www.medmag bg
Редакционна
DESIGN
ПЕДИАТРИЯ
www.medmag bg
Редакционна
DESIGN
ПЕДИАТРИЯ
06 ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ И РЕАКЦИИ НА НЕПОНОСИМОСТ КЪМ ХРАНИ ПРИ ДЕЦА Р. Димитрова
10 СЪВРЕМЕННО ЛЕЧЕНИЕ НА ИНФАНТИЛНИЯ ХЕМАНГИОМ Р. Масларска
16 КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ МИКРОБИОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИТЕЛИ НА ОСТРИЯ ГНОЕН ОТИТ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ М. Миткова, Д. Попова, А. Александрова
22 ВИТАМИН Д И ВИТАМИН Д ДЕФИЦИТНИ СЪСТОЯНИЯ –ЗНАЧЕНИЕ ЗА ИМУНИТЕТА И ИМУННАТА СИСТЕМА Ц. Тотомирова, М. Арнаудова
26 НЕОНАТАЛЕН СЛУХОВ СКРИНИНГ Д. Попова
28 КРАНИАЛНИ АНЕВРИЗМАЛНИ КОСТНИ КИСТИ А. Цеков, И. Тарев, В. Наков
32 ПЕРИОПЕРАТИВЕН ПЕРИОД ПРИ ХИРУРГИЧНИ КОРЕКЦИИ НА НЕВРОМУСКУЛНА
УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ НОРМАЛНО РАЖДАНЕ –ПРЕДСТАВЯНЕ НА КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ В. Карамишева, В. Спасова, Л. Колева, Д. Христова, С. Шумарова, А. Колев, Н. Христов, Б. Карамишев, Д. Колева, А. Мъсева
40 РИНИТ ПО
ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ
48 ЕНДОСКОПСКА РЕЗЕКЦИЯ
СЛЕД ПРИЕМ НА КОКТЕЙЛ ОТ АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ И КЛЕНБУТЕРОЛ К. Льончева, В. Пенева, Р. Балабанска
62 РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ В СКРИНИНГА ЗА КОЛОРЕКТАЛЕН КАРЦИНОМ
Пробиотиците, по-специално лактобацилус, демонстрират значителна способност да забавят инфекцията с COVID и да намалят симптомите сред група неваксинирани хора, които са били в контакт с някой в домакинството си, диагностициран с COVID. Рандомизираното, плацебо-контролирано проучване, ръководено от изследователи на Duke Health, предполага, че пробиотиците могат да бъдат сравнително добър подход
данни на CDC.
„Преди COVID имаше сериозни доказателства, че пробиотиците предпазват от респираторни инфекции“, според Пол Вишмайер, доктор по медицина, заместник-председател за клинични изследвания в Департамента по анестезиология на Duke Health и съавтор на
изследването, публикувано в Clinical Nutrition. „След като COVID настъпи, беше наложително да се определи дали тази простичка, добре поносима интервенция може да бъде полезна. Нашето проучване предоставя окуражаващи доказателства за употребата на пробиотици.“, казва д-р Вишмайер.
размера на проучването. „Всъщност не сме изненадани от тези констатации“, казва д-р Вишмайер. „Има няколко проучвания, които демонстрират силната ефикасност на пробиотиците срещу респираторни инфекции, включително много голямо проучване сред бебета в Индия, публикувано в Nature през 2017 г. Други ранни проучвания показват, че пробиотиците могат също да подобрят ефекта на ваксините срещу други вирусни заболявания, като например грип.“ Освен това, изследователите цитират доказателства, че пробиотиците подобряват имунната защита по няколко начина, включително увеличаване на популацията на регулаторните Т-клетки, намаляване на провъзпалителните цитокини, повишаване на защитната бариера
Най-честите хронични бо -
лести в детската възраст са алергичните. През по -
следните десетилетия те
се увеличават многократно и сега всяко четвърто дете стра -
да от някаква алергия. Това се случ -
ва много по-често в индустриално развитите страни и в големите гра -
дове. Атопията е лична или фамилна склонност към алергия. Тя има раз -
лични клинични изяви. Една от тях
е хранителната алергия - до 6% от
децата до една година и до 2% при
по-големите деца.
В кърмаческия период има голям
риск за възникване на сенсибилизация към хранителни протеини, поради незрелите имунна система и интестинален тракт, също така съществува по-високо pH на стомашния сок и
*Алергични реакции
те добавки, медииран най-често от антиген-антитяло реакции. *Реакции на непоносимост към храни, наподобяващи алергичните, но обособени от неимунологични механизми - това са реакции към храни, освобождаващи хистамини (ягоди, консервирани риби, богати на хистидин), храни, особождаващи метаболити на арахидоновата киселина (простагландини и др.), както и други медиатори или храни, пряко активиращи комплемента и протеолизата с освобождаването на биологично активни фактори (анафилатоксини) и кинини (брадикинини).
*Непоносимост към храните, обусловена от дефицити на ензими, участващи в храносмилането (например, непоносимост към мляко, обусло
КОЖНИ ПРОЯВИ IgЕ-медиирани
• Остра уртикария и ангиоедемнай-честите храни, към които децата развиват алергия са млякото, яйцата, фъстъци, соя, пшеница и риба.
• Остра контактна уртикария.
• Хронична уртикария и ангиоедемв много
При 35-40% от болните с АД се открива сенсибилизация към храни. Атопичният дерматит може да се придружава от алергичен ринит и атопична астма.
СТОМАШНО-ЧРЕВНИ РЕАКЦИИ IgE-медиирани
• Незабавна стомашно-чревна свръхчувствителност (стомашна хипотония и задръжка, хипермотилитет на червата и спазъм на колона) - често придружава алергичните прояви в другите прицелни органи (кожа и бели дробове).
• Орален алергичен синдром (наблюдава се предимно при възрастни хора с поленова алергия).
не IgE-медиирани
• Ентероколит, проктит и ентеропатия (цьолиакия) от хранителни протеини - проявяват се с протрахирани повръщания и диарии, водещи често до дехидратация, а понякога и до анемия (ако в изпражненията има кръв). Симптомите се проявяват в
първите дни след захранването и се про -
вокират често от кравето мляко или млечни формули, основани на соеви проте -
ини. Подобни симптоми са описани и при
по-големи деца при свръхчувствителност към яйца, ориз, овесени ядки, фъстъци, орехи, риба и др.
Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) е заболяване, протичащо като хроничен ентерит, което се дължи на вродена или придобита непоносимост към глиадиновите фракции на белтъка глутен. Белтъкът глутен се съдържа в някои зърнени храни – ечемик, пшеница, ръж, овес.
Всмукването на хранителните вещества в тънкото черво става с помощта на специални образувания на чревната
дратите, белтъчините и витамините от храната. Симптоматиката е разнообразна и произлиза от многоорганното засягане, вследствие на неусвояването на жизненоважни елементи от храната. Развива се недоимъчен синдром поради загуба на хранителните вещества с изпражненията. Клиничната картина обикновено се изявява още в детска възраст и включва: 1. Хронична диария - типични са честите изхождания на обемисти изпражнения, лъскави, сиви, мазни (стеаторея).
2. Загуба на тегло, в детска възраст - изоставане в растежа.
3. Вторични ендокринни нарушения, например аменорея.
4. Недоимъчни синдроми поради малбсорбцията на някои вещества:
• недоимък на белтъци – настъпва измършавяване, отоци (при намаляване на серумния албумин под 2.5 g/dl);
• малабсорбция на въглехидрати – изпражненията са шуплести, коремът е раздут;
• витамин А
дефицитът
предизвиква нощна слепота, суха кожа, намалена слъзна секреция;
• витамин Д – дефицитът му води до рахит
при децата;
• витамин К – недостигът може да предизвика склонност към кървене, поради участието му в синтезата на фактори на кръвосъсирването;
• желязо, витамин В12, фолиева киселина –недоимъкът им води до анемия; • калций - недостигът му води до тетания и
вторичен хиперпаратиреоидизъм[2]
Диагнозата се потврърждава хистологично. Лечението е с безглутенова диета.
смесени IgE-медиирани и не IgE-медиирани разстройства • Алергичен еозинофилен езофагит, гастрит и гастроентерит - еозинофилната ин -
маческата възраст[3]. АБКМ може да се изяви със следните специфични симптоми:
Гастроинтестинален тракт: повръщане, рефлукс, диария, констипация, колики.
Кожа: атопична екзема, уртикария, екзантема, оток.
Бронхо-пулмонален тракт: хрема, астма (при участие на ИгЕ механизми).
Общо: изоставане в растежа, плачливост, безпокойство, апатия[4]
Кърмачета, които са преодоляли АБКМ, показват тенденция за развитие на атопични симптоми (астма, сенна хрема, дерматит) на по-късен етап. Златен стандарт в диагностицирането на АБКМ е елиминационно-провокационната орална проба.
ХРАНИТЕЛНА СТРАТЕГИЯ ПО
ОТНОШЕНИЕ НА АБКМ
Майчината кърма винаги е първи избор за хранене на бебето.
Предлагат се млека за кърмачета на
основата на различни видове хидро -
лизиран протеин, като при хидро -
лизата (смилането) на млечния протеин се намалява алергенността на протеина чрез намаляване дължината на пептидите и разрушаване на епитопите.
В зависимост от степента на хидро -
лиза, протеините са: – Частично хидролизирани.
Интензивно хидролизирани. – Екстремно хидролизирани протеини.
Хипоалергенна диета при деца до 6 месеца - кърма до 6 м. (или екстензивно хидролизирано мляко). Без мляко, яйца, риба, соя, цитрусови плодове до 1 г.
Хипоалергенна диета при деца от 6 м. до 1 г. - кърма до 6 м. - кърма или соево мляко. Без мляко, яйца, риба, соя, цитрусови плодове. Новите храни се дават през 1-2 седмици.
РЕСПИРАТОРНИ
IgE-медиирани
• Алергичен ринит и остър бронхоспазъм.
Бронхиалната
да участват клетъчно зависими имунни механизми
• Генерализирана анафилаксия.
• Анафилаксия, предизвикана от усилие, свързана с храни. Последните две форми се срещат
значително рядко.
не IgE-медиирани
• Синдром на Хайнер - рядко срещан, протича с хемосидероза, гастроинтестинални кръвоизливи, железен дефицит и анемия; среща се при алергични към краве мляко деца.
ДИАГНОЗА
2. www.medik.bg
3. Crittenden R.G., et al. (2005) J
4. Dutch Standard-Food allergy in infants (2005)
5. Voedingscentrum, The Hague
Р.
Инфантилен
Съвременно
емангиомът в детската
възраст е често срещан до -
брокачествен тумор, който
произлиза от ендотелните
клетки. Характеризира се
с бърза пролиферация, която се на -
блюдава през първите месеци от жи -
вота на детето, последвано от бавно
обратно развитие (инволюция). Про -
цесът на пълното възстановяване
на лезията може да отнеме години.
Според L. Hu и съавтори и W. Mousa, хемангиомите се срещат относително често – при 8-12% от всички новородени и при 22% от недоносените деца, като честотата им е по-голяма сред момичетата (жени:мъже = 3:1)
[1,6]. Тези кожни изменения са една от честите причини за консултация както от дерматолози, така и от педи -
атри или неонатолози през първите месеци след раждането.
Най-честите доброкачествени съдови тумори при деца на възраст до 1
година са инфантилните хемангиоми (IH). Характеризират се със спе -
форма на хемангиома.
че са доброкачествени и претърпяват спонтанно обратно развитие, според Zimmermann и съавтори 25-69% от хемангиомите оставят трайни кожни промени: телангиектазии, фиброзно-мастна тъкан, атрофични промени на кожата или цикатрикси. По-голямата част от хемангиомите на новородените имат малко клинично значение и представляват само естетичен проблем. Според C. Kilcline и IJ. Frieden при значителен процент от децата обаче хемангиомите са асоциирани с усложнения в периода на новороденото
по тежест странични ефекти. През последните десетилетия
Поради болезнеността й и риска от усложнения при попадане на лазерния лъч в незасегната кожа, когато се провежда в ранна детска възраст, тя се прилага в условията на обща анестезия. Този метод има висока себестойност и се провежда само в специализирани центрове. Все още не е загубило напълно значението си и хирургичното лечение на хемангиомите. Туморите, които най-често налагат провеждане на активно лечение, вместо изчакване на спонтанната инволюция, са тези, локализирани в периорбиталната област, централната част на лицето, дихателните пътища, кожните гънки и аногениталната област[4]. Хемангиомите, локализирани в тези зони са с по-висока честота на улцериране, развитие на органна дисфункция и обезобразяване. Те по-често се асоциират и с други малформации[5].
ТЕРАПИЯ С PROPRANOLOL
През 2008 г. Leaute-Lebreze и съавт. публикуват наблюдението си за бързо обратно развитие на хемангиом в хода на системно лечение с рropranolol[3]. Интересен е фактът, че в конкретния случай медикаментът е прило -
жен при опит за овладяване на страничните ефекти от страна на сърдечно-съдовата система, настъпили при лечение на хемангиом със системни кортикостероиди. Тази първа публикация беше последвана от множество други, които отчитат бързо настъпващ ефект от лечението и относително нисък риск от странични ефекти.
Propranolol е неселективен бета-блокер, който блокира β1- и β2-рецепторите в множество органи и тъкани, от които най-голямо клинично значение има ефектът върху сърдечно-съдовата система. Пропранололът е медикамент, използван
Прилагането на propranolol изисква стриктен подбор на пациентите, поради риска от странични ефекти от терапията. Лечение с propranolol се прилага при деца с единични обширни или сегментни хемангиоми, както и при наблюдаване на множествени тумори в различни кожни участъци. На подобно ле
Известно за всички тези изменения е, че се асоциират по-често с други аномалии и малформации. Друга основна индикация за започване на терапия е улцерирането на хемангиомите и обилното и често кървене. При преценката на всеки клиничен случай не трябва да се забравя фактът, че хемангиомите на новороденото
имат тенденция за обратно развитие и много често изчакването и клиничното проследяване водят до инволюция на тумора. Важно е да се има предвид, че започването на лечението на възраст под 4 месеца е с по-добра
прогноза по отношение на повлияване на хемангиома.
артериално кръво
снабдяване теоретично може да доведе до инфаркт на мозъчната тъкан в условията на индуцираната от propranolol хипотензия.
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ НА ПРОВЕЖДАНОТО ЛЕЧЕНИЕ Основните очаквани странични ефекти от провежданото лечение са усложнения от страна на сърдечно-съдовата
извън кожата.
те
риск от развитие на сърдечна недостатъчност и наличие на множествени лезии, най-често локализирани в черния дроб, гастро-интестиналния тракт или ЦНС.
Оценката на сърдечно-съдовата система е от особено значение преди започване на терапията не само поради риска от очакваните странични ефекти на терапията, а и поради опасността от задълбочаване на сърдечна дисфункция под влияние приема на пропранолол. Медикаментът може да предизвика също така тахипнея и хиперхидроза. Наблю -
дава се видима промяна в цвета и консистенцията на хемангиома, което се дължи на вазоконстрикция на изграждащите го съдове. Пропранолол стабилизира IH във фазата на растеж, но може да е ефективен и след това.
ДОЗИРОВКА И СХЕМА НА ПРОВЕЖДАНЕ НА
ТЕРАПИЯТА
Всички автори, публикували опита си в лечението на хемангиоми на новородените с пропранолол препоръчват използване на натрупания клиничен опит с медикамента при лечение на кардиологични проблеми. Базирайки се на него, всеки екип от специалисти може да разработи схема за поведение при лечението на хемангиоми. Безспорно, най-голям опит в това лечение имат педиатрите-кардиолози, колаборацията с които би
била безценна при оценка на риска и очакваните резултати. В нашата практика, базирана на предходен опит в прилагането на пропранолол, прилагаме постепенно повишаване на дозата на медикамента при стриктно мониториране състоянието на сърдечно-съдовата система и кръвната захар.
Според изработения протокол, започваме лечението при дозировка от 1 mg/kg/24 ч., на два приема сутрин и в късния следобед,
5 седмици да се провежда по-бавно и внимателно повишаване на дозата, поради високия риск от хипогликемия. Началото на терапията осъществяваме в болнични условия, което ни позволява стриктно мониториране както на ефекта на медикамента върху сърдечно-съдовата система, така и редовното проследяване на нивата на кръвната захар след повишаване на дозировката на медикамента. След постигане на терапевтичната доза, проследяването продължава в амбулаторни условия и се осъществява в директна връзка с проследяващия детето педиатър. Лабораторният мониторинг на кръвната захар се провежда 7 дни след корекция на дозата, като родителите получават стриктни инструкции
отчита още през първите 1-2 седмици от терапията и се отчита намаляване на размера на хемангиома, епителизиране на улцерацията и спиране на кървенето (Фиг. 1.1). Изключително важно е периодичното фотодокументиране и измерване на размера на лезията, което позволява количествено проследяване на настъпилия ефект на терапията. При пълното
1. Kilcline C., Frieden IJ. Infantile haemangiomas: how common are they? A systematic review of the medical literature. Pediatr Dermatol 2008; 25:168-173.
2. Mousa W, Kues K, Haas E, Lauerer P, Pavlakovic H, Schön MP, Zutt M. Successful treatment of a large hemangioma with propranolol. J Dtsch Dermatol Ges. 2010 Mar; 8(3):184-6.
3. Leaute-Lebreze C., Dumas de la Roque E., Hubiche F. et al. Propranolol for severe haemangiomas of infancy. N Engl J Med 2008; 358:2649-2651.
4. Löffler H, Kosel C, Cremer H, Kachel W. Propranolol therapy to treat problematic hemangiomas: a new standard therapy makes its debut. Hautarzt. 2009 Dec; 60(12):1013-6.
5. Manunza F, Syed S, Laguda B, Linward J, Kennedy H, Gholam K, Glover M, Giardini A, Harper JI. Propranolol for complicated infantile haemangiomas: a case series of 30 infants. Br J Dermatol. 2010;162(2):466-8.
6. Lawley LP, Siegfried E, Todd JL. Propranolol treatment for hemangioma of infancy: risks and recommendations. Pediatr Dermatol. 2009; 26(5):610-4.
М. Миткова1 , Д. Попова, д.м.н.1 , А. Александрова, д.м.2
1Катедра по УНГ болести, МУ - София
2Катедра по медицинска микробиология, МУ - София
Кои са най-честите микробиологични
причинители
оради наличния пневмо -
коков конюгат в 10-ва -
лентната пневмококова
ваксина (PCV), поставена
като задължителна в Имунизационния календар с обнародване в ДВ, бр.57 от 2009 г., в сила от 01.10.2010 г. тя единствена може да предотврати патогенното действие на Streptococcus pneumoniae при AOM. При AOM пневмококите и H. influenzae са основна причина за
предписване на антибиотик на рецепта. Следователно, наблюдение на
микробиологията при AOM и моделите на резистентност към антибиотици са необходими за насочване
САМО ПРИ СЛЕДНИТЕ
ИНДИКАЦИИ:
1. Проява на някое от усложненията на средния отит - мастоидит, парализа на лицевия нерв, тромбоза на синус сигмоидеус, остър менингит.
2. При силно изразени симптоми на отита (болка, висока температура), които не се повлияват от приложеното лечение в първите 48 часа.
3. При бомбирано тъпанче.
4. При неуспех от приложеното антибиотично лечение през първите
проведено проучване, целящо да определи най-честите микробиологични причинители на ОАМ, след въвеждането в задължителния имунизационен календар на PCV10 и чувствителността на изолираните отопатогенни бактерии към антибиотици (Д. Попова, Л. Сечанова и колектив). ИЗПОЛЗВАНИ
вена). Типичните отопатогенни бактерии бяха установени в назофарингите на (69%) пациенти. M. catarrhalis
е най-често срещаният изолат (15.5%
от всички положителни запатогени
проби), следвани от S. pyоgenes (13%).
Трети по честота беше H. influenza (n 8, 12%), последван от Streptococcus pneumonia (10.5%) þ S. aureus (9%).
Сред културелно-позитивните NP
проби, с повече от една отопатогенна бактерия (коинфекция) са открити в % от случаите на AOM, най-честите комбинации са S. pneumoniae и M. catarrhalis (n 12, 17.5%) M. catarrhalis
þ H. influenza (n 3, 4.5%), S.aureus þ M. catarrhalis(n 2, 3%), S.pyogenes þ H. Influenza (n 2, 3%) þ M. catarrhalis
þ S.pyogenes, и S. pneumoniae þ H. influenza с по един случай. В 4 от про -
бите на назофарингеален секрет са
изолирани едновременно 3 отопато -
генни причинителя.
Наблюдавани са разлики между чес -
тотата на проявление на основните отопатогени при MEF/оторея или
при секрет от назофаринкса на деца при двете клинично различни форми на AOM заболяване (Табл. 1). Общият брой на S. pyogenes открити при MEF/оторея при деца с „тежка фор -
ма“ AOM бяха значително по-високи (5/9) в сравнение с тези, открити в назофаринкса на деца (12/67) с „леки“ епизоди на AOM). За разлика от тях, наличието на S. pneumoniae, H. influenzae и M. catarrhalis в MEF/ отореята е била значително по-ниска (и при MEF/оторея (3/9) от тяхното наличие при деца с „лека” AOM. Честотата на изолиране на S. Aureus, различен от този, открит в NP (12/67) по време на „ранен“ AOM епизод. Фиг. 1 сравнява основните отопатогенни бактерии, изолирани в MEF/ оторея или назофаринкс от изследваната популация според данните за ваксинационния статус. Деца, които бяха ваксинирани с PCV10 (n 48) са имали AOM, причинени от S. Pneumoniae в 12.5% (n 6) от случаите; H. influenzae в 15% (n 7); S. pyogenes в 12.5% (n 6); М. catarrhalis в 12.5% (n 6); и S. aureus в 10 % (n 5), с 2 или повече от две изолирани отопатогенни причинители са 37.5% (n 18). Сред всички неваксинирани деца (n 10) с AOM, причинени от S. Pyogenes са 2 (20%), с изолиран М. catarrhalis 2 (20%) има AOM, причинени от S. Aureus - 1 случай (10%), и с установени 2 или повече причинителя - 5 случая (50%).
1. American Academy of Pediatrics. Diagnosis and Management of Acute otitis media. Subcommirtee of Acute otitis media. Clinical Practice Guideline Pediatrics 2004;113:1451-1465.
2. Salvadori M., Kakkar F., Sumpton J. A Canadian perspective on the American academy of pediatrics gudelines of acute otitis media. Pediatr Child Health 2007;12 (7):579-581.
3. Tania M., Bricks L. Optimizing the management of the main acute infections in pediatric Orl: tonsillitis, sinusitis, acute media. Rev. Brasil Otorinolaringol 2008;74(5): 755-62.
4. Finkelstein J., Metlay J., Davis R. et al. Antimicrobal use in defined population of infants and yong children. Arch Pediatr Adolesc Med, 2000,154:395-400.
5. Subcommitee on management of AOM, American Academy of Pediatrics and AA of Family Physicians. Clinical Practice Guidline: diagnosis and management of AOM:Pediatrics 2004:113:1451-1465.
6. Barkai G., Leibovitz E., Givon-Lavi N. Potential contribution by nontypable haemophilus influenzae in protracted and recurrent acute otitis media, Pediatr. Infect. Dis. J. 2009; 28:466-471.
7. Gilbert N., Eliopoulos G., Moellering R. Clinical approach to initial choice of antimicribial therapy. The Sanford Guide to Antimicrobial Therapy, 39th Edition, Antimicrobial Therapy, USA, 2009:5-60.
8.
Витамин D понастоящем се
възприема като важен иму-
номодулиращ фактор. Ло -
шият статус на витамин D
се свързва с по-висок риск
от множество заболявания като рак
и сърдечно-съдови изменения. Го -
лям брой автоимунни заболявания
също са свързани с ниски нива на ви -
тамин D, включително множествена склероза (MS), захарен диабет тип 1, системен лупус еритематозус (SLE),
васкулит, ревматоиден артрит (RA) и
други автоимунни ревматологични нарушения.
Установено е, че свързването на 1,25 (OH)2 витамин D с вътреклетъчния витамин D рецептор (VDR) модулира
експресията на над 500 гена. Моноцитите в покой и дендритните клетки
експресират VDR вътреклетъчно, докато Т и В лимфоцитите в покой екс -
пресират малко до никакакви VDR.
Въпреки това, при активация на лимфоцитите се наблюдава регулация
нагоре на VDR експресията[1] Витамин D рецептор е открит в почти всички имунни клетки, а редица
установяват, че
на адаптивния имунен отговор. И двата клетъчни типове могат да бъдат или имуногенни, или толерогенни и по този начин модулират Т-клетъчните отговори. Толерантните антиген представящи клетки се характеризират с намалена експресия на ко-стимулиращи молекули и продуциране на цитокини, благоприятстващи индукцията на регулаторната Т-клетки (Treg)[3] Доказано е, че витамин D повлиява моноцитите и дендритните клетки при различни нива, които им позволяват да изпълняват толерогенни дейности, които може да се използват за по-добър контрол на автоимунните заболявания[2]. Както моноцитите в покой, така и дендритните клетки в покой експресират VDR. Следователно, те са преки цели на 1,25 (OH)2 D.
на имунитета[4]. Осъзнаването на ролята, която витамин
Дендритни клетки
Т-клетки
B-клетки
Фагоцитозен капацитет
Способност за матурация Продукция на макрофаг-специфични
на хидроген пероксидаза
IL 10
TNFα, IL-1α, IL-6
Клетъчна матурация
Т клетъчна активация
Антиген-презентация
Т регулаторни клетки
Th2
IL-4, IL-5, IL-10
Th1
IL-2, IL-17, IL-21, INF-γ
B-клетъчна апоптоза
Клетъчна пролиферация Плазма-клетъчна диференциация
Ig секреция
B-клетъчна памет
отговор се характеризира с активирането моноцити и макрофаги, които са в състояние да разпознаят свързаните с патогена молекулни модели (PAMPs) и
по този начин осигуряват първа линия на защита срещу външните агенти, увеличаване на антимикробната активност на макрофагите и повишаване на хемотаксиса и фагоцитния капацитет на тези клетки. От друга страна, дефицитът на витамин D нарушава способността на макрофагите да зреят, да произвеждат специфични за макрофага повърхностни антигени, да продуцират
VDR експресия, предизвиквайки активиране на ген на кателицидин и по този начин убиване на туберкулозния бактерий. Моноцити, активирани в присъствието на 1,25 (OH)2 витамин D показват намалено производство на TNF-a, IL-1α и IL-6, и увеличено производство на IL-10. По този начин, витамин D може да модулира имунния отговор по противовъзпалителен и регулаторен начин. Придобитият имунитет също се влияе от витамин D по много различни начини. Витамин D действа върху клетките на моноцито-макрофагната линия, предотвратявайки диференциацията в дендритни
Има все повече доказателства от in vitro проучвания и животински модели, които сочат, че 1,25 (OH)2 витамин D
фоцитите и директно променя цито -
киновия профил на Т-клетките, като
инхибира провъзпалителното производство на цитокини като IL-2, INF-y, IL-17 и IL-21[9]. Популацията на В-клетките също се влияе от пътя на витамин D.
Излагането на В-клетки на 1,25 (OH)2 витамин D инхибира тяхната пролиферация, диференциране на плаз -
мените клетки и секреция на имуно -
глобулин (IgG и IgM), и генериране
на В-клетки, както и индуциране на
В-клетъчна апоптоза.
Факторите на
патогенезата на авто -
имунните заболявания включват мо -
зайка от генетично предразположе -
ние, хормонални ефекти и фактори
на околната среда. Статус с нисък
витамин D и полиморфизъм на VDR
бяха предложени като важни риско -
ви фактори при развитие на авто -
имунни заболявания. Нарастващи -
те доказателства показват, че VDR
полиморфизъм (особено BsmI, ApaI,
TaqI и генотипове на FokI полимор -
физъм) са свързани с повишена чес -
тота на автоимунни заболявания, и
е доказано, че взаимодействието между VDR и неговия лиганд водят
до противовъзпалителен ефект вър -
ху вродения имунитет и регулаторно
и имуносупресивно действие върху
адаптивен имунитет.
Съобщава се за ниски нива на витамин D в няколко автоимунни нарушения, включително множествена склероза (MS), диабет тип 1 захарен, SLE, RA, възпалително заболяване на червата, тиреоидит и автоимунен гастрит[10]. Въпреки че това е така, невинаги е ясно дали дефицитът на
1. Sigmundsdottir H, Pan J, Debes GF, Alt C, Habtezion A, Soler D, et al. DCs metabolize sunlight-induced vitamin D3 to ‘program’ T cell attraction to the epidermal chemokine CCL27. Nat Immunol 2007; 8:285–93.
2. Adorini L, Penna G. Induction of tolerogenic dendritic cells by vitamin D receptor agonists. Handb Exp Pharmacol 2009:251–73.
3. Steinman RM, Hawiger D, Nussenzweig MC. Tolerogenic dendritic cells. Annu Rev Immunol 2003; 21:685–711.
4. Peelen E, Knippenberg S, Muris AH, et al. Effects of vitamin D on the peripheral adaptive immune system: a review. Autoimmun Rev 2011; 10: 733-43.
витамин D е причината или по-скоро следствие от болестта. Добре проектирано проучване изследва асоциацията между статуса
витамин 25 (OH) витамин D и развитието на автоимунни болести при 12 555 индивида от база данни на три популационни проучвания. Относителни рискове от автоимунно заболяване са изчислени чрез регресия на Cox и изразена като с hazzard ratio (HR) с 95% доверителен интервал (CI). Регистрирани са 525 случая на инцидентно автоимунно заболяване. HR за стойност 10 nmol/l е 0.94 (95% CI 0.90–0.98) за всяко автоимунно заболяване, 0.83 (95% CI 0.72–0.96) за тиреотоксикоза, 0.95 (95% CI 0.88–1.02) за захарен диабет тип 1, 0.89 (95% CI 0.74–1.07) за MS, 1.00 (95% CI 0,86–1,17) за иридоциклит, 0.95 (95% CI 0.80–1.13) за Болест на Крон, 0.88 (95% CI 0.75-1.04) за улцерозен колит, 0.99 (95% CI 0.86–1.13) за псориазис вулгарис, 0.97 (95% CI 0.89–1.07) за серопозитивен RA и 0.94 (0.83–1.06)
за полимиалгия ревматика[11].
В потвърждение на връзката между хиповитаминозата D и повишена честота на автоимунни заболявания, Mathieu и сътр. демонстрират, че само 1,25 (OH)2D добавка е в състоя -
ние да намали честотата на инсулина и да предотврати захарния диабет, когато се прилага 3 седмици на мишки без диабет. На 8 седмици той е бил ефективен само, ако е съчетан с имунен супресор и не е бил терапевтично активен, ако се прилага след появата
5. Penna G, Amuchastegui S, Giarratana N, et al. 1,25-Dihydroxyvitamin D3 selectively modulates tolerogenic properties in myeloid but not plasmacytoid dendritic cells. J Immunol 2007; 178: 145-53.
6. Cutolo M, Paolino S, Sulli A, Smith V, Pizzorni S, Seriolo B. Vitamin D, steroid hormones, and autoimmunity. Ann N Y Acad Sci 2014; 1317: 39-46
7. Prietl B, Treiber G, Mader JK, et al. Highdose cholecalciferol supplementation significantly increases peripheral CD4+ Tregs in healthy adults without negatively affecting the frequency of other immune cells. Eur J Nutr 2014; 53: 751-9.
8. van Halteren AG, Tysma OM, van
Etten E, Mathieu C, Roep BO. 1alpha,25dihydroxyvitamin D3 or analogue treated dendritic cells modulate human autoreactive T cells via the selective induction of apoptosis. J Autoimmun 2004; 23: 233-9.
9. Jeffery LE, Burke F, Mura M, et al. 1,25-Dihydroxyvitamin D (3) and IL-2 combine to inhibit T cell production of inflammatory cytokines and promote development of regulatory T cells expressing CTLA-4 and FoxP3. J Immunol 2009; 183: 5458-67.
10. Altieri B, Muscogiuri G, Barrea L, et al. Does vitamin D play a role in autoimmune endocrine disorders? A proof of concept.
от Camargo и сътр., демонстрира, че прилагането на витамин D3 (300 IU/ден за 3 месеца) води до намалена заболеваемост, свързана с инфекции на горните дихателни пътища при монголски деца[15]. Друго проучване, насочено към пациенти с имунна недостатъчност в Швеция, показва, че ежедневното прилагане на витамин D3 (4000 IU/ден) намалява симптомите, количеството патоген, открит в слузта и продължителността на антибиотичното лечение[16].
Rev Endocr Metab Disord 2017. DOI 10.1007/s11154-016-9405-9.
11. Skaaby T, Husemoen LL, Thuesen BH, Linneberg A. Prospective populationbased study of the association between vitamin D status and incidence of autoimmune disease. Endocrine 2015; 50: 231-8.
12. Mathieu CH, Casteels K, Bouillon R. Vitamin D and Diabetes. In Feldman D (ed.) Vitamin D. New York: Academic Press, 1997: 1183-96.
13. Antico A, Tampoia M, Tozzoli R, Bizzaro N. Can supplementation with vitamin D reduce the risk or modify the course of autoimmune diseases? A systematic review of the literature. Autoimmun Rev 2012; 12: 127-36.
14. Berry DJ, Hesketh K, Power C, Hyppönen E. Vitamin D status has a linear association with seasonal infections and lung function in British adults. Br. J. Nutr. 2011, 106, 1433–1440.
15. Camargo CA, Ganmaa D, Frazier AL et al. Randomized trial of vitamin D supplementation and risk of acute respiratory infection in Mongolia. Pediatrics 2012, 130, e561–e567
16. Bergman P, Norlin AC, Hansen S et al. Vitamin D3 supplementation in patients with frequent respiratory tract infections: A randomised and double-blind intervention study. BMJ Open 2012, 2.
Неонатален слухов скри -
нинг е общоприет метод
за ранна диагностика на
вродените слухови нарушения. Последните са
едни от най-честите вродени заболя -
вания. Този скрининг позволява да се
обхванат всички новородени деца и
тези, които не минават скрининга, да
продължат последващите етапи от
диагностика и лечение.
Намалението на слуха е едно от
най-често срещаните вродени забо -
лявания и придобити увреждания в
неонаталния период, които остават
актуален медицински, социален и
икономически проблем. Ранната ди -
агностика на децата с увреден слух и
последващото лечение е съвременно решение и позволява развитието на речта и говора. Определя емоционалното, психичното, социалното и
умствено развитие на личността, както и вграждането им в средата на чу-
ващите. Честотата на децата с вродени слухови увреждания е между 2-4 на 1000 новородени деца. А с пълна загубата на слуха, засяга приблизително 1 на 1000 новородени, като най-често срещаното сензорно нарушение. Причините могат да се дължат на увреждане
здравен проблем, засягайки най-малко едно бебе на 1000 новородени. Приема се, че провеждането на изследванията и резултатът от последващата профилактика са най-успешни в първите месеци след раждането. Следователно, откриването им чрез скринингови изследвания, проведени скоро след раждането, дават възможност да се подобри качеството на живота и перспективите на развитие в личен и обществен план на засегнатите деца.
2. Ефективните програми за изследвания са достатъчно ясно определени.
3. Методите за идентификация на трайните слухови увреждания в неонаталната възраст са въведени в рутинната клинична практика. Те са ефективни и може да се очаква, че установяват най-малко при
реди са от така наречените "рискови групи", които са определени от лични лекари и оториноларинголози или от родителите им.
За рискови групи приемаме класификацията на Joint Committee on infant hearing, 1991 г.:
1. Фамилна обремененост по отношение на приемно намаление на слуха.
2. Вродени инфекции като токсоплазмоза, сифилис, рубеола, цитомегаловирус и херпес вирус.
3. Краниофациални аномалии на ушна мида, външен сл. проход и др.
4. Недоносеност под 1500 гр.
5. Хипербилирубинемия и екссангвинотрансфузия.
6. Лечение с ототоксични медикаменти за повече от 5 дни и луп диуретици.
7. Бактериален менингит.
8. Тежко състояние при раждане –АПГАР от 0-3 за 5 мин. или липсата на спонтаннно дишане за 10 мин.; хипотония през първите 2 часа.
9. Продължителна механична вентилация – повече от 10 дни.
10. Синдроми с предполагащи приемно увреждане на слуха - Фьорденбург, Ушер синдром и т.н.
Въз основа на цялостния анализ на проблемите и необходимостта от адекватно лечение на слухово увредените деца, международната медицинска общност е изготвила следното становище: 1. Децата с намаление на слуха тряб
ромна и синдромна форма.
ромната загуба на слуха представлява почти 70% от всички генетични увреди, като по-голямата част от тези случаи се унаследяват по автозомно рецесивен модел.
Целият геном секвениране (WGS) открива всички вариации в човешката ДНК (3х109bp), докато WES улавя гени, кодиращи протеини (~20 000 гена), който обхваща 1-2% от човешкия геном[3]. Следователно, ще предостави възможност
1. Botkin JR, Rothwell E. Whole genome sequencing and newborn screening. Curr Genet Med Rep 2016;4(1):1-6.
от кохлеарната имплаантация[4]. Подобни добри резултати са наблюдавани и при деца с TMPRSS3, LOXHD1, MYO15A и MYO6. Докато други гени като TIMM8A, ген, експресиран в спиралния ганглий, няма добри резултати при кохлеарната имплантация[7]. OTOF експресиран мембранния лабиринт, също е с добри резултати[5,6]
Комбинирайки неонаталния слухов скрининг и генетично изследване, значително се подобрява диагнозата, клиничното управление и прогнозата на заболяването.
Втората стъпка, която е необходимо да се включи, е скрининг на слуха
2. Shearer AE, Shen J, Amret S, et al. A proposal for comprehensive newborn hearing screening to improve identification of deaf and hard-of-hearing children. Genet Med 2019;21(11):2614-30.
3. Zhu Y, Hu L, Yang L, et al. Association between expanded genomic sequencing combined with hearing screening and detection of hearing loss among newborns in a neonatal intensive care unit. JAMA Netw Open 2022;5(7):e2220986.
4. Yan YJ, Li Y, Yang T, et al. The effect of GJB2 and SLC26A4 gene mutations on rehabilitative outcomes in pediatric cochlear implant patients. Eur Arch Otorhinolaryngol 2013;270(11):2865-70.
5. . Chen YS, Cabrera E, Tucker BJ, et al., TMPRSS3 expression is limited in spiral ganglion neurons: implication for successful cochlear implantation. J Med Genet 2022;59(12):1219-26
6. Volk AE, Lang-Roth R, Yigit G, et al. A novel MYO6 splice site mutation causes autosomal dominant sensorineural hearing loss type DFNA22 with a favourable outcome after cochlear implantation. Audiol Neurootol 2013;18(3):192-9.
7. Shearer AE, Hansen MR. Auditory synaptopathy, auditory neuropathy, and cochlear implantation. Laryngoscope Investig Otolaryngol 2019;4(4):429-40.
А. Цеков, И. Тарев, В. Наков
Клиника по неврохирургия, „Аджибадем Сити
Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД - София
костна киста. При проследяване на контролни прегледи без данни за рецидив на краниалната киста (Фиг. 2), но при направена рентгенография на бедрена кост (Фиг. 3) се визуализират лезии, суспектни за аневризмална/солитарна костна киста. Предстои активно наблюдение на състоянието на пациента и уточняване на лечебното поведение от специалисти ортопед-травматолози.
ДИСКУСИЯ Аневризмалната костна киста е доброкачествена, експанзивна, остеолитична
В диференциално-диагностичен план основно място заемат уникамерната костна киста, гигантоклетъчният тумор и телеангиектатичният остеосарком. От особено важно значение е отдиференцирането на АКК от телеангиектатичният остеосарком (ТО), който има малигнен характер и може да имитира АКК във всички аспекти. Потвърждаването на диагнозата чрез биопсия, с последваща хистологична верификация, е задължително за провеждане на адекватно лечение[7]
Лечението при АКК в най-общ план включва хирургична резекция на лезията, селективна артериална емболизация и радиотерапия при резидуална туморна маса[8,9]. Оперативното лечение при краниалните аневризмални кисти предизвиква особен интерес. Терапевтичните стратегии
талната
свързана с
честота на рецидив. При тоталната ексцизия трябва да се отстрани цялата стена на кистата, заедно с всички необи
чайни гъбести тъкани и костни повърхности, облицовани с крехки,
радиотерапията само при рецидив. Feigenberg et al[14] смятат, че локално приложена радиотерапия (20-36 Gy)
достатъчна да реши проблема с локалния рецидив. Boriani et al[15] подчертават, че основната гаранция за добър изход си остава радикалната операция.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Краниалните аневризмални кисти са бенигнени неопластични лезии, с благоприятно развитие в повечето случаи. Съществуват различни терапевтични подходи,
1. Lin SP, Fang YC, Chu DC, Chang YC, Hsu CI. Characteristics of cranial aneurysmal bone cyst on computed tomography and magnetic resonance imaging. J Formos Med Assoc. 2007 Mar;106(3):255-9.
2. Borni M, Kolsi F, Cherif I, Boudawara MZ. Spontaneous rapid regression of a juvenile primary aneurysmal bone cyst of the skull: A case report and literature review. Radiol Case Rep. 2022 Mar 19;17(5):1634-1639.
3. Leithner A, Windhager P, S Lang S, Haas OA, Kainberger F, Kotz R. Aneurysmal bone cyst. A population based epidemiologic study and literature review. Clin Orthop Relat Res. 1999 Jun;(363):176-9.
4. Di Caprio, M; Murphy, M; Camp R. Aneurysmal bone cyst of the spine with familial incidence.Spine.2 000Jun15; 25(12):1589-92
5. Agaram NP, LeLoarer FV, Zhang L, et al. USP6 gene rearrangements occur preferentially in giant cell reparative granulomas of the hands and feet but not in gnathic location. Hum Pathol. 2014;45:1147–1152.
6. Oliveira AM, Hsi B-L, Weremowicz S, et al. USP6 (Tre2) fusion oncogenes in aneurysmal bone cyst. Cancer Res. 2004;64:1920–1923.
7. Crocoli A, Fassari FM, Natali GL et al (2013) Sclerotherapy of primary aneurysmal bone cysts: comment to Lambot-Juhan et al. Pediatr Radiol 43:385–386
8. Palmisciano P, Hunter M, Lokesh N, Alamer OB, Scalia G, Giammalva GR, Maugeri R, Iacopino DG, Umana GE, Haider AS. Aneurysmal bone cyst of the spine in adult patients: A systematic review and comparison of primary vs secondary lesions. J Clin Neurosci. 2022 Jun;100:15-22.
9. Stella G;De Sanctis ,N; Boero,S; Rodinella,F. Benign tumors of the pediatric spine: statistical note. Chir-Organi-Mov1998 Jan-Jun; 83(1-2):15-21
10. Park HY, Yang,SK, Sheppard WL et al (2016) Current management of aneurysmal bone cysts. Curr Rev Musculoskelet Med 9:435–444
11. Lipplaa A, Dijkstra S, Gelderblom H (2019) Challenges of denosumab in giant cell tumor of bone, and other giant cell-rich tumors of bone. Curr Opin Oncol 31:329–335
12. Turker RJ, Mardjetko S, Lubicky J. Aneurysmal bone cysts of the spine: Excision and stabilization. J Pediatr Orthop 1998;18:209-13.
13. Donigan JA, Kebaish KM, McCarthy EF. Metachronous aneurysmal bone cysts with involvement of the humerus and the thoracic vertebrae. Skeletal Radiol 2003;32:468-71.
14. Feigenberg,S; Marcus,R;Zlotecki,R;Scarborough,M; Berrey B; Enneking,W. Megavoltage radiotherapy for aneurismal bone cysts. Int-J-Radiat-Oncol-Biol-Phys. 2001Apr.1;49(5):1243-47
15. Boriani,S; De Iure,F; Campanacci,L and al. Aneurysmal bone cyst of the mobile spine: report of 41 cases. Spine. 2001 Jan 1; 26(1): 27-35
циенти. Екипът включва спинален хирург, анестезиолог, педиатър, кардиолог, пулмолог, невролог, диетолог, неврофизиолог и кинезитерапевт.
Екипният подход в предоперативното планиране е ключов момент за успеха на хирургичното лечение. Необходима е предварителна оценка на общото здравословно състояние и на функциите на засегнатите органи и системи и по-специално на дихателна и ССС. Ранното включване и на клинични специалисти от доболничната помощ също е важен момент в предоперативната подготовка[3]
Интраоперативният период представя предизвикателства пред анестезиолога свързани с вида използвани анестетици, голяма кръвозагуба, положение по корем. Интраоперативният невромониторинг (ИОНМ) също е свързан с трудности в реализирането при пациенти с НМС.
Хирургичните корекции на НМС са свързани с по-висока честота на постоперативни усложнения, в сравнение с идиопатичната сколиоза[4]. В направения систематичен преглед на публикациите в PubMed по отношение на усложненията при операции на сколиоза се съобщава за различна честота на усложненията в зависимост от етиологията на заболяването. Рискът от постоперативни усложнения варира между 0 и 89% в зависимост от типа сколиоза. Най-висока е честотата на усложненията при невромускулна сколиоза (средна
стойност 35%)[5]
Създаването на унифицирани протоколи за поведение в периоперативния период при
пациенти с НМС ще доведе до по-гладко
ти други органи и системи при тези пациенти. Описани са интра- и постоперативните усложнения. Направен е литературен обзор на публикации в PubMed, Medline, Google Scolar, засягащи оптимизиране на периоперативния период при хирургични корекции на НМС. Анализирайки резултатите от нашия опит и от публикувани проучвания, създадохме алгоритъм за поведение в периоперативния период при хирургични корекции на НМС (Фиг. 1). Протоколът е приет в нашата институция след обсъждане от мултидисциплинарен екип, участващ в лечението
Разделихме пациентите
със
на централна нервна система (ЦНС) – 40 случая и НМС с увреждане на периферна нервна система (ПНС) – 6 случая. Паци -
ентите със засягане на ЦНС разпределихме в подгрупи: с ДЦП (23), без ДЦП (11) и с миелопатия (6). Пациентите със засягане на ПНС са 6, 3 случая със спинална мускулна атрофия (СМА), 1 с вродена миопатия и 1 с мускулна дистрофия.
От всичките 46 пациенти предоперативно 15 са с епилепсия, 28 са с умствено изоставане, 4 с кардиологични оплаквания, 6 със смущения в дихателна функция, 7 с тежки нарушения в нутритивен статус, 3 със смущения във функция на отделителна система.
По време на операциите е приложен протокол за тотална интравенозна анестезия (ТИВА), включващ продължителна интравенозна инфузия с Пропофол 80-150 мкг/кг/мин. и Ремифентанил 0.1- 0.3 мкг/кг/мин. Интраоперативна хемодинамична нестабил-
ментариум 4 (8.7%), неврологични 4 (8.7%), гастроинтестинални 3 (6.5%).
При 1 пациент са наблюдавани най-много 2 усложнения. Не се установиха статистически
зависимости между предоперативен статус и постоперативни компликации. Не се уста -
нови зависимост между предоперативни нарушения в дихателна функция и постоперативни респираторни нарушения. При едно от
децата, развило постоперативни нарушения в дишането, се наложи използване на апарат, подпомагащ кашлянето в домашни условия.
ДИСКУСИЯ
Заболявания на дихателната система Промените в гръдния кош, свързани със сколиотичната кривина, водят
блюдава диспнея при усилие,
на Коб >120 0 нарушението във вентилацията може да доведе до алвеоларна хиповентила -
ция, артерио-венозно шънтиране и е възможно развитие на белодробната хипертензия
(последната е резулатат от хронични ателектази, хронична хипоксемия и хронична хиперкапния)[7]
Задължителна е предоперативната оценка на
дихателната функция. Предоперативен витален капацитет (ВК) по-малък от 35% е относителна контраиндикация за операция[8]. Форсиран витален капацитет (ФВК) <40% от
ниски стойности на теглото и про -
блеми в храненето в подготовка -
та се включва консултация с дието -
лог и гастроентеролог и изготвяне
на диетичен режим за увеличаване
на телесното тегло. В най-трудни -
те случаи, с анамнеза за недохранване и ограничено сътрудничество на пациента, трябва да се обмисли
нощно хранене чрез назогастрална сонда (НГС) или гастростомия
няколко седмици или месеци пре -
ди планираната хирургична интервенция.
При деца с ДЦП е чест гастроезофагеалният рефлукс. В периоперативния
период се приемат антирефлуксни медикаменти, за да се намали риска от постоперативна аспирационна пневмония. Наблюдават се още повишена саливация и затруднения в преглъщането на слюнка поради псевдобулбарна парализа. Антихолинергичните медикаменти намаляват саливацията, но в нашия център избягваме употребата им, тъй като сгъстяват белодробните секрети и на фона на затрудненото откашляне се увеличава рискът от респираторни инфекции.
Наднормено тегло от своя страна е свързано с по-висока честота на инфекции, което също налага предоперативен диетичен режим за нормализиране на теглото[13]
В следоперативния период се осигурява достатъчен калорием прием и ранно включване на ентерално хранене.
Постоперативните гастроинтестинални усложнения са често срещани при
и фактът, че при пациенти с промени в интраоперативния невромониторинг (ИОНМ) са по-чести гастроинтестиналните усложнения.
Ранното раздвижване и корекция на хипокалиемията в следоперативния период са важни за предотвратяване на гастроинтестиналните усложнения.
Засягане на сърдечно-съдова система
Кардиомиопатия и ритъмно-проводни нарушения са често срещани при нервномускулни заболявания. Засягане на ССС се наблюдава
при: мускулни дистрофии, митотонични дистрофии, състояния, свързани с митохондриална дисфункция, конгенитални и миофибриларни ми -
опатии, рядко се срещат и при СМА тип 2. При пациенти с тези заболя -
вания е необходима предоперативна кардиологична консултация. При наличие на анамнеза или симптоми за засягане на ССС кардиологичната консултация се извършва 3-6
месеца преди предстоящата анестезия[15]. Извършва се преглед, ЕКГ, ехокардиография, а в някои случаи се обсъжда и ЯМР на сърце.
Интраоперативно се осъществява неинвазивен хемодинамичен мониторинг и инвазивен контрол на артериалното налягане. За поддръжка на САН >60 mmHg често се
Въпреки че извършването на невромониторинг е затруднено поради подлежащата патология и публикациите относно използването му са противоречиви, той има своето място при НМС[18,19] Най-голямо предизвикателство е извършването на електрофизиологичен мониторинг в случаите с тежка степен на ДЦП и изразено умствено изоставане. Някои центрове не използват мониториране на ТКМЕП при
чина за рехоспитализация. Честотата им е
по-висока при НМС и е между 4 и 14%[11]. Като рискови фактори се съобщават наличието
на умствено изоставане, използване на алографт, наличие на вентрикулоперитонеален
шънт и менингомиелоцеле[21,22]. Като профи -
лактика на този тип усложнения нашият протокол включва както системно приложение
заболяване, ниско телесно тегло и голям брой прешлени, включени в стабилизацията, са свързани с по-голям обем хемотрансфузирана кръв. Проучвания убедително показват, че използването антифибринолитици - Транексемична киселина и Епсилон-аминокапронова киселина при спиналната хирургия намалява кръвозагубата и нуждата
Премедикацията с бензодиазепини се назначава с повишено внимание поради риска от задълбочаване на мускулната слабост.
По време на операциите използваме тотална интравенозна анестезия (ТИВА), включваща продължителна интравенозна инфузия с Пропофол 80-150 мкг/кг/мин. и Ремифентанил 0.1-0.3 мкг/кг/мин. Инхалационни анестетици не се прилагат, тъй като намаляват достоверността на невромониторинга. При пациенти с мускулна дистрофия халогенните анестетици и деполяризиращите мускулни релаксанти са контраиндицирани, защото повишават риска от рабдомиолиза. При пациенти с епилепсия се избягва прилагането на медикаменти с епилептогенен ефект: Етомидат,
Кетамин, Трамадол. Недеполяризиращите мускулни релаксанти се прилагат само
оперативния достъп. Прилагането им в интраоперативния период не позволява получаване на моторни евокирани потециали. По принцип при деца с невромускулни заболявания този тип мускулни релаксанти са с удължен ефект и се прилагат с повишено внимание. При деца с ДЦП недеполяризиращите релаксанти са с намалена ефективност и намалена продължителност на действие[26]
Интраоперативно се следи телесната температура.
1. Sarwark J, Sarwahi V. New strategies and decision making in the management of neuromuscular scoliosis. Orthop Clin North Am. 2007;38(4):485-496, v. doi:10.1016/j.ocl.2007.07.001
2. Berry JG, Glotzbecker M, Rodean J, Leahy I, Hall M, Ferrari L. Comorbidities and Complications of Spinal Fusion for Scoliosis. Pediatrics. 2017;139(3):e20162574. doi:10.1542/ peds.2016-2574
3. Berry JG, Glaspy T, Eagan B, et al. Pediatric complex care and surgery comanagement: Preparation for spinal fusion. J Child Health Care. 2020;24(3):402-410. doi:10.1177/1367493519864741
4. Sharma S, Wu C, Andersen T, Wang Y, Hansen ES, Bünger CE. Prevalence of complications in neuromuscular scoliosis surgery: a literature metaanalysis from the past 15 years. Eur Spine J. 2013;22(6):1230-1249. doi:10.1007/ s00586-012-2542-2
5. Weiss HR, Goodall D. Rate of complications in scoliosis surgerya systematic review of the Pub Med literature doi: 10.1186/1748-7161-3-9 2008 August 5; [PMC free article].
6. Kearon C, Viviani GR, Kirkley A, Killian KJ. Factors determining pulmonary function in adolescent idiopathic scoliosis. Am Rev Respir Dis 1993; 148: 288-294.
7. Koumbourlis AC: Scoliosis and the respiratory system. Paediatr Respir Rev. 2006, 7 (2): 152-160.
8. Bertorini TE. Perisurgical management of patients with neuro-muscular disorders. Neurol Clin. 2004; 22:293-313.
9. Mehta JS, Gibson MJ. The treatment of neuromuscular scoliosis. Current Orthopedics. 2003; 17:313-321.
10. Maxwell LG. Age -associated issues in preoperative evalution, testing, and planning: pediatrics. Anesthesiol Clin North America. 2004; 22:27-43.
11. Mohamad F, Parent S, Pawelek J, et al. Perioperative complications after surgical correction in neuromuscular scoliosis. J Pediatr Orthop. 2007;27(4):392-397. doi:10.1097/01.bpb.0000271321.10869.98
12. Edwards BT, Zura R, Bertrand S, Leonard S, Pellett J. Treatement of neuromuscular scoliosis with posterior spinal fusion using the Galveston technique: a retrospective review and results of 62 patients. J Long Term Eff
Med Implants 2003; 13: 437-444.
13. Conklin MJ, Pearson JM. The Musculoskeletal Aspects of Obesity in Neuromuscular Conditions. Orthop Clin North Am. 2018;49(3):325-333. doi:10.1016/j.ocl.2018.02.006
14. Jalanko T, Helenius I, Pakarinen M, Koivusalo A. Gastrointestinal Complications After Surgical Correction of Neuromuscular Scoliosis: A Retrospective Cohort Study. Scand J Surg. 2018;107(3):252-259. doi:10.1177/1457496917748223
15. Feingold B, Mahle WT, Auerbach S, et al. Management of Cardiac Involvement Associated With Neuromuscular Diseases: A Scientific Statement From the American Heart Association. Circulation. 2017;136(13):e200-e231. doi:10.1161/ CIR.0000000000000526
16. Edgcombe H, Carter K, Yarrow S. Anaesthesia in the prone position. Br J Anaesth. 2008;100(2):165-183. doi:10.1093/bja/aem380
17. Rumalla К, Yarbrough CK, Pugely AJ, MD, Koester L, Dorward IG. Spinal fusion for pediatric neuromuscular scoliosis: national trends, complications, and inhospital outcomes. J Neurosurg Spine,
2016 Oct;25(4):500-508.
18. DiCindio S1, Theroux M, Shah S, Miller F, Dabney K, Brislin RP, Schwartz D. Multimodality monitoring of transcranial electric motor and somatosensoryevoked potentials during surgical correction of spinal deformity in patients with cerebral palsy and other neuromuscular disorders. Spine (Phila Pa 1976). 2003 Aug 15;28(16):1851-5; discussion 1855-6.
19. Hammett TC, Boreham B, Quraishi NA, Mehdian SMH. Intraoperative spinal cord monitoring during the surgical correction of scoliosis due to cerebral palsy and other neuromuscular disorders. Eur Spine J. 2013;22 Suppl 1(Suppl 1):S38-41. doi:10.1007/s00586-012-2652-x
20. Gugino LD, Schwartz DM. Monitoring motor evoked potentials. Pre- sented at the annual meeting of the Society for Neurosurgical Anesthesia and Critical Care.
21. Sponseller PD, LaPorte DM, Hungerford MW, Eck K, Bridwell KH, Lenke LG. Deep wound infections after neuromuscular scoliosis surgery: a multicenter study of risk factors and treatment outcomes. Spine (Phila Pa 1976). 2000;25(19):2461-
2466. doi:10.1097/00007632-20001001000007
22. Master DL, Son-Hing JP, PoeKochert C, Armstrong DG, Thompson GH. Risk factors for major complications after surgery for neuromuscular scoliosis. Spine (Phila Pa 1976). 2011;36(7):564-571. doi:10.1097/ BRS.0b013e3181e193e9
23. Shapiro F, Sethna N. Blood loss in pediatric spine surgery. Eur Spine J. 2004;13 Suppl 1(Suppl 1):S6-17. doi:10.1007/s00586-004-0760-y
24. Meert KL, Kannan S, Mooney JF. Predictors of red cell transfusion in children and adolescents undergoing spinal fusion surgery. Spine. 2002;27:2137–2142. doi: 10.1097/00007632-200210010-00012. [PubMed] [CrossRef].
25. Li G, Sun TW, Luo G, Zhang C. Efficacy of antifibrinolytic agents on surgical bleeding and transfusion requirements in spine surgery: a meta-analysis. Eur Spine J 2017; 26:140.
26. Hayakawa H, Pincott ES, Ali U. Anaesthesia and cerebral palsy. BJA Educ. 2022;22(1):26-32. doi:10.1016/j. bjae.2021.08.003
медицинска генетика, МУ - София 3Клиника по оперативна гинекология УМБАЛСМ, "Н. И. Пирогов“ - София 4УМБАЛ „Софиямед” - София
5НЦЗПЗ - София
6УМБАЛ „Александровска болница“ - София
7Медицински факултет, МУ - София
8Клиника по нервни болести, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - София
9Родилна клиника,СБАЛАГ „Майчин дом“ - София
ВЪВЕДЕНИЕ
Вагиналното раждане е естествен
процес, при който под действието на
маточни контракции и съкращения на
коремна мускулатура плодът преминава през родилните пътища. Прието е схващането, че най-безопасният начин за завършване на бременността е вагиналното раждане. През последните години, в опити за намаляване на процента Цезарови сечения, тази тема се коментира все по-често[1,2]
Повечето проучвания акцентират
върху ранните и късни усложнения
на оперативното раждане[3]. От дру-
га страна, не толкова голямо внимание се обръща на усложненията, въз-
никващи при вагиналното раждане, както и на обективно сравнение между двата типа раждане в съвременната медицинска практика. Около 10% от жените, родили по естествен механизъм, имат някакво усложнение, вследствие на процеса на раждане[4]. Разбираемо, процентът
втората фаза, кръвоизлив
или след раждането, различна
фекална и уринарна инконтиненция, а от страна на плода – травма, асфикция и др.[5-7] В настоящото изложение представяме две пациентки с две независими късни усложнения на вагинално раждане.
КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ 1
Касае се за пациентка на 41 години. Постъпва за лечение по повод на подуване в областта на влагалището. Няма анамнеза за настоящи и минали заболявания. От репродуктивната анамнеза съобщава за едно вагинално раждане, завършило по нормален механизъм.
се палпират патологично изменени двустранно. Кавум Дъгласи – свободен. Параклиничните изследвания и ултразвуковия
лизирана по собствено желание за оперативна интервенция
вителният период е протекъл гладко.
Пациентката не е посещавала гинеколог редовно. След 5-6 години гинеко -
лог по повод напипване на подутина във влагалището, създаваща неприятно усещане и дискомфорт по време на полов контакт е направен преглед.
Установява се формация в долна
една трета на влагалището латерално в дясно с размер около 4-5 см, мековата консистенция, гладка повърхност, подвижна при палпация. PVCU – цилиндрично, ОЕСС – овален, СС –затворен. Матка – АВФ, с нормална големина. Аднекси – не се палпират патологично изменени двустранно. Кавум Дъгласи – свободен. От колпоскопското изследване - нормална находка.
Параклиничните изследвания и ултразвуковия преглед не показват отклонения. Пациентката е хоспитализирана и е извършена инцизия на формацията, дрениране на съдържимото и възстановяване на разреза (Фиг. 4 и Фиг. 5). Операцията и следоперативния период преминават гладко.
ОБСЪЖДАНЕ
Епидермоидните кисти представля-
1. Tadevosyan M, Ghazaryan A, Harutyunyan A, Petrosyan V, Atherly A, Hekimian K. Factors contributing to rapidly increasing rates of cesarean section in Armenia: a partially mixed concurrent quantitativequalitative equal status study. BMC Pregnancy and Childbirth. 2019;19(1):2.
2. Chien P. Global rising rates of caesarean sections. BJOG: An International Journal of Obstetrics & Gynaecology. 2021;128(5):781-2.
4. Liu S, Liston RM, Joseph KS, Heaman M, Sauve R, Kramer MS. Maternal mortality and severe morbidity associated with low-risk planned cesarean delivery versus planned vaginal delivery at term. CMAJ : Canadian Medical Association journal = journal de l'Association medicale canadienne. 2007;176(4):455-60.
5. Gregory KD, Jackson S, Korst L, Fridman M. Cesarean versus Vaginal Delivery: Whose Risks? Whose Benefits? Am J
3. Miseljic N, Ibrahimovic S. Health Implications of Increased Cesarean Section Rates. Mater Sociomed. 2020;32(2):123-6.
Perinatol. 2012;29(01):07-18.
6. Zhang J, Landy HJ, Ware Branch D, Burkman R, Haberman S, Gregory KD, et al. Contemporary patterns of spontaneous labor with normal neonatal outcomes. Obstetrics and gynecology. 2010;116(6):1281-7.
7. Stranges E, Wier LM, Elixhauser A. Complicating Conditions of Vaginal Deliveries and Cesarean Sections, 2009: Statistical Brief #131. Healthcare Cost and Utilization Project (HCUP) Statistical Briefs. Rockville (MD): Agency for Healthcare Research and Quality (US); 2006.
8. Tasev V, Todorov R, Taseva A. RECTOCELE - A LITERATURE REVIEW WITH A CASE REPORT. Khirurgiia. 2015;81(1):34-7.
10. Pantanowitz L, Henneberry JM, Otis CN, Zakhary M. Adenolipoma of the external female genitalia. International journal of gynecological pathology :official journal of the International Society of Gynecological Pathologists. 2008;27(2):297-300.
11. Birge O, Ozbey EG, Arslan D, Erkan MM, Demir F, Akgor U. Vulvar Epidermoid Cyst and Type 2 Radical Genital Mutilation. Case Rep Obstet Gynecol. 2015;2015:520190-.
12. Gupta S, Gupta S, Jain VK, Kumar B. A "stone" in the vulva. Sexually transmitted infections. 2000;76(4):319.
13. Karaman E, Çim N, Akdemir Z, Elçi E, Akdeniz H. Giant Vulvar Epidermoid Cyst in an Adolescent Girl. Case Rep Obstet Gynecol. 2015;2015:942190.
14. GARCIA PASTOR R. Consideraciones sobre un caso de quiste grande de tabique recto-vaginal [Case of giant cyst in rectovaginal wall]. Tokoginecol Pract. 1956 Feb;15(139):104-10. Spanish. PMID: 13324856.
клирънс[10]. Тютюнопушенето е единственият идентифициран рисков фактор за развитие на гестационен ринит[11,12]
КЛИНИКА И ДИАГНОЗА Симптоматична назална конгестия и серозна секреция се наблюдава при 18-42% от бременните жени с гестационен ринит. Симптомите се появяват в ранния период на първия триместър, но пикът на оплакванията е в късните етапи на бременността[13-16] Установява се синдром на обструктивна сънна апнея и свързаните с него лошо качество на съня, сънливост през деня, главоболие и липса на концентрация, водещи до негативно въздействие върху растежа на плода и гестационната хипертония[1,15,17,18]
назална конгестия и ринорея, също и сърбеж и кихане[1,2,9].
ЛЕЧЕНИЕ
При бременни жени е съществено да се предотврати ненужната и не -
правилна употреба на лекарства и свързаните с тях потенциални ус -
ложнения. Препоръчват се безопас -
ни и ефективни консервативни не -
фармакологични методи за лечение
като промивки с физиологичен разтвор (изотонични или хипертонични
назални спрейове), които са подхо -
дящи при гестационен ринит, алер -
гичен ринит и остър риносинузит за
намаляване на кoличеството секре -
цията и отстраняване на крустите[1].
Контролирани редовни тренировки
тори са сред
и средствата, които някои автори препоръчват за облекчаване на симптомите по време на сън. Dinardi et al. установяват, че ефектът на назалния външен дилататор върху
1. Caparroz FA, Gregorio LL, Bongiovanni G, Izu SC, Kosugi EM. Rhinitis and pregnancy: literature review. Braz J Otorhinolaryngol. 2016 JanFeb;82(1):105-11.
2. Ellegard E. Pregnancy rhinitis. Immunol Allergy Clin N Am.2006; 26:119---35.
3. Orban N, Maughan E, Bleach N. Pregnancy-induced rhinitis. Rhinology. 2013; 51:111-9.
4. Ellegard EK. Clinical and pathogenetic characteristics of pregnancy rhinitis. Clin Rev Allergy Immunol. 2004; 26:149-59
5. Piette V, Daures JP, Demoly P. Treating allergic rhinitis in pregnancy. Curr Allergy Asthma Rep. 2006; 6:232-8.
6. Mehta N, Chen K, Hardy E, Powrie R. Respiratory disease in pregnancy. Best Pract Res Clin Obstet Gynaecol. 2015;29(5):598–611.
7. Hamano N, Terada N, Maesako K, Ikeda T, Fukuda S, WakitaJ, et al. Expression of histamine receptors in nasal epithelial cells and endothelial cells - the effect
of sex hormones. Int ArchAllergy Appl Immunol. 1998;115:220-7.
8. Schatz M, Zeiger RS. Asthma and allergy in pregnancy. Clin Peri-natol. 1997;24:407-32.
9. Namazy JA, Schatz M. Diagnosing rhinitis during pregnancy. CurrAllergy Asthma Rep. 2014;14:458.
10. Gumussoy M, Gumussoy S, Cukurova İ. The most frequently encountered rhinologic prob¬lems during pregnancy: appropriate approaches toward diagnose and therapy. J Tepecik Educ Res Hosp. 2017;27:13–9.
11. Orban N, Maughan E, Bleach N. Pregnancy-induced rhinitis. Rhinology. 2013; 51:111-9.
12. Ellegard E, Karlson G. IgE-mediated reactions and hyperreac-tivity in pregnancy rhinitis. Arch Otolaryngol Head Neck Surg.1999;37:50-5.
13. Shushan S, Sadan O, Lurie S, Evron S, Golan A, Roth Y. Pregnancy-associated rhinitis. Am J Perinatol. 2006;23(07):431–
3.
14. Gilbey P, McGruthers L, Morency A-M, Shrim A. Rhinosinusitis-related quality of life during pregnancy. Am J Rhinol Allergy. 2012;26(4):283–6.
15. Ellegard E, Hellgren M, Karlsson N. Fluticasone propionate aqueous nasal spray in pregnancy rhinitis. Clin Otolaryngol Allied Sci. 2001;26(5):394–400.
16. Hegewald MJ, Crapo RO. Respiratory physiology in pregnancy. Clin Chest Med. 2011;32(1):1–13.
17. Alhussien AH, Alhedaithy RA, Alsaleh SA. Safety of intranasal corticosteroid sprays during pregnancy: an updated review. Eur Arch Otorhinolaryngol. 2018;275(2):325–33.
18. Demir UL, Demir BC, Oztosun E, Uyaniklar OO, Ocakoglu G, editors. The effects of pregnancy on nasal physiology. International forum of allergy & rhinology. Wiley Online Library; 2015.
19. Wei J, Gerlich J, Genuneit J, Nowak
D, et al. Hormonal factors and incident asthma and allergic rhinitis during puberty in girls. Ann Allergy Asthma Immunol. 2015;115(1):21–27.e2.
20. Cheek TG, Baird E. Anesthesia for nonobstetric surgery: maternal and fetal considerations. Clin Obstet Gynecol. 2009;52:535–45
21. Dinardi RR, de Andrade CR, da Cunha Ibiapina C. External nasal dilators: definition, back¬ground, and current uses.
Int J General Med. 2014;7:491
22. Incaudo GA. The diagnosis and treatment of rhinosinusitis during pregnancy and lactation. Immunol Allergy Clin N Am. 2000;20(4):807–30.
23. Cingi C, Ozdoganoglu T, Songu M. Nasal obstruction as a drug side effect. Ther Adv Respir Dis. 2011;5(3):175–82.
24. Lal D, Jategaonkar AA, Borish L, Chambliss LR, Gnagi SH, Hwang PH, et al. Management of rhinosinusitis during pregnancy: systematic review and expert
panel recommendations. Rhinology. 2016;54(2):99
25. Fokkens WJ, Lund VJ, Hopkins C, Hellings PW, Kern R, Reitsma S, et al. European position paper on rhinosinusitis and nasal polyps 2020. Rhinology. 2020;58(Supplement 29):1–464.
26. Alhussien AH, Alhedaithy RA, Alsaleh SA. Safety of intranasal corticosteroid sprays during pregnancy: an updated review. Eur Arch Otorhinolaryngol. 2018;275(2):325–33.
27. Allen DB. Systemic effects of intranasal steroids: an endocrinologist’s perspective. J Allergy Clin Immunol. 2000;106(4):S179–S90.
28. Corren J. Intranasal corticosteroids for allergic rhinitis: how do different agents compare? J Allergy Clin Immunol. 1999;104(4):s144–s9.
29. Källén B. Use of antihistamine drugs in early pregnancy and delivery outcome. J Matern Fetal Neonatal Med. 2002;11(3):146–52.
В. Владимирова1,6 , В. Пенчева2,6 , В. Карамишева11,6 , В. Спасова3,6 , Л. Колева 4,5, Д. Христова 6,7 , Св. Шумарова2,6 ,
Вълова-Илиева 8 ,
6 ,
6 , Н. Христов9, Б. Карамишев 6 , Д. Колева 6 , Св. Марангозов10 , А. Мъсева12 , Б. Дангъров13 1УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ", - София
2УМБАЛ „Александровска болница" - София
"Н. И. Пирогов" - София
УМБАЛ „София мед" - София
6Медицински факултет, Медицински университет - София
7Национален център по заразни и паразитни заболявания - София
8Клиника по кардиология, Военномедицинска академия - София
9Клиника по нервни болести, УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" - София
10Клиника по съдова хирургия, Военномедицинска академияСофия
11Клиника по обща и урогинекология, СБАЛАГ „Майчин дом"София
Родилна клиника, СБАЛАГ „Майчин
Метаболитен синдром
бременност
в патогенетичните
механизми
от коронарни болести, диабет, инсулт[6]
Международната диабетна федерация (IDF)
дефинира МетС като съвкупност от най-опасните сърдечно-съдови рискови фактори –захарен диабет или нарушена гликемия на
гладно (НГГ), абдоминално затлъстяване, повишени нива на холестерол и повишено артериално налягане[7-9].
Дефиницията за МетС и критериите за диагноза са модифицирани от различните световни организации през годините, като през 2010 г. е създаден консенсус на Българския институт "Метаболитен синдром" (БИМС).
Според него критериите за МетС включват наличие на три от изброените по-долу пет
критерия:
- обиколка на талията ≥ съответно 90-94 см за мъже и ≥80 см за жени; - триглицериди >1.7 ммол/л; - НDL холестерол <1.0 ммол/л за мъже и <1.3
ммол/л за жени;
- артериално налягане >130/85 Hgmm;
- кръвна захар на гладно ≥5.6 ммол/л.[10].
Критериите на МетС при бременни жени се
отличават с това, че обиколката на талията не се използва вече като критерий за обезитет, а самото затлъстяване се дефинира при ИТМ >30 kg/m2 преди бременността.
EТИОПАТОГЕНЕЗА Въпреки непрестанното търсене и развитие на науката до този момент, няма посочена конкретна причина за развитието на МетС. Като основни патофизиологични звена са посочени инсулиновата резистентност, оксидативен стрес, маркери на възпалението, дисфункция в мастната тъкан, нарушения в режима сън – будно състояние, количествени и качествени изменения в чревния микробиом, редица генетични фактори и не на последно място диетни
гликоген
черния
натрупването
мастната тъкан. В резултат на това се потиска чернодробната глюконеогенеза. Хормонът има ефект и върху мастната обмяна като действието му е насочено към липогенезата и съответно
чрез свързва -
на инсулин рецепторен субстрат (IRS-1) и активиране на фосфатидилинозитол-3-кина -
се нарушава действието на GLUT4 и глюкозният ъптейк (навлизането на глюкоза в клетката). Настъпва повишаване на глюконеогенезата и липогенезата[11,12].
което довежда до развитие на захарен диабет тип 2.
2. Клетъчна дисфункция от Протеинкинази и Фосфатази Действието на инсулина се осъществява чрез инсулинови рецептори. Инсулиновите рецептори принадлежат към тирозинкиназните рецептори. Те фосфорилират специфични протеини като инсулин-рецепторен субстрат-1 (IRS1) и инсулин-рецепторен субстрат-2 (IRS2). Основният път за осъществяване на метаболитните ефекти на инсулина е от PI3K → през активиране на протеинкиназа В, известна още като Akt. Фосфорилираната PI3K катализира фосфатидилинозитол 3,4,5-трифосфат (PIP3) от фосфатидилинозитол-4,5-бифосфат (PIP2). Някои от тези метаболитни ефекти са свързани с Akt фосфорилацията на FOXO1 (Forkhead Box Class O Member).
вани 294 участници (ИТМ = 31.3 кг/ м 2; ниво на грелин на гладно (FGL) = 504 ± 208 pg/mL). Всички участници били подложени на диетични режими. В резултат повишаването на нивото на грелина на гладно е свързано с подобряване на инсулиновата чувствителност и редукция на висцерална мастна тъкан, особено при мъжете.
4. Оксидативен стрес и хронично възпаление Оксидативният стрес може да се дефинира като дисбаланс между про -
дукцията и разграждането на кислородни радикали (ROS). Така натрупването на кислородни радикали се свързва с редица нарушения като липидна пероксидация, нарушена функция на митохондриите, дисфункция на вътреклетъчните връзки, нарушава редица молекулни механизми на бета-клетките на панкреаса. Води до нарушения в
клетъчната сигнализация. Оксидативният стрес често се асоциира с наличие на МС, и води до карциногенеза, затлъстяване, захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания. Хроничното възпаление е следствие от окислителния стрес. Продукция -
1. Simmonds, M., Llewellyn, A., Owen, C. G., & Woolacott, N. (2016). Predicting adult obesity from childhood obesity: a systematic review and meta-analysis. Obesity reviews : an official journal of the International Association for the Study of Obesity,. 17(2), 95–107. https://doi. org/10.1111/obr.12334
2. Moore, J. X., Chaudhary, N., & Akinyemiju, T. (2017). Metabolic Syndrome Prevalence by Race/Ethnicity and Sex in the United States, National Health and Nutrition Examination Survey, 1988-2012. Preventing chronic disease, 14, E24.
3. Prevalence of metabolic syndrome in the United States National Health and Nutrition Examination Survey (nhanes) 2011–2018. X P Liang, C Y Or, M F Tsoi, C L Cheung, B M Y Cheung, Division of Clinical Pharmacology and Therapeutics, Department of Medicine, The University of Hong Kong, Hong Kong,. European Heart Journal, Volume 42, Issue Supplement_1, October 2021, ehab724.2420,.
4.
49-52.
та на голямо количество кислородни радикали (ROS) предизвиква апоптоза на
на макрофаги, които от своя страна освобождават провъзпалителни фактори – TNF-α, IL-6, plasminogen activator inhibitor-1 (PAI-1), засилващи възпалителния процес и влошаващи инсулиновата резистентност[18]. Поддържа се един порочен кръг на хронично възпаление.
5. Чревен микробиот С тенденцията за здравословен начин на живот започват редица проучвания на чревния микробиот и влиянието му върху редица заболявания. Интерес представлява
като Enterobacteriaceae и Bilophila, и да способстват за увеличаване на растежа на полезни бактерии като Bacteroides и Bifidobacterium. Друго проучване показва, че краткотрайното двудневно гладуване подобрява нивата на адипокините, предотвратява липидната пероксидация и подобрява съдовата ендотелна функция при участниците с МС[21]. Посочените проучвания са малка част, целяща да покаже голямото значение на чревния микробиот за развитието на редица заболявания, в това число МетС.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ В обобщение може да се каже, че проучването на фините патогенетични механизми на МетС е трудна, но перспективна задача. Търсенето и разгадаването на отговорите на множеството въпроси, свързани с патогенезата на
et al.
5. Tavares, H.P., Arantes, M.A., Tavares, S.B.M.P., Abbade, J.F., dos Santos, D.C.D.M., de Mattos Pa-ranhos Calderon, I. and Rudge, M.V.C. (2015) Metabolic Syndrome and Pregnancy, Its Prevalence, Obstetrical and New-borns Complications. Open Journal of Obstetrics and Gynecology, 5, 618-625, DOI:10.4236/ojog.2015.511087 : s.n.
6. What Is Metabolic Syndrome? National Heart, Lung, and Blood Institute. [Online] 05 18, 2022. https://www.nhlbi.nih.gov/ health/metabolic-syndrome.
7. Alberti, K. G., Zimmet, P., Shaw, J., & IDF Epidemiology Task Force Consensus Group (2005). The metabolic syndrome--a new worldwide definition. Lancet (London, England), 366(9491), 1059–1062. https:// doi.org/10.1016/S0140-6736(05)67402-8.
8. Alberti, K. G., Zimmet, P., & Shaw, J. (2006). Metabolic syndrome--a new world-wide definition. A Consensus Statement from the International Diabetes Federation. Diabetic medicine a journal of the British Diabetic Association, 23(5), 469–480.
9. International Diabetes Federation (IDF). [Online] 29/07/2020. https://www.idf. org/e-library/consensus-statements/60-
на болестотворни бактерии
idfconsensus-worldwide-definitionof-themetabolic-syndrome.html.
10.
2010,. 11. Vargas E, Joy NV, Carrillo Sepulveda MA. Biochemistry, Insulin Metabolic Effects. [Updated 2022 Sep 26]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing and 2022 Jan-. Available from:https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/ NBK525983/. [Online]
12.
and
2021. pp. 40-54.
13. Guo, C. A., & Guo, S. (2017). Insulin receptor substrate signaling controls cardiac energy metabolism and heart failure. The Journal of endocrinology, 233(3), R131–R143. https://doi. org/10.1530/JOE-16-0679.
14. Guo S. (2014). Insulin signaling, resistance, and the metabolic syndrome:
insights from mouse models into disease mechanisms. The Journal of endocrinology, 220(2), T1–T23. https://doi.org/10.1530/ JOE-13-0327.
15. Obradovic M, Sudar-Milovanovic E, Soskic S, Essack M, Arya S, Stewart AJ, Gojobori T, Isenovic ER. Leptin and Obesity: Role and Clinical Implication. Front Endocrinol (Lausanne). 2021 May 18 and 12:585887. doi: 10.3389/ fendo.2021.585887. PMID: 34084149; PMCID: PMC8167040.
16. Fahed G, Aoun L, Bou Zerdan M, Allam S, Bou Zerdan M, Bouferraa Y, Assi HI. Metabolic Syndrome: Updates on Pathophysiology and Management in 2021. International Journal of Molecular Sciences. 2022 and https://doi. org/10.3390/ijms23020786, 23(2):786.
17. Tsaban, G., Yaskolka Meir, A., Zelicha, H., Rinott, E., Kaplan, A., Shalev, A., Katz, A., Brikner, D., Blüher, M., Ceglarek, U., Stumvoll, M., Stampfer, M. J., & Shai, I. (2022). Dietinduced Fasting Ghrelin Elevation Reflects the Recovery of Insulin Sensitivity and Visceral Adiposity Regression, The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism : s.n., Vols. Volume 107, Issue 2, February 2022, Pages 336–345, https://doi.
org/10.1210/clinem/dgab681. 18. Prasun P. (2020). Mitochondrial dysfunction in metabolic syndrome. Biochimica et biophysica acta. Molecular basis of disease, 1866(10), 165838. https:// doi.org/10.1016/j.bbadis.2020.165838.
19. Zhang L, Liu Y, Wang X, Zhang X. Physical Exercise and Diet: Regulation of Gut Microbiota to Prevent and Treat Metabolic Disorders to Maintain Health. Nutrients. 2023 Mar 22;15(6):1539. doi: 10.3390/nu15061539. PMID: 36986268; PMCID: PMC10054346.
20. Liu Z, de Bruijn WJC, Bruins ME, Vincken JP. Reciprocal Interactions between Epigallocatechin-3-gallate (EGCG) and Human Gut Microbiota In Vitro. J Agric Food Chem. 2020 Sep. 9;68(36):98049815. doi: 10.1021/acs.jafc.0c03587. Epub 2020 Aug 26. PMID: 32808768; PMCID: PMC7496747.
21. Guo, Y., Luo, S., Ye, Y., Yin, S., Fan, J., & Xia, M. (2021). Intermittent Fasting Improves Cardiometabolic Risk Factors and Alters Gut Microbiota in Metabolic Syndrome Patients. The Journal of clinical endocrinology and metabolism, 106(1), 64–79. https://doi.org/10.1210/clinem/ dgaa644 : s.n.
К. Тодовичин, Ч. Михайлова, П. Карагьозов, д.м. FASGE
Клиника по Гастроентерология, „Аджиба
Ендоскопска
ВЪВЕДЕНИЕ
В продължение на много години ле -
чението на ранните неопластични
лезии на стомашно-чревния тракт
(СЧТ) се е извършвало предимно хи -
рургично, но това е свързано с из -
вестна степен на инвалидизация и
влошено качество на живот[1]. За да
се избегне инвазивната хирургия и да се запази цeлостта на засегнатия ор -
ган, се прилагат ендоскопски техники за лечение. Повечето ракови забо -
лявания на горен ГИТ в ранен стадий, по-малки от 20 мм, могат безопасно
да бъдат отстранени ен-блок чрез ендоскопска мукозна резекция (EMR), но по-големите лезии (≥20 мм) обикновено позволяват само частична EMR, което е свързано с по-нисък
процент на радикално излекуване и с по-висок риск
копската субмукозна дисекция (ESD) - техника, която позволява ен-блок резекция на лезии в ранен стадий, независимо от тяхната форма и размер. ESD, в сравнение с EMR, е технически по-трудна процедура, изисква по-дълго време за извършване и е свързана с по-висок риск от перфорация[5,6]. От изключително значение е внимателният подбор на пациенти с цел минимализиране
манипулация. От съществено значение е идентифицирането на високорискови хистологични характеристики, налагащи
Плоскоклетъчен карцином (SCC). SCC e асоцииран с висок риск от
бъде предпочитана пред EMR дори при лезии с размер под 10 мм, поради по-ниския процент на рецидив. Базирайки се на тези резултати, ESGE препоръчва ESD като метод на избор, независимо от размера на лезията, при отсъстващи данни за лимфогенна дисеминация[8,9]
Според препоръките на Японското дружество за хранопроводни заболявания, индикациите за ESD при SCC се делят на абсолютни и относителни[10]. Абсолютните индикации включват интрамукозен SCC, ангажиращ ламина проприа и заемащ под 2/3 от циркумференцията на хранопровода. Относителните – SCC, ангажиращ мускулния слой на лигавицата или с инвазия <200 μm в субмукозата и заемащ под 3/4 от циркумференцията на хранопровода. Извършването на ESD на лезия, заемаща повече от 3/4 от циркумференцията води
до стриктура на хранопровода[11]. Някои проучвания показват, че приложението на орал -
ни кортикостероиди или инжектирането им в
лезията, намалява риска от последваща стеноза[12,13].
Аденокарцином, асоцииран с Баретов хранопровод (БЕ). До момента са публикувани
много малко данни относно ESD за лечение БЕ – асоцииран аденокарцином[14,15], като в
Азия БЕ и хранопроводният аденокарцином
не са често срещани. Противоположно, в за -
падния свят Баретовият хранопровод е често срещана диагноза и аденокарциномът е превалиращ. EMR при Баретов хранопровод с
дисплазия се е доказала като високоефектив -
на и безопасна методика и съответно метод на избор[9]. ESD трябва да бъде обсъждана при лезии с размер над 15 мм, със суспектна субмукозна инвазия.
ПРЕДПРОЦЕДУРНА ОЦЕНКА Всички суспектни
ност и 94% специфичност
диагностициране на висока степен на интраепителна неоплазия (HGIN)[18]. Оценката на капилярните бримки с NBI е особено важна за определяне инвазивността на лезиите на хранопровода[19]. След първоначалната оценка на тумора е важно потвърждаване наличието на диспла -
зия чрез биопсии. Няма утвърдени указания
за броя на необходимите биопсии, но общата тенденция е към възможно най-малко биопсии, за да се сведе до минимум рискът от субмукозна фиброза, която може да доведе до трудна дисекция.
РЕЗУЛТАТИ Ендоскопската субмукозна дисекция на хранопроводни лезии е с добър профил на безопасност и ефективност, като се постига ен –блок резекция при 80-100% от пациентите[20] В допълнение, ESD превъзхожда EMR при постигането на пълна резекция и излекуване, както и по продължителност на свободен от рецидив период. Честотата на усложненията (в това число: кървене, перфорация и стриктура) е по-висока с ESD, отколкото с EMR, но пациентите обикновено се възстановяват напълно.
СТОМАХ Ендоскопска субмукозна дисекция е първата ендоскопска методика, разработена като алтернатива на хирургичното лечение при ранен стомашен карцином. Методът постига висок процент на ен-блок резекция при по-големи лезии и нисък риск от локален рециди[23,24]. Според някои проучвания EMR като терапевтична алтернатива постига излекуване в 85% от случаите на ранен стомашен карцином, но е асоциирана с по-висок риск от локален рецидив[21,22]. Въпреки по-високия риск от усложнения, в частност перфорация, показан при два мета-анализа, не е регистриран смъртен случай от където следва заключението на
20
не надвишава този от оперативна интервен
ция[29]. ESGE препоръчва ESD
метод
избор при повърхностни стомашни лезии, като EMR се предпочита само при лезии с размер под 15 мм с нисък риск от хистологична прогресия (Paris 0-IIa)[9].
ПРЕДПРОЦЕДУРНА ОЦЕНКА
При предпроцедурната оценка на стомашна лезия увеличителната ендоскопия с ин -
диго кармин и хромоендоскопията могат да
спомогнат за диагностициране, стадиране и определяне на границите на лезията. Стадирането може да бъде затруднено при нискодиференцирани ранни стомашни карциноми, поради разширяването на пролиферативната зона като в такива случаи NBI подобрява визуализирането на демаракционната линия[30] Независимо от използването на различни високотехнологични методики, определянето на хистологичния тип винаги трябва да
бъде извършено преди радикално отстраняване на лезията. Трябва
формирането на субмукозна фибро
ниско/недиференциран
ни граници[31]. Образни методики като ком -
пютърната томография не се препоръчват ру-
тинно преди ESD на стомашна лезия, тъй като наличето на лимфни метастази при ранна
стомашна лезия, оценена като подходяща за ESD е много нисък[32]. В повечето случаи дори
само ендоскопските находки са достатъчно
точни, за да се прецени дълбочината на инвазията и стадият на тумора. В частност на -
ходки, свързани с повърхностна лезия, като надигане или хлътване на повърхността, из -
дигане на границите са характеристики на
подходящите за ESD лезии. Поради това ESGE предлага точната ендоскопска оценка като
и преживяемост[36].
ЕНДОСКОПСКА ТЕХНИКА Технически характеристики на процедурата
Ендоскопската субмукозна дисекция се извършва в четири стъпки:
1. Очертаване на границите на лезията; 2. Маркиране; 3. Отделяне на мукозата; 4. Субмукозна дисекция.
1. Очертаване на границите
Първата стъпка на ESD представлява точното определяне на границите на лезията, което може да се постигне с виртуална, както и чрез хромоендоскопия с различни разтвори, като се
то се извършва на 5 мм, при хранопроводния
аденокарцином - до 10 мм от лезията, поради възможното субепително разпространение на тумора, а за SCC маркирането обикновено се извършва в близост, за да се избегнат стенози.
3. Разрез на лигавицата Преди мукозния разрез лезията се повдига с инжектиране на повдигащи агенти, за да се създаде субмукозна течна възглавница. След това се прави разрез на мукозата с цел да се разкрие субмукозния слой. По отношение на дълбочината на разреза няма ясен стандарт, но се предполага, че той трябва да бъде направен точно под muscularis mucosae[37]
4. Субмукозна дисекция Техниката на субмукозната дисекция може да варира в зависимост от ендоскопистa, из -
ползваните ендоскопски ножове и степента на фиброза на самата лезия, но има някои общи правила, които е редно да се спазват. Откритият субмукозен слой се дилатира, като първо се инжектира разтвор за повдига -
не, обикновено точно над muscularis propria.
След това се навлиза в субмукозното пространство и се дисецира успоредно на мускулния слой, като няма ясен стандарт за дълбочината на дисекцията, но се предполага, че тя трябва да се поддържа в долната трета на субмукозния слой, точно под съдовата мрежа и над мускулния слой[38]. Образува се мукозен капак и постепенно и безопасно се отстранява лезията. След приключване на дисекцията видимите кръвоносни съдове трябва да се коагулират, тъй като постпроцедурното кър -
вене е едно от основните усложнения при тази процедура.
УСЛОЖНЕНИЯ
Най-честите усложнения, свързани с ESD са
кървене, перфорация и стриктура. Повечето от тях могат да бъдат третирани
на първичната лезия. При дванадесетопръстника са над 30%, сравнено с хранопроводните
до 6% и стомашните – до 5%. В повечето случаи това усложнение може да бъде овладяно с налагане на хемоклипс[42]
Стриктури се формират най-често след хранопроводно ESD (2-14%). Рискът се увеличава при отстраняване на по-голям сегмент или при циркумферентна дисекция. По-рядко се формират стриктури при стомашно ESD, най-често в кардията и в препилорната зона. Рискови за образуване на стеноза са циркумферентно засягане над ¾ и или наличие на лонгитудинален сегмент с размер над 50 мм[42]. Повечето стриктури могат да бъдат третирани с ендоскопска балонна дилатация. Ендоскопско наблюдение след ESD винаги се препоръчва, основно поради риска от синхронни и метахронни лезии. ESGE препоръчва провеждане на първа контролна ендоскопия след 3 до 6 месеца, след това веднъж годишно[9]. Японските гайдлайни също препоръчват провеждане на контролен ендос -
копски оглед веднъж или два пъти годишно при всички
на коремни органи, при
лекувани според разширените индикации. Наблюдението е безсрочно, поради съшествуващия риск от синхронни и метахронни тумори.
КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ Представяме клиничен случай на пациент на
63 години, постъпил в клиниката за диагностично уточняване по повод дългогодишни горно-диспептични оплаквания. До този мо -
мент не е провеждал ендоскопски изследвания. Пациентът е пушач, не е фамилно обре -
менен, с артериална хипертония и захарен диабет тип 2 с добър медикаментозен контрол, исхемична сърдечна болест, след неколкократни коронарографии и стентирания, след оперативни интервенции на артерии на
55/50 мм е изпратен за хистологична оценка с окончателен резултат и стадиране – умерено диференциран аденокарцином, инестинален тип, инфилтриращ горна трета на субмукозата, G2pT1R0. Пациентът се възстановява бързо след манипулацията, без постпроцедурни усложнения и бива изписан от лечебното заведение 4 дни след процедурата. На Онкологична комисия се взе решение за наблюдение, имайки предвид съпътстващите заболявания и три месеца след ендоскопската интервенция е проведена контролна фиброгастроскопия с данни за звездовиден цикатрикс в областта на проведената интервенция, без данни за рецидив, или син -
1. Kim DH, Jung HY, Gong EJ, et al. Endoscopic and Oncologic Outcomes of Endoscopic Resection for Superficial Esophageal Neoplasm. Gut Liver 2015;9:470-7.
2. Seo GJ, Sohn DK, Han KS, et al. Recurrence after endoscopic piecemeal mucosal resection for large sessile colorectal polyps. World J Gastroenterol 2010;16:2806-11.
3. Briedigkeit A, Sultanie O, Sido B, et al. Endoscopic mucosal resection of colorectal adenomas > 20 mm: Risk factors for recurrence. World J Gastrointest Endosc 2016;8:276-81.
4. Toyonaga T, Man-I M, Morita Y, et al. The new resources of treatment for early stage colorectal tumors: EMR with small incision and simplified endoscopic submucosal dissection. Dig Endosc 2009;21 Suppl 1:S31-7.
5. Fujiya M, Tanaka K, Dokoshi T, et al. Efficacy and adverse events of EMR and endoscopic submucosal dissection for the treatment of colon neoplasms: a meta-analysis of studies comparing EMR and endoscopic submucosal dissection. Gastrointest Endosc 2015;81:583-95.
6. Saito Y, Uraoka T, Yamaguchi Y, et al. A prospective, multicenter study of 1111 colorectal endoscopic submucosal dissections (with video). Gastrointest Endosc 2010;72:1217-25.
7. Mejía-Pérez LK, Abe S, Stevens T, et al. A minimally invasive treatment for early GI cancers. Cleve Clin J Med 2017;84:707-17.
8. Cao Y, Liao C, Tan A, et al. Meta-analysis of endoscopic submucosal dissection versus endoscopic mucosal resection for tumors of the gastrointestinal tract. Endoscopy 2009;41:751-7.
9. Pimentel-Nunes P, Dinis-Ribeiro M, Ponchon T, et al. Endoscopic submucosal dissection: European Society of
Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline. Endoscopy 2015;47:829-54.
10. Japan Esophageal Society. Japanese classification of esophageal cancer, tenth edition: part I. Esophagus 2009;6:1-25.
11. Katada C, Muto M, Manabe T, et al. Esophageal stenosis after endoscopic mucosal resection of superficial esophageal lesions. Gastrointest Endosc 2003;57:165-9.
12. Yamaguchi N, Isomoto H, Nakayama T, et al. Usefulness of oral prednisolone in the treatment of esophageal stricture after endoscopic submucosal dissection for superficial esophageal squamous cell carcinoma. Gastrointest Endosc 2011;73:1115-21.
13. Hanaoka N, Ishihara R, Takeuchi Y, et al. Intralesional steroid injection to prevent stricture after endoscopic submucosal dissection for esophageal cancer: a controlled prospective study. Endoscopy 2012;44:1007-11.
14. Neuhaus H, Terheggen G, Rutz EM, et al. Endoscopic submucosal dissection plus radiofrequency ablation of neoplastic Barrett's esophagus. Endoscopy 2012;44:1105-13.
15. Chevaux JB, Piessevaux H, JouretMourin A, et al. Clinical outcome in patients treated with endoscopic submucosal dissection for superficial Barrett's neoplasia. Endoscopy 2015;47:103-12.
16. Endoscopic Classification Review Group. Update on the Paris Classification of Superficial Neoplastic Lesions in the Digestive Tract. Endoscopy 2005;37:570-8.
17. Takenaka R, Kawahara Y, Okada H, et al. Narrow_band imaging provides reliable screening for esophageal malignancy in patients with head and neck cancers. Am J Gastroenterol 2009;104:2942-8.
18. Mannath J, Subramanian V, Hawkey CJ, et al. Narrow band imaging for
characterization of high grade dysplasia and specialized intestinal metaplasia in Barrett's esophagus: a meta-analysis. Endoscopy 2010;42:351-9.
19. Sato H, Inoue H, Ikeda H, et al. Utility of intrapapillary capillary loops seen on magnifying narrow-band imaging
20. Kagemoto K, Oka S, Tanaka S, et al. Clinical outcomes of endoscopic submucosal dissection for superficial Barrett's adenocarcinoma. Gastrointest Endosc 2014;80:239-45.
21. Takekoshi T, Baba Y, Ota H, et al. Endoscopic resection of early gastric carcinoma: results of a retrospective analysis of 308 cases. Endoscopy 1994;26:352-8.
22. Hiki Y, Shimao H, Mieno H, et al. Modified treatment of early gastric cancer: evaluation of endoscopic treatment of early gastric cancers with respect to treatment indication groups. World J Surg 1995;19:517-22.
23. 39. Gotoda T. A large endoscopic resection by endoscopic submucosal dissection procedure for early gastric cancer. Clin Gastroenterol Hepatol 2005;3:S71-3.
24. 40. Takeuchi Y, Uedo N, Iishi H, et al. Endoscopic submucosal dissection with insulated-tip knife for large mucosal early gastric cancer: a feasibility study (with videos). Gastrointest Endosc 2007;66:18693.
25. Lian J, Chen S, Zhang Y, et al. A metaanalysis of endoscopic submucosal dissection and EMR for early gastric cancer. Gastrointest Endosc 2012;76:763-70.
26. Park YM, Cho E, Kang HY, et al. The effectiveness and safety of endoscopic submucosal dissection compared with endoscopic mucosal resection for early gastric cancer: a systematic review and metaanalysis. Surg Endosc 2011;25:2666-
77.
27. Yamao T, Shirao K, Ono H, et al. Risk factors for lymph node metastasis from intramucosal gastric carcinoma. Cancer 1996;77:602-6.
28. Tsujitani S, Oka S, Saito H, et al. Less invasive surgery for early gastric cancer based on the low probability of lymph node metastasis. Surgery 1999;125:148-54.
29. Hirasawa T, Gotoda T, Miyata S, et al. Incidence of lymph node metastasis and the feasibility of endoscopic resection for undifferentiated-type early gastric cancer. Gastric Cancer 2009;12:148-52.
30. Ninomiya Y, Yanagisawa A, Kato Y, et al. Unrecognizable intramucosal spread of diffuse-type mucosal gastric carcinomas of less than 20mm in size. Endoscopy 2000;32:604-8.
31. Ono H, Yao K, Fujishiro M, et al. Guidelines for endoscopic submucosal dissection and endoscopic mucosal resection for early gastric cancer. Dig Endosc 2016;28:3-15.
32. Son SY, Park JY, Ryu KW, et al. The risk factors for lymph node metastasis in early gastric cancer patients who underwent endoscopic resection: is the minimal lymph node dissection applicable? A retrospective study. Surg Endosc 2013;27:3247-53.
33. Ahn JY, Jung HY, Choi KD, et al. Endoscopic and oncologic outcomes after endoscopic resection for early gastric cancer: 1370 cases of absolute and extended indications. Gastrointest Endosc 2011;74:485-93.
34. Chiu PW, Teoh AY, To KF, et al. Endoscopic submucosal dissection (ESD) compared with gastrectomy for treatment of early gastric neoplasia: a retrospective cohort study.Surg Endosc 2012;26:358491.
35. Abe S, Oda I, Nakajima T, et al. A case of local recurrence and distant metastasis
following curative endoscopic submucosal dissection of early gastric cancer. Gastric Cancer 2015;18:188-92.
36. Nonaka S, Oda I, Tada K, et al. Clinical outcome of endoscopic resection for nonampullary duodenal tumors. Endoscopy 2015;47:129-35.
37. Toyonaga T, Nishino E, Man-I M, et al. Principles of quality controlled endoscopic submucosal dissection with appropriate dissection level and high quality resected specimen. Clin Endosc 2012;45:362-74.
38. Oda I, Suzuki H, Nonaka S, et al. Complications of gastric endoscopic submucosal dissection. Dig Endosc 2013;25 Suppl 1:71-8.
39. Kothari S, Kaul V. Endoscopic Mucosal Resection and Endoscopic Submucosal Dissection for Endoscopic Therapy of Barrett's Esophagus-related Neoplasia. Gastroenterol Clin North Am 2015;44:31735.
40. Isomoto H, Shikuwa S, Yamaguchi N, et al. Endoscopic submucosal dissection for early gastric cancer: a large-scale feasibility study. Gut 2009;58:331-6.
41. Uedo N, Takeuchi Y, Yamada T, et al. Effect of a proton pump inhibitor or an H2-receptor antagonist on prevention of bleeding from ulcer after endoscopic submucosal dissection of early gastric cancer: a prospective randomized controlled trial. Am J Gastroenterol 2007;102:1610-6.
42. Suzuki H, Oda I, Sekiguchi M, et al. Management and associated factors of delayed perforation after gastric endoscopic submucosal dissection. World J Gastroenterol 2015;21:12635-43.
43. Coda S, Oda I, Gotoda T, et al. Risk factors for cardiac and pyloric stenosis after endoscopic submucosal dissection, and efficacy of endoscopic balloon dilation treatment. Endoscopy 2009;41:421-6.
ВЪВЕДЕНИЕ В АНАБОЛНИТЕ
СТЕРОИДИ
Тестостеронът е основният мъжки
полов хормон (андроген) и типичен
ендогенен анаболен стероид със
специфични свойства за стимулиране на растежа на мускулна маса (анаболен ефект) и изява на мъжките полови характеристики (андро -
генен аспект). Той играе ключова роля в развитието на мъжките репродуктивни органи като тестисите и простатата, както и в изявата на вторичните полови белези, те -
лесното окосмяване и увеличената мускулна и костна маса. Синтезира се от клетките на Лайдиг на базата на холестерол под въздействието на лутеинизиращия хормон при
мъжките индивиди, както и в малки количества от яйчниците при женските индивиди, а така също в надбъбречната кора при двата пола. Той е прохормон и се превръща вътреклетъчно в естрадиол от ензи -
рически погледнато са използвани в практиката във вид на кастрация като наказание, за да се създават послушни слуги или за запазване на предпубертетния характер на гласа при момчета - кастрато. В историята има случаи на трансплантация на тестиси при животни или консумация на тестиси като храна с оглед постигане на желани ефекти, докато се стигне
НА ДЕЙСТВИЕ НА ТЕСТОСТЕРОНА И НЕГОВИТЕ
чрез свързване с андрогенния рецептор или индиректно чрез превръщане в 5-алфа-дихидротестостерон (DHT). Структурната
протеиновия синтез (включително повишено количество на фактин и миозин в скелетните мускули)[5,6]. Основните химични замени, които се извършват при тестостерона, са 17-бета-естерификацията и 17-алфа-алкилирането. Естерификацията на 17-бета-хидроксилната група прави молекулата по-хидрофобна и приложението в мастноразтворима суспензия допълнително удължава продължителността им на действие[3,4].
Важен метаболитен път на тестостерона и неговите синтетични производни е окисляването на 17-бета-хидрокси групата с образуването на 17-кетометаболити. Тези полярни метаболити са биологично неактивни. 17-алфа-ал-
килирането индуцира инхибирането на метаболитното деактивиране чрез окисляване на 17-бета-хидрокси групата в черния дроб, като по този начин 17-алфа-алкилираните ААС могат да се прилагат ефективно перорално.
ИНДИКАЦИИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С АНАБОЛНИ АНДРОГЕННИ СТЕРОИДИ (ААС) Намират приложение при редица състояния, като се разчита на техния анаболен или андрогенен ефект.
За анаболния ефект: - Стимулиране на костен мозък: В продължение на десетилетия AAS са били основна терапия при хипопластични анемии, дължащи се на левкемия, бъбречна недостатъчност или при апластична анемия - Стимулиране на растежа: AAS могат да се използват от детските ендокринолози за лечение на деца със забавен растеж. Но с
появата на синтетичен растежен хормон, който има по-малко странични ефекти, ААС са изместени като втора линия терапия. - Стимулиране на апетита и запазване и увеличаване на мускулната маса. ААС се прилагат при хронично
Подпомагане на наддаването на тегло след операция или физическа травма, по време на хронична инфекция или в контекста на необяснима загуба на тегло. - За противодействие на катаболния ефект на дългосрочна кортикостероидна терапия.
- Оксандролон подобрява както краткосрочните, така и дългосрочните резултати при хора, възстановяващи се от тежки изгаряния, и е утвърден като безопасно лечение при това показание. За андрогенния ефект: - Индуциране на мъжкия пубертет: - приложение при хипогонадизъм - при крипторхизъм; - при еректилна дисфункция - Маскулинизираща хормонална терапия за транссексуални мъже, други трансмаскулинни хора и интерсексуални лица, чрез
Перорални
(i.m) -
Оxymetholone, Оxandrolone, Мethandienone, Stanozolol, Testosterone undecanoate, Mesterolone, Methyltestosterone, Mibolerone, Fluoxymesterone;
Trenbolone acetate; Trenbolone enanthate; Boldenone undecylenate, Methandienone, Methenolone enanthate; Nandrolone decanoate, Nandrolone phenylpropionate, Testosterone propionate (полуживот 2-4 дни), Testosterone cypionate, Testosterone enanthate;
изява на мъжки вторични полови белези като задебеляване на гласа, увеличена костна и мускулна маса, разпределение на мазнините по андрогенен тип, и окосмява -
лицето и тялото уголемяване на клитора, както и умствени промени като облекчаване на половата дисфория и покачване на сексуалното влечение. - Андрогенна заместителна терапия
при мъже с ниски нива на тестостерон; - Метилтестостеронът се използва и в ниски дози за лечение на симптоми на менопауза (особено при
остеопороза, горещи вълни и за
повишаване на либидото и общия тонус), при следродилна болка в
гърдите или рак на гърдата при
жените.
- За подобряване на либидото при
възрастни мъже.
За други ефекти:
- Лечение на наследствен ангиое -
дем (Danazol), алкохолен хепатит.
- Допълнителна терапия при фено -
мена на Рейно и периферна акроцианоза, тъй като тестостеронът и
другите анаболи са мощни вазодилататори.
- Мъжка хормонална контрацепция
- понастоящем е в експериментална фаза, но има потенциал за употреба като ефективни, безопасни, надеждни и обратими мъжки контрацептиви.
ФОРМИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ Анаболните стероиди съществуват в 4 форми: перорални препарати, инжекции (водоразтворими и мастноразтворими), сублингвални/букални таблети и трансдермални пачове. Полуживотът определя необходимата честота на приложение. Пероралните
използването на двойна доза от едно съединение - по-малък риск за странични ефекти. Всеки поотделно има по-силен ефект в една или друга посока в сравнение с базовия тестостерон, и се постига допълване при съвместна употреба. Това е метод, който в бодибилдинга е известен още и като “stacking“ (подреждане, натрупване). По време на
с
стероиди, употребяващият е изложен на въздействие на 10 до 50 пъти повече хормон, отколкото е естествената продукция или терапевтичната доза. Като пример за допълнителни медикаменти за подобряване на ефекта на ААС, се посочва използването на човешки хорионгонадотропин (HCG) за стимулиране на функцията на тестисите или перорален тамоксифен цитрат (антиестроген, използван за лечение на жени с рак на гърдата), за да се намали рискът от гинекомастия.
ЕФЕКТИ
Анаболни ефекти:
- Повишен белтъчен синтез от аминокиселини; - Повишен апетит; - Повишено костно ремоделиране и растеж, стимулиране на костния мозък (увеличава се производството на червени кръвни клетки); - Стимулират образуването
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ НА АНАБОЛНИТЕ СТЕРОИДИ Анаболните стероиди могат да предизвикат редица странични ефекти, повечето от които са предвидими, имайки предвид известните свойства на тестостерона и неговите деривати. И при двата пола при прием на ААS се забелязва повишена активност на себорейните жлези, което води до акне. При жени, приемащи ААС, може да се появи хирзутизъм, задебеляване на гласа, уголемяване на клитора, атрофия на гърдите, атрофия на матката, като тези промени не винаги са обратими. При мъжете може да се появи гинекомастия като резултат от повишената продукция на естрадиол вследствие на метаболизирането на стероида[4,7,15]. Тези промени представляват проблем за спортистите, употребяващи AAS, защото това може да разкрие тяхната употреба. Акнето, гинекомастията и мъжкото оплешивяване не са толкова потенциално сериозни, колкото другите странични ефекти, но тъй като засягат външния вид и могат да възпрат потребителите да продължат да приемат лекарствата. При млади мъже, употребяващи ААС, може да
има атрофия на тестисите и намалена продукция на сперматозоиди, като това при кратки курсове е обратимо, по по-дълга (хронична) употреба може да предизвика необратими промени. Могат да се появят и психиатрични странични ефекти. Те включват промени в сексуалното влечение (обикновено повишено, но понякога намалено), раздразнителност и повишена агресивност, мания, еуфория и психотично поведение. Еуфоричният ефект може да наруши преценката на пациента относно продължителната употреба[16,17].
В някои случаи употребяващият AAS
може да страда от телесна дисморфия - както един пациент
ба на анаболни стероиди, включват полицитемия от повишена
по-късно да доведе до сърдечно-съ -
дови инциденти[18,19] и отклонения в чернодробните ензими, за които се предполага, че са обратими при спиране на лекарството. Някои пациенти могат да развиват пелиоза на черния дроб и чернодробни тумори.
Трябва да се има предвид обаче, че в някои случаи индуцираната от AAS хепатотоксичност може да бъде надценена, тъй като рабдомиолизата, причинена от тежки тренировки при спортисти, може да повиши трансаминазите и това
се тълкува като абнормална чернодробна функция. Проучванията за оценка на хепатотоксичността, особено за дълго време, върху злоупотребяващите с AAS са трудни, обикновено за неизвестни приложени дози, които са далеч над тези, използвани за терапевтични цели. Освен това, в случай на използване на незаконни AAS, техният състав, вид на производство и техните концентрации, както и правилният начин на прилагане често не са обявени на етикета и потребите -
лите не знаят точно вида и количеството на веществата, които приемат. Тъй като част от AAS се прилагат и в инжекционна форма, в групата на нежелани и странични ефекти тряб -
ва да споменем и риска, свързан със споделянето на игли, а именно
оспермия, атрофия на тестисите, интратестикуларен лейомиосарком, хипертрофия на простатата, рак на простатата. - Специфични за жените: маскулинизация, необратимо загрубяване на гласа, хирзутизъм, менструални смущения, уголемяване на клитора, атрофия на гърдите, атрофия на матката, тератогенност (при женски фетуси). - Специфични за деца: преждевременно затваряне на епифизата и свързан с това нисък ръст, преждевременен пубертет при момчета, забавен пубертет и контрасексуална нагласа, преждевременно раждане при момичета. - Психични/неврологични: промени в настроението, раздразнителност, агресия, насилствено поведение, импулсивност/безразсъдство, хипомания/мания, еуфория, депресия, тревожност, дисфория, склонност към самоубийство, заблуди, психоза, оттегляне, зависимост, невротоксичност, когнитивно увреждане. - Мускулно-скелетна: мускулна хипертрофия, повишена ранимост на сухожилията водеща до разкъсвания на сухожилия, рабдомиолиза. - Сърдечно-съдови: дислипидемия (напр. повишени нива на LDL, понижени нива на HDL, намалени нива на apo-A1), атеросклероза, хипертония, левокамерна хипер трофия, кардиомиопатия, миокардна хипертрофия, полицитемия/еритроцитоза, аритмии, тромбоза, миокарден инфаркт, внезапна смърт. - Чернодробни: повишени чернодробни функционални тестове (AST, ALT, билирубин, LDH, ALP), хепатотоксичност, иктер, чернодробна стеатоза, хепатоцелуларен аденом, хепатоцелуларен карцином, холестаза, peliosis hepatis; всички предимно или изключително с 17α-алкилирани AAS.
-
Бъбречни: бъбречна хипертрофия, нефропатия, остра бъбречна недостатъчност (вторична при рабдомиолиза), фокална сегментна гломерулосклероза, бъбречноклетъчен карцином. - Други: нарушен глюкозен толеранс, инсулинова резистентност, имунна дисфункция.
ХЕПАТОТОКСИЧНОСТ Има две основни химически замени на тестостерона, които се срещат при
производството на синтетични стероиди. Естерификацията на 17-алфа-хи -
дроксилната група прави молекула -
та по-хидрофобна и по-дълготрайна,
а продължителността на действието
може да се увеличи допълнително,
ако се инжектира в маслен разтвор.
Това се използва при тестостеро -
новия ципионат, енантат и пропио -
нат. Втората модификация, получена
в резултат на 17-алфа - алкилиране, намалява чернодробния метаболи -
зъм, което позволява тези стероиди
да се прилагат орално. Пероралните стероиди са устойчиви на незабавно
разграждане, но по-бавното им из -
чистване от черния дроб ги прави по -
тенциално по-хепатотоксични[2,3]
А: Оксидативен стрес в митохондри -
ите. Анаболните андрогенни стероиди (ААС) нарушават дихателната
функция на митохондриите, кое -
то води до натрупване на реактивни кислородни радикали (ROS). В ре -
зултат на това настъпва липидна пероксидация и увреждане на клетъчната мембрана на хепатоцита, вътреклетъчно изчерпване на АТФ поради увреждане на митохондриите.
Това води до клетъчна дисфункция на много нива (напр. токсични съе -
динения могат да навлязат в клетката). Морфологията на митохондри
с инфилтрация от имунни клетки, които поддържат проинфламаторно състояние в чернодробната тъкан. При такива условия Купферовите клетки освобождават трансформиращ растежен фактор бета1 (TGF-β1), тумор-некротизиращ фактор алфа (TNFα) и интерлевкин-1В (IL-1B), които медиират активирането на чернодробните стелатни клетки, с последващо отлагане на екстрацелуларен матрикс и колаген и фиброза на черния дроб. С: Хиперплазията на хепатоцитите води до образуване на чернодробни тумори. При плъхове, третирани с високи дози нандролон, е наблюдавано, че той поддържа жизнеспособността на чернодробните стволови клетки, които са потенциален резер -
на ракови стволови
Но -
хиперплазия на хепатоцитите причинява деформация на паренхима и
блокиране на кръвоносните съдове, което формира кистозни лезии, изпълнени с кръв, състояние
D: "Bland cholestasis".
то на андрогенните рецептори (AR)
от ААС пречи на жлъчните транспортери, медиира увреждането на интрахепаталните микрофиламенти и увеличава експресията на гените за синтез на кисела жлъчка и жлъчни транспортери, а тези промени водят до натрупване на жлъчни киселини, холестаза
холестатична жълтеница. Хепатотоксичността на AAS след продължителна употреба може да бъде свързана с индивидуална чувствителност и генетични фактори, водещи до
сти
на хепатоцитите, вероятно причинявайки чернодробни тумори. Пациенти, лекувани с анаболни андрогенни стероиди са изложени на риск от развитие на чернодробни туморичернодробен аденом
рането на тези рецептори причинява релаксация на гладката мускулатура, което може да доведе до периферна вазодилатация с последваща хипотония и рефлекторна тахикардия. Стимулирането на бета-2 рецепторите в белите дробове предизвиква бронходилатация, като това е желаният клиничен ефект. Албутеролът се използва при хора за инхибиране на
контракциите на матката по време на преждевременно раждане. Стимулирането на бета-2 рецепторите върху клетките на скелетните мускули предизвиква повишен контрактилитет и може да доведе до мускулен тремор. Стимулирането на бета-2 рецептора в сърцето може да причини учестяване на сърдечната честота и различни аритмии, болка в гърдите при предозиране. Стимулирането на бета-2 рецепторите в гладката мускулатура на ГИТ води до релаксация. При животни (крави) този ефект се ползва за релаксация на маточната
мускулатура с цел предотвратяване на преждевременно раждане. В някои европейски и латиноамерикански страни кленбутеролът е одобрен за употреба при лица с
бронхиална астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), но в САЩ е забранен.
Лекарството често е тема за дискусия, поради употребата му в бодибилдинг и програми за отслабване. Той има подобен стимулиращ ефект върху тялото като епинефрина и амфетамините.
Тази стимулация води до различни ефекти, като например: - бързо изгаряне на мазнини - нервност - повишена енергия Много от тези нежелани реакции са същите
КЛЕНБУТЕРОЛ В СПОРТНИТЕ СРЕДИ Освен, че действа като бронходилататор, подобрявайки издръжливостта по време на тренировка, Кленбутеролът увеличава термогенезата, като ускорява метаболизма (повишава Basic Metabolic Rate - BMR). Стимулирането на бета-2 рецепторите върху клетките на скелетните мускули обаче предизвиква повишен контрактилитет и може да доведе до мускулен тремор. Това се случва поради изтичане на калциеви йони от саркоплазмения ретикулум на напречно-набраздените мускулни клетки, водещо до неволеви контракции, проявяващи се
че
кленбутеролът спомага за хипертрофия на бързи мускулни клетки, ускорява хипертрофията и възстановя -
ването спрямо контролни групи при проучвания с плъхове[10,11]
Eфектът на кленбутерола обаче се
губи заради засищане на рецепторите (downregulation).
Това е причината във фитнес средите да се полва в дози от 2 до 10 пъти над препоръчаните, най-често по
схема с постепенно повишаване на дозата и след това постепенно намаляване. До момента не е докладвано
ефектите на AAS, при това подценявайки опасността от странични ефекти. Консумация на различни законни и незаконни вещества могат да допринесат за токсичността на AAS, което прави трудно да се установи причинно-следствена връзка между конкретно вещество и последващите неблагоприятни ефекти.
Представяне на клиничен случай на пациент с остро чернодробно увреждане и ARDS след прием на анаболни стероиди и Кленбутерол През месец 09.2023 г. мъж на 34 години постъпва в Спешно отделение с оплаквания от коремни болки, гадене без повръщане,
мите дози: Кленбутерол 0.02 мг х 10 таблетки дневно, Станазолол 5 мг и 10 мг х 3 таблетки дневно. От проведените лабораторни изследвания се установяват многократно завишени чернодробни ензими: АSАТ - 1807 U/L (0-34), ALAT - 2074 U/L (0-55), както и GGT - 206 U/L (0-55), повишен креатинин - 109 umol/L (53-106), липаза - 112 U/L (12-53), панкреатична алфа-амилаза - 79 U/L (8-51), значително повишени LDH - 1733 U/L (120 – 240), Креатин киназа - 1056 U/L (30-200) и D-димер - 27.82 mg/L (0-0.5). Стойностите на общия и директния билирубин, както и на INR са в норма. Няма данни за остър или хроничен вирусен хепатит. Назначен е КАТ на бели дробове и коремни органи,
състояние на пациента и тежката дихателна недостатъчност се взима решение лечението му да продължи в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, където няколко часа след постъпването си бива аналго-седиран и интубиран.
Провеждат се допълнителни лабораторни изследвания, от които се установяват:
Interleukin 6-411 pg/mL (0-7)
Herpes Simplex тип 1 IgM и тип 2 IgM (+)
Herpes Zoster IgM (+)
Феритин - >1675 ng/mL (22-320)
Предвид влошената чернодробна функция и стойностите на чернодробните показатели първоначално
не се стартира лечение с Ацикловир.
Въпреки интубацията, при пациента се наблюдава прогресивно влоша -
ване в дихателната недостатъчност
и незадоволителен контрол на кислородната сатурация. По този повод той бива обърнат в позиция по корем, на фона на което поддържа задоволителна сатурация чрез апаратна вентилация.
В продължение на 8 дни пациентът е в крайно тежко общо състояние, с критични стойности на жизнените показатели, интубиран. От провежданите лабораторни изследвания по време на престоя на пациента в
тенденция
1. Nieschlag E, Nieschlag S. Testosterone deficiency: a historical perspective. Asian J Androl. 2014;16(2):161-168. doi:10.4103/1008-682X.122358
2. Niedfeldt MW. Anabolic Steroid Effect on the Liver. Curr Sports Med Rep. 2018;17(3):97-102. doi:10.1249/ JSR.0000000000000467
3. Solimini R, Rotolo MC, Mastrobattista L, et al. Hepatotoxicity associated with illicit use of anabolic androgenic steroids in doping. Eur Rev Med Pharmacol Sci. 2017;21(1 Suppl):7-16.
4. Pope HG Jr, Wood RI, Rogol A, Nyberg F, Bowers L, Bhasin S. Adverse health consequences of performance-enhancing drugs: an Endocrine Society scientific statement. Endocr Rev. 2014;35(3):341-375. doi:10.1210/er.2013-1058
към спад на чернодробните ензими, все още обаче с трицифрени стойности около 400 U/L, както и спад на холинестеразата до 1965 U/L (440011000), INR и билирубин се поддържат в нормални стойности. Тежката дихателна недостатъчност персистира през цялото време, налагаща постоянна позиция по корем.
Пет дни след постъпването на пациента в КАИЛ се инициира лечение с 400 мг Тоцилизумаб (имуносупресивно лекарство, използвано за лечението на ревматоиден артрит; представлява хуманизирано моноклонално антитяло срещу рецептора за Интерлевкин-6). След отчетеното съществено понижаване в стойностите на чернодробните ензими се стартира и терапия с 250 мг Ацикловир венозно. Като допълнение към това се прилагат и антибиотици, хепатопротектор, витамини, ацетилцистеин, нискомолекулярен хепарин, водно-солеви разтвори.
Два дни след стартиране на терапията с Тоцилизумаб и Ацикловир започва да се отчита съществено подобрение в лабораторните показатели. Пациентът е екстубиран и преминава на кислородоподаване през резервоарна лицева маска първоначално с максимален кислороден
подобрено. Лабораторно се отчитат стойности на АСАТ - 252 U/L, АЛАТ - 445 U/L, холинестераза - 4123 U/L, билирубин39 µmol/l, триглицериди - 6.19 mmol/L, холестерол - 16.26 mmol/L, D-димер - 4.17 mg/L. Пациентът активно провежда рехабилитация. На Фиг. 3.1-3.3 са представени графично стойностите
та демонстративен за тежките поражения, които безразборното приемане и в големи дози на анаболни стероиди и Кленбутерол могат да причинят при спортисти и бодибилдъри с развитие на животозастрашаваща полиорганна недостатъчност, остър респираторен дисстрес синдром, токсично чернодробно увреждане.
6. Quaglio G, Fornasiero A, Mezzelani P, Moreschini S, Lugoboni F, Lechi A. Anabolic steroids: dependence and complications of chronic use. Intern Emerg Med. 2009;4(4):289-296. doi:10.1007/s11739009-0260-5
7. Turillazzi E, Perilli G, Di Paolo M, Neri M, Riezzo I, Fineschi V. Side effects of AAS abuse: an overview. Mini Rev Med Chem. 2011;11(5):374-389. doi:10.2174/138955711795445925
8. Haupt HA, Rovere GD. Anabolic steroids: a review of the literature. Am J Sports Med. 1984;12(6):469-484. doi:10.1177/036354658401200613
9. Plumlee KH (2004). Pharmaceuticals. Clinical Veterinary Toxicology, 282–336.
10. Dodd SL, Powers SK, Vrabas IS, Criswell D, Stetson S, Hussain R. Effects of
5. Barceloux DG, Palmer RB. Anabolicandrogenic steroids. Dis Mon. 2013;59(6):226-248. doi:10.1016/j. disamonth.2013.03.010
clenbuterol on contractile and biochemical properties of skeletal muscle. Med Sci Sports Exerc. 1996;28(6):669-676. doi:10.1097/00005768-199606000-00005
11. Suzuki H, Yoshikawa Y, Tsujimoto H, Kitaura T, Muraoka I. Clenbuterol accelerates recovery after immobilizationinduced atrophy of rat hindlimb muscle. Acta Histochem. 2020;122(1):151453. doi:10.1016/j.acthis.2019.151453
12. Polson JB, Lockey RF, Bukantz SC, Lowitt S, Krzanowski JJ Jr, Szentivanyi A. Effects of ketotifen on the responsiveness of peripheral blood lymphocyte beta-adrenergic receptors. Int J Immunopharmacol. 1988;10(6):657-663. doi:10.1016/0192-0561(88)90019-7
13. Brodde OE, Howe U, Egerszegi S, Konietzko N, Michel MC. Effect of prednisolone and ketotifen on beta 2-adrenoceptors in asthmatic patients
receiving beta 2-bronchodilators. Eur J Clin Pharmacol. 1988;34(2):145-150. doi:10.1007/BF00614551
14. Huszar E, Herjavecz I, BöszörmenyiNagy G, Slapke J, Schreiber J, Debreczeni LA. Effects of ketotifen and clenbuterol on beta-adrenergic receptor functions of lymphocytes and on plasma TXB-2 levels of asthmatic patients. Z Erkr Atmungsorgane. 1990;175(3):141-146. 15. Nieschlag E, Vorona E. MECHANISMS IN ENDOCRINOLOGY: Medical consequences of doping with anabolic androgenic steroids: effects on reproductive functions. Eur J Endocrinol. 2015;173(2):R47-R58. doi:10.1530/EJE-15-0080
16. Hall RC, Hall RC, Chapman MJ. Psychiatric complications of anabolic steroid abuse. Psychosomatics. 2005;46(4):285-290. doi:10.1176/appi. psy.46.4.285
17. Trenton AJ, Currier GW (2005). "Behavioural manifestations of anabolic steroid use". CNS Drugs. 19 (7): 571–95. doi:10.2165/00023210-200519070-00002. 18. Vanberg P, Atar D (2009). "Androgenic Anabolic Steroid Abuse and the Cardiovascular System". Doping in Sports. Handbook of Experimental Pharmacology. Vol. 195. pp. 411–57. doi:10.1007/978-3540-79088-4_18.
19. Achar S, Rostamian A, Narayan SM (2010). "Cardiac and metabolic effects of anabolic-androgenic steroid abuse on lipids, blood pressure, left ventricular dimensions, and rhythm". Am. J. Cardiol. 106 (6): 893–901. doi:10.1016/j.amjcard.2010.05.013. 20. Petrovic A, Vukadin S, Sikora R, et al. Anabolic androgenic steroid-induced liver injury: An update. World J Gastroenterol. 2022;28(26):3071-3080. doi:10.3748/wjg. v28.i26.3071
Ив. Жечева, И. Добрева, П. Карагьозов
Клиника по Гастроентерология, „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
Ключови думи: Скрининг, тест, колоректален, карцином, изкуствен, интелект, колоноскопия, чувствителност, специфичност, препоръки.
КОЛОРЕКТАЛЕН КАРЦИНОМ - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА Ракът на дебелото черво или колоректалният карцином представлява злокачествен тумор, произхождащ от дебелочревната мукоза. Колоректалният карцином е сред водещите причини за смъртност в световен мащаб. При жените е на второ място след рака на гърдата, а при мъжете е на трето място след рака на белия дроб и простатата. Разпространението и честотата на заболяването варират в световен мащаб. Висока е честотата в Австралия и Нова Зеландия, следвани от Северна Америка и Европа. В Африка и Азия е регистрирана най-ниска
бата с алкохол, намалена физическа активност, затлъстяването и др. Заболяването се среща по-често в семействата с фамилна обремененост за колоректален карцином.
Облигатни преканцерози са: фамилна аденоматозна полипоза, Синдром на Lynch (неполипозен дебелочревен карцином), ювенилна полипоза, болест на Крон и улцерозен колит с дългогодишна давност и др.[2].
Развитието на заболяването настъпва
убедителни доказателства, че прилагането на популационен скрининг за КРК в развитите страни е довело до значително намаляване на заболеваемостта и смъртността от
сесилните лезии (SSL) (27%), проксималните напреднали аденоми (14%) и плоските аденоми (34%)[6]
РОЛЯТА НА ИИ В СКРИНИНГА И ПРЕВЕНЦИЯТА
НА КРК
През последните години се наблюдава експо -
ненциално нарастване на приложението на системи с изкуствен интелект (ИИ) в ендоскопските изследвания. ИИ заема своето място при откриване и характеризиране на колоректалните полипи, като води до подобряване на ефикасността на скрининга и превенцията на колоректалния карцином. Широкото навлзане на ИИ в медицинската практика се явява решение за повишаване качеството на скрининговата колоноскопия
ОСНОВНИ КЛОНОВЕ НА ИИ В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА
Приложенията на ИИ в медицината имат два основни клона: виртуален и физически. Машинното обучение (ML) и дълбокото обучение (DL, подклон на ML) съставляват виртуалния компонент на ИИ[8]
Машинното обучение включва разработване на алгоритъм въз основа на набор от данни, за да се предскаже същият модел в непознати данни. Първоначално системите с ИИ в
ендоскопията са използвали ръчно въведени данни (характеристики
мрежи (CNN) се основават на прин -
ципа на зрителната кора на човеш -
кия мозък за обработка на изображения. Използвайки многобройни филтри, CNN извлича ключови характеристики от множество версии на едно и също изображение, преди да обедини слоевете, за да предостави накрая окончателна класификация въз основа на научените
характеристики на полипите. Ос -
новното предимство на тези системи е, че колкото повече данни
се подават към системата, толкова
по-сложен става алгоритъмът, тъй като системата е способна да про -
дължи да се учи самостоятелно.
CNN са популярен метод за разпоз -
наване на изображения, тъй като
предлагат ефективна производи -
телност, позволяваща използването им във видеоприложения в реал -
но време [9,10,11]
СИСТЕМИ С ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТCADE И CADХ
Броят на системите с изкуствен инте -
лект нараства експоненциално през
последните години. Системите за
компютърно подпомагано откриване (CADe) разпознават наличието на по -
лип в неподвижно изображение или
видеоклип. Неотдавна тези системи
бяха интегрирани в колоноскопия -
та в реално време, като предупреж-
дават ендоскописта за наличието на
полип с цветна рамка около самия
полип (Фиг. 3).
Системите за компютърно подпомогната диагностика (CADx) са в състояние да правят разлика между видовете полипи и степените на дис -
плазия - от доброкачествени хиперпластични полипи до напреднал рак, като предоставят диагноза в реално време.
цяло ADR
да
КРК[13]
от 7% до 53% при различните ендоскописти[13]. По време на процедурата AMR също варира значително между 6-27% в зависимост от няколко фактора[12]. Те включват качеството на предпроцедурната подготовка на червата, времето на изтегляне на апарата, опита и обучението на ендоскописта, използването на седация, честотата на цекалната интубация, визуализацията на флексурите (мъртвите точки), използването на ендоскопия с подобрено изображение и наличието на плоски или миниатюрни (≤5 mm) и малки (<10 mm, но >5 mm) полипи[13,14,15,16]. Що се отнася до размера на лезиите, систематичен преглед и мета-анализ показват, че общият AMR за аденоми между 1-5 mm, 5-10 mm и по-големи от 10 mm полипи е съответно 26%, 13% и 2.1%.
Проучвания показват по-висок ADR в групите с ИИ в сравнение с контролните групи. Елиминира се умората като фактор за по-нисък ADR (изследвания в сутрешните и следобедните часове със и без помощта на ИИ). Освен това е по-малко вероятно да бъдат пропуснати неполипоидни и десностранни аденоми при изследвания използващи ИИ.
В допълнение към откриването на полипи, компютърно подпомаганите системи са показали голям потенциал за подобряване на точността на хистологичното прогнозиране и характеризиране на колоректалните полипи по време на колоноскопско изследване, т. нар. оптична би
В своя анализ Hassan et al. установяват, че въпреки високия брой на фалшиво положителните резултати (27.3 на колоноскопия), само 5.7% от тях
изискват допълнително време за изследване от 4.8 s на фалшиво положителен резултат, което води до незначително увеличение на общото време за изтегляне с 1%[21]. Това е добре описано в позицията на Световната организация по ендоскопия относно изкуствения интелект в колоноскопията през 2023 г., в която се казва следното: "В краткосрочен план използването на CADe вероятно ще увеличи разходите за здравеопазване чрез откриване на повече аденоми", но "увеличените разходи от CADe могат да бъдат балансирани от спестявания на разходи, свързани с лечението на рака, поради свързаната с CADe профилактика на рака"[22]
Навлизането на ИИ в рутинната ко -
лоноскопия е обещаваща стъпка към подобряване качеството на ендоскопските изследвания, като по този начин се намалява заболеваемостта от КРК, намалява се смъртността и се подобрява прогнозата за пациентите.
Фиг. 3
стъпка към равнопоставеност в здравеопазването.
Използвани съкращения:
ИИ - Изкуствен интелект КРК - Колоректален карцином
SSL - Сесилен сератен полип ML - Машинно обучение
DL - Дълбоко обучение
CNN - Конволюционните невронни
1. Screening for Colorectal Cancer: US Preventive Services Task Force Recommendation Statement;US Preventive Services Task Force; Kirsten BibbinsDomingo 1, David C Grossman 2, Susan J Curry 3, Karina W Davidson 4, John W Epling Jr 5, Francisco A R García 6, Matthew W Gillman 7, Diane M Harper 8, Alex R Kemper 9, Alex H Krist 10, Ann E Kurth 11, C Seth Landefeld 12, Carol M Mangione 13, Douglas K Owens 14, William R Phillips 15, Maureen G Phipps 16, Michael P Pignone 17, Albert L Siu 18
2. Clinically relevant changes in family history of cancer over timeArgyrios Ziogas 1, Nora K Horick, Anita Y Kinney, Jan T Lowery, Susan M Domchek, Claudine Isaacs, Constance A Griffin, Patricia G Moorman, Karen L Edwards, Deirdre A Hill, Jonathan S Berg, Gail E Tomlinson, Hoda Anton-Culver, Louise C Strong, Carol H Kasten, Dianne M Finkelstein, Sharon E Plon 3. Cancer Susceptibility Gene Mutations in Individuals With Colorectal CancerMatthew B Yurgelun 1, Matthew H Kulke 1, Charles S Fuchs 1, Brian A Allen 1, Hajime Uno 1, Jason L Hornick 1, Chinedu I Ukaegbu 1, Lauren K Brais 1, Philip G McNamara 1, Robert J Mayer
1, Deborah Schrag 1, Jeffrey A Meyerhardt 1, Kimmie Ng 1, John Kidd 1, Nanda Singh 1, Anne-Renee Hartman 1, Richard J Wenstrup 1, Sapna Syngal 1
4. 1.Bray, F.; Ferlay, J.; Soerjomataram, I.; Siegel, R.L.; Torre, L.A.; Jemal, A. Global cancer statistics 2018: GLOBOCAN estimates of incidence and mortality worldwide for 36 cancers in 185 countries. CA Cancer J. Clin. 2018, 68, 394–424. [Google Scholar] [CrossRef]
5. 3.Cardoso, R.; Guo, F.; Heisser, T.; Hackl, M.; Ihle, P.; De Schutter, H.; Van Damme, N.; Valerianova, Z.; Atanasov, T.; Májek, O.; et al. Colorectal cancer incidence, mortality, and stage distribution in European countries in the colorectal cancer screening era: An international population-based study. Lancet Oncol. 2021, 22, 1002–1013. [Google Scholar] [CrossRef]
6. 4. Corley, D.A.; Jensen, C.D.; Marks, A.R.; Zhao, W.K.; Lee, J.K.; Doubeni, C.A.; Zauber, A.G.; de Boer, J.; Fireman, B.H.; Schottinger, J.E.; et al. Adenoma detection rate and risk of colorectal cancer and death. N. Engl. J. Med. 2014, 370, 1298–1306. [Google Scholar] [CrossRef]
7. 6. Zhao, S.; Wang, S.; Pan, P.; Xia, T.; Chang, X.; Yang, X.; Guo, L.; Meng, Q.; Yang, F.; Qian, W.; et al. Magnitude, Risk Factors, and Factors Associated with Adenoma Miss Rate of Tandem Colonoscopy: A Systematic Review and Meta-analysis. Gastroenterology 2019, 156, 1661–1674.e11. [Google Scholar] [CrossRef]
8. 7. Hamet, P.; Tremblay, J. Artificial
intelligence in medicine. Metabolism 2017, 69, S36–S40. [Google Scholar] [CrossRef] [PubMed]
9. 8. Choi, R.Y.; Coyner, A.S.; Kalpathy-Cramer, J.; Chiang, M.F.; Campbell, J.P. Introduction to Machine Learning, Neural Networks, and Deep Learning. Transl. Vis. Sci. Technol. 2020, 9, 14. [Google Scholar] 10. 9. Min, J.K.; Kwak, M.S.; Cha, J.M. Overview of Deep Learning in Gastrointestinal Endoscopy. Gut Liver 2019, 13, 388–393. [Google Scholar] [CrossRef] 11. 10. Hamet, P.; Tremblay, J. Artificial intelligence in medicine. Metabolism 2017, 69, S36–S40. [Google Scholar] [CrossRef] [PubMed]
12. 11. Kaminski, M.F.; Regula, J.; Kraszewska, E.; Polkowski, M.; Wojciechowska, U.; Didkowska, J.; Zwierko, M.; Rupinski, M.; Nowacki, M.P.; Butruk, E. Quality Indicators for Colonoscopy and the Risk of Interval Cancer. N. Engl. J. Med. 2010, 362, 1795–1803. [Google Scholar] [CrossRef] [Green Version]
13. 12. Corley, D.A.; Jensen, C.D.; Marks, A.R.; Zhao, W.K.; Lee, J.K.; Doubeni, C.A.; Zauber, A.G.; De Boer, J.; Fireman, B.H.; Schottinger, J.E.; et al. Adenoma Detection Rate and Risk of Colorectal Cancer and Death. N. Engl. J. Med. 2014, 370, 1298–1306. [Google Scholar] [CrossRef] [Green Version]
14. 13. Ahn, S.B.; Han, D.S.; Bae, J.H.; Byun,
T.J.; Kim, J.P.; Eun, C.S. The Miss Rate for Colorectal Adenoma Determined by QualityAdjusted, Back-to-Back Colonoscopies. Gut Liver 2012, 6, 64–70. [Google Scholar] [CrossRef] [Green Version] 15. 14. Zheng, B.; Rieder, E.; Cassera, M.A.; Martinec, D.V.; Lee, G.; Panton, O.N.M.; Park, A.; Swanström, L.L. Quantifying Mental Workloads of Surgeons Performing Natural Orifice Transluminal Endoscopic Surgery (NOTES) Procedures. Surg. Endosc. 2012, 26, 1352–1358. [Google Scholar] [CrossRef] 16. 15. Kaminski, M.F.; Thomas-Gibson, S.; Bugajski, M.; Bretthauer, M.; Rees, C.J.; Dekker, E.; Hoff, G.; Jover, R.; Suchanek, S.; Ferlitsch, M.; et al. Performance measures for lower gastrointestinal endoscopy: A European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) quality improvement initiative. United Eur. Gastroenterol. J. 2017, 5, 309–334. [Google Scholar] [CrossRef]
17. 21. Aguilera-Chuchuca MJ, SánchezLuna SA, González Suárez B, et al.. The emerging role of artificial intelligence in gastrointestinal endoscopy: a review. Gastroenterol Hepatol 2022;45:492–7 18. 22. Lui, T.K.; Guo, C.-G.; Leung, W.K. Accuracy of artificial intelligence on histology prediction and detection of colorectal polyps: A systematic review and meta-analysis. Gastrointest. Endosc. 2020, 92, 11–22.e6. [Google Scholar] [CrossRef]
19. 23. Bisschops, R.; East, J.E.; Hassan, C.; Hazewinkel, Y.; Kamiński, M.F.; Neumann, H.; Pellisé, M.; Antonelli, G.; Balen, M.B.; Coron, E.; et al. Advanced imaging for detection and differentiation of colorectal neoplasia: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline—Update 2019. Endoscopy 2019, 51, 1155–1179. [Google Scholar] [CrossRef] [Green Version]
20. Wang, P.; Berzin, T.M.; Brown, J.R.G.; Bharadwaj, S.; Becq, A.; Xiao, X.; Liu, P.; Li, L.; Song, Y.; Zhang, D.; et al. Real-time automatic detection system increases colonoscopic polyp and adenoma detection rates: A prospective randomised controlled study. Gut 2019, 68, 1813–1819. [Google Scholar] [CrossRef] [Green Version]
21. 19. Vining, D.J.; Gelfand, D.W.; Bechtold, R.E.; Scharling, E.S.; Grishaw, E.K.; Shifrin, R.Y. Technical Feasibility of Colon Imaging with Helical CT and Virtual Reality. AJR Am. J. Roentgenol. 1994, 162, 104. [Google Scholar]
22. 20. O’brien, M.J.; Winawer, S.J.; Zauber, A.G.; Bushey, M.T.; Sternberg, S.S.; Gottlieb, L.S.; Bond, J.H.; Waye, J.D.; Schapiro, M.; National Polyp Study Workgroup. Flat Adenomas in the National Polyp Study: Is There Increased Risk for High-Grade Dysplasia Initially or during Surveillance? Clin. Gastroenterol. Hepatol. 2004, 2, 905–911. [Google Scholar] [CrossRef]
Д. Коемджиев, Н. Шумка, П. Карагьозов Клиника по Гастроентерология, „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ – София
карцином
Ключови думи: Рак на панкреаса, епидемиология, патогенеза, генетични рискови фактори, негенетични рискови фактори, скрининг и диагностика, биомаркери, изкуствен интелект.
ВЪВЕДЕНИЕ Аденокарциномът на панкреаса (Рак на панкреаса) е с нарастваща честота класиран според СЗО на пето място по отношение на най-често срещания стомашно-чревен рак и на седмо място сред всички случаи на
смърт свързана със злокачествени
както при мъже, така
при жени. Рискът от поява
лазми (PanINs), интрадуктални папиларни муцинозни неоплазми (IPMNs)
ГЕНЕТИЧНИ ФАКТОРИ
Няколко генетични синдрома са свързани с
появата на рак на панкреаса. Синдромът на
Peutz-Jeghers, който е свързан с генна мута -
ция на STK11, има кумулативен риск за раз -
витие на рак на панкреаса е 2-55%[6]. Рискът
нараства пропорционално в зависимост от
възрастта. Наследственият панкреатит е
друг генетичен синдром със значително по -
вишен риск от развитие на рак на панкреаса (кумулативен риск от 40-55%). Наследственият панкреатит се характеризира с панкреатит, който се появява при двама или повече членове на семейството в продължение на
две или повече поколения и е свързан с мутацията на гена PRSS1[6]. Фамилният атипичен множествен меланом (FAMMM), причинен от мутация на гена CDKN2A, се свързва с появата на рак на панкреаса. Проучвания
Li-Fraumeni, който се характеризира с липса на TP53 супресорен ген, са били 7.3 пъти по-склонни да имат рак на панкреаса. Атаксия телеангиектазия, автозомно рецесивно заболяване, се свързва с повишен риск от развитие на рак на панкреаса до 4.2 пъти. Мутацията на ATM гена е основният механизъм[6]. Мутацията на BRCA1 и BRCA2 обикновено се свързва с рак на гърдата и рак на яйчниците, поради което обикновено се нарича наследствен рак на гърдата и рак на яйчниците. Проучвания обаче показат, че ракът на панкреаса е третият най-често срещан рак, който се развива сред пациенти с наследствен рак
от пушенето[5]. Цигареният дим
води до активиране на онкогенно сигнализиране, което провокира злокачествена трансформация на епитела в панкреатичния
канал. Тежката алкохолна злоупотреба (дефинирана като ≥420 g/седмица), друг неза -
висим рисков фактор за рак на панкреаса, се свързва със значителен свръхриск при мъжете, но не и при жени. Освен това консума -
цията на определени храни, като червеното
месо, също
креаса. Лица с определени хронични заболявания, вкл. хроничен панкреатит,
на рак на панкреаса. Голямо кохортно проучване на Karlson et al. с продължителност на проследяване до 25 години установява, че пациентите с хроничен панкреатит имат най-висок риск – 22.2% за развитие на рак на
панкреаса в рамките на 4 години и 7.6% след това. Механизмът, по който от хроничен панкреатит се преминава в рак на панкреа -
са все още е неясeн. Абнормно активирани сигнални пътища, като трансформиращ рас -
тежен фактор-β (TGF-β), Janus киназа (JAK)/ сигнален трансдюсер и активатор на транскрипция (STAT), митоген-активирана про -
теин киназа (MAPK), ядрен фактор-κB (NFκB) и Toll-подобни рецептори (TLRs), могат
да допринесат за злокачествена трансфор -
мация на клетките на панкреаса по време на хроничен панкреатит [2,5]. Многобройни
Възприетият световен стандарт за стадиране на
Tis
тумор, ограничен
до 0.5 см в максимален диаметър
T1b – тумор, ограничен в панкреаса от 0.5 до 1 см в максимален диаметър
T1c – тумор, ограничен в панкреаса от 1 до 2 см в максимален диаметър
T2 – тумор, ограничен в панкреаса с диаметър от 2 до 4 см.
T3 – тумор с диаметър над 4см. инфилтриращ д. холедохус, стената на дуоденума или перипанкреатичната мастна тъкан
T4 – тумор, инфилтриращ стомаха, колона, слезката или големите съдове
N - регионални лимфни възли
Nx – ангажирането на регионалните лимфни възли не може да се прецени
N0 – липсва ангажиране на регионалните лимфни възли
N1 – метастази в 1-3 бр. регионални лимфни възли
N2 – метастази в над 4 бр. регионални лимф -
възли M – далечни метастази Mx – наличието на далечни метастази не
януари 2020 г. Тези
препоръки представят обновен подход, фокусиран върху
най-новите изслед -
вания и клинични практики, целящи да улеснят ранното и точното диагностициране на рака на панкреаса.
В обобщение, гореспоменатите скринингови протоколи поставят акцент върху важността на скрининга при групи с висок риск, особено поради генетични предразположе -
определят различно високо-ри -
сковите пациенти но общо прието е
това да са хора с на -
следствени генетични синдроми и му -
тации на зародишна линия (като BRCA2)
и такива с фамил -
на анамнеза за рак на панкреаса. Освен
това, известни носители на наследстве -
ни синдроми като Peutz-Jeghers, наследствен панкреатит, фамилен ати -
BRCA1, BRCA2, PALB2, ATM и тези със синдром на Lynch, които имат фамилна анамне
Това определение би пропуснало много пациенти с повишен риск от спорадичен панкреатичен карцином, затова това е необходимо да се изследва по-детайлно високорисковата популация, за да се подобри откриваемостта и преживяемостта. Това включва задълбочен анализ на различни рискови фактори, като хронични заболявания като хроничния панкреатит, диабет и затлъстяване, както и влиянието на пушенето и редовната консумация на алкохол.
miR-223, miR-636 **Па -
II = miR-26b, miR-34a, miR-122, miR-126, miR145, miR-150, miR- 223, miR-505, miR-636, miR885-5p
Gao et al
Yang et al
За пациентите
с диагностициран наследствен панкреатит, препоръките са скринингът да започне около 40-годишна възраст или най-късно 20 години след първия прекаран епизод на остър панкреатит.
Изработените протоколи препоръчват скри -
нинг на всеки 12 месеца, когато няма тре -
вожни лезии на панкреаса, със скъсени интервали и/или извършване на ендоскопска ехография на всеки 6-12 месеца за лезии, определени като ниско рискови от мултидисциплинарен екип. Ехоендоскопска оцен -
рамки
те на 3 месеца за лезии с висок риск, ако хирургично отстраняване
методи за скрининг на рак на панкреаса са ЯМР и ендоскопска ултрасонография (EУС), избрани поради тяхната висока чувствителност при откриване на ранни панкреатични лезии. ЯМР е особено полезен
за кистозни лезии, като предлага неинвазивно изображение с висока разделителна способност, идеално за редовно наблюдение.
За разлика от това, ЕУС е по-подходящ за идентифициране на солидни панкреатични
лезии и играе решаваща роля при открива -
нето на панкреасния дуктален аденокарци -
редица напреднали биомаркери и технологии. Изучават се молекулярни биомаркери, включително модели на ДНК-метилиране и некодиращи-РНК, заради потенциала им да разкрият панкреатичния карцином в началните му стадии. Също така, серумните молекули като CA19-9, CA125 и CEA, въпреки ограниченията си, запазват значението си, особено при комбинираното
агенти, е друг фронт в технологич -
ното развитие на диагностицирането на панкреатичния карцином. Наноматериалите привлякоха голям интерес в областта на oбразната диагностика като контрастни агенти поради високия им афинитет към клетките на панкреатичния дуктален аденокарцином в резултат на своите конюгирани активни молекули на повърхността. Освен това, наноматериалите имат по-добро биоразпределение, контрастно усилване, както и са по-безопасни за човешкия организъм в сравнение с традиционните контрастни агенти. Наноматериалите могат да бъдат модифицирани с антитела, които се свързват специфично с определени от изследователя клетките.
Заедно, тези новаторски подходи целят да надхвърлят ограниченията на традиционните изобразителни методи, предлагайки надежда за
навременно и точно откриване на панкреатичния карцином.
БЪДЕЩИ ПЕРСПЕКТИВИ - ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ - „AI“
Интегрирането на изкуствения интелект (AI) в процеса на диагностициране на рака на панкреаса представлява важен момент в еволюцията на образната диагностика и клиничната патология. Използването на „AI“ технологии ефективно преодолява ограниченията свързани с су -
бективността и непоследователността, които често са налице при традиционните диагностични методи като компютърна томография (CT), ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) и PET/CT сканирането. Тези „AI“ системи предоставят значително по-точен и надежден анализ на изображенията, което води до увеличаване на диагностичната точност [8] .
В областта на патологията, „AI“ се оказва особено ценен в анализа на проби, като ЕУС-насочени биопсии и тънко-иглени аспирации. Освен това, „AI“ значително подобрява оценката на биологичните маркери, предоставяйки далеч по-съвършени диагностични способности в сравнение с конвенционалните подходи[8] Тези прогресивни разработки показват значителен напредък
тта на ранното откриване и точната диагностика на рака на панкреаса, подчертавайки все по-нарастващата роля на „AI“ в съвременната медицинска практика.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ракът на панкреаса, характеризиращ се с късно диагностициране и сравнително ниска петгодишна преживяемост, представлява значителен медицински и обществен проблем. Въпреки нарастващата честота и високата
1. Mizrahi JD, Surana R, Valle JW, Shroff RT. Pancreatic cancer. Lancet. 2020;395(10242):2008-20.
2. Network NCC. The NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology (NCCN Guidelines R_): pancreatic adenocarcinoma (version 1.2020) 2019 [cited 2020 August 15]. Available from: https://www.nccn.org/professionals/ physician_gls/default.aspx.
3. Hasan S, Jacob R, Manne U, Paluri R. Advances in pancreatic cancer biomarkers. Oncol Rev. 2019;13(1):410. 4. Owens DK, Davidson KW, Krist AH, Barry MJ, Cabana M, Caughey AB, et al. Screening for pancreatic cancer: US preventive services task force reaffirmation recommendation statement. Jama. 2019;322(5):438-44. 5. Mayerle J, Kalthoff H, Reszka R, Kamlage B, Peter E, Schniewind B, et al.Metabolic biomarker signature to differentiate pancreatic ductal adenocarcinoma from chronic pancreatitis. Gut. 2018;67(1):128-37.
6. Goggins M, Overbeek KA, Brand R, Syngal S, Del Chiaro M, Bartsch DK, et al. Management of patients with increased risk for familial pancreatic cancer: updated recommendations from the International Cancer of the Pancreas Screening (CAPS) Consortium. Gut. 2020;69(1):7-17. 7. Wu, H., Ou, S., Zhang, H. et al. Advances in biomarkers and techniques for pancreatic cancer diagnosis. Cancer Cell Int 22, 220 (2022).
8. Aslanian HR, Lee JH, Canto MI. AGA Clinical Practice Update on Pancreas Cancer Screening in High-Risk Individuals: Expert Review. Gastroenterology. 2020;159(1):358362. doi:10.1053/j.gastro.2020.03.088
9. Yang J, Xu R, Wang C, Qiu J, Ren B, You L. Early screening and diagnosis strategies of pancreatic cancer: a comprehensive review. Cancer Commun (Lond). 2021 Dec;41(12):12571274. doi: 10.1002/cac2.12204. Epub 2021 Jul 31. PMID: 34331845; PMCID: PMC8696234.
10. Okusaka T, Nakamura M, Yoshida M, et al. Clinical Practice Guidelines for Pancreatic Cancer 2022 from the Japan Pancreas Society: a synopsis. Int J Clin Oncol. 2023;28(4):493511. doi:10.1007/s10147-023-02317-x 11. Ballehaninna UK, Chamberlain RS. Serum CA 19-9 as a Biomarker for Pancreatic Cancer-A Comprehensive Review. Indian J Surg Oncol. 2011 Jun;2(2):88-100. doi: 10.1007/s13193-0110042-1. Epub 2011 Feb 17. PMID: 22693400; PMCID: PMC3244191.
ВЪВЕДЕНИЕ
Комуникацията в медицинската
практика е вид социално общува -
не. Процес на обмен на специфична
информация между две страни, на -
чин за организиране и насочване на
дейността на медицинския персо -
нал към пациента. Комуникативните
умения са комплекс от професионал -
ни и лични качества, които се развиват и усъвършенстват постоянно. Те
влияят върху физическото и психи -
ческото здраве на болния. Чрез тях
се осъществяват взаимоотношенията между всички страни участващи в
процеса - болен, семейство, здравен
работник. Въз основа на професионалния си опит здравният специа -
Терапевтичната комуникация е форма на взаимодействие между медицинския специалист и пациента, основана на био-психо-социален подход. Този процес представлява диалог, осъществен при различни условия, среда, форма и начин на провеждане. При общуването медицинските работници са длъжни да изпълняват своите задължения според професионалната си характеристика. Това спомага за изграждането на собствен комуникативен стил, който е свързан с професионалната етика, емпатия,
Табл. 1 Фактори,
Трудов стаж
Професионален опит
Професионална умора
Личностни качества на здравния специалист
Неправилни методи за комуникация
Табл. 2
Страх
Образование
Възраст
Характер
Религиозна принадлежност Умение
Модели на общуване Характеристики
косване, надежност, отношение към хората
начина, по-който те искат да се отнасят с
тях, проява на разбирателство. За добрата
поставянето на болния в центъра на лечебния процес.
Личностни характеристики
Професионално-психологически
Невербални сигнали от страна на медицинското заведение
отношение на медицинския персонал към пациента, осигуряване на индивидуалност и конфиденциалност на пациента
Липса на информационни табели, осветление, отопление, тишина, спокойствие
или съдържание. Прилага се при съобща -
ване на утежнени диагнози, премахване на
страх, напрежение у пациента. Включването на латински термини в речта на медицинския специалист трябва да бъде дозирано и съобразено с характера на болния, неговото образование, вида заболяване.
Ефектът при използването и приложението
на този метод може да бъде двупосочен и
да доведе до:
• тревожност у пациента, поради неразбиране смисъла на думите
• спокойствие при съобщаване на онколо -
гични диагнози, терапевтични усложнения
Добрата вербална комуникация предпаз -
ва пациента от ятрогения процес, водещ до усложнения на заболяването или до заболяване, вследствие на думи на медицинския екип, които оказват отрицателно въздействие върху болния. Използваните слова трябва да бъдат на достъпен език, съобразени с възраст, образование, култура на пациента. Правилно проведеният разговор може да промени решението и отношението на болния към заболяването, лечението, възможните усложнения. Така нараства възможността той да бъде убеден да съдейства на персонала за осъществяването на лечебния процес, да промени начина и стила си на живот, своите приоритети. Значението
на, служебна. Може да подсили, омаловажи и промени значението на вербалната комуникация. При общуването в медицината емпатия, съпричастност, разбиране на болния може да се изрази чрез уважение, подкрепа, подходящ жест, дори мълчание. Това зависи както от уменията на медицинския персонал, така и от индивидуалните особености на пациента, диагнозата, вида лечение.
Лошото невербално поведение е индикатор за невъзможност за постигане на добро взаимодействие между двете страни. Включва арогантно отношение, критика, безразличие.
Свързва се с качеството на подаваната информация и начина на общуването с пациента. Елементите на на невербалната комуникация са показани на Табл. 3
Несъответствието между изразяването и възприемането на информацията създава възможност и е основа за възникване на
проблеми. Причините за неуспешна или неосъществена комуникация могат да имат различен произход:
Възраст, стаж
Липса на време, поради натовареност
Вид болнично отделение