BG Art Class #33

Специален гост:

Спиридон

Андонов

съдържание

03

08

брой 33:

Рожденици през август....................... 03 Творба от Андрей Каменов ............... 06 Кино: за филма „Колите 2“................. 08 3D конкурс........................................... 10 Творба от Йончо Йончев.................... 12 Специален гост: Спиридон Андонов............................. 14 Творба от Александър Наничков . .... 28 И Аз Мога ........................................... 30 Модерно изкуство Импресионизъм.................................. 32 Очаквайте новия български филм „Операция Шменти Капели“ .............. 38

внимание!

32

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст!

За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg

12

Корица на броя 2 BG art class АВГУСТ 2011

август

♦♦Текст и изображения: Internet

Рожденици през август

С

имеон Спиридонов е български художник, роден на 20 август 1944 година в град Севлиево, където са евакуирани родителите му по време на Втората световна война. Той е потомък на Христо Спиридонов - първият кмет на Севлиево след Освобождението от Турско робство. Бъдещият творец прекарва детството и младежките си години в родния си град, където решава да се занимава с изкуството. По време на военната си служба, едва 18 годишен, Симеон Спиридонов публикува първите си творби - рисунки, илюстрации и карикатури. Скоро след като се дипломира в Художествената академия в Прага, името му се установява с индивидуалния му стил. Творби на Симеон Спиридонов са експонирани в изложби по целия свят - Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико, Португалия, Полша и много други. През 1994 г. е отличен с наградата Хуан Миро във Валенсия. Творецът е включен в класацията „100 художници-енциклопедисти на 20 век“, подбрани от една от най-големите и престижни издателски къщи във Франция. Симеон Спиридонов живее в село Дрен. Той е инициатор и дарител на първата училищна галерия в село на Балканите. С негова помощ и съдействие в Дрен е основана местна художествена гимназия.

този период работи върху цикъла живописни творби „ХХ век“, посланията в които са насочени срещу тоталитарния режим. Най-характерни сред произведенията му са пейзажите със скали. Картините му са притежание на частни колекции и галерии в България и чужбина. От 1981 г. Николай Зиков работи в маркетинговия отдел на външнотърговската компания “Машиноекспорт”. През следващите години той разработва едни от найавангардните рекламни продукти на 80-те години на 20 век, предназначени за пазара във Франция, Италия, Германия и Великобритания. По същото време Николай Зиков се изя­ вява и в областта на декоративно-монументалните изкуства - металопластики, мозайки, скулптура, фрески и т.н. Сред

Николай Николов - Зиков

е български художник, скулптор и рекламист. Роден е в София на 7 август 1946 г. През 1975 г. завършва Декоративно-монументална живопис в Художествената академия в класа на проф. Мито Гановски. След завършването си Николай Зиков се включва в първите си изложби. През АВГУСТ 2011 BG art class 3

август

реализираните му проекти са 3 мозайки на фасадата и металопластика в залата за художествена гимнастика на стадион “Геор­ ги Аспарухов” в София; металопластика и мозайка в басейна „Спартак“ в София; мозайки и скулптури на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил; релеф на Радон Тодев в Банско (в колектив); кръгла металопластика, декоративни стени от камък и метал и стъклописи в Смядово; две металопластики в Божурище; две металопластики на фасадата на Културно-информационния център в курорта Албена; мозайка в Мадан (в колектив) и други. Когато през 1988 г. в България е създаден първият независим профсъюз “Подкрепа” (по модел на полската “Солидарност”) Николай Зиков става негов учредител и изработва логото му - една от най-характерните емблеми от периода на прехода. По този повод той е уволнен и остава без работа. След промените от 1989 г. Николай Зиков създава рекламна агенция, работеща освен в областта на визуалната реклама и в архитектурния дизайн, синтеза в интериора и екстериора и декоративно-монументалните изкуства. През последните години Николай Зиков приоритетно се насочва към скулптурата. Негово дело са пластичните икони на св. Иван Рилски за фасадата и Аулата на “Минно-геоложкия университет” в София (2002 г.); скулптурната композиция “Ян Бибиян и дяволчето Фют” в градинката “Баня Мадара” (2006 г.); Паметника на загиналите летци в небето над София – 1943-44 г. в градинката на 14-та поликлиника (2007 г.); мемориалната плоча за лекарите и студентите медици, жертви на комунистическия терор на фасадата на Първа градска болница в София (2010 г.). През 2009 г. Николай Зиков, в колектив със сина си Стоян Николов-Зиков, печели трето място на организирания от Столична община конкурс за Паметник на жертвите на комунистическите режими по света, а през 2010 г. отново трето място на организирания от община Троян конкурс за паметник на Иван Хаджийски. През 2008 г. Николай Зиков подкрепя Инициативен комитет от членове на Съюза на българските художници, който се обявява 4 BG art class АВГУСТ 2011

срещу проект за нова сграда на Художествената академия, който би разрушил хармоничния, естетически и духовен замисъл на първостроителите.

Анди Уорхол

е американски художник, роден на 6 август 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания в семейството на словашки емигранти. От рано показва артистични наклонности и учи комерсиално изкуство в Карнеги Мелън Юнивърсити в Питсбърг. През 1949 година се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списание, а така също и в областта на рекламата. Уорхол става известен с ексцентричните си мастилени рисунки в небрежен стил и на петна, представляващи обувки. През 60-те години Анди Уорхол започва да рисува за известни американски продукти като Кока-Кола и консервите супа Кемпбел. Започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и да превърне изкуството в такава стока. Уорхол казва, че иска да бъде като робот. Той наема „работници на изкуството“ в свое­то студио, наречено „Фабриката“ на Юниън Скуеър (Ню Йорк), където започват да се отпечатват копия, да се правят обувки, филми и др. Освен това, Анди започва да изпълнява поръчки за портрети и реклами. „Фабриката“ е била сборен пункт за нюйоркските бохеми, където всеки е можел да освободи страстите си извън рамките на допустимото. Там, например, Уорхол заснема „Blow Job“. Сред честите посетители на „Фабриката“ са били Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън. Повлиян от нюйоркското ъндърграунд кино, Уорхол започва да снима за масова продукция, като развива свой собствен маниер. Типично за него е съсредоточаването на камерата върху един единствен обект в продължение на часове. Така например в първия му филм „Sleep“ е заснет Джон Джорно, докато спи в продължение на четири часа. В „Empire“ е сниман Empire State Building от свечеряването до късните часове през нощта в продължение на осем часа.

август

Творчеството на Анди Уорхол се върти около общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например, Кока-Кола представлява демократичното равенство между хората, защото „Кока-Кола винаги е Кока-Кола, Кока-Колата, която пие президента е същата като твоята или моята.“ Анди използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20-ти век. Този нов поглед на американската култура е тема и резултат в творчеството му. Анди е бил доста значима личност в американската култура, която от своя страна има голямо междинародно влияние. Освен изкуството, Анди Уорхол е доста популярен и с твърдението си, че „ В бъдеще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути“. По-късно той се пошегувал пред репортери „Моята нова реплика е, че след 15 минути всички ще бъдат известни“. Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987 след рутинна операция на жлъчния мехур. Той се страхувал от болници и затова отлагал да провери проблемите с жлъчката си.

Иля Ефимович Репин

е роден на 5 август 1844 година в град Чугуев, Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863 година постъпва в Художествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869 година е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През 1872 година получава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Ипир“. По време на своето пътешествие по Волга през 1870 година рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината „Бурлаки на Волге“, завършена през 1873 година. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой - 12 броя: “Толстой на оран“, “Толстой бос“, “Толстой в работния кабинет под сводовете“, “Толстой в кресло с книга в ръка“... В периода 1894-1907 година той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.

АВГУСТ 2011 BG art class 5

бг таланти

Автор: Андрей Каменов а.к.а. Dragon_Phoenix

6 BG art class АВГУСТ 2011

бг таланти

АВГУСТ 2011 BG art class 7

кино

♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

Сюжет

трейлър на филма можете да изгледате ОТ тук

И

сторията в „КОЛИТЕ 2“ проследява пътя на състезателя Маккуин и камиона Матю през океа­на. Пътуването, което те предприемат, е за да се състезават в Световното Гран При – съревнование, което определя най-бързата кола в света. Пътят до състезанието е осеян с много дупки и препятствия, а забавните моменти започват, когато Матю е въвлечен в международен шпионаж. Разкъсван между това да помага на приятеля си Маккуин Светкавицата или да участва в тайната шпионска мисия, симпатичният камион е въвлечен в приключения с преследване из улиците на Япония и Европа. В новия епизод целият екшън е добре подплатен и с нови герои, сред които има тайни агенти, злодеи и международни състезатели.

8 BG art class АВГУСТ 2011

кино Технически данни: Жанр: Приключенска 3D анимация Режисьори: Джон Ласитър, Брад Люис Озвучен на български с гласовете на: Явор Караиванов, Стефан Стефанов, Ралица Ковачева и други Премиера: 24.06.2011

и още за “колите 2 - 3D”

интересни цифри, свързани с филма

А

нимационната продукция на компанията Пиксар, “Колите 2 3D”, е новия лидер в американската бокс офис класация. За първия си уикенд, режисирания от Джон Ласитър филм е спечелил 68,000,000 долара – сума, която надмина предварителните очаквания на продуцентите, които предричаха премиерен уикенд в рамките на 40-50 милиона долара. Стартовият резултат на “Колите 2 3D” е не само по-добър от този на предшественика му от 2006-та година (60,119,509 долара), но и надминава постигнатото от други популярни заглавия на Пиксар като “Рататуи” (47 млн.), “УОЛ.И” (63 млн.) и първата част на “Играта на играчките” (29 млн.). Разбира се, заслуга за добрите резултати на “Колите 2 3D” имат както по-високите цени за трииз-

мерна прожекция, така и масивната рекламна кампания, която предшестваше филма. Но имайки предвид голямата популярност на продукциите на Пиксар, дори и без да разчиташе на 3D формата, “Колите 2 3D” без съмнение щеше да привлече американската публика в кината. Ако през следващите две седмици няма сериозен спад в посещаемостта, лентата със сигурност ще надмине постигнатото от първата част, която през 2006-та година завърши американското си представяне с приходи от 244,082,982 долара.

АВГУСТ 2011 BG art class 9

конкурс

3DBG Network е организация, подпомагаща креативни таланти, дизайнери и хора, живеещи в света на компютърната графика, предоставяйки им възможността да покажат творбите си, да се свържат с колеги, работодатели и други, въвлечени в сферата на изкуството.

3DBG.com и

Тера Комюникейшънс АД

обявяват конкурс за анимационен 3D герой

Задача:

Трябва да се измисли, моделира и текстурира типаж, притежаващ някакви характерни черти/интересна индивидуалност (смешен, миловиден, зъл, грозен и т.н.). Типажът трябва да има ръце и крака, така че да може да танцува и да извършва основните движения на човешко тяло. При моделирането на типажа, участниците трябва да имат предвид, че модела впоследствие ще се анимира (това не се включва в конкурса) и трябва да бъде в поза, удобна за rigging. Моделът не трябва да е low–poly. За оценяване всеки участник трябва да представи фронтален, страничен, перспективен, както и wire изглед. Не се допуска ползването на чужди модели и концепти при разработка на типажа. Не се допуска ползването на стари модели.

Как да добавяте творбите си?

Добавете проектите си в галерията на портала следвайки инструкциите за качване на изображения за конкурси от тук. Натис­ 10 BG art class АВГУСТ 2011

Автор: Бисер Парашкевов [Bobby]

конкурс

Автор: Огнян Бонев [North] нете тук, за да качите проект. Всеки участник си създава входяща тема в тази секция и линква вече качените изображения от галерията.

Оценка:

Победителят ще бъде определен от "Тера Комюникейшънс" АД. Участията ще се оценяват по следните критерии: - идея, оригиналност, излъчване - прецизност на моделирането - текстуриране

Срокът за предаване на работите е удължен до 30.10.2011 - включително. Награда:

До седем дни след приключване на конкурса ще бъде обявен победител, който ще получи парична награда на стойност 1000 лева.

Процедура за получаване на наградата:

След официалното обявяване на победителя, организаторът ще се свърже с него, за да уточнят начин, по който да си получи наградата. Победителят може да получи наградата си след като е подписал договор, уреждащ авторските права за използване на 3D героя от „Тера комюникейшънс”АД. В случай, че печелившият участник е на възраст под 18 години, наградата може да бъде получена само от неговия настойник/ попечител/представител.

За подробности и въпроси,

свързани с конкурса, посетете тази тема http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic. php?f=66&t=16136 Развихрете фантазията си и създайте запомнящ се образ!!!! АВГУСТ 2011 BG art class 11

бг таланти

Автор: Йончо Йончев http://dirtyandbroken.deviantart.com e-mail: lepriconnsi@abv.bg

12 BG art class АВГУСТ 2011

специален гост

Спиридон Андонов Спиридон Андонов е роден на 7 март 1949 година в София. Учил в 15-та гимназия “А. Мицкевич“, завършил техникум “А. С. Попов“. До момента има 3 издадени стихосбирки: “Сълза за Македония“, “Любов и горчивина“ и “Българската Троя“.

Обичайте България, както я обичам аз bg art class:

На предварителния ни разговор ми разказахте много интересни неща. С какво да започнем?

спиридон Андонов:

От месец май 1977-ма и до момента си кореспондирам с радио “Москва” по писма на слушатели. Там има редакция на български език. Радиото сега се казва “Голос России”. Писането ми е хоби. През 2001 година разбрах, че има сбирки в читалище “Братя Миладинови” в Княжево. Отидох там. Салона беше пълен. Четоха различни стихотворения. До мен имаше човек, който прочете едно стихотворение, което по стил съвпада с моите писания. След като си седна, му казах, че и аз пиша - имам подобни стихотворе-

14 BG art class АВГУСТ 2011

ния и то доста. Носех си стихотворения на листове. Той ми посочи един човек и каза, че като свърши, е добре да отида при този мъж – казвал се Александър Костов и е собственика на издателска къща “Булгарика”. След като свърши четенето, отидох при този човек, представих му се. Той ме попита: “Имаш ли ми доверие – да ми оставиш папката със стихотворенията?”. Съгласих се и му я оставих. Той каза: “След 3 дни ще ти се обадя”. Обаче още на втория ден ми се обади и каза: „Идвай тука, събрах 20-иняколко стихотворения за стихосбирка. Ще я кръстим “Сълза за Македония”. Съгласен ли си?” Като бях ходил при него, докато излизаха тези материали за книжката, написах стихотворението за баба Велика, което е точно по негов

специален гост

разказ – случка от неговия живот. Нарочно написах цикъл за Македония. Рецензията в началото на стихосбирката е от професор Иван Цветков, който е професор по български език и литература. Та той, заедно с Александър Костов и други негове колеги, всички ми казаха, че след Първата световна война аз съм единствения (бялата врана), който пише цикъл за Македония. Особено в днешно време, ако кажеш, че си патриот, звучи като нещо много лошо. Едва ли не някои го свързват с тоталитаризъм, което е грешка. После, втората книжка беше “Любов и горчивина”. С първата и втората книжка нямах никакви проблеми при издаването, обаче Александър Костов почина и третата чак 2009 година чрез издателство “Роксана” успях да я издам. Стихосбирката се казва “Българската Троя”. За нея Росица Покупова написа рецензията. Някои казват, че пишат постоянно, докато аз пиша, когато ми дойде Музата. Пиша на патриотична или социална тема. Примерно, като падна социализма, гледам, че започнаха много лоши неща да стават и съм писал няколко стихотворения за държавата – примерно, “Право седи, криво съди”. Обичам да пиша за неща, които съм видял с очите си, които съм преживял или когато някой ми е разказал някаква случка. Има писатели, казват: “Абе, аз да измисля нещо”. То хубаво да има някаква художественост, ама защо трябва да си го измислил и всичко да излиза фалшиво? Аз се придържам към казаното от Иван Вазов на времето, че всичко трябва или да го чуе, или да го преживее. Затова Вазов е класик – защото не е нещо измислено. Иначе, като духовен учител от писателите, аз си харесвам Яворов. Той е и по-близко до нашето време. Сещам се за един случай. Първият човек, който ми написа посвещение на книга, е д-р Кирил Георгиев, с псевдо-

ним Синовел. Някъде 1992-93 година ми подари стихове за Македония. Септември 1992 година, понеже беше войната в Югославия, отидох във ВМРО. Бях минал към Костурското дружество, тъй като дядо ми, на когото съм кръстен, е родом от село в днешна Гърция. Затова първата ми книжка е за тези земи, които сме изгубили и то по вина на нашите управници. В историята е останало, че Фердинанд е виновен 13-та година да губим територии. Това е едната страна на въпроса, обаче след преврата на 9-ти септември 44-та година, комунистите правят така, че губим излаза на Бяло море. Тогава самите гърци са казвали, че на изток от река Струма, до турската граница, значи с островите Тасос и Самотраки от 41-ва до 44-та, са били българска територия. Обаче на 13 септември Добри Терпешев (дясната ръка на Георги Димитров, който по това време е още в Москва) отива в град Драма и казва на всички “Това не е наша територия

АВГУСТ 2011 BG art class 15

специален гост

Дядо Спиро

– оттегляйте се”. Това става вече след 9-ти септември, след преврата. Гърците, естествено, се зарадвали и казали: “Щом не е ваше, то си е наше”. После на Парижката конференция, Васил Коларов, който е бил министър на външните работи през 47-ма година, казва: “Ама, ние искаме излаз на Бяло море”. Тогава английският представител става и казва: “Тези земи бяха ваши, вие казахте, че не са – значи са на гърците. Нямате право на никакви претенции.” И оставаме в тези граници, в които сме в момента. През 54-та година същия този Добри Терпешев, заедно с тогавашното ръководство на БКП, начело с Вълко Червенков, казват: “Направихме грешка”. Грешка, грешка, ама затова, когато се говори за национални идеали, човек трябва да мисли какво казва. По-добре нищо да не кажеш, отколкото някоя глупост. Така сме изгубили Македония. Хората 16 BG art class АВГУСТ 2011

са мислели, че всичко е наше и в един момент казват “Оттегляйте се от тези територии”. Така че да не се обвинява само Фердинанд, а да се помисли и за ролята на Георги Димитров, защото той фактически създава така наречената македонска нация. Не се знае още колко векове ще тежи това нещо, хората в този край не знаят българи ли са, македонци ли са. Това за мен е престъпление. Част от българите да кажат “ние не сме българи, а сме македонци”. Затова пиша на такива национална тематика. Друг пример – учили сме по история град Охрид е третата българска столица. Сега ми говорят, че третата българска столица е Търново. А Охрид къде отиде? Тази територия – Самоилова България? Цял свят ни признава, само ние самите си плюем по своята история. И руснаците ни признават, ние – не. Нямаме това национално самочувствие, тази любов към историята. Всяка друга държава си има – сърби, гърци, румънци, всяка държава, без изключение. Само ние нямаме своя национална доктрина. И сме с унищожено самочувствие от много години.

bg art class:

Нещо да кажем за втората стихосбирка, защото, май, само тя е на различна тематика.

спиридон Андонов:

Не, в третата също има на социална тематика. Там съм писал за двама велики българи. Хората със сигурност са чували за прочутия ни борец Дан Колов – от 1200 срещи има 1200 победи. Другият е Аспарух Лешников – Ари. “Комедиен хармонист” е била най-прочутата група на 20-те и 30-те години. Сравняват я с “Битълсите” на нашето време. Интересното е, че за тези двама души (Дан Колов и Ари) преди няколко години американците направиха четирисе­риен филм и за двамата. Това е пак един удар по нас. Вместо ние да си тачим нашите хора и ние да правим и да ги по-

специален гост

пуляризираме, американците популяризират двама наши герои, велики българи за периода, в който са живели – единия музикант, другия борец. Ето примерно сега, как няма някой да направи филм за Емил Димитров – голям български певец, докато едно време имаше филм за Елвис Пресли, още докато беше жив. Всеки си слави неговите големи личности и таланти – и американците, и французите, и немците.. само ние тук сме с едно смазано самочувствие. Все сме зле, все сме на дъното и не можем да го стигнем това дъно.

bg art class:

Някаква случка да разкажете, по която имате стихотворение?

спиридон Андонов:

Във втората книжка, “Любов и горчивина”, бях описал за родителите на дядо Спиро. Има материал направо роман човек да напише, но аз нямам дадености за романист – там си има специфика на писане, трябва хубаво да се напише. Тук съм описал бащата и майката на дядо Спиро. Баща му е роден точно в това село Тепелени, Янинско (град Янина е най-близо до него) – в Гърция, в област­ та Епир. Та бащата на дядо Спиро се е казвал Димитър Иванов, но понеже имало още един Димитър Иванов, а той е носел дреха, която и днес се носи като нацио­ нална дреха, която се казва чепкен и представлява един вид елек, на който

Дядо Спиро е в дясно прав АВГУСТ 2011 BG art class 17

специален гост

ръкавите висят отстрани, а не се обличат, стои като наметната. От това името му станало Чепкенлиев - Спиридон Чепкенлиев. Когато избухва войната за освобождението на България от турците, понеже той е бил в гръцката част, Епир – там е имало и други българи, но повече са били албанците и най-много гърците, естествено. Родителите на, да го кажем Митрето по македонски – прадядо ми, Димитър са били заклани от турците. Той е бил някъде около 15-16-годишен в обоза на Сюлейман паша. Значи, карат ги от град Волос, в Гърция до Дедеагач – от там с параход, от там с железница до днешния град Симеоновград и от там с обоза на Сюлейман паша. След Стара Загора той е искал да бяга, обаче, интересното е, че един турчин от град София е искал също да бяга и му е казал: “Виж какво, Митре. Знам, че ще бягаш.” На нашия душата му отишла в петите, защото решил, че ще го заколят на място. Било е война все пак. Като стигнали до Шипка, една нощ турчина му казал: “Аз знам къде са турските постове. Ще те преведа, натам ти си знаеш.”. И действително, минали през турските постове, като дошли до нашите, викнали: “Стой! Кой иде?”. Нашия се обадил и така ги посрещнали много добре. Даже и руснаците и българите на Шипка се събрали и казали: “Абе, щом един турчин е избягал, значи, ясна е работата...” А турчина живеел в София и казал: “Аз си живея добре с българите. Не искам да ходя в Анадола”. Интересното е, че после прадядо ми, като отишъл да живее в София, този турчин му е дал кесия с жълтици. Има една улица, която и тогава и сега си се казва “Беломорски проход”, в Лозенец. На тази улица са живели заедно с турчина. Освен кесията с жълтици, му дал половината място, нотариален акт, всичко... Дядо Спиро казва, че като е станал на 15 години, за един месец са починали и баща му и турчина. Този турчин е помогнал на прадядо ми – на18 BG art class АВГУСТ 2011

правил му е една кръчма в София – до тогавашния Трети участък. Прадядо ми е имал и файтон с два чифта коне – едните карат файтона, другите - почиват. Той е бил втория файтонджия на Стефан Стамболов.

bg art class:

Това не е ли било извън София тогава?

спиридон Андонов:

Било е извън София, даже и Централна гара е била извън града. Дядката разправяше (моя дядо Спиро), че между Лъвов мост и централна гара са били царевични ниви. София е била малка. Даже и площад Възраждане е бил на края, некъде си. А за Орлов мост да не говорим – това е било вече много далече.

bg art class:

А за баба Велика да разкажем историята.

спиридон Андонов:

За баба Велика ми разказа Александър Костов, който ми помогна да издам първите две стихосбирки. Тъй да се каже, той е моя благодетел (за жалост, тази дума е изчезнала от българския език). Днес малко хора са благодарни на тези, които им помагат.

bg art class:

Това стихотворение от коя стихосбирка е?

спиридон Андонов:

Баба Велика е от “Сълза за Македония”. Значи, историята е следната: били са доста деца, но като започва Междусъюзническата война, град Кукуш, който бил изцяло български град, бил изпепелен до основи от гърците – унищожават го, избиват хората. Едва ли има друго подобно нещо в европейската история. Тогава фактически, бабата на Александър Костов, с децата тръгват да бягат, но са се разболели от холера и понеже

специален гост

трябва все да тичат, няма лекарства, стигат до нашия град Петрич, който се знае, че ще бъде в нашата територия. Жената е принудена да хвърли собствените си деца в една варница. Само две са оцелели и са се пренесли вече да живеят в София. Там е роден и Александър Костов. Друга интересна история е за майката на дядо Спиро. Тя е сестра на двама четници. Единият турците го убиват на Шипка, а другия, по-големия, загива като ботев четник. Сега, това, което го знам, го чух и от директора на Военно-историческия музей. Христо Ботев си е убит от нашите. Както аз го знам от дядо Спиро - нали неговата майка е на тези двама четника сестра (нали едно време българите са имали по 7-8 деца, не е като сега, по 1 и някъде - 2), та ботевия четник казва така: Като разбиват четата, разпръсват се и тръгват четирима души - Перо Херцеговинеца, Никола Обретенов, Христо Ботев и Георги Апостолов. Турците не са ги гонили, защото като дойде икиндия (предполагам, това е следобед след 5 часа – това са стари означения, които ние днес не ги знаем. Това се е знаело, когато е било турско време.). Турците никога не са се били след икиндия. Даже дядката, понеже е бил комита през 11-та година в северен Пирин, казва: “Като стане 5 часа, спираме стрелбите с турците. Няма война, няма нищо. Няма да се бием. Кой стрелял – стрелял. След 5 часа следобед си пием ракията.“ Но това е друга история... Този четник е направил друг голям подвиг, който аз съм описал, но трябва пак да го опомена. Значи, връща се ботевия четник в Севлиево, от където е родом. Сестрата, заедно с майка си, месили баница. Приготвили му да яде. Той казал: “Има да свърша една работа. Няма как да се видим. Ще избягам от тук. Да видим сега Никола Обретенов“. Казал им, че се съмнява, че той е убил Христо

Ботев и трябва да има някакъв съд. Казал: “Аз ще убия пашата”. И действително, влиза в конака в Севлиево, където жи­веел пашата. Отрязал му главата, излязъл и никой не го усетил. Според мен това показва, че много добре е познавал къщата, иначе няма как да стане. Мога ли аз да вляза, като не познавам дадената къща? На сутринта вече турците са го убили в една пещера извън града. Това е историята за този брат – другия вече казахме, че става опълченец и турците го убиват на Шипка. Това е в общи линии. Има много интересни неща, които могат да се разкажат. Примерно, през 1992-ра година, като беше войната в Югославия, отидох във ВМРО. Понеже се записваха доброволци, аз се записах за една чета, която беше в случай на война в Македония. Бяхме някъде към 180-190 човека от София. Бяхме готови да тръгнем, но АВГУСТ 2011 BG art class 19

специален гост

отбраната, обаче сърбите не са имали интерес да успее. Вкъщи имам стихотворения за още една книжка, но понеже има много нарочно забравени неща, затова мисля другата книжка да бъде със същото име като на Иван Вазов “Епопея на забравените”. Там, примерно, ще влезе и за Дан Колов, и за Аспарух Лешников...

bg art class:

Времето си минава, всичко се забравя.

спиридон Андонов:

не се стигна до там. Нямаше военни действия в Македония. Друго, което искам да кажа, е за на­ ционалния ни химн – “Горда Стара планина”. В текста, нали има “слънце Тракия огрява...” – в оригинала е “над Вардара пламеней”, а нашите го направиха “над Пирина”. Защо “Вардар” сега? Защо Македония да е част от България? Аз имах писания западните покрайнини да се върнат на България. По мирен път, естествено. Това беше възможно, както южна Добруджа е върната, но... От време на време пиша по национални въпроси. Във втората ми книжка има стихотворение за хайдут Велко, който е помогнал на сърбите да се освободят от турците и те за благодарност го предават на турците да го убият. Той вдига въстание през 1813 година. Въстанието е щяло да бъде успешно, защото е имал 4 оръдия, бил е подготвил добре 20 BG art class АВГУСТ 2011

Хубаво стана, че през 92-ра нямаше война, иначе и аз, по примера на моя дядо Спиро, който е бил комита през 11та година, щях да тръгна. Но то тогава се е знаело, че тез територии ще бъдат български, затова и самите турци са казвали “я, какво ще се биеме, не трябва да се отнасяме зле с населението, че после не се знае...”. По този случай се сещам за една друга история. Има един лаф “дойде време ракията с пари да я пиеме”. Това си е абсолютно действителна случка. Като сме били под турско, местните комити яли-пили без да плащат. Аз си викам: “Това много гадно излиза – тия хора все едно са били под двойно робство.” От една страна плаща на султана, от друга – на ВМРО. Ако е богат – трябва кесия жълтици, ако е беден... всеки беден поне имал 30-40 кокошки – 10 поне да даде на организацията да ги заколят. Дядо ми е бил от Гергьовден до Кръстовден, т.е. от 6 май до 14 септември комита в северен Пирин. Иначе е бил войник, ама си казал: “Абе, какво сега ще козирувам. Айде, да ходя там комита.” И разправя: ядене, пиене – без пари. Аз го питам: “Как така без пари?”. Вика: “Организацията плаща и казват – това е за вас, вие сте комитите”. Та печени ангета, това-онова... викал си: “Абе, какво става?”. Обаче... минава Балканската война, става българско, местните хора влизат в кръчмата пак да

специален гост

ядат и пият без пари – казват на кръчмаря: “Ние нали сме комити?”. Кръчмаря казал: “Аааа, това беше по турско, сега е българско. Или си плащате, или сега ще викна жандарите - и у кауша”. Тогава вече местните казали: “Ееее, дойде време ракията со пари да я пиеме”. Преди това всичко било без пари. Това са истински случаи, не е виц. Това дядката ми е разказвал. Тия са казали: “Брей, требва да давам пари сега!”. Ще даваш – къде ще ходиш. Дядката понеже си е бил роден в София, питал колко струва – толкова.. ето парите, а местните по-трудно са го прие­ ли, мислели без пари. Кой ще ти даде без пари? Дядо Спиро е участник в Балканската война, имам в третата стихосбирка 2 стихотворения за негови случки. Иначе, той има много случки и ги помнеше. Викам му: “Аз ще забравя вчера какво съм ял”... но той знаеше – на тази дата така и така... и верно, в архивите се намираше точно, както е казал. Ежедневието по не се помни, отколкото разни по-специални неща. Както аз съм започнил за септември 92-ра за четата за Македония, примерно. Доктор Кирил Георгиев ми беше подарил една книжка. Пазя си я вкъщи. Като издаваме книжки, много си ги разменяме – така имам от много хора надписани книжки. Включително от Георги Балабанов, който пише на съвременна тематика и за миналото. Дори имаше един разказ, по който бях написал стихотворение. Не е издадено все още, казва се “Среща”. Георги Балабанов описва случка от Първата световна война: 16-та година превземаме Тутракан, който е бил много по-страшна крепост от Одрин. Минало известно време след войната и се описват няколко деца, които си играят до една рекичка до едно село. Главният герой се казва Васил Гунчев. Смятат го за убит при Тутракан, даже му направили паметник. Жена му знае, че е вдовица и се омъжила за друг. Идва Васил Гунчев, нали, и някакъв стар овчар го вижда. Познал го и му казал: “А! Ние мислехме, че си убит! Паметник

имаш у селото, поменик ти правихме. Жена ти се ожени повторно. Е, тия двете деца са на жена ти.” Едното дете, по-голямото си е на Васил, другото е от втория й мъж. Отишъл до двете деца, погалил ги по главичките – нищо, че едното е негово, пък другото не е, но все пак жена му го е родила. Подарил им каквото му е останало от войната: един нож, колан, манерка... Но не им е казал кой е. Разбрал се с овчаря да се видят вечерта и се отдалечил. Тръгнал да си върши негови си работи. Вечерта се срещнали с овчаря и овчаря се чуди: “Какво да кажем сега на жена ти?”. Васил казал: “Не. Нека така да си останат нещата, да не им развалям живота. Аз ще отида в града (близкия град е Толбухин). Там ще си намеря да живея. Не им казвай нищо. Ще си почна нов живот и така.”... Та това е случката, която Георги Балабанов беше описал и от която написах стихотворение. Той също обича да пише за неща, които или лично е преживял, или някой нещо да му е разказал.

bg art class:

Нещо за снимките на дядо Спиро да кажете.

спиридон Андонов:

Имам две снимки на дядо Спиро на млади години. Ще ги дам на Военно-историческия музей. Ще ви ги дам да ги снимате преди това. Аз съм ги кръстил “комитските му години“, въпреки че по времето, когато са правени снимките, вече си е бил тук, в София и си е работел, но да видите как е изглеждал по онова време - тук е на 25-26 години, а комита е бил на 22-23 години. Та като възраст не е имало голяма разлика.

bg art class:

Много Ви благодаря за интересните истории и отделеното време. Ще очакваме новата стихосбирка.

спиридон Андонов:

И аз благодаря и ви пожелавам успех. АВГУСТ 2011 BG art class 21

специален гост

Из “Сълза за Македония”

Неизвестна славна позиция Дойранци биха се със чест победно ехо отминава позицията славна днес в руини тъне и забрава... В окопи стари виждам аз духа на рицар се явява и тъжен той е в този час: “Къде е войнската ни слава?”... От езерото вее хлад в полето Вардар тежко влиза отмина буря – днес е мрак подухва вятърът отблизо... В душата ми е лед и страх разсипана е днес войската величието днес е прах потънало назад в тъмата... Народът ни предаден, сам напразно моли се на Бога, че не понася този срам изпада всичко в изнемога... Един светилник грее там останала е гола слава дълбок поклон, герои, вам! Духът ми вечно с вас остава...

22 BG art class АВГУСТ 2011

специален гост

Из “Сълза за Македония”

Бежанци (Въстанието 1903) Бежанец съм, чичо, аз! Откъм турско идем ние! Селото пламна завчас! Татко с турците се бие! Брат ми взеха го във плен, а сестра ми се изгуби, майка ми е само с мен, огън къщата погуби. Дай коричка хлебец днес, не за мен – за майка мила, търся работа – нощес болка в тялото я свила... Благодаря ти, чичо, аз помощта не ще забравя! Подслони ни братко, нас! Господ да не те оставя! АВГУСТ 2011 BG art class 23

специален гост

Из “Сълза за Македония”

Крахът 1918 г Разделена трънската земя мълчи и страшно нямо чезне мойто село защо Съдбата нас тъй опропасти как глупаво загина наш`то дело... Селото наше станало Голгота и жалко стене бедната земя! А мойта майка – стара и сирота останала е в двора ни сама... Едната рожба ставала сръбкиня, а българин останал първороден син каква жена – такава героиня какъв живот съдба и горчив пелин... Браздата насред бащините двори (такваз неправда никой не познава) душата моя плаче и говори: “Такова чудо Господ не създава”.

24 BG art class АВГУСТ 2011

специален гост

Из “Любов и горчивина” Столица София притихна боязлива, улиците мръсни пак стоят: тук витрина гледа мълчалива, там две сенки тайничко крадат... Блоковете се мъчат да те сгреят, нейде писва клаксон от кола, гръм се чу - душите ни немеят, някой бе прострелян за беля... Няма днес спокойствие в живота, хубавото е зад нас - уви! Дали ще ни ограбят днес имота не знам! Но нивга тъй не сме били...

Из “Българската Троя” Ари Поклон пред Аспарух Лешников, прочутият вокалист от „Комедиен хармонист“ и рицар на високото „фа“ Завърши Европейската война, България останала самотна, изправи ръст една величина, и песента се лееше страхотна... Германия откри го за света. Америка пред него се прехласна, България остана си една Родина, за певеца най-прекрасна... Отминали са славни времена, забравен, ти тъжиш за свойто време, сега дали те някой спомена, защо за някои си още бреме? Великите забравени са днес, дали отгоре Вазов ще допише, „Епопея“ що почнал бе нощес? „Орфеев внук“ отгоре да напише! АВГУСТ 2011 BG art class 25

специален гост

Из “Любов и горчивина”

Годишни времена Пролет

Есен

Цъфнали цветя в полята, радост шета из гората, птичките си чуруликат, рой дечица все си викат!

Гроздобер настана вече вятър вси дърва съблече, школският звънец удари, веселят се млади, стари!

Хубаво дъхти земята, весело е на душата, житна нива изкласила, птичка там гнездо е свила!

Морният орач в полето гледа облаци в небето, бърше си с ръкав челото и потегля към селото...

Лято

Зима

Житото е днес прибрано, селяните стават рано, в планина ехти гълчава сто туристи на морава!

Сняг се сипе на парцали, рой дечица заиграли, и човек от сняг те правят, и край него в хор запяват!

Слънцето море огрява, пясъкът го нажежава, старец все на пейка дреме, пенсията днес ще вземе!

Всеки гуши се край печка, спи в гората млада мечка, вятърът навънка вее, и вино се редом лее...

26 BG art class АВГУСТ 2011

специален гост

Из “Българската Троя”

Днешното общество Откакто демокрация настана, напред вървиме като някой рак, приказваме си - никой не престана на всекиго ще турим ние крак... Цяло многообразие тук има, харесай си каквото щеш сега, ако не щеш - тогаз не ще те има, хармония ще бъде - но кога? Сменяват политиците властта си, изнудват се, аферите вървят, бандитите сияят в светостта си, а честните - душите им кървят... Тук кражба, там жена обезчестена, баща заклал сина си кат свиня, на дявол съвестта успокоена, върви народът - жертвена овца... Дали дошло е кърджалийско време? Къде са българите днес, къде? На никой веч за нищо не му дреме, да мине в мир и този ден поне...

АВГУСТ 2011 BG art class 27

бг таланти

Study boy

Автор: Александър Наничков, a.k.a. Inca www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com e-mail: artofinca@gmail.com

28 BG art class АВГУСТ 2011

I can too

I Can Too И Аз Мога

З

а много от Вас тази визия с популярни личности може би е вече позната. „С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини­ циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се почувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

Дизайнерите от banda,

които неуморно предоставят идеите си на И АЗ МОГА, създават тази инициатива.

Studio Proto, които на доброволни начала снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Марица", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

В момента I Can Too работи

над изграждането на Център за деца с аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъзмездно. Както всички инициативи на организа­ цията, така и тази цели не толкова набиране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при създаването на Центъра за деца с аутизъм 30 BG art class АВГУСТ 2011

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство / магазин, бизнес сграда, офис/ за предлагане на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца. Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

Тениски на НАДЕЖДАТА

обличат световни звезди – холивудският актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе­ циални за нас хора, които ни подкрепят. На сайта www.icantoo.eu можете да проследите създаването на Центъра, a бюджета за ремонтните дейности може да получите, като ни пишете на: info@icantoo.eu Благодарим Ви!

За контакт:

Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34 тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

Дарителска сметка:

Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България IBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF

АВГУСТ 2011 BG art class 31

арт ♦♦Текст: Антон Ганев, Изображения: Интернет

МОДЕРНО ИЗКУСТВО ИМПРЕСИОНИЗЪМ ство" се изгражда като общо от многото течения, направления, подредени във времето от съответният период.

Терминът „Импресионизъм“

Писаро

М

одерното изкуство възниква 70-те години на 19 век и продължава своеобразно до 60-те на 20 век. Заражда се в Западна Европа и в последствие се развива в Северна Америка. Понятието "модерност", "модерно изку32 BG art class АВГУСТ 2011

идва от картината на Клод Моне "Импресия. Изгрев слънце", посрещната с яростна критика от тогавашната критико-изкуствоведска общност, наситена и оформена от тогавашните норми и разбирания за изкуството на стария континент, дава името на групата: "импресионисти". Самите художници предпочитат да наричат себе си „независими“. Отностно къде и кога с точност възниква Импресионизма е трудно определимо с точна дата, месец или време на годината, но към 1860 година е прието официално и е определящо като краен етап на Реализма. Художниците, свързани с движението, се събират като група в Париж по повод първата изложба в "Салона" - 1871 година. Особеностите при Импресионизма и неговите привърженици и „бащи“, е опозицията на официалното академично рисуване, навлизането на рязки и сурови тонове, подплатени от жанрове в ежедневието като доближаващи го до Реализма. Нова изобразителна техника

арт

Реноар

- полагане на чисти цветове върху платното говорят за смелост и решимост на импресиониста, взимане на боята направо от тубата и едно релефно изобразяване върху плоскостта. По това време

е открита боята в туба, която помага на художниците да излязат на открито както го наричат "Ателието на открито". С готовите бои, без пигмент на прах, Импресионистите могат по-лесно да АВГУСТ 2011 BG art class 33

арт

Дега

доловят капризите на времето - изследват мимолетното, моментното усещане, решено чрез цвета. Колорита е в топло и студено и по този начин разбиват локалния колорит. Платната им понякога изглеждат незавършени, сякаш боите са нанесени върху скица като кръпки. Работата на Импресионистите през 60-те години на 19 век е повлияна от откриването на фотографията и модерното за това време Японско изкуство. Фотографията става популярна и много от художниците вече се мъчат да имитират действителността. Вече пред въображението на Артиста няма ограничения и рисува всичко по предпочитания от него начин! Авторите са като бунт срещу обществото, защото платната им не са ценени от академичната прослойка и религиозната общност и затова те сами 34 BG art class АВГУСТ 2011

организират своеобразни салони, в които излагат автори като Клод Моне, Огюст Реноар, Писаро, Пол Сезан и Дега.

Клод Моне

е роден на 14 ноември 1840 г. в Париж. От дете мечтае да стане художник. В гимназията се отличава първо като изключителен карикатурист, дори продава свои творби по 10-20 франка. Няколко години по-късно, под въздействието на своя първи ментор, Буден, той променя възгледите си и се насочва към рисуване под открито небе, сред природата. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината “Жени в градината”. Картината е с височи-

арт

на около 2,5 метра и за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, като по този начин може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. Картината му „Импресия. Изгрев слънце“ е нарисувана бързо и с изражението на недовършена творбата, наподобява скица с маслени бои. Друга негова известна творба е „Роланската катедрала“, изобразяваща катедралата в различно време на денонощието. Моне обожава цветята и създадения от него воден парк в Живерн му служи като вдъхновение за неговата поредица от картини на тема “Водни лилии”, която той започва през 1899 година и която става доминираща за неговото творчество оттам нататък. Клод Моне умира на 5 декември 1926 г. в Живерн, Франция на 86 години.

Моне

Едуар Мане

Моне

е роден на 23 януари 1832 година в Париж, Франция. Имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях, той упорито се съпротивлявал на желанието им да направи кариера като юрист. Първо учил в пансион, после в колежа Ролен. след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Мане прекарал при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платната на старите майстори в Лувъра. АВГУСТ 2011 BG art class 35

арт

Мане

Картината му "Закуска на тревата" е израз на скандалност. Мане не е точен пример за Импресионист, но е свързан чрез няколко съвместни изложби. Скандала идва от необичайния мотив на творбата му. Групата хора, представена в „Закуска на тревата“ била почти напълно заим­ стваната от картината на Рафаело “Съ­ дът на Парис“. Друга негова известна картина, чиято идея е заимствана от Тициановите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското общество, но станала единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят двама пазачи, които да внасят ред.

36 BG art class АВГУСТ 2011

Мане е единствения от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си. Една от най-известните му картини с военна насоченост е „Убийството на император Максими­ лиан“. Последната му голяма творба е „Барът на Фоли Бержер“. Мане умира в Париж през 1883 година.

Пиер-Огюст Реноар е роден на 25 февруари 1841 година в Лимож, Франция. На 13 годишна възраст Реноар започва да работи като чирак във фабриката за порцелан на братята Леви. Първоначално му възлагат да

арт

рисува малки рози върху чинии и чаши. Скоро започва да рисува и женски образи (профила на Мария-Антоанета), което той прави със същата лекота. През 1860 година става копировач в Лувъра. През 1862 Реноар започва да учи рисуване при Шарл Глейр, където негови съученици и приятели са Алфред Сисле, Фредерик Базий и Клод Моне. От 1877 г. Реноар открива своето призвание като портретист. Женската фигура винаги е привличала художника. Предпочита да рисува свои приятелки и любовници. Обича излъчването на детското личице и затова рисува деца. След 1883 година Реноар се отдръпва от Импресионизма и възприема по-класически стил на рисуване. През последните години от живота си

е в инвалидна количка, но макар и осакатен от артрита, продължава да рисува жени, деца и пейзажи. Обича цвета на плътта и мекотата на тъканите. Умира през 1919 година в Кан на 78 години.

Алфред Сисле

е роден в Париж, в семейство на англичани. През 1857 г. е изпратен да се обучава за търговец, но има влечение към живописта и се завръща в Париж през 1862 г. След своето завършване Сисле постъпва в школата на Шарл Глейр, където се среща с Моне, Реноар и Базий и заедно по-късно образуват кръгът на импресионистите. Сисле умира в Море сюр Лоан на 59 години.

Сисле АВГУСТ 2011 BG art class 37

кино

Очаквайте скоро новия български филм

Операция Шменти капели С участието на: Влади Въргала Георги Спасов Огнян Панов Владимир ВладимировВЛАД Стефан Щерев Китодар Тодоров Малин Кръстев 38 BG art class АВГУСТ 2011

кино

Велислав Павлов Джони Пенков Кирил Ефремов Коцето Захари Бахаров Христо Шопов Август Попов Хари Аничкин Джеки Стоев Директор продукция: Весела Банзуркова Режисьор: Иван Митов Оператори: Славян Стойчев Кирил Вълчанов Калоян Неделчев АВГУСТ 2011 BG art class 39