БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ
Патаран и Цървулан Нарисува: Севдалина Коваржова Костадинова
Патаран и Цървулан. Български народни умотворения. Издава се с финансовата подкрепа на Министерството на образованието, младежта и спорта на Чешката република и на Кметството на гр. Прага. Съставили: © Севдалина Коваржова Костадинова и д-р Ярослав Отченашек, 2012 г. Илюстрации: © Севдалина Коваржова Костадинова, 2012 г. Издава: © Гражданско сдружение „Заедно“, Прага, 2012 г., всички права запазени. Специализиран консултант: д-р Албена Рангелова Технически сътрудник: Маркета Пошваржова Печат: iDigitisk, s. r. o.
Pataran a Crvulan. Bulharská lidová tvorba. Vychází s finanční podporou Ministerstva školství, mládeže a tělovýchovy České republiky a hlavním městem Prahou z Celoměstských programů podpory aktivit národnostních menšin na území hl. m. Prahy pro rok 2012. Sestavili: © Sevdalina Kovářová Kostadinova a PhDr. Jaroslav Otčenášek, Ph.D., 2012 Ilustrace: © Sevdalina Kovářová Kostadinova, 2012 Vydává: © Občanské sdružení Zaedno, Praha, 2012, všechna práva vyhrazena. Odborná konzultantka: Albena Rangelova, CSc. Technická spolupráce: Markéta Pošvářová Tisk: iDigitisk, s. r. o.
www.zaedno.org
ISBN 978-80-260-3597-8
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ
Издава: Гражданско сдружение „Заедно“
BULHARSKÝ FOLKLOR PRO DĚTSKÉHO ČTENÁŘE Bohatství lidových tradic, které jsou populární i dnes, se velmi pěkně projevuje v zapsaném folkloru. Pohádky, pověsti, legendy, balady, přísloví, hádanky apod. jsou stále velice oblíbené u malých i velkých. Bulharští sběratelé se od poloviny 19. století vydávali do vesnic a městeček po celém území dnešního Bulharska, navštěvovali i ty nejzapadlejší kouty země, jen aby se jim podařilo zachytit nějaké zajímavé vyprávění nebo písničku. Texty, které si zapsali, potom více nebo méně upravovali a vydávali tiskem. Tento zájem o sbírání folkloru existuje v Bulharsku dodnes a stále je co nalézt. Mezi nejoblíbenější žánry folkloru určeného pro malé a menší dětí řadíme zvířecí a kouzelné pohádky, hádanky, přísloví a přirovnání, vtipy, písničky a humorná vyprávění. Děti mají v oblibě především zvířecí hrdiny jako lišku, zajícе, medvědа a vlkа, dále prince a princezny, draky, čaroděje a z bulharských národních hrdinů určitě chytrého Petra a jeho příhody. Do pozadí ustupují dříve oblíbení hrdinové jako Nastradin Hodža nebo upíři a vlkodlaci, kteří jsou přitažliví spíše pro starší děti a dospívající. I dnes, kdy hlavní vliv na dětský svět a fantazii přichází především z filmů, televize a internetu, patří seznámení se a čtení folklorních textů, které jsou doplněné o pěkné ilustrace, k hlavním úkolům rodičů, kteří chtějí vychovat chytré a zvídavé děti, které si budou vážit vlastních tradic a tím i své země – Bulharska. Jaroslav Otčenášek БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР ЗА МАЛКИЯ ЧИТАТЕЛ Богатството на народните традиции, които са популярни и днес, се проявява много добре в устното народно творчество. Приказки, предания, легенди, балади, пословици, гатанки и т.н. продължават да бъдат обичани от малки и големи. От средата на 19-ти век българските събирачи на фолклор обикалят села и градчета по цялата територия на днешна България, посещават дори и най-западналите кътчета на страната, само за да успеят да уловят някоя интересна история или песен. Текстовете, които си записват, малко или много редактират и публикуват в печата. Този интерес към събиране на фолклора съществува в България и до днес и все още има какво да се намери. Сред най-популярните фолклорни жанрове, предназначени за малки деца, принадлежат приказките за животни и вълшебните приказки, гатанките, пословиците и сравненията, вицовете, песните и хумористичните разкази. Децата обичат най-вече героите – животни като лисицата, заека, мечката и вълка, както и героите – принцове и принцеси, дракони и магьосници, а от българските национални герои също така Хитър Петър и неговите истории. На заден план отстъпват популярните герои от миналото като Настрадин Ходжа или вампирите и върколаците, които са привлекателни за по-големите деца и подрастващите. И днес, когато главно филмите, телевизията и интернетът влияят върху света на детското въображение, запознаването и четенето на фолклорни текстове, допълнени от хубави илюстрации, е сред основните задачи на родителите, които искат да възпитат умни и любознателни деца, които ще уважават традициите, а по този начин и своята страна – България. Ярослав Отченашек
~ 4 ~
ГАТАНКИ
Дълга Неда без кости. Реката
Едно дърво има дванайсет клона,
на всеки клон има по четири гнезда, във всяко гнездо по седем яйца. Годината, месеците, седмиците и дните
Над тревата ходи, трева не пасе, над вода ходи, вода не пие, нищо не го боли, пък все охка. Вятъра
Живее без тяло, говори без език,
никой не го вижда, а всеки го слуша. Ехото
Четирима братя в една риза. Орехът
Червен дядо
заключен седи. Виното
~ 6 ~
Шест крака,
две бради. Поп коза дои
Колкото вземаш, по-голямо става. Ямата
Пролет се облича, есен се съблича. Дървото
На едно дърво имало десет гълъба. Дошъл ловец и убил три. Колко гълъба останали на дървото? Нито един – живите хвръкнали
Дран козел през село върви, хем върви, хем реве. Гайдата
Кое животно не е прибрал Ной в ковчега си през потопа? Рибата
~ 7 ~
Двама братя денем
и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат. Слънцето и луната
По ливади свещи горят, вятър вее –
не гаси ги, слънце грее – не суши ги. Минзухарите
Зид – зидосано, вар – варосано, нийде дупка,
ни прозорец. Яйце
Снага няма, а се движи, къде ходиш – все по тебе. Сянката
Голямо сито с орехи,
по средата ябълка. Небе със звезди и месец
Златна царица със свилена косица,
в шума облечена, от полето довлечена. Царевицата
~ 8 ~
ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ
Чуждата кокошка – патка. Без труд почивката не е сладка. Лисицата и калугерка да стане,
между кокошките не я пускай.
На боклука спи, царски сън сънува. Жива мечка кожата си не дава. Блага реч железни врати отваря. Когато много гърми, малко дъжд вали. Що дава летен ден, не дава зимна неделя.* В Цариград живял, царя не видял. Старото гърне
по-добре готви.
Парен каша духа. * Неделя – седмица.
Попитали враната, кой е най-хубавец.
„Е че моите пиленца“, отговорила тя.
Дървото се превива, докато е тънко. Накарай мързеливия на работа, та да те научи на акъл.
На чужд гръб и сто тояги са малко. Прекаленият светец и Богу не е драг. Сърдит Петко, празна му торбата. Две дини под една мишница не се носят. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет. Голям залък лапни, голяма дума не казвай. Кой каквото прави, на себе си го прави. Пази боже сляпо да прогледа. ~ 11 ~
Изтъка си платното, ритна кросното. Удавник и за сламка се хваща. Не оставяй днешната работа за утре. Господ помага, ала в кошара не вкарва. Сговорна дружина планина повдига. Сит на гладен не вярва. Който последен се смее, най-добре се смее. По дрехите посрещат, по ума изпращат. Приятел в нужда се познава. Който се учи, той ще сполучи. Юнак без рана не може. Глас народен, глас божи. ~ 12 ~
БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ
На здраве ти домакине! На здраве ти домакине!
От бога ти много здраве! Колко здравец по планина, толко здраве в тая къща, в тая къща, в таз дружина! По дружина, по човечно, по човечно, по добично!* Колко здравец по планина, колко звезди в синьо небе, толко здраве в тая къща! По дечица, по сточица,** здраве, късмет и берекет,*** жито, просо, мед и масло!
*Добично – добиче, едро домашно животно. ** Сточица – стока, добитък. *** Берекет – плодородие, изобилие.
~ 14 ~
Стани нине, господине Стани нине, господине,
че ти идем добри гости. Добри гости коледари, тръгнали сме чак от снощи в тези дълги, тъмни нощи. Да ви търсим кой къде сте, да ви носим добри вести – колко билки по земята, толкоз здраве в тази къща.
Сурва, сурва година! Сурва, сурва година!
Мед и восък по пчелите, руйно вино по мазите, тлъсти агнета в кошари, едро жито по хамбари! Пълна къща със имане, мир и обич да настане.
~ 16 ~
Сурва, весела година! Сурва, весела година!
Голям клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на лесà,* голям грозд на лоза, пълна къща със деца, пълни обори със стока, пълна кесия с пари. Живо, здраво до година, до година, до амина! * Лесà – плетена плосткост за различни стопански цели.
~ 17 ~
Здравица е наша – дайте пълна чаша! Да даде господ мир и берекет! Да прелива у кошовете (жито)! Да прелива у бъчвите (вино)! Да се носи по сватби и годежи! Таз’ година булка, догодина – люлка! Зло да те не види, а добро да не замине! Да остареете, да побелеете като Рила и Пирин! За много години да презимееш, да прелетееш! Да ти са златни ръцете! Да китите, да цъфтите! Господ да те дари с голям разум! ~ 18 ~
ПЕСНИ И БАЛАДИ
Мятало Ленче ябълка Mятало Ленче ябълка,
мятало и наричало: На кого падне ябълка, за него ша са оженя. Ябълка падна на старец. Старец са много зарадва, засука мустак нагоре, заглади брада надолу. Викнало е Ленче да плаче: Олеле мамо, мамичко, олеле мамо, мамичко, какво ша правя тоз старец? Майка на Ленче думаше: Я мълчи, Ленче, не плачи. Дървари в гора ша идат и ние си старец ша пратим.
~ 20 ~
Дървари в гора ша идат и ние старец ша пратим, дано го дърво убие, дано го мечки изядат. Дървари се от гора завръщат, нашия старец най-напред, на рамо дърва носеше, мечка за ухо водеше.
Изгреяла е месечинка Изгреяла е месечинка
аляна галяна портокаляна, блага душка медена, шекеряна. Чи огряла в градинчица аляна галяна портокаляна, блага душка медена, шекеряна. В градинчица, Иринчица аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна. Да си бере пъстри китки аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна. Хем си бере, хем нарича: Вземе ли те първо либе, дваж да цъфнеш, триж да грейнеш, аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна. Вземе ли те чуждо либе, да повехнеш, да посърнеш, аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна.
~ 22 ~
Цъфнало цвете шарено Цъфнало цвете шарено
на момини пенджери.* Сутрин го моме полива, вечер го момче обира. Моме го люто кълнеше: Пукнало, лудо, треснало. Не знаеш моми да любиш, сал знаеш цвете да береш. * Пенджери – прозорци.
~ 23 ~
Змейова сватба вдига Рада Радка на мама думаше:
– Ядете, мамо, пиете и мене вярно годете, ала не сте ме питали ша са годя ли, не ща ли, ша се женя ли, не ща ли! Мене ме, мамо, змей либи,* змей либи, змей ша ма земе. Доде си Радка издума, че са портите лопнали че са е двора напълнил
~ 24 ~
със змеици, още змейове. Змеици Радке думаха: – Радке ле, мома хубава, я си косата разплети, нашенско ша та оплетем, събличай руба** вашенска, нашенска ша ти облечем! Че са я Радка оплели, оплели и пременили. Бре гиди,*** змей огненик, той си крилете разпери и си Радка прегърна, в синьо я небе издигна и в планината замина. Майка и` вика подире и`, вика майка и` и плаче: – Върни са, Радке, ела си! * Либи – обича. ** Руба – дреха, облекло. *** Гиди – използва се за подсилване на обръщения.
Птица яребица Оплакала се е птица яребица:
– Брайно* соколаре, що са гаведини,** що са гаведини, аз съм най-хубавата, аз съм най-хубава, ала най-злочеста! Че си гнездо увих и пилци изпилих,*** и пилци изпилих, пилци златокрилци; отде да се зели проклети жътвари, гнездо ми развиха, пилци ми пръснаха, пилци ми пръснаха, пилци златокрилци. Пак си гнездо увих, пак си пилци пилих; отде да се зели проклети косачи, трева покосиха, гнездо ми развиха, гнездо ми развиха, пилци ми пръснаха, пилци ми пръснаха, пилци златокрилци.
* Брайно – братко. ** Гаведини – животни, живи твари. *** Изпилих – излюпих.
~ 26 ~
ПРИКАЗКИ
Делба на реколта Лисицата и мечката били приятелки и решили да обработват една нива заедно. Посели нивата с жито и лисицата рекла: – Като прибираме реколтата за мене ще е горното, за тебе ще е долното! Мечката работела сама, а лисицата седяла на един връх и викала: – Аз подпирам небето да не
падне! Когато ожънали нивата, лисицата взела зърното, а на мечката дала корените. Та за мечката нямало нищо! Другата година рекла мечката: – За мене ще е горното! За тебе ще е долното. Добре, ама те посели картофи. И тогава лисицата взела картофите отдолу, а за мечката останали листата отгоре. Та за мечката пак нямало нищо! И си развалили приятелството.
~ 28 ~
Един по един Хитър Петър и Настрадин Ходжа отишли на един панаир да продават шербет.* Така, ама имало голяма буря, вятър, никой не отишъл да купува. Като не пече слънце и не е горещо, на кой му се пие шербет? Хитър Петър извикал: – Недейте се бута, един по един! А то нямало никой. В това време Настрадин Ходжа му завъртял един шамар зад врата. – Бей, кой ма удари? – рекъл Хитър Петър. – Не знам – рекъл Настрадин Ходжа. – Много калабълък, та не видях кой те удари. * Шербет – сладко безалкохолно питие.
~ 29 ~
Педя човек лакът брада
Живеели двамина стари хора –
мъж и жена. Те си имали сламена колибка и макар и бедно – добре си живеели. Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно. Една сутрин слязъл старецът към реката и хвърлил мрежата си в един дълбок вир. Изтеглил я – цяла торба рибки златоперки. Хвърлил повторно и що да види – в мрежата шава едно малко момче, педя високо, с цървулки
и мустачки. – Добро утро, тате! – викнало момчето. – Кое си ти? – попитал старецът. – Аз съм твоят син. Откога чаках да ме намериш. Хайде да ме водиш у дома! Навел се старецът, взел мустакатото момче от
~ 30 ~
мрежата, мушнал го в торбата при рибата и го отнесъл. Бабичката, като го видяла, много се зарадвала. – Ох, на мама юначето, то и мустакато! – викнала тя. Ще го наречем Педя човек. Дядото се порадвал на сина си, помилвал го по главичката и заминал на оран. Педя човек останал у дома да помага на бабата. Като наближил обед тя приготвила ядене за стареца и го сложила в една шарена торбичка. – Аз ще го занеса, мамо – казало човечето. – Че как, като си тъй малък? Педя човек грабнал торбата, седнал в един стар цървул от дядото и извикал: – Дий! Като стигнал на нивата,
бащата го съзрял, спрял воловете и седнал в браздата да сърба топла чорбица. Педя човек се повъртял малко насам-нататък, сетне се хванал за опашката на единия вол, покатерил се на гърба му, пропълзял към ухото му и влязъл вътре. Викнал силно: – Дий! Волът потеглил. Тръгнал и другият. Захванал Педя човек да оре наместо баща си. Теглил една бразда – права като свещ, теглил втора, почнал да свирука. – Тате – викнал той на стареца, – ти си полегни под крушата, пък аз ще изора нивата. Ако някой мине и поиска да ме купи – ти ме продай, не се бой. Вземи парите, а сетне аз пак ще се върна. Легнал старецът и задрямал. По едно време се задал един богат търговец и се смаял: орачът спи под крушата, а воловете сами вървят и орат. Де се е видяло такова нещо! – Хей – викнал той, – какво е туй чудо? Старецът се надигнал и попитал: – Какво има? – Не мога да се начудя как могат воловете сами
~ 32 ~
да орат! – отвърнал търговецът. – Ако си отвориш хубаво очите, ще видиш, че воловете не орат сами, а син ми ги кара. – Де го? – още повече се смаял търговецът.
~ 33 ~
– Ей го там, в ухото на вола. Търговецът приближил до воловете, втренчил се, разгледал мустакатото момче и почнал да се моли: – Продай ми го! – Колко даваш? – попитал старецът. – Сто жълтици. – Дай парите. Начел търговецът парите и прибрал Педя човек. Мушнал го във външния джоб на палтото си и тръгнал. По пътя Педя човек прогризал като мишка широка дупка в джоба, спуснал се неусетно на земята и се мушнал в храсталака. А търговецът отминал. Педя човек хукнал да бяга и чак по тъмно се прибрал в къщичката на бабата и дядото. Те много се зарадвали и цяла нощ не заспали, говорили си и броили парите на търговеца. На сутринта отишли на пазара в близкия град и си купили за част от жълтиците за бабата лисичо кожухче, за дядото нови цървули, а Педя човек си избрал калпаче. И много им останали. Живяли щастливо и доволно още дълги години.
~ 34 ~
Патаран и Цървулан
~ 35 ~
Веднъж Хитър Петър подгонил с тоягата си
един заек. Заекът бягал и Хитър Петър подире му. Гонитбата траяла цял ден. Най-сетне пред дълго ухия бегач се изпречила река Вит. Заекът се хвърлил да я прескочи. Но река Вит прескача ли се? Заекът паднал сред реката и се удавил. Хитър Петър спрял запъхтян на брега и се почесал по врата. – Брей – рекъл си той, – ама че дълъг път изминах! Замръкнах по чужди краища. Тръгнал край брега и влязъл в едно село. Спрял пред вратнята* на една хубава къща и си рекъл: – Тук навярно живеят заможни хора. Почукал. Показала се млада жена. – Какво дириш, чичо? – Диря подслон за нощуване. – Влез – поканила го жената, – у нас ще спиш. Хитър Петър *Вратня – външна врата.
влязъл. Невестата му изнесла стол да седне пред къщи, додето се върне мъжът й от нивата. Хитър Петър седнал. По едно време усетил миризма на варена патица. Надникнал да види какво готви невестата и се усмихнал – над огъня в една тенджера се варяла голяма патка. – Ех, че вечеря ще падне! – рекъл си Хитър Петър. В туй време невестата си помислила: „Този чужденец ми се вижда много гладен. Ако му сложа патката, ще я излапа. Я да я скрия с тенджерата. „ Дигнала сварената патка с тенджерата и я захлупила с една паница на полицата. – Захлупи я с паничка, за да бъде топличка – си рекъл Хитър Петър и се облизал като котарак, когато види прясна риба. Затрополяла кола. Дошъл си орачът. Разпрегнал воловете, влязъл вкъщи. – Гостенин си имаме! – викнала жената. – Да е жив – отвърнал мъжът, – хайде по-бърже слагай да ядем, че умирам от глад. – Ох – въздъхнала жената, – ами като не съм готвила нищо!
~ 37 ~
– Давай каквото има! Невестата сложила на трапезата малко сух хляб и три глави лук. Орачът гълтал лакомо. Хитър Петър ронел трошици, колкото да залъже глада си, чакал домакинята да сложи патката. Но ето, че орачът се нахранил и рекъл: – Благодаря ти, жено, и тая вечер се нахранихме! Тогава Хитър Петър разбрал, че тая жена е скрила патката от него. – Хайде сега да спим, че утре рано ще ставаме! – казал орачът и влязъл във вътрешната стаичка. Домакинята постлала една черга край огъня за Хитър Петър, рекла му „лека нощ“ и се прибрала при мъжа си. Хитър Петър туй чакал. Бърже измъкнал патката от тенджерата, излапал половината, скрил другата половина в торбата си, напил се със студена вода и легнал да спи. На другата сутрин той станал рано, видял край огъня цървулите на орача, мушнал ги в тенджерата и ги
~ 38 ~
похлупил с една паница. В туй време отвътре се показал и домакинът. – Добро утро! – рекъл той. – Къде тъй рано по братиме? – Ще си ходя – отвърнал
Хитър Петър, – дълъг път ме чака. Орачът попитал: – Ами как живее народът по вас? – Добре е сега. Ние си имаме един град – Тенджерград го казват. Додето този град управляваше Пат-патаран, на някои беше добре, а на други зле. Но откак в Тенджерград се настани цар Цървулан – много добре стана за сиромасите и за гладните. Хайде прощавай! Селянинът не разбрал какви са тия управници на Тенджерграда. Станала подир малко и домакинята. Бърже се затекла към полицата, отхлупила тенджерата и що да види: наместо патката вътре се мъдрели мъжовите и` цървули. Разказала всичко на мъжа си. Той чак сега разбрал приказката на гостенина за двамата управници на Тенджерграда и рекъл: – Пада ти се! От гостенин ядене да не криеш.
~ 40 ~
Торбаланци
Живели си сами-самички един дядо и една
баба. Нямали си нищо-нищичко: ни син, ни щерка, ни кокошка, ни козица, ни крава, ни магаренце. Дядо ходел от къща на къща, сечал дръвца, носел водица – така се прехранвали. Върне се дядо вечер, седне, па запуши с луличката. А бабата викне да го хока: – Ах ти, работиш само за лулата си! Мене си забравил. Нямам чехли на краката си, нямам кърпа на главата си!... Веднъж на дядо му домъчняло много от баби-
~ 42 ~
ните думи. Не можал повече да трае, станал, взел мрежата и излязъл от къщи. – Ще ида на реката – помислил си той, – да търся златната рибка. От нея съвет и помощ ще искам. Отишъл дядо при реката, поставил мрежата и се скрил в тръстиката да чака... Отведнъж – фърр! – посипали се като камъни жерави от небето. Те кацнали из водата, из тръстиката. Скокнал дядо и хванал един жерав. – Пусни ме, дядо! – замолил се жеравът. – Няма да те пусна, синко – рекъл старецът. – Аз и бабата живеем сами-самички. Няма що да правим, ами по цял ден се караме. Ела у дома, стани наше чедо, та и ние радост да видим. – Ах, дядо – рекъл жеравът, – не мога в къщи да живея. Аз обичам да летя в широкото небе, да ходя по всички земи, реки и блата. Пусни ме да си хвръкна! Старецът имал добро сърце. Станало му жал за птицата. Какво да прави?
~ 43 ~
Жеравът разбрал мъката му и рекъл: – Ще ти дам един подарък, който голямо добро ще ти донесе. Съгласил се дядо. Жеравът му дал шарена торбичка и рекъл: – Торбаланци, на работа! В миг из торбата изскочили две пъргави момчета. Те извадили и наредили златни блюда, чаши и чинии. После наслагали вкусни гозби, една от друга по-избрани. Наредили и чудни вина, па казали:
– Моля, заповядайте! Жеравът и дядото яли и пили до насита. Като се наяли хубаво, жеравът рекъл: – Торбаланци, ха в торбата! Спуснали се момчетата, събрали всичко в торбата и се скрили в нея. Зарадвал се дядото, взел торбичката и си тръгнал. Замръкнал в едно село. Там живеела кумицата му със семейството си. Старецът отишъл да ги види и да пренощува у тях. Срещнали го те, но нямали какво да го гостят – били много сиромаси. Сложили на софрата две глави лучец, малко солчица, една суха чушка и парче корав хлебец. Дядото откачил торбичката от рамо, па извикал: – Торбаланци, на работа! Изскочили двете момчета, нагласили трапезата, па извикали: – Заповядайте! Какво ли нямало на софрата: баници, баклави, печено пиле, бял хляб...
~ 45 ~
Гостил дядото домакините, па извикал: – Торбаланци, ха в торбата! Кумицата занемяла от учудване, а дядо се смее, та примира. През нощта кумицата завела дядото да спи в друга стая. Хванала се на работа. Шила цяла нощ и ушила торба досущ като неговата, а дядовата торба взела. Отишъл си дядо у дома и още от пътната врата завикал: – Ей, бабо, излез да ме срещнеш като цар, а не като сиромах! Излязла бабата, погледнала – дядото се връща засмян до уши. Той влязъл в къщи и извикал господарски: – Торбаланци, на работа! Ала торбичката останала свита. Нищо не шавнало в нея.
~ 46 ~
Грабнала бабата ръжена, че като подхванала дядото: – Ах, ти! С мене ли ще се подиграваш! Наложила му бабата гърба с ръжена. Заплакал дядото, излязъл и право при жерава отишъл. – Жераве-синко, така и така ми се случи – разказал старецът, – торбичката не работи, торбаланците избягали... Жеравът разпитал старецът и разбрал каква е работата. – Добре – казал той, – ето ти тая торбичка. Иди с нея и тя ще те научи какво да правиш. Зарадвал се пак старецът, взел торбичката и тръгнал. По пътя огладнял. Седнал на една полянка, снел торбичката от рамо и рекъл: – Торбаланци, на работа!
Из торбата изскочили две силни момчета с тояги в ръка, като подхванали стареца– бият и викат: – Недей ходи у кумицата, не си оставяй торбицата! Старецът скачал насам-натам и едвам му дошло на ум да извика: – Торбаланци, ха в торбата! Момчетата се скрили. Старецът взел торбичката и право у кумицата си. Тя видяла, че старецът носи нова торбичка, и си рекла: – Ново чудо има да видим! Кумицата умирала от нетърпение по-скоро да види какво се крие в хубавата нова торбица. Щом дядото отишъл в другата стая да си почине от път, кумицата взела новата торбичка и казала: – Торбаланци, на работа!
~ 48 ~
Веднага изскочили двамата яки торбаланци с тоягите, че като подхванали кумицата – бият и викат: – Дай на стареца торбицата! Дай на стареца торбицата! Кумицата разбрала, че не може да се отърве, и викнала по-скоро стареца от другата стая. Старецът дошъл бързо, кумицата му върнала открадната торба и той заповядал на торбаланците да се приберат.
Трима ловци три умни глави ~ 50 ~
Трима души, три умни глави, решили да
идат на лов. Нарамили по една бухалка наместо пушки, накитили си калпаците с пачи пера и тръгнали. Ха бре, де бре – прехвърлили Балкана и слезли в Софийското равно поле. В полето видели една върба, а под върбата поп с калимавка,* но без брада – връзва с конопено въже шията на една гъска. – Добър ден, дядо попе! – провикнал се първият ловец. – Защо си натиснал тая гъска? – Ще я беся – отвърнал попът. – Че какво ти е направила? – обадил се вторият ловец. – Тя ми направи голяма пакост – почнал да разказва попът. – Тая нощ легнах да спя на двора, за да ми е хладина, а тя дошла, видяла ми брадата, помислила, че е трева, и я опасла. – Не я беси, ами я дай на нас, ние ще я удавим в Искъра – рекъл третият ловец. Тримата ловци грабнали гъската, ударили към Искъра, намерили по-дълбочко място и я натопили във водата. Държали я, що я държали, помислили, че се е удавила, и я пуснали. Гъската бързо изскок * Калимавка – черна цилиндрична шапка на православен свещеник или монах.
~ 51 ~
нала над водата, плеснала с криле и отлетяла. Тръгнали по-нататък. Вървели, вървели, уморили се. Легнали край пътя да подремнат. Oтгоре им налетели орляк мухи, почнали да се навират в носовете им и да ги хапят. – Оле-ле! – викнал единият. – Ще ни изядат тия проклети мухи. Хайде да идем при оня поп с опасаната брада и да го попитаме как да изтребим мухите. Вдигнали се тримата и пак се върнали при попа. – Дядо попе – рекли му ловците, – дай ни ум какво да правим с тия пусти мухи. – Бийте! – отговорил попът. – Където видите муха, удряйте. Тъкмо в туй време върху главата на попа кацнала една муха. Първият ловец, без да се замисли, дигнал бухалката си и бухнал попа по главата. Нямало що, почакали попа, додето дойде на себе си, и пак тръгнали. Поели към село Дървеница. Насред пътя видели една любеница.* – Що е това, бре? – навел се единият от тримата. – Това е – отвърнал *Любеница – диня.
~ 52 ~
вторият – камилско яйце. Хайде да го измътим! – Къде ще го мътим? – попитал третият. – На припек. Изнесли любеницата на Витоша и клекнали да
я мътят. Редували се един след друг. По едно време първият без да ще бутнал любеницата и тя се търкулнала надолу в трънаците. Тримата умни глави се развикали и търтили да я гонят. Ха бре, де бре – хлътнали в трънаците. Не щеш ли, от трънаците изскочил заек. – Я, от камилското яйце се излюпило едно камилче с дълги уши. Стой! – викнал първият ловец. Но заекът побягнал и се скрил в гората. Ловците се почесали по вратовете. Единият продумал: – Чудно нещо! Кога се измъти туй камилче и кога му порастоха толкова дълги уши. Ние трябва да го намерим. – Как? – обадили се другите двама. – Ще намерим секири и ще изсечем гората. Речено – сторено. Намерили секири, запретнали се и почнали да секат гората. По едно време покрай тях минал
пътник, яхнал кобила. Подире му припкало младо жребче. Пътникът спрял и попитал защо секат гората. Умниците му разказали каква е работата. – Хубаво сте намислили – рекъл пътникът, като разбрал с какви хора има работа, – само че секирите ви не режат. Дайте ми ги. Ще ида у дома да ги наточа. Ловците му дали секирите си, а пътникът препуснал кобилата и вече не се върнал. Останало само жребчето му. Единият от ловците се досетил. – Този човек – рекъл – ни измами, но ние ще утрепем жребчето му. – Как ще го утрепем? – Ще натоварим на гърба му гащите и калпаците си, ще го подгоним. То ще се препъне, ще падне някъде по пътя и ще умре под товара. Речено – сторено. Натоварили гащите и калпаците си, подгонили жребчето и то побягнало. – Спукана му е работата! – засмели се трите умни глави. И тръгнали по-нататък гологлави и без гащи. Покачили се на лакатнишките скали. Под високите
~ 55 ~
скали в дълбочината припаднала гъста бяла мъгла. – Що е туй, бре? – попитал единият. – Памук трябва да е – обадил се вторият. – Я да се хвърлим на меко и да се отъркаляме! – рекъл третият. И без да му мислят, тримата ловци се хванали за ръце, викнали ухаа! – и се хвърлили от високите скали. Паднали долу и се утрепали.
Баба Марта Баба Марта имала единадесет братя. Септември и Октомври пълнели бъчвата с вино, а Ноември го претакал.* Баба Марта го съхранявала. Обаче Януари и Февруари го изпили. Когато Баба Марта потърсила виното – то изпито! Разсърдила се Баба Марта, разфучала се, задухала сняг, заледила-замразила всичко. Братята и` казали: – Не бой се, сестро, пак ще ти напълним бъчвата! И тя се засмяла – от малко се лъжела. * Претакал – точил, преливал течност от един съд в друг.
~ 57 ~
Гатанки.............................................................................................................................................5 Пословици и поговорки..................................................................................9 Благопожелания........................................................................................................13 На здраве ти домакине! .......................................................................14 Стани нине, господине..........................................................................15 Сурва, сурва година!..................................................................................16 Сурва, весела година!...............................................................................17 Песни и балади.............................................................................................................19 Мятало Ленче ябълка..............................................................................20 Изгреяла е месечинка..............................................................................22 Цъфнало цвете шарено.........................................................................23 Змейова сватба вдига Рада.............................................................24 Птица яребица.....................................................................................................26 Приказки..................................................................................................................................27 Делба на реколта..............................................................................................28 Един по един............................................................................................................29 Педя човек – лакът брада.................................................................30 Патаран и Цървулан...................................................................................35 Торбаланци................................................................................................................41 Трима ловци – три умни глави................................................50 Баба Марта..................................................................................................................57
~ 58 ~