BG Art Class - 11.2010

18

Гости Гости в в броя: броя: Георги Георги Караманов Караманов -- художник художник Гео Гео Калев Калев -- фотограф фотограф

съдържание

04

28

16

брой 25:

Гостуващ художник Георги Караманов .............................. 04 Кино: за филма „Легенда за пазителите“ ........................................ 10 Творба от Александър Наничков . .... 14 Гостуващ фотограф Гео Калев............................................. 16 Творба от Тони Тодоров..................... 22 Творба от Калоян Стоянов................. 24 Комиксът като начин за възприемане на изобразителното изкуство в сферата на градския бит и култура Част 3 (история).................................. 28 Творба от Андрей Каменов ............... 41

внимание!

Броят може да съдържа изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст!

10

Корица Георги Караманов 2 BG art class НОЕМВРИ 2010

арт

♦♦За контакт: ♦♦http://gop-art.com

Георги Караманов

Човек трябва да е наясно с какво точно иска да се занимава, за да се превърне работата му в удоволствие Когато рисуваш сам вкъщи, научаваш много по-малко, защото се спираш на неща, които са ти познати, за да върви гладко работата.

4 BG art class НОЕМВРИ 2010

арт

к

азвам се Георги Караманов. Роден съм през радиа­ ционната 1986 г. в град Бургас, където, в следствие на влиянието на завод „Нефтохим“, повечето хора от младото поколение се превърнаха в супергерои. След кратък престой в околностите на Кремиковци, където успешно завърших първи и втори клас, смених няколко училища в София и се върнах в любимия си Бургас, за да продължа образованието си в СОУ „св. св. Кирил и Методий“, където наблегнах главно на рисуването - от малък силно ме привличаше. Винаги съм искал да се занимавам с това и работех главно в тази насока. Майка ми не беше особено доволна от вятърничавите ми идеи и се опит­ ваше да ме насочи към нещо по-доходоносно. Казваше ми: „Имаш талант, занимавай се с архитектура. Зомбитата и драконите нищо няма да ти донесат.“. Само че нямах талант за архитектура, но затова пък зомбитата и драконите в момента ми се отплащат доста добре. Винаги съм смятал, че човек трябва да е наясно с какво точно иска да се занимава, за да се превърне работата му в удоволствие. След гимназията записах „Анимация“ в Нов Български Университет, а в момента работя като 2D художник във френската компания „Ubisoft“, която се занимава с разработка и разпространение на игри за РС и различни конзоли. НОЕМВРИ 2010 BG art class 5

арт

Нямам цели и амбиции,

свързани с изкуство. Правя го, защото ми доставя удоволствие в момента и е прекрасен начин на изразяване. Когато пред теб стои бял лист, имаш пълна свобода и от теб зависи по какъв начин ще протече всичко и какъв ще е резултата. Всички деца изразяват себе си с рисуване до един момент, но малко са тези, които продължават след това. Човек има възможност и заложби да прави каквото си иска и от него зависи дали да ги развие или не. Човек може да научи почти всичко. Разбира се, на някои им се отдава повече, отколкото на други, но това е само основата. Талантът е важен, когато си петгодишен, след това всичко става с много работа. Естествено, има и други спънки, като например, хронична посредственост, но това също се оправя с определени видове наркотици. Не мога да определя какво съм виждал

6 BG art class НОЕМВРИ 2010

в рисуването и кое ме е карало да продължавам да го правя. Може би, това е било начин да избягам от външния свят и да представя нещата, както ги виждам, като се потопя във вътрешния си емоционален цирк. Много е полезно. Например, може да се използва като трансцендентална медитация. Когато изпитваш нещо много силно и го изразиш по този начин, то вече не те притеснява. Лошо е да убиеш човек, защото това, разбира се, ще доведе до редица проблеми с властта, но можеш да го нарисуваш. Потапяш се в чувството, изразяваш го и вече проблема е решен човека е жив, а ти си научил нещо ново, като например, анатомия на човешкото тяло, разбрал си как се рисува някой орган или как изглежда метален предмет в съприкосновение с човешко тяло. Интернет помага много за това. Вече не е нужно да копаем гробове, за да се

арт

научим да рисуваме, за което сме много признателни на американската армия... или който там го е измислил. Рисувайте черва, прострени на дувар и ще се превърнете в найспокойните хора на света.

Повече чар намирам в традиционното рисуване,

но не съм го правил от доста време. Много обичам сухия пастел. Напоследък рисувам само дигитално, с Photoshop, но мисля скоро да се заема сериозно с Painter, защото ми харесва материал­ ността, която придава. Рисуването с таблет си има много предимства, но ако не можеш да го направиш на хартия, ще стане трудно и с компютър. Някои хора, които не се занимават с това, си мислят, че Photoshop рисува сам, но не е точно така. Може и да бъде лесно, като подложиш снимка отдолу, но така нищо не се научава. Най-добре е, когато гледаш от някъде, а в момента в интернет има неограничено количество на каквото си искаш, затова нека отново благодарим на американската армия за това и за микровълновата печка. Копирането много помага, докато не си изградиш собствен стил, но внимавай ти да не се превър-

неш в копие на някого, защото никога няма да бъдеш толкова добър, колкото този, когото имитираш, а така дори няма да бъдеш себе си и така удоволствието е много по-малко. Освен, ако, разбира се, не те похвалят и не ти погъделичкат егото с „лайквания“ във facebook, което в никакъв случай не те прави добър творец. Ван Гог нищо не е продал, докато е бил жив. Ако е слушал мнението на хората, щяхме да загубим един от най-великите художници. Не, че го разбирам, но хората казват, че е добър, затова го давам за пример.

Рисувам заради себе си,

не, за да свалям момичета или да печеля пари. Това не означава, че игнорирам мнението на хората - то е много важно, защото трудно можеш да видиш собствените си грешки, но всеки вижда грешките на другите.

Много съм благодарен,

че имам възможност да работя в такава фирма, защото тук има много добри професионалисти, занимаващи се от дълго време с това и всички те са минали по този път. Разбира се, проблемите при всеки са различни, НОЕМВРИ 2010 BG art class 7

арт

но повечето са по-добри от мен, което е прекрасно. Така винаги мога да искам мнението на някого, а и да не го искам, пак ще го получа, за да не се налага да правя отначало. Много е хубаво, когато ти дават разнообразни задачи, а в тази професия те винаги са такива, освен, ако не трябва да преправяш нещо 3000 пъти. Тогава пламъчето угасва, но няма как да се избегнат тези моменти, защото крайният продукт трябва да е максимално изпипан. Когато рисуваш сам вкъщи, научаваш много по-малко, защото се спираш на неща, които са ти познати, за да върви гладко работата. Ако седна да рисувам безцелно, винаги започвам да правя глава на демон, не, защото съм изтъкан от злоба, а защото съм го правил десетки пъти и мисълта ми автоматично се насочва натам.

8 BG art class НОЕМВРИ 2010

Когато рисувам, рисувам целия,

което, разбира се, не значи, че рисувам с четка в уста, като се въргалям върху бял лист, обладан от мрачни сили. Когато седна да рисувам, обичам да няма нищо друго, което да ме ангажира по някакъв начин, за да мога напълно да се потопя в действието. Представям си звуците, които се чуват в рисунката, емоциите, които изпитват персонажите, изобщо, гледам да съм там. Подходящата музика понякога ми помага, но понякога обичам да е напълно тихо - зависи в какво настроение съм. Преди да започна, се вдъхновявам, като разглеждам сайтове с илюстрации или се вдъхновявам от това, кое­то рисувам. Всичко зависи от случая.

арт

НОЕМВРИ 2010 BG art class 9

кино

♦ Източници: http://www.cinefish.bg, http://www.imdb.com, http://filmche.net

Сюжет

трейлър на филма може да видите от официалния сайт

В

„Легенда за пазителите“ Сорен е млада забулена сова, отвлечена от совите на Свети Аджи, привидно сиропиталище, където младите нощни птици са превръщани в бойци, чрез промиване на мозъци. Сорен и новите му приятели успяват да избягат към острова ГаХуле. Там те помагат на благородните и мъдри сови да се противопоставят на армията, създадена от злите владетели на Свети Аджи. Режисиран от създателя на моменталните класики „300” и „Пазителите” (Зак Снайдър), филмът е адаптация по първите 3 книги („Залавянето”, „Пътуването” и „Спасението”) от едноименната поредица, достигаща 15 заглавия. Неприятната новина е, че совите на Зак Снайдер ще подминат България. Вече половин година се любуваме на триизмерния трейлър за „Легенда за пазителите”, който се върти почти пред всяка стереоскопична прожекция. Но от Warner са решили в последния момент, че няма да имат финансова изгода в разпространението на анимационната лента у нас. Това означава, че няма да видим нито двуизмерната, нито триизмерната версия на филма по големите екрани.

10 BG art class НОЕМВРИ 2010

кино Технически данни: Жанр: 3D Анимация, Фентъзи Режисьор: Зак Снайдер Сценаристи: Джон Орлоф, Джон Коли С гласовете на: Хелън Мирън, Хю Джакман, Емили де Рейвин и др. Световна премиера: 24.09.2010

и още за “Легенда за пазителите”

критиците за филма

В

ъпреки че в периода 24 – 26 септември лентата се завъртя на рекордните 2 479 3D екрана, стартовата печалба на историята е едва 16.3 млн. долара. Сумата е изключително малка, ако я сравняваме с приходите на „Как да си дресираш дракон” – 43.7 млн. долара за първите три дни. Кайл Смит от New York Post хвали създателите на „Легенда за пазителите”, че са проектирали един нов и по-реалистичен тип анимация, целяща да покаже нещо ново, без да се съобразява със стила на Disney. Но това не му пречи да даде звездичка и поло-

вина (от четири възможни) за епичното заглавие. Той нарича „Легендата” – странна версия на „Оливър Туист” със сови, която е лишена от логика. Птици ковачи? Птици бойци? Схващате идеята му. Кери Рики от Philadelphia Inquirer, пък, задава следния въпрос: „Филмът е добре направен, но как може да те е грижа за героите или злодеите сови, след като в по-голямата част от времето не можеш да ги различиш?”. Накратко: спокойно можем да се настроим за потресаваща визия и за малко по-клиширана история. Стискаме палци фентъзи приказката да долети по-бързо до нашите домашни кино екрани. НОЕМВРИ 2010 BG art class 11

Посетете

Български Арт Галерии www.bularts.com

„Тюленово“ акварел 38.5 x 66 cm Художник: Атанас Мацурев http://bularts.com/gallery-Matsoureff.html

бг таланти

“нашествие” Автор: Александър Наничков, a.k.a. Inca www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com e-mail: artofinca@gmail.com

14 BG art class НОЕМВРИ 2010

бг таланти

НОЕМВРИ 2010 BG art class 15

фотография

Гео Калев

Албумът е медия ♦♦За контакти: http://www.studiofo.net и http://www.facebook.com - Geo Kalev

Казвам се Гео Калев, роден съм на 13 ноември 1975 година в София. Завършил съм 31-ва гимназия (Бастилията) през 1993 г. На изпращането на випуска слушахме Nirvana, “Smells Like Teen Spirit” - парче за танци, пого и за пътуване из България на автостоп. През 1994 година започнах да следвам в Нов Български Университет специалност “История на Европа“, 5 години четох, четох и писах – прекрасно хоби.

Енри 16 BG art class НОЕМВРИ 2010

фотография

Групов портрет на дипломиращите се ученици

С

тартът на моята фотографска кариера е 2001 г. Започ­ нах да снимам за Първо Цифрово Фото. Митко Ерменков беше главно дейсващо лице, той ми даде за пръв път цифров фотоапарат Nikon 950 и ми показа, че Photoshop прави чудеса със снимките. Започнах да се уча от него как се снима, как се общува и как се предлагат фотографски продукти. Дигиталният фотоапарат тогава беше магия, хората не можеха да повярват, че снимките могат да се видят моментално. Фотоколажите и снимките, които правихме в Първо Цифрово Фото караха клиентите да мечтаят. Снимах много, различни неща, „крадях“ заная­та, печелих нови клиенти и приятели.

През 2006 година основах

„Студио Фо“ ЕООД с цел да създам фотографски продукт - Албуми, които да представят красивия живот и радостта на младите хора от това, че са заедно. В началото на работата ми албумите (годишниците) изглеждаха като компромисно ученическо пособие. Лишени бяха от творчеството на фотографа. Те бяха на ниво ресторантско меню, брошура, която не кореспондираше с основната цел, а именно Албумът да е медия, която да запазва и продължава връзката между целия випуск, на млади хора с обща история, образование и принадлежност. Качеството на Албума е в пряка връзка с качеството на средното образование, което получават младежите. НОЕМВРИ 2010 BG art class 17

фотография

Представление, импровизация, Тонката и Люз

Проследявайки старите албуми

на нашите родители от епохата на аналоговата фотография, ще стане ясно, че тогава фотографът е бил хроникьор, портретист. Училищният фотограф тогава е бил единственият фотограф, които е можел да заснеме учениците в един толкова динамичен период като живота им. Фактически, аналоговата фотография, като технология, съвпада с епохата на соца и „прехода“ в България. Дигиталната фотография навлиза от началото на XXI век. Обществото се промени, всеки има фотоапарат, монополът на училищнищни фотограф изчезна.

Днес Албумът запазва портрета, Тонката 18 BG art class НОЕМВРИ 2010

продължава се хронологията, запазва се добрият спомен, но сега Албумът е интерактивен,

фотография

Представление, импровизация, Тонката и Люз

динамичен, включва видео клипове, уеб галерия. Благодарение на комуникацията, на уеб технологията, между фотографа и клиента се създава индивидуална визия. Целта е намирането на дизайн, който да представи випуска като цяло и всеки ученик лично. Творческият процес е застъпен не само от фотографа, но и от клиентите. Всеки може да избере и създаде собствения си имидж. Сега се работи и с фотографии от всеки ученик. Албумът е медия, защото използва и снимки, и клипове, и текстове от самите участници.

Каква е задачата на “Студио Фо” ЕООД?

Да предложи Албум, който отговаря на всички съвременни тенденции, за които клиентът дори не се досеща. Това включва: намиране на инди-

Портрет на Рин Ямамира, художник, сценограф НОЕМВРИ 2010 BG art class 19

фотография

Портрет на DJ

видуалната визия на всяка гимназия, всеки випуск и всеки ученик, за да се подчертае с какво се отличава той от всички останали. Всеки е уникален и “Студио Фо” намира с какво той изпъква, неговите особености, не е все едно дали си завършил Английската гимназия или училище за изкуства. Нашият фотодизайн показва Вашите предимства пред другите.

Аз съм от фотографите, които обичат

да снимат хора, или по-друг начин казано – портретист. Какво е един човешки портрет? Това е фотография, която пресъздава не само моментното състояние на модела, а и неговия характер и настрое­ ние.

20 BG art class НОЕМВРИ 2010

Понякога, за да се улови характера на модела, е необходимо спокойствие и тържественост, друг път се търси емоцията, радост или учудване. Най-учудените хора са клоуните, артистите. Циркът, уличният спектакъл, на който съм се отдал в последно време, е именно едно съчетание на игра и изражение. Портретът на клоуна е удоволствие за сетивата - на снимките виждате Алваро Рамирез, CIRKOENTI.

Снимането е особено забавно,

когато фотографът е в странство. Когато пътувам, стойността на момента се покачва, ето защо снимките от пътувания са по-ценни. Любимата ми дестинация в последната година е Берлин. Това е град, в

фотография

който се усеща духа на свободата, град, където свободата е осезаема, като да я виждаш. В Берлин снимам изключително Антон Карадимчев, китарист и режисьор, певец и пърформар. Той прави своите представления, аз ги снимам. В Берлин съм в пълна хармония, снимам хората така, както ги виждам. Тонката има един любим клуб “Fuchs und Elster” това е място, където свирят музиканти от доста различни места по света. Мои снимки може да видите на адрес www.studiofo.net, както и във facebook.com - Geo Kalev.

„Студио Фо“ прави

photo workshop, като целта е интеракция или иначе казано, целта е участниците да експериментират, да се учат от грешките си. Алваро Рамирез, CIRKOENTI

НОЕМВРИ 2010 BG art class 21

бг таланти

“Жрица на светлината” Автор: Тони Тодоров Маслени бои върху платно, размер 70 х 100 http://www.facebook.com/ToniTodorovArt e-mail: mariakonctant@yahoo.com

22 BG art class НОЕМВРИ 2010

ПРОЧЕТЕТЕ предишния брой, В КОЙТО НИ ГОСТУВА ХУДОЖНИКЪТ тОНИ тОДОРОВ:

бг таланти

“варварски войн” Автор: Калоян Стоянов www.kaloqnstoqnov.deviantart.com www.100qnov.blogspot.com e-mail: koko20spoko@abv.bg

24 BG art class НОЕМВРИ 2010

бг таланти

НОЕМВРИ 2010 BG art class 25

Адрес: гр. Банско, ул. „Глазне“ 5, тел: 0700 12 120; 0749 80 000; 0882 111 999 http://hotel.florimont.bg

Best Western Флоримонт Хотел & Казино & СПА е 4-звезден СПА хотел с 5-звездна функционалност и обстановка, разположен в центъра на курорта Банско. Сградата на хотела впечатлява с модерния стил и светлини. Банско целогодишно привлича туристи от България и цял свят: през зимата с модерните ски съоръжения, през останалите сезони с красивата гледка на величествените планини, чистия въздух и вълнуващите туристически маршрути.

Live Експерт Live oн-лайн обучение

Ц

ентър за професионално обучение “Експерт” предлага уникална възможност за обучение на всички, които поради една или друга причина не могат да посещават редовните ни курсове. Ако живеете далече от офиса ни и нямате възможност да пътувате или работното ви време не е подходящо за посещение на курсове, можете да се възползвате от он-лайн обучението, което предлагаме. Тази форма се различава от стандартните ни курсове само по това, че не сте в офиса на нашата фирма. Ключовите предимства, които ви дава он-лайн обучението са: Oбучението се провежда в реално време и с преподавател, т.е. можете да задавате въпроси и да дискутирате проблеми, свързани с темата на курса. Имате възможност да участвате активно, както и да изслушвате въпросите на останалите участници в он-лайн обучението. Можете да се включите в обучението, независимо в коя точка на България или на света се намирате. Ако посещението на курс за Вас е проблем, защото в населеното място,

където живеете или в близост до него не се предлага желаното от Вас обучение, ако сте възпрепятствани по здравословни причини или живеете в чужбина, но предпочитате да се обучавате на български език и по цени в България, то онлайн обучението е точно за Вас. Минимални изисквания към компютъра ви: Софтуе­рът, който използваме за обучение може да работи при минимални изисквания към Вашия компютър. Без значение дали използвате MS Windows, Mac OS или Linux, достатъчно е да имате връзка с Интернет, слушалки, микрофон (по желание) и уеб камера (по желание), за да

се включите в обучение­то. Софтуе­рът за обучението е специал­но разработен за целта и предлага същите удобства, като стандартна класна стая. Не е необходимо да се закупува или инсталира - зарежда се и е достъпен до края на занятието. Учебни материали: След всеки урок участниците в обучението получават файл с темите, разгледани по време на занятието, както и всички практически примери, представени в процеса на работа. За подробности: Учебен център “Експерт” тел.: 02/986 56 93; 0898/575-150, адрес: гр. София, бул. ”Дондуков” 25, етаж 2, http://www.expert-bg.org

арт

Част 3 ♦♦Автор: Антон Ганев ♦♦В памет на доц. Румен Захариев

КОМИКСЪТ КАТО НАЧИН ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО В СФЕРАТА НА ГРАДСКИЯ БИТ И КУЛТУРА В няколко поредни броя ще ви запознаем с Комикса като жанр, ще ви представим неговата същност, история и развитие. В този брой ще обърнем внимание на историята на комикса. Кратък исторически преглед на развитието на жанра

За да може художественият жанр комикс да бъде включен по-обстойно в учебните програми по изобразително изкуство у нас, педагозите трябва да познават неговата история и основни етапи на развитие така добре, както, например, историята на живописта или скулптурата. Сериозна книжнина по въпросния проблем на български, обаче, все още не съществува, историята на комикса не се изучава в средните специални художествени училища и университетите, ето защо смятам, че от особена важност за моето изследване, е да проследя, макар и накратко, важните моменти и крайъгълните произведения от зараждането на разказа в картини до наши дни. В текста дотук вече дадох доста примери и очертах доста тенденции в РАЗВИТИЕТО НА КОМИКСА ДНЕС, КАКТО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ-ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, 28 BG art class НОЕМВРИ 2010

но сега е моментът да се върна доста поназад във времето, да поднеса необходимия на съвременния педагог минимум от информация относно ЗАРАЖДАНЕТО НА ЖАНРА, НЕГОВИТЕ ПЪРВИ СТЪПКИ И ВРЕМЕНАТА НА НЕГОВИЯ РАЗЦВЕТ.

Предшественици на комикса

Кога и къде за първи път се е появила идеята за комикса? Кога и от кого е замислен методът на последователните рисунки, първоначално използван за илюстриране на сатирични разкази, вицове, скечове или диалогични поредици от карикатури, т. е. като развлекателно средство за визуализация на битови забавни истории, но днес вече изключително многообхватен жанр с голям брой тематични подразделения. Преобладаващото мнение, поддържано от много автори и академични източници, включително и от често цитирания тук Маклауд, е, че методът за разказване на

арт

гопечатането и води своето начало от ХV в. и определено от Стария континент. Съвременната форма на комикса, обаче, (с ясно обособени отделни кадри, „балончета” за репликите и т. н.), както и самият термин „комикс“, кристализират чак в края на ХІХ век.

Развитие на комикса 1) ХVII-ХVIII век

Гобленът от Байо (фрагмент)

истории в картини има свои­ те най-ранни прецеденти в египетското изкуство (йероглифното писмо), японските “емаки” 1, европейските витражи и стъклописи с последователно представени религиозни сцени, предколумбовите манускрипти от Централна Америка и прочутия гоблен от Байо2. Аз бих добавил поредиците от изображения в християнската църковна стенопис, както и последователните сцени, разположени в маргините на някои от нашите икони. Други изследователи, сред които и Сейбин3, обаче, не достигат толкова назад в търсенето на предшествениците на комикса и датират зараждането му в годините след изобретяването на печатарската машина, т. е. поддържат схващането, че историята на този жанр е неразривно свързана с кни-

Една от най-старите запазени до наше време форми на комикс в почти чист вид, е „Действителен разказ за чудовищния пъклен католически заговор“ на, може би, първия майстор на британската книжна илюстрация - Френсис Барлоу/Francis Barlow (1626?-1704), създаден около 1682 година. Друга ранна творба с подобна визия е инспирираната от Джонатан Суифт и рисувана през 1726 година “Наказанието на Лемюъл

Действителен разказ за чудовищния пъклен католически заговор, Френсис Барлоу, ок. 1682г.

Гъливър“ от Уилям Хогарт/ William Hogarth (1697-1764). Еди Кембъл нарича тези две произведения на печатната графика по-скоро поредици от сатирични изображения, отколкото истински комикси4, но според мен при първата от тях основните характеристики на комикса (последователно предадени

Наказанието на Лемюъл Гъливър, Уилям Хогарт, 1726г. НОЕМВРИ 2010 BG art class 29

арт

ключови моменти от действието, текстови описания в специални “кутийки” и реплики на персонажите във флагообразни текстови полета) присъстват в достатъчна степен, за да можем спокойно да я окачествим като първия известен исторически образец в жанра. Много интересно произведение от онова време е „Житието на един развратник“ – серия от осем живописни платна на Хогарт, създадена през 1732-33 година. По-късно, както е било прието тогава, картините са гравирани, отпечатани и издадени (през 1735 г.). В осем отделни ключови момента серията показва упадъка на Том Рейкуел - разточителен син и наследник на богат търговец, който пристига в Лондон, изхарчва всичките си пари за разгулен живот, проститутки и хазарт, по-късно е хвърлен в затвора, а накрая попада и в лудницата. Друг забележителен художник, изработвал картинни поредици, е Томас Роуландсън/ Thomas Rowlandson (1756-1827), който създава карикатурни секвенции като „Пътешествията на доктор Синтакс“ (по текстове на Уилям Комб/William Combe) и „Военните авантюри на Джони Нюкомб“. В илюстрованите разкази „Любовта на лисицата и язовеца“ и „Coalition Wedding“ (и двата от 1784) художникът използва отделни кадри, обяснителни текстове и „балончета”. Като пионери в изкуството на комикса бих изтъкнал още Ян Вандергухт/Jan Vandergucht, големия сатирик Джеймс Гил­ ри/James Gillray (1757-1815) и Джордж Крукшенк/George Cruikshank (1792-1878). На Роуландсън и Гилри се приписва изобретяването на текстовите „балончета” в днешната им форма. Преди тях, както е при Барлоу, репликите са вписвани в елементи с флагообразна форма.

2) ХIХ век

Известният жанрист и пейзажист Семюъл Праут/Samuel Prout (1783-1852) изпълнява като литографии множество композиции, които често са рисувани по няколко на една плоча и съответно са отпечатвани на един лист, досущ като по-късните комикси, само 30 BG art class НОЕМВРИ 2010

Родолф Тьопфер, Histoire de Monsieur Cryptogame, 1830г.

че без текстови субтитри („Пазарни сцени“, 1841 г., №1 от серията Microcosm). Ключовата фигура в развитието на комикса през ХІХ в., обаче, е швейцарският педагог, писател, живописец и карикатурист Родолф Тьопфер/Rodolphe Töpffer (17991846). Неговото илюстративно творчество, препечатвано в цяла Европа и САЩ, му създава световна популярност и фактически оформя пазара за разкази в картини, както в Европа, така и отвъд океана. През 1845 година Тьопфер формулира идеите си за картинния разказ в своето „Есе върху физиономистиката“: “За да построиш една картинна история, не е от значение да си майстор-художник, който максимално използва потенциала на своя материал - често до последния детайл! Това не означава да нарисуваш с молив фриволни карикатури. Нито пък да драматизираш пословица или да илюстрираш някакъв каламбур. Това, което трябва да направиш, е да измислиш нещо като пие­са, в която отделните части са подредени по определен план в едно цяло. Не е достатъчно само да нарисуваш един анекдот или да напишеш рефрен в куплети. Трябва да напишеш книга: добра или лоша, умна или глупава, щура или смислена.” Ернст Гомбрих/Ernst Gombrich осъзнава без никакви съмнения, че Тьопфер е създал нов пиктурален език, който придава едно действие в цялото му развитие във времето, но редуцирайки сцените до найважните моменти, позволявайки на читателя да “запълни” празнините с помощта на

арт

собственото си въображение5. Показателен за лаконичния рисунъчен стил на Тьопфер е известният разказ в картини „Histoire de Monsieur Cryptogame“ (1830г.). Своеобразен продължител и сподвижник на Тьопфер, но във Франция, става прочутият илюстратор Гюстав Доре/Gustave Doré (1832-1883), създал литографирани разкази в картини като „Hosannah! Voici les osanores!“ (1849г.). Сатиричните рисунки във вестниците из Европа не губят популярност през целия ХІХ век. През 1841 година във Великобритания стартира хумористичното списание „Punch“, което съдържа картинни поредици. Подобни популярни списания на Стария континент са „Fliegende Blätter“ и прочутото френско „Charivari“, а в САЩ - „Judge“ и „Puck“. През 1865 година в един германски вестник излиза популярната и до днес сред децата поредица „Макс и Мориц“, написана и илюстрирана от прочутия немски поет и художник Вилхелм Буш/Wilhelm Bush (18321908). Счита се, че това произведение е един от ранните и ярки предшественици на съвременните разкази в картини. У нас то е много добре познато на публиката от изключително остроумния свободен превод на Асен Разцветников (1897-1951) и се явява една от малкото публикации на картинни разкази в епохата на тоталитаризма. Приблизително по времето, когато Макс

Гюстав Доре, Hosannah! Voici les osanores! (1849) Париж, Национална библиотека

Вилхелм Буш, Макс и Мориц, 1865г.

и Мориц завладяват Европа, започва да се оформя манхуа (Manhua), китайската версия на комиксите - процес, който продължава почти до края на 20-те години на ХХ век. През 1884 година в Англия е първата публикация на „Свободният полуден на Али Слоупър“ - списание, което се счита за първия комикс с постоянни герои. През 1890г., пак във Великобритания, се появяват още две подобни издания - „Comic Cuts“ (първият лондонски комикс-седмичник) и „Illustrated Chips“. Тези списания преиздават и американски материал, който преди това е излизал в различни вестници в САЩ. С тях започва традицията на британската комикспериодика. Първите поредици, представящи постоян­ ни герои, които спечелват вниманието на широката публика отвъд океана, са създадената през 1895г. серия вестникарски еднопанелни карикатури „Hogan's Alley“ на Ричард Фелтън Ауткоут/Richard Felton Outcault (1863-1928) и стартираната през 1897г. типична комикс-поредица „The Katzenjammer Kids“ на художника от немски произход Рудолф Дъркс/Rudolph Dirks (1877-1968). Мики Дъган или Жълтото дете - главният герой на Ауткоут в „Hogan's Alley“ и първият цветно отпечатан комикс-герой в историята, добива толкова голяма популярност, че повдига значително тиража на вестника, което, пък, от своя страна, предизвиква създаване на множество други разкази в картини. Този бум бележи началото на комикс-ерата, на годините, в които картинният разказ ще се превърне в широкопопулярна форма на изкуство. НОЕМВРИ 2010 BG art class 31

арт

Лудата котка, Джордж Херимън, 1922г.

New York Evening Journal

В края на 20-те години, обаче, разказът в картини започва да разширява сюжетния си обхват - с появата на рисуваната поредица „Бък Роджърс“ (1928) на писателя-фантаст Филип Френсис Нолън/Philip Francis Nowlan (1888-1940), илюстрирана от Ричард (Дик) Колкинс/Richard (Dick) Calkins (1895-1962), се поставя началото на екшън-подразделението в този жанр. Друга основополагаща за развитието на приключенския комикс поредица от същите години е „Тарзан“. Главният герой в тази история с много продължения, създадена от прочутия Едгар Райс Бъроуз/Edgar Rice Burroughs (1875-1950), е европейско момче, отгледано от маймуни в джунглата. Покъсно историята за Тарзан е филмирана и анимирана в множество версии. Бързо се появяват още подобни поредици, комиксът се обогатява с уестърн тематика, научнофантастични, исторически и криминални сюжети, навлиза в областта

3) ХХ век А) Първи исторически период в развитието на съвременния комикс.

Всъщност, този период започва още през 90-те години на ХІХ в., но аз ще го окачест­ вя като феномен на ХХ в., тъй като той се прелива плавно и естествено през границата на двете столетия. Характерно за периода е, че комиксът застава трайно и непоклатимо на страниците на вестниците, че добива популярност и одобрение в обществото, а по-нататък - че успява да се обособи в автономни издания и да създаде огромна публика за тях. През този период високо признание получават карикатуристи като Джордж Джоузеф Херимън/George Joseph Herriman (18801944) - автор на известната поредица „Лудата котка“ (излизала между 1913 и 1944). Както видяхме, до първите десетилетия на миналия век, терминът “комикс” се свързва изцяло с хумористичната тематика, т. е. със значението на прилагателното “комичен”.

32 BG art class НОЕМВРИ 2010

Приключенията на Тинтин в Страната на съветите, Ерже, 1930г.

арт

Смешковци на парад (корица), 1933г.

на трилъра, на хорър жанра, на еротичния жанр, терминът “комикс” придобива днешното си значение, отнасящо се много повече до формата на репрезентация, отколкото до съдържанието, което вече никак не е задължително комично. През 1929 година белгийският писател и илюстратор Жорж Проспер Реми/Georges Prosper Remi с псевдоним Ерже/Hergé (1907-1983) създава серията „Приключения­ та на Тинтин“ - черно-бял комикс, излизал в „Le petit vingtième“, приложение на белгийския вестник „Le vingtième siècle“. През 1930 година цялата публикувана до момента поредица е събрана в албумно издание със заглавие „Приключенията на Тинтин в Страната на съветите“. Друга забележителна публикация от 1929 година е „Смешковците“ - отново сборник препечатани вестникарски комикси. Това е и първото четирицветно комикс-издание в САЩ. Излиза в таблоиден формат, поради което често е обърквано с неделните при-

турки на ежедневниците, а това обстоятелство силно наврежда на продажбите, така че след 36-ия брой изданието е спряно. Пак през 1929 година Елзи Крислър Сигър/Elzie Crisler Segar (1894-1938) създава прочутия и до днес комикс-герой Попай Моряка, който по-късно става и любим на всички деца по света анимационен персонаж. Попай се появява за първи път в комикс-карето „Thimble Theatre“ на ежедневника „King Features“. Един от първите и най-популярни и до ден-днешен криминални комикси - „Дик Трейси“, е дългогодишна серия, представяща приключенията на интелигентния детектив със същото име, превърнал се в икона на американската попкултура. Образът на този борец срещу колоритни престъпницичудовища е създаден през 1931 година от художника и писател Честър Гулд/Chester Gould (1900-1985), който измисля и рисува поредицата чак до 1977г. В началото на 30-те години развитието на комикса в САЩ вече наподобява революция. Първата публикация с разпознавае­мия формат на съвременните книжки с картинни разкази е „Смешковци на парад“. Тук отново имаме нещо като вестник в таблоиден

Лай Чой Сан, Жената-дракон (от Тери и пиратите), Милтън Каниф НОЕМВРИ 2010 BG art class 33

арт

формат, но сгънат надве. Обнародвано през 1933г., изданието е дело на двама души от „Eastern Color Printing Company“ в Ню Йорк - Хари Уайлдънбърг/Harry Wildenberg и соченият за един от бащите на съвременната комикс-индустрия, Максуел Гейнс/ Maxwell Gaines (ок. 1894-1947). Книжката е замислена като безплатна рекламна публикация. Нейният успех довежда до появата на множество подобни издания. По хрумване на Гейнс, след изчерпването на тиража по вестникарските будки, са разпространени допълнителни бройки с цена 10 цента, които са продадени със скоростта на светлината. Това подтиква „Eastern“ да издаде друга брошура, извоювала си изключителна популярност - „Прочутите смешковци“ (май 1934). Все по-търсен става сериозният приключенски разказ в картини от сорта на стартиралата през 1934 година поредица „Тери и пиратите“, създадена от Милтън Артър Пол Каниф/Milton Arthur Paul Caniff (19071988), известен още и със серията си „Steve Canyon“ (1947). Картинният разказ с научно-фантастична тематика също завоюва огромен комерсиа­ лен успех - новата мода през 1934 година се нарича Флеш Гордън. Този комикс-герой, известен още като Гордън Ферао, е измислен от художника Аликзендър Гилеспи Реймънд/Alexander Gillespie Raymond (1909-1956). Новата серия, създадена, за да конкурира на арената на фантастичния екшън вече отдавна утвърдената „Бък Роджърс“, лесно успява да постигне своите цели. Комиксът „Флеш Гордън“ е “транслиран” във всякакви медийни формати - героят е взет “назаем” от игралното кино (спомнете си прочутия филм от 80-те с Макс фон Сюдов, Орнела Мути и музиката на Куийн), от телевизията и анимационните филми. Въпреки скоростното развитие на сериоз­ ния адвенчър-комикс, неговият хумористичен събрат все още се радва на голям касов успех - забавната поредица „Li'l Abner“, измислена и нарисувана от Ал Кеп/Al Capp (1909-1979), излиза в американските вестници повече от 40 години - между 1934 и 34 BG art class НОЕМВРИ 2010

Spirou et les heritiers (корица), 1952г.

1977. Към 1935 г., едновременно с масовия бум на разказа в картини, започва известен тематичен упадък на комикс-периодиката явление, което се наблюдава и до днес. От тези времена насам вече можем да говорим, както за високохудожествени образци в жанра, така и за комикс-халтура, за кич, повлиян от тематиката на “розовите” списания, от порнографията, насилието и скандалните истории в жълтата преса.

Б) Златната ера на комикса

През 1938 година излиза първият брой на „Action Comics“, в който на сцената се появява споменатият вече герой Супермен, създаден от писателя Джеръм (Джери) Сийгъл/Jerome (Jerry) Siegel (1914-1996) и художника Джоузеф (Джо) Шустър/Joseph (Joe) Shuster (1914 -1992), превърнал се в явление и протагонист на цяла тенденция в сюжетното развитие на комикса - историите за свръхчовеци (superheroes), за мутанти

арт

със свръхестествена сила и възможности. С присъствието на „Супермен“ повечето познавачи ознаменуват началото на т. нар. златна ера в развитието на комикса. Също през 1938 година, но в Белгия, се появява за първи път „Spirou et Fantasio“, с което стартира издаването на типичните за Франция и франкофонските страни седмични списания с комикси, каквото, например, беше знаменитото издание на френската комунистическа партия „Pif gadget“ - единствената внасяна легално у нас преди 10 ноември комикс-периодика. Серията „Батман“ (с оригинално заглавие „Bat-Man“) е създадена по примера на „Супермен“ и представлява фантастична комикс поредица с главен герой, поредният свръхчовек. Тази невероятно популярна и до днес урбанистична екшън история, многократно анимирана и филмирана за широкия екран, е дело на художника Боб Кейн/Bob Kane (роден като Робърт Кан, 1915-1998) и писателя Уилям (Бил) Фингър/ William (Bill) Finger (1914-1974) и е публикувана от прочутата компания за разкази в картини и сродна продукция „DC Comics“. Премиерата на приключенията на Батман (Човека-прилеп) е в брой 27 на „Detective Comics“ през май 1939г. Бумът на комикса в Англия става причина за изникването на огромен брой

Доналд Дък и Скрудж МакДък – прочутите герои на Дисни от ерата на Карл Баркс

Фантастичната четворка #544 (промоционален артуърк), Майкъл Търнър и Пол Пелетие, 2006г.

специализирани магазинчета, в които се продава, както местна, така и чуждестранна продукция. Един пример за добил особена популярност британски комикс от онова време е „Jafat“. Но да се върнем в САЩ, където фактически се ситуира най-мощната в света комикс-инвазия. През 1940г. споменатият вече на няколко пъти тук писател и художник Уил Айзнър създава „Духът“ - поредица с главен герой маскиран борец срещу престъпността (чието истинско име, естествено, остава тайна за поколенията), която първоначално излиза като неделна вестникарска вложка. Тази творба на Айзнър е призната за едно от най-забележителните произведения в жанра въобще, произведение, чрез което авторът създава или популяризира множество стилови, технически и литературни прийоми, използвани от професионалните комикс-артисти още дълги десетилетия (например НОЕМВРИ 2010 BG art class 35

арт

иновативен и модерен шрифтов дизайн, непознато дотогава смесване на цвят и графична третировка на формите, ефектни хвърлени сенки и текстури и др.). По времето на Втората световна война и след нея своя голям принос за развитие­то на комикса в Америка прави и Карл Баркс/ Carl Barks (1901-2000) - знаменитият илюстратор на „Дисни Студио“ и създател на голяма цифра разкази в картини, чиято запазена марка са любими и до днес на нашите деца герои като Скрудж МакДък (1947), Гъсока Гладстоун (1948), Бийгъл Бойс (1951) и др. Айзнър нарича този голям художник “Ханс Кристиян Андерсен на комикс-литературата” 6. След Втората световна война разказът в картинки получава особено голямо разпространение в Япония, а интересът към въпросния жанр в Страната на изгряващото слънце я превръща в, може би, най-бързо развиващия се оттогава-насам производител и износител на комикс-продукция. Японската форма на комикса, известна като “манга”, има свои собствени формални и сюжетни особености и в настоящето е основа на огромна книгоиздателска, уеббазирана и филмова развлекателна индустрия. Следвоенният период, характерен с европеизация на живота и културата в Япония, е, разбира се, благотворен за манга-стила, който бързо се модернизира и попива от Запада, както положителни, така и упадъчни влияния. Вдигането на някои дотогавашни забрани, ограничаващи свободата на словото и артистичните изяви, дава възможност на художници като аниматора и mangaka7 Осаму Тезука/Osamu Tezuka (1928-1989) да дадат на този подчертано национален стил нова енергия - както по отношение на съдържанието, така и по отношение на експресията. Първата книга, с която Тезука излиза на професионалната арена и взема ума на публиката, е един актуализиран вариант на „Островът на съкровищата“, наречен „Новият остров на съкровищата“ (1947).

36 BG art class НОЕМВРИ 2010

Индиана Джоунс и златните ръце (корица)

В) Близкото минало и настоящето

За начало на съвременното развитие на комикс-изкуството по света аз приемам основаването на „Marvel Comics“ – американската компания за разкази в картини, подразделение на „Marvel Entertainment“. Тази изключително успешна фирма създава еталоните на днешните методи за производство и дистрибуция на комикси, превръща жанра в постмодерен комерсиален арт-феномен, като същевременно запазва и развива неговата висока художествена стойност. Хората от „Marvel“ измислят едни от най-забележителните характери в съвременната комикс-индустрия - Спайдърмен, екипа Х-мен (сред който изпъкват персонажите Върколак и Буря), Фантастичната четворка, Хълк, Тор, Кептън Америка, Айрън

арт

мен, Деърдевъл и много други, но по-интересното е, че тази компания успява да създаде и продаде на милиони хора цяла една фантастична вселена от места, общества, градове и типажи - света на супергероите. Комикс-крилото на корпорацията е основано през 1939 като „Timely Publications“, но става известно като „Atlas Comics“ чак през 50-те години. Модерното превъплъщение на „Marvel“ датира от началото на 60-те и се прочува с „Фантастичната четворка“ и множество супергерои, създадени от Стен Лий, Джек Кърби, Стийв Дитко и др. През втората половина на ХХ век комиксът става много популярен не само сред читателите от широките обществени слое­ ве, но и сред колекционерите. През 70-те години издателите активно подкрепят хобито да се събират разкази в картини и адаптират голяма част от своята продукция към предпочитанията и вкусовете на една поелитарна и заможна социална прослойка. Появяват се луксозни издания, подвързани в твърди корици, принтирани с много високо качество и на скъпа хартия. Колекционирането на комикси днес е широкоразпространено в западните страни занимание и се обозначава със специален термин – панелология. Съвременната употреба на термина comics с двуякото значение, за което вече

Котаракът Фриц, Робърт Крам

Духът (корица), 1940 г. Уил Айзнър

стана дума - от една страна, като прилагателно, описващо сюжетните търсения на забавното подразделение в жанра, а от друга, като съществително за означаване на целия този жанр, е критикувана като объркваща и подвеждаща в хода на цялото столетие. Ето защо през 60-те години на ХХ век много художници от ъндърграунда с по-артистични търсения решават да използват погрешен правопис на думата - comix, за да дистанцират своето творчество от вестникарския комикс за масова употреба и от лековатата детско-юношеска литература. Въпреки че работите на тези артисти са предназначени за възрастни, те обикновено са комични по съдържание, така че епитетът “comic” е подходящ и за тях, но те желаят на всяка цена да избегнат съпоставки между творбите си и евтината масова попкултура. За да се сложи точка на подобни недоразумения, в края на 70-те години бива широко популяризиран терминът “графичен роман”, който се появява за НОЕМВРИ 2010 BG art class 37

арт

първи път цели две десетилетия по-рано. През 80-те години в САЩ, Западна Европа и Япония комиксът е вече изключително популярна медия с почитатели, както сред обикновените читатели, така и сред високоерудираните капацитети и колекционери. Науката за развитието и артистичните характеристики на комикса става равноправен дял от изкуствознанието и историята на модерното изкуство. През 2005 година, като връх на нарастващата популярност и елитаризация на комикса, работи на Робърт Денис Крам/ Robert Dennis Crumb (р. 1943) са изложени в множество галерии от двете страни на Атлантика, а вестник „Гардиън“ посвещава таблоидната си притурка на детайлно изследване творчеството на въпросния майстор на илюстрацията. Подобни прояви вече отдавна не са прецедент на Запад и това показва, че разказът в картини е надрасъл своята книжна утилизация, че е завзел пространствата за експониране на високо изкуство и че няма да спре дотук. Какво, обаче, е положението в България?

Какво (не) се случи у нас?

След краткия исторически обзор на развитието на комикса по света, нека, макар и с няколко думи, представя неговата съдба в родината ни. В българското тоталитарно общество разказът в картини навлиза чак през 70-те години с вестникарски комик-стрипове на гениалния илюстратор Стоян Шиндаров (романът с продължение „Повторното начало“, написан от Стефан Дичев и излизал в двадесетина епизода на страниците на в. „Трудово дело“). Истинският бум на комикса у нас, обаче, стартира с изключително смелия за времето си ход на издателство „Септември“ - поя­вата на „Дъга“ - първото българско детско комикс списание, което прави своя дебют през 1978 година. Въпреки силното външно влияние (най-вече от френското „Pif gadget“), което търпи и тематично, и визуал­но, списанието създава свой собст38 BG art class НОЕМВРИ 2010

Героят Супермен, създаден от Джери Сийгъл и Джо Шустър – първообразът на всички свръххора в комикса

вен стил и днес представлява единственият класически пример за български комикс от епохата на социализма (а, може би, и въобще). „Дъга“ набира огромна популярност през 80-те години, когато тиражът му достига 180 000 броя - безпрецедентен случай в родното книгоиздаване. В списанието са събрани колекции от комикс сериали на много наши илюстратори и карикатуристи, тогава сред силните на деня (Никифор Русков, Петър Станимиров, Христо Кърджилов, Борис Димовски), на детски писатели и аниматори, сред които големи имена като Доньо Донев и Румен Петков. До началото на икономическите и политическите промени в края на 80-те родният пазар е недостъпен за западни комикси, а „Дъга“ е единственото, посветено изцяло на картинния разказ издание, при това - доста добро, ето защо неговият успех е закономерно феноменален. Първоначално „Дъга“ публикува сериали, повлияни от българската история и фолклор, както и от политическата конюнктура у нас по това време (партизански разкази и истории от съпротивителното движение срещу турското робство). По-късно тематичният обхват на изданието се освежава с уестърн, криминални истории, научна фантастика, адаптации по класически литературни произведения („Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Островът на съкровищата“ на Стивънсън, „Стас и Нели“ на Хенрик Сенкевич), обогатява се с извънредно сполучливите образователни поредици „Великите гео-

арт

графски открития“ (на сценаристката Величка Петрова и художника Венелин Върбанов) и „В света на животните“, споменатите вече прекрасни исторически серии „Спартак“ и „Елемаг“, както и „Добромир“ на Асен Кожухаров с майсторските илюстрации на Евгений Йорданов. След 10 ноември 1989 година, обаче, заради мудната система на разпространение и издаване (четири пъти годишно), заради ниското качество на отпечатването, заради специфичния образователен стил, който не успява да издържи конкуренцията на появилите се у нас доста по-зрелищни западни издания, и като цяло заради тежката икономическа ситуация и обедняването на народа, списанието бързо губи популярност и през 1991 спира да излиза. Повечето от сътрудниците му емигрират в чужбина или се преквалифицират. През 2003 и 2004 се появяват няколко нови броя на списанието, дело на нови издатели, които нямат нищо общо, както с благородната концепция, така и с дългогодишния опит на някогашните създатели на „Дъга“. Новият екип прави изключително некомпетентни опити за завръщане сред читателите с ново поколение от сценаристи-аматьори и неопитни илюстратори. Ето някои от заглавията, които правят сравнително добро впечатление: „Спасителите на Троя“, „Bion“, „Бонзай“, „Сър Рицарлот“, „Предпоследният самурай“. Списанието е с изцяло обновена структура, рубрики и слоган, но не успява да се задържи на пазара задълго. Да се върнем, обаче, в 80-те години на ХХ век, когато, повлечено от стремителния възход на „Дъга“, у нас за известно време излиза и друго периодично (този път месечно) списание за комикси - „Чуден свят“. Тази поредица на „Народна младеж“ - издателството на ЦК на ДКМС, в общи линии повтаря визуалната и тематична формула на „Дъга“, но в по-малък формат, ала въпреки че привлича дори някои от работещите в „Дъга“ илюстратори, си остава светлинни години по-назад като квалитет на цялостна-

та продукция. В „Чуден свят“ известно впечатление правят поредиците „Робин Худ“, „Никакви улики“, „Били и Бък“. Прохождащият български комикс си поставя трудна цел – да достигне до една доста обширна аудитория от читатели с различни интереси и предпочитания, и то главно чрез образователни четива. Може да се твърди, че се справя убедително, но както виждаме, в онези години той практически няма конкуренция. Ето защо гладната за разкази в картини родна публика изкупува тези издания толкова бързо, че се налага многократно увеличаване на тиражите. С идването на демокрацията у нас се развихря и борбата за свободата на словото, както и развитието на частния издателски сектор - все неща, от които българският комикс се нуждае неистово. Появяват се опити на частни лица за проучване на пазара и това изважда на бял свят редица комикс-публикации, което би трябвало да бъде показател за процес на възраждане, но в действителност се превръща в серия от комерсиални провали („Маг“, „Рико“, „Справедливите“ в самостоятелно издание и др.). Какви са причините? На първо място - ниската конкурентноспособност. След падането на “желязната завеса” българските граници се отварят тотално за външния свят и това донася у нас западния стил на мислене, както в добрия, така и в лошия смисъл на думата. В България нахлуват множество добре изработени, атрактивни, качествено отпечатани и неособено скъпи западни комикс издания, при това преведени на български. Идва времето на пресищане на нашия малък пазар и родните издатели не устояват на натиска отвън, а и на изкушението да ре-публикуват готова продукция, вместо да плащат на местни автори за създаването на оригинална такава. На второ място - появата на Интернет. Днес в мрежата любителите на комикса имат достъп до хиляди картинни истории, при това напълно безплатно. Този проблем, разбира се, стои на дневен ред и в развиНОЕМВРИ 2010 BG art class 39

арт

тите страни, но високият жизнен стандарт, респективно високата покупателна способност на тамошното население прави възможна все още интензивната дистрибуция и търговия с печатни издания. В малка и бедна държава като нашата, обаче, дигиталното пиратство рефлектира пагубно върху всеки опит за инвестиране в стойностна местна комикс-продукция. И налице вече имаме парадокс. По страниците на световните, а и на българските сървъри все по-често могат да се срещнат сайтове с комикс дизайн от български автори, само че въпросните творчески напъни са насочени към вниманието на западните инвеститори или пък са предоставени безплатно поради недоверието на тези автори в родния книгоиздателски бизнес. В последно време, пак за кратко, се по-

явиха две списания, даващи известни надежди за съживяването на българския комикс - „Qteh“ и „Virus“, но скоро и те бяха сполетени от нерадостната съдба на предшествениците си – два-три реа­ лизирани броя с квалитетен печат и нелоши илюстрации и... фалит. Издателство „Артлайн“ пусна на пазара свое комикс-издание, както и арт-албуми с фантастични илюстрации, включващи творби на едни от най-изявените съвременни художници на разкази в картини у нас - ветерана Евгений Йорданов, Светлин Велинов, Георги Бандеров и Сатанасов, както и най-новите им илюстрации към историите на Алекс Султанов и Богдан Русев „Танц с вятъра“, „Шаман“ и „Пътят на душите“. Очакваме продължение и стискаме палци...

Пояснения към материала: 1 Емаки, емакимоно - Японски илюстрован текст или свитък с картинен разказ, разпространен между ХІ и ХVІ в., при който текстът и илюстрациите са аранжирани заедно. Най-често емакимоно имат батална, любовна, религиозна или приказна тематика. Наричат този жанр предшественик на модерната манга - Б. а.

2 Bayeux Tapestry (гоблен от Байо) –

Ранносредновековен гоблен - 50 сантиметра на 7 метра дълъг, създаден в нормандския град Байо, изобразяващ събития от подготовката и осъществяването на нормандската инвазия в Англия през 1066 година - Б. а.

ALEC: HOW TO BE AN ARTIST, Top Shelf Productions, 2001.

3 Sabin, Roger, COMICS, COMIX AND GRAPHIC NOVELS: A HISTORY OF COMIC ART, Phaidon, 1996.

6 Цит. по: Harper, Morten, DEN GODE TEGNEREN

4 Campbell, Eddie, Край на Част 3

40 BG art class НОЕМВРИ 2010

5 Gombrich, Ernst, ART AND ILLUSION: A STUDY IN THE PSYCHOLOGY OF PICTORIAL REPRESENTATION, Phaidon Press, 1972.

7 Mangaka (мангака) – Японска дума за комикс-художникБ. а.

бг таланти

Автор: Андрей каменов а.к.а. Dragon_Phoenix

НОЕМВРИ 2010 BG art class 41