Животновъдство BG 32 (9-10) /2016 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

ноември (9-10)/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Козевъдството – свободна европейска ниша…

Радослав Бориславов, изп. директор, АРМПК, гр. Русе, ул. „Борисова” №15, вх.2, ет.1 офис 1, GSM: 0877788027, www.armpk.com, e-mail: bdga@abv.bg; office@armpk.com

OФИЦИА ЛЕН ДИС ТРИБУ ТОР ЗА БЪЛГАРИЯ

ТЕЛЕСКОПИЧНИ ТОВАРАЧИ Merlo | P 32.6 Top

С ПОДКРЕПАТА НА

КОНТАКТИ: 1750 СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1, УЛ. ДИМИТЪР МОЛЛОВ №4 ТЕЛ. +359 2 9713525, +359 889 220 455; ФАКС +359 2 9713504 OFFICE@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Намалените размери (2 х 2 метра ширина и височина с ниско монтирана кабина за версия “L”) и превъзходните товароподемни характеристики ги правят идеални за работа в малки пространства. Шасито и стрелата съчетават доказаната надеждност на MERLO с модерна архитектура на машината. Компонентите на телескопа – хидравлични и електрически, са добре защитени вътре в конструкцията. Така се избягват щети, причинени от случайни съприкосновения. Характеристики Серия

Компактна

Тип двигател

DEUTZ Turbo diesel, 4 цилиндров, EUR 3, 101 к.с.

Товароподемност

3200кг

Максимална мощност

74,5kW/101HP

Максимална височина 6,4м на повдигане

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2017г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА: • Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Да съхраним българските породи овце: БРЕЗНИШКА ОВЦА СОФИЙСКА (ЕЛИНПЕЛИНСКА) ОВЦА ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКА ОВЦА

Съдържание Изложения Соме дьо л'Елеваж 2016 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Разговор с г-н Филип Аме, директор Международна дейност на Института по животновъдство във Франция . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Деян Тодоров, председател на АРМПК: „Козевъдството е свободна ниша в Европа! То е предизвикателство и аз няма да се откажа.”. . . . . . . 9 СТЕКСПО – мащаб и експертиза като никога досега. 12 Позиция Най-големият производител на мляко в света вече е Индия. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Проф. Николов, директор на ИАСРЖ: Някои породи излизат от защитеност заради субсидиите. . . . . . . . . 16 Животни под селекционен контрол ще получават двойно по-големи субсидии. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Едно мнение във връзка с „Анализа на месодайното говедовъдство в България”. . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Експерти Сезон на заплождане. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 Репродукция. Основен фактор за увеличаване броя и продуктивността на животните. . . . . . . . . . . . . . . . 24 Право на пенсионно възнаграждение за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. . . . . . . . . . . . . . 31 Иновациите признати като една от десетте насоки за развитие на селските райони в Европа. . . . . . . . . . 32 Полезно Целия текст на чл.137, който „събуди” фермерите. . . 34 За фермерските пазари и директните продажби . . . . 36 Можем ли да продаваме на френския пазар?. . . . . . 39

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Сдружението е учредено на 13.06.2009г. Основната цел е съхраняване и опазване на Софийската (Елинпелинска), Брезнишката и Западностаропланинската породи овце, застрашени от изчезване. Разработени са развъдни програми за всяка порода, в които основният принцип е чистопородното развъждане за съхраняване на положителните качества на приспособимост, устойчивост на заболяване, дълголетие и добри майчински качества на местните породи овце.

За контакти: GSM 0897 65 30 41

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

Изключително издание на най-голямото животновъдно изложение за професионалисти в Европа

ИЗЛОЖЕНИЯ

Соме дьо л'Елеваж 2016 Мила Александрова Двайсет и петата годишнина на Соме дьо л'Елеваж ще остане във всяко отношение референтно издание. С 86 500 посетители (85 000 през 2014) Соме 2016 бие всички рекорди. Огромно удовлетворение за организаторите, както обяснява Фабрис Бертон, главният комисар. „Удовлетворението ни е още по-голямо поради факта, че тази година всички селскостопански изложения бяха с намалена посещаемост. Сомето е единственото изложение, което може да се похвали с този хубав прогрес”. За Жак Шазале, президент на изложението това издание е много успешно: „В трудна конюнктура, посетителите не се колебаха, чуждестранните делегации бяха повече от очакваното. Констатираме също повишена посещаемост от страна на младите, които идват, за да потърсят обучение или да видят какво ново има в технологиите. Доказател-

ство, че френското животновъдство има бъдеще.” Това издание ще се запомни също и с качеството на представените животни и с организацията на конкурсите на месодайните породи в престижната зала за спектакли Зенит. Ще се запомни също и с многобройните посещения на политици, което доказва, че Соме дьо л'Елеваж, бизнес-изложението, се превръща също и в призната политическа трибуна. Международното значение на Соме няма нужда от доказателства, илюстрира го броят на чуждестранните делегации, тази година – от всички континенти с нови държави, като Иран, Куба, министрите на земеделието на Уганда и на Буркина Фасо, посланниците на Колумбия и на Ангола и много други. В Международния клуб, разположен във фоайето на Зенит, чуждестранните посетители бяха

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 9-10 / 2016

На ринга – елитен бик, крава от породата Холщайн, разплодни женски животни от породата Ил дьо франс, в кошарите – Кафява алпийска коза.

посрещани с френски деликатеси от експерти в различни области на животновъдството. Роже Блан, президент-основател на изложението, натоварен с международната дейност, е идвал в България, отчита големия потенциал на животновъдството ни и посреща българите с особено внимание. „Посетителите от източно-европейските страни идват на изложението ни, за да купят генетика и специфично оборудване, докато посетителите от Африка, все по-многобройни, идват, за да намерят решения за изхранване на населението си. Ние сме тук, за да им помогнем да намерят точния партньор или експерт и да помогнем за международния обмен. На Соме дьо л'Елеваж те могат да намерят всичко от което имат нужда”. И тъй като една добра новина не идва никога сама – на изложението беше подписан договор за сътрудничество със Селскостопанското изложение на Куба.

Голям успех за конкурсите на породите „Оскари” за Шароле Шефовете на Херд-бук Шароле са във възторг. Никога не е имало такова масово участие и такъв голям интерес от страна на посетителите! В доста труден контекст, Соме-то мобилизира животновъдите на тази най-френска порода, които се събраха, обмениха опит помежду си и с публиката и показаха върховните постижения на генетичния прогрес на породата. Другият положителен момент – международният аспект на събитието. Много чуждестранни делегации (Англия и Ирландия начело) сключиха договори. Българските участници в еднодневния тур Шароле подчертават перфектната организация: „Предварителната ни програма е изпълнена на 100%, благодарим!”, пише госпожа Бобева, собственик на голяма ферма в Северозападна България.

Многообразие на предлаганата техника за животновъдните ферми.

Националният конкурс на породата Шароле в прекрасната зала за спектакли Зенит пожъна огромен успех. На конкурса породата показа найдоброто, но и всичките си възможности пред публиката в шоу, режисирано от организаторите. Шестнайсет животни бяха продадени на търг, който беше по-скоро спектакъл. Холщайн – количество и качество Манекенките на Холщайна са все по-многобройни от година на година. 100 красавици участваха в тазгодишния конкурс с водещ – известен канадски съдия и защитиха Challengе France! Тук подчертавам, че френският Холщайн често се отглежда пасищно и е по-устойчив, ерго – по-подходящ за балканския климат. Затова все по-често сe търсят фенски холщайн-репродуктори у нас. Супер Соме за Симентала Това са думите на Ерве Виньон, Директор на селекционния център на породата Симентал – Франция, с които той оценява организацията на Втория европейски конкурс на породата Симентал, проведен в рамките на изложението. „С 48 крави в надпреварата (36 френски и 12 от Германия, Австрия и Швейцария) Евро-Симентал удържа на ангажимента си: ринг, на който дефилираха прекрасни животни, посетители, пристигнали от всички краища на света, търг, увенчан с няколко рекорда на цените. И организаторите, разбира се, бяха перфектни, реагиращи на всяко желание и необходимост от помощ”.

Овцете – зоната на перфекционизъм Зоната на породите овце както винати привличаше посетителите към специализираните месодайни и млечни породи с конкурсите ня Ил-дьо-Франс, Тексел, Суфолк, Мутон Шароле и най-добрата млечна порода – Лакон. Оказана ни беше специална чест съдия на конкурса на Ил-дьо-Франс да е Директорката на асоциация Ил-дьо-Франс – България Евгения Ачкаканова „Посрещнахме много наши овцевъди, интересуващи се от специализираните френски месодайни породи, на търговете елитни кочове постигнаха рекордни цени, купувачи не липсваха. Това е защото ЕС произвежда само 40% от консумацията си на агнешко, а България е известна като голям производител и износител в миналото. Надяваме се на добро бъдеще за нашите овцевъди”. Ново оборудване в зоната на конете Любителите на тежкотоварните коне както всяка година си тръгнаха с пълни очи и сърца, а някои и с нов любимец. Повече от триста красавци от девет тежкотоварни породи, но също и ездитни коне и магарета бяха представени. Това е и любимата зона на децата, за тях има каручки, дилижанси, езда. Жил Гапиан, директорът на зоната „Коне” е във възторг от новата писта, но и от резултатите от първия търг на коне, на които е създал много нови контакти: „Соме-то е прекрасна витрина за конете ни”, подчертава той.

горе: Щанд на млечен кооператив на фермери, отглеждащи крави от породата Салерс. в ляво: За да е забавно...

В цифри Соме дьо л'Елеваж е: • 1428 изложители, от които 282 от 32 държави • 170 дка изложбена площ • 77 880 кв.м щандове • 86 500 посетители • 4000 чуждестранни посетители • 2 000 животни от 70 породи • 192 журналиста от 22 държави

...И неповторима атмосфера на солидарност, приятелство и веселие Българите на изложението са дошли с конкретна цел и предварителни програми за срещи. Животновъди, които инвестират в оборудване, инвеститори в угоителни ферми, но и научни работници. Подписан беше договор за сътрудничество между Тракийски университет и Университета в КлермонФеран, капарираха се елитни животни, закупи се модерна техника. Посещенията на ферми и тематичните турове допълниха панорамата на „Найдоброто животновъдно изложение в света”, както го характеризира главната редакторка на руското списание „Животновъдство” Наталия Василиевна. „Интересува ни породата Лимузен, в България има отлични условия за пасищно отглеждане на месодайни говеда, възнамеряваме да инвестираме”, това са думите на Тенко Тенев „Оценката ми за изложението е 10/10!”, казва Деан Тодоров, президент на Националната асоциация на козевъдите. Групата козевъди е на Соме, за да установи връзки със Селекционния център на Саанска и Алпийска порода. Соме дьо л'Елеваж отпразнува рождения си ден с много рекорди, слънце и шампанско и ви очаква през 2017 с националния конкурс на породата Лимузен.

директор Международна дейност на Института по животновъдство във Франция

ИЗЛОЖЕНИЯ

Разговор с г-н Филип Аме,

Разговора води Станислава Пекова

БРОЙ 9-10 / 2016

сътрудничество. Той е създаден по желание на животновъдите, които искат тяхното ноу-хау да бъде споделено с целия свят. Както знаете Франция разполага с една изключителна генетика, но освен това и с едно ноу-хау, което е развивано през годините и целта на нашето бюро е да споделим това, ноу-хау. Това означава, че от една страна, ние доставяме техническа помощ на животновъдите, обикновено на тези, които купуват генетика, а освен това правим и обучение.

Институтът по животновъдство се занимава с научно-развойна дейност, която да увеличава конкурентоспособността на френското животновъдство в световен мащаб. Колко души работят във вашия институт? Ние сме 250 човека, които работим в този институт. Тези 250 човека са разпределени в 11 научни центъра, занимаващи се с научно-развойна дейност, а така също и с демонстрации. Трябва да подчертаем, че това е една организация на животновъдите във Франция. Това означава, че животновъдите в асоциативна форма инвестират в науката. Можем да кажем, че това е сърцевината на цялата организация на научната дейност в животновъдството. Около нея са всички останали организации, които се занимават с информационна дейност, с изкуствено осеменяване, със селекция, с генетика, с хранене и т.н. Институтът по животновъдство има един специален отдел, който се занимава с международно

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Моля, бихте ли се представили пред нашите читатели. Филип Аме: Казвам се Филип Аме и съм директор на бюрото за техническа помощ и международно сътрудничество, което представлява всички структури на животновъдството по международните въпроси. Вече 6 години съм в Института по животновъдство. Имам биография като консултант на международната банка по животновъдство и на други големи международни организации. От моя страна допринасям за организацията на развитието, стратегиите на развитието, от друга страна, имам шанса да съм заобиколен от много добри специалисти, това са инженерите и техниците от Института по животновъдство, но също и от хиляди специалисти, които са навсякъде във Франция. Така например, току що завършихме едно обучение на специалисти от Тунис, което беше обучение за боравене с доилни машини с пулсации и също за поддръжка на доилните апарати. Имаме еспериментални станции за доене, които са на много високо ниво. Мога да кажа, че обучаваме стотици и хиляди души всяка година и сме на разположение на желаещите да модернизират животновъдството си. Г-н Еме, знаем добре, че френският Институт по животновъдство е със световно реноме, с научни работници, които работят в полза на животновъдите за развитието на френската генетика, така е нали?

Обикновено когато вкарваме една нова генетика в една държава, то тази генетика би трябвало да бъде придружена със съответната техническа помощ, защото това са специфики, които ги няма в тази държава и ако тази техническа помощ, това ноу-хау, не бъде вкарано там, то не се знае какъв ще бъде успехът на тази генетика. Една добра крава, от добра генетика, която е лошо или неправилно отглеждана, няма да даде повече, отколкото една лоша крава при същите условия. Така че, много е важно ние да отидем на място, да можем да обучим хората, да им дадем нашето ноу-хау, за да може тази генетика да изрази целия си потенциал. В това отношение имате ли добри практики в България? Добрите практики не зависят от държавата. Навремето мисля, че нещо е правено, но не и откакто аз съм в Института по животновъдство. Може ли нашето списание да бъде полезно с нещо? По-голямата част от нашите научни изследвания са на нашия сайт и са на разположение или поне резюметата от тях, така че можете да ги ползвате. И още нещо искам да кажа за техническата помощ. Мисля, че не би трябвало да има внос на генетика в дадена държава, без да има техническа помощ и то не само през първите 15 дни, колкото животните да се почувстват добре там, на място. Необходимо е инвеститорите да предвидят някакъв бюджет за обучение на своя персонал. Трябва да знаем, че най-важното за една крава, това е храната. Така че, много е важно храненето да бъде адаптирано както към съответната порода, така и към съответните хранителни системи. Първият съвет, който можем да дадем е да се изработи система за хранене, съобразена с хранителните условия във всяка страна и във всеки регион и на тази база да

Рекламен лозунг на изложението Соме дьо л'Елеваж: „Подкрепете френските животновъди! Яжте френско агнешко!”

изработим хранителен режим, да храним животните най-ефикасно, за да може те да се почувстват най-добре. Животните от всяка порода ядат почти едно и също, но храненето им зависи от стадия на развитие – дали е в стадий на репродукция, или в стадий на угояване, дали е младо животно, дали е вече старо и така нататък, вече има адаптирано хранене и това хранене трябва много внимателно да се прецени. Не е кравата, която решава какво трябва да яде, а животновъдът решава какво да є даде и оттам нататък неговата печалба е на базата на това как и с какво да се храни животното. Да поясним за тази техническа помощ. Тя е безплатна или трябва да се заплати от фермера, който внася генетика? Да поясня. Когато един износител си продава генетиката, около една седмица той изпраща някой да проследи как се адаптират и развиват животните и т.н. От там нататък, дългосрочната техническа помощ ние я продаваме.

Тук е проблемът. В България като цяло (българинът) не желае да плаща за техническа помощ. Срещу това аз нищо не мога да направя. Тук не трябва ли държавата да се намеси. Това е много точно. Когато трябва да се правят обучения, по изключение за една голяма ферма ние можем да направим нещо... Обаче на национално ниво – няма как французите да отидат да обясняват на всеки един какво трябва да прави. На национално ниво ние правим това обучение на зоотехници, които след това отиват и наблюдават какво се прави на място. Нашата работа е точно на национално ниво да обучим зоотехниците, които след това ще обикалят в България и ще започнат да наблюдават стопанствата. България трябва да има точно това разбиране за обучение, за техническа помощ на български специалисти, които да бъдат обучени в напредналите технологии на животновъдството.

председател на АРМПК:

ИЗЛОЖЕНИЯ

Деян Тодоров, „Козевъдството е свободна ниша в Европа! То е предизвикателство и аз няма да се откажа.” Разговора води Станислава Пекова

БРОЙ 9-10 / 2016

През същата година бяха привлечени нови 16 члена на сдружението и броя на контролираните животни достигна 3654. През 2012 г. в резултат на положените усилия и свършената работа асоциацията се популяризира сред фермерите, като броят на членовете се увеличи над два пъти до 78 души, а броят на контролираните животни достигна 10 269 бр. Същата година Българска бяла млечна порода беше защитена като застрашена от изчезване, което беше допълнителен стимул за

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Г-н Тодоров, радвам се, че се срещаме на изложението Соме дьо л'Елеваж в Клермон-Феран, Франция. Досега сме се познавали задочно, а сега „на живо” можем да споделим впечатленията си за изложението, но преди това, моля, представете се и разкажете за дейността на Асоциацията. Казвам се Деян Тодоров и съм председател на Асоциацията за развъждане на млечните породи кози от 2010 г. Занимаваме се със селекцията и развъждането на няколко породи млечни кози в България, а именно: Българска бяла млечна коза, Англо-нубийска, Саанска, Тотенбургска, а в последно време и с Кафява алпийска коза. Началото сигурно е било трудно? Да, в началото у нас не съществуваха чистопородни стада кози поради простата причина, че преди демокрацията е било забранено отглеждането им, за да не унищожават горите… Имало е едва три стада към институтите в Троян, в Севлиево и във Видин. Основно са съществували примитивни, безпородни стада. И да, в началото беше трудно…, но все пак мисля, че през годините, с усилен труд упяхме да отбележим сериозен напредък. През 2010 г., отчитайки реалностите у нас УС на Асоциацията предприе мерки за популяризиране на дейността на сдружението, като се взе решение да се предоставят безвъзмездно мъжки разплодници на членовете. Проведохме редица срещи и семинари с животновъди от всички области на страната, като бяха обсъдени актуалните проблеми в животновъдството. Съдействахме за решаването на спорни въпроси между фермери и търговци. Обединихме фермерите по области, като по този начин се споразумяхме с млекопреработвателните предприятия за по-високи изкупни цени и редовни изплащания. През 2011 г. бе създадена „Асоциация за развъждане на млечни породи кози“ със седалище в гр. Русе, която наследи водената досега племенна дейност от АРББМПК.

козевъдите по мярка Агроекология и даде тласък в развитието на породата. И ако трябва да актуализирате тези данни към днешна дата, какво бихте казали? В момента можем да се похвалим с 38 чистопородни стада, които са национален генофонд, а именно – около 10 000 животни от Българска бяла млечна порода, около 2000 броя саанска коза, предимно вносни животни, 800 броя Кафява алпийска, 7000 чистопородни Тотенбургски кози и тепърва започваме да развиваме масово козевъдство. Към коя порода имате слабост, може би към Българска бяла млечна порода, защото е и млечна и с висока раждаемост? Не само. Аз харесвам всички породи, защото всяка порода е пригодна за конкретни условия. Ние работим в цялата страна – над 400 ферми са под наш контрол, което е много. Обикаляме, оглеждаме много животни, но работим с малко животни, които да ни вършат работа, може би около 20% са под селекционен контрол. Разбира се, стремежът ни е този процент да се увеличава. Затова е важно да се знае, че всяка порода си иска определени условия: Българска бяла млечна е за равнинни и полупланински райони, Кафява алпийска и Тотенбургска са за полупланински и планински райони, Саанската порода е подходяща за затворено промишлено отглеждане и когато се спазват технологичните изисквания и специфики, можем да очакваме добри резултати. Във фермата с Кафява алпийска коза, тук близо до Клермон-Феран, като че ли нещо Ви притесни… Не точно, просто не беше чистопородно стадо. Като че ли на козевъдството не се обръща достатъчно внимание, поне на това изложение във Франция… А иначе, каква оценка бихте дали на изложението Соме дьо л'Елеваж? Иначе организацията на изложението е страхотна и на много високо ниво. Впечатли ме това, че имаше много голямо разнообразие говеда, коне, овце. Много елитни екземпляри. Не знам това кога ще се случи у нас: да имаме такова високо ниво с толкова много животни, които са без забележка, от които да се изберат най-добрите, шампионите! Многото техника, специализирана за животновъдството, също ме впечатли. У нас на изложенията се представят най-вече почвообработващи и за зърнопроизводство земеделски машини. Може би защото животновъдството у нас само на думи е приоритетен отрасъл?! Може би някой трябва да лобира: държавата реално да подпомага животновъдството? Държавата, може да се каже, е безучастна към животновъдите, по-скоро действията или бездействието є водят към ликвидиране на отрасъла.

Какво мислите за европейските пари, които се отпускат на фермери, за да намаляват производството на краве мляко?! Това е поредното доказателство, че нашите политици работят за чужди интереси, а не за българските. Ние нямаме свръхпроизводство, нямаме достатъчно дори за вътрешния пазар. Недопустимо е всеки ден в страната ни да влизат цистерни със сгъстено мляко, което се преработва в нашите мандри, а българското производство на мляко да се ликвидира. Друг абсурд е преминаването на козевъдните и овцевъдните ферми към чл. 137 от Закона за животновъдството. Ветеринарите веднага тръгнаха да пишат предписания и да притискат земеделските производители. Това се случва от началото на септември до сега. Не може за три месеца да се извърши цялата сложна дейност по проектиране и изграждане на модерни ферми с непосилни за животновъдите изисквания. Например на повечето места няма водоизточник особено във високопланинските ферми… Редно ли е всичко сам да прави фермерът? Европейските изисквания изглежда зависят само за България, защото Вие видяхте, във френската ферма няма вода, няма и ток, а продукцията им е на световно ниво. Стопанката, която е 82-годишна, каза: „Ние не пастьоризираме млякото, ако насила ни налагат изисквания, ще стачкуваме, ще оставим производството!” – и така си защитават интересите. Нашите политици винаги се оправдават с изискванията на eвро регламента. Лобита и чужди интереси... Този фермер, който храни себе си и семейството си, трябва ли да се откаже от производството си и да отиде на борсата? В чия полза е това? Няма конкуренция, тогава? Ние нямаме големи ферми, не сме корифеи в животновъдството... В Европа се набляга на говедовъдството, защото козевъдството е трудоемко… и в това е нашият шанс! Вие затова ли сте се насочили към козевъдството, защото е предизвикателство? Да, предизвикателство е, но е и ниша за Европа. Проблемът е, че тези пари от този скъп продукт не ги получават фермерите, а преработвателите. Произвеждат примерно козе или овче сирене, изнасят ги за Европа с българска марка и накрая, едни големи пари отиват по мандрите. Знаете ли, че в страната максималните изкупни цени в момента на козето мляко са около 70–80 ст. на литър, а на места – примерно Видинско или Врачанско, падат до 35–30 ст. И фермерите се радват ако има кой да им изкупи продукцията… Е, как на този фермер, който взима 30 ст. на литър мляко, да му искат инвестиция от 100 000 лв., за да бадат спазени изискванията на еврорегламента?! Вярно ли е това, че тези, които управляват животновъдния отрасъл никога не са били в

практиката, не са се занимавали със животновъдство и затова са тези абсурди? Вярно е и аз бих предложил, който и да е от държавната администрацията, да заповяда, да дойде с нас една седмица, поемам всички разходи и командировъчни, да обикаляме заедно фермите, на нас това ни е работата, непрекъснато да сме в командировки – и да видят как се отглеждат животните, ще видим и хубави ферми и бедни, а и човешки трагедии: подпалени ферми, изгорели животни и много, много тежки проблеми… И такива хора, които не са и виждали животни на живо и нямат представа от животновъдство, налагат непосилни изисквания, неприложими при нашите условия, които не подпомагат фермерите… няма безлихвени кредити, няма и някаква административна помощ. Нашите фермери са се превърнали в писарушки, трябва да водят по двайсет дневника и всяка служба, която дойде на проверка да ги рекетира, било контрол по фуражите, било по вредителите и какво ли още не, кой фермер ще успее да води безброй дневници… Аз ви казвам истината. Например имахме случай с проверка на БАБХ. Всичко е изрядно, но големият им въпрос беше как се борим с мишките. Отговорих, че си имаме котки и няма никакви мишки и плъхове. Казаха ми, че не може така. Трябвало да се сключи договор с определена фирма, да купим отрова, както и електронни устройства против къртици, които да защитават периметъра. На следващия ден къртицата беше изровила устройството... Ето каква глупост се явява административна тежест за фермерите. От различни страни се чува, че фермерите трудно се справят със заболяванията по животните… Да така е, две години в България имаме заболявания по козите, които нанасят огромни щети. Пуснахме официален сигнал до Министерството на земеделието и храните и до БАБХ от Асоциацията. Накрая оттам ми отговориха, че симптомите са следствие от неправилно хранене и лошо гледане на козите и да си проверяваме фермерите… Как така се получи – до сега сме ги гледали, правилно сме ги хранили, а изведнъж, миналата година стотици кози раждат и малките им веднага умират, изведнъж масово животните намалиха продукцията с над 50%?! Ветеринарните лекари взеха проби от фермите и естествено не установиха диагноза, нямало нищо. Защо ли, защото те са държавни служители и да работят, и да не работят, заплатата им е една и съща. Нямат интерес да открият заболяването. Измряха хиляди ярета, останалите болни, едвам кретаха. Половин година, след като бе разпоредена официална проверка от ЦУ на БАБХ, още нямат официално становище, няма отговор и за малкото взети проби. И как решихте проблема?

Ние сами се справихме. Изпратихме проби в университетски лаборатории в Западна Европа и открихме заболяването (няма да го назова, за да не ме обвинят от нашите „експертни“ служби с „видни“ учени). Заболяването се лекува с обикновен достъпен и сравнително евтин антибиотик и проблемът се реши с лекота. Масово фермерите не вярват на ветеринарните лекари, виждат ги само когато се слагат марки. Ветеринарният лекар не лекува, той е един регистратор и продавач на марки, взема се кръвна проба от едно животно, вместо от сто, отчита се една фиктивна дейност и така се източва държавната помощ и пак няма положителен резултат. В България през последните години каквато болест не е влязла, само тя не е поразила стадата. Да вземем пример заболяването „Син език“ всички Асоциации алармирахме МЗХ, още когато заболяването беше само в едно село в Ивайловградско, какво стана на практика?! „Държавните експерти“ бездействаха месеци наред, докато заболяването се разпространи масово в цялата страна. Вместо с минимални средства да се реши проблемът в рамките на една седмица с нищожни по мащаб загуби, те се „задействаха“ едва есента, изхарчиха се милиони, загинаха много животни и в крайна сметка с нетърпение всички чакахме зимата, за да изчезнат комарите. Е разбира се в последствие някой прибра едни големи пари за ваксини, мисля че това е била първоначалната идея на управниците. Последствията от заболяването са видими и до днес. Няма да навлизам в повече подробности, примерно какво се случи с нодуларния дерматит предполагам, че всички са запознати с картината. Не е нормално фермерите сами да лекуват, сами да четат, сами да слагат диагнози… За съжаление кадърните, можещите и работещите ветеринарни лекари са по-застрашени от изчезване от самите животни. Деане, все пак няма ли да ми кажете нещо хубаво, нещо оптимистично за козевъдството?! Е няма, фермерите ги натоварват с все повече изисквания, държавата не се интересува, млякото няма цена, месо изобщо не се изкупува, кое да е оптимистично? Добре, но не ми се струва, че имате намерение да се отказвате? Аз ли? Не, аз няма да се откажа! Ето, това вече е оптимистично, че въпреки всичко не се предавате!!! Разчитам на млади и амбициозни хора, които не се отказват, съпротивляват се и реализират мечтите си. Предлагам да завършим така и след време пак да си кажем какво се случва, преборихте ли се с трудноститеили или Вас ви пребориха? Благодаря за вниманието! И аз благодаря и до нови срещи...

ИЗЛОЖЕНИЯ

СТЕКСПО – мащаб и експертиза като никога досега Един много различен форум, с безупречна организация, както се прави на запад

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 9-10 / 2016

ад 500 посетители, 40 изложени елитни животни и още 400 на терен в стопанството на домакина Агролес Димов ЕООД: • 5 добре оборудвани локации за провеждане на обученията; • сключени сделки за продажба на техника, оборудване и разплодни бици; • заявени доставки на елитни животни от Ирландия, които очакваме да бъдат у нас напролет; • 12-часов маратон от лекции и вкусно похапване; • гости от Турция, Гърция, Румъния, Ирландия и Германия;

• официални представители на институциите и партньорските браншови организации; • 35-килограмово кюфте, приготвено от Ути Бъчваров и много други кулинарни изкушения от българско телешко; • много детски усмивки, споделен безценен опит, нови възможности, полезни контакти, слънце и музика… Това накратко беше СТЕКСПО 2016 – един много различен форум, с безупречна организация, както се прави на запад. А защо не и по-добре? СТЕКСПО 2016 демонстрира огромния интерес към нишата на месодайното говедовъдство

и събра на едно място участниците по веригата „от полето до вилицата“. Те обмениха опит, впечатления и коментари за сектора, виждания за бъдещето му развитие, надежди за новите пазари, които заедно тепърва ще покоряват. Топ експерти от страната и чужбина изложиха подробно основните моменти в гинекологията, отглеждането и храненето на различните категории животни и спецификите на отделните месодайни породи. На събитието присъстваха трима от най-добрите и опитни говедовъди от Ирландия, които споделиха своя опит в търговията и реализацията на елитни животни, в маркетинга и представянето на най-добрите екземпляри по време на изложби и търгове – нещо, което никога не е правено у нас, но към което организаторите на СТЕКСПО, Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ), се стремят. „Щастливи сме, че сме тук и имаме възможността да разговаряме с всички тези фермери, които очевидно имат желание да се развиват в този бранш. Не гледаме на тях като на конкуренти, тъй като пазар има за всички. По-скоро бихме искали след години да видим една наистина сериозна конкуренция в лицето на българското производство и тя да е продиктувана от факта, че произвеждате един добър продукт в количествено и качествено измерение“. Това заяви Джон Тейт – председател на Асоциацията за развъждане на породата Абърдийн Ангус в Ирландия. Той и неговите колеги – Юстъс Бърк и Лео Макен-роу – също известни имена в ирландското говедовъдство, както и лекторът от Румъния, г-н Ката-

Най-големият производител на мляко в света вече е Индия

ПОЗИЦИЯ

Проф. д-р Трифон Дарджонов

БРОЙ 9-10 / 2016

Според данните на статистиката на ФАО, страницата „Food Outlook“ в обзора от юни 2016 г. за производителите на мляко в света се предвижда, че към края на годината Индия ще изпревари най-големия досегашен производител – Европейския съюз. С малко, но ще го изпревари. Разбира се „изпреварването“ е доста условно казано, защото ЕС през тази година съзнателно проведе акция за стимулиране намаляването на производството на мляко по причина на затруднения в износа на над 16 млн. тона мляко. (ЕС е най-големият износител на мляко в света след Нова Зеландия с 18 млн. тона), Темповете на нарастване на производството на мляко в Индия обаче, както ще видим по-надолу, са реални и впечатляващи. Това ме подтикна да събера малко повече данни за това ново световно чудо. Преди да се спра по-подробно на Индия, искам да кажа няколко думи и за десетте най-големи производителя на мляко в света, поместени в таблица 1. Прави впечатление, че за 4 години, 2012–2016 г., светът е произвел повече 53,7 млн. тона мляко, или увеличение със 6,8%, което прави средно годишен ръст от 1,7%. Около средния ръст се нареждат ЕС-28, САЩ, Китай, Бразилия. Индия се откроява със рекорден средногодишен ръст за тези години – 4,4%. Нова Зеландия, Аржентина и Австралия почти запазват нивото на производство, което е достатъчно високо за собствените им нужди и за износ. Изключение правят само Русия и Украйна. Русия намалява млякото през тези четири години с близо 2 милиона тона, а Украйна – с 1 милион тона. Русия през тази година ще внесе 3,13 млн. тона мляко, главно от Беларус. Русия успешно увеличи производството на свинско и птиче месо през последните 7 години с 3 млн. тона с помощта на едри животновъдни комплекси, но с кравите нещо не може да се оправи. Тя продължава и тук да разчита на едрите държавни ферми, с хилядите крави, но спадът в млякото е налице. Едрото (промишлено) краварство явно е по-трудно от едрото свиневъдство и птицевъдство. Това го потвърждава и най-новата руска практика. А ние, старите животновъди, го знаем още от времето на социализма. Но, нека да се върнем отново на темата с индийското производство на мляко, което ни учудва през последните години. Както се вижда от таблица 2, съставена по данни на Индийското министерство на статистиката за 2016 г. (тук данните са за стопанска година от 1 октомри до 30 септември) и последните са от 2014/15 г., затова се различават малко от данните на ФАО. Числата за произведеното мляко показват, че 51,1% е от биволици, 45,4% – от крави и 3,6% – от кози. Нарастването в този 5-годишен период за общото мляко е 20%, при кравето мляко е 21,2%, при биволското мляко – 19,7% и при козето мляко – 13%. Значителният дял на биволското

ЖИВОТНОВЪДСТВО

лин Некула, бяха сред най-търсените събеседници по време на форума. Програмата на СТЕКСПО стартира с работна вечеря и продължи с 12-часов маратон от лекции и вкусно похапване – без ограничения за регистрираните участници. Обученията в по-голямата си част се провеждаха на терен, на различни места в стопанството на земеделският производител Николай Димов – домакин на събитието. За да има ефект от провежданите практики, участниците бяха разделени на две групи, като за едната беше осигурен и транспорт до по-отдалечените локации. „Това събитие е изключително сложно като логистика и организация и е много скъпо, но гледайки резултата, вярвам, че си заслужава усилията и разходите.“, заяви изпълнителният директор на АРМПГБ, Андрей Чалъков. И действително, освен чисто организационните и логистични предизвикателства, с които домакините се справиха перфектно, 2 месеца преди събитието, специално за СТЕКСПО бяха подбрани 2 животни, които бяха гледани и хранени според всички изисквания, за да могат посетителите на изложението да се радват на кухня на световно ниво. Заради всичко това и достъпът бе ограничен само за регистрирани участници, а охраната беше подсилена като за футболен мач. Изложителите – фирми вносители на техника и оборудване, на консумативи за фермите и на семепочистващи машини за зърнопроизводството – също останаха много доволни от форума, а някои реализираха и добри сделки. Като цяло, всички посетители и гости на СТЕКСПО бяха категорични, че искат това събитие да се превърне в ежегодна традиция и вече заявяват участието си в следващото издание. А организаторите обещават такова да има… Така че, всички сме в очакване на СТЕКСПО 2017.

Таблица 1.

Таблица 2.

Млякото в 10-те най-големи производителя, в млн. тона Страни

2012

2013

2014

2015

Производство на мляко в Индия в млн. тона

2016*

ЕС-28

143,75

144,85 150,85 152,45 153,35

Индия

129,00

134,50 140,50 147,00 154,00

САЩ

91,00

91,22

93,46

94,48

96,35

Китай

33,96

35,75

38,80

39,60

Русия

31,83

30,53

30,50

30,00

Бразилия

23,00

24,26

25,50

Нова Зеландия

20,57

20,2

Аржентина

11,69

Украйна

2010/11 2011/12 2013/14 2014/15 2010/15 Крави

54,8

57,8

62,2

66,4

45,4%

Процент

100

105,5

107,6

106,8

121,2

Биволици

62,4

65,4

70,4

74,7

51,1%

29,98

Процент

100

104,8

107,6

106,1

119,7

26,30

27,10

Кози

4,6

4,8

5,0

5,2

3,6%

21,89

21,39

20,75

Процент

100

104,3

104,2

104,0

113,0

11,52

11,33

11,50

11,65

Общо

121,8

127,9

137,7

146,3

100%

11,38

11,49

11,42

10,95

10,33

Процент

100

105,0

107,7

106,2

120,1

Австралия

9,81

9,40

9,70

10,00

10,01

СВЕТА

762,3

767,4

789,1

802,8

816,0

*)Предвиждане

мляко показва, че биволите в Индия се чувстват много по-комфортно от кравите. Това се вижда добре и от бройките говеда и биволи. Ако през 1951 г. говедата са 155 милиона, през 2003 г. те са 185 милиона, докато биволите са съответно 43 милиона срещу 98 милиона, или ръст 2,3 пъти, срещу само 19% при говедата. Ръстът при броя на козите е още по висок – 2,6 пъти. При 47,2 милиона през 1951 г. те достигат през 2003 г. 124,4 милиона. Допълнително по този въпрос ще се спрем по-надолу в статията. А сега да анализираме по-подробно динамиката в ръста при производството на мляко от таблица 3, което ще ни позволи да направим някой важ-ни изводи за причините на това явление, което описваме. Между 1951–1980 г., за 29 години млякото е нараствало само с 13 млн. тона (от 17 млн. на 30 млн. тона) средно годишно с 0,45 млн. тона, което се равнява на 1,91%. Това е периодът, през който индийското общество се подготвя за скока, експлозивния ръст. Искрата за тази експлозия беше дадена от д-р Вергас Курин, който организира в Индия Национален млечен съвет – организация, обединяваща млечните кооперативи. Милионите дребни производители получиха знания и умения да произвеждат мляко и да го реализират общо чрез кооперации, изгодно на пазара или кооперативни мандри и чудото се случи. В следващият период 1980–1990, ръстът в производството на мляко достигна 51,4 милиона тона или 2,14 мил. тона годишно, което в относителни числа прави 5,26%. В следващите периоди интензивният ръст не спада и се колебае около 4%, за да достигне отново 4,57% след 2010 г., а през 2015–2016 г. е отново 5,13% средно годишно, което на голямата основа вече достига годишно 7,70 млн. тона. Към 2016 г. според статистиката действат 122,5 хил. сдружения за производство на мляко, в които членуват 13 милиона фермери. Кооперативният сектор в бран-

ша Млекопреработване притежава 246 завода за преработка на 36,5 мил. литри дневно, което е 37% от общото производство. Други 50 завода с капацитет 15,3 млн. литра дневно (15,6%) са смесени държавно-обществени. Това осигурява доминиране над частния сектор в бранша. Както виждаме, искрата, запалена от Вергас Курин се е разраснала в стройна национална система гарантираща на индийските млекопроизводители задоволителни доходи и добро бъдеще. Таблица 3. Година

Мляко млн.т.

Ръст/год млн.т.

Ръст в %

1950/51

17,0

1979/80

30,0

0,45

1,91

1989/90

51,4

2,14

5,26

1999/2000

78,3

2,69

4,15

2010/11

121,8

3,95

2014/15

146,3

6,13

4,57

2016

154,0

7,70

5,13

На края, като специалисти животновъди да видим каква е основата за производството на това мляко в Индия. В таблица 4, също съставена по данни на Министерството на статистиката се вижда, че едрите млечни животни (крави и биволици) към 2012 г. в Индия са 118,6 милиона, като продължават да нарастват. Към този брой трябва да прибавим към тази година и 135 млн. кози. Средната продуктивност на кравите и биволиците към 2012 г. според броя на животните към 2012 г. е, за кравите 1000 кг, а за биволиците – 1465 кг. Съществуват и породи биволици с продуктивност 3000–4000 кг. Както виждаме, продуктивността на кравите е много по-ниска от тази на биволиците. По тази причина от 30 години се провежда кръс-

Таблица 4. Броят на говедата, биволите и козите в Индия 2003

2007

2012

Общ брой

160496

166015

151173

Млечни крави

46855

48042

48124

Общ брой

97922

105342

108702

Млечни биволици

47224

48642

51054

Общ брой

24686

33060

39731

Млечни крави

11231

14407

19420

Общо млечни, крави и биволици

105310

111091

118598

Кози, общо

124400

140500

135200

Пръч от породата Черна бенгалска коза. През 2014 г. 30,9 млн. контролирани млечни кози в Индия са дали по 164,3 кг мляко, а в щата Пенджаб – по 547 кг мляко.

тосване на местното индийско говедо (Bos Indicus) с европейски млечни породи (Джерсийско, Холщайнфризийско и др.). Както се вижда от таблица 4, броят на кравите кръстоски бързо нараства от 11 милиона през 2003 г. на 19 милиона през 2012 г. Към 2006 г. контролираните 8,2 милиона крави кръстоски са имали 2354 кг средна млечност, в щата Пенджаб 690 хил. крави кръстоски са дали по 3266 кг мляко, а 2,5 мил. биволици – по 2573 кг мляко. Средно при козите се падат по 38,5 кг мляко на бройка, като контролираните 30 милиона млечни кози са дали 127,6 кг мляко, а 3,9 милиона кози в щата Утар Прадеш през същата тази 2006 г. са дали по 261 кг мляко. Към 2014 г. 13.7 млн. крави кръстоски са дали по 2562 кг мляко. В щата Пенджаб 700 хил. кръстоски са дали по 4030 кг мляко. Същата година 31,9 млн. индийски крави са дали по 912 кг, а 39,3 млн. биволиците по 1792 кг. В щата Пенджаб 2,15 млн. биволици са дали по 3182 кг мляко. От млечните кози, най-разпространена е породата Черна Бенгалска (20 млн. броя), което представлява 15% от всички кози и две трети от контролираните млечни – 30,9 млн. През тази година те са дали по 164,3 кг мляко, а козите в щата Пенджаб, 116 хил. на брой, са дали по 547 кг. В щата Хариана 239 хил. кози са дали по 321,2 кг мляко. За сега биволиците се оказват по-надеждни за производството на мляко от кравите. Като прибавим към това и факта, че от тях се получава и месо (има традиция и опит, кравите рядко се ползват и за месо). Към 2014/15 г. биволите дават 22% от месото на Индия, а говедата – само 6%. Това ги прави по-изгодни от кравите. В някои щати козите се намесват успешно в производството на мляко, освен това през 2014/15 г. козите са дали 19% от месото. Като прибавим към него и 8% месо от овцете, с тези общо 27%, дребните пре-

живни се нареждат на второ място след птиците, които дават 36% от общото месо, възлизащо на 6,7 милиона тона. Този плюс на козите не бива да се подценява. Дребните преживни, кози и овце, общо 200 милиона, се отглеждат в 5 милиона стопанства, което прави средно по 40 животни. От прегледа на млекопроизводството на Индия се вижда, че страната е избрала правилната, печелившата стратегия за развитие на този отрасъл и затова темповете на нарастване толкова продължително време са високи. Наистина 154-те милиона тона мляко при 1,3 милиарда население (данни към октомври 2016 г. на ФАО), са все още малко – 118 кг на човек, но е значително повече от 30-те млн. тона преди 35 години. А това е найважното, да се намери и поддържа правилния път на развитие, коопериране на собствениците производители за изкупуване и преработка на млякото, издигане на тяхното образование и уважаване на милионите дребни производители от обществото. Видяхме в началото на статията, как една страна, като Русия с 11 декара на човек обработваема земя (в ЕС са 3 декара), не може да реши проблема с млякото, само поради причината, че се страхуват от милионите дребни собственици и продължават да залагат на едрите държавни предприятия. То в България, май не е много поразлично, но вместо на едрото държавно сега залагаме на едрото частно, затова и ние кретаме на опашката на ЕС и по този показател. Надявам се, че има над какво да се замислим. Европейските принципи на интензивно производство на мляко в милионите семейни ферми са намерили по-добър прием в далечна, т.нар. „тъмна Индия“ от колкото у нас, които сме част от тази Европа, която е дала модела на целия преуспяващ свят и помогнала на повече от 2,6 милиарда население на Китай и Индия да се избавят от глада.

Брой в хиляди 1. Говеда, месни породи

2. Биволи

3. Говеда кръстоски

ПОЗИЦИЯ

Проф. Николов, директор на ИАСРЖ:

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 9-10 / 2016

Някои породи излизат от защитеност заради субсидиите

Има породи автохтонни животни, които към момента излизат от застрашеност, защото отглеждането им се подпомага с европейски субсидии по мярка „Агроекология и климат“. Фермери се наемат да ги отглеждат само заради евросредствата, въпреки че животните не са характерни местни породи в съответния район. Така се получава, че в плодородни райони на България се отглеждат породи, които виреят добре в области с оскъдна растителност, каза за „Агрозона“ проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Експертът предлага отглеждането на животните да се субсидира по мярка „Агроекология и климат“ само ако се осъществява в естествения им ареал. Идеята е основана на т.нар. „породно райониране“ – термин, известен на специалистите в областта на селекцията. Фермерът избира, но ролята на специалиста-зооинженер е да му даде найдобрия съвет да избере именно определена порода, а не друга, при тези условия, при този начин на отглеждане, при определена икономическа конюнктура, при определена инфраструктура. Факторите, от които зависи изборът на порода са огромен брой, възможните им съчетания безчет, казва експертът. „Не става въпрос за ограничаване. И не веднага – хората са поели ангажименти по различни програми.“, обяснява той, „Не става въпрос и за премахване на субсидиите въобще, а само на

Брой автохтонни породи в България. Автохтонни породи

2009 г.

2015 г.

2016 г.

Родопско късорого говедо

361

2742

3675

Българско сиво говедо

1156

2641

2669

Искърско говедо

605

1495

1822

264

4731

ок 4950

595

1227

ок. 1480

ГОВЕДА

КОНЕ Каракачански кон СВИНЕ Източнобалканска свиня

субсидията за застрашените породи (агроекология). И вероятно не за всички породи, а за тези, които доближават границата на „незастрашеност“. Но ако някои организации, които работят с автохтонни породи, продължават така, както до сега – отпадането на тази субсидия е неизбежно. Границата, след която породата се счита за застрашена и не се субсидира по мярка „Агроекология и климат“ за овцете е 10 000 майки, за конете – 5000, за говедата – 7500. В момента почти излизат от застрашеност

– Средностаропланинската овца (с прогнозен брой за 2017 г. – 10 381 овце-майки) Каракачанската овца (10 461), Медночервената шуменска (10 850), Дъбенската (14 036), Среднородопската (9040), Ваклата маришка (8900). Тогава трябва да решим, или субсидираме програмите в оригиналните региони, най-оригиналните животни, които отглеждани в тези региони ще се запазят максимално оригинални, или не субсидираме нищо. Просто нямаме право.“, казва проф. Николов.

Ваклата маришка овца почти излиза от застрашеност 2009

Година Автохтонни породи

2015

2016

Бр. ферми

Бр. жив.

Бр. ферми

Бр. жив.

Бр. ферми

Бр. жив.

Местна старозагорска

649

639

777

Бяла маришка

860

672

712

Вакла маришка

1887

5053

6800

Средностаропланинска

5963

8634

9997

Дъбенска

5272

9068

11609

Среднородопска

7100

7155

Тетевенска

1606

1200

3170

Копривщенска

1625

510

1562

Каракачанска

3710

9050

10623

Западностаропланинска

2150

3301

Реплянска

1771

2500

3907

Сакарска

1100

1676

Софийска (Елинпелинска)

2100

3667

Брезнишка

1900

2570

Медночервена шуменска

3577

9100

10516

Котленска

706

1155

Местна карнобатска

784

1062

Калоферска дългокосместа коза

2047

2469

Българска виторога дългокосместа коза

2146

2622

Местна дългокосместа – Малашевски тип

858

860

ОВЦЕ

КОЗИ

Източник: Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

ПОЗИЦИЯ

Животни под селекционен контрол ще получават двойно по-големи субсидии разговора води Лили Мирчева

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 9-10 / 2016

Автохтонните, местни породи са с ниска продуктивност и няма смисъл да се стимулира масовото им отглеждане, твърди проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

За автохтонните породи овце засега няма да има такова изискване. Примерно една каракачанска овца може единствено да изхранва малките си. Как ще се определя т.нар. диференцирана ставка в обвързаната подкрепа? Това е доста интересно. Въвеждат се прагове за подпомагане според броя на животните, примерПроф. Николов, кои ще са основните проме- но – до 250 крави. Субсидията под селекционен ни в субсидирането на животновъдството след контрол е 410 лв., над 250 животни ставката е 318 въвеждане на схемите за обвързана подкрепа лв., т.е. за по-едрите ферми ставката е по-ниска. през 2017 година? Ако фермата има 1000 крави – първите 250 взеПроф. Васил Николов: Първо – създава се нова мат по 410 лв, останалите – по 318 лв. Това вече схема за крави от 5 до 9 броя, отглеждани в пла- са реални стимули за развитието на семейното нинските региони. Досега се подпомагаха ферми фермерство. с над 10 животни. Втората схема е за подпомагаКак ще се доказва произходът и родословието не на овце до 50 броя в стадо. Преди беше за на животните? цялата страна, а сега ще важи само да планинЧрез изграждането на Националната генетична ските райони. Що се отнася за животните под лаборатория лаборатория, оборудвана с помощта селекционен контрол, ставката ще е минимум два на Българо-швейцарската програма „Да свържем пъти по-голяма от тази на останалите. Досега се опазването на природата с устойчивото развитие допускаше абсолютното безумие в стада от мини- на селските райони“, ние можем да доказваме мум 10 крави, само една да е под селекционен породите чрез ДНК-анализ. Лабораторията позконтрол. Същото важи и за овцете. От 2017 г. ще волява да използваме модерни методи за иденсе подпомага отглеждането на минимум 20 крави тификация на селскостопанските породи, да изот една порода под селекционен контрол. При- пълняваме развъдни програми, да селектираме мерно в дадена ферма има три породи крави, но високопродуктивни животни за месо и мляко, от всички трябва да има минимум по 20 броя. както и да съхраняваме силно застрашеното биВторо – всички говеда в стадото трябва да бъдат оразнообразие на добитъка в България. В страназаписани в главния раздел на родословните кни- та официално са признати 33 автохтонни породи, ги, което означава поне два пояса на родителите от които 22 са овце. Новата генетична лабораим, т.е. да се знаят техните баби и дядовци. Но тория ще позволи и да се идентифицират гените трябва да стане ясно, че ще признаваме само ро- на местните породи. Вече имаме възможност да дители, записани в регистрите на Изпълнителната правим диференциация между отделните пороагенция по селекция и репродукция в животно- ди. Оттам нататък, когато ни представят животно, въдството. Трето – и за кравите, и за останалите примерно от порода Родопско късорого говедо, животни, трябва да има доказана реализация на ще сме убедени, че е точно такова. Но когато ни мляко, т.е. обвързване с производството, което се се предлагат някакви кръстоски, ние ще можем доказва с документи. Това не се отнася за месо- да докажем това. Много от моите колеги са скепдайните животни, тъй като у нас все още няма тични и твърдят, че голяма част от нашите породи достатъчно опит и ясни правила за подпомагане. са създавани чрез кръстосване. Аз съм обнадежЗа овцете ще се изисква 50 и повече в стадото ден, защото в рамките на проекта изпратихме 50 да са от една порода, с известен произход, т.е. проби за анализ в Германия от Родопско късоминимум един родословен пояс. За млечните по- рого говедо, от които бяха изследвани 40 проби. роди – доказване на продадено поне 90 л мляко. Оказа се, че от тях само една е кръстоска, а

всички останали са оригинална порода. Лабораторията бе открита, но защо все още не работи? Така е, защото искам да присъствам лично при вземането на проби от всички породи животни. С председателите на развъдните организации ще отидем в най-типичните стада, за да отберем образци от най-типичните животни. Според проекта трябва да направим ДНК-анализ на 27 породи. Вече има интерес и от други центрове към нашата лаборатория. За съжаление тя трябваше да съществува още преди 3–4 години. Не успях да убедя земеделските министри оттогава досега колко е важно това, защото ги заблуждаваха, че в институтите имало лаборатории. Но не може една институтска лаборатория всеки ден да върти по 1000 проби. В Германия при слагането на ушна марка, парченцето кожа, което се отделя от ухото, веднага се пуска в епруветка и се прави ДНК-анализ, а пробата се замразява. Нашата идея е постепенно да вървим към този вариант. Първоначално ще започнем с доказване на произхода на 10% от популациите. Ще направим на

мъжките животни, а след години – всяко ново животно ще бъде записано в племенната книга и ще бъде доказан неговият произход. Постепенно всички животни в страната ще преминат ДНКтест. Колко време ще е необходимо да се случи това? От много неща зависи, но се надявам да е побързо. С въвеждането на схемите за обвързано подпомагане искаме животните да са вписани в главния раздел на родословните книги. Какво означава това на практика? Трябва да имат ясен произход, поне до втори родословен пояс, а за овцете – поне един пояс. Развъдните организации ще показват кои са тези животни, а ние ще започнем да ги тестваме. Това ще стане в рамките на 5 до 7 години. От 2017 г. обвързаното подпомагане ще бъде ли свързано с тези изисквания? Ние в момента променяме схемите и след нотификацията на Брюксел ще действат при тези условия. Трябва да бъдат разработени технологични карти за всички животни в България. Целта е

субсидията да е процент от определени разходи на животновъда, за да има определена рентабилност и съответно – печалба от работата си. Участваха ли експерти от агенцията при определяне на новите правила за обвързана подкрепа? За съжаление при определяне на досегашните правила, действали през миналата и тази година – не. Дори не знаехме, че има обсъждания. В резултат бяха заложени абсурдни неща. Примерно да се субсидират 10 и повече крави, от които поне една е под селекционен контрол. По същия начин бе при овцете. Това бе премахнато. Досега бюджетът се разпределяше „на калпак“, но вече се въвеждат икономически правила. Бройката говеда, която се подпомага под селекционен контрол, е 7 500. Имаше период, в който се смяташе, че агенцията за репродукция и селекционен контрол е излишна и дори, че може да бъде закрита. Как стоят нещата сега? През юни излезе европейски регламент, който иска от всички държави-членки да създадат контролен орган в областта на селекцията. Ако бяхме се подвели и ликвидирали агенцията, сега трябваше да създаваме ново звено. В регламента са залегнали изисквания кой извършва дейност, кой контролира, какви са механизмите на търговия с племенни животни и т.н. У нас досега с това се занимаваха предимно браншовите организации, а те воюваха с развъдните... Затова компетентен орган трябва да контролира процеса на издаване на лицензи, да ръководи развъдната дейност, да следи как се води документация, какви са правата и задълженията на фермерите, на развъдните организации и т.н. Досега всички проблеми бяха довеждани до знанието на ЕК и се търсеше нейния арбитраж. Предвиждат ли се някакви промени относно изискванията за развъждане на местните, автохтонни породи животни? Целта на подкрепата на местните застрашени породи е съхранение на генофонда. В бъдеще ще бъдат ограничени и бройките на отглежданите редни местни породи животни. Но тъй като се наслагват субсидии – по 400 лв. за агроекология плюс 385 лв. за животни под селекционен контрол, добавя се и 195 лв. за преходна помощ, получава се почти 1000 лв. на крава. Това кара много фермери да търсят автохтонни породи. Няма смисъл да се стимулира масовото им разпространение, защото имат ниска продуктивност. Би трябвало да се отглеждат в естествения им ареал или в близките. Примерно Родопско късорого говедо да е в Родопите и високопланинските региони, но в никакъв случай в равнини, Медночервена шуменска овца – нека е в Шуменския край и в Търговище, във Видин и Монтана, но не в Петрич. Ако някой иска да отглежда в друг

ареал – да не получава субсидия за автохтонни породи, а само за агроекология. По едно време започна едва ли не война срещу автохтонните породи и големите субсидии, които получавали. Това не е истина и пример за това е, че нито един едър фермер в говедовъдството не започна да гледа Късорого говедо. Трябва да има чисти породи и ясни схеми на подпомагане. В момента е доста голям хаос, но все отнякъде трябва да се тръгне. Контролът да започне отдолу – от самите развъдните организации. Държавната помощ за тях става все по-малка. В момента е фиксирана на 4 милиона лева годишно, като относителен дял намалява и фермерите също плащат за селекционен контрол. Но колкото повече плащат, полкова повече питат: „А за какво плащам?“ И в момента има развъдни организации, които не са успели да си съберат приходите от фермерите. Обяснението е, че най-вероятно не са вършили дейност и като са отишли да си искат пари, са им отговорили: „А за какво да ти платя?“ Ние при всички положения трябва да стимулираме развитието на млечното овцевъдство в страната. На запад развъдните организации имат над 100-годишна история. Не може да искаме за 10–15 години да ги стигнем, но е факт, че вървим тази посока. Има възможност да се изчистят популациите на животните под селекционен контрол и да останат най-чистите. Ще остане ли Източно-балканската свиня и в кои региони ще се отглежда? Това е голямата ми болка. Ако ме питате – бих разрешил навсякъде в България да се отглежда породата, но хората по места няма да я пуснат. Ние можем да възстановим истинските є ареали – Шуменска, Варненска, Бургаска област, особено надолу към Странджа. В момента дали фермерите, които я отглеждат, ще получат разрешение за отдаване на пасища, зависи от местните съвети. А те не дават защото пречели на ловците, унищожавали посевите и т.н., но за мен Източно-балканската свиня е едно от най-големите ни национални богатства и унищожаването на породата ще тежи на всички нас. Какво трябва да се направи, за да се спаси породата? Много и комплексни мерки са необходими. Първото нещо е земята за пасища да се отдава не за една, а за 5 години, за да участват стопаните в програми. Трябва да се вземе централно решение и да се определят ареалите на тази порода, а не да се остави на местните съвети да определят. Освен Източно-балканската свиня, за никоя друга порода кметовете не определят дали да се отглежда или не. Но най-важно е да се патентоват уникални продукти от породата и да се рекламират по света. Примерно Смядовската луканка трябва да се прави само от тази свиня. Натам трябва да вървят нещата.

ПОЗИЦИЯ

Едно мнение във връзка с „Анализа на месодайното говедовъдство в България” Проф. Трифон Дарджонов

Коментарът на проф. Дарджонов се публикува във връзка с мнението на Тодор Арбов, излязло август месец в говедовъдство.ею за анализа на ИнтелиАгро на пазара и перспективите на месното говедовъдство в България. Публикацията и мнението може да видите тук: www.inteliagro.bg и www.говедовъд.ею

БРОЙ 9-10 / 2016

ната (25 кг на човек) и второ, отнесено към територията, то е многократно по-интензивно от страните с огромни територии. Нашата страна не е от тези с огромните територии и следователно е редно да гледаме към страните, които от малко площи добиват много храни. В случая с говеждото месо и по специално от месодайни породи, точно от такива страни като Белгия ще трябва да се учим. Защото белгийските породи за месо не са за подценяване и опитът с тяхното създаване и поддържане е много ценен за нас. Малко по-различно стоят нещата с месодайното говедовъдство в Дания, то е сравнително по-слабо развито от това в Белгия. При 561 хил. крави за мляко със средна млечност 9437 кг датчаните отглеждат само 91 хил. крави за месо. Една от причините Дания да не набляга

порода БББ (Blanc Bleu Belge) или на български Белгийската бяло-синя порода. От говедата през същата година са получени 268 хил. тона месо в кланично тегло, което прави по 280,6 кг от крава. По този показател Белгия излиза на първо място в Европа, а мисля, че няма друга такава страна в света с такова интензивно производство на говеждо месо. Безспорно, 268 хил. тона говеждо месо, от което половината е от типични месодайни породи не може да се сравнява с 11,3 млн. тона произвеждано в САЩ (по 36 кг на човек) или 1 млн. тона в Канада (по 28,2 кг на човек) и 1,6 млн. тона в Русия (по 11,2 кг на човек). Но, ако сравним произвежданите количества в Белгия с обширните територии в тези страни, ще видим че в Белгия производството на говеждо месо първо не е малко за жителите на стра-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Отдавна се колебая дали да изкажа различно мнение от колегата Тодор Арбов, за някои от становищата му в „Гледна точка относно Анализа на месодайното говедовъдство в България” за да не се възприеме като негативно отношение към статията му и не бих искал да се подценява неговото становище. Но в случая се касае, не за различно мое виждане, а направо за допуснато подценяване на някой факти от автора на критичния материал. Когато разглежда „Страни с развито месодайно говедовъдство“ той категорично заявява за Белгия и Дания „Какви свободни площи има там за развитие на такова говедовъдство“. Първо, не мисля, че месодайно говедовъдство може да има само при наличието на огромни територии и свободни площи, като в Русия, Канада и САЩ, страни, които колегата познава и може би е под влияние на огромните им пространства, и не признава правото на малките страни да се занимават с подобно нещо. Второ, фактите показват друго. Белгия, върху нейните 30 хил. квадратни километра площ стопанисва 13,3 млн. декара с 5 милиона дка постоянни пасища (или 37% от земеделските площи). През 2014 г. е отглеждала наред със свинете, птиците и овцете и 519 хил. крави за мляко със средна млечност 7147 кг и 436 хил. крави от месодайни породи, като тази показана на снимката в началото, от т.нар.

повече на говедата е, че тя произвежда месо (свинско, говеждо, птиче) за изхранването на три пъти повече хора отколкото е населението на страната и то по европейски норми (90 кг на човек), а само говеждото е по 22 кг на човек. Но за сметка на малкото бройки месодайни говеда, датчаните са подбрали 19 от най-известните месодайни породи и ги отглеждат чистопородно на високо ниво. Неслучайно, нашите сънародници Павлин и Соня Антонови от „Линбул“ са решили и внесли 50-те Абърдийн Ангуси от Дания. И при наличието на тези факти, ние в България да игнорираме месодайното говедовъдство в тези две страни, мисля че, ще бъде голяма грешка. Не е съвсем точно и твърдението, че Холандия изнася за Италия почти всички мъжки телета от млечните породи. Ако това е вярно, няма как Холандия да произведе по 230 кг говеждо месо в кланично тегло от крава, а имено толкова е произведено през 2015 г. Тези 230 кг показват, че почти всички мъжки телета и свръхремонтни женски се угояват поне до 450 кг живо тегло, иначе няма как да се произведе толкова говеждо месо. Такива са фактите. За да не излезе, че съм забелязал само слаби страни в критичния материал, искам да подчертая дебело, че колегата Тодор Арбов е обърнал внимание на един много важен въпрос. За да имаме месодайно говедовъдство първо, ще трябва да има обучение на вкусовите навици, което пък предполага второто условие – друга, по-висока кулинарна култура за подготовката на блюдата от месодайните породи, за да се търсят за консумация от българи и гостите на страната. Това е въпрос, който въобще не е бил обект на внимание на всички наши разработки до сега и за това аз високо ценя намесата на колегата в това обсъждане.

Сезон на заплождане Проф. Трифон Дарджонов Най-важният проблем в месодайното говедовъдство за постигането на заветната цел „от всяка крава – теле, което да бъде добре развито при отбиването” опира до това, кога да се планира отелването, а това значи кога, в кои месеци на годината да се планира заплождането на кравите. Този проблем възниква, поради едно много близко до логиката заблуждение в месодайното говедовъдство. Тъй като стремежът е на кравите да се изхранват възможно най-малко готови фуражи и кравите да използват възможно най-много пашата, всеки начинаещ в месодайното говедовъдство първоначално планира отелването да става в началото на обилната паша през пролетта. Така планирахме и ние при първия внос на заплодени юници в началото на 80-те години, но се натъкнахме на факта, че отелването на внесените юници започна още през февруари. Внимателните наблюдения на колегата Марин Тодоров, (отговарящ за стадото научен сътрудник в ИПЖЗ, Троян), още през първата година показаха, че родените през януари– февруари телета се развиха много по-добре отколкото телетата родени през март–май. Противно на теоретичната логика, получените резултати категорично говореха в полза на по-ранното отелване. По-късно, научни анализи на М. Тодоров на данните от много години, напълно потвърдиха, че резултатите от първата година не бяха случайни. Обяснението на тези резултати се намира в обстоятелството, че нуждите на новороденото теле през първите месеци след раждането не са високи и се задоволяват успешно с млякото, което дава майката, поставена и на скромната зимна дажба. По-късно, когато стане на 3 месеца, и майката излезе на паша, то вече има възможност да оползотвори повечето мляко което се получава от пасящата обилната трева крава. В следващите месеци то оползотворява много по-добре по-високата млечност и през лятото, когато пашата намалява и млякото на майките спада, то вече може да продължи растежа си с подхранване на концентрати и пашата, която вече може да ползва като преживно. Обратно става с отелените през април–май телета. През май–юни, когато за кравите има обилна паша и те отделят много мляко, телето не може да оползотвори повече от нужното му мляко (често се появяват храносмилателни разстройства от преяждане) и кравите естествено снижават млечността си. По-късно, когато възможностите на телетата за приемането на мляко нарастнат, пашата вече става по-малко и кравите не могат да развият отново висока млечност. Това ограничава растежа на телетата и те изостават от тези, родени в по-ранните месеци на годината. Като се разглеждат така фактите се вижда, че формалната логика отстъпва на фактическата логика. Така на фона на тези научно потвърдени резултати, колегата (сега доктор на селскостопанските науки) М. Тодоров, доказа, че и у нас за да има по-добри икономически и биологически резултати, заплождането на кравите трябва да започне от април и да продължи през май, с оглед отелването да започне в края на януари и да продължи до началото на март.

ЕКСПЕРТИ

по бици.

БРОЙ 9-10 / 2016

Бременност и отелване За нормалното протичане на бременността не се налага да се полагат специални грижи за кравите освен тези грижи, които отделяме за кърмещите крави. След отбиването на телетата, вниманието се насочва към следене на телесното състояние на кравите. Есенната паша, която се получава след началото на есенните дъждове в повечето случаи удовлетворява нуждите на кравите за натрупване на резерви. Освен това дъбовите гори предлагат жълъд, които се оказва добра добавка към дажбата. Основното в грижите за бременните крави си остава да доведем телесното им състояние до над средна охраненост. При така изяснените причини, отелването на месодайните крави става през зимния сезон. Това обаче не усложнява технологията, не ни принуждава да организираме специални помещения за отелване, понеже говедата и техните малки добре понасят зимните студове дори при минусови температури от 24 градуса по Целзий. Следователно отелването протича обикновено на двора, който, както се разбрахме е на отцедливо и загърбено от ветровете място със ветрозащитна стена. Телето остава при майката и най-много след 30 минути започва да бозае от майката. Грижата на стопанина е да почисти от терена следите от отелването и в последствие да маркира телето, за да се знае произходът му. Разбира се, докато телето бозае от майката, произходът на телето е известен, но с маркирането не бива да се закъснява, защото телето бързо заяква и после се налага специални усилия за фиксирането му, за да се сложи ушната марка.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Това е валидно за районите където пашата започва в края на април и началото на май. При по-високи места, където пашата започва по-късно, съответно става промяна в срока за заплождане. При равнините, където пашата започва през април, заплождането може да започне в края на март. Фактически, родените през зимата телета, се развиват най-добре, защото рано на пролет, те са укрепнали и избозават повече мляко от майките, които имат възможност, благодарение на обилната паша да развият повисока млечност и да се заплодят своевременно. За да се спази този благоприятен сезон за заплождане, за отелване около три месеца преди началото на пашата, кравата трябва да се отели в добро телесно състояние, по скалата за оценка на телесното състояние (ОТС) около 3.0, т.е. средна до над средна охраненост. След отелването, без ползване на концентрати, кравата при наличие на достатъчно груб фураж, главно сено, успява да набави нужните хранителни вещества и с част от телесните резерви успява да произведе около 6 кг мляко. Важното е състоянието на кравата да не падне много под средно. Но, повече по дажбата на прясно отелената крава ще кажем в следващата тема за храненето. Решаващият момент за успеха на заплождането е кравите да зазимят със достатъчно резерви, което естествено засилва вниманието към есенната паша. Заплождането като техника в месодайното говедовъдство също не е за подценяване, въпреки че като правило става чрез естествено осеменяване от бици. В по-големите стада, за да се получи поголямо уплътняване на отелванията, обикновено може да се приложи синхронизиране на разгонването, чрез използване на препарати на базата на простагландините, което става чрез двукратно инжектиране и изкуствено осеменяване „на сляпо”, както се казва, след определените часове по схемата. След такава операция, при добра работа, обикновено се заплождат 50–60% от кравите. За повторките след това не се прилага ново синхронизиране, а 15 дни след осеменяването се пуска бик, който довършва заплождането. Тази операция, силно свива срока за осеменяване и намалява натоварването на биците за естествено осеменяване. Освен това позволява да се установи точно бащата на новородените телата, което много подобрява отчетността и опростява работата по разделянето на кравите в отделни стада

ЕКСПЕРТИ

Репродукция. Основен фактор за увеличаване броя и продуктивността на животните

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 9-10 / 2016

Проф. Михо Семков

Значението на репродукцията за прогреса и в животновъдството. Съвременните постижения в производството на животински храни за изхранване на човечеството са резултат от широкото внедряване в животновъдната практика на научни методи на хранене, технология на отглеждане, развъждане (отбор, подбор, селекция), репродукция, здравеопазване и др. на различните видове, породи и категории животни. Само комплексното решаване проблемите на тези базисни фактори осигуряват неговия прогрес. Уникалното биологично явление – размножаването, присъщо на всички видове живи организми на нашата планета, има фундаментално значение за поддържане живота на Земята от неговото възникване до сега. За осигуряване непрекъснатостта и вечността на живота на Земята, цялата мощ и рационалност на живата природа са фокусирани за развитието и усъвършенстването по време на еволюцията на този феноменален биологичен процес. При домашните животни, човекът чрез ръководство, контрол и направляване на репродуктивния процес постига следните цели: • Увеличаване производството на животинска продукция. Новосъздадените (родени) приплоди стават източник за производството на различни животински продукти, а в млечното животновъдство всяка нова лактация и отделеното количество мляко е свързано с раждането. Логичен е изводът и стремежът да се получават повече раждания от всяко годно за разплод женско животно; • Чрез репродукцията може да се повиши генетичният потенциал за желана продуктивност на новосъздадените приплоди. Тази възможност се постига при оплождането – сливането на ядрата на женската полова клетка – яйцеклетката, с мъжката полова клетка – сперматозоида, които са носители на генетичните заложби; • Чрез съвременните точни и обективни методи за селекция на мъжките разплодници – носители на определени генетични заложби за определени продуктивни или екстериорни признаци, които предават на своето поколение се

постига непрестанното подобряване и усъвършенстване стадата при отделните видове; • Успешният контрол и подобряване на репродуктивния процес в животновъдството може да се постигне, ако се познават добре закономерностите на протичане репродуктивните функции на женските и мъжките разплодни животни при отделните видове животни, както и влиянието на факторите на околната среда върху репродуктивните процеси. Общи морфо-функционални репродуктивни признаци при домашните животни. Най-общият репродуктивен признак при всички видове домашни животни е алогамията, т.е. новите индивиди при размножаването се създават чрез оплождане на два различни типа полови клетки, женска – яйцеклетка, образувана в женски организъм и мъжка – сперматозоид, образуван в мъжки организъм. След достигане на определена степен на развитие и зрялост плодът

се изтласква (ражда) от майчиния организъм и в първия следродилен стадий се изхранва с коластра и мляко, отделяни от майката. За създаването чрез оплождането на разнополовите клетки, вътрешноутробното развитие и раждане на нови индивиди от животни от всеки вид в процеса на продължителното еволюционно развитие във всички женски и мъжки животни се е формирала и усъвършенствала съответна репродуктивна система. При женските животни тя се състои от: два яйчника, два яйцепровода, матка с два рога, тяло и шийка, влагалище, предверие на влагалището и външен полов орган. Всеки орган на половата система има специфична функция, но основна роля за размножаването имат яйчниците. В тях става образуването, зреенето и отделянето на яйцеклетките, а също така образуването и отделянето на стероидните хормони – естрогени и прогестини. Освен хормоните, образувани в яйчниците за нормално протичане на репродуктивния процес изключително значение имат хормоните, отделяни от хипофизата. Основно фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормони, контролиращи стероидогенезата на яйчниците, а дейността на хипофизата се контролира от хипоталамуса чрез така наречените рилизинг хормони. Голямо е значението и на хормоните, отделяни от плацентата на развиващия се плод, а също на простагландините, образуващи се в ендометриума на матката. Много голямо значение за репродуктивния процес имат отделяните по време на еструса във въздуха от кожата, чрез урината и влагалищните секрети ароматни вещетва – феромони, които привличат дори от големи разстояния мъжките, за да извършат заплождането. Важно е да се знае, че герминативната функция, т.е. образуването и размножаването на първичните полови клетки – оогониите, става още във феталната фаза на развитие на ембрионите. В процеса на оогенезата повечето от оогониите дегенерират и само незначинелна част се превръщат в зрели яйцеклетки. Процесът на дегенерация продължава през целия репродуктивен период на женските животни. Примерно при раждането на женското теле в двата яйчника има около 260 000 оогонии, а на 8-годишна възраст са останали около 2 500. Отделянето на зрели, годни за оплождане яйцеклетки става когато след определена възраст организмът на женските животни достигне определена жива маса и телесно развитие, т.е. настъпва полова зрялост (пубертета). След настъпване на половата зрялост, проявата на първия еструс и отделяне на зрели, годни за оплождане яйцеклетки, започва половата цикличност, т.е. периодично през строго определен период от време (за отделните видове той е раличен) проява на еструс. През време на бременността половата цикличност спира, както и при животни с анестрален период

през годината. Първото заплождане на женските животни трябва да става когато са достигнали телесно развитие и жива маса около 70% от тази на възрастните животни, т.е. са достигнали т.нар. развъдна възраст. Репродуктивната система на мъжките животни се състои от: два семенника, два надсеменника, два семепровода, общ пикочно-полов канал, мъжки полов орган и допълнителни полови жлези (простата, мехурчеста и купферова). Основната функция на мъжката полова мехурчеста система е да образува годни за оплождане мъжки полови клетки – сперматозоиди – и чрез копулациата и еякулацията да ги депонира в женския полов апарат, които чрез собствени движения и контракциите на матката достигат до яйцепроводите, където става срещата с яйцеклетките и оплождането. Образуването на сперматозоидите става в двата семенника (тестиси) в огромния брой семенни каналчета от така наречените първични полови клетки – сперматогонии. Чрез продължителен процес на трансформация (от 43 до 64 дни) при отделните видове се образуват годни за оплождане сперматозоиди – този процес се нарича сперматогенеза и започва няколко месеца след раждането при настъпване на половата зрялост. Биологична особеност е, че нормалното протичане на сперматогенезата става при температура по-ниска от тази на тялото – в тестисите на бик с 4°C, на коч – 4,5°C, на нерез – 6°C и на човек – 3,1°C. Това се постига чрез изпадане на семенниците извън тялото на животните. Ако по някаква причина семенниците останат в коремната кухина – такива животни се наричат крипторхиди и са безплодни. Необходимо е да се подчертае, че процесът на сперматогенезата, след настъпване на половата зрялост, продължава цял живот до настъпване на старческото безплодие. Установено е, че при пълновъзрастни разплодници за едно денонощие в двата семенника се образуват: при бик – от 6 до 10 милиарда сперматозоида; при коч – около 5,5 милиарда; а при нерез – 13–14 милиарда. Като се има предвид, че при оплождането на яйцеклетката тя се „атакува” само от няколко десетки сперматозоида, а само един се слива с яйцеклетката, се вижда, че природата в това отношение си е позволила голямо разточителство. Това е дало възможност на човека чрез създадената технология – изкуствено осеменяване да използва много по ефективно репродуктивния потенциал на ценните мъжки разплодници. Необходимо е да се подчертае, че мъжката полова система освен герминативната функция (образуване и отделяне на сперматозоиди) има и важна ендокринна роля – образуване и отделяне на мъжките полови хормони – андрогени, които спадат към групата на тестостерона. Те се образуват

в семенните каналчета от специализирани клетки – Лайдигови клетки. Освен андрогенните хормони, голяма е ролята на хормоните от хипофизата, които стимулират и регулират функцията на семенниците – андрогенезата и сперматогенезата. Инстинктът за размножаване при мъжките разплодници се осъществява от пет последователно протичащи полови рефлекса: приближаване; ерекция на пениса; заскачване (обхващане); съвкупление (копулация) и еякулация. Откриването, приближаването и заплождането на женските животни е в резултат от ароматните вещества – феромоните, които те отделят по време на еструса във въздуха, чрез кожата, урината и вагиналните секрети. Контактът с женското животно – визуалните, обонятелните и осезателните дразнения, водят до проява на рефлексите на ерекция, обхващане, копулация и еякулация. Анатомичното устройство на мъжката и женска полова системи при преживните е обусловила при еякулацията спермата да попада в дъното на влагалището, а при нереза и жребеца в тялото на матката на женското. Специфична видова особеност е голямото различие в обема и концентрацията (броя) на сперматозоидите в еякулатите. Така на говеждите разплодници средният обем на еякулата е от 5 до 8 мл с брой на сперматозоидите в 1 мл от 800 млн. до 2 млрд.; при коча съответно 0,8–1,2 мл и концентрация до 2–4 млрд.; при нереза – обем – 150–300 мл и концентрация 200–300 млн.; жребец – обем – 60–100 мл и концентрация – 150–350 млн. Различията в обемите на еякулатите се обуславят от по-голямото или по-малко количество на секрети от допълнителните полови жлези.

Методи на заплождане 1. Естествено покриване. Естественото покриване за заплождане на женските животни се е развило и усъвършенствало в природата чрез еволюцията в продължение на милиони години. Усъвършенстването е било насочено към създаването на биологични механизми, които да осигурят заплождане, утробно развитие и раждане на нови жизнеспособни организми. Този метод на заплождане се използва и след одомашняването досега. Предимствата на естественото покриване са следните: при общуването и контактите на разнополовите индивиди, чрез зрителните, обонятелните, слуховите и осезателни рецептори се стимулират техните репродуктивни функции. При еструс женските допускат покриване във фазата на полова охота, която е най-подходяща за осъществяване на оплождането. При заскачването и копулацията, по нервно-рефлекторен път се засилват половата доминанта, усилват се контракциите на половите органи и по-бързо се пренасят сперматозоидите до мястото на оплождане.

Сперматозоидите попадат директно в половата система и са предпазени от увреждане от факторите на околната среда. Тези предимства при нормални условия осгуряват висока заплодяемост още от първото покриване. Недостатъците на естественото покриване се изразяват в следното: в животновъдството са налице редица заболявания на половата система, които причиняват нарушения на репродуктивните функции – ниска заплодяемост, аборти, безплодие. При естественото покриване мъжките разплодници се заразяват и пренасят болестите на останалите животни, които ще покрият. Второ – при при свободно, стадно отглеждане на разплодника с женските, те извършват многократни покривания и бързо се изтощава и влошава качеството на спермата. Трето – най-големият недостатък е в развъден аспект. При естествено покриване и нормален полов режим средният брой на приплодите от един бик годишно е 200–300 броя. Само от един еякулат се отделят около 5–6 млрд. сперматозоида, от които могат да се заплодят от 100 до 200 крави. 2. Изкуствено осеменяване на животните. Методът на изкуственото осеменяване на селскостопанските животни беше разработен, усъвършенстван и широко внедрен в животновъдната практика през ХХ век. С основание учени и специалисти животновъди считат, че този метод е най-голямото научно постижение, допринесло за бързото генетично подобряване и усъвършенстване на животновъдството и преди всичко на съвременното високопродуктивно млечно говедовъдство. Главното основно предимство на съвременната репродуктивна биотехнология – изкуственото осеменяване е, че тя дава възможност за найефективно използване репродуктивния потенциал на селекционираните, преценени по качество на потомството елитни разплодници. Примерно в говедовъдството от такива разплодници се получават пожизнена, по няколко стотици хиляди до 1 милион дози замразена сперма, при световен рекорд – 2 млн. дози (бик „Съни Бой” – Холандия). Друго предимство е, че разплодниците нямат пряк контакт с женските животни и се избягват развъдните болести. Трето – в отделните технологични звена работят висококвалифицирани специалисти – зооинженери, ветеринарни лекари, технолози, лаборанти, техник-осеменители, които своевременно установяват и отстраняват възникващите причини за евентуална ниска заплодяемост и плодовитост. Независимо, че първото успешно експериментално изкуствено осеменяване на кучка е извършено през 1780 г. от Л. Спаланцани (Италия), то с основание за основоположник на изкуственото осеменяване като зоотехнически метод се счита руския биолог Иля Иванович Иванов. Още през

първите десетилетия на ХХ век в Русия се провежда изкуствено осеменяване на кобили, овце, крави. За разработване и усъвършенстване на цялостната технология на изкуственото осеменяване голям принос имат руските учени В. К. Милованов, Кузнецов, Ожин и др.; Ишикава, Нагазе Нива – Япония; Едуард Сьоренсен – Дания; Бонадола – Италия; Касу – Франция; Полдж, Роусън – Англия и др. Американските учени бързо разработват и практически внедряват този метод в практиката и още през 1945 г. броят на изкуствено осеменените крави достига 360 732. Така на основата на задълбочени знания на устройството и фунцията на репродуктивните системи на мъжките и женски разплодни животни, както и на структурата и функцията на субклетъчните компоненти на половите клетки бе създадена, усъвършенствана и широко внедрена в животновъдната практика Технологията на изкуственото осеменяване, включваща следните основни технологични звена, които изискват висока професионална квалификация на съответните специалисти: – Селекция на мъжки разплодници за изкуствено осеменяване. Съвременните методи за селекция на мъжките разплодници в говедовъдството и тяхната преценка по качество на потомството позволяват в практиката да се използват разплодници с генетичен потенциал за висока млечна продуктивност (лактационна млечност, количество на млечното масло, количество на млечния протеин); – За желани екстериорни показатели (виме, крайници, копита), както и някои репродуктивни показатели – оплодителна способност на спермата, лекота на отелване приплодите на разплодника, характер на отелванията (леки, трудни) на неговите дъщери; – На селекционираните разплодници трябва да се създадат благоприятни условия за пълна изява на техния репродуктивен потенциал – пълноценно хранене, хигиенни условия на отглеждане и биологически целесъобразен полов режим; – Техниката на получаване на сперма изисква основно познаване типа нервна дейност на всеки разплодник, нормално протичане на половите рефлекси, запазване висока пожизнена полова активност както и запазване морфологичната цялост, подвижност и оплодителна способност на сперматозоидите; – Цялостна макроскопска и микроскопска преценка на всеки еякулат. Съвременните методи и апаратура позволяват да се направи точна оценка на концентрацията на сперматозоидите в еякулата, на тяхната морфологична цялост, подвижност и оплодителна способност. Еякулати, които не отговараят на определените стандарти се бракуват. Оценката на качеството на спермата е основен фактор за повишаване на заплодяемостта; – Разреждането на спермата със специално създадени среди, които имат протективно действие

към сперматозоидите, удължава тяхната преживяемост и подвижност при съхраняването. Изключително голямо значение имат средите за разреждане на спермата за криоконсервация, които съдържат криопротектори за запазване морфологичната цялост при ултраниски температури (–196°C); – Съхраняване на спермата. Това технологично звено, особено продължителното съхраняване (години наред при температура –196°C) позволява най-ефективно използване репродуктивния потенциал на елитните разплодници. Технологията за продължително съхраняване на спермата беше разработена на основата на задълбочените проучвания на метаболитните процеси в мъжките гамети и тяхната уникална способност да изпадат в обратима анабиоза (VITA MINIMA) при понижаване на температурата или някои химични фактори. Техника на изкуствено осеменяване, опазване на бременността и предпазване от загуби на приплоди при раждане и в следродилния период. Изкуственото осеменяване, т.е. впръскването на определена доза сперма се извършва от висококвалифицирани специалисти – техник-осеменители, които да имат отлични познания за устройството и функциите на половите системи при двата пола, както и методите за предпазване от увреждане на сперматозоидите при осеменяването. Квалифицираните техник-осеменители постигат висока заплодяемост – над 70% още при първо осеменяване; – Ранна диагностика на бременността – позволява да се вземат своевременно мерки за правилно отглеждане на бременните и за заплождане на незаплодените. Съвременните ултразвукови апарати позволяват бременността да се установи още в период до 30-ия ден след заплождането; – Опазване на бременността от аборти: хранителни; стресови; заразни; – Помощ и контрол по време на раждането, с цел избягване на загуба на приплоди при трудни раждания и следродилни заболявания на половата система на родилките; – Създаване на благоприятни условия за опазване от заболяване и смъртност на всеки живороден приплод. В резултат от правилното приложение на всички звена, изкуственото осеменяване осигури бързо и високоефективно генетично подобряване и усъвършенстване на животновъдството, особено на говедовъдството през втората половина на ХХ век и първите 1,5 десетилетия на ХХI век. В България благодарение усилията на големия учен академик К. Братанов и неговите сътрудници, в тясно взаимодействие със специалистите от Министерството на земеделието, в периода 1950–1990 г. беше изградена изключително строй-

на система за прилагане на изкуственото осеменяване и то стана основен метод на заплождане в животновъдните ферми. Примерно, през 1985 г. в страната са осеменени изкуствено 708 000 крави, 3 500 000 овце и 152 000 свине-майки. Контролът и направляването на репродуктивния

Контрол и ръководство на процес се изразяват в следното (фиг. №1). репродуктивния процес при отделните видове Както бе посочено, размножаването е присъщо вродено свойство на всички живи организми и проявата на репродуктивните процеси протичат по строго определени биологични закономерности. При домашните животни, под влияние на факторите на околната среда, могат да бъдат положително или отрицателно повлияни и да донесат печалба или загуби на стопаните. Това налага постоянен контрол и ръководство на репродуктивния процес при отделните видове животни. 1. Контрол и ръководство на репродукцията в говедовъдство Ефективно използване на репродуктивния потенциал се определя от броя на приплодите, получени от едно разплодно животно за една година и за целия развъден период. Биологическсите закономерностти в протичане на репродуктивните функции при говедата позволяват годишно (период от 365 дни) да се получава по един приплод, а пожизнената плодовитост зависи от възрастта на първо отелване, стопанска зрялост, или развъдна възраст. Основен критерий за заплождане на юниците е продължителността на междуотелните периоди и продължителността (годините) на репродуктивно достигане на жива маса 65–70% от тази на възрастните крави средно за породата, от която са използване. На фиг. №1 и 2 са показани схемите за биоло- юниците. Такъв растеж и развитие обикновено се гически целесъобразно и икономически изгодно достига от 15- до 18-месечна възраст. Това е пови ефективно използване на репродуктивния по- семестна практика в страните с високоразвитото говедовъдство. енциал . След първото отелване целта на контрола на реОсигуряване условия за нормален растеж и развитие на женските телета за разплод, с цел на продуктивния процес е да се осигурят следващи10–12-месечна възраст да настъпи половата зря- те последователни отелвания, т.нар. междуотелни лост, т.е. половата цикличност. На тази възраст периоди (М.О.П.), да не са повече от 365 дни. Тъй като продължителността на бременността на обаче те все още не са добре развити, с около 40–45% от живата маса на възрастните и не бива кравите е постоянна величина – около 285 дни да се допуска заплождане. Трябва да се изчака (9,5 месеца), то продължителността на периода още 3–4 месеца за достигане на така наречената от отелването до следващото заплождане, т.нар.

сервиз-период, трябва да бъде до 80 дни. За да заплодят кравите до 80-ия ден след отелването, говедовъдите трябва да имат много знания, умения и да положат много усилия в следните основни насоки: – Да създадат условия и необходимата помощ за нормално протичане на раждането, с цел да се избегнат следродилни инфекции и заболявания на половата система, които нарушават нейното нормално функциониране; – Създаване условия за бърза инволуция – морфологично и функционално възстановяване на матката, яйчниците и другите полови органи след бременността. Хигиенните условия на отглеждане, ежедневно движение на чист въздух и слънце и богати на витамини фуражи ускоряват този процес, който обикновено протича за около 25–35 дни; – Създаване условия за възстановяване нормалното функциониране на яйчниците и проявата на полова цикличност. Периодът от отелването до първата разгоненост и отделяне на годни за оплождане яйцеклетки се нарича индепенданс-период. При здрав полов апарат, ежедневно движение и правилно хранене, първата разгоненост настъпва обикновено между 21-вия и 35-ия ден след отелването. Първият еструс в този период има санитарно-хигиенично значение за очистване на половата система от известни остатъци от бременността. Когато еструсът се прояви през този период не бива да се допуска изкуствено осеменяване или естествено покриване. – Най-подходящ период за заплождане е между 40-ия и 80-ия ден след отелването. През този период действа един естествен биологичен фактор , който потиска в определен смисъл репродуктивните функции, това е т.нар. лактационна доминанта. През този период става постоянно увеличаване, образуване и отделяне на дневното количество мляко и достигане на т.нар. лактационен връх. Всички органи и системи са мобилизирани в тази дейност. Установено е при високопродуктивни крави, че дори при правилно и пълноценно хранене, дажбата не може да задоволи ежедневните потребности от енергия, суров протеин, витамини и минерали и започва използване на телесните резерви на кравите. Понижаването на телесната маса започва да потиска репродуктивните функции. Това налага след 40-ия ден от отелването на кравите да се осигури концентрирана дажба с максимално количество енергия, която да спре понижението на живата маса и възстанови нормалното функциониране на половите функции. – Своевременно откриване на разгонеността. Опитните животновъди лесно откриват разгонеността по външните признаци – възбудено състояние, намален апетит, отпуснат външен полов орган, от който изтичат влагалищни секрети, а на двора заскачване на други крави и стоене не-

подвижно при заскачване от други животни. На всяка крава в периода след 40-ия ден трябва да се прави ежедневно наблюдение за откриване на разгонеността. Тези наблюдения трябва да бъдат 4–5 пъти дневно като се започне от 6–7 часа сутрин и се приключи към 21 часа вечер. – Да се осигури висока заплодяемост над 75% още от първо осеменяване. Такава заплодяемост е напълно нормална, ако при естествено осеменяване се осигури на разплодниците правилно отглеждане, пълноценно хранене и режим на полово използване. При изкуственото осеменяване най-висока заплодяемост постигат техник-осеменители с висока професионална квалификация, умения и всеотдайност към професията. Общата заплодяемост след първо, второ и трето осеменяване трябва да бъде над 95%. 2. Контрол на репродукцията в биволовъдсдтвото През 2015 г. броят на биволите в страната е 10 800, в т.ч. на биволиците – 6 800, които се отглеждат в около 400 стопанства. Основният състав на животните е от призната през 2011 г. порода „Българска Мурра”. Специфична особеност при биволите е по-ниската репродуктивна ефективност, която е в резултат от: по-високата възраст на полово съзряване – пубертета (къснозрялост); запазената известна сезонност в размножаването; проявата на тиха разгоненост през лятото; удължения индепенданс-период, т.е. за възстановяване на половата цикличност след раждането (омалачване) на биволиците; по-ниската заплодяемост и по-продължителния период на бременност – 312 дни средно. За повишаване плодовитостта в биволовъдството българските биволовъди трябва да използват следните възможности: – Чрез правилно хранене и отглеждане може да се ускори растежът и развитието на малакините и те да достигнат полова зрялост на 17–18-месечна възраст, а стопанска зрялост (годност за заплождане) на 19–20 месеца. Възраста на първо омалачване ще се съкрати от общоприетите 36–39 месеца на 30–32 месеца. Най-голям резерв за увеличаване плодовитостта в биволовъдството е съкращаването на сервиз-периода, който за сега е много дълъг, от 120 до 150 дни, а при някои животни до 180 дни. Реалните възможности са чрез правилно и пълноценно хранене със сочни зелени фуражи, които да стимулират яйчниковите функции след омалачване, големи усилия за своевременно откриване на разгонеността и големи грижи за повишаване на заплодяемостта, сервизпериодът може да бъде скъсен до 90–100 дни, което ще скъси периода между последователните омалачвания от 436 дни, колкото е сега, на около 302–400 дни. 3. Контрол и ръководство на репродукцията в овцевъдството

Броят на овцете в България през 2015 г. е 1 331 900, в т.ч. овце-майки – 1 117 000, които се отглеждат в 37 700 стопанства. Силно намалелият брой на овцете и голямото търсене на вътрешния и международните пазари на овче мляко и продуктите от него, както и на агнешко и шилешко месо, налагат решително увеличаване на плодовитостта и получаване на много повече приплоди. Това може да се постигне чрез най-ефективно използване репродуктивния потенциал на развъжданите породи овце у нас. Макар да спадат към едноплодните видове, биологична особеност на овцете е, че те успешно могат да износват и раждат по две агнета (близнене), а някои породи като Романовска, Фински Ландрас и др. раждат и повече от две агнета от една бременност. При развъжданите у нас породи, като правило, плодовитостта варира от 105–110 при породата Цигай и някои местни планински овце, до 130–150 агнета от 100 овце-майки при Черноглавата плевенска и Синтетичната млечна популация и другите нови породи. Овцете са сезонно полициклични и за различните породи размножителният период започва от м. юли и половата цикличност приключва през м. декември. Върху техните репродуктивни функции голямо влияние оказват факторите на околната среда, количеството и качеството на фуражите, телесното състояние, подготовката на овцете и кочовете за периода на заплождане и др. Богатият опит и практика на нашите овцевъди показва, че за всяка порода плодовитостта може да се повиши с 5–10% при добра подготовка на овцете и кочовете за заплождане, която трябва да се състои в следното: – В зависимост от материалната база – оборни помещения, фуражи и други условия за правилно отглеждане на новородените агнета и овцетемайки, овцевъдът определя началото на периода на заплождане (5 месеца по-рано от желаното агнене); – Около един месец преди началото на заплождането се извършва основен преглед на всички овце от стадото и негодните за разплод (стари, куци, сакати, с атрофирали вимета и др.) се бракуват и в стадото остават годните за разплод; – Безспорно установено е, че нормалното функциониране на половата система и размърлянето и отделянето от яйчниците на годни за оплождане яйцеклетни е в пряка зависимост от телесното състояние. При лошо телесно състояние, слаби и изтощени животни, както и при угоените, репродуктивните функции са потиснати, овцете не се размърлят, а тези, които проявят еструс, трудно се заплождат, а при заплодените настъпва висока ембрионална смъртност. Най-високи резултати се получават когато телесното състояние е средна охраненост – оценка 2.5–3.0 точки, при оценка от 1 до 5 точки;

– В зависимост от телесното състояние се осигурява подхранване с концентриран фураж (зърно – пшеница, ечемик, царевица и др.) по 300–400 г на глава дневно. В зависимост от телесното състояние подхранването може да започне две или три седмици преди началото на заплождането и да продължи още две седмици по време на заплождането. Получава се т.нар. динамичен ефект с повишена плодовитост; – Особено голямо значение за повишаване на заплодяемостта и плодовитостта е грижата за здравословното и телесно състояние на разплодните кочове. При естествено покриване за една случна кампания се определят около 30–40 овце, а при изкуствено осеменяване от един коч могат да се заплодят около 500–600 овце. Кочовете трябва да бъдат в добро телесно състояние (ОТС = 3.0). Както телесно слабите, така и угоените не проявяват полова активност, а оплодителната способност на спермата е понижена. В зависимост от телесното състояние подхранването трябва да започне минимум 30–40 дни преди началото на заплождане. При естествено покриване трябва да се контролира половият режим като се допуска две покривания сутрин (през 15–20 минути) и две покривания вечер и само в случай на крайна необходимост дневно може да се допусне до 6 покривания (6 еякулата). Дневната дажба за коч с ж.м. около 100 кг трябва да включва около 700– 800 грама концентриран фураж (зърно) и слънчогледов шрот (около 250 грама), както люцерново сено, повехнала люцерна, тикви и моркови до 1 килограм. Овцевъди, които притежават над 200 овце е най-добре да организират изкуствено осеменяване. За провеждането на изкуствено осеменяване на овцете трябва да се ползва специално разработена инструкция с всички правила за неговото използване. 4. Контрол на репродукцията в козевъдството През 2015 г. броят на козите-майки в България е 219 900, които се отглеждат в 24 000 стопанства. В репродуктивно отношение те са по-плодовити от овцете и около над 50% близнят. При тях е по-силно изразена сезонността на размножаването и като правило проявата на еструс и заплождането протичат през м. септември и м. октомври. Подготовката за заплождане трябва да е като тази, описана за овцете. Проблем за своевременното заплождане и плодовитост е недостатъчният брой на разплодни пръчове, тяхното правилно хранене и отглеждане и режим на полово използване. В този материал бяха посочени някои основни биологични закономерности в протичане на репродуктивните функции при преживните животни, както и методите за тяхното регулиране и направляване за повишаване на по-висока плодовитост.

Условия за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст (чл.68 ал.1 и 2 от КСО) година на пенсион.

жени

мъже

възраст

стаж

възраст

стаж

2016

60 г. 10 м.

35 г. 2 м.

63 г. 10 м.

38 г. 2 м.

2017

61 г.

35 г. 4 м.

64 г.

38 г. 4 м.

2018

61 г. 2 м.

35 г. 6 м.

64 г. 1 м.

38 г. 6 м.

2019

61 г. 4 м.

35 г. 8 м.

64 г. 2 м.

38 г. 8 м.

2020

61 г. 6 м.

35 г. 10 м.

64 г. 3 м.

38 г. 10 м.

36 г.

64 г. 4 м.

39 г.

61 г. 10 м.

36 г. 2 м.

64 г. 5 м.

39 г. 2 м.

2023

62 г.

36 г. 4 м.

64 г. 6 м.

39 г. 4 м.

2024

62 г. 2 м.

36 г. 6 м.

64 г. 7 м.

39 г. 6 м.

2025

62 г. 4 м.

36 г. 8 м.

64 г. 8 м.

39 г. 8 м.

2026

62 г. 6 м.

36 г. 10 м.

64 г. 9 м.

39 г. 10 м.

2027

62 г. 8 м.

37 г.

64 г. 10 м.

40 г. 40 г.

2028

62 г. 10 м.

37 г.

64 г. 11 м.

40 г.

2029

63 г.

37 г.

65 г. 65 г.

40 г.

2030

63 г. 3 м.

37 г.

65 г.

40 г.

2031

63 г. 6 м.

37 г.

65 г.

40 г.

2032

63 г. 9 м.

37 г.

65 г.

40 г.

2033

64 г.

37 г.

65 г.

40 г.

2034

64 г. 3 м.

37 г.

65 г.

40 г.

2035

64 г. 6 м.

37 г.

65 г.

40 г.

2036

64 г. 9 м.

37 г.

65 г.

40 г.

2037

65 г.

37 г.

65 г.

40 г.

БРОЙ 9-10 / 2016

61 г. 8 м.

2022

2021

ЖИВОТНОВЪДСТВО

За да могат да се възползват от правото си на пенсионно възнаграждение за осигурителен стаж и възраст след 31.12.2015 г., заинтересованите осигурените български граждани трябва да са навършили минималната за страната ни пенсионна възраст и да са натрупали определен осигурителен стаж. Административният акт, който определя това право е Кодексът за социалното осигуряване, а конкретният текст е описан в член 68. Той гласи: Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. • (2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. • (3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. • (4) След 31 декември 2037 г. възрастта по ал. 1 се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота. Таблицата отразява написаното в Кодекса за социалното осигуряване.

ЕКСПЕРТИ

Право на пенсионно възнаграждение за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО

ЕКСПЕРТИ

Иновациите признати като една от десетте насоки за развитие на селските райони в Европа

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 9-10 / 2016

Петър Лазов, Институт за агростратегии и иновации

Някои европейски браншови организации вече говорят за необходимостта от „основен ремонт“ на ОСП. Преди точно 20 години в ирландския град Корк делегати от цяла Европа подписват декларация, която впоследствие води до промени в Общата селскостопанска политика. Новостите тогава са основно в посока директни плащания и развитието на селските райони. Днес по всичко личи, че е време за нова равносметка и нови насоки в европейската земеделска политика. През септември бе изготвена и подписана нова „Декларация от Корк“, озаглавена „По-добър живот за селските райони“. Документът представя възможните начини за справяне с икономическите предизвикателства, пред които са изправени селските райони, а именно: инвестициите и създаването на работни места, опазването на околната среда, изменението на климата, както и ефективното прилагане на политиките. Декларацията също така се отнася до необходимостта от проверка и евентуални промени на други области на политиката на ЕС, като се вземат предвид селските райони. Тя подчертава значението на разработването на политика, отразяваща местните нужди и възприемането на „подхода отдолу-нагоре“ за развитието им.

10 политически насоки Участниците във Втората европейската конференция за развитие на селските райони в Корк, заявяват в приетата Декларация, че иновативната, интегрирана и приобщаваща селскостопанска политика на Европейския Съюз следва да се ръководи от следните десет насоки: • Насърчаване на благоденствието в селските райони • Укрепване на добавената стойност по цялата верига на земеделското производство • Инвестиране в жизнеспособността на селските райони • Запазване на селскостопанския ландшафт • Управление на природните ресурси • Насърчаване на дейности, свързани с адаптиране към климатичните промени • Увеличаване на подкрепата за науката и иновациите • Подобряване на управлението на селските райони • Опростяването на прилагането на политиките • Подобряване на ефективността и отчетността Препоръки Тези „насоки за политиката“ са последвани от серия заключителни препоръки от конференцията, с които делегатите призовават за подкрепа от страна на политиците в ЕС. Сред тях са нуждата от подобряване на обществената осведоменост за

потенциала на селските райони, инвестирането в „идентичността“ на селските общности и необходимостта да бъдат привлекателни за хората, които живеят и работят там през целия си живот. В документа се посочва още, че политиката за развитие на селските райони трябва да премине към „ориентиран към резултатите, опростен и гъвкав подход, основан на партньорство, който същевременно да отразява целите на ЕС, както и нуждите и стремежите на земята“. Освен това в декларацията се казва още, че другите макро и секторни политики трябва да бъдат преразгледани през призмата на селското стопанство като се вземат под внимание потенциалното и реалното въздействие върху работната заетост в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони и общините. Документът призовава също така политиците да включат постулатите на декларацията в бъдещото развитие на политиката. Политика Еврокомисарят Фил Хоугън подкрепя насоките на новата Декларация от Корк, заставайки зад призива за признаване на потенциала на селските райони да доставят иновативни, приобщаващи и устойчиви решения за настоящите и бъдещите предизвикателства пред об-

ществото. Той заявява, че тази декларация ще бъде включена в обсъжданията за бъдещето на ОСП. Хоугън подчертава още, че публичните средства трябва да създават обществени услуги, „които са едновременно подходящи и с добавена стойност“. Еврокомисарят подчертава също необходимостта от опростяване и прозрачност на администрирането на селските райони, като в същото време се запазят високите наложени стандарти. По думите му приетата декларация е „важен крайъгълен камък“, но подчертава, че „истинската работа започва сега“. В отговор на въпрос по отношение на това какви промени в селските райони се очаква да бъдат видяни в следващите 10 години, Фил Хоугън очертава редица проблеми, на които се надява да бъде обърнато внимание. Той посочва продоволствената сигурност като най-голямо предизвикателство пред човечеството и че ЕС трябва да гарантира осигуряването на висококачествена храна не само за своето нарастващо население, но и за гражданите по целия свят. На второ място той посочва повишената грижа от страна

на фермерите към поддържаните от тях обществени блага, така че те да отговорят на промените в околната среда и изменението на климата. Еврокомисарят подчертава, че „ако искаме да прегърнем технологиите на бъдещето“, би искал да види производството на храна като професионална заетост на младите хора, което да доведе до смяна на поколенията в селското стопанство. По отношение на агротехнологиите той е категоричен, че след 10 години те ще бъдат „неузнаваеми“, в сравнение с днес, позовавайки се на повишено използване на нанотехнологиите, фотониката и сензорите. Фермерски реакции Европейските неправителствени организации приветстват приемането на плана от десет точки от Корк. От фермерската организация Копа-Коджека посочват, че декларацията признава необходимостта от опростяване на политиката за развитие на селските райони и намаляване на бюрокрацията и че е необходимо да се преодолее цифровото разделение, за да може селските райони да се възползват от

потенциала на цифровизацията, така че земеделските производители да могат да използват най-новите технологии. От европейската организация на биологичните производители IFOAM определят декларацията като своевременна, тъй като налице е „нарастващо признание, че европейската политика за земеделието и селските райони вече не може да продължава по старому“. IFOAM посочват, че малки промени в политиките няма да имат ефект и ОСП има нужда от „основен ремонт“. Бившият еврокомисар по земеделие, Франц Фишлер, който председателства конференцията, която произвежда оригиналната „Декларация от Корк“ преди 20 години и е считан от мнозина за архитект на политиката за развитие на селските райони като част от ОСП, също призова след тазгодишната конференция, ролята на селските райони в Европа да бъде доминираща в напредъка на Общата селскостопанска политика на ЕС. Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по материали на Agra Europe.

ПОЛЕЗНО

Целия текст на чл.137, който „събуди” фермерите

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 9-10 / 2016

Михаил Михайлов

За никой не е тайна и найвече за тези, които отглеждат животни, че благодарение на субсидиите фермерският бизнес в по-голямата си част още съществува. Всъщност така е и в целия Европейски съюз. Дори в разговор с председателя на говедовъдния съюз на Литва, където изкупните цени на суровото мляко винаги са били най-ниски в ЕС, по отношение общоевропейски протестни действия, той бе категоричен, че литовските фермери няма да участват, защото вече са им осигурени достатъчно субсидии. Така, че изказването за загубване на право за получаване субсидии от тези, които не са регистрирали фермите си по чл.137 „събуди” фермерите. Една регистрация, която някои са направили, други не са обърнали достатъчно внимание на този член от ЗВМД, трети си казаха знаем, ще чакаме да видим какво ще стане, четвърти искат, но имат проблем с документацията, пети въобще не знаят, че има такъв член. В медиите се появиха различни тълкувания, предположения дори и отговор на БАБХ по този въпрос (не знаем дали е официален или взет по телефона от някои експерт). Всъщност официален отговор сякаш няма. Със сигурност имаме само изказване на един от зам. министрите в МЗХ, който заяви, че който иска да кандидатства по схемите за хуманно отношение към животните, трябва да има разрешително по чл.137 от Закона за ВМД и ако няма, да влезе в процедура за регистрацията, защото това изисква време. Всъщност фермерите са прави за едно, че трябва да знаят истината, но нищо не ги оправдава – че във времето са пропуснали да извадят този документ. Всъщност незнанието не е оп-

равдание. Излизане от ситуацията трябва да стане веднага. Говорителя на МЗХ трябва открито да обясни казуса с чл.137. Ако за в бъдеще ще е задължителна регистрацията веднага да се осигури платформа за оказване помощ на фермерите за справяне със ситуацията, защото имаме хиляди различни случаи. Фермерите също ще трябва да направят нещо. Големият въпрос е какво ще им струва тази регистрация, ако сумите са непосилни за фермерите те просто ще закрият фермите. Изпадаме сякаш отново в ситуация, в която фермерите хем не знаят, хем не са подготвени и ще трябва пак да се ловят за сламката за да оцелеят. Всъщност може да повторим упражнението за проверките за качеството на млякото – фермерите влязоха неподготвени в проверки (което не е оправдание) и след това им трябваха много усилия и труд за преодоляване ситуацията и то на фона на едно заразно заболяване. Нека сега да ги пощадим и помогнем за регистрирането им по чл.137. Прилагаме прословутия чл.137: Чл. 137. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат: • копие от документ за собственост или право на ползване на обекта; • копие от документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията; • копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта;

• документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2. (2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г., бр. 7 от 2013 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. (3) Комисията в тридневен срок представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или отказ. (4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските. (5) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ. (6) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 10. (7) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Отказът по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. (9) Регистърът по ал. 6 съдър-

жа: • номер и дата на издаденото удостоверение; • ветеринарния регистрационен номер на обекта; • (доп. – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) име и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта; • адрес / местонахождение и вид на обекта; • (доп. – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) капацитет на обекта, с изключение на пчелините, за които се вписва брой отглеждани пчелни семейства; • вид, категория и предназначение на животните в обекта; • технология на отглеждане на животните; • номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията; • промени във вписаните обстоятелства. (10) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. Чл. 137а. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г. , в сила от 19.02.2016 г.) Ежегодно в срок до 1 ноември собствениците или ползвателите на обекти, регистрирани по реда на чл. 137, сключват с регистрирани ветеринарни лекари договори за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните и за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Образецът на договора в частта му за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози се утвърждава от изпълнителния директор на БАБХ след съгласуване с БВС. (2) В срок до 15 ноември ветеринарният лекар изготвя списък на обектите, които ще обслужва по силата на сключените договори. Списъкът и копие от договорите се предоставят на

официалния ветеринарен лекар на съответната община. (3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) При прекратяване на договора собственикът или ползвателят на животновъдния обект е длъжен в 7-дневен срок от прекратяването му да сключи договор с друг ветеринарен лекар и да изпрати копие от договора в частта му, отнасяща се до изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, на официалния ветеринарен лекар на съответната община. (4) Смяна на ветеринарния лекар по ал. 1 по преценка на собственика или ползвателя на животновъдния обект може да се извършва до два пъти в рамките на една календарна година през месец януари, съответно месец юни, при условие, че собственикът или ползвателят на животновъдния обект е изплатил дължимите суми по договора по ал. 1 на ветеринарния лекар, който до момента обслужва животновъдния обект. (5) Собственик или ползвател на животновъден обект, който желае да смени ветеринарния лекар по ал. 1, уведомява писмено директора на съответната ОДБХ в срок най-малко 7 дни преди датата на сключване на договор с друг ветеринарен лекар. (6) Директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която в срока по ал. 5 да извърши проверка на документацията, свързана с ветеринарномедицинското обслужване на животновъдния обект. (7) В състава на комисията по ал. 6 се включват официалният ветеринарен лекар по здравеопазване на животните, отговарящ за съответната община, началникът на отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ и служител от същия отдел, който отговаря за обслужването на Интегрираната информационна система на БАБХ.

(8) Комисията по ал. 6 съставя протокол, който съдържа констатации от извършената проверка. Протоколът се съставя в три екземпляра – по един за ОДБХ, ветеринарния лекар, който до момента е обслужвал животновъдния обект и за ветеринарния лекар, с който ще се сключи нов договор. (9) В присъствие на комисията по ал. 6 ветеринарният лекар, който до момента е обслужвал животновъдния обект, с протокол предава ветеринарномедицинската документация на обекта на ветеринарния лекар, с който ще се сключи новият договор. (10) Директорът на съответната ОДБХ изготвя списък на ветеринарните лекари, сключили договори по ал. 1, който изпраща в Централното управление на БАБХ за публикуване на интернет страницата на БАБХ. Чл. 137б. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) В обектите, в които се отглеждат животни само за лични нужди, профилактиката, лечението и диагностиката на болестите по животните и изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози се извършват от регистрирани ветеринарни лекари, сключили договор със собственика на животните. (2) За договорите по ал. 1 се прилагат изискванията на чл. 137а. Чл. 137в. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Когато в срок до 31 октомври собствениците или ползвателите на обекти, регистрирани по реда на чл. 137, или собствениците на животни, отглеждани само за лични нужди, не са сключили договор по реда на чл. 137а, съответно чл. 137б, БВС съгласувано с директора на съответната ОДБХ определя ветеринарен лекар, с който да се сключат договорите.

ПОЛЕЗНО

За фермерските пазари и директните продажби Текст и снимки Красимир Пеков Един от наболелите въпроси както за потребителите, така и за производителите е този за реализацията на получаваната продукция. От този най-важен икономически въпрос зависят в голяма степен редица последствия, отнасящи се до успешното производство на хранителни продукти, печалбата и развитието на отделните ферми, тяхното оцеляване, а така също и свързаните с това производство проблеми на народното здравеопазване – така нареченото „качество на живот” и „спестяването” на огромни суми от обществения ресурс, които вместо за лечението на последиците от неправилното хранене, най-общо казано, могат да се насочат към други сфери като образование, отбрана, а защо не и към поощряване на фермерите към производство на здравословни храни. С такава цел е и дейността на Фондация за биоземеделие „Биоселена”, която на 8 ноември представи един от новите си членове – Ферма „Угърчин” на ентусиаста Стоян Пелтешки. Фермата е създадена на основата на стара родова традиция. По думите на стопанина, „Тук е старата къща на моите баба и дядо, на моите родители. Тя е строена още през 1930 година. Тогава градът е бил около 13 000 жители, повечето от които са живеели „на колиби”, извън града, в околовръст, там където са били имотите на хората, там са живели цели родове, които са се занимавали със животни. Тук те са отглеждали своите животни и са се препитавали с този занаят. След като построяват тази къща и се заселват в рамки-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 9-10 / 2016

Подвижната хладилна витрина на Ферма Угърчин

Стоян Пелтешки презентира фермата

те на града, моите баба и дядо продължават да отглеждат животни. Отглеждаха 1 или две крави в различните периоди. Отглеждаха и между 10–12 овце. Същите постройки за оборите, които виждате сега са запазени, само е направен ремонт на покривите. Имаше сащо така прасе, кокошки и други подобни дребни животни. Това е едно предизвикателство да продължим да се занимаваме с животни, да ги доим и храним. Тъй като не можехме да се справим сами, започнахме да даваме работа и на други хора. ПърКравите излизат на паша

воначално предавахме млякото на една локална мандра, но ми направи впечатление, че никой не искаше да идва в Угърчин. Тук нямаше познатите коли, които изкупуват млякото, а трябваше ние да ходим на големи разстояния до съответните изкупвателни пунктове. Решихме да произвеждаме сирене и да го продаваме директно. Това също е условно казано, тъй като трябва да има пазари, а такива няма. Започнахме сами да правим сирене, преустроихме къщата, закупихме пастьоризатори и други необходими уреди. След това с помощта на „Биоселена”, направихме регистрация, след което започнахме да излизаме на изложения, мероприятия, фермерски пазари. От това ние сме доволни. Но има нещо, което искам да кажа на хората – субсидиите не са най-важните. Необходими са, но не са най-важни. Ако има достатъчно пазари, които да са ежеседмични, този фермер, който се захване с такава дейност, независимо дали отглежда животни само за месо, или за мляко, или комбинирано, може да получава нормален доход и едно семейство от 4–5 човека да се изхранва. Важното е да има пазари, но засега ги няма, има обещания и непрекъснато лутане с разни кампании – най-напред „Подкрепете българското”, сега има една „Български фермер”, тя беше добре подготвена, ходихме в София, Стара Загора, Пловдив и Благоевград. Доволни сме и дано продължи. От министерството на земеделието отидохме на две–три места. Обещаха, че ще бъде всеки месец, ще видим какво ще стане. Лошото е, че по такива малки населени места, както в Угърчин, няма инфраструктура. Няма заварчици, стругари, няма шлосери, няма вулканизатори. За всяко нещо трябва да се ходи до по-големия град, а това е далече. Това са ни проблемите, но ние ги преодоляваме по някакъв начин. Не искаме да се оплакваме, не искаме да се сравняваме с други държави, действаме и сме оптимисти. Мандрата се състои от едно работно помещение, една стая, един пастьоризатор, един бойлер и една вана. Имаме камера, в която отлежава сиренето и една по-малка камера, в която сиренето зрее. Финансова помощ не сме получавали, помощта се изразяваше в по-бързата регистрация, съвети в областта на организацията и производството и съдействие при реализация на продукцията на различните изложения. За това сме изключително благодарни на „Биоселена”. Ако става дума за обединяване на отделните производители има една особеност на българското общество. Българинът е по принцип индивидуалист, той не се обединява, не се кооперира. Но има и нещо друго – този вариант с изкупуването на млякото от мандрите е „сгрешен”, трябва да бъде обратното – т.е. водещото е кравата, животното е водещо. Това е единицата, която създава продукта, а в България е „изкривена”, отива в другата посока, отива в това, че ние сме зависи-

Работното помещение с пастьоризатора

Хладилна камера за зреене на готовата продукция

ми от тези, които изкупуват млякото. И все пак стигаме до извода, че трябва да се обединяваме. Трудно е защото изкупвачите преговарят индивидуално с всеки фермер, а не отива

На Балкана около Угърчин

група от няколко фермери, независимо как ще се нарече тази група, която да заяви: – „От нашия регион млякото струва толкова”. Ако не го иска, отива при друг. Когато се преговаря индивидуално, цената винаги е в полза на преработвателя. Когато анализирахме показателите на фермата, стигнахме до резултатите, които имаме за последните 12 месеца. Във фермата са произведени над 41 тона краве мляко и над 14 тона овче мляко. Преработени са над 39 тона краве мляко и 7 тона и 666 литра овче мляко. С един добър рандеман, млякото е негово, той знае как да храни животните, знае, че не трябва да се налива вода, защото само ще я транспортира, в резултат на което има един много добър рандеман и в крайна сметка са произведени 5 тона 949 кг краве сирене и 2 тона и 10 кг овче сирене. Все още липсва или не е изградена докрай тази култура на потребление, а и хората нямат достатъчно възможности да пътуват на някакво разстояние, за да си закупят качествен продукт, било мляко или сирене, месо, домати, картофи и други продукти направо от фермата. Така, че разходите за продажба на фермата са доста големи, тъй като това е свързано с много пътуване. Това оскъпява процеса. По повод кооперирането и дали може да се направи кооперация в такъв вид Пелтешки отговаря: „Да, може, обаче трябва да има съзнание.” А като гледам в България каква продукция се изнася по магазините, това съзнание липсва. Няма значение дали ще говорим за сирене, за месо, или за сладолед, или за хляб. Всичко е в някакви „имитиращи” неща, които направо ни смайват. Може ли да отидете в магазина и да пише „имитиращ продукт”. Тогава да напишат на магазините „имитиращ магазин” и ние ще ги подминаваме или да отидем да пазаруваме от там с „имитиращи пари”. Това е смешно! А пък самосъзнанието на човека – това определя нещата. Ако ние се кооперираме с трима–четирима фермери, всеки, който носи суровината, трябва наистина да отговаря на някакво качество. Но ние си се познаваме, не само за Угърчин става дума, а и за цялата страна, почват такива стари „тарикатлъци”, започва млякото да не е качестве-

но и затова не става коопериране на този етап. Може би в бъдеще ще има такова коопериране. Доверието е изгубено в годините, българинът е лъган, лъган и лъган и където и да отидем, аз ги наблюдавам, ние искаме да ги зарадваме и да дадем чист продукт, но те и на нас гледат с недоверие и казват: „Всичко от фермата? Тази фраза вече всички я използват”. Трябва по някакъв начин да се направи едно разделение – Кое е ферма?; Кое е предприятие? И кой е човекът, който носи това благо така да се каже? Суровината е важна и пак се връщаме на въпроса за кравата, тя е водещата. По пазарите стигаме до караници с хората. И те са прави, защото като питат: – „Всички казват, че сиренето им е от мляко”? И пак опираме до самосъзнанието. Как ще се научим да правим истински неща? И това се отнася не само за сиренето. Става дума за хляба, за кренвиршите, за месото. То е някакъв ужас – всичко е изкуствено, такова чувство имам вече. Това е моето мнение, което споделям. Всеки има право на мнение. Иначе животните ги отглеждаме пасищно. Само през зимата ги държим по оборите, защото няма паша за храна, но в момента, в който се появи тревата, ги извеждаме навън, така сме организирали – най-напред около обора, после ще разширяваме местата, където могат да пасат така, че да бъдат наблизо. Ще става по-лесно. Отглеждам 14 крави и 350 овце от местни породи. За да се наложи един фермер, трябва на първо място да е честен. Но за това е нужно време. Не става веднага, необходими са не 2–3 години. По моя преценка са нужни 7 години. На мен ми трябват още 7 години, за да научат хората за моята ферма и моето производство и като видят Ферма „Угърчин”, за да ме свързват със сиренето, не с нещо друго.” Сътрудничеството с „Биоселена” датира от 2015 година, когато се запознават на Пловдивската АГРА. И независимо от спецификата на Проекта на фондацията – райониране по показатели на защитени територии и национални паркове, оценявайки потенциала и желанието на Стоян Пелтешки и неговото семейство, го включват. За

Можем ли да продаваме на френския пазар?

ПОЛЕЗНО

Мила Александрова Защо българските стоки почти не присъстват на френския пазар? Дали французите не харесват това, което произвеждаме или просто не знаем как и къде да продаваме? Да се опитаме да анализираме този огромен пазар с помощта на социологическото проучване, поръчано от веригата супер-хипермаркети Ошан, представено на 18.11 в Париж. Ошан е една от най-големите световни търговски вериги с 337 800 служители в 16 държави, 54,7 милиарда евро оборот и 3 836 хипермаркета. В жестока конкуренция с другите търговски вериги и притисната от силните френски синдикати,

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 9-10 / 2016

да служи за пример и за други фермери. Както знаете, в момента цената на кравето мляко е много ниска – около 60 стотинки за литър. Тук става дума за такъв тип ферми, в които млякото е по-малко, това е цената. Но с преработката на тези близо 8 тона сирене цената на суровото мляко при Стоян се е повишила с 62%, на база изкупната цена. Това означава допълнителен приход за фермата с близо 29 600 лв. Това се отнася за последните 12 календарни месеца. Във фермата се спазват всички необходими санитарно-хигиенни условия за добиване, транспортиране и съхранение на суровината, за безопасност на храната, както и условията за съхранение на готовата продукция след периода на зреене, при хладилни условия. Помощта за Стоян Пелтешки не се изразява в отпускане на парична помощ, а в помощ при регистрацията и при ползването на хладилен щанд с логото на проекта „За Балкана и хората”. След запознаване с домашната минимандра се запознаваме и с майстора-сиренар Дачо, който е с дългогодишен стаж в това производство, още от времената на „индустриалното” производство в региона. Със своето образование от професионалното училище по преработка на мляко в гр. Плевен, с дългогодишния си опит в това производство, без да се е отклонявал към други професии, той е заслужил мястото си и честта неговото име да е изписано на кутиите със сирене, които се продават в най-различни райони на страната – Пловдив, Варна, Русе, София и много други. А пътувайки по главния път от и за Варна, малко след разклона „Стрелките”, в с. Брестница ще зебележите хладилната витрина на ферма „Угърчин” и ще имате възможност да си закупите на изгодна цена от качествения продукт на фермата и да дадете възможност на 11 души да се прехранват от честен труд.

които защитават всеки сантим на фермера и производителя на краен продукт, Ошан се бори за всеки клиент и иновира на базата на социологически проучвания, поръчани на пресижния френски институт Opinion Way. Да консумираме по-качественото, когато ние пожелаем като плащаме справедлива цена е новата мантра на градският консуматор във Франция. Как това изискване за качество, цена и време се е развило сред градското население? Начин на живот, навици и консумация, тясната им връзка анализирани в еволюцията на начина на живот на французите в последните 10 години ни отговарят на тези въпроси и ни дават идея какво можем да продадем.

то 48% жени и 54% 18–24-годишни, приемат пазаруването като момент на удоволствие, даващ възможност за варианти в продуктите, да се тестват нови продукти.

Интернет, сеизмът, който обърна ежедневието на гражданите Времето, посветено на Интернет за информация, игра или развлечение експлодира в последното десетилетие. 72% от гражданите прекарват повече време онлайн, никоя друга дейност не е прогресирала толкова. Тази цифра при мъжете скача на 74%. През седмицата, след работа, като се събудим – сърфирането в Интернет се налага като основна дейност. Гражданите му посвещават средно 2.40 часа от времето си.

Френският консуматор е чувствителен към цената, качеството и етиката С рязко увеличение, респективно от 50% и 43% е консумацията на промоционалните продукти и на биопродуктите. Доказателство, че консуматорът е по-внимателен към здравето си, околната среда и етиката. В същото време 59% от клиентите обръщат внимание на цената. Качеството на продукта е новият „компас” на френския консуматор. Т.е. българският износител, ориентиран към френския пазар, лесно може да продаде биопродукти на големите търговски вериги и на специализираните търговци на едро и биовериги, консумацията им във Франция след Кооп21 е с 30% ръст; етнически продукти – предвид традиционото любопитство на французите към нови вкусове и продукти и продукти за масова консумация с добро съотношение цена/качество на търговските вериги от тяхна марка. Ръстът на консумация на бяло сирене през последната година е 4,5%, търсенето на замразени плодове, зеленчуци и подправки също е със стабилен ръст.

Ежедневните покупки – удоволствие, което тежи През последните 10 години времето за покупка на храни е скочило с 38%. Днес французинът посвещава 1.07 часа ежедневно на тази задача, което се равнява на времето за развлечения, за семейството, за спорт. Нормално е 53% от гражданите да го чувстват като тежест. На тази тенденция Ошан отговаря с Ошан Директ – онлайн магазинът с доставка до 2 часа. Същевременно 46% от клиентите на супермаркетите, от кои-

Нови китерии се налагат при избора на храни – качеството на продукта е новият „компас” на градския консуматор „За няколко години профилът на градския консуматор се промени тотално. Еволюцията на ритъма на работа предизвика диверсификация на начина на живот на гражаните; масовизацията на Интернет генерира търсене на моменталната услуга и то систематично, а осъзнаването на проблемите на околната среда и на здравето вдигат из-

искванията за качество от страна на консуматора”, анализира Alexandre Mulliez, CMO Ошан Директ. Ежедневната медийна информация и осъзнаването на проблемите на околната среда и здравето, свързани с консумацията се отразяват пряко върху избора на храни. Половината от клиентите на търговските вериги четат внимателно състава на храните, като това е определящият аргумент за покупка, срещу 49%, които предпочитат цената. И двете търговски ниши са отворени за българския производител – от една страна продуктите ни с високо качество, биопродукти, луксозни храни, от друга – зърнени храни, колбаси, млечни продукти, консерви, замразени храни, билки и подправки, чайове. Тук спонтанно си задаваме въпроса „А защо нямаше български павилион на най-голямото изложение за храни в света SIAL през октомври в Париж?” Българските производители бяха разпръснати из павилионите и се справяха „на мускули”, липсата на България в каталога, обаче ни елиминира от листата на производителите на храни и ако някой закупчик се е интересувал принципно от български стоки, то си е останал само с интереса. По същата логика (или без логика) няма да има български павилион и на изложението MADE expo през март 2017, на което се договарят стоки за търговските вериги. В същото време в Германия се излага застрашената порода Дългокосместа коза. Да, ЕС дава пари за запазването на тази застрашена порода, Министерството дава пари да покажем как сме я опазили, а земеделската ни продукция – да си се продава сама. В наше време, обаче, първо се продава, после се произвежда – т.е. пазарите са поставени на първо място, ни мили ни драги родни чиновници!

Повече знания и по-добра генетика за Вашия успех!

Основни цели на НАМГБ са: • Осигуряване на чистотата на породите Лимузин и Абердин Ангус в България чрез поддържане на Родословна книга на породата; • Повишаване на генетичния потенциал на месодайните породи говеда чрез прилагане на иновативни методи за селекция на животните по всички икономически важни признаци; • Подпомагане, обединяване и насочване усилията на развъдчиците на месодайните породи говеда в България за повишаване на икономическата ефективност от отглежданите животни и тяхната продукция и адаптирането им към нуждите на пазара; • Представлява членовете си и техните легитимни интереси във всички случаи, касаещи представянето на породите на национално и международно ниво.

xli

Станете наши членове! НАМГБ адрес: 1756 София, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.15, тел.: 02/81 62 012, www.beefbreeding-bg.org