брой 25 I – III 2017
ÎÒ ØÀÌÏÀÍ Ñ ËÞÁÎÂ èçáè:
Åäîàðäî Ìèðîëèî
ÁÃ êðàôò áèðè äåëèêàòåñ:
ÀÉËßÊ
www.divino.bg
ÑÒÐÈÄÈÒÅ
ISSN 1314-4502
цена 10 лв.
Омая Ранч, в търсене на съвършения стек
автори в броя: Ана Динкова Людмил Хайдутов Николета Дикова Ясен Бориславов Ясен Захариев графичен дизайн и предпечатна подготовка: Елена Негриева elena.negrieva@gourmet.bg
ИЗБИ
редактори: Юлия Костадинова julia.kostadinova@gourmet.bg Веселина Маринова vesselina.marinova@gourmet.bg Любомир Бояджиев lubomir.boyadjiev@gourmet.bg
42 52
фоторедактор: Драгомир Матеев dragomir.mateev@gourmet.bg
БИРА
реклама: Милена Мардова milena.mardova@divino.bg печат:
издател: Емил Коралов emil.koralov@gourmet.bg
78
ФЕРМИ
хартия:
www.gourmet.bg Гурме ЕООД ЕИК 130378715
адрес на редакцията: София, ул. „Лъчезар Станчев“ 5 Sopharma Business Towers, ет. 2
60
за абонамент: 02/ 951 6634, 088 494 0761 sales@vintageclub.bg
92
Списанието излиза на три месеца.
В рубриката КОМБИНАЦИИ:
фотография: © ДАРСС
ДЕЛИКАТЕС
рецепти: Ивелина Иванова, шеф-готвач
4
ИНТЕРВЮ
телефони: 088 494 0748
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪДЪРЖАНИЕ: DIVINO.TASTE 2016 ........................................................................ 6 ДЕГУСТАЦИИ Червени купажи с български местни сортове .....................12 Пенливи вина - традиционен метод ....................................... 20
WINEROADS Моята голяма любов Шампан! ..................................................24
брой 25
ИЗБИ Едоардо Миролио ........................................................................ 42
СЕЗОНА НА АНАСОНА ............................................................... 50 БИРА Айляк, или за удоволствието от бавната… бира ............... 52
ДЕЛИКАТЕС Страстта по стридите .......................................................... 60
FOODLOVERS GASTRONOMIX 2016 .................................................................... 68
ЛИЦА Премиер в Банско и шеф Джорди Естеве от Барселона .... 72
ФЕРМИ Омая Ранч: в търсене на съвършения стек ..........................78
РЕГИОНИ Полифоничните грузински вина ............................................... 86
ИНТЕРВЮ Giesen: вино между Бетовен и Ей Си/Ди Си ........................ 92
МЕСТА Опитай вкуса на Япония ........................................................... 96
КНИГИ Така би сготвила баба ти ...................................................... 104
СЪДЪРЖАНИЕ
ЛИЦА
DIVINO.TASTE 2016 За шести път празнувахме виното Празничното чувство след форума на българското вино остава задълго. На Divino.Taste 2016, от 18 до 20 ноември в зала 3 на НДК в София, бяха представени над 500 вина от 73 български изби - големи и малки, северни и южни, класически и модерни, мащабни и бутикови. Техните собственици, технолози, агрономи и други експерти в екипа им, всички те имат съзнанието, че работят за престижа на българското вино. Покрай амбицията да проявят своя талант, да вложат в своите продукти личната си философия, да покажат тероара и да предложат страхотно вино, те вече имат усещането за една обща мисия… И точно това създава празничното усещане! А между измитите 70 хиляди чаши и изразходваните 2 тона лед за охлаждане бяха изречени стотици хиляди думи за аромати, структура, вкус и други сетивни възприятия и бяха споделени какви ли не впечатления - за постоянно нарастващото разнообразие от стилове в българското вино, за все по-доброто качество на белите български вина, за успешната и креативна работа с местните червени и бели сортове, за все по-честата поява на елегантни червени вина…
6
За трите дни на форума посетителите надхвърлиха 6 хиляди и този факт доказа, че постоянно се увеличава броят на хората, които не само обичат да пият вино, но и се интересуват какво вино пият и каква идея стои зад него. Благодарим от сърце и на любознателните посетители, и на вдъхновените производители, и на всички партньори и приятели, които позволиха шестото издание на Divino.Taste да заслужи пълна шестица! А седмото е догодина, на 17, 18 и 19 ноември 2017. С нетърпение очакваме да се видим!
ЛИЦА © ДАРСС
Спонсори
Партньори
Медийни партньори
Travel Cafe
Обектив и чифт прашни обувки
Технически партньори
7
DIVINO.TASTE 2016
8
9
DIVINO.TASTE 2016
© Photo VISUEL IMPACT / CIVC
Моята голяма любов Шампан! Юлия Костадинова
Помня първото си ходене в Шампан, но даже не помня преди колко години беше. Сега ми се струва, че е било преди няколкостотин, но не това е важното. Бях развълнувана, разбира се, благодарна, че ми се предоставя такава златна възможност, но спокойно мога да си призная, че оценявах, но не обичах шампанските вина. Те бяха част от „задължителната програма“. Изобщо не зная кога се влюбих. Не е било от пръв поглед. Стана постепенно, необратимо и, изглежда, е за цял живот… Аз и шампанското минахме през няколко шеметни завоя на моя живот и днес съм по-сигурна от всякога: не просто обичам шампанско, аз го обожавам! Ако има нещо, заради което си пожелавам наум несметни богатства, то е, за да мога да пия редки шампански вина всеки ден. Сериозно.
24
WINEROADS
Ето защо, когато получих покана да се включа в организирания от Circle of Wine Writers тур до Шампан, бях необикновено щастлива и благодарна. Освен че ми предстоеше среща с голямата любов на моя винен живот, щях да се срещна с много стари и да се запозная с нови приятели от клуба на винените автори. Оказа се, че на това пътуване „ние“ сме всъщност една доста шарена тълпа от винени хора, буквално събрани от цял свят – България, Гърция, Израел, Испания, Канада, Финландия, Чили, Швеция и ЮАР, което направи обиколката още по-приятна заради непрестанния културен обмен. Пътуването не беше планирано случайно и ето как ние пристигнахме в Реймс заедно с последната вълна на гроздобера.
Още с посрещането домакините от Comité Champagne се постараха да ни внушат, че Шампан значи лукс; автобусът, който ни превози от летището, бе с кожени сепарета и махагон, а вътре ни очакваше по чаша шаманско от много малък производител - рядка бутилка, която не може да се купи. Неделя вечер бе първата ни вечеря в областта и съвсем естествено избрахме класически ресторант – Cotes, събрал в себе си всичко, което добрата стара Франция може да предложи: старинна къща с излъскани от клиентите дървени перила на стълбището, дебели плюшени пътеки и множество маси, заети с елегантна клиентела. Всяка маса е оборудвана с шампаниера, между масите сноват разноцветни сервитьори. Трябва да призная, че качеството на яйцата ми (мимоза) и на телешкия тартар бяха отлични, но за сметка на това имаше достатъчно пропуски в сервиза, които да ме наведат на мисълта, че неделната вечер, изцяло посветена на туристите в местните ресторанти, не е най-добрата идея за излизане.
25
WINEROADS
ЕМ: пенливият път от Алба до Еленово
Любомир Бояджиев
© ДАРСС
Когато решихме основната тема на този брой да бъде посветена на пенливите вина, някак съвсем естествено се спряхме на Едоардо Миролио като производител, който стои зад едни от най-добрите образци от този тип вина у нас. През последните години избата застана трайно на върха при вината, произведени по шампанския метод, и темата на броя нямаше да бъде пълна, без да представим идеята, която стои в основата на появата им на българския пазар.
Едоардо Миролио
42
ИЗБИ
Докато пътувахме към село Еленово, където се намира избата Едоардо Миролио, се замислих какво кара един италианец с мащабен бизнес в текстилната промишленост да се впусне в производството на вино в България... Причината е съвсем проста. От една страна, Едоардо Миролио е свързан покрай текстилния си бизнес със страната ни вече повече от 30 десетилетия, а от друга, е роден в град Алба, в непосредствена близост до прочутите Бароло и Барбареско. Самият г-н Миролио има богат опит във винопроизводството и повече от 30 години е съсобственик заедно със зет си в семейната им изба Tenuta Caretta.
синмки: © ЕМ
Спомних си за първата ми среща със самия Едоардо преди десетина години, когато той беше още ново име в българското вино. Тогава беше казал, че е започнал със засаждането на пино ноар, първо, защото този сорт е липсвал на българския пазар, второ, заради предизвикателството да се работи с един от най-трудните сортове. И трето, защото сериозна част от плановете му тогава са били свързани с производството на висококачествени пенливи вина, каквито също липсваха у нас. „Убеден съм, каза преди десетина години синьор Миролио, че с помощта именно на пино ноар ще направим много добри пенливи вина по класическата технология“. И ето, времето доказа, че е бил прав - марката Едоардо Миролио определено се свързва с най-добрите естествено пенливи вина у нас. И тук отново си проличава връзката с Италия, тъй като освен с изключителните червени областта Пиемонт е прочута и с пенливите си бели вина.
43
ИЗБИ
Айляк или за удоволствието от бавната… бира Юлия Костадинова
Зад бирите с марка Ayliak (Айляк) стои всъщност един-единствен човек – Георги Христов, но не певецът и подобно на него той също не е от Пловдив. Роден е в София през 1986 и през смях определя себе си като „30-годишен свеж млад предприемач“. Встрани от шегата, Жоро, както предпочита да го наричат, за мен поне е от хората, които ме карат да се надявам. А именно да се надявам, че България може да бъде по-добро място за живеене заради тези, които идват след нас. Няма да се превъзнасям дълго, но държа да вметна, че на фона на общия песимизъм аз смятам, че хората, които ще дойдат след нас, са по-добри. Трябва да са!
52
БИРА
Естествено първото нещо, което го питам, е как е стигнал до крафт пивоварството и как е избрал името на марката. „Много е просто, отговаря Жоро. Започнах да правя крафт бира, защото страшно ми беше писнало от другите. Още докато пиех от тях, знаех, че нещо не е, както трябва. Освен това аз по принцип харесвам по-ароматните бири, а такива не можех да си намеря или поне не често. С приятелката ми решихме, запалихме се и започнахме да си правим бира у дома, на три котлона едновременно. Да, точно така, в тенджера, даже загорихме едната, защото бяхме сложили малца в една марля. Вкусът на първата ни бира беше… Ами не искам да си го спомням даже, единственото общо с пиво беше това, че беше газирано“, с приятното си чувство за хумор ми разказва той. Разбира се, говори за първите си стъпки. От тогава са минали три години. Но преди да стигне до своите бири, той усъвършенства инсталацията си до газов котлон на балкона и малко по-прилични съдове. Започва да си взима малки бутилки 330 мл от това, което се изпива в бар KANAAL на Любомир и Антония Чонос, маха им етикетите, като ги държи накиснати във ваната и бутилира резултата за себе си и за своите приятели. Впоследствие инвестира в една малка немска пивоварна инсталация за домашна бира. И тук вмъква изречението, което отваря огромна нова тема за разговор помежду ни: „Немците са велики! Защо не са завзели Европа?!“ С удоволствие се прехвърляме от бирената тема на политическата: споделяме някои еднакви и някои различни убеждения, но като цяло това, което и двамата не харесваме, е силният балкански поп фолк привкус напоследък в нашето ежедневие. Уверявам го, че и това ще отмине, защото аз съм от непоправимите оптимисти, които твърдо вярват, че всичко, дори и сбърканата ни политическа система в последните 25 години, са грешки на растежа и като такива те се израстват.
53
БИРА
©Д А
РС С
ДЕЛИКАТЕС
Страстта по стридите Людмил Хайдутов
Някои храни са набедени за афродизиаци, а други просто носят това качество и то е признато още от древността. Стридите определено са от вторите. Дори името им е директно свързано със сексуалното влечение. Старогръцката дума за тези морски миди е őστρεον, а Херодот в своята „История“ използва οĩστρος в смисъла на безумна страст – има прилика, нали? Оттук тръгват всякакви варианти на името в европейските езици, включително и в българския. В подкрепа на възбуждащото влияние на стридите съществуват съвременни изследвания, които свързват съдържанието на специфични аминокиселини с катализиране на синтеза на полови хормони у хората. Иначе тези миди поначало са проста и лесна храна, която е висока ценена и лесно влиза в кулинарните ритуали по света.
60
СС АР ©Д
Кулинария на любовта Изисканото отношение към стридите – сурови, сервирани в купи с лед, с шампанско на масата, понякога няколко деликатни капки лимон в черупката, това е, на което сме свикнали да реагираме първосигнално в Европа. Но тези миди са твърде древна храна, за да се ограничат само във френските ресторантски изяви. Стридите могат да бъдат както много интимна (представете си домашна вечеря, която обещаващо бързо привършва с няколко току-що отворени миди), така и много социална храна. Никак не са малко местата, където деликатесните мекотели се предлагат на улични сергии. Това е особено характерно за Япония, където харесват колосални тихоокеански стриди с размери на черупката над 25 см. Общо взето, една мида си е цяло ястие. Вероятно една от причините в момента стридите да са толкова високо ценени е, че предлагането им е сравнително ограничено. Поне в сравнение с обилието от миналото. Във Франция, Англия и САЩ е имало времена, в които стридите в морето са били толкова много, че всеки, независимо от социален и финансов статус, e можел да разчита на тях за всекидневното си меню. Особено известен е бил Ню Йорк, където до началото на ХХ век гигантски купчини от черупки на изядени стриди били нормална гледка. Има предположения, че в устието на река Хъдсън са живеели половината от стридите на планетата. Градът обаче главоломно нараствал, не и без помощта на този „безкраен“ хранителен източник, и стридените струпвания едно по едно започнали да изчезват заради индустриалното замърсяване и свръхексплоатацията. Оцелелите били забранени за ползване заради натрупаните токсични вещества. Сега Ню Йорк се радва на добра и скъпа стридена култура, но не и с локални продукти.
63
За сметка на това в Южна Каролина все още имат възможността да се наслаждават на зимните фестивали със стриди. Там смятат, че именно през зимата местните миди са най-вкусни, защото са извън размножителния период и са се съсредоточили в трупането на мускулна маса. Ако обаче си представяте сдържани южняшки партита насред колониалния изглед на Чарлстън, Oyster Roasts много ще ви разочароват. Стридите тук се пекат за минути на тенекии върху открит огън, буквално се хвърлят върху маси с дупка по средата, в която се избутват отпадъците, и всички щедро ги овкусяват с лимонов сок, табаско, кетчуп, хрян или сос миньонет от шалот с оцет и пипер. Присъствието на солени крекери също не е необичайно.
ДЕЛИКАТЕС
FOODLOVERS
GASTRONOMIX 2016
Веселина Маринова
Първото издание на новосъздадения професионален кулинарен форум GastronomiX се проведе на 9, 10 и 11 ноември 2016 като съпътстващо събитие на Специализираното изложение за хотелско, ресторантско, кетеринг и СПА оборудване (СИХРЕ) в столичния Интер Експо Център. Генерални спонсори бяха МЕТРО БЪЛГАРИЯ и AVA-M.
68
Форумът събра кулинарната гилдия и показа, че е истински необходим като място за вдъхновение и надграждане на умения и знания. Това е събитие, на което умели и талантливи професионалисти ентусиазирано предават своя опит на желаещите да изграждат кариера в професионалната кухня и ресторантьорството. Темите, разработени от лекторите в майсторските класове и свободните демонстрации, обхващаха на практика всички сектори на професионалното готвене. Началото постави шеф Андре Токев, който, заедно с шеф Димо Димов от Cult Gourmet Catering и шеф Андрей Стоилов от хотел Маринела, е инициатор и организатор на форума. В своята лекция-презентация шеф Токев разказа за работата си като „ловец на храна“ и постави ударение върху необходимостта закрилата и развитието на уникалните местни български продукти, породи и сортове да се превърне в мисия за хората от бранша и за ценителите на добрата храна.
69
През трите дни на форума се отличиха два акцента: от една страна, японските кулинарни техники и ролята на автентичните продукти от Страната на изгряващото слънце за традиционния и добър вкус на японската храна по света – Язуюки Кониши, главен мениджър на компанията „Кинджируши“ в Европа, представи особеностите на една незаменима съставка в японската кухня, корена уасаби, и запозна публиката с автентичните уасаби продукти и незаменимата им роля в традиционната кухня на неговата страна, както и с няколко традиционни техники за използването им.
FOODLOVERS
© Дони Калчева
Омая Ранч: в търсене на съвършения стек Веселина Маринова
Хората, които ценят и познават доброто говеждо месо, са наясно какъв висш пилотаж е да се намери и приготви съвършеният говежди стек. Познавачите различават с лекота видовете стек и свободно говорят на тайния гурме език, ползващ думи като портърхаус, стриплойн, Т-бон, рибай, филе миньон. Но един от найключовите термини е без съмнение мраморираност, или прошареност – от степента и начина, по който са проникнали мазнините между мускулните влакна в месото зависи колко сочно и крехко е то, и до голяма степен, колко дълбок и завладяващ е вкусът му.
78
Говеждите стекове, които ползваха в класните ресторанти у нас дълги години, бяха известните американски и аржентински продукти с постоянно качество, на което може да се разчита. По-късно в най-специалните места започнаха да предлагат дори ценното уагиу и най-скъпото в света говеждо, кобе. А после се появиха г-н Омая, Омая Ранч и тяхното говеждо месо с прекрасно качество, при това от животни, отглеждани на стотина километра от София, транжирано и отлежавало в самата София.
ФЕРМИ
Запознахме се с г-н Омая първо чрез Симеон Цеков, собственик на Cinecittá, La Bottega и Mediterraneo, но по-късно и други топ ресторантьори го споменаваха, например Милан Миланов (Cristal Steak House) и известните шеф-готвачи Жоро Иванов и Андре Токев. Няма да изброяваме всички, които работят с Омая Ранч, но според думите на г-н Омая Юнис това са трийсетте най-добри ресторанта в България. А също и вторите двайсетина най-добри.
Като харесал страната ни, г-н Омая установил, че у нас определено има ниша за качествени гурме продукти от говеждо. Решил да превърне хобито си в професия и да инвестира в стадо от месодайни породи, в земя за фуражни култури и в стопански постройки край село Дивля в община Земен – в съвсем чиста и много красива природна среда, недалеч от София. А по-късно изградил и модерна малка транжорна в самата София. Фермата и бизнесът са наистина семейни – г-н Юнис има три големи деца, а най-големият му син Шади работи активно за Омая Ранч и вече е нещо повече от дясна ръка на баща си – говори перфектно български, учил е в България и е минал
© Дони Калчева
Омая Юнис е от Назарет и естествено първият въпрос, който му задават всички, е как така е решил да напусне страната си и да се захване с този бутиков семеен бизнес именно в България. Всъщност той е завършил в Хайфа архитектура и именно като архитект дошъл у нас по работа. От друга страна, още от дете го вълнували гастрономията и добрата храна, а заниманията с червени меса били негова страст отдавна. В Израел често практикувал активно своето хоби – и в Назарет, и в Тел Авив го викали за консултации най-добрите шеф-готвачи.
през няколко курса, организирани от ДВСК и Агенцията за безопасност на храните, така че владее тежката материя на нормативните уредби, касаещи работата им. За него баща му казва, че е „лошото момче“ в бизнеса им. Сестра му, Рима, учи в НБУ дизайн и също помага на фамилния бизнес. По-малкият им брат е още ученик. „Обичам България, въпреки всички трудности и абсурди, които срещам тук ежедневно“, казва г-н Омая. Доколкото ни е известно, той е единственият производител на качествени стекове и продукти от говеждо и телешко месо, който има затворен кръг на производство: от грижата за селекцията и отглеждането на животните до продажбите на готови продукти. А зад неговата работа стои много мисъл и цялостна концепция.
79
ФЕРМИ
МЕСТА
Опитай вкуса на Япония текст и снимки Ана Динкова
Японската кухня може сама по себе си да бъде причина за пътешествие до Страната на изгряващото слънце. Точно тази кухня или някои от нейните разновидности присъстват на толкова много нива в съвременната популярна култура – от наличните в почти всеки голям град японски ресторанти до суши баровете по моловете, от използване на японски кулинарни техники в готварски реалити формати до изказванията на Антъни Бурдейн, че ако се наложи да прекара остатъка от живота си в една-единствена страна, би избрал Япония.
96
От закуска до вечеря В Япония кулинарното пътешествие започва още със закуската и това е един от основните плюсове да отседнете в традиционен хотел – предлага типична японска закуска. Подобно на повечето хранения закуската също се състои от няколко отделни порции, поднесени заедно, като основна роля играят купичка ориз и мисо супа. Но в повечето кафенета се сервира закуска от черно шварц кафе, кроасан или лек сандвич. За бързо похапване на обяд може да изберете някой от малките ресторанти, на чийто вход висят пердета до половината на вратата, а на тях са изписани имената им. В този вид ресторанти може да се предлагат соба или удон нудъли, различни видове топла кухня и често тейшоку или фиксирано меню, т.е. може да изберете между няколко варианта меню. За чужденците са особено удобни заведенията за хранене с машини за поръчване на храна. Влизате в ресторанта и в подобен на вендинг машина апарат зареждате желаната сума, която сте решили да похарчите, после избирате конкретно меню, което е показано на снимка, и натискате бутона за поръчка. За улеснение на туристите имената на менютата са преведени на английски. Машината пуска билети и след като се настаните на маса, персоналът на заведението ще се погрижи да ги вземе и да приготви поръчката ви. Този вид менюта представляват едно основно ястие, което обичайно е изобразеното на снимката, а към него поднасят купичка ориз, малка салата или мариновани водорасли, различни сосове и супа. Въпреки количеството и размера на порциите шансът да преядете с така комбинираната храна е минимален, тъй като храната е лека.
Готовите кутии бенто със суши или други ястия също са типични и хората често ги взимат, преди да се качат на влак, където изяждат обяда си между две работни срещи в два близки града или отиват до близкия парк – през работната седмица в парковете е пълно със служители в черни костюми и бели ризи, които хапват от приготвени вкъщи или купени от супермаркетите бенто кутии. В Япония е просто грехота да не посетите пазарите за храна и да не ядете от щандовете, които предлагат както малки безплатни хапки на туристите, така и деликатеси на достъпни цени – може да опитате огромно разнообразие от рибни и месни деликатеси, ядки с подправки, напитки на основата на зелен чай и фини оризови сладки с пълнеж от сладък боб адзуки.
99
МЕСТА
КНИГИ
Така би сготвила баба ти от Петър Стоянович
Поучителна кулинарна книга, създадена да помогне на плахите в кухнята и да зарадва мераклиите в живота Стъкмена от Петър Стоянович в навечерието на 50-ата му годишнина
„Скалъпих тази книга в желанието да покажа истински, проверени и вкусни рецепти от моето семейство, от приятели и съмишленици. Ако пък изкуша дамата на днешното време да превъзмогне скептицизма и плахостта си към кухненското призвание, ще го считам за голям успех. В допълнение към някои рецепти съм разказал по някоя малка история, ей така, за кеф.“ Петър Стоянович
ТАТЛИИ заета от: Маргарита Бакалова
1 ч. л. сода бикарбонат без връх
продукти:
1 яйце
за татлиите:
щипка сол
около 200 мл вода
настъргана лимонова кора
2-3 с. л. пепел от букови дърва
за сиропа:
1 кг бяло брашно
½ кг захар
500 г свинска мас
½ л вода
рецепта: 1. Смеси 200 мл вода с пепелта, остави да престои така една нощ, после прецеди. 2. От останалите съставки замеси средно меки тестени топки колкото голямо яйце. 3. Подреди ги в намаслена тавичка. 4. С кутрето направи по една вдлъбнатина в средата на всяка татлия (като дупката на пъпа при хората). 5. Печи ги в предварително загрята силна, после намалена фурна. 6. Извади и остави да изстинат добре. 7. От захарта и водата свари сироп и го изсипи топъл (не врял) върху татлиите. 8. Остави ги да престоят поне една нощ в сиропа преди сервиране. коментар: Пепелта трябва да е добита от изгаряне на букови (или дъбови) дърва в камина или печка, без примеси на други материали. Иглолистните съдържат много смола и са неподходящи.
104
Бързам да кажа, че това е единственият десерт, който ми е харесал така повече, отколкото по начина, по който го правят в Турция. А това е велика похвала, нали се сещате? Правеше го вече споменатата баба по майчина линия, която заради невръстната възраст наричах Манга вместо Маргарита. Едно време не помня да съм ял това в друга къща, не казвам, че не е имало. Днес го срещам из специализираните форуми, но твърде осъвременено. Kadın Göbek значи на турски „женски пъп“ – заради дупката в средата на печивото. Същото като Hanım Göbeği. По вкус напомня Şekerpare, ама не е същото. Из Троянско правят нещо подобно, което незнайно защо наричат инджир баклава (инджир на турски е смокиня). Баба Манга викаше на този десерт за по-лесно просто татлии и покрай нея се научихме. Просто е на външен вид, но в Цариград ще ви уверяват, че дори било любимият десерт на султана. Така и не разбрах на кой султан точно. То един ли е, двама ли са…