Животновъдство BG 8/2013 by Enthripy 1

www.oralo.bg

8/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Съдържание Изложения Топ постиженията на френската генетика в животновъдството.2 „На върха на животновъдството” – изложението където можем да видим как се прави животновъдство. . . . . . . . . . . . . 6 Породи Автохтоните породи овце на Западна България. . . . . . . . 8 Трето регионално изложение на аборигенни породи овце от Западна България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Доц. д-р Андрея Колев и аборигенните породи овце от Западна България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 Дунавските коне – уникални и универсални. . . . . . . . . . 17 Пасища и ливади Защо трябва да торим ливадите и пасищата. . . . . . . . . . 20 Как да подобрим тревния състав на ерозираните ливади и пасища? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Усвояване и използване на площи заети с ровини и оврази.22 Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 14: Хранене на месодайните говеда. . 23 Експерти Нови статистически подходи в областта на млечното овцевъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Особености при размножаване на овцете. . . . . . . . . . . 32 Заплождането на шилетата на 7 – 8-месечна възраст е икономически изгодно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Методи на синхронизация на еструса в козевъдството. . . . 41 Стимулиране на съзряването на полови продукти при риби. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Икономически параметри Анализ на критичния обем на приходите във фермата. . . .45 Ветеринари Намаляване на загубите от влошена заплодяемост в млечното говедовъдство чрез хормонални препарати. . . . . . . . . . . 46 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

ИЗЛОЖЕНИЯ

Топ постиженията на френската генетика в животновъдството Красимир Пеков

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

От 2-ри до 4-ти октомври в Клермон-Феран, столицата на департамента Оверн, Централния масив – планинска верига във Франция, се състоя 22-рото изложение за животновъдство „Соме-дьо л’елеваж”. На изложението, което има амбиции да се превърне в най-голямото по своя характер както във Франция, така и в Европа, бяха представени най-разпространените породи във Франция – говеда: Салерс, Шароле, Лимузин, Обрак, Симентал, Блонд д’Акитен, Монбелиард, Гасконско говедо, Абоданс и др. (общо 22 породи), овце: Мутон Шароле, Ил дьо Франс, Тексел, Бизе и Шармоаз (общо 26 породи), както и

прословутите френски впрегатни коне (общо 21 породи) – Контоаз, Першерон и Ардене, Бретон, чиито внушителни габарити впечатляват дори и хората, които ги отглеждат. На площ от 170 000 кв. м бяха представени 2 000 животни за участие в конкурсите (1 300 говеда, 400 овце и 300 коня). Повече от 80 000 посетители, от които 3 000 международни от 71 страни, разгледаха продуктите на 1250 изложители от всички сектори, свързани с животновъдството – генетичен материал, хранене на животните, хигиена и здравеопазване, доилна техника и оборудване за млекопроизводството, услуги и оборудване

за животновъдството, строителство и поддържане на сгради, възобновяеми енергийни източници, селскостопанска техника. И при говедата и при овцете основно бяха застъпени месодайните породи. Като всяко изложение и тук животните се подготвят като звезди от модния подиум, изрусяват им се или се оцветяват опашките, напръскват се с лак за коса, мият се с душове и се лакират копитата с черен лак – целта е да се вземе първата награда. И още нещо, в хотелите в града изобилстват брошури и пътеводители със заглавия като „Пътят на сиренето” с маршрути до известни ферми, в които

Бик от породата Шароле

може да си закупите директно от фермерите някое от известните сирена с име „Нектар от...” При откриването, президентът на изложението, г-н Роже Блан, даде пресконференция, на която изложи целите, които си поставят организаторите, а именно да се представят постиженията на френското селско стопанство и по-специално на животновъдството, да се разяснява политиката на развитие в тези области Крава-финалистка от породата Брюн

в Европа, където Франция е първа. За журналистите от почти цял свят той сподели: „Хиляда и триста милиарда евро са насочени към селското стопанство и затова е важно да знаем какво се случва в тази област”. Понататък г-н Блан продължи, че при посещението на президента на Франция Франсоа Оланд е важно да има ясна стратегия, съгласувана между централното правителство и общините, в

президента на „Соме Дьо Л‘елеваж” Роже Блан

които е засегнато животновъдството, за да се реши какво ще се прави в бъдеще, каква трябва да бъде посоката на развитие на отрасъла. На въпрос за разликата между различните райони – планински или равнинни и дали това определя в коя област е най-развито стопанството, той подчерта важността на напояването и на пасищата, там където това е възможно. Например има разлика при напояването в страни като Англия, в страните от средиземноморието и в страните от източна Европа – Русия, Украйна и България. Тук е мястото да се отбележи мнението на предствавител на земеделска кооперация от региона, Жан Жала, който обясни различията в климатичните дадености между България и Франция по чисто практически начин, но и много убедително – а именно, че Карпатите преграждат Централна Европа и влиянието на Атлантическия океан и топлото течение Гълфстрийм

по време на изложението кравите се обслужват нормално: автоматично доене

носят по-мек климат и по-големи валежи в западната част на континента. Кои са по-удачните модели на предприятия, с които да се започне инвестиране в областта на селскито стопанство – малки, средни и едри? На този въпрос г-н Роже Блан отговори, че в селското стопанство поради характера на производството са по-удачни малките структури, но естествено, няма всеобщо значим модел. Тук, във Франция,

промишленоста „изяжда” всичко, което селското стопанство произвежда. Говорим за хранително-вкусовата промишленост, текстилна, преработвателна, които се захранват с материали от селското стопанство. Има ли във Франция „щастливи” фермери? Да има, и те са оптимисти и са били оптимисти. Тук условията – и земята, и климата, и влажността са благоприятни и това дава основания на фермерите да гледат напред

Крава с бозаещо теленце от порада Салерс във фермата на Тиери Шарпе

много оптимистично. Те следят в Интернет от какво има нужда, говорим не само в национален, но и в глобален аспект, провеждат свое проучване на нуждите на пазара. В момента има 6 000 000 души, заети в селското стопанство и живеещи в общините. Надяваме се да станат 9 000 000. Ние сме настроени да бъдем оптимисти за бъдещето. Дали е очаквал, по време на визитата на Франсоа Оланд да има някакви протести от страна на фермерите. /смее се/ „Не мисля, че ще има някои недоволен от политиката на правителството. Франция е известна със своята развита генетика в животновъдството.” Какво е мястото на породата Салерс в световен мащаб и в Европа? „Мисля, че в Европа, в областта на животновъдството ние предлагаме най-доброто. Могат да се измерят данните на породите, не само при Салерс, но и при всички други на изложението. Може да се каже, че нашата цел е да станем европейски Соме (SОММЕТ – конференция на най-високо равнище, но и Връх на планина). SOMMET e на 22 години и ние работим за бъдещето, това е нашият нов проект за бъдещето. Пак за нас журналистите беше организирано посещение на ферма за крави от породата Салерс, предимно отглеждани за месо. Собственик е Тиери Шампе, който е администратор на Федерацията на породата Салерс, освен това е член на Камарата на търговците на Червен салерс и акредитиран съдия на отглеждащите тази порода. Работи със съпругата си МариКлер Шампе. Фермата е основана от неговия дядо през 1947г. Намира се на 480м надморска височина и има годишна норма на валежи около 700мм. На площ от 200 хектара те отглеждат 100 глави добитък, от които 40 млади телета и 15 млади майки. Площта е разпределена като на 30 хектара се засяват зърнени култури, а останалите

170 хектара са пасища. От тях 127 хектара са висикопланински пасища и се използват от май до октомври. В миналото, три генерации от семейството са били водени от традиционното за региона фермерство, докато през 2001г. избират системата за отглеждане на бозаещи телета до възрастта за отбиването им от майките. Храненето се състои от 2.9кг фураж на ден за майките и 1.9кг за мъжките. Намират пазари за продукцията си в чужбина – Италия, Алжир и други страни. Кризата ги принуждава да търсят и да излизат на нови пазари. Купуват бикове от Шотландия, Швейцария и др. Породата е характерна с това, че се храни с груби фуражи и слама. Кравите дават средно по 3 500кг мляко годишно, което също се използва за производство на сирена. От декември до март се отглеждат в сграда, а през останалото време са на свободна паша. Пасищата са разделени на сектори, които се редуват. Не се позволява стадото да пасе в един сектор повече от два дни. Г-жа Мари-Клер Шампе с гордост демонстрира – „това, с

което се хранят нашите крави, ядем и ние като салата”, и ни показва насаждения от рукола на територията на цялото пасище. Точно това е причината за честата смяна на секторите, за да не се унищожат /изкоренят/ точно тези насаждения. Телетата се раждат с тегло 50кг, а когато достигнат 350кг, се продават за реализация. Изкупуват ги предимно телеугоителни ферми от Италия където ги угояват до 500 – 550кг и ги продават на кланици за месо. Рандеманът е висок около 55%-56%. Търсят се и нови възможности – пазари от кланици във Франция, с които да се обединят в кооператив.

ИЗЛОЖЕНИЯ

„На върха на животновъдството” – изложението където можем да видим как се прави животновъдство Мила Александрова

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

Започнало преди 22 години, изложението „На върха на животновъдството” се налага като европейски лидер за професионалисти. Разговор с Беноа Дьолалоа, Изпълнителен директор

МА: Откъде този голям успех? БД: „На върха на животновъдството“ е професионално изложение, организирано от професионалисти в животновъдството в Клермон Феран, столицата на една от най-големите животновъдни зони в Европа – Централния Масив. Това е среднопланинска пасищна зона където се отглеждат основно преживни животни: месодайни и млечни говеда, овце и коне. Централният Масив е и първата европейска зона за производство на говеждо месо, родното място на първите световни породи за месо Шароле, Лимузен, Салерс, Обрак и Блонд д‘ Акитен. Нашият регион е също и голям производител на мляко от по-натурални породи като Монбелиард, Абонданс, Симентал, Кафяво алпийско, а също и голям производител на сирена. Тук е и родното място на Лакон, найдобрата порода овце за мляко, на няколко месодайни породи овце и на тежкотоварните коне. „На върха на животновъдството” е витрината на постиженията на животновъдството ни. С повече от 2 000 животни от 70 породи в конкурсите и с 1250 изложители и посетители от 70 националности, изложението е и среща на политиката в животновъдството с повече от 30 конференции по актуалните теми. Ясно Ви е, че при такова разнообразие и качество посетителите могат да намерят отговори на всички въпроси, които ги вълнуват. Смея да твърдя, че изложението ни е уникално в ЕС. МА: Кои са събитията на изложението 2013? БД: Освен традиционните конкурси, изданието 2013 организира националните конкурси на породата Салерс с 420 животни в състезателната програма и на породата Монбелиард с 250 животни в конкурса. По отношение на овцете – ще прове-

дем националните конкурси на породите Ил дьо Франс и Бизе и интеррегионалните конкурси на Мутон Шароле, Тексел и Шармоаз. Конкурсите за коне, породите Першерон, Арденска, Комтоаз и Бреноска също Ви очакват. Ще имаме награди за технически иновации и голямо участие на новите енергии – метанизация и др. За чуждестранните посетители имаме специална

снимки от изложението SOMMET DE L’ELEVAGE през 2012, участници и победители в някои от дисциплините – на снимката горе категория Horses 2012, на снимката долу победител категория Dairy cattle 2012

програма с посещения на ферми, мандри и една инсталация за биогаз. За първи път организираме „ден на месото” – специално за чуждестранните клиенти, дошли да купуват говеждо. Разширили сме международния клуб, тъй като очакваме сериозен ръст на чуждестранните посетители. Президентът ни Франсоа Оланд ще открие изложението. 2013г ще е рекордна година със 170 дка изложбена площ. МА: Какво предлагате на българските посетители? БД: Организираме ВИП прием на нашите чуждестранни гости. За тях входа ще е безплатен. Предлагаме им „Международния клуб”, където могат да работят, да си организират срещите с изложителите, да проверят пощата си в Интернет, да опитат местните специалитети. Ще имат на разположение преводачи – студенти. Каним Ви на международната ни вечер на 2 октомври от

18.45 часа където преди коктейла ще Ви представим всички наши породи. И накрая – голямото предимство на изложението ни е, че се намира в най-голямата животновъдна зона и че можем да предложим посещения на ферми. Програмата е от 25 безплатни посещения от по половин ден, придружени от експерт и преводачи. Можете да видите на място всички породи овце, коне, говеда, кланици, мандри, угоителни стопанства, биогаз. Необходимо е да се запишете предварително на интернет-сайта ни. МА: Какво е Вашето послание към професионалистите от България? БД: Ако сте професионалист и ако имате инвестиционен проект, „Върхът на животновъдството“ може да Ви донесе всички възможни отговори в смисъл на идеи, оборудване, машини, сервиз и генетика. Какъвто и да е обектът на интереса Ви, ще намерите отговор.

ПОРОДИ

Автохтоните породи овце на Западна България

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

проф. Десемир Неделчев

От векове агроекологичните условия на Западна България са предразполагали развитието на животновъдството. Района се характеризира с множество планини като: Малашевска, Руен, Люлин, Вискяр, Витоша, Верила, като най-висока от тях е Западна Стара планина. Между тези планини са включени редица високи полета със сравнително ограничени възможности за земеделие. В тези райони обаче сумата на валежите превъзхожда тази в другите райони на страната, в следствие на което ливадите и пасищата са с богат тревен състав и по дълъг период на използване. С право стопаните се гордеят, че са добри животновъди – „стокари”. В миналото почти всяко семейство е имало определен брой овце, които са задоволявали нуждите на семейството от облекло, месо и млечни продукти – сирене и кашкавал. Широко е било разпространено и егречното торене на нивите, които са с бедни на хумус почви. Това предполага и ориентирането на животните към тип за комбинирано използване за месо, мляко и вълна. Килимарството е било също традиционен отрасъл, подпомагащ оцеляването на семействата. Поради неголемият брой на овцете в едно стопанство и ограничената площ на пасищата, масова е била практиката, която съществува и до днес, овцете да се пасат в сборни стада, а млякото да се разпределя между стопаните на базата на периодични контроли. Голяма гордост за стопаните е надоя-

ването на по-голямо количество мляко от овцете на определен стопанин. От такива овце са оставяни мъжки и женски агнета за разплод. В най-общи линии овцете от този район са близки по фенотип и няма рязка граница между оформилите се отделни популации, като те плавно се преливат от една в друга. Тази тенденция се засили особено много през последните години с нарасналите възможности за транспорт и комуникации. По-подробни описания за развъжданите овце в тази част на страната от началото на миналия век намираме в трудовете на Тодор Савов, Иван Танев, Петър Вълчев и други, като авторите не се ангажират с породно определение и ги описват като овце отглеждани например в района на Радомир, Брезник, Софийско, Репляна и т.н., като ги отнасят като разновидности на древната порода Цакел или на кръстоски между породите Цакел и Цигай. Едва през последните 15 – 20 години във връзка с насоките и препоръките дадени от FAO, местните овце, отглеждани в Западна България са диференцирани в четири породи: Западностаропланинска, Софийска (Елин Пелинска), Брезнишка и Реплянска. Тъй като те са застрашени от изчезване, с цел запазването им са разработени развъдни програми за „консервирането” им с техните уникални качества за приспособимост към района и резистентност към различни заболявания. С първите три породи работи развъдна-

та асоциация за Западна България, базирана в Костинброд, а с последната – СНЦ „ОРАПОБ” в Калофер. Вече трета поредна година стана традиция Асоциацията за Западна България да провежда регионални изложби за отделните породи, на които се представят животни от всички категории. Това позволява на овцевъдите да сверяват своите виждания за типът на животните, да разменят развъден материал и да споделят опит. Западностаропланинската порода е една от най-активно проучваните местни породи у нас през последните 40 години. Тя е възприемана в миналото като основна порода за Западна България и е позната и под наименованието „Софийска местна овца”. Танев и сътр. в средата на миналия век определят два типа на тази овца. Първият тип е с по-затворено руно и сравнително еднородна вълна. От тази вълна някога са изработвани прочутите чипровски и пиротски килими. Популацията се определя като трансгранична, като в пределите на Сърбия тя е известна като Пиротска овца. В момента животни от тази порода се отглеждат в района на Берковица, Планинските села на Врачанско, Софийско, Пернишко и Радомирско. Това са животни, определени като такива за високите полета. От планинския тип животни обаче са останали само единични екземпляри. Те са по-дребни, с по-компактно тяло отворено руно, с косичест

Изложение Брезник: снимката горе – Венцислав Евгениев от с. Лесковец с наградените животни; снимката долу – Мартин Йорданов от с. Завала; снимката в дясно – награденото мъжко шиле на Мартин Йорданов от с. Завала.

Награди от изложението в гр. Брезник, 31.08.–01.09.2013г БРЕЗНИШКА ПОРОДА ОВЦЕ КОЧОВЕ 1. Венцислав Евгениев – с. Лесковец 2. Маленко Симов – с. Гълъбовци ДЗВИЗДАЦИ 1. Венцислав Евгениев – с. Лесковец 2. Маленко Симов – с. Гълъбовци МЪЖКИ ШИЛЕТА 1. Маленко Симов – с. Гълъбовци 2. Мартин Йорданов – с. Завала 3. Борислав Василев – с. Конска ЖЕНСКИ ШИЛЕТА 1. Маленко Симов – с. Гълъбовци 2. Венцислав Евгениев – с. Лесковец 3. Мартин Йорданов с. Завала ОВЦЕ-МАЙКИ 1. Венцислав Евгениев – с. Лесковец 2. Маленко Симов – с. Гълъбовци ДЗВИЗКИ 1. Маленко Симов – с. Гълъбовци 2. Венцислав Евгениев – с. Лесковец 3. Величко Сашов – с. Филиповци

строеж. Запазването им обаче е критично поради недостатъчен брой типични мъжки екземпляри. Главата на овцете е с права профилна линия, обрасла с вълна до очната линия. Мъжките животни обикновено са рогати със спирално навити, но не много дебели рога. Напоследък се предпочитат безрогите животни. Женските са предимно безроги. Съществува мнението, че рогатите женски и тези с къси уши (чипи) са по-млечни, което не е научно доказано. Предпочитани са ваклите овце (с черни петна около очите) ноздрите и крака-

та. Срещат се и с рижаво кафяви петна по лицето или червени такива. Тялото е с призматична форма, леко продълговато. Опашката е зарунена и достига малко под скакателните стави. Краката са добре поставени със здрави копита. Коремът е покрит с рунна вълна. Костната система е плътна и здрава. 7–8 процента от животните са с груба смесена вълна. Преобладават тези с местна подобрена вълна в границите 44 – 50-о качество по Брат Форт. (таб. 1) Брезнишка порода. Животните от тази порода се отглеждат при

Таблица 1: Продуктивни показатели Средно живо тегло Среден настриг непрана вълна

количество кочове

70–80кг

овце-майки

40–55кг

кочове

4–5кг

овце-майки

2,5–3кг

Дължина на вълната Средна млечност Плодовитост

10–18см За лактация

60–95л

За доен период

40–55л 120–135%

малко по-добри фуражни условия в селищата около град Брезник. По тип тя стои най-близко до Западностаропланинската и до скоро се определяше като неин подтип. И при тази порода преобладават ваклите животни, но при около 30% от тях отсъства пигментация на горната част на носното огледало или въобще липсва такава. Тук по-често се срещат животни с леко изпъкнала профилна линия, а на лицето – покрити с блестящи покривни косми. При някои от животните конституцията е по нежна, което е свързано вероятно и с малко по-високата им млечност в сравнение със ЗСП. В момента популацията е в процес на диференциация и типизация, предимно с избор на подходящи мъжки разплодници. Софийска (Елин Пелинска) овца. Тази порода първоначално е отглеждана само в района на Елин Пелин, но поради високото є живо тегло и добрите є продуктивни показатели, тя прекрачва границите на традиционния си

Изложение Сливница снимката горе – наградения коч на Цветомир Христов от Етрополе; снимката долу – наградената овца майка на Искрен Йорданов от с. Радуловци. Изложение Горна Малина снимка горе вдясно – наградените овце майки на Петър Якимов от с. Априлово. снимка долу вдясно – Димитринка Микова с част от наградите.

Награди от изложението в гр. Сливница, 14.09.–15.09.2013г ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКА ПОРОДА ОВЦЕ КОЧОВЕ 1. Цветомир Христов - Етрополе 2. Маргарита Тодорова – с. Рашково 3. Искрен Йорданов – с. Радуловци ДЗВИЗДАЦИ 1. Цветомир Христов – Етрополе 2. Маргарита Тодорова – с. Рашко МЪЖКИ ШИЛЕТА 1. Цветомир Христов – Етрополе 2. Няма 3. Искрен Йорданов – с. Радуловци ОВЦЕ-МАЙКИ 1. Искрен Йорданов – с. Радуловци 2. Маргарита Тодорова – с. Рашково 3. Лазар Диров – с. Манастирска река ДЗВИЗКИ 1. Цветомир Христов – Етрополе 2. Лазар Диров – с. Манастирска река 3. Искрен Йорданов – с. Радуловци ШИЛЕТА 1. Цветомир Христов – Етрополе 2. Маргарита Тодорова – с. Рашково 3. Искрен Йорданов – с. Радуловци

Награди от изложението в Община Горна Малина, 19.09. – 20.09.2013г СОФИЙСКА (ЕЛИНПЕЛИНСКА) ПОРОДА ОВЦЕ

КОЧОВЕ 1. Димитринка Микова – с. Чеканчево 2. Петър Якимов – с. Априлово ДВИЗДАЦИ 1. Петър Якимов – с. Априлово 2. Йорданка Струменова – с. Бяга 3. Стефан Стоименов – с. Бегуновци

МЪЖКИ ШИЛЕТА 1. Неделчо Топалов – с. Горна Малина 2. Валери Стефанов – с. Панчарево 3. Димитринка Микова – с. Чеканчево ЖЕНСКИ ШИЛЕТА 1. Валери Стефанов – с. Панчарево 2. Неделчо Топалов – с. Горна Малина 3. Йорданка Струменова и Димитринка Микова ОВЦЕ-МАЙКИ 1. Петър Якимов – с. Априлово 2. Димитринка Микова – с. Чеканчево 3. Йорданка Струменова – с. Бяга ДЗВИЗКИ 1. Стефан Стоименов – с. Бегуновци 2. Георги Иванов – с. Осиковица 3. Петър Якимов – с. Априлово

Оценяваща комисия по развъдни групи на всички изложения: проф. Десимир Неделчев; проф. Николай Николай Тодоров; доц. д-р Андрея Колев. Във всяка комисия е участвал по един от найдобрите стопани.

Продуктивни показатели Средно живо тегло Среден настриг непрана вълна

количество кочове

90–115кг

овце-майки

60–75кг

кочове

4–5кг

овце-майки

2,5–3кг

Дължина на вълната Средна млечност

10–12см За лактация

120–180л

За доен период

80–120л

Плодовитост

ареал и стада от тази порода могат да се срещнат Ботевградско, Пазарджишко, Пловдивско, Кюстендилско и т.н. Тодор Савов смята, че в основата на тази порода стоят местни софийски овце и такива с висока млечност, закупени от района на Брезник. Между населението битува и мнението, че при създаването є са участвали и импортни кочове докарани по Дунава, за което няма запазена достоверна информация. Действително в Германия има сходна по тип порода, наречена в пре-

ПОРОДИ

Таблица 2:

130–140%

вод на български – очиларка. Доколко са верни тези предположения може само да бъде доказано с тъйжеланите от всички нас генетични тестове. Овцете от тази порода са сравнително едри с продълговато тяло и тесни гърди. Един тип, който се приближава до овцете за мляко. Главата е с прав или леко изпъкнал профил. Ушите и около очите са интензивно черно оцветени, като напоследък се предпочитат такива, при които околоочните петна се допират на линията на темето. На гърди-

те и към бута се допускат пигментни петна. Основната част от руното е непигментирана. При някои от животните предната част на гърдите и коремът са покрити с покривни косми. По краката също се наблюдават цветни петна. Костната система и копитата са здрави. Предпочитани са безрогите кочове, но има и рогати, но не с масивни рога. Вълната е еднородна, но 54-8% от животните са със смесена такава. Основните продуктивни показатели на породата са показани в таб.2.

Трето регионално изложение на аборигенни породи овце от Западна България Станислава Пекова

тетното развитие на животновъдството се налага от обективни обстоятелства: Животновъдството е основен източник за изхранването на човека, животинските продукти могат и намират ефективна реализация на европейския и на световния пазар, страната ни е една от най-богатите на биологично разнообразие държави в Европа и в комбинация с плодородието на почвите и чистотата на водите, животновъдството ни може да се включи в биопроизводството.” Госпожа Харалампиева не скри амбициозните намерения – всяка година това изложение да се провежда в гр. Костинброд при съвместната работа на РАПОЗБ, общината и Институт по животновъдни науки.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013

На пазара за селскостопанси животни в гр. Костинброд се проведе традиционното изложение по животновъдство. Съорганизатори на проявата бяха Развъдна асоцияциация на аборигенни породи овце от Западна България, Институт по животновъдни науки и разбира се Община Костинброд. „Животновъдството е значим отрасъл на селското стопанство в България. То няма сезонен характер, но е силно зависимо от растениевъдството, подсигуряващо храненето на животните.“ С тези думи започна своето приветствие г-жа Светла Харалампиева, главен експерт в „Образование и здравеопазване”, Община Костинброд. – Приори-

Награди от изложението в гр. Костинброд, 27.09. – 28.09.2013г ЗА СОФИЙСКА (ЕЛИНПЕЛИНСКА) ПОРОДА ОВЦЕ: 1. 1-во място – Петър Якимов, с Априловци 2. 2-ро място – Валери Димитров, с. Панчарево 3. 3-то място – Димитрина Микова, Чеканчево ЗА ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКА ПОРОДА ОВЦЕ: 1. 1-во място – Агрокомплекс, с. Рашково, Маргарита Тодорова 2. 2-ро място – Цветомир Христов, гр. Етрополе 3. 3-то място – Искрен Йорданов, с. Радуловци ЗА БРЕЗНИШКА ПОРОДА ОВЦЕ: 1. 1-во място – „Нюгрейн” АД, Маленко Симов, с. Гълабовци 2. 2-ро място – Венцислав Евгениев, с. Лесковец 3. 3-то място – Мартин Григоров, с. Завала

Председателят на Асоциацията, доц. д-р Андрея Колев поздрави изложители и гости и поднесе награди на отличилите се стопани с най-добри животни по развъдни групи, както следва: Симбиозата между наука и производство в бранша беше демонстрирана и от участието в това изложение на Института по животновъдни науки, гр Костинброд. Доц. Д-р Мая Игнатова, неговият и.д. директор, с много топли думи представи колоритните участници – стопани със своите коне,

кози, овце и работни кучета и им връчи грамоти, поощряващи усилията на животновъдите. Наградените от нея бяха: Младен Страхилов – за Българска бяла млечна коза, Тотенбургска коза, Калоферска коза и Англонубийска коза; Васил Александров – за Маришка вакла овца; Мирослав Найденов /атракцията на изложението/ – за тежковози с кон Демон, кобили Таня и Галя, както и Ирина Йорданова, Георги Николов, Найден Живков, Димитър Рангелов и други.

ПОРОДИ

Доц. д-р Андрея Колев и аборигенните породи овце от Западна България Разговора води Станислава Пекова Доц. д-р Андрея Колев е завършил висшето си образование във ВССИ „Георги Димитров” в София, специалност „Зоотехника”. Веднага след защитата на дипломната си работа постъпва

като участъков зоотехник в ТКЗС, с. Дунавци. През 1970г печели конкурс за задочна аспирантура в катедра „Акушерство и изкуствено осеменяване” на Зоотехническия факултет към ВССИ с

ръководител акад. Кирил Братанов. Темата по която работи е „Заплождане на 13- 14-месечни шилета в анестрален сезон”. Включен е в колектив, работещ по проблемите на итензифика-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013 15

ция на размножителния процес в овцевъдството, отново с ръководител акад. Кирил Братанов. През 1974г защитава доктурантура, но мечтата му е да се насочи към внедряване научните постижения на животновъдната наука в производството. Мисли, че през тринадесетте години, работейки в производството, донякъде е успял, но не достатъчно удовлетворен от постигнатото. Решава и се явява на конкурс, обявен от КОС Видин за научен сътрудник. Там отговаря за новите технологии в млечното овцевъдство до 1984г. Ново начало бележи работата му в Института по животновъдни науки, гр. Костинброд, където завежда секция „Биология и биотехника на репродукцията”. След пенсионирането си доц. Колев не спира да работи и през 2009г вече е председател на сдружение „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България”. Стадата, наследени от ИАСРЖ, включват Елинпелинска, Западностаропланинска и Брезнишка породи овце, застрашени от изчезване, с които и до днес Андрея Колев извършва своята селекционна и развъдна работа. СП: Доц. Колев, всички знаем колко е трудно възраждането на овцевъдството в България, ако имахте възможност, как-

ви въпроси за решаване бихте поставили пред компетентните органи за овцевъдството? АК: Основният въпрос, който неотменно трябва да стои пред компетентните органи е възраждането на овцевъдството, което да стане държавна политика, провеждана от всяко правителство без значение от неговия цвят. Във връзка с това е небходимо държавата да създаде условия за икономическа мотивация при отглеждане на овце, за да се ангажират повече, включително и млади хора. Много е важно да отпаднат или да бъдат сведени до минимум бюрократичните пречки в институциите, отговорящи за сектора „Овцевъдство”. Бих предложил да се ползват от субсидии от всички, независимо от бройката овце, които отглеждат, особено за породите, застрашени от изчезване. За да има успехи в овцевъдството, необходимо е стимулиране производството на мъжки разплодни животни чрез допълнително финансиране. СП: Бихте ли споделили, през какви трудности преминахте, за да стигнете до резултатите, които се видяха на третото регионално изложение на аборигенни породи овце. АК: Ако трябва да говоря за трудностите, които ние от Асоциацията срещнахме и преодо-

ляхме, трябва да кажа, че бяха много и главно от субективен характер. Ще посоча един фрапиращ случай. На локалните, общински изложения някои ветеринарни лекари пропускат своевременно в компютъра си да прехвърлят броя овце от изложбата обратно във фермата, изпускат референтната дата за държавни доплащания и така овцевъди – изложители, бяха наказани без вина и не получиха субсидии от 2000 до 6000 лв. Питам се, защо за грешката на други, поради нехайство или некомпетентност да плащат, да бъдат санкционирани производителите, които с толкова ентусиазъм, постоянство и удоволствие обгрижват животните. Има едно неписано правило – всеки да си плаща за грешките. Когато контролиращите органи хвърлят вината само и единствено върху земеделския производител, то това е „геноцид”, не е мотивиращо такова отношение и някои овцевъди дори се отказват. Независимо от големите трудности на регионалното изложение успяхме да покажем найтипичните животни от трите породи. Надявам се, че интересът към породите, застрашени от изчезване, ще продължи да бъде голям и въпреки тежкото положение броят на овцете да се увеличава. СП: И така... какви са Вашите прогнози, има ли бъдеще овцевъдството у нас? АК: В продължение на три години ние от Асоциацията положихме неимоверни усилия в нашето направление. Според нас работата по възстановяване на овцевъдството трябва да започне от местната власт – кметствата и общините. Те са найблизо до фермерите и затова развъдните организации трябва да изграждат много тясно и добро взаимодействие. Приетата стратегия за развитие на овцевъдството, ако бъде съчетана с разписани ясни правила, може да се превърне в държавна политика...

ПОРОДИ

Дунавските коне – уникални и универсални Стопански и морфологични характеристики на породата Ас. д-р Петър Стамберов Лесотехнически университет, гр. София

Като изключим Източнобългарският кон, който без съмнение е перла в короната на коневъдството и конния спорт в България и каракачанските кончета като автохтонна порода, почти не разполагаме с много голям избор откъм породи коне, ползващи се с универсални качества, т.е. както да се използват за езда, така и да са подходящи за селскостопанска работа, да имат спокоен темперамент и да са непретенциозни откъм условията на отглеждане.Точно такава характеристика може да се даде на Дунавската порода коне. Тя е създадена в бившия конезавод край гр. Плевен чрез чистопородно развъждане на Нониус (унгарска порода коне), поглъщателно и отчасти възпроизводително кръстосване.Участвали са и местни полукръвни породи, англо-арабски, рисисти и липицански коне, но като цяло породата е типичен представител на породата Нониус, само че от по-лек тип. Докато тежките унгарски коне са с големи размери, ръст до 170см и по-изпъкнал профил на главата, то дунавците са по-малки и понякога, особено в по-млада възраст,заради масивната си шия и добре очертаните ганаши наподобяват на липицански коне, като цветът на косъма е черен или кафяв, за разлика от Липицанската порода, чийто цвят на възрастните индивиди е сив. Но като цяло, повечето дунавски коне, и то най-вече жребците, са с по-груби форми и профил на главата, характерен за лекият тип нониуси. И точно заради това се наблюдава силно изразен полов диморфизъм между мъжките и женските представители на породата. (табл.1)

жребци

кобили

Височина при холката

162,5–165см

160–162см

Дължина на тялото

170–171см

168–169см

Обиколка на свирката

21,5–21,9см

21–21,2см

Дължина на главата

63,5–63,7см

60,5см

Ширина на челото

23,5–23,7см

21–21,5см

Характеристики

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013

Таблица 1: Мерки и индекси при жребци и кобили от Дунавската порода:

Живата маса на дунавските коне варира от 500 до 600кг. От данните се забелязва една характерна особеност за породата, а тя е, че дължината на тялото превишава със 7-8см височината при холката. Това също е типичен породен белег за дунавските коне. Като прибавим овалната правилна и добре замускулена крупа с дължина около 60см и почти толкова широка поясница, може да смятаме, че тази порода има предпоставки за много добри репродуктивни качества. Цветът на косъма най-често е черен, кестеняв и по-рядко алест. Кратки исторически данни Породата Дунавски кон е призната през 1951г с постановление на Министерски съвет, като са се обособили няколко региона, в които тя е била основна. Такива са били Видински, Монтански, Лом, Белоградчик, Луковит, Бяла Слатина, Свищов и др. Но също и в Южна България, а именно Стара и Нова Загора,Асеновград, Хасково и Харманли. В наши дни ареалът на разпространение е все по-голям, но като цяло породата е загубила доста голяма част от популацията, а оттам и генофонда си. В бившия плевенски конезавод са кръстосвани успешно дунавски и коне от породара Руски рисак, с цел да се увеличи ръстът и да се облагородят телесните форми. Успешни кръстоски са осъществени с чистокръвни английски и хановерски жребци. Множеството изпитания за работоспособност на дунавските коне са показали отлични резултати. Жребци от тази порода при изпитание за впряг са изминали разстояние от 12км за по-малко от 90мин. с товар, тежащ близо 3000кг. А жребецът Тархан, също от плевенския завод, който бил използван много години като разплодник, успял да потегли с товар тежащ над 12 000кг. Положителни качества на Дунавският кон от ветеринарномедицински аспект: Това е порода от т.нар. „дихателен тип конституция“. Този кон има добре развити и чувствителни органи, спокоен темперамент и сравнително добри алюри, което му позволява да се използва

при различни условия на работа. Сравнително устойчив е на заболявания на горните дихателни пътища, което се дължи и на участвалите местни породи в селекцията на по-

родата. Изключителни репродуктивни способности, дължащи се на морфологичните особености на породата, а именно на широкия таз, правилната и

снимки от Националното изложение на коне от породата Дунавски кон, 2012г, гр. Банкя, Национален Хиподрум

заоблена крупа, което предполага минимум рисковани раждания и позволява износването на поголеми плодове. Не случайно са кръстосвани с рисаци и хановерски жребци, а дори и с някои тежковозни породи като руски, арденски и др. Към това трябва да прибавим и силно развитата млечна жлеза, осигуряваща интензивен растеж на новороденото конче заради голямото количество коластра, която е източник на така ценните имуноглобулини. Поради разнообразието от породи, взели участие в създаването на Дунавския кон е почти изключено да се наблюдава при тях комбиниран имунодифицит (наследствено автозомно рецесивно заболяване), характерно за чистокръвните арабски коне. Ето защо кобилите можат да бъдат използвани като „дойки” за осиротели кончета с такъв проблем. Излишната коластра може да се криоконсервира (съхранение при ултраниски температури) и да се съхранява в т.нар. „коластрени банки“, популярни в страните със силно развита икономика. Дунавските коне са сред породите-дълголетници и може да се срещнат над тридестгодишни индивиди в сравнително добро функционално състояние.Т ова се дължи на много добрия дихателен и сърдечносъдов капацитет. Те имат висока степен на потене и по този начин си осигуряват правилна терморегулация спрямо рязко изменящите се климатични условия.Тъмният пигмент на

кожата също им осигурява защита срещу фотосензибилизиращи растения, а и при тях практически не се среща меланомът, характерен за сивите възрастни коне от други породи. Непретенциозни по отношение на храненето, дунавците оползотворяват много добре предоставените им пасбища. Обаче са лакоми и това понякога води до негативи като колични заболявания – обстипации, остро разширение на стомаха, ламинити в резултат от преяждане с въглехидрати, както и възможно приемане с пашата на отровни растенния като хвощове, папрати и др. Често имат проблеми с паразитни болести, найвече гастрофилоза, стронгилоидоза и оксиуратоза, но това е характерно за повечето породи коне. По отношение на инфекциозните болести са поустойчиви на вирусни болести, (това обаче не озвачава, че не трябва да се ваксинират по указаните годишни схеми за имунизация). Повече са чувствителни към вторичните бактериални инфекции, които може да са резултат от латентно (скрито) протекло преди това вирусно заболяване. Чувствителни са и по отношение на почвени инфекции. Особено това важи за тетануса, чийто причинител (Cl.tetani) е явно сапрофитен обитател във фекалиите на тази порода и има доста съобщения за Дунавски коне, заболели от тази инфекциозна болест. Същото може да се каже и за аборти, настъпили вследствие инфекциозни метрити при кобилите.

ЛИВАДИ И ПАСИЩА

Защо трябва да торим ливадите и пасищата

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

епрекъснатият растеж на тревите от ранна пролет до късна есен обуславя голямата им потребност от азот, фосфор, калий и други микроелементи. Необходимостта за развитието на естествения тревостой от хранителни вещества расте при многократното им косене. В 100гр сено се съдържа средно по 1,5-2,0кг азот и калиев окис и 0,4-0,5кг двуфосфорен петоокис. В суха маса от треви от пасища се намират 2,5-3кгазот и калиев окис и 0,6-0,7кг двуфосфорен петоокис в %, а при обилно торене на високо продуктивни пасища по 3,03,5кг азот и калиев окис и 0,81,0кг двуфосфорен петоокис. Освен основните хранителни вещества, тревите съдържат (в % сухо вещество) Ca - 0,70,8, Mg - 0,2-0,3, S - 0,2-0,5, Na - 0,08-0,2, Mn - 0,1-0,14, Fe - 0,08-0,1, Al - 0,1-0,15, а също и микроелементите - Cu, Mo, Co, B.

Защо трябва да се торят ливадите и пасищата? Тревата от пасищата, която е торена, няма равна на себе си по своята пълноценност и хранителни стойности за животните и човека. За повечето ливади азотното торене има решаващо значение за повишаване добива от треви.

При естествени ливади и пасища с добър ботанически състав (незаплевени) чрез механизирано внасяне на торове и прибиране на реколтата при системно торене, може рязко да се повиши добива от треви. На естествените ливади действието на торенето с годините се повишава в резултат на смяна на ботаническия състав на тревите, отпадане на плевелите и увеличаване съдържанието в тях на ценни и продуктивни видове растения. Форми на минерално торене За подобряване добива от ливади и пасища могат да се използват всички форми на азотно торене, особено NH4NO3 (амониева селитра), CH4N2O (карбамид) и други амонячни и нитратни торове. Може да се използва и течно азотно торене, което се внася на дълбочина 10-12см и се заравя. От фосфорното торене суперфосфата дава добър добив. На ливади с канелени почви, на торфени и низинни ливади може да се използва фосфорно брашно, или смес със суперфосфат. Ливадите се състоят от различни растения с нееднаква необходимост от торене. Затова смесените треви реагират добре на различни форми на торене. При житните и житно-подобни

ливади с недостиг в почвата на калий се използват KCl (калиев хлорид). Дози, срокове и методи на внасяне на минералните торове На ливади, фосфорното и калиевото торене е 30-40кг/ха. Фосфорното и калиевото торене на сенокос се внася през пролетта или есента. Азотното торене се внася есента при един откос. За пасищата фосфорното торене се внася на един прием пролетта, лятото или есента. Калиевото торене в неголеми дози – 4060кг/ха се внася на един прием заедно с фосфорното торене. Азотното торене в дози 30-40кг/ ха се внася на един прием след първото окосяване. Най-добре се развиват ливадните треви при pH – 5,5-7,0. От слабо кисела реакция на почвата се нуждаят бобовите култури. Тревите от ливадите и пасищата се състоят от различни растителни видове и семейства – житни, бобови, сложноцветни, лютикови и др. Бобовите и житните треви използват различни източници на азот: бобовите живеят за сметка на грудковите бактерии, житните използват минералните форми на азот от почвата и торенето. В зависимост от използваните торове се променя ботаническият състав на тревите.

ЛИВАДИ И ПАСИЩА

Как да подобрим тревния състав на ерозираните ливади и пасища? Доц. д-р Енчо Мянушев ИПАЗР”Н.Пушкаров”

Директното подсяване се прави предимно на наклонени терени, където основната обработка е приложима и се проявява големият противоерозионен ефект, дължащ се на съществено подобряване на покритието на почвата. За директно подсяване трябва да се подбират силно ерозирани и деградирани, с малка тревна растителност ливади и пасища. По-голямо внимание фермерите трябва да обърнат на пасищата, където при нерегулирана паша на животните ценните видове са подтиснати или липсват. Подсяването на тези площи трябва да се извършва не само с бобови, но и с житни ливадни треви, които по-добре понасят стъпкването и са с поголяма дълготрайност. За предпланинските райони на нашата страна с валежи около и над 600л/м2 са подходящи ежова главица, червена власатка и ливадна метлица. През първите две години на използване, 25% може да се отреди и на пасищния райграс. Основно изискване е от житните ливадни треви да има представители на видове от групата на къснокоренищните (ливадна метлица, червена власатка и др.). Голямо е значението на бобовите тревни видове за директна сеитба. За условията на нашата страна, при сухи години, за по-тежки почви, за терени с по-високо ниво на подпочвените води, за райони с по-ниски температури през зимата, за почви с по-ниско pH и др. те са универсални. Най-добър в това отношение е звезданът, той може да се използва за пасищно, сенокосно или комбинирано използване. Друга бобова култура за ливади с деградирал тревостой е червената детелина, която може да се използва и при подобряване на естествените пасища. Основно условие за успеха от подсяването є е районът да е осигурен с валежи, равномерно разпределени през годината и температурите да не са високи. Такива са западните райони на страната и северните склонове на Стара планина. В тези райони може да се използва и бялата детелина.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013

През последните няколко години в страните с развити тревостои намери практическо приложение новата технология за бързо подобряване на тревния състав на ерозираните ливади и пасища чрез директното им подсяване с културни бобови и житни ливадни треви и смеси. Основната предпоставка за утвърждаването на тази технология е биологичната особеност на повечето ливадни треви добре да се развиват на почви с уплътнен „А” хоризонт (до 10-20см). Досега прилаганите начини на подсяване чрез разхвърляне на тревните смески на повърхността на ерозираните ливади и пасища дадоха слаб резултат. Причините са две – семената не намират благоприятни условия за покълване и поникване поради по-малкия обем почва или ако поникнат, скоро загиват от голямата конкуренция на тревите от стария чим. При предложената технология тези недостатъци са избегнати с използването на сеялка тип „Джон Диър” 1500 и 1550. Интересното при тези сеялки е, че едновременно извършват обработка на почвата и засяват посредством специални режещи дискове, монтирани към сеялката. Те отварят браздички на дълбочина 2см без предварителна обработка на чима. Същите апарати подават семената към ботушите, които копират отворените бразди. Сеялките са снабдени с апарат за пръскане с хербициди на ленти и слято. При подсяване на естествени и изкуствени тревостои със силно деградирана тревна покривка и ниско покритие на почвата, използването на хербициди не се извършва. Съществен елемент на технологията е правилният подбор на тревните видове за подсяване. В повечето европейски страни с повече валежи и умерени температури през годината, естествените тревостои са формирани от ценни житни ливадни треви, като пасищен райграс, ливадна метлица, ежова главица и др. Подсяването на ерозираните ливади и пасища се извършва с подходящи бобови видове, като бяла и черна детелина. Целта е да се повиши качеството на тревната биомаса чрез увеличаване на протеиновото є съдържание.

ЛИВАДИ И ПАСИЩА

Там, където се извършва директно подсяване на ерозирани ливади и пасища, трябва да се обърне внимание на торенето. Азотните торове да се използват и в случаите на подсяване с бобови треви, с норма на торене, между 10-12кг/дка азот. Почвите в планинските райони са бедни на фосфор и калий, и за това трябва да се внасят най-малко 6-8кг/дка.

Важно правило за поддържане на подсетите площи е начинът на използването им. При пролетно подсяване е правилно площта да не се използва за паша. През следващите години задължително трябва да се прилага парцелна паша. По този начин се създават условия за по-голяма дълготрайност за културните тревостои и икономически по-изгодното им използване.

Усвояване и използване на площи заети с ровини и оврази

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

Доц. д-р Енчо Мянушев

Голяма част от наклонените и обработваеми земи в нашата страна са разпокъсани от ровини и оврази. Този проблем особено много се задълбочи след връщането на земите на техните собственици, тъй като тези площи останаха извън плановете за земеразделяне и в момента са пустеещи. Наличието на ровини и оврази в обработваемите земи на фермерите създава затруднения при механизираната обработка, намалява общата площ и лишава стопанските култури от необходимата влага. При извършване на терасиране, тези теренни форми са сериозна пречка за изграждането и оформянето на терасите. В комплекса от мероприятия за борба с ровинната ерозия най-голямо значение има тяхното засилване. Със засилването на ровините, фермерите не само прекратяват по-нататъшното им разширяване, но те имат възможност да получават нормални добиви от отглежданите култури. Каква е технологията на засилване на ровините и овразите? По време на засилването на ровината, за да не постъпят повърхностни води в нея, на върха є се построяват водоза-

държащи или водоотвеждащи съоръжения. Преди да се започне засилването на ровината, тя се разделя на отделни работни участъци с дължина от 15 до 40м. В границите на тези участъци се извършва засилването на ровината. Почвата от двете страни на първия участък (най-ниската част на ровината) се срязва и се премества към дъното на ровината, докато се запълни и се стигне до наклонът, който сме проектирали. След това се извършва работата на втория участък. Най-напред от него се изземва повърхностния плодороден слой и с помощта на булдозер се премества и разстила равномерно на първия засипан участък. След това се извършва насипването на втория учасък, а хумусът на застилането му се взема от третия участък и т.н. За последния участък (на върха на ровината) хумусният слой се взема от изкопа на водоотвеждащото или водозадържащото съоръжение при върха на ровината. След окончателното завършване на насипа се извършва уплътняване на почвата. За да се предпази насипът в ровината от измиване и отнасяне, целесъобразно е в първите

2-3 години да се засява с многогодишни треви. Засипването и усвояването на ровините трябва да се прилага при ровини с дължина до 300-400м и максимална дълбочина до 5м. Този начин на усвояване на ровините не трябва да се прилага при оврази с голяма водосборна площ, или каменисто дъно и малка дебелина на почвените хоризонти. В зависимост от водните свойства на съответния почвен тип на орницата и подорницата при редица ровини притокът на повърхностни и подпочвени води не може да се прекрати. При засипването на такива ровини и оврази трябва да се изградят и подземни водоотвеждащи съоръжения. И при тази технология ровината се разделя на няколко работни участъка, а засипването започва от върха на ровината. Предварително дъното на ровината се почиства и подравнява, като му се осигурява необходимия надлъжен наклон и след това се полагат съоръженията за дренаж и водоотвеждане. След извършването на тези операции започва засипването на ровината с булдозер, като се спазва последователността на операциите от гореописаната технология.

6. Дажби за заключителното угояване Ако цените на зърното позволяват да се приложи това мероприятие: Заключителното угояване на телетата, прекарали на паша цялото лято, става на зимните площадки, като най-добре е да се прилагат целодажбени смеска от смляно сено и концентрати. Според качеството на използваното сено дажбата има следния вид: Първи вариант: 1. Сено в началото на цъфтежа – 6,0кг, 2. Зърнен фураж – 4.0кг, 3. Карбамид – 60г и 4. Креда – 20г. Втори вариант: 1. Сено, прибрано след прецъфтяването – 5кг, 2. Зърнен фураж – 5кг, 3. Карбамид – 120г, и 4. Креда 50г. Дажби за втория зимен период, ако се прилага това мероприятие. Средната дажба за този период е както следва: При ливадно сено, прибрано в началото на изкласяването се състои от 10.5кг сено и всички показатели са покрити. Няма нужда от добавки. При ливадно сено, прибрано в началото на цъфтежа се състои от 10кг сено и 0.5кг зърнен фураж. Няма нужда от други добавки. При ливадно сено прибрано след цъфтежа се състои от 9кг сено и 1,5кг зърнен фураж допълнен с 50г карбамид. Както виждаме тук отново се проявява подчертаното предимството на по-ранното прибиране на сеното. Обръщам вниманието на фермерите, че сеното през подготвителния период, първи или втори, се изхранва цяло, без да се смила, така както препоръчахме при заключителното угояване.

СВ 22%, заради което се налага да се добавят 0.7кг зърнен фураж и 30г карбамид, за да бъде балансирана дажбата. При трева след прецъфтяването, животните приемат 30кг трева със 25% СВ, при което се налага да се добавят 1кг зърнен фураж и 70г карбамид, за да се балансира дажбата. Както виждаме, ако съпоставим тези факти с нашата практика, където не се полага съвременна организация на пашата, много малко са месеците, през които угояването може да протече без добавката на концентрати.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 8/ 2013

ОБЩИ ВЪПРОСИ И КОНКРЕТНИ ОТГОВОРИ ЗА УГОЯВАНЕТО Темата се именува угояване, но в същност тук ще говорим за отглеждането (как се гледат и хранят) до високо живо тегло (до предаването за клане) на отбитите телета от кравите кърмачки. Живото тегло, на което се предават за клане младите говеда е много важен от икономическа гледна точка въпрос, защото от това зависят приходите, които възвръщат разходите за кравите-кърмачки и се получава печалбата за стопанина, който организира отглеждането на месодайни говеда. Величината на крайното живо тегло зависи най-много от живото тегло на майката и бащата на телето. Тъй като големината на кравите от месодайните породи, които разгледахме в тема 7, варира между 500 и 700кг, то и масата, до която се угояват младите говеда варира между 450кг и 600кг, в зависимост от това, към коя порода принадлежат. Това максимално живо тегло се достига обикновено на възраст около 16-18 месеца, ако угояването е интензивно, или на около 26-28 месеца ако угояването става на пасище. Докато угояването на телетата от млечните породи протича през цялата година, тъй като отелванията са кръгло годишно, то тук, при месодайното говедовъдство, както вече се запознахме в тема 11 отелването на кравите кърмачки става сезонно, от февруари до май. При такъв цикъл, отбиването става през месеците септември-октомври, следователно угояването започва есента. В зависимост от това, как сме решили да угояваме младите говеда (интензивно или пасищно) и гледането и храненето при двата вида угояване се различават коренно. Какво угояване да предпочетем?

УГОЯВАНЕ НА МЛАДИТЕ ГОВЕДА

Проф. д-р Трифон Дарджонов

В ГОВЕДОВЪДСТВО 14

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

1.Пасищно или интензивно оборно угояване Изборът на начина на угояване на младите говеда зависи много от конкретните природни и икономически условия. За пасищното угояване се нуждаем от достатъчно и по-качествени пасища (попродуктивни отколкото за кравите-кърмачки). За интензивното угояване се нуждаем от по-евтини концентрирани фуражи или повече висококачествени обемисти фуражи. Участието на концентратите в дажбата на интензивно угояваните млади говеда зависи от много фактори, но на първо място от цените на зърнените фуражи. И тук, ако се вгледаме в историята на практикуваните системи за угояване ще се убедим, че е имало много и различни етапи. Така например, до началото на т. нар. „зелена революция” в световното растениевъдство към 1960г, когато се внедриха много нови сортове зърнени култури и нови технологии на отглеждането им, господстваше пасищното угояване. Постепенно, с нарастване на количеството на зърното на световните пазари и падането на производствените му цени, угояването на младите говеда започна да се интензифицира с помощта на по-високото участие на зърнените фуражи в дажбите на младите говеда. През 70-те и 80-те години на миналия век, съществуваха специални международни програми за увеличение на зърното в дажбите на угояваните млади говеда. Много научни изследвания бяха посветени на възможностите за пълната замяна на фуражите в дажбата на млади говеда с концентрати (фактически се стигаше до минимално участие обемисти фуражи) в дажбите на младите говеда. Практиката на угояването не изоставаше от тази тенденция. Процесите на угояване се интензифицираха до такава степен, че за периода на угояване се достигаха средно дневни прирасти 1300-1400г. Това позволи високото предкланично тегло да се достигне на 15-16 месеца. Силното съкращаване на срока за угояване даде голямо икономическо предимство, в резултат на съкращаване на поддържащото хранене. Ниските цени на зърното лежаха в основата на тази практика, която се представяше и до сега се представя, като най-голямата новост на угояването. Включването на зърното като основа на дажбата за угояваните млади говеда даде възможност да се опрости храненето, да се механизира подаването на дажбата и да се формират големи групи животни за групово отглеждане, било в постройки върху скаров под, било на открити площадки. В САЩ откритите площадки за угояване стигнаха гигантски размери, до стотици хиляди животни. Затова определението „оборно”, за интензивното угояване вече губи

5. Дажба за през пасищния период при живо тегло 265кг 375кг През първата половина на пасищния период тревата трябва да осигури около 6.25кг СВ, 5.25 КЕ и 700г суров протеин (СП). Това изискване, според фазата на използваната трева се задоволява по следния начин: При трева в началото на израстването, преди изкласяването животните приемат около 35кг трева със СВ 18%. Това количество напълно покрива всички нужди и не се налага използването на добавки. При трева в началото на цъфтежа животните приемат 30кг трева със СВ 22%, заради което се налага да се добавят 0.5кг зърнен фураж и 20г карбамид за да бъде балансирана дажбата. При трева след прецъфтяването, животните приемат 25кг трева със 25% СВ, при което се налага да се добавят 1кг зърнен фураж и 50г карбамид, за да се балансира дажбата. През втората половина на пасищния сезон, когато животните са вече около 300кг, пашата трябва да осигури 7.5кг СВ, с 6.4 КЕ, и 800г СП. Според фазата, в която се намира тревата се задоволява както следва: При трева в началото на израстването, преди изкласяването, животните приемат 43-45кг трева със СВ 18%. Това количество напълно покрива нуждите и не се налага използването на добавки. При трева в началото на цъфтежа, животните приемат 35кг трева със

разлика в приемането. Колкото по-рано е прибрана тревата, толкова консумацията е по-висока и нуждата от добавка на зърнен фураж е по-малка. При фазата начало на изкласяване дори дажбите не се нуждаят от зърнен фураж, тъй като приетото чрез сеното или сенажа, напълно покрива нуждите за 600г прираст. От показаното следва да направим извода, че само сеното и сенажа, прибрани в началото на изкласяването на тревата удовлетворяват изискването, угояването да се осъществи без използването на зърнен фураж. Като имам предвид, че в нас широката практика е точно обратна на изискванията на науката за съвременно фуражно производство, съм доста скептично настроен относно внедряването на съвременни технологии в угояването на младите говеда. Ако искаме да сме в крак с съвременността, ще трябва да променим досегашната си практика. Това правило важи с още по-голяма сила и за пасищната трева през летният период, колкото по-млада е толкова по-високи са хранителните качества на сухото вещество (СВ).

2. Какво се случи през 2007г с цените на зърното Настъпващата енергийна криза в резултат от страховете от изчерпването на земните запаси на нефт и газ, успоредно със заплахата от парниковия ефект от изхвърляните огромни количества въглероден двуокис при изгарянето на петрол и газ, породиха новата практика за производство на спирт (етанол) от зърно и биодизел от маслодайни семена. Тази практика набираше скорост през последното десетилетие. Инвестираха се огромни средства в мощности за новото производство на т. нар. „екологични горива”. Като резултат на всичко това, към 2007г делът на зърното и маслодайните семена използвани за горива вече достигна критическа маса, която застраши сериозно световните стокови запаси от зърно. Скокът в използването на зърно за производство на етанол и биодизел в САЩ през 2007г достигна такава размери, че въпреки рекордния добив на зърно от 411 милиона тона (нарастване с 70 милиона тона, с 20% спрямо 2006г), ръст в износа на зърно не се получи и световните стоковите запаси от зърно се съкратиха до най-ниското равнище от 50 години насам. Те са паднали до равнището да стигнат за 54 дена, докато към 2000г те са били за 111-115 дена. Този показател, стоковите запаси, се оказа най-чувствителният за скока на цените през 2007г. (същата ситуация се получи и в края на 2010 г) Това, успоредно с някой сътресения в производството в други части на света, породи страх от недостиг на зърно, който има за резултат небивалия скок в цените на зърнените и маслодайните култури. По данни на ФАО, през декември 2007г цените на пшеницата достигнаха 381 долара за тон срещу 185 долара през март 2006г, а през март 2008г те са вече 481 долара. За царевицата (основната фуражна култура) през декември 2007г цената 3

истинността си, тъй като то има вече преносен смисъл. Въпреки широката пропаганда в специалната преса на интензивното угояването на млади говеда и фактическото му широки разпространение, трябва да признаем, че то не можа да измести напълно пасищното угояване. До ден днешен успоредно с интензивното угояване на основата на високо участие на зърно, голяма част от младите говеда в света се угояват на пасища. Това ще рече, че икономическите фактори обуславящи предимствата на едно или другото угояване, продължаваха да си оспорват мястото. Така стояха нещата с участието на зърното в дажбата на угояваните млади говеда или въобще с преживното животновъдство, до 2007г.

4. Дажби за предпасищното угояване Тук ще посочим точни количества на нужните фуражи, които са изчислени според съществуващите норми за състава и поемането на храните, според очаквания прираст. Това е необходимо, за да видим дали дажбата е балансирана (по сухо, вещество, кръмни единици, суров протеин, калций, фосфор и витамини). Трябва обаче дебело да подчертаем, че храненето при угояването, както през подготвителния период, така и на пасището става на воля. Колкото повече фуражи приеме животното, толкова по-добре. Толкова по-висок прираст ще се получи. Това е и задачата, от всеки фураж да се получи максимално възможния прираст. Варианти на дажби за живо тегло 160-265кг живо тегло, зимен период: – Дажба от ливадно сено прибрано в началото на изкласяването: 1. Сено, средно за периода по – 6,0кг, в началото 5кг, в края 7кг – Дажба от ливадно сено прибрано в началото на цъфтежа: 1. Сено, средно за периода по – 5.5кг, в началото 4.5кг в края 6.5кг 2. Зърнен фураж през целия период по 0.5кг – Дажба от ливадно сено прибрано след цъфтежа: 1. Сено, средно за периода по 5кг, в началото 4кг, в края 6кг 2. Зърнен фураж през целия период по 1кг 3. Карбамид през целия период по 60г. – Дажба от сенаж, от трева прибрана в началото на изкласяването: 1. Сенаж, средно за периода 11,5кг, в началото 9кг, в края 13кг – Дажба от сенаж, от трева прибрана в пълен цъфтеж: 1. Сенаж, средно за периода по 10кг, в началото 8кг , края 12кг 2. Зърнен фураж през целия период по 0.8кг Това, което трябва да се подчертае за предложените варианти на дажби е, че те са балансирани, т.е. съдържат необходимата енергия, белтъчини, минерални вещества и витамини и не се нуждаят от никакви други добавки. Тъй като при съставянето на дажбите сме се съобразявали с изискванията за максимална консумация, според качеството на използвания фураж, както се вижда, налице е

качествени пасища, но размерите на тези стопанства са „фермерски”, т.е. основната работна сила е на стопанина. Докато при интензивното угояване, което ще разгледаме по-късно, са възможни много поголеми концентрации на животни. Това поне досега е показала международната практика.

3. Площадки за подготвителното предпасищно угояване В нашата страна климатичните условия позволяват, отбитите телета да преминат подготовката за пасищно угояване върху открити площадки с ветрозащитни стени и могили от слама за лежане. Едно подобрение при по-високи терени с по-ниски температури и повече ветрове е устройването на тристранен навес с двор. За поднасяне на дажбата се устройва до една от външните огради пътека-ясла. Водопоя се организира в корито с постоянно течаща вода, която през зимата има устройство за подгряване, за да не замръзва. Пасищното угояване е по-подходящо за фермерите, отглеждащи кравите кърмачки, или пък за други фермери притежатели на по-

достигна 178 долара за тон, срещу 102 долара през март 2006г, а през март 2008г е вече 234 долара. Предвижданията на службите на ФАО за много добра реколта на зърно през 2008г в света досега не са внесли успокоение в цените, защото нови мощности за етанол и биодизел непрекъснато влизат в действие. Всички прогнози, които се правят сега от аналитичните агенции, са че едва ли може да се очаква връщане към цените на зърното на старите равнища от преди 2007г. Даже и сегашният, през 2013г, спад на цените на зърното, остава далеч от цените преди 2007г, защото цените на петрола остават високи, което ще стимулира производство на етанол от зърно при наличните вече нови мощности. Следователно ние животновъдите ще трябва да се настройваме за ползване на скъпо зърно при угояването. При това положение светът отново ще се върне във времената на много по-широкото използване на пасищното угояване на младите говеда. На тази вълна ще трябва да се настройваме и ние в нашата практика за угояване на младите говеда от кравите-кърмачки. Това ще бъде взето предвид при следващите статии за препоръчваните практиките за угояване. НУЖДИТЕ НА УГОЯВАНИТЕ ЖИВОТНИ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА Нуждата от енергия, която при животните се измерва с кръмни единици (КЕ) е много добре проучена. Трудностите при дефинирането на тези нужди идват от обстоятелството, че при растежа величината на телесната маса непрекъснато се променя и освен това нуждите се променят и при различната степен на нарастване, дали животното расте с 500-600г средно дневно или пък с 1кг. В съвременната практика на хранене е възприето нуждите да се определят разделно за поддържане на живата маса и за растеж (за продукцията на прираст). Това разделяне има предимството, че по-добре става ясен произходът на разликите, получавани при различното хранене, обилно или оскъдното. Най-често, при разясняването на правилата за хранене се налага да се доказва защо растящите животни за угояване е поизгодно да се хранят по-обилно и защо стремежите за икономии, като снижение на нивото на хранене се оказват на практика неизгодни. В таблица 1 са показани примерни данни за необходимата енергия измерена в КЕ при различно живо тегло и при различно ниво на дневния прираст. От данните в таблицата се вижда, че поддържащото хранене

Изкарани на паша, върху добро пасище те ще реализират също 600г средно дневен прираст и към началото на октомври ще достигнат 370-380кг на 18-19-месечна възраст. Ако, все пак, цената на зърнато позволява (т.е. е икономически изгодно) ще е по-добре пасищното угояване да приключи с два месеца заключително интензивно угояване, при което се получават до 1200г средно дневен прираст и се реализират допълнително 70кг, с които животните стават 440450кг на 20-21-месечна възраст. Ако зърното е скъпо и не можем да приложим интензивно угояване, а не искаме да губим от капацитета на животните, тогава може да приберем младите говеда с 370-380кг живо тегло отново в зимната база и продължим отглеждането с умерено хранене от обемисти фуражи и дневен прираст 600г. При това положение, през пролетта, когато станат на 24 месеца те ще са вече 480кг. Изкарани отново на паша, когато тревата е най-добра, те дават за 100 дни още 70-80кг и достигат на 27-28 месеца 550-560кг. Това високо живо тегло е получено само с паша и качествено сено, затова притежава диетични качества, особено за специални колбаси. Освен описаните варианти на развитие, при средно дневен прираст от 700г, живото тегло на 18 месеца достига 395-400кг и при 800г прираст – 430-440кг. Ако се приложи заключително 60 дневно интензивно угояване животните ще достигнат 470 – 500кг живо тегло на 20-21 месеца. Световната практика показва, че при изкуствени пасища и добра организация на пашата това е възможно. Тези цифри се отнасят за породи като Херефорда, с 550кг живо тегло на кравите. Ако имаме работа с породи като Лимузин, кравите на които достигат 650-700кг, то и цифрите в схемата съответно ще се коригират към по-високото живо тегло.

Кръмни единици дневно

2. Схеми за тегловно развитие на угояваните на паша млади говеда Като пример за динамиката в нарастването при пасищното угояване ще вземем телета от породата Херефорд, според проучванията на М. Тодоров (1987). Средното тегло на 200 дни при отбиването е около 160кг (155-170кг). Това става в началото на октомври. За да се подготвят през пролетта за пасищното угояване, телетата трябва да се хранят, така че да се реализира 600г средно дневен прираст до 15 април, когато започва пашата. Това ще рече, че за 180 дни те ще дадат 108кг прираст и ще стигнат 265-270кг на 12-13-месечна възраст.

се увеличава с нарастване на живата маса от 3.0 на 5.2 КЕ и независимо от това, дали телето дава прираст или пък не нараства, то изразходва отбелязаните КЕ. Ако то не получи тази енергия, то ще трябва да разгради от телесната си маса, за да продължи да съществува. Фактите показват, че когато животното получи по-малко енергия дневно, то адекватно намалява прираста, но общите разходи, приведени към 1кг прираст при това положение нарастват (сравни данните в колона 4 и колона 6). В случая при живо тегло от 150 до 250кг за 1кг прираст, когато животното расте с 1кг прираст дневно се полагат 4.3 КЕ , а когато нараства с 0.6кг дневно за 1кг се изразходват 6.0 КЕ. А средно за периода на угояване до 500кг при средно дневен прираст 1кг разходът за 1кг прираст е 6.7 КЕ, а при средно дневен прираст от 0.6кг разходът е 8.80 КЕ за всеки килограм прираст. Или разликата е 31.0%, приблизително с една трета повече.Това потвърждава правилото, че икономията дневно на 1.4 КЕ (вместо 6.7 КЕ дневно 5.3 КЕ) води до преразход на 2.1 КЕ за всеки килограм прираст. В тези разходи има и една друга закономерност. Колкото при по-високо живо тегло се получава прирастът, толкова по-високи са енергийните разходи, защото в отложената маса се съдържат повече мазнини. А мазнините изискват приблизително два пъти повече калории (енергия) отколкото за месото. Тази разлика при ниското живо тегло (до 350 – 400кг) е минимална, но над това живо тегло разходите

прирастът им спада, и фермерът губи от най-хубавата паша, вместо да печели. По тази причина младите говеда, предназначени за пасищно угояване през пролетта, през зимата се държат на ниско концентратна дажба. Най-добре е, ако дажбата бъде изцяло от обемисти фуражи. Това ще рече, че прирастът, на който можем да разчитаме през зимния подготвителен период е около 500-700г според качеството на използвания груб фураж. Второто основно правило при пасищното угояване е да подготвим такова пасище, което да позволява без добавката на концентрати да се получава минимум 600г дневен прираст. Когато качеството на тревата е по-ниско и не може да гарантира 600г дневен прираст, се налага да включваме концентрати, което не само силно затруднява технологията, но и пречи за пълното оползотворяване на пашата, защото колкото повече концентрати включим в дажбата, толкова помалко трева поемат животните. Винаги, когато тревата осигурява 600г прираст предпочитаме да не даваме концентрати, като се отказваме от по-високия прираст. От това правило следват и задачите за осигуряването на възможно по-дългия престой на телетата на пасището през денонощието. Това пък става възможно само, ако угояването става в заградени пасища, на които телетата остават денонощно. Най-добри резултати се получават върху по-малки парцели, така че редуването да става по-често, преди тревата да е загрубяла. Найдобри резултати се получават при т. нар. „порционна паша”, която при умело прилагане може да осигури прираст по-висок от 600г (700г, дори 800г). Третото основно правило е групите да бъдат формирани по пол и близка възраст и веднъж установени да не се променят през целия сезон.

Таблица 1. Необходимите КЕ при различни дневен прираст и живо тегло КЕ, при 0.6кг прираст

Живо тегло в килограми за поддържане

за 1кг прираст

Общо, КЕ при 1кг прираст

дневно, за прираста

за 1кг прираст

150-250

3.0

1.3

4.3

3.6

6.00

250-300

3.7

2.0

5.7

4.6

7.70

300-350

4.2

2.2

6.4

5.2

8.70

350-400

4.6

2.4

7.0

5.6

9.30

400-450

5.1

2.7

7.8

6.2

10.30

450-500

5.2

3.5

8.7

6.5

10.80

Средно

4.3

2.35

6.70

5.3

8.80

се повишават чувствително. Колкото по-високо става живото тегло над тази граница, толкова разходите за килограм прираст стават повисоки. Угоените телета от черношарената порода до 550кг живо тегло съдържат в трупа около 18% мазнини, а телетата от породата Лимузин – не повече от 8%. И тук именно започва да се наблюдава сериозната разлика между млечните породи и специализираните породи за месо. При млечните породи нежеланото нарастване на разходите за килограм прираст (поради натрупване на повече мазнини) започва да се усеща още след 400кг живо тегло, докато при месодайните породи нежеланото натрупване на мазнини започва над 500-600кг, според величината на породата. Поради този факт, разходите на КЕ при угояването на месодайните млади говеда до високо живо тегло е по-нисък с 8 – 12%. Съвременната селекция на месодайните породи върви в това направление, да се понижават мазнините в трупа при угояване до високо живо тегло, което води косвено до понижаване на КЕ за килограм прираст. Кръмните единици (КЕ) колкото и да са обективна мярка за измерване на разходите при угояването, съвсем не са достатъчни, за да се определи какъв е най-изгодния икономически темп на нарастване на телетата. Разходът на КЕ при угояване със 0.6кг дневен прираст е по-висок с 2.1 КЕ за килограм прираст, или с 31%, но ако тези КЕ (в случая с пашата) струват 50% по-малко отколкото КЕ за получаването на средно дневно 1кг прираст(в случая с високо участие на концентрирани фуражи), то крайният икономически резултат ще бъде в полза на пасищното угояване. КЕ в случая са само помощна мярка, която помага за по-правилното организиране на храненето. Тук само искаме да подчертаем общата закономерност за КЕ, че колкото повече енергия поеме растящото животно толкова по-висок прираст се получава и този прираст се получава от по-малко енергия. Фуражите, които използваме следователно трябва да се поемат възможно най-добре, за да доставят повече енергия. Всичко трябва да бъде насочено при изхранването на угояваните млади говеда към по-добро поемане на дажбата, продължителност на пашата, качество на предлаганите фуражи и като краен резултат – приемане на повече хранителни вещества. Освен енергията животните се нуждаят и от белтъчини в дажбата. Основната част от състава на прираста са белтъчините, те трябва да се доставят ежедневно с дажбата, иначе колкото и енергия да има ако няма белтъчини, прираст няма да се получи. За да се гарантира

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАСИЩНОТО УГОЯВАНЕ 1. Основните изисквания при пасищното угояване Първото основно правило, при пасищното угояване е младите животни да бъдат подготвени за пасищно хранене. Това ще рече, търбухът им да бъде приспособен към дажба с високо ниво на влакнини-целулоза (високо участие на обемисти фуражи) в случая – трева. Тук трябва да припомним, че микрофлората в търбуха, която смила целулозата, се развива само при наличие на целулозни фуражи в дажбата. Ако животното е хранено с дажба, която съдържа много концентрати и премине без преходен период на дажба, богата на целулоза (обемисти фуражи), неговият търбух първоначално не може да смила пълноценно целулозата, следователно не може да оползотворява добре дажбата. Пълното приспособяване към новата дажба (с много влакнини) става за около 20 дена. Ето защо, ако младите говеда през зимата са хранени с дажба, съдържаща много концентрати, когато ги изкараме на паша, те преживяват силен стрес,

желаният прираст, между 0.6кг и 1кг прираст, в дажбата трябва да се съдържат следните количества суров протеин (СП) в % към сухото вещество (СВ): При живо тегло 200кг – съответно 13% и 16% според нивото на прираста; при 300кг – 12% и 13%; при 400кг – 11% и 12% и при 500кг при месодайните – 11% и 12%, а при млечните – 10% и 11%. Тези данни показват, че угояването на младите говеда върху пасища с млада трева, преди изкласяването, когато СП е найчесто 14-15% не създава проблеми за балансирането на белтъчините. По-късно, когато тревата изкласи и СП падне до 12-13% проблеми за белтъчините пак не съществуват. Положението се усложнява при прецъфтяването на тревите, когато СП падне до 10-11%, но проблемите са само за младите, до 400кг растящи животи. Наличният недостиг на СП обаче може да се набавя на пасището с небелтъчен азот – карбамид. Как става това ще видим при пасищното угояване. При интензивното угояване, където нуждите от СП са по-високи поради по-високия прираст, почти винаги се налага да използуваме в дажбата белтъчни. Нуждите от минерални вещества в дажбата за угояване се покриват ако са в следните норми: калция следва да бъде 0.6%, фосфорът – 0.45% и натриевия хлорид (готварската сол) – 0.5% от СВ на дажбата. Конкретните количества ще бъдат отбелязани при разглеждане на дажбите.

ЕКСПЕРТИ

Нови статистически подходи в областта на млечното овцевъдство Петя Желязкова Дойчо Димов Аграрен университет, Пловдив Нарастващото търсене на овче мляко, като суровина за производство на сирене, кашкавал и други млечни продукти в близка и далечна перспектива ще формира благоприятна пазарна среда за породи овце за мляко. Това обяснява сегашния повишен интерес към местните български породи овце с добра млечна продуктивност, а така също и към специализираните породи овце за мляко. Млечността на овцете е заложена като важен признак за селекция в развъдните програми на перспективните породи овце, подходящи за производство на мляко. Оценката на развъдната

стойност на овце и кочове по признака млечност (млекодобив) е зависима от важни генетични параметри като херитабилитет (h2), и коефициент на повторяемост (rw). Млекодобивът е признак, който се намира под силното влияние на средовите фактори, поради което при оценката на генетичните параметри и развъдната стойност е необходимо те да бъдат взети под внимание. Процедурата BLUP и Animal model се превърнаха в стандарт за генетична оценка на признаците свързани с млечната продуктивност при овцете (Barillet et al., 1992; 2001a; Legarra and Ugarte,

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013 29

2004; Jimenez and Jurado, 2006). Тази методология дава възможност фенотипните измервания на съответните признаци да бъдат разделени на генетичните и средови компоненти, така че това дава възможност да се наблюдава пропорцията на промените причинени от генетични и средови ефекти във времето (Kovač and Groeneveld, 1990; Kominakis et al., 2002; Bai et al., 2006; Krupa, 2006). Независимо от ефективността на селекционните програми, от съществено значение е да се знаят промените причинени от факторите на производствената среда. Приносите на бащите и майките за общият генетичен прогрес на популацията също трябва да бъдат оценени (Jurado et al., 2006). Резултатите от селекцията по признака млекодобив варират в твърде широки граници в зависимост от нивото на селекция и породата в съответните страни (Barillet et al., 1992, 2001; Astruc et al., 2002; Jimеnez and Jurado, 2006). Характерен и добър пример за успешна селекция на породи овце по признака млечност са породите Лакон (Франция) и Асаф (Израел). Млечната продуктивност при овцете обикновено се изразява като млекодобив (издоено или добито мляко) през целия доен период. В страна, като Израел, доенето на овцете започва непосредствено след коластрената фаза, поради което в такива случаи дойният период съвпада с лактационния. Понякога млекодобивът се изразява за определена възприета стандартна продължителност на дойния период, която може да бъде 120, 150 или 180 дни. Това се прави в ситуация когато подходът при оценката на развъдната стойност на животните или характеристиката на млечната продуктивност на овцете изисква да се игнорира ефекта на различната продължителност на дойния период. Корелацията между млекодобива за целия доен период и стандартизирания обикновено е висока. В специализираната литература оценките на развъдната стойност за млекодобива на овцете през целият лактационен или доен период преобладаваха до около 2000г. Впоследствие обаче в развъдната теория и практика навлязоха модели за оценка на развъдната стойност на овце и кочове, основаващите се на млекодобива на овцете в деня на контролата (test-day models – TDMs). В сравнение с лактационните модели, TDMs са по-точни при отчитане на средовите ефекти, асоциирани с лактацията. В допълнение към генетичните и постоянни средови ефекти, в TDMs обикновено се включват множество средови фактори, като пореден номер на раждането, възраст на раждане, размерът на агнилото, броят на родените или отбитите агнета. TDMs се характеризират и с това, че включват в уравнението на модела ефекта на стадия от лактационния период отбелязван в литературата като DIM (days-in-milk). Ефектът на стадото в деня на контролата обяснява до 70% от наблюдаваното разнообразие в извад-

ката от наблюдения върху млекодобива при овце за мляко (Bauer et al. 2012). В говедовъдството понастоящем за оценки на млечната продуктивност при крави се използват случайни регресионни модели (random regression models – RRM). Тази процедура беше успешно приложена и за млечната продуктивност при овцете, но при тях се използват и фиксирани регресионни модели, за да се отрази ефектът на стадия от лактацията върху млекодобива при овцете. Поради факта, че при овцете в повечето случаи има бозаен период, през който в началото на лактационния период агнетата бозаят, много е трудно да се построи с необходимата точност траекторията на лактацията при овцете затова обикновено се взема под внимание само дойният период. В допълнение към това обстоятелство трябва да се има предвид и характерната сезонност на агненето в млечното овцевъдство. Овцете, чиято дневна млечност е измерена в един контролен ден обикновено се намират приблизително в един и същ стадий от лактацията и затова вариабилността свързана с DIM се обяснява с ефекта на контролния ден, както в повечето случаи е при козите. Има обаче и овце които влизат в контрола на покъсен етап от провеждане на контролите и тогава те се намират в различен стадий от лактацията. Тогава, такава структура на данните изисква модификации на ползвания модел. В зависимост от структурата на данните и пълнотата на записите могат да бъдат конструирани различни модели включващи различни генетични и средови ефекти. Bauer et al. (2012), проучвайки генетични параметри на млечността в деня на контролата конструира 9 TDMs. Избора на най-подходящ модел авторите правят въз основа на коефициента на детерминация, значимостта на съответните ефекти и стойността на h2. Авторите намират достатъчно вариране между животните и считат, че херитабилитет – 0.28 дава добра перспектива за развъдна дейност в млечното овцевъдство, използвайки развъдни стойности, които са оценени чрез BLUP процедурата. За утвърждаване на походящи TDMs за генетични оценки в млечното козевъдство Andonov et al. (2007) конструират и сравняват 4 test-day модела с различно моделиране на фиксираните ефекти. При генетичен анализ на млекодобива в деня на контрола при кози отглеждани в Норвегия, Andonov et al (2007) отдават предпочитания на Animal model който включва фиксирана структура на стопанската година (година, година-сезон или стадо-година) и случайния ефект на контролата в стадото. По този модел авторите установяват стойност на h2 – 0.26 за дневната млечност на кози на 1-ва лактация, което според тях е сравнително висока стойност на фона на по-ниските оценки на други автори. Тази стойност на h2 може да покаже по-малки случайни грешки при наблю-

денията на записите в деня на контролите. По-късно върху същите данни Andonov et al. (2013) правят сравнение между модели на случайната регресия и модели на повторяемост за предсказване на развъдните стойности въз основа на записи на млечността в деня на контролата при норвежки кози. Авторите установяват, че развъдните стойности се предсказват сравнително по-точно чрез модели на случайната регресия (Random Regresion Models - RRMs). Херитабилитета на дневната млечност при овцете в е сравнтелно нисък и варира от 0.18 до 0.25. В Словакия през 2005 година за оценка на генетичния и фенотипен тренд е внедрен Animal model който е базиран на измервания на млечността в деня на контролата. При овце от породите Цигай, подобрена Влашка и Лакон, Ovarkova and Peskovicova (2008) използвайки така конструираиня TDM установяват сравнително ниски стойности на h2 при съответните породи – 0.19, 0.10, 0.15 При италианската порода Комисана, Pinelli et al., (2000) разработват и внедряват нова система за генетични оценки в която комбинират моделът на животното (Animal model) и TDM. Авторите смятат, че далеч по-добре е генетичните оценки да се основават на повече записи за млекодобива в деня на контролата отколкото един запис за целия доен период. Следователно точността на генетичните оценки чрез използване на TDAM (test-day animal model) e по-голяма, отколкото използването на AM (animal model) за млекодобива получен за целият доен период. В повечето европейски страни с развито млечно овцевъдство, а така също и в страни където

млечното овцевъдство сега започва да се развива започват да се внедряват нови статистически процедури за по-точно и детайлно разделяне на генетичните и средови варианти. Това дава възможност да се открои по-добре генетичното разнообразие и на тази база се получават повисоки стойност на херитабилитета h2, а това е предпоставка за по-точна оценка на развъдната стойност на животни, оставени за разплод и поголяма ефективност на селекцията в млечното овцевъдство. През последните години в България, в областта на млечното овцевъдство не се наблюдават процеси на внедряване на нови подходи при оценка на развъдната стойност и генетични параметри на признаци, обект на селекция в овцевъдството. Това води до изоставане в развъдната дейност и ниска ефективност на развъдните програми на породи и популации овце за мляко, а така също и при местни породи, за които млечната продуктивност има важно икономическо значение. В същото време за някои породи и популации има натрупани данни от контроли на млечността, които могат да бъдат използвани за тестване и прилагане на нови подходи при оценка на генетичните параметри и средовите ефекти на млечността при овцете. Всяка порода или популация се отглежда и развъжда при специфична производствена среда, в която с различна степен влияние оказват различни генетични и средови фактори. Развъдната програма и степента на внедряване на схемата на контрол на млечната продуктивност също имат значение за натрупването на база данни и тяхното структуриране.

ЕКСПЕРТИ

Особености при размножаване на овцете

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

Сезонност в размножаването

Този вид животни са съхранили от своите диви прародители сезонност в заплождането и агненето. Тъй като в природата раждането на приплодите трябва да става в най-благоприятния сезон – пролетта, то заплождането става толкова месеци назад, колкото е продължителността на бременността. Ако за нашите климатични условия, (а също и теренни – планински и равнинни), най-благоприятно време за новородените е от средата на месец февруари до средата на месец април, то при 5-месечна бременност, размножителният сезон (заплождането) е периодът от средата на месец септември до средата на месец ноември. С внедряването на новите културни породи овце, особено мериносовите, сезонът на размножаване значително се разшири, като заплождането започва още през юни-юли. Освен от породата, времето за заплождане зависи и от географските райони. В равнинните райони заплождането е с 1-2 месеца по-рано от това в планинските и полупланинските. Времето за заплождане се определя и от възможностите за отглеждане на новородените при зимни условия – топли помещения и пълноценно хранене. Като се има предвид, че овцете са сезонно полициклични, т.е. започват да проявяват еструс (размърляност) от месец юли-август до месец ноември-декември, овцевъдите сами могат да определят времето за заплождане, респективно агнене.

ПОЛОВА ЗРЯЛОСТ (ПУБЕРТЕТ) В сравнение с другите видове селскостопански животни овцете са относително скорозрели. Женските агнета от тънкорунните и полутънкорунните породи растат интензивно и още на 3-месечна възраст достигат 25-30кг, на 10 месеца – около 40кг и на 15 месеца – 47кг. Не само телесното развитие, но и функционирането на половата система започва на 7-8-месечна възраст и първият еструс се появява във възраст 8-10 месеца. Живата маса на женските шилета на тази възраст е около 40кг или около 66% от това на пълновъзрастните овце, но те не бива да се заплождат, тъй като различните органи и системи все още не са достатъчно развити. Развъдната възраст или времето, когато заплождането на женските шилета няма да окаже отрицателно влияние, е 12-13 месеца,т.е. когато те са достигнали жива маса 45кг. В равнинните райони, където заплождането става през месец юли-август и раждането настъпва през ноември-декември, овцете на едногодишна възраст са достигнали вече нормално развитие и се заплождат в този случен сезон. Ако 12-месечната възраст съвпадне с края на зимата и пролетния сезон (от месец март до края на май), в който овцете не проявяват еструс, то дзвизките ще се заплодят на 16-18-месечна възраст и ще е пропусната възможността за получаване на

един приплод. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛОВИЯ ЦИКЪЛ И ЕСТРУСА (РАЗМЪРЛЯНОСТТА) ПРИ ОВЦЕТЕ След настъпване на половата зрялост, по време на размножителния (случен) сезон овцете редовно се размърлят през 16-17 дни. Еструсът или размърляността продължава средно 24 часа. За разлика от другите селскостопански животни, външните признаци на размърляност не са ясно изразени и овцевъдите не могат да ги открият чрез наблюдение. Това става с помощта на мъжките разплодници. Кочовете откриват лесно и безпогрешно овцете в еструс по специфичната миризма на феромоните, които те отделят през този период. Когато овцата е в полова охота и кочът се приближи и започне да я „ухажва“ (приближава и ближе главата, рие с крак, мърка), тя обръща глава към него и стои неподвижно при заскачване и покриване. Този период продължава 15-20 часа. След това признаците на половата охота затихват и към 30-ия час настъпва овулацията, т.е. отделянето на яйцеклетките. Като правило в яйчниците зреят по 2-3 фоликула и се отделят по две яйцеклетки. Затова близненето при овцете е много често и при някои породи от 100 овце се получават 140-160 агнета, а при многоплодните породи и до 200 агнета.

СКЪСЯВАНЕ НА ПЕРИОДА НА ЗАПЛОЖДАНЕ ЧРЕЗ СИНХРОНИЗИРАНЕ НА ЕСТРУСА ПРИ ОВЦЕТЕ Тъй като случният сезон продължава 3-4 месеца, възможно е някои от овцете да се заплодят в началото, а други в края на сезона. Това разтегнато във времето заплождане нарушава значително работата на овцевъдите при агненето, грижите за новородените, отбиването, доенето и т.н., което в крайна сметка води до загуби и понижена ефективност. Целта на всеки стопанин е овцете от неговото стадо да се заплодят в максимално кратък срок от 1015 дни, като незаплодените при първото покриване да се заплодят при второто в следващите 15-16 дни. Постигането на тези резултати е напълно реално, ако се извърши следното: ПОДГОТОВКА НА ОВЦЕТЕ ЗА ЗАПЛОЖДАНЕ Тъй като овцете преди заплождането са били предмет на усилена експлоатация – агнене, бозаен период, доен период, стрижба, съчетано често пъти с атака от външни и вътрешни паразити или други заболявания, оскъдна паша и недохранване, то при влизане в периода за заплождане те са в лошо телесно и здравословно състояние. Функцията на репродуктивната система е потисната, овцете не се размърлят или ако се размърлят, отделят непълноценни яйцеклетки и заплодяемостта е ниска, а ембрионалната смърт-

ност – висока. За да се избегне това състояние, е необходимо да се извърши следното: • Около 20-30 дни преди началото на заплождането да се извърши бракуване на старите и негодни за разплод овце. • Стадото да се подложи на лечение и обезпаразитяване. Правилно ще бъде непосредствено преди заплождането овцете да се пресушат. • В продължение на 15-20 дни, успоредно с пашата животните да се подхранват с концентриран (зърнен) фураж средно по 250-300г дневно на глава. Целта е да се осигури дневен телесен прираст около 250г, който да продължи и през периода на заплождане. • Около една седмица преди началото на заплождането, ако има възможност, на овцете да се осигуряват сочни зелени фуражи, тикви, моркови, цвекло, които стимулират функцията на яйчниците и те отделят повече и по-качествени яйцеклетки. • Да се приложи безсолно-солева диета по следната схема: — Около 7-8 дни преди началото на заплождането от кошарите се вземат крупите с каменна сол за близане и овцете се оставят за 6-7 дни на безсолна диета. — Един-два дни преди заплождането солта за близане се връща в кошарите, като успоредно с концентрирания фураж се дава по 10г готварска сол дневно на овца в продължение на 6-7 дни.

На фона на обеднелия на натриев хлорид организъм повишаването на концентрацията на солта предизвиква стимулиране на яйчниковатафункция и синхронно дружно размърляне на овцете. • Избягване на зелената паша и сочни треви – детелина, люцерна, овчарска торбичка и други, които съдържат т.н. „фитоестрогенни вещества“, предизвикващи масово ранни ембрионални аборти в периода от заплождането до 22-25-ия ден на бременността. ПОДГОТОВКА НА КОЧОВЕТЕ ЗА ПЕРИОДА НА ЗАПЛОЖДАНЕ Известно е, че ролята на коча за заплождането е по-голяма от тази на овцете, тъй като той запложда от 40 до 60 овце годишно. Ако настъпи заболяване или нарушаване на репродуктивните функции, незаплодени могат да останат всички или голяма част от овцете в стадото. За да се предотврати това, следва да се извърши следното: • Около 30-40 дни преди началото на заплождането се прави задълбочен преглед на разплодника за телесното и здравословното му състояние; оглеждат се крайниците, особено копитата на задните крака, за да се прецени дали ще може да извършва заскачване; оглежда се състоянието на двата семенника за наличие на възпалителни процеси. • Правилно е кочът да се отдели от стадото и да се гледа

отделно. Особено внимание се обръща на правилното хранене. Ако кочът е в лошо телесно състояние, силно изтощен или обратно – угоен и тежко подвижен, той няма да може да покрива разгонените овце, качеството на спермата ще бъде ниско и заплодяемостта на овцете – крайно незадоволителна. За да се постигне нормална охраненост и енергичност в проява на половите рефлекси, трябва да се осигури дневна дажба с качествени фуражи в състав: - ливадно сено – на воля - концентриран фураж – около 800-900г по възможност в състав: овес - 200-250г; ечемик – 200г; царевица 100г; пшенични трици – 200г; слънчогледов шрот – 100-150г. Към тази смеска може да се прибавят по 1-2 пресни кокоши яйца или 0,5 до 1 литър чисто бито мляко. Много благоприятно влияние върху качеството на спермата оказва включването в дажбата на моркови, тикви и други витаминозни фуражи. Необходимо е да се осигури и ежедневна разходка по 2-3 часа в прохладните часове на деня за укрепване на мускулатурата и тонизиране на организма. МЕТОДИ НА ЗАПЛОЖДАНЕ

ЕСТЕСТВЕНОТО ПОКРИВАНЕ Намира най-широко приложение в овцевъдството във всички страни на света. Предимствата и недостатъците са същите както в говедовъдството. Специфична особеност на този метод е, че кочовете ще трябва да покрият и заплодят относително голям брой овце (от 30 до 50) за сравнително кратко време – само в случния сезон. Ако стопаните са подготвили добре овцете и организират заплождане за 10-15 дни, разплодникът ще покрива средно от 3 до 5 овце, а в някои дни и повече. Но постоянното присъствие на коча в стадото крие сериозна опасност от бързо изтощаване, влошаване на качеството на спермата и рязко понижаване на заплодяемостта. Той извършва многократни покривания на 1-2 овце. При появята на нови не проявява полово влечение, а ако ги покрие, отделената сперма е с понижени качества и ниска оплодителна способност. За да се избегнат пропуски в заплождането при по-голям брой овце (над 20), следва да се организира контролирано заплождане – пускане на коча от ръка. Изразява се в следното: Кочът се храни и гледа отделно от стадото. Рано сутрин му

се привързва чиста престилка и се пуска при овцете за 2030 мин. Разплодникът заскачва размърляните овце без да може да ги покрие (от престилката) и овцевъдът ги заделя. Примерно са заделени 3 овце. След това стопанинът сваля престилката и позволява да бъде покрита първата овца. След 15-20 мин се покрива и втората, а след около 60 мин – третата овца. Ако еструсът продължава, овцете се покриват втори път вечерта (1012 часа след първите покривания. Ако има нови размърляни овце, те също се покриват и вечерта, и на следващата сутрин. Така че в най-усиления период на коча се позволява да покрие 3-4 овце дневно. Нормално е покриването на 1-2 овце дневно с почивка 1-2 дни седмично. След като бъдат покрити всички овце, кочът може да се пусне в стадото, за да заплоди тези, които ще се повторят. ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕ Този метод има същите предимства, както описаните в говедовъдството. Най-голям е развъдноподобрителният ефект от използването на ценни елитни кочове. В масовата практика за един сезон от един коч се осеменяват средно около 500-600

овце. По този начин чрез найефективно използване на внесените от чужбина елитни кочове от различни породи за срок от 30-40 години бяха създадени няколко нови високопродуктивни породи. Технологията на изкуственото осеменяване на овцете принципно е същата както при кравите, съобразена със специфичните видови особености на животните: Изкуствено осеменяване се извършва в стада, в които овцете са над 100, а най-добре е да се групират 3-4 стада с общ брой 400-500 животни. Организират се временни пунктове за изкуствено осеменяване само през случния сезон – за 30-40 дни и след това се закриват. Пунктът трябва да има течаща вода, електрическо осветление и 2-3 помещения – зала за осеменяване, зала за получаване и преценка на спермата, помещение за заделяне на размърляните овце от другите. Пунктът трябва да е оборудван с необходимите инструменти за получаване на сперма, за микроскопска преценка, разредители за спермата, хладилник, стерилизатор, инструменти за осеменяване, дневник за регистрация на качеството на спермата и друг за записване номерата на овцете и датата на тяхното осеменяване. Организацията на работата в пункта е следната: Откриване на размърляните овце. Рано сутрин в стадото се пускат по два коча пробника с престилки. Овцевъдите наблюдават внимателно и заделят овцете, които стоят при заскачването на пробниците (фиг. 8). След около 30 минути кочовете се извеждат и се пускат в следващото стадо за откриване на размърляните овце. Получаване, преценка и разреждане на сперма от кочове. Извършва се по същата описана по-горе схема за получаване на сперма от бик, но изкуст-

вената вагина е с по-малки размери. За подложка в станока се използва някоя от заделените размърляни овце. След получаване на спермата тя се преценява под микроскоп. Обикновено кочовете дават еякулат с обем около 1мл (от 0,8 до 1,2мл) и голяма концентрация на сперматозоиди – от 2 до 5 млрд. в 1мл (средно около 3 млрд). Сперматозоидите с активни праволинейни движения трябва да са над 80%. Ако спермата е рядка или с малък процент подвижност (под 70%) се бракува и не се използва за осеменяване. Годната за използване сперма се разрежда със специални среди – сперморазредители за сперма от коч. Разреждането обикновено е в съотношение 1:3 - 1:5. От един еякулат с обем 1мл и концентрация 3,0-3,2 млрд. сперматозоиди могат да се осеменят около 30 овце. Дозата за осеменяване е с обем 0,2мл и брой сперматозоиди 80-100 млн. При получаването и обработката на спермата се спазват много висока хигиена и стерилност, като се внимава да няма пряка слънчева светлина и температурата на сперматозоидите и на разредената сперма да не пада под 22°С. Изкуствено осеменяване. Изкуственото осеменяване се извършва от техник-осеменител и един-двама помощници. Помощникът и един овцевъд вкарват всяка овца поотделно и я фиксират за осеменяване. След приключване на процедурата вечерта всички заделени овце се осеменяват за втори път и се пускат в съответните стада. Обикновено работата в пункта продължава около 30 дни. *3абележка: Тъй като сперматозоидите на кочовете се увреждат значително при дълбоко замразяване, при изкуственото осеменяване на овце се използва прясна сперма в срок до 1 час след нейното получаване или след съхраняване в хладил-

ник при 0° до 3°С в продължение на 10-12 часа. БРЕМЕННОСТ Особено важно звено в сложната верига на репродуктивния процес е бременността – периодът от заплождането до раждането. При овцете този период продължава средно около 150 дни. След оплождането, към 20-дневна възраст, зародишът, около който се е образувал околоплоден мехур, започва да се прикрепва към маточната стена и чрез плацентата се изхранва през цялата бременност. След това започва усилено образуване на органи, процес, който приключва до 45-дневна възраст. След тази възраст органите и целият плод нарастват, като на 35-я ден теглото на плода е около 1,8г, а на 150 дни – 3500г. Поедрите агнета при раждането тежат около 4-4,5кг при нормално развитие на бременността. Често обаче връзките на плода с майчиния организъм се прекъсват и плодът се изхвърля навън, т.е. настъпва аборт. Абортите са истинска беда за овцевъдите, тъй като причиняват големи стопански загуби, особено когато настъпват през втората половина на бременността. Кои са най-честите причини за абортите и как да предпазим овцете от тях? В началото на бременността (до 30-40-ия ден), когато връзките на плода с матката са много слаби, най-често изхвърлянето на ембрионите се причинява от поемане на големи количества зелена и сочна трева, особено детелина, люцерна и други. Те съдържат т.нар. фитоестрогенни вещества, предизвикващи контракции на матката и изхвърляне на ембриона. За да се избегне това, необходимо е след заплождането овцете да се пасат по сухи пасища и да се осигурява хранене с качествени концентрирани и обемисти фуражи. При непълноценно и оскъдно

хранене с недостатъчно количество в дажбата на суров протеин, минерални вещества и витамини се нарушава развитието на плода и се стига до аборт. Това особено важи за храненето през 4-я и 5-я месец на бременността, когато плодът нараства най-силно. Много често аборти настъпват и при изхранване на некачествени фуражи – загнили, плесенясали, вкиснали и т.н. Установено е, че аборти причиняват почти всички видове плесени – мухълът, плодовата плесен, главнята по растенията и ръждата на царевицата. Това налага през цялата бременност овцете да се предпазват от консумация на такива фуражи. Травматичният аборт се причинява от външни механични въздействия като удари, блъскане, падане на бременното животно. Те предизвикват нервни реакции, контракции на матката и изхвърляне на плода. Стресовите фактори също причиняват аборти. Те са найразнообразни, но от тях найчесто се наблюдава термичният аборт – при резки и силни температурни промени на околната среда – примерно овцете са на паша и внезапно се появява буря с проливен, студен дъжд. Друга причина е поенето със студена вода или изхранването на замръзнали, осланени или заскрежени фуражи. Те предизвикват контракции на матката и аборт. Към този раздел от причини биха могли да се отнесат и силната нервна възбуда, уплаха и паническо бягане. Ето защо през време на бременността на овцете трябва да се осигури спокойствие и удобство при отглеждането. Освен тези незаразни аборти, големи загуби причиняват заразните аборти. Те се причиняват от бактерии, паразити и вируси, особено когато овцете са в лошо телесно състояние. Най-честият причинител на аборти е салмонелозата. Някои изследвания показват, че

при 62% от абортиралите фетуси е намерен причинителят Salmonela аЬоrtus. За да се предотврати заразяването и на други овце, е необходимо абортиралите да се изолират за 10-15 дни и да се извърши щателна дезинфекция. Листериозният аборт е разпространен повече при дзвизките и настъпва през втората половина на бременността. Вибриозният аборт причинява прекратяване на бременността предимно след третия месец. Предава се главно по полов път при естествено покриване от заразени кочове. Това са най-често срещаните причини за аборт при овцете. Съвсем естествено е овцевъдите да вземат своевременно мерки и да не допускат тяхното проявяване. АГНЕНЕ И ОПАЗВАНЕ НА НОВОРОДЕНИТЕ За да протече нормално агненето, за да се родят здрави и жизнени приплоди и да се опазят от заболявания и смъртност след раждането, е необходимо да се извърши следното: 1. Основно почистване и дезинфекция на помещението, където ще става оагването (около 5-10 дни преди началото на периода на агнене). С дървени леси или други подходящи материали, в зависимост от броя на овцете, се преграждат индивидуални клетки с размер 1,5x1,5 метра, където става раждането, или овцете се заделят и отглеждат през първите 1-2 дни заедно с новороденото. Ако кошарата не е електрифицирана, се подготвят 1-2 ветроупорни фенера за осветление през нощта. 2. Денонощно дежурство и наблюдение по време на агненето. Началото на настъпващия период за оагване се определя по регистрацията на заплождането и по външните признаци на бременните овце. Непосредствено преди агненето

вимето набъбва и се уголемява, коремът се отпуска, апетитът намалява и животните стават неспокойни – лягат, стават, въртят се. Голяма част от тях раждат през нощта. При овцете, в сравнение с кравите, трудните раждания са по-рядко явление, но някои се нуждаят от помощ. При дзвизките много чести са случаите на липса на майчин инстинкт и след оагването те изоставят новороденото, не го облизват и не се грижат за него. Ако това стане по средата на дългите и студени зимни нощи, до сутринта новородените ще загинат. Ето защо наблюдението на животните и оказването на помощ по време на раждането и след него е задължително. Помощта е същата, както описаната за новородените телета: след облизване на агнето от майката се извършва допълнително подсушаване с чиста хавлиена кърпа; прерязване и дезинфeкциране на пъпната връв; осигуряване на първо забозаване до 60 минути след раждането и поемане на максимално количество коластра през първите 2-3 дни; ако овцата не позволява на агнето да бозае, тя се държи или фиксира от стопанина и му се помага да бозае по 5-6 пъти в денонощие; ако овцата няма достатъчно коластра, трябва да се осигури бозаенето от друга овца, родила по същото време, или коластра от крава. 3. Осигуряване на чисто и топло помещение за отглеждане на агнетата от раждането до 15-20-дневна възраст. Към скоро оагнените овце се проявява също голямо внимание, като се следи особено състоянието на вимето и млечността. На маломлечните овце се осигуряват сочни и концентрични фуражи, които стимулират лактацията. Тежкият денонощен труд по време на агненето се отплаща многократно чрез предпазване от заболяване и смъртност на новородените и отглеждане на здрави и жизнени агнета.

Съвременните познания за храненето и отглеждането на овцете позволяват напълно безвредно и икономически изгодно да се заплождат шилетата още през първата година от техния живот. С интензификацията на животновъдството тази технология се прилага все по-често, а натрупаният опит позволява ранното заплождане да става при контролирани условия и напълно успешно. В тази статия посочваме условията и предимствата от заплождане между 7 и 8-месечна възраст.

ЕКСПЕРТИ

Заплождането на шилетата на 7 – 8-месечна възраст е икономически изгодно ясла при практикуваното у нас в полските райони заплождане главно през август и агнене през януари. След излизане на паша на 3,5 – 4-месечна възраст при умерено подхранване лесно се поддържа около 130 – 150гр дневен прираст и на 7-месечна възраст шилетата достигат 44 – 45кг жива маса, което е над 67% от средна жива маса на възрастните овце, която за основните породи в полския район е около 65кг. А тази жива маса е напълно достатъчна за заплождане на младите животни. При всички отглеждани едри породи у нас първият еструс се появява при достигане на жива маса 35 – 42кг жива маса. Следователно при правилно хранене и отглеждане на младите разплодни животни може да се постига желаната жива маса за заплождане на шилетата на 7-месечна възраст. В подкрепа на твърдението за благоприятното влияние на нормалното хранене на бременните майки и на агнетата през първите 4 месеца, привеждаме резултатите от обширен опит на Gunn и сътр. (1995) (таблица 1). Аналогични данни сочат и други изследователи (Rhind et al., 1998; Robinson et al., 2002). При недохранване през периода на интензивен растеж (първия до четвъртия месец след раждането) на агнетата се забавя настъп-

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАННО ЗАПЛОЖДАНЕ Добре известно е, че обилното хранене в края на бременността и през първите 4 – 5 месеца от живота на новородените агнета се отразява благоприятно върху заплодяемостта и плодовитостта през целия живот на овцете. След 5-месечна възраст, през периода на настъпване на пубертета е желателно разплодните животни да се хранят умерено. Така се избягва натрупването на мазнини във вимето, което се отразява на бъдещата млечност на овцете. При добро хранене на агнетата през първите месеци те достигат 30 – 32кг жива маса на 3,5 – 4-месечна възраст. Тази възраст съвпада с края на оборното отглеждане на агнетата и хранене на

Таблица 1. Влияние на храненето на бременните майки и на агнетата през първите 4 месеца върху тяхната плодовитост впоследствие Ниво на хранене, през: Нормално през бременността

Нормално на агнетата

- при раждане

3,51

4,00

3,48

- на 45 дни

16,9

17,8

17,7

- на 4 месеца

30,7

31,9

31,4

- при първо агнене

- при второ агнене

- при трето агнене

Жива маса на агнетата:

Процент на близнене:

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013

Ниско през бременността и на агнетата

Показатели

Таблица 2. Примерни дажби за агнета-шилета родени през януари, заплодени през август и оагнени на 1 годишна възраст (грамове на агне-шиле/ден) Показатели

Пшен. слама

Лив. Сено

ГСО•

Цяло зърно

Соев шрот

Креда

Готв. сол

ВМП ••

100

Оборен период, жива маса, кг 9 – 16

70*

200*

5♦

3♦

0,8♦

17 – 25

120*

400*

10♦

6♦

1,6♦

26 – 32

170*

550*

600*

13♦

8♦

2,2♦

32 – 42

100

43 – 45 (запл.)

200

100

Пасищен период, жива маса, кг (свръх пашата)

Бременност, месеци (свръх пашата, през 1 – 4 месец на бременността) първи втори-трети

200

100

250

100

четвърти

400

500

300

150

пети

400

800

400

200

• ГСО- гранулиран спиртоварен остатък, •• ВМП- Витаминно-микроелементен премикс за овце или агнета. * Фуражите се дават на воля, а посочените количества са средни ориентировъчни за периода. ♦ Кредата, солта и ВМП може да се смесят и предоставят за свободно приемане в специално коритце.

ването на полова зрелост и появата на първият еструс (таб.1). Първият еструс се определя от живата маса, а не от възрастта на шилетата. Въпреки това не е желано да се заплождат шилетата преди достигане на 7-месечна възраст. Много обилното хранене непосредствено преди пубертета, с оглед заплождане през първата година на шилетата, крие опасност от понижение на млечната продуктивност на бъдещите майки. Високият прираст води до отлагане на мазнини в тялото и във вимето, което влияе върху репродуктивните функции (нарушава се дейността на яйчниците) и развитието на жлезистата тъкан на вимето. Следователно, схемата за хранене, отразяваща се благоприятно върху бъдещата млечност и плодовитост, съвпада с изискванията за хранене, позволяващо заплождане на 7 – 8-месечна възраст. Важно е обстоятелството, че шилетата, които достигат полова зрелост на 7 – 8- месечна възраст са по-плодовити и ще се заплождат по-рано през целия им живот, в сравнение с тези, които при равни условия на отглеждане, стигат пубертета на по-голяма възраст. Следователно ранното заплождане и бракуването на незаплодените шилета е добра селекционна практика.

УСЛОВИЯ ЗА ЗАПЛОЖДАНЕ НА 7 – 8-МЕСЕЧНА ВЪЗРАСТ Достигането на 65 – 67% от живата маса на възрастните овце от съответната порода и на минимална възраст 7 месеца са основните изискания за ранно заплождане. При заплождане на 7 – 8-месечна възраст ще съвпадне агненето с това на възрастните овце, което има предимство по

отношение отбиването, продажбата на агнетата за клане и отглеждането на разплодните агнета, както и по отношение започването на дойния период. Обратно, при забавяне на заплождането с един месец се постига по-добро развитие на шилетата и може да се отдели повече внимание при агненето им. За да няма много трудни раждания, важно е шилетата да се заплодят с коч, чийто агнета не са много едри. Трябва да се има предвид, че шилетата нямат опит и не търсят сами кочовете, както старите овце, което затруднява до известна степен заплождането. За да се постигне висок процент заплодяемост, са необходими активни кочове, които търсят размърлените шилета. Заплодените шилета трябва да се отглеждат в отделна група, а не заедно с възрастните овце. При смесено отглеждане, възрастните овце избутват от хранилките шилетата и те не могат да получат необходимата им храна. Шилетата близнят малко и това е благоприятно за продължаване на техният растеж през бременността. Храненето на шилетата е необходимо да се регулира съобразно тяхното телесно състояние. Ясно е, че ранното заплождане изисква една повисока култура, предполагаща оценка на телесното състояние (ОТС) на овцете. Методите за тази оценка са описани в библията по овцевъдство „Хранене и отглеждане на овцете” на издателство „Матком”, София 2008г и в други книги по овцевъдство. Желателно е през бременността да се поддържа ОТС около 3 (което отговаря на средна охраненост), но е за предпочитане преди агненето оценката да е малко по-висока, между 3 и 3,5. Затлъстяването, при което оценка на телесното състояние е 4 – 5, води до увеличаване

Таблица 3. Продуктивност на овцете, оагнени за първи път на една или двегодишна възраст от едни и същи породи и стада До 6-годишна възраст

За 6 години минус първата

Показатели за една овца

Оагнени на 1 година

Оагнени на 2 години

Оагнени на 1 година

Оагнени на 2 години

Общ брой на родени агнета

9,6

7,7

8,4

7,7

Брой на отбитите агнета

7,5

6,0

6,7

6,0

Обща жива маса на отбитите агнета, кг

196

161

179

161

Настригана вълна, общо кг

23,9

24,1

20,6

20,5

на трудните раждания. Храненето на агнетата/шилетата от раждане до 3 месеца е описано в статията в бр. 5/ 2012г на това списание. Примерни дажби за едногодишен период, до оагване на заплодените шилена са посочени в таблица 2. Предложена е една опростена система на хранене, базираща се само на 5 фуража. Като зърнен фураж може да се използва царевица, ечемик или пшеница. Соевият шрот се дава нормирано по 100гр на агне до достигане на 16кг жива маса. Соевият шрот е вкусен и се консумира бързо. Ако сламата се замени със сено, агнетата консумират повече сено и намаляват приема на концентрирани фуражи и растежа е по-бавен. През оборния период до началото на месец май е предвидено обилно хранене на воля с концентрирани фуражи. Младите животни имат способност за бърз растеж и оползотворяват добре фуража. След това постепенно преминават на паша и по-оскъдно хранене, което позволява сравнително нисък прираст (130 – 150гр/ден), но добро развитие на храносмилателната, половата и костната система. През този период от добавките се дава само каменна сол за близане. През есента ливадното сено може да бъде заменено с люцерново, но в този случай следва една трета от ГСО да се замени с цяло зърно. След заплождането, храненето е умерено. Желателно е да се установи ехографски бременността и незаплодените шилета се бракуват и продават като млади животни за клане. Така се осъществява селекция по скорозрелост и плодовитост. Освен това близнакините се хранят по-обилно от шилетата, бременни с един плод. ИЗГОДА И НЕДОСТАТЪЦИ ОТ ЗАПЛОЖДАНЕ НА ШИЛЕТАТА Предимствата са следните: 1. Увеличава се пожизнената продуктивност на овцете. Това включва получаването допълнително на едно агне, на 50 – 80 литра мляко (в зависимост от млечността на съответната порода). В таблица 3 са посочени данните за продуктивността на заплодени за първи път като шилета или дзвизки, получени при обширно проучване в САЩ от Inskeep и сътр. (2002), при овце, които не се доят.

Както се вижда от таблица 3, при овцете оагнени като шилета, е по-висока плодовитостта през периода от 2 до 6-годишна възраст, в сравнение с тези оагнени за първи път на 2-годишна възраст, които са заплодени като дзвизки на 1,5-годишна възраст. 2. През следващата година оагнените на едногодишна възраст са добри майки и се отглеждат лесно 3. При добро хранене не само че не се повлиява отрицателно заплождането като шилета, но дори се увеличава продуктивността на овцете през следващите години. 4. Намаляват се приблизително наполовина разходите за хранене и отглеждане на младите разплодни животни. 5. Скъсява се интервала между поколенията и се ускорява генетическият прогрес (увеличението на продуктивността на стадото). 6. При купуване на разплодни животни се намаляват значително разходите, защото агнетата са по-евтини от дзвизките или младите овце майки. 7. Реална възможност за селекция по скорозрелост, плодовитост и продуктивност чрез бракуването на незаплодените шилета. Недостатъците при заплождане на шилетата са: 1. Заплодяемостта и плодовитостта при първото агнене на шилетата е по-ниска в сравнение с тази при възрастните овце. 2. Необходим е специален подбор на кочовете за заплождане на шилетата, за да се намалят трудните раждания. 3. Вероятността за трудни раждания е по-голяма при агнене на едногодишна възраст в сравнение с възрастните овце. 4. При заплождане след 7-месечна възраст се удължават агнилната кампания и сроковете за започване на доенето при отделните овце. Приблизителната икономическа сметка показва значително съкращаване на разходите за отглеждане на млади ремонтни животни при ранно заплождане. При тези пресмятания приемаме: 1) Наличие на достатъчна паша и през летният период дзвизките няма да се подхранват, при което отглеждането им през този период изисква само минимални разходи за овчар. 2) Разходите за отглеждане до 4-месечна въз-

раст (до излизането на паша) са еднакви независимо от възрастта на заплождане. При тези условия допълнителните разходи при заплождане на 1,5-годишна възраст са свързани с храненето през един зимен период и с отглеждането в продължение на една година повече. За 5-месечен зимен период са необходими кръгло 100кг слама, 100кг ливадно сено, 30кг зърно и 30кг слънчогледов шрот на приблизителна цена 40 лв., а за отглеждане и други разходи за една година – 30 лв. Следователно, приблизително 70 лв. от разходите за отглеждане на млади разплодни (ремонтни) животни могат да се икономисат при заплождане на 7 – 8-месечна възраст, вместо на 1,5-годишна възраст като дзвизки.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Безспорно всяко стопанство трябва да направи баланс на предимствата и недостатъците от запло-

ждането на шилетата. В зависимост от условията в стопанството, нивото на мениджмънт и наличния опит в едни случаи ще е изгодно ранното заплождане, в други – не. Общо взето предимствата от заплождането на шилетата са много повече и по-важни от недостатъците. Видимо, в равнинната част на страната, където агненето става през януари и първата половина на февруари, е по-лесно да се осъществи желаният режим на хранене за ранно заплождане, в сравнение с планинските райони, където агненето става късно и агнетата излизат на паша заедно с майките. Липсата на опит у нас поради рядкото прилагане на заплождане на шилетата не бива да е сериозна пречка. Опитът се придобива и всяко прилагане на новостите започва без минал опит. Без прилагане на новите технологии трудно ще се подобри икономическото състояние на овцевъдството.

ЕКСПЕРТИ

Методи на синхронизация на еструса в козевъдството Гл. ас. д-р Цветомира Христова, ас. д-р Светослава Енева-Стойчева ИПЖЗ – Троян

По-къс цикъл се наблюдава в началото и в края на размножителния сезон. Овулацията е в края на еструса и продължава 21 – 36 часа в зависимост от породата, възрастта, сезона и присъствието на пръч (Jainudeen et al, 2000). Средно овулират от 1 до 3 фоликули (Pineda, 2003). В зависимост от използваните методи за синхронизация на еструса различаваме хормонални и нехормонални методи.

НЕХОРМОНАЛНИТЕ МЕТОДИ са алтернатива на конвенционалните методи за синхронизация на еструса и са важна част от днешната консуматорска икономика (Martin et al., 2004). Найчесто прилаганите биологични методи за синхронизация на еструса са: „ефектът на пръча”, интензивното хранене, прилагането на безсолно-солевата дие-

ХОРМОНАЛНИТЕ МЕТОДИ се базират на контрола на продължителността на функциониране на жълтото тяло. Има два основни начина на контрол, които резултират с проявата на еструс (Hansen and Convey, 1983). При единият от тях се удължава лутеалната фаза чрез приложение на екзогенен прогестерон. При другият принцип синхронизацията на еструса се постига чрез изкуствено скъсяване на жълтотелната фаза от синтетечни аналози на PgF2α (простагландин). В практиката най-широка употреба има схемата – прогестагени + гонадотропини + осеменяване и в двата сезона. Прогестагените се прилагат под формата на вагинални тампони и импланти. Препарата с гонадотропно действие може да се приложи в деня на отстраняване на вагиналните тампони или 48 часа преди това, инжекционно. Най-често използваната схема е приложението на интравагинални тампони, импрегнирани със синтетичен прогестаген в комбинация с PMSG и аналог

на PgF2α. Синхронизацията на еструса през размножителния и извънразмножителния сезон има общи принципи, но съществуват и различия произхождащи от нееднаквия хормонален статус. Сезонният анеструс се характеризира с отсъствие на овулация и сексуално поведение. С прилагането на схемата прогестагени плюс гонадотропини се постига индуциране на еструс в извънразмножителния сезон при козите (Barrett et al., 2008). През извънразмножителния сезон FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH-пик (лутеинизиращ хормон) не се появява самостоятелно след третирането с прогестерон или неговите синтетични аналози, необходимо е допълнително прилагане на серумни гонадотропини. Индуцираният еструс в периода на покой е еднократен (Банков и др., 1989). Сезонните промени в температурата имат второстепенно значение. Високата температура може да доведе до загиване на яйцеклетки, ембрионална смърт и потискане на половите рефлекси.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013

Козата е ценно селскостопанско животно, отглеждано от древни времена от човека за задоволяване на насъщните му нужди. От нея се получават хранителни продукти – мляко, месо и суровини за промишлеността – кожи, пух и вълна. Имат приложение както козината, рогата, копитата и червата, така и фекалиите. Козата е едно от най-икономичните млекодайни животни благодарение на конституционните особености и способността да смила най-добре от останалите селскостопански животни целулозата. Козите са плодовити и скорозрели – от една майка може да се получат две ярета, но не са редки случаите на три, четири и повече. Козите са сезонно полиестрични животни. Повечето породи кози са с ясно изразен период на полова рестрикция през месеците май – септември. Има данни, че някои кози от породата ББМ циклират почти целогодишно, като извънразмножителния им сезон е много кратък – юни – юли. Основният фактор на околната среда, който ограничава репродуктивната им активност, е фотопериода. Други влияещи фактори са географската ширина, температурата, породни и индивидуални особености. Продължителността на еструсния цикъл при козите е 21 дни, но може да варира от 18 до 22 дни, в зависимост от породата, стадия на размножителния сезон, индивидуални особености и условията на околната среда.

та, витамини и минерални вещества (Tyankov et al., 2000). Храненето влияе върху нивото на овулация по два начина: чрез въздействие върху хипоталамо-хипофизно-гонадната ос и директно върху яйчниците. Установено е, че при животните в по-добро телесно състояние е увеличен броят на големите фоликули (Rhind, 1993). Стимулирането на половите функции за повишаване на заплодяемостта, чрез подхранване на животните през случната кампания в практиката е известен като Флъшинг метод. Резултатите може да се подобрят, ако последователно са приложени безсолева (7 дни) и солева диети (7 дни по 15 – 20гр сол на коза дневно), което действа стимулиращо върху репродуктивната система по рефлекторен път. През флъшинга трябва да се фокусира върху повишаване енергията на храната на козите. В допълнение освен повишаване броя на овулиралите фоликули, увеличената енергия води и до повишаване броя на имплантираните в матката ембриони. От биологичноактивните вещества с най-голямо въздействие върху репродуктивните функции имат витамините А, Д и Е. Те

може да се прилагат инжекционно или посредством храната и водата. Полово зрелите пръчове оказват значително влияние въру нервно-хормоналната регулация на цикличната дейност при козите. Въвеждането на полово активни пръчове 4 – 6 седмици преди началото на нормалния размножителен сезон в стадото стимулира към цикъл по-рано от нормалното време. Присъствието на мъжки разплодници ускорява овулацията. Неразделна част от методите за синхронизация на еструса е синхронизация на овулацията, програмираното осеменяване (на 48 – 60 час след отстраняваме на тампоните) и ранно диагностициране на бременност. Най-точният, бърз и безвреден за козите метод за ранно диагностициране на бременност е ехографското изследване в реално време. Най-рано на 25 – 30 ден от бременността тя може да бъде диагностицирана трансректално, а малко по-късно и трансабдоминално (Dawson, 2002). Резерв за повишаване на плодовитостта в козевъдството е уплътняване на ражданията. За уплътнени се считат ражданията,

когато интервалът между тях е съкратен и в рамките на една година се осъществява повече от едно раждане. Oсновният фактор, определящ икономическата ефективност в козевъдството е плодовитостта. ИЗВОДИ 1. Хормоналните методи за синхронизиране на еструса са средство за контролиране на размножителният процес, както през размножителния, така и през извънразмножителния сезон на овцете. 2. Ефективността от прилагането на различни схеми зависи от редица фактори: порода, сезон, вид на използвания препарат, доза, индивидуални особености, здравословно състояние на животното, хранене и др. 3. Комбинирането на нехормоналните методи е възможно и желателно, като това увеличава процента на козите в еструс, заплодяемостта и плодовитостта. 4. Неразделна част от методите за синхронизация на еструса са синхронизация на овулацията, програмираното осеменяване и ранно диагностициране на бременност.

ЕКСПЕРТИ

Стимулиране на съзряването на полови продукти при риби Доц. д-р Людмила Николова

ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ХИДРОБИОНТИ Необходимостта от хуманно отношение към хидробионтите се отчита през целия жизнен цикъл в стопанствата. Околната среда се проектира така, че хидробионтите да разполагат с достатъчно пространство за осигуряване на доброто им състояние. Всички източници на страдание на водните организми трябва да се минимизират, а по възможност и да се елиминират. Манипулациите се свеждат до минимум и се извършват много внимателно с цел да не се допуска нараняване и стресиране. Посадката се определя така, че рибата да бъде в добро състояние. Уловената риба се съхранява в чиста вода. За състоянието на хидробионтите се прави постоянен мониторинг. В биологичните ферми има редица ограничения за използване на изкуствена светлина. Максималната продължителност на изкуствения светлинен ден не трябва да надвишава 16 часа, като поголяма продължителност се допуска за целите на размножаването. За транспорта на живи хидробионти се използват средства, отговарящи на изискванията на транспортирания вид. Жива риба се транспортира в специални резервоари, като водата трябва да

ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОЛОВИ ПРОДУКТИ В биологичната аквакултура се изисква манипулациите с производителите да се извършват по такъв начин, че да се намалят до минимум на-

раняването и стресът, като при необходимост се прилагат упойващи средства. Предпочитание се отдава на натурални такива (например карамфилово масло). За благоденствието на рибите е необходимо всички манипулации с производителите, свързани с размножаването, да се извършват само от добре обучен персонал. При изцеждането на хайвера рибите не се натискат грубо, а леко се масажират. При рибите с порционно съзряване на хайвера той се изцежда периодично според узряването. Методът за оплождане и инкубиране на хайвера се определя според видовите специфики и изискванията на биологичната аквакултура. Важно е да се осигурят условия за правилно развитие на хайвера и недопускане на появата на болести. Допуска се използването на изкуствено загряване или охлаждане на водата.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013

При размножаването на рибите се прилагат три метода за стимулиране на съзряването на половите продукти: екологичен, физиологичен и екологофизиологичен. Поради забрана за използване на хормони (както изкуствени, така и естествени, дори от същия вид) при биологичното рибовъдство намира приложение само екологичният метод. Той се прилага основно при размножаването на есетрите и пъстървовите риби. Методът се състои в това, че производителите се поставят в садки или басейни (понякога и с контролиран термичен режим), където условията максимално се доближават до естествените. Садките, които се използват, биват естествени и изкуствени. Естествените садки са само заградени участъци на водоемите с необходимите условия за съзряване. Изкуствените садки могат да бъдат с различна конструкция – земни, дървени или бетонни. За есетровите риби е широко разпространено използването на басейните на Казански. Това са земни басейни с осигурена проточност от 30л/с. Женските се поставят отделно от мъжките. Басейнът за женските има конусообразна форма. В широката част дъното е почвено, а в стеснената – постлано с чакъл. Могат да се използват и басейните „курински тип”. Басейните могат да бъдат с различни модификации – с подгряване или охлаждане на водата; с подаване на водата чрез специални устройства, имитиращи водните течения и т.н. Европейският регламент разрешава изкуствено загряване или охлаждане на водата само в производствените единици за люпене и отрасните басейни. При пъстървовите риби се използват заградени участъци от реките или специални басейни. При дъговата пъстърва съзряването на половите продукти е свързано с дневната светлина (при скъсяване на светлинния ден се повишава скоростта на съзряването). Басейните, които се използват при пъстървовите, се изграждат по споменатите по-горе принципи с отчитане на това, че тук е необходимо движение на водата с по-висока скорост.

съответства на технологичните норми. При транспорта се прилагат норми на посадките, по-ниски от тези, приети в конвенционалната аквакултура. Например в стандартите за биологична аквакултура на Naturland за рибите от сем. Salmonidae и сем. Coregonidae нормите на посадките не могат да превишават 1кг риби на 8л вода, като самото транспортиране не трябва да бъде по-дълго от 10 часа. Водата трябва да се сменя с нова със същата температура след 6 часа транспортиране. За шарана нормите на посадките при транспорт са: при едногодишни риби – 1кг на 4л вода; при тригодишни – 1кг на 2л вода. При рибоулова се използват техники и оборудване, непозволяващи хидробионтите да се оставят дълго без вода. При умъртвяването се използват начини, осигуряващи незабавна смърт.

ПРОФИЛАКТИКА И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ В БИОЛОГИЧНАТА АКВАКУЛТУРА Здравеопазването в биологичната аквакултура се базира на системата на профилактиката и недопускането на заболявания. Това се постига чрез комплексен подход. Профилактиката включва три главни звена: • създаване на оптимални зоохигиенни условия на отглеждане на хидробионтите; • недопускане на внасяне и разпространение на заразни болести; • профилактика на незаразните болести и токсикозите. Профилактиката е особено важна за аквакултурата, тъй като лечението е много трудоемко и често – с ниска ефикасност. В биологичната аквакултура почистването на оборудването и съоръженията се извършва с физически или механични средства. От физическите методи най-ефективни са въздействията със студ и инсолация, пълното пресушаване на басейните, обработката с вряла вода на инвентара за улов и др. От химичните дезинфектанти най-често се използват негасената вар, калциевият хипохлорид,

формалдехидът и калиевият перманганат. Всяко използване на химични реагенти задължително се регистрира. Като профилактична мярка се използва прекъсването на производствения процес (всичко пълно – всичко празно) за време, специфично за всеки отглеждан вид. Такова прекъсване не се изисква при отглеждането на двучерупчести мекотели. Времето на прекъсването се използва за почистване и дезинфекциране. В биологичните ферми има ограничение за използването на ултравиолетова светлина и озон. Те могат да се използват само в люпилните, разсадните и отрасните басейни и са ефикасен метод за изчистване на водата от причинителите на сапролегниоза, диплостомоза и други заболявания. Навсякъде, където е възможно, се прилагат методите на биологична борба с ектопаразити, а където е невъзможно, се използват контролни схеми за обработка на рибите. Профилактични бани се прилагат при сезонни премествания на рибите от един басейн в друг. На обработване подлежат всички възрасти и категории. Преди поставяне на производителите в люпилните басейни те преминават през профилактични бани с 5%-ов разтвор на готварска сол за 5мин. Такъв разтвор е безвреден за производителите, но е губителен за ектопаразитите. След солната баня рибите задължително се поставят във вани с чиста, проточна вода. Успешно могат да се прилагат бани с калиев перманганат. Ремонтните риби се обработват при поставяне в летните маточни басейни; едногодишните риби – при поставяне в угоителните басейни; цялата риба се обработва при поставянето в зимовните басейни. Ако прилаганите мерки за профилактика не се окажат ефикасни и при хидробионтите е констатирано заболяване, то прилаганото лечение трябва да отговаря на изискванията за благоденствие и недопускане на страдания при животните. В биологичната аквакултура лечението се прилага максимално бързо, като в случаите, в които се използват неразрешени вещества, хидробионтите не се предлагат за реализация като биологични.

ОССЗ-Велико Търново ще бъдат 0.92 лева. Ако месото се реализира на цена 3.70 лева кг/ж.т. можем да изчислим, че: Ефективен размер продукция = 44250/3.70 - 0.92 = 15917кг При цена на реализация от 3.80 лв./кг.ж.т ще имаме: Ефективен размер продукция = 44250/3.80 - 0.92 = 15364кг. От направените изчисления се вижда, че за да бъде на печалба фермата, годишното производство трябва да бъде 15917 или 15364кг ж.т. съответно при цени 3.70 и 3.80 лв./кг ж.т. продукция.

ПРИМЕР 2. АНАЛИЗ НА КРИТИЧНИЯ ОБЕМ НА ПРИХОДИТЕ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО НА СЛЪНЧОГЛЕД. Ако постоянните разходи за производство на слънчоглед на 1000дка възлизат на 7600 лева, променливите разходи на 51700 лева, то променливите разходи за единица продукт ще бъдат 287 лв./тон. При цена от 360 лв./тон изчисленията ще бъдат следните: Ефективен размер = 7600/360 - 287 = 104 тона или 104кг/ дка. При цена на реализация от 380 лв./тон ще имаме следните изчисления: Ефективен размер продукция = 7600/380 - 287 = 81т или 81кг/дка. От изчисленията може да се направи извода, че стопанствата при тези цени и разходи трябва да произведе поне 104 или съответно 81кг/дка, за да излезе на печалба. При така извършените изчисления следва да се вземат предвид някои обстоятелства, които говорят за относителността на така предложения метод на изчисление на минималния обем продукция. Постоянните разходи не се

изменят в зависимост от изменението на продукцията, но те не са и постоянни в абсолютния смисъл на думата. Така например дали през следващата година ще бъдат произведени 15 000 или 16 000кг/ж.т. агнешко месо е нещо, което няма да повлияе на разходите за осветление. Същото важи и за разходите за наеми. Но същевременно е възможно през годината цената на електроенергията да бъде увеличена. Наемодателят може да реши да бъде увеличен наема на помещенията и т.н. При равни други условия това води до увеличаване на постоянните разходи и до тяхната динамика във времето. Цената на реализация на продукцията също може да бъде изменена във времето под влияние на общата пазарна конюнктура или цените на конкурентите в частност. Ако през даден период от време доставчиците увеличат цените на фуражите, на торовете или препаратите за растителна защита ще се получи изменение на променливите разходи. Ето защо е целесъобразно анализът на критичния обем на приходите да бъде извършван за кратки периоди. Нещо повече, той трябва да се възприема не като нещо абсолютно точно, а като ориентир по отношение на производството и реализацията на продукцията. Полезно е да бъдат изчислявани различни величини на критичния обем при различни варианти на променливи разходи, постоянни разходи и цени на реализация – песимистични, реалистични, оптимистични. И накрая следва да се отбележи, че този модел на изчисление може да даде реални резултати при стабилна пазарна конюнктура на макроравнище, т.е. стабилна макроикономическа ситуация.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8/ 2013

Целта на този вид анализ е да се определи критичният обем на приходите от реализираната продукция, под който фермата ще формира загуба. С други думи казано фермерът трябва, преди да започне своята дейност, да определи колко трябва да произведе и реализира на пазара, за да бъде на печалба неговата ферма. Критичен е този обем от приходи, при който печалбата е равна на нула, т.е. приходите са равни на разходите. Това условие се изразява математически така: Критично ниво на продажбите = Постоянни разходи + Променливи разходи В същото време критичният размер на конкретното производство може да се определи според прага на рентабилност: Ефективен размер продукция = Постоянни разходи / Цена на единица продукт - Променливи разходи за единица продукт За добро изясняване на проблема с анализа на критичния обем на приходите може да бъдат представени следните примери: ПРИМЕР 1. АНАЛИЗ НА КРИТИЧНИЯ ОБЕМ НА ПРИХОДИТЕ В ОВЦЕВЪДНА ФЕРМА. Постоянните разходи в една овцеферма с 800 броя овце са 44 250 лева годишно. Това са разходите за труд, социални осигуровки, амортизации, наеми, застраховки, главници, лихви и др. Променливите разходи за отглеждането на агнетата включват: фуражи за изхранването на агнетата, горива и смазочни материали, електроенергия, вода, медикаменти и възлизат на 13800 лева. При добив от 15000кг/ж.т. годишно можем да изчислим, че променливите разходи за единица продукт

ИКОНОМИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ

Анализ на критичния обем на приходите във фермата

ВЕТЕРИНАРИ

Намаляване на загубите от влошена заплодяемост в млечното говедовъдство чрез хормонални препарати д-р Красимир Колев КАКВО Е ВАЖНО ЗА ФИНАНСОВИЯ УСПЕХ НА ВСЯКА ФЕРМА? • Всяко забавяне на заплождането на млечна крава след 100-ия ден (дни, през които изтича печалбата) от раждането води до загуба между 5 и 10 лв. на глава на ден. • Тази загуба се генерира: 1. От загуба на приплод 2. Загуба на мляко 3. Неефективен разход за непродуктивно животно в един по-дългосрочен период

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ НИСКАТА ЗАПЛОДЯЕМОСТ ПРИ ВИСОКОПРОДУКТИВНИТЕ МЛЕЧНИ КРАВИ? • Причина №1: при всяка високомлечна крава винаги има отрицателен енергиен баланс (повече или по-малко, но той винаги е налице) • Колкото е по-голям той, толкова повече се увеличава периода отелване – заплождане. • Колкото е по-отдалечено заплождането от критичните за печалбата 100 дни, толкова е по-голяма загубата и следователно, по-ниска печалбата от крава

С КАКВО СЕ ОБЯСНЯВА НИСКАТА ЗАПЛОДЯЕМОСТ НА ВИСОКОПРОДУКТИВНИТЕ МЛЕЧНИ КРАВИ? • Дори кравата да се заплоди, отрицателният енергиен баланс е отговорен за ниска продукция на хормона, подържащ бремеността (прогестерон) от жълтото тяло • Ембрионът загива – ранна ембрионална смъртност и кравата отново се разгонва (повторка) • Забавената овулация и лошата функция на жълтото тяло се срещат при всяка високопродуктивна крава с отрицателен енергиен баланс • Това се дължи на дефицит на LH хормон и води до незаплождане или ранна ембрионална смъртност, което се изявява с повторка

С КАКВО СЕ ОБЯСНЯВА НИСКАТА ЗАПЛОДЯЕМОСТ НА ВИСОКОПРОДУКТИВНИТЕ МЛЕЧНИ КРАВИ? • Ниското ниво на енергия в кръвта (отрицателен енергиен баланс) води до хормонален срив. Намалява количеството на LH отделян от мозъка и отговорен за отделянето на яйцеклетки (овулация) • Запомнете! Отделянето на хормона отговорен за овулацията е силно енергийно зависимo • Отрицателен енергиен баланс = забавяне или липсваща овулация = незаплождане (повторка) • Кравата не се запложда дори след няколко осеменявания. Говорим за т. нар. „крава повторка” (синдром на повторките)

КАК МОЖЕМ ДА ПОВЛИЯЕМ НА ТОЗИ ПРОЦЕС НАМАЛЯВАЙКИ ЗАГУБИТЕ? • Чрез коригиране на дажбата • Чрез подаване на пропилен гликол или други енергийни субстанции на прясно отелените крави • Чрез прилагане на хормоналния препарат ОVARELINE - ОВАРЕЛИН КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА OVARELINE? Оvareline е продукт на френската фармацевтична компания CEVA и ефективно се използва за лекуване на крави „повторки”

КАК ДЕЙСТВА ОVARELINE? • Предизвиква овулация и ускорява забавената овулация чрез повишаване нивото на LH хормона. Така гарантира среща между сперматозоид и яйцеклетка, което е равно на оплождане. • Съдейства за оформяне на активно жълто тяло, което чрез прогестерона отделящ се от него се явява защитник на бремеността • Няма ли прогестерон няма и бременност СХЕМИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА OVARELINE • За повишаване на заплодяемостта – в много ферми с голям процент повторки се премина задължително към прилагане на OVARELINE на всяко разгонено животно 2 часа преди осеменяване Еструс Осеменяване Оварелин

2 часа

(2мл мускулно)

• За намаляване процента на ранната ембрионална смъртност – повторно приложение на 12 ден от осеменяването (усилва дейността на жълтото тяло – защитникът на бременността и намалява процента на повторките)

• За лечение на нимфомания (овариални цисти)

ДРУГИ ХОРМОНАЛНИ СРЕДСТВА ПРИ МЛЕЧНИ КРАВИ И ЮНИЦИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЗАПЛОДЯЕМОСТТА • Двукратно приложение през 12 дни на препарата ALFABEDIL – след всяка инжекция, осеменяване на всички животни проявяващи видимо разгоненост (този метод се използва за лечение на тиха разгоненост) • Чували ли сте за вагинални спирали PRID!?

ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА ОVARELINE? • За лечение на крави повторки • Естрални и постестрални метрорагии (кръв в секрета на разгонените крави) по време на разгонеността или след нея • За подобряване на заплодяемостта от изкуственото осеменяване • За намаляване на ранната ембрионална смъртност • За лечение на фоликулярни кисти (нимфомания) • За намаляване на повторките, които се дължат на високи температури през лятото (вследствие топлинен стрес) • За предизвикване на ранно възвръщане на яйчниковата функция след раждане, като води до по-добра заплодяемост при последващи осеменявания • За синхронизиране на еструса в т. нар. OV – SYNCH схема ДРУГИ ПРИЧИНИ ЗА ПОВТОРКИ ПРИ КРАВИТЕ • Микотоксини във фуража (Mycotox NG) • Вирусна мукозна болест • Вирусен инфекциозен ринотрахеит • Херпес вирус 4 (акутни метрити и повторки) • Липса на мастноразтворими фуражи А и Е и селен • Белтъчно прехранване, от което следва високо ниво на уреята в кръвта, което е предпоставка за смърт на ембриона • ранна ембрионална смъртност води до повторка • Скрити ендометрити – протекции, схеми за профилактика на ендометритите непосредствено след раждането /CEVAXEL/ • Избързване или закъсняване с осеменяването • Осеменяване на неразгонени крави • Възпаление на яйцепроводите /салпингити/ • Други

ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ВАГИНАЛНИТЕ СПИРАЛИ PRID? • За сихронизация на еструса /групово заплождане/ на голяма група крави – 10-15-20 крави • За лечение на овариални цисти • За лечение на крави повторки • За предизвикване на еструс при животни, при които други хормони не са дали резултат • Като последно средство за опит за заплождане на крави преди бракуване КАК СТАВА ПРИЛAГАНЕТО НА ВАГИНАЛНИТЕ СПИРАЛИ PRID • Прилагат се по схема от ветеринарен лекар или от самия фермер - при условие че е обучен! • Вагиналните спирали дават най-добър ефект за повишаване на заплодяемостта

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ! Хормоналните продукти не са заместител на правилното хранене и отглеждане, а едно допълнително средство в ръцете на ветеринарния лекар и фермера за ефективно управление на заплодяемостта и намаляване на загубите

АКТУАЛНО

Министър Димитър Греков покани Китай за страна-партньор в български агроизложения „Следващата година се навършват 65 години от установяване на дипломатически отношения между нашите държави. Това е много добра възможност да оптимизираме двустранния стокообмен и да договорим нови съвместни проекти в областта на земеделието между страните ни. Каня земеделското министерство на Китайската народна република и китайските компании от земеделския сектор да бъдат страна партньор в българските селскостопански изложения през следващата година“. Тази покана отправи министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на работна среща със зам.министърът на земеделието на Китай Ниу Дун, провела се по време на осмия агроикономическия форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа в град Хъфей, Китай. По време на срещата министър Димитър Греков заяви, че сътрудничеството с Китай в областта на земеделието е от голямо значение за България, заради неограничения за качествени стоки китайски пазар. „Предложихме на Китай редица селскостопански продукти, като сухо мляко и млечни продукти, птиче, свинско и телешко месо и техните субпродукти, билки, масла, мед, детски храни и консерви. Готови сме да инициираме и да участваме в редица съвместни проекти, като изграждане на мощности за производство на фуражи и хранителни смески например“, отбеляза още министър Греков. Зам.-министър Нию Дун благодари на министър Греков за подкрепата на форума и отправената покана и отбеляза, че идеите на българския министър са много добри. „Има много идеи, които ми харесаха. Те покриват изключително широк диапазон в двустранните ни отношения, не само в земеделския сектор. Трябва да се уча от вас“, заяви зам.-министър Ниу Дун. Той отбеляза, че китайското правителство подкрепя вноса на българска земеделска продукция. „Китай има желание да внася много повече млечни продукти, етерични масла, вина, зърнени култури и други земеделски стоки от България. Страната ви е позната като производител на качествена продукция, а земеделската търговия има нужда от държавна подкрепа. Китай може да се ангажира с такава подкрепа“, категоричен е зам.-министър Ниу Дун. Той обаче заяви, че за да могат българските стоки да бъдат разпознаваеми на китайския пазар се нуждаят от добра реклама и регулярност на доставките. „Не бива българските компании да идват тук за една или две години, а след това да липсват регулярни доставки. Това прекъсва нишката, а пазарът ни се нуждае от регулярност на доставките“, обясни зам.-министър Ниу Дун. Той отбеляза още, че е добре българските компании, търгуващи със земеделска продукция да открият в Китай свои представителства и да участват в китайските земеделски изложения. Министър Димитър Греков подари на зам.-министър Ниу Дун реплика на елемент от българско златно съкровище и бутилка българско вино, а китайският му колега му отвърна с луксозна мастилница. На земеделския форум на най-високо ниво участие взеха министри, държавни секретари и представители на Китай, България, Унгария, Черна Гора, Полша, Литва, Латвия, Румъния, Македония, Албания и Босна и Херцеговина. Работата на земеделския форум съвпадна с българската правителствена делегация водена от министър председателя Пламен Орешарски и вицепремиера Даниела Бобева на Световния икономически форум „Летен Давос“, провел се в град Далиен, Китай.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8/ 2013

Министър Греков: Износът на тютюн е нова възможност за сътрудничество с Китай

„Тютюнопроизводството и износът на ферментиран и неферментиран тютюн е нова насока на съвместната работа между Китай и България. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на среща с китайския посланик у нас Н. Пр. Вей Дзинхуа в МЗХ. В подкрепа на търговските отношения между двете държави ще бъде създадена и смесена комисия, която да разработи в детайли конкретните възможности за сътрудничество. Сред тях са изграждането на предприятие за производство на кисело мляко и експортът на вино, биопродукти, храни за деца, етерично-маслени култури, месо и минерална вода, каза министър Греков. В комисията ще бъдат включени и представители на браншовите организации, за да има добра комуникация с производителите. „Разчитаме не само на износа, но и очакваме китайските инвеститори да дойдат в България. Имаме вече заявен интерес за сглобяване на трактори и за изграждане на фуражен завод”, посочи министър Греков. Той беше категоричен, че ако досега разговорите с Китай са били по-скоро общи, то оттук нататък те продължават с конкретика, което е важна стъпка за осъществяване на поставените цели между двете държави.