Животновъдство BG 37/2017 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

37 / 2018

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

ПАРТЬОРЪТ ЗА УСПЕШНО ЗЕМЕ ДЕ ЛИЕ!

Група

Приложение

Модел

Височина

Товар

Мощност

Особености

P27.6 хх

6,10 м

2700 кг

55 к.с. и 75 к.с.

Compact

Малки ферми с ниски врати и земеделски складове, овощни и зеленчукови стопанства, строителство и др.

TF33.7-хх

6,60 м

3300 кг

75 к.с. и 115 к.с.

TF30.9-хх

8,60 м

3000 кг

75 к.с. и 115 к.с.

TF35.7-хх

6,60 м

3500 кг

75 к.с. и 115 к.с.

TF33.9-хх

8,60 м

3300 кг

75 к.с. и 115 к.с.

7,10 м

4200 кг

140 к.с.

9,60 м

3800 кг

140 к.с.

7,80 м

5000 кг

120 к.с. и 156 к.с.

MF40.7CS

6,80 м

4000 кг

156 к.с.

MF40.9CS

8,80 м

4000 кг

156 к.с.

Medium

Средни ферми, средни и големи земеделски стопанства.

TFII

TF42.7-140 Средни и високопроизводителни ферми и големи земеделски TF38.10-140 стопанства. TF50.8-хх

Средни и високопроизводителни Multifarmer животновъдни ферми, средни земеделски стопанства.

опция ВОМ ВОМ, 3-точков навес, хидравл. изводи

С ПОДКРЕПАТА НА

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО! КОНТАКТИ: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Заводът в Cuneo, в подножието на Алпите произвежда двe серии, специално за фермата – Turbofarmer и Multifarmer, обхващащи 10 базови модела и над 30 модификации. Характерното за MERLO е по-големият товар във височина от този на конкурентите, благодарение на патентованите технологии. MERLO: „… телехендлерът е изключително ползван от европейските животновъди като многофункционална машина“. „… много марки харчат пари, за да преместят производството си в Индия или Китай, но ние инвестираме в нови технологии“. „… например роботите ни, които могат да държат цялото шаси, за да пробие всички необходими отвори с огромна точност. Смятаме, че това е гаранция за качеството на машините ни“. ФЕРМЕРИТЕ: „… правя много други неща – изкопаване на изкоп, ремонт на покрива и оградата“. „… добър е за всичко – премествам големи скали, дървени трупи или отпадъци“. „… мога да тегля ремаркета с 40 км / ч, а нивелиращото се шаси гарантира, че съм на стабилна основа, дори при неравна повърхност“.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG“ 2018 г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА: • Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 www.oralo.bg

Екипът на oralo.bg Ви пожелава успешна и плодородна 2018 година!

Съдържание Позиция За силна ОСП след 2020 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Породи Говеда. Породи говеда за месо. . . . . . . . . . . . . . . 8 Във фермата... Във фермата на Борис Лазаров Thrace Angus Farms. . . 11 Експерти Динамиката в производството на мляко и характеристика на кравефермите в САЩ. . . . . . . . . 16 С ранно заплождане на шилета към печелившо овцевъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Козевъдство. Отглеждането на кози е перспективно. . 24 Практически съвети за отглеждане и разплод . . . . . . 27 Съвети за храненето на козите. . . . . . . . . . . . . . . 32 Заедно с Китай За срещата с журнаисти от „Фермери дейли груп“. . 35 В Пловдив беше открит логистичен център и павилион за онлайн търговия с Китай . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Икономически анализи Как държавите членки прилагат новата ОСП. . . . . . . 38 Есенните референдуми и конференции в Западна Европа. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42 Актуално Синдикатите в земеделието сключиха Браншов колективен трудов договор с председателя на ССА проф. д-р Васил Николов . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47 Зам.-министър Вергиния Кръстева: Бъдещата ОСП трябва да отговаря на настоящите икономически, социални и обществени изисквания. . . . . . . . . . . . 48

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК Цена: 5,00 лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, Деан Тодоров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

За силна ОСП след 2020 г. Разговор с министъра на земеделието Румен Порожанов Разговора води Станислава Пекова

Наскоро браншовите организации връчиха на министър-председателя Декларация за подкрепа на „Силна ОСП след 2020 г.“ Във тази връзка екипът на oralo.bg посети министъра на земеделието Румен Порожанов, за да научи неговото мнение и становище по въпросите на Декларацията и развитието на страната в селското стопанство.

БРОЙ 37 / 2018

стабилен, компенсиращ доходите на земеделските производители инструмент. Програмата за развитие на селските райони е безспорна, няма съмнение, че тя трябва да продължи. Разбира се, в един следващ период ще преценим кои биха били най-полезните направления за финансиране по тази програма. За мен това са инвестициите за производство и преработка на земеделска продукция, тъй като това е основата за висококачествен продукт, за печалбата, за придадената

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Г-н Министър, неотдавна 32 браншови организации връчиха на министър-председателя г-н Борисов Декларация за „Силна ОСП след 2020“. Българските политици, заедно с Вас, дадоха позитивна оценка на документа. Дали този позитивизъм ще бъде запазен при предстоящите преговори в Брюксел за бъдещата ОСП? Темата за новата ОСП ще бъде актуална и в следващите месеци, бих казал и до 2019г. Българските земеделски производители, кооптирани в различни асоциации, сами предприеха инициативата своевременно да стартират съвместни срещи, на които да обсъдят приоритетите си за финансиране на новата ОСП. Тези приоритети, разбира се, бяха пречупени през опита от предишни програмни периоди и българският земеделски производител много добре вече знае в каква посока да бъдат насочени усилията, за да можем да бъдем конкурентоспособни на световния пазар. Този документ, получен от много работа на четири големи срещи, включително с анализ на визиите на останалите страни членки, е много добър, което показва, че българският земеделски сектор е израснал изключително много на високо професионално ниво. Министерството, включително и аз, сме участвали във всички срещи при обсъжданията на този документ, който ще ползваме при изготвянето на нашата позиция като министерство и като правителство и ще има публично обсъждане. Както Вие зададохте въпроса, темата е много, много дълбока... Темата за новата ОСП относно визиите на различните страни членки също е интересна. Бих искал да кажа, че почти всички имаме една и съща визия, малко са нюансите: всички са за запазване на двата стълба, запазване на директните плащания като един

стойност, експортната конкурентоспособност на българския земеделски производител. Разбира се, не трябва да подценяваме и селските райони, които трябва да подпомогнем и в неземеделските им дейности, за да може да има и един социален ефект тази програма. Ще успее ли българската страна да защити интересите относно приоритетите си в земеделския сектор пред ЕК, примерно адекватното финансиране на ОСП и също перспективите за износ на български стоки извън ЕС? Нямаме съмнение, че това ще се случи. Нашите приоритети съвпадат с приоритетите на почти всички европейски страни, вкл., ако сте се запознали, с позицията на Европейската Народна партия, с позициите на страните от Централна и Източна Европа. С тях ние нямаме различия. Поинтересна е темата от гледна точка на бюджета, който ще бъде за финансиране на новата ОСП. Предстои новогодишното финансово споразумение, като се очаква то да бъде предложено през май от Комисията за новия програмен период. Какъв бюджет ще бъде запазен за финансиране на ОСП като цяло в Европа зависи от много фактори: в момента имаме ситуация, при която един от нетните контрибютори или по-точно вносители на бюджетни средства, каквато е Великобритания, в момента се оттегля и на годишна база се отваря един дефицит между 12 и 14 милиарда евро. Освен това има приоритетни политики, за които, нямаше пари в настоящия програмен период, като за мигрантите, за сигурността на гражданите на Европа, така че се очакват малко по-малките приходи, разбира се говорим за една съпоставима база, на базата на вноските, които се правят. По-нататък ще се отвори дебатът какви да бъдат вноските – ще се увеличават ли, ще се намаляват ли, какво да бъде съфинансирането. Темата е много голяма и тя ще бъде продължителна във времето. Но в момента, в който се формира бюджетът на Общата селскостопанска политика, е много важно ние да запазим едно много добро ниво и не случайно аз имах и предложение, в разговор с комисаря Хоган, Комисията да направи един анализ, при едно евентуално намаление на бюджета, при съпоставима база с настоящия програмен период, какво би се получило със земеделските производители, от гледна точка на тяхната конкурентоспособност с останалия свят – Северна Америка, Южна Америка, Азия. Разбира се, това трябва да бъде в различните направления, различните сектори – производство на говеждо месо, сляти повърхностни култури и т.н. Много е важно да се знае, че ако се намали финансирането с Х, това по кои сектори ще удари и ще намали ли тяхната конкурентоспособност? Това е един важен елемент, който е хубаво да бъде анализиран предварително, за да се знае как да се подходи през 2021 г. и нататък. Така че ня-

колко са темите: Първо, какъв ще бъде бюджетът; Второ, качеството на самия бюджет. Защото, ако ние нямаме съществен дебат какво да се финансира като основни направления за финансиране с останалите страни членки, остава темата, която повдигат България, останалите страни от Източна и Централна Европа за уравняване на финансирането, за балансирането между различните земеделски производители, защото не е някава тайна, че старите страни членки на историческа база имат сравнително по-добро подпомагане. Един от призивите, една от темите ще бъде доближаване и изравняване на финансирането. Това би било един много интересен дебат и като цяло бих искал да кажа, че за мене предстоят много интересни, надявам се и ползотворни накрая срещи, дебати, докато се финализира цялостно този процес. Разбира се от тук нататък, след формирането на политиката, важно е списването на регламентите. В списването на регламентите вече всяка една страна членка, спазвайки ги, вече може да си определи приоритетите, както по програмата за развитието на селските региони, така и по директните плащания. Аз лично се надявам директните плащания да бъдат малко по-облекчени, защото от единно плащане на площ, ние преминахме към шест нови направления – базово плащане, зелено плащане, преразпределително плащане, малки фермери, обвързаност с производството, което пък се дели на други осемнадесет плащания... Трудно е за администриране като цяло и смятам, че тук трябва да се търси едно оптимизиране на този процес. Затова темата с ОСП, с финансирането е изключително интересна и безкрайна, но важното, което мога да обобщя накрая е, че земеделският сектор като цяло, както в Европа, така и в България е на едно изключително добро ниво и трябва да бъде приоритет и в бъдеще. А какво ще кажете за състоянието и перспективите в бъдеще за износ на български земеделски стоки в страните извън ЕС? Ще има ли проблеми пред България с търговските парньори извън ЕС? Винаги има проблеми. Знаете, че тук вече имаме несвободни режими, имаме различни режими на различните страни от гледна точка на това, как би се внасяла една стока – с какви мита, с какви такси, с какви изисквания. Знаете, че основна експортна експозиция за България са зърнените култури. До момента имаме изнесени над милион и седемстотин хиляди тона от новата реколта. Основен пазар е ЕС, най-вече Испания, предвид на това, че там имаше и много голяма суша, но като цяло, ако минем към другите сектори, там нещата са много индивидуални. Основно при плодове и зеленчуци, растениевъдството – то е насочено главно към ЕС. В момента разбира се много актуална тема са пазарите, които не бяха

актуални, но сега е обратното – такъв е пазарът в Турция, най-вече за животновъдството, дори вчера съм подписал покана към катарския министър (който отговаря и за земеделието, той е на екологията, но има ресор „Земеделие“), тъй като те също проявяват много голям интерес. Има и други страни, които отново проявяват интерес към земеделското производство, не само към животновъдството, а и към други направления. Това, което можем да кажем е, че птицевъдството го отворихме тези дни за Турция, като възможности за износ. С турския министър ще работим по дребния рогат добитък, най-вече агнета и разбира се, впоследствие и за едър рогат добитък. До момента се уточняват проблемите с чисто ветеринарните проблеми, тъй като не е имало активни преговори през последните години, така че поне в тези страни, в които имаме възможности да помогнем като правителство, като държава, смятам, че имаме доста активна позиция. В останалите страни имаме своите възможности за износ, като започнем с производството на вино – то се утвърдило като много качествено. Там Русия е един от основните партньори. За съжаление Русия обаче не е партньор за останалите земеделски стоки. Вино изнасяме и за Китай, и за Съединените щати, и за Полша, така че ние изнасяме общо над 62–64 милиона бутилки, по точно литра вино и то с едно все по-добро качество, което успяват нашите български винопроизводители да постигнат. За нас няма ли да е по-добре, ако отпаднат тези санкции за Русия? Ще бъде по-добре, но вече няма да е така, както е било! Защото тези санкции, които руската държава направи срещу вноса на земеделски и хранителни продукти мобилизираха тяхната икономика, техния земеделски сектор и те направиха много инвестиции в производство и в преработка

на земеделска продукция. Много малко са секторите, в които те се нуждаят от допълнителен внос. По време на посещението си в Турция, това което отново дебатирахме с колегите е, че те отново възстановиха износа си абсолютно на всички стоки. Знаете, че там имаше политически проблем, който обаче се разреши сравнително бързо и те възстановиха изцяло износа си за Русия, единствено доматите още не бяха приключили, може би поради това, че още нямаха необходимост или имат други алтернативни източници. Така че, проблемът с Русия, дори да се отвори, да то ще даде възможност, определено ще даде възможност, но вече пазарът там е създал своите възможности за самовъзпроизводство. Можете ли да кажете нещо и за промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи? Също така и новата регулация по отношение на българските гори. Кои са опорните точки за промяната в тези закони? Имаше един дебат в Парламента, предизвикан по определена тема – проблемите в поземлените отношения. Разбира се, имаше старание да се покаже една апокалиптична картина, каквато въобще не е, затова аз лично с достойнство приех дебата и повече слушах, за да видя какво биха пожелали, какво биха казали народните представители. Ние обаче, работим в няколко направления, включително и в това. Има обаче Решение на Парламента, ние да направим анализ на законодателството и в момента го работим. Той трябва да бъде готов до края на годината и в десетмесечен срок след това, да внесем единен Закон за поземлените отношения. В момента предвид проблемите с белите петна отпреди два месеца, там където се появиха договори, подписани от лица, възползвали се от информацията за свободните бели петна, ние реагирахме много бързо през нашите общински служби. Веднага

изискахме информация и не вписахме тези договори, затова дали е направено взаимоотношението със собствениците, след като не го получихме – първо питахме собствениците, после и тези заявители, накрая не бяха вписани и дори ги дадохме на Прокуратурата, над осемдесет от тях. Въпреки че не допуснахме рецидив в конкретния случай, изготвихме съвместно с народни представители законопроект, който да изчисти този проблем. Проблемът включваше първо, че Законът за арендата и Законът за наемите на земеделските земи създадоха различни режими и различни условия за отдаване. Да, те имат нюанси в срочността, във вписването, но не и в съдържанието и в характера на тези договори, защото да – това е ползване на земеделска земя, така че ние уеднаквихме режимите, от друга страна, показахме с кого могат да бъдат подписвани тези договори, като задължително трябва да бъде със собственик, наследници или част от наследниците. Разбира се, тук отстранихме един пропуск, който даде повод за този рецидив, а именно, че нотариусите имаха опцията, по-точно задължението, само да заверяват подписите отдолу на договорите, без съдържанието, което озачава, че те не проверяваха кой отдава под наем тези земи. Това нещо е отстранено, в момента е внесено директно в Парламента чрез колеги, с които сме работили заедно, за да избегнем дългата процедура на съгласуване. Има алтернативен проект, който е внесен, те ще бъдат обединени и надявам се, в скоро време да затворим тази тема и законодателно. Ние административно я спряхме. По-големият въпрос е в това, че е започната една инициатива в Министерството преди година да се прави Кодекс за земята. Бих искал да кажа, че тя не само, че не е стигнала доникъде, но трябва да се започне направо от нулата. Защото договорът, който е включен, има един представен проект, който не е приет, със стотици забележки и самият договор си има своите проблеми, които са излезли извън рамките на Министерството. Така че, ние трябва да започнем от началото, анализът в момента се изготвя от Дирекция „Поземлени отношения“ за проблемите в законодателството, аз нося даже и папката в момента, но самото списване изисква сериозен труд. Защото тук трябва да се обединят четирите специални закона, които касаят управлението на поземлената собственост. Затова и аз помолих в Парламента, срокът да не бъде толкова кратък, защото едно от предложенията беше едва ли не Законопроектът да бъде внесен до края на годината, макар че тези колеги в Парламента, които предлагаха подобен Законопроект, по-скоро визираха някакви проблеми. Не че ги няма, но те не са и толкова масови, между арендодатели и арендатори, затова, че не се плащали редовно рентите, че са ниски или нещо подобно. Да, ако има такъв проблем, не всеки е

в опцията си, включително и ние, анализирайки го, да внесем едно частично изменение в Закона за арендата, докато направим цялостния голям проект за поземлените отношения. Какви по-точно? Да го кажем много общо – регулиране на взаимоотношенията, или по-точно – създаване на базови изисквания за регулиране на взаимоотношенията между арендаторите и арендодателите. Достатъчни ли са санкциите към неизправните страни? Тук опираме и до това – как се прилагат, как се изпълняват. Опираме и до Съда. От друга страна, в поземлените отношения са ангажирани близо два милиона български граждани, които имат някакъв дял или нещо в рамките на тези земи и желанието да се администрира този процес като взаимоотношения в нашите общински служби. Но всичко това касае и факта, че това са договори по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а те се арбитрират от българския съд. Там процедурата е малко дълга и по-сложна. По тази причина можем да кажем: – Да. Има проблеми. Не можем да кажем, че няма, но затова пък всеки трябва отговорно да знае какво подписва и да знае с кого подписва. В края на краищата това, че някой нещо не е разбрал, че някой бил подведен, не е оправдание, за да се оплакваме непрекъснато. В края на 2015 г. се учреди Център за насърчаване на сътрудничество в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Какво се случи през изминалите години след създаването му? За конкретика ще Ви насоча към самия Център. Г-н Гелев би могъл много по-подробно да Ви каже. Истината обаче е, че преди месец в Словения се проведе поредната среща във формат 16+1, китайският министър на земеделието беше там и аз имах удоволствието да имам и официална среща, в която разменихме нашите желания за комуникация, за търговия, за сътрудничество. Много е важно ние да присъстваме в Китай. Да ни забелязват. В момента имаме одобрение на няколко продукта, които ние можем да изнасяме за Китай. Други са в процес на одобрение. На китайския министър аз лично връчих, извън срещата, едно наше намерение, а именно кои продукти искаме, поради това, че имаме интерес в контекста на вече търговски разговори между партньори, да бъдат засилени. Това е наистина един от най-перспективните пазари, който има обаче и своите изисквания. Знаете, че китайският потребител има различни вскусови изисквания. Нашите прекрасни сирена за тях са малко солени, не са приемливи като вкус. Нашите прекрасни колбаси, които ние много харесваме – също. Затова продуктите – да, киселото мляко се приема, но основно работим за продукти, които

са свързани – царевица, имаме разрешение за люцерна, имаме за риба и рибни продукти. Така, че има четири нотификации. За розите няма споразумение, но ние пък си нямаме проблем при реализацията на нашето прекрасно розово масло. Там всички, не само Китай, имат голям интерес. Както се казва, който гледа рози е „уцелил ваксата“ в бизнеса. Разбира се, там има флуктоация на пазара, има търсене. Розите ще бъдат и една от атракциите, които искаме да покажем и по време на Председателството. Така че, Китай като перспективен пазар е много интересен. Да, има споразумение и в рамките на горите с тях. То е водещото, защото там са и нашите словенски колеги, но в детайли да Ви обясни предлагам г-н Гелев, който е непрекъснато в комуникация. Тук има доста интересни инициативи, включително приехме една идея да се направи една централизирана лаборатория, която да изследва, включително и с китайски експерти тук, на място, преди износ нашата продукция за там. Това беше едно добро предложение, което китайският министър направи в Словения и ние го възприехме и това сме заявили в меморандума. Това звучи много обнадеждаващо, защото Китай много израстна... Израстна, защото там се създава платежоспособната средна класа, която иска да опитва европейския и от друг свят вкус на храни, на напитки, така че друга тема, която е важна да се припознава е, че трябва да се подсили и туристопотокът. Когато дойдат китайците на място, когато посетят нашите туристически маршрути, тогава ще открият и българските деликатеси. В момента работим с министър Ангелкова по дванадесет маршрута, в които да съчетаем както исторически, туристически и така нататък обекти, така и да го съчетаем с винопроизводството и с българската кухня.

Понеже имате богата биография, бихте ли споделили къде са по-големите предизвикателства – в Държавен Фонд „Земеделие“, или в МЗХГ? Това са две различни институции. Фонд „Земеделие“ си е чиста финансова институция – Разплащателна агенция, една дофинансираща институция, администрираща приблизително около два милиарда лева годишно. Там се работи по правила, тясно насочващи към определени действия при плащания, при проверки, при одити и при каквото се сетите. Тя е прилагаща агенция, затова е изключително важно при работата на Министерството, за това, как то ще си подготви програмите, как ще си подготви наредбите, как ще си подготви указанията, всичко така, че на Фонда да му е лесно. Бих искал да Ви кажа, че на мен хич не ми е било лесно, затова сега се опитвам да направя така, че да има ежедневен контакт с Фонда, да има на седмична база – ресорния замесник-министър, със сответния си колега от фонда да се събират, ако има някъде проблем в едно или в друго, се дебатира. Дори сега след нашето интервю очаквам представители на Фонда, за да видя как вървят по 4.1 и по 7.2 договорите, тъй като имаше определено забавяне. В Министерството вече е съвсем различно. Тук са политиките, тук е лицето на държавата пред Европейския съюз, тук особено предизвикателство сега е Председателството, разбира се и пред останалия свят, пред който ние трябва да бъдем неразделни партньори както със страните, които Ви изброих, така и с всички останали. Безкрайни са срещите и темите, вчера се запознах и с молдовския посланик, имаме много ползотворни срещи и с други колеги, които желаят сътрудничество с България, както в областта на партньорството по европейските въпроси, така и в областта на земеделието като бизнес и наука.

ПОРОДИ

Говеда. Породи говеда за месо Панчо Радев, Красимир Йорданов От намерените кости и вкаменелости при археологически разкопки се предполага, че говедото е одомашнено преди около 8–10 000 г. пр.н.е. в Югозападна Азия и Средиземноморието. Приема се, че в Югозападна Азия говедото е одомашнено по рано, доказателство за което са археологически находки в различни райони. Родоначалник на говедото е турът. В древни времена турът е населявал големи територии в Азия, Европа и Северна Африка. Районите, обитавани от тура постепенно били заселвани от човека. Отначало турът изчезнал от Африка, след това от Азия и накрая от Европа. В резервата на Беловежката гора в Полша са се отглеждали отделни индивиди до 1627 г. ГОВЕДА ОТ ТИПА ЗА МЛЯКО Тялото има крушовидна форма. Главата на кравите е нежна, суха благородна, с големи изпъкнали и живи очи, с широко отворени и влажни ноздри. Шията е тънка, дълга и слабо замускулена, с много и нежни гънки. Холката е тясна, средно висока и добре изразена. Гърдите са дълбоки, но немного широки. Коремът е обемист и добре развит. Гърбът и поясницата са прави, широки и дълги. Крупата е дълга, широка и равна, крайниците са сухи и добре поставени. Кожата е тънка и еластична. Един от най-важните признаци на типа за мляко е, че вимето е добре развито, обемисто, с жлезиста структура, с чашковидна или закръглена форма. Кожата на вимето е тънка и нежна. Млечните вени са силно изпъкнали.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 37 / 2018

• Черношарено • Холщайн • Англерско • Айршир

• Червено степно • Джерсей • Гернзейн • Кафяво американско

ГОВЕДА ОТ ТИПА ЗА МЕСО При тях са развити максимално частите на тялото, от които се получава повече и по-качествено месо. Еднакво са развити предният, средният и задният пояс на тялото, поради което формата му е паралелепипедна. Главата е сравнително малка и суха, с къси или без рога. Шията е къса и силно замускулена. Гърдите са дълбоки, широки

и бъчвовидни. Холката е ниска, широка и обикновено раздвоена. Гърбът и поясницата са дълги и широки. Крайниците са къси, здрави и широко поставени. Космената покривка е груба, със силно развита съединителна тъкан. Вимето е слабо развито и силно окосмено. Мускулните влакна са прослоени с тлъстини (мраморирани), затова месото им е сочно и вкусно. Кланичният рандеман на младите угоени животни достига до 60–70%. • Шортхорн • Херефорд • Абердийн Ангъс • Шароле • Салерс

• Санта гертруда • Лимузин • Кианина • Обрак

ГОВЕДА ОТ ТИПА ЗА КОМБИНИРАНО ИЗПОЛЗВАНЕ По телосложение (екстериор) и функционални особености, говедата от този тип заемат междинно положение. При млечно-месния тип преобладават екстериорните особености на типа за мляко, а при месо-млечния – на типа за месо. • Кавяво алпийско • Симентал

• Нормандско • Червено датско

БЪЛГАРСКИ ПОРОДИ ГОВЕДА Създадените у нас породи животни са най-добре адаптирани към климата и фуражите в България. Високопродуктивните породи нямат шанс да оцелеят в България, ако не бъдат кръстосани с изчезващите родни стада. Родните породи са ниско продуктивни, но са евтини за изхранване и са резистентни към заболявания. Според специалисти, от 60 български породи животни, 38 са заплашени от изчезване. • Родопско късорого • Български симентал • Българско сиво

• Българско червено • Българско кафяво • Бълг. черношарено

ОБРАК Това е идеалната порода за трудни условия. Месодайна порода от среден формат и с голяма адаптивност, Обрак има прекрасни майчински качества като плодовитост, лекота при отелванията, кърмене, дълголетност. Известна е с устойчивостта си на вариации на храненето, за което е наричана „кравата-акордеон“. Порода с много ефикасни майки, които раждат при трудни условия, както в чиста порода, така и при кръстоска с бик от специализираните месодайни породи. Основни данни: • 151 000 крави-майки във Франция • 97% от отелванията са без помощ или лесни • Тегло на мъжките при раждане – 39 кг • Тегло на мъжките при отбиване на 9/10 месеца: » чистопородни – 340/360 кг » кръстоска с Шароле – 360/400 кг • Дневен прираст на мъжките (от раждане до отбиване) на 16/18 месеца: 1350 гр/ден • Тегло на каркаса на мъжките на 16/18 месеца – 430 кг • Рандеман на каркаса на мъжките – 57 до 59%

САЛЕРС Аборигенната порода от среден формат Салерс е известна с майчинските си качества и с адаптивността си към трудни условия. Твърдостта на копитата и добрата постановка на краката є позволяват да живее на всякакъв терен. Дългите и къдрави косми я защитават от студ. Плодовитостта и кърмилният є капацитет осигуряват годишното производство на едно тежко теле, като през цялото време то се храни с груби фуражи без допълнителни дажби. Лекотата при отелванията е основно предимство при кръстоска с породи с яка мускулатура. Основни данни: • 201 000 крави-майки във Франция • 99% от отелванията са без помощ или леки • Тегло при раждане на мъжките – 38 кг • Тегло на мъжките телета при отбиване на 9/10 месеца: » Чистопородни – 340/360 кг » Кръстоска с шароле – 360/400 кг • Дневен прираст на мъжките (от раждане до отбиване) на 16/18 месеца – 1300/ден • Тегло на каркаса на мъжките на 16/18 месеца – 413 кг • Рандеман на каркаса на мъжките – 57 до 59%

ЛИМУЗЕН Месодайна порода тежка категория, Лимузен има забележителни качества (прираст, конформация), съчетани с много добър рандеман на каркаса. Тя дава възможност да се произвеждат телета с хомогенно качество независимо от възрастта им. Благодарение на майчинските си качества – леки отелвания, плодовитост, дълголетност на майките, адаптивност към различни условия на отглеждане. Лимузен е порода, лесна за отглеждане. Биковете Лимузен дават чудесни резултати при кръстоски с млечни породи или с други месодайни породи за подобряване на конформацията.

ШАРОЛЕ Специализирана месодайна порода голям формат с много голяма скорост на прираста и много добра конформация. Добре храносмила груби фуражи, с достатъчно мляко, за да храни теленцата си така, че да наддават по 1200 грама на ден до отбиването. Биците Шароле се ползват за кръстоски с аборигенни или млечни породи за подобряване на прираста на телетата и качеството на каркаса. Основни данни: • 1 650 000 крави-майки вав Франция • 90% от отелванията са без помощ или лесни;

Основни данни: • 1 100 000 крави-майки във Франция • 98% от отелванията са без помощ • Тегло при раждане на мъжките – 42 кг • Тегло на мъжките при отбиване на 9/10 месеца – 320/350 кг • Дневен прираст на мъжките (от отбиването) на 16/18 месеца: 1324 гр/ден • Тегло на каркаса на мъжките на 16/18 месеца – 411 кг • Рандеман на каркаса на мъжките – 60–62%

АБЪРДИЙН АНГУС Създадена е в Североизточна Шотландия в графствата Абърдийн и Ангус от Черното безрого говедо. В резултат на продължителния отбор и подбор е създадена високозрялата порода Абърдийн Ангус с отличителни месни качества, скорозрялост, дребен ръст (височина на кравите – 110–125 см, а на биците – 135 см), черен цвят и с отлично развита мускулатура, особено на задния пояс. Главата е малка, благородна, гърдите са дълбоки и широки, краката са къси и нежни. Темпераментът е жив. Кравите тежат 500 кг, а биците – 700– 900 кг, а телетата при раждането тежат 25–30 кг. Кланичният рандеман е висок – 65–70%. Месото е мраморирано, нежно, сочно и вкусно. Характерна особеност е дребноплодието, поради което Абърдийн Ангусът е много подходящ за кръстосване с други породи. Абърдийн Ангусът се приспособява много добре към пасищно отглеждане, поради което е разпространен в САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и др. Основни данни: • Много здрави и приспособими към екстремни температури, устойчиви на температури от -40°C до +40°C • Висок дневен прираст чрез интензивно угояване с трева от пасищата • Доброто производство на мляко дава възможност за бързо увеличаване на теглото на телетата • Отбиване на телетата след 8–10 месеца

• Тегло на мъжките при отелване – 48 кг • Тегло на мъжките при отбиване на 9/10 месеца – 330/400 кг • Дневен прираст на мъжките до 16/18 месеца – 1350 гр/ден • Тегло на каркаса на мъжките телета на 16/18 месеца – 430 кг • Рандеман на каркаса на мъжките телета – 59 до 61%

• Ранно съзряване, възраст на първо чифтосване: 14–15 месеца (мин. 350 кг), възраст на първо отелване: 24–27 месеца • Плодовитост: 1 теле годишно с лесно отелване (98,6%) • Висок дневен прираст – екстензивно хранене: 1000–1300 г/ден • Тегло на биковете: 800–1000 кг, крави: 550– 700 г • Повишен добив на месо, рандеман 65–70%

ВЪВ ФЕРМАТА

Във фермата на Борис Лазаров Thrace Angus Farms Разговора води Станислава Пекова снимки: Красимир Петков

За месодайното говедовъдство и как да отглеждаме органично месо

БРОЙ 37 / 2018

сото и е много сериозен бранд на световно ниво. Месото от тази порода е много високо ценено от хората, които разбират от телешко месо. Това е бранд №3 в света, на първо място е Кока кола, на второ е Марс и на трето е месото от Блек Ангъс, което сега, в момента навлиза и в България. Все още не е чак толкова популярна тази порода, но в световен мащаб е най-популярна от всички месодайни породи говеда. Колко е голямо стадото и докога ще го развивате? Територията е с капацитет минимум до хиляда глави добитък

зооинженер и трима гледачи. Сега инвестираме и разработваме екип, който е с направление Мениджмънт и Маркетинг, със специалисти с графичен дизайн, с цел да комуникираме по-сериозно със съвременните методи за комуникация, защото в крайна сметка, пазарът определя приходите на фермата и то е много важна част от процеса – самите животни, през технологията и накрая са пазарите, които определят и приходите. Коя е предпочитаната от Вас порода? Породата е Блек Ангъс, която е с много ценни качества на ме-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Здравейте, господин Лазаров! Бихте ли представили Вашата ферма и кога сте се регистрирали като земеделски производител? Като земеделски производител, в областта на животновъдството, се регистрирах в края на 2015 г. Така се получи, че с промяната на закона за стопанисването на ливадите се наложи да инвестираме в сектор „Животновъдство“, за да можем да упражним правото на ползване на територията, която стопанисваме от десет години. Тази територия е в размер на осем хиляди декара, която по времето на социализма е била разработвана като пасищен комплекс, по-точно като една от най-големите ферми за овце, направление „Mляко“. Всичко е направено с ветрозащитни пояси, с напояване и сега стопанисваме тази територия. С промяната на Закона, трябваше да прибегнем до разширяване на бизнеса и в края на 2015 г. закупихме първите животни от Германия, внос на 32 юници и два бика, а в началото на следващата 2016 г., месец февруари, закупихме още тридесет юници, с цел да се оптимизира призводствотo, а и да може постоянните разходи, като труд, осигуровки и т.н. да се покриват. Kолко души работят тук? Специално във фермата са един

и нашата цел е в рамките на три години да направим до 500 майки, с цел да си отвоюваме една пазарна ниша, която да ни позволява, постоянно и традиционно да предлагаме телешко месо на пазара. Защото няма как да предлагаш днес телешко и да научиш потребителя, че това е ценно и хубаво, а утре да няма гарантирана доставка... Ние сме направили едно икономическо проучване, че мимимумът, с който можем да стартираме, преди да навлезем сериозно на пазара и да предлагаме наше месо свободно, е от петстотин майки. В момента на друго място разработваме пасищно-угоителен комплекс, защото сега внедряваме от чужбина една програма. Това е партньорска програма, чрез която се стремим да обединим по-малката група от фермери, които искат да отглеждат тази порода, като ние се ангажираме да им продадем качествен генетичен материал, да ги научим на технологията и след това да си изкупим обратно произведените от тях телета, след отбиването.

Това наистина е един много съвременен метод. В България ползва ли се някъде? За момента в България го няма това нещо, но ние сме ходили на специализация в европейски, международно известни ферми и сме се запознали с тази практика – по-голямата група фермери, които отглеждат повече животни, поемат инициативата, защото за успешния бизнес е необходим правилен менинджмънт, а също така и качествен генетичен материал, който да има потенциал за развитие в този сектор и правилното хранене. В България, като обикаляме и комуникираме с групи фермери, виждаме, че много малка част от тях имат познания върху тези три компонента, които са определящи за успеха на фермите, специализирани в областта на месодайното говедовъдство. Каква е профилактиката за здравния статус на животните? Споменахте, че много голямо внимание обръщате на това. Един път в годината правим изследвания на абсолютно всички

животни, правим кръвни тестове, като по този начин се определят пет-шест вида заболявания. Прилагаме превантивни мерки – ваксинационна програма. Ключовото е да се прилагат: правилно хранене, животните да са на свобода почти целогодишно, с изключение на тежките зимни месеци, през които се прибират в обора, а през останалото време да са постоянно, денонощно на паша. Част от този комплекс, за който Ви говорих преди малко, сме разделили на парцели и прилагаме една американска система, при която земята се разделя на много сектори, всеки един парцел е около десет декара и животните се пускат за два-три дни да „изпасат“ дадения парцел и след това се местят на друг парцел, след това на друг и по този начин се получава една ротация, при която постоянно има зелена трева, което е много ценно за животните, защото „неизгорената“ трева е с по-малко съдържание на лигнин, висока концентрация на протеин и на енергия и съответно това са нещата,

които са необходими на животните, за да дават необходимия среднодневен прираст. Има ли печалба в бизнеса с месодайно говедовъдство? За съжаление в месодайното говедовъдство един цикъл трае от стартирането, за някой, който започва отначало, със закупуването на юници, докато се заплодят, докато родят, докато се произведат първите бройки, които може да се реализират, това е един процес от две години. Така че ние за момента още нямаме пълен затворен цикъл, чак сега сме на финала и имаме първите бройки, които ще се реализират. Специализирали сме се основно в производството на бикове за разплод. Имаме вече доста реализации по тази партньорска програма, за която Ви говорих, с обратното изкупуване, така че като печалба, ако се върнем на въпроса, от който се отклонихме малко – има, но трябва да се наблегне на много фактори, които са определящи: • Това е на първо място генетичният потенциал на едно животно, за да може с пра-

вилното хранене то да дава необходимите качества като среднодневен прираст; • Вътрешна мраморираност на месото, което е най-важното за тази порода; • На трето място е мениджмънтът – всеки да си прави така сметката така, че да разчита на печалби, без да се калкулират субсидиите за момента, а те да идват като „бонус“, за да може да го ползват за по-нататъшно развитие на фермата. Да не харчат така, безразборно, за всякакви неща. Как поддържате пасищата? Засявате ли ги? Примерно, във Франция сме виждали пасища, засяти с рукола? Ние подсяваме всяка година пасищата, а иначе за фуражни култури сме регистрирани като биопризводители и си произвеждаме всичкия фураж, който ни е необходим, за да можем да следваме нашата политика и технология за биопроизводство. Сертифицирани ли сте за биопроизводство? Да. Тази година се сертифици-

рахме, а започнахме процеса по регистрация още през 2015 г. Такава ли е целта Ви – да правите био телешко месо? Да. Ние субсидии не получаваме за „био“. Просто това нещо го правим, за да предложим на пазара един продукт, който да бъде истински, да бъде контролиран от самата селекция на животните, с цел – доброкачествено телешко месо като се спазват всички технологични изисквания през храната, абсолютно целия процес, до крайния продукт. Ето виждате майките, които са на различни парцели, за да може да ядат винаги прясна трева, денонощно са навън. Ето го и първият Ангъс шампион на България, казва се Сокол. Той е на петнадесет месеца, тежи 540 кг. Има много качествена генетика в него, с много добри родители, с много ценни качества. Има много добър генетичен потенциал, за да предава един бърз растеж върху своето потомство. А и качеството на месото и рандемана е много по-различен отколкото на дру-

гите животни, достига някъде до 65–68%. Виждаме и хубаво момиче, което с интерес слуша нашия разговор. Моля, да се представите и Вие? Здравейте! Аз съм Глория Василева. Зооинженер съм във фермата, от година и половина вече. Както видяхте вече, животните се отглеждат пасищно, като пасищният период е доста дълъг, да кажем от началото на април, до късния октомври, понякога и ноември. Животните са не толкова взискателни към условията на отглеждане. Разбира се това не означава, че просто така ги пускаме на свобода и всичко се случва. При нас по-особеното е, че много държим на здравния статус, като животните задължи-

телно са изследвани индивидуално за всяко едно заболяване, третират се, обезпаразитяват се за външни и вътрешни паразити, ваксинират се срещу белодробни заболявания, не се допуска да има разнасяне на зараза, да има хронични заболявания. Това става с профилактика, хигиена и много грижи. Храненето се извършва в обора през зимния период. През този период не е като в млечните ферми, той е по-кратък. Животните се отбиват на седеммесечна възраст, т.е. на двеста дни, и мъжки, и женски, когато вече са достигнали тегло около 230–240 кг, в зависимост от пола на животното. Мъжките повече „дърпат“ на килограми. Млякото не е както в млечните ферми, където хората са свик-

нали на много млечни майки. Не, при месодайното направление не е така. Едно животно от тази месодайна порода в пика на лактация достига до 13–14 л мляко, което стига за изхранването само на приплодите, в случай, че имаме и по два приплода от животно. Млякото е с по-висока хранителна стойност, отличава се с по-висока масленост, отколкото при млечните крави и когато количеството е по-малко е нормално качеството да е по-високо. Начинът на хранене: през зимния период е със сено, сенаж, концентриран фураж. При отделните категории се изготвя индивидуална дневна дажба, като е много добре да се балансира правилно заради среднодневния прираст, защото в месодайното говедовъдство се води среднодневен прираст, който е добре да отговаря на европейските стандарти. В България все още се учим какво да правим с този среднодневен прираст. Важно е да бъде добре балансиран протеинът. Резултатите са налице когато има добри грижи, когато животните са здрави и са добре нахранени. Тръгваме с Глория към метално съоръжение в двора на фермата, за което тя обяснява: Това е мястото, на което фиксираме и обработваме животните. Те всеки месец се претеглят. На станока има везна. Всеки край на месеца теглим животните, за да можем да контролираме среднодневния прираст, който, както казах, е много важен и ние това гоним, това е нашата цел – да постигнем добри резултати в наддаването на теглото. Този станок е много добре обособен и има различни функции, които подпомагат за обработката и профилактиката, изрязването на копита, за диагностика на бременност. Абсолютно всичко извършваме тук. Всички манипулации, ваксинации, обезпаразитяване, абсолютно всичко. (Показва везната с електрон-

но управление) – Това е мониторът. Не сме имали досега с него проблеми, дори и в лошо време, винаги сме могли да извършваме манипулациите. Тук съответно животните се теглят и при раждане, преди телето да засуче, за да можем да контролираме този среднодневен прираст, за който говорим. При нас най-важното е среднодневният прираст от страна на майката, за да може животните, които имат по-нисък такъв да се елиминират от стадото като не се оставят за разплод. Това важи както за женските така и за мъжките животни, но специално за нас предимно за женските, защото ние искаме да увеличаваме стадото. От там животните се подвеждат. Това е коридор, през който минават и могат да се съберат до четири крави в него, има фиксатор като след фиксиране могат да бъдат обработвани по всякакъв начин. Това е доста голямо удобство, защото на свобода, много трудно могат да бъдат докоснати и контролира-

ни. Те не са вързани, както в млечното говедовъдство. Те са, както виждате, на свободно пасищно отглеждане, не са свикнали по-дълго да се застояват на едно място и да бъдат докосвани от хора, така че това е доста голямо предимство и удобство. Много се радвам, че имаме тези неща. Това е условие, което не всеки го има, но поради това, че го имаме, ни се получават и тези добри резултати. Винаги, по всяко едно време можем да отделим животното, да го фиксираме, тук ги подреждаме, когато ги отделяме при отбиване, защото по друг начин не може да стане това нещо. Сега в обора кои животни са отделени? В обора в момента са отделени само мъжките животни, които са на над 200-дневна възраст, като те са разделени на няколко категории, в зависимост от килограмите – не се смесват животни, които са с разлика в килограмите, примерно от сто килограма. Разделени са в момента на три категории – една

категория от 180 до 300 килограма, от 300 до 450 килограма и над 450 килограма, защото се залага по различен начин дневната дажба, с различно количество концентриран и груб фураж. Казахте, че в животновъдството почивен ден няма и все пак кога почивате? Все се намира такова време, но все пак е много важно да не се отклонява вниманието от животните, защото това не е някакъв посев, който дневно един път да го погледнем, пък вдруги ден пак ще видим. Това е животно, във всеки един момент може да има проблем, въпреки, че при нас не се случва често поради добрите постоянни грижи – спазване на технологията, зоохигиена, която е много важна, защото здравословното състояние е изключително важна, ежедневна грижа за нас. Нещо искате ли да добавите? Да! На колегите – да имат стимул и да знаят, че винаги когато полагат грижи, ще има обратен ефект и резултат!

ЕКСПЕРТИ

Динамиката в производството на мляко и характеристика на кравефермите в САЩ Проф. Трифон Дарджонов Производството на мляко в САЩ е впечатляващо не само по обем, който вече гони 100 милиона тона, не само по достигната средна млечност (10 328 кг от 9,3 милиона крави), но и по организация на кравефермите и в това отношение те нямат аналог в световното краварство. Петдесет процента от кравите вече са в ферми с величина над 1000 бройки, които дават средно по над 11 000 кг мляко за лактация – данни, които се виждат от таблици 1 и 2.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 37 / 2018

Но, нека да анализираме последователно данните от таблица 1, показваща динамиката в млекопроизводството през последните 17 години. Във втората колона на таблицата е даден броят на кравите по години, от което се вижда, че нарастването в броя за периода е минимално, по-малко от една десета от процента (по-точно 0,08%).

През разглеждания период обаче се наблюдават колебания в броя, превишаващи 200 000 крави или над 2%. Най-малък е броят им през 2004 г., равняващ се на 9 милиона и 10 хиляди, а найголям е през 2016 г. и възлиза на 9 милиона и 333 хиляди. Данните показват, че за ръста при производството на мляко е заложено не на броя, а на повишаване на млечността. Това е добре илюстрирано от колона 5. Средната млеч-ност за 17 години е нарастнала от 8257 кг на 10 328 кг или с 2071 кг, което прави по 122 кг на година и то при това високо ниво на млечност. Относителното нарастване е 25% за периода, а средногодишно е 1,47%. Мисля, че съобщените до тук числа достатъчно добре характеризират перфектно свършената развъдна работа от американските кравари и развъдните им организации. Крайният резултат от добрата работа може да се

Таблица 1. Динамиката в производството на мляко в САЩ, според NASS-Milk Production Години

Брой крави в хиляди

Процент

Верижен процент

Общо мляко в мил. тона

Процент

Верижен процент

2016*

9333

101,34

100,19

10328

125,08

101,68

96,4

126,76

101,90

2015

9315

101,14

100,63

10157

123,01

100,60

94,6

124,39

101,18

2014

9257

100,51

100,34

10096

122,27

102,00

93,5

122,95

102,41

2013

9226

100,17

99,94

9898

119,87

100,57

91,3

120,05

100,44

2012

9232

100,24

100,38

9842

119,20

101,65

90,9

119,53

102,13

2011

9197

99,86

100,92

9682

117,26

100,93

89,0

117,03

101,71

2010

9113

98,95

99,05

9593

116,18

102,80

87,5

115,06

101,86

2009

9200

99,89

99,23

9332

113,02

100,54

85,9

112,95

99,65

2008

9271

100,66

101,23

9282

112,41

100,97

86,2

113,35

102,38

2007

9158

99,44

100,50

9193

111,34

99,36

84,2

110,72

102,06

2006

9112

98,94

100,79

9252

112,05

104,19

82,5

108,48

102,74

2005

9041

98,17

100,34

8880

107,55

103,27

80,3

105,59

103,61

2004

9010

97,83

99,19

8599

104,14

101,12

77,5

101,91

100,26

2003

9084

98,63

99,38

8504

102,99

100,95

77,3

101,64

100,39

2002

9141

99,25

100,29

8424

102,02

102,38

77,0

101,25

102,67

2001

9115

98,97

8228

99,65

75,0

98,62

2000

9210

100,00

8257

100,00

76,1

100,00

Среден %

0,08

1,47

1,57

Верижен Средна млеПроцент процент чност в кг

*)Предварителни данни

види от колона 8. Общото количество на добиваното краве мляко в страната през 2000 г. възлиза на 76,1 милиона тона, а през 2016 г. – на 96,4 милиона тона – ръст от 20,3 милиона тона. Това представлява повишение с почти 27%. Разбира се като при всяко земеделско производство и тук възходът не е гладък, а с годишни колебания, които през някои години превишават два милиона тона, какъвто е случаят през 2003–2004 г. или през 2013–2014 г. Средногодишното нарастване на общия добив на мляко обаче е 1,2 милиона тона. Това значително изпреварва темпа на нарастване на населението на страната. Според официалните статистически данни в САЩ населението през 2000 г. е 281 милиона, а през 2016 г. е 323 милиона. От данните, поместени в таблица 1 може да се изчисли, че през 2000 г. на човек в САЩ са се падали по 271 кг мляко, а през 2016 г. – съответно по 298 кг – подобрение в снабдяването с 27 кг мляко, което закръглено прави 10% за периода. Такова е положението според брутното количество произведено мляко. Иначе, реално отчетеното консумирано мляко и млечни продукти на човек за САЩ през 2000 г. е 267 кг, а през 2016 г. е 293 кг. Не по-малко интересни от данните за количеството на млякото и животните, са характерис-

тиките на фермите, по големина и по продуктивност, показани в таблица 2. Това, на което искам да обърна внимание най-напред, е средният брой на кравите в различните групи. В групата „1–49 крави“, наброяваща най-много ферми и през двете анализирани години средният брой на кравите във ферма е съответно 20,3 и 19,3 крави, но в тази група попадат само 7,4% през 2007 г. и 5,9% през 2012 г. от всички крави в страната. Както виждаме, кравите в тази група продължават да намаляват. Освен това от долната трета на таблицата може да се види, че кравите в тази група са с най-ниска продуктивност – средна млечност 7082 кг, съответно 7001 кг при средна млечност за страната 9193 кг, съответно 9842 кг. Ако продължим анализа в същия ред за групите ферми с повече крави, ще видим, че средният брой на кравите във групите ферми стремително нараства, за да достигне 3555,5 крави, съответно 3858,5 при групата крави над 2000 броя, при среден брой крави във всички налични кравеферми 128,3 и 159,2 крави, съответно за анализираните години. Заслужава допълнителен коментар средният брой в групата „над 2000 крави“. Както се вижда, 3858,5 значително превишава 2000 крави, което показва, че тук има много ферми с далеч по-голям брой крави, 4000, 5000 и повече. Друга

Таблица 2. Характеристики на кравефермите в САЩ (Съставена по данни от NASS Farms and Land in Farms) Големина на фермите по брой крави

2012 г. Среден брой крави

Брой ферми в групата

Среден брой крави

1 до 49 крави

33400

20,3

28500

19,1

50 до 199

30200

87,3

22400

95,2

200 до 999

6300

398,3

5370

420,0

1000 до 1999

920

1324,0

950

1350,5

Над 2000

595

3555,5

780

3858,5

За САЩ

71400

128,3

58000

159,2

Кравите в процент по групи

Кравите Кравите Кравите в хиляди по групи в процент по групи в хиляди по групи

1 до 49 крави

7,4

677,7

5,9

544,7

50 до 199

28,8

2637,5

23,1

2123,6

200 до 999

27,4

2509,3

24,4

2252,6

1000 до 1999

13,3

1218,0

14,0

1292,5

Над 2000

23,1

2115,5

32,6

3009,6

За САЩ

100,0

9158,0

100,0

9232,0

Млякото в милиона тона

Средна млечност в кг по групи

Млякото в милиона тона

Средна млечност в кг по групи

1 до 49 крави

4,80

7082

3,81

7001

50 до 199

21,30

8077

18,34

8601

200 до 999

22,90

9127

22,70

10077

1000 до 1999

13,56

11130

14,44

11170

Над 2000

21,64

10229

31,51

10469

За САЩ

84,00

9193

90,80

9842

2007 г. Брой ферми в групата

особеност, видна от таблицата е, че въпреки намалението на фермите с до 200 крави от 36,2% на 29%, те продължават да играят значителна роля в снабдяването на страната с мляко, като гарантират 22,15 милиона тона, което е близо една четвърт от произвежданото мляко. Обаче групата от над 2000 крави във ферма още към 2012 година е произвеждала 46 милиона тона от млякото, което представлява над 50% от цялото. Като вземем предвид темпа на нарастване между 2007 и 2012 г. може да очакваме, че по настоящем този дял е значително по-висок и вече вероятно превишава 60%. Другият момент, на който искам да обърна внимание при анализа на таблица 2, е ръстът във средната млечност между групите крави според величината на фермите. Както отбелязахме, групата, съставена от 1 до 49 крави е с най-ниска средна млечност. С нарастване на кравите във една ферма до 200 крави средната млечност нараства на 8077 и съответно 8601 кг. При достигането на 1000 крави във ферма, средната млечност е вече 9127 и съответно 10 077 кг и достига максимума си при групата „1000–1999 крави“ със средна млечност 11 130 и съответно 11 170 кг.

Интересното тук се наблюдава при повишаване концентрацията на кравите над 2000. Както се вижда от най-долния ред на таблицата, средната млечност се понижава с над 1000 кг до 10 229 кг и 10 469 кг, но както се вижда, остава по-висока от средната за страната млечност. И все пак спадът в средната млечност в групата от над 2000 крави заслужава повече внимание от такива като нас, които желаят да копират чуждия опит. Според мен това показва, че практикуваната технология в САЩ е добра при размери на фермите до 2000 крави. При по-едрите от 2000 крави вече се налагат промени за усъвършенстването или пък се налага временно да спрем с увеличаването на размерите над 2000 крави. За сега не съм срещнал публикации в САЩ в такъв смисъл, напротив, свидетели сме през последните години на строителство на ферми в САЩ с 5, 6, 7 хиляди крави, а в единични случаи и повече. Накрая съм длъжен да поясня защо анализът е върху данни от 2012 г., а не по-нови. Причината е много елементарна. До 2013 година Министерството на земеделието на САЩ публикуваше ежегодно данни от изследвания, третиращи динамиката в размерите на кравефермите. От 2013 г.

беше обявено, че тази практика се преустановява. Следващата публикация за размерите на кравефермите във вида, който познаваме и анализирахме тук, ще се появи след поредното преброяване в земеделието на САЩ, което се извърши през 2017 г. Следователно, редно е да очакваме такава публикация през февруари 2018 г. Тогава ще можем да проверим по действителните данни състоянието на величината на кравефермите в САЩ към момента и да установим дали правилно сме разбрали тенденциите. Последната информация, която искам да коментираме е свързана със средната млечна продуктивност на кравите и броя им по щати, за да не останат с впечатление читателите, че средните данни, които показваме в таблиците са валидни за цялата страна, а случаят не е такъв. Така например щатите със средна млечност над средната за страната, според данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA/NASA-ERS „Milk cows and production by state and regions“, за 2016 г., са следните: • Мичиган с 490 хил. крави и 11 320 кг млечност; Колорадо с 151 хил. крави и 11 557 кг млечност. • Калифорния с 1762 хил. крави и 10 418 кг млечност; Айдахо с 595 хил. крави и 11 180 кг млечност. • Уисконсин с 1279 хил. крави и 10 683 кг млечност; Вашингтон с 276 хил. крави и 10 920 кг млечност. • Ню Мексико с 315 хил. крави и 11 104 кг млечност; Аризона с 196 хил. крави и 11 081 кг млечност. В изброените щати с млечност на кравите над средната, която за 2016 г. е 10 328 кг, се отглеждат 5,06 милиона крави, или 54% от ефектива на страната. Има още няколко щата, в които

млечността е над средното, но не ги съобщаваме поради малкото притежавани крави, до няколко десетки хиляди. Както виждаме и в показаните щати, бройките крави са много различни, от 151 хил. до 1,762 милиона. Интересна е другата група щати със средна млечност на кравите значително под средното, а именно от 5800 до 7000 кг. Това са щатите Хаваи, Мичиган, Арканзас, Луизиана, Алабама и Мисури, в които броят на млечните крави обаче общо е 125 хиляди. Следователно те внасят минимален принос в млекоснабдяването. В останалите неспоменати 36 щата, кравите са 45% от цялото стадо на САЩ, а средната им млечност е близо до средната за страната или до 10–15% под нея. Това ще рече, че млечното стадо в страната, състоящо се от 9,3 милиона крави е много високопродуктивно и много добре изравнено по продуктивност, след като кравите в споменатите 6 щата с по-ниска млечност са само 125 хил. (1,3%) и млечността им е средно 6350 кг. Когато разглеждаме въпроса за разпределението на млечните крави по щати обаче не бива да забравяме, че страната освен млечни крави отглежда и специализирани за месо крави, които са значително повече от млечните. През 2016 г. броят на кравите за месо е 32,5 милиона. Това и обяснява минималния брой млечни крави в някои щати, защото там има милиони месодайни или пък се угояват стотици хиляди техни приплоди, тъй като специализацията в САЩ на животновъдното производство е много добре изразена. Крайният извод от анализа е, че има много за научаване от редовните публикации на Министерството на земеделието на САЩ в интернет по въпросите на млечното говедовъдство, ето защо те ще трябва да се следят и по-често да се обсъждат от аграрната общност у нас.

ЕКСПЕРТИ

С ранно заплождане на шилета към печелившо овцевъдство И. Стойчева, А. Кирилов Институт по фуражните култури, гр. Плевен Размножаването на овцете е биологичен процес, който до известни граници може да бъде направляван от специалистите в животновъдството. С навлизането на инoвативни методи за размножаването се цели както да се ускорят растежът и развитието на младия организъм, така и да се повиши заплодяемостта и плодовитостта на животните, достигнали полова зрелост. Биологичните особености на овцете позволяват да се прилагат много методи за управление и оптимизиране на раждането. Един от тях е ранното заплождане, което означава, че овцете могат да бъдат заплодени в годината на раждането им. Според новите научни схващания това е икономически ефективно и безвредно за организма на животните (Тодоров и Александров, 2013). По този начин от една страна могат да бъдат намалени разходите за хранене и отглеждане с една година, а от друга може да бъде получена допълнителна продукция – мляко и агнета през пожизнения период на използване на овцата.

БРОЙ 37 / 2018

Кога е подходящо ранното заплождане? Половата зрелост при овцете настъпва на 7–8-месечна въз-

раст. За ранното заплождане са определящи не само възрастта, но и телесното развитие и общото състояние на животните. От съществено значение е подбора на женските шилета, те трябва да отговарят на съответните изисквания. Шилета, които са недохранени, болни или не са достигнали нормалното за породата развитие не бива да бъдат включвани в групата за ранно заплождане. То е найподходящо, когато шилетата са достигнали 65% от живата маса на възрастни овце с тегло 60 кг. Така животни, родени декемви– януари, могат да бъдат заплодени през лятото или есента на

същата календарна година. Тогава шилетата достигат до и над 40 кг жива маса, което от своя страна е около 80% от теглото на дзвизките на 18-месечна възраст. Защо се намаляват разходите? Оборното хранене е с продължителност от ноември–декември до март–април, в зависимост от климатичните особености, температурите и валежите. Според нормите за хранене на женски агнета и шилета за разплод са необходими от 1,3 до 1,6 кг СВ на глава на ден, което грубо пресметнато е около 1 кг сено

Проявили еструс

Общо заплодени овце

Плодовитост

Брой овце, общо

Брой

Брой агнета

Дзвизки

100

83,34

128,0

Шилета

96,60

68,96

160,0

Средно

98,33

76,27

142,2

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Табл. 1. Сравняване на еструс, заплождане и плодовитост при дзвизки и шилета от породата Плевенска черноглава

Таблица 2. Заплодяемост при първо и второ осеменяване на дзвизки и шилета Брой овце

Проявили еструс

Повторки след 1-во осеменяванe

Заплодени овце на Заплодени повторки 1-во осеменяване

Брой

Дзвизки

100

40,0

50,0

83,33

Шилета

96,60

13,3

55,17

100

със средно качество и около 0,500 кг концентриран фураж дневно на овца. По този начин средно за 5-месечно хранене на ясла, фермерът би могъл да спести около 150 кг сено и до 75 кг концентриран фураж от всяко рано заплодено животно. При по-ранното заплождане, периодът до практическото използване на овцата се съкращава значително, защото това става в същата година на раждането є. Това е ясен аргумент в подкрепа на твърдението, че ранното заплождане води до намаляване разходите за хранене и отглеждане с цяла една стопанска година. Хранене и отглеждане преди ранното заплождане Добре известно е, че по-добри резултати могат да бъдат постигнати чрез осигуряване на оптимални условия за хранене и отглеждане на младите животни. Подготовката на овцете за заплождане предопределя до голяма степен масовото им разгонване и заплождане, а от там и плодовитостта им. При едно добро хранене на агнетата в първите месеци след отбиването (м. февруари) те биха могли да достигнат 25–26 кг жива маса за 3–4 месеца. В проучвания е установено, че 20-дневни агнета, хранени на воля с равни количества сух спиртоварен остатък и цяло царевично зърно реализират по около 300 г среден дневен прираст от 9–10 кг до 25–26 кг (Симеонов и др., 2012). Следващият период, от 25–26 кг до достигане на добро телесно развитие за възможно ранно заплождане (40 кг), съвпада с началото на пасищния период или това е началото–средата на

месец април. Женските агнета биха могли да бъдат пускани на паша и подхранвани допълнително със зърнен фураж (около 500 г/глава дневно) или оставени за хранене на ясла с концентриран и груб фураж (Стойчева, 2015). По този начин при една пълноценна и умерена дажба шилетата достигат до около 40 кг на 7–8-месечна възраст. В наши опити е установено, че при хранене на женски агнета с начална маса 25–26 кг с дажба на база рапичен шрот (40%) или слънчогледов шрот (40%) в комбинирания фураж, реализират среден дневен прираст от 230 г и достигат желаната маса за ранно заплождане. Трябва да се подчертае, че разделянето на животните и храненето им по групи дава по-големи възможности за контрол на този процес. Предизвикване и синхронизиране на еструса при шилета Преди всичко трябва да се знае, че овцете на 7–8 месеца могат и да не проявят спонтанен еструс (размърляност) или да проявят такъв, но той да бъде „тих еструс“, който може да не бъде разпознат от животновъдите. Въпреки, че шилетата са достигнали полова зрелост, много малка част от тях показват на практика размърляност и се заплождат естествено от кочовете в стадото. В повечето случаи шилетата не се разгонват през есента същата година и „се изчаква“, за да се заплодят по естествен начин на следващата година като дзвизки. За предизвикване на разгонване при шилетата е необходима външна човешка намеса, като

един от най-сигурните методи е хормоналното третиране. След като еструсът е предизвикан, най-добре е той да бъде и синхронизиран (по едно и също време при всички) в цялата група шилета. Известно е в световен мащаб, че хормоналните препарати намират най-широко приложение за предизвикване и синхронизиране на еструса. Това улеснява изключително много овцевъда, защото той би могъл да планира ражданията, отбиването на агнетата, дойния период и т.н. След синхронизирането на еструса е желателно, то да бъде последвано от изкуствено осеменяване, което от своя страна гарантира увеличаване броя на заплодени животни и уплътняване на ражданията. Желателно е кочовете, от които се добива семенния материал да не са от по-едра порода, отколкото запложданите женски шилета. При младите животни растежът все още не е спрял, родилният път е по-тесен, което е предпоставка за последващи трудни раждания. Заплождане и плодовитост при шилета За сега темата за заплождането и плодовитостта при 7–8-месечни женски шилета не е изяснена напълно, поради факта, че такова заплождане е по-рядко практикувано от фермерите. В наши опити сме изпитали лесна за изпълнение схема за заплождане при шилета от породата Плевенска черноглава. Използвани са вагинални тампони Syncro-part (Fluгestone acetatum), с престой 12 дни. Това се прави с цел предизвикване и синхронизация на еструса при всички шилета. Веднага след изважда-

Таблица 3. Надоено мляко от шилета-майки и дзвизки-майки Период/Литри

Средна млечност /ден

Надоено мляко от овца

Дзвизки – майки

Средна млечност /ден

Надоено мляко от овца

Шилета – майки

Общо за оборния период (35 дни)

1,30

45,00

0,960

33,60

Общо за пасищен период (49 дни)

0,890

43,80

0,720

35,00

Общо за опитния период (84 дни)

1,10

88,80

0,840

68,60

не на тампоните, животните са инжектирани с гонадотропен хормон (PMSГ) от 500 IU/животно. На практика това увеличава броя на появилите се яйцеклетки и е предпоставка за повишаване на плодовитостта (броя на получените агнета). На таблица 1 са дадени сравнителни данни за плодовитостта при практикуваното заплождане на дзвизки на 1,5 год. и ранно заплодени шилета на 7–8 месеца. От тези резултати се вижда, че продуктивността на рано заплодените шилетата не отстъпва на тази при дзвизките. След хормоналното третиране почти всички шилета (без едно) са проявили разгоненост между 48-ия и 60-ия час. Близо 70% от шилетата са били заплодени. Използван е методът на изкуственото осеменяване. Много овцевъди биха се запитали дали хормоналното третиране с цел заплождане е оправдано от финансова гледна точка. Цената на използваните препарати (около 10 лв./овца) се оправдават от получените след това едно или две агнета от овца. Броят на агнетата от 25-те заплодени дзвизки е 32 или 128%, докато добитите агнета от 20-те заплодени шилета са дори повече – 32 брoя, или 160% плодовитост (табл. 1). Плодовитостта е доста висока или средно е добито по 1,6 бр. агне от майка. Тя е определена на база само на броя на живородените агнета, отнесен към общия брой оагнени овце. По-високата плодовитост при шилетата в нашето проучване най-вероятно се дължи на по-високата доза PMSГ, отнесен спрямо живата им маса. Важно е да се отбележи, че получените приплоди от шилетата-майки

могат да се приемат като допълнително получени през периода на ползване на животното. След първото осеменяване е необходимо следенето за животни, които не са заплодени. За целта най-добре е след 15-ия ден от първото осеменяване в стадото да бъдат пускани кочове-пробници, с предпазни престилки. Шилетата (овцете), които проявят размърляност, биха могли да бъдат осеменени изкуствено повторно. Кочове пробници е желателно да бъдат пускани на всеки следващ полов цикъл при животните, докато спрат да се откриват размърляни овце в стадото. Ако разгледаме таблица 2, прави впечатление, че заплодяемостта след първото изкуственото осеменяване е по-висока при шилетата (55,17%), в сравнение с тази при дзвизките (50%). Много по-нисък е процентът на повторките при шилетата – едва 13,3%, като 100% от повторките при овцете на 7–8 месеца са заплодени. Добрата заплодяемост и високата плодовитост дават много добра предпоставка за заплождане при овце на 7–8-месечна възраст. Най-добре би било, след осеменяването шилетата да бъдат отглеждани заедно, в отделна група от останалите по-възрастни овце в стадото, за да се упражнява по-голям контрол по време на бременността им. Дойна млечност на ранно заплодени шилета Млякото, което се получава при доене на овцете след раждането и отбиване на агнетата представлява тъй наречената дойна млечност. Фермите с млечно направление се харак-

теризират с по-високи приходи в сравнение с тези, с месодайно направление и стремежът е получаване на повече мляко от овца. Всеизвестно е, че добивът на повече мляко увеличава приходите на фермата, намалява разходите и повишава рентабилността на фермата. Чрез ранното заплождане на шилетата повишаването на млякото, получено през дойния период е свързано с удължаване на пожизнените лактации с една година или получаване на допълнително количество мляко през тази една година. Както се вижда от данните на таблица 3 общото добито мляко за 84-дневен опитен период от шилетата е около 70 литра. Тъй като нашите проучвания са били в периода от средата на април до началото на месец юни (84 дни), не е разгърнат напълно целият доен потенциал на шилетата-майки за първата им лактация. Ако предположим, че шилетата се доят и през месец юни (30 дни х 0,500 литра средно на ден, то биха се получили допълнително 15 литра), то общо полученото мляко от овца би надхвърлило 80 литра. Трябва да се отбележи, че дойният период на заплодените на 7–8-месечна възраст овце не би трябвало да продължава до края на лятото, като този на овцете след втората лактация. Необходим е по-дълъг период за почивка, съчетан с добро хранене и отглеждане на животните и подготовка за следващата осеменителна кампания, през който те трябва да преодолеят настъпилите дефицити в организма (ако има такива) и да достигнат до оптимални ОТС и жива маса за последващото заплождане. В

противен случай, при по-дълъг период на доене, това ще доведе до изтощение на организма и до невъзможност за пълноценно стопанско използване на тази група животни. Трябва да се акцентира на факта, че добитото мляко през първата лактация на шилетата, заплодени на 7–8 месеца, може да се приеме като допълнително надоено мляко в сравнение с това от овцете, заплодени „чак“ на 1,5-годишна възраст. Това потвърждава факта, че ранното заплождане увеличава млякото от едно животно през периода на неговото стопанско използване. Дойната млечност би могла да бъде оптимизирана чрез прилагане на адекватни системи за хранене през оборния и пасищния период (Стойчева, 2015). През пасищния сезон основно се разчита на естествените пасища/ливади, но техният добив и хранителен състав в някои

случаи не покриват нуждите на по-високомлечните животни. Добра алтернатива са сятите пасища с контролиран състав от житни и бобови треви и висока хранителна стойност, към които се проявява засилен интерес от страна на фермерите през последните години. Изпасването през пролетно-летния сезон на затревените площи от овцете е и възможност за поддържане на пасищата и усвояване на средстава от субсидии и програми за развитие на селските райони. Друго предимство на заплодените овце на 7–8 месеца е, че в началото на следващата година те са готови за регистрация в информационната система „ВетИс“ на БАБХ като овце-майки, тъй като имат навършена една година и могат да бъдат ползвани като бройки за субсидии по програми, утвърдени за България от общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Заключение Много овцевъди се притесняват да заплодят шилетата си още през първата година от живота им, за да не се отрази негативно това върху последващото им физиологично развитие: екстериор, млечност и бъдеща издръжливост. Недостатъчното познаване на предимствата и методите за ранното заплождане не трябва да бъдат причина за неприлагането им. Фермерите винаги биха могли да потърсят помощ и съвет от специалистите в областта, които да ги насочат най-правилно какво да предприемат при техния конкретен случай. Всичко е съвсем нормално и на практика лесно за изпълнение. Не трябва да забравяме, че храненето, отглеждането и грижите към младите животни трябва да са на много добро ниво, което стои и в основата на успешното овцевъдство.

ЕКСПЕРТИ

Козевъдство. Отглеждането на кози е перспективно Доц. д-р Пламен Георгиев През последните години в световен мащаб броят на отглежданите кози се увеличава. Общият им брой е над 700 милиона. Повече от половината са в Азия, една трета в Африка, а в Европа те са около 18 милиона. За България този подотрасъл на животновъдството е единственият, който бележи значителен ръст след 1990 година. От около 430 000 през 1985 г., в началото на нашия век козите достигат близо милион. Противно на световните тенденции обаче, през последните няколко години у нас се отчита известен спад в популацията.

Кои са причините за широкото разпространение на козите?

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 37 / 2018

Кое прави този вид атрактивен?

От една страна все по-упорито се говори за пълното изместване на животинския белтък от такъв с растителен или дори синтетичен произход. За сега поне, това не променя традиционно съществуващи вкусови предпочитания, потребности и търсене. Нещо повече – на много места по света, сушата, наводненията и други климатични катаклизми са причина за нарастващ дефицит на животинска продукция. Доказано е, че тази тенденция за в бъдеще ще се задълбочи. Нещо, което упорито се премълчава у нас. Светът не е само Европа. И на фона на тази тревожна обстановка, са качествата на козата като вид и обяснението за нарастващата є актуалност. Козата е евтино животно. Отличава се с добри адаптационни способности и голяма плодовитост. Растежът на приплодите е интензивен. Яретата са скорозрели. Експлоатационната продължителност на възрастните животни е голяма. И споменавайки думата „експлоатация“, веднага трябва да напомним, че козите са източник за получаване на широка гама продукти с отлични диетични качества. Млякото им е здравословно. Приравнено към масата на животните и направените вложения, себестойността му е ниска. Ярешкото месо е полезен продукт с висока хранителна стойност. Кожите са ценен продукт за кожарската и кожухарската промишленост. Допълнително от някои породи кози (ангорската) се получава вълна, от която се приготвя мохер – ценна суровина за текстилна-

та промишленост. Производствените разходи при отглеждане на този вид дребни преживни биха могли да бъдат много ниски. Като типично пасищни животни, те много добре усвояват грубите и малоценни фуражи. При козите биха могли да се въведат дори и промишлени технологии. И всичко това, съобразно конкретната кунюнктура. Разбира се, отглеждането на кози е съпроводено и от редица трудности и неудобства. Някои от тях не само могат да охладят ентусиазма на фермерите, но дори и напълно да компрометират смисъла от това „въдство“. Традиционно козите у нас се отглеждат в малки фамилни стопанства. Съществува тенденция към окрупняване на фермите и концентрация на производството. И тази тенденция е необратима, защото все по-малко ще са онези, които ще посвещават битието си на дребното земеделие и животновъдство. За всички – едри и дребни фермери, важат едни и същи правила, някои от които са на пръв поглед незначими, но подценяването им може да доведе до фатални неблагополучия! Ето някои „дребни“ детайли отнасящи се за козите. Първият се отнася за привичките и характера им. Козата е чувствителна на стрес. Прекалено лабилна при манипулации, смяна на обстановка и грубо отношение. Концентрирането на голямо количество животни на едно място в един регион има негативни екологични последствия. Козите увреждат сериозно и дори могат да унищожат трай-

ни насаждения и дървета. Това може да доведе до социално напрежение, санкции и др. Козата е вид, чиято паша е трудна. Цял ден, неуморни в своя стремеж, да намерят храна на най-трудно достъпните места! Отглеждането и процесите, свързани с него се поддават трудно на механизация. В по-големите стада е най-трудно доенето, особено когато е ръчно. Евтина на отглеждане, но скъпа на грижи. Това е козата. Тя е много чисто животно! Поддържането и съхраняването на здравето на животните е най-важна предпоставка за успешното им отглеждане. Най-уязвими са сборните стада, много вредно е и отглеждането в пренаселени, влажни помещения, със студени течения. Фатална грешка, която допускат някои, решени, че ще печелят бързо като изкупуват животни на ниска цена, от различни региони и след това ги събират на едно място. Със сигурност ще избухнат редица заболявания, които ще ликвидират фермата. Рискови за дребните преживни, в това число и за козите, са паразитните болести. Пасищният режим на отглеждане е основната причина за лесното попадане в организма на различни вредители – като се започне с метил, глисти (стомашно-чревни и белодробни), тении, краста, кърлежи и се стигне до различни микроскопични кръвни паразити. Особено предразположени са животните, отглеждани в по-влажни, мочурливи райони, в близост до различни водоизточници, когато кучетата-пазачи имат кучешка тения и т.н. Най-често паразитите не предизвикват смърт, но водят до рязко намаляване на продуктивността и вторично редуцират устойчивостта към други незаразни и заразни заболявания. На второ място, но с не по-малка значимост са инфекциозните

болести. Кой не е чувал за шап, копитен гнилец, шарка, антракс, бруцелоза, заразни аборти, агалаксия и т.н. За щастие стадата в нашата страна са свободни от част от посочените инфекции. Но заплахата винаги съществува! А някои от проблемите редовно напомнят за себе си – например анаеробните инфекции, причиняващи смъртта на най-едрите агнета. Нещо, от което също „боли много“, това са болестите на вимето. Тежко се засягат най-млечните животни. Тъй като причинителите най-често са различни вируси и бактерии, съществува тясна зависимост между заразните болести и тези на млечната жлеза. Широко разпространени са възпалителните процеси, обхващащи кожата и паренхима (мастит). Много голяма част от заболяванията протичат през късната бременност, раждането и следродилния период – кетоза, затруднения в раждането, задържане на плацентата, изпадане на матката, възпаления на половите органи и др. От друга страна, новородените – най-нежни и уязвими, също се нуждаят от специални грижи и внимание. Разходите за здраве, които трябва да се предвидят са в следните направления: 1. Редовно изследване за диагностициране на паразитните причинители. Неколкократно обезпаразитяване през годината. Нужните лекарства и препарати се предписват от ветеринарен лекар. 2. Ваксинации, изолация, ограничаване на контактите и забрана на неконтролирания внос. Редовно подрязване на копитата и лечебнопрофилактични мероприятия против копитен гнилец.

3. Стриктно спазване на определена стратегия за борба с болестите на млечната жлеза и новородените и подрастващи животни. 4. Профилактика и борба с абортите. Контрол и оказване на необходимата помощ в най-отговорния момент, тогава когато козите раждат. Друг важен момент, това е репродукцията! Козите трябва да бъдат редовно заплождани, да раждат здрави и жизнени приплоди. Дори и най-съвременни, всички репродуктивни технологии (направляване на размножителния процес, изкуствено осеменяване, концентриране на ражданията, изкуствено предизвикване на близнене и др.) се базират на биологичните особености на всеки един вид. През последните години, в световен мащаб се отделя огромно внимание на развитието на репродуктивните биотехнологии в животновъдството. Това се отнася в пълна сила и за дребните преживни, при които съществува ясно изразена сезонност в размножителните им функции. При козите репродуктивният процес се управлява по-трудно. Все още на много места при тях не се прилага синхронизация на еструса, изкуственото осеменяване, те трудно се поддават на различни биотехнологични решения, като сгъстяване на ражданията и т.н. Нещо, което в бъдеще трябва да се развие и усъвършенства.

Разходите за контрол и управление на репродуктивния процес са в следните няколко насоки: 1. Синхронизация и направляване на еструса. 2. Изкуствено осеменяване (в това число и ла-

пороскопско). 3. Хормонално третиране, целящо скъсяване на периода между две раждания. 4. Своевременно установяване на бременните животни чрез ултразвуково изследване. 5. Преценка на репродуктивния статус на мъжките разплодници. 6. Борба с безплодието. Всичко това позволява внедряване на модерните технологии и успешно направляване на производствения цикъл – заплождане, бременност, раждане (приплоди) – мляко – заплождане. Гледачите на животни в една ферма изпълняват или не изпълняват качествено и съвестно своите задължения. Една болезнена тема. Особено при отглеждане на кози, трудът на заетите с това е тежък и крайно непривлекателен. В някои случаи обезпечаването с необходимата работна ръка представлява сериозна трудност. От гледачите се изисква добре да познават специфичните особености за дребните преживни, тънкостите при отглеждането им, поведенческите прояви, своевременно да откриват отклоненията от нормалното здравословно състояние и т.н. Не трябва да се забравя и нещо друго – добър животновъд не се става по принцип и по рецепта. Нужна е любов и себеотдаденост. Всеки фермер сам преценява, дали би могъл да заобиколи тези обективни условия и въпреки всичко да печели от отглеждането на кози. Разбира се, необходима е и другата сметка – дори и да ги спазва, ще бъдат ли финансовите постъпления настина удовлетворителни. За последното безспорно е нужна и намесата на държавата!

ЕКСПЕРТИ

Практически съвети за отглеждане и разплод НССЗ, Плевен Главното при отглеждането на кози в личното стопанство е любовта към тях, търпението, правилното хранене и отглеждане и спазването на няколко основни правила. 1. Необходимо е да се спазват точно сроковете за покриване на животните. Голяма грешка правят онези стопани, които бързат с първото съешаване на козичките, недостигнали едногодишна възраст. 2. Задължително е включването на зърно в дажбите. Много често козите дават малко мляко именно поради недостига на концентриран фураж (КФ). За постигане на висока млечна продуктивност е необходимо около 1 кг зърно дневно за коза, а за подрастващо козле до 8-месечна

възраст – 0,5 килограма. 3. Необходимо е да се спазват правилата за поене. Козите пият с охота подсолена вода, млечна суроватка и разредено с вода брашно. Температурата на водата за пиене, особено през зимата, трябва да бъде 35–40°С. 4. Козите трябва да пасат на воля, а помещението, в което се отглеждат, да бъде винаги чисто. За разлика от кравите козите практически ядат всички треви, както и гъби. Може би поради тази причина някои козевъди любители практикуват привързано или оборно отглеждане. Не се страхувайте, козите са умни животни. Инстинктът им няма да им позволи да навредят на здравето си.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 37 / 2018

Смело ги изкарвайте на паша в планината или на ливадата. От това те ще укрепнат и ще повишат млеконадоя си. 5. В дажбите на козите може да липсват сочни фуражи, но сено трябва да има винаги в достатъчно количество. Благодарение на разнообразието на приеманите фуражи, качеството на козето мляко е много по-високо от това на кравето. То е с по-висока бактерицидност и не ослизнява човешкия организъм, т.е. не го замърсява със слуз като кравето. Постоянната употреба на козе мляко и продукти от него повишава творческата активност, забавя стареенето на организма и отделя радионуклеидите от тялото, помага при белодробни, стомашно-чревни заболявания и хипертония. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ Млякото на козите е с високи диетични качества, има антиинфекциозни, антианемични и антихеморагични качества. Месото е диетично, с най-висока цена на международния пазар. Торът е много силен, богат на азот. Козите са пасищни животни, невзискателни, оползотворяват разнообразна растителност, приспособими към всякакъв терен. Теренът за фермата трябва да има естествен наклон, да е защитен от ветрове, без близки подпочвени води. Сгра-

дите по дължина да са ориентирани в посока изток-запад, прозорци и врати се разполагат на южната страна. За градивен материал се използват дърво, камъни, тухли, измазан плет. Подът е от трамбована пръст с постеля от слама, която се почиства 1–2 пъти годишно. Височината на тавана е 2–2,2 м, прозорците са на височина 1,3–1,4 м, да осигуряват осветена площ 10% от пода. Добре е да има издигнати на 40 см от пода нарове с размери 80 см и дължина 1 м. Храненето и водопоят е необходимо да се изнесат в дворчетата. Количеството на водата за една майка през зимата е 8–9 л, за пръч – 9–10 л, за козички – 6–7 л, за яре – 2–3 л, като за летните месеци се предвижда съответно с 15–20% повече. Храненето формира в най-голяма степен продуктивността на козите. Те са многоплодни по природа животни, но храненето преди и малко след заплождане е определящо. Тази подготовка започва 3–4 седмици преди случната кампания и продължава 2–3 седмици след това. Фуражите трябва да са от най-добро качество. Освен зелените фуражи се подхранва с 0,2–0,5 кг концентриран фураж дневно. През бременността, в първите три месеца нарастването на плода е незначително и не е необходимо увеличаване на фуража. В последните два месеца обаче, плодът

увеличава теглото си 10–12 пъти, трябва да се натрупат и 4–5 кг мазнини като резерв за периода на кърмене. Изхранва се доброкачествено сено и КФ. Извършва се пресушаване 6–8 седмици преди окозване, за да се възстанови млечната жлеза: КФ се изключват напълно, 2–3 дни се пропуска вечерното доене, следва доене през ден, накрая през два дни. По време на лактацията КФ се увеличава постепенно от 0,4–0,7 кг преди и след окозване до 1,5 кг дневно. Подходящи са ечемик, царевица, пшеница, овес, трици, шротове, които се разделят по не повече от 0,4 кг на хранене. Основната храна на яретата през първия месец е майчиното мляко, след това могат да се включат млекозаместители (подходящи са тези за телета). От втората седмица се дават КФ под формата на ярма и сено, солта се включва след 20-ия ден. От втората седмица се осигурява вода. Отбиват се на 75–90-дневна възраст, когато трябва да са приучени вече да поемат по 0,25 кг КФ. Отбиването става постепенно – през първия месец бозаят непрекъснато, през втория – сутрин и вечер. След третия месец и отбиването, КФ постепенно достига 0,3–0,8 кг. Отбиването съвпада с пасищния период, преходът от оборно към пасищно отглеждане става постепенно. Подрастващите козички са скорозрели, започват да се

разгонват още на 4–5 месеца, но за да развият добра продуктивност, преди заплождане трябва да достигнат 70–75% от теглото на възрастните. РАЗПЛОДНА ДЕЙНОСТ ПРИ КОЗИТЕ Много важна продуктивност на козите е получаването на приплоди. Това е предпоставка не само за осигуряване възпроизводството на стадото, но и за увеличаване количеството на полученото месо. Обикновено местните кози се заплождат на 16–18-месечна възраст. Трябва да се отбележи, че козите от Българска бяла млечна порода, при добри условия на хранене и гледане, на 10-месечна възраст достигат 80% от теглото на възрастните. Подготовка на козите за заплождане Добрата подготовка на козите за заплождане определя до голяма степен масовото им размърляне и заплождане, а оттам и плодовитостта им. През лятото по-голямата част от животните са изтощени от продължителния лактационен период. Това налага около 30 дни преди началото на случната кампания да започне подхранването на животните, още повече, че при козите доенето продължава и по време на осеменителната кампания. Наред с пашата през есента на животните се дава и концентриран фураж – 300–400 г дневно. При

паша на сочни фуражи козите пият сравнително малко вода. В такива случаи могат да се поят 1–2 пъти дневно – сутрин и вечер. Колкото по-суха и груба е тревата, толкова по-голяма е нуждата от вода. Затова трябва да се осигури вода и през деня. През години на засушаване се наблюдава удължаване на случната кампания. При продължаване на доенето, когато козите не са в добро телесно състояние, размърлянето също се забавя. При липса на достатъчно паша се осигуряват умерени количества люцерна или детелина, които стимулират овулацията. В дажбите на козите трябва да се осигуряват достатъчни количества мастноразтворими витамини, особено на витамин Е, които стимулират овулацията и вгнездяването на оплодената яйцеклетка в стените на матката. Значение за постигане на синхронен еструс има и прилагането на безсолно-солева диета, която се изразява в лишаване на козите от сол в продължение на 1 седмица и след това през следващата седмица, непосредствено преди започването на кампанията, се осигурява сол в повишени дози.

Заплождане на козите Козите се заплождат през месец септември и началото на октомври. Предимствата на зимното окозване са, че яретата растат по-бързо и се закаляват. При настъпването на пролетта те вече са

израснали и се изкарват на паша. При зимното окозване е необходимо да се осигурят достатъчно фуражи. Козите се заплождат, когато са разгонени. Разгонените кози са нервни и неспокойни, често врякат, намаляват апетита си, постоянно въртят опашките си, външните полови органи се зачервяват и от тях изтича слуз. Това продължава 4–5 дни и през това време допускат до себе си пръч и могат да бъдат осеменени. Половият цикъл продължава от 16 до 20 денонощия. Ако някои кози останат незаплодени, те трябва да се съешават през следващата разгоненост. Осеменяването на козите може да става по няколко начина. Най-примитивният начин е свободното съешаване, при който пръчовете се отглеждат заедно с козите и ги покриват на пасището. Недостатъци: не е известна датата на заплождане, датата на раждане, пръчовете бързо се изтощават и загубват оплодителната си способност, не се контролира бащинството. Друг начин на заплождане е съешаването „от ръка“. Разгонените кози се водят от стопанина при пръч за осеменяване. При този начин козите внимателно трябва да се наблюдават за разгоненост и се пуска пръч-пробник. Той играе и допълнителна роля за разгонване на козите, т.нар. „ефект на пръча“, неговото присъствие стимулира размърлянето. Този начин дава възможност да се

знаят точните дати на заплождане и окозване, да се контролират скачките на пръча и да се проследи, коя коза от кой пръч е покрита. Най-съвършеният метод на заплождане е изкуственото осеменяване. При този начин има възможност да се използват максимално най-добрите разплодници. При свободното съешаване един пръч може да покрие 30–35 майки, при пускане от ръка – 60 до 80 майки, при изкуственото осеменяване може да осемени стотици майки. Бременност Бременността при козите продължава около 5 месеца. За правилното износване на плода, през време на бременността, козите имат нужда от достатъчно количество белтъчини и минерални вещества, които се осигуряват с висококачествени фуражи. Козите много често се доят и през време на бременността. Доенето трябва да се преустанови задължително от 6-ата до 7-ата седмица преди раждането. Бременните кози се пресушават постепенно, като се намалява броят на отделните издоявания и количеството на хранителната дажба. Храненето с фуражи, богати с белтъчини, се преустановява, а количеството на грубите фуражи се намалява (1,2–1,4 кг дневно). Намалява се също и водата за пиене. Животните се пресушават по следния начин: при положение,

че козите се доят 3 пъти дневно, се преминава към двукратно доене, а след 3–4 дни – един път, докато доенето се преустанови напълно. Особено важното е през време на пресушаването вимето да се издоява напълно, защото може да се появи мастит. Непосредствено преди започването на яренето, помещенията се почистват добре и се дезинфекцират с варно мляко. Ако майките са хранени и отглеждани правилно, раждането протича нормално, като целият процес трае 30–40 минути при възрастните и около 50 минути при първескините. Безпокойството на козите след раждане показва, че има и второ яре, което се ражда между 10 и 60 минути след първото. Следродилният период продължава до 3 часа, когато се изхвърля плацентата. Правилно е след раждането и отделянето на плацентата вимето на козата да се измие и първите струйки от двете цицки да се издоят и изхвърлят. Около 2–3 часа след раждане, ярето трябва да забозае коластра. За новороденото коластрата е незаменима не само заради своята хранителна стойност, но и поради разхлабващото действие и високото съдържание на витамини и защитни вещества. След раждане козите изпитват голяма жажда и това налага най-късно до два часа да се напоят с хладка вода, в количество 1–1,5 л вода и това да се повтори след 2–3 часа.

ЕКСПЕРТИ

Съвети за храненето на козите

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 37 / 2018

Ст.н.с. д-р Пенко Зунев Институт по планинско животновъдство, Троян

Хранене на лактиращи кози Първите няколко дни след окозването, майките продължават да се хранят с дажба както през сухостойния период. След това, в зависимост от здравословното състояние на животните, постепенно се увеличава концентрираният фураж, като се увеличава и кратността на даване от двукратно през първите 2–3 дни на трикратно до четирикратно дневно. През това време грубите фуражи се дават на воля. След 8–10 ден могат да се включат сочни фуражи, като кръмно цвекло, тикви, картофи, силажи и др. При нормално здравословно състояние на вимето и добър апетит, след 12–15 ден от окозването може да се премине на пълна дажба. Стопаните обикновено не съставят на козите дажби по норми, а ги хранят с това, с което разполагат. Сеното е най-често използваният фураж, като обикновено се дава на воля в количество от 1,5 до 2 кг дневно. Ливадното сено е богато на основните хранителни вещества и витамини, които са в достатъчно количество и добро съотношение. Сеното от люцерна, детелина, както и тревната смеска от житни и бобови култури са с добра хранителна стойност и са много богати на протеини и калций. Царевичакът, сламата и слънчогледовите пити участват в количество до 0,8 кг в дажбата, като обикновено се дават ситно смлени или нарязани и допълнително обработени (запарени или смесени с концентриран или сочен фураж). Листниковият фураж е много ценен и разнообразен, с добра хранителна стойност и може да участва до 1 кг в дажбата на козите. Всички широколистни дървета могат

да се ползват за приготвяне на листник. Корено-, клубено- и сочноплодните играят важна роля при зимното хранене на козите, имат висока смилаемост и допринасят за доброто използване на зимните дажби. Цвеклото е най-масово използвано и може да се дава до 4 кг дневно. Картофите, тиквите, морковите и плодове от овощните видове са много предпочитана храна от козите и се дават до 3–4 кг на ден. Тиквите и морковите са особено богати на каротеноиди, а с това допринасят благотворно за увеличаване на млечността. Царевичният и тревният силаж и сенажите са основни обемисти фуражи, които участват до 3–4 кг в дажбите на козите. Те влияят чудесно върху храносмилането и също стимулират млечността. Основна храна на козите през пролетта, лятото и есента е пашата. Наличието на естествени пасища и продължителността на пасищния период правят отглеждането на козите по-рентабилно. Зелената трева на пасищата и ливадите е пълноценна и незаменима храна за всички категории кози. Тя е богата на лесносмилаеми протеини, вита-

мини и минерални вещества. При създаването на изкуствен тревостой участват предимно тревни видове – люцерна, детелина или тревни смески от житни и бобови култури. Пресни зелени фуражи като детелината и люцерната могат да причинят подувания и храносмилателни разстройства и затова трябва да се дават в ограничено количество и леко завехнали. При оборно отглеждане на коза-майка дневно може да се дава до 7–9 кг зелена маса. След тревата, шумата от различните дървесни видове и листната маса от храстите заемат второ място в дажбата на животните. Зелената царевица през лятото също е много добър фураж, но съдържа малко количество протеин. Допълнение към зеления фураж са зеленчуковите отпадъци, листата от зеле, салатата, кръмното и захарно цвекло, морковите и други. Загнил или плесенясал фураж не трябва да се използва за храна на козите. По време на пасищния период те се подхранват с концентрирани фуражи, които се делят на две групи – енергийни и протеинни. Енергийните фуражи са царевицата, овесът, ечемикът, ръжта и други зърнени култури.

Таблица 1. Норми на лактиращи кози Живо тегло, кг

Дневна млечност, кг

Сухо вещество, кг

Кръмни единици

Смилаем протеин, г

Калций, г

Фосфор, г

1,7

1,72

140

8,2

4,5

2,0

2,23

190

11,4

5,9

2,3

2,74

240

14,5

7,4

2,6

3,25

290

17,6

8,8

1,9

1,85

147

8,7

4,9

2,2

2,36

197

11,9

6,4

2,5

2,87

247

15,0

7,8

2,8

3,38

297

18,1

9,2

2,0

1,97

154

9,2

5,4

2,3

2,48

204

12,4

6,8

2,6

2,99

254

15,5

8,2

2,9

3,50

304

18,6

9,6

Таблица 2. Примерни дажби на кози Фуражи, кг

Дажби за кози с 50 кг живо тегло и 400–600 л млечност за лактация

Дажби за кози с 60 кг живо тегло и над 800 л млечност за лактация

III

1,0

–

0,5

1,3

–

0,7

Ливадно сено

–

1,3

–

Царевичен силаж

–

2,5

–

3,0

Царевица

–

0,4

–

Пшеница

–

0,3

–

0,4

–

Люцерново сено

Ечемик

0,75

0,6

–

0,6

Пшенични трици

–

0,4

–

Слънчогледов шрот

–

0,15

0,2

–

0,4

0,3

4,0

–

0,5

5,0

–

0,015

–

Кръмно цвекло Креда

Към протеинните фуражи спадат различните видове шрот, като най-много се използва слънчогледовият. Бобовите зърнени, като грах, фий, бакла и други, съдържат по-малко протеин от шротовете. Сравнително богати на белтъчини са соевите, бобовите и слънчогледовите отсевки, които могат да се използват при хранене на козите. За попълване на недостигащите в дажбата минерални вещества най-често се използват дикалциев фосфат и креда. В дажбите на козите най-често не достига фосфор. А креда се използва само когато не достига калций – дава се до 10 г на животно дневно. Козите винаги трябва да имат на разположение каменна сол или минерална смеска за

свободно приемане. Ако искаме да получим висока млечност на козите през годината, трябва чрез правилно съставена и пълноценна хранителна дажба да получим максимална млечна продуктивност още в началото на лактацията. Хранене на млади животни В повечето случаи яретата, от момента на ражаденото си до отбиването, се отглеждат заедно с майките. Но този начин не е сполучлив поради различни причини. Яретата безспокоят възрастните животни, не ги оставят спокойно да преживят, да почиват, да се хранят. Често те не изсукват равномерно млякото от двете цицки или пък изтощават майките, преследвайки ги

постоянно, за да бозаят. Затова след навършване на едномесечна възраст е най-добре яретата да се отглеждат отделно от възрастните кози и да се пускат само да бозаят три пъти дневно – сутрин, преди изкарване на майките на паша, на обяд и вечер за около 3 часа. След навършване на 2-месечна възраст яретата се пускат да бозаят два пъти дневно – сутрин и вечер. Когато млечността на козите не е особено висока, успешно е доенето им да започне след отбиването на приплодите. С растежа на младите животни млякото се оказва недостатъчно като храна, поради което още на 10–15-дневна възраст започва тяхното подхранване. Първоначално се дава качествено сено,

а на около тридесетия ден след раждането се осигурява около 0,2 кг концентрирана смеска или едро смляна овесена ярма. Върху растежа и развитието на яретата благоприятно се отразява даването на моркови, минерални добавки и сол под формата на блокчета за близане на воля. За отбитите животни е необходимо да се осигурява добра паша, а вечер в хранилките (яслите) да се залага качествено сено. Необходимо е допълнително подхранване с концентриран фураж. За високомлечните кози напълно пасищното отглеждане не е за препоръчване. На тях трябва да се осигурява пълноценен комбиниран фураж под формата на дажби, които да са балансирани по всички показатели. Козите от млечното направление се хранят три пъти в денонощието. Следи се това да става по едно и също време. Промяната на графика на залагане на фуражите се отразява отрицателно на млеконадоя. Между отделните залагания на фураж трябва да има достатъчно време за преживяне. Първо се дава концентриран фураж, след него сочен и накрая – тревен. Вечер се дават фуражи, които не предизвикват подуване.

Хранене на козите през сухостойния период Едно от големите предимства при отглеждане на козите е тяхната приспособимост да използват както голямото разнообразие от треви през пасищния период, така и груби фуражи през оборния период. През зимния период основните фуражи в дажбата на козите са: сено (ливадно и люцерново), слама – овесена, ечемичена или пшенична (нарязана до 4–5 см), царевичак (нарязан до 2–3 см); листников фураж и др. Тези фуражи трябва задължително да участват в дажбата, като общото им количество не трябва да бъде по-малко от 1 кг дневно и не повече от 2,5 кг на животно.

Козите ядат с голям апетит сочни фуражи – силаж, цвекло, моркови, тикви, плодове и др. Те улесняват храносмилането и подобряват състоянието на животните. Давайте сочните фуражи почистени, измити и нарязани – не повече от 2–2,5 кг дневно, но задължително след изхранване на грубите фуражи. Концентрираните фуражи Смлените зърна от царевица (ярма), ечемик, овес, пшеница, пшенични трици, шротовете – всички те са богати на лесноусвояеми хранителни вещества, енергия и протеин и др. В зависимост от продуктивността и физиологичното състояние на козата, те задължително трябва да участват в дневната є дажба – от 200 до 900 г дневно. Найдобре е да се дават във вид на смеска – равни количества от посочените смлени зърнени фуражи. Количествата на отделните видове фуражи в дажбата се определят от различните продуктивни периоди: • от окозването до заплождането; • периода по време на заплождане; • първите 3 месеца от бременността; • периода на последните 2 месеца от бременността. Хранене през 4-ия и 5-ия месец от бременността Така нареченият сухостоен период има огромно значение както за правилното развитие на плода в майчиния организъм, така и за раждането на здрави и жизнеспособни ярета. Доброто гледане и грижи през този период гарантира също така високата млечна продуктивност на козата през следващата лактация. През този период козите не се доят, но се нуждаят от хранителни вещества: • първо, за поддържане на жизнените процеси в организма: за коза с 50 кг живо тегло – от 0,8 кръмни едини-

ци (КЕ), 115 г суров протеин, 5 г калций и 4 г фосфор; • второ, за осигуряване на растежа и развитието на плода. Установено е, че в началото на бременността до края на третия месец приплодите нарастват бавно и достигат едва 10–15% от живото тегло при раждането. Останалите 85–90% от нарастването се постига през 4–5-ия месец. Постигането на този прираст се осигурява, като към дажбата за поддържане от 0,8 КЕ се прибавят още 0,35–0,40 КЕ дневно при един приплод или дневна дажба с 1,2 КЕ. При близнене В този случай дневната дажба трябва да достигне: • 1,8 КЕ; • 280 г суров протеин; • 10 г калций; • 16 г фосфор. Тези хранителни вещества може да се осигурят от следната примерна дажба: • ливадно сено – 1 кг; • люцерново сено – 1 кг; • сочни фуражи – общо 1,5–2 кг; • концентрирана смеска – 300–400 г. В този период може да се изхранва чисто и незаразено с плесени и други вещества слънчогледово семе в количество до 150 г дневно. То е богато на мазнини и енергия и има леко слабително свойство при запек, което понякога се наблюдава в края на бременността при козите. Ако последните два месеца от бременността съвпаднат с пролетните месеци и козите излизат вече на паша, трябва преди това да са приели 0,5 до 1 кг груби фуражи и половината дажба от концентрирания фураж. И още нещо много важно: козите да не поемат замръзнали или осланени треви както и да не пият студена вода, защото може да се предизвикат масови аборти.

ЗАЕДНО С КИТАЙ

За срещата с журналисти от „Фермери дейли груп“ Станислава Пекова В края на април делегация от Съюза на българските журналисти беше на посещение в Китайската народна република, за да се запознае с уникалните постижения на китайското селско стопанство. Безкрайно гостоприемните ни домакини от Общокитайската асоциация на журналистите бяха организирали посещения, първо в Млечната база – Пекин, за селекционно развъждане на бици от елитни млечни породи говеда, а след това в Провинция Юннан – из модерните демонстрационни селскостопански паркове (повече от 1000), където се отглеждат еко-земеделски култури. От Пекин до столицата на Юннан – гр. Кунмин, се лети около 4 часа с вътрешни полети на една от авиокомпаниите – „Чайна Саут Уестърн“. Там ни посрещат представители на юннанската Асоциация на журналистите, искрени местни патриоти, които имаха нелеката задача да ни покажат развитието на селското стопанство и чудесата в Юннан. В последния ден на нашето пътешествие домакините бяха организирали среща с колеги журналисти от най голямото издателство за специализирани селскостопански издания „Фермери дейли

груп“. „Добре дошли в Китай, добре дошли в Пекин! Аз съм г-н Нин, зам.-главен редактор на в. „Фермери дейли“. Първо нека да ви представя присъстващите от най-важните ресори на вестника. Това са: главният редактор на Централна кухня за събиране на новините, редакторката на електронните медии, отговорният редактор на сайта и приложенията към мобилните телефони, редакторът на отдел „Растениевъдство“, редакторът на раздел „Наука и образование“, както и редакторът на Международния отдел във вестника“, така откри срещата-разговор г-н Нин в конферентната зала на в. „Фермери дейли“. Делегацията на СБЖ също се представи, най-вече с агроизданията: сп. „Агрокомпас“, в. „Български фермер“, сп. „Животновъдство БГ“, сп. „Земеделие плюс“ и електронния сайт „Оralo.bg“. В кратко експозе г-н Нин представи вестника си, който се е наричал „Китайски фермери“ от самото начало през 1980 г., а през 1985 г. се преименува като в. „Фермери дейли“, през 2002 г. той се интегрира със земеделския вестник „Китайски селски предприятия“, а през 2014-а се обединява с още един – в. „Сигурност на китайска-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 37 / 2018

та земеделска механизация“. Така конструираният в. „Фермери дейли“ днес представлява ежедневник с тираж 700 000 броя и е един от най-многобройните, защото Китай е земеделска страна и има над 640 000 села. Освен този вестник в издателската група има още четири вестника на хартиен носител, а това са: в. „Китайска земеделска механизация“, в. „Китайско животновъдство“, в. „Китайско рибарство“ и в. „Сътрудничество между китайските села“. Освен тях издателството има и още две списания: „Свиневъдство“ и „Китайска земеделска механизация“. Имат и електронни сайтове и телефонни приложения, засега само на китайски, защото международният отдел е създаден току-що. Из цял Китай имат кореспонденти, повече от 370 журналиста. Създаването на международния отдел се е наложило поради разширяването на сътрудничеството между Китай и чужбина, което се засилва и всяка промяна в развитието на земеделието по света ще оказва влияние върху китайско-

то земеделие. Сътрудничеството между Китай и България също се развива – китайските интереси са в областта на розопроизводството, овощарството и градинарството, включително и в областта на млечното говедовъдство. Това сътрудничество между двете ни страни в областта на селското стопанство е особено ценно за китайските ни приятели и с големи перспективи, както те сами подчертаха. Създаването на международен отдел във вестника е тясно свързано с икономическите инициативи на проекта „Пътят на коприната“ във формат 16+1 на страните от ЦИИИЕ. Тези страни са много развити в областта на земеделието. Инициативата „Един пояс един път“, образно казано, представя Китай като един локомотив на влак и всяка държава, ако има интерес, може да вземе този влак… В бъдеще намеренията на редакторския екип са да отразява постиженията на българското земеделие и същевременно с това, колегите от българските земеделски издания да публикуват статии за китайското селско стопанство и търговия. Понеже вестникът включва много теми и рубрики, в него работят профилирани журналисти, експерти във всяка област на земеделието. Китайските фермери изпращат своите въпроси, свързани най-вече с три момента – важни модели за земеделие, важни хора и документални репортажи. Всеки регион има свои сложни въпроси и се отговаря според спецификата на проблема. На въпрос от българска страна, а именно дали печатните издания изчезват като в България и приоритет имат електронните издания и мобилните приложения, г-н Нин отговори, че в Китай се насърчават комплексно всички форми на въздействие върху определена аудитория – комбинация от хартиени издания и електронни. Относно финансирането на групата издания стана ясно, че те получават субсидии от държавата, например 300 000 броя от в. „Фермери дейли“ са абонамент, платен от държавата. Вестникът се печата в седем печатници из цял Китай и се разпространява само чрез абонамент. Следващите разговори продължиха по време на обиколката из голямата сграда на „Фермери дейли груп“, където домакините презентираха иновации в новинарския бизнес.

БРОЙ 37 / 2018

България с тези страни възлиза на около 2 млрд. долара годишно, което представлява около 26–27% от общия селскостопански стокообмен на България, което считаме за огромен успех на Инициатива „16+1“, заяви д-р Лозана Василева. Логистичният център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти ще бъде място за търговия, демонстрация на продукти и логистика, където ще бъде възможен лесен и достъпен пълен пакет от транспортни и други логистични услуги. Те ще се предлагат в пакет на компаниите от Китай и страните от Централна и Източна Европа, така че да посрещнат по-успешно търсенето на пазара за международна логистика и за електронна търговия със селскостопански и други продукти.

цялата икономика. „Надяваме се новосъздаденият логистичен хъб да бъде много добър пример и за останалите страни от Централна и Източна Европа в разгръщането на сътрудничеството с китайската икономика“, посочи заместник-министърът. „Така наречената инициатива „16+1“ за по-тесни икономически контакти между страните от Централна и Източна Европа допринесе много за развитието на отношенията между тези страни. Тя спомогна и за по-интензивна търговия със селскостопански стоки между тези седемнайсет страни, както и за стартирането на проекти, насърчаващи технологичния обмен и научното сътрудничество в областта на селското стопанство. Показателно е, че през последните три години търговският оборот със земеделски стоки на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

„Създаденият демонстрационен и логистичен център е първи по рода си в Централна и Източна Европа и има цел да промотира възможностите на икономиките на нашите 16 страни и да насърчава търговския стокообмен с Китай. Вярваме, че той ще се превърне в модерен мост чрез технологиите на XXI век за още по-успешно и надеждно сътрудничество между Централна и Източна Европа и Китай.“ Това заяви в Пловдив заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева при даването на официалния старт на проекта „16+1 Логистичен център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти“ – България. „Инициативата е резултат на общите усилия на Министерство на земеделието, храните и горите и Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа за създаване и гарантиране на по-бърз и надежден достъп на нашите производители до пазарите в Китай, както и създаване на врата за китайската индустрия към европейския пазар“, обяви при откриването д-р Василева. „Проектът се превърна в успешен благодарение и на задълбоченото ни сътрудничество в последните 2 години с нашите партньори от Китай, както и със страните от Централна и Източна Европа“, подчерта тя. Модерният земеделски стоков и технологичен център е важен не само за развитието на сектор „Земеделие“ в България, но и за

ЗАЕДНО С КИТАЙ

В Пловдив беше открит логистичен център и павилион за онлайн търговия с Китай

ИКОНОМИКА И АНАЛИЗИ

Как държавите членки прилагат новата ОСП Анализ на проф. Алън Матюс, Trinity College, Дъблин

Настоящият анализ е на проф. Алън Матюс, експерт по европейска аграрна политика в департамента по икономика в Trinity College, Дъблин. Припомняме, че анализаторът Алън Матюс беше специален гост във втория дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе на 21 септември 2017 г. в София по инициатива на Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 37 / 2018

Публикацията е разработена по материали на CAP Reform и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“

Комюникето на европейската комисията относно Бъдещето на прехраната и селското стопанство, което беше представено от европейския комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, беше във фокуса през изминалата седмица. Този документ беше посрещнат както с любопитство относно потенциала на предложения нов начин на прилагане и управление, за да се постигне опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП) и подобро насочване и резултати на място, така и с критики от фермерски групи, които са притеснени, че се премахват „общи“ елементи в ОСП и от екологични групи, които се притесняват, че се улеснява прехвърлянето на голяма част от бюджета на ЕС към земеделските стопани, без да се залагат големи изисквания. През ноември, без много да го огласява, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ публикува на своя уебсайт един много полезен обобщаващ доклад за изпълнението на реформата на ОСП през 2015 г., която е и първата година на прилагане. Разбирането на начина, по който се прилага настоящата политика, трябва да бъде в основата на предложенията за

нейното подобряване. В тази статия излагам някои точки на интерес от този неотдавнашен доклад за изпълнението. Площта, за която се получават плащания С въвеждането на схемата за основно плащане през 2015 г. в 18-те държави членки, които я използват, имаше преразпределение на правата на плащане. Правата на плащане бяха разпределени на активни земеделски стопани, при условие че те са били земеделски стопани през 2013 г. Държавите членки обаче имаха възможността да разширят списъка на допустимите земеделски стопани с: • онези, които не са имали право на директни плащания през 2013 г., но са произвеждали определени култури или култивирали лозя през тази година; • онези, на които са били предоставени права от Националния резерв с права през 2014 г.; • онези, които никога не са притежавали собствени или наети права на плащане, но са предоставили доказателства, че те през 2013 г. реално са произвеждали земеделска продукция.

Това позволи особено на онези държави членки, които изберат историческия модел на системата за единни плащания (СЕП), да включат повече земеделски производители и повече земя в системата за базово плащане. Районът, обхванат от правата на базовото плащане през 2015 г., е с 6,7% по-голям от площта, обхваната от правата на СЕП през 2014 г. В резултат на това разликата между използваната земеделска площ на ЕС (ИЗП) и потенциално допустимата площ (ПДП) се стесни. Първата отговаря на общата площ, независимо от подадените заявления за директни плащания, а последната съответства на общата площ, декларирана от бенефициентите и потенциално отговаряща на условията за плащане. Докладът въвежда нова концепция, наречена Определена площ, която е различна от ПДП. Различията се обясняват с ограниченията върху броя на правата на плащане в някои от 18-те държави членки, прилагащи базовото плащане, както и с резултатите от административните проверки и проверките на място. Като цяло, определената площ е била 2% под ПДП през 2015 г. в сравнение с 9% по-

ниска през 2014 г. Примери за ограничения, дадени в документа включват: • Белгия (Фландрия), Ирландия, Испания и Португалия ограничиха разпределението на най-малкия брой между допустимите хектари, декларирани от земеделския стопанин през 2013 г. и декларираните от тях през 2015 г. (декларации за площ от двете години, независимо от броя на притежаваните права от фермера). • Австрия и Обединеното кралство (Шотландия) приложиха коефициент за намаляване на допустимите хектари, състоящи се от постоянни пасища, разположени в райони с трудни климатични условия. • Франция не отпусна права за допустими хектари, които бяха лозя през 2013 г.; Холандия и Гърция не са предоставили права за обработваема земя в оранжерии. Като цяло Определената площ е била 13% по-малка от ИЗП през 2015 г. (т.е. около 1/8 от селскостопанската област в ЕС няма права за директни плащания), което е намаление на разликата от 16% през 2014 г. Тази разлика се дължи на това, че има земеделски производители, които са под минималните изисквания за получаване на директни плащания, има земеделски стопани, които не отговарят на условията за получаване на права на плащане или има земеделски стопани, които не кандидатстват за директни плащания, най-вероятно защото смятат, че свързаните с тях условия са твърде строги спрямо плащането, което биха получили. Остават и значителни разлики между държавите членки, като в някои от тях (например България, Хърватия и Румъния) до 30% от територията на ИЗП не е част от Определената площ. В таблицата в доклада са дадени цифрите за ИЗП, ПДП и Определената площ във всяка държа-

ва членка/регион през 2015 г. Броят на земеделските стопани, получаващи плащания Докладът на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ не дава пряко промяната в броя на бенефициентите на преки плащания между 2014 г. и 2015 г. Вместо това тя представя данни за промяната в броя на кандидатите. Изглежда, че през 2014 г. някои земеделски стопани са подали единното заявление по схеми, които не са свързани с получаване на директно плащане (например за управление на торове в Белгия (Фландрия)). По този начин, въпреки увеличаването на площта, отговаряща на условията за получаване на директни плащания, броят на кандидатите в действителност е намалял с 5% между 2014 г. и 2015 г. Това отчасти се дължи и на промени в процедурите за докладване, тъй като през 2015 г. са посочени само допустимите за Базово плащане, СЕПП или схемата за малки фермери. Въпреки това, намаляването на броя на кандидатите в някои държави членки/региони е учудващо. България е имала 35% по-малко кандидати през 2015 г. в сравнение с 2014 г., въпреки че продължава да прилага СЕПП. Обяснението на България в доклада е, че промените в националното законодателство по отношение на задължителното социално и здравно осигуряване са основната причина за значителното намаляване на броя на кандидатите. Фактът, че промяната в кодекса за социална закрила на дадена страна може да има толкова драматичен ефект върху броя на бенефициентите на ОСП от една година до следващата, повдига озадачаващи въпроси относно това, доколко са допустими за подпомагане собствениците на земя в тази страна. Подобни примери има обаче и в други държави/региони: -20% в

Обединеното кралство (Северна Ирландия), -15% в Обединеното кралство (Англия), -13% в Малта и -10% в Италия. Положението в страните със значително увеличение на броя на заявленията (+18% в Португалия) е по-ясно свързано с разпределението на правата през 2015 г. на нови земеделски стопани. Размерът на получените плащания През 2015 г. средните преки плащания, отпускани на хектар площ, декларирани от земеделските производители, възлизат на 256 евро/ха в ЕС, включително специфичното плащане за памук и евентуалните национални „добавки“ (допълващи национални преки плащания за Хърватия и преходни Национални помощи за държавите членки прилагащи СЕПП (с изключение на Естония и Кипър). Тази средна стойност на директно плащане на хектар варира от 115 евро/ха в Латвия до 610 евро/ха в Малта (графика 1). Тези суми са след евентуалното прехвърляне на средства от или в пакета на Втори стълб, ако Държавата-членка е решила да прави такова прехвърляне между стълбовете (например Латвия прехвърли значителни суми в пакета си за развитие на селските райони, което се отрази в ниско плащане на хектар). Графика 1 показва и средния състав на преките плащания, получени от земеделските производители във всяка държава членка. Базовото плащане (схема за базово плащане или схема за единно плащане на площ) представлява средно 54% от директните плащания. Съществува очевидна хетерогенност в начина, по който плащанията се извършват за земеделските стопани в различните държави членки. Въздействието на прогресивното намаление и на тавана на плащанията В реформата от 2013 г. бе

Графика 1.

направена малка крачка към ограничаване на размера на плащанията към най-големите ферми. За суми, надвишаващи 150 000 евро, се прилага задължително намаление от 5% на всички суми за основното плащане (а не на общата сума на директните плащания, получени от стопанство) с възможност за приспадане на заплатите от размера на основното плащане преди прилагането на намалението. Освен това държавите членки имаха възможност да прилагат по-високи намаления, както и ограничаване (=100% намаление). Държавите членки, които са приложили преразпределителното плащане с повече от 5% от своя национален таван, разпределени по схемата, могат да решат да не прилагат механизма за прогресивно на-

маление на директните плащания (Белгия (Валония), Хърватия, Германия, Франция, Литва и Румъния). Прогресивното намаление и тавана на плащанията, както показах в моето проучване на преките плащания, което направих за европейския парламент през 2016 г., се оказаха напълно неефективни. През 2015 г. размерът на плащанията, прекратени на база намаление и таван, възлиза на 98 млн. евро, което представлява 0,44% от основните разходи за плащания (около 0,25% от общите преки плащания). Единствено в Унгария прогресивното намаляване и таван имаха реален ефект, където спряната сума се равняваше на почти 7% от националния пакет (графика 2). Прогресивното намаление и таванът са едни от

основните моменти в предложеното миналата седмица Комюнике на ЕК, но на база досегашните данни не се знае дали ще има някакъв ефект. Преразпределителното плащане Преразпределителното плащане е алтернативен начин да се съсредоточи подпомагането на доходите върху по-малките земеделски производители, като се предостави допълнително плащане на хектар за първите хектари до определена граница. През 2015 г. 9 държави членки са прилагали преразпределителното плащане (ПП): Белгия (Валония), България, Хърватия, Франция, Германия, Литва, Полша, Румъния и Обединено кралство (Уелс). Всички земеделски стопани в тези държави членки,

Графика 2.

които отговарят на условията за базово плащане/СЕПП, могат да получат преразпределящо плащане. Те обаче получават това плащане само до определен брой хектари на стопанство. В резултат на това само част от площта, обхваната от базово плащане/СЕПП, се възползва от това плащане, което създава преразпределящ ефект. Финансовото разпределение на схемата варира от 0,5% (Обединено кралство (Уелс)) до 15% (Литва) от националния таван на държавите членки за директни плащания. В повечето държави членки, които прилагат схемата, плащането е извършено на около 50% от допустимата площ базово плащане/СЕПП. Повечето от тези държави членки са дали плащане с фиксирана ставка (например Франция е направила плащане от 25 евро на хектар за първите 52 хектара) или като частично намаляващо плащане (например Германия е направила плащане на 49,64 евро за първите 30 хектара и плащане на 29,78 евро за следващите 16 хектара) на първите хектари. В Полша обаче стопанствата с площ по-малка от 3

хектара не отговарят на условията за преразпределение, което е ограничено до тези с между 3 и 30 ха допустима площ (които са получили 40,10 евро/ ха). В Румъния онези с по-малко от 5 хектара получиха само 5 евро/ха, а тези с допустима площ между 5 и 30 хектара получиха плащания в размер на 51,08 евро. Тези различни модели на изпълнение ще имат различни последици за структурното развитие на стопанствата. Какво е въздействието върху разпределението на плащанията? В допълнение към горепосочените промени в структурата на директните плащания, въведени с реформата на ОСП от 2013 г., тази реформа прехвърли плащания между държавите членки („външно сближаване“) и в рамките на самите държави членки („вътрешно сближаване“). Като се има предвид наблягането на въпроса за неравенството на плащанията в последното Съобщение на ЕК, бихме искали да разберем какво е въздействието на тези промени, както и промените в допустимостта

за плащания и въвеждането на преразпределителното плащане, които са описани тук върху формата на кривата на плащанията на Лоренц (измерване на степента на неравенство на плащанията). Това упражнение трябва да изчака публикуването на годишния доклад на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно разпределението на преките плащания. Той обикновено се публикува или през декември или януари. До тогава ще можем само да предполагаме до колко въздействието върху разпределението на плащанията между бенефициентите ще бъде ефективно. *Публикацията е актуализирана към 3 декември 2017 г.: Тази публикация е преразгледана, за да премахне значението, че онези, които вече не отговарят на изискванията за получаване на плащания в България, не могат да бъдат категоризирани като фермери. Причината за загубата на една трета от заявителите за една година в тази страна се нуждае от по-нататъшно разследване.

ИКОНОМИКА И АНАЛИЗИ

Есенните референдуми и конференции в Западна Европа Мила Александрова

Слизането от Алпите...

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 37 / 2018

На 24 септември т.г. Щвейцария проведе референдум за хранителната сигурност, гласуван с „Да“ от 79% от гласоподавателите при 70% активност. Събитието мина почти незабелязано в страната ни, която внася 82% от консумацията си на храни. Някога наричана „Швейцария на Балканите“, днес България храни децата си с имитиращи продукти. Простичко и разбираемо швейцарците промениха единодушно основния си закон, така че да гарантират чиста, здравословна и по възможност произведена на място храна. Ще внасят само суровини, които не могат да произведат и съблю-

дават опазването на прекрасната си природа. В закона се предвиждат мерки за съхранение на обработваемите земи, устойчиви системи за производство, по-ефективни системи за производство, нови форми за местно производство (устойчиво, високо-интензивно), увеличаване на консумацията на растителни протеини, балансираща търговия между регионите с дефицит и регионите със свръх-производство, но и помощ за развитие на икономиката в развиващите се държави. Не, Швейцария не е банки, часовници и луксозни ски-курорти. Без помпозност и претенции, държавата се превръща във витрина и локомотив на

устойчивото развитие на гражданското общество. Разговорите с представители на различни социални групи и професии убеждават, че всеки носи личната си отговорност за просперирането на селото, кантона, държавата, гласът и волята му са значими, трудът му е възмезден достойно. Влакът тръгва от Цюрих към биосферния резерват под защитата на ЮНЕСКО, за да присъствам на „Слизането от Алпите“. Не ми е много ясно къде отивам и какво ще видя. Селото Ентлебух е като от картичките, къщите са дървени, с много цветя, навсякъде е чисто, чисто, чисто... Групата ни потегля към първата ферма на 2000 м с 45 крави, малка мандра и директни продажби. На следващия ден сезонът на високопланинските пасища приключва и кравите ще слязат в селото за зимата. Ще има празник. Аха! Това е „Слизането от Алпите“. Фермерът ни показва кравите, мандрата, а съпругата му с няколко съседки и с децата плетат венци от слънчогледи и зеленина, за да украсят кравите за празника и пеят йодлери. На 10-метров прът има весела табела, на която пише МАРК – традиция да афишират името на новородено дете пред къщата. Марк е петото дете на фермера. Заедно с баща му, семейството става 8-членно. Питам дали успява да ги храни с 45 крави. Да, успява. През лятото посреща туристи и продава сиренето директно или на хотелите наоколо, през зимата предава млякото на кооперативната мандра. Казва, че е щастлив, но и да не го казваше – усмивката не слиза от лицето му, говори за работата си с гордост, а за биосферния резерват обяснява простичко, че са се организирали и са подали молба за регистрация. Има рестрикции, задължения, като дойдат инспекторите, вадят сгъваем дървен метър, налагат го на пасището във форма на квадрат и броят тревите. Ако липсва необходимия брой видове, може да си изгуби помощите. Ако има над допустимия брой бурени – също. Казва го като факт, не се оплаква, не е недоволен. Тия правила са ги създали те, животновъдите и си ги спазват. Същата реакция има и козевъдът в съседство. 180 кози от четири породи, къща за гости и директни продажби на био кисело мляко с плодове, прясно мляко и домашен сладолед. В селото разглеждаме и голяма био овцеферма с Лакон. Тримата сина на собственика се справят с управлението, мандрата и маркетинга. И тримата са висшисти. Марката им е позната в страната, а на тях и през ум не им минава да работят в банка, въпреки, че двама от тях са финансисти. На следващия ден е празникът. 12 500 туристи са пристигнали в малкото село, главната улица е пълна с народ, скара-бира, местни специалитети и сувенири. Деца и възрастни в носии пеят йодлери, фермерите водят стадата си, окичени с цветя. Празникът продължава до полунощ с много наденици, вино и бира, хотелиерите са доволни,

че имат клиенти в мъртвия сезон, занаятчии и фермери правят добър оборот, кметът е щастлив, че посетителите се увеличават. Няколко малки села високо в Алпите увеличават жителите си и

просперират от година на година благодарение на местната инициатива. И никъде не пише, че „Обединението прави силата“...

Изводи и емоции по време на конференцията „Месото от всички страни“ Французите се адаптират към един много динамичен свят

Конференциите на тема „Месо“, на Френския институт по животновъдство, които събират всички по веригата – от производителите на храни за животни и животновъдите, през угоители и износители, до веригите супер-хипермаркети и търговците от Ренжис – най-голямото тържище на храни в света. Конференциите се провеждат вече два пъти годишно – първи сигнал за динамиката на сектора. Френският Институт по животновъдство е голяма децентрализирана структура със специалицирани звена в различни направления, които работят с асоциациите на породите, на производителите, износителите и кооперациите. В Париж са икономистите, които анализират пазарите и дават ориентация на производителите, както и движението на цените във Франция, ЕС и света. Конференциите се провеждат с презентации на актуалната ситуация и тенденциите, последвани от дебати, по време на които често се стига до повишаване на тон и директни конфронтации. Интербьоф – организацията, която обединява всички професионалисти по веригата на месото е един вид медиатор и обединител. Дебатите са конструктивни, целта е да се запази и затвърди първенството на Франция в месодайното говедо-

въдство – лидерство, което еволюира в последното десетилетие и в обем, и в качество, и в приходи. Как е еволюирало месодайното говедовъдство през последните 10 години: • С 15% се е увеличила площта на средната говедовъдна ферма, 16% увеличение на броя на отелванията, увеличават се есенните отелвания. Увеличава се и рандеманът поради генетичния прогрес. По отношение на храненето – наблюдава се рязко увеличение (14%) на консумацията на концентрати и царевичен силаж за сметка на сеното и сенажа. • Цените също вървят нагоре – от 15 до 30% за малки телета и около 20% за телета за угояване. • Производителността на труда се е увеличила с 46% поради увеличаване на производствената стойност – средно с 10%. Намалили са се субсидиите, увеличила се е цената на храните, на препаратите, на земята. • Тенденциите са да се употребяват естествените ресурси – пасищно говедовъдство, пасища с бобови култури, смесени дажби за угояването. Все повече се обединяват двете професии – производител на телета и угоител. Специално внимание е отделено на съвети за фуражната протеинова автономия.

Но това, което ни интересува преди всичко е пазарният анализ, адаптиран към българското предлагане, има ли съответствие между това, което произвеждат нашите животновъди и тенденциите на традиционните за нас пазари. Днес пазарите доминират над всичко, днес първо се продава, после се произвежда. Пазарите са около нас, традиционни, разработени в миналото и прогресиращи в галопиращ ръст, който ще доведе до 46% дефицит на говеждо в световен мащаб след 10 години. Готови ли сме за това предизвикателство или унищожението на българските села и малките семейни ферми ще продължи методично и прогресивно, за да се събуди София някой ден с празни рафтове? Във Франция отглеждат над 20 милиона говеда, обсъждат търсенето и предлагането сегментирано – какво търси консуматорът и какво му предлагат професионалистите, говорят за маркетинг на крайния продукт, детайлиран до начина на мелене на месото, до опаковката на пържолата и дебелината є. У нас се търси договор за изкупуване на телета, за да подарят труда си някому. Ясно, че животновъдите търсят сигурност, няма унифицирано предлагане, няма помощ за достъп до пазарите, няма кооперации за реализация на продукцията. А пазарите са около нас, настъпва световен дефицит на храни, пасища буренясват, зърното се изнася, хората се трупат на Терминал 2. В контекста на тази тъжна картина на родното животновъдство и на базата данни, любезно предоставени от французите, да видим накъде трябва да вървят оределите редици на животновъдите ни. Промишлено или фамилно животновъдство в България? Големите ферми имат своето място като един вид локомотиви на животновъдството – направиха се модерни ферми, в които се вкара модерна техника и животни от висок генетичен клас. Такива ферми са препоръчителни за Добруджа и

Северна България, където зърнопроизводителите ще понесат рязко намаляване на доходите си заради спирането на субсидиите. С угоително стопанство или ферма за мляко зърнопроизводителят може да запази нивото на доходите си, като произвежда храна за фермата си и реализира продукцията на съседните пазари (месо) и на нашите пазари (мляко) или на експорт (сирене от собствена мандра). Малките семейни ферми са на изчезване у нас основно поради последователната политика на няколко правителства за унищожаване на българското село. Семейната ферма е основата на френското, а и на европейското селско стопанство и не Франция или Германия наложиха модела на унищожението у нас. 60% от селскостопанската продукция на Франция е кооперативна, кооперациите са обединителният център на животновъдите, кооперацията съветва, обучава, доставя, продава, защитава. Но, семейната ферма остава, за да бъде предавана от бащи на деца и на внуци. Семейната ферма с 40 до 120 крави, евентуално и с овце за по-ефективно оползотворяване на пасищата е гаранция за запазване на българското село, за съживяване на териториите. Пасищното животновъдство спомага за намаляване на емисиите от въглероден двуокис, докато индустриалното животновъдство доказано вреди на климата. Семейната ферма осигурява доход за едно, а често и за няколко семейства, продукцията є е по-лесно проследяема и контролируема, продава „на място“ – т.е. спестява транспорт, отново икономисва вредни емисии от въглероден двуокис, продукцията е прясна и традиционна. За реализацията на животните скоро няма да има ни най-малък проблем – джамбазите ще обикалят като италианци за трюфели. И като казах, че днес първо се продава после се произвежда – да видим какво се търси. Съседите ни от Турция увеличават консумацията си на говеждо с по 5–6% годишно, за 2016 тя е 67 000 т, дават най-добри цени за угоено теле от породата Шароле или Лимузен. Френските породи са познати у нас, но се търси Абърдийн Ангъс – устойчива порода, която дава добри резултати с помощта на хормонален допинг. Въпросът е дали угоени по този начин телета ще могат да се изнасят и дали са достатъчно рентабилни. През паузата разговарям с говедовъди, президенти на кооперации и на асоциации на породи. За първи път усещам нагласа за инвестиции във ферми у нас. Същевременно по българските сайтове вървят обяви за продажби на животновъдни ферми. Въпросите, които си задаваме са много, а отговорът е написан на фасадата на Народното събрание: „Съединението прави силата“.

От конференция „Млякото“ КИТАЙ Според Евромонитор, през 2022 година Китай ще задмине САЩ и ще заеме мястото на първия пазар на млечни продукти; Китайският млечен холдинг ЮЛИ представи официално намерението си да купи новозеландската млечна кооперация Мъри Гоулбърн; Платформата за онлайн търговия Алибаба предлага на китайците новозеландско прясно мляко; За да отговори на новата страст на китайците – сиренето Крема, Фонтерра – новозеландският млечен гигант, построи два нови завода за сирене Крема в Китай и един за Моцарела;

СЕВЕРНА ЕВРОПА Според Педер Туборг, президент на кооперацията Арла Фуд, едно от най-големите млекопреработвателни предприятия в света, цената на млякото ще се увеличава. Дания Оборотът на Арла Фуск се е увеличил през първото тримесечие с 3,7% за да достигне 37 милиарда датски крони. Датските говедовъди могат да очакват увеличение на доходите си през следващите две години. Норвегия Според норвежкото предприятие Тине, производството на мляко в Норвегия през август 2017 г. е било 111 милиона литра, с 1,4% по-малко от 2016. Швеция Да се увеличи рентабилността на млечните ферми в Швеция, това е планът Мляко 2-0, представен на 8 септември.

АНГЛИЯ Арла Фудс UK, първата млечна кооперация в Англия е назначила директор по електронната търговия. Пазарът на млечни продукти в Кралството е около 2 милиарда лири, пазарът на био-продукти е прогресирал с 4% през последната година, продажбата на зеленчуци се е увеличила със 7,3%, докато тази на млечни продукти е спаднала с 2,3%. КАНАДА Производителите на сирене недоволстват от увеличаването на квотата за допълнителен внос на 18 500 т сирена от ЕС.

ХОЛАНДИЯ Цените на млякото и на маслото се увеличават и към момента представляват около 14% от разходите за храна на холандските домакинства. Холандският министър на икономиката е одобрил субсидия от 130 милиона евро на кооперацията Джъмпстарт за 103 системи за метанизация в млечните ферми. За септември т.г. Призланд Кампина дава 40,5 евро за тон мляко, с 3,47% протеини, 4,42% масленост и 4,51% лактоза, което е с 2 евро повече в сравнение с август. За първото шестмесечие на 2017 Фризланд Кампина декларира стабилна печалба при 11% увеличение на оборота. Холандският министър на икономиката е одобрил субсидия от 200 милиона долара за соларни пана за млечните ферми.

ГЕРМАНИЯ Асоциацията на млечната индустрия е публикувала доклада си за анализа на пазара на мляко за септември 2017 г. Количеството на млечните продукти по рафтовете на супермаркетите расте. Министерството на околната среда на Долна Саксония е инвестирало 2,3 милиона евро от началото на интродукцията на вълците. ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейската комисия ще облекчи процедурата за отпускане на помощи на фермерите, пострадали от лошото време в Европа.

НОВА ЗЕЛАНДИЯ Млечните продукти отбелязват ново увеличение от 0,9% на последния световен търг на млечни продукти, за да достигнат средна цена от 3 367 долара/т. Цената на маслото се вдига за 8-и път тази година.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 37 / 2018

На 23.11.2017 г. в сградата на Селскостопанска академия се сключи новият Браншов колективен трудов договор на работещите в системата на Селскостопанска Академия. Договорът се подписа от председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов и представителите на двата национално представителни синдиката – КНСБ-ФНСЗ, председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ г-жа Светла Василева и председателят на Националната федерация техническа индустрия, наука и информатика към КТ „Подкрепа“ г-н Здравчо Здравчев. Настоящият договор е за срок от 2 години и урежда трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителни отношения в системата на ССА, които не са уредени с повелителните законови разпоредби. В договора са залегнали по-добри условия, които са в интерес на работещите в системата на Академията. Приеха се две допълнителни договорености, по силата на които започва процес на поетапно нарастване на трудовите възнаграждения, както и да се изготви социална програма при евентуални структурни промени с оглед смекчаване на неблагоприятни последици. Остават в сила и всички постигнати по-благоприятни условия в предишния Колективен трудов договор – допълнителни плащания, обезщетения и отпуски. БКТД ще бъде вписан в специалния регистър на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, след което ще бъде изпратен до всички структурни звена на Академията където има учредени синдикални организации за изпълнение.

АКТУАЛНО

Синдикатите в земеделието сключиха Браншов колективен трудов договор с председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов

АКТУАЛНО БРОЙ 37 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 48

Зам.-министър Вергиния Кръстева: Бъдещата ОСП трябва да отговаря на настоящите икономически, социални и обществени изисквания България подкрепя предприетите през последните години промени на Общата селскостопанска политика, целящи повишаване на пазарната ориентация на европейското земеделие и стабилизиране на Единния пазар на ЕС. Считаме, че европейският модел на земеделие е доказал своите предимства и жизнеспособност и това налага запазване и по-нататъшно развитие на Общата селскостопанска политика, в условията на новите предизвикателства. Това заяви заместникминистър Вергиния Кръстева по време на дебат, посветен на съобщението на ЕК, относно рамките на ОСП след 2020 година. „Бъдещата ОСП трябва да бъде политика, която отговаря на настоящите икономически, социални и обществени изисквания. Непрекъснатото усложняване на прилаганите схеми и мерки за подпомагане причиняват големи трудности за фермерите и за администрацията. Необходими са реални и ефективни действия за опростяване на ОСП. С цел гарантиране на дългосрочна стабилност и предвидимост за селскостопанския сектор, в контекста на обсъжданията на ОСП след 2020 г., фокусът следва да бъде върху подобряване на сегашната структура и мерки на политиката и интегрирането им с други политики, а не върху преразглеждането на основната политика. Тя трябва да бъде разбираема, с ниско ниво на бюрокрация, за да се улесни осъществяването на ролята є по отношение както на земеделските производители, така и на потребителите. Общата селскостопанска политика трябва да е пазарно ориентирана, с опростени правила и гарантирано финансиране за

тяхното прилагане, основана на принципите на солидарност и социална справедливост, като не се допуска намаление на финансирането, за да се избегнат сътресения в сектора“, допълни още Кръстева. По време на дискусията стана ясно, че бъдещето на ОСП е основният приоритет на Българското председателство в областта на земеделието. „Като ротационен председател на Съвета възнамеряваме да организираме провеждането на фокусирани дебати в Съвета по съобщението на Комисията относно бъдещето на ОСП. Целта на дискусиите е да се проведе обмен на мнения между министрите, за да се подпомогне Комисията при изготвянето на законодателните предложения. Бъдещето на ОСП ще бъде обсъдено и на неформалната среща на министрите на земеделието в София през месец юни 2018 г.“, обясни Вергиния Кръстева. В дискусията участваха още заместник-министър д-р Лозана Василева, представители на Ев-

ропейската комисия и на Министерството на земеделието, храните и горите. На 29 ноември в Брюксел бе представено съобщението на Европейската комисия относно бъдещето на Общата Селскостопанска политика след 2020 г. В него се подчертава, че ОСП трябва изиграе водеща роля в прехода към по-устойчиво селско стопанство. „ОСП трябва да спомага за насърчаване на устойчивостта на сектора във времена на криза и да подпомага доходите на земеделските производители и жизнеспособността на тяхната дейност. ОСП трябва да включи напълно цифровите иновации, които улесняват работното ежедневие на земеделските стопани, да намали бюрокрацията и би могла да повлияе благоприятно на така необходимата приемственост между поколенията в сектора. Необходимо е ОСП да укрепи европейските селски райони, които са основата на нашите европейски традиции и семейния модел на земеделско стопанство“, се казва в документа.

Повече знания и по-добра генетика за Вашия успех!

Основни цели на НАМГБ са: • Осигуряване на чистотата на породите Лимузин и Абердин Ангус в България чрез поддържане на Родословна книга на породата; • Повишаване на генетичния потенциал на месодайните породи говеда чрез прилагане на иновативни методи за селекция на животните по всички икономически важни признаци; • Подпомагане, обединяване и насочване усилията на развъдчиците на месодайните породи говеда в България за повишаване на икономическата ефективност от отглежданите животни и тяхната продукция и адаптирането им към нуждите на пазара; • Представлява членовете си и техните легитимни интереси във всички случаи, касаещи представянето на породите на национално и международно ниво. Станете наши членове! НАМГБ адрес: 1756 София, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.15, тел.: 02/81 62 012, www.beefbreeding-bg.org

В ПОМОЩ НА БЪЛГАРСКОТО КОЗЕВЪДСТВО!

Радослав Бориславов, изп. директор, АРМПК, гр. Русе, ул. „Борисова“ №15, вх.2, ет.1 офис 1, GSM: 0877788027, www.armpk.com, e-mail: bdga@abv.bg; office@armpk.com