Животновъдство BG 2/2013 by Enthripy 1

www.oralo.bg

2/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

гр. Калофер, ул.“ Илия Дечев“ №10, GSM: +359 887 616 125, е-mail: snc_orapob_kalofer@abv.bg

Съдържание Позиция За нова политика в земеделието, която да възстанови животновъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Породи Монбелиард. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Три начина за постигане на ефективност при говедовъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Възраждаме уникална порода коза: Калоферска дългокосместа. . . . . . . . . . . . . . . . . . Местните породи кози в България – интересни, но слабо проучени. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Развъдни асоциации Национален съюз на говедовъдите в България. . . . . . Библиотека Животновъдство Крави, брой 8: Месодайното говедовъдство в някои страни на света. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Експерти Продукция с емблемата на асоциацията…. . . . . . . . Агнилна кампания: Грижи за новородените. . . . . . . . Репродукция при овцете. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Хранене Хранене и отглеждане на водоплаващи птици в комбинация с риба. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Меню за шилетата и дзвизките. . . . . . . . . . . . . . . Храненето и интензификацията на овцевъдството. . . . Преход от зимно към лятно хранене . . . . . . . . . . . Икономически параметри Как да се подобри икономическото състояние на овцефермите за мляко?. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Печалбата в модулната семейна ферма зависи от направлението и броя на животните. . . . . . . . . . . .

3 8 11 16 17 19 21 29 30 32 34 37 38 40 42 46

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

позиция

ЗА НОВА ПОЛИТИКА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО, КОЯТО ДА ВЪЗСТАНОВИ ЖИВОТНОВЪДСТВОТО Проф. д-р Трифон Дарджонов

1.Състояние на земи ползването и паралел с други страни. Това най-добре се вижда от следващите три таблици. Фактически, още към 2003г групата със ИЗП над 1000дка у нас е достигнала 76% от ползваните

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 2/ 2013

Вместо семейно фермерско земеделие в резултат на реформата създадохме отново едри и свръх едри арендаторски и кооперативни стопанства, което доведе до монокултурно земеделие – зърнопроизводство без животни, без плодове и без зеленчуци. Основната причина за монокултурното земеделие се корени в свръх уедряването на площите, което далеч изпревари технологическите възможности и знания за интензивно стопанисване. Ако това продължи, ние сме обречени на бедност в земеделието, защото зърненото монокултурно земеделие създава ниска добавена стойност. Износът на зърно не може да набави достатъчно валута за внос на животновъдни продукти, плодове и зеленчуци. Това налага формулирането и следването на нова, по-добра политика в земеделието ни.

площи. Следователно, тази свръх концентрация не е ново явление за нас, но за съжаление, ние това не го „забелязвахме”. Напротив, постоянно повтаряхме, и до сега не сме спрели да „припяваме”, че благодарение на раздробяването на едрите колективни блокове, сега имаме найдребното земеделие и всички беди търсехме в дребното стопанисване. Цифрите в таблици 1, 2 и 3 показват, че това не е вярно. Наистина, когато разделим използваната земя на всички стопанства, включително и тези до 5дка, които създават продукция по-малко от 1 европейска икономическа единица (ЕИЕ) или 1200EUR, се получават средни размери 97,6дка. Но, когато махнем групата от около 250000 най-дребни стопанства под 1 ЕИЕ (както прави Евростат), средните размери достигат 292дка, което се вижда от таблица 3 и ни нарежда значително погоре в класацията и вече превишаваме средното за ЕС-15 от 252дка към 2007г. Това показва, че напразно драматизираме този показател. Не тук е коренът на нашите беди в земеделието. Както ще видим по надолу, наличието на дребни и средни стопанства, не само че не е беда, но и че благодарение на тях имаме месо и мляко доколкото го имаме сега. Обаче групата стопанства с над 1000дка при нас е сред най-едрите не само в ЕС, но и в сравнение със САЩ, Освен това у нас в групата на едрите има подгрупа състояща се от 480 фамилии, които стопанисват 12 милиона дка със средни размери 24 000дка, които заемат 34% от ИЗП. Тези факти започнахме да признаваме едва през последните години, без да си правим нужните изводите. Ако нещо сме се научили от тези факти, то е че сме разбрали негативната им същност и затова започнахме да ги прикриваме. В бюлетините от преброяването от 2010г вече не можете да откриете групата над 10 000дка, всички вече са напъхани в групата над 1000дка. Укриването на тази информация обаче не ликвидира проблема за нашето земеделие. Трагично е състоянието не само с ползването на земите, но и със собствеността върху тези земи. Собствениците на земеделски земи сега

Таблица 1. Разпределение на използваните площи към 2010г Брой Групи стопанства в хил.

ИЗП Средни в хил. дка Процент размери

До 20 дка

308.8

1443

4.0

4.7дка

20 до 1000 дка

57.0

6463

17.8

113.4дка

Над 1000 дка

5.3

28303

78.2

5340.2дка

371.1

36209

100.0

97.6дка

Таблица 3. Разпределение на площите над 1.ЕИЕ към 2010г

Групи стопанства

Брой в хил.

ИЗП Средни в хил. дка Процент размери

До 5 дка

250

800

2.2

3.2дка

5 до 1000

115.8

7106

19.6

61.4дка

Над 1000

5.3

28303

78.2

5340.2дка

Без до 5 дка

121.1

35409

97.8

292.4дка

са около 2,0 милиона, а земята им се намира на много места в землището (или ползването е отново разпокъсано, както преди 100 години). Ако преди 1944г нивите наброяваха 12,0 милиона, след сегашната реформа те са над 20,0 милиона. Но, колко са точно собствениците и колко са парчетата земя сега никой не може да каже, защото този показател не се следи в бюлетините на агростатистика. Разпокъсаното ползване е голям проблем не само при обработването, но и при реализиране на собствеността, което понижава цената на продаваните и арендуваните площи. Никой до сега не е помислил как да се облекчи този проблем. Чуват се само заклинания по адрес на тези които създадоха проблема. Спряга се думата „комасация”, но реални стъпки, за сега липсват, което затруднява и възникването на жизнеспособни животновъдни семейни ферми.

2. Състоянието на животновъдството, и другите интензивни отрасли. Мисля, че таблица 4 в най-синтезиран вид очертава положението в земеделието. Двата сектора на растениевъдството зърнопроизводство и отглеждането на маслодайни култури са единствените които са достигнали или надминали нивото от преди 1989г. Слънчогледът превишава това ниво четири пъти, а като прибавим и рапицата превишението надхвърля 5 пъти. Голямата част от зърното и слънчогледът се изнасят и се хвалим, че те подобряват търговския баланс на страната. Какво е положението със животновъдството. Млякото добивано сега представлява едва 60%, а месото само 34% и то при положение, че сегашната продукция се дели на 7,36 милиона население, а не на 8,98 милиона, както предишния период 1986-1989г, което показва, че и зърното

Таблица 2. Размер на едрите ферми в някои страни

Страни

среден р-р в дка

като % от ИЗП

Среден размер на фермите в страната

Дания

1985

61.2

600дка

Германия

2766

52.5

484дка

Франция

1666

55.0

557дка

Великобритания

2692

71.0

806дка

Испания

2730

55.8

254дка

Средно за ЕС-15

2248

48.4

252дка

САЩ *

11615

17.0

1700дка

Ферми над 1000 дка

*) Стопанства с продажби над 1 милион долара

като общ обем все още не е достигнало нивото от 1989г. Нивото на зърнопроизводството сега е 7,0 милиона тона, срещу 9,0 милиона тона за периода 1985-1990г. Поради този голям спад в производството, месо и мляко се внасят от международния пазар. През последните години вносът на месо достига 44% от това което ядем, а на млечни продукти – 12% и то по причина на кризата, която снижава консумацията. Ако се нормализира икономиката и се приближим до европейската консумация, ще трябва да внасяме 65% от месото и 40% от млякото. Този внос на месо и мляко в стойност, ще превиши значително постъпленията от износа на зърно и маслодайни семена. Къде са тези малко животни се вижда от таблица 5 отразяваща ситуацията към 2010г, обаче при разделяне на стопанствата на дребни (до 100дка) и едри (над 100дка), а не както до сега, и както се прави от Евростат (до и над 1000дка). Отново се натъкваме на опит от страна на агростатистика да замаскира истинската картина в нашето земеделие и по-точно със състоянието на животновъдството и по-специално – къде се гледат животните. Дребните отглеждат 69,0 (87,5)% от животните или по 80 (128) ЖЕ на 1000дка, а едрите – 31,0 (12,5)% или по 10 (6) ЖЕ, а средно за страната ние имаме едва 25,3 ЖЕ при 32,0 към 2007г, което е около 1/3 от животните в ЕС на 1000дка. Това ново представяне на данните през 2010г, разбира се няма да подобри тревожната ситуация за страната и пречи да се проследи динамиката. Положението за страната става още по-трагично като към вноса на месо и мляко прибавим и вносът на зеленчуци и плодове. Там състоянието е просто катастрофално. Производството е едва

11% за плодовете и 16% – за зеленчуците. И месото, и млякото, и плодовете, и зеленчуците са продукти с висока добавена стойност. Те ангажират много повече и с много по-висока квалификация работна сила. На практика сега ние изнасяме стоки с ниска добавена стойност (зърно, маслодайни семена) и внасяме и ще увеличаваме вноса на стоки с висока добавена стойност (месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци). При прилагането на такава политика няма как да забогатеем. Ние сме обречени на бедност в земеделието, ако не подобрим земеделската си политика. Това налага да анализираме причините и промяна на досегашната порочна практика, която ни прави по-бедни и обезлюдява нашите села. Без зърно не може, това е вярно, но само със зърно си оставаме вечно бедни. 3. Причините за това състояние и насоки за оправянето му. Главната причина ще трябва да търсим в липсата на компетентно виждане за развитие на земеделието ни като частно предприятие. Ние считахме, че е достатъчно да върнем частната собственост върху земята и да отстраним държавата от производството. Забравихме, че частна собственост върху земята има в голяма част от страните на планетата, но благоденствие и обилие на земеделски продукти има само в страните със семейно фермерско земеделие, като страните от ЕС-15, САЩ, Канада. Както видяхме от таблиците, при тях липсват тези едри размери, за които става дума у нас. Арендаторите, оставени без контрол от страна на държавата, при ниска цена на земята, при фаворизиране на едрото и от държавата и от медиите и от законите (през 1999г беше премахнато ограничението от 6000дка при земеползването, а след това никое правителство, не се сети да помисли за ефикасни ограничения). Арендаторите оставени в тази благоприятна обстановка се втурнаха в надпревара за добиване на повече земя. За тях беше много по-лесно да разширяват площите, да ги засяват със зърно и маслодайни семена вместо да гледат и животни. Но, както вече отбелязахме по-горе, ние все още изоставаме по общо производство на зърно и по средни добиви. Кой при тези условия ще мисли за животни, за зеленчуци, за плодове? Тези отрасли искат много повече инвестиции, знания, умения. Когато никой не те подпира по хоризонтала, защо ти е да гониш височините, да се мъчиш да се катериш нагоре. Това е естествената реакция на всеки човек. Така той решава собственото си благоденствие като гледа само зърно, но лишава държавата от добавена стойност, от богатство. Но за това трябва да мисли държавата, а не арендаторът. Но държавата остана сляпа за този проблем през всички години на прехода. Защо обаче тези отрасли не се развиха в

Таблица 4.Производство на човек от населението в кг Период

Зърно

Слънчогл. Ябълки

Домати

Мляко

Месо

1986-89

895

275

2008-11

930

187

165

Процент 104

398

Таблица 5 Разпределение на животните по групи стопанства ИЗП

ЖЕ

Групи стопанства хиляди хиляди към 2010г дка Процент броя

Процент

Дребни

7900

21.8

632.5

69.0 (87.5) 80.1 (128)

Едри

28309

78.2

284.3

31.0 (12.5) 10.0 (6)

ЖЕ на 1000дка

Общо 36209 100 917.2 100 25.3 (32) *) В скоби са дадени старите цифри от 2007г, при разделяне до 1000дка

дребното стопанство? Основно, (не единствено) поради липсата на организиран пазар, което доведе до изкупване на продукцията им на безценица. В страните с фермерско земеделие грижата за пазарите е на кооперациите, каквито ние не направихме. ТКЗС-тата възстановихме, но кооперации за изкупуване и преработка така и не създадохме. През цялото това време и млякото, и месото, и плодовете, и зеленчуците, се изкупуваха без наличието на свободен пазар, на ниски цени. Никой не желае да работи на загуба, без печалба. Това също е естествена реакция на всеки нормален човек и това доведе до големия спад при тези отрасли. Какъв е изходът? Тук няма нужда да се открива велосипеда, той е създаден отдавна. Държавата ще трябва да се намеси при регулирането на земеползването, чрез законови ограничения и чрез икономическите лостове. А за дребните, ще трябва да заработят най-после кооперациите за изкупуване, за снабдяване, за преработка. Но преди да заработят кооперациите за изкупуване, ще трябва да се направи работеща наредба за директните продажби от фермите. Това ще помогне за избягване на посредниците. Наредбата публикувана преди две години остана неработеща, тя е пълна с неразумни ограничения и е в услуга на едрите преработватели. 4. Ролята на субсидирането на площ за общото състояние на земеделието ни. До 2007г от когато започнахме да получаваме европейски субсидии за земеделието си, тази практика у нас се прилагаше ограничено, с изключение на тютюна, където помощите през 2005г достигнаха 147 милиона лева, а във всички други отрасли – 144 милиона годишно. Но от 2007г тази практика започна да играе вече значителна роля в подпомагането на земеделието. Само директните плащания от 500 милиона

надхвърлиха 1,0 милиард лв. годишно през 2010г и продължиха да нарастват в следващите години. Никога не са влизали толкова много пари като помощи в земеделието. Законен е въпросът, каква работа свършиха тези толкова много пари и дали те нямат някаква вина за неблагополучията, за които говорихме до сега – възникването на гигантските стопанства и срива в интензивните отрасли: животновъдство, плодове и зеленчуци? Без колебание, твърдо трябва да заявим, че субсидиите нямат вина за възникването на свръх уедряването. Ние вече отбелязахме по-горе, че още в 2003г, когато не се получаваха субсидии, уедряването беше обхванало 76% от ИЗП. Към 2007г вече 78% от площите бяха уедрени. Някаква нова динамика към обхващане на повече земи в групата на едрите, след 2007 година не се наблюдава. Нарастването на ИЗП след 2007г до 2010г с 5,8 милиона дка е с почти еднакви пропорции както при едрите така и при дребните, съответно 79% и 21%, което не води до промяна на завареното съотношение едри/ дребни. Следователно субсидиите нямат вина за възникването на едрите, но те не помогнаха за възникване на семейното фермерско земеделие, това което се очакваше от тях. Напротив, те стабилизираха това ненормално от гледна точка на семейното земеделие положение. Основната причина да се случи това е фактът, че субсидиите се даваха на площ, а не на продукция. За ЕС15 (старата Европа) това почти не играеше роля, защото те вече имаха изградена структура (добро съчетаване на отраслите) и субсидирайки площите, парите отиват почти по-равно при всички. При нас обаче не е така. Както видяхме по-горе, при нашите едри стопанства има площи, но няма интензивни отрасли, има само зърно. Интензивните отрасли при нас са основно при дребните, но те имат малко площи, които докарват и малко субсидии. Така се получава, че субсидирайки площите, при нас интензивните отрасли остават с много малко субсидии. За 2011г секторът „Зърно” е получил 18,5% субсидии към създадената продукция, зеленчуците – съответно 9,2%, а – животните 10,6%. И това е след като част от националните доплащания бяха насочени към животните и те получиха 83 милиона, а зеленчуците 18 милиона. През предходната 2010г, когато нямаше тези доплащания за интензивните, зърното получи 22% към създадената продукция, животните 6,3%, а зеленчуците 4,5%. Това е резултатът, който е виден за всеки, който притежава логическо мислене и може да смята. Чудното е само, защо 6 години никой от МЗХ не се сети да постави въпросът пред ЕК, и да се ползват клаузите в договора за корекции (чл.68 от регламент № 73/2009). Следователно, спокойно може да се направим извода, че практикуваното субсидиране на площ, при нас силно ощети интензивните отрасли, то

има сериозен принос за окаяното състояние в което се намират сега тези отрасли. Отговорните фактори от МЗХ, през целия период от влизането ни в ЕС, не направиха нужното, за да може милиардите получавани като субсидии да дадат очаквания ефект. Сега милиардите са усвоени, но ефектът за интензивното земеделие го няма. 5. Каква да бъде политиката в земеделието за следващия период. На първо място следва да поставим въпроса с ограничаване на свръх уедряването на земеделските площи. Като оптимални горни граници следва да приемем 10 000дка, а като допустими горни граници 20 000дка. Това показват анализите в напредналите страни. Техниката и технологии, съчетани със съответната висока квалификация, дават възможност в рамките до 10 000дка да се води високопродуктивно растениевъдство и съответното животновъдство в размер до 600-800 ЖЕ. Намаляването на площите, дава възможност на фермера да увеличи животните до 120-150 ЖЕ на 1000дка. Увеличаването на площите до 20 000дка снижава значително възможностите за ефективно гледане на животни, а след тази граница ги свежда до нула. Следователно за да имаме животновъдство, едрите стопанства ще трябва станат по-дребни. Как да стане това раздробяване е политически проблем. Много страни са прилагали законови ограничения, но се използват и икономически лостове като въвеждане на данъци, ограничаване и премахване на субсидиите на площ и други подобни. Например, снижаването на субсидиите над 10 000дка и премахването им нацяло над 20 000дка, като снижаването им става според наличието или отсъствието на животни. А в общественото пространство, ще трябва да спре фаворизирането на супер едрите. Пропагандата ще трябва да фаворизира комплексните стопанства (със зърно, животни, плодове, зеленчуци), със семейни характеристики, а не предприемаческите стопанства. На второ място, да се усъвършенства системата за субсидиране, като се повиши значително частта, която отива за получаваната продукция. Колкото повече помощи се свържат с получения ефект от работата, толкова по-добре. Това ще важи на първо място при определянето на относителният дял на помощите за отраслите. При сегашното съотношение на отраслите и сегашното ниво от около 1,3 милиарда лева директни плащания, разпределението трябва да е приблизително така, 800 милиона за площите, допълнително 300 милиона за животновъдството и 200 милиона за зеленчуци и плодове. При това положение от 800-те милиона за площите около 600 ще отидат към зърно производството, 150 чрез площите към животновъдството и 50 милиона към зеленчуците.

Така парите за животните се станат 450 милиона, а за зеленчуци и плодове 250 милиона. Тогава всички ще получат почти еднакъв процент отнесено към създаваната продукция. При това положение, парите за животните няма да са нито 83, нито 120 милиона, а 450 милиона, а при зеленчуците няма да са 18 или 24 милиона, а 250 милиона. Едва тогава ще може да се съживи западналото животновъдство и изчезващите зеленчуци и плодове. Това налага прехвърлянето на по-голямата част (не само до 10%, а много повече) от европейските пари към интензивните сектори. На трето място стои въпросът, как да се разпределят тези пари, за интензивните отрасли за да се получи очаквания ефект. Трябва да спре порочната практика помощите да се дават на глава и да се слага толкова високо долната граница като например: не по-малко от 5 крави за месо и 10 крави за мляко, или 20 овце или кози. Това е пак остатък от непознаването на семейното фермерско земеделие и фаворизиране само на едрото. С помощи следва да бъдат осигурени по принцип всички – и дребни, и едри. Но, по-съществен е въпросът как да се разпределят помощите между стопаните. Най-правилно е това да става според продукцията. Отгледала телето си, месодайната крава да получава помощ според това, колко мляко дава. Сега какво правим? Получава стопанина 200лв на крава. Дали дава 3000кг мляко или 9000кг няма значение. Това убива стимула за усъвършенстване на породата, и то вече се забелязва от опитните селекционери, които бият тревога. Ако ще даваме повече пари за животновъдството и зеленчуци, парите ще трябва да се дават за получена продукция. Да се постъпва така го налага разумът. Това също няма нужда да го измисляме как да става, защото много от западните ни колеги го правят и сега. Ходим толкова по Европа нека да проучим и

принесем техния опит. 6. Какво трябва да направим ние като граждани и организации? Ние, като граждани и организации, също дължим много на земеделието, за да заработи то като съвременно семейно фермерско земеделие. Не бива да забравяме, че колкото и да се усъвършенства системата на субсидиране, най-добрата гаранция за успеха на семейното фермерско стопанство е осигуряването на свободен пазар при изкупуване на продукцията. Това ще стане само след създаването на фермерските кооперации, които са гръбнакът на съвременното европейско земеделие и земеделието на САЩ. Ние ще трябва да сме инициаторите за тяхното създаване, а МЗХ, ще трябва да помага, като създаде специален отдел за организиране и наблюдение на пазарите със земеделски продукти. Основен инструмент и помощник на този отдел ще бъдат фермерските кооперации, затова отделът ще трябва да работи за тяхното създаване и укрепване: - създаването на фермерските кооперации и изграждането на тяхно централно ръководство. В заключение ще трябва да кажем, че трябва да се научим не само да искаме, но и да даваме за усъвършенстването на земеделието ни. Това важи за животновъдните организации, които трябва да престанат да се роят, а обратното да се обединяват. Сдружения и държава ще трябва да работят заедно за тази спасителна кауза – фермерските кооперации. Това не са фантазии, това е единствения изход. Друг спасителен път за сега няма открит. Няма да е леко, но това трябва да стане, иначе няма да имаме високопродуктивно земеделие, с развити животновъдство и другите интензивни отрасли. Това ще стане обаче с много повече знания за семейното фермерско земеделие, с много повече наука и с по-малко политиканстване.

породи брой 2/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 8

Монбелиард За първи път породата Монбелиард (фр. Montbѓliarde) се споменава през 1872г, когато Жозеф Грабе, животновъд от Кутенанс, показва група селектирани крави, наречени по този начин, на селскостопанското изложение в Лангр. Официалното признаване на породата Монбелиард е едва през 1889г, благодарение на съвместните усилия на животновъди и общественици от региона на град Монбелиард. Век по-късно тя съставлява почти цялото поголовие говеда на район Франш-Комте. Също така е много широко разпространена в източна, югоизточна и централна Франция. Значителна полулация има дори и в департаментите на югозападна и западна Франция. Породата Монбелиард се развъжда в цял свят и е една от перлите в короната на френското животновъдство. Огромно е значението є за икономиката на район Франш-Комте и стои в основата на развитието му. Животни от тази порода вземат участие в изложения и преди 1870г, но под името „Френскошвейцарска” порода. Името „Монбелиард”, както бе погоре споменато, се използва за първи път през 1872г. Под това име породата е официално презентирана на изложението в Париж през 1889г. Призната е официално през същата година и Племенна книга на породата Монбелиард (HerdBook Моntbeliarde) е създадена на 2 декември 1889г. Измежду всички, които са имали принос в признаването на породата, трябва да бъдат споменати г-н Гюстав Кювие

– председател на Комисията, г-н Булан – ветеринар и вицепредседател на Комисията, който по-късно става първият Председател на Развъдната организация, г-н Василиер – главен инспектор на земеделието и Жюл Виет – депутат от град Монбелиард и министър на земеделието през 1889г. Още тогава усилията на създателите на породата Монбелиард са насочени към нейното тясно обвързване с икономическите реалности на района. „Марката” Монбелиард бързо утвърждава своята идентичност и оригиналност. Ориентирането към млечно направление е позволило да се осигури суровина за многото мандри, възникнали в региона след 1900г, а така също и крави за мляко, които били много търсени в южната част на Франция. Така, за кратко време, с мощната подкрепа на животновъдите, породата бързо се разпростира в цялата планинска част на департамент Ду. Племенна книга на породата Монбелиард (Herd-Book Моntbeliarde) Създадена е на 2 декември 1889г със седалище в град Монбелиард и обхваща стадата от околностите на града, както и района на град Белфор и два кантона от департамент От Саон (Haute-Saїne). Бързо обхваща кантоните Морто и Пиерфонтен, а след това и целия департамент на Ду. Пръв председател е г-н Булан – ветеринар, вицепрезидент на Комисията. От създаването на племенната книга в нея се

регистрират данни за родените млади животни, както и записи за родословието на възрастни животни и тяхната продуктивност. Тези данни се използват за по-нататъшното развитие и промотиране на породата Монбелиард. През януари 1997г, на мястото на съществуващите дотогава организации Herd-Book Montbѓliarde и GIE Montbѓliarde се създава нова организация – Организация за селекция на породата Монбелиард /O. S. Montbeliarde – Organisme de Sѓlection de la race Montbѓliarde/ – асоциация, чиято цел е да обедини всички живителни сили на породата Монбелиард в услуга на хилядите животновъди във Франция и по света, развъждащи породата Монбелиард. Произход и история Породата Монбелиард е от краниологичния тип B. t. Frontosus /широкочели говеда/, към който принадлежат червенобелите породи. Следователно породата Монбелиард е част от семейството на Симентал и Флеквих, и като такава е член на Световната Симентал-Флеквих Федерация и на Европейската Сименталска Федерация. Първите данни за породата са от началото на 18 век, когато фермери от Оберланд Берноа /Швейцария/ се заселват в областта на град Монбелиард, водейки със себе си своите говеда. Благодарение на методична селекционна работа, тези говеда скоро придобиват известност и от 1872г започват да участват в конкурси и изложения под името “порода

Монбелиард”. През 1889г породата Монбелиард е официално призната и регистрирана от Министерството на земеделието в официалния регистър на породите във Франция. Племенна книга на породата Монбелиард е създадена през същата година и нейният статут е утвърден от префекта на департамент Ду /Le Doubs/ на 2.12.1889г. Записите за млечната продуктивност на породата официално започват през 1923г и днес те са сред основните критерии за нейната селекция. В допълнение на млечната продуктивност са и изискванията на местните майстори, които търсят мляко с високо качество, без маститни проблеми, за да произвеждат известните сирена, които са традиционни за областта. Изкуственото осеменяване се използва широко още от създаването си през 1949г и представлява решаващ фактор в еволюцията на породата. На 28 януари 1997г Националното обединение за селекция и репродукция на породата Монбелиард /l’Unitѓ Nationale

de Promotion et de Sѓlection de la Race Montbѓliarde (O.S. Montbѓliarde)/ поема племенната книга. От тази дата O.S. Montbѓliarde е организацията, която е отговорна за избора на политика и цели в селекцията и репродукцията на породата Монбелиард.

Дял на контролираните крави от породата Монбелиард в общото млечно стадо на Франция

Географско разпространение и численост Ареалът, откъдето породата Монбелиард произлиза, представлява варовито плато от източна Франция (масив от юрския период) и в наши дни е ареал на най-голяма гъстота на породата (92% от всички крави в район Франш-Комте са Монбелиард). От 1950г нататък породата се адаптира много добре във всички планински региони на Франция, където

популацията непрекъснато нараства. Днес тя съставлява 56% от популацията на кравите в район Рон-Алп /Rhѓne-Alpes/ и 44% в район Оверн /Auvergne/. Бързо нараства и присъствието є в западна Франция, а така също и в югозападна, североизточна и централна Франция. През 2005г породата е втората по значение млечна порода в страната с численост около 2 млн. говеда, в т.ч. 680 000 млечни крави. Близо 400 000 от тях са под контрол, което предствалява 14,6% от млечните крави във

Разпространение на породата Монбелиард във Франция от 1960 до 2005г

Франция. Броят на говедата от породата Монбелиард непрекъснато расте, като през 2011г кравите са вече около милион, в т.ч. близо 500 000 от тях под контрол. Използване на породата Цялата популация на кравите Монбелиард се използва за производство на млечни продукти. Технологичната стойност на млякото зависи от два фактора едновременно: както от общото съдържание на протеини, така и от съдържанието на някои разновидности на казеина, които имат благоприятен ефект, както върху рандемана на произведеното сирене, така и върху необходимото време за коагулация. Разновидността тук е В вариант на Кappa Ca-

sein. Едно проучване през 1988г от Глауд Грос от ИНРА, Френския национален институт за агрономически изследвания, установява, че честота на алела, детерминиращ В варианта на Капа казеина в млякото на популацията е 37%. Въпреки че породата Монбелиард е селектирана предимно за производство на мляко с високо съдържание на протеин в него, угоените животни имат голямо търсене в месната индустрия благодарение на: • техните размери и големия им прираст. Живото тегло на възрастните крави и на угоените телета варира от 650-750кг, в зависимост от възрастта. Средният дневен прираст при угояване е от 1200 до 1300гр на ден, в зависимост от дажбата.

• качеството на трупа: рандеманът е 52-54% за кравите и 5658% за угоените телета, без излишната мазнина върху труповете, класифицирани клас R по EUROP. Бракуваните крави са угоявани в края на техния млекодаен период и също осигуряват качествено месо за преработка. Мъжките животни, които не се използват за репродукция, се угояват за пазара на говеждо и телешко месо. Те са много търсени и съответно цената им е повисока. Система на отглеждане Повече от половината крави от породата Монбелиард се отглеждат в планински райони, където основната им храна е пасищна трева през лятото и богато сено през зимата, така че породата е изключително подходяща за приемането и трансформирането на огромни количества груба храна, която се предлага във фермите. На други места те се отглеждат в интензивни системи, използващи царевичен силаж, който дава възможност напълно да се разгърне потенциалът на животните по отношение на нарастване на мускулната маса и натрупването на протеин. www.montbeliarde-bg.com

ТРИ НАЧИНА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТ ПРИ ГОВЕДОВЪДСТВОТО Красимир Пеков В сърцето на Департамента Ду и в близост до града дал наименованието на една от найпопулярните породи говеда в света – Монбелиард, на 05–06.02.2013г, се проведе международно изложение на крави от тази порода. В поканата за участие се отбелязва, че ще бъдат представени „Дъщерите” на Монбелярд от района на Бензансон – Източна Франция. Породата е една от най-разпростанените във Франция, в съседните страни като Швейцария, Австрия, Холандия, Белгия, Италия. Голямо разпространение има и в Канада и в САЩ. Присъстваха представители на асоциациите на породата в много европейски страни – Чехия, Румъния, Холандия, Англия, Италия, Турция. Многобройни бяха и представителите от Китай, Канада, Сенегал. По някакви причини на това изложение, освен екипът на сп. „Животновъдство BG”, не присъства нито един животновъд от България, а имаше какво да се научи от първоизточника, както за начина на отглеждане,

така и за тенденциите на развитие на породата за следващите години. Можеше и изгодно да се сключи сделка за закупуване на семенен материал със съответна отстъпка до 30% от пазарната цена, при гарантирано качество от КООПЕКС – ЮМОТЕСТ. При перфектна организация на транспорта, логистиката и презентациите, бяха представени няколко действащи ферми с техните стопани и съответните виждания за производствения процес – като се тръгне от производството на сеното, като основна съставка в „менюто” на животните, влагането или отсъствието на силаж в него, добавянето на концентриран фураж, качеството на полученото мляко и от там и получената цена. Ферма Gaec des Lisieres Първата от посетените ферми е с адрес Шьомин Фальоран, район Верниефонтен. Разположена на 700м надморска височина, годишен обем на валежите – 850мм. Във фермата работят 3-ма

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 2/ 2013 11

Таблица 1 Подробни резултати Ставка на подновяване

23%

В това число бракуваните крави

10%

В това число продажбата на крави и юници в млекодобивен период

90%

Възраст на първо отелване (месеца)

31 месеца

среден ранг на кърмене

2.8%

% от кравите в 3-та и по-висок брой лактация

50%

Средният брой на сухостойни дни

67 дни

Интервалът между две отелвания

397 дни

Сезон за отелване

есен

Брой услуги на бременна крава

1,6

Ветеринарни разходи

75 евро за крава/година

Селекционните критерии

Цялостен външен вид, виме, тяло, крака и копита

души на пълна заетост. Количеството произведено мляко е 378 000 литра. Отглеждат се 50 млечни крави и 40 юници. Обработваемата земя е общо 110 хектара, от които 300дка естествени пасища, 670дка тревни площи за сено, а 120дка се засяват със зърнени култури. Не се отглежда царевица. Част от земята е собствена, а другата е взета под аренда. Средната цена на 1 хектар /10дка/ е 2000 евро, или около 400лв на 1дкa. Настаняването на животните е в обори, храненето е със сено, което се получава само от местни треви. При пристигането на гостите беше направена демонстрация на сено, запазило аромата си от момента, когато е косено. Системата за хранене включва два подсезона – зимен и летен. През зимата основната дажба включва: сено от първото и второто косене и нарязано цвекло плюс

концентриран фураж 22% от дажбата /между 2кг и 6кг на крава/. Дава се също домашно приготвен концентрат от зърнени храни и соево брашно с 40% протеини. Лятната основна дажба включва: паша, сено, концентриран фураж 22% протеини, концентрат от зърнени култури и соево брашно 40% протеини. Като цяло, разходите за година за една крава са 1 800кг концентриран фураж, което се отразявя на цената на млякото, като я редуцира с по 50 евро на 1000л. Млечната продукция е увеличена: в периода 2010 – 2011г от 52 крави са получени по 7 472кг при масленост 4,16 и протеини 3,53; 2011 – 2012 година тези показатели са както следва: брой крави 54, продуктивност – 7 517кг, масленост 4,1, протеини 3,5. През периода, крайната цена, която е получена е била 495 евро за 1000кг мляко. Цялата продукция се изкупува от Кооператива на Верниефонтен и се използва за производството на сирене. Тази ферма се е ориентирала само към производство на мляко, което се обработва в близост и това е ефикасно, тъй като се намаляват разходите за транспорт на продукцията. Използваното за хранене на животните сено е само от местни треви и се съхранява по специален начин, на опаковани във вата бали, с което се запазва влажността и аромата му през целия период на съхранение. Както се вижда от примера, главната цел е постигането на оптимално качество за производството на специализирани сирена подобни на традиционните български кашкавали. Показателите за масленост и количество на протеин се спазват стриктно, тъй като от това зависи по-нататък качеството на произведените сирена и ефективността на целия производствен комплекс, от събирането на сеното до

Таблица 2.: Извадка от най-добрите крави във фермата. Име:

Баниер

Бесанин

Есперанс

Дата на раждане

30.01.2006

08.09.2006

31.12.2009

Брой лактации

Дата на последно раждане

13.02.2012

14.10.2012

21.09.2012

Баща на кравата

Оксалин

Юбалм

Ругала

Дни на доене в годината

305

266

305

Количество получено мляко за година

10 446кг

8 145кг

дневен млеконадой 32,6кг

мазнини

4,00

4,36

протеини

3,38

3,43

Общо количество мляко за целия период на отглеждане

41 127кг

28 159кг

Оплождане:

Естествено покриване Естествено покриване Естествено покриване с Фаучигни с Фая с Фал

продажбата на готовия хранителен продукт при условията на неограничена конкуренция и един разширен пазар, с достъп до най-новите технологични решения при производство на евтина и качествена храна. По думите на един от тримата собственици на фермата: на него никой не му налага ограничения за количеството, рестрикциите са за качеството. Той може да произвежда мляко с такива показатели, в каквито иска количества, но ако качеството падне и в наймалка степен, никой няма да се интересува от него, никой няма да му го изкупи. Затова когато не могат да пласират мляко, те продават част от младите крави, за които вече не правят разходи за качествена храна. Като метод за осеменяване във фермата се ползва 50% изкуствено осеменяване и 50% естествено покриване. (Таблица 1 и 2) Ферма Gaes des Chazeaux Втората посетена ферма е разположена в Гонсан, на надморска височина от 595м, при средно годишни валежи от 830мм. В нея работят тримата собственици – братята Кристоф, Михаел и Силван. Фермата е основана от дядото през 1940г. След него, през 1967г професията поема бащата, а през 1992г вече идва най-големият брат. Другите двама се присъединяват през 1994г и през 1997г. Разполага с нова сграда от 2007 година, в която се отглеждат по 70 – 80 крави. Продават около 500 тона мляко на година от най-високо качество. Фермата разполага и с 194ха земя, от които естествени пасища – 60ха, за производство на сено – 111ха, за зърнени култури – 23ха. Не се отглежда царевица. 30% от земята е собствена, останалата е под аренда. Имат средно по 50 раждания годишно, като половината продукция е за износ в Швейцария и Италия, а останалото количество реализират във Франция. През зимния период, от 1 ноември до средата на април, се дават до 6.5кг концентриран

Таблица 3 Подробни резултати Ставка на подновяване

35%

В това число бракуваните крави

25%

В това число продажбата на крави и юници в млeкодобивен период

75%

Възраст на първо отелване (месеца)

30 месеца

среден ранг на кърмене

2,3%

% от кравите в 3-та и по-висок брой лактация

40%

Средният брой на сухостойни дни

72 дни

Интервалът между две отелвания

382 дни

Сезон за отелване

целогодишно

Брой услуги на бременна крава

1,8

Ветеринарни разходи

140 евро за крава/година

Селекционните критерии

Здрави и силни крави, количество на протеини в млякото, крака и копита, виме, месо

фураж, с 23% протеин на крава на ден, а през летния сезон, от 15 април до 1 ноември до 4кг концентриран фураж с 18% протеин. Внимава се и какво е сеното. През зимата се разпределя по следния начин – 60% е от първи откос и 40% от втори откос. През лятото това съотношение се компенсира с естествена паша, плюс смес от зърнени култури – 50%, царевица, 25%, ечемик 25% плюс 4кг концентриран фураж с 18% протеини. Концентрирания фураж даван на крава годишно е 1200кг. Разходите за производство на 1000кг мляко възлизат на 185 евро. При храненето не се използва силаж, тъй като ферементационните процеси при подготовката му се предават и в млякото, а това от своя

Таблица 4.: Извадка от най-добрите крави във фермата. Име:

Анви

Доре

Бабел

Дата на раждане

08.10.2009

26.10.2008

18.09.2006

Брой лактации

Дата на последно раждане

21.12.2011

14.11.2012

10.09.2012

Баща на кравата

Редон

Рапало

Негосиар

Дни на доене в годината

287

280

305

Количество получено мляко за година

7 240кг

6 355кг

7 336кг

мазнини

3,82

3,48

4,02

протеини

3,42

3,43

3,40

Общо количество мляко за целия период на отглеждане Оплождане:

23 176кг Изкуствено осеменяване Изкуствено осеменяване с донор Урбанист с донор Унимак

Изкуствено осеменяване с донор Гигонда

Таблица 5 Подробни резултати Ставка на подновяване

33%

В това число бракуваните крави

35%

В това число продажбата на крави и юници в млeкодобивен период

65%

Възраст на първо отелване (месеца) 30 месеца

страна влияе негативно впоследствие при производството на сирена. От това следва, че разходите за тон продукция са по-високи, но цената на която се реализира млякото също е по-висока. Така се запазва съотношението между производствени разходи и получена цена на продукцията и резултатът е отново съизмерим с този във фермите с традиционно хранене – т.е. за 1000 кг мляко се получава печалба от 455 евро. Отделно се получават европейски средства за: – брой крави; – за фураж; – за мляко. Повечето крави са раждани от естествено покривани майки,

среден ранг на кърмене

2,5%

% от кравите в 3-та и по-висок брой лактация

40%

Средният брой на сухостойни дни

57 дни

Интервалът между две отелвания

375 дни

Сезон за отелване

Есен

Брой услуги на бременна крава

1,9

Ветеринарни разходи

68 евро за крава/година

Селекционните критерии

Крави с висока продуктивност и добро виме. Здрави крака и копита. Добри здравословни черти и висока плодовитост.

а самите те се осеменяват също чрез естествено покриване. Млечната продукция се увеличава в периода от 2010 – 2011г от 7 146кг мляко от крава, при масленост 3,85% и протеини 3,43% на 7 265кг мляко от крава, при масленост 3,89% и протеини 3,49% през периода 2011 – 2012г. (Таблица 3 и 4) Ферма Gaes du Terroir Трета поред ферма е тази във Фльоре ле Фаверне. Мястото е разположено на надморска височина от 340 метра. Годишно падат валежи

Таблица 6.: Извадка от най-добрите крави във фермата. Ева

Етол

Форен

Дата на раждане

Име:

26.06.2009

14.11.2009

15.08.2010

Брой лактации

Дата на последно раждане

19.02.2012

13.06.2012

28.12.2012

Ругала

Урбанист

дневен млеконадой 25,1кг

дневен млеконадой 27,8кг

Изкуствено осеменяване с донор Урошер

Изкуствено осеменяване с донор Триумф

Баща на кравата

Ругала

Дни на доене в годината

305

Количество получено мляко за година

8 866кг

мазнини

3,97

Протеини

3,76

Общо количество мляко за целия период на отглеждане Оплождане:

Изкуствено осеменяване с донор Бургейт

от 750мм. Във фермата работят 5,5 човека на пълна заетост, които гледат 125 млечни крави и 150 юници и произвеждат 1 135 тона мляко на година. Угояват и 25 животни за месо. Земята, с която разполага фермата е 410ха, от които 140ха естествени пасища, 25ха тревни площи за сено, 170ха засяти със зърнени култури и 75ха с царевица. 35% от земята е собствена. Приблизителната цена на земята е 2000 евро за един хектар. Кравите се отглеждат на сламен под. От седем месеца се доят с два робота, в специален салон. При това за всяко доене, автоматично, чрез специален чип се идентифицират животните и се записват точните параметри – количество, съдържание на мазнини и протеини, времето когато кравата е издоена. Това предотвратява преждевременно влизане на животното в бокса за доене. Храненето се извършва без да се дели на сезони като целогодишната дажба включва: 28кг царевичен силаж, силаж от люцерна 2,5кг, 2,5кг сено, 5кг зърно за пивоварни (хмел), 1.5кг силаж от царевично зърно, 2,5кг соево брашно 48% протеини, 2 кг концентриран фураж – 26%

протеини (робот), минерали, 2ха пасища за лятото. Базовата дажба е достатъчна за производството на 31л мляко дневно. За една крава се изразходва 1 590кг концентриран фураж. Себестойността на 1000л се равнява на 366 евро. Млечната продукция се увеличава в периода от 2010 – 2012г, като през периода 2010 – 2011 година, от 136 крави са получавани средно по 8 798кг мляко при мазнини 3,9 и протеини 3,47. През периода 2011-2012г от 125 са получени средно по 8 886кг мляко при мазнини 3,92 и протеини 3,49. Цената, която е получена за млякото през 2012г е била 352 евро за 1000кг. Млякото е изкупувано от „Ермитаж” за производството на сирене Ементал. (Таблица 5 и 6) Посетихме и малка ферма на един собственик, в която разходите са сведени до минимум. При естествени условия и само на базата на произведени на място храни, се отглеждат до 30 крави, чиято продукция е достатъчна за самоиздръжката на фермата. Тук е търсен максималния ефект от минимално вложени средства. Като краен резултат феремерът сащо е на печалба.

породи брой 2/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 16

Възраждаме уникална порода коза: калоферска дългокосместа

алоферската е найдългокосместата коза в света, като косъмът є достига 50-60см, посочва пред БТА съучредителят на Асоциацията за автохтонни породи кози в България (ААПКБ) Атила Седефчев. Качествата на местната порода са оценени от българските любители на

маскарада, които сега отглеждат животното предимно заради кожата, от която правят костюми. Именно заради меката и фина козина, която прави движенията на кукера много по-ефектни, отглеждането на калоферската коза се е превърнал в доходен бизнес. Само за последните 10 години

цената на животните се е повишила над 10 пъти, като хубавите мъжкари се продават дори по 3 500лв, а стойността на един бабугерски костюм понякога надхвърля 8 000лв. Заради масовото използване на кожите за кукерски костюми районът на отглеждане на козите се прехвърлил от Калофер в Югозападна България, където маскарадната традиция през последните години претърпя най-силно развитие. В кресненското село Влахи се намира най-голямата ферма, в която има базово стадо от 220 животни. По данни на Асоциацията за автохтонни породи у нас калоферските дългокосмести кози са около 600. В европейски мащаб една популация е застрашена от изчезване, когато падне под 7 000 бройки. За запазването на популацията на калоферската коза е помогнала стара местна традиция. Преди Нова година във всеки дом в Калофер избирали най-хубавия козел. Стопаните го украсявали с колачи и така събраните животни преминавали на процесия през града. Въпрос на престиж и гордост било кой е най-красив и силен. Калоферската коза е показвана и на три международни срещи за редките местни породи на Балканите. От 2010г породата се представя на изложби от членовете на новосъздадената Асоциация за автохтонни породи кози в България, чието седалище е в Перник. www.inews.bg

породи

МЕСТНИТЕ ПОРОДИ КОЗИ В БЪЛГАРИЯ – ИНТЕРЕСНИ, НО СЛАБО ПРОУЧЕНИ Гл. ас. д-р Атанас Вучков, Аграрен Университет – Пловдив

КАЛОФЕРСКА ДЪЛГОКОСМЕСТА КОЗА

тази местна порода. Понастоящем Калоферската дългокосместа коза е разпространена основно в два ареала: 1. Районът на Централна Южна България – основно гр. Калофер и други селища от Карловска община, разположени в подножието на Стара планина и Средна гора. 2. Районът на Югозападна България – селища по западния и северен склон на Пирин планина. Първият ареал е първичен, естествен хабитат за породата. Там тези животни се отглеждат от незапомнени времена и именно поради това тя бе именувана „калоферска”. През последните години се наблюдава повишен интерес към кожите на такива животни, използвани за направата на кукерски костюми, характерни за Югозападна България. В резултат от това много ценни животни бяха изкупени от Калоферския край, като някои от тях бяха ликвидирани заради кожите, а с други започна развъдна работа основно в Благоев-

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 2/ 2013

естните кози в България сравнително рядко са били обект на проучвания. Въпреки оскъдните изследвания в миналото, сред зоотехническата общност в страна се е наложило мнението, че местните кози са ниско продуктивни, което е било изтъкнато като мотив за кръстосването им с пръчове от Саанската порода, Чешка бяла и Германска бяла благородна. Това доведе до отлив на интереса към местните кози. Вследствие на това, популацията на местните кози в България постепенно намаля. Прави впечатление, че в миналото въпреки голямото разнообразие, авторите проучвали или писали за местните кози, са ги обединявали в една обща група - „местни кози” (Кадийски 1958, Соломонов, Кадийски и Лазаров (1984). Понякога, поради традиционализма на някои развъдчици, до нас достигат малки популации от автохтонни породи и отродия. Изключително важно е такива популации да бъдат разпознати, характеризирани и с тях своевременно да се предприемат ефективни консервационни действия. Подобна популация се е оформила и запазила във времето в ареал, обхващащ Централна Стара планина, с център района на гр. Калофер. Тези местни кози са със специфични екстериорни признаци, съхранени в резултат от народна селекция и под влияние на климатично-географските и релефни особености на региона. От 2001г Сдружение за опазване на биоразнообразието СЕМПЕРВИВА, показва за пръв път живи екземпляри от тази локална популация под името Калоферска дългокосместа коза. Животните са представяни на няколко поредни национални животновъдни изложби в Сливен, както и на националните празници на биологичното земеделие в София. Породата е презентирана и на три международни срещи за редките местни породи на Балканите организирани от SAVE foundation. През 2009 година беше учредена „Асоциация за автохтонни породи кози в България”, която понастоящем притежава лиценз за развъдна работа с

градска област. От друга страна ограничителните мерки, наложени от План за управление на Национален Парк Централен Балкан 2001–2010, оказват негативен ефект върху популацията на кози в района на Калофер, като забраняват пашата на територията на парка. Тези основни фактори, доведоха до масово ликивидиране на ценни разплодници с изключително богато окосмяване, както и до стесняване на размера на популацията на Калоферската дългокосместа коза в естествения и хабитат. В резултат от целенасочена развъдна работа с екземпляри закупени от района на Калофер се създадоха множество стада от тази местна порода във вторичния ареал на разпространение – Благоевградска област, като към момента поголямата част от популацията е локализирана в Югозападна България. Калоферските дългокосмести кози са отлично приспособени към пресечен терен, устойчиви на заболявания. Дългата космена покривка ги предпазва от ниските температури през зимата в полупланински и планински райони. Общата популация на породата се оценява на 600 разплодни животни. От тях, към момента Асоциацията за автохтонни породи кози в България (ААПКБ) е обхванала 461 екземпляра или 76% от известната популация. Сранително ограниченият размер на популацията поставя породата в графа

„Застрашена”, според класификацията на FAO. Характерна особеност на Калоферската дългокосместта коза е обилната, дълга космена покривка. Този признак е основен при селекцията извършвана от фермери и в двата региона на разпространение на породата. Изключително дългото и ефектно окосмяване на Калоферската дългокосместа коза прави впечатление и на чуждите специалисти на които е представяна породата. Същите неведнъж изказват становища, че тази наша порода е най-дългокосместата европейска коза, а вероятно и в света. Козината на изследваните кози е дълга, права или леко вълниста, като при пръчовете в областта на холката средната дължина на косъма е 30,13см, а при крупата – 33,69см. Главата е богато окосмена, като се наблюдава добре оформен „перчем”. Обилно окосмяване се наблюдава и по долната част на крайниците. Цветът на космената покривка може да варира. Срещат се черен, сив, черно-бял, червен, червено-бял цвят. Налице е ясно изразена тенденция, при която преобладаващият цвят сред популацията в Благоевградска област е черния и черно-белия цвят – общо 76% от извадката. Докато в района на Калофер преобладаващият цвят при козите е сивият и бялосивия – общо 52% от извадката. Тази закономерност е логична предвид факта, че фермерите от Благоевградския район отдават предпочитание на черния и черно-белия цвят, породено от високия търговски интерес към кожи с такъв цвят. Масовото изкупуване на животни с черно-бял цвят от района на Калофер, води до процентното му намаляване в местната популация. Местните Калоферски дългокосмести кози са с компактно телосложение, с почти квадратен формат на тялото, като височината при холката при мъжките е 81,85см, а косата дължина на тялото – 81,52см. Подобен формат се наблюдава и при женските, с тенденция към леко удължаване на формата. Височината при холката при тях е 71,60см, а косата дължина на тялото е 73,99см. Животните и от двата пола са с изразена надсроеност – височината на кръстеца е по-голяма с 2,1см в сравнение с височината при холката. Крупата е наклонена, което е характерно както за козите така и за пръчовете. Главата при Калоферските дългокосмести кози е средно дълга с леко изпъкнала и начупена профилна линия. Ушите са дълги и леко пречупени напред и надолу. Дължината на ушите при мъжките е 16,21см, и 15,90см при женските. Обикновено екземплярите и от двата пола са рогати, но по-рядко се срещат и безроги. При мъжките екземпляри се наблюдава изключително характерна форма на рогата – спираловидно навити, със силен отклон в страни, като разстоянието от връх до връх е средно 71,75см, с отклонение до 108см.

развъдни организации

Национален Съюз на Говедовъдите в България Михаил Михайлов изпълнителен директор на НСГБ

Националния Съюз на Говедовъдите в България е независима, демократична и неполитическа браншова организация на съмишленицифермери говедовъди. При нас членуват само юридически лица с предмет на дейност в сферата на говедовъдството – добив на сурово краве мляко,производство на месо и разплодни животни. Основните цели и предмет на дейност на НСГБ са защитаване интересите на членовете и работи за повишаване икономическата ефективност от отглеждането на говеда.

животни, продуктивност и селекция през изминалата година показват данните от годишните и статистически доклади. За това разбира се има обективни и субективни фактори. Един от тях бе изключително тежката и продължителна зима на 2012г. Веднага след това последва горещото лято, което не позволи да се осигурят грубите фуражи. Зърнените борси вдигнаха цените на зърнените фуражи. Това се използва и от нашите търговци на зърно и дори в момента цената на триците е почти колкото на смеските. Не трябва да пропуснем и ниските изкупни цени на млякото до месец октомври. Сега всички плачат за мляко, ама няма. Повечето от нашите ферми дават с пъти по-малко мляко от началото на годината, евтиното вносно мляко вече е скъпо и се внася в малки количества. И най-важното, няма го вече живецът да произвеждаме, както сподели пред мен един фермер. На този сив фон Съюзът все пак свърши нещо

активно в работата на Съвета по животновъдство към МЗХ, който е орган където се раждат и обсъждат идеите и предлагат за решение и изпълнение от съответните институции. Особено активно в работата на съвета участваха Панайот Тодоров и Димитър Зоров които изключително много помогнаха за ускоряване на решението на наболели проблеми за говедовъдството. И все пак найголямата ни победа през този отчетен период бе, че успяхме да се интегрираме с няколкото действащи организации, защитаващи интересите на животновъдите и в момента заедно със СЖБ, НСММПБ и НСЖБ заедно обсъждаме всички въпроси свързани с животновъдството и заедно защитаваме нашите позиции пред МЗХ. В края на всяка година се прави и равносметка. За съжаление 2012г бе най-тежка за говедовъдството и може би последна за много фермери. Че се върнахме години назад по отношение на бройките

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 2/ 2013

ктивно Съюзът работи от септември 2011г. За тази година и половина успяхме да изградим нашата визия като организация, да започнем активно участие в работата на МЗХ по отношение на говедовъдството, да осъществим контакти с институциите имащи отношение към отрасъла. В организацията влизат девет регионални асоциации на говедовъдите и една развъдна асоциация контролираща черношарените породи в страната. Става дума за над 400 фермери, отглеждащи повече от 60% от кравите в страната. В ръководния орган – УС, влизат най-крупните фермери в България, като разбира се има и представители на всички категории ферми. Председател на НСГБ е Никола Ангелов от Пловдив, имащ ферма с над 3000 бр. крави, а съпредседатели са Панайот Тодоров от Сливен и Димитър Зоров. Какво направихме за този кратък период от време: включихме се

за своите членове. Участвахме в изготвянето на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Презумпцията бе да се сложи на открито производството на млечни продукти и защити традиционното производство. Участвахме с наши предложения за поправки в Наредба 26 за директните продажби. Въпросът беше по скоро да има възможност всеки производител да реализира директно на пазара своята продукция отговаряйки на изискванията, без ограниченията на старата наредба. Наясно сме, че не е възможно всеки фермер да продава директно, но да има своите права и за това. Участвахме също и в обсъждането на точките свързани с фермерите в проектозакона за ветеринарномедицинска дейност. Заедно с другите организации успяхме през миналата година да издействаме от МЗХ навременното даване на полагащите се субсидии, за да не се стигне до парадоксите от по-предни години една част от субсидиите да се облагат с данък печалба, защото парите са получени в последния ден на годината. Съюза работи в синхрон с развъдната организация на черношарената порода Добрич и нашите фермери са много доволни от работата на специалистите и селекционерите. Може би това бяха хората, които през найтрудните месеца за фермерите ги подържаха морално и провеждаха мероприятията по контрол и селекция. Не случайно в нашия Съюз са и най-високопродуктивните стада в страната, за които 8000кг средна млечност е вече минало и гонят 9000. Това са фермите Асеница, фермите в Кортен, Твърдица, Венец, Камен и още много други. Двете найвисокопродуктивни крави дали над 14000кг мляко за една лактация също са от нашия Съюз. На националното изложение в Сливен през 2012г, нашето

участие беше много скромно като присъствие, но въпреки това големият приз и два от призовете за холщайнската порода взеха наши ферми. Разбира се идва и риторичния въпрос какво не сме свършили. Много неща. Нищо не можахме да направим по осигуряване земя на нашите фермери за производството на груби фуражи, по напояването, по облекчаване участие в програмите. Фермерите вече с пъти по евтино, самостоятелно си доставят доилна техника, мобилна техника и други подобни от Европа и не искат да чуят за програми. Наистина трудно е да се сравняваме с европейския фермер. Скоро бяхме на посещение в немска ферма. На вратата имаше табелка 1903г – годината на създаване на фермата. С години този фермер е вземал субсидии, ползвал е облекчени кредити. В момента има всичко, дори фуража е по-евтин отколкото при нас и какво му трябва, само да работи. Запознахме се и с икономическата страна на производството на мляко в Германия. Това го прави техния център за прогнози в млечния сектор и там фермерите предварително вече знаят какво ги чака. Знаем, че зам. министър Димитров също работи по изграждането на такъв център и чакаме с нетърпение да заработи. И все пак какво показват цифрите в отчета на германския фермер. Себестойността и изкупната цена на млякото е еднаква, но като печалба идва субсидията, която е около 4 цента на литър мляко или за 8 тона става около 320 евро на крава. Пари, които веднага се инвестират за екстри във фермите. Тази година започва с големи неизвестни за говедовъдите. Единственото нещо, което ги спасява досега е изключително благоприятните климатични условия. Грубите фуражи почти навсякъде са на привършване, както казахме концентрираните са с високи

цени. Има и по-евтини варианти за изхранване на кравите, но обикновенно такива изпълнения са фатални за животните. Изкупните цени на млякото се движат около себестойността, но в повечето случаи надолу и ако млекоизкупвачите направят редовното упражнение в началото на пролетта да свалят цените на млякото това ще довърши фермите. И тук следва какво ще правим и защитаваме през тази година. На първо място съдбата на фермите втора категория. На повечето от тях малко не им достига да се качат нагоре. Трябва да им се помогне. Те не са и толкова много – около 400 с 10000 бр. крави. Вторият и най-важен въпрос е икономиката на фермите. При сегашната ситауция, независимо от това, че се тръби колко много милиони се дават, млечното говедовъдство не може да съществува. Ясно е, че е необходим финансов ресурс за изправяне на говедовъдството на крака. Ние, като организация имаме нашите виждания. Нашите колеги от другите организации също. Ще се съберем, ще ги обобщим и дадем за обсъждане с институциите, от които зависи това. Преди това обаче, като първа стъпка ще искаме от МЗХ да се направи бърз икономически анализ на състоянието на говедовъдството, за да може всичко да бъде подкрепено и решено с печеливши цифри. Трябва да подкрепим още отсега фермерите, които ще останат на терена след края на 2013г. Защото веднага след тази година, в която идва и изпълнението на нитратната директива, идва и март 2015г когато отпада квотния режим и никой не знае какво ще стане. Всъщност тази година ще бъде борба за оцеляване на отрасъла, а не толкова за увеличаване на продукцията, борба в която всички отбори трябва да се обединят ако искаме да имаме родно производство на млечни продукти.

Фигура 9. Порода Абердин ангуска

Фигура 8. Порода Херефорд

крави

8 Проф. д-р Трифон Дарджонов

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

МЕСоДАйНоТо ГоВЕДоВЪДСТВо В НЯКоИ СТРАНИ НА СВЕТА

В БИБЛИоТЕКА ЖИВоТНоВЪДСТВо

РАЗВИТИЕТО МУ В СТАРАТА ЕВРОПА Тъй като различията между старите 15 страни-членки и новите 12 членки на ЕС са съществени, трудно могат да бъдат разглеждани заедно. Тук ще представим месодайното говедовъдство само на ЕС15 тъй като новите страни-членки са за сега само прохождащи в специализираното за месо говедовъдство. Количествените характеристики на месодайното говедовъдство на ЕС-15 са представени в таблица. От тях става ясно, че месодайните крави в тези страни са 11,609 милиона през 2006г. През последните 10 години има колеблива тенденция за растеж в бройките, а произведеното говеждо месо в кланично намалява с 8,7% (Таблица 1, стр. 12). Въпреки интензификацията общото производство на говеждото месо намалява, но произвежданото месо на крава се е увеличило от 237кг на 246кг. Това се дължи на съществено намаления брои на млечните крави, които също участват при производството на говеждо месо. За разглеждания период млечните крави са намалели от 22,0 милиона на 18,0 милиона, т.е с 18%, поради нарастването на средната млечност от 5 351кг на 6 500кг средно за ЕС-15. Броят на месодайните крави нараства, но по-слабо от снижението на броя при млечните крави, в резултат на което общото говеждо месо намалява. Тази тенденция установихме и по-горе. Тя се дължи на обстоятелството, че консумацията на месо от птици, като много по-евтино и по-диетично, измества говеждото и свинското месо. Докъде ще стигне това изместване за сега не може да се прогнозира. Към 2002г средната консумация на месо от жител на ЕС-15 възлиза на 98кг от които 43кг се падат на свинското, 23кг на птичето, 20кг на говеждото. Произвежданото птиче месо достигна 8 259 хиляди тона, т.е. изпревари говеждото с 12%. Самозадоволяването за трите меса е съответно 109, 107 и 101%. Само за месото от овце и кози задоволяването е 81%. Водеща страна в ЕС-15 по отглеждане на месодайни крави е Франция – 4,077 милиона, които относително представляват 52% от всички крави, следвана от Великобритания, Белгия с по 50% и Ирландия – 51%. В тези страни е висок не само относителния дял на кравите за месо, но кравите са представени от типични специализирани за месо породи. В Испания, Португалия и Гърция, относителният дял е също висок, съответно 65, 57 и 45%, но това все още не са типичните месодайни породи, а са кръстоски на месодайни породи с млечни или комбинирани породи, които се гледат за получаването на телета. Типичните млеко-производителки, като Холандия, Дания, Финландия 2

Фигура 6 и 7: Порода Шароле и порода Лимузин

Фигура 4 и 5: Порода Белгийска бяло-синя и порода Симентал

МОДЕЛ НА ИНТЕНЗИВНО МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО Месодайното говедовъдство на Белгия може да се разглежда като модел за най-интензивно производство на месо. Към 1979г в страната е имало 1,1 милиона крави от които 120 000 отглеждани като крави кърмачки (11% от всички крави). Средната млечност от дойните крави е била 4 000кг, а производството на месо от крава 245кг

и Германия сега създават месодайното говедовъдство и относителния му дял е все още в границите на 12-15%, а в Швеция и Австрия, процесът е по-напред и месодайните крави достигат 30-34%. Средно за ЕС-15 сега месодайните крави са 39%, за 10 години относителният им дял е нараснал с 5 процентни единици, т.е.достига 15%. Величината на фермите с месодайни животни е средно 18 крави. Между 25 и 30 крави са фермите в Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и между 5 и 20 са фермите в останалите страни. Следователно, като правило фермите за месодайни крави в ЕС-15 са общо взето по-дребни отколкото фермите за мляко, които са средно 38 крави през 2006г. Най-обобщаващият показател за интензитет на производство на говеждо месо е месото което се пада на една крава. По този показател ЕС-15 е световен лидер в това производство. Тук почти е достигнат биологичния максимум 260кг кланично тегло. Средно през 2006г се падат по 246кг месо в кланично тегло на крава (млечни и месодайни). Водещи страни тук са Австрия, Белгия, Германия, Ирландия Финландия с над 250кг месо от крава. Както виждаме тук са страните с по-малко месодайни крави, но със солидна практика за угояване на всички млади говеда до високо живо тегло, 500-600кг. По-особено е положението в Италия където се произвежда 498кг и Люксембург 378кг на крава, което е нереално за едно нормално стадо. Високият показател се обяснява с практиката да се внасят телета за доугояване на място. Годишно Италия внася само от Франция около 1,5 милиона телета. Този експорт на живи телета от Франция, влияе за относително ниския показател за страната – 192кг от крава. Средната изкупна цена на угоените говеда за 2001-03 за ЕС-15 е била 1 545 долара за тон живо тегло, с много големи колебания за отделните групи страни. В Дания, Швеция, Финландия, Германия изкупната цена е 900-1000 долара. В Италия, Гърция, Испания цената достига 2 500-3 000 долара за тон. В останалите страни цената е около средната.

в кланично тегло. Сега към 2006г месодайните крави са 525 000, при 50% от всички крави. Средната млечност на дойните крави е 6200кг, а производството на месо от крава е 254кг. Средният размер на стадата с месодайни крави е 25. Тук се е развил в класическата форма моделът предвиждан в началото на 80-те години на миналия век. Бъдещето на европейското говедовъдство се е виждало като запазване общото производство на мляко, чрез повишаване средната млечност, намаляване на броя на млечните крави и заменянето им от месодайни крави с леко повишаване производството на говеждо месо. За съжаление, както споменахме по-горе, този модел не можа да се развие в другите европейски страни в пълен размер. Там наистина силно нараснаха месодайните крави, но те не можаха да компенсират напълно броя на кравите и общото производство на говеждо месо там намаля. Заслужва да се спрем по-подробно на явлението в Белгия – повишаване на говеждото месо. Защо тази страна продължава да развива говедовъдството си по този начин? Едно от обясненията е в природните фактори, които благоприятстват развитието на месодайно говедовъдство. Пасищата заемат 37,5% от земеделските площи. Обаче, не по-малко положително влияние е оказала системата за изкупуване и заплащане на угоените говеда в Белгия. Не бива да се подценяват и уменията на белгийските фермери селекционери. Само за двадесет и пет години те успяха да създадат от една типично комбинирана порода, две, комбинирана за мляко с 5 000кг млечност и специализирана за месо с уникални месодайни показатели. Става дума за Белгийското бяло-синьо говедо, известно като BBB (Blanc bleu belge), което заема основната част от кравите за месо. След 25г селекция под ръководството на специалистите в опитната станция Сине, паралелно угояваните бичета до 600кг от двата типа, са имали следните показатели от Таблица 2(стр. 12). Селекционираното за месо Белгийско бяло-синьо говедо сега по нищо не отстъпва на типичните едри месодайни породи като Шароле и Лимузин (Фигура 6 и 7). Най-силно за този резултат е повлияла прилаганата в Белгия система за изкупуване на угоените телета. Цената за живото тегло се определя от месодайните форми на животното: степен на замускуленост, бутове, плешки, закръгленост на трупа, които имат за краен резултат по-голямото количество на чистото месо в кланичният труп. Лицензирани оценители класират всяко предложено за продажба животно в 5 класа, като всеки клас има по три категории (или общо 15 ценови групи). Цената между най-ниската 4

Кланичен труп в кг

Живо тегло 600кг

Показатели

209

360

39 000 BF

Цена 65 BF/кг

294

420

64 200 BF

Цена 107 BF/кг

25 200 BF

Разлика в BF

Таблица 3.: Ефектът от по-високата категория на говедата

Месо без кости в кг

Цена на месото по 300 BF*/ кг Общо BF 62 700 88 200 25 500 *) BF = белгийски франка/ 32 BF бяха равни на 1 долар. Данните са от периода преди въвеждане на еврото като платежна единица за Белгия.

Фигура 2 и 3: Порода Белгийска бяло-синя – крави и бик

Месо в кланично тегло

45.0

15.0

138

Гърция

50.0

14.2

16.8 28796

26928

25369

466

1825

5166

304

439

4053

2585

1773

493

283

3807

2644

819

683

Тип за месо 70 70 13.5 16.5

Показатели

Кланичен рандеман %

Месо в трупа %

Тлъстини в трупа %

Кости в трупа %

Таблица 2.: Сравнителни кланични показатели при угояване

14.2

37.0

34.0

ЕС-15, 2000 г 11950

ЕС-15, 1995 г 11308 * ВБ: Великобритания

12.8

5.5

29.0

20.0

18.5

30.0

5.0

52.0

12.0

28.0

9.5

22.5

15.0

11.0

15.3

10.0

26.8

25.0

5.2

39.0

167

Холандия

Швеция

ЕС-15, 2006 г 11609

4077

Франция

57.0

411

Португалия

19.0

39.0

419

Италия

Люксембург

Финландия

65.0

1843

Испания

51.0

1129

Дания

Ирландия

15.0

1659

731

ВБ*

Германия

50.0

525

Белгия

34.0

271

237

230

246

248

234

192

256

146

378

498

238

258

197

199

251

231

254

269

Комбиниран тип

7964

7417

7271

137

355

1510

105

1111

671

572

129

1193

847

269

215

Средно Месо Общо, Като % в 1 ферма, Заклани Месо на 1 в хиляди от всички бр. говеда, хил. в хил. тона крава,кг

Месодайни крави

Австрия

Страни

и най-високата категория е 65%. Как се компенсира тази по-висока цена при животните от най-горният клас? Това ще видим от сметките в таблица 3, в която са използвани показателите от таблица 1, където са посочени животни от ниска и висока цена. (Таблица 3, стр. 13) Както се вижда от таблица 3, кланицата е платила по-висока сума за телета от най-високата класа равна на 25 200 BF, срещу което е получила в повече 25 500 BF при реализацията на месото. Дори когато не се променя пазарната цена на месото, по-високия кланичен рандеман, съчетан с по-високия процент на чисто месо в трупа, напълно покриват по-високата изкупна цена. Стига тази цена да е била правилно определена. Тази по-висока изкупна цена на животните с добре изразени месодайни качества отива при фермера. Този който полага усилията за повишаване месодайните качества е възнаграден за труда си и за квалификацията си. Както виждаме тук, пазарната икономика е в действие и стимулира развитието на отрасъла. Тази система е била разработена от университетската кланица в гр. Гант още през 80-те години на миналия век. Сега тя е залегнала в европейската система за изкупуване по кланичните качества както на говеда, така и на свине. От даденият пример се вижда, че цената при месодайните породи не се доказва с племенни свидетелства, както някога ние правихме в опитите си да създадем стимул за отглеждането на поради с по-високи месодайни качества, като Симентала или кръстоските с месодайни породи. Средната изкупна цена на живо тегло в Белгия през периода 2000-03г е била 1 330 долара за тон живо тегло. В Белгия действа принципът „има повече месо в кланичния труп, има по-висока цена”. Плаща се по-високото качество, а не племенната принадлежност. Защото, ако не се води насочена селекция, отбор и подбор на майките и особено на бащите, ако не се прилага правилно отглеждане и хранене от раждането до клането на младите говеда, високото качество може и да не е на лице, въпреки породната принадлежност. Тази система защитава в еднаква степен и фермера и кланицата. Само такава система може да осигури траен успех в селекцията. Успехите на белгийските говедовъди са доказателство за правилността на този подход. Който иска да учи как се прави успешно месодайно говедовъдство трябва да посети Белгия. Това важи в еднаква степен и за месопреработвателите, които сега са в паника, че не могат да внасят безмитно месо от трети страни. По-нататък ще продължим представянето на модела на интензивното месодайно говедовъдство

Таблица 1.: Брой на месодайните крави, големина на фермите и добитото месо 2006г в ЕС-15

с работата на най-челните производители на говеждо месо в Белгия, които чертаят пътищата на новото в бранша не само в страната, но и в света. (Фигура №1–4) Политиката за изкупване на угоените телета по месодайни качества в Белгия стимулира стопаните да търсят и да създават тези качества. Дългата практика е показала, че колкото по-добре са изразени тези качества в кравата и бика, толкова шанса да се получи теле със желаните качества е по-голям. Продаването на малки телета е широко разпространено, тъй като в страната съществува специализация. В едни райони, с по-бедни пасища, се произвеждат телета от крави кърмачки, а в други с по-богати пасища или наличието на царевичен силаж или цвеклови резанки, става угояването до високо живо тегло. За целта телетата се продават по диференцирани цени. Малките телета след коластрения период се оценяват по 5000 BF* ако са от най-ниската категория, и по 15000 BF, ако са от най-висок месодаен клас. Това стимулира стопаните да търсят пътища да произвеждат телета с високи месодайни качества. Колко широко разпространен е този стремеж, показва случката, на която станах свидетел. От Института по животновъдство в Гант, посещавахме стопани на месодайни крави за производство на телета. Беше късно следобед, когато стигнахме във фермата на стопанин, който наред с месодайните крави отглежда и 6 елитни бици от Белгийската бяло-синя порода. Току що един от биците се връщаше от скачка с крава на един от съседните фермери. Моят въпрос беше, защо използват бик, а не изкуствено осеменяване от известни бици. Отговорът на стопанина, който съпровождаше бика, беше: „Това е месодайна крава, от която търся теле с високи месодайни качества. За да ги получа, аз съм обиколил предварително и други няколко стопанина на бици, и съм открил бика, с който ще коригирам в най-висока степен месните форми на моята крава в потомството є. Това не може да стане с бик, на който гледам снимката, колкото високи качества да ми гарантират. Аз вярвам най-много на очите си”. Така стопаните на крави, отделят много време за да извършат най-важната операция в селекционната работа „подбора” – коя крава с кой бик да се покрие. Белгийците са големи майстори в тази дейност. Притежателя на биците има специално закрито ремарке, което стопанина на кравата закача на своята кола и откарва бика до фермата си. На въпроса ми имат ли проблеми с вкарването на бика *) BF = белгийски франк, 1 долар равен на 32 BF. Това е паричната единица на Белгия до въвеждането на Еврото.

и мляко като продукти с по-висока добавена стойност. Значителна част (над 100 милиона тона) от това зърно преработват в етанол и едва тогава изнасят около 70 милиона тона. Този модел не е лошо да бъде възприет и от нашите едри производители на зърно, които за съжаление бързат да станат най-големите износители на зърно, докато малкото производство на месо ни обрича на неприятно голям внос. Така изнасяме стока с ниска добавена стойност, а внасяме стоки с висока добавена стойност и чакаме да забогатеем. Ние пишем за другите, не само за да пълним страници и да се възхищаваме, но и за да се учим от тях. Добре ще бъде като се посещават развитите европейски страни и САЩ, което напоследък се среща често, да се обръща внимание и на тези челни практики и този опит да се принася у нас. Едва тогава ще може да очакваме по-добри резултати в земеделието.

СНИМКОВ МАТЕРИАЛ И ТАБЛИЦИ

Фигура 1.: „Белгийската бяло-синя порода привлича вниманието на света”.

в ремаркето. Отговорът беше: „Никакви проблеми няма, защото бикът знае къде отива и сам се качва в ремаркето”. Така белгийците поддържат високите месодайни качества в породата, с висок професионализъм и познания за месодайните качества. Как високия професионализъм помогна на стопанина г-н Логе, от селището Гистел, близо до гр. Остенде да се спаси от едно нещастие, ще разкажа на кратко. Логе и съпругата му имат ферма от 35ха, от които 20ха трайни пасища и 15ха житни култури. Те са отглеждали по рано 54 млечни крави в закрит обор, вързани, със средна млечност 5000кг и са печелили добре. Но злата съдбата се намесва. Съпругата катастрофира и остава инвалид, в количка. Логе е поставен пред проблема за преживяването. Да се грижи за инвалид, и да гледа 54 млечни крави е непосилно. Тогава по съвети на сътрудници в Института в Гант, той продава млечните крави и купува също толкова месодайни от породата Белгийска бяло-синя. Настанява ги в същият обор след подходящо преустройство. И започва борбата. Той решава да произвежда телета само от супер класа, които да угоява до над 600кг и да продава на най-високата цена. От съседните ферми той набавя сухи цвеклови резанки, с които угоява младите животни. Сметките му показват, че ако той осъществи тези планове, ще може да се грижи за жена си, и да получава същата сума, т.е. ще могат да продължат да живеят добре. Как е постигнал тези цели? Той открива високо класни бици от породата Шароле, които дават едри телета, с т.н. „двойна мускулатура” (на френски се нарича „кюлари”). Обикновено, когато кравата ражда такова теле има сериозни проблеми и най-често те раждат чрез “цезарово сечение”. По тази причина другите стопани избягват такива бици. Но нашият герой, търси именно такива телета, затова всички телета при него се получават чрез цезарово сечение. За целта той се абонира за един ветеринар, който при сигнал идва срещу заплащане и извършва услугата. Благодарение на тази практика, той няма смъртност при телетата, или по-точно тя е сведена най-много до едно теле годишно. Практиката е показала, че стопанинът започва да печели ако продава угоените животни над 80 BF за килограм живо тегло. Затова Логе се стреми да продава всички животни много над тази цена. Той не държи кравите с повече от две телета. Продава ги на кланицата докато са още под 48-месечна възраст, когато получава по-добра цена като месодайни животни с добри форми. Отелването става през февруари-април. През зимните месеци теле7

единица. Нуждата от капиталовложения за единица говедовъдна продукция също се намалява с около 30% при приложената специализация. Тези резултати напълно оправдават възприетия от САЩ модел за развитие на говедовъдството. От месодайните породи които представят този подотрасъл на говедовъдството на първо място е породата Херефорд (Фигура 8), следвана от Абердин ангуската (Фигура 9). Първата е от средно едрите породи, а втората принадлежи към дребните породи. И двете са с изключително добра приспособимост към пасищните условия на страната. Бързо възстановяват живото тегло след зимното оскъдно хранене и натрупват достатъчно резерви до есента, които им позволяват да прекарат земния сезон. За по-богатите райони са създадени и много нови породи и кръстоски, в които участвуват и едрите европейски породи. С голямо внимание се ползва за подобряване на растежните способности на месодайните млади говеда и комбинираната порода Симентал (Фигура 5). Най-характерното за месодайното говедовъдство на САЩ, е специализацията. Производство на телета е в едни райони, а тяхното угояване в други. Преобладаващата част от фермите в районите на огромните по-ниско продуктивни пасища, отглеждат месодайни крави, от които произвеждат телета до отбиването. Тези телета се изкупват от други фермери и със специализиран транспорт се доставят в царевичните райони. Там при наличието на евтино зърно, телетата се угояват интензивно до високо живо тегло 450-600кг според породата и характера на кръстоската. Угояването става на открити площадки в големи групи. Има угоителни площадки през които минават десетки и стотици хиляди млади говеда. Такива площадки за угояване има не само на основата на царевично зърно, обогатено със соев шрот или карбамид, но и на основата на модерните в последните години отпадъци при производството на етанол (етилов спирт за автомобилите). Говеждото месо в САЩ стои на първо място по стойност сред произведените земеделски суровини през 2008г, със своите 23,7 милиарда долара (11,3 милиона тона), които отиват в касите на фермерите. На второ място е млякото с 22,8 милиарда. А трето място с 20,3 милиарда долара е производството на царевично зърно. Това са трите производства с най-голяма тежест за земеделието на САЩ. Както виждаме САЩ са най-голям производител на зърнено житни култури, (405 милиона тона през 2008-10), но това зърно го превръщат в месо 10

МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО НА САЩ Месодайното говедовъдство на САЩ е не само най-голямо като обем, то има сравнително най-дълга история по-пътя на съвременното развитие на земеделието на страната. Освен това за него има наймного статистически данни, които позволяват да се правят и някои изводи за закономерностите за развитието на това производство. В света през 2003г са произведени 62,1 милиона тона говеждо месо, 11,9 милиона тона (19%) от него идват от САЩ, ¾ от това говеждото месо е продукция на месодайното говедовъдство. Следващите поголемина производители на говеждо месо са Бразилия със 7,5 милиона тона, Китай със 6,6 милиона тона и Аржентина с 2,8 милиона тона. С изключение на Китай, в останалите големи производители, говеждото месо идва предимно от специализирани за месо говеда. Месодайното говедовъдство на САЩ се е развивало след 1940г със следните темпове.

Броят на говедата месодайното и млечно направление се е променял така: През 1940г 24,6 милиона млечни крави, и 10,7 милиона месодайни. През 1970г 13,3 милиона крави за мляко и 37,7 милиона крави за месо. В 1982г кравите за мляко падат на 11,0 милиона, а кравите за месо достигат 39,3 милиона. След тази дата млечните крави се запазват на ниво около 10 милиона а след 2000г са на равнището 9,2 милиона броя. Месодайните крави започват леко да намаляват. През 2009г млечните крави са 9,2 милиона (със средна млечност 9 332кг) и 31,4 милиона са месодайни крави. Общо произведеното говеждо месо е 11,8 милиона тона. Налице е слаба тенденция за абсолютното намаление на говеждото месо и на месодайните крави в т.ч. Докато при консумацията на месо от един жител на САЩ говеждото се понижава чувствително, от 51,3кг през 1967г, на 29,8 кг през 2006г. Това е станало благодарение бързото нарастване на населението, от 210 милиона на 303 милиона, и компенсацията на месо, която идва от птичите меса, които се увеличават повече от четири пъти. Общата консумация на месо остава около 100кг на човек. Тези тенденции, както вече беше отбелязано се определят от по-ниските фуражни и трудови разходи при производството на птиче месо и от изискванията на медицината да се намали консумацията на говежда и свинска мазнина при хората от богатите страни. Тенденцията която се наблюдава в развитието на говедовъдството на САЩ, снижение на бройките на млечните крави и увеличение на месодайните, е позволила да се постигне значителен икономически ефект. Въз основа на наличните в статистиката данни могат да се направят следните заключения. Тази специализация към мляко и към месо е дала възможност да се избегне противоречието мляко: месо наблюдаващо се при комбинираното говедовъдство в другите части на света. Докато производството на мляко от 55 милиона тона се повишава на 82,4 милиона тона, то говеждото месо се запазва в границите на 11,0 милиона тона. Понижението, за което стана дума малко по-горе, е продукт вече на други тенденции. Иначе възприетия модел на специализация, успешно решава противоречието мляко: месо. Тя е позволила да се запази разходът на концентрати за мляко и месо, взети заедно до 30-35% от общите разходи, а процентът на пашата да достигне 54-57%, което води до поевтиняването на общата продукция (месо и мляко). Разходът на труд за общата продукция е намалял с близо 50% за

тата са при майките в обора (в специални боксове до майките си). През лятото – при майките на заградено пасище. Отбиват се през ноември, след което се угояват до 700кг или 18–20-месечна възраст. Средно за годината продажната цена е 125 BF за килограм. Това е рекордна цена, която му осигурява по-високи приходи отколкото при гледането на млечни крави. Стадото се състои от 54 крави, (от които получава годишно по 53 телета) 25 юници, 60 телета за угояване и два бика. Становището на г-н Логе е, че месодайното говедовъдство е изгодно, но само за хората които го разбират. Той е доказал, че при такава технология, от крава годишно може да се получават по над 400кг месо в кланично тегло, докато средното за Белгия е 254кг. Фермата на Логе е илюстрация на възможностите на едни човек, който не се предава и намира решения, които на пръв поглед за другите не съществуват. Неговото спасение се намира в месодайните качества на отглежданите от него животни. Тези качества са създадени от него с много фантазия и знания. Той не се моли за социални помощи. Той с двете си ръце и умът, не само успява да преживее. Той създава и нещо ново. Нова технология за интензивно производство на говеждо месо. Но това нямаше да се случи, ако в страната не съществуваше системата за изкупуване на угоените говеда по качеството на трупа. Ако я нямаше и научната помощ от Института по животновъдство в Гант. Месодайното говедовъдство на Белгия е илюстрация на възможностите на семейното, фермерското земеделие.

експерти

Продукция с емблемата на асоциацията Станислава Пекова

Проф. дсн Десимир Неделчев – експерт по развъждане и селекция на овцевъдни и козевъдни ферми.

да започнат да произвеждат специфични продукти с марката на породата, да ги продават по-скъпо и тези продукти да станат част от селския туризъм в регионите на обитанието на местните породи. Ако човек отиде на почивка и опита сирене, кисело мляко от „Брезнишка овца”, той няма да забрави това цял живот… Особено ценни са тези животни, които произвеждат продукти с емблемата на асоциацията. На този етап само това може да им помогне за по-високи доходи и някаква компенсация на загубите, които търпят, съобразявайки се с изискванията за опазване на аборигенните овце у нас.

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 2/ 2013

На Втората научна конференция в Хисаря, където спонтанно и емоционално се разразиха дебати по генетичните ресурси в животвовъдството, се срещам и разговарям с небезизвестния проф. Неделчев. Според него, в момента овцете у нас са под 1 милион, дори към 800 000, което е нещо обезпокоително за сектора. За България не се чу, че реално няма селекция, няма повишаване на млечността на животните, с горчивина споделя професорът. Животновъдите ще прегърнат с удоволствие селекционната работа когато разберат, че с всяка генерация на овцете в стадото млечността им се увеличава, че плодовитостта им нараства. Това не става. Не е застъпено изкуственото осеменяване, както и преценката на кочовете по потомство и т.н. Причината за този негативен факт е комплексна. Некомпетентност, подценяване на технологичните изисквания на технологията в селекцията и т.н. Всеки, който е поел ангажимент към развъдната работа, трябва да е наясно, че не може да ликвидира най-доброто животно и да го продаде и да вземе добри пари в момента. Работи се с колективни усилия в развъдните организации и всички трябва да имат една посока. Посоката е по-ясна в развъдните организации за опазване и съхранение на аборигенните породи овце у нас, т. е. да се запазят животните в техния автентичен вид. Тревожно е, че всъщност става едно разместване на породите в България. В райони, които са били типични за една порода овце, навлизат местни, адаптирани към други региони породи, които ги изместват. Примери за това са Дъбенската порода овце, Средностаропланинската овца, Елинпелинската овца. Те просто заемат райони, които никога не са били техни. Става така, защото стопаните искат да изкарат повече продукция и са прави за себе си. Как тогава да се запази една местна порода без да се накърни икономическият интерес към нея? Отговорът е много прост. За да се запази една местна порода, държавата трябва да компенсира тази част от загубата на дохода, която би получил стопанинът, ако отглежда една съвременна порода. Затова съветваме собствениците на изчезващи местни породи овце

експерти

Агнилна кампания: грижи за новородените

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

ай-критичния период за здравето, развитието и бъдещата продуктивност на приплодите е след тяхното раждане. Смъртността от оагването до 15-дневна възраст е 50 – 75% спрямо общата смъртност. Преобладават отпаданията още в първите 2 – 3 дни след раждането. Върху организма на новороденото започват да въздействат всички фактори на околната среда: температура, влажност, чистота на въздуха и мястото на отглеждане, качеството на коластрата и млякото, милионите микроорганизми, попадащи в младите приплоди чрез дишането, храненето, пъпния кордон и т.н. При ниска температура в кошарите, влага и течение, настъпва хипотермия, потискат се всички жизнени функции, настъпват тежки разстройства и смърт. Храненето е един от определящите фактори за цялостното развитие на агнетата и оптимална изява на техните наследствени качества. През първите дни единствената и незаменима храна е коластрата. Тя е уникален дар на природата, абсолютно необходима за здравето и живота на новородените. Съдържа всички необходими за жизнените функции на

новородените вещества, освен това спомага за перисталтиката на червата и освобождаването им от мекониума. Майчиното мляко е основна храна за агнетата през първите 4-5 седмици след раждането им. Новородените агнета сучат много често – 8-10 пъти на ден. Ако сучат от друга овца – първите 10 дни се кърмят по 5-6 пъти на ден, от 10 до 30-ия ден – по 4-5 пъти и след 1 месец по 3 пъти на ден, преди отбиване – по два пъти дневно. При изкуствено хранене на агнета с краве мляко, добри резултати се получават при прилагане на следната схема: първите пет дни честотата на хранене е 6 пъти дневно; от петия до петнадесетия ден – по 5 пъти дневно; от петнадесетия до тридесетия ден – 4 пъти дневно; в последствие – хранене 3 пъти на ден. (Таблица 1) С израстването си агнетата се нуждаят от допълнителни храни. Още към края на първата седмица им се дава по малко хубаво зелено люцерново или детелиново сено. Към средата на втората седмица започва и подхранването с концентрирани храни. Особено полезен е овесът – едро смлян и пресят от плявата. Слага се първоначално

по 20-50гр на глава и постепенно количеството се увеличава. Постепенно се включват и други храни - шрот, пшенични трици, ечемик, царевична ярма и т.н., като към края на втория месец концентрирания фураж достига 150-250гр дневно. Ориентировъчните количества са както следва: до първия месец – 20гр ярма; I-II месец – 100гр ярма плюс 30гр кюспе; II-IV месец – 150гр ярма с добавяне на 50гр кюспе. Много добре е на агнетата да се дават сочни фуражи и висококачествени силажи. Важно е да не се пропускат и минералните добавки – 3-5гр креда на глава. Агнетата винаги трябва да имат прясна вода за пиене. Освен правилно хранене и добър микроклимат наложително е агнетата да бъдат внимателно наблюдавани. За състоянието на агнетата се съди по поведението им. Когато агнето е омърлушено, върви бавно, сгърчено, трябва да се провери дали майката има мляко, дали не е престанала да го кърми поради заболяване на вимето и т.н. Здравите, добре развиващи се агнета проявяват голяма жизненост, тичат, скачат и имат добър апетит. Очите им са блестящи, тялото не е много заму-

Таблица 1. Дневната дажба от краве мляко следва да бъде: Период, дни от раждането

Дневна дажба краве мляко, гр

От 5 до 10 ден

250–400гр

От 11 до 20 ден

400–700гр

От 21 до 30 ден

700–900гр

От 31 до 45 ден

900–700гр

От 46 до 60 ден 700–600гр *След 30 ден цялото мляко може да се замени с бито мляко.

скулено, но е с добре развита костна система, вълната е чиста. За лесно и удобно обслужване оагнените овце се групират в по-малки групи. Овцете с агнета на еднаква възраст, еднакво едри и силни се сформират в отделна група, овцете с близнаци и по-слаби агнета – в друга група. Колкото по-малки са групите, толкова по-добре се развиват агнетата. За майките родили близнаци се полагат по-специални грижи. Те трябва да се хранят по-добре, по-дълго време да останат в

единични боксове. След това в общите боксове да са възможно по-малко в група. Така 4-5 дни след раждането може да се групират по 5-6 майки с близнаците си. След петнадесетия ден вече може да се обединят в поголеми групи или да се смесят с единаци. Смята се, че по този начин близнаците на които не достига майчиното мляко, могат да минават под друга майка да бозаят. По принцип с цел подоброто отглеждане и запазване на агнетата не трябва да се бърза с уголемяване на групите.

В по-малки групи новородените и техните майки по-бързо привикват, по-лесно се намират и по-младите животни се развиват по-добре. Стремежът трябва да бъде към нормално и правилно отглеждане на агнетата-близнаци. Най-правилният критерий на селекцията за повишаване на възпроизводителната способност е увеличаване на близненето на овцете майки, като се оставят за разплод овце майки и кочове родени като близнаци. www.noa.bg

експерти

РЕПРОДУКЦИЯ ПРИ ОВЦЕТЕ Доц. д-р Георги Бонев Георгиев Тракийски университет, Стара Загора

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

ТЕЗИСНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ РЕПРОДУКЦИЯ НА ОВЦЕТЕ Овцевъдството е традиционен отрасъл за българското животновъдство. Въпреки че след 1989г се наблюдаваше значително намаляване броя на овцете у нас, то през последните 2–3 години този отрасъл е в период на оживление. Започна търсене на племенни животни от млечни и месодайни породи, които са разпространени в България, а също и чрез внос най-вече от Франция – Ил дьо франс и Шароле. Икономически е изгодно отглеждането на отделни стада от млечни породи и отделно – месодайни породи. Понякога, когато цената на агнешкото е по-висока, то е изгодно овцете за мляко да бъдат заплодени с месодайни кочове като получените кръстоски се реализират на пазара. Основният принцип, който трябва да спазват овцевъдите е да отглеждат овце по направление: месодайни или млечни. Броят на родените агнета от една овца е основен продуктивен показател. Усилията трябва да бъдат насочени към установяване на оптималното ниво на плодовитост, съобразно условията на отглеждане, както и начините на достигане и поддържане на това ниво. Доказано е, че всяко увеличаване на плодовитостта с 10% води до повишаване на чистия доход с 5%.

Млечни породи Много е трудно да се препоръча определена порода за даден район. Моята препоръка е да се кръстосват местни породи с такива, които са с доказана висока млечност и прозхождат от сроден по климатични и географски особености регион. Чистопородното отглеждане на овце от вносни породи като Източно фризийска и Аваси не е икономически съобразно поради здравословните проблеми, които възникват. Тези породи са чувствителни на паразитите, заразните причинители и фуражната база в България. За тази цел трябва да се правят кръстоски между тях и млечните местни породи. Заплождането на овцете за мляко зависи от периода на най-висока цена на млякото. Обикновенно това са месец февруари, март, април, май и юни. Също така трябва раждането да е съобразено и с факта, че агнетата трябва имат живо тегло от 18 до 25 килограма за да бъдат продадени за Великден и Гергьовден на най-висока цена (за износ се търсят агнета с такова живо тегло). Това предполага много добро познаване на дневния прираст на агнетата от

отглежданата порода. Общо взето показателите които трябва да се имат в предвид са много и са приложими за конкретна порода в конкретен район. Породите за мляко са с по-ниска плодовитост (100% каракачанските, 120% Плевенска черноглава, 120-130% Старозагорска овца, 120% Аваси) като на първо агне този процент е още по-нисък. Важно е да се знае, че докато овцете се доят и отделят значително количество мляко те почти не се размърлят и заплождането по естествен начин е много трудно. Едва след пресушаване или намаляне на дневната млечност започват да проявяват еструс и се заплождат. Бозаенето на агнетата също е фактор, който пречи на заплождането. Месодайни породи В България на настоящия момент чистопородно се отглеждат само Ил дьо Франс и Шароле и то като малобройни институтски стада и в отделни частни ферми. Значително повече са кръстоските между тях и местни овце. Кръстоските имат значителен интензитет на растежа, който е средно около 300 грама на ден. Това означава, че за два месеца и половина агнето ще достигне 24 килограма. Месодайните породи овце с отбити агнета и тези от местните, които не се доят могат да бъдат заплодени и през анестрален сезон, т.е. на пролет (март, април) като агнетата се реализират на Коледния пазар, като цената е значително повисока. Когато говоря за цена по-висока от нормалната имам предвид предлагане на значително количество (над 100 броя) изравнени по живо тегло агнета. Ако овцете се заплодят март-април, то ще родят до септември и агнетата ще имат възможност да станат 20-24кг за Коледа (коледни агнета). Трябва да се знае, че месодайните овце не се доят. Веднага след отбиване на агнетата майките се пресушават без опастност от маститни заболявания. Месодайните породи овце са значително поранозрели. Например Шароле овцете се заплождат на 8-месечна възраст. Те са и с по-висока плодовитост (160 до 220%). Подобно е положението и при породата Ил дьо Франс. Важни изисквания към овцете преди заплождане 1. Да са в добро телесно състояние. 2. Да са остригани (важи за летния сезон). 3. Обезпаразитяване за външни и вътрешни паразити.

4. Подхранване с концентриран фураж поне 20 дни преди началото на осеменяването. 5. Агнетата да са отбити поне 2 месеца преди това и да се гледат отделно от майките. 6. Овцете да са пресушени или в последен стадий на пресушаване. 7. Да са преминали всички ваксинации или диагностични манипулации. 8. Да се изследват предварително за бруцелоза или бруцелоидоза (заразен епидидимид). 9. Овцете да са отдалечени от кочовете поне на 300 метра и да не се смесват до започване на осеменяването. Важни изисквания към кочовете преди кампанията 1. За разплод се използват само селекционирани племенни кочове. 2. Да са здрави, с добър екстериор и нормално развити семенници. 3. Да са остригани и бонитирани ако са от племенни стада. 4. Обезпаразитяване за външни и вътрешни паразити. 5. Да са преминали всички ваксинации или диагностични манипулации. 6. Да се изследват предварително за бруцелоза или бруцелоидоза (заразен епидидимид). 7. Да се отглеждат отделно от овцете. 8. Да се хранят с достатъчно доброкачествени фуражи. Провеждане на кампанията по заплождане I. Нехормонално стимулиране на овцете. 1.1. Използване „ефекта на коча”. Това е метод за подбуждане на половата активност при овцете както през анестрален сезон (март, април и май), така и в началото на сезона за дадена порода. Макар че това не е ново, то малко овцевъди го знаят и прилагат. Овцете трябва предварително да са изолирани от кочовете за период от три до четири седмици. Това предполага да няма визуална и олфакторна (мирисна) връзка между тях, т.е. разстоянието между помещението с кочовете и овцете да е най-малко 300 метра. След като кочовете се въведат в стадото, след около 50 часа овцете започват да отделят яйцеклетки. По принцип това не е свързано с проява на еструс и кочовете не могат да откриват такива овце. В тази ситуация се използва термина „тих еструс”. След тези овулации в яйчниците се образуват жълти тела и яйчника започва да функционира, като на следващия цикъл овцете проявяват еструс и могат да бъдат заплодени. При този начин на стимулиране

първоначално реагират 50% от овцете (в рамките на 17 дни) и се заплождат. Най-много овце се разгонват на 17 и 24 ден след въвеждането на кочовете. Ефекта на коча е най-голям през периода от средата на пролетта до началото на лятото. Този ефект много зависи от породата на коча. Мъжките животни от местни (локални) породи и тези на по-голяма възраст – над 3 години оказват по-силно въздействие върху овцете в сравнение културните породи и младите дзвиздаци. 1.2. Ефект на усиленото подхранване. Доказано е, че увеличаването на концентрирания фураж, витамините и микроелементите в продължение на 20 дни преди началото на случната кампания подбужда овцете към размърляне и те идват на по-големи групи за заплождане. 1.3. Безсолно-солева диета. При този метод се отнема солта и на овцете не им се дава под никаква форма в продължение на 7–8 дни. След това в концентрирания фураж се добавя сол по 20 грама на ден на глава в продължение на 7 дни, като успоредно с това им се предоставя възможност да пият вода на воля през целия ден. След 5–6 дни започва масово размърляне на овцете. Трябва да се отбележи, че при слабите животни няма ефект. 1.4. Покълнал ечемик. Изхранването по 250–300 грама покълнал ечемик на овца на ден за 8–10 дни повишава нивото на витамин „Е” в организма и това е предпоставка за групово размърляне. Комбинирането на всички тези методи е възможно и желателно, като това увеличава процента на овцете в еструс, заплодяемостта и плодовитостта. II. 1. 2. 3.

Хормонални методи Интравагинални тампони Ушни импланти PGF •Продължава в следващия брой

хранене

Хранене и отглеждане на водоплаващи птици в комбинация с риба инж. Галин Гакев, магистър Горско стопанство, специализация Ловно и рибно стопанство доц. д-р З. Шиндарска

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

Водоплаващите птици – патици и гъски са били обект на спортния лов от дълбока древност. Някои от тях се размножават в природата и се срещат навсякъде където има незамръзващи водоеми, обрасли по краищата с водна растителност. В природата свободно обитават у нас Зеленоглавката, а от гъските се срещат на отделни места /езерото Сребърна и черноморските блата/ Сивата гъска и т.н. Зеленоглавката освен обект на ловния спорт се използва за получаване на кръстоски с домашната патица /Каки – Кембел/ за задивечаване на определени площи. Получените кръстоски бързо се приспособяват в природата, не мигрират, зимуват в районите на разселване. Патиците от основното стадо се отглеждат в

общи волиери при гъстота 5 броя на 1м2 закрита площ и 2–3 броя на 1м2 открита площ, като половината от откритата площ е част от водоема на патиците от основното стадо. Осигурява се по 120–130г концентратна смеска и по 80–100г сочен фураж. Необходимо е на 1 птица да се осигури по 16–17см фронт за хранене. При гъските от основното стадо са нужни 150– 200г комбиниран фураж и 300–500г зелена трева или сочен фураж. Отглеждането и храненето на патета след излюпването до разселването е както на домашните патици. Препоръчва се през първата седмица смеската да се навлажнява до получаването на пръхкава трохообразна структура, с оглед разпрашаването и разпиляването. След втората седмица проблемът се разрешава чрез гранулиране на фуража /в началото диаметърът на гранулите трябва да бъде 3-5мм, а след първия месец – 5-8мм/. Малките патета претърпяват „растежна криза” през първите 3–5 седмици, свързана със скубене на поникващите махови и кормилни пера, а при наличие на кръв и поява на канибализъм. Проблемът може да бъде смекчен или изцяло отстранен чрез включване на повече метионин /сяро съдържаща аминокиселина/ и чрез допълнително даване на пробиотици. След достигане на 30–35-дневна възраст патетата и гъсетата могат да се разселят в естествени местообитания. При избора на място за разселване на птиците много важно е да се има в предвид вида птици – патици или гъски. Избраното местообитание трябва да осигурява достатъчно запаси от храна и вода и да има подходящи убежища и прикрития. В много страни от Европа и други континенти съществуват различни форми на т. нар. комбинирани стопанства. Комбинираното отглеждане на риба и водоплаващи птици има много стара история и богата практика. При тях освен риба се отглеждат и патици и гъски, като положителното влияние е взаимно. Комбинираните стопанства са особено перспективни за частните фермери, тъй като те не изискват големи капиталовложения и позволяват максимално да се използва наличната база

(водни басейни, вода, постройки, земя и т.н.) с реализиране на допълнителна печалба. Установено е, че когато успоредно с отглеждането на шарана се отглеждат и гъски, продуктивността нараства до 70%, а при отглеждането на патици – до 30-40%. Пачите изпражнения са богати на азот и фосфор. Установено е, че при отглеждането на 25 патици на декар водна площ се получава ефект от производството на риба равностоен от наторяването на басейна с 600-800кг тор. Храненето на полудиви патици и гъски при комбинирано отглеждане с риба не се различава от това на тези отглеждани самостоятелно. Разликите са в по-малките потребности от фуражи поради наличната хранителна база във водоемите. Необходимо е комбинирания фураж да бъде с добро енерго-протеиново съотношение. При комбинирано угояване на гъсета и риба се разчита не толкова на растителността на водоемите, колкото на крайбрежната растителност. Комбинираното отглеждане на риба и водоплаващи птици оказва благоприятно влияние и върху птиците. Те използват за основна храна водната растителност (водна леща, водна чума, семена от водна растителност и др.) и отчасти груба храна (бръмбари плавачи, ларви на насекоми и др.). Ефектът от съвместното отглеждане се очертава в следните насоки: • Използвайки водната растителност, патиците унищожават и много вредители на рибите, с което мелиорират басейна; • птичите изпражнения наторяват басейна и с това повишават естествената продуктивност на басейна: • подобряват аерацията и минерализацията с органичните вещества на водните басейни • по-ниска себестойност на полученото месо, тъй като до 1/2 от храната патиците и гъските могат да получат от водните басейни. За да се получи положителен резултат от съвместното отглеждане на риба и птици, трябва да се знаят и спазват известни условия: Малките язовири и шарановите угоителни басейни, в които се отглеждат и птици, трябва да се зарибяват с по-едри шаранчета (30-50г).

Басейните не трябва да се зарибяват само с шаран. Поради натрупване на птичи тор, силно се увеличава фитопланктона, който не се консумира от шарана и може да влоши кислородния режим. Препоръчва се внасянето и на толстолоб, който реализира добър прираст. Патиците трябва да се отглеждат само в басейни предназначени за угояване. Те трябва да се пускат 2-3 седмици след зарибяването, за да не безпокоят и нападат рибките, които в първите няколко дни след разселването се придържат в плитката крайбрежна зона. Храната на рибите трябва да се дава рано сутрин (3-4 часа преди пускането на патиците), като хранилките се поставят най-малко на 80см под водната повърхност и по възможност се ограждат с мрежа, през която патиците да не могат да минават. Те трябва да привикнат да търсят храната си, като се пръскат по цялата площ на язовира (басейна). Едно от най-важните условия за постигане на положителен резултат от съвместното отглеждане на риба и патици е правилното определяне на техния брой. Когато в басейна се отглеждат голям брой патици, резултатът е отрицателен. Заедно с вредната, те унищожават и много от полезната фауна и конкурират рибата по отношение на храната. Големият брой патици предизвиква силно фекално замърсяване на водоема, което води до рязко влошаване на газовия му режим. В такива язовири дори и през деня кислородното съдържание може да падне под критичния минимум и рибата да загине от задушаване. Силно замърсените с пачи изпражнения водоеми стават огнища на опасни инфекциозни заболявания (пролетна виремия, аеромоноза, бранхиомикоза и др.) и дори на паратиф – еднакво опасен за птиците, рибите и човека. Поради тези съображения, при определяне броя на птиците трябва да се взема под внимание не само степента на развитие на растителността във водоема, но и степента на окисляемост на водата. Когато окисляемостта на водата през найтоплите и засушливи месеци надхвърля 20мг/л кислород, в такъв водоем има опасност да

избухнат заболявания (бранхиомикоза). За да се балансират условията за живот на рибите и патиците, на 1 декар водна площ се допуска отглеждането на 20-25 патици, пресметнато върху онази част от водоема, която има дълбочина 1 – 1,20м. Ако изчислението се прави за цялата площ на язовира, броят им не бива да надминава 10-15 бр./декар. Тези норми могат да бъдат увеличени 1,5-2 пъти за язовири, бедни на органични вещества и с много ниска естествена рибопродуктивност. Във водоеми, бедни на растителност, броят на патиците не бива да надвишава 10-15 бр./декар, тъй като няма да имат естествена храна. Птиците трябва да имат навес или укрития за нощуване. Част от тези навеси могат да се инсталират над самите басейни с решетъчен под. Навесите за нощуване трябва да се правят на различни места по брега и сутрин патиците да се пускат така, че да се пръснат по цялата площ на басейна. Препоръчително е при съвместно отглеждане да се използват млади пекински патици, които на 60–70-дневна възраст достигат пазарно тегло 1,5–2кг. Пуснатите през пролетта 20–25-дневни патета не са опасни за сравнително едрия зарибителен материал. При угояването на млади патици (зеленоглавка) за една година могат да се отгледат две партиди. Първата партида патета, пуснати рано напролет достига стоково тегло през юли, а втората – в края на октомври. При отглеждането на две партиди броят на птиците във всяка от тях не трябва да надвишава 10-15 бр./декар, така че общият им брой да не надминава 25—30 бр./ декар водна площ. В малките язовири съвместно с рибата освен патици могат да се отглеждат и гъски. Те не нападат рибата, така че условието за едрината на едногодишния зарибителен материал тук не е задължително, поради което те могат да се допускат в отрасните басейни (2-6 броя на декар). За да им се осигури постоянна паша, на подходящи места покрай бреговете трябва да се засее люцерна или детелина. Така за изхранването им се използва минимално количество концентриран фураж.

хранене

МЕНЮ ЗА ШИЛЕТАТА И ДЗВИЗКИТЕ Ст. н. с. д-р Иван ЦЕНКОВ Н. с. д-р Петя СЛАВОВА НИИГО - Ст. Загора

В дневната дажба неговото количество е 1-1,5кг. От сочните фуражи значение има силажьт. Дневно неговото количество може да достигне 2 до 3кг, а концентрираният фураж достига 400 до 500 грама. С приключването на стопанската година, в която са родени и с настъпването на новата те преминават в категория „дзвизки”. В началото храненето им е същото, като постепенно дажбата се увеличава с 1520% и до случната кампания тя се изравнява с дажбата на овцете-майки. Такова хранене осигурява добър растеж и развитие на дзвизките. До 16-месечна възраст, когато започва и осеменяването им, те достигат 70-90% от живото тегло на възрастните животни. В полупланинските и планинските райони на страната най-подходящо за младите животни е ситното ливадно и планинско сено. В тези райони през оборния период се дава и листников фураж, предимно от дъбови гори. Най-доброкачествен е когато се добива през месеците юли и август. Тогава листата и младите леторасти са найбогати на хранителни вещества. Листниковият фураж може да замени до 1/З от грубите фуражи. На младите животни трябва да се осигури и постоянен достъп до сол за близане и чиста вода за пиене. Спазвайки такъв режим на хранене стопанинът ще може да отгледа добри млади животни, които като възрастни ще се отплатят със своята продуктивност.

продължение на 15-20 дни, сутрин, преди да се изкарат на паша, те получават част от дажбата от концентриран фураж и сеното. В началото престоят на шилетата на пасището е 2 до 3 часа до обяд и толкова след обяд, като този период постепенно се увеличава. Вечер, след връщането им се залага останалата част от споменатите по-горе фуражи. По-късно през пролетта и лятото храната се набавя главно от паша. Късно през лятото и през есента, с влошаване качеството на тревата, шилетата се нуждаят от допълнително подхранване с окосена зелена люцерна, царевица или житни култури. Подхранването с концентриран фураж продължава през целия пасищен период. След отбиване количеството му в дневната дажба е 250-300гр. С напредване на възрастта и израстване на шилетата количеството постепенно се увеличава, като в края на пасищния период то достига 350-400 грама. През горещите летни месеци е желателно да се премине кьм нощна паша. През деня те се оставят да почиват най-добре на сянка на проветриво място. По-късно през есента с появата на първите слани се налага постепенно да се премине към оборно хранене на младите животни. Сутрин се изкарват на пасището, след като им се заложи част от концентрирания фураж и сеното. Времето на престой на пасището намалява и се преминава напълно към оборното им отглеждане. През този период шилетата се хранят преди всичко със сено.

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 2/ 2013

Един от основните фактори за получаване на висока продуктивност от овцете е храненето. То трябва да бъде съобразено с основната продукция, която получава стопанинът от стадото. След настъпилите политически и икономически промени у нас от 1989 година и разграждането на обществените стопанства, на този етап стопаните и фермерите отглеждат основно овце за мляко. Но създаването и формирането на стада с висока млечност и по-нататъшното им усъвършенстване налага животновъдите да бъдат запознати с въпросите на хранене на различните категории овце. Особено внимание трябва да се обърне на храненето на младите животни, които са бъдещите разплодни овцемайки и от тях ще се получава продукция в продължение на няколко години. През първите три до четири месеца след отбиването, при агнетата са запазени възможностите за бърз растеж. Ето защо е необходимо на тази категория животни (вече шилета) да се осигури такова хранене, че да не се отрази отнемането на майчиното мляко. Основна храна са доброкачественото сено и концентрирания фураж. Много добри резултати се получават, когато последният се дава като смеска, доставена от фуражните заводи. При изхранване на собствени фуражи най-подходящи са овесът, ечемикът и триците. Младите животни се приучват постепенно към пасищно хранене. Първоначално, в

хранене

Храненето и интензификацията на овцевъдството Проф. д-р Трифон Дарджонов

Изисквания към храненето на високомлечните и месодайни животни

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

Основното различие в хранителните изисквания на високомлечните и месодайните овце са хранителните им нужди. Необходимостта от енергия и протеин при тях превишава значително изискванията на познатите ни досега овце, които успявахме да задоволим с традиционните обемисти фуражи и малко добавка на концентрати. Кои елементи от храненето при нашите условия са задържащи фактори за постигането на висока млечност (3,0-4,0кг) при овцете и за успешното отглеждане на агнетата при многоплодните месодаини овце?

Първо, това са ниското качество на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажът през зимата (особено неблагоприятно влияят нискокачествените фуражи през зимата, когато е началото на лактацията). За достигане на 500кг лактационна млечност, през първите два месеца след оагването овцата трябва да дава 3,53,0кг мляко дневно. За целта една овца с 65кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,0 трябва да поеме дневно 3,40, съответно 3,05 кръмни единици за мляко (КЕМ). За да може да се състави физиологически издържана дажба, концентрираните фуражи не бива да превишават 2,0кг дневно. При това условие овцата ще поема от обемистите фуражи не по-малко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни, като се дава само сено, прибрано между бутонизация и начало на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и да е със запазен зелен цвят. Царевичният силаж да е прибран във фаза млечно-восъчна до восъчна зрелост и да е много добре наситнен (при настройка на теоретична дължина на режещия апарат 4,5мм при добро наточване на ножовете). Когато обемистите фуражи не са с желаното качество, овцете не могат да поемат нужното

количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологични причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при нискокачествени фуражи овцете не си дояждат и използват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3,0кг дневно и да се изразходват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 7-8кг живо тегло. Естествено, овцата може да загуби и повече от живото си тегло в първите два месеца, но това вече ще има отрицателно отражение върху бъдещата млечност. При месодайните овце с висока плодовитост хранителните нужди в началото на лактацията достигат 2,7 КЕМ. При ниско качество на обемистите фуражи може да се наложи да се дават повече концентрати. Тук няма опасност да се превиши физиологичната граница от 2,0кг, защото при тях спокойно можем да си позволим използването на повече телесни резерви, достигащи до 0,3кг дневно, което е равно на 1,5кг мляко. Ако допуснем, че за изхранването на две агнета овцата отделя до 2,5кг мляко дневно, то почти половината от него може да се получи от телесните резерви и няма да ни се наложи да използваме повече от 1,0кг концентрат. При наличието на висококачествени обемисти фуражи в основната дажба при много месодайни стада в Европа се минава само с 0,5кг концентрати, главно като шротове. При такова хранене овцете-майки могат да губят до 18кг през първите 2-3 месеца, но след отбиването на агнетата те бързо възстановяват теглото си до средна охраненост и са готови за следващото заплождане. Тъй като според досегашните традиции произвежданите у нас обемисти фуражи са с пониско качество, то трябва да имаме готовност да храним месодайните овце с по 1,0кг концентрати дневно след оагването. Второ, това е недостатъчното количество концентрирани фуражи, с които храним млечните овце. Това има още по-негативно влияние, ако обеми-

стите фуражи са нискокачествени. Най-често се смята, че 1,0 или 1,5кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно поемане на 2,0кг концентрати, овцете още преди агненето трябва да са привикнали да поемат по 0,5кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно, докато се достигнат 2,0кг концентрати. Овцете, показали на първата контрола над 2,5кг млечност, се отделят в отделна група, за да получават 2,0кг концентрати, които да им се поднасят най-малко на три пъти, смесени с малко смляно сено, за да се поемат по-бавно. Овцете с 2,02,5кг млечност се отделят в друга група и получават 1,5кг концентрат, а на всички останали с по 2,0кг млечност се дават по 1,0кг концентрати. Това по-високо ниво на хранене се поддържа до края на втория месец, след което вече концентратите се дават според нормите. Трето, най-често срещаният недостатък е липсата или малкото количество на предоставяния протеин в дажбата. Трябва да запомним, че овцете се нуждаят от най-много протеин на една изхранена

кръмна единица, ако ги сравним с кравите, козите и биволиците. Докато при кравите и козите на 1,0 КЕМ в продуктивната дажба са необходими 104г протеин смилаем в червата (ПСЧ) и 160г суров протеин (СП), при овцете са съответно 122г ПСЧ и 19,0-21,0% СП. Недостигът на протеин в дажбите на овцете е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите млечни кръстоски и да не е успешно отглеждането на агнетата при месодайните породи. Месодайните породи с висока плодовитост, където се налага да се използват телесните резерви за производството на мляко при храненето на агнетата, обикновено се нуждаят от още повече белтък в концентратната добавка. Разградената телесна маса доставя необходимата енергия, но осигурява едва половината белтък. Ето защо (когато се използват телесни резерви за производство на мляко) той ще трябва да се осигури с концентратната добавка. Обикновено препоръчваният 1,0кг концентрат в този случай трябва да се състои до 80% от шрот и 20% зърнен фураж. Следователно в този случай комбинираните смески не са подходящи като източник на протеин.

хранене

Преход от зимно към лятно хранене Зооинж. Красимир Пахов Успехът на всяка животновъдна ферма зависи от знанията и уменията на собственика є. В поголямата част от нашата страна, с началото на април отбелязваме края на зимата и началото на пролетта. Температурите се повишават, денят се удължава, на места израства свежа зелена трева. Както се казва, хващаме се за зелено. Но вместо да си отдъхнат, за голяма част от животновъдите проблемите не само че остават, но се появяват и нови. Причините за това са различни. Те се крият не толкова в климатичните особености характерни за този период от годината, а преди всичко в фуражната база и технологията на отглеждане.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

Кетоза при крава

Най-важния проблем е ниското качество на фуражите и несъответстващото на нуждите на организма съдържание на хранителни вещества. Грешките в храненето се допускат по всяко време на годината. Това зависи от съществуващата фуражна кухня, технология и обезпеченост. Обикновено обаче края на зимата е най-критичния период. Това оказва негативно въздействие върху протичането на много патологични процеси и болести в организма на животните и до намаляване на защитните сили. За всички трябва да е ясно, че ниската енергийна обезпеченост на дажбата провокира по-голямата

част от проблемите през този период от годината. Засягат се най-високопродуктивните животни, предимно в периода преди или непосредствено след раждането. Развива се заболяването кетоза, в нейните най-различни форми. Кетозата причинява намалена продуктивност, слабеене, повишена заболеваемост и смъртност не само при крави и овце. Засягат се дори и козите. Съществува и аналогичен синдром при свинете след опрасване. Обикновено заболелите животни проявяват намалена двигателна активност, треперят, ограничават приема на фураж, понякога фекалиите са спечени или пък обратното,

наблюдава се диария. Ако не се вземат незабавни мерки, следствие високостепенното увреждане на черния дроб, животните залежават и умират. За да се предпазят е необходимо да се гарантира енергийната обезпеченост на дажбата. Както е известно, най-богати на енергия са всички концентрирани фуражи и особено царевицата. Особено удачно е освен това, на застрашените животни да се предостави на воля висококачествено ливадно сено, люцерна, както и добавяне на тикви, свежа трева и коприва. Поради спецификата на изхранвания фураж, обикновено в края на зимата се развиват различни недоимъчни заболявания. Най-често при тревопасните животни се наблюдава дефицит на някои мастноразтворими витамини и бета каротин. Нормално те се съдържат в свежата трева и висококачествените сена. Могат да се натрупват в организма. Затова в началото на зимата, когато резервите все още не са изчерпани, проблемът все още не е явен. Поради специфичните сезонни условия, много често в края на зимата всички резерви вече се изчерпват. Недоимъчните състояния намират своя клиничен израз, най-често в намалена заплодяемост. Макар че бета каротина е предшественик на витамин А, възприетото схващане, че недостигът му може да бъде компенсиран чрез добавянето или инжектирането на витамин А е погрешно. За преживните животни той е незаменим и липсата му води до недостатъчното образуване на естралния секрет (слуз), нарушение във функцията на яйчниците и трайно безплодие. Често настъпва и недостатъчно обезпечаване с витамините Е, В-комплекс и D3, особено когато се изхранват голямо количество концентрирани фуражи и липсват сеното,

Кетоза при овца

люцерната, пашата. В някои райони съществуват специфични проблеми, свързани със състава на почвите, водите и въздуха. Така например окапването на вълната при овцете, което по принцип се дължи на краста би могло да е обусловено от недостиг на мед. В тези случаи се постига ефективно лечение с добавянето към фуража на меден сулфат (син камък) по определена схема предписана от ветеринарен лекар. Здравето и продуктивността на преживните животни зависят от правилния преход към зелено хранене. Основната дажба, която през зимния период е съставена предимно от консервирани фуражи, постепенно намалява и започва включването на зелени. Преходът от зимно към зелено хранене е критичен момент за преживните животни поради следните проблеми: • намалява консумацията на сухо вещество с основната дажба; • бързо се променят тревостоят и качеството на основните хранителни вещества през пасищния период; • смущават се фермен-

тационните процеси в търбуха. Бързият преход от зимно към зелено хранене може не само да намали количеството и на продукцията, но и да предизвика здравословни проблеми. Външна проява на тези неблагополучия са редките фекалии на животните и специфичната им неприятна миризма. Поради тези проблеми преходът трябва да се извършва постепенно, за да се предпазят животните от храносмилателни смущения в предстомашията. Даването на зелени фуражи трябва да започне с количества до 15% от сухото вещество на обемистите фуражи. Една седмица преди изкарване на пасището към грубите фуражи се прибавя зелена трева, която постепенно се увеличава докато привикнат животните. През първият ден преди изкарване на паша животните се подхранват и престояват на пасището 2-3 часа. През следващите дни престоят се увеличава и от 7 до 10 ден достига 8-10 часа. Особено внимание се обръща на болните, слабите, бременните и подрастващите животни.

икономически параметри

Как да се подобри икономическото състояние на овцефермите за мляко

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

Николай Тодоров Аграрен факултет на Тракийския университет, Стара Загора

Икономиката на фермите за овце, специално през последните две десетилетия, не е добра. Това е основната причина за рязкото намаление на броя на овцете майки след отваряне на нашите пазари и силното спадане на цената на вълната. През последните години, въпреки ориентирането на голяма част от фермите към производството на мляко, бавно, но непрекъснато броят на овцете продължава да намалява. Причината е същата – ниски доходи, липса на сигурност и добра пазарна среда. Субсидиите, които се дават през последните години облекчават положението донякъде, но не могат да спрат намалението на броя на овцете. Ако запитате овцевъдите какво е необходимо да се направи, почти всички посочват да се увеличат субсидиите. Това действително би помогнало, но видимо перспективата е субсидиите, след няколко години, да започнат да намаляват. Съществуват обаче други, многократно по-големи резерви за подобряване на икономическото състояние на овцефермите. В тази статия ще се постараем да посочим тези резерви за млечното овцевъдство. Понеже върху икономиката влияят много фактори в тази статия разглеждаме главно тези, свързани с продуктивността и системата на отглеждане на животните. Безспорно, големи резерви се крият в производителността на труда, механизацията на производствените процеси, производството на собствени фуражи и рационалното използване на пасищата и други фактори, които не може да се разгледат в една статия. Дори влиянието на факторите, които засягаме се наложи да разгледаме по отделно в последните шест книжки на това списание. В тази статия по-скоро правим обобщение на отделните фактори и ги представяме в по-ясен икономически аспект. Мероприятията, които се предлагат са проверени в практиката на голям брой ферми в продължение на много години и са доказали своята ефективност. За съжаление доказаните прогресивни производствени практики, главно в чужбина, не се прилагат у нас, въпреки голямото отстояние от времето на тяхното въвеждане. Повече де-

тайли по отношение провеждането на отделните мероприятия може да се намерят в „библията” по овцевъдство, както редица специалисти и овцевъди наричат книгата „Хранене и отглеждане на овцете”, издателство Матком, София, 2008 година. Всички предлагани мероприятия не изискват съществени инвестиции, и няма непреодолими пречки да се приложат във фермите у нас. Става дума за разумно използване на научните знания и тяхното ефективно внедряване. В резултат от всички мероприятия се очаква надоеното мляко при овцете да се увеличи с 60 – 65%, а на живата маса на продадените агнета – с 60 – 70%. Основни мероприятия, които могат бързо да окажат влияние върху икономическото състоянието на фермите Списък на мероприятията и на икономическите последствия от тяхното приложение е представен в таблица 1. За всяко мероприятие давам кратки пояснения. 1. Подобряване на храненето. Проблемите на храненето на овцете са твърде сложни, за да се разгледат в тази статия. Основната слабост е недостатъчното подхранване на овцете, специално през дойният период, което води до значително отслабване на овцете. Съчетано със слабото подхранване преди заплождането, това води до ниска плодовитост. Втората основна слабост е недостигът на суров протеин в дажбите, което води до ниска млечност, специално през първите месеци, които съвпадат с оборния период. Как да се направят изчисления за количеството на концентрираните фуражи и специално на богатите на протеин фуражи, които трябва да се дадат на овцете е показано в статията в брой 1, 2013г. След излизане на паша младата зелена трева съдържа почти достатъчно протеин, но млечността вече е спаднала и повишаването є е трудно. Обикновено пасищната трева бързо засъхва и съдържанието на суров протеин спада бързо. Този проблем може да се преодолее чрез включване в дажбите на повече богати на суров протеин фуражи – слънчогледов или рапичен шрот, изсушен

Таблица 1. Очакван икономически ефект от прилагането на отделните иновационни подобрения (данните са за една овца при плодовитост на шилетата 100, а на възрастните 115 отбити агнета от 100 овце, при приложени всички мероприятия) Мероприятие, ефекта от него и процент на животните при които ефекта се реализира (ако не засяга всички животни)

Разлика Увеличение Увеличение между приходи на приходите, лв. на разходите, лв. и разходи, лв.

1. Подобряване на храненето (+24 kg мляко от овца)*

2. Увеличение на плодовитостта (+ 15 агнета/ 100 овце)

3. Намаление на загубата на агнета (+ 4 агнета от 100 овце)

2**

4. Отбиване на агнетата на 20 – 30 дневна възраст (+28kg мляко от овца)

2**

5. Увеличение на живата маса на агнетата за клане (+10 kg за 70 % от агнетата (=80 агнета/100 овце)

36,8

12,8

-6,68

6,68

6. По-евтин фураж за 1 kg прираст на агнета отбити на 20-30 дни и 9 kg ж.м. (16 kg х 0,363= 5,81 лв. х1,15) 0 7. Продажба на агнета за клане по 6 лв. kg ж. м. (+ 2,8 лв./g ж. м. за 40 агнета в повече от 100 овце =1000 kg)

8. Бракуване на незаплодените овце (брак на 7 от 100 овце х 86 лв.=602лв./100 =6 лв. икономия на овца)

-6

9. Заплождане на шилетата на 7 – 8 месечна възраст (при 22% годишен ремонт на стадото)

Всичко 178,8 38,12 * Освен увеличението на млечността, подобреното хранене увеличава ефекта от мероприятие 2 и 3 ** Включително премията за овчарите, за повече надоено мляко и отгледани агнета

спиртоварен остатък (някои спиртоварни заводи му дават търговски имена – зърнела, фермодил и др.), бирена каша или бобови зърнени (грах, фий). Ефектът от подобряването на храненето върху млечната продуктивност и плодовитостта на овцете варира в широки граници в зависимост от съществуващите пропуски в храненето. При наши опити с въвеждане на балансирано спрямо нормите хранене млечността се увеличава в отделните ферми от 24 до 37кг. При пресмятанията на икономическия ефект сме приели минималното увеличение от 24кг годишно (табл. 1). Не е включен ефекта на правилното хранене на овцете през лактационния период върху бъдещата им плодовитост и жизнеността на новородените агнета. 2. Увеличение на плодовитостта. Чрез прилагане на подходящо подхранване преди случната кампания може да се увеличи плодовитостта с 12 до 30 агнета от 100 овце, като увеличението е толкова по-голямо, колкото по-слаби са овцете (вж. брой 3 на това списание от 2012г стр. 14 – 18). При пресмятане на ефекта в таблица 1 е прието, че се получават 15 агнета допълнително от 100 овце. При това положение приходите от една овца се увеличават с 12 лв. (допълнителен приход 18 лв., при разход 6 лв.). 3. Намаление на загубата на агнета. Чрез полагане на грижи за спасяване на почти всички

140,68

живородени агнета, описани в статията в брой 4, 2012г стр. 23 – 27, приемаме, че ще се опазят допълнително 4 агнета в повече от 100 овце. Този процент може да варира и да достигне до 10 дори 12 агнета при неблагополучни стада и студени зими, специално в големите стада и при наети овчари, които не винаги полагат същото старание в опазването на агнетата, както собствениците на малки стада. Направата на топъл бокс, набавянето на коластра от крави и на глюкоза изисква малки разходи и практически похвати от овцевъдите. Намалението на смъртните случаи непосредствено след раждането и първите два дни изисква по-висока култура в овцевъдството. Печалбата от това мероприятие, както е посочено в таблица 1, е 4 лв. на овца, но за редица ферми тя достига до 10 лв. на овца. 4. Отбиване на агнетата на 20-30 дневна възраст. Ранното отбиване на агнетата може да се приложи при максимален брой овце, ако е в съчетание със синхронизация на заплождането (вж. статията в брой 2, 2012г на това списание, стр. 32 – 35). В този случай се избягват трудностите да се отбият навреме агнетата родени през първите 15 дни, които обикновено са малко на брой и се налага да се доят малко овце, което често затруднява продажбата на млякото. Максимален ефект се получава при синхронизация на заплождането, което се наглася така, че агнетата

да са достигнали максималното тегло за малки агнета (около 25 килограма) преди Гергьовден и Великден. В този случай се използва предимството от три фактора – увеличение на дойната млечност, повишаване на живата маса на агнетата за клане и продажба на агнетата за клане, когато цената е най-висока. Технологията за ранно отбиване е описана в статията в брой 5, 2012г стр. 40 – 45 на това списание. При изчисленията е прието, че дойната млечност се увеличава с 28кг на овца (табл. 1). При отделните наши опити, с овце с различна млечност, увеличението на дойната млечност варира от 28 до 50кг. 5. Увеличение на живата маса на агнетата за клане. Веднъж отбити и свикнали да се хранят със суха храна, няма смисъл агнетата да се продават за клане на 13 – 18кг жива маса. Разходите за фуражи за 1кг прираст след отбиването възлизат на 1,5 – 2 лв. при прилагане на развитата от нас система за хранене с 50% цяло зърно и 50% гранулиран протеинов концентрат (ГПК). От минимум 10кг допълнителна жива маса, при 70% от всички агнета за клане (равно на 80 агнета от 100 овце) може да се получат 36,8 лв. допълнителни приходи, при 12,8 лв. допълнителни разходи или 24 лв. печалба. Начина на хранене на рано отбитите агнета е описан подробно в статията публикувана в брой пети на това списание, стр. 40 – 45. 6. Поевтиняване на фуража при хранене с цяло зърно и гранулиран протеинов концентрат, в сравнение с храненето със стартерна смеска. Нашите опити показаха, че разходът на фураж за 1кг прираст се намалява с 0,363 лв. При отбиване на 20 – 30 дневна възраст при 9кг жива маса и 16кг прираст се получава намаление на разхода с 5,81 лв., което при 1,15 агнета от овца възлиза на 6,68 лв. 7. Увеличение на цената на агнетата за клане. В таблица 1 е предвидено, че в резултат от синхронизацията на заплождането може да се продадат 40 агнета в повече от 100 овце преди празниците Гергьовден и Великден, когато цените са около 6 лв. на килограм жива маса. Прието е, че разликата в цената в сравнение с другите периоди е 2,8 лв./кг жива маса. Безспорно цените са променливи и това икономическо предимство е трудно да се предскаже точно. При 40 агнета по 25кг, равни на 1000кг жива маса по 2,8 лв. е равно на 2800 лв. допълнителен приход от 100 овце или 28 лв. от една овца. 8. Бракуване на яловите овце. Както беше показано в статията поместена в това списание в брой 4, стр. 41 – 43, средният процент на яловите овце е приблизително 11, с вариране от 8 до 14%. От друга страна 2/3 от яловите овце не се заплождат и през следващата година, което налага да се бракуват. Това обаче може да стане след

ехографски изследвания. В таблица 1 е посочена стойността, която може да се спести след приспадане на разходите за ехографски изследвания. Ехографските изследвания са важни и за отделяне на бременните овце с две агнета и тяхното подобро хранене, което помага за увеличение на млечността (мероприятие 1) и за намаление на смъртността при агнетата (мероприятие 3). Освен това е предвидено бракуване само на 7 овце от 100 броя. Прието е, че разходът за една овца годишно е минимум 86 лв. или 602 лв. за 7 овце. Следователно икономията възлиза на кръгло 6 лв. за една овца, без да се отчита положителното влияние върху пълноценното хранене на овцете и намаляването на смъртността на агнетата. Следователно фермерите не бива да пренебрегват това мероприятие, поради ниската му икономическа ефективност посочена в таблица 1. 9. Заплождане на шилетата на 7 – 8 месечна възраст. Както беше изложено подробно в статията, публикувана в брой 6, стр. 34 – 37 на това списание, ранното отбиване на агнетата и храненето им с цяло зърно плюс гранулиран протеинов концентрат, позволява през оборният период (на 3,5 – 4 месечна възраст, при агнене през януари и февруари) агнетата да достигнат 30 – 32кг жива маса. Дори при умерено подхранване през пасищния период през следващите 3,5 – 4 месеца може да се постигне 120 – 150г дневен прираст и шилетата да достигнат 45 – 48кг жива маса на 7 месечна възраст. При жива маса на възрастните овце 60 – 70кг, шилетата имат 65 до 80% от живата маса на възрастните овце, при необходимо минимално тегло за заплождане 60% от възрастните. При 100 агнета от 100 шилета и 50 литра дойна млечност приходите възлизат на 180 лв., а допълнителните разходи за по-обилно хранене и повишени трудови разходи са около 100 лв. годишно. Разликата е 80 лв. на едно животни, при 22% ремонт на стадото допълнителният приход е 22 лв. за едно овца. Сума която не е за пренебрегване. Приет е минималният икономически ефект от споменатите девет мероприятия, които може да се реализират при практически условия. При стриктни изпълнения на всички изисквания ефектът може да бъде по-висок. Сумарният ефект обаче е значителен и си заслужава да се замислим за възможностите да използваме посочените резерви. Обобщение За да се разбере напълно настоящата статия е необходимо да се прочетат седемте предшестващи статии на автора в това списание. Там са обосновани отделните мероприятия и са дадени по-подробни практически напътствия за тяхното провеждане. Данните показват, че при прилагане на всички

мероприятия може да се получи до 140 лв. допълнителен приход от една овца, след приспадане на разходите. Основните мероприятия, които довеждат до този резултат са ранното отбиване на агнетата, продажба на максимален брой агнета през периодът, когато цената е висока, от отглеждане на агнетата за клане до по-висока жива маса и от заплождането на шилетата. Изброените четири мероприятия осигуряват 71% от общият икономически ефект. Ефектът от основните мероприятия може да се получи при прилагане на нехормоналната синхронизация на заплождането/агненето в найблагоприятният период с оглед цената на агнетата за клане и при прилагане на разработената интензивна и евтина система за отглеждане на рано отбитите агнета. Прилагането на тази схема за хранене на ранно отбитите разплодни агнета е добра предпоставка за заплождане на шилетата на 7 – 8 месечна възраст, което е едно от основните мероприятие. Известно неудобство за купувачите на цяло агнешко трупче, е високо му тегло. Това ще принуди част от тях да се задоволят с половинка агне. Това неудобство не е фатално, още повече, че купувачите на цяло агне са все по-малко. Не са за пренебрегване и подобряването на храненето на овцете, прилагане на флъшинг, опазването на живородените агнета и бракуването на яловите овце, независимо от по-малкият им принос за подобряване на икономиката на фермите. Още повече, че тези мероприятия са свързани отчасти с останалите и с добрите производствени практики. Дори да не се реализира пълният ефект, ако не се приложат оптимално всички мероприятия, от изложението става ясно, че резервите в нашето млечно овцевъдство са значителни и те трябва да

се използват за подобряване на икономическото му състояние. Действително посоченият 140 лв. допълнителен приход от една овца се получава срещу по-добра работа и придобиване на нови знания и опит. В сметките посочени по-горе тези допълнителни усилия не са калкулирани. Трябва да се има пред вид, обаче, че придобитите знания и опит остават трайно и дават своите плодове и следващите години. Ясно е, че при въвеждане на съвременните технологии може да се подобри значително икономиката на овцефермите. Това което може да се постигне чрез приложение на новите знания и опит превишава значително субсидиите, които могат да се получат. Субсидиите са общо завоевание на овцевъдите и е добре да се увеличават. Подобряването на работата във фермата е лично дело на всеки овцевъд или собственик на ферма. С тази статия, в която обобщаваме седемте предшестващи статии на автора в това списание, искаме да покажем, че си струва да помислим за техническия прогрес в овцефермите. Да помислим за обучението и въвеждането на новите технологии. Това ще има нарастващо значение в бъдеще, ако искаме да продължим да отглеждаме овце. Няма нищо трудно или невъзможно да се изпълнят предлаганите мероприятия от всеки овцевъд. Тези които се плашат, е желателно да намерят подходящ специалист, които да им покаже нещата в продължение на една година, дори срещу заплащане. Придобитите знания и опит ще останат безплатно за следващите години. Помислете! Напредъка няма да дойде сам, вие трябва да положите усилия. Тези усилия ще се отплатят многократно в продължение на редица години.

икономически параметри

Печалбата в модулната семейна ферма зависи

от направлението и броя на животните Модулите са разработени от научен колектив от Земеделски институт – Стара Загора

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2013

*Модул за семейна овцеферма с млечно направление. Предвидена е: 70 л средна дойна млечност, постигане на 130% плодовитост, 2,2кг среден вълнодобив и 20% ремонт на стадото.

Зимният период съвпада с агнилната кампания и включва месеците декември, януари, февруари и март. През това време в дажбата следва да се вклкючат по 600г концентрат, 1кг сено и 2кг силаж. Преди и по време на заплождане (априлмай-юни), е препоръчително изхранването на 300г концентрат на овца дневно и 1кг сено само в началото на периода, като животните след това излизат и на паша. В края на май е добре да се приложи хранене с покълнал ечемик и да се проведе солево-безсолева диета. През летния сезон (юли-октомври) животните са основно на паша, но получават подхранване от 200г концентрат. През ноември количеството на концентрирания фураж се завишава до 300г и започва подхранването с 1кг сено дневно на овца. Какво трябва да има предвид фермерът, който е планирал да изгради семейна ферма с 30 овце-майки? За ремонт на 30 овце са необходими 6 женски шилета и 1 коч. За изхранването на животните за 1 година трябва да се осигурят следните фуражи: • концентриран фураж – 5310кг за изхранване на овцете-майки и агнетата; • за доброто развитие на шилетата са необходими 450кг концентрат; • за разплодниците – 512кг. Общо зърнения фураж възлиза на 6272кг на стойност 1254,40 лв. От изхранване със силаж се

нуждаят овцете-майки и агнетата. Стопанинът трябва да закупи или приготви сам 17 200кг от този фураж (стойността му възлиза на 360 лв.). Сеното влиза в дажбата на трите категории животни. За овцете-майки и агнетата годишно са нужни 4458кг, за шилетата – 1800кг, за разплодниците – 540кг. Общото количество е 6798кг на стойност 815,76 лв. Цената на посочените по-горе фуражи е 2430,16 лв. Какви са производствените разходи за този вид ферма? Освен фуражите, за фонд „Работна заплата” с включен данък общ доход (ДОО) трябва да се заделят 1550 лв.; за ветеринарно-медицински мероприятия – 120 лв.; разходи за вода и ел. енергия – 240 лв.; амортизационни отчисления – 90лв.; други – 60 лв. Или всичко – 4490,16 лв. Какви са постъпленията от дейността? При родени 30 агнета – 2700 лв. От продадени овце-брак – 375 лв. Добитото мляко е 2100л – 1680 лв. Вълна 66кг – 59,40 лв. Общо приходите възлизат на 4814,40 лв. Или печалбата е 324,24 лв., като нормата на рентабилност е 7,22%. Не така обаче изглежда модулът за семейна ферма с 30 овце-майки с месодайно направление. Въз основа на пазарната конюнктура през последните години насоката е към производство на максимален брой агнета и реализацията им

през декември, когато цените за килограм живо тегло достигат 5-5,50 лв. Могат да се отглеждат овце от различни породи – Цигай, Тънкорунни млечни кръстоски, които да се заплождат с месодайни кочове. За реализация на агнетата на най-висока цена заплождането трябва да се извърши през април-май. Храненето през зимния период е на ясла, като на овца дневно се предвиждат по 600г концентрат, 2кг силаж и 1кг сено. Преди и по време на заплождане (около 45 дни) овцете се подхранват с по 300г концентрат, като една част от него е под формата на покълнал ечемик. Предвижда се среден вълнодобив 2,2кг, 160% плодовитост и 20% годишен ремонт на стадото. За изхранването на поголовието във фермата с 30 животни са необходими 4544кг концентрат, 7200кг силаж и 6444кг сено. Стойността им възлиза на 2042 лв. Други производствени разходи: 840 лв фонд „Работна заплата” с ДОО; по 120 лв. за ветеринарно-медицински мероприятия, вода и ел. енергия; 90 лв. за амортизации и 60 лв. за други разходи. Или общо 3272 лв. Приходите от дейността при получени, отгледани и реализирани 40 агнета, 300кг овце-брак и 66кг вълна са 5359 лв. Печалбата в подобна ферма е 2087 лв., като печалбата от една овца възлиза на 69,58 лв.

Разпространената от „Движените България на гражданите” информация за проблеми с плащанията по Програмата за развитие на селските райони е спекулативна, не отговаря на истината и цели нагнетяване на напрежение в сектора в условията на политическа нестабилност. Риск от спиране на средствата за бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони не съществува и спекулативният прочит на предварителния доклад носи опасност от негативни последици за отношенията на страната ни с Европейските партньори. Констатациите от доклада на Европейската сметна палата (ЕСП) не са обвързани с налагането на редукции или санкции от страна на Еврокомисията. По отношение на европейските средства отправените предварителни констатации не водят до намаление или спиране на плащанията. Отправените констатации са предварителни и в оперативен порядък ще бъдат обсъждани или ще отпаднат с цел достигане на общо становище между ЕСП и България. Одитната мисия на Европейската сметна палата се проведе в периода от 15 до 24 октомври 2012г. Основната й цел беше да се провери ефективността на системите за наблюдение и контрол, ефективността на административните проверки, проверките на място и проверките за кръстосано спазване. Одитът включи проверка на документи в разплащателна агенция по мерки 121,126, 214, 321 и 511 и посещение на място на четири бенефициента по мярка 214 и мярка 121. Тези резултати представляват предварителни констатации, поради тази причина ЕСП изразява становище резултатите да останат поверителни особено по отношение на външни лица, които не са служители на свързаните с одита административни ведомства и органи. Министерството на земеделието и храните е предприело действия с цел своевременно отговаряне на предварителните констатации. Необходимата информация ще бъде изпратена от компетентните служби като Държавен фонд „Земеделие” и сертифициращия орган на Разплащателна агенция в срок до 13 март 2013г.

актуално

Няма да има забавяне на плащания по Програмата за развитие на селските райони

Фонд „Земеделие” одобри 27 проекта за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти Субсидията за инвестиционните предложения по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от Програмата за развитие на селските

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 2/ 2013

райони (ПРСР) е 12 704 130 лева. Повечето проекти са свързани с производството на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти от първична и вторична биомаса. Те предвиждат покупката на оборудване за еко пелети и пелети от слама и дървесина. Ще бъдат финансирани и шест проекта за преработка на горски продукти. Бенефициентите ще инвестират в техника за дървени въглища. Одобрени бяха и три инвестиционни предложения за преработката на плодове и зеленчуци. Едно от предприятията ще се специализира в производството на нарязани картофи, лук, моркови и зеле. Друг кандидат ще използва средствата за оборудване за пържен овкусен фъстък, а трети планира работилница за чипс. Два от проектите включват реконструкцията на пречиствателно съоръжение съответно към цех за преработка на мляко и птицекланица. Субсидии по мярка 123 ще получат и две фирми за оборудване на фуражни цехове. Предприятие от Пловдивска област ще разшири производството си за бели и червени вина. С пари от ПРСР ще бъде модернизирано и месопреработвателно предприятие от общ. Асеновград.

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони”

Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Парите ще се изплащат за наложени забрани за земеделска дейност, разписани в заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000 – забрана за косене до определена дата, забрана за ползване на минерални торове и пестициди в пасища, забрана за разораване на пасища и ливади и други. Чрез тях земеделските стопани ще се компенсират за пропуснатите доходи и направените разходи по изпълнение на тези законово наложени забрани. Целта е да се насърчи опазването на традиционния ландшафт и биологичното разнообразие. Плащанията по „Натура 2000” варират от 28 до 70 евро на хектар в зависимост от наложените забрани в съответната защитена зона. Те ще изплащат в края на годината. За подпомагане по мярка 213 могат да кандидатстват: 1. Физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на§ 1, т.23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). 2. Лица стопанисващи земеделска земя, включително ливади и пасища от горския фонд, с минимален размер на ползваната площ за подпомагане по мярката – 0,3ха, при минимален размер на всеки парцел 0,1ха. 3. Лицата по ал.1 при поискване предоставят на ДФЗ – РА необходимите документи, удостоверяващи правото на ползване на заявените площи, съгласно чл. 2а на Наредба № 5 от 2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. 4. Земеделските парцели, които се подпомагат по тази наредба, се идентифицират в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба № 5 от 2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Всеки кандидат за подпомагане е длъжен да: 1. Спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000 за заявените за подпомагане по мярка 213 парцели; 2. Спазва режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000 след утвърждаването му по реда на наредбата по чл. 28, ал. 1 ЗБР; 3. Спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители. (2) При противоречие между изискванията на т. 3 и т. 1 и 2 от предходната алинея, земеделският стопанин е длъжен да спазва изискванията по т. 1 и 2.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В зависимост от забранените дейности в тези зони и типа земеползване – постоянни пасища, обработваема земя или трайни насаждения, плащанията варират от 20 до 150 евро на хектар годишно. Повече информация може да получите на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и в общинските и областните служби по земеделие и РИОСВ. Срокът за подаване на заявленията ще бъде от 1 март до 15 май 2013 г., заедно със заявленията за директни плащания на площ.

enrd.ec.europa.eu

МИнИСтЕРСтВО на ЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Програма за развитие на селските райони (2007-2013)

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”

• Да поддържа породната структура съобразно икономическите и пазарни условия в страната.

• Да подпомага, обединява и насочва усилията и дейността на членовете си за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на млечните породите кози в страната. • Да повишава генетичния потенциал на млечните породите кози в Република България.

Адрес: гр. Русе, ул. “Рига” 2, GSM: 0883 455 092, 0888 627 911, email: office@armpk.com, www.armpk.com