Животновъдство BG 41/2019 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

41 / 2019

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Асоциация за развъждане на млечните породи кози гр. Русе, ул. „Борисова” №15, вх. 2, ет. 1, офис 1 e-mail: bdga@abv.bg, office@armpk.com www.armpk.com

Тясното и изпълнено с доверие сътрудничество между членовете и Асоциацията е основа за една успешна развъдна програма.

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 2367-5047 Главен редактор: Станислава Стефанова, GSM 0888 336 519 Отговорни редактори: Проф. Васил Николов – говедовъдство, Деан Тодоров – козевъдство, Д-р Евгения Ачкаканова – овцевъдство Редактори: Андриана Коцева, Петър Красимиров Предпечат и дизайн: Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, Деан Тодоров, д-р Евгения Ачкаканова, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК

41 / 2019

Китай ще подкрепя свинефермите, за да ограничи ефекта от африканската чума по свинете

Овцевъдство Общо събрание на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България. . . . . . . . . . . 2 Характеристика на основни продуктивни признаци на овце от породата Ил дьо Франс, отглеждани у нас. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Предимството да си производител на месо от породата овце Ил дьо Франс. . . . . . . . . . . . . . . 11 Говедовъдство Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. IV част. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Ветеринарномедицински изисквания към животновъдните сгради за отглеждане на говеда. . 17 Козевъдство Пазар за козето мляко има в цял свят, освен в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Хранене на категориите кози. . . . . . . . . . . . . . . 22 Свиневъдство Технологии на хранене в свиневъдството . . . . . . . 29 Пасища и фуражи Почистване на пасищата и ливадите – защо, как и кога. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Чумизата дава отлично сено, може да замести млякото. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Пчеларство Грижа за пчелите през месец април . . . . . . . . . . . 37

НОВИНИ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Съдържание

итайското министерство на земеделието и селските райони призова за предприемането на подкрепящи мерки за свиневъдните ферми, с цел намаляване въздействието на огнищата на африканска чума по свинете върху осигуряването на свинско месо в страната. Съгласно насоки, издадени от министерството, местните власти трябва да въведат съответни субсидии, финансиране и застраховки, за да помогнат на засегнатите свинеферми да възобновят производствената си дейност. В допълнение към съществуващите политики, на свиневъдните ферми трябва възможно найскоро да бъдат предоставени временни надбавки, а банките трябва да засилят кредитната подкрепа, се казва в насоките. От втората половина на миналата година огнища на африканска чума по свинете са намалили производството на свинско месо, въпреки че болестта е държана под контрол. В резултат на това, през тази година доставките на свинско месо биха могли да бъдат относително затруднени, заяви наскоро по време на пресконференция, проведена от министерството, Ян Ханчун, професор в Китайския аграрен университет. По данни на Националното статистическо бюро, през февруари цената на свинското месо е нараснала с 0,3% спрямо предходния месец. Мариян Драганов, източник: КИА Синхуа

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

Общо събрание на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България Станислава Стефанова На 29.03.2019 г. в Аграрния факултет на Тракийския университет, Стара Загора, АИлФБ проведе общо събрание, за да направи както финансов, така и отчет на цялостната си дейност през 2018 г. Водещата събитието и изп. директор на Асоциацията, д-р Евгения Ачкаканова, поздрави аудиторията и след като обяви наличието на кворум, представи новите кандидати за членство в Асоциацията с пояснението, че те кандидатстват, за да подобрят работата си с избраната от тях порода овце Ил дьо Франс, за да ползват опита и знанията на Асоциацията и да станат от вощещите ферми. Още в началото приемът на тези кандидати беше гласуван с единодушното съгласие на събранието и така се определи пълноправното им

членство и правото им на гласуване. Освен членове на Асоциацията и на УС на АИлФБ в залата присъстваха и доц. Димитър Панайотов – декан на Аграрния факултет в ТУ, Стара Загора, проф. Радослав Славов – един от основателите през 2005 г. на Асоциацията, проф. Илия Димитров – главен селекционер на Ил дьо Франс в България, който пръв е направил внос на породата през далечната 1968 година. За новите членове д-р Ачкаканова представи и председателя на АИлФБ, г-н Пламен Николов, управител на „Агроевроплант” ЕООД в с. Царевец, както и представителите на контролния орган ИАСРЖ – г-н Стоян Стоянов от ЦУ на службата и г-жа Мария Боева, директор отдел Централна и Югоизточна България Отчетът за 2018 г. на АИлФБ, изготвен от

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

председателя на Асоциацията г-н Пламен Николов, съдържа изчерпателна информация за: Числеността на животните от породата Ил дьо Франс в България в периода 2008–2018 г.; броят животни под селекционен контрол; разпространението; породната характеристика, организиране и провеждане на селекционния процес. В доклада си г-н Николов разглежда още и: Изискванията при контрол на продуктивните признаци, което включва етапите: маркиране, анализ на постигнатите селекционни лимити, обработка на информацията и изработване и закупуване на зоотехническа документация; резултатите – контрола на продуктивните признаци за 2018 г., като точката включва – интензитет на растеж по възрастови периоди на контрола и пол на приплодите, плодовитост и бонитировка. Електронната родословна книга (ЕРК) на Асоциацията има специално място в доклада. Тук се засягат база данни и функционалност на системата, надграждане на ЕРК и обработка на данните, как да се получават справките и видове справки. Аудиторията беше запозната още с: държавната помощ за водене на родословна книга и определяне на продуктивността и генетичните качества на животните, а също и с държавната помощ за организиране и участия в изложения по овцевъдство; с препоръчителните цени на чистопородните животни, продавани от членове

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

на АИлФБ. Накрая бяха разгледани някои други дейности и участия на Асоциацията, какти и дейността и проектобюджета на АИлФБ за 2019г. След като се гласуваха и приеха както отчетът за 2018 г., така и проектобюджетът за 2019 г. и двамата контролиращи от ИАСРЖ: г-н Стоян Стоянов от ЦУ на службата и г-жа Мария Боева, директор отдел Централна и Югоизточна България, направиха своите препоръки към земеделските производители, като предупредиха, че след юни ще се правят внезапни проверки от съответните европейски институции. Тези проверки се активират поради европейските субсидии, които се получават и е редно да се отчете спазването на регламента и законовите норми. Г-н Стоянов и г-жа Боева изразиха одобрението си заради свързаността на Асоциацията, чийто офис се намира в аграрния факултет на ТУ, Стара Загора, с науката, поради което се наблюдават най-добри практики в работата с тази порода заради спазването на европейския регламент. Трябва да е ясно, че тук фермерите са селекционери и гонят селекционен модел. През втората част на срещата д-р Ачкаканова изнесе лекция, придружена с в видеоилюстрация, демонстрираща опита на френската Асоциация при отглеждане на породата Ил

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

6 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 41 / 2019

41 / 2019 BG

За Асоциацията

ЖИВОТНОВЪДСТВО

дьо Франс, а така също и впечатленията си от животновъдни изложения както в България, така във Франция. Във Франция при агнене помагат, когато овцата-майка не може да роди в продължение на повече от 1 час. Трябва да се хванат задните крачета на агнето, за да се издърпа без проблем. Когато една майка роди повече от две агнета, то трябва да се направи така, че други майки с по едно агне да приемат по още едно с цел доброто отглеждане и изхранване. Това се показа на екран както в наша ферма (фермата на Пламен Николов – от майка с 4 агънца две се „осиновиха” от други две майки с по едно агне), така и във френска ферма. За да се отбележи кое агне от коя майка е, се прави номерация. Майката се отбелязва с номера на новороденото, а електронна марка с този номер се слага на ухото на малкото. „На управителен съвет решихме, че трябва да заявявате броя на очакваните агънца и ние от Асоциацията ще поръчваме за всички родени агнета електронни марки. Така ще се установява по-висока плодовитост, което да води до по-висока икономическа изгода”, заяви д-р Ачкаканова, а по-нататък продължи разказа си с работата в обора: „Ето какво правят французите: Сутрин, към 6:30, в период на агнилна кампания фермерът влиза в обора и първо оглежда за новородени агънца и дали има започващи раждането овце-майки. Те трябва да се отделят от стадото. Следва разхвърляне на слама с раздаващо ремарке върху гърбовете на овцете, с което се осигурява несменяемата постеля. Някъде към 10 ч., от култивирано пасище с комбайн, стопанинът е събрал зеления фураж от тревни смески, адаптирани за хранене към съответното стадо. Веднага с фуражораздаващо ремарке яслите се зареждат с окосения зелен фураж от два–три вида треви, избрани за месодайно направление овце. Вечер в яслите се слага слама.” Със следващите кадри на екрана Евгения Ачкаканова въвежда темата за изложенията у нас и във Франция. Целта е да се покаже найдоброто, на което са способни овцевъдите, да споделят опит, да приложат новостите от науката в практиката и най-накрая да се стигне до добра реализация на търговете за животни за клане, животни за разплод и др. Точно на тези търгове се доказва високият имидж на най-добрите ферми – производители на породата овце Ил дьо Франс. Така в приятна атмосфера, заредена с голямо любопитство и интерес, премина цялото събитие и след няколко съобщения за предстоящото участие на изложението в Сливен през юни д-р Ачкаканова благодари и пожела успех на всички фермери, членуващи в АИлФБ.

7 Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България обединява на доброволен принцип всички физически и юридически лица, включително и такива със стопанска дейност, които имат пряко или косвено отношение към развъждането и отглеждането на чистопородни животни от породата Ил дьо Франс в България, като със своите действия и познания те допринасят за успешното развитие и генетичното усъвършенстване на породата, както и за нейното внедряване чрез кръстосване с наши породи. Сдружението изпълнява обществено полезна дейност, като защитава и обслужва интересите на членовете си, подпомага, обединява и насочва техните усилия и дейности за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на породата Ил дьо Франс, допринася за повишаване на генетичния прогрес и гарантира породната чистота. Представлява членовете си и защитава интересите им пред органи и инстанции, свързани с предмета на дейност на Асоциацията, като организира Регионални и Национални Аукциони и изложби на животни от породата Ил дьо Франс, участва в разработването и усъвършенстването на законови, нормативни и поднормативни уредби в областта на овцевъдството, разработва инвестиционни проекти, организира симпозиуми, конференции, семинари и обучения за повишаване на квалификацията на своите членове. Създава и поддържа национална Родословна книга на породата Ил дьо Франс, като за тази цел се регистрират всички чистопородни животни на членовете на Асоциацията, отговарящи на селекционните изисквания (Инструкцията за бонитировка), с редовни данни за произход и про-

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

дуктивност. При включването на закупени животни регистрацията се извършва на основание оригинала на племенното свидетелство. Данните при регистрирането в РК трябва да съответстват на данните от вписаната за животното информация, водена в стадото. Мъжките разплодници се регистрират от внос и отглеждани в Асоциацията в РК, ако отговарят на условията на Правилника за вписването им (произход, клас, развъден индекс от тестиране). Младите разплодници се тестират (след I-ва осеменителна кампания) и резултатите от подбора и преценката по потомство се вписват. За мъжките разплодници се тества периодично произходът им. Издават се зоотехнически сертификати за чистопородните животни от породата и на семенна течност от тях. Разработва се и се прилага Селекционна програма за поддържане на максимално генетично ниво на популацията, като периодично се извършват преценки по екстериор и тип, бонитировки и се препоръчват най-подходящи схеми на отбор и подбор, организира се изпълнението на индивидуални и групови случни планове за чистопородно и поглъщателно кръстосване, вливане на кръв от породата Ил дьо Франс и се подпомага производството, вносът и износът на висококачествен генетичен материал, животни, семенна течност и други. Поддържа се информационна система (база данни) за всички налични животни (генофонд и контролирана част) от породата Ил дьо Франс, като по този начин се осигурява бърза и пълна информация за своите членове, улесняваща комуникациите в производственния и технологичен процес. В базата данни се вписват данните от контролните измервания и индексови оценки, предвидени в селекционната програма, племенните свидетелства, като по този начин се следи за произхода и се включват всички данни съгласно наредбите за водене на РК и зоотехническите регистри (родители до трети пояс, индивидуална продуктивност, продуктивност на родителите, бонитировъчна и индексова оценка). Рекламират се и се популяризират достиженията на породата Ил дьо Франс в национален и международен мащаб, като се изработват и разпространяват рекламни печатни материали, издават се каталози на разплодните животни, диплянки, брошури, статистически материали, собствена интернет страница и други.

Обект на дейност Интензивната селекционна работа по месодайност е съсредоточена в три насоки, които най-добре отговарят на икономическите критерии за развъждането на овцете за месо: • селекционен месодаен тип с високо реализационно живо тегло на приплодите; • стопанска плодовитост, оптимално съчетаваща се с висок интензитет на растеж; • разход на фураж; икономически най-изгодно ниво за реализация на интензивен растеж и месодайност. За контакти Стара Загора 6000, Тракийски университет, Аграрен факултет, oфис 555, тел.: +359 (42) 699348 Председател: Пламен Николов Изп. директор: д-р. Е. Ачкаканова Гл. селекционер: проф. д.с.н. Ил. Димитров Селекционер: зооинж. Ст. Стойков

Евгения Ачкаканова, ССА - София Геновева Стайкова, Земеделски институт - Шумен Обект на проучването са 1115 чистопородни овце от породата Ил дьо Франс. Животните са родени през периода 2008–2016 година и се отглеждат при аналогични технологични условия и хранене в три ферми в северната част на България. Проследено е тегловното развитие на 1115 индивида от женски пол от раждането до 2-годишна възраст и репродуктивните признаци. За целта са измерени: живото тегло при раждане, на 30 дни, на 70 дни, на 9 месеца и на 2-годишна възраст. Живото тегло се измерва с точност до 0,1 кг. Изчислен е средният дневен прираст на животните, реализиран в проучваните периоди.

Изследвани са признаците „заплодяемост” и „биологична плодовитост” от първо до пето агнене на овцете-майки, като са регистрирани 2413 наблюдения. Информацията е получена от Родословните книги, водени от селекционерите на Асоциацията за развъждане на Ил дьо Франс в България (АИлФБ). Данните са получени по стандартните методи и указания, предвидени в Инструкцията за контрол на продуктивните признаци и бонитировка, част от селекционната програма за развитието на породата у нас. Информацията е обработена по методите на вариационната статистика.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Характеристика на основни продуктивни признаци на овце от породата Ил дьо Франс, отглеждани у нас

41 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

Таблица 1. Средни стойности и коефициенти на вариране за признака „живо тегло“ на различна възраст и среден дневен прираст при овце от породата Ил дьо Франс, отглеждани у нас

Възраст

Х – живо тегло, кг

S х кг

S кг

Е %

C %

1 ден 30 дни

1115 1115

4.564 15.049

0.030 0.039

0.984 1.309

0.646 0.260

21.56 9.70

70 дни

1115

24.137

0.076

2.552

0.317

10.57

9 месеца

1115

54.750

0.064

2.145

0.117

3.92

2 години

937

70.465

0.155

4.746

0.220

6.14

Период

Х – прираст, кг

S х кг

S кг

Е %

C %

1–30 дни 30–70 дни 70 д.–9 м.

1115 1115 1115

0.349 0.228 0.153

0.001 0.002 0.001

0.046 0.070 0.017

0.40 0.92 0.34

13.31 30.70 14.25

9 м.–2 г.

937

0.035

0.001

0.011

1.06

22.36

Таблица 2. Процент заплодяемост, средни стойности и коефициенти на вариране за признака „биологична плодовитост“ на различна възраст при овце от породата Ил дьо Франс, отглеждани у нас Възраст Години

Заплодяемост %

Биологична плодовитост Брой агнета/овца

S х

Е %

C %

826

93.21

1.493 AB

0.022

0.639

1.489

42.78

605

94.70

1.555 Ca

0.028

0.685

1.790

44.04

443

97.68

1.720 ACD

0.039

0.813

2.248

47.26

313

96.41

1.703 Bab

0.040

0.710

2.357

41.71

226

92.89

1.531 Db

0.042

0.633

2.752

41.38

Общо

2413

94.98

1.581

0.014

0.699

1.966

44.23

ИЗВОДИ Тегловното развитие на породата Ил дьо Франс, адаптирана в България се характеризира със средни стойности на признака „живо тегло“: при раждане – 4,564 кг, 15,049 кг на 30 дни, 24,137 кг на 70 дни, 54,750 кг на 9 месеца и 70,465 кг на 2 години. Стойностите на средния дневен прираст по периоди плавно намаляват от 0,349 кг през първия месец след раждането, 0,228 кг до 70 дни и 0,153 кг в периода от 70 дни до 9-месечна възраст. Установена е средно 94,98% заплодяемост на овцете-майки, която варира от 92,89% на 6-о агнене до 97,68% на 4-о агнене. С най-висока плодовитост (1,720 агнета от овца) се представят животните на 4-о агнене (P<0,001), при средно за проучваната извадка 1,581 агнета от овца. Достоверност на разликите по колони – при еднакви символи: A до Z – P<0.001; a до k – P<0.01; l до z – P<0.05

На пазара на овче и агнешко месо има сериозна ниша, убеди ни българският министър на земеделието и храните Мирослав Найденов в края на миналата година след визитата си в Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт. Европейският съюз задоволява само 40% от потребностите си от овче мляко и агнешко месо. Затова производството на овче месо е една от възможностите за повишаване на ефективността на родното овцевъдство. А на въпроса за животните в ефективна месодайна овцеферма у нас точният отговор се оказва породата Ил дьо Франс, подходяща за производство на евтино месо при интензивни условия. Доказа ни го с факти от животновъдната практика на своите членове и със задълбочената си селекционна програма Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс (АИлФБ) у нас по време на Общото си събрание, провело се на 28 януари т.г. в Тракийския университет, гр. Стара Загора. Случайно или умишлено то съвпадна с 5-годишнината от нейното създаване. Покрай изчерпателния отчет на изпълнителния директор на АИлФБ д-р Евгения Ачкаканова за дейността на организацията бяхме длъжни да си припомним историята на една високопродуктивна месодайна порода овцe, показала икономически позитивния си ефект върху месодайното животновъдство на всички континенти в света. Създадена е във Франция в едноименната провинция по идея на проф. August Yvart (1824 г.) чрез кръстосване на овце-майки от породата Рамбуйе с кочове от породата Лейстър с цел получаване на животни с добра месодайност и със средно нежна вълна. В резултат на дългогодишна племенна работа резултатът е едри и ранозрели животни с добра месодайност. Високата им адаптация е довела до тяхното разпространение във всички континенти по света. Породната характеристика на Ил дьо Франс се свързва най-вече с високия є интензитет на растеж и много доброто оползотворяване на фуража. Когато се говори за нейната скорозрелост, се споменава именно този висок интензитет на растеж до 120-дневна възраст (300–350 г). Има и ранно полово съзряване –

Мариела Илиева, АгроКомпас

запложда се на 10-месечна възраст с двусезонна висока заплодяемост и плодовитост – септември–ноември – 150–200%. Изразената є месодайност се определя от типа на тялото и телесните форми на животните; а качество на месото – от това, че е без характерен мирис, с нисък процент мазнини, сочно и крехко, с отлични вкусови качества. Животните са едри, с голяма глава, къса и замускулена шия, широко и дълго тяло и правилно поставени крайници. Главата е покрита с вълна до линията на ушите, а крайниците – до скакателните стави. Имат живо тегло 70–75 кг за майките и 120–130 кг за кочовете. Безроги са и с бели покривни косми по главата и крайниците. Притежават жив и изразен темперамент. Подходящи са за пасищно и безпасищно отглеждане. От овцете се получава по 4–4,5 кг бяла полутънка вълна (56–58-то качество) с висок рандеман – 69%, с дължина 10–12 см. При живо тегло 30 кг кланичният рандеман е 51–53%. Общо месото е над 70%, а само на задната половина на трупа надхвърля 80%. Съотношението месо:кости е 3,6–3,8:1. Хетерозисът при кръстосване е 6–14%, а биологическата ефективност за прираст – 27,8% и за месо – 19,4%. Агнетата-кръстоски се отличават с добри растежни и месодайни качества, имат с 20–22% по-висока интензивност на растеж и с 15–18 на сто по-нисък разход на фураж за 1 кг прираст при угояване до 90-дневна възраст. Оптималното тегло за клане на животните е 40 кг. Породата е подходяща за производство на евтино месо при интензивни условия с добро оползотворяване на фуража. При угояване превъзхожда агнетата от тънкорунните породи.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Предимството да си производител на месо от породата овце Ил дьо Франс

41 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

ГОВЕДОВЪДСТВО

Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. IV част Проф. д-р Трифон Дарджонов • продължава от миналия брой 6. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НАУЧНО ОБОСНОВАНО ХРАНЕНЕ НА КРАВИ 6.1. Приложение на нормираното хранене Без преувеличение можем да твърдим, че храненето на кравите има най-голяма роля за високите постижения в съвременната кравеферма. Нивото на млечността в 75% се обуславя от факторите на средата, на първо място хранене и гледане. Делът на фуражите в себестойността на млякото заема около 65%. Нещо повече, трябва да подчертаем, че млечността на кравите е достигнала постепенно 8000–10 000 кг, едва след като фермерите са започнали да отделят по-специално внимание на фуражното производство (изкуствени пасища и ливади, цвекло, люцерна, силажи и др.) и кравите са престанали да разчитат единствено на природните дадености. Селекционните усилия на селекционерите са могли да дадат резултат също след като е било приложено нормираното хранене. В съвременната практика на кравефермите нормираното хранене е добило по-опростена форма. Обикновено дневната дажба се разделя на две части: на основна дажба, която за краткост отбелязваме като ОД. Тя се състои от обемистите фуражи: паша, сено, силаж, слама, цвекло и други подобни. Това са храните, които от физиологична гледна точка е полезно да се поемат в по-голямо количество. Само при тяхното по-голямо приемане търбухът на кравата работи нормално. Ето защо тези фуражи се предоставят на всички крави практически на воля. Но бедата е, че тези фуражи имат голям обем и бързо запълват търбуха. Поради по-ниското съдържание в тях на хранителни вещества, кравата не може да се достигне висока млечност. Качеството на нашите обемисти фуражи е такова, че кравата поема максимум 10–11 кръмни единици за мляко (КЕМ), което отговаря за 11–13 кг мляко дневно. За по-високата млечност вече се налага добавянето на концентрирани фуражи: зърнени житни, бобови, шротове. Тази част от дажбата се нарича „концентратна

дажба“, за краткост КД. Тя вече се разпределя според млечността, нормирано, заедно с минералните добавки. Ако тази част от дажбата се предостави също на воля, нископродуктивните крави ще поемат значително повече от колкото им е нужно от КД-то и ще намалят поемането на ОД. Тези крави ще затлъстеят, но няма да дават повече мляко. Това ще лиши високопродуктивните крави от повече КД и те няма да могат да произведат повече мляко. Фактически, когато концентрираният фураж не се разпределя според млечността, високопродуктивните крави в началото произвеждат повече мляко отколкото получавания фураж, но само за сметка на телесните си резерви. Те губят значително от живото си тегло, силно отслабват, трудно се заплождат и бързо понижават млечността си. Когато кравата получава добавката на КД според млечността си тя губи малко от живото тегло и задържа високата млечност много по-дълго. Следователно, секретът за получаването на висока млечност се крие в нормираното хранене, при което с КД, разпределена според нивото на млечност, се добавят недостигащите в ОД енергия, протеин, минерални вещества и витамини (което не ще рече индивидуално хранене).

6.3. Характеристика на периодите по време на лактация Как протича една нормална лактация при млечност 6700 кг? Тя започва с около 15–20 кг и след 5–6 седмици достига максимума или върха (пика) от около 31 кг. Тази млечност се задържа около две седмици, след което започва постепенно да се понижава до края на лактацията. През първите 100 дни се получават средно 40% от общото мляко, или 2800 кг, което прави по 28 кг средно дневно. През вторите 100 дни, от 101 до 200 дена, млечността се понижава от около 26 на 20 кг или е средно 23 кг (2300 кг общо). През последните 100 дни, понижаването продължава от 20 до 14 кг или е средно 16 кг (1600 кг общо). Следва да запомним, че според нормалния график на лактацията всеки 1 кг по-висока млечност във върховата седмица може да ни осигури 200–250 кг повече за лактацията. Следователно, ако вместо 31 кг получим средно 32 кг това показва, че при правилно хранене може да достигнем 7000 кг, ако през върховата седмица млечността е 34–35 кг това показва възможности за 8000 кг. Нормално при такава млечност една крава с живо тегло около 600 кг във възрастно състояние, тежи непосредствено след отелването 600 кг, в края на 1-ия месец – 575 кг, на 2-ия месец – 555 кг и в края на 3-ия месец – около 550 кг, през 4-и и 5-и месец запазва теглото си на 550 кг, след което трябва да започне да го повишава и в края на 7-и месец вече да тежи 580

41 / 2019 BG

трябва да изхраним 8 кг концентрати – почти два пъти повече отколкото при качествени обемисти фуражи. За да поемат повече обемисти фуражи кравите, не е достатъчно да ги има на воля в яслите през цялото денонощие. Те трябва да са качествени. Сеното да се покосява в началото на цъфтежа, да се изсуши без да го навали дъжд, да не са оронят листата при прибирането. Царевичният силаж да се прибира във фаза восъчна зрелост (33–35% сухо вещество), да се надробява не по-едро от 16 милиметра, добре да се уплътни, за да не прониква вода и въздух. Зелената маса също да се покосява в началото на цъфтеж. Ако се изхранва зелена люцерна тя да бъде цяла без надребняване. Пашата също да бъде върху млада израснала трева, почистена от тръни и плевели. Без колебание можем да направим заключението, че за високата млечност на кравите решаващото условие е да произвеждаме качествени обемисти фуражи. Да произвеждаме, а не да купуваме. Защото закупуваните обемисти фуражи рядко са висококачествени. Качествени обемисти фуражи най-сигурно се произвеждат от стопанина на кравите.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

6.2. Ролята на обемистите фуражи Понеже най-често млечността рязко нараства едва след повишаване на дела на концентрираните фуражи, мнозина са склонни да считат обемистите фуражи за малко значими при кравите с висока млечност. Това е голямо заблуждение с фатални последици за здравето на кравите. У нас имаме горчив опит в това направление от време на колективните кравеферми. Въпреки, че разполагахме с животни с възможности да произвеждат 5000–6000 кг мляко, по причина на лошото качество на изхранваните обемисти фуражи в ТКЗС, млечността остана на нивото 3000–4000 кг, а изхабяването на кравите (подмяната им поради заболявания) се ускори. Продължителността на използването им спадна под 3 години – (по-точно 2,7 години). Такова ускорено отпадане на крави не се наблюдава във фермерските страни дори при ниво на млечност над 8000 кг. Основна, разбира се не единствена, причина за това негативно явление трябва да търсим в лошото качество на изхранваните обемисти фуражи – сено, силаж, паша. Поради ниското им качество, кравите дори и да разполагат с достатъчно фуражи в яслите, не са в състояние да поемат необходимото количество, което налага изхранването на повече концентрати. При качествени обемисти фуражи, една крава с живо тегло 550–600 кг по време на лактацията поема нормално 10–11 КЕМ (11–12 кг сухо вещество) дневно. У нас, поради изтъкнатите вече причини, в ТКЗС кравите поемаха 6,5–8,5 КЕМ, съответно 7,5–9,5 кг сухо вещество. Тези данни са от едно мое 10-годишно проучване през периода 1976–1987 г. При това положение, за да получаваме повече мляко в ТКЗС бяхме принудени да изхранваме повече концентриран фураж. Проучването показа, че при млечност от 3600 кг ние тогава сме изразходвали по 0,440 кг зърнени фуражи за килограм мляко. Толкова, зърно на килограм мляко не се използва в западните страни при 7000–8000 кг млечност. Завишеното участие на концентрираните фуражи, при храненето на кравите като преживни животни е най-честата причина за появата на т.нар. „обменни заболявания“, виновни за бързото изхабяване на кравите. Един прост пример ще илюстрира връзката между качеството на обемистите фуражи и използването на концентрати. При 20 кг млечност кравата се нуждае от 15,8 КЕМ. Ако тя поема 11 КЕМ дневно от ОД, както е при храненето с качествени фуражи, за дневната дажба ще са необходими още 4,4 кг от концентратите. Ако обаче положението с качеството на фуражите е както беше при нас в ТКЗС, кравата поема с ОД вместо 11, само 7 КЕМ и тогава, за да получим 20-те кг мляко, ще

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

кг, за да стигне нормалното си тегло 600 кг към края на 9-ти месец. През последния 10-ти месец от лактацията кравата достига 620 кг заедно с плода. Пресушаването следователно следва да стане при жива маса около 620 кг. През сухостойния период плодът следва да нарасне с около 30 кг и непосредствено преди отелването кравата да тежи 650–660 кг. След освобождаването от телето и околоплодните води кравата отново ще тежи 600 кг т.е. да има охраненост средна, ОТС 3,0 до 3,5. 6.4. Правила за хранене през различните периоди на лактацията През първите 60–70 дни на лактацията фактически приетите фуражи осигуряват по-малко от нужните за произведеното мляко, и се получава недохранване. Кравата дава мляко за сметка на телесните резерви. Защо възниква тази ситуация? Това е следствие от по-ниския апетит след отелването, който не може да догони нуждите на високопродуктивната крава. Ако при храненето през сухостойния период сме спазили изискванията, кравата следва да се отели при 4,0–5,0 кг дневна дажба концентрати. При това положение още от следващия ден от отелването, концентратите се увеличават с по 0,5 кг дневно, докато се достигне максималната КД, изискана по приложените по-надолу балансирани дажби. Увеличението от 0,5 кг включва зърнените и белтъчни фуражи, които са предписани в съответната дажба. Ежедневно се следи състоянието на кравата. Ако тя запазва апетита си, на следващия ден увеличаваме отново с 0,5 кг. Ако имаме съмнение, че кравата губи апетита, спираме с увеличението и така докато се достигне 12–13 кг дневно. Това при идеални условия става към 15-ия ден. Но много често това не се случва, защото, ако забележим, че кравата не приема предвидените обемисти фуражи, се налага да забавим повишението, ето защо по-често максимумът концентрати се достига към 25-ия ден от отелването, а максимумът на предписаните в дажбите обемисти фуражи – чак към края на третия месец от началото на лактацията. В тази постепенност на привикване на кравите към високата концентратна дажба се крие секретът на правилното научно обосновано хранене. Следователно през първите 70–80 дена кравата фактически губи около 50 кг от живото си тегло, от което произвежда 315 кг мляко (50х6,3=315). Не бива да се безпокоим, че кравата ще отслабне и да прибързваме с повишаването на концентратите. Фактически от нормално използваните телесни резерви могат да се произведат за периода от 75 дена 315 кг мляко или по 4,2 кг дневно. Опасно е, ако принудим кравата да

загуби повече от 50 кг в този период. След като апетитът догони продуктивните нужди, храненето се нормализира. Храним толкова, колкото е предписано в таблицата и според нивото на млечността. Така храним през почти целия втори период от 100 дни. Към края на втория период се налага да възстановим живото тегло и започваме да храним фактически повече от предписаното в балансираните дажби за съответната млечност, повече за около 3 кг мляко. Това е приблизително 1,5 кг концентрати. Защо го вършим сега, а не през сухостойния период е обяснено в следващото заглавие. 6.5. Хранене на високопродуктивни крави през сухостойния период Старите препоръки за обилно хранене през сухостойния период с рязко намаляване на дажба преди отелването, доведоха до много проблеми, свързани с появата на кетозни състояния и понижаване на млечността. Освен това науката за хранене доказа, че натрупването на телесни резерви през края на лактацията (преди сухостоя) става при по-малък разход на хранителни вещества отколкото през сухостойния период. Така например, докато през дойния период 1 кг прираст в живото тегло се получава средно от 4,2 КЕМ, дадени над поддържащото хранене, то през сухостойния период за този прираст са нужни 5,2 КЕМ. Натрупаните резерви струват 34% повече, като се вземе предвид и разликата в оползотворяването на обменната енергия. Това икономическо съображение, заедно с някои биохимически факти, свързани със състава на натрупваните мазнини, послужиха като научно основание да се разработи нова стратегия за храненето на сухостойните крави, която е потвърдена от практиката. В какво се състои новият подход? Той разчита загубите в живото тегло, които нормално достигат 40–50 кг (при крави със живо тегло 550–600 кг) да се възстановяват постепенно през втората част от лактацията. Това ще рече, през това време към разходите за мляко трябва да се прибавят допълнително хранителни вещества за прираста, който средно е 0,3-0,4 кг дневно. Това изисква да се добавя дневно по 1 до 1,5 КЕМ и 70 до 90 г протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Ако в резултат на такова хранене кравата възстанови телесното си състояние и достигне над средна охраненост при пресушаването, през двата месеца на сухостой тя се храни умерено, само колкото да се развива нормално плодът, без да трупа нови телесни резерви. Ако кравата не е възстановила живото си тегло при пресушаването и се намира в под средна охраненост,

ЖИВОТНОВЪДСТВО

6.6. Поднасяне на концентрираните фуражи на високо млечните крави Когато кравата получава дневно до 3–4 кг концентрати, дали те ще бъдат поднесени на два или три пъти, дали ще бъдат ситно или едро смлени, дали ще бъдат смесени с другите фуражи, това има малко отражението върху ефективността на цялата дажба. Не стоят обаче така въпросите когато млечността е над 25 кг и кравата получава дневно 10–12 кг концентрирани фуражи. Значителното количество концентрати може да предизвика здравословни проблеми и продуктивният ефект да бъде понижен. Това налага да се спазват стриктно редица правила, които произтичат от физиологията на търбуха, който е специализиран орган за ефективна преработка преди всичко на обемисти фуражи. Смилането на храната при преживното животно става под влияние на огромен брой микроорганизми от различни родове и видове. Грубите фуражи се разлагат от специална група микроорганизми, които се развиват успешно само при определена среда в търбуха, която е около рН 7,0, а след повишаване на киселинността под рН 6,4 тяхното развитие напълно спира и смилането на влакнините в грубите фуражи престава (колкото числото, изразяващо рН е по-ниско, толкова киселинността е по-висока). Смилането на богатите на скорбяла и захари фуражи като зърнените и захарното цвекло се извършва от други микроорганизми, които първоначално произвеждат млечна киселина, която, ако премине през търбушната стена в кръвта, предизвиква тежки поражения, известни като въглехидратно отравяне. При нормални условия, когато богатите на скорбяла и захари фуражи се изхранват продължително време на умерени порции, се размножават микроорганизми, които превръщат опасната млечна киселина в оцетна и пропионова киселини, които вече са естественият енергиен източник на преживното животно. Произведената млечна киселина при изхранването на големи порции концентрати понижава силно рН под 6,4 (т.е. увеличава киселинността), което пречи за смилането на влакнините във фуражите. Това предизвиква отказ на кравите от поемането на нова храна. Всички тези физиологични особености определят следните правила за поднасяне на концентратите при високопродуктивните крави:  Концентратната дажба да се въвежда постепенно. Дневната стъпка на увеличението

41 / 2019

тогава следва да прибавяме към нормите за поддържане и нарастване на плода за допълнителен прираст от 0,3-0,4 кг съответно по 1,5 до 2 КЕМ и също 70 до 90 г ПСЧ.

да бъде 0,5 кг, докато се стигне 12,5–13 кг дневно, което е максималната дажба за крава с 550–600 кг. Ако 5–6 кг концентрати, изхранени за един ден след като кравата продължително време не е яла зърнени или шротове, предизвикват сериозни смущения с признаци на въглехидратно отравяне, то изхранването на 12–13 кг дневно след постепенното привикване на тази крава в продължение на 3 седмици, вече не водят до никакви смущения нито други лоши последствия.  Дневната концентратна дажба да се поднася на порции до 2,5 кг. Следователно максималната концентратна дажба от 12–13 кг да се поднася най-добре на 5 пъти дневно, в най-лошия случай на 4 пъти по 3 килограма. Поголемите от 3 кг порции концентрати предизвикват за кратко време понижаването на рН под 6,4, дори когато кравите продължително са храненеи със зърнени фуражи. Това временно затормозва апетита.  Колкото по-ситно са смлени зърнените фуражи, толкова отрицателният ефект от изхранването им се повишава. При едро смлени или при само начупени зърнени фуражи, разлагането им от микроорганизмите става по-бавно и отделената, опасна за здравето млечна киселина по-пълно се превръща в полезните оцетна и пропионова киселини. Най-добре е зърнените фуражи за високопродуктивните крави да се смилат на чукова дробилка със сито с отвори 8 милиметра (свободно да се пъха един обикновен молив). Не се тревожете, че в изпражненията на кравите ще се появяват неусвоени

41 / 2019

Таблица 6. Норми за хранене на крави при 550 кг жива маса и 4% масленост

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Показатели

СВ кг

КЕМ

СП г

ПСЧ г

Са г

Р г

Вит. А

Млечност 14,0 кг

14,8

12,6

2010

1070

16,0 кг

15,4

13,6

2180

1170

18,0 кг

16,0

14,7

2340

1270

20,0 кг

16,6

15,8

2500

1370

22,0 кг

17,2

16,8

2660

1470

24,0 кг

17,8

17,9

2820

1570

100

26,0 кг

18,4

19,0

2990

1670

106

28,0 кг

19,0

20,1

3150

1770

112

30,0 кг

19,6

21,2

3310

1870

119

32,0 кг

20,2

22,3

3470

1970

125

20,8

23,4

3630

2070

132

34,0 кг Дни

ОТС

65-15

2,8-3,0

10,6

7,2

1350

650

65-15

2,5-2,8

10,6

10,9

1530

770

10,6

10,9

1530

770

14-0

Сухостойни

частички. Също толкова неусвоени концентрати се намират и когато зърното е ситно смляно, но тогава ние не можем да го забележим. Химическите анализи обаче обективно доказват правотата на това твърдение. Найдобре е зърненият фураж за кравите да се намачква между два валяка.  Смесването на концентратите със нарязани груби фуражи или силаж помага за по-бавното им поемане. Така хапките се просмукват с повече слюнка (тя има буферни свойства, с което се пречи на киселинността да се повиши над желаното). По този начин смесването на концентратите с нарязани сено, слама, силаж подобрява ферментацията в търбуха в благоприятна насока. Това лежи в основата на най-новата практика в модерните кравеферми т.нар. „целодажбено хранене“. Всички съставки на дажбата да се поднасят заедно от смесители-ремаркета и кравата през цялото денонощие да има възможност да поема от нея. Това е идеалната форма на поднасяне на концентратите от физиологична гледна точка.  Добавка към концентратите на сода бикарбонат (хлебна сода). Въпреки всички мерки за предотвратяване понижението на рН под 6,4 (повишаване на киселинността), често пъти това все пак се случва. В такива случаи добавката на 200–300 г сода бикарбонат на крава дневно помага да се нормализира киселинността в търбуха, да се избегне понижението на маслеността и да се подобри апетитът на кравите. Най-полезно е да се използва тази добавка в периода на привикване към висока дажба концентрати и докато кравата поема максималната дажба. Продължителността на използване на содата бикарбонат е докато

премине опасността от силно понижение на рН в търбуха. По-дългото използване не вреди на кравата, но струва скъпо на стопанина. Затова е сложено ограничението. 6.7. Норми за енергия, протеин, минерални вещества и витамини за хранене на крави с различна млечност Посочените в таблицата норми са предложени от проф. Н. Тодоров през 1995 г. при приемането на новата система за оценка на хранителната стойност на фуражите и определяне хранителните нужди на преживните животни. Същите са коригирани за нивото на СП през 2003 г. Според теоретическата постановка на новата система за оценка на протеиновата стойност при преживни, при покриване на нуждите от ПСЧ и при БПТ, по-висок от нула, не е задължително контролирането на нивото на СП в дажбата. Практическата работа с тази система обаче показа, че докато все още съществува неувереност в точността на данните за ПСЧ в използваните фуражи, се налага да се контролира в някаква степен и СП в дажбите. През 2004 в сп. „Животновъдство +“, кн. 4, Дарджонов предложи при работата с новата система за оценка на нуждите от протеин по ПСЧ да се приеме като задължителен критерий нивото на СП да не е по-ниско от 12,5% при 10 кг млечност, съответно 14% при 20 кг млечност и 15% при 30 кг, независимо дали нормата от ПСЧ е покрита и БПТ е над нулата. Това се прави с оглед поддържане на оптимални условия за синтеза на микробен протеин в търбуха. Тези нови изисквания са спазени при балансиране на предложените понататък дажби.

Общи ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания Животновъдните сгради се изграждат според вида на животните и целта, за която се отглеждат. Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти отговаря на следните изисквания: • да е с наклон не по-малък от 1% и нивото на подпочвената вода да е най-малко на 2 м • да е съобразен с минималните разстояния между два различни обекта, отглеждащи един и същ вид животни:  за отглеждане на говеда – не по-малко от 15 метра  за промишлено отглеждане на птици – не по-малко от 200 метра  за отглеждане на свине – не по-малко от 500 м  за отглеждане на други видове животни – не по-малко от 15 м • да е на достатъчно отстояние от индустриални предприятия Животновъдните сгради трябва да отговарят на следните изисквания: • да са изградени съгласно изискванията по нормативни документи за защита и хуманно отношение към животните • да са снабдени с питейна вода, която да отговаря на изискванията на Наредба №9/2001 г. • да имат вход с пропускателен пункт, който е единственият вход/изход за обекта и да разполага със стая за охрана и за регистрация на посетителите; дезинфекционна площадка за транспортни средства и животни, дезинфекционна площадка за хора и умивалник с приспособления за измиване и дезинфекция на ръцете • да имат постоянна ограда с височина не по-малка от 150 см • изградени са по начин, който не позволява свободния достъп на животни и хора • да имат обособено място за съхранение на трупове на умрели животни В животновъдните обекти тип промишлени ферми и фамилни ферми могат да се отглеждат само животни от един и същи вид с изключение на животновъдните обекти за

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Ветеринарномедицински изисквания към животновъдните сгради за отглеждане на говеда

41 / 2019

ГОВЕДОВЪДСТВО

отглеждане на овце и кози, в които могат да се отглеждат едновременно овце и кози и животновъдните обекти за отглеждане на говеда и биволи, в които могат да се отглеждат едновременно говеда и биволи. Специални ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания Животновъдните обекти за отглеждане на говеда отговарят на следните изисквания: • осигуряват условия за движение при отглеждане на телета, юници за разплод и крави за мляко • имат отделни помещения за животните от различните технологични групи или обособени зони в тях • имат съоръжения за добив и помещения за измиване, дезинфекция, съхранение на съоръжения за доене и помещение със съоръжение за съхранение на млякото до предаването му за преработка • осигуряват подходящи условия за ветеринарномедицинско обслужване и за стационарно лечение • имат обособени родилни боксове или осигурено родилно помещение • разполагат с навеси или площадки за открито отглеждане на телета и малачета, които отговарят на изискванията за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета • имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект • имат добра естествена вентилация или вентилационна система.

41 / 2019

Изисквания към параметрите на жизнената среда използваема площ, м2

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Оптимални норми за използваема площ за едно животно

категория животни

система на отглеждане

в помещение

на двор

6.0

крави телета на възраст до 15 дни

индивидуално в бокс/клетка

телета до 3 месеца

В бокс

1.0–1.5 2.2

3.0

1.5 2.5 4.0 5.0

1.1 1.9 3.0 3.7

скаров под/групов бокс

1.8

2.2

на открито/групов бокс

2.5

8.0

телета за разплод и угояване: до 100 кг до 200 кг до 350 кг над 350 кг телета за угояване бокс в родилно помещение

8.0-9.0

Използваната от животните площ включва мястото за лежане и движение, без площта на яслата, технологичните коридори и пътеки. Оптимални параметри за вътрешното разпределение за отглеждане на животните в м боксове/ легла, м дължина

височина, м широчина

на преградите

на яслата

крави - свободно - вързано

мин. 2.20 мин. 1.70

1.10 – 1.20 1.10 – 1.20

1.10 0.90

0.30 – 0.40 0.25 –0.30

телета индивидуално в бокс/клетка до 15 дни

1.0 – 1.10

0.50

0.70

1.10 1.20 1.70

0.50 0.60 0.80

0.70 0.75 0.90

0.20 – 0.30 0.20 – 0.30 0.30 – 0.35

мин. 1.90 мин. 1.70

0.90 0.90

1.40 1.40

0.35 0.30

категория животни

телета на възраст - до 3 месеца - до 6 месеца - до 12 месеца юници - групово в бокс - вързано

височина, м

Дължината да е съобразно с едрината на отглежданата порода. Параметри на светлинния режим предназначение на сградата 1. крави и биволици

система на отглеждане - вързано - свободно

2. родилно

изкуствено осветление

естествено осветление СК

lx/m2

разположение

1/13 – 1/15

30 – 50

място за доене и хранене

1/10

100

място за отелване

3. профилакториум за телета до 15 дни

индивидуален бокс

1/10

30 – 40

място за хранене

4. сгради за телета и малачета до 6 м.

свободно и групово

1/10 – 1/12

20 – 30

място за хранене

5. разплодни животни телета и малачета

свободно и групово

1/12 – 1/15

15 – 20

място за хранене

6. сгради за угояване на телета

свободно и групово

1/20 – 1/30

10 – 15

място за хранене

1/ - 1/30

1000

7. зали: доилна, манипулационна, хладилна

41 / 2019

Норми за оптимален микроклимат в жизнената зона на животните

категория, възрастова група

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Температура на въздуха в жизнената зона на животните, отглеждани в затворени помещения температура на въздуха, С° минимална

оптимална

максимална

1. крави

10 – 15

2. родилно

12 – 15

3. телета -профилакториум -до 3 месеца

10 10

15 – 20 15 - 18

28 28

Относителна влажност в помещението категория, възрастова група

относителна влажност на въздуха, % минимална

оптимална

максимална

1. крави

70 – 75

2. телета

60 – 75

Оптимална скорост на движение на въздушните маси в помещенията за крави и телета в зависимост от температурата в м/с категория, възраст 1. 2. 3. 4. 5.

за топлите периоди (15–28°С)

за студените периоди (5–12°С)

0.5 – 1.0 0.3 – 0.5 0.3 до 0.5 0.5

0.3 до 0.2 до 0.2 до 0.2 0.3

крави родилно телета на възраст до 15 дни телета на възраст до 6 месеца зала за лечение, стационар, осеменителен пункт

Съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на кравите и телетата Газов състав за говеда aмоняк сероводород въглероден окис въглероден двуокис

до до до до

20 мг/м3 10 мг/м3 0.005 мг/л 3%

Съдържание на прах – ПДК средно денонощна до 3 мг/м3. Съдържание на микроорганизми във въздуха – микробно число ПДК средно денонощна до 200 хил./м3. Ниво на шума В помещенията за отглеждане на крави допустимото ниво на шума е 75 dB. В зоната на телетата, родилното помещение и в залата за ветеринарномедицинско обслужване – под 50 dB.

Фронт за хранене на едно животно – при нормирано хранене категория 1. крави – свободно отглеждане

фронт за хранене, м 0.70 – 0.80

2. телета: до 3 месеца

0.30 – 0.40

3 – 6 месеца

0.40

6 – 12 месеца

0.45

над 12 месеца

0.50

3. телета за угояване - при дозирано хранене

0.65

4. юници

0.60

При вързаното отглеждане на всички категории животни фронтът на хранене е равен на широчината на леглата. Задължително е осигуряване на свободен и постоянен достъп до питейна вода.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

КОЗЕВЪДСТВО

Пазар за козето мляко има в цял свят, освен в България интервюто води Екатерина Терзиева, Агроновините

Още за проблемите на козевъдите Г-н Тодоров, статистиката на МЗХГ за последните години показва, че козевъдните стопанства у нас се окрупняват и козите вече не са препитание на голям брой хора, както в годините назад. На какво се дължи това? Дължи се основно на обезлюдяването на селските райони. Масово селата изчезват, населението застарява и няма кой да гледа животни. Но това не е рационално – има дефицит на козе мляко и кози продукти в Европа – там всички натискат да се увеличи производството. При нас секторът се свива и броят на отглежданите кози намалява – за мен нашите преработватели или не искат, или не могат да влязат в този бизнес. Само за 7 годни броят на отглежданите кози у нас намаля със 100 000 бр. до 256 000. На какво се дължи това? Предполагам, че причината е същата. Ако приемем агростатистиката за относително коректна, защото специално в животновъдството данните не могат да бъдат докрай достоверни, тя показва, че намаляват стадата с по 30–40 животни, които са по-скоро лични стопанства. Те намаляват драстично за сметка на останалите, които се окрупняват. Тези 256 000 кози са в стада с над 50 и над 100 животни. Но в същото време интересът на чуждестранните инвеститори, които влагат капитали в козевъдство у нас расте. Да, защото пазар за козето мляко има в цял свят, освен в България. То е най-добрият заместител на майчиното мляко. И двете ми деца израснаха само с козе мляко от втория месец. Тенденцията е от прясното мляко да се прави сухо мляко, което да се използва в бебешките храни. Но в България това го няма, изкупната цена е ниска. В районите на Видин, Враца и Монтана изкупната цена е 0,25–0,35 лв. – това е подигравка. Средната цена е 0,60–0,70 лв.

Поддържа се монопол от страна на млекопреработвателите. Има еднакви изкупни цени, а това за мен означава, че има картел. Козето мляко в цял свят заема голяма част от потреблението. Във Франция и Холандия козевъдството е в разцвет – там има стада с по 3000–8000 животни, организирани в кооперативи. Имат си собствена марка и мандра. А у нас има тенденция част от мандрите да са некоретни. Заради злоупотреби и влагане на растителни мазнини, сухи млека, кондензирани млека и сухи суроватки се стигна до отлив на потребителския интерес към млечните продукти. Как субсидиите повлияха българското козевъдство и ако има положителен ефект, той устойчив ли е? Честно казано при нас в асоциацията има неочаквано голям ефект. През 2013 г., когато бе пусната мярката за агроекология и опазване на застрашени от изчезване породи, интересът към породата Българска бяла млечна (ББМ) коза не беше много голям. Сега мога да отбележа като успешно реализиран проекта за възстановаване на тази порода. Очаква се тази година козите ББМ да са над 13 500. В сравнение с 2010 г., ръстът е огромен – тогава бях останали 680. Това е резултат от работата на фермерите, на асоциацията, на пръчопроизводните стада. ББМ е много търсена сред козевъдите заради високата продуктивност – млечност 600–800 литра, като има чести случаи на животни, които я превишават. Маслеността е 3,3–3,5%, сухото вещество също е много високо. Млякото от тази порода няма специфичната миризма на козе мляко, която я има при местните и непородните кози. Преди 10 години у нас се отглеждаха от 9 чистопородни стада от породата ББМ, две от които бяха ликвидирани покрай кризата. Каква е ситуацията към днешна дата?

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО Деан Тодоров е на 29 години, машинен инженер и магистър по земеделска техника, завършил Техническия университет в Русе. Има и магистратура по селекция и репродукция на животните в Аграрния университет в Пловдив, а в момента работи по дисертацията си по селскостопанска техника. Потомствен козевъд – семейната ферма се намира в русенското село Тръстеник в Дунавската равнина. От 2010 г. е председател на Асоциация за развъждане на млечните породи кози. Съпредседател е на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Най-чистопородните стада – около 30 у нас, са в клас национален генофонд. Преди години бяха не повече от 1–2. Над 50 стада се водят елитна част на популацията. В момента козите от породата ББМ са 13 500, това е около 0,6%. Говорим за чистопородни животни, а не както преди години е имало над 100 000, които са били в по-голямата си част кръстоски с местни животни. Чистопородно животно значи минимум три поколения назад да са били от тази порода. Останалите породи също бележат съществено развитие. Как се развива селекцията – продължава ли възпроизводителното кръстосване, съчетано с периодично облагородително кръстосване и целенасочена племенна работа? Внасяме саански кози – последно внесохме 20 мъжки животни за разплод. Сред тях е и световният шампион на саанската порода за 2015 г. В момента е в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, където му се замразява семенна течност

за Националната генетична банка. Следващия месец сме планирали внос на 1200 женски саански кози от Холандия. Каква е Вашата прогноза за българското козевъдство? Има перспектива, но и много работа, която трябва да се свърши. Нужно е да се уредят пазарите и да се улесни изкупуването на млека на по-добра цена, изкупуването на козе месо, както и да се намери пазар за новородените яренца. Това е основната ни цел, работим по нея от две години насам. В момента в асоциацията правим демонстрационна ферма с център за добив, съхранение и изследване на семенна течност, с лаборатории за изпитване на мляко. В развъдния център на асоциацията ще се прави ин витро осеменяване на животните. Това е с цел да се подобри състоянието на стадата и да излезем на международните пазари – в момента в целия свят семенна течност произвеждат само три страни – Холандия, Франция и САЩ.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

КОЗЕВЪДСТВО

Хранене на категориите кози ст.н.с. д–р Пенко Зунев, Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян Козите се нуждаят приблизително от 265 UI нето енергия и 3,5–3,7 г смилаем протеин на 1 кг обменно тегло (N 0,75). Това означава, че при живо тегло на козите 40, 50 и 60 кг, нуждата от кръмни единици за поддържане на живота е съответно 0,70, 0,83 и 0,95 и от 40, 47 и 54 г протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Процесът на млекообразуване е свързан с много голям разход на енергия и протеин. Установено е, че енергията за млекообразуване се оползотворява както при кравите и овцете. За образуването на 1 кг козе мляко приравнено към 4% мастни вещества са необходими 0,47 КЕМ (кръмни единици за мляко) и 47 г ПСЧ. Нуждите от протеин се определят в зависимост от физиологичното състояние на козите. През първия период на бременността те могат да бъдат задоволени при съдържание на около 9% суров протеин в сухото вещество на дажбата през втория период (4–5-и месец от бременността) съответно при 11 и 13% и при лактиращите кози в зависимост от млечността на козите от 12 до над 17%. Нуждите от минерални вещества и витамини са в зависимост от физиологичното състояние на козите, а съотношенията между тях е подобно на това в овцевъдството. Хранене на кози-майки Годишната норма при козите-майки от млечните породи при живо тегло 60 кг и млечност 650 л за лактация е 652 кръмни единици. Относителният дял на фуражите е следният: концентриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 13%, сочни и силажи – 7–8%, зелени храни и паша – 39–40%. Посочените данни се отнасят за 181 дни оборен и 184 дни пасищен период. Хранене на козите преди заплождане Преобладаващата част от съвременните породи кози са многоплодни. Освен от наследствеността, плодовитостта на козите в найголяма степен зависи от храненето им през периода преди заплождането. Подготовката на козите за заплождане започва 3–4 седмици преди началото на случната

кампания и продължава 2–3 седмици след заплождането. В зависимост от телесното състояние през този период енергетичната хранителност на дажбите на козите се повишава с 0,3–0,5 КЕМ, а равнището на суровия протеин с 2–3 процентни единици (от сухото вещество на дажбата). Ефектът от подхранването е почти винаги положителен с изключение при силно затлъстели животни. Когато козите са в разплодна кондиция през време на случната кампания заплодяемостта и плодовитостта им са значително по-високи в сравнение със слабите кози, независимо кога са достигнали това телесно състояние (статичен ефект). Козите със същата кондиция, но увеличили теглото си в момента на заплождането имат още по-висока плодовитост (динамичен ефект). Необходимо е през този период козите да имат от 100–300 г среднодневен прираст, фуражите, които се предоставят на козите през периода на подготовка за заплождане трябва да бъдат от най-добро качество. Най-подходящи са зелените фуражи, които съдържат всички необходими хранителни вещества. При недостиг на зелени храни и паша се използват консервирани фуражи – силаж, сенаж, сено и др. Концентрираният фураж през този период е 200–500 г дневно. За времето от 4 седмици преди началото и 3 седмици след започването на случната кампания концентратната смеска се разпределя както следва (в г на животно дневно): 100, 250, 350, 450, 450, 300, 100. Хранене през бременността. Бременността при козите продължава 5 месеца (от 146–158, средно 150 дни). Разделя се на два периода.

41 / 2019

Хранене през лактацията Лактиращите кози се нуждаят от много повече хранителни вещества в сравнение със сухостойния период. Това налага увеличаването на количествата на фуражите в дажбите на козите. Подготовката на козите за лактацията започва през последните дни на сухостойния период. Обикновено козите имат понижен апетит през този период и приемат около 1–1,5 кг сено. Осигурява им се също и 400 до 700 г концентриран фураж. Тази дажба се запазва 1–3 дни след окозването, след което количеството на концентрирания фураж се увеличава, а сеното се дава на воля. Увеличаването на концентрирания фураж според Тодоров и кол. (1996) не трябва да бъде повече със 150–200 г дневно. На едно хранене не трябва да се дава повече от 400 г концентриран фураж, което налага да се разпределя на два или повече пъти през денонощието. Подходящи концентрирани фуражи са ечемикът, царевицата, пшеницата, овесът, триците, шротовете, като при високомлечните кози количеството им може да достигне до 1,5 кг. Увеличаването над това количество трябва да се прави от много опитни животновъди. Съотношението на концентрираните фуражи и сеното трябва да бъде 1:1. При най-високомлечните кози с живо тегло 60 кг концентрираният фураж може да достигне до 1,8 кг, а също такова и на сеното. Сочните фуражи се включват 7–10 дни след раждането. Такива са зелените храни, силажите, цвеклото, тиквите, кръмните моркови и др. Освен сено, което е задължителен компонент в дажбата на козите, може да се включи и листников фураж. Нископродуктивните кози задоволяват енергийните си потребности с обемистите фуражи до 60–80%, а високопродуктивните – 40– 60%. В началото на лактацията съществува отрицателен енергиен баланс. Недостигът на хранителни вещества се компенсира от телесните резерви, в резултат на което теглото на козите намалява. Всеки намален килограм живо тегло осигурява енергия за около 8 кг мляко. Козите могат да намалят теглото си без опасност за здравето до 15–18%. Бързото изразходване на телесните резерви може да бъде причина за заболяване от кетози, което обикновено се проявява между 15–ия и 35–ия ден след окозване, когато козите развиват максимална млечност. Отрицателният енергиен баланс може да се обясни с факта, че максимална млечност може

благоприятно влияние върху протичането на раждането.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

През първия период на бременността, който обхваща първите 3 месеца растежа на плода е незначителен и не оказва съществено влияние върху потребностите от енергия и хранителни вещества. Биологическата пълноценност на дажбите през този период е от съществено значение, тъй като се формират органите и тъканите на плода. Важно условие е дажбите да бъдат балансирани по хранителни вещества и съставени от фуражи с високо качество. Не се допуска хранене на козите с развалени фуражи (загнили, плесенясали, окислени, замърсени, замръзнали). Водата за пиене трябва да бъде хладка и винаги чиста. При неспазването на тези условия често се получава увреждане на плода и аборти. През втория период на бременността (обхваща последните 2 месеца) нуждите на козите от енергия, протеин и минерални вещества нарастват значително. През тези 2 месеца плодът увеличава теглото си около 10–12 пъти. Заедно с това през този период трябва да се образуват и около 4–5 кг мазнини, които през периода на лактацията се използват като телесни резерви. Около 6–8 седмици преди окозването бременните майки трябва да се пресушат, за да се възстанови млечната жлеза. Козите с установен субклиничен мастит трябва да се третират със специални пасти, които се вкарват след пресушаването в цицковия канал и млечната цистерна. Пресушаването на козите става постепенно, като в продължение на 2–3 дни се пропуска вечерното доене, след което се доят през ден и на края през 2 дни. По време на пресушаването количеството на храната се намалява като при високомлечните кози концентрираният фураж може да се изключи напълно. Най–подходящият фураж за този период е висококачественото сено. То може да бъде единствен компонент в дажбата и да осигурява 70–80% от необходимата енергия. След пресушаването на козите храненето се нормализира, но отново сеното е основен компонент в дажбите. Подходящи фуражи в умерени количества са и листниковият фураж, слама, силажи, сенажи и др. Доброкачественият листников фураж осигурява до 30–40% от енергията в дажбата, сламата – до 20–25%, а силажите и сенажите – до 40–50%. Концентрираният фураж през този период е в количество 200–500 г и е в зависимост от енергийната хранителност на обемистите фуражи. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата на козите, а се увеличава относителният дял на концентрираните, особено при очаквана по-висока млечна продуктивност. Добавката на минимално количество варено ленено семе към края на бременността оказва

41 / 2019

Табл. 1: Примерни зимни дажби за кози с живо тегло 50 кг

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Показатели Фуражи, кг

0,500

–

0,500

Ливадно сено

–

1,000

Люцерново сено Листников фураж от дъб

0,500

Слама от пролетници

Лактиращи с дневна млечност – кг

Нелактиращи Бременни и бременни 5–и мес. до 3 мес.

Царевичен силаж–35% СВ

–

0,200

1,000

Кръмно цвекло

1,000

Ечемик

–

0,350

–

0,200

–

Сухо в–во – кг

1.16

1.74

2.00

2.81

3.71

КЕМ

0.98

1.66

1.99

2.89

4.00

ПСЧ

90.60

149.20

179. 30

284.80

384.40

БПТ

–0.95

+5.40

+16.50 +28.70 +44.60

Калций

9.10

14.14

16.80

19.24

21.18

Фосфор

4.55

7.27

9.02

12.24

18.38

–

7.80

9.30

11.30

11.50

КЕМ

0.830

1.160

1.810

2.870

3.890

ПСЧ

104

141

247

347

Слънчогледов шрот Пшенични трици Карбамид, г Мононатриев фосфат, г В дажбите се съдържат:

Витамин А,хил.1и Необходимо по норми:

Табл. 2: Примерни летни дажби за кози с живо тегло 50 кг Показатели

Нелактиращи Бременни и бременни 5–и мес. до 3 мес.

Лактиращи с дневна млечност–кг 2

5,000

1,000

2,000

3,000

Фуражи – кг Зелени треви (паша)

5,500

5,000

Зелена люцерна

–

Ечемик

–

0,300

0,400

0,900

1,300

Слънчогледов шрот

–

0,100

0,300

0,400

Пшенични трици

–

0,200

0,300

0,400

Сухо вещество – кг

1,10

1,56

1,90

2,66

3,79

КЕМ

0,85

1,41

1,81

2,85

3,90

ПСЧ

84,50

139,00

175,70

280,90

380,66

БПТ

+ 3,50

+ 12,90

+ 22,90

+70,65

+73,32

Калций

8,50

9,94

13,71

29,15

24,54

фосфор

3,00

4,99

8,16

18,82

20,07

Витамин А, хил. IU)

65,00

71,50

83,20

101,30

119,40

В дажбите се съдържат

да се достигне до 30–35-ия ден, а максималната консумация на храна – едва след 2–4 месеца. По-висока консумация на фураж може да се постигне, когато в дажбите на козите се включват по-апетитни фуражи (кръмно, полузахарно цвекло, тикви), по-голямо количество концентрирани фуражи, но залагани по-често през денонощието и в по-малки дози. С напредването на лактацията млечността на козите постепенно намалява, а заедно с това и нуждите от хранителни вещества. През този период козите могат да приемат достатъчно фуражи, необходими за пълното покриване на нуждите им от хранителни вещества и обикновено подобряват кондицията си и отлагат известни количества тлъстини. Дажбите за лактиращи кози са представени в таблици 1 и 2. Хранене на ярета и подрастващи козлета Яретата се раждат със средно живо тегло за женските единаци 3,5 кг, за мъжките – 4,5 кг, а за близнаците – съответно 3 и 3,6 кг. При осигуряване на добри условия на хранене и отглеждане на 18-месечна възраст женските достигат живо тегло от 32–37 кг, а мъжките – 40–45 кг. Първата храна, която приемат новородените ярета е коластрата. Ролята на коластрата и времето за забозаване е както при новородените агнета. След коластрения период основната храна за яретата през първите 2–3 седмици е майчиното мляко. След третата седмица майчиното мляко може да се замени напълно с млекозаместител или с краве мляко. Подходящи за яретата са млекозаместителите за телета. През втората седмица започва приучването на яретата да приемат сухи храни – концентриран фураж и сено. Подходящи са лесносмилаемите концен-

Табл. 3: Минимално живо тегло преди заплождане Порода

Живо тегло на възрастни кози, кг

Минимално живо тегло при първо заплож., кг

Ангорска

30–35

Местна коза

40–45

Българска бяла

50–60

млечна Саанска

55–65

Англо–нубийска

80–90

Хранене на пръчове Пръчовете се отличават от козите по това, че имат по-интензивна обмяна, което определя и по-голямата нужда от хранителни вещества. Независимо от сезона и периода на използване, разплодните пръчове трябва да бъдат в много добро телесно състояние. Това се постига чрез пълноценно хранене с дажби, които са балансирани правилно на протеин, минерални вещества и витамини. Нормите за пръчове са дадени в таблица. Изследванията показват, че при пълноценно хранене Саанските пръчове продуцират целогодишно качествен и годен за отглеждане семенен материал. Годишната норма на кръмни единици при пръчове с 90 кг средно живо тегло е 770. Относителният дял на отделните видове фуражи е следният: концентриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 15%, сочни фуражи – 3%, зелени храни и паша – 42%. Храненето на разплодните пръчове обхваща два периода – неслучен и случен. През неслучният период при живо тегло 90– 100 кг на пръчовете се осигурява дажба с хранителна стойност 1,62–1,86 КЕР и 97–119 г ПСЧ. Най-добър обемист фураж през зимния сезон е доброкачественото сено, а през летния – зелената трева. Количеството на концентрираната смеска в зависимост от качеството на останалите фуражи е от 0,5 до 0,6 кг. През подготвителния и случния период количеството на концентрирания фураж се увеличава значително – 1–1,5 кг, главно за сметка на някои белтъчни компоненти – слънчогледов шрот, соев шрот, дрожди, сухо обезмаслено мляко и др. Целта е да бъдат доведени до разплодна кондиция, т.е. над средната охраненост. Сперматозоидите съзряват за 40–50 дни, затова подготовката започва 2 месеца преди случната кампания. Активността на пръчовете се нормализира за около 20–30 дни. При умерено използване на пръчовете (2–3 скачки дневно) при 93–100 кг живо тегло се осигурява дажба с хранителна стойност 2–2,1 КЕР и 130–140 г ПСЧ. Ако използването на пръчовете е интензивно (над 4 скачки дневно) количеството на фуражите в дажбата се завишава с около 20%.

41 / 2019 BG

ки, трябва да имат това минимално тегло. Основното изискване при ранното заплождане на козичките е да се хранят по-обилно от бременните сухостойни кози, освен за нарастването на плода, но и за поддържане на собствения им растеж. При заплождане на козите на 8–10-месечна възраст дажбите след отбиването трябва да съдържат 16–18% суров протеин в сухото вещество.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

трирани храни като пресято овесено брашно, трици, грахова ярма или пълноценна стартерна смеска. За храна на малките ярета през този период се използва и висококачествено бобово (люцерново, детелиново) сено. Много подходящи са нежните зелени листници, както и сочни храни – моркови и цвекло. Неподходящи за храна на малките ярета са картофите, царевичната и ечемична ярма, които се включват обикновено след 40–50-дневна възраст. Към края на първия месец яретата привикват напълно към посочените фуражи. Готварската сол като компонент в дажбата на ярета се включва след 20-ия ден. От втората седмица на яретата се предоставя и вода за пиене, която трябва да бъде чиста и затоплена до 36–38°С. Водата за пиене трябва да се сменя няколко пъти на ден. Отбиването на разплодните ярета се осъществява тогава, когато са в състояние да приемат дневно най-малко по 250 г концентриран фураж и 300–350 г сено. Разплодните ярета се отбиват на 75–90-дневна възраст. Най-малко 1 месец след отбиването яретата не трябва да виждат майките, защото ако се съберат, отново започват да бозаят. Изискванията на младите животни към качеството на фуражите са по-високи в сравнение с тези на възрастните. Това налага дажбите на младите подрастващи кози да бъдат балансирани по отношение на енергия, протеин и минерални вещества. В таблица сме посочили примерни дажби за хранене на козички през оборния период. Козичките са сравнително по-скорозрели от останалите видове преживни животни и при добро хранене започват да се разгонват още на 4–5-месечна възраст. В редица страни с добре развито козевъдство заплождането на козичките на 8–10-месечна възраст е масова практика. За да се извърши ранно заплождане на козичките без отклонения в продуктивността през следващите възрасти те трябва да достигнат 70–75% от теглото на възрастните. Според Тодоров и кол. (1996), за да се заплодят младите козич-

41 / 2019

Табл. 4: Примерни дажби за хранене на козички

Количество г

Вид на фуража

I Вариант

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Вид на фуража

Количество г

II Вариант

При 20 кг живо тегло Люцерново сено

500

Ливадно сено

400

Овес

100

Люцерново сено

300

Ечемик

300

Овес

100

Слънчогледов шрот

100

Грахова ярма

150

Моркови

200

Пшенични трици

150

Кръмно цвекло

400

Креда Каменна сол

5 на воля

Креда Каменна сол

Дажбите съдържат:

5 на воля

Дажбите съдържат:

СВ

0,90

СВ

1,00

КЕР

0,93

КЕР

0,93

ПСЧ

90,00

ПСЧ

91,70

При 25 кг живо тегло

Табл. 5: Подходящи дажби за пръчовете през този период са следните: Зимен сезон /кг/

Летен сезон /кг/

Ливадно сено

1–1,5 Ливадно сено

0,5

Царевичен силаж

0,5–1 Житно–бобови смески 1:1 5–6

Кръмно цвекло

1–2

Овес

0,3

Овес (зърно)

о,з

Комбиниран фураж

0,3

Комбиниран фураж 180 0,3 Дажбите съдържат:

Дажбите съдържат:

СВ

2,21

СВ

2,05

КЕР

2,14

КЕР

1,97

ПСЧ

181,1 ПСЧ

185,2

БПТ

1,15

+30,7

БПТ

Табл. 6: Подходящи за подготвителния период са следните дажби: I – вариант Люцерново сено

3.0 кг

Люцерново сено

1000

Ливадно сено

500

Житно–бобови смески 1:1

3.0 кг

Овес

200

Люцерново сено

500

Овес

0.5 кг

Ечемичена ярма

100

Царевична ярма

100

Слънчогледов шрот

0.3 кг

Кръмно цвекло

500

Пшенични трици

100

Пшенични трици

0.3 кг

Грахова ярма

100

Минерално–витаминна добавка

30 г

Моркови

200

Кръмно цвекло

300

СВ

2.47

КЕР

2.26

на воля

ПСЧ

250.2

БПТ

+81

Креда Каменна сол

5 на воля

Креда Каменна сол Дажбите съдържат:

Дажбите съдържат:

СВ

1,13

СВ

1,20

КЕР

1,08

КЕР

1,07

ПСЧ

106,60

ПСЧ

109,70

При 30 кг живо тегло Ливадно сено

800

Ливадно сено

1300

Люцерново сено

400

Ечемична ярма

100

Овес

150

Пшенични трици

100

Царевична ярма

100

Грахова ярма

Кръмно цвекло

1000

Царевичен силаж

Креда Каменна сол

5 на воля

Дажбите съдържат:

Креда Каменна сол

1000 5 на воля

Дажбите съдържат:

СВ

1,36

СВ

1,63

КЕР

1,24

КЕР

1,47

В дажбата на пръчовете трябва да се осигурят всички необходими компоненти, като фуражите да бъдат лесно смилаеми и с висока смилаемост. Протеинът трябва да бъде в достатъчно количество и с високо качество. Недостигът на протеин силно влошава спер-

Дажбите съдържат:

II – вариант Люцерново сено

1.5 кг

Моркови

1.0 кг

Овес

0.5 кг

Минерално–витаминна добавка

0.6 кг

Дажбите съдържат: СВ

2.51

КЕР

2.36

ПСЧ

227

БПТ

+59.7

мопродукцията. Проучванията показват, че когато в дажбата на пръчовете преобладават киселиннообразуващите фуражи – концентратни смески, храни от животински произход и изобщо фуражи, богати на протеин, половите рефлекси и потенция са по-силно изразени и качеството на спермата е по-добро. Зелените храни имат алкално действие и отслабват половите рефлекси, затова те трябва да се ограничават.

Хранене на лактиращи кози Растежът и развитието на яретата през първите месеци от живота им са в тясна зависимост от млечността на козите майки. Затова грижите на козевъда трябва да се насочат към правилно хранене на козите в началото на лактацията с оглед увеличаване на млечната продуктивност и опазване на здравето им. Първите два–три дни след окозването майките продължават да се хранят с дажба както през сухостойния период. След това, в зависимост от здравословното състояние на животните, постепенно се увеличава концентрираният фураж, като се увеличава и кратността на даване – от двукратно през първите 2–3 дни на трикратно до четирикратно дневно. През това време грубите фуражи се дават на воля. След 8–10-ия ден в дажбата може да се включат сочни фуражи, като кръмно цвекло, тикви, картофи, силажи и други. При нормално здравословно състояние на вимето и добър апетит за по-висока консумация на храна след 12–15-ия ден от окозването може да се премине на пълна дажба. Таблица 7. Живо тегло, кг

Дневна млечност, кг

Сухо вещество, кг

Кръмни единици

1,7

1,72

2,0

2,23

2,3

Смилаем протеин, г

Калций, г

Фосфор, г

140

8,2

4,5

190

11,4

5,9

2,74

240

14,5

7,4

2,6

3,25

290

17,6

8,8

1,9

1,85

147

8,7

4,9

2,2

2,36

197

11,9

6,4

2,5

2,87

247

15,0

7,8

2,8

3,38

297

18,1

9,2

2,0

1,97

154

9,2

5,4

2,3

2,48

204

12,4

6,8

2,6

2,99

254

15,5

8,2

2,9

3,50

304

18,6

9,6

41 / 2019 BG

Стопаните обикновено не съставят дажби по норми, а дават на козите фуражи, с които разполагат. За да се осигури правилно хранене на козите, трябва да се знаят потребностите им от въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални вещества, витамини и др. Тези нужди зависят от породата, живото тегло, млечността, възрастта, телесното и физиологичното състояние на животните. Пълноценната дажба трябва да съдържа всички необходими хранителни вещества, да е достатъчна по количество и обем, да е съставена от разнообразни и вкусни фуражи, за да се приема с желание от козите. В табл. 7 са дадени норми за лактиращи кози в зависимост от живото тегло и дневната млечност при 4% м.в. Те може да се осигурят с примерни дажби, посочени в табл. 8. През оборния период за дажбите на козите от особено значение е не само количеството, но и качеството и разнообразието на фуражите. Сеното е най-масово използваният фураж, като обикновено се дава на воля в количество от 1,5 до 2 кг дневно. Ливадното сено е богато на основните хранителни вещества и витамини, които са в достатъчно количество и добро съотношение. Сено от люцерна, детелина както и тревна смеска от житни и бобови култури са с добра хранителна стойност и са много богати на протеин и калций. Царевичакът, сламата и слънчогледовите пити участват в количество до 0,8 кг в дажбата, като обикновено се дават ситно смлени или нарязани и допълнително обработени (запарени или смесени с концентриран или сочен фураж). Листниковият фураж е много ценен и разнообразен, с добра хранителна стойност и може да участва до 1 кг в дажбата на козите. Всички широколистни дървета могат да се използват за приготвяне на листник.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Подходящи компоненти в концентратната смеска за пръчове са овесът, ечемикът, грахът, просото, пшеничните трици, слънчогледовият шрот и др. Сочните фуражи могат да бъдът заменени с храни от животински произход като 1–2 л отсметанено мляко, 150–250 г трупно брашно. Много положително влияят върху храносмилането просото и дрождираните храни. При изкуствено осеменяване на козите освен пръчове-пепиниери се отглеждат и пробници. Последните се хранят по подобен начин, но хранителните норми се занижават с около 10–15%.

41 / 2019

Таблица 8.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Фуражи, кг

Дажби за кози с 50 кг живо тегло и 400–600 л млечност

Дажби за кози с 60 кг живо тегло и над 800 л млечност

за лактация

III

1,0

–

0,5

1,3

–

0,7

Ливадно сено

–

1,3

–

1,3

–

Царевичен силаж

–

2,5

–

3,0

Царевица

–

0,5

Пшеница

–

0,3

–

0,4

–

Люцерново сено

Ечемик

0,75

0,6

–

0,6

Пшенични трици

–

Слънчогледов шрот

–

0,15

0,2

–

0,3

4,0

–

0,5

5,0

–

0,015

–

Кръмно цвекло Креда

Корено-, клубено- и сочноплодните фуражи играят важна роля при зимното хранене на козите, имат висока смилаемост и допринасят за доброто използване на зимните дажби. Цвеклото е най-широко използваният фураж, който може да участва до 4 кг в дажбата на козите. Картофите, тиквите, морковите и плодове от овощните видове са много предпочитана храна от козите и се дават до 3–4 кг дневно. Царевичният и тревният силаж и сенажите са основни обемисти фуражи, които могат да участват до 3–4 кг в дажбите на козите. Те влияят благоприятно върху храносмилането и стимулират млечността. Основна храна на козите през пролетта, лятото и есента е пашата (зелената храна и храстовидната растителност). Наличието на естествени пасища и продължителността на пасищния период правят отглеждането на козите по-рентабилно. Зелената трева на пасищата и ливадите е пълноценна и незаменима храна за всички категории кози. Тя е богата с лесносмилаеми протеини, витамини и минерални вещества. При създаването на изкуствен тревостой участват предимно тревни видове – люцерна, детелина или тревни смески от житни и бобови култури. Пресни зелени фуражи, като детелината и люцерната, могат да причинят подувания и храносмилателни разстройства и затова трябва да се дават в ограничено количество и леко завяхнали. При оборно отглеждане дневно на коза-майка може да се дава до 7–9 кг зелена маса. След тревата шумата от различните дървесни видове и листната маса от храстовидната растителност заемат второ място в дажбата на животните. Зелената царевица през лятото също е много добър фураж, но съдържа малко количество протеин. Допълнение към зеления фураж са зеленчуковите отпадъци,

листата от зеле, салатата, кръмното и захарното цвекло, морковите и други. Загнил или плесенясал зелен фураж не трябва да се използва за храна на козите. По време на пасищния период те се подхранват с концентрирани фуражи, чието количество се определя както от количеството и качеството на зелената маса, така и от млечната продуктивност. По-добре е зърнените храни да се дават под формата на ярма или по-едро смлени, за да се оползотворят подобре. Концентрираните фуражи се делят на две групи – енергийни и протеинни. Към първата група, които са богати на енергия, но съдържат по-малко количество протеин, се отнасят царевицата, ечемикът, овесът, ръжта и други зърнени житни култури. Към втората група спадат различните видове шрот, като най-широко се използва слънчогледовият. Бобовите зърнени, като грах, фий, бакла и други, съдържат по-малко протеин от шротовете. Сравнително богати на протеин са соевите, бобовите и слънчогледовите отсевки, които могат да се използват при хранене на козите. За попълване на недостигащите в дажбата минерални вещества най-често се използват дикалциев фосфат и креда. В дажбите на козите най-често не достига фосфор. А креда се използва само, когато не достига калций. Обикновено се дават до 10 г на животно дневно. Козите винаги трябва да имат на разположение каменна сол или минерална смеска за свободно приемане. Ако искаме да получим висока млечност при козите през годината, трябва чрез правилно съставена и пълноценна хранителна дажба да получим максимална млечна продуктивност още в началото на лактацията.

НССЗ За разлика от преживните животни свинете имат нужда не само от достатъчно количество протеин, но той трябва да осигурява и необходимите за организма незаменими аминокиселини. Най-често не достига аминокиселината лизин. Чрез храната трябва да се осигурява и достатъчно енергия за организма на свинете. Като мярка за енергийното хранене у нас се използва кръмната единица и смилаемата енергия. От минералните вещества задължително се балансират калцият, фосфорът и готварската сол, съдържанието на които в основните фуражи е недостатъчно. При промишлени условия на отглеждане голямо значение има и осигуряването на достатъчно микроелементи (манган, цинк, желязо, мед, кобалт и йод). От съществено значение за продуктивността и здравословното състояние на свинете

е осигуряването на достатъчно витамини с храната, особено при промишлени условия на отглеждане на животните. Фуражи и фуражни добавки Житните зърнени фуражи съставляват основната част от дажбите на свинете. Царевицата е един от най-важните фуражи за свине у нас. Отличава се с високо съдържание на енергия. Тя е бедна на протеин, в който количество на незаменимите аминокиселини (лизин и триптофан) е недостатъчно. При хранене на свинете за угояване с големи количества царевица, особено през втората половина на угоителния период, се получават месо и сланина с мека консистенция, което е нежелателно. Причина за това е високото съдържание в царевицата на мазнини с ниска точка на топене.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Технологии на хранене в свиневъдството

41 / 2019

СВИНЕВЪДСТВО

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Ечемикът е много подходящ зърнен фураж за свине от гледна точка на качеството на месото и сланината. При хранене на малките прасета, главно поради високото съдържание на сурови влакнини, ечемикът се използва поограничено и се съчетава с други зърнени житни – на първо място с царевица. Пшеницата е добър фураж за свинете. Тя съдържа най-много протеин от житните зърнени фуражи, което позволява да се използват по-малко белтъчни фуражи (шротове). Ситно смляното пшеничено зърно при голямо количество в дажбите образува клееста маса в устната кухина и стомаха на свинете, с което се нарушава храносмилането. Поради това пшеницата трябва да е по-едросмляна и да се съчетава с други житни зърнени фуражи. Овесът е много добра храна за разплодните животни. Особено подходящ е за рано отбитите прасета. В предстартерните смески се включва олющен овес. Пшеничените трици се използват широко за храна на свинете. Те имат слабително действие и са особено подходящи за свине-майки. В дажбите за угояване се включват до 10–15%. При по-висок процент оказват неблагоприятно влияние върху качеството на месото и сланината. Слънчогледовият шрот е подходящ белтъчен фураж. При висок процент на участие в дажбите може да се получи недостиг от лизин, тъй като съдържанието на тази аминокиселина е сравнително ниско, както в слънчогледовия шрот, така и в житните зърнени фуражи. В дажбите за малки прасета този шрот се ограничава до 5–6%, поради високото съдържание на люспа. Соевият шрот е един от най-ценните белтъчни фуражи от растителен произход. От незаменимите аминокиселини само метионинът е в недостатъчно количество. Включва се в дажбите за всички категории свине. Памуковият шрот се използва за храна на свинете в ограничено количество – до 5–10%, поради съдържанието на госипол, който е токсичен. Фуражният грах има най-голямо значение от зърнените бобови като белтъчен фураж за свинете. Поради високото съдържание на лизин грахът допълва в това отношение зърнените житни фуражи. Може да се включва в дажбите за всички категории свине до 15–20%. Месокостното и рибеното брашно се включват в комбинираните фуражи до 5–6%. Сухото обезмаслено мляко се използва главно като основна съставна част на млекозаместителите, а също така в предстартерните смески за рано отбити прасета. Фуражните дрожди са ценна белтъчна и витаминна добавка. Използват се обикновено в количество до 4–6%,

на първо място в смеските за рано отбити прасета и мъжки разплодни животни. Люцерновото брашно се използва в смеските за млади животни до 3–4%, за свине-майки – до 8–10% и за угоявани свине – до 5–6%. Оказва положително влияние върху качеството на месото. Синтетичните аминокиселини лизин и метионин се добавят в комбинираните фуражи, когато в естествените фуражи не достигат. При хранене на свинете, особено в малките ферми, може да се използват зелени и сочни фуражи, а също така отпадъчни продукти от преработката на млякото – обезмаслено мляко, суроватка, мътеница, кухненски отпадъци, отпадъци от преработката на месо и др. Всички те позволяват да се икономисват концентрирани фуражи. В дажбите за свине се добавят минерални храни – креда, дикалциев фосфат, готварска сол. За осигуряване на микроелементи и витамини, особено при промишлени условия на отглеждане, в дажбите на свинете се включва микроелементна емеска (0,1–0,2%) и витаминни премикси (0,5–0,6%). В комбинираните фуражи за растящите прасета се прибавят фуражни антибиотици. Хранене на свине-майки Бременните свине-майки трябва да получават достатъчно хранителни вещества за поддържане на жизнените функции на организма, нормален растеж и развитие на ембрионите, отлагане на телесни резерви от хранителни вещества и растеж на младите свине-майки. През периода на бременността при правилно хранене живата маса на младите свине-майки (до 2-годишна възраст) се увеличава общо с 40–50 кг, а на възрастните – с 30–35 кг. Потребностите от хранителни вещества се увеличават по-значително през последния месец на бременността, когато ембрионите нарастват по-интензивно и в организма на майката се натрупват повече резерви от хранителни вещества, необходими за следващия кърмачен период. С храната на кърмещите свине-майки трябва да се задоволяват потребностите за поддържане на организма и за млекообразуване. Потребностите на свинете-майки от хранителни вещества през кърмачния период са много по-големи в сравнение с периода на бременност. В едно прасило от 10 прасета през целия ембрионален период се отлагат около 1600 грама белтъчини. Толкова белтъчини кърмещата свиня-майка синтезира и отделя с млякото само за 3–4 дни. Прилагат се две системи за хранене на сви-

Хранене на нерези Правилното хранене на нерезите е съществена предпоставка за тяхното продължително и интензивно използване. Младите нерези се използват за разплод от 7–8 месечна възраст при жива маса 120–130 кг. Те продължават да растат сравнително интензивно до достигане на маса около 180 кг. Младите и възрастните нерези се хранят по едни и същи норми за енергия, протеин и други хранителни вещества. Младите животни имат по-високи потребности от хранителни вещества за растеж, а възрастните с жива

Хранене на прасета-бозайници Непосредствено след раждането единствен източник на хранителни вещества за прасетата е коластрата. Те получават пасивна имунизация от коластрата, която през първите дни е много богата с имунолротеин (гамаглобулини). Резорбцията на антитела в червата намалява много бързо и това налага възможно най-ранно забозаване на прасетата след раждането. Коластреният период продължава 3–5 дни, след което основен източник на хранителни вещества е свинското мляко. През първите две седмици след раждането потребностите на прасетата от енергия и хранителни вещества, с изключение на желязото, се задоволяват напълно с майчиното мляко. Във връзка с интензивния растеж обаче, още през третата седмица необходимото количество хранителни вещества не може да се осигурява само с млякото. Затова от втората седмица прасетата трябва да се подхранват с подходящи фуражи. В близкото минало прасетата се отбиваха на 56–60-ия ден. Сега те масово се отбиват рано, поради което и изискванията към качеството

41 / 2019 BG

маса над 200 кг имат по-високи потребности за поддържане на организма. Най-подходящо е разплодните нерези да се хранят с пълноценни комбинирани фуражи. Съдържанието на смилаема енергия в комбинираните фуражи трябва да бъде в границите от 12,5 до 12,9 МJ/кд, суров протеин – 16–17%, лизин – 0,80%, метионин и цистин – 0,55%, калций – 0,80% и фосфор – 0,60%. От житните зърнени най-подходящ компонент е овесът, който се включва до 30–50%. От белтъчните фуражи освен слънчогледов и соев шрот, грах и др., съществено значение имат висококачествените храни от животински произход – рибено брашно, обезмаслено мляко и др., които се включват в дажбите до 7–8%. Фуражните дрожди са източник на висококачествен протеин и витамини, използват се в количество 3–4%. В дажбите се включва 3–4% висококачествено люцерново брашно. От съществено значение е осигуряването на достатъчно минерални вещества и витамини. Нерезите се хранят по-обилно през периода, когато растат по-интензивно. След това храната се ограничава. Нерезите трябва да се хранят така, че да се запазва живата маса в границите от 220 до 250 кг. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване на животните и се отразява неблагоприятно върху разплодните им качества. Продължителното недохранване също оказва отрицателно влияние върху разплодните нерези.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

нете-майки – комбинирано (с концентрирани и зелени или сочни фуражи) и с пълноценни комбинирани фуражи. Комбинираното хранене е подходящо за по-малките ферми. Концентрираните фуражи главно са зърнени житни – царевица, ечемик, пшеница, а също така пшеничени трици, фуражен грах и др. От зелените фуражи най-голямо значение има люцерната, която се използва до цъфтежа, когато съдържа помалко сурови влакнини. Такава люцерна свинете-майки могат да приемат до 8–12 кг дневно. Храненето със зелени фуражи е изгодно, тъй като се икономисват концентрирани фуражи. През зимния период вместо зелени храни могат да се използват сочни фуражи – кръмно цвекло, моркови, тикви, картофи и др. При хранене с пълноценни комбинирани фуражи се осигуряват всички необходими за животните хранителни вещества. Комбинираните Фуражи се използват в промишлените ферми, но може да се прилагат и в по-малките ферми. Основната част от комбинираните фуражи са житните зърнени фуражи. Включват се и белтъчни фуражи (шротове, храни от животински произход); пшеничени трици; минерални добавки – креда, дикалциев фосфат, сол; микроелементни смески; витаминни премикси и др. Тъй като храната на бременните свине-майки е ограничена по количество, за да се осигури приблизително еднаква консумация от всички животни, групите трябва да са изравнени по жива маса или да се прилага индивидуално хранене. Непосредствено преди раждането дажбите се намаляват. През кърмачния период свинете се хранят обилно, за да се покриват големите им потребности от хранителни вещества за образуване на мляко. Обикновено дневната дажба на свинете-майки се залага двукратно. Фуражите може да се дават сухи или навлажнени. При отбиване на прасетата се препоръчва свинете-майки да не се хранят, а при нужда и да не се поят в продължение на 24 часа.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

на храната, с която се захранват са по-големи.

Хранене на рано отбити прасета Ранното отбиване на прасетата означава съкращаване на бозайния период под 56 дни. Ранното отбиване позволява да се увеличи броят на прасилата от една свиня-майка и да се получат с 15–20% повече прасета годишно. Прасетата може да се отбиват на различна възраст, включително и непосредствено след раждането. Рано отбитите прасета обаче, имат по-големи изисквания към околната среда, в това число и към храненето и тези изисквания са толкова по-големи, колкото по-кратък е бозайният период. При промишленото свиневъдство най-често прасетата се отбиват на 28–35-дневна възраст. Храносмилателната система на прасетата на тази възраст е развита сравнително добре и те могат да смилат и оползотворяват и други фуражи, освен майчиното мляко. Най-добре е да се използват висококачествени смески, които съдържат всички необходими за младия организъм хранителни вещества. Независимо от срока за отбиване подхранването на прасетата трябва да започне в края на първата седмица. Така се стимулира развитието на храносмилателните органи. Към момента на отбиването прасетата трябва да приемат добре смеската, с която ще се хранят след отбиването. Изборът на фуражи е тясно свързан със сроковете на отбиване и с развитието на ензимната активност в храносмилателната система на прасетата. Предстартерните смески са първият фураж, с който се подхранват малките прасета от 7-дневна възраст, когато ще се отбиват на 3 до 5-седмична възраст. Стартерните смески се предоставят на прасетата от 10 до 20–25 кг жива маса. Храните от животински произход, особено млечните продукти, са по-ограничени. В техния състав доминират растителните белтъчни фуражи. За подобряване на вкусовите качества на смеските, особено на тези, с които първоначално се захранват прасетата, се препоръчва да се добавят подслаждащи вещества – захар, гликоза, захарин и др. за повишаване апетита на прасетата и за бързо приучване към допълнителната храна в по-ранна възраст. В някои страни се произвеждат предстартерни смески под формата на сладки гранули, покрити със слой от ароматизирана захар, оцветени в червено или розово. При хранене на рано отбити прасета не трябва да се допуска рязка смяна на смеските, което създава условия за стрес. Смяната на смеските не трябва да съвпада с периода на

ваксиниране, кастриране, отбиване (една седмица преди и след отбиването), преместване от едно в друго помещение. При смяна на смеските в продължение на 2–3 дни се дават и двете смески. Предстартерните и стартерните смески се изхранват на малките прасета в сухо състояние, навлажнени или гранулирани. Когато смеската е навлажнена има опасност да се вкисват остатъците от нея в хранилките. При хранене с гранулиран фураж прасетата консумират по-големи количества и растат по-интензивно. Гранулите трябва да са с диаметър 3–4 мм до 5–6-седмична възраст на прасетата и 5 мм след това. През бозайния период прасетата се хранят на воля. След отбиването (на 21–28 дни) с профилактична цел за предпазване от храносмилателни разстройства се хранят ограничено в продължение на 7–10 дни. През това време количеството на дневната дажба се намалява с 20–30% в сравнение с консумацията на воля. След това се хранят на воля, с което се осигурява интензивен растеж. Хранене на ремонтни прасета Основната задача на храненето при ремонтните прасета е животните да се развият, за да имат висока продуктивност през разплодния период. Мъжките ремонтни прасета от отбиването до 7-месечна възраст нарастват от 25–30 до 120–130 кг жива маса, достигат полова зрелост и могат да се използват за разплод. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 700 грама. Женските ремонтни прасета достигат полова зрелост на 7–8-месечна възраст при маса 110–120 кг. Тогава се провежда първото заплождане. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 550– 600 грама. От съществено значение за мъжките и женските ремонтни прасета след 3-месечна възраст или маса 30 кг е да се отглеждат отделно и да се хранят диференцирано. Ремонтните прасета не се хранят на воля. Количеството на дневната дажба се определя в зависимост от възрастта и пола на животните. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване с неблагоприятни последствия за разплодните качества на прасетата. Продължителното недохранване също се отразява отрицателно върху животните. Комбинираните фуражи за ремонтните прасета трябва да са балансирани добре по отношение на енергията и на останалите хранителни вещества. Обикновено се използват два типа комбинирани фуражи и микроелементи

Хранене на свине за угояване При угояването се цели да се постигне висок среднодневен прираст, добро оползотворяване на фуража, високо качество на произвежданото месо и висока икономическа ефективност. Угоителният период обхваща времето, през което свинете увеличават живата си маса от 25–30 до 100–110 кг. Съвременните породи и хибриди свине растат бързо и достигат този прираст до 6,5–7,5-месечна възраст при разход 3–3,5 кг фураж за 1 кг. Потребностите на животните от хранителни вещества се променят в зависимост от размера и състава на прираста им. Младите животни в началото на угояването образуват относително повече белтъчини. Костната тъкан също нараства поинтензивно в по-ранна възраст. С напредване на възрастта се увеличава делът на мазнините и се намалява водното съдържание в трупа. От гледна точка на храненето угоителният период се разделя на два периода – От 30 до 60 и от 60 до100–110 кг жива маса. За първата половина на угоителния период се предвижда по-високо съдържание на протеин и минерални вещества (калций и фосфор) в дажбите в съответствие с по-високите потребности на по-младите животни в това отношение. Изборът на фуражите зависи от потребностите на животните от хранителни вещества, като се отчита и специфичното влияние на някои фуражи върху качеството на месото, а също така и върху икономическите показатели. От житните зърнени фуражи ечемикът е с най-голямо значение за угояваните свине, поради благоприятното му влияние върху качеството на месото. До голяма степен това се отнася и за пшеницата. Количеството на царевицата обаче в дажбите трябва да се ограничава, особено през втората половина на угояването до 50%, за да не се допусне влошаване на качеството на месото. При угояването се използват и храни от животински произход (месокостно и рибено брашно), различни видове шрот (слънчогледов, соев и др.), пшенични трици, люцерново брашно, минерални храни (креда, дикалциев фосфат), витаминни премикси, синтетични аминокиселини (лизин, метионин) и др. В промишленото свиневъдство основно се използват пълноценни комбинирани фуражи. Освен това широко се използват белтъчнобиоконцентрираните смески (ББС), които се

41 / 2019 BG

смесват в стопанства със зърнени житни фуражи (царевица, ечемик, пшеница) в определено съотношение 1:2,5 до 1:3,5. В по-малките ферми и в личното стопанство свинете се хранят комбинирано, с концентрирани и зелени (люцерна) или сочни (кръмно цвекло, тикви, картофи) фуражи. При такова хранене може да се икономиса до 1/3 от концентрирания фураж. Когато се използват картофи (задължително сварени или запарени), количеството на концентрирания фураж в дажбите може да се намали с 60%, без да се влошат резултатите. За угояване на свине може да се използват и различни отпадъчни продукти – обезмаслено мляко, суроватка, бульон от преработката на месо, кухненски отпадъци и др. Основен въпрос при угояването на свинете е как да се хранят – на воля или ограничени. Когато животните получават фуражна воля количеството на тлъстините в трупа се увеличава и се повишава разходът на фураж за единица прираст. Доскоро се препоръчваше ограничено хранене с определено количество фураж в зависимост от възрастта на животните. Особено внимание се обръща на ограниченото хранене през втората половина на угоителния период (след 60 кг жива маса), когато в организма на животните се отлага по-голямо количество тлъстини. Сега в нашата страна се угояват свине от съвременен месен тип, с генетични заложби за образуване предимно на месо и в по-малка степен отлагане на сланина. Най-изгодно е този тип животни да се хранят на воля, с което се осигурява висок среднодневен прираст и се ускоряват угоителният процес и оборотът на стадата. Животните, хранени с гранулирани фуражи ги оползотворяват със 7–8% по-добре в сравнение с негранулираните. Въпросът за храненето със сухи или навлажнени фуражи е преди всичко от икономическоестество и е в зависимост от конкретните условия в стопанството. Продуктивните показатели на угояваните свине в двата случая са практически еднакви. Мокрото хранене, обаче позволява да се оползотворяват някои отпадъчни течни продукти – суроватка, обезмаслено мляко, бульони от кланиците и др. Не се допуска мокро хранене с гранулирани фуражи. Прибираната и съхранявана при анаеробни условия царевица с висока влажност (над 22%) се използва за угояване на свинете. Най-добри резултати се получават, когато тя се смесва в стопанствата с белтъчно-биоконцентрирани смески в определено съотношение. Тъй като тези смески се развалят бързо, задължително се изхранват в деня на смесването.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

с пашата. Ремонтните прасета могат да бъдат отглеждани и при оборни условия, като се осигурява подходящо хранене и отглеждане на животните.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

ПАСИЩА И ФУРАЖИ

Почистване на пасищата и ливадите – защо, как и кога Павлин Антонов, Ферма „Линбул“ Вече е крайно време за тази тема. Нека започнем с наглед излишния въпрос защо да прочистваме пасищата? Той има няколко отговора. На първо място е идеята разумно и дългосрочно да развивате и използвате пасищата и да увеличавате добивите на месо от тях. Ако тази причина не Ви стига, Вие като фермер сте длъжен да го правите, за да получите субсидии. Всъщност дори и да не кандидатства за субсидия, стопанисващият дадено пасище е длъжен да спазва наредбата за добро земеделско състояние на земите. Отделно от тези причини, много плевели и агресивни видове са отровни за животните и във Ваш интерес е да намалите рисковете от заболяване и смърт на животните Ви като прочиствате тези видове. Ето на какво е заприличало едно високопланинско пасище след изоставянето му преди около 15 години (сн. 1). Как да се почиства от храсти? На първо място, прочистването на всички храсти е вредно за пасището и за животните Ви. Храстите имат роля за защита от вятър, пречат на ерозията, коригират нивото на подпочвените води и служат за обитание на много видове птици. Кравите се чувстват по-спокойни, ако виждат наоколо близки „укрития” за теленцата си, а и често ги използват като такива. Прочистването от храсти трябва да се прави с мярка, до достигане на нормативите за разрешен брой храсти на хектар и в никакъв случай „до голо”. За изключения като къпини и шипки, които по-добре да не оставяте дори и в близост до пасището си, предвидете глог или някакви декоративни храсти за заместител, не са скъпи. За начините за прочистване – в масовия случай пастирите просто опожаряват пасищата през късната есен и смятат, че с това са си свършили работата. Огънят е наистина найлесният начин, но той е и най-опасният, а пък и в масовия случай повече вреди, отколкото помага. Покрай изгарянето на сухите растителни остатъци (трева и листа) и всички хра-

снимка 1. Изоставено пасище

сти, с огъня се разрушават много от полезните вещества в почвата, а излизането му от контрол застрашава горите и селищата. На опожарено пасище голяма част от плевелите вземат надмощие, защото са освободени от „прегръдката” на тревите. Да не говорим, че непредписаното опожаряване е абсолютно забранено по закон. Огънят е полезен в случаи на прекалено много натрупани растителни остатъци, но тогава се прилага само предписано и контролирано от пожарникарите опожаряване. На снимка 2 е чемерика, която се е възползвала от опожаряването. Така че, вместо да съсипвате земята и животните си в името на субсидиите, се опитайте просто да правите каквото трябва и си търсете правата при проблеми. Проучете условията за допустимост по Наредба 5 /10.03.2010, спазвайте я и следете за измененията є. Да се върнем на прочистванията. Най-големите „врагове“ на говедата при пасищно отглеждане са: Жегата, включително нагряване на тялото от слънчевите лъчи при студено време. За да се охладят, говедата спират с храненето и започват да дишат бързо, което ги вкарва в сериозен разход на енергия. Единственият ме-

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

тод да ги защитите е да осигурите свободен достъп до сянка. С други думи, да имате на пасищата или поне около тях дървета. Ако дърветата са иглолистни, можете да подкастрите долните им клони за да има място за говедата. Ако няма подходяща растителност, сковете някакъв навес за през лятото. Тук е мястото да отбележа, че дърветата са и идеални за ъглови колове за вашите временни огради (например електропастири или тел), така че е препоръчително да си намислите къде ще разполагате оградите преди да прочиствате от дървета. Студеният вятър, особено когато е комбиниран с дъжд. За защита от вятъра животните обикновено търсят някаква преграда, например стоят или лягат до по-плътни храсти – глог, хвойна… Едно време фермерите са правили синори от храсти около пасищата точно с такава цел, както и да се предпазят от навявания на преспи през зимата. Както вече писах, унищожавайте подборно храстовидната растителност, като оставяте по-големите храсти от неагресивни видове (в никакъв случай шипка или къпина например) за осигуряване на ветрова защита. Проучете разрешената гъстота (брой на хектар) за вашите условия – според наредбата в различни зони е различна. Ако не разполагате с подходяща растителност, можете или да изградите дървени паянтови ветрови прегради, или да засадите подходящи храсти (но ще се наложи да ги чакате да порастнат). Калта, особено когато животните са принудени да лежат в нея. За някои породи студът през зимата е проблем. При повечето месодайни и особено за британските (Ангус и Херефорд) подкожните им мазнини в добавка с гъстата им козина са достатъчни за предпазване от студ. При студено време е достатъчно да се погрижите за защита от вятъра и да осигурите постеля (слама или сено). Моля ви, спрете да палите! Уморих се да се чудя всеки ден дали заради някой идиот няма да ми изгорят животните насред пасището. Най-добрият и сигурен начин за борба с храстите е изкореняването, когато е възможно. За по-дребни плитковкоренени храсти става и с механизирано дърпане с въжета и куки. Другите варианти са здраво копаене с кирката или с багерче с малка кофа. По-лесен, но с несигурни резултати е рязането (кастрене, отсичане и т.н.). То може да бъде както механизирано – с мълчър или шредер, така и по египетския способ – ръчно с помощта на ножици, брадви и триони. При отсичането се цели загиване на растението поради лишаването му от листната маса. В

снимка 2. Плевели плъзнали по пасището

тази графа можем да добавим и подборното косене на т.нар. „агресивни и устойчиви видове” (орлова папрат и чемерика). Ефективността силно зависи от времето, по което е направено прочистването. Подобен ефект имат и повечето хербициди, но те не са универсално решение – влияят само на определени растителни видове, унищожават и тревата наоколо, опасни са за животните и имат карантинен период. Кога да прочистваме? Отговорът на този въпрос се крие в жизнения цикъл на растенията. При всички случаи есенното прочистване (например с опожаряване) дава най-слаби резултати, защото по това време нежеланите храсти вече са дали плод, посяли са се и с голяма вероятност в следващата година започват да растат още повече от тях на освободените от треви площи. Прочистването чрез сеч в ранната пролет е също със съмнителна ефективност, защото точно тогава вероятността от поникване на нови издънки от някоя спяща пъпка в корените е голяма. Изключение прави изкореняването, за него пролетта е най-удачният период, защото дава възможност на мястото на храстите да се засеят полезни треви. Повечето хербициди също се прилагат в ранния стадий на развитие на листата на храстите. И така, стигнахме до търсенето на момент, в който хем растежът на храста за годината да е поприключил, хем все още да не е дал плодове. Този момент е цъфтежът и ранният етап на плододаването. За почти всички видове храсти този най-добър за прочистване период е горе-долу между 15 май и 30 юни.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

41 / 2019

ПАСИЩА И ФУРАЖИ

Чумизата дава отлично сено, може да замести млякото Съвети в земеделието Това е сравнително слабо позната култура за българските специалисти и производители. Произхожда от Китай и Манджурия, където се отглежда от древни времена. Там чумизата (китайско просо) е основна зърнена и фуражна култура след ориза. Местните жители почти не приготвят сено, а за основна храна на конете им служи чумизената слама. У нас това растение е пренесено най-напред в Кочериново, Кюстендилско, след Втората световна война. Зърното на чумизата по хранителна стойност и особено по съдържание на белтъчини и мазнини превъзхожда доста фуражни култури. Брашното на някои сортове успешно може да се примесва (до 15 на сто) към пшеничното, без това да влошава качеството на хляба. Чумизата е значително по-богата на суров протеин и безазотни екстрактни вещества в сравнение с всички останали житни зърненофуражни растения, а по съдържание на мазнини отстъпва само на царевицата и овеса. Освен тези си качества зърното на това растение има и още едно свойство, проверено в многолетния народен опит. В известен смисъл то успешно замества кравето мляко, което в миналото китайците почти не са използвали. Към него са прибягвали младите майки, които не са могли да кърмят новородените си с майчино мляко. Неслучайно една китайска поговорка гласи: „Ако си в безизходно положение, ще ти помогне чумизата.“ От нейното брашно, смесено с вода, без сол, се приготвя рядка каша. Майката редовно пиела от това питие, след което млякото є вече било предостатъчно за отглеждането на бебето. От чумизата се приготвя чудесно сено, което не отстъпва по качество на сеното от бобови растения. Отглежда се освен за зърно и за зелена маса, която може да се силажира самостоятелно или заедно с други растения. Добиват се до 3000 кг зелена маса от декар, 500–600 кг сено и около 350 кг зърно, а при благоприятни условия – и до 500 килограма. Чумизата е топлолюбиво и доста сухоустойчиво растение. По издръжливост на почвена и въздушна суша тя отстъпва само на соргото.

Издържа на краткотрайно застудяване до минус 1–2 градуса. Засява се през пролетта, когато опасността от слани е преминала – от началото до средата на април, когато се сее и царевицата. В сравнение с другите зърнено-фуражни култури чумизата се напада значително по-малко от вредители. Всичко това прави чумизата перспективна фуражна култура, подходяща за стокови производители и за любители. Тя с успех може да се отглежда навсякъде в страната. Това ценно и непретенциозно растение без съмнение заслужава по-голям интерес.

НССЗ Април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. Макар че през месеца има захлаждания и дори повратни застудявания, пчелите са вече в активно състояние. През април зацъфтяват и останалите овощни видове – череши, круши, ябълки, сливи, както и репкото, някои видове върби и тревисти растения. Пчелите намират нектар и прашец, чийто принос в семействата се усилва. Засилва се и темпът на развитието на семействата. Значително нарастват консумациите на мед за изхранване на пилото, особено ако поради ниски температури, ветрове и валежи времето не благоприятства отделянето на нектар от цъфтящата растителност. Силно нараства нуждата на пчелните семейства от помощта на пчеларя, както и възможността пчеларят да използва пчелите за опрашване на културите и за прашеца, който те събират през този период. От особено значение за доброто развитие на пчелните семейства през април е постоянното осигуряване на площи за снасянето на яйца от пчелната майка. Поради това, че при осведомителния и главния пролетен преглед в гнездата са оставени само питите, които се покриват добре с пчели (за да се подобри температурният режим), при зацъфтяването на основните прашецодайни растения през април (репко, овощни видове, мъртва коприва и др.) пчелите всекидневно донасят големи количества цветен прашец и само за няколко дни запълват с него всички свободни килийки в гнездото. Така те ограничават силно снасянето на яйца – майката не намира свободни килийки за това. Всяко намаляване на темпа на снасянето забавя развитието на семействата, което пчеларят не трябва да допуска. Оказа се, че препоръката гнездото на пчелното семейство да се разширява тогава, когато пчелите са се увеличили и са запълнили пространството (междурамието) до преградната дъска и последната пита, невинаги трябва да се спазва. Показател за разширяването на гнездото през този период трябва да бъде не толкова количеството на пчелите в него, а наличието на свободни за

снасяне площи. Когато времето благоприятства летежа на пчелите от сутрин до вечер и те усилено носят цветен прашец, а липсват площи за снасяне, пчеларят трябва да прехвърли питите с прашец, на които няма пило, зад преградната дъска, а на тяхно място да постави празни пити, в които да продължи активното снасяне на яйца. Така, без да се увеличава обемът на гнездото и да се нарушава топлинният режим в него, на майките се дава простор за снасяне. Ето защо през април, особено при по-слабите семейства, тази замяна на пити трябва да се извършва периодично, докато се увеличат пчелите, за да се разширява и самото гнездо. Отначало в гнездата трябва да се поставят светлокафяви и кафяви пити, в които през предишния сезон са се излюпвали няколко поко-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Грижа за пчелите през месец април

41 / 2019

ПЧЕЛАРСТВО

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ления пчели, а след зацъфтяването на репкото и ябълките – и светли пити. Още със започването на цъфтежа на джанките (при добре стеснени гнезда, подхранвания за активизиране яйценосната дейност на майката и летеж на пчелите) пчеларят трябва да осигури в пчелните гнезда празни рамки и рамки с восъчни основи за използване на отделяния от восъкоотделителните жлези на пчелите восък. У нас малко пчелари умеят да използват пълно восъкоотделянето на пчелите, поради което голяма част от отделения восък не се използва и се изхвърля от пчелите като люспици направо от жлезите. Основната причина за получаването на малко восък от пчелните семейства е непознаването от повечето пчелари на физиологията на восъкоотделителните жлези, т.е. восъкоотделянето. Восъкоотделителните жлези на пчелите започват да отделят восък още през първите дни на активната им работа по събирането на прашец, нектар и отглеждане на открито пило. Включени ли са пчелите в активна работа по събирането, преработката и съхранението на храната (нектара и цветния прашец), изхранват ли голямо количество личинки, восъкоотделителните им жлези отделят восък. Ако в гнездото са осигурени площи, в които да изграждат килийки – работнически или търтееви, те оползотворяват отделяния восък. Няма ли такива площи, с този восък те надграждат всички възможни места, дори спускат далачета на преградната дъска, а при силно стеснено гнездо и зад нея, след което започват да го изхвърлят вън от кошера във вид на люспици, както е върху восъчните им огледалца. Ето защо, за да се оползотворява естествено отделящият се от восъкоотделителните жлези на пчелите восък, в гнездата на семействата трябва да се осигуряват места за използването му от ранна пролет. Най-добрият показател откога да се дават площи за използване на восъка в семействата за цялата страна се оказа цъфтежът на джанката. Цъфне ли джанката и започнало ли е активизирането на развитието на семействата – разпечатванията на меда, подхранванията със сироп, в гнездата трябва да се поставят площи за изграждане. Препоръчва се първите количества восък да се оползотворяват за изграждане не на нови пити с восъчни основи, а на строителни рамки. Джанката започва да цъфти през ранна пролет, когато все още времето е променливо - наред с няколкото хубави дни, през които пчелите започват да изграждат килийките на восъчните основи, настъпват и захлаждания, през които восъкоотделянето намалява, а след това и спира. Намалява и усилената работа по събирането на

храна. При това положение пчелите прояждат восъчния лист по теловете, за да възстановят връзката между изградените пити и развалят питата. Впоследствие на местата без основа те изграждат търтееви участъци. При строителната рамка спирането на восъкоотделянето поради влошаване на времето води до трансформиране на градежа от търтеев в работнически и до прекратяването му. Добре е използването на восъкоотделянето на пчелите да се съчетае с воденето на борбата срещу вароатозата. Това се постига найдобре с помощта на строителна рамка – плодникова рамка, разделена с допълнителна летва, успоредна на горната на две равни половини, без поставянето на восъчна основа в горната половина. При цъфтежа на джанката тази рамка се помества до последната пита с пило откъм преградната дъска, като на горната є летва се нанася белег. Той позволява при отваряне на кошера веднага да се открие строителната рамка. При поставянето на строителната рамка пчелите изграждат най-напред горното є отделение. Това става последователно чрез оформянето на отделни далачета, които впоследствие уголемяват, допират ги и ги съединяват в една пита. Майката последователно посещава далачетата и снася яйца в тях. Когато цялото горно отделение на рамката бъде изградено, пчелите започват да изграждат долното. През това време се развива пилото в горното отделение и започва неговото запечатване по реда на снасянето на яйцата. Акарите (кърлежите), предизвикващи вароатозата, навлизат в онези килийки, чиито личинки са напълно развити и които пчелите са започнали да подготвят за запечатване. Докато се запечатат всички килийки в горното отделение на строителната рамка, пчелите са изградили долната половина, майката е снесла последователно, съобразно с изграждането на далачетата, яйца и най-старите личинки са пред запечатване. Към тях се насочват и акарите. Търтеевото пило привлича акарите така, както магнитът – железните предмети. Горният далак се отрязва и рамката се премества вече между пилото – в центъра на гнездото. Докато пчелите отново изградят горния далак и майката снесе яйца в него, личинките се излюпят и първите достигнат до запечатване, долният далак е изцяло запечатан и се отрязва, като за капан на акарите служи горният далак. Докато го запечатат, изграден и осеменен е долният далак, в който започва запечатването на първите килийки със снесени яйца. Тогава се отрязва отново горният далак и това редуване се прави през целия сезон. Този начин на

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

използване на строителната рамка позволява непрекъснато да има търтееви килийки с личинки пред запечатване, в които да влизат акарите – това ги отклонява от влизането в работническото пило. Има ли търтеево пило, те почти не влизат в работническото. Тази особеност на акарите позволява да се унищожават системно със запечатените търтееви далаци от строителните рамки. Опитите у нас показаха, че от април до края на юни със строителните рамки се унищожават до 96% от акарите (спрямо контролните семейства) и се получава по 600–800 г восък от пчелно семейство. Използването на строителната рамка през магазина след поставянето му улеснява много работата на пчеларите, работещи с даданблатови кошери с магазин. В центъра на плодника се оставя празно място за една пита (в него се оставят 11 пити), слага се магазинът също с една пита по-малко в центъра и през него се спуска строителната рамка в плодника. Пчелите изграждат горното отделение, което е в магазина и го запълват с мед, а в долното и под долната летва на рамката градят далаците, които се изрязват последователно, както бе посочено вече. Често пчелите залепват далака под долната летва на строителната рамка, пусната през магазина, за предната и задната стена на кошера и при изваждането на рамката той се откъсва, смачква се и пчелите се раздразват, а за да се вземе, трябва да се свали магазинът, да се извадят няколко плодникови пити и да се освободи място за ръката. Всичко това много усложнява работата. Ето

защо на строителната рамка се прави трето отделение по следния начин: Отстранява се долната летва на строителната рамка. На магазинна рамка се махва горната летва, заковават се страничните летви на магазинната рамка за страничните летви на строителната от вътрешната им страна. Поставя се и се заковава долната летва на строителната рамка (ако трябва, малко се скъсява) там, където си е била. Може да се закове и до страничните летви на магазинната рамка, без да се скъсява, но се образува по-тясно средно отделение. Така се образува голяма рамка с три отделения – горно в магазина, средно и долно в плодника. Най-горното (в магазина) пчелите изграждат и запълват с мед, а средното и долното се използват като строителни (за търтеи) отделения – изрязват се последователно както на обикновената строителна рамка. Така се работи спокойно през целия сезон. При използването на строителната рамка за борба с вароатозата изрязването на строителните запечатани далаци от горното и долното отделение трябва да става по график на всеки две седмици. Далаците се стопяват във вода по много достъпен за пчеларите начин, а не на слънчева восъкотопка. Започне ли цъфтежът на ябълката, наред със строителната рамка в гнездото трябва да се постави и пита за изграждане. Тя се слага по това време също до последната пита с пило, но откъм стената на кошера – от другата страна на гнездото (строителната рамка). Питите за изграждане трябва да бъдат монтирани много добре. Основните изисквания за

41 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

това са следните: Телът независимо от начина на насноваването му по рамката трябва да бъде много добре опънат и да минава по средата на летвите на рамките (при дръпване да издава звук, подобен на този на струна). Восъчният лист да бъде затоплен дотолкова, че като се държи на дланта на ръката през средата, краищата му да увисват леко надолу. Затоплянето, ако няма слънце, може да стане и на котлон или печка, а околният въздух да е с температура около 25°С, за да не застиват бързо нагретите листове. Затопленият восъчен лист променя и цвета си – от сивопепелив минава във воднисто светъл и сивият налеп изчезва. Дъската, на която се залепва, да бъде винаги мокра. При суха дъска восъчният лист се залепва за нея и при повдигане на рамката се отлепва от тела. Намазването на дъската с олио също предотвратява залепването на восъчния лист за нея. След работа дъската трябва да се почиства – олиото гранясва. Шпорчето за топло или за студено залепване не трябва да се натиска силно, за да не се прерязва восъчният лист от тела, а само леко да се вреже в него. Восъчният лист за питите в горните корпуси да опира плътно само до долната летва на рамката, а от страничните и горната да отстои на 1–2 мм разстояние (да има луфт). Това е необходимо, за да не се изкривява листът между теловете и рамките от затоплянето му в гнездото при изграждането му в пита, за устойчивост и избягване на търтеевите надграждания. На няколко места, особено покрай долната и страничните летви, върху врязания в листа тел да се капне по една капка втечнен восък (силно нагрят стопен восък да не се слага, защото пробива листа и деформира килийките му). Питите за изграждане се слагат в централната част на гнездото предимно между пити с открито пило. За сезон трябва да се изграждат средно по 5–6 даданблатови и по 8–10 многокорпусни пити от семейство наред с постоянното използване на строителната рамка, за да се оползотвори отделяният восък. През април трябва да се продължат подхранванията на семействата както за поддържането на работното състояние на пчелите, така и за допълването на хранителните запаси в гнездото. И през този месец тежестта на подхранванията трябва да бъде през периодите, когато времето е влошено и пчелите не летят. При намалени запаси подхранванията трябва да се правят и през слънчевите дни до попълването на запасите (4–6 кг).

Добри резултати се получават и чрез подхранването с по-големи дози сироп (2–2,5 л), налят в пити, един път седмично до появата на пашата. Това е изгодно за отдалечените пчелини, когато пчеларят не може всекидневно да ги обслужва. През този месец пчеларите трябва да направят окончателна преценка за качествата на пчелните майки в семействата както по тяхната яйценосна дейност, така и по външния им вид. Всички майки, които навлизат в трета стопанска година, е целесъобразно да бъдат подменени чрез предизвикване на самосмяна. Това се постига, като крилата на тези майки се отрежат през време на цъфтежа на ябълките – млади майки по този начин пчелите не подменят. Понякога предизвиканата чрез отрязване на крилата на майката самосмяна прераства в роево състояние, което налага пчеларят да проверява за заложените маточници. На подменяне подлежат и майките, които са негодни за създаване на силно семейство, независимо от възрастта им. В началото на месеца се правят и последните третирания срещу вароатозата, ако дотогава не са приключени, извършват се и профилактичните подхранвания срещу гнилецовите заболявания. Настъпи ли обилният цъфтеж на медоносните растения – репкото, овощните дървета и др., подхранвания и третирания за горната цел не бива да се правят. В райони с големи масиви от репко, особено за семепроизводство, както и от овощни насаждения пчелните семейства трябва да се подготвят и за получаването на стокова продукция от мед. Трябва да бъдат поставени магазините (корпусите), а гнездата на по-слабите семейства да бъдат своевременно разширени. През втората половина на април трябва да се полагат грижи и за предотвратяването на семействата от изпадане в роево състояние. През април в майкопроизводителните пчелини главно в по-южните райони се започва отглеждането на пчелни майки. Тук основната задача е да се създадат и използват само много силни семейства за отглеждачи, да се пренасят съвсем млади личинки, да се използват силни на пчели оплодни отделения и много търтеи в бащините семейства. Това налага през април да се положат максимум грижи за създаването на всички предпоставки за получаване на висококачествени пчелни майки. Април е подходящ и за получаването на цветен прашец от пчелните семейства. Желателно е прашецоуловителите да се използват периодично, а събираният прашец своевременно да бъде изсушен, добре опакован и защитен от заразяване от насекомите – те снасят в него яйца, от които той червясва и се разваля.

Проф. Илия Димитров на 80 години Ако трябва са си припомним кой е Илия Димитров, то трябва да се акцентира на това, че основната му дейност е посветена на селекцията на тънкорунни и месодайни породи овце у нас. Създал е специализирана синтетична линия за висока плодовитост и млечност (X - 5М) – моделен обект, и методическите постановки за изготвяне на селекционни програми (включително за тънкорунната популация и за породата Ил дьо Франс в България). Докторска дисертация на тема, свързана с типа на тънкорунни овце, защитава през 1974 г., а през 1989 г. с дисертация за създаването на специализираната линия и аклиматизацията и интродукцията на породата Ил дьо Франс става доктор на селскостопанските науки. След 1984 г. до пенсионирането си е преподавател в Тракийския университет, където създава и музея на Аграрния факултет, реставрира и устройва и музея на коня и царските каляски. Макар и вече пенсионер не се отказва от ангажиментите си като главен селекционер на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България. Носител е на наградата на името на академик Стефан Куманов за високи научни постижения и е почетен доктор на Тракийския университет. Цялата му забележителна дейност не изключва другото лице на проф. Димитров, а именно – неговата духовност, неговите авторски картини, рисувани през годините с много любов и отдаденост. Като подарък професорът е подредил цяла галерия в любимия си Тракийски университет, за да завещае на следващите поколения студенти посланието, че трябва да бъдат широкоскроени, духовноизвисени личности, а оттам и добри специалисти...