Ханс Кристиан Андерсен Рисувана книжка група „Теменужка“ ЦДГ №1 „Звънче“ гр.Шумен
Сред гъсталака от репеи една патица мътеше от дълго време. Най-сетне яйцата се пропукаха… - Па, па , па …
-Бързо!-изкряка патицатаа патенцата взеха да се оглеждат. -Колко е голям света!
-Да не мислите, че това е целия свят. Той се простира далече, далече, чак оттатък градината. Събрахте ли се всички?
- Ах, не. Най-голямото яйце е още цяло! И патицата пак легна да мъти.Едва в края на деня се пропука черупката на най-едрото яйце.
-Не прилича на другите! Но и него ще науча да плува, дори да не е пате. На следващия ден майката поведе децата си към реката.
-Па-па! -Х-м! Не прилича на другите! Но и него ще науча да плува, дори да не е пате.
-Хайде, идвайте след мен. Сега ще влезете в обществото. И те отидоха в птичия двор.
-Ето ти още патенца, сякаш досега бяха малко! Пък едното какво е грозниче. Не го щем с нас!
-Оставете го! Нищо не ви е сторило!-извика патицата. Така измина първия ден, а нататък стана още по-лошо. Кокошките го кълвяха и скубеха. Патето не изтрая – прекоси двора и хоп! зад оградата. Тича, тича, докато стигна блатото.
-Слава богу! Толкова съм грозно, че дори кучето избяга от мен!
Дойде студената зима. Блатото се покри с лед. Патето неспирно плуваше в кръг, но накрая се умори, спря се и замръзна.
През много премеждия мина патето тази зима. Но, ето че слънцето отново сгря земята. Дойде пролетта.
Патето полетя високо и стига до една градина с бистро езеро. В него плуваха два лебеда. -Ще отида при тях. Сигурно ще ме убият, но това ще е по-добре отколкото да ме кълват гъски и кокошки. А зимата беше много студена.
Какво видя в чистата, като огледало вода? Своето отражение – но вече не беше грозно патенце, а красив лебед.
Какво от това, че си се родил на този свят в паче гнездо, щом си се излюпил от лебедово яйце!
-Не съм дори мечтал за такова щастие, когато бях грозно патенце!