Животновъдство BG 36 (7-8) /2017 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

октомври (7-8) / 2017

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Фермата на Йордан Еринин в Банско – сред отличниците в НАМГБ За контакти: 0899 929299, vaik2005@mail.bg

ПАРТЬОРЪТ ЗА УСПЕШНО ЗЕМЕ ДЕ ЛИЕ!

Група

Приложение

Модел

Височина

Товар

Мощност

Особености

P27.6 хх

6,10 м

2700 кг

55 к.с. и 75 к.с.

Compact

Малки ферми с ниски врати и земеделски складове, овощни и зеленчукови стопанства, строителство и др.

TF33.7-хх

6,60 м

3300 кг

75 к.с. и 115 к.с.

TF30.9-хх

8,60 м

3000 кг

75 к.с. и 115 к.с.

TF35.7-хх

6,60 м

3500 кг

75 к.с. и 115 к.с.

TF33.9-хх

8,60 м

3300 кг

75 к.с. и 115 к.с.

7,10 м

4200 кг

140 к.с.

9,60 м

3800 кг

140 к.с.

7,80 м

5000 кг

120 к.с. и 156 к.с.

MF40.7CS

6,80 м

4000 кг

156 к.с.

MF40.9CS

8,80 м

4000 кг

156 к.с.

Medium

Средни ферми, средни и големи земеделски стопанства.

TFII

TF42.7-140 Средни и високопроизводителни ферми и големи земеделски TF38.10-140 стопанства. TF50.8-хх

Средни и високопроизводителни Multifarmer животновъдни ферми, средни земеделски стопанства.

опция ВОМ ВОМ, 3-точков навес, хидравл. изводи

С ПОДКРЕПАТА НА

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО! КОНТАКТИ: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Заводът в Cuneo, в подножието на Алпите произвежда двe серии, специално за фермата – Turbofarmer и Multifarmer, обхващащи 10 базови модела и над 30 модификации. Характерното за MERLO е по-големият товар във височина от този на конкурентите, благодарение на патентованите технологии. MERLO: „… телехендлерът е изключително ползван от европейските животновъди като многофункционална машина”. „… много марки харчат пари, за да преместят производството си в Индия или Китай, но ние инвестираме в нови технологии“. „… например роботите ни, които могат да държат цялото шаси, за да пробие всички необходими отвори с огромна точност. Смятаме, че това е гаранция за качеството на машините ни“. ФЕРМЕРИТЕ: „… правя много други неща – изкопаване на изкоп, ремонт на покрива и оградата”. „… добър е за всичко – премествам големи скали, дървени трупи или отпадъци”. „… мога да тегля ремаркета с 40 км / ч, а нивелиращото се шаси гарантира, че съм на стабилна основа, дори при неравна повърхност”.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2018 г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА: • Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Животновъдите ще получат по 40,30 лева за овца или коза-майка

Министерството на земеделието, храните и горите определи ставката по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството за кампания 2017 г. Подпомагането ще е в размер от 40,30 лв. за едно допустимо за подпомагане животно и ще се изплати на два транша, първият ще е през месец ноември в размер на 28,36 лв. През януари 2018 г. се предвижда стопаните да получат остатъка от 11,94 лв. за всяко допустимо за подпомагане животно. Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце-майки и/или кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните СИРЖ на Българска агенция по безопасност на храните БАБХ. Стопаните трябва да продължат да отглеждат най-малко 80% от заявените овце-майки и/или козимайки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Съдържание Позиция Проф. Васил Николов за Селскостопанска академия. . Изложения Sommet de l'Elevage 2017: Броят на тазгодишните посетители надхвърли 93 000 души. . . . . . . . . . . . . Във фермата... Във фермата на Йордан Еринин. . . . . . . . . . . . . . Породи Опазване на планинските породи овце в България. . . Асоциация за развъждане на Котленска порода овце получи лиценз. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Бубарство Опитна станция по бубарство и земеделие – Враца. . Бубарството – традицията е жива . . . . . . . . . . . . . Хранене Състояние на фуражната база у нас. . . . . . . . . . . . Експерти Вързано или свободно отглеждане при млечното говедовъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Заедно с Китай Посланик Джан Хайджоу проведе пресконференция във връзка с инициативата „Един пояс, един път”. . . . Страните от ЦИЕ подписаха меморандум за сътрудничество с Китай. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Учени от Китай се интересуват как произвеждаме вино, розово масло и млечни продукти. . . . . . . . . .

9 14 20 24 26 27 31

41 43 44

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК Цена: 5,00 лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

Проф. Васил Николов за Селскостопанска академия Разговора водиха: Станислава Пекова и Красимир Петков Поздравления, проф. Николов, за новата Ви длъжност! Бихте ли споделили каква е Вашата концепция за развитието на Селскостопанска академия?” ВН: Нека започна от там, защо един преподавател от Аграрния университет в Пловдив прие поканата да оглави Академията? Защото считам, че това са неделими неща. Не може да има аграрен сектор, без да има аграрна наука, не може да има аграрна наука, без да има аграрно образование. Всичко това е едно цяло и във връзка с това мисля, че може би с един външен поглед и с вътрешния потенциал, който има самата Академия, ще успеем да достигнем до решения, които не са били намерени в продължение на много, много години. Що се отнася до концепцията, през годините бяха лансирани много и различни кон-

цепции. Като започнем от там, че Академията не е нужна, че част от институтите трябва да минат към ВУЗ-овете, друга част да останат самостоятелни, трета част да бъдат ликвидирани, следваща идея Академията да бъде към БАН... Искам да ви кажа, че моята концепция коренно се различава от тези досега, но за жалост, всички тези, лансирани през годините, продължават да налагат един негативен отпечатък върху общата визия за това, какво трябва да се случи с Академията. Моето виждане след посещенията, които направих по институите на ССА из страната е, че всички институти, които работят в момента имат уникални, неповтарящи се в отделните звена, научни изследвания. Ето ви един остатък от миналото, когато беше решено, че институтите трябва да се наричат „земеделски институти”, което на

Проф. Николов в работна обстановка в кабинета си.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6 / 2017

Проф. Николов на посещение в Добруджанският земеделски институт.

практика ги обезличи, например „Земеделски институт, Стара Загора”, вместо познатия на всички „Институт по овцевъдство и говедовъдство” да има определено лице. Там в момента има секция „Растениевъдство”, която е слабичка секция, главна е секцията за животновъдство, може би ще мислим по-нататък за връщане на старите имена на тези институти. Но отчитам, че тези институти имат уникални изследвания и аз съм наясно, че те съхраняват уникални колекции от генетични ресурси, примерно института в Плевен има 1900 сорта и хибриди линии лози, да не говорим за институтите в Садово с изследвания за генетични ресурси, в Троян с уникални сортове сливи, в Кюстендил – ябълки, череши – всеки се занимава със специфични за региона сортове или породи, със специфична наука. В миналото поради огромното разнообразие на природно-климатични условия научните институти умишлено са разпределени из цялата страна с опитните си станции, което е било много мъдро решение. Аз мисля, че Академията трябва да бъде запазена такава, каквато е – единна, мощна, силна институция, която да бъде в подкрепа на аграрното образование. Във връзка с това, в представата ми за единна структура е превръщането на т. нар. централно управление в един логистичен център, а институтите да си останат самостоятелни, такива каквито са до момента. Досега в Академията не

е имало и няма собствена логистика, няма специалист по патентно право, а ние имаме много сортове, породи, много патенти, няма и няма, и няма. Едно от предложенията преди мен е било за обединяване на институтите в центрове, научните секретари да останат само трима или четирима... Моето виждане е, че такова обединяване не може да има. Какво ще постигнем, ако обединим институти с различни функции – ще икономисаме заплатите на двама или трима директори? Тези институти са уникални и нямат дублиране, те трябва да се развиват в собствената си област. Обединяването, което виждам е на основата на научна проблематика и научна тематика. Имам сведение, че четири института към Академията през миналата година са подали проекти с абсолютно идентични теми към ДФЗ. Ако Академията има логистична функция, такова дублиране нямаше да се получи. Ако се беше обсъдило в Академията, ако се беше провела една експертиза, ако се бяха обединили усилията на тезе четири института и тогава да се кандидатства, нали си представята какъв научен капацитет би се реализирал и не бихме имали конкуренция... Затова представител на Академията е председателят и всичко предварително трябва да се съгласува, да е преценено, защото петно върху един институт е петно върху цялата Академия. Моето виждане за Академията е силен център с логистична дейност

и институти със специфична дейност, обединени в своята научна дейност. Финансирането на Селскостопанска академия е от значение за всичко, което предлагате да се случи. Какво е виждането Ви във връзка с това? Да, финансирането е от огромно значение и моите предшественици са правели предложения, някои от които подкрепям. На Академията е необходимо да се даде възможност за по-голяма свобода по отношевие управление на средствата. Не става въпрос, нито за преминаване на Академията като първостепенен разпоредител на средствата, нито да е откъсната от МЗХ. Аз съм убеден, че тя трябва да бъде в структурата на Министерството, защото така по-лесно ще се управлява, обратното, по-лесно може да се търси едно експертно мнение от Академията, когато е нужно да се вземе политическо решение. Такъв подход беше приложен по времето на управлението на министър Десислава Танева. Когато се подготвяха новите мерки, тя поиска да се изготвят „технологични карти”, да се изготви научна експертиза и т.н. В момента в Минстерството на земеделието има подобна визия, тъй ката с идването на новото министерство, Академията, по мое предложение, се включва във всички експертни съвети, в работни групи по разработване на закони, по разработване на наредби и за мен няма нищо по естествено от това. Бих се радвал обаче нашите есперти по същия начин да се включват и като оценители на проекти, които постъпват към Държавен фонд „Земеделие”, тъй като считам, че Институтите имат огромна компетентност, примерно – обучаваните по различни програми (както в момента по вземане на проби за мляко и т.н.), това са хора, които са експерти. И да се върна към виждането ми, отнасящо се до финансирането. Най-просто казано, е това, че Академията трябва бъде записана на отделен ред: Държавата привежда финансите – тези, с които се поемат някои основни разходи, да кажем основните заплати на сътрудниците, а по-нататък всички приходи, които реализира Академията от научни проекти, от патенти, от технологии и т.н., те да могат вече свободно да се разпределят по виждане на самата Академия. В момента не е така. В момента, когато постъпят едни средства, те се вкарват в СЕБРА. Разбира се, пак ще я има тази СЕБРА, от нея не може да се избяга, но ние за всичко чакаме разрешение. Ето, при посещението в Садово, колегите ми казаха, че не могат да започнат обработка, защото нямат трактор. Те имат 30 000 лв, които могат да използват по СЕП, Академията има възможност в момента да им отдели още 30 000 лв, но от тогава минаха две или три седмици, а ние продължаваме да чакаме, за да купим този трактор, тъй като трябва да се отиде в Министерството на земеделието, то да

поиска корекция на бюджета в Министерството на финансите, това нещо да се върне обратно и докато решаваме този проблем, може би вече няма да има нужда да обработваме земите. След като Академията произвежда, тя се намира в един пазар и трябва да работи в конкурентна среда и се налага да има правото за решения. Най-голямото предимство на частните фирми е в това, че могат веднага, на секундата да вземат решение, т.е. това е, което ние не можем да правим в момента. Когато ние ще можем вече да вземаме решения за разпределянето на тези средства, визията ще е следната: Средствата, които се получават в дадения институт ще се разпределят чрез механизъм, който по-нататък ще прецизираме. Примерно 5% или 10%, или 15–20% ще отидат в един централен фонд, тъй като има много дейности, които не са печеливши, но без тях не може: съхраняване на автохтонни породи, генофонд на растения и т.н., и той трябва да се финансира. След като сме едно звено, всеки трябва да поеме част от отговорността за тези неща. Днес например, проф. Кертиков предложи, когато говорих в Института по фуражите, той предложи заедно с този фонд да бъде създаден и още един фонд, коайто да се нарича „Наука и иновации”, за да може там да се отделят пари за проекти, реално изпълними проекти. И тук вече Институтът няма да е зависим от това, че на него му е определен такъв щат. Има пари – наемат се работници. Ето в Института по лозарство когато започват гроздобера, всички, от директора до последния служител, ще се включат. Те нямат право, не могат да наемат хора, които да вършат тази работа. Част от средствата на тези институти, които са печеливши ще могат да бъдат дадени като заплати, да бъдат реинвестирани. Тези средства, които ще остават вече там и тогава тези институти, тези експерти, които работят ще могат наред с тази основна базова заплата, която ще бъде дадено от държавата, в момента тя е безкрайно, унизително ниска, но тези които работят, които се стараят и които могат да докарат тези пари, те ще могат тази заплата, по мое виждане да я удвоят, да я утроят, да я учетворят и т.н. По този начин ще има стимул. И тогава ние ще имаме цялостна Академия, където се запазва всички онова, което е необходимо да бъде запазено, но тези хора, които печелят, те ще знаят – Да. Ние сме отделили 20% от финансовите средства, но се знае къде отиват, докато в момента това не е така. В момента се внася. Институтът в Генерал Тошево внася 200 000 и ние почваме да плащаме тока на един институт, охраната на другия... Такова нещо не може да има. Това е идеята и уверението на специалистите в тази област, финансисти, икономисти, че ако този член бъде приет така, както е даден в закона, той би ни дал една голяма възможност за развитие.

Какво мислите, че се случва с имотите и сградите на Акадамията? Те също бяха коментирани години наред... Веднага казвам. Земите на Академията в момента не се управляват правилно. Става въпрос за следното нещо: Част от институтите нямат земя и те наемат земя. Има друга част, не толкова институтите, колкото опитните станции, се оказва, че са отдали земя. Има институти, които продават зърно от масов посев и други институти, които купуват зърно, за да могат да изхранват животните си. Отново става въпрос за координация или за липсата на такава. Това, което съм поискал към момента и вече съм го получил е, че за всяка нива, всяко парче земя трябва да знам какво е неговото използване в момента и какво смятаме да го правим през 2018 година. И тогава, ако единият институт има нужда от земя за фуражопроизводство, например в Стара Загора, ние можем да се обърнем към Станцията в Лозница, вместо да отдава своите земи, както е било в миналото. Защото земята на Академията не е много. От 600 000 дка преди години в момента тя е около 190 000 дка. Това означава, че за един период тя е намаляла три пъти, така че това, което е останало, от тук нататък ние трябва да го пазим дори да е имало апетити към определени земи, а то вероятно е било така. Но има и още нещо – когато една земя управляваме лошо и когато тя стои там и никой не се занимава и не я поддържа, какво се получава? Давам ви конкретен пример с опитната стация в Септември. Една прекрасна опитна станция по лозарство, която през последните години е била занемарена и когато аз започнах работата си в Академията, ми връчиха заповед, че тази земя ни се отнема. А всички, които бяха около мен при получаване на заповедта казаха „Слава Богу”! Защото там всичко е унищожено, там е разграбено, тя се намира близо там до „някакъв” квартал... Ето затова ние трябва да имаме координирано използване на земите. Освен това в момента има вариране на добивите и то много заничително вариране. След като директорът вижда, че този сорт няма добиви, ние защо продължаваме да го сеем. Ако той е от генофонда – няма проблем, но ако не е, ако е комерсиален сорт, ние защо сеем в този регион нещо, което няма смисъл от него? Затова, ще видя по какъв начин ще бъде направено, но тази координация на използване на земите е задължитена. По същия начин – координация при работата на лабораториите, а не само на земите. Не може във всеки институт да има лаборатории, които дублират дейността. Вие знаете, защото с Вас се познаваме отдавна, че когато правихме лабораторията в ИАСРЖ по генетика, преди това посетихме Швейцария, за да видим подобна, сходна лаборатория как функционира и тогава директорът

на лабораторията каза, че ето тези и тези анализи той ги изпраща в Китай, тъй като на него там му е по-евтино, защото, ако отвори даден реактив и няма натоварване на лабораторията, ще е загуба с не малко средства. А ние например създаваме, примерно казвам, лаборатория по изследване на почвите в Троян, при положение, че имаме цял институт, който се занимава с почвени анализи, който има всичко за тези почвени анализи... Ние за всички си имаме увлечение да имаме нещичко там, да си го затворим и да си го консервираме. И още нещо, аз слушах едно изявление на ректора на Московския държавен университет, който каза следното: – „Ако в рамките на три–четири години, ние не сменим оборудването на лабораториите, сме загинали”. А ние за какво трупаме. Има неща, които ние за три–четири и пет години не можем да ги вкараме в експлоатация. Това вече е морално остаряло. Ето тук може за тези пет института, които се намират в Пловдив, да се създаде една лаборатория, да се акредитира тази лаборатория, която да извършва както анализите на тези институти, така и анализи на фермерите. Както го правят и в „Пушкаров” и на други места. Много са нещата, но специално за земите, аз мисля, че сме достигнали един минимум, от който всяко намаляване вече може да е критично. Ето например Кнежа, където е Институт по царевицата. Аз го посетих и там има прекрасни сортове, това е, което видях, но те нямат вече възможност, нямат земя, където да извършват своите научни експерименти. Освен това вие знаете, че трябва да се спазват сеитбообороти, не може да се сее едно и също, има част, която известен период се сее с друго нещо... Всичко това трябва да бъде координирано и то ще стане. Всичко това, всички тези ваши намерения ще бъдат ли отразени в новия Закон за ССА? Не. Знаете ли, не искам да казвам едно смело предположение, но ми се иска мъничко да избягаме от този Закон. Какво искаме? Има няколко неща, които основно трябва да бъдат приети. Единият член е този за финансирането, вторият член, това е мое убеждение и виждане, че КОС-овете не може да функционират по такъв начин, какъвто е в момента. Деветнадесет държавни предприятия към Академията – това е абсолютно безсмислено. Иска ми се да предложа няколко по-силни КОС-а, които към момента се справят добре и които нямат обща функция с останалите. Веднага казвам кои са – Станцията във Враца, тя е специализирана станция по бубарство, КОС Смолян – по планинско земеделие и животновъдство, може би още една–две, които може да бъдат отделени и превърнати със статут на научни центрове, по подобие на институтите. Останалите трябва да бъдат обединени в едно държавно предприятие. Последното виждане на Закона е, че двете бази – на Института в Троян и

на Института в Шумен, трябва да се върнат към Институтите, това е и мое виждане. Тук сме категорични и трябва да го направим, но останалите КОС-ове, трябва да бъдат дадени към Институтите – това вече е било, него вече го е имало. Когато един КОС отиде към даден институт, неговото използване чрез възлагане на поръчки от други институти би било трудно, защото тогава, даденият институт, към който е този КОС, трябва да вземе решение. А така просто ние го вземаме това решение, след като има нужда. Знаете ли, когато бях в Генерал Тошево, професор Киряков ми каза следното: –„Погледнете картата! Как са разположени институтите? Как са разположени КОС-овете? Ние в момента имаме сортове слънчоглед, сортове пшеница. Искаме да ги изпитаме на различни места, на различна надморска височина, в различни условия – на Северна и на Южна България. В момента това не се прави. А обединявайки тези КОС-ове с тези земи и те се намират на различни места – това вече ще може да се случи. Институтът, на който му трябва, ние го обезепечаваме с тази земя, точно чрез това държавно предприятие. Така че, ето това трябва да се пипне. И още. Май че не се сещам за нещо друго. Защото в новия Закон са отделени функциите на председателя. Не функциите можем да ги разпишем и в подзаконов нормативен акт, обединяването на различни центрове, за които ви казах, тези предложения са толкова много, че аз прочетох коментари на министерства, в които пише – „Вие, на практика, предлагате нов закон”. Считам, че от това няма нужда. Нека да реализираме едно, две, три неща. Нека се опитаме да оправим финансите. Нека да „завъртим” нещата и да видим какво ще се случи. След това, нека да обединим предприятията, защото в момента те са на загуба. Това са държавни предприятия и са на загуба. Да се опитаме да реализираме тези неща и тогава вече, ако е необходимо нещо кардинално и генерално, тогава да се направи и нов Закон, но в момента аз не виждам сега действащият закон да пречи Академията да се развива нормално. По отношение на Заокона за ССА, това ми е виждането. Да се надяваме, че ще намерим подкрепа в това отношение... На този етап я имаме. Като имам пред вид голямата Ви натовареност, оставате ли приятел на списание „Животновъдство BG” и негов отговорен редактор? (усмихва се и кимва утвърдително) Всъщност досега не поговорихме за моята визия за ролята на медиит, но вие вече мисля, че сте го усетили – по начина, по който отворихме някога Изпълнителната агенция за медиите, тук се случва същото и даже днес когато говорих със сътрудниците в Института по фуражите, професор Кертикова каза: – „Ето, падна тази мъгла, медийна завеса и никой не знаеше там. В момента вече

нещата са прозрачни, всички излиза в пресата. От една страна, това е хубаво. От друга знаете, че колкото човек по-малко говори и изказва своите неща, толкова е по-малксо уязвим. Защото може всяко нещо да бъде подложено на критика, но по-добре аз да си изкажа становището и да я получа тази критика и когато тя е нормална, конструктивна, да можем да регулираме нещата, отколкото просто да вършим неща и никой да не знае. Иска ми се да отворим Академията за медиите, иска ми се да покажем на обществото какво представлява Академията, защото тя има прекрасни специалисти, които се ценят високо и в чужбина. Ценят се високо и от нашите земеделски производители. Това не се афишира, но него го има и вече в няколко Института ми казаха – в Института по овощарство, Институт „Марица”, Лозарския Институт – всяка година нараства интересът на производителите към нашите собствени продукти, към нашите хибриди. Това не е само „изберете българското”. Но тези земи и полета, които имаме, те им демонстрират нашия сорт и сорта, внесен от друга държава, без да споменавам коя е точно, ето, вижте, запознайте се, защото толкова са специфични условията, че и в животновъдството и в земеделието не е лесно, просто да вземем нещо, да го сложим на друго място... Аз съм защитавал „Адаптация”, така че знам за какво става въпрос. Така че ще бъдем отворени към медиите, ще работим с тях, ще получавате новини, статии, ще ви каним и моята идея е поне един път в месеца всеки институт да бъде в медиите, да се покаже там какво работят. Между другото, това, което не казахме основно за научната работа е, че един от негативите, които носим от идеята Селскостопанска академия да бъде към БАН, където да се извършват фундаментални изследвания, а в Селскостопанска Академия – научно-приложни, това могат да го кажат само хора, които са безкрайно далече от науката. Защото не може да има приложност на нещо, ако няма фундамент, така че тук ще се извършват фундаментални изследвания, но тъй като те потрудно се разбират от обществото, ще се търсят международни проекти, ще се търси подкрепа на научни институции. Второто направление е научно-приложното, което е задължение на всички тези институти, които работят в дадена насока. Да кажем по продукта „твърда пшеница” работят три института, но те са в различни области на страната. Те създават различни сортове и сортовете, които са създадени за Северна България и са пододящи за там, съвсем не са подходящи за Южна България. Заедно с тези институти привличаме „Пушкаров”, там има специалисти по почвата, Агро-био институтът има специалисти па генетика, добри. Икономическия институт – не може да създаваме нещо, което не е икономически целесъобразно, но в тази тема-

тика, когато се разработват темите, задължително се канят представители на браншовете, на водещи производители. Вече осъществих контакт, при мен бяха от тютюневия бранш и се надявам, че с всички браншове ще работим по този начин. Щом говорим за научно-приложна дейност, тя трябва да бъде търсена от производителите. И третото направление, което подсказахте, това разбира се е изборът на българското. Проф. Николов, по какъв начин дейността на Академията може да повлияе върху цялостната концепция за развитието на отрасъла „селско стопанстово” и производство в България? Какво ще се направи, за да се укрепи Националният генофонд, както за породите животни, така и за сортовиете семена. Първият въпрос е в контекста на това, с което започнах за научната проблематика, по която трябва да работи Академията. Втората проблематика – „научно-приложната”, която Академията ще разработва съвместно с производителите, ще бъдат отчитани техните потребности и когато стигнем до обща тематика, по която трябва да се извършват научни изследвания, за да може да се развива нормално бизнеса, съвместно тази тематика да може да се предложи на Министерството на земеделието, където трябва вече да се вземат политическите решения по този въпрос. И от тук аз мисля, че постепенно инстиуттите на Академията ще излязат от анонимност и излизайки в пресата, те постоянно ще показват на производителите, какво притежаваме, какво има, как то би се развило, то на кое би могло да бъде алтернатива. Защото има много какво да се работи и да се желае още. И моята концепция, че автохтонните породи трябва да се развиват в собствените ареали, но трябва една дискусия, защо трябва това да се случи. И когато се взема политическо решение от правителството и министерството, те трябва да бъдат убедени в това, което ние ще им предложим. Що се отнася до укрепване на генофонда, вие знаете моята позиция. Там съм търпял най-много критики, че се занимавам основно с този въпрос и аз мисля, че на този етап въпросът с финансирането на генофонда в животновъдството до голяма степен сме го решили. Тази субсидия, която се получава и за говедата, и за овцете, и за конете и т.н., тя не е малка и затова говорят цифрите за увеличаване на популациите на автхтонните породи. Що се отнася до растенията, това което ми казват колегите, когато обикалям по институтите, че такова нещо в момента няма. То се ограничава до много малко култури, вътре в рамките на културите, се ограничава до много малко сортове, например по отношение на лозите, тъй като вчера стана въпрос, защитен е само един сорт лози, който Институтът по лозарство е категоричен, че

не е и най-важният. А точно тези, които дават облика на нашето лозарство, нямат никакво подпомагане и никакво субсидиране. Продължавам да считам, че мястото на съхранение на генофонда трябва да бъдат Институтите на Академията в областта на растениевъдството, ИАСРЖ – генбанката и т.н., но това трябва да бъдат даржавни институции. Не можем да излагаме Националния генофонд на риск. Да, нека се развива този генофонд, има ги развъдните асоциации, нека работят, но нещо като една минимална основа, която е необходима за запазването на един сорт, за запазването на една порода, трябва да бъде съхранявана в държавни институции. Между другото те не са чак толкова много. Аз с изненада научих, че да съхраняваме един сорт ябълки трябва да имаме поне десет дръвчета от тоя сорт. След това организирането на генбанките е един много сложен процес. Той не може да бъде само на едно място. Задължително трябва да баде на две, на три места, ако не дай боже се случи нещо... Така че мисля, че Академията тук може да помогне. В последно време развъдните организации ми се обаждат много повече и ме търсят много по-често, околкото като бях в ИАСРЖ. Нали там все пак основно това правехме, докато тук ме търсят с най-различни въпроси – и по отношение на развъдните програми, и по отношение на отглеждане на животни и т.н. и много ми се иска, да започне една много по-сериозна работа на развъдните организации с науката. Защото на мен ми се струва, ние имахме наскоро една много сериозна дискусия по отношение на така наречената Синтетична популация на българска млечна, и аз изказах своето становище, че в момента пирамидата е обърната. Ние имаме едни ферми, които влизат в една асоциация и затова ние им даваме пари. Нещата трябва да се обърнат. Държавата има програма за развитието на млечното овцевъдство, има научно обоснована програма, разработена от научен колектив, не от един или от двама и тази асоциация, която желае да я изпълнява, да получава пари, а този фермер, който желае да изпълнява тази програма, да получава субсидиране. Дали ще вървим към кръстосване с Лакон, едната линия, другата Асаф, Аваси и т.н., това ше го решат учените, но след като приемеме тази програма този, който е съгласен да работи по нея, да бъде субсидиран, защото евентуално би имал щети. А просто така, някой днес решава, той вече е член на асоциацията, днес работи с една порода, утре му харесва друга, започваме кръстосване с трета и от години тъпчем на едно място и не можем да се измъкнем. Така че също имаме тук какво да направим и аз мисля, че тъй като винаги съм работил добре с развъдните организации, ще се опитам да ги привлека тук да работим заедно и с науката. Благодаря Ви, Проф. Николов и на добър час!

Броят на тазгодишните посетители надхвърли 93 000 души

ИЗЛОЖЕНИЯ

Sommet de l'Elevage 2017

Животновъдство BG „Срещата на върха в животновъдството през 2017 година е уникална във всяко едно отношение. С рекордния брой от 93 000 посетителя изложението трайно затвърди своята позиция в качеството си на едно от найголемите в Европа и повиши авторитета си на световно ниво”, със задоволство отбеляза Жак Шазале, Президент на Соме дьо л’Елеваж. Изложението се явява безспо-

рен делови кръстопът и оттук нататък потенциалът му е свързан с по-нататъшното развитие на международното сътрудничество. Изключителна витрина на френското и европейското животновъдство, Соме е важно място за делови контакти и търговия. Така, събирайки под своя покрив 1460 изложители на щандове с обща площ 78 000 кв.м, изложбата има ре-

путацията на най-голям бизнесфорум, с участието на квалифицирани специалисти в областта на търговията. Националният конкурс за едър рогат добитък от породата Лимузин се превърна в крайъгълен камък на изложението през 2017 година, благодарение на участието на около 400 от найдобрите животни – представители на породата, а също и на многобройните търговски кон-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6 / 2017

Пресконференцията при откриването на Соме дьо л'Елеваж – от ляво надясно: Роже Блан, почетен президент на Изложението, Жак Шазале, настоящ президент на Соме дьо л'Елеваж, Филип Боеле, съветник на кмета на Клермон Феран, Мохамедреза Молласалех, министър на земеделието на Ислямска Република Иран, която беше почетен гост на Изложението.

такти и по-конкретно по време на провеждането на аукциона. Трябва да се отбележи, че престижната кино-концертна зала „Зенит” е идеалното място за демонстрация на резултатите на превъзходната работа на животновъдите. Що се отнася до международното присъствие, също с удоволствие ще посочим позитивна насока: 300 чуждестранни изложителя от 32 страни от света, което е 11%-ото повишение в сравнение с 2016 година; 4500 чуждестранни посетителя от 85 страни, което говори за ръст от 12,5%. Щандът на Ислямска Република Иран, страната-почетен гост на изложението, се ползваше с истински успех, а пристигналата иранска делегация, включваща 150 души, начело с министъра на селското стопанство потвърди курса на страната към развитие на племенното животновъдство. Тази позиция беше потвърдена по време на срещата с участието на представители на двете министерства, организирана от Соме в рамките на работата на съвместния франко-ирански Комитет по селско стопанство. Така също изложението беше посетено от министрите на селското стопанство на Уганда и Сенегал и от официалните делегации на Монголия, Пакистан, Чехия... Посещенията на ферми и селскостопански предприятия имаха голям успех (всичко 35 организирани посещения), а Международния бизнес-клуб се превърна в площадка за делови и неизменно приятелски контакти, в това число и за 40-те чуждестранни журналиста, които Соме дьо л’Елеваж прие през тази година.

КОНКУРСИТЕ Несъмнен успех на порода Лимузин! Превъзходно! Тази дума накратко характеризира Националния конкурс на порода Лимузин за 2017 г., проведен в изключителна обстановка в концертната зала

Във фермата за породата Лимузин – Елитен бик, гордостта на стопанина.

Коч от породата Иль дьо Франс

Стадо алипйски кози.

На конно изложение.

Конкурс по ковашко майстворство – бъдещите коневъди трябва да могат да си подготвят подкови и сами.

Подсирване на козе мляко

„Зенит” в Оверн при отбелязана много голяма посещаемост, чийто пик се оказа в четвъртък следобяд. „Дългочакваният аукцион също стана изключителен”, отбеляза Оливие Рамбер, отговарящ за продажбите на Интерлим Генетик Сервис, междупрофесионалното обединение на Лимузинската порода. „Ние предложихме 24 животни за продажба и те всички намериха своите купувачи. Три бика останаха да живеят във Франция, а останалите бяха закупени от купувачи от Швейцария, Полша, Англия, Португалия и Испания. Що се касае до посещаемостта, то бяха проведени многобройни делови срещи, включително и с редица чуждестранни делегации. Нашият предварителен тур във фермите в навечерието на откриването на изложението също имаше голям успех: ние приехме при нас, в Лано, повече от 90 чуждестранни гости (от Унгария, Полша, САЩ, Китай, Арженти-

на,...). В крайна сметка беше страхотно!” Много успешно изложение на породата Монбелиярд „Ние сме напълно удовлетворени от резултатите на нашия Голям междурегионален конкурс на породата Монбелиярд”. В него взеха участие 88 ферми от 17 департамента и 132 животни. Филип Андро, организатор на конкурса, е доволен от този пети по ред конкурс на породата, проведен в рамките на Соме (Срещата на животновъдите). Трябва да се отбележи високото качество на представените животни и прекрасната и непринудена атмосфера, която цареше в Павилион №2. Независимо от сегашните трудности в млечния отрасъл и редица проблеми, изискващи ежедневното им решаване, присъстващите животновъди демонстрираха отлични резултати. От гледна точка на посещаемост конкурсът на породата Монбелиярд събра многобройна публика, а интересни контакти бяха установени с чуждестранните посетители. Накратко: отлично изложение 2017 година, много професионално и в същото време с присъщата му дружеска атмосфера!

На ринга

Овцевъдството в подем За Мари Микел, аниматор на овцевъдното направление на Соме дьо л’Елеваж, сегашното изложение започна в много благоприятни условия. „Конкурсът на породите Ил-дьо-Франс, Тексел и Мутон Шароле се оказват много перспективни за сектора „Овцевъдство“ и се ползват с голям успех”. Независимо от малко по-отдалеченото разположение на павилиона „Овцевъдство” от цетнралната част на изложението, там имаше много посетители, включително и от чужбина.

Направление „Коневъдство” – страстта в професията е налична! През тази година отново голям

Земеделска техника за животновъдната ферма

Цистерна за охлаждане и съхранение на млякото

брой посетители отидоха да се запознаят с подотрасъла „Коневъдство” и да се полюбуват на красотата на тези изключителни животни, представени на две площадки. И те не можаха да не обърнат внимание на ентусиазма на коневъдите, за които работата се е превърнала в страст, както отбеляза Жил Гапян, отговорникът за това направление на Соме. „Това изложение през 2017 г. е успех за отрасъла. Благодарение на нашата концепция, шоуто с впрегатни коне събра многобройна публика, цареше дружеска атмосфера, която предразполагаше особено много към контакти с коневъдите”. Новото беше конкурсът за ковашко майсторство, чийто успех не можем да не отбележим! Ако трябва да обобщим: забележително изложение за 2017 г., което протече в радушна атмосфера и позволи на едно място да се събере целия коневъден отрасъл. Соме дьо л’Елеваж в няколко цифри:

Камион за директни продажби

• 1460 изложителя, от които 300 чуждестанни от 32 страни; • 18 хектара изложбена площ; • 72 000 кв.м площ на щандовете; • 93 000 посетителя; • 4 500 чуждестранни посетителя от 85 страни; • 35 посещения на ферми и агропромишлени предприятия; • 2 000 животни – представители на 70 породи; • 190 журналиста, от които 40 чуждестранни от 22 страни. В рамките на Соме дьо л’Елеваж през 2018 година ще се състои Националният конкурс за едър рогат добитък от породата Салерс. До нови срещи на 3, 4 и 5 октомври 2018!

Шампион от порода Шароле.

ВЪВ ФЕРМАТА

Във фермата на Йордан Еринин

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

Разговорa води Станислава Пекова Снимки Красимир Петков

Здравейте, г-н Еринин, моля представете се за читателите на сп. „Животновъдство BG”! ЙЕ: Здравейте! Казвам се Йордан Еринин, от град Банско съм. Земеделски производител съм от 2010г. Предимно се занимавам с отглеждането на говеда, като през лятото ги качваме в парк Пирин, където се намират пасищата ни, на 2000 метра надморска височина, а през останалото време сме тук в Банско и само през зимата, когато навали сняг ги прибираме във фермата. Отглеждаме две породи крави – Лимузин и Симентал, като Симентал е смесена порода – за мляко и за месо, а Лимузин е само за месо. Те са много хубави животни. Внесени са от Германия, а бици купуваме от Франция. Доста от животните сме внесли и от Австрия. В началото търсихме да закупим животни от България, но не открихме достатъчно добри и затова се насочихме към закупуване от чужбина и то от тези страни, които имат голям опит в месодайното говедовъдство. Имате ли предпочитания към някоя порода от двете, които отглеждате? Лимузин е предпочитаната порода. Неслучайно тя е наречена „Царицата на месодайните породи”. Помага ли Националната асоциация по месодайно говедовъдство при вноса на животните? Като цяло Асоциацията ни помага много, но специално за вноса на животните, аз лично съм ходил, търсил съм фирми, с които да ги намерим и да ги докараме тук при нас, за да

имаме едни елитни и хубави животни. Тези фирми работят с много добър генетичен материал, по-отдавна са на този пазар от нас. Ние, от своя страна, се стремим да запазим качеството, да вкарваме нова генетика, нови бици и по този начин да развиваме успешно месодайно говедовъдство в България. Стадото е много добро, има много добри екземпляри, както казват от Асоциацията, Вие сте един от отличниците... На какво се дължи това? Това е много „мерак”. Много любов към животните и много занимания и усилия. Много работа. Във фермата работят шест човека, които отглеждат 180 глави добитък. Разполагаме с две хиляди декара площ – пасища, ливади и ниви. Отглеждаме и коне и овце. Имаме и кучета „вълкодави”, които ни помагат да охраняваме стадото в планината от дивите животни – мечки, вълци. През лятото, в продължение на три месеца сме в планината и там най-много ни помагат кучетата. През другото време пасищата се охраняват с електропастир и винаги с един гледач-пастир. Разбрахме, че Вашите крави

се явяват по някакъв начин като „алпиниски крави”. Това вярно ли е? Вярно е. Те са тежки животни, но много добре се „катерят”. Отиват направо на върха. Качват се на 2500 метра надморска височина и нямат никакви проблеми. Пасат хубавата, чиста трева, която е горе в парка. Всички тези пасища са „био”, но за момента няма реализация на „био”-месо и затова не сме сертифицирани, но производството е „био”. Имате ли проблем с набирането на персонал, каквито трудности срещат други Ваши колеги в страната? Аз лично нямам проблеми с персонала. Давам им добро заплащане и хората са постоянни. От Банско са, само едно семейство има, което е от околните села. Другите са местни хора. Отношенията ни са коректни и може би на това се дължи доброто състояние на фермата. Аз започнах да се занимавам с животновъдство от 2010 г., но преди това моят баща, моят дядо – всички са били животновъди, банскалии от стари времена са били животновъди. Аз имам и друг бизнес, но имам любов

Йордан Еринин: Лимузин неслучайно е наречена „Царицата на месодайните породи”.

към животните, искам да ги гледам, да ги развивам, да получаваме добри резултати. Банско е с много големи традиции в животновъдството. Не е само хотели, спа-хотели и курортно дело. Тук винаги е имало добро животновъдство. За да бъде успешна Вашата ферма, вероятно имате добър пазар за продукцията? Да. Хубавите животни отиват за разплод, а другите отиват за месо. Тук елитни заведения в Банско купуват телетата, за да продават качествено месо – стекове на туристите. Продаваме не само в Банско, имаме запитвания от много места и досега не сме имали проблем с реализацията на месото. Даже имаме недостиг и затова в бъдеще ще се разширяваме и ще увеличаваме броя на животните. Какво можете да кажете за традициите на българина при консумацията на телешко месо? В България нямаме традиции при консумацията на телешко месо. Отиваме в магазина и всеки търси телешко, не търси специална порода, тъй като всяка порода си има различни качества, било Абъдийн, Лиму-

зин, Шароле и т.н. Това са все различни породи, при които са различни качествата на месото. Все пак забелязвам, че повече се интересуват готвачите от големите заведения за определени качества на телешкото, има вече и отделни клиенти, които се интересуват от качествата на месото, от породата, коя е с „прошарено”, коя е с чисто месо, какви мазнини има в него, колко е протеинът. Вече има интерес. Това са едни позабравени знания, които вече се възвръщат, има млади хора, които се интересуват, четат, учат и в бъдеще, мисля, че ще бъде успешно фермерството в България. Кои са основните фактори, които определят успеха на една животновъдна ферма? Какво ще посъветвате Вашите начинаещи колеги? Трябва да има добра генетика, добро хранене и гледане и любов към животните. Имате ли специализирана помощ от ветеринари и зооинженери? Да. Имаме лекар, който посещава фермата всеки ден, посещава стадото и на пасището, разглежда стадото и прави про-

филактика. А какво е Вашето образование? Свързано ли е с зооинженерната наука? Да. Аз съм завършил селскостопански техникум тук в града, специалност „животновъдство”. Всичко е свързано – образованието, любовта и възможностите. С какво Вашата Асоциация (Националната асоциация по месодайно говедовъдство в България) би могла да Ви бъде полезна? НАМГБ би могла да помага при търсене на повече пазари навън, например сега е отворен пазарът за Турция. При сключването на договори могат да помогнат. Иначе сме много доволни от Асоциацията, помагат ни с каквото сме потърсили съдействие от тях. Имаме добра комуникация. Занимавате се и с коне. От каква порода са? Да. Имаме и коне. Те са десет породисти, от породата Норикер. Идеята ни е в бъдеще да доставяме забавление за туристите. Засега конете са млади, но занапред ще участват в състезания. Същото се отнася и за гове-

дата. Планираме да участваме във всички национални изложения за месодайни породи. През пролетта бяхме на изложение на породата в Париж и от там закупихме мъжки разплодници, оценени на второ и трето място за породата. С тях заменяме стария, купен от Германия, бивш шампион. Той вече стана много тежък и не вършеше добре работата си, затова се наложи да го заменим с тези от Франция, от които очакваме много добри поколения. Кравите също съм ги купувал от изложения, на търг с наддаване, с проучване, с родословия, както се казва до девето коляно. Аз също водя стриктно родословни книги и за двете породи. От самото начало, от 2010 г. ли е стадото с тези породи? В началото започнахме с породата Херефорд, но нямаше такова търсене на телетата и затова се наложи да сменим породата с Лимузин. Не всеки прави разлика между „телешко” и „телешко”. Каква е тя? Има огромна разлика между отделните породи. При Лиму-

зин има много добър рандеман. Това е най-доброто месо, не случайно е наречена „Царицата на месодайното говедовъдство”. Като са смесени по време на паша двете породи, не съществува ли опасност от замърсяване на чистотата им? Не. Няма такава опасност, тъй като биковете са отделени от кравите през деня, а вечер при която крава е разгонена, пускаме съответния бик да я заплоди. Има контрол.

Виждаме конете. Те откъде са закупени? Конете са внесени от Австрия. Породата Норикер се отличава с това, че са много здрави, стават и за „теглене”, стават и за езда. Започнахме с два екземпляра – един мъжки и една кобила и от тях сега вече имаме десет животни. Идват хора да търсят малки кончета, идват и за разплод. Да видим и кучетата, на които разчитате да пазят стадото,

докато е в планината. Каква е тяхната порода? Това са Кавказки вълкодав и Азиатски вълкодав. Те са специално обучени да пазят, едното отляво, другото отдясно на стадото. С тях не сме имали проблеми досега в парка нито с вълци, нито с мечки. В нашия район през тази година имаше много нападения от вълци, много малки телета са изядени, много кончета. Почти няма фермер, който да не се е оплакал

от изядено животно. При мен този проблем не съществува. В момента нямам малки кученца, но, ако има интерес, в бъдеще съм готов да услужа на колега. Как се спряхте на тази порода? Като охранител и пазач на стадото те имат много добри качества. Интересувам се от приятели и от интернет, ходих в Казахстан, проучвах там с какво охраняват стадата и кучетата съм закупил от Азия. Виждам,

че се усмихвате на кончето, отглеждам и пони, защото имам малки деца и то е за тяхна радост... С какво подхранвате през тежките зимни месеци стадото? Имаме и сенаж, и силаж. Обработваме две хиляди декара земя, имаме жито, ечемик, царевица и люцерна. Техниката, която ползваме сме взели по програмите – имаме два трактора и съответно с прикачен инвентар. Имаме доилна инсталация, а от догодина стартираме нова ферма, специално за млечните крави, която е проектирана, готова е и през пролетта ще я построим. Тя ще бъде с доилни зали и всичко необходимо според изискванията за една модерна кравеферма. Оборудването е италианско. Изборът ми е въпрос на качество и на цена. Какво бихте посъветвали Вашите бъдещи колеги? Смело да се впускат в този бизнес. Много е хубав. Като отдадеш всичко необходимо на едно животно, то ви се отплаща после.

ПОРОДИ

Опазване на планинските породи овце в България

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

На 2 септември в местността „Смолянски езера“ се проведе „Национално изложение на родопските породи овце“. Събитието с партньорството на Община Смолян, бе почетено и открито от земеделския министър Румен Порожанов.

За да ни разкаже повече за изложението и за работата на развъдната организация се свързахме с доц. д-р Цонка Оджакова, председател на „Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон”, и директор на „Комплексна опитна станция“ – гр. Смолян. Здравейте, доц. Оджакова, от кога се провежда изложението, какви са неговите цели? Изложението се провежда за втори път. Преди две години нашата „Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон” кандидатства за финансиране по програма „Помощ за участие в изложения“. Програмата се финансира от ДФ „Земеделие“, спечелихме финансирането и проведохме първото по рода си изложение в нашия край през 2016 година. Тази година също кандидатствахме, отново бяхме одобрени и така постигнахме своята цел – да покажем нашите породи овце и Каракачанския кон – породи които се отглеждат в Родопите. Надеждата ни е да се превърне в традиционно, ежегодно събитие за животновъдство, в непосредствена близост до град Смолян, сред великолепната природа на Родопите. Породите овце, които показахме по време на изложението, а и са обект на развъдна дейност от страна на нашата асоциация, са породи, застрашени от изчезване. Това са Среднородопска, Каракачанска и Родопски цигай. Нашата мисия е да популяризираме тези породи и да възстановим славата на овцевъдството. Както първото, така и това изложение премина под надслов „Овцевъдството – наше минало, настояще и бъдеще!“. В старанието ни да покажем миналото на овцевъдството, тази година поканихме да ни гостува „Национален земеделски музей“ към Селскостопанска академия, с една експозиция на овцевъдството в миналото. Дойдоха и стари майстори, които да демонстрират как се произвеждат традиционни млечни продукти. Имаше и дегустация на традиционни натурални храни.

Настоящето и бъдещето илюстрирахме, чрез показване на съвременни екземпляри животни, които се отглеждат в нашата асоциация, споменатите три породи – Среднородопска, Каракачанска и Родопски цигай. Извън темата овцевъдство, бяхме поканили да ни гостуват едно стадо от Родопско късорого говедо, и собственици на пастирски каракачански кучета. Тези гости разнообразиха с присъствието си нашето изложение и внесоха допълнителен колорит. Общо изложителите бяха 25 от Смолян и Кърджали, а животните, които показахме бяха приблизително 160–170 броя. Правим отчета в момента, за това не мога да кажа точната бройка. Избрахме началото на септември, защото времето все още е хубаво. Стопаните пътуваха по 150–200 километра, за да докарат животните си, въпреки това че сега са на паша, дойдоха и заедно направихме едно добро събитие. Имаше ли състезания, конкурси между участниците? Да имаше конкурс. Награди получиха животни, отличени като най-добри екземпляри от отделните породи. Натоварихме министър Порожанов да връчи наградите на победителите. За нас беше голяма чест неговото присъствие, тъй като ние сме малка, регионална структура в Родопите и въпреки това, че организирахме неголям форум, той дойде и ни уважи. Тук е моментът да споме-

на и спонсорите, които осигуриха наградите за членовете с най-многобройни стада в асоциацията. Това беше фирма „Топ Микс“ за производство на комбинирани фуражи за животни. Кои бяха отличените стопанства? Фирма „Петро Г“, с. Левочево, със Среднородопска, БКСР „Синапови“, Кърджалийска област, с няколко стада Среднородопска и Родопски цигай и ЗП „Стефан Сариев“ с Каракачански овце. Какъв е популационният размер на трите породи в асоциацията? В асоциацията контролираме най-много животни от породата Среднородопска овца, която наброява 8500 бр. От Каракачанската имаме приблизително 2000 животни, като това са стада само в Смолянска община. Каракачанската порода има над 12 000 бройки в страната, но те се контролират разпределени в други асоциации. За породите Среднородопска и Родопски цигай единствената организация е нашата асоциация и фермери с такива животни могат да членуват само при нас. Какво е Вашето мнение относно обстоятелството, че за една порода има няколко развъдни организации. Добре ли е това за развитието на породата, както е в конкретния случай с Каракачанската овца? Често в научните среди, заедно с колегите коментираме този въпрос, а именно една порода да бъде контролирана само от една организация. Още преди няколко години това беше обсъждано. Но за да се получи така, че да няма повече от една развъдна организация, се налагат промени в Закона за животновъдството. Не само Каракачанска овца е в това положение, има още породи които са на изчезване и се контролират от повече от една асоциация – Западностаропланинска, Дъбенската овца … това са породи, които се контролират от две или три асоциации. Моето лично мнение е, че е добре, а и правилно, една порода да се контролира от една асоциация. Най-вече това се отнася за изчезващите породи, където трябва да се затворят родословните книги, за да може да се продължи запазването на тези типове. Кои продуктивни качества са обект на целенасочена развъдна дейност на вашата асоциация и кои признаци следите и контролирате в развъдната организация? Нашата цел при Среднородопска и Каракачанска овца е да запазим ценните качества на породата. Не водим агресивна селекция по продуктивност, защото това са породи, застрашени от изчезване и ние трябва да ги запазим. Стремим се да запазим техните качества – характерно ниско живо тегло, безценните им приспособителни към природата качества, качеството на вълната, ниския ръст, нисък процент на заболявания, издръжливостта им при големи преходи... За това

обръщаме по-голямо внимание на съхраняването на породите, от колкото на продуктивността. При породата Родопски цигай, която представлява комбинирана порода за вълна, месо и мляко, нашите цели са постигане на по-голяма продуктивност. Селекцията се води на ниво подбор и отбор на животни, които непрекъснато да повишават качествата на породата, както и нейната продуктивност при производство на мляко и агнешко месо. Животните са по-едри, по-големи и с оценките, които правим целим основно повишаване на нивото на техните признаци, от там и на продуктивността им. Родопски цигай е породата, която през 90-те години на миналия век беше изцяло преселена в Родопите. Както в Западните, така и в Източните Родопи. Това беше и е най-подходящата порода за този регион. Във времето се доказа смисълът на това решение. През последните 20 години хората пробваха различни породи, както и различни начини за оглеждане на по-високопродуктивни животни, но разбраха, че Родопски цигай е най-ценната порода за отглеждане в планината. Комбинирана порода, която може да се използва по-дълго време. Споделяте или отхвърляте мнението, че всяка порода може да бъде развъждана навсякъде в България, без значение на географските особености на района, като продължат да се следят стриктно нейните характерни белези и качества? Т.е. Родопски цигай да се отглежда в равнината, например. Моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че би трябвало тези породи, които са автохтонни и които са създадени в планините, да си бъдат за планините. Основания за моето мнение са формирани предвид това, че условията на равнината и планината са несравними. Полските райони са изобилни на паша, с по-голям фуржен балас, а и нямат такъв суров климат както планинските. Има достатъчно комерсиални, високопродуктивни породи, които дават много по-голяма продукция. Би било смешно да гледаме една 35-килограмова овца, подходяща за планината, при положение, че условията позволяват далече по-високи показатели на продуктивност. Все пак целта е да се използват максимално възможностите на породите в зависимост от района. Нашите, планински породи Среднородопска, Каракачанска, а и Родопски цигай са способни да се задоволят с паша от най-ниско продуктивните пасища, споменах за издръжливостта при големи преходи и пр. В това е тяхната сила, безсмислено е да ги слагаме там, където има люцерна и изобщо много по-добри условия, както са за млечните породи от полските райони. От тях се очаква да дават много мляко, благодарение именно на благоприятните условия, при които се отглеждат.

ПОРОДИ

Родопски цигай

ивотните от порода цигай имат общ корен с древните мериносови овце. Създаването на тази порода е започнало в древна Тракия по еволюционен път чрез селекция на цакела, като получените овце са със затворено руно и по-качествена вълна. В наши дни Родопският цигай се сформира чрез поглъщателно и възпроизводително кръстосване на местни породи с чистопородни цигайски кочове. В началния етап на породообразуване са използвани и тънкорунни кочове от породите Меринофлайш и Кавказка. Животните се използват за месо и вълна. Овцете са с компактно тяло. Главата е клинообразна с права профилна линия. Ушите са прави и средно големи. Животните са приземни с дълбоки гърди, здрава костна система, копита и конституция. Обраслостта на главата е до линията на очите, а на краката – до коленните и скакателни стави. Срещат се животни с малки тъмни или черни петна по носа, ушите и краката. Кочовете са с добре развити охлювообразни рога, рядко се срещат женски с малки рогчета. Опашката е дълга, тънка и зарунена. Руното е бяло и затворено, а вълната е еднородна, бяла и полутънка. Цветът на животните е бял, с характерен блясък и къдрици. Дължината на вълната е 8–9 см при женските и 8–15 см при мъжките екземпляри. Нежността на вълната е 46–50 качество. Рандеманът е до 60%. Вълнодобивът е 3–3,5 кг при овцете майки и 5–6 кг при кочовете. Лактационната млечност е 80–85 литра. Живата маса на кочовете е 70–80 кг, а на овцете-майки – 45–50 кг. Биологичната плодовитост е 105–110%.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

Среднородопска овца

Среднородопската порода овце е създадена чрез масова селекция. Правени са опити за подобряването є чрез кръстосване с Реплянска и Карнобатска породи, но това се оказало безперспективно. За нейното формиране основно са имали значение два фактора – специфичните изисквания на съществуващата система за производство на изделия от вълна и обширните високопланински пасища на Родопите. Основният ареал на породата е високопланинската част на Среднородопския масив. Животните се използват за месо, мляко и вълна.

Представителите на породата са дребни, приземни, с подчертано развит гръден кош. Главата е средно голяма със слабо изпъкнала профилна линия. Ушите са големи и хоризонтално поставени. Краката са тънки и здрави, с много твърди копита, като характерна особеност за породата е, че не страдат от копитни заболявания, въпреки стръмните и скални терени. Мъжките животни имат силно развити, здрави рога. Опашката е къса, до скакателната става. Руното е отворено, с косичест строеж, а вълната е нееднородна , груба или еднородна полугруба с едри къдрици. Цветът на животните е бял и черен, като около 50% от животните са пигментирани. Дължината на вълната е 15–19 см, а рандеманът е 68,5%. Вълнодобивът от овцете-майки е 1,5–2 кг, а от кочовете – до 3 кг. Лактационната млечност е 60–85 литра. Живата маса на овцете майки е 30–35 кг, а на кочовете – 40–50 кг. Биологичната плодовитост достига до 110%.

Каракачанска овца Каракачанската овца е най-старата порода на Балканския полуостров, която се използва за добив на вълна, мляко и месо. Тя е широко разпространена в планинските и полупланински райони на страната. Създадена е чрез народна селекция. Тя е генетично най-близката порода до дивия представител Ovis ammon musimom. Важна особеност на породата е издръжливостта є на неблагоприятни климатични условия и високата резистентност към заболявания. Животните са дребни с компактно телосложение, с жив темперамент, енергични и подвижни, способни да извършват значителни преходи. Овцете са безроги, а кочовете – рогати. Опашката е къса и тънка. Руното е отворено с фитилест строеж, а вълната е остра, смесена и груба. Дължината на вълната достига до 35 см, а рандеманът е 60%. Вълнодобивът е 2,5–3 кг при овцетемайки, а при кочовете достига до 4 кг. Лактационната млечност варира от 60 до 85 литра. Живата маса на овцете-майки е 30–35 кг, а на кочовете – 40–45 кг. Биологичната плодовитост е 105%.

ПОРОДИ

Асоциация за развъждане на Котленска порода овце получи лиценз Тоня Мишева

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

През месец юли Асоциация за развъждане на Котленската порода овце – АРКО, защити развъдна програма за породата и след отстраняването на някои технически грешки, ще є бъде връчен лиценз за упражняване на дейността. Котленската овца бе една от първите породи, която бе включена за „реставриране” още в края на седемдесетте години на миналия век. През 1974 г. на голям форум на овцевъдите в Котел, академик Цено Хинковски за първи път засегна този въпрос: „За него време си беше малко като революция. Дотогава изпълнявахме постулатите на

руската школа – всички овце в равнината се кръстосваха с Кавказки и Асканийски кочове, в предбалкана – със Северокавказки кочове, в планината – Цигай.” Изведнъж академикът постави въпроса, че трябва да възстановим нашите местни породи и съвсем образно каза: „Трябва ли ни ген за някакъв признак, си го вземаме”. След няколко години започна реставрацията на няколко породи, една от които беше и Котленската овца. С признаването на асоциацията ще се възстанови авторитетът на този край, известен най-вече с овцевъдството. Сегашният председател на

АРКО д-р с.с.н. зооинж. Христо Караджов бе един от хората, които сформираха първото стадо от Котленска овца. Тогава главен зоотехник на АПК Котел, той трябваше да избере от 50-те хиляди овце, които имаше в комплекса, най-типичните представители на породата – 1500 бр. и да ги настани в новия овцекомплекс в с. Нейково. Така бяха поставени „основите” на котленската овца. Развъдната програма на породата е разработена от колектив: доц. д-р Иван Цочев, проф. дсн Радослав Славов, д-р Христо Караджов, зооинж. Станимира Бончевска и зооинж. Цветелина

Николова. Ареалът на разпространение на Котленската порода овце е около гр. Котел, както и в предпланинската и планинската част около гр. Сливен. Породата е създавана в продължение на векове чрез народна селекция.

Овцете са сравнително дребни, главата е относително малка, нежна, с права профилна линия, слабо зарунена. Тялото е компактно, добре зарунено, включително и корема. Опашката е зарунена и достига до скакателните стави. Краката са правилно

поставени, със сравнително тънки, но здрави кости и копита, зарунени до коленните и скакателните стави. Вълната е груба, смесена, с дълги осилести, преходни и къси пухови влакна. Дължината на вълната достига до 14–18 см. Средният вълнодобив на овцете-майки е 1,8– 2 кг, а при кочовете – 3–3,5 кг. Рандеманът на вълната e 65,35. Средните телесни измерения на котленските овце са: височина при холката – 57,4 см, дължина на тялото – 60,2 см, дълбочина на гърдите – 27 см, ширина на гърдите – 16,2 см и обхват на свирката – 6,6 см. Живото тегло на овцете-майки е 31–32 кг, а при кочовете – 35– 45 кг. Млечността на котленската овца е 70–80 л за лактационен период и 30–40 л за доен период. Целта на Развъдната програма е чрез методите на чистопородното развъждане на малка популация (застрашена от изчезване) Котленската порода овце да се съхрани като генофонд. Селекцията в породата ще се осъществява основно по линия на мъжките разплодници, принадлежащи към вътрепородната генеалогична структура. Последната ще се формира след анализ на сега съществуващата генеалогична структура, а нейното окончателно оформяне ще се извърши в процеса на дейността на Сдружението за съхраняване на породата. Развъдната организация ще осъществява селекционна дейност с над 3 000 овце-майки, с тенденция техния брой да се увеличава и да достигне 8–10 000 броя. Този брой е оптимален за провеждане на селекционна дейност по съхраняване и усъвършенстване на овцете от Котленската порода. Това ще даде възможност за изграждане на оптимална структура на породата – племенни и стокови стада. В развъдната организация са обхванати 27 ферми с 3045 бр. овце от породата Котленска овца.

БУБАРСТВО

Опитна станция по бубарство и земеделие – Враца

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

ОСБЗ съхранява най-големия бубарски генофонд в Европейския съюз и е главен износител на бубено семе и суха храна за буби за САЩ

Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов посети ОСБЗ Проф. Николов се срещна с ръководството и научния колектив на станцията и представи своята визия за стабилизиране и развитие на опитните станции в системата на ССА. Учените от ОСБЗ – Враца изразиха своята подкрепа относно необходимите действия, които трябва да се предприемат с цел подобряване на научната, приложна и производствена дейност на опитните станции. Директоратът на базата – проф. д-р Паномир Ценов, придружи председателя на академията при разглеждане на експериментално-производствената база на станцията. Той отбеляза, че Опитната станция е създадена през 1896 г. и е единствената в системата на ССА, а и в цялата страна, тясно специализирана в бубарството и копринарството. ОСБЗ провежда научноизследователска работа във всички по-важни области на бубарството, организира курсове за обучение, подготвя програми, стратегии, проекти по всички въпроси на съвременното бубарство. Станцията съхранява най-големия бубарски генофонд в Европейския съюз, включващ 140 сорта черница и около 200 породи и линии копринена буба. Функционирането на добре организирана и работеща научноизследователска структура по бубарство е едно от най-важните условия за развитието на подотрасъла в страната. Станцията осигурява резници и фиданки от най-добрите черничеви сортове, бубено семе от високопродуктивни хибриди, съвети и консултации по въпросите на бубарството. Всичко това представлява основата за бубарското производство и не може да бъде осигурено от нито една друга държавна или частна институция в България. В този аспект ОСБЗ – Враца е от важно национално значение за запазване и развитие на бубарство в България. Производствената дейност на ОСБЗ е насочена към осигуряване на продукти за научното обслужване на бубарството в цялата страна, както и за износ в чужбина. Част от продуктите на станция-

та като качество и цена се нареждат на челно място в света. Така, ОСБЗ – Враца е главният износител на бубено семе и суха храна за буби за САЩ, като тези продукти намират добра реализация и в други страни като Австралия, Холандия, Египет, Гърция, Пакистан и др. Станцията произвежда черничеви фиданки за вътрешния пазар и за износ в други страни от ЕС. Така, в Португалия са продадени 10 000 черничеви фиданки от сортове с високо плододаване, към които има засилен интерес напоследък. ОСБЗ – Враца провежда курсове за обучение по бубарство с чуждестранни граждани, което генерира значителни приходи на фона на годишната си издръжка. През миналата година са обучени 6 човека от Тайланд, Грузия и Великобритания. През септември и октомври тази година в ОСБЗ – Враца ще пристигнат за обучение курсисти от Украйна, Колумбия и Исландия. В основата на стратегията за развитие на станцията е разработването на подобрени и нови научни продукти с потенциално високо търсене и тяхната успешна пазарна реализация. Проф. Николов изрази задоволството си от състоянието на материално-техническата база, научната, приложна и производствена дейност на ОСБЗ – Враца и препоръча на ръководството и да положи повече усилия, съвместно със ССА за осигуряване средства за целево подпомагане поддръжката на генетичните ресурси на копринената буба и черницата, които са уникални и представляват национално богатство за страната.

БУБАРСТВО

Бубарството – традицията е жива Йорданка Герасимова, БНР

БРОЙ 5-6 / 2017

и втора реколта – до края на юли трябва да се предплатят бубените семена, отглеждането започва през август, завършва септември, а пашкулите се предават до края на октомври. Според Паномир Ценов, бубарството има бъдеще. Сравнително лесно, не много трудоемко, но пък изключително интересно и доходно, а през последните години се наблюдава и повишен интерес. Това, което се изисква е стопанинът да разполага с черничеви дървета. Трябва да има и отделно помещение, в което да настани бубите. Процесът на отглеждането на буби трае около месец и половина. Повече са бубарите в Монтанско и Врачанско, помалко във Видинско – така е било и преди, заради по-малкото площи с черничеви насаждения. Черничевите дървета не са капризни, не изискват големи грижи, животът им е от 80 до 300 години, но пък трябва да се внимава, ако в близост до тях има ниви, които се третират, защото това би могло да навреди на бубите.

ни цени, след това дойде нередовното изплащане на пашкулите и накрая „наследниците“ на „Сирма“ спряха да раздават буби“, казва Паномир Ценов. Според него обаче, ентусиасти има, а интересът към бубоотглеждането не е спирал дори и в годините на прехода. Днес Опитна станция по бубарство във Враца остава единственото звено, което осигурява бубено семе на тези, които искат да възродят този поминък – от станцията стопаните получават семе и посадъчен материал, в станцията се предават и пашкулите. За отглеждането на една кутийка бубено семе са необходими 50 черничеви дървета. Цената на една кутийка е 20 лв., а до края на април стопаните, които желаят да отглеждат буби, трябва да направят заявка, като предплатят, за да се знае колко кутийки трябва да се заложат за инкубация. На 12 май се взимат излюпените буби, едновременно с това се сключва договор за изкупуване на пашкулите. Средната изкупна цена на килограм сурови пашкули е 15 лв., за първо качество е 18 лв. От една кутийка, при добро гледане, се получават между 20–35 кг буби. Готовите пашкули се предават – след 20 юни до към 10 юли, окачествяват се и се изплащат. Има възможност да се зареди

ЖИВОТНОВЪДСТВО

В България този позабравен поминък има дългогодишни традиции. В недалечното минало той е давал и суровина за леката промишленост, а произведената коприна е намирала приложение при производството на тъкани. Всичко това обаче е минало. За бубарството сега и бубарството преди си говорим с директора на Опитната станция по бубарство във Враца – проф. д-р Паномир Ценов. „Преди промените имаше едно-единствено държавно обединение „Сирма“, което беше към Министерство на леката промишленост. Към това обединение беше нашата станция, имаше такава и в Харманли. Имаше четири гренажни предприятия за производство на бубено семе – във Враца, Берковица, Пловдив и Харманли. Във всички райони в страната, където се отглеждат буби „Сирма“ имаше клонове на текстилни влакна, които се занимаваха с излюпването на бубите, раздаването им на бубохранители, изкуваха пашкулите и ги изсушаваха. Сухите пашкули се преработваха в Хасково – там имаше свилоточна фабрика. Суровата коприна се подаваше на копринено-тъкачните фабрики – такава имаше и тук във Враца… Това беше системата на работа.“ Упадък на бубопроизводството през годините на прехода – това е тъжната истина. А факторите са много и не са тайна – спира държавната субсидия, спират работа и основните предприятия, които са били ангажирани с производство на коприна и копринени тъкани, срив на цените на коприната на световния пазар. Приватизаторите на „Сирма“ се отказват от тази дейност. „Всичко стана постепенно – първо се започна с ниски изкуп-

Основи на бубарството. Отглеждане на копринени буби – изисквания, условия, особености При започването на бубарска дейност е необходимо да сте наясно със изискванията по отглеждането на бубите, какви грижи и условия изискват. Ето няколко акцента, относно начина на отглеждане. Помещенията за отглеждане на бубите трябва да бъдат чисти и да могат лесно да бъдат проветрявани. Необходима е честа обмяна на въздуха в тях. Това спомага не само за регулиране на температурно-влажностния режим, но и за отстраняване на въглеродния двуокис, отделен от дишането на бубите и от обслужващите работници. Застояването на замърсен въздух по-дълго в бубарниците не само пречи на жизнената дейност на бубите, но спомага и за заболяването им от болестите. За нормалното развитие на бубите е прието да се извършва проветряване на всеки 15–30 минути, а през последната възраст прозорците или вратите на помещенията се оставят отворени и през цялото денонощие. Проветряването на бубарници-

те, чрез вратите и прозорците посредством вентилационни отвори или вентилатори, монтирани на прозорците, трябва да се извършва така, че да не се допуска силно течение на въздуха, което също е вредно за бубите. При силно течение дихателните устици по тялото на бубите се затварят, телесната покривка се втвърдява, което нарушава дихателния обмен, засилва се изпарението на вода, което пък води до понижаване температурата на тялото им. Всичко това също води до физиологични разстройства и заболявания на бубите. При силен въздушен поток черничевият лист също увяхва по-бързо и се изяжда с по-малка охота от бубите. Друг важен фактор, касаещ пълноценното развитие на животинките е светлината в помещенията за бубохранене. Независимо, че копринената пеперуда спада към нощните пеперуди, светлината също оказва важно значение за протичане на основните жизнени процеси. За нормалното си развитие

Пашкули само с мъжки и само с женски какавиди от маркирани по пол в стадий ларва породи.

бубите се нуждаят от разсеяна светлина. Силната светлина пречи за растежа и развитието на бубите. Ярката слънчева светлина ги дразни и принуждава да се събират по хранителната площадка, в участъците с по-слаба светлина. Прякото сльнчево греене води към потискане на жизнените процеси и преди всичко до втвърдяване на телесната покривка, с което се затруднява дишането и отделянето на водни пари през нея. Основен елемент от технологията за получаване на здрави и жизнеспособни буби и за гарантиране на висока продуктивност и добро качество на пашкулите е инкубацията на бубеното семе. Люпилните се обзавеждат така, че на 1 кв.м площ да се разположат 12 кутийки бубено семе. Точната дата за залагане на бубеното семе за инкубация се определя конкретно за всеки район. Необходимо е бубеното семе да се залага за инкубация така, че началото на пролетното бубохранене да съвпадне с развитието на първите черници. През целия период на инкубация на бубеното семе за лятно-есенно бубохранене се поддържа постоянна температура 25–27°С и 75–85% влажност при светлинен режим, както при пролетна инкубация. И през трите сезона на бубохранене люпилните се проветряват на всеки 2 часа по 15 минути. Трябва да се има предвид, че от петия ден на инкубацията издръжливостта на зародишите на бубеното семе на ниска температура е много слаба, ето защо е необходимо да се поддържа стриктно съответната влажност и топлина. Семената не бива да се местят, проветряването трябва да е по-интензивно. Обикновено на 10-ия ден от началото на инкубацията семената побеляват и се появяват първите бубички. В този момент трябва да се извърши пълно затъмняване,

като на прозорците се поставят черни завеси, етажерките със семената се покриват от всички страни с черни платна, а на вратите се поставят завеси от черен плат. Преди затъмняването върху семената в тепсийките се слагат листа от перфорирана хартия, която да ги покрива плътно. Рано сутрин, в 4 часа на 13-ия ден, люпилнята се осветява и до 10 часа се излюпват над 94% от бубичките. Те се захранват с нарязани на тънки ивици (0,3 см) нежни листенца от дива черница. След около 2 часа перфорираната хартия заедно с бубичките се повдига, а черупките и неизлюпените семена се изхвърлят и изгарят. Излюпените и захранени бубички се раздават на бубохранителите веднага през същия ден. При евентуални късни пролетни мразове и слани излюпването на бубичките може да се задържи до четвъртия ден от началото на инкубацията в хладилни камери при 2,5–5°С до 15 денонощия. При пълно побеляване на семената задържането може да е до 5 дни при 8°С, а при току-що излюпени, но незахранени бубички – до 2 дни при 10°С. Известно е, че в края на своето развитие (около 28–30 дни от началото на бубохраненето) бубите престават да се хранят и търсят подходящо завиване на пашкулите. Качеството на произведените пашкули обаче зависи до голяма степен от вида на използваните храсти, в които бубите завиват пашкулите. За тази цел могат да се използват както естествени, така и изкуствени храсти. От естествените храсти найчесто се използват клонки от дъб, габър и др., както и стебла от някои тревисти растения – градинска метла, рапица, репка, папрат и други; навързани на немного стегнати букети. При много сбития храст се увеличава количеството на стенните пашкули, а при много рехавия, за изграждане на основата на

пашкулите се изразходва много коприна. Добри резултати се получават и при използване на клонки от бор, набавени и използвани непосредствено преди захрастване на бубите. От изкуствените храсти доброкачествени пашкули се завиват в тези, направени от неовършана ръжена и пшеничена слама, или от други растения със здрави и еластични стебла. Обирането и сортирането на пашкулите е един от важните моменти в технологията, от който до голяма степен зависи формиране на реални изкупни цени, удовлетворяващи производителите. При поддържане на оптимални условия в бубарниците по време на захрастването (23–25°С и 70–75% влажност) пашкулите се обират на 8–10ия ден от масовото покачване на бубите на храстите. Това е период, достатъчен за изплитане на пашкулната нишка от всички покачили се буби в срок до 3 денонощия, тъй като всички те са се трансформирали в какавиди. Свалените от храстите пашкули заедно с вълнежа по тях се разстилат на сенчесто, проветриво място на тънък слой. След това те се почистват от остатъците, постелята и от пашкулите, чиито буби или какавиди са загинали (най-често от заболяване), за да не се изцапат пашкулните обвивки на доброкачествените пашкули. За продажбата на партидата, обаче е необходимо да є се придаде търговски вид и да се създаде възможност за основно сортиране, което се постига след сваляне на вълнежа от всички пашкули. Почистването на пашкулите от вълнежа може да стане ръчно или механизирано. Почистените от вълнежа пашкули, категоризирани като доброкачествени, двойки и шкарт, поставени в отделни твърди и проветриви съдове, вече могат да бъдат предавани на изкупвателните организации.

Черничевата градина и бубарството – изгодна симбиоза за бизнеса

Бубарството е специфичен дял от животновъдството за отглеждане на копринени буби и производство на коприна. Тази ниша от селското ни стопанство е изключително интересна и в сравнение с други по-традиционни отрасли за страната ни, дори и по-доходоносна. При направено сравнение между бубопроизводството и производството на пшеница, се оказва че разходите при първата дейност за обработка на 7 декара възлизат на около 800 лева, като приходите възлизат на около 10–11 хил. лв., докато за същото количество земя, засята с пшеница, при добив от 350 кг, производителят ще получи сума в рамките на 500–700 лв. Дори и да не отчетем разходите при зърнопроизводството, ясно се вижда, че рентабилността в бубарския отрасъл е много по-голяма. А пък и изискванията за започване на подобна дейност не са много – първо трябва да разполагате с минимум 7 дка земя, независимо дали собствена или под наем; да превърнете имота в черничева градина; да имате сграда от минимум 80 кв.м, която след преустройство и обзавеждане да дава възможност за отглеждане на буби 3–4 пъти годишно. Това означава, че едно фермерско стопанство ще бъде ангажирано минимум 4–5 месеца в годината с бубарство, а в останалото време – с обработка на втори култури в черничевата градина. Полезно е да се знае от бъдещите бубохранители, че рентабилността на този вид производство е над 12%. Или при една груба равносметка, ако един фермер отгледа 30 кутии буби по новите технологии, той ще може да получи от 800 до 1000 килограма пашкули, което означава, че ще може да полу-

чи субсидия и допълнителен доход от изкупвателната цена – по този начин може да се оформи един значителен доход за едно семейство в сегашната икономическа обстановка. Задължително е и да минете обучителен курс, за да сте наясно с техническата и технологична подготовка. За любопитните предоставяме малко повече информация за изискванията на бубите към храната: • Растежът, развитието и продуктивността на бубите зависят изключително от количеството и качеството на храната. Като основна и найпълноценна храна, черничевите листа трябва да бъдат добре съхранявани на температура под 22°С, тъй като при температура на въздуха 22°С листата намаляват водното си съдържание след 2 часа с около 13%, а при температура на въздуха 30°С, намалението на водното съдържание в листата е съответно 18,2 и 46,2%. Колкото повече водно съдържание губи листът, толкова по-малко е привлекателен за бубите. • Голямо значение за растежа развитието на бубите има и количеството на храната. При хранене с недостатъчно черничев лист се удължава периодът на бубохранене и се получават по-малко и подребни пашкули. За изхранването на една кутийка буби,

излюпени от 200 жизнеспособни яйца се изразходват около 400–450 кг черничеви листа. • През различните възрасти бубите имат специфични изисквания към храната, отговарящи на скоростта на растежа им. Непосредствено преди сън и след събуждането им бубите трябва да се хранят с по-малки количества и по-нежен черничев лист. Най-усилено трябва да се хранят в средата на всяка възраст. От извършените многобройни проучвания е установено, че продуктивността и качеството на пашкулите зависят, преди всичко от размерите на хранителната площ през последните две възрасти. Но обвързаността на бубарския отрасъл с черничевите градини, не ограничава земеделския производител, а напротив – тъй като в черничевата градина могат да се засадят и втори култури, като картофи, лук, зеле и др., което позволява да се получи допълнителен приход от реализацията на зеленчуци или да се осигори собственото стопанство или семейство с натурални продукти. А ако сградата е преустроена добре, напълно възможно е в нея да се отгледат и 2 реколти гъби. Това предоставя разнородност на дейностите при една и съща разполагаемост на земеделска земя, както и максимизиране на печалбите.

ХРАНЕНЕ

Състояние на фуражната база у нас Проф. Трифон Дарджонов

БРОЙ 5-6 / 2017

кравите на паша, когато я има. Първо, кравите при отиване и връщане на паша изминават път, за който се изразходва енергия. Например, една крава с 550 кг живо тегло при равен път за всеки 5 км изразходва 1,2 КЕМ, което над поддържащото хранене е равно на 2,4 кг мляко с 4% масленост. Когато пътят е с изкачване, разходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1 км. Но бедата не е само в разхода на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкарват на паша те отиват късно, и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8–10 часа в дългите летни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея є е нужно да пасе активно минимум 6–6,5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25–30 минути активна паша, тя почива, преживя, или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12–13 часа. В противен случай, тя няма да поеме достатъчно от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще є заложим допълнително обемисти фуражи, това не винаги може да компенсира загубеното време през деня при слаба паша. На високопродуктивната крава следва да є се осигурят още, минимум 10 часа за лежане. В противен случай тя няма да произведе очакваното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високо продуктивни крави на слаби пасища е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите да прекарват възможно по-дълго време в тях и да поемат повече трева. Ако изчисленията ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животните задължително ще трябва да се поднася накосена трева или царевичен силаж, които да гарантират дневната минимална норма. Изнесените данни показват, че у нас в равнините, не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там където ги има, нашите навици да ползваме пасища са направо порочни. Това

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Ролята на пасищата за млечното говедовъдство Най-често когато се говори за големите успехи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ се подчертава заслугата на подходящата фуражна база, за Европа – преди всичко наличието на високо продуктивни пасища. Ролята на пасищата (в това число на заградените пасища) в млечното говедовъдство е безспорна. На пасището, когато то е културно и заградено, кравата прекарва почти денонощно. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева, за да задоволи нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12–13 кг сухо вещество (СВ) и съответно 11–12 кръмни единици за мляко (КЕМ). Тази дажба е не само много по евтина, тя е получена по найздравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата. За да се отговори на повишените изисквания на кравите с 7000–10000 кг млечност, при държането им на пасищата (обърнете внимание кравите се държат, а не се изкарват на паша), там се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ. Не е случайно, че в Холандия при млечност за страната над 8000 кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080 кг на крава, а ние за 5000 кг млечност даваме над 2200 кг концентрати. За наличието на културни, заградени пасища в Западна Европа благоприятства не само климатът и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпросът, можем ли и ние в България да създадем такива пасища? Най-общо казано, нашият климат и почви не благоприятстват за използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието на вода и техника за напояване, добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури, като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някой предпланински и планински райони. Тук, при наличието на опит в стопаните, могат да се създадат културни, заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието „културни заградени” пасища? Това е условие което масово се подценява у нас. Ние обикновено „изкарваме”

не отговаря на нуждите на високопродуктивните животни. Вероятно, това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори, които тормозят млечното краварство у нас. След като констатирахме, че за по-голямата част от страната няма природни дадености за културни пасища, а там където съществуват условия, пък липсва опит и умения да се създават подходящите пасища, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високомлечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод. Първо, макар и в ограничени райони, културни заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат. За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специални центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще може да го имаме. Второ, ако районите, подходящи за културни заградени пасища са малко, то пък обширни територии в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на фуражни култури с високи добиви и качество, с помощта на които също може да се получава млечност над 10 000 кг от крава. Следователно не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високомлечно краварство. Грешката е човешка. Тя е в нас. Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на фуражното производство за високомлечни крави? Това ще разгледаме по нататък. Ролята на люцерната и царевицата за млечното говедовъдство Ако у нас културните пасищата не могат да имат широко приложение поради почвено климатични условия, то люцерната и царевицата могат да се произвеждат с различен успех в по-голямата част от равнините на страната. Добивите от тях, при поливни условия, не само се равняват, но могат и да надминават значително добивите от същите култури в Европа. Комбинацията от люцерна и царевичен силаж, когато са правилно прибрани и съхранени дава възможност при добавка на съответно количество концентриран фураж, кравите да развият най-висока млечност. На основата на тези фуражи няма проблеми да получаваме над 10 000 кг млечност от крава. По-долу са посочени три варианта на използване на люцерната в

комбинация с царевичен силаж, които покриват кръгло годишно храненето на високопродуктивни млечни крави. Дажбите са почти изравнени по съдържание на сухо вещество (СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ) и протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Разликите в баланса на протеина в търбуха (БПТ) не създават никакви проблеми. При това съдържание на хранителни вещества, очакваната млечност е посочена в последната колона на таблица 1. От теорията и практиката на храненето на високо продуктивните крави знаем, че кравата може да произведе през първите два месеца от телесните резерви без здравословни проблеми около 4 до 5 кг мляко дневно. (Разбира се, това е възможно само ако, кравата при отелването е имала телесна оценка „средно охранена” (ОТС 3.0) до „добра охраненост” (ОТС 4.0), което при крава с 580 кг се равнява на загуба на 40–45 кг от живото тегло). При предложените дажби, кравите при нормалното използване на телесни резерви, ще могат да достигнат дневна млечност до 42–43 кг, което отговаря на около 11 000 кг за лактацията. Тези резултати са възможни само при положение, че зелената люцерна се прибира до началото на цъфтеж и се поднася на животните цяла. Сенажът да е прибран преди цъфтеж, подсушен до 40% СВ и наситнен до 3–4 см и добре изолиран от въздуха. Сеното да бъде прибрано също преди цъфтеж, подсушено внимателно без оронване на листата. Царевичният силаж да бъде прибран във восъчна зрелост и наситнен добре. Комбинираният фураж в дажбата е с 17,5% суров протеин и 102 г ПСЧ. Той задоволява нуждите от енергия, протеин и минерални вещества при всички нива на млечност и се прилага за млечност над 12 кг дневно в количество по 0,5 кг за кг мляко, като максималната норма е 12,5 кг. В трите предложени дажби комбинираният фураж може да бъде заместен със зърнена смес (по равни количества царевица, ечемик и пшеница) 75% (три четвърти) и 25% (една четвърт) слънчогледов шрот (с 37% суров протеин). Тя се добавя съответно по 375 г зърнени и 125 грама слънчогледов шрот за всеки килограм мляко над 12 кг. Дажбата не се нуждае от допълнителни минерални вещества, тъй като балансът на минералните вещества в дажбата е благоприятен. Като подобрен вариант на царевично-люцерно-

Таблица 1. Царевицата като силаж и люцерната, при производство на мляко Количество в кг

Силаж кг

Комбин. фураж, кг*

СВ кг

КЕМ

ПСЧ г

БПТ г

Очаквано мляко в кг, дневно

Зелена

12,5

22,9

2290

Сенаж

14,5

12,5

22,9

2200

326

Сено

6,5

12,5

22,7

2286

112

Люцерна, форма

* Съдържа в 1 кг – 1,1 КЕМ, 102 г ПСЧ, 17,5% СП.

вите дажби може да разглеждаме включването в ОД на 8 кг бирена каша дневно на животно. Това количество измества съответното количество люцернов фураж и в дневната дажба той остава както следва: зелена люцерна 17,5 кг, люцернов сенаж 9,5 кг и люцерновото сено 4,5 кг. Съдържанието на ПСЧ в дажбата се повишава с 90 г, което е много благоприятно за високомлечните крави. За допълването с енергия и протеин, тази подобрена ОД се допълва с 0,5 кг от посочения по-горе комбиниран фураж на всеки килограм мляко над 12 кг млечност. Допълването може да стане също със зърно и шрот в посочените съотношения. От посоченото по-горе възниква един основателен въпрос, защо тогава, като произвеждаме люцерна и царевичен силаж, не можем да получим високата млечност, за която са пригодни тези фуражи. Дори, най-често когато дискутираме въпроса с нивото на млечност, винаги изтъкваме, че причината са фуражите. И тази констатация е вярна. По-точно би било да кажем, че ни липсват фуражите с необходимото качество. Например, ОД, съставена от люцерново сено, прибрано след прецъфтяване и не манипулирано добре и царевичен силаж в млечна зрелост, както най-често се случваше до сега у нас и продължава да се случва, може да се получи максимум 26 кг мляко и то при допълнително внасяне на протеин. ОД от 6,5 кг сено плюс 20 кг силаж, колкото максимално може да поеме кравата от фураж с такова качество, доставят 10,3 кг СВ и 8.4 КЕМ, които осигуряват 6 кг млечност (вместо 12 кг при първия случай). ОД с 10,3 кг СВ не може да понася повече от 10 кг концентрати. Това ограничаване на максималната дажба концентрати осигурява 26 кг мляко, вместо 37 кг в по-горния пример в таблицата. Следователно основният виновник за ниската млечност е ниското качество на произвежданите у нас люцерна и царевичен силаж. А качеството зависи от стопанина, от неговите познания и от техническата му въоръженост, все неща, които следва да отнесем към субективния фактор, човека. Но това е само привидно субективен фактор. Този субект е поставен в обективни условия, които за сега не благоприятстват интензификацията. Стопанин, който не получава печалба от производството на мляко, не може да задели средства за модернизация (за препарати, торове, за напояване, за техника, за обучения и за още много други неща). Държавата не се е притекла на помощ. Дребният и средният стопанин на млечни крави на практика са лишени от кредити и субсидии и систематична подготовка по земеделие. Нека не се отбива критиката с формалните записи в документите, за възможност и среден фермер да получава кредити и субсидии. Важното е колко от тях на практика са получили тези екстри?! Щом като не работи ме-

ханизмът, защо не го поправим? Ролята на ливадите (сено, сенаж и зелена ливадна трева) за високата млечност В предишната статия за ролята на люцерновоцаревичните дажби посочихме, че те са найвисокопродуктивни за нашите условия и с тях безпроблемно могат да се получават до 11 000– 11 500 кг млечност при нормално ползване на телесни резерви. Наистина, не са малко районите, в които при добра агротехника могат да се получават добиви до 800–1000 кг сухо вещество (СВ) от дка и при неполивни условия. При такава ситуация обаче, като конкурент може да се разглеждат изкуствените тревни смески с подходящ състав. Предимствата на тревите са главно като фураж със значително по-ниска себестойност, тъй като се спестяват основните обработки на почвата за две–три годни, колкото години се отглежда тази култура след създаването на изкуствените ливади. Това икономическо предимство нарежда на второ място ливадните фуражи в трите им варианта, като сено, сенаж или като зелен фураж при изхранването на високомлечни крави. В таблица 2 са посочени съдържанието на СВ, кръмни единици за мляко (КЕМ), протеин, смилаем в червата (ПСЧ) и балансът на протеина в търбуха (БПТ), като и количеството мляко, което се осигурява дневно и за лактацията без ползване на телесните резерви. След възможността да използваме и около 40 кг от живата маса, в първите два месеца дневната млечност достига 35–36 кг, което вече отговаря на 8000–8500 кг за лактацията. Както виждаме това отстъпва на люцерново-царевичните дажби (11 000–11 500) но представлява достатъчно висока продуктивност, такава каквато сега се получава при контролираните стада на първенците в ЕС Холандия и Дания. Какви са обаче условията, за да се изпълнят показателите, предвидени в таблицата? Първо и сеното, и сенажа, и ливадната трева е предвидено да се прибират при изкласяването на житния компонент, преди цъфтежа, (22% СВ), т.е. в най-благоприятната за качеството на фуража фаза. Второ, сеното да бъде правилно подсушено и съхранено, без оронване на листата; сенажът да бъде приготвен след предварително подсушаване на суровината до 42–45% сухо вещество. Трето, след изпълнението на тези условия и предоставянето на основната дажба (ОД) в яслите на животните през цялото денонощие, може да разчитаме, че добавянето на предвидените в първите две колони на таблицата количества зърнен фураж (ечемик, пшеница и царевица, смляна с кочаните в равни количества) и слънчогледов шрот ще осигури получаването на предвиденото количество мляко.

Таблица 2. Балансирани дажби от ливадни фуражи за максимална млечност Зърно, кг

Шрот, кг

Дажбата съдържа : СВ / кг

КЕМ

ПСЧ / г

БПТ / г

Дневна млечност, кг

Лактационна млечност, кг

7400

7600

500

32,5

7500

1. ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване – 12.5 кг 10,7

1,3

21,2

22,6

1980

2. ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване 10.5 кг и бирена каша 8.кг 11,0

1,0

21,2

23,17

2070

3. ОД от сенаж от ливадна трева, прибран при изкласявате 25 кг 8,5

3,5

21,0

22,7

2003

4. ОД от сенаж от ливадна трева, прибран при изкласяване 21,0 кг и бирена каша 8.0 кг 9,0

3,0

21,2

23,2

2102

448

33,0

7600

223

33,0

7600

7800

5. ОД от зелена ливадна трева, използвана при изкласяване 50 кг 10,5

1,5

21,5

23,1

2104

6. ОД от ливадна трева, използвана при изкласяване 42 кг и бирена каша 8.0 кг 11,0

1,0

21,6

23,6

Посочените дажби съдържат не само достатъчно СВ, КЕМ и ПСЧ, но и необходимото по нормите количество калций и фосфор. Следователно дажбите не се нуждаят от допълнително влагане на минерални добавки. Това именно ми дава основание да предвидя балансирането на тези дажби да стане със зърнен фураж и шрот без да е необходимо да използваме по-скъпите комбинирани смески. Това заедно със себестойността на основния фураж, прави предложените дажби поизгодни икономически от люцерново-царевичните дажби за много райони на страната. Тук са посочени и подварианти на всяка дажба с използването на 8 кг бирена каша. Включването на бирената каша подобрява белтъчния състав на ОД и се налага използването на около 0,3–0,5 кг по-малко слънчогледов шрот. Освен това бирената каша подобрява дневната млечност с около един килограм, което осигурява 200 кг повече мляко за лактацията. Ако разгледаме в годишен аспект посочените дажби от ливадни фуражи, трябва да посочим, че и трите се понасят добре и като самостоятелни, но е възможно да се използват и комбинирано, сено и сенаж (през зимата), зелена трева и сенаж (през лятото). При тази комбинация дажбите остават балансирани в границите на допустимото, ако замяната е на база съдържание на сухо вещество във фуража. Един килограм сено е равно на 2 кг сенаж, или 4 кг зелена трева. Друго нещо, на което искам да обърна внимание при разглеждането на ролята на ливадните фуражи за високата млечност е използването им през лятото при нашите условия. При нас много рядко може да разчитаме на ливадните треви през цялото лято, поради традиционните летни засушавания. За да не се излага на риск производството на мляко, при наши условия следва да разчитаме на повече площи (сега това не

2160

165

представлява проблем при относително ниската рента за земята). Какво значи това? Да се засеят или подготвят площи според гарантирания пролетен първи или и втори откос (за осигуряване на храненето през цялото лято). За зелено хранене самостоятелно да се предвидят само първите два пролетно ленти месеци (май и юни), а за следващите летни месеци, според сигурността на района, да се предвиди подготовката на сенаж от ливадни треви, добити от първи и втори откос на други площи освен пашата или зеленото хранене. Сенажът да се използва самостоятелно или в комбинация със зелена трева в различни количества, според условията. Подготовката на сенаж от ливадни или пасищни треви е единствената гаранция в тези райони за стабилно лятно хранене на млечните крави. За целта, практиката за подготовка на сенаж от ливадна трева, предварително подсушена до 42–45% СВ, трябва да бъде усвоена от българските фермери. Акцентувам на сенажа от ливадни треви, защото за разлика от сеното, той се приготвя с по-малко разходи и спокойно може да се нарече заместител на пашата и сеното през зимата при нашите условия и да гарантира успеха на ливадните фуражи. Други обемисти фуражи за високомлечни крави Разгледаните до тук обемисти фуражи (пасищна трева в културни заградени пасища, люцерна и царевичен силаж, ливадните фуражи – сено, сенаж и зелена маса) когато са качествени осигуряват млечност 8500–12 000 кг без претоварване на храносмилателния апарат на кравите с концентрати. Съотношението на сухото вещество (СВ) от обемистите фуражи и концентратите не превишава 50:50 дори във върха на лактацията. Това е здравословното им предимство, което ги прави особено желани при високопродуктивните

стада, при които търсим по-продължително използване на животните. Но те притежават и други предимства, като възможност за продължително постоянство в изхранваните дажби, малък брой култури с възможност за висока механизация и ниска себестойност. Това, последното предимство ги прави основни фуражни култури за високомлечното животновъдство при нашите условия. Ще бъде погрешно обаче да мислим, че при различните почвено климатични условия на нашата страна, това ще бъде единствено решение на фуражния проблем за млечните животни и там където тези култури не виреят, не може да има ефективно млечно говедовъдство. Далеч съм от такова внушение. В публикуваната през 2002 г. книжка „Актуални препоръки за хранене на млечни крави” са посочени 37 основни дажби (ОД), балансирани за млечност от 8 до 32 кг. Използвани са общо 13 различни обемисти фуража, в различни фази на вегетация и в различни комбинации. От всичките 37 ОД, само в 6 не може да се достигне максималната млечност 32 кг. Това ще рече че в останалите 31 ОД при ползването до 12,5 кг концентрати се достига 32 кг млечност, т.е. не по малко от 7200 кг за лактация, а след разумното ползване на телесните резерви – до 8500 кг. Друго важно условие в случая е да се полагат грижи за телесното състояние на кравите. Кравите трябва да се отелват при оценка на телесното състояние (ОТС) 3.5 точки. Това означава в последните 3–4 месеца от лактацията на кравите да се дават допълнително около 1.5–2 кръмни единици за мляко (КЕМ) за натрупването на резерви. При наличието на такива резерви, ние може да разчитаме в първите два месеца да получаваме още около 5 кг мляко дневно от телесните резерви (ако кравата притежава заложби за по-висока млечност). Това ще рече, че млечността може да надхвърли 7000 кг. При тези дажби обаче, колкото да се стремим да балансираме хранителните вещества все пак кравите остават ощетени и то преди всичко поради доминирането на концентратите в търбуха. Това скъсява продължителността на използване на кравите в стадото. Като държим сметка за този недостатък, можем да ги прилагаме успешно в нашето краварство, защото 6000–7000 кг не са малко за нашите условия. Споменатите фуражи за зимно изхранване почти изчерпват набора на възможните за произвеждане обемисти фуражи. Съзнателно тук не споменах за кръмното цвекло. Не, че се съмнявам в неговите достойнства. Напротив, много добре зная за положителната му роля върху поемането на основните дажби, особено когато в тях доминират груби фуражи, но имам предвид високите трудови разходи при производството и трудностите при съхранението им. Това прави цвеклото скъп фураж за нас. Следователно съображенията ми

са само икономически. От физиологическа гледна точка цвеклото много подхожда за високомлечните крави. Фуражите за лятно изхранване – репко, зелена ръж, житно-бобовите смески, могат да намерят място в ОД стига да е изгодно икономически производството им. В редица райони зимните житно-бобови смески дават най-гарантирани добиви, поради доброто оползотворяване на зимната влага. От тях се подготвя качествен силаж, който може да се използва през летните периоди на засушаване, а и през зимата. При тяхното използване в дажбите спокойно се достига 32 кг дневна млечност, без превишаването на критичната норма концентрати от 12,5 кг, следователно те принадлежат към групата много добри фуражи за производството на мляко. От анализа, направен в темата за състоянието на фуражната база и млечното производство, следва, че видовият състав на произвежданите у нас обемисти фуражи не пречи да се получава млечност от 7000 до 12 000 г, стига да умеем да ги произвеждаме и съхраняваме. Но още по-важно е да умеем да съставяме и балансираме дажбите с тяхно участие. Отново стигаме до подготовката на стопаните, за която не един път е писано, но продължаваме да нехаем. Но наред с подготовката има и още някои други обективни трудности за производството на качествени обемисти фуражи, които ще разгледаме в следващата, последната за тази тема статия. Трудности при производството на качествени обемисти фуражи От казаното за състоянието на фуражната база у нас, се надяваме стана ясно, че у нас, въпреки че няма условия за добри културни пасища, видовият състав на възможните за отглеждане обемисти фуражи дава възможност да се получава млечност над 7000–12 000 кг, стига да разполагаме с високомлечни крави. Следователно фуражната база не може да бъде обективна причина за съвременно краварство. Тази констатация, обаче няма да бъде вярна, ако не споменем за съществуването на редица обективни трудности, които са пречили и сега пречат, възможностите да се реализират. По времето на ТКЗС, ние имахме едри стопанства и не малко техника като количество. Отделяхме и площи за фуражни култури, но получаваното сено и силаж бяха далеч от желаното качество. Основна причина тук беше липсата на мотивация за качествен труд при условията на колективното обработване. При едно мое изследване за количеството на поетите обемисти фуражи при кравите в едрите стопанства през 1988 г. беше установено, че кравите са поемали средно годишно максимум 6.4 кръмни единици (КЕ) дневно от основната дажба. Млякото е получавано за сметка на повишеното участие на концен-

трати до 0,44 КЕ за килограм мляко. Причината е била не толкова недостиг на обемисти фуражи, а тяхното качество, което е пречило кравите да поемат повече. Недостигът на подходяща техника за приготовляване на сено, водеше до закъсняване с прибирането. Манипулациите по сушенето се извършваха без стремеж да се запазят листата. Царевичният силаж се прибираше с оглед да се получи максимален добив в тонове, т.е. в млечна зрелост. Съществуващите силажокомбайни надребняваха лошо. Отрязъците бяха по 4–5 см. Когато се прибира в малко по-късна фаза кочаните остават само грубо надробени. Най-ценната част, кочаните със зърното оставаха непоети в яслите. С тази слабост така и не можахме да се преборим до края на съществуването на колективните стопанства, въпреки че снабдихме стопанствата с т.нар. силажокомбайни КСС-100. Затова и средната млечност на кравите в едрите ферми достигна максимум 3621 кг през 1989 г. Следователно, неподходящата и недостигаща техника и липсата на мотивация за качествен труд, бяха основните спирачки за производството на качествени обемисти фуражи, а от тук и за повече мляко от кравите. Но защо се връщаме към тези проблеми, след като официално сме се отказали от колективната форма на производство в земеделието? Защото редица хора все още не са разбрали защо се отказахме от ТКЗС и продължават да се държат за тази форма. Една трета от използваната земя все още се намира в т.нар. производствени земеделски кооперации (ПЗК). Поучени от старите несполуки с краварството, основната част от тези стопанства не се занимават с производството на мляко. Тези, които все пак се занимават, произвеждат в найдобрия случай до 4500 кг мляко от крава. Защото фуражите, които произвеждат, са за толкова мляко, по същите стари причини. Другите 50% от земята се намират в арендатори със среден размер – 6000 дка. Те като правило (с малки изключения) също следват производствената структура на ПЗК, предимно производството на зърно. При тях има нова техника но главно за зърнопроизводство. Новите фуражоприбиращи машини (за сено, сенаж, силаж) не са обект на вниманието им. Ако има, единични случаи с по-добри постижения, нека да ме извинят. Причината за това състояние се корени в основополагащите принципи на земеделското производство. То не търпи прекомерно уедряване, над рамките на възможностите на семейния труд. Тази негова характеристика е особено валидна при производството на обемисти фуражи, където качеството на положения труд е решаващо за успеха. Последните 20% от земята се стопанисват от дребни и средни стопани, земята на които е разпокъсана на ниви от по 1–2 декара. Тези стопани най-често нямат собствени машини за обработка и се обслужват

срещу заплащане. Кравите се намират основно при тези стопани. Очертава се една много тъжна картина. Тези, които имат земя, нямат интерес да отглеждат крави. Тези, които отглеждат кравите, имат малко, разпокъсана земя, нямат машини за производство на фуражи. Те са далеч от достъпа до кредити и субсидии. Бъдещето им е доста мрачно. Това е основната причина, която тласка дребните стопани към примитивно изхранване на кравите. Тези хора не им се слуша за модерно фуражно производство, като си виждат хала. От гледна точка на съвременното производство на обемисти фуражи, връщането на земята на собствениците не доведе до нищо разумно. Реформата към нещо съвременно все още чака, а тези, от които зависи това, все още не виждат проблемите. Тук стоят нерешени въпросите със събирането на разпокъсаните парчета земя. Все още не е преодоляно недоверието в обслужващите, фермерски кооперации. А без тези сдружения, дребните и средни стопани никога няма да имат съвременна техника за производство на царевичен силаж, сенаж, сено. Без тези качествени фуражи, както видяхме, няма съвременно производство на мляко. Следователно не природата ни е ощетила с лоши фуражи. Ние като общество не можем да се организираме, за да оползотворим природните дадености. Понеже, проблемът все още не е осъзнат, следва да подчертаем, че се намираме в началната фаза на неговото разясняване. Колкото и банално да се вижда на някой, но специалната преса не бива да престава да напомня за нуждата от събиране на разпокъсаните земи на дребните и средни стопани, за изграждането на кооперации за обслужване с техника за фуражно производство за изкупуване на млякото. За сега се мисли и се прави нещо за събиране на земите на едрите арендатори, но за дребните и средните стопани е оставено на изчакване. „Не му е дошло времето”. Но това ще ни доведе до катастрофално изоставане в млекопроизводството точно когато сме вече членове в Европейския съюз. По изложените по-горе причини и неумението ни да се борим при влизането в съюза, получихме ниски квоти за мляко, което ще ни постави в крайно неизгодно положение. Презумпцията за ниски квоти е, че в тази страна няма природни дадености за ефективно производство и няма защо да се мъчат с него. Но, случаят с българското краварство не е такъв. Нашето краварство може да не отстъпва на европейското, стига да видим причините и да направим това, което е необходимо. Отговорността на държавата е огромна, както никога до сега. При подготовката на политиката в земеделието за следващите години в ЕС нашето участие ще трябва да бъде компетентно с познаване на нашите истински потенциални възможности в млекопроизводството.

ЕКСПЕРТИ

Вързано или свободно отглеждане при млечното говедовъдство Проф. Трифон Дарджонов

БРОЙ 5-6 / 2017

квалификация и некачествената техника за почистване и доене, проваляше предварително това ново начинание. И по-важното, то оформи негативно отношение в нашите стопани и специалисти към новата форма на обслужване на кравите, която господства по света. За да останем толкова дълго в плен на старите разбирания за гледане, причината е все още неизяснените за специалистите основни предимства и недостатъци на двете технологии, защото те никога не са имали възможност да сравнят двете технологии в нормално действие. Доколкото са виждали или чували, хората са сравнявали с вързаното гледане само подобие на работа при свободните технологии на държане. Ако трябва да бъдем точни в оценката за свободното отглеждане на кравите, наистина те се оказаха неподходящи за колективната форма на стопанисване и справедливо бяха отхвърляни за тогавашните условия. Те може

без технологично преустройство, с което се предрешава тяхната неефективност. Причините да стигнем до това състояние според мен се коренят в колективната система на производство, която пречеше на развитието на индивидуалната отговорност, липсата на мотивация за качествен труд. По тази причина квалификацията на изпълнителските кадри беше ниска. Вързаното отглеждане на кравите много по-добре пасваше на системата на безотговорност. Контролът върху вързаните крави все пак беше осъществим, тъй като конкретният дояч имаше възможност да запомни кравите си. При размер на стадата от 200–300, че и 500, и 1000 крави – толкова, колкото бяха тогава фермите, свободното държане внасяше пълен хаос в следенето на заплождането, пресушаването, храненето. Така че, свободното държане при практикуваните размери на фермите, съчетан с липсата на мотивация в работниците за

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Въпросът с начина на отглеждане но кравите в световната практика е решен отдавна в полза на свободното държане в открити или полуоткрити постройки. У нас обаче, внедряването на тази технология има дълга и мъчителна история. Още в средата на 60-те години бяха направени първите опити в ДЗС с внедряването на свободно групово държане на крави в полуоткрити обори на дебела постеля и доене в зала. Опитите завършиха безславно с обвинението, че са неудачни. Под напора на развиващата се световна практика в следващите 10 години у нас започнаха нови опити, сега със свободнобоксово държане и доене в зала. Положиха се много усилия, но по различни причини и това начинание не тръгна. По тази причина, когато в края на 70-те години започна масово строителство на нови обори по за 100 и 200 крави, те бяха направени за вързано държане на кравите и доене със централен млекопровод. Това строителство, направено с железобетон, загроби технологически българското краварство за дълги години и се превърна в едно от сериозните препятствия пред съвременно краварство в нашата страна. За това вече сме споменавали, тук по-скоро бихме искали да изясним по-детайлно причините, за да стигнем до сегашното състояние, когато все още се намираме в плен на страха от свободното държане на кравите и не правим нещо сериозно, за да го превъзмогнем. И нещо по-страшно, нови кравеферми се създават в старите сгради за вързано гледане

би и сега няма да бъдат подходящи за кооперативните кравеферми, доколкото ръководството и организацията им малко се отличават от тази в някогашните ТКЗС. Какво показва анализът на двете технологии тогава, когато и двете работят нормално при частни кравеферми със стопанин собственика. Едно изследване, направено в продължение на повече от 10 години в САЩ гласи: Предимствата на вързано отглежданите крави са: 1. За всяко крава от стадото могат да се полагат по-лесно индивидуални грижи 2. Кравите са подредени поудобно за преглед и обслужване при различните манипулации. 3. През зимата стопанинът обслужва животните на закрито и не е изложен на ниските температури. 4. Кравите с агресивно поведение не създават напрежение в стадото. 5. Разпиляването на фураж е по-малко отколкото при свободно държане. Предимствата на свободно отглежданите крави са: 1. Стадото крави се обслужва като група освен при доене. 2. Кравите не се блъскат при връзване и отвързване. 3. Разходът на труд по обслужването е много по-малък. 4. Доенето в доилна зала осигурява много по-високо качество на млякото, каквото при централен млекопровод е недостижимо. 5. Нараняванията на ставите и вимето са много по-редки. 6. Разгонените крави се откриват по-лесно. 7. Кравите са по-активни, имат по-добър апетит, поемат повече фураж и развиват по-висока млечност, което компенсира по-голямото разпиляване. 8. Броят на животните в стадото се увеличава по-лесно. 9. Кравите при свободно държане са по-чисти отколкото

вързаните крави. 10. Общата стойност на сградите и съоръженията е по-ниска, отколкото при вързано държане в затворени помещения. Обобщено казано, по основните икономически показатели, които определят ефективността в края на краищата – стойност на капиталовложенията, разход на труд за отглеждането, високо качество на произвежданото мляко (от тук и по-висока цена на продаваното мляко), свободното отглеждане показва решително предимство и това обяснява защо то се внедрява така масово през последните 50 години в практиката на съвременните кравеферми. В това отношение ние решително изоставаме от съвременния свят и все още недостатъчно е просветата по този важен въпрос на производството на мляко. Възможните варианти на свободно държане на кравите, приложими при нашите условия ще бъдат разгледани в по-нататък. Варианти на свободно отглеждане, приложими у нас Основният белег на свободното отглеждане на кравите е това, че животните се държат на групи, без да се връзват, имат място за лежане, за хранене и за доене, към които се предвижват свободно. Според климатичната зона постройките могат да бъдат закрити, полуоткрити или открити. Доенето обикновено става в зала, различен вариант. Най-често тип „рибена кост“ и по-рядко тип „кaрусел“. Според устройството на пода може да имаме държане върху дебела постеля без боксове, върху тухлен под с индивидуални боксове, при което може да имаме гумени матраци или без тях. Индивидуалният бокс може да бъде покрит със слама. Според това как са устроени пътеките за движение, те биват твърди за булдозерно или с делта скрепер почистване или със скаров под с водно почист-

ване. У нас са изпитвани всички изброени варианти на свободно отглеждане и сега можем да направим някакво подреждане на различните варианти според достойнствата им за нашите условия. По отношение постройките мисля, че може да бъдат препоръчани като най-удачни полуоткритите, т.нар. тристранно обградени навеси, загърбващи подветрената посока. Предимството им пред напълно затворените постройки се крие в това, че микроклиматът в полуоткритите постройки е много по-здравословен за високопродуктивните крави, които поемат много хранителни вещества и отделят достатъчно топлина при храносмилането за загряване на животните дори при –24°С. Решаващото условие е кравите да имат сухо легло и да са на завет. Най-подходящи постройки от този тип бяха направени в с. Костиево, Пловдивско и с. Сребърна, Силистренско. За съжаление тези обори сега стоят неизползвани. Единствен техен недостатък е големите размери на фермите – по за 400 животни (4 навеса по 100 крави). В зависимост от това как е устроен подът, може да бъдат препоръчани за нашите условия, както дебелата постеля, така и свободнобоксовото държане в боксове с постеля от слама. Дебелата постеля (несменяема в продължение на 6 месеца) от слама е най-удобното място за почивка на високопродуктивните крави, стига горният слой да се покрива ежедневно с 5–6 кг нова слама. Ако макар и за кратко режимът бъде нарушен, хигиената се влошава и маститите бързо нарастват. При наличие на около 2,2 тона слама за крава годишно, този под е най-подходящ за малки ферми с висока млечност. Високият разход на слама се покрива от получения висококачествен тор, подходящ за водене на т.нар. органично земеделие, без използване на минерални торове. Сво-

боксовете и не се цапат с екскременти и урина. Така, без да се прилага специално почистване на животните, те са чисти, нещо, което при вързаното държане на животните не може да се постигне дори след ежедневно почистване. Вързаната крава не може да избира мястото за лягане и винаги ляга върху отделените екскременти. Чистите животни са една от предпоставките за получаването на чисто мляко.

боднобоксовото държане върху постеля от слама, създава също добри удобства за кравите, като тук се използва 4 пъти по-малко слама, средно 1,5 кг дневно на крава. Така са устроени боксовете за лежане в споменатите по-горе ферми в Костиево и Сребърна. Решаващо условие за изграждане на предимствата на свободнобоксовото отглеждане на кравите е устройството на бокса. За крави със живо тегло 550–600 кг размерите следва да са: дължина 220 см (като влезе крава задните крака да са на прага, така че, когато отделя екскрементите, те да не падат в бокса); широчина 110 см (за да не може кравата да се обръща в бокса); височината на прага към пътеката, от която влиза кравата, да бъде 15–20 см, така че да не позволява влизане заднешком. Страничните огради на бокса са тръбни на две нива – на 0,5 м и на 1 м, за да не позволяват преминаване на животните от бокс в бокс. На около 60–70 см от предната страна, върху горната тръба се слага напречна тръба, която не позволява на кравата при уриниране и отделяне на екскрементите да се изгърби и прибере напред в бокса, с което се предпазва мястото за лежане от замърсяване. Обикновено успоредно на боксовете за лежане, от другата страна на пътеката се организира храненето в т.нар. пътека

ясла. Кравите провират главите си през напречни тръби в ясла, която има ниска стена към тях (около 30 см), а от външната страна е без стена. Пътеката, по която се разнася фуража е на нивото на яслата. Липсата на външна стена на яслата улеснява много свалянето на фуража и натикването му към кравите без да се повдига. За през лятото обикновено има двор за движение, от външната страна на който има организирана „пътека ясла“. Дворът е твърд и се почиства с булдозерната лопата. Ако боксовете са добре изпълнени, екскрементите попадат само върху пътеката. При движението, кравите замърсяват само това пространство. При поемането на фуража, кравите са също върху пътеката. Там, по време на хранене, животните отделят 50% от дневната норма урина и екскременти. Така че, за почистване остава само пространството на пътеките. То може да става със скаров под, но при нашите условия това се оказа крайно непрактично. Ето защо за препоръчване е използването на мобилна техника. Навесена булдозерна лопата на трактор, който изтиква тора в края на постройката в ремарке, подложено в единия край на дължината на навеса или направо в торището. Ако боксовете са изпълнени добре и пътеките се почистват редовно, кравите лежат само в

Мястото за доене при съвременните технологии При съвременното производство на мляко изкупната цената в много голяма степен се определя от чистотата, съдържание на общ брой микроорганизми (ОБМ) и на общия брой соматични клетки (ОБСК) в млякото. Този брой пък се определя от условията за доене и държане на кравите. Важен фактор, за производството на чисто мляко обаче си остава подготовката и мотивацията на дояча. Квалифицираният (добре познаващ същността на въпроса) дояч намира възможности да произведе чисто мляко при различни условия, а когато трябва той променя условията в желаната посока. Поради това важно е да се познават условията, които улесняват работата на дояча да получава по-чисто мляко. Не бива да се заблуждаваме, че изискването към хигиенните показатели е някаква прищявка или „зла умисъл” от европейските ни партньори, предназначена да ни унизи. Това са абсолютно необходими показатели, които ние трябва да се научим да спазваме, за да бъде гарантирано здравето на консуматорите на мляко и високото качество на млечните продукти. Млякото, което произвеждахме до сега, откровено казано, е много далеч от здравните стандарти. Само за сравнение, ще посоча средните показатели за изкупеното мляко в Дания, през 2001 г., възлизащо на 4,4 милиона тона. Млякото

със съдържание на ОБМ под 30 000 бр./см3 е било 93,7%, а под 100 000 бр./см3 – 98,9% от всичкото изкупено мляко. Съдържанието на ОБСК е било съответно: под 300 000 бр./см3 в 71,4%, а под 400 000 бр./ см3 в 90,4% от всичкото млякото. В същото време у нас кравето мляко с показатели под 100 000 бр. ОБМ не преминава 3–5% от предложеното за изкупуване мляко. Със соматичните кратки положението е почти същото. Трудно се намира мляко под 400 000 бр./см3. Видно е от сравнението, че средното ни ниво на чистота на млякото е много ниско. Нека обаче не обиждаме пионерите за добиване на чисто мляко у нас. Единични фермери, като спазват предписанията за хигиена, получават мляко с ОБМ под 60 000 бр./ см3 и ОБСК под 400 000 бр./ см3. Следователно у нас също може да се получава мляко с европейски показатели, но хората следва да се научат и найважното, хората, които изкупват млякото, следва по-чувствително да стимулират с по-висока цена качественото мляко. Някои преработватели вече го правят и резултатите не закъсняват. Който плаща добре качественото мляко, ще има възможност да получи и качествени продукти. Когато кравите се доят в обора и са вързани, доячът подхожда към всяка крава, прикляква, измива вимето, оглежда го и слага чашките за доене. Всичко това се извършва в крайно неудобно за него клекнало положение. Дори да иска да извърши операциите старателно, това трудно се постига и в края на доенето (след като е минал един час) качеството на работата винаги се влошава. Всмукването на въздух от апарата за доене, става близко до замърсената среда, което допълнително влошава микробната замърсеност на млякото. Нещата се променят чувствително към по-добро, когато доенето е организирано в отделно помещение, т.нар. доилна зала при

по-крупните ферми или доилен кът в дребните ферми. Организиране на доенето в отделно помещение създава редица предимства. Първо, помещението е изолирано от обора. В него има възможност подът да се поддържа винаги чист от екскременти и урина, добре проветрено. Второ, за дояча се устройва място (трап) където кравата при доене застава повисоко. Вимето и се намира на нивото на гърдите на дояча. Това създава удобства за по-старателното измиване и подсушаване на вимето. Подаването на топла вода чрез подръчен душ може лесно да се осъществи. Освен това ежедневният оглед за състоянието на вимето става много по-качествен и има възможност да се предприемат своевременно мерки за лечението. След всяко доене безпроблемно може да се третира вимето със специалните разтвори и кравите да останат прави около 10 минути докато разтворът образува запушалка на отвора на цицката. Или както резюмирано можем да кажем, създаваме една много по-благоприятна среда за операцията доене. След приключване на доенето, помещението се почиства и дезинфекцира по-лесно. Освен всичко друго залата позволява през студените дни мястото за доене да се затопля, което подобрява условията за работа на дояча и подобрява нейното качество. Това не може да се прави за целия обор. Поради изброените предимства на доенето в зала, то се прилага все по-масово в съвременната практика и помага изключително много за постигането на високите резултати с чистотата на млякото. Всичко това ми дава основание да препоръчам горещо изграждането на залите или доилните стаи в нашата практика. Нещо повече, мисля, че това е възможно да става и при съществуващите сега обори за вързано отглеждане на кравите, дори и когато

доенето става в гюмчета, без централен млекопровод. Залите могат да се приложат дори когато кравите са малко на брой (20–30 бр.). За целта, първото нещо, което следва да се направи, е връзването и отвързването на кравите да се направи автоматично за цялата редица или да се сложат фиксатори. Това улеснява операцията по връзването и позволява да се положи индивидуално поднасяне на концентратите според нивото на млечност. Според големината на стадото се устройва и залата (стаята), като за всеки 10 крави се предвижда по едно място за доене. Най-добре е кравите да се разполагат под формата на рибена кост. Единият заден крак и вимето да са към трапа за доене. Пред залата се устройва малка чакалня, а след нея дворче за престояване на издоените крави. Разходите по организирането на зала (стая) за доене на кравите бързо се изплащат от подобреното качество на млякото (и неговата по-висока цена). Дълбокото ми убеждение е, че модернизацията на нашето краварство, с оглед подобряването на чистотата на млякото, следва да започне от устройването на специално място за доене на кравите, зали за по-едрите стада и стаи за дребните стада. Едновременно с това да се направи автоматично връзване с фиксатори, за индивидуално хранене. Следващата стъпка да стане свободното боксово отглеждане, чрез преустройство на съществуващите обори. Но, ако успоредно с това не започнем използването на семенен материал от висококласни бици, проверени по потомство, за осеменяване на нашити крави, то резултатите ще са ограничени до около 5000 кг млечност. Използването на семенен материал от проверени бици бързо ще ни придвижи към 8000–9000 кг, а това вече значи съвременно краварство и като животни и като технология.

БРОЙ 5-6 / 2017

време. Всички страни ще имат възможността да се развиват чрез тази инициатива. Китай е инициатор на „Един пояс, един път”. Китай пое водеща роля в създаването на Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (AIIB). Регистрираният капитал e $ 100 милиарда, от който Китай ще инжектира $ 50 млрд. След като Китай инвестра $ 40 милиарда във Фонда „Пътят на коприната”, той се развива с бързи темпове и обемът му се очаква да достигне $ 400 милиарда догодина. От друга страна бързият икономически растеж на Китай ще даде нов тласък за растеж на всичките партньори. Очаква се през следващите 5 години, Китай да внесе стоки на стойност повече от $ 10 трилиона, мащабът на китайските инвестиции към чужбина ще бъде над $ 500 милиарда, ще има повече от 600 милиона туристи, пътуващи зад граница. Всички държави са добре дошли на борда на експреса на китайското икономическо развитие. Също така, Китай приветства всички да участват в новия механизъм за глобалното управление с идеята за съвместно планиране, отговорност и споделяне на резултатите. Това също е и отправна точка на инициирания от Китай форум на високо ниво за международно сътрудничество „Един пояс, един път”. През последните три годни, свързаното с „Един пояс, един път” сътрудничество се движи стабилно напред и се ползва с широка подкрепа и активно участие. До момента повече от 100 държави участват в проектите, свързани с „Един пояс,

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Относно инициативата „Един пояс, един път” През 2013 година, китайският президент Си Дзипин инициира съвместно изграждане на „Икономическия пояс по пътя на коприната” и „Морския път на коприната през XXI век”, (наричан по-надолу „Един пояс, един път”), имащи за цел преливане в нова динамика за насърчаване на общото развитие, преодоляване на кризата, силно възстановяване, както и устойчивото развитие на глобалната икономика след засилване на международното сътрудничество, скрепване на национални стратегии за развитие, реализиране на взаимна допълнителност, стимулиране на общото развитие. Минавайки през двата континента на Европа и Азия, инициативата „Един пояс, един път”, свързва Азиатско-тихоокеанския икономически кръг и Европейския икономически кръг. Регионът обхваща население от около четири милиарда и шестстотин милиона, икономическият обем възлиза на 21 трилиона долара, съответно отчетено 63% и 29% от тези в глобален мащаб. Икономическата структура на държавите по пътя на коприната, ресурсните резерви и търговските структури имат свои собствени характеристики, налице е силна взаимно допълване в икономическата и инвестиционната структури. Общите интереси на регионалното сътрудничество на инициативата „Един пояс, един път” е отправна точка за вземане на решения, придържаща се към принципи за съвместното обсъждане, съвместно изграждане, споделяне на изгодите, чрез задълбочаване на комуникацията на политки между страните, безпрепятствeност на търговията, финансова интеграция, връзки между хората, споделяне на дивидентите от развитието и реформите в Китай, насърчаване на диалога и сътрудничество между държавите по Пътя на коприната, създаване на по-равномерно и балансирано глобално партньорство за развитие, солидна основа за дългосрочно устойчиво развитие на световната икономика. „Един пояс, един път” не е затворена, егоистична система с цел лична печалба, а е отворена платформа за сътрудничество със значително голяма съвместимост, отговаря на общите нужди на страните по пътя на коприната. Всяка страна, която споделя и желае да участва в тази инициатива, свободно може да се присъедини по всяко

ЗАЕДНО С КИТАЙ

Посланик Джан Хайджоу проведе пресконференция във връзка с инициативата „Един пояс, един път”

един път”. С над 40 държави и международни организации Китай има подписани документите за сътрудничество относно инициативата „Един пояс, един път”. Редица големи проекти на двустранно и многостранно сътрудничество достигнаха важни ранни резултати – Китайската железница (China Railway Express) функционира, Азиатската инфраструктурна и инвестиционна банка оперира, фондът „Пътя на коприната” ускорява инвестирането си в конкретни проекти.

Относно форума на върха за международно сътрудничество по инициативата „Един пояс, един път” Форумът на върха се проведе от 14-и до 15-и май в Пекин. Президентът Си Дзинпин присъства на съответните официални мероприятия на форума и изнесе главната реч. Форумът на върха, чиято тема е „Укрепване на международното сътрудничество, съвместно изграждане на „Един пояс, един път”, беше в три части: Церемония по откриването, кръгла маса и пленарно заседание на високо ниво. Пленарното заседание на високо равнище се фокусира върху укрепването на обмена и сътрудничеството между правителството, промишлеността и академичните институции, съсредоточаване по темите комуникация на политики, свързване на удобства, безпрепятсвеност на търговия, финансова интеграция и връзки между хората, паралена среща на тема обмен между мозъчните тръстове. Кръглата маса с участие на държавните лидери е фокусът на форума, на която се наблегна на следните две основни теми: първо, укрепване на политиките и стратегиите за развитие и задълбочаване на партньорството; второ, насърчаване на взаимна свързаност и практическо сътрудничество, реализиране на интерактивно сътрудничество. Освен държавните и правителствените ръководители на 28-те държави, присъстваха официални лица, учени, предприемачи, медии и лица от други 110 държави, както и ръководители и представители на 61 международни организации. Очакват със съвместните усилия на всички страни за достигане важни резултати в 3 области: Първо, разширяване консенсуса за международно сътрудничество. Придържайки се към целите и принципите на Хартата на Организацията на обединените нации – мирно сътрудничество, отвореност и инклузивност, взаимно обучение, взаимна изгода и съвместно развитие, възприемайки развитие на икономиката, разширяване на заетостта, изкореняване на бедността, подобряване на жизнения стандарт на хората и опазване на околната среда като приоритети на международно сътрудничество, активно скрепвайки национални и регионални стратегии за развитие и програмите на глобалното развитие. Всичко това има за цел да допринесе за изграждането на Общността на спо-

деленото бъдеще за човечеството със съвместно развитие и съвместен просперитет. Второ, насърчаване на прагматичното сътрудничество в ключови области. Консолидиране на възходящата тенденция на сътрудничеството по инициативата „Един пояс, един път”, задълбочаване прагматичното сътрудничество в областа на свързаността на инфраструктурата, търговията, инвестициите, финансовата подкрепа, хуманитарен обмен и др., насърчаване на редица големи проекти и споразумения за сътрудничество, проучване и излъчване на редица средносрочни и дългосрочни мерки. Трето, проектиране на визията за дългосрочно сътрудничество. В духа на равноправни консултации и вземайки предвид интересите на всички страни, ще се проучи създаването на механизма за дългосрочно сътрудничество. Чрез увеличаване действителните инвестиции и разширяване на споделените интереси, ще се начертае план, отговярящ на интересите на всички страни. Относно участието на България в „Един пояс, един път” България се намира на кръстопътя на три континента, има благоприятно географско положение, уникални природни условия, разполага с богати селскостопански и туристически ресурси. Като страна членка на ЕС, България се ползва с удобството на европейската интеграция. Всичко това представлява огромен потенциал за развитие. Традиционното приятелство между Китай и България има дълга история: за Китай, България е важна държава по Пътя на коприната. Двете страни имат силна допълняемост помежду си за сътрудничество в различни области. Всяка от страните има ясно сравнително предимство и двете страни имат силно желание за разширяване на сътрудничеството и повишаване на нивото му и са убедени в успеха на взаимноизгодното сътрудничество. По време на срещата на лидерите „16+1” през 2015, Китай и България подписаха меморандум за разбирателство относно общото изграждане на „Един пояс, един път”, Сътрудничеството между двете страни в механизма „16+1” напредва успешно. Създаденият под ръководството на България Център за насърчаване на земеделското сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа започна да функционира. Важно е приятелите от медиите да обърнат повече внимание и чрез тяхното представяне на инициативата „Един пояс, един път” българските приятели от различни слоеве да се запознаят с повече информация относно инициативата в интерес на икономическото развитие на България, на здравословното развитие на световната икономика и на по-справедливото и рационално глобално управление.

Меморандум за задълбочаване на сътрудничеството в земеделието подписаха Китай и страните от Централна и Източна Европа по време на агрофорум, който се проведе в Словения.

Министър Порожанов на българския щанд на изложението в Горна Радгона.

БРОЙ 5-6 / 2017

ски изложения и подкрепата на ефективните бизнес контакти. В Словения министър Порожанов проведе двустранни срещи с министрите на земеделието на Китай, Словения и Полша – Хан Чанфу, Деян Жидан и Кшищоф Юргиел. Той посети и българския щанд на 55-ия Международен панаир на земеделието и храните – AGRA в Горна Радгона.

млрд. долара годишно, което е 26–27% от общата агротърговия на България. Позитивен пример е създаването на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на земеделието между Китай и Централна и Източна Европа, който започна работа в България на 26 юни 2015 г. В неговите функции влиза предлагането на актуална информация за търговски и селскостопан-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

„Глобализацията и конкуренцията, базирана на качеството, значително променя агрохранителната система и ролята на малките производители в нея”, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на конференция на тема „Значение на хранителните вериги на локално и глобално ниво“. Министър Порожанов подчерта, че за развитието на хранителната индустрия българското правителство подкрепя и насърчава въвеждането на качествени стандарти. Той припомни, че голямо внимание е обърнато на достигането на европейските норми за безопасност и качество при месните и млечни продукти, но в същото време с различни инициативи успешно се развива и предлагането на традиционни български храни, предават от пресцентъра на МЗХГ. Насърчава се използването на местни суровини, както и преработката им за постигане на продукция с по-висока добавена стойност, която да се предлага на международните пазари. Министър Порожанов обърна внимание и на повишаване на здравните рискове от разпространение на заболявания при глобализацията на търговията на земеделски продукти. Това увеличава опасността от външни шокове в предлагането и търсенето и показва, че управлението на риска е важно за по-нататъшното устойчиво развитие на международната търговия. В изказването си българският министър акцентира на значението на търговията със земеделски стоки със страните, които участват в инициативата „16+1” между Китай и ЦИЕ. В последните 3 години оборотът с тези страни е на стойност около 2

ЗАЕДНО С КИТАЙ

Страните от ЦИЕ подписаха меморандум за сътрудничество с Китай

ЗАЕДНО С КИТАЙ

Учени от Китай се интересуват как произвеждаме вино, розово масло и млечни продукти

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

елегация от Китайската селскостопанска академия по инженерство посети Селскостопанска академия. Гостите от Китай посетиха България във връзка с изпълнението дейностите в рамките на формата „16+1” – Централна и Източна Европа и Китай. В нашата столица се намира централата на центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и държавите от Централна и Източна Европа. Гостите се интересуваха по-специално от секторите винопроизводство, розопроизводство и млекопреработване. Г-н Ли Шуджун изтъкна, че Китай търси международни партньори за разработване на съвместни научни проекти в областта на земеделието. Той изрази възхищението си, че в България земеделието е всестранно развито и е с дългогодишна история. „През последните години все повече фирми от Китай имат бизнес отношения със страната ви и ние трябва да ги съветваме и подпомагаме”, добави Ли Шуджун. От своя страна председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов запозна гостите с дейността на научната институция. В системата на Академията има специализирани институти, работещи във всички сфери на земе-

делието и храните. Така, в Плевен се намира Институтът по лозарство и винарство, който работи в различни аспекти на лозарството и винопроизводството. „От поддържане на най–голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта, до най-съвременните биотехнологии за производство на обеззаразен лозов материал“. През миналата седмица институтът чества 115 години от създаването си. „ИЛВ – Плевен е първата научно-изследователска институция в България, в тази област и петата в света след Русия, Италия, Франция и Унгария“, поясни председателят на ССА. През всичките тези години са създадени уникални винени сортове. Във връзка с розопроизводството проф. д-р Николов посочи, че Академията има Институт по розата и етеричномаслените култури, който се намира в град Казанлък. „Единствено в този район на България се отглежда Казанлъшката роза, цветовете на която съдържат етерични масла, от които се произвежда известното по цял свят българско розово масло“, добави той. Двете страни бяха единодушни, че ще задълбочат сътрудничеството помежду си, предават от пресцентъра на Селскостопанска академия.

Повече знания и по-добра генетика за Вашия успех!

Основни цели на НАМГБ са: • Осигуряване на чистотата на породите Лимузин и Абердин Ангус в България чрез поддържане на Родословна книга на породата; • Повишаване на генетичния потенциал на месодайните породи говеда чрез прилагане на иновативни методи за селекция на животните по всички икономически важни признаци; • Подпомагане, обединяване и насочване усилията на развъдчиците на месодайните породи говеда в България за повишаване на икономическата ефективност от отглежданите животни и тяхната продукция и адаптирането им към нуждите на пазара; • Представлява членовете си и техните легитимни интереси във всички случаи, касаещи представянето на породите на национално и международно ниво.

Станете наши членове! НАМГБ адрес: 1756 София, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.15, тел.: 02/81 62 012, www.beefbreeding-bg.org

НА ВЪРХА НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО 2000 животни 1500 изложители 93 000 посетители

„Нов рекорд от 93 000 посетители превръща Sommet de l’elevage в едно от най-големите животновъдни изложения в Европа и съществено повишава авторитета му на световно ниво”. Това отбелязва в своето експозе Президентът на изложението Жак Шазале. Sommet de l’elevage се утвърди като уникално във всяко отношение и се превърна в безспорен делови кръстопът на деловите среди от цял свят в областта на производството и преработката на животинска селскостопанска продукция.

ОКТОМВРИ