Земеделие плюс 287/2019

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

287 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

TM, ®

Търговски марки на Dow AgroSciences, DuPont и Pioneer, както и техните свързани дружества или съответните им собственици. © 2019 – CORTEVA

287 / 2019

Националният земеделски музей чества 122 години от рождението на акад. Дончо Костов На 19 юни Национален земеделски музей (НЗМ) - София отбеляза 122 години от рождението на световно признатия учен-генетик акад. Дончо Костов. Заедно с представители на кметството и читалище „Христо Витков - 1899” в с. Локорско бяха поднесени цветя на паметника на учения в центъра на родното му село. След церемонията бе посетен филиалът на НЗМ къща-музей „акад. Дончо Костов“. Участниците се запознаха с експозиция за живота и дейността на бележития земеделски учен.

1

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

ПЛЮС

Памет Напусна ни проф. д-р Иван Трънков (1934–2019). . . . 2 Юбилей Люлка на българската цветарска наука. . . . . . . . . 3 Нови сортове цветя на ИДЛР София. . . . . . . . . . 8 Икономически измерения Предвиждания за развитието на зеленчукопроизводството. Средносрочни тенденции – 2023 година. . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Биологично земеделие Листното третиране и добивът на обикновена пшеница сорт Биляна. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Промени в химичния състав и хранителната стойност при вегетацията на сяти и естествени пасищни тревостои. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Овощарство Bibio marci L. (Diptera: Bibionidae) – нов неприятел при биологично производство на малини в Западна България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Биометрични показатели на свежи плодове от български и интродуцирани сливови сортове. . . . . 30 Заедно с Китай Постижения и предизвикателства на аграрното развитие в България и Китай (част втора). . . . . . 33 Новини от МЗХГ Нова земеделска техника през 2019 г. в стопанствата ни. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

АКТУАЛНО

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съдържание

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

ПАМЕТ

2

Напусна ни проф. д-р Иван Трънков (1934–2019) проф.д.т.н. Георги Тасев Иван Генчев Трънков е роден на 25.10.1934 г. в с. Върбица, Плевенски окръг. Завършва средно образование в Плевен, а висше агрономическо образование – през 1957 г. във ВСИ, София. През периода 1957–1962 г. работи като участъков агроном в с. Старо село, Силистренско и в с. Долна Малина, Софийско. През 1962 г. е избран за научен сътрудник в ИЗР, Костинброд, а през 1964 г. – за асистент във ВСИ, София. Научната степен „кандидат на селскостопанските науки” (сега „Доктор”) получава през 1973 г., като същата година е избран за главен асистент, а през 1975 г. – за доцент. От 1976 г. е преподавател в Отраслово-икономическия факултет при УНСС, където през 1990 г. е избран за професор по специалност „Общо земеделие”. През периода 1979–1987г. е бил зам.-декан на факултета за чуждестранни студенти и докторанти при УНСС, а през 1990–1991 – ръководител на катедра „Технология на аграрно-промишленото производство”. Бил е на специализация във Висшия селскостопански институт в гр. Жамблу, Белгия (1973 г.). Научно изследователската му дейност е свързана с разработване на проблеми от три научни направления: зонални и алтернативни системи на земеделието; хербология и интегрирани системи за борба с плевелите; технологични аспекти на биологичното и устойчиво земеделие. Във всички научни работи има и елементи, третиращи проблемите на качеството на земеделската продукция. Резултатите от неговите научни изследвания са отразени в 2 монографии, над 110 научни статии и доклади, 8 книги, над 45 научно популярни статии и 10 учебника и учебни пособия. Срещата с проф. Иван Трънков – педагогът, човекът, ученият, започва с удоволствието пред необхватния диапазон знания и умения и продължава с многобройните им превъплъщения във все­кидневния живот на науката Земеделие. Той е един неподражаем модел на светоусещане, към който всеки негов колега, сътрудник или възпитаник се е чувствал приобщен. С лекота, с превъзходна дарба да се вмества в изявите и проблемите на околните и то като верен и

безкомпромисен приятел. Който е имал щастието да получи от него рецензия, мнение, отзив или препоръка, освен от невероятната му ерудиция е бил впечатлен и от яснотата на духа, от една изчистена, кристално чиста индивидуалност. Един авторитет без поза, без претенция за вмешателство, без сянка от упрек, с жива реакция, поднесена с пословична тактичност и изисканост. Един авторитет, нямащ нищо общо с евтиното благоговение, един авторитет, на който поколения агрономи можеха да се облегнат, на пестеливите му, но всеобхватни препоръки, на изисканите му виждания и чрез неговия духовен финес да контактуват с високия професионализъм. Безсмислено е със суеверна точност да се опре­ делят натури, които като него, дори и едно отделно нещо да работят, винаги намират неговия отпечатък в лика на цялото, дори и само заради това, че не биха могли сами да принадлежат на нещо отделно. Освен, ако това не е единната цялост с нейната хипотетична сила. Поколения випускници на ВСИ и УНСС имаха шанса да бъдат въведени в науката „Общо земеделие” чрез неговия тънък усет към теорията и практиката, и то в изящни по стил и построение крайно прости форми. Едва ли има някой да не си спомня за неговото неподражаемо чувство за строгост и сериозност, заредено с доброжелателност, благост и мъдрост. И винаги в един стил на всеопрощаване, всеобхватност и високи критерии, със загадъчен ореол на неизтощимите творчески енергии, прииждащи с познатото ни равномерно постоянство. Той е учен отвъд наградите, които има, отвъд блясъка на звездността, които презираше, отвъд понятията живот без работа и без научност в науката. Той работи до последния си дъх по проблемите на земеделието. Да му мисли науката и тези, които вървят след него в науката, защото критериите, издигнати от него, са високи и претенциозни. Да му мислят и бъдещите създатели на историята и развитието на Земеделската наука. Членувал е в СУБ, секция „Агробиология”, в Европейската асоциация за борба с плевелите (EWRS). Повече от двадесет години е отговорен редактор на научно популярното списание „Земеделие плюс”. От 1992г. последователно е бил зам.-председател на СНС по Общо земеделие, растениевъдство и растителна защита, член на СНС по Общо земеделие, почвознание и агрономия (1995– 1997 г.) и член на Научната комисия по агрономия и лесовъдство при ВАК (1998–2003 г.). Награден е с орден „Кирил и Методии” II степен (1987 г.).

Проф. Бистра Атанасова През настоящата 2019 г. колективът на Института по декоративни и лечебни растения в София чества 40 години самостоятелно научно звено по цветарство и 85 години научни изследвания в областта на декоративните растения в България. На 9 май Институтът празнува своя професионален, традиционен празник и Юбилейните си тържества. Избрахме тази дата, защото е символ на мира и единството (Денят на Европа), която напълно подхожда на нашия творчески дух и стремеж към красивото и доброто, непримиримост към трудностите, които ни поднася живота. С право го наричаме месец май „месецът на цветята”, месецът на националните ни и православни празници (1 и 24 май, Цветница, Великден и Гергьовден). Хилядолетната история на цветята е толко-

ва богата и почитана, колкото и историята на човешкия род. Цветята винаги присъстват в живота ни, като възпитават и поддържат нашия дух. Тази природна красота докосва найнежните струни на душата, създава комфорт и ни извисява над сивите делници. Няма нищо по нежно и вълнуващо от естествената прелест на цветята. Японците казват – „Истинско щастие е да държиш цветя не в една, а в двете си ръце”. От незапомнени времена българинът винаги се е отнасял с любов и нежност към цветята. След освобождението от турско робство у нас се проявява подчертан интерес към цветните видове. Първата изложба на цветя е организирана през 1892 г. в гр. Пловдив от Люсиен Шевалие. През 1896 г. проф. Стефан Георгиев изнася пър-

Сградата на Институтът по декоративни и лечебни растения – София

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Люлка на българската цветарска наука

287 / 2019

ЮБИЛЕЙ

3

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4

вите лекции за естеството на декоративната растителност в Софийския университет, с което поставя начало на образователната дейност за цветята. Първото ръководство „Отглеждане и използване на най-хубавите градински цветя” – предтеча на бъдещите учебници по цветарство се издава през 1924 г. от Вацлав Стрибърни-син. Периодът от 1935–1960 г. се характеризира с бавни темпове на развитие на просветата, образованието и експерименталната дейност при декоративните видове. Първите изложби на цветя се провеждат с цветни видове, внесени от чужбина. Отглеждането им първоначално се извършва в новооткритите земеделски училища, а по-късно и в частните градини. През 1940 г. със заповед на Министъра на земеделието се провежда първият курс по цветарство в Агрономическия факултет – София с преподаватели Георги Духтев, Вилхем Краус и Гена Папазова. Отлични практици, добре запознати с декоративната флора у нас са Жюл Лошо, Антон Краус и Йохан Келерер. С участието на видове от нашата флора проф. Димитър Атанасов, фитопатолог в Агрономическия факултет в София създава първите хибридни лалета, но неговите резултати остават непубликувани. Начало на научните изследвания в областта на цветарството се поставя през 1935 г. от доц. Гена Папазова – доайен на цветарската наука в България. След специализация във Франция, тя преподава в Агрономическия факултет към Висшия лесотехнически институт в София, който се явява първият научен център по изучаване на декоративните растения. Като цитолог, генетик и селекционер доц. Папазова изследва размножителните процеси при апомиктните растения и създава полиплоидни форми при петуния и други цветни култури. Трудовете є остават непубликувани, поради наложилата се Лисенкова теория. Неин дългогодишен съратник е асистент Гинка Йорданова, която води практическите занятия на студентите. Принос за развитието на цветарската наука има и ст.н.с. д-р Елеонора Дачина-Христова, посветила живота си на растителната защита. За да установи причинителите на повредите по декоративните растения, тя обикаля общинските и частните градини. Резултатите от научната си дейност публикува в статии и издава книга „Болести и неприятели по украсните растения”. След 1944 г. започва подем в зеленото строителство. Разширяването на зелените площи довежда до увеличаване производството на цветя, предимно за озеленяване на обществе-

ните градини и за отрязан цвят. Големи заслуги за развитието на цветарствто през този период имат Георги Цветков, Димитър Дюлгеров, Иван Цветков и др. Вторият научен център по цветарство е Висшият селскостапански институт в гр. Пловдив, в който проф. Васил Ангелиев от 1950 г. води лекции по „Декоративно градинарство и цветарство”. Научните му изследвания са по луковичните култури и розата. Негов принос е и популяризирането на дивото лале от Родопите. Съвместно с доц. Недялка Николова, която е също преподавател във ВСИ издават първия учебник за студенти по цветарство и практическо ръководство. През 1951 г. се сформира третият научен център за цветята – Висшият лесотехнически институт в София, с въвеждане на специалност „Озеленяване”. Преподавател по цветарство е проф. Елена Щилянова, която проучва цветните видове в биологичен и естетичнохудожествен аспект, съобразно насоките на използване. В същия център работи и д-р Анастасия Шевкенова, която изследва биологията и развитието на Pancratium maritinum и други естествени популации по Черноморието. През втората половина на XX век, у нас се създават първите Опитни станции, в които се развива активна изследователска дейност. С възхода на цветопроизводството през този период започват целенасочени научни разработки при декоративните растения. За да се отговори на нуждите на цветопроизводителите към Опитната станция по градинарство в Негован се открива секция по цветарство с 5 научни сътрудника – Златка Павлова, Димчо Казаков, Александър Бойков и Иван Грошков с ръководител проф. д-р Надежда Николова, които заедно с агрономите Радка Цанкова, Мариана Димитрова, Вили Панчева, Пенка Попова и Белчо Цолов, създават богати колекции от 400 сорта астри, 400 сорта дребноцветна хризантема, 180 сорта ириси, голям брой сортове от луковични и грудколуковични цветя. Проф. д-р Надежда Николова и н.с. Златка Павлова селекционират първите 5 сорта гладиоли и 3 сорта многогодишни астри, а н.с. Димчо Казаков създава най-богатата колекция в страната от 1600 дървесни декоративни растения, от които 1100 сорта рози, 100 местни и чуждестранни сорта люляци, около 90 иглолистни вида и др. С преминаването на „Булгарцвет” към „Булгарплод” настъпва упадък не само в цветопроизводството, но и в научната дейност. През този период се пенсионират половината от научните сътрудници в Опитната станция по градинарство в Негован, без да се откриват нови конкурси. Унищожена е почти цялата ко-

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5

лекция от декоративна растителност. Преустановена е дейността по сортоподдържане и семепроизводство. Научноизследователската дейност по цветарство протича стихийно, поради липса на целенасоченост и координиране. Първото самостоятелно научно звено по цветарство е Опитната станция за цветя и декоративни храсти в Кубратово, създадена на 01.01.1979 г., което е нов, преломен момент в развитието на българската цветарска наука. За директор на Опитната станция е назначена доц. д-р Доменика Бобошевска – дългогодишен преподавател по агрохимия в Агрономическия факултет в София. Доц. Бобошевска разработва технология за хидропонно отглеждане на оранжериен карамфил, система за контролиране съдържанието на хранителните вещества в почвите и метод за изчисляване на торовите норми. В Опитната станция първоначално работят 6 научни сътрудника – ст.н.с. I ст. А. Бойков, ст.н.с. II ст. д-р И. Грошков, ст.н.с. II ст. д-р М. Динова, ст.н.с. II ст. д-р И. Чавдаров, ст.н.с.

II ст. д-р Н. Протич и н.с. А. Гогаджов, чийто брой се увеличава с още 6 сътрудници – проф. дсн Р. Бъчварова, доц. д-р Д. Иванова, проф.

д-р В. Капчина, доц. д-р Д. Ненчева, н.с. Д. Кирилов и н.с. Г. Марков. Под ръководството на доц. Чавдаров – един от пионерите по тъканни култури и цитология се обособява първата лаборатория за микроразмножаване на цветни култури. Разработени в колектив и одобрени са 3 технологии за отглеждане на оранжериен карамфил върху хидропон, получаване на здрав посадъчен материал от рози и за посадъчен материал от карамфил по метода на тъканните култури. По това време проф. Бойков създава първите си сортове едроцветен карамфил. През 1983 г. ОСЦДХ – с. Кубратово се премества в с. Негован, която 3 г. по-късно се преструктурира в Институт по цветарство – единственният юридически самостоятелен институт в системата на ССА по това време. Негов директор е ст.н.с. II ст. д-р Маргарита Динова. Под нейно ръководство е построен първият за страната модерен Лабораторен комплекс по тъканни култури (НПЛТК) с 5 дка стоманеностъклена оранжерия, предназначен да произвежда здрав и автентичен посадъчен материал от цветни видове. За разширяване и задълбочаване на научноизследователската дейност допринася обявяването на конкурси за млади учени, след което броят на научните

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6

работници се увеличава до 24. Разработени и утвърдени са 5 комплексни технологии за промишлено отглеждане на луковични цветя, рози и мини карамфил. Одобрени са 19 отраслови нормали, като 4 от тях получават висока оценка за производство на посадъчен материал. Разгръща се широка дейност по адаптиране на внесени от чужбина едногодишни и многогодишни цветя, саксийни видове и декоративни храсти. Разработват се селекционни програми при мини карамфила с прилагане метода на междусортова и междувидова хибридизация, а при хризантемата – експерименталният мутагенез, съчетан с метода на тъканните култури. Новите сортове едроцветен карамфил, създадени от проф. Бойков получават световно признание и популяризират българската селекция извън границите на страната. По това време се поставя начало на научноприложната дейност. Разработват се in vitro технологии за отглеждане на азалея и хортензия и за микроразмножаване на листно-декоративни видове (кордилине, драцена, каланхое и др.). Сключват се договори за производство на безвирусен, здрав и автентичен посадъчен материал от цветни видове по метода на тъканните култури. От 1989 г. в продължение на 5 г. директор на Института по цветарство е проф. д-р Димитър Славов, който с ентусиазъм и решителност ръководи института в условия на енергийна криза и замираща икономика, вследстие на промените, настъпили в политическия живот на страната. Научноизследователската дейност на проф. Славов се свързва с изучаване на азотния режим в системата почва–тор– растение. За първи път у нас той въвежда препоръчителни стойности за съдържание на минерален азот при цветните видове. Създава и изпитва нови форми торове, биологично активни вещества и субстрати. От 1995–2000 г. директор на Института е доц. II ст. д-р Иван Грошков, който участва в разработването на технологии за отрязан цвят и посадъчен материал от цветни култури, изготвя методики за извеждане на конкурсни сортови опити, стандарти и други нормативни документи. Създава 3 сорта чайно-хибридни рози. По време на неговото ръководство кризата в страната се задълбочава. Усилията на колектива са насочени предимно към запазване на колекциите. За 8 години (2000–2008), научното звено по цветарство претърпява 4 структурни реорганизации. През 2001 г. Институтът по цветарство в Негован, Институтът по генетично инженерство в Костинброд и Комплексната

опитна станция по картофите в Самоков се преобразуват в Агробиоинститут – София. За съжаление при обединяването на трите звена не се отбелязва напредък в развитието на научната дейност при цветята, причини за което са недостатъчните финансови средства, отпускани на звеното и последвалите съкращения на персонала. Числеността на научното звено по цветарство при влизане в състава на Агробиоинститута от 72 щатни бройки е редуцирана на половина при неговото излизане. Така звеното беше лишено от висококвалифицирани научни кадри. С отделянето на научното звено по цветарство от АБИ имаше идея то да бъде ликвидирано. Благодарение на ръководството на ССА с ПМС 165 от 19 юли 2005 г., двете научни звена в Негован и Самоков се преструктурират в Регионален център по цветарство и земеделие (РЦНПО) – София с ръководител проф. д-р Бистра Атанасова. Две години по-късно (2007 г.) научното звено по цветарство в Негован се обособява като самостоятелна единица, като се отделя от това по картофите в гр. Самоков. От 15.09.2008 г. РЦНПО – София се преобразува в Институт по декоративни растения – София, с което се възвръща статутът на бившия Институт по цветарство в Негован, отново с директор проф. Бистра Атанасова. Общата численост на персонала от 2008 г. до днес е около 30 души, като академичният състав от 9 научни сътрудника с образователна и научна степен „доктор”, в т.ч. 5 хабилитирани учени, към момента е редуциран на 7 сътрудника – 5 хабилитирани (2 професора и 3 доцента) и 2 асистента. Главната причина е текучество на кадрите, поради ниското заплащане в системата на ССА и пенсиониране на служители. Основните направления в научноизследователската дейност на Института са: • Интродукция и селекция • Растителни генетични ресурси • Технологии и технологични решения • Биотехнологии – схеми и протоколи за in vitro размножаване • Фундаментални проучвания в областта на физиологията Изследователската работа обхваща фундаментални и научно- приложни разработки и е акцентирана върху основни проблеми при декоративните растения – селекция, микроразмножаване, регулиране на растежа и развитието, хранене, стрес толеранс, контрол на болестите и плевелите, проучване на диви видове от местната флора с декоративна стойност за целите на селекцията, изучаване и съхранение на застрашени от изчезване диви видове цве-

287 / 2019 ПЛЮС

организации). Учените от ИДЛР са висококвалифицирани в областите на компетентност и са специализирали в престижни научни центрове в чужбина (Холандия, Белгия, Обединеното кралство, Полша, Испания, Русия, Унгария и др.). За повишаване квалификацията на учените през периода 2013–2018 г. са осъществени 7 мобилности по Програма Еразъм плюс „Мобилност на персонала с цел обучение в програмни държави КА1” в Университети в Полша, Унгария и Холандия. През последните 15 години академичният състав на ИДЛР е публикувал общо 244 научни статии, от които: 34 – в чуждестранни списания с импакт фактор; 42 – в чуждестранни списания без импакт фактор; 67 – в български списания, 98 – в сборници от симпозиуми и конференции с международно участие и 3 глави от книги, издадени в чужбина. Научно-приложната дейност е представена чрез: внедряване в производството на български сортове цветя, селекционирани в Института; прилагане на нови и оптимизирани технологии за отглеждане на основни цветни култури; сключване на договори за производство на безвирусен посадъчен материал (in vitro) с цветопроизводители; популяризиране на български и интродуцирани сортове цветя със създаване на демонстративни насаждения; предоставяне на консултантски услуги; изготвяне на проекти за вътрешно и външно озеленяване; организиране на участия в специализирани изложби за цветя; провеждане на семинари и открити дни и др. През последните 15 г. на научното звено по цветарство са присъдени 4 програмни акредитации за обучение на докторанти по научна специалност „Декоративни растения”, като последната е от 2015 г. От създаването на Опитната станция по цветя и декоративни храсти в Кубратово до днес са селекционирани общо 68 сорта (едроцветен карамфил, мини карамфил, хризантема, чайнохибридни рози, лилиум, гладиоли, далия, едногодишни астри, многогодишни астри, декоративно зеле, невен и тагетес) и са разработени и признати 36 технологии, протоколи и отраслови нормали за производство на здрав посадъчен материал, отглеждане, размножаване и форсаж на основни видове или групи цветя. В периода от 2003 до 2018 г. Институтът е награден с осем отличия за нови селекции и постижения в цветопроизводството. Смело може да заявим, че Институтът по декоративни и лечебни растения с неговите предходни структури и висококвалифицирани кадри е люлка на българската цветарска наука с научните си разработки и постижения.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

тя за опазване на биоразнообразието, поддържане на генофонда от декоративни растения, разработване на технологии и протоколи за отглеждане на нови цветни видове, сортоподдържане и семепроизводство на основни цветни култури и др. Единствено в Института се разработват селекционни програми при декоративните растения, имащи за цел създаване на сортове и линии с ценни декоративни, биологични и стопански качества, с по-ранен цъфтеж и кратък вегетационен период, устойчиви на болести и неприятели, с добра приспособимост към климатичните условия на нашата страна и др. В резултат на интензивна селекционна дейност само през последните 15 години са патентовани 19 сорта цветя, от които 5 сорта лилиум, 4 сорта мини карамфил, 3 сорта хризантема, 3 сорта далия, 3 сорта гладиол и 1 сорт тагетес. През последната година генофондът от декоративни и лечебни растения в ИДЛР е представен от: • 12 колекции in vivo с 1512 образци от: 452 вида, 529 сорта и 248 хибрида; • 2 колекции eх situ, от които едната е представена от 10 защитени диви вида от родовете Limonium и Goniolimon, а другата – от 15 диви вида карамфил; • 1 колекциия in vitro със 182 образеца, 39 вида и 125 сорта – саксийни цъфтящи и листно-декоративни видове, карамфил, хризантема, лилиум, гладиол и 14 диви защитени видове, включени в Червената книга на РБългария. За същия период са разработени и утвърдени от Експертен съвет и Комисията по иновации и технологии на ССА общо 6 технологии, от които 4 за отглеждане на мини карамфил, лилиум, гладиол и гипсофила и 2 за култивиране на диви видове от р. Limonium и р. Goniolimon. В процес на довършване е още 1 технология за отглеждане на хризантема. Разработени са 5 протокола за микроразмножаване in vitro и производство на посадъчен материал от: диви видове змийска трева, саксийни видове (мандевила, пахистахис и хойхера) и ехинация – лечебно растение, одобрени от ОНС на ИДР – София и ИЗ – Кюстендил. За последните 15 г. научният колектив е участвал в разработването на общо 26 научни проекта, от които 10 национални (5 финансирани от ССА, 2 от ФНИ, 2 от МОСВ, 1 от МЗХГ) и 16 международни проекта (4 финансирани от 5-та и 6-та Рамкови програми на ЕС, включително 1 вътрешноевропейска специализация по програма „Мария Кюри”, 4 по двустранно сътрудничество – 3 с Полша и 1 с Русия и 4 чрез други чуждестранни научни

7

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

ЮБИЛЕЙ

8

Нови сортове цветя на ИДЛР София Селекция на мини карамфил Селекционната програма при мини карамфила стартира през 1986 г. В резултат на продължителна селекционна дейност по метода на вътревидова и междувидова хибридизация са създадени и патентовани 12 сорта мини карамфил: Ники, Красина, Регина, Янита и Биляна – през 1998 г.; Русалка, Фея и Наслада – 2001– 2002 г.; Елмаз, Росица и Ира – 2010–2012 г. и сорт София през 2018 г. Българските сортове мини карамфил притежават ценни декоративни и стопански качества: оригинална багра и форма на цвета; голям брой цветове на един цветонос; здрави, изправени и устойчиви на полягане цветоноси; висока продуктивност и добро качество на отрязания цвят; устойчивост на Fusarium oxysporum f. sp. dianthi, добра приспособеност към климатичните условия у нас и др. През последните 5 години е създаден и признат за оригинален един сорт мини карамфил – София, вписан в Сортовата листа на РБългария през 2017 г. и патентован през 2018 г. Сорт София Сертификат №: 11135Р2 / 30.04.2018 г. Автор: проф. д-р Бистра Атанасова Новият сорт София е резултат от междувидова хибридизация на българския сорт Наслада (D. caryophyllus f. spray Hort.) с див вид карамфил (D. сarthusianorum L.). Цветоносите са здрави и полуизправени, със зелени стъбла и листа. На 1 цветонос се образуват средно 20 бр. цветове. Цветовете са дребни (диаметър – Сорт София

Сорт Лидия

2,9 cм), кичести, слабо ароматни, с червенопурпурна багра. Сортът притежава ремонтантен и ранен цъфтеж (начало на цъфтеж – края на април–началото на май). Продължителността на цъфтежния период е около 6 месеца (май–октомври, до падане на първите слани). Сорт София е високодобивен (средно 100 цветоноса от 1 растение) с добро качество на цветната продукция. Отличава се с висока устойчивост на фузарийно увяхване. За климатичните условия на България 95–100% от растенията презимуват успешно. Сортът може да се отглежда в оранжерии без отопление и на открити площи в продължение на 3–4 години на постоянно място. За своето отглеждане, растенията не изискват подпорна конструкция (скари и мрежи). Сортът се размножава вегетативно – in vivo (чрез резници и разделяне на туфите) и in vitro (по метода на тъканните култури). Сорт София е подходящ за аранжиране на букети и за озеленяване на градини и паркове. Селекция на хризантема Селекционната работа с тази култура започва през 1995 г. Основни методи на селекция са радиационен мутагенез, in vitro клониране и отбор in vivo по фенотипни признаци. Чрез съчетаването на тези методи са създадени и патентовани 5 сорта хризантеми за отрязан цвят: Митко (1998 г.) и Милка (2000 г.) с ярко жълти, кичести съцветия; сортовете Жени (2012 г.), Жоро (2012 г.) и Лидия (2018 г.) са селекционирани по същата схема, като за изходен сорт е използван сорт Милка. Предимство на българските сортове хризантема пред чуждестранните е, че те са адаптирани към климатичните условия на Софийския район и са подходящи за получаване на отрязан цвят през първата половина на ноември в неотопляеми стоманеностъклени оранСорт Радка

Сорт Деси

Селекция на далия През 1988 г. се поставя началото на селекционната работа при далията. Основни методи на селекция са хибридизацията (свободно и принудително опрашване) и индивидуалният отбор, в резултат на което са създадени 6 сорта далии, отличаващи се с оригинални декоративни признаци и качества. Първият сорт № 1791/92 е създаден през 1992 г., следващите два – Златка и Искра през периода 1995–2001 г., а сортовете Виолета, Росица и Радка са вписани в Сортовата листа на РБългария и патентовани през 2010 г., 2012 г. и 2018 г. Сорт Радка Сертификат № 11136Р2 / 30.04.2018 г. Автор: агр. Е. Лисичкова Растенията на сорт Радка са средно високи и образуват по 5–6 стъбла със зелени листа. Цветната глава е малка, с диаметър на кошничката 8,5–9 cм, с лилиевидна форма и червено кармазинен цвят. Езичетата от вътрешната и външната страна са еднакво оцветени. Растенията са устойчиви на полягане. По отношение началото на цъфтеж, сортът се отнася към групата на средно ранните сортове.

Селекция на гладиол Селекцията при гладиола започна през 2001 г. в Института по декоративни растения в София. В селекцонната програма са включени 5 вида гладиол: Gladiolus segetum L. (посевен гладиолус), Gladiolus paluster Gaud. (блатен гладиолус), Gladiolus communis L. (обикновен гладиолус), Gladiolus illyricus Koch. (илирийски гладиолус) и Gladiolus imbricatus L. (керемидест гладиолус). В резултат на междувидова и вътревидова хибридизация са получени 3 български сорта гладиол (Ива, Екатерина и Деси) и 34 хибрида, характеризиращи се със: по-ран и по-късен цъфтеж (15–20 дни), с оригинална багра, високи декоративни и стопански качества и устойчивост към патогени и хербициди. Сорт Деси Автори: доц. д-р А. Канински, доц. д-р И. Иванова, агр. А. Галева Сертификат № 11137Р2 / 30.04.2018 г. Сорт Деси е вътревидов хибрид. Растенията са средно високи 125–150 cм, силно облистени. Стъблото е здраво и оцветено в зелено със зелени листа и изпъкнала нерватура. Цветоносът е дълъг и образува средно по 18–20 бр. цветни бутони, разположени зигзагообразно. Цветът е средно голям (12,5–13,5 cм) с триъгълна форма, тъмночервен със светло жълто петно в основата и розови ивици. Основният цвят на дръжката на тичинките е светло жълта, на върха – лилаво оцветена. Продължителността на цъфтежния период е 28–32 дни, а трайността на отрязания цвят във вода е средно 12 дни. Сорт Деси е подходящ за производство на отрязан цвят при полски и оранжерийни условия, както и за озеленяване на градини и паркове. Технологии за in vivo отглеждане на цветни култури През последните 15 години в Института по декоративни и лечебни растения са разработени, утвърдени и внедрени в научно-експерименталната база на института общо 6 технологии, от които 3 през последните 5 години – за отглеждане на мини карамфил (2006 г.), лилиум и гладиол (2008 г.), 2 технологии за култивиране на диви видове – змийска трева и гърлица (2015 г.) и 1 технология за отглеждане на гипсофила при полски условия (2016 г.). В процес на довършване е технология за отглеждане на хризантема за отрязан цвят в неотопляеми стоманеностъклени оранжерии.

287 / 2019 ПЛЮС

Сорт Лидия Сертификат № 11134Р2 / 30.04.2018 г. Автор: доц. д-р Диана Ненчева Сорт Лидия принадлежи към групата на лъчевидните сортове хризантеми. Патентован е през 2018 г. Създаден е по метода на радиационния мутагенез, съчетан с in vitro техники. Височината на растенията e средно 145–150 cм със среден брой продуктивни разклонения на едно растение – 2,3. Цветът е лъчевиден с тръбести лигули. Баграта на цвета е виолетово-керемидена с жълтеникав център, а цветната пъпка преди разцъфтяване е тъмно виолетова. Диаметърът на централното съцветие при отглеждане без отстраняване на страничните пъпки (за букетна форма) е около 13,7 cм, а при отглеждане с отстраняване на страничните пъпки (за едроцветна хризантема) – до 16,5 cм. На едно разклонение се образуват средно 7,3 едновременно цъфящи цветове. Периодът на цъфтеж в условия на естествена дължина на деня е 5–15 ноември. Сорт Лидия е подходящ за производство на отрязан цвят в полиетиленови или стоманеностъклени оранжерии.

Сорт Радка е подходящ за производство на отрязан цвят и за озеленяване на градини и паркове

ЗЕМЕДЕЛИЕ

жерии. Сортовете могат да се отглеждат като едроцветна или дребноцветна култура, в зависимост от предпочитанията на производителя.

9

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

10

Предвиждания за развитието на зеленчукопроизводството. Средносрочни тенденции – 2023 година доц. д-р Божидар Иванов, гл. ас. д-р Даниела Димитрова Разработените от Центъра за икономически анализи в селското стопанство (САРА) към ИАИ предвиждания в сектор „Зеленчукопроизводство” включват трите основни вида култури, отглеждани в страната: домати, пипер и краставици. Те имат най-голямо производствено и потребителско значение. Анализът на състоянието и развитието на световното зеленчукопроизводство се прави с акцент върху разглежданите три култури и изследване на настоящата ситуация и предвиждания в средносрочен хоризонт за вътрешно производство, потребление, преработка и търговия. Целта е да се представят количествените и стойностните предвиждания за базовите индикатори, които характеризират тези сектори, очертавайки основните тенденции и посоки на развитие. Настоящият материал е четвъртият поред посветен на този сектор, като неговото разработване следва общата методика, използвана от САРА за моделиране на подотрасловия четириъгълник – „зърно и маслодайни култури”, „мляко”, „месо” и „зеленчуци”. В САРА моделирането се прилагат най-общо два подхода. Първият е трансмисионен, където българската цена е свързана със световната цена, представена от значим външен пазар и нейното изменение копира очакваното движение на световните пазари. При този подход, конкретните предвиждания за цените на световните пазари са предоставяни от Изследователския институт по храни и аграрна политика (FAPRI) към Университета на Мисури и тези ценови предвиждания са пренасяни на вътрешния пазар. Този подход се прилага в секторите „Зърнени и маслодайни култури” и „Месо”. Вторият подход е посредством изграждане на собствена система на търсене–предлагане, която чрез постигане на пазарно равновесие извежда българската цена. Именно това е подходът, възприет при моделите „Зеленчукопроизводство” и „Мляко”. При моделиране на „Зеленчукопроизводството”, спецификите са повече, защото за разлика от модела за „млякото”, тук не се интерлинкват външни цени. Причините

за това са две, първата е защото липсват налични такива предвиждания и прогнози от външни източници, а втората – че пазарът на зеленчуци е много специфичен, отличаващ се с висока сезонност, голяма ценова динамика и ниска стоковост. Това са ограничения на изследването, които се допълват и от използването на „разширена частично равновесна” система на моделиране, която не предполага даването на пълна картина на икономическите процеси и пазари. За преодоляване на тези ограничения в модела за „Зеленчукопроизводство” са търсени решения. Направена е оценка, доколко вносната цена се адаптира към вътрешния пазар по отношение на производството и потреблението. Допълнителните изследвания показват, че поради спецификите на пазара на зеленчуци се наблюдава висока адаптивност, като вносните цени отразяват текущата ситуация на вътрешния пазар. България е силно зависима от импорта на домати, пипер и краставици, поради което равновесната цена се определя от еластичността на търсенето на крайния продукт, зависещ от вносната цена. Ето защо цените на едро и дребно у нас обичайно са по-високи отколкото тези в страните главни вносителки на тези продукти и когато производството у нас е подтиснато поради климатични аномалии, а навън производството е нормално, цените на местното производство са повисоки, поради адаптационното поведение на вносните цени. В работата до момента на модел „Зеленчуци” се установява, че процентът на грешка при „+1 година” е в рамките на около 13% по отношение на количествата на общо търсене и предлагане и 8% при цените. В сравнение с останалите разглеждани секторни модели, нивата на грешка са приблизително по-високи по отношение на количествените индикатори и на средни равнища, погледнато за цените. Степента на точност, специално за количествените показатели, е на прага на приемливост, като с натрупване на информация и разкриване на особеностите, както за функциониране

ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДОПУСКАНИЯ И ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО Макроикономическа среда Актуализираните предвиждания вземат предвид очакванията за развитието на макроикономическата среда в страната. Моделът на САРА работи с около 10 ключови макроикономически показателя, чиито стойности се вземат от различни външни източници. Тези макроикономически променливи са в много голяма степен зависими от състоянието и динамичните процеси в световната икономика и пряко и косвено се отразяват на българското

Табл. 1 Предвиждания на основни макроикономически показатели до 2023 г.

2018

2019

2020

2021

2022

2023

Номинален БВП (млн. лв.)

101 984

104 432

106 938

109 505

112 133

114 824

Реален БВП (млн. лв.)

99 218

101 021

104 192

106 980

109 701

113 565

Население (мил.)

6,95

6,90

6,85

6,78

6,73

6,67

Обменен курс лв./долар

1,62

1,60

1,55

1,60

1,65

1,65

Реален БВП/човек, лв.

14267,26

14650,46

15218,52

15770,58

16307,42

17022,64

Средногодишна инфлация, %

2,79

3,38

2,64

2,36

2,22

1,11

Източник: САРА, на основата на прогнози от IHS Global Insight, НСИ и национални експертни оценки

287 / 2019 ПЛЮС

зеленчукопроизводство. Българската икономика е малка и отворена, като зависимостта от външни ресурси е голяма, както по отношение на основния капитал, така и за осигуряване на междинното потребление. Макроикономическите показатели, които са интегрирани в САРА моделите са: валутните курсове, икономическият растеж, инфлация, доходи, население и др. Заради увеличаване на доходите и у нас, и в световен мащаб, нараства потреблението и търсенето и то най-вече на качествени и здравословни храни, такива каквито са зеленчуците. Силната световна икономика, изразяваща се в ниска безработица (5,5% по данни на Международната организация по труда), растящи доходи на населението, както и оптимистичните очаквания сред бизнеса и населението, водят до стабилно търсене на храни, което поддържа пазара на храни и търсенето на зеленчуци. По данни на НСИ, брутните парични доходи на човек от домакинството в България са се увеличили с около 7% през 2018 г. в сравнение с година по-рано, като средногодишно за последните 5 години, ръстът на доходите е с 5,5%. Потребителската инфлация от своя страна до м. септември, 2018 г., е около 2,3%, а инфлацията на хранителните продукти е около 2,9%. Това показва, че инфлацията у нас през 2018 г. е водена към повишение повече от цените на храните, отколкото от другите стоки и услуги. Това означава, че в последните години брутните доходи на домакинствата в страната изпреварват както ръста на БВП, така и на инфлацията, което генерира увеличение на потреблението на различни стоки, но най-вече на такива, където доходната еластичност е по-висока. Зеленчуците са до голяма степен стока повисоко еластична, както по отношение на доходите, така и на цената, съпоставено с останалите 3 разглеждани производствени групи в САРА изследванията. Всички тези макроикономически тенденции въздействат, както върху потреблението посредством доходите, инфлацията, безра-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

на пазара, статистическите характеристики и работата на модела, ще може да се повиши прецизността и релевантността. Погледнато по същество, производството на домати, пипер и краставици към 2018 г. не се развива еднопосочно. През последните години се забелязва известно съживяване при производството на домати, докато се отчита регрес при пипера. Оказва се, че природните, климатични предимства и изградените традиции в тази област не са достатъчни, за да се постигне конкурентоспособност и да се развива зеленчукопроизводството, а пред тях се нареждат организационните, технологични и ресурсни фактори. Положението на целия сектор започва да се влошава с началото на преструктуриране и пазарно трансформиране на селското стопанство през 90-те години на миналия век. В началото на века (2000–2003 год.), делът на зеленчукопроизводството в общата селскостопанска продукция се повишава и достига 19%. Само 10 г. след това, през 2013 г. достигаме дъното в това производство, изразено като дял от селскостопанската продукция, равняващ се на 3,4%. Намалението във физическия обем на продукцията за последните 25–30 години е около 2,5 пъти, като през 90-те години на миналия век, общият обем на зеленчуци е около 1 млн.т, а между 2000–2010 година е вече около 700 хил.т, а след 2010 г. – около 450 хил.т.

11

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

12

ботицата и населението, така и върху предлагането, чрез валутните пазари и разходния дефлатор. Разходният дефлатор включва изменението на цените на основните средства за производство в земеделието (горива, електроенергия, торове, препарати и др.), като историческите данни са взети от НСИ, а бъдещото изменение на индекса е заложен от IHS Global Insight. Характерното през 2018 г., което продължава още от 2017 г., е нарастване разходите за производство. Ако цената на суровия петрол през 2017 г. бе около 55 долара за барел, в края на 2018 г., вече е 85 US$, а цената на карбамида от средно 210 US$/т през 2017 г., е около 245 US$/т, далеч все още от равнищата около 300 US$/т преди 6–7 години. От началото на м. ноември, 2018 г., цената на петрола слезе до около 60 US$ за барел, което е стимулиращо за производството, но може да е сигнал за забавяне на световната икономика, извън земеделието и да се отрази на заетостта и доходите, като това ще рефлектира върху пазара на зеленчуци и в България и света. Световно предлагане и търсене на зеленчуци Оставяйки настрани плодовите зеленчуци (дини, пъпеши, тикви и др.), най-разпространени в световен мащаб през 2017 г., по данните на Рабобанк, по произведени количества са: доматите (170 млн.т), лук (95 млн.т), краставици (82 млн.т), пиперът е на 7 място (40 млн.т). Доматите са и най-търгуваният зеленчук и съставляват 22% от обема на зеленчуковата търговия, докато пиперът е на 2 място с дял от 12%, а износните количества на краставиците възлизат на 6%. Сред основните странипроизводителки на домати се нареждат Китай с 39%, Индия с 13% и Турция с 9%, а по отношение на търговията – Мексико и Холандия, които заемат първите места в експортната класация. Световната търговия с домати през 2016 и 2017 г. възлиза между 9,4–9,9 млрд. долара. САЩ (25%), Германия (7%) и Франция (6%) са трите най-големи вносителки на домати в света. ЕС е нетен вносител на домати (пресни и охладени), като внесените отвън домати възлизат на 568 хил.т (2017 г.), а износът на Общността се равнява на 132 хил.т. Общото производство в ЕС за същата година е около 17 млн.т, което се оценява на 13% по-малко отколкото през 2017 г. Средното потребление на човек от населението в ЕС през 2018 г. ще е между 34–35 кг. При преработката на домати се установява, че за последните 20 години, световната търговия с доматено пюре се увеличава с рекорден годишен темп от 4,7%, от 1,4 млн.т през 1997 г. до 3,2 млн.т през 2017/18 г. Ръстът за миналата година е само 1%, което показва по-

степенно изчерпване на търговския потенциал. Най-голямо увеличение през тези години по данни на IHS има на износа от Китай, който през 1997/98 г. е заемал дял 8% от световната търговия, а вече достига 26%. Страните от Западна Европа продължават да доминират, но присъствието им във външната търговия пада от 55% през 1997/98 г. до 35% през 2017/18 г. Световното производство на краставици през 2017 г. възлиза на около 82 млн.т, което е 2% повече отколкото през 2016 г. За последните 5 години се отчита почти 19% ръст на световното предлагане, като безспорен лидер е Китай с 83%, а много след тях са Иран с 2%. За последните години европейските страни са водещи експортьори на краставици в света, като общата стойност на търговията е от 2,8 млрд. US$. Страните Испания, Мексико и Холандия формират 64% от тази стойност. Производството на сладък пипер в света достига около 40 млн.т през 2017 г. Производството расте с 3% годишно в последните години. Най-голям производител е Китай с 51%, Мексико – 8% и Турция – 7%. Стойността на световната търговия със сладък пипер възлиза на 6 млрд. US$. Трите лидери в износа са: Мексико – 22%, Испания – 21% и Холандия – 17%. Според водещи аналитични агенции в следващите години се очаква стабилен ръст в търсенето на пипер (зелен и червен), както и на запазване силното търсене на краставици, докато при доматите се предвижда задържане. Пазарната и ценовата конюнктура в Европа през 2018 г. при зеленчуците се отличава с относително високи цени, което се дължи на по-слабата реколта, специално при полското производство. Засушаването през лятото на 2018 г. в голяма част от Западна Европа доведе до по-ниски добиви, като в Италия, която е водеща при доматите за консервната промишленост се отчита между 20–30% по-малко продукция. Цените на основните зеленчуци в Европа през това лято са по-високи от тези през 2017 г. Пикът на цените при доматите беше достигнат в началото на месец октомври – около 1,2 евро/кг за цена на едро в основните страни в ЕС – Испания и Холандия. Към края на месеца те започнаха да се поуспокояват и са около 0,9–1 евро/кг. Средногодишните цени на едро при домати в страните, основни производителки на домати в ЕС, се движат в рамките на 0,8–0,9 евро/кг, а през 2017 г., заради лошите климатични условия през зимата се покачиха до 1,05 евро/кг, а за цялата 2018 г. се очаква да бъдат около 0,9 евро/кг. При краставиците, ценовата ситуация през годината бе относително спокойна, на фона на проблемите със зеленчуците, отглеждани преобладаващо на открито. В най-големите

ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЗЕЛЕНЧУЦИ В БЪЛГАРИЯ Площи Анализът на официалните данни, изнесени от МЗХГ сочи, че през 2017 г. 2,2% от обработваемата земя в страната са използвани за производство на зеленчуци. За сравнение през 2016 г. този процент беше 1,7%. Положителното изменение се дължи предимно на увеличението в размера на откритите площи в стопанствата – от 59,3 хил.ха на 73,8 хил.ха (+24,5% на годишна база). Площите, предназначени за оранжерийно производство, възлизат на 966 ха, като се отчита слабо намаление (с 3,6%) спрямо регистрираните 1 002 ха през 2016 г. В сравнение със същата година се наблюдава намаление при площите на плодовите зеленчуци, едновременно в абсолютен размер – с 9 311 ха и като относителен дял в структурата на

Производство Общото количество на произведената продукция от разглежданите три групи зеленчуци през 2017 г. е 267,7 хил.т, което е с 4,3% под нивото от 2016 г. Производство на домати продължава да се разраства, достигайки 158,8 хил.т, като това е най-високото равни-

Фиг. 1. Динамика на реколтираните площи до 2023 г., хил.ха. Източник: CAPA по данни на „Агростатистика”, МЗХ.

287 / 2019 ПЛЮС

общата реколтирана площ – от 48% до 27%. Основната причина е в драстичното свиване на площите с тикви – с 9,9 хил.ха по-малко в сравнение с 2016 г. Редуцирането на списъка с отглежданите зеленчуци на открити площи, допустими за подпомагане по схемата за обвързана подкрепа доведе до промяна в поведението на земеделските производители. Установено е, не само при зеленчукопроизводството, но и при почти всички останали сектори, където има обвързано или друго целево подпомагане, че площите, а не производството силно се повлияват в посока получаване на допълнителна подкрепа. При доматите, пипера, краставици и корнишони, те заемат 43% от реколтираните площи на плодовите зеленчуци. Общата им площ през 2017 г. достигна най-високото си равнище за последните пет години – 8,4 хил.ха. Посоченият размер е почти на нивото от 2010 г. и малко над равнището от 2013 г., но е с над 74% по-малък от средния размер на площите за периода 2002–2003 г. Увеличение се наблюдава при площта на доматите – с 763 ха повече спрямо 2016 г., както и при краставиците и корнишоните – с 209 ха, докато при пипера се наблюдава намаление с 305 ха. Очакванията са през 2018 г. общите площи да се задържат около 8,35 хил.ха. Площта на полските домати се очаква да се запази около 4,36 хил.ха, при пипера е възможно леко увеличение до 3,4 хил.ха (+4,5% на годишна база), а при краставиците се очаква намаление до 0,59 хил.ха (-22,2%). В средносрочна перспектива се прогнозира много слаб темп на увеличение на общата площ – до около 9 хил.ха.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЕС производителки средните цени за 2018 г. се очаква да бъдат в рамките на 11,15–11,2 евро/ кг, което е с около 20% под нивото от 2017 г. и приблизително на средните нива за последните 5 години. При пипера, цените на едро в основните производителки в ЕС отбелязват ръст, като през есента на 2018 г., те вече са между 0,9–1,0 евро/кг и вероятно ще бъдат с около 10% по-високи отколкото са били през 2017 г. Трябва също да се отбележи, че поради значителната обезценка на турската лира през 2018 г. цените в Турция, която е един от най-големите доставчици на зеленчуци, включително домати и пипер за Европа и основно у нас, цените бяха с около 30–40% по-ниски отколкото обичайно. Например, в Турция, основната страна-доставчик на червени чушки вид „Капия” у нас, цената по време на прибиране на реколтата бе около 0,30 евро/кг, докато у нас цените на едро през есента на 2018 г. се колебаеха в диапазона 1–1,2 лв/кг. До края на 2018 г. се очакваше цените да нарастват, което е продиктувано от нормалното сезонно увеличение, което се наблюдава всяка година.

13

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг. 2 Динамика на общото производство на домати, пипер и краставици, хил.т. Източник: CAPA по данни на „Агростатистика”, МЗХ.

14

Фиг. 3 Динамика на добивите до 2023 г., тона/ха Източник: CAPA по данни на „Агростатистика”, МЗХ. Оранжерийно производство

Фиг. 4 Динамика на оранжерийното производство до 2023 г., хил.т. Източник: CAPA по данни на „Агростатистика”, МЗХ.

ще през последните 10 години. Растежът на потребителското търсене на пресни домати, извън сезона на тяхното производство, добрата доходност за производителите, както и възможностите за разширяване на експорта са основните стимули, провокиращи развитието на производството. Производството на пипер и краставици през 2017 г. спадна под отчетените нива на пре-

дходната година. Намалението е по-съществено при пипера – с 24%. Силната ценова конкуренция на вносната продукция от съседни държави – Турция и Македония, наред със спецификата на агротехниката, са сред водещите фактори, задържащи развитието на традиционното производство на пипер. Намалението при производството на краставици през 2017 г. спрямо 2016 г. е с 18%, като при-

Средни добиви Ниското равнище на средните добиви, едновременно със съществената вариация по години, са двата основни проблема по отношение конкурентоспособността на производството на зеленчуци в България. Полученият среден добив от полски домати през 2017 г. е 23,4 т/ ха, което е с 11% под средното равнище за предходните три години – 26 т/ха. Оценките бяха за нов спад през 2018 г. – до около 20,6 т/ха, което се обуславя от неблагоприятните условия на годината. Трябва да се отчете също, че заради обвързаната подкрепа, която се разпределя на площ, една част от площите се засаждат не с цел продукция, а получаване на субсидии, което води до изкривяване на картината. По-ниски средни добиви са отчетени и при отглеждания на открито пипер – 16 т/ха през 2017 г. спрямо 19 т/ха през 2016. Това равнище се доближава до постигнатото през 2014 г. и 2015 г., което е показателно, че една част от проблемите с конкурентоспособността на родното производство са в неговата ефективност. Повишение на средните добиви през 2017 г. се наблюдава единствено при краставиците, които достигнаха 20,3 т/ха (+17% на годишна база). При тази група зеленчуци, произвеждани на открито, годишната вариация в стойностите на показателя е най-значителна, като между 2010 и 2017 г. те се движат в границите между 13,4 т/ха до 24,2 т/ха. Сериозните и все още неразрешени проблеми в сектора, свързани със силна фрагментираност на производството, ресурсната ограниченост за навлизане на нови технологии и неработещата система за предаване на зна-

Оранжерийно производство Значението на оранжерийното производство за поддържане целогодишното предлагане на пазара на пресни зеленчуци ще става все по-голямо, предвид тенденциите за високо целогодишно търсене. Относителният дял на произведената в оранжериите продукция в общото количество на продукцията от зеленчуци варира между 12% и 17% през периода 2013–2017 г. През 2017 г. основен дял в оранжерийното производство в страната заемат доматите – близо 55%. От 2013 г. насам производството на оранжерийни домати постоянно се разширява, като през 2017 г. достигна своя връх от 56,2 хил.т. Противоположна е ситуацията при краставиците. Производственият обем спадна до 39,2 хил.т, което е с 31% по-малко от произведеното количество през 2016 г. Наблюдават се съществени колебания в обема на произвежданата продукция от оранжерийни краставици по години, което може да се обясни с конюнктурните изменения, както на вътрешния пазар, така и като цяло за ЕС, където българското производство заема сравнително по-голям дял. Производството на оранжериен пипер за втора поредна година отбеляза намаление, като количеството на произведената продукция – 2,2 хил.т представлява 4,4% от общото производство на пипер в страната. В структурата на общата оранжерийна площ по-голяма част заемат полиетиленовите оранжерии – 589 ха. Площта на стъклените оранжерийни комплекси е почти двойно по-малка – 377 ха. Значителният размер на инвестициите, необходими за стартиране на бизнеса в съчетание с високия риск за тяхната възвръщаемост ограничават предприемаческите интереси в тази насока. Голямата част от съоръженията са остарели, което, освен че не позволява разгръщане на производствената дейност в по-големи мащаби, създава известна несигурност относно стабилността на произвежданите количества през годините. Реализацията на продукцията е друг съществен проблем в пряка връзка с маломерността на производствените единици. Предвид значителния размер на средствата, необходими за изграждане на стъклени оранжерии, както и сравнително високите производствени разходи, не може да се предвиди по-съществен ръст при оранжерийното произ-

287 / 2019 ПЛЮС

ние и опит по оста „наука–практика” не вещаят постигане на по-съществено развитие на продуктивността в средносрочен аспект. Очакванията са средните добиви да са между 25–26 т/ха при доматите, около 20 т/ха при краставиците и около 16–17 т/ха при пипера.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

чините могат да се търсят в провалената на места реколта вследствие на природни бедствия, както и в силно конкурентната среда на европейския пазар. През 2018 г. се очаква производството на домати да се понижи до 144,2 хил.т , което е малко над нивото от 2016 г. Оценките произтичат от неблагоприятните климатични условия на годината. Производството ще се повиши по-чувствително при краставиците – до 57,8 хил.т (+6%) и по-слабо при пипера – до 54,86 хил. т. (+1%). В средносрочен план се прогнозира най-съществен ръст при производството на домати – с 32% на база съпоставка между средното за периода 2019–2023 г. спрямо 2014–2018 г. Основания за прогнозата са благоприятната ценова конюнктура и очакванията за повече оранжерийно производство. Очакваното увеличение при производството на краставици е с 17%, а при пипера – с 4%.

15

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

16

водство в средносрочна перспектива. По прогнозни данни производството на домати ще се движи между 57–58 хил.т, на краставици – между 54–56 хил.т, а на пипер – малко над 3 хил.т годишно. ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕТО НА ЗЕЛЕНЧУЦИ В БЪЛГАРИЯ Потребление Ниското равнище на консумация на плодове и зеленчуци, особено сред децата и подрастващите е широко дискутиран проблем, както в Европа, така и в глобален план. По данни на OECD (2016) от анкетираните през учебната 2013/2014 г. момичета на 15-годишна възраст в страната ни 43% консумират зеленчуци ежедневно, като при момчетата този процент е по-нисък – 32%. Разширяването на производството е предпоставка за повишаване на потреблението на пресни зеленчуци, като не бива да се изключва влиянието на фактори, като доходи, образование, вкусови предпочитания и др. Ретроспективният анализ на данните показва, че най-силно се увеличава потреблението на домати. По оценки на САРА консумацията средно на лице от домакинство през 2005 г. е около 19 кг, като нараства до 30 кг/човек през 2017 г. Развитието на потреблението на краставици е в същата посока – от 6 кг през 2005 г. до 9 кг през 2017 г. При пипера се наблюдава спад в консумацията, като от 13 кг/човек през 2005 г. потреблението пада до 11 кг. Обяснение може да се търси във факта, че все още голяма част от потребените количества са от собствено производство, което намалява чувствително. Подобряването на жизнения стандарт, най-вече сред населението в големите градове, е предпоставка за прогнозиране на ръст при консумацията на пресни зеленчуци в средносрочен план. Очаква се потреблението на пресни домати да се увеличи с 19% средно за периода 2019–2023 г. спрямо 2014–2018 г., при краставиците – с 12%, а при пипера – с 2%. Преработка Реализираните постъпления от износ възлизат на 134,8 млн. евро, което е с 6,9% над нивото от 2016 г. и с 85,5% повече от реализираната стойност през 2007 г. За втора поредна година (2017) има положителен търговски баланс от търговията с преработени плодове и зеленчуци. Стойностният размер на нетния износ е 7,9 млн. евро и превишава постигнатия размер в предходната година – 5,3 хил. евро. Това е положителен белег в контекста на развитието на преработвателната промишленост и показва потенциала за нарастване на добавената стойност в подсектора. Все пак трябва да се

отбележи, че както при външната търговия с консервирани домати, така и при търговията с консерви от краставици и корнишони салдото е отрицателна величина. Наблюдаваната тенденция през последните три години показва устойчиво нарастване на преработката на домати, като количеството, преработено през 2017 г. достигна 43,9 хил.т , което е с около 26% над нивото от 2015 г. Очакванията са това да продължи и през следващите няколко години. Според предвижданията количеството на преработените домати средно за периода 2019–2023 г. ще е около 52 хил.т , което е с 25% над равнището от 2014–2018 г. Основанията за предвиждане на посочения ръст са очакванията за повишаване на търсенето на консерви и най-вече на консервирани домати, доматени пюрета и концентрати, което се движи от растящото търсене на готови храни, потребностите на заведенията за обществено хранене и обектите за настаняване на туристи. Подобна е тенденцията в рамките на ЕС, където средното равнище на консумацията на преработени домати през периода 2014–2016 г. е 20,5 кг на глава от населението, като се очаква плавно нарастване до 21 кг през 2030 г. Предвижда се количеството на преработения пипер да нарасне слабо като достигне 21,4 хил.т средно за следващите 5 години. По-съществено ще е увеличението при преработката на краставици и корнишони, която се задържаше на изключително ниско равнище в предходните години – 1,69 хил.т за периода 2014–2018 г. Количеството на преработените краставици се очаква да достигне 3,18 хил.т осреднено за 2019–2023 г. Основанията за извеждането на такива изводи се обосновават от тенденцията на намалението на дела на домашно приготвените консерви в общото потребявано количество. Износ и внос на зеленчуци При задържането на ниски нива на производството на зеленчуци в страната и липсата на индикация за съществено развитие в средносрочен план, България ще продължи да бъде нетен вносител и при трите разглеждани групи зеленчуци. Трайната тенденция на увеличение на вноса на пресни домати продължи и през 2017 г. като количеството на импорта достигна 75,7 хил.т , което е със 7% над нивото от предходната година и със 141% над равнището от 2011 г. Увеличението на вноса е провокирано от недостига на оранжерийна продукция на пазара през зимните месеци. Повишават се и потребностите на преработвателната промишленост. С оглед на двете посочени тенденции очакванията са

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг. 5. Потребление за прясна консумация на домати, пипер и краставици, хил.тона Източник: САРА по данни на НСИ

Фиг. 6. Преработени количества домати, пипер и краставици, хил.т Източник: САРА по данни на НСИ

Фиг. 7. Динамика при износа и вноса на домати, хил.т

сравнително високото равнище на вноса да се задържи в средносрочна перспектива. Поради прогнозираното разширяване на вътрешното производство на домати, най-вече от гледна точка на оранжерийното, е вероятно темпът на растеж при вноса да се забави. Средното

количество на вносната продукция за периода 2019–2023 г. – 62,6 хил.т ще е малко под средното за предходните пет години – 63,3 хил.т. През периода 2014–2017 г. вносът на пипер в страната ни се повиши, като ежегодно внасяните количества варират между 23,3 до 28,5

17

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

18

Фиг. 8. Динамика при износа и вноса на пипер, хил.т Източник: САРА по данни на НСИ

Фиг. 9. Динамика при износа и вноса на краставици, хил.т Източник: САРА по данни на НСИ

Фиг. 10. Динамика на цените на дребно на домати, пипер и краставици,лв./тон

хил.т. Натискът на евтина продукция от Турция е един от факторите, задържащи растежа на производството в страната. Загубата на пазарни позиции е най-отчетлива при краставиците и корнишоните, където от 2013 г. насам вносът ежегодно се увеличава. През 2017 г. в страната са внесени рекордните 20,4 хил.т. Увеличението е с 59,3% спрямо 2013 г. и с 67%

спрямо 2007 г. През същата година са изнесени едва 5,9 хил.т краставици, което се доближава до нивата от годините преди присъединяване на страната ни към ЕС. Явно е, че българската продукция изпитва проблеми в преодоляването на ценовата конкуренция на вноса. Начините за справяне с предизвикателствата опират до стабилизиране на производството

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

Продуктов баланс при домати

19

Продуктов баланс при пипер

Продуктов баланс при краставици и корнишони

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

20

и по-конкретно до оптимизиране на производствените разходи в оранжериите. Предвид очакванията за макар и слабо разширяване на производството на краставици и корнишони в средносрочен план, не се предвижда съществено увеличение на вноса. Осредненото количество на импорта за периода 2019–2023 г. ще е около 18,5 хил.т, което е малко под нивото от 2014–2018 г. – 18,8 хил.т. ЦЕНИ Високият дял на вноса в количеството на консумацията и при трите групи зеленчуци определя същественото влияние, което цените на вносната продукция оказват върху равнището на изкупните цени, а оттам и върху цените на дребно в търговската мрежа. При изкупните цени на отглежданите на открито домати се наблюдава съществена вариация по години през периода 2013–2017 г. – между 463 лв./тон и 711 лв./тон, което е резултат от годишните колебания на производството. В същото време цената на доматите оранжерийно производство се задържа стабилно около и над 1 лв./кг, което прави това производство привлекателно за инвестиции от гледна точка на производителите. През същия период цените на дребно задържаха относително високото си равнище предимно спрямо доходите на потребителите, движейки се в границите между 2,23 и 2,25 лв./кг. Поради послабите пазарни позиции на производителите по веригата на предлагане, цените се формират и поддържат от търговците на едро и дребно. С ратифицираната от ЕК в края на м. октомври нова държавна помощ за сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци” по стандарта GLOBAL G.A.P може да се очаква поне частично решение на този проблем в средносрочна перспектива, най-вече по отношение позициите на малките и средни стопанства. Предвижда се през следващия 5-годишен период ценовото равнище да се повишава, в резултат от растящите производствени разходи, отразявайки най-вече увеличението на цените на енергията и горивата и растящото заплащане на труда в земеделието. Най-сериозно ще е увеличението при цените на дребно на доматите, които се прогнозира да се движат между 2,50 и 2,70 лв./кг. При краставиците леко ще се повишат изкупните цени на оранжерийната продукция, чието средно равнище за периода 2014–2018 г. достигна около 1,17 лв./кг. В следващия период 2019–2023 г., изкупните цени се предвижда да бъдат на нива средно около 1,21 лв./кг, което ще се отрази и на средното равнище на цените на дребно – около 2,46 лв./кг.

Силният натиск на вноса е вероятно да доведе до понижение в изкупните цени на пипера през следващите години, като средно за периода 2019–2023 г. се очаква те да са около 735 лв./тон. Цените на дребно ще се движат между 2,10 и 2,20 лв./кг. ЗАКЛЮЧЕНИЕ  Засушаването през лятото на 2018 г. в голяма част от Западна Европа се отразява на производството на зеленчуци и води до по-високи цени на зеленчуците в сравнение с предходни години;  По-високите цени на вносните зеленчуци и значителната зависимост от импорта се отразяват на родните цени. Средногодишните цени на дребно ще отбележат вероятно ръст при доматите с около 16% в сравнение с 2017 г., достигайки 2,82 лв/кг, без изменение при пипера – 2,89 лв/кг и понижение с 8% при краставиците, до 2,48 лв/кг.  Очертаващите се два основни проблема пред този сектор – организационен, свързан с реализация на продукцията за получаване на най-добрите пазарни условия и производствен, за постигане на по-висока ефективност и производителност, продължават да пречат за преодоляване на стагнацията в зеленчукопроизводството;  В средносрочен план може да се очаква постепенен ръст във вътрешното производство и при 3-те вида култури – домати, пипер и краставици, но вносът ще остане значителен, а самозадоволяването ще си остане на нива 0,75;  Проблемът с работната сила също е критичен фактор. Компликацията идва, че не всичко опира до заплащането на труда, а съществени са и условията на труд и мотивацията. Дългосрочните решения са в технологичното модернизиране, за което се изискват капиталови ресурси;  Намалява делът на натуралното снабдяване в общото потребление на зеленчуци, като между 2010–2017 г., по оценки на САРА, то се свива от около 32% при доматите и 23% при пипера и краставиците, до 26% при доматите и 13% при пипера и краставиците.  По оценки на САРА около 60% от реализираните домати чрез различните търговски канали извън преработката идват от внос, докато при пипера и краставиците вносните количества представляват приблизително 35%;  При подпомагане на преработвателните предприятия трябва да се търси интегриран подход, като се стимулира не само създаването на собствени насаждения, но и интегрирането на други производители за съвместна дейност.

Радко Христов Аграрен университет, Пловдив

21

При съвременните технологии на отглеждане на обикновената пшеница (Triticum aestivum L.) се използват различни продукти за листно третиране (растежни регулатори – биостимулатори, ретарданти и антистресови продукти). Те се използват за управление на растежа, развитието и продуктивността на растенията наравно с макро- и микроторовете, хербицидите, инсектицидите и фунгицидите. Висшите растения живеят и се развиват в непрекъснато взаимодействие с околната среда. Факторите на средата не са постоянни, те се променят закономерно и случайно. Те включват абиотични (интензивност на светлината, засушаване, засоляване, температурни изменения, метални йони, ксенобиотици и др.) и биотични (патогенни инфекции, токсини и др.) въздействия върху растенията. Засушаването, засоляването, екстремните температури и оксидативният стрес често са взаимно свързани и могат да предизвикат клетъчни увреждания. При тези стресови ситуации растенията реагират по сходен начин: потиска се растежът, отслабва синтезът на белтъците, а се активира синтезът на стресовите белтъци; увеличава се съдържанието на захарите и аминокиселината пролин, която участва в защитните реакции, стабилизирайки цитоплазмата, засилва се синтезът на ендогенните инхибитори – етилен и абсцисиева киселина, а се намалява този на фитохормоните – ауксини, гиберелини и цитокинини. В условията на различни стресови състояния в растителната клетка се натрупват реактивни кислородни видове (ROS), които нарушават защитните системи в клетките и могат да доведат до възникване на оксидативен стрес, а в последствие и до унищожаване на клетката. Реактивните кислородни видове се получават при стрес от засушаване и засоляване, ниска и висока температура, тежки метали, ултравиолетови лъчи, озон, механично нараняване, нарушения в минералното хранене, атака от патогени, хербициди и други пестициди, както и от прекомерно силна светлина.

Растенията са разработили комплекс от редица механизми за противодействие на стресовите състояния и натрупването на реактивни кислородни видове. Растителните реакции включват натрупването на захари, специфични белтъци осмолити, увеличава се биосинтезът и натрупването на флавоноиди, глюкозинолати, аскорбинова киселина и каротеноиди и активиране на хормон-медиирани реакции, в които участват жасмонати и други сигнални молекули. В стресови условия се активират ендогенни механизми за устойчивост или избягване на стреса, които често са хормонално регулирани, което предполага, че растежните регулатори могат да се използват успешно за защита на селскостопанските растения от ефектите на различните видове стрес в околната среда. Биостимулаторът Fertigrain повлиява положително върху продуктивността на хлебна пшеница Садово 772. Препаратът Fertigrain води до най-голямо увеличение в добива на зърно при варианта: третиране на семената в доза 50 мл + пръскане на листата с 1 л/дкa, при което се получава с 18% повече зърно от хлебната пшеница в сравнение с нетретираната контрола. При настоящото изследване си поставихме за цел да установим влиянието на нови продукти за листно третиране върху продуктивността на обикновена пшеница сорт Биляна. През периода 2016–2018 г. в Учебно-експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет, Пловдив, е изведен полски опит, в който е проучено влиянието на два продукта за листно третиране: Плантафол (2500 г/хa), Бомбардиер (4000 мл/хa) и комбинацията между Плантафол (2500 г/хa) + Бомбардиер (4000 мл/хa) върху добива на обикновена пшеница сорт Биляна. Имаше и нетретирана контрола. Третирането се извършваше във фаза братене. Опитът е заложен след предшественик рапица по метода на дробните парцелки в четири повторения с големина на реколтната парцелка 15 м2.

ПЛЮС

287 / 2019

Листното третиране и добивът на обикновена пшеница сорт Биляна

ЗЕМЕДЕЛИЕ

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

22

Фиг. 1. Валежи по месеци, (сума мм/м2)

Фиг. 2. Месечни температури (средни)

Фиг. 3. Биометрични данни (средно 2016–2018)

2017–2018 кг/хa

Срадно кг/хa

%

Контрола (Control)

4.73

4.66

4.695

100.0

Плантафол (Plantafol)

5.01

4.86

4.935

105.1

Бомбандиер (Bombardier)

5.27

4.93

5.100

108.6

Плантафол+Бомбандиер (Plantafol+Bombardier)

5.24

5.06

5.150

109.7

Сеитбата на обикновената пшеница е извършвана в оптималния срок от 01.10 до 20.10 със сеитбена норма 500 кълняеми семена/м2 и минерално торене с 160 кг/хa азот и 140 кг/ хa фосфор, като преди сеитбата се внасяше цялото количество фосфорен тор и 1/2 от азотния, а рано напролет като подхранване – останалата част от азотния тор. Спазени са всички звена от утвърдената технология за отглеждане на обикновената пшеница. Отчитани са структурните елементи на продуктивността: брой класчета в клас, брой зърна в клас, маса на зърната в клас и добив на зърно. Получените стойности са обработвани математически по метода на дисперсионния анализ. Количеството на валежите през вегетационния период на обикновената пшеница беше както следва: 2016/2017 г. – 264,2 мм/м2, 2017/2018 г. – 457,2 мм/м2 при климатична норма – 419,6 мм/м2. През първата година сумарно количеството валежи е по-малко от това на климатичната норма, но реколтната 2016/2017 г. е по-благоприятна за растежа и развитието на обикновената пшеница поради по-доброто им разпределение през критичните фази от развитието на растенията и тогава стойностите на структурните елементи на добива са по-високи при сорт Биляна. Неблагоприятна за развитието на растенията е реколтната 2017–2018 г. поради значително количество валежи, които възпрепятстваха жътвата и това се отрази отрицателно върху продуктивността на обикновената пшеница (фиг.1 и 2). Поради еднопосочност на данните през периода на изследване на фигура 3 са представени получените средни стойности на измерваните биометрични показатели. Проучваните продукти за листно третиране са повлияли положително за повишаване на стойностите на отчетените структурни елементи на добива брой класчета, брой зърна и маса на зърната в клас. Най-голям брой класчета, брой зърна и маса на зърната в клас при обикновената пшеница сорт Биляна се получиха във варианта при комбинирано третиране с минералния листен тор Плантафол (2500 г/хa) + органичния биостимулатор Бомбардиер (4000 мл/хa) във фаза

братене (22–25 по скалата на Zadoks); резултатите съответно са със: 20,2 бр. класчета; 50,9 бр. зърна и 2,99 г маса на зърната. На второ и трето място се нареждат вариантите, пръскани самостоятелно с препаратите Бомбардиер и Плантафол. На таблица 1 са представени данните за получения добив по години и средно за периода. Най-значително е повишението на продуктивността на обикновената пшеница сорт Биляна при варианта, третиран във фаза братене с двата продукта Плантафол (2500 г/ хa) + Бомбардиер (4000 мл/хa) (3000 мл/хa). По години увеличението на добива на зърно при този вариант е от 510 кг/хa през 2017 г. до 400 кг/ха през 2018 г. или средно за периода на изследване с 455 кг/хa (9,7%) повече от нетретираната контрола. Следва вариантът, пръскан с препарата Бомбардиер с доза 4000 мл/хa средно за периода на изследване с 405 кг/хa (8,6 %) в повече от контролата. Продуктивността на обикновената пшеница сорт Биляна е в резултат на положителното въздействие на изпитваните продукти за листно третиране върху структурните елементи на добива. По отношение на климатичните особености на годините, през които беше проведен опита, по-високи добиви от всички проучвани варианти се получиха през реколтната 2017 г., която беше благоприятна за растежа и развитието на обикновената пшеница. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Изпитаните продукти за листно третиране са повлияли положително върху продуктивността на обикновената пшеница сорт Биляна. Най-висок добив на зърно от обикновената пшеница сорт Биляна се получава при варианта, третиран във фаза братене с продуктите Плантафол (2500 г/хa) + Бомбардиер (4000 мл/ хa) средно за периода на изследване с 455 кг/хa (9,7 %) повече от нетретираната контрола. Новите продукти за листно третиране са съдействали за повишаване стойностите на структурните елементи на добива като: брой класчета, брой зърна и маса на зърното на едно растение.

ПЛЮС

2016–2017 кг/хa

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Продукти за листно третиране (Foliar treatment products)

287 / 2019

Таблица 1. Влияние на продукти за листно третиране върху добива на обикновена пшеница сорт Биляна

23

Промени в химичния състав и хранителната стойност при вегетацията на сяти и естествени пасищни тревостои

24

Ина Стойчева, Зорница Петкова, Вилиана Василева, Желязко Вълчинков, Институт по фуражните култури, Плевен

ПЛЮС

287 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Пасищата са основен и икономичен източник на хранителни вещества за тревопасните животни. Пасищните системи, обикновено се базират на сяти и естествени пасища. През пасищния сезон основно се разчита на естествените пасища, чийто добив и хранителен състав в повечето случаи не покриват нуждите на по-високомлечните животни. По време на вегетацията на пасищните тревостои се променя химичният състав на тревите, тяхната хранителна стойност намалява и трябва да се търсят решения и подходи за предоставяне на паша с относително постоянна и висока хранителна стойност. Пасищни тревостои с повисоко съдържание или изцяло само от житни треви са с по-ниска хранителна стойност за преживните, сравнени със смесените. Подходящи за лактиращите овце са пасища с висок дял на бобовите култури, съчетани с многогодишни тревни видове. Дажбите, базирани на такива тревни смески гарантират висока млечна продуктивност. По-високата продуктивност може да се постигне чрез паша на сяти тревостои с регулиран тревен състав, с по-висок добив и по-голям дял на бобови в сравнение с този при естествените пасища. Създаването на сяти пасища дава възможност да се въведат най-новите сортове с по-висок добив и качество, подобрена устойчивост и адаптивност към нашите почвено-климатични условия, житни и бобови тревни видове. При нашите условия подходящи са тревните смески с участие на ежова главица и еспарзeта. Целта на това проучване е да се сравнят промените в химичния състав, съдържанието на влакнинни компоненти на клетъчните стени и in vitro ензимната смилаемост в процес на вегетация на първи подраст при сят и естествен пасищен тревостой. Обект на проучване са сят и естествен пасищни тревостои при Института по фуражните култури в гр. Плевен. Сятото пасище е създадено през 2014 г. от равни количества ежова главица (Dactylis glomerata L) и еспарзета (Onobrychis sativa) (50:50%). През 2018 г., по време

на първи подраст от средата на месец април до началото на месец май, през 7 дни са вземани проби от двата вида пасищни тревостои за определяне промените в състава и in vitro смилаемостта им. Изсушените проби преди анализ са смлени с мелница Retsch SM 100 през сито с големина на отворите 1 мм. На всяка проба е определен химичният състав по общоприетия Weende метод (AOAC, 2007): съдържанието на суров протеин (СП) по Kjeldahl (по БДС-ISO 5983); сурови мазнини (СМ) (по БДС-ISO 6492); сурови влакнини (СВл) (по АОАС, 2007); сурова пепел (МВ) (по БДС-ISO 5984). Структурните въглехидрати или компонентите на клетъчните стени: Неутрално-детергентни влакнини (НДВ), Киселинно-детергентни влакнини (КДВ) и Киселинно-детергентен лигнин (КДЛ) като процент от сухото вещество на фуража са определени по метода на Goering and Van Soest (1970) (EN ISO13906 2008). Ензимната смилаемост in vitro на сухото (СмСВ) и органично (СмОВ) вещество е определена като процент, чрез двустепенен пепсин-целулазен ензимен метод на Aufrere. На таблицa 1 са представени промените в химичния състав на първи подраст на сят и естествен пасищен тревостой. Средното съдържание на суров протеин през периода са

Дата 2018г

СП

СВл

СМ

МВ

17,85

19,20

3,86

10,22

19.04.

17,57

19,25

4,00

11,03

26.04.

16,51

19,93

3,79

13,43

03.05

14,82

22,03

3,76

11,35

Средно

16,69

20,10

3,85

11,50

12.04.

20,72

16,06

4,73

10,87

19.04.

18,56

17,28

4,67

10,16

25

26.04.

16,27

19,72

4,35

9,84

03.05

12,29

22,25

3,47

7,86

Средно

16,96

18,83

4,31

9,68

Сят тревостой

Фигура 1. Динамика на съдържанието на СП и СВл в естествен тревостой, % от СВ

приблизително еднакви и при двата тревостоя (16,69% и 16,96%) и бележат тенденция за намаляване от началото към края на периода. За разлика от суровия протеин, съдържанието на сурови влакнини нараства в посока от първата към четвъртата седмица. Средното съдържание на СВл в естествения тревостой е 20,10%, докато в сятия тревостой СВл са 18,83%, което е с 6,30% по-ниско. Съдържанието на СП в естествения тревостой е 17,85% в средата на месец април, след което намалява до 14,82% в началото на май или средно със 17% за период от четири седмици (фиг.1). При сятия тревостой СП се движи с максимални стойности в началото на проучвания период от 20,72% до 12,29% в края на периода, или намалява с по-бърз темп от 40,7%. Получените резултати за СВл свидетелстват за повишаване с 14,70% (от 19,2% до 22,03%) за период от четири седмици при естествения тревостой, докато в сятия тревостой СВл се повишават от 16,06% до

22,25%, или средно с 38,50% за същия период на изследване. На фигура 1 е представена линейната зависимост между СП и СВл в естествен пасищен тревостой на първи подраст. Според получените резултати съдържанието на СП намалява средно с 1,01 процентни единици седмично, докато СВл нарастват с 0,917 процентни единици за същия период от време. Получените линейни уравнения са с висока степен на детерминационен коефициент (съответно R2=0,911 и R2=0,795). На фигура 2 е представена линейната зависимост между СП и СВл в сята тревна смеска. Съдържанието на СВл при сят тревостой нараства средно с 2,10 процентни единици седмично, като темпът на нарастване е двоен на този, наблюдаван при естествения тревостой (0,917 процентни единици) (фиг. 1). Подобна тенденция се наблюдава и при темпа на понижаване на СП. В сят тревостой СП намаляват средно с 2,76 процентни единици за седмица,

ПЛЮС

12.04.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Естествен тревостой

287 / 2019

Таблица 1. Химичен състав на сят и естествен тревостой, % от СВ

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

26

Фигура 2. Динамика на съдържанието на СП и СВл в сят тревостой, % от СВ

което е двойно по-бързо, сравнено с това при естествения тревостой (1,01 процентни единици) (фиг.1). От фигура 3 става ясно, че динамиката на промени в химичните показатели е по-голяма при сятия тревостой в сравнение с естествения. Средният темп на повишение на съдържанието на структурните влакнинни компоненти е по-висок при сятия в сравнение с този при естествения тревостой. Съдържанието на НДВ нараства с 22,70%, на КДВ с 27%, докато при естествения тревостой повишението на същите показатели е съответно с 14% и 10,60%. С напредване на вегетацията смилаемостта и на двата тревостоя намалява (фиг. 4 и 5). Ензимната смилаемост на сухото и на органичното вещество намалява в посока от първата към четвъртата седмица. Стойностите на СмСВ се понижават при сято пасище от 63,80% до 51,39%, или средно с 19,50%, докато при естествения тревостой

по-бързо, от 64,57% до 50,59%, или средно с 21,60% за период от 4 седмици. Подобна тенденция се наблюдава и при СмОВ, като е установено, че тя намалява с по-бърз темп при естествения тревостой (21,40%), сравнена с тази при сятия тревостой (18,45%). Нашите резултати кореспондират с резултатите на Safari et al. (2011), според които със застаряване на растенията смилаемостта на тревостоя намалява от 68% на 40% в края на пасищния период. Askar еt al. (2014) установяват, че смилаемостта на пасищния тревостой намалява от 73,40% в началото на пашата до 53,80% в края на периода, или средно с 26,70%. Получените резултати не са неочаквани с оглед на биологичните особености на бобовата и житната култура. В смески бобовата култура проявява по-малка конкурентна сила, което обяснява и приблизително еднаквата смилаемост на двата типа пасища. Намаляване дела на бобовия компонент в тревни смески с житни е наблюдавано и при други

Фигура 3. Компоненти на клетъчните стени при сят и естествен тревостой

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

Фигура 4. СмСВ и СмОВ сят тревостой

27

Фигура 5. СмСВ и СмОВ сят тревостой

автори (Vasilev, 2008; Stoycheva, 2015). Участието на бобовия компонент и при двата вида пасища (естествено и сято) през 2018 г. е с близки стойности. Това прави хранителната стойност на пасищата приблизително еднаква, както и количеството на поетия суров протеин през проучвания период. ИЗВОДИ Съдържанието на СВл при сят тревостой нараства средно с 2,10 процентни единици седмично, като темпът на нарастване е двоен на този, наблюдаван при естествения тревостой (0,917 процентни единици). В сят тревостой СП намалява средно с 2,76 процентни единици за седмица, което е двойно по-бързо, сравнено с това при естествения тревостой (1,01 процентни единици).

Съдържанието на СП в сятия тревостой намалява средно с 40,70%, а СВл се повишават с 27,80%, докато при естествения тревостой намалението на СП е средно със 17%, а увеличението на СВл с 12,90%. Средният темп на повишение на съдържанието на структурните влакнинни компоненти е по-висок при сятия в сравнение с този при естествения тревостой. Съдържанието на НДВ нараства с 22,70%, на КДВ с 27%, докато при естествения тревостой повишението на същите показатели е съответно с 14% и 10,60%. Стойностите на СмСВ се понижават при сято пасище от 63,80% до 51,39%, или средно с 19,50%, докато при естествения тревостой това се случва по-бързо – от 64,57% до 50,59% или средно с 21,60% за период от 4 седмици.

Bibio marci L. (Diptera: Bibionidae) – нов неприятел при биологично производство на малини в Западна България

28

Елена Цолова, Институт по земеделие, Кюстендил Лиляна Колева, Лесотехнически университет, София

ПЛЮС

287 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ОВОЩАРСТВО

Малината (Rubus idaeus L.) е широко застъпена култура в България. Понастоящем е популярна култура при биологичното производство на растителна продукция. Все по-често насаждения се създават в райони с висока надморска височина, в близост до горски масиви, което предполага поява на нови вредители, нетипични за малиновите агроценози. Насекомите от разред Diptera са представени от голям брой видове, с много важни функции (биорегулатори, опрашители и т.н.) в екосистемите и имат значително практическо значение. Много видове принадлежат към икономически важните неприятели по растенията, така че интересът към тях през последните десетилетия нараства (Šefrová 2008). Ларвите повреждат различни части на растенията (корени, стъбла, пъпки, листа цетове, плодове), както и продукти от растителен произход при съхранение. Броят на вредните видове варира в различните източници, като за неприятели се посочват и някои горски и синантропни видове (Kůdela, Kocourek, 2002; Šefrová 2008, 2008). За да се определи даден фитофаген вид от разред Diptera като потенциален неприятел по растенията, се изискват определен кръг от гостоприемници и условия на околната среда. Семейство Bibionidae от разред Diptera съдържа неголям брой видове, с изразен полов диморфизъм. Възрастните индивиди се срещат в горски и полски местообитания. Ларвите на повечето видове живеят в агрегации. Те са сапрофаги и се развиват в разлагаща се растителна материя, главно в растителни остатъци, листна постеля и почви, богати на хумус. При определени условията някои видове могат да бъдат неприятели, тъй като ларвите могат да се хранят с корените на растенията (D‘Arcy Burt and Blackshaw, 1991). Около 45 вида бибионидни мухи са известни в Европа (Skartveit, 2004). Мухите от вида Bibio marci (Bibionidae) са широко разпространени и често срещани в низини и в местообитания с

голяма надморска височина, обитават места с храстовидна и горска растителност, както и зеленчукови и овощни градини (Lengauer, 2014). Настоящото съобщение се основава на наблюдения и анализ върху появата на мухите от вида B. marci и неговата цел е да се определи присъствието на вида в малиновите насаждения, което се счита за важно, тъй като през последните години настъпиха значителни промени в технологиите за отглеждане на малини. Проучванията бяха проведени през 2015–2016 г. в с. Радуил, Самоковско, в близост до река Марица (GPS: 42.2850 N, 23.6876 E) на 1200 м н.в. Географското положение е изключително благоприятно и съществуват условия за развитие на интензивно малинопроизводство. Климатът е умерено-континентален, сравнително мек с влияние от топлите въздушни течения, които идват по долината на река Марица. Наблюденията бяха извършени в малиново насаждение с площ 20 ха, сорт „Виламет”, създадено през 2003 г. върху каненелени горски почви. През вегетационния период от началото на летеж на мухите растенията се обследваха периодично. За установяване и събиране на възрастните мухи, бяха използвани методите на косене с ентомологичния сак или стръскване, в зависимост от фенологичното развитие

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

29

Фигура 1. Видът Bibio marci в малиново насаждение; с. Радуил, Самоковско

на растенията. В резултат на проведеното проучване през периода 2015–2016 г. наблюдаваните възрастните индивиди (фиг.1) бяха идентифицирани като Bibio marci (Linnaeus, 1758) (Diptera: Nematocera: Bibionidae; синоним = Tipula marci Linnaeus, 1758) въз основа на морфологичните белези и таксономичен ключ за този вид. В миналото е имало известно объркване относно групата на „B. hortulanus-group”. Например, Duda (1930) третира B. marci като синоним на B. hortulanus, но B. marci е описан преди B. hortulanus от Линей (1758) и по тази причина е възможно, някои мухи, описани в литературата и определени като B. hortulanus, да се отнасят до B. marci. Видът B. marci е един от най-характерните бибионидни мухи; тялото и краката при двата пола са черно оцветени, с дължина (заедно с крилата) 8–12 мм. Космиците на тялото и при двата пола и краката са черни. Крилата на мъжките са млечно-бели с черни радиални жилки; женските са с опушени черни крила. Антените са 7-членни, но по-често и 8-членни. Видът като неприятел по зеленчуковите култури е съобщен в България от Григоров (1976). В литературата у нас липсват сведения за щети по други култури. В района на село Радуил развитието на ларвния стадий протича през февруари до края на март. Възрастни мухи бяха открити върху растенията през втората десетдневка на април, което бе прието за началото на летеж. Масовият летеж на възрастните бе от края на април и до средата на май, като максимумът и през двата сезо-

на на наблюдението бе достигнат по време на бутонизация на малиновите храсти (до 18 възр. инд./малинов храст). През третата десетдневка на април бе периодът на копулация. Отделни възрастни индивиди бяха наблюдавани и по-рано през март и по-късно през юни, но в по-ниска плътност. Видът има сравнително кратък период на летеж; от март до юни или общо четири месеца. В литературата B. marci се описва предимно като топлолюбив вид, срещащ се в сравнително топли местообитания, имащ широк ареал на разпространение – в Европа, Централна Азия и Северна Африка. Към северната граница на разпространението обитава изключително добре огрети ливади и крайбрежни ивици, среща се и в широколистни гори и паркове. Има съобщения, че ларвите на B. marci увреждат културни и декоративни растения. Следователно прилаганите земеделски практики и методи за растителна защита, динамично променящият се видов и сортов състав на отглежданите култури и тяхното пространствено разпределение, както и промените на екологичните условия в местообитанията могат да доведат до промени в състава на видовете вредители при дадена култура, вкл. в малиновите насаждения. ИЗВОДИ Видът B. marci е нов потенциален неприятел в малиновите насаждения на България, който присъстваше трайно в насаждението през 2015 и 2016 г., с период на летеж на възрастните индивиди от март до юни.

Биометрични показатели на свежи плодове от български и интродуцирани сливови сортове

30

Стела Димкова, ИДЛР, София Дарина Иванова, Силвена Тодорова, Николина Маринова, ИПЖЗ, Троян

ПЛЮС

287 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ОВОЩАРСТВО

Сините сливи са традиционни за България, но по данни на Министерството на земеделието и храните за 2014 г. (Бюлетин №281 и Бюлетин №289) те са на трето място по площи след орехите и черешите. Общото производство на сливи и джанки през 2014 г. е било 24 685 т, което е изключително ниско. Тези данни показват, че в този отрасъл има сериозни проблеми. Според Джувинов В. (2000 г.), проблемите на българското овощарство са свързани с промените в стопанисването и управлението на земята, раздробеността на парцелите, здравното състояние на посадъчния материал и наличието на значителен дял на стари и неплододаващи насаждения. Основните райони за отглеждане на сливи в България са 4 – Средногорски, Източен Старопланински, Западен Старопланински и найголемият – Централният Старопланински район (Витанова и колектив, 2010). Относно сортовете, които се отглеждат в страната, най-разпространеният е Стенлей, следван от Зелена ренклода, Алтанова ренклода, Чачанска лепотица, Чачанска найболяя, Габровска, Стринава и др. (Витанова и кол., 2005; Витанова и Димкова, 2002; Витанова и кол. 2011). По отношение на перспективни сливови сортове за България, Илиев и Стоев (2010) и Витанова и кол. (2011) препоръчват ранните сортове: Рут Герщетер, Опал, Калифорнийска синя, Тулеу Тимпурио и българските сортове Габровска, Гуляева, Стринава и Невена, които имат по-късен срок на узряване на плодовете. В овощните сливови насаждения трябва да се включват сортове с различен срок на узряване, за да се осигури пазарът по-дълго време със свежи сливи и да се намали напрежението при прибиране на реколтата. Основната цел, която си поставихме с настоящото изследване е да се разширят и допълнят данните за биометричните показатели на свежи плодове при български и интродуцирани сливови сортове от Prunus domestica L., с оглед на това да се допълни биологичната им характеристика.

Изследването е проведено в Опитната станция по овощарство в Дряново (42° 59‘ 18“ N; 25° 28‘ 46“ E), в състава на ССА, при надморска височина 306 м. Наблюдението е извършено в периода 2014–2015 г. Изследвани са свежи плодове от 6 интродуцирани сливови сорта: Опал, Онтарио, Храмова ренклода, Алтанова ренклода, Чачанска лепотица, Стенлей (контрола) и 4 български сорта: Габровска, Гуляева, Стринава и Балванска слава, които са селекционирани в Опитната станция по овощарство в гр. Дряново. Насаждението е създадено през 1999 г.

Площ, cм2

ширина

дебелина

Стелней

46,21

35,55

35,74

38,87

39,17

47,43

Стринава

43,22

35,99

34,92

37,87

38,04

45,03

Габровска

42,76

33,82

31,68

35,78

36,09

40,20

Гуляева

42,03

35,02

34,12

36,89

37,06

42,74

Балванска слава

47,8

38,18

37,86

41,03

41,28

52,87

Храмова ренклода

35,88

37,23

34,12

35,72

35,74

40,06

Опал

33,26

30,4

30,46

31,34

31,37

30,85

Онтарио

37,78

35,84

36,45

36,68

36,69

42,24

Алтанова ренклода

38,42

41,02

40,8

40,06

40,08

50,39

Чачанска лепотица

44,55

36,72

36,46

39,07

39,24

47,93

LSD=1,91

LSD=1,78

LSD=1,56

α = 0,05

Почвата е сива-горска, псевдоподзолиста. Насаждението се отглежда при неполивни условия. Опитните дървета са присадени на семенна подложка – жълта джанка (Prunus serasifera Ehrh.) При проведените наблюдения е спазена методиката за изучаване на растителните ресурси (Недев и кол. 1979). Направени са измервания на средна проба от 20 плода от всеки сорт в периодa на беритбена зрялост, като са определени следните биометрични показатели: размери на плодоветe – дължина (мм), ширина (мм), дебелина (мм). Отчетена е масата на плода (г) и масата на костилката (г). Изчислен е процентът на костилката спрямо масата на плода. Изследвано е сухото вещество, рефрактометрично (%). Статистическата обработка на някои от получените данни е извършена чрез програмата ANOVA by LSD test (Limited Standart Deviation) при α = 0,05. От получените данни за размерите на свежите плодове при 10 сорта сливи се вижда, че плодовете на сорта Опал имат най-ниски стойности на дължината, ширината и дебелината на плода; най-малък геометричен и аритметичен диаметър и съответно най-малка е площта на плода. Това ни дава основание да отличим сорта Опал като сорт с най-дребни плодове от проучваните 10 сорта (табл.1). Сортът Балванска слава се отличава с найголяма площ на плодовете – 52,87 cм2, с найголям геометричен среден диаметър – 41,03 мм и с най-голям аритметичен среден диаметър – 41,28 мм. На второ място по площ на плодовете се нареждат плодовете на сорта Чачанска лепо-

ПЛЮС

дължина

Сорт

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Аритметичен среден диаметър – Da, мм

Геометричен среден диаметър Dg, мм

Средни размери,мм

287 / 2019

Таблица 1. Размери на свежи плодове от 10 сорта, средно за периода 2014–2015 г.

тица (47,93 cм2), а на трето място по този показател е Стенлей (47,43 cм2). Плодовете на сорта Алтанова ренклода имат кълбовидна форма и се отличават с най-високи стойности на ширината и дебелината, спрямо останалите 9 сорта, съответно 41,02 мм и 40,08 мм. Данните за размерите на плодовете ни дават основание да причислим Алтанова ренклода към групата на сортовете с едри плодове. Данните за средната маса на плода и масата на костилката за периода 2014–2015 г. показват, че плодовете на сорта Балванска слава имат най-високи стойности на масата на плода – 37,24 г (табл.2). След тях по този показател са плодовете на Алтанова ренклода и Чачанска лепотица – съответно с маса 36,51 г и 36,38 г. Тези сортове според нас влизат в групата на едроплодните сортове. Във втората група сортове по маса на плода влизат сортовете – Онтарио, Стенлей, Стринава, Гуляева, Храмова ренклода, Габровска. Като най-дребноплоден се очерта сорта Опал, сравнен с останалите 9 сорта. Разликите са статистически доказани – LSD=2,18 при α=0,05. Данните за масата на костилката (табл.2) показват, че при плодовете на Онтарио тя е най-голяма – 1,78 г. След него се нареждат сортовете Балванска слава, Чачанска лепотица и Стенлей. С най-ниски стойности на този показател се отличава сорта Опал – 0,57 г, което може да се обясни с това, че плодовете на този сорт са с най-малка маса. При този показател LSD=0,16. Много интересни данни получихме за процентното съдържание на костилката спрямо

31

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

Фиг.1. Средна стойност на масата на плодовете по години за периода 2014–2015 г.

32

са представени на фиг.1. Почти без големи разлики в масата на плода се отличават сортовете Храмова ренклода и Онтарио. През 2014 г. по-голяма маса на плодовете спрямо 2015 г. са имали сортовете Стенлей, Балванска слава, Алтанова ренклода и Стринава. Сортовете Опал, Чачанска лепотица и Гуляева са имали по-висока маса на плодовете през втората година на опита – 2015 г., спрямо 2014 г. Тези разлики в средната маса на плодовете бихме могли да предположим, че се дължат на различната реакция на сортовете към условията на мястото на отглеждане. Таблица 2. Маса на плода и маса на костилката, съдържание на сухо вещество Не бива да пропускаме и фав свежи плодове, средно за периода 2014–2015 г. кта, че опитът се провежда Процент на при неполивни условия, което Маса на Маса на Сухо костилката е предпоставка за стрес при Сорт плода костилката вещество, спрямо масата растенията. г г % на плода, %

ИЗВОДИ От направените биометричСтринава 28,78 1,10 3,84 21,40 ни измервания при условията Габровска 25,35 1,07 4,34 18,56 на Опитната станция в гр. Гуляева 27,76 1,04 3,76 21,94 Дряново и от получените данБалванска слава 37,24 1,36 3,65 19,70 ни за размера на плодовете, средното им тегло, площта Храмова ренклода 27,00 1,07 3,98 16,92 (S), аритметичния диаметър Опал 20,54 0,57 2,82 17,19 (Da) и геометричния диамеОнтарио 32,20 1,78 3,02 16,83 тър (Dg) на плода, можем да Алтанова групираме сортовете в след36,51 1,20 3,36 17,63 ренклода ните групи: • А. Сортове с големи размеЧачанска 36,38 1,24 3,45 20,06 ри на плодовете: Балванска лепотица слава, Чачанска лепотица и α = 0,05 LSD= 2,18 LSD= 0,16 LSD= 0,38 LSD= 0,77 Алтанова ренклода .

• Б. Сортове със средно масата на плода. С най-висок процент се отедри плодове: Стенлей, Онтарио, Габровличават плодовете на Стенлей (4,91%), следваска, Стринава, Храмова ренклода и Гуляева. ни от тези на Габровска – 4,34%. Установихме, • В. Сорт с дребни плодове: Опал. че при сорта Опал, костилката има най-малък Сравнени с останалите 9 сорта, плодовете процент от масата на плода – 2,82%. на сорт Балванска слава са най-едри – масата По отношение на сухото вещество в плодо- е 37,24 г, а площта – 52,87 см2. вете установихме, че за периода 2014–2015 г. При условията на гр. Дряново, свежите плос най-високо сухо вещество са плодовете на дове на сортовете Гуляева, Стринава и ЧачанГуляева – 21,94%, следвани от Стринава – ска лепотица се отличават с високо съдържа21,40% и Чачанска лепотица – 20,06%. Плодо- ние на сухо вещество – над 20%. вете на сорта Онтарио имат най-ниско сухо За разнообразяване на сортимента на сините вещество – 16,83%. сливи в България, според нас, българските сорСредната стойност на масата на плодовете тове Габровска, Стринава, Гуляева и Балванска е различна при наблюдаваните сортове през слава заслужават по-голямо разпространение в годините на нашия опит. Данните по години новите насаждения. Стенлей

25,74

1,24

4,91

19,14

Проф. д-р Храбрин Башев Институт по аграрна икономика – София

ПЛЮС

33

• продължава от миналия брой Специфики на аграрното развитие Съществуват обаче значителни специфики в характера на институционалната модернизация в двете страни. В България правата на частна собственост върху земеделските земи и останалите аграрни активи се възстановиха на предишни собственици или се приватизираха. Премахнаха се и всички ограничения за покупка и арендуване на земеделски земи, включително и от чуждестранни граждани и юридически лица. Разви се пазар за аренда и покупко-продажба на земеделски земи, който позволи да се концентрира управлението в най-ефективните структури. Предостави се и пълна свобода за развитие на многообразни организации за стопанска дейност и сдружения на фермери и заинтересовани лица за реализиране на частни и колективни цели, включително и лобиране за обществена интервенция. Пазарните механизми и частните инициативи и инвестиции доведоха до бързо окрупняване на производството и развитие на многообразни ефективни индивидуални, групови, хибридни и т.н. структури (включително и с международно участие). Тези нови форми успешно се конкурират в национален и международен мащаб и управляват сектора на съвременния етап от развитието. В последните години в България се прилага Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която налага високите международни стандарти за качество и безопасност на продукцията, условия на труд, екология, хуманно отношение към животните и т.н. Заедно с това фермерите и селските райони получават значителна обществена подкрепа (субсидии, обучение, инфраструктурно развитие и т.н.), която дава възможност за адаптация и повишаване на ефективността и равнището на живот. В резултат на всичко това българското земеделие успешно се адаптира и конкурира в огромния общ пазар на Европейския съюз. В резултат на продължителните реформи

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Постижения и предизвикателства на аграрното развитие в България и Китай

287 / 2019

ЗАЕДНО С КИТАЙ

голяма част от материалните и биологични активи (трайни насаждения, животни, сгради, хидромелиоративни и др. съоръжения) бяха унищожени и се намали чувствително продукцията в почти всички подотрасли на селското стопанство (МЗХ). Така например преструктурирането на фермите и пазарната адаптация в преходния период бяха свързани с драстично намаляване на производството на основни култури като пшеница, царевица, свинско месо и др. от нивото преди започване на реформите (фиг.1). Някои типични производства претърпяха упадък като зеленчукопроизводство, плодопроизводство, животновъдство и т.н. Производството на основните продукти се колебае значително през годините, следвайки пазарното търсене и възможностите за печалба. При пшеницата и царевицата се наблюдава възстановяване до предишните нива едва в последните години благодарение на високите международни цени и високите обществени субсидии на база използвана селскостопанска земя. Други производства като свинско месо са на нива далеч под тези преди започване на реформите, като родните ферми трудно се конкурират с ефективния внос и развиващите се предпочитания на потребителите.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

Фигура 1. Динамика на произведената продукция от основни зърнени и месо в България и Китай. Източник: FAO

34

България

Китай

Индексът на нетната продукция от селското стопанство на човек от населението спада значително през периода на институционална модернизация, като бележи ръст в годините след присъединяване към Европейския съюз, но все още не е достигнал нивото от преди реформите (фиг.2). До започването на реформите България винаги е била нетен износител на селскостопански продукти. В процеса на трансформация и либерализация на външната търговия българският селскостопански износ отбелязва големи колебания успоредно с нарастване на аграрния внос (фиг.3). След присъединяването на страната в Европейския съюз външнотърговският обмен със селскостопански стоки нараства значително, като страната се налага като нетен износител на аграрни продукти. Нещо повече, раздробяването на собствеността, минимизирането на размера на фермите, липсата на (собствени и външни) финансови средства и обществена подкрепа в

болшинството от земеделските производители доведоха до значителна дезинтензификация на производството през преходния период и след това, както и до намаляване на аграрния натиск върху природната среда. Така например използването на химически торове в активно вещество на единица площ в България е значително под равнището преди започване на реформите, под научно обоснованите норми, по-ниско от другите страни в Европейския съюз и значително под нивата на торене в Китай (фиг.4). Подобно е и положението с количеството на използваните пестициди в селското стопанство, които са в пъти по-ниски от тези преди реформите и в другите страни (фиг.5). В резултат на унищожаване на хидромелиоративните съоръжения и рязко спадане на напояването в отрасъла, делът на използваната вода от селското стопанства спадна значително, а заедно с това и „водният стрес”, причинен от отрасъла (фиг.6). Заедно с това общите емисии на парникови газове от селското стопанство в страната значително намаляха, в сравнение с периода преди реформите, като се наблюдава слабо повишаване през последните години (фиг.7). Институционалната модернизация в селското стопанство на Китай и последиците за аграрната устойчивост са доста различни от тези в България. В Китай се запази държавният характер на собствеността върху земята, като се предоставиха права за дългосрочно (30 години) ползване на земята за всички фермерски домакинства. Формалното разпореждане (продажба, замени, консолидация, смяна на предназначение и т.н.) със земеделските земи е в ръцете на местните власти. Множеството ограничения за частни сделки със земеделските земи и използването им като залог не дават възможност за ефективно разширяване на размера на стопанствата, консолидация на земите, внедряване на новите технологии и дългосрочни (собствени и външни) инвестиции за подобряване на ефективността. В същото време обвързването на правата върху земеделските земи с жителство в селата обезкуражава миграцията, като задържа растежа на производителността и доходите на фермерите (Carter, 2012). В последните години се предприемат нови реформи, даващи по-широки права на фермерите, включително да продават, отдават под наем, участват в търговски дружества и т.н. Новата политика окуражава консолидацията на земеделските земи и облекчава режима за придобиване на нови земи от фермери и бизнес компании, като се регламентира и нов „подходящ размер” на фамилните стопанствата от 13 ха или по-малко в зависимост от местораз-

Фигура 3. Динамика на износа и вноса на селскостопански стоки от България (1000 USD). Източник: FAO

Фигура 4. Използвани химически торове на единица площ в България и Китай (тонове). Източник: FAO

Фигура 5. Количество на използваните пестициди в България и Китай* (тонове). *Данните за Китай са разделени на 100. Източник: FAO

287 / 2019 ПЛЮС

положението (Bloomberg News, 2017). Това води до повишаване на икономическата ефективност, но създава социални проблеми, тъй като постарото поколение фермери трудно могат да си намират работа извън селското стопанство и в големите градове (нежелание за промяна, липса на квалификация, ограничаване на миграцията и т.н.). В резултат на предоставените частни права върху аграрните ресурси и свобода на предприемачество значително се увеличиха стимулите и ефективността на селскостопанското производство. На много места се развиха и разнообразни колективни стопанства от нов тип, които са независими в решенията, работят с цел печалба и обслужване на интересите на фермерите и селските общности. Така например снабдяването на мегаполиса Пекин с пресни зеленчуци се осъществява от няколко хиляди големи колективни ферми, прилагащи модерни технологии, качествен контрол и системи на маркетинг. Навсякъде в страната се появиха и многочислени модерни бизнес стопанства, развити от външни предприемачи и инвестиции на база наета от фермерите земя или съвместни предприятия със селските общности. Много от тези нови структури са с огромни размери, работят по модерни технологии (прецизно земеделие, собствени иновационни центрове и т.н.), с висока ефективност, прилагат международни стандарти за качество и безопасност, имат независима сертификация за безопасност, органичен характер на продукта и т.н., както и успешно снабдяват големите хранителни вериги в Китай и чужбина. Заедно с това се развиха и многочислени хибридни форми с участие на частни, колективни и обществени капитали и общо управление – потребителски кооперативи, базирано на общностите фермерство, агро-екологически и агро-туристически паркове и села и др. В Китай се прилагат огромни „собствени” национални и регионални програми за държавно подпомагане (субсидиране) на фермерската дейност, закупуване на материали (торове, пестициди, сортове)

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фигура 2. Индекс на нетна продукция от селското стопанство на човек от населението (2004–2006 = 100). Източник: FAO

35

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

287 / 2019

Фигура 6. Дял на използваната вода в селското стопанство от общото потребление (%)

36

Фигура 7. Динамика на парниковите емисии от селското стопанство* (*Данните за Китай са разделени на 100) Източник: FAO

и техника и цялостна модернизация на селските общности. Освен постигане на висока продоволствена сигурност (самозадоволяване) в последните години значителни обществени средства се насочват и за реализиране на социалните и екологически цели на устойчивото развитие. Особено важно място в тези програми заема разширяването на вътрешно и външно фермерската диверсификация и комплексното развитие на селските райони и екосистеми. Заедно с това се прилагат и голямо многообразие на управленческите форми и на собствеността – обществени, общественочастни, колективни, държавно-колективни, колективно-частни, частни и т.н. Съществува

обаче голяма вариация както в регионалните и локалните приоритети, кака и в резултатите и ефективността на прилаганите програми в различните райони на страната. Така например, много от проектите за цялостна модернизация на селата в района на Шанхай, включващи консолидация на земите, диверсифициране на дейността, обновяване на жилищата и инфраструктурата, съхранение на културното и историческото наследство, опазване и възстановяване на елементите на природната среда, развитие на агро-екопаркове и др. могат да служат за пример на много (дори най-развитите) страни. Въпреки своята висока ефективност обаче, подобни мащабни проекти е практически трудно да се реализират в българските условия поради липса на обществени средства, други социални и частни приоритети на настоящия етап от развитието и невъзможност за постигане на консенсус от собствениците, фермерите, жителите и групите по интереси. Проведените мащабни реформи и модернизацията на управлението на отрасъла в Китай доведоха до прогресивно увеличаване на селскостопанската продукция (фиг.1 и 2), продуктивността и доходите на фермерите, като страната се превърна в най-големия производител на селскостопански продукти в света. Заедно с това политиката на интензификация, субсидиране и гарантирани минимални цени за зърното доведоха до силно увеличаване на използването на химически торове (фиг.4) и пестициди и общия екологически натиск на сектора. Съвременните нива на торене и прилагане на пестициди в Китай са едни от най-високите в света и водят до значително замърсяване на селскостопанските продукти, земеделските земи и водите. Значителна част (40%) от културите в страната се напояват, като относителният дял на използваните води от селското стопанство постепенно спада, поради подобряване на технологиите и нарастващите потребности на другите отрасли и населението (фиг.6). Въпреки това селскостопанското потребление на води е доста високо и водният стрес е особено силен в някои (северните) райони на страната. В същото време количеството на емитираните парникови газове от отрасъла прогресивно расте и e най-високо в световен мащаб (фиг.7). В последните години се предприемат множество мерки от властите за налагане и контрол на модерни стандарти за качество, безопасност на храните, екология и т.н. Въпреки това, продължават да съществуват значителни проблеми при качеството и безопасността на продуктите от селскостопански произход. Все още не са редки случаи на използване на

287 / 2019 ПЛЮС

възможности на населението е свързано и с промяната на традиционната китайска диета в посока на тази в западните страни, която включва повече висококачествени животински продукти (говеждо, мляко) и др. Така например продажбите на говеждо месо в страната са нараснали 19 000% за последното десетилетие (Bloomberg News, 2017). Всичко това е свързано с многократно нарастване на вноса на зърно (соя) и други аграрни продукти. Въпреки това, ако тенденцията в нарастване на съвкупното потребление на зърно на човек продължи, Китай ще има сериозни проблеми в снабдяването с аграрни продукти в бъдеще дори и с повишаване на продуктивността на стопанствата и на вноса (липса на достатъчно световно производство). Предвид невъзможността на страната да задоволява постоянно растящите потребности с наличните аграрни ресурси се предприемат нови политики, стимулиращи иновации, задграничните инвестиции и промяна на диетата. Ново направление на официалната политика в Китай е широка кампания сред потребителите да намалят консумацията на месо и нездравословни храни и да консумират повече зеленчуци и плодове предвид нарастващия дял на страдащи от затлъстяване и диабет. Държавата също така започна да стимулира китайски инвестиции в селското стопанство и хранителния сектор на други страни, за да гарантира хранителната сигурност през XXI век. Заедно с това много водещи китайски фирми започнаха да инвестират в чужбина за да печелят от растящите цени на вътрешния пазар. Така например през 2016 г. Moon Lake Investments Pty закупиха най-голямата млекопреработвателна компания на Австралия, а WH Group Ltd. станаха най-големият световен производител на свинско месо, след придобиването на Smithfield Foods Inc. в САЩ. В резултат на всичко това Китай се превърна в основен играч в придобиването (закупуване или арендуване) на земеделски земи и инвестиции в хранителните сектори в други страни (Карта 1). През 2016 г. в София се създаде регионален Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа. Той има за цел да координира инициативи в сферата на земеделието като създаване на съвместни предприятия, насърчаване на търговията със селскостопански продукти, храни, напитки и др. През последните години в България се увеличават примерите за китайски инвестиции в селското стопанство и свързаните сектори. Най-голямата разлика между България и Китай е, че нашата страна е малка и в много отно-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

забранени пестициди и вредни добавки, замърсени земи и води, завишени дози на химикали и лекарства, липса на ефективен контрол на качество и хигиена, фалшиви сертификати за произход, пиратска търговия с брендове и запазени марки и т.н. В същото време голяма част от потребителите са с нарастващи доходи, за които не цените, а качеството и безопасността са от особено значение. Това налага въвеждането на специални частни, колективни и пазарни форми за гарантиране на автентичността, качеството и безопасността на селскостопанските и хранителните продукти. Широко разпространение намират въвеждането на международните системи за качество и безопасност, независимата сертификация, директните продажби на висококачествени продукти от производители на крайни потребители, търговия с брендове и вносни стоки, потребителски кооперативи и интегрирани форми на аграрен маркетинг със селски туризъм, ресторантство, собствено производство и прибиране на реколтата и т.н. Китай е с големи мащаби и вътрешната търговия (конкуренция) и разделение на труда дават възможност за задоволяване на многообразните потребности от хранителни продукти на различните райони на страната. След приемането на Китай в Световната търговска организация (2001 г.) външната търговия със селскостопански стоки се интензифицира и страната се превърна в един от най-големите вносители и износители на аграрни продукти (фиг.8). Китай се превърна в най-голям вносител на редица селскостопански продукти, а от 2004 г. и в нетен вносител, като соята и памукът съставляват голямата част от аграрния импорт на страната. Количествата на внасяните селскостопански стоки в страната постоянно растат, а отрицателният търговски баланс се увеличава. В същото време китайските пазари за аграрни стоки остават в значителна степен затворени за чуждите компании. Нарастването на вътрешните потребности и намаляването на аграрните ресурси (земи и води) са фактори, които ще определят тази тенденция във външно-търговските отношения и в бъдеще. Заедно с това пазарната либерализация и наличието на достатъчно работна сила в земеделието ще позволят производството и експортът на високодоходни и трудоемки продукти, като зеленчуци и плодове, да продължи да нараства. Промяната на диетата и нарастващото търсене на висококачествени стоки от разширяващата се средна класа създава сериозни предизвикателства в снабдяването на храни в страната. Нарастването на покупателните

37

287 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

38

шения следва общите политики на Фигура 8. Динамика на износа и вноса на селскостопански стоки Европейския съюз. От друга страна, от Китай (1000 USD). Източник: FAO Китай е велика сила, която има своя собствена политика и голямо въздействие в международен план.Една от последните големи инициативи на Китай е така наречената „Един пояс един път“ (One Belt and One Road) инициатива (Карта 2). Тя фокусира връзките и сътрудничеството между страните в Евразия и преди всичко между Китай и сухоземния Икономически път на коприната (Silk Road Economic Belt) и морския път на коприната (Maritime Silk Road). Тази Карта 1. Глобален хранителен отпечатък на Китай стратегия цели да утвърди важната *1 – Инвестиции в храни; 2 – Придобиване на земи; 3 – роля на страната в международни- Инвестиции в храни и придобиване на земи те (глобалните) дела чрез създаване Източник: The Heritage Foundation, GRAIN.org на търговска мрежа с централната 1 2 3 роля на Китай. От началото си през 2013 г. тази нова инициатива се фокусира, преди всичко, към инвестиции в инфраструктурата, строителни материали, железопътни пътища и автомагистрали, автоиндустрия, недвижима собственост, електропреносна мрежа, желязо и стомана. Предвид на огромните размери на Китай и бързото му развитие в страната се наблюдава „пълния” спектър от многообразни структури за управление на аграрната дейност и устойчивост, което може да се види в развитите и в раз- Карта 2. Коридори на Китайската инициатива One Belt and One виващите се страни на света. В Road Initiative. Източник: Bloomberg този смисъл по-детайлните оценки на по-ниски нива (подотрасли, отделни райони и т.н.) дават по-богата информация за доминиращите форми, движещите фактори и ефективността на специфичните структури на управление в отделни подотрасли, райони, екосистеми и хранителни вериги в страната. В същото време, предвид на тенденциите в социално-икономическото развитие (бързо нарастване на доходите и потреблението, значителни екологически проблеми и т.н.) и ограничените природни ресурси, Китай е изправен и пред редица „специфични” големи икономически, социални, екологически, те райони, екосистеми, подотрасли, хранителпродоволствени и т.н. предизвикателства, ни вериги, типове стопанства и т.н. налагат свързани с устойчивото развитие. Те налагат изучаването на сложната система на управлемножество специални мерки на национално, ре- ние на аграрната устойчивост и оценките на гионално и локално ниво, чийто анализ извиква устойчивостта да се извършва от многочисзадълбочено по-нататъшно изследване. лени колективи и организации. В България от Огромните мащаби на Китай и голямото раз- друга страна, отделни малки колективи могат нообразие на специфичните условия в различни- сравнително добре да изучават разнообразие-

ЗАКЛЮЧЕНИЕ  Направеният сравнителен анализ установи, че през последните няколко десетилетия в България и в Китай се извърши безпрецедентна модернизация на институционалната структура в селското стопанство като се преобрази законодателната и норматива уредба, степента и формите на обществена интервенция в/и подкрепа на отрасъла, значимостта и многообразието на частните и колективни структури на производство, маркетинг, продоволствена сигурност, еко-управление и т.н. И в двете страни универсалните социално-икономически и екологически цели на устойчивото развитие са тясно интегрирани в управлението и оценките на аграрната устойчивост на всички нива. В същото време, в България и Китай и в отделните райони на всяка страна, съществува значителна специфика на социалноикономическите условия, природните дадености, институционалната структура, културноисторическото развитие, ефективността на общественото управление и многообразните предизвикателства. Това е особено важно за огромна страна като Китай, където агрегираните данни на национално равнище дават малка представа за спецификата и значителната вариация на регионално и локално ниво.  Опитът на България и Китай показва, че в резултат на масовата приватизация на дейността, повсеместната пазарна либерализация, проведената институционална модернизация, високата обществена подкрепа, прилагането на международните спогодби и законодателен, икономически, екологически и т.н. ред, се извърши успешна трансформация на стария (централно планов) модел на управление и се постигнаха значителни успехи в социално-икономическото развитие. И в двете страни се разнообрази структурата на (частно, пазарно, обществено и т.н.) управление и повиши ефек-

287 / 2019 ПЛЮС

тивността на производството, като все повече се прилагат модерните стандарти за качество и безопасност на продуктите, условия на труд, опазване на природната среда и др. Опитът на България и Китай доказва, че ролята на държавата е решаваща за предприемането на фундаментални реформи в икономиката, насочени към либерализация и децентрализация на дейността и за включване на принципите за аграрна устойчивост в индивидуалните и колективни действия на различните агенти. Опитът на двете страни също показа необходимостта от дългосрочна стабилна политика и устойчива обществена подкрепа за успешно реализиране на многообразните цели на устойчивото развитие.  Направената оценка на аграрната устойчивост в България и Китай установи, че съвременното развитие на селското стопанство се характеризира с редица сходни социално-икономически и екологически предизвикателства, най-важни от които са: ниска сравнителна продуктивност и конкурентоспособност на голяма част от селскостопанското производство; нееднаква обществена подкрепа на различните типове ферми, подотрасли на производството и райони на страната; нарастващи различия в доходите и равнището на живот на населението в различните райони, сектори на икономиката и типове стопански организации; непълно включване на всички заинтересовани страни на всички от нивата на вземане на управленчески решения, контрол, оценка на устойчивостта и т.н.; състаряване на населението в селските райони и липсата на млади и квалифицирани работници във фермите; наличие на голям неформален сектор с неконтролирани продукти за качество, безопасност, интелектуална собственост, екология и др. и с доминиращи неформални (включително и незаконни) структури; значителен деградиращ ефект от развитието на селското стопанство върху земеделските земи, води, въздух, биоразнообразие и т.н.; сериозни рискове за продоволствената сигурност в бъдеще, предвид тенденциите в развитието на производството и потреблението и др. Следователно необходимо е по-нататъшно усъвършенстване на типа и формите на обществена интервенция, за да се реализират успешно целите за устойчиво аграрно развитие в двете страни.  Предвид изключителната им теоретична и практическа важност, подобни сравнителни изследвания следва да продължават да се задълбочават като се използват и микроикономически и други данни, дълбочинни изследвания и кайз-стадита и т.н. Това обаче изисква по тясно сътрудничество на многочислени колективи от учени на двете страни.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

то на управленческите структури и спецификата в оценката на аграрната устойчивост на различни нива. Това е причина и за различните резултати от съвместния проект за сътрудничество между български и китайски учени за оценка на системата на управление и равнището на аграрна устойчивост в двете страни. Българският колектив успя да идентифицира и оцени ефективността на управленческите структури на национално, отраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво. Китайските партньори от друга страна, идентифицираха основните политики, резултати и предизвикателства на аграрната устойчивост на национално ниво и направиха конкретни проучвания на отделни проекти за устойчиво аграрно развитие на локално ниво.

39

Велико Търново

Видин

Враца

Габрово

Добрич

Кърджали

Кюстендил

Ловеч

Монтана

Пазарджик

Перник

Плевен

Пловдив

Разград

Русе

Силистра

Сливен

Смолян

София - град

София - обл.

Стара Загора

Търговище

Хасково

Шумен

Ямбол

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

Общо:

Варна

0

Бургас

3.

№ по ред

2.

Област

Благоевград

МТЗ

1.

CASE

18

1

1

2

1

1

2

2

1

3

4

JOHN DEERE

73

1

1

14

1

1

1

6

3

2

8

2

5

4

22

2

MASSEY FERGUSON 7

4

1

1

1

NEW HOLLAND 44

1

7

8

1

7

4

1

2

3

1

6

3

LAMBORGHINI 11

1

1

1

1

1

1

1

2

2

DEUTZ FAHR 16

1

7

2

1

1

4

ZETOR 13

2

1

2

3

3

1

1

STEYR 13

1

4

1

1

2

2

1

1

VALTRA 1

1

FENDT 13

1

1

2

1

1

2

1

1

1

2

SAME 3

1

1

1

LANDINI 11

4

1

4

1

1

CLAAS 4

1

1

1

1

MCCORMICK 5

1

1

1

1

1

JCB 1

1

КИТАЙСКИ 4

3

1

2

1

1

ARMATRAC

Регистрирани нови колесни трактори от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. по марки и области

3

2

1

HATTAT 0

KUBOTA 25

1

1

5

1

2

2

3

2

1

1

1

4

1

40 TUMOSAN

LS 16

1

1

3

1

3

1

4

2

KIOTI 1

1

ДРУГИ 6

1

3

1

1

ВСИЧКО 290

4

4

9

4

37

1

35

1

2

7

10

5

32

22

0

3

8

3

1

1

16

0

7

0

10

45

21

2

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 287 / 2019

НОВИНИ ОТ МЗХГ

Нова земеделска техника през 2019 г. в стопанствата ни

®

TM, ®

Търговски марки на Dow AgroSciences, DuPont и Pioneer, както и техните свързани дружества или съответните им собственици. © 2019 – CORTEVA