Земеделие плюс 286/2019

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

286 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

И

ТЕЛ И Ч Ю ЗКЛ

НА

А Т И ЗАЩ

А К Т И ИНЯ К

СРЕЩ

У

С И А Н МА

TM ,®, SM

Търговски марки и обслужване на Dow AgroSciences, DuPont или Pioneer и свързаните с тях компании или съответните им собственици. © 2019 PHII

Съдържание

286 / 2019

2 5 6

8

14

19

21

27 29

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

Издадени са заповеди на министъра на земеделието, храните и горите, с които се определят ставките по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци за 2018 г. Размерът на подпомагането на хектар е в пряка зависимост от общите установени площи по всяка схема, които нарастват по повечето схеми спрямо предходната година. Ставката по схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група) е 1 759,98 лв./ха за първите 30 ха и 1 173,32 лв./ха за допустимите площи по схемата над 30-ия хектар. По схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) ще се изплаща по 1 006,17 лв./ха за първите 30 ха и 670,78 лв./ха за допустимите площи по схемата над 30-ия хектар. Размерът на субсидията по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) е 1 277,62 лв./ха за първите 30 ха и 851,75 лв./ха за допустимите площи по схемата над 30-ия хектар. В рамките на схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши) субсидията ще бъде 735,49 лв./ха за първите 30 ха и 490,33 лв./ха за допустимите площи по схемата над 30-ия хектар. За схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци, земеделските стопани с допустими площи и доказали необходимите добиви ще получат по 17 021,85 лева на хектар. Копия на заповедите са публикувани на интернет страниците на МЗХГ и Държавен фонд „Земеделие“. Предстои изплащането на субсидията на земеделските стопани, които са кандидатствали по схемите и имат допустими площи и са доказали необходимите добиви.

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

ПЛЮС

Определен е размерът на подпомагането на хектар по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци за кампания 2018

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Иновации АГРА 2019 Създаване на нови покрития с висока твърдост, износоустойчивост и трибоефективност чрез електроискрово и газопламъчно напластяване. . . . . Нов сорт градински грах „Пълдин”. . . . . . . . . . . . Нови сортове винени лози на ИЗС „Образцов чифлик“, Русе . . . . . . . . . . . . . Юбилей 90 години Научен център по животновъдство и земеделие - Смолян. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Изпитване на сортове соя Продуктивност на български и чужди сортове соя при неполивни условия на отглеждане. . . . . . . . . . Овощарство Азотното торене за вегетативните прояви на черешовата подложка MaxMa14, отглеждана в контейнери. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Заедно с Китай Постижения и предизвикателства на аграрното развитие в България и Китай. . . . . . . . . . . . . . . Новини от МЗХГ Нова земеделска техника през 2018 г. в стопанствата ни. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Библиотека Технология за производство на сорго за зърно . . . .

АКТУАЛНО

1

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

286 / 2019

ИНОВАЦИИ АГРА 2019

2

Създаване на нови покрития с висока твърдост, износоустойчивост и трибоефективност чрез електроискрово и газопламъчно напластяване Проект, награден в конкурса за иновации на АГРА 2019 НАУЧЕН КОЛЕКТИВ: Проф. д-р инж. Георги Костадинов, Доц. д-р инж. Тодор Пеняшки Доц. д-р инж. Иван Мортев Ас. инж. Елена Димитрова ИПАЗР „Н.ПУШКАРОВ”, София Проф. д-р инж. Мара Кандева ТУ, София Доц. д-р инж. Димитър Радев – ИОНХ, БАН Доц. д-р инж. Мария Николова – РУ Анг. Кънчев ЗА ПРОДУКТА Нови покрития с ултрадисперсна структура, аморфни и нано-структурирани фази с висока твърдост, износоустойчивост и трибоефективност, получени чрез създаване и използване на нови композиционни материали на основата на твърдосплавни съединения и метали в т.ч. и добавки от свръх твърди и нано-материали чрез електроискрово и газопламъчно напластяване. Целта на покритията е повишаване на трайността, работоспособността, ресурса на работа и икономическата ефективност от използването и поддръжката на техниката чрез предварително уякчаване или възстановяване на износени детайли, механизми и елементи и работни органи на селскостопанските машини и оборудване и на инструменти и детайли от общото машиностроене. ПРОИЗВОДИТЕЛ Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”. ОПИСАНИЕ НА ПРОДУКТА Въпросът за повишаване на трайността и ресурса на селскостопанската техника е актуален и приоритетен не само от гледна точка на безпроблемната работа на машините и оборудването, но и с оглед намаляване на загубите от ремонтите, закупуването на резервни части и престоите за ремонт. Основната част – до 80% от селскостопанската техника, излиза от експлоатация най-често поради

бързото износване на триещите се елементи. Разходите за възстановяване на износените части са големи и всяка година те се увеличават. В този смисъл използването на методите за повърхностно уякчаване и нанасяне на износоустойчиви покрития се явява най-ефективното технологично средство за повишение на надеждността и трайността на селскостопанските машини. Електроискровото напластяване (ЕН) е найдостъпното, евтино, подходящо и ефективно за нашите условия универсално средство за локално нанасяне на износоустойчиви покрития с различно предназначение върху работната повърхност на бързоизносващи се детайли и инструменти. ЕН може да бъде полезно и ефективно в условията на всяко промишлено, или ремонтно предприятие, тъй като дава

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Някои модели на апаратите за ЕН, чрез които се извършва нанасянето на покритията, както и някои електроискрово напластени детайли са показани на следващите снимки.

3

Апарати за ЕН

възможност без особени технически усилия да се решат и най-сложните проблеми по повишаването на трайността на всякакви детайли и инструменти. Методът е основан на използването на импулсни плазмени разряди с контролирана енергия във въздушна среда. Формираният слой придава на изделието различни от първоначалното състояние повърхностни свойства, които се контролират в широки граници посредством изменение на параметрите на искровия рязряд и състава на електродния материал. Предимства на ЕН в сравнение със съществуващите технопогии • Възможност за локално формиране на еднои многослойни покрития от всякакви и върху всякакви токопроводящи материали.

• Добра плътност, paвномеpноcт и сравнително ниска грапавост на покритията и

една от най-здравите връзки с материала на основата – на нивото на границата на якост на самия материал.

• Слабо термично въздействие и отсъствие на нагряване и деформация на материала на напластяваното изделие, което широко се използва при възстановителните работи.

• Универсална, максимално проста и достъпна технология, просто, евтино, компактно оборудване, което може да се използва във всяко едно предприятие.

• Висока ефективност при ниски разходи на материал и енергия.

• Подобни са и предимствата на газопламъчното напластяване – ГПН. Поради простотата и универсалността си, електроискровото (ЕН) и газопламъчното (ГПН) напластяване са не само по-широко приложими, но и значително по-евтини и изцяло достъпни за повечето ни потребители.

Електрод, материал

NW10B10Т20

1

4 2.

3.

NW10B20Т20

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

№

KW10B20T20

286 / 2019

Препоръчителни области за ЕН и ГПН на детайли от земеделската техника с новите електродни материали и прахови състави Напластяван материал

Условия на експлоатация

Област на използване

45, 2Х13, Ст3, Ст 20, 5ХНТ, У8А, Р6М5, 65 Г, 18ХГТ, 40Х Н,30ХГСА, Al-сплави

триене и абразивно, адхезионно, дифузионно и топлинно износване при невисоки скорости, високи контактни, силни и средни ударни натоварвания и средни температури, агресивни среди.

За плътни и дебелослойни покрития за предварително уякчаване и възстановяване на износени работни повърхности на триещи се детайли и работни органи на почвообработващи и зърно-, фуражо- и зеленчукоприбиращи машини, от хидравлични елементи, шийки на валове, зъби на храпови механизми, гърбици, плунжери, водещи и направляващи ролки, оси на ходови колела и др.

Въглеродни и легирани стомани

абразивно, корозионно и ерозионно износване; нисък коефициент на триене.

Триещи се елементи от транспортни машини, турбини, компресори, вентилатори, възстановяване на износени повърхности на ролки, водачи, направляващи работни органи на фуражомелки и др.

Въглеродни и легирани стомани

абразивно дифузионно и корозионно износване при високи скорости, високи контактни, слаби и средни ударни натоварвания, агресивни среди

Почвообработващи органи, инструменти за рязяне на дървени стебла, шибъри, елементи от хидросистеми, работни органи на почвообработващи и зърно-, фуражо- и зеленчукосъбиращи машини, елементи от ДВГ

Продукт: Създаден е нов клас твърдосплавни композиционни напластяващи материали от високоизносоустойчиви карбиди и бориди WC, TiB2, B4C и други със спойващи метални композиции на две основи Ni-Cr- B- Si и Co- Ni-Cr-B-Si и различни технологични добавки с цел получаване на покрития със здрава връзка с основата и с по-голяма дебелина и износоустойчивост с означения – KW10B20Т20, NW10B10Т20 и NW15Т20 . С горните материали чрез ЕН са получени покрития с нов релеф, с ултрадисперсна структура и размери на частиците до нано-ниво. Покритията са с дебелина до 100–150 мкм, с висока микротвърдост, аморфни фази и наличие на допълнително получени в процеса на преноса свръхтвърди и износоустойчиви съединения. Едновременното съдържание на TiB2, В4С, самофлюсираща се метална спойка, в получените аморфни фази и наноструктурни ефекти придават уникални свойства на покритията, които са новост не само в рамките на България, но и в световен мащаб. Икономическа целесъобразност на ЕН С новите покрития трайността на различните напластени изделия се увеличава от 1,5 до 5 пъти. Икономическият ефект от приложението на методите ЕН и ГПН с новите покрития се дължи на повишението на трайността и надеждността на изделията, намаляването

на разходите за изработване (закупуване) на резервни части, на труд и енергия, намаляването на престоите и разходите за смяна и ремонт на износените части, повишаване на качеството и количеството на произведената продукция. Общата себестойност на напластяването е многократно по-ниска в сравнение с тази при използване на другите методи за нанасяне на покрития. Ниските разходи за напластяването, простотата и достъпността на технологията и обслужването, екологичната чистота и универсалността на оборудването, възможността за локално нанасяне на покритието, позволяват да се решат цял комплекс въпроси не само на селскостопанската техника, но и от повечето производствени и ремонтно-възстановителни дейности. Създадените нови многофазни многокомпонентни покрития, нанесени чрез горните два метода могат да бъдат полезни и изключително ефективни в условията на всяка селскостопанска организация или промишлено предприятие, тъй като са най-леките, прости и универсални методи за локално нанасяне на покрития с висока износоустойчивост и високи експлоатационни свойства Разработката е реализирана в рамките на проект на тема „Изследване и създаване на нови устойчиви покрития с използване на композиционни и нано материали“, финансиран от ФНИ, конкурсна сесия Фундаментални научни изследвания 2016

Градинският грах сорт „Пълдин” с производител и изложител Институт по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив, спечели награда ДИПЛОМ в раздел „Сортове семена и посадъчен материал“ на традиционния конкурс за иновации на международната селскостопанска изложба „Агра 2019“ в съревнование с 55 продукта на 45 фирми и научни институти. Градински грах сорт „Пълдин” е едно от найновите попълнения в сортовата листа на Института по зеленчукови култури „Марица”, гр. Пловдив. Автори на сорта са доц. Славка Калъпчиева и проф. Галина Певичарова от ИЗК „Марица”, Пловдив и доц. Сийка Ангелова от ИРГР, гр. Садово. Сорт „Пълдин” е резултат на сложна хибридизация между два сорта и една селекционна линия с последващ отбор в разпадащите се хибридни генерации. Сортът е подходящ за замразяване като при шестмесечно хладилно съхранение запазва отлични органолептични и цветови характеристики. В замразения грах, за разлика от другите зеленчуци, се запазват 70% от витамин С и 97% от витамин В2. В стерилизираните консерви тази загуба е значително по-голяма: витамин С се запазва 20%, а витамин В1 – 66%. Изпитван в системи за органично производство, сорт Пълдин реализира висок потенциал за добив от зелено зърно, което ни дава основание да препоръчаме използването му в биологичното земеделие. Пълдин е ранен до средно ранен сорт с време на цъфтеж между 11 до 25 май в зависимост от метеорологичните условия и времето на сеитба. Продължителността на вегетационния период от поникване до технологична зрялост е 65–66 дни. Посевната норма е 100–140 кълняеми семена на 1 кв.м. Растенията се характеризират с липса на антоцианово оцветяване и много добре развита коренова система. Върху нея се образуват грудки на бактерията Rhisobium leguminosarum Frank, Boldwinet Fred., които усвояват азот от въздуха и синтезират физиологично активни вещества. Стъблото е неокосмено, закръглено. Тригодишните конкурсни сортови опити показват,

Доц. д-р Сл. Калъпчиева, ИЗК „Марица“, Пловдив

че височината му варира от 70 до 80 cм и е с равномерно разположени по него плодоносещи възли. Броят на възлите с бобове варира от 5 до 8. Първият плод се залага на височина над 30 см, подходяща за механизирано прибиране. Листът е сложен, състоящ се от листна дръжка, 2–3 чифта листенца и 3–7 броя мустачки. С помощта на мустачките растенията се закрепват едно за друго и не полягат. В основата на всеки лист са разположени по два прилистника. Цветовете са бяло-цъфтящи, разположени основно по два (83,5%) на една цветна дръжка, която излиза от пазвите на прилистниците. Устройството на цвета благоприятства самоопрашването. Плодът е средно до силно извит боб с дължина 10–11 см и ширина 1,3 см, измерени средно за 3-годишен период на проучване. Всеки боб образува от 8 до 10 добре оформени зелени зърна. Общият брой бобове на централното стъбло е 9–10 броя. Семената са набръчкани, барабанчесто-ъгловати, зеленикави, с абсолютна маса 201,3 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Нов сорт градински грах „Пълдин”

286 / 2019

ИНОВАЦИИ АГРА 2019

5

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

286 / 2019

ИНОВАЦИИ АГРА 2019

6

Нови сортове винени лози на ИЗС „Образцов чифлик“, Русе Доц. д-р Г. Дякова, Ас. Р. Минчева, Ас. И. Иванова През 2018 г. са признати от Експертна комисия на ИАСАС и утвърдени със заповед № РД 12-2 на Министъра на земеделието, храните и горите белите винени с мискетов аромат сортове – Кристален и Мискет Викинг. СОРТ КРИСТАЛЕН Сорт Кристален е награден с грамота в конкурс за иновации, раздел „Сортови семена и посадъчен материал” на Международната селскостопанска изложба „АГРА 2019” в гр. Пловдив. Сортът Кристален e създаден в ИЗС „Образцов чифлик”, Русе, чрез хибридизация на сортовете Памид Русе1 и Кайлъшки мискет през 1996 г. Той е сравнително ранозреещ, със силен растеж и добра продуктивност. Дължината на вегетационния период от напъпването до физиологичната зрялост на гроздето е около 150 дни. Консумативната зрялост на гроздето в района на гр. Русе настъпва около 5 септември.

Кристален е типичен винен сорт. Гроздът е средно голям (16 cм), коничен, понякога крилат, средно плътен, с къса до средно дълга дръжка (4–7 cм). Зърното е средно (14,53/13,51 мм), овално, оцветено жълто-зелено, с мискетов аромат. Средното тегло на грозда е около 196,5 г, а на зърното – 2,73 г. Консистенцията на зърното е месеста и сочна, а вкусът – хармоничен с мискетов аромат. В консумативна зрялост гроздето съдържа 19,26% захари и 7,42 г/л титруеми киселини, не се рони и притежава много добра транспортабилност. Гроздето е с изразен плодов и мискетов аромат, приятна свежест и е подходящо за производство на бели висококачествени вина, плътни и с добра хармония между алкохол, захари и титруеми киселини и за производство на високоалкохолни напитки. Кристален се развива и плодоноси добре, присаден върху подложките SO4 и Шасла Х Берландиери 41В. При формировка средностъблен

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7

Гюйо и гъстота на засаждане 2,50/1,20 м, добивът грозде от хектар e над 12 т. Лозите имат потенциална възможност да дават повисок добив при формировки Мозер и Омбрела и капково напояване. Подходящ е за отглеждане при всички видове формировки в районите на страната с благоприятни условия за развитие и плододаване на рано- и среднозреещите винени бели сортове лози. Сортът е с повишена зимоустойчивост и устойчив на болести и изисква ограничено третиране срещу мана и брашнеста мана, само при наличие на много висока влажност (почвена и въздушна). При силни повреди от екстремни студове под минус 18–20оС, проявява добра възстановителна способност. СОРТ МИСКЕТ ВИКИНГ Сортът Мискет Викинг e създаден в ИЗС „Образцов чифлик”, Русе, чрез хибридизация на сортовете Наслада и Шардоне през 1996 г. Той е средно до сравнително ранозреещ, със силен растеж и добра продуктивност. Дължината на вегетационния период от напъпването до физиологичната зрялост на гроздето е около 155 дни. Консумативната зрялост на гроздето в района на гр. Русе настъпва около 15 септември. Мискет Викинг е типичен винен сорт. Гроздът е средно голям (16–17 cм), коничен, понякога крилат, средно плътен, с къса до средно дълга дръжка (4–7 cм). Зърното е средно (13,71/13,14 мм), овално, оцветено в жълто-зелено, с мискетов аромат.

Средното тегло на грозда е около 120 г а на зърното – 1,92 г. Консистенцията на зърното е месеста и сочна, а вкусът – хармоничен, с мискетов аромат. В технологична зрялост гроздето съдържа 22,55 % захари и 9,01 г/л титруеми киселини. Характерно за сорта е доброто съотношение на глюкоза и фруктоза с преобладаване на фруктозата, което говори за добра зрялост на гроздето. Титруемата киселинност е добре запазена за едно бяло вино. Преобладава ябълчната киселина, която придава леко зелена киселинност. Гроздето не се рони и притежава много добра транспортабилност, подходящо е за производство на бели висококачествени вина. Мискет Викинг се развива и плодоноси добре, присаден върху подложките SO4 и Шасла Х Берландиери 41В. При формировка средностъблен Гюйо и гъстота на засаждане 2,50/1,20 м, добивът грозде от хектар е около 12 т. Лозите имат потенциална възможност да дават по-висок добив при формировки Мозер и Омбрела и капково напояване. Сортът е с повишена зимоустойчивост и средно устойчив на болести и изисква ограничено третиране срещу мана и брашнеста мана, само при наличие на много висока влажност (почвена и въздушна). При силни повреди от екстремни студове под минус 18–20оС, проявява добра възстановителна способност. Мискет Викинг е подходящ за отглеждане при всички видове формировки в районите на страната с благоприятни условия за развитие и плододаване на рано- и среднозреещите винени бели сортове лози.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

286 / 2019

ЮБИЛЕЙ

8

90 години Научен център по животновъдство и земеделие - Смолян Доц. д-р Цонка Оджакова В своята 90-годишна история НЦЖЗ, Смолян, преминава дълъг път и различни етапи на развитие, за да бъде днес център за решаване на научноизследователски и приложни проблеми при високопланинското животновъдство и растениевъдство. През месец юли 1928 г. със Заповед №4098 на Министъра на земеделието и държавните имоти се създава Държавна опитна краварница в град Пашмакли (днешен Смолян). Откриването на Държавна опитна краварница е с цел демонстриране достиженията на скотовъдната наука и оказване на помощ за породно усъвършенстване на местното говедо. С нейното създаване се поставя началото на изследователската дейност по проблемите на планинското земеделие в района на Средните Родопи. Успешното начало се предопределя от няколко обективни предпоставки. По това време в нашата страна функционират специализирани държавни институции, осъществяващи системна развъдно-подобрителна работа с местните породи говеда. Такива са инспекционните станции за изучаване и развъждане на искърското говедо в Плевен, Севлиево и Кнежа и държавните заводи „Клементина“, „Кабиюк“, „Кая Бурун“. В публикуваното през 1931 г. ръководство „Грижа за нашето земеделие” на Министерството на земеделието и държавните имоти се сочи, че организацията, редът и стилът на управление в Държавната опитна краварница в гр. Пашмакли са пример за работа. В периода 1928–1951 г. Опитната краварница се трансформира от държавно депо за добитък в Държавно земеделско стопанство. Първите директори на тогавашната структура са Слав Марков (1928–1930), Тодор Кузманов (1930–1932), Борис Томов (1932–1934), Никола Кунчев (1935–1942), Станчо Славов (1942–1944), Васил Димитров (1944–1946), Валери Носов (1945–1951). На 1 януари 1951 г. Държавна опитна краварница се преименува в Опитна станция по животновъдство и проучване на хематурията в гр. Смолян в качеството на специализирано на-

учноизследователско поделение на Отделение „Изследователско дело“ към Министерството на земеделието. Така създадената структура е предпоставка за планомерна задълбочена изследователска и научно-приложна дейност в областта на планинското животновъдство. През този период се решават проблемите, свързани с хематурията по говедата. Колективните усилия довеждат до неоспоримо научно постижение с голям стопански ефект. Разкрива се пътят за ликвидиране на заболяването хематурия чрез оптимизиране на белтъчното хранене. Първи научни сътрудници в нея са Тодор Койчев, Атанас Василев и Йордан Маринов, които на по-късен етап се хабилитират. През 1955 г. се трансформира в Опитна станция по животновъдство, а по-късно – в Комплексна опитна станция към Академията на селскостопанските науки. През 1961 г. се създава отделът по Пчеларство. През 1964 г. се разкрива картофопроизводството като направление. В първите години, на площи от 160 до 232 дка се отглеждат картофи предимно за консумация, а от 1969 г. се организира семепроизводство на картофи. От 1972 г. до 1974 г. е поделение на Център за научни изследвания и развойна дейност (ЦНИРД) при ДСО „Родопа”. През 1975 г. КОС, Смолян, преминава на подчинение на Института по животновъдство в гр. Стара Загора, а през 1976 г. е самостоятелно юридическо предприятие като Опитна

286 / 2019 ПЛЮС

въдството. Началото съвпада с датата на създаването на Държавната опитна краварница през 1928 г. През 1929 г. са закупени 5 родопски крави от района, 10 искърски крави и един бик от завода „Клементина” край гр. Плевен. Целта е да се изпитат продуктивните качества на двете породи в района на Родопите и да се извърши кръстосване на късорогото родопско говедо с искърски бици. Задачата на краварника е сведена главно до производството на бици за развъдната област. Сведенията за първите бици на краварника са твърде оскъдни. Първият, записан в родословната книга на краварника, е Колос. Действал е от 06.06.1937 г. до 06.01.1942 г. По това време, под методичното ръководство на проф. Георги Хлебаров и първите директори Слав Марков и Тодор Кузманов се установява, че наред с незадоволителната млечна продуктивност и ниското индивидуално живо тегло, Родопското късорого говедо притежава здрава конституция, жизненост и приспособимост към специфичните екологични и стопански условия и се отличава с особено висока относителна млечност. С тези свои достойнства то се налага като източник на изходен селекционен материал за създаване на съвременна порода за производство на мляко. Стихийните опити за подобряване на местното говедо продължават до 1950–1952 г., когато опитната краварница е преобразувана в Опитна станция по животновъдство. Със заповед на министъра на земеделието е съставен колектив от научни работници и развъдна цел чрез отбор, подбор и вливане на кръв от Софийското кафяво говедо да се създаде лек тип говедо със средно живо тегло 250–300 кг, млечност 1500 кг и масленост в млякото 4,6%. С това завършва първият етап от породообразувателния процес при Българското родопско говедо, който продължава до 1958 г. Вторият период 1958–1962 г. е началото на кръстосването с бици от породата „Джерсей”. През 1963 г. се създава научен колектив за подобряване на родопското говедо с ръководител проф. И. Владимиров с развъдна цел създаване на добре приспособено към планинските условия говедо със средно живо тегло 320 кг, средна млечност 2000 кг, с 4,75% мастни вещества и задоволителна угоителна способност. За постигане на тази цел започва сложно възпроизводително кръстосване с породата „Джерсей”, като се използват внесени от Дания и бившата ГДР бици от породата „Джерсей”. Третият етап е от 1963 г. до 1976 г., през който се провежда целенасочен породообразувателен процес.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

станция по говедовъдство и овцевъдство към ССА, София. През 1982 г. станцията се трансформира в Окръжен център по инженерно внедрителска дейност към Окръжен Аграрно промишлен комплекс, Смолян, за да се възроди отново през 1986 г. като Комплексна опитна станция (КОС) към Селскостопанската академия. Периодът 1958–1989 г. се характеризира като един от най-силните творчески периоди на специалистите в станцията. В резултат на продължителна изследователска работа и съвместни усилия на сътруднците от станцията и селекционери са признати две оригинални породи Българско Родопско говедо и Родопски цигай, намерили популярност не само в нашия регион, но и в цялата страна. От 2001 г. КОС, Смолян, се преобразува като научно звено към Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян. От 2007 г. е Регионален център по научноприложно обслужване. През 2008 г. отново се присъединява към Селскостопанска академия и се преименува като Опитна станция по животновъдство и земеделие, а от 2018 г. е преобразувана като Научен център по животновъдство и земеделие (НЦЖЗ). През годините научните сътрудници са работили изключително по проблеми, свързани със специфичните условия, които определят характера на селскостопанското производство на Родопския регион. С чувство на дълбока благодарност и признателност си спомняме за проф. Кръстьо Макнев, проф. Стоян Дивитров, проф. Иван Владимиров, проф. Янка Якимова, проф. Михаил Маслинков, проф. Кирил Костов, проф. Георги Ралчев, ст.н.с. Петър Дончев, проучвали проблемите на планинското земеделие в сътрудничество с учените в Смолян. Голям е броят на научните работници, помогнали за израстването на изследователските кадри и за постигане на неоспорими научни постижения в Смолянския научен център. Не можем да не споменем някои от тях: акад. Цено Хинковски, проф. дсн Светозар Тянков, проф. дсн Марин Тодоров, проф. д-р Васил Николов, проф. дбн Любомир Ангелов, проф. дсн Гюрга Михайлова, проф. д-р Живко Кръстанов и др. След 1951 г. за организирането на структурата, за изграждане на материално-техническата база, за научната подготовка и израстване на нови поколения научни работници заслуги имат и нейните бивши директори Тодор Койчев, Атанас Василев, Тома Каишев, Иван Иванов, Венелин Кафеджиев. Основно направление в научна и експерименталната дейност на НЦЖЗ, Смолян, е говедо-

9

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

10

Четвъртият етап 1977–1989 г. се характеризира със залагане на линейната структура на породата и завършване на породообразувателния процес с признаване на породата през 1989 г. с удостоверение №91502 на Института по изобретения и рационализации. Създаден е най-значимият научен продукт в историятa на станцията – порода за мляко с официално наименование Българско родопско говедо (БГР). Породата се отличава с дълъг срок на стопанско използване, непретенциозност към различни климатични условия и начини на отглеждане и хранене, притежава висока относителна млечност, устойчивост на респираторни и заразни заболявания. По млечност, млечно масло и млечен протеин на 100 кг жива маса, жизнеспособност, продължителност на използване, плодовитост, Българско родопско говедо няма аналог в страната. Породата и нейното елитно нуклеусово ядро, отглеждано в НЦЖЗ – Смолян, е продукт на всеотдайния труд на няколко поколения научни сътрудници, специалисти и работници, но с най-големи заслуги (признати за автори на породата ) са: 1. проф. Иван Владимиров Иванов 2. ст.н.с. Атанас Николов Василев 3. зооинж. Величка Георгиева Марковска

4. Желязко Хубенов Сеферков 5. н.с. Пантелей Станчев Кенов 6. зооинж. Ненчо Младенов Лободов 7. Петър Христов Петров 8. проф. Никола Христев Палагачев 9. зооинж. Илия Ангелов Гегов 10. зооинж. Иванка Вутова Панчева Петият период обхваща годините след 1990 г. и продължава до наши дни. Той се свързва с развитие и усъвършенстване на Българско родопско говедо. През настоящия етап основните задачи в селекцията на Българско родопско говедо са: • Прилагане на съвременни селекционни методи за усъвършенстване на Българската родопска порода и поддържане на вътрепородна структура.

• Оптимизиране на системите за производство на мляко и месо от говеда в планинските райони. Усъвършенстване и консолидиране на нуклеусовото ядро на Българската родопска порода чрез „вътрешнолинейна селекция”.

• Успоредно са извършени редица изследвания като: • Установяване влиянието на инбридинга върху продуктивността, изследване на полиморфните системи в млякото, изследване на мастно-киселинния състав на млякото.

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

11

• Фенотипна и генетична характеристика на възрастта на първо отелване и факторите, влияещи върху нея, фенотипна и генетична характеристика на междуотелния период.

• Фенотипна и генетична характеристика на млечната продуктивност за първа лактация и факторите, влияещи върху нея.

• Пожизнената млечна продуктивност и възрастовата динамика на млечната продуктивност при БРГ.

• Анализ на генеалогичната структура на БРГ с характеристика на линиите и на основни бици на породата. Разработени са оптимални дажби и годишни фуражни норми за основните категории говеда, технологични елементи от храненето и гледането на дойни крави и телета при специфичните условия на Среднородопския край. В края на месец ноември 2002 г. се създава моделна ферма за производство на говеждо месо с породата Абердин Ангус, което да послужи за стимулиране и подпомагане развитието на месодайното говедовъдство в региона. Моделът за създаването є се опира на основните принципи на месодайното говедовъдство: минимални разходи за труд и капитални вложения; максимално използване на пашата и нискокачествени груби фуражи; използване на говеда от специализирани породи за месо, които са

приспособени към условията на технологията за отглеждане. От ранна пролет до късна есен животните са на пасището, като телетата, които се раждат турово през март, не се отбиват и бозаят до прибирането на кравите от пасището (късна есен). Пасището е оградено с електропастир. Животните не се подхранват с концентриран фураж, изхранват се единствено с трева, като единствената добавка е сол на буци. Използват се високопланински пасища на връх Снежанка (Пампорово) и най-високият връх в Родопите, Перелик (2196 м). Там има нискокачествен тревостой, но трябва да се отбележи, че животните са в отлично телесно и здравословно състояние. През студените месеци (ранна пролет и късна есен) животните са на паша на по-малка надморска височина (1200–1500 м). Съвременната тенденция е нарастване на интереса към месодайното говедовъдство в Родопите поради наличието на много пустеещи пасища и ливади, ниските капиталовложения и добър пазар за месото от животни от специализираните месодайни породи. В отдел Говедовъдство през настоящия етап работят доц. д-р Димитър Гаджев, гл. ас. д-р Иван Механджийски и докторант Атанаска Згурова.

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

12

Овцевъдството е друго направление в научната и експерименталната дейност на НЦЖЗ, Смолян. Началото е поставено през 1949 г. със започването на първите опити за подобряване на Среднородопска и Каракачанска овца чрез кръстосване с Реплянската и Карнобатската. Тези породи се оказват неподходящи. От 1963 г. със заповед на председателя на Академията на селскостопанските науки е сформиран научен колектив „Създаване на нова полутънкорунна порода овце – цигайски тип, за планинските райони в Южна България”. Създаването на новата порода започва чрез поглъщателно и възпроизводително кръстосване на нископродуктивни местни овце с груба и нееднородна вълна. В началото на породообразувателния процес се използват кочове от породата „Меринофлайш” и впоследствие – цигайски кочове. Кръстосването с цигайски кочове продължава до второ–трето поколение. Отговарящите по тип и продуктивност минават на вътрешно развъждане, а неотговарящите продължават кръстосването с цигайски кочове. Тази селекционна работа продължава 40 години като през 1990 г. се признава породата Родопски цигай. Активно участие в нейното създаване заемат научните работници и зооинженерите от КОС – ст.н.с. д-р Йордан Маринов, И. Йовков и др. Важна роля за преобразуването на овцевъдството в тези райони изиграва формираното заводско племенно стадо в КОС, Смолян. Разпространението на създадените в него генеологични линии чрез елитни кочове в процеса на породообразувателния процес оформя относително еднородна, родствено свързана популация. Независимо от настъпилите големи промени в броя на овцете и фактически разрушената структура на стадата, през последните години се провежда интензивна изследователска работа. Резултатите на целенасочената научно-изследователска и приложна дейност са: • Установени са оптималните хранителни дажби и годишни фуражни норми за основните възрастови групи при овцете.

• Разработени са специфични за района елементи от технологията за отглеждане на агнетата, шилета и овцете.

• Проучвани са конкретни въпроси, свързани с интензивното и пасищното угояване на агнета и шилета в природните условия на Средните Родопи.

• Извършени са проучвания върху количеството и качествата на продукцията на цигайски овце и факторите, които влияят върху тях.

• Изследвани са млечността, съставът и

свойствата на млякото, съдържанието на мастни киселини в него. В НЦЖЗ, Смолян, се отглеждат 300 броя каракачански овце. Породата е комбиниран тип за вълна, месо и мляко. Целта на развъждането им е да се съхрани генофонда чрез системна поддържаща селекция. По проблемите на овцевъдството към центъра работят доц. д-р Цонка Оджакова и докторант Павел Тодоров. Отделът по пчеларство към Опитна Станция, гр. Смолян, е открит през 1961 г. по предложение на Опитна Станция по Пчеларство, гр. София, с цел проучване морфологическите белези, биологическите особености и стопанските качества на местната пчела. Работата на отдела е започнала след проведен конкурс и назначаването на н.с. Георги Кацаров. След извършеното маршрутно обхождане на страната, с цел да се установи породният състав на местните пчели, става ясно, че тук пчелите са запазени от метизация с италианската пчела и са с много добри показатели за селекционна работа. Получените резултати обособяват по естествен път три района: • Родопско–Рило–Пирински; • Западно–Старопланински; • Източно–Старопланински. Родопският регион е преценен като най-подходящ за проучване на пчеларството при планински условия. Заедно с изпитването на различни технологии за отглеждане на медоносната пчела отделът има задача чрез селекция и племенна работа да подобрява местната пчела. В създадения племенен пчелин на територията на Опитна Станция, Смолян, от изходен материал от най-високо продуктивни семейства от Родопския масив се извършват морфологически проучвания и сравнителни изпитвания на групи от различни регионални популации пчели в Средните Родопи и на такива от други райони на страната. Наред с технологическите задачи и селекция на местната пчела, работата е разширена с проучване на медоносната растителност и на произхода на меда на базата на поленовия анализ на меда от ст.н.с. д-р Олга Петкова. В периода 1974–1978 г. се провеждат изследвания на меда и прашеца в районите на Смолян и Беденски бани. Поради характера на терена и задоволителната честота на местната пчела, районът на Средните Родопи е обявен за резерват с цел опазването є. На територията на КОС, Смолян, към племенния пчелин е създадено майкопроизводително стопанство и е изолиран плоден пункт за контролирано оплождане на отглежданите пчелни майки. За целите на селекцията в последствие

286 / 2019 ПЛЮС

и късни сортове като Агрия, Адрета, Виндика, Конкорде, Санте, Фреско, Фокал и др. Площите, предназначени за тази дейност през 1975– 1988 г. варират между 20 и 50 дка, докато на елитните, масовите и с други размножения посеви достигат до 1400–1457 дка. След 1989 г., с настъпилите промени в земеделието в страната и възстановяване на собствеността на земята, площите намаляват драстично. През 1998 г. сортоподдържането на картофи преустановява да съществува. През 1999–2017 г. на ограничени площи в размер на 10–15 дка се отглеждат картофи, само за консумация. Почвено-климатичните условия в района на ОСЖЗ, Смолян, благоприятстваха създаването на насаждения от ягоди, касис и малини. Към отглеждане на ягоди и касис се пристъпва за пръв път през 1968 г. и продължава до 1980 г. Площите с ягоди достигат до 50 дка, а с касис – до 6 дка. Насаждения от малини се създават през 1981 г. като площта им в продължение на 3 години последователно се задържа на 128 дка. С цел обогатяване асортимента от култури и въвеждане на алтернативно производство на картофопроизводството, след настъпилите промени в земеделието, през 1995 г. започват научни изследвания по аронията и малините, а през 2005 г. – по касиса. В проучването имат приоритет адаптивната способност към почвено- климатичните условия в планината на новоинтродуцирани сортове и елити на арония, касис и малини, някои биологични прояви, разстояния за засаждане, развитие и разпространение на болести и неприятели, химичен състав на плодовете. Изследванията са насочени към разработки относно биологично плодово производство, системи за поддържане на почвената повърхност в овощни градини и за ограничаване на ерозията в тях. През изминалите 90 години в Научния център по животновъдство и земеделие, Смолян, са разработени над 200 научно-приложни задачи, свързани с решаването на проблеми на аграрното производство в Родопите. Публикувани са над 500 научни статии, 300 научно-популярни, брошури, препоръки и указания. Разработени са и успешно защитени 15 дисертации за получаване на научна степен „Доктор”. През 90-годишната история на НЦЖЗ, Смолян, тук са работили няколко поколениия учени и специалисти. Много от тях са посветили целия си живот за изграждане на една по-ефективна система на аграрното производство в Родопите. Дълг на сегашния колектив е със собствен научен принос да продължи и обогати тяхното благородно дело.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

се преминава към изкуствено осеменяване на част от майките със специален за целта апарат. С отгледаните пчелни майки отделът по пчеларство осигурява племенен материал за личните пчелини в региона и страната, а също и изходен материал за отглеждане на пчелни майки в национални майкопроизводителни пчеларски предприятия. Дейността на отдела по пчеларство в периода 1991–1996 г. е насочена към създаване на високопродуктивни линии местни пчели в Южния резерват. Изледователската работа по този мащабен проект цели да се произведат родоначалници на високоефективни линии чистопородни местни пчели посредством индивидуалния отбор и прилагане на изкуствено осеменяване на пчелните майки. Резултатите от научната дейност на отдела са популяризирани на местно, национално и международно ниво чрез изнасяне на лекции, участие в изложби, конференции и симпозиуми. Също така са отразени в медийното пространство. В настоящия момент отделът се ръководи от гл.ас. д-р Росица Шумкова. Научно-изследователската и научно-приложната дейност през годините, както и на този етап е насочена в следните направления: • Решаване на специфични за района на Средните Родопи технологични и развъдни проблеми; • Установяване на подходящи за отглеждане в района на системи-кошери; • Установяване влиянието на замяната на част от медовите запаси върху презимуване на пчелните семейства. Отделът по Пчеларство към Опитна Станция, Смолян, заедно с изброените направления отговаря и на изискванията за биологично пчеларство, чиято продукция е предпочитана, а биологичното пчеларство се субсидира с предимство от Европейския съюз по Програми за селските райони. В Опитна станция, Смолян, картофопроизводството се основава като направление през 1964 г. В първите години на площи от 160 до 232 дка се отглеждат картофи, предимно за консумация. С увеличаване на площите се повишава необходимостта от производство на посадъчен материал. По молба на ръководството на станцията и със заповед на ССА, София, през 1969 г. се пристъпва към семепроизводство на картофи. Произвеждат се SE, E класи и др. размножения от български и чужди сортове като Аквила, Саския, Сиенте, Фуран, Червени и др. С цел организиране на първичните етапи от семепроизводството през 1975–1976 г. се поставя начало на клонова селекция. В сортоподдържането са включени ранни, средно-ранни

13

Продуктивност на български и чужди сортове соя при неполивни условия на отглеждане

14

Георги Георгиев, Росица Тодорова Опитна станция по соята, Павликени

ПЛЮС

286 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ИЗПИТВАНЕ НА СОРТОВЕ СОЯ

Интродуцираните чужди сортове соя, наред с положителния си принос за развитието на соевото производство в миналото, се характеризираха с нестабилна продуктивност при разнообразните агроекологични условия на страната ни и са силно чувствителни на характерното у нас почвено и атмосферно засушаване (Тодорова, Р. и Г. Костуркова, 2010; Алексиева, А., 2015). Подобна е ситуацията и понастоящем, тъй като в условията на членството ни в ЕС, възможностите за навлизане на чужди сортове е либерализирано, като изискването се свежда до едно единственно условие – сортът да е вписан в Европейската сортова листа. Това е рисково и поради факта, че у нас само 25–28% от годините са с благоприятни за соята валежи (Георгиев, Г., 2017), а нашите сортове са определено по-толерантни на засушаване от чуждите, тъй като са селекционирани в специфичните ни почвено-климатични условия и са естествено приспособени към тях. Важно изискване за подобряване на генетичната основа на соята е селекцията на сортовe за определени агроекологични райони, в съответствие с подготвящата се нова европейска протеинова политика в земеделието, целяща да се намали вноса на GMO соя и да стимулира собственото non GMO производство (Kron, M., 2017). Практиката и натрупаният опит ни показват, че когато сортът е селекциониран в други региони (дори те да са сходни с нашите условия) е необходимо неговото изпитване на малки опитни площи, за да установим пригодността му към конкретни почвено-климатични условия на региона и минимализираме евентуални рискове от негативни последици. Целта ни е да проучим в демонстрационен полски опит добивността и вегетационния период (групата на зрялост) на едни от найразпространените в Европа сортове соя, при конкретните почвено-климатични дадености в региона на централна Северна България. Демонстрационния опит е изведен през периода 2015–2017 г. в опитното поле на ОСС,

Таблица 1. Изпитвани сортове соя през периода 2015–2017 г. Селекционна и сортоподдържаща агрофирма

Регион на произход

II

SЕS - PAVLIKENI

България

Richi

II

SЕS - PAVLIKENI

България

3

Rosa

II

SЕS - PAVLIKENI

България

4

Daniela

II

SЕS - PAVLIKENI

България

5

Avigeya

I

SЕS - PAVLIKENI

България

6

Zora

0

NS SEME

Сърбия

7

Galina

0

NS SEME

Сърбия

8

Neoplanta

I

NS SEME

Сърбия

9

Triumf

II

NS SEME

Сърбия

10

Dukat

0

DELTA AGRAR

Сърбия

11

Felix

00

ARDS TURDA

Румъния

12

Onix

00

ARDS TURDA

Румъния

13

Anushka

0000

EUROSIVO

Словакия

14

Atlanta

00

EUROSIVO

Словакия

15

Ema

0

INSTITUTE OSIJEK

Чехия

16

Sanda

0

INSTITUTE OSIJEK

Чехия

17

Gladiator

0

EURALIS

Франция

18

Isidor

I

EURALIS

Франция

19

Hermine

00

RAIFFEISEN WARE

Германия

20

SBGl 206

000

RAIFFEISEN WARE

Германия

21

Cristine

00

RAIFFEISEN WARE

Германия

22

Jousefine

00

RAIFFEISEN WARE

Германия

23

Romantica

00

ИР им. В. Я. Юрьева

Украйна

24

P91M10 F

0

PIONEЕR

САЩ

25

Oria

00

PROGRAIN

Канада

№

Сорт

1

Srebrina

2

Група на зрялост

Павликени (43o23’N,25o32’E, 144 м надм. височина) при неполивни условия и предшественик пшеница, с 25 от най-разпространените в Европа сортове соя от различни групи на зрялост и с произход от 10 различни региона (табл.1). Сеитбата на сортовете е извършена при оптимални условия в периода 10-20 април на

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

15

междуредово разстояние 70 cм. Проследявани са следните показатели: продължителност на вегетационния период (ВП), в дни; добив соево зърно, в кг/дкa; жътвен индекс, като относителен дял на зърното от общата надземна биомаса (grain harvest index – GHI), в %. Извършеният анализ на агрометеорологичните условия показа, че през тригодишния период на изследването само в една година (2017 г.) има благоприятно съчетание на валежите, температурите и относителната влажност на въздуха. През останалите две години те се отклоняваха от средните си стойности в неблагоприятна посока, което се отрази върху формирането на по-ниски добиви от изпитваните сортове соя. Реколтираните добиви по сортове са представени по години и средно за периода, като са подредени според продължителността на отчетения вегетационен период средно за трите години на изпитването, във възходящ ред (табл.2).

Резултатите показват, че вегетационния период (ВП) варира от 112 дни при сорта Anushka, до 146 дни при сорта Rosa. Според продължителността му, групирането на сортовете е следното: първите 3 сорта са в група I на ранните – от 110 до 120 дни; от №4 до №13 – 10 сорта попадат в група II на средно-ранните – от 120 до 130 дни; от №14 до №21 – 7 сорта са в група III на средно-късните – от 130–140 дни и от №22 до №25 – 4 сорта в група IV на късните сортове – над 140 дни. Независимо, че по сортова характеристика повече от изпитваните сортове са представени като много ранни, ранни и средно-ранни, при условията на експеримента те се изявиха по различен начин, като дължината на ВП е по-голяма и се класират в по-късни групи. Следователно определящото за групирането на сортовете по зрялост са конкретните агроклиматични и почвени условия на региона и микрорегиона, както и метеорологичните условия по време на вегетацията им. Това е

286 / 2019

Таблица 2. Добиви по сортове, по години на изпитване и средно за периода, според дължината на вегетационния им период във възходящ ред

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Добив, кг/дкa

16

№

Сорт

1 2

Средно за 2015–2017 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Добив, кг/дкa

Разлика, +, -

ВП, дни

Anushka

148,0

121,0

227,0

165

-2

112

Romantica

140,0

165,0

176,0

160

-7

114

3

Atlanta

130,0

169,0

305,0

201

+34

119

4

Hermine

110,0

113,0

250,0

158

-9

121

5

Gladiator

136,0

178,0

295,0

203

+36

122

6

SBGl 206

78,0

162,0

249,0

163

-3

123

7

Felix

176,0

141,0

271,0

196

+29

124

8

Onix

80,0

120,0

282,0

161

-6

125

9

P91M10

128,0

140,0

237,0

168

+1

127

10

Oria

100,0

94,0

265,0

153

-14

128

11

Avigeya

181,0

200,0

297,0

226

+59

129

12

Zora

138,0

163,0

288,0

196

+29

129

13

Galina

64,0

106,0

278,0

149

-18

130

14

Srebrina

144,0

169,0

245,0

186

+19

132

15

Ema

76,0

135,0

303,0

171

+4

133

16

Neoplanta

54,0

115,0

210,0

126

-41

134

17

Isidor

52,0

96,0

295,0

148

-19

134

18

Cristine

145,0

158,0

293,0

199

+32

135

19

Dаniela

130,0

173,0

262,0

188

+21

139

20

Jousefine

124,0

150,0

250,0

175

+7

139

21

Dukat

80,0

136,0

211,0

142

-25

140

22

Sanda

92,0

88,0

217,0

132

-35

141

23

Richi

130,0

129,0

228,0

162

-5

144

24

Triumf

90,0

166,0

254,0

170

+3

145

25

Rosa

145,0

150,0

265,0

187

+20

146

115,0

141,0

247,0

167,0 Контрола

Ср. добив от всички сортове

Таблица 3. Добиви по години и средно за периода, според региона на произход на сортовете №

Региони на произход на сортовете

Добив, кг/дкa 2015 г.

2016 г.

2017 г.

Средно за 2015-2017 г., кг/дкa

1

България

146

165

260

190

2

Сърбия

85

137

248

157

3

Румъния

128

131

276

178

4

Словакия

139

145

266

183

5

Чехия

84

111

260

152

6

Франция

94

137

295

175

7

Германия

114

146

260

173

8

Украйна

140

165

176

160

9

САЩ

128

140

237

168

10

Канада

100

94

265

153

в потвърждение на тезата, че всеки сорт е най-подходящ именно за условията, при които е селекциониран, а отглеждането на интродуцирани сортове е рисково, особенно ако не са изпитани за конкретните условия, при които ще се внедряват. От данните за добивите прави впечатление, че те са най-ниски през 2015 г. – 115 кг/дкa, следва 2016 г. със 141 кг/дкa и са най-високи през благоприятната 2017 г. – 247 кг/дкa. Средният добив от всички изпитвани сортове за периода 2015–2017 г. е 167 кг/дкa. Този добив използвахме като контрола за сравняване получените добиви от различните сортове. Данните показват, че от 25 изпитвани сортове 9 го превишават, като с най-висока разлика от +59 кг/дкa е българският сорт Avigeya – средно за трите години добивът е 226 кг/дкa.

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

17 Фигура 1. Получени найвисоки средни добиви, в зависимост от региона на произход на сорта и съответстващият им вегетационен период и жътвен индекс

Фигура 2. Връзка между получените най-високи добиви и показателя жътвен индекс (GHI, %)

Добивите по региони на произход са също в полза на българските сортове (табл.3). През 2015 и 2016 г. (неблагоприятни в агроклиматично отношение години) средният добив от изпитваните 5 наши сорта е най-висок, а през благоприятната 2017 г. само добивът от френските, румънските и словашките сортове го надвишават несъществено, а добивът от чешките и немските сортове е равен с добива от българските сортове. Обобщено за тригодишния период на изпитването на първо място са също българските сортове с добив от 190 кг/дкa. Следват добивите от словашките, румънските, френските и немските сортове, а от изпитваните 5 сръбски сорта средният добив е 157 кг/дкa. Изводът е, че българските сортове соя са по-адаптирани към неблагоприятни условия, особенно при засушавания и ви-

соки температури през вегетацията. На фиг.1 са представени получените най-високи средни добиви, в зависимост от региона на произход на сорта и съответстващият им вегетационен период и жътвен индекс. След първото място на сорта Avigeya с добив от 226 кг/дкa, с добиви от около 200 кг/дкa се нареждат сортовете Gladiator с произход от Франция, Atlanta с произход от Словакия, Cristine с произход от Германия. Непосредствено до тях със среден добив от 196 кг/дкa са сортовете Zora, с произход Сърбия и Felix с произход Румъния. Следват сортовете с произход Чехия –Ema – 171 кг/дкa, САЩ – Р91М10 – 168 кг/дкa, Украйна – Romantika – 160 кг/дкa и на последно място е добивът от сорта Oria с произход Канада – 153 кг/дкa. Що се отнася до продължителността на ВП, ясно личи, че и

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

18

при десетте сорта с произход от 10 различни региона, ВП е почти еднакъв и попада в група II на средно-ранните сортове, с продължителност от 120 до 130 дни. Следователно сортовете от тази група са най-подходящите за нашите условия, тъй като добивите от тях са най-високи. Прави впечатление, че на по-високите добиви съответства и по-висока стойност на показателя жътвен индекс, който варира от 33% при сорт Avigeya, до 20% при сорт Oria. Това ни накара да потърсим зависимост между стойностите на показателя и получените добиви. Тази връзка е представена на фиг.2 и много добре се описва с линейна зависимост, характеризираща се с висок коефициент на детерминация – R2 =0,94.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Представените резултати категорично показват предимствата на българските сортове соя, по отношение на адаптивността им към неблагоприятни агрометеорологични условия по време на вегетацията (засушаване, високи температури, ниска относителна влажност), изразяваща се в по-високия им „жътвен индекс” и добив на зърно, спрямо чуждите сортове. Затова считаме, че трябва да предпочетем на първо място българските сортове соя, не само защото са адаптирани към условията ни, но и защото са по-достъпни като разходи от чуждите, съпроводени са с нужните сертификати за качество на семената, с информация за сортовата им агротехника, а при необходимост и с научно обслужване по региони на производството им.

Ваня Акова, Виктория Николова, Стефан Гандев Институт по овощарство – Пловдив

19

Изборът на подходяща подложка е един от основните фактори за успеха на плодовото производство. За съвременните черешови насаждения от интензивен тип са необходими подложки, придаващи слаб и умерен растеж на дърветата и осигуряващи висока родовитост и адаптивност към местните екологични условия. Доказано е, че качеството на използваните подложки е ключов фактор за получаване на стандартен овощен посадъчен материал. Установено е, че при някои микроразмножени подложки темпът им на растеж в питомника е слаб и те не достигат необходимата дебелина за окулиране. При контейнерното отглеждане този проблем е по-голям поради ограничения обем на почвата. В тази връзка торенето на растенията, отглеждани в контейнери, се явява ключов фактор. Азотът е най-важният хранителен елемент в програмите за торене, защото растенията обикновено се нуждаят от по-големи количества азот отколкото от другите хранителни елементи. В научната литература се съобщава и за друг проблем – индуциране на силен растеж, водещ до прерастване на подложките. Често в разсадниците с контейнерно производство се прилагат торове, надвишаващи необходимите норми за оптимален растеж. Подобряването на ефективността на използване на прилаганите торове е един от начините за

намаляване на производствените разходи и получаването на растения, годни за присаждане. Целта на настоящото проучване беше да се установи азотната торова норма, водеща до достигане на необходимата дебелина за окулиране на подложка MaxМa14, отглеждана в контейнери. Изследването се проведе през 2017 г. в Института по овощарство в гр. Пловдив. Обект на проучване беше черешова подложка MaxМa14 (P. mahaleb x P. avium), в условия на съдов опит. Опитните растения се произведоха в лабораторията за in vitro размножаване на посадъчен материал към Институтa по овощарство. Адаптирането на размножените и вкоренени микрорастения към еx vitro условия беше извършено в стоманено-стъклена оранжерия. Прихванатите и адаптирани растения се засадиха в пластмасови контейнери с вместимост 7,5 л и бяха доотгледани в опитна парцела покрита с 50% засенчваща мрежа. Като субстрат се използваше смес от торф и перлит в съотношение 2:1. Опитът се заложи в четири варианта с по двадесет и едно повторения. Вариантите на опита бяха съобразени с изследвания, според които подложката MaxМa14 се характеризира с около 20–25% по-слаб растеж от махалебката и с 60–80% по-слаб такъв от стандартната черешова подложка F12-1. Варианти на опита:

ПЛЮС

286 / 2019

Азотното торене за вегетативните прояви на черешовата подложка MaxMa14, отглеждана в контейнери

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ОВОЩАРСТВО

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

20

Фигура 1. Диаметър на стъблото (мм) и височина (cм) на микроразмножени подложки MaxMa 14 в края на вегетацията

I. Контрола (неторена) II. – 0,3 г/контейнер N III. – 0,6 г/контейнер N IV. – 0,9 г/контейнер N Извършено беше повърхностно трикратно торене с нарастващи норми на азот. Торенето се извърши с амониева селитра (NH4NO3), прилагана през двадесет дни, като първото внасяне се направи в средата на месец юли. Почвената влажност в контейнерите беше поддържана до пределна полска влагоемност, като броят на поливките се съобразяваше с конкретните температурни условия и количеството на падналите валежи. Отчетоха се следните биометрични показатели: диаметър на стъблото (мм) и височина на подложката (см). Получените резултати бяха статистически анализирани. При залагането на опита към 18.07.2017 г. стойностите за диаметър на стъблото на растенията бяха в диапазон от 1,7–1,9 мм, а тези за височина – от 12,5–14,2 см. Представените в графика 1 данни показват, че растежните прояви на черешовата подложка MaxМa14 се влияят от подхранването с азот. Всички изследвани торови норми са ефективни в насърчаването на растежа. Ефектът от торенето е най-силно изразен след третото подхранване, като всички торени варианти са с по-високи стойности и за двата измерени показателя, в сравнение с контролата. Разликите са статистически доказани. Минералното подхранване с амониев нитрат

(NH4NO3) оказва значителен ефект върху нарастването на диаметъра на стъблото на растенията, който е основен показател, определящ пригодността на подложките за присаждане (вар. II, вар. III и вар. IV,). Растежните параметри на подхранените с ниската и средната азотна доза растения (вар. II и вар. III ) са приблизително 2 пъти по-високи спрямо неподхранените растения (вар. I). Високата азотна доза стимулира растежа, но спрямо ниската и средната доза, ефектът от торенето върху удебеляването на стъблото на подложките е по-слаб. Нито една подложка от контролния вариант не достига необходимата дебелина за присаждане, което показва, че при контейнерното доотглеждане на микроразмножената вегетативна подложка MaxМa14, подхранването с цел стимулиране на растежа е задължителна практика. Експерименталните данни показват, че дори най-ниската азотна доза (вар. II) е подходяща за получаване на стандартни подложки, годни за окулиране. ИЗВОДИ Растежните прояви на вегетативната черешова подложка MaxМa 14 се влияят от торенето с NH4NO3. Подхранването с азот индуцира по-силен растеж, в сравнение с контролата. Подхранването с амониев нитрат (NH4NO3) в торови норми 0,3, 0,6 и 0,9 г/контейнер N води до получаването на подложки, годни за окулиране.

Проф. д-р Храбрин Башев Институт по аграрна икономика – София Сравненията между отделни страни са винаги интересни, но винаги има риск за опростяване и фокусиране върху несъществени характеристики. Това е особено важно когато става дума за селското стопанство на България и Китай – страни, с доста различно географско разположение, природни дадености, размери на територия и население, културно и историческо развитие и т.н. Аграрният сектор на Китай и България обаче имат доста общи неща, обусловени от общия модел на управление в миналото, фундаменталната трансформация през последните няколко десетилетия, общите цели за устойчиво развитие и множеството сходни социално-икономически и екологически предизвикателства на съвременния етап (Башев и Че; Bachev, Che, Ianvjeva; PROCEEDINGS). Ето защо подобни сравнения дават възможност да се оцени по-добре опитът, постиженията и предизвикателствата на всяка една от страните и по този начин да се подпомогне обмяната на (положителен, отрицателен) опит и вземането на управленчески решения на всички нива. Целта на тази статия е да направи пръв опит да обобщи основните постижения и характеризира най-важните предизвикателства на устойчивото аграрно развитие в България и Китай на настоящия етап. Общи характеристики на аграрното развитие Китай е държава, разположена в Източна Азия и е с най-многочисленото население и четвърта по площ в света (Таблица 1). От друга страна, България е малка държава разположена в Югоизточна Европа, с население около 200 пъти по-малко и територия близо 90 пъти помалка от тази на Китай. Географската ширина, климатът и природните особености, както и селскостопанското производство на България са подобни на някои от районите в Северен Китай. На пръв поглед изглежда, че е трудно да се правят каквито и да е сравнения между сел-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Постижения и предизвикателства на аграрното развитие в България и Китай

286 / 2019

ЗАЕДНО С КИТАЙ

21

ското стопанство на двете страни, с доста различно географско разположение, природни дадености, размери на територия и население, културно и историческо развитие. България и Китай имат сходно историческо развитие след Втората световна война, което се характеризира с централно планово управление на икономика и селско стопанство, осъществявано в колективни (обществени) стопанства. Негативните последици от този тип на управление за аграрния сектор и икономиката като цяло са също сходни в двете страни и добре известни. В последните няколко десетилетия и в двете страни се провеждат фундаментални реформи в икономиката и селското стопанство, насочени към приватизация на ресурсите, преструктуриране и въвеждане на пазарните механизми на управление. И в двете страни първоначалните цели за висок икономически ръст и социална стабилност, се разширяват с нови цели за консервация на природните ресурси и устойчиво развитие. В резултат на проведената приватизация на дейността и пазарната либерализация, институционалната модернизация, високата обществена подкрепа за устойчиво развитие, включването в Световната търговска организация и др., в България и Китай се

силно в България. Друг общ проблем е деградиращият ефект от развитието на Показатели България Китай селското стопанство върху природните ресурси – земи, Население 7,364 милиона 1447,286 милиона води, въздух, биоразнообраДял на населението в селските райони (%) 25,4 41,5 зие и т.н. Неравномерното развитие на отделните Територия (км2) 110994 9596960 райони на страната е сеДял на земеделските земи (%) 45 53,6 риозно предизвикателство Земеделска земя на човек от населението (ха) 0,71 0,37 и за България, и за Китай. Доходите в работещите в БВП на човек от населението (USD) 7350,80 (17709,1)* 8123,18 (14646,9)* района на Пекин и Шанхай Дял на селското стопанство в БДС (%) 4,8 8.6 например са едни от найвисоките в света, докато Дял на заетите в селското стопанство (%) 6,9 33,6 във вътрешните райони на Брой на земеделските стопанства 254 хиляди 260 милиона страната са в пъти по-ниСреден размер на фермите (ха) 15,5 0,46 ски. Подобно, докато доходите в София са на средно Съотношение селскостопански износ/внос (USD) 2,97 0,24 европейско ниво, някои ра* PPP constant 2011, Източник: FAO йони на страната (Враца, извърши успешна трансформация на модела на Видин) са най-бедните в Европейския съюз. И в управление и се постигнаха значителни успе- двете страни обаче, доходите и условията на хи в социално-икономическото развитие като труд и живот в селските райони са далеч под цяло и в аграрния сектор в частност. това в градските райони. Това е причина за Китай се превърна в една от най-бързо разви- застаряване на населението в селските райоващите се страни, във втората по големина ни и на хората, ангажирани с фермерство и в икономика в света, в един от най-големите България, и в Китай. Младите обикновено търпроизводители на множество основни селско- сят работа и кариера в градовете, развитите стопански продукти (ориз, пшеница, цареви- райони на Китай, а много българи и в чужбина. ца, плодове, зеленчуци, месо и др.), и основен Липсата на квалифицирана и неквалифицирана участник в международната търговия и иконо- работна сила е един от най-важните проблеми мика. България премина през сложен преход на на съвременното българско земеделие, а в опцялостно преустройство на политическата и ределени силно развити райони – и на Китай. икономическата система, хармонизира законоИ в България, и в Китай съществуват благодателството и институциите си с високите приятни природно-климатични условия за разкритерии и стана член на Европейския съюз и витие на селското стопанство и различните сега успешно се конкурира в общия европейски му подотрасли и производства. И в двете и международните пазари на основни аграр- страни селското стопанство е важен сектор ни (пшеница, слънчоглед и др.) и преработени на националната икономика. Този сектор осигу(вино, сирена и т.н.) продукти. рява прехрана и (частична или пълна) заетост В същото време съвременното развитие на на значителна част от населението в селските селското стопанство и в двете страни се райони на двете страни. Земеделската земя характеризира с редица сходни социално-ико- съставлява голяма част от общата теритономически и екологически предизвикателства. рия на двете страни. В България обаче, количеИ двете страни продължават да са в групата ството на наличната земеделска земя на човек на развиващите се със социално-икономически от населението е почти два пъти повече от показатели доста по-ниски от тези на разви- това в Китай. В Китай количеството и катите страни. Все още съществуват и нара- чеството на поземлените ресурси е далеч под стват различията в развитието на отделни- нивото, което може да задоволи постоянно те райони във всяка една от страните и се нарастващите потребности на населението, натрупват сериозни социални и екологически като обработваемите земеделски земи (еднопроблеми, които чакат решение. Така например годишни и трайни насаждения) съставляват ниските доходи и продуктивност на селско- едва 23% от общия размер на селскостопанто стопанство са важен проблем и в двете ските земи (Bloomberg News, 2017). Нещо пострани. Също така застаряването на фермер- вече, в резултат на процесите на деградация ското население и липсата на наследници, же- (ерозия и замърсяване) на земеделските земи лаещи да поемат стопанствата е сериозно от селскостопанска и индустриална дейност предизвикателство, което се чувства особено и смяна на предназначението (урбанизация, ин-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

286 / 2019

Таблица 1. Основни показатели за България и Китай и селското стопанство в двете страни, 2013 г.

22

286 / 2019 ПЛЮС

ят контрол върху трансфера на поземлените ресурси в Китай ограничава увеличаването на размерите на стопанствата, като средният им размер остава почти непроменен през годините. Тези институционални ограничения са обусловени от необходимостта за осигуряване на доходи и прехрана на многочислените селски домакинства, които в много райони на страната нямат алтернативни възможности за работа освен фермерство. Осигуреността със земеделска земя на един работник в Китай (0,5 ха) е значително по-малка от тази в България (24 ха) и другите големи производители на селскостопански продукти като Франция (25 ха), САЩ (73 ха) и Австралия (156 ха). В аграрната сфера на България и в Китай сега доминират частните структури на фермерство, управление и координация, което създава силни стимули за предприемачество, иновации и инвестиции за подобряване на продуктивността и доходите на заетите. Заедно с това либерализацията на вътрешните пазари и ценовата конкуренция дава възможност да се координира ефективно търсенето и предлагането и води до оптимално разпределение на ограничените обществени ресурси. Разриват се и многообразни частни, колективни и хибридни (обществено-частни) форми за управление на връзките между аграрните и свързаните агенти, включващи директен маркетинг, електрона търговия, договори за доставка, вертикална интеграция, диверсификация в преработка, услуги, аграрен и селски туризъм и т.н. В последните години бурно развитие отбелязва и индуцираното от пазарното търсене органично земеделие, обусловено от нарастващия потребителски интерес към качество и безопасност на храните и опазването на природната среда. Все още обаче, площите с биологични продукти съставляват незначителна част от селскостопанските земи – 2,3% в България и 0,33% в Китай. И в двете страни се развиват и многообразни децентрализирани еко-инициативи (зелени и еко-храни) и еко-организации на производители, потребители и заинтересовани лица за опазване и възстановяване на природната среда. Въпреки това обаче в планирането, икономическите разчети и търговските взаимоотношения и в България, и в Китай не се отчита цялата социална ценност на природните ресурси (земи, води, чист въздух, услуги на екосистеми и т.н.) и пълните социални разходи за тяхното ползване (замърсяване, унищожаване и т.н.). Това води до неефективна и неустойчива експлоатация (неправилно, прекомерно използване, неизползване, разрушаване) и пречи на вземането на оптимални решения от ръководните органи, стопанските субекти и крайни-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

дустриално и друго използване) постоянно се намаляват размерите на земеделските земи. Този процес е много по-силно изразен в бързо развиващия се Китай, отколкото в България. По данни на ФАО в периода 1997–2008 г. Китай е загубил 6,2% от земеделската си земя, а значителна част (19,4%) от останалите обработваеми земи са замърсени от аграрна и индустриална дейност (ФАО). Съществува също така неравномерно разпределение на другите аграрни ресурси, което се чувства особено силно в страна с огромни мащаби като Китай. В равнинната част на Северен Китай (която включва и Пекин) например е съсредоточено 65% от китайското селскостопанско производство, но само 24% от водите (Facts and Details, 2017). „Водният стрес” е по-силно изразен в Китай, където количеството води на глава от населението са едва една четвърт от средното за света, като значителна част от водите са замърсени над допустимите граници. В България съществува неравномерно разпределение на водните ресурси, замърсяване на много от тях и голяма неефективност при тяхното използване в селското стопанство (примитивни технологии на напояване, разхищение, липса на необходимото напояване и т.н.) (Bachev, 2013). Тези природни дадености обуславят и различните възможности за производство и експорт в двете страни – в последните години България се утвърди като нетен износител на селскостопански продукти, а Китай стана нетен вносител и се налага постоянно да увеличава аграрния внос за задоволяване на нарастващите потребности на населението. Китай има трудната задача да изхранва една пета от световното население със 7–8% от обработваемата земя и 7% от сладководните води на планетата. Съществува сходство и в съвременните структури на фермерство в двете страни. И в България, и в Китай преобладават дребните земеделски стопанства, като фермите, по-малки от 1 ха, съставляват 70% от всички стопанства в България и 93% от тези в Китай. Тези малки размери ограничават възможностите за внедряване на механизация и иновации и ограничават доходите и конкурентоспособността на болшинството от стопанствата. Съществува и регионална концентрация на по-големите и високо механизирани стопанства в предимно зърнопроизводителните райони на двете страни – Североизточна България и Северен Китай. Средният размер на фермите в България обаче е неколкократно по-голям от този в Китай и постоянно расте, в резултат на преструктурирането на стопанствата и трансфера на управлението в поедрите ферми. От друга страна, обществени-

23

286 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

24

те потребители. Развитието на икономиките в двете страни е свързано и с нови конфликти върху ограничените природни ресурси (земи, води, екосистеми и т.н.) от частни агенти, групировки, отделни индустрии и т.н. И в България, и в Китай силните позиции на определени личности, фирми и групировки водят до преразпределение на ресурсите, което не винаги е в интерес на фермерите. В България „пълните” частни права върху земеделските земи и другите природни ресурси дават (някаква) възможност за компенсация на собствениците на база „пазарни” цени, то в Китай се използват административни механизми и цени за компенсиране на фермерите. Официалната политика в Китай е запазване на 120 милиона ха като земеделска земя, но местните власти продължават да заобикалят ограниченията за продажба и смяна на предназначението като отчитат маргинални земи като обработваеми или презониране на градски площи като ферми (Bloomberg News, 2017). Друга важна обща характеристика на селското стопанство в двете страни е значителната обществена интервенция чрез различни форми на регулация и обществена подкрепа за устойчиво аграрно и селско развитие. България внедри и прилага високите „външни” стандарти на Европейския съюз за качество и безопасност на продукти, условия на труд, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и т.н. Нещо повече, тези стандарти се контролират освен от националните органи и от специализираните органи на Европейския съюз, което гарантира по-пълно приложение и по-ефективно санкциониране. Китай

въвежда свои собствени стандарти за качество на труд и живот, безопасност на храните, екология и т.н. В резултат на обществения натиск, пазарното търсене, трансфер на ноу хау, чуждестранни инвестиции, международните споразумения и т.н. в страната с нарастваща степен се внедряват и модерните световни стандарти за качество, безопасност, опазване на природната среда, контрол, управление и т.н. В Китай (както и в България) отглеждането на генетично модифицирани култури е забранено, с изключение на памука. В страната също се внедряват модерните стандарти за качество, безопасност, екология и т.н. в резултат от поставените цели на развитието, международните спогодби и обществения натиск на потребители и групи по интереси. Въпреки това съществуват големи различия в степента на прилагане на официалните стандарти в различните райони, подотрасли и типове стопанства. И в двете страни все още съществува значителен неформален сектор в селското стопанство с качество на продуктите, условия на труд, стандарти за опазване на природната среда, официално отчитане на дейността, заплащане на данъци и т.н., различни от нормативните изисквания. Опитът на България и Китай доказва решаващата роля на държавата за предприемането на фундаментални реформи в икономиката, насочени към либерализация и децентрализация на дейността и за включване на принципите за аграрна устойчивост в социалния „дневен ред”. Също така опитът на двете страни показа необходимостта от дългосрочна и стабилна

286 / 2019 ПЛЮС

– при комасация на земеделските земи, изграждането на инфраструктура, системи за напояване, възраждане и консервация на културното наследство и природната среда и цялостна модернизация и реалокация на населените места. И България, и Китай се включват в редица важни регионални, многостранни и глобални организации и споразумения като Цели на Обединените нации за устойчиво развитие, Световна търговска организация, Конвенция за опазване на природните ресурси, борба с климатичните промени, зони за свободна търговия и др. Това е съпроводено и с модернизация на националните институции и закони с новия международен (икономически, екологически и т.н.) ред във всяка от страните, включително и в селскостопанския им сектор. Не на последно място, реформите и децентрализацията в управлението и в двете страни се съпътстват със многочислени примери на лошо обществено управление (прекалена, недостатъчна, погрешна, прекомерно скъпа и т.н. интервенция) и увеличаване на корупцията на всички органи и нива на властта (изпълнителна, съдебна, национална, регионална, местна, и т.н.). Последните данни за степента на корупция поставят България и Китай съответно на 75 и 79 място в света (Transparency International, 2016). Всичко това води до неефективно разпределение (и разпиляване) на обществените средства и аграрните ресурси, несправедливо разрешаване на конфликтите между агентите, доминиране на неформални вместо законови форми на управление и компрометиране на стратегическите цели на социално-икономическото развитие. В осемдесетте години на миналия век българското и китайското селско стопанство бяха в голяма (управленческа и производствена) криза, породена от централизирания планов модел на управление и ниската ефективност на държавните и кооперативни стопанства. Първоначално в Китай (в края на седемдесетте години), а след 1989 г. и в България започват кардинални реформи в икономиката и аграрния сектор, базирани на приватизация на ресурсите и либерализация на пазарите. Фундаменталните реформи на селското стопанство в двете страни се основават на мащабни поземлени реформи, които засегнаха почти всички земеделски земи и големи части от населението. Три-четвърти от българските домакинства и 200 милиона китайски селски домакинства придобиват съществени частни права върху земеделските земи. В резултат на това се развиха частни форми на стопанисване и управление, които доминират в аграрната сфера на двете страни.

• продължава в следващия брой

ЗЕМЕДЕЛИЕ

политика и устойчива обществена подкрепа за реализиране на разнообразните цели на устойчивото развитие. И в България, и в Китай се прилагат дългосрочни мащабни национални и регионални програми за социално-икономическо и аграрно развитие – в България 7-годишни, съвпадащи с програмния период на приложение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, в Китай 5- и повече годишни в рамките на 5-годишните планове за развитие на страната. Освен конкретни цели за достигане програмите за развитие на селското стопанство и селските райони се включват в значително обществено подпомагане (субсидиране), което цели гарантиране и повишаване на доходите, модернизация на стопанствата, подобряване на начина на живот на селските общности и опазването на природните ресурси. Дългосрочното целеполагане е свързано с необходимостта от обществена подкрепа, колективни действия и големи инвестиции за реализиране на целите за устойчиво развитие на земеделието и селските райони. Всичко това е продиктувано от необходимостта да се намалят нарастващите различия в доходите на селското и градско население, качеството на труд и живот в различните райони на страната и значителните екологически проблеми в двете страни. В България (честите) политическите промени и/или нестабилност водят до провал на някои „добри” политики и програми за развитие, което беше типично за преходния и предприсъединителния период. Въпреки че прилагането на общите (селскостопанска, екологически, регионална и т.н.) политики на Европейския съюз дава някаква стабилност в последните години, политическата нестабилност в страната и модернизацията на политиките на Съюза оказват влияние и върху характера и темповете на развитие на селското стопанство на страната. Заедно с това, формалното включване на всички заинтересовани страни (политически сили, организации на производители, групи по интереси и т.н.) във вземането на обществени решения на всички нива в България дава възможност за съобразяване с интересите на всички страни и съответно коригиране на политиките в общ интерес. От друга страна, високата политическа стабилност и дългосрочните програми за развитие в Китай дават по-добри възможности да се реализират многостранните цели на устойчивото развитие. Така например, по-високата централизация на управлението в Китай и прилагането на „коуправление“ от селските общности улесняват реализирането на определени мащабни проекти и „достигане до консенсус” на страните

25

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

286 / 2019

НОВИНИ ОТ ССА

26

Национална експертна кръгла маса „Иновативни системи за интелигентно селско стопанство“ По инициатива на Председателя на Селскостопанска Академия проф. д-р Васил Николов на 19.03.2019 г. в Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков” се проведе Национална експертна кръгла маса на тема „Иновативни системи за интелигентно селско стопанство“. В срещата взеха участие преподаватели от Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, факултет „Математика и информатика“, катедра „Компютърни системи“ и представители на институтите в системата на ССА, съхраняващи колекции растителни генетични ресурси. Цел на кръглата маса беше да се представят прототип на цялостна информационна мрежа за управление на Националния растителен генофонд и интелигентни системи за оптимизиране на различни процеси в селското стопанство, приложими в аграрната наука и в прецизното земеделие. Кръглата маса беше организирана в конферентната зала към музея на земеделската наука в Садово, намиращ се в сградата на генбанката за растителни ресурси към Института, изградена по проект на ФАО през 1984 г. Срещата беше открита от Председателя на ССА проф. д-р Васил Николов и доц. д-р Катя Узунджалиева, Директор на ИРГР и Национален координатор на растителни генетични ресурси в България. Ас. Пенчо Малинов, докторант към катедра „Компютърни системи“ - ПУ, представи презентация на тема „Проект Генбанка – електронна система за управление на растителни генетични ресурси“. Предложената електронна система ще обедини и синхронизира информацията съгласно дескриптора на Европейския каталог за растителни генетични ресурси EURISCO (http://eurisco.ecpgr.org) и ще бъде публично достъпна за всички заинтересовани потребители. Всички дейности в тази посока ще бъдат координирани от Селскостопанска Академия. Цели се подобряване на връзките между институтите, оптимизиране на дейностите по опазване и устойчиво използване на растителния генофонд, утвърждаване имиджа на национално и международно ниво. В последвалата дискусия бяха изразени мнения относно очакваните ползи от публич-

ния регистър и активното желание на всички институти да съдействат за изграждането му в съответствие със спецификите на отделните култури и научни направления. Проф. д-р Станимир Стоянов, ръководител катедра „Компютърни системи“ - ПУ, представи презентация на тема: „Интелигентно земеделие“. Посочени бяха примери за оптимизиране на производството, борба с вредители, интегрирано управление и контрол на различни етапи на селскостопанската работа, възможности за спестяване на ресурси чрез използване на компютърните технологии. Представени бяха начални етапи на създадена инфраструктура – внедряване на сензори за управление на определени процесите при някои култури. Срещата беше оценена като ползотворна. След закриването на кръглата маса Председателя на ССА проф. д-р Васил Николов проведе работна среща с академичния състав на ИРГР Садово.

НОВИНИ ОТ МЗХГ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

286 / 2019

Нова земеделска техника през 2018 г. в стопанствата ни

Зърнокомбайни

Телескопични товарачи

Челни товарачи (вкл. мини)

Колесни багери и багер товарачи

Верижни багери

Мини багери

1.

Благоевград

15

1

2.

Бургас

71

5

10

6

15

5

3

3.

Варна

107

15

24

18

23

6

6

4.

Велико Търново

31

9

12

8

8

1

2

5.

Видин

7

2

1

2

4

1

6.

Враца

18

2

8

3

4

4

1

7.

Габрово

1

1

2

1

8.

Добрич

57

10

11

1

1

1

9.

Кърджали

2

1

10.

Кюстендил

2

1

1

1

11.

Ловеч

1

2

12.

Монтана

20

2

1

3

2

13.

Пазарджик

6

1

14.

Перник

1

4

1

15.

Плевен

86

22

25

7

8

3

16.

Пловдив

85

2

16

8

17

9

3

17.

Разград

13

4

4

2

2

18.

Русе

51

11

12

4

6

3

1

19.

Силистра

63

6

8

1

20.

Сливен

25

3

1

21.

Смолян

1

1

1

22.

София град

109

28

32

45

56

32

9

23.

София обл.

7

1

1

24.

Стара Загора

98

21

17

3

7

2

25.

Търговище

10

3

2

26.

Хасково

17

2

5

2

2

27.

Шумен

27

3

6

3

8

28.

Ямбол

14

3

5

1

3

945

150

205

124

173

63

34

Област

№ по ред

Колесни трактори

Регистрирани нови машини за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. по области

Общо:

27

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

286 / 2019

Нова земеделска техника през 2018 г. в стопанствата ни

CLAAS

CASЕ

JOHN DEERE

DEUTZ FAHR

LAVERDA

MASSEY FERGUSON

NEW HOLLAND

FENDT

SAMPO

ROSTSELMASH

CHALLENGER

ДРУГИ

ВСИЧКО

1.

Благоевград

0

2.

Бургас

1

4

1

1

1

8

3.

Варна

4

2

10

1

2

19

4.

Велико Търново

2

4

3

1

1

5

16

5.

Видин

1

1

2

6.

Враца

1

1

2

1

1

6

7.

Габрово

0

8.

Добрич

9

2

1

1

13

9.

Кърджали

0

10.

Кюстендил

0

11.

Ловеч

1

1

12.

Монтана

1

1

2

13.

Пазарджик

0

14.

Перник

0

15.

Плевен

3

3

7

1

2

6

22

16.

Пловдив

1

1

1

3

17.

Разград

1

5

2

8

18.

Русе

1

7

1

1

1

11

19.

Силистра

4

1

1

6

20.

Сливен

0

21.

Смолян

0

22.

София град

18

3

2

10

1

1

3

1

2

1

42

23.

София обл.

0

24.

Стара Загора

1

4

1

3

14

2

25

25.

Търговище

3

1

4

26.

Хасково

2

1

1

4

27.

Шумен

2

1

3

28.

Ямбол

2

1

3

51

17

48

15

1

4

16

17

0

16

1

12

198

Област

№ по ред

28

Регистрирани нови зърнокомбайни от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по марки и области

Общо:

Торене

Семена

Сеитба

6

7

8

Окопаване-два пъти

Инсектицид

Жътва с комбайн

11

12

13

1000.00 11358.00

Всичко

400.00

800.00

1760.0

200.00

700.00

400.00

1500.00

250.00

48.00

1600.0

1200.0

1500.0

Производствени разходи, лв., без ДДС

Септември-Октомври

Юли

Май

Април-Май

Май

Април-Май

Април-Май

Април

Април

Април

Април

Април

Ноември

Календарен срок

24

ческата база и организацията на производство. Натрупаният опит в Земеделски институт гр. Шумен потвърждава възможностите на соргото за зърно да осигури добра рентабилност на производителя. Благодарение на адаптивния си потенциал, тази високоенергийна и богата на протеини фуражна култура дава стабилни добиви от 7–8 тона зърно от хектар през най-топлите и сухи месеци. Това прави соргото особено подходяща за условията на зачестилите екстремни засушавания в България.

Пръскане с хербициди

10

/вегетационен/

/почвен/

Хербициди:

Товарене тор с фадрома

5

9

Култивиране - 3 пъти

Тор N/P

3

Дълбока оран

1

2

Агротехническо мероприятие

№

Таблица 5. Примерна технологична карта за производство на сорго за зърно от 100 дкa, при добив 700 кг/дкa

Доц. д-р Станимир Енчев доц. д-р Калин Сланев, Земеделски институт, Шумен

68

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 286 / 2019

Технология за производство на сорго за зърно

А ПОЛСКИ КУЛТУРИ

Технологията за производство на сорго за зърно е разработена на основа на собствени научни изследвания на авторите, проведени в Земеделски институт – Шумен, както и на проучванията в световен мащаб през последните години. Технологията е предназначена за използване от агрономи, фермери, земеделски производители, селскостопански специалисти, студенти и др. УВОД Зачестилите засушавания през последните няколко години поставят на сериозно изпитание земеделските култури в нашата страна, в резултат на което се получават ниски и незадоволителни добиви. Това налага да се търсят и внедряват в производството нови сухоустойчиви видове и сортове. Един от тези видове е соргото, което е подходящо за отглеждане както при по-слаби почви, така и при липса на напояване. България е земеделска страна, но има и сериозен проблем – сушата. Проблеми за стопаните са липсата на вода в почвата, високите температури на въздуха, а и недобре развитата напоителна система. Това може би е и причината отглеждането на царевица тук да е сравнително трудно. Като цяло царевицата е много добра и доходоносна култура. Но докато много от фирмите инвестират милиони в създаване на ГМО царевица, която е устойчива на суша, природата е решила този проблем без да използва ГМО или човешките технологии. При идеални условия соргото може да дава добиви както при царевицата. В същото време при липса на вода добивът от царевицата спада – особено при голяма суша, докато соргото остава зелено и все още може да произвежда метлица със зърна. Соргото идва от северноафриканските страни и то знае как да се справя с липсата на вода. Нуждата от вода на соргото е по-малка в сравнение с царевицата. Често го наричат „царевица, устойчива на суша” и в началните етапи от развитието си то доста прилича на царевицата. Не случайно тази култура е позната и като „азотна помпа“ – тя притежава много по-дълбоки корени. Така соргото може да достигне до необходимите хранителни елементи, до които корените на царевицата не достигат. С тази по-добра коренова система то може по-добре да усвоява водата от земята. Това е и причината растението да е много ефективно – нуждае и от по-малко торене, семената му са по-евтини и за него не трябват някакви специални препарати за защита.

2

Albanus

Armork

Alize

Foenh

Ggustav

Dogg

Ggolden

Flagg

Isebergg

Anggy

Huggo

Proteus

Arsenio

Lupus

KSHgg11

Balto

Fuеgo

Maksibel

Maxired

Сорт

120

110

105

105

130

110

110

115

110

115

115

110

105

135

110

150

100

130

115

110

Височина, см

бяло

бяло

кремаво

червено

бежаво

червено

червено

бяло

червено

бяло

кремаво

кремаво

червено

бяло

кафяво

червено

кафяво

червено

бяло

кафяво

Цвят на зърно

7.50

6.00

5.60

5.80

4.20

6.60

6.77

8.78

7.87

8.78

9.15

9.33

8.67

9.69

9.18

7.69

2.69

4.48

8.75

9.91

Продуктивност, т/ха

15.0

15.5

15.4

14.7

15.1

14.4

13.6

14.5

14.1

14.6

14.9

14.5

12.8

14.8

13.7

14.3

15.6

21.6

16.6

20.0

% влага на зърно

Таблица 3. Резултати от изпитване на сортове сорго за зърно в Земеделски институт – Шумен

Armida

Табл. 4. Икономически показатели при производството на зърно от сорго

%

Мярка кг/дкa лв/дкa лв/дкa лв/дкa лв/т

146.4

Стойност 700 113.60 280.00 166.4 162.00

Сорго за зърно Добив Производствени разходи Обща продукция Чист доход Себестойност

Показатели

Норма на рентабилност

23

1. БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ Соргото (Sorghum bicolor. (L.) Moench) се отнася към рода Andropogon на семейство житни (Graminae). Към рода на соргото се отнасят повече от 30 едногодишни и многогодишни вида, отглеждани в тропическия, субтропическия и умерения пояс на земята, а също така и много диви видове. Найценно и разпространено от тях е едногодишното сорго. Зърненото сорго включва голямо разнообразие от групи в зависимост от произхода и типа като майло, кафърско, хитери, фетерити и др. Съвременните сортове представляват хибриди между различните форми и групи и трудно могат да се определят към някои от тях. С откриването на мъжката стерилност, хибридите на мъжка основа стават преобладаващи при отглеждане на сорго за зърно. Кореновата система при соргото е брадеста, т.е. тя няма главен корен, а се състои от много и тънки гъсто разположени корени, излизащи от възела на братене. Соргото прораства подобно на другите житни култури с едно коренче, след което се появяват вторичните корени, служещи за основен орган при храненето на 3

22

Соргото не е култура за поливните площи, каквато е царевицата. Соргото е опция за земеделците да се справят с климатичните промени. Да не забравяме, че водата е ресурс, който ще става все по-скъп за в бъдеще. Заради това са необходими растения, които са устойчиви на суша. Восъчният налеп, ксерофитният строеж и слабата транспирация на листата, способността на мощно развитата коренова система да извлича максимално наличната влага и да възстановява метаболизма си след продължителна липса на влага, са в основата на адаптивния потенциал на соргото при продължително засушаване. Това прави сортого подходяща култура за отглеждане в много сухи райони, с добиви, които при подобни условия от царевицата е невъзможно да се реализират. За периода 1999–2018г. в Земеделски институт – Шумен са изпитани повече от 50 сорта и хибрида главно от Франция, САЩ, бивша Югославия и Русия. Провежда се мащабна изследователска работа за получаване на наши хибриди, подходящи за производство на зърно и зелена маса. На фона на очертаващото се глобално затопляне на климата през последните години се очаква соргото да заема все по-голям дял от производството на фуражно зърно у нас.

8. ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА Производството на сорго за зърно може да е икономически изгодно при условие, че са изпълнени всички агротехнически мероприятия в оптимални срокове в съответствие с биологичните изисквания на културата. В системата от мероприятия за повишаване на добива и ефикасността при производството на зърно от сорго, от съществено значение е прилагането на научнообоснован подход, съобразен с почвено-климатичните и икономически условия на производство. Разработената технология за производство на зърно от сорго дава възможност за получаване на по-високи и стабилни добиви, при условие, че са извършени в срок всички агротехнически мероприятия, заложени в нея. В таблица 4 са посочени някои икономически показатели характеризиращи производството на зърно от сорго. В таблица 5 в концентриран вид е представена технологична карта за отглеждане на сорго за зърно при неполивни условия. Технологичната карта е примерна и може да бъде актуализирана в зависимост от почвено-климатичните условия, материално техни-

7. ПРИБИРАНЕ Прибирането се извършва във восъчна зрялост, когато зърното е с типичния за съответния хибрид цвят и съдържа 15–25% влага. Оптималната влага за прибиране е 18–22%, но с нужда от сушене. Възможно е да се прибере по-късно, при влага 15%, но за тази цел е по-добре да се използва ранен/средно ранен хибрид, устойчив на фузариум. Прибирането става с комбайн с хедер за бяла жътва. Настройките на комбайна са приблизително същите, като тези за пшеницата. Важно е да се намали честотата на въртене на барабана на комбайна – до 500–600 оборота/минута, за да не се допуска пилеене. Прибира се само метлицата, за да се избегне прибирането и на зелените части, които допълнително могат да овлажнят зърното (табл. 3).

може да извлече около 50 м3/дкa вода повече от царевицата и да оползотвори 45% от полезните водни резерви от почвата, без това да се отрази съществено върху добива (за останалите култури този процент е под 30). Напояване може да се извърши при леки и песъчливи почви при настъпване на трайно засушаване или при новозасяти площи; в случай на засушаване по време на сеитбата се извършва една поливка с намалена поливна норма, която осигурява нормално поникване и гарниране на посева.

растението от почвата. Вторичните корени при соргото се образуват при появата на 3–4-и лист на растението от възела на братене, намиращ се в непосредствена близост до повърхността на почвата. Ако относителната влажност на въздуха и почвата е сравнително висока, то образуването на вторични корени протича бързо и те се разрастват, като растенията получават по-голям приток на хранителни вещества и влага и се развиват нормално. Освен вторичните корени от долните възли на стъблото се образуват и така наречените въздушни корени, които служат както за осигуряване на хранителни вещества, така и за опора на растението против полягане. През втората половина на вегетацията (образуване на метлица, цъфтеж, формиране на зърното) кореновата система на соргото продължава да расте, става много мощна и представлява гъста мрежа от корени. Дълбочината на проникване и разклонеността на корените на соргото в голяма степен зависят от структурата на почвата, нейната влажност и плодородие. Най-добре корените на соргото се развиват на глинесто-песъчливи почви. Стъблото на соргото е изправено и гладко, с цилиндрична форма. В зависимост от групата и сорта сърцевината на стъблото е запълнена със сок, съдържащ различно количество захари (захарно сорго и някои зърнени сорга) или с гъбеста тъкан, изпълнена с въздух (повечето зърнени сортове и техническото сорго). Състои се от 5 до 25 междувъзлия. Броят им на главното стъбло, независимо от варирането им под влияние на външните условия, се явява сравнително устойчив признак, характеризиращ сорта, като всеки стъблен възел има лист с влагалище и петура. В зависимост от сорта и условията на отглеждане височината на растението варира в много широки граници. Сортовете сорго за зърно обикновено са значително по-ниски от останалите вариетети. Броят на развитите стъбла от едно растение може да варира от 1 до 10 и повече броя. Допълнителните стъбла (братя) се развиват от възела на братене, а в много случаи могат да се появят и от стъблените възли. Листът при соргото се състои от две части – влагалище и листна петура. Влагалищната част на листа (в зависимост от сорта) плътно обхваща голяма част от междувъзлието. Листната петура е с ланцетовидна форма с дължина 40–80 см и ширина 5–14 cм. Листът се дели на две симетрични части от централната жилка. Количеството на листата на главното стъбло зависи от сорта и 4

сортове силно намаляват пораженията от болести. Гъби от типа фузариум понякога причиняват полягане в края на вегетацията, но най-често тези атаки се наблюдават локално на участъци, понесли силно засушаване. За да се ограничи рискът, трябва да се избягва голямата гъстота и да не се допуска късна жътва.

Борба с неприятелите По-важни икономически неприятели при соргото за зърно са сивите, телените червеи, обикновен житен бегач и листни въшки. Сив червей – Циклон 100 ЕВ в доза 30 мл/дкa, почвено третиране, Шерпа 100 ЕВ-30 мл/дкa, Циперфор 100 ЕВ-30 мл/дкa, Афикар 100 ЕК – 30 мл/дкa. Карантинният срок на препаратите е 7 дни. Телените червеи (Полски ковачи) нападат семената в почвата, кълновете и корените на суданката в следствие на което посевите силно се разреждат. Степента на разреждане на посевите зависи от плътността на телените червеи на 1 м2. При плътност над 20 ларви/м2 се извършва предсеитбено третиране на семената с един от посочените инсектициди: Коломбо 0,8 МГ – 1200 г/дкa по време на сеитбата, Белем 0,8 МГ – 1200 г/дкa. При обикновен житен бегач се използва Агрия 1050+ в доза 70 мл/ дкa и Терагард плюс – 70 мл/дкa при карантинен срок и за двата препарата от 28 дни. Листните въшки нападат върха на нарастване на растенията. Щетите от този неприятел водят до намаляване височината на растенията и влошаване качеството на фуража и увеличават себестойността на получената продукция. За борба с листните въшки могат да се използват инсектицидите: Актара 25 ВГ – 6 г/дкa, Афикар 100 ЕК – 25 мл/дкa, Биская 240 ОД – 60 мл/дкa, Хлорсирин 550ЕК – 60 мл/дкa и др.

6. НАПОЯВАНЕ Поливният режим се определя от биологичните особености на соргото за зърно, от почвения тип и метеорологичните условия (валежи и температура). Благодарение на восъчния налеп, ксерофитния строеж на листата, слабата транспирация и способността на кореновата система да използва и най-малкото количество влага в почвата я определя като едно от най-сухоустойчивите растения. В периоди на кратковременни засушавания тя преустановява временно развитието си и го възобновява бързо при наличие на влага. Има много кратък период на чувствителност към недостиг на влага – около 23 дни, докато за царевицата този период е около 45 дни. Благодарение на ефикасната си коренова система 21

20

Борба с болестите Основните болести при соргото за зърно, които могат да навредят на вегетацията на културата, са: Главни: покрита (Sphacelotheca sorghi), праховита (Sphacelotheca scruenta) и цветна (Sorosporium reilianum). Първите две разрушават само завръзите, а цветната поразява цялата метла и я превръща в черна мазна маса. При покритата главня в плевите, вместо нормални зърна се формират силно удължени образувания – сори, които при вършитба се смачкват и освободените спори полепват по семената и при поникването заразяват младите кълнове. Гниене при ниски температури в семената и прорастъците се предизвиква при зараза с Rhizoctonium, Pythium, Penicilium. Стъблата на поразените растения изгниват без да се пречупват за разлика от фузариозата. Засегнатите от кореново гниене (Periconia circinata) растения се засягат още в ранните етапи до петата седмица, като листата обгарят, развитието се задържа и завързват слабо или напълно загиват. Фузариозата (Fusarium moniliforma, F. gramineatum и др) има разнообразни симптоми и засяга почти всички растителни органи и фази на развитие. Предизвиква гниене на семената и пониците и те „млечасват”. Стъбленото гниене се проявява при млечна и восъчна зрялост. Отделни участъци се оцветяват в червено, тъканите омекват и растенията полягат масово, особено при суха и гореща година. Друг признак е гниенето на метлиците в основата, която е покрита с бял до розов плесенов налеп. Често метлата не се освобождава от флаговия лист. Болестите по листата се благоприятстват при влажни години. Бактериозните листни пригори (Pseudomonas andropogoni, Ps. curinge Xanthomonas holcicola,) и гъбните аскохитози (Ascochyta sorghi), антракнози (Colletotrichum graminicolum), хелминтоспорози (H. turcioum, H. Sorghicola), церкоспорози (Cercospora sorghi, Cleocrcospora sorghi) и ръжди (Puccinia рurpurea) предизвикват различни по форма и обхват, оцветени до тъмно червено петна. Борбата срещу листните болести, главните и гниенето се води чрез обеззаразяване на семената с препаратите Ламадор 400 ФС - 200 мл/100 кг семена, Кинто плюс - 200 мл/100 кг семена, Максим XL 035 ФС - 100 мл/100 кг семена. Правилният сеитбооборот и изборът на устойчиви

чувствителни: звездица, пипериче, росопас, подрумче, петниста бударица. Прилага се в доза 100 мл/дкa във фаза втори–пети лист на соргото.

5

Сн.1. Ранни фази на развитие на посеви от сорго за зърно

условията на отглеждане. Ранозрелите сортове имат от 5 до 9 листа, среднозрелите – от 10 до 15, а къснозрелите – от 16 до 25 и повече листа. Листата са покрити с восъчен налеп, което намалява изчерпването на влагата. Листата на соргото имат плътен епидермис. Размерът на устицата е малък. При засушаване устицата се затварят и започват да работят при възстановяване на тургура на листата. При суша листата се засукват в тръбички. Това спомага за намаляване разхода на влага в процеса на транспирацията и съдейства за икономичното є изразходване през периода на засушаването. Тази биологична особеност на соргото го прави една от най-сухоустойчивите зърнено-житни растения. Вследствие на ксерофитния си строеж, листата на соргото изпаряват значително по-малко влага в сравнение с други растения и при наличието на високи температури и сух въздух, растението не страда от прегряване. Икономичното използване на влагата и силно развитата коренова система обуславят високата сухоустойчивост на тази култура. Съцветието при соргото е метлица с главна ос, която е продължение на стъблото и със странични разклонения. Степента на разклоненост е сортов признак, но той се влияе и от условията на средата. Формата на метлицата, която също е наследствена е различна – цилиндрична, пирамидална, овална, яйцевидна и др. Метлицата е правостояща, наведена или извита с къса или дълга централна ос. Класчетата, разположени чифтно на крайните раз-

използват хербициди на база бентазон, бромоксинил, срещу многогодишни на база клопиралид, флуксорипир и 2,4 Д. Изборът на хербицид зависи от видовия състав на плевелите и степента на заплевеляване на обработваемите площи. Стомп Аква. Пендиметалин - 455 г/л е селективен системен почвен и вегетационен хербицид за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевелни видове. Прилага се в доза 260 мл/дкa. Чувствителни плевелни видове са: Житни плевели: балур от семе, див овес, кощрява, кокоше просо, кръвно просо; Широколистни плевели: абутилон, звездица, кострец, лайка, лепка, лобода, мак, млечок, мъртва коприва, синап, спореж, татул, теменуга, фасулче, черно куче грозде, щир и др. Карантинен срок 120 дни. Дуал голд 960 ЕК S-метолахлор 960 г/л, почвен хербицид. Чувствителни плевели: житни – балур (от семе), кисела трева, кокоше просо, кръвно просо, кощрява, кетлица; широколистни – овчарска торбичка, тученица, черно куче грозде, щир. Прилага се в доза 150 мл/дкa, след сеитба преди поникване. Прилага се и по време или след сеитбата, но преди поникването на културите и плевелите. Друго приложение е преди сеитба с инкорпориране – почвата се третира с препарата и инкорпориране на не повече от 5 cм от повърхността є в рамките на 14 дни преди сеитбата, като се използва диск за дообработка, брана, култиватор или подобна машина. Прилага се предсеитбеното инкорпориране когато в периода след третирането се очаква сухо време. Буктрил Универсал - 280 г/л Бромоксинил и 280 г/л 2,4-Д. Селективен, листен, системен хербицид за борба срещу двусемеделни плевели. Внася се от фаза разтваряне на четвърти лист до фаза разтваряне на шести лист на соргото. Чувствителни плевели са: обикновен щир, овчарска торбичка, дребноцветно чадърче, синя метличина, бяла куча лобода, паламида, полска поветица, полски хвощ, лайка, мак, кучешки зъб, пача трева, полско лютиче, дива ряпа, репник, полски синап, черно куче грозде, млечок, врабчови чревца, попова лъжичка, бръшлянолистно великденче, италианска свиница/бутрак, фий. Средно чувствителни са следните плевели: лечебен росопас, киселец; прилага се в доза 80 мл/дкa.

2,4-Д аминна сол - 600 г/л. Селективен, системен, хормоноподобен, вегетационен хербицид за борба с широколистните плевели. Силно чувствителни са: полски синап, дива ряпа, овчарска торбичка, мъртва коприва, дребноцветна галинзога, черно куче грозде, полска ралица, обикновен щир, обикновен бабинец, свиница, магарешки бодил. Умерено чувствителни многогодишни широколистни плевели са паламида, поветица, млечок глухарче, полски хвощ. Слабо

клонения на метлицата, биват: плодни, двуполови (седящи) и безплодни (на къса дръжка и само с тичинки). Всяко класче има добре развит цвят и второ недоразвито цветче. Безплодните класчета имат цветове само с тичинки и осигуряват по-добро опрашване чрез вятъра, обикновено в ранните утринни часове. Соргото е самоопрашващо се растение, но е възможно и чуждо опрашване до 20% в зависимост от сорта. Зърното на соргото е сравнително дребно. Масата на 1000 семена варира от 22 до 35 г, а хектолитровото – от 78 до 81 кг. По форма то може да бъде овално, крушовидно, яйцевидно, удължено и др. с различна по цвят и оттенък окраска. Зърното се състои от зародиш и ендосперм, който при някои форми съдържа восъчна материя или захар. Зародишът се намира във вдлъбнатата част в основата на зърното. Ендоспермът има външен (стъкловиден) слой, богат на белтъчини и вътрешен (скорбялов) слой. Зърното бива голо и покрито.

Изисквания към почвата Соргото е сравнително невзискателно към различните почвени типове поради мощната си коренова система, която чрез голя-

19

Изисквания към светлина Соргото е растение на късия ден, но по отношение на фотопериодизма се наблюдават големи различия. По този признак сортовете (хибридите) се групират в 3 групи – чувствителни към дължината на деня (тези с произход от екваториалната зона), неутрални и междинни (слабо реагират на дължината на деня). Благоприятни за него са районите с повече светлина, по-малко облачни дни и умерени валежи. При продължителност на дневната светлина от 9–10 часа, жизнените процеси в растенията протичат бързо и даже къснозрелите форми рязко съкращават вегетационния си период. Ускорява се развитието на метлицата, нейния цъфтеж и узряването на семената є. При естествена дневна светлина от порядъка на 16–17 часа, при къснозрелите форми може въобще да не се получи опрашване, а при среднозрелите – да се увеличи вегетационният период.

2. БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ НА РАСТЕЖА Познаването на биологичните изисквания и особеностите на растежа на соргото за зърно е от съществено значение за прилагането на технологичните решения при производство на зърно и фураж.

6

Сн. 6. Листни болести по сорго

18

ните пролетни видове. Тъй като растителната защита в такива случаи е ненадеждна, борбата срещу тях трябва да започне още при предшественика. Основната причина за бързото разпространение на тези плевелни видове е високата им регенерираща способност на подземните органи и голяма семенна продуктивност при някои от тях. За унищожаване на поникналите плевели и намиращите се в почвата семена и органи за вегетативно размножаване се използват механични и физични методи. Прилагат се диференцирани обработки на почвата и методи на изтощаване, изсушаване и подлагане на ниски температури на подземните органи за вегетативно размножаване на плевелите. В зависимост от степента на заплевеляване и конкретните агроекологични условия, най-ефикасен е интегрираният подход, който съчетава комплекс от различни мероприятия, методи и средства за борба срещу плевелите, комбиниран с прилагането на високо селективни и ефикасни хербициди. След поникване, фаза 3 лист – при леко влажна почва препарати с активно вещество dimethenamid-P, S-метолахлор, пендиметалин и др. Важен момент е, че използването на хербициди на база S-метолахлор се извършва само след обработка на семената с Concep III. Това предпазва соргото от фитотоксичното действие на хербицидите. След поникване фаза 4–8 лист – срещу широколистни плевели се

7

Изисквания към топлина Соргото притежава отлична сухоустойчивост. Тъй като по произход е южно растение, с основание може да се каже, че е топлолюбива култура. То е по-топлолюбиво растение от царевицата и изискванията му към топлината са по-големи. Общата температурна сума, необходима за развитието им от засяването до прибирането, в зависимост от района е 2900–3800°С. Семената поникват нормално при температура на почвата на дълбочината на засяване 10–14°С. Важна особеност на тази култура е бавният начален темп на развитие. Съществува закономерна зависимост между температурата в почвата и продължителността на периода от засяването до поникването. Въз основа на това е установено, че когато соргото се засява при температура на почвата 15°С това спомага да се скъси периодът от засяване до поникване, избягва се възможността от заплевеляване на посевите и образуването на почвена кора. При температура на почвата по-ниска от 8°С, семената набъбват, но зародишът не се събужда и семената не поникват. В други случаи семената плесенясват и дълго време не прорастват, което съвпада с появата на плевелна растителност. Температурата на въздуха и почвата влияе и върху продължителността на всички останали фази от развитието на соргото. Оптималната температура за растежа и развитието е 27–30°С.

мата си всмукателна способност улеснява поглъщането на вода и хранителни вещества. Може да се отглежда на наклонени терени и на по-бедни почви, а също да се използва като първа култура в усвояването на ерозирали почви. Добре понася повишена концентрация на почвения разтвор, което е предпоставка за отглеждането му и на засолени почви. Понася 31–75 т/хa соли в почвата, в това число вредни хлориди и сулфати. Не понася заплевелени, заблатени и студени почви с близка подпочвена вода. Най-добри резултати се получават на средно глинесто–песъчливи и леки черноземни почви. Въпреки, че се развива на всички почвени типове, има отзивчивост към органично и минерално торене и особено на азотен тор. Голямо значение оказва и торенето с фосфорни и калиеви торове. Снабдяването на растенията с хранителни вещества в повече от случаите води до увеличаване на добива с 15–30% на средно запасените с хранителни вещества почви и с 40–50% на бедните почви. Благодарение на голямата и мощно развита коренова система, икономичното изразходване на почвена влага, соргото оползотворява много ефикасно хранителните вещества в почвата.

Много високата температура през периода от засяване до братене подтиска растежа, тъй като кореновата система на растението е все още недобре развита. След фаза братене те вече проявяват своята сухо- и жароустойчивост и понасят по-безболезнено повишаването на температурата. Във фаза изметляване повишението на температурата до 50°С предизвиква умиране на тъканите и загиване на растенията. Соргото е тропическо топлолюбиво растение. Най-висок добив се получава при средна температура от 27 до 290С. Най-ниската средна температура 210С се счита за пределна при производството на зърно. От друга страна при висока температура (35–400 С) растенията задържат, а в редица случаи преустановяват растежа си. Изисквания към влага В процеса на еволюция соргото е развило голяма адаптивност към недостатъчната почвена и въздушна влага и икономичното є изразходване. Лесно понася въздушната и почвена суша, суховеите и високите температури. Това се дължи на мощно развитата коренова система и ксерофитния строеж на листата. Епидермисът на листата е плътен, покрит с восъчен налеп, което спомага за намаляване изпарението на влагата. Ако в почвата е налице малко влага, соргото за зърно и зелена маса продължава да расте, въпреки интензивното нагряване и изсушаване на въздуха, но поникването може да се забави с около 15–20 дни. При големи и продължителни засушавания соргото преустановява развитието си и го подновява при създаване на благоприятен воден режим . По време на вегетацията се изразходват най-много вода през фазата на изметляване – цъфтеж. При покълнване семената поглъщат вода около 40% от теглото си. Соргото има много кратък период на чувствителност към недостиг на влага – 23 дни. За нормално протичане на вегетацията има нужда от поне 250 мм, като оптималното количество влага, позволяващо високи добиви е 350 – 400 мм (почвен резерв + дъжд + напояване). Въпреки доказаната си сухоустойчивост, тази култура е отзивчива на напояване. В страните с развито земеделие и възможности за напояване тази култура се отглежда и при поливни условия. Когато водния режим е благоприятен, развитието на растенията протича много интензивно – около 5 пъти по-бързо отколкото при недостиг на влага. До фаза изметляване 95% от водата се използва през деня. През 8

Средно дълбоки почви, сухи условия 25–30 000

Дълбоки почви, напояване 32–35 000

Ранни до средно ранни

Средно дълбоки почви, сухи условия 25–28 000

Дълбоки почви, напояване 30–33 000

Средно ранни до късни

Таблица 2. Препоръчана плътност на засяване и брой семена на декар Дълбоки почви, напояване 35–37 000

Много ранни Средно дълбоки почви, сухи условия 29–32 000

или хибрида, разстоянието между редовете, вида почва, качеството на семената, агрометеорологичните условия. При оптимално междуредово разстояние от 70 cм, се препоръчва плътност на засяване и брой семена на декар, посочени на табл. 2. При образуване на почвена кора непосредствено след сеитба, преди поникване на културата, трябва да се извършват механизирани култивирания с леки щригелни брани или ротационни мотики перпендикулярно на посоката на сеитба. Отглеждане, като втора следжътвена култура Соргото с успех може да се отглежда като втора следжътвена култура. Използва се за презасяване на измръзнали и силно разредени зимни култури (пшеница, ечемик, ръж, тритикале, рапица, фуражен грах и др.), както и при посеви, силно пострадали или унищожени от градушка при добра обезпеченост с валежи или възможност за напояване. Агротехниката на соргото за зърно, отглеждано самостоятелно, като втора следжътвена култура, не се различава съществено от класическата технология на отглеждането му, с изключение на това, че трябва да се спазят следните изисквания: • Избор на много ранен сорт сорго; • Възможно най-бързо прибиране на предходната реколта, при възможност преди края на юни с цел да се удовлетворят нуждите от вода в периода на изкласяването.

5. БОРБА С ПЛЕВЕЛИ, БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ Борба с плевелите Борба с плевелите е предпоставка за получаване на високи и качествени добиви зърно и зелена маса от сорго. Успешното решаване на проблема със заплевеляването при културата се осъществява чрез комплекс от мероприятия, включващи: избор на подходящ предшественик, борба срещу плевелите в него, обработки на почвата и прилагане на хербициди. Соргото е чувствително към ранната конкуренция на плевелите. Сеитбата на соргото за зърно трябва да се извършва на площи, които не са заплевелени с едногодишни житни и широколистни плевели от групата на коренищните, кореновоиздънковите и къс17

16

Сеитба За сеитба трябва да се използват първокласни хибридни семена. В зависимост от агрометеорологичните условия, сеитбата на соргото се извършва при устойчиво затопляне до 10–14оС на повърхностния почвен слой, на дълбочина 8–10 cм. В календарно време оптималният агротехнически срок за сеитба в района на Северна България е краят на месец април, началото на месец май, при добра обезпеченост с валежи и почвена влага в повърхностния почвен слой. За Южна България сроковете за сеитба са с 15–20 дни по-рано. Извършване на сеитба в студени, преовлажнени и/или сухи почви води до разреждане на посевите, тъй като част от семената загиват, което силно може да компроментира добивите. Неравномерно поникване на соргото може да се наблюдава и в следствие на фитотоксично последействие на хербициди, наличие на почвени патогени и неприятели, при уплътняване на орницата и др. Подготовката на семената от сорго преди сеитба се финализира с третирането им с фунгицид и/или с инсектицид при наличие на почвени патогени и неприятели. Дълбочината на сеитбата е от съществено значение за осигуряване на бързо и дружно покълване и поникване на семената, както и първоначалното развитие на растенията. За наличните у нас сортове и хибриди, тя е в границите от 3 до 4 cм. Сеитбата се извършва напречно на дълбоката оран, по посока на последната предсеитбена обработка, след това засетите площи се валират с членест валяк. Сеитбената норма, необходима за осигуряване на оптимална гъстота на посева зависи от кълняемостта, кълняемата енергия и жизнеспособността на семената, абсолютното и хектолитровото им число, качеството на предпосевната обработка на почвата, времето на засяване и др. Гъстотата на посева е един от главните фактори, определящи величината на добива. Тя зависи от раннозрелостта на сорта и/

тор се внесе с предшественика, а соргото използва остатъчните количества. Поради влагозадържащата способност на оборския тор той би могъл да се използва приоритетно в райони със засушавания. Соргото реагира добре и на третиране с листни микроторове (Лактофол, Хумустин и др.), внасянето на които може да се извърши в началните етапи от развитието на културата – фенофаза „втори–четвърти лист“.

Максиред Максибел Alize Armida ES Albanus Arcanciel Queyras Solarius

Сорт

88,66 88,99 88,79 88,49 88,68 88,35 88,51 88,61

Сухо в-во %

8,40 10,98 8,79 8,32 9,04 9,81 9,39 10,22

Суров протеин %

9

2,99 2,95 3,16 3,29 3,23 3,06 3,00 3,86

Сурови мазнини, %

2,85 2,38 2,71 2,68 2,79 2,57 2,61 2,48

Сурови влакнини, %

Таблица1. Химичен състав на различни произходи сорго

1,02 1,39 1,15 1,14 1,01 1,13 1,04 1,37

Мин.в-ва %

73,40 71,29 72,98 73,06 72,61 71,78 72,47 70,68

БЕВ, %

Химичен състав на зърното По обобщени литературни данни в 1 кг от сорго се съдържат 13,96 MДж обменна енергия, 96 г суров протеин, 2,34 г лизин, 0,44–0,50 г калций и 2,96 г фосфор. В сравнение с царевицата соргото е по-богато на протеин, победно на сурови мазнини, а суровите влакнини са малко повече. По съдържание на аминокиселини не отстъпва значително на царевицата, но съдържа по-малко лизин. Както и при останалите зърнено-житни култури е дефицитно на триптофан и това трябва да се взема под внимание при съставяне на дажбите за свине. По съдържание на минерални вещества не се различава съществено от останалите житни култури и като цяло те не са достатъчни да задоволят нуждите на прасетата от тях. Богато е на оксиданти и витамин В. Соргото за зърно е много добра храна за всички видове животни. То, заедно с царевицата, са основни съставки в дажбите за свине, домашни птици и други животни. При домашните птици: средната енергийна стойност е от 3730 ккaл/кг при променливо съотношение на дажбата: от 55% за пуйките до 70% за кокошки-носачки и бройлери. При преживните животни соргото може да влезе в състава на енергийните концентрати, допълващи фуражите и азотните източници. Сортовете сорго могат да се включват неограничено в дажбите на свинете. Ефектът от соргото при ниски протеинови нива в комбинирани-

периода изметляване – цъфтеж потреблението на вода през деня намалява за сметка на потреблението през нощта, което е свързано с отварянето на цветчетата, изразходващи значително количество влага.

Торене Торовите норми при соргото се определят в зависимост от комплекс от фактори и показатели, по-важните от които са: вид на предшественика, запасеността на почвата с хранителни вещества, агрометеорологичните условия, фитосанитарното състояние на посева и др. Способността му да дава високи добиви зърно е свързана с възможностите на растенията да извличат значителни количества хранителни вещества от почвата. Соргото реагира много добре на торене с минерални торове и/ или с оборски тор. Нуждите на културата от фосфор и калий са относително по-малки в сравнение с другите зърнени и фуражни култури. При бедни почви, в зависимост от запасеността им, торенето с фосфорни и калиеви торове трябва да се извърши в дози от 5 до 6 кг активно вещество на декар, като тези количества се внасят преди основната обработка на почвата. При средно запасени почви внасянето на фосфорните и калиевите торове може да се извърши срещу предшественика, а соргото да използва остатъчните количества. При отглеждане на соргото за зърно при неполивни условия, за да се гарантират високи и стабилни добиви е необходимо да се извърши торене с азот 8–10 кг активно вещество на декар. Внасянето на азотните торове се извършва непосредствено преди последната предсеитбена обработка на почвата. В случай, че то не е проведено, може да се внесе във фаза „втори–трети лист“ в дози с 4–5 кг активно вещество на декар. Внасянето на добре разложения оборски тор трябва да се извърши през есента непосредствено с дълбоката оран в количество 2-3 т/дкa. По-добри резултати се получават, когато оборският

компактор, тъй като тези култиватори създават „твърдо легло” и „мека завивка” на семената, с което се намаляват загубите на продуктивна почвена влага, повишава се температурата и аерирането на повърхностния почвен слой, което е предпоставка за бързо и дружно поникване на семената. Дълбокото предсеитбено култивиране не е за предпочитане, защото е свързано с неравномерна обработка по дълбочина, нарушава структурата на почвата, предизвиква загуба на влага, което води до неравномерно поникване на семената и лошо гарниране на посева. Обработката на почвата е едно от решаващите звена от агротехниката за соргото. Тя може да изиграе положителна роля за увеличаване на добива само при условие, че се прилага качествено и в срок.

3. СОРТОВЕ И ХИБРИДИ Изборът на сорт сорго е от съществено значение за получаване на високи и качествени добиви от фураж. Един от новосъздадените сортове в България и по специално в Земеделски институт – Шумен е Максиред. Той е хибрид на опрашител SGR 0601 със стерилна линия SR 28A. Опрашителят е селекциониран след индивидуален отбор по фенотип и комбинативна способност. Стерилната линия SR 28A е получена по научен обмен с фирмата Euralis Semences (Франция). Хибридът Максиред е от листата на средно късните сортове, средно висок, с продълговата и рехава до плътна метлица. Зърното

15

те фуражи съществено се подобрява след включването на синтетични аминокиселини. Това позволява да се намали равнището на протеин с цел намаляване на азотните загуби в околната среда. В съвременното концентрирано свиневъдство това има голяма значение, защото торовата маса се явява като един от най-големите замърсители на почвата, водата и въздуха. Проведените научностопански опити в Земеделски институт – Шумен, показват, че заместването на 50 и 75 на сто от царевицата със сорго в комбинираните фуражни смески за хранене на угоявани свине от породата Дунавска бяла до 110 кг живо тегло, не оказва съществено влияние върху приемането на фуража, интензивността на растежа и разхода на смеска и хранителни вещества за създаването на 1 кг прираст. В друго изследване с прасета за угояване царевицата е била успешно заместена до 100% със сорго при получаване на сравнително добри угоителни и кланични качества. В резултат на проведените опити могат да се направят следните обобщаващи изводи: • По съдържание на протеин, соргото превъзхожда царевицата – 9,84 и 8,40%, сурови мазнини – 3,15 и 2,27% и фосфор – 0,45 и 0,26%, но е с по-ниско съдържание на безазотни екстратни вещества – 64,84 и 71,53% и калций – 0,07 и 0,14%.

• Използването на смески за угояване на свине с различно участие на зърнено-житни фуражи, балансирани по суров протеин и смилаем лизин, не оказва съществено влияние върху количеството на приетата смеска, хранителните вещества и изразходването им за получаването на 1 кг прираст.

• Получените от нас резултати дават възможност с частична замяна на изпитваните зърнени фуражи в смеските, за да се намали паричната им стойност, без промяна в стопанския ефект от изразходването им.

10

14

Обработка на почвата Основната обработка на почвата е важно агротехническо мероприятие, от което до голяма степен зависи величината на формиране на добива от зърно. С нея се цели да се постигне максимално унищожаване на плевелите и натрупване и запазване на повече влага в почвата. След ранни предшественици и зимни житни култури, при относително слабо заплевеляване, се извършва плитка оран (подметка) на стърнището, а след това – основна обработка. След царевица и слънчоглед е препоръчително да се извърши едно дискуване (ако площите не са заплевелени с висока плътност на коренищни и кореновоиздънкови плевели), а след това да се извърши дълбоката оран, за да се заорат растителните остатъци. При конкретните агрометеорологични условия, най-добри резултати се получават, при извършване на дълбоката оран на дълбочина 28–30 cм при почвените типове – типичен, карбонатен и излужен чернозем, а при смолниците – на 25–27 cм. Соргото реагира положително на удълбочаването на орния слой при извършване на основната обработка на почвата. Това позволява да се запази почвената влага, натрупана през зимно-пролетния сезон. Предсеитбената подготовка на почвата цели да се запази влагата в повърхностния почвен слой и да се унищожат пониците на плевелите. В зависимост от конкретното фитосанитарно състояние на площите и при възможност се извършват две последователни предсеитбени обработки с култиватори, комплектувани с брани – първата на дълбочина 8–10 см и втора, на дълбочина 6–8 см. Най-добре това мероприятие да се извърши с култиватор –

работките на почвата, основно торене и извеждане на борба с многогодишните плевели, чрез прилагане на ефективни хербициди. Може да се отглежда като монокултура, независимо, че понася кратковременно монокултурно отглеждане. Задоволителната самопоносимост дава възможност културата да се отглежда на една и съща площ без да настъпят съществени промени в добива на зърно и зелена маса. Като житна култура изнася от почвата по-големи количества минерален азот, което лесно може да се коригира със завишаване на азотната норма на торене (с 15–20%) при следващата култура. Раннозрелите хибриди сорго могат да се използват и като втора култура, което допринася за внедряването на уплътнено сеитбообращение, водещо до получаване на повече продукция на единица площ.

11

е оцветено червено при узряване с маса на 1000 семена от 20 г. Кълняемостта на семената е над 90% при сеитба в почва с температура над 100 С (края на април – началото на май). Средно устойчив е към листни болести (бактериози и антракноза) и силно устойчив към покрита и праховита главни. Хибридът реагира добре на висока влажност и торене, при което добивът на зърно може да достигне от 500 до 850 кг/дкa с 15–20% влага при жътва в началото на октомври. След тригодишно екологично изпитване в системата на ИА-

Сн. 3. Семепроизводен посев на сорго за зърно Максибел

Сн. 2. Масов посев от сорго за зърно Максиред

Сн. 4. Сорт „Максиред”

Сн. 5. Сорт „Максибел”

САС е признат за нов оригинален сорт сорго със Сертификат № 11049/31.10.2014 г. Максибел – Друг нов сорт сорго за зърно, създаден в Земеделски институт – Шумен. В резултат на тригодишно изпитване от ИАСАС в 4 пункта е издаден Сертификат №11048/31.10.2014 г. за нов оригинален сорт сорго за зърно. През последните години се засилва тенденцията за създаване на специализирани сортове сорго с високо съдържание на протеин, без феноли и танини в зърното, с бяло оцветяване. Този сорт е създаден на базата на синтетична популация, със стабилно висока продуктивност и с характерно бяло оцветяване на зърното. Сорт Максибел е включен в А сортова листа на Република България, специализиран за фуражопроизводство в областта на птицевъдството. Растенията във фаза изметляване са ниски, а при зрялост – средно високи. Времето на изметляване настъпва средно рано. Оцветяването на сухата тичинка след цъфтежа е светло жълто. Метлицата е средно дълга, с къси разклонения, много гъста и с пирамидална форма. Цветът на семенната обвивка след овършаване е бял. Формата от коремната страна на зърното е кръгла, а формата в профил е елиптична. Типът на ендосперма (в надлъжен разрез) е стъкловиден, а цветът на стъкловидния лом е бял.

12

Други нови сортове използвани в практиката са: ES Albanus. Ранен сорт за зърно с 90 до 100 дни до техническа зрялост. Височината на растението е около 110 см при големина на метлицата 30 cм. Посевна норма 19–22 000 семена на декар Масата на 1000 семена е около 30 г с бял цвят, подходящи за изхранване на птици. Добро представяне при сухи условия, устойчивост на полягане и на фузариум. Много добър “Stay Green” ефект. Потенциалът за добив на зърно е 1000 кг/дкa.

Arcanciel. Средно ранен сорт за зърно. Дните до техническа зрялост са в рамките на 110–115 дни. Височината на растението е средно 115 cм при плътна метлица с големина 30 cм. Масата на 1000 семена е средно 34 г със светло оранжев цвят на зърното. Отличава се с бърз начален старт, устойчивост на суша, полягане и оронване на зърното. Сигурен добив при сухи условия съчетан с устойчивост към фузариум и полягане. Посевна норма – 30 000 семена.

Armida. Височината на растенията е в границите на 103–112 cм. Зърното е бяло, а теглото на 1000 семена е около 28–30 г. Съдържанието на протеин е 9 до 11%. Хибридът е устойчив на засушаване и толерантен към повечето болести при житните. Среден добив от хектар е в границите на 7–8 тона зърно.

Alize. Средно ранен. Височината на растенията е 107–120 cм, а масата на 1000 семена е 27–28 г. Средният добив на зърно от хектар е около 6–7 тона, съдържанието на протеин е 10–11%. Хибридът е устойчив на засушаване и полягане. Посевна норма – 30 000 семена на декар Solarius. Височината на растенията е 108–115 cм, при маса на 1000 семена 29–30 г. Добивът на зърно е 6–7 т/хa. Хибридът е устойчив на полягане и суша.

Balto CS. Червен цвят на зърното, ниски растения, лесни за реколтиране. Сбита метлица, много ранен цъфтеж. Посевна норма 30–35 000 семена на декар.

Capello CS. Червен цвят на зърното, ниски растения, лесни за реколтиране. Сбита метлица, средно ранен цъфтеж. Посевна норма 25–28 000 семена на декар.

4. АГРОТЕХНИКА Място в сеитбообращението Подходящи предшественици за соргото за зърно са зърнено житни култури – пшеница, ечемик, тритикале и ръж, които навреме освобождават площите и позволяват да се извършат в срок об13