Животновъдтсво BG 28/2016 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

февруари (1-2)/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

НОВИНИ ОТ МЗХ Започна прием на заявления за компенсация на щети по животни и кошери Заявления по схемата „Държавна помощ за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни семейства“ в резултат на природни бедствия се приемат от днес, 15 февруари, до 26 февруари в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. На подпомагане подлежат земеделските стопани, които през 2015г. са включени в регистъра на МЗХ. Те ще получат обезщетение за пчели, едър и дребен рогат добитък, юници над 12 месеца, говеда за угояване от 12 до 24 месеца и агнета до 6 месеца. Бюджетът на държавната помощ за 2016г. е 100000 лева. След приключването на приема и проверката на предоставената от кандидатите информация средствата ще бъдат изплатени до 15 март.

Съдържание Позиция За напредъка на животновъдството има значение и издаването на едно добро популярно списание. . . . . 3 Овцевъдството и пазара. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Породи Нещо повече за бивола . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8 Развъдна дейност при Родопско късорого говедо. . . . 11 Фуражи Плътност и редуциране на тревостоя при сортове люцерна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 Продуктивност на суха надземна и коренова маса в тревни смески . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Хранене Хранене на телета с цяла царевица и гранулиран протеинов концентрат е по-изгодно отколкото със стартерна смеска. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Мокро хранене на свинете . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Как може да увеличим млечността на овцете чрез подобряване на храненето. . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Експерти Козето мляко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Технология за ускорено размножаване на пчелните семейства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Селскостопанската наука – генератор на икономически ръст в полза на бизнеса . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Представяме Ви Иновативна енергоспестяваща инсталация, представена във ферма Данчеви. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Пазари Международни пазари за българските земеделски производители. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Трудови договори за краткотрайни сезонни селскостопански работи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

Списанието се издава с подкрепата на:

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА:

• Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • Разпространение на печата АД • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

За напредъка на животновъдството има значение и издаването на едно добро популярно списание проф. Николай Тодоров

БРОЙ 1-2/ 2016

Списанието по животновъдство трябва да отговаря на съвременните потребности, да подпомага нашето животновъдно производство да преодолее увеличаващото се изоставане от другите страни в Европа. За да бъде списанието интересно и търсено, трябва да преобладават статиите, които показват как можем да повишим продуктивността и икономическите показатели на силно изостаналото (с пъти като цяло) животновъдство от Европейския съюз, Норвегия, САЩ, Израел, Япония и други страни. То трябва да помага за пренасянето на наличните знания и опит във водещите български и европейски ферми, в университетите и изследователските институти до ръководителите на многобройните български ферми, които изнемогват поради лоша конкурентноспособност и нямат нито кураж, нито виждат своята перспектива. Списанието трябва да третира проблемите, свързани с преодоляване аномалиите и парадоксите в животновъдството. Страната беше износител на месо, живи животни и сирене при консумация от всеки българин годишно на 82кг месо и 193кг мляко и млечни продукти, приравнени към мляко. Сега внасяме 56% от месото (голяма част от него замразено и съхранявано и около 1/3 под формата на карантия) и около 20% от млякото при силно намалена консумация (51кг месо и 164кг мляко на човек). Над 52% от бялото саламурено сирене, което консумираме, се произвежда от вносно сухо мляко и втвърдена палмова мазнина. Не коментирам отражението на тази ситуация върху и без това влошеното здравословно състояние на нацията. А имаме едни от най-добрите условия за производство на животински продукти в Европа. Освен неизползваните пасища, разполагаме с отлични условия за отглеждане на люцерна, царевица за силаж и на зърнени култури. За съжаление изнасяме голяма част от зърното, изсушения спиртоварен остатък, слънчогледа и почти цялото количество семена от рапица. Животните не получават необходимото количество енергия и протеин и това е основна причина за ниската им продуктивност и лошата конкурентна способност на жи-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

В миналото се издаваха няколко сравнително добри списания по животновъдство. Повече от 60 години Министерството на земеделието, след това ИАСРЖ издаваха списание „Животновъдство“, докато К.Желев го спря от печат. Националният съюз на зооинженерите издаваше списание „Животновъдство плюс“, но силите му не стигнаха и го прекрати. За да запълни празнината „Ентропи 1” ЕООД започна издаването на „Животновъдство BG”. За излизане на животновъдството от плачевното състояние са най-важни знанието и предприемачеството. И двете могат да бъдат подпомогнати от едно добро популярно списание. От това са заинтересовани и имат задължение МЗХ (и неговите поделения като НССЗ и ИАСРЖ), Селскостопанска академия и неините институти, аграрните университети и многобройните асоциации в областа на животновъдството. Никоя от тези организации няма сили да издава на съвременно равнище въпросното списание. Които опитаха, се провалиха. Не се наеха и Института по животновъдни науки в Костинброд и Земеделския институт в Стара Загора, на които беше предложено да издават сп.„Животновъдство“. Има обаче една възможност, да се направи публично-частно сдружение за издаването на списанието и тази идея искам да развия. Сегашното списание не можа да привлече заинтересовани и амбициозни специалисти в редколегията си, пак поради финансови причини. В редколегията са пенсионирани автори на статии, без да се питат, отговорните редактори често се сменят, няма млади, заинтересовани сътрудници, съдействащи за изпълването на списанието с необходими и полезни за фермерите статии. Разчитането главно на приходите от реклами не позволява на списанието да изплаща хонорари за статиите и това е допълнителна пречка за привличането на добри материали. Зслужава да се отбележи, че въпреки трудностите, списание „Животновъдство BG” устоя и стана единствено специализирано по животновъдство списание в страната. Заради тази му жилавост, то заслужава да бъде подкрепено.

С ПОСТИЖЕНИЯ ВЪВ ФЕРМЕРСТВОТО

вотновъдния отрасъл. Внасяме големи количества соев шрот. А има възможност да комбинираме оптимално слънчогледовия шрот с рапичен при преживните и на ниско целулозен слънчогледов шрот (Сънпро) с рапичен при непреживните животни, както и да намалим вноса на големи количества скъп соев шрот. За да преодолеем парадоксите, да се оползотворят рационално наличните ресурси и да се организира ефективно животновъдно производство, главното условие е наличието на знания и предприемчивост. Отдавна е дошло време за подем. За това имаме всичко необходимо, ресурси (фуражни, протеинови източници, работна ръка), потребности, свързани със здравословното хранене на хората, както и нужда от икономически възход. Знанията и практическият опит за повишаване на продуктивността и свързаната с това икономическа ефективност и конкурентна способност на животновъдството са налице в Европа и отчасти у нас, трябва обаче да стигнат до фермерите. За това може да помогне едно добро научноприложно списание. Безспорно в списанието имат място и въпросите на самите фермери, въпроси от законодателството, от изискванията за животновъдните обекти, от изискванията към производството на крайни продукти във фермата и директното им предлагане на пазара. Сега тези фермери са на кръстопът, пред закриване на производството им, защото не могат да изпълняват скъпите изисквания. Дребните фермери живо се интересуват от такива въпроси и в списанието трябва да намерят отговор на техните проблеми. Това ще повиши и търсенето на списанието. Има място и за чисто журналистически статии свързани с посещението на ферми. Налице са добри приложни списания в Германия, Холандия и редица други страни, от които може да се заимстват и приспособят за нашите условия много статии. Може да се канят добри и успешни учени да популяризират някои новости. Има много пътища, които трябва да се извървят, за да се подпомогне фермерството. Трудностите произлизат от неправилната структура на организациите, свързани с животновъдството у нас. В повечето страни всички организации и работещите в тях зооинженери – висши учебни заведения, изследователски институти, съветнически организации, изпълнителни агенции, асоциациите за развъждане на отделните видове и породи животни, са обединени в национална професионална асоциация. Тази асоциация играе важна роля в определянето на политиката и мероприятията за постигането є, издава научни и популярни списания, провежда ежегодни научни конференции по проблемите и т.н. У нас липсва подобна организация, опитът да се изгради преди 25 години не успя. Няма организация с която да участваме в Европейската федерация по животновъдство,

където единствени в Европа не членуваме след 1990г. (преди това членуваше МЗХ). Няма организация няма и съответните списания, чрез които тя подпомага развитието на животновъдството. Списанията, които третират от време навреме въпросите на животновъдството, се издават от търговски сдружения и не са на добро професионално равнище. Те не помагат достатъчно за възходът на нашето животновъдство. Отговорните за подпомагането на прогреса в животновъдството институции и организации (МЗХ, аграрните университети, изпълнителните агенции по животновъдство, Националната служба за съвети в земеделието, животновъдните асоциации и др.) не правят нищо за коригиране на съществуващото състояние, както правят по цял свят. МЗХ трябва да кореспондира с 56 асоциации по животновъдство и със споменатите други организации. В същото време финансирането на животновъдните асоциации се извършва от МЗХ и е толкова лесно да каже – обединете се и си разпределете справедливо и целесъобразно задачите, които изпълнявате и парите които ви даваме. От друга страна, всички отделни организации са слаби, някои издаваха списания и бюлетини, но нямат сили да ги подържат и преустановиха тази дейност. Често не се стига до единно мнение за националните мерки и изискванията към ЕС, които биха довели до подобряване на продуктивността и икономическото състояние на фермите и благоденствие на фермерските семейства. Резултатът е налице – продължаваме да изоставаме все повече от другите европейски страни. Какви възможности има да поправим пропуските и допуснатите грешки? Първата и най-добра възможност е да създадем един по-различен от загиващия Съюз на зооинженерите в България. Става дума да направим, както е в другите страни, Българска асоциация по животновъдство (БАЖ), в която да се обединят многобройните асоциации по животновъдство и другите институции, имащи отношение към отрасъла. Тук ще членуват професионално учените от земеделските университети в Стара Загора и Пловдив и част от учените в другите университети и от изследователските институти на Селскостопанска академия, свързани с животновъдството, служителите на изпълнителната агенция по селекция и репродукция (ИАСРЖ), зооинженерите, работещи в Националната служба за съвети по земеделие (НССЗ), зооинженерите, работещи в различни организации, фирми и стопанства. С други думи, във въпросната асоциация ще членуват всички зооинженери, независимо къде работят. Те заедно ще обсъждат проблемите, ще подпомагат развитието на отрасъла и ще защитават своите и на отрасъла интереси. Списание „Животновъдство BG“, издавано от „Ентропи 1” ЕООД може да бъде медиен

партньор на БАЖ на базата на публично-частното партньорство. При тези обстоятелства може да се получи и известна финансова поддръжка за списанието от МЗХ, както е в повечето страни. Тази поддръжка се дава за качественото изпълнение на просветната роля и разпространение на съвременните знания и практически опит сред специалистите и фермерите. Трябва да има изисквания при хабилитирането на учените да публикуват и да имат принос за популяризиране и внедряване в производството на новостите и прогресивния опит. Това ще позволи подобряване на списанието, рецензиране на статиите и отхвърляне на ненужните, заплащане на хонорари за статиите, за които са положени усилия и е отделено време от авторите, както и редица други подобрения. Всяка организация не трябва да разчита на другите, а да поеме своя дял в издаването на списанието. Да посочи заинтересовани членове за редколегията и им възложи тази задача. Втората възможност е, ако не се стигне до решението, което са възприели другите страни, понеже ние сме типичен пример за липса на съгласие и за прилагане на принципа „разделяй и владей”, списанието да стане орган на няколко организации: МЗХ (и неговите поделения – институтите на ССА, НССЗ, НССРЖ), Тракийския у-тет в Стара Загора и Аграрният у-тет в Пловдив, а „Ентропи 1” ЕООД остане издател. Така ще се чувстват ангажирани всички институции както за качеството на списанието, така и финансово, ако е нужно. Необходими практически мерки Каквото и да е решението, то трябва да се приеме от всички. Такова решение променя много нещата. Фирмата издател трябва да се съобразява с политиката, съставът на редколегията и редица други решения на БАЖ. БАЖ трябва да се съобразява с интересите на едноличното дружество, което издава списанието. В културните страни такова сътрудничество не е проблем. За да се стигне до такова деликатно решение

(когато всеки бяга от своите задължения), е необходимо ясно формулиране на целите, задачите и отговорностите на списанието и на всеки членове на БАЖ, на които то ще е орган. Наложително е да се проведе събрание на ръководителите или отговорните представители на различните институции за обсъждане на идеята. Добре е материалите с аргументите и предлаганите решения да се поместят в една от книжките на списанието. Това ще даде възможност повече заинтересовани хора да се запознаят с проблемите и да изкажат своите съображения и идеи. Мисля, че трябва да се поканят на споменатото съвещание: Министърът на земеделието и храните (или негов представител), Председател или заместник на ССА, директорите на Земеделските институти, където животновъдството заема голям дял и в миналото се наричаха „животновъдни” (в градовете Костинброд, Стара Загора, Троян, Шумен, Плевен и евентуално опитната станция в гр.Смолян), Деканът на АФ в Стара Загора и Ректорът на АУ в Пловдив, Ръководителят на НССЗ, Директорът на ИАСРЖ, членовете на Редколегията на сп.„Животновъдство BG“, председателите на по-големите асоциации по животновъдство (те са общо 56 и не може да присъстват всички), както и някои ръководители на големи ферми и спонсори (рекламодатели) на списанието, които са заинтересовани от обсъждания проблем. Дневният ред на съвещанието може да бъде: • Нужда от създаването на Българска асоциация по животновъдство и на съвременно популярно списание и мерки за практическо реализиране на това. (Докладчик зам.-министър на МЗХ (чернова на доклада ще му бъде подготвена от инициативния комитет) • Приемане решение за създаване на БАЖ и избор на управителен съвет и контролна комисия. • Приемане на решение за отговорностите на отделните участници в издаването на „Животновъдство BG“ и за състава на редколегията.

567

Европейско изложение за професионалисти в животновъдството

2000 животни 1400 изложители 85000 посетители

ОКТОМВРИ

2016

ЗА БЪЛГАРСКИ ПОСЕТИТЕЛИ: Френско-българска селскостопанска асоциация, Мила Александрова, тел.: 0887 92 93 55, 00 33 1 41 10 81 86, e-mail: mila.mila@wanadoo.fr

ПОЗИЦИЯ

Овцевъдството и пазара Маргарита Димитрова

БРОЙ 1-2/ 2016

12 лв. Нека по-дребните стопанства да плащат по цени, близки до долната граница, призова Бисер Чилингиров. Обикновено на дребните стопани се дават полоши парцели и е нужно време и средства, за да се приведат ливадите в добър вид. Според прогнозата на бранша, около половината от свободните ливади, т.е. 750 000дка ще се ползват от животновъди. Още толкова отново ще са при хора, които ще успеят да се класират на търговете и ще получават субсидии без особено голям труд. Единственото успокоение е, че животновъдите наемат пасища за срок до 5 години, а другите, които само ще вземат помощите – до 1 година. Идеята е през това време бизнесът да се убеди, че от животни може да се печели и да увеличи стадата. Със сигурност свободни пасища ще останат в Странджа, Сакар и в Северозападна България. Дефицит се очертава в Смолянско, Карловско, където има много животновъди, а малко ливади. Според официалната статистика в момента у нас има 1 250 000 овце. За сравнение, през 1990г. са отглеждани 8 млн. овце. България е правила много сериозен износ – 6 млн. агнета са заминавали за Либия, Сирия, Египет, Иран, Йордания.

автохтонни, които се намират в защитени райони. В момента се обсъжда подпомагане за т.нар. „хуманно отношение към животните“. Това означава, че ще има и допълнително средства, ако повече време стадото е на паша, а пък фермите са изградени с големи прозорци и влиза светлина. За да се увеличава броят на овцете, голяма роля изиграха и промените в Закона за земята. Според тях всички наематели на общински и държавни пасища трябваше до 1 февруари да се снабдят с необходимия брой животни. В противен случай се развалят договорите. В момента кметовете са пуснали инспектори, които обикалят села и паланки. До 1 март трябва да станат публично известни свободните за паша общински терени, а до 10 март фермерите ще пускат заявления. През последните години мнозина люде без животни ползваха пасища и ливади от общинския и държавен фонд и точеха европейски субсидии. Според правилата на ЕС няма значение дали върху нивата е засята пшеница, дали се отглеждат домати или пък е просто ливада – помощите са еднакви. Дори пасищата ползват добавки, защото често се намират в райони с природни ограничения. По приблизителни сметки хора без стада стопанисваха около 1,5 млн. дка и няколко години поред, съвсем законно прибираха субсидиите. Сега правилата са други. Проблемът е, че няма достатъчно животни, а ливадите първо ще се разпределят между реалните фермери. Наемът за един декар по закон се определя от пазара, но на практика се движи между 1 и

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Има обрат в бизнеса с животни. Докато в кравефермите се чудят как да вържат двата края, защото европейско евтино мляко подбива цените на нашето, при овцете има сериозно раздвижване. Дори нещо повече – напоследък богати хора със сериозен бизнес започват да правят модерни овцеферми. Това съобщи за Епицентър.бг Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация. Този бизнес ще става все поинтересен, твърди Чилингиров и дава за пример, че изкупната цена на овчето мляко тази пролет ще е между 1,25–1,45 лв. за литър. За сравнение, кравето се купува по 55–60 ст. В момента агнетата се предлагат по 5,50–6 лв. за килограм живо тегло. Дори има дефицит на българска стока. Добре, че в момента няма пазар в Турция и в Арабския свят, иначе съвсем ще останем без български агнета за Великден. Заможните хора, които се ориентират към овцевъдство, внасят елитни породи – Лакон от Франция, Асаф и Аваси от Испания. Едно породисто животно струва между 250 и 500 евро. Модерни автоматизирани ферми от най-висок клас вече са изградени в Белене, Съединение, Белица, Монтана, Ловеч, Търговище, Шумен... Там стадата варират от 500 до 3000 животни. Много важна причина за този подем, разбира се е субсидията. Ако преди пет–шест години на животно се даваха между 6 и 18 лева, сега помощите са между 120 до 170 лева. На долната граница са плащанията за продуктивните животни, наймного получават стадата от стари български породи, наречени

ПОРОДИ

Нещо повече за бивола Красимира Пирева Съвременният домашен бивол произхожда от дивия азиатски речен бивол. Той е един от най-старите опитомени видове животни, които се развъждат и до днес. Биволът без съмнение е едно уникално животно, чието значение за бита на хората не само не е намаляло, но има много добри перспективи за развитие и използване на ценните му стопански качества. Според световноизвестния специалист в областта на биволовъдството, огромното значение на бивола за човека е отразено в легендата за произхода му: „Според известната библейска притча за Ноевия ковчег, когато Ной натоварил всички животни в ковчега, на брега останали едно прасе, една овца, един стар кон и едно куче. Ной ги сложил в една голяма кошница, разклащал я в продължение на десет минути и като я отворил, от там излезли двойка биволи.“ Какво е значението на тази притча – биволите сякаш носят частица от всеки един от тези видове животни – въргалят се в калта като прасето, имат стаден инстинкт като овцете, служат на човека като коня и са му верни като кучето.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

Азиатски бивол

Биволът е вид животно, много различно от говедото. Съществени различия има в строежа на скелета, кожата, космената покривка, както и в поведението му. Биволът няма задтилен гребен на черепа, а рогата излизат от челната кост. Те са надстроени животни – с по-висок кръстец (достига 1,5–2 метра) от холката, с широка, свлечена, стреховидна крупа. Имат силно развита челна част на главата, лицевата част е остра и по-тясна. Кожата е 2,5 пъти по-дебела от тази на говедото. Потните жлези представляват 1/6 от жлезите по кожата на говедото, а мастните жлези са по-силно развити с 2,5 до 10 пъти и имат по-широк лумен. Секретът на мастните жлези е с бял цвят, а при говедото има жълт цвят. Тлъстините на бивола също са с бял цвят. Биволът е топлолюбиво животно и леко понася летните горещини. Обича да се къпе и да се въргаля в калта. Калта запушва потните жлези и се затруднява транспирацията – секрецията на потните жлези, но пък съдържа магнезиеви соли, които разтварят мазнината и потните жлези се отпушват. Космената покривка е с гъстота около 1/10 от тази на говедото (100–200 власинки на кв.

см) и е с дължина 45–50см. Предният пояс е подобре окосмен. Носното огледало, мукозите, рога и копита са оцветени в сиво-черно. Основният цвят на космената покривка е черен – караманест. Видът Биволи спада към разред Чифтокопитни, подразред Преживни, семейство Говеда. Географски и морфологично се разделя на две групи: Азиатски бивол и Африкански бивол. Азиатски бивол Азиатският бивол (воден бивол) има два основни типа – Блатен бивол и Речен бивол. Дивият азиатски бивол е масивно, мощно животно. Височината достига 1,5–1,9 метра, дължината на тялото е 2,4 до 3 метра и повече при отделни екземпляри. Мъжките достигат тегло до 1000– 1200кг, а женските – до 800кг. Космената покривка е рядка, оцветена в черно, черносиво или тъмносиво. Опашката е сравнително дълга и пухкава на върха. Долната част на крайниците е мръснобяла. Възрастните животни остават почти без косми. Телетата се раждат с червеникаво оцветена космена покривка, която потъмнява с възрастта. Имат големи, скосени копита, с които могат да ходят в калните, блатисти местности. И мъжките и женските биволи имат рога, като по-големи са те при мъжките. Рогата са тежки, оребрени, напречното им сечение е с формата на триъгълник. Водните биволи прекарват голяма част от деня си потопени в калните води на тропичните и субтропични гори на Азия. Тези блата осигуряват добро прикритие и богатство от водни растения за храна, въпреки че биволите всъщност предпочитат да се хранят по пасищата с трева и билки. Женските обикновено раждат всяка година. Бременността е 9 до 11 месеца. Младите мъжки биволи остават в стадото на майките си, което наброява около 30 женски, до навършване на 3 години. След това се отделят и сформират малки стада само от мъжки екземпляри. Днес дивите водни биволи са намалели много и живеят само на защитените територии, простиращи се в Индия, Непал и Бутан, както и в резервати в Тайланд. И без това малкият им брой е застрашен и поради прилагане на кръстосване с домашните биволи. Блатният тип бивол има набор от 48 хромозома, а речният – от 50. Двата типа могат да се размножават помежду си и могат да дават плодовито потомство. Блатният бивол е разпространен в Южна Азия – Тайланд, Виетнам, Китай. Той е черен или черносив, работен тип бивол, с по-ниска млечност от речния и се използва повече за месо. Формата на тялото е паралелепипедна, вимето е слабо развито. Краката са къси, копитата са по-големи от тези на речния бивол, рогата са широки с форма на полумесец. Произходът на речния бивол се корени в Индия. От индийския див бивол, наричан още бивол Арни, произлиза домашният бивол. Речният би-

вол от Индия се е разпространил в Азия, Египет и Южна Европа. Цветът на космената покривка е черен до тъмносив. Той е със значително повисока млечна продуктивност от блатния бивол. Вимето е добре развито. Формите на тялото са по-ъгловати, краката са по-дълги, а рогата са покъси, извити назад и нагоре. От него произхожда и нашият местен бивол. Към азиатските биволи се отнасят още Аноа и Миндорски бивол, които са значително по-дребни и до наши дни не са доместифицирани (одомашнени). Аноа Аноа е див горски бивол, който обитава остров Сулавеси в Индонезия. Макар и родствени на азиатските биволи, Аноа се отличават с необичайно дребните си размери. Дължината на тялото достига до 1,7 метра, а височината при предните крайници – до 1 метър. Теглото му варира от 150 до 300кг. Рогата са къси и прави, с дължина до 40см. Кожата на Аноа е много дебела, космената покривка е рядка. Често възрастните животни са с почти гола, тъмнокафява кожа. Аноа обитават блатисти гори и джунгли. Живеят поединично или на двойки. Хранят се с трева, плодове, пъпки, листа и крайбрежната растителност на блатата. Рано сутрин излизат на паша, а в горещата част на деня се къпят във водата и се търкалят в калта. Размножават се през цялата година. Бременността трае около 10 месеца и се раждат 1–2 малки. Според местообитанието биволите Аноа се разделят на два подвида: планинска и равнинна. Съществувал е и трети подвид, но е бил изтребен от прекомерното преследване на местното население. И двата подвида са вписани като застрашени от изчезване. 1. Равнинна Аноа. Обитава заблатените гори на остров Сулавеси, Индонезия. Има набито тяло, слабо покрито с кафяво-черна космена покривка. Кожата е по-тъмна при мъжките. В областта на шията често има бяло петно под формата на полумесец. Бледи жълто-бели петна има и по главата и крайниците. Рогата са плоски, насочени назад и при мъжките Аноа са по-големи. Малките се раждат с пухкава, златисто-кафява космена покривка, която с възрастта се губи. 2. Планинска Аноа. Тя е по-дребна от равнинната и е разпространена на по-висока надморска височина, в гористи заблатени местности. По външен вид наподобява елен. Планинската Аноа има по-дълга и гъста космена покривка от равнинната, с тъмнокафяв до черен цвят. Всяка година през месеците февруари до април част от космите опадат и се появяват светли петна по главата, шията и крайниците. Тялото е набито, с къси крайници, вратът е широк и здрав. Рогата са относително по-малки, конусовидни и гладки. Миндорски бивол Нарича се още тамарау и е вид воден бивол,

който населява само остров Миндоро в Тихия океан, част от Филипините. Също недоместифициран вид биволи, които са с по-дребен ръст – достигат до 200–300кг, но са най-големите бозайници на Филипините. Имат здраво тяло с къси, набити крака. Космената покривка е тъмнокафява до сивочерна. Рогата са здрави и плътни, с дължина до 50см, имат триъгълно напречно сечение и са покрити с груби канали. Започват от челото назад под V-образна форма. От вътрешния ъгъл на окото нагоре излизат дъговидни, сивобели ивици. Сивобели петна може да има и по главата и шията. Популацията на миндорския бивол драстично е намаляла и през 2004г. е вписан като застрашен вид. Броят им в днешни дни е по-малък от 300.

Африкански бивол Известен е с наименованието „кафър“. За разлика от азиатския, африканският бивол никога не е бил опитомяван. Той е много агресивен и изключително опасен за човека. Най-разпространен е в откритите савани на Африка с близки водни източници, но някои видове от него са приспособени да живеят и в гъстите тропически гори, до 3000 метра надморска височина. Космената покривка на африканския бивол е рядка, груба, рижава, тъмносива или черна. С възрастта още оредява. Тялото е набито и силно и макар, че са по-ниски от индийския бивол, те са с почти 50% по-тежки. Главата е поставена ниско на тялото и върхът є е изравнен с линията на гърба. Ушите са широки, опашката е дълга – може да варира от 70 до 110см и завършва с пискюл. Предните копита са значително по-големи от задните, което е свързано с факта, че предната част на тялото е по-мощна. Телетата се раждат с червено оцветена космена покривка и с възрастта потъмняват. Африканският бивол е стадно животно – живее на стада от по 1000 и повече животни. Помежду си биволите са миролюбиви, а водач на стадото е най-старият бивол. Зрението на кафърските биволи е лошо. Най-добре е развито обонянието и в по-малка степен – слуха. Те имат изградена система от звукова комуникация. С движения на главата и опашката също се предупреждават за приближаваща заплаха. Хранят се предимно с трева, храсти и листа. Женските достигат полова зрелост на 5-годишна възраст. Износват по един плод в продължение на 11 месеца. Днес африканският бивол се класифицира в пет основни подвида: Черно-кафяв кафър Известен е като „капски бивол“. Той е най-едрият подвид африкански бивол, с най-тъмната окраска. Дължината на тялото достига до 3,4 метра, а височината – до 1,7 метра. Теглото на мъжките достига 900–1000кг, а на женските – до 700кг. При старите мъжки биволи се появяват белезни-

Африкански бивол

кави кръгове около очите. Женските са с малко по-светъл цвят, клонящ към червеникаво-кафяв. Рогата на капския бивол са особено специфични. С напредване на възрастта, базите, от които излизат двата рога, се свързват помежду си и образуват непрекъснат костен щит. Той се нарича „шеф“ и понякога е толкова здрав, че не се пробива от куршум на пушка. Разстоянието между краищата на рогата на някои по-едри екземпляри може да надмине един метър. Рогата на женските са помалки и с не толкова здрав „шеф“. Този подвид е най-свирепият от всички африкански биволи. Годишно около 200 човека стават жертва на капския бивол. Обитава Южна и Източна Африка. Червено-кафяв кафър Най-дребният подвид, известен като „горски африкански бивол“. Височината му е едва 120см, теглото е 270кг средно, като може да достигне 450–500кг. Космената покривка е рижава до червено-кафява с по-тъмни участъци по главата и раменната част на гърба. В ушната мида се формира четка от косми. Рогата им са много помалки – до 40см, по-слаби и основите им почти никога не се сливат. Разпространени са в горите на Централна и Западна Африка. Судански бивол В морфологично отношение заема междинно място между предните два подвида. Сравнително дребен е на ръст – мъжки екземпляри с тегло 600кг се считат за много големи. Среща се в Западна Африка. Нилски бивол Подобен е на капския бивол, но е по-дребен и с по-светла космена покривка. Неговото местообитание е Централна Африка. Планински бивол Спорно е съществуването на този подвид и не се описва от всички изследователи. Приема се, че обитава гористите местности на Източна Африка.

ПОРОДИ

Развъдна дейност при Родопско късорого говедо проф. Васил Николов

БРОЙ 1-2/ 2016

печаване на нейната типичност и съхраненост. Тук, разбира се, става въпрос за изчезващите и застрашените от изчезване автохтонни породи. Не го отбелязваме специално, тъй като такива са по-голямата част от нашите местни породи. При Родопското късорого говедо основната информация за животните се получава при прегледите на стадата. Основен преглед се извършва два пъти годишно – пролет и есен. На есенния преглед се прави бонитировка на животните. Всички животни, отговарящи на породното описание, се записват в Регистър на породата. Поради изискването да се води развъдна книга (въпреки че не са натрупани достатъчно данни), кравите и биците се записват в допълнителен раздел на Развъдната книга на РКГ. При стартиране на работата целта на асоциацията беше към 2010–2012г. всички по-големи стада от породата да бъдат обхванати в развъдно-племенната работа, което да позволи да се изготви окончателен стандарт за породата, валиден за следващите 10–15 години.

тонните породи, почти до средата на 80-те години на миналия век, е тотално унищожаване чрез поглъщателно кръстосване. В момента, в който е осъзната необходимостта от съхраняване на генофонда до разгръщане на работата по същество, тотално пък се сменя системата на производство и аборигенните породи отново са забравени за повече от 20 години. По тези причини схеми и шаблони за водене на развъдната дейност не съществуваха. Базирайки се главно на опита ни от първите години за работа с РКГ, предложихме основни принципи и подходи за работа с местните автохтонни породи (Николов и Стоянов, 2002). След създаване на развъдната организация тези принципи бяха заложени и детайлизирани в развъдната програма за породата (Николов, 2004). Общата схема на развъдната работа с автохтонни породи не се различава съществено от тази на развъдно-подобрителната работа с комерсиалните. Тя е верига от следващи едно след друго органично свързани звена. Начална точка е контролът на селекционните признаци. Тук идва и първото по-съществено различие. Ако при заводските породи контрол се провежда основно по признаци и свойства, имащи стопанско значение и целта е определяне на най-изгодните индивиди за подобряване на тези качества, то основната цел на контролирането на биологичните и стопанските качества при аборигенните породи е проследяването на насоката на развитие на породата и обез-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Развъдна организация Като продължение на работата по проекта на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество на 11 декември 2003г. в Аграрния университет – Пловдив беше учредена Асоциация за редките местни породи в България (АРМАПБ) със секция „Родопското късорого говедо”. През следващата година беше разработена и защитена „Развъдна програма за съхраняване на Родопското късорого говедо” (Николов, 2004). На основата на разработените програми и за другите 3 породи с решение №19 от 02 март 2005г. на министъра на земеделието и храните Асоциацията получи разрешение за развъдна дейност. През 2010г., в изпълнение на разпоредбите на новите промени в Закона за животновъдството, които регламентираха една развъдна организация да работи с един вид животни, двете говедовъдни секции на АРМАПБ бяха отделени в нова развъдна организация – Асоциация за развъждане на местни породи говеда, която беше оглавена от доц. д-р Янко Горинов. До последните няколко години принципите за работа с автохтонните породи у нас не бяха разработени. Още след Освобождението, за удовлетворяване на нарастващите потребности на населението от животинска продукция, търсенията веднага са насочени не към подобряване на местните породи, а към внос на животни отвън. В следващите десетилетия това се повтаря периодично и многократно, включително и през настоящия период. Единственият подход към автох-

След изграждане на развъдната структура и стандартизирането на породата, родословната книга на РКГ трябва да бъде затворена. На настоящия етап това все още е невъзможно, тъй като към Асоциацията постоянно се присъединяват нови ферми и стопани. Информацията от контрола се използва за преценка на мъжките и женските разплодни животни. На основата на преценката се елиминират животните, които не отговарят на развъдните критерии – не са типични за породата, имат недостатъци, които намаляват жизнеспособността и адаптивната способност на породата. Чрез следващата стъпка – подборът, се формират качествата на потомците така, че максимално да се доближават до развъдната цел. С получаване на потомците процесът започва отново. Органичната връзка между звената на развъдната дейност изисква работа с една порода да се организира, изпълнява и ръководи от една организация с ясно изразени цели и възможности. Това е особено важно за автохтонните породи. Спецификата при развъждането им обаче е, че обикновено те са малочислени и не са конкурентоспособни на отглежданите в съседство комерсиални породи. В тази връзка, независимо от вида и породата, главните цели са общи – съхраняване на генофонда и обезпечаване на устойчиво развитие в неблагоприятната икономическа среда. Общите цели и малката численост на породите предполагат създаването на по-големи организационни структури, в които обаче работата с отделните породи трябва да се води от отделни екипи – например по секции, както беше при АРМПБ и както е сега при АРМГБ.

Развъдна цел и контролирани признаци Като основна цел на развъдната работа с Родопско късорого

говедо, беше определено запазването на генофонда и съхраняването на генетичното разнообразие чрез затвърждаване на биологичните качества, осигуряващи типичността и преживяемостта на породата. За основни признаци при преценката на говедата бяха определени екстериорът и конституцията, жизнеспособността и размножителната способност. Оценката на екстериора и конституцията се извършва по три групи признаци: 1. Отличителни белези на породата. 2. Признаци, обезпечаващи типичността и преживяемостта на породата. 3. Екстериорни измервания. Първоначалните параметри на указаните признаци, заложени в „Методиката за разработване на инструкция за развъдна работа при съхраняване на автохтонните породи говеда” (Николов и Стоянов, 2002), са определени на основата на литературни източници – главно Хлебаров (1929) (по Цонев и Василев, 1962); Хлебаров (1940–41), Цонев и Василев (1962), Хинковски и др. (1984). По-късно в „Развъдна програма за съхранение на Родопското късорого говедо” (Николов, 2004), параметрите на екстериорните измервания и индексите на екстериора са коригирани на основата на проучванията на Стоянов и Николов (2004) при 77 крави. Обхванатият през последните години по-голям масив от животни вероятно ще доведе до нови корекции на стандарта не само по отношение на параметрите на екстериора, но и на отличителните белези на породата. Работата в тази насока трябва да се провежда изключително внимателно, за да не се допусне както прекалено „издребняване”, така и ненужни или безпринципни компромиси. Родопското късорого говедо е порода с висока жизнеспособност и продължително използване. Съхраняването на жизне-

способността и удължаването на живота са основни приоритети при развъждането на породата. От показателите, характеризиращи жизнеспособността, като основни са приети продължителността на използване и продължителността на живот. Допълнително се отчитат лекотата на отелване, едроплодието, броят родени телета, броят живородени, преживяемостта на телетата до достигане на разплодна възраст, заболеваемостта. От признаците, характеризиращи размножителната способност, при женските животни основно се отчитат пожизнената плодовитост, възрастта на първо отелване, междуотелният период, а при мъжките – половата зрелост, половата потентност, оплодителната способност. При биците, използвани в СИО, е предвидено контролирането на качеството на спермата – подвижността на сперматозоидите и концентрацията на спермата. Допълнително при женските животни се отчитат половата зрялост, стопанската зрялост, индепенданс-периодът, сервиз-периодът и процентът на близнене, а при мъжките – пригодността на спермата за замразяване. Основен допълнителен контролиран признак при Родопското късорого говедо е млечната продуктивност. При равни условия приоритет трябва да се дава на животните с по-висока млечна продуктивност. Изхождайки от регионалните традиции, националните потребности и световните тенденции, като основна цел по отношение на млечната продуктивност може да се определи повишаването на добива на хранителни вещества от млякото. За запазване на биологичните качества на породата при работата в тази насока е необходимо да се спазват няколко основни правила. На преценка по млечна продуктивност се подлагат само животни, които отговарят на всички изисквания, обезпечаващи типичността на породата.

За бикопроизводство, с отчитане на млечната продуктивност, се избират крави, след като са достигнали средната продължителност на живот на говедата от породата. Повишаването на добива на хранителни вещества трябва да е главно за сметка на повишаване на концентрацията на хранителните вещества в млякото. От съставките на млякото приоритетно значение има протеинът. За повишаване на атрактивността на породата, осигуряваща нейното оцеляване, е необходимо да се отдава приоритет на животни със специфичен вкус и аромат на млякото, подходящи за производство на уникални продукти. На основата на казаното, като основни контролирани признаци на млечната продуктивност бяха определени: вкус и аромат на млякото; съдържание на сухо вещество, на протеин и мазнини. Като допълнителни контролирани признаци на млечната продуктивност бяха определени: продължителност на лактацията, млечност, съдържание на соматични клетки в млякото, технологични качества на млякото. Предложихме, оценката на екстериора и конституцията да се извършва в следната последова-

телност: 1. Преценка на отличителните белези на породата (I група признаци). 2. Снемане на (или оценка на снетите) екстериорните измерения (II група) и изчисляване на индексите на телосложението. 3. Преценка на развитието на признаците, обезпечаващи типичността и преживяемостта на породата (III група). Признаците от I група се оценяват в три степени: • 1 – типично; • 2 – допустимо; • 3 – нетипично. На детайлна преценка по признаците от II и III група се подлагат животни с оценка „нетипично” на не повече от 10% от отличителните белези. При оценка на признаците от II група на всеки показател се поставя бал, който се определя на основата на разликата на конкретната стойност на животното от стандарта за породата. Баловете се определят, както следва: • при съвпадане на стойността на измерване със стандартната или при отклонение от нея до ± 0.499 σ; • при отклонение от ± 0.5 до 0.999 σ; • при отклонение от ± 1.0 до

1.499 σ; • при отклонение от ± 1.5 до 1.999 σ; • при отклонение от ± 2.0 до 2.499 σ; • при отклонение над ± 2.5 σ. Признаците от III група се оценяват по 5-бална скала, като бал 1 получават най-типичните и най-добре развитите признаци, а бал 5 – най-нетипичните или порочните. Типичността се определя на основата на описанията в стандарта. Сумарен бал за екстериор и конституция не се изчислява. За разплод се оставят животни, отговарящи на следните изисквания: • без оценки „нетипично” и не повече от 20% оценки „допустимо” по признаците от I група; • оценка не по-малко от 4 бала на признаци от II група; • оценка не по-малко от 3 бала на признаците от III група. Ако указаното в предходната точка е невъзможно, се допускат изключения, които се приемат от секционния съвет на породата. Развъдната стойност на говедата от породата РКГ се определя на основата на собствения фенотип на индивида по призна-

Таблица 1. Развъдна структура на популацията Родопско късорого говедо, контролирана от АРМАПБ Населено място 1 2 3

стадо

Развъдна група

Крави, бр. Юници, бр. Телета, бр.

Бици, бр.

женски

мъжки

Изкуствено осеменяване Прилага се

Възможност

не

Да

не

Не

не

Не

не

Не

не

Не

да

Да

да

Да

да

Да

да

Да

не

Да

не

Да

не

Не

не

Таблица 2. Развъдна структура на контролираната част на популацията (към 01.11.2008г.) ферма

Развъдна група Крави, бр.

2 3

Бици, бр.

женски

мъжки

Осеменяване Прилага се

възможност

не

Да

не

Да

не

Не

не

Не

не

Не

не

Не

не

Не

да

Да

не

Не

не

Не

не

Не

да

Да

да

Да

да

Да

да

Да

не

Да

не

Не

246

общо

ците, които са обект на селекцията.

Юници, бр. Телета, бр.

Развъдна и генеалогична структура на популацията Поради малкия брой на говедата, до изваждането є от границите на застрашеност, породата не трябва да се структурира на активна, пасивна, елитна и т.н. развъдни единици. Стремежът трябва да е под селекционен контрол да бъдат поставени колкото е възможно по-голям брой животни. През първите години се работеше с няколко стада – Кушла, Стоманово и Маджарово. В Кушла и Стоманово се използваше изкуствено осеменя- ване със сперма от единствените два бика – Радой и Дойчин, налична в националната генбанка. В Маджарово се използваше естествено покриване, но там на практика никаква работа не можеше да се води. Фермата беше създадена в изпълнение на Българо-холандски проект и там постоянно се вкарваха и из-

карваха животни. Контролът на практика беше невъзможен. Броят на фермите се увеличи след старта на подпомагането по програма САПАРД. Към края на 2007г. под контрол на развъдната организация вече имаше 10 ферми, което позволи да се формират развъдни групи (таб.1). В края на 2008г. под контрол на Асоциацията вече са 17 ферми, както и стадото в с.Кушла, което дава възможност за допълнително увеличаване на броя на развъдните групи (таб.2). Понастоящем, както беше описано в предходните раздели, под контрол на развъдната организация са 30 ферми и стадото в с.Кушла. Във всички ферми се използва естествено покриване. В повечето ферми се държат значително по-голям брой бици и бичета в разплодна възраст от необходимите за разплод. На практика на дадения етап е налице панмиксия, като развъдната организация не възпрепятства този процес. Обмен на бици

между стадата не се прави. На практика вече е налице възможност за отделяне на част от популацията в елитна развъдна единица, където да е възможно реално осъществяване на развъдни мероприятия. В нея могат да бъдат обособени 12 развъдни групи от фермери, които до момента са доказали съпричастността си към развъдната дейност и са склонни към развъдна дисциплина. На настоящия етап в контролираните стада има достатъчен брой млади животни за възпроизводство, като динамиката на структурата е слаба. Развъдната структура на породата е формирана с максимално отчитане на произхода. Исторически формираните стада са от затворен тип и на дадения етап няма необходимост от „вкарване” на бици от други популации. Като затворени, след първичното формиране, функционират и новосъздадените ферми. Целта е да се поддържа максимално генетично разнообразие.

ФУРАЖИ

Плътност и редуциране на тревостоя при сортове люцерна доц. д-р Наталия Георгиева доц. Ивелина Николова Институт по фуражни култури, Плевен

БРОЙ 1-2/ 2016

а в най-малка степен – 2008г. (469мм). Годишната средноденонощна температура е в границите от 12,2 (2006г.) до 13,6оС (2007г.). Като цяло експерименталният период 2006–2009г. се характеризира с по-висока годишна средноденощна температура на въздуха (12,7оС) и по-малка сума на валежите (541мм) в сравнение със същите за предходния 20-годишен период (12,2оС и 562мм). През първата година от развитието на люцерната плътността на тревостоя при реколтиране на пролетния подраст е средно 1509 растения/м2 (фиг.1). С най-голяма плътност е сорт Дара, следван от Плевен 6 и Многолистна, а с най-малка – сорт Обнова 10 – тенденция, която се запазва и при реколтиране на летния и есенния подрасти. Разреждането на тревостоя в края на първата година от развитието на люцерната е средно с 25,6% като най-силно изразено е при сорт Многолистна (47,1%) и най-слабо – при Обнова 10 (13,9%). При сорт Европа разреждането е 23% и

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Продуктивността и хранителната стойност на люцерната я определят като водеща многогодишна бобова фуражна култура. Висока продуктивност на люцерната се осигурява чрез използване на различни агротехнически практики, подходящи агроекологични условия, сортове и др. Според други автори плътността на тревостоя e основен фактор, определящ добива, качеството на фуража и дълготрайността на люцерната. Извеждането на подобен вид експерименти е трудно, тъй като за определяне плътността на посева е необходимо нарушаване целостта на тревостоя. Плътността на люцерната е най-висока в годината на създаване на посева и се редуцира през следващите години (Маслинков и др., 1981; Coruh and Tan, 2008). Редуцирането не е линейно (Hakl et al., 2011), като в резултат на редица проучвания се установяват различни тенденции. Според Min et al. (2000) понижението в броя растения е много по-голямо през първата, отколкото през следващите години. Suzuki (1991) и Hakl et al. (2011) наблюдават особено силно разреждане от първата към втората година и по-бавно през следващите три години. Volenec et al. (1987) съобщава за понижение в плътността на тревостоя през първите две до три години след засяване, дължащо се на засилена вътревидова конкуренция. Съществени са различията в понижението на плътността и в зависимост от сортовата принадлежност. В статията са представени резултати от проучване на плътността и редуциране на тревостоя при девет сорта люцерна: Европа, Приста 2, Приста 3, Приста 4, Обнова 10, Плевен 6, Дара, Многолистна и Дама. Екперименталната дейност е осъществена през периода 2006–2009г. в ИФК–Плевен върху почвен тип слабо излужен чернозем. Сеитбата е извършена през пролетта на 2006г., при междуредово разстояние 11,5см и сеитбена норма 2,5кг/дка. За определяне плътността на люцерновия тревостой (брой растения/м2) при реколтиране на пролетния, летния и есенния подрасти (фаза начало на цъфтеж) са взети почвени монолити. В метеорологично отношение годините на проучването са с променливи условия. Варирането в количеството на валежите е значително като обезпечена в най-голяма степен е 2009г. (613мм),

Фигура 1. Плътност на тревостоя при сортове люцерна, растения/м2 1 – Европа, 2 – Приста 2, 3 – Приста 3, 4 – Приста 4, 5 – Обнова 10, 6 – Плевен 6, 7 – Дара, 8 – Многолистна, 9 – Дама; ПП – пролетен подраст, ЛП – летен подраст, ЕП – есенен подраст.

е под средното за деветте сорта (фиг.1). Варирането в плътността на люцерната през втората година от развитието є при сортовете е значително по-малко, отколкото през първата. Средният брой растения/м2 при реколтиране на пролетния, летния и есенния подраст е съответно 746, 463 и 433. С най-високи стойности на този показател във всички подрасти е сорт Дама, а с най-ниски – Обнова 10. Намаляването на плътността на тревостоя в рамките на втората година е значително по-силно изразено в сравнение с предходната и е с 42%. Най-силно е разреждането на тревостоя при сорт Дара, а най-слабо – при Плевен 6. В сравнение с първите две години редуцирането на люцерновия посев през третата експериментална година е в най-малка степен (19,9%). Поголям брой растения на единица площ и в трите

подраста отново са установени при сорт Дама при средна плътност на люцерновия тревостой от 268 растения/м2 през годината. Средният брой растения, реколтирани в пролетния подраст през четвъртата година е 267 и в сравнение със съответната стойност през първата експериментална година намалението е съществено (с 82,3%). С напредване на вегетацията отпадането на растения от тревостоя продължава в летния и есенния подраст като плътността на люцерната е съответно 241 и 209 растения/м2. С най-висока плътност във всички подрасти е сорт Плевен 6, а с най-ниска – Приста 3. Редуцирането на люцерната през четвъртата година е сходна с това на предходната година и е с 21,6%. Плътността на тревостоя при проучваните сортове люцерна през четирите експериментални години е представена в таблица 1. Средният брой

Таблица 1. Средна плътност на тревостоя и редуциране при сортове люцерна през периода 2006-2009г. 2006г. Сортове

брой растения/м2

2007г.

2008г.

2009г.

брой редуциране брой редуциране брой редуциране редуциране растения/м2 с/о 2006г. растения/м2 с/о 2007г. растения/м2 с/о 2008г. с/о 2006г.

Европа

1337

587

-56,1

247

-58

228

-7,5

-82,9

Приста 2

1379

598

-56,6

292

-51,2

245

-16,1

-82,2

Приста 3

1270

522

-58,9

246

-52,8

199

-19,3

-84,3

Приста 4

1177

533

-54,7

263

-50,7

216

-17,8

-81,6

Обнова 10

734

394

-46,2

229

-42

230

+0,7

-68,6

Плевен 6

1562

571

-63,4

292

-48,8

294

+0,6

-81,2

Дара

1730

557

-67,8

285

-48,9

247

-13,2

-85,7

Многолистна 1354

516

-61,9

223

-56,9

238

+6,9

-82,4

Дама

1270

646

-49,1

332

-48,7

255

-23,3

-80

Средно

1313

547

-58,3

268

-51,1

239

-10,6

-81,8

реколтирани растения/м2 през първата година е 1313. С най-голяма плътност се отличават сортовете Дара, Плевен 6 и Приста 2, а с най-малка – Обнова 10. Вариационният коефициент като важен статистически показател, даващ възможност да се установи относителната изравненост на проследявания признак, определя варирането му през първата година като силно (21%) и като средно през втората, третата и четвъртата година (съответно 13, 13 и 11%). Данните за плътността на люцерната през втората и третата година на развитие се характеризират с еднопосочност по отношение максимум (при сорт Дама) и минимум (при сортове Обнова 10 и Многолистна), при средна плътност на тревостоите от 547 и 268 растения/m2. Oчевидно е значителното намаляване в броя на растенията, реколтирани на единица площ, в резултат на общото разреждане на посева, вследствие отпадането от тревостоя на много индивиди. Установената през четвъртата година средна плътност на люцерновия тревостой е 239 растения. През последната експериментална година с най-висока стойност на разглеждания показател е сорт Плевен 6, а най-ниска – сорт Приста 3 (табл.1). Редуцирането в плътността на люцерната през четирите години на отглеждане е както следва: • намаляването в плътността на тревостоя е найсилно изразено през втората година от развитието на люцерната и е с 58,3% спрямо първата година. Най-висок е процентът на отпадналите растения при сорт Дара (67,8%), а най-нисък – при сорт Обнова 10 (46,2%); • през третата експериментална година редуцирането на люцерната е все още силно изразено. макар и с по-ниска стойност (51,1%) спрямо предходната година. В най-голяма степен се разрежда сорт Европа, а в най-малка степен – отново Обнова 10; • редуцирането през четвъртата година е 5 пъти

по-малко от това през предходните две години при средна стойност за сортовете от 10,6%. Най-силно през тази година е разреждането при сорт Дама, а най-слабо – при сорт Европа. При три от проучваните сортове редуцирането е с положителна стойност поради факта, че в случая показателят е изчислен на базата на осреднените стойности на плътността за всяка експериментална година. Сравняването на средната плътност на люцерната през първата и четвъртата година на развитие показва редуциране при различните сортове в границите от 68,6% (сорт Обнова 10) до 85,7% (сорт Дара) при средна стойност за вида 81,8%. Това понижение е близко до установените от Hakl et al. (2011) 90,6% в края на четвъртата година за условията на Чехия, както и наблюдаваното разреждане на люцерната от 75% за условията на Австралия (Grains Research and Development Corporation, Аustralian government, 2004). Изводи Средната плътност на тревостоя при деветте сорта люцерна през първата година на развитие е 1313 растения/м2. Редуцирането през следващите три години е непропорционално и е най-силно изразено през втората година – с 58,3% спрямо плътността на тревостоя в предходната година. През третата експериментална година редуцирането на люцерната е все още силно изразено, макар и с по-ниска стойност (51,1%), а през четвъртата година е 5 пъти по-малко от това през предходните две години при средна стойност от 10,6%. В края на четиригодишния експериментален период редуцирането при различните сортове е в границите от 68,6% (сорт Обнова 10) до 85,7% (сорт Дара) при средна стойност за вида 81,8%. Сортът с най-ниска средна плътност (Обнова) се разрежда в най-малка степен.

ФУРАЖИ

Продуктивност на суха надземна и коренова маса в тревни смески

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

доц. д-р Вилиана Василева Институт по фуражните култури, Плевен

Смесеното отглеждане на многогодишни житни и бобови видове има важен екологичен аспект. Възможността за снабдяване на житните компоненти с азот от бобовите чрез симбиотичната азотфиксация, намалява или елиминира нуждата от използване на азотни торове и спомага за подобряване азотното хранене на растенията. Смесените посеви са по-ефективни спрямо самостоятелните по отношение използване ресурсите на околната среда за растеж и развитие на растенията. Те са по-дълготрайни, по-устойчиви и по-добре издържат на неблагоприятни условия. През последните години интересът към смесени системи, базиращи се на бобови култури нараства, поради значението им за устойчиво и екологично-чисто земеделие. Бобовият компонент в смесените житно-бобови посеви допринася за подобряване достъпността на хранителни вещества в почвата и особено съдържанието на азот чрез азотфиксацията. Звезданът и eспарзетата са ценни бобови фуражни култури и подходящи компоненти на многогодишни тревни смески. Сравнително нова култура за нашата страна е подземната детелина. Тя е едногодишен бобов сухоустойчив ефемерен вид със зимно-пролетен тип на развитие и способност за самозасяване, като немалък дял от образувани-

Звездан

Еспарзета

те семена са твърди и поникват след две-три години. Тази биологична особеност превръща повърхностния слой на почвата в своеобразна семенна банка, което прави вида още по-пластичен и подходящ компонент на тревни смески. Житно-бобовите смески са попродуктивни в сравнение със самостоятелните посеви, като всеки вид в смеската допринася в различна степен за увеличаване продуктивността на суха маса. В съдов опит проучихме продуктивността на надземна и коренова маса на звездан, еспарзета и подземна детелина, самостоятелно; и в дву- и трикомпонентни смески с тръстиковидна власатка. Опитът е изведен във вегетационната къща на Институт по фуражните култури, Плевен (2011–2012г.), при полуконтролирани условия. Използвани са:

звездан сорт „Търговище 1”, еспарзета местна популация, подземна детелина сорт „Antas” и тръстиковидна власатка сорт „Албена”. Варианти на проучването: звездан (100%); еспарзета (100%); подземна детелина (100%); тръстиковидна власатка (100%); звездан + тръстиковидна власатка (50%:50%); еспарзета + тръстиковидна власатка (50%:50%); подземна детелина + тръстиковидна власатка (50%:50%); звездан + подземна детелина + тръстиковидна власатка (33%:33%:33%); еспарзета + подземна детелина + тръстиковидна власатка (33%:33%:33%). Сеитбата е извършена на дълбочина 1–1,5см за звездан и подземна детелина, 3см за еспарзета, и 0,5–1см за тръстиковидна власатка. Прибрани са два подраста за фураж и е отчетена продуктивността на свежа и суха надземна маса (г/ съд), (сушене при 60оC). Коре-

Таблица 1. Продуктивност на суха надземна и коренова маса в тревни смески Суха надземна маса

Варианти

Суха коренова маса г/съд

Звездан (100%)

3,36

1,89

Звездан+Тръст. власатка (50%:50%)

4,56

2,58

Звездан+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%)

4,68

2,61

Еспарзета (100%)

3,55

3,05

Еспарзета+Тръст. власатка (50%:50%)

4,30

3,21

Eспарзета+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%)

4,81

3,81

Подземна детелина (100%)

4,03

0,74

Подз.дет.+Тръст. власатка (50%:50%)

5,04

0,89

новата система на растенията е промивана в лабораторни условия и отчетени, съответно свежа коренова маса (г/pастение), суха коренова маса (г/съд), (сушене при 60оC). Изчислена е общата продуктивност (суха надземна+суха коренова маса) (г/съд). Данните са осреднени за двата подраста, получавани през 2011 и 2012г. Стойностите на посочените показатели са сравнени спрямо тези на самостоятелните бобови култури. Поради по-ефективното използване на природните ресурси при смесено отглеждане на житни и бобови култури, продуктивността на суха маса е по-висока. Бобовите в смеска с житни са стимулирани за фиксация на повече азот, което увеличава възможността за осигуряване на допълнително количество азот от бобовия към житния компонент. Усвояването на азот от житните е много по-голямо в сравнение с това в самостоятелните посеви, което резултира в по-висок добив на биомаса. В условията на нашето проучване продуктивността на суха надземна маса в смеските е повисока в сравнение с тази на самостоятелните култури (таб.1). Звезданът в двойна смеска с тръстиковидна власатка и в тройна смеска (с тръстиковидна власатка и подземна детелина), формира с 35,6 и 39,1% по-голямо количество суха надземна маса.

Количеството суха надземна маса за двукомпоненните смески на еспарзета с тръстиковидна власатка и трикомпонентните с подземна детелина и тръстиковидна власатка, превишава с 21 и 35,4% това на самостоятелната еспарзета. При друго проучване със смеска на еспарзета с житен компонент гребенчат житняк, е установена по-висока продуктивност на суха надземна маса с 11%. Подземната детелина в смеска с тръстиковидна власатка формира с 25,1% по-голямо количество суха надземна маса в сравнение със самостоятелната. Конкуренцията за усвояване на някои хранителни вещества, вода, светлина и други фактори в смесените посеви, понякога може да има негативен ефект върху продуктивността. При смесено отглеждане на културите може да възникне междувидова конкуренция, при която растежът и развитието на поне един от видовете намалява. Така например, гребенчатият житняк в смеска със звездан потиска продуктивността на суха надземна маса с 10%. В нашето проучване продуктивността на суха надземна маса е по-висока при всички смески. Смеските на звездан, еспарзета и подземна детелина с житен компонент тръстиковидна власатка, са с добра взаимопоносимост и с по-висока продуктивност на суха надземна маса (от

21 до 35,6%) спрямо самостоятелните култури. Бобовият компонент с азотфиксиращата си способност, допринася за увеличаване продуктивността на суха маса в смеската, както и тази на коренова маса. В изследване на смеска люцерна с ежова главица, е установена положителна корелация между количеството фиксиран азот, дела на люцерната и добива на суха маса. В нашето проучване количеството суха коренова маса във всички изпитвани смески е повисоко в сравнение със самостоятелните култури (таб.1). Данните показват, че количеството суха коренова маса от звездан в смеските е с 36,5 и 37,8% по-високо в сравнение със самостоятелния звездан, като между дву- и трикомпонентните смески няма доказани различия. Незначително и без доказана разлика се увеличава количеството суха коренова маса в смеска на еспарзета с тръстиковидна власатка. Възможно е в тази смеска поглъщането на минерален азот да е по-голямо, което се отразява върху кореновата маса. Процесът на грудкообразуване (данните не са публикувани) в посочената смеска също е потиснат. Значително по-голямо е количеството суха коренова маса (с 24,7%), формирано от еспарзета в трикомпонентната смеска с

Таблица 2. Обща продуктивност на тревни смески Обща продуктивност

Варианти

г/съд

Звездан (100%)

5,25

към звездан (100%)

Звездан+Тръст. власатка (50%:50%)

7,14

+35,9

Звездан+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%)

7,28

+38,7

Еспарзета (100%)

6,60

към еспарзета (100%)

Еспарзета+Тръст. власатка (50%:50%)

7,50

+13,6

Eспарзета+Подз.дет.+Тр.вл.(33%:33%:33%)

8,61

+30,5

Подземна детелина (100%)

4,77

към подз. дет. (100%)

Подз.дет.+Тръст. власатка (50%:50%)

5,93

+24,2 Фигура 1. Суха надземна и коренова маса и обща продуктивност средно от самостоятелни култури и смески

участие на подземна детелина, което е указание за ясно изразен положителен синергизъм. Според някои автори продуктивността на многогодишните тревни смески зависи в голяма степен и от съвместимостта на включените видове. Смеските на подземна детелина и звездан с тръстиковидна власатка са с добра взаимопоносимост и с по-висока продуктивност на суха коренова маса (с 20,3 и 36,5%) спрямо контролата на самостоятелните култури. Други установяват положителна корелация между продуктивността на фураж и количеството коренова маса при

люцерната. В нашето проучване е установена силна положителна корелация между количеството суха надземна и коренова маса и при трите култури. Общата продуктивност на смеските на звездан се увеличава до 38,7%, тази на еспарзета до 30,5% и на подземна детелина с 24,2% (таб.2). Сравнявайки продуктивността средно от смеските и същата от самостоятелните култури (фиг.1), се вижда, че смеските са попродуктивни по отношение на: количеството суха надземна маса с 28,4%, суха коренова маса с 38,5%, обща продуктивност с 31,6%.

Изводи Смеските на звездан, еспарзета и подземна детелина с житен компонент тръстиковидна власатка са с добра взаимопоносимост и с по-висока продуктивност на суха надземна маса спрямо самостоятелните култури от 21 до 35,6%. Количеството суха коренова маса при двукомпонентните смески на подземна детелина и звездан с тръстиковидна власатка е с 20,3 и 36,5% по-голямо от това на самостоятелните. Общата продуктивност (суха надземна + суха коренова маса) на смеските е по-висока: при звездан – до 38,7%, при еспарзета – до 30,5% и при подземна детелина – до 24,2%.

ХРАНЕНЕ

Хранене на телета с цяла царевица и гранулиран протеинов концентрат е по-изгодно отколкото със стартерна смеска проф. Николай Тодоров

БРОЙ 1-2/ 2016

разходите за фураж, без да се влошава оползотворяването на енергията и на хранителните вещества от телетата. Няколко опита за хранене с цяло царевично зърно и гранулиран протеинов концентрат бяха проведени и у нас. Резултатите от тях ще изложим накратко. На 3 групи по 10 женски телета от Черношареното говедо е изпитван ефекта от стартери с различна физическа форма – цяла царевица плюс гранулиран протеинов концентрат (Ц+ГПК), гранулирана стартерна смеска (ГСС) и смляна стар-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

У нас, от фуражните заводи обикновено се произвеждат стартерни смески за телета в насипно (негранулирано) състояние. В повечето случаи смилането на зърнените фуражи е ситно, при което се получава значително количество прахообразна фракция. Тази фракция полепва по ноздрите на телетата и е неприятна за тях. Често такива фуражи се приемат по-лошо от едросмлените фуражи и разликата зависи от едрината на смилане. При добавяне на меласа към стартерните смески и при тяхното гранулиране се преодолява до голяма степен този недостатък и телетата приемат по-добре смеските. Не всички заводи обаче произвеждат гранулирани стартерни смески и рядко добавят меласа. Напоследък се внасят така наречените структурирани (texturized) стартерни смески, които обикновено съдържат флейкувана (третирана с пара и прекарана през двойка валци за получаване на люспи) царевица или сорго, ролкувани (наричани още валцувани или премачкани) овес и пшеница, гранулиран протеинов концентрат и малко количество едронаситнени груби фуражи (обикновено ливадно или друго сено). Тези стартерни смески се приемат по-добре от брашнестите или дори от гранулираните. Това осигурява добро развитие на предстомашията и телетата бързо увеличават консумацията на суха храна. След достигане на определена степен на развитие на предстомашията, добрата смилаемост на структурираните стартерни смески започва да става недостатък, защото води до бърза ферментация в търбуха и силно понижение на рН (увеличение на киселините). Това задържа развитието на бактериите и пречи на тяхната полезна дейност. Друг недостатък е твърде високата цена, на която се продават стуктурираните стартерни смески. Значителен брой опити и практически наблюдения показват, че добри резултати се получават при замяна на стартерните смески с приблизително 50% цяла царевица и 50% гранулиран протеинов концентрат. Главното предимство на този начин на хранене е значителното понижение на

терна смеска (ССС). Компонентният състав на трите стартерни смески беше напълно еднакъв и включваше 50% царевица в различна физическа форма, 20% изсушен спиртоварен остатък от царевица (DDGS), 18,55% рапичен шрот (тип две нули), 10% слънчогледов шрот и 1,45% минерални и витаминни добавки. Единствената разлика беше физическата форма на трите смески. Смилането на царевицата за ГСС и ССС беше на сито с отвори 4мм, т.е. сравнително едро, без много прахообразни частици. Кръмните единици за растеж на отделните стартери варираха от 1,27 до 1,30, а суровият протеин от 19,5 до 19,9%. Люцерново сено се даваше след 35-дневна възраст на воля. Телетата от всички групи получаваха три пъти по 2 литра дневно доброкачествена коластра (над 50г имуноглобулини в литър) първият ден, коластра с различно качество вторият ден и мляко третия ден. От 4- до 7-дневна възраст се даваше двукратно увеличаващо се количество мляко от 2,5 до 4 литра на едно хранене, а от 7- до 35-дневна възраст – по 4 литра мляко два пъти дневно. От 36- до 56-дневна възраст телетата получаваха по 4 литра мляко един път дневно, след което бяха отбити. Млякото, което се изхранваше след три дневна възраст беше от третирани с антибиотици крави с мастит, куцота или други заболявания. То се подлагаше на пастьоризация при 60–62оC в продължение на 30 минути, след което се охлаждаше до 30–35оC преди даване на телетата. Телетата се отглеждаха в индивидуални

покрити клетки на открито. Основните резултати от опита са посочени в таблица 1. Както се вижда от таблицата няма съществени разлики в количеството на приетите фуражи и енергия, както и в растежа и оползотворяването на храната. Опасенията, че цялото зърно ще се оползотворява по-лошо от смляното или гранулираното не се потвърждават – разходът на кръмни единици за растеж е практически еднакъв при трите опитни групи. Телетата, приемащи цяло зърно обаче изразходват достоверно повече време за ядене и дъвкване на храната. Продължителността на преживяне също е увеличена при даване на цяло зърно, но разликата не е достоверна статистически. Сумата от времето за ядене и за преживяне е с 18% повече отколкото при даване на гранулирана или брашнеста стартерна смеска. Известно е, че при дъвкане се отделя повече слюнка и това повишава буферния капацитет и противодейства на силното понижение на рН в търбуха на животните. Така се подобряват условията за развитието на бактериалната флора в търбуха, което помага за доброто смилане на хранителните вещества и специално на суровите влакнини и за синтеза на повече пълноценен бактериален протеин, витамин К и водоразтворими витамини. Появата на диарии и здравословното състояние на телетата от трите опитни групи беше приблизително еднакво, затова и за краткост не ги посочваме тук. В други два опита с малки телета замяната на

Таблица 1. Данни за консумацията на фуражи, растежа, хранителното поведение и стойността на стартерната смеска Показатели

Ц+ГПК*

ГСС*

ССС*

Коластра и мляко, л

352

Стартерна смеска, кг

62,6

61,7

61,1

Люцерново сено, кг

6,8

7,5

8,0

186,2

187,5

186,7

91,0

91,6

90,4

Консумация от раждане до 70-дневна възраст

Кръмни единици за растеж Жива маса на телетата на 70-дневна възраст, кг Среден прираст от раждане до 70-дневна възраст, г

744

749

729

Кръмни единици за растеж за 1 килограм прираст

3,57

3,58

3,66

Височина при холката на 70-дневна възраст, см

91,7

91,8

91,0

Обхват на гърдите на 70-дневна възраст, см

101,9

102,8

102,5

Ядене на суха храна на 67–70-дневна възраст, мин./24 часа

83 **

66б

Преживяне на 67–70-дневна възраст, мин./24 часа

224

203

194

Общо ядене + преживяне, мин./24 часа

307

260

260б

Цена на 1 тон стартерна смеска, лв. Стойност на стартерната смеска за 1 кг прираст, лв.

454

556

484

0,444

0,532

0,472

* Ц+ГПК = цяла царевица+гранулиран протеинов концентрат, ГСС = гранулирана стартерна смеска, ССС = едро смляна стартерна смеска **аб – Данните за един и същи показател отбелязани с различни букви се различават достоверно статистически при Р<0,05

Таблица 2. Примерен състав на гранулирани протеинови концентрати за телета Компоненти, %

1 вариант

2 вариант

3 вариант

Слънчогледов шрот, 35% СП

Соев шрот, 44% СП

Изсушен спиртоварен остатък, 26%СП

Рапичен шрот, 34% СП

Пшеница, смляна

20,2

18,2

28,2

Меласа

Креда

2,4

Витаминoмикроелементен премикс

0,4

Всичко

100

половината от стартерната смеска с цяло царевично зърно и на останалата половина с гранулиран протеинов концентрат също беше сполучливо и производствените резултати са близки до посочените в таблица 1. В литературата липсват опити за пряко сравнение на резултатите при хранене със структурирана стартерна смеска и с цяло зърно плюс гранулиран протеинов концентрат. Сравнявайки растежа на телетата и оползотворяването на храната при прилагане на двата типа стартери не се откриват съществени разлики. При такова сравнение обаче другите условия при отглеждането на телетата не са напълно еднакви, както при сравнение в един опит и това налага внимателно използване на резултатите. Отчитайки разликата в цената на стартерните смески и еднаквите продуктивни и здравословни резултати, може да се препоръча използването на цяло царевично зърно плюс гранулиран протеинов концентрат при храненето на малките телета, вместо смлени или гранулирани стартерни смески. Гранулираният протеинов концентрат съдържа всички необходими протеинови фуражи (различни шротове, изсушен спиртоварен остатък и други), минерални и витаминни добавки, които участват в стартерните смески, без зърнените фуражи, които се добавят във фермата. Следователно телетата получават всичко, което им е необходимо и няма основание да се очакват различни продуктивни показатели в сравнение с даването на стартерни смески. Примерен състав на протеинови концентрати за телета е посочен в таблица 2. При опитите, които проведохме, се предоставяха на всяко теле по равни количества от двата фуража (зърно и гранули), които се измерваха обемно с пластмасов или метален съд. Раздаването на двата фуража не обременява повече гледачите отколкото при използване на една стартерна смеска. Размесването на двата фуража в хранилката не е необходимо да се прави, но няма пречки да се разбъркат леко с ръка. Когато двата фуража са доброкачествени телетата ги приемат в количествата, в които се предоставят, без да избират

единия, а да отбягват другия фураж. За поощряване на консумацията от малките телета е необходимо остатъците да се отстраняват ежедневно и да се дават на възрастните телета, след 2-месечна възраст. Ежедневната подмяна е важна, независимо че телетата първоначално приемат много малки количества сухи фуражи. Осигуряването на прясна вода, която също се подменя всеки ден е необходимо условие за ферментацията в търбуха и приемането на достатъчно количество сухи фуражи. Млякото, чрез затварянето на хранопроводния улей, постъпва направо в сирищника и не осигурява необходимата за ферментацията влажност на търбушното съдържание. По тази причина разреждане на млякото или разтварянето на млекозаместителя в повече вода не могат да заместят нуждата от чиста вода за пиене. Вода трябва да се предоставя ежедневно след 4–5-дневна възраст на телетата. При студено време (температура на въздуха под 5оC) е необходимо да се дава на телетата хладка вода, което увеличава пиенето и приема на суха храна. Тези прости и лесно изпълними правила, понякога се пренебрегват и това задържа ранният прием на суха храна, което е важно условие за развитие на търбуха. А забавянето на неговото развитие се заплаща с увеличение на течните и скъпи храни, за да се получи желаното добро развитие на малките телета. Редица опити през последните години показаха значението на добрият прираст (550 до 800 г/ден) през първите 2–3 месеца след раждането, за навременното заплождане и бъдещата млечна продуктивност на животните. Добрите резултати от опитите в чужбина и от нашите опити позволяват да се препоръча, като ефективен метод на хранене на телетата с цяло царевично зърно и гранулиран протеинов концентрат. В този случай се купува от фуражните заводи само половината от фуража и се прави икономия на средства. Препоръчваният начин на хранене осигурява значително по-добри резултати при отглеждането на телетата, отколкото използването на приготвени в стопанствата смески или на насипни стартерни смески, закупени от фуражните заводи.

ХРАНЕНЕ

Мокро хранене на свинете Двама свиневъди-практици обясняват защо са заложили именно на тази техника за отглеждане

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

Преди няколко години се възприемаше почти като екзотика, ако на свинете-майки се дават течни храни. В днешно време, заради постоянно нарастващото поголовие на стадото, на този тип хранене се обръща все поголямо внимание. Причините за това са много и разнообразни. На първо място е фактът, че коритата за течните храни могат много лесно да бъдат разширявани, когато това се наложи. Не е за пренебрегване и фактът, че използването на мокри храни и отпадъци от хранителната промишленост позволява в голяма степен да се намалят разходите от производството. В полза на течните храни на свинете-майки е и възможността животните да пият повече вода. Това е много важно за здравето на животните и ускорява наддаването им. В същото време по този начин в много свиневъдни

ферми постигат по-добро усвояване на храната от кърмещите свине, което не е маловажно за увеличаването на лактацията. ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХИГИЕНАТА Всички преимущества на течното хранене са в сила само тогава, когато стриктно се спазва хигиена във фермата. Това се налага, тъй като влажните и течни фуражи са идеална хранителна среда за развитие и размножаване на вредни микроорганизми. Ето защо стриктното спазване на изискванията за чистота се налага както при съхранението на компонентите, така и при използването на оборудването. Не по-малко важен е редовният контрол на компонентите с най-висока хранителна стойност. Това се налага, тъй като заради разслояването на храните или

на използваните субпродукти са възможни колебания в състава на храните. Тук ще посочим на кои моменти трябва да се обърне внимание при храненето с течни компоненти, кои са плюсовете и минусите на тази система за отглеждане на животните. По-нататък ще представим двама свиневъда, които вече дълги години успешно прилагат в своите стопанства системата за мокро хранене. Управителите на свинефермите споделят защо са предпочели именно нея, а така също, как може да се извлече най-голяма полза от прилагането на дадената технология. ИДЕАЛНА Е ЗА СТАРИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ Инсталацията за мокро хранене позволило на Юрген Тимерхейс оптимално да използва вече съществуващата животновъдна

ферма. Системата обслужва 280 свине-майки и 1000 прасета за угояване „Мокрото хранене е най-подходящо за използване в нашите стари производствени помещения. Тази технология позволява лесно да се преодоляват големите разстояния, които са характерни за тези сгради, острите завои, както и денивелацията на подовете.“ - обяснява Юрген Тимерхейс. 36-годишният фермер, заедно с баща си има стопанство, в което отглежда 280 свине-майки. Освен тях, с помощта на инсталацията на фирма Weda, Юрген осигурява мокри храни и на прасета за доугояване. Преди 3 години, когато Тимерхейс е избирал технология за хранене, той събрал информация и за системите за подаване на сухи храни. „В старите помещения щеше да ни се наложи да използваме безброй управляващи връзки и обръщателни колена, което много би увеличило износването на техниката и разходите. Ето защо ние се спряхме на системата за мокро хранене, която при настоящото ниво на разходи предлага чувствително повече възможности“, - подчертава той. За Тимерхейс е особено важна възможността, че в инсталациите за мокро хранене, наред със сухите съставки, могат да се подават и зърнени фуражи с повишено съдържание на влага: „И едните, и другите съставки ги добиваме и съхраняваме сами. Това помага да намалим разходите по изхранването.“ Юрген Тимерхейс предлага на бременните и кърмещите свине различни по хранителна стойност порциони. За да се повиши хранителната стойност, силажът и зърното собствено производство се смесват с хранителни добавки от два външни бункера. Силажът и влажното зърно, с помощта на челен товарач се изсипват в приемни резервоари за сухи съставки. От там с помощта на шнекове и рециркулационни помпи компонентите

се подават в смесителни резервоари. Съдържанието на сухо вещество в готовите мокри фуражи е до 25 на сто. Не са за пренебрегване и ниските разходи на оборудването в помещенията за изчакване. Храненето в стопанствата става 3 пъти на ден. За бременните свине фермерът е решил да заложи на евтино оборудване. При това хранилките в помещенията за групово отглеждане са разположени по протежение на стената. За да се избягват взаимните прояви на агресия по време на храненето, свиневъдът е поставил улей за храни с дължина 12 метра. Допълнително към помещенията за групово отглеждане във фермата има няколко резервни бокса за животните, които не са подходящи за групово отглеждане. Стопанинът си дава сметка и за недостатъците на технологията. „В самостоятелните боксове аз мога да контролирам храненето на всяко животно и да давам точно определени по състав дажби. При груповото отглеждане индивидуалното хранене е невъзможно“. В центъра за осеменяване фермерът може индивидуално да регулира количеството храна, тъй като всяка свиня-майка разполага с отделно корито с клапан. „По принцип един клапан е достатъчен за четири свине, но в случния център имаше индивидуални корита още преди да преминем към мокро хранене. Не искахме да променяме системата“ - обяснява фермерът. В отделенията за опрасване Тимерхейс също е предвидил по един клапан за подаване на храна за всяка свиня-майка. При тях фермерът работи по предварително зададен от компютъра график за хранене, което позволява на стопанина автоматично да увеличава количеството на подаваната храна веднага след опрасването. В продължение на 7 дни той бавно увеличава максималната дневна дажба до достигане на 20кг мокро хранене.

За да може да регулира количеството храна за всяко животно, свиневъдът свързал компютъра за подаване на храната със своя портативен компютър. Това му позволява оперативно да определя дажбите на отделните свине-майки в зависимост от тяхното здравословно състояние и броя на родените прасенца. Това той прави от джобния си компютър без да се налага да излиза от свинефермата. Между храненията, два пъти на ден, през системата за мокро хранене, свинете получават и вода за пиене. „За всяко животно е предвидена индивидуална нипелна поилка. Заради облекчената система за прием на вода, особено веднага след опрасването, свинете-майки пият повече вода. Освен това редовно се почистват и измиват водосточните тръби, което е особено важно за поддържането на оптимална хигиена“, - подчертава фермерът. Комбиниране на автоматични програми за почистване и дезинфекция. По време на експлоатацията на системата за мокро хранене спазването на хигиенните изисквания за фермера е висш закон. Ето защо Тимерхейс организирал в стопанството си система за безостатъчно хранене. При него неизядената храна се извежда по специални канали с помощта на вода. За оптималното спазване на изискванията за чистота в смесителите и съдовете за вода е организирана система за автоматично промиване и УВ-лампи за дезинфекция. Системата е снабдена и с автоматичен дозатор на киселини, който намалява рН на храната до 4,5–4,7. Веднъж седмично компютърът допълнително активира програма за алкално промиване на резервоарите. През две седмици алкален разтвор се пропуска и през хранопроводите. Благодарение на спазването на безупречна хигиена стопанството е с много добри показатели. Така, след като в продължение

на 3 години на прасетата за доугояване се е подавала храната по същата система за мокро хранене, не са установени никакви проблеми, които да са предизвикани от лоша хигиена. Ако се пренебрегнат разходите, свързани с използването на киселинни добавки и алкали, стопанинът има намерение да поддържа избраната концепция. „Ако искате да използвате пълния потенциал на преимуществата на мокрото хранене, в никакъв случай не трябва да се пренебрегват и най-незначителните слабости при хигиената“ - обобщава Юрген Тимерхейс.

СТРАНИЧНИТЕ ПРОДУКТИ НАМАЛЯВАТ РАЗХОДИТЕ Йоханес Лукум е избрал мокрото хранене, тъй като то дава възможност да изхранва животните със силажи, суроватка и джибри. Инсталацията обслужва 300 свине-майки и прасета за угояване. Преди 6 години, когато Йоханес Лутум разширява фермата си и стадото му вече наброява 300 свине-майки, за него няма колебания дали да заложи на мокрото хранене. „Имаме възможност да купуваме на изгодни цени от предприятията на хранителната промишленост суроватка, джибри и хляб. За да можем да използваме напълно потенциала им, решихме да преминем към мокро хранене“, споделя фермерът. Лутум управлява своята свиневъдна ферма в Емсдетен заедно с жена си и един наемен работник. Към отпадъците от хранителната промишленост при храненето на животните стопанинът добавя силаж, соев шрот и минерални хранителни добавки. „Използването на отпадъците от хранителната индустрия ни позволява да съкратим разходите по изхранването. Това е особено актуално при угояването на прасетата“ обяснява фермера. На свинетемайки Йоханес дава храната на безостатъчен принцип. Храната се подава по кръгови хранопроводи под напора на вода. За

да осигури подаваната храна да е с 25-процентно съдържание на сухо вещество, към клапаните на разстояние 400м инсталацията е снабдена с помпи с бутала. „Разбира се помпите са разход, но той е оправдан. При попадане на чужди предмети в страничните продукти, никакви затлачвания не могат да ни уплашат“ - подчертава свиневъдът. В отделенията за изчакване четири свине-майки разполагат с един клапан. В центъра за осеменяване и в помещенията за изчакване храненето става един път на ден, сутрин. По обяд по същата инсталация животните получават и вода за пиене. За да увеличи приема на храна Лутум разделил хранилките пред индивидуалните боксове или боксовете със самостоятелно затварящи се врати в участъците, където има по 4 животни. Допълнително за всяка свинямайка на коритата за хранене е монтирал разделител, изработен от полимербетон. „Храната равномерно се разпределя по коритата. Разделителите не разрешават на по-лакомите свине да „подяждат“ съседите си“. В помещенията за опрасване Лутум поставил за всяка свинямайка клапа. При тях храненето се подава по два пъти на ден. Преди всяко хранене фермерът проверява дали в коритата е останала недоизядена храна. Така че при намаляване на апетита или при предстоящото опрасване да може да намали дажбите. След опрасването компютърът автоматично увеличава дажбите. Количеството на храната се увеличава в продължение на 5 дни в съответствие с количеството на родените прасета и състоянието на свинята-майка. Разпръскване на киселина и намаляване на рН. С цел спазване на изискванията за хигиена, наред с промиването с вода, Лутум монтирал в смесителите и система за разпръскване на киселина. Тъй като стените на съдовете са от гладка неръждаема стомана, по тях на прак-

тика не се задържат остатъци. Голямо значение за поддържането на нужното ниво на хигиена има ниското ниво на РН при течните храни. Благодарение на суроватката рН=3,8–4,2, дажбите са достатъчно кисели. За това, че хигиената при системата за мокро хранене е на нужното ниво Йоханес съди на първо място от състоянието на новородените прасета. „До първото преместване на малките в новото отделение ние не прибягваме до ветеринарна помощ. При това проблеми с диария имаме крайно рядко“ обобщава фермерът своя опит. През миналата година броят на сукалчетата от една свинямайка средно е била 23,4. Това напълно задоволява стопанина. Ето защо фермерът не съжалява за средствата, които е вложил в инсталацията за мокро хранене. „Системата ни струва около 10–15 на сто по-скъпо отколкото би ни струвала инсталацията за подаване на сухи храни. Но тя ни позволява съществено да намалим разходите за изхранване, което при разширяването на фермата е напълно достъпно като средства“ - заключва фермерът. Кратка справка за мокрото хранене: Плюсове: + Могат да се използват влажни храни и отпадъци от хранителната промишленост; + Увеличава се консумацията на храна и вода; + Системата лесно се разширява; + Добро решение за групово отглеждане на животни; + Дава добри възможности за коригиране на дажбите. Минуси: - Високи изисквания към хигиената; - Възможно е разслоение на храните; - Усложнява се изхранването до достигането на нужните килограми. От чуждия печат

ХРАНЕНЕ

Как може да увеличим млечността на овцете чрез подобряване на храненето проф. Николай Тодоров

БРОЙ 1-2/ 2016

силаж. Много малко са фермите, които дават толкова концентриран фураж. Недохранването води до бързо влошаване на телесното състояние на овцете, поради вземане на енергия и протеин от телесните резерви за образуване на мляко. Като последствие от това спада млечността. Понижението се усилва още повече в резултат от отбиването на агнетата, които бозаят 10–15 пъти дневно и се премине на двукратно доене. Силното отслабване на овцете се отразява отрицателно и на тяхната плодовитост в последствие и намалява процента на близнилите овце следващата година. Желателно е да се осигуряват на овцете по-висококачествени груби фуражи. Например, ситно нарязаният сух царевичак или смлените царевични какалашки имат по-висока хранителност от ливадното сено. За овцете могат да се използват обаче всички груби фуражи, стига да се допълнят с подходящи концентрирани фуражи. Балансирането на дажбата може да стане с комбиниран фураж или чрез използване на различни фуражи и добавки. Балансиране на грубите фуражи с комбиниран фураж За да се балансират четирите груби фуража, споменати по-горе, е необходимо комбинираният фураж да съдържа закръглено 12, 17, 19 и 30% суров протеин, съответно при даване на люцерново сено, ливадно сено, пшенична слама и люцерново сено плюс царевичен силаж. Както се вижда, не е достатъчно да се купи комбиниран фураж, важно е какъв е неговия състав. При хранене с различни груби фуражи са необходими твърде различни комбинирани фуражи. Ясно е, че е грешно разбирането на много овцевъди, че използването на комбинирани фуражи решава въпроса за пълноценното хранене. За да се определи колко протеин е необходимо да има в комбинирания фураж, е необходимо да се изчисли колко протеин осигурява грубият фураж. Например, ливадно сено от естествени ливади, прибрано при пълен цъфтеж има 82г протеин в 1кг или 107г в 1,3кг. Според нормите при 1,5кг дневна млечност са необходими 340г протеин. Като извадим протеин от сеното остават още 233г (340–107=233), които трябва да дадем с концентрата. За балансиране на енергията (кръмните единици за мляко, КЕМ) е необходимо да включим в дажбата 1,4кг комбиниран фураж. Като

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Съществуват редица пропуски в храненето, които пречат да се повиши млечната продуктивност на овцете. Резервите в това отношение са големи. При един опит от производствено стадо със 70кг средна дойна млечност, бяха извадени 40 овце, които бяха поставени на добре балансирано съобразно нормите хранене след оагването при оборни условия до края на април и на подхранване през пасищния период. Изненадващо дойната млечност на опитните овце достигна 112кг, увеличение с 42кг или 60% повече от млечността на производственото стадо. При други наши опити с въвеждането на балансирано според нормите хранене увеличението на млечността спрямо предишната година или спрямо контролните групи или стада варират от 24 до 43кг допълнително мляко. Това показва какви големи резерви съществуват. В тази статия ще се опитаме накратко да посочим основните слабости при храненето на овцете след оагването до излизането им на паша. Значение на грубият фураж В повечето овцеферми грубият фураж се състои от сено (люцерново или ливадно) и слама. От тези фуражи овцете не могат да приемат достатъчно енергия. Безспорно при висококачествено люцерново сено овцете може да консумират 1,4кг, което осигурява около 0,9 кръмна единица за мляко (КЕМ). При хранене със средно качествено ливадно сено овцете рядко може да приемат повече от 1,3кг и си набавят повече от 0,7 КЕМ, а при използване на слама овцете приемат 1–1,1кг и получават в най-добрия случай 0,5 КЕМ. За сравнение ще посочим, че при даване на 0,5кг люцерново сено и 3,5кг царевичен силаж с 68% влажност, овцете приемат с грубите фуражи 1,5 КЕМ. За постигане на 1,5кг дневна млечност в началото на лактацията трябва да се дадат съответно следните количества комбиниран фураж в допълнение на люцерновото сено 1,2кг, на ливадното 1,4кг, на сламата 1,55кг и на люцерновото сено плюс царевичен силаж 0,6кг. Следователно при използване на висококачествени груби фуражи се намалява силно нуждата от концентриран фураж. За достигане на 1,5кг дневна млечност, която може да се получи в началото на лактацията при голям брои ферми за мляко в равнинният район на страната са необходими твърде големи количества концентрирани фуражи, вариращи от 1,2 до 1,55кг на овца на ден, при хранене без

разделим 233 на 1,4 се получава, че комбинираният фураж трябва да има 16,6% суров протеин. Това изчисление може да направи всеки грамотен овцевъд, като използва данните за хранителната стойност на фуражите, които може да се намерят в книгата „Хранене и отглеждане на овце“, (ХОО), Издателство „Матком“, София, 2008г. Другата възможност е да се използва консултант за балансиране на дажбите. Балансиране на дажбата без комбиниран фураж Овцефермите у нас много рядко използват комбинирани фуражи, заради високата им цена. Затова ще разгледаме по-подробно как трябва да се осигури правилно хранене на овцете без комбиниран фураж. Важно е да се реши, в зависимост от грубите фуражи, които даваме на оагнените овцете, какъв вид и в какви количества от концентрираните фуражи трябва да дадем. В това отношение се допуска втората основна грешка в храненето на овцете. Много фермери изхранват главно ярма от зърнени (царевица, ечемик, пшеница) и трици. А тези, които използват фуражи богати на протеин (слънчогледов шрот, изсушен спиртоварен остатък, бирена каша) не дават достатъчни количества. За да се балансират дажбите е необходимо да се правят изчисления, да се съпоставя количеството на суровия протеин с нормите. Първо трябва да изчислим колко КЕМ и суров протеин има в грубите фуражи, които даваме на овцете. Ако вземем за пример отново дажбата с 1,3кг ливадно сено, табличните данни за хранителната стойност на сеното от естествени ливади (виж книгата ХОО, стр.588) умножаваме по 1,3 (колкото килограми даваме на овца дневно). Получава се, че овцете получават със сеното 0,83 КЕМ (1,3х0,64=0,832) и 107г протеин (1,3х82=106,6). При 1,5кг дневна млечност са необходими 2,25 КЕМ и 340г суров протеин. Не достигат 1,42 КЕМ и 233г суров протеин. Трябва да определим с какви и колко концентрирани фуражи може да осигурим недостигащите КЕМ и суров протеин. За установяване на количествата, които трябва да дадем от отделните фуражи се използват различни методи за пресмятане (чрез решаване на уравнение с две неизвестни, чрез използване на квадрата на Пирсън, графичен метод и др.) Тези методи позволяват бързо да се стигне да необходимият отговор. Те изискват обаче известни 3 познания. За практиците е най-добре да намерят решението чрез налучкване. Трябва да установим в кои и колко фуражи се съдържат 1,42 КЕМ и 233г суров протеин. Ако разполагаме с пшеница и ще купим слънчогледов шрот, като богат на суров протеин фураж, изваждаме от таблицата за хранителната стойност на фуражите, в спомената по-горе книга ХОО, стр.592, съдържанието на КЕМ и на суров протеин в тези фуражи. В 1кг пшеница има 1,30 КЕМ и 112г суров протеин. В 1кг добре олющен слънчогледов шрот има 0,93 КЕМ и 350г

суров протеин. Ако дадем по равни количества пшеница и сл. шрот, общото количество на КЕМ и на суровият протеин е: В 700г пшеница има 0,91 КЕМ и 78г суров протеин В 700г шрот има 0,65 КЕМ и 245г суров протеин Всичко 1,56 КЕМ и 323г суров протеин. Явно е, че тези фуражи съдържат малко повече от необходимите КЕМ и значително повече суров протеин. Понеже в слънчогледовия шрот има повече суров протеин намаляваме неговото количество. Превишаването на КЕМ е с 0,14 (1,56–1,42=0,14). Това е равно на 0,15кг слънчогледов шрот (0,14:0,93=0,15). Новият вариант става: В 700г пшеница има 0,910 КЕМ и 78г суров протеин В 550г сл.шрот има 0,511 КЕМ и 192г суров протеин Всичко 1,421 КЕМ и 270г суров протеин Сега КЕМ са точно, но суровият протеин превишава значително нуждите. Повечето суров протеин е търпимо, ако не се оскъпява дажбата. Това означава ако разликата в цената на пшеницата и на сл. шрот не е голяма или сл.шрот струва по-евтино. Ако сл. шрот е значително по-скъп от пшеницата, както е на практика обикновено, се налага да се направи още една корекция. Трябва да се замени част от сл. шрот с пшеница. Това може да стане отново с налучкване, но може и да се изчисли. Разликата в съдържанието на суров протеин в 1кг от двата фуража е 238г (350–112=238). Следователно при замяна на 1кг сл.шрот с пшеница суровия протеин се намалява с 238г. В нашият случай трябва да намалим суровия протеин с 37г (270–233=37). Следователно трябва да заменим 0,15кг сл.шрот (37:238=0,155). Новата дажба става следната: - Ливадно сено 1,30кг, 0,83 КЕМ и 107г суров протеин; - Пшеница 0,85кг, 1,10 КЕМ и 95г суров протеин; - Сл.шрот 0,40кг, 0,37 КЕМ и 140г суров протеин; - Всичко: 2,55кг, 2,30 КЕМ и 342г суров протеин. Новата дажба съдържа достатъчно КЕМ и суров протеин. Това са двата най-важни показателя за пълноценно хранене. Предполагаме, че нуждите от калций, фосфор и витамини се задоволяват също. Допълнително се налага даването на каменна сол за близане. При по-щателно съставяне на дажбите следва да се изчисли дали в дажбата има достатъчно калций, фосфор и витамин А. Тези изчисления стават както за КЕМ така и за суровия протеин, вземайки данните от книгата „Хранене и отглеждане на овце“. Ако недостига калцият се добавя креда, при недостиг на калций и фосфор – дикалциев фосфат. Недостига на витамини се покрива с витаминно-микроелементен премикс. При използване на слама се налага да се дават креда и витаминно-микроелементен премикс за овце (той се купува от агроаптеките или от някой фуражен завод). Както се вижда, дори при налучкване на количествата на отделните фуражи се налага да се разсъждава, иначе налучкването води до много опити и грешки.

ЕКСПЕРТИ

Козето мляко източник: petel.bg

БРОЙ 1-2/ 2016

Противопоказания Освен ползите на козето мляко, съществуват и някои проти-

вопоказания за употребата му. Ако приеманите количества не са умерени, продуктът би могъл повече да навреди, отколкото да бъде от полза. Тъй като се характеризира с висока масленост, прекомерната консумация може да бъде причина за натрупване на излишни килограми и да предизвика разстройства в работата на стомашно-чревния тракт. Продуктът не е подходящ за хора, които имат индивидуална непоносимост или повишена чувствителност към него. Въпреки че козето мляко се препоръчва като заместител на майчиното, ако жената няма достатъчно кърма, не трябва на бебето да се дава само такъв продукт, изключвайки детските смеси, защото в него няма достатъчно количество желязо и фолиева киселина.

има и много магнезий, калций, фосфор, манган, мед, витамини А, В, С, Д. Богат е на пълноценни белтъчини, мазнини, минерали и микроелементи. Млякото намира и външно приложение за премахване на загрубялата кожа по стъпалата, при напукани пети. Има и редица козметични процедури, включващи употребата на млякото. То ефективно възстановява еластичността на кожата и подмладява, овлажнява я, почиства, подхранва и тонизира. Добавя се в лосиони, маски за лице и всякакви средства за грижа за кожата. Също в шампоани, защото прави косата нежна, мека и копринена, а корените укрепват.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Научно доказано е, че козето мляко е най-полезно от всички видове млека. Козата е животно, което не страда от особено опасни заболявания, за разлика от кравата, затова и млякото є е полезно и може да се пие без термична обработка. То бързо се усвоява и преработва от организма, дълго време се запазва свежо и годно за консумация. Съдържа голямо количество витамини, минерали и полезни вещества, които при постъпване в тялото допринасят за активизиране на процесите на кръвообразуване и за регулиране обмяната на веществата. Полезното действие на козето мляко до голяма степен се състои и в наличието на калций в състава му. Този елемент допринася за растежа и поддържането здравината на косата, ноктите и костите. Уникалният състав на козето мляко е в състояние да понижи киселинността на стомаха, да нормализира дейността на сърдечно-съдовата система, действа като профилактика срещу стомашно-чревни заболявания, подсилва и поддържа имунитета. В това мляко няма много лактоза, затова е подходящо за хората, които са алергични към кравето. От древни времена то се използва за лечение на най-различни заболявания: бронхит, алергични реакции, при кашлица, безсъние и хипертония. Разбира се, за всеки здравословен проблем се прилагат различни комбинации между козето мляко и други продукти. Козето мляко съдържа 6 пъти повече кобалт от кравето, вещество, влизащо в състава на витамин В1, който от своя страна е отговорен за кръвообразуването и регулирането на обменните процеси. В продукта

ЕКСПЕРТИ

Технология за ускорено размножаване на пчелните семейства

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

д-р Пламен Христов (публикува се със съкращения)

Денят завършва както обикновено – т.е. уморено. Потропвам с крака до пращящата печка и си мисля, че край няма. А уж вече е зима. Не беше ли точно сега времето, когато пчеларят да може да я кара по-полека? Беше. Този отговор бързо ми допада, затова пълня без протакане една безпризорна чаша с домашно вино и с чиста съвест се курдисвам до печката. От кухнята се чуват уютни звуци и се носи приятно ухание на къкрещо зеле... Отмор след работа, както се казва в един виц. Аз обаче, имам недоизпълнено обещание. Трябваше да разкажа за всичко полезно, видяно на белградското изложение, а като че ли нещо пропускам. Освен това, зимното време, доколкото е зимно, предразполага за още нещо – да изоставим напрегнатия делови стил на летните издания и спокойно да поговорим за важните, но и за по-обикновените неща в пчеларството. Затова променям „отмора” като сядам на компютъра. И добре, че го правя. В получените имейли, изобилстват въпроси на същата белградска тематика... За да продължим темата обаче, първо трябва да освежим чашите си с ново вино, да изслушаме кратка, но съдържателна лекция за вредата от алкохола и най-вече да изчакаме лектора, (жена ми) да си намери някаква работа. Затова предлагам все пак да си поговорим за по-безопасните пчели. Направата на отводки никога

не е била особено интригуваща тема в пчеларската литература. Колкото и подробно да се описват методите, те винаги се свеждат до отделяне на част от пчелите и до придаването на майка. Ако човек пчеларства с пет, десет или дори петдесет кошера, това често пъти е достатъчно – той може да си прави отводките, както си му харесва. Често пъти такива пчелари имат цялото време на Вселената. Ако обаче имаш двеста, триста, хиляда и трябва да правиш стотици отводки на ден, всяко излишно движение ти идва като часове допълнителна физическа работа и то под палещата жега. Освен това, въпросът за ефективността и на самите пчели (а не само на пчеларя) при тези едри пчелини също стои много остро. Например известно е, че отслабването на кошера автоматично се отразява на добива на мед. Знае се също, че пчелите без майка не вършат почти нищо. Следователно, ако се направят например, силни отводки и на тях им се придадат маточници, то само сме пропиляли енергията на пчелите за 10-15 дена. Или пък, ако отнемем случайно майката на кошерадонор – още по-лошо. Отводките, както се знае са индивидуални, сборни, делене на половина, налитане на майка (маточник) и някои др. Те могат да се правят на самият пчелин, а може и да се пренесат на 3-5км. При всички положения, за да не се отслабват донорните семейства, техният дял не бива

да е по-голям от 10–20% от общия брой. Такова „пълзящо” нарастване обаче си има и недостатъци. Докато станеш едър пчелар, току виж, че си остарял. А нали е известно, че човек за да е богат, трябва да се занимава (с каквото и да се занимава) на едро. Следователно, има право на живот и другият подход – бързото размножаване на семействата. А ако имаш да съхраняваш стотици пити от загубени през зимата семейства, подобен метод си е „животоспасяващ” за тях. Научно обоснован подход в това направление намираме на споменавания вече щанд на Драгослав Шеш – главен редактор на сп.„Сръбски пчелар”. Авторът му е д-р Нюсеин Йеганхрад, от Канада. Той е изпитал повишаване броя на пчелните семейства от 100 на 1000 за три месеца. Необходимите материали, които трябва да има предварително човек примерно са: • сто семейства на два корпуса и на 20 пити заети с пчели, пило, мед и разбира се – майка; • 900 нови сандъци; • 9000 изградени пити. Освен това, трябва да се знае как се прави и да има над тон от т.нар. „Каспийски разтвор“ (специален сироп). 1. Подготвителният етап започва една седмица преди програмата за размножаване, с по 6л. Каспийски разтвор на семейство, който е богат на белтъчини. Добавеният сироп не само

обезпечава семействата с протеини, които лесно се усвояват от пчелите, но и ги подтиква да консумират още повече прашец. 2. След една седмица, от всяко семейство се отнема майката и три пити с пчели, но без пило, и се поставят в нов сандък. Тези семейства ще произвеждат пило и за новите отводки и се подхранват обилно – отново с Каспийски разтвор. 3. Веднага след направата на отводките, от склада се вземат по три проветрени и темперирани пити и се поставят в майчините семейства. Излюпващото се пило в тях бързо възстановява силата им до 20 пити с пчели. 4. След трите дена от вземането на майката и трите пити с пчели, стоте семейства които са останали без майка се делят и образуват 900 нови семейства, всяко по две пити с пчели, но без майка. Те се използват и като производители на майки (отглеждачи), като всяко от тях може да отхрани по пет големи,

здрави маточници през следващите няколко дена. Вероятно тези отводки, за които пилото е малко или недостига, (което може да се случи), се поставят точно на старото място на донорното семейство. 5. След седем дена, пчелните семейства, които са направени първи, с майките, имат запечатано пило и могат да дадат по две пити с яйца и ларви на отводките без майки. Това се прави, за да се постигне равновесие между летящите пчели и кърмачките, когато новите майки в тях започнат да снасят. 6. Топлото юлско време, в комбинация със стимулиращия ефект на Каспийския разтвор, става причина да има 893 оплодени майки на възраст 18–25 дена. Седемте загубени майки са, защото са били много близо до майчините семейства. Когато новите майки започнат да снасят яйца, всяко от семействата съдържа пет пити с пчели и по две с пило. Бързото засилване на отводките се дължи на поста-

веното от първите отводки пило. Съставът на Каспийския разтвор вече е известен в общи линии: стимулираща, въглехидратна и белтъчна съставки. Първата се състои от маточно млечице и някакви феромони, въглехидратната – от захар и мед, белтъчната – от прашец и разбира се, вода. Основната цел на сиропа е не просто да осигури белтък на пчелите, а и по-важното – да ги подтикне към усилена консумация на такъв и в резултат на това да се постигне по-усилено събиране на прашец от природата и отново – до още по-голяма консумация в последствие. Затова тези феромони може би са точно тези, които се отделят от пилото. Нали именно те подтикват пчелите към грижи за пилото и за събиране на прашец. Такива хормони се отделят и от трите вида личинки в кошера. Следователно, тази функция може да изпълнява и сокът от търтевото пило (строителната пита първо се изстисква и след това се поставя за топене). Ако

Фиг.1: Програма за увеличаване на броя на пчелните семейства – първи етап.

– Иване, не се ядосвай. Я кажи първо за тая, твоята система на Три пити само с пчели правене на отводките, че за нея легенди се носят вече. – Добре де. Но до кога ще съм жив да ви уча. Колко пъти съм го казвал аз, ама като никой не си записва... Слушай сега. – Та значи, намерих един фибран, който не го гризат пчелите. В него е секретът, защото той идеално затопля семействоСто донорни семейства на по 20 Сто нови семейства със старите то. Разкроявам го на размера пити с пчели. майки и три пити пчели без пило. на преградна дъска. Излиза ми около лев бройката – нищо не Фиг.2: Програма за увеличаване на броя на пчелните семейства – втори етап. е. Къде ще намериш такава дъска? На всеки кошер се дава по 10л Като стане време за отводките, Каспийски разтвор. (но ми се е случвало да го прилагам още от април), зареждам сто сандъчета с по две фибранови „дъски” и слагам по две празни пити зад тях. Ако имат по малко мед и прашец – още по-добре. Поставям сандъчетата до кошера-донор и задължително ги обръщам с входа назад. Това, от мене да знаете, е задължително, но все още не дос900 нови кошери, с маточници, Сто майчини семейства, вече без татъчно за доброто ориентиране всеки на по две рамки от стоте майки, със заложени маточници „са на пчелите, пък после и на майдонорни семейства. повраченом снагом преко легла на ките. Необходимо е майчините 20 рамова?” кошери да са повдигнати поне греша за феромоните в търтево- е за интензивно производство на два корпуса, дори и някои то пило, то със сигурност чрез на отводки предлагам на внима- да не са толкова силни. Забелянего снабдяваме кошера с пър- нието ви и един нашенски, кой- зал съм много пъти, че когато вокачествена белтъчна храна. то също заслужава внимание. околните кошери са по на един Освен това, търтевият сок, по Може би е даже и по-практи- корпус, броят на изгубените таблични данни, е много близък чен в някои аспекти. майки от близките сандъчета по състав с този на пчелното Той е измислен или във всеки чувствително нараства.* млечице. случай прилаган, от един сравЗа половин час ги зареждам с В някои варианти на Каспий- нително едър и безспорно коло- пчели, като във всеки стръсквам ския разтвор се добавя и сок от ритен нашенски пчелар. Името по 1-2 или 3 пити с пчели и лимони и маточина. му е Иван Кожухаров. Нека, с поставям още две пити със заТози метод на създаване на негово позволение, чуем мето- печатано пило зедно с пчелите. нови семйства драстично пре- да му, цветисто поднесен ни Номерът тук е, че почти не търнасочва енергията на пчелите от него самия. Намираме се в ся майката. Затоплям с фибрана, в създаването на отводки. Но, хотела в Белград, в стаята на уплътнявам и затварям добре от остава друг един проблем не- гостолюбивия Мишо от Плевен. горе. Аз ползвам дебел, прозразасегнат – роенето при неанга- Тъкмо в момента господин Ко- чен найлон. В книгите пише, че жираните с това семейства. При жухаров „държи” здраво думата: така се задържа топлият въздух по-късни паши, те лесно може „Какви дванадесет хиляди ис- от междините в гнездото. Пък да се изроят. кате бе, викам му аз. Вие да не според мене и кондензираната Затова предлагам на внимание- сте гъделичкани от багер! Ос- от дишането вода спестява рато ви и един нашенски, метод. вен това, всичко ми е законно и бота на водоноските през деня. Може би е даже и по-практи- имам всички документи...“ Отгоре затварям с табличката и чен в определени аспекти (фиг.1 Някой го прекъсва, защото те- това е всичко. и фиг.2). мата е вече позната и болезнеНа другия ден донасям страОсвен канадския метод, който на: хотни зрели маточници – от сто

маточника ми се получават сто перфектни майки. Да знаете, по-големи не сте виждали. След това за нула време ги поставям в отводките. Ако някъде, пчелите са подозрително спокойни, намирам лесно майката и я връщам моментално в семейството и, а маточника слагам с импровизиран предпазител от книжно тиксо. Ама от сто отводки, я съм пренесъл 2–3 майки, я не. След седмица премествам в гнездото двете пити зад преградната дъска, като внимателно слушам и гледам. Ако някъде се жужи силно и има по питите маточници – или придавам майка, или присъединявам към съседите. Привечер подхранвам отново без да ми се свиди. Болшинството от майките при мене пронасят рано – до 7-ия, 8-ия най-много 9-ия ден от излюпването. След още седмица до две, клиентът може да си прибере отводките. Направата на промишлено количество отводки по този начин изисква и необходимата изолация, бащини семейства и пр. Абе с една дума – лиценз за производство и на майки. Това е всичко – рояците преливат от пчели, имат обилно количество яйца, прясно и запечатано пило. Ха сега плащайте. „Ноу-хауто” си е пари. Ха, ха.” Усмивката още не е изчезнала от лицето му, когато някой каза: „Наздраве по този случай” и разговорът се пренася на друга тема. И пак за пчелите. Цялата вечер... А компанията беше обещала да търси на ямболския Стоянчо, невеста, по възможност – пчеларка. Ама нейсе – семинарът си е семинар, макар и неформален. Да се върнем на метода на господин Кожухаров. От опита, който имам с нещо подобно и от думите му мисля, че тук се открояват няколко съществени рационални елемента: 1. Използват се висококачествени маточници, а не спасителни и кой знае как хранени в

слабите отводки, както е в предишния метод. 2. Храненето на съзряващите майки в отводките е интензивно и пълноценно. Цитираният вече в предишната статия автор, Нюсеин Йеганхрад, през 2003г. докладва проучване, според което, когато майките и пчелите в нуклеуса са хранени изобилно с високобелтъчни и стимулиращи белтъчната консумация храни (с Каспийския разтвор), съзряването на майката и появата на първите яйца се ускорява математически достоверно с 1 до 3 дена. Практичният опит от настоящият разказ подсказва, че такъв ефект може да се постигне и при естествени условия, когато има изобилно количество сироп, прашец и много, и млади пчели. В описвания сега начин, ефектът вероятно се подсилва и от още нещо – от ефекта на стартера. Понеже пчелите са предимно млади, а до пронасянето на майката почти няма прясно пило, то жлезистият компонент на храната на майката може да бъде само обилен и висококачествен. 3. Майките са сравнително евтини, защото цената на маточниците е с пъти по-ниска. 4. За съзряването и оплождането на майката се използват всъщност малко пчели – около оптималното количество или малко над него. Вместо 200– 250, около 300 до 400гр, но така се гарантира високо качество на съзряването на майките, особено ако настъпи застудяване. Същевременно, чрез тези два етапа на формиране на отводката, заслабването се пренася във времето, когато пчелите са „по-евтини” и не толкова дефицитни. Освен това известно е, че отнемането на 400–500гр пчели непосредствено преди пашата не се отразява на събрания стоков мед. Всъщност при този метод от семейството се взема „незабележимо” за пчелите количество пило и само необходимото за топленето му

количество пчели. Така няма безсмислено стареещи бездейни пчели, които само да стоят и да „чакат” майката да се оплоди. Те си работят пълноценно в своето си семейство. 5. Отводките се засилват естествено до и над изискуемите 800гр. Само за 12 дена цялото запечатано пило се люпи. От една пита със запечатано пило се получават две междурамия пчели. Ако все пак, по някаква причина пчелите не са достатъчно, когато се експедират отводките, се прибавя пита със запечатано пило или просто само пита с пчели и веднага се затварят – така няма опастност за майката. 6. Цялата отводка е изключително на млади пчели, което е много изгодно за купувача. 7. Направата на отводките е изумително бърза. Не се налага да се търсят майки, да се местят отводки и пр. 8. Методът може да се прилага няколко пъти до настъпването на главна паша без особен риск за нея – понеже е икономичен на първоначално отнемане на пчели. 9. Намалява се вероятността от роене, при периодичното отнемане на пчели и пило. Методът в отделни свои елементи вероятно е известен и прилаган. В случая обаче имаме един изчистен и технологизиран вариант. Така той допринася за нещо много важно и толкова дефицитно в пчеларството – за приспособяването на пчеларската работа към промишлените принципи на работа, при които единствено може да се реализира висока производителност на труда. Ето защо този метод има свое място в пчеларската практика. *Обемните ориентири имат голямо значение за ориентирането на майките при брачния им полет. Може би по-голямо от цветните. В случая обаче, дали се касае точно за това не е напълно ясно. Предавам точно мнението на разказвача.

ЕКСПЕРТИ

Селскостопанската наука – генератор на икономически ръст в полза на бизнеса

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

доц. Стайка Лалева

Първата тема на колоквиума за марките на големите търговски вериги, проведен в Париж, е „За иновациите сме мобилизирани всички!” Елизабет Пайо, зам.-генерален директор на Института по дехидратация, Фабрис Клошар, директор на изследователски център, мениджъра на дирекция „Иновации” на голям производител на бисквити, т.е. бизнесът и научните институти, са на кръглата маса, за да обменят опит, да дискутират панацеята на напредъка, мотора на икономическия ръст. Темата за иновациите е навсякъде във френската икономика, но световният лидер в експорта на храни е с пълното съзнание, че златната палма на износа не може да се запази без иновации, без науката. Всеки научен институт е самостоятелен в решенията си, ние решаваме каква част от работата ни е фундаментална наука. Каква – приложна. Елизалет Пайо: „Все повече си даваме сметка, че не можем да дадем отговор само на един въпрос, понякога трябва да адаптираме амбалажа към продукта, да предложим решения и за технологията, и за производството. Въведохме нов метод за сушене на плодове и зеленчуци, но новият продукт изисква нов маркетинг. Имаме различни проекти. Някои са насочени директно към производителя, други са фундаментална наука. Ние правим клиничното изследване, което ражда иновацията. Ние произвеждаме продукт, който носи печалба на фирмите. Всяка година правим конкурс за проекти. Заинтересованите фирми влизат в контакт с нас, комисията ни се събира и решава кои са приоритетите. Решаваме всякакви проблеми – от подобряване на качеството, през микробиологията и нормативната база до иновациите. Фазата на индустриализацията е в бизнеса, във фирмите.“ Александър Дандан, мениджър „Иновации“ на един от големите производители на бисквити подчертава, че работи с експерти от научните институти, с университетите, че участват в конкурси за студенти и се вземат стажанти. „Фактът, че заемам този пост – мениджър „Иновации“, говори за значението на научно-развойната дейност за фирмата ни. Всяка марка бисквити работи с научен екип за развитие на продукта си. Хората са все по-от-

ворени към новите компетенции, необходими са екипи, които да обединят тези компетенции и да предложат решения. Иновацията изисква и съответното образование, компетенции, които производителите не притежават. Ето защо сме направили един работнически университет за обучение на нашите кадри с преподаватели от приложната наука. Раздадохме 5 000 бисквити на КООП21, последната ни иновация, ориентирана към здравословното хранене.” Пиер Вейл, президент на кооперация „Валориал Бльо“: „Блан Кьор е кооперативна марка, която беше създадена в началото на 2000г. с цел да подобри здравето на животните. По-късно тези храни бяха развити и към подобряване здравето на хората. В сътрудничество с различни екипи научни работници, около 44, създадохме тези храни, ефектът от които се отразява върху здравето на хората. Нашите храни са здравословни за животните, но и за хората. С повече лен вместо соя, в яйцата има повече Омега 3. Пет клинични изследвания са направени, които доказват положителния ефект. Етикетът „Made in France” не е достатъчнен сам по себе си, за да бъде купен един продукт. Органолиптичните качества, вкусовите качества имат голямо значение. Във Франция вкусът и здравето са неизменно свързани. Удоволствието и здравето – това са основите на храненето на французите, така че ние сме задължени да им предложим такива храни.” Форумът продължи с диалози между производители и научни работници, които обсъждат решения на вечните проблеми за финансирането, нормативната база, стандартите. Впечатлява ведрата атмосфера на хора, щастливи в работата си, хора, на които са създадени всички условия за да работят и творят в оптимална среда, да бъдат щастливи и полезни за себе си и за обществото. У нас земеделският институт, който е най-близо до европейската визия за научен институт в полза на бизнеса е Институтът по земеделие в Стара Загора. Печели проект след проект, организира обучения, прави експертизи, приема стажанти, научните работници предлагат решения, съветват, пътуват от ферма на ферма.

Станислава Пекова

БРОЙ 1-2/ 2016

тази иновативна енергоспестяваща технология. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия”.

лям интерес сред фермери и селскостопански производители за евентуално внедряване и на други места в страната, оказа се, че и други ферми проявяват интерес за внедряване на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Фермата на Росица и Иван Данчеви в с.Добродан е една от трите млечни биоферми в България, където е инсталирана комбинирана инсталация за отопление на водата от възобновяеми енергийни източници – използва се топлината на млякото, слънчевата енергия – чрез соларни батерии и пелети, ако се наложи, в мрачни и студени дни. Това е първата сертифицирана биоферма за краве мляко в България, а собственикът – г-н Данчев е награждаван няколко поредни години за най-добър биофермер в страната. С две трети намаляват разходите за електричество на цялата ферма, освен това предимства на иновативната технология са, че повечето топла вода повишава хигиената при производство на млякото – съответно подобрява се и неговото качество и, разбира се, осигурява се комфорта на фермерите. За всичко това се осведомиха гости, фермери и журналисти на открития ден на фермата, които чуха презентацията на, организирана от ПР-а на „Биоселена”– Ива Тончева, разгледаха инсталацията, разговаряха със собствениците – сем. Данчеви, с българските учени от Тракийския университет както и с норвежките партньорите по проекта. Иновативната инсталация заработи в рамките на проекта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото в българските ферми“, изпълняван от „Биоселена”, Тракийския университет и най-голямата норвежка неправителствена организация Norges Vel. Панел от инсталацията предизвика го-

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Иновативна енергоспестяваща инсталация, представена във ферма Данчеви

ПАЗАРИ

Международни пазари за българските земеделски производители

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

Иван Лазаров

„Вече получихме официалното одобрение от Китай за внос на мляко и млечни продукти.” Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, по време на специална пресконференция, посветена на резултатите от участието на страната ни в „Зелената седмица“ – 2016 в Берлин.„Успяхме да приключим една доста тежка и тромава процедура. Истината е, че всеки един земеделски продукт, който влезе в Китай, трябва да получи съответния протокол и разрешение от главната администрация за карантина на страната. Благодарение на политическите усилия на правителството на България, които то впрегна в тази посока, ние имаме конкретни резултати. Процедурата се финализира и ние можем свободно да търгуваме с Китай”, посочи зам.-министърът. По думите му, концепцията на България за развитието на земеделския сектор трябва да бъде комплексна. Във връзка с постигната договорка с организаторите на форума България да бъде страна-партньор на „зелената седмица” през 2018 година, той посочи: „Няма какво да откриваме топлата вода. България не е добре позната като туристическа дестинация, като възможности и качествени земеделски продукти. Това се постига с комплексен подход при промотирането, а не чрез откъслечни, независими една от друга, акции. Просто трябва да

имаме комплексен подход.” През настоящата година, един от основните политически акценти в програмата на МЗХ е разработването на Кодекс за земята, който да унифицира цялото законодателство. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, по време на специална пресконференция, посветена на резултатите от срещата му със земеделските министри на Естония и Унгария в рамките на участието на страната ни в „Зелената седмица“ – 2016, Берлин. „С министъра на Унгария имахме възможност да дискутираме общи проблеми, защото заедно с унгарската страна имаме

една много силна позиция – за земеделие, свободно от ГМО. Втората ни тема за дискусия бе свързана с визията на двете страни за поземлените отношения”, посочи Васил Грудев. Според него, страната ни може да почерпи опит от Унгария, свързан със запазването на земеделската земя само за земеделски нужди. „Не е тайна, че България и Унгария са обект на апетити със спекулативно използване на земеделската земя. Ние имаме обща цел, която е заложена и в нашата Конституция, а именно че земеделската земя на България ще се използва само за земеделски нужди”, обясни Грудев. „С министъра на Естония

започнахме работа, именно по председателството на България в ЕС, защото първата половина на 2018г. се председателства от Естония, е втората – от България. Знаете, че цикълът на едно председателство е 6 месеца. Ако ние искаме да постигнем по-ясни политически послания, които да бъдат разработени, е добре заедно със страната, която ни предхожда, да набележим общи точки. Така те ще могат да бъдат развити в рамките на целия период”, допълни още той. Заместник-министърът изрази надежда участието на страната ни в рамките на форума да доведе до завишен бизнес интерес към българските земеделски продукти. Всички сме наясно със задълбочаващата се криза в геополитическите отношения между Европейския съюз и други гло-

бални играчи. За нас, от основна важност е намирането на трети пазари. Един от основните инструментариуми за тази цел е промоцията на традиционните храни. Това се опитахме да направим ние с нашето изложение на „Зелената седмица“ – 2016 в Берлин. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, по време на специална пресконференция, посветена на резултатите от участието на страната ни във форума. „Целта на тази пресконференция е да очертаем как стартира българското участие в традиционната „Зелена седмица” – 2016 в Берлин. За 27-и пореден път България участва в това най-голямо изложение. Тази година успяхме да се представим с традиционен български щанд, който беше оформен по доста атрактивен начин – тради-

ционна копривщенска къща, на която имахме 18 български изложителя. Тя беше аранжирана по начин, който смея да твърдя, че привлече едно доста сериозно внимание от страна на посетителите. Имахме честта нашият щанд да бъде открит от немския федерален министър на земеделието и прехраната Кристиан Шмид, за което внимание аз му благодаря”, допълни още г-н Грудев. По думите му, основната цел пред такъв тип събития е промоцията на българските продукти и възможността на българските производители да стъпят на европейския и световен пазар. „Трябва да вдигнем качествено представянето на българските продукти, за да могат те да станат разпознаваеми на световните и европейските пазари”, коментира още зам.-министър Грудев.

ПАЗАРИ

Трудови договори за краткотрайни сезонни селскостопански работи

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2/ 2016

проф. д-р Светлинка Христова, УНСС

В условията на пазарна икономика особена значимост заемат въпросите, свързани с прилагането на гъвкави форми за регулиране на трудовите отношения в земеделието. В тази връзка нормативно се регламентира (член 114а от Кодекса на труда, ДВ, бр.54 от 17.07.2015г.) възможността за сключване на трудови договори за краткотрайни сезонни селскостопански работи (еднодневни трудови договори). Основните предпоставки за прилагането на този вид трудови договори са: • необходимост от осигуряване на сигурност за краткотрайна заетост на работниците, извършващи определени ръчни работи в растениевъдството; • гарантиране на трудовите и социалните права на работниците в растениевъдството и ограничаване по този начин дела на „сивата“ икономика в земеделието; • създаване на условия за намаляване на безработицата през отделни сезони на годината. Прилагането на разпоредбата на чл.114а от Кодекса на труда (КТ) ще съдейства за намаляване на нерегламентираната заетост при сезонните селскостопански работи и за създаване на възможности на работодателите в растениевъдството погъвкаво да наемат работници за ръчна обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Всичко това ще доведе до увеличаване на относителния дял на регламентираната заетост на работниците в сектор „Растениевъдство“, което от своя страна ще засили интереса на регистрираните земеделски стопани да сключват с безработните лица трудови договори при по-облекчени режими. Трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа е нов вид договор, за който

са присъщи следните специфики: Страни по еднодневния трудов договор са работникът и работодателят - регистриран земеделски стопанин. За работника по този договор не се изисква специална квалификация, защото се назначава за извършване на ръчна обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци. Работодателят задължително трябва да бъде регистриран като земеделски стопанин и да се впише в регистъра, създаден и поддържан в Министерството на земеделието и храните. Време за сключване на еднодневния трудов договор. Този договор се сключва за работа само за един ден с продължителност 8 часа. Страните по договора не могат да договарят друга продължителност на работното време, независимо от вероятността за възникване на технически, технологични и други причини по вина на работодателя. При настъпването на неблагоприятни климатични условия за работа (дъжд, градушка и др.), които не позволяват работата да се извършва, тя може да се прекъсне за един или повече часа, но задължително следва да се извърши в рамките на същия ден. Трудовият договор се сключва в писмена форма по утвърден образец, преди постъпването на работа на работника в два екземпляра – по един за всяка от страните. Съдържание на еднодневния трудов договор. Основните въпроси, които се включват в съдържанието на договора са: • данни за страните. Конкретизира се необходимата информация за всяка от страните по трудовия договор – име на работника; регистрация на земеделския стопанин и т.н.; • място на работа. То представлява местонахождението на работния участък, на който работникът ще изпълнява възложената му работа; • наименование на длъжността. Уточнява се видът ръчна работа, който трябва да бъде изпълняван от работника: засаждане на дръвчета; прибиране на реколтата от плодове, зеленчу-

ци, както и бране на розов цвят и лавандула, които не изискват предварителна професионална квалификация; • размер и изплащане на дневното трудово възнаграждение. Размерът на дневното трудово възнаграждение се определя въз основа на минималния месечен осигурителен доход по икономически дейности и групи професии в растениевъдството, за които не се изисква специална квалификация. Така например, за професиите неизискващи специална квалификация в растениевъдството за 2016г. минималният месечен осигурителен доход е 421 лв., което означава, че минималният размер на дневното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от 19,13 лв. Работодателят изплаща дневното трудово възнаграждение лично на работника в края на работния ден, като той саморъчно се подписва върху екземпляра от разписката. Срокът и начинът на плащане на дневното трудово възнаграждение, са законово определени и страните по договора не могат да договарят помежду си други срокове и/ или начини за плащане. Работодателят е задължен авансово да удържи и преведе личните осигурителни вноски преди изплащане на дневното трудово възнаграждение дължими от работника по Кодекса на социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и данъка по Закона за данъците по доходите на физически лица (ЗДДФЛ). • дата на изпълнение на работата; • продължителност, начало и край на работния ден. Ограничено поле на приложение на еднодневния трудов договор Трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва само в основна икономическа дейност „Растениевъдство“. Предметът на трудовия договор е ограничен само за дейности, свързани с ръчната обработка на насажденията и ръчното прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Договорът не позволява да се наемат работници за механизирано прибиране на реколтата, в т.ч. и за зърнени култури или друга земеделска продукция, различна от плодовете, зеленчуците, розовия цвят и лавандулата. Договорът не е приложим за наемане на работници за събиране на билки, за отглеждане на цветя или за дейности в животновъдството, както и за други икономически дейности като строителство, хотелиерство и др. Еднодневният трудов договор може да се сключва за професии неизискващи специална квалификация. Това позволява да се наемат безработни лица с ниско образование и дори неграмотни, които трудно се реализират на пазара на труда. На практика тези лица ще изпълняват работи с висока степен на обществена полезност, което

е благоприятно съчетание за наемането им на работа и е от взаимен интерес както за работодателите, така и за работниците. Разгледаните по-горе ограничения на използване на еднодневните трудови договори дават основания за следните уточнения: • нормативната уредба не допуска сключването на еднодневни трудови договори за други икономически дейности; • в икономическата дейност „Растениевъдство“ не могат да се сключват еднодневни трудови договори за други дейности, освен тези по ръчна обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула; • еднодневните трудови договори не могат да се сключват за професии, които изискват специална квалификация. Броят на сключваните еднодневни трудови договори в рамките на календарната година е ограничен. Един работник може да бъде назначен на такъв договор общо за не повече от 90 дни в една календарна година. Нормативното ограничение е за броя на еднодневните трудови договори за работника, а не за работодателя. Следователно, един работник може да сключва такъв вид договори до 90 дни в рамките на една календарна година с един или повече работодатели. Не се признава за трудов стаж на работника времето за работа по еднодневните трудови договори. Това означава, че работникът няма право да получава допълнителни трудови права по Кодекса на труда, а именно: платен годишен отпуск; допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. Работодателят не е задължен да вписва в трудовата книжка времето на работа по еднодневни трудови договори. Краткотрайната продължителност на еднодневните трудови договори и тяхната многократна повтаряемост (до 90 дни в календарна година) наложи в нормативната уредба да се предвидят някои облекчения за работодателите и работниците. Работодателите при сключване и прекратяване на еднодневните трудови договори не са задължени: • да изпращат уведомления в Националната агенция за приходите; • да разработват и да връчват длъжностни характеристики на работниците; • да издават заповед за прекратяване на трудови договори, поради изтичане на сроковете им. • Работниците също имат известни облекчения като: • трудовото възнаграждение, получено от извършване на краткотрайна и сезонна работа не се счита за доход при отпускане на месечните социални помощи и при определяне на правото за получаване на целева помощ за

отопление; • работата по еднодневните трудови договори не води до прекратяване на регистрацията на безработните лица в Териториалните поделения на Агенцията по заетост (ТП на АЗ); • сключването на еднодневните трудови договори не е основание за прекратяване изплащането на паричните обезщетения на безработните лица, регистрирани в ТП на АЗ; • работещите по еднодневните трудови договори е необходимо да декларират размера на полученото възнаграждение в дирекция „Бюро по труда“ до 5-о число на месеца, следващ месец, през който е вложен трудът. Работниците сключили договори за извършване на краткотрайни и сезонни селскостопански работи задължително се осигуряват и получават парични обезщетения за различните социални рискове, както следва: • времето за работа по еднодневните трудови договори се зачита за осигурен стаж на работниците при пенсиониране; • полученият доход от работника служи за основа при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст; • работещите по еднодневни трудови договори подлежат на социално осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт и за трудова злополука и професионална болест; • осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се превеждат авансово върху полученото трудово възнаграждение, но не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за икономическата дейност и групата професия; • паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест се изплащат за срока на неработоспособност, но за не повече от 90 календарни дни; • работещите подлежат на здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателя, заедно с вноските

за социално осигуряване; • времето, през което работниците работят по еднодневни трудови договори не им се признава за трудов стаж. Регистрирането и отчитането на еднодневните трудови договори се осъществява от Инспекцията по труда и нейните териториални дирекции. Освен това те извършват и контрол върху процеса на сключване на еднодневните трудови договори с работниците. За целта работодателите - регистрирани земеделски стопани използват разработен образец на трудовия договор. Необходимите документи, които работодателите - регистрирани земеделски стопани следва да представят в съответната дирекция „Инспекция по труда“, за да получат и/или да регистрират образци на еднодневните трудови договори са: • Регистрационна карта на земеделския стопанин, издадена и заверена от съответната областна дирекция „Земеделие“; • Анкетна карта за регистрация на земеделските стопани, която се прилага като приложение към Регистрационната карта. В анкетната карта се отбелязват ръчните работи, които ще се извършват (например, бране на домати, краставици, маслодайна роза, лавандула и т.н.); • Вносни бележки/платежни документи за авансово внесени суми по КСО и ЗЗО. Работодателите-регистрирани земеделски стопани, могат да използват регистрираните образци на еднодневните трудови договори в съответната дирекция „Инспекция по труда“ само до края на календарната година. През 2015 година в земеделието бяха използвани над 79 000 еднодневни трудови договора за сезона, което значително надхвърли очакванията. Това е добър старт за прилагане на новия вид еднодневни трудови договори и може да се приеме като успешен инструмент за повишаване на заетостта, за активизиране на пазара на труда, за ограничаване на „сивата“ икономика и за разширяване обхвата на видовете ръчни работи в земеделието, които да се извършват на основата на трудовото договаряне.

ЗА АВТОРИТЕ Изисквания за оформяне на статиите за отпечатване в списанието: Заглавие: кратко, по възможност на един ред с редовни букви. Статия: • обемът да не превишава 8стр. (1800 знака на страница), в т.ч. таблици, фигури, снимки; • схеми и графики да са в .jpg, .pdf или .eps формат; • измервателните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са изписани на кирилица; • имената на авторите, научните им степени и звания, институциите, в които работят, да са в края на статията. Представяне: animals21@mail.bg, contactus@oralo.bg 40

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ Нашата мисия Да увеличим доходите на нашите членове и техните клиенти чрез представяне на иновативни програми за подобряване на говедата от породите Лимузин и Абердин Ангус в България и популяризиране на техните предимствата. Ние работим за генетичното усъвършенстване на месодайните породи говеда Лимузин и Абердин Ангус, за да бъдат нашите членове по-конкурентоспособни и с по-висока икономическа ефективност от отглеждането на животните си и получаваната от тях продукция.

Повече знания и по-добра генетика за вашия успех! Заедно можем да изградим месодайното говедовъдство като един успешен бизнес в България. Станете наши членове! Очакваме Ви!

За контакти: София, ул.„Лъчезар Станчев”№3, Искра Лазарова, председател на НАМГБ 0894 40 67 65

www.beefbreeding-bg.org xli iskra.lazarova2015@gmail.com

АГРАТЕК е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника е готов да ви предложи най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти, които са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви, когато е необходимо. НОВИЯ ТРАКТОР-ТЕЛЕХЕНДЛЕР MULTIFARMER II След като преди повече от 15 години – през 1999г. MERLO изобрети и хомологизира нов тип машина „трактор с телехендлер” – Multifarmer®, изцяло новата серия Multifarmer II вече е на пазара с многобройни нововъведения.

Първите модели от серията MF40.7CS и MF40.9 се отличават с: • Нов по-мощен 156 к.с. дизелов, турбо-интеркулър, комън-рейл, Tier IV двигател; • Новата патентована трансмисия на Merlo MCVTronic® with electronic control EPD (EcoPowerDrive); • Merlo CDC® system за максимализиране скоростта при гарантирана стабилност;

• 3-точков навес CAT 3 и механичен ВОМ 540/1000/133 к.с./задна хидравлика; • Изцяло нова кабина с авангарден за бранша дизайн; • 600R25” гуми; • Скорост 50км/ч (за страните със съответно законодателство).

ул.„Майор Юрий Гагарин“22-A 1113 София България

www.agratec.bg

office@agratec.net тел. +359 2 46 16 16