Ханс Кристиан Андерсен
Сред гъсталака от репеи една патица мътеше от дълго време. Най-сетне яйцата се пропукаха… - Па, па , па … - Бързо!-изкряка патицата - а патенцата взеха да се оглеждат. - Колко е голям света!
- Не прилича на другите! Но и него ще науча да плува, дори да не е пате. На следващия ден майката поведе децата си към реката.
- Хайде, идвайте след мен. Сега ще влезете в обществото. И те отидоха в птичия двор. - Ето ти още патенца, сякаш досега бяха малко! Пък едното какво е грозниче. Не го щем с нас!
- Оставете го! Нищо не ви е сторило! - извика патицата. Така измина първия ден, а нататък стана още по-лошо. Кокошките го кълвяха и скубеха. Патето не изтрая – прекоси двора и хоп! зад оградата. Едно дете го намери и го отнесе у дома. Но патето отново избяга.
- Слава богу! Толкова съм грозно, че дори кучето избяга от мен! Дойде студената зима. Блатото се покри с лед. Патето неспирно плуваше в кръг, но накрая се умори, спря се и замръзна.
През много премеждия мина патето тази зима. Но, ето че слънцето отново сгря земята. Дойде пролетта.
Какво видя в чистата, като огледало вода? Своето отражение – но вече не беше грозно патенце, а красив лебед.
Какво от това, че си се родил на този свят в паче гнездо, щом си се излюпил от лебедово яйце!
Компютърните илюстрации направиха децата от ЦДГ №1 „Звънче“, гр.Шумен и ЦДГ №1 „Детелина“, гр.Тервел Те рисуваха едновременно в онлайн програмата http://cosketch.com/
Книгата е създадена за целите на eTwinning проекта „Всяко дете е специално“