стр. 2
Всички права запазени. Не е разрешено публикуването на тази книга или на части от нея под каквато и да било форма без писменото разрешение на издателя.
© Peter Mayle, The Vintage Caper Copyright© Escargot Productions Limited 2009.
© Петя Петкова, превод © Мария Радославова, корица Хриска Берова, редактор Алианс принт ЕООД, печат Издателство: „Гурме Пи Си Ти И“ ООД
София, 2011
ISBN 978-954-2917-14-4
стр. 5
стр. 6
На Джон Сегал, avec un grand merci1
1
С голямо благодаря (фр. ез.) – бел. прев.
стр. 71
Осем
— Направих ви резервация в „Сплендид“ – обясни Софи. – Намира се в старата част на града, близо до „Мезон дю вен“. Надявам се да ви хареса. Не знам дали е хубав, защото живея тук. Никога не съм отсядала в хотел в Бордо. — Отдавна ли живеете тук? — Родена съм в Пойак, на петдесетина километра от Бордо. Така че съм une fille du coin, местно момиче. — А английският ви? Не ми казвайте, че е от Пойак. — Преди години прекарах известно време в Лондон. В онези дни човек трябваше да говори английски, никой не знаеше френски. Днес Лондон е почти като une ville française.3 Там живеят повече от триста хиляди французи. Казват, че е по-лесно за бизнеса. – Софи се надвеси над волана. – А сега без повече въпроси. Трябва да се съсредоточа. Тя си проправи път през паяжина от еднопосочни улички и паркира пред хотела, сграда от XVIII с помпозна фасада и вид на самодоволна порядъчност. — Voilà – обяви тя. – Трябва да се върна до работата, но можем да се срещнем за вечеря, ако искате. Сам кимна утвърдително и се усмихна. — Да, бих искал. Докато я чакаше във фоайето на хотела, Сам се чувстваше едновременно облекчен и окуражен от първия си досег със Софи Кост. Беше крайно долно и шовинистично от негова страна, добре знаеше той, но се чувстваше далеч по-щастлив, когато работеше с привлекателни жени. И бе окуражен от обстоятелството, че Софи е родена и израсла в Бордо. От всичко, което 3
Френски град (фр. ез.) – бел. прев.
71
стр. 72
В И Н Е Н А АФ Е РА
беше чел за обществото в областта, то беше плетеница от семейни връзки и раздели, войни и съюзи, обхващащи няколко века. Вътрешен човек като водач щеше да бъде безценен за разследването. Потропване на токчета по пода оповести появата на Софи. Тя се беше преоблякла за вечеря. Малка черна рокля, naturellement4. Два наниза перли. Тежък черен шал от кашмирска вълна. Интересно ухание. Сам намести вратовръзката си. — Радвам се, че съм с костюм – призна той. Софи се засмя. — Обикновено какво обличат мъжете в Лос Анджелис, за да отидат на вечеря? — О, джинси за петстотин долара, каубойски ботуши от змийска кожа, тениски „Армани“, копринени сака, бейзболни шапки „Луи Вюитон“ – нали се сещате, грубовато провинциално облекло. Но без перли. Истинските мъже не носят перли. Софи изглеждаше така, сякаш това последно сведение потвърждава предишно впечатление. — Струва ми се, че не сте сериозен човек. — Опитвам се да не съм – съгласи се Сам, – но мога да съм много сериозен, когато става дума за вечеря. Къде отиваме? Да повикам ли такси? — Можем да отидем пеша. Намира се съвсем наблизо – малък ресторант, но храната е вкусна и винената листа е добра. – Софи се обърна да го изгледа, докато излизаха на улицата. – Пиете вино, нали? — И още как. Какво очаквате да пия? Диетична кола? Студен чай? 4
Естествено (фр. ез.) – бел. прев.
72
стр. 73
Осем
Софи махна с ръка. — Човек никога не знае с американците. Сам хареса ресторанта от пръв поглед. Беше уютен, не поголям от дневната му в „Шато Мармонт“, с малък бар в единия край, с огледала и черно-бели портретни снимки в рамки по стените, с непретенциозна мебелировка и плътни бели покривки. Посрещна ги тъмнокоса усмихната жена. Бе представена на Сам като Делфин, съпругата на готвача. Съдейки по размяната на целувки между двете жени, Софи явно беше редовен клиент. Делфин ги отведе до маса в един ъгъл, предложи им по чаша шампанско, докато преглеждат менюто, и бързо се оттегли в кухнята. — Това е място по мой вкус – сподели Сам, докато се оглеждаше. – Отличен избор. – Той кимна към стената отсреща. – Кажете ми, кои са хората на снимките? — Те са vignerons5, приятели на Оливие, готвача. Ще видите вината им в листата. Не се разочаровайте, ако не намерите калифорнийско вино. Делфин пристигна с шампанското и менютата. Сам вдигна чаша за наздравица. — Благодаря, че се съгласихте да ми помогнете. Това прави задачата ми доста по-приятна. Софи наклони глава. — Трябва да ми разкажете за нея. Но първо да изберем какво да вечеряме. Тя проследи как Сам се насочи директно към винената листа. — Вие сте като дядо ми. Той винаги избираше първо виното 5
Лозари, винари (фр. ез.) – бел. прев.
73
стр. 74
В И Н Е Н А АФ Е РА
и после храната. — Умен човек – отбеляза Сам, забил нос в листата. – Е, това явно е щастливата ми вечер. Вижте какво намерих – Lynch-Bages, реколта 1985. Как да не пием от него? То е от родния ви град. – Той се ухили на Софи. – А какво би ял с него дядо ви? Софи затвори менюто. — Няма никакво съмнение. Патешки гърди. Може би малко стриди за начало с още по една чаша шампанско? Сам остави менюто и вдигна поглед към нея, мислите му се върнаха към вечерите в Лос Анджелис с момичета, които възприемаха като гастрономично предизвикателство нещо по-солидно от две скариди и листо маруля. Какво удоволствие бе да се храни с жена, която обича да яде. Делфин взе поръчката им и се върна почти моментално с виното и декантер. Показа бутилката на Сам, който кимна одобрително, отстрани върха на капсулата, извади тапата – много дългата, тъмна и влажна коркова тапа, – подуши я, избърса гърлото на шишето и декантира виното. — Какво е мнението за винтовите капачки в Бордо? Въпреки практическите им предимства Сам страдаше при мисълта, че чудесно вино трябва да понася такава обида. Софи леко потрепери при мисълта. — Някои ги използват. Но повечето сме големи традиционалисти. Мисля, че ще мине доста време, преди да сложим виното си в лимонадени бутилки. — Радвам се да го чуя. Предполагам, че съм корков сноб – призна Сам и бръкна в джоба си да извади тефтера, в който си бе водил бележки. – Дали да не свършим малко работа преди стри-
74
стр. 75
Осем
дите? Не знам какво са ви казали хората от Париж. Софи слушаше внимателно, докато Сам набързо й разказа за обира и за безплодните проверки, довели до решението му да дойде в Бордо. Тъкмо щеше да предложи план за действие, когато стридите пристигнаха – две дузини, излъчващи ухание на море и придружени с тънки парчета черен хляб и нови чаши шампанско. Софи взе първата си стрида от черупката и я задържа за момент в уста, преди да преглътне. Сетне взе черупката, килна глава назад така, че изложи на показ тънкото протежение на врата си, и всмука сока. Беше представление, което се стори на Сам крайно разсейващо. Софи осъзна, че я наблюдава. — Зяпате ме – смъмри го тя. — Възхищавах се на техниката ви. Никога не мога да го направя, без да си изцапам брадичката със сок. Софи се пресегна за втора стрида. — Много е просто – заяви тя. – За сока трябва да отворите уста така. – Тя присви устни и ги издаде напред да образуват заоблено О. – Поднесете черупката, докато докосне долната устна. Навеждате глава назад, всмуквате леко et voilà. По брадичката няма никакъв сос. Сега опитайте вие. Сам опита веднъж, после още веднъж и на четвъртия опит Софи прецени, че вече се справя със стридите. Образователната пауза й бе помогнала да се отпусне и тя прояви любопитство, като попита Сам откъде е научил толкова за Бордо, че да разпознае истинско съкровище във винената листа. Оттам разговорът потече плавно и когато патешкото пристигна, всички притеснения вече бяха изчезнали.
75
Дани Рот е гордият собственик на фантастична колекция от вина - най-добрите реколти от превъзходните шата на Бордо. По негова покана идва журналист, който да опише съкровищата на избата му. Скоро след това е извършен обир и френските вина изчезват. Рот е съсипан, а полицията е в задънена улица - кражбата е дело на опитни професионалисти, които не са оставили никакви следи. На сцената се появява Сам Левит, бивш корпоративен адвокат, който е винен познавач и специалист по изкусните престъпления. Той е повикан от застрахователната компания на Рот да разследва случая. Следите го отвеждат до великолепните лозя на Бордо, а после и до Прованс. На помощ му се притичва очарователната французойка Софи Кост. Към тях се присъединява и нейният братовчед Филип, журналист в Марсилия, и тримата заедно разкриват извършителите на това находчиво престъпление. Увлекателен, вълнуващ и изкусителен за сетивата, романът на Питър Мейл е истинска наслада за ценителите на виното и добрата криминална история.
Цена: 14 лв. ISBN 978-954-2917-14-4