остаряване.
които могат да причинят намаление или загуба на слуха в млада и активна възраст, както и при деца. Някои от тях са: вродени, възпалителни или неопластични заболявания, инфекциозни процеси, наличие на чуждо тяло, травма, продължителна терапия с някои лекарства (например аминогликозиди, някои диуретици). ФОРМИ НА ЗАГУБА НА СЛУХ Загубата на слуха може да бъде внезапна или постепенна, като диагностицирането на последната понякога е много трудно, поради бавното и незабележимо развитие на клиничната симптоматика. В зависимост от етиологичните причини, довели до загуба на слуха, се различават три основни форми: кондуктивна: наблюдава се при невъзможност на звука да достигне средното ухо и обикновено се асоциира с инфекция, наличие на чуждо тяло или перфорация на тъпанчето; • сензорна: наблюдава се при увреждане на така наречените космести клетки на вътрешното ухо и обикновено е нормална проява на процеса на стареене. Тази форма може да се развие при излагане на силен шум, увреждане на слуховия нерв, медикаментозна терапия;
Слуховите апарати се състоят се от няколко
части: микрофон улавя звуковите вълни от външна та среда и ги превръща в механични трептения;
• усилвател или преобразувател трептенията в звукови вълни;
• охлюв за връзка с външния слухов проход и предаване на усилените звукови вълни по нормалния въздушен път. Охлювът трябва да обхваща плътно слуховия проход, за да не се получи микрофония (пищене в апарата). СЛУХОПРОТЕЗИРАНЕ На слухопротезиране подлежат всички с трайно и нелечимо намаление на слуха без възрастови ограничения. Видовете слухопротезиране са: моноаурално, при което има едностранно намаление на слуха; • бинаурално, при което са засегнати двете уши, но разликата не е голяма; • крос протезиране, когато е налице едностранна глухота. Микрофон се поставя на глухото ухо и се свързва с носения на здравото ухо задушен апарат. Така уловените сигнали се насочват към здравото ухо; бикрос протезиране се прилага при едностранна глухота и намаление на слуха на другото ухо. Поставят се два микрофона в двете уши. Съществуват и електронни протези, които представляват електроди, монтирани в кохлеята, които се използват при увреждания на вътрешното ухо и запазени слухови нервни влакна.
ВИДОВЕ СЛУХОВИ АПАРАТИ Слуховите апарати се делят на вътреканални, вътреушни, задушни и джобни. Според честотния диапазон биват теснолентови (450 - 3500 Hz) и широколентови (60 - 6000 Hz). Едни от първите въведени в практиката устройства са аналоговите слухови апарати, които притежават копче за регулиране на звука и малки възможности за корекция. Подходящи са за тиха среда, но в шумна среда не позволяват пълноценно чуване. Технологично напредналите цифрови слухови апарати са широко използвани в клиничната практика, тъй като позволяват обработка на сигнала и индивидуално програмиране при всеки пациент. Те съдържат компютърен чип, който при най-мо-
дерните и съвременни устройства постоянно анализира звука от външната среда и автоматично извършва необходимите настройки за пълноценно чуване при различни ситуации и в различни среди. Вътреушните устройства се изработват по поръчка според анатомичните особености на ухото на конкретния пациент. Тяхното основно предимство е, че не се виждат и са подходящи при лека до средна загуба на слуха. Не се препоръчват при възрастни пациенти, поради малките им размери и възможните трудности при боравенето с тях. Тези апарати не се препоръчват и при пациенти, които имат много ушна кал, тъй като се налага ежедневно почистване. Задушните апарати са най-масово използваните, тъй като са ефективни при всички видове загуба на слуха – от лека до тежка. Те са удобни за носене и манипулиране, поради особености в дизайна и наличието на редица автоматични функции, които позволяват добро качество на слуха в различни по сила на звука среди. Изборът на слухов апарат е индивидуален, като основната цел е удобство и комфорт на пациента. Съществува огромно разнообразие по отношение на дизайн, наличие на автоматични функции, цветова гама и размери на устройствата. Терапията обикновено се назначава след консултация със специалист и изясняване на степента на загуба на слуха.
(pes planus), популярно като дюстабан,
състояние, при което сводовете на единия или двата крака са намалени или липсват. Нормално възглавничките на ходилото, страничната му част и петите контактуват със земята, а сводът във вътрешната му част –не. При плоскостъпие сводът спада и изчезва, а човек стъпва с по-голяма част от стъпалото си върху земята. Това може да доведе до различни биомеханични проблеми и болка при ходене. Плоскостъпието е физиологично състояние при кърмачета и малки деца, защото нормално човек се ражда без свод на стъпалото. Той се образува по-късно, като при някои деца това може да се случи дори на възраст до 7-10 години. Провеждането на лечебна гимнастика при плоскостъпие при деца може значително да ускори образуването на свода.
Съмнение за плоскостъпие може да възникне, ако детето често се оплаква от болки в краката, често си навяхва глезените или при внезапна поява на синини по ходилата. Други признаци са често схващане в областта на ходилата, както и затруднение при скачане и бягане. В домашни условия може да се направи отпечатък на крачето по следния начин: ходилцата на детето се навлажняват с бебешко олио, след което то стъпва върху лист хартия. Полученият отпечатък се очертава с молив. При липса на плоскостъпие вътрешната извивка на стъпалото трябва да представлява около две трети от цялото стъпало, като за различните възрасти има известни различия. Ако обаче не се забелязва вдлъбване навътре от вътрешната страна на ходилото, има съмнения за плоскостъпие и трябва да се направи преглед при специалист.
обремененост или наследствени проблеми с краката, за предишни травми в областта на краката или стъпалата. Прави се оглед на босо, като се наблюдава дали има изкривяване на ходилото или крака при стъпване (при плоскостъпие крака се изкривява навътре), дали пръстите са обърнати навън, както и за други признаци на дефекти и аномалии. Обикновено се прави оглед и на обувките, за да се проследи за признаци на прекомерно износване. Видът на износване на обувките често предоставя ценна информация за проблеми с походката и неправилно
ортопедът може да препоръча носенето на специални стелки за обувки. Меки или по-твърди стелки могат да облекчат болката и умората в краката на детето.
Те също така може да се удължат живота на обувките, които в противен случай се износват неравномерно.
Освен стелки, когато състоянието е по-сериозно, специалистът може да предпише носенето на ортези за долен крайник.
СТРЕЧИНГ УПРАЖНЕНИЯ ПРИ ПЛОСКОСТЪПИЕ Ако детето изпитва болка или умора след извършването на дейности, ангажиращи стъпалото, глезена или крака, лекуващият лекар може да назначи извършването на стречинг упражнения. Детето застава срещу стената, с ходила насочени перпендикулярно на нея, като единият крак е поставен пред другия (важно е двата крака да бъдат на една линия). Задният крак се изпъва силно, като петата е опряна в пода, а предният е със свито коляно. Задържа се така около 15 до 30 секунди, след което краката се сменят. Упражнението се извършва всеки ден, като се повтаря по 5 пъти за всеки крак.
Упражнение 3: РАЗДВИЖВАНЕ НА ХОДИЛАТА Упражнение 4: „ГЪСЕНИЦИ“ С ХОДИЛА Притиснете стъпалцата на детето към пода и сгъвайте пръстчетата, като едновременно с това „издърпвате“ петата. Изпълнявайте упражнението бавно, без да откъсвате стъпалата от пода. Правете го така, сякаш искате крачетата на детето да имитират движението на гъсеница.
Упражнение 5: ТЪРКАЛЯНЕ НА ТОПКА Накарайте детето да търкаля напред и назад малка гумена топка –първо с едното, после с другото краче – по две-три минути. Можете да използвате и специална ортопедична топка с шипчета.
Упражнение 6: ЗАДЪРЖАНЕ НА ТОПКА В седнало положение детето захваща между стъпалата си мека гумена топка и я задържа така десет секунди, като я притиска леко. Упражнение 7: РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ХОДЕНЕ Покажете на детето как
да бъдат поставени на кръста, тялото –изправено. Упражнението се прави в продължение на около петнайсет минути, като видовете ходене се редуват.
Кактусовата смокиня, наричана още бодлива круша, е вечнозелено многогодишно растение, вид кактус с тъкан, богата на вода. Известна е още с имената опунция и индийска смокиня. Кактусовата смокиня има елипсовидни дебели стъбла с форма на заешки уши. На височина достига до 5 метра. Цветовете ѝ имат жълто-оранжев цвят. Плодовете на кактусовата смокиня имат овална форма, землист аромат, плътна консистенция и жълто-зелен цвят, понякога с червеникави оттенъци. Вътрешността им е оцветена в яркочервен цвят, съдържа множество малки семена и има сладко-кисел
Кактусовата смокиня не може да расте на сянка. Тя предпочита суха почва и понася засушаване, може да толерира силни ветрове, но не и морска експозиция. Използваеми части на кактусова смокиня са стъблата и плодовете. Годни за консумация се оказват и нейните цветя, зелена маса и семена. ПРОИЗХОД Родината на кактусовата смокиня е Централна Америка, където пониква спонтанно на сухи места. Заради вкусните плодове и външния си вид, тя е пренесена от човека далеч зад границите на естественото си разпространение. Днес можем да я видим натурализирана и подивяла в Гърция, Испания, Южна Италия, Франция, а също така и в Индия и Австралия, където се е разпространила много бързо и се е превърнала в заплаха за местната флора. СВОЙСТВА Кактусовата смокиня притежава отлични хидратиращи свойства. Тя активира механизмите на кожата за защита и самовъзстановяване, като стимулира образуването на HSP-протеини.
Поради високото съдържание на витамин C в плода, той е едно от първите лечебни средства, които се използват при скорбут. Освен за храна, плодовете се използват и с лечебна цел – като диуретик и антихеморагично средство. Цветята и стъблата притежават спазмолитични, диуретични и успокояващи свойства. Цветовете се използват за намаляване на кървене и лечение на проблеми на стомашно-чревния тракт, особено диария, колит и синдром на раздразнените черва, както и за лечение на уголемена простатна жлеза. Когато плодът се консумира със семената, може да подейства запичащо, а без тях има изразено слабително действие. УПОТРЕБА В КУЛИНАРИЯТА Плодовете на кактусовата смокиня имат желеобразна консистенция. Преди консумация се отстраняват бодлите и кожата им. Могат да се приемат сурови, варени или сушени. От тях се правят ликьори, алкохолни напитки, включват се в състава на салати, сладкиши, винегрети и други ястия. Сокът от плодовете на кактусовата смокиня влиза в състава на коктейли, желета, сиропи, както и като натурално багрило в сладкарството.
УПРАЖНЕНИЕ 2
ПОЛЗА:
ръцете от рамото до
УПРАЖНЕНИЕ 3
ПОЛЗА: ТОНИЗИРА РАМЕНЕТЕ И ТРИЦЕПСИТЕ. 1. 2. 3. 4. Седнете малко по-напред на седалката на стола и се хванете от двете ѝ страни. Облегнете се на облегалката и фиксирайте
то, отколкото си мислим. По данни на Националния алианс по психични заболявания всеки пети възрастен в САЩ страда от психично заболяване поне веднъж в годината. Един от най-важните фактори за възстановяването от психични заболявания е присъствието на човек, на когото страдащият може да се довери. Това показват резултатите от ново изследване, проведено в Канада с участието на 2884 души, които са имали самоубийствени мисли в миналото си, обикновено като резултат от психически заболявания или злоупотреба с наркотични вещества. „По време на изследването ние открихме, че хората със склонност към самоубийство, имат 7 пъти по-голям шанс да се възстановят психически, ако в живота им присъства човек, на когото вярват“, коментира водещият автор д-р Филип Байдън, цитиран от списание „Suicidal and Life-Threatening Behavior“ 38 процента от доброволците, участвали в изследването, напълно са възстановили своето психично здраве, тоест те били напълно освободени от самоубийствени мисли и признаци на психични заболявания. В края на изследването те са споделили, че изпитват почти ежедневно щастие или задоволство от живота. До момента редица изследвания са показали, че социалната подкрепа е основен фактор за поддържането на психично здраве. Хората, които имат до себе си човек, на когото да се опрат в трудни моменти, са с много по-ниско ниво на психологически стрес, за разлика от тези, които живеят в изолация. Неотдавна друго изследване потвърди, че самотният
Сред останалите фактори, които се свързват с възстановяването на психичното здраве, са по-напреднала възраст, по-високи доходи, женски пол и практикуване на духовни занимания. Ако ваш близък се възстановява от психично заболяване или зависимост, следващите стъпки ще ви помогнат да му окажете адекватна и любяща подкрепа: ПОГОВОРЕТЕ С НЕГО И ЗАЯВЕТЕ ГОТОВНОСТТА СИ ДА ПОМОГНЕТЕ Някои хора биха потърсили съдействието ви директно, но има и такива, които се притесняват от състоянието си и трудно разкриват подробности от мъчителните периоди, през които преминават. Направете първата крачка и заявете ясно желанието си да помогнете. УТОЧНЕТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ ПОЛЕЗНИ Помощта може да е под различни форми – разговори, съвместни разходки или съдействие в чисто битови ангажименти, като пазаруване, почистване на дома. ВИНАГИ БЪДЕТЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ Едно от най-важните неща в процеса на възстановяване от психично заболяване е сигурността, че имаме на кого да разчитаме. Нека близкият ви да знае, че вие сте този човек за него. ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ТРУДНОСТИТЕ, ПРЕЗ КОИТО ПРЕМИНАВА Потърсете достоверни източници на информация за психичното здраве или разговаряйте с лекари-
те, които следят възстановяването на вашия близък. Информираността ще ви помогне да бъдете много по-ефективни в грижите за него. НАСЪРЧАВАЙТЕ ГО ДА ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ Подкрепяйте го и го насърчавайте, но не забравяйте, че отговорността за възстановяването е негова. Преценете кога да му съдействате и кога да го оставите да се справи сам. Не спирайте да му припомняте, че именно той отговаря за собствения си живот. НЕ СЕ ФОКУСИРАЙТЕ ВЪРХУ БОЛЕСТТА, ФОКУСИРАЙТЕ СЕ ВЪРХУ ЧОВЕКА Когато забележите напредъка на вашия близък, започнете да му припомняте всички негови таланти, хобита и мечти, които е имал преди заболяването си. Така постепенно ще изместите фокуса от заболяването към неговата личност и към нещата, които обича да прави и които осмислят живота му.
