1
Подходът на Persona Doll предлага ефективен, стимулиращ, незаплашителен и приятен начин за борба с дискриминацията, насърчаване на емоционалната грамотност, информираност относно равенството и повишаване правомощията на децата. Куклите и техните истории развиват способността на децата да съчувстват, да ценят това което са, те са превенция срещу подигравките и обидите, срещу изключването по време на игра. Историите са превенция срещу несправедливо причиняване на болка и различни физически посегателства. Децата се насърчават да се изправят срещу несправедливостта и предразсъдъците. Ако куклите са вградени в анти-дискриминационно обучение и културно отговарят на учебната програма, то те са в състояние да отговорят на предизвикателството да бъдем различни. РАЖДАНЕТО НА КУКЛИТЕ
Persona Dolls са използвани за първи път в Съединените щати. По това време, 1950 г., е имало много малко ресурси и материали за работа по темата „Етническо разнообразие“. Две учителки - Kay Таус и колежката й Рут – забелязват това несправедливо и неприемливо положение. Един ден те предприемат действия. Те създали кукли от картон, за да съпоставят цветовете на кожата и физическите черти на децата в тяхната детска градина. Разработили декорации за всяка кукла и истории, базирани на детските преживявания. Децата бързо се идентифицирали и се привързали към тях.
2
КУКЛИТЕ
Persona Dolls не са обикновени кукли, нито марионетки. Учителите ги променят от неодушевени предмети в "хора" с определени личностни качества, семейство, културна и класова принадлежност, имена, пол и възраст. За да се гарантира, че те са автентични персони са необходими и други важни детайли: с кого живеят; къде живеят; езика (езиците), които говорят; техните интереси и предпочитания; нещата, които правят с лекота и тези, които намират за трудни; нещата, които ги правят щастливи и тези, които ги разстройват, плашат и тревожат. Persona Dolls трябва да бъдат обичливи, уникални, специални и различни от куклите у дома.
Куклите трябва да са отражение на децата в групата. Също толкова важно е да се въведат кукли, които не са огледален образ на децата и в случаите, когато всички деца са от една и съща етническа или културна група, говорят доминиращият език и нямат видими физически различия. Трябва да се внимава при избора на кукли, при разработване на личността им и създаване на историите. Една добра идея е да се 3
въведе момче-кукла, която първо да улови вниманието на момчетата, тъй като децата често си мислят, че всички кукли са момичета и само за момичета. Момчетата - кукли предоставят възможност да се разчупи този стереотип. Пример, когато момчето-кукла казва, че розовото е негов любим цвят, това веднага предизвика реакция от страна и на момчетата, и на момичетата. Историите помагат на децата да уважават тези, които са различни от тях и да ценят нещата, които са общи между тях. Всички имат очи, кожа и коса, въпреки че цвета, формата и текстурата може да бъде различна. Например, една от куклите би могла да обясни на децата как тя е щастлива, защото вече има слухов апарат и може да чува какво казват хората. По-късно тази история може да бъде продължена - как другите са я подразнили или изключили от игрите, тъй като тя е различна.
4
РАЗВИВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА НА КУКЛИТЕ
С целият екип на персонала в учебното заведение трябва да съгласува и той да бъде единодушен относно пола, етническата и класова принадлежност, семейната структура, вида на дома, религията, културната среда, говоримите езици, физическите характеристики, цвета на кожата, специалните способности или увреждания, интересите и предпочитанията на всяка една от куклите. Специално за кукли от други култури, които не познавате добре, е необходимо да се уверите, че давате подходящи имена и ги произнасяте правилно. Имената трябва да са релевантни на личността на куклите, както и на културната среда. Тези основни данни остават постоянни. Какво може да се промени: например - раждане на бебе, преместване в ново жилище. Личността на всяка кукла трябва да бъде записана в неговата / нейната книга и всички истории, създадени с нея / него, трябва да се добавят там. Много от училищата имат набор от кукли, които са отражение на всички деца в групата, както и такива, които не са част от тях, напр. в училището може да има кукла с различен цвят на кожата, но в класа да няма дете с различен цвят на кожата. По този начин по-широк кръг от хора са еднакво ценени и уважавани за техния начин на живот, култура, езици. Въвеждайки кукла с различен цвят на кожата ние предоставяме възможност и запознаваме децата с различия, които не съществуват в групата.
5
КУКЛИТЕ И ТЕХНИТЕ ИСТОРИИ
Куклата седи в скута на разказвача/учителя и той говори от нейно име без да преправя гласа си. Децата се запознават с нея. Учителят и децата разговорят за това какво се е случило с куклата, как той / тя се чувства и, ако е необходимо, какво може да се направи, за да й се помогне тя/той да реши проблемите си. В разговор децата правят предложения и вземат решения относно разрешаването на проблема. Тази активна роля ги тласъка към разсъждения, към размисли, те придобиват самочувствие и увереност. Чрез идентификация с куклите децата виждат несправедливостта на споделените ситуациите. Те са мотивирани да помислят заедно за решения на проблемите на куклите. Идентификацията с куклите насърчава децата да се застъпват за себе си и за другите, когато се натъкнат на несправедливост. Децата са загрижени за куклите и са нетърпеливи да им помогнат особено, когато историите подчертават ситуации или преживявания, които децата считат за несправедливи. По време на интерактивните сесии, разказвачите/учители очакват включването на всяко дете и предлагат подкрепа на онези, които са изпитали физическа или вербална обида от други деца или възрастни. Те изслушват всяко дете и подпомагат децата, когато е необходимо. Учителят насърчава всеки да говори за случилото се и как историята ги е накарала да се чувстват. Детските наблюдения и разбиране за света около тях често се подценява и може да изненада учителя/разказвач. Приемането и признаването на някои детски идеи относно правилния начин на действие и взаимодействие, когато те не кореспондират с позицията на учителя, трябва да бъдат проверени за това, дали децата несъзнателно реагират поположително на деца, които са като тях. Например, езикът на тялото. Децата с черен цвят на кожата са възпитавани, че да се гледа възрастен човек право в очите е неуважително и невъзпитано, а децата с бял цвят на кожата се учат да гледат 6
директно към възрастния, когато говорят с него: това е признак на откровеност и честност. В спокойната, неформална и подкрепяща атмосфера по време на сесията с кукла, децата имат много възможности да кажа това, което мислят и чувстват относно ситуациите, в които попадат куклите. Учителите ръководят сесията, като задават основни въпроси, които да „уловят“ интереса на децата и да ги насърчават да мислят критично върху това, което те и техните връстници казват. Смесването на различни истории постепенно обогатява опита на децата, а това развива тяхното разбиране за доста сложни социални проблеми. Темите, които са обсъждали и са предизвикали детския интерес могат да бъдат проучени по-подробно във всички образователни направления на учебната програма – например в „Социален свят“, тема „Активно гражданство“. С представянето на различни сценарии и проблеми за оценяване, изследване и разрешаване чрез историите на куклите, за децата ще се отвори един свят на възможности. Този нов светоглед ще насърчи децата да си представят и да говорят за това, как може би биха искали да живеят в ситуации, в които те нямат личен опит. Споделянето на различни културни традиции и включването на приятели в тях разширява детския интелектуален хоризонт и обогатява общите познания за света. Да бъдеш част от една творческа и стимулираща група може да бъде приятна активност за самоутвърждаване и самопознание. Ако се чувстват безопасно, сигурно и комфортно с възрастните и техните връстници, децата са по-склонни да развият своите идеи, чувства и преживявания. Куклите и техните истории засилват доверието, самочувствието, формирането на идентичност и мотивират за учене. Куклите са ценен инструмент за подобряване на комуникацията и езиковата компетентност, както и за насърчаване на личното социално и емоционално развитие. Куклите и учителите общуват, като си шепнат. Учителите предадат на децата всичко, което куклите са дошли да разкажат. Понякога историите са за щастливи преживявания - разходка в парка, парти с приятели, посещение при баба и дядо, празник. В други случаи историите се съсредоточават върху болезнени инциденти изключване от играта, подигравателно отношение, физически наранявания или дразнене. Когато учителят говори на куклата, за да получи необходимата информация, той трябва да шепне в ухото й. Куклите "говорят" шепнейки в ушите на учителите. Повечето деца са убедени, вярват и приемат, че куклите са само кукли и затова те не мога да говоря. За да могат да участват и да допринесат за развитие на дискусията децата трябва да имат в техните речници думи, които описват емоции и 7
разбират тяхното значение. При всяка възможност учителите въведат алтернативни думи, когато говорим за чувствата на кукла. По време на сесиите е много важно да насърчаваме децата да се чувстват добре, когато става въпрос за техния културен и семеен произход. В същото време се зачита и цени високо културния и семеен произход на останалата част от групата. Говорейки за тези прилики и разлики трябва да им помогнем да разберат, че да си различен не може да бъде причина за взаимен тормоз. Например: "Джо се чувства тъжен, нещастен и разстроен". "Сунита подскача наоколо с радост и вълнение." „Мария е скръстила ръце, защото й е дошло до гуша. " Задавайки подходящи отворени въпроси учителите предизвикат дискусия и насърчават децата да назоват чувствата на куклата и да бъдат съпричастни с нея / него, да се изслушват един друг, да мислят критично и да изразят своите идеи. Обсъждането на чувствата, идеите и решенията е по-важно от перфектното разрешаване на настоящия проблем на куклите .. Например: "Как мислиш, че Куклата се чувства?" Какво те кара да се ядосваш? Били ли сте някога разочаровани? Как изглеждате, когато сте развълнувани? Как изглеждате, когато сте изненадани?
8
ИСТОРИЯТА НА ХАРИ
Децата седят в кръг. Сесията по разказване на истории започва с въпроса на учителя дали децата си спомнят кой седи в скута й. Отговорът е незабавен: „Хари!“ Учителят предава Хари на най-близко стоящото дете до него да се „движи“ в кръга, за да се даде възможност на всяко дете да го поздрави индивидуално. От начина, по който те го прегръщат и му говорят, е очевидно, че те се идентифицират с него и са свързани. Хари е техен приятел. Учителят пита дали си спомнят за предишното посещение на Хари. От техните отговори става видно, че историята, която им е разказал ги е впечатлила и че те са съпричастни с него. Въпросът, "Искате ли да чуете какво се е случило с Хари в петък на улицата?" се посреща с положителни кимвания. Хари споделя, че той наблюдавал четири момчета, които си играели. Когато той се опитал да се присъедини към тях най-голямото момчето му изкрещяло: "Не можеш да играеш тук. Ние не играем с дебелаци." И другите също крещели: "Махай се, Дебеланчо! Махай се, прасенце!" В този момент учителят преувеличава, като дава много възможности на децата да кажат какво чувства Хари, да станат съпричастни с него и как са се чувствали, докато са слушали неговата история. Чрез задаване на въпроси като: "Как мислите, че се чувства Хари?" и "Чувствали ли сте се някога по подобен начин?" той ги насърчава 9
да говорят за собствените си чувства и преживявания. За да разширят своята гама от думи при описание на чувството учителят ги пита дали някога са били изключвани от игра и обяснява какво означава тази дума. Това са някои от техните отговори: • Брат ми винаги прави това с мен. Той казва: "Без момичета!“ • Джули ме използва, за да бъде мой приятел, но сега тя е най-добра приятелка с Мари и Алис и те не искат да си играят с мен. • Сестра ми наистина много се разстройва, когато децата в парка я дразнят, защото тя не ходи правилно. • Децата, които се нанесоха в съседната къща ми казаха, че те не могат да бъдат приятели с мен, защото никога няма да играят с деца с тъмен цвят на кожата. • Когато приятели на моята сестра дойдоха в нашата къща, двама от тях избягаха и се скриха далеч от мен. • Не е честно. Учителят се съгласява, че не е справедливо да се изключват деца, защото се чувстват тъжни и изолирани. Тя им казва, че Хари е толкова разстроен, защото тези момчета не му позволили да играе с тях. Те го наричали с грозни имена, затова той силно заплакал. Той разказва, че момчетата му се присмели и затова, че се е разплакал като бебе. Следва дискусия дали е добре за момчетата да плачат. Учителят насочва вниманието им обратно към историята, като ги пита, ако това се случи отново, какво мислят, че Хари може да направи? Децата са нетърпеливи да помогнат на Хари. Те му предлагат своята помощ като го съветват. Те описват собствените си преживявания и действия в подобни ситуации. Учителят обръща особено внимание и подкрепя момичетата, които са били жертви на момчета, които са ги изключвали от игри или са злоупотребявали с тяхното възпитание. Говорейки за това как се чувства Хари и симпатизирайки му, момичетата могат да получат представа за собственото си поведение и да се противопоставят на момчетата – тези, които ги изключват и тези, които ги обиждат. Разговорите с Хари и случилото се можеше да им помогне да вникнат в собственото си поведение.
Повече подробности относно Методологията : http://www.persona-doll-training.org
10