Специален гост:
Влади Въргала
съдържание
12
03
брой 34:
Рожденици през септември............... 03 3D конкурс с награда.......................... 08 Творба от Александър Наничков....... 10 Специален гост: Влади Въргала.................................... 12 Концерт на Рут Колева ...................... 30 Постимпресионизъм........................... 32 Творба от Андрей Каменов ............... 36 Кино: за филма „Лешникотрошачката“........ 38
внимание!
Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст! 32
За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg
38
Корица на броя 2 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
септември
♦♦Текст и изображения: Internet
Рожденици през септември
Б
орислав Стоев е роден на 21 септември 1927 г. в София български художник, график и илюстратор. През 1953 г. завършва Националната художествена академия, специалност илюстрация при проф. Илия Бешков. Между 1957 и 1975 г. работи като илюстратор в списанията „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“. През 1962 г. е и художникпостановчик на филма „Калоян“. През 1975 г. става главен художник на издателство „Български художник“. От 1984 г. е професор по илюстрация в Националната художествена академия в София. От 1992 до 1996 г. е председател на Съюза на българските художници. Оформил и илюстрирал над 400 детски книги. Творбите му се отличават с простота на типажа и експресивност. Освен в областта на илюстрацията и графиката, работи и в областта на монументалното изкуство (релефи, стъклописи и др.), рисунката, акварела, изкуството на книгата и графичния дизайн. Има над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина (Краков, Виена, Париж, Токио, Сапоро, Адис Абеба, Лисабон и др.). От 1996 г. преподава в Катедрата по изобразително изкуство в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. През 2006 г. издава книгата „Основи на графиката - лекционен курс“, в която присъстват всички видове графични техники: гравюра на дърво, офорт, суха игла, акватинта, литография, ситопечат и други. Борислав Стоев е носител е на различни награди и отличия, сред които орден „Народна ре-
публика България“ III степен през 1978 г., орден „Кирил и Методий“ I ст. през 1976 г. и званието „Народен художник“ (1986 г.).
Стоян Венев
е роден на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в гр. Кюстендил. Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други, които карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче. Завършва живопис в Художествената академия - София при проф. Б. Митов, проф. Ст. Иванов и проф. Д. Гюдженов. Още в ранните си творчески години става
СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 3
септември
широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури. Неколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои от произведенията си. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит. След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта. Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и други.
Васил Казанджиев
е роден на 10 септември 1934 г. в Русе. На 7-годишна възраст започва да свири на китара, а две
години по-късно и на пиано. Десетгодишен започва да композира. Първите му учители по композиция и дирижиране са Константин Илиев и Добрин Петков. През 1957 г. завършва Българска държавна консерватория. Учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Академията той завоюва лауреатско звание за “Симфониета” за голям оркестър на шестия международен младежки фествал в Москва (1957 г. - председател на журито Дмитрий Шостакович). Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957-64). През 1962 г. основава камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и работи като негов главен диригент до 1978 г. Между 1979 и 1993 г. Казанджиев заема поста главен диригент на Симфо-
ничния оркестър на БНР. Той се занимава активно със звукозаписна дейност, а също така и с преподаване в Консерваторията: Четене на партитури (от 1960 г.), и Оркестрово дирижиране (от 1984 г.). От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 г. е избран за член-кореспондент на БАН. На 12.01.2009 г. Управителният съвет на БАН избира чл.-кор. Васил Казанджиевв за Академик в направление „Творци на изкуството”. Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби. В началото на XXI в. той работи активно като композитор, представяйки с голям успех своя симфонична и камерна музика на различни фестивали или концертни форуми в България и в чужбина.
Димитър Войнов син
е роден в София на 20 септември 1971 г. Завършва Средно Художествено Училище за Изящни Изкуства „И. Петров“, София. През 1997 г. завършва стенопис в Националната художествена академия “Николай Павлович”. Художникът е със забележителен талант, съчетан с духовност, отличен 4 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
септември
произход и образование. Вълнува го силно и рисува изключително образа на жената, по-точно предисторията на женствеността. Участва успешно в общи и индивидуални изложби в България и Европа. Носител е на множество награди. Негови картини са собственост на много частни колекции в България, Швейцария, Австрия, Гърция, Германия, Франция, Испания, Англия, Италия, Холандия, Португалия, САЩ. Живее и работи в София.
Микеланджело Меризи да Караваджо,
наречен по името на град Караваджо (близо до Милано), е италиански художник, роден на 28 септември 1573 година. С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, той става един от основоположниците на барока в живописта, оттласквайки се от господстващото течение на маниеризма. В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора
от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.
Херцог Франсоа дьо Ларошфуко
е един от големите майстори в областта на художествената проза, роден на 15 септември 1613 г. в Париж, Франция. Неговите „Максими“ представляват кратки афоризми от няколко реда. Ларошфуко е сатирик-изобличител - философията му е философия на отрицанието и неверието. Навсякъде той вижда егоизъм, невежество,
тъпота, лицемерие. Дьо Ларошфуко е бил непримирим противник на абсолютизма и се е борил против Ришельо и Мазарини.
Едмънд Блеър Лейтън
е роден на 21 септември 1853 г. английски художник, свързан с романтизма и „Прерафаелитско братство“. Той е син на художника Чарлс Блеър Лейтън. След като завършва средното си образование, учи в Кралската академия на изкуствата. Жени се за Катерин Наш през 1885 г., СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 5
септември
с която имат син и дъщеря. Ежегодно прави изложби в Кралската академия от 1878 до 1920 г. Както може да се очаква от неговата страст към историческия жанр, той е и колекционер на стари музикални инструменти, древни картини и мебели. Живее в Лондон и умира на 1 септември 1922 г. Лейтън е художник, занимаващ се с историческия жанр и най-вече Средновековието, но също и периода, наречен Британско регент-
6 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
ство. Неговата популярност продължава да расте, заради реалистичните му романтични картини, където са изобразени красиви принцеси, девойки и смели рицари.
Франсоа Буше
е френски художник от 18 век, директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV. Виден представител е на стила рококо. Франсоа Буше е роден на
29 септември 1703 г. в Париж, Франция, в семейството на художника-гравьор Никола Буше. Първите си уроци по рисуване взема от баща си. През 1723 г. се явява на конкурс за „Римската награда“, организиран от Кралската Академия. На него представя платното на библейска тематика „Евилмерод, син и последовател на Навуходоносор освобождава от веригите Йоаким, когото баща му държал седем години окован“. Франсоа Буше печели голямата награда и правото на безплатно обучение във филиала на Френската Академия в Рим. Тъй като там в момента няма свободни места, се налага художникът да отложи пътуването си до Италия. В края на 1727 г. Буше заминава за Рим. Пристига през май следващата година. Пътуването му е финансирано от херцог Антиен, любител на изкуството. Връщайки се в Париж през 1731 г., Буше е приет за член на Кралската академия. От 1735 г. той е асистент в нея, а от 1737 г. - професор. В 1732 г. се жени за МариЖан Бюзо. Предполага се, че красивата млада жена позира за много от картините с нимфи и богини на Буше. През 30-те и 40-те години на 18 век Буше работи много по поръчки за декори от страна на парижките театри и операта. Създава серия проекти, предназначени за кралската манифактура за гоблени. В 1735 г. Буше получава първата си поръчка от страна на Луи XV. Тя е серия от 6
септември
картини с ловни сцени в екзотични страни. Предназначени са за кабинет в кралските апартаменти във Версай. Станал моден сред аристокрацията художник, Буше получава поръчки от много короновани особи: Фридрих II, Екатерина II, Максимилиан III Баварски, Станислав Август Понятовски. Към края на 40-те години, покровителка на Буше става маркиза дьо Помпадур, любовница на крал Луи XV, имаща голямо влияние във френския политически и културен живот. Благодарение на нея, през 1752 г. Буше получава жилище в самия Лувър, а по-късно и годишна рента от 1000 ливри. През 1755 г. е назначен за директор на кралската манифактура за гоблени. След смъртта на мадам дьо Помпадур (1764 г.), Буше успява да запази благоволението на краля. В 1765 г. той е назначен за
„Пръв придворен живописец“ и директор на Кралската академия за живопис и скулптура. През 1768 г. художникът напуска директорския пост в академията и се оттегля от официална кариера. Буше създава разнообразни по теми и жанрове произведения: портрети, пейзажи, митологични, библейски, жанрови и пасторални картини. Автор е на множество проекти за декори и костюми в театъра и операта, гоблени и порцеланови изделия за манифактурата в Севър. Сблъскващо се с критика още приживе на художника, творчеството му е обвинявано в липса на вкус, фриволност и „будоарност“. Франсоа Буше умира на 30 май 1770 г. в Париж. След смъртта си, Буше е забравен за дълъг период от време. През 20 век е реабилитиран. СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 7
конкурс
3DBG Network е организация, подпомагаща креативни таланти, дизайнери и хора, живеещи в света на компютърната графика, предоставяйки им възможността да покажат творбите си, да се свържат с колеги, работодатели и други, въвлечени в сферата на изкуството.
3DBG.com и
Тера Комюникейшънс АД
обявяват конкурс за анимационен 3D герой
Задача:
Трябва да се измисли, моделира и текстурира типаж, притежаващ някакви характерни черти/интересна индивидуалност (смешен, миловиден, зъл, грозен и т.н.). Типажът трябва да има ръце и крака, така че да може да танцува и да извършва основните движения на човешко тяло. При моделирането на типажа, участниците трябва да имат предвид, че модела впоследствие ще се анимира (това не се включва в конкурса) и трябва да бъде в поза, удобна за rigging. Моделът не трябва да е low–poly. За оценяване всеки участник трябва да представи фронтален, страничен, перспективен, както и wire изглед. Не се допуска ползването на чужди модели и концепти при разработка на типажа. Не се допуска ползването на стари модели.
Как да добавяте творбите си?
Добавете проектите си в галерията на портала следвайки инструкциите за качване на изображения за конкурси от тук. Натис 8 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
Автор: Бисер Парашкевов [Bobby]
конкурс
Автор: Огнян Бонев [North] нете тук, за да качите проект. Всеки участник си създава входяща тема в тази секция и линква вече качените изображения от галерията.
Оценка:
Победителят ще бъде определен от "Тера Комюникейшънс" АД. Участията ще се оценяват по следните критерии: - идея, оригиналност, излъчване - прецизност на моделирането - текстуриране
Срокът за предаване на работите е удължен до 30.10.2011 - включително. Награда:
До седем дни след приключване на конкурса ще бъде обявен победител, който ще получи парична награда на стойност 1000 лева.
Процедура за получаване на наградата:
След официалното обявяване на победителя, организаторът ще се свърже с него, за да уточнят начин, по който да си получи наградата. Победителят може да получи наградата си след като е подписал договор, уреждащ авторските права за използване на 3D героя от „Тера комюникейшънс”АД. В случай, че печелившият участник е на възраст под 18 години, наградата може да бъде получена само от неговия настойник/ попечител/представител.
За подробности и въпроси,
свързани с конкурса, посетете тази тема http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic. php?f=66&t=16136 Развихрете фантазията си и създайте запомнящ се образ!!!! СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 9
бг таланти
Автор: Александър Наничков, a.k.a. Inca www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com e-mail: artofinca@gmail.com
10 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
специален гост
Лошото е физическо действие, а добротата е състояние 12 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
специален гост
BG Art Class:
Здравей. Едва ли е нужно да се представяш, но да започнем с нещо.
влади въргала:
Казвам се... имам много имена, не знам кое точно да кажа... приемаме Владо.
BG Art Class:
Скоро ще излиза твоя филм “Операция Шменти капели”. Да поговорим за него?
влади въргала:
През 2000-та година, в един доста противоречив житейски период за мен, седнах и написах разни неща. Случиха ми се неща,
граничещи с абсурда и реших да ги доразвия, като ги описвам и те стават нещо като терапия. Да речем, случват се неща, на които аз съм или потърпевш, или съучастник, или жертва, или причинител и реших, че времето, в което живеем предлага доста нюанси и като че ли ние го гледаме много еднозначно. Телевизионното шоу, което за мен не представлява интерес, поднася едностранчиво проблематиката на деня и социалните теми, които вълнуват хората. То ги поднася от позицията на черно и бяло, като в общи линии бяло почти няма. Там всички, за които говорим трябва да ги показваме какви са тъпанари. Понеже в крайна сметка аз се занимавам с изкуство, имах нужда от някакъв творчески акт, за да СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 13
специален гост
интерпретирам времето, в което живея и така се роди сюжета на първоначално театралната пиеса “Моят дом е моята крепост” или “WC - BG”. В последствие започна да става на филм, който го кръстихме “12 и 10”, който го правя вече шеста година. Сега го завършвам и ще излезе под заглавието “Операция “Шменти капели”. Накратко това са нещата по започването и в какво се пакетира. Сега, това е, да го наречем един творчески акт на една социална позиция на един човек, занимаващ се със страни от културата на нашата нация. Аз искам да разкажа една история под формата на видео и аудио. Искам да я разкажа, защото мисля, че ние вече толкова сме полудели, че не се замисляме за първопричините да сме такива каквито сме. Кое е това, което ни кара да сме лоши? Кое е това, което ни кара да се мразим? Кое е това, което ни разделя? Кое е това, което ни кара да се превръщаме в такива, че да се съюзяваме, когато трябва да унищожим някого и обратното – всеки един от нас да се бори самостоятелно за собственото си оцеляване. Защо, когато става дума да се оцелява, много трудно се намират единомишленици, а когато става дума да бъде унищожен някой, е бъкано с хора. Ето с това се занимава този филм. И още много други подобни теми, но главно “коя е причината да сме такива?”. 14 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
Навремето правихме една скрита камера, в която нареждаме опашка в един супермаркет – затваряме касата, докато се нареди опашка. После минава една бременна жена с кисело мляко в ръка и казва на хората: “Извинете, само едно мляко” и те всички казват: “Да, да, минете, минете”. В момента, в който стига до касата, тя вика: “Бобииии” и пристига един с бебешко корито, до горе пълно с покупки... и никой от опашката не реагира. И ние: “А! Какво стана сега?” - оставаме без скрита камера, нямаме материал. Пак затворихме касата, изчакахме втори път да се нареди опашката, обаче сложихме вече и наши хора. И в момента, в който бременната пак я пуснаха и тя викна “Бобиии” и Боби дойде с коритото... и както мълчаха всички, в момента, в който нашите хора казаха: “Ама, какво е това?!” и цялата опашка: “Какво си въобразявате вие?”... се развикаха. Какво се оказа всъщност?
BG Art Class:
...някой трябва да даде тон.
влади въргала:
Дааа и недай си боже това да е в нещо гадно, хората моментално се разбират. Започват в синхрон да действат. Ииии още нещо също, докато снимахме скрити камери... Голяма школа е всъщност.
специален гост
Докато снимахме скрити камери, такава солидарност от страна на всички участници много трудно можеш да намериш в друго начинание и на друго поприще.
BG Art Class: В смисъл?
влади въргала:
Ами в смисъл, снимаме филм и ми е трудно. Трябва да ходя да убеждавам хората, да ги моля, да плащам, да търся начини как организационно да се извършват нещата, как да се структурират... Правим скрита камера и когато е да прецакаме някого, всеки вика: “Еее, дай аз ше докарам моята кола. Знаеш ли какво имам аз?”, другия вика: “Еее, аз па ше докарам 6 човека, дето ше направят едикакво си”... “Еее, аз ше зема това ше направя”.... Всеки дава всичко от себе си, когато е да прецакаме некой, човек е много всеотдаен. Много. Това са горе-долу нещата, които съм изследвал така по време на работата си в “Скрита камера”. Така че този филм се занимава точно с това “кое ни кара да сме такива каквито сме в момента”... а ние не сме добри. В момента вадим от себе си само лошите си страни, ние не даваме шанс на добрите си страни да излязат от нас, защото явно примера липсва за това.
Тъй като доста от хората, които успяха на времето показаха, че всъщност успяват свръхагресивните, безскрупулните и тези, които са готови да минат от другата страна на бариерата. И понеже това е един сценарий, който в началото наистина им даде голям ресурс, голям капитал мина в ръцете на тези хора и обществото реши, че това е пътя. И до ден-днешен още не могат да се отърсят, а и няма примери, че по честен път и с труд можеш да спечелиш пари. А то се оказа всъщност, че всичко е за парите. Не е за нищо друго – не е за черното и белото, не е за правото и кривото, не е за така трябва да бъде или не трябва да бъде така, не е за добрите и за лошите, а за парите. И за това става дума винаги – за парите. И в този филм също за това става дума.
BG Art Class:
Отдавна е казано, че лошия пример е заразен.
влади въргала:
Абе, виж сега, злобата е това, което движи света. Има много неща, които са създадени от това. Първо, мързеливия е изобретил багера, не го е изобретил работния. На тоя, дето му се работи, мисли за това как да ходи да работи. Работен е бил тоя, дето е доразвил нататък машината. Но след този, СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 15
специален гост
който е изобретил багера, веднага едно завистливо гласче е проговорило у конкуренцията: “Аааа, я виж тоя какво направи! Аз пък ше го направя... ше сложа и корито да има отзад – хем да копае, хем да жъне!”. В това време друго завистливо гласче на друг човек казало: “Да бе, ама аз пък ше го направя да има и отстрани, да има да прибира...” и така, е го в един момент стигаме до днешните комбайни, които сами обработват хектари земя, а човека, ако не е собственик, седи безработен отстрани. И такаааа, всичко е на базата на злобата. Такива неща се случват от позиция на “от добро по-добро”. Такова нещо няма. Значи, добрината е покой. Добрината е смирение. Добрината е хармония. Добрината е спокойствие. Завистта, злобата е движение. Това е прогрес. Това е активност. Защо? Насила добро можеш ли да направиш? Какво значи насила? По някакъв начин да повлияеш. Не. Не можеш насила. Но лошото можеш. Следователно лошото е физическо действие, а добротата е състояние.
BG Art Class:
Не съм мислила по този въпрос.
влади въргала:
И аз. В момента разсъждавам на глас.
16 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
BG Art Class:
Излезе, че злобата е двигателя.
влади въргала:
Дааа. Значи, на времето, когато ме приеха във ВИТИЗ “Актьорско майсторство”, имаше един пич, който завършваше “Актьорско майсторство” и беше приет в “Кинорежисура”. За всички хора по онова време това беше едно от, може би, найголемите постижения, тъй като тогава не беше много лесно да учиш кинорежисура. То Актьорско беше трудно, пък камо ли Кинорежисура, където приемаха по двама-трима души само. А той завършил “Актьорско майсторство” и то в класа на Коко Азарян и влезе да учи “Кинорежисура”. И когато се бяхме събрали на студентски купон по случай приемането ни във ВИТИЗ, той седеше с чаша уиски в ръка, кръстосал крака на коляното и много умозрително заключи: “Пичове, и запомнете, злобата – това е, което движи света!”. И ние отпред, младите дихатели: “Ааааа, бати тоя къв е умен!”. Аз, обаче, изследвам от тогава... и той е прав! Особено в България, ако завистта е действие, а добротата е състояние, то състоянието е замразено отвсякъде.
специален гост
BG Art Class:
Действията във филма от реалността ли са или си ги измисляш?
влади въргала:
Те са от реалността и ако съм имал способността и бях направил филма тогава, когато съм го писал, то този филм щеше да звучи пророчески, докато сега звучи, да го наречем, повествователно за някои от нещата, за други е като злободневка. Във филма има много неща, които години след това се случиха на българина. Аз се мерех в абсурда. Всяка ситуация мислех да я закарам до такива мащаби, че да изглежда невъзможна, нали. Да бъде по-забавно. Уви, тези кретении се случиха с този народ.
BG Art Class:
У нас абсурдното е нормално.
влади въргала:
Да. Освен всичко друго, в сюжета на филма чрез една хипербола, в лицето на героите реално е обществото, в което живеем. Но аз не искам да правя анализ, аз съм разказал една моя фикция за живота, който ми се случва, който живея и за света, който ме заобикаля. Разбираш ли? Предпочитам това, което съм искал да кажа, другите да
го кажат. То така беше едно време: “Какво е искал да каже поета със стихотворението?..”. Абе, какво е искал. Напил се е, събрал е едни рими, там написал нещо, сторила му се е добра подредбата... какво е искал да каже? То той не знае! Никога няма да забравя - Чапкънов имаше една изложба в Унгарския културен център (говоря за преди 25 години) и аз имах честта да имаме добри отношения още преди да стана популярен. Отидох на тази изложба – имаше една пластика на човек с птица. Страхотна! Беше все едно се отделя от земята с протегнати ръце, а птицата беше на върха на пръстите на едната му ръка. Имаш чувството, че и двамата летят, едва ли не човека лети и носи птицата. И му казвам: “Чап, не разбирам, обаче това страшно ми харесва!”. Той каза: “Виж, да ти кажа, и аз не разбирам, но много се радвам, че ти харесва!”.
BG Art Class:
Във филма променял ли си нещо от първоначалния вид?
влади въргала:
Е, да. Доста неща се промениха, първо, защото аз се учех как да направя филм. Значи, филм се прави по определен начин,
СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 17
специален гост
както, когато човек си строши крак или ръка, гипсирането се прави по определен начин, за да му зарастне костта. Има си определени етапи, значи – първо се мокри, след това се полага, след това увива с бинт, така изсъхва и т.н. Така е и с правенето на филм. В България не можеше по онова време да имаме школа за това, как се прави съвременния филм. Ние знаем, че първо трябва да заври водата, после се слага боба, но съставките на манджата ги нямахме, секретите на професията. И всичко това във времето вече даде възможност да направим нещо. Колкото повече се занимавах с времето, толкова повече неща откривах и научавах и ми даде възможност да мога вече да разказвам с похватите на киното и другите страни на историята, които биха били интересни за зрителя. Докато в началото не бих си и помислил да стигна тези мащаби. В момента говорим за неща като 3D анимации, които са включени, има пироефекти, има снимани неща в много интересни ракурси, с много богати костюми... в неща, които се случват в рамките на 20 години и то съвсем убедително. Имаме голямо изобилие от реквизит, от оръжеен арсенал, от каскади... от доста неща.
BG Art Class:
Кой ви отпусна арсенал?
18 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
специален гост
влади въргала:
влади въргала:
Аз имам тази привилегия да съм приятел с хора, които наистина заради приятелството ми протягат ръка, а не защото това ще им донесе някакъв дивидент, било финансов, било някаква реклама или пък “Аз съм големата работа, Владо Въргала” и трябва да ми се подмажат. Не. Просто чисто приятелски ние се поддържаме.
Да. Значи това са инструктори от стрелкови клуб “Левски” на “Герена”. Марин (не му знам второто име) се казва оръжейника, който работи в една от най-добрите в България оръжейни компании, които са за оръжеен реквизит за снимки. Зарко и Дойчин са пиротехниците, които работят с всички чужди продукции, които идват да снимат в България. И така да се каже, всичко е проверено. В този филм ние прилагаме доста от знанията, които екипите натрупаха в работа с американските и ита лианските продуценти.
BG Art Class:
Това действащи оръжия ли са? Не са само реквизит?
влади въргала:
Има и действащи. В интерес на истината, има и действащи.
BG Art Class:
Има ли кой да следи за безопасността?
BG Art Class: Аз питам от гледна точка на възможни инциденти по невнимание. Знаем, че в различни филми са умирали хора заради непроверени оръжия.
СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 19
специален гост
влади въргала:
Не. Не. Тук за секунда нямаше елемент на експеримент или на непрофесионализъм. Аз съм запознат с материята за оръжията, но винаги човек трябва да има не едно, а сто наум, когато става въпрос за оръжия. Затова всяко едно нещо беше много прецизирано. Когато преди шест години започнах да снимам филма, нямах възможност тогава да създам такава организация, че да мога, примерно Марин да ми донесе оръжия да ги ползвам. Тогава на доста приятели звъннах и им казах: “Пич, абе, виж какво – правя един филм, така и така, трябва ми...” и всеки си даде оръжието. Нещо, което... всички бехме направо за затвора (смее се). Ако някой беше влязъл в тази къща, където снимахме и където беше стаята с оръжията... имам една снимка, трябва да я намеря да ти я покажа... значи, там имаше оръжия - 2 седмици кръгова отбрана можеше да наредиме. И най-тъпото в цялата тая работа, разбираш ли, е, че има пласт20 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
масови такива, които са едно към едно с истинските, обаче йок – аз нямам време и възможност да търся пластмасови, затова с истински бойни. Може би една.. не “може би”, а най-скъпата снайперистка пушка в България, която струва колкото нов мерцедес, участва също във филма. Тя е на един приятел, който ми я даде. И така... Дори с каскадите. Пепи – един приятел, който направи няколко каскади с коли, падане от балкони, ей такива най-различни. Някои от актьорите си направиха техни каскади – примерно, Христо Шопов си участва в едно преследване с кола, той сам си го прави. То въпроса не е дали е страшно или не е страшно, а дали е редно или не е редно. Не е редно. Значи, трябва да има каскадьор. Еми, нямам пари за каскадьор. А и тук не става въпрос за пари, защото винаги може да се намери приятел, който да го направи, но то вече няма разлика. След като приятел ще го прави, по-добре да си го направи Христо - той също е приятел.
специален гост
BG Art Class: От преди шест години сте започнали да го снимате или тогава е било само като идея и сега се снима всичко?
влади въргала: Да, тогава започнах да го снимам. Не, като идея е било 2000-та година.
BG Art Class: Аз мислех, че тогава е било само идея, а сега се снима.
влади въргала: Не, 2006-та започнах снимките. Ипотекирах си имуществото в банката и започнах снимките.
BG Art Class:
Как снимаше – сцена по сцена или по някакъв друг план?
влади въргала:
Не. Заснех нещата, които сметнах, че ще станат добре за момента. Не ми стигнаха тези работи. Не ми стигна като натрупване. Като кино беше недостатъчно. Свършиха парите, но в момента, в който имах пари работя, работя... Години наред аз работя на първо място, за да си връщам парите в банката, след това, АКО остане нещо, отивам – нова сцена и след това пак работя, работя... за да може да продължим на този режим. Преди една година мой приятел ми протегна ръка по най-авантюристичния начин, бих казал.
BG Art Class:
Отново някакъв абсурд?
влади въргала:
Абсурд не. Това не е абсурд. Животът е абсурд, защото търсиш логика. За разлика от книгите, в живота логика няма. Нима е СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 21
специален гост
логично здрав прав човек да се разболее или да получи инсулт? Няма логика, но се случва. В това отношение е много грешно човек да мисли, че е... той е само изпълнителя и има други воли, които в момента са водещите. Както казва Петър Христов (човекът, който помага за живота на Мануела Горсова): “Всички сме пощальони на тази земя”. Т.е. всеки един от нас носи някакво писъмце, някакво колетче, някаква пратка, някаква вест и си има своята си мисия – да я даде.
BG Art Class:
Прекъснах те преди малко – беше започнал да разказваш за приятеля си, който ти е помогнал неочаквано.
влади въргала:
А! Говорим за мангизи. Да. Значи, ако ме питаш сега кое е най-важното при правенето на един филм, веднага автоматично ти казвам, че това е идеята, структурирането
22 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
на работата, хората и най-важното от всичко са парите. Но още по-важно е тези пари как и на кого ги даваш, защото българина, като види пари полудява. Той загубва самообладание. Налазват го непознати чувства. Открива у себе си неподозирани неща. Иии хора можещи, в един момент спират да могат. На някои пък им действа обратното – хора, които са не можещи, така да ги наречем, в един момент се оказват свръхпродуктивни. Значи, темата за парите е много сложна тема. Една от най-деликатните теми. Когато питаш някого колко струва, той не може да ти каже точна цена за това, което искаш от него, но най-точната сума за всеки един е “Още”.
BG Art Class:
Зависи дали даваш или взимаш.
влади въргала:
Нее, това е, когато питам “Колко струваш?”. Най-точната сума е “Още”. Ето
специален гост
и във футбола – има отбори, на които с месеци не са им плащани заплати, а те играят десет пъти по-настървено и повсеотдайно, отколкото такива, дето взимат десетки хиляди на месец и даже премии отгоре. Това е вече “аа, какво аз тука ше се разправям да играя...” Тъп е човек в това отношение. Но, каквото и да си говорим, нещото, което можеш да демонстрираш като постижение е... парите. Значи, е това много ми допада: в една зала се събират много талантливи хора от всички професии – талантлив лекар, талантлив певец, талантлив спортист, талантлив артист, космонавт... и влиза Абрамович, примерно. Ще видиш, че всички до един ще обърнат внимание на Абрамович. Защото, както се казва, който плаща на цигуларя, той поръчва музиката.
BG Art Class:
Парите са средство. Без пари нищо не става.
влади въргала:
Парите са средство – да. Средство само по себе си, нали... сол не можеш да ядеш, но на яденето, като не му сложиш сол, има съвсем различен вкус. Така е и с парите. Парите, нали, не могат да си седят просто ей така.
BG Art Class:
Кога се очаква да се приключи с филма?
влади въргала:
Скоро трябва да е абсолютно завършен като филм и заминава за Унгария за лабораторията за качване на лента.
BG Art Class:
Всичко останало си е правено в България?
влади въргала:
Да, снимките са си правени в България и СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 23
специален гост
влади въргала:
Не бива да те дразни. Причината не е в българския филм. Има един етап от качването на лента, който се казва рискелване – на тази малка матрица, на която се заснема, на това малко квадратче, всеки пиксел трябва така да се разтегли, че да заеме своето си квадратче на големия екран. Значи, колкото броя пиксели има в малкото квадратче, на матрицата на камерата, на лентата, толкова в съотношение на голям екран трябва всеки пиксел поотделно да си заеме своето място. Това е технически процес, който е доста трудоемък и специфичен, прави се в лабораторни условия, с апаратура, специалисти и т.н. Но причината да стават така нещата е, че ние нямаме възможност първо да обезпечим по време на снимачния процес всичко да е съобразено с кадъра.
BG Art Class: Осветлението?
влади въргала:
монтажа на филма, но вече техническата част по качването на лента и озвучаването е в Унгария.
BG Art Class:
Щом е снимано с години, не си ли личи разликата в начина на снимане?
влади въргала:
Филмът си разказва за тези години. Това, което е снимано преди, е снимано по един начин – като техника на снимане, като стил, като характер на кадъра. Изображението е снимано по един начин, с една техника. Следващата част е по друг начин. По-следващата е по още по-различен начин.
BG Art Class:
Знаеш ли какво ме дразни в българските филми? По изображението веднага мога да разбера дали е български филма – няма цвят, няма живот в картината. 24 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
Точно така. Значи, дори за един дневен кадър е необходимо два камиона осветление, което много тромаво се позиционира и процеса е много дълъг. Сега, ако снимаме общ план – изглежда по един начин, близките планове изглеждат по друг начин, средните – по трети начин... и ето тука ти изброих два часа и 17 минути само нагласяне на осветлението. Затова киното е доста трудоемък процес. Напоследък има фотоапарати “Канон”, които олекотиха целия процес, но по този начин в процесите стъпват и много авантюристи, които правят по нещо. Всеки вече ще започне да снима. Сега вече ще се напълни с всякакви, така да се каже...
BG Art Class: С фотоапарати?
влади въргала:
Да, с фотоапаратите се прави кино. Не знам дали знаеш, но последния сезон на “Доктор Хаус” е сниман на фотоапарати.
специален гост
Фотоапарата е HD в резолюция и има видео. Имаше един филм, който даже беше номиниран за Оскар – за един пич, който е катерач и заседна между скалите. Една скала падна и му затис на ръката. Той не можеше да се движи 170-и-неколко часа и накрая си отряза ръката. По истински случай е правен. Целия филм е сниман с фотоапарати. И в моя филм има фотоапарати, но за мое съжаление, аз много късно открих възможностите на фотоапаратите. Значи, фотоапарата ти предоставя неща, които не можеш да ги пресъздадеш с камера, защото тя е голяма. Примерно, в една кола, когато се развива действието, няма как да сложиш камерата, трябва да махнеш предното стъкло или да преместиш седалката назад, а фотоапарата го слагаш отпред и готово. То това нещо ще се превърне в сериал – повече от сигурен съм. Още в началото съм го анонсирал. Още когато започ нах да го снимам, навсякъде заявих (и Господ ми е свидетел), че първо ще излезе игралния вариант, а след това ще направя телевизионни серии.
BG Art Class:
Не като продължение на игралния?
влади въргала:
Не. В собствена версия ще има и телевизионен вариант на нещата. Когато започнахме и го правихме, нямаше нито един сериал и въобще никакви наченки на тази тема в нито една телевизия. Значи, в България се прави кино единствено на принципа на дотациите: когато дотира държавата или когато телевизиите имат такъв интерес. Ние не можем да правим нищо по-различно от това, което правят другите страни. В Русия отдавна минаха по този път – не говоря за “Бригада”, който се води най-успешния техен сериал. Имат и други любопитни, професионални, интересни, но като че ли “Бригада” е най-скъпия и успя да вземе най-големи мащаби. Ето, пак стигаме до пари – колкото повече пари има, но тогава, когато са
дадени в ръцете на професионалисти и можещи, ще бъде много по-голям и поубедителен успеха. От това печелят всички – печели артиста, печели производителя, печели телевизията, печели киното, печели публиката и държавата печели. Понятието “талантлив” е субективна величина и субективна преценка. Не можеше да се създаде принцип как да се разпределят субсидиите за киното. Затова само едни и същи хора, не можещи, неспособни и безскрупулни, взимаха пари. Значи, парите се даваха от едни хора на други хора, за да направят нещо четвърти хора. Накрая се оказа, че всеки един от тия си построил по една къща и са изсрали едно филмче, което никой не гледа. И никога няма и да го гледа. Знаеш ли кой е най-скъпия артист в България? Най-големия хонорар на артист в България знаеш ли на кого е?
BG Art Class:
Нямам представа. СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 25
специален гост
влади въргала:
На козел. Един козел... не пардон, те са два, защото е с дубльор – струва около 85 хиляди лева. Това е филма “Козела” на Георги Дюлгеров, където има изкопан един кладенец (защото има една сцена в кладенец), който е 300и-неколко хиляди лева. За метрото не знам една станция дали могат да я копат за толкова. Е, моите уважения към Дюлгеров, че е направил един-два хубави филма. За мен, обаче, важи принципа, че на един тон мед като сложиш една лъжица лайно и става един тон лайна. Едни такива неща в биографията на всеки режисьор могат да опорочат и всичко голямо, което е постигнал до момента. Така че аз имам право да го кажа – аз заложих личните си вещи, дома си (моя, на децата ми и на съпругата ми) заложих, за да направя този филм. Другите могат да имат кофти мнение, но аз съм потърпевш от тия. Има още много, много, много други неща, които, занимавайки се с профила Кинопроизводство в България... значи, киноиндустрия в държава с население под 40 милиона е невъзможно да съществува. Няма как да стане. По същата причина значи ние да произвеждаме коли само за България. Това са много скъпи процеси, а няма толкова купувачи. 26 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
BG Art Class:
Как си събра екипа за филма?
влади въргала:
Много години се занимавам с това. В България не са толкова много можещите хора, занимаващи се с кино. Говоря за чисто техническия екип. Мога да кажа, че в тази продукция нямаше нито един дришльо, който да бъде изпуснат да дойде да работи. Всички беха страшни пичове и дори накрая, когато се разделяхме, всеки един отбеляза факта, феноменалния факт, че ние бяхме в работен процес толкова много хора като приятели всичките. Нямаше нито един случай на конфликти. Нито един случай на недоразумения, на интриги – аз това го ненавиждам. Това е нещо... в момента, в който усетя мършата, моментално я хвърлям през балкона, защото когато мирише, по-трудно дишам. Иначе, технически Весела Банзуркова и режисьора Иван Митов са хората, които определяха кои са техническите служби, които ще дойдат да работят. Актьорският състав го попълнихме с Иван Митов и с оператора Кирил Вълчанов. Направихме доста проби. Имахме доста лутания. Минахме през всичките варианти за “да” и “не”, т.е. дали да залагаме на познати или на непознати физиономии. Освен всичко друго, пак повтарям – доста от физиономиите тогава бяха
специален гост
непознати. Те в последствие вече станаха доста популярни, което е хубаво. Аз се радвам за техния успех. Той е неизбежен, след като и аз съм забелязал, значи, нищо чудно и другите да ги забележат. Много голяма услуга ми направи и Сашо Косев, който е “Талант партнерс” ли е, нещо такова беше – кастинг агенцията с най-голямата картотека на физиономии в България.
BG Art Class:
Значи не си решавал “за тази роля искам да е този актьор”?
влади въргала:
Не, напротив, имам и такива. Значи, Август Попов е такъв. Коцето – певеца Константин, за него съм написал ролята. За мен, така да се каже, той гарантира част от успеха на продукцията, защото той има много голяма публика и на много хора ще им стане интересно да го видят. А и е човек, който е толкова харизматичен и чаровен, че винаги е интересно да го гледаш. Има и други неща, които се случиха така, случайно, нали... има и някои, които бяха преднамерени, но имаше и сцени, които ми хрумваха в последствие. Просто сюжета си ги искаше. Но най-голямата трудност, с която трябваше да се боря, е какво да махна от филма за двучасовия игрален вариант.
BG Art Class:
Разрешаваш ли им да импровизират или точно каквото си казал, това трябва да бъде?
влади въргала:
Не, отдавна го няма това “каквото си казал”. Освен това в България такова нещо не съществува. Актьорите много трудно могат да изиграят това, което някой е написал. Защото аз мога да го напиша, но всеки човек си има словоред, когато иска да изрази една мисъл. Има си текст, но ако той има друг вариант и неговия вариант с нищо не отклонява първоначалните амбиции, защо не? Няма проблем. Има много неща, които самите хора създават във времето – примерно, художника Павел Митков играе полицай, който пада от третия етаж. Слагат го в гипсово корито и прорисува картини. И той така рисува картини, както е в гипсовото корито и понеже е полицай-герой (който всъщност е рекетьор, дето пада от алчност от прозореца от третия етаж), тъй като е полицай, паднал по време на терористичен акт, се смята за герой, е обявен за “Полицай на годината”. Има кръстени на негово име галерии, а едни от най-хубавите галерии в България са на Павел Митков, т.е. вътре ние си имаме автоирония, такива наши си закачки. Примерно, там един го хваща и вика: “Как ми приличаш на един художСЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 27
специален гост
ник - милионер...” и така. Павел Митков има галерии в няколко града в България, а има и галерия в Москва, има галерия в Карлови вари. Което си е хубаво. Абе, събрани са хора с постижения в доста направления. И най-голямото ми лутане е всъщност кое да се махне от филма. Аз не се притеснявам, че няма да се види, защото след това ще влезе в телевизионния сериал, но кое да махна, за да не лиша хората и максимално да им дам всичко онова, което може да им дам в тия 2 часа кино. То не може и така да е от всичко по много.
BG Art Class:
Сериалът ще е точно върху този сюжет или това е началото на сериал, който нататък ще се развива?
влади въргала:
Не. Не е началото на сериал, който ще се развива нататък, а за героите от филма – за всеки един ще има неговия живот
28 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
какво представлява, неговия свят какво представлява.
BG Art Class:
Има интерес към филма. Очакват го хората.
влади въргала:
Ооо, особено новия трейлър на филма, който ще се завърти по кината в “Очаквайте”, там просто наистина всеки момент очакваш Брус Уилис да излезе. Един приятел така казал: “Всеки момент очаквам Брус Уилис да излезе”. Да се яви.
BG Art Class:
Трейлърът е в стил “Умирай трудно”?
влади въргала:
Филмът не е екшън. Далече съм от мисълта да правя български екшън. Ако ти се гледа екшън, има филми с Брус Уилис, има филми с Том Круз – отиди и гледай амери-
специален гост
кански екшън. Ако ти се гледа екшън комедия, такава като пуканките “ядеш – сереш”, нали, отиди и гледай с Джеки Чан и с още неколко, но ако ти се гледа екшън комедия, която да бъде с елементи на твоите проблеми, нещата, които те касаят, интересуват пряко, то ела да чуеш моята версия за нещата, като с нищо не те ангажирам. Но аз не съм изрекъл нито една лъжа в целия сюжет.
BG Art Class:
Кога е събитието?
влади въргала:
На 4 октомври трябва да напълним Арена Армеец в София. Поне 7 хиляди човека публика трябва да съберем. Произвеждам специален екран за целта в момента – 25 метра дълъг на 15 метра висок. Три машини се синхронизират. Цялата организация е много трудна. Всичко се наема. Наема се озвучаване, защото филмовото озвучаване е по-различно от концертното озвучаване.
Освен всичко друго, се прави и много интересен начин за представянето на екипа, ще бъде много атрактивно. Цялата Арена Армеец ще бъде превърната в бойна площадка – ще има горящи коли, още от сега смятам да облепим касите на кината, където ще се прожектира филма с „пробити от куршуми“ фолия, ще бъде оградено с жълти ленти с надписи “Операция Шменти капели“. Няма да се минава по червени килими, а ще се минава по черджетата, обаче ще се минава с обувки “Долче и Габана” и с костюми, ама с бронежилетки. С противокуршумени одеала ще ги водят до входа... и така.
BG Art Class:
Много ти благодаря за интересното интервю и за отделеното време. Сега всички чакаме филма. Пожелавам ти успех!
влади въргала:
И аз много ти благодаря. Беше ми много приятно. СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 29
I can too
Рут Колева пее благотворително в помощ на децата с аутизъм
И
долът на хиляди млади хора в България Рут Колева ще изнесе благотворителен концерт в Пловдив, в подкрепа на децата с аутизъм. Музикалното събитие, което ще се проведе на 30 септември (петък) от 20:30 ч. в лятно кино „Орфей”, е част от стартиралите събития в Пловдив на фондация И АЗ МОГА / I Can Too за създаването на Център за деца с аутизъм. От сцената на летния театър Рут и I Can Too ще представят моментното състояние на Центъра и ще отправят призив към всеки един да се включи в реновирането му с това, което Може: с контакти, с идеи, с работа и материали, с дарение, с sms на 1415 или с покупка/дарение на аксесоар I Can Too по време на концерта. Входът е благотворителен. Минимална цена 5 лв.
Билети можете да закупите
от билетен център пред Община Пловдив и online от Eventim.bg: http://www.eventim.bg/ bg/bileti/blagotvoritelen-koncert-na-rut-kolevaplovdiv-ltno-kino-orfe-103940/event.html От две години И АЗ МОГА популяризира, чрез инициативи и културни събития, не30 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
обходимостта от откриването на Център за деца с аутизъм в Пловдив (където броят им е над 6 000 по данни на ДАЗД.) През месец юни 2011 г. с официално решение на Общински съвет Община Пловдив предоставя на I Can Too за безвъзмездно ползване помещение на етаж 3 в сградата на „ДКЦ VI” за създаването на този Център. Помещението се нуждае от цялостно реновиране. Проектобюджет на пространството можете да видите тук: http://icantoo.eu/center-autizam.php Станете и Вие част от създаването на Центъра! Очакваме Ви в Пловдив!
За контакт:
Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34 тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too
Дарителска сметка:
Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България IBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF
арт ♦♦Текст: Антон Ганев, Изображения: Интернет
Постимпресионизъм Терминът
използва понятието въображение и означава "След импресионизма", точка или "Дивизионизъм".
разделение
Тук е важно да споменем разделението като хармония между светлина и сянка, една обща палитра, доминираща ясно в дадена творба. Също така се третира като
32 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
приложение в живописта, обоснован научен метод - "да постигне максимална светлина и цвят". Наричан е още "Поантилизъм".
Възниква в границите
на Франция през 1860-1890 година. Характерното при Постимпресията е, че тя е масово насочена, има поведенчески характер и е обособена в рамките на опънатото платно. Има характерни мето-
арт
ди, граничещи с точковата техника - равни кръгли петна от чисти тонове, които се сливат в нашето зрение, създавайки образ на цветен растер. Тъй като е предимно експериментално мислене и действие, говорим за него спрямо автори /художници/, работили по процеса.
Като баща на поантилизма
можем да определим Жорж Сьора, който изучава научната форма за зрително възприятие и решава да създаде "поантилизма". Друг разследващ художник е Пол Синяк, който рисува "Планината", като пресъздава природата, разграничавайки я именно с растерен подход. Много от авторите на Импресионизма също се интересуват пряко от новите
проблеми в творческия живот и също са видни представители на "Постимпресионизма" като например Пол Гоген и Ван Гог. Това, разбира се, никак не значи, че поколенията художници не са минали и засягали по няколко течения и стилове до сега в историята на изкуството.
От Импресионизъм към Постимпресионизъм са авторите: Пол Сезан с "Планината Виктоар" - серия картини в различни годишни времена. Не рисува мимолетни импресио усещания, а цели създаване на правилния вътрешен строеж на самия мотив. Изразява самата същина, моделира формата чрез цветни плоскости паралелно една върху друга за СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 33
арт
постигане на плътност. Рисува в жанровете натюрморт, портрети - автопортрети и пейзажи. Ван Гог е повлиян от импресионистите, но променя тъмната тоналност с известните светли-слънчеви мазки в картините си /жълто и синьо/. Те са тежки, напрегнати и натежали от боя. Работи бързо и полага на платното едри щрихи, притежаващи силен контур, избягващи правата линия. В жанровете му са натюрморт, портрет и битови пейзажи.
34 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
Пол Гоген /приятел на Ван Гог по това време/ е душевно свързан с остров Таити, където открива света на примитивизма, което добива в Европа голямо значение за модерното изкуство /избягва от класическото изкуство/. За него цветовете са стойности сами по себе си и е в състояние да превърне платната си в декоративни пана. Гоген е предшественик на "Символизма".
арт
СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 35
бг таланти
Автор: Андрей Каменов а.к.а. Dragon_Phoenix
36 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
кино ♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg http://www.efilmi.com http://www.avtora.com
Сюжет
трейлър на филма можете да изгледате ОТ тук
В
иена през 20-те. Деветгодишната Мери живее в образцов дом, не й липсва нищо. Въпреки, че е заобиколена от прекрасни играчки, Мери копнее за топлотата на своите родители, които са доста резервирани към хлапето. В коледната нощ момиченцето получава дървена кукла от своя вуйчо. Мери няма търпение да вдъхне живот на играчката. А на Коледа стават чудеса и куклата наистина оживява. Новият приятел на Мери я повежда на незабравимо пътешествие в магичните земи, пълни с феи, захарни пръчки и други оживяли коледни играчки. Мери скоро разбира, че вълшебното кралство е заплашено от тираничния Крал Плъх. Когато лешникотрошачът е отвлечен и взет за заложник, Мери и нейните приятели играчки трябва да се противопоставят на злия Крал Плъх, да освободят пленника и да спасят приказното царство.
38 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011
кино Технически данни: Жанр: Фентъзи, екшън, семеен Режисьор: Андрей Кончаловски Сценаристи: Андрей Кончаловски и Крис Солимайн В ролите: Ел Фанинг, Натан Лейн, Джон Туртуро и други Премиера в България: 09.09.2011
и още за “лешникотрошачката 3D”
интересни факти
Е
дин от най-популярните руски режисьори - Андрей Кончаловски, беше на посещение в България по случай премиерата на новия си филм. Създателят на заглавия като „Одисеята“, „Влакът беглец“ и „Танго и Кеш“ пристигна в София, за да присъства на представянето на англо-унгарската продукция „Лешникотрошачката 3D“, която вече се излъчва и по родните киноекрани. В мюзикъла участват редица холивудски звезди, сред които голямата надежда на Холивуд - Ел Фанинг, сестра на Дакота Фанинг, Нейтън Лейн, Джон Туртуро и др. Лентата е създадена по едноименната приказка на Хофман и балета на Пьотр Чайковски. „Исках това да е страшен, но не и опасен филм. Да разкажа на децата си това, ко-
ето не знаят, защото те не познават ужасите на XX век - авторитарните режими и желанието всички да бъдат направени „сиви“. Затова във филма е и появата на сивите и авторитарни плъхове“, обясни тъмните краски на „Лешникотрошачката“ Андрей Кончаловски по време на премиерата. Продукцията е реализирана с доста внушителния бюджет от 90 млн. долара, като е финансирана от Унгария и от Руската банка. Всички герои обаче, говорят само на английски език, тъй като именно това, според режисьора, е езикът на мюзикълите.
СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 39