Списание Искам бебе 5 by Списание Кенгуру

Брой 5 МАЙ 2020

Безплатно издание списание за репродуктивно здраве

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ ОТ „ЕДОАРДО МИРОЛИО“

13 ГОДИНИ

ДОВЕРИЕ

ФУНДАМЕНТЪТ Е ЛЮБОВТА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ РОДЕНОТО БЕБЕ Е НЕВЕРОЯТНО ВДЪХНОВЕНИЕ Д-Р БОГОМИЛ БОЙЧЕВ

„ИСКАМ БЕБЕ“ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ МАРИНЕЛА НИКОЛОВА, КМЕТ НА КОЗЛОДУЙ

ВИЖ СЪС СЪРЦЕТО СИ РОСИЦА ДИМИТРОВА ОТНОШЕНИЯТА В ДВОЙКАТА ПРИ РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ

СЪДЪРЖАНИЕ

Издател: Фондация „Искам бебе”

„ИСКАМ БЕБЕ” БРОЙ 5

Главен редактор: Радина Велчева

2 От редактора 4 Колонката на Християн

6 „Виж със сърцето си“ 14 „Всяка двойка заслужава шанса да има дете“

Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

18 Енциклопедия „Искам бебе“ 22 Големите учени

Снимки: Shutterstock.com

24 Тринайсет години доверие 28 „Няма ли деца в една община, тя няма бъдеще“

Фотограф корица: A. P. photography - Анелия Паскалева

30 „Фундаментът е любовта“

Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

36 Дъщерите на д-р Любомир Бойчев 44 Мечтател и реалист, покорен от историята

48 „Роденото бебе е невероятно

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

вдъхновение“

51 „Да лекувам е моя мисия в живота“ 54 „Спокойствие и вяра в бъдещето“ 60 Десет въпроса преди ин витро процедура при ендометриоза

66 Издръжка на ненавършили пълнолетие деца

70 За да се раждат повече деца:

Новият живот обединява

72 Бременност и плодовитост при нарушения на щитовидната жлеза

78 Каузата „От бебе за бебе“ 90 В търсене на баланса

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч. Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

75 Oтношенията в двойката при репродуктивни проблеми 82 In Vitro - In Vivo: Материалите

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

МАЙ 2020 І

ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти: Енциклопедия „Искам бебе“ Проследяваме историята и развитието на част от понятията в репродуктивната медицина

Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

Снимка: Калина Арсова

Невидимите рани Точно преди една година, през май, излезе от печат „Звукът на самотата“ – книга, която те кара да настръхнеш едновременно – от гняв и дълбоко състрадание. Книга, която казва НЕ на НАСИЛИЕТО във всичките му форми. Желанието на Ивайло Митев – авторът на книгата и огромен приятел на каузата на ИСКАМ БЕБЕ – беше да дари всички приходи от продажбата на романа на жена, пострадала от насилие. Така се случи и Чудото. Намерихме се с едно смело момиче, което след няколко неуспешни опита ин витро, най-накрая, почти на 40 години, получи Благата вест, че ще става майка. Но бъдещият баща на нероденото дете пожела тази приказка да завърши с аборт. Така ние в „Искам бебе“ се срещнахме лице в лице с насилието – тормоз върху психиката на една бременна жена с толкова жадувана рожба. Сега вече знам, че да се изправиш срещу насилието е въпрос на сила, споделеност, доверие и излизане извън обществените очаквания за норма. Щастливата новина е, че жената, на която помогнахме с Ивайло Митев, роди детето. От главата ми обаче не може да излезе всичкото онова страдание от насилието, на което станах свидетел, докато съдбата на едно дете висеше на косъм – буквално между живота и смъртта.

Управителят на „Проект Трейдинг“ Злати Златев за кампанията „Капка любов за живот“ Психотерапевтът и основател на „Аналайзинг Майндс“ Галина Кабаджова говори за особеностите на бременността и плодовитостта при нарушения на щитовидната жлеза Генетикът Елена Маринова запознава аудиторията с правилата, които трябва да спазваме при хранене, за да сме в синхрон с тялото – особено когато се подготвяме да ставаме майки Ще научите отговорите на 10те важни въпроса преди ин витро процедура при ендометриоза В „Нашите лекари“ ви представяме д-р Любомир Бойчев, началник на АГ отделението в МБАЛ– Тутракан, и д-р Богомил Бойчев, управител на здравното заведение Ваша Радина

Тези дни прочетох една статистика, че по време на извънредното положение, за около 2 месеца, 8 българки са загубили битката с живота – станали са жертва на домашно насилие – два пъти повече, в сравнение с миналата година. Мисля си за децата на тези жени. Какво ще се случи с тях и тяхната психика, защото да лишиш по този зловещ начин децата от майчина обич, също е безмилостно насилие. 2

І МАЙ 2020

ОТ РЕДАКТОРА

Знам, че през месец май трябва да се радваме на пролетта, но нещо не ми стигат силите този път. Може би завръщането към „нормалността“ кара сърцето ми да вие от болка. Спомних си една история отпреди няколко години, споделена ми от много близка приятелка. След дългите години, в които заедно очаквахме да изгрее и нашата „бебешка” звездичка, днес тя е целуната от Бога! Често се шегуваме, че след 3 неуспешни опита ин витро, то на четвъртия път съдбата й го „върна” и й подари не един, не два, а три ангела – две момчета и едно момиченце. Помня каква бременност изкара – щастлива, но винаги нащрек, трепереща от страх, все усмихната, но често с говорещи сълзи в очите. Никога няма да забравя мига, в който получих смс-а й – „Днес се родиха моите тризнаци. Благодаря на Бог, че ми прати най-прекрасните деца на света”. Пазя си го! Ей така – за късмет, за кураж, за сила. През лятото, като я видях с тримата сладури, й показах този „стар” смс. Тя не можеше да повярва, че го пазя! Прегърнахме се и плакахме. И си измисляхме нови мечти и пускахме бутилки с желанията си по вълните! Та, да се върна на историята. Спомням си обаждането й – зарадвах се, като я чух, но усетих обида и тъга в гласа й. Какво се е случило, как са децата? Не питай – каза ми Тя. Днес, като взех децата от детската градина, разбрах с ужас, че една от лелките е отрязала косата на малката. Ей така, взела огромната ръждясала ножица и отрязала голям кичур от косичката й. Малката е в шок – не говори за това, не иска дори да доближава до това място. Обяснението на персонала – първо това не било вярно, и второ – ако е вярно, трябвало да се докаже. А децата – според работещите в градината – разбира се, лъжат, или си измислят. Чудно ми е как така 3 деца могат да лъжат по един и същи начин? Да разказват една и съща история, с една и съща емоция. Познавам ги – и трите деца са възпитани, толерантни, неагресивни, социализирани. Но лелката казала, че малката разваляла дисциплината в групата, много „пищяла” за майка си… И решението е взето – вземи ножицата и режи от косата. Какво по-нормално, а??? Не искам да говоря за това, което изпитвам в момента. Опитвам се да опитомявам гнева и напиращите крясъци вътре в мен! Боли ме! Разяжда ме отвътре един лъвски рев, а в същото време не спирам да се треса от плач и омерзение. Какъв човек трябва да си, за да измислиш такова наказание – уж без болка и видими рани, уж без насилие и физическо нараняване? Замисля ли се този „някой” каква дълбока невидима рана отваря скритото насилие в душичката на едно невръстно детенце? Що за човек трябва да си, за да ти хрумне дори да дърпаш косичката на момиченце, което даже не може да се съпротивлява, и да режеш от нея със злоба и чувство на мъст? Виждал ли е този „някой” как майката разресва косичката на дъщеря си, гушка я нежно, сплита я на плитка, целува я по главичката и я благославя с идващия ден? Знае ли този „някой” какво е да сънуваш неродената си дъщеричка, да виждаш насън как вятърът си играе с плитките й, да протягаш ръце в безкрая, а като се събудиш, да се стряскаш от това, че всичко е отново блян и борбата за дете все още не е приключила…

Усещал ли е този „някой” колко е мека и топла косичката на едно момиченце на 3 годинки, или ръцете вече са толкова груби и студени, че могат да държат само ножицата, ръждясваща в скрина на злото? Отказвам да приема това за нормално! Отказвам да вярвам, че институциите, на които поверяваме най-малките, се превръщат в домове на гнева и на невидимите рани – онези, най-дълбоките, за които няма крем „Бочко”… Искам отговор на въпроса си – защо и докога? И започвам да го търся! И не съм сама! И съм майка! И ще се опитаме да изхвърлим поне един чувал с ръждясали ножици, за да опазим къдриците на децата си. За да спрем насилието във всичките му форми! Този Май не ми е пролетен. И не е норма да упражняваш каквато и да е сила върху друг човек заради поста си, заради властта или парите си. Защото насилието днес ражда тъжните хора утре. Тъгата често вкопава корените си дълбоко в човешката душа и след време се превръща във вина. А някой беше казал, че хората, които търпят насилие – по какъвто и да е начин – утре ще простят на насилниците си, но няма да простят на себе си.  МАЙ 2020 І

КОЛОНКАТА НА ХРИСТИЯН

1-ви юни – Усмихни дете Спомням си как като малък с нетърпение очаквах да дойде първи юни. Спомням си как разопаковах подаръците и каква голяма радост изпитвах на този ден. Затова реших да направя жест към децата на България и да организирам благотворителна инициатива за Деня на детето. Споделих идеята си с Кристиан Лечев, собственик на списание „Кенгуру”, и с Радина Велчева, основател на фондация „Искам бебе“. Те я харесаха и ме подкрепиха в начинанието. Много са семействата в България, които нямат възможност да осигуряват достатъчно консумативи за дечицата си. Исках да помогна именно на тях, защото

І МАЙ 2020

вярвам, че всяко дете трябва да получи подарък на първи юни. Всяко дете заслужава да бъде щастливо. Кръстих инициативата „1-ви юни – Усмихни дете“ и я насочих към бебетата, защото те са тези, които имат нужда от най-много грижа. Те са тези, тепърва поели дъх и тепърва започнали да откриват света. Те са най-крехки и уязвими и затова трябва да бъдат непрекъснато снабдявани с всичко необходимо за правилния им растеж и развитие. Благодарение на моята инициатива седем социално слаби български семейства получиха за празника по една Baby box кутия, съдържаща най-необходимите неща

за едно бебче. Усмивки грейнаха на личицата на седем малки герои и на лицата на техните родители. За мен никога не е имало по-голяма награда от детския смях и светещите малки очички. Обожавам децата и се надявам, че един ден ще имам свои и ще бъда добър родител. 

ВИЗИТКА Християн Гьошев е само на 21 години и е родом от София. В момента е студент във втори курс по “Национална сигурност”. Вече три години се занимава с пиар на много известни личности, компании и на няколко бизнесмени и бизнесдами. Организатор е на светските награди “Знаменитост на България”, както и на множество благотворителни събития, сред които базари и кампании.Част от тях са свързани именно с фондация “Искам бебе”. За Християн е много важно младите хора да имат кауза, за която да се борят. Той е избрал фондация “Искам бебе”, защото демографският срив е голям проблем, при това не само в България, но и в цяла Европа. Поради това Християн смята, че трябва да му се обърне много сериозно внимание. За доста от семействата в България децата са все още само мечта. Те се опитват непрекъснато да заченат, но това не се получава заради репродуктивни проблеми. Именно заради това Християн е избрал фондация “Искам бебе”. Според него е абсолютно задължително всеки млад човек да има кауза, за да бъде активен в обществото и да се чувства полезен и значим. Всички сме част от едно общество, от едно цяло. Именно обединението прави нас самите по-силни, а проблемите – разрешими.

Да помо г не м з аедно Най-големият корпоративен дарител на фондация „Искам бебе” е „Билла България”. Кампанията „Да помогнем заедно” стартира през 2016 г. и продължава до днес. Само през 2019 г. заедно събрахме почти 58 хил. лева и подпомогнахме 14 двойки с репродуктивни проблеми! Очаквайте скоро да ви представим хората, с които осъществяваме кампанията. Защото заедно можем!

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

Росица Димитрова е носител на Годишната награда на фондация ИСКАМ БЕБЕ „Ангелско сърце“ за 2019 г. От 2006 г. до момента е директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване” в Община Велико Търново. От 15.05.2017 г. до 20.06.2018 г. е била заместник-министър на труда и социалната политика, с ресор социално подпомагане и социални услуги за деца и семейства, възрастни хора и хора с увреждания. С огромна загриженост следва и обществените си задължения като председател и активен член на Комисия за детето към Община Велико Търново, координатор на инициативата на УНИЦЕФ „Общината – приятел на детето” и др. През 2011 г. среща каузата на ИСКАМ БЕБЕ и до ден днешен се включва като сърцат доброволец в инициативите на „Искам бебе“ – Велико Търново. Благодарение на усърдната работа на Росица Димитрова, днес Велико Търново може да се похвали като една от най-успешните програми за подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми. 6

І МАЙ 2020

„Виж със сърцето си“ Роси, кои са най-ярките ти спомени от детството? Щастливо, будно, упорито и щуро дете, което се смее, пее, плаче, помага вкъщи и в двора, играе с децата на улицата и у дома, участва във всички възможни групи за пеене и театрални постановки. Едно прекрасно детство с любящи родители, баби и дядо в моето село Бутово. От малка придобих навика да се чисти къщата, дори да е чиста, да се строяват майка, татко и батко да не цапат и да не падат трохи по земята. Винаги с усмивка се връщам в детските си спомени и от възраст детска градина и след това в началното и основно училище. Вълнуващо и запомнящо ще остане посещението ми като ученичка в началното училище във фурната на село – как се пресява брашното, как се меси хлябът, изпичането и, разбира се, след това - най-вкусният хляб и пърленка за мен; посещението в завода за тухли на село – глината и превръщането й в тухла, която се изпича и от която се строят къщите.

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Спомени Никога няма да забравя сцената на нашето читалище и представленията които изнасяхме и в които аз участвах, както и концертите на хора, в който пеех „първи“ глас. Винаги с усмивка си спомням училищния отбор по първа помощ към БЧК, състезанията с класиране, в които участвахме, и водещата цел – колко сме добри и най-добри и трябва да сме първи. На село и в районното класиране в гр. Павликени първи, но на окръжното в гр. Велико Търново все нещо „не достигаше“ и оставахме втори. Но това е знание и навик, който изграждаш, че за да те оценят и заслужиш награда, трябват много постоянство и труд. Баба по таткова линия ме учеше как да рецитирам изразително – къде се променя тонът. И така, докато аз и рецитирах стихотворението „Опълченците на Шипка“, а във фурната се печаха курабийки, изведнъж стаята се изпълни с дим, защото, улисани в изразителната рецитация, курабийките изгоряха. От нея съм наследила артистичното в мен. Много мога да разказвам, но най-вече благодаря на родителите ми, че са ме възпитали с обич, щастие и свобода.

Торбата с „наследство“ от родителите ти – с какво богатство от ценности влезе в живота и с какво трябваше да се пребориш в най-младите си години? Самостоятелност, упоритост, трудолюбие и отговорност. Осъзнатост от малка, че нищо не се получава даром, наготово, без да го искаш от сърце и душа и да положиш усилия, да натрупаш умения и да стане навик, който остава завинаги. С при-

знателност и голяма благодарност към моите родители за уюта и обичта, с които съм отраснала, с примера и подражанието, които съм наследила, и подкрепата им и досега. Упоритостта, отговорността към учението и трудолюбието ми помогнаха да преодолея, колкото и невероятно да звучи сега, недостатъчното самочувствие за възможностите ми, когато продължих образованието си в гимназия в град Плевен. Все пак по онова време, 1982 г., децата от село си бя-

хме „по-свитички“ от градските. Но „наследството“ от възпитание и подкрепата от родителите, най-добрият клас и училище, в което продължих средното си образование, дисциплината и отговорността към ученето, ми помогнаха бързо да се адаптирам в новата среда и да имам най-прекрасните години за развитие, за справяне самостоятелно и трупане на самочувствие и увереност, че мога. Завърших гимназия с отличен и продължих в Икономически техникум в гр. Велико Търново, във въведената тогава форма УПК. И така, момиченцето от село отиде в гр. Плевен и след това в гр. Велико Търново, който се превърна в най-любимия и красив град. Вече бях пораснала и надградила - не се сърдех, че на състезанието по БЧК все оставахме втори. Какво избра да учиш? Има една мъдра мисъл: „Помни, когато животът ти дава още един шанс, всичко ще е наред“. И аз съм благодарна, че получих този шанс след тежка катастрофа, месец преди да навърша пълнолетие и в годината на най-очакваното с вълнение за всеки ученик - завършване на училище и абитуриентски бал. Възстановявайки се от травмите, срокът за кандидатстване, който ми позволяваше да се подготвя и явя на изпити, беше в Института за подготовка на здравни кадри „Д-р Върбан Генчев“. Но животът е шарен и пъстър, защото, подарен ми отново, някак неусетно аз срещнах Николай, с когото също неусетно и в същата година сключихме брак. И какво по-хубаво от това – главата се оправи, кандидатстването мина, изпитът – взет, и аз - студентка първи курс по специалността „Медицински фелдшер“. И как да не си благодарен, или да кажеш, че не си погален - уж дете, пък със съпруг, че пък и редовна студентка в образцов институт, с прекрасни колеги и преподаватели.

МАЙ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

Емоции Много сериозно учене и практики в болничните отделения на Великотърновската болница, много емоции и много приятели. И нали съм си читанка ученолюбива, за да не се разсейвам, си рецитирах (четях) на глас. Най-интересни бяха нощите преди изпит - съпругът „спи“, а ти четеш на глас микробиология или анатомия, или пък физиология. Какво по-добро от това: един чете, двама се ограмотяват. Завърших Медицинския с отличен, родих син и когато беше на 1 годинка, получих покана от директора на Медицинския да започна работа като преподавател по практика. Предизвикателство щастливо и ново като изпитание. Довчера на скамейката на обучаващ се, а „днес“ - гласуваното доверие да обучаваш. Медицинският институт е стартът не само на професионалното ми развитие, а и началото на „любовта“ ми към социалната работа, която със същата тръпка и страст, и най-вече с огромно удоволствие, имам възможността да споделям. Благодарна съм за изпитанието, което съдбата ми изпрати, и наистина вярвам и винаги с надежда си казвам, че след лошото идва доброто и всичко се преодолява. Кога сложи короната на майчинството и как се промени животът ти? Няма по-красиво, вълнуващо и желано събитие в живота на всяка жена и семейство от раждането на дете. В 3-ти, последен курс от обучението ми в Медицински институт в гр. Велико Търново и като сбъднато желание, забременях и на 21 години станах майка на прекрасния ни син Мартин. През 1988 г. името все още не бе популярно, даже предизвикваше въпроси защо Мартин и на кого е кръстен, а пък аз гордо 8

І МАЙ 2020

отговарях - на дядо си Минчо. Истината е, че със съпруга ми по време на бременността харесахме името Мартина на героиня от филм, който гледахме с интерес. Истина е и че бях с нагласа, че съм бременна с момиче, но в 9-ия месец по „бабешки“ ритуал ми предрекоха, че ще родя момче, както и стана. Вълнуващо е да изучаваш медицинска

специалност, да си на практически обучения и държавен стаж в родилно отделение и само няколко месеца след това да си и пряк участник с наученото. Кърмиш, къпеш, сменяш пеленки, люшкаш, разхождаш, смееш се, плачеш, първо зъбче, първи думи, първи крачки, най-красивата страница на книгата без аналог - животът. Хората, които те познават, срещат в теб голям приятел. Телефонът ти непрекъснато звъни с молби за помощ! И ти успяваш да отговориш на всички! Как се случва това? Кога разбра, че животът ще ти на-

прави този голям подарък, а именно да работиш това, което толкова обичаш? Хубаво е да чуеш такава оценка, приятно усещане и усмивка на благодарност от сърце. Работата в Медицинския институт в гр. Велико Търново, както споделих, ме срещна с голямата ми любов към социалната работа. В Медицинския се обучаваха и студенти-социални работници и аз имах невероятния шанс и голям късмет да водя учебна практика и на тези студенти. И именно тогава усетих тръпката и онова вълнуващо докосване, което ти приляга, което пасва на характера и

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

темперамента ти, което ти е интересно, създава неповторими емоции, и си казваш: „Аз без това не мога“. Да, това е моето призвание, карма, определена от съдбата - да служа на хората със съпричастност и подкрепа към техните нужди и проблеми. Да дам всичко от себе си, да търся помощ и пътища, за да им възвърна вярата и надеждата в тях самите, и доверието, че не са сами и че споделянето на проблема дава възможност да се намери решението. През 1992 г. записах магистратура „Социални дейности“ в първия випуск във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. С натрупаните от обучението знания, паралелно с това и воденето на практика на студентите социални работници в Медицинския, осъзнах още повече, че „хобито“ социална работа, без което не мога, е в дългосрочен период моята професионална ангажираност. От 1997 г. досега каузата „социална работа“ е моят ежедневен спътник и приятел. Как се работи в екип с кмета Даниел Панов? Кметът Даниел Панов, моят работодател, е Човек с голямо сърце, който знае, може, настоява, отстоява и успява. Човек на диалога, на зачитане компетенциите на различните професио-

налисти в администрацията, на даване на възможност за развитие и предлагане на решения. Когато лидерът е отворен към експертите в администрацията и дава възможност всеки да покаже своите знания, умения и екипно да се обсъждат цели и дейности в различните направления, нямаш основание да не си доволен, нямаш основание да не следваш общото вдъхновение на целите на общинската администрация в програми и дейности за повишаване на благосъстоянието на хората в община Велико Търново. Да, кметът Панов е лидер и за мен работата в екип с него е удоволствие. Кога срещна каузата „Искам бебе“ и защо се довери на момичетата и момчетата на нашата организация от Велико Търново? Общинската програма за асисти-

рана репродукция стартира през лятото на 2011 г. като част от социалната и здравна политика на Община Велико Търново, в резултат от общите усилия и съвместна работа с две организации с нестопанска цел, занимаващи се с проблемите на репродуктивното здраве на семействата в България: фондация “Искам бебе” и сдружение “Зачатие”. Със стартиране на програмата беше приет и правилник, с който се определиха редът, условията и критериите за финансово подпомагане на семействата и двойките с репродуктивни проблеми, приет с Решение на Великотърновски Общински съвет. Ентусиазмът и енергията на момичетата и момчетата от двете организации, желанието и радостта в очите да реализираме програмата мигновено изпълни съзнанието ми за смисъла и огромната значимост да се включа и

МАЙ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

да се посветя заедно с моя екип в реализирането й. За мен каузата „Искам бебе“ е вътрешна радост и щастие от удовлетвореност от Ангелските сърца на момичетата и момчетата, на които се доверяваш и на която се отдаваш в името на живота.

кои, отново с нашите приятели и партньори ще го реализираме. През 2014 г. за първи път в Община Велико Търново Международният ден на детето 1-ви юни се отбеляза с „Парад на бебешката количка”. Млади семейства с бебета, включително и родени с помощта на Общинска Пример програма за Община Велико Търново дава полезен пример на асистирана цяла България със своята Общинска програма за репродукасистирана репродукция. В бюджета ни за първата ция, воде- 2011 г., бяха гласувани 30 000 лв., с които се подни от духов помогнаха 16 двойки и семейства с репродуктивни оркестър, проблеми. Съгласно Правилника, на семейство или дефилираха двойка с репродуктивни проблеми, се отпускат по централсредства в размер до 2 000 лв. на година. Радостната улита в очите на младите родители ни даде кураж ца на града. през следващите години от реализиране на програКметът Дамата – от 2012 г. до настоящата 2020 г. – да увениел Панов личим финансовите средства в размер на 70 000 поздрави лв. на година, като тази сума включва и неусвоенимайките и те средства на одобрените лица за предходните татковцидо две години. През 2011 и 2016 г. традиционният те за празблаготворителен бал на кмета на Община Велиника 1-ви ко Търново беше посветен на каузата за подкрепа юни пред на семейства и двойки с репродуктивни проблеми. МДТ “КонСъбраните средства са в общ размер на 21 296 лв. стантин Кисимов”, където шествието на количкиОт 2011 г. до момента, с помоте и бебетата спря, за да се нащта на Програмата за асистислади на богата музикална прорана репродукция на Община Веграма на деца от детски градини лико Търново, са подпомогнати над 160 семейства, някои от кои- в града. След това празникът се то над два пъти, родени са 63 бе- премести в парк „Марно поле“, където за децата бяха организибета, от които 10 двойки близрани десeтки игри и забавления, наци. Вълнуващи и незабравими ще останат за мен събития, кои- сред които рисуване на асфалт то организираме в нашата общи- и на стена, разходка с пони, разна с партньори и приятели за де- даване на лакомства, конкурс за цата. Ще споделя празник, който песничка. организирахме през 2014 г. и който е в графика ни за тази година. Как стана така, че направихте Велико ТърноИскам и вярвам, че когато епиво едно толкова притегадемичната обстановка се успо10

І МАЙ 2020

телно място за младите хора? Нашият град няколко поредни години е лидер в класацията на най-добрите градове за живеене у нас. Нашият град Велико Търново е историческата и духовна столица на страната ни. Нашият град е образователен и културен център с традиции. Образованието е основен приоритет в политиката на общината, следван в годините и сега. Постоянство, последователност и приемственост в развитието на града за мен са

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ключовите принципи, които ангажират в годините обществеността в институционална, бизнес и неправителствена сфера, и повишават изискванията на гражданите за благосъстоянието на живот в нашата община. Историческите и културни забележителности, поддържането и надграждането на икономическата, културната, образователната, здравната и социалната инфраструктура с привличане на инвестиции и проектно финансиране от различни източни-

Росица Димитрова с Вероника Михайлова, координатор на “Искам бебе” - Велико Търново МАЙ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

ци, подобряват и дават видими резултати за все повече млади хора, така че след обучението си да останат и професионално, и семейно да се развиват и живеят в нашия град. В политиката на община Велико Търново децата и младите хора винаги са били и ще са водещи в дейностите за развитие. През 2013 г. градът се включи в голямото семейство на УНИЦЕФ „Общината – приятел на детето“, което затвърди отговорността в действия и

І МАЙ 2020

инвестиции за повишаване благосъстоянието на децата и семействата в общината. Според теб кое е важното послание, за да може младите хора да останат в България, да родят в България и да отглеждат тук децата си? Ще си позволя да цитирам посланието на кмета на община Велико Търново в политиката на общината към младите хора –

„В името на нашите щастливи деца“. Водени от тази цел, общината и всички партньори на национално, европейско и местно ниво работим активно за създаване на благоприятни условия за трайно установяване на младите хора в града и общината, за създаване на семейство, за раждане, отглеждане и образование на децата. Защото в България е нашият корен, защото България е най-прекрасната родина, която имаме!

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Лесно ли казваш „обичам те“ и пред кого изричаш тези съкровени думи? Обичам съпруга си, обичам сина ни, обичам близките си, обичам моите колеги, обичам красивото около мен. Да, лесно казвам „обичам те“ на малките деца, които са моя страст. Лесно казвам „обичам те“ на хора, докоснали сърцето ми със свой жест. Лесно казвам „Обичам ви, голямо, прекрасно семейство от фондация „Искам бебе“.

Има ли хора, на които можеш да се довериш от една среща, от един разговор? Как усещаш тези хора? Професионалният ми път ме среща с много личности. Да, има хора и съм щастлива, че не съм се излъгала, в които съм повярвала, вярвам и досега, че заслужават и имат моето доверие, както и аз тяхното. Отново става въпрос за колеги в любимата ми социална работа. Хора, които са кандидатствали на конкурсни процедури за управители и служители на нови социални услуги. Винаги при разговори с хора от малка възприех навика да ги гледам в очите. Това е изморително, но ми е помагало, надявам се и занапред, да преценявам обективно хората и - предимно в професионално отношение - да правя правилен избор. Защото новата социална услуга е като новородено бебе – незащитено и уязвимо. Отглеждането изисква постоянство, отговорност, грижа и искрена любов. А те са в семейството. Всеки екип на социална услуга е семейството, което с грижа, себеотдаване и любов приема и подкрепя своите потребители.

че в последните години оценявам как повече време ми отнема да помисля, преди да формулирам гласно изказа си. Да, за човек с моя темперамент това не е много лесна задача, но животът в общност и динамичното ежедневие ни поставят пред предизвикателството да сме адаптивни, гъвкави и адекватни на промените. Ценя хората, които ми казват нещата директно в „очите“, а не зад гърба, защото самата аз съм такава.

До каква степен си директна в изказа си? За добро или лошо - в пълна степен. Възпитана съм в честни, коректни и открити отношения към хората. Вярно е, че с трупането на житейски опит и динамичната промяна в социално-икономическото развитие, която неминуемо променя и чувствителността на хората, все пове-

Как се предава Доброто нататък? Виж със сърцето си, усети с душата и очите си, бъди себе си. Работи това, което ти е на сърце и ти носи вдъхновение и удовлетворение. Давай всичко от себе си в това, което правиш. И тогава, според мен, без да осъзнаваш, твориш и подаряваш добро. 

Лъгали ли са те близки до сърцето ти хора? Как постъпваш, след като разбереш, че са постъпили недостойно с теб? Лъгали от гледна точка, че моята наивност, доверчивост и откровеност е позволила да допусна такива хора близко до себе си. Да, случвало ми се е и е болно близки до сърцето ми хора да постъпят недостойно с мен. Но както казах - за добро или лошо - аз съм емоционален и открит човек. Минава време и се е случвало със същите тези хора, постъпили недостойно, пътищата ни да се срещнат и да подам ръка за помощ. Правила съм го и съм убедена, че така ще бъде и занапред.

МАЙ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

„ВСЯКА ДВОЙКА ЗАСЛУЖАВА ШАНСА ДА ИМА ДЕТЕ“

„Всяка двойка заслужава шанса да има дете“ Г-жо Николова, разкажете ни накратко за себе си – как премина детството Ви, коя професия избрахте за свой жизнен път? Израснах в задружно семейство. Имах много приятели, с които играехме и учихме заедно. Нямам братя и сестри. Мога да кажа, че детството ми беше щастливо и безгрижно. Мечтаех да стана учител като мама, да преподавам в горните класове. Завърших с отличие магистратура по „Счетоводство и контрол” в Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов. Втората ми специалност е „Икономическа педагогика”. Професионалната ми квалификация винаги ми е била полезна в работата. Вече пета година (втори мандат) съм кмет на община Козлодуй.

Срещаме ви с един голям приятел на каузата на ИСКАМ БЕБЕ – г-жа Маринела Николова, кмет на община Козлодуй, носител на Годишната награда „Ангелско сърце“ на фондация „Искам бебе“ за 2019 г. Маринела Николова завършва с отличие магистратура по „Счетоводство и контрол” в Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов. Има над двадесетгодишен управленски опит. Преди да стане кмет на Козлодуй, е ръководител на Районна пощенска станция – Козлодуй, а след това е директор на Дирекция „Бюро по труда” – Козлодуй, като работи по различни програми за заетост. Омъжена е, с една дъщеря. Обича да спортува. Приятел е на каузата на „Искам бебе“ от 2018 г. до днес.

І МАЙ 2020

Как се решихте да поемете предизвикателството като градоначалник на един толкова труден за управление район в Северозападна България? Каква е равносметката Ви към днешна дата? Целият ми съзнателен живот е преминал в Козлодуй. Обичам родния си град и ми се иска той да става все по-красив и благоустроен. Знаех, че мога да бъда полезна на хората, затова се реших да се явя на изборите за кмет през 2015 г. За четири години с

„ВСЯКА ДВОЙКА ЗАСЛУЖАВА ШАНСА ДА ИМА ДЕТЕ“

моя екип постигнахме много положителни резултати, осъществихме редица проекти в полза на гражданите. Това ме амбицира да продължа и отново да участвам в изборите. Сега правим планове за нови инвестиции в града и общината. Искам да надградим постигнатото. Гордея се, че съм от Козлодуй и ми се иска всички козлодуйски граждани да имат повод да изпитват същото. Как се случи срещата Ви с каузата на „Искам бебе“? Откога работи Програмата „Ин витро“, кой помага? Здравка Гергова, координатор на фондация „Искам бебе” за Северозападна България, поиска среща с мен и ми разказа за каузата на фондацията. Бях убедена, че трябва да подкрепим тази благородна инициатива. През юли 2018 г. Общинският съвет прие Правилник за финансово подпомагане на изследвания и процедури, свързани с лечение на безплодие на семейства и лица, живеещи на семейни начала, с репродуктивни проблеми на територията на община Козлодуй. Оттогава до момента 6 двойки са одобрени и финансирани за ин витро про-

цедури. Миналата година открихме първия офис на „Искам бебе” в Северозападна България. Проведоха се няколко пъти безплатни консултации за семейства. Участваха над тридесет семейства, а финансирането дойде от местни политици, представите-

ли на бизнеса. Защо подкрепяте каузата? Радвам се, че имам възможността да подкрепя каузата, защото всяка една двойка заслужава шанса да има дете. Това е най-ценното, най-голямото богатство. Чувствам се горда, че имаме общински служители и общински съветници, които също са съпричастни към каузата на

МАЙ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

„ВСЯКА ДВОЙКА ЗАСЛУЖАВА ШАНСА ДА ИМА ДЕТЕ“

„Искам бебе”. Вярвам, че всеки с неговото милосърдие, познания, контакти би могъл да допринесе за популяризиране на програмата и за нейното финансиране, така че максимално много двойки да могат да се възползват. Вярвате ли, че майчината обич може да промени света към Добро? Обичта е движеща сила в развитието на човечеството. Майчината обич стопля всяко дете и му дава увереност в собствените възможности. Всички майки вярваме, че нашите деца ще живеят в един по-добър свят. За Вас самата – какво е майчинството? За мен майчинството е най-голямата отговорност и най-хубавото чувство, което може да изпита една жена. Имам голяма дъщеря, с която се разбираме прекрасно и се радвам, че ме приема и като приятел. Благословена съм, че имам такова дете. Гордея се с нея.

І МАЙ 2020

Какво бихте казали на семействата от Вашия град, които се борят за рожба? Бих им казала да имат вяра и да се не отказват от мечтата си да имат дете. Г-жа Здравка Гергова работи усърдно и откликва на проблемите на всяко семейство. Ние, като община, освен че подкрепяме финансово двойките с репродуктивни проблеми, се стремим да създаваме максимално добри условия за отглеждане на децата. Дайте ни Вашите 3 причини, заради които младите хора да родят и отглеждат децата си в прекрасната Ви община. Козлодуй е чист, спокоен и уреден град. Същото мога да кажа и за населените места в общината. Едни от приоритетите в политиката на община Козлодуй са градското благоустройство и предучилищното и училищното образование. На територията на общината има седем детски градини. Поетапно работим по Програма за модернизация на детските градини, като през 2019 г. две от тях (ДГ „Мир” и ДГ „Радост”, гр. Козлодуй) отвориха врати след основен ремонт – вътрешен и на дворните пространства. Детските ни градини в Гложене, Хърлец и Бутан са с приятни условия на работа. Продължаваме да подобряваме материалната им база и условията. Смея да твърдя, че в Козлодуй имаме достатъчно пространства за игра на деца – нов детски парк, нови дет-

„ВСЯКА ДВОЙКА ЗАСЛУЖАВА ШАНСА ДА ИМА ДЕТЕ“

ски площадки, пространството в Ботев парк край Дунава (ежегодно оформяме и обезопасяваме парка, така че семействата да се чувстват уютно със своите деца там). Голяма част от тези дейности извършваме със съдействието на АЕЦ „Козлодуй”, защото с ръководството на централата работим в партньорство по перспективни за общината проекти. 

Инвестиции От тази година предвиждаме ежегодни инвестиции в размер на 250 000 лева за облагородяване и изграждане на детски площадки в жилищните квартали и населените места. До края на мандата трябва да разполагаме с 21 обновени детски площадки. От началото на 2019 г. имаме Правилник за реда и условията за отпускане на еднократна финансова помощ за новородено/ осиновено дете на територията на община Козлодуй. Смятам, че сме от малкото общини в България, които отпускат по 600 лева при раждане или осиновяване на дете. Надявам се това, което правим за хората, да ги накара да остават да живеят тук и да създават семейства, да раждат и отглеждат децата си в красивата ни, уредена и спокойна община.

МАЙ 2020 І

ИСТОРИЯ И ТЕРМИНИ

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ИСКАМ БЕБЕ”

Енциклопедия „Искам бебе” Със сигурност всички или почти всички пациенти са чували повечето от термините и понятията, с които боравят лекарите и ембриолозите. На страниците на „Искам бебе” ще се опитаме да проследим историята и развитието на част от понятията и уредите, които се използват в репродуктивната медицина, и да ви запознаем с учените, които имат съществен принос за това, което е науката днес.

Клетка

Разбира се, когато става дума за каквито и да било изследвания, свързани с репродуктивната система на човека или други системи, в основата на всичко е познанието за клетката. В крайна сметка именно това е структурната и функционална единица, която изгражда всички живи организми и неслучайно често я наричат „най-малката единица живот” или „строителните тухли на живота”. Установено е, че в човешкото тяло има приблизително 100 трилиона клетки, разпределени от учените в около 200 категории. Клетките са различни по големина и всяка от тях има специфична задача. 18

І МАЙ 2020

Робърт Хук Възможността организмите да бъдат така щателно наблюдавани, е благодарение на създаването на микроскопа. А откриването на самата клетка дължим на английския учен, философ, естествоизпитател и изобретател Робърт Хук. Той е енциклопедист с огромен принос в науката. Прави революционни открития за гравитацията и еластичността и успява да създаде първия прототип на по-сложния оптичен микроскоп. Хук въвежда термина „клетка” през 1665 г. Докато наблюдава тънък разрез на корк, английският изследовател забелязва множество малки пори, които приличат на килийките на восъчната пита. Оттам му хрумва идеята да ги именува „клетки”. Включва своите наблюдения в труда си „Микрография”.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ИСКАМ БЕБЕ”

г. той успява да потвърди съществуването на сперматозоидите. С течение на времето, през ХVII век се развива т.нар. „Клетъчна теория”, според която организмите са изградени именно от клетки и клетките се делят и са специализирани да изграждат даден орган на тялото. В оформянето на теорията се приема, че най-солиден принос имат ботаникът Матиас Шлайден, биологът Теодор Шван и физиологът Рудолф Вирхов. *В следващите броеве ще ви разкажем по-подробно за делото на тези и други забележителни учени, които имат наистина специален принос в науката. Днес е известно, че Хук всъщност наблюдава само стените на мъртвите коркови клетки. А първият учен, който вижда живи клетки, е нидерландецът Антони ван Льовенхук. Той е изключително колоритна личност и учен. Основното му занимание е търговията, но е увлечен силно от естествените науки. Ван Льовенхук създава собствен микроскоп с една леща, която дава едва десетократно увеличение. Но въпреки това успява да направи огромно за времето си впечатление. Наблюдението на жива клетка се случва, докато нидерландецът наблюдава и описва нишковидното зелено водорасло Спирогира. По отношение на репродуктивната медицина Антони ван Льовенхук има и още една фундаментална заслуга. През 1667

Микроскоп Едва ли можем да си представим съвременна лаборатория, в която да липсва основното „оръжие” на учените – микроскопът. Този увеличителен уред дава възможност да се изследват задълбочено дори и най-миниатюрните елементи, които не се виждат с просто око. Особено когато се използват мощните съвременни електронни микроскопи. При тях може да се достигне увеличение на изображението до 1 милион пъти.

МАЙ 2020 І

ИСТОРИЯ И ТЕРМИНИ

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ИСКАМ БЕБЕ”

Изобретение Естествено, уредът невинаги е бил това, което познаваме днес. Смята се, че има ранни опити за създаването на подобно устройство през ХVI век. Съществува мнение, че освен над телескопа, Галилео Галилей работи и върху уред за наблюдение на микроскопични тела. Според друга теория, откриването на микроскопа става случайно, когато някой обръща телескопа наопаки. Но няма преки доказателства, че някой е успял да създаде уреда преди да сторят това нидерландските майстори на очила Закариас Янсен и синът му Ханс. През 1597 г. те откриват, че ако комбинират няколко лещи, уредът дава доста по-добри резултати. Оттам нататък интересът към новото изобретение става голям. Всъщност, нидерландците разкриват един съвсем нов непознат свят, събран в миниатюрно пространство. Свят, за когото до този момент никой не е и подозирал, че е така интензивно населен и строго подреден и функциони-

І МАЙ 2020

ращ. И че всъщност, тези микроскопични същества могат да влияят толкова пряко върху здравословното състояние на всички живи същества на планетата. След това нещата тръгват бързо. Толкова бързо, че през 1625 г. в Англия са създадени първите оптични работилници, а след това и първата „Academia dei lincei”.

Епруветка

Както всички знаят, терминът „ин витро” в превод означава „в стъкло”. Или по-точно казано: „в епруветка”. Това е цилиндричен огнеупорен лабораторен съд, който се използва за получаване и съхранение на проби и за провеждане на химически реакции. Епруветката е един от неизменните символи на химиците и изобщо на лабораторната работа. Смята се, че цилиндричният съд е открит в началото на ХIХ век. Има и неофициална версия, че е използван от алхимиците още преди това, но за тази теза няма ясни доказателства. Все още се спори кой е създателят на епруветката, но все пак за от-

криватели на този лабораторен инструмент се смятат двама прочути учени, работили паралелно: шведският химик Йонс Якоб Берцелиус и британският физик и химик Майкъл Фарадей. Двамата са едни от най-именитите изследователи в своите области в историята на науката. Името на Майкъл Фарадей е почти нарицателно в областта на физиката и химията. На негово име е кръстена извънсистемната единица за измерване на физическа величина (Фарадей). Той е авторът на Закона на Фарадей за електромагнитната индукция. Името му (Фарад) носи и единицата за измерване на електричния капацитет. Този учен е създател на първия електрически генератор (Фарадеев диск) и формулира понятието „електромагнитно поле”. Автор е и на още ценни открития. Барон Йонс Якоб Берцелиус също е учен, чиито приноси не могат да се изброят с две думи. Шведският химик и минералог въвежда съвременните знаци на химическите елементи, като самият той открива елементите церий, селен, торий, цирконий, титан и силиций. Въвежда в науката термини, като алотропия, изомерия и катализа. Успява да раздели елементите на метали и неметали и въвежда термина „органична химия”. Разбира се, Берцелиус и Фарадей едва ли използват епруветките точно във вида, в който са известни днес. По-скоро разработват прототипи на инструмента. Но епруветката може да се причисли като още един техен принос към науката. 

ИСТОРИЯ И ТЕРМИНИ

ГОЛЕМИТЕ УЧЕНИ ГАБРИЕЛЕ ФАЛОПИО

ГОЛЕМИТЕ УЧЕНИ Габриеле Фалопио

два ли репродуктивната медицина би съществувала, ако нямаше задълбочени познания за маточните тръби. Благодарение на съвременните високотехнологични устройства, за този така важен за половата система на зрелите жени орган се знае много. Но откриването и първото описание на маточните тръби се случва още през ХVI век. Това става благодарение на работата на един от изследователите, оставили траен отпечатък в световната научна история – анатомът Габриеле Фалопио. Именно в негова чест медицинските специалисти наричат тези тръби „фалопиеви”.

ЖИЗНЕН ПЪТ Габриеле Фалопио е роден в италианския град Модена. Потомък е на знатно, но въпреки това много бедно семейство. Баща му умира, когато Габриеле е едва 10-годишен и финансовите проблеми принуждават младежа да търси други възможности да се образова. Присъединява се към Римокатолическата църква. Това е причината името му да се среща и като латинското Фалопиус. Фалопио не става свещеник, но като част от религиозната общност получава възможност да изучава медицина в университета в гр. Ферара в Северна Италия. За времето си това е едно от най-престижните учебни заведения в тази област в цяла Европа. Габриеле има късмета да бъде обучаван от Антонио Брасавола. Освен университетски преподаваел, Брасавола е буквално медицинско светило. Той е личен приятел на херцога на Ферара и Модена и е консултиращ лекар на короновани особи, както на няколко Римски папи. 22

І МАЙ 2020

Интереси Интересите на Фалопио са насочени към анатомията. Завършва образованието си през 1548 г. и сам започва преподавателска дейност. Преминава през елитния университет в Пиза, след което е поканен да оглави катедрата по анатомия и хирургия в университета в Падуа. За успешната работа на Габриеле Фалопио като университетски преподавател свидетелства фактът, че сред неговите студенти е Джироламо Фабрицио, който днес е определян като „баща на ембриологията”.* Любопитен факт е, че в университета в Падуа Фалопио проявява огромен интерес и към ботаниката. В това явно също се проявява по най-добрия начин, тъй като е назначен за ръководител на ботаническите градини. *За този бележит учен ще ви разкажем в следващия брой.

ГОЛЕМИТЕ УЧЕНИ ГАБРИЕЛЕ ФАЛОПИО

НАУЧНА ДЕЙНОСТ

Голяма част от научните интереси на Фалопио са насочени към анатомията на главата. В тази област той също прави открития и дава ценни описания, особено при изучаването на човешкото ухо, лицевия нерв и сензорната система. Габриеле Фалопио описва функциите на редица очни мускули, включително клепачите. Прави важни заключения и за човешката нервна система. Но това, с което остава завинаги в историята на медицината, е, че пръв описва женската репро-

дуктивна система. Той прави открития за вагината, маточните тръби, яйчниците, клитора и т.н. Всъщност, термини, като „вагина”, „плацента” и др. са въведени именно от Фалопио. Но италианският учен остава в историята и с още нещо. Той е първият, който прави описание на прототип на презерватива. Фалопио открива, че бариерната контрацепция може да бъде много ефективна за предпазване от полово предавани болести, като сифилиса и гонореята. Габриеле Фалопио живее твърде кратко – едва 39 години (1523 – 1562 г.). Но успява да остави забележително научно наследство, с което могат да се похвалят малцина.  МАЙ 2020 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

13 ГОДИНИ ДОВЕРИЕ

години доверие

Валентина Иванова е координатор на ИСКАМ БЕБЕ във Варна вече 13 години. На 13 юни т.г. ще навършва 46. Днес е щастлива многодетна майка на Георги и близнаците Ванеса и Калоян. През 2001 г. завършва „Културология“ във ВСУ „Черноризец Храбър“. Още на 18-годишна възраст започва работа в сферата на туризма. Самата тя казва за себе си, че започва от нулата – като камериерка в един от най-елитните комплекси по нашето Черноморие. „Това се случи благодарение на баща ми, който работи повече от 40 г. в туризма. Следвайки хода на времето, преминавах през различни позиции и научих много за отношенията между хората. Впоследствие започнах работа в един от първите бутици „Lacoste” за маркови продукти в България. Там преживях едни от най-хубавите си години. Именно там беше и първата среща с настоящия ми съпруг“, разказва Валя.

Детството Моето детство, смело твърдя, че беше незабравимо. Израснах в един от най-хубавите квартали на Варна – казват му Цветния квартал. Всички улици са с имена на цветя. Жилището ни беше голямо. Намираше се в панелен блок, пълен с много деца - просто мечта. Помня незабравимите игри до полунощ на мижанка, фунийки, разговори, скачане на въже и ластик... Сега, като се сетя за тези моменти, и ми ста24

І МАЙ 2020

С кмета на Варна г-н Иван Портних

ва едновременно мило и тъжно, свидно и светло! Често разказвам на децата си колко е хубаво да се играе навън и постоянно ги толерирам в игрите на улицата – с топки, тротинетки, федербал. Често ги наблюдавам отстрани и спомените ми нахлуват в главата. Усещам се как си тананикам онази песничка от „Войната на таралежите“ и си казвам – повтарят ли ме децата? Дали? Моите родители са прекрасни хора. С брат ми научихме от тях най-съществените неща за живота - нищо не сме получили наготово, всичко сме постигнали

13 ГОДИНИ ДОВЕРИЕ

сами, но винаги с подкрепа в трудни моменти. Научени сме на труд от съвсем малки, поощрявани сме за постигнати добри резултати, взели сме си ценните уроци, от които днес предаваме части на децата си.

Моето ДНЕС

Най-смело и отговорно заявявам - днес съм горда със себе си и постигнатото! Работя, плащам си сметките и кредитите. Заедно с Йордан, съпруга ми, гледаме трите си деца и имам кауза. Всеки един човек трябва да има кауза, която да му дава смисъл на съществуването, за да е горд от постигнатите резултати. За да оставя нещо – макар и мъничко – след себе си. Не говоря за видимите неща. А за онези – невидимите, които дават смисъл на децата ти, на приятелите, на някой непознат. Знаете ли какво е усещането, когато днес вървя по улиците и срещу себе си видя усмихнато семейство, което бута количка с бебе? В един момент на врата ми се увиват 4 ръце – на щастливите родители, и само чувам: „Вале, благодаря ти. Имаме това бебе, благодарение на теб“. Всеки, който ме познава, знае, че аз не плача, малко „джаста-праста“ съм, но това са моментите, които спират дъха ми. В повечето случаи, познавам родените с моя помощ деца, още от точицата на ехографската снимка, а днес вече тичат в Морската - падат, жулят коленете си, радват се, плачат и така животът се случва пред очите ми. Това са подаръците, които получавам най-често, и мисля, че съм един истински щастлив човек.

Любовта и Децата

ЙОРДАН. Срещнах го на работното си място. Влезе в магазина, в който работя. Уж случайно било – разказва ми усмихнат той. И от приказка на приказка, дойде първата ни среща, а след нея още една... Две години по-късно се оженихме. Може да звучи тривиално, но още от началото на връзката ни говорихме за дете. И двамата сме привързани и привърз-

ващи се хора, търсим топлина и уют навсякъде. Както казваме често – децата се „лепят“ по Йордан, още щом го видят. Той е абсолютен магнит за детски щуротии – втурва се в игрите им, умее да създава ред в хаоса, кара децата сами да откриват справедливостта в игрите си. Вярата След сватбата почнахме опити за бебе, но така и не се случваше. Всеки, който минава по нашия път, знае какво е – лекари, изследвания, много неизвестни. Различно, непознато, плашещо. Още в онези години знаехме, че щом има вариант за решение, то трябва да се опита веднага и да не се губи време. Животът е толкова кратък. И за секунда не ни е напуснала вярата, че ще имаме дете! А днес са три! За няколко години минахме през десетки изследвания, прегледи, манипулации. Претърпях три операции, две от които към днешна дата се оказаха напълно излишни, но времената бяха такива и медицината в България беше на друго ниво. Считаме се за късметлии, защото след „само“ ШЕСТ-годишните мъки, вече имахме нашия син, а две години по-късно и неговите брат и сестра. С Йордан всеки ден си казваме, че Георги, Ванеса и Калоян са най-хубавите, умни, добри, послушни и талантливи деца

МАЙ 2020 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

13 ГОДИНИ ДОВЕРИЕ

не свършваше. Така срещнахме и Дарителя.

Протегнатата НАВРЕМЕ ръка Дарителят НИКОГА не трябва да се забравя протегнатата ръка – до ден днешен повтарям това на децата си. Малко история: Баща ми все подпитваше дали скоро няма да е дядо. Един септемврийски ден на 2007 г. той ми се обади и каза, че в техния хотел ще има среща с някакъв доктор и един мъж, който иска да помага, като дари средства за лечение на двойки без деца. Трудни години бяха. През 2007 г. всеки сам плащаше ин витро процедурите си, нямаше фонд „Ин витро“, нямаше никаква финансова помощ отникъде! Сега е трудно да си представим такова нещо. Днешните млади хора са изключителни щастливци, защото процедурите, за които днес държавата плаща, при нас бяха въпрос на заеми и кредити. Решихме с Йордан да отидем на тази среща. Една жена с руса къдрава коса (тогава Радина беше с руса коса) заговори с благ тон и ни убеждаваше, че скоро всеки един от нас ще гушне своето бебе, само трябва да вярва и да срещне своя лекар. Така се запознах с нашия лекар, или както си казваме у дома – с нашия Човек – д-р Геори Стаменов. Този ден обаче – 1 септември 2007г. – 26

І МАЙ 2020

Д-р Милен Врабевски ми вдъхна огромно доверие още с първите думи. Аз не съм толкова доверчива, напротив. Умът ми все „изпитва“ ситуации и хора. Но се доверих. И до ден днешен твърдя, че хора като д-р Врабевски са тези, които могат и предават житейски уроци с най-дълбок смисъл. Когато излезе през многобройната аудитория, д-р Врабевски каза, че ще дари на 4 жени по 5 хил. лв. за процедури ин витро. Настана тишина. Кой ли вярваше в този момент, че толкова съдби ще започнат да се променят. Така се случи и първата томбола за дарителски средства на ИСКАМ БЕБЕ. Пред очите ни. Дали ще ни

споходи щастието да продължим борбата си за бебе? Не! Не бяхме от печелившите. Тогава една жена от печелившите – казваше се Татяна (никога няма да я забравя), стана и каза , че иска да раздели нейните пари с друг човек, защото знае колко са скъпи подобни процедури. И изтегли нас с Йордан като печеливши. Заради жеста на Татяна, д-р Врабевски даде още пари и каза пред всички: „Ще помагам, докато жената на полицая има бебе“. Цялата зала ни аплодира. Тогава не беше толкова лесно да излезеш пред 100 човека и да благодариш за подобен жест. Първо – защото трудно се доверяваш, че може да ти се случи подобно нещо, и второ – защото може да бъдеш сочен с пръст като бездетен. Към днешна дата, 13 години по-късно, д-р Врабевски също е неотменно до нас – подпомага школите по футбол и рисуване на децата, винаги се поздравяваме за празниците и знам, че мога всичко да споделя с него, да намерим заедно решение и да предаваме доброто нататък.

Смисъл

Това събитие постави основата на моя пълноценен живот и до днес. Запознах се с едни уникални хора, прегърнах една кауза, имам 3 деца и това С д-р Милен Врабевски е целият ми свят. Вече 13 г. познавам ИС-

13 ГОДИНИ ДОВЕРИЕ

КАМ БЕБЕ и благодарение на тези хора получих много. Научих много! Раздаваме се много! И получавам смисъл. Имам 3 деца, много приятели, всеки ден общувам с уникалните български лекари и хора, отдадени на идеята – да се раждат деца в България. През миналата година получих предложение за работа в Община Варна и екипа на кмета г-н Портних и днес съм Главен експерт „Репродуктивно здраве“ в Общината. Тази позиция ми дава много – общувам с хора от общинските администрации от цялата страна, срещам разбиране и работим много. Гордост за Община Варна и съвместния ни проект с ИСКАМ БЕБЕ е това, че Програмата Ин витро при нас е с 83% успеваемост, т.е. огромната част от пациентите, които получават пари, се сдобиват с рожби, раждат децата си тук във Варна и стават част от Голямото ни семейство.

Каква съм днес?

Аз съм реалист, който мрази лъжата и лицемерието. Казвам каквото мисля и това не се харесва на много хора. Обичам действията и новите неща. Обожавам да карам кола. Вдигам си телефона и на непознати. Приемам всякакви идеи за работа – стига да помагат на каузата ни. Търсим млади майки, които да приемат ДОНОРСТВОТО на яйцеклетки като кауза и да дарят частица от себе си, за да може друга жена да стане майка. Търся съмишленици. Не се обръщам назад.

Благодарна съм. Истински благодарна и живоЗаедно Благодарността ми е и към изключително до- тът ми се отбрите лекари и специалисти от екипите на д-р плаща с радост Любомир и Богомил Бойчеви от Тутракан, д-р и пълна къща Даниел Димов от Шумен, д-р Александров от Ва- с деца и приярна, както и към директора на АГ Варна – проф. тели. Номерът Емил Ковачев. Мога да кажа, че срещам в тяхно на телефона лице голяма подкрепа, често им звъня късно ве- ми е навсякъчер или рано сутрин, но знам, че винаги мога да де по брошуриразчитам на тяхната човешка и лекарска по- те на ИСКАМ мощ. Мога също твърдо да кажа, че в България БЕБЕ. Ако искавече има страшно много общини, които обръ- те да помогнещат внимание на нашата кауза, допитват се до те да се роди нас в ИСКАМ БЕБЕ, заедно организираме дарител- дете – обадете ски акции. Хората ни вярват. 13 години са и мал- се. Аз съм Валя ко, но и много. Измерват се с една дума – доверие. от ИСКАМ БЕБЕ. Ние сме ИСКАМ Доверие, което имаме в изобилие. БЕБЕ.  МАЙ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ В ТУТРАКАН

Д-Р ДИМИТЪР СТЕФАНОВ

„НЯМА ЛИ ДЕЦА В ЕДНА ОБЩИНА, ТЯ НЯМА БЪДЕЩЕ“

Д-р Димитър Стефанов е трети мандат кмет на община Тутракан. Завършил е Тракийски университет, тогавашния ВИЗВМ - Стара Загора, със специалност „Ветеринарна медицина“. Има две специализации - „Заразни и паразитни болести“ и „Безопасност на храните от животински произход”. Работил е за Европейската комисия във връзка с борбата със заразните болести по животните - ерадикацията на заболяването „шап“ в региона на Странджа, „нодуларния дерматит“, „птичия грип“ и с много други заразни заболявания по животните, голяма част от които се пренасят и по хората. Той е човекът, който обяви „тихия бяс“ по лисиците през 2006 г., а през 2009 г. - „класическата чума“ по дивата свиня. Правил е изследвания заедно с проф. Цачев в синхрон с Катедра

І МАЙ 2020

„Тропически и екзотични болести“ и с Българската агенция за безопасност на храните по едно много интересно заболяване - т.нар. треска „Западен Нил“, известно в хуманната медицина като „нилска треска“. През 2012 г. е представител на България на Световния симпозиум по проблемите с болестите по пчелите, който се проведе в Прага. Има публикации в световния журнал по ветеринарна медицина, като съавтор на една от небезизвестните статии относно новаторството във връзка с ерадикацията на „класическата чума“ по дивата свиня. Заедно с д-р Александров и с д-р Каменов са първите ветеринарни лекари, които успяват да чипират и да следят движението на диви животни със сателитни връзки.

Д-Р ДИМИТЪР СТЕФАНОВ

Д-р Стефанов, кога бе даден стартът на подпомагането на семейства с репродуктивни проблеми? Благодарение на добрите взаимоотношения, които имаме с фондация „Искам бебе“, осъществихме един добър синхрон в работата между тях и Община Тутракан - разработихме специален Правилник, който бе одобрен от Общинския съвет през октомври 2014 г. Направихме го, защото в последните години има много семейства с такива проблеми - искат да имат деца, но нямат финансовия ресурс за извършването на необходимите изследвания и процедури. Това беше основната причина. Нека да не забравяме, че няма ли деца в една община, то тази община няма бъдеще. Всяка година от общинския бюджет се отпускат 10 хил.лв. В зависимост от необходимостта от различни процедури, комисия, формирана с моя заповед, разглежда молбите и съпътстващите ги медицински документи и определя сумата за подпомагане. От нея могат да се възползват семейства и двойки с доказани репродуктивни проблеми, с постоянен адрес в община Тутракан, недължащи местни данъци и такси.

в нашия град Мария Дичева. Има подадени молби за отпускане на финансова помощ на три семейства. Комисията вече заседава, а аз ще внеса докладна записка до Общинския съвет за одобрение на следващата сесия. Такава е законовата процедура.

А колко семейства са се възползвали от това досега? Досега са се възползвали 5 семейства, като на някои от тях сме помагали и втори, и трети път. Радвам се, че тази година с наша помощ вече се родиха и близначета и те са точно на координатора на фондация „Искам бебе“

Какво бихте казали на семействата, които имат репродуктивни проблеми? Да не се срамуват! Това са чисто човешки проблеми. Нека да не се притесняват и да потърсят нашата помощ, защото в крайна сметка ние сме тук за това - да помагаме.  МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ

Д-р Любомир Бойчев е началник е на АГ-отделението в Многопрофилна болница за активно лечение Тутракан. През 2006 г. създава и до ден днес управлява Медицински център “Св. Иван Рилски” в града. Завършва медицина във Варна. През 1996 г. придобива специалност по акушерство и гинекология в МУ - София. От 1996 до 2004 г. е управител на МБАЛ – Тутракан. Специализирал е в областта на минимално инвазивната хирургия, асистирана репродукция, оперативна гинекология, гинекологична ендокринология, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията (вкл. 4D ехография), антинатална диагностика на наследствените заболявания; онкопрофилактика. Има четири специализации в Centre Hospitalier Universitaire de Nimes - Франция, и 4 специализации в IRCAD, University of Strasbourg - France, както и в ID Trust Medical Leuven – Belgium. Има международен сертификат Minimal Invasive Gynecological Surgeon. Носител на отличие “Лекар на годината” за 2016 г. на БЛС, за заслуги в областта на медицината. Членува в наши и европейски асоциации по гинекология, репродуктивно здраве и гинекологична хирургия.

„Фундаментът е любовта“ 30

І МАЙ 2020

Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ

дин ден на д-р Любомир Бойчев. Как преминава той?

Това е въпрос с труден отговор, защото работният ми ден е изпълнен с твърде много активности. Денят е продължителен - по 15-16 часа интензивна работа. Започвам рано сутринта. След 07:30 ч. ние започваме с пункциите и всички други манипулации в Медицинския център. След това преминаваме към оперативната програма в болницата, която обикновено е доста натоварена с най-различни гинекологични операции, преобладаващо лапароскопски и хистероскопски, работа в родилни зали, визитации. Това продължава до обяд, след което плавно преминаваме отново към извънболничната дейност, свързана с асистирана репродукция, консултации на пациенти с инфертилитет, гинекологични и онкопрофилактични прегледи, проследяване на бременни. Всичко това продължава до много късно, често до 22-23:00 ч. След това, с надеждата да не бъдем извикани през нощта по спешен повод в родилните зали, на следващия ден всичко започва отначало. Така е и в съботите до следобед, и в неделите, когато се налага.

в болницата. Баща ми, Бог да го прости, беше акушер-гинеколог с над 40 години стаж. Вкъщи се говореше само за медицина и здравни проблеми, как да се помогне, и може би това наклони везните. Всички мои баби и дядовци са ме настройвали към емпатия, към това да опитваш да разбереш другия, да му помогнеш, да го успокоиш... Дори и в най-младите си години, 4-5-годишен, на въпроса „Какъв ще станеш?“, винаги съм заявявал до обяд - шофьор на камион, а следобед - лекар. Така че дори и шофирането на камион не успя да измести медицината.

ие сте един от добрите лекари, които много двойки търсят, за да разрешат своите репродуктивни проблеми. Какво показва Вашият опит - кои са причините за безплодието?

Проблемът става все по-значим. Сериозни причини са начинът на живот – стресът, начинът на хранене, липсата на двигателна активност, работната среда. Причините могат да бъдат

защо избрахте професията на лекар, и то акушер-гинеколог?

Много пъти са ми задавали този въпрос. При мен това се появи естествено. Никога не съм смятал, че ще бъде нещо различно от медицината. Може би, защото израснах в такова семейство - и баща ми, и майка ми работеха МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ

както в мъжа, така и в жената, или доста често - и в двамата. Затова двойките трябва да бъдат разглеждани като едно цяло - така ги приемаме ние. Причини за безплодие За да се получи бебче, най простичко трябва да бъдат налице като условие три неща: качествени сперматозоиди и яйцеклетки, както и условия те да се срещнат и развият като ембрион в утробата на жената. Затова започваме с проучването и установяването на тези неща. Причините за безплодие при жените са различни. Може да са свързани с липса на овулация, да са ендокринологични, да са свързани с възпалителни заболявания на маточните тръби. Може да бъдат и генетични заболявания, влияещи на забременяването, или пък свързани с предшестващи гинекологични операции, които са намалили яйчниковия резерв... Ендометриозата и свързаните с нея усложнения все повече влияят на женския инфертилитет. Един от фундаменталните фактори обаче, който трябва да посочим, е възрастта. Тя е основен фактор, който влияе пряко на успеваемостта на забременяването. Все повече внимание се обръща и на имунологичните причини за инфертилитета. При мъжа инфертилитетът може да се дължи на възпалителни заболявания в миналото, които са увредили сперматогенезата. на ендокринологични заболявания, „варикоцеле“ - разширени вени в областта на тестисите, които също влияят на качеството на спер32

І МАЙ 2020

мата. Влияние оказват и токсините от околната и работната среда. В никакъв случай не трябва да пропускаме тютюнопушенето и честата консумация на алкохол. При мъжете също има генетични и имунологични заболявания, някои вродени състояния, както и травми в областта на тестисите в миналото. Затова разпитваме много внимателно двойката.

огато в една двойка има проблем, кои са по-смелите? Жените или мъжете идват за изследвания?

Различно е. Но жените сякаш са по-смелите. При мъжете е малко по-трудно. Много важно е това, което ние постоянно коментираме - че проблемът е общ. Двойката е тръгнала да преодолява трудностите в живота си заедно и няма как само единият да бъде държан отговорен за проблема.

огава откъде трябва да тръгне една двойка, ако бебето се бави?

Двойката в никакъв случай не трябва да изпада в паника. В учебниците по медицина е написано, че ако забременяване не се случва повече от една година при непротежирани полови контакти (а ако жената е на повече от 35 години – и след 6 месеца), е хубаво да се отиде на медицинска консултация, за да можем ние да започнем с най-леките изследвания. Да видим какво се случва с овулацията при нея, дали има данни за някои възпалителни заболявания, да се направи качест-

вена ехография, за да се огледа състоянието на органите и да се види дали има някакви болести полипи, миомни възли, кисти, аномалии във формата на матката, ендометриоза, да се направи хормонален профил на двойката, спермограма на партньора... Така можем много бързо да добием цялостна представа за това накъде и как се движат нещата. Това, разбира се, е в началото. След това имаме много жокери в джоба си, за да помогнем. Една двойка не трябва да се плаши, че още с идването ѝ ще започнат някакви страховити неща. Не. Тя просто ще се запознае с лекарите и с екипа, за да обсъдят с тях страховете си и да бъдат спокойни, че сме се заели с техния проблем. Те просто трябва да правят каквото е необходимо и ще имат бебе. Това ги успокоява. Много често, дори само след един-два такива прегледа, ние виждаме, че те идват бременни. Така че дори и чисто емоционалният момент, че са попаднали на място, което им вдъхва увереност, че нещата ще се случат, ги успокоява и понякога те се получават от само себе си.

ак приемате отрицателния тест, като резултат от изследването при някоя двойка?

Тежко. Пациентите едва ли знаят как ние - не само аз, а и целият ни екип - преживяваме един отрицателен тест... Знаем цялата история на пациентите си и я дискутираме често - дори и когато тях ги няма. Опитваме се да им дадем най-доброто. Ние също преживяваме всичко и чакаме да

Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ

излезе този резултат с нетърпение. Но се опитваме, поемайки си въздух, да застанем срещу пациента си, да го погледнем в очите и да му кажем, че ще продължим и няма да се измъкнем, да се скрием и да се опитаме да омаловажим нещата. Затова ежедневно четем, специализираме, обикаляме света по конгреси и специализации, организираме интердисциплинарни дискусии, оборудваме се възможно най-добре, за да можем да отговорим на въпроса защо нещата не са се получили.

къде търсите причината в поредица от неуспешни опити?

Опитваме се да бъдем комплексни, да огледаме случая детайлно от всички страни. Успехът на едно лечение не зависи само от добрата апаратура и от добрата квалификация в областта на асистираната репродукция. Една голяма помощ в това ни дава минимално инвазивната хирургия (и хистероскопска, и лапароскопска), в която ние работим и се развиваме много интензивно. Ние сме едни от първите в страната, които развиват тази хирургия. Имах щастието и възможността да подпомогна и да подкрепя израстването на екип от специалисти – първо, моят брат д-р Богомил Бойчев (привилегия е да имаш толкова близък човек до себе си, отдаден на същата кауза), а доста

по-късно и на останалите колеги. Подход Когато започнем да търсим причините за проблема, ние се опитваме да проучим пациента изцяло - не само да чуем и да видим дали има патология, но можем и да подходим инструментално и да отстраним тази патология, като направим съответната минимално инвазивна операция. Опитваме се да изследваме и да се консултираме и по интердисциплинарните проблеми - работим и с андролози, и с уролози, и с ендокринолози, и с имунолози, и с генетици. Имаме прекрасна колаборация и екипна работа специално с д-р Стаменов и с МБАЛ „Надежда“ в София. Смятам, че ползваме възможно най-добрите практики, за да бъдем полезни. Оборудването в Медицинския център е прекрасно. Ето например, отскоро нашата клиника се присъедини към много малкото в страната, като закупи висок клас ембриоскоп, осигуряващ постоянно 24-часово

наблюдение на ембрионите, посредством вградена микрокамера. Имаме четирима ембриолози, които продължават да се развиват - посещават конгреси, световни форуми, курсове за квалификация...

ак подбирате екипа си?

В това да подбираш добър екип има и малко философия. Спомням си за един мой много близък приятел, който се питаше за какво му е всичко това, което е построил и създал, нима предишното не е било достатъчно, какъв е смисълът на всичко... Тогава се замислих и му казах, че отговорът е много прост. Той е, че смисълът е в самото пътуване към целта. Не е важно само да гониш някаква цел на всяка цена. Важното е самото пътуване. А е хубаво да пътуваме с подходящите хора. Затова смятам, че най-ценното в живота е да срещаме трудностите и да борим проблемите с подходящите добре мотивирани хора. Аз винаги съм смятал, че „уан мен шоу“ отдавна няма. Ние сме екип от хора, които пътуват и се борят заедно. Защото, пак се връщам към баща ми, Бог да го прости. Когато в началото тръгвах и му обяснявах какво искам, той ми казваше: „Трябва да направиш това, и това, и това...“ И аз му отвръщам: „Да, ще направя каквото мога.“ Отговорът беше: „Не каквоМАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ

то можеш, а каквото трябва.“ Защото „каквото мога“ е много удобно обяснение и оправдание, но не върши работа. Трябва да направиш необходимото, да намериш хората, които могат, и да успеете заедно. Така че, ние събираме екип от съмишленици, с които пътуваме заедно, заедно срещаме трудности, заедно ги преживяваме и ги преодоляваме, а понякога не успяваме, обмисляме ги и вървим напред. И аз съм щастлив и благодарен, че ги има!

акво се промени в разбирането и лечението на безплодието през годините?

Може би хората започнаха да говорят за тези проблеми по-открито. Започнаха да се обръщат малко по-рано за помощ към специализирани клиники. Хората, които не могат да имат деца, не са дамгосани или наказани от нещо. Съвсем естествено нещо е да опиташ да имаш дете. Това е съкровено право на всяко семейство. А иначе, що се отнася до лечението, там има огромен скок в технологиите - в оборудването, което използваме, в начина, по който работим, в методите за диагностика, които прилагаме, включително и по-голямата инвазивност – хистероскопски, лапароскопски операции, генетични и имунологични изследвания, които навлязоха мощно в търсенето на причините за безплодие. 34

І МАЙ 2020

Вече има много методи и начини, благодарение на които можем бързо да поставим диагноза и да разберем какво се случва.

ткъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да дарявате хората с надежда за дете?

Много пъти съм си мислил в късните вечерни часове или пък в моментите, когато трябва да станеш след безсънна нощ и да започнеш всичко отначало: „Боже, защо трябва да си причиняваш всичко това точно по този начин?“ Но, признавам, че това отминава изключително бързо в момента, в който видиш сълзите на една жена, която 15 или 20 години не е успяла да забременее, макар че цял живот го е желала, и това се случва в момента. Не е възможно да бъдат обяснени и с цял роман погледът и благодарността в очите на една такава жена. Това те кара да настръхнеш. Всяка фибра в теб трепти. Даже има моменти, в които гледаш да се скриеш, защото рискуваш емоцията да ти

дойде в повече. Тези моменти са безценни. Това е точната дума. Това е достатъчно, за да забравиш всичко и да започнеш отначало - напълно презареден. Може би това е нещото, което ни храни, нещото, което ни събира... На 19 октомври ние винаги се събираме. Трудно обясними са емоциите, които преживяваме тогава с многото деца и бебета, които „са се получили“ и идват. Пътят е труден, както казах. Неуспехи има и ние ги преживяваме. Няма как да помогнем на всички, за съжаление. Само един може да прави това. Ние също страдаме, мислим, опитваме, работим, развиваме се, не сме перфектни.

кои са най-големите Ви страхове - и в медицината, която упражнявате, и в живота?

Ако се замисля, най-големите ми страхове и в медицината, и в живота, са изпразнените погледи. Те са страховита история, която може наистина да ме уплаши невероятно. Недокоснатият от емоция, от емпатия, от любов, от състрадание поглед. Озлобеният поглед на агресивната, амбициозна посредственост, която иска да властва. Алчността и нежеланието да се съобразиш с другия, да го чуеш, да разбереш проблема му. Това е нещото, което, повярвайте ми, ме плаши

Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ

ужасно. Затова изпразненият поглед е най-големият страх за мен и в медицината, и в живота. Това е погледът, който подсказва, че не е прочетена нито една книга, че нищо отгоре, от небето не слиза в него. Това е нещастие не само за нас, а и за самия човек, чийто е този поглед.

ой е вашият личен лечител?

Моят личен лечител са смирението, любовта и перспективата. Човек се смирява, не забравя, че трябва да обича и да отдалечи перспективата. Когато погледнем света и дадена случка по-отдалече (времево или пространствено), понякога те може да изглеждат много смешни. Може би, това е начинът, по който човек трябва да се лекува - като се смирява, осъзнавайки, че е един от всички и че никой не превъзхожда никого с нищо, като обича, тъй като това е в основа-

та на всичко добро.

нам, че свирите на китара и пеете добре. Има ли време за китара и песни? Какво друго ви привлича извън работата?

Много, много малко, за съжаление. Даже покрай тази епидемия ние продължихме да работим, но все пак намалихме малко обема на работата и най-малката ми дъщеря ми каза: „Хайде да ме научиш да свиря на китара.“ Та, започнах да я уча да свири. Това бяха едни прекрасни незабравими моменти. В един момент осъзнах как в мен оживява отново онова време, когато аз съм свирил по 15 часа на ден в групи, на бас китара, по купони, по забавления... Това сякаш е било в някакъв паралелен друг живот и вече е останало „в далечното минало“. Странно е как всичко се променя толкова бързо. Но, да, обичам хубавата музика и да посвиря на китара за мен е голямо удоволствие. Страшно много обичам природата. Казвал съм много пъти, че да се разходиш сред природата е нещо невероятно. И още - много обичам книгите. Никога не съм спирал да чета - от детството, през прекрасните романи на юношеството, та досега. Последните два романа, които прочетох скоро, бяха: трилогията на Айн Ранд „Атлас изправи рамене” и „Книгата за Радостта трайно щастие в свят на промени” от Далай Лама, Дезмънд Туту, Дъглас Ейбрамс - страхотни книги! Вкъщи имам една, бих казал солидна библиотека, в която с удоволствие потъвам и мога да чета дълго време. 

Човешката природа Слабост ми е и ако имам време, за мен е огромно удоволствие да проследявам еволюцията на човешката мисъл към божественото. Силно ме интригува склонността на човешките същества да търсят най-доброто, еманацията на доброто, на разума, Бог... Затова винаги съм се интересувал още от Древен Египет, та през християнството, будизма, индуизма, даоизма, конфуцианството, исляма, бахайството, от всички религии. Затова съм посещавал много места, свързани с тях по света, и съм изчел доста литература, посветена на тях. Защото винаги е толкова смешно всички да имаме едни и същи помисли и да пътуваме към доброто и към неограниченото, а някъде по пътя към него „да се губим в превода“... Това вероятно е заложено в човешката природа. Но аз лично смятам, че хората навсякъде са еднакви и че фундаментът наистина е любовта. Мисля, че си заслужава човек да живее простичко, да се научи да обича, да бъде смирен и да развива себе си в тази посока. Защото и лошото, и доброто, са едно цяло. За съжаление, ние все още се учим да бъдем благодарни за това, което имаме, а не неблагодарни за това, което все нямаме! Може би, ако нещо ми липсва най-много, е времето, което действително с огромно удоволствие бих отделил на семейството си - и на децата, и на съпругата ми, с която е щастие да обсъждаме и дискутираме всичко. Може би, един живот не стига, за да направиш всичко онова, което би искал да правиш. Ще видим! МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ДЪЩЕРИТЕ НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - ЕЛИНА

Дъщерите на д-р Любомир Бойчев

Елина Елина Любомирова Бойчева е на 32 години - психолог, невропсихолог и доктор на науките. Специализации: Клинична невропсихология. Награди: награда за най-добра докторска степен в сферата на психологията от Университета на Саламанка. Настояща работа: преподавател в Европейския университет в Мадрид и клиничен невропсихолог. Член на International Neuropsychological Society.

Как отговаряше като малка на въпроса: “Каква искаш да станеш, като пораснеш голяма”? Нямам ясен спомен, но докато ходех на детска градина, съм казвала, че искам да стана учителка. Може би е свързано с факта, че много обичах учителките си в предучилищна възраст и имам прекрасни спомени от този период. Донякъде това се е сбъднало днес, тъй като от няколко години чета лекции на студенти по „Психология“.

Какъв баща е д-р Любомир Бойчев и каква торба от ценности ти завеща? Баща ми ме е научил на много ценни неща. Първото може би беше да си затварям устата като малка, когато съм навън в зимно време, за да не се разболея (това в кръга на шегата). Помня добре снежните зими на 90-те години с еднометрови преспи 36

І МАЙ 2020

сняг. Тогава бяха моментите, в които баща ми ни правеше забележки и ни затваряше устата, за да не “влиза студен въздух”. И до днес се сещам за тези моменти, когато навън е студено. Сега по-сериозно. Мога смело да заявя, че баща ми е най-всеотдайният човек, когото познавам. Едва ли има хора, които по-добре да разбират всеотдайността и любовта му към професията от семейството му и близкото му обкръжение. Успява да вникне в болката на пациентите

ДЪЩЕРИТЕ НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - ЕЛИНА

и да се докосне до душевността им, подобно ниво на емпатия не се среща често. Мисля, че това хората го усещат интуитивно, както и истинската загриженост и желание да им помогне, затова пациентите го ценят толкова много. Емпатия Емпатията е именно качество, което съм наследила и от двамата си родители. Всички сме дошли с някаква дарба и призвание на този свят и няма по-блажено нещо от това да го откриеш и да му се отдадеш. В този ред на мисли, едно от нещата, които научих от баща ми, и които той повтаря често, е, че сме тук, за да сме в сервиз на другите, да развием и усъвършенстваме дарбата си и да я ползваме, за да правим добри дела. Това е нашият дар към човечеството, в каквато и сфера да работим, където и да се намираме. Мисля, че това е и единственият начин да развием пълния си потенциал, не само като професионалисти, а и като хора. Баща ми също така е изключително позитивен и независимо колко е изморен или пренатоварен, винаги успява да запази доброто си настроение и чувство за хумор и да разведри обстановката. Мога да изброя още много неща, но мисля, че тези са едни от най-важните и те винаги са ми давали стимул и вдъхновение и за моите професионални проекти и въобще за начина, по който гледам на живота.

Защо избра тази професия? Още от ранните ми тийнейджърски години знаех, че искам да се занимавам с психология, въпреки че не я назовавах и не можех да посоча конкретна професия. Нямаше и психолози в обкръжението ми, които да ми послужат за пример и да ми помогнат да си изясня с какво точно се занимават и в какви сфери могат да практикуват. По-късно въведоха часовете по психология в гимназията. Тогава започнах да се информирам и да чета книги, свързани с психологията, и това затвърди интереса ми. Една от първите книги, които прочетох, беше “Тълкуване на сънищата” на Зигмунд Фройд и този спомен винаги ме развеселява. Едва по-късно, по време на следването, разбрах, че психоанализата е една малка част от психологията като наука и всъщност почти няма допирни точки с това, с което се занимавам днес. Винаги ми е било интересно да разбера защо хората се държат по начина, по който го правят, и какво ги подтиква към действията и решенията, които вземат. А също и до каква степен емоциите и предишните им изживявания вземат участие в този процес. Психологията може да даде отговори на тези и на много други въпроси. Важна е, защото е една съществена част от нашето здраве и по същия начин, по който обръщаме внимание на физическото си здраве, трябва да се грижим и за менталното. Двете са в голяма степен взаимносвързани.

С какво точно се занимаваш в момента и защо е важно за теб? В момента съм преподавател в Европейския университет в Мадрид и чета лекции на испански и английски към бакалавърската програма по „Психология“ и към Магистратурата по „Невропсихология“, която е и моята специалност. Харесва ми, защото ми дава възможност да споделя опит с по-млади колеги и бъдещи такива и ми носи удовлетворение фактът, че съм допринесла с нещо, надявам се полезно, към обучението на бъдещите (невро)психолози. Благодарна съм, че имам възможността да го правя. Също така работя върху частната ми практика, ориентирана към хора с когнитивни проблеми (проблеми с паметта, вниманието, концентрацията и др.), свързани не само с различни заболявания, но и проблеми, които са породени от нормалните процеси на остаряване или в резултат от хроничен стрес. Целта е тези когнитивни функции да се запазят възможно най-дълго време, за да може и автономността на човека, в лично и в професионално отношение, и качеството му на живот също да се съхранят. Освен с когнитивна стимулация, се занимавам и с психотерапия, чиито сеанси в днешно време често се провеждат онлайн.

Младите хора днес – какви са приоритетите? Мисля, че един от основните приоритети на младите хора днес е професионалната реализация в сферата, която са избрали, МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ДЪЩЕРИТЕ НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - ЕЛИНА

и в която са инвестирали немалко средства и време. Не мисля, че младите хора в днешно време са материални или повърхностни, както понякога се твърди. Напротив, има много осъзнати млади хора, изключително креативни и мотивирани за промяна. Също така съм забелязала че младите хора днес, в това число се вписвам и аз, мислят на по-глобално ниво и работят върху проекти, с които искат да стигнат до възможно най-много хора и по пътя срещат много съмишленици. В това отношение мисля, че социалните мрежи са от голяма помощ.

Според теб, откъде започва промяната на света? От отделния индивид - за мен промяната започва отвътре навън. Докато не се убедим и не проумеем, че всички сме едно и сме взаимносвързани, няма как да настъпи пълна промяна към добро в света. В този смисъл и във връзка с това, което споменах в предния въпрос, мисля, 38

І МАЙ 2020

че хората са все по-осъзнати за тази истина и все по-често съм свидетел на действия, породени от солидарност и взаимно сътрудничество.

Какви са уроците за теб от кризата с COVID-19? Мисля, че уроците са лични за всеки поотделно. Това, което забелязвам с мои приятели, и което се случи и с мен, е, че си дадохме сметка колко важно е да намалим темпото, поне от време на време, и да отделим време за нас самите. Мисля, че много хора осъзнаха през тези месеци на карантина какъв голям процент от времето си са отдавали на работата и колко малко лично пространство и време са оставяли за самите себе си, за хобитата си, за близките си хора и за всичко, което ги кара да се чувстват живи. COVID-19 ни напомни и колко важно е да ценим семейството и най близките си хора, тъй като те няма да са с нас завинаги, и да използваме всяка възможност за споделени моменти и време, прекарано заедно.

Ще се върнеш ли в България? Убедена съм, че някой ден ще се върна в България. Кога точно не знам, но мисля, че ще е по- рано, отколкото късно, и знам, че ще разбера, когато дойде моментът. Бих искала това, което правя тук, да мога да го правя и в България, но за съжаление съм забелязала, че там нещата понякога се случват по-трудно и възможностите за развитие в дадени сфери са по-малко. Сигурна съм, че има много млади хора в Европа, а и по света, които очакват момента и дебнат всяка възможност да се завърнат в родината, тъй като да загърбиш всичко, което си постигнал, и да се впуснеш в неизвестното с неясно пред теб бъдеще, не е лесна задача.

Какво ти предстои през 2020 година? Ще си позволя да цитирам думите на завеждащия Отделението по неврология в болницата, където работех преди време: много любов и rock and roll. Все пак трябва да завършим подобаващо десетилетието! 

ДЪЩЕРИТЕ НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - ДИМОНА

Димона Любомирова Бойчева е на 26 години, лекар. Занимава се с научна дейност.

Димона

Как отговаряше като малка на въпроса: “Каква искаш да станеш, като пораснеш голяма”? Кратко и ясно: лекар. Без никакви съмнения.

Какъв баща е д-р Любомир Бойчев? Той е баща, който винаги стои до нас, независимо какво се случва, който обича дъщерите си всеотдайно, който е готин и винаги позитивен и е запазил детското в себе си. Баща ни ни помага да намираме правилния път в трудни ситуации, без да налага мнението си. Мисля, че най-важното, на което ме научи, е да не спирам да вярвам в себе си и моите възможности и да се концентрирам върху доброто в живота.

Защо избра тази професия? За мен болницата винаги е била като втори дом, където с удоволствие прекарвах време още от малка, тъй като по-голямата част от семейството ми работеше там. С годините осъзнах, че за мен няма по-смислено занимание от това да помагам на хората, и че медицината е моят

път да постигна тази цел.

С какво се занимаваш в момента? В момента се занимавам с моята дисертация. Желая преди да започна работа като специализант лекар, да събера опит в научната сфера, която е изключително важна за развитието на медицината. Мисля, че това е възможност, която на по-късен период няма да получа поради липсата на време.

Приоритетите на младите хора днес? Тъй като от години живея в Германия, мога да дам отговор на този въпрос, отнасяйки се за младото население тук, но не и в България. Мисля, че все повече значение придобива образованието, изграждането на кариера, както и възможността да опознаваш света, пътувайки. За жалост забелязвам, че създаването на семейство остава на заден план и не

съм сигурна, дали това ще донесе в дългосрочен план удовлетворение от постигнатото в живота на всеки един от нас. Надявам се този тренд скоро да се обърне и хората да осъзнаят, че стабилният партньор, децата и любовта в личен план са от огромно значение.

Според теб, откъде започва промяната в света? От вярата в доброто, даряването на любов и желанието да помогнем.

Какви са уроците за теб от кризата с COVID-19? Мисля, че тази криза ни даде възможността да намерим време за себе си, да направим равносметка на постигнатото и нашите цели и да се научим да ценим свободата си.

Ще се върнеш ли в България? Това до ден днешен е отворен въпрос.

2020 за теб? Мисля, че през тази година ще бъде трудно да кроим планове, така че просто се оставям на спонтанността и на това да бъда изненадана.  МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ДЪЩЕРИТЕ НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - ЛЮБОМИРА

Любомира Любомира е третата дъщеря на д-р Любомир Бойчев. Още е ученичка, но умело съчетава ученето с народните танци, дейностите в „Интеракт“ клуб и уроци по английски, френски и испански. Свири на китара. Все още избира бъдещия си професионален път, но е убедена, че младите хора в България носят промяната за добро в себе си!

Любомира, как протича един твой ден? Преди карантината, когато водих нормален живот, дните ми бяха изключително натоварени, поне от гледна точка на един тийнейджър. Започвах деня си с една дълга, 20-минутна разходка до училище с най-добрата ми приятелка. След последния звънец обаче започваше по-натоварената част от деня ми. Обичам да съм заета и постоянно да се занимавам с нещо и в зависимост от деня от седмицата посещавах различни извънучилищни дейности само с кратък прозорец от време, в който евентуално да се прибера за обяд у дома, ако програмата ми позволяваше. Някои от дейностите включват народни танци, „Интеракт“ клуб, уроци по английски, френски и испански и т.н. Прибирах се между 19-21 часа, в зависимост от това колко дейности съм имала този ден. Най-накрая вкъщи, първото нещо, което правех, е да проверя какво прави мама и веднага след това да се хвърля в света 40

І МАЙ 2020

на учебниците. Ако ми останеше време, правех леки тренировки и след това си организирах програмата за следващия ден и се приготвях за малко спокойствие.

Как ти се отразява тази глобална промяна, която се случва в света – затворени училища, граници, онлайн обучение? Бих казала, че това са доста трудни времена за всички и няма как цялото положение да не ни се отрази по един или друг начин. Аз се старая да поддържам някаква привидна заетост, която да наподобява нормалния ми живот, и въпреки всичко ми остава доста свободно време, на което не съм свикнала, но го оползотворявам по начин, който да ме обогатява, или да съм от помощ. Не мога да отрека, че понякога ми идва в повече това стоене на едно място, да не съм с приятелите си, но го овладявам, защото знам, че това е най-доброто, което мога да направя за момента. Мисля, че

ДЪЩЕРИТЕ НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - ЛЮБОМИРА

нагласата е нещо изключително важно. Осъзнавам, че тази промяна е неминуема, ако искаме да овладеем този вирус и да съхраним най-важното, което е здравето ни. Колкото по-дисциплинирани сме и не се поддаваме на „лудостта“, до която може да ни доведе бездействието, толкова по-бързо ще се върнем към нормалното и ще сме здрави и щастливи заедно.

Обичаш ли да учиш? Любознателна съм и да поемам нова информация отвсякъде е нещо любимо. Обичам да научавам нови неща, от които се интересувам.

Какъв баща е д-р Любомир Бойчев? Като баща, човек, професионалист - във всички аспекти е неве-

роятен. Винаги разбиращ и търсещ смисъла зад нечие поведение. Няма скучна история, която да е разказал. Изненадва ме всеки път, с това какво е запомнил от моите дребни тревоги, защото знам, че е толкова зает и има толкова неща, за които да се погрижи и въпреки всичко се старае да запомни проблемите ни и даже да ни помогне с разрешаването им. Всеотдаен е и започне ли нещо, ще го избута докрай, без почивка, и то перфектно. Винаги се интересува как може да помогне. Никога не ми е отказвал разговор или съвет, дори и главата му да гори. Колкото и да е изморен, намира време за нас. Обожава да прекарваме време заедно и се старае да угоди на всички, когато избираме кой филм да гледаме. Научил ме е на толкова много неща и определено има още много, което може да ми каже. Понякога може да не съм го чувала, но е трудно, понеже е толкова спокоен и намира начина, по който да ме убеди и да достигне до мен, дори и да съм в отбранителна позиция. Показал ми е колко е пъстър светът и един от уроците, които най-много повлияват на изграждането ми, е, че има лошо, за да оценим хубавото. Научи ме как да гледам от позитивната страна на нещата, но не по наивен и глупав начин. Обича да се забавлява и ми позволява и аз да го правя (в рамките на нормал-

ното, разбира се). Невъзможно е да обясня колко съм благодарна, че ми е баща.

Майка ти е човек с изключително отношение към словото – пише книги, познава историята. На какво те учи тя? Мама е човек с огромно въображение и много житейски опит. От нея съм се научила как да съм самостоятелна и да отстоявам позицията си. Винаги ме е насърчавала да се целя високо и да не се отказвам. Преди не оценявах този факт и имах чувството, че иска прекалено много от мен, но осъзнавам, че нямаше сега да съм такава амбициозна перфекционистка и да постигам целите си, ако не беше тя. Винаги ме разсмива с цветущия си изказ и всеки един ден научавам нещо ново – някоя дума или интересен факт. Говорим си свободно на всякакви теми и винаги има някой съвет в ръкава си.

Твоето сърце накъде те влече? Лекар? Писател? Или? Не искам да разочаровам никого с отговора си, но май това е неизбежно. Не мисля, че ще бъде нито едно от двете. Имам още 2-3 години да избера в каква посока по-конкретно да поема, но във всеки случай ще е нещо хуманитарно. Имам доста интереси и неща, с които се занимавам, и поради тази причина е трудно да определя какво точно ми е най на сърце. МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ДЪЩЕРИТЕ НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - ЛЮБОМИРА

Минавам през някои болезнени фази и поемам цялата тъга, за да мога да се освободя от нея после.

Любимо занимание? Обичам да правя доста неща. Наскоро започнах да свиря на китара и това бързо се намести в списъка с любими занимания. Също така да танцувам, да чета и да прекарвам свободното си време както със семейството си, така и с приятелите си. Любима книга – „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.

Разочаровала ли си се от приятел? Как лекуваш раните от предателството и болката? О, доста пъти. Това, разбира се, е една естествена част от живота на всеки един човек и въпреки това винаги е тежко. Дори и да не го показвам толкова, съм страшно емоционална, приемам нещата навътре и отнема време, докато ги преживея. Най-важната част за мен е да осъзная, че всичко, което се случва, си има причина, дори и да не знам каква е тя засега. Всяка такава случка ни носи урок, който приемам, осмислям и след определено време започвам да практикувам. Никога не ми е било лесно да преодолея и забравя случилото се, но още едно важно нещо е прошката. Прощавам на тези приятели тяхната постъпка заради себе си, защото няма смисъл да таиш такива неприятни чувства в душата си задълго и те да те променят. 42

І МАЙ 2020

Мислиш ли, че България е добро място за живеене и работа на младите хора? Мисля, че България има потенциала да бъде такова място. Забелязвам, че има доста млади хора, които решават да останат тук. Също така мисля, че моето поколение обича промяната и в същото време обича и цени родината си, което означава, че има огромен шанс повече хора да избират България пред другите алтернативи. В нас има надежда и желание за промяна, остава само да се обединим и да я осъществим.

Промяната започва от...? Промяната започва от… нас. Кратко, просто и ясно. Ако ние не решим, че е време за промяна и не започнем да действаме по въпроса, никога няма да стане. Не можем да седим и да чакаме нещо да се случи без инициатива. Всичко започва от искрата в нас. 

ЕДНАКВИ ДРЕХИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

089 327 4332 terracaeli.brand@gmail.com

https://www.facebook.com/terracaeli.brand/

НАШИТЕ ДОКТОРИ

СЪПРУГАТА НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - КАРМЕН МИШУ–БОЙЧЕВА

МЕЧТАТЕЛ И РЕАЛИСТ, ПОКОРЕН ОТ ИСТОРИЯТА

Съпругата на д-р Любомир Бойчев - Кармен Мишу–Бойчева, е родена във Видин. Там завършва Френска езикова гимназия, а след това медицина в Букурещ. До 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца. Владее

Житейска школа Казвам се Кармен Виктор Мишу по баща, с едно тире - Бойчева по съпруг. Родена съм във Видин. На 49 години. Завърших там френска гимназия. На прага на своите 18 44

І МАЙ 2020

френски, румънски, английски и руски. Говори гръцки, защото баба й и дядо й са с гръцки корени. Пише книги. Първата си книга „Балканска сага” издава през 2007 г. Кармен разказва за читателите на сп. „Искам бебе“ своята история. Вдъхновяваща, истинска, докосваща ума и сърцето.

заминах за Букурещ да следвам медицина. Като че ли нямах голям избор - и двамата ми родители са лекари. Но тайничко мечтата ми беше журналистика. Бяха странни, особени времена. По тази специалност се влизаше трудно и

беше много сложно. Покойната ми майка, светъл да е пътят й на небето, се постара да ме откаже от журналистиката. Макар че на нея в голяма степен дължа отварянето на сетивата си за красотата на света. Тя ми отде-

СЪПРУГАТА НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - КАРМЕН МИШУ–БОЙЧЕВА

ляше почти цялото си свободно време, поощряваше крехките ми детски писателски опити и на всеки празник ми подаряваше книга. Имахме невероятно богата библиотека. В напрегнатото си ежедневие на натоварен лекар-невролог, мама нямаше време за четене. Но за сметка на това аз компенсирах. Четях по много и безразборно. На 10-годишна възраст се хванах за „Червено и черно“ на Стендал. Давате си сметка, че не разбрах почти нищо. Но когато на 21 я препрочетох, всичко дойде на мястото си. За мен Букурещ беше не само образование, а и житейска школа. И до настоящия момент имам приятели от различни националности и религии. Човек е богат с истинските хора в живота си, не с притежанията на едно бижу или чанта в повече. Знам пет езика. По баща съм гъркиня. Това ме кара да не се чувствам чужда на нито едно място в света. Обичам хората и общуването с тях. Когато завърших, кандидатствах за поста научен сътрудник в „Националния център по заразни и паразитни болести“ в София. Спечелих конкурса и работих там 10 години.

Любовта С Любо се запознах след един десетмесечен престой в Америка. Връщайки се, бях приета на работа като шеф на медицинските представили в голяма фармацевтична фирма. Като неин представител се озовах на ежегодния конгрес на гинеколозите в Банско. И двамата пазим прекрасни спо-

мени от вечерта, когато се запознахме. Направиха ми впечатление особеният цвят на очите му и добрата усмивка. Любомир Бойчев е добър човек, в истинския смисъл на думата. Опознавайки го с годините, защото вече 17 сме заедно, разбрах, че за него да бъде лекар е смисъл, призвание, себеотдаване, жертвоготовност, кауза и любов. Той обича изключително много това, което прави, защото обича да помага. В немалко случаи съм го виждала просълзен, когато му се обади жена с прекрасната новина, че тестът й за бременност е позитивен. Но също съм свидетел и на преумората му, когато се връща вкъщи към полунощ. На среднощните му излизания по спешност, когато служебният телефон звъни. На хронично-

то недоспиване и още отсъствие от дома. Никога не съм го упреквала, защото знам, че работата за него е начин на съществуване. Може би фактът, че сме колеги, ми е помагал да вляза в „ мокасините му“. Много е важно да приемем човека такъв, какъвто е. Битува мнението, че една жена може да промени мъжа да себе си. Не, не може, поне не по начин, по който си го представя. А ако иска да го промени, защо тогава е избрала точно него?

Поетична и артистична Свикването с Тутракан беше трудничко, може би защото никога не бях живяла в толкова малко градче. Но както казват древните римляни - „човек освещава мястото“. А за мен човекът, с когото бях, беше по-важен от размерите на града. Винаги съм искала такъв отговорен и добър човек за баща на детето си. Нашата дъщеря много прилича на него с увлечението си по благородните каузи, с търпението и сръчността на ръцете си. Същевременно е поетична, артистична, особена по хубавия начин. Може би се чувства различна, също като мен на нейната възраст. Трябваше ми време да разбера, че да не отговаряш на общоприетия стандарт не е наказание, а Божи дар. Всеки ден благодаря на Господ, че е отделил частица от себе си за мен. Да пиша, за мен е начин на живот. Книгите са предимно на историческа тематика. Настоящето никога не е било твърде МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

СЪПРУГАТА НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - КАРМЕН МИШУ–БОЙЧЕВА

интересно за мен. Улавям се и досега, че ми се иска да прекося бариерата на времето и поне за няколко минути да се озова в древен Египет, в средновековна Англия, в Памирските степи, където нашите прадеди волно са яздили конете си. В момента довършвам четвъртия си роман. Главният герой е сирак, бедно момче, участник в Априлското въстание и в развитието на родината ни след Освобождението. Добре че за този период има много източници, защото преди да започна да пиша, аз чета много исторически книги.

Най-многото Любо в семейството е обикновен човек. И все пак необикновен. Много разсеян по отношение на всички домакински подробности, но изключително търпелив. Цялото си свободно време посвещава на нас с Любомира. Обича да се прибира вкъщи. Страшно уравновесен е. Аз съм по-емоционална, по-„ летяща“. И ценя миговете, когато той ме приземява. Усещам любовта му по дребните или по по-големите жестове. Понякога ни свири на китара, пее ни. За разлика от мен, която съм непримирима към завистта и злобата хорска, той не я забелязва. Опрощаващ е, не държи лошото в душата си. Може би дори не го забелязва! През уикендите се разхождаме, гледаме филми, споделяме. Смеем се много. Времето все не ни стига, но когато сме в отпуск и сме само двамата, никога не ни е скучно. Хубаво ни е и когато си говорим, и когато мълчим. Имаме толкова неща да 46

І МАЙ 2020

си кажем все още! Единствено на Любо и на Любомира чета понякога откъсчета от новите си книги. Не мога да се примиря с агресивно шестващата глупост, която води след себе си и наглостта. С простака и парвенюто никога няма да се примиря! Мисля, че съм странна смесица от мечтател и реалист. В моя вътрешен свят винаги има много хора, макар че те реално не съществуват, но съм добре ориентирана по отношение на действителността. Любовта е най-многото, което Господ е дал на нас, хората. В контекста на нашия разговор се сещам за един цитат от „Тангра и неговият син“: „… Но не това ме развълнува, а погледът на Крум. Той гореше отвътре. Не бях срещала у мъж очи страстни и разумни; открити и решителни. И ми се стори, че приличат на факла, която разполовява мрака и дава път на дневната светлина. От него ден аз, Угрине, дъщеря на обикновен ратник, се заклех, че ще стоя винаги една крачка зад съпруга си - не само от почтителност, а и за да пазя гърба му.“ 

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р БОГОМИЛ БОЙЧЕВ

„Роденото бебе е невероятно вдъхновение“ Д-р Богомил Бойчев е завършил Медицински университет - Варна, след което специализира „Акушерство и гинекология”. От 1997 г. работи в МБАЛ-Тутракан, а от 2019 г. е управител на здравното заведение. Съпругата му е също лекар - д-р Диана Бойчева, специалист по детски болести. Тя работи в „Детско отделение“. Има две деца - дъщеря, която завършва медицина и иска да специализира „Акушерство и гинекология”, и син, който учи в Езиковата гимназия „Пейо Яворов“ в Силистра.

Вашият баща - д-р Петър Бойчев, светла му памет, беше един от най-добрите акушер-гинеколози. Той ли Ви „запали” за тази специалност? Да, така беше, макар той никога да не ни е казвал какви би искал да бъдем. Спомням се, че когато дойде време да кандидатствам, майка ми упорито искаше да не кандидатствам „Медицина“ и ми беше донесла един справочник на университетите, за да видя какви други професии мога да си избера. Разгледах го, стараейки се да преценя нещата обективно за възрастта си - разбрах, че нищо друго не ме привлича. И кандидатствах „Медицина“. Баща ми много обичаше да споделя за трудните и интересни случаи, които е имал. Разговорите вкъщи бяха доста често на медицинска тематика и това много ни помогна на нас с брат ми, защото после в практиката си се сблъскахме с много случаи, с каквито преди това се е сблъсквал той, и така сме получавали част от решенията.

Едно е да родиш дете, но друго е да имаш репродуктивни проблеми. Вие работите много в тази област на медицината, как се насочихте точно към нея? Тази насока беше започната и определена от брат ми - д-р Любомир Бойчев. Аз бях още студент, когато той проявяваше интерес в тази 48

І МАЙ 2020

Интервюто взе Калина Грънчарова

област. Той притежава качеството да мисли доста напред във времето - черта, с която, примерно, аз не бих могъл да се похваля. И постепенно, формирайки един екип, двамата успяхме да заработим заедно и да осигурим „ноу-хау“ от д-р Стаменов в София. Контактът с него беше отново дело на брат ми. И нещата станаха постепенно - чрез квалификация на кадри, не само нашата, а и на доста ембриолози, защото това е изключително деликатна и много отговорна дейност.

Какви са най-честите причини за безплодието? Наистина като че ли репродуктивният проблем сред хората зачестява. Моето лично мнение е,

СЪПРУГАТА НА Д-Р ЛЮБОМИР БОЙЧЕВ - КАРМЕН МИШУ–БОЙЧЕВА

че се събраха твърде много „вредности“ в околната среда, защото качеството на медицината се подобрява. Възпалителните заболявания и на женската, и на мъжката полова система днес са в пъти по-малко, отколкото са били преди, но въпреки това репродуктивните проблеми се засилват. И се появяват все повече пациенти, които на пръв поглед нямат никакъв проблем, а не става бебе. Това състояние изисква много широк профил от изследвания, касаещи много специалности, обременяващи семейната двойка с финансови разходи, които за съжаление не са покрити от никого. Огромната част от тях Здравната каса не ги покрива, а не фигурират и във финансиранията и от Фонда за асистирана репродукция.

А какво се промени в разбирането и в лечението на безплодието през годините? Добавката на нови типове стерилитет - вероятно, тях ги е имало и преди, но с по-малка честота. Всички знаем как някои семейства нямат деца 10 години и изведнъж забременяват. Сега сме свидетели на много интересни случаи - нямат деца, правят ин витро и изведнъж след това - бременност. Също има доста случаи, в които една двойка няма деца и осиновява дете, и след това забременяват. И затова двойките, които идват при мен за консултация, много често повлияни от наплива на информация през социални мрежи и през медии, идват със страха,

ред своя акъл и да движат нанякъде света, докато жените в повечето случаи „се вписват“ в живота и имат едно „земно“ усещане за естеството на живота и за отношенията между хората.

че са с репродуктивен проблем и са в ранна възраст, да кажем 25-28-годишни, и от 5-6 месеца се опитват неуспешно да забременеят. Казвам им, че повечето от половината двойки ще забременеят в рамките на една година. А от останалите, които след тази година още не са забременели, 70% ще забременеят в рамките на втората година. Човек трябва да бъде и по-търпелив. Животът се забърза много и искаме всичко да се случи на секундата. Много често някои двойки започват да правят секс по часовник - календарчето на телефона им изписва, че сега са в овулация. Но забременяването е страничен ефект на удоволствието. Хората забременяват, докато си доставят радост, а не по часовник. Това създава психологични травми.

Кои са по-смелите, когато идват при Вас и си кажат проблема жените или мъжете от двойката? Ами, може би, жените са по-смелите. Те са по-отворените. Жените като цяло усещат живота малко по-добре, отколкото мъжете. По-голямата част от мъжете искат да променят живота спо-

Какви съвети ще дадете на хората с репродуктивни проблеми? Откъде да започнат най-напред? Обикновено повечето от тях попадат първо при личен лекар или при личен гинеколог, който не е с такава насоченост. Ако в рамките на 6-8 месеца не е настъпило забременяване при нормален сексуален живот, би следвало да се потърси квалифицирана помощ от лекар-гинеколог, който се занимава с репродукция. Забелязвам, че пристигат пациенти, които са загубили страшно много време в лутания и - търсили са един, втори и трети специалист, които им казват „Да, няма проблеми - ще стане, не се тревожете...“ Обаче времето минава и шансовете намаляват. Особено при жените. Защото, за жалост, обикновено, когато човек се почувства готов за деца, се оказва, че вече ги прави малко по-трудно - поне в съвремието. В миналото, като се оженят на по 18-19-20 години - тогава са правили децата си. Но в настоящия живот, който е толкова много изискващ от нас, човек обикновено е готов за деца след 30-ата си година и това започва да се превръща в проблем. Искат първо дете, второ дете, аз бих казал, че трябва да искат и трето дете. Лично аз съжалявам дълбоко, че МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р БОГОМИЛ БОЙЧЕВ

нямам три деца.

Как приемате отрицателните тестове на Вашите пациенти? Това е същинска драма! Аз лично го изживявам дълбоко всеки път. Винаги изпитвам парадоксалното чувство на вина, защото считам за своя отговорност и дълг да осъществя желанието и заветната мечта на тази двойка. И когато не успеем, го чувствам като личен провал. Това е много затормозяващо за психиката на всеки лекар, който е отговорен към това, което върши, независимо дали е репродукция или е друг вид лечение. А, разбира се, за двойката е далеч по-тежко. Но все пак трябва да се има предвид това, че ние даваме надежда, даваме шанс, вероятност. Защото без нашата помощ нещата или няма да се случат въобще, или биха се случили с изключително малка вероятност.

Какво показва Вашата практика за основните причини на безплодието? На първо място се явява нарушението на проходимостта на маточните тръби. След това - с отлагането на първата бременност и въобще с отлагането на бременността започват да идват проблемите с нарушения яйчников резерв и с намаленото качество на яйцеклетките. Все по-голяма роля придобива и мъжкият стерилитет. Световната здравна организация понижава непрекъснато критериите за нормална спермограма. От това следва изводът, че човешката 50

І МАЙ 2020

репродукция се влошава. Мъжката репродуктивна способност намалява. Все по-голяма част от мъжете имат нарушения на спермограмата си в някаква степен.

Мъжете си признават по-трудно, че имат проблем... Определено е така. И по-дълбоко изживяват лечението на техния проблем. Има много двойки, в които мъжът отказва да си прави изследвания и обикновено се решава да го направи тогава, когато вече ние откажем да се занимаваме повече с двойката. И това не е честно. Обидно е. Бих казал, че е белег на изключително плоско мислене да смятаме, че само жената е виновна за безплодието. Даже си спомням, че имаше един случай, в който двойката опитваше да забременее от 10 години. Мъжът обаче никога не беше изследван и отказваше. И накрая, след „хиляди“ разговори, се съгласи да направим една спермограма и се оказа, че в нея няма нито един сперматозоид.

А кое е вдъхновението да продължавате да работите точно в тази област? Всеки положителен резултат! Всяко родено бебе! Това е невероятно вдъхновение! Това е невероятна радост! За нас едни от най-щастливите дни са празненствата по случай създаването на Медицинския център, когато тук идват всички деца, за чието зачеване сме помогнали. Това наистина зарежда за цялата година

напред до следващото такова събиране. Когато двойките и дечицата се появят, веднага в ума ти изплува всичко онова, което те и ние сме преминали заедно, а това вдъхновява много.

Тези, които Ви познават, казват, че можете да свирите на китара, че сте спортували, а сега в свободното си време с какво се занимавате? Да, като ученик свирих година и половина на класическа китара. Тук идваше един учител от Музикалното училище в Русе и още по средата на първата школа ми каза: „Ти не си за школата“. И започна да ми дава партитури. Дори дойде да говори с баща ми, че „това момче е за Консерваторията“. Аз много харесвах да свиря и свирех по ноти. Спортно гребане с каяк тренирах. С Константин Златанов бяхме на 6-о място от 15 лодки. Считам това за голям успех - всички останали бяха от спортни училища. На състезание по воден слалом също съм бил и ако имах време, бих правил това отново с огромно удоволствие. Напоследък се запалвам много по градинарството. Много ми харесва. Възстановявам градинката си. Жена ми обожава розите... Имаме сигурно над 50 вида рози в двора си. Много ми харесва да изграждам този двор - да го аранжирам, да го виждам как се развива... Сега садя плодни дръвчета - забавно е, връща ме към естественото. Удоволствие е да оставя телефоните встрани и за един час да забравя за всичко друго... 

ЛИЛИ БОЙЧЕВА „ДА ЛЕКУВАМ Е МОЯ МИСИЯ В ЖИВОТА“

Лили Бойчева е на 24 години, родом от Тутракан. Завършва езикова гимназия във Варна, владее френски и английски език. В момента е стажант-лекар. Към медицината, и по-специално към асистираната репродукция, се насочва благодарение на баща си – д-р Богомил Бойчев, който е един от най-успешните акушер-гинеколози в България.

или, в какво състояние на духа и обучението си днес? Като стажант-лекар в последната година от моето обучение по медицина, усещам вече вълнението от прехода - от дни, запълнени с лекции, клинични случаи и 30-минутен контакт с пациенти, към реалната отговорност за живота на хората. Към това да съм не един обикновен студент, лек досадник дори, за пациентите в болницата, а лекар, на когото те вярват. Очаквам с нетърпение, а може би и лек трепет, този нов етап от живота ми, в който ще бъда наричана „доктор“.

„Да лекувам е моя мисия К в живота“

ъде завърши средното си образование? Средното си образование завърших в 4-та езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна, с френски език като първи чужд език и английски - като втори. Обучението ми там допринесе за допълнителното ми развитие в сферата на медицината. Добрата ми езикова подготовка спомогна да осъществя два много полезни и обогатяващи стажа по програма „Еразъм“. Първият се състоя в болницата в Храдец Кралове, Чехия, за 2 месеца, а вторият - в болниците в Бордо, Франция, за 5 месеца. Доброто владеене на тези два езика ми е от полза също така в използването на чуждестранна литература в подготовката ми по медицина.

ога реши, че ще учиш медицина? Откакто се помня, медицината ме е теглила към себе си. Като дете имах

МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ЛИЛИ БОЙЧЕВА „ДА ЛЕКУВАМ Е МОЯ МИСИЯ В ЖИВОТА“

собствени въображаеми пациенти, на които поставях диагнози и предписвах лечение. След време започнах да наблюдавам операции в болницата и да помагам в кабинетите на родителите ми. Винаги съм знаела, че именно с това искам да се занимавам и аз. Смятам, че да лекувам и помагам на хората е моя мисия в живота.

нтересна ли е репродуктивната медицина за теб и защо? Новият живот се свързва с надежда, любов и щастие. Репродуктивната медицина асоциирам именно с тези чувства. Тя е способна да осъществи една от най-съкровените мечти на много семейства. Изгражда се силна и здрава връзка между лекаря и пациента, която съпровожда целия процес. Именно тази чистота на желанията на пациентите и вяра във взаимоотношенията им с лекарите ме кара да обичам репродуктивната медицина.

ожеш ли да кажеш какви са ценностите и приоритетите на младите хора днес? С какво си съгласна и какво би искала да промениш? Един от най-водещите приоритети на младите хора днес е прогресът в професионален план. Убеждението, че до определена възраст любовта и семейството нямат място в техния живот, дори биха натоварили допълнително тяхното така или иначе тежко и забързано ежедневие. Смятам, че амбициите за кариерно развитие и прогрес са необходими. Именно това желание 52

І МАЙ 2020

за успех е направило възможно и асистираната репродукция. Но бих искала да променя мисленето, че професионалните успехи са несъвместими с личните. Семейството и любовта дават спокойствие, сигурност и уют, и мисля, че задоволяването на тези нужди може само да стимулира по-добрия резултат в професионален план.

отови ли са твоите връстници, които са около 25-годишни, да станат родители? Колко от твоите приятелки днес са майки? Именно поради причините, които поясних в предния отговор, смятам, че по-голямата част от тях все още не са готови да станат родители. Специално в сферата на медицината, върху която имам пряк поглед, смятам, че също това, което възпира връстниците ми, е липсата на сигурно бъдеще - възможността партньорите да бъдат приети за специализация в различни градове и други въпроси от този характер. Поради тези проблеми имам не повече от 3-4 приятелки, които са майки.

и като бъдещ лекар, какво би казала на младите жени, които смятат, че е твърде рано на 25 години да станат майки – какво казва биологичният часовник за репродуктивната възраст? Съвременната поп култура ни внушава че е напълно във възможностите ни, а и в реда на нещата, да създаваме поколение след 35-40-годишна възраст. Ме-

дицината обаче е на друго мнение. След 35 репродуктивната ни способност намалява съществено, а след 40 - драстично. Освен това, е доказано, че рисковете от усложнения, като спонтанни аборти, хромозомни аномалии, усложнения по време на раждането, са по-високи при жени над 35-годишна възраст. Затова вярвам, че е необходимо жените да вземат това предвид, когато подреждат приоритетите си през годините на техния живот.

есто работиш заедно с баща си – д-р Богомил Бойчев – в кабинета? Как преживяваш съдбите на семействата с репродуктивни проблеми? Какво би им казала ти, за да продължите напред, въпреки временните неуспехи? От много години постепенно се включвам във все по-голяма степен в работата на баща ми в кабинета и с всяка една година ми харесва все повече и повече. Наблюдавам, че всяка двойка извървява свой собствен път. Изключително дълбоко изживявам всяко едно препятствие, което имат по него, както и всеки един момент на щастие. Дълго време след срещата с всяка двойка с репродуктивни проблеми аз мисля за тях и силно се надявам да сбъднат мечтата си. По мои наблюдения неуспехите, които преживяват семействата, ги правят по-силни, по-сплотени. Винаги има вариант те да достигнат до своето щастие. Бих им казала да не губят надежда и да знаят, че щастието ще ги застигне, и че то има много лица.

ЛИЛИ БОЙЧЕВА „ДА ЛЕКУВАМ Е МОЯ МИСИЯ В ЖИВОТА“

а какво те научи твоето семейство? Семейството е най-ценният дар, който имаме. То ме научи винаги да бъда най-добрата версия на себе си. Да се развивам, да се уча, да задавам въпроси. Винаги да поглеждам една ситуация от всички възможни страни и да се опитвам да разбера начина, по който мисли отсрещният. Най-важното, на което ме научи, е, че на първо място трябва да сме добри хора.

е останеш ли да живееш и работиш в Тутракан? Кое е голямото на малкия град? Да, смятам, че в Тутракан бих придобила уменията и познанията, за да стана добър лекар, и по-конкретно – добър акушер-гинеколог. Началото на това, което продължава да се гради там, е положено още от моя дядо – д-р Петър Бойчев. Аз, като трето поколение лекар, бих дала всичко от себе си, за да поддържам и развивам вече започнатото. В малкия град се елиминират елементарните стресови фактори от големия град и на тяхно място се появяват енергия и време за по-стойностни занимания. Тази възможност за култивиране на личността и за по-лесно

създаване на вътрешна и външна хармония са незаменими.

ак ти би убедила младите успешни хора да се върнат в България, или да останат тук, като завършат образованието си? След като прекарах повече от половин година в чужди държави и видях различни начини на работа, различен тип философия на живот, това, което в мен се породи като мисъл и желание, е да се върна в България и да приложа наученото тук. Не виждам смисъл цял живот да бъда определяна като чужденец, далеч от семейство и приятели, заради идеята за по-спокоен живот. От всеки един от нас зависи дали България ще се развие или затъне, дали ще продължи да съществува. Вече като по-информирани и по-мислещи хора трябва да преборим ригидността и безумието и отворим място на разума, справедливостта и успеха на наша, майчина земя.

акво ти предстои през 2020 година? 2020-а година ми поднася, както може би и на всички ни, много предизвикателства, с които трябва да се справя. Предстои ми успешно, надявам се, преминаване на държавните изпити през последната, 6-а година от обучението ми по медицина, последвано от дългоочакваното дипломиране и придобиване на титлата „лекар“. Това е година, която очаквам с нетърпение отдавна и съм готова да отгърна следващата страница от моя живот.  МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

„СПОКОЙСТВИЕ И ВЯРА В БЪДЕЩЕТО“

„СПОКОЙСТВИЕ И ВЯРА В БЪДЕЩЕТО“ Вече трета година ние в ИСКАМ БЕБЕ имаме една уникална дарителска кампания, която – както я наричаме помежду си – е с аромат и вкус на истинско био вино.

Винарска изба “Едоардо Миролио” е създадена през 2002 г в райoна на с. Еленово, на 22 км от гр. Нова Загора. Селото е разположено в регион Тракийска низина, в подножието на Светиилийските възвишения, откъдето идва и наименованието на една от търговските марки вино. Годишният производствен капацитет е 1 милион литра вино. Цикълът на производство обхваща всички технологични операции - от началната преработка на гроздето до бутилирането на виното. 54

І МАЙ 2020

Kъм настоящия момент са засадени 220 хектара лозови масиви от елитен френски и български посадъчен материал. Част от сортовете, които култивира винарска изба Едоардо Миролио, са: Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Пино Ноар, Шардоне, Мускат Отонел, Траминер, Совиньон Блан, Мавруд, Рубин, Мелник, Букет и Вионие. Тероарът на с.Еленово е един от уникалните, почвата е песакливо-глинеста, от която се раждат плодотворните лозя.

„СПОКОЙСТВИЕ И ВЯРА В БЪДЕЩЕТО“

Бутиков хотел За удобство на посетителите и ценителите на виното, винарска изба „Едоардо Миролио“ разполага и с бутиков хотел - „Соли Инвикто“. Изключително подходящ за винен туризъм, той се извисява непосредствено над производствените помещения, вкопани в малък хълм. Тук всеки гост може да почувства насладата от чаша вино и добра храна в уникална обстановка, в която човек губи представа за време и място… Вдъхновен от линията на спиралата, архитектът е създал тази впечатляваща сграда, от която пред очите се откриват безкрайни лозови масиви, естествени езера и зелени морави.

Усъвършенстването на избата носи през годините многобройни златни медали за вина с изключително високо качество. От няколко години избата има сертифицирани Био лозя и производство на Био вино. Винарската изба обработва лозята, прилагайки класическия метод на пиемонтското лозарство, оценявано и копирано в цял свят, адаптирайки техноло-

гията на отглеждане към особеностите на региона. Отглеждането на плодородно и качествено лозе не може да се импровизира. Изисква много труд и опит, познания и страст. Така дългогодишният опит и страст, вложени в италианската винарна „Tenuta Carretta”, бяха поетапно мултиплицирани и във винарска изба „Едоардо Миролио“ в с. Еленово.

„Капка любов за живот“ Срещата ни със Злати Златев (управител на “Проект Трейдинг” ЕООД, което е дъщерно дружество на избата „ЕДОАРДО МИРОЛИО“) се случи през 2018 г. Самият той прегърна каузата на ИСКАМ БЕБЕ – да се раждат желани деца в България – с огромен ентусиазъм. Съвместната ни дарителска кампания носи името „КАПКА ЛЮБОВ ЗА ЖИВОТ“! Обозначена е със специален стикер върху селектирано био вино. Част от приходите на това висококачествено био вино, фирмата дарява на „ИсМАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

„СПОКОЙСТВИЕ И ВЯРА В БЪДЕЩЕТО“

кам бебе“. Био виното на „ЕДОАРДО МИРОЛИО“ присъства на всеки празничен повод в ИСКАМ БЕБЕ и се отличава с особен вкус и стил. Със Злати Златев си говорим за ДАРИТЕЛСТВОТО като път за израстване на обществото ни.

Г-н Златев, какви са спомените от детството Ви? Какви ценности формираха у вас Вашите родители? Аз имах късмета да отрасна в края на това, което наричаме „соц“. Видях нещо от него – бил съм и чавдарче, и пионер. Видях и купонната система, а като студент – и Виденовата зима. Дори за 2 месеца бях приет в ДКМС, т. нар комсомол. Знам какво е да живееш и с малко, и с много. Това категорично повлия над мирогледа ми и за разлика от младежите аз не приемам личната свобода за даденост, а за трудно изживяно и извоювано право. Расъл съм в нормално 4-членно семейство и бях възпитан да съм любопитен за света наоколо, отговорен и амбициозен. Винаги съм считал за личен и много важен въпрос това да съм отличник и в училище, и в университета (и на двете места имах късмета да попадна на страхотни преподаватели и хора), но в същото време съм следвал още от дете собствените си мечти. И считам, че успях да ги постигна.

Бихте ли ни разказали 56

І МАЙ 2020

накратко за себе си – с „Едоардо Миролио“ за годините в универ- и виното? С какво Ви ситета, професионал- спечели тази работа? Близък човек ме запозна лично с ната кариера? Още от втори клас ученик, от 9-годишен, мечтата ми е била да стана геолог и да се занимавам с минерали и кристали. Затова и влязох в Националната природо-математическа гимназия, единственото училище с профил „Науки за Земята“ след 7 клас. После съвсем естествено и в Софийския университет избрах специалност „Геология“. Учил съм с удоволствие и мерак. Дипломирах се на 7 юли 1997 г. с отличен успех и на 30 август се озовах на другия край на света - в Мозамбик, Източна Африка. Там година и половина ръководих голям проект, свързан с добив и търговия основно със скъпоценни камъни. След прибирането ми в България бях един от избраните нови търговски представители в „Хайнекен“ (тогава „Загорка“ АД), чиято мисия беше да вдигнат обратно тази пивоварна на крака. И успяхме, минах страхотна школа, учих се от отлични мениджъри. Продължих кариерата си в друга пивоварна, после годините ме отнесоха във фармацевтичния бранш. Обратно в напитките, после търгувах с храни, извървях пътя от търговски представител през търговски директор до кънтри мениджър. И накрая, от над 4 години и половина съм на настоящата си позиция.

Как се случи Вашата професионална среща

г-н Едоардо Миролио. Той тогава търсеше човек, който да оглави търговското дружество за продажби на вината от неговата изба. Поговорихме, допаднахме си, и ето ме тук и сега - управител на „Проект Трейдинг“ ЕООД, дистрибуторска компания, 100% собственост на семейство Миролио. Отговарям за целия бизнес на територията на България - както за вината на изба „Едоардо Миролио“, така и за италианските изби на семейството, а от

„СПОКОЙСТВИЕ И ВЯРА В БЪДЕЩЕТО“

1 година и за други наши италиански партньори. Работата е динамична, предизвикателна и силно конкурентна – над 270 местни изби, от които около 70 по-големи, се борят за продажби на родния пазар, отделно десетки вносители предлагат вина от цял свят. Именно тази динамика ме спечели, ежедневната доза търговски адреналин, взимането на бързи решения и работата с различни клиенти.

Разкрийте ни някои от вътрешните тайни на производство на виното на ЕМ – кое

е различното, специфичното, отличаващото? Винарска изба „Едоардо Миролио“ е новатор на нашия пазар още от самото си създаване. Тя е проектирана и създадена с идеята да развива нетипичния тогава за България сорт Пино Ноар и е първата и най-голямата, специализирана за производство на пенливо вино по класическа технология. Това става в годините 2004-2006, когато нито Пино Ноарът, нито пенливото вино бяха нещо понятно и познато за българския консуматор. Но ние сме упорити, с

търпелива работа и постоянство, работейки само с нашите собствени лозя, наложихме и двете неща на пазара и сега съм горд да кажа, че много наши колеги винопроизводители вървят по нашия път и вече има много отлични вина от капризния Пино Ноар, а също и някои добри естествено пенливи вина. От самото начало на избата, още при засаждането на лозята по настояване на г-н Миролио, ние работим и развиваме и местните, наши български сортове Мавруд, Рубин и Букет, от които правим висококачествени вина. От 2013 г., отново като новатори и първопроходци, предлагаме на българския и световен пазар 100% сертифицирано органично вино – и бяло, и розе, и червено, като и червеното, и розето са точно от тези 3 местни сорта.

Защо решихте да подкрепите каузата на „Искам бебе“? Ние като фирма сме социално отговорни и не стоим настрана от благотворителността. Каузата на фондация „Искам бебе“ е изключително важна и много дълбоко човешка – това ни грабна и вдъхнови. Имам близки хора, минали по трудния път на ин витро процедурите (сега се радват на малък прекрасен син), и вярвам, че няма нищо по-хубаво от една чиста детска усмивка. Нашите собственици безрезервно подкрепиха идеята да помогнем, не само сега, но и занапред. Така че вярвам в бъдещето и искам да виждам повече детски усмивки. МАЙ 2020 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

„СПОКОЙСТВИЕ И ВЯРА В БЪДЕЩЕТО“

Много се говори за полезните съставки във виното. Кои са точно те? Във всички вина ли ги има? Има нещо, наречено френски парадокс – нацията, която консумира ежедневно тежки мазни сирена и меса, като патешко, е с един от най-ниските показатели за сърдечни проблеми в света и има висок процент дълголетни хора. И това е, защото французите пият много вино, ежедневно и непрекъснато. Виното и неговите съставки – по-специално ресвератролът, спомагат за разграждане на холестеролните плаки и предпазват от сърдечни проблеми, регулират теглото и не позволяват активно отлагане на мазнини в човешкото тяло. Полезните съставки на виното са основно в червеното, най-концентрирани са в местни сортове, по възможност от биологич-

І МАЙ 2020

но отглеждани лозя. Бялото вино и розето са с далеч по-ниска концентрация на полезни съставки. Ние направихме фармакологично изследване на нашето червено Био вино от сортовете Мавруд и Рубин и безспорно доказахме, че чаша дневно от него съдържа пълната дневна доза ресвератрол и категорично помага като профилактика. Държа да отбележа - чаша, не бутилка.

Ресвератролът и виното – това Чудо на природата. Какви са свойствата и ползите за човешкото тяло? Както казах, ресвератролът помага категорично. Тепърва се правят още много изследвания с него – сериозни научни публикации до момента основно го свързват с профилактика на Алцхаймер, борба с холестеролните плаки, някои положителни ефекти при изгаряния. Самият му произход в лозята и гроздето също е ясен – той е естественото лекарство, което лозата натрупва в гроздето за борба с болести. Затова и количествата са значителни в био лозята, където не се пръска интензивно с пестициди и торове, които пазят продукцията. В този случай лозата трябва сама да се бори с проблемите си и отговорът е увеличено производство на ресвератрол. Така и той се озовава в гроздето на био лозята и оттам директно във виното. Българската фармацевтична общност отдавна е запозната с ползите от червеното вино и

„СПОКОЙСТВИЕ И ВЯРА В БЪДЕЩЕТО“

ресвератрола в него, от повече от година в някои аптеки се продава от нашето червено Био вино именно като профилактичен продукт. Ресвератрол има и на таблетки, но нашият начин на прием определено е по-приятен.

Какво е за Вас семейството? Всичко - безусловно и категорично!

Колко е важен екипа във Вашата работа? Как се стиковате? Екипът е основният движещ елемент на всеки успешен бизнес. Ние сме силен отбор, изграден от хора индивидуалисти, но мотивирани и амбициозни. Допълваме се и се надграждаме. Понякога спорим, конкурираме се вътрешно, доказваме се, но винаги вървим напред и нагоре. Вече почти 4 години сме заедно - някои доста по-отдавна, други от по-скоро. Но смея да твърдя, че сме добре смазана машина, която с труд, умения и постоянство постига целите си и ще го прави и занапред. Каквато и криза или страшен вирус да се опитва да ни спре. Работим с нашите вина, произведени от нашите лозя, убедени сме в качествата им и ще ги развиваме и за в бъдеще.

стане и фирмена кауза, значи всички вярваме. Единственият начин да мотивираш някого да дарява, е като му дадеш пример. Затова се надявам и други фирми да последват нашия пример и заедно да можем още по-силно да подкрепим каузата на фондация „Искам бебе“.

Промени ли се дарителската среда в България и как, според Вас, трябва да работят различните организации, за да получат доверието на обществото и дарителите?

За съжаление настоящата криза около коронавируса ще се отрази твърде негативно на дарителството като цяло. Наложеното стягане на коланите ще принуди доста фирми и компании да преразгледат дарителските си програми. Ние няма да го направим, но е важно и занапред всяка организация, която разчита на дарения, да води ясна политика, да популяризира целите си, да се гордее с успехите си и да ги прави достояние на широката общественост, за да може хората да са информирани и при желание да могат да дарят. И задължително да направи самия процес на дарение лесен, без бюрокрация и прекалено формализиране. Така, както го прави фондация „Искам бебе“.

ще гради една по-добра България и от какво зависи това?

Вярвам и се опитвам да подпомагам това бъдеще още сега. С възпитанието на сина ми, с примера, който му давам. Нужно ни е не само образовано, но и открито и с ясни цели поколение, което знае какво иска и има начина да го постигне. Трябва да посочим на младежите пътя, да подскажем някои от начините и да им дадем свобода. Натам нещата са ясни. Качественото образование, развитата култура, масовият спорт са неща, които трябва да са винаги на разположение на децата и младежите, да им дават избора къде и как да насочат енергията си, с какво да се занимават. И резултатът ще дойде сам. Вярвам в това.

Вашите страхове?

Те са съвсем нормални – най вече за здравето на близките ми, за проблемите в ежедневието, за някои инвестиции...

Вашите лични лечители? Семейството, приятелите, природата и хубавата книга. За съжаление за никое от тези неща не ми стига времето напоследък.

Как вие лично разбираВашата лична кратте дарителството и ка формула за щастикак мотивирате хораето? та около вас да даряСпокойствие и вяра в бъдещеват? Вярвате ли, че поколе- то. Не ми се отдава, но се опитДарителството е личен акт и нието на нашите деца вам.  лична убеденост. Когато това МАЙ 2020 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

10 ВЪПРОСА ПРЕДИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРА ПРИ ЕНДОМЕТРИОЗА Материалът е подготвен от екипа на фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“.

Фондацията е създадена през 2019 г. и има за основна цел да изгражда устойчива здравна култура по отношение на заболяването ендометриоза и репродуктивното здраве. За повече информация: Мария Георгиева Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” M: 0888 277745 www.endometriosis.bg

Ендометриозата е една от водещите причини за безплодие. Смята се, че между 30 и 50% от жените с репродуктивни затруднения имат ендометриоза. В много от случаите, след продължителни неуспешни опити за естествено зачеване или провалени терапии, жените с ендометриоза преминават към ин витро процедури. Освен това, тежката ендометриоза, особено тази, засягаща тръбите на жената, е и една от индикациите за финансиране на ин витро процедура от Центъра за асистирана репродукция.

Отговори Както при всяка медицинска интервенция, ин витрото изисква високо ниво на доверие в лекуващия лекар и неговия екип от специалисти. Когато лекарят е готов да отговори на въпросите на пациента, това е ясен сигнал, че има план за лечението му, направил е оценка на потенциалните рискове и ус60

І МАЙ 2020

За всички жени началото на една ин витро процедура е момент, който поражда смесени чувства, поради неизвестността от престоящото. Ин витро лечението има много етапи и всеки от тях крие риск от неуспех и преждевременно приключване на процедурата. Затова е важно жените да са информирани за всеки от тях, да знаят какво да очакват и да споделят своите притеснения и тревоги с лекуващия си лекар, за да бъдат подкрепени от него и екипа му.

ложнения и знае как да постъпи във всяка ситуация. Именно от това има нужда всяка от нас да получи отговор на въпросите си и успокоение за притесненията си. Доверието в лекаря в голяма степен зависи от получаването на информация по достъпен и разбираем начин и даването възможност на пациента да зададе своите въпроси.

10 ВЪПРОСА ПРЕДИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРА ПРИ ЕНДОМЕТРИОЗА

За голяма част от пациентите посещението при лекаря, особено в такъв важен момент, като започването на ин витро процедура, предизвиква високо ниво на стрес и тревожност, което от своя страна може да попречи на пациента да формулира въпросите си, или да запомни отговорите и препоръките на лекаря. Ето защо е добре да сме предварително подготвени със списък от въпроси и възможност да си водим записки по време на консултацията.

Предлагаме ви списък от няколко въпроса, които са важни за пациентите с ендометриоза, поемащи по пътя на ин витрото, и които препоръчваме да дискутирате с вашия лекуващ лекар:

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ОПЕРИРА ЕНДОМЕТРИОЗАТА ПРЕДИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРА? Това е въпрос, който касае голяма част от жените с ендометриоза и е пряко свързан с това дали е възможно изобщо да настъпи бременност при наличие на ендометриозни кисти и/ или огнища. За пациента отговорът на този въпрос е от ключово значение, защото една потенциална операция би означавала отлагане на ин витро процедурата с няколко месеца и допълнителна подготовка (и чисто практически, и в психоемоционален план). Според голяма част от лекарите, ако са налице активни ендометриозни огнища или кисти, е възможно те да създават токсична среда в таза на жената, което може да попречи на имплантацията на ембриона. От друга страна, разположението на ендометриозните огнища или лезии би могло да попречи на аспирирането на фоликулите по време на пункцията. Наличието на големи ендометриоми (ендометриозни кисти) може да оказва негативно влияние върху качеството и броя на яйцеклетките. Лекарят ще направи комплексна оценка на нуждата от операция, вземайки предвид резултатите от всички изследвания и диагностични процедури, историята на заболяването, каква е тежестта му - дали са налице ендометриозни кисти и/ или огнища, какъв е техният размер и кои органи са засегнати. При много тежка ендометриоза, при която има твърде висок риск от влошаване на здравословното състояние на пациента, лекарят би могъл да препоръча операция преди ин витро процедура. Лекарят ще прецени риска от потенциалната операция върху яйчниковия резерв на жената и при нужда ще предложи замразяване на яйцеклетки преди операцията. МАЙ 2020 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

КОЛКО ДЪЛГО СЛЕД ЛЕЧЕНИЕ С АНАЛОЗИ НА ЛУТЕИНИЗИРАЩ ХОРМОН-ОСВОБОЖДАВАЩ ФАКТОР (ЗОЛАДЕКС, РЕСЕЛИГО) МОГАТ ДА СЕ ОТЛАГАТ ИН ВИТРО ОПИТИТЕ?

След лечение с подобни медикаменти за потискане на функциите на яйчниците, често минават месеци преди нормалния хормонален баланс на жената да се възстанови напълно. Колко време след лечението жената ще забременее, в много случаи е въпрос на личен житейски избор, но е важно лекарят и пациентът съвместно да изготвят план за това какво следва след терапията със Золадекс или Реселиго. Важно е пациентът да знае, че тази терапия е временно решение, а трайните резултати изискват цялостна промяна на начина на живот. При жени, които не планират забременяване веднага след подобна терапия, лека-

І МАЙ 2020

рят ще прецени дали е необходимо продължаване на лечението с противозачатъчни или друг вид хормонални лекарства. Дори и това не е трайно решение и се налага пациентът и лекарят

да помислят заедно за дългосрочна стратегия за предпазване от рецидиви. Особено важно е да се направи оценка на отражението на тези терапии върху бъдещия фертилитет на жената.

КАКВИ МЕДИКАМЕНТИ ЩЕ БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ХОРМОНАЛНА СТИМУЛАЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРАТА? Хормоналната стимулация се извършва по индивидуален план, който лекарят разработва, вземайки предвид тежестта на заболяването на пациента, нивата на хормоните преди началото на процедурата, броя на видими антрални фоликули в яйчниците на жената, състоянието на маточната лигавица и др. Имайки предвид всички тези фактори, лекарят ще избере между няколко възможни протокола за стимулация - къс протокол (продължаващ между 10 и 12 дни, започвайки от втори ден на менструацията) или дълъг протокол (продължаващ около 20-25 дни и започващ с потискане на яйчниците от около 20-и ден на предходната менструация), както и няколко възможни групи лекарства. Хормоналната стимулация до фоликулярната пункция обикновено се извършва с медикаменти, които съдържат човешкия фоликулостимулиращ хормон (FSH) и водят до образуването на по-голям брой зрели яйцеклетки. В някои случаи лекарят ще предпочете да използва друг тип медикаменти от групата на т. нар. “ароматазни инхибитори”. Те се използват за стимулиране на производството на по-голям брой яйцеклетки, без извънредно покачване на нивата на естрогени в тялото. В комбинация с тях могат да бъдат използвани и лекарства, потискащи овулацията, за да се контролира равномерното нарастване и зреене на яйцеклетките. В последния етап на стимулацията на пациентката се поставя инжекция с човешки хорионгонадотропин (ЧХГ) в точно определен от лекаря ден и час. Тази стъпка води до финалното развитие на яйцеклетките. След пункцията, по преценка на лекаря, могат да бъдат предписани хормонални лекарства за подобряване на състоянието на маточната лигавица. Важно е да уточните с лекаря какъв е най-добрият план за вас по отношение на хормонална стимулация и минимизиране на евентуалните странични ефекти предвид степента на ендометриозата.

10 ВЪПРОСА ПРЕДИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРА ПРИ ЕНДОМЕТРИОЗА

КАК ЩЕ СЕ ЧУВСТВАМ ВСЛЕДСТВИЕ НА ХОРМОНАЛНАТА СТИМУЛАЦИЯ?

Както всички хормонални медикаменти, тези, използвани за стимулация по време на ин витро, също могат да предизвикат различни странични ефекти. Лекарят ще ви обясни подробно какви може да са те, но тяхната проява е строго индивидуална при всеки пациент. Сред най-често срещаните са гадене, стомашни проблеми, усещане за подуване и тежест в корема, главоболие и др. Напълно е възможно и да не изпитвате никакви странични ефекти.

КАК МЕДИКАМЕНТИТЕ ПОВЛИЯВАТ ЕНДОМЕТРИОЗАТА И НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ?

Този въпрос притеснява всяка жена с ендометриоза, минаваща през ин витро лечение. Знаем, че ендометриозата е хормонално зависимо състояние (най-вече естроген-зависимо), а хормоналната стимулация води до повишаване на нивата на естрогени в женското тяло. Притеснението, че стимулацията може да влоши състоянието на жените с ендометриоза (разрастване на съществуващи огнища и кисти или поява на нови), е напълно основателно. Въпреки това, проучвания показват, че сериозно влошаване на ендометриозата вследствие на ин витро е рядко срещано, тъй като излагането на хормонална стимулация е за кратък период от време.

Важно е да поставите този въпрос пред своя лекар и да изразите тревогата си. Той ще направи оценка на потенциалните рискове и на базата на това и други важни фактори ще определи дозировката на лекарствата, с които ще ви стимулират. Вашият лекар ще се спре на план за стимулация, при който рисковете за здравето ви са минимални.

БОЛЕЗНЕНИ ЛИ СА ПРОЦЕДУРИТЕ? Някои от етапите на ин витро процедурата действително могат да причинят болки и дискомфорт. По време на фоликулярната пункция често жената е поставена под пълна упойка и не изпитва болка. След събуждането от процедурата и през следващите ден-два тя може да изпитва болки в зависимост от броя на яйцеклетки, които са аспирирани (съответно броя убождания по яйчниците) . Лекуващият лекар ще предложи подходящи методи за обезболяване. Ембриотрансферът (няколко дни след пункцията) се осъществява, без жената да е поставена под упойка. Възможно е пациентката да изпитва лек дискомфорт, докато трае процедурата. МАЙ 2020 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

ПО КАКЪВ НАЧИН ЕНДОМЕТРИОЗАТА ПОВЛИЯВА ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРАТА И НЕЙНИЯ ИЗХОД?

Инвитро процедурата включва много етапи, а изходът ѝ е непредвидим. За съжаление, всеки от тези етапи крие риск от неуспех. Ендометриозата може да повлияе изхода на ин витро лечението по различни начини – например този, по който жената откликва на стимулацията, като влоши качеството на яйцеклетките и съответно на ембрионите, създавайки ПОВЛИЯВАТ ЛИ токсична среда в таза на жената и попречи на ембриона да се имплантира. Препоръчително ХОРМОНАЛНИТЕ е пациентът и лекарят заедно да обсъдят СТИМУЛАЦИИ това, като лекарят предостави информация ПРИ ИН ВИТРО за последователността, целите на етапите и възможностите нещо да се обърка при всеЯЙЧНИКОВИЯ ки от тях. РЕЗЕРВ НА

ЖЕНАТА? В повечето случаи на жените е необходим повече от един ин витро опит, съответно повече от една хормонална стимулация. При жени с вече намален яйчников резерв това поражда притеснения относно възможността за изчерпването му вследствие на стимулациите. Данните от проучвания по този въпрос към момента са малко, но сочат, че стимулациите не намаляват яйчниковия резерв в повечето случаи. Рядко и при използването на извънредно високи дози на хормоналните лекарства, е възможно да настъпи спад в яйчниковия резерв на жената. Добре е да обсъдите този въпрос с лекаря, с оглед на индивидуалния случай. Той ще прецени какви са рисковете, вземайки предвид вашата възраст, нивото на антимюлеровия хормон, броя на антралните фоликули, видими при ехографски преглед, броя на вече осъществените ин витро опити и др. фактори.

І МАЙ 2020

10 ВЪПРОСА ПРЕДИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРА ПРИ ЕНДОМЕТРИОЗА

ПО КАКЪВ НАЧИН ЕНДОМЕТРИОЗАТА ПОВЛИЯВА БРЕМЕННОСТТА И ИМА ЛИ РИСКОВЕ ЗА ПЛОДА И МАЙКАТА?

Макар и в редки случаи, ендометриозата може да повиши риска от някои усложнения по време на бременността и при раждане, като прееклампсия (покачване на кръвното налягане и поява на белтък в урината след 20-а седмица от бременността), плацента превия (разположена ниско в матката, близо до шийката), преждевременно раждане или спонтанен аборт. Въпреки това е от ключово значение бременната жена да запази спокойствие и да избягва стресови ситуации. Затова ви съветваме да обсъдите с вашия лекар всички тези възможни усложнения, защото когато пациентите са информирани, ПОВЛИЯВАТ ЛИ СЕ са много по-спокойни. Вашият лекар ще следи за определеСИМПТОМИТЕ НА ни фактори и симптоми, за да ЕНДОМЕТРИОЗА ПО предотврати възможните усВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ? ложнения.

За голяма част от жените с ендометриоза бременността е период на облекчаване на симптомите на болестта. Това е така, поради дългия период, в който жената няма менструация. Друг фактор, който способства за подобряването на симптомите на ендометриозата, е високото ниво на хормона прогестерон по време на бременност. От друга страна, някои жени с ендометриоза изпитват болки по време на бременността, поради нарастването на матката, разкъсването на сраствания или притискането на засегнати от ендометриозата органи. Важно е да обсъдите с вашия лекар този въпрос, особено ако изпитвате болки. Той ще проследи и ще ви обясни каква е възможната причина за тях. Широко разпространен мит е, че бременността лекува ендометриозата. И въпреки че за някои жени тя може да представлява период на облекчение на симптомите, бременността не е трайна стратегия за справяне със заболяването. Важно е да обсъдите с вашия лекар подход за овладяване на ендометриозата в дългосрочен план. Особено важно е да помислите за промени в начина на живот, които могат да подобрят ежедневието ви, въпреки болестта, преди, по време и след бременност.  МАЙ 2020 І

МАРИЯ ЯНЕВА СЪВЕТВА

Издръжка на ненавършили пълнолетие деца Адв. Мария Янева е основател на Софийски арбитражен съд към Сдружение „МАПА”, председател на „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж” и международен арбитър към Арбитражния съд на Парижката арбитражна камара. От 2016 г. Мария Янева е председател на УС на Фондация „Искам бебе”

Какво трябва да знаем за издръжката? Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си. Тя е законово негово задължение да му предоставя средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите (осиновителите) дължи издръжка, съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. 66

І МАЙ 2020

БЕЗУСЛОВНО Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Родителят дължи издръжка и при ограничаване или лишаване от родителски права. Бракът между родителите е без значение. Брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца имат еднакво право на издръжка – до навършване на пълнолетие. Задължението за изплащане на издръжка е безусловно (абсолютно и задължително) – независимо от това дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението е и на двамата родители.

Как се определя издръжката в зависимост от начина на прекратяване на брака? При развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът е длъжен да се произнесе за издръжката. Тук съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка. При развод по взаимно съгласие съпрузите сключват споразумение, в което задължително се включват въпросите, свързани с децата, включително издръжката, а

ИЗДРЪЖКА НА НЕНАВЪРШИЛИ ПЪЛНОЛЕТИЕ ДЕЦА

съдът само одобрява това споразумение, ако не противоречи на интересите на децата.

Какъв е минималният размер на издръжката ? Конкретният размер издръжка на едно ненавършило пълнолетие дете се определя с оглед потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители (чл. 142, ал. 1 от СК), но този размер не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК – минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната (обн. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.) се определя от 1 януари 2020 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв., т.е. минималният размер на издръжката от 01.01.2020 г. е 152,50 лв. Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под този минимален размер нито по споразумение между родителите, нито от съда.

Какви са правата ми, ако размерът на договорената по споразумение издръжка или определена от съда е под този размер? Имате право да предявите иск за увеличение на издръжката дори

само поради това обстоятелство. Наред с това може да има и други обстоятелства, които да обуславят по-висок размер на издръжката от минимално установения.

Какъв максимален размер на издръжката може да бъде присъден от съда? Законодателят е регламентирал само минимума. Нормативно не е определен максимален размер на издръжката.

Как се определя всъщност размерът на издръжката? Точен отговор какъв размер на издръжката би присъдил съдът не може да бъде даден, защото при определяне на размера на издръжката се отчитат в съвкупност възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на родителите. Погрешна е представата, че се изследват само възможностите на единия родител. За да определи размера на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права, съдът определя общата текуща месечна издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на детето си, за да бъдат посрещнати не само базовите му нужди от облекло, храна, отопление,

медицински грижи, занимателни и учебни пособия, но отчита и нуждите на детето за задоволяване на естествените потребности от социален живот и развлечения. Тоест съдът взема предвид наложителните разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да нарастват, но не и да намалеят. Така определеният общ размер на текущата парична месечна издръжка съдът разпределя между двамата родители, като грижите и усилията, полагани от родителя, който непосредствено отглежда и възпитава детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител. Съответно на него ще възложи по-малък дял от паричната издръжка, а на другия родител ще възложи по-голе-

МАЙ 2020 І

МАРИЯ ЯНЕВА СЪВЕТВА

мия дял от паричната издръжка.

Как се заплаща дължимата издръжка на дете? Родителят, който е осъден да изплаща издръжка, я дължи ежемесечно, като при забава дължи законна лихва. Издръжката се плаща чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Възможно ли е с другия родител да сключим споразумение, че се отказва да плащам издръжка на детето/децата? Не. Подобна договорка, под каквато и форма да е сключена – споразумение, декларация или др., не поражда действие. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.

Другият родител не дава издръжка. Какво да направя? Всеки родител като законен представител на своето дете може да го представлява пред съда. Право на детето е да получава месечно издръжка в определен размер съобразно нуждите, които има. Когато другият родител не дава издръжка, или дава такава, но в нисък размер, то може да се заведе дело за издръжка. Така по отношение на издръжката могат да се водят три иска. Първият е иск за присъждане на издръжка на дете. Той се завежда, когато няма съдебно реше68

І МАЙ 2020

ние или утвърдено споразумение между родителите, с които да е определена тя. Вторият иск е за осъждане на родителя да заплати издръжка за минал период. Този период е максимум за 1 година. Искът за издръжка за минал период обикновено се съединява с иска за присъждане на издръжка на дете. При вече присъдена издръжка и при изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена, може да се заведе дело за увеличаване или намаляване размера на издръжката. Така например, ако нуждите на детето и разходите за неговото отглеждане са се увеличили, след като се докаже основанието за изменението й, съдът може да увеличи нейния размер.

За какъв период назад може да се претендира издръжка? Никак не са редки случаите, в които издръжка не е плащана с години и родителят, който отглежда детето, счита, че съдът ще осъди другия родител да я заплати. За съжаление в тези случаи се налага да се цитира разпоредбата на чл. 149 от СК: „Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска“.

Има ли регламентирана в закона възможност размерът на издръжката да бъде договорена извънсъдебно? Разбира се, но моят съвет е това да се осъществи със съдействи-

ИЗДРЪЖКА НА НЕНАВЪРШИЛИ ПЪЛНОЛЕТИЕ ДЕЦА

ето на адвокат и постигнатото съгласие да закрепите в писмено споразумение. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК дава възможност на родителите, когато не живеят заедно, да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди постигнатото от тях споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съдът ще провери само дали са защитени правата на детето и дали споразумението не противоречи на закона, след което ще утвърди постигнатото съгласие в съдебно решение, което е задължително за страните.

В кои случаи дължащият издръжка на детето родител има правото да спре да я плаща? Случаите са следните: - навършване на пълнолетие (освен ако не е учащ); - сключване на брак след 16 г - осиновяване – при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада напълно, а при

непълно осиновяване родителят дължи издръжка, само ако осиновителят няма възможност да я дава.

Издръжка на непълнолетни учащи се лица За да се дължи тази издръжка, трябва едновременно да са налице следните предпоставки: детето да учи – редовно обучение (в средно или висше учебно заведение, или колеж); да не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си; издръжката не трябва да създава особено затруднение на родителите. В случай обаче на изтичане на предвидения срок на обучение или при преминаване от редовна в задочна форма на обучение, задължението на родителите да издържат учащия отпада. Задължението за издръжка отпада и при навършване на пределна възраст на детето – 20 г., в средно образователно учебно заведение и 25 г. във ВУЗ и колеж, ако то още не е завършило, тоест няма диплома за завършено средно или висше образование.  МАЙ 2020 І

СЪВМЕСТНИ ПРОЕКТИ

ЗА ДА СЕ РАЖДАТ ПОВЕЧЕ ДЕЦА: НОВИЯТ ЖИВОТ ОБЕДИНЯВА Текст: екип ДНК

І МАЙ 2020

Благодарим на Радина Велчева, основателката на фондация „Искам бебе”, за поканата да гостуваме в настоящия брой. Факт е, че сме нация, която прогресивно намалява, затова е от изключителна важност да направим всичко възможно да се справим с този проблем. Усърдно, дълбоко вярвайки в смисъла и резултатите, ДНК продължава да реализира своята кампания за насърчаване на раждаемостта и да развива други проекти, свързани с темата за демографската криза. С огромно вълнение всеки път разказваме

за общите ни инициативи с фондацията, защото съвместните ни спомени са обвързани с любовта към новия живот. През 2017 г. пътищата на ДНК (Движение за национална кауза) и фондация „Искам бебе” се пресякоха по повод първата организирана някога у нас кампания за насърчаване на раждаемостта – „Направи го за България“. Може би си спомняте, че тогава ДНК направи първото най-мащабното кръщене едновременно в големите областни градове в страната, под патронажа на Патриарх Неофит и с благословията на Българската православна църква.

ДНК

Битката на Светла Тогава успяхме да дарим в полза на дейността на фондация „Искам бебе” по 5 лв. за всяко бебе, регистрирано в първата кампания на ДНК, а целта бе с тези средства да подпомогнем семействата с репродуктивни проблеми. Събраната сума от 6185 лв. се превърна в първа стъпка към мечтаната рожба на Светла Гюзелева, потърсила подкрепа от ДНК. За нея Радина споделя: „Много добро и отдадено на каузата момиче – помагаше ни по благотворителни събития. Рядко се среща такъв човек – на когото сме помагали и после да иска да е в каузата. Застана с лицето и историята си, за да е от полза на други семейства. За съжаление, Светла все още няма дете. Много години продължава нейната битка и искрено вярвам, че ще намери щастието”. Както вече разбрахте, вярваме, че обединението около значима кауза дава огромна сила и ражда красиви плодове. Това ни мотивира заедно с фондациите „Искам бебе“ и „Една от 8“ да подготвим писмо до Министерски съвет на Република България, в което да предложим конкретни промени относно оптимизиране работата на Центъра за асистирана репродукция. Например финансирането на замразяване на яйцеклетки на онкоболни жени, на които предстои химиотерапия, както и прилагането до три инвитро опита на естествен цикъл вместо един стимулиран. Изразихме и позицията си, че присъствието на икономист в комисията е задължително, тъй като на всяко заседание се извършва щателна проверка на финансовите документи. Удовлетворени сме, защото след труда, който положихме в тази посока, влязоха в сила отдавна желани от пациентите промени.

ТАНДЕМ

Не след дълго отново имахме възможност да бъдем съпричастни с мисията на „Искам

бебе”, а поводът да го направим се оказа Мария Янева, председател на фондацията, когато тя организира благотворителен празник. „Мина една година от срещата ми с „ДНК”. Тя беше точно на 34-тия ми рожден ден, който отпразнувах в столичен хотел. Изцяло благотворителен. Вместо подаръци, гостите даряваха за каузата на фондация „Искам бебе”. Андрей Арнаудов, основател на „ДНК“, беше сред присъстващите. Представете си какви емоции ме обляха, когато той направи дарение от 10 000 лева от името на организацията. Андрей се вълнуваше безкрайно, аз плаках от радост. Двамата излязохме на сцената като истински тандем. Моментът беше невероятен. За мен „ДНК” е от онези приятели, за които можеш да кажеш, че са ти близки, преди дори да си ги срещнал. Сякаш винаги си ги познавал и никога не сте се разделяли... В онзи момент, когато Андрей ми връчи чека с дарението, аз си пожелах да има повече деца в България. И си представих, че това е възможно, че това ще се случи! Смятам, че инициативите на „ДНК” и „Искам бебе” до момента

са постигнали голям успех в тази посока. Със своята инициатива „Направи го сега” „ДНК” насърчава именно млади двойки да си имат дете, точно тук и сега. До момента са мотивирали толкова много хора и продължават да го правят. Искрено им желая да бъдат здрави, все така успешни в това, което правят, и да чуват все повече детски смях около себе си!”, разказа Мария Янева.

СРЕДСТВА

Дарените средства бяха насочени за професионална психологическа помощ при извършване на медицинските процедури на двойките с репродуктивни проблеми, потърсили помощта на фондацията. Освен това, с част от дарението „Искам бебе” организира информационна кампания и откри първия в България Кабинет по репродуктивно здраве във Враца – един от регионите с най-ниска раждаемост у нас. В него лекари по асистирана репродукция от цялата страна консултират безплатно от ноември 2019 г. досега. Щастливи сме, че групите за подкрепа и кабинетът във Враца функционират и до днес и се надяваме сътрудничеството между ДНК и „Искам бебе“ да е един нагледен пример за обединяването на различни организации в името на кауза, по-голяма от самите нас. Екипът на ДНК от сърце пожелава на фондация „Искам бебе” да продължава все така успешно да сбъдва най-съкровените мечти, а на списание „Искам бебе” – да се превърне в най-любимо и полезно четиво за аудиторията.  МАЙ 2020 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

БРЕМЕННОСТ И ПЛОДОВИТОСТ ПРИ

НАРУШЕНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

ВИЗИТКА

Галина Кабаджова е доктор по психология и сертифициран психотерапевт, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е основател на Analysing Minds – платформа за личностно профилиране и обучения. Нейната частна практика се фокусира върху индивидуална, фамилна терапия и работа с деца. Води обучения по Психосоматика и Език на тялото. Последните няколко години е била част от различни Европейски проекти, фокусирани върху младежката безработица, зависимостите и децата в неравностойно поведение. Тя специализира в работа с хора, преминаващи през проблеми във връзката и семейни такива, тревожност, депресия, стрес, промяна в начина на живот, траур и загуба, зависимости. За контакти: g.kabadzhova@analysingminds.com.

І МАЙ 2020

Автор: Галина Кабаджова, PhD Психотерапевт, основател на „Аналайзинг Майндс“ g.kabadzhova@analysingminds.com

Заболяванията на щитовидната жлеза се разглеждат като едни от най-често срещаните. Прецедентът в наши дни е, че ако досега проблемите с този орган бяха „запазена марка“ за жени над 40-45 г., днес все повече тази възрастова граница пада, вече не само за жени, но и за мъже и деца. Недиагностицираната дисфункция на щитовидната жлеза може да затрудни забременяването, както и да доведе проблеми при самата бременност. Все повече лекари и медицински източници посочват, че ако свръх- или

БРЕМЕННОСТ И ПЛОДОВИТОСТ ПРИ НАРУШЕНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

недостатъчно активната щитовидна жлеза е под контрол (психологически и физиологично), тя не би следвало да възпрепятства успешната бременност. Психологически аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза: Базедова болест и Хашимото следва да бъдат разглеждани както от медицинска гледна точка, така и в парадигмата на психосоматиката. Все повече изследвания посочват, че тази симптоматика е свързана както с физични, така и с психологични стресори. При такива заболявания психотерапията би могла да бъде от огромна полза.

СИМПТОМИ

Много често в практиката си на психотерапевт забелязвам колко е трудно да се разграничи симптоматиката на самото заболяване. Причината за това е, че симптомите при заболявания на щитовидната жлеза често имитират психологически такива и трудно могат да се припишат на дисфункция на ЩЖ. В зависимост от диагнозата, оплакванията на пациентите са свързани с: разсеяност, засилена тревожност, хиперактивност или забавени психични процеси, депресия, променливи настроения, свръхчувствителност, раздразнителност, умора, усещане за студ, проблеми със съня, влошена памет, проблеми с краткосрочната памет, качване/загуба на килограми и др.

Част от тези симптоми много лесно могат да бъдат объркани с психоза или някакво друго психично заболяване и съответно да доведат до назначаване на неуспешно лечение и обратното – често такива пациенти са поставяни на хормонално лечение, с цел да се регулират нивата на хормоните и да се потисне симптомът. От терапевтична гледна точка психотерапията при пациент с генерализирано тревожно разстройство без проблеми с ЩЖ би протекла по един начин, докато при пациент с установена дисфункция – по друг. Методите, които съвременната медицина използва за лекуване на щитовидната жлеза, са предимно насочени към нейното премахване или към медикаментозно лечение. Опитът обаче показва, че нито един от тези методи не води до лечение, а по-скоро до потискане на симптоматиката, което най-вероятно би се отразило на процеса на забременяване. Каква е връзката между Психосоматиката и Щитовидната жлеза? Психосоматиката най-просто се обяснява като връзката психика-тяло. Това, което тя се опитва да подскаже, е, че човекът трябва да се разглежда като система от три елемента – психика, душа, тяло. Основният й принцип е, че не можем да лекуваме единия елемент, пренебрегвайки другите два. Заболяванията на тялото изискват един по-цялостен подход. Ние първо страдаме „психично“, чак след това „физично“. В този смисъл

автоимунните заболявания, разгледани психосоматично, биха подсказали невъзможност да се обичаш, да се погрижиш за себе си, да се цениш. Когато търсим психологическото обяснение на дисфункцията на щитовидната жлеза, неминуемо трябва да помислим за собствената си самооценка и как сме я развивали във времето. Много често, когато работя с жени с подобна проблематика, излиза образът и връзката с майката и начинът, по-който „сме научени или не“ да ценим себе си, както и нашата способност да реализираме себе си, колко сме самокритични… Много често при подобни вътрешни дилеми се повишават нивата на тревожност, която от своя страна възпрепятства нормалното функциониране на органите в човешкото тяло и може да доведе до хормонален дисбаланс и съответно до проблеми при забременяването, намаляване на фертилността. Няколко изследвания стигат по-далеч и намират връзка и между проблемите с щитовидната жлеза и спонтанните аборти.

СТРЕС

Връзката между плодовитостта, забременяването и щитовидната жлеза всъщност е доста проста – болестите на ЩЖ са болести на стреса, високите нива на стрес доказано водят до хормонален дисбаланс. Подходът и лечението на този тип заболявания следва да бъдат многоспектърни и да разглеждат тялото и психиката като една система. МАЙ 2020 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

БРЕМЕННОСТ И ПЛОДОВИТОСТ ПРИ НАРУШЕНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Светла Банкова, която е автор на материали и книги в областта на психосоматиката на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, споделя план/ схема за лечение на такива заболявания, а и не само: 1. Разглеждане на емоциите – потиснатите и необработени. 2. Анализ на потребностите и тяхното задоволяване. 3. Разглеждане на хроничния стрес и отключващите го събития. 4. Начинът на хранене и отношението към храната. 5. Витамини и добавки към режима на хранене. 6. Отношение към тялото – физическа активност и спорт. Идеята на тази схема е да поведе човека, развил симптоматика, към промяна на начина на живот и най-вече начина, по-който гледаме на себе си. Последната статистика сочи, че при фертилните двойки шансът за забременяване е едва 20%. Все по-голям процент жени в дете74

І МАЙ 2020

родна възраст не могат да забременеят по една или друга причина. Съвременната формула за успешно лечение на автоимунни заболявания изисква един комплексен подход, който разглежда с еднаква значимост както физическото, така и емоционалното и психичното, или предизвиква медицина и психотерапия да вървят ръка за ръка в борбата срещу болестта. В този смисъл заболяванията на щитовидната жлеза биха могли да бъдат овладени и лекувани. 

ОТНОШЕНИЯТА В ДВОЙКАТА ПРИ РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ ОТ МАЯ МАНЕВА

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

ОТНОШЕНИЯТА В ДВОЙКАТА ПРИ РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ от Мая Манева

Като семеен консултант работя с клиенти, които имат различни проблеми, включително и с двойки с репродуктивни проблеми. Те се обръщат към мен в периода на опитите за забременяване, или когато са в пауза след няколко неуспешни опита и имат колебание относно бъдещето си заедно. Срещам се и с двойки, заченали ин витро след поредица от неуспешни опити, които ме търсят заради проблеми в отношенията в първите месеци след раждането. Визитка Мая Манева е семеен консултант, автор на книгите „Любовта в семейството“ (2012 г., 2018 г.) и „За брака, развода и любовта“ (2015 г.), както и на многобройни статии за отношенията в семейството.

ТРУДНОСТИ

Как репродуктивните проблеми се преживяват от мъжа и жената поотделно и как това влияе върху отношенията им? Това са въпросите, на които ще отговоря на базата на моя професионален опит. Всички сме наясно, че животът не минава без трудности, но като млади за нас това е само теория. Никой не знае какво би направил самият той в дадена ситуация, нито пък любимият му човек, или как биха се справили като двойка, ако имат финансови трудности, проблеми с родители и близки или здравословни такива. Всички вярват, че щом се обичат толкова много и искат да са постоянно заедно, щом сексът е прекрасен, всичко е преодолимо.

Заедно

И наистина някои двойки успяват да се обединят в трудни ситуации. Това, което наблюдавам при тях, е че, въпреки трудностите, те поддържат интимния си живот, а когато ме търсят по повод някакъв проблем, той е сравнително по-лесно преодолим. Има я спойката, запазено е онова първоначално зрънце, което е свързало мъжа и жената и което държи баланса с трудностите. Двамата продължават да се радват на интимността, която им дава сили за трудностите, както и чувството, че не са сами в преодоляването им. При тях обединяването в справянето с проблемите води до обединение и в интимен план, а то на свой ред подхранва свързаността в ежедневието. МАЙ 2020 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

ОТНОШЕНИЯТА В ДВОЙКАТА ПРИ РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ ОТ МАЯ МАНЕВА

При други двойки преживяването на трудности води по-скоро до разделение, до индивидуално справяне с проблемите, а не екипно. Това разделение се отразява и върху интимността, която може да отсъства месеци и години. Това на свой ред още повече влошава справянето с проблемите и се задвижва един порочен кръг. Такива двойки трудно излизат от него без помощ и често стигат до раздяла, или продължават живота си по-скоро като съквартиранти.

РЕШЕНИЕ

Как двойките се справят, когато имат проблеми със зачеването, и има ли разлика, в сравнение със справянето с други проблеми? Кои са факторите, определящи начина, по който двойката се справя с тази трудност? Малко двойки могат да си представят години наред акцент в отношенията им да е темата за зачеването, както и това да е съпроводено с многобройни изследвания и медицински процедури. По тази причина, ключово важна за начина, по който ще преминат през този труден период партньорите, се явява тяхната мотивация. Ако единият се е съгласил компромисно, той лесно ще абдикира при трудностите. Когато човек не е поел отговорност за своя избор, той няма и мотивация да върви по пътя за реализирането на целта. И не само – в такива случаи той дори се настройва срещу другия заради това, че го е вкарал в тази ситуация, и директно или индиректно намира начин да изрази 76

І МАЙ 2020

това обвинение. Затова, преди двойките да предприемат стъпки за справяне с репродуктивни проблеми и дори преди да решат да действат в посока забременяване, е важно да са наясно, че решението не е импулсивно, емоционално, не е компромисно, а е въпрос на личен и след това на общ избор, за който отговорност поемат и двамата.

КОМУНИКАЦИЯ

Колкото и да са мотивирани обаче партньорите, никой от тях не знае какви точно трудности ще се наложи да преодоляват. Затова, освен мотивацията, в процеса на справяне с проблема е важно да има много ясна комуникация и изразяване на чувства, мисли, колебания и притеснения. Това общуване трябва да дава чувство, че мъжът и жената са заедно по този път, че имат разбирането и подкрепата на най-близкия си човек. Ако една двойка има подобно общуване относно други трудности, ще ѝ бъде по-лесно да осъществява подобна комуникация. Но има нещо различно, що се касае до проблем със зачеването, и то е нараненото самочувствие на мъжа и жената. Почти неизбежни са сравнението с други мъже и жени, които нямат този проблем, и въпроса: „С какво съм различен/на, защо при мен не става, по-малко мъж/жена ли съм?“ Това, което наблюдавам, е, че партньорите не са толкова склонни да говорят директно и да търсят ясна обратна връзка от другия, когато имат такива съмнения. По-скоро индиректно

търсят доказателство за това дали партньорът им продължава да ги харесва и цени като мъж или жена. Такъв опит обикновено води до негативен резултат, тъй като другият не е наясно с целта на въпроса и какво реално се пита, което прави малко вероятно отговорът да бъде удовлетворяващ.

ИНТИМНОСТ

От мотивацията и доброто общуване в двойката в голяма степен зависи какво ще се случи и със сексуалния живот, който е пряко засегнат при решаване на репродуктивни проблеми. Когато една двойка започне да планира сексуалните си контакти, и то в продължение на месеци, както се случва в повечето случаи, неизбежно се загубва спонтанността. От източник на най-приятни емоции и средство за близост, от оазис, който отдалечава партньорите поне за миг от трудностите, интимният живот се превръща в задача, в ангажимент под час. И това се случва на фона на обичайните страхове на партньорите, които намират проявления в интимния живот на двойката.

ОТНОШЕНИЯТА В ДВОЙКАТА ПРИ РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ ОТ МАЯ МАНЕВА

Страх

При жената притесненията дали изобщо ще успее и дали навреме ще успее да забременее, предвид възрастовите ограничения, често водят до това, че тя се фокусира твърде силно върху желанието това да се случи колкото се може по-скоро. Този страх я прави нетърпелива и изискваща, настоятелна, а това може да отблъсне мъжа. Това, което мъжете често споделят, е, че в един момент започват да се чувстват по-скоро като донори – не те са желаните, а техният материал, от което следва проблем с ерекцията. А веднъж появил се, този проблем не се преодолява лесно, защото плановостта, респективно загубата на спонтанност, съчетана с разочарованието на жената, инстинктивно кара мъжа да се отдръпва и да изпитва страхове.

РАЗБИРАНЕ

Нужна е много добра и навременна комуникация за личните страхове на всеки, за да не се пренесат върху сексуалния живот. Повечето двойки обаче мислят, че ако говорят за страховете си, по този начин ги засилват. Ефектът е точно обратен. Ако умеят да говорят за страховете си така, че да получават и дават взаимното си разбиране и уважение към преживяванията си, партньорите на практика засилват връзката помежду си. Такова общуване помага да се поддържа спонтанността в интимността, помага също и да се запази като водеща в отношенията емоционалната близост и взаимната морална подкрепа, вместо, както често се случва, фокусът

изцяло да се премести върху зачеването. Това, което е добре да отчитат двойките, е, че от начина, по който ще минат през този период, зависи тяхното бъдеще като семейство. Виждала съм немалко двойки, които са изтърпели много, за да стигнат до мечтаното дете, но след това отношенията им се разпадат. За да не се стигне до подобен развой, важно е как изминаваме пътя към нашата цел и дали по пътя си към нея не жертваме всичко останало. В крайна сметка, постигането на тази цел не е това, което ни прави семейство и което ще ни помогне да живеем добре, а нашият начин на общуване и на преодоляване на препятствията заедно.  МАЙ 2020 І

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

КАУЗАТА „ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ“

Идеята за ПРЕДАЙ НАТАТЪК СТОРЕНОТО ДОБРО се роди преди няколко години чрез няколко момичета от ИСКАМ БЕБЕ, които вече бяха сбъднали мечтата си за дете. Символ на нашето ПРЕДАЙ НАТАТЪК стана едно малко сребърно ангелче, което се предаваше от човек на човек. Тъй като това малко „вълшебно бижу“ беше заредено с много надежда, то сменяше често собствениците си и сякаш сбъдваше мечтите на притежателите си. Разбира се, за нас в ИСКАМ БЕБЕ това имаше своето обяснение, защото сякаш бяхме намерили добрата формула за успех – навременно лечение, вяра, любов и подкрепа.

Мама Савка и Цвети, която днес е щастлива майка на 2 дългоочаквани деца

Каузата „От бебе за бебе“ Вяра Мечтите се сбъдват. Просто вярвайте. Каузата „От бебе за бебе” е подобно място, в което жени, сбъднали мечтата си за рожба, стават съпричастни с болката на другите и помагат да се раждат деца.

І МАЙ 2020

Юлия Живкова е един от инициаторите на каузата. Самата тя е минала по тежкия път на безплодието и днес е щастлива майка на 3 деца. „Пътят на всяка една двойка до мечтаното щастие е различен. Едни успяват бързо, с няколко посещения при специалист по репродуктивна медицина, а други преминават през доста дълъг период, в който се лутат между, клиники, доктори, изследвания, хормони и ин витро опити.

КАК ЗАПОЧВА ВСИЧКО?

Юлия и Стефка Василева се запознават на тегленето на печелившите номера в кампанията “Повече българчета за България”, организирана от предаването „Тройка на разсъмване“ по радио Витоша, където Милена Златкова кани гостите си. Оказва се, че и двете майки носят в себе си нещо безценно – огромна благодарност към човека и лекаря, помогнал им това да се случи - д-р Събина

КАУЗАТА „ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ“

Персенска. Така правят група във фейсбук, чрез която издирват и други „бебета на д-р Персенска“. Само за един месец в групата са вече над 150 семейства! На 15 август 2017 г. с много любов и труд организират първата голяма среща на д-р Персенска с нейните бебета. Моментът е изключително емоционален и вълнуващ за всички! На празника решават да подарят на д-р Персенска кутия, която наричат „От бебе за бебе” - по идея на Боряна Стаменова, активен член на групата. В кутията, вместо да купуват цветя, слагат паричната им стойност в помощ на двойка, бореща се за дете! Така момичетата започват да организират постоянни инициативи, с които да набират средства за кутията – благотворителни базари, мартенички, коледна украса и др. Всички набрани средства се даряват чрез фондация „Искам бебе“ на пациенти на д-р Персенска, за които всички в групата знаят. Отчетът на набраните средства е изключително коректен и доверието в каузата е огромно. Най-голямата награда за всички, ангажирани с „От бебе за бебе“, е новината, че един живот е напът да се сбъдне.

Дарът Стефани Габриела и Стефан са едно от семействата, подпомогнати със средства от кутията. Днес са най-щастливите родители на бебе Стефани, за което ви разказваме тук. Тяхната любов е като от приказките, а вярата им, че ще имат дете, е силна като живота. Ние от ИСКАМ БЕБЕ също сме сред „виновниците“ да се случи желаното дете на Габи и Стефан.

ГАБИ, РАЗКАЖИ НИ ПРЕЗ КАКВИ ТРУДНОСТИ МИНА ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО, ПРЕДИ ДА СЕ ПОЯВИ МАЛКАТА СТЕФАНИ? Със Стефчо се запознахме през 2012 г. От мига, в който се запоз-

нахме, решихме, че сме един за друг и искаме да имаме дете. Не се получаваше. Така започнахме да ходим от лекар на лекар, правихме много изследвания, и нищо, и нищо. Взехме решение да се оженим и продължихме с „бебеправенето“. И пак нищо! Така стигнахме до д-р Персенска, направихме доста изследвания и след това инсеминация. Направихме инсеминацията, бебето се хвана, но за кратко и всичко приключи! А за нас беше поредното разочарование. Решихме, че ще правим ин витро - друг вариант няма! За мен беше стрес - дали ще стане? Имах притеснения от самата процедура! Но направихме първия трансфер! Нищо не стана. Не след дълго направихме втори опит! Ура! Забременях! Всичко беше ок, чакахме радостни щастливия момент на раждането!

МАЙ 2020 І

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

КАУЗАТА „ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ“

8 месеца радост Но за кратко! В 20 г.с. загубих бебчето. Трябваше да родя мъртвото си бебче. Беше много тежко. Не исках да чувам и виждам никого, плачех, не се хранех, за мен все едно беше дошъл краят. Изписаха ме и така минаха 2 седмици. Седнах да поговоря с мъжа ми и той каза: „Аз те обичам. Искам да съм с теб и ще се борим заедно, защото искам дете от теб.” Тогава аз му казах, че го обичам и ще се вдигна само и единствено заради нашата любов! И ще му родя дете, каквото и да стане. Изчаках 1-2 месеца и направихме нов опит. Опитите не минават по фонда „Ин витро“. Благодарение на “Искам бебе” и на добрите хора, ни помогнахте много финансово, оказахте ни и морална подкрепа. Роди се бебе Стефани и вече сме на 8 месеца.

СРЕЩАТА ТИ С КАУЗАТА „ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ“?

КАКВО ТИ ДАВАШЕ СИЛИ ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА СЕ БОРИШ? Сили ми даваше единствено любовта на Стефчо, както и че той беше до мен и не ме остави в този труден момент. Падах, ставах и продължавахме заедно ръка за ръка. Подкрепата бе взаимна.

ЗАЩО ИЗБРА Д-Р ПЕРСЕНСКА?

Избрах д-р Персенска, защото още при първата ни среща тя ми вдъхна много кураж и бяхме много сигурни в нея. Още при първата среща си казах: “Това е моята докторка.” Успокоих се и се отдадох в нейните ръце. Д-р Персенска е Бог.

КАК СЕ СЛУЧИ 80

І МАЙ 2020

След раждане в 20 г.с. аз се бях разочаровала много, че детенцето ми си отиде. Заминах на почивка в Благоевград при роднини. Звънна ми телефонът и ми се представи Юлето от “От бебе за бебе”. Каза ми: „Избрани сте да финансираме един трансфер.” Аз бях на седмото небе не знаех какво да кажа, тъй като не очаквах скоро да го направя заради финанси. Разплаках се и с рев съобщих на моя съпруг, който си беше в София. Той също много се зарадва и не можеше да повярва, че това ни се случва след всичко, което преживяхме. Благодарение на тях направихме опита и сега имаме прекрасната Стефани, без която не можем и секунда.

МЕЧТАЕТЕ ЛИ ЗА ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕ?

Мечтаем, разбира се. Стефи заслужава да има братче или сестричка, но за съжаление финансово в момента няма как. По-нататък се надявам да имаме възможността да направим един опит, който да е успешен. Имам още две замразени яйцеклетки, които ни чакат.

КОЛКО Е ВАЖНА, СПОРЕД ТЕБ,

КАУЗАТА „ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ“

ПОДКРЕПАТА НА ЧОВЕКА ДО ТЕБ?

Много е важна. Ако няма подкрепа, обич и разбирателство, няма да дойде и бебето. А при нас любовта е голяма и затова и Бог ни възнагради с прекрасна дъщеря.

ЗА КОГО Е ТВОЕТО БЛАГОДАРЯ ДНЕС?

Днес искам да благодаря на момичетата от “От бебе за бебе”, защото без тях аз нямаше да мога да започна процедурата. Също и на хората, които дариха финанси за нас. Най-много благодарности на д-р Персенска, защото тя направи всичко възможно да забременея. На д-р Христов, че спаси моето бебе, което тръгна да се ражда в 22 г.с. и той ми направи серклаж, за да ме спаси. И не на последно място – на д-р Маламова, която направи моето секцио, и на акушерите в “Шейново”. Това са хората, които сбъднаха нашата мечта. Обичаме ви всички! Бъдете здрави и продължавайте да вършите чудеса.

КАКВО ПОЖЕЛАВАШ НА МАЛКАТА СТЕФАНИ?

Искам да расте здрава и щастлива и да посреща трудностите с лека ръка. А ние с тати винаги ще сме до нея и ще я подкрепяме и обичаме завинаги. Когато порасне, ще й разкажа за всички мили хора, които помогнаха, за да я има. И ще я науча да помага на хора в нужда, както помогнаха на нея. Ще я възпитам и насърчавам

да прави добро.

КАКВО ЩЕ КАЖЕШ НА ХОРАТА, КОИТО СЕГА ТРЪГВАТ ПО ТВОЯ ПЪТ?

Имам много приятелки, приятели и роднини, които тръгват по моя път. Винаги им казвам: “Горе главата и не се предавайте. Дори и да не стане – падате, ставате и продължавате. Никога не се отказвайте, борете се докрай със зъби и нокти. Господ ще ви възнагради с рожба.”

КАКВО Е ЛЮБОВТА СПОРЕД ТЕБ?

Любовта ни вълнува, стопля, омайва, опиянява и е част от човешката ни същност. Любовта ни мотивира и придава смисъл на живота ни. Любовта ни съпътства от зората на човешката история. От плода на нашата любов, през август се роди нов живот! Поздрави от Семейство Райчеви.  МАЙ 2020 І

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

In Vitro - In Vivo: Материалите Запознахме ви с инициативата In Vitro - In Vivo в предишните ни издания. Във всеки следващ ще ви представяме част от концепцията на творбите, които засягат различни теми и символика. Идеята на цикъла е да представи проблем, но и да предложи решения. Първоначално с възникването на творбите се проведе благотворителен търг, с който бяха подпомогнати няколко двойки и дете с диабет. През 2019 г. стартирахме пътуващи изложби и онлайн платформа, в която предлагаме фотографии от цикъла. През 2020 г. In Vitro - In Vivo влезе в домовете ви с календара на ИСКАМ БЕБЕ и рубриката, която четете. Вярваме, че идеята на цикъла ще ви вдъхнови и ще послужи за пътеводна пътека за нови начала както за цикъла In Vitro - In Vivo, така и за вашите идеи. ИСКАМ БЕБЕ ще очаква да споделите предложенията си за предлагането на решения и за фокусиране не върху проблема, а върху сбъдването на мечтите. 82

І МАЙ 2020

IN VITRO - IN VIVO

Материалите на творбите в цикъла In Vitro - In Vivo Чешки оловен кристал и духано стъкло, стъклени графики с fossil vitra, форми от керамика и мрамор.

Бохемско стъкло и чешки оловен кристал Всички знаем за чешкия оловен кристал, но каква е историята му и защо беше избран за един от основните материали за цикъла In Vitro - In Vivo. Област Бохемия става известна с красивата си декорация и орнаментика на стъклени посуда по времето на Ренесанса. През 16 век терминът бохемски кристал се появява за пръв път. Кристалът от тази област на Чехия става световноизвестен поради добрите си качества за гравиране и рязане. Има сведения, че занаятът на стъклото в Чехия се появява още през 12 век. Чехите развиват технологията и я превръщат в семейна традиция, която се предава от баща на син. Те правят не малко революционни открития за стъклото, което ги задържа на световната сцена за производство на стъкло и до днес. Въ-

преки множеството трудни периоди, те съумяват да създадат нови течения и видове стъкла. Така например създават кобалтовосиньото стъкло (Шурер, Северна Бохемия, 16-и век), чешкия кристал (Мюлер в Шумавския регион), емайлираните и хеалитни стъкла (Б. Егерман през първата половина на 19 век), гравираното стъкло (Каспър Лехман първи създава богато украсени бокали), опаловото стъкло (Харачов, Нови свет, Крконоше), разноцветни стъкла, мраморно, лято и матирано стъкло (Бедрих Егерманн, Нови Бор), стъклена маса, имитираща скъпоценни камъни (Яблонец над Нисоу), лято стъкло (Либенски и Брихтова), хай-тех кристал (гр. Светла на Сазавоу кристал, гравиран само с машинна обработка). Чехите въвеждат и колелото за гравиране. През 17 век Каспър Лехман (Прага) въвежда колелото от мед и бронз.

Състав на Оловния кристал: кварцов пясък, оловен миниум, калцирана сода, калциран поташ, цинков окис, бариев карбонат, калиева силитра, арсеник Първите чаши с олово са създадени в Месопотамия, родното място на стъкларската индустрия. Най-ранният пример е стъклен фрагмент от Нигпур (1400 пр.н.е.), съдържащ 3,66% олово. Оловното стъкло се появява и в ханския период в Китай (206 г. пр.н.е.- 220г. сл.н.е.). Смята се, че технологията

е пренесена от стъклари от Средния Изток, пътували по пътя на коприната. Но поради фундаментални разлики, може да се предполага и самостоятелно откриване на технологията. В ранната модерна Европа оловното стъкло се използва за имитиране на камъни в бижутерията, витражи, мозайки и емайли. Оловното стъкло, за разлика от обикновеното, притежава кристална решетка. Името произлиза от италианската дума Cristallo, описваща камъМАЙ 2020 І

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

ка кристал, който моранските автори са имитирали. Високата концентрация на олово в посудата е опасна за здравето. Поради тази причина химическият състав е изменен. Въведени са елементите барий, цинк, калиев оксид. Класификация Кристалното стъкло има отражателна способност, подобна на оловното, но е по-светло и има по-малка сила на разпръскване. В Европейския съюз името “кристално” се поставя за четири категории продукти, спрямо химичния състав. Само продукти, които съдържат 24% олово, се наричат „оловен кристал“. Продукти с по-малко количество се наричат „кристалин“ или „кристално стъкло“. В САЩ „кристално“ се нарича стъклото, в което има само 1% олово. В Чехия „кристал“ се използва за висококачествено стъкло.

І МАЙ 2020

ВИДОВЕ ТЕХНИКИ ЗА СТЪКЛО, ИЗПОЛЗВАНИ В ЦИКЪЛА IN VITRO IN VIVO Духано стъкло „Стъклото празното пространство с топлината си завладява, но въздухът го гали с ръката си студена. Удар след удар, ударът своята следа остави. Стъклен момент - застинал във вечността.“ - А. Велева - Туши, Светле над Сазавоу, Чешка република 2015 г.

При духаното стъкло формата може да е свободна, оформена чрез намеса с инструменти, но бива и овладявана с калъпи. За художествени произведения най-често се употребява дървен калъп, изготвен от бук или круша, или свободното издухване. Освен това, металният калъп предразполага производството на голяма серия от продукти, докато при художествените най-често серията е в малки

количества. Издухването се осъществява със специална пипа (тип тръба, на която се набира стъкло и се оформя първо в сфера, а после се издухва в калъп или свободно). В България духаното стъкло е било силно развито, но постепенно заводите затварят с настъпването на демокрацията. Към този момент има няколко действащи стъкларски заводи – „Шишеджам“, „Дружба“ и „Инхом“. Единствено в Инхом, Белослав се запазва традицията за ръчно издухване. Там се намира и музей за стъклото и могат да се наблюдават демонстрации. Отново интересно място за посещение. Хубавата новина е, че във Велико Търново има специалност, в която не са малко студентите,

IN VITRO - IN VIVO

които се обучават да издухват стъкло. Възможността за пътуване и обмен е също използвана от много български автори, които обикалят и работят с техниката по света. Силно се надявам, че някой ден ще се възроди ръчното издухване на стъкло в България в предишната му сила. „Моите въглени са бели и черни, изпепелена стъклена коприна, огнена женска душа.“ 2016 г, София, А.Велева - Туши Fossil Vitra Друга техника, която използвах за създаването на картините и композициите, беше техниката fossil vitra, при която органични и неорганични материали, поставени между двете стъкла, които затопявам на температура от 730 градуса. След дълги изследвания кой материал какво „петно“ оставя, изготвих своеобразна палитра, варираща от бяло, светлосиво до наситено черно. Органичните материали, а по-точно нарязани различни части от перата на щраус и паун, даваха различни графични оттенъци, но също така и образуваха големи газови мехури във фюзинга. Но овладявайки дефекта, го

превърнах в ефект, проследявайки логиката на местообразуването на въпросните издадени части и ги включих в композицията. Изградих картини от два пласта: първият е фюзинг с изгарянето на органични и неорганични материали, а вторият - стъкло с графична рисунка, изпълнена върху специално фолио (копирка или ваденка) и изпечена на нисък градус в пещта. Съчетах и керамика със стъкло... Кермиката е един от първите занаяти, до когото се докосват човекът и неговата творческа мисъл. Данни за тотеми и фигури, изпълнени в този материал, има от 27 000 г.пр.Хр., а през 9000- 10000 г. пр. Хр. започва изработването на съдове за вода

и храна. Като най-ранните образци на глиненото изкуство са датирани от късния Палеолит в Централна и Източна Европа, представляващи примитивни изображения на човешки фигури и животни. Глинените изделия са първите силикатни продукти, изобретени от човечеството. Поради наличието на суровината навсякъде по света е довело до развитието на занаята през различните епохи и култури. Грънчарството и изкуството от глина нямат фундаментална разлика в процеса на изработване, но приложението е различно. В грънчарството най-често се употребява колело, а в артистичното формуване може и да е свободно, използвайки разнообразни способи. Като етапите са три- формуване, изпичане, глазиране и повторно изпичане на по-висок градус. Няма данни кога точно навлиза изкуството от керамика, тъй като от първоначалното си появяване е било артистично. Но авторите, които изработват забележителни шедьоври и инсталации от керамичния материал, не са малко и в днешни дни. МАЙ 2020 І

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

Инсталации През 246-208 г. пр. Хр. са изработени теракотените войници в Япония, отнели 38 години за изработка. В днешни дни бихме ги определили като инсталация. В модерен вариант може да се открие връзка между японските войници и Поле (Великобритания) – инсталация от 1994 г. от теракотени фигури от Антъни Гормей, и инсталацията на Ай Вей Вей от керамични семки.

І МАЙ 2020

При формуването масата е пластична и позволява да се изведе желаната пластика. След като формата изсъхне, се прави ретуширане с фини инструменти и шкурка и се изпича на бисквит в пещта при температура от 930 градуса. Последният етап е глазирането и повторното изпичане при температура 1150 градуса За изработването на творбите, изпълнени от керамика - „Надежда за живот - ИКСИ и Да бъде“, използвах пластмасова форма за получаване на овална форма, която после деформирах и обработих, за да постигна желаната пластичност. След изпичането използвах железен окис и протърках повърхността на места, за да придам графично звучене на пластиката.

Използвайки стъклени елементи, завърших творбите. Директорът в „Royal collage of Arts”, Лондон, департамент „Керамика и стъкло“, казва: „Керамиката и стъклото имат дълга и древна традиция. Ние трябва да сме осведомени за това и да продължим напред. Двете са неразделни и не можеш да бъдеш иновативен, без да си осведомен за богатството на традицията.“ Съчетах и мрамор със стъкло... „Колко удара ще понеса? Звукът на длетото свидетелства за откъсващите се от мен парчета. Аз търпя, чакам го да открие търсеното. Аз съм камък, който постепенно изчезва.

IN VITRO - IN VIVO

Отлюпвам се, чупя се, пробиват ме... Но аз съм камък... Чакала съм толкова години, за да се появя...“ А. Велева - Туши 2014 г., Арт център „Илинденци“ Мраморът е метаморфна скала, съставена от декристализирани карбонатни минерали, най-често калцит и доломит. На гръцки мраморът се нарича „блестящ“, „кристален“. Камъкът е използван още от древни времена, през ранните 2,500,000 пр.хр. са се правили инструменти, а също така през Палеолита - остриета и оси. Венера от Тан Тан, открита в Мароко, се смята за най-старинната каменна фигура, датираща от периода отпреди 300 000 или 500 000 годи-

ни. Каменни рисунки, датиращи от 70-40,000 пр.хр. в пещерите Бломбос, Северна Африка. Шедьоврите на Ренесансовото изкуство, като „Пиета“, „Давид“, „Лаокон и неговите синове“, „Аполо и Дафне“ и мн. др., са създадени от мрамор. Гърците и римляните са творили основно с този материал. В древния и класическия период камъкът се е ценял много. Египтяните са изработвали съдове, предназначени за задгробния им живот. До началото на двадесети век мраморът се използва основно за фигуративна скулптура, но след това автори, като Константин Бранкузи, Барбара Хепуорд и Хенри Мур, извеждат материала и в модерното изкуство.

МАЙ 2020 І

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

Мрамор В „Мраморния град“ или Арт център „Илинденци“ в село Илинденци, община Струмяни, опознах материала мрамор. Мястото заслужава да бъде посетено. За мен то е пример за творческия дух и неговата сила. Иван Русев го гради от десетилетия и е своеобразен Стоунхендж за съвременното българско изкуство с присъствието на множество скулптури в парка и невероятна атмосфера. През 1998 г. скулпторът Иван Русев и съмишленици се обединяват около идеята да създадат Мраморен град, където да има възможност да се излагат пластики в голям мащаб, изпълнени от мрамор, а също така да се превърне в средище за културни събития, пленери и семинари.

Комбинация мрамор и стъкло От древни времена авторите са използвали мрамора, за да изведат деликатни и трептящи повърхности, които убедително възпроизвеждат прозрачността на кожата, мекотата на текстила. Той може да се полира до блясък, създавайки гладка повърхност, но и в суров вид изгражда красива структура. Мраморът има нисък индекс на отражение, което способства за навлизането на светлината в камъка на няколко милиметра и тогава се отразява. Именно този факт прави мрамора и стъклото подходящи за комбиниране помежду си. „Неполирана, непарфюмирана, естествена аз прекрачвам границите. Излизам от вътрешността на мрамора.“ - А. Велева 2015 г., Арт център „Илинденци“ Мраморните късове, които използвах за пластиките, са донякъде „Ready-made”. Обработих камъка без сериозна намеса и промяна на формата му. Отворите, които бяха направени от сондите при изваждането на мраморните блоко-

І МАЙ 2020

IN VITRO - IN VIVO

ве, изграждаха затворено пространство, в което светлината си проправяше път и създаваше красиви отражения. Проникването на светлината във формата ме насочи, че именно с този материал мога да засегна идеята за нахлуването на един материал в друг, идеята за живота, сътворението и метода ИКСИ. Силата на желанието за живот, което може да проправи път през материята, да намери пролука, за да... Бъде. Музиката и стихиите Материалите, които съм подбрала, са свързани с елементите - въздух, земя, вода и огън. Представляващи сами по себе си овладени стихии, както е камъкът, обработен с длето, или стъклото, овладяно от дървото, огъня, водата и вятъра, керамиката - земята, опитомена в желана форма. Овладени стихии чрез човешката ръка, но също така и съдържащи в себе си музика. Фактът,

че материалите, с които работя, могат да създават музика, е не по-малко вълшебен от камъка, образувал се хилядолетия, от пясъка, който се превръща в стъкло, и от почвата, която съставлява керамичните форми. Оловното стъкло издава звънлив звук. Използвайки чаши, напълнени с вода, немалко музиканти изпълняват световни класики. Например Роберт Тисо и Glass Duo свирят на т. нар. стъклена арфа. Подобно на кристала, мраморът издава звънлив звук. По идея на Иван Русев и с компютърната обработка на Николай Маджаров създават музика, изпълнена с остър предмет, използвайки структурата на мраморните пластики, намиращи се в Арт център „Илинденци“. Звуци в главата си чувам От песен във времето застинала. В мраморния град - знам. Звучеше някога тя. 2015 г., А.Велева - Туши Изработвайки ударни и духови инструменти от керамика, човечеството открива музиката преди векове. До днешни дни лукарината е един от най-приказните музикални инструменти. Музиката от керамичния инструмент озвучава немалко съвременни филмови продукции и компютърни игри. Магии и стихии, овладени от човешката ръка, с цел да създадат най-големият шедьовър на Земята, на вселената - Живота.  МАЙ 2020 І

ХРАНЕНЕ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

В рубриката за здравословното хранене ще продължим разговора с Елена Маринова, която е генетик и практикува в МЦ „Репробиомед”. Към принципите на здравословното хранене тя подхожда не само като учен, но и като човек, за когото е особено важно да се търси балансът във всичките форми на живота.

В ТЪРСЕНЕ НА

БАЛАНСА К

ои са важните правила, които трябва да спазваме при хранене, за да сме в синхрон с тялото – особено когато се подготвяме да ставаме майки?

акво е глутенът и защо е толкова важно да внимаваме с приема на глутенови продукти, ако подготвяме тялото си за бременност?

Основно правило е да следваме баланса и да се вглеждаме в тялото си, и как то реагира на храната, която му подаваме. Прави ми впечатление, че много хора залитат в крайности и странни диети, а това може да повлияе неприятно на тялото на една бъдеща майка. Смятам, че е изключително важно да се стараем да не нарушаваме алкално-киселиния баланс в организма си, тоест да не прекаляваме с киселинни храни и напитки (като кафе, алкохол, млечни продукти, месо, яйца, захар, зърнени храни) и да увеличим приема на неутрални и алкални храни. Такива са всички пресни плодове и зеленчуци, просо, тофу (ферментирало), кестени. Добре е да се спазва съотношение 60:40 (сега е много актуално) - кисели към алкални храни.

Глутенът всъщност е комплекс от свързани белтъци, които съставляват по-голямата част от протеиновите запаси в много зърнени храни. Тези протеини принадлежат към 2 основни класа: проламини и глутелини.

І МАЙ 2020

В ТЪРСЕНЕ НА БАЛАНСА

Проламините са богати на аминокиселините пролин и глутамин и са силно устойчиви на ензими на стомашно-чревния тракт. Частичното храносмилане на проламините произвежда семейство от малки пептиди, които могат да предизвикат неподходящ имунен отговор, особено при хора, които имат глутенова резистентност. Пшеничният глутен се явява най-широко използван, като сгъс-

тяваща или свързваща съставка, и за обогатяване на ниско протеинови хранителни продукти. Поради тази причина, освен в очевидни източници, глутенът може да се намери и в различни преработени храни, включително в месо и заместители на месо, както и в лекарства и хранителни добавки. Склонни сме да не обръщаме внимание на това и често претоварваме стомашно-чревната си система и по този начин затрудняваме усвояването на храната с присъствие на глутенови въглехидрати с всяко хранене.

С мярка По-често се среща лека глутенова непоносимост и много от хората не подозират за нея. В отговор на това се развиват симптоми, като подуване на стомаха и неразположение, хронична и необяснима отпадналост. Със сигурност, ако тези хора намалят приема на храни, богати на глутен, и ги заместят със смутита и салати от свежи зеленчуци, плодове, ефектът би бил със сигурност положителен. И все пак глутенът не е забранена храна, просто е добре да не прекаляваме с него. И има страхотни заместители: елда, амарант, просо, киноа, нахут, царевично брашно.

МАЙ 2020 І

ХРАНЕНЕ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

якои препоръки – от кои продукти какви ценни витамини и минерали можем да си набавим?

Един от любимите трикове е този със затоплянето на доматите, като по този начин се активира изключително полезният ликопен, който съдържат. Повечето българи са свикнали доматът да бъде студен в една шопска салата, но, загряти в тиган, те придобиват една особена сладост, и както казах – ликопенът се активира при термична обработка и допринася с антиканцерогенни действия за организма. 2-3 броя бразилски орех са достатъчни за необходимата дневна доза на микроелемента селен, който подкрепя организма и намалява риска от автоимунни заболявания и/или усложнения на бременността. Включително има ключова роля за регулиране на хормоните при Хашимото. Селенопротеините са страхотни антиоксиданти за организма, при това с прекрасен вкус. Ако можете да се доредите до тях вкъщи. Аз самата понякога успявам. Тайното ми оръжие идва от Китай - това са кивитата! Това е най-готиният плод и не се шегувам! Изследванията сочат, че 1-2 кивита за десерт, всяка вечер, помагат за подобряване на настроението, храната се усвоява по-лесно и спомагат ензимите ни за възприятие на белтъчини и желязо, намаляват 92

І МАЙ 2020

риска от простудни и грипни заболявания (простуди, грипни състояния, инфекции на дихателните пътища и др.) и подобряват качеството на съня. Кивито съдържа два пъти повече витамин C, отколкото един портокал. При това само в графите фибри, витамин Е, витамин К, витамин С, калий и други минерали. Всичко това в едно нещо със свеж цвят и прекрасен интересен вкус - супер храна!

акво е твоето дневно здравословно меню?

Преди да продължа с темата ядене, желая да напомня на читателите, че успехът се таи в баланса и движението - допълвам здравословното хранене със спорт, като тичане, тренировки в зала или пък йога. Старата ми любов са предизвикателните планински разходки. Също така, наскоро разбрах, че умението да караш колело, наистина не се забравяло! Апел В момента всички сме изолирани и не можем да сме изключително активни. Аз правя йога в хола си два пъти седмично. Тя ми помага да отделя време на себе си и да помисля в посока личностно надграждане, докато почти цял свят е под карантина! Отправям апел към всички да не забравят колко са важни краката и да намерят подходящи упражнения за себе си!

Винаги започвам деня си с чай, а през пролетно-летния сезон заменям с хладка вода с изцеден лимон и по този начин събуждам тялото си и го подготвям за деня. Следващата стъпка е закуската, която за мен винаги е била най-важна от всички хранения за деня. Една изключително питателна, енергизираща и балансирана закуска, която обожавам, се приготвя от препечен хляб (царевичен, пълнозърнест или ръжен) с крема-козе сирене, авокадо и яйце. Най-добре поширано, за което ми помага моят партньор. За обяд - сварена елда или киноа със зеленчуци и парче пуешко месо (или риба), а за вечеря предпочитам нещо по-леко (супа или салата с пресни зеленчуци). Любима ми е салатата с морков, цвекло, спанак, лимон, орехи. Обичам да експериментирам с пресни подправки (опитайте лимонена трева). Добре… Наистина, не си мислете, че не се отдавам на изкушениия. Не съм чак толкова перфектна! Просто обожавам качествените бургери и стекове, Пад Тай, италианска пица… Вкусовете на света! Но не може да се прекалява! Времето за този тип ядене идва веднъж седмично, като така оценявам вкуса му много повече! За десерт (освен кивито), желая да споделя две изключително здравословни рецепти с читателите: енергизиращи, безглутенови, невероятно вкусни и лесни за приготвяне. Подходящи са за закуска или междинно хранене. 

РЕЦЕПТИ

Безглутенова и балансирана овесена закуска с протеин и плодове от Наталия (“Био-Бианко”) Първата рецепта идва от едно изключително симпатично бутиково, малко магазинче – пекарна “Био – Бианко” в “Младост” 3. Посветено е за хора с глутенова непоносимост и за любителите на здравословни и полезни храни и добавки с доказан произход, иновативни десерти, домашен хляб и печива. Бутиково е, тъй като приема и изпълнява поръчки по телефона, независимо от количеството.

Начин на приготвяне: Сваряваме овесените ядки в подсолената вода около 2 минути и преместваме овесената смес в любимата си чиния. Добавяме краве масло, подреждаме плодовете, ореховия протеин, малко орехчета, канела и мед.

ПРОДУКТИ за 1 порция: → 5-6 с.л. безглутенови фини овесени ядки → 300-350 мл вода → 1,5 ч.л. орехов протеин (може да се замени с бадемов) → 1 Щип сол → 1/4 прясна ябълка → 1 шепа пресни сезонни плодове → 1 лъжица мед или кленов сироп → 3 г краве масло, няколко орехчета, канела по желание МАЙ 2020 І

ХРАНЕНЕ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

РЕЦЕПТИ

Флорентински бисквити от Ралица Увакова (@ralsoluty)

ПРОДУКТИ За горната част: → 15 г масло → 15 г кафява захар → 15 г брашно (кокосово

или бадемово) → 30 г сушени череши или червени боровинки → 30 г филирани бадеми → 1 белтък

Начин на приготвяне: Сушените плодове се нарязват на парченца, разбързват се с бадемите, брашното и маслото. Белтъкът се разбива със захарта и се добавя към останалите съставки. Сместа се разпределя върху основата. Пече се до златисто на 180 градуса, след което се оставят да изстинат.

ПРОДУКТИ За основата: → 60 г масло → 30 г кафява захар → 30 г кокосово брашно → 45 г бадемово брашно

Начин на приготвяне: Всичко се смесва и се омесва на топка. Покрива се с фолио и се оставя в хладилник за около час, за да стегне. Разточва се на тънко тесто и се изрязва с формички за бисквити или с чаша. Нареждат се в тава върху хартия за печене.

За декорация: 50 г шоколад за декорация отгоре или 100 г шоколад за потапяне (препоръчително е черен). Шоколадът се разтапя на водна баня. Сладките могат да се декорират само отгоре, или да се потопят до средата в сместа. За втория вариант се оставят да изстинат. 94

І МАЙ 2020

Донорството на яйцеклетки или как майки помагат на бъдещи майки

„Станах майка благодарение на дарена яйцеклетка. В тази яйцеклетка е имало толкова много любов, че днес аз съм готова да раздавам щастие...”

Защото ти си ЖИВОТЪТ!

Милена Златкова радиоводещ Радио „Витоша“

„Аз станах донор. И после още много майки в цяла България чуха и... направиха същата крачка.“ 0700 700 17 Национална телефонна линия 0892 475 790 Валентина Иванова donorstvoto@gmail.com info@iskambebe.bg

Донорството с

Ако имате въпроси или искате да помогнете с информация на близките си, може да се свържете с нас: Главен координатор на донорската програма и координатор за Североизточна България Валентина иванова, тел. 0892 475 790 Координатор за Северозападна България Здравка Гергова, 0898 866 874. Координатор за Южна и Централна България ема Христозова, 0882 430 788. Отговорници за Централна и Северна България Вероника Михайлова, 0886 801 309 Венислава Гарсия, 0897 098898, 0893 008898 Всички ние от фондация „Искам бебе“ вярваме, че точно ТИ СИ ЖИВОТЪТ!