Земеделие плюс 288/2019

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

288 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

TM, ®

Търговски марки на Dow AgroSciences, DuPont и Pioneer, както и техните свързани дружества или съответните им собственици. © 2019 – CORTEVA

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0889 602 635 Отг. редактор: проф. Мартин Банов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

288 / 2019

Стопаните получават 84 млн. лева отстъпка от акциза за газьола за 2019 г. Земеделските стопани ще получат през 2019 г. до 84 млн. лв. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“. Това реши на редовното си заседание Управителният съвет на ДФ „Земеделие“. Ставката на литър гориво ще бъде определена на по-късен етап, на базата на бюджета и сбора от индивидуалните годишни квоти на земеделските стопани. Заявленията за ползване на отстъпката ще се подават от 9 до 27 септември 2019 г. Документи ще се приемат в общинските служби по земеделие към областните дирекции "Земеделие" по постоянен адрес на физическите лица или по адрес на управление на юридическите лица. Държавната помощ се предоставя на земеделски производители в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ под формата на намалена акцизна ставка на газьола, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство. Право на финансова подкрепа по схемата имат всички, които са регистрирани като земеделски производители и имат заверена регистрационна карта за годината на кандидатстване и предходната на нея. Друго условие е кандидатите да имат и валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ. През 2019 г. може да бъде заявен за възстановяване акциз по фактури за закупен газьол (дизелово гориво) през 2018 г.

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

ПЛЮС

Памет Селекционерът-чародей. В памет на Тодор Рачински (1929–1980) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Селскостопанската наука – минало и бъдеще Развитие на аграрната научноизследователска и развойна дейност в България . . . . . . . . . . . . . . . 6 Биологично земеделие Промени в качеството на зърното при обикновена пшеница сорт Гинра под влияние на продукти за листно третиране. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 Биологично/органично поизводство на тютюн. . . . 20 Овощарство Вредоносни вирусни болести по череша и вишна. . 24 Изследване на генотипове от Chaenomeles sp. L. в Централна Северна България. . . . . . . . . . . . . . . . 26 Цветарство Ива – нов български сорт гладиол. . . . . . . . . . . . 29 Проучване на органични торове при едногодишна винка (Catharanthus sp.). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Научно сътрудничество Обмяна на опит и добри практики в областта на растителните генетични ресурси и селекцията между България и Португалия. . . . . . . . . . . . . . . 36 Заедно с Китай Международно изложение за цветя се проведе в китайската провинция Юннан . . . . . . . . . . . . . . 40

АКТУАЛНО

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съдържание

1

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

ПАМЕТ

СЕЛЕКЦИОНЕРЪТ-ЧАРОДЕЙ В памет на Тодор Рачински (1929–1980) Катя Делчева, ДЗИ, Генерал Тошево

2

„Началото” (В Сортоизпитателния участък – с. Врабево, 1953 г.)

На четвърти юли 2019 г. се навършиха 90 години от рождението на Тодор Рачински – талантлив учен и бележит селекционер, изтъкнат популяризатор на българската агрономическа наука и селекционните постижения в нашата страна, отдал целия си съзнателен живот, професионален опит и енергия на възхода на земеделската наука и родното селско стопанство. Роден е във Враца през 1929 г. През есента на 1948 г. постъпва в Агрономическия факултет на Селскостопанска академия в София, където през 1953 г. завършва висшето си образование с квалификация агроном-селекционер. Още като студент започва научно-изследователска работа в организираните научни кръжоци, а постъпването му на работа в Сортоизпитателния участък в с. Врабево, Ловешки окръг през май 1953 г., поставя началото на научната му дейност. Тук прави своите първи кръстоски между местни и селекционирани сортове пше-

ница. От над 500 местни форми пшеница и още толкова местни форми полски фасул излъчва оригиналната високоустойчива на болести и висококачествена местна линия пшеница №234 и високодобивния сорт фасул Кристал 137. От направената първа любителска кръстоска през 1953 г. е създаден сорт пшеница „Заря”. През 1957 г., като младши научен сътрудник по селекция на пшеница в Комплексния научно-изследователски институт в Кнежа, създава сортовете пшеница Кнежа 42-2 и Кнежа 317.

288 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3

„Ще потече река от нови сортове пшеница...” (Екипът по селекция на пшеница, 1965 г.)

хибридизационната работа в много страни на света. На основата на този сорт са създадени нови сортове с още по-високи продуктивни възможности. Към нискостъблената група на Русалка се отнасят и сортовете Чародейка, Тракия, Огоста, Скития и Рубин. Наред с тези сортове, за периода от 1960 до 1975 г., в резултат на извършените от Тодор Рачински няколко хиляди кръстоски между сортове, събрани от цял свят, са създадени и впоследствие районирани и сортовете Златия, Левент, Лудогорка, Юбилей, Славянка, Добруджа 1, Вега, Враца, Тракия. Така в края на 70-те години на ХХ век българската селекция на пшеница достига своя най-висок връх. Сбъдват се пророческите думи на академик Павел Лукяненко от 1964 г., че само след няколко години от този институт „ще потече река” от нови сортове пшеница. В периода 1970–1979 г. Рачински и ръководеният от него колектив създават 22 сорта пшеница. Наред с високата си продуктивност, те притежават много добра устойчивост на болести и по-специално на брашнеста мана и кафява ръжда. Най-висококачествените сортове в Бълга-

„Призвание” (В селекционното поле, 1977 г.)

През следващите години кръстосва местна българска пшеница с най-добри сортове от украинската, италианската и югославската селекция и само за 5–6 години създава голямо разнообразие от селекционни материали, отговарящи на високите изисквания за прелом в селекцията на тази култура в България. Истинското разгръщане на творческите сили и способности на Тодор Рачински се осъществява в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево, където постъпва на работа през 1963 г. Тук подготвя, а през 1964 година представя в Катедрата по селекция и защитава пред Специализирания научен съвет на Агрономическия факултет дисертация на тема „Върху някои закономерности на доминирането и разнообразието на признаците в хибридните потомства на пшеницата”. Присъдена му е научната степен „Кандидат на селскостопанските науки”. Тук, в екип със селекционерите от Института по пшеницата и слънчогледа (ИПС) извършва интензивна и широкомащабна работа за създаване на български сортове пшеница с показатели, по-високи от тези на стандарта Безостая 1, създаден от академик Лукяненко от института в Краснодар, Русия, както и превъзхождащ по добив всички дотогавашни български сортове. По инициатива на Тодор Рачински започва създаването на нискостъблени интензивни сортове пшеница с височина на стъблото 60–80 см, с висока устойчивост на полягане и биологичен потенциал за висока продуктивност. Също по негова инициатива в Държавна сортова комисия е формирана нискостъблена група, в която се изпитват с голям успех първите нискостъблени сортове. През 1969 г. упоритият труд на Тодор Рачински и неговия екип е възнаграден. Бариерата на Безостая 1 е прескочена от сорт Русалка, чиято продуктивност се движи в границите 600–700 кг зърно от декар, а добивът му убедително превъзхожда стандарта Безостая 1. Новият сорт е нискостъблен, с висока устойчивост на полягане и биологичен потенциал за висока продуктивност и през 1970 г. заема близо 750 000 дка площ в страната. Особено успешно се представя през 1973 г., когато се нарежда на второ място по добив в конкурсните сортови опити в рамките на Мрежата за международно сортоизпитване, организирано от Агрономическия университет Линкълн, щата Небраска в САЩ. Сорт Русалка, със своята оригинална биоморфология, висока екологична пластичност и ценни стопански качества, става основен донор на ценни признаци и свойства в съвременната българска селекция на пшеница и се използва широко в

288 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ „Безценен дар за поколенията” (В кабинета на директора, 1979 г.)

4

рия са създадени също от Тодор Рачински. От тях Славянка, Лудогорка и Тошевка се отнасят към групата на силните пшеници и се ползват като подобрители на други сортове. През 1978 г. българските селекционери получават световно признание за своя професионализъм. На международните изпитвания в Небраска, САЩ, през 1977 и 1978 г., проведени с участието на 48 страни в света, създаденият от Тодор Рачински през 1974 година сорт Юбилей в продължение на две последователни години заема първо място по продуктивност и екологична пластичност. Това постижение е най-убедителна демонстрация на високата класа на сортовете, създадени от Рачински и неговия селекционен екип. Площите, на които Юбилей се отглежда в страната, надхвърлят 1 милион декара. На Рачински е присъдено високопрестижното по онова време звание „Лауреат на Димитровска награда”. Година по-късно (1979) в ИПС, Генерал Тошево, пристига организаторът на Американското световно изпитване на зимна пшеница проф. Върджил Джонсън, за да се запознае в детайли с големия селекционен „бум”, извършен за кратък срок от енергичните български изследователи. През следващата 1980 г., на проведената Трета международна конференция в Мадрид, Испания, участва и българска делегация, водена от Директора на ИПС – ст. н. с. I ст., кандидат на селскостопанските науки Тодор Рачински. Създадените от Тодор Рачински сортове

Тракия, Враца, Чародейка стават еталони на българската селекция на пшеница. От развитието на неговите материали през периода 1980–1990 г. са получени 4 нови сорта – Янтър, Простор, Пряспа и Славянка 196. Едновременно със селекционната си дейност Тодор Рачински разработва теоретични и методични въпроси от приложната генетика на пшеницата. Особено ценни са неговите изследвания по наследяването на количествените признаци при пшеницата и по-специално признаците, които обуславят нейната продуктивност. Рачински извършва най-подробни проучвания върху наследяването на качеството на зърното и възможностите за съчетаване по селекционен път на високата продуктивност с високите технологични показатели. Тодор Рачински пръв оцени и използва световните селекционни постижения и практически ги въведе в селскостопанската практика на страната; пръв създаде и внедри нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови генетични източници за увеличаване потенциала на класа, за устойчивост срещу болести и други стресови фактори, както и за подобряване на качество на зърното. През декември 1974 г., по настояване на Областната управа, Рачински поема поста Директор на ИПС. Погълнат от административните си задължения от една страна и от селекционната си дейност от друга, той трудно на-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

„И сякаш в ръцете му се ражда хлябът на България…” („Чародейка”, 1980 г.)

5

мира време да мисли за професионалната си кариера. Дълго се лута в избора си между защита на докторска дисертация и написване на хабилитационен труд. Първоначално се насочва към написване на хабилитационен труд и през 1976 г. подготвя темата „Внедрени сортове пшеница в производството – „Русалка”, „Левент”, „Лудогорка”, която бива високо оценена и заедно с достойнствата на неговите 40 научни статии му е присъдено научното звание „Старши научен сътрудник I степен”. По-късно преосмисля въпроса за подготовка и защита на докторска дисертация на селекционна тема, по която е работил над 10 години и вече е получил забележителни селекционни резултати, които само трябва да обобщи. За жалост това никога не се случва… В мразовитото утро на 26-ти декември 1980 г., пътувайки към института по покрития с гъста мъгла път, Рачински загива на около 600

метра преди него, по някаква странна ирония на съдбата – край своето селекционно поле, за да остане завинаги свързан със своята наука, с неоценимия плод на своя всеотдаен труд – любимата пшеница. Така ще го запомнят съвременниците му, така ще го запомнят и поколенията – като на онази черно-бяла снимка, където сред пшеничното поле един посветен на науката човек с огромна любов милва тежки пшенични класове, между чародейните му пръсти звъни едро златно зърно и сякаш в ръцете му се ражда хлябът на България… Делото на Рачински ще се помни докато в необятните пшенични поля на Добруджанската земя се люлеят тежки златни класове, докато българската жена замесва ритуална погача на всеки християнски празник, докато българинът слага хляб на своята трапеза и го счита за свещено благо и безценен Божи дар… Дълбок поклон!

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

СЕЛСКОСТОПАНСКАТА НАУКА – МИНАЛО И БЪДЕЩЕ

6

Развитие на аграрната научноизследователска и развойна дейност в България проф. д-р Храбрин Башев, Институт по аграрна икономика, София „Стимулирането и споделянето на знания, иновации, цифровизация и насърчаване на използването им в по-голяма степен“ е определена като стратегическа цел и през новия програмен период 2021–2027 г. за прилагане на ОСП на ЕС (European Commission, 2018). Аграрната научноизследователска и развойна дейност е важна съставна част от системата за споделяне на знания и иновации в отрасъла. В останалите страни на Европейския съюз се правят задълбочени анализи на състоянието и развитието на научноизследователската и развойна дейност в селското стопанство (Chartieret al., 2015). В нашата страна обаче липсват цялостни анализи за състоянието и развитието на аграрната научноизследователска и развойна дейност в годините след присъединяване към ЕС. Причина за това е както липсата на достатъчно официална статистическа и др. информация, така и обществен интерес към развитието на тази важна система. В разработката се прави опит да се анализира състоянието и развитието на аграрната научноизследователска и развойна дейност в страната в годините след присъединяване към ЕС. Целта е да се откроят основните тенденции, да се направи сравнение с останалите страни на ЕС, да се идентифицират основните проблеми и да се подпомогнат политиките през следващия програмен период. Участници и разходи за научноизследователската и развойна дейност в селското стопанство Научноизследователската и развойна дейност (НИРД) включва „всяка творческа работа, която се провежда систематично, с цел да се увеличи обемът на знанията, включително познанието за човека, културата и обществото, както и използването на този обем от знания за нови приложения“ (НСИ). Тя обхваща фундаментални и приложни изследвания и експериментални разработки. Аграрната НИРД в нашата страна основно се извършва от публични организации – науч-

ните институти и експериментални станции на ССА, някои от институтите на БАН (Институт по физиология на растенията и генетика, Институт за икономически изследвания и др.), някои от обществените и частните университети (Аграрен университет, Тракийски университет, Русенски университет, Лесотехнически университет, Университет за национално и световно стопанство, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите и др.), а така също в по-малка степен и от частни фирми и организации, неправителствени организации и др. Тези дейности се финансират от държавния бюджет (например Фонд научни изследвания, Национален иновационен фонд, държавни субсидии за БАН и ССА и др.), бизнес организации (собствени и заемни вложения за вътрешни НИРД, купуване на интелектуална собственост, възлагане на разработки, спонсориране и т.н.), неправителствени организации, чужди държави, международни организации (например програма HORIZON 2020 на ЕС, проекти на ФАО и др.), частни лица и т.н. „Разходите за научноизследователска и развойна дейност” включват текущите разходи и разходите за придобиване на дълготрайни

288 / 2019 ПЛЮС

и материални условия и осигуреност, както и развитието на системата за създаване, споделяне и разпространение на знания и иновации в аграрната сфера. През последните години разходите за НИРД в селскостопански науки значително намаляват както абсолютно, така и като относителен дял в общите разходи за НИРД в страната (фиг. 1). Докато общият размер на разходите за НИРД нараства почти три пъти след 2007 г., Фигура 2. Динамика на броя на заетите с НИРД общо и със разходите за НИРД в селселскостопански науки в България, еквивалент на пълна заетост (2007=100) скостопански науки спадат Източник: Национален статистически институт, 2019 с 45% до 2014 г., след което бележат ръст, достигайки три четвърти от първоначалното ниво през 2017 г. Заедно с това значително спада и делът на разходите за селскостопански науки в общите разходи за НИРД на страната – от близо една пета през 2008 г., до малко над 4% през 2005–2016 г. и малко над 5% в края на периода. Тези данни показват намаляващата значимост на Фигура 3. Размер на разходите на един зает в НИРД средно за страната и аграрния сектор за знания в селскостопански науки в България (лв.) и иновации в цялостната Източник: Национален статистически институт, 2019 система за знания и иновации на страната. Показателят „Персонал, зает с НИРД” измерва човешките ресурси, пряко заети с НИРД, които са отговорни за създаването, прилагането и разпространяването на новите знания (НСИ). Той обхваща лицата, пряко ангажирани с НИРД и лицата, оказващи директна подкрепа за НИРД (мениджъри, администратори, чиновници). Равнището и динамиката на този покаматериални активи, предназначени за НИРД в зател показва кадровата осигуреност на сисрамките на статистическата единица, неза- темата за НИРД в отрасъла. висимо от източника на финансиране (НСИ). След 2007 г. персоналът зает в НИРД, област Равнището и динамиката на този показател „Селскостопански науки“, първоначално нарадава представа за състоянието, финансовите ства (до 12% през 2010 г.), след което посте-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фигура 1. Динамика на разходите за НИРД общо и за селскостопански науки в България (2007=100). Източник: Национален статистически институт, 2019

7

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Фигура 4. Evolution of Intramural R&D expenditure in sector “Agriculture” (2008=100). Източник: Eurostat, 2019

8

брой заети с НИРД. До 2012 г. този дял нараства от 14,6% до 16%, след което намалява наполовина през последните две години. Заедно с влошаване на кадровата осигуреност на НИРД в селскостопански науки, се влошава и материалната, и финансовата осигуреност на заетите в НИРД в селскостопански науки. След присъединяване на страната към ЕС разходите за НИРД на един зает в селскостопански Фигура 5. Share of Intramural R&D expenditure in sector “Agriculture” in total (%) науки спадат с повече от Източник: Eurostat, 2019 45% до 2014 г. (фиг. 3). След това техният размер постепенно нараства достигайки 96% от равнището през началото на периода. През същия период се наблюдава положителна тенденция за нарастване на средните разходи за НИРД на един зает с НИРД в страната. Нещо повече, докато в първите две години на периода разходите за НИРД на един зает в селскостопански НИРД значително превишават средФигура 6. Evolution of R&D personnel and researchers (full-time equivalent) in ните за страната (с около “Agricultural Sciences” (2008=100). Източник: Eurostat, 2019 30%), през 2017 г. те съставляват едва 63,3% от средния размер. Тези процеси в развитието на аграрните НИРД в страната са подобни с други страни на ЕС като Испания, Хърватия, Словакия и Литва, в които се отбелязва намаляване на разходите за НИРД в селското стопанство през последните години (фиг. 4). В същото време в някои от страните членки на съюза като Естония, Унгария, Словения и др. се наблюдава значително нарастване пенно намалява до 78% от изходното ниво на общите разходи за НИРД в сектора. през 2017 г. (фиг. 2). Това показва влошаване на В много страни на ЕС се наблюдава тенденция кадровата осигуреност на НИРД в аграрната за намаляване на относителния дял на разхосфера през последните години. дите за аграрна НИРД в общите за страната Успоредно с това се променя и делът на за- (фиг. 6). Заедно с това обаче, България е сред етите със селскостопански науки в общия страните на ЕС (наред с Хърватия, Румъния,

Фигура 8. Intramural R&D expenditure in sector “Agriculture” per full-time equivalent in Agricultural sciences (Euro). Източник: Eurostat, 2019

Фигура 9. Дял на разходите за НИРД общо и в селскостопански науки в брутната добавена стойност на страната и на отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ (%). Източник: Национален статистически институт, 2019

Унгария и др.), в които делът на разходите за аграрна НИРД в общите за страната продължава да е най-висок (фиг. 5). От друга страна в Словения делът на този тип разходи за НИРД е незначителен. Обща тенденция за много страни на ЕС е намаляване на персонала и изследователите в

Научна осигуреност на селското стопанство Важен показател за научната осигуреност на селското стопанство е делът на разходите за аграрна НИРД в брутната добавена стойност на отрасъла. В периода след присъединяване на страната към ЕС се осъществява значително намаляване на разходите за НИРД в сектор селскостопански науки в брутната добавена стойност на сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ (фиг. 9). През 2014 г. този показател е 2,3 пъти по нисък

288 / 2019 ПЛЮС

аграрни НИРД (фиг. 6). Изключение правят Холандия, Португалия и Словакия, където значително се увеличава кадровата осигуреност на аграрните НИРД. В много страни също така се намалява, в по-значителна или по-малка степен, делът на персонала и изследователите в аграрна НИРД от общия брой за страната (фиг. 7). В Латвия, Португалия и Словакия обаче се наблюдава обратна тенденция на увеличаване на този дял. Словения, България и Португалия са страните с най-голям относителен дял на заетите в селскостопански науки от общия брой на заетите с НИРД. В много от странитечленки на ЕС се наблюдава подобна на България тенденция на по-голямо или по-незначително намаляване на финансовата осигуреност на заетите с аграрна НИРД (фиг. 8). Въпреки това обаче разходите за НИРД на един зает в НИРД-сектор селскостопански науки в нашата страна е сред най-ниските в ЕС, подобно на Словения. Въпреки чувствителния спад на разходите на един зает в аграрна НИРД в Словакия през периода, този размер е 2,7 пъти повисок от този в България (2013 г.).

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фигура 7. Share of R&D personnel and researchers in “Agricultural Sciences” in total for the country (%). Източник: Eurostat, 2019

9

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Фигура 10. Share of intramural R&D expenditure in sector “Agriculture” in the Gross Value Added and Income in the „Agriculture, forestry and fishing“ sector (%). Източник: Eurostat, 2019

10

Фигура 11. Дял на заетите в НИРД сектор селскостопански науки (еквивалент на пълна заетост) от общия брой на заетите в селското стопанство (в годишни работни единици) в страни на ЕС (%). Източник: НСИ, Eurostat, 2019

Фигура 12. Структура на разходите за селскостопански НИРД в основните сектори на НИРД в България (%). Източник: Национален статистически институт, 2019

от равнището през 2007 г. През последните три години се подобрява „науковъоръжеността“ на отрасъла, но нивата са далеч под тези за периода до 2012 г. Обратна е тенденцията в динамиката на показателя „дял на общите разходи за НИРД” в брутната добавена стойност на страната. Наблюдава се позитивно увеличаване на научната осигуреност като през 2015 г. този дял се удвоява в сравнение с нивото през 2007 г. Докато в началото на периода научната осигуреност на икономиката като цяло е била 3,5 пъти по-ниска от този в аграрния сектор, през периода 2014–2016 г. тя вече я превъзхожда. В резултат от динамиката на разходите за НИРД и на брутната добавена стойност през 2017 г. селското стопанство показва отново малко по-високо равнище по този показател – 0,96% (при 0,87%). При тези темпове на прогрес на вложенията в НИРД очевидно трудно ще се постигне както целта на ЕС за размер на инвестициите в НИРД в размер на 3% от БВП през 2020 г., така и националната цел от 1,5%. Наукоосигуреността на българското селско стопанство, измерена чрез разходите за НИРД в БДС е сред най-ниските в ЕС наред с Румъния (фиг. 10). В много от страните членки (Естония, Испания, Литва, Унгария, Португалия) делът на разходите за аграрни НИРД в брутната добавена стойност на отрасъла спада през периода 2009– 2014 г. (за който има сравнителни данни), но надвишава значително тази на България през целия период. В друга група страни като

Фигура 14. Динамика на разходите за НИРД в селскостопански науки в отделните сектори в България (2007=100). Източник: НСИ, 2019

Фигура 15. Брой заети със селскостопански НИРД в сектор предприятия и дял в общо заетите с НИРД в селскостопански науки (%). Източник: Национален статистически институт, 2019

288 / 2019 ПЛЮС

Хърватия и Словения равнището на този показател е стабилно и по-високо от българското през периода. В Словакия от друга страна, имаме значителен ръст на първоначално ниското ниво до размери над тези за нашата страна, но пониски в сравнение с останалите страни. Друг важен показател за наукоосигуреността на селското стопанство е дял на заетите в аграрна НИРД от общия брой на заети със селскостопанско производство. В България делът на заетите с НИРД в „съвкупния работник“ на отрасъла прогресивно расте през периода 2009–2015 г. и се колебае незначително след това. Осигуреността на отрасъла с работници в НИРД относително расте поради по-голямото намаляване на броя на заетите в отрасъла и отработеното време, в сравнение с намаляване на персонала и изследователите в аграрната НИРД (фиг. 11). В повечето страни на ЕС през периода 2009–2016 г. се наблюдава стабилно равнище на наукоосигуреността, измерено с този показател. В някои страни като Италия, Испания, Латвия, Холандия и Румъния пропорцията на заетите с аграрна НИРД, по отношение на общо заетите в отрасъла, е много по-ниска в сравнение с нашата страна. В Словакия равнището на този показател е подобно на България през по-голямата част на периода. Повечето страни на съюза обаче, значително превъзхождат България по отношение на броя заети с аграрна НИРД, „обслужващи“ заетите в селското стопанство. С най-висока осигуреност на работни-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фигура 13. Share of agricultural R&D expenditure in major sectors of selected EU countries for 2008–2012. Източник: Chartier et al. , 2015

11

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Фигура 16-1. Разходи за НИРД в селскостопански науки на един зает в сектор предприятия и средно за всички сектори в България (лв.). Източник: НСИ, 2019

12

Фигура 16-2. Динамика на бюджетните разходи за НИРД за „Развитие на селското и горско стопанство и риболова“, дял в общите бюджетни разходи за НИРД и динамика на общите разходи за НИРД в селскостопански науки в България (%). Източник: НСИ, 2019

Фигура 17. Evolution of Government Budget Appropriations or Outlays on R&D in Agriculture (2009=100). Източник: Eurostat

ци в аграрни НИРД е селското стопанство на Австрия, което е 8,7 пъти по-високо от това на България през 2016 г. През анализирания период в Австрия на всеки 100 заети с фермерство има около 8 изследователи и персонал в НИРД в селскостопански науки, което обяснява и високите успехи на тази страна в генерирането, споделянето и разпространяването на знания и иновации. Развитие на основните сектори на аграрна НИРД Разходите и кадровият потенциал на НИРД са разпределени в четири институционални сектора: = сектор на предприятията, обхващащ всички фирми, организации или институции, чиято основна дейност е производството на пазарни стоки и услуги (без попадащите в сектор „Висше образование”); = държавен сектор, обхващащ държавните организации и институции, които не продават, а предоставят услуги за задоволяване на индивидуалните и колективните потребности на обществото и са финансирани предимно с бюджетни средства (без попадащите в сектор „Висше образование”); = сектор „Висше образование”, включващ университетите, колежите, висшите училища, научноизследователските сектори към висшите училища и университетските болници; = сектор на нетърговските организации, обхващащ фондациите, асоциациите, сдруженията и други, предоставящи непазарни услуги. Равнището, относителният дял и ди-

Финансиране на аграрната НИРД НИРД в аграрната сфера на страната основно се финансира от държавния бюджет. Приблизителна представа за значимостта на този тип финансиране дава съотношението на размера на бюджетните разходи за НИРД за „Развитие на селското и горско стопанство и риболова“ към разходите за НИРД в „Селскостопански науки“, което средно за периода 2008–2017 г. е 91,8 (НСИ). Динамиката на размера на бюджетните разходи за аграрна НИРД е подобна на тази на общите разходи за аграрни НИРД, но намаляването на равнището от 2008 г. е сравнително по-малко (с изключение на 2010 г.) (фиг. 16). Това

288 / 2019 ПЛЮС

рани страни делът на частния сектор, ненасочен към печалба (нетърговски организации) в общия размер на аграрната НИРД е нищожен. Равнището на разходите в основните сектори на аграрната НИРД в нашата страна е с различна динамика след 2007 г. (фиг. 14). Докато в сектор „Висше образование” се наблюдава ръст на разходите за аграрна НИРД, то в държавния и частен сектор се отбелязва спад. При това намаляването на разходите в частния сектор е значително по-голямо в сравнение с това в държавния сектор. Нещо повече, от 2010 г. досега динамиката на разходите в държавната НИРД съвпада с динамиката на общите разходи за аграрни НИРД в страната, което потвърждава водещата роля на този сектор на НИРД в отрасъла. Статистиката не предоставя информация за разпределението на броя на заетите в обществения (държавен и университетски) сектор на аграрната НИРД, а само в сектор „Предприятия”. В частния сектор работят незначителна част от общо заетите с аграрни НИРД в страната (фиг. 15). Броят на този персонал е малък, а неговата численост и дял в общия персонал и изследователи, ангажирани с аграрна НИРД варира значително през отделните години (от 28 до 66 човека и между 1,3% и 2,5%). В същото време осигуреността с финансови и материални ресурси на заетите с аграрни НИРД в частния сектор (предприятия) е многократно по-висока от обществения сектор (фиг. 16). Разходите на един зает с аграрна НИРД в частния сектор варират значително през отделните години, като тяхното равнище надвишава средното за страната от 5 (2016 г.) до 21 пъти (2008 г.). Всичко това е израз на значителното изоставане на държавния и университетски сектор във финансирането, заплащането на труда и модернизирането на НИРД в отрасъла, в сравнение с бизнес сектора.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

намиката на тези показатели дава представа за състоянието, развитието и значимостта на тези основни сектори за осъществяване на аграрните НИРД в страната. Най-значим сектор на селскостопанската НИРД в България е държавният, в който се влагат голямата част от общите разходи за НИРД в отрасъла (фиг. 12). С изключение на 2008 г. през целия период след присъединяване на страната към ЕС в този сектор се усвояват над 80% от общите разходи за аграрни НИРД. Този сектор обхваща най-вече обществени научноизследователски и развойни организации, финансиращи своята дейност от държавния бюджет по приоритети, определени от държавата. Втори по значимост е секторът „Предприятия”, който се състои предимно от частни фирми и организации, управляващи своите инвестиции и дейност в полза на собствениците и съгласно правилата на пазарната конкуренция. Делът на този сектор в общите разходи за аграрна НИРД значително се колебае през периода, като в първите четири години е по-висок (13–44%), след което липсват данни, а в последните три години е по-нисък (9–13%). Трети по обем на разходите за аграрна НИРД е сектор „Висше образование”, в който се усвояват доста различен дял от общите разходи, вариращ от 0,8% до близо 5% през отделните години, за които има информация. В сектора „Нетърговски организации” са отчетени разходи за аграрна НИРД само за 2008 г. и те съставляват нищожна част (0,01%) от общите разходи в страната. Разпределението на разходите и организирането на НИРД в основните сектори за аграрна НИРД в България се различава съществено от другите страни на ЕС (фиг. 13). В повечето страни държавният сектор на аграрна НИРД е доминиращ, но в нашата страна неговият дял надвишава два и повече пъти този в другите страни на съюза, за които има данни. В Словения разходите за аграрна НИРД в сектор „Висше образование” са най-високи (43% за периода 2008–2012 г.), а в останалите страни – съществени (една трета в Румъния, 28% в Испания и 27% в Унгария). За разлика от България в другите страни на съюза се развива и силен частен (бизнес) сектор на аграрната НИРД, в който се влагат значителна част от общите разходи – малко над една трета в Унгария, близо 29% в Румъния, почти 27% в Испания и 24% в Словения. Всичко това е показател за небалансираното развитие на основните сектори на аграрните НИРД в нашата страна в посока, различна от общите тенденции в ЕС и развитите страни. Подобно на България и в останалите анализи-

13

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Фигура 18. Размер на разходите за НИРД в сектор предприятия в „Селско, горско и рибно стопанство“ и дял в общите разходи за НИРД в „Селскостопански науки“ в България. Източник: НСИ, 2019

14

риболова“ в общите бюджетни разходи за развитие на НИРД в страната. Нещо повече, делът на аграрното финансиране на НИРД от държавния бюджет е доста променлив като първоначално рязко спада (от 23% през 2008 г. до 13,9% през 2013 г.), след което малко се повишава (до 19,2% през 2017 г.). Тези цифри дават представа за намалената обществена значимост на аграрните НИРД и за неустойчивото им финансиране от националния бюджет. Бюджетното финансираФигура 19. Share of Business expenditure on R&D in „Agriculture, forestry and не на аграрната НИРД в fishing“ in total Intramural R&D expenditure in sector „Agriculture“ in selected EU страната основно се осъcountries (%). Източник: Eurostat ществява чрез директно институционално субсидиране на ССА и БАН, проектно чрез разнообразни национални, двустранни и др. научни програми на ФНИ към МОН и проекти за иновации в малки и средни предприятия на Национален иновационен фонд към Министерство на икономиката и др. Така например 8% от бюджета на ФНИ през 2017 г. е за „селскостопански науФигура 20. Evolution of Business expenditure on R&D in „Agriculture, forestry and ки“ – за 11 проекта 45%, fishing“ in selected EU countries (2008=100). Източник: Eurostat от които за институти на ССА, 36% за институти на БАН и останалите за 2 университета (МОН). Прилаганите програми на финансиращите организации целят достигане на стратегическите приоритети на страната (конкурентоспособност, устойчиво развитие и т.н.) и са в съответствие с тези на ЕС. От 2009 г. досега в ЕС като цяло се наблюдават незначителни колебания показва, че ролята на бюджетното финансира- в двете посоки на равнището на бюджетнине на аграрна НИРД относително се повишава те разходи за аграрна НИРД (фиг. 17). В разпрез периода. Заедно с това обаче, се намаля- личните страни на съюза обаче съществува ва делът на бюджетните разходи за НИРД за разнопосочно изменение на финансирането от „Развитие на селското и горско стопанство и държавния бюджет на НИРД в отрасъла. В Гер-

Изводи и заключения В годините след присъединяване на страната към ЕС разходите за НИРД в селскостопански науки значително намаляват както абсолютно, така и като относителен дял в общите разходи за НИРД в страната, което показва намаляващата значимост и влошаващата се финансова и материална осигуреност на аграрния сектор за знания и иновации. В последните години се влошава и кадровата осигуреност на НИРД в аграрната сфера поради значително намаляване на персонала, зает в НИРД – област „Селскостопански науки”, а така също и техния относителен дял в общо заетите с НИРД в страната. Най-значим сектор на селскостопанските НИРД в страната е държавният, в който се влагат над 80% част от общите разходи за НИРД в отрасъла. Разпределението на разходите и организирането на НИРД в основните сектори за аграрни НИРД в България се различава съществено от другите страни на ЕС, в повечето от които държавният сектор доминира, но със значително понисък дял за сметка на сектор „Висше образование” и силно развит частен (бизнес) сектор на аграрните НИРД. Това е показател за небалансираното развитие на основните сектори на аграрните НИРД в нашата страна в посока, различна от общите тенденции в ЕС и развитите страни. НИРД в аграрната сфера на страната основно се финансира от държавния бюджет, като ролята на бюджетното финансиране на аграрни НИРД относително се повишава през периода. Тази тенденция е различна от повечето страни на ЕС където постоянно намалява значимостта на държавния бюджет в издръжката на НИРД в селското стопанство.

288 / 2019 ПЛЮС

но стопанство“ в общите разходи за НИРД в сектор „Селско стопанство“ (фиг. 19). В някои страни, като Румъния и Унгария, частното финансиране на НИРД представлява значителен дял от НИРД в селското стопанство. В страните на ЕС се наблюдават няколко тенденции в размера на бизнес разходите за НИРД в селското стопанство през периода 2008–2016 г., за който има данни (фиг. 20). В първата група са страните, в които тези разходи бележат постоянен (Франция, Чехия и Полша) и значителен (Италия и Холандия) ръст. В друга група страни (Румъния и Словакия), в размера на бизнес разходите за аграрна НИРД се отбелязва чувствителен спад. В трета група страни равнището на частните разходи за НИРД са сравнително стабилни през периода след първоначален спад (Испания) или подем (Германия). И най-накрая е България и Унгария където тези разходи варират значително нагоре и надолу през отделните години.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

мания и Франция бюджетните разходи за аграрна НИРД бележат постоянен ръст. В Чехия бюджетните средства малко намаляват, след което възстановяват първоначалното ниво. В Австрия и Румъния се наблюдава първоначално нарастване на бюджетната подкрепа и последващ спад под изходното ниво. В повечето страни има тенденция за постоянно намаляване на значимостта на държавния бюджет в издръжката на НИРД в селското стопанство. Нещо повече, за някои страни като Гърция, Холандия и Италия понижаването на бюджетното финансиране на аграрната НИРД през последните години е значително по-голямо от това на България. Инвестициите на частния бизнес в НИРД са „пазарно ориентирани“ и целят задоволяване на някакви практически потребности от иновации и реализиране на икономически и други изгоди (печалба, подобряване на пазарни позиции и връзки с контрагентите, модернизация и автоматизация на процесите, въвеждане на ноу-хау, нови продукти и технологии и т.н.). Те са средство и за директно свързване на заинтересованите страни и ефективно споделяне на знания и иновации за задоволяване на конкретни потребности в аграрната сфера. Равнището на бизнес разходите (на предприятията) за НИРД в „Селско, горско и рибно стопанство“ в нашата страна се колебае чувствително през годините (фиг. 17). Делът на частния сектор във финансирането на аграрната НИРД е незначителен, като те съставляват нищожна част (0,05–0,31%) от общите бизнес вложения за НИРД в страната. Това показва, че стимулите за бизнес инвестиции в НИРД в отрасъла са все още малки като цяло, а също така и в сравнение с другите отрасли на икономиката. Горното се потвърждава и от факта, че разходите на предприятията за аграрна НИРД все още представляват сравнително малък дял от общите разходи за аграрна НИРД в страната – от 0,35% до 2,5%. Това демонстрира освен липсата на достатъчни стимули (печалба, други изгоди), така и на (кадрови, технически, финансов и т.н.) капацитет за частни НИРД на съвременния етап от развитието на отрасъла. За осъществяваните в сектор предприятия аграрна НИРД обаче, през отделни години частните (бизнес) инвестиции в аграрна НИРД заемат немалка част от общите разходи за НИРД на предприятията (от 7,5% до близо 20%). Последното доказва, че при достатъчни стимули и изгоди частният сектор активно се включва във финансирането и осъществяването на НИРД в отрасъла. България, заедно с Литва и Словения е сред страните от ЕС с най-нисък дял на бизнес разходите за НИРД в „Селско, горско и риб-

15

Промени в качеството на зърното при обикновена пшеница сорт Гинра под влияние на продукти за листно третиране

16

Радко Христов Аграрен университет, Пловдив

ПЛЮС

288 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Качеството на зърното като комплексно понятие включва физичните, химичните и технологичните му свойства. То варира в зависимост от сорта, почвено-климатичните условия и технологията на отглеждане. При изведени опити в чужбина е доказано, че използването на биостимулатори и продукти за листно третиране спомагат за повишаване на качеството на зърното при редица житни култури и у нас. В научната литература са представени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури. При проведен двугодишен опит в Испания е изпитван ефектът на биостимулатори и торове върху добива и съдържанието на протеин на зимна твърда пшеница сорт Боема. Найвисок добив на зърно от 743,87 кг/дкa – с

202,7 кг/дкa повече от контролния вариант, е отчетен при съвместно торене с N6P6K6 и биостимулатора BCO2K. Получено е най-високо съдържание на протеин при вариантите, торени с N16P9K9 и N12P9K9 и приложението на растежния регулатор BCO4K, съответно от 14,5% до 14,9%. Биостимулаторът Фертигрейн има положителен ефект върху продуктивността на хлебната пшеница. Той допринася за високи стойности на структурните елементи на добива, увеличава добива на зърно от 7,9–18% в сравнение с нетретирани посеви, като най-висок е добивът при третиране на семена с Фертигрейн старт в доза 50мл/100кг + листно третиране с Фертигрейн фолиар – 100 мл/дкa на пролет след начало на вегетацията. Приложени през вегетацията листните микроторове осигуряват по-добър хранителен ре-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Фиг. 1. Валежи по месеци, (сума мм/м2)

17

Фиг. 2. Месечни температури (средни)

жим за пшеницата. Комбинираното пролетно подхранване с Вуксал Микроплант (100 мл/дкa) + Кодиче (250 мл/дкa) допринася за получаване на най-голям брой зърна в клас и по-голяма маса на зърната – с 63% по-висока спрямо нетретирани посеви. Приложението на листните торове през периода на интензивен растеж повишава съдържанието на протеин, суровите мазнини, безазотните екстрактни вещества (БЕВ) и на целулозата. Количеството на суров протеин е най-високо (17,4%) при прилагане на минералните торове Вуксал и Кодиче – с 14,4% по-високо от протеиновото съдържание на пшеницата, торена еднократно с амониева

селитра в доза 30 кг/дкa. Листните торове Вертекс хай-Н34, Хай-фос, Калиев тиосулфат, Фолиар екстра и Микроелементи за житни култури, растежният стимулатор Амалгерол премиум и антитранспиранта Пюршейд увеличават кълняемостта на семената при твърда пшеница сорт Виктория, количеството на отпадъчното зърно намалява, а добивът на зърно се увеличава. Те способстват за по-дружното поникване на растенията, за по-доброто вкореняване, по-слабите поражения от изтегляне и предотвратяването на измръзването на възела на братене. Комбинирането на Микроелементите за житни кул-

Tаблица 1. Влияние на продукти за листно третиране върху физическата характеристика на зърно на 288 / 2019

обикновена пшеница (средно 2016–2018)

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Физическа характеристика на зърното

18

Продукти

маса на 1000 зърна г %

хектолитрова маса кг %

стъкловидност % % to st,.

Контрола

45,0

100,0

78,0

100,0

51,7

100,0

Плантафол

46,5

103,3

79,0

101,3

52,1

102,3

Бомбандиер

47,0

104,4

80,2

102,8

53,7

103,9

Плантафол + Бомбандиер

48,0

106,7

81,1

104,0

54,6

105,6

тури с Амалгерол премиум води до повишаване количеството и качеството на добива (с 59,4 кг/дкa) и повишава и устойчивостта на твърдата пшеница към неблагоприятни климатични условия. Целта на настоящето изследване е да се проучи влиянието на нови продукти за листно третиране върху качеството на зърното на обикновената пшеница сорт Гинра. В Учебно експерименталната и внедрителска база на катедра „Растениевъдство“ при Аграрен университет, Пловдив, е изведен полски опит през периода 2016–2018 г., в който е проучено влиянието на два продукта за листно третиране: Плантафол (2500 г/хa), Бомбардиер (4000 мл/хa) и комбинацията между Плантафол (2500 г/хa) + Бомбардиер (4000 мл/хa) върху качеството на обикновена пшеница сорт Гинра. Имаше и нетретирана контрола. Третирането се извършваше във фаза братене. Опитът е заложен след предшественик рапица по метода на дробните парцелки в четири повторения с големина на реколтната парцелка 15 м2. Сеитбата на обикновената пшеница е извършвана в оптималния срок от 01.10 до 20.10 със сеитбена норма 500 кълняеми семена/м2 и минерално торене с 160 кг/хa азот и 140 кг/хa фосфор, като преди сеитбата се внасяше цялото количество фосфорен тор и 1/2 от азотния, а рано напролет като подхранване – останалата част от азотния тор. Спазени са всички звена от утвърдената технология за отглеждане на обикновената пшеница. Отчитани са следните показатели на качеството на зърното: маса на 1000 зърна (г), хектолитрова маса (кг), стъкловидност (%), съдържание на общ азот и суров протеин (%), мокър и сух глутен (%). Получените стойности са обработвани математически по метода на дисперсионния анализ. През вегетационния период на обикнове-

ната пшеница количеството на валежите по години беше както следва: 2016/2017 г. – 264,2 мм/м2, 2017/2018 г. – 457,2 мм/м2 при климатична норма – 419,6 мм/м2. Сумарно количеството на валежите през първата година е по-малко от това на климатичната норма, но реколтната 2016/2017 г. е по-благоприятна за растежа и развитието на обикновената пшеница поради по-доброто им разпределение през критичните фази от развитието на растенията и тогава стойностите на показателите на качеството на зърното са по-високи при сорт Гинра. Неблагоприятна за развитието на растенията е втората 2017–2018 г. поради значителното количество валежи, които възпрепятстваха жътвата и това се отрази отрицателно върху качеството на зърното (фиг.

1 и 2). Поради еднопосочност на данните през периода на изследване на таблици 1, 2 и 3 са представени получените средни стойности на измерваните показатели на качеството на зърното. Изпитваните продукти за листно третиране са повлияли положително върху качеството на зърното на обикновената пшеница сорт Гинра. Най-голяма маса на 1000 зърна, хектолитрова маса и стъкловидност се получиха при варианта на комбинирано третиране с минералния листен тор Плантафол (2500 г/хa) + органичния биостимулатор Бомбардиер (4000 мл/хa) във фаза братене (22–25 по скалата на Zadoks) – съответно с 48 г; 81,1 кг и 54,6% (табл.

1). На второ място се нарежда вариантът, третиран с органичния биостимулатор Бомбардиер (4000 мл/хa) – маса на 1000 зърна (47 г), хектолитрова маса (80,2 кг) и стъкловидност (53,7%). По-ниско е повишението на стойностите на показателите на качеството под въздействието на изпитвания минерален листен тор Плантафол (2500 г/хa).

N %

%

Съдържание на протеин, %

%

Контрола

1,89

100,0

10,79

100,0

Плантафол Plantafol

1,98

104,8

11,27

104,4

Бомбандиер

1,93

102,1

11,05

102,4

19

Плантафол + Бомбандиер

2,00

105,8

11,41

105,7

ПЛЮС

Продукти

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Tаблица 2. Съдържание на общ азот и суров протеин в зърното на обикновена пшеница (средно 2016–2018)

Таблица 3. Влияние на продукти за листно третиране върху някои технологични характеристики на зърното на обикновена пшеница (средно 2016–2018)

Продукти

Мокър глутен

Сух глутен

%

% to st.

%

% to st,

Контрола Control

18,54

100,0

6,66

100,0

Плантафол

19,84

107,0

7,22

108,4

Бомбандиер r

19,78

106,7

7,15

107,3

Плантафол + Бомбандиер

20,95

113,0

7,71

115,8

На таблица 2 са представени резултатите от изследваните показатели, които са изразени в процент и представляват средно по три повторения за двете изследвани години. От направения химичен анализ е установено, че самостоятелното приложение на минералния листен тор Плантафол и органичния биостимулатор Бомбардиер води до повишаване съдържанието на суров протеин в зърното на сорт Гинра. Увеличението е най-силно изразено след комбинираното прилагане на минералния листен тор Плантафол (2500 г/хa) + органичния биостимулатор Бомбардиер (4000 мл/хa) във фаза братене (22–25 по скалата на Zadoks) – 11,41% суров протеин в сравнение с контролата 10,79%). Тези резултати са в положителна корелация с азотното съдържание (2%) и съдържанието на глутен (мокър – 20,95% и сух – 7,71%) по време на третирането във фаза братене (табл. 3). По-високото качество на зърното на обикновената пшеница сорт Гинра е в резултат на положителното въздействие на изпитваните продукти за листно третиране върху изследваните показатели.

ИЗВОДИ Изпитаните продукти за листно третиране са повлияли положително върху качеството на зърното на обикновената пшеница сорт Гинра. Новите продукти са съдействали за повишаване стойностите на показателите маса на 1000 зърна, хектолитрова маса и стъкловидност, като при комбинираното третиране с минералния листен тор Плантафол (2500 г/хa) + органичният биостимулатор Бомбардиер (4000 мл/хa) във фаза братене (22–25 по скалата на Zadoks) те са най-високи съответно с 48 г; 81,1 кг и 54,6%. Установено е, че при самостоятелното третиране с Плантафол или с Бомбардиер води до увеличаване съдържанието на суров протеин в зърното на сорт Гинра. Увеличението е най-силно изразено след комбинираното прилагане на Плантафол (2500 г/хa) + Бомбардиер (4000 мл/хa) – 11,41 % суров протеин в сравнение с контролата 10,79 %. Тези резултати са в положителна корелация с азотното съдържание (2%) и съдържанието на глутен (мокър – 20,95% и сух – 7,71%) по време на третирането във фаза братене.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

20

Биологично/органично производство на тютюн Проф. д-р Христо Бозуков, Институт по тютюна и тютюневите изделия, Марково

Б

иологичното земеделие е селскостопанска дейност, която следва практики, предназначени да сведат до минимум човешкото въздействие върху околната среда, като същевременно се прави необходимото селскостопанската система да функционира по възможно най-естествен начин. Биологичното земеделие възстановява и поддържа почвеното плодородие, осигурява баланс на агроекосистемите, предполага производство на здравословни и качествени хранителни продукти в идеална хармония с природата. Биологичното земеделие позволява да се разглежда връзката: почва – растение – животно – човек, като една жива система. През последното десетилетие площта на земите в ЕС, използвани за биологично земеделие, се увеличава средно с половин милион хектара годишно. В момента в Съюза има над 200 000 стопанства с биологично производство. Наред с понятието „биологично земеделие“ се използват и изрази като „биодинамично“ или „органично“ земеделие. Биологичното производство се основава на предварително разработени и утвърдени стандарти и принципи за производство – регионални, национални, на Европейския съюз и Световни стандарти. Последните актуализирани данни за земеделието сочат, че към 2016 г. площите с биологично земеделие в ЕС са достигнали 12 млн. хектара във всички държави от съюза. Така те вече имат дял от 6,7% от всички обработваеми земи, показват най-новите данни на ЕК. Нарастването на биологичния сегмент е забележително – в периода между 2010 и 2016 г. е регистрирано увеличение от над 30%, като годишният темп е 4,4%. Данните на ЕК показват че България е държавата, в която има най-голям ръст на биопроизводство. Между 2010 и 2016 г. увеличението на площите в страната е с 35%, като сходен, но малко по-нисък показател има и Хърватия. Следващите две държави с найсилно увеличение са Франция и Кипър, където то е в рамките на около 10% според данните

на ЕК. Основният фокус в производството на биологични продукти в България е поставен върху многогодишните култури – ябълки, ягоди, малини, сливи, лешници и розово масло са продуктите, които съставят основния дял от изнасяните от страната ни биологични продукти. Въпреки отбелязания ръст площите за биопроизводство у нас все още са с най-нисък дял сред всички останали страни от ЕС, макар че над 80% от обработваемата земя е подходяща за биологично земеделие (МЗХГ, 2018, Аграрен доклад). Повечето от екологичната продукция се изнася в чужбина, като около 6–7% намира пазар и у нас. Според статистически данни, над 90% от произвежданата понастоящем сертифицирана биологична продукция в България се изнася главно за западноевропейски страни, Съединените щати и Канада. Това са предимно билки, плодове, зеленчуци, мед и ядки. А сред най-разпространените биологични диворастящи продукти са гъбите, билките и ядките. По експертни оценки това е изключително подходящ за България сектор – както поради реалните є природни дадености и не толкова замърсената земя, така и поради имиджа є на традиционен производител на качествени селскостопански продукти. Площите в България, заети с технически култури в система на контрол за биологично производство през 2017 г., са 22 998 ха, в т.ч. маслодайна роза, ароматни култури, медицински растения и подправки (МЗХГ, Аграрен доклад 2018). Производството на тютюн в България през 2016 г. e в размер на 15 211 тона, а разсадените площи – 10 049 ха. През 2017 г. производството възлиза на 13 400 хил. тона, а разсадените площи са 7756 ха. До 2016 година няма нито един килограм тютюн, произведен по биологичен/органичен начин в България. Институт по тютюна и тютюневите изделия, Марково, след 4 години период на преход, през 2016 г., сертифицира площ от 40 дка в Опитна станция по тютюна в Гоце Делчев за биологично производство. През 2016 г. в станцията са произведени биологично първите за България 265 кг тютюн, през 2017 г. – 340 кг, а през 2018 г. – 400 кг тютюн със сертификат за биологичнен продукт. Биологичното земеделие като цяло, включително отглеждането на тютюн, е наистина по-щадящо за околната среда. Няма съмнение, че дейността на органичното тютюнево производство създава търсене, което стимулира хората да правят по-добър бизнес и да вредят по-малко на околната среда. Някои тютюневи изделия, които се рекламират като естествени, често обаче са дори по-вредни за здравето на пушачите,

АГРОТЕХНИЧЕСКИ МЕРОПРИЯТИЯ Агротехническите мероприятия са важен фактор за намаляване популациите на редица вредители по тютюна. Избор на площ. Правилният избор на подходяща за тютюнопроизводство площ е лимитиращ развитието и намножаването на вредителите фактор. Най-подходящи са площи с

СПИСЪК НА ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИТЕ ВРЕДИТЕЛИ ПО ТЮТЮНА БОЛЕСТИ: Сечене на тютюневия разсад – Pythium debaryanum, Rhizoctonia solani Черно кореново гниене – Thielaviopsis basicola Мана – Peronospora tabacina

288 / 2019 ПЛЮС

Биологичното производство се основава на следните ясно регламентирани принципи: • Осъществява се на основа на предварително разработени и утвърдени стандарти за производство. Това производство се осъществява на основата на производствени единици, асоциирани в сдружения и национални или регионални структури за контрол, сертификация и акредитация.

• Поддържа се естественото плодородие на почвата чрез: отглеждане на бобови култури, растения с дълбока коренова система и такива за зелено торене, включени в съответни многогодишни сеитбообращения и чрез внасяне в почвата на органична материя, компостирана или не, произхождаща от биологични стопанства. Ако чрез тези методи не се осигури съответно хранене на културите и поддържане на минералния баланс на почвата, а се налага допълнителен внос, то той се осигурява чрез други разрешени органични субстанции и минерални торове от природен произход с малка разтворимост.

• Болестите, неприятелите и плевелите се регулират под икономическите им прагове на вредност чрез: поддържане на богато биологично разнообразие и екологичен баланс, използване на устойчиви видове и сортове, подходящи сеитбообращения, механични обработки и др., които правят възможно избягването на синтетичните пестициди. В спешни случаи, когато е наложително третиране на културите се разрешават ограничен брой биологични препарати.

• Върху площи, които са използвани за конвенционално произвоство, принципите на биологичното земеделие трябва да бъдат прилагани най-малко една година преди сеитбата на едногодишни култури и три години за многогодишните, без тревните площи за да се счита производството за органично. Периодът на конверсия може да се увеличи или намали, в зависимост от това по какъв начин са били използвани тези площи.

южно изложение и лек наклон, ветрозащитени, но проветриви. Площите трябва да са сертифицирани за биологично производство. Сеитбообращение. В тютюневите сеитбообращения като правило се изключват култури от сем. Solanaceae (картофови) и Cucurbitaceae (тиквови), които имат общи вредители с тютюна. Осигурява се пространствена изолация на тютюневите площи от площи, засети с такива култури. Почви. Подходящи са отцедливите, лесно затоплящи се и структурни почви. Важно изискване е те да не са замърсени с растителни или пестицидни остатъци. Почвената реакция влияе върху развитието на причинителите на заболявания, развиващи се в почвата (сечене, кореново гниене, чернилка). Най-подходяща почвена реакция е рН 5.5–6.0, която може да се постигне чрез подходящо торене или поливки. Почвообработки. Правилните и навременни предсеитбена/предпосевна и вегетационна почвообработки осигуряват снижаване на плевелния състав в площите, които са основно депо за развитие и разпространение на редица вредители. Почвообработките унищожават значителна част от почвообитаващите неприятели. Навременното унищожаване на излишния разсад (до средата на юни) и тютюневите остатъци (тютюнарките) след прибиране на реколтата, предотвратяват развитието и презимуването на голям брой вредители. Поливен режим. Количеството и качеството на поливната вода са от значение за регулиране развитието на някои заболявания, причинявани от почвени патогени. Времето и начинът на поливане (гравитачно или дъждуване) също са от значение за ограничаване развитието на патогените. Торене. От голямо значение е балансираното торене на културата с органични торове, разрешени за употреба при органично производство, съобразно развитието и фитосанитарното състояние, запасеността на почвата с хранителни вещества и т.н. Прилагането на конкретни торови норми, основани на почвен и листен анализ съобразно нуждите на растенията, е условие за доброто развитие и фитосанитарно състояние на тютюневите насаждения, респективно – гаранция за добро качество и количество на получената продукция.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

тъй като част от елементите на тютюна – като катран или никотин – всъщност са в повисок процент в тези продукти, отколкото в обикновените цигари.

21

288 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

22

Чернилка – Phytophthora parasitica var. nicotianae Пепелница – Erysiphe cichoracearum Кафяви листни петна – Alternaria spp. Див огън – Pseudomonas syringae p.v. tabaci Пръстеновидна некроза – Tomato spotted wilt virus (TSWV) Картофен ипсилон вирус – Potato virus Y (PVY) Тютюнева мозайка – Tobacco mosaic virus (ТMV) Синя китка – Orobanche spp. Кускута – Cuscuta spp. НЕПРИЯТЕЛИ: Тютюнев трипс – Thrips tabaci Листни въшки – Myzodes persicae, Myzodes nicotianae Почвени неприятели: сиви (Noctuidae) и телени червеи (Elateridae) Нощенки: памукова (Chloridea obsolete) и зелева (Barathra brassicae) Оранжерийна белокрилка – Trialeurodes vaporariorum Тютюнева бълха – Epitrix hirtipenis Галови нематоди – Heteroderidae (Meloidogenydae) Тютюнев бръмбар – Lasioderma serricorne Тютюнев молец – Ephestia ellutella ПЛЕВЕЛИ: Обикновен щир – Аmaranthus retroflexus Тученица – Portulaca oleracea Кощрява – Setaria spp. Бяла лобода – Chenopodium album Лападоволистно пипериче – Polygonum lapathifolium Кръвно просо – Digitaria sanquinalis Кокоше просо – Echinochloa crus galli Див синап – Sinapis arvensis Татул – Datura stramonium Казашки бодил – Xanthium spinosum Черно куче грозде – Solanum nigrum Троскот – Cynodon dactylon Балур – Sorgum halipensis Повитица – Convolvulus arvensis Паламида – Cirsium arvense

Препарати и торове за биологично/органично производство на тютюн Таблица 1. Препарати за борба с болестите: ПРЗ/а.в.

Болести

Доза

НИМ АЗАЛ Т/С (азидирахтин-ним субстанция)

Мана, брашнеста мана, алтернария

300 мл/дка

БОРДО МИКС 20 ВП (меднокалциев сулфат) МАНЦИК (комплексна смес на манган, цинк и кобалт) ЕКОПРОП NX комплекс, ризосферни гъби и бактерии +микоризни и сапрофитни гъби

С/у гъбни и бактериални болести в разсада и на полето. Стимулатор на защитните функции. Подтиска развитието на мана, антракноза, алтернария и др.

0,5–1,0% Профилактично, (2л р-р/м2) преди поява на 0,4% до 0,6% заразата.

300 мл/дка

Срещу почвообитаващи патогенни гъби 100 г/дка (фузариум, питиум, ризоктония, ботритис)

Подхранва ФИТОНАТУР растенията и ги ДИФЕНДЪР предпазва от гъбни (екстракт от болести (мана, бр. цитруси+полимери) мана, сиво гниене).

Момент на прилагане Предпазно, или при условия за поява на заболяванията.

150–250 мл/ дка или 0,3–0,6% р-р

2–3 третирания, превантивно при наличие на условия за развитие на болестите Преди сеитбата на лехите за тютюнев разсад, с плитко инкорпориране. Превантивно или при условия за поява на заболяванията.

РЕЙМ ЗОУФДО КАЛЦИЕВ ПОЛИСУЛФИД

Мана, бр. мана, алтернария, антракноза, церкоспороза

Превантивно или при условия, 0,3% разтвор благоприятстващи заразяване на растенията

ФИТОНАТУР ФУЗАР (екстракт от лимонена к/ на+антиоксиданти)

Предпазва растенията от бактериални и вирусни болести

200–250 мл/ дка

Превантивно или при условия за поява на заболяванията.

Таблица 2. Препарати за борба с неприятелите: ПРЗ/а.в.

Неприятели

Доза

ФИТОНАТУР ТРИПЕР (екстракти от канела и рицин)

Белокрилка, трипс, листни въшки, гъсеници, молци, Coleoptera (твърдокрили) и др.

250 мл/дка или 0,5–0,6%

листни въшки, белокрилка, акари

0,3% разтвор

Зелева нощенка

100 г/дка

АГРИКОЛ (полизахариди) ДИПЕЛ 2 Х (Bacillus thuringiensis) НАТУРАЛИС (Beauveria bassiana) СИНЕИС 480 СК (480 г/л спинозад)

Тютюнев трипс, листни въшки, телени червеи Тютюнев, калифорнийски трипс

150 мл/дка

Момент на прилагане Предпазно при наличие на първични повреди от неприятелите. При наличие на яйца по растенията. При наличие на неприятелите При наличие на гъсеници При откриване на неприятеля, двукратно

30–35 мл/дка

При откриване на неприятеля

ХЕЛИКОВЕКС (нуклеополихедровирусHelicoverpa armigera)

Памукова нощенка

20 мл/дка

Пръска се трикратно, през 7 дни, вечер при откриване на неприятеля

ЕКОПРОП NX (комплекс, ризосферни гъби и бактерии +микоризни и сапрофитни гъби)

Срещу нематоди

100 г/дка

Внася се преди разсаждане на културата

НЕМГАРД ГРАНУЛИ

Срещу нематоди

Внася се преди разсаждане на културата

БОРБА С ПЛЕВЕЛИТЕ При поникнали плевели в площите, определени за тютюнопроизводство, преди зимните валежи се извършва дискуване на оранта. Правилните и навременни предсеитбена/предпосевна и вегетационна почвообработки осигуряват снижаване на плевелния състав в площите, който е основно депо за развитие и разпространение на редица вредители. Грижи на полето. Поради прекъснатата коренова система при скубането на разсада (от

Кускута – борбата се извежда профилактично (чрез сеитбообращение). Синя китка – борбата се провежда чрез система от мероприятия: • есенна дълбока оран (45–50 см) на заразените площи при използване на плуг с предплужник; • изскубване на паразита на слабо заразените площи преди осеменяването му, изнасяне и изгаряне на паразитните растения; • сеитбообращение с „капанни” култури – рапица, зимен грах, бял синап, черен синап, детелина, фий и др.;

Таблица 3. Препарати за борба с плевелите:

ПРЗ (а.в.)

Вредители

VVH 86086 ЕК (680 г/л пеларгонова или нонанова киселина) Тотален хербицид!

Срещу едногодишни житни и широколистни плевели Срещу многогодишни житни плевели в т.ч. балур от коренища: За химическо кършене на тютюна Срещу филизообразуване при тютюна

Доза

Момент на приложение

1.5% р-р на препарата Тотален хербицид!

2.0% р-р на препарата 2.5% – 10 мл/растение, насочено пръскане 1.0% – 20 мл/растение, двукратно през 7 дни

Внася се във фаза 3–5 лист на плевелите Преди изметляване Тотален хербицид! В начало на цъфтеж на цветните китки След кършене китките на растенията

Таблица 4. Органично торене (за точното определяне на дозата е необходимо да се направи почвен и листен анализ).

Търговско наименование на тора

Доза на декар

Приложение

АМИНОБЕСТ (калиев хумат) ГРИЙНЪП ТОП (12:15:5)+14

200–250 мл/дка 300 мл/дка 400 мл/дка за разсада до 4 л/дка на полето

КОМПЛЕХУМУСАН №6

30–90 кг/дка

листно подхранване почвено внасяне внесени почвено 2–3 кратно внесен разпръснато с инкорпориране с последна обработка преди разсаждане

ЛУМБРИКАЛ/ЛУМБРЕКС (хуминови и фулвинови киселини, ауксини, антибиотици, макро и микроелементи) ГРИЙН ХУМИКО (21,5 % хумусен екстрат)

300 л/дка 100–150 мл/дка

за почвено приложение за листно подхранване

4–5 л/дка 1–1,5 л/дка

за почвено за листно приложение

МАКС ОРГАНИК (хуминови и фулвинови киселини обогатен с калий, магнезий и цинк)

2–4 л/дка

за почвено приложение

FREE N 100 (азотфиксиращи микроорганизми)

50 мл/дка

Листно приложение за оползотворяване азота от въздуха, при лоши агрометеорологични условия

288 / 2019 ПЛЮС

почвени лехи) и уплътняването на почвата при разсаждането, растенията изживяват т.нар. „стагнационен период”. Поради тази причина първото и задължително мероприятие е механизираното (в междуредията) и ръчно (в редовете) окопаване не по-късно от седмица след разсаждането. Следващите обработки (общо 2–3) се редуват през 10–12 дни на дълбочина 8–10 cм.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

БОРБА С НЕПРИЯТЕЛИТЕ Срещу галови нематоди от голямо значение е прилагането на противонематодни сеитбообращения. Препоръчително е 3–4-годишно отглеждане върху нападнатите площи на ечемик и пше­ница. Задължително е производството и раз­саждането на незаразен тютюнев разсад. Значително намаляване на числеността на галовата нематода се постига чрез периодично преораване със соларизация на почвата през юли–август.

23

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

ОВОЩАРСТВО

24

Вредоносни вирусни болести по череша и вишна Проф. дсн Иванка Каменова, Агробиоинститут, София Черешопроизводството е един от най-атрактивните овощарски сектори в България. През последните години площите, заети от череша и вишна се увеличават и в настоящето възлизат съответно на 114 430 дка и 16 720 дка. Производството на череши се увеличава всяка година и се нарежда на второ място след това на ябълката. Черешата (Prunus avium) и вишната (P. cerasus) са гостоприемници на повече от 30 вирусни патогена, принадлежащи към различни токсономични групи и различаващи се по своите биологични и структурни характеристики, както и по начини на разпространение в естествена среда. Характерното за вирусите, заразяващи овощните видове, а в частност и черешата и вишната е, че често инфекцията може да бъде повече или по-малко безсимптомна (латентна) и това на практика прави невъзможно тяхното установяване. Заразените дървета обаче са носители на патогена и са източник на зараза за околните дървета. Веднъж инфектирани с вируси овощните дървета остават болни до края на живота си. Тъй като вирусите са вътрешно-клетъчни паразити, пръскането с препарати за растителна защита, както е при гъбните и бактериалните болести, не може да се приложи. В практиката няма лечение на вирусните болести, поради което използването Фиг. 1. Симптоми по череша, причинени от Prunus necrotic ringspot virus. А/ по листа; Б/ по плодове

на здрав посадъчен материал е най-важната превантивна мярка за контрол и борба. Създаването и отглеждането на овощни насаждения е продължителен и скъп процес, при който само получаването на високи добиви, в съчетание с продължително плододаване може да оправдае вложените средства, време и труд. Ето защо при създаването на нови насаждения от череша и вишна посадъчният материал задължително трябва да бъде контролиран за неговия здравен статус по отношение на следните най-разпространени вирусни болести: Пръстеновидни петна по костилковите овощни видове – причинител на заболяването е вирусът на некротичните пръстеновидни петна (Prunus necrotic ringspot virus (PNRSV)). Пръстеновидните петна е една от най-вредоносните вирусни болести по черешата и вишната. Вирусът е широко разпространен в света и е един от икономически важните вируси по костилковите видове, в това число по бадем, кайсия, праскова, слива и череша. В настоящетото това е най-разпространеният вирус по розата в Европа. Вредата, която причинава заболяването зависи от вида и сорта на инфектираното растение, от вирусния щам и външните условия. PNRSV редуцира образуването на пъпки и намалява както растежа (10–30%), така и количеството на плодовeтe (20–60%), забавя тяхното узряване и увеличава чувствителността на засегнатите дървета към зимните студове. При някои чувствителни черешови и вишневи сортове болестта предизвиква преждевременно изсъхване и загиване на дърветата, а при други намалява добива до 50%. Симптомите, които причинява PNRSV варират значително, от слаби и/или липсващи такива (латентна инфекция), до силно изразени и водещи до намаление в добива и влошаване на качеството на засегнатите плодове. Различават се две фази на инфекция – шокова и хронична. Характерни симптоми за шоковата фаза са забавено развитие на пъпките през пролетта, като често повечето от пъпките загиват преди да се развият. Клоните, развити в предната година, изсъхват. През пролетта

288 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

по листата се наблюдават жълтеникави пръстени или дребни петънца с кафяв некротичен център и тъмен ореол. По-късно умъртвената тъкан на петната опада, вследствие на което листата се осейват с почти правилни кръгли дупки (фиг. 1А). Когато болестта навлезе в така наречената хронична фаза, симптомите изчезват. Като цяло растежът и развитието на дърветата е забавено. Страничните клонки и листните пъпки загиват, кората на засегнатите дървета става грапава и неравна. Узряването на плодовете е силно забавено, те се напукват и като цяло добивът намалява значително (фиг. 1Б). Разпространение. Освен чрез инфектиран посадъчен материал, вирусът се пренася също чрез полен и семена (костилки). Установено е, че болестта се разпространява бавно в естествена обстановка, до 10% в черешови и прасковени градини. При инфектираните дървета вирусът се локализира не само по повърхността, но също и във вътрешността на полена. Когато вирусът се намира по повърхността на полена се наблюдава разпространение на болестта от дърво на дърво, но когато е локализиран във вътрешността се стига до заразяване на семената. Деформиращото прошарване се причинява от вирусът на деформиращото прошарване (Prune dwarf virus (PDV). PDV е често срещан в насажденията от костилкови овощни видове и може да доведе до редуциране на добивите до 34%. Особено вредоносен е за вишната, при която загубата в добива може да достигне до 50%. При смесена инфекция с вируса на некротичните пръстеновидни петна икономическите загуби могат да достигнат до 60%. Симптомите на болестта варират значително в зависимост от вида, вирусният щам и температурата. Болестта, причинена от PDV е описана в литературата под различни наименования в зависимост от наблюдаваните симптоми. При сливата болестта предизвиква задържане на растежа, поради което дърветата изостават в развитието си, вджуджават се, по листата се развива мозайка, те стават слабо сбръчкани и по-тесни от нормалните, т. нар. „върбовидни листа”. Петурите на листата са по-дебели, по-груби и слабо назъбени. При прасковата основните симптоми са вджуджаване и спиране на растежа, а при инфектираните кайсиеви дървета се наблюдава листна розетъчност (самодивски метли) и смолотечение. По листата на черешата се образуват хлоротични петна и пръстени, понякога прошарването обхваща цялата листна петура и се развиват некрози, водещи до надупчване на листата (фиг. 2А). Често в основата на листата се развива хлороза, която са разпростира

25

Фиг. 2. Симптоми по листа и плодове череша, причинени от Prune dwarf virus. А/ хлоротични и некротични петна; Б/ пожълтяване; В/ енации и Г/ петна по плодове

по главната и вторични жилки и листата пожълтяват (фиг. 2Б). При някои сортове череши от долната страна на листата се развиват листоподобни израстъци нарече „енации” (фиг.

2В). При узряване на плодовете PDV може да причини по-тъмно червени петна (фиг. 2Г). Установено е, че вирусът на некротичните пръстеновидни петна и вирусът на деформиращото прошарване имат особено неблагоприятно въздействие върху засегнатите дървета в години с неблагоприятни климатични условия. Например, след силни студове, болните от тези болести дървета почти никога не се възстановяват и загиват. Разпространение. Както PNRSV, вирусът на деформиращото прошарване се разпространява със заразен посъдачен материал, полен и семена. Контрол. Вирусът на некротичните пръстеновидни петна и вирусът на деформиращото прошарване са поленово-преносими вируси, поради което контролирането им в естествена обстановка е практически невъзможно. По тази причина засаждането на вече заразени дървета води до прогресивно увеличение на болестите, причинени от тези два вируса, което започва от 4 до 6 години след създаването на овощната градина, когато тези дървета започват да цъфтят. Тези вируси се пренасят също и със семена (костилки). Степента на семенно пренасяне зависи от вида, като то е ниско при прасковата, по-високо при черешата и много високо при джанката, използвана основно като подложка.

Изследване на генотипове от Chaenomeles sp. L. в Централна Северна България

26

Стела Димкова , ИДЛР, София Теодора Михова, ИПЖЗ, Троян

ПЛЮС

288 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ОВОЩАРСТВО

Японската дюля (Chaenomeles sp. L.;) – хеномелес e широко разпространено декоративно растение в България, което е наричано още „планински лимон” или „ябълче”. Освен с красивия си цъфтеж рано през пролетта и добре облистения храст, японската дюля привлича вниманието с ароматните си жълтооцветени плодове. Много дълго време в България са били разпространени сортове, които не са образували плодове (Mondeshka, 2005) и поради тази причина, хората не са били информирани за полезните качества на плодовете от този вид. В условия на глобални климатични промени, хеномелесът е култура, която заслужава по-голямо внимание, дължащо се на видовото разнообразие – повишената студоустойчивост, сухоустойчивост и невзискателност на растенията към почвите. Хеномелесът е многогодишно растение от сем. Rosaceae, подсемейство Maloideae, което произхожда от Източна Азия. За ботаническото изучаване на този растителен вид големи заслуги има С.Weber (1963; 1964), който е установил значително таксономично разнообразие, като към рода спадат четири вида и четири междувидови хибрида. До сега са описани около петстотин сорта японска дюля, използвани основно за декоративни цели и бонсай или „градинарство в поднос”. Това растение е широкоразпространено в страните от Азия, Европа, Северна и Южна Америка и Австралия, където са създадени голямо разнообразие от сортове с бели, розови, червени или оранжеви венчелистчета (Mezhensky, 2004). В Япония, Корея и Китай, хеномелесът е

отглеждан от векове и е използван като храна, лекарство и декоративно растение. Плодовете имат различна форма и тегло, но се отличават с богат химичен състав. Почти не се консумират в свежо състояние, а в различни преработени продукти. Rumpunen & Garansson (2003 ) са установили, че плодовете от хеномелес придават много добри качества и се приемат от потребителите в различни продукти – сладолед, лимонада, сладка и др. У нас Т. Мihova (2016) задълбочено е проучила генетичните ресурси от хеномелес от 4 колекционни насаждения в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян и е установила наличието на 13 аминокиселини в свежи плодове и съдържание на аскорбинова киселина в тях от 78,10 мг% до 186,11 мг%. Целенасоченото отглеждане на японска дюля

Таблица 1. Размери на храстите от хеномелес и дължиина на шиповете.

Генотип № 1 2 3 4 5

Височина на храста, м 0,96 1,36 0,86 1,87 1,90

Ширина на храста, м 1,40 2,00 1,20 2,00 2,05

Дължина на шиповете, cм 1,14 1,00 0,93 0,95 1,15

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Фигура 1. Обем на храстите, м3

27

в България би могло да допринесе за ефективно използване на слабоплодородни земи и разнообразяване на продуктите от биологично чиста продукция, както и за развитие на фармацевтичната индустрия. С настоящото проучване си поставихме за цел да подберем и проучим ценни генотипове от Chaenomeles sp. L.в Централна Северна България. Необходимостта от опазване и съхранение на съществуващите генетични ресурси от този ценен вид е осъзната и представлява наша цел. Изследванията са проведени през периода 2017–2018 г. на територията на община Дряново, Габровска област. Районът се намира в Централна Северна България при надморска височина на различните терени от 230 до 680 м. Основният тип почви са сиви горски. В покрайнините на някои квартали на гр. Дряново и около селски пътища, при експедиционното проучване открихме 5 интересни генотипа от японска дюля, които се отличават с различни размери на храста и на плодовете и като генетичен ресурс би трябвало да бъдат съхранени поради заплахата

от унищожаване при бъдещи строителни и други интензивни дейности. Растенията са на видима възраст над 20 години и са отглеждани без агротехнически мероприятия. Плодовете на всички образци са ароматни и узряват през първата половина на октомври. Проследени са следните показатели по методиката на UPOV (Rumponen, 2002): • височина на храста (м); ширина на храста (м); обем (м3), изчислен по формулата за полусфера – V = 1/12 × π × d3, където π=3,14; d е среден диаметър; • дължина на шиповете по клоните, в cм; • средна маса на плода (г); височина на плода (мм); ширина на плода (мм) и форма на плода. По отношение на височината на храстите се установи наличие на съществени различия (табл. 1). С най-малка височина е генотип №3 – 0,86 м следван от генотип № 1 – 0,96 м. Тези два генотипа имат малка височина – под 1 м и тях бихме ги причислили към групата на нискорастящите хеномелеси. С най-голяма височина на храста се отличава генотип №5 – 1,90 м, следван от генотип №4 – 1,87 м,

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

Таблица 2. Размери, маса и форма на плодовете от хеномелес.

28

Генотип №

Средна маса, г

Височина, мм

Ширина, мм

Форма Shape

1 2 3 4 5

50,69 68,43 13,33 58,61 85,33

41,83 50,83 25,82 42,31 57,68

44,83 49,57 28,07 46,17 53,58

Ябълковидна

които могат да се отнесат към групата на високорастящите хеномелеси. Със средна височина – от 1 до 1,5 м, се отличава генотип №2 – 1,36 м. По отношение на ширината на храстите се установи, че тя е в границите от 1,20 м при генотип №2 до 2,05 м при генотип №5. От данните в таблица 1 се вижда, че към групата на хеномелеси с широки храсти спадат генотипове №5, №4 и №2. При изследването на петте генотипа се установи наличие на шипове (тръни) при всички. Дължината на шиповете варира от 0,93 см при №3 до 1,15 см при генотип №5. Обемът на храстите е важен показател, който е функция от техните размери. При изследваните от нас растения хеномелес се установи, че с малък обем на храстите са генотипове №3 и №1 – под 1 м3. Над 2 м3 обем на храстите имат генотипове №2, №4 и №5, което ги определя като растения с голям обем (фиг.1).

Ябълковидна Кълбовидна Асиметрична Асиметрична

Японската дюля се причислява към семковите видове и подобно на ябълката, плодът е прост и лъжлив. Данните относно характеристиката на плодовете – размери, средна маса и форма на изследваните генотипове, са представени в таблица 2. Средната маса на плодовете е в широки граници: от 13,33 г при генотип №3 до 85,33 г при генотип №5. По този показател изследваните генотипове се групират в 3 групи: с малка средна маса на плода е генотип №3; със средни плодове (от 50 до 59 г) са генотипове №1 и №4; с висока средна маса на плодовете (над 60 г) са генотипове №2 и №5. От данните за височината и ширината на плодовете се вижда, че с най-малки размери са плодовете на генотип №3, а с най-големи са тези на генотип №5. Формата на плодовете при два от генотиповете – №1 и №2, е ябълковидна, асиметрчна при генотипове №4 и №5 и кълбовидна форма имат плодовете на генотип №3, които са и с най-малки размери. ИЗВОДИ При проучването на пет генотипа от японска дюля в Габровска област се установи голямо разнообразие на този растителен вид по отношение на размерите и формата на храстите и плодовете. Характерна биологична особеност е, че всички проучени генотипове имат тръни (шипове) и образуват плодове. По отношение на височината на храстите, проучваните генотипове се групират така: нискорасящи са генотип №3 и генотип №1 – под 1 м; високорастящи са генотипове №5 и №4, с височина на храста над 1,80 м; със средна височина е генотип №2. По отношение на големината на плодовете, проучваните генотипове могат да се групират в 3 групи: с дребни плодове е генотип №3 – 13,33 г ; със средноедри до едри плодове (50– 60 г), са генотипове №1 и №4; с едри до много едри плодове – над 60 г, са генотипове №2 и №5. С най-едри плодове е генотип №5 – 85,3 г. Изследваните пет генотипа представляват интерес за по-продължително проучване и трябва да се съхранят и опазят от унищожаване.

Иванка Иванова, Андрей Канински, Анка Галева Институт по декоративни и лечебни растения, София Гладиолът е основна култура при производството на цветя при полски условия. Високата декоративна стойност на отрязания цвят и ценните му стопански качества го правят предпочитан и търсен на вътрешния и външния пазар през пролетно-есенния период (Bose, T. K. et al., 2003). Поставените във ваза съцветия, отварят цветните си бутони постепенно, което обуславя дългата им продължителност на цъфтеж и търсенето на гладиола на пазара. Прибран в подходяща фаза той се характеризира с висока транспортабилност. На нашия пазар се предлагат отрязан цвят и посадъчен материал от ограничен брой сортове предимно внос от Холандия, което наложи разработването на селекционна програма за създаване на български сортове гладиол, подходящи за отглеждане при почвено-климатичните условия у нас (Kaninski et al., 2012). Едни от перспективните методи, използвани от редица автори за създаване на разнообразие в получения генетичен материал е вътревидовата и междувидова хибридизации, чиято цел е създаване на сортове, притежаващи нови качества – форма и багра на цвета, устойчивост на биотични и абиотични стрес фактори (Allard R.W., 1960), (Saruwatari H. at al. (2008), (Horţ D., et al., 2012), (Kaninski et al., 2012 ). Ето защо, изборът на родителски форми е основно звено в селекционната програма (Kaninski et al., 2006). Цел на настоящата разработка е създаването на междувидови и вътревидови хибриди гладиол, подходящи за почвено-климатичните условия на страната. Селекционната програма за създаване на нови български сортове гладиол стартира през 2001 г. в Института по декоративни и лечебни растения, София. За целта от Холандия е внесен посадъчен материал от 20 сорта гладиол: Advance red, Manhatan, Mascagni, Espresso, Oscar, Oasis, White Prosperity, Fidelio, Jester, Amsterdam, Blues и др. В програмата са включени и 5-те

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Ива – нов български сорт гладиол

288 / 2019

ЦВЕТАРСТВО

29

288 / 2019

Табл. 1. Фенологични наблюдения на сортове гладиоли – Ива и Blues средно за периода 2015–2017 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Бутонизация

30

Начало на вегетация

Сорт

Цъфтеж

Начало

Край

Начало

Масов

Край

Продължителност на цъфтежа, дни

Период от поникване до края на цъфтежа, дни

Bluesстандарт

18,05

19,07

25,08

24,07

07,08

29,08

36

103

Ива

18,05

08,07

05,08

10,07

26,07

10,08

30

84

Табл. 2. Биометрия на сортове гладиоли Ива и Blues средно за периода 2015–2017 г,

Височина на растенията (cм) Сорт

Цветни бутони /1 раст. (бр./раст.)

Диаметър на цвета (cм)

min

max

MV ± SE

min

max

MV ± SE

min

max

MV ± SE

Blues стандарт

142,3

156,7

149,5±9,6

14,2

16,4

15,3±14,4

12,1

13,4

12,75±3,1

Ива

140,0

149,8

144,9 ±8

17,4

19,5

18,5±6,5

8,6

9,3

8,95±2,4

MV – средно аритметична стойност/mean value; SE – отклонение от средно-аритметична стойност; / Mean values (MV) ± standard error (SE) Табл. 3. Добив на отрязан цвят и посадъчен материал от гладиоли сорт Ива и Blues средно за периода 2015–2017 г.

Добив на отрязан цвят

Добив от посадъчен материал

Сорт Брой /100 м2

Процент %

Грудколуковици бр./100 м2

Тегло на детки г 100 м2

Blues/ стандарт

3970

100.0

5580

2380

Ива

4672**

116.3

6156*

3465***

Доказаност - (P ≤0,05) -* , (P ≤ 0,01) - **, (P ≤ 0,001) - *** , недоказано (ns)

ИЗВОДИ: Цъфтежният период при новосъздадения сорт Ива настъпва 55 дни след поникването на растенията, който го причислява към групата на ранно цъфтящите сортове гладиол. Сорт Ива се характеризира с по-малка височина на растенията, но образува по-голям брой цветове на един цветонос в сравнение със стандартния сорт Blues. По добив на отрязан цвят, брой грудколуковици и тегло на детки от единица площ сорт Ива превишава стандартния сорт Blues, съответно с 16,30%, с 9,61% и с 45,6%. Продължителността на съхранение на отрязания цвят във вода при сорт Ива е 14 дни, докато при стандарта тя е с 4 дни по-малка.

288 / 2019 ПЛЮС

теж сорт Ива да бъде причислен към групата на ранно цъфтящите сортове гладиол. При извеждане на конкурсния опит не са установени съществени разлики в растежа и развитието, както при новия, така и при стандартния сорт. Новосъздаденият сорт Ива се характеризира с по-малка височина на растенията средно с 6,9 см от стандартния сорт по време на цъфтеж, докато по брой образувани цветни бутони на един цветонос го надвишава средно с 2,9 бр. (табл. 2). Диаметърът на цвета при сорт Ива е средено голям (8,6–9,3 см). Формата на цвета е триъгълна, цветовете са разположени зигзагообразно на цветоноса, баграта на венчелистчетата е пурпурна, като средният външен сегмент на околоцветника е с петна. Тичинките са оцветени в бяло, като в основата им се наблюдават малки петна. Стандартният сорт има светло лилава окраска на венчелистчетата. При оценка на показателя добив на отрязан цвят се установи, че сорт Ива е по-високодобивен и превишава стандартния сорт Blues с 702 бр./100 м2 или с 16,30% (табл. 3). По добив на грудколуковици новосъздаденият сорт Ива отново превишава стандартния сорт с 536 бр. грудколуковици/100 м2, т.е с 9,61%, а по тегло на образуваните детки – с 1085 г/100 м2 или с 45,6%. Трайността на отрязания цвят във вода при сорт Ива е 14 дни и с 4 дни по-продължителна от тази на стандарта. Новосъздаденият сорт гладиол Ива е подходящ за производство на отрязан цвят при полски и оранжерийни условия, както и за зацветяване на градини и паркове. Сорт Ива е утвърден и вписан в списък Б на Официалната сортова листа на Република България и притежава сертификат за нов сорт растения № 10990/29.09.2012 г., издаден от Патентно ведомство.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

диви вида гладиоли от нашата флора. Сорт Ива е създаден по метода на вътревидовата хибридизация и е изпитан в конкурсен сортов опит, като за стандартен сорт е използван един от родителските сортове – Blues. Опитът е заложен по стандартната схема в три повторения, с големина на опитната парцелка 3 м2, като са използвани грудколуковици с размер 12/14 cм, по 40 бр./м2. Фенологичните наблюдения са направени във фазите: начало на вегетацията (1–2 лист); бутонизация (начало – при големина на цветните пъпки 1,5–2 см и край – при леко обагряне на 10% от бутоните); цъфтеж (начален – при 10% отворени цветове, масов – 50% и краен – при завяхване на 10% от цветовете); продължителност на цъфтежа, в дни (Beideman I. N., 1974). Направена е преценка на следните биометрични показатели: височина на растенията (см); цветове на един цветонос (бр.); диаметър на цвета (см); добив на отрязан цвят (бр./100 м2); добив от грудколуковици (бр./100 м2) и тегло на образуваните детки (г/100 м2). За всеки сорт са направени измервания 20 растения от всяко повторение (Dunkan B. D. 1995). Статистическата обработка на данните е извършена по ANOVA. За отчитане продължителността на съхранение на отрязания цвят във вода е заложен опит в три повторения, като във ваза са поставени по 10 бр. отрязан цвят във фаза бутонизация (избистряне на първия цветен бутон). Гладиолите са отглеждани по утвърдена в ИДЛР технология (Bistrichanov S. et al., 2008). Сорт Ива е вътревидов хибрид, създаден при хибридизация на сортовете гладиол Oasis x Blues. Началото и края на бутонизацията при новия сорт Ива настъпват, съответно с 11 и 10 дни по-рано в сравнение със стандартния сорт Blues, в резултат на което продължителността на тази фаза при новосъздадения сорт е по-кратка с 6 дни и при двата етапа (табл.1). Цъфтежът при растенията от сорт Ива започва на 10 юли, масовият – след 15 дни и приключва на 10 август. При стандарта началото и краят на цъфтежният период закъсняват съответно с 14 и 19 дни спрямо новия сорт. Последният се характеризира с 30-дневен период на цъфтеж и е по-кратък с 6 дни от този на стандарта (табл. 1). Тригодишните наблюдения показват, че от поникването на растенията до началото на цъфтежа при сорт Ива са необходими 55 дни, докато при сорт Blues – 67 дни, т.е. с 12 дни повече. Това ни дава основание по показателя начало на цъф-

31

Проучване на органични торове при едногодишна винка (Catharanthus sp.)

32

Бистра Атанасова Институт по декоративни и лечебни растения – София

ПЛЮС

288 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЦВЕТАРСТВО

За своето развитие цветята изискват балансирани и рационални системи на хранене с подходящи биоминерални и органични торове, съответстващи на съвременните технологии на отглеждане (Ivanova et al., 2005). Предимство на органичните торове е, че те не съдържат вредни примеси, които могат да доведат до увреждане на растенията или до натрупване на остатъчни вещества в почвата и продукцията. Освен това органичните торове са удобни за употреба, тъй като могат да се внасят с поливките при кореново торене или комбинирано с препаратите за растителна за-

щита при листно третиране. Проучвания у нас в тази насока с цветните видове се извършват предимно в Института по декоративни и лечебни растения. При изпитване на органичните торове Биостим, Хумустим, Байкал, Лумбрикол и Плантагра при култури за отрязан цвят и саксийни цъфтящи видове (саксиен карамфил, мини карамфил, хризантема, петуния, импатиенс, гипсофила и др.) е доказан положителен ефект върху растежа и развитието на растенията (Atanassova et al., 2007; Atanassova, 2012; Аtanassova and Nencheva, 2012; Atanasova and Zapryanova, 2013).

Фиг. 1. Начало на цъфтеж при винка А/ при неторени растения Б/ при растения торени с Коковет

Целта на проучването е установяване ефекта на органичните торове Комповет и Коковет върху растежа и развитието на едногодишна винка.

Таблица 1. Фенологични наблюдения на едногодишна винка при торене с органични торове, 2018 г.

Бутонизация

Цъфтеж

Прецъфтяване

начало

масова

начало

масов

начало

масово

Продължителност на цъфтежа, дни

І – неторени растения (К1)

27.04.

04.05.

06.05.

14.05.

22.05.

28.05.

22

ІІ – 0,03% Мастербленд (К2)

25.04.

01.05.

04.05.

16.05.

21.05.

28.05.

24

ІІІ – 2,0% Комповет

26.04.

30.04.

03.05.

14.05.

20.05.

01.06.

28

ІV – 0,5% Коковет

26.04.

02.05.

04.05.

18.05.

21.05.

30.05.

26

Вариант

288 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

За изпитване влиянието на органичните торове – Комповет и Коковет е изведен съдов опит с едногодишна винка (Catharanthus sp. G. Don.) при оранжерийни условия: • Комповет – течен тор, получен от биотор на калифорнийски червей, съдържащ минимум 40% органично вещество, 110 мг/л нитратен азот, 250 мг/л амониев азот, 1100 мг/л P2O5, 4200 мг/л K2O, 20 мг/л MgO, 70 мг/л CaO, 10 мг/л Fe и тежки метали под допустимата норма; • Коковет – течен концентриран, получен от птичи тор, съдържащ минимум 45% органично вещество, 250 мг/л нитратен азот, 335 мг/л амониев азот, 2580 мг/л P2O5, 7580 мг/л K2O, 11 мг/л MgO, 50 мг/л CaO, 10 мг/л Fe и тежки метали под допустимата норма; Опитът е заложен в 4 варианта, с по 20 растения във всеки вариант. Използвани са 2 контроли – неторени растения (К1) и растения, подхранвани с 0,03% разтвор на Мастербленд (К2).

I – неторени растения (К1); II – 0,03% разтвор на Мастербленд (К2); III – 2,0% разтвор на Комповет; IV – 0,5% разтвор на Коковет. За кореново подхранване на растенията с Комповет и Коковет са използвани дози, препоръчани от фирмата производител „Агробиовет“ ЕООД - София, а за Мастербленд – 0,03% разтвор прилаган в практиката. Мастербленд – сложен универсален минерален тор, съдържащ 20% азот (нитратен – 6,22%, амонячен – 3,88%, уреен – 9,90%), 20% разтворим фосфор (P2O5), 20% разтворим калий (K2O)

Фиг. 2. Масов цъфтеж при винка при растения торени с Коковет

33

288 / 2019

Таблица 2. Влияние на органични торове върху височината на едногодишна винка, 2018 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Височина на растенията Вариант

15.04.

30.04.

началнаcm cм

%

15.05. cм

%

Прираст

30.05. cм

%

15.06. cм

%

cм

% спрямо К1

% cм спрямо К2

6,3

100,0

6,3

81,8 100,0

34 І – неторени растения (К1)

4,7

7,6 100,0 9,0 100,0 10,6 100,0 11,0 100,0

ІІ – 0,03% Мастербленд (К2)

4,7

7,5 98,7 9,7 107,8 10,6 100,0 12,4 112,7 7,7***

122,2

7,7

ІІІ – 2,0% Комповет

4,7

7,7 101,3 9,0 100,0 10,8 101,9 11,9 108,2 7,2 **

114,3

7,2ns 93,5

ІV – 0,5% Коковет

4,7

7,2 94,7 10,4 115,6 10,8 101,9 12,6 114,5

125,4

7,9ns 102,6

и микроелементи. Торените растенията са поливани със 100 мл разтвор, а неторените (К1) – със 100 мл вода. Извършени са 3 подхранвания, като първото е 15 дни след пикиране на растенията (30 март), а следващите – през 2 седмици. Използвани са пикирани растения, засадени на 15 април в саксии №9 със субстрат от почва, торф и перлит в съотношение 2:1:0,5. По време на вегетацията са наблюдавани фенофазите бутонизация и цъфтеж, като за начални прояви на фазите са приети 10%, а за масови – 60%. За край на опита е приета датата, при която 60% от растения са с 1 прецъфтял цвят. Отчетени са следните показатели: височина и диаметър на растенията, като първото отчитане е при залагане на опита (15 април), а следващите – през 15 дни. Статистическата обработка на данните за добива е извършена по ANOVA тест. Достоверната разлика между контролата и вариантите е представена със знака * (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns. Резултатите показаха, че при подхранване с органичните торове Комповет и Коковет, началото на цъфтеж избързва, съответно с 2 до 3 дни в сравнение с неторените растения (К1), а спрямо растенията, торени с Мастербленд (К2) цъфтежът настъпва по едно и също време (табл1). Масовият цъфтеж на растенията, торени с

7,9 ***

Комповет, настъпва едновременно с неторените растения (К1), а при Коковет – закъснява с 4 дни. При растенията, торени с двата органични тора масовият цъфтеж избързва при Комповет и закъснява при Коковет с 2 дни, спрямо този на растенията, торени с Мастербленд (К2) – фиг. 1 и фиг. 2. Продължителността на цъфтежа при растенията, подхранвани с двата органични тора Комповет и Коковет е по-голяма с 6 и 4 дни от тази на неторените растения (К1), а спрямо Мастербленд (К2), съответно с 4 и 2 дни. Проучените органични торове оказват положително влияние върху височината на растенията, като в сравнение с неторените растения (К1) процентът на прираста е по-висок, съответно с 14,3% при Комповет и с 25,4% при Коковет (табл. 2). Резултатите от торенето с органичните торове, спрямо прираста на растенията, торени с Мастербленд (К2), не се различават съществено – с 6,5% по-нисък при Комповет и 2,6% по-висок при Коковет. Най-добри резултати в сравнение с К1 са получени при растенията, подхранвани с Коковет и Мастербленд, като разликите в прираста на височина са много добре доказани (P≤0.001), а при торене с Комповет тя е добре доказана (P≤0.01). Разликите в прираста на растенията, торени с органични торове с К2 са близки и недоказани (ns). По отношение диаметъра на растенията при подхранване с изпитаните торове отново са

15.04.

30.04.

15.05.

30.05. cм

% спрямо К1

4,0

100,0

4,0

87,0

13,6

104,6 4,6 ** 115,0

4,6

100,0

100,0

13,3

102,3 4,3 ns 107,5 4,3ns

93,5

104,8

13,5

103,8 4,5 *

97,8

начален cм

cм

%

cм

%

cм

%

І – неторени растения (К1)

9,0

11,7

100,0

12,4

100,0

13,0

100,0

ІІ – 0,03% Мастербленд (К2)

9,0

11,8

100,8

12,7

102,4

ІІІ – 2,0% Комповет

9,0

11,5

98,3

12,4

ІV – 0,5% Коковет

9,0

12,2

104,3

13,0

отчетени положителни резултати (табл. 3). Процентът на прираста на торените растения надвишава този на неторените (К1) с 7,5% при Комповет и с 12,5% при Коковет. Стойностите на прираста при двата органични тора са по-ниски от тези на растенията, торени с Мастербленд (К2), съответно с 6,5% при Комповет и с 2,2% при Коковет. Най-добре изразен ефект от торенето с органичните торове при прираста в диаметър е регистриран при Коковет с доказаност на разликите при P≤0.05, а при Комповет няма доказаност на резултатите (ns), тъй като стойностите на прираста са близки до тези на неторените растения (К1). В сравнение с К2 разликите в прираста на диаметъра са отново недоказани (ns). Получените положителни резултати при подхранване на растенията с двата органични тора се дължат на високото съдържание на фулво- и хуминови киселини, и микроелементи, които активират процесите на обмяната, осигуряват икономично използване на влагата и дават възможност на растенията да преодоляват неблагоприятните фактори на средата – студ, засушаване и др. Направеното от нас проучване за влиянието на Комповет и Коковет потвърждават положителния ефект на органичните торове, използвани при цветните култури (Kotopanova and Nencheva, 2008; Atanassova, 2011; Zapryanova and Аtanassova, 2013; Atanassova, 2015).

% cм спрямо К2

35

112,5 4,5ns

При комплексния минерален тор Мастербленд положителното влияние върху растежа и развитието на растенията може да се обясни с оптималното съотношение на азот, фосфор и калий (20% : 20% : 20%) и с наличието на микроелементи. ИЗВОДИ • Органичните торове Комповет и Коковет оказват положително влияние върху растежа и развитието на едногодишна винка (Catharanthus sp.).

• При подхранване на растенията с изпитаните торове началото на цъфтеж избързва с 2 до 3 дни, в сравнение с неторените растения, а спрямо растенията, торени с Мастербленд, растенията зацъфтяват по едно и също време.

• Продължителността на цъфтежния период при растенията, торени с органични торове се увеличава от 2 до 4 дни, в сравнение с растенията, торени с Мастербленд, и от 4 до 6 дни – с неторените растения.

• При торене на растенията с двата проучени тора, най-добър ефект е получен приКоковет, при който стойностите на височината и диаметъра на растенията са по-високи и доказани от тези на неторените растения, съответно с 25,4% и 12,5%, и близки и недоказани от растенията торени с Мастербленд, сътветно – 2,6% и 2,2%.

ПЛЮС

Вариант

Прираст

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Диаметър на растенията

288 / 2019

Таблица 3. Влияние на органични торове върху диаметъра на едногодишна винка, 2018 г.

Обмяна на опит и добри практики в областта на растителните генетични ресурси и селекцията между България и Португалия

36

Доц. д-р Станислав Стаматов, гл. ас. д-р Николая Велчева, ИРГР - Садово

ПЛЮС

288 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

НАУЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

През 2019 г. учени от Института по растителни генетични ресурси ,,К. Малков” (ИРГР, Садово) проведоха мобилност в Аграрния Факултет към Политехнически Институт в гр. Бежа (IP Beja), Португалия. Цел на командировката беше повишаване на квалификацията и обмяна на опит в областта на растителните генетични ресурси и селекцията при сусама.

духа); адаптиране на културите и сортовете към промените на климата; въвеждане на нови, алтернативни видове в земеделието; повишаване на доходите на фермерите и развитие на селските райони. Доц. Стаматов изведе лекции пред студенти, докторанти, научен и технически персонал на теми: История, научни направления и постижения на ИРГР Садово; Растителните генетични ресурси като изходен материал за селекция при сусама; Селекционно-генетични подходи и съвременни агротехнологии при сусама; Методи на хибридизация и възможности за механизирано прибиране при сусама. Аудиторията прояви интерес към сусама като нова култура за Португалия във връзка с климатичните промени.

Аграрен Факултет, IP Beja (на снимката от ляво надясно: проф. София Рамоа, доц. д-р Станислав Стаматов, гл. ас. д-р Николая Велчева, инж. Руи Нобре)

Политехническият институт в Бежа е международно признато висше учебно заведение, създадено през 1979 г., с богата история, постижения и академични традиции. Образователните и научно-изследователски програми в Аграрния Факултет целят осигуряване на устойчиво и екологосъобразно селскостопанско производство; разработване и интегриране в практиката на иновативни технологии, както и подходи за прецизно земеделие с цел опазване на природните ресурси (биологичното разнообразие, почвеното плодородие, водата и въз-

Технологична лаборатория

Представена беше работата и методиката за провеждане на анализи на модерно оборудваните лаборатории за оценка качеството на семената, технологии, свързани с хранително-вкусовота промишленост и агрохимията. Сертифицираният лабораторен комплекс към Аграрния Факултет работи в три направле-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

288 / 2019

ния – извеждат се практически упражнения на студенти, извършват се анализи по научни проекти на IP Beja и за частния сектор срещу заплащане. Посетена беше специализираната библиотека, където бяха дарени издания на ИРГР Садово.

37 Видовото разнообразие при корк, традиционна култура за Португалия

Д-р Луис Мендонса де Карвальо представи богата колекция от растителни видове в ботаническия музей. Във фонда са включени местни, ендемични образци, както и много видове, събирани при експедиции в чужбина, главно в Африка. Специално място в колекцията е отредено на видовото разнообразие при корка, традиционна и приоритетна култура за Португалия.

Прецизна сеялка за дребносеменни култури

Работната програмата включваше: посещение на експерименталното стопанство към IP Beja – запознаване с машинно-тракторния парк и системи за прецизно земеделие; посещение на агро-технически опити със зърнено-житни, зърнено-бобови, овощни и зеленчукови култури; запознаване с иновативни проекти, като например – използване на отпадъчни води от различни производствени източници за напояване в оранжерии.

Експерименталното поле със сусам и система за напояване тип Пивот

Използване на различни отпадъчни води за напояване в оранжерии

Посетено беше експерименталното поле със сусам и беше представена напълно автоматизираната система за напояване тип Пивот. В колекцията се изпитват образци сусам от Китай, САЩ, Турция, както и трите сорта сусам, подходящи за механизирано прибиране: „Невена”, „Валя” и „Аида”, създадени в ИРГР, Садово. От проведените три-годишни наблю-

288 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

38

Открит ден на Селекционна станция Елвас

Технология за производство на тревни настилки

дения инж. Руи Нобре е установил, че за условията на Португалия най-добре представящият се български сорт е „Аида”. Обсъдени бяха технологии за отглеждане, добри практики и растително-защитни мероприятия при културата. Българските учени участваха в открит ден на Селекционна станция Елвас, част от Националния институт за аграрни и ветеринарни изследвания. Представени бяха сортове от зърнено-житни, зърнено-бобови, фуражни и маслодайни култури. Основен приоритет, както и у нас, е подобряване на връзката между

наука и практика. Селекционната станция предоставя на фермерите сертифицирани семена и получава роялти в размер на 6%, съгласно законодателството на ЕС. Селекционната станция Елвас е част от международен проект с Институт за приложни изследвания в селското стопанство, Франция. В резултат на провеждана съвместна селекционна програма във връзка с климатичните промени са получени сухоустойчиви и високодобивни селекционни линии пшеница. Посетена е компания EDIA, изпълняваща проект на ЕС за напояване Alqueva. Цел на проекта е осигуряване на устойчиво развитие на селското стопанство в най-сухите южни райони на Португалия. Глобалната напоителна система се състои от 69 водоема, 47 помпени станции, 6 мини-хидроелектрически и една фото-волтаична централа. Капацитетът на изградената инсталация (дъждуване чрез Пивот, капково напояване, тръбно-ролкови системи и др.) обхваща 120 000 ха поливни площи. Изградената система от хидро-мелиоративни съоражения предоставя на региона уникални предимства и възможност за интензивно отглеждане на приоритетни култури – корк, маслини, лозя, слънчоглед, зеленчуци, плодове, както и за въвеждане в структурата на стопанствата на нови, алтернативни видове, като сусама. Посетени бяха частни земеделски стопанства и оранжерии в района на гр. Одимира, обл. Алентежо, 15 км източно от крайбрежието на Ат-

288 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

39

Оранжерии на компания Frutadivina в района на гр. Одимира, обл. Алентежо

лантическия океан, в които се извеждат практически стажове на студенти от Аграрния Факултет. Запознати бяхме с технологията за производство на тревни настилки, подходящи за градини и стадиони. Посетена беше Португалско-Холандската компания „Frutadivina”, специализирана в оранжерийно производство на ягоди, малини, къпини, френско грозде и боровинки. Общата закрита площ възлиза на 100 ха. Растенията са на хидропонно отглеждане с напълно автоматизирано капково напояване и хранене на растенията при спазване на всички изисквания на пазара на ЕС. При растително-защитните мероприятия се предпочитат биологични методи за борба. Борбата срещу акарите е 100% биологична чрез ентомофаги. През 2015 г. компанията е отличена като лидер с най-високо качество на продуктите на пазара в Португалия, а през 2016 г. – с диплома „Лидер сред малките и средни компании“. В полски и оранжерийни условия в района още се отглеждат сладки картофи, градински грах, листни и плодови зеленчукови култури, декоративни, медицински и подправни видове.

IP Beja развива интернационалния подход в образователната и изследователската си дей-

ност чрез научно сътрудничество, обмен на преподаватели, технически персонал и студенти с повече от 40 страни по различни международни програми. Обсъдено е стартиране на съвместната селекционна програма между ИРГР, Садово и IP Beja при сусама чрез използване на едни и същи генотипове сусам в хибридизационна схема и изпитване на потомства по еднаква схема на опита в България и в Португалия. Целта е установяване на найвисокодобивните и с изразени признаци, осигуряващи пригодност за механизирано прибиране, образци сусам за конкретните агроекологични условия на двете страни. В резултат на мобилността по програма Еразъм+, финансирана от ССА, са популяризирани постиженията на ИРГР, Садово в областта на генофонда, селекцията и технологиите при сусама. Надградени са професионалните компетенции чрез обмяна на опит, запознаване с иновативни изследователски методи и специфичен ноу-хау от добри практики, което стимулира инициативността и мотивацията за работа на учените. Изградените научни контакти разширяват професионалната мрежа и увеличават възможностите за участие в международни проекти.

Международно изложение за цветя се проведе в китайската провинция Юннан

40

Мариян Драганов, източник: Китайска информационна агенция Синхуа

ПЛЮС

288 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗАЕДНО С КИТАЙ

М

еждународно изложение за цветя, целящо стимулиране на обмена в бранша, се проведе в известния китайски център за износ на цветя Кунмин, който е столица на югозападната провинция Юннан. Повече от 400 компании от 19 държави като Холандия, Израел и Великобритания, участваха в ХХ Кунминско международно изложение за цветя на Китай. Коен Сизу, генерален консул на Холандия в Чунцин, каза в деня на откриването, че се надява, че по време на тридневния форум изложители и експерти от цял свят ще обменят опит и

обсъдят идеи за сътрудничество. „Свежият въздух, чистата вода, плодородната почва и достатъчната слънчева светлина осигуряват благоприятни природни условия за това Юннан да стане важен световен производител на висококачествени цветя“, каза по време на церемонията по откриването Сие Хуей, ръководител на службата за земеделие и селски райони на провинцията. „През миналата година в провинцията са произведени 11,2 милиарда свежи цветя, като карамфилите са били над 85% от общото количество, произведено в Китай“, допълни Сие.

Преди употреба на предлаганите продукти, прочетете внимателно етикета и спазвайте указанията написани в него