва на фурна, свинска вратна пържола на скара, пилешки дробчета, млечна салата, тиквички и патладжани под всякаква форма, фурми и още много.

Перфектната трапеза На нея трябва да има по нещо от всичко, така че най-различни вкусове да бъдат задоволени. Да има соленичко, сладичко, нещо кисело, нещо хрупкаво, нещо по-нежно, свежо, топло, студено и, разбира се, всичко това да е придружено с няколко видове течни красоти за подсилване на вкусовете – винце, ракия, домашен сироп за децата, чай с джинджифил и така нататък. Трапезата никога не бива да е празна. Много по-добре е да не бъде изядено всичко, отколкото да няма какво да се яде. Гостите трябва да бъдат посрещнати подобаващо и винаги да има нещо на масата, което да ги изненада.

Безгранична кухня Готвя разнообразно и рядко повтарям една и съща рецепта. Често ме теглят азиатските гозби, но в крайна сметка винаги се връщам към българските. Харесвам също лекотата на италианската кухня, дори английската кухня може да е

48 SO

FOOD

into

прекрасна, когато проучиш старите им рецепти и си ги приготвиш вкъщи. Френските ястия са винаги чудни. Като че ли има по нещо вкусно във всяка култура. Но, за съжаление, не смятам, че съм пътувала достатъчно. Нямам нищо против да обикалям света, за да ям. Храната е важна част от културата на всяка държава и всеки ден човек може да пътува до различни точки на света чрез нея. Както и до незнайни за човечеството дестинации чрез експерименти и импровизация. Храната сближава хората и е един от основните елементи на гостоприемството. Затова гответе един за друг, яжте в компания и се обичайте.

За финал Аз съм греяно вино – канела, джинджифил, черен пипер, карамфил, мед, ванилия, портокал, черен чай, малко уиски, много вино и какво ли още не. Постоянно нарастващият брой на съставките е като броя на моите емоции. Мога да съм усмихната както всеки път, когато усетя аромата на канела. Мога да съм добра, но и строга като джинджифил. Много люта като черен пипер. Сладка като мед. Импулсивна съм, както уискито ме кара да бъда. Леко агресивна – като след прекомерно количество червено вино. И понякога – дори силна като аромата на ванилия и този на портокал.

Интервю: Гергана Лазарова

Отблизо

Коледни пайчета Необходими продукти: за тестото: 2 ч. ч. оризово брашно 1 ч. ч. брашно от тапиока 2 яйца 1 с. л. мед 1/2 ч. ч. масло на стайна температура малко вода за плънката: 30 фурми 100 г стафиди 100 г сушени боровинки 50 г червени боровинки 100 мл уиски 1 с. л. канела 1 с. л. джинджифил 1 капка ванилия 1 щипка индийско орехче сокът и настъргана кора на 1 портокал настъргана кора на 1 лимон

Начин на приготвяне За плънката залейте фурмите с гореща вода и ги оставете да престоят 20 минути. След това ги обелете, махнете костилките и ги пасирайте до получаването на хомогенна смес. Отделно смесете всички съставки за плънката и ги оставете да престоят 1 нощ в хладилник. На следващият ден в голяма купа смесете всички съставки за тестото без водата.

Започнете да месите. Най-вероятно ще е твърде ронливо, затова започнете да добавяте по малко вода до получаване на тесто. Отделете малка част от тестото. С другата част от оформете кошнички във формички за малки пайчета или за мъфини. Ако ползвате форми за мъфини, направете кошничките да са около 1/3 като големина спрямо формите. Напълнете всяка кошничка с коледната смес от сушени плодове. Оваляйте заделеното тестото в тапиока. Сложете го между два листа хартия за печене и разточете на тънка кора. Изрежете малки формички – звездички или сърчица и ги сложете като капачета на пайчетата. Печете ги във фурна за около 25 минути на 180° C. Пайчетата могат да се хапват по английски маниер, топли и с чаша чай ърл грей. Или по български вкус, студени с чашка вишновка. Но който и начин да изберете, най-важното е да ги споделите с любимите хора и да предизвикате много усмивки по лицата им.

SOintoFOOD

Отблизо

Ароматен чай лате Необходими продукти: 6 ч. ч. вода 5 резенчета джинджифил 1 с. л. канела няколко капки ванилия няколко щипки индийско орехче няколко главички карамфил кората на 1 портокал 2 с. л. чай ърл грей 4 с. л. мед (или на вкус) 300 мл мляко

Начин на приготвяне В средно голяма тенджера налейте водата и добавете всички подправки с портокаловата кора. Оставете да заври, след което изключете котлона и поставете капака, за да се запари за около 10 минути. Към запарената течност добавете чая, оставете пак да заври и изключете котлона. След 5 минути прецедете първо през цедка и след това – през марля. Добавете меда, разбъркайте и опитайте. Изсипете млякото в не много голяма тенджера, но по-дълбока, и го кипнете. Пасирайте, за да се получи пяна с възможно най-много балончета. Дръжте пасатора под наклон и оставете в млякото да влиза много въздух. Трябва да се получи пухкава, но гъста пяна. Сипете от чая в чаша на около пръст и половина от ръба. С лъжица сложете от млякото, а найотгоре – и от пяната. Поръсете с канела и поднесете с нещо сладичко.

50 SO

FOOD

into

Отблизо

Шотландски яйца Необходими продукти: 2 чаши царевичен корнфлейкс без добавки 1 с. л. брашно от тапиока 1 голяма глава лук 1 кг кайма, смес от свинско и телешко 1 стрък магданоз 1 стрък копър 1 малка шепа листа от целина, нарязани 2 с. л. пълнозърнеста горчица стрита чубрица, сол и черен пипер на вкус 1 сурово яйце 8 сварени яйца, рохки няколко лъжици олио

Начин на приготвяне Счукайте корнфлейкса до получаването на едро брашно. Смесете го с лъжицата тапиока. Нарежете лука и го пасирайте. В голяма купа смесете каймата, пасирания лук, магданоза, копъра, листата целина, горчицата, чубрицата, солта, черния пипер и суровото яйце. Започнете да месите с ръка за около 3-4 минути и ще усетите как каймата се сгъстява. Разделете каймата на осем и във всяка част сложете по 1 сварено яйце. Покрийте го с кайма и оформете. Оваляйте всяко шотландско яйце в корнфлейкса и поставете в намазнена тавичка. С четка или с марличка намазнете всяко яйце. Печете на 200° C за около един час. Сервирайте с горчица и хрупкава салата. Рецепти и снимки: Росица Гърджелийска Блог: Primal Yum & Venture Фейсбук страница: https://www.facebook.com/PrimalYum/

SOintoFOOD

Моето меню

52 SO

FOOD

into

Моето меню

с Катето от „My Candy Kitchen“

Липтауер дип Тиквена крем супа с кореноплоди Гулаш с тиква и картофи Щирийско пържено пиле Салата с пържено пиле Томерл с ябълки SOintoFOOD

Моето меню

Австрийската кухня е популярна по света. Класиките като виенски шницел, виенски гулаш, ябълков щрудел са толкова известни, че първите асоциации по темата навяват именно тях. Но австрийската кухня е изключително богата, във всеки район има характерни ястия и рецепти. Опознавам я отблизо вече над две години и непрекъснато попадам на нови рецепти. Някои от тях приготвям и споделям в блога си, други опитвам в типичните австрийски ресторанти, а има и такива, които очакват да бъдат открити...

Но нека се върнем към рецептите, които избрах, и малко пояснения към тях. Липтауер е вид дип. В Австрия най-често се приготвя от равни количества извара и краве масло. Овкусява се с лук, чесън, горчица и подправки. Задължително се добавя и червен пипер. Лично на мен маслото ми идва в повече, затова правя една моя версия, която, надявам се, да се хареса и на вас.

Липтауер дип „Liptauer Aufstrich“ Необходими продукти: 100 г меко краве масло 250 г извара

За моето меню избрах рецепти, типични за района, в който живея – Щирия или „зеленото сърце на Австрия“. Земеделието тук е силно развито. Щирия е известна със своите лозя, друга емблематична продукция са тиквите и ябълките. От тиквените семки се добива олио, което наричат „чернозеленото злато на Щирия“. Цената му е доста висока. Литър от производител се намира на цена от 18 евро, но това е обосновано предвид материала и трудоемкостта при направата му. Олиото се използва като добавка към салати, супи и други, консумира се върху малки филийки ръчно направен хляб.

54 SO

FOOD

into

50 г сирене 1 с. л. сметана 1 ч. л. горчица 1 с. л. червен пипер 1 щипка пикантен червен пипер 1 щипка кимион 1/2 ч. л. сух риган 2 скилидки чесън сол на вкус див лук за сервиране

Начин на приготвяне Маслото се разбива, добавят се изварата, сиренето и останалите съставки, разбърква се добре. Декорира се с лук.

Моето меню

SOintoFOOD

Моето меню Тиквената крем супа е класиката на есента, мисля, че не само в Австрия. Но в Щирия отглеждането на тикви и производството на продукти от тях е широкоразпространено, което донякъде превръща супата в регионален специалитет. Отново вариантите на приготвяне са различни, като могат да се добавят и други съставки.

Тиквена крем супа с кореноплоди Необходими продукти: 500 г тиква хокайдо 2 моркова 1 сладък картоф 2 картофа 1 глава лук, средна 2 с. л. краве масло 500 мл зеленчуков бульон сол и черен пипер на вкус за сервиране: запечени тиквени семки заквасена сметана крутони или топчета за супа

Начин на приготвяне Всички зеленчуци се белят, измиват и нарязват на дребно. Задушават се в маслото. Налива се бульонът и се варят до готовност, около 20 – 30 минути. Бульонът се прецежда и запазва. Зеленчуците се пасират и сместа се подправя и посолява на вкус. Разрежда се с бульона (по желание може и с прясно мляко) до получаване на желаната гъстота. Супата се гарнира със запечени тиквени семки, заквасена сметана, крутони или друго по избор.

56 SO

FOOD

into

Гулаш е ястие, популярно в Унгария, Австрия, Полша, Чехия, Германия. Съществуват разновидности като гулаш супа, гулаш само с месо и сос или с добавени картофи и/или тиква. Вариантът, който избрах, е с тиква и картофи.

SOintoFOOD

Моето меню

Гулаш с тиква и картофи Необходими продукти: 600 г телешко месо 1 голяма глава лук 50 мл олио

Щирийско пържено пиле „Steirisches Backhendl“ Необходими продукти: 1 пиле, нарязано на порции сол пипер олио за пържене

1 с. л. червен пипер 1 ч. л. лют червен пипер 3 с. л. доматено пюре 3 скилидки чесън 2 с. л. смес от нарязани на ситно лимонови кори, риган, кимион и черен пипер

за паниране: 2 яйца 2 с. л. сметана 1 купа брашно 1 купа галета

сол 1 л бульон 2 средни картофа 1 резен тиква

за поднасяне: китка магданоз лимон

Начин на приготвяне Месото се нарязва на кубчета и се поставя в дълбок тиган със загрято олио. Запържва се на среден огън, докато остане на мазнина. Изважда се и в същия тиган се изсипва нарязаният на дребно лук. Ако е необходимо, се добавя още малко олио. Лукът се оставя хубаво да омекне на слаб огън, около 15 минути. Месото се връща в тигана, добавят се червеният и лютият пипер и се разбърква. Добавят се доматеното пюре, ситно нарязаният чесън, подправките и бульонът. Ястието се оставя да вари под капак за около 2 часа. Картофите и тиквата се белят и нарязват на дребни кубчета. Добавят се към гулаша и всичко се готви до готовност.

58 SO

FOOD

into

Начин на приготвяне Пилето се нарязва на порции, посолява се и се поръсва с черен пипер. С помощта на вилица яйцата се разбиват със сметаната. В различни купи се изсипват брашното и галетата. Олиото се загрява в касерола или дълбок тиган. Парчетата пиле се потапят последователно в брашното, яйчената смес и галетата, изтупват се от излишното и се пържат в горещата мазнина за около 10 – 15 минути. Температурата на котлона не трябва да е максимална, за да не прегори панировката, а вътре месото да остане сурово. Парчетата се изваждат и се отцеждат върху хартия. Магданозът се измива и отцежда много добре. Пържи се за 30 – 60 секунди в същото олио, като се внимава, защото пръска много. Изважда се и се отцежда върху хартия. Пилето се поднася с лимон и пържен магданоз.

Моето меню

Щирийското пържено пиле се приготвя с хрупкава панировка като при виенския шницел. Характерното, ако се поръчва в заведение, е, че се поднася половин пиле, нарязано на порционни парчета, включващо и дробчето. SOintoFOOD

Салата с пържено пиле „Backhendl salat“ Необходими продукти:

Начин на приготвяне

100 г микс от сирена (синьо, гауда, ементал)

Сирената се нарязват на кубчета. Салатата се поставя в купа и се гарнира с останалите продукти. Залива се с дресинг от олиото и балсамовия оцет.

200 г микс от листа на зелени салати 4-5 панирани пържени пилешки филета 1 шепа орехови ядки 2 с. л. тиквено олио 1 с. л. тъмен балсамов оцет

60 SO

FOOD

into

Салата с пържено пиле е друг характерен за Щирия специалитет, като е възможно използването на различни зелени салати и дресинг за овкусяване, но пилето е задължително.

Моето меню

Томерл с ябълки „Apfeltommerl“ Необходими продукти: 2 ябълки 1/4 лимон 3 яйца 3 с. л. захар 1 щипка сол 1 пакетче ванилена захар (7 г) 1 ч. ч. брашно 250 мл прясно мляко 1 шепа стафиди, предварително накисната в ром и отцедени 50 г краве масло

Начин на приготвяне Ябълките се измиват и подсушават. Нарязват се на тънки резени, може и с приставка на рендето, поставят се в купа и се поръсват с лимонов сок, за да не потъмнеят. Яйцата, захарта, солта и ванилената захар се разбиват на крем. Към тях на етапи се добавя брашното, като се бърка внимателно. Постепенно и при непрекъснато разбъркване с дървена лъжица се налива прясното мляко. Фурната се загрява на 190° C. Тава се намазва обилно с кравето масло и се загрява на котлон. 1/2 от сместа на десерта се изсипва в тавата, отгоре се разпръскват ябълките и стафидите, а останалата смес се разпределя равномерно. Пече се в предварително загрята фурна до готовност, за около 30 минути. Оставя се в топлата фурна до поднасянето. Десертът може да се поднесе и охладен. Поръсва се с пудра захар.

Томерл с ябълки е десерт, който открих тук и който наподобява палачинка на фурна или Far Breton. Наличието на ябълки вътре му придава индивидуален вкус и го прави много лек и приятен есенен десерт. Вкусен е както топъл, така и студен.

*Десертът може да се приготви в кръгла, правоъгълна или квадратна тава. Аз използвам правоъгълна с размери 18 х 26 см.

Текст, рецепти и снимки: Екатерина Мирчева Блог: My Candy Kitchen SOintoFOOD

Европа - Франция

Френски макарони с маслен крем и бадемова пралина „Има нещо магично във френските макарони. Всеки път изпитвам необяснима страст при приготвянето им. Това е десерт, който ме завладява още с вида си. Щом отхапя крехката черупка и кремът се стопи в устата ми, се пренасям във Франция. Това блаженство не може да се опише с думи, също като любовта. Трябва да се опита! Пригответе ги сами, усетете магията и очарованието от това да създадете съвършенство. Експериментирайте с вкусовете, които ви харесват. Създайте свой собствен вид макарон и подарете тази хапка нежност на любимия човек.“, човек е човек, когато е на път.

62 SO

FOOD

into

Необходими продукти: за черупките: 60 г белтъци, около 2 броя 115 г пудра захар, пресята 3 пъти 50 г бадемово брашно, пресято поне 3 пъти преди меренето 40 г кристална захар 1 щипка сол розова сладкарска боя на прах за крема: 125 г краве масло на стайна температура 200 г пудра захар 1 с. л. ликьор амарето 2 с. л. бадемова пралина*

Рецепта и снимка: Ирина Андреева Блог: Манджичките на Jolie

Европа - Франция

Начин на приготвяне Всички продукти за макароните се претеглят. Белтъците се отделят от жълтиците поне 3 дни преди приготвянето на макароните, съхраняват се в затворен съд в хладилник. Изваждат се от хладилника най-малко един час преди приготвянето на макароните.

Готовите макарони трябва да образуват „поличка“ след печене, която не бива да е с диаметър, по-голям от самата основа. Черупките се оставят да се охладят и след това внимателно се отлепват от хартията.

Пудрата захар и бадемовото брашно се пресяват заедно. В чиста и суха купа (най-добре метална) белтъците се разбиват на пяна с щипка сол – на средни обороти на миксера. Постепенно, без да се спира, се увеличават оборотите и малко по малко се добавя кристалната захар. Разбива се до лъскави белтъци с не много твърди върхове.

За крема се разбива маслото и постепенно се добавя пудрата захар – до получаването на пухкав крем. Сипват се бадемовата пралина и ликьорът, отново се бърка. Готовият крем се слага в пош и се шприцова по малко в средата на половината от макаронените черупки, които се слепват с останалите. Оставят се в хладилник за 24 часа. Преди поднасяне престояват поне 30 минути на стайна температура.

Следва сладкарската боя (не се прекалява с нея, защото черупките на макароните ще станат сухи и чупливи), отново се разбърква добре. На три пъти се добавя пресятото бадемово брашно, смесено с пудрата захар. Сместа се обединява с помощта на силиконова шпатула. Бъркането става по метода, наречен макаронаж или фолдинг. Загребва се смес, минава се с шпатулата по стените на купата, завърта се, сместа се притиска към средата на дъното и се изтегля нагоре. Повторя се няколко пъти, докато се поеме всичкото брашно. Готовата смес трябва да е лъскава и гладка, да се стича по бъркалката, но да е гъста. Освен това не се прекалява с бъркането, за да не спаднат прекалено белтъците.

*За бадемовата пралина на среден огън се разтопяват 200 г захар – в касерола с дебело дъно. Щом захарта започне да се топи и да придобива карамелен цвят, леко се разклаща и се изчаква, докато всички кристали се стопят. Сваля се от огъня и се добавят 50 г сурови белени бадеми. Бърка се, докато всички ядки се покрият с карамел, и се изсипва върху хартия за печене. Щом се охлади, бадемовата пралина се смила фино в кухненски робот. Добавят се 4-5 сладки амарети и отново всичко заедно се смила.

Макаронената смес се слага в пош с кръгъл широк накрайник. Върху застлани с хартия за печене две големи плитки тави се шприцоват кръгчета с диаметър около 4 см. Между кръгчетата трябва да остане разстояние (може да се използва и специална силиконова подложка за макарони). Черупките се оставят поне за час на стайна температура, докато хванат коричка отгоре и не лепнат при допир. Времето зависи от влажността на помещението. Макароните се пекат в средата на загрята на 150° C фурна за 15 минути. Вратичката на фурната не се затваря плътно, за да може да излиза влагата. SOintoFOOD

Европа - Франция

Тарт татен с круши и орехи Необходими продукти: 5-6 круши, средно големи 120 г тъмна нерафинирана захар мусковадо 120 г бяла кристална захар 125 г краве масло, нарязано на кубчета 50 г орехови ядки, натрошени на дребно 1/2 ч. л. млян карамфил 300 г бутер тесто за сервиране: ванилов сладолед или заквасена сметана

Начин на приготвяне Крушите се обелват и нарязват на четвъртинки. В затоплен на среден огън тиган с метална дръжка се слагат да се разтопят двата вида захар и маслото. Бърка се с дървена лъжица, докато се получи карамелен сос. Добавят се крушите, ореховите ядки и карамфилът. Бърка се внимателно и се оставя да се готви около 2-3 минути. Тиганът се сваля от котлона и се покрива с предварително разточеното бутер тесто. Изрязват се излишните краища и отгоре се правят няколко дупчици. Тартът се пече в загрята на 200° C фурна, докато тестото стане златисто. Щом е готов, десертът се обръща върху по-голяма чиния. Изчаква се малко, за да се охлади, и се нарязва. Поднася се с топка ванилов сладолед или лъжица заквасена сметана.

64 SO

FOOD

into

Рецепта и снимка: Ирина Андреева Блог: Манджичките на Jolie

SOintoFOOD

66 SO

FOOD

into

Европа - Франция

Шоколадова тарта с круши „Ще срещнете тази тарта в натуралния ѝ вид в повечето френски пекарни. Нарича се още тарта „Бурдалу“ по името на пекарната на улица Bourdaloue в Париж. Там е предложена за първи път в началото на XX век като тарта с поширани круши върху ванилово-бадемов крем и покрита с натрошени целувки. Вариантът с шоколад (какао) в блата и вино порто в крема е моята интерпретация на този класически френски десерт.“

Необходими продукти:

Начин на приготвяне

за тестото: 130 г брашно 10 г какао (100% съдържание) 20 г бадемово брашно 50 г пудра захар 80 г размекнато масло 1 ч. л. ванилов екстракт 1/2 яйце (1 разбито яйце, от което се използва половината) 1 щипка сол

За приготвянето на крушите водата и захарта се загряват в тенджера до завиране заедно с ваниловия екстракт и лимоновия сок. Крушите се обелват и почистват от дръжките. Пошират се за 15 минути в захарния сироп на тих огън. Изваждат се и се оставят да изстинат. Разрязват се на половинки и се почистват от семките.

за бадемовия крем: 100 г размекнато масло 100 г захар 2 яйца + останалото яйце от тестото 1 с. л. порто 100 г бадемово брашно 1 с. л. какао (100% съдържание) за плънката: 1 чаша захар 2 чаши вода 1 ч. л. ванилов екстракт няколко капки лимонов сок 2-3 круши (в зависимост от големината), твърд сорт, който да издържа на термична обработка

Рецептa и снимкa: Владимира Петрини Блог: Marmottes et Chocolat

За тестото брашното, какаото, бадемовото брашно, захарта и солта се поставят в купа и се разбъркват добре. Добавят се мекото масло, ваниловият екстракт и разбитото яйце и с миксер (или на ръка) бързо се забърква меко тесто (не оставяйте маслото да омекне много, понеже ще ви е по-трудно да оформите тестото). При нужда може да се добавят още 1-2 лъжици брашно. Готовото тесто се завива във фолио за свежо съхранение и се оставя да стегне за час в хладилник. За приготвянето на крема размекнатото масло се разбива със захарта. Добавят се едно по едно яйцата, както и виното порто, и се разбърква добре. Накрая се прибавят бадемовото брашно и какаото и се разбива до хомогенен крем. Фурната се загрява на 170° C. Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнен плот до дебелина около 67 мм и с него се покриват дъното и стените на формата. Кремът се разпределя върху блата. Половинките круши се нарязват на тънки ивици и се подреждат върху крема. Тартата се пече около 30 – 35 минути в предварително загрятата фурна. Готовият десерт се изважда и се оставя да изстине върху решетка преди поднасяне. SOintoFOOD

Европа - Италия

Чийзкейк тирамису Необходими продукти: за най-долния блат: 18 бишкоти, натрошени 3 с. л. масло, разтопено 3 с. л. силно кафе за чийзкейк слоя: 1 с. л. желатин 1/2 чаша вряла вода 400 г крем-сирене на стайна температура 1/2 ч. ч. захар 1 с. л. силно кафе 1 и 3/4 ч. ч. сметана за разбиване

Начин на приготвяне За най-долния блат се смесват натрошените бишкоти с маслото и кафето и се разпределят равномерно на дъното на форма с подвижен ринг и с диаметър от 22 см. В малка купа желатинът се залива с вряла вода. Разбърква се, докато се разтвори напълно, и се оставя да се охлади. *Процедурата с желатина не е задължителна, но ако се пропусне, има риск кремът да се разтече. Крем-сиренето, захарта и кафето се смесват с помощта на миксер. Отделно се разбива сметаната и се прибавя към сместа с крем-сиренето. Постепенно се добавя желатинът, като се бърка постоянно. Кремът се разпределя върху първия слой. Сладкишът се охлажда в хладилник за около час. За тирамису слоя сметаната и захарта се разбиват, докато се получат твърди връхчета. Прибавят се ванилията и маскарпонето. Всичко се обединява с помощта на шпатула. Формата се изважда от хладилника. За бишкотения слой всяка бишкота се потопява в кафето и се подрежда върху слоя с крем-сирене.

68 SO

FOOD

into

за тирамису слоя: 1 чаша сметана за разбиване 2 с. л. захар 230 г маскарпоне на стайна температура 1 с. л. екстракт от ванилия за слоя с бишкоти: 12 – 14 бишкоти 1 чаша силно кафе за шоколадовия ганаш: 1 чаша сметана 200 г тъмен или млечен шоколад, натрошен 1 с. л. масло Отгоре се разпределя сместа с маскарпоне. Заглажда се и формата се връща в хладилника за около 30 минути. За шоколадовия ганаш сметаната се загрява на средна температура, като се внимава да не кипне. Изсипва се върху натрошения шоколад и всичко се покрива за около 5 минути. След това се добавя маслото и се бърка до гладка смес. Кейкът се изважда от хладилника и залива с ганаша. Украсява се по желание, след което се охлажда за още поне 2 часа Рецептa и снимкa: Искра Калчева Блог: Izzycooks

Европа - Гърция

Куркубиня „Рецепта за гръцки баклавички, които имат особена сантиментална стойност за мен и моя съпруг. Много лесни, бързи и, разбира се, вкусни.“

Необходими продукти: 2 ч. ч. захар 2 ч. ч. вода 2-3 капки лимонов сок (или течна ванилия) 1/2 пакет кори за баница орехи по желание олио за глазурата: 150 г натурален шоколад 1 ч. л. олио

Начин на приготвяне От водата, захарта и лимоновия сок се приготвя сироп. Слага се на котлон да заври, колкото да се стопи захарта, след което се оставя да се охлади. Корите се разделят по две. Едната кора се намазва с малко олио с помощта на четка, поръсва се по желание със ситно смлени орехи, сгъва се и се навива на стегнато руло. Втората кора се напръсква с вода. Най-равномерно и щадящо става с пулверизатор. Рулото се завива с намокрената кора. Така се процедира и с останалите кори. Рулата се нарязват на хапки и се пържат до порозовяване в добре сгорещено олио. Куркубини се вадят от олиото и горещи веднага се слагат в студения сироп. Престояват в сиропа, докато стане готова следващата партида баклавички. Когато всички са готови, се подреждат в кутия и се заливат с останалия сироп. Така приготвени, са готови за консумация. Ако искате да ги направите още по-интересни, ги потопете в разтопен шоколад. За целта разтопете шоколада, добавете 1 ч. л. олио за блясък, разбъркайте добре и потопете в шоколада всяка куркубиня. Подредете ги върху хартия за печене – стягат веднага, тъй като са охладени.

Рецептa и снимки: Десислава Енчева Блог: И накрая щипка сол

Европа - Гърция

Калмари саганаки „Името на ястието произлиза от съда, в който се готви – малко тиганче, тип саханче. В последно време „саганаки“ се свързва не само със съда за приготвяне, но и с неизменното присъствие на домати, сирене и зехтин в ястието. Наподобяващо вкуса на нещо средно между нашенския миш-маш и яхния, гърците обикновено готвят морски дарове по този начин.“

Необходими продукти: 1 голям калмар с пипалата 4-5 зърна черен пипер 1 дафинов лист 2 с. л. зехтин 2 скилидки чесън 1/2 глава лук 1/2 ч. л. риган 2-3 листа пресен босилек 1 ч. л. сол 1 голям пресен домат 1 ч. л. захар 50 мл бяло вино 100 г краве сирене 1 печена люта чушка „рибка“

Начин на приготвяне Калмарът се изчиства, обелва се кожата, отстраняват се вътрешностите и хрущялът, запазват се част от пипалата и се оставя за десетина минути в купа с вода и лимонов сок. В тенджера се сипва вода и се добавят зърната черен пипер и дафиновият лист. Щом водата кипне, се слагат калмарът и пипалата за 20 – 30 секунди. След това се изваждат от водата и се нарязват на парчета и кръгчета с дебелина около половин сантиметър. В тиган се загрява зехтинът и в него се задушават нарязаните на ситно чесън и лук, добавят се риганът и босилекът. Като добият златист цвят, се посолява. Прибавят се също нарязаният на кубчета домат, захарта и виното и се оставят да къкрят на среден огън. Когато сосът се сгъсти, се добавят натрошеното сирене, калмарите и лютата чушка, разбъркват се и ястието се сваля от котлона. Сервира се топло.

70 SO

FOOD

into

Рецепти и снимки: Соня Серафимова Блог: Светът на Сончето

Турция

Кюнефе „Кюнефе е сиропиран сладкиш, състоящ се от две основни съставки: кадаиф и млечен продукт. Специфичното при този десерт е, че се поднася веднага след приготвянето му, за да може сиренето, с което е направен, да се точи „на конци“. Макар да е характерен за Източното Средиземноморие, отдавна е популярен и в цяла Европа. Но за разлика от оригиналните рецепти, в които се приготвя със суров кадаиф и извара или парено сирене, напоследък все по-често се среща с печен кадаиф и моцарела.“

Необходими продукти: 250 г биволска моцарела 125 г краве масло 400 г печен кадаиф за сиропа: 1 лимон 1 лайм 1 портокал 300 мл вода 300 г захар 1 ампула есенция от ванилия за украса: смлени орехи

Начин на приготвяне От лимона, лайма и портокала се отделят корички за украса. Плодовете се срязват на половинки и се слагат в тенджера с водата, захарта и ванилията на слаб огън, докато се разтопи захарта. След това сиропът се сваля от котлона и се оставя да изстине. Моцарелата се нарязва на кръгчета, а маслото леко се разтопява. Част от натрошения кадаиф се разпределя до половината на намазани с масло купички. Всяка купичка се полива с 2-3 лъжици масло, поставят се 2-3 кръгчета моцарела, покрива се отново с кадаиф до ръба на купичките и пак се слага масло. Десертът се пече в предварително загрята на 170° C фурна до покафеняване. Изважда се, залива се с изстиналия сироп и се оставя, докато поеме течността. След това се обръща върху чиния и се поръсва със смлените орехи и цитрусовите коричките. SOintoFOOD

72 SO

FOOD

into

От древни времена и в далечни земи съществува необятна култура с изключителна кухня – арабската. Комбинация от много други, арабската кухня носи характеристиките най-вече на Средиземноморието, Средния Изток и Индия. Двадесет и две държави, един Арабски свят, безброй вкусове и аромати. Това и още 1001 приказки разказва за себе си арабската кухня. Приканвам ви да послушаме... Арабите са гостоприемни и добри домакини. Те посрещат пищно своите гости с богата трапеза и разнообразни ястия. Най-често сред изобилието от вкусове присъстват обилни порции агнешко месо (понякога и телешко или пилешко), ориз, задушени зеленчуци с доматен сос, много предястия и различни салати. Преобладаващи сред основните ястия са яхниите. Характерно за тях е месото, което се приготвя с прясно или кисело мляко и се сервира с различни зеленчуци и подправки. Неизменно на арабската трапеза се сервира и чай като предпочитана гореща напитка. Разбира се, консумира се и кафе. Най-запомнящи от арабската гощавка обаче са предястията. Богатият избор от различни видове пюрета, туршии, зеленчукови или бобови кюфтета, салати, маслини и още, и още... За да изпъкне геният на арабския вкус, който не се предава дори пред по-трудоемки рецепти като тези за лозови сармички, пълнени тиквички, зелени чушки или зеле. В тази част на света се използват и различни видове мазнина – както растителна, така и животинска. Богатството от подправки и билки допълнително привнасят колорит. Любими на арабите са също бобовите култури, а ядките намират разнообразно приложение включително в основни ястия и супи. Не по-малко се използват сушените плодове, а хлябът и десертите са почти задължителни в менюто. Типично за арабската кухня, най-вече за мюсюлманската част от населението, е спазването на традициите и религията. Според тях арабските мюсюлмани не бива и не консумират свинско месо, алкохолни или други ферментирали напитки, а всички зеленчуци и плодове са позволени. Специално внимание се отделя на хляба. За арабския народ той е свещен и ако някой види хляб на пътя, трябва да го вземе и премести там, където хлябът не може да бъде стъпкан. Друга любопитна подробност е, че западният свят познава някои продукти благодарение на арабите. Сред тях са кайсиите, артишокът, бананите, елдата, картофите, спанакът, черешите, нарът, дюлите, ягодите, джинджифилът. Храната и споделянето ѝ са ритуал в арабската култура. Гостоприемството е почти задължително, както и връщането на жеста от страна на госта към домакините. Затова спирам с приказките и ви казвам „tafathalo“, с което ви каня да ми окажете честта и да бъдете мои гости. За ¬да се насладим заедно на един от вкусните арабски сладкиши...

Необходими продукти: /за форма с диаметър 22 см/

за карамела: 3 с. л. захар

за блата: 1 яйце 1/3 ч. ч. захар 3 с. л. олио 4 с. л. прясно мляко 1/2 ч. ч. брашно 1 ч. л. какао 1 ч. л. бакпулвер

за крем-карамела: 3 яйца около 1 ч. ч. захар 600 мл прясно мляко

Текст, рецепта и снимки: Гергана Лазарова Блог: Мус от краски и мечти

Начин на приготвяне: Захарта за карамела се изсипва в съда, в който ще се приготвя сладкишът. Във фурна или на котлон захарта се загрява до получаване на карамел. Оставя се да изстине. За блата яйцето и захарта се разбиват с миксер, а след това се добавят олиото и прясното мляко. Следват пресятото с какаото и бакпулвера брашно. Отново се разбива добре до получаването на кексова смес. За крем карамела яйцата и захарта се разбиват с миксер, а след това се добавя и млякото. Смесват се добре. В съда с изстиналия карамел се изсипва сместа за крем карамела. След това, на тънка струя и в центъра на тавата, внимателно се изсипва кексовата смес, като не се бърка. Десертът се пече на водна баня (налива се гореща вода в допълнителна тава) за час и десет минути в предварително загрята на 170° C фурна. Проверява се с клечка за зъби, която трябва да излиза чиста от какаовия блат. Готовият сладкиш се изважда от фурната и се оставя да изстине напълно. След това се покрива и се оставя за една нощ (или поне 6-7 часа) в хладилник. Обръща се в поднос, като преди това се минава с нож по стените на тавата, и се сервира.

Далечен Изток

Азиатска салата с нудъли Необходими продукти: 125 г нудъли 300 г карфиол 150 г сварена царевица 1 морков 1/2 краставица за дресинга: 6 с. л. олио 4 с. л. рибен сос 2 с. л. сусамов тахан 1 с. л. мед 2 щипки лют червен пипер

Рецепта и снимка: Гергана Лазарова Блог: Мус от краски и мечти

Начин на приготвяне Нудълите се сваряват във вряща вода според указанията на опаковката (между 3 и 5 минути са достатъчни). Докато се варят, се смесват всички продукти за дресинга. Готовите нудъли се отцеждат от водата, а дресингът се слага на топлия котлон. Щом дресингът кипне, се сваля от огъня и се изсипва при още топлите нудъли. Нудълите се разбъркват добре и се оставят да се охладят. През това време карфиолът се нарязва на малки розички, а краставицата и морковът – на тънки ромбоидни лентички. Царевицата се отцежда от водата. Към изстиналите нудъли се прибавят карфиолът, царевицата, морковът и краставицата. Всичко се разбърква и салатата се оставя за около половин час в хладилник. Поднася се охладена. Ако е необходимо, може да се добавят още малко олио и рибен сос (за допълнителен вкус). По желание всяка порция се поръсва със сусам.

SOintoFOOD

Butter Chicken (Murgh Makhani) Необходими продукти:

1 с. л. настърган пресен джинджифил

(за 6 порции):

(около 5 см от корена)

250 г гъсто кисело мляко

1/2 пръчка канела (около 7-8 см)

1 с. л. гарам масала

1 с. л. кимион

1 с. л. куркума

1 и 1/2 ч. л. сухи люти чушки

1 с.л. смлян кимион

(може и повече, ако харесвате лютиво)

2 с. л. лимонов сок, прясно изцеден

400 г консервирани домати

6 горни пилешки бутчета с кожата (800 г)

200 мл пилешки бульон

1 глава лук

2 ч. л. доматено пюре

50 г масло

4 с. л. бадемово брашно

1 с. л. олио

150 мл течна сметана

3 скилидки чесън

пресен кориандър за поръсване, по желание

76 SO

FOOD

into

Далечен Изток

Начин на приготвяне Киселото мляко се разбърква с гарам масалата, куркумата, кимиона и лимоновия сок в дълбока купа. Пилешките бутчета се поставят в купата с марината и се разбъркват добре, за да се покрият от всички страни. Купата се покрива с фолио за свежо съхранение и се оставя в хладилник за 4 – 6 часа (или една нощ). Лукът се нарязва на ситно. Маслото се загрява с олиото на умерено силен огън и в него се задушава лукът, докато стане прозрачен. Добавят се ситно нарязаният чесън, настърганият джинджифил, пръчката канела, кимионът и лютите чушки и се оставят за няколко минути на огъня, докато лукът придобие златист цвят. Консервираните домати се смилат в блендер или миксер до получаване на гладък сос. Добавят се към лука и подправките, разбърква се добре. Прибавя се пилето, заедно с маринатата, допълва се с пилешкия бульон и доматеното пюре. Огънят се намалява и ястието се оставя да къкри, непокрито, за 30 минути. Накрая се прибавят бадемовото брашно и течната сметана. Ястието се разбърква и се оставя да поври още 15 минути. Сервира се, поръсено със ситно нарязан пресен кориандър и сварен ориз басмати.

Това е едно от най-популярните индийски кърита, излезли извън пределите на страната. Смята се, че рецептата води началото си от средата на ХХ век и корените й са в град Пешавар. В града се намира ресторант, чийто собственик е Мокха Сингх и в който работи млад готвач на име Кундан Лал Гужрал. През 20-те години Кундан Лал Гужрал пробва нова рецепта – шишчета от пилешко месо, мариновано дълго в кисело мляко и подправки и изпечено в традиционната индийска пещ тандур. Така се ражда известното пиле тандури, което се среща в менюто на всеки индийски ресторант в наши дни. След няколко години господин Сингх се пенсионира и продава ресторанта си на Лал Гужрал, който го преименува на „Моти Махал“. В него сервират шишчетата пиле тандури, но често вечерта остават непродадени и изсъхват. За да не изхвърля продуктите, Лал Гужрал създава сос, с който да ги сервира, на основата на домати, подправки, масло и сметана. Маслеността на продуктите прецизно балансира киселинността на доматите, създавайки богат и ароматен сос, с който ястието става запазена марка на ресторанта. През 50-те години на ХХ век, след разделянето на Индия, Кундан Лал Гужрал напуска Пешавар и се установява в Ню Делхи. Там отново основава ресторант „Моти Махал“, в който сервира прочутото си пиле с доматен сос, наречено на хинди murgh makhani. Ястието бързо придобива невероятна популярност дори и извън границите на страната... Останалото е история. По принцип в кърито се използва изпечено предварително мариновано пиле тандури. В моята рецепта обаче маринованото пиле се готви в соса, което добавя допълнителен аромат на месото.

Рецептa и снимкa: Владимира Петрини Блог: Marmottes et Chocolat

SO SOinto intoFOOD FOOD

77 73

Индекс Предястия, супи, салати, гарнитура: Азиатска салата с нудъли - стр. 75 Липтауер дип „Liptauer Aufstrich“ - стр. 54 Рибена чорба от Остенде - стр. 9 Салата с пържено пиле „Backhendl salat“ -стр. 60 Салата с херинга и сьомга - стр. 36 Тиква на фурна за гарнитура - стр. 17 Тиквена крем супа с кореноплоди - стр. 56 Финландски плосък картофен хляб – стр. 38 Чихиртма или грузинска супа с пилешко - стр. 27 Основни ястия: Butter Chicken (Murgh Makhani) - стр. 76 Говежди руладини Valle d'Aosta - стр. 18 Гулаш с тиква и картофи - стр. 58 Калмари саганаки - стр. 70 Котлети с пържени картофени кубчета и сос Cafe de Paris - стр. 14 Стожки - стр. 26 Сьомга с лимонова трева и лайм - стр. 37 Шотландски яйца - стр. 51 Щирийско пържено пиле „Steirisches Backhendl“ - стр. 58 Десерти: Белгийски вафли със спелта, сервирани с есенни подове и кисело мляко - стр. 11 Коледни пайчета - стр. 49 Кордит кадир - стр - 74 Куркубиня - стр. 69 Кюнефе - стр. 71 Немски марципанови картофки - стр. 7 Розова холандска торта - стр. 12 Тарт татен с круши и орехи - стр. 63 Томерл с ябълки „Apfeltommerl“ - стр. 61 Торта "Ленинград" - стр. 30 Финландски ябълков кейк с лешници – стр. 39 Френски макарони с маслен крем и бадемова пралина - стр. 62 Чийзкейк тирамису - стр. 68 Шоколадова тарта с круши - стр. 67 Напитки, закуска, тестени: Ароматен чай лате - стр. 50 Естонски хляб - стр. 35 Кугел с макарони - стр. 28 Пирог с елда и гъби - стр. 32 Шведски шафранови хлебчета - стр. 43

78 SO

FOOD

into

Този брой се реализира с участието на: Борислава Борисова от „2bechef – готвя с удоволствие за любими хора“ - http://2bechef.blogspot.bg/ Владимира Петрини от „Marmottes et Chocolat“ - http://marmottesetchocolat.blogspot.bg/ Десислава Енчева от „И накрая щипка сол“ - https://zelanka.blogspot.bg/ Жана Савова от „Zhana's kitchen“ - http://zhanaskitchen.blogspot.bg/ Ирина Андреева от „Манджичките на Jolie“ - http://mandjichkitenajolie.blogspot.bg/ Искра Калчева от „Izzycooks“ - http://izzycooks.blogspot.bg/ Искрен Хвърчилков - https://www.facebook.com/iskren.hvarchilkov/ Петя Аргирова от „Ухае на ...“ - https://uhaena.blogspot.bg/ Росица Гърджелийска от „Primal Yum & Venture” - https://www.primalyum.co.uk/ Светлана Трънкарова от „Добре дошли в кухнята на Джемма“ - http://djemmasvetlana.blogspot.bg/ Соня Серафимова от „Светът на Сончето” - http://svetatnasoncheto.blogspot.bg/ Станислава Петрова от „Трохичка не остана“ - http://trohichkaneostana.blogspot.bg/

Създатели: Мария Янева – концепция, дизайн и оформление Блог: „Fait Maison“ - http://faitmaison-maria.blogspot.bg/ Гергана Лазарова – главен редактор Блог: „Мус от краски и мечти“ - http://mousseofcoloursanddreams.blogspot.bg/ Екип: Екатерина Мирчева от „My Candy Kitchen“ - http://mycandykitchen.blogspot.bg/ Александрина Карабашева от „Tales of Chocolate“ - http://talesofchocolate.blogspot.bg/ Елица Сърбева от „Cake and Pancake“ - https://cakeandpancake.wordpress.com/ За контакти: sointofoodmagazine@gmail.com Уебсайт: https://sointofood.com

@ SOintoFOOD е под защитата на Закона за авторското право и сродните му права.