Земеделие плюс 289/2019 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

289 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

TM, ®

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0889 602 635 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков

289 / 2019

АКТУАЛНО

Фермерите ще получат отстъпка от акциза за литър закупен газьол в размер на 0,37 лева Фермерите ще получат отстъпка от акциза за литър закупен газьол в размер на 0,37 лева, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство през 2018. Отстъпката е определена със заповед на министъра на земеделиетo, храните и горите Десислава Танева. До края на 2019 година ще бъдат изплатени близо 73 млн. лева по схемата, а останалата част от средствата ще бъдат изплатени в началото на 2020 година. Това е вече четвъртата кампания, в която процесът по кандидатстване за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство” е облекчен и заявленията се подават придружени само от опис и копия от фактурите за закупено гориво за съответната година. Отпадна задължението за водене на дневник. Максималното количество гориво, което подлежи на подпомагане се определя на базата на методика с разходни норми. След приема на документи Националната агенция за приходите извършва проверки на фактурите. Помощта се изплаща на земеделските стопани директно, а не както преди това под формата на ваучери за гориво.

Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

ПЛЮС

Юбилей 95 години Институт по царевицата – Кнежа. . . . 2 Нови сортове на институти от ССА „Надита“ – нов икономичен сорт обикновена зимна пшеница. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Нови български сливови сортове. . . . . . . . . . . . . 7 ОСП – резултатите у нас Анализ на обвързаната подкрепа в България за периода 2015–2020 г.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Полски култури Оценка на образци бяла лупина Lupinus albus L.) в условия на биологично производство . . . . . . . . . . 18 Минерално азотно торене и продуктивност на семена от люцерна при водно-дефицитен стрес. . 22 Напояване на суданка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25 Овощарство Почвени хербициди за растежните прояви на семенна подложка жълта джанка и плъмкотния сорт Стендесто в питомник. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Цветарство Oтглеждане на български сортове мини карамфил на открити площи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 За новите технологии в земеделието Дигитализация на селското стопанство и райони в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Заедно с Китай На Шанхай ЕКСПО и в Китайския международен селскостопански панаир 18 български фирми участват с мостри . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съдържание

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

ЮБИЛЕЙ

95 години Институт по царевицата – Кнежа Доц. д-р Наталия Петровскa Уважаеми гости и съграждани, уважаеми колеги, за мен е чест да Ви приветствам с добре дошли на юбилейното тържество по случай 95 години от създаването на Институт по царевицата, гр. Кнежа. „Да се направи от Кнежа голям просветен център за земеделеца в цялата Дунавска България” е бил мотивът в заповед №4054 от 25.10.1924 год. на Министъра на земеделието, с която е създадено в с. Кнежа Опитно поле. „Село Кнежа ще има земеделско училище, опитно поле и семепроизводно стопанство” е записано по-нататък в заповедта. „Опитното поле ще облагороди семената на сеющите култури и ще създаде и нови такива”. С решение от 05.11.1924 г. общинския съвет в с. Кнежа след бурно заседание, което продължило цял ден, решава да се заделят 2326 дка земя за опитно поле. Началото на научноизследователската работа се поставя през 1926 год. с разработване и извеждане на програма за подобряване работата с царевицата.

От този момент до днес Институт по царевицата – Кнежа вече 95 години запазва ролята и значението си за развитие на аграрната наука в България. В своите етапи на развитие Институтът преминава през много промени, но неизменно следва и изпълнява мисията си на научноизследователски център, който не губи връзката си със земеделската практика. Позволете ми да отдам дължимото уважение на стотиците учени, които са работили в нашия Институт. С особен принос за развитието на Института и на цялата земеделска наука са: Акад. Христо Даскалов – директор на станцията в Кнежа през 1931–1932 г., световно известен учен, генетик, по-късно зам.-председател на БАН и пръв ректор на ВСИ – Пловдив. Чл. Кор. Исай Георгиев – ръководител на научния колектив от Станцията по животновъдство, създал породата свине „Голяма бяла българска”, по-късно декан на Зоотехническия факултет на ВСИ – София. Проф. Кирил Киряков – директор на Инсти-

289 / 2019 ПЛЮС

научни сътрудници Цанкова, Орашки, Гергинов, Нейков, Иванова, Станчев, Иванова, по икономика – Рунев и Вуткова. Високо мащабна и ефективна научно-изследователска дейност се разгръща в Института по времето и под ръководството на акад. Никола Томов. Тя е резултат и на добрата кадрова научна политика. През 1979 г. постъпват на работа 6 научни сътрудници, всичките по селекция на царевицата – Д. Илчовска, Ив. Генова, К. Ангелов, Сл. Иванов, М. Генов, Н. Симеонов, а след една година идват и Ст. Вълчинков и П. Вълчинкова. До 1988 г. постъпват на работа още 12 научни сътрудници – М. Илчовска – биотехнологии, Кр. Пеловски – механизация, Л. Лалов – биотехнологии, Е. Лалова – агроекология, Т. Конданински – на комплексна устойчивост, Л. Глогова и М. Нанков – агротехника, М. Върбанов – напояване, М. Иванова – генно инженерство, Г. Йорданов – селекция, П. Петров – селекция, един по микробиология – д-р Витков, един по интродукция Румяна Кюркчийска и един по торене – В. Чорбански, С. Христова – херболог и Г. Георгиев – ентомолог. По-късно в Института идва нова смяна учени, която успешно продължава работата на своите предшественици: селекционери – доц. д-р. Н. Петровска, доц. д-р. В. Вълкова, доц. д-р. Е. Василев, ас. М. Лакова, ас. Кр. Павловски, агроном М. Горнишки. В областта на растителната защита и агротехниката: ентомолог ас. Д. Велчев, фитопатолог ас. Б. Хинкина, ас. К. Йорданова, ас. Ив. Битунски и ас. К. Койнарска. Всички те работят усърдно, за да е днес институтът успешен научноизследователски център и единствен за страната институт, специализиран по въпросите на селекция и семепроизводството на царевицата. Въпреки настъпилите през 1989 г. в обществено-политическия и икономически живот на страната, както и честата смяна на ръководители на Института, само за този период до днес са признати и районирани 54 бр. нови царевични хибриди: Хибридите Кн 317, Кн 461, Кн 560, Кн 2 Su са отличени със златни плакети и медали на конкурси за иновативни продукти. В системата на ИАСАС през 2019 г. са включени за изпитване за БСК 6 броя хибриди, а за РХС – 11 бр. хибриди и самоопрашени линии. В патентно ведомство се поддържат сертификатите на 27 броя царевични хибриди. Сортоподдържането им се извършва в Института по царевицата – Кнежа. От вписаните в Официалната сортова листа на страната 217 бр. царевични хибриди и родителски форми, 75 броя от тях, или общо

ЗЕМЕДЕЛИЕ

тута в перода 1955–1956 г., по-късно виден университетски преподавател, ръководител през 50-те години на миналия век на научната група по царевицата, от която се раждат плеяда учени-селекционери като: Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Никола Томов, Григорий Найденов, Трифон Георгиев, Панайот Станев, Гено Телкиев и др. Акад. Никола Томов – учен и селекционер, найдългогодишен директор на Института по царевицата (от 1978 до 1991), през който период научното звено има най-голямо развитие и творчески постижения. През периода 1959–1963 г. в Кнежа като млад сътрудник работи Тодор Рачински, по-късно директор на Добруджанския институт в Генерал Тошево, най-талантливият български селекционер при пшеницата, чийто сортове имат световно признание. Не мога да пропусна и цяла плеяда учени с голям принос за издигане на научно изследователската работа на високо равнище и авторитета на Института като: Ботьо Ников, Жечо Чолаков, Петко Радомиров, Асен Илиев, Ат. Атанасов, Кирил Еников, Ангел Христов, Й. Николов, К. Павлов, Крум Петков, Д. Илков, Г. Тончев, П. Козовски, Г. Стериков, Гр. Найденов, Цв. Замфиров, Цв. Василев, Н. Гаврилова, Л. Попова, Ст. Стоименов, Ганчо Димитров, Йордан Йорданов, Хр. Хинов, Стефан Пенков, Въто Найденов, Йордан Цалов, Кирил Вангелов, Георги Генов, Въто Христов, Веселин Лазаров, Владимир Томов, Ангел Ангелов, Лора Ефтимова, Бано Малчев, Ангел Кацаров, Гето Тодоров, Борис Белев, Георги Гочев, Д. Грозев, Т. Козов, Рашо Узунов, Кръстьо Вълков, П. Петров и др. За успеха в подобрителната работа с царевицата голям принос имат: Ат. Атанасов, Т. Козов, Вл. Вълчинков, Гр. Найденов, Ат. Севов и други. В областта на агротехниката не могат да не се споменат Смирнов, Радомиров, Петков, Йорданов, Найденов, Илков, Странски, Христов и др. През 1969 г. за директор е избран Атанас Севов, който престоява на този пост 10 години. По същото време една млада смяна, млади научни кадри постъпват на работа в Института – Севова, Попов и Попова, Христов и Христова, Митев, Гергинов, Пресолска и др., които работят по проблемите на селекцията. Активна научна дейност развиват физиолозите на Института – Йорданов, Шопова, Славов, Кацаров, генетиците – Чавдаров, Й. Попова, Никола и Кирил Христов. Не по-малко активна научна работа е извършена по направление агротехника на царевицата. Тук работят изтъкнатите учени Йорданов, Цалов, Димчовски, Стериков, младите

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

35%, са на Институт по царевицата – Кнежа. Този красноречив факт е показателен за успешната селекционна дейност на Института по царевицата – Кнежа. Нашите хибриди мерят ръст със световните. Налице е изключително силна конкуренция на пазара на царевични семена у нас, каквато няма при нито една друга земеделска култура. В страната се внасят селекционни продукти на 13 броя чуждестранни институти и фирми. Техните хибриди превзеха относително свободната ниша на средноранните хибриди. След 2000 г. Институтът се преориентира в работата в ранните и средноранни групи на зрялост и днес можем да предложим 7 нови, високопродуктивни хибрида : Кн 307, Кн 310, Кн 317, Кн 320, Кн 435, Кн 442 и Кн 461. Амбицията на научния и трудов колектив е да запази имиджа на института в условията на пазарна икономика. Основна наша цел е да отстояваме на силната конкуренция и не само да запазим високия пазарен дял на царевични хибриди селекционирани в института, а да постигнем положителен ръст на пазара на царевични семена у нас. Или с други думи казано, мисията ни е да върнем българските хибриди царевица по родните земи. Забелязваме възроден интерес от страна на земеделските производители и фермери към българската селекция при царевицата, което ни кара да вярваме, че мисията ни ще бъде успешна. Пътищата за постигане на целта са следните: • разширяване на генетичната плазма; • създаване на нов изходен материал, чрез използване на нови генетични и физиологобиохимични методи; • усъвършенстване методите на селекционния процес на основата на експерименталния мутагенезис, отдалечена хибридизация, безвекторен пренос на ДНК и клетъчно тъ-

канните технологии; • селекция на устойчивост на стресови условия (воден дефицит и топлинен стрес); • създаване на хибриди с бърз темп на изпускане на влагата в периода от физиологична до пълна зрялост; • създаване на хибриди със специални качества (захарни, пукливи, високолизинови, с бял ендосперм на зърното и др.); • предлагане на пазара на автентични, биологически чисти предбазови, базови и сертифицирани семена; Позволете ми да изразя своята благодарност на колектива на Институт по царевицата за професионализма и отговорността, с които се отнасят към работата си. От мое име и от името на колектива на Института изказвам благодарност на Общинското ръководство на Община Кнежа и Кмета на Община Кнежа – г-н Илийчо Лачовски за подкрепата, която получаваме ежедневно, за възможността да увеличим обработваемите си площи с 400 дка, а също така за цялостния принос за организиране и провеждане на Юбилейното тържество. Колективът на Институт по царевицата връчва плакет за цялостен принос към дейността ни. Изказваме благодарност на Селскостопанска Академия и нейния председател проф. Мартин Банов за подкрепата, която получаваме при решаване на проблеми, възникнали в процеса на изпълнение на нашите служебни задължения и връчваме плакет за цялостен принос към дейността ни. Дълбока благодарност изказваме на нашите спонсори, които предоставиха площи за извеждане на екологично изпитване на перспективни кръстоски и уважиха юбилея ни. Уверени сме, че Институт по царевицата е бил и ще бъде един от стожерите на Аграрната наука в Република България.

Златина Ур, ИРГР „К. Малков“, Садово Пшеницата е основна зърнено-житна култура, с която е свързано изхранването на човечеството. Световното производство възлиза на около 650 мил. тона годишно, като 75% се консумира директно, 15% – косвено за храна на животните, а останалите 10% се използват за семена и индустриални цели (Carter, 2001). По прогнози на ФАО нивото на продукцията за тази година ще бъде с 4% над нивото, постигнато през 2018 г., но все още не достига рекордно високите стойности, регистрирани през 2017 година. По оперативни данни от областните служби „Земеделие“, обработени от МЗХГ, засетите площи с пшеница през есента на 2018 г. са незначително над нивото отпреди една година – с 0,2% (Оперативен анализ за основни земеделски култури, Министерство на земеделието, храните и горите – Бюлетин №48/2018 на МЗХГ). Една от основните задачи в селекцията на пшеницата е подобряване на качеството на зърното, както по отношение на хранителната му пълноценност, зависеща от съдържанието на белтък, така и по отношение на технологичните му особености (Бояджиева,1991). Поради негативната корелативна зависимост между продуктивност и качество (Boyadjieva, 1994) селекционната работа по създаването на силни пшеници се затруднява. Затруднения създава и полигенният характер на унаследяване на признаците, които определят технологичните и биохимични качества на зърното, както и фактът, че те твърде силно се влияят от екологичните условия (Бояджиева, 1987). Добивът на зърно е показател, чиято годишна стойност се определя от взаимодействието на генотипа с условията на средата (Tsenov et al., 2006, Пламенов, Спецов, 2008). Друго предизвикателство е повишаването на температурата. Пшеницата е чувствителна към повишаване на температурата, което се отразява в скъсяване на периода на наливане на зърното и в крайна сметка на редуциране на добива от зърно (Hodson and White, 2009). Във всички водещи селекционни програми се работи върху повишаване качеството на пше-

ничното зърно. Това селекционно направление е най-успешно в страни със силно развито зърнено производство, където фермерите получават премии при отглеждането на силни пшеници. Чрез настоящото изследване се прави биологична, стопанска и технологична характеристика на новия сорт обикновена зимна пшеница Надита. В периода 2014–2018 е извършено проучване на биологичните и стопански показатели при

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

„Надита“ – нов икономичен сорт обикновена зимна пшеница

289 / 2019

НОВИ СОРТОВЕ НА ИНСТИТУТИ ОТ ССА

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6 На опитното поле със сортове пшеница по време на тазгодишния Ден на фермера в Садово

полски условия. Конкурсните сортови опити са заложени в 4 повторения при отчетна площ на всяка парцелка от 10 м2. Прилагана е стандартна технология за отглеждане на селекционни материали, като за предшественик е използвана бобова култура. Сеитбата е извършвана с 600 к.с./м2 в нормалния за района атротехнически срок. Отчитани са показателите: вегетационен период, дата на изкласяване и узряване и височина на растението (см), брой класоносни стъбла, бр. Добивът зърно е приравнен към декар и е сравняван със стандарта Садово 1. Масата на 1000 зърна (г), хектолитровата маса (кг/хл) са определяни от средна проба. Студоустойчивостта е установена в лабораторията по физиология на растенията, като са замразявани директно в хладилни камери във фаза братене през месеците януари и февруари. Фитопатологичната оценка на материалите към причинителя на жълта ръжда е извършена при полски условия на естествен инфекциозен фон, а към брашнестата мана – на изкуствен инфекциозен фон. Какво показват резултатите от опитите. Сорт обикновена зимна пшеница Надита е създаден по метода на междусортовата хибридизация. Като родители са използвани сорт Момчил и линия М 153. Кръстоската е извършена през 1997 година. След отбор на класове в F2 през 1999 г., линията се размножава и се изпитва последователно в контролно изпитване, предварително сортово изпитване и конкурсно сортоизпитване до сега. Сорт Надита е белокласа пшеница с наличие на осилеста брада. Притежава средно едър клас и тъмно червено зърно. Обикновената зимна пшеница Надита има лежаща розетка. Средно ран сорт, изкласява 2–3 дни по-рано от сорт Садово 1. Вегетационният му период за годините на изпитване е средно 214 дни, като варира от 209–233 дни в зависимост от метеорологичните условия. Формира гъсти и

изравнени посеви. На квадратен метър се развиват около 750 класоносни стъбла. Височината на стъблото е около 98 cм, т.е. по-ниско от тези на родителските форми. Стъблото е изправено вертикално, т.е. сортът е устойчив на полягане. Устойчив е и на уронване – плевевите му са средно разтворени – наравно на стандарта. Характеризира се с не много едро зърно с абсолютна маса около 34–37г. В сравнение със стандартите за група В е с поедро зърно от сорт Анапурна и по-дребно от Садово 1. Хектолитровата му маса е равна до тази на Садово 1 – 78–79 кг/хл и по-висока от тази на Анапурна. Толерантен е на кафява ръжда и брашнеста мана по пшеницата и е устойчив на черна и жълта ръжда. Притежава много добра студоустойчивост и сухоустойчивост. По технологични качества на зърното покрива изискванията за група В. Сортът е постижение на продуктивност. Средно за четиригодишния период на сортоизпитване в КСО от него е получен добив зърно от 7,37 т/хa или 10,8% по-висок от този на сорт Садово 1. През 2017 г. в Северна България са получени добиви от 995 и 1062 кг/ дкa, равни и доказано по-високи от сорт Анапурна. Икономичен сорт – най- високи добиви са при ниво на торене N6 или 18 кг/дкa физически тор. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Най-важното иновативно предимство на сорт Надита е съчетанието на големия потенциал за добив и ефективно използване на азота за формиране на единица продукция. Това съчетание ще доведе до снижаване на себестойността и по-добри икономически резултати за фермерите. Той е с много добра продуктивна братимост, средноедър и много добре озърнен клас. Зърното не е много едро. Притежава добри хлебопекарни качества.

Валентина Божкова, Лейда Тодорова Институт по овощарство, Пловдив Сливата е традиционна култура за България. Според данни на Агростатистика (2018), 18,5% от реколтираните площи, заети с овощни видови се падат на сливата или това я поставя на второ място след черешата. Най-много сливови насаждения се отглеждат в Южен централен район – 25,3% от общите площи, от които през 2018 г. са произведени 17 178 тона плодове или 30,4% от общото производство в страната. Все още най-отглежданият сорт е Стенлей, поради добрата му адаптивност. Сортът Йойо който масово бе застъпен в СОРТ СИРМА Сортът е получен от свободно опрашване на сорт Стенлей. Костилките са стратифицирани във влажен пясък и отгледани в питомник и селекционна градина, където от получената популация е отбран като Елит № 3-12. Дървото е силнорастящо с умерено гъста, кълбовидна корона. Скелетната дървесина е добре гарнирана с плодни клонки. Едногодишните клонки са със средно дълги междувъзлия, средно дебели. Основна плододаваща дървесина са майските букетчета. Листата са овални по форма, средно едри със слабо овласяване от до-

овощните насаждения се оказа чувствителен на пролетни мразове, а в производствени насаждения бе установен и вирусът на шарката, макар че липсват симптоми по плодовете. За новите сливови градини в България са необходими сортове, устойчиви или толерантни на шарка и с набор от желани качества за практиката. Това обяснява защо селекцията на сливата е труден, но необходим процес. През 2019 г. от ИАСАС бяха признати за РХС два нови сливови сорта, селекционирани в Института по овощарство в Пловдив.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Нови български сливови сортове

289 / 2019

НОВИ СОРТОВЕ НА ИНСТИТУТИ ОТ ССА

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

лната страна. Листната дръжка е къса. Плодовете са едри (44,7 г) и надвишават стандарта по този показател в отделните години между 3 и 7 г. Те са овални по форма, симетрични с плитък коремен шев, тъмновиолетовосини на цвят, с наличие на восъчен налеп. Дръжката е средно дълга, тънка до средно дебела. Плодовото месо е жълто. Костилката е средно едра, елипсовидна, отделяща се напълно от плодовото месо. Цъфтежът е средно ран, цъфти 2–3 дни преди стандарта Стенлей. Плодовете узряват около 20 юли. Плододаването е редовно и обилно – през 2018 г. са получени по 170 кг от дърво от 7-годишни дървета без прилагана резитба (при 117 кг от стандарта Стенлей). Плодовете са с с много добри вкусови качества. Съдържанието на сухо вещество е 16 Brix, а на захари – 10,5%. От 100 кг свежи плодове се получават 18,7% сушени плодове с костилка или рандеман – 18,7%. Сортът е толерантен на шарка – симптоми са наблюдавани само по листата. Чувствителен е на късно кафяво гниене. СОРТ ПАГАНЕ Сортът е получен от свободно опрашване на сорт Алтанова ренклода, като събраните костилки са облъчени с 1000 Re. Костилките са стратифицирани във влажен пясък и отгледани в питомник и селекционна градина, където от получената популация е отбран като Елит №1-53. Дървото е силнорастящо с разлата, рехава корона. Скелетната дървесина е здрава и добре гарнирана с плодни клонки. Едногодишните клонки са с къси междувъзлия, средно дебели. Основна плододаваща дървесина са майските букетчета. Листата са овални, средно едри с характерен гланц откъм горната страна. Плодовете са едри (63,6 г), обратнояйцевидни по форма, асиметрични с дълбок коремен шев, виолетово-сини на цвят, с обилен восъчен налеп. Дръжката е средно дълга и средно дебела. Цъфтежът е средно ран, 1–2 дни преди стандарта Стенлей. Плодовото месо е жълто-зелено до златисто. Костилката е средно едра, елипсовидно закръглена, непълно отделяща се от плодовото месо. Плодовете узряват около 20 август. Плододаването е редовно и обилно – през 2018 г. са получени по 78 кг от дърво от 7-годишни дървета, без прилагана резитба. Плодовете са с отлични вкусови качества и много високо съдържание на сухо вещество (20 Brix) и захари (12,4%), което ги прави подходящи за десертно направление. От 100 кг свежи плодове се получават 24,5 кг сушени плодове с костилка или рандеман – 24,5%. Сортът е толерантен на шарка – симптоми са наблюдавани само по листата.

Институт по аграрна икономика, София 1. Обхват и бюджет на схемите за обвързана подкрепа в България Основен елемент на директните плащания за България е обвързаната с производството директна подкрепа. До 2014 г. за обвързана подкрепа се отделяха 3,5% от пакета за директни плащания. През преходната 2014 г. пълният размер на максимално допустимата обвързана с производството директна подкрепа (6,5% от средствата за директни плащания) беше насочена към животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. За периода 2015–2020 г. България използва 13% от ресурса за директни плащания за обвързано с производството подпомагане за уязвими сектори, които претърпяват трудности, като: животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. В съответствие с възможностите на Регламент 1307/2013 за ОСП допълнително плащане от 2% обвързана подкрепа се насочва към протеинови култури. През 2014 г. до Европейската комисия (ЕК) бяха нотифицирани 10 схеми за обвързана с производството директна подкрепа. През 2015 г. и 2016 г. бяха приложени следните схеми за обвързано подпомагане: Схема за обвързано подпомагане за млечни крави; Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници; Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол; Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки (10–49 животни); Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол; Схема за обвързано

подпомагане за биволи; Схема за обвързано подпомагане за плодове; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци; Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури. През 2017 г. и 2018 г. в България бяха приложени 14 схеми за обвързано с производството подпомагане – 8 схеми за животни, 5 схеми за плодове и зеленчуци и 1 схема за протеинови култури. Общият брой на схемите беше увеличен с 4 в сравнение с 2015–2016 г., когато бяха приложени 10 схеми за обвързано с производството подпомагане. За сектора на животновъдството се обособиха отделни схеми с обхват на прилагане планинските райони. Целта е да се осигури таргетирано подпомагане за стопанства с повече трудности, разположени в планинските райони, както и да се отчетат специфични обстоятелства, свързани със себестойността на производство в отделните сектори и общите разходни нива в отделните класове стопанства. Въведена е модулирана ставка в стопанствата с по-висок размер до 250 животни с цел преразпределение на подкрепата с превес към малките и средни стопанства и отразяване на по-високите постоянни разходи (разходи за труд, капитал и др.) в тези стопанства. Беше въведено изискване за доказване на реализация, което е добро решение с оглед подобряване на пазарната реализация и насърчаване на устойчиво производство, което да гарантира, че подкрепата достига до производители с пазарна насоченост.

Табл. 1. Бюджет на България за обвързана подкрепа за периода 2015–2020 г. в евро. Институт по аграрна икономика, София Директни плащания (евро)

2015

2016

2017

2018

2019

2020

Общо

721 251 000

792 449 000

793 226 000

794 759 000

796 292 000

13% обвързана подкрепа

102 818 170

103 018 370

103 119 380

103 318 670

103 517 960

2% обвързана подкрепа за протеинови култури

15 818 180

15 848 980

15 864 520

15 895 180

15 925 840

Общо обвързана подкрепа 118 636 350

118 867 350

118 983 900

119 213 850

119 443 800

Източник: Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Анализ на обвързаната подкрепа в България за периода 2015–2020 г.

289 / 2019

ОСП – РЕЗУЛТАТИТЕ У НАС

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В резултат на прегледа на прилагането на обвързаната подкрепа от 2017 г. от схемата за зеленчуци (полско производство) са изключени тикви, зелен фасул и зелен грах, при които се наблюдава ръст в площите. Идеята на схемите за обвързано подпомагане е към подкрепа и стабилизиране на уязвими производства. Като инструмент за финансово подпомагане, обвързаните плащания допълват доходността на производителите в обхванатите сектори, което позволява защита в периоди на икономически затруднения, като основните механизми, чрез които това се прави, са начините на прилагане и размера на ставките. С цел по-добро отразяване на нивото на затруднения при отделните производства, една от схемите – Схемата за зеленчуци – полско производство е разделена на две схеми – основна и допълнителна (зеле, дини и пъпеши). Схемата за плодове също се разделя на две схеми – основна и допълнителна (сливи и десертно грозде). От 2017 г. в схемите за зеленчуци (полско производство) и за плодове се въвежда и завишено плащане на площ за първите 30 хектара, с цел насочване на по-голямо подпомагане към малките и средни стопанства. При схемите за обвързана подкрепа в животновъдството, са приложени през 2017 г. и 2018 г.: Схема за обвързано подпомагане за млечни крави; Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници; Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол; Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол; Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (5–9 животни); Схема за обвързано подпомагане за биволи; Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони (10–49 животни); Схема за обвързано подпомагане за овцемайки и кози-майки под селекционен контрол. Схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци през 2017 г. и 2018 г. са: Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (полско производство – основна група); Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши) и Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци. През 2017 г. и 2018 г. продължи прилагането на Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури. През кампания 2019 г. е направено ново адаптиране на обвързаната подкрепа и приложените схеми за обвързано с производството подпомагане са 16: 8 схеми за животни, 7 схеми за плодове и зеленчуци и 1 схема за протеинови култури. В животновъдството, с цел

осигуряването на по-интензивна подкрепа на малките и семейни животновъдни стопанства, е въведен модулиран размер на подпомагането по всички схеми, с изключение на биволите и млечните крави в планински райони – завишен с 10% за първите 30 животни по схемата. След прегледа на прилагането през 2018 г. зеленчуците – полско производство са разделени в четири схеми на база съпоставими нива на трудности при производството на културите. Така схемите за обвързана подкрепа в животновъдството през 2019 г. са: Схема за обвързано подпомагане за млечни крави; Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници; Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол; Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол; Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (5–9 животни); Схема за обвързано подпомагане за биволи; Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони (10–49 животни); Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол. Схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци през 2019 г. са: Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група); Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, кромид лук и чесън); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) и Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци. Впечатление прави, че обособяването на отделните схеми и производствата в тях се извършва по близък видов състав, близки технологични практики, сходни нива на затруднения, а при извеждане на отделни производства в самостоятелни схеми, това се налага вероятно заради продължаващите затруднения (пипер) или нуждата от известно приоритизиране. През 2019 г. продължи прилагането на Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури. 2. Резултати от прилагането на схемите за обвързана подкрепа за периода 2015– 2018 г. Схемите за обвързана подкрепа се прилагат за сектори и производства, които са уязвими и изпитват трудности. Целта е стабилизиране и запазване на нивата на производство, като това е начин да се избегне рискът от изоста-

Табл. 2. Реколтирани площи с овощни култури в България в периода 2015–2018 г., ха Култура

2015

2016

2017

2018

Ябълки

4 765

4 111

3 973

3 981

Круши

528

410

449

571

Кайсии и зарзали

2 481

2 554

2 898

2 550

Праскови и нектарини

3 711

3 816

3 893

3 521

Череши

8 055

8 463

8 989

10 049

Вишни

1 207

1 137

1 074

1 184

Ягоди

756

670

655

726

Малини

1 522

1 833

1 863

2 102

Общо

23 025

22 994

23 794

24 684

Източник: МЗХГ, Агростатистика, Бюлетини, 2016–2019 г. https://www.mzh.government.bg/bg/statistika–i–analizi/ izsledvane–rastenievadstvo/tseli/ Табл. 3. Реколтирани площи с овощни култури в България в периода 2015–2018 г., ха Култура

2015

2016

2017

2018

Сливи

6 827

6 705

6 815

7 357

Десертно грозде

2 254

2 009

2 126

1 938

Общо

9 081

8 714

8 941

9 295

Източник: МЗХГ, Агростатистика, Бюлетини, 2016–2019 г. https://www.mzh.government.bg/bg/statistika–i–analizi/izsledvane–rastenievadstvo/tseli/

289 / 2019 ПЛЮС

водството, които варират през определени години в периода 2015–2018 г., но не се достигат определените максимални стойности. През 2018 г. са достигнати най-високи нива на реколтирани площи при обхванатите култури – 24 684 ха, което е на 89% от базовите площи, служещи за критерии при обосновка на прилагането. Това разкрива, че прилаганите до момента схеми за обвързана подкрепа при плодове не води до надхвърляне на определените максимални площи, а допринася за стабилизиране на производството и запазване интереса на производителите. Ако разширим анализа от въздействието на прилаганото обвързано подпомагане на основната група при плодовете с нивата на потребление и задоволяване на вътрешното търсене, се вижда, че вътрешното предлагане изостава в сравнение с потреблението при почти всички от тях. Най-голямо е това отстъпление при прасковите, нектарините (от 87% на 58%) и ягодите (100% на 75%), където има регрес между 2010 и 2017 година. Това предполага, че работата по подобрение начините на прилагане на схемите за обвързано подпомагане трябва да продължи, за да се стабилизира не само производството, но и да се посрещнат обществените очаквания за вътрешно потребление. (фиг.1.) По схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) също личи, че подпомагането няма опасност от надхвърляне на определените максимални стойности по схемата – 10 978 ха (през 2010 г.). Така например

ЗЕМЕДЕЛИЕ

вяне на съответната дейност. Обвързаното с производството подпомагане се предоставя под формата на годишно плащане въз основа на определени площи и добиви или определен брой животни и се предоставя при спазване на финансовите тавани, които държавите-членки определят за всяка мярка и съобщават на Комисията. За настоящия програмен период определените площи, добиви и брой животни са тези стойности, които са най-високи за съответния сегмент, обхванат от схемата, достигнати през една от годините в периода 2009– 2013 г. Прилагането на обвързаната подкрепа в България води до стабилизиране на секторите с трудности. 2.1. Състояние в сектор „Плодове” При схемите за плодове в условията на прилагане на обвързаната подкрепа, се наблюдава известна стабилизация на сектора. Това рефлектира в постигане на защита за стопаните и в заетата в сектора работна сила. Постигнатата защита не е довела до превишение на стойностите на реколтираните площи в сравнение с определените максимални площи за периода 2009–2013 г. По схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), която включва ябълки, круши, кайсии, зарзали, праскови, нектарини, череши, вишни, ягоди и малини, определените максимални стойности на засадените площи с тези култури, реферирана към 2010 г. е 27 669 ха. В резултат от обвързаната подкрепа има стабилизиране на реколтираните площи и спиране на низходящите тенденции в произ-

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

реколтираните десертни лозя през референтната 2010 година са 2 629 ха, а през всички години между 2015–2018 г., постигнатите площи са на 85% от максималните равнища. Ситуацията при сливите е малко по-оптимистична, а и самозадоволяването със сливи е около равнището на самодостатъчност. 2.2. Състояние в сектор „Зеленчуци” При зеленчуците динамиката на реколтираните площи е по-голяма поради същността на културите и едногодишния им характер. Като резултат от последователната политика на прилагане на обвързана подкрепа се забелязва възстановяване площите на обхванатите култури, като през 2017–2018 г. реколтираните площи достигат 36,6 хил. ха., което е около максималните равнища, определени за целите на схемите за обвързана подкрепа за зеленчуци – 36 409 ха (2009 г., 2011 г.). Сборът от реколтираните площи по култури за 2018 г. остава на равнището на реколтираните пло-

щи, достигнати през една от годините между 2009–2013 г., преди прилагането на обвързаната подкрепа, което е в пълно съответствие с концепцията на характера на схемите за обвързана подкрепа. Спадът в реколтираните площи в периода 2015–2016 г. в сравнение с базовия период (2009–2013 г.) е още едно доказателство за важността и необходимостта от прилагане на схеми за обвързана подкрепа в зеленчукопроизводството, като инструмент за предотвратяване свиването и спада в тези значими за производството и потреблението на страната продукти. Въпреки динамиката в площите и производството, не се наблюдават негативни въздействия на изкривяване на пазара в резултат от свръхпроизводството. Разгледаната ситуация на вътрешния пазар показва, че макар вътрешното производство на обхванатите зеленчуци да се възстановява в годините на прилагане на обвързаната подкрепа след някол-

Схеми за обвързана подкрепа и преходна национална помощ

Култура

2015

2016

2017

2018

Пипер

4 032

3 577

3 257

2 854

Домати

2 686

3 613

4 376

3 907

Краставици

309

247

282

470

Корнишони

283

296

470

400

Патладжан

486

311

481

439

Моркови

326

411

1 150

1 524

Овце-майки и кози-майки

Зеле

1 871

2 875

1 692

1 961

Биволи

Дини

3 212

4 738

4 820

4 318

Източник: ДФЗ.

654

1 746

4 820

2 766

Картофи

11 017

8 376

12 806

14 096

Табл. 7. Количества сурово краве мляко, доставени на първите изкупвачи, литри

Кромид лук – зрял

1 074

1 365

2 080

3 675

187

305

387

418

26 137

27 860

36 621

36 828

Пъпеши

Чесън – зрял Общо

Източник: МЗХГ, Агростатистика, Бюлетини, 2016– 2019 г. https://www.mzh.government.bg/bg/statistika–i– analizi/izsledvane–rastenievadstvo/tseli/ Табл. 5. Оранжерийни площи в България за периода 2015–2018 г., ха Оранжерийна площ

2015

2016

2017

2018

968

1002

966

916

Източник: МЗХГ, Агростатистика, Бюлетини, 2016– 2019 г. и ДФЗ. https://www.mzh.government.bg/bg/ statistika–i–analizi/izsledvane–rastenievadstvo/tseli/

ко предходни години на свиване, неговият дял е или на нивото от 2009–2013 г. или е по-нисък. Делът на вътрешното производство в местното потребление намалява в различна степен, като най-много това се наблюдава при картофите (от 93% на 84%) и краставиците (от 100% на 79%). (фиг. 2.) При анализа на влиянието на обвързаната подкрепа за развитието на зеленчукопроизводството се установява, че допълнителните плащания са допринесли за стабилизиране на площите. В същото време, промените и динамиката на постигнатите резултати не са еднакви при различните култури и отделните схеми, което може да послужи за последващи действия. Нетният ефект на обвързаното подпомагане за укрепване и насърчаване на площите, направено на база диференциален анализ показва, че около 1/3 от положителните резултати за стабилизиране и укрепване за подкрепените зеленчуци може да бъде отдадено на целевите схеми. Обвързаната подкрепа действа в един общ контекст на въздействащи фактори, което обяснява защо при съпоставими нива на подкрепа, резултатите при различни-

2015

2018

2019

387 609

374 328

359 057

1 283 494

1 255 287

1 187 675

11 068

12 579

13 905

ПЛЮС

Крави (млечни и месодайни крави и юници)

2017

289 / 2019

Табл. 6. Заявени брой животни, 2017–2019 г.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Табл. 4. Реколтирани площи със зеленчуци в България за периода 2015–2018 г., ха

2016

2017

2018

Сурово краве 349 706 406 498 428 757 581 085 130 645 664 262 мляко Източник: МЗХГ, Дирекция „Животновъдство“.

те производства са различни. Изследванията показват, че без допълнителна подкрепа от рода на обвързаното подпомагане, постигнатото възстановяване при някои култури (лук, моркови, корнишони) отново ще претърпи негативен обрат на намаление. При оранжерийното зеленчукопроизводство също се наблюдава, че през периода 2015–2018 г. достигнатите оранжерийни площи са под определената максимална стойност от 2011 г. (1 060 ха). Разпределената обвързана помощ води до известно стабилизиране на оранжерийното производство, което обаче остава на 91% от референтното равнище отчетено през 2011 година. При проследяване на заявленията и заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци през 2018 г. още по-ясно личи тенденцията, че не се достигат определените максимални стойности, достигнати от годините преди прилагането на схемите за обвързана подкрепа. Интересът към схемите е съществен и тяхното прилагане допринася не само за стабилизиране на производството и площите, но и за увеличаване пазарната ориентираност. Включването на производителите в тези схеми изисква определена минимална площ, както и става по-целесъобразна при заявяването на по-големи размери, което насърчава производителите да вървят към окрупняване, което е предпоставка за по-голяма устойчивост за бъдеще. 2.3. Ситуация в сектор „Преживно животновъдство” В животновъдството необходимостта от обвързана подкрепа се изразява в ниската рентабилност на стопанствата и потребността

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Табл. 8. Кандидати за обвързана подкрепа със стопанства до 50 животни (млечни и/или месодайни ЕРД), до 200 животни (овце-майки и/или кози-майки) и стопанства до 30 ха плодове или зеленчуци спрямо общия брой на кандидатите по схемите за обвързана подкрепа Кандидати, %

2017

2018

2019

Млечни ЕРД (до 50 бр. Ж)

80,12

76,67

75,99

Месодайни ЕРД (до 50 бр. Ж)

90,21

88,07

85,68

ДПЖ (до 200 бр. Ж)

91,59

89,21

90,14

Зеленчуци (до 30 ха)

98,15

97,39

97,59

Плодове (до 30 ха)

98,25

98,26

98,57

Източник: ДФЗ. Табл. 9. Площи и животни за обвързана подкрепа в стопанства до 50 животни (млечни и/или месодайни ЕРД), до 200 животни (овце-майки и/или кози-майки) и стопанства до 30 ха плодове или зеленчуци спрямо общия брой на кандидатите по схемите за обвързана подкрепа Площ/Животни, %

2017

2018

2019

Млечни ЕРД (до 50 бр. Ж)

45,99

40,79

39,55

Месодайни ЕРД (до 50 бр. Ж)

60,15

55,59

51,05

ДПЖ (до 200 бр. Ж)

60,99

56,51

59,82

Зеленчуци (до 30 ха)

73,44

69,19

71,10

Плодове (до 30 ха)

72,12

72,87

73,77

Източник: ДФЗ. Табл. 10. Разпределение на подпомагането според размер на стопанството и СПО в сектор „Животновъдство“, 2018 г. СПО, евро

Структура, %

до 2000 евро

13%

от 2 000 до 7 999 евро

34%

от 8 000 до 49 999 евро

45%

над 50 000 евро

Източник: ДФЗ.

от допълване на доходите. Тази неблагоприятна ситуация води до намаление на млечното стадо, а брутната продукция от мляко се свива. През последните години брутната продукция от мляко съставлява около 9% от общата селскостопанска продукция. Добавената стойност от млечния сектор се изчислява на около 7% от тази в целия отрасъл. Това потвърждава, че млечният сектор е с намалена възвращаемост, влошен икономически резултат, което обосновава нуждата от търсене на допълнителни инструменти за подкрепа. Въпреки прилагането на схемите за обвързана подкрепа, в периода 2017–2019 г. се наблюдава намаление на общия брой заявени за подпомагане животни по схемите за обвързана подкрепа и преходна-

та национална помощ. Съществува тренд на намаление на заявените за подпомагане животни общо в категориите на кравите (млечни и месодайни крави и юници) и овцете-майки и козите-майки. При биволите има стабилизация в броя на животните. В резултат на прилаганата обвързана подкрепа и преходна национална помощ, се наблюдава увеличаване на пазарната ориентираност в производството на краве мляко. В животновъдството се забелязва положителна тенденция на увеличение на количеството сурово мляко, доставено към млекопреработвателните предприятия в периода 2015–2019 г., което свидетелства за повишаване на пазарната ориентираност в сектора. С прилагането на минимални прагове за обхват на обвързаната помощ може да се стимулира окрупняването на стопанствата, което допринася за по-голяма устойчивост на фермите, по-ефективно и рентабилно производство. Позитивите от концентрацията на млечните животни и от преструктурирането се свързват с повишаване на пазарната ориентация, подобряване и модернизиране начина на отглеждане и оттам повишаване продуктивността, което води до нарастване на ефективността и конкурентоспособността на производството. Необходимостта от обвързана подкрепа в животновъдството ясно произтича от високата неопределеност на пазара на мляко и на колебанията в изкупните цени, като евентуално намаление на цените на суровото мляко на равнището от последната 2014–2015 година, което прави това производство на границата на положителната рентабилност. Другият идентифициран общ проблем в млечното животновъдство са високите постоянни разходи, относително малкият брой животни и необходимостта от инвестиции за подобряване на ефективността на стопанствата. При анализ на себестойността на литър мляко се установява, че тя е много близка до средните изкупни цени, което поставя под натиск производителите. През последните години, без допълнителна подкрепа, много от животновъдите (специално при млечни овце и средни и малки говедовъдни стопанства) в ситуация на намаляващи изкупни цени и доходност биха предприели по-голямо намаление в производството и млечните стада. При козевъдството, макар теоретично възвращаемостта на единица животно да е сравнително добра, това производство се сблъсква със слабото търсене на мляко и на месо от такива животни, което разкрива неговата уязвимост. Обвързаната подкрепа осигурява не само икономическа сигурност и намалява риска от колебанията при цените, но и спомага за увели-

Животновъдни стопанства Подпомагани по схемите за обвързана подкрепа за животни

13 319

Подпомагани с преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки

6 998

Растениевъдни стопанства Стопанства, отглеждащи плодове и зеленчуци

13 899

Източник: ДФЗ.

чаване доходността на стопанствата, които се нуждаят от значителни инвестиции, за да се гарантира тяхното устойчиво и жизнеспособно бъдеще. 3. Структура на кандидатите и стопанства за обвързана подкрепа При анализа на данните за схемите за обвързана подкрепа за 2017–2019 г. се установява, че обвързаната подкрепа в страната се насочва към малките и средни земеделски стопанства, които имат завишени потребности от подпомагане, за да поддържат своята конкурентоспособност. Представените данни, показващи успешно таргетиране на уязвимите сегменти на структурата на стопанствата до 30 ха при плодовете и зеленчуците и до 50 животни в говедовъдството и до 200 животни при овцете и козите, са довод за необходимостта от продължаване на обвързаната подкрепа при адекватни нива на подпомагане. 4. Осигуряване на заетост от секторите, подпомагани с обвързана подкрепа Секторите, които в България се подпомагат с обвързана подкрепа осигуряват заетост на населението и липсата на обвързана подкрепа или обвързана подкрепа в недостатъчен размер би поставило в риск осигуряването на достатъчни доходи за лицата, влагащи труд в земеделието. Секторите, обект на подпомагане с обвързана подкрепа, изискват повече работна ръка, включително и сезонни работници. Така те предоставят възможности за работа и доходи на нискоквалифицирани работници, често от маргинализирани групи в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени. Ако се намали финансовият ресурс за обвързана подкрепа за България ще бъдат засегнати и ще настъпи спад в нивата на подкрепа на 13 319 фермери в сектора на животновъдството и 13 899 фермери в сектора на плодовете и зе-

289 / 2019

Брой стопанства

ПЛЮС

Подпомагани стопанства с обвързана подкрепа

ленчуците (по данни от 2019 г.), които изпитват значителни икономически трудности. Те съставляват съответно 21% и 22% от всички бенефициенти по директни плащания през годината. Спирането на Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки за България означава изключване от обхвата на подкрепата с национални средства в рамките на преходната национална помощ на 6 998 животновъди, които отглеждат в стопанствата си 50 и повече овце и кози. В таблица 11 са включени данни за земеделските стопанства, които се подпомагат с обвързана подкрепа за животни, преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки и обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци. Върху дейността на тези стопанства намалението на обвързаната подкрепа и прекратяването на преходната национална помощ ще има пряк ефект, защото ще бъдат засегнати от спад в подкрепата. Отработеното време на постоянно заетите несемейни работници и семейна работна сила в сектора на зеленчуците е 11 352 ГРЕ (ГРЕ – годишна работна единица, по данни от Структура на земеделските стопанства в България през 2016 г. – Резултати, София, 2018). Броят на заетите жени в зеленчукопроизводството е 9 078, заетите мъже в сектора наброяват 10 291 човека и допълнителна сезонна работна сила е в размер на 1 051 ГРЕ. Отработеното време на постоянно заетите несемейни работници и семейна работна сила в сектора на овощните насаждения е 9 955 ГРЕ. Броят на заетите жени в стопанствата с овощни насаждения е 9 595, заетите мъже в сектора наброяват 14 176 човека и допълнителна сезонна работна сила в размер на 1 849 ГРЕ. Отработеното време на постоянно заетите несемейни работници и семейна работна сила в сектора на смесените трайни насаждения е 890 ГРЕ. Прибавяйки тази група към основното направление в овощарството се вижда, че около 5,9% от заетите в земеделието пряко усещат ефектите от опитите за стабилизиране на сектор „Плодове”. Отработеното време на постоянно заетите несемейни работници и семейна работна сила в стопанствата с говеда с млечно направление е 33 665 ГРЕ. Броят на заетите жени в стопанствата с говеда с млечно направление е 23 393. Данните показват, че в тези специализирани стопанства се концентрира най-голям брой от заетите в земеделието жени (след стопанствата, специализирани в други полски култури), което поставя и допълнително измерение в ефектите, постигани от прилагане на обвързаните плащания. Отработеното време на постоянно заетите несемейни работници и семейна работна сила

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Табл. 11. Земеделски стопанства с обвързана подкрепа, 2019 г.

289 / 2019

Табл, 12, Разпределение на заетите по тип и специализация стопанства

Тип земеделие

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Специализация

(брой лица)

3 795 534,35

175 343

264 393

439 736

100,0

2 780 861,38

16 112

43 589

59 701

13,6

Други полски култури

327 501,89

26 585

34 143

60 728

13,8

Зеленчуци, цветя и гъби

12 058,14

9 078

10 291

19 369

4,4

Лозя

29 538,87

9 140

14 083

23 223

5,3

Овощни насаждения

41 674,01

9 595

14 176

23 771

5,4

Смесени трайни насаждения

3 513,77

974

1 328

2 302

0,5

Говеда с млечно направление

129 946,74

23 393

31 611

55 004

12,5

Говеда с месно направление

50 523,47

4 364

6 354

10 718

2,4

Говеда с млечно и месно направление

14 900,20

2 451

3 227

5 678

1,3

Овце, кози и други тревопасни животни

141 413,64

19 812

32 827

52 639

12,0

Свине, птици, зайци

15 485,41

6 902

9 840

16 742

3,8

Растениевъдство

51 376,04

6 703

8 541

15 244

3,5

Отглеждане на тревопасни животни

7 183,41

8 303

9 809

18 112

4,1

Отглеждане на свине, птици и зайци

3 293,25

3 860

4 478

8 338

1,9

Отглеждане на полски култури и тревопасни животни

131 572,51

8 464

11 415

19 879

4,5

Отглеждане на други култури и животни

44 661,48

19 288

27 968

47 256

10,7

10 030,14

319

713

1 032

0,2

Общо

Стопанства, специализирани в отглеждане на:

Смесени стопанства с преобладаващо:

Заети лица

(ха) Житни, маслодайни и протеинови култури

ИЗП

Брой заети Брой заети Брой заети жени (с изкл. мъже (с изкл. (с изкл. на на сезонната на сезонната сезонната работна сила) работна сила) работна сила)

Некласифицирани стопанства

Източник: МЗХГ, Агростатистика. Структура на земеделските стопанства в България през 2016 г. – Резултати, София, 2018 г.

в стопанствата с говеда – месно направление е 6 896 ГРЕ, а в специализираните стопанствата с говеда – млечно и месно направление е 3 852 ГРЕ. От таблица 12 става ясно, че 3,7% от заетите в отрасъла се намират в тези специализирани стопанства. Обемът на Стан-

дартната производствена продукция (Структура на земеделските стопанства в България през 2016 г. – Евростат) съставлява едва 1,6%. Това показва, че възможностите за получаване на добра доходност в тези стопанство е много по-малка и търсенето на стимулира-

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

17 не на доходността на заетите там ще се отрази благоприятно както на заетите, така и на регионите, където тези стопанства са разположени. Отработеното време на постоянно заетите несемейни работници и семейна работна сила в стопанствата с овце, кози и други тревопасни животни е 31 935 ГРЕ. Това съставлява 12% от работната сила, влагаща труд в отрасъла през 2016 г. В същото време, изчисляваният Стандартен производствен обем в тези стопанства е около 4,1%, което показва, че съществува диспропорция между броя на заетите и способността на самия сектор да генерира и предоставя доходност. Това разкрива уместността в таргетирането на сектор „Дребни преживни животни” чрез схемите за обвързана подкрепа, което е пряка подкрепа за недостатъчните доходи на заетите и производителите в това производство. Земеделието е отрасъл, където трудът продължава да изпълнява голяма част от производствения процес, особено в животновъдството и в други полски производства, където прибирането на реколтата не може да се извърши механизирано или едновременно. Причините за съкращаване на работната сила, заета в селското стопанство у нас е в изоставането на заплащането в сравнение с другите икономически отрасли. По-ниското заплащане на труда в земеделието се дължи основно на по-ниската производителност и възвращаемост в чувствителни сектори, което пък води до пречки в развитието на тези интензивни откъм трудовия фактор производства, които са ограничени в обезпечаването с необходимия брой работници. Секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които са обект на обвързаната подкрепа осигуряват заетост за 38,5% от общо заетите в земеделието в страната. Сравнението на необходимата работна сила на хектар ИЗП в сектора на житните, маслодайните и протеиновите култури със секто-

рите на зеленчукопроизводството и трайните насаждения ясно показва по-големия потенциал на производството на плодове и зеленчуци за осигуряване на заетост. Данните показват, че за обработката на 10 хектара зеленчуци са необходими средно около 16 работници, на лозя – около 8, а на овощни насаждения– около 6 работници. За 10 хектара с житни, маслодайни и протеинови култури се изискват средно около 0,2 броя трайно заети лица. 5. Заключение Обвързаната подкрепа е средство за осигуряване предвидимост в нивата на доходите на земеделските производители, за предпазване от ценовите колебания и пазарната несигурност и за повишаване икономическия и инвестиционен потенциал в ключови за добавената стойност и снабдяването със земеделски продукти и храни сектори. Косвено, чрез подпомагане на обхванатите производства се подкрепят земеделски дейности, които създават преобладаващ брой от работните места в земеделието, концентрирани преобладаващо в райони с ограничени възможности за заетост. Съществуването на схемите за обвързана подкрепа дава възможност за целево подпомагане на производства, които са в затруднение и поради структурни, пазарни или други причини се намират в неравнопоставена ситуация в сравнение с други видове производства. Определено обвързаната подкрепа доведе до положителни резултати при подпомогнатите сектори, но в хода на нейното прилагане са наблюдавани и някои слабости. Предприетите стъпки за обвързване на производството с продукцията е едно правилно решение и посока, за да се повиши ефектът от прилагането на тези схеми, което да гарантира, че се подкрепят устойчиви, жизнени и пазарно-ориентирани производства, които имат нужда от допълнителна грижа в настоящем, което ще ги укрепи в бъдеще.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

Оценка на образци бяла лупина (Lupinus albus L.) в условия на биологично производство Наталия Георгиева, Валентин Косев, Институт по фуражни култури, Плевен Николай Генов, Институт по лозарство и винарство, Плевен Важен проблем в съвременното селско стопанство е обезпечаването му с растителни източници с високо протеиново съдържание, запазващи почвеното плодородие и чието отглеждане е с ниски енергийни вложения (Наумкин и др., 2012; Чекмарeв и др., 2012). Успешното решаване на този проблем в много райони на света е свързано с отглеждането на бобови култури. От немногочисленият асортимент на едногодишни зърнено-бобови видове с голяма перспектива се явява видът Lupinus albus L. (бяла лупина) (Tan et al. 2014; Naumkin et al., 2015). В световен мащаб се използват три вида лупини – теснолистна, жълта и бяла. Всяка от тях се характеризира със своите биологични особености и заема определена екологична ниша. Бялата лупина има висок продуктивен потенциал (400 кг/дкa зърно) и съдържание на протеин в семената достигащо 38-43% (Такунов и Слесарева, 2007). Тя съдържа пълният набор от незаменими аминокиселини, които се усвояват добре от животните. Отглеждането є се отличава с невзискателност към почвено-климатичните условия и сравнително нисък енергиен разход (Штеле, 2013). Целта на изследването е проучване на изходен материал от 23 образци бяла лупина по основни признаци и параметри с оглед оценка на възможността за избор на подходящи родителски форми в условия на биологично производство. Експерименталната дейност е осъществена в периода 2014-2016 година в ИФК (Плевен) с 23 образци бяла лупина: Astra, Nahrquell, Ascar, BGR 6305, Shienfield Gard, WAT, Kijewskij Mutant, Hetman, Start, Amiga (с произход Полша), Garant (Украйна), Tel Keram, Bezimenii 1, Bezimenii 2, Pflugs Ultra, Termis Mestnii, Horizont, Solnechnii, Pink Mutant, Manovitskii, Barde, Dega, Desnyanskii (Русия). Сеитбата е извършена в оптимални за културата срокове с 50 семена/м2, при междуредово разстояние 50 cм и дълбочина на засяване 5 cм. Растенията са отглеждани в условия на биологично производство, без използване на

торове и пестициди. Отчетени са основни биометрични показатели, както и продължителност на вегетационния период. Определена е продължителността на периода от поникване до началото на цъфтеж като за количествена оценка е използуван коефициента на ранозрялост (Кузмова, 2002). За ултраранните сортове стойността на този коефициент е от 1 до 1,17; за ранните от 1,17 до 1,33; средноранните от 1,34 до 1,66 и за късните сортове – над 1,66. Биохимичният състав на семената е определен като суров протеин и сурови влакнини (AOAC, 2010). През експерименталния период е извършена оценка на чувствителността на образците към Fusarium oxysporum f. sp. lupini. по 5-бална скала, предложена от Ishikawa et al. (2005) и модифицирана от Shaban et al. (2011). Ранозрелостта при едногодишните бобови култури се определя от някои автори (Kicheva and Angelova, 2005) като ценно качество, особено през последните години в условия на променящ се климат и глобално затопляне. Ранните образци в условията на настоящото проучване

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фигура 1. Продължителност на вегетационен период при образци бяла лупина

Фигура 2. Биохимична оценка на семена от образци бяла лупина CП - суров протеин, СВ - сурови влакнини 1-Astra, 2-Nahrquell, 3-Ascar, 4-BGR 6305, 5-Shienfield Gard, 6-WAT, 7-Kijewskij Mutant, 8-Hetman, 9-Start, 10-Amiga, 9-Garant, 10-Tel Keram, 11-Bezimenii 1, 12-Bezimenii 2, 13-Pflugs Ultra, 14-Termis Mestnii, 15-Horizont, 16-Solnechnii, 17-Pink Mutant, 18-Manovitskii, 19-Barde, 20-Dega, 21-Desnyanskii

достигат техническа зрелост средно за 129134 дни, а късните – за 140-148 дни (фиг. 1). Към групата на ултраранните сортове (табл. 1) могат да бъдат отнесени Ascar, Termis Mestnii и Barde с коефициент на ранозрелост 1, както и Amiga, Bezimenii 2, Horizont, Solnechnii, Pink Mutant, Manovitskii, Dega и Desnyanskii с коефициент 1,14; към средноранните - Astra, Kijewskij Mutant, Start, BGR 6305, WAT, Garant, Tel Keram, Bezimenii 1, Pflugs Ultra с коефициент по-голям от 1,34; а към късните – Hetman, Shienfield Gard, Nahrquell със съответно над 1,66. Проучваните образци се характеризират със съществени различия по отношение на основ-

ните биометрични показатели (табл. 1). Височината на растенията варира от 38,7 до 79,92 cм, като с по-високи стойности се характеризират Shienfield Gard, Bezimenii 2, Termis Mestnii и Nahrquell. Достатъчно високото залагане на първи боб е важно изискване, способстващо прибиране на реколтата без загуби. Повечето от сортовете, които имат по-дълги стъбла (с изключение на Ascar и BGR 6305) формират първи боб на по-голяма височина. По този показател образците Bezimenii 1, Bezimenii 2, Pflugs Ultra, Termis Mestnii и Horizont показват по-високи стойности спрямо останалите, които формират първи боб на височина около 38-39 cм.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

Таблица 1, Коефициент на ранозрялост и биометрични показатели при образци бяла лупина

Образци

Коефициент на ранозрялост

Височина на растение, см

Висл Брой до бобове/ 1 боб, растение см

Тегло Брой семена/ семена/ растение, растение г

Маса на 1000 Семена, г

Дължина на бобовете, см

Ширина на бобовете, см

Astra

1,57

68,43

26,81

11,41

45,59

13,63

308,00

7,13

1,08

Nahrquell

2,00

76,07

26,50

11,48

35,52

9,69

276,64

6,64

1,16

Ascar

1,00

71,79

22,97

12,78

41,90

12,39

308,17

7,29

1,25

BGR 6305

1,43

72,16

23,11

12,87

48,88

13,48

290,24

7,51

1,21

Shienfield Gard

2,00

79,92

29,15

10,23

39,33

10,52

266,10

7,03

1,14

WAT

1,43

49,07

19,19

10,67

37,02

8,59

221,49

6,47

1,13

Kijewskij Mutant

1,57

54,37

23,03

8,49

32,04

7,89

240,98

7,19

1,09

Hetman

2,00

38,70

14,98

6,33

20,53

3,69

174,50

5,97

1,07

Start

1,57

46,90

18,21

11,76

44,38

9,93

230,92

7,12

1,23

Amiga

1,14

49,07

19,62

8,53

32,91

7,84

230,09

7,26

1,28

Garant

1,43

51,22

19,00

12,44

44,22

11,64

277,92

6,82

1,14

Tel Keram

1,43

70,90

33,18

17,05

74,88

16,21

239,35

7,11

1,52

Bezimenii 1

1,43

75,17

38,09

11,49

50,38

14,32

290,80

7,93

1,29

Bezimenii 2

1,14

76,78

39,63

12,73

55,75

14,46

281,88

7,68

1,60

Pflugs Ultra

1,43

70,93

39,35

14,57

55,31

15,26

304,29

7,66

1,11

Termis Mestnii

1,00

76,10

38,08

16,70

70,46

21,55

322,18

8,14

1,18

Horizont

1,14

70,19

38,64

12,48

50,59

13,58

291,15

7,43

1,50

Solnechnii

1,14

72,89

37,33

18,67

75,58

20,51

295,69

7,93

1,27

Pink Mutant

1,14

65,88

32,46

15,33

65,00

16,66

271,92

7,96

1,27

Manovitskii

1,14

52,25

25,95

12,33

46,58

10,95

232,89

7,08

1,07

Barde

1,00

55,38

29,86

16,11

64,58

12,49

222,17

6,73

1,16

Dega

1,14

45,30

27,33

12,08

48,83

11,89

262,60

7,38

1,21

Desnyanskii

1,14

42,46

24,08

12,33

47,29

10,64

246,19

6,81

1,12

9,12

3,69

3,43

14,47

3,22

45,91

0,78

0,37

LSD

0,05

Броят на бобовете, на семената и теглото на семената/растение са определящи за продуктивността. При сравняване на образците съществени различия по брой бобове се установяват при Solnechnii, Tel Keram, Termis Mestnii, Barde и Pink Mutant (16-18 бобове) в сравнение с Hetman (6). Същите образци се оказват най-перспективни и по признака брой семена/ растение, като формират 65-75 броя семена. Сравнително по-големият брой семена на растение определя и по-високо тегло на семената от едно растение. За годините на изследването като най-продуктивни се определят Termis Mestnii (21,55 г) и Solnechnii (20,51 г), следвани от Pink Mutant (16,66 г) и Bezimenii 1 (16,21 г). Практически интерес представляват сортове, които съчетават основните количествени признаци с максимално проявена стойност на масата на 1000 семената. Образците Hetman (174,5 г) и WAT (221,49 г) могат да бъдат характеризирани като сравнително дребносеменни, a Barde, Amiga, Start, Manovitskii, Tel Keram, Kijewskij Mutant и Desnyanskii – като средносе-

менни, с маса на 1000 семена до 250 г. С найедри семена са Pflugs Ultra, Astra, Ascar иTermis Mestnii, с маса на семената над 300 г. На фигура 2 са представени резултатите от биохимичната оценка на семената на образците бяла лупина. Съдържанието на суров протеин варира от 24,9% до 33,3%. С най-високо съдържание на суров протеин са Horizont, Bezimenii 2 и Solnechnii (32,7% - 33,3%), докато Astra, Kijewskij Mutant и Ascar се отличават с много ниско протеиново съдържание (24,9% - 26%). Ниско съдържание на сурови влакнини (10,9% -11,3%) демонстрират BGR 6305, Horizont и Solnechnii. Бялата лупина се напада от много болести - вирусни, гъбни и бактериални. Според много автори (Abou-Zeid et al., 2002; Jensen et al., 2004) фузарийното увяхване, причиненo от Fusarium oxysporum f. sp. lupine, се счита за най-сериозното заболяване при лупината, причиняващо значителни щети и загуби. Според Курлович (1990), сортовете, устойчиви на F. oxysporum в едни райони, често са в чувствителни в други,

Astra

2,0

Nahrquell

Ascar

100

0,0

3,8

BGR 6305

100

0,0

Shienfield Gard

3,8

WAT

Kijewskij Mutant

0 0

100

0,0

100

0,0

Hetman

3,3

Start

3,3

Amiga Garant

2,0

3,3

Tel Keram

1,9

Bezimenii 1

3,3

Bezimenii 2

3,3

Pflugs Ultra

100

0,0

Termis Mestnii

100

0,0

Horizont

2,0

Solnechnii

100

0,0

Pink Mutant

100

0,0

Manovitskii

3,3

Barde

2,0

Dega

100

0,0

Desnyanskii

2,0

4,49

2,59

*Степен на нападение

LSD0,05%

Здрави растения, %

6,96

5,14

0,94

* 0 = липса на симптоми, 1 = 0–25% покафеняване, 2 = >25–50%, 3 = >50–75% и 4 = >75–100%

поради което оценката трябва да се извършва в конкретните почвени и климатични условия. В условията на настоящото изследване, проучваните 23 образци се различават по чувствителността си към F. oxysporum f. sp. lupini. Найвисок процент нападнати растения и степен на нападение имат Hetman (съответно 53% и 3,3) и Ascar (съответно 40% и 3,8) (табл. 2). При девет от образците (Nahrquell, BGR 6305, WAT, Kijewskij Mutant, Pflugs Ultra, Termis Mestnii, Solnechnii, Pink Mutant, Dega) не се наблюдават симптоми на болестта през целия вегетационен период и те се определят като устойчиви. Ниска чувствителност към F. oxysporum показват Astra, Horizont, Tel Karam, Barde и Desnyanskii, при които степента на нападение е 1,9-2, а процентът на здравите растения е в граници от 85 до 96%. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Оценката на колекцията от 23 образци бяла лупина в условия на биологично производство показва съществени различия по отношение

на техния хабитус, продължителност на вегетационен период, продуктивност, биохимичен състав на семената и чувствителност към F. oxysporum f.sp. lupini. Вегетационният период на образците в условията на Централна Северна България варира от 129 дни при Barde до 148 дни при Nahrquell и Shienfield Gard. Ascar, Termis Mestnii и Barde се определят като ранозрели, а към късните се отнасят Nahrquell, Shienfield Gard, Hetman. Високо съдържание на протеин показват Horizont, Bezimenii 2 и Solnechnii (32,7% -33,3%), а реакция на резистентност към F. oxysporum f. sp. lupine демострират Nahrquell, BGR 6305, WAT, Kijewskij Mutant, Pflugs Ultra, Termis Mestnii, Solnechnii, Pink Mutant, Dega. Селекционен интерес представляват образците Tel Keram, Termis Mestnii, Solnechnii и Pink Mutant с висока стойност на тегло на семената/растение и с благоприятно съчетание на останалите признаци, което дава възможност за включването им в бъдещи селекционни програми.

ПЛЮС

30 дни след сеитба 90 дни след сеитба

Растения при реколтиране, % Заразени растения, %

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Растения със симптоми на фузариоза, % Образци

289 / 2019

Таблица 2. Реакция на образци бяла лупина към Fusarium oxysporum f. sp. lupini

Минерално азотно торене и продуктивност на семена от люцерна при водно-дефицитен стрес

Вилиана Василева Институт по фуражните култури, Плевен

ПЛЮС

289 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

Въпреки, че люцерната e по-толерантна в сравнение с останалите фуражни бобови култури, водно-дефицитният стрес влияе негативно върху продуктивността є. Често пъти, поради недостиг на влага и ограничаване възможността за снабдяване на растeнията с азот (необходим за формиране на семена с високо протеиново съдържание), продуктивността на семена е намалена. Според някои автори растения, обезпечени с минерален азот са по-слабо чувствителни към водно-дефицитен стрес. Целта на настоящето изследване е да се проучи влиянието на нарастващи дози минерално азотно торене върху продуктивността на семена от люцерна в условия на водно-дефицитен стрес. Експериментът е проведен в Институт по фуражните култури, Плевен, с люцерна сорт Виктория при условия на съдов опит. Използвани са съдове с вместимост 10 л и почвен тип излужен чернозем. Сеитбата е извършена ръчно Фигура 1. Брой и тегло на вегетативни и генеративни стъбла от люцерна при нарастващи дози минерален азот

Таблица 1. Структурни елементи на продуктивност на семена от люцерна при нарастващи дози минерален азот Съцветия Варианти

Семена

Бобове с/о K1K2

брой/растение

оптимална водообезпеченост (75–80% ППВ) Контрола1РК

122

155

N40РК

134

195

+26

N80РК

144

201

+30

N120РК

147

213

+37

N160РК

152

218

+41

водно-дефицитен стрес (37–40% ППВ) Контрола2РК

135

N40РК

161

+10

N80РК

151

+23

N120РК

180

+47

N160РК

109

175

+57

289 / 2019 ПЛЮС

Продуктивността на семена е в тясна връзка с брой и тегло на вегетативни и генеративни стъбла. На фигура 1 са отразени броят и теглото на вегетативни и генеративни стъбла. Броят на вегетативни стъбла при оптимална влажност е по-малък при контролата и при най-ниската доза минерален азот. При дози 80 и 160 мг N/кг почва броят им спрямо неторената контрола се увеличава с 94 и 90%, а при доза 120 мг N/kг почва достига 165%. При водно-дефицитен стрес броят на вегетативни стъбла намалява при дози 40, 80 и 120 мг N/кг почва, като намаленията са в границите между 33 и 41%. Сравнително по-малко (с 18%) е намалението при най-високата експериментирана доза минерален азотен тор. Теглото на вегетативни стъбла е най-високо при неторената контрола и съществено намалява (с 43%) при доза 40 мг N/кг почва. При водно-дефицитен стрес с най-високо тегло са вегетативните стъбла при неторената контрола и при доза 80 мг N/кг почва. Броят на генеративни стъбла нараства с увеличаване на дозите минерално торене, както при оптимална влажност, така и при водно-дефицитен стрес. Увеличенията спрямо контролата са близки и достигат до 33%. Водно-дефицитният стрес намалява броя на формирани генеративни стъбла, като при повисоките експериментирани дози това намаление е относително по-слабо (11–13%). По отношение на теглото на генеративни стъбла, може да се отбележи, че и при двете условия на отглеждане то се увеличава – при оптимална влажност с 25%, при водно-дефицитен стрес – с 28%. Относително най-слабо (5–8%) водно-дефицитният стрес понижава стойностите на този показател при дози 120 и 160 мг N/кг почва. Броят на съцветията се увеличава от 7 до 26% при оптимална влажност и значително повече – от 15 до 44% при водно-дефицитен стрес (табл. 1). При по-високите експериментирани дози (120 и 160 мг N/кг почва), негативният ефект на водно-дефицитния стрес е по-слаб (8–10%). Една от хипотезите за влиянието на азота, е възможността за доставяне на С и N асимилати по време на репродуктивния стадий, намаляване абортирането на цветовете и увеличаване броя семена на единица площ. В условията на нашия опит, с увеличаване на експериментираните дози минерален азот, броят семена при оптимална влажност се увеличава. Тенденцията е валидна и за водно-дефицитен стрес, като това увеличение е значително – при най-ниската доза (40 мг N/кг почва) с 49% и двукратно повече в сравнение с контролата при доза 160 мг N/кг почва.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

на дълбочина 2–3 cм с около 20 броя кълняеми семена. След поникване са оставяни по 4 добре развити растения в съд. Изпитани са следните варианти в 4-кратна повторност: При оптимална водообезпеченост (75–80% ППВ): 1. Контрола 1, неторена – (К1); 2. Почва + 40 мг N кг/почва (N40); 3. Почва + 80 мг N кг/почва (N80); 4. Почва + 120 мг N кг/почва (N120); 5. Почва + 160 мг N кг/почва (N160). При 10-дневен водно-дефицитен стрес във фаза бутонизация (37–40% ППВ): 6. Контрола 2, неторена – (К2); 7. Почва + 40 мг N кг/почва (N40); 8. Почва + 80 мг N кг/почва (N80); 9. Почва + 120 мг N кг/почва (N120); 10. Почва + 160 мг N кг/почва (N160). Водно-дефицитният стрес е наложен чрез преустановяване на поливането до спадане на почвената влажност до 37–40% ППВ. Внесени са еквивалентни на горепосочените дози количества минерален азот като амониева селитра (г), както следва: 1,212; 2,423; 3,636; 4,848, както и по 1,1 г троен суперфосфат и калиев хлорид. Прибрани са два подраста за фураж и един за семена. В настоящата публикация са представени данни от подраста за семена. Направен е структурен анализ на елементите за продуктивност на семена от всяко растение (брой и тегло на вегетативни и генеративни стъбла, брой съцветия, брой бобове, брой семена). Отчетена е продуктивността на семена (г/съд). Посевните качества на семената са определени съгласно БДС за окачествяване на люцернови семена. Данните са осреднени за двете експериментални години.

289 / 2019

Таблица 2, Продуктивност на семена от люцерна при нарастващи дози минерален азот Семена ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Варианти

г/съд

-, Намаление

с/о K1K2

оптимална водообезпеченост (75–80% ППВ) Контрола1 РК

1,12

N40РК

1,30

+16

N80РК

1,30

+16

N120РК

1,33

+19

N160РК

1,39

+24

водно-дефицитен стрес (37–40% ППВ) Контрола2 РК

0,92

N40РК

0,99

N80РК

1,02

+11

N120РК

1,17

+27

N160РК

1,23

+34

Таблица 3, Посевни качества на семена при нарастващи дози минерален азот

Варианти

Кълняема енергия

Кълняемост

Маса на -, 1000 Намаление семена г

оптимална водообезпеченост (75–80% ППВ) Контрола1РК

2,1

N40РК

2,3

N80РК

2,3

N120РК

2,4

N160РК

2,5

водно-дефицитен стрес (37–40% ППВ) Контрола2РК

2,0

N40РК

2,2

N80РК

2,2

N120РК

2,3

N160РК

2,4

С увеличаване на дозите на минерално торене при оптимална влажност и водно-дефицитен стрес, броят бобове се увеличава до 41 и 57% (табл. 1). При най-високата експериментирана доза (160 мг N/кг почва), водно-дефицитният стрес намалява броя бобове най-малко (17%). Данните (табл. 2) показват, че при внасяне на минерален азотен тор в условия на оптимална влажност, продуктивността на семена доказано превишава тази, получена от контролата

(16–24%). В условия на водно-дефицитен стрес, продуктивността на семена също се увеличава доказано спрямо неторената контрола. Няма доказаност между дозите 40 и 80 мг N/кг почва, а за тези от 120 и 160 мг N/кг почва превишенията са с 27 и 34%. Водно-дефицитният стрес понижава продуктивността на семена с 21 и 23% при 80 и 40 мг N/кг почва, и относително по-слабо (с 1112%) при 120 и 160 мг N/кг почва. Според някои автори под влияние на минерално азотно торене, посевните качества на семената от люцерна не се променят. В нашето проучване данните показват, че макар и слабо, те се променят (табл. 3). Кълняемата енергия се увеличава до 6% при оптимална влажност и до 11% при водно-дефицитен стрес. Кълняемостта също се увеличава с 6 и 7% за двете условия на отглеждане, но при оптимална влажност няма доказани различия между отделните изпитвани дози азот. Минералното азотно торене оказва по-силно въздействие върху масата на 1000 семена. При оптимална влажност и водно-дефицитен стрес превишенията са 19–20% за доза 160 мг N/кг почва. Изпитваните показатели се нареждат в следната последователност по отношение влияние на минералния азот: 1) при оптимална влажност: брой бобове> брой съцветия> тегло генеративни стъбла> семенна продуктивност> маса на 1000 семена> кълняема енергия и кълняемост; 2) при водно-дефицитен стрес: брой бобове> брой съцветия> семенна продуктивност> тегло генеративни стъбла> маса на 1000 семена> кълняемост > кълняема енергия. ИЗВОДИ Минерално азотно торене, приложено в доза 160 мг N/кг почва увеличава продуктивността на семена от люцерна с 24% при условия на оптимална влажност, а в доза 120 и 160 мг N/кг почва – с 27 и 34% при условия на водно-дефицитен стрес. Минералното азотно торене оказва влияние и върху структурните елементи на продуктивността на семена. С нарастване на дозите се наблюдава увеличаване на брой бобове до 41%, брой съцветия до 26%, тегло на генеративни стъбла до 25% и масата на 1000 семена до 19% за условия на оптимална влажност. При водно-дефицитен стрес брой бобове се увеличава до 57%, брой съцветия – до 44%, тегло на генеративни стъбла – до 28% и масата на 1000 семена – до 20%. Незначително е влиянието на минералното азотно торене върху кълняемата енергия и кълняемостта на семената (6–7%).

ългария попада в зоната на неустойчиво овлажняване и агроклиматичните особености в редица от районите на страната обуславят необходимостта от провеждане на напояване на земеделските култури главно през периода юни–септември за компенсиране на формиращия се воден дефицит с оглед създаване на подходящи условия за тяхното развитие. Ролята на напояването за получаването на устойчиви добиви с високо качество на продукцията при рязко ограничаване на не-

Доц. д-р Румен Базитов, Земеделски институт, Стара Загора

благоприятното въздействие на климатичните фактори през различните години е безпорна и доказана научно и практически. Ефектът при извършването на поливките е най-голям там където естественото осигуряване на културите с вода е недостатъчно. Особеностите на валежния режим през летните месеци юли и август показват, че валежите в страната са крайно недостатъчни да задоволят изискванията на растенията от почвена влага.

ПЛЮС

289 / 2019

Напояване на суданка

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

289 / 2019

Таблица 1. Ориентировъчни поливни и напоителни норми при повърхностно напояване на суданка втора култура, в зависимост от характера на годината, в мм.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Влагообезпеченост на годината Поливен режим

Много суха

Суха

Средно влажна

Влажна

Много влажна

240

160

Нарушен

n – брой поливки, m – поливна норма в мм, M – напоителна норма.

Суданката, макар и сухоустойчива култура, е много отзивчива към влагата и при напояване дава много по-високи добиви. Въпреки, че тя не е традиционно застъпена поливна култура факторът, който определя добива є при нашите почвено-климатични условия е влагата. Затова и вниманието при отглеждането є трябва да бъде насочено към поддържане на оптимална влага в почвата, което се постига чрез навременно и правилно напояване. Като се има предвид, че водните ресурси у нас са ограничени, цената на водата за напояване е необяснимо висока, а климатичните промени към засушаване се задълбочават е наложително да се търсят алтернативни на царевицата за силаж култури, които да се отглеждат при икономичен режим на напояване. У нас суданката се отглежда главно в Северна България и основно при неполивни условия. В Южна България тя е застъпена по- ограничено в някои райони. В последните години интерес представлява отглеждането на суданката при условията на напояване като втора култура. Като такава при поливни условия, по количество на смилаеми белтъчини от декар превишава царевицата.Тя притежава и това предимств, че като втора култура дава предимно два–три подраста, а срокът на използването є е по дълъг от този на царевицата. Най-добри предшественици за отглеждането на суданката като втора култура са: житно-бобови смески, рапица и ечемик за зърно. Сеитбата на суданката трябва да се извърши непосредствено след прибиране на предшественика с цел максимално запазване на наличната влага в почвата. Отглеждана като втора култура след ечемик при оптимално напояване тя осигурява окоро 2,5–3 тона зелена маса от декар чрез реализиране на две–три поливки в зависимост от валежната обезпеченост на годината. При недостатъчно валежи през летните месеци и недостиг на вода за напояване при суданката с успех се прилага т.нар. „нарушен

(икономичен) поливен режим”, който може да бъде приложен в следните варианти: • напояване с намалени поливни норми; • напояване с отмяна на поливки; • рационален поливен режим, т.е. поливане само в критични фази. От най-голямо значение за получаване на гарантирано високи добиви от суданката, отглеждана като втора култура, е осигуряването на първа поливка, проведена веднага след поникването є. Неподаването на тази поливка води до намаляване на добива с около 18–20%. При правилно разпределение на поливките спрямо валежната обезпеченост през вегетацията на суданката добри резултати могат да се постигнат и само с две поливки. Установено е, че оптималната влажност в почвата, която трябва да се поддържа при напояване е 75–80% от ППВ. Към поливка трябва да се пристъпва при спадане на влажността под 75% от ППВ. Евапотранспирацията (Сумарно водопотребление) e разходен елемент от водния баланс на почвата, от който зависят броят на поливките, между поливния период и размера на поливната норма. При отглеждането на суданката като втора култура в условията на Южна България средноденонощните стойности на ЕТ варират от 2,1 до 4,5 мм, като максималните са във фаза „изметляване”. За целия вегетационен период сумарните стойности достигат 247 мм. Определянето на водния статус в почвата се извършва по няколко начина: • Чрез възприятие на пипане. Основава се на субективното възприятие при стискане и мачкане на почвената проба с ръка. • Тегловно термостатен ментод – метод за директно определяне на почвената влажност. • Тензиометри – уред, чрез който се измерва смукателната сила, с която почвата задържа водата. • Неутронен влагомер – измерва относително бързо и лесно почвената влажност.

орбата с плевелите в овощния разсадник е едно от основните агротехнически мероприятия, което до голяма степен определя получаването на качествен посадъчен материал с добър здравен статус. Рецица проучвания по проблема показват наличие на различно влияние след третиране с хербициди - от проява на фитотоксичност (хлороза, некроза, потискане растежа на подложките и окулантите) до отсъствие на депресия в растежа и получаване на качествен посадъчен материал. Цел на настоящото проучване бе да се изследва влиянието на почвените хербициди Метофен (метолахлор+оксифлуорофен) и Пледж 50 ВП (флумиоксазин) върху растежните прояви на семенна подложка жълта джанка в питомник първа година и сортоподложковата комбинация Стендесто, присаден върху семенна подложка жълта джанка в питомник втора година. В периода 2010-2012 г. в Института по овощарство, Пловдив се извърши проучване относно влиянието на почвените хербициди Метофен и Пледж 50 ВП върху вегетативните прояви на семенна подложка жълта джанка. Стратифицирани семена (костилки) от жълта джанка бяха засети в периода 15 - 25 март в опитна парцела на дълбочина 3-5 cм и разстояние вътре в реда 5-7cм. Непосредствено след сеитбата на семената се извърши третиране с почвените хербициди. Проучено бе влиянието на комбинирания хербицид Метофен (S-метолахлор 500 г/л + оксифлуорфен 80 г/л) и Пледж 50 ВП (флумиоксазин), като всеки един хербицид се използува в две дози. Заложиха се следните варианти: 1. Контрола(не третирана, ръчно плевена); 2. Метофен -120 мл/дкa; 3. Метофен -240 мл/ дкa; 4. Пледж 50 ВП – 8 г/дкa; 5. Пледж 50 ВП – 20 г/дкa.

Заря Ранкова*, Мирослав Титянов**, Аргир Живондов* *Институт по овощарстово, Пловдив, **Аграрен Университет, Пловдив Фиг.1 Влияние на почвените хербициди върху степента на заплевеляване (ср.брой/1 м 2)

Фиг.2. Влияние на почвените хербициди върху височината на стъблото при семенни подложки от жълта джанка

Опитът се заложи по стандартен метод на дългите редове, в 4 повторения. Контролата се поддържаше чиста от плевели чрез ръчно плевене през 30 дни. По време на вегетацията подложките се отглеждаха по стандартна технология. За оценка на хербицидната ефикасност на приложените хербициди по време на вегетацията се отчете заплевеляването в отделните варианти в динамика по количествено-тегловен метод, през 30 дни от датата на третиране, до приключване на хербицидното последствие. По време на вегетацията се извършваха наблюдения

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Почвени хербициди за растежните прояви на семенна подложка жълта джанка и плъмкотния сорт Стендесто в питомник

289 / 2019

ОВОЩАРСТВО

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

Фиг.3. Влияние на почвените хербициди върху дебелината в зоната присаждане при семенни подложки от жълта джанка

Фиг.4. Влияние на почвените хербициди върху растежа на сливово-кайсиевия сорт Стендесто, присаден върху семенна подложка жълта джанка

върху растежа и развитието на растенията - поникване, външни признаци на токсичност- хлороза, некроза, депресия на растежа. През месец август (15–20 август) се извърши окачествяване на подложките, като бяха отчетени биометричните показатели височина на стеблото (h-cм) и дебелина в зоната на присаждане (мм). Окачествяването на растенията в този период съвпада с момента на присаждане, определен като най- подходящ за извършване на облагородяване в нашата овощарска практика. Получените резултати се обработиха по метода на дисперсионния анализ. След окачествяването на подложките те бяха окулирани със сливово кайсиевия сорт Стендесто. През пролетта в питомник втора година в началото на вегетацията отново се приложиха хербицидите Метофен и Пледж 50 ВП, като всеки един хербицид се използува в две дози. Заложиха се следните варианти: 1. Контрола (не третирана, ръчно плевена); 2. Метофен -120 мл/дкa; 3. Метофен – 240 мл/дка; 4. Пледж 50 ВП – 8 г/дкa; 5. Пледж 50 ВП – 20 г/дкa. За оценка на хербицидната ефикасност на приложени-

те хербициди по време на вегетацията се отчете заплевеляването в отделните варианти (в динамика по количествено- тегловен метод, през 30 дни от датата на третиране), до приключване на хербицидното последствие. По време на вегетацията окулантите се отглеждаха по стандартна технология. При изваждането на дръвчетата (м. ноември) те бяха окачествявани по показателите височина на стъблото(h-cм), дебелина на стъблото на 15 cм над присадката (мм) и средна дължина на едногодишния прираст (cм). Получените резултати се обработиха по метода на дисперсионния анализ. 1. Влияние на почвените хербициди върху видовия състав и степента на заплевеляване в питомник - I-ва и II-ра година. Плевелната асоциация в овощния разсадник в експерименталното поле на ИО- Пловдив се характеризира като асоциация от “окопен тип”, т. е. в нея преобладават плевели основно от групата на едногодишните ранни и късни пролетни видове. Отчетено бе развитие на следните едногодишни видове плевели: бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia L.), лисича опашка (Alopecurus myosuroides L.), обикновен спореж (Senecio vulgaris L.), полска овсига (Bromus arvensis L.), див ечемик ( Hordeum murinum L,) бяла лобода (Chenopodium album L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.), пача трева (Polygonum aviculare L.), тученица (Portulaca oleracea L.), злолетница (Erigeron canadensis L.). През първите три месеца от внасянето на хербицидите се проследи наличието на плевели в отделните варианти по вид и брой. На 60-ти и 90-ти ден в третираните с хербициди варианти се отчитат единични растения от видовете (Alopecurus myosuroides L. and Bromus arvensis L.) (фиг.1). Всички приложени хербициди в изпитваните дози показаха добър контрол върху заплевеляването, като продължителността на хербицидното действие бе 3,5 - 4 месеца. Приключване на хербицидното действие се наблюдаваше около 120 дни след третирането – в началото на месец август.

2. Влияние на почвените хербициди върху вегетативните прояви на семеначета от жълта джанка В процеса на поникване на семената на жълта джанка, във вариантите, третирани с флумиоксазин се наблюдава поява на некроза, много по-силно проявена във варианта с високата доза (Вар. 5), вкл. изсъхване на отделни семеначета. Симптомите на фитотоксичност във вариант 3 (Метофен -240 мл/дкa), изразяващи се в лека некроза, се преодоляват на около 40 ден след поникване на растенията. В двата варианта, където е приложен флумиоксазин (вар. 4 и 5) остават да се развиват единични растения, които преодоляват симптомите на стрес от хербицидното третиране и до месец август стават годни за окулиране. Резултатите от биометричния анализ показват, че в третираните с хербициди варианти се отчитат по-ниски стойности за височината на стъблото, като тази зависимост се проявява отново по-добре при високите дози от активните вещества (фиг.2). Наймалка е височината при растенията от вариант 3- Метофен -240 мл/дкa. Семеначетата от третираните с хербициди варианти имат дебелина в зоната на присаждане в интервала 6,8-7,1 мм, което ги прави годни за окулиране в годината на засяване (фиг.3). Това дава основание да се приеме, че включените в проучването активни вещества нямат депресиращо влияние върху дебелината на семенните подложки от жълта джанка.

ИЗВОДИ 1. По-добър и продължителен контрол върху плевелната растителност в питомник първа и втора година реализират по-високите приложени дози от хербицидите. Задоволителна хербицидна активност се наблюдава също при използване на по-ниските приложени дози (варианти 2 и 4 ). 2. Високите дози от приложените активни вещества потискат вегетативните прояви на семенна подложка жълта джанка. Депресиращото влияние на активните вещества е по-добре изразено по отношение показателя височина на стъблото и сравнително по-слабо изразено по отношение дебелина в зоната на присаждане. 3. Силна фитотоксичност, водеща до загиване на семеначета се проявява след третиране с Пледж 50 ВП-20 г/дкa. 4. След прилагане на хербицидите през пролетта в питомник втора година не са наблюдавани външни признаци на фитотоксичност или видима депресия в развитието на окулантите. Това дава основание да се приеме, че семенните подложки проявяват по-силно изразена чувствителност след третиране с хербициди в сравнение с окулираните сортове в питомник II-ра година. 5. За контрол на плевелите в питомник първа година при семеначета на жълта джанка може да се препоръча третиране с Метофен-120 мл/ дкa или Пледж 50 ВП- 8 г/дкa. В питомник втора година за контрол на заплевеляване на окулантите препоръчваните дози от тези хербициди са Метофен-120-240 мл/дкa и Пледж 50 ВП- 8 г/дкa.

289 / 2019 ПЛЮС

3. Влияние на почвените хербициди върху вегетативните прояви на сливово кайсиевия сорт Стендесто върху подложка жълта джанка в питомник втора година След прилагате на хербицидите през пролетта в питомник втора година не са наблюдавани външни признаци на фитотоксичност или видима депресия в развитието на окулантите. Тези наблюдения показват, че семенните подложки проявяват по-силно изразена чувствителност след третиране с хербициди в сравнение с окулираните сортове в питомник втора година. Резултатите от проведения биометричен анализ формират тенденцията при която при по-високата приложена доза от активните вещества се отчитат по-ниски стойности на биометричните показатели. Депресия на растежните прояви се проявява при третиране с високата доза Пледж 50 ВП. Подобни резултати за депресиращо влияние на високи дози флумиоксазин беше установено при аналогични проучвания в питомник с окуланти на бадем и семенна кайсиева подложка.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Основни представители в плевелната асоциация в периода на приключване на ефективното последействие на хербицидите бяха късните пролетни видове - тученица (Portulaca oleracea L.) и злолетница (Erigeron canadensis L.). От получените резултати за влиянието на активните вещества в съответни дози върху степента на заплевеляване и продължителност на хербицидно действие следва да се приеме, че може да се осъществи ефикасен контрол на заплевеляване в овощния разсадник. Включването на хербициди със сравнително широк спектър на действие (житни и широколистни плевелни видове) в проучването осигуряват контрол върху почти всички плевелни растения от плевелната асоциация, която би могла да се развие в овощния разсадник. Реализирането на продължителен хербициден ефект около 4 месеца след третиране осигурява добри условия за развитието на окулантите, когато конкуренцията между плевели и културен вид има най-силно угнетяващо действие.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

ЦВЕТАРСТВО

Oтглеждане на български сортове мини карамфил на открити площи Бистра Атанасова, Институт по декоративни и лечебни растения, София В резултат на селекционната дейност при карамфила е създадено голямо разнообразие от сортове, групи и хибридни форми (Garibaldi, 1981, Boikov, 1987, Cantor, 1993, Staaveren, 1998, Atanassova, 2011, Atanassova, 2013). Необходимостта от създаване на нови оригинални сортове карамфил е продиктувана от повишаване устойчивостта към фузарийно увяхване и от обогатяване и разнообразяване на сортимента, съобразно нарастващите естетически изисквания на потребителите (Neimann, 1989, Zenne and Wood, 1991, Nakano et al., 1996, Slavov, et al., 2001). За постигане на тази цел в селекционните програми при карамфила се използват диви видове, които представляват интерес със своите декоративни признаци и качества – оригинален хабитус, атрактивна багра и форма на цвета, наличие на аромат, както и ценни, биологични и стопански качества – добра адаптивност към климатичните и почвени условия, ранен и обилен цъфтеж, толерантност към причинителя на фузарийно увяхване и др. (Peev, 1982, Meshinev et al., 1994, Staaveren, 1998, Atanassova, et al., 2001). У нас, през 1992 г., за получаване на по-голямо генетично разнообразие при селекцията на мини карамфил е проведена междувидова хибридизация, като за родителски форми са използвани различни сортове мини карамфил (D. caryophyllus f. spray Hort.) и диви видове карамфил с чуждестранен и местен произход (Atanassova, 1998, Atanassova and Bachvarova, 1998, Atanassova, 2014). Целта на проучването е проследяване поведението на български сортове мини карамфил (междувидови хибриди), отглеждани при полски условия. През периода 2017–2018 г. в Института по декоративни и лечебни растения – София е заложен полски опит с 2 български сорта мини карамфил: Елмаз (D. caryophyllus f. spray Hort., сорт Barbara X D. gratianopolitanus Will) и София (D. caryophyllus f. spray Hort., сорт Наслада Х D. сarthusianorum L.). Сорт Елмаз е с едри, кичести цветове със силен аромат. Баграта на цветовете е светлоли-

лава до розова. На един цветонос се образуват средно по 5 цвята, като диаметърът на цвета е 3,5 cм (сн. 1). Сорт София е с дребни, кичести цветове, с много слаб аромат. Баграта на цветовете е цикламена. На един цветонос се образуват средно по 15 цвята, като диаметърът на цвета е 2,8 cм (сн. 2). Растенията са засадени на 20 юни в триредова леха при гъстота на засаждане 5 бр./м2. Извършени са фенологични наблюдения и са проследени началните и масови прояви на бутонизацията и цъфтежа, съответно при 10% и 60% растения, встъпили във дадената фенофаза. Добивът и качеството на отрязан цвят са отчетени през втората година на отглеждане (2018 г.). За установяване зимоустойчивостта на двата български сорта карамфил е използван процентът на презимувалите растения, отчетен рано напролет при започване на вегетацията. През първата година на отглеждане (2017 г.) се наблюдават различия при протичането на отделните фенофази на двата изпитани сорта. По-ранен се оказа сорт София, чийто цъфтеж избързва със 7 дни от този на сорт Елмаз, а масовият цъфтеж – с 10 дни (табл. 1). Разликата в продължителността на цъфтежа в годината на засаждане между двата сорта е 7 дни, като с по-дълъг период е сорт София. През втората година на отглеждане (2018 г.) растенията на сорт София отново встъпват по-рано във фаза бутонизация и цъфтеж, в сравнение със сорт Елмаз. Наблюдаваната разлика между фенофазите на двата сорта е по-малка, в сравнение с тази през първата година (2017 г.). Масовите прояви на фенофазите при сорт София са отчетени също по-рано, съответно с 4 и 3 дни. Продължителността на цъфтежния период при двата сорта мини карамфил през 2018 г. е около 6 месеца (от начало на цъфтеж на I-та вълна до края на цъфтеж на III-та вълна), като на 5 октомври е наблюдавано начало на прецъфтяване.

Сн. 2

Таблица 1. Фенологични наблюдения на български сортове мини карамфил, отглеждани при полски условия Бутонизация Сорт

начало

Цъфтеж

масова

начало

масов

Край

Продължителност на цъфтежа, дни

2017 г. Елмаз

13.08.

21.08.

27.08.

07.09.

05.11.

София

07.08.

12.08.

20.08.

28.08.

05.11.

Елмаз

08.04.

14.04.

25.04.

30.04.

25.10.

183

София

04.04.

10.04.

21.04.

27.04.

25.10.

187

2018 г.

Таблица 2. Добив и качество на български сортове мини карамфил, отглеждани при полски условия, през 2018 г. Вълна на цъфтеж

Относителен общ добив бр.

Качество на отрязан цвят I-во бр.

II-ро %

бр.

III-то %

Нестандартно

Сума I + II

бр.

Сорт Елмаз I

223

49,1

29,6

23,3

34,1

13,0

118

52,9

189

41,6

49,2

36,0

13,2

1,6

161

85,2

III

9,2

61,9

26,2

9,5

2,4

88,1

Общо:

454

100,0

185

40,7

131

28,8

105

23,2

7,3

316

69,6

Сорт София I

713

84,4

234

46,8

215

30,3

171

14,9

8,0

449

63,0

105

12,4

58,1

20,9

20,0

1,0

79,0

III

3,2

70,4

22,2

7,4

92,6

Общо:

845

100,0

314

37,2

243

28,7

194

23,0

11,1

557

65,9

289 / 2019 ПЛЮС

През втората година на отглеждане и при двата сорта карамфил са регистрирани 3 вълни на цъфтеж с ясно изразена сортова специфичност, като при III-та вълна е отчетено само начало на цъфтеж. При сорт Елмаз първата вълна на цъфтеж започва от 25 април и завършва на 31 май с продължителност на цъфтеж около 1 месец, втората вълна е от 20 юли–10 септември с продължителност 50 дни, а третата вълна на цъфтеж – от 17 октомври до 25 октомври (първа слана). Първата вълна на цъфтеж при сорт София е отчетена от 21 април до 8 юни, с продължителност 48 дни, втората е от 2 август–25 септември с продължителност 54 дни, а третата вълна на цъфтеж протича, както при сорт Елмаз (17–25 октомври). На таблица 2 са дадени резултатите за добива и качеството на двата български сорта мини карамфил. През първата година на отглеждане не е отчитан добив и качество на отрязан цвят, тъй като растенията не са встъпвали във фенофаза цъфтеж, поради късната дата на засаждане. Наблюдавано е само изцъфтяване на единични растения с 1–2 цветоноса. През втората година на отглеждане и при двата сорта мини карамфил е получен висок добив на отрязан цвят, като по-продуктивен

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сн. 1

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

е сорт София с 845 бр./2 м2, приблизително 2 пъти по-висок добив от този на сорт Елмаз – 454 бр./2 м2. Сумата от I-во и II-ро качество отрязан цвят спрямо общия добив е приблизително еднаква – 69,6% при сорт Елмаз и 65,9% при сорт София. Полученият добив от I-та вълна на цъфтеж при сорт Елмаз представлява 49,1% от цялата продукция, от II-та вълна – 41,6% (близък до този на I-та вълна), а от III-та вълна на цъфтеж – 9,2%. За разлика от сорт Елмаз, добивът на отрязан цвят при сорт София, получен от I-та вълна на цъфтеж е значително по-висок – 84,4%, от II-та вълна е много по-нисък – 12,4%, а от III-та вълна на цъфтеж е 3,2%. За установяване зимоустойчивостта на сортовете мини карамфил, отглеждани при полски условия не са провеждани наблюдения. От предварителни наши проучвания е установено, че и двата сорта презимуват успешно в неотопляема стоманеностъклена оранжерия, в резултат на което могат да се отглеждат на едно и също място в продължение на 3–4 години. През втората година на отглеждане при започване на вегетацията (20 март) е установено, че растенията и на двата сорта са презимували успешно – 100%, при сравнително по-мека зима 2017/2018 г. в сравнение с други години. За района на гр. София най-ниските минусови температури, измерени през тази зима бяха от 16 до 180С в продължение на 3–4 дни. Наблюдаваната зимоустойчивост на двата сорта карамфил се дължи преди всичко на техния произход, онаследена от дивите видове D. gratianopolitanus Will. и D. сarthusianorum L., използвани като родителка форма при хибридизацията. ИЗВОДИ При отглеждане на двата сорта карамфил – Елмаз и София при полски условия могат да се направят следните изводи: • Изпитаните сортове зацъфтяват рано напролет – през второто десетдневие на април, като по-ранен е сорт София с 5–6 дни. Цъфтежният период и при двата сорта е продължителен, около 6 месеца. • По-продуктивен е сорт София с 845 бр./2 м2 отрязан цвят, приблизително 2 пъти по-висок от добива на сорт Елмаз – 454 бр./2 м2. Сумата от I-во и II-ро качество отрязан цвят спрямо общия добив е приблизително еднаква – средно 68%. • Растенията на двата сорта мини карамфил Елмаз и София презимуват успешно – със 100% оцелели растения, при минусови температури от 16–180С в продължение на 3–4 дни.

тимулирането и споделянето на знания, иновации, цифровизация и насърчаване на използването им в по-голяма степен“ е определена като стратегическа цел и през новия програмен период 2021– 2027г. за прилагане на ОСП на ЕС (European Commission, 2018). Въпреки важността им, с много малко изключения (Башев и Михайлова, 2019; Николов и др., 2018; МЗХГ, 2019), в България липсват задълбочени анализи на дигитализацията (цифровизацията) на аграрната сфера и в селските райони. Причина за това е както липсата на достатъчно официална статистическа и друга информация, така и достатъчен обществен интерес към развитието на тази важна система. В статията се прави опит да се анализира състоянието и развитието на дигитализацията в нашата страна и в аграрната сфера в България. Целта е да се откроят основните тенденции, направи сравнение с останалите страни на ЕС, идентифицират основните проблеми, и подпомогнат политиките през следващия програмен период. Диагностика на цифровизацията в аграрната сфера Използването на интернет и информационни технологии и приложения бързо навлиза в селското стопанство и селските райони. В страната обаче липсва статистика за степента на използване на компютри и дигитални технологии в аграрната сфера, което силно затруднява изучаването и управлението на този процес. За последните 10 години има значително подобряване на достъпа на българските домакинства до интернет като цяло и в районите с различна степен на гъстота на населението (фиг. 1). Може да се предполага, че общите тенденции за страната важат и за селските домакинства и за домакинствата на земеделските производители, което означава, че използването на интернет прогресивно нараства и в аграрната сфера. Въпреки значителния прогрес обаче, все още съществуват големи различия в достъпа до интернет на домакинствата в гъсто населените райони (най-малко 500 жители/ км2) и средно урбанизираните (между 100 и 499 жители/км2) и слабо населени (по-малко от 100 жители/км2) райони на страната – съответно 81%, 70% и 60% от всички тях. Може да се предполага, че и земеделските производители, живеещи в съответните райони ползват в приблизително същата степен интернет.

Проф. д-р Храбрин Башев, Институт по аграрна икономика, София България значително изостава в дигитализацията като цяло и в селските райони и в сравнение със средноевропейското ниво и с другите страни на ЕС (фиг. 2). Нашата страна е в групата на изоставащите заедно с Гърция, Литва и Латвия като заема последно място по достъп до интернет във всички категории райони. Заедно с това обаче, 68,5% от лицата на възраст от 16 до 74 години в страната, използват различни мобилни устройства за достъп до интернет извън дома или работното място - мобилен телефон или смартфон, портативен компютър (лаптоп, таблет) или друго мобилно устройство (медия плейър за игри, четец на електронни книги, смарт часовник) (фиг. 3). През 2018 г. само 7,8% от лицата не са ползвали подобни устройства за достъп до интернет през последните 12 месеца. Това предполага, че и много фермери и членовете на дейните домакинства ползват този тип устройства за достъп до интернет. Последните десет години се увеличава значи-

телно броят на лицата, използващи интернет с цел взаимодействие с обществени институции, или за поръчка/покупка на стоки и услуги (фиг. 4). През 2018 г. малко над една пета от населението са използвали интернет за взаимодействия с обществени и частни организации през последните дванадесет месеца. В сравнение със другите страни на ЕС обаче, развитието и използването на електронно правителство и търговия е много по-малко, като България е на последно място (заедно с Румъния) в това отношение (фигури 5 и 6). Може да се предполага, че прилагането на дигиталните отношения с обществените институции и комерсиални организации в селските райони и сред земеделските производители има подобен тренд, но е по-слабо разпространено. В ПРСР 2014-2020 г е посочено, че достъп до стандартна широколентова мрежа е осигурен за почти всички домакинства в селските райони (99%), но в слабо населените селски райони само 60% от домакинствата имат

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Дигитализация на селското стопанство и райони в България

289 / 2019

ЗА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

Фигура 1. Достъп на домакинствата до интернет в различни райони на България (%). Източник: Eurostat

Фигура 2. Достъп до интернет на домакинствата в страните на ЕС през 2018г. Източник: Eurostat

Фигура 3. Използване на мобилни устройства от лицата за достъп до интернет (извън дома или работното място), %. Източник: Национален статистически институт, 2019

достъп до фиксирана широколентова мрежа (при 90% средно за страната (МЗХГ, 2015). Нещо повече, едва 10% от домакинствата в селските райони имат достъп до мрежи от следващо поколение. Проникването на широколентов интернет в селските райони нараства, но изостава значително от темповете в страната и другите страни, като само 37% от домакинствата в предимно селските райони имат абонамент за интернет. Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение е далеч от потенциално възможното. Към края на юни 2015 г., България разполага с покритие от широколентова инфраструктура за достъп от ново поколение (>30Мbps) в размер на 72% от домакинствата, но достига едва 2,7% в селските райони, което е много под средното ниво за ЕС. Задълбоченият анализ също показва, че България значително изостава от останалите членки на ЕС по отношение на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото. През последните години (2017г. и 2018 г.) страната се нареж-

289 / 2019

Фигура 4. Лица, използващи интернет с цел взаимодействие с обществени институции и поръчвали/купували стоки или услуги по интернет през последните дванадесет месеца. Източник: Eurostat

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

да на 26-то в ЕС по интегрален Индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото - DESI (DESI, 2019). По отношение на измерването по DESI за „Свързаност“ България се нарежда на 25 място в ЕС. За част от показателите страната се доближава до средното за Съюза равнище (като Общо покритие с фиксирани широколентови мрежи на домакинствата, и Разпространение на мобилния широколентов достъп до интернет), а по някои дори го превъзхожда (напр. Разпространение на бърз широколентов достъп до интернет, и Покритие със свръхбърз широколентов достъп до интернет) (табл. 1). Въпреки това обаче, по отношение на Покритието с мрежи 4G и Разпространение на свръхбърз широколентов достъп до интернет България все още е значително под равнищата в ЕС. По отношение на „Човешкия капитал” в областта на цифровите технологии България също отбелязва бавен прогрес, като общото равнище на уменията е сред най-ниското в ЕС (27 място), а равнището по всички показатели под средното за Съюза (табл. 2). По отношение на „Използване на ин-

Фигура 5. Лица ползващи интернет за взаимодействие с обществените институции в ЕС (%). Източник: Eurostat

Фигура 6. Лица ползващи интернет за купуване на стоки и услуги в ЕС (%) Източник: Eurostat

289 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

тернет“ страната е на едно от последните места в ЕС (26), като при основните показатели се наблюдават значителни различия в зависимост от дейностите, които се извършват онлайн. Докато българите използват интензивно интернет за телефонни и видеоразговори, и са активни в социалните мрежи, по отношение на електронна търговия и използване на онлайн банкиране изостават значително от европейските нива (табл. 3) По отношение на „Внедряването на цифровите технологии“ страната също е на едно от последните места в ЕС (26) като използването на цифрови технологии в българските предприятия като цяло е доста под европейските нива (табл. 4). Може да се предполага, че в предприятията в аграрната сфера и селските райони внедряването на тези технологии изТабл. 1. Показатели за свързаност в интернет в Б-я, 2018г. DESI България

ЕС

Място в ЕС

Покритие с фиксиран широколентов достъп, % домакинства

Разпространение на фиксирания широколентов достъп до интернет, % домакинства

Покритие с мрежи 4G, % домакинства

Показатели

остава дори повече от това в градовете и високотехнологичните отрасли. Подобно е състоянието и по отношение на „Цифровите обществени услуги“, където страната е на 23 място в ЕС. По много от наблюТаблица 2. Показатели за човешки капитал в цифровите технологии в България, 2018г. DESI България

ЕС

Място в ЕС

Потребители на интернет, % лица

Поне основни умения в областта на цифровите технологии, % лица

Специалисти по ИКТ, % от заетите лица

2,7

3,7

Дипломирани специалисти в областта на точните науки, технологиите, инженерството и математиката, на всеки 1000 лица (на възраст 20—29 години)

13,9

19,1

Показатели

Източник: DESI, Доклад за България, 2018

Разпространение на мобилния широколентов достъп до интернет, абонаменти на 100 души

Покритие с достъп от следващо поколение, % домакинства с покритие на VDSL, FTTP или Docsis 3.0

Разпространение на бърз широколентов достъп до интернет, % абонаменти >= 30 Mbps

Покритие със свръхбърз широколентов достъп до интернет, % домакинства с покритие на FTTP или Docsis 3.0

Разпространение на свръхбърз широколентов достъп до интернет, % абонаменти >= 100 Mbps

6,5

Индекс за цената на фиксирания широколентов достъп до интернет, резултат (0 до 100)

Източник: DESI, Доклад за България, 2018

15,4

Таблица 3. Показатели за използване на интернет в България, 2018г Показатели

DESI България ЕС

Място в ЕС

Новини, % лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца

Музика, видеозаписи и игри, % лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца

Видео по заявка, % лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца

Видеоразговори, % лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца Социални мрежи, % лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца

Банкиране, % лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца

Пазаруване, % лица, които са използвали интернет през последните 12 месеца

Източник: DESI, Доклад за България, 2018

Таблица 4. Показатели за внедряване на цифрови технологии в България, 2018г DESI България

ЕС

Място в ЕС

Електронно споделяне на информация, % предприятия

Радиочестотна идентификация, % предприятия

9,2

4,2

Социални медии, % предприятия

Електронни фактури, % предприятия

Компютърни услуги в облак, % предприятия

5,5

МСП, които осъществяват продажби онлайн

7,1

17,2

Оборот от електронна търговия, % оборот на МСП

3,5

10,3

Трансгранични продажби онлайн

3,4

8,4

Показатели

Източник: DESI, Доклад за България, 2018 Таблица 5. Показатели за внедряване на цифрови технологии в България, 2018г Показатели

DESI България ЕС

Място в ЕС

Потребители на услуги на електронното управление, % потребители, които искат да подадат формуляри

Предварително попълване на формуляри, резултат (0 до 100)

Пълнота на онлайн услугите, резултат (0 до 100)

Цифрови обществени услуги за предприятия, резултат (0 до 100) – национални и трансгранични

Свободно достъпни данни, % от максималния резултат

Електронно здравеопазване, % лица

Източник: DESI, Доклад за България, 2018

289 / 2019 ПЛЮС

познати ли сте със същността на цифровото земеделие” мнозинството (49%) са отговорили, че не са запознати, 27% са частично запознати, 19% са средно запознати, а едва 5% са запознати в голяма степен (МЗХГ, 2019). По отношение на въпроса „Използвате ли съвременни цифрови технологии във вашето стопанство” 86% от анкетираните са заявили, че не използват съвременни цифрови технологии, а останалите 14% използват цифрови технологии, основно GPS навигационни системи. На въпроса „Очаквате ли цифровизацията да повлияе върху броя на служителите във вашето стопанство?” 83% са заявили, че не очакват промяна, 13%, че очакват броят да намалее, а едва 4%, че очакват броят на служителите да се увеличи. На въпроса „Имате ли отдел или определен служител, който отговаря конкретно за цифровизацията във вашето стопанство?” само 8% от анкетираните отговарят, че имат служител, който отговаря за цифровизацията, а мнозинството (92%) няма такъв служител. На въпроса „Планирате ли да инвестирате средства през следващите пет години за развитие на цифровизацията във вашето стопанство?” 4% отговарят, че възнамеряват да инвестират над 10% от планираните за инвестиции средства в цифровизация, 96% от анкетираните заявяват, че възнамеряват да отделят по-малко от 10% от планираните за инвестиции средства или въобще не възнамеряват да отделят средства за цифровизация. На въпроса „Възнамерявате ли в бъдеще да обвържете вашето производство с цифровите технологии?” 38% от анкетираните заявяват, че не възнамеряват да цифровизират производството си, 33% възнамеряват да цифровизират само някои от етапите на производство, а останалите 29% планират да въведат цифрови технологии в рамките на следващите до пет години. На въпроса „Какви според Вас биха били ползите за вашето стопанство при въвеждане на цифровите технологии?” 22% посочват увеличаване на ефективността, 17% намаляване на разходите, 16% по-добро планиране и управление, 14% увеличаване на продуктивността, 12% набавяне на данни и техния анализ, 9% запазване на конкурентоспособността, 4% увеличаване на оборота, по 2% посочват поголяма добавена стойност и възможност за индивидуализиране на продуктите, 1% посочват ускоряване на „Time-to-Market” и 1% не виждат полза от въвеждането на цифрови технологии. На въпроса „Кои според Вас са възможните пречки и рискове при въвеждане на цифровите технологии?” 24% от анкетираните по-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

даваните общи показатели България е доста под средното равнище за Съюза, като може да се предполага, че в аграрната сфера и селските райони състоянието е подобно или дори полошо (табл. 5). Анкета на МЗХГ сред земеделските стопани през 2019г. относно цифровизацията на българското земеделие установи, че на въпроса „За-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

Фигура 7. Отношение на фермерите в планинските райони на страната към компютърни програми в управлението на земеделското стопанство (%) Източник: Николов Д. и др., 2018

сочват квалификацията на служителите, други 24% посочват размера на инвестициите, 19% идентифицират като риск неясните икономически ползи, 15% сигурността на данните, 7% недостатъчната зрялост на технологиите, 5% недостатъчна стандартизация и сертифициране, 3% недостатъчен капацитет за записване и съхранение на цифровата информация, 2% липса на ясни приоритети от страна на ръководството на стопанството и 1% не могат да идентифицират рискове и пречки пред навлизането на цифровите технологии. На въпроса „В кои области са необходими действия от страна на държавната администрация по отношение на въвеждане на цифровите технологии?” 21% от анкетираните посочват подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служителите, други 21% посочват данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, 18% насърчаване на млади специалисти, 11% въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифициране, 11% адаптиране на законодателството в областта на защита на данните, 11% подсигуряване на високонадеждни и високоскоростни мрежи, 7% насърчаване на развойната дейност. Представително анкетно проучване на фермите в планинските райони на страната през 2017 г. установява, че едва 5% от производителите реално ползват компютърни програми в управлението на земеделското стопанство (фиг. 7). Над половината от изследваните лица обаче (54,1%) са изразили по един или друг начин позитивни нагласи към подобни програми. Все още обаче е значителен делът на фермерите (38,3%), при които липсва интерес от придобиването на знания за тези програми, както и към тяхното приложение. Това налага специални мерки за информиране и консултиране на фермерите за ползата от подобни програми,

както и обучението им в тяхното ползване. Може да се предполага, че не съществуват съществени различия в намеренията и степента на ползване на компютърни програми в управлението на земеделското стопанство в районите различни от планинските. В последните години на ЕС се провеждат многочислени мероприятия свързани с цифровизирането на земеделието и промотиране на иновациите, включително и в рамките на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI). През 2016 г. ЕК стартира Стратегия за Цифровизация на Европейската Индустрия в рамките на пакета за Цифров единен пазар, която създава и допълва различните национални инициативи за цифровизация на икономиката. Единият от стълбовете на инициативата е изграждането на Пан-Европейска мрежа от Цифрови Иновационни Хъбове (ЦИХ). ЦИХ са едно гише, което помага на предприятията да станат по-конкурентоспособни по отношение на техния бизнес/производствен процес, продукти или услуги чрез използването на цифровите технологии. ЦИХ се базират на технологична инфраструктура (центрове за компетентност) и осигуряват достъп до актуални знания, експертиза и технологии за подкрепа на потребителите с пилотни проекти, тестване и експериментиране на цифрови иновации. ЦИХ се считат за средство за подкрепа на бизнеса и по-специално за МСП и не-технологичната индустрия, в тяхната цифрова трансформация Целта е всеки бизнес в Европа, включително и агро-хранителния, да има достъп до ЦИХ на “работно разстояние”. В рамките на програма Хоризонт 2020 през 2019г. в България е създаден AgroHub.BG по инициатива на Института за агростратегии и иновации. Целите на този Цифров иновационен хъб са: Цифрова трансформация на българското земеделие и селските райони, използвайки цифрови технологии като Блокчейн, интернет на нещата, изкуствен интелект и други; Повишаване ролята на научните изследвания и цифровите иновативни технологии в агро-хранителната верига; Допринасяне на разпространението на международната практика

• продължава в следващия брой

289 / 2019 ПЛЮС

подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони”, в ПРСР 2014-2020 г. са предвидени средства в размер на 30 000 000 евро по мярка 7.3 Подкрепа за широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство. Мярка 7.3 изпълнява две цели - по ПРСР и на Национален план за развитие на електронното управление. Подмярката е съгласувана и с Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в България и като такава, част от дейността й подпомага целите на Държавна агенция електронното управление (ДАЕУ), която е и единствен бенефициент. Целта е до 2020 г. цялото население в селските райони да има възможност за достъп от следващо поколение с капацитет от минимум 30 мегабита за секунда. В тази връзка, едната от целите (касаеща развитието на електронното управление) е да се изгради оптична свързаност до всички общински центрове. Основните проблеми, свързани с подмярка 7.3 са липсата на гаранция, че след изграждане на оптична инфраструктура в общинските центрове, ще се появи интерес от операторите да развият т.нар. последна миля, което реално е необходимо условие за да има възможност населението да има достъп до широколентови услуги от следващо поколение и да може да се счете целта на подмярката за изпълнен. Другите проблеми свързани с подмярката се определят от възникването на необходимост от нотифициране на държавна помощ, тъй като инфраструктурата би следвало да генерира приходи и е възможно да дебалансира принципите за равни конкурентни условия между участниците на пазара на услуги свързани с широколентов достъп. През 2019г. е приета и Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, която цели да превърне българското селско стопанство и свързаният с него земеделски бизнес във високо технологична, устойчива, високо продуктивна и атрактивна сфера от световната икономика, която подобрява условията на живот на земеделските стопани, и селските райони като цяло. Предстои да се конктеризират приоритетите и заделят европейски и национали средства за изпълнение на стратегията и ефективна цифровизация на българското селско стопанство през периода 2021-2027 г.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

в областта на научните изследвания и цифровите иновативни технологии в агро-хранителната верига, и внедряването на тази практика в страната; Допринасяне за ускоряване на прилагането на изследователската дейност и на цифровите иновации от практиците, които да отговорят на нуждите на българските предприятия; Осигуряване на достъп до актуални знания, експертиза и технологии за подкрепа на българските предприятия с пилотни проекти, тестване и експериментиране на цифрови иновации; Сътрудничество с българските предприятия за оценка на нуждите от цифрови умения и осигуряване на достъп до тези умения. Основните дейности на AgroHub.BG включват: Проектна разработка; Развиване на знания и умния; Достъп до финансиране; Поддръжка на звена като Инкубатори и Акселератори; Тестване и валидиране; Техническа помощ при разширяване; Осигуряване на техническа инфраструктура; Договорни изследвания; Стратегическа изследователска и развойна дейност; Лобиране; Изучаване на екосистемите; Стратегическо развитие; Изграждане на общност. В последните години също са предприети мащабни мерки за цифровизация на аграрната администрация в страната. Като резултат в системата на МЗХГ са изградени много на брой информационни системи, бази данни, програмни продукти и регистри, в няколко основни групи: Регистри, обслужващи общата администрация; Регистри, обслужващи специализираната администрация; Регистри в обхвата на ГИС системата и др. Заедно с това се увеличава и обемът на документите, които се подават и обработват по електронен път. Заедно с това в МЗХГ се изгражда „Информационна система с електронни регистри за нуждите на специализираната администрация (ЕРСА)”, чиято цел е създаване на единна информационна система. Освен обединяване на електронните регистри тази система ще предоставя и консолидирани данни, постъпващи от различни вътрешни или външни системи/регистри за целите на специализираната администрация. Срокът за създаването на ИС ЕРСА е до края на 2019 г. Също така е в процес разработване на „Интегрирана информационна система за пространствени и регистрови данни за изпълнение функциите на МЗХГ”. Всичко това води до повишаване на ефективността на администрацията и подобряване обслужването на земеделските производители. Като част от Шестия приоритет на ЕС за „насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие в селските райони, с акцент върху

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

289 / 2019

ЗАЕДНО С КИТАЙ

На Шанхай ЕКСПО и в Китайския международен селскостопански панаир 18 български фирми участват с мостри Центърът за насърчаване на сътрудничеството между Китай и страните от Централна и източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) участва във Второто международно изложение за вносни стоки (The 2nd China International Import Expo), което се провежда от 5 до 10 ноември в Шанхай. С продукти на 18 български фирми, повечето представени на Третото международно изложение за чай и напитки в гр. Ханджоу и Първото Китай – Централна и Източна Европа в Нинбо, които се проведоха по-рано т.г., Центърът ще покаже родно производство. Мострите на българските стоки ще бъдат изложени за посетителите и на Шанхайското ЕКСПО. Грандиозният панаир, учреден по инициатива на китайския президент Си Дзинпин, е насочен изцяло към производители и износители на стоки от целия свят. За втори път „Шанхай ЕКСПО“ се стреми да постигане баланс в международната търговия на КНР. Посетителите ще видят последните постижения на високотехнологично индустриално оборудване, потребителска електроника и уреди, автомобили, облекло, аксесоари и потребителски стоки, храни и селскостопански продукти, медицинска техника и здравеопазване, развиващи се технологии, аутсорсинг на услуги, креативен дизайн, култура и образование, туризъм, логистично обслужване. От 15 до 18 ноември Центърът ще се присъедини и към друго мащабно събитие – Китайския международен селскостопански панаир (China International Agricultural Trade Fair, CATF), който ще се проведе в гр. Нанчан, провинция Дзянси. Организаторите от Центъра за насърчаване на търговията в областта на селското стопанство към Министерството на земеделието и въпросите на селските райони на Китайската народна република предоставят на ЦНСССКЦИЕ безвъзмездно напълно обзаведено и декорирано изложбено пространство. Изложението, спонсорирано и организирано от земеделското министерство на Китай и от местното правителство на провинция Дзянси, ще се проведе в Международния ЕКСПО център – Нанчан. Изложбената площ от над 140 000 м2 и обичайните над 400 000 посе-

тители, го правят най-влиятелния земеделски търговски панаир. През 2018 г. участие в него са взели 4000 предприятия от 40 държави и 16 000 вида продукти. Сделки за материали, техника и продукти в сферата на селското стопанство, за близо 33,7 млрд. китайски юана (около $5 млрд.), са били сключени по време на миналогодишното издание. Над 50 000 мениджъри и търговци на едро на селскостопански стоки от Русия, Чили, Казахстан, Индия, САЩ, Турция, Австралия, Индонезия и Китай са били сред посетителите. Изложбените зони т.г. включват експозиционна зала за зърнени храни и масла от растителен произход, животновъдство и домашни птици, АКВА изложбена зала, плодове и зеленчуци, изложбена зала за градско земеделие, за дигитално селско стопанство, изложба на селскостопански продукти, международна изложбена зона, услуги, култура – живопис, скулптура, традиционните за Китай рязане на хартия и игра на сенки, производство на оризова хартия, керамика, телевизионно творчество, поезия, мащабна изложбена зона за предприятия, в която ще бъдат показани 100-те най-големи селскостопански предприятия в Китай. С доказаните си резултати, насърчаването на търговския обмен с акцент върху бранда на селскостопанските продукти, с участието на водещи предприятия от Китай и чужбина, чиято цел е търговски обмен и сътрудничество, с обмена на наука и технологии, изложението в Нанчан се провежда за 17 път, превръщайки се в най-авторитетната и влиятелна китайска платформа за качество на вътрешната и международната търговия със селскостопански продукти.

TM, ®

Преди употреба на предлаганите продукти, прочетете внимателно етикета и спазвайте указанията написани в него