Животновъдство BG 42/2019

42 / 2019

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

®

TM, ®

Търговски марки на Dow AgroSciences, DuPont и Pioneer, както и техните свързани дружества или съответните им собственици. © 2019 – CORTEVA

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 2367-5047 Главен редактор: Станислава Стефанова, GSM 0888 336 519 Отговорни редактори: Д-р Деан Тодоров – козевъдство, Д-р Евгения Ачкаканова – овцевъдство Редактори: Андриана Коцева, Петър Красимиров Предпечат и дизайн: Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, д-р Деан Тодоров, д-р Евгения Ачкаканова, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК

Спешни мерки за надзор и предотвратяване на разпространението на Африканска чума по свинете на територията на страната са разписани в заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева днес. Ежедневно постоянно наблюдение е разпоредено да се осъществява в 2-километровата зона (зона А) около установените огнища на АЧС. Обходите ще се осъществяват по график от държавните горски, ловни и учебни стопанства и всички ловни сдружения и други юридически лица, на които е учредено право на ползване в горски територии и извършват горска и ловно-стопанска дейност. През ден ще се наблюдават териториите в 20-километровата зона (зона Б) около огнищата на АЧС. За всички останали ловностопански райони на Северна България – обходи за надзор ще се осъществяват веднъж седмично, както и в ловностопанските райони, граничещи с Република Сърбия и Република Турция. Разпорежда се и веднъж на две седмици да се обхождат и всички останали ловностопански райони в страната. Целта на постоянното наблюдение на ловностопанските територии в страната е да се установи евентуалното наличие на умрели диви свине или такива с нетипично поведение. Във връзка с разпоредените дейности е предвидено областните дирекции по безопасност на храните, заедно с държавните горски предприятия и регионалните дирекции по горите да организират и проведат съвместни информационно-образователни курсове по места на всички ловни дружини и държавните горски и ловни стопанства. В районите около констатираните огнища е предвидено тези обучения да стартират незабавно и да приключат в кратки срокове. Разпоредено е и стриктно да се следи за достигане на съответната по-ниска плътност на популацията при изпълнение на плановете за ползване на дива свиня в ловностопанските райони. Служителите на трите държавни предприятия в Северна България – Северозападно, Северноцентрално и Североизточно ще трябва да обхождат и проверяват това изпълнение. Съгласно заповедта в 20-километровата зона (зона Б) около установените огнища на болестта Африканска чума по свинете тази плътност трябва да достигне под 0.3 броя на 100 ха. За останалите ловностопански райони прореждането на популацията ще е по-малко, като е предвидено да достигне до 0.5 броя на 100 ха. Предприятията ще имат ангажимент да изплащат по 50 лева за всяка отстреляна при подборен лов дива свиня или намерен труп на дива свиня при съответно предадените задължителни проби за лабораторни изследвания. Ще се заплащат и по 10 лева за всяка отстреляна лисица или чакал, а също и по 100 лева за отстрелян вълк, които се считат за преносители на заразата. В заповедта на министъра е разпоредено още изследването на пробите за АЧС от отстреляни диви свине да се извършва за сметка на БАБХ.

42 / 2019

Спешни мерки предприемат ИАГ и БАБХ по заповед на министъра за ограничаване заразата с АЧС

BG

In Memoriam За големия приятел на сп. „Животновъдство BG“ проф. Николай Тодоров . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Овцевъдство I НИФП и X НИКПИлФ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Разговор с Жан Пиер Жослен. . . . . . . . . . . . . . . . 8 Пламен Стойчев и Венелин Георгиев за най-голямото стадо овце Ил дьо Франс в България. . . . . . . . . . 10 На I НИФП в България с проф. Илия Димитров. . . 12 Козевъдство Породи кози. Хранене и отглеждане на козите. . . . 14 Хранене на категориите кози. . . . . . . . . . . . . . . 16 Свиневъдство Как и с какво да храним правилно подрастващите прасета. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Фуражи за свине и прасета. . . . . . . . . . . . . . . . 22 Фермерите с месодайни животни се обединяват в обща браншова организация. . . . . . . . . . . . . . . . 26 Говедовъдство Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. V част. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Коневъдство НАК представи породата Френски Рисак в Сливен. . 37 Рисист кон. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39 Заедно с Китай Отглеждане на пчели помага на китайски селяни да се отърват от бедността. . . . . . . . . . . . . . . . 40

НОВИНИ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Съдържание

1

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

IN MEMORIAM

2

За големия приятел на сп. „Животновъдство BG“ проф. Николай Тодоров Проф. дсн Михо Семков Трудно ни е да повярваме, че онзи красив, усмихнат и приветлив младеж от студентските години – Николай Тодоров, роден на 8 февруари 1934 г. в с. Манастир, Пловдивско, вече не е между нас. Той впечатляваше не само с външността, но и с вродения си интелект, буден български дух и култура, които непринудено му отреждаха ролята на първенец по успех и уважение в курса. Отличните оценки той получаваше за задълбочените знания, логичните интерпретации и размисли за биологичните процеси и закономерности в животинския свят. Тези негови качества бяха оценени от нашите преподаватели и не случайно, не след дълго беше привлечен от академик Стефан Куманов за асистент в Катедра „Хранене на селскостопанските животни”. Творческата атмосфера в нея му дава възможност за пълна изява на неговия интелектуален и творчески потенциал. Паралелно с преподавателската дейност младият тогава учен отдава много сили и време на изучаването на чужди езици. Не на последно място животът му по това време вече е посветен и на изследователската работа. Защитената дисертация за научно-образователната степен доктор и публикуваните научни трудове с дълбоко научно съдържание му отварят пътя за избирането му за доцент (1974) и професор (1981). Специализацията в Гентския университет (Белгия), множеството научни командировки и активното му участие в множество международни конгреси и симпозиуми му дават възможност да осъществи лични запознанства със световните „светила” в областта на храненето на селскостопанските животни, но също и да представи по убедителен начин и България в тази област. Запознат с върховите постижения в науката по хранене и с тенденциите в бъдещите изследвания, проф. Тодоров насочва своята изследователска дейност към решаване на актуалните в теоретичен и практическо-приложен аспект проблеми като: – Развитието и внедряването на новите системи за определяне на

хранителната стойност на фуражите и на енергийните и протеиновите нужди на животните. Решаването на този проблем е голям скок напред и нагоре, който придвижи нашата наука до челните позиции в тази област и нареди проф. Тодоров сред водещите европейски теоретици в областта на храненето. – Голям е неговият принос за прагматичното решаване на проблемите, свързани с правилното хранене, във връзка с което състави норми за хранене на говеда, биволи, овце и кози. – Свое място има и в разработването на съвременни методи за бързо и евтино определяне на хранителните качества на фуражите, изразени в новите енергийни и протеинови единици (КЕМ, КЕР, ПСЧ и БПТ). От първостепенно стопанско

42 / 2019 BG

дейност, която осъществява проф. Николай Тодоров полага много усилия за повишаване на нивото на подготовка на млади учени по хранене. Той е ръководител на 17 докторски дисертации в областта на храненето на селскостопанските животни. Организира и ръководи дълги години дискусионен клуб, където се обсъждат изследователски проекти, магистърски тези, докторски дисертации и актуални проблеми на храненето. По негова инициатива през 2001 г. е създадена Балканска организация на преподавателите и учените по животновъдство, известна като Balnimalcon, с цел осъществяване на сътрудничество на учените от нашия район и решаване на общите проблеми. За неговия талант като организатор и ръководител в областта на учебно-преподавателската и научноизследователската дейност ще посоча само част от длъжностите, които е заемал: завеждащ секция „Хранене и рецептури” при Института по зърнени храни и фуражна промишленост (1975–1977), заместник декан на ЗФ (1979–1983), заместник ректор на ВИЗВМ (1983–1989), декан на АЖФ (1989– 1993). Той е основател и главен редактор на Bulgarian Journal of Agricultural Science (1994), вицепрезидент на Комисията по хранене при Европейската федерация по животновъдни науки (ЕФЖН) (1988–1995) и член на управителният съвет на ЕФЖН. Признание за неговата световна известност като учен е поканата да изнася основни доклади на авторитетни конференции и симпозиуми в Европа, Америка и други континенти. Изнасял е лекции в 18 чуждестранни университета. До пенсионирането си е публикувал 180 научни статии, от които 52 в реномирани чуждестранни списания и сборници. Трудовете му са цитирани 1990 пъти, от които 218 пъти в чужбина. Най-удивителното е, че след неговото пенсиониране през 1999 година вместо да намали темпото и да се отдаде на „заслужен отдих”, този акт сякаш го стимулира за нови творчески изяви. Невероятно, но е факт, че за 15-те години след пенсионирането си той публикува още 74 научни статии, 66 проблемни и научно-популярни статии, 10 монографии, книги и учебници и стана ръководител на седем нови докторанта, защитили дисертации. Смело можем да кажем, че това могат да го направят само хора и учени, чийто живот е изцяло отдаден на идеята да се творят нови и нови неща в името на напредъка на българската животновъдна наука и разширяването на нейната известност по света. Той доказа, че и в малка България могат да израстват големи учени!

ЖИВОТНОВЪДСТВО

значение е използването на NIRS-метода (отражателната спектроскопия в близката инфрачервена област). – В съавторство с други учени проф. Тодоров разработи първите български компютърни програми „Комфу” и „Румекс”, които позволиха масовото им използване от фуражната промишленост и фермерите. – За обективно определяне на ефекта от получаваните дажби той разработи методи за оценка на телесното състояние (ОТС) по 5-бална система за говеда, овце, кози, коне и други животни. Така ОТС стана основен критерии за определяне съответствието на енергийното ниво на хранене и за коригиране на храненето. – Изключително важен принос прави проф. Тодоров с разработването и усъвършенстването на цялостната система за силажирането, за определяне на условията за приложение на химическите консервиращи средства, технологията за приготвяне на сенаж от люцерна и тревни смески, силажирането на царевичак и слама с добавка на карбамид, амоняк и амонячна вода с цел увеличаване на тяхната енергийна и протеинова хранителност. Той първи определи значението на влажността на суровината за разграждането на карбамида при силажирането. Не е възможно, а в случая не е и необходимо, да се изброяват всички научни приноси, които прави утвърденият ерудит в областта на храненето. Мен лично силно ме впечатляват неговият интерес и дейността му за увеличаване на ефективността на репродукцията в говедовъдството и овцевъдството чрез увеличаване на заплодяемостта, плодовитостта и опазването на всички новородени приплоди. В широко известните книги „Хранене и отглеждане на крави” (2003) и „Хранене и отглеждане на овце” (2008), наречени с основание „библии”, а аз бих нарекъл „кратки енциклопедии”, много задълбочено е отразен челният световен опит в областта на репродукцията в говедовъдството и овцевъдството. За първи път се обръща внимание върху ОТС като основен фактор за повишаване на заплодяемостта, както и за ролята на баланса на енергията след отелването. С още по-голяма задълбоченост са описани факторите за повишаване на ефективността на репродукцията в овцевъдството. Особено ценни за овцевъдната практика са описаните методи за опазване на всички живородени агнета, за съхраняване и използване за първо подхранване на коластра и запознаването с редица други методи за отглеждане на новородените агнета. Освен разнообразната и задълбочена научноизследователска

3

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

4

I Национално изложение на френските породи и X Национално изложение с конкурс за порода Ил дьо Франс Станислава Стефанова снимки: Симеон Пеков На 7 и 8 юни в Сливен Експо Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България организира Първото национално изложение на френските породи в България и Десетото национално изложение с конкурс за породата Ил дьо Франс. В изложението участваха развъдни организации и фермери с породи овце Ил дьо Франс, Мутон Шароле, Лакон и Вандеен, както и коне от порода Френски Рисак. За съжаление представители на породите говеда – Лимузин, Шароле, Монбелиард, Гаскон и Обрак и Алпийска кафява коза не успяха да се включат в изложението, както се очакваше, но организаторите се надяват следващата година всякакви трудности да бъдат преодолени. Д-р Евгения Ачкаканова, инициатор на събитието, откри изложението с представяне на френските породи животни в България, поз-

драви участниците, всички присъстващи и представи официалните гости на трибуната: Силвия Василева – директор на дирекция „Животновъдство” в МЗХГ и Николай Маринов, главен директор на главна дирекция „Земеделие и регионална политика”, Младен Младенов, изп. директор на Национална служба за съвети в земеделието, проф. д-р Мая Игнатова, зам.-председател на Селскостопанска академия, доц. д-р Димитър Панайотов, декан на Аграрен факултет при Тракийски университет, Георги Йорданов, изп. директор на ИАСРЖ и съорганизатор на изложението, след което представи и чуждестранните официални гости, а именно: председателя на френската организация за развъждане на месодайните породи Ил дьо Франс и Тексел г-н Жан-Пиер Жослен, както и г-жа Емануел Мурви – директор на коневъдна

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

5

организация Le Trotter. Не на последно място се спомена и д-р Пламен Пенчев, домакин на събитието, който настаняваше и се грижеше за участниците. Д-р Ачкаканова изрази надежда, че това първо изложение на френската генетика в България ще се превърне в ежегодна традиция тук в Сливен, а посетителите и заинтересованите да бъдат все повече и повече всяка следваща година. Г-жа Силвия Василева прочете Поздравителен адрес от името на министър Десислава Танева, която подчерта, че животновъдните асоциации могат да разчитат на партньорство за такива изложения от страна на министерството. Г-н Георги Йорданов приветства присъстващите и пожела успех на доброто начинание, пожелавайки то да се превърне в традиция. Председателите на четирите асоциации на френски породи съответно бяха представени, а именно – Пламен Николов и проф. Илия Димитров (главен селекционер) от асоциацията на Ил дьо Франс, проф. Стайка Лалева – Мутон Шароле, д-р Янко Митов, който работи с двете породи овце Лакон и Мутон Шароле и Севдалин Севов – Лакон. След официалната част, дойде ред на дефилирането на коне от породата Френски Рисак.

Пламен Левков, изп. директор на НАК, запозна публиката с историята на породата. След края на дефилето компетентно жури оцени и награди най-добрите жребци и кобили. Междувременно течеше и Десетото национално изложение с конкурс за порода овце Ил дьо Франс, проведено по развъдни групи и индивидуално участие. Д-р Евгения Ачкаканова направи кратко резюме на породата, обяснявайки колко лесна за отглеждане е тя. Отглеждана не само в Европа, но и в Южна Африка, тя се адаптира лесно дори и на места с над 2500 м надморска височина. Най-важното за породата е доброто белтъчно хранене, което разкрива положителните качества на породата и дава продоволствие агнета с тегло 30–35 кг. Стандартът във Франция при изкупуване на животни е следният: 35 кг за женски агнета и 37 кг за мъжки агнета (не шилета). След провеждането на конкурса за шампиони на породата Ил дьо Франс компетентното жури, начело с опитния френски животновъд г-н Жан-Пиер Жослен и членове проф. Илия Димитров и проф. Радослав Славов – селекционери в АИлФБ, излъчи първо победителите от мъжки и женски шилета, от овце и от кочове

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

6

по групи заедно с техните стопани. Накрая, след много оспорван дебат и трудни решения журито излъчи и шампионите на индивидуалното участие: • При възрастни кочове – „Норд Агро Комплекс”, с. Горно Абланово, обл. Русе, управител Емил Кирчев, представители Пламен Стойчев и Венелин Георгиев; • При млади кочове – „Агроевроплант” ЕООД, с. Царевец, обл. Добрич, управител Пламен Николов. Накрая всички отличени животни и участници бяха наградени. Освен ежегодния конкурс на породата, бе направена демонстрация на ултразвук на бре-

менни животни, както и оценка на трупа и дегустация на месо от три от породите – месодайните – Ил дьо Франс, Мутон Шароле и млечната Лакон и млечни продукти от Лакон, произведени във ферма „Верде“. Преди да закрие изложението д-р Евгения Ачкаканова заяви: – Искам да дам думата на Роси Джамбазова, директор на Бизнесинкубатора в гр. Гоце Делчев, която работи по проекти с млади фермери, а така също и с нови фермери. Р.Д.: – Благодаря на д-р Ачкаканова за поканата на това изложение. Ние работим по програма Хоризонт 2020. Но да уточня – не само с млади фермери, а още и с така наречените

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

7

„нови фермери”, такива които са наследили ферми от родители, от близки или такива, които са дошли от друг сектор и са стартирали своята нова ферма. Тази година за първи път стартира конкурс, но следващата година, през зимата ще има и други конкурси за иновативен нов фермер. Много ми се иска тук да наградим Благо Андонов, който спечели конкурса т.г. Той все още е от младите фермери, но успя в Гоце Делчев, където земята е изключително раздробена, да се договори с различни собственици, да обедини земя от няколко ферми и да обработва над 1500 дка, разплаща се с продукция и от септември стартира изграждане на собствена млечна ферма. Наградата,

която той си избра е посещение във Франция или в Холандия, за да обмени опит и да си избере най-подходящата порода крави. Бих искала д-р Ачкаканова да награди Благо Андонов, защото тя е член на нашата национална комисия. Е.А.: – Следващата година може да участваме по проекта с френски породи в тези конкурси... Р.Д.: – Задължително, тези ваши фермери с производство между две и десет години, с иновативни решения, нов подход и нови продукти могат да участват в този конкурс. Е.А.: – Благодаля Ви, благодаря на всички за участието, за подкрепата и до нови срещи на следващото изложение.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

8

Разговор с Жан Пиер Жослен Разговора води Станислава Стефанова снимки: Симеон Пеков

Р

азговор с Жан Пиер Жослен, председател на френската Национална организация за селекция на месодайни породи „Ил дьо франс“ и „Тексел“, с любезното съдействие за превода от френски на д-р Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България (АИлФБ), която проведе Първото национално изложение на френските породи в България и Десетото национално изложение с конкурс за породата Ил дьо Франс. Д-р Ачкаканова заяви, че за първи път породата Ил дьо Франс е внесена у нас през 1968 г. от проф. Илия Димитров, който в момента е главен селекционер за България. Тази френска месодайна порода овце е създадена още през 1824 г., а името си носи от 1920 г. Членовете на асоцицията, които отглеждат породата Ил дьо Франс в България, са четиредесет и пет. Тя присъства във всички райони на страната, но по-голяма е концентрацията в Североизточна България. Целта на Асоциацията е да поддържа селекционните качества на породата такива, каквито са създадени във Франция. И още допълва, че породата е изключително скорозряла, адаптивна, на малка възраст агнетата достигат високо живо тегло, имат много бърз сред-

нодневен прираст, което я прави изключително подходяща и лесна за отглеждане. Вече двадесет години френската и българската асоциации за развъждане на породата Ил дьо Франс си партнират по коректен начин, за което разговаряме с Мосю Жослен. Здравейте, мосю Жослен, моля представете се пред читателите на сп. „Животновъдство БГ”.

– Много благодаря за това, как ме приемате в България. Аз съм френски животновъд, занимавам се с овце от породата Ил дьо Франс и имам стадо от 500 глави.

– Чудесно! Това голямо стадо ли е във Франция, защото за България е голямо?

– В Южна Франция, в планинските райони, има стопанства със стада от 1000 до 2000 глави, но за района, в който работя, 500 глави са голямо стадо.

– Освен че сте животновъд, Вие сте и председател на френската асоциация за Ил дьо Франс. Бихте ли разказали за Вашата работа и как я съвместявате със сътрудничеството си с българската асоциация?

– Да, аз съм председател на френската асоциация за Ил дьо Франс. Ние имаме стотина членове и контролираме около 20 000 овце от

генерация с переспектива за бъдещи успехи. Бих искал да благодаря и на проф. Димитров и на проф. Славов за оценката на животните, която съвместно направихме, в конкурса на Ил дьо Франс. Също така бих искал да поздравя представителите и на другите френски породи, тук на Сливен Експо, въпреки че са различни, аз съм убеден, че можем да си помагаме, така че френските породи в българия да се развиват и да постигат успех.

– Организаторите заявиха, че всяка година тук. В Сливен Експо ще се прави изложение на френската генетика в България. Всяка година ли ще бъдете тук?

– Да всяка година ще бъда тук, мерси!

42 / 2019

Контактите между нашите две асоциации за породата Ил дьо Франс – френската и българската, датират вече от двадесет години, така че ние смятаме, че на базата на това дълго партньорство е добре двете асоциации да се обединим, съгласно новия регламент и да работим като една цяла, обща френско-българска асоциация в двете държави.

– Което означава, че българската продукция ще има добри пазари и във Франция?

– Това означава, че ние двустранно както във Франция, така и в България ще работим за подобряване на генетическите качества, така че да постигнем съвместно животни с изключително високо селекционно ниво... И да, това

BG

е възможно, животни от България ще може да се предлагат във Франция.

– Това изложение, което е посветено на френската генетика в България, Ваша идея ли беше или на Евгения Ачкаканова?

– Тази идея беше на Жени. Бих искал да кажа, че Евгения е много важна персона за нашата работа, защото ако нямахме човек като нея, ние нямаше да имаме тези постижения.

– Какво още бихте казали на българските земеделски производители, посветени на френската генетика?

– Когато ние сме обединени, нашите животни ще бъдат индексирани по един и същи начин, на едно и също селекционно ниво както в България, така и във Франция, което ще е успех. И бих искал да благодаря на Евгения Ачкаканова, на Пламен Николов, като председател на Асоциацията, за доверието, което имат към нас за помощта, която ние оказваме. И не на последно място е радостта ми, че имате толкова млади фермери, една нова

ЖИВОТНОВЪДСТВО

породата Ил дьо Франс. (Евгения Ачкаканова: А в България нашите членове са 45 и контролираме около 6000 овце от породата Ил дьо Франс. Разликата е очевадна...)

– Г-н Жослен, вярно ли е, че във Франция броят на животновъдите намалява и се налага да се внася месо отвън?

– Да, вярно e, намаляват животновъдите, особено младите, на които им е трудно да се занимават с животновъдство, поради което през последните години фермите във Франция намаляват с близо 20%. Бих искал да кажа няколко цифри: Повече от 50% от фермите са със собственици над 50-годишна възраст и действително 60% от необходимото агнешко месо се внася отвън. Това, което мислим за бъдещето на нашата асоциация, е да подобрим генетично породата Ил дьо Франс, за да може колективно да изнасяме в други държави животни под селекционен контрол и заедно с българската асоциация и българските животновъди да увеличим броя на тези животни.

9

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

10

Пламен Стойчев и Венелин Георгиев за най-голямото стадо овце Ил дьо Франс в България Разговора води Станислава Стефанова снимки: Симеон Пеков Още преди официалното откриване на изложението за френски породи в България обикалям по боксовете на Сливен Експо и забелязвам, че първи и най-дисциплинирани са фермерите от Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България. Всичките вече са дошли, разпределили са си овцете из боксовете, сложили са им вода, силаж. Харесвам си едни вакли и едрички, както се казва, гледани животни и виждам, че те са от фермата Норд Агро Комплекс в с. Горно Абланово, обл. Русе. Виждам и техните стопани – Пламен Стойчев и Венелин Георгиев. Почваме да си говорим и аз разбирам, че в голямата овцеферма, където отглеждат овце от породата Ил дьо Франс, не ползват европейски субсидии... Не знам как е възможно това! Оказва се, че във фермата се занимават и със зърнопроизводство, а това само по

себе си гарантира добрите грижи при отглеждането на овцете. Породата Ил дьо Франс е изключително адаптивна и е удачно да се отглежда в стопанства с развито земеделие. Така производственият цикъл може да се затвори и да се постигне добър икономически резултат. През последните години се отчита завишаване на интереса към овцете от породата Ил дьо Франс у нас. Все повече фермери избират тази порода и спазват, като по учебник, правилата на селекцията. Заслужава си да снимаме и да Ви покажем едни такива трудолюбиви, млади, но опитни животновъди...

– Здравейте, бихте ли се представили! От кога сте във фирмата?

– Здравейте, казвам се Венелин Георгиев и

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

11 съм зооинженер във Фирма Норд Агрокомплекс. През 2007 г. внесохме животни от Франция – овце от породата Ил дьо Франс. В момента имаме 450 овце и още 200 женски шилета, които оставяме за разплод.

– Това е голяма овцеферма за мащабите в България...

– Да, да не кажа най-голямата овцеферма в България от породата Ил дьо Франс..

– Какво продавате, имате ли ограничения?

– Всичко продаваме, нямяме ограничения, за разплод, агнета за месо, всичко...

– А Вие, бихте ли се представили!

– Аз се казвам Пламен Стойчев, ръководител Растениевъдство и животновъдство в Норд Агро Комплекс. Работя във фирмата от две години.

– Проблеми? Няма как без проблеми, нали...

– Пролемите винаги ги има, най-вече са свързани с работна ръка, всички се оплакват... Има глад за качествени работници и е много трудно...

– Все пак имате добри резултати, как се справяте?

– Успяваме някак, проблемите са за това, за да бъдат решавани, но е сложно.

– Да приемем, че е фирмена тайна. Г-н Георгиев, кой помага по отношение на селекцията?

– Консултант на фирмата ни е проф. Славов, който е и член на Асоциацията. Поддържаме постоянна връзка, често ни посещава, отзивчив е и винаги ни помага. Трябва да работим постоянно породата Ил дьо Франс да се адаптира към българските условия. Найважното за една развъдна организация е развъдната работа да е на ниво, отговарящо на новите правила.

– А с какво още бихте желали да се разшири дейността на Асоциацията?

– /Венелин Георгиев/ Бихме се радвали, ако помогнат с намирането на пазари.

– /Пламен Стойчев/ От Асоциацията са

споделяли с нас, че имат идеи, работи се по въпроса и очакваме в недалечно бъдеще още по-добри, по-мащабни резултати.

– А доволни ли сте от постигнатото, от Вашия труд?

– /Венелин Георгиев/ Да, Доволни сме от породата , от нейните качества. Месодайното направление е едно перспективно направление, а качествата на породата Ил дьо Франс са перфектни. Тук на изложението се демонстрира точно това – изключителни екземпляри, селекция, достойна за Франция.

– Какво бихте посъветвали Вашите по млади, начинаещи колеги да се захващат ли с породата Ил дьо Франс или не?

– /Пламен Стойчев/ Да, бих им препоръчал да се захващат, заслужава си. Но са необходими много труд, знания и търпение. Всичко може да се постигне, ако имат желание.

– Освен овцете Ил дьо Франс какви други животни отглеждате във фермата?

– /Венелин Георгиев/ Отглеждаме и месодайни говеда, имаме червен Абердийн Ангус, закупени от Германия през 2016 г. и в момента имаме 70 животни. В началото купихме 28 юници.

– /Пламен Стойчев/ И един бик.

– И как е, с кравите по-трудно ли е?

– Напротив, по-лесно е.

– Имате по-добри резултати?

– Просто времето, което се отделя за едно животно при кравите е много по-малко, отколкото при овцете. Например при отелването кравите сами се справят, докато при овцете раждането обикновено е с помощ. И изхранването при кравите целогодишно е пасищно... „Норд Агро Комплекс” притежава отлични условия за отглеждане на червен Абердийн Ангус, внос от Германия и френската порода овце Ил дьо Франс. Фермата продава мъжки разплодни месодайни говеда – червен Абердин ангус. За контакт с отговорника на фермата зооинж. Венелин Георгиев GSM: 0894 48 30 63

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

12

На Първото национално изложение на френските породи в България с проф. Илия Димитров Разговора води Станислава Стефанова снимки: Симеон Пеков Вече 80-годишен проф. Илия Димитров е получил своята специална награда от АИлФБ за изключителни заслуги и принос в разпространението, развъждането и селекцията на породата Ил дьо Франс в България, за създаването и развитието на асоциацията, за академична всеотдайност и последователност в обучението на селекционерите. За породата овце Ил дьо Франс заявява, че тя е предпочитана по света заради вкуса на месото, което е мраморирано и няма характерния дъх на лой. Животните се отличават с бърз растеж, устойчивост на болести, много добра адаптивност, висока плодовитост и добре изразена месодайност. Ил дьо Франс е една прекрасна порода с невероятни качества, а редом с това и възможността да се ползва по всяко време на годината. Френският вкус е неповторим, месото е създадено без специфичната миризма и това го прави високо ценено. Здравейте, проф. Димитров, приятно ми е да Ви видя, отново при овцете Ил дьо Франс на Първото национално изложение на френски породи в България... Радвам се, че това изложение е посветено на френските породи в България. Тук, в Сливен може да видите френски породи овце, отглеждани у нас, като Мутон шароле, Ил дьо Франс, коне – порода Френски рисак и други. Френската селекция е много особена. Винаги съм се питал с какво се отличават французите, може би с тяхната вечна неудовлетвореност. Те искат всичко да бъде изпипано, хубаво, добро. Започват с Испански Меринос с едни гънки и го превръщат във Френски Рамбуйе, внасят от Англия Лакон, Лейстър и др., които примерно превръщат в Ил дьо Франс, внасят Тексел от Холандия и го превръщат във Френски Тексел, внасят Софолк от Англия и го превръщат във Френски Софолк. Французите умеят, защото са взискателни хора и налагат хубавото. В първите години, когато съм бил във Франция, за да внасяме породата Ил дьо Франс у нас, ме впечатляваше любовта, която французите

имат към животните. Мечтал съм като мосю Ламбер, който ме придружаваше тогава, да нося етикет на породата на ревера си с много гордост като него... Сега у нас много са откъснати от земята, откъснати от традицията, откъснати от любовта към животните. А тогава започнахме с първите животни Ил дьо франс и беше мого трудно, това да наложиш една специализирана порода, тогава когато се търсеше всичко от овцете – и мляко, и вълна, и агнета и т.н. беше сложно, но достигнахме определен брой животни. След това дойде голямата ликвидация и отново много работа. Създадохме Асоциации за развъждане на породата Ил дьо Франс в България и породата отново се възроди. А това са прекрасни животни. Французинът е създал порода за своя изтънчен вкус, хубаво месо с не много мазнини, което няма мирис. А ние побългарихме ли тази порода? Не, напротив, ние я съхранихме, това е хубавото. Някога плодовитостта беше ниска, но с времето достигнахме 200% плодовитост. Това е силата на селекцията, защото не може от

Аз мисля, че Асоциацията много се ангажира, осигурява чуждестранни контакти, помага за партньорства. Какво бихте пожелал на читателите на сп. „Животновъдство БГ”? Списание „Животновъдство” е било моето любимо списание, защото много години бях член на редколегията му работехме много добре по онова време. Бих пожелал да има хора, които се интересуват от научните постижения и да има хора, които прилагат тези научни постижения в практиката.

42 / 2019

Трябва да има компактно агнене в определен период, за да можем да успеем. Плюс това французите имат изискване за живото тегло. Ние искаме да се отървем от агнето, когато стане 15–20 кг, когато то точно расте. Ние не оценяваме факта, че интензитетът на растеж на агнетата е много висок след 15 кг, след отбиването или ако са с майката, когато се достигат 35 кг и месото е с найценното качество... Проф. Димитров, Вие вече не преподавате в Тракийския университет, на кого предавате

BG

своя опит и знания? Имам добри последователи, като д-р Евгения Ачкаканова, тя отдава много от себе си за породата, владее един перфектен френски, прави добри контакти, също така проф. Радослав Славов, който се занимава със селекцията в Асоциацията. Но аз мисля, че Ил дьо Франс няма да става основна порода, нека не се заблуждаваме, от тази порода трябва да произвеждаме достатъчно разплоден материал за възпроизводство, а мъжки разплодници да отиват във тези стада, които се доят, да се заплождат и да произвеждат месо, т.нар. „промишлено кръстосване” да се реализира. Относно пазарите помагате ли? Много съм помагал, работех като главен селекционер, много обикалях по фермите, всичките ги познавам. Сега от една–две години съм се ограничил само с книжнината. Но имате идея как помага Асоциацията, относно реализиране на продукцията.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

една овца да се получи едно агне и да чакаме икономическа ефективност. Затова плодовитостта беше първият признак, по който се работеше в селекцията, докато се достигнаха добри генетични резултати – раждания по две, по три, по четири агнета и се запази качеството на месото. Друг е въпросът, че и във Франция, като всяка силно индустриализирана страна, има отлив от фермерството. Внасят много месо от други държави, включително и от Австралия и Нова Зеландия. Нашият пазар пък е много малък да задоволяваме изискванията им. Но французите държат на разнообразието и биха приели наша продукция? Да, те приемат и имахме договорки обаче ние не можем в кратък период да произведем и да натоварим два, три тира с по двеста до четиристотин животни. Още повече, че нашите фермери нямат нагласата да се сдружават, за да предложим количество продукция.

13

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

КОЗЕВЪДСТВО

14

Породи кози. Хранене и отглеждане на козите Пенко Зунев В зависимост от ползвателното си направление породите кози се разделят на следните направления: за мляко, за вълна (мохер), за месо и за пух. Породи кози за мляко Саанска коза Създадена е чрез народна селекция в Швейцария. Животните са едри, с добре развита костна система и здрава конституция. Цветът на космената покривка е бял, къс и прилепнал към тялото. Двата пола са безроги. Живото тегло на козите е 50–85 кг, на пръчовете – 75–100 кг. Млечността е 1000–1200 л. Тогенбургска порода кози Създадена е също в Швейцария при високопланински условия чрез народна селекция. Цветът на космената покривка варира от светло до

Бяла германска благородна коза Създадена е в Германия чрез кръстосване на местните бели кози със Саански пръчове. Нарича се още Саанизирана. Животните са едри, с широки и закръглени форми. Живото тегло на козите е 50– 70 кг, а на пръчовете – 85–110 кг. Вимето е симетрично и добре развито. Млечността на козите е 1000–1200 л, а маслеността – 3,6–3,7%. Плодовитостта е 200–220%. Англо-нубийска коза Създадена е в Англия чрез кръстосване на местни английски кози с Нубийски пръчове. Животните са едри, с хармонично телосложение и удължени крайници. Отличителен белег са големите увиснали уши и изпъкналата профилна линия на главата. Преобладаващата част от козите и пръчовете са безроги, но се срещат и рогати индивиди. Космената покривка е с къси влакна и лъскави, най-често с тъмночервен цвят на космената покривка. Вимето е жлезисто, с удобни за доене цицки. Живото тегло на козите е 55–70 кг, а на пръчовете – 80–90 кг. Млечността е 600–800 л, а маслеността – 5–7%. Плодовитостта е около 200%. Алпийска млечна коза Създадена и разпространена във Франция. Козите са със здрава костна система и конституция. Цветът на космената покривка е кафяв до тъмнокафяв. Живото тегло на козите е 55–60 кг, а на пръчовете – 80–90 кг. Млечността за лактация е 800–900 л.

тъмно кафяв. Характерна особеност са белите ивици от двете страни на лицевата част. Крайниците под коленете са също бели. Животните от двата пола са безроги. Живото тегло при козите е 50–55 кг, а при пръчовете – 70–80 кг. Млечността варира от 600 до 1200 л, а маслеността – от 3,4 до 3,6%. Плодовитостта е висока – 180–200%. Породата е с високи аклиматизационни качества, поради което е широко разпространена.

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

15 Българска бяла млечна коза Създадена е чрез възпроизводително кръстосване на местни кози със Саански и саанизирани пръчове (Германска бяла и Чешка бяла благородна). По екстериор и тип е сходна със Саанската коза, но с по-приземна форма. Преобладаващо козите и пръчовете са рогати. Цветът на космената покривка е бял. Живото тегло на козите е 55–60 кг, а на пръчовете – 75–80 кг. Млечността е 600–800 л, с 3,5–3,6% мастни вещества. Плодовитостта е 170–200%. Местни породи кози Наблюдава се голямо разнообразие по цвят, едрина и екстериор. Животните са със здрава костна система и копита. Цветът на косъма е кафяв, черен, бял, сив, пъстър и т.н. Космената покривка е с голяма дължина – 10–15 см. Живото тегло е 45–50 кг при козите и 70–80 кг при пръчовете. Млечността варира от 250 до 600 л, а маслеността е 4–4,5%. Плодовитостта е 120–130%. Породи кози за вълна и пух Ангорска коза Създадена е чрез народна селекция в земите на Турция, около Анкара (на гръцки Ангора). Разпространена е доста широко – Близкия изток, Африка, Америка, Австралия. Козите са сравнително дребни, приземни. Двата пола са рогати. Космената покривка е дълга бяла, с копринен блясък и дължина 25–40 см. Средно от коза се настригва 3–5 кг вълна, а от пръчовете – 5–8 кг. Млечността е 150–300 л, с масленост 4–6%. Плодовитостта е 120–150%. Породи кози за пух Кашмирска, Оренбургска, Придонска Козите са с живо тегло 40–45 кг, а пръчовете – 60–70 кг. Млечността е 100–150 л. Плодовитостта 110–160%. Получава се от 200 до 500 г пух чрез неколкократно ресане. Най-качествен пух се получава от Кашмирската коза. Хранене на козите Подобно на овцете, с тази разлика, че високомлечните кози изискват по-концентратен

тип на хранене. Годишната норма при кози с живо тегло 60 кг и 650 л млечност за лактация е 650 кръмни единици. Относителният дял на фуражите е следният: концентриран фураж 40%, сено и груби фуражи 13%, сочни и силажи 7–8%, зелени храни и паша – 39–40%. Посочените данни се отнасят за 181 дни оборен и 184 дни пасищен период. При козите-майки се наблюдават същите три изключително отговорни периода при храненето, а именно 1 месец преди заплождането, 2 месеца преди оярването и 2 месеца след оярването. Различията са в това, че по-време на цялата лактация високомлечните кози изискват концентратно подхранване. Също така изискванията на козите към хигиената на храненето и поенето са много по-високи от тези на овцете. При подрастващите и пръчовете не се наблюдават съществени различия в изискванията и периодиката на хранене. Отглеждане на козите В световната козевъдна практика се прилагат три начина на отглеждане на козите: екстензивен – в планински и пустинни райони без подхранване, целогодишно пасищно; полуинтензивен – козите се събират на стада и се пасат от платени пастири или стопаните се редуват. Основен за нашата страна; интензивен – целогодишно оборно или чрез използване на пасищни комплекси с културни пасища. През оборния период козите трябва да се отглеждат в подходящи помещения. Основно изискване е помещенията да бъдат достатъчно широки, светли и хигиенични, с четири стени, с врати и прозорци. Характерна особеност е голямата чувствителност на козите към ниските температури, влагата и течението. Козите са силно взискателни към хигиената в помещенията, храненето и поенето, както и към личната хигиена. Тялото на козите трябва да се почиства със специален гребен или четка. През лятото в подходящо време козите се къпят и дезинфекцират. Следи се състоянието на копитата и при необходимост се обрязват.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

КОЗЕВЪДСТВО

16

Хранене на категориите кози Пенко Зунев

Козите се нуждаят приблизително от 265 UI нето енергия и 3,5–3,7 г смилаем протеин на 1 кг обменно тегло (N 0,75). Това означава, че при живо тегло на козите 40, 50 и 60 кг нуждата от кръмни единици за поддържане на живота е съответно 0,70, 0,83 и 0,95 и от 40, 47 и 54 г протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Процесът на млекообразуване е свързан с много голям разход на енергия и протеин. Установено е, че енергията за млекообразуване се оползотворява както при кравите и овцете. За образуването на 1 кг козе мляко приравнено към 4% мастни вещества са необходими 0,47 КЕМ (кръмни единици за мляко) и 47 г ПСЧ. Нуждите от протеин се определят в зависимост от физиологичното състояние на козите. През първия период на бременността те могат да бъдат задоволени при съдържание на около 9% суров протеин в сухото вещество на дажбата през втория период (4–5-ия месец от бременността) съответно при 11 и 13% и при лактиращите кози в зависимост от млечността на козите от 12 до над 17%. Нуждите от минерални вещества и витамини

са в зависимост от физиологичното състояние на козите, а съотношенията между тях е подобно на това в овцевъдството. Хранене на кози-майки Годишната норма при козите-майки от млечните породи при живо тегло 60 кг и млечност 650 л за лактация е 652 кръмни единици. Относителният дял на фуражите е следният: концентриран фураж 40%, сено и груби фуражи 13%, сочни и силажи 7–8%, зелени храни и паша – 39–40%. Посочените данни се отнасят за 181 дни оборен и 184 дни пасищен период. Хранене на козите преди заплождане Преобладаващата част от съвременните породи са многоплодни. Освен от наследствеността, плодовитостта на козите в найголяма степен зависи от храненето им през периода преди заплождане. Подготовката на козите за заплождане започва 3–4 седмици преди началото на случната кампания и продължава 2–3 седмици след заплождането. В зависимост от телесното състояние през този

Хранене през бременността Бременността при козите продължава 5 месеца (от 146–158, средно 150 дни). Разделя се на два периода. През първия период на бременността, който обхваща първите 3 месеца растежът на плода е незначителен и не оказва съществено влияние върху потребностите от енергия и хранителни вещества. Биологическата пълноценност на дажбите през този период е от съществено значение, тъй като се формират органите и тъканите на плода. Важно условие е дажбите да бъдат балансирани по хранителни вещества и съставени от фуражи с високо качество. Не се допуска хранене на козите с развалени фуражи (загнили, плесенясали, окислени, замърсени, замръзнали). Водата за пиене трябва да бъде хладка и винаги чиста. При неспазването на тези условия често се получава увреждане на плода и аборти. През вторият период на бременността (обхваща последните 2 месеца) нуждите на козите от енергия, протеин и минерални вещества нарастват значително. През тези 2 месеца плодът увеличава теглото си около 10–12 пъти. Заедно с това през този период трябва да се образуват и около 4–5 кг мазнини, които през периода на лактацията се използват като телесни резерви. Около 6–8 седмици преди окозването

Хранене през лактацията Лактиращите кози се нуждаят от много повече хранителни вещества в сравнение със сухостойния период. Това налага увеличаването на количествата на фуражите в дажбите на козите. Подготовката на козите за лактацията започва през последните дни на сухостойния период. Обикновено козите имат понижен апетит през този период и приемат около 1–1,5 кг сено. Осигурява им се също и 400 до 700 г концентриран фураж. Тази дажба се запазва 1–3 дни след окозването, след което количеството на концентрирания фураж се увеличава, а сеното се дава на воля. Увеличаването на концентрирания фураж според Тодоров и кол.

(1996), не трябва да бъде повече от със 150– 200 г дневно. На едно хранене не трябва да се дава повече от 400 г концентриран фураж, което налага да се разпределя на два или повече пъти през денонощието. Подходящи концентрирани фуражи са ечемикът, царевицата, пшеницата, овесът, триците, шротовете, като при високомлечните кози количеството

42 / 2019 BG

бременните майки трябва да се пресушат, за да се възстанови млечната жлеза. Козите с установен субклиничен мастит трябва да се третират със специални пасти, които се вкарват след пресушаването в цицковия канал и млечната цистерна. Пресушаването на козите става постепенно, като в продължение на 2–3 дни се пропуска вечерното доене, след което се доят през ден и на края през 2 дни. По време на пресушаването количеството на храната се намалява като при високомлечните кози концентрираният фураж може да се изключи напълно. Най-подходящият фураж за този период е висококачественото сено. То може да бъде единствен компонент в дажбата и да осигурява 70–80% от необходимата енергия. След пресушаването на козите храненето се нормализира, но отново сеното е основен компонент в дажбите. Подходящи фуражи в умерени количества са и листниковият фураж, слама, силажи, сенажи и др. Доброкачественият листников фураж осигурява до 30–40% от енергията в дажбата, сламата – до 20–25%, а силажите и сенажите – до 40–50%. Концентрираният фураж през този период е в количество 200–500 г и е в зависимост от енергийната хранителност на обемистите фуражи. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата на козите, а се увеличава относителният дял на концентрираните, особено при очаквана по-висока млечна продуктивност. Добавката на минимално количество варено ленено семе към края на бременността оказва благоприятно влияние върху протичането на раждането.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

период енергетичната хранителност на дажбите на козите се повишава с 0,3–0,5 КЕ, а равнището на суровия протеин – с 2–3 процентни единици (от сухото вещество на дажбата). Ефектът от подхранването е почти винаги положителен с изключение при силно затлъстели животни. Когато козите са в разплодна кондиция през време на случната кампания заплодяемостта и плодовитостта им са значително по-високи в сравнение със слабите кози, независимо кога са достигнали това телесно състояние (статичен ефект). Козите със същата кондиция, но увеличили теглото си в момента на заплождането имат още по-висока плодовитост (динамичен ефект). Необходимо е през този период козите да имат от 100–300 г среднодневен прираст, фуражите, които се предоставят на козите през периода на подготовка за заплождане трябва да бъдат от най-добро качество. Най-подходящи са зелените фуражи, които съдържат всички необходими хранителни вещества. При недостиг на зелени храни и паша се използват консервирани фуражи – силаж, сенаж, сено и др. Концентрираният фураж през този период е 200–500 г дневно. За времето от 4 седмици преди началото и 3 седмици след започването на случната кампания концентратната смеска се разпределя както следва (в г на животно дневно): 100, 250, 350, 450, 450, 300, 100.

17

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

18

им може да достигне до 1,5 кг. Увеличаването над това количество трябва да се прави от опитни животновъди. Съотношението на концентрираните фуражи и сеното трябва да бъде 1:1. При най-високомлечните кози с живо тегло 60 кг концентрираният фураж може да достигне до 1,8 кг, а също такова и на сеното. Сочните фуражи се включват 7–10 дни след раждането. Такива са зелените храни, силажите, цвеклото, тиквите, кръмните моркови и др. Освен сено, което е задължителен компонент в дажбата на козите може да се включи и листников фураж. Нископродуктивните кози задоволяват енергийните си потребности с обемистите фуражи до 60–80%, а високопродуктивните – 40–60%. В началото на лактацията съществува отрицателен енергиен баланс. Недостигът на хранителни вещества се компенсира от телесните резерви, в резултат на което теглото на козите намалява. Всеки намален килограм живо тегло осигурява енергия за около 8 кг мляко. Козите могат да намалят теглото си без опасност за здравето до 15–18%. Бързото изразходване на телесните резерви може да бъде причина за заболяване от кетози, което обикновено се проявява между 15-ия и 35-ия ден след окозване, когато козите развиват максимална млечност. Отрицателният енергиен баланс може да се обясни с факта, че максимална млечност може да се достигне до 30–35-ия ден, а максималната консумация на храна – едва след 2–4 месеца. По-висока консумация на фураж може да се постигне, когато в дажбите на козите се включват по-апетитни фуражи (кръмно, полузахарно цвекло, тикви), по-голямо количество концентрирани фуражи, но залагани по-често през денонощието и в по-малки дози. С напредването на лактацията млечността на козите постепенно намалява, а заедно с това и нуждите от хранителни вещества. През този период козите могат да приемат достатъчно фуражи, необходими за пълното покриване на нуждите им от хранителни вещества и обикновено подобряват кондицията си и отлагат известни количества тлъстини. Хранене на ярета и подрастващи козлета Яретата се раждат със средно живо тегло за женските единаци 3,5 кг, за мъжките 4,5 кг, а за близнаците съответно 3 и 3,6 кг. При осигуряване на добри условия на хранене и отглеждане на 18-месечна възраст женските достигат живо тегло от 32–37 кг, а мъжките – 40–45 кг Първата храна, която приемат новородените ярета е коластрата. Ролята на коластрата и времето за забозаване е както при новородените агнета. След коластрения период основната храна за яретата през първите 2–3

седмици е майчиното мляко. След третата седмица майчиното мляко може да се замени напълно с млекозаместител или с краве мляко. Подходящи за яретата са млекозаместителите за телета. През втората седмица започва приучването на яретата да приемат сухи храни – концентриран фураж и сено. Подходящи са лесносмилаемите концентрирани храни като пресято овесено брашно, трици, грахова ярма или пълноценна стартерна смеска. За храна на малките ярета през този период се използва и висококачествено бобово (люцерново, детелиново) сено. Много подходящи са нежните зелени листници, както и сочни храни – моркови и цвекло. Неподходящи за храна на малките ярета са картофите, царевичната и ечемична ярма, които се включват обикновено след 40–50-дневна възраст. Към края на първия месец яретата привикват напълно към посочените фуражи. Готварската сол като компонент в дажбата на ярета се включва след 20-ия ден. От втората седмица на яретата се предоставя и вода за пиене, която трябва да бъде чиста и затоплена до 36–38°С. Водата за пиене трябва да се сменя няколко пъти на ден. Отбиването на разплодните ярета се осъществява тогава, когато са в състояние да приемат дневно най-малко по 250 г концентриран фураж и 300–350 г сено. Разплодните ярета се отбиват на 75–90-дневна възраст. Най-малко 1 месец след отбиването яретата не трябва да виждат майките, защото ако се съберат отново започват да бозаят. Изискванията на младите животни към качеството на фуражите са по-високи в сравнение с тези на възрастните. Това налага дажбите на младите подрастващи кози да бъдат балансирани по отношение на енергия, протеин и минерални вещества. Козичките са сравнително поскорозрели от останалите видове преживни животни и при добро хранене започват да се разгонват още на 4–5-месечна възраст. В редица страни с добре развито козевъдство заплождането на козичките на 8–10-месечна възраст е масова практика. За да се извърши ранно заплождане на козичките без отклонения в продуктивността през следващите възрасти те трябва да достигнат 70–75% от теглото на възрастните. Според Тодоров и кол. (1996) за да се заплодят младите козички, трябва да имат това минимално тегло. Основното изискване при ранното заплождане на козичките е да се хранят по-обилно от бременните сухостойни кози, освен за нарастването на плода, но и за поддържане на собствения им растеж. При заплождане на козите на 8–10-месечна възраст дажбите след отбиването трябва да съдържат 16–18% суров протеин в сухото вещество.

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

19

Хранене на пръчове Пръчовете се отличават от козите по това, че имат по-интензивна обмяна, което определя и по-голямата нужда от хранителни вещества. Независимо от сезона и периода на използване, разплодните пръчове трябва да бъдат в много добро телесно състояние. Това се постига чрез пълноценно хранене с дажби, които са балансирани правилно на протеин, минерални вещества и витамини. Изследванията показват, че при пълноценно хранене Саанските пръчове продуцират целогодишно качествен и годен за отглеждане семенен материал. Годишната норма на кръмни единици при пръчове с 90 кг средно живо тегло е 770. Относителният дял на отделните видове фуражи е следният: концентриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 15%, сочни фуражи – 3%, зелени храни и паша – 42%. Храненето на разплодните пръчове обхваща два периода – неслучен и случен. През неслучния период при живо тегло 90–100 кг на пръчовете се осигурява дажба с хранителна стойност 1,62–1,86 КЕР и 97–119 г ПСЧ. Най-добър обемист фураж през зимния сезон е доброкачественото сено, а през летния – зелената трева. Количеството на концентрираната смеска в зависимост от качеството на останалите фуражи е от 0,5 до 0,6 кг. През подготвителния и случния период количеството на концентрирания фураж се увеличава значително с 1–1,5 кг, главно за сметка на някои белтъчни компоненти – слънчогледов шрот, соев шрот, дрожди, сухо обезмаслено мляко и др. Целта е да бъдат доведени до разплодна кондиция, т.е.

над средната охраненост. Сперматозоидите съзряват за 40–50 дни, затова подготовката започва 2 месеца преди случната кампания. Активността на пръчовете се нормализира за около 20–30 дни. При умерено използване на пръчовете (2–3 скачки дневно) при 93–100 кг живо тегло се осигурява дажба с хранителна стойност 2–2,1 КЕР и 130–140 г ПСЧ. Ако използването на пръчовете е интензивно (над 4 скачки дневно) количеството на фуражите в дажбата се завишава с около 20%. В дажбата на пръчовете трябва да се осигурят всички необходими компоненти, като фуражите да бъдат лесно смилаеми и с висока смилаемост. Протеинът трябва да бъде в достатъчно количество и с високо качество. Недостигът на протеин силно влошава спермопродукцията. Проучванията показват, че когато в дажбата на пръчовете преобладават киселиннообразуващите фуражи – концентратни смески, храни от животински произход и изобщо фуражи, богати на протеин, половите рефлекси и потенция са по-силно изразени и качеството на спермата е по-добро. Зелените храни имат алкално действие и отслабват половите рефлекси, затова те трябва да се ограничават. Подходящи компоненти в концентратната смеска за пръчове са овеса, ечемика, граха, просото, пшеничните трици, слънчогледовия шрот и др. Сочните фуражи могат да бъдат заменени с храни от животински произход като 1–2 л отсметанено мляко, 150–250 г трупно брашно. Много положително влияят върху храносмилането просото и дрождираните храни.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

СВИНЕВЪДСТВО

20

Как и с какво да храним правилно подрастващите прасета МАРТИН ИВАНОВ Развитието на подрастващите прасета е ключов момент в цялата система на отглеждане на свинете. Причината за това е, че за сравнително кратък период от време върху техния растеж оказват влияние редица стресови фактори – лишаване от майчино мляко, нарушаване целостта на прасилото, преместване и смесване на прасетата, ваксинация, кастрация и други. Ето защо трябва добре да се познават и задоволяват потребностите на подрастващите прасета от хранителни вещества, съдържанието им във фуражите, тяхната достъпност и техника на изхранване на различните фуражи. Какви фуражни смески да даваме на прасетата

През периода на подрастване обикновено на прасетата се дават три вида фуражни смески – предстартер, стартер и гроуер. Първата смеска се дава на прасетата до достигането на 10 кг живо тегло. Тя е с най-голяма концентрация на хранителни вещества. Като източник на протеин при приготвянето є се използват повече млечни и други фуражи от животински произход. Освен това тя трябва да притежава добри вкусови качества, да бъде диетична и с висока смилаемост на хранителните вещества. Втората смеска се дава на прасетата с живо тегло от 10 до 20 кг. Съставът є се променя, като част от белтъчните фуражи от животински произход се заменят с растителни. Третата смеска се дава до 30–35 кг живо

Как правилно да редуваме смеските на прасетата Неправилната смяна на смеските е една от причините прасетата да изпадат в стресово състояние с всичките му нежелани последици. Рязката смяна на смеските, особено когато се различават по вида и качеството на фуражите, които участват в тях, могат много бързо да ги доведат до това състояние. Най-добре е през време на подрастването да се изхранват с комбинирани фуражни смески, произведени във фуражните заводи. За целия период на подрастване от тях трябва да се предвидят по 1,1–1,2 кг средно на глава на ден. За да не се предизвикат храносмилателни разстройства, по време на отбиване се прилага ограничено хранене с 20–30% в продължение на 7–8 дни. След този период подрастващите прасета се хранят на воля. При този начин на хранене прасетата се развиват по-равномерно, постигат по-висок среден дневен прираст и могат по-пълно да проявят заложбите си за интензивен растеж. В практиката на храненето на тази категория прасета се използват смески с различна консистенция. За предпочитане е смеските да са гранулирани, защото имат редица предимства. Те се транспортират и съхраняват полесно, приемат се с по-голям апетит, по-малки са загубите от разпрашване и разпиляване. При използването им прирастът се увеличава с 8–10%, а разходът на фураж намалява с 6–8%. Диаметърът на гранулите за прасета с живо тегло до 10 кг трябва да бъде 2,5–3,0 мм, до 20 кг – 3,0–4,0 мм и до 35 кг – 4,0–6,0 мм. Хранене на прасетата със зелени фуражи Подходяща храна за подрастващите прасета са различните зелени и сочни фуражи – люцерна, цвекло, моркови, тикви и картофи. Изхранването с тези фуражи може да започне след едномесечна възраст, като в началото се започне с по-малки количества. Времето, през което се прибират зелените фуражи, е от голямо значение за хранителната им стойност. Това трябва да стане преди цъфтежа на растенията, защото със застаряването влакнините в тях се увеличават, смилаемостта се влошава, апетитът, с който се приемат, намалява.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

тегло. Тя е най-бедна на хранителни вещества. В състава є преобладават източници на протеин от растителен произход. С изхранването на три вида смески през този период се цели по-добре да се задоволят потребностите на прасетата. Замяната на една смеска с друга трябва да става постепенно в продължение на 4–5 дни, като през това време се дават и от двете смески.

21

Сочните фуражи се дават почистени от механични и други примеси, измити и нарязани. Картофите се дават след сваряване, като водата, в която са се варили се изхвърля. Високите добиви, ниската себестойност, ценните хранителни съставки правят зелените и сочни фуражи желан компонент в дажбите за подрастващите прасета. Те се дават самостоятелно или смесени с основната дажба. За целия период на подрастване средно на ден се осигуряват от 0,7 до 1,0 кг смеска, а количеството на допълнителните фуражи варира в зависимост от възрастта от 1 до 3 кг. Хранене на прасетата с млечни продукти Обезмасленото мляко, суроватката и мътеницата са много добра храна за подрастващите прасета. Включването им в дажбата допринася за по-лесното преодоляване на кризисния период по време на отбиването. С тях се дават белтъчини от животински произход, характерни с високо качество на протеина. По тази причина те се комбинират много добре с всички зърнено-житни фуражи. Ориентировъчните норми за изхранването на млечните отпадъци са до 2–3 кг на ден. За да се запази здравето и продуктивността на подрастващите прасета, независимо от начина на хранене, те трябва да имат на разположение винаги вода за пиене. От хигиенна гледна точка нипелните поилки са по-издържани в сравнение с поенето в корита. Те запазват водата чиста и намаляват разпиляването є.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

СВИНЕВЪДСТВО

22

Фуражи за свине и прасета Проф. д-р Андрей Андреев, ст.н.с. Алекси Стойков, „Справочник по свиневъдство”

Люцерново брашно За нуждите на фуражната промишленост обикновено се използва изсушена с топъл въздух суровина. За получаването на висококачествен сух продукт особено значение има използването на съвременни сушилни и спазването на технологичния режим на сушенето. Изсушената вече люцерна се смила допълнително обикновено на чукова дробилка с отвори на ситото 4–6 мм. Към полученото люцерново брашно е желателно да се добави антиоксидант, който допринася за запазване хранителните качества при съхранението на брашното. Препоръчва се и добавката на 0,5–1,0% мазнина, която намалява разпрашаването. Топлинно изсушеното (дехидратирано) люцерново брашно може да се използва като източник на протеин, минерални вещества и витамини. Установено е, че изхранването на висококачествено люцерново брашно и в малки количества подобрява продуктивността на животните. Споменава се за наличието в този фураж на неидентифицирани фактори, които ускоряват растежа на младите животни.

При анализа на около 40 партиди люцерново брашно, предоставено за нуждите на фуражната промишленост, е установено 18,2, 17,4 и 18,4% суров протеин в сухото вещество средно за три последователни години. Диапазонът на вариране при изследваните проби е значителен – от кръгло 14 до 23%. Тези различия показват необходимостта от директно определяне на протеина във всяка от използваните партиди люцерново брашно. Аминокиселинният състав на протеина в люцерновото брашно запазва относително постоянство. Храни от животински произход Към тази група се отнасят млякото и отпадъците от преработката му – обезмаслено мляко, мътеница, суроватка и цвик, отпадъци от кланиците, месопреработването, рибноконсервната промишленост, екарисажите и др. Храните от животински произход се отличават в повечето случаи с високо съдържание на белтъчини и с високо качество на белтъчините. Тези храни имат благоприятен минерален

Кухненски отпадъци Съставът и хранителната стойност на кухненските отпадъци варират в широки граници. Ориентировъчно те съдържат около 80% вода и 30–40 г/кг протеин. Кухненските отпадъци се развалят бързо и трябва да се използват в къси срокове. Стопанското им значение се определя основно от количествата, които се осигуряват. Много важно е да се организира правилно събирането и използването им за хранене на животните. Голямо значение има чистотата на кухненските отпадъци – да не се допуска наличие на стъкла и други опасни за животните механични примеси. За да се избегне опасността от зарази, пренасяни чрез тях, наложително е да се обработват термично. Това може да се извърши чрез автоклавиране за 30–40 минути или чрез обикновено варене в продължение на 0,5 до 1 час. При термичната обработка освен стерилизация се подобряват хомогенността и вкусовите качества на хра-

42 / 2019 BG

раните фуражи за свине. Месокостно (трупно) брашно. Получава се при преработването на цели трупове на умрели животни или на негодни за консумация месни продукти с костите. Суровината се обработва с пара под налягане за извличане на мазнините, а остатъкът се изсушава и се смила. В зависимост от качеството на суровината и на прилаганата технология за производство полученото брашно може да има различно качество. Месокостното брашно има високо съдържание на белтъчини – 450– 500 г/кг. По качество белтъчините отстъпват на тези в рибеното брашно, но съдържат всички незаменими аминокиселини, макар и в по-малки количества. Количеството на лизина е 25 г/кг, а на метионина и цистина – средно 11 г/кг. Месокостното брашно е добър източник на минерални вещества, особено на калций и фосфор, които са и в подходящо за храненето на животните съотношение. Това се отнася и за някои витамини от групата В. На животните се дава приблизително в същите количества както и рибеното брашно. Кръв и кръвно брашно. Кръвта е един от най-ценните кланични отпадъци, които се използват като храна за животните. Съставлява 5–8% от масата на животните. Сухото вещество на кръвта съдържа над 90% белтъчини с добър аминокиселинен състав. Свежата кръв е нетрайна и трябва да се използва бързо като добавка към концентрираните фуражи. Най-добре е да се обработва термично или да се изсушава – кръвно брашно. Кръвното брашно съдържа над 800 г/кг белтъчини и средно 65 г/кг лизин. В смеските за свине се включва в размер до 4–5%.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

състав и съдържат някои витамини главно от групата В, витамините А, Е и др. Използват се предимно за млади животни. В дажбите се включват в количество, което осигурява балансирането им по протеин и незаменими аминокиселини. Обезмаслено мляко. Получава се след отделяне на маслото от пълноценното мляко. В него остават всички хранителни вещества с изключение на мазнините и мастноразтворимите витамини А, Д, Е и К. Обезмасленото мляко се използва в свежо състояние или след изсушаване като компонент в млекозаместители и предстартерни смески. В 1 кг се съдържат средно 330 г протеин и 440– 500 г млечна захар. В комбинираните фуражи за бозайници и подрастващи прасета или съответно предстартерни и стартерни смески се включва обикновено до 10 и до 5%, а свежото мляко се дава на воля като поило (внимание – да се изхранва в къси срокове!). Мътеница. Това е отпадък при отделяне на маслото от сметаната в млекопреработвателните предприятия. По състав е близка до обезмасленото мляко и се използва като храна за младите животни по същия начин. Суроватка и цвик. Суроватката се получава при производството на сирене. Съдържа млечна захар и голяма част от минералните вещества и витамините от групата В на млякото. Свежата суроватка се дава на млади животни и угоявани свине, а изсушената е компонент на млекозаместители и предстартерни смески. При получаване на извара, която представлява главно белтъчини от суроватката, остава цвик. Използва се както суроватката. Количествата за изхранване съответстват на тези за обезмасленото мляко. Рибено брашно. Получава се при преработката на риба и рибни отпадъци. Богат източник е на висококачествени белтъчини – средно 600–650 г/кг и повече. Белтъчините съдържат всички незаменими аминокиселини в благоприятно съотношение. Количеството на лизина в 1 кг брашно е средно 45–50 г, а на метионина и цистина – 20–25 г. При използване на рибено брашно с високо съдържание на мазнини се влошават вкусовите качества на животинските продукти – придобиват миризма на риба. Рибеното брашно е богато на минерални вещества и витамини. Трябва да се има предвид, че понякога рибеното брашно може да съдържа готварска сол над 5% и да предизвика отравяния и смъртност, особено при младите животни. Рибеното брашно у нас е скъп и дефицитен фураж и се използва в минимални количества. Най-често се включва в размер на 2–5% от комбини-

23

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

24

ната. Кухненските отпадъци се използват предимно за угояване на свине в комбинация с известно количество концентрирани, минерални и други добавки в зависимост от състава на кухненските отпадъци. Според възрастта дневно на животно може да се дават от 3–5 до 10– 12 кг кухненски отпадъци. В такива случаи те са основната част от дажбата. Зелени фуражи Характерна особеност на зелените (тревните) фуражи е високото съдържание на вода (75–80%). Те са добър източник на протеин, витамини и минерални вещества и осигуряват известно количество енергия. Хранителните им качества зависят до голяма степен от фазата на развитие. За храненето на свине поголямо значение имат бобовите култури – люцерна, детелина, грах и др. Зелените бобови фуражи се отличават с високо съдържание на протеин (над 130 г в 1 кг сухо вещество), на калций, микроелементи и витамини. Качеството на протеина се характеризира с добра балансираност по аминокиселини. Люцерната има най-голямо значение за свиневъдството у нас. Като храна за свине се препоръчва използването є във фаза до напъпване (бутонизация). Младата зелена люцерна съдържа средно 80% вода, около 40 г протеин в 1 кг зелена маса. Съдържанието на калций е средно 3 г/кг, а фосфорът е само 0,6 г. В дажбите за свине зелената люцерна може да се включва в следните количества: • за свине-майки – до 10 кг, • за ремонтни и угоявани животни – до 5 кг. Зелената детелина е близка по състав до люцерната. Като фураж най-често се използва червената детелина. На свинете тя се изхранва приблизително в същите количества, както зелената люцерна. Сочни фуражи Към групата сочни фуражи се отнасят кореноплоди (цвекло, моркови и др.), клубеноплоди (картофи и др.) и сочноплоди (тикви и др.). Значението на тези фуражи за малките ферми е голямо. Характерна особеност е високото им съдържание на вода. Те са богати източници на въглехидрати. Съдържанието на протеин е ниско, както и на влакнини. Изхранването на по-големи количества от такива фуражи дава възможност за известна икономия на концентрирани фуражи. Поради сравнително по-малката концентрация на хранителни вещества в единица обем и тегло, интензитетът на растеж се понижава и се удължава угоителният период на животните. Това трябва да се има предвид при организирането на животновъдно-

то производството. Сочноплодите са фуражи, които се отличават и с благоприятно влияние върху храносмилането и в този смисъл имат диетично действие. Кръмно цвекло. То съдържа средно 85% вода, 10–15 г/кг протеин. Сухото вещество се състои главно от захари. Съдържанието на калций и фосфор е ниско. В дажбите за свине се включват следните количества: на свине-майки – средно 5 кг, на ремонтни и угоявани животни – средно 5 кг. При по-големи количества се налага предварителна обработка – нарязване и термично третиране. В случаите, когато е замърсено с пръст, е необходимо механично почистване и/или измиване. Захарно цвекло – подходящ фураж за свине. В сравнение с кръмното цвекло има по-ниско съдържание на вода (средно 75%) и по-високо съдържание на захари, респ. по-висока енергийна хранителност. Захарното цвекло трябва преди изхранване да се почиства механично и/ или измива. Поради твърдата консистенция се налага нарязване. Препоръчва се захарното цвекло в дажбите на свинете да е около два пъти по-малко, в сравнение с кръмното цвекло Моркови. Те са ценна храна за различните категории свине. По хранителна стойност морковите не се различават съществено от кръмното цвекло. Предимството им се изразява в съдържанието на каротина, който се превръща във витамин А. Препоръчва се морковите да се включват в дажбите на свине-майки и на ремонтните прасета по 1–2 кг, преди всичко като източник на каротин и компонент с диетично действие. Картофи. Картофите съдържат средно 75% вода, а сухото вещество е съставено главно от скорбяла – средно 70% от сухото вещество. Съдържанието на протеин е ниско – около 20 г/кг, но качеството му е много високо. Картофите не трябва да се изхранват сурови, а сварени или запарени. Това изискване е свързано със съдържащото се в тях вещество соланин, което има отровно действие. След варене соланинът се отделя с водата, която не се дава на животните. Картофите са подходящ фураж за свине. Има свиневъди, които развиват производството си на базата на картофи в съчетание с подходящи концентрирани и други фуражи и фуражни добавки. Препоръчва се на свинете за угояване да се дават средно по 5–6 кг варени или запарени картофи на ден. Те са подходящ фураж и за ремонтни прасета (в по-ограничени количества) както и за свине-майки. Използването на картофите като храна за свине позволява да се постигне икономия на концентрирани (предимно житни) компоненти. Топинамбур (земна ябълка). По състав и хра-

Фуражни мазнини При хранене на селскостопанските животни широко се използват различни мазнини. Те са най-концентрираният източник на енергия и освен това осигуряват различни количества незаменими мастни киселини. Друго положи-

42 / 2019 BG

сумация от човека продукти. Не трябва да се изхранват на животните, обаче, развалени – загнили и плесенясали сочноплоди.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

нителност топинамбурът се доближава до картофите. Клубените му съдържат вместо скорбяла инулин и не съдържат токсични субстанции, поради което не се изисква термична обработка. В дажбите на свинете се включва в количества, както и картофите. Тикви. От сочноплодните фуражни култури тиквите имат най-голямо значение за практиката. Те съдържат средно 90% вода и само 1–2% протеин и влакнини. Тиквите са богат

25

източник на каротин, а семената им са богати на мазнини и протеин. Тиквите се приемат с апетит от свинете. Дневно на свине-майки и на угоявани животни могат да се дават до 5–10 кг тикви. Това дава възможност за икономия на концентрирани фуражи. На свине могат да се изхранват и други сочноплодни – дини, пъпеши, ябълки, круши и др. Става дума за изхранване на негодни за кон-

телно качество, свързано с добавката на мазнините, е намалената разпрашваемост и по-добрите вкусови качества на дажбите и съответно намаляване разхода на фураж за единица продукция. Мазнините за фуражни цели се получават от месопреработвателната промишленост, от маслодобивната промишленост и рафинериите – на растителни масла.

Фермерите с месодайни животни се обединяват в обща браншова организация

26

Кети Тренчева Източник: БНР

BG

42 / 2019

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ГОВЕДОВЪДСТВО

„Пазарът на продукцията е основният ни проблем, неизбежно е да се кооперираме“, казва Йордан Еринин от Банско. Освен че се наложи като зимен курорт и фестивален център с международна разпознаваемост, през последните години в Банско успешно се развиват фермерството и биопроизводството. Стада от крави, овце и кози няма да видите по улиците, както беше преди години и това си имаше своя чар. Модерните ферми са извън курорта, а планинските пасища все още са достатъчни за увеличаващия се интерес към животновъдството. Колкото и парадоксално да звучи, пътят на качествените месни и млечни продукти до вътрешния пазар, хотелите и ресторантите е

проблемен, а износът – блокиран от неконкурентна държавна политика и ветеринарни забрани. Но фермерите не се отказват и найважното – осъзнават, че трябва да се обединят в нов тип кооперации. Той е един от най-успешните фермери у нас. Може и да не се занимава с това, тъй като фамилията има и увеселителни заведения, спечелили призове за най-качествени клубове в Европа и САЩ. Но Йордан Еринин от Банско знае от баба си и дядо си, че кравата и конят са спасявали семейството от глад и по време на война. И затова не се отказва. Работата не го плаши. Липсата на правила и ясна политика в животновъдството обаче му тежи. Днес в голямата и модерна ферма на Йордан

коопериране между производителите. „Например, бях в Австрия – мандрата, която е там, е на всички фермери – около 1500 човека, занимаващи се с производство на мляко. Сложили са ръководен екип, който им търси и намира пазари. И това е модел от 130 години, който е работещ. Трябва към такива неща да се стремим.“ „Малко ще е трудно, но занапред може и да стане това нещо. Тук някак си още си нямаме доверие един на друг. Но това трябва да се случва – кооперативи, заедно да търсим пазари, заедно да пробиваме“, каза Йордан Еринин.

42 / 2019

въдството, искам и ние да станем така“. Пазарът е най-тежкият проблем на фермерите. Както вътрешният, така и външните. Тук се усеща и най-сериозният дефицит на държавност, споделя Йордан Еринин. „Имаме за съседка Турция, която е огромен пазар, ние не можем да захраним един квартал на Истанбул… Ако ни се отвори пазарът, ще бъдем много добре“, казва той и посочва, че пазарът е затворен заради болести на територията на България. Според него българските производители трябва да наложат месото си на пазара у нас.

BG

„За момента се внася много – испанско, бразилско, мексиканско… Не мисля, че ще е по-добре, защото там се използва ГМО за храна, а нашите продукти са чисти.” Без истинско обединение на животновъдите, които да отстояват интереса си и без коопериране, българското месо, мляко и млечни продукти нямат шанс да пробият на висококонкурентните пазари. „Месодайните асоциации – те са две в България, сега се опитваме да направим браншова организация, която да ни защитава интересите пред правителството“. Според Йордан Еринин ще е добре, ако има

ЖИВОТНОВЪДСТВО

има двеста елитни животни. В началото е бил само меракът. „2010 година купих 20 крави с 20 теленца. Започнах постепенно да ги увеличавам. Бях с една порода, която не се реализираше на пазара. Смених породата, в последствие взех и млечни животни. Започнахме да произвеждаме и мляко, и месо. Повече от мерак го правим“, сподели той. Никак не е лесно, но той знае какво иска и е убеден, че си струва. „Искам да продължавам да създавам и да се развиваме. Искам като отида в Германия, Италия, Франция – там е много развито животно-

27

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

ГОВЕДОВЪДСТВО

28

Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. V част Проф. д-р Трифон Дарджонов • продължава от миналия брой 7. БАЛАНСИРАНИ ДАЖБИ ЗА ДОЙНИ И СУХОСТОЙНИ КРАВИ 7.1. Пролетно-летен период 7.1.1. Основна дажба от зелена ръж и пасищна трева Пашата на млада трева през пролетта, комбинирана със зелена ръж, може да играе много важна роля при изхранването на високомлечни крави. Зелената ръж, засята през есента и добре наторена, става за изхранване още към края на април. Тъй като и младата трева и зелената ръж имат приблизително еднакъв състав, посочените дажби в таблицата с 20 кг ръж и 25 кг паша следва да се считат за взаимно заменими, т.е. да бъдат само от ръж. Това ще рече – ако пашата е повече, може да се предложи в по-голямо количество, за сметка на ръжта и обратно. Фактически основната дажба се предоставя на воля, т.е. кравите следва да имат на разположение през целия ден, било ръж в яслата, когато са в обора или трева, когато са на пасището. За да набавят 25 кг паша, кравите следва да бъдат в хубаво пасище поне 6–7 часа. Тъй като се има предвид края на април–началото на май, съставът на

зелените фуражи е следният в един килограм: Зелена ръж: СВ – 0,200 кг, КЕМ – 0,19 бр, СП – 27 г, ПСЧ – 16 г. Млада пасищна трева: СВ – 0,200 кг, КЕМ – 0,18 бр, СП – 27 г, ПСЧ – 15 г. Както се вижда от данните, съдържанието на сухо вещество (СВ) е ниско, около 0,200 в килограм и в двата фуража. Това налага в дажбата да се включват задължително по 2–3 кг пшенична слама за допълване на СВ. Това е обикно-

Таблица 7.Дажби за крави с различна млечност и през сухостоя. Дневна млечност, кг

Сухостойни, дни

30 кг

24 кг

18 кг

65–15 дни

14–0

Зелена ръж, изкласяване кг

20

20

22

20

15

Паша, млада трева кг

25

25

25

25

20

Пшенична слама кг

2

2

3

2

0

Зърнена смес*)кг

6,4

5,0

3,0

0,5

2,0

Слънчогледов шрот (30%) кг

4,6

3,0

1,5

0

2,5

Креда, грама

120

100

50

0

0

Дажбата съдържа КЕМ

21,2

17,9

14,8

9,4

10,9

ПСЧ г

1883

1571

1295

816

994

БПТ г

364

218

74

17

319

СП %

16,3

15,4

13,5

12,2

17,5

*)Равни части от царевица, ечемик и пшеница

7.1.2. Основна дажба (ОД) от млада пасищна трева В Западна Европа, от ранна пролет до късна есен кравите се намират на пасището и набавят (ОД) изключително от паша, като развиват до 16–18 кг млечност без добавката на концентрирани фуражи. За да е възможно това, качеството на тревата следва да е много високо. Това се постига както благодарение на природните дадености, почви, редовни валежи, наторяване така и от организацията на паша. Какво се разбира под организирана паша? Най-често това е парцелното изпасване. За целта отделните участъци са заградени и кравите остават във всеки един парцел не повече от 4–6 дни, според растежа на тревата. След преместването на кравите в новия участък, старият се почиства от плевелите, а оставените от животните засъхнали лайна се разбиват и разпръскват с брана или влачка. Според интензитета на растеж на тревата се организира и броят на парцелите. Ако кравите могат да се върнат отново в първия парцел след двадесет дена, парцелите могат

Таблица 8. Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави при хубава паша. Дневна млечност, кг

Сухостойни, дни

32

26

20

65–15

14–0

Млада пасищна трева, кг

55

55

55

55

40

Пшеничена слама, кг

0

1,0

2,0

0

0

Зърнена смес *), кг

7,3

5,2

3,8

0,5

2,0

Слънчогл. шрот (30%), кг

4,6

3,4

1,4

0

2,0

Креда, грама

100

60

30

0

0

Дажбата съдържа КЕМ

22,3

19,0

15,9

9,4

10,8

ПСЧ г

1971

1687

1377

820

976

БПТ г

508

404

174

195

328

БПТ/КЕМ г

22,8

21,3

11,0

20,7

30,4

16,8

14,6

14,8

17,5

СП % 17,7 *) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

42 / 2019 BG

на протеин, съдържащо се в тях, дажбите се балансират със сравнително високо участие на слънчогледов шрот, съответно 4,5 кг, 3,0 кг и 1,5 кг. Другата особеност се състои в нуждата от използването на креда за балансирането на калция. През сухостойния период крeда не се дава, тъй като наличният калций в зелената маса напълно задоволява нуждите на бременната крава. Добавката в повече на калций през този период, не само че не е нужна, но е и вредна. Зелената ръж се изхранва покосена без нарязване, обикновено извън времето, прекарвано на пасището.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

вена практика през пролетта при храненето на преживните. С напредване на сезона и след загрубяване на тревата, сламата се изважда от състава на основната дажба. Конкретните дажби по периоди са посочени по-долу в таблицата. Всички таблици за конкретните дажби са разработени по един и същи начин, за трите периода на лактация описани по-горе и за сухостоя на два периода. В таблицата са посочени три нива на млечност, които отговарят на първите три месеца от началото на лактацията, на следващите три месеца и на последните 4 месеца от лактацията. Възприетото ниво на дневна млечност отговаря за около 6800 кг годишна млечност на кравите, но кравите могат да развият и по-висока млечност – до 7500 кг за сметка на резервите, ако са натрупали такива, през предходната лактация. С оглед да бъде осигурена възможността на натрупването на резерви и през тази лактация е предвидено през последните 3 месеца кравите да се хранят като даващи 18 кг въпреки, че те ще дават 14–15 кг. На това основно правило за хранене на кравите обръщаме внимание и тук. Резервите от около 40–50 кг, които кравата натрупва, да бъдат създадени до края на лактацията, преди пресушаването. Кравата следва да се пресуши при средна охраненост, при оценка на телесното състояние (ОТС) около 3.0. През сухостойния период кравите се хранят умерено. В случая сме предвидили те да създават прираст около 0,7–0,8 кг, преди всичко от нарастване на плода и малко от телесната маса. Това, което е характерното за предложените дажби на основата на зелена ръж и млада пасищна трева, е че поради умереното ниво

29

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

30

да бъдат 4–5, ако това е възможно след 30 дена, тогава парцелите са 5–6. Целта е тревата да не прераства и когато кравите се върнат отново, фазата на растеж да е все още преди изкласяване. Това гарантира на животните, през цялото лято млада трева, която животните поемат по-добре. Другият фактор, за да се получи висока млечност при пашата, това е продължителността на пашата. За да поеме кравата 70–80 кг трева, тя трябва да прекара в пасището минимум 12–14 часа или ако кравите остават денонощно в пасището. Само тогава те могат да развият 16–18 кг млечност без подхранване с концентрати. Тъй като у нас, нито природните условия, нито уменията за поддържане на пасищата са на лице, в таблица 8 сме възприели кравите да поемат средно само по 55 кг млада трева. Условията, които следва да се спазват, за да се получат предвидените в таблицата резултати, са пасищата да бъдат с добър тревостой, кравите да прекарват в тях не по-малко от 10 часа дневно. Ако това не се осигури, на кравите следва да се поднася в яслите допълнително покосена трева. Прави впечатление, че при високата млечност се налага да се използва до 4,6 кг слънчогледов шрот. При понижение на млечността шротът се понижава до 1,4 кг през последните месеци на лактацията. Посочените количества шрот са необходими, ако шротът съдържа 30% суров протеин (СП). При по-високо ниво на СП, шротът може да се намали, а при по-ниско от 30% – да се повиши. Фактически, при възприетата млечност 32, 26 и 20 съответно за трите периода на лактация, първите три месеца, вторите три месеца и последните 4 месеца, годишната млечност е 7500 кг, но като се вземе пред-

вид използването на телесните резерви през първия период, то годишната млечност може да достигне 8000 кг. През последните месеци млечността може да падне и под 17 кг дневно, но храненето следва да се запази на ниво 20 кг, за да осигури натрупването на телесните резерви до средна степен на охраненост – ОТС 3.0 пункта. През сухостойния период основната дажба също остава само паша, като се предвижда и 0,5 кг зърнена смес. Това осигурява едно допълнително повишаване на охранеността до ОТС 3.5 пункта. През последните 15 дни концентратите се повишават до общо 4,0 кг. Посочените в таблицата дажби гарантират както всички нужни хранителни елементи, така и тяхното правилно съотношение и може да разчитаме на добро здраве и продължително използване. Изобщо пасищната трева е отличен фураж за млечните крави, бедата е, че при нашите условия тя трудно се поддържа на високо равнище. Хората много често се заблуждават когато кравите са на пасището, тъй като не виждат колко поемат, животните. Кравите трябва всяка вечер да се наблюдават доколко са напълнили търбуха и да се вземат мерки за дохранване когато е нужно. Това е едно от слабите страни на пашата, изисква много строг контрол и наблюдения върху животните.

7.1.3.Основна дажба от зелена люцерна и млада пасищна трева Зелената люцерна е отличен фураж за млечните животни. Тя може да се произвежда у нас в много райони. За съжаление все още много стопани не познават нейните силни и слаби страни. Най-ценното в нея са белтъчините, които

Таблица 9. Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави от люцерна и пасищна трева. Дневна млечност, кг

Сухостойни, дни

32

26

20

65–15

14–0

Млада пасищна трева, кг

20

20

20

55

40

Зелена люцерна, кг

27

27

27

0

0

Пшеничена слама, кг

0

1,5

3,0

0

0

Зърнена смес *)

8,3

6,2

4,2

0,5

2,0

Слънчогл. шрот (30%) кг

3,5

2,0

0,4

0

2

Дикалциев фосфат грама

0

0

40

0

0

Дажбата съдържа КЕМ

22,4

19,0

15,9

9,4

10,8

ПСЧ г

1969

1675

1387

821

976

БПТ г

571

413

234

195

328

БПТ/КЕМ г

25,5

21,7

14,7

20,7

30,4

16,8

14,9

14,9

17,6

СП % 18,2 *) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

31

се променят според фазата на развитие. Така например преди настъпване на цъфтежа в 1 кг сухо вещество (СВ) се съдържат 227 г суров протеин (СП), в началото на цъфтежа – 200 г, при пълен цъфтеж – 175 г и след прецъфтяването – само 140 г в килограм СВ. Но това високо съдържание на СП много често ни носи и беди, ако не знаем как да изхранваме люцерната. Изхранена до 45–50 кг на крава дневно, тя доставя излишно много протеин, който в търбуха се разпада бързо до амоняк. Амонякът преминава през стената на търбуха в кръвта, отива в черния дроб за обезвреждане, но това не винаги се отдава, поради високото му количество и черният дроб се уврежда. Бедата не е само че ценният белтък не се оползотворява, но в случая той уврежда животните. Друга съставка на люцерната, която често също нанася щети е високото ниво на калций. Във фазата на най-честото използване тя съдържа 18–20 г калций в килограм СВ. В сравнение с ливадната трева, която може да приемем като еталон за съдържание на калций за млечните животни, където калцият е 6–7 г, в люцерната той е 3 пъти над нормата. Когато кравата поема високите дози 45–50 кг (9–10 кг СВ) зелена люцерна тя получава 180–200 г калций само от основната дажба. Като дойдат още 50– 60 г от другите съставки на дажбата, общото ниво достига 230–250 г, което превишава над три пъти съдържанието на фосфора. При това положение усвояването на двата елемен-

та се затруднява и кравите страдат от недостиг на двата елемента. Добре известни са трудните заплождания на кравите при хранене на високи дажби люцерна. По тези причини в предложените дажби (виж таблица 9) е възприето люцерната да се изхранва в комбинация с пасищна трева. В предложените дажби люцерната участва с 27 кг, а пасищната трева – с 20 кг. Това е много благоприятно съотношение. При балансирането на протеина, няма превишения на нормите. Суровият протеин е 18,2% за найвисоката млечност, а балансът на протеина в търбуха (БПТ) на една КЕМ е 25,5 г, при допустимо 35 г. Нивото на калция е 156 г при норма 125 г, а нивото на фосфора – 86 г. Всички изисквания за нормални съотношения са спазени. При това ниво на изхранване на люцерната тя носи ползи в дажбата без да са налице условия за евентуални вреди. Подобно на дажбата от пасищна трева (виж 7.1.2.) тя може да осигури 8000 кг млечност при нормално ползване на телесните резерви. По-специално внимание тук заслужава храненето на сухостойните крави. Както нееднократно сме подчертавали, люцерната като богат на калций фураж не трябва да влиза в дажбата на сухостойните крави. Ето защо тук е предвидено дажбата да остане същата както при дажбата на основа на пасищна трева, само 55 кг паша и съответно 40 кг за втория период. Дори включването на 10 кг зелена

Таблица 10. Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави от люцерна и силаж

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

Дневна млечност, кг

32

Сухостойни, дни

32

26

20

65–15

14–0

Зелена люцерна, кг

30

30

30

0

0

Царевичен силаж, кг

13

15

17

0

0

Млада пасищна трева, кг

0

0

0

55

40

Зърнена смес *), кг

6,0

3,7

1,5

0,5

2,0

Слънчогл. шрот (30%), кг

4,5

3,2

2,0

0

2,0

Дажбата съдържа КЕМ

22,5

19,1

15,9

9,4

10,8

ПСЧ г

1975

1666

1376

821

976

БПТ г

620

527

442

195

328

БПТ/КЕМ г

27,6

27,6

27,7

20,7

30,4

17,4

16,6

14,8

17,6

СП % 18,1 *)Царевица зърно, ечемик и пшеница по равно

люцерна води до повишаването на калция до 94 г при норма 47 г. Това вече води до рискове за появата на родилна пареза, още повече, че и БПТ достига високото равнище от 30 г на една КЕМ. Всичко това дава основание при наличие на пасищна трева, сухостойните крави да получават само от нея, без да ползват зелена люцерна. Комбинацията на зелена люцерна с пасищна трева за дойните крави следва да оценим като много сполучлива от физиологична гледна точка, стига да има на разположение качествено пасище. Пасищната трева може да се замести доста сполучливо от покосена ливадна трева във фаза преди цъфтеж, ако липсва пасище. Съотношенията в дажбата се запазват същите както са посочени в таблица 9.

7.1.4. Основна дажба зелена люцерна и царевичен силаж Друга сполучлива комбинация при изхранването на зелена люцерна е царевичният силаж. Две са предимствата на този фураж. Хубавият царевичен силаж съдържа високо ниво на енергия при малко протеин, което го прави много подходящ за оползотворяването на излишния протеин в люцерната. Освен това включването му в лятната дажба дава възможност да се поддържа еднаква дажба през цялата година, което предлага много предимства за подържане на постоянна микрофлора в търбуха. В случая е предвидено силажът да бъде приготвен при настъпване на восъчна зрелост, което осигурява около 35% сухо вещество и 0,36 КЕМ в килограм силаж. При добро надребняване царевичният силаж се явява най-апетитна добавка в люцерновите дажби. Трудността идва от липсата на техническа готовност в стопаните за приготовляваното на този ценен фураж за млечните крави. Колкото да са

рядко за сега стопаните, ползващи царевичен силаж при кравите, срещат се и ферми, които имат такава готовност. Убедени сме, че това е бъдещето на млечното краварство у нас. В предложените дажби в таблица 10 сме възприели люцерната да се изхранва до 30 кг. Това е максималното ниво, до което люцерната може да се използва при храненето на кравите. То е малко по-високо от описаните дажби в 7.1.2. с пасищна трева, поради по-високото ниво на енергия в царевичния силаж. Целта е да дадем възможност люцерната да се използва до възможния максимум. Фактически от таблицата се вижда, че царевичният силаж се предвижда да бъде изхранван от 13 до 17 кг според нивото на млечност. Това трябва да се разбира така. Люцерната се фиксира по 30 кг във всички периоди, а царевичният силаж се предлага на воля. Високопродуктивните крави, които поемат много повече концентрати, естествено сами ще ограничат консумацията на силажа. Участието на царевичния силаж дава възможност дажбите при 30 кг люцерна да останат в границите на изискванията на нормите по всички показатели, за БПТ и по калций, (двата критични показателя за такива дажби). Тази комбинация дава възможност да се получава 7500 кг годишна млечност, а при нормално ползване на резервите да се получава и над 8000 кг. Посоченото количество на шрота е точно, само при съдържание на суров протеин 30%. При друго съдържание в използваните партиди нивото следва да се коригира. Тук също храненето на сухостойните крави следва да бъде без използване на зелена люцерна, както беше обяснено по-горе. Най-добре е за сухостойните крави да се организира пасище и дажбите да бъдат само на основата на пасищна трева както е посочено в таблица 10. Не е за предпочитане храненето през този

16

65–15

14–0

Зелена люцерна, кг

30

30

30

0

0

Царевичак, смлян, кг

5,0

5,5

6,0

0

0

0

0

0

45

35

Зърнена смес *)

7,5

5,1

3,0

0

2,0

Слънчогледов шрот (30%)

2,0

1,0

0

1,0

2,0

Дикалциев фосфат грама

30

60

80

0

0

Ливадна трева, кг

Дажбата съдържа КЕМ

20,5

16,8

13,6

9,9

11,0

ПСЧ г

1795

1490

1213

770

897

БПТ г

183

131

67

345

340

БПТ/КЕМ г

9,0

7,8

5

36

31

14,6

13,6

13,6

15,4

СП % 15,4 *) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

период да става само със царевичен силаж. При невъзможност да се осигури цялото необходимо количество паша, в края на краищата, за сухостойните крави може да се използва до 10 кг царевичен силаж, който заменя до 22 кг паша. При всички посочени варианти дажбата от зелена люцерна и царевичен силаж ще бъде много подходяща за високомлечните крави у нас.

7.1.5. Основна дажба от зелена люцерна и царевичак Тъй като зелената люцерна представлява голям интерес като фураж за млечни животни у нас, а налични зелени фуражи за комбинация с нея не се срещат често, тук ще представим един вариант за изхранване със смлян царевичак. В предишните две части посочихме комбинации с пасищна трева и с царевичен силаж, които могат да осигурят и над 8000 кг млечност при спазване на всички условия за здравословно хранене. Тъй като и хубавата паша и силажът не винаги са налице, комбинацията със царевичак може да реши въпроса за безопасното изхранване на зелената люцерна. В случая обаче се прави компромис с високата млечност. Тук безопасната млечност е 28 кг, съответно годишно до 7000 кг, при нормално използване на телесните резерви. За да се осигури доброто поемане на царевичака, той следва да бъде смлян на чукова дробилка при отвори на ситото 20 милиметра. Смленият царевичак се навлажнява с вода, по 1,5 кг на всеки килограм сух царевичак, за да получи влага около 50%. При такава влажност той се приема най-добре от животните. Въпреки, че както се вижда от таблицата най-високата възможна млечност е по-ниска отколкото в предишните две дажби с паша или силаж

(32 кг), 28 кг също следва да го считаме като успех, защото в противен случай, ние просто не бихме могли да използваме люцерната самостоятелно. Както вече беше споменато, самостоятелното изхранване на зелена люцерна води до много бързо износване на кравите. Показаните балансирани дажби в таблица 11 ни убеждават, че е избегнат високият положителен баланс. Той дори не превишава 9 грама при най-високата млечност. Нивото на калция също остава в допустимите съотношения. За да може да се реализират посочените дажби, люцерната се изхранва ограничено до 30 кг, а царевичакът се предлага фактически на воля. Посочените различия в консумацията на царевичак при отделните нива на млечност, се реализират от апетита на кравите при храненето му на воля (поради различната консумация на концентрати). Особеното при трите нива на млечност е, че се налага допълването на фосфора, което става чрез използването на дикалциев фосфат. Обратно на очакванията, с понижение на млечността, нуждата от добавка се повишава от 30 на 80 г, което се обуславя от количеството на използван шрот, който внася фосфор. Тук отново възниква проблемът със храненето на сухостойните крави. В дажбите от зелена люцерна и пасищна трева и със силаж, посочихме дажби за сухостойните крави само от паша или в комбинация с малко силаж. Тук, в таблицата е посочена дажба с покосена ливадна трева. Тя покрива изискванията за този период с малък излишък на БПТ. Ако може да се осигури паша на сухостойните крави, това ще бъде най-добре. Както се вижда от таблици 9, 10 и 11 при използване на зелена люцерна, като по-добри се очертават комбинациите със качествена

BG

Сухостойни, дни

22

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Дневна млечност, кг 28

42 / 2019

Таблица 11.Балансирани дажби за крави от зелена люцерна царевичак

33

Таблица 12. Балансирани дажби за крави от зелена житно-бобова смеска

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019

Дневна млечност, кг

34

Сухостойни, дни

32

26

20

65–15

14–0

Житно-бобова смеска, кг

46

50

52

40

30

Зърнена смес *)кг

6,0

3,8

2,0

0

1,5

Слънчогледов шрот (30%)кг

4,0

2,5

1,0

0

2,0

КЕМ

22,4

19,1

15,9

9,6

10,9

ПСЧ г

1960

1670

1374

828

987

БПТ г

347

251

131

68

242

БПТ/КЕМ г

16,0

13,0

8,6

7

22

16,0

14,8

14,0

17,0

Дажбата съдържа

СП % 16,9 *) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

пасищна трева или хубав царевичен силаж. Следователно стремежът ни следва да бъде тяхното осигуряване, а комбинацията със царевичак да бъде компромисно решение.

7.1.6. Основна дажба от зелени житнобобови смески Предвиждането на специалистите, занимаващи се с фуражно производство е, че житно-бобовите смески, засети било през есента или в края на зимата за нашите условия ще имат важна роля при изхранването на кравите. Едно от най-важните условия е сполучливото избиране на житния или бобов компонент. Като най-подходящи житни съставки за есенните посеви (тези, които ще зимуват) се приемат високото тритикале, а за бобовия компонент могат с успех да се използват зимен грах или фий. За пролетните посеви могат да се ползват овесът, пролетен грах или фий. Прибирането им е желателно да става при завързване на чушките и наливане на зърното Таблица 13. Балансирани дажби за дойни крави Млечност кг

30

24

първи

първи

1.Зелена царевица

25

26

2.Паша

21

25

3.Слама

0,0

0,0

4.Зърнена смес

5,8

3,5

5.Слънчогледов шрот 30%

5,1

3,5

6.Карбамид

0,0

0,0

0,130

0,070

КЕМ

21,35

17,9

ПСЧ г

1879

1591

БПТ г

204

78

Фуражи в кг /Варианти*

7.Креда Дажбата съдържа

СП % 15,9 14,6 *) Първи вариант със шрот, а втори с карбамид.

до млечно-восъчна зрелост. При тези условия, според това кога е настъпила пролетта (рано или късно), ползването на посевите за директно изхранване може да стане от края на май до края на юни. За да се удължи срокът на ползване, косенето започва още при завързване на чушките и продължава до восъчна зрелост. Посочените в таблица 12 дажби удовлетворяват изискванията за 32 кг дневна млечност (7300 кг за лактация), което ще рече че бихме могли да получаваме и 36 кг за сметка на допълнително 2 кг концентрати. Или – зелената житно бобова смеска е обемист фураж за крави с висока млечност, достигаща 8500 кг за лактацията. Другото, което показват данните е високата пълноценност на този фураж. Той, както е видно, не се нуждае от добавка нито на креда, нито на дикалциев фосфат за балансиране на минералните вещества. Въпреки, че има бобов компонент в смеската, за да се получава висока млечност, се налага дажбата да бъде допълнена при високата млечност с 4,0 кг слънчогледов шрот (ако той съдър16 жа 30% суров протепърви втори ин) и съответно 2,5 кг при 26 кг млечност или 25 25 1,0 кг през последните 28 28 четири месеца от лак1,0 1,0 тацията. Когато шротът е с повече или 0,0 1,5 по-малко СП се правят 3,3 1,2 съответните коре0,0 0,120 кции нагоре или надолу за сметка на зърнения 0,0 0,020 компонент. Посочените в табли13,6 13,6 ца 12 различни цифри за житно-бобовата 1283 1172 смеска при различното 186 144 ниво на млечност не 14,8 14,3 следва да се считат за фиксирани. По пра-

Фуражи в кг /Варианти

първи

втори

първи

1.Зелена царевица

10

10

10

2.Паша

20

20

10

3.Ливадно сено

2,5

2,5

2,0

4.Зърнена смес

0,0

1,1

2,5

5.Слънчогледов шрот

1,5

0,0

2,0

6.Карбамид

0,0

0,080

0,0

7.Дикалциев фосфат

0,0

0,020

0,0

КЕМ

8,9

8,9

10,8

ПСЧ г

832

761

973

БПТ г

69

25

122

СП %

13,5

12,7

14,4

58

58

45

Дажбата съдържа

Калций г

вило знаем, че обемистия фураж се изхранва на воля, т.е. винаги да има в яслата, за да могат кравите да поемат когато пожелаят през денонощието. Отбелязаните различни количества, фактически сочат какво се очаква да бъде консумирано, за да може да се изчислят нужните добавки на енергия или протеин. А кравите в началото на лактацията приемат по-малко обемист фураж, тъй като приемат висока дажба концентрати, които изместват обемистите фуражи. Дажбите за сухостойни крави при изхранване на житно-бобова зелена смеска могат да се състоят от същия фураж, тъй като нивото на калция е в границите на допустимото и няма опасност от достигането на критични нива, какъвто е случаят когато се изхранва само люцерна – случаи, които бяха разгледани по-горе. Изобщо следва да подчертаем, че зимните и пролетни житно-бобови смески се очертават като отличен фураж за високомлечни крави. Освен за изхранването на зелено, те се силажират добре и могат да бъдат използвани за зимата като сено. Те отлично оползотворяват зимната влага в почвата за натрупване на хранителни вещества за гарантиране изхранването на млечните животни.

7.1.7. Основна дажба (ОД) от зелена царевица и паша От тази ОД нататък при балансирането на дажбите ще се включва и карбамид, ако условията в дажбата позволяват. Поводът е покачването цената на шрота и твърде разнородния му състав, като се започне от без олющване на семето с 25% СП и се стигне до

42 / 2019

Втори,15–0

напълно олющен с 39% СП. Кога ще се използва шрот, кога карбамид, ще покаже икономическата сметка. През месец август обикновено пашата намалява, но се появява зелената царевица, която може да се включи в дажбите на кравите. Тук разглеждаме дажби, съставени от обемисти фуражи, наполовина зелена царевица и наполовина паша. Нивата на млечност за дажбите са съответно 30 кг, 24 кг и 16 кг. Те отговарят съответно на 1–3 месец, 4–6 месец и 7–10 месец от лактацията при ниво на млечност 6700 кг. Като зърнен фураж се използва смес от равни части (царевица, пшеница и ечемик), а за белтъчен – слънчогледов шрот с 30% СП. За всички нива на млечност ще бъдат разработвани по два варианта (първи с шрот и втори с включване и на карбамид), ако съставът на фуражите позволява. Както се вижда от таблица 13 за първите две нива на млечност условията не позволяват включването на карбамид. Причината да няма втори вариант, с карбамид за 30 кг и 24 кг, се корени в състава на дажбата, който позволява нормата за ПСЧ да се покрие при сравнително ниско ниво на БПТ, докато при млечност 16 кг, за да се покрие БПТ при първи вариант, се е наложило нормата за ПСЧ да бъде превишена до 1259 при норма 1170. Това е позволило чрез използването на карбамид при втори вариант шротът да се намали до 1,1 кг за сметка увеличението на зърнената смес на 1,3 кг. Възникналият тогава негативен БПТ от 200 г, при покрита норма за ПСЧ, се запълва успешно с 120 г карбамид. Характерното на дажбите, в които зелената царевица участва до 50% от обемистата дажба е, че изискват високи нива на шрот – според млечността – 5,1 кг, 3,5 кг и 3,3 кг. Тъй като във всички дажби участва слънчогледов шрот, който е богат на фосфор, като минерална добавка е използвана само креда. Дажбата за сухостойни крави позволява използването и на втори вариант, с карбамид. Докато през втория период е приложим само първи вариант, с шрот (таблица 14). В таблица 14 също както при таблица 13 не са посочени нормите за СВ, КЕМ, тъй като те са покрити без проблеми. За сметка на това тук ще посочим нормата за калций която е 47 г, който е критичен хранителен фактор при бременни крави. Той не бива да се превишава значително, защото най-често това е причината за появата на родилна пареза особено при първотелки. В случая съдържанието му във фуражите не създава проблеми. По настоящем шротът у нас се търгува около 35–40 ст за килограм. Ако шротът, който се продава, е от обелен слънчоглед, със съдържание на 39% СП, цената не е висока, но повече-

BG

Периоди

Първи, 65–15 ден

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Таблица 14. Дажби за сухостойни крави

35

42 / 2019

Състояние на кравите:

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Таблица 15. Балансирани дажби от зелена царевица и зелена люцерна

Фуражи в кг /Варианти

BG

Млечност кг, периоди в дни

36

Дойни крави

Сухостойни крави

32

26

20

65–15

15–0

първи

първи

първи

втори

първи

1.Зелена царевица *)

30,0

30,0

30,0

28,0

20,0

2.Зелена люцерна в цъфтеж

30,0

30,0

30,0

3,0

5,0

3.Пшенична слама

0,0

0,0

2,0

3,0

1,0

4.Зърнена смес **)

5,3

3,7

1,8

0,0

2,4

5.Слънчогледов шрот (30%)

3,5

2,2

0,3

1,2

2,0

6.Дикалциев фосфат

0,0

0,0

0,050

0,0

0,0

7.Карбамид

0,0

0,0

0,0

0,080

0,0

КЕМ

22,3

19,0

15,8

9,0

10,6

ПСЧ г

1975

1680

1380

806

929

БПТ г

639

538

305

89

246

СП %

18,4

17,9

15,5

14,1

14,7

Калций г

168

163

110

44

48

Норма за ПСЧ г

1970

1770

1370

770

770

Норма за калций г 125 112 87 47 *)Тук е възприето фаза цъфтеж с 20 % СВ, при фаза изметляване определените кг се умножават по 1,25, при фаза млечна зрелост се умножават по 0,83. **) Смес от равни части царевица, пшеница и ечемик, едро смлени.

47

Дажбите съдържат

то от предлаганите партиди са от неолющен слънчоглед с 25% СП. Ако шротът от добре олющеното семе със съдържание на 1.0 КЕМ и 390 г СП струва 37,5 стотинки, то шротът от неолющено семе със съдържание 0.88 КЕМ и 250 г СП следва да струва 27,4 стотинки съобразно хранителността си. Никой у нас не се съобразява обаче с хранителността. Нискокачествения шрот се продава на общата цена и фактически струва със 35% по-скъпо. Следователно като заместим шрота с карбамид и зърнен фураж (млечност 16 кг втори вариант) ние спестяваме около 32 стотинки или 29% от стойността на концентратите. При първи вариант те струват 112 стотинки, а при втори – съответно 80 стотинки. Още по-показателен е случаят с дажбите на сухостойните крави. При първи вариант концентратите струват 56 стотинки, а при втори вариант – съответно 32 стотинки, което е икономия от 24 стотинки. Икономията във втория случай е относително по-голяма (43%). В двата примера зърнената смес е приета по цена 25 стотинки, шротът – по 37,5 стотинки и карбамидът – по 50 стотинки за килограм. Това е сериозна причина да се стремим да използваме карбамид тогава, когато цените позволяват.

7.1.8. Основна дажба от зелена царевица и зелена люцерна Зелената царевица като фураж се отлича-

ва с високи вкусови качества, но притежава един недостатък, бедна е на съдържание на суров протеин (СП), поради което когато се изхранва самостоятелно и дажбата не получи достатъчно белтъчни фуражи, кравите не развиват висока продуктивност и млякото променя състава си – както мазнините, така и белтъчините се понижават. Ако разполагаме със зелена люцерна, двата фуража се комбинират много добре. Зелената люцерна е много богата на СП, поради което тя също не бива да се изхранва самостоятелно, тъй като животните се претоварват със СП и калций. Този недостатък на люцерната я прави отлична съставка за дажби със житни зелени фуражи. В таблица 15 са посочени примерни дажби за 32 кг, 28 кг и 20 кг, което отговаря на млечност 7500 кг за лактацията. Тъй като максималното количество на предвидените концентрати (зърнени и шротове) възлиза на 9,2 кг при максимално възможно 12,5 кг, тази дажба крие възможности за достигане на още по-висока млечност – съответно 38 кг, ако кравите притежават наследствени заложби и ако стопанинът притежава умението да храни и дои правилно. Както в тази дажба, така и в другите, количеството на обемистите фуражи са определени с точност до килограм, но това не ще рече, че следва да ограничаваме изяждането на повече зелена царевица. Нивото на зелената люцерна обаче се запазва.

Станислава Стефанова снимки: Симеон Пеков

37

П

о инициатива на Асоциацията за развъждане на порода Ил дьо Франс в България тази година освен ежегодното изложение на месодайната порода овце, се проведе I Национално изложение на френските породи. По покана на организаторите в него се включиха от Националната асоциация по коневъдство с порода Френски Рисак. Изложението започна с дефилиране на манежа на коне, представители на породата, а г-н Пламен Левков, изпълнителен директор на НАК, запозна публиката с историята на породата: „Френският Рисак е създаден за състезания в тръс. Произходът му датира от началото на XIX в. oт Англо-нормандската порода, която се е смятала за универсална, но впоследствие се е разделила на три разновидности, които се обособяват в ездови, впрегатни и спортни коне. Именно от спортните коне на по-късен етап се обособява Френския Рисак. След дълги години селекция и строг подход към породата, представителите започват да се изявяват със смайващи резултати на дълги дистанции. През 60-те години на миналия век се заражда вечното съперничество между породите Американски стандартбред и Френски рисак.

Освен правилната развъдна работа на коневъдите от Франция, голямо влияние за добрите резултати оказва перфектната организация на спортно-състезателната дейност в страната. Франция разполага с 280 хиподрума и с най-големия тренировъчен център в света за рисаци – Гросбоа. Ежегодно там се обучават и тренират около 3000 Френски Рисака. Или спокойно може да се заяви, че френската ри-

BG

42 / 2019

НАК представи породата Френски Рисак на I Национално изложение на френските породи в Сливен

ЖИВОТНОВЪДСТВО

КОНЕВЪДСТВО

42 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38

систа порода е наистина национална. Около 100 е бройката на големите конезаводи с по 30 кобили-майки в тях. В производството се използват най-съвременните методи, така че заради опасността от прекалено голям дял на потомство само на един жребец било взето решение за една година броят на покритите от един жребец кобили да не надвишава 150. Забранено е възпроизводството със замразен семенен материал…“, така завършва разказа си г-н Пламен Левков. А след встъпителните думи и края на дефилето, компетентно жури оцени и награди найдобрите жребци и най-добрите кобили.

Национална асоциация по коневъдство Рисистата порода е третата група коне в света, застъпена в почти всички държави с развито коневъдство. Най-старата порода, взела участие в създаването на остананалите рисисти породи е породата Хакней – впрегатен кон с характерна висока акция на движение и омекотен тръс. Прекият є предшественик е норфолкският рисак, произлязъл около XIII век от арабска и йоркширска породи – масивен фермерски кон с възможност за развиване на голяма скорост на тръс. На по-късен етап в създаването на породата са участвали норфолски, холандски, нормандски, датски и американски полукръвни кобили, покривани с арабски и ЧА жребци, като особено внимание се е отделяло на тренинга и изпитването на скоростта на конете на тръс и в създаването на определена структура на породата. Така през различни периоди между XVII и XVIII век чрез сложно възпроизводително кръстосване е създаден съвременният Рисак, като в света основно се определят Орловски, Руски, Американски и Френски Рисак. Конете спадат към лековпрегатните породи и чрез прецизно насочена селекция са специализирани да развиват голяма скорост на тръс и в някои случаи на раван. В екстериорно отношение рисистите коне се отличават със средно голяма, суха глава с прав профил, при орловския рисак – масивна понякога груба с изпъкнал профил, широко чело, малки до средно големи уши, изразителни очи, широки ноздри, средно дълга до дълга права, а понякога лебедова шия. Холката е добре изразена, дълга до средно висока, гърбът е къс, поясницата и крупата (леко наклонена) са удължени, широки, добре замускулени. Гръдният кош е широк, не много дълбок със закръглени ребра, а коремът е прибран. Крайниците са със здрава костна с-ма, добре замускулени, средно високи. Плешката е дълга с късо рамо, дълго подрамо и къси свирки. Сухожилията са сухи, добре подчертани, бабките са къси, а копитата са средно големи със здрав копитен рог. В общи линии конете от рисиста порода имат хармонично телосложение, здрава костна с-ма, добре развити мускулатура и сухожилия,

здрави копита, енергичен ход с голяма крачка на тръс, сравнително добър нрав и жив темперамент. Цветът на косъма е кестеняв, тъмно кестеняв, черен, сив и рядко се срещат коне с кулест и изабела цвят. Предназначението на породата е главно за хиподрумни надбягвания с двуколки и селскостопанска работа. В България внос на коне от рисиста порода е осъществен още след Освобождението. За създаването на конезавод „Кабиюк”, наред с вноса на коне от различни породи, били внесени значителен брой Орловски Рисаци, жребци и кобили, които слагат основата на Орловско-рисистата порода. През 1950 г. в България са внесени Орловски рисаци, предназначени за задоволяване нуждите на уедреното селско стопанство. Животните се настаняват в КЗ „Стефан Караджа” и покъсно се кръстосват с жребци от породата Руски Рисак. Получените приплоди се тренират и изпитват на централния хиподрум в София в надбягвания с двуколки. Поради спортното предназначение на животните и поддържане на определена структура в породата след 1954 г., на различен етап са внасяни коне от порода руски и американски рисак в КЗ „Хан Аспарух” и КЗ „Ст.Караджа”. След 2004 г. с учредяване на Асоциация на рисистите коне, основното стадо е съсредоточено в частни конеферми където се осъществяват мероприятията, свързани със развъждането и селекцията на породата.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Рисист кон

42 / 2019

КОНЕВЪДСТВО

39

Отглеждане на пчели помага на китайски селяни да се отърват от бедността

40

Мариян Драганов снимки: Ма Нин, Синхуа

BG

42 / 2019

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ЗАЕДНО С КИТАЙ

С

гушено в отдалечен планински район в провинция Гансу в Северозападен Китай, село Юинуан е било изправено пред предизвикателството да се отърве от бедността. През 2017 г., с подкрепата на местната власт, селяните създали кооператив за отглеждане на пчели и започнали да произвеж-

дат мед. Кооператорите съчетават традиционния начин на пчеларство с модерен метод на обработка и намират по-широк пазар с помощта на онлайн платформи. Те се грижат за над 2000 кошера, всеки от които може да им донесе по 3000–4000 юана (440–586 щатски долара) годишно.

xli

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

42 / 2019