В световен мащаб повече от 90% от случаите на гуша са причинени от недостиг на йод. Появата на гуша може да доведе до затруднено дишане, кашлица, дрезгавост на гласа, затруднено преглъ щане, болезненост в областта на щитовидната жлеза. Гушата може да се дължи на: Болести на ендокринната система, разстрой ства на храненето и на обмяната на вещества та – недоимък на йод, селен, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, тиреоидит на Хашимото (Hashimoto's thyroiditis), подостър титеоидит, възли на щитовидната жлеза, пубертет, токсична нодуларна гуша, амилоидоза, акромегалия, синдром Pendred. Бременност, раждане и послеродов период. Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механи зъм - саркоидоза. Външни причини за заболеваемост и смъртност • Лъчетерапия. Новообразувания – рак на щитовидната жлеза. • Други – страничен ефект от прием на някои медикаменти (амиодарон, карбимазол, литий), някои храни (твърде много ряпа, соя, зеле, праскови, фъстъци, спанак), тютюнопушене, пол (жени), възраст (над 40 г.), фамилна предразположеност. ПО-ЧЕСТИ
та жлеза. На базолатералната мембрана на тироидните клетки се намира натриево-йоден симпорт, благодарение на който йодът чрез активен транспорт навлиза в щитовидната жлеза, където се използва за синтезиране на Т3 и Т4. В състояние на йоден дефицит намалява и концен трацията на щитовидни хормони в кръвта, което по пътя на отрицателната обратна връзка води до високи нива на тироид-стимулиращия хормон (TSH, тиреотропин) от аденохипофизата. Тиреот ропинът от своя страна стимулира щитовидната жлеза да засили своите биохимични процеси, клетъчния растеж и пролиферация, което води до хиперплазия на жлезата (гуша). Един тежък и продължителен йоден дефицит може да доведе до състояние на хипотиреоидизъм – ниски нива на щитовидни хормони. ПОДОСТЪР ТИРЕОИДИТ Подострият тиреоидит (още наричан субакутен тиреоидит или тиреоидит на de Quervain) е остро възпалително заболяване на щитовидната жлеза, вероятно причинено от вирус. Симптоми те на заболяването включват треска, чувстви телност и подуване на щитовидната жлеза, затруднено преглъщане. Често в началото на възпалението се развива хипертиреоидизъм, който може да бъде последван от състояние на хипотиреоидизъм. Има случаи, в които подострият тиреоидит преминава без лечение, но бъдещата прогноза зависи от степента на увреждане на жлезата. Рядко се стига до постоянни здравословни проблеми след отшумяване на заболяването, но в редки случаи то може да доведе до трайна хипофункция на щитовидната жлеза. ВЪЗЛИ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА Възлите на щитовидната жлеза представляват бучки, които могат да бъдат твърди или изпълне ни с течност. Срещат се сравнително често и рядко са ракови. Според това дали произвеждат щитовидни хормони или не се различават няколко вида: Студените възли не произвеждат щитовидни хормони. Топлите възли действат като нормални клетки на щитовидната жлеза.
Горещите възли продуцират повишено количе ство хормони на щитовидната жлеза. Обикновено възлите на щитовидната жлеза не причиняват сериозни симптоми, но ако те станат твърде големи, може да се развие: увеличена щитовидна жлеза, известна като гуша; болка в основата на шията; затруднения при преглъщане; затруднения с дишането;
• дрезгав глас. При наличие на така наречените горещи възли, които се характеризират с повишена продукция на Т3 и Т4, се наблюдават характерните за хипертиреоидизъм симптоми: • бърз, неравномерен сърдечен ритъм; необяснима загуба на тегло; • мускулна слабост; затруднения със съня; нервност.
ТИРЕОИДИТ НА ХАШИМОТО Тиреоидитът на Хашимото (още наричан болест на Хашимото, хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит) е автоимунно заболяване, което обикновено води до състояние на хипотире оидизъм, но рядко и до тиреотоксикоза (хиперти реоидизъм). Заболяването се свързва с: Антитела, образувани от имунната система, които атакуват здрави клетки на щитовидната жлеза.
Натрупване на голям брой лимфоцити в областта на жлезата. Увреждане на жлезата, водещо до намалена продукция на Т3 и Т4. В много случаи началото на болестта не се характеризира със съответни симптоми. Те се появяват с прогресиране на заболяването и съответстват с тези описани при състояние на хипофункция на щитовидната жлеза. Към тях спадат: • умора; качване на тегло; трудно понасяне на студ; болки в ставите и мускулите; констипация; суха кожа; обилни или нередовни менструации;
• проблеми с плодовитостта; забавен пулс. БАЗЕДОВА БОЛЕСТ Базедовата болест (болест на Грейвс) е автоимунно заболяване, което се причинява от автоантитела (TRAb), насочени срещу TSH-ре цепторите на тироцитите. Те действат като активатори на рецептора и по този начин стимулират синтезата на повече щитовидни хормони, което води до състояние на хиперти реоидизъм (тиреотоксикоза). Симптомите включват: загуба на тегло в комбинация с повишен апетит; ускорен или неравномерен сърдечен ритъм; нервност, раздразнителност, проблеми със съня, умора; треперещи ръце, мускулна слабост; • изпотяване или трудно понасяне на топлина; чести движения на червата; увеличена щитовидна жлеза, гуша. При болестта на Грейвс е възможна изявата на редица очни симптоми като: • Екзофталм – изпъкване на очите. Оток на горните или долните клепачи. • Изоставане на горния клепач при гледане надолу симптом на Graefe. Лагофталм – невъзможност на горния клепач да покрие изпъкналата очна ябълка. Рядко мигане – симптом на Stellwag (в малка част от случаите може да се наблюдава „обратен“ Stellwag т.е. често мигане). • Отклоняване очните ябълки навън при следене с поглед на приближаващ се към очите предмет –симптом на Morbius. РАК
Класификацията на рака на щитовидната жлеза зависи от типовете клетки, които се откриват
в тумора. Видовете рак на щитовидната жлеза включват: • Папиларен рак на щитовидната жлеза. Той възниква от фоликуларни клетки, които произ веждат и съхраняват хормони на щитовидната жлеза и е най-честата форма на рак на щито видната жлеза. • Фоликуларен рак на щитовидната жлеза. Фолику ларният рак на щитовидната жлеза също възниква от фоликуларните клетки. Обикновено засяга хора на възраст над 50 години. Клетъчният рак на Hurthle е рядък и потенциално по-агресивен тип фоликуларен рак на щитовидната жлеза. Анапластичен рак на щитовидната жлеза. Той представлява рядък вид рак на щитовидната жлеза, който започва във фоликуларните клетки. Този вид рак се характеризира с бърз растеж и е труден за лечение. Медуларен рак на щитовидната жлеза. Медулар ният рак започва в С-клетките на щитовидната жлеза, които произвеждат хормона калцитонин. • Други редки видове. Други много редки видове рак, които започват в щитовидната жлеза, включват лимфом на щитовидната жлеза, който започва в клетките на имунната система на щитовидната жлеза, и тироиден сарком, който започва в клетките на съединителната тъкан на щитовидната жлеза. Ракът на щитовидната жлеза обикновено не причинява никакви признаци или симптоми в началото на заболяването. С прогресиране на заболяването се появяват следните симптоми: Бучка (възел), която може да се усети през кожата на шията.
Промени в гласа, дрезгавост.
• Затруднено преглъщане.
Болка във врата и гърлото.
• Подути лимфни възли на шията.
ДИАГНОЗА Поставянето на диагноза на заболяване на щитовидната жлеза е процес, който включва редица различни видове изследвания, включител но клинична оценка, кръвни изследвания, образни тестове, биопсии и други тестове. Физикалният преглед при ендокринолог включва: Оглед на шията и щитовидната жлеза; Палпация на щитовидната жлеза; Аускултация с помощта на стетоскоп за провер ка за аномалии в кръвния поток; Проверка на сърдечната честота и кръвното налягане; Преглед на кожата – при хипотиреоидизъм тя е суха и груба, а необичайно гладката кожа е характерна за хипертиреоидизъм; Преглед на очите; • Ехография на щитовидна жлеза. За да бъде възможно поставянето на точната диагноза по преценка на лекуващия лекар, могат да бъдат изследвани следните показатели: TSH – тироид-стимулиращ хормон, тиреотропин FT3, FT4 – свободни трийодтиронин и тироксин МАТ – антитела към тироидната пероксидаза, микрозомални антитела ТАТ – тиреоглобулинови антитела TRAb – TSH-рецепторни антитела и други Друг метод за изследване са тестовете за усвояване на йод. ЛЕЧЕНИЕ Необходима е консултация с лекар при всяко нарушение на функцията на щитовидната жлеза. Решаващо за лечението е поставянето на точна та диагноза. Медикаментозната терапия и хирургията са ефективни методи за регулация на хормоналните нива.
като успоредно с това губят способността да навля зат в апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Натрупаните анормални клетки на щитовидна та жлеза образуват тумор. Те могат да нахлуят в съседни тъкани и да се разпространят (метас тазират)
сладка и ликьори. Вътрешността на плода се състои от 10 сегмента.
Много европейци консумират портокала с помощта на вилица и нож.
Има портокали, които при узряването си стават зелени.
В миналото хората са вярвали, че портокалови ят сок е идеалният антидот за различни отрови. Някои търговци обработват портокалите с газ или восък, за да им предадат по-привлекателен вид и по-наситен оранжев цвят.
Около 85% от всички отглеждани портокали се използват за сок.
В Европа има портокалово дърво, което е на около 500 години.
Градинарите поръсват зеленчуците със суха портокалова кора, защото тя отблъсква охлюви и други вредители.
Портокалите се предлагат често в червени найлонови мрежи. Това е търговски трик, който придава повече наситен цвят на цитрусите и те изглеждат по-узрели и апетитни. • Портокалът се бели много по-лесно, ако бъде търкалян с лек натиск от дланта по твърда повърхност. След това е нужно да се изреже едно кръгче от страна на дръжката и кората ще се отдели лесно от плода. Портокалът е цитрусов плод, който всъщност е хибрид между помелото и мандарината.
2,5 сантиметра.
сантиметра разстояние между тях. Смесете захарта и канелата в купичка и поръсете сладките със сместа. Изпечете маслените бисквити в загрята до 180 градуса фурна за около 18-20 минути или до готовност. Оставете ги да се охладят напълно, преди да ги поднесете.
ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА НА ДИВАТА МАЩЕРКА: антисептично; противовъзпалително; отхрачващо; спазмолитично; болкоуспокояващо; облекчава болките при колики, язва на стомаха; потиска развитието на болестотворни микро действа добре при възпаление на устната кухина; дезодориращо; дезинфекциращо; успокояващо, седативно; антихелминтно; намалява количеството отделена кърма. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИВА МАЩЕРКА Най-честата употреба на дивата мащерка в народната медицина е под формата на инфузия или сироп при различни заболявания на дихател ната система. Под формата на инфузия е изклю чително полезна при главоболие и нервни неразпо ложения, газове и нарушено храносмилане. УПОТРЕБА НА ЕТЕРИЧНОТО МАСЛО ОТ ДИВА МАЩЕРКА Етерично масло се дестилира от листата и цъфтящите върхове на мащерката и се използ ва при лечение на състояния, свързани със стрес, въпреки че може да предизвика алергични реакции. Влага се в парфюмерията, козметична та индустрия и в медицината. То има фунгицид ни и дезинфекциращи свойства. Около 150 грама масло се получават от 100 килограма растите лен материал. НАЧИН НА УПОТРЕБА НА ДИВА МАЩЕРКА: запарка – в 300 милилитра гореща вода се запарва 1 супена лъжица от растението. Оставя се половин час и се прецежда. Приема се по 1 кафена чаша три пъти дневно преди хранене. • извлек – към 600 милилитра кипяща вода се прибавят 3-4 лъжички от билката. Така престо яват 3-4 часа, последвано от варене в продълже ние на 1-2 минути. Получената течност се прецежда и се разделя на три равни части. Те се приемат 3 пъти на ден преди хранене. • напитка – 50 грама от билката и бъзов цвят се прибавят към 5 литра кипяща вода и се варят 2-3 минути при затворен добре съд. След това така липсват дръжки при тях или са съвсем къси. Оцветени са в синьо-зелено и покрити с власинки в основата си. Цветовете са силно ароматни, лилави, бели или розови, събрани в съцветия по 3-4 на брой, цъфтящи през месеците от май до юли. Големи са от 4 до 6 мм в диаметър. Състоят се от двуустни чашки и венче. Те са хермафродитни и се опрашват от пчели и мухи. ХИМИЧЕН СЪСТАВ Билката съдържа дъбилни вещества, минерални соли, смоли, етерично масло, флавонови гликози ди, тимол, карвакрол, парацимол, антибиотични вещества, полифеноли, горчиви съставки и др.
приготвени престояват 5 часа. Към тях се добавя 300 грама мед. Получената течност се прецежда и се приема в доза 2-3 чаши на ден след хранене. Напитката предпазва от възпаления на горните дихателни пътища.
Дивата мащерка (позната още като бабина душица, овчарски босилек, овчарска мерудия, воленика) представлява многогодишно тревис то растение или полухраст. Принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Известни са около 350 вида, принадлежащи към род Мащерка (Thymus). Това разнообразие и свойствата им да се променят в процеса на растеж, правят трудно отдиференцирането им като отделни растителни видове. Дивата мащерка вирее по ливади, пътища, в гори и по каменисти места. Събира се и се суши по време на цъфтеж. Използва се и като подправка (листа и цветове) в кулинарията, и като лечебно растение в медицината. Използва се цъфтящата надземна част на растението и извлеченото от него етерично масло. Интересни са консервира щите свойства на дивата мащерка, заради които в миналото тя се е използвала в процесите на балсамиране. УСТРОЙСТВО Дивата мащерка достига на височина до 10 см. Хоризонталният ѝ растеж, под формата на туфи, обикновено разполага с диаметър до 50 см. На туфите изпъкват цветовете на мащерката, а зелената маса остава под тях. Корените й са влакнести и вдървесени. Стъблата са полегнали или пълзящи, оцветени в червеникаво, червеникаво-зелено или изцяло в зелено, в зависимост от периода на растеж на дивата мащерка. Листенцата са малки, овално-продълговати, тънки, дълги 3-8 мм, разположени поединично и срещуположно или на групички от едната страна на стъбълцата. Почти ДИВА МАЩЕРКА medpedia.framar.bg Брошура 136 12 декември - 25 декември 2022 г. 9
укреп-
предпазва организма от
механизми.
прави чудесно допълнение към много ястия. Не е препоръчително да използвате нерафинирано масло в процеса на готвене, тъй като високата температура може да унищожи хранителната му стойност. По-скоро този вид масло е добре да се използва като завършек на ястия с месо, риба, зеленчуци, супи, сосове и салати. Приложения на нерафинирано бадемово масло: Като вкусен дресинг за салати: Комбинирайте нерафинирано бадемово масло с ябълков оцет и нарязани билки. Като добавка към паста: За да добавите повече здравословни мазнини към вашите спагети, овкусете
и засилва регенерацията на клетките. Неговата употреба стимулира растежа на косата, като я заздравява, придава плътност, обем и блясък на косъма. Бадемовото масло е също и верен помощ ник в борбата със стриите. Прилага се директно върху кожата.
Ушите са чифтен сетивен орган, чрез който човек възприема постъпващата звукова инфор мация от околния свят. По своята анатомия ухото е съставено от три части – външно, средно и вътрешно ухо, като всяка част изпълня ва определена функция. Средното ухо функциони ра под определено постоянно налягане, което се регулира основно от Евстахиевата тръба (tuba auditiva). При несъответствие между налягане то в средното ухо и външната среда може да се появи усещане за налягане в ушите. Усещането за налягане в ушите се характери зира като неприятно усещане в ушите, което се описва като наличие на чуждо тяло или усещане за пълнота в тях. То може да се съпровожда с болка и нарушение в слуха. Евстахиевата тръба свързва средното ухо с назофаринкса. Нейната основна функция е да изравни налягането в ухото с атмосферното налягане. Нормално тази тръба е затворена и се отваря, когато човек се прозява или преглъща, което естествено води до изравняване в налягането. На какво може да се дължи усещането за налягане
може да доведе до запушване на външния слухов проход, а вследствие на това – до намален слух и усещане за повишено налягане в ушите. МЕНИЕРОВА БОЛЕСТ Характеризира се с вазопатия (съдово наруше ние) на кръвоносните съдове, кръвоснабдяващи вътрешното ухо. Като резултат от вазопати ята се развиват дегенеративни промени в лабиринта на вътрешното ухо. Симптомите, придружаващи Мениеровата болест, са свето въртеж, гадене, повръщане, намаление на слуха, шум в ушите. АДЕНОИДНА ВЕГЕТАЦИЯ Хипертрофията на аденоидите (възпаление на третата сливица) се наблюдава най-вече при деца, тъй като аденоидите, както и останали те тонзили, растат до 6-7 годишна възраст. Заболяването е с неясна етиология – може да настъпи вследствие на алергия, прекарана остра или хронична инфекция и други. При хипертрофията на аденоидите се увеличава лимфната тъкан. Това увеличение от друга страна води до разрастване на аденоида в горната част на фаринкса, зад носа, което е предпоставка за затруднено дишане, както и за дрениране (оттичане) на Евстахиевите тръби. Симптомите, които се проявяват по време на т.нар. „възпаление на третата сливица“, са затруднено дишане, аденоиден фациес, запушва не на Евстахиевата тръба (основен регулатор на вътреушното налягане, ето защо може да се появи чувството за налягане в ушите).
АКУСТИЧЕН НЕВРИНОМ Неврином на акустичния нерв е доброкачествено образувание, което се характеризира с разраства не на клетките, обвиващи n.statoacusticus – това е нервът, който носи сигналите от ухото за положението на тялото в пространството и за слуха. При неговата пролиферация симптомите, които се проявяват у болния са свързани с намаля ване на слуха и чувството за налягане в ушите, по-рядко с главоболие. Лечението се осъществява или чрез лъчетерапия или оперативно. ПРОМЯНА В НАДМОРСКА ВИСОЧИНА При увеличаване на надморската височина се променя и атмосферното налягане – то се понижава. Това е и основната причина за усеща нето за налягане и „пукане“ в ушите – заради относително бързата промяна във височината, напр. при спускане или изкачване на планина. ЛЕЧЕНИЕ Лечението на чувството за налягане в ушите на първо място е свързано с причината за появата на това усещане. Ако налягането в ушите не се повлиява от нестероидни проти вовъзпалителни, аналгетици, локални капки за уши, то трябва да потърсите помощ от оториноларинголог (УНГ специалист). При установяване на проблема лечението ще бъде
