OpForce Magazine Issue 3 Bulgaria by Lukasz Bartoszek

magazine

Legion de entrangere

commandos marines P a r a c h u t i s t e s d'Infanterie de Marine

SOCOM Tokyo Marui

VSR

G-S

pec

Превод: Andrzej Walaszek

Милитарно списание на еърсофт реконструкция

Брой 3

-10

Октомври 2010

Въоръжените сили на Франция

pO Force

On target 2 4. Troupes de Marine

4 6

8. 1er RPIM

10. Commandos Marine

10 12 14 16

18. Legion Entrengere

18 20 22

24. SOCOM mk 23 Tokyo Marui без тайни

18-23 Една от най -известния единица по света - Чуждестранен ле-

гион. Изключителна смесица на различни култури и личности. Преди всичко съпротива и чест. Точно това характеризира войниците на Legion Entrengere.

24 26

28. Легионери от Лодз

28 30 32 34

36. CCE

36 38 40 42

44. RCIR

44 46

36-43 Има стотици начини, за да се слива със среда. Сравнителен тест на униформи и камуфлажи на различни армии по света. Главен герой обаче, е CCE – униформа на Френската армия.

48 50. Ration Individuelle D’Exercice (RIE)

50 52

54. Battle ready

56. Under the Burlap

58. VSR 10 G-Spec Tokyo Marui

58 60 62

64. Роб Фърлонг и горещи петдесетки

64 66

68. В следващия брой

68 70

48-52 Как да се приготви ядене-

то, за да войник не убива готвача? По -дълбок тест на хранитрелни порциони на Френската Armee de Terre. Всички вкусове от държавата на Лоара затворени в неголяма кутия. Дали си струвало? Убеди си сам.

Oт Редакторa Най на края излиза – трети брой на OpForce Magazine. Трябваше да се го чака, но мисля, че си струва. Какво ще намерите в броя? Със сигурност полезни информации за реконструктори и стилизатори. Последователно повишаваме броя на статиите, които можете да намерите в списанието. В този издание ще прочетете много полезни неща, главно свързани с Armees Francaises (Въоръжени сили на Франция). Ще се съсредоточим главно върху две главни части – Armee de Terre (Сухопътни войски) и Marine Nationale (Морски войски), както и в предишните броеве. От тези два вида войски ще изберем единици, които ще бъдат интересни за бъдещи реконструктори и стилизатори. Ще заместим също и тестове. Особено предлагам да се запознаете с опис на реплика на френска маскировъчна униформа CCE, която може да бъде идеален заместник за трудно достъпни оригинали. Освен това ще разберете какво яде френски войник по време на походни действия, защото ще хвърлим око на френски хранителни порциони. Това, обаче, няма да бъде кратък опис за това, какво се намира в пакета, а само обширен анализ от консуматорска гледна точка. Благодарение на OpForce Magazine ще имате възможност да опитате деликатесите – само ако ще вземете участие в конкурс, който приготвихме за Вас. В част „Под зебло” ще намерите много интересни и, надяваме се, полезни информации. Декстер, както винаги, ще се сподели с неговото занние и опит по тема на снайперски и газови реплики, разделявайки ги на части. Желаем Ви леко четиво. Редактор OpForce Magazine, Tomasz Niwiński

pO Force

Troupes de Marine

Морска свиня (Marsouins) – морски бозайник от семейство делфини. Характерна черта на този жанр е употребяване на тактика по време на морски лови, силни връзки между определени същества; делфини оказват толкова силни връзки, че са способни да придружават на ранени или болни същества, в случай на опансост построяват се в редица, опазвайки по-малки и по-слаби същества; известни по привързаност към хора, симптом на което може да бъде придружване на човешки кораби при морски пътувания. Във френските въоръжени сили популярно и неофициално название на войници на Морска пехота. Генеза на названието е свързана с факта, че войници на Морската пехота плуват с кораби и вземат участие в борби, но всъщност никога не са били тяхната част.

roupes de Marine (Морската пехота) е една от най-старите този вид формации по света. Създадена е през 1662 година от кардинал Ришельо. Новата единица, в състава на която обаче, в голяма степен влизат войници изпълняващи служба на кораби като канонири, морската пехота и земноводни части, е наричана Corps royal de l’infanterie de la Marine. В такава форма Корпусът остава над 150 години, за да през 1 януари 1786 година e застъпен с Corps royal de Canonniers-Matelots, който щеше да е опит за застъпване на войници от морската пехота с части на моряци.. Обаче през 21 януари 1816 година кралският едикт на Луи XVIII реактивира единицата в сила на два полка. Този брой, найвероятно заради колониална експанзивност на Франция, се повишава бързо. В края на XIX век брой на полките е повишен до осем, включаващи два артилерийски полка - L’artillerie de Marine. Едновременно, през половината на XIX век, Военноморските сили на Франция създават нова единица, която се нарича Fusiliers-Marins. Части на тази формация, заради проблеми, които имат Военноморските сили с получаване на съответна подкрепа на морската пехота от министерство на флота, получават задача да застъпват Морската пехота като сили придадени за военни кораби. През 7 юли 1900 година Troupes de Marine са изключени от юрисдикция на министерството на флота и включени в колониалните сили (Troupes Coloniales), които са подчинени на Министерството на война. По време на Втората световна война колониални единици наричат се Bataillon d’Infanterie de Marine du Pacifique и, тренирани от американци, вземат участие в десанти на Съюзници в Корсика и Либия, после вземат участие в операция „Драгун”, след която единицата кацва на терена на южна Франция. След завършване на бойни действия в Европа, Французи искат от американците да пренесат

база на единицата в района на Пацифик, за да след завършването на война с Япония единицата може да взема участие във възстановяване на френски колонии на терени на Далечния Изток. Заради доста голям проблем с логистика при преместване на толкова голяма единицата от един театър към втори, идеята е изоставена. Следвоенната ера във френската колониална политика характеризира се с бърза загуба на задморски територии и доминиони, променяват се също потреби по отношение на въоръжените сили, предназначени за действия в тези операционни области. Влияние върху това може да се отбележи чрез промяна на назование на Troupes Coloniales (Колониални сили) с Troupes d’ OutreMer (Задморски сили), която става през 1 декември 1958 година, но после пък се променява на Troupes de Marine – този път за всички колониални сили. Възстановената единица на морската пехота става, заедно с 9e Brigade d’Infanterie de Marine, първа асоциация на Сили за бързо реагиране (Forces d’Intervention). През 1964 до Forces d’Intervention са добавени две въздушно-десантни бригади и бригада на моторизирана пехота и е преименувана на 11th Division d’Intervention, която след 7 години е оформена в 11-та парашутна дивизия. През 1976 година Troupes de Marine е разпускана от състава на дивизия, за да може да се произведе различна единица на сили за бързо реагиране и е прибавена до 9e Brigade d’Infanterie de Marine (9-та бригада морска пехота), която чрез добавяне повишава брой на войници и става 9e Division d’Infanterie de Marine (9-та дивизия морска пехота). Формацията влиза в състав на интервенционни сили като единица със специално предназначение към действия свързани с морски десант. Сега Troupes de Marine влизат в състав на 9e Brigade Légère Blindée de Marine (9та бригада морска пехота). Régiment de Marche du Tchad (RMT) в Ноайон

RICM (Régiment d’Infanterie de Chars de Marine) (RICM) 9e BLBMa в Поатие

BLBMa в Нант

23e Bataillon d’Infanterie de Marine (23e BIMa) в Régiment d’Infanterie de Marine du Pacifique - Дакар (Сенегал) Nouvelle Calédonie (RIMaP-NC) Nouméa (Нова Каледония) 33e Régiment d’Infanterie de Marine (33e RIMa) в Фор дьо Франс (Мартиника) Régiment d’Infanterie de Marine du Pacifique Polynésie (RIMaP-P) в Папеете 41e Bataillon d’Infanterie de Marine (41e BIMa) в Пуант-а-Питр (Гваделупа) 1er Régiment d’Artillerie de Marine (1er RAMa) в Лаон 43e Bataillon d’Infanterie de Marine (43e BIMa) в Port-Bouet (Кот д’Ивоар) 1er Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (1er RPIMA) в Байон 72e Bataillon d’Infanterie de Marine (72e BIMa) в Марсилия 1er Régiment d’Infanterie de Marine (1er RIMa) в Ангулем 1er RPIMa сега не влиза в състава на дивизия, защото е предназначен за специалните задачи. 2e Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (2e RPIMa) в Пьерфон 2e Régiment d’Infanterie de Marine (2e RIMa) 9e BLBMa в Льо Ман 3e Régiment d’Artillerie de Marine (3e RAMa) в Canjuers 3e Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (3e RPIMa) в Каркасон 3e Régiment d’Infanterie de Marine (3e RIMa) 9e BLBMa в Ван 5e Régiment interarmes d’outre-mer (5e RIAOM) в Джибути 6e Bataillon d’Infanterie de Marine (6e BIMa) в Либревил (Габон) 8e Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (8e RPIMa) в Кастр 9e Régiment d’Infanterie de Marine (9e RIMa) в Кайен (Френска Гвиана) 11e Régiment d’Artillerie de Marine (11e RAMa) 9e BLBMa в Saint-Aubin-du-Cormier 21e Régiment d’Infanterie de Marine (21e RIMa) в Фрежюс 22e Bataillon d’Infanterie de Marine (22e BIMa) 9e Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

Troupes de Marine

Снимки: Guillaume Rueda

pO Force

1er RPIM

1er Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine

ачалото на учредение на единицата се датира на 1622 година, когато единици на армия се обединяват с екипаж на кораби, за да изпълняват роля на морската пехота. Поради тази причина история на единицата е съобразна с Infanterie de Marine. Съвременни корени обаче имат начало малко по късно, през 1941. Полкът е наследник на традиция на два полка на въздушнодесантните спецчасти SAS (Special Air Service) на свободните французи, които служат в великобританска бригада на SAS по време на II световна война. Двата полка, които са част от 1ère Compagnie de Chasseurs Parachutistes (парашутна компания) са също едни от първите, които се обединяват в новата единица на Сър Дейвид Стърлинг в Кабрит като 3 SAS и 4 SAS. Заедно с бригадата, полките се борят в Африка, Крета, Франция, Белгия и Холандия, и на края участват в борбите на терена на Третият райх. По време на цялата кампания единицата спечелява мнозина ордени, също великобританските: Distinguished Service Order (орден за отлична служба), Military Crosse (кръст за храброст) и Military Medal. След войната единицата участва в военни действия във френския Индокитай, където през 1945-

54 година войници na 1er RPIMA имат на своята сметка няколко от над 160 бойните скокове, които извършват френски парашутисти по време на конфликта. След като французите отстъпват от

Индокитай, единицата се променява в учебно поделение за всички колониални парашутни единици. Изпълнява тази роля до 1974 година, когато отново е формирана като бойна единица за специални задачи – главно заради традиция на SAS. Единицата, по време на своя активна служба, придобива много ордени, включващи френския Croix de Guerre, Legion d’Honneur, Croix de la Liberation,

В наши дни традицията на великобритански SAS все още присъства сред войниците на полка. Проявява се в мото на единицата Qui Ose Gagne (който рискува, печели), и в орден RAPAS, който се отнася до крилчета на парашутист (Operational

алните наземни сили BFST. Към сили на полка състоят главно три парашутни компании RAPAS (Recherche Aéroportée et Actions Spécialisées - разузнавателна рота и специални акции), тяхната структура прилича на тази в SAS. Всяка компания притежава различна специалност. Те са, между други, HALO/HAHO, антитероризъм, амфибийни операции, борба в джунгла и операции в планина. Последни действия на единицата се вижда по време на операция Трайна свобода (Enduring Freedom) в Афганистан.

Recherche Aéroportée et Actions Spécialisées

белгийския Croix de Guerre, Bronze Star (бронзова звезда) от САЩ и холандския Bronze Leeuw.

Wings), бъдейки орден за парашутист през II Световна война. Орденът RAPAS може да бъде присъжден само за войника на 1er RPIMA, който изпълнява определени условия, заедно с участвие в бойна мисия. Сега 1er RPIMA е част от бригадите на специПревод: Andrzej Walaszek

pO Force

commandos marine

Commandos Marine

Въпреки това, че Втората световна война е времето на смъртта и унищожаването, също започва новите събития. Едно от тях е създаване на редовни спецчасти, които изпълняват задачи особено важни от тактическа и стратегическа гледна точка. Една от тези единици е част на френски военноморски командоси – Commandos Marins.

ъздаване на единицата е планирано през 1941 година, но формирането й не се започва преди 1942 година, когато се произвежда Troop 1 Commandos Francais. Единицата, която финално щяла да има статус батальона с 400 войници, е приготвена за планиране на операция по десанта на Съюзниците на терена на континенталната Европа. След формирането на единицата се й определява база в Портсмут, след това се предислоцира в учебно средище на великобритански командоси в град Achnecary в Шотландия. В началната фаза батальонът има 177 войници, групирани в отделения за: управление, комуникация, лекуване и транспорт и три армейски пехоти. Повечето войници, които влизат в състава на батальона, произхождат от Великобритания. Главнокомандващ на тази френска военноморска спецчаст е капитан на корвета Philippe Kieffer, от презиме на който тази част неофициално се нарича – компания на Kieffer. Формираната единица не чака дълго разпределение на задачи. Първа сериозна акция за войниците на Kieffer е операция Jubilee, известна също под името Битка при Диеп. Заедно с великобритански и канадийски к о мандоси единицата се старае, поне през известно време да изключи от използването сух док, който може да помества най-големи линейни кораби на Тре-

тия райх и блокиране на плавателен канал на търговски флот. След тази акция, през ноември 1942 година, единицата взема официалното наименование - 1ère Compagnie de Fusiliers Marins Commandos. Май 1944 година е следващ паметен месец за единицата и войниците на Commandos Marins. Тогава, на няколко седмици преди започване на операция Ди дей, частта получава собствената си значка, която намира се на зелена барета на великобританските командоси. В съгласие с тази традиция френските военноморски командоси като единствена военна единица на френските въоръжени сили, има възможност да носи значката по подобие на великобританците – от лява страна. От цвята на значката взема се също сегашно, неофициално наименованието на единицата – Зелени барети (Beret Verts). През 6 юни 1944 година част в силата на 176 войници, командващ през началника си, командир Киефер, дебаркира на плажа Суорд в Нормандия с задача на подкрепа на 3-та Пехотна дивизия. В последствие на целодневни действия единицата загубва 25% на жива сила (включително 27 убити), а началникът на единицата, а командир Киефер е двукратно ранен. Въпреки големи загуби частта бие се до края на август, когато се прегрупира във Великобритания за да почиват и попълват загубите. Войници на Commandos Marines се върнат във фронт през ноември 1944 година, когато дебаркират на холандски остров Уолхерен и завземат град Флесинг. Операцията е последна, в който участват френските командоси по врем е на Втора световна война. Снимки: Guillaume Rueda

Единицата състои от седем части:

атакиране на кораби на море, абордаж, евакуация на персонал от крайморски области.

1. Commando Hubbert

3. Commando Trepel

Сега Commando Hubbert състои от 80 човека, разделени на две компании. Първата компания има 50 човека и е разделена на четири части. Въпреки, че войниците имат общо обучение в специални действия, всяка от тези се специализира в определена област.

Главните задачи на войници на Commando Trepel са едни и същи като на Commando Jaubert. Специализират се в абордажи и евакуация на персонала от крайморските области. Членове на тази формация вземат участие между друго в Руанда, Афганистан, Карибски острови и Конго.

Част А: Командната рота, която се занимава с планиране. В състава й влиза също рота за поддръжка. Част Б:

4. Commando de Pontenfenyo Командосите на тази група са специалисти по морски инсталации, разузнаване, събиране на информации и инфилтрация. Вземат участвие между другото в операции в Босна, Северно море, Антарктика и Заир.

Войниците от тази част се специализират глав- 5. Commando de Montfort но от морски антитероризъм, особено от скрити подводни атаки и атаки по море. Войниците на тази единица са специалисти по саботаж, насочването на ракети към целта и униЧаст В: щожаването на тежко оръжие и снайпери на противника. Вземат участие в операции в областа на Частта за обслужване на специални подводни Босна, Македония и Сиера Леоне. средства. В състав й влизат сервис и пилоти на миниатурни подводници, използвани от останала 6. Commando Kieffer част на единицата ако има нужда. Единицата която съществува от 2008 година. Част Г: 7. ECTLO - Escouade de Contre-Terrorisme et de Частта отговорна за разузнаването по море, под- Libération d’Otages (отделение за антитероризъм и водно взривяване и абордаж на кораби. В състава спасяване на заложници) й влизат също части на снайпери и експерти по тежко оръжие. Освен това всеки от войниците на Единицата се специализира в антитерористични тази част е обучен по скокове HAHO и HALO. операции и спасяването на заложници. ВойнициВтора компания състои от 30 войници и изпъл- те й са отговорни заедно с Commando Hubert за нява роля на поддръжка за частите от първата хващане на Момчило Краишник, военен престъпкомпания. Войниците са обучени по обслужване ник от областите на бившата Югославия. на уреди за комуникация, управляване на бързи кораби и щурмови понтони (също консервацията Подразделенията вземат наименованието си от и) и също най-общо разбирана логистика. бивши командоси, които починат в борба, за възпоминание за тяхни усилия и саможертви. 2. Commando Jaubert Commando Jaubert е една от най-удостоена единица на френски специални сили. Единицата като цяло е удостоена между друго с Орден на почетния легион и Военен кръст, които се вижда на знамето на единицата. Войници на Commando Jaubert са специалисти по Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

commandos marine Униформа и снаряжение на войника Troupes de Marine и commandos Marine

Барета на войн пехота

Картечница

FN Minimi

Униф

Единици на френската М камуфла

Снайперска винтовка

FR F-2

Штурмова пушка FAMAS F2

ник на Морската

Картечен пистолет

форма H&K MP5 SD3

Морска пехота използват аж CCE

Пистолет PAMAS

Гладкоцевна пушка Remington 870

pO Force

commandos marine Снайперска винтовка

Снайперска винтовка

PGM Hecate 2 Снайперска винтовка

M4 Gepard

Снайперска винтовка

McMillan M93

Снайперска винтовка

Ultima Ratio Commando 2

Штурмова пушка

H&K G3 SG1

Штурмова пушка

SIG SG551 SWAT

Штурмова пушка

H&K G3A4

pO Force

commandos marine Пистолет

Пистолет

SIG P226

Пистолет

Smith&Wesson 686 Stainless

Пистолет

H&K P11

Пистолет

H&K MP5 A5

Значка на френската Морска пехота

Commando Hubert

Commando de Montfort

Intervention Unit

Commando Penfentenyo

Commando Trepel

pO Force

Legion Entrengere

Има по света формации, които създаване и функциониране са като жива легенда. Обикновено изградени само за един момент, израснати на плодородна земя на човешкия стремеж, стават необходима част на нейна история и култура, влияят върху живота на стотици, хиляди, милиони. Точно този вид единица е Чуждестранен легион.

уждестранен легион е създаден през 1831 година по време на управлението на крал Луи-Филип. В началото легионът състои от няколко непрофесионални офицери и, в повечето случаи, не говорещи френски войници. Въпреки проблеми, които достигат легиона в началната фаза на творене, заедно с нередовно изплащане на заплата, изпратен е в Алжир за да вземе участие в борби, които тогава води френската армия. През 17 септември 1835 година командващ на легиона решава да раздели войници от различни националности на батальони по такъв начин, за да никаква народност няма предимство в никаква единица. Решението предпазва евентуално разделяне на фракции вътре легиона. От времето на изграждането на легиона, взема участие практическо във всички въоръжени действия, в които са заплетени френските сили. Това са, между другото, борби по време на Карлистки войни в Испания, Кримската война, Австро-итало-френската война, където заслужават в битка при Мадженте. Най-известна в този период, обаче, е битката в Камерон по време на френска окупация в Мексико. По време на

битката, която става през 30 април 1863 година, легион в състава на 65 войници е обкръжен от две хиляди мексикански войници. Легионерите се отбраняват няколко часа, убивайки към 300500 човека и на края загубват.62 от тях починат, трима попаднат в плен. Един от мексикански командващи, на който му направят силно впечатление от това което гледал, определява ги със слова, които придружават на легионери до сега - „това не са хора, те са дяволи”. В съгласие с френското право Чуждестранният легион не може да участва в борби в областта на Франция, изключение е непосредствена инвазия на нейната европейска част. По тази причина първа битка на френската земя в европейската област става през 1870 година, когато легионери вземат участвие в Френско-пруска война. Главната им задача е да свърши обсада на Париж и съединяване с единици, които защитават града. По пътя от Тулон, където легионерите са дебаркирани с транспортни кораби, те успяват да освободят Орлеан, обаче опит за предоставането се към Париж е възпрепятстван заради пруските

сили. Силите на Чуждестранният легион изпълняват много важна роля също в френска колониална експанзия, която става практическо през цял деветнадесети век. Единиците на легиона се борят в Северна Африка, където намират своя база в област на Алжир, и в Далечен Изток, особено във френски Индокитай и Тайван. Ангажирайки се в действия в области на Далечния Изток, формация вземат участвие също и в Френско-китайска война между 1884 и 1885 година. Войници на легиона участват също, по френско право, в борби на Първа световна война, когато починат 11.000 войници на западен фронт. Тогава изявяват се като необходими войници на бойно поле, особено по време на юйачни щурмове и хероични защити на техните позиции. Тяхното участвие в битки при Сома, Вердюн, Арто и Шампан е голяма вноска в боеви усилия на Антанта срещу Централните сили. По време на Втора световна война Чуждестранният легион, както цяло френското общество, е разделена между Свободна Франция, която изгражда своите единици в област на Великобритания и Вишистка Франция, управлявана от Трети райх. И по тази причина легионът не играе голяма роля по време на боеви действия през 39-45 години, вземат само частно участвие в кампании в Норвегия, Сирия и

Северна Африка. Край на Втора световна война довежда нови предизвикателства – също за легионерите. Силен стремеж към независимост на бивши френски колонии в Африка и в Далечен Изток, довеждат за кратко време към избухване на локални конфликти почти във всички задморски колонии. Първият, по -сериозен конфликт, в който голямата роля играят единици на легиона, е Първа индокитайска война. Особено защита на Диенбиенфу силно поразява единиците на легиона, който състоят от бивши войници на Третия райх. Релативно големи загуби, които понасят легионери, не унищожават духа на тази единица, който позволява да продължава да воюва. Можем да забележим това по време на дълги, многогодишни действия в област на Африка и Близък Изток, където единиците са използвани като сили за бързо реагиране. Това позволяват на единици на тази формация да участват в почти всички конфликти, които стават в следвоенен период. През 1990 година три единици (1e REC - 1-ви чуждестранен кавалерийски полк, 2e REI - 2-ри чуждестранен пехотен полк, 6e REG – 6-ти чуждестранен инженерен полк) са включени в Шеста лека бронирана дивизия и взема участвие в операция Даге. След въздушнодесантна кампания, която трае четири седмици, силите на коалицията започват операция по земя. Единици на легиона са насочени към прехващане на летище в Ал Салман, 19

pO Force

Legion Entrengere което завземат без голяма съпротива. Следващи задачи на легиона са, между другото, операции в 13 DBLE - Тринадесета полубригада на Камбоджа, Сомалия, бивша Югославия, Конго, Чуждестранния легион - Базирана в Джибути Афганистан, Кот д’Ивоар и Чад. Сега в състава на Чуждестранния легион влизат: Континентална Франция: 1e REC - 1-ви чуждестранен кавалерийски полк 1e – REG - 1-ви чуждестранен инженерен полк 1e RE – 1-ви полк за селекция и управление 2e REG - 2-ри чуждестранен инженерен полк 2e REI - 2-ри чуждестранен пехотен полк 4e RE – 4-ти чуждестранен учебен полк Корсика: 2e REP - 2-ри чуждестранен парашутен полк (Калви, Корсика) Задморски територии и доминиони: 3e REI – 3-ти чуждестранен пехотен полк (Френска Гвиана) DLEM – подразделение на легиона на остров Майот Африка:

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

Legion Entrengere Модел на униформа използван от Чуждестранен легион

Баре

Картечница

FN Minimi

Модел на униформа изпол легио

Снайперска винтовка

FR F-2

Штурмова пушка FAMAS

ета

лзван от Чуждестранен он

Снайперска винтовка

PGM Heccate II

Umundurowanie

Пистолет PAMAS

pO Force

SOCOM mk23

SOCOM mk 23 Tokyo Marui без тайни

SOCOM mk 23 Tokyo Marui е пистолет, в който се влюбих от пръв поглед. Винаги съм имaл слабост към тихи, или даже много тихи реплики, но този конкретен образец надмине мое, всъщност доста извънмерни, очаквания.

ървият ми контакт със SOCOM е, очевидно, реплика STTI. Не ме възхищава нито далекобойността, нито изпълнението. Освен това не ми лежи добре в ръката заради размер. Заглушител, който не изпълнява своята основна функция, допълнява впечетление на евтин пистолет – който всъщност този продукт е. Един ден обаче по време на стрелянка имах възможност да „пипна” реплика от TM. И така всичко е започнало. Репликата е пакирана в красив калъф с формен изрез в стиропор, в който слагаме пистолета, реплика модул LAM, заглушител и, евентуално, допълнителен пълнител в отделни прегради. Аз свой егземпляр си купих без оригиналния пълнител TM, обаче с два пълнителя STTI, които са верни с оригинала. Качество на изпълнението е много добро, много

по-добро от STTI, по-лошо обаче от продукта на KSC, с който няма да сравнявам ”двайсет три” – KSC е реплика на GBB, и TM на NBB. Липса на блоубак е очевиден недостатък на реплика, която щеше да бъде помощно оръжие; малка реалноста, нисък коефисциент на радостта и надуване по време на почивка в мъртвило. Но в случай на SOCOM е малко по иначе. Пистолетът много трудно се квалифицира някъде. Като помощно оръжие не може, главно заради липсата на BB (в резултат на която има дълги и твърд спусък) и размери. Като главно, за тъпични предназначения, слабо – заради ниска скорострелност, малък пълнител и др. В момента не вземам под внимание също и слаб обхват, обаче и този проблем трябва да вдигна малко по-късно. По такъв начин знаме какво не може да бъде. Обаче е идеална реплика на главно оръжие за терени с буйна растителност, тъмни помещения и други задачи, където обхват, скорострелността, вместимост на пълнителя

минават на другия план, а на първия излиза дискретност. Липса на блоубака елиминира звук на затвора по време на изстрел. Със завинтен заглушител (който фактическо е заглушител, всъщност качествено добър), из гората, когато отдалеч се чуе серии, крачи се из сухи клони, и допълнително вее лек вятър – звук на изстрела губи се по 1015 метрова дължина. Чува се само щракане на петлето, но самия изстрел е много тих. Резбата на заглушителя за съжаление е нетипична, 16 мм, това затруднява избор на другия. За щастие няма такава нужда. Без заглушителя репликата стреля относително шумно, особено като на пистолета NBB, и има много характерен, свирещ звук. Найвероятно е резултат н а форма на изхода на външната цевта. Пистолетът може да стреля чрез запъване на петлето и самовзвод. Петлето можем също да запънем с затвора, с презареждане, защото затвора, въпреки липсата на ББ, е подвижен. Способностите на пистолета са много удовлетворяващи. Липсата на ББ означава неподвижна цевта по време на изстрела, което влияе върху съвършена точност заради липса на загуба на налягане. Пълнителите STTI достигат началната скорост до 330 м/сек – при нормална стрелба и температура около 20 градуса. Това позволява, използвайки добри топчета, например от фирма G&G 0,25 г при удобни условя (температура, вятър), да се уцелва в торса с всяко топче с дължина от 40 метра. Така, както TM – топчето лети бавно, но много право. Цевта в стока е за съжаление алуминиево (достъпни са прецизни цевти LL и PDI), но не е трагична. Гумата хопъпа – така както при газови Marui и VSR – за това може да се промени на гума KMH, в резултат на което ще повишава възможности. Не знам, какви са възможности при оригинален пълнител TM – никога не съм имел такъв.

имат склонност да абсорбират нечистотии – а това означава малко пясъка и топчета се задръстват. Изискват много внимателно почистване. Като плюс можем да установим набивка при клапан за зареждане, която пълнители TM не притежават. С

е д н о

зареждане, стрелвайки бавно (край на краищата пистолетът служи за дискретни действия), способни сме на изстрелим около 80 топчета или дори повече (през лятото). Това е много добър резултат, благодарение на липсата на блоубак. Пистолетът няма проблеми с преразхода на газ, но трудно би било да има, когато клапан е втикван за част от секунда с сама инертност на петлето. Значи пък съвсем тъпично за реплики NBB. Репликата действа дори при 5 градуса, обаче обхват тогава пада драстично. Точно същото, каквото става при всички други газови оръжия. С по-ниски температури не съм проверявал.

Система LAM, добавена до опаковка, за съжаление оказа се имитация. Притежава беден фенер с една LED диода и имитация на лазер във форма на слаба, червена диода. Зареждана е с три батерии AAA и обслужван с две ключалки – отдолу (главна ключалка) и под спускова скоба, стигащ със среден пръст на ръка, която държи пистолета. Има три позиции: изключен, включен и временно включен (след изпускането се връща за позицията изключен). Хора със способности към “направи си сам” ще успеят да монтират вътре добър фенер или добър, например зелен, лазерен прицел. Двете добавки са трудни за слагане вътре, но със сигурност е възможно – край на краищата, като оригинал, продават с фенера, червен лазер и инфрачервен Пълнители STTI са различен въпрос… Са евтини и лазер, използван с ноктовизор. имат малко по-големи възможности (тук базирам на мнения от задгранични Интернет форуми), но Заглушителят, който получаваме заедно с 25

pO Force

SOCOM mk23 репликата, е качествено много добър. Състои от външен корпус с характерни за този тип заглушители екструдирани „точки” (в оригинала държат прегради на съответни места), вътрешна алуминиева тръбичка и гъбчета заместени в нея. Всичкото затваря гайка с назъбка на обиколка, снабдявана с вътрешна резба 16 мм (нетипичен). Заглушителни свойства може да се подобрява ако снабдяваме се с гъст пенокаучук с 6-7 мм дебелина. По тази цел изваждаме вътрешната тръбичка, изваждаме гъбичката и при помоща на газова печка потопляваме ръба на тръбичката. Когато вече е гореш изрязваме от пенокаучуката няколко (2-3 парчета) кръгла. После, при помоща например стара и ненужна цевта, която потопляваме по същия начин, изрязваме вътре всяко кръгло отвор. Ще има около 9 мм диаметъра. Така приготвени дискове слагаме в тръбичка по такъв начин, за да гледайки от изходен отвор да бъдат наредени по следващия начин: диск-гъбичка-дискгъбичка и т.н. Последната гъбичка трябва да е съкратена, например с половина, занчи толкова, колкото имат нашите дискове. Това се причинява за не голямо, но всъщност осезателно, повишаване на заглушителни свойства. Отлично качество на HU система дава нам доста голям обхват при този брой fps. Регулирането му става след затягане на затвора, при използване на въртока,намираща се до цевната кутия. За да затягаме затвора трябва да извадим пълнителя, движим назад, тъкмо когато изрез от лявата му страна намира се във височина на главна ос на пистолета (функция на главна ос в този оръжие изпълнява ос на ключалка на затвора) и избутваме ключалката на затвора на ляво. После движим затвора малко напред и нагоре – готово. Струва си да си спомним за манипулатори на реплики. Пистолетът в оригинала има лост за хвърляне на петлето и регулируем предпазител, действащ при запънато петлето. Все пак в репликата хвърляне на петлето не работи, е недвижима имитация и дори изглежда малко грозно. Регулируем предпазител действа както на оригинала – при запънато петлето. Лостче за отварянето на затвора обаче, действа в реплика TM като допълнителен предпазител, блокиращ

пряко шина за спусък. Може да се предпазва така пистолета с запънато петлето, както и спуснато. Консервация на пистолета ограничава се до постоянна грижа за пълнители, почистване на цевта само понякога и…толкова. Пистолетът не изисква никакви други дейности. Сигурно освен типично смазване на малцина оси, пружини и изчистване на пясък от пукнатини със стара четка за зъби. Конструкция на пистолета е толкова проста, че запознаването с нея чрез пълно демонтиране и монтиране на пистолета не ни трябва повече от 45 минути. Следователно, това не е подходящ пистолет за помощно. Не е също съвършено оръжие като главно.

Когато обаче стрлянка става на терена с буйна растителност, с мнозина тъмни помещения, скривалища и дупки, от който сме много способни да атакуваме нищо не подозиращи противници, или начин на наша задача изисква нападане в гръб на враговете, внимателни и не обръщаващи внимание към себе си, този оръжие ще бъде

идеално. Ама можеш просто да бъдеш също и фен на Sp l i n ter Cel или този конкретен образец H&K. Репликата с ограничена употреба, която обаче възхищава със своя най-важна черта – звук на изстрела. Jacek Reiter vel Dexter

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

2REP

Легионери от Лодз

Когато търсех всички възможни информации за Френска армия в Интернет, реших да се ровя малко за дружина, която би в поне малка степен подхождала за този брой. Не съм свързвал с това големи надежди, заради загуби по тази тема в предишните броеве. За щастие, за мене и за читатели, много приятно съм се изненадал. Защото успях да намеря и влизам в контакт с група, която се стилизира на Втори чуждестранен парашутен полк. Реших да им задам няколко въпроси по тема на тяхно хоби и причини, защо френски Чуждестранен легион е избран за водещ мотив на тяхната стилизация. Отговори ще намерите в следващи части на статията. Въпроси не бяха многобройни, обаче докосваха същност на стлизацията на момчета (и момичета?) от 2REP. Както те твърдят, много дълго траели разговори по тема на публикуване на този материал, но край на краища решили, да отговарят на зададени въпроси и показват, защото и фотографически материали също ни дадоха, как прекарват свободното си време. 1. Откъде се взе идеата да се водете по Френска армия (Чуждестранен легион)?

- Групата през цялото време на действуване винаги е била основана на приятелството и общата страст, която реализираме през свободното време. 3. Колко члена сте в групата? - Между 7 и 11, в зависимост от периода на активност на отделни члени.

4. Как сте екипирани (униформа, екипаж, въоръ- Идеата за стилизация на 2-ри чуждестранен па- жение)? рашутен полк показва се преди 4 години, когато първоначален състав на хора, който действат в - Като групата стремим се да се стилизираме на рамки на 4-ти чуждестранен инженерен полк ре- материали от 2 REP от 2000-2004 години. Основа шава да се занимава с реконструкция на 2 REP на нашия екипаж са: GCP. След известно време заменява се в стилизация заради нужда от използване на неоригинални - Униформа CCE, кройка F2 с подгъв (знаме и материали но практически. Причина за избор на нашивка на чуждестранен легионер) тази единица е факт, че човек, - Заради малка достъпност на който ни тренира п о оригинални обуща „Рейнджърс”, онова време, е вепо изключение избрахме теран на Чуждеполски бойни ботуши, странния ле- Реплика на пушка гион. Негови FAMAS ярки при- Жилетки Ops Vest казки и ен/ стандардни жилеттусиазъм, ки на Чуждестранот който ния легионер ни преда- Френска барета ва зараза, със значка от 2 REP са причина за този Тези материали са избор. само основа, която всеки се опитва да 2. Вие сте събере според фили организиранансови възможнона структура, сти,. Имаме също или само група на много практиприятели, коически решения то са свързани спрямо материс еднакво хоби? али, които на-

празно можем да търсим при легионера.

Събор Ardeny

5. Трудно ли беше да се придобие частите на уни- 8. Всички възможни информации по тема на ваформата и екипажа? шето хоби, с които искате да се споделите с други по света. - Френски материали за различие от популярни напоследък американските, не са много лесно - За едни това е само забавление, за други – страст. достъпни. Освен очевидни ресурси, така както Ние сме от тези други, защото това е отличен наИнтернет аукциони или военни магазини, тряб- чин за почивка за нас сред страхотно другарство. ваше да ги търсим в различни пазари с някакви Контакт с природа и с доброжелателна околна стари вещи, шкафи на познати или да ги докараме среда е безценен. Някои хора предпочитат да прекосвено от Франция. карват време пред монитора с бутилка не много здравословно, газирано питие, ние предпочитаме да слагаме раница на плещи и с желязо в ръка 6. Къде начинаещ еърсофтер/реконструктор би вървим из гората. могъл да придобива нужни вещи, за да се води по Френска армия (легиона) 9. Евентуален контакт с вас за заинтересованите играчи (ако искате евентуално да помогнете на - Най-основните вещи (например униформа) най- някой, на който би заинтересувала връзка с вашалесно може да се намери на Интернет аукциони, та група) може също да се търси на пазари, не само военни. - http://2rep.pun.pl – Адрес на наш Интернет фо7. Казал си, че организирате някакви еърсофтни рум, където беше създана секция специално за събития. Ако е така, кажи къде и какви са? хора от вън. Може да се там свързва с почти всички члени на групата ни. - Като група 2 REP всяка година организираме събор „Ardeny”. Това е целодневен сценарий основаван на исторични факти от 1944 година. Повече информации по тази тема може да се намери в член:

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

2REP

pO Force

2REP

pO Force

moe

Chasseurs Alpins

Планинските единици са едни от най-добре тренирани, най-силни части по света. Главно заради факта, че в момента на тяхно създаване местните планинци са използвани като войници, закалени в сурови условия характерни за планински околности. Също и действия, за които са приготвени, са едни от най-тежките видове, в които войниците могат да вземат участие. Как изглежда такава единица във френската армия? ренска република през XIX век за първия са наричани Алпини. Окончателното решение е път създава единица на планинската пехо- установено през 24 декември 1888 година, когато та, като отговор на оплаха за своите планински е създаден първия корпус на планинската пехота, граници от страна на реунифицирана Италия. в състав на който влизат 12 батальони Chasseurs à Pied (пеши стрелци). В началото единицата е наричана Bataillons Alpins de Chasseurs à Pied (алпийски батальон на пеши стрелци), след няколко години се преименува в Bataillons de Chasseurs Alpins (батальон на алпийски стрелци). Сега единицата влиза в състав на Brigade d’Infanterie de Montagne (бригада на планинската пехота) и състои с три батальона: 7, 13 и 27. Мотото на единицата е: Jamais être pris vivant (никога няма да бъде взет Особено при това, че италианците вече започват жив) и Sans peur et sans reproche (без страх и укор). да създават единици на планинска пехота, които

Снимки: Thomas Goisque

Презентация на специална единица Chesseurs Alpins

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

CCE

CCE – френска вариация по тема на личен камуфлаж

Сега много доставчици на бойни дрехи предлагат много ограничен асортимент. В повечето случаи това са немски и великобритански сортове, с добавка на холандски DPM и швейцарски TASS. От нови колекции избор също е малко скромен, защото в полските магазини можем да получим само американски униформи от време, когато Red Zone прекратява дейността, предлагаещ руски униформи и снаряжения. За целенасочени остава Аукро, но там ще получим само втора употреба, неподходяща за нашия размер или в противоречие с нашите изисквания.

очно така изглежда тема със сортове на Френска Армия, които може да се намери, в доста ограничен избор, само в Аукро. Със сигурност може да се търси още при познати, особено пребиваваещи зад граница. И тук можем да срещнем разочарование – заради липса на познатите. Едно, какво ни остава в този случай е използване на предложения от фирми, които шият к о пия на униформите, които желаем. В нашия пазар сега има няколко фирми, които предлагат копия на различни видове униформи и снаряжения. За този номер не ни трябва обаче никаква униформа или камуфлаж. Всъщност лайтмотив на този брой е всичко, който има връзка с френска армия, а тя има собствени си образци, съвсем различни от останалите по света. По тази причина започнахме да търсим този конкретен сорт, в камуфлаж наричан през наследници на Наполеон Бонапарт – CCE. Можете да вярвате или не, но намиране на униформа, която ни интересува не беше особено лесно. Оказва се, че няма голямо изисквание за този вид дрехи. Обаче успяхме да достигаме фирма Vest, благодарение на тяхно благосклонно разрешение имате възможност да се запознаете с копие на „французин”, произведен от немска фирма Mil-Tec.

За да вдигаме изисквания и направим тази малка презентация по-правдоподобна, ще си послужим с други униформи, оригинални и копия. Освен горепосочена камуфлажна униформа CCE, която ще изпълни главната роля, наши други герои ще бъдат: униформа на немския Бундесвер с камуфлаж Flecktarn, американски ACU с камуфлаж UCP, великобритански Combat Uniform (Leightweigt) ц камуфлаж DPM и много популярно в Полша копие – MCCU на американски USMC с камуфлаж MARPAT. За съжаление, не успяхме да достигнем до оригинална униформа на френската армия, за да сравним точност на направено копие, но ще се опитаме да оправим тази грешка в следващи брои. Първо впечетление: За първи поглед продукция от Mil-Tec не се отличава особено по-отношение на използван материал от свои съперници – както оригинални, така и копия. Много се чуе и чете за лошо качествo на неоригинални продукти, за лошо изпълняване или малка грижа за подробности. Кака е истина в случая на тази конкретна униформа? Ще опитаме доста точно, ограничени само чрез невъзможността за проверка на полето, да опишем нейните положителни и отрицателни черти. Така,че първото впечатление е съвсем позитивно. Материал: Униформа е ушита от материала, който състои с 65% от памука – останало, то ест 35%, е изкуствено влакно, определено през

производителя като полиестер. Добавене на изкуственото влакно има свои положителни и отрицателни черти, не може да се ясно определи, дали композицията е добра или лоша. За сравнение оригинална униформа на Бундесвер има точно същ състав, както описан от горе CCE, американски ACU обаче (Appareal International) и копие MCCU от Helikon са ушити от материала, който с 50% има изкуствени влакна. Не сме способни да определим, как изглежда въпроса при материал на великобритански DPM, обаче съществува оправдателно предположение, че също и тази униформа съдържава изкуствени смесици

(в основа на информации на етикета – „Wash as synthetic”. За лаици, които нямат голям опит с материали и шиене, материал в копие на Mil-Tec общо взето не се различава от американски оригинал и копие от Helikon, не споменавайки за униформа на Бундесвер. Шитие: Начин, по който се шие униформи е много по-важен отколкото използван материал. Дори при ситуация, когато притежаваме най-добри влакна по света, лошо ушитие цялостно вреди на качествен ефект на самия материал. За този въпрос ще подлагаме особен натиск и проверим внимателно, как тази конкретна подробност изглежда в униформа на немския производител. За сравнение със сигурност взехме шитие от предишно презентирани униформи. Използвани конци изглеждат солидно. Това са, очевидно найлонови конци, които осигуряват по-добра издържливост на продукта по време на интензивно използване. Има единичен шев, точно такъв, който се намира в останалите униформи. Велкро и копчета са зашити както трябва и нямат тенденция към извънмерно обръщане от своята номинална позиция. Единственият недостатък, който може да се забележи при по-близки изследвания е неправилно зашита част на велкро в долна част на пуловера. Това не е забележимо без поподробни изследвания, не пречи също по време на използване на пуловера, обаче класифицираме

pO Force

CCE това като минус. Главно заради факта, че в униформите, които са база за сравнение, такава ситуация не съществува.

в ъ в

Обаче плюс е добавене на допълнителни копчета до пуловера и панталон. Взимайки под внимание условия, в кои-

то носителите ще изпол з в ат този вид дрехи, можем да предположим с доза сигурност, са да ги откъсват

форма на гума, втори допълнителен, във формата на лента. За щастие

гума на ластика не е твърде силна и няма да чувстваме неудобност по време на използване на панталоните. Пуловер: г ол я м а че способни или изгубват.

Функционалност: Функционалността на униформа се преценява лично, базирайки на вкусове и многогодишни опити. За един функционален е ръкав който се закопчава, за други идеално е използване на велкро. Панталони: Липса на задни джобове; MCCU има два, ACU два, Flecktarn един, DPM един, брой на джобове – 4, два джоба отстрани и два отпред, MCCU има 6, ACU 8, fleck 5, DPM 5 Панталоните са закопчени с едно копче и цип, което, предполагам, е много по-добре решение, отколкото това използвано в MCCU и ACU. Край на краищата сами копчета не са толкова удобни, колкото ципа, заради време при обличането. Най-долу на крачола е зашит двоен ластик – един

Кройка на пуловера е доста класическа, с малки различия, които влияят върху функционалността. Продукт от Mil-Tec има само два джоба, това със сигурност го различава от останалите сортове. Например ACU и MCCU имат четири джоба а „flecktarn” три. „Французин” прилича по този случай до великобритански DPM, който също има два джоба. Нещо друго е, обаче начин за прикрепяне на джобовете на пуловера. Тука, очевидно според пишещия на тези думи, напълно побеждава униформа от държавата на Сена. Доста, че джобовете са закопчавани с цип, който още е заместен отстрана, и заради това са най-лесно достъпни джобовете, които участват в този опис. Този начин на тяхно заместване позволява да стигаме там с ръка сгъната в лакътя, а не каквото е при останалите – също и китка. Дори ъглово заместване на джобовете, каквото е при ACU и MCCU не е толкова удобно, както при френското копие. Тук абсолютен плюс. Със сигурност минус появява се когато бихме опитвали да пренасяме някакво по-голямо количество на сипкав материал в тези джобове. Докато обаче няма да съществува потребност от пренасяне на пясък в джобовете, тяхната прило-

жимост е несъмнена. Описуем пуловерът е малко по-дълг, отколкото американски ACU, обаче това е до известна степен познато, защото американската кройка е значително по-различен от досегашните образци. Това, каквото различава пуловера на CCE е ластик, който малко прилича на тези зашити в полски униформени пуловери. Обаче в разликата от wz.93 ластик е заместен в долната част на пуловера.

Tествахме униформа благодарение на магазин Vest.pl.

Шапка: Шапката, която получихме заедно с униформата, е класически Boonie Hat, обаче ушит с камуфлаж CCE. Единственият минус, който можем да забележим е етикет. Подсказва ни, че това е шапка на USArmy, а не Френски въоръжените сили, защото точен надпис на етикета казва: US Army Jungle Hat Viet-Nam Type 1968/1971. Освен тази подробност

не се вижда никакви недостатъци на конструкцията. Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

CCE

pO Force

CCE

pO Force

RCIR

Тест на хранителен порцион на Френска Армия.

Не от днес се знае, че армии маршируват чрез съдържанието на своите стомахи. Старото правило появява се в почти всички конфликти, в които участва човек. Освен детерминация, много важна по време на бойни действия, екипаж, който добре използван осигурява преимущество на бойно поле, най-важното е хранене. Съответен порцион вече не означава само изпълнение на манерка на войника с гаспачо, както става по време на съществуване на Римска империя. Днес изисква се много повече от хранителни запаси. Не за това обаче, за да се осигурява лукс на въоръжените сили, а за това, за да се човек снабдява със съответни хранителни стойности, който непрекъснато остава във фаза на нарастване на физическо усилие. Това не е толкова лесно, както би могло да изглежда. Повечето от модерни армии приготвява за свои войници комплект за хранене, готови за ядене по време на изпълняване на техни задачи – това е на бойното поле. В тази статия, която слага начало на серия за публикации, занимаващи се с хранителни порциони, ще ви предложа, уважаеми читатели, френскитве ястия предназначени за ядене по време на бойни действия извън място за настаняване. Сега имаме два вида френски хранителни порциони. Това са 24 часови комплекти, наричани Ration de Combat Individuelle Rechauffable (RCIR), и Ration Individuelle D’Exercice (RIE), в състав на които влизат еднократни порции. Първият от тези, можем да преведем като – Индивидуален, боен, претоплян френски порцион. Вторият превеждаме като – Индивидуален, учебен порцион.

RCIR – балансирано ястие за цял ден Опаковка: Порцион намира се в затворено фолиево топлоизолационно покритие. Това осигурява защита пред влажността, която би могла да се причинява към повреда на някакви негови елементи и корозия на другите. След изсичване получаваме кашона с големина на по-голяма книга. След отваряне на кашона имаме възможност да го за-

творим след изваждане на най-потребни хранителни продукти. Благодарение на това все още можем да държим ястието за ядене след известно време. Предна част на кашона е печатена с най-основните информации, които могат (или не) да са полезни за войника. Гледайки от горе те са (без название): с голям и едър шрифт печатен срок на годност. На ляво от срока намира се номер на меню, който получихме. При тази рецензия това ще бъде меню с номер 12 – из 14 достъпни. Долупосочено ще намерим списъка на продуктите, които се намират вътре кутията. Тези, които не говорят френски ще зарадва факт, че дясната страна е на английски език. Сигурно заради участване на френските войници в задгранични и съюзни мисии. Особено тези под покровителството на ООН. Задна, странична стена има предупреждение, за да не се яде канчета, които са повредени. Следваща част на предупреждението е инструкция на използване на

таблетки за почистване на вода.

трябва да използваме нож, който е собственически за всеки член на Въоръжените сили на ФранКакво се намира в опаковката: ция. След разкъсване на торбичката получаваме пакетчетата напитки, комплект подправки и Ето, какво намираме в опаковката след отваря- захар. В десет пакетчетата ще намерим: нето (в редица на изваждане от кутията). 3 инстант кафета 1. Пакетче супа на прах – x1 1 чай Lipton 2. Пакетче енергийна напитка на прах – x1 2 пакетчета сол и 2 пакетчета пипер 3. Комплект закуска – x1 2 пакетчета бял захар 4. Комплект за затопляне – x1 1 голям пакет мляко на прах 5. Канче с главно ястие – x2 1 голям пакет какао 6. Кърпи за еднократна употреба – x1 7. Пакетче дъвки – x1 Напитки:

8. Месна консерва – x1 9. Канче десерт – x1 10. Пакетче бонбони – x1 11. Вафли – x3 Съдържание: Комплект закуска:

Всички напитки, които съдържа комплект закуската, абсолютно са подходящи за яденето. Не се различават много от тези, които нормално са достъпни на магазинни щанти и които ни придружават всекидневно. За сравнението използвани са стандартни този вид напитки, които всеки може да купи за собствената сметка.

Комплектът е опакован в доста силно затоп- Мляко: лена фолиева торбичка. За да стигаме състава, 45

pO Force

RCIR

Консистенция: консистенцията тъпична за разтворимо мляко на прах. Плюс. Миризма: Не прилича на естествено мляко, обаче мирише точно така, както мляко на прах достъпно в Полша. Неутрално.

Вкус: кафеен, силен. Плюс. Крем супа (аспержена) Консистенция: много гъста, типична за западни крем супи. Плюс. Миризма: точно такава, както супи на прах, достъпни на пазара. Може да се усети нежна миризма на аспаржени. Плюс. Вкус: достатъчно прилича на вкуса на аспаржена супа. С сигурност – от естествени аспержени, не от зелен фасул. Плюс. Чай (мента): Консистенция: традиционна, чаена. Плюс.

Вкус: Млякото в достатъчна степен прилича на вкус на естественото мляко. Има дребна разлика, обаче трябва да се помни, че това край на краищата е мляко на прах. Плюс.

та. Плюс.

Миризма: много хубава, силна миризма на мен-

Вкус: освежителен и стимулиращ. Плюс.

Какао:

Комплект за затопляне на ядене Esbit:

Консистенция: консистенцията не прилича много на типични продукти от този вид, защото е по-воднист. Обаче няма негативно влияние върху яденето. Неутрално.

Малък кашон, който ще намерим в главна опаковка на порциона, състои от комплект за затопляването на ядене. Това е общоизвестна печка от фирма Esbit, похвална главно за обикновена изработка, удобство и изпълнителност. В опаковка ще намерим:

Миризма: миризмата е много хубава, малко шоколадена. Сладка. Плюс. Вкус: Вкусът типичен за този вид продукти. Плюс. Кафе: Консистенция: типична за нескафе. Плюс. Миризма: много хубава, кафеена. Плюс.

1 подножие на печка 1 грайфер за канчета 2 блистер опаковки , всеки съдържа 3 кубчета сух спирт 1 пакетче кибрит (15 бр.) 1 торбичка за боклуци Канче с десерт:

В едно от канче ще намерим десерта. В моят комплект беше ориз с мляко с ванилов вкус. Biscuits S’Georges (Sales, Sucres):

Желе със захар: Консистенция: типична за желето, което може да се купи в магазина. Плюс.

След отваряне на доста голям размер бяла кутия получаваме осем опаковки, всяка има 2 бисквита. Четири от тези съдържат солени бисквитки, пък четири сладки. Тези сладки лесно можем да опознаем, защото при печене найвероятно се използва какао, което определява много хубав, тъмен цвят. Разлика на цветя ще бъде полезна за различаване на сладки и солени, защото на фолиевата опаковка не е включена никаква информация по тази тема. S’Georges Biscuits наистина са много добра алтернатива за традиционни сухари. За разлика от тези други могат да бъдат използвани като заместител на хляба при главното ястие или също, в зависимост от желание, като десерт.

Миризма: осезателна, плодова. Плюс.

Солени:

Вкус: типичен за горчив шоколад. Плюс.

Вкус: плодов, малко кисел. Наистина вкусен. Както желе от магазина. Плюс. Вафла (горчив шоколад): Консистенция: типична за шоколад. Малък минус за бял слой, който за съжаление покрива изделия на шоколад след известно време. Обаче общо – Плюс. Миризма: как може да мирише шоколад? Шоколадно. Плюс

Консистенция: както по-горе. Плюс Миризма: както по-горе. Неутрално.

Ванилови карамелени бонбони:

Вкус: прилича точно на бисквитки. Плюс.

Консистенция: класична за този вид бонбони. Плюс

Вафли:

Миризма: неосезателна. Сигурно типична ситуация за този вид меки бонбони. Плюс.

Нугат с плодове: Консистенция: бяла вафла с потопени малки парчета на плодово желе. Консистенцията сбита, малко гумена, слузеста (прилича на твърда пяна, която може да се купи в магазина). Плюс. Миризма: може да се усети много деликатна миризма на захар. Нито не привлича, нито обезсърчава. Просто – неутрално. Вкус: сладък, малко плодов. Плюс.

pO Force

RCIR Вкус: осезателен вкус на ванилия. Плюс.

Месна консерва Sanglier):

(Terrine

Консистенция: по-малко сбита, отколкото при този вид продукти, които са дос-

Призная се открито, че според мене т о в а б е ш е най-лоша част на теств а а н комплект. Нито вкус, всъщност най-важен по време на яденето, нито също миризма, който се се различава от нормални консерви, не привличат към яденето. Също консистенция не прилича на тази, която намираме в консерва. Сигурно трябва да се взима под внимание предпочитания и културни различия. Всъщност тази консерва може да се вписва в предпочитания на френски гражданин. Фактически – не се вписва в предпочитанията на полския гражданин. На такъв, който е опитвал различни кухни – включващо френска.

тъпни в Полша. Обаче не може да се равнозначно твърди, дали това е добре или лошо. Неутрално. Миризма: типичен за консерва. Съвсем като полски продукти от този вид. Плюс. Вкус: не много привличащ. Призная, че не прилича на никакво месо, които познавам. Обаче може не съм се дозтатъчно запознал с френската кухня. Неутрално. Телешко с моркови: Мисля, че най-силна част от цял комплект. Цяло

ястие, което получаваме в обедно канче, състои от три части – телешко, картофи и моркови. Телешкото не прилича на боклук или месо на 8 категория, което естествено би се намирало в приготвени готови ястия в Полша. Съвсем обратно – това е месо, което в Полша би било класифицирано като висококачествено. Също и вкус на телешкото е много добър. Картофите, които се намират в ястието, са т.н. „baby potatoes”, значи млади картофи с малки размери. Също техен вкус е много добър. Сами моркови, изрязани на филийки, не са допълнителен вид салата, но по-скоро гарнитура, в която всичко останало е задушено. Вкусът също е на плюс. Консистенция: консистенцията типична на този вид продукти. Всички съставки имат такава консистенция, която ги характеризира в реалността. Миризма: много приятна миризма на домашен обяд. Плюс. Вкус: цялост и всички съставки отделно имат вкуса на типичен домашен обяд. Плюс.

Yabon (десерт с бкус на ванилия): Консистенция: типична. Малко твърде водниста, обаче може да е резултат на културни различия, а не грешка при приготвянето. Плюс. Миризма: много хубава, ванилова. Плюс. Вкус: много вкусно. Осезателно малко количество на кондензирано сладко мляко, което може да се купи в магазини. Плюс. Aqua Tabs: Таблетки за водоподготовка. За щастие нямахме нужда да ги използваме. Следователно: Порциони на френската армия наистина са толкова добри, както говорят приказки. Не успях да намеря по-големи недостатъци или нарушения по време на тестването. Ястието има точно такъв вкус, какъв трябва да има, напитки изглеждат точно така, както трябва да изглеждат. Също и организъм след изядене RCIR не отказва послушание. Точно обратно, ястията засищат бързо.

Tartifflette: Това са картофи печени с бекон със сос от сметана и сирене. Изрязани в тънки филийки картофи в този ястие са потопени в този сос и задушени. Допълнителен бекон малко изострява вкуса на ястието, което без това би могло да е малко беъвкусно. Наистина вкусно ядене. Не опитвайте да го ядете студено. Топло е мнооого по-вкусно. Консистенция: класична. Няма ефекта на каша. Плюс. Миризма: осезателна миризма на сирене и сметана. Плюс. Вкус: като класически на този вид продукти. Плюс.

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

RIE

Ration Individuelle D’Exercice (RIE)

Индивидуален порцион различава се с количество на ядене, което войник може да намери в опаковка. Порционите направени са за едно ястие а не като целодневно ястие, както описани по горе порциони RCIR. Техен плюс е такъв, че не трябва да се притесняваме за пакетиране на остатъци за следващо време. Не носим ненужните килограми, особено, когато знаме точ-

но, в какво време се прибираме, или когато трябва да изядем порциона при спешен случай. Какво можем да намерим в опковка?: Ето, какво ще намерим в опаковката след отварянето (в редица на изваждане от кутия). 1.Главно ястие в канче – x1 2.Пастет/консерва в канче – x1 3.Десерт в канче – x1

4.Бисквитки – x2 5.Кърпи за една употреба – x1 6.Вафли – x2 Десерт (Mont Blanc): Малко, бяло канче с син печат съдържа 125 грам ястие, направено като десерт за войници на бойно поле. Може да се намери, между друго, кремове: шоколадов, карамелов, ванилов и др. Аз получих ориз с мляко с карамелов вкус със стафиди. Малко предупреждение – отварачка е особено деликатна и трябва да се внимава, за да не се откъси. След отварянето на канчето показва се предна пласт на нормално изглеждащ крем. Прилича на този, който можем да получим след готвене на сладко мляко в канчето. Обаче трябваше да се провери, дали вкус е същия. Според мене десерт е много вкусен, взимайки по внимание, че това не е продукт с кратък срок на годност. Консистенця, миризма и вкус мерят се наистина нависоко, близо граница на свежи продукти, достъпни на щандове в магазина. Може да си има противопоказания само към едно. Ориз, всъщност надявам се че това наистина беше ориз, прилича по-скоро каша с мляко. Сигурно с големина на зърна, които намират се в самия крем. Останалото – безупречно. Особено повишаване на енер-

гийни черти чрез добавяне на стафиди между тях. до крема, което влияе положително също върху вкуса на ястието. Сладък: Консистенция: типична на този вид десерт. Консистенция: прилича на бисквитки от Плюс. тези 24 часове порциони. С една дума – Плюс. Миризма: много хубава, ванилова. Плюс. Миризма: типичен за този вид продукти. Вкус: много вкусно. Особено мила изнена- Плюс. да - стафиди, които откриваме на дъното. Плюс. Вкус: сладък, бисквитен. Плюс. Biscuits: Biscuits са нещо като хрупкави бисквитки, но са малко по-дебели. Имат обаче сходни вкус и консистенция. Найвероятно във френски порциони изпълняват функция на сухари или са нещо като хляб. Тези от порциона с едно ястие найвероятно произхождат от различен продуцент от тези от RCIA, защото са по-малки и опаковка не е прозрачна. Обаче това е само предположение. Всъщност няма особени разлики

Солен: Консистенция: прилича на бисквитки от тези 24 часове порциони. Плюс. Миризма: типичен за този вид продукти. Плюс. Вкус: неосезателен солен вкус. Бисквитка има неутрален вкус, без солени добавки. Неутрално. 51

pO Force

RIE чите, като в домашни сандвичи. Плюс. Вафла Klaus:

Thon salade:

Стандартна вафла с горчив шоколад на фирма Klaus. Можем да я намерим също в Туна салад. Обаче не прилича на известни 24 часови порциони. този вид продукти. Това е картофен салад с добавка на зеленчуци и потопено парче Консистенция: типична за шоколад. Ма- туна. Туна не е като, какво бихте могли да лък минус за бял слой, който за цъжаление подозирате заради продукт за войници, покрива шоколадни продукти след извест- парчета или каша. Това е едно, доста голяно време. Обаче общо – Плюс. мо, парче месо, с добро качество. На всичко се залива Миризма: как може да мирише шоколад? нещо като сос Шоколадово. Плюс. винегра, обаче по-малко Вкус: типичен за горчив шоколад. Плюс. кисел. Ястието наистина e много вкусно. Желе със захар: Консистенция: Консистенция: типична за желе, която класическа за може да се купи в магазина. Плюс. смесени съставки, които Миризма: осезателен, плодов. Плюс. съдържа. Различава се обаче Вкус: плодов, малко киселен. Наистина от нашето извкусно. Плюс. ображение на този вид салати. Плюс. Terrine de lapin: Миризма: хубава. Въпреки поразителна Това е типичен месен пастет, с малка раз- миризма на туна, можем да усетим още и лика, че съдържа малки месни частици зеленчуци и сос. Плюс. (бучки). Много вкусно. Вкус: не можем да получим това в наша Консистенция: типична. Не се различава държава, и тежко да се сравнява това с от, дори много вкусни, комерсиалистични нищо. Обаче небце ми казва – Плюс. продукти, достъпни в магазини. Плюс. Миризма: много хубава, месна. Неосеза- Следователно: телна химия, която понякога можем да срещнем в този вид продукти. Плюс. Френски хранителен порцион RIE е бърза храна, не нуждаеща предварително подВкус: много вкусно. Точно такъв ще полу- готвяне, като потопляване, и предлагаеща

балансиран състав по отношение на хранителна стойност и вкус. Така, че ако разпъвате се някъде за по-дълго и искате да тръгвате на разходка траеща няколко часа Ration Individuelle D’Exercice е подходящ за слагане в малка раница или, по желание, някакъв джоб на екипировка.

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

Gotowość bojowa

“Battle Ready”

САЩ през последните петдесет години води много конфликти. От големи, традиционни войни, като Втора световна война, до общински конфликти, главно свързани с партизантски дейности, които са модерен вид на позиционни войни. Повечето от тези конфликти свършват, поне частно, като победа на доктрина еволуираща в Нов свят. Обаче как се създава модерна, мобилна и напълно екипирана Армия, която сега служи в САЩ? Благодарение на генерал Тони Зини можем да се пренесем до време на война във Виетнам, гледайки от позиция на удобен гледач, как загуба в конфликта, който, третиран със снизхождение и, особено в началото, присмиване, преобразява се в движеща сила на промени, резултати на които можем да гледаме сега по време на новини в медиите на такива области, като Ирак и Афганистан. Също Тони Зини дава ни възможност да „гледаме” система, която създава се същевременно с тогавашния лейтенант Зини, свързана с изкачването на върха на военната йерархия, свършвайки по време на последните конфликти – в Афганистан и Ирак.

оенноморската пехота винаги е била единицата със специално предназначение. Създадена за задачи, които изискват нестандартно обучение, привлича също изключителни хора. Защото не всеки може да стане войник на Военноморската пехота, така както не всеки войник Марийнс става генерал. Тони Зини успява да постига двете цели, благодарение на това може действително да убеди себе си, как се прави история. И повече, не само става нейна част, също има значително влияние върху това, как тя изглежда. Дали не нещо таково желае всеки войник?

Въоръжените сили на САЩ през седемдесетте години. Трябва да се справи като главнокомандващ на охраняващи сили, също и с наркоманска вълна, която образовава деморализация и загуба, които характеризират всяка част от общество на САЩ по онова време. Можем също да срещнем Зини в Куантико по време на създаване най-известните единици на Марийнс – МEU (морската пехота). Зини практическо не отсъства от никаква поголяма операция, в които участват американски въоръжените сили по време на петдесет години на неговата военна служба, включено тези найшумни, как операция в Могадишу. Благодарение на Зини познаваме, известна заради филм „Блек Хоук”, операция на ООН и американската армия. Читател е способен да се срещне с генерал Айдид и се запознае с кулисите на цялата операция, заедно с нейни политични аспекти, които формират тогавашната реалност.

1967 година във всеки смисъл е изключителна за Тони Зини. Първи офицерски познания, първо заминаване, първо командване, първа боева мисия. Млад младши лейтенант Марийнс хвърлен в дълбока вода – водата на долината на Меконг. Тук учи от стари, опитни бойци - войници на южновиетнамските Марийнс. Учи от тях методи за борене, оцеляване в екстремално трудни области и при наличността на добре обучени и екипира- Какво се случва после с Тони Зини? Можете да се ни врагове. Но най-важното за негова следваща убедите по време на четенето на “Battle ready” от кариера е това, че учи да командва такива хора. Том Кланси. В постигането на тези много ценни опити не му пречат дори малария, дизентерия, жълтеница и мононуклеоза по време на пребиваването с частта на виетнамските марийнс в джунгла. Въпреки, че лечение не е много бързо, Тони Зини успява да се върне във Виетнам през 1970 година. Не много дълго след това е пострелян, но успява да изпълнява своето желание. После има по-кратки или по-дълги почивки, между другото на Окинава, където Зини влиза в контакт със сегрегация и банди, действащи вътре

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

Under the burlap

U n d er th

e Bu r lap С

ледващ епизод на част, която е предадена на тази специфична професия, с която се занимават снайпери, намира се пред Вашите очи. На следващи страници ще намерите обширна рецензия от Декстер, свързана с реплика на VSR-10 G-Spec Tokyo Marui. Както винаги, ще имате възможност да се запознаете с опис на пълен тунинг на репликата и няколко идеи, които повишават възможности на реплика TM. Ще гостува при нас следваща личност, която влезе в снайперски анали. Този път ще гостуваме ефрейтор Роб Фърлонг, който е автор на рекорден изстрел от 2430 метра. После Крейг Харисън подобрява рекорда, за който пишехме в първото издание. Леко четиво.

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

Under the burlap

VSR 10 G-Spec TM

VSR 10 G-Spec TM е моя първа, маркова реплика. Освен ако си включа продукт STTI като марков… Купих я през 2007 употребена, двугодишна, но в стока и в почти идеално състояние. До сега имам сентимент към тази реплика. Причини за моя слабост към VSR ще изясни, надявам се, тази статия, в която ще си опитам да опиша тунинг на тази реплика толкова подробно, както е възможно. Всички недостатъци, качества и хумори на репликата от мой любим прозиводител. Добавени снимки образуват точно моята реплика, която продах и после няколко пъти е променяла собственици. С удар на съдбата – намира се при мен на сервиз. Снимките замествам благосарение на сегашен собственик – колега Oleski. Сега е време за ретроспекция. е знам точно, кога VSR влиза в предложение дани образци е герой на нашата статия – версия на Marui, но в каталога от 2004 година вече се G-spec. Горепосочени образци спряха да са протам намира. Произвеждани са равностойно 3 об- извеждани след известно време и чак напоследък разци VSR: Pro Sniper, то ест версия без релса за TM въвежда „втора версия” на VSR, то ест малко монтаж, но с механични мерни прибори и цевта подобрени, главно външно, версии G-spec и Pro 430мм, стесняваща се при изход на цевта.(дулна Sniper. Те са актуално достъпни в предложението част); образец Real Shock, най-малко популярен, на производителя. приклад от материал, който е имитация на дърво, тежести на бутало, които щяха да симулират от- Версии PS и RS са базирани (защото не са точни кат, и по-силна пружина, която въпреки тежести реплики) на Ремингтън 700. Версия G-spec е нещо щеше да дава 300м/сек; последен от произвеж- като авторска вариация на базата на m700. Различава се от останалите две версии с няколко подробности, които са полезни за нея: различна дръжка на затвора, с ъгъл на завъртане на 60, не 90 градуса, каквото улеснява зареждане с монтиран оптичен мерник. В комплекта получаваме също релса за монтаж вместо механични мерни прибори, а външна цев е с еднакъв диаметър на цяла дължина. Това е „тежка” цев с диаметър 30мм. Допълнително, Производителят ни дава заглушитела до репликата, с диаметър 37мм. Недостатъци в сравнение с останалите версии? Очевидно вътрешната цев. Само 303мм е абсолютно твърде малко за снайперска реплика. Освен това, реплика без завинтен заглушител изглежда като… обрез. Заглушителят има нетипича резба – 17мм, дясноходова, така, че монтиране на други изисква нипела. Обаче за това ще спомня после. В стока реплика получава около 300м/ сек. И както за 300 м/сек стреля невероятно далече. Наистина, така стреляща реплика с 300м/сек още не съм срещнал. Обаче това е твърде малко за снайперска винтовка. Репликата е също една от най -тихи въздушни реплики, което съм чул. Със сигурност това е резултат на висококачествен заглушител, но също и един трик във формата на пръчка, стърчаща

ло и със силен натиск. Свредлото би трябвало да има 3,5мм диаметра и би трябвало да влиза вътре с 2мм. Не повече. След тази акция цилиндровата глава може да се нормално отвива. Вътре има бяло, пластмасово бутало, пружина и водач. За съжаление също пластмасова, във формата на икс, не пълна, кръгла. Цялост не е много солидна но в началото ще издържи. За сега предлагам само да намазете. PDI не прави камери за VSR, за това определено уплътнение е голям проблем. След много опити, и прочетене много страници за VSR, най-накрая достигнах към правилно решение. Нуждаме от пръстен от материал или метал, разсечен в периметра. Много добри за тази цел са осигурителни пръстени, добавяни с хопъп гуми. Стига само да ги разрежем, нареза леко разпилеем с плоска от глава на бутало, която на края на своето движеиглена пила и слагаме: ние напред запушава изхода на глава на цилиндър, благодарение на което затваря пътя на въздуха. В В стока добавя се до 30 фпс. В тунингирани модепоследствие на това повишава се налягане пред ли може да добави даже 100 фпс, така, че разлибуталото, което после деликатно спира преди да ката е значителна. Очевидно трябва цялоста да се удари в главата на цилиндра. На буталото намичисти и слага определени смазки. ра се и малък гумен амортизатор. Регулация на хопъп е банален, не изисква ключ. За регулиране Представена на снимката хопъп гума е тази добаслужи плъзгач, който е заместен на лявата страна вени до VSR и газови TM от KM head, с твърдост на цевта, близо до камера на хопъпа. 55RH. Това е със сигурност най-добра от гуми за VSR, която съм имел в ръце. Другите, както NineТунинг на този модел е много приятен, защото Ball изобщо не завъртява топчета, защото е твърд карабин е лесно поддаващ се на преработка. Аз като камък. Гума Firefly за VSR (тип Hard) върти съм тунингирал своя образец частично, придобимного хубаво, но не се уплътнява толкова хубаво. вайки следващите части от време на време. Защо? Поради няколко причини, за които ще пиша поЦеви в VSR не могат да се заменяват с AEG и трябнадолу. ва да се купува точни. Цевите правят следващи фирми: Laylax (303мм, 430мм, 555мм), KM Head Цилиндерът в този модел не може да бъде демон(430мм) и PDI (303мм, 430мм, 554мм). Очевидно, тиран, всъщност такъв щеше да бъде направен най-добри са цеви PDI, обаче не си струват. Точно през конструктори. Заради рестриктивни правизад тези, много по-евтини, са цевите от Laylax, то ла спрямо оръжието в Япония, реплики не могат ест най-популярни цеви в снайперки ( запомниме, да имат повече от 300 фпс и нещо, и тяхна прече Laylax е едно и също с Prometheus); пък след LL работка трябва да е силно затруднена. И за това бих наредил цеви KM Head. Трябва обаче да отбесъщо, например, до сега зъбчатки на TM не са лежа, че разлики между цевите са много малки и много издържливи, но хубаво направени. Същото трудни за забелязване. Може да се също монтира е в VSR. цевта от стандарт на AEG към VSR, обаче това изСъединение на цилиндрова глава със самия циисква преработка на хопъп камера и без достъп линдър е блокирано с щифт. Това е ограничитедо струга няма да получим добра плътност – тряблен щифт, то ест не стърчи от другата страна. Това ва да се обстругва на цевта допълнителен кръгов предпазва пред негово отбиване. Така, че първожлеб, в който влиза фланец на хопъп гума. Laylax то трябва да го пробием. С керна (идеални са от произвежда „уплътнени”камери за VSR, които акигла на впръскване от дизелов двигател – страшно цептират цеви AEG, обаче категорично ги разутвърда стомана) отбиваме вдлъбнатина в средабеждавам. Изгубваме „магьосничество” на хопъп та на щифта. Следва бавно пробиване в щифта с камера, вместо това получаваме възможност за пробивна машина с ниски обороти, с остро свред59

pO Force

Under the burlap монтаж на цевта и съвсем нестандартна средно качество хопъп гума, което не може да се промени с никакво друго. Прираст на уплътнение, по отношение на сток, е доста значителен, но все още по-малък от този след преработка описана преди малко. С една дума – не си струва. Спусковият механизъм в VSR е тотална катастрофа. Запънка на бутало и сътрудничаваща с нея площ на буталото, на която се закача са под ъгъла на 60 стопни към цилиндрова ос, (т.е. ос, в която действа сила на напрежена пружина) а не перпендикулярно. Това е повод, че буталото е напрежено, е натискано към горната стена на цилиндъра. При стокова пружина това не е никакъв проблем, но колкото силна пружина, толкова силата е поголяма. При m150 затваряне на затвора изисква вече повече сила отколкото опъване! Не говоря за нещата, че стокови части на спусковия механизъм не издържат повече от m130. Просто дълъг, тесен и тънък елемент за подпиране от двете страни на който на средата действа силата посочена перпендикулярно ТРЯБВА да се спука. Решението е да се купи тези стоманени елементи, обаче заради недостатък описан по-отгоре – няма смисъл. След известно време ще ни унищожи и буталото и цилиндъра. Необходимо е купуване Zero Trigger на Laylax. Комплект ZT е феноменално направен и идеално работи, също като в случая на тунинг на уориора, който описах в предишния брой. Има обаче една малка разлика. Да сега ми представлява трудност, какво води инженери на Laylax да проектират части за VSR. Въпросът става за: Laylax произвежда за снайперки части в „серии” на продукти, направени за определени модели. Части направени за VSR са тези от серия PSS10 (Perfect Sniping System 10, значи за VSR 10). Сега интересуват ни само: пружини, комплекти ZT и водач на пружини. В стока водачa на пружина има диаметър 7 мм, пружина и бутало са приспособени към диаметър на нея, значи пружина има вътре около 8 мм, на вън обаче 10мм. Бутало има вътре горе-долу 11мм.

и имат размери , които приличат на сток. Обаче бутало, който получаваме в комплекта ZT, е приспособен към пружини с по-голям диаметър, то ест aps96/aps2/m24, значи, че има вътре над 13мм. Можем очевидно да го използваме, но ще се причинява към бързо огъване на пружината, ниска култура на работа и незабавно утъпкване. Нонсенс, нали? Особено, че LL не продава сами ZT. Тогава буталото може би да си купи отделно. В този случай – получаваме боклук, който изхвърляме. Монтаж на самия спусъков механизъм не прави обаче никакви трудности. Водачът. В стока издържа пружината m150 за известно време. Така, че – трябва да се замени. Водачът за VSR, произвеждана от LL, е една от немногобройни направлящи за снайперки, където има сачмени лагери, водача не се отвива, а лагер не се спуква. Чудо! Много е хубава, сътрудничава с пружини m190 включително. С по-силни не пробвах. Значително подобрява и култура на работа, минимално повишава фпс, също минималние улеснява зареждане и повишава издържливост на пружината. Струва си да се помни за това, защото само PDI и LL правят пружините за VSR. Пружини PDI е боклук, можете да ги забравите, остава само LL, който за съжаление не е устойчив на утъпкване. Бу т а л о т о , който

з а писах преди малко е доста голям проблем за някой, който не иска да остави оригиналния LL вътре. Принуден е да търси ДОБРО бутало в задгранични магазини, или трябва да отиде за стругар с предварително добро направени рисунки. Но втората опция струва ми се най-добра, защото ние сами решаваме от какъв материал и с какви размери искаме да имаме буталото. По време на проектиране на буталото трябва да се обръща внимание на такива подробности как: пасване външния диаметър на бутало с цилиндър (най-добре с 0,1мм хлабина), издържливост, ниска маса, пасване вътрешния диаметър с диаметра на пружината (0,3мм хлабина или 0,5мм, зависи от мощ на пружината). Модифицирайки определени параметри може Части на Laylax: значително да се влияе върху летателни качества, Водачът е с еднакъв диаметър, значи OK. Пружи- културата на работа, надеждност и издържливост. ните също, защото са приспособени към водача Струва си да си проектира и направи комплекта,

то ест бутало с цилиндрова глава. Както се вижда на снимката, главата е построена с отвор-фуния за наливане, повишавайки минимално брой на фпс. Фунията обаче не стига до ръба на цилиндровата глава, и за това площ на удара на буталото на главата с главата на цилиндъра е голяма, и за това добре влияе върху сигурността и дава възможност да се залепи там, например, с гума като амортизатор. Други промени спрямо стока са: повишаване на външния диаметър на самия край към 7мм, каквото влияе върху драстично повишаване на плътноста (по-тясно влиза в гумата); повишаване на вътрешния диаметър към 5,5мм, улесняващо протичане на въздуха, то ест повишаваещи фпс; доба-

поставяне на стока. Очевидна проектиране до такава глана буталото би п о - д е б е л

вяне на една навивка в резба за по-сигурно цилиндъра на но, буталото по време трябва да е приспособен ва, например спирачка трябвал да е по-дълг и (5,2мм)

Цилиндърът можем спокойно да го оставим стоков, издържава пружини до m170 без никакви проблеми. Замяна обаче със сигурност е много по-полезна. Очевидно на LL, обаче PDI също прави добри цилиндъри. Неговата силна точка обаче е тефлон. Ако нашия цилиндър беше използван преди монтиране на ZT комплекта с силни пружини (m120 и повече), препоръчителна е неговата замяна, защото найвероятно вътре в цилиндъра, в горната стена, няма вече оригинален хром.

то на стоманена, дълга външна цевта Deep Fire с дължина на 700мм, имаеща интегриран малък заглушител на самия край. Такава външна цевта позволява да монтираме вътрешната до 550мм, осигурявайки й стабилизация вътре. Ако пък, искаме да използваме интегриран, малък заглушител, слагаме прецизната цевта 430мм вътре. Струва си да се добави, че цевта има н а края запушалка, след отвиване на която се показва резба, същия като в стоковата цевта. Това дава ни възможност да монтираме оригинален заглушител или, по желание, нипел. Картечница с такава цев и оригиналния заглушител има, за съжаление или за щастие, 138см дължина, каквото действително обезсърчава към използването й. Но опцията остава. Репликата може да се спокойно, и успешно, става по-тежка, защото приклада й не е толкова дебела и солидна, както например при M24 CA. Това е също недостатък на тази картечница – е лека, а приклада е от тънка, но издържлива пластмаса. След сваляне на основа на приклада и залепяне на дъно на вътрешното пространство, например с лепило от пистолет (но не твърде много, няма да влезе обвивка на спусъка!), вътре може например, да се сложи парчета олово и да се ги стиска с лепило неподвижно. Може дори да се слага пясък, заместен в торбички, а празното пространство се изпълнява с гъба за стабилизация. Имах така при себе си – идеата беше отлична. При стоманена цев, особено, пречи липса на уравновесяване – тегли отпред. При стока картечница е твърде лека и трябва да се добави тежест до двата края едновременно. В известна степен подпомагва двуножник – тежи доста много. Ако е твърде малко, може да се сипе малки парчета олово, или по-скоро, ловни олови сачми към пространството между външна цев и рама и да се залива с епоксидна смола (или друго лепило). След монтажа няма да трещя ни се премества.

В моето мнение карабинът хубаво се представлява с Bipod от Харис или неговото копие заедно с монтиран на нипела заглушител 40x335мм от King Arms. Очевидно – това е по вкус и желание. Струва си да се припомни за още една привлекателна опция. Ако имаме G-spec версия, и бихме искали да й дадем изглед на по-класически карабин (т.е. Следователно: списък на части необходими за дълга цев), струва си да си мисли за купуване- точен тунинг на картечница, горе-долу изглежда

pO Force

Under the burlap така (редица – от изхода на цевта):

Схема за м

-факултативно заглушител (заедно с нипела) -прецизна цевта за VSRLL (дължина в зависимост от желание, размер на заглушителя и др.) -гума хопъп KMHead -цилиндрова глава (направена допълнително) -бутало (направен допълнително) -цилиндър (факултативно LL или PDI) -бодач на пружина LL -пружина LL m170 -ZT LL При такъв състав, при добър монтаж, използване на добри смазки и след направене на акции описани в статията, ако е правилно проектирано бутало и цилиндрова глава, изходяща скорост ще бъде между 600-650 фпс. В зависимост от щастие и с постоянно съзнание, че пружини LL, в противоположение с тези от Guarder, нямат по-ниска номерация отколкото са наистина. Това е , със сигур-

В началото слагаме си цевта вертикално. Слагаме гума. ност, най-много приспособена за тунинг еърсофт картечница, с който съм се занимавал. Не е найевтина, но осигуряваща най-добри летателни качества от определена пружина. Ако някой ме пита, каква реплика препоръчвам за снайперист, отговарям - VSR 10 G-spec. Jacek Reiter vel Dexter

Следва да правим гайка от жило (издъ 2,3кг, значи тънко) и слагаме на гумата

монтаж на хопъп гума в VSR

ържливост

Приготвяме наш изрязан от материала пръстен.

Стискаме така, за да не нарязваме гумата и връзваме възел. Възелът трябва да изпада отстрана. От лявата или дясната страна – не отгоре или отдолу.

Слагаме на гумата и монтираме цялостта. Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

rob furlong

Роб Фърлонг и горещи петдесетки

Мартенското слънце на планински, пустинни райони на Афганистан, пречи по-силно от обикновено. Особено на хора, като ефрейтор Роб Фърлонг , залепен в еднообразна позиция, опирайки лицета на приклади за снайперски карабини, гледащи някаква активност на вражески взводи. Често от тях зависи живот на войници изпратени за патрул в тези недостъпни и неприятни околности. Следващ нагрян в остри лъчи куршум каца в на камера на цевта на McMillan Tac-50. Дестинация: групировки на Ал-Каида. Дължина: 2500 метра. Изстрел.

рез март 2002 година, в долината Шахи Кот, става следващ двубой, който се записва в история на воещина с кървави букви. Въведена тогава от американскоto командуване операция Анаконда има за цел да унищожи маршрут за прехвърляне на оръжие в източна част на Афганистан и елиминация толкова бойци на Ал-Каида и Талибани, колкото е възможно. До операцията са включени снайперисти от 3-ти батальон на лекопехотния полк „Принцеса Патриция” (3 rd Battalion Princess Patricia’s Canadian Light Infantry). Сред тях е също ефрейтор Роб Фърлонг, който заема позиция заедно с ефрейтор Тим Макмийкин, който в онзи ден изпълнява роля на наблюдателя. Това е малко след пладне, когато забелязват трима момчета качае щ и се по противопол о жен хребет, тръгваещи точн о към, разположено вис о к о в планина, гнездо на тежка мортира. Кратък поглед на двама Канадци към себе си, потвърждаващо кимване на главите и съдба на цялата тройка е позната. Макмийкин взема далекомер за пресмятане на разстояние, което има до дестинация. Според него е 2430 метра – много по-далече от ефективната стрелба на техния тежка снайперска винтовка. Обаче условя, в които става пресмятване на ефективната стрелба на техен McMillan, са малко различни от тези, които са в онзи ден в Долината. Канадски снайперисти намират се почти 3000 метра надморска височина и за това въздух е много поразреден, отколкото би било в нормални условя. Разредени, значи даваещи много по-малка съпро-

тива за куршума. А и този куршум не е стандартен, защото в резултат на твърди бои по време на Операция Анаконда, Канадци изстрелват всички куршуми калибър 12,7 мм, които вземат от база със себе си. Вместо тези получават американските куршуми, притежавайки малко по-различни черти. Както после твърди ефрейтор Фърлонг, американския куршум лети много по-далече отколкото собствения си. Причината лежи в малко по-различна балистична форма на куршума и в по-бързо темпо за изгаряне на барута по време на изстрела. От онова време, както споменява Роб Фърлонг, снайперисти от 3-ти батальон забелязват повишенето на далеко б ойнос т т а и прицела на тяхното оръжие. После това им позволява да стрелват на такова невероятно разстояние. За да още повече повишават далекобойността на оръжие, използват стар трик, познат на повечето стрелци. Използват слънце, което по време на този сезон при височина на 3 километра, свети доста силно, за да затопли смесица на барута в куршумите. Патрон, който влиза в камера на цевта, е почти горещ от мартенското слънце. Разстояние до целта на един от бойци, е твърде голямо, за да точно си насочи мерника. Фърлонг въвежда максимално отклонение, каквото е възможно, после взема под внимание разстоянието, преценява с колко да вдигне пушката за да се прецели на тaзи дистанция и преценява три ветровете от различни посоки. За него е очевидно, че трябва да вземе много по-голяма корекция. Целта - боец с карабин RPK, то ест най-голямата опасност от страната на малка група от друга страна на мерника - трябва да е коригирана с четири точки на МилДот скала. 26-годишният ефрейтор се концентрира върху целта. Вдишване, издишване, вдишване, издишване. Спокойно води целта и нежно дърпа спусъка на McMillan. Нежно отклонява главата си в посоката на Макмийкин, за да потвърждава, че

куршума достига целта. Нежно кимване на главата на наблюдателя казва му всичко. Оказва се, че куршума удря малко под целта, в пясъчен наклон на пропаста. Поправка. Същите, многократно повторени движения. Стабилизация на дъха. Отпуснатост. Концентрация. Изстрел. Този път патронът е по-точен. Удар скъсва раница, която носи противник. - Stand out – казват стегнати устни на Фърлонг. Сега знае, каква грешка е направил този път. Вместо да дръпне спусъка равномерно, с нежно но решително движение и да разположи натиск на цяла големина на езика на спусъка, той малко е променил посоката на натиск. Грешка, която при този разстояние е определена като дължина между раницата и сърцето на боеца. Следващият куршум става в въздуха в няколко секунди след първия. Разстояние до целта изминава в малко повече от четири секунди, и този път удря в корпуса на противника, скъсвайки вътрешности на малки части. - Mission accomplished.

Превод: Andrzej Walaszek

pO Force

rob furlong

Модел Tac-50 от McMillan Bros. Rifle Co. Тежък снайперски карабин предназначен за унищожаване на коли и жива сила на противника. Моделът достъпен на пазара е следващ образец на карабин, който появява се през 80-те години. От 2000 година става основния тежък снайперски карабин на Канадска Армия.

Технични данни: Калибър: 12,7 мм (0,50 BMG) Дължина: 1448 мм Дължината на цевта: 736мм Теглото: 11,8 кг Начин на зареждането: пълнител с 5 патрона

Образец на снайперска винтовка McMillan Tac-50, използван от Канадска Армия.

Снимки: www.mcmillan.com

pO Force

w bastępnym numerze

Яцек “Декстер” Реитер

Марта Озембловска

Редактор на част Under the Burlap. Любител на въздушни карабини. Роден за снайперист, но играе в CQB. Идеален като OpForce.

Славистка по образование и любопитство. Предизвикателства, дори еърсофтни, не са страшни на нея.

Марцин “Мирра” Дудойч

Малгожата Добецка

Маниак на еърсофт от 2004г. Той е също любител на чай в пет следобед и всичко което е великобританско.

Романистка, любителка на средиземноморска кухния, творчество на Melchior Wańkowicz и Източни Кресове на II полска република.

Михал“Магнус” Касиньски Англоезичен редактор. До неотдавна жител на Великобритания. Продал душата си на специални сили. Любител на GROM и SAS.

Павел Фабисиак Немскоезичен редактор. Голям любител на история, особено тази от Втора световна война. Обожава екскурзии и планинско катерене.

Анджей Валашек Българскоезичен редактор. Любител на всичко, което произхожда от България. Вманиачен милитарист и историк. Начинаещ еърсофтер.

Иоанна Барц Рускоезичен редактор. Любителка на славянската душа и филм. Неспокоен дух жаден за знания.

Контакт: Редакция: Редактор: Tomasz Niwiński tomasz.niwinski@opforcemagazine.com Редактор на част Under the Burlap: Jacek Reiter dexter@opforcemagazine.com Реклама: reklama@opforcemagazine.com

В следващия брой:

W następnym numerze między innymi:

В следващия брой ще имате възможност да прочетете всичко по тема на Холандска армия. Ще се занимаваме, особено, със специални единици на тази европейска държава, отделявайки времето главно за морски сили, заради тяхната традиция и вековни опити с водене на различни действия по морето и по близкото му съседство. В четвъртия брой ще намерите също тест на униформа на холандска армия, в сравнение с други униформи от различни армии по света. Със сигурност ще намерите в броя също следващи статии от Декстер, които представляват най-интересни снайперски и газови реплики. Ще Ви предложим и един от най-интересни проекти свързани с тунинг на снайперска реплика и собственика й. Съзирайте следващото издание на OpForce Magazine. Запомний, че винаги можеш да се включиш в тима на OpForce Magazine. Ако си любител на милитария, можеш да разкажеш за нещо интересно по тема на войни или еърсофт и др. пиши на адрес: tomasz.niwinski@opforcemagazine.com.

Предлагаме: *възможност да участвате в оригинален проект *получаване на международния опит *възможност за постоянно сътрудничество

Главни задължения на позицията ще са свързани със: *творене статии на зададена тема *търсене на информации *получаване информации от лични ресурси *самостоятелна подготовка за материали по теми общи с издаден брой *загриженост за правдивост и точност на информации за подготовката От кандидати очакваме: *самостоятелност и мотивация за постигане на цели *ефикасност и последователност в дейността *отлични аналитични и логични умения *отговорност и комуникационни умения *добра организация на работа *работоспособност, креативност и нешаблонни идеи *способност на сътрудничество и работа под натиск *използване на Open Office *любопитство и знание по тема на милитария и/ или Еърсофт *журналистична страст *комуникативен английски Ще бъдат полезни: * предишни публикации по тема на милитария и/ или Еърсофт *опит в писането *ако сте студенти на хуманистични специализации – Журналистика, Българската филология, История. Превод: Andrzej Walaszek